НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
113
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
За трети път той чува същия глас, но вече някой го е хванал за
раменете
, раздрусва го и го изправя на крака.
По едно време в съня си дочува някой да му казва: "Игнате, стани, запали си печката и изгори всичко, което си сложил в нея." Игнат отваря очи, оглежда се, но няма никой. Решава, че така му се е присънило и че това е един сън. Заспива отново. След малко чува същия глас, но вече по-категоричен. Отново отваря очи, оглежда стаята и решава, че това е само един сън и отново заспива.
За трети път той чува същия глас, но вече някой го е хванал за
раменете
, раздрусва го и го изправя на крака.
Игнат вижда, че тук нещата не са вече насън, че има нещо друго, че това "друго" го е разбудило и го е изправило на крака и че няма шега с Онзи, който го е събудил. Протяга ръка към масата, напипва кибрита, драсва една клечка, отваря вратата на печката и запалва набутаните в нея тайни книжа. Те пламват, а той прибира и с духане угасва клечката. Слага я на масата върху кибрита. Приближава се до печката, протяга ръце и се грее на затоплената печка.
към текста >>
2.
2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Аз свалях от
раменете
си две раници: едната беше моята, а другата на Учителя.
Едва ли. Та аз знаех при какво стечение на обстоятелствата и как командирът на моята част ми даде отпуска 40 дни. Вероятно Учителят имаше нещо друго предвид, за да бъда аз Негов придружител, но това остана тайна за мен. Обикновено тръгвахме от "Изгрева" рано, вървяхме по Симеоновското шосе и пешком стигахме до село Симеоново, а оттам през ливадите отивахме до Бивака, където отсядаше Братството през многото години преди войната или се отправяхме по някоя от тучните ливади. Там отсядахме, почивахме.
Аз свалях от
раменете
си две раници: едната беше моята, а другата на Учителя.
Когато тръгвахме от "Изгрева", обикновено сестра Савка предварително приготвяше раницата на Учителя. В нея тя слагаше хляб, термос с топла вода: кашкавал, масло, сирене, непременно маслини и някое бурканче със сладко или мед, както и прибори. Освен това, в раницата се поставяха и няколко чисти, сухи ризи за Учителя, както и кърпи. Беше правило за Школата - винаги след преход и преди да се направи почивка, ние трябваше да подменим мокрите ризи със сухи, каквито носехме в раниците си. След това изваждахме термосите и пиехме топъл чай.
към текста >>
3.
2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
" Аз също вдигнах
рамене
.
Четвърто, аз, както и другите финансови експерти, които работят в града, не бяхме допуснати до братските въпроси. Пето, там други, които нямаха ценз, се разпореждаха и управляваха. По този въпрос аз имам мнението на Учителя." И му разказах цялата история, която описвам и на вас. Следователят се хвана с две ръце за главата и промълви: "Какво невежество. И то при нозете на този умен човек, който е бил ваш Учител!
" Аз също вдигнах
рамене
.
По онова време имаше трима-четирима братя, Които работеха като финансисти, експерти във висши държавни учреждения и бяха запознати с всички финансови закони. Но те бяха отстранени от мозайкаджийската група, която след заминаването на Учителя, като най- компактна, завладя братския живот и го насочи в съвсем друга посока. Може да се каже, че тя провали Братството. Имаше години, когато те опразваха целия "Изгрев". Работеха месеци наред по различни градове в страната и по този начин отстраниха и извлякоха много хора, които можеха да свършат друга работа за Братството.
към текста >>
4.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Нали тук всичко е общо и сме за братство." Но когато ги подканиха да внесат сума за братската каса, те вдигнаха
рамене
.
Излизаше така, че Учителят трябваше да плаща за тях само защото живеят на "Изгрева" и затова, че се числят към Бялото Братство. Надигна се врява, недоволство. Имаше всякакви хора на "Изгрева". Имаше анархисти, комунисти, социалисти, републиканци - имаше идеи от различни политически течения, които витаеха във въздуха и от този въздух те навлизаха в главите им. Казваха: "Ще се плаща от братската каса.
Нали тук всичко е общо и сме за братство." Но когато ги подканиха да внесат сума за братската каса, те вдигнаха
рамене
.
Брат Борис Дряновски тръгна от барака на барака да проверява кой какви крушки и котлони има и кой какво плаща. Той откри около 40 човека, които бракониерствуваха. Накрая недоволните решиха да свикат общо събрание в салона на "Изгрева". Не питаха Учителя. Направиха събрание и салонът се изпълни повече, отколкото за беседа на Учителя.
към текста >>
5.
3_03 Откраднатите хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Пръстите на ръцете ми се подуха, ставите също, не можех да ги движа в лактите и
раменете
, бях вързана чрез болестта си по всички правила на бойното изкуство при една фронтална атака срещу мен.
Дойдоха събитията през 1957-58 година, започна се съдебният процес срещу Братството, Борис Николов бе прибран в затвора, цели девет месеца бе под следствие и след това бе осъден на петнадесет години затвор, от които излежа пет години и бе освободен на 31 декември 1962 г. Аз бях негова законна съпруга, ние имахме идейно съжителство над петдесет години и аз трябваше да понеса също от удара - както фронталния, така и на онези сили, които се явиха зад нашия тил - техният удар бе унищожителен за нас. Този процес и този затвор на Борис ме погубиха като музикант. Бях много притеснена, с голям нервен срив, сънят ми се изгуби и не можех да спя нито през деня, нито през нощта, а това ме изтощи окончателно. През нощите получавах топли вълни по ръцете и краката, които не можеха да се изтърпяват и аз, за да се облекча от тях, се отвивах, отхвърлях завивките, а беше люта зима - ръцете ми изстиваха през нощта до замръзване и така си докарах ревматизъм, който протече в много остра форма.
Пръстите на ръцете ми се подуха, ставите също, не можех да ги движа в лактите и
раменете
, бях вързана чрез болестта си по всички правила на бойното изкуство при една фронтална атака срещу мен.
Борис бе в затвора - това бе другата поредна атака. Голяма част от Братството се нахвърли върху мен, като търсеха някой за изкупление за цялата тази неразбория. А обяснението бе толкова просто: онези от братята,които трябваше да се грижат за нашата охрана като Школа и да държат предната линия на фронта, направиха груби и фатални пропуски, тази линия бе пробита и погромът бе закономерен. А онези, които трябваше да държат в изправност нашия тил, също направиха пропуски и ние бяхме ударени и в тила, и ликвидирани като Общество. Така че всеки бе изпитан, кой какво струва и кому служи.
към текста >>
6.
3_05 Музиканти и съдби человечески
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Аз струвам по-скъпо" Магдалена повдигна
рамене
със съжаление, че не е искала по-голяма цена за Учителя.
Побоя се, уплаши се от общественото мнение - да не би да й сложат табела на главата, че е дъновистка и с това да й затворят вратите за концертни изяви, и да дойде краят на певческата й кариера. По онова време имаше една Магдалена, която свещениците бяха подкупили с пари, за да носи на главата си табела с надпис "Жертва на Дънов". И се разхождаше по цяла София, дори с нея бе дошла на "Изгрева" и приятелите искаха да я набият, но Учителят ги спря. Попита я само: "Колко ти платиха? " "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само 1 000 лв." Учителят отвърна: "За много малко си си продала душата.
Аз струвам по-скъпо" Магдалена повдигна
рамене
със съжаление, че не е искала по-голяма цена за Учителя.
Това ние всички наблюдавахме и всички бяхме свидетели на това кощунство срещу Учителя. И което е най-важното, мнозина пригласяха, че сме жертви на Дънов, смееха се, подиграваха ни се, беше жалко да се гледа тоя народ в неговото падение. Никой нямаше в себе си сили да каже: "Прости им Господи, те не знаят какво вършат", защото ние всички виждахме и бяхме убедени, че те знаят много добре какво вършат и за какво го вършат. Така беше не година-две, така беше през цялото време на Школата - двадесет и две години. А да не говорим за онова, другото, предишното време също от двадесет и две години - от 1900 до 1922 година - когато също са хулили Учителя с различни средства.
към текста >>
7.
3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
" Всички се усмихваха доброжелателно и дружелюбно, протягаха му ръка, потупваха го по
раменете
в знак на приятелство и се радваха с него.
Замълчи и чака ефект, но няма такъв. "Учителят бе седнал на стола, а Руси - седнал от дясно Му и слушаше концерта. А Бог стоеше върху Учителя, а Руси седеше отдясно Му. Бог се изливаше отгоре, а Руси седеше отдясно Му и слушаше". Усмихваше се, сияеше от радост, подскачаше от възторг и викаше: "Ето, това е Божествен концерт - да бъдеш на концерт с Бога и да Му бъдеш отдясно!
" Всички се усмихваха доброжелателно и дружелюбно, протягаха му ръка, потупваха го по
раменете
в знак на приятелство и се радваха с него.
Това продължи доста дълго време. Научава се един брат от провинцията за тази случка и идва при него, застава пред малката му барачка и какво да види: едно гърбаво човече, цялото прашно и изцапано, с две кофи боклук в ръцете. Руси в този момент си почиства къщурката и двора. Братът му казва, че иска най-подробно да му разкаже за този Божествен концерт, понеже той проучвал такива опитности от гледна точка на окултизма. Руси го изслушва, казва му да почака малко, докато се измие и потъва в барачката си.
към текста >>
8.
3_21На балет с брат Ради
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
" Учителят се усмихна и каза: "Ако бяхте го видели чрез очите на брат Ради, щяхте, ако не друго, то поне да преброите колко са полилеите и колко са столовете в салона." Онези приятели свиват
рамене
и мълчат.
Да, на "Изгрева" имахме образи големи и неповторими. От този момент и след този случай никога никой не дръзна да се подиграва на увисналите панталони на брат Ради и на неговите груби от работа ръце. Те видяха и чуха какво има в него и как той го изрази с обикновени думи, толкова ясно и толкова точно и достъпно, нещо, което никой не можеше да направи. Мнозина от приятелите след това отидоха и гледаха същия балет. Върнаха се и споделиха с Учителя: "Учителю, и ние бяхме на същия балет, но онова, което брат Ради е видял и разказа, ние не видяхме!
" Учителят се усмихна и каза: "Ако бяхте го видели чрез очите на брат Ради, щяхте, ако не друго, то поне да преброите колко са полилеите и колко са столовете в салона." Онези приятели свиват
рамене
и мълчат.
Учителят продължава: "За да видиш нещо, трябва да имаш очи. За да запаметиш нещо, трябва да имаш вътрешни очи. За да проумееш нещо, трябва да има връзка между твоите вътрешни очи и твоето съзнание. А да разкажеш какво си видял и чул, тази връзка трябва да бъде действена и по нея да протича живот. Брат Ради я има тази връзка в себе си и затова видя и разказа неща, които вие не видяхте." Учителят спира, оглежда се и казва: "Бог не гледа на лице, а Бог съизволява чрез Дух и Сила в човешката душа." Урокът бе предаден за всички ни и остана като една задача за разрешаване - да направим вътрешна връзка между нашето съзнание и света, който ни заобикаля.
към текста >>
9.
3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
" Те само вдигаха
рамене
, нищо не казваха пред мене, но след това отиваха и разправяха, че аз не съм включила еди-коя си песен.
Мнозина от нашите музиканти са вписвали в тази тетрадка точния и оригинален, нотиран предварително и одобрен от Учителя нотен текст. Почти всички сестри-музиканти взеха участие във вписването на песните на Учителя в тази тетрадка. Вие можете да проверите, че в нея са записани с различни почерци, но независимо от това, аз гарантирам за оригиналността и точността на песните. Имаше песни, които бяха дадени от Учителя на някои приятели, но те бяха ги задържали и когато излезе песнарката, те дойдоха, сърдеха се, а накрая ме упрекваха, че не съм дала и тези песни. Питах ги: Защо тази песен не е при другите, в папката на Боян Боев и защо не е вписана в тетрадката?
" Те само вдигаха
рамене
, нищо не казваха пред мене, но след това отиваха и разправяха, че аз не съм включила еди-коя си песен.
Е, какво ще кажете за това? Ще дойде време да се убедите в това сами. И тогава къде е послушанието на ученика към Учителя? Има ли го или го няма? Онова, което се случи след това, показва, че го няма.
към текста >>
10.
3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Комисията вдигаше
рамене
и казваше: "Не знаем за никакъв протокол".
И с кафе ще ви почерпя, но само ако ми отговорите защо комисията укри протокола и досега е скрит. Когато излезе песнарката, всички скочиха срещу мен. Атаки от всички страни. Причината вече вие я знаете, но главният довод беше, че аз съм променила песните. На всеки казвах, че песните са приети от комисията с протокол и ги препращах към комисията.
Комисията вдигаше
рамене
и казваше: "Не знаем за никакъв протокол".
Само брат Боев говореше истината, но понеже ние работехме с него, казваха, че ние сме го завербували. Но оригиналите останаха у мен. Единствено с тях мога да докажа, че съм права. И когато дойде време да покажем и докажем на всички, попречи ми онзи, с когото живеех петдесет години под един покрив и който ми направи най-голямата беля. Да, има в Библията един стих: "И врагове човеку са неговите домашни!
към текста >>
11.
3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Табакова учудено вдига
рамене
: "Ама сестра, сега никой не ми вярва".
Но нещата се извъртяха така, че от Братството се нахвърлиха върху нея, че това не са песни от Учителя, а нейни измишльотини - тогава тя се видя в чудо. Но ние гарантирахме, че са песни от Учителя. Веднъж ме среща и се оплаква, че я нападали, че това не били песни на Учителя, а че тя си ги е нагласила заради гласа си - за да го изтъкне по-добре. Аз й отговорих: "Сестра, навремето ми казахте, че вие ще гарантирате, че това са песни на Учителя. Ето, сега е времето да сторите това".
Табакова учудено вдига
рамене
: "Ама сестра, сега никой не ми вярва".
"Ето, виждате ли? Аз бях тогава права, че ще дойде това време. Това време дойде". По-късно тя се окопити, разбра, че напечатани, те са узаконени по този начин. Започна да демонстрира пред другите, да показва как се пеят, като вече се опитваше да играе като на сцена пред приятелите, да показва виртуозността на гласа си и своята артистичност като певица и накрая като примадона.
към текста >>
12.
3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Братът вдига
рамене
и продумва: "Е, щом трябва да се кача, ще се кача, но в колко трябва да тръгна?
Той беше определен от Учителя да пази багажа и да поддържа огъня. Той се приближи до Учителя и Му каза: "Овардих багажа, Учителю, и поддържах огъня непрекъснато". Учителят кимна и му се усмихна: "Прекарахме много хубаво. А сега си почини от твоя пост, защото утре сутринта ще отидеш на върха сам. Нали за това си дошъл - да се качиш на Мусала и да дочакаш там изгрева на слънцето".
Братът вдига
рамене
и продумва: "Е, щом трябва да се кача, ще се кача, но в колко трябва да тръгна?
" "В три часа - в часа в който ние тръгнахме, за да бъдеш там горе сам на изгрева на слънцето". И Учителят натъртва и набляга на думата "сам". А брат Методи очакваше, че ще тръгне по видело. Смяташе да си вземе и приятели за компания. Но сега задачата си е задача.
към текста >>
13.
3_54 Анархизмът и Новото Учение
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Развяват се черна коса, спусната до
раменете
и разчорлена брада с черни големи мустаци.
Отиди и съобщи това в салона." Методи кимва с глава. Но в същото това време там е и Тодор Стоименов. Той също чува и също тръгва да съобщава новината. Методи е по-млад, по-бърз и по-силен. Крачи с големи крачки, върви бързо и развява едно голямо палто разкопчано.
Развяват се черна коса, спусната до
раменете
и разчорлена брада с черни големи мустаци.
Той е анархист и всички анархисти по онова време ходят така. Пристига Методи разчорлен, разгърден, разкопчан в салона и веднага се запътва към сцената и към катедрата, за да съобщи новината на останалите, че днес Учителят няма да идва в салона. След него тичешком и запъхтян в салона се втурва Тодор Стоименов. Методи се качва на първото, на второто стъпало и иска да съобщи новината. Но вместо тази новина, със силен глас започва да говори друго: "Времената и епохите се сменяват една след друга.
към текста >>
Борис му остригва голямата черна коса, спусната под
раменете
, остригва му брадата с големите мустаци.
Учителят му се усмихва и му подава три круши. На следващия ден в софийските вестници се съобщава, че един от последователите на Дънов се опитал да заеме опразнената от Него катедра, но последователите Му го обявили за самозванец, като му съблекли палтото, смъкнали му сакото и разкъсали ризата на самозванеца. Това е първата част от тази случка. Втората част е също интересна. Учителят извиква Борис Николов и в негово присъствие нарежда да бъде остриган Методи Константинов с ножица до корена на космите.
Борис му остригва голямата черна коса, спусната под
раменете
, остригва му брадата с големите мустаци.
А Учителят подава една риза, ново сако и ново палто, за да ги облече и му казва да дойде така облечен следващия път на беседа. Учителят нарежда на Борис цялата коса на Методи да я разпредели в десетки пликове за писма. На следващия ден Методи е в салона, но никой не може да познае, че той е онзи, който предишния път е искал да се качи на катедрата. Методи седи на стол смирено, мълчи и мирува. След беседата, Учителят дава една задача на учениците от Школата.
към текста >>
Човешката глава, която се движеше на две педи над храстите изведнъж излезе от тях и кацна на
раменете
на една висока човешка фигура.
Чуваме неговите думи: "Тази глава е глава на високо идеен човек! " Ние ахваме отново от изненада. Значи материализираната глава не е глава на обикновено същество, материализирано тук на "Изгрева", а е глава на високо идеен човек. Докато разсъждаваме, за секунди се чува един общ възглас. Това е възглас на ново изумление и изненада.
Човешката глава, която се движеше на две педи над храстите изведнъж излезе от тях и кацна на
раменете
на една висока човешка фигура.
Показа се човек. Човекът тръгна към нас. Изведнъж някой извика: "Вижте, насам идва брат Сава Калименов! " Оглеждаме се сконфузено и поглеждаме Учителя. Учителят добавя: "Всяка глава на високо идеен човек рано или късно трябва да слезе на раменете му." Брат Сава Калименов се доближава до нас.
към текста >>
Учителят добавя: "Всяка глава на високо идеен човек рано или късно трябва да слезе на
раменете
му." Брат Сава Калименов се доближава до нас.
Човешката глава, която се движеше на две педи над храстите изведнъж излезе от тях и кацна на раменете на една висока човешка фигура. Показа се човек. Човекът тръгна към нас. Изведнъж някой извика: "Вижте, насам идва брат Сава Калименов! " Оглеждаме се сконфузено и поглеждаме Учителя.
Учителят добавя: "Всяка глава на високо идеен човек рано или късно трябва да слезе на
раменете
му." Брат Сава Калименов се доближава до нас.
Пристъпва към Учителя, навежда се и Му целува ръка. После се изправя. Той стърчи над нас над две или три глави. С високия си ръст той стърчи като стълб над нас. Оглеждаме го, поглеждаме към онези храсти, разбираме заблудата и започваме да се смеем.
към текста >>
14.
3_62 Завързаното Братство на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истамбул." Търговецът вдигнал
рамене
и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истамбул.
Предадоха му думите на Учителя, но той бе казал: "Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват всичко това на Учителя и той изпраща друг при него: "Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам - минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи. Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София. Накрая той решава да отиде на "Изгрева" и да види защо толкова настоятелно го вика Петър Дънов. Пристига на "Изгрева", среща се с Учителя и слуша думите Му: "За теб имам една работа, която трябва да свършиш.
Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истамбул." Търговецът вдигнал
рамене
и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истамбул.
А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса." Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истамбул и той посещава посочения адрес. Застава пред една голяма, голяма къща. На вратата го посреща един слуга. После го въвеждат в голямо помещение. Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги поема, слага ги на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов.
към текста >>
15.
5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Опитахме се, но не можахме да сложим нищо, само виновно вдигахме
рамене
.
" Опитаха се някои, но несполучливо. Нищо не ставаше- да е хоро ще го изиграеш. А това е мелодия и не става за хоро. За тази песенчица Учителят ни показа едни движения, след като видя, че ние няма да можем да я изиграем, хванати за ръце и наредени в кръг с българско хоро. После ни изпя друга мелодия и пак ни попита дали можем да й сложим движения.
Опитахме се, но не можахме да сложим нищо, само виновно вдигахме
рамене
.
Учителят не каза нищо повече. После се прибра горе в стаичката Си и с цигулката Си цяла нощ до сутринта свири някаква мелодия, непозната за нас. Сутринта Той изсвири мелодията пред нас и показа движенията на няколко сестри, които бяха музиканти - имаха музикален слух и музикално чувство за ритъм и движение. Така Учителят започна да предава първо на една сестра - Катя Грива. После Учителят показа и на други сестри и така се оформи една група от няколко сестри да заучават мелодиите, които Учителят даваше, както и съответните движения.
към текста >>
16.
5_57 Кой спаси българските евреи?
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Ти си учил в Полша, завършил си международни отношения и имаш докторат за това, както и защото работиш като чиновник в Дирекцията на пропагандата." Методи свива
рамене
и се измъква тихомълком от кабинета на министъра.
Министър Габровски, който бе тогава министър на вътрешните работи, извиква нашият брат Методи Константинов и му показва заповедта за изпращането на евреите в Полша, подписана от царя. Казва му: "Изпращането на евреите е предстоящо и решено. Ето указа, който е подписан от цар Борис III. А ти си определен да водиш евреите в Полша." Методи се стресва и пита: "Защо именно аз? " "Защото знаеш полски.
Ти си учил в Полша, завършил си международни отношения и имаш докторат за това, както и защото работиш като чиновник в Дирекцията на пропагандата." Методи свива
рамене
и се измъква тихомълком от кабинета на министъра.
Уплашен е, отива право при Учителя и Му казва: "Царят е подписал указа за изпращането на евреите в Полша, за да ги ликвидират." Учителят изслушва целия разказ. Лицето Му придобива строг израз. Той нарежда: "Иди, повикай Лулчев! " Методи отива при него, извиква го и той пристига тичешком. Като бивш военен, той беше много дисциплиниран.
към текста >>
17.
8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И докато се оправя със спомените, скърца вратичката на градинката и влезе един стар човек, нисичък с дълга коса до
раменете
си, с дълга брада и в ръката си държи една чантичка.
Той е първият историк, който говори положително за богомилите. Другите наши историци не разглеждат богомилското учение положително, но го разглеждат от попско гледище. Та аз съм седнал на чардака и преживявам времето на богомилите много дълбоко. Обстановката предразполага. Богомилска обстановка.
И докато се оправя със спомените, скърца вратичката на градинката и влезе един стар човек, нисичък с дълга коса до
раменете
си, с дълга брада и в ръката си държи една чантичка.
Този стар човек влиза като у дома си. Затвори вратичката, направо по пътечката и дойде при мене горе на чардака. Посрещнах го с особено почитание. Седнахме на чардака и разговаряме. Той се казваше дядо Стефан.
към текста >>
18.
66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той вдига
рамене
.
И така този брат започна да работи със сестра Теофана Савова, за да записва нейните опитности. И всеки път, когато тя отваря вратата си, пред очите на брата изпъква един голям картон, на който е написано петолиние и са сложени само тези три ноти до, ми, сол. А като го посреща Теофана винаги му изпява една песен. Братът не може да разбере нищо. Но един път тя го запитва: „Ти знаеш ли какво означават тези три ноти, които те посрещат всеки път?
Той вдига
рамене
.
„Ами ти знаеш ли с каква песен те посрещам? " Отговаря: „С песента „Бог е Любов". „Ами ето тези ноти са символите и Скрижалите на песента „Бог е Любов". Тези ноти седят тук 40 години и посрещат всички. И всички посрещам с тази песен.
към текста >>
19.
94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Този брат беше много добър, отличник в университета, оригинален, представителен, хубав с дълги коси до
раменете
.
94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО" Идеята за издаване на братско списание дойде от умовете на редица млади хора след откриването на Школата през 1922 г. Отначало една идея се възприема от едного, после се предава на другиго и може да се реализира от трети. По онова време имахме един брат Георги Марков от гр. Ловеч.
Този брат беше много добър, отличник в университета, оригинален, представителен, хубав с дълги коси до
раменете
.
Беше човек с голям стремеж за един духовен живот, за едно съвършенство. Той беше студент във физико-математическия факултет. Беше приятел с Методи Константинов и двамата решиха да издават едно списание „Нов живот", което излезна през 1923 г. три-четири броя. Георги Марков имаше богати родители и това му даваше възможност със средствата, които отделяше да издава това списание.
към текста >>
20.
100. НЕМИРНИЦИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
" Децата вдигат
рамене
и мълчат.
И той хленчи. „Този ме спъна, а онзи ме ритна." Петър Дънов е даскал. Той мълчи. После казва на детето гдето се обърнало към него: „Ти по-добър ли си от него? Не правиш ли същото като него?
" Децата вдигат
рамене
и мълчат.
От тогава престават да се клеветят едно-друго. Клеветата изчезва от класа. Децата обичали да се бият. Биели се до ожесточение. Родовата омраза и личната неприязън на родителите им се прехвърлила върху децата.
към текста >>
21.
177. УСЛУГАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
" Младата сестра вдига
рамене
уплашено.
Един наш брат Георги Марков беше болен от туберкулоза. Една млада сестра от съчувствие към него запитва Учителя: „Учителю, мога ли да отида и да услужа нещо на този болен брат? " Учителят я изглежда строго и казва: „Готова ли си да се омъжиш за него? " Сестрата казва: „Не" и се отдръпва. „Ето виждал ли, че не си готова да жертваш, а как ще му помогнеш тогава?
" Младата сестра вдига
рамене
уплашено.
Тръгва си мълчешком. Когато взимаш и когато даваш, бъди внимателен. Ти вече ангажираш чувствата на човека. И постъпките са говор, не само думите. Чрез постъпките, неизречените думи разговарят между душите и определят отношенията им.
към текста >>
22.
39. ГЕОРГИ КУРТЕВ И СПИРИТИЗМА В АЙТОС
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
" Брат Георги вдига
рамене
и нищо не разбира, и пак се прибира при останалите до масичката.
Този път групата прави молитви, пеят песни, но не се явява някакъв дух и медиума мълчи, не иска да говори. Става сконфузно положение. Излагат се пред Учителя. Брат Георги казва отчаяно: „Г-н Дънов, днес нямаме проявление". Учителят му отговаря: „Ами Моето идване тук в Айтос не е ли проявление?
" Брат Георги вдига
рамене
и нищо не разбира, и пак се прибира при останалите до масичката.
Но накрая решават да си турят ръцете над масичката и тя започва да се клати без да я пипат. Тя почва да се търкаля. А тя е трикрака масичка и върви на трите си крака като отива към Учителя, застава пред Него без да има чо- 4. "Изгревът"... т. 3 век до нея.
към текста >>
23.
99. ЖЕНЕНИ В МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС НЕ СЕ ДОПУСКАТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Веднъж Учителят среща на поляната Мария Тодорова и й казва: „Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия Окултен Клас." Мария вдига
рамене
и се чуди какво да каже.
Минаха много години. Изминаха 22 години и през това време онези, които се женеха или омъжваха трябваше да напуснат Младежкия Клас. Ако си правеха оглушки другите ги подсещаха и настояваха на това, да отидат в Общия Клас. На тяхно място идваха млади попълнения. Бяха изминали към 20 години.
Веднъж Учителят среща на поляната Мария Тодорова и й казва: „Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия Окултен Клас." Мария вдига
рамене
и се чуди какво да каже.
Тя много добре знае, че това бе инициатива на Савка, но се пита, дали да го каже на Учителя? Точно в този момент Учителя повтаря същото изречение, но по друг начин: „Ние направихме грешка, че не допуснахме женени в Младежкия Окултен Клас! " Мария кимва с глава, че вече е разбрала много добре първото изказване, както и второто изказване на Учителя. Всеки от вас може да проумява и върху едното и върху другото. Но беше вече много късно, бяха преминали много поколения и всички задомени имаха семейства, деца, че някои дочакаха дори и внуци.
към текста >>
24.
108. ГЕОРГИ МАРКОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Носеше дълга коса чак до
раменете
си.
108. ГЕОРГИ МАРКОВ Георги Марков беше от гр. Лом. Баща му имаше никаква фабрика в София. Беше хубав човек.
Носеше дълга коса чак до
раменете
си.
Бяха много близки с Методи Константинов. Тогава им хрумва идеята да издават вестник „Нов живот". От издръжката, която получаваше от баща си като студент, той отделяше за издаването на този вестник. Отпечатват го, сложат го в една кошница, минават покрай студентите и го раздават. На всеки студент подаде един брой.
към текста >>
25.
9. КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
След като изброили всички възможни имена вдигнали
рамене
.
Когато са били готови отиват при Учителя в Мърчаево и споделят с Него своят план. Той им казва: „Вие сами не можеше да издадете тази книга. Трябва да поканите и други." Учителят спира и ги поглежда. Те започват да предлагат този или онзи и все братя и сестри заслужили и то с творческо перо. Но Учителят не одобрил никого.
След като изброили всички възможни имена вдигнали
рамене
.
Тогава Учителят казал: „Поканете Марийка и Борис". След това те дойдоха у нас, разказаха за своята идея и за думите на Учителя. Възприехме идеята и поръчението на Учителя. Започнахме да преглеждаме техният материал. Те критикуваха духовните движения в България и търсеха да доказват кой е Учителят.
към текста >>
26.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Не след дълго, раниците са наново на
раменете
и групата пое пътя към хижата.
" Старателният при подобни разговори брат Боев успя да стенографира тези мисли, преди да продължим възлизането на стръмнините на прочутите „серпантини" на пътеката. Неусетно, в приятен разговор, по време на кратък отдих, боровите гори останаха зад нас и навлязохме в сектора на клека, където е нашият „оазис", малката терасовидна полянка над „Велчовото мосте". По-чутките и находчиви приятели дойдоха да посрещнат УЧИТЕЛЯ и най-дружелюбно Го поканиха в набързо подготвения планински стан. Разбира се, всичко бе готово - и свареният ароматен чай, и топлата картофена чорбица. След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди.
Не след дълго, раниците са наново на
раменете
и групата пое пътя към хижата.
Предвидливият и разумен Неделчо побърза напред, да уреди нощуването на УЧИТЕЛЯ в определената стая на хижата и ни посрещна, за да сподели радостната вест, преди още групата да почне изкачването на последната стръмнина, наречена от туристите „Голгота". Разбира се - хижарят - добър и гостоприемен, разпореди нощуването на приятелите по стаите, а те, успокоени от добрия прием, използваха най-свободно часовете и за отмора, и за разходка из езерния циркус. А тази хижа, по-скоро местността, преди още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод за редица екскурзии, станали исторически в живота на братството. Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината. Това бяха годините, когато УЧИТЕЛЯ повеждаше братството по стръмните пътеки към физическата и духовна страна на този именит връх.
към текста >>
27.
І.6. ЛОДКАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Повечето от приятелите повдигнали скептично
рамене
и никак не могли да си представят по езерото да плава лодка, носеща десетки литри вода!
Тази идея не се приемаше поради хигиенични съображения и непрактичното поддържане на дългата канализация. Други се спираха на идеята за каучуков провод (маркуч), но за всеобщо разочарование такъв материал липсваше на пазара. Много често подобни разговори се водеха в присъствието на УЧИТЕЛЯ. Той внимателно изслушваше предложенията за водоснабдяването и не виждаше възможност за приложение на някакви нововъведения и оставяше единствения класически метод - пренасянето на водата на ръце, или на гръб с подходящи самари. При един случай на много затруднено снабдяване с вода, УЧИТЕЛЯТ споделя с дежурните: - Не може ли водата да се пренася със сал или лодка?
Повечето от приятелите повдигнали скептично
рамене
и никак не могли да си представят по езерото да плава лодка, носеща десетки литри вода!
Така идеята за лодката щеше да остане като добро пожелание, но без практично покритие. Но ето че тази идея прониква в съзнанието на Боянчо (Боян Златарев), събужда неговият конструктивен ум, облегнат на майсторски ръце и вижда съвсем ясно, че такава лодка може да се направи, и то лично той да я измайстори. Без колебание той прави задълбочени проучвания за строежа на плоскодънни лодки, подходящи за речни и езерни води. Нещо повече, той съобразено предвижда достатъчно разширено място за съдовете, с които трябва да се пренася водата и разчертава подобрен модел. Изучава как става импрегнацията, насмоляването на дървесния материал, съобразява се с необходимата здравина на веслата, предвижда кормилна уредба и се спира на дебели и добре насмолени борови дъски от бяла мура, и започва строежа на лодката.
към текста >>
Картината на двете групи, носещи лодката, имаше почти библейски характер, така както древните евреи носеха на
рамене
и плещи свещената скиния.
Положена на зеления губер и тя очакваше с нетърпение онзи момент, когато ще бъде помилвана от кристалните езерни води. Боянчо набързо разпредели групата по две шесторки за всяка една част от лодката, показа как трябва да се поставят трите напречни яки пръта за по-удобно пренасяне на възтежките части. И така лодката бе понесена на ръце от низините към висините. Слънцето бе още твърде високо по синьото безоблачно небе. Планината бе притаила дъх и не можеше да се нарадва на великолепното шествие, което значително се отличаваше от натоварените конски кервани на власите -нашите добри снабдители, или многочислените групи, предимно от летовници на езерата.
Картината на двете групи, носещи лодката, имаше почти библейски характер, така както древните евреи носеха на
рамене
и плещи свещената скиния.
Липсваха само пеещите групи на свещениците - левити. А освен това и декорът не бе пустинен, а типично рилски - с върхове, които винаги се оглеждат в сините води на езерата. Групите се движеха бавно, с ритмична стъпка, за да има баланс на товара и правилно разпределение на тежестта. При равните и чисти места на пътеката пренасянето не създаваше неприятности, но когато започна възлизането из клековите гори при измитите от пороите серпантини, теснотията бе мъчно поносима. Тогава често тежестта на лодката лягаше на рамената на двама или трима и те с мъка набираха крачка по крачка.
към текста >>
Макар и с пестелива усмивка, Боянчо отговаряше, а за да поставим край на разговора с посрещачите, за момента ненужен, един от нас се провикна - „хайде още веднъж да сложим лодката на
рамене
и да я поставим на широката поляна пред кухнята.
Започва ново и неочаквано изпитание. Заредиха се непрекъснати запитвания за лодката, още повече, че я виждаха преполовена и мнозина не можеха да си обяснят как с подобно водно возило ще се пренася вода. Ние, носачите, имахме привилегията да мълчим - бяхме уморени. Но най-много бе притесняван от подобни въпроси Боянчо. Не му стига умората - пропътувал на един дъх от София до езерата, не стига напрежението му по пренасянето, но трябваше да отговаря кога и как ще сглоби лодката, за да заплава!
Макар и с пестелива усмивка, Боянчо отговаряше, а за да поставим край на разговора с посрещачите, за момента ненужен, един от нас се провикна - „хайде още веднъж да сложим лодката на
рамене
и да я поставим на широката поляна пред кухнята.
Рилската скиния - лодката, за последен път бе понесена, но този път шествието бе озвучено от радостните песни на рилските левити! На поляната бе преживяна най-приятната изненада. Посрещна ни УЧИТЕЛЯТ. Трудно е да се опише тази среща. С лице, озарено от радостна усмивка, Той внимателно оглеждаше лодката, спираше погледа си върху спокойно заострения нос, опипа дебелината на страничните дъски, увери се в солидната кормилна уредба, вгледа се във веслата, почна да пресмята колко съда биха могли да се поместят за пренасяне на водата.
към текста >>
28.
ІІ.23. ПРАТЕНИЦИ ОТ АНГЕЛСКИТЕ СВЕТОВЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Снехме от
раменете
тежките раници.
На 20 ноември, в уречения час, приятелите са пред салона. Раниците са на гърбовете ни. Неговото бастунче потропва за последен път по плочките пред салона и тръгваме към по-високите места. Витоша е приветлива и спокойна. Ел-Шадай ни посрещна с усмихнато слънце.
Снехме от
раменете
тежките раници.
Подкрепихме силите си. УЧИТЕЛЯТ обичаше този кът. Със своето южно изложение, на северния склон на Витоша, тази поляна е много ценен фокус на здравни енергии. Приятелите знаят това. Те тука се лекуват.
към текста >>
29.
ІІІ.107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
„Как е възможно трима експерти по финансови въпроси да има в Братството, а да са допуснали безотчетност и безотговорност." Аз вдигам
рамене
и казвам: „Ние финансистите бяхме отстранени от ръководството още през 1945 г.
Аз бях мобилизиран и бях на фронта в Югославия. Показвам им военната книжка, кога съм на фронта и кога съм уволнен, и че не съм бил в отпуска. Аз дори не при-съствах на погребението на Учителя. Аз бях на Изгрева, когато се изнасяха 40 дни на Учителя. По време на процеса следователят като разбра, че съм финансов експерт и че освен мене има трима такива, които работят в държавни учреждения, направо се възмути.
„Как е възможно трима експерти по финансови въпроси да има в Братството, а да са допуснали безотчетност и безотговорност." Аз вдигам
рамене
и казвам: „Ние финансистите бяхме отстранени от ръководството още през 1945 г.
Нас никой не ни питаше, а други взимаха решения. А какви са решенията, които са вземали, то е видно от документацията по ревизията." Следователят не можеше да си обясни това наше поведение. Трябва да споменем, че другите финансови експерти бяха: Митко Сотиров и Възкресен Атанасов. Веднъж Никола Антов, заедно с Боян Боев се уточняват за някакъв проблем, решили как да се действа в случая. Но на следващия ден Боян Боев се отмята и прави точно обратното.
към текста >>
30.
ІІІ.109. ИГНАТ КОТАРОВ НА ПЪТЕШЕСТВИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
" Игнат свива
рамене
.
" След малко Игнат се успокоява, оглежда се и вижда, че Учителят седи на стола и е наклонил главата си надолу. Пред вратата на приемната е застанала една от стенографките и наблюдава целият случай. След малко Учителят изправя глава и се усмихва. "Ех, Игнате, жалко, че не ме придружи. Да знаеш само къде ходих и кои те чакаха, за да те посрещнат?
" Игнат свива
рамене
.
„Учителю, за такъв подвиг още не съм готов". „Ех, Игнате, остани си с твоите подвизи по планините, защото за много хора от Изгрева твоите подвизи са една несбъдната мечта." Така Игнат си остана пътешественик по планините.
към текста >>
31.
3.04. Папа Пий XI и Учителят Дънов
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
" Владиката Стефан вдигнал
рамене
и го питал: „Извинете, Ваше светейшество, за кого става въпрос?
В България имаше владика, който се наричаше Стефан и беше отначало митрополит на София, а впоследствие стана екзарх. Обаче той е получил образованието си на запад и от време на време е пътувал на частно посещение из европейските страни, между които е посетил Италия и пожелал да го приеме тогавашният папа Пий XI. И той го приема, след като папата бил уведомен, но от куртоазна гледна точка го пита: „Вие откъде сте? " „Аз съм митрополит на София в православната църква". Папата казал: „Какво прави най-светият човек в България?
" Владиката Стефан вдигнал
рамене
и го питал: „Извинете, Ваше светейшество, за кого става въпрос?
" „Как за кого става, отговаря папата, за Учителя, г-н Петър Дънов! " И така се завръща той в София, бил поканен на вечеря при един запасен генерал. И разбира се, на вечерята били поканени и други, както господа, така и дами. Една от дамите задава следния въпрос на екзарха Стефан: „Извинете, моля Ви се, кажете ни нещо за Учителя, г-н Петър Дънов." Той отговаря на дамата в присъствието на присъстващите на вечерята. „Разбира се, само че не това, което аз ще ви кажа, а какво каза папа Пий XI за Него.
към текста >>
32.
3.17. Д-р Стефан Кадиев
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
И вдига
рамене
.
Вторият случай: към края на II-та Световна война, той беше военен лекар, полковник по чин и решил да посети Учителя. Като отива при Учителя, Учителят го приема и го пита: „Кое е най-важното на лекаря, когато отиде при пациента? " И той му казва: „Да провери температурата". „Не". „Да премери кръвното налягане". „Не". „Да прегледа очите, езика". „Не"!
И вдига
рамене
.
„Не знам, Учителю! " Учителят тогава казва: „Най-важното нещо, което лекарят трябва да направи, когато влезне в стаята на болния, е да му вдъхне доверие, че ще оздравее. Лекарят трябва да бъде разположен, весел, независимо неговите домашни и частни случки и грижи. Той трябва да му каже: „Какво има, приятелю? Какво си се залежал?
към текста >>
33.
4.ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ 01.Вечният Дух и младостта на Учителя
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
И когато влязох в салона, изненадах се много, че аз видях вече познатият Учител, когото за пръв път бях видял в Търново, като човек на средна възраст, с дълга посребрена коса, падаща до
раменете
.
Не познавах никого от Братството. Не знаех и къде се намира. Един ден се движех по улица „Оборище" и стигнах до № 14. И гледам, в един салон влизат хора. Аз, по стар навик влязох вътре - да видя и чуя за какво се говори.
И когато влязох в салона, изненадах се много, че аз видях вече познатият Учител, когото за пръв път бях видял в Търново, като човек на средна възраст, с дълга посребрена коса, падаща до
раменете
.
Видях и една позната сестра от по-рано и научих и разбрах, че това е салонът на Бялото Братство, където Учителят държи беседите и лекциите в София. Започнах редовно да посещавам беседите, неделен ден в 10 часа в салона на ул. „Оборище" № 14. През лятото на 1926 г., това беше първият събор, който стана в София на „Изгрева"; понеже съборите вече не се правеха в гр. Търново. Аз присъствах на този събор и помня, че кухнята беше тогава на двора, на открито.
към текста >>
34.
5.03. Слънцето на Цялата Вселена
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
" Брат ми отговаря: „Сириус е Слънцето на цялата Вселена." Те вдигат
рамене
и казват: „Нищо не разбираме" и си тръгват.
Един път е за него. Сега второто ядене го поемам аз, но друг път ще знаете - каквото ви кажа, точно ще изпълнявате." По това време у дома идват лекарите да изкажат съболезнование на семейството ни, но заварват баща ми здрав да се разхожда и да говори. Питат се, как е възможно? Брат ми отговаря: „Възможно е, защото звездата Сириус изпрати помощта си за него! " Коя е тази звезда?
" Брат ми отговаря: „Сириус е Слънцето на цялата Вселена." Те вдигат
рамене
и казват: „Нищо не разбираме" и си тръгват.
Баща ми живя още 18 години. Често се спираше и вечерно време гледаше звездите и търсеше да намери звездата Сириус, но очите му бяха отслабнали и не можеше да я види. Веднъж отиде при Учителя на Изгрева и Му каза: „Учителю, очите ми отслабнаха и не мога да видя звездата Сириус, за да й благодаря, че чрез нея стана излекуването ми. После си казах, че като не я виждам, то поне да дойда при Вас, да Ви благодаря. Така може ли?
към текста >>
35.
5.10. Ябълка от Учителя
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Там беше Ганчо Генчев, който беше комендант на града, с униформа и пагон на
раменете
.
Войниците слизаха и оправяха релсите, а партизаните ги обстрелваха. Ето така пристигнахме в Скопие. Поглеждам към часовника на гарата, да видя колко е часът. Точно под часовника гледам братя и сестри, които ни чакат. В Скопие имаше братска група от Бялото Братство.
Там беше Ганчо Генчев, който беше комендант на града, с униформа и пагон на
раменете
.
Там беше сестра ми Надежда, която ме чакаше; и други братя и сестри. Като ме видяха, всички извикаха в един глас: „Ето кой е докарал влака невредим от София." „Аз само пях и се молих, а друг го докара невредим. А този, който го докара невредим, от Него имате много здраве." Тогава бъркам в джоба си и изваждам една ябълка. Тази ябълка я нося от село Мърчаево. Като се сбогувах с Учителя, той взе една ябълка и ми я подаде.
към текста >>
36.
5.12. Изгревът и Духът на Словото
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
" Вдигам
рамене
.
Вървя и си пея. Като стигнах в Мърчаево беше 12 часа през нощта. Чукам на вратата, родителите ми се бяха евакуирали в Мърчаево. Като ме видяха, ми викат: „Ти луда ли си сама да вървиш? Как мина през това диво място на дефилето през Владая?
" Вдигам
рамене
.
„Минах с песен." Сутринта отидох при Учителя и Му разказвам целия този сън и Му казвам също, че съм пристигнала от Скопие специално за този сън. Той ме изгледа продължително, стоя така неподвижно и каза: „На някои е дадено да видят предварително какво ще стане." Каза и млъкна. Разговорът приключи. Дойде време да се сбъдне моят сън и да се сбъднат думите на Учителя. Изгревът днес го няма.
към текста >>
37.
6.15. Космичната вълна на любовта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Аз струвам много повече." Тя вдигна
рамене
и допълни: „Излъгаха ме.
И тези реакции, които се явяват в другите, накрая отиваха у нея и излизаха като нейни недостатъци. А това бяха техните недостатъци, които виждаха в нейното лице, защото тя беше едно огледало, в което те се оглеждаха сами. Поповете я бяха подкупили да говори срещу Учителя. На Изгрева Учителят я запита:"Колко пари ти дадоха поповете? " „Обещаха ми 5 хиляди лева, а ми дадоха половината." Учителят поклати с глава: „За много малко си ме продала.
Аз струвам много повече." Тя вдигна
рамене
и допълни: „Излъгаха ме.
Това, което ми обещаха, не ми го платиха." Като медиумична натура тя можеше да върши някакви отклонения. Дори имаше съдебен процес срещу Учителя. Тя беше извикана да свидетелства срещу Учителя. На съда я питат: „Ти къде беше? " „Бях в един кой си град?
към текста >>
38.
6.18. Едностранно действие
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Образът ми беше така отличителен от окръжаващата среда - с дълги, гъсти черни коси до
раменете
, с малки извити мустаци, с палтото - малко „де моде" - се разхождах гордо из аудиториите на Университета.
18. Едностранно действие Както бяхме подчертали в горните страници, в онзи важен интимен разговор, когато Учителят скицира етапите на моето настоящо прераждане, така се бях вдъхновил, беше ме обладал мистичният огън на първите християни. Като следствие на това, раздадох почти всичките си дрехи и си въобразих, че с торбичката на рамо ще тръгна от село на село, от град на град, да проповядвам новите идеи на учението. Благодарение на будното око на Учителя, в една зимна вечер бушуваше голяма буря и Учителят, като видя, че треперя от студ - подари ми едно Свое палто, което може би е носил преди десетилетия, с кадифена яка. Разбира се, този подарък за мен беше цяло събитие.
Образът ми беше така отличителен от окръжаващата среда - с дълги, гъсти черни коси до
раменете
, с малки извити мустаци, с палтото - малко „де моде" - се разхождах гордо из аудиториите на Университета.
Наистина и аз бях един от актьорите на сцената. Топлите струи на под-съзнанието бяха обладали цялото ми естество, като че ли не живеех с целокупната си моя духовна природа, но като че ли беше активизирано само моето емоционално естество - положение, което беше напълно в унисон с развързване на кармата, която беше изразена в емоционалните страни на малкия и големия кармически триъгълници. Аз като че ли бях символ на онези слънчеви деви, на онази невинност и истинско целомъдрие, към първопричината, към космичното начало, чийто най-реален образ беше изразен в могъщия духовен образ на Учителя - символ на равностранния триъгълник, който беше слязъл на земята - да изправи разностранните страни на двата разностранни кармически триъгълници. Тези идеи наистина са не само отвлечени, но и крайно непонятни за погледа на обикновения човек, учения и философа на земята. Само от тънката интуиция на мистика, или дълбокото проникновение на окултиста, може да се обхванат тези наистина странни, но най-реални знания за духовния свят.
към текста >>
39.
6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Казах му направо: „Не говори така, защото тази глава на
раменете
ти няма да остане".
Обаче той избухна и почна да вика силно. Помолих го да спре, защото всички слушат. Той продължаваше да вика и от него излезнаха тъмни сили, бури и ветрове. Крещеше: „Ти и Учителят излъгахте Багрянов! " Разбира се това го посрещнах с изненада и много остро реагирах спонтанно, което не беше осъзнато от мен.
Казах му направо: „Не говори така, защото тази глава на
раменете
ти няма да остане".
И като казах това нещо, аз изтръпнах. За мен беше един трагичен момент. Отидох веднага и казах на Учителя: „Учителю, аз казах еди - какво си на Лулчев. Ако това е един кармичен възел и аз съм го прочел от акашевите записи - добре. Но ако са засегнати моите лични чувства и съм го казал, то, моля Ви, неутрализирайте тази мисъл, защото аз не искам да проектирам тази мисъл на един човек, който имаше толкова хубаво отношение към мене и който винаги беше готов да ми помогне." Учителят нищо не каза.
към текста >>
40.
6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
След като изброихме всички, ние вдигнахме
рамене
безпомощни.
Когато с Боян Боев отидохме в Мърчаево и с Учителя споделихме наша-та идея, Той ни изслуша и каза: „Вие двамата тази книга не може да я издадете. Трябват ви още двама". Ние се спогледахме. Започнахме да изброяваме подред приятелите, които имаха перо на писатели. Учителят мълчи и не одобрява.
След като изброихме всички, ние вдигнахме
рамене
безпомощни.
Той само продума: „Рекох, повикайте Марийка и Борис! " Ние се зарадвахме, отидохме при тях, споделихме идеята и поръчението на Учителя. Започнахме да работим върху книгата, няколко месеца след заминаването на Учителя. Това съчинение е трябвало да бъде един колективен труд на четворката: брат Боев, брат Борис Николов, сестра Мария Тодорова и аз. Когато споделих тази идея с тях, непосредствено след физическото заминаване на Учителя от нашата планета, те така спонтанно прегърнаха тази моя инициатива, че бях твърде изненадан.
към текста >>
41.
7.05. САВА КАЛИМЕНОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Борис вдига
рамене
и казва: „Това е за мене." Аз се учудих и след това се ядосах.
Поставих някои важни въпроси за разрешение в присъствието на двамата. Поисках от Сава Калименов да ми подготви едно пълно течение на издавания от него в-к „Братство" и да ми го даде за съхранение. Той с охота се съгласи, а Борис одобри. След известно време ме среща и ми съобщава, че е предал за мене две големи рула, но ги е оставил при Борис. Отивам там и искам да си прибера двете рула.
Борис вдига
рамене
и казва: „Това е за мене." Аз се учудих и след това се ядосах.
„Борисе, аз съм на 32 години, а ти си на 70 години. Досега ти не си го раздвижил този въпрос, защото той изобщо не те интересуваше. Ето, аз го задвижвам, а ти ми пречиш. Тези броеве от вестник „Братство" не се предават за теб, а за мен. Твоето време изтече и ти се размина с него.
към текста >>
42.
7.12. НИКОЛА НАНКОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Те нищо не знаеха, дигаха
рамене
и дори за първи път виждаха тези писма.
За тези писма Никола Нанков беше ми споменал и ми бе казал, че те били у Гради Минчев. Но той ги бил занесъл на Борис Николов да му ги покаже и той ги прибрал при него, за да ги прегледа. Следващия път като отишъл при Борис, Мария Тодорова отказала да ги даде. И така писмата били у Борис заради Мария. След като взех писмата, аз ги занесох при Борис и Мария Тодорова, показах ги и ги питах, дали има такава случка, която разказах.
Те нищо не знаеха, дигаха
рамене
и дори за първи път виждаха тези писма.
Мария ме пита: „Какво ще правиш с писмата? " „Ще ги върна на Никола Нанков. За тези писма, които са безценни за мене, аз няма да си развалям отношенията с Никола и освен това, аз не съм лъжец като Гради". Значи той беше задържал писмата, беше си послужил с лъжа, с цел да оклевети Мария и Борис и накрая да се отърве от Никола. И ако на Цветанка не бе й се поискало да яде бонбони, тези писма щяха да бъдат унищожени.
към текста >>
43.
12. НИКОЛА НАНКОВ
,
,
ТОМ 4
Те нищо не знаеха, дигаха
рамене
и дори за първи път виждаха тези писма.
За тези писма Никола Нанков беше ми споменал и ми бе казал, че те били у Гради Минчев. Но той ги бил занесъл на Борис Николов да му ги покаже и той ги прибрал при него, за да ги прегледа. Следващия път като отишъл при Борис, Мария Тодорова отказала да ги даде. И така писмата били у Борис заради Мария. След като взех писмата, аз ги занесох при Борис и Мария Тодорова, показах ги и ги питах, дали има такава случка, която разказах.
Те нищо не знаеха, дигаха
рамене
и дори за първи път виждаха тези писма.
Мария ме пита: „Какво ще правиш с писмата? " „Ще ги върна на Никола Нанков. За тези писма, които са безценни за мене, аз няма да си развалям отношенията с Никола и освен това, аз не съм лъжец като Гради". Значи той беше задържал писмата, беше си послужил с лъжа, с цел да оклевети Мария и Борис и накрая да се отърве от Никола. И ако на Цветанка не бе й се поискало да яде бонбони, тези писма щяха да бъдат унищожени.
към текста >>
44.
8. СТАРАТА ФАНЕЛА
,
,
ТОМ 5
Вдигаха
рамене
и се споглеждаха, кимаха с глава, което означаваше, че аз съм вече чужда в този дом.
Майка ми имаше вече с кого да излиза, а снаха ми се развличаше по този начин и не стоеше сама у дома. Когато споделих това с Учителя той ми каза: „Тя майка ти ще заобича снаха ти Рихи". И наистина те си уйдисваха във всичко, защото бяха светски хора. Аз отказвах да ходя, защото не исках да си губя времето. А моето увакантено място го зае тогава напълно сполучливо снаха ми, че се стигна до там, че когато се завръщаха от гости възбудено говореха за светските клюки, поглеждаха ме отвисоко, че аз съм се завряла там някъде си и чета някаква книга.
Вдигаха
рамене
и се споглеждаха, кимаха с глава, което означаваше, че аз съм вече чужда в този дом.
Да, аз наистина им бях станала чужда. Хората се отличават по пътя, по който се движат и чрез пътя, по който са принудени да извървят. Отивам при Учителя и споделям неволите си. Бях с тетрадката си и с молива и стенографирах обикновено неговите думи „Когато се намериш в тежки условия и се почувствуваш изоставена, помисли си, че добрите хора те обичат, ангелите те обичат и Бог те обича. Сърцето ти е станало активно преждевременно.
към текста >>
45.
64. ВЪТРЕШНАТА ВЕРИГА НА УЧЕНИЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
Учителят като видя, че тя започна отново да си повтаря старите приказки само вдигна
рамене
безпомощно и я остави да си говори, а той влезна в стаята си.
Накрая Учителя взе думата от нея, защото от селянка много трудно се взима думата, така че той взе думата и започна да й обяснява половин час неща, което беше много лесно да се проумее от един образован човек, да кажем с гимназиално образование. За пръв път виждам Учителя да обяснява толкова много с толкова обикновени изрази, нагледно, съобразно нейния уровен на селянка. Накрая тя пак взе думата и когато ние смятахме, че тя вече е разбрала и че ще си тръгне и ще ни остави на мира, то тя отново започна да повтаря същото, което преди това бе казала на Учителя. Ние останахме изненадани и се чудехме и се питахме: „Та толкова ли е загубен този народ и какво правим ние между този народ и как ще го повдигнем като той не разбира „нито от дума", „нито от ума". Има такъв израз, който означава, че не разбира нито от обяснение, нито от проумяване.
Учителят като видя, че тя започна отново да си повтаря старите приказки само вдигна
рамене
безпомощно и я остави да си говори, а той влезна в стаята си.
Ние всички се отдръпнахме от нея и тя като видя, че няма пред кого да повтори същото, махна с ръка и си отиде. Ние с облекчение въздъхнахме. И точно на следващия ден на беседа Учителя спомена за този случай и накрая вдигна пръст заплашително към нас и каза „От вас искам да имате по три факултета. Окултният ученик трябва да има три факултета и да бъде образован". Това изказване той го бе повторил нееднократно и ще го намерите в неговите беседи.
към текста >>
46.
67. АСТРОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ ОТ 15 000 ГОДИНИ
,
,
ТОМ 5
Савка вдига
рамене
и учуден с поглед пита Учителя „Ето аз ги доведох, изпълних поръката ви, а вие нищо не казахте на Борис".
Ние сме се приближили към Учителя, а той замълчал и нищо не казал и не отронил дума. Това нещо ми го разказва Савка, която е стенографирала целия този случай. Как и защо аз не съм проумяла, че поканата е лично за Борис и всичко онова, което е описала дотук Савка. А това, което е описала е вярно. Като сме видели, че Учителя не говори с нас, то ние сме се отдалечили от него.
Савка вдига
рамене
и учуден с поглед пита Учителя „Ето аз ги доведох, изпълних поръката ви, а вие нищо не казахте на Борис".
Савка пита с поглед какво означава това. А Учителят й отговаря много строго: „Ето един астрологически аспект, който чакаше 15 000 човешки години, за да се осъществи тук на Изгрева". Не се съмнявах в думите на Савка. Наистина това беше астрологически аспект от 15 000 години и кармически възел. А на мен ми изглеждаше, че беше повече от 15 000 години.
към текста >>
47.
74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ
,
,
ТОМ 5
Тогава аз сънувам сън, че Учителят се движи, върви, а върху него го яхнал един дрипльо и Учителят ми казва: „Качи ли сте ми един дрипльо отгоре на
раменете
ми и ме карате да го нося".
Учителят си беше заминал. Приятелите се бяха халосали да правят устав на Бялото братство и с такова усърдие вписваха точка след точка, за да бъде уставът прегледен, да се хареса и да бъде признат от властта и по този начин да се узакони като юридическа проекция на нашето духовно общество. Беше много трудно на онези приятели да вместят всички методи, знания и принципи в няколко точки на устава. Това беше последният опит на онези възрастни приятели, които ние заварихме от предишното поколение. Що коментари се изрекоха, имаше сблъсъци, възражения, обвинения, какво ли нямаше около този устав.
Тогава аз сънувам сън, че Учителят се движи, върви, а върху него го яхнал един дрипльо и Учителят ми казва: „Качи ли сте ми един дрипльо отгоре на
раменете
ми и ме карате да го нося".
Поглеждам го, а той е много сърдит и недоволен. Разказах съня на някои от възрастните приятели. Те ме погледнаха озадачено, че човек може ли да вярва на сънища и да се движи и ръководи от сънищата. Та къде остава разумността на човека. Така те си направиха опит, поднесоха го на властта, но тя не го прие и непрекъснато ги разиграваха с години с една и съща фраза: „Елате утре".
към текста >>
48.
110. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА
,
,
ТОМ 5
" Братът вдигнал
рамене
и от смущение не могъл да каже нищо.
А те били най-отзад, направо стояли като втрещени и едвам тръгнали от смущение и влезнали при Учителя. Учителят погледнал болното дете и препоръчал и дал съвети на бащата какво да направи и му казал, че ако изпълни съветите му детето ще оздравее. Говорил сериозно на богатия съсед, онзи кимал с глава и всичко запомнил и след това се обръща към нашия брат и смеейки се към него, го запитал: „А ти какво искаш от мене? " След това посегнал с ръка, взел му книгата, която държал ръката си, отворил точно на страницата, на която е пишело за Учителя, прочел го на глас, засмял се и му върнал книгата. Казал му: „Е, разбра ли сега къде е Истината, кой е Учителя и кой стои начело?
" Братът вдигнал
рамене
и от смущение не могъл да каже нищо.
Учителят продължил: „Духът на Истината е този, който стои най-отгоре, защото глава на Словото е Истината". Учителят протегнал с ръка, взел една книга, на която пишело „Сила и живот" и му казал: „Рекох, вземи и чети. Духът на Истината дава Сила и Живот у човека". Така двамата се връщат в Хасково, единият със съветите на Учителя, а пък другият - бедният съсед с книга в ръка, която е трябвало да проучи и да види как и от къде идва Духът на Истината. След няколко дни детето на богатия съсед оздравяло, а пък нашият брат дълги години четял и прочитал и не могъл да разбере кой е този Дух на Истината.
към текста >>
49.
139. НЕОБЯВЕНАТА ВОЙНА
,
,
ТОМ 5
Идва Учителя, хваща за
раменете
Петко, разтърсва го няколко пъти и му извика: „Петко, влез в тялото си, Петко влез в тялото си".
После Учителя с бастуна си очерта един кръг на земята около нея, така че никой не трябваше да пристъпва през този кръг. Мина един час и сестрата Тереза полека започна да шава и се събуди, стана, беше като замаяна, заведоха я палатката, а на следващия ден й нямаше нищо. Един друг случай пак на събор в Търново. Петко Гумнеров през една нощ му прилошава, изгубва съзнание и направо умира. За всички Петко е бил умрял.
Идва Учителя, хваща за
раменете
Петко, разтърсва го няколко пъти и му извика: „Петко, влез в тялото си, Петко влез в тялото си".
След малко Петко се връща в тялото си, събужда се като от сън, оглежда присъстващите и не може да разбере какво е станало. Тук имаше невидим фронт като от едната страна беше Братството, а от другата онези сили, които атакуваха учениците както през деня, така и през нощта. Беше много трудно и само благодарение на Учителя успяхме да излеземе от тези трудни случаи както за преживяване, така и за обяснение. Ще разкажа и един случай с Олга Славчева. По това време тя е поставена да дежури в кухнята където трябва да се подготвят продуктите за храна на 500-600 човека.
към текста >>
50.
167. НА ЕКСКУРЗИЯ С РЪКОВОДИТЕЛИТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА
,
,
ТОМ 5
" Всички се оглеждат и вдигат немощно
рамене
.
В раницата трябваше да има всичко, от което Учителят имаше нужда при екскурзии. Тръгнахме цялата група, те вървят отпред и отзад и около Учителя и правят нещо като непрекъснат шпалир. Макар че Учителят тръгна с нас ние със сестрата леко се оттеглихме и допуснахме братята да бъдат близко до него. Така ние се движехме последни след групата от мъже. по едно време Учителят спира за почивка, обръща се към братята и пита: „Рекох, да има някой топла вода?
" Всички се оглеждат и вдигат немощно
рамене
.
От къде ще имат? Те нямат термоси и никой не им е казал, че трябва да носят топла вода в термос за Учителя. Учителят се обръща към на нас и ни запитва: „Случайно сестрите да носят топла вода? " Аз се споглеждам със сестрата, отварям раницата, изваждам термоса, който стои на специално място, отварям го и подавам топла вода на Учителя в една чаша, от която той пие винаги. Учителят е седнал, а около него в кръг са братята.
към текста >>
51.
170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 5
Тя вдига
рамене
: „Казаха ми и толкоз".
За него нещата имаха символичен характер. На извезаното бяло знаме има чертежи, които представляват скрижалите на Третия Завет на ангела Господен ЕЛОХИЛ. Но сега ние си замълчахме, защото тя вдигна скандал, защо сме укрили от нея екскурзията. „Това знаме ми казаха отгоре, че трябва да го побия пред палатката на Учителя". Питаме я защо?
Тя вдига
рамене
: „Казаха ми и толкоз".
Ето защо на последната екскурзия на Учителя пред палатката му се вееше бяло знаме. Учителят нищо не каза за знамето. Замълча си. но никой не обърна внимание, че това знаме не случайно се забива. Много по-късно брат Димитър Грива разказваше, че при една среща Учителят му казал: „Ние с теб ще бъдем последни на потъващия кораб".
към текста >>
52.
188. МАРКОВА
,
,
ТОМ 5
Изведнъж Учителят се върна, слезе долу, приближи се до Маркова, хвана я за ръцете, после за
раменете
и я разтърси така силно, както се разтърсва слива или круша, за да падне някакъв плод от дървото.
Спомням си една сутрин след като свърши беседата ние постепенно започнахме да излизаме от салона. Маркова беше седнала някъде отзад затова стана и се запъти към стълбището, което водеше до Горницата на Учителя. Тя наблюдаваше Учителя, гледаше го как приближава и нищо не казваше. Точно по това време аз исках да излезна по възможно най-бърз начин, защото бях си набелязала няколко въпроса да запитам Учителя. И точно излизам от салона, вече съм на стълбището, а Учителят се качва нагоре по стъпалата за стаята си.
Изведнъж Учителят се върна, слезе долу, приближи се до Маркова, хвана я за ръцете, после за
раменете
и я разтърси така силно, както се разтърсва слива или круша, за да падне някакъв плод от дървото.
Разтърси я няколко пъти, остави я, обърна се и си тръгна нагоре към стаята. Тя стоеше там учудена, че я разтърсват и се оглеждаше ту наляво, ту надясно. После се обърна към Учителя, нещо в нея светна, просветна нещо в главата й, нещо от вътре я бе осветлило, тя просия, усмихна се и вече светеше, а усмивка се появи на лицето й и успя да извика само: „Учителю, Господи". Хвана с двете си ръце лицето и така изтича навън на двора. Какво Учителят бе разтърсил у нея, какво бе изпаднало от нея - круши ли сливи ли, не зная, но какво изпадна от нея също не зная.
към текста >>
53.
192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ
,
,
ТОМ 5
И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до
раменете
му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите.
Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра. Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр. във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота". В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос".
И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до
раменете
му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите.
Нещо повече, мълви се още, че той е български „Разпутин" и имал достъп в Двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле пристига на Двореца. На някои вдовици, жени на починали във войната герои, Дънов чрез спиритичес-ки сеанси вика духовете на мъжете им; на други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната памет. Други по-фанатизирани и сантиментални последователи до там се увличат от Дънов, че съвсем зарязват задълженията към себе си и семействата си. Последователите на Дънов, наречени „дъновисти" броят в столицата 250-300 души, от които повечето жени.
към текста >>
54.
214. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА
,
,
ТОМ 5
И накрая всички вдигаха
рамене
и нямаше нито един човек на Изгрева да каже защо корабът потъна.
Но дойде 1957 г., дойде процеса и който трябваше да отиде в затвора - отиде, а които останаха -. останаха. Но корабът бе пробит и започна да потъва. Корабът не можа да премине през подводните скали, защото всеки един от онези, които биваха дежурни на кораба и държаха кормилото всячески го насочваха умишлено да се надене на подводните скали. Така Изгревът потъна като кораб, но не потъна сам. Той не бе потопен, нито от падаща бомба, нито с торпила, а го надянаха на подводните скали, разряза се, разцепи се на две и потъна.
И накрая всички вдигаха
рамене
и нямаше нито един човек на Изгрева да каже защо корабът потъна.
Останаха корабокрушенците, някои потънаха, други се спасиха и се пръснаха по широкия свят. Сега можете да видите кораба на снимка и остана споменът за някакъв.Изгрев. Това бе външният Изгрев, а вътрешният Изгрев остана на заден план. Само онези, които се доберат до този вътрешен Изгрев имат бъдеще. Онзи Изгрев, където изгрява Божественият Дух и човешката душа очаква този миг и може да се съедини с него.
към текста >>
55.
231. МЕТОДИ ШИВАЧЕВ
,
,
ТОМ 5
" Методи вдигнал
рамене
и нищо не казал.
Трябваше десетки хора, които да работят от сутрин до вечер, за да може да се обслужат толкова много хора. Трябваше да има чай, казаните да са пълни с гозби, да има завивки и подслон за стотици хора. Когато свършил събора той не споделил с никого, че няма пукната пара в джоба си, но останал да помогне да се събере багажа и да се прибере лагера. Това отнело на останалите около една седмица. Когато отишъл да се сбогува с Учителя той го запитал: „Методи, ами ти как ще си отидеш?
" Методи вдигнал
рамене
и нищо не казал.
Учителят бърка в джоба си и му дава пари за билет. А през цялото време Методи е мислел как ще се наредят нещата, че той трябва отново да се върне у дома жив и здрав. По младите си години когато Учителят е препоръчвал на първите приятели да посещават църквите Методи е ръководел църковен хор и много пъти е пял в църквите. Знаел е много църковни песни и е бил в добри отношения със свещениците. Пътувал е много по цяла България.
към текста >>
56.
236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА
,
,
ТОМ 5
" „Пътят на ученика е друг, но твоят път е такъв." Аз свивам
рамене
, подвих си опашката като кученце и си тръгнах по онзи мой път, който Учителят ми беше посочил.
Ти ги преминаваш за един месец и затова при теб движението е по-трудно, движеше се по-интензивно и съответно страданията и мъчнотиите са по-големи. Но пък награда ще дойде по-бърже. Наградата от решението на задачата." Да беше дошло време всеки сам да се справя със своите си задачи. Така в Търново на един от съборите във връзка с някакво недоразумение аз се обръщам към Учителя да го разреши, защото аз съм на правата страна, а онези там го правят от лична амбиция, а той ме изслушва и ми казва: „Ще те гонят, а ти ще правиш добро докато Злото се умори и докато накрая кажат: „Тя е наистина добра". Аз стоя разтреперана от пътя, който ми предстоеше и питам: „Ама, Учителю, такъв ли е пътят на ученика?
" „Пътят на ученика е друг, но твоят път е такъв." Аз свивам
рамене
, подвих си опашката като кученце и си тръгнах по онзи мой път, който Учителят ми беше посочил.
Бях вече предупредена, че съм направила много връзки от миналото и правилно трябваше да ги разрешавам в този живот. А кое бе правилното и кое бе неправилното в това бе същината на въпроса, а той бе да оцелея и да оживея. Веднъж на Рила бяхме се събрали около огъня привечер. Ах, тези хубави вечери около огъня, онези песни изпени до късна вечер, онова възвисява-не на духа, онова състояние на душите, когато се чувствуваш ведно с цялата вселена и с всички. И когато сме около огъня в едно такова състояние Учителят изпраща един възрастен приятел да ме извика до себе си да седна до него.
към текста >>
57.
255. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА С БАСТУНА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Учителят му се скара строго, а той вдига
рамене
в недоумение.
Но само аз си знам какво ми коствува това и каква Божествена енергия се изразходва, за да се вкара този дух в пътя и да се помогне на тази сестра, за да си оправи пътя. Ето, това е гдето се казва: „Прави правете Божиите пътища! " Вървя и нещо плаче в мен и говори: „Прави правете пътищата Господни, защото човек е тръгнал да се учи този път от живото Слово. Божествен път е това - път на ученика". Веднъж Учителят среща Игнат Котаров, който се разхождаше по Изгрева по къси панталони с голи бедра и колена.
Учителят му се скара строго, а той вдига
рамене
в недоумение.
Учителят тогава вдигна бастуна си и направи крачка към него. Игнат побягна, като стрела се втурна в бараката си. След малко излиза обут в дълъг панталон и се приближава до Учителя, който го чака на същото място. Учителят държи бастуна, за да го наложи. Игнат се приближава, обръща си гърба и чака присъдата си.
към текста >>
58.
259. МЯСТОТО, КОЕТО ВСЕКИ СИ ЗАСЛУЖАВАШЕ
,
,
ТОМ 5
Учителят вдигаше
рамене
, понякога учудено поглеждаше, а понякога беше много строг към Савкините инициативи.
Тогава Савка си остана на мястото, което й бе определено от Учителя до последните му дни на земята. Между мен и Савка ако имаше недоразумения не бяха вече за мястото й, а за съвсем други неща и те се отнасяха за някои отклонения, които тя правеше. А тогава тя смяташе, че може да си прокарва някои нейни хрумвания и да действува без да е питала Учителя. Другите смятаха, че щом го е казала Савка, значи Учителят го е казал да се направи. Но аз знаех как са нещата, че това е Савкина измислица, отивах при Учителя и го питах дали това е наредил той.
Учителят вдигаше
рамене
, понякога учудено поглеждаше, а понякога беше много строг към Савкините инициативи.
Тогава Учителят ги отменяше, викаше Савка и й правеше строга забележка и тя смяташе, че аз съм виновна да се провалят нейните инициативи. Аз не я провалях, а аз я спасявах да не направи по-голяма лична грешка с опасни последици за Школата. А аз се стараех по вътрешен път да се доближавам до Словото на Учителя. Доколко съм успявала това е вече друга работа. Учителят редовно в първите години на Школата извикваше Савка, обикновено сутрин рано в зори и й диктуваше негови мисли предназначени за ученика.
към текста >>
59.
76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА
,
,
ТОМ 6
Нашите трудолюбиви, предани братя я направиха поръчаха долу в София, докараха я оттам, донесоха я на
рамене
, боядисаха я и я подкараха с песен към чешмичката за вода.
Второто езеро Учителят назова Елбур. То отговаряло на черния дроб. То е разляло водите си по-нашироко. Има много плитки места край бреговете, в които децата газеха и си играеха, но има и по-големи дълбочини от първото. Незабравими ще останат разходките ни по него с лодката.
Нашите трудолюбиви, предани братя я направиха поръчаха долу в София, докараха я оттам, донесоха я на
рамене
, боядисаха я и я подкараха с песен към чешмичката за вода.
Дотогава водата за кухнята се носеше от сестрите на ръце и от братята на рамене. „Колко приятно ни носят вълните...", пеем в лодката. Тя пори плавно чистите води. Пеят край нас водните лютичета, които като бяла дантела кокетно са наметнали езерото от единия му край. Лазурът се усмихва над нас.
към текста >>
Дотогава водата за кухнята се носеше от сестрите на ръце и от братята на
рамене
.
То отговаряло на черния дроб. То е разляло водите си по-нашироко. Има много плитки места край бреговете, в които децата газеха и си играеха, но има и по-големи дълбочини от първото. Незабравими ще останат разходките ни по него с лодката. Нашите трудолюбиви, предани братя я направиха поръчаха долу в София, докараха я оттам, донесоха я на рамене, боядисаха я и я подкараха с песен към чешмичката за вода.
Дотогава водата за кухнята се носеше от сестрите на ръце и от братята на
рамене
.
„Колко приятно ни носят вълните...", пеем в лодката. Тя пори плавно чистите води. Пеят край нас водните лютичета, които като бяла дантела кокетно са наметнали езерото от единия му край. Лазурът се усмихва над нас. Слънцето трепти.
към текста >>
60.
81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ
,
,
ТОМ 6
Гледам пред мене той,
раменете
му се тресат, плаче като дете, като неутешимо дете.
Бях излязла навън да се поуспокоя и разведря. И когато влязох пак, застанах права зад брат Борис Николов. По едно време чувам плач, хлипане. Кой е? От де иде този плач?
Гледам пред мене той,
раменете
му се тресат, плаче като дете, като неутешимо дете.
Разплаках се отново и аз, без да се съдя вече, че върша нещо, което не е позволено. Според окултизма за заминалите не трябва да се плаче, за да не се смущава душата в работата и пътя й, който й предстои, а трябва само да се молим за нея. Но тука беше нещо друго. Неговата Душа, Неговият Дух бяха свободни. Те летяха към Бога.
към текста >>
61.
21. ПОМНЕТЕ, ЧЕ КОГАТО СТЕ В МОЛИТВА...
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
От завоя срещу мене се подадоха две босички момиченца, които носеха на
раменете
си котле )надяното на пръчка.
Широкия път, който води от Семинарията направо до Изгрева не беше още прокаран и аз трябваше да мина през стария път, зашумен от двете страни от млади храсти на акации. Когато навлязох в него изпитах такъв страх, че ми идеше да се върна назад. Но това щеше да бъде безпредметно, защото пътят, който бях извървяла до тука беше все толкова дълъг и пуст, както и този, който ми оставаше до Изгрева. Вървях безпокойно по зигзаговидните зашумени пътеки. Чух стъпки.
От завоя срещу мене се подадоха две босички момиченца, които носеха на
раменете
си котле )надяното на пръчка.
Попитах ги къде отиват. Без да забавят стъпките си или да извърнат глава, те отговориха, че отиват в града за занесат храна на баща си. Засрамих се пред куража на тези беззащитни дечица, с който те изпълняваха дълга си. Като отидох при Учителя, разказах Му това. Той ми каза: „Помнете, че когато сте в молитва, не може да ви се случи никакво зло." Тези думи на Учителя ми се врязаха в паметта и ми дадоха силно оръжие в ръката за други случаи след това.
към текста >>
62.
35. НА ЛЕТУВАНЕ НА ВИТОША С УЧИТЕЛЯ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Сложих го на
рамене
и с бавни, концентрирани стъпки поехме по ръба надолу.
За миг се намерих пред двойната смърт. Тази на детето, за което носех отговорност и моят живот. Но като летях надолу с молитва, по чудо се закачих на едно клонче от клек, което на изкачване не видях. Детето с писък висеше хванало се за едни тревички. Аз се откачих от клекчето и с молитва поех към детето.
Сложих го на
рамене
и с бавни, концентрирани стъпки поехме по ръба надолу.
Когато приближихме края аз ускорих стъпките си. В този момент се заби в окото ми суха клечка и се откъсна 20 см от нея и тя увисна в окото ми. Аз извадих клечката и с ръка погладих окото. За моя изненада нямаше никаква кръв. Беше чудо.
към текста >>
63.
КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Аз свих виновно
рамене
и да излезна от неудобното си положение Му поисках някои от Неговите книги да чета.
Тук е Великият Учител". „Ще мога ли да Ви задам втория въпрос: Какво е Бог? " „Бог е Любов" отговори Учителят. Зададох и третия въпрос: „Ще мога ли да отида да уча в САЩ? " „Ако отидете в САЩ ще страдате много".
Аз свих виновно
рамене
и да излезна от неудобното си положение Му поисках някои от Неговите книги да чета.
Той отиде до приемната си стачка и ми донесе няколко книги. Питам: „Колко струват? " „Колкото обичате." Аз бръкнах в джоба си и извадих една банкнота и платих толкова, колкото струват такива книги в града. И веднага тогава заминах за Атина да следвам Висшия институт както се бяхме уговорили с моят професор. Аз бях стипендиант и записах отдел „Социални грижи", което беше в много тясна връзка с моята дейност през време на гимназията, когато там организирах християнски дружества и работех с младежи.
към текста >>
64.
7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
„Нашия шеф нарочно ни изпрати, за да видим с очите си, че на този свят имало още идейни хора, които не са злоупотребили със своят пост през време на социализма." Аз само вдигам
рамене
и мълча.
Не една, а две инспекторки дойдоха да ме настанят. Дойдоха и ми оглеждаха бараката.А тя два на два метра. Гледат, клатят глава и не вярват на очите си. Едната проговаря: „Ама вие ли сте онзи Крум Въжаров, за който нашият шеф каза да ви настаним? " Аз се усмихвам и нищо не казвам.
„Нашия шеф нарочно ни изпрати, за да видим с очите си, че на този свят имало още идейни хора, които не са злоупотребили със своят пост през време на социализма." Аз само вдигам
рамене
и мълча.
Тогава те ме настаниха в квартал „Червена звезда" и ме настаниха в най-хубавото жилище, като ми дадоха една много хубава стая с веранда и южно изложение. Да, ето в тази стая прекарах много години. Такава стая можеше да се падне само на някой щастливец на лотария. Но тук говорим за окултен закон и за центъра на надеждата. Следващият случай: През 1982 г.
към текста >>
65.
17. БРАКЪТ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Аз вдигам
рамене
и навеждам глава.
Тогава се ожених без да питам някого, а на Изгрева отидох да живея с жена ми - 1936/37 г. Нямаше къде да живеем. Имах семейство, дадоха ми една барака и там се подслонихме. Учителят взе грижата за издръжка на семейството ми, като подхвърли идеята на братята и сестрите да ни подпомагат материално и финансово. В един разговор Учителят ми каза: „Ако беше ме питал мен да се ожениш или не, щях да ти кажа, да не се жениш".
Аз вдигам
рамене
и навеждам глава.
След известно време изникна един семеен скандал. Отивам при Учителя да Му се оплаквам. „Ако ти беше приятелка и сестра щеше да ти бъде по-полезна отколкото като жена. Тя има качества да бъде приятел на човека, тя обича хората, но не е за съпруга." Аз се уплаших от тези думи, но Учителят продължи да ми говори: „Но понеже Бог те обича ти е дал добра жена". Наистина тя е добра жена с прекрасен характер, но аз не съм си на място.
към текста >>
66.
33. ДВАТА БРЯГА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Аз вдигам
рамене
: „Да бях пял, ама не пях.
Имах и едното, и другото. Но не можех да хвана посоката, която Учителят ми даваше. Просто някаква сила ме обгръщаше в друга посока и аз на там се устремявах. След време виждах, че съм сбъркал посоката и съм загубил време и сили. Дойде време и накрая Учителят каза следното: „Симеоне, Симеоне, да беше само пял и нищо друго да не бе вършил, живота ти щеше да се измени коренно".
Аз вдигам
рамене
: „Да бях пял, ама не пях.
И сега ще си тегля ярема и кармата! " Учителят мълчи. Разговорът е приключен. Кому да се сърдя? На себе си или на някой друг?
към текста >>
67.
БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ
,
Йордан Георгиев Бобев
,
ТОМ 6
Аз вдигнах
рамене
и замълчах.
Това беше всичко за мен разбрано, но за змиите аз имах друго становище, защото като те ухапе змия, то тогава умираш. Тя не те пита дали си вегетарианец или месоядец. Тя те вижда, че си човек дошъл при нея, ухапва те и ти заминаваш за онзи свят. Та затова аз запитах така Учителя. А Учителят ме погледна, после вдигна поглед над главата ми като че ли погледна нещо през пространството и през вековете назад и каза: „Абе, то змиите има кой да ги бие".
Аз вдигнах
рамене
и замълчах.
Не можах нищо да разбера. А това разбрах по-късно. А кога по-късно? Когато биха Учителя през 1936 г. Ето как стана това: Аз бях на Изгрева пред салона.
към текста >>
68.
2. НЕОБИКНОВЕНИЯТ СТУДЕНТ
,
Райна Каназирева
,
ТОМ 6
Адвокатът вдигна
рамене
в знак на недоумение, но се разделихме видимо доволен от ефекта на своите спомени.
" Като каза това адвокатът аз не можах да се стърпя и се разплаках. Той се зачуди и попита защо се разплаках. „Благодаря Ви, г-н Желязков, казах аз през сълзи, аз такъв го искам моя Учител. Милионери и милиардери има много в света, но като Него няма. Той е един и затова ние толкова Го ценим и обичаме".
Адвокатът вдигна
рамене
в знак на недоумение, но се разделихме видимо доволен от ефекта на своите спомени.
към текста >>
69.
3. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
Той идва при мене, хваща ме за
раменете
и ми казва: „Стани и се моли за мене!
Но след няколко дни бяха заловени и самите убийци. Цялото село беше потресено от жестокото покушение на добрата старица. Този така реално потвърден сън ми направи да се моля още по-усърдно и да се стремя още повече към духовния живот. След една година имах нов подобен сън. Сънувах чичо Никола, братовчед на баща ми.
Той идва при мене, хваща ме за
раменете
и ми казва: „Стани и се моли за мене!
Отнех живота си от страдание, но се озовах в още по-страшно страдание и мъка. Търсят тялото ми, но ще го намерят в избата, между бъчвите". Събудих се много разтревожена. Наистина чичо Никола го нямаше от два-три дни. Той беше рядко честен и добър човек, но без да иска беше попаднал в ръцете на един мошеник, търговец, който се беше появил в селото да закупува розовото масло.
към текста >>
70.
5. ВОДЕН ПЛЕВРИТ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
След това нареждахме малки столчета за главата и
раменете
и по-надолу, върху които лягах.
Изкарах една седмица на череши и ягоди без никакъв хляб. През това време правех по една изпотяваща парна баня. В кухнята по това време палехме печка. Беше 31 март 1943 г. И тъй върху печката слагахме един котел с вода, която оставяхме да заври и в самата печка слагахме 2 - 3 камъка, които да се сгорещят силно.
След това нареждахме малки столчета за главата и
раменете
и по-надолу, върху които лягах.
Котела майка ми слагаше под гърба където ми бяха болките. Пускаше камъните, така, щото водата започваше да ври и дори пръскаше малко и майка ми се страхуваше да не ме изгори. Така стоях 10 - 15 минути, като тя ме покриваше цяла с едно одеало. През това време аз дишах колкото мога дълбоко. През цялото време бивах съвсем леко облечена, почти без дрехи.
към текста >>
71.
9. СВЕТОВНИ МУЗИКАНТИ
,
Геновева Жекова
,
ТОМ 6
" Тя свива
рамене
и отива да изпълни молбата на Учителя.
Цялото внимание на гостите е насочено към музикантите-чужденци, които са поканени на вечерята. А българите като видят чужденци отварят уста и се захласват. И от захласване дори гащи свалят. Учителят мьлчи. Учителят се обръща към Зорница: „Може ли да извикате и Олга Славчева?
" Тя свива
рамене
и отива да изпълни молбата на Учителя.
По това време идва Олга Славчева, която живее в сутерена на същата къща. Идва Олга, целува ръка на Учителя и Той й посочва да седне на свободния стол до Него. А другия стол е също свободен. В този момент влиза запъхтяна друга сестра, която е закъсняла, понеже трудно е намерила къщата на Зорница. Целува Му ръка и Той й посочва да седне на другия свободен стол до Него.
към текста >>
72.
25. Реставрация на чешмата в Тополица
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Тези са
раменете
, т.е.
Бях тука. А как е работено, как е правена и с брат Бертоли също съм говорил. Учителят е възложил на брат Бертоли направата на чешмата, като Георги Куртев идвал тука, за да каже, че тополчани искат да направят там чешма и Учителят направил един малък чертеж. В него е описал човекът, който представлявал символично чешмата. Туй представлява човекът, гдето тече водата, то извора е главата.
Тези са
раменете
, т.е.
стените, а долу вървят едни корита вода гдето върви. В чертежа това са краката. В.К.: Това не го знаех. Г.Д.: Това са краката. Значи все едно, че човекът е пентаграма.
към текста >>
73.
7. Савка Керемедчиева и Добра
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
Тя вдигнала
рамене
и си тръгнала.
Изучавала Евангелието, посещавала е евангелските събрания и все се чудела, защо около брат й се събират толкова много хора. Не изтърпяла веднъж, отишла и Му рекла: „Абе, Петре, тези хора, които се въртят около Тебе защо се въртят? Какви са тези хора бе около Тебе и не разбирам на какво можеш да ги научиш? “ Учителят я погледнал строго и казал: „Ти гледай и това да не загубиш, което имаш сега. Тогава ще разбереш на какво уча тези хора, но ще бъде късно за тебе“.
Тя вдигнала
рамене
и си тръгнала.
През това време Савка слуша и наблюдава цялата случка. Учителят се обръща към нея и казва: „Видя ли сега колко е било трудно на времето на Христа да работи, защото семейството Му е пречело.. И сега е същото. Тя Ме смята за рожден брат. А рождения брат го няма. Тук е Великият Учител слезнал на земята.
към текста >>
74.
2. Лодката на Рила
,
Боян Атанасов Златарев
,
ТОМ 7
Всяка група носеше едната половина от лодката, носеше се на
рамене
и на ръце.
Затова се отказахме от сала и продължихме да носим вода на ръце. Но в София Крум ми даде чертежи за лодка и аз цяла зима я правих. Лодката бе направена от две самостоятелни половини, които бяха закарани с камион и оттам бяха изнесени на ръце от младежите до второто езеро. А как се качи лодката? Бяха оформени две групи от братя от по 6 до 8 човека.
Всяка група носеше едната половина от лодката, носеше се на
рамене
и на ръце.
Имаше и трета група братя, които бяха като резерва. Те се включваха там където някой закъсваше. Така по този начин я изнесохме от Сапарева баня до второто езеро. Да не смятате, че беше лесно? Направете опит и преминете този преход само с една раница и вие ще видите, колко е трудно това разстояние да се преодолее.
към текста >>
75.
8. Препоръчителство
,
Боян Атанасов Златарев
,
ТОМ 7
“ Братът мига и свива
рамене
: „Учителю, излъгах се!
Конят сам да се връзва и да отива да оре и сам да се развързва и да се връща.“ Учителят му говори със символи, а той му казва, че му трябвали пари. Учителят му даде 300 лв., а онзи дойде втори път и получи отново 400 лв., дойде и трети път и заяви, че му трябват обувки и дрехи, за да може да идва на Изгрева. Един брат му услужи с каквото трябваше и после този съмишленик изчезна и не се яви вече. Учителят среща онзи, който го беше довел и пита: „Какво стана с вашето поръчителство? Какво стана с вашия брат во Христе?
“ Братът мига и свива
рамене
: „Учителю, излъгах се!
“ Учителят мълчи и го пита: „Ти знаеш ли как е в света? Който даде поръчителство някому и той не си издължи дълга на длъжника, то кредитора хваща поръчителя за гушата, води го при съдията и му казва: „Ти си поръчител, давай сега парите! “ В Окултната Школа окултният закон е много по-строг за поръчителството“. Дойде време поръчителят да плаща. Братът се разболя, залиня и не след дълго си замина от този свят.
към текста >>
76.
6. Дрънкане на пиано
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
“ Аз вдигнах
рамене
и не казах нищо.
За мен това бе цяла загадка. Следващият петък аз отново съм на Изгрева, майка ми е сложила чиния за мен срещу Учителя и аз отново съм седнал срещу Него. Аз съм седнал пред Него, навел глава и освен, че трябва да изповядвам пред Него пороците, които носех от града в себе си - моите и на рода ми, трябваше да изповядвам грешката от миналия петък, когато дрънках на пианото. Започнахме да се храним. След като свърши обеда Учителят се обръща към мен и ме пита: „Е, рекох, как върви твоята цигулка, свири ли?
“ Аз вдигнах
рамене
и не казах нищо.
Не знаех какво да отговоря. Учителят продължи:“ Цигуларят преди да свири, настройва цигулката си. Ако има пианист той си настройва цигулката по пианото. Ако пианиста му даде неверен и фалшив тон, то цигуларя не може да си настрои цигулката и ще се провали на концерта. А когато някой на Изгрева даде неверен и неточен тон на пианото, то цигуларят, който е тук на Изгрева не може да настрои цигулката си.
към текста >>
77.
39. Великите композитори и космогонията на тяхната музика
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
“ Братът се изненадал и не могъл да разбере значението, което вложил Учителя и само повдигнал
рамене
.
В света на Любовта е свят на Светлината, на слънчевата светлина в материалния свят, която го организира и създава. Музиката на Моцарт слиза от Слънцето, като част от слънчевите лъчи и част от слънчевата светлина изразена в музика, цвят и красота. Слизането на човешкия дух на земята и борбата му да организира материята, в която е облечена човешката душа е великото посвещение на Бетовен и неговото прозрение за великата реалност, която ръководи живота на човека, прави неговата музика като откровение за онези, за които сътворението на човешкото Битие започва от проявлението на Божествения Дух в Сила и Живот. Тониране на ума, сърцето и волята Един брат идва на Изгрева от града и отива при Учителя и го запитва: „Може ли да ми кажете една дума, която да изразява цялото Ви Учение, защото ми е много трудно да го обяснявам на моите близки и познати? “ Учителят отговорил: „Чистота!
“ Братът се изненадал и не могъл да разбере значението, което вложил Учителя и само повдигнал
рамене
.
Учителят го изгледал и продължил: „Чистота в мисли, чистота в чувства и чистота в действията“. Братът разбрал. Във връзка с това бях слушал лично от брат Иван Антонов да разказва за значението на три братски песни, т.е. песни на Учителя. 1. Песента „фир-фюр-фен“ е за тониране на ума. 2.
към текста >>
78.
10. Тръбата
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
Аз вдигах
рамене
и мълчах.
Научих се да я паля с горно горене и като се разгори салонът се затопляше. От време на време ставах, прихождах в салона, за да видя какво става с печката. През тези нощи нямаше никакво спане, а само будуване. Отначало като им свирех с тръбата мнозина се мръщеха, но като влизаха в затопления салон се усмихваха и ме тупаха по рамото: „Брат, прощаваме ти за тръбата. Ти не си бил само тръбач, но и запалвач на печки“.
Аз вдигах
рамене
и мълчах.
В ротата бях тръбач и тук станах тръбач на Изгрева. Когато се засели Изгрева, на много не им хареса тръбата, понеже им напомняла за военните години,, когато са били на фронта и няколко човека занесоха при Учителя своите будилници часовници, които бяха донесли от града, за да ги будят. Учителят се усмихнал и казал: „Будилника е хубаво нещо, но тръбата е още по-хубаво. При тръбата втори път няма заспиване. Тя те вдига и ставаш на крака и тръгвах в бой, защото си войник.
към текста >>
79.
51. Вълкът и болната овца
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
Тодор вдигал
рамене
и нищо не могъл да разбере.
51. ВЪЛКЪТ И БОЛНАТА ОВЦА След известно време те двамата, Тодора и мъжът й Тодор пак отиват при Учителя на разговор и за съвет. Тодор отново заявявал, че въпреки че жена му прекопала половин Изгрев с мотиката, все още не е оздравяла. А Учителят отговор по същия начин: „Тя не е на своето си място, както и на своята си работа“.
Тодор вдигал
рамене
и нищо не могъл да разбере.
А Учителят започнал да му разяснява: „Тодоре, тебе жената ще ти се вземе. Тя не е твоя жена“. „Как да не е моя като имам четири деца от нея. И те са там в бараката на Изгрева гладни и изпокъсани, защото парите не достигат.“ Учителят замълчал и повече дума не проговорил. Двамата съпрузи си тръгнали и седнали да умуват какво е искал да каже Учителят с това, че ще му се отнеме жената.
към текста >>
80.
26. Словото на Учителя
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
Духът е този, който дава Словото.“ Свих
рамене
от недоумение и се запътих към стенографите, за да им предам желанието на Учителя, че иска лично да прочете днешната беседа, за да види какво Духът е говорил чрез Него.
Значи трябваше да искам от стенографите да дешифрират днешната беседа, за да се представи на Учителя. И в този момент в мене възникна един въпрос. Обръщам се към Него: „Учителю, нали Ти ги говориш тези беседи? Как не знаеш какво пише в беседата? “ „Аз ги говоря, но друг ги говори чрез мен.
Духът е този, който дава Словото.“ Свих
рамене
от недоумение и се запътих към стенографите, за да им предам желанието на Учителя, че иска лично да прочете днешната беседа, за да види какво Духът е говорил чрез Него.
Сега за мнозина това ще бъде противоречие, но онези, които знаят, че Словото на Учителя е Слово на Бога, то много добре ще знаят, кой е този Дух, който дава Словото. Това е Дух Святий, Духът на Словото.
към текста >>
81.
3. Първи групи в Италия
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
Виждам зад един младеж една фигура като слънце блести с бели коси до
раменете
, с бела брада и като се свърши тоя конгрес, въпреки че бях много срамежлива, но толкоз беше хубава тая фигура, че отивам към него и казвам: „Вие трябва да имате някой си дядо, прадядо ли от рода, който трябва да е бил като светец, мъдрец.“ „Защо?
И тоя медиум ето как се запозна с Учителя, то е интересно също. Тя, медиума ми е разказвала лично. Лучия се казваше тя, била е 17-годишна. И тя присъстваше на един конгрес в Торино, пак от разни духовни групи дошли от всякъде. И казва: „Аз бях много срамежлива.
Виждам зад един младеж една фигура като слънце блести с бели коси до
раменете
, с бела брада и като се свърши тоя конгрес, въпреки че бях много срамежлива, но толкоз беше хубава тая фигура, че отивам към него и казвам: „Вие трябва да имате някой си дядо, прадядо ли от рода, който трябва да е бил като светец, мъдрец.“ „Защо?
“ „Видех го, Той е с бела коса дълга, до раменете, бела брада, ама така просто свети.“ „А, вие виждате Учителя Петър Дънов.“ „Кой е Той? “ „Ами имам превод Неговите беседи, които ми пращат от България, имам под мишницата, затуй го виждате.“ Тя го помолила тогава: „Моля ти се, дай ми да ги прочета“. „А не, те са ми единствени, не мога. Давам ви адреса за България, пишете им, ще ви изпратят“. И така тя за първи път се запозна с Учителя чрез видение.
към текста >>
“ „Видех го, Той е с бела коса дълга, до
раменете
, бела брада, ама така просто свети.“ „А, вие виждате Учителя Петър Дънов.“ „Кой е Той?
Тя, медиума ми е разказвала лично. Лучия се казваше тя, била е 17-годишна. И тя присъстваше на един конгрес в Торино, пак от разни духовни групи дошли от всякъде. И казва: „Аз бях много срамежлива. Виждам зад един младеж една фигура като слънце блести с бели коси до раменете, с бела брада и като се свърши тоя конгрес, въпреки че бях много срамежлива, но толкоз беше хубава тая фигура, че отивам към него и казвам: „Вие трябва да имате някой си дядо, прадядо ли от рода, който трябва да е бил като светец, мъдрец.“ „Защо?
“ „Видех го, Той е с бела коса дълга, до
раменете
, бела брада, ама така просто свети.“ „А, вие виждате Учителя Петър Дънов.“ „Кой е Той?
“ „Ами имам превод Неговите беседи, които ми пращат от България, имам под мишницата, затуй го виждате.“ Тя го помолила тогава: „Моля ти се, дай ми да ги прочета“. „А не, те са ми единствени, не мога. Давам ви адреса за България, пишете им, ще ви изпратят“. И така тя за първи път се запозна с Учителя чрез видение. В:Тя как се казваше?
към текста >>
82.
5. СВЕТЛИТЕ ГОДИНИ ОТ МОЯ ЖИВОТ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
На малката катедра застана Учителят с благ и сериозен израз, с дълги подрязани до
раменете
буйни сиви коси, средно дълга сива брада и облечен в тъмно сив костюм.
Не бях виждала такова множество от хора, с въодушевени, светли лица, облечени в бели дрехи и възторжено запели. Един дълъг репертоар от песни, непринудено се изпълняваше и тия песни докосваха направо сърцето. Когато запяха "Благославяй душе моя Господа" от очите ми закапаха едри сълзи. Това беше встъпление. Скоро множеството утихна изведнъж.
На малката катедра застана Учителят с благ и сериозен израз, с дълги подрязани до
раменете
буйни сиви коси, средно дълга сива брада и облечен в тъмно сив костюм.
В ръцете си носеше дебела книга, по-късно разбрах, че е била Библията. Бях далеч и не получих други зрителни впечатления. Започна колективна молитва, която изпълни салона с огромен и тих шепот и пак песни, а след това Словото на Учителя. Аз слушах съсредоточено мекия Му, спокоен, отмерен глас, който упражняваше странно и дълбоко въздействие. През време на беседата приятеля, който за пръв път ми даде да прочета книгата "Сила и живот", който бе в множеството долу в салона, погледна в един момент нагоре в галерията и открил, че аз стоя там изправена.
към текста >>
83.
17. ВРЪЩАНЕ НАЗАД НЯМА
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Излезнах от този грамаден похлупак и връшник, който подпирах с главата си и с
раменете
си.
" "Ще ме пуснете. Аз имам вече заповед и си тръгвам". Тогава прочетох в очите им истинско съжаление. Тогава разбрах, че аз 10 години съм ги хранила с моите молитви, поила съм ги с моите песни, наторявала съм нивите им с моите сълзи и съм носила на гърба си всички техни проблеми. Аз изведнъж се освободих.
Излезнах от този грамаден похлупак и връшник, който подпирах с главата си и с
раменете
си.
Измъкнах се и започнах да дишам вече свободно и то пред тях, в тяхното село. А целият товар, който носех аз се стовари върху тях. И тогава усетиха тежестта му и завикаха жаловито и на умряло: "Не те пускаме, учителко! Ние свикнахме с тебе. Та ние сме заедно цели 10 години!
към текста >>
84.
78. ЯЙЦЕТО, КОЕТО СЕ ИЗМЪТИ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Той вдига
рамене
.
Аз затова съм, за да размишлявам. На третия месец идва младоженецът и ми съобщава: "Съпругата ми избяга заради другиго, поведена от баща си. Взе я и си я отведе у дома". Аз скочих и викам: "И какво става накрая от вас? Нито семейство, нито брат, нито сестра".
Той вдига
рамене
.
"Аз продължавам сам. Аз ще си бъда брат, сестра, съпруга и всичко." "А дали ще издържиш? " Той стои пред мен и кима утвърдително. Веднъж на Рила Учителят беше седнал на една скала, представляваща голям заоблен камък приличащ на голямо от няколко метра яйце. Яйце на великан.
към текста >>
85.
4. КРИЛЦАТА
,
,
ТОМ 8
"Слушай", ми каза, "ние тука нямаме такива обуща, каквито на тебе ти трябват, но ето, вземи тези крилца и като дойдеш до циганските тръни - мъчнотиите - сложи ги на
раменете
си и ги прехвръкни".
", ме пита. "Така и така, Господи", Му казвам. - Издраха ми се краката от циганските тръни - от мъчнотиите в живота. Моля Ти се, изпрати ми подходящи обуща, подобри ми условията на живота, че... жена, деца. Премахни циганските тръни от моя път." Поусмихна се Господ.
"Слушай", ми каза, "ние тука нямаме такива обуща, каквито на тебе ти трябват, но ето, вземи тези крилца и като дойдеш до циганските тръни - мъчнотиите - сложи ги на
раменете
си и ги прехвръкни".
Взех крилцата, сложих ги на раменете и полетях, фантазия, радост. Не бях като че ли на земята. Аз весел. Домът богат и весел. Всички хора доволни.
към текста >>
Взех крилцата, сложих ги на
раменете
и полетях, фантазия, радост.
"Така и така, Господи", Му казвам. - Издраха ми се краката от циганските тръни - от мъчнотиите в живота. Моля Ти се, изпрати ми подходящи обуща, подобри ми условията на живота, че... жена, деца. Премахни циганските тръни от моя път." Поусмихна се Господ. "Слушай", ми каза, "ние тука нямаме такива обуща, каквито на тебе ти трябват, но ето, вземи тези крилца и като дойдеш до циганските тръни - мъчнотиите - сложи ги на раменете си и ги прехвръкни".
Взех крилцата, сложих ги на
раменете
и полетях, фантазия, радост.
Не бях като че ли на земята. Аз весел. Домът богат и весел. Всички хора доволни. Бях из света на приказките от "1001 нощ". Чудо.
към текста >>
И като направи движение, като че слага крилца и на своите
рамене
, добави: "И тези крилца са ми подарък от твоя Господ.
Почти го изсипа: два бели хляба, че масло, че сирене, че зеленчучи и консерви... затежа ми. "Стига", казвам, "и за тебе да остане". А една такава приятна тежест изпитвам. А той доизтърси едната от двете торби и като се изправи, много доволен, каза: "Олекна ми. Твоят Господ хубави крилца ти подарил".
И като направи движение, като че слага крилца и на своите
рамене
, добави: "И тези крилца са ми подарък от твоя Господ.
Признавам Го вече и за мой. И тръгвам да подарявам крилца и на другите хора". Двамата приятели бяха радостни. Една неописуема радост ги изпълваше и те се въодушевяваха, без да разбират причините на това тяхно преживяване. Но полетяха всеки към своя дом.
към текста >>
86.
20. ИСТИНАТА НЕ ПРОЩАВА
,
,
ТОМ 8
Дойде време, нашите хора го вдигнаха на
рамене
и Го понесоха така, както едно време са носели пророците.
Но после не смееха от властта да кажат истината и че това, което се пише за Учителя е лъжа. Беше ги страх. Това също бе голям изпит за тях. Не го издържаха. След това Учителят бе поставен в салона.
Дойде време, нашите хора го вдигнаха на
рамене
и Го понесоха така, както едно време са носели пророците.
Обиколиха един път поляната където се играеше Паневритмията и отидоха после на мястото където бе изкопан гробът. Бяха възложили на Георги Томалевски да напише нещо. Каза: "Не можах да напиша". Той е много поетична фигура. Но Славчо Печеников го написа.
към текста >>
87.
16. КОЙ МЕ СПАСЯВАШЕ
,
,
ТОМ 8
Учителят ме изгледа и каза: "Тебе
раменете
те спасяват".
Аз записах тези мисли и започнах да разсъждавам по тях. Разбрах, че това са общи положения и се отнасят за всички хора. Усещах, че при мен положението е малко по-специално. Отивам при Учителя и споделям с Него, че тези Негови думи казани за страданието много не се връзват с моя случай, защото смятам, че моето страдание е по-голямо от това на всички събрани вкупом на Изгрева. Тук всеки преминаваше по свой начин с известни страдания и мъчнотии.
Учителят ме изгледа и каза: "Тебе
раменете
те спасяват".
Така ми каза, не разбрах нищо какво означава това, но запомних думите Му. Така казваше понякога Той неща, които нямаха нищо общо с конкретния случай, но което Го казваше, поставяше го дълбоко в съзнанието на ученика. Дълги години минаха от тогава и много мъчнотии и гонения преживях. Често ме болеше гръбначния стълб. Ръцете ми са слаби и не издържаха да нося товар.
към текста >>
И веднъж както си миех врата и бях доста отслабнала, се погледнах в огледалото и видях съвършено правите ми мъжки
рамене
.
Така ми каза, не разбрах нищо какво означава това, но запомних думите Му. Така казваше понякога Той неща, които нямаха нищо общо с конкретния случай, но което Го казваше, поставяше го дълбоко в съзнанието на ученика. Дълги години минаха от тогава и много мъчнотии и гонения преживях. Често ме болеше гръбначния стълб. Ръцете ми са слаби и не издържаха да нося товар.
И веднъж както си миех врата и бях доста отслабнала, се погледнах в огледалото и видях съвършено правите ми мъжки
рамене
.
Тогава като че ли в подсъзнанието ми изпъкнаха думите на Учителя: "Тебе раменете те спасяват! " Чак сега разбрах, че те ме спасяват физически и психически. Ако раменете ми бяха наведени сигурно щях да се загърбя.А също не щях да бъда без равновесие физическо и психическо, тъй като характера ми е мек и доста колеблив. Все има нещо у човека, което го спасява. Трябва да държи за него и да го пази.
към текста >>
Тогава като че ли в подсъзнанието ми изпъкнаха думите на Учителя: "Тебе
раменете
те спасяват!
Така казваше понякога Той неща, които нямаха нищо общо с конкретния случай, но което Го казваше, поставяше го дълбоко в съзнанието на ученика. Дълги години минаха от тогава и много мъчнотии и гонения преживях. Често ме болеше гръбначния стълб. Ръцете ми са слаби и не издържаха да нося товар. И веднъж както си миех врата и бях доста отслабнала, се погледнах в огледалото и видях съвършено правите ми мъжки рамене.
Тогава като че ли в подсъзнанието ми изпъкнаха думите на Учителя: "Тебе
раменете
те спасяват!
" Чак сега разбрах, че те ме спасяват физически и психически. Ако раменете ми бяха наведени сигурно щях да се загърбя.А също не щях да бъда без равновесие физическо и психическо, тъй като характера ми е мек и доста колеблив. Все има нещо у човека, което го спасява. Трябва да държи за него и да го пази. Във връзка с едно такова положение на забърканост в живота ми, отидох при Учителя да Му се оплаквам от орисията си.
към текста >>
Ако
раменете
ми бяха наведени сигурно щях да се загърбя.А също не щях да бъда без равновесие физическо и психическо, тъй като характера ми е мек и доста колеблив.
Често ме болеше гръбначния стълб. Ръцете ми са слаби и не издържаха да нося товар. И веднъж както си миех врата и бях доста отслабнала, се погледнах в огледалото и видях съвършено правите ми мъжки рамене. Тогава като че ли в подсъзнанието ми изпъкнаха думите на Учителя: "Тебе раменете те спасяват! " Чак сега разбрах, че те ме спасяват физически и психически.
Ако
раменете
ми бяха наведени сигурно щях да се загърбя.А също не щях да бъда без равновесие физическо и психическо, тъй като характера ми е мек и доста колеблив.
Все има нещо у човека, което го спасява. Трябва да държи за него и да го пази. Във връзка с едно такова положение на забърканост в живота ми, отидох при Учителя да Му се оплаквам от орисията си. Почуках на вратата Му. След малко Той се показа и тикна в ръцете ми една бележка написана с Неговия почерк: Очите ми тъмнееха, главата ми беше замаяна.
към текста >>
88.
5. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ И НЕОБИКНОВЕНАТА ЛЪЖА
,
ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
ТОМ 8
Неговите бели коси, падащи към
раменете
обгръщаха и предаваха мекота на Неговото сериозно, класическо лица от което лъхаше мир, благородство и благост.
5. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ И НЕОБИКНОВЕНАТА ЛЪЖА Моето дълбоко желание да посетя лично Учителя не ме напускаше. Избрах Михаил като Негов най-добър ученик да ме заведе при Него. Един прекрасен ден, през пролетта Михаил и аз отидохме при Учителя. Влезнахме в една малка стая, Неговата приемна и седнахме на двата стола срещу Учителя. Учителят беше официално облечен с бял костюм, бял шал около врата Му, от който се спущаше една златна верижка с един малък диамант.
Неговите бели коси, падащи към
раменете
обгръщаха и предаваха мекота на Неговото сериозно, класическо лица от което лъхаше мир, благородство и благост.
Докато гледах изненадана тази Негова духовна красота една необятна обич ме изпълни и една широка усмивка се разля по цялото ми лице, пречейки ми да промълвя една дума. Така безмълвна стоях до края на нашето посещение от двадесет минути. Разговорът се водеше само между Учителя и Михаил. Учителят само един път отправи Своя поглед към мене. Неговият поглед бе изпълнен с милост, чистота и благост.
към текста >>
89.
5. ДРЪЖ МУЗИКАТА
,
,
ТОМ 8
" Данко вдига
рамене
и нищо не разбира.
Сериозните неща и разговори са казани и е настъпило времето за общи приказки.Тогава Учителят се обръща към тях и предлага да се направи нещо като лотария и да се отбележат на отделни листчета номерата от едно до броя на присъстващите в този ден. Речено-сторено. Билетчетата с номерата са разбъркани и сложени в една шапка и всеки минава и си взима по едно билетче. Отваря го и там е отбелязан неговия номер. Тогава всеки минава пред Учителя, подава му билетчето с номера, Учителят започва да му говори за най-важните задачи в този живот на всеки един, както и за бъдещия му живот. Идва ред на Данко.Той си подава листчето с номера и Той му казва само две думи: "Дръж музиката!
" Данко вдига
рамене
и нищо не разбира.
Учителят му повтаря още две думи: "Не я оставяй! " Данко отново вдига рамене и нищо не разбира. По това време той е директор на едно голямо предприятие, разполага с много пари и е независим. От какво ще се бои? Но така се развиват нещата и идва един момент, когато той трябва да напусне предприятието, остава без работа, парите се стопяват и изведнъж се сеща, че има и друга професия.
към текста >>
" Данко отново вдига
рамене
и нищо не разбира.
Отваря го и там е отбелязан неговия номер. Тогава всеки минава пред Учителя, подава му билетчето с номера, Учителят започва да му говори за най-важните задачи в този живот на всеки един, както и за бъдещия му живот. Идва ред на Данко.Той си подава листчето с номера и Той му казва само две думи: "Дръж музиката! " Данко вдига рамене и нищо не разбира. Учителят му повтаря още две думи: "Не я оставяй!
" Данко отново вдига
рамене
и нищо не разбира.
По това време той е директор на едно голямо предприятие, разполага с много пари и е независим. От какво ще се бои? Но така се развиват нещата и идва един момент, когато той трябва да напусне предприятието, остава без работа, парите се стопяват и изведнъж се сеща, че има и друга професия. Започва да се препитава с музика. Чак тогава разбира думите на Учителя на бивака: "Дръж музиката, не я оставяй!
към текста >>
90.
РУЖА КИСЬОВА
,
1. ХЕНРИХ СПОУСТА
,
ТОМ 8
Но дядо ми вече не е по чехли, а е с офицерска униформа и с пагон на
раменете
.
" Но учителят им не бил съгласен. Тогава дядо ми посегнал с ръка и започнал подред на всеки инструмент да изсвирва оня пасаж, който е бил фалшив. Дядо ми свиреше на всички инструменти. После ги поканил да дойдат и чуят военният духов оркестър. На следващия ден ученическият оркестър е бил в гарнизона.
Но дядо ми вече не е по чехли, а е с офицерска униформа и с пагон на
раменете
.
Пред него е строен целият военен духов оркестър. Започват да свирят онзи марш, за който дядо ми по чехли е бил направил забележка. Учениците били прехласнати. Когато бях студентка в музикалната академия в София, преподавателите ми познаваха много добре дядо ми. Когато бях понякога неподготвена поради немарливост, то те ми даваха за пример моят дядо и аз се засрамвах и зачервявах до ушите.
към текста >>
91.
96. СРОДНИЦИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Разпитвал съм приятелите, които са били по времето на Школата - всички вдигат
рамене
.
96. СРОДНИЦИТЕ НА УЧИТЕЛЯ В.К.: За семейството на Учителя почти нищо не се знае.
Разпитвал съм приятелите, които са били по времето на Школата - всички вдигат
рамене
.
Не знаят. Е.А.: Брат, за нас беше важен Духа на Учителя. Знаеш ли какво изживяване имахме всички в Негово присъствие. Кой ще обръща внимание на лични неща. В.К.: Добре, че историците са писали за баща му Константин Дъновски.
към текста >>
92.
133. ПЛАЧЪТ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Свих така
рамене
малко и Го гледам въпросително.
След това не съм имала желание такова. Как, защо плачех? Веднъж, някъде съм била надолу и вървя покрай пътеката, която водеше към Зодиака и Учителя идва откъм поляната. И Го срещам точно на това място дето излиза на откритото и много засмян така ми казва: поздравих Го аз и Той ми отговори: „Еленеке, ти знаеш ли защо плачеш? " Аз сега се чудя за какво ме пита и как не можах да разбера.
Свих така
рамене
малко и Го гледам въпросително.
„Ти плачеш защото нямаш пауново перо". Пауново перо. Като ми каза така аз се изсмях с цяло гърло. „Затова ли Учителю плача? " „Затова плачеш".
към текста >>
93.
136. НОВИТЕ ПРОПОВЕДНИЦИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
" Аз така се усмихнах, вдигнах
рамене
, просто не знаех какво да Му отговоря.
Е.А.: Аз преживях един период от живота си, когато много плачех. Имах така известни неразбирания, трудности и понеже не можех другояче да се справя така облекчавах се със сълзите си. Много време беше минало от този период, когато така плачех често, срещам Учителя. Той идваше от поляната. Беше минал край зодиакалната чешма и вече сме така пред Неговата къща, ама там на полянката дето са покрай боровата гора и Той като ме видя, много засмяно, много разположено ми каза: „Еленке, ти знаеш ли защо плачеш?
" Аз така се усмихнах, вдигнах
рамене
, просто не знаех какво да Му отговоря.
За какво ме пита, за какво плача, не ми беше ясно. И така като замълчах аз, Той каза: „Ти плачеш защото нямаш пауново перо! " Аз се изсмях много силно, щото ми се видя много комично, да плаче голям човек, че няма пауново перо. Още повече аз никога не съм искала нито украшения, нито такива украси да нося, никак. Това съвсем не ми лежи.
към текста >>
94.
165. СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ УЗРЯВАТ НА ЕСЕН
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
" И аз дигнах
рамене
, не знам какво да кажа.
В.К.: А пък за Маргарита Мечева е пак извадил от стаята, тя скрила се вътре. Е.А.: Е скрила се вътре, нещо и тя искала нещо да... за какво е било не мога да знам. Но знаеш ли какво ми каза Учителят веднъж. Аз не съм ти казвала. Веднъж Той идва от поляната, а пък аз идвам отдолу и така като ме срещна така много разположен беше, погледна ме и каза: „Еленке, ти знаеш ли защо плачеш?
" И аз дигнах
рамене
, не знам какво да кажа.
„Плачеш, защото нямаш пауново перо". Аз се изсмях с цяло гърло. „Затова ли, Учителю? " „Да, затова". И след това си замина Учителят.
към текста >>
95.
170. УЧИТЕЛЯТ И МОРАЛЪТ В ШКОЛАТА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Аз само вдигнах
рамене
тогава, че аз не мога да разреша тая задача.
И видях й трагедията вече, нали. Сега, значи ти желаеш, не можеш да ги задържиш, а пък те те оставят. Е, вече трагичното почва. В.К.: Почва трагичното. Е.А.: Трагичното, да.
Аз само вдигнах
рамене
тогава, че аз не мога да разреша тая задача.
В.К.: Сега чета, пак във връзка с една такава работа. Младежите решиха да се събират и да проучават беседите. Учителят им говорил за флирт и казал: „Сега в класа влиза бременна жена". И наистина тя се ожени след това и го роди. След това отиде в Общия клас.
към текста >>
96.
1.Препоръчано писмо на Вергилий Кръстев до Мария Митовска
,
Бележка на редактора Вергилий Кръстев.
,
ТОМ 9
Когато им се прави забележка, че това не е оригинал те вдигат
рамене
и се оправдават, че не са знаели, че Лалка е радактирала и променяла.
Жоро от Габрово предава една годишнина от редактираните беседи от Лалка на Мария Кисова, за да подготвят едно издание. И понеже Мария Кисова не знае как са нещата, защото когато тези събития ставаха Мария Кисова се занимаваше с любовни работи с еди кой си. И понеже тя е голям авторитет, решава също да редактира вече редактираната от Лалка беседа. Получават се две редакции и нямат нищо общо с оригинала. Елена ги набира, а Милка Кралева ги отпечатва.
Когато им се прави забележка, че това не е оригинал те вдигат
рамене
и се оправдават, че не са знаели, че Лалка е радактирала и променяла.
Отгоре на това Лалка си познава редакцията и вдига скандал, че са я окрали и че не е вписано нейното име като редактор. Обвинява Мария Кисова, че си е вписала нейното име. А Мария Кисова също е променяла и редактирала. И сега забележи цяла върволица от жени. И всяка жена прави поразия.
към текста >>
97.
КАК ТРЯБВА ДА СЕ ИЗУЧАВА МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
29.03.1999 г.
,
ТОМ 9
Мълчаха и вдигаха
рамене
.
Трябва да знаят историята на всяка една песен. А те са дадени в „Изгревът". Искам да заявя, че днешните музиканти изобщо не знаеха нищо за историята на песните. И мойте любими въпроси към тях бяха: Кога и как е създадена еди коя си песен? Чия е мелодията и чий е текста?
Мълчаха и вдигаха
рамене
.
А защо ли? Отговорете си сами. 3. След това ще намерят датата отбелязана в коментара в песнарката на Мария Тодорова, кога е дадена съответната песен. И след това ще търсят към съответната дата, коя беседа и коя лекция Учителят Дънов е изнесъл. Ще я намерят и ще я разучават ред по ред.
към текста >>
98.
01 - 11. ТВОЕТО МЯСТО НЕ Е ТУК
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Веднъж, тъкмо били седнали и чашките били на масата, готови за черпнята, вратата на кръчмата се отворила и един човек с дълга, подрязана до
раменете
си коса и с черна брада, казал: „Георги, твоето място не е тук" и пак затворил вратата.
11. ТВОЕТО МЯСТО НЕ Е ТУК Това било през първите години на духовно пробуждане в Айтос, около 1908 г., когато няколко души: Георги Куртев, Христодор, бай Станчо Барабана и Янаки Кавръков се събирали в парка при воденичката да пеят, да четат псалми и да се молят с молитвите, които знаели от православната църква. След това, на връщане, се отбивали в близката кръчма, да се почерпят по една ракия.
Веднъж, тъкмо били седнали и чашките били на масата, готови за черпнята, вратата на кръчмата се отворила и един човек с дълга, подрязана до
раменете
си коса и с черна брада, казал: „Георги, твоето място не е тук" и пак затворил вратата.
На следния ден, пак по същото време, същата картина се повторила. Когато на третия ден се готвели да влязат в кръчмата, Георги им казал: „Абе, братя, ние какво правим? Събираме се да се молим, а след това се отбиваме в кръчмата да се черпим. Това аз го намирам за неправилно, дори грешно. От днес аз в кръчма няма да вляза, нито ще пия вино и ракия.
към текста >>
99.
09 - 231. A3 СЪМ УЧИТЕЛЯТ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Една нощ майката сънува, че при нея идва старец с бяла брада и дълга, подрязана до
раменете
коса, който казал: „Дъщеря ви не е приета, нали?
231. A3 СЪМ УЧИТЕЛЯТ По времето, когато Вълко Червенков бе министър-председател и министър на просветата, една девойка от град Ямбол от руски произход кандидатствала в университета три години под ред, но все не я приемали. Семейството било в отчаяние. Чудели се какво да правят, за да бъде приета дъщеря им.
Една нощ майката сънува, че при нея идва старец с бяла брада и дълга, подрязана до
раменете
коса, който казал: „Дъщеря ви не е приета, нали?
Подайте молба до канцеларията на Вълко Червенков и чакайте. Аз съм Учителят Дънов." (Бил облечен в халат и ботуши до над коленете.) „А тук, горе, на гардероба, има от моите беседи, защо не ги четете? " Дотук е сънят. Като станали на утрото, помислили върху съня и решили да послушат съвета на стареца /Учителя/. Подали молба, от София направили анкета и до десетина дни получили известие, че дъщеря им е приета.
към текста >>
100.
09 - 254. СИНЪТ НА НОРКА
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Стои и вижда, че срещу нея по билото идва старец с дълга, подрязана до
рамене
коса и с почти бяла брада.
254. СИНЪТ НА НОРКА Синът на Норка отскоро се запознал с идеите на Учителя. Родителите му не споделят тези идеи и са силно обезпокоени, че синът им не е в добър път и се стараели да го отклонят. Един ден Норка била в конфликт със сина си. Вечерта, когато си легнала, сънувала, че се намира на някоя планина, но не много високо било.
Стои и вижда, че срещу нея по билото идва старец с дълга, подрязана до
рамене
коса и с почти бяла брада.
/Рила - билото на Молитвения връх./ От лицето му се излъчвала сякаш безкрайна благост. Духало лек вятър и му пилеело дългата коса. Той й казал: „Ела малко да поговорим! " - „Аз не съм от вашето братство", отговорила тя. - „Знам, знам.
към текста >>
НАГОРЕ
