Търсене в текстове за 'Рамене'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 82 резултата в 58 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

през войната, когато тяхната част се спирала някъде, вземали манерките на другарите си, натоварвали се с тях и по раменете и по лактите и донасяли вода на уморените си другари.
Не живееш ли за другите, ти не си добър човек''. Дънов Някой може да каже: „Ти искаш вътрешен живот, а бягаш от дела". Друг може на каже: „Ти искаш само растежа на индивида, а бягаш от благото на цялото, колективитета." На това може да се отговори така: Именно за да бъдеш деец за благото на другите, ти no-рано трябва да влезеш във връзка с божествения свят. Двама мои приятели Б. и Ф. през войната, когато тяхната част се спирала някъде, вземали манерките на другарите си, натоварвали се с тях и по раменете и по лактите и донасяли вода на уморените си другари. Те поправяли безплатно скъсаните ботуши на другарите си (в мирно време били обущари). Постъпките им учудвали всички в тяхната част. Това събудило в душите на другарите им нови импулси. И след войната мнозина от тях идват до религиозния смисъл на живота. Кое е дало на Б.
към текста >>

2. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но попитайте го защо я обича, той ще вдигне рамене и ще каже: не знам.
ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА Музиката е език на ангелите. Учителя Всеки е слушал музика и всеки обича музиката. Но попитайте го защо я обича, той ще вдигне рамене и ще каже: не знам. Всеки отговор, който би си дал човек, ще бъде непълен, хипотетичен и несигурен. Фактът си остава обаче, че музиката ни „говори" и ние понякога "разбираме" нещо от музиката, понякога „чувствуваме" нещо, а понякога получаваме някакви волеви напрежения. Съдържанието на музиката обаче е нещо, което е над мислите, над чувствата, над волята у човека и му говори на един език обединяващ в себе си езика на трите тия човешки проявления и съдържащ техните съставни елементи. Една и съща музика у едного поражда мисли, у другиго чувства, а трети импулсира за работа – каква и нему не е ясно, но все таки изпитва известно волево напрежение. Музиката носи идеи[1] на човека и говори на неговия дух – онова у нас, което е господар на нашите мисли, на нашите чувства, на нашата воля.
към текста >>

3. ПЪЛНОТА В ЖИВОТА - Ели Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Не е ли по-вероятно, че и тук е възможно само промяна на формата и местото, както при материята и енергията, че вдигането раменете на учените се дължи на липсата на апарати за доказване на тая промяна?
От друга страна, още Лавоазие доказа за материята, че нищо не се губи: че си променя формата, че изчезва пред очите ни, но че материалите в друга форма продължават да съществуват. 50 години по късно Майер доказа, че и енергията, силата се променят от топлина в движения, електричество, светлина и пр. но не изчезват. На учените дълго липсваше смелостта да разширят мисълта, че нищо в Природата се не губи и по отношение душевния живот. Нима идеите, които ме напътват към дадена цел, моите чувства, моите мисли, които са за мене по-реално от всичко реално са единствените, които ще отидат в Нищото? Не е ли по-вероятно, че и тук е възможно само промяна на формата и местото, както при материята и енергията, че вдигането раменете на учените се дължи на липсата на апарати за доказване на тая промяна? Науката е с право скептична. На нея ù костваше твърдe скъпо борбата със средновековното лъжехристиянство, с неговото учение за задгробен мир кой знае къде на небесата, с възкресения на мъртви и други, явно противоречащи на всеки здрав разум (като се вземат в буквален смисъл) твърдения и науката не иска да се хване на въдицата. Но много явления остават необясними. Проф. Дреш разрязва плоски, петоъгълни паразити на две. Всяка половина възстановява формата на основното животно.
към текста >>

Фламарион в книгата си „Тайнственото" зададе някои въпроси на съвременната наука, пред които тя вдига рамене: не знаем.
Разкъсан, дъждовния глист не умира, а дава два нови глиста На едната половина израства уста, на другата задна част и полови органи. Като че във всяка половина е била запазена напълно съзнателна, разумна сила, която е знаела какво трябва на животното. Тая сила изчезва след смъртта, без да се изменя при това забележимо тялото, но оставящо след „смъртта" купчина неорганизирана материя. Думата „изчезва" се отнася до нашето осезание. Като всяка „сила", въз основа на закона за запазване енергиите, тя не може да „изчезне", а само да се промени. Фламарион в книгата си „Тайнственото" зададе някои въпроси на съвременната наука, пред които тя вдига рамене: не знаем. „Чудесата" на индийските факири, не могат да се обяснят с материалистичното схващане на учените. Душата е действително сила, която осмисля, оживява материята. Тя я организира, използува я за своите цели и високо протестира, когато ù се внушава, че макар и всичко друго да не изчезва, тя единствена ще се разпилее и ще изчезне след своето произведение и временна къщурка, наречена тяло. Душата чувствува дълбоко в недрата си тая неправда и на това се дължи във висока степен безпокойствието, нервността, загубване смисъла на живота в съвременното общество. Но времето ни е преходно.
към текста >>

4. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Рамене – малко възкръгли, лице – малко продълговато и крушообразно; развита нервна система.
Ръце и пръсти въздълги, палец – дълъг, симетричен – признак на изработени възгледи, присъствие на воля и интелигентност. Показалец равен с безименния – показва че щом се зароди в него някоя идея, той я прокарва до крайните ù предели. Храносмилателната му система е изправна, в ядене и пиене той е трезвен, няма слабостите на чревоугодника и винопиеца, вкусът му е изтънчен. Кръст възтънък. На възраст преминал е четирите периода и е встъпил в петия, сиреч навършил е 45 години. Рамене – малко възкръгли, лице – малко продълговато и крушообразно; развита нервна система. Долна челюст – правилно сформирана, с брада продълговата и заострена – признак на човек с ум подвижен и схватлив. Уста – средни, устни – нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните ъгли стоят малко издигнати; с една усмивка на презрение – „хората, това са тълпа"; но външно своето презрение никога не изказва. Очи – сиво-пепеляви; вежди – дъгообразни, малко наведени, като клоновете на старо дърво – човек, който живее от дълго време и има опитност в живота. Чело – хубаво, възвисоко, в основата си над носа издадено – признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области – средно развити; уши – правилни и близо прилепени при главата – белег на материален порядък.
към текста >>

5. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Царица Никотрист беше ужасена, благородният Херхор и свещениците много пъти питаха Господаря какво му е, но той вдигаше рамене и мълчеше, винаги изпълнявайки своите уморителни длъжности.
Те вадеха заключения из таблиците, но най-важните не съобщаваха никому, а само на своите Халдейски колеги във Вавилон. След среднощ фараонът вече можеше да спи до сутрешната песен на петлите, ако той желаеше. Такъв благочестив и трудолюбив живот още преди половин година живееше добрият Бог, раздаващ на покровителствуваните живот и здраве, денем и нощем пазещ земята и небето, видимия и невидимия свет, но във втората половина на годината, вечно живущата негова душа по-често и по-често се уморяваше от земните работи и от неговата телесна черупка. Имаше дни, в които той не ядеше нищо и нощи, в които той съвсем не спеше. Някой път през време на аудиенция, по неговото тихо лице се явяваха знаци на дълбоко страдание, все по-често и по-често губеше съзнание. Царица Никотрист беше ужасена, благородният Херхор и свещениците много пъти питаха Господаря какво му е, но той вдигаше рамене и мълчеше, винаги изпълнявайки своите уморителни длъжности. Тогава лекарите от свитата почнаха незабелязано да му дават най-ефикасни лекарства, за да му възвърнат силите. Те смесваха в неговото вино пепел от кон и вол, после от лъв, носорог и слон; но мощните средства не оказаха никакво въздействие. Негова светост така често загубваше съзнание, че те престанаха да му четат рапортите. Един ден Херхор с царицата и свещениците молеха господаря да разреши да изследват неговото тяло. Той се съгласи, лекарите го прослушваха и чукаха, но освен голямото отслабване, не намериха никакви опасни симптоми.
към текста >>

Когато жреците излязоха, Халдеецът затвори тежката врата на стаята, наметна върху раменете си пурпурен плащ, а на масата пред фараона тури стъклен черен глобус.
Но аз ще дам на ваша святост сигурно средство, за да намерите човека, който се моли най-искрено и най-ефикасно. – Добре, намерете го и той ще стане мой приятел в последния час на моя живот. След благосклонния отговор на господаря Халдеецът изиска стая, необитавана от никого и имаща само една врата- И в същия ден, един час преди залязването на слънцето, той заповяда да пренесат там негова светост. В определения час четирима най-стари жреци облякоха фараона с нова ленена роба и казаха върху него големи молитви, които съвсем сигурно изпъждаха злите сили, поставиха го в просто кедрово носило и го пренесоха в празната стая, където имаше само малка маса. Там вече беше Бероез и обърнат към изток се молеше. Когато жреците излязоха, Халдеецът затвори тежката врата на стаята, наметна върху раменете си пурпурен плащ, а на масата пред фараона тури стъклен черен глобус. В лявата ръка той взема остра кама от Вавилонски чилик (стомана), в дясната – бастун, покрит с мистериозни знаци и с този бастун означи във въздуха кръг около себе си и фараона, после, обръщайки се едно след друго към четиритях страни на света, шепнеше: „Аmorul, Taneha, Latisten, Rabur, Adonai... Съжали ме и очисти ме, татко небесни, благосклонен и състрадателен, разлей върху недостойния твой служител светото благословение и простри твоята всемощна ръка, против упоритите и размирни духове, за да мога спокойно да зачитам твоите свещени творения. Той прекъсна и се обърна към фараона: – Мер – Амер – Рамзес, главен жрец на Амон, дали Вие не забелязвате в черния глобус някое пламъче? – Аз виждам бели огънчета, които изглежда, че се движат като пчела над цвят. – Мер – Амер – Рамзес, гледай огънчетата и не отмествай от тях очи – не гледай нито надясно, нито наляво, никъдед, каквото и да се яви отстрани. И наново замърмори: – Baralanensis, Baldahiensis, чрез мощните принцове на Гения, Lahidae, министри на вътрешното царство (подземното) аз ви извиквам чрез силата на най-великия Учител, която е разляна върху мен, аз с клетва моля и заповядвам..." В този момент фараонът се разтрепери от отвращение.
към текста >>

6. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Рамене - тесни, грациозни и възхитителни; има много грациозно телосложение; жива, скромна и много лека походка; нежен глас със сребрист тембър.
Овален продълговат женски тип с влияние на планетите Венера, Меркурий и Луна. Този тип се отличава с чудесна красота; чертите на лицето са тънки и много правилни; очертанията на лицето са чисти, изящни, меки и грациозни; черепът висок, челото голямо, прекрасно, благородно, гладко и необикновено спокойно. Веждите са руси, ясно очертани, малко извити, тънки, меки и гладки; очите - големи, прекрасни сини, ясни, украсени с дълги златисти ресници; погледът - девствен и ангелски; съвсем бела конюнктива; тънки клепачи; носът - пропорционален, тънък, правилен, изящен, малко дъгообразен, прав и тънък на края. Ноздрите - продълговати и изящни; устата - малка, прекрасно очертана; розови устни, тънки, много добре окръглени и с необикновена прелест; малка брадичка тънко очертана и особено красива. Цвят на лицето е като бела лилия; великолепна кожа, мека, нежна и много тънка; златоруса коса, мека като коприна и къдрава; тънка и грациозна шия, ослепително бяла. Рамене - тесни, грациозни и възхитителни; има много грациозно телосложение; жива, скромна и много лека походка; нежен глас със сребрист тембър. Тези черти показват младо момиче, много впечатлително, с приятно и просто държане, необикновено привлекателно. Тя е вежлива, много сърдечна, чувствителна, предана и обича да прави добро на другите. Има нежно, великодушно и състрадателно сърце; тя е търпелива, покорна и много кротка. Боязлива, скромна, замислена, меланхолична и мечтателна, тя страни от светските удоволствия и вълнения. Обича спокойния прост и тих живот; за нея семейният живот е плен с прелести, с своето благонравно влияние, тя внася в него мир и щастие Нейната целомъдрена красота покорява всички.
към текста >>

7. ТИХИЯТ ГЛАС - G. Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той ме запаса с меч, сложи ръце на раменете ми и кротко ме целуна по челото.
С леки, едва дочути стъпки при мене приближи войн. Той беше цял облят в светлина. Божествените му очи гледаха с всичката благост, с всичката сила и любов на света. Аз го погледнах с радост и благоговение. Това бе Той, вечният ми спътник, невидимият в земните ми дни. Той ме запаса с меч, сложи ръце на раменете ми и кротко ме целуна по челото. В минутата на мълчание, която преживях с него, научи ме на хиляди неща. О, колко трябва да направя, за да изпълня неговото кротко поръчение! От тоя ден морето стана моя друм. Попътни ветрове надуха яки платна, изпукаха тежки мачти и корабът, израснал под ударите на мълчаливите пилигрими, плувна надолу към страната на сбъдването, там където се родих, където първи път видях слънцето. В тоя миг стрелецът бе на страж при вратата на света.
към текста >>

8. ПЪРВИЯТ ЛЪЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той крачи с наведена глава и увиснали рамене.
С любезен вид, той се интересува от всичко хубаво, което очарова погледа. Крачките му са отмерени и грациозни. Той обича местата, отредени за разходки и развлечения и често спира поглед на хубавите жени. Жените със сангвиничен темперамент имат „шик", те се обличат изящно, движенията им са кокетни и хармонични. Човекът с меланхоличен темперамент, висок, мършав, ходи бавно, като си подгъва колената. Той крачи с наведена глава и увиснали рамене. Тялото му е прегърбено. Той иде на света стар и печален. Изглежда уморен, смее се рядко. Зиморничав е и посърнал. От него лъха тъга, меланхолия, студ, зима, старост.
към текста >>

Нервно-злъчният, дребен на ръст, добре сложен, с гъвкави и закръглени рамене и доволно широки плещи, с тънки, но стройни ръце и крака, изящен, макар и не дотам едър, има младежки ход, дори и кога остарее.
Като че ли иска да си проправи път през тия, що среща на пътя си. Той обича улицата, събранията, авантюрите. Ще го срещнеш навред, дето има свади, крамоли и злополуки. Жените от тоя тип имат повече мъжки ход, резки движения и креслив глас. Те не умеят много-много да се обличат, обичат ярките цветове и крещящите багри. Нервно-злъчният, дребен на ръст, добре сложен, с гъвкави и закръглени рамене и доволно широки плещи, с тънки, но стройни ръце и крака, изящен, макар и не дотам едър, има младежки ход, дори и кога остарее. Пъргав, жив, гъвкав, сръчен и грациозен, той ходи чевръсто и тича на драго сърце. Той е всякога в движение: Жените от тоя тип са поети, винаги грациозни. Гъвкави, с хубави маниери, кокетливи, те се обличат с вкус и правят всичко, за да се харесат. Изглеждат по-млади, отколкото са, още повече, че умеят майсторски да крият възрастта си. Типът с хармоничен темперамент е най-уравновесеният, най-завършеният.
към текста >>

9. ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Дигаха рамене и се прибираха, като шептяха : „Да пази Бог".
„Какво става в голямата къща". Кой е болен? Бащата, майката, дъщерята? Бащата беше вчера на крака, майката тая сутрин излезе, а дъщерята току се виждаше през някой прозорец с кърпичка на очи. – Бащата, бащата, какво ли му стана? Дигаха рамене и се прибираха, като шептяха : „Да пази Бог". Тиха зимна нощ се спусна над малкия градец. Тъмна нощ настъпи в къщата на Бен Яаков. Лекарят стоеше безпомощен пред странната болест на Бен Яаков. Никакви лекарства не помагаха. Бен Яаков лежеше обтегнат на леглото със затворени очи и бледо лице, стиснати уста.
към текста >>

10. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Имал, обаче и лошия навик да си повдига раменете и горната част на ръцете повече отколкото би трябвало (нещо, характерно за петлите, които си повдигат силно крилете).
Върху това, че в човека, тъй да речем, живеят разни животни, които му дават лицевия израз и проява, можем да приведем няколко твърде интересни примери, които дава Genia Lioubow**) в своята хубава книга „Лицата и душите”: Един медик, приятел на, Lioubow ù разправил, че един пациент на около 40 години в една видна западна болница страдал от неврастения. При своите кризи този едър човек почвал да ходи на четири крака, да лае и хапе и да върши като куче всички цинични работи. Това обаче, което е било много очебийно е, че този човек имал както черепна конструкция, така също и лицев израз подобни на голямо куче. Друг случай, който разправя Lioubow е : Един неин познат, който инак бил много приятен, лицето му напомняло на петел. Този човек имал голям успех сред жените. Имал, обаче и лошия навик да си повдига раменете и горната част на ръцете повече отколкото би трябвало (нещо, характерно за петлите, които си повдигат силно крилете). Към тридесетата си година той се разболял тежко от треска, но оздравял. След това по обяд, но особено по вечеря го обхващал особен нервен трепет, очите му ставали много блестящи, изправял се и почвал да кукурига като петел. Това траяло докато му минавала треската. Подобни странни факти има твърде много в живота – те трябва да се издирят и съпоставят правилно от характерологично гледище. При систематично разглеждане на животинските типове, ще бъдат изнесени в най-сбити линии чистите типове животни, които се установяват по човешкото лице и глава.
към текста >>

11. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Но ето, зачуруликали птички, закацали на раменете му, на ръцете му, една дори кацнала направо на хляба и си клъвнала.
Моят годеник не ще да ме вземе - иска прикя, иска злато и сребро да му дам. А откъде да ги взема? " „Недей плака, ще се уреди" утешил я Сафиус, па влязъл вътре, взел златните и сребърни съдини и ги дал на възрадваната мома. „И те отидоха", си казал с въздишка той. Па взел в ръка парченцето хляб, да си хапне. Но ето, зачуруликали птички, закацали на раменете му, на ръцете му, една дори кацнала направо на хляба и си клъвнала. Надробил той трошици, но оставил и за себе си едно парченце. Ала преди още да го поднесе към устата си, отде се взела една мишка, подскочила към него и сякаш му думала: „За мене няма ли нещичко? ". Погледал я, погледал Софиус, па с въздишка й хвърлил и последното късче хляб. Мишката радостно го грабнала и си влязла в дупката. Оборил глава Сафуис, притворил очи и от гърдите му се изтръгнала дълбока въздишка.
към текста >>

12. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Всичко в тия натури издава воля за дейност и движение - и дългите им мускулести, жилести ръце и крака, и изопнатата им, напрегната сякаш снага с широките си рамене и гърди, и правата им, твърда и енергична стойка, и жилавият им врат, и дългото им енергично лице със своите рязко очертани и издадени напред нос и брада.
Мигар не сте срещали в живота мнозина представители на ония енергични натури, които хората обикновено наричат „делови люде"? Те всички - колкото и индивидуални различия да проявяват. имат нещо типично, нещо общо, което ги обединява в един основен тип. Тялото им, със силно развита костна система - нещо, което придава по-голяма рязкост и ъгловатост на телесните очертания. добива още по-енергичен и напрегнат изглед под влияние на силно развитата мускулатура. Всичко в тия натури издава воля за дейност и движение - и дългите им мускулести, жилести ръце и крака, и изопнатата им, напрегната сякаш снага с широките си рамене и гърди, и правата им, твърда и енергична стойка, и жилавият им врат, и дългото им енергично лице със своите рязко очертани и издадени напред нос и брада. Можете ли да си представите погледът на тия хора плувнал в нега, унесен в мечти или тихо съзерцание, или най-сетне покорно оборен към земята? Срещнете тоя поглед, и вие ще почувствувате всичката му острота и проницателност, всичката му твърдост и енергия, всичката му трезвост. Той издава един чисто реалистичен възглед за живота и природата, където - по схващането на тия натури - има толкова много за „превъзмогване", „преодоляване" и „овладяване". Спре ли се на необятната морска шир, този поглед чертае перспективи за далечни пътешествия, пълни с подвизи и борби. Този поглед иска да покори водната стихия, да превъзмогне всичките й опасности и изненади, той иска да пресече тъмната бездна на водите с динамичната линия на подвига.
към текста >>

13. ЗА МОСТА МЕЖДУ НОСНИТЕ ОТВОРИ - БЕРГЕР ВИЛИНГЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Всичко в тия натури издава воля за дейност и движение - и дългите им мускулести, жилести ръце и крака, и изопнатата им, напрегната сякаш снага с широките си рамене и гърди, и правата им, твърда и енергична стойка, и жилавият им врат, и дългото им енергично лице със своите рязко очертани и издадени напред нос и брада.
Мигар не сте срещали в живота мнозина представители на ония енергични натури, които хората обикновено наричат „делови люде"? Те всички - колкото и индивидуални различия да проявяват. имат нещо типично, нещо общо, което ги обединява в един основен тип. Тялото им, със силно развита костна система - нещо, което придава по-голяма рязкост и ъгловатост на телесните очертания. добива още по-енергичен и напрегнат изглед под влияние на силно развитата мускулатура. Всичко в тия натури издава воля за дейност и движение - и дългите им мускулести, жилести ръце и крака, и изопнатата им, напрегната сякаш снага с широките си рамене и гърди, и правата им, твърда и енергична стойка, и жилавият им врат, и дългото им енергично лице със своите рязко очертани и издадени напред нос и брада. Можете ли да си представите погледът на тия хора плувнал в нега, унесен в мечти или тихо съзерцание, или най-сетне покорно оборен към земята? Срещнете тоя поглед, и вие ще почувствувате всичката му острота и проницателност, всичката му твърдост и енергия, всичката му трезвост. Той издава един чисто реалистичен възглед за живота и природата, където - по схващането на тия натури - има толкова много за „превъзмогване", „преодоляване" и „овладяване". Спре ли се на необятната морска шир, този поглед чертае перспективи за далечни пътешествия, пълни с подвизи и борби. Този поглед иска да покори водната стихия, да превъзмогне всичките ù опасности и изненади, той иска да пресече тъмната бездна на водите с динамичната линия на подвига.
към текста >>

14. РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Косата на тези жени пада изящно върху раменете на слаби къдрици.
От тях пък зависи и общото падане и разположение на косата върху главата. Меката коса върху правилната глава на някой брюнет говори красноречиво за неговия благороден характер, за неговата творческа енергия използувана и насочена в една полезна и издигаща насока. Това са магнетични натури, милосърдни. У жени с такава коса ще намерите изблик на най-нежни, сърдечни и топли чувства. Това са образи на майки, на мадони. Косата на тези жени пада изящно върху раменете на слаби къдрици. Тя допълва дълбокият огън, който се лъчи от цялото им лице. Меката коса у русите хора говори също за един омекчен характер, за една по-топла северна натура. Ние не можем да си представим един поет, музикант, художник, артист, човек на сърцето без една хубава, голяма, мека, слабо вълниста изящно сложена коса. Твърдата коса се явява изразител винаги на грубото в човека, на грубите чувства, на грубите мисли. У чернокосите твърдата коса свидетелствува, че грубият чувствен живот взема връх над душевния.
към текста >>

15. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-МОМЕНТНИ СНИМКИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И когато някой ги запитвал, как ги е привлякъл този човек при себе си, те отговаряли: „На тебе слизала ли е главата ти от раменете?
За нея, обаче, никой нищо не знаел, освен осъдените на смърт хора, които, по заповед на царя, донасяли в неговия дом, след като им били отрязвани ръцете и краката или избождани очите. Ешуа-Бентам, който бил посветен в тайните на лекуването и най-вече, в тайните на възстановяването на разните телесни органи, започнал да изцерява изпратените при него жертви на жестокия закон. Той възстановявал ръцете на един, краката на други, очите на трети, излекувал ги напълно, възвръщал здравето им и след като променял лицата им, пускал ги на свобода. Едно само изисквал от тях - да не разправят никому за своето изцеление. Ала всички тия хора станали негови ученици и тръгнали подире му. И когато някой ги запитвал, как ги е привлякъл този човек при себе си, те отговаряли: „На тебе слизала ли е главата ти от раменете? - Не е. - Като слезе главата ти от раменете, ще разбереш, кой е Ешуа-Бентам, и как привлича той при себе си". На другиго отговаряли: „На тебе ръцете и краката ти били ли са отрязвани? - Не. - Като ти отрежат ръцете и краката ще разбереш, кой е Ешуа-Бентам".
към текста >>

- Като слезе главата ти от раменете, ще разбереш, кой е Ешуа-Бентам, и как привлича той при себе си".
Той възстановявал ръцете на един, краката на други, очите на трети, излекувал ги напълно, възвръщал здравето им и след като променял лицата им, пускал ги на свобода. Едно само изисквал от тях - да не разправят никому за своето изцеление. Ала всички тия хора станали негови ученици и тръгнали подире му. И когато някой ги запитвал, как ги е привлякъл този човек при себе си, те отговаряли: „На тебе слизала ли е главата ти от раменете? - Не е. - Като слезе главата ти от раменете, ще разбереш, кой е Ешуа-Бентам, и как привлича той при себе си". На другиго отговаряли: „На тебе ръцете и краката ти били ли са отрязвани? - Не. - Като ти отрежат ръцете и краката ще разбереш, кой е Ешуа-Бентам". И на трети: „На теб очите ти били ли са избождани? - Не.
към текста >>

16. ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ръцете, които са върху раменете, се разтварят на страни.
По-долу даваме вътрешния смисъл на паневритмичните упражнения. Те имат и друго, по-дълбоко значение, но тук изтъкваме общодостъпното им значение. По-дълбокото им значение ще изоставим, понеже неговото разбирана подразбира по-голяма подготовка. 1. Пробуждане. Това упражнение изразява събиране в себе си и проявяване навън. Ръцете, които са върху раменете, се разтварят на страни. Значи най-първо даваме. Това е мъжкият принцип, творческото начало. Значи се започва с творческото начало. Т.е. туй, което имаме, трябва да го дадем навън. След туй ръцете отново прибираме на раменете.
към текста >>

След туй ръцете отново прибираме на раменете.
Ръцете, които са върху раменете, се разтварят на страни. Значи най-първо даваме. Това е мъжкият принцип, творческото начало. Значи се започва с творческото начало. Т.е. туй, което имаме, трябва да го дадем навън. След туй ръцете отново прибираме на раменете. Значи отново възприемаме от природата туй, което тя ще ни даде. Това е женският принцип, възприемащото начало. Тия два състояния се сменят. Когато ръцете са проточат навън, те изпращат и приемат енергии. Пръстите са антени, през които се пращат енергии.
към текста >>

17. АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЪОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Все едно здрава, жизнерадостна, бликаща от живот и сила, присъщи на младостта, метнала на яки рамене кобилица с едри гроздове, обилно налени със слънчев сок, тя сама е сякаш една бликаща струя на живота.
Зърне я тъкмо в този хубав миг – застанала на синора на лозето, дало обилен плод, натоварена с благото бреме на лозата: едри, сочни гроздове, Младата мома се е весело засмяла и жизнерадостната ù усмивка се е разляла широко по здравото ù, сочно като грозд лице. Кому се усмихва тя? На хубавия есенен ден ли – един от ония тихи и слънчеви есенни дни, с лазурно небе, в които, както казва един северен писател, "всички годишни времена си дават среща? " Или, може би, на своите дружки в съседните лозя, които берат грозде, кръшно се смеят и огласят простора с песента си? А може би да се усмихва на своя възлюблен, който ù изпраща привет от претоварения с лозов плод кораб, що скърца по прашния ,друм? Все едно здрава, жизнерадостна, бликаща от живот и сила, присъщи на младостта, метнала на яки рамене кобилица с едри гроздове, обилно налени със слънчев сок, тя сама е сякаш една бликаща струя на живота. И тъкмо в този миг я зърва някоя жена, като изобразената на фиг. 2. Мислите ли, че тая суха жена, с угаснала жизненост, ще се възрадва на тази мома, на нейния волен, жизнерадостен смях, на нейната цъфтяща младост? Едва ли. Тия зли очи, с остър поглед, тоя изгърбен в средата, дълъг нос, с корава линия – властнически и активен, издаващ преодоляващото влияние на интелекта и волята, тия безсочни, стиснати устни, изтънени в една суха черта, тая костелива брада и тоя мършав врат – белег на увехнала жизненост – всичко това говори, че тази жена не може да долавя и да се отзовава на топлите трептения на оня живот, който блика с елементарна сила от натури като нашата гроздоберка. Още повече, че предната част на главата, непосредствено над челото, дето е центърът на милосърдието, на хуманността, е слабо развит у тази жена.
към текста >>

18. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛО. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

ІІІ дом дава указания за кръвни близки, особено братя и сестри, къси пътувания, учение и възпитание и за интелекта; той владее раменете и ръцете и отговаря на знака Близнаци.
* Но домовете имат и друго значение. „Астрологически, домовете служат за установяване на влиянието, което упражняват планетите и зодиакалните знаци върху характера, дейността и съдбата на индивида роден на едно определено място в едно определено време" (Синдбад – Д-р Вайс). Ще дадем тук същественото от това, което Бейли – бивш председател на дружеството на английските астролози, е писал върху значението и съответствията, приписвани на домовете, с известни допълнения, направени от Синдбад и д-р Вайс, от които ги взимаме. „I дом дава указания за живота, заложбите, манталитета, волята и изразните форми (маниери) на родения, за добитите чрез сетивните възприятия физически опитност; той владее главата и лицето и отговаря на знака Овен. ІІ дом дава указания за финансовите изгледи, парични работи и всички неживи неща със стойност (злато, сребро, стоки на домакинството и пр.); той владее шията и гърлото и отговаря на знака Телец. ІІІ дом дава указания за кръвни близки, особено братя и сестри, къси пътувания, учение и възпитание и за интелекта; той владее раменете и ръцете и отговаря на знака Близнаци. IV дом дава указания за родителите, също средата на родения, неговите условия в последния период на живота; той допуща и тълкувания за наследените тенденции (наследствена маса); той владее гърдите и стомаха и отговаря на знака Рак. V дом дава указания за децата, половата сила, усещания и емоции, идващи от сетивата, както и за светски предприятия; той владее сърцето и гърба и отговаря на знака Лъв. VI дом дава указания за болести, собствено служене, а също за всички живи неща, принадлежащи към собственото удобство, като слуги, домашни животни и пр.; той владее коремните органи и слънчевия възел и отговаря на знака Дева. VII дом дава указания за брак и съдружничества, обществени работи, борби и открити врагове; той владее хълбоците и бъбреците и отговаря на знака Везни. VIII дом дава указания за всички преходи на съзнанието, на първо място за смъртта и свързаните с това работи като завещания и пр.; той владее отделителната и полова система и отговаря на знака Скорпион.
към текста >>

19. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС - ХІІІ - КН. 1 Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Наред с всичките, които се трупаха около нея, било когато излизаше сама, или със свитата си, потънала в разкош и блясък, излизаше и един млад, бедно облечен човек, със стройно тяло, широки рамене, с високо вдигната глава, правилни линии на мургавото си лице, с дълбоки и светли очи като на планински езера, които гледаха само царкинята; те не виждаха нищо друго.
Той беше готов да пожертвува половината от царството си, би дал и царската си корона на този, който би спасил живота на неговата любима дъщеря. Идваха лекари от всичките краища на неговата страна, идваха и от най-отдалечените места на съседни царства, оттатък горещата пустиня, с мудни кервани; идваха тъмнокожи факири, мургави старици, вълшебници, жреци и гадатели, но напразно. Болестта разяждаше бавно, но сигурно младото тяло на царкинята; лицето ù всеки ден се обезобразяваше, ставаше неузнаваемо. Нямаше вече следа от първата красота, която пленяваше сърцата на много царски синове - красота, която караше народът да трепне от възхищение и възторг, когато тя минаваше горда и самоуверена на своя кон, който умело управляваше, както би могла да управлява царството на своя баща. Тогава и млади, и стари, и бедни, и богати, оставяха за миг работата си и се тълпяха по улиците, за да видят неземната хубост на младата царкиня Елмира. Наред с всичките, които се трупаха около нея, било когато излизаше сама, или със свитата си, потънала в разкош и блясък, излизаше и един млад, бедно облечен човек, със стройно тяло, широки рамене, с високо вдигната глава, правилни линии на мургавото си лице, с дълбоки и светли очи като на планински езера, които гледаха само царкинята; те не виждаха нищо друго. Не веднъж той излизаше, не веднъж той придружаваше мълчаливо нейната свита като верен паж. Връщаше се, когато слънцето прибираше своя пурпур, така щедро посипан върху целия град и едва, когато и последната човешка сянка се изгубваше в здрача на настъпващата вечер, той се упътваше мудно към своята бедна хижа. Казваше се Саваот-Бен-Абу. Бедният Саваот-Бен-Абу, непознат и самотен, чужд всред кипежа на една мощна столица, странник, слязъл от небесните селения между хора, които нямаха нищо общо с него и с неговата съдба. Само той знаеше, какво чакаше, какво искаше, и какво търсеше.
към текста >>

20. ВОДАТА - SAGITTARIUS Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

При петото упражнение, когато тялото е изправено с ръце на раменете и само нозете се местят наляво и надясно, съчетанието с дишането става по следния начин: При местенето на нозете наляво и надясно имаме задържане на въздуха, а при клякането, което последва, имаме издишване.
Хубаво е, когато дишането се свърже с движения. Следните две общи правила важат почти за всички случаи на съчетание на дишане и движения: 1. При вдигане на ръцете имаме вдишване, а при спущането им — издишване. 2. При изправяне на тялото имаме вдишване, а при клякане — издишване. Шестте стари гимнастични упражнения могат да се съчетаят с дишане, като се спазват горните две правила. При петото упражнение, когато тялото е изправено с ръце на раменете и само нозете се местят наляво и надясно, съчетанието с дишането става по следния начин: При местенето на нозете наляво и надясно имаме задържане на въздуха, а при клякането, което последва, имаме издишване. После при изправянето на тялото — вдишване и пр. От множеството упражнения, дадени от Учителя, дето са съчетани движения и дишане, давам само няколко за илюстрация: Ръцете се дигат настрани в хоризонтално положение и през това време има вдишване. След това ръцете бавно се спущат надолу с издишване. През време на вдишването и издишването мисълта трябва да бъде силно концентрирана. При издишването се брои до 20 (16).
към текста >>

Ръцете се дигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти, с длани надолу.
Това упражнение се повтаря няколко пъти (24). 5. Изходно положение: Ръцете пред гърдите с върховете на пръстите един срещу друг и с длани обърнати надолу. Бавно отваряне на ръцете на страна с дълбоко вдишване. Прибиране на ръцете до изходното положение с бавно издишване. Това се повтаря три пъти и след това бавно сваляне ръцете надолу (17). 6. Ръцете се дигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти, с длани надолу. През време на това движение има вдишване. С ръце върху раменете става задържане на въздуха. После ръцете се разтварят настрани и се спущат надолу с издишване. (24). 7. Десният крак назад и в същото време двете ръце се простират напред, после се дигат нагоре с шепи, отворени напред, като че ли се черпи нещо.
към текста >>

С ръце върху раменете става задържане на въздуха.
Бавно отваряне на ръцете на страна с дълбоко вдишване. Прибиране на ръцете до изходното положение с бавно издишване. Това се повтаря три пъти и след това бавно сваляне ръцете надолу (17). 6. Ръцете се дигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти, с длани надолу. През време на това движение има вдишване. С ръце върху раменете става задържане на въздуха. После ръцете се разтварят настрани и се спущат надолу с издишване. (24). 7. Десният крак назад и в същото време двете ръце се простират напред, после се дигат нагоре с шепи, отворени напред, като че ли се черпи нещо. Като дойдат над главата, те се обръщат така, че дланите да бъдат напред. През време на вдигането на ръцете, и тялото се навежда малко напред.
към текста >>

21. ПЪТЯТ НА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

ако работи разумно и живее разумно, ще извае едно хубаво тяло, с хубава глава, с хубави рамене, ръце и крака.
Ние на земята ще обработим нашите тела, ще пресъздадем материята, от която са направени, за да създадем светли тела. Един човек, който живее 120 години на земята, трябва така да пресъздаде тялото си, че всеки, като го погледне, да каже: Този човек е живял по Бога. Каквото мисли, каквото чувствува, както живее и работи човек, всичко това се отпечатва на тялото. Той е скулптор, който вае тялото си. Ако удря майсторски, т.е. ако работи разумно и живее разумно, ще извае едно хубаво тяло, с хубава глава, с хубави рамене, ръце и крака. Ако не е работил майсторски, от ударите може да разруши тялото си и то да прилича на развалина. Това показва, че не е живял разумно и не е работил разумно. Ако ние безпредметно разрушаваме нашите тела, ние не сме от разумните хора. Всичките болести, от които страдаме, говорят против нас. Нечистата кръв, с която хората са.се покварили, говори против нас.
към текста >>

22. НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

При смеха си, те държат главата си назад, като че я забиват по-дълбоко в раменете.
1) Промяна на маската на лицето чрез многообразни мускулни промени у него, 2) звукови ефекти, които произлизат от устно носно-гърлената кухина, 3) жестове и движения с ръце, крака, а понякога и с цялото тяло. Понякога смехът предизвиква деятелност и със слъзните жлези и смеещият се има вид на човек, който плаче. Широкият смях, придружен с гърлен глас, при който, обикновено, взима участие всяко муслулче на лицето, е свойствен на хора откровени, незлобиви, но малко повърхности. Те много лесно напущат състоянието на сериозност и търсят веселата страна на всяко нещо. Те са сърдечни, с малко конфликти в своя вътрешен живот, чиито радости са пълни. При смеха си, те държат главата си назад, като че я забиват по-дълбоко в раменете. При това положение, вратът им се скъсява, устата е кръгло отворена, но долната устна не е дръпната силно назад. Ако при тоя вид смях, долната челюст и устна се вдават навътре и гласът е гъглив и задавен, ние имаме работа с хора малко глупави и повърхностни. Смехът на такива хора завършва внезапно и физиономията им разкрива една безличност. Има друг вид смях, при който взимат участие предимно устата и устните, а останалата част на лицето, включително и очите му, са чужди. Това е смехът на неоткровените хора, които винаги таят нещо.
към текста >>

23. ГОВОРИ, ГОВОРИ, УЧИТЕЛЮ! - Р. К. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Чезнаха една след друга сенките, които дълбоката нощ беше хвърлила връх раменете на земята.
И скръб, безмерна скръб изпълни душата ми. Така пусто и безсмислено съм живяла, че не намерих нищо ценно от моя живот, което бих могла да задържа. Само сърцето ми, измъчвано от неверността на другите и измамата, се озлобяваше против тези, които го опожариха, и против самата мен поради сторените грешки. В тая борба, в тая тежка борба, от която животът вехнеше у мене, аз чух гласа на Кроткия да ми говори: „Прощавай, защото от незнание го вършеха, прощавай и на себе си, над която съм прострял безпределната си милост". На изток розовите пръсти на зората сочеха идването на деня. Чезнаха една след друга сенките, които дълбоката нощ беше хвърлила връх раменете на земята. Отправих тогава поглед към сърцето си. И там видях, как бледнееха сетните сенки, които нощта, дълбоката нощ на безлюбието беше хвърлила връх него. И в оня миг, когато изчезна и сетната сянка, когато образи, нито на приятели, нито на неприятели не се възправяха вече между мен и Него, сърцето ми изпита топлината от първата милувка на любещата Му длан. И сега, другарки мои, снела тежкия товар от сърцето си, аз изпитвам най-малката от радостите, които Той е приготвил за тези, над които е прострял безпределната си милост.
към текста >>

24. ИЗПЪЛНИ СЪРЦЕТО СИ С БЛАГОДАРНОСТ- ЕК. М-ВА Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

— Същият, с хубавата дълга дреха и с разпуснатите коси по раменете!... Същият!...
Никой досега не ме е поглеждал така, дори и Сапфира, когато за пръв път я видях. Сърцето ми се изпълни с радост, и аз Го почувствувах като брат, като баща, като майка! О, не, почувствувах Го повече от майка и баща! Оттогаз аз обикнах всички, обикнах целия свят. Ето, и сега Го виждам... И Зехрий пак втренчено се вгледа в мрачината. — Същият, с хубавата дълга дреха и с разпуснатите коси по раменете!... Същият!... Зехрий седеше все тъй неподвижен, като сянка в нощта. — Насъскваха народа да Го убият, защото Син человечески се наричаше Той ... Като изрече Зехрий последните думи, стана, закрачи пак и се изгуби в нощта. От луната се сипеше сребърен прах и поръсваше пустинята на Юдея. Тя сякаш чуваше тоя шепот от земята. Бяло, мрежесто облаче се спря пред нея и я засенчи, сякаш тайнствена ръка я покри с воал, за да не вижда повече синовете на Юдея да преследват Онзи, Който казваше: „Аз съм Пътят, Истината и Живота; който не се отрече от баща си и майка си и не тръгне след мене, не може да бъде мой ученик ..." Звездите на южното небе потъваха в дебели облаци.
към текста >>

25. КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тоя мъж гледа уверено, а на раменете му лежи достойнството на честен труд.
Може би, наистина е така. Отгде знаем, че непокварената млада душа не долавя с вътрешната сила на усета, че наистина всичко е постижимо, че в човека чакат огромни сили, които събудени и правилно насочени показват, че ние не сме бедни, жалки и окаяни същества, а силни, могъщи и окрилени човеци със зрящи очи, яки, напрегнати мишци и могъщ дух. При прозореца на бащината къща, облян със светлината на същото утринно слънце, един зрял мъж с горда глава и съсредоточен поглед прехвърля листовете на голямата книга, в която е изписан човешкият живот. Увереност има във всеки жест, във всяка мисъл и всяко чувство. На косите му леко трепти в ярки нишки среброто на зрелостта. Тоя мъж гледа уверено, а на раменете му лежи достойнството на честен труд. Ръката, с която прегръща безшумно листата на голямата книга, е яка като стомана. Ще иде той сред кипналото море по своя житейски път и ще вземе в тия яки ръце едно кормило. Тия, които се доверяват, спокойно и безбурно спят в ладията, защото кормилото е в тия силни огрубели ръце, които вярно направляват. Затихнали с колебанията. Омеква вътрешната чувствителност, и се засилва външната воля.
към текста >>

26. Стоянка Илиева (1899-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Лекарите го лекували два-три дни и накрая си отишли с безнадеждно вдигнати рамене.
Хипократовата клетва Петър Димков дал пред всевишния и пред собствената си съвест. Никога не й изменил. Петър Димков е направил своята първа крачка за самостоятелно лечение в Бургас, където бил на служба след Първата световна война. В книгата на Николай Антонов “Лечителят Димков" четем: “Една вечер отишли с жена си на гости у техни познати. Заварили тъжна картина - единственото дете на тези хора умирало от дифтерит. Лекарите го лекували два-три дни и накрая си отишли с безнадеждно вдигнати рамене. - Мога ли да го видя и аз? - попитал Лечителя. /Тогава той бил майор./ Разгледал зениците на детето. Бил преизпълнен с желание да каже нещо утешително в тази минута и го търсел. - Но то ще оздравее!
към текста >>

27. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

То се изправи на задни те си крака и опря предните на раменете ми.
На излизане кучето не беше на входа - и двете кучета бяха насред двора, като че се съвещаваха. Човек има чудни сетива, той може да знае има ли опасност около него или не. Отворих душата си за Доброто и продължих пътя си. Когато стигнах до кучетата, голямото застана пред мене. Спрях се. То се изправи на задни те си крака и опря предните на раменете ми. Другото куче захапа ръката ми над китката - с нея държах стомната, но то не стисна ръката ми. Напрежението трая минута - кучетата ме освободиха и аз тръгнах. Те вървяха от двете ми страни и ме съпроводиха до вратата - доверието е възтържествувало! Чудното е, че от тази вечер кучетата станаха по-добри към хората - не ги гонеха вече. А ние всяка сутрин излизахме на върха за изгрев слънце - кучетата не ни закачаха.
към текста >>

28. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Слуша, a те се редят по главата, ушите, - лицето, раменете ... И ето, от косата потичат ручейчета, краката отдавна са мокри, а те искат да проникнат и до кожата.
Чисти, бисерни, като сълзи, дъждовни капки се заронят тихо, и тихо зашепват някакви сладки и чудни слова. Той се мъчи да проумее що значи това. А те се редят. Отначало бавно, а после все по-бързо и по-бързо, сякаш бързат да му разкажат голямата приказка за нейната красота. И той слуша. Слуша, a те се редят по главата, ушите, - лицето, раменете ... И ето, от косата потичат ручейчета, краката отдавна са мокри, а те искат да проникнат и до кожата. Той се спира с досада ... Обръща се ... И мери пътя си назад. А там, далеч към равнината се синее ивица, сякаш небесна лента по бялата, ефирна одежда на планината. И нечия Невидима Ръка отмета за миг воала. И когато се обръща — пред него тя, царкинята. Заляла се в буйна радост, смее се, като дете, а по лицето й се струят последните сълзи.
към текста >>

29. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не отклонявайте, свивайки рамене, това, което аз ви говоря; слушайте внимателно, и тогава във вас ще се разкрие дълбокото разбиране.
Вас ви занимава външния вид на дървото, вий се интересувате от неговите клони, разглеждате листата му; вас ви опиянява неговия аромат, и вий сте недоволни, когато обръщат вниманието ви към това, което произвежда самото дърво с неговите благоухания, клони и листа. Ако в изсъхналия клон няма живот, зимния вятър го счупва и той пада. Така е и с човека, който не поставя на първо място живота и не го освобождава от свързващите го ограничения и от наслоилите се на него дребнавости. Ако искаме да освободим живота, необходимо е да го обичаме. Но вий предпочитате да се прекланяте пред изображението на живота, а не пред самия него. Не отклонявайте, свивайки рамене, това, което аз ви говоря; слушайте внимателно, и тогава във вас ще се разкрие дълбокото разбиране. Вий не ще намерите Истината, ако сте пълни с предубеждения, ако сте решили да извратите живота, приспособявайки го към вашите особени вярвания, към вашата собствена сфера на неговото проявление. За да освободите извора, който ще се превърне в поток и ще ви понесе към свободата, която е Истина и увенчание на живота, нужно е да разберете, кое именно е важно, и да отхвърлите всичко, което има второстепенно значение. Предпочитайки несъщественото пред същественото, вий ще бъдете нещастни, живота ви ще бъде изпълнен с борби, ще изпитате разочарования, тревога, големи страдания. Вий така и постъпвате; за вас живота и неговата свобода не представляват ценности. Ако обичате живота, вий ще въстанете срещу скръбта, съмнението и всяко ограничение, за да го победите и разкъсате оковите, наложени на вашия живот.
към текста >>

30. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неизвестностите, пред които днес безпомощно вдигаме рамене — утре, при разширени сетивни възможности, ще ни бъдат ясни, като бял ден.
„Настоящето“ е плод на едно дълго развитие. Било е време когато човек е имал не пет а четири сетива. и по-малко, а днес има пет. Следва, че утре ще има шест, седем и т. н. с които нови сетива, света — живота ще му се разкрие още по-пълно, в съвършено нова светлина. Неизвестностите, пред които днес безпомощно вдигаме рамене — утре, при разширени сетивни възможности, ще ни бъдат ясни, като бял ден. Тогава ще се чудим на сегашната си умствена слепота. Радиото, телеграфа, телефона, това са три от великите завоевания на човешкия гений, които дълго време живееха само като проблясъци в умовете на най-будните хора на онова време, без те да се осмеляваха да ги споделят с някого, дори и с най близките си, за да не ги считат за луди или най-малко побъркани. Но това беше не твърде отдавна. Едва са се изминали няколко десетки години, и тези умствени проблясъци и фантазии днес са една жива действителност Само слепците отричат слънцето и само закъснелите в своето развитие още се съмнява. Също такъв е случая с телепатията, психометрията, интуицията и ясновидството.
към текста >>

31. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Стиска раменете на татка си и сълзите като горещ поток текат по неговото лице.
... — Коля! … Толкова те чаках! Да те видя, да ме видиш, а сега … без очи! … Изписка като ранена птица жена му, падна на миндерчето и горчиво заряда. А Оля, прегърнала баща си, като видя всичко, в страх и ужас не знаеше що да прави. Стиска раменете на татка си и сълзите като горещ поток текат по неговото лице. — Защо плочите? Радвайте се че аз разбрах истината и видех Бога! ... Разбрах кому съм служил и кому трябва да служа! … В мен трепти сега друго сърце, препълнено с любов към вас, към всички. Не плачете!
към текста >>

32. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Противното на това пък, тия, които стоят винаги в отрицателно състояние, които постоянно възприемат, които са всякога на мнението на оногова, когото са слушали последен, ония, за които едно ухилване или вдигане на раменете у някого е достатъчно за да се обезкуражат в плановете си такива хора приличат на система тръби, през които се пущат да минават всевъзможни мърсотии и смет, докато цели се запушат и никакви полезни течения не могат вече да проникват в тях.
Положителните хора се борят и упорстват — те най-лесно си пробиват път в света. И все пак не е добре да си винаги в положително състояние и да излъчваш мисли. Който е такъв, ще отблъсне и прогони от себе си много хубави хрумвания. Трябва да има един момент, когато духовния склад се пълни наново, и колкото по от дъно се промени съдържанието му, толкова по-добре. Положителния човек, който стои винаги на пост срещу всека чужда мисъл, който няма време да се вслуша в новото, неизвестното, който смесва невероятното с невъзможното, за когото неговото ограничено схващане е негов единствен лозунг, — такъв човек непременно ще осиромашее и отслабне духовно! Противното на това пък, тия, които стоят винаги в отрицателно състояние, които постоянно възприемат, които са всякога на мнението на оногова, когото са слушали последен, ония, за които едно ухилване или вдигане на раменете у някого е достатъчно за да се обезкуражат в плановете си такива хора приличат на система тръби, през които се пущат да минават всевъзможни мърсотии и смет, докато цели се запушат и никакви полезни течения не могат вече да проникват в тях. Такива хора стават свършено неспособни да излъчват сами каквито и да било положителни сили. Като общо правило трябва да се приеме, че между хората трябва да се държим положително, а отрицателно — когато се намираме в подходяща за това самостойност. Който и в самотията продължава да се сражава духовно със своите противници, изтощава се напразно. Който непрестанно има работа с тълпите, разпилява по необходимост много от силата си в това влачене на чужда атмосфера. Най-вредно се оказва непрекъснатото живеене с някакво лице от долен духовен разред.
към текста >>

33. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разказаха за възкресение на мъртви от тибетския Роланг, но, разбира се, скептикът само подигна рамене — не струва дори и да се говори за това.
Това са просто някакви подсъзнателни рефлекси на мозъка — малко ли неща ний четем, слушаме и виждаме. После всичко това се забравя, но мозъчните бразди го запазват някъде и при известни случаи проявяваме неща, които ни се струват съвсем непознати.“ — Така ми говореше в Урга един приятел, който, по своето служебно положение, считаше, че скептицизмът е най-добрия признак на достойнството. Не трябва никога да настояваме и да се стараем да убеждаваме. Достатъчно е често само да обгърнем внимание и влака на живота сам сменява своя ход, гледайки този знак на семафора. Без да се настоява, на приятеля ми бяха разказани, още няколко случаи, сходни помежду си в идеята за обсебването. Разказаха за възкресение на мъртви от тибетския Роланг, но, разбира се, скептикът само подигна рамене — не струва дори и да се говори за това. Разказаха един случай в Америка, гдето високо интелигентна жена казвала, че в нея се вселил починалия й мъж и контролира целия й живот, дава й съвети, указания и проявява такова различие от нейното съзнание, че често я затруднява не само духовно, но дори и физически. Нашият скептик забеляза, че е приюта за лунатици навярно има много такива „обсебени", а в практиката на съда - такива случаи не невменяемост, на безотговорно съзнание, са общоизвестни, но че това съвсем не го убеждава. Разказаха му че в някой си Дао Тай, се е вселил убития от него Титай, при което убиеца придобил няколко характерни за убития привички, и самото лице на убиеца в кратко време се е съвършено изменило. Скептикът и този път само подигна рамене. Минаха няколко дни и веднъж нашия скептик дойде привечер, някак особено настроен — виждаше се, че той е смутен от нещо и търси удобен случай да се изкаже.
към текста >>

Скептикът и този път само подигна рамене.
Без да се настоява, на приятеля ми бяха разказани, още няколко случаи, сходни помежду си в идеята за обсебването. Разказаха за възкресение на мъртви от тибетския Роланг, но, разбира се, скептикът само подигна рамене — не струва дори и да се говори за това. Разказаха един случай в Америка, гдето високо интелигентна жена казвала, че в нея се вселил починалия й мъж и контролира целия й живот, дава й съвети, указания и проявява такова различие от нейното съзнание, че често я затруднява не само духовно, но дори и физически. Нашият скептик забеляза, че е приюта за лунатици навярно има много такива „обсебени", а в практиката на съда - такива случаи не невменяемост, на безотговорно съзнание, са общоизвестни, но че това съвсем не го убеждава. Разказаха му че в някой си Дао Тай, се е вселил убития от него Титай, при което убиеца придобил няколко характерни за убития привички, и самото лице на убиеца в кратко време се е съвършено изменило. Скептикът и този път само подигна рамене. Минаха няколко дни и веднъж нашия скептик дойде привечер, някак особено настроен — виждаше се, че той е смутен от нещо и търси удобен случай да се изкаже. Най после той не издържа: „Така, слуша човек вашите разкази, а после и в живота почне да среща най-странни неща. След нашия последен разговор, спомняте си, нали, когато говорихте за обсебване, потрябва ми да отида за нещо при китаеца фотограф. Той е женен за съвсем проста бурятка1), неграмотна. Отдавна ги познавам.
към текста >>

34. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така например, мъжът, който представлява мъжкия, активния принцип в живота, трябва да има широки рамене, които показват енергичност и права мисъл.
Това са крайни материалисти и у тях няма тази дълбока вяра. Те са повърхностни, Тях ще ги познаете по дебелите и големи вежди. А пък хората с тънки вежди имат по-голяма интуиция и по-дълбоко схващане на нещата. Така че, външните форми са резултат на съотношението и дейността на вътрешните сили. Този закон е верен по отношение на целия организъм на човека. Така например, мъжът, който представлява мъжкия, активния принцип в живота, трябва да има широки рамене, които показват енергичност и права мисъл. Той трябва да има тесни бедра. У жената бедрата трябва да бъдат широки, а раменете по-тесни и заоблени. Ако жената е с тесни бедра, ще страда. Ако мъжът е с тесни рамене и той ще страда. Казах, че хората с широки рамене мислят право, а хора със закръглени рамене, чувстват право.
към текста >>

У жената бедрата трябва да бъдат широки, а раменете по-тесни и заоблени.
А пък хората с тънки вежди имат по-голяма интуиция и по-дълбоко схващане на нещата. Така че, външните форми са резултат на съотношението и дейността на вътрешните сили. Този закон е верен по отношение на целия организъм на човека. Така например, мъжът, който представлява мъжкия, активния принцип в живота, трябва да има широки рамене, които показват енергичност и права мисъл. Той трябва да има тесни бедра. У жената бедрата трябва да бъдат широки, а раменете по-тесни и заоблени. Ако жената е с тесни бедра, ще страда. Ако мъжът е с тесни рамене и той ще страда. Казах, че хората с широки рамене мислят право, а хора със закръглени рамене, чувстват право. Мъжът е в обективния, външния свят и той няма право да чувства нещата, а трябва да мисли и да работи. А жената е в къщи, във вътрешния свят, тя трябва да има криви линии, да чувства.
към текста >>

Ако мъжът е с тесни рамене и той ще страда.
Този закон е верен по отношение на целия организъм на човека. Така например, мъжът, който представлява мъжкия, активния принцип в живота, трябва да има широки рамене, които показват енергичност и права мисъл. Той трябва да има тесни бедра. У жената бедрата трябва да бъдат широки, а раменете по-тесни и заоблени. Ако жената е с тесни бедра, ще страда. Ако мъжът е с тесни рамене и той ще страда. Казах, че хората с широки рамене мислят право, а хора със закръглени рамене, чувстват право. Мъжът е в обективния, външния свят и той няма право да чувства нещата, а трябва да мисли и да работи. А жената е в къщи, във вътрешния свят, тя трябва да има криви линии, да чувства. Като видите един човек, че работи, трябва да влезете в неговото положение. Сърцето в света е създадено да намали страданията на хората.
към текста >>

Казах, че хората с широки рамене мислят право, а хора със закръглени рамене, чувстват право.
Така например, мъжът, който представлява мъжкия, активния принцип в живота, трябва да има широки рамене, които показват енергичност и права мисъл. Той трябва да има тесни бедра. У жената бедрата трябва да бъдат широки, а раменете по-тесни и заоблени. Ако жената е с тесни бедра, ще страда. Ако мъжът е с тесни рамене и той ще страда. Казах, че хората с широки рамене мислят право, а хора със закръглени рамене, чувстват право. Мъжът е в обективния, външния свят и той няма право да чувства нещата, а трябва да мисли и да работи. А жената е в къщи, във вътрешния свят, тя трябва да има криви линии, да чувства. Като видите един човек, че работи, трябва да влезете в неговото положение. Сърцето в света е създадено да намали страданията на хората. С ума си ние ще намерим онези начини и методи, по които да облекчим положението на другите, а сърцето е, което ще те накара да влезеш в положението на другите и да им помогнеш с методите, които умът ти е дал.
към текста >>

35. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Излъчванията с небесносин цвят, които обграждали най вече челото, двете рамене и гърдите, вземали най-чудновати форми.
Действително, Мортон е бил в състояние да отклони много лесно магнетичната игла — като приближавал ръката си към нея. Загадъчния флуид, който, изглежда, изтичал от ръката му, упражнявал влиянието си също върху мънички металически парчета и върху железни зърна. Този случай, впрочем, не е единствен в историята. на магнетизма. Предшественик на Мортон е бил Петьр Йохансен от Дания, чието тяло през време на опитите е излъчвало един блестящ флуид. Излъчванията с небесносин цвят, които обграждали най вече челото, двете рамене и гърдите, вземали най-чудновати форми. Те бивали триъгълни, елипсовидни. а също и кръгли. Магнетичните прояви, които се срещат у Мортон се срещат и у Петер Йохансен в много по-изпъкващи размери. Съвсем дребни железни частици, пръснати върху едно стъкло, са почвали да танцуват щом Йохансен е приближавал към тях ръката си и с се нареждали в ония характерни фигури, които могат да бъдат предизвикани само от мощни стоманени магнити. Тайните сили на природата Международният конгрес на делегатите по парапсихическите науки приключи своята работа в гр.
към текста >>

36. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз отговорих: „Тя е сияеща и блестяща и раменете й са обкичени с рози.“ „Аз не желая удоволствието, каза той, душата ми е сита на него.
Тогава аз внезапно разбрах, че неговите очи не виждат; че тази фигура, тази светлина, и сам аз, бяхме невидими за него. Женете са обърна към мен или се наведе към мен така, че аз видях нейната фигура и нейните очи се срещнаха с моите; след това тя не се движеше. Тези очи, които прерязваха като стомана, не ме изпълваха с ужас, но те ме държаха като притиснат от железен инструмент. Докато я наблюдавах, аз видях змиите да се изменят и да изчезват; те се превърнеха в дългите извити гънки на една гъвкава блестяща дреха, а главите им и ужасните им очи се превърнаха в блестящи букети рози и един отличен и опияняващ парфюм от рози изпълни светилището. Тогава аз видях Агмад да се усмихва: „Моята царица е тук“, каза той. Аз отговорих: „Тя е сияеща и блестяща и раменете й са обкичени с рози.“ „Аз не желая удоволствието, каза той, душата ми е сита на него. Но аз желая могъществото.“ До сега нейните очи, фиксирани върху моите, ми бяха казвали какво трябва да казвам; но сега аз чух и гласа й: „В храма ли? “ И аз повтарях нейните думи, без да съзнавам че правя това. до тогава, докато чувах ехото от моя собствен глас. „Не, отговори Агмад презрително, аз трябва да изляза из тези стени, да вляза между хората вън и да упражнявам волята си всред тях. Аз искам силата де мога да правя това.
към текста >>

37. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз вдигам рамене — И това може толкова много да те засегне?
Сами сме ние на този свят и геройски трябва да носим са мотате си! Защото има нещо по- страшно от самотата: чувството че си заобиколен от подлеци и предатели, които се назовават приятели! Касае се до една махленска клюка, която засягаше моя приятел и която съвсем бегло беше засегнала съзнанието ми. Кой да предполага, че тя би могла толкова много да го огорчи. Него, почтеният, многоуважаван, улегнал човек. Аз вдигам рамене — И това може толкова много да те засегне? Че може би ти си единственият, който е хванал и най-малката вяра на тая интрига Всеки един от нас има всеки ден причини да бъде в положението на нашия приятел. Всеки ден и всеки час ние сме изложени на неудобствата в характерите на нашите близки. И често не зложеланието е родителят на интригата и клюката, а обикновеното безделие. И не бруталното, обидено поведение е най-почтената реакция срещу тая клюка. Често, и даже най-често дългите обяснения по вече замъгляват отношенията вместо да ги поправят.
към текста >>

38. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички вдигат рамене пред неизвестността.
И затова аз не ви препоръчвам да станете нито религиозни, нито учени, нито силни, но ви препоръчвам най-реалното — да станете музикални. Из неделната беседа „ Всичко, което чух" - 19. I. 1936 г. Пред неизвестност До вчера почти, всички говореха за мир, а тайно се подготвяха за противното. Днес обаче изниква въпроса: мир или война ще ни донесе бъдещето? Всички вдигат рамене пред неизвестността. Като че ли всички еднакво не могат и еднакво не знаят какво ни носи утрешния ден. Мир или война? Всички поглеждат напред, взират се, напрягат се, дано открият, дано разберат, дано проникнат в бъдещето. Но напразно. То е забулено в гъстата мъгла от противоречивите интереси на народите.
към текста >>

39. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя в недоразумение вдигна рамене, но каза примирително.
— Странно! А необходимо ли е това? — Да, за ваше и негово добро. Да. Запомнете това, имайте малко търпение и ще разберете . . . Тя в недоразумение вдигна рамене, но каза примирително. — Ще го направя. Аз и миналата година бяx при вас веднъж и както ми казахте тогава — на 6-я ден получих писмото, което очаквах — и сега ще ви послушам I Не мръднах от стола, когато си тръгна. Нито можех нещо повече да й говоря. Само мисълта. че в Бога всичко е справедливо и си има мястото, ме въздържаше да не питам безумно небето: — Защо ?
към текста >>

40. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Косите също бели до раменете, бяла брада, а очите бяха озарени сякаш от вътрешна светлина.
Взрях се по-добре и останах като вкаменена. Всред облака се очертаваше все по-ясно и по-ясно една фигура, от която не можех да снема поглед. въпреки голямата ми уплаха. Най-после аз ясно видях един старец до гърдите, другото се гушеше в облака. Облечен бе в бяло. Косите също бели до раменете, бяла брада, а очите бяха озарени сякаш от вътрешна светлина. Сковях се от ужас. Исках да извикам, но не можех. В същия миг видях до себе си една жена, която протегна ръка, сложи я на коленете ми и каза тихо: „Не бой се! “ Цяла изтръпнала от страх, аз я запитах: — Но кой е този там в облака? — Спасителя, а ти стани и се помоли, — ми каза тя.
към текста >>

41. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Никой, никой от вас не е виждал слънцето.“ Те дигаха рамене и повече не се занимаваха с мен.
Когато всички мои близки се събудиха, на всекиго аз задавах този въпрос: „Виждали ли сте слънцето? “ „Да, разбира се, ето го.“ И те ми сочеха, него, невидимото за мен, разляно слънце по градини и улици. „Не, — им казвах аз; Това не е“. Тогава те ми сочеха нагоре. „Не, не, повтарях аз. Никой, никой от вас не е виждал слънцето.“ Те дигаха рамене и повече не се занимаваха с мен. А аз дълбоко и твърдо вярвах, че само то, сяйното, вълшебното, мощното слънце, потънало в златен прашец, бе истинско то слънце, което целува земята през Март или Април в ранния час на пролетна утрин. Много, много пъти след това аз питах много хора: „Виждали ли сте слънцето? “ Б. Впечатления от „Изгрева“ (Писмо от Латвия до братята и сестрите във Вилно и Ковно) Мили братя и сестри, С трептяща душа и необикновена радост а сърцето си Ви пиша тези редове, защото искам да споделя с вас, макар и на кратко, моите впечатления през времето на двумесечното ми пребиваване в България — при Учителя П. Дънов. Светлият образ на Учителя, с неговите безкрайно добри и пълни с Любов очи, а също и неговото свещено спокойствие, така благодатно повлияха на моята душа.
към текста >>

42. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този тип дава средно или високо тяло, широки рамене, добре развити гърди.
„Човекът — неизвестният“) В. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от брой 233) Холеричният темперамент изисква умерена деятелност и ежедневни физически упражнения. Седящият живот е вреден за хората от този тип, защото той ги предразполага към запичане, застой в червата и жлъчката. Затова движенията им спомагат да отделят жлъчката и да отстраняват запичането. * * * Типът на въздуха — сангвиничния темперамент Въздуха е горещ и влажен. Този тип дава средно или високо тяло, широки рамене, добре развити гърди. Пълно, весело, розово, овално лице. Между този тип се срещат най-красивите хора. Голямо красиво чело, дълъг, прав нос, доста красиво оформен, у някои типове на върха заострен, красиви вежди; очи открити и ясни, със светлосин цвят, а понякога и с тъмнокафяв. Устата усмихната, брадата добре оформена, обикновено с ямичка. Косата е руса или кестенява, а по някой път по-тъмнокафява или дори черна.
към текста >>

43. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А другият тип е със слабо, високо тяло, дълъг и слаб врат, резки, ъгловати черти, тесни бедра, слаби и хлътнали гърди и рамене.
Затова за тях е полският труд - градинарство и земеделие. Седящият занаят и пътуване във влажни и студени места, отслабват тяхната конструкция и ги излагат на сериозни заболявания. Земният тип — меланхоличен темперамент Тук се отбелязват два ясно разграничени типа. Единият е с пълно, ниско, набито тяло, силен врат, яки плещи, с черни къдрави коси, пълна уста и валчеста глава. Ръцете и краката са къси и дебели. А другият тип е със слабо, високо тяло, дълъг и слаб врат, резки, ъгловати черти, тесни бедра, слаби и хлътнали гърди и рамене. Вежди големи и надвесени над очите. Нос дълъг, прав и леко заорлен, лице тънко и мършаво, със суров вид. Устата стисната; уши големи, чело високо и изпъкнало в горната си част в областта на причинните центрове. Меланхоличният тип е противоположен на сангвиника, както топлината и студа. Колкото сангвиникът е горещ, толкова меланхоликът е студен.
към текста >>

44. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Въздушен, общ или подвижен във физическото тяло управлява раменете и ръцете, в психическия живот - нерешителност, колебание и безпокойство; подвижен ум, раздразнителност, променчиви, жлъчни.
2. Телец. Той е земен знак, неподвижен, във физическото тяло, управлява врата и гърлото; регулира лимфатичната система. В психическия живот управлява потайните чувства и сластолюбието, гордостта, търпеливостта, издръжливостта, ината и работливостта. Той се взема като принцип на производителността и търпението. 3. Близнаци. Въздушен, общ или подвижен във физическото тяло управлява раменете и ръцете, в психическия живот - нерешителност, колебание и безпокойство; подвижен ум, раздразнителност, променчиви, жлъчни. Близнаците е проектиращата и изпълнителна сила в природата. 4. Рак. Воден, кардинален. Символ на привързаност към живота. Представя също оживяващите и оплодотворяващи есенции на жизнената сила - управлява функциите на дишането, гърдите, стомаха и храносмилането.
към текста >>

45. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но ние твърдим, че има и научни предразсъдъци, че има и официално възприети суеверия, които карат корифеите на науката да извръщат лицето си и да повдигат рамене пред грамадата факти, които противоречат на техните възгледи.
Хората мислеха, че науката, чрез нейните приложения, ще направи живота по приятен, по-удобен, по-разумен. Обаче, колкото постиженията на науката се увеличават, животът става все по-груб, по-сложен и по-труден за живеене. И чашата беше препълнена в деня когато науката, сляпо влюбена в себе си и в своите успехи, започна да играе ролята на непогрешим съдия, отхвърляйки всичко и всички, които не се кълняха в нейно име. И, увлечена по този фалшив път, тя дойде до положението да извърши истински престъпления спрямо човечеството и спрямо истината. Обикновено се мисли, че предразсъдъците и суеверията са достояние само на народа, на тъй наречената проста маса. Но ние твърдим, че има и научни предразсъдъци, че има и официално възприети суеверия, които карат корифеите на науката да извръщат лицето си и да повдигат рамене пред грамадата факти, които противоречат на техните възгледи. За тях като че ли не съществува друг изход, друго поведение — освен да отрекат или да откажат да се занимават с това, което било „вън от границите на науката“ . Не ще съмнение, че всяко нещо, което излиза вън от тесните граници на техния мироглед, ще бъде обявено, че е вън от границите на науката. За да не говоря за нещата, които и днес се намират под възбраната да науката, недопускани от нейната карантина, нека спомена случая при откриването спътниците на Юпитера. Тогавашните хора на науката, със своя голям авторитет, въстанаха вкупом против тази „невъзможност“. Те отказваха дори да гледат в телескопите, защото смятаха, че е достатъчно да отрекат и опровергаят теоретически съществуването на спътниците.
към текста >>

46. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той е свързан със знака Близнаци и владее раменете, ръцете и дробовете.
Този дом е свързан със знака Телец и управлява шията и гърлото. Господарят на знака, който заема върха на втория дом, и господарите на принадлежащите към същия тригон знаци ни дават указание за материалното благополучие в началото, средата и края на живота. Третият дом ни показва на отношенията на родения към братята, сестрите и близките роднини. Говори също за късите пътувания, учението, възпитанието, образованието, занимание с науката - въобще, дава ни сведения за интелекта и неговата дейност и за състоянието на нервната система и мозъка. Дава ни указания също за различни връзки и отношения на родения, за неговата кореспонденция и писателска дейност, за неговите съчинения и пр. Той е свързан със знака Близнаци и владее раменете, ръцете и дробовете. Знакът и планетите в третия дом определят средата, в която човек ще се движи. Господарите на знаците, към който тригон принадлежи знака, който заема върха на 3-ти дом, ни дават указания за братята и сестрите на родения. Първият ни дава указания за най-стария, вторият за средния и третият за най-малкия. Четвъртият дом ни дава указания за родителите, специално за майката на родения, за средата, в която родения ще живее, за домашното огнище. Показва и на наследствените склонности.
към текста >>

47. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип.
Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-прегледно и по-лесно използваемо в практиката. І дом — дава указания за строежа на физическото тяло, характера, темперамента и възможностите и способностите - в тялото управлява мозъка и има отношение към знака Овен, който е израз на принципа на мисълта. ІІ дом ни дава указания за финансовите възможности – за материалните средства, добити от лична дейност. В тялото управлява гърлото и врата, които се управляват от Телеца, който е израз на принципа на реализирането, изобилието и трудолюбието. ІІІ дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека и за неговото отношение към братята и сестрите, и късите пътешествия. В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип. ІV дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите и за недвижимите имущества. В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота. V дом е дом на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; дава ни указания и за децата. Управлява сърцето и гърба, и има отношение към знака Лъв, израз на принципа на силата и могъществото. VІ дом е дом, който ни показва какво трябва да бъде нашето отношение към тялото ни; показва здравето и болестите, и материалните блага, идещи от живи същества.
към текста >>

48. -

Един скулптор, който е майстор в занаята си, взема един камък, знае как да удря отсам, оттатък, постоянно удря и извее една хубава глава, извае едно хубаво тяло, извае едни хубави рамене, хубави крака.
Когато хората се занимават със специални занятия, замязват на занаята си. Запример, борците имат особени глави, ораторите имат особени глави, свещениците, учителите, разните занаятчии имат особени глави, земеделците имат особени глави. Какъв занаят работи един човек, по главата му можеш да го познаеш. Вижте онези, които са се отнасяли много грубо на никаква служба, — очертали са се ония груби линии на неговото лице, с този се срещне, с онзи се срещне и се кара. Питам: Мислите ли, че с хукане може да се оправи света? Един скулптор, който е майстор в занаята си, взема един камък, знае как да удря отсам, оттатък, постоянно удря и извее една хубава глава, извае едно хубаво тяло, извае едни хубави рамене, хубави крака. След хилядите удари, които удря, изкарва нещо. Дойде друг, и той удря, но разруши целия камък. Мислите ли, че ако разрушаваме без полза нашия живот, че ние сме от умните хора? Всичките болести, от които сега страдаме, говорят против нас. Нечистата кръв, с която хората са се покварили, говори против тях.
към текста >>

По някой път заболява коляното, по някой път гръбначния стълб, по някой път долната част на крака, или хълбока, или слабините, или раменете някъде.
Ако вратът ти е пълничък, хубаво е да имаш дебел врат, но ако ти си висок 165 сантиметра и имаш врат 42 или 44 сантиметра, няма да се минат една, две години и ще имаш апоплектичен удар. Вратът трябва да се намали. Този враг показва, че кръвообращението не е правилно. Тия мазнини спъват ония сили, които възлизат от мозъка през нервната система. Много от болките, които усещате в крака, в гърба, се дължат на това, че енергията която минава от мозъка през дванадесетте нервни двойки на гръбначния стълб, тия канали през които минава нервната енергия се подпушват от известни мазнини, — тогава не минава достатъчно енергия, не се изпраща достатъчно кръв, и тази част, дето се подпушва, заболява. По някой път заболява коляното, по някой път гръбначния стълб, по някой път долната част на крака, или хълбока, или слабините, или раменете някъде. Животните, които знаят този закон, често се излагат на слънце. Като станеш сутрин, трябва половин час да се попечеш, да се стопят тия мазнини от гърба ти. Животът трябва да се създаде малко по-другояче. И съвременният строй трябва да се измени. Майките трябва да внушават на децата си.
към текста >>

49. -

Влизаха в стаята и затваряха капаците на прозорците, като вдигаха рамене: — Сигурно е бил генерала.
Тогава някоя от госпожиците изкрещяваше внезапно. Забелязала някакво лице, т. е. видяла само една редица бляскави зъби, точно срещу прозореца. Избързваха да запалят някой свещник, отваряха вратите на коридора, жените, с баронесата на чело, се спускаха да търсят притеснителя. Естествено, не намираха никого. Влизаха в стаята и затваряха капаците на прозорците, като вдигаха рамене: — Сигурно е бил генерала. Но в промеждутъка всички се разбуждаха, намираха нова храна за духа, колелото на чекръка се завърташе с ново увлечение и езиците се раздвижваха. Цялото семейство бе убедено, че вечер, щом напуснат трапезарията, генералът я завладяваше, и всеки, който би рискувал да влезе в нея, би го намерил там. Никой нямаше нищо против, че той се настаняваше там. Г-ца Шпак чувстваше, че всеки става весел при мисълта, че измъченият прадед може да влезе в хубава топла стая. Една от особеностите на генерала бе, че искаше стаята да е наредена, когато влезеше в нея.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това е то, което покрай другите причини навежда раменете, избледнява косите и набраздява лицето с бръчки.
Твоето тяло през пролетта се подчинява на същите закони и неговите елементи наново се кристализират. За да използваш най-пълно лечебната и възобновителна сила на пролетта, ти трябва да почиваш, когато почувствували нужда от почивка, било то посред бял ден или посред нощ. Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „работата“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти. Ти препятствуваш на новия елемента, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето тяло. Ти запазваш стария елемента, който трябваше да отърсиш, както дъбовете отърсват мъртвите си изсъхнали листа, преди да се измине зимата; ти носиш тогава в себе си този мъртъв елемента, една „мъртва тежест“, вместо новия съживителен елемента. Това е то, което покрай другите причини навежда раменете, избледнява косите и набраздява лицето с бръчки. Упадъкът на физическото тяло, който ние наричаме „старост“, произтича изключително от невярването и незнанието на човека, че той е в състояние да си създаде сам условията за получаване на постоянен приток от сили, който би обичал негова дух с все нова и нова материя. Само мускулна сила и непрестанна телесна дейност не са винаги признак на пълно здраве. В трескаво избухване може, за укротяването и на един сравнително слаб човек, да са потребни три-четирма други хора. Щом премине избухването му (беснеенето), тогава болният е слаб като дете. При все това след такава криза се твърди, че болният е вън от всяка опасност.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Забелязваме, че до като у един симетрично развит мъж, раменете с по-широки от бедрата (фиг.
И в двата случая чувстваме, че има нещо, което не е на местото си, и ни изглежда, че истинският природен ред е нарушен. Размери — Венера и Аполон Първото различие, което забелязваме между мъжката и женска фигури, е по-големият размер на първата. Старите скулптори, които разбирали добре пропорциите на човешката фигура и отличителните различия между половете, правели Аполон с повече от половин глава по-висок от Венера, както и съразмерно по-пълен. Сравнението между мъжа и жената от днешно време, когато обичаите на красивия пол с по-малко благоприятни за физическото развитие, отколкото с били за старата гръцка жена, и също по-малко, отколкото за мъжката половина на днешното общество, ще ни открие още по-голяма разлика. Общата форма Второто нещо, което ни поразява, е забележителното различие в общата форма. Забелязваме, че до като у един симетрично развит мъж, раменете с по-широки от бедрата (фиг. 1), и тялото му от тях надолу постоянно се стеснява, у жената, обратно, бедрата са по-широки от раменете (фиг. 2), и нейното тяло се стеснява и в двете направления от бедрата й. Кампер показа, че ако очертаем фигурите на мъжа и жената с две елиптични дъги от еднакъв размер, ще видим, че тазовете на жената излизат вън от линиите, докато раменете й остават вътре, и че у мъжа, обратно, раменете достигат линиите, а бедрата му остават вътре в тях. Шията на жената, ако и да изглежда, поради стеснението на раменете й, по-дълга, е в същност по-къса от шията на мъжа. Ръцете и краката й също са пропорционално по-къси, а туловището й по-дълго.
към текста >>

1), и тялото му от тях надолу постоянно се стеснява, у жената, обратно, бедрата са по-широки от раменете (фиг.
Размери — Венера и Аполон Първото различие, което забелязваме между мъжката и женска фигури, е по-големият размер на първата. Старите скулптори, които разбирали добре пропорциите на човешката фигура и отличителните различия между половете, правели Аполон с повече от половин глава по-висок от Венера, както и съразмерно по-пълен. Сравнението между мъжа и жената от днешно време, когато обичаите на красивия пол с по-малко благоприятни за физическото развитие, отколкото с били за старата гръцка жена, и също по-малко, отколкото за мъжката половина на днешното общество, ще ни открие още по-голяма разлика. Общата форма Второто нещо, което ни поразява, е забележителното различие в общата форма. Забелязваме, че до като у един симетрично развит мъж, раменете с по-широки от бедрата (фиг. 1), и тялото му от тях надолу постоянно се стеснява, у жената, обратно, бедрата са по-широки от раменете (фиг. 2), и нейното тяло се стеснява и в двете направления от бедрата й. Кампер показа, че ако очертаем фигурите на мъжа и жената с две елиптични дъги от еднакъв размер, ще видим, че тазовете на жената излизат вън от линиите, докато раменете й остават вътре, и че у мъжа, обратно, раменете достигат линиите, а бедрата му остават вътре в тях. Шията на жената, ако и да изглежда, поради стеснението на раменете й, по-дълга, е в същност по-къса от шията на мъжа. Ръцете и краката й също са пропорционално по-къси, а туловището й по-дълго. Гърбът й е вглъбнат, бюстът й по малък, но по-закръглен, и гърдите й по-големи по обем и по-елегантни по форма.
към текста >>

Кампер показа, че ако очертаем фигурите на мъжа и жената с две елиптични дъги от еднакъв размер, ще видим, че тазовете на жената излизат вън от линиите, докато раменете й остават вътре, и че у мъжа, обратно, раменете достигат линиите, а бедрата му остават вътре в тях.
Сравнението между мъжа и жената от днешно време, когато обичаите на красивия пол с по-малко благоприятни за физическото развитие, отколкото с били за старата гръцка жена, и също по-малко, отколкото за мъжката половина на днешното общество, ще ни открие още по-голяма разлика. Общата форма Второто нещо, което ни поразява, е забележителното различие в общата форма. Забелязваме, че до като у един симетрично развит мъж, раменете с по-широки от бедрата (фиг. 1), и тялото му от тях надолу постоянно се стеснява, у жената, обратно, бедрата са по-широки от раменете (фиг. 2), и нейното тяло се стеснява и в двете направления от бедрата й. Кампер показа, че ако очертаем фигурите на мъжа и жената с две елиптични дъги от еднакъв размер, ще видим, че тазовете на жената излизат вън от линиите, докато раменете й остават вътре, и че у мъжа, обратно, раменете достигат линиите, а бедрата му остават вътре в тях. Шията на жената, ако и да изглежда, поради стеснението на раменете й, по-дълга, е в същност по-къса от шията на мъжа. Ръцете и краката й също са пропорционално по-къси, а туловището й по-дълго. Гърбът й е вглъбнат, бюстът й по малък, но по-закръглен, и гърдите й по-големи по обем и по-елегантни по форма. Мъжът се характеризира чрез едно по-компактно и мускулесто развитие и по-здраво сглобено телосложение, което е признак на сила; жената чрез разнообразие в линиите, които свързват, грациозно закръглени краища, гладки повърхности и еластичност — признаци на деликатност и грация. Милтон казва: „За размишление и храброст е направен той, а тя — за нежност и сладка привлекателна грация“.
към текста >>

Шията на жената, ако и да изглежда, поради стеснението на раменете й, по-дълга, е в същност по-къса от шията на мъжа.
Общата форма Второто нещо, което ни поразява, е забележителното различие в общата форма. Забелязваме, че до като у един симетрично развит мъж, раменете с по-широки от бедрата (фиг. 1), и тялото му от тях надолу постоянно се стеснява, у жената, обратно, бедрата са по-широки от раменете (фиг. 2), и нейното тяло се стеснява и в двете направления от бедрата й. Кампер показа, че ако очертаем фигурите на мъжа и жената с две елиптични дъги от еднакъв размер, ще видим, че тазовете на жената излизат вън от линиите, докато раменете й остават вътре, и че у мъжа, обратно, раменете достигат линиите, а бедрата му остават вътре в тях. Шията на жената, ако и да изглежда, поради стеснението на раменете й, по-дълга, е в същност по-къса от шията на мъжа. Ръцете и краката й също са пропорционално по-къси, а туловището й по-дълго. Гърбът й е вглъбнат, бюстът й по малък, но по-закръглен, и гърдите й по-големи по обем и по-елегантни по форма. Мъжът се характеризира чрез едно по-компактно и мускулесто развитие и по-здраво сглобено телосложение, което е признак на сила; жената чрез разнообразие в линиите, които свързват, грациозно закръглени краища, гладки повърхности и еластичност — признаци на деликатност и грация. Милтон казва: „За размишление и храброст е направен той, а тя — за нежност и сладка привлекателна грация“. В жената преобладават закръглеността, а в мъжа ъгловатостта.
към текста >>

По външен изглед Антоан е висок, и по-скоро със закръглени рамене, с дълга и рошава бяла коса.
Славата му скоро се разнесла и страдалци от всякъде дошли да молят да ги изцери. За сега той е твърде популярен в долината на Мйоза и в родното му село Жйонеп била построена една църква, а парите за постройката й били събрани чрез подписка в една седмица. Тази сума възлизала на 100,000 лева. В тази църква Антоан проповядвал и служил на болните и пострадалите. Хората, които дохождали да го слушат, били тъй много, че църквата е била винаги препълнена, „Лекарят“ отказвал да приема пари за службата, която изпълнявал, и живеел много просто с малките средства, които имал, когато най-напред почнал мисията си. По външен изглед Антоан е висок, и по-скоро със закръглени рамене, с дълга и рошава бяла коса. Той не носи шапка и се облича обикновено в черно. Религиозната му доктрина се състои във вярването, че доброто трябва да управлява света, че човешкото тяло се управлява от флуиден магнетизъм и че магнетизмът на добрите хора може да победи магнетизма на лошите. Той вярва още в съобщаването с духовете, в пряката намеса на същества от невидимия свят в работите на тази световна сфера и в силата и действието на духовни сили при лекуване на болести. Службите са твърде прости. Антоан заедно със слушателите си концентриран, мислите си и „лекарят“ дохожда в магнетично съобщение с умовете на богомолците.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

6); шията е по-скоро къса, раменете широки и кръгли, гърдите пълни, коремът добре развит; ръцете и краката пълни, но конически и деликатни, а китките и стъпалата сравнително малки.
Непобедимото постоянство и хладнокръвния (студения) кураж, с които той задържа френската и английска армии толкова дълго време, както н грозните отблъсвания, конто те претърпяха от него, са предмет на историята. Той е добър тип на модерен русин от най-висшата класа. Кръглото лице Превъзходството на жизнената или хранителна система, която заема голямата празнина на туловището, клони да даде широчина и пълнота на те.тото, краищата и главата. Най явната характеристика на това устройство е кръгловатостта или пълнотата. Лицето клони към закръгленост (фиг. 6); шията е по-скоро къса, раменете широки и кръгли, гърдите пълни, коремът добре развит; ръцете и краката пълни, но конически и деликатни, а китките и стъпалата сравнително малки. Обикновено обшият изглед е по-скоро цветущ и весел, ако не засмян. Очите са сини или светли и изящни. Портрета на английското момиче (фиг. 5) чудесно илюстрира това устройство и формата на лицето, което го придружава. Хората с пълни тела и кръгли лица, каквито описахме, притежават характера, който отдадохме на жизнения темперамент: те са горещи, импулсивни, разговорчиви и често изменчиви.
към текста >>

Този знак управлява дробовете, ръцете и раменете.
Крайниците са. дълги, ръцете често къси и винаги в движение, даже и когато седи мирно на своя стол. Впрочем умствено, Гемини е също тъй подвижен както и физически. Този знак дава мъже на .науката и отлични оратори. Гемини обикновено е свързан със здраво тяло. Този знак управлява дробовете, ръцете и раменете. За да се изкачи по-високо, тоя тип трябва да смекчи своя студен позитивизъм и чрез пасивност да остави своята интуицията да действа. Неговото неспокойствие тогава ще изчезне. Първият деканат е чисто интелектуален и се управлява от Меркурий. Вторият има за съвладетелка Венера () и свързва чувството със студения интелект. Третият деканат има за съвладетел Сатурн и Уран ().
към текста >>

Тяло най-често голямо, с широки рамене, добре сложено, горната част по-силно развита.
в I. С. Основната черта на характера е търпение, което в своите най-висши прояви носи в себе си необикновена способност за приспособление към околната среда и настойчиви стремежи. () ЛЕО — Лъв Владетел . Знак на огъня ТИП: ФРАНЦУЗИН като асцендент: Бисмарк, Крал Георги гръцки, П. Морган, Аделина Пати. Тяло най-често голямо, с широки рамене, добре сложено, горната част по-силно развита. Косата обикновено руса, понякога червеникава, очите големи, лицето длъгнесто, розова кожа и често издадена брада. Гласът е силен и има нещо заповедническо, което се забелязва и в погледа. Когато човек е любезен към хората от тоя тип и дава да се разбере, че ги цени според тяхната стойност, тогава те са добри, благородни и услужливи приятели, но дисхармоничният Лео страда от глупава гордост и не дружелюбност. Смелостта е едно от неговите добри качества. Този знак управлява сърцето и гърба; той обикновено дава здраво тяло, както овенът, но о по-добре сложена стойка.
към текста >>

Обикновено на средната си възраст получават подбрадник, често матов цвят на лицето, раменете обли, наведена стойка.
Знак на водата ТИП: ПОРТУГАЛЕЦ Като асцендент: Кралица Вилхелмина ( в асц. в ), Кралица Виктория Испанска, Клео де Мерод, Пий IX, Кралица Фридрих. Дава низко, месесто тяло, слабо телосложение, — чувствителност към различните влияния. Характер честен, добър и тих те желаят да служат н да помагат всякъде, дето намират случай за това; но бидейки необикновено възприемчиви, те често стават играчка на външните влияния и на своите чувства. Очите са светлосиви или водни, — така наречените „рибени очи“, които лесно се узнават. Обикновено на средната си възраст получават подбрадник, често матов цвят на лицето, раменете обли, наведена стойка. Ръцете и краката къси и груби, косата мека, подобна на коприна. Рибите не спадат в категорията на щастливите хора; те живеят, така да се каже, в един съдбоносен път, който ги принуждава във всичко да остават на заден план. Те непрекъснато имат да се борят с всякакви нещастия и разочарования. Това е като едно шествие с кръст на рамо, което съвършеният човек трябва да измине, преди да бъде прикован на кръста при знака на овена ( е следващият знак). Нептун, владетелят, е най-външната, най-висшата триобемна планета на нашата система; една планета, за която още малко се знае.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Обратно пък, постоянно негативните хора, които остават винаги в рецептивно състояние, винаги имат мнението на оногова, когото най-сетне чуят, които се обезкуражават в своите планове от една гримаса или от едно повдигане рамене, тези хора приличат на една проводна система, която пропуска всека кал и смет, додето се задръстят тръбите срещу ценните струи и сами те станат неспособни да изпускат положителни сили.
Защото в часа на силата ние сме магнит, който отблъсва вредните струи, на които беззащитно бихме се изложили, когато сме в негативно състояние. Положителните хора са борчески и предприемчиви, те най-добре успяват в живота. Но все пак не е добре винаги положително да се изпускат мисли, защото по такъв начин можем да пропуснем много ценни случаи за възприемане струи от вън, или да ги отблъснем и прогоним. Трябва да има време, през което духовният резервоар да се напълни отново; колкото по-интензивно се променя съдържанието, толкова по-добре. Положителният човек, който винаги посреща всека чужда мисъл нападателно, който никога не отделя време да изслуша новото и непознатото с цел да ги възприеме, който смесва невероятното с невъзможното, който счита за свое знаме само своето ограничено познание, такъв човек неминуемо ще изпадне в духовна нищета и безсилие. Обратно пък, постоянно негативните хора, които остават винаги в рецептивно състояние, винаги имат мнението на оногова, когото най-сетне чуят, които се обезкуражават в своите планове от една гримаса или от едно повдигане рамене, тези хора приличат на една проводна система, която пропуска всека кал и смет, додето се задръстят тръбите срещу ценните струи и сами те станат неспособни да изпускат положителни сили. Изобщо важи правилото: да бъдем положителни в света, към хората, а отрицателни (негативни) в добре подготвено уединение. Който и в уединението продължава още да води духовна борба със своите противници, той се хаби напразно! Който се товари с грижите на другите, той особено се нуждае от време напълно уединение. В такъв случай и състраданието, за да даде по-голяма по мощ, изяжда от силите, които са събрани. Така и един оратор преди своя“ та голяма реч не би употребил часа, за да изнася въглища из стълбите, та да облекчи някой беден надничар, защото чрез носенето на въглища той би унищожил всеки блясък, всека сила и всека аспирация в своя мозък, а може би и много мисли, които пряко или косвено биха способствали за облекчаване на хиляди надничари.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Кое навежда раменете и кое прави лицето бледо ?
— Който, обаче, не промени основно своето душевно състояние, той при всяка нова болест се обременява с един нов баласт от спомени и прибавя още едно заблуждение, още една измама, докато най-после падне под тежестта на този баласт, с който организмът повече не може да се справя. Няма период, в който би било късно да се променят понятията и да се приближим до истината. В всяко време тя може да започне своите действия върху плътта. Даже когато това тяло не може вече да достигне най-висшата цел, силата не е загубена; тя ще помогне на духа по един невидим начин, за да се построи едно съвършено тяло за един нов живот. Който твърдо приема заблуждението, че човечеството трябва — както сега, така и през цялата вечност — да губи своето тяло и да остава безсилно да се бори с болестите и упадъка, — той поставя своята вяра срещу факта, че на тази земя всичките неща са едно напредване към по-голямо пречистване, към по-висша· сила и към по-смели възможности! Кое навежда раменете и кое прави лицето бледо ? — Това твърдо придържане към миналото, тази фанатична вяра в пръста, очакването на упадъка. Духът бива обременен до смърт, докато най-после рухне! Едно подмладено, красиво, цъфтящо тяло означава една душа, която блещи от нови идеи, надежди, планове, цели и грандиозни желания. Вечният живот не е половина смърт на зрялата старост! Вярата в смъртта и погибелта тъй много владее в тази раса, че тя не е в състояние да представи мъдростта алегорично по друг начин, освен в образа на един старец сив, студен, подпрян на тояга!
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

н., или с други думи, първата къща управлява главата, 2-та — врата и тила, 3-та — белите дробове, раменете и ръцете (мишците) ... 12 къща нозете.
Ако тялото крие в себе си чисти предразположения, влиянието на планетите може да се прояви чрез къщите и на по-горни полета от физическото, особено, ако те се случат в 4, 6, 3 и 12 къщи, които се наричат окултни къщи. Ще рече, тялото се изразява двойно в хороскопа, — косвено, чрез зодиачните знакове и, пряко, чрез къщите: и ние винаги ще срещнем едно съответствие в действието на знакове и домове. Тека знакът Овен се съгласува с една 1 къща. Телец с 2, Близнаци с 3. и т. н., или с други думи, първата къща управлява главата, 2-та — врата и тила, 3-та — белите дробове, раменете и ръцете (мишците) ... 12 къща нозете. При: това, туй странично действие се простира върху всичко, що попада под съответните домове, напр. един аспект в 8 ще упражнява второстепенно въздействие върху нашите финансови отношения (2 къща), — един аспект в (хранене) ще упражни косвено въздействие върху нашето здраве (6 къща) и т. н. Ала първостепенното въздействие на знаковете си остава винаги най-важното. Дванадесетте домове като различни полета на действие за Аза. Ние видяхме вече, че съществува тясна връзка между тия 12 дяла, на които се подразделя хороскопа и 12-тех знакове на зодиака.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Строши веригите и хвърли бремето от раменете си.
Кой то решително и до край следва това което счита за истина, не може да остане скрит от външния свят. Без да ги търси, той ще намери приятели, които ще са готови да го следват навсякъде. Този, който търпи злото, става съучастник, а който не се противопоставя на злото с добро, лесно става роб и играчка на злото. Ти трябва да направиш всичко, за да не бъдеш съучастник в лъжата и неправдата. Не търпи повече робство над тялото, душата и духа. Строши веригите и хвърли бремето от раменете си. Пресади се на такава почва, където ще можеш да проявиш всичките си сили и където твоите дела ще бъдат оценени. Не бъди надменен, но не бъди и прекалено скромен. Бъди естествен. Не е нужно да мислиш себе си по- лош, отколкото си в същност. Честта не се дава, както живота, ние сами трябва да я спечелим.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По теб Тъгата ходи, с корона от маслинени листа, с огромен черен кръст на слаби рамене, и рони капки пот, и чашата държи с горчиво питие във бялата измъчена ръка и в каменистий път на всяка стъпка спира и моли се, въздиша, плаче и се моли .
Като от мухомор, пропития народ, преситен от просия, днес загива. А разярен по цялата земя се носи Сатаната от рода в род в изменническа мрежа да заплита, да прави син да кипне към баща във светотатствен гняв и пред баща си дома да закрива и брат в брата кървав нож да вбива и нашите жени и нашите сестри с чудовищен позор покрива, под нашите хамбари огъня подклажда със откоси от прясно покосено жито, убийства във народите насажда и градове, села опожарява и пътя си с проклятие означава ... О дни, димящи със опустошени! А ние, тоз потиснат род, със кръстове в ръце, повехнал в кървавий поход, с печата на смъртта връх знамената, вървим от глад превити по тоя смъртоносен път във знойното и тъй нещастно време, в което векове умират и нови едновременно се раждат за още по-чудовищни неволи — вървим, глави привели, като изсечен лес — вървим, а края толкоз е далеко! II. Из „Salve Regina“ Земйо! Земйо! По теб Тъгата ходи, с корона от маслинени листа, с огромен черен кръст на слаби рамене, и рони капки пот, и чашата държи с горчиво питие във бялата измъчена ръка и в каменистий път на всяка стъпка спира и моли се, въздиша, плаче и се моли . . . А тия молитви и сълзи и тия въздишки дълбоки превръщат се във паяжина лека, като ония свилени влакна провлечени в стърнища изгорели по късни летни дни и по треви от суша пожълтея по целия огромен разлюлян простор на тоз умиращ свят . · · О вие молитви и сълзи! О вие дълбоки въздишки на нашта самотна Тъга, която спира в каменистий път със чаша питие горчиво във ръка и с черен кръст на слаби рамене! Превръщате се в мрежа от мъгла и като облак, който из зората изгрева и се носи из простора, повличате я в небесата горе!
към текста >>

О вие дълбоки въздишки на нашта самотна Тъга, която спира в каменистий път със чаша питие горчиво във ръка и с черен кръст на слаби рамене!
Земйо! По теб Тъгата ходи, с корона от маслинени листа, с огромен черен кръст на слаби рамене, и рони капки пот, и чашата държи с горчиво питие във бялата измъчена ръка и в каменистий път на всяка стъпка спира и моли се, въздиша, плаче и се моли . . . А тия молитви и сълзи и тия въздишки дълбоки превръщат се във паяжина лека, като ония свилени влакна провлечени в стърнища изгорели по късни летни дни и по треви от суша пожълтея по целия огромен разлюлян простор на тоз умиращ свят . · · О вие молитви и сълзи! О вие дълбоки въздишки на нашта самотна Тъга, която спира в каменистий път със чаша питие горчиво във ръка и с черен кръст на слаби рамене! Превръщате се в мрежа от мъгла и като облак, който из зората изгрева и се носи из простора, повличате я в небесата горе! О ти, венец маслинени листа, ти ставаш на венец от злато, венец от пламенни звезди върху челото на Тъгата и грееш над глъбините на нощта тъй непонятен! О чашо със горчиво питие, от твърда мед кована, променяш се във албастров чар поставен връх забравена могила и пълен със сладкия нектар на вечността — ти до незнайни некакви размери растеш и се разливаш сам във питие, което пълни със свойто благовоние душата на несретния човек! О кръст връх слабите плещи на нашата измъчена Тъга, понесла заедно със тебе тайнството на вечното страдание, — променяш се във ангелски крила и я отнасяш горе в светлините, трепереща над мрака, там, при ония милион души, чиято вест отдавна тук угасна. Тя грее там във снежни одеяния, из бялото й лоно лилия расте, пречистена във нейното сияние, и тъпче със свойта огнена нога главата на змия и с лютня, на която вековечни струни изопнала е вечността — свръхземен пее химн, отдавна слушан, толкова отдавна, че свари да угасне навсегда оная грозна вест за онова тайнствено страдание на кръста — химн божествен: Salve Regina!
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Съзерцавайки очарованията и светлината, в които тия две сърца се вглъбяват едно в друго — горещата душа на древните кабалисти, изтощени от полунощни въпрошателства, нежната душа на великия Платон с широките рамене—не е никак чудно, че те са построили, за да оправдаят това опиянение, остроумната и илюзорна теория за душите-сестри.
Първобитният мъж се нуждае от ред прераждания, за да се пробуди у него бащинската любов. А синовното чувство на грижа към старите родители предполага поне 15 прераждания. Същевременно за подраслия юноша идват безбройните опитности на любовта — страстта, чувствената любов, била тя сантиментална или естетична само. Мъже и жени се влюбват и разлюбват, въпреки всички скърби, ужаси и разочарования, и това трае от 30 — 50 живота; така те изчерпват своята индивидуална съдба; числото на тяхното партньорство се намалява. И най-после настъпва един благословен ден, в който женихът и годеницата — мъжът и жената — се намират, и то след векове от стремежи един за друг, векове от безпокойни радости и безнадеждни сълзи. Съзерцавайки очарованията и светлината, в които тия две сърца се вглъбяват едно в друго — горещата душа на древните кабалисти, изтощени от полунощни въпрошателства, нежната душа на великия Платон с широките рамене—не е никак чудно, че те са построили, за да оправдаят това опиянение, остроумната и илюзорна теория за душите-сестри. Всичко това заема тъкмо 100 прераждания. Същевременно човешкото същество е развило вече всички видове на семейното чувство. Но веднага щом като един мъж и жена са могли да живеят в пълна и постоянна хармония, то и любовта - страст, половата любов, била тя сантиментална или платоническа, изгубва своя чар — родена е братската любов. Чувството на човеколюбив и алтруизъм взема връх и няколко прераждания са достатъчни, за да може ангелът на пречистата и всеобемна любов към Бога и ближния да свиква все по-често да пребивава над техния дух. Още около 15 прераждания, и неописуемия цвят, с тайнствения мирис — божествената любов, ще пусне първото стръкче на своето стъбълце.
към текста >>

Клепачите му са полуотворени, брадата изострена, ханшовете прави, раменете закръглени, косата често къдрава и остра, руса или червена, веждите редки, цветът на лицето изменчив и с жълтеникав оттенък.
На третата става на тоя (безименния) пръст се намира една толкова дебела линия, че изглежда като изрезка. На същата става има, освен това, решетесто препречени или кръстосани линии. На самия меркуров хълм често се среща и кръст. Според физиогномията, крадецът има извънредно подвижни очи, погледът му винаги несигурно блуждае, особено когато говори с някого. Той не издържа поглед, настойчиво отправен към него. Клепачите му са полуотворени, брадата изострена, ханшовете прави, раменете закръглени, косата често къдрава и остра, руса или червена, веждите редки, цветът на лицето изменчив и с жълтеникав оттенък. Ако подобни лица имат и червена кожа, човек може да очаква от тях и убийство. Предразположение към убийство. Несправедливостта като общо понятие, според възгледа на един ви- ден моралист, се изразява конкретно най-пълно и най-поразително в людоядството и после в убийството. За това извършването на убийството моментално се последва от ясна до болезненост представа за стореното и гризене на съвестта, спокойствието на духа е безвъзвратно загубено до края на живота. Ужасът и страхът от извършеното в тоя момеят убийство показва страстната привързаност към живота, изразена в желанието да се живее, с която привързаност е пропито всичко живо.
към текста >>

Ралф подигна раменете си.
Ралф се учуди много, но не каза нищо. Веднъж решил да се впусне в това приключение, трябваше да го изкара до край. На следния ден, като облякоха. Подходящи за случая костюми и се въоръжиха с алпийски тояги, двамата пътници тръгнаха на път. Когато се изкачиха на първите височини и въздухът захладя, непознатият забележи усмихнато: — Ще трябва да нощуваме на ледниците; не се ли боите да не замръзнете, мой млади приятелю? Ралф подигна раменете си. — Надявам се, че ще понеса студа, колкото всеки друг. Най-после, веднъж разлагането на моето тяло е започнало, не е ли все едно, кога ще се свърши то, малко по рано или малко по-късно? Освен това, ако вие не сте пациент от моята специалност и на вас действително ви трябва моя живот, то вие не ще позволите да умра. — Вашето мъжество и стоицизъм ми харесват Вие имате право: аз треперя над вашия живот и, за да ви избавя от излишна умора, предлагам ви тази кутийка с пастилки. Смучете бонбоните по пътя, и вие не ще чувствате нито студ, нито умора.
към текста >>

Той вдигна рамене. Помълчахме.
— Доктори! — той се усмихна презрително. — Та нима вие мислите, че това е болест? — А що друго? — запитах аз. Той вдигна рамене. Помълчахме. — Знаете ли кое е странно? — каза той, като продължаваше да гледа фотографиите — аз зная тоя човек, аз зная тия места. — Вие сте били някога там? — Не, но аз ги зная, зная — на търти той и млъкна. — Сега ги виж- дам за пръв път, но отдавна ... ги зная .
към текста >>

Всички вдигаха рамене пред тая странна болест, а заедно с тях и аз.
Ще бъда кратък, защото и вре ме нямам достатъчно, а и няма смисъл да се говорят подробности — ако едрите черти не се разберат, подробностите само ще замъглят. И така да дойда направо на предмета: вие видяхте моето състояние, моята „болест“, която навярно си я помислихте и нарекохте. Тя е отдавна, от много години, почти от ония дни, от когато влязох в университета. Търсих причина та не само аз и мнозина ваши колеги, при които отивах за съвети и лекуване. Но нито един никога не ми помогна, защото не можеше да ми помогне. Всички вдигаха рамене пред тая странна болест, а заедно с тях и аз. Вие знаете, че аз не свърших и богословието, както и медицината, но все пак и едното, и другото ми оста виха трайни впечатления за всичкия ми останал живот. Телесна ли бе моята болест или душевна, а може-би и нервна? А що е е едното, второто и третото? Лекарствата и режимите не ми помогнаха. Моята „болест“ не беше никаква болест, тя беше само един особен живот.
към текста >>

НАГОРЕ

0.54152679443359