Търсене в текстове за 'Различие'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 85 резултата в 72 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_19 ) Изпити на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Ревността е най-ниската страна на умственото развитие, понеже вече правиш различие между едното и другото.
Ревността е едно отрицателно средство, едно неразбиране на нещата. Тогава човек се съмнява в съществото, което обича. Жан Валжан обичаше Козет, отнеха му я и му стана мъчно, а трябваше да му стане приятно, че се намери кой да я обича. Ревността се е появила преди да се е явил човек в тази форма. У всички насекоми и у всички други животни има ревност. Ревността е най-ниската страна на умственото развитие, понеже вече правиш различие между едното и другото.
към текста >>

2. 39) Музиката и възпитанието на детето - Боян Боев (1883 – 1963)

И ще видиш едно различие в пеенето му.
Не, той трябваше да им каже нещо друго, от което да спечелят. Откакто започна да им чете стихотворения, учениците му се умириха. Когато децата вкъщи вдигат много шум, майката трябва да отиде при пианото, да изсвири и да изпее: „Мълчете, деца, умирете се! “ И всички ще млъкнат. Дай на едно дете три ябълки и го накарай да пее, дай му една дреха и го накарай да пее, дай му някоя книга и го накарай да пее. И ще видиш едно различие в пеенето му. Музиката може да се употреби като метод за събуждане на заложбите, дарбите и добродетелите на детската душа.
към текста >>

3. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Дишането може да окаже положително въздействие на деца, изпаднали в апатия или безразличие, разсеяни или трудно запаметяващи, потиснати или подозрителни.
Много може да се постигне в педагогическата област, ако правилното дишане се приложи в училищата. Учителя казва: „Без упражнения за правилно дишане не можем да внесем никакво възпитание у децата, не можем да ги приучим да мислят и да чувстват правилно.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Ако всеки ден децата правят дихателни упражнения под ръководството на учител, те преди всичко ще бъдат здрави и устойчиви към зарази, с бодра и свежа мисъл, жизнерадостни и разположени както към учене, така и към игри. Дишането в училище би трябвало да се прилага не само колективно, но и индивидуално. Дишането може да окаже положително въздействие на деца, изпаднали в апатия или безразличие, разсеяни или трудно запаметяващи, потиснати или подозрителни. С дишане се постига активност и работоспособност, бодрост и съсредоточеност. В бъдеще дихателните упражнения ще имат широко приложение в училищната програма. Паневритмията е много подходяща за училищна възраст. При нейното редовно изпълнение у децата се пробужда духовното им естество за разумна обмяна с природните сили; така по-интензивно се развиват творческите им заложби и нараства жизнелюбието им. XXX. Еволюция на дишането
към текста >>

4. 31) Излизане от тринадесетата сфера - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава няма да има различия, както сега съществува едно временно различие.
Това ще трае 45 години. Съдбата започва от Дома Господен – избрания народ. Избран народ са онези, които Бог ги е писал на ръката Си, а грешните живеят в най-гъстата материя. Сега сме във фаза идване на Царството Божие. Един ден Бог ще примири всички. Тогава няма да има различия, както сега съществува едно временно различие. Някои искат да подобрят света по механически начин – това е една трета от Истината. Други искат да въведат равенство и подобрение по вътрешен начин – това е духовният начин, който е две трети от Истината. А Божественият начин е чрез Любовта. Трябва физическото, духовното и Божественото да дойдат в съгласие. Силното в човека трябва да се подчини на духовното, а духовното – на Божественото.
към текста >>

5. 53) Новораждане - Боян Боев (1883 – 1963)

Един американец ме попита в какво седи различието между новите и старите идеи.
Имам един свещен идеал и като се стигне до него, няма да се оставя да ми попречат. Първото нещо е да се даде духовна свобода. Като се даде свобода на мисълта, после политическата ще бъде като резултат. Хората не трябва да живеят само за сегашния кратковременен живот, а да схващат Целокупния живот. Трябва да се даде път на духовното в България. Един американец ме попита в какво седи различието между новите и старите идеи. Казах му, че старите идеи са консерви, а новите идеи са плодове, които сега откъсваме от дървото. Всеки, който дойде да възприеме Божественото учение, ще забрави за консервите. Служенето на личността е да стоиш в гроба, а служенето на Бога е възкресение. Сега светът се нуждае от отдушници. Добрите хора са отдушници.
към текста >>

6. Интересни прояви в живота на растенията и животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Само в едно отношение имало различие.
Те почнали да изяждат черния ирисов пигмент и то само по вътрешната страна на ириса. След това почнало живо деление на клетките на едно място на ириса. Клетките на ириса образували една малка издутост, която образувала новата леща. Последната значи се образувала вътре в очната ябълка, от ириса. Иначе образуването на лещата се извършило по същия начин, както в зародиша. Само в едно отношение имало различие. Лещата в зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния - много по-късно. Мястото, което се избира за развитието на лещата, е много целесъобразно. Най-важното е, че тук подборът е изключен. И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избира целесъобразно място и начин за регенерация на лещата? Колко пъти му е била правена операция в естествения му живот, та да има подборът възможност да действа?
към текста >>

7. 14. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

– Един и същ тон можеш да го вземеш на разни позиции с разни пръсти, но ще има едно различие.
Магазинерът като отваря сутринта магазина, трябва да пее. Осиромашалият трябва да пее. И глупавият трябва да пее. Каквото и да започнеш, по-рано ще пееш или ще свириш! – При цигулката какво влияние имат пръстите? – Един и същ тон можеш да го вземеш на разни позиции с разни пръсти, но ще има едно различие. Ако го вземеш с първия пръст, тонът ще има особен нюанс на вибрациите. Ако го вземеш с втория пръст, той ще има друг нюанс, ще има друго качество. Защото всеки пръст е носител на особен вид сили. Всичко това трябва да се има пред вид от цигуларя. – Какво е влиянието на музиката върху животните?
към текста >>

8. ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ ХОРАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

От друга страна, е възможно да съществува безразличие, дори неохота при среща между тях.
ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ ХОРАТА Известно е, че между двама души или между група хора могат да съществуват добри, приятни, дружески, мили и симпатични чувства и връзки, т. е. привличане между тях. От друга страна, е възможно да съществува безразличие, дори неохота при среща между тях. Това, както в единия, така и в другия случай, не може да се приеме за случайно явление. За пояснение ще вземем следния пример: ако два камертона вибрират на една и съща височина, при контакт на техните вибрации ще се получи засилване на звука. И между хората съществува същия ефект. В Звездното тяло на човека, Слънцето, Луната и Планетите вибрират със своите собствени качества и дължина на вълната. Ако те са еднакви с тези на другия човек, ще се получи контакт, който ще даде израз на чувства, привличане и интелектуална обмяна.
към текста >>

Ако между техните Слънце, Луна и други планети липсват аспекти, връзка между тях не може да има, а само едно безразличие.
Когато между двама или в група от хора има контакт между техните Слънце, Луна, Венера и Нептун, възникват добри чувства на привличане, симпатия и любов. Ако между техните Меркурий, Сатурн и Уран има добри контакти, ще съществува връзка на интелектуална основа с добро разискване върху научни въпроси. Ако връзката е между Марс и Плутон, ще възникне контакт и разискване по спорни въпроси. Ако е между Юпитер и Плутон, връзката ще бъде на стопанска основа, за придобиване на материални ценности. Всички тези контакти са налице, когато членовете на слънчевото семейство в двата хороскопа са в съвпад, 30°, 60° 72°, 120° или 150°. Ако между техните Слънце, Луна и други планети липсват аспекти, връзка между тях не може да има, а само едно безразличие. Ако ъгловите разстояния са неблагоприятни - 45°, 90°, 135° или 180°, между тези хора може да има връзки, но те ще бъдат дразнещи, неблагоприятни и временни.
към текста >>

9. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

При инволюционния и еволюционния процеси има известно различие - докато при инволюцията човек слиза от високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието и колкото по-надолу слиза, неговото съзнание се стеснява и ограничава; докато при еволюционния процес имаме точно обратното - започва се от най-ограниченото съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде до космичното съзнание.
Други слушат творческата музика на Словото и я предават или чрез думи от човешките езици, или в ноти, а трети преживяват вътре в себе си творческите прояви на Словото и им дават един или друг словесен израз. Затова езотеричните Писания от различните епохи се различават по форма, но онзи, който може да чете символите, зад всички ще открие Единната Реалност - проявяващото се Слово. В миналото светът и човекът минаваха своето инволюционно развитие, т.е. имаха едно движение от центъра към периферията, слизаше се към гъстата материя, а от времето на Христа започна еволюционният процес, започна се едно движение от периферията към центъра, към Бога, а това има своето отражение и върху езотеричното учение и схващане на света и живота. Защото по-горе определихме, че същността на езотеричното учение е да изясни вътрешните разумни причини на световните явления и живота. При инволюционния и еволюционния процеси има известно различие - докато при инволюцията човек слиза от високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието и колкото по-надолу слиза, неговото съзнание се стеснява и ограничава; докато при еволюционния процес имаме точно обратното - започва се от най-ограниченото съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде до космичното съзнание. Значи, при единия процес има постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а при другия постепенно разширяване на съзнанието и увеличаване на Светлината. Това са два диаметрално противоположни процеса и естествено е, че и законите, и процесите на познанието при тях ще бъдат различни. От тук идва известно различие между древното и християнско езотерично учение. Древните Посветени и пророци говореха, че Христос иде към Земята да възстанови връзката на човешката душа с Бога, да спре инволюционния процес и да даде обратния импулс на възхода. Древните Посветени говореха за Духа на Слънцето, който слиза към Земята да спаси човечеството от греха и да го избави от робството на тъмните сили.
към текста >>

От тук идва известно различие между древното и християнско езотерично учение.
имаха едно движение от центъра към периферията, слизаше се към гъстата материя, а от времето на Христа започна еволюционният процес, започна се едно движение от периферията към центъра, към Бога, а това има своето отражение и върху езотеричното учение и схващане на света и живота. Защото по-горе определихме, че същността на езотеричното учение е да изясни вътрешните разумни причини на световните явления и живота. При инволюционния и еволюционния процеси има известно различие - докато при инволюцията човек слиза от високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието и колкото по-надолу слиза, неговото съзнание се стеснява и ограничава; докато при еволюционния процес имаме точно обратното - започва се от най-ограниченото съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде до космичното съзнание. Значи, при единия процес има постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а при другия постепенно разширяване на съзнанието и увеличаване на Светлината. Това са два диаметрално противоположни процеса и естествено е, че и законите, и процесите на познанието при тях ще бъдат различни. От тук идва известно различие между древното и християнско езотерично учение. Древните Посветени и пророци говореха, че Христос иде към Земята да възстанови връзката на човешката душа с Бога, да спре инволюционния процес и да даде обратния импулс на възхода. Древните Посветени говореха за Духа на Слънцето, който слиза към Земята да спаси човечеството от греха и да го избави от робството на тъмните сили. Значи древният езотеризъм говореше за това, което имаше да стане. И това, което те казваха, стана - Христос, Слънчевият Дух, космичното Слово дойде на Земята. И едно от езотеричните християнски Писания Евангелието на Йоана - започва така: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог.
към текста >>

10. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

По същина и двете школи нямат никакво вътрешно различие.
„В първоначалния език, езикът на девствения Божествен Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, Бог е дал на човека друго име. Това е станало в Съвета на Боговете под попечителството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството. Този съвет се е занимавал със създаването на човека и определяне на името му." „Източните и западните школи се различават по класификацията на човешките обвивки и по някои други въпроси. Обаче тази класификация се отнася само до външната страна на това учение. По същина и двете школи нямат никакво вътрешно различие. Според вътрешния смисъл на Христовото учение човек има три неизменни тела и четири обвивки. В теософската литература се говори за четирите обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките тела, но по-подходящото име за тях е обвивки, а не тела. Други различия между източните и западните школи е в схващането за Христа и за неговата роля в развитието на човечеството. Има и други различия."
към текста >>

11. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това видоизменение в характера на тези същества е причина за различието, което съществува между тях.
Ако при необузданото си и безразсъдно обикване на материята тя забрави произхода си, Божествената искра, която се намира в нея и която би могла да стане по-бляскава от звезда, се завръща в етерните области като атом без живот, а душата се обхваща от вихрушката на другите елементи. Учителят разглеждайки този въпрос за произхода, развитието и падането на душите, казва следното: „Допуснете, че от дадена точка излизат различни лъчи, т.е. казваме, че този център, тази точка започва да радиира. Всеки лъч представлява отделно същество. Когато тези същества влязат във връзка с външната среда, която е с различни гъстоти, с различни състояния, тогава те видоизменят своя характер. Това видоизменение в характера на тези същества е причина за различието, което съществува между тях. Различие съществува не само между хората, но и между духовете, между ангелите, както и между най-напредналите същества. Това се дължи на ред външни причини. Значи до известна степен всеки лъч се влияе от средата. Така че, Безграничното определя отношенията, както и формите на граничното. И тъй, когато у вас се прояви някаква особеност ще знаете, че тя се дължи на първичната среда, в която сте попаднали.
към текста >>

Различие съществува не само между хората, но и между духовете, между ангелите, както и между най-напредналите същества.
Учителят разглеждайки този въпрос за произхода, развитието и падането на душите, казва следното: „Допуснете, че от дадена точка излизат различни лъчи, т.е. казваме, че този център, тази точка започва да радиира. Всеки лъч представлява отделно същество. Когато тези същества влязат във връзка с външната среда, която е с различни гъстоти, с различни състояния, тогава те видоизменят своя характер. Това видоизменение в характера на тези същества е причина за различието, което съществува между тях. Различие съществува не само между хората, но и между духовете, между ангелите, както и между най-напредналите същества. Това се дължи на ред външни причини. Значи до известна степен всеки лъч се влияе от средата. Така че, Безграничното определя отношенията, както и формите на граничното. И тъй, когато у вас се прояви някаква особеност ще знаете, че тя се дължи на първичната среда, в която сте попаднали. Един ден, когато се върнете в дадена точка, вашето естество ще се измени.
към текста >>

12. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Отде иде това различие?
Така моят живот е плод на един предшествуващ живот и ще бъде семе за един бъдещ живот. Също както човек вижда зад себе си много преживяни дни и пред себе си много дни за живеене, така и душата на Мъдреца вижда много животи в миналото си и много животи в бъдещето си. Мислите и способностите си, които съм придобил вчера, ни служат днес. Нали е така в живота? Не се ли явяват хората на небосклона на съществуването с най- различни дарби? Отде иде това различие? От нищо ли се появява? " Както казах, Хераклит е написал едно единствено съчинение, озаглавено" според едни Музите, а според други За природата, което той предал на съхранение в храма на Диана Ефеска. Като цяло то е загубено, но са запазени известни фрагменти, които са събрани от различни автори. Шлаермаер ги е събрал по един своеобразен план под заглавие: Хераклит, тъмният от Ефес, изложено въз основа на останките от неговото произведение и на свидетелството на древните.
към текста >>

13. КЛАВДИЙ ПТОЛОМЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Преди всичко различието на семето при посаждането на някои същества упражнява едно голямо влияние и по този начин удря печат върху съществото и затова при еднакво положение на небето и при еднакъв миг, все пак половите различия на семето ще произведат различни същества.
Наистина, след дълго време днешните положения на звездите ще бъдат подобни на предишните, но все пак няма да има пълно съвпадение. Защото някога, особено в тези интервали от време, които човек може да проучи, звездите няма да се върнат точно на същото положение, каквото са имали някога. Но подобието на някои стари отношения с нови такива е основното, поради което можем да правим грешки в астрологичните предсказания. Затова именно предсказанието за времето никога не може да бъде напълно сигурно. Същото важи и за рождената астрология. Преди всичко различието на семето при посаждането на някои същества упражнява едно голямо влияние и по този начин удря печат върху съществото и затова при еднакво положение на небето и при еднакъв миг, все пак половите различия на семето ще произведат различни същества. Това важи за хората, също и за животните. Освен това различните местности причиняват различие в родените същества даже и когато семето принадлежи на същия човек. Даже и ако положението на небето при раждането е еднакво, то все пак ако различието на различните местности е голямо и това важи както за телесните форми, така и за душевните. Даже в края на краищата да приемем, че всички гореспоменати обстоятелства са еднакви и съвпадат, то все пак различие ще произведат възпитанието и жизнените навици и тези различия ще бъдат както в областта на душевния характер, така също в морала и в хода на живота. Ето защо ще бъде погрешно, когато всички заключения човек вади само от хода на звездите.
към текста >>

Освен това различните местности причиняват различие в родените същества даже и когато семето принадлежи на същия човек.
Но подобието на някои стари отношения с нови такива е основното, поради което можем да правим грешки в астрологичните предсказания. Затова именно предсказанието за времето никога не може да бъде напълно сигурно. Същото важи и за рождената астрология. Преди всичко различието на семето при посаждането на някои същества упражнява едно голямо влияние и по този начин удря печат върху съществото и затова при еднакво положение на небето и при еднакъв миг, все пак половите различия на семето ще произведат различни същества. Това важи за хората, също и за животните. Освен това различните местности причиняват различие в родените същества даже и когато семето принадлежи на същия човек. Даже и ако положението на небето при раждането е еднакво, то все пак ако различието на различните местности е голямо и това важи както за телесните форми, така и за душевните. Даже в края на краищата да приемем, че всички гореспоменати обстоятелства са еднакви и съвпадат, то все пак различие ще произведат възпитанието и жизнените навици и тези различия ще бъдат както в областта на душевния характер, така също в морала и в хода на живота. Ето защо ще бъде погрешно, когато всички заключения човек вади само от хода на звездите. И въпреки че при предсказанията не могат да се избегнат погрешките, то затова не трябва да се презира и отрича науката. Както лекарят е длъжен да се запознае със страданията на болния и с неговото естество, също така и астрологът трябва да се интересува от условията на местността, от характера на човека и от други обстоятелства.
към текста >>

Даже и ако положението на небето при раждането е еднакво, то все пак ако различието на различните местности е голямо и това важи както за телесните форми, така и за душевните.
Затова именно предсказанието за времето никога не може да бъде напълно сигурно. Същото важи и за рождената астрология. Преди всичко различието на семето при посаждането на някои същества упражнява едно голямо влияние и по този начин удря печат върху съществото и затова при еднакво положение на небето и при еднакъв миг, все пак половите различия на семето ще произведат различни същества. Това важи за хората, също и за животните. Освен това различните местности причиняват различие в родените същества даже и когато семето принадлежи на същия човек. Даже и ако положението на небето при раждането е еднакво, то все пак ако различието на различните местности е голямо и това важи както за телесните форми, така и за душевните. Даже в края на краищата да приемем, че всички гореспоменати обстоятелства са еднакви и съвпадат, то все пак различие ще произведат възпитанието и жизнените навици и тези различия ще бъдат както в областта на душевния характер, така също в морала и в хода на живота. Ето защо ще бъде погрешно, когато всички заключения човек вади само от хода на звездите. И въпреки че при предсказанията не могат да се избегнат погрешките, то затова не трябва да се презира и отрича науката. Както лекарят е длъжен да се запознае със страданията на болния и с неговото естество, също така и астрологът трябва да се интересува от условията на местността, от характера на човека и от други обстоятелства. доколко учението за влиянието на звездите е от полза?
към текста >>

Даже в края на краищата да приемем, че всички гореспоменати обстоятелства са еднакви и съвпадат, то все пак различие ще произведат възпитанието и жизнените навици и тези различия ще бъдат както в областта на душевния характер, така също в морала и в хода на живота.
Същото важи и за рождената астрология. Преди всичко различието на семето при посаждането на някои същества упражнява едно голямо влияние и по този начин удря печат върху съществото и затова при еднакво положение на небето и при еднакъв миг, все пак половите различия на семето ще произведат различни същества. Това важи за хората, също и за животните. Освен това различните местности причиняват различие в родените същества даже и когато семето принадлежи на същия човек. Даже и ако положението на небето при раждането е еднакво, то все пак ако различието на различните местности е голямо и това важи както за телесните форми, така и за душевните. Даже в края на краищата да приемем, че всички гореспоменати обстоятелства са еднакви и съвпадат, то все пак различие ще произведат възпитанието и жизнените навици и тези различия ще бъдат както в областта на душевния характер, така също в морала и в хода на живота. Ето защо ще бъде погрешно, когато всички заключения човек вади само от хода на звездите. И въпреки че при предсказанията не могат да се избегнат погрешките, то затова не трябва да се презира и отрича науката. Както лекарят е длъжен да се запознае със страданията на болния и с неговото естество, също така и астрологът трябва да се интересува от условията на местността, от характера на човека и от други обстоятелства. доколко учението за влиянието на звездите е от полза? Аз споменах, че всяко предсказание, което черпи своите заключения от движението и естеството на звездите, е напълно възможно.
към текста >>

14. 1. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ОКУЛТНА ШКОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички изнасят общите Принципи, които са едни и същи, както казах и в Бялото, и в Черното Братство, но когато се дойде до подробностите и приложението, там вече се явява различието.
Наука е безбрежна. Принципите са вечни и неизменни, и Учителят даже казва, че Принципите на Окултната Наука са едни и същи и при Бялото Братство, и при Черното Братство, но се различават по формата на изложението и по методите на приложението на Принципите. После друго едно положение: понеже Окултната Наука е безбрежна, то никое окултно движение не е я изнесло в целостта и пълнотата й. Всяко едно движение изнася част от тази Велика Наука, в зависимост от целите и задачите, които му са поставени. Принципите са вечни и неизменни, но приспособяването на тези Принципи и Закони, и методите, които произхождат от тях, са също така безбройни и всяко движение изнася това, което е в кръга на неговите цели и задачи. Всички изнасят общите Принципи, които са едни и същи, както казах и в Бялото, и в Черното Братство, но когато се дойде до подробностите и приложението, там вече се явява различието. Конкретно казано, всяко едно движение дешифрира част от Великото Знание. Защото Окултната Наука е достояние на Невидимия свят, а на земята се правят само преводи от нея. Тук пак изпъква въпросът за значението на формата. В Окултната Наука формата е един много важен фактор. Една форма, която в миналото е била носител на нещо ново, в следващата епоха вече губи своята стойност и ако продължаваме да се придържаме към нея и да си служим с нея, вече се натъква на противоречия и се явява злото.
към текста >>

15. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

От Давид до Исус има пълно различие между Матей и Лука:
10. Салма.................................................30. Салма 11. Бояз.....................................................31. Бояз 12. Овид....................................................32. Овид 13. Йесей..................................................33. Йесей 14. Давид..................................................34. Давид От Давид до Исус има пълно различие между Матей и Лука: 14. Давид.................................................34. Давид 15. Соломон............................................35. Натан 16. Ровоям...............................................36. Мататата 17. Авия...................................................37. Мена 18. Аза.....................................................38. Мелея
към текста >>

16. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Чрез това обяснение изпъква ясно различието между родословните дървета на Матей и на Лука.
В това отношение ние трябва да знаем, че за Христовото Същество кръщението в Йордан означава същото, каквото означава за Духа на Исус раждането във Витлеем. Във Витлеем става раждането на физическото тяло на Исус. На Йордан става духовното раждане на Христа. Духът на Исус се въплъщава в детето, което Мария ражда. Христовото същество се въплъщава в телесно-душевната част на Исус от Назарет, когато на 30-та година след своето раждане той бе кръстен от Йоан в Йордан. Чрез това обяснение изпъква ясно различието между родословните дървета на Матей и на Лука. Родословното дърво на първото Евангелие, водено от Небето надолу на земята, предхожда физическото раждане на Исус. То завършва с физическото раждане на Исус и стига напълно до земята. Родословното дърво на Лука следва духовното раждане на Христа. То води отново от земята нагоре към Небето. Възлизането отново е възможно чрез това, че Христос слезе в пъна на корена есеев, като направи да израстне вейката на Новото мирово Дърво.
към текста >>

17. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И тук има някакво различие в техните възможности за вътрешно разбиране на Учението.
Защото тези образи са живи и са свързани с мощните сили на Христа, които работят върху човешката душа. А учениците са вътре в Светилището на Словото, където се поддържа съзнанието за Духа, където съзнанието на учениците е пробудено и те имат отворени уши и очи, чуват Словото, разбират го и го прилагат. Тримата и четиримата ученици са още по- навътре - в Светая Светих на Храма, където човек вече се оформя като носител и проводник на Божествения Дух. Те по вътрешен път получават вече Откровението за истинската Христова Същност. Естествено, че не е случайно и кръгът на тримата и четиримата. И тук има някакво различие в техните възможности за вътрешно разбиране на Учението. В древността, в езотеричните среди, при писането на числата не се е гледало на тях само като количествени величини, но и като качество. Същото се отнася и за геометрическите фигури, с които изразяваме числата. Така четирите се изразява като квадрат или правоъгълник, което е символ на основата, върху която се гради къщата. Затова квадратът е близо до земята. Числото три се изразява в триъгълник, който със своя връх сочи Небето и той самият е знак на Небето, когато четирите е знак на земята.
към текста >>

18. 3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Разликата в големината и количеството, които две числа изразяват, не е така важна, докато хората са чувствали различието на същностите.
Така че, сцените на Евангелието са едновременно сетивни и свръхсетивни процеси, история и свръхистория. Да се вижда само външното, това е материализъм; да се вижда само духовното, това е отвлечен символизъм. Във времето, когато са писани Евангелията и в цялата древност, на числата се е гледало с по-друго разбиране. Те не са били разглеждани само като количества, но и като качества. Всяко число е било едно индивидуално същество. Разликата в големината и количеството, които две числа изразяват, не е така важна, докато хората са чувствали различието на същностите. Съществените, качествените значения на отделните числа, са играли особено голяма роля във философията на Питагор и преди него в Египет и Халдея, където той премина своето ученичество. Според това схващане числата са имена на същества, а не само формални обозначения за количества. Библията, както и всички други древни религиозни документи, почиват на едно такова схващане за числата. Така например и числата пет хиляди и четири хиляди не трябва да се разбират непременно в количествено отношение. За да разберем какво се крие зад тези числа, трябва да направим една малка екскурзия из историята на света, в историята на културното развитие на човечеството.
към текста >>

19. 13. ЦАРСТВОТО БОЖИЕ И ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО - Влад Пашов (1902- 1974)

За да разберем тези две понятия в техния вътрешен смисъл и различие, трябва да се пренесем към идеята за старата представа за света, според която седем сфери заобикалят Земята.
Царство Божие и Царство Небесно. Обикновено тези две понятия се идентифицират и това не е грешка, но все пак има известна разлика, когато искаме да бъдем точни и конкретни. Лука употребява понятието Царство Божие. За него то е едно основно понятие. Матей винаги казва: Царство Небесно. За да разберем тези две понятия в техния вътрешен смисъл и различие, трябва да се пренесем към идеята за старата представа за света, според която седем сфери заобикалят Земята. Това са сферите на Луната, Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер и Сатурн. В духовно отношение този образ за света е реален и действителен. Царството Небесно е целокупността на тези сфери и на отношенията, които те могат да намерят в земния свят. Обаче, когато се говори за Царството Божие по същество, това е четвъртата, средната сфера на духовното Слънце, която прониква останалите сфери. Павел, който е бил учител на Лука, ни загатва за този духовен образ на света, когато говори за своето духовно изживяване.
към текста >>

20. 3.1. Изгонването на нечистия дух - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук ни е показано различието между един посветен, в когото Духът говори, и един обикновен книжник, който само от книгите е получил своето знание.
В този смисъл и знаменията, които ни описва Марко, ни показват етапите на навлизането на Новия импулс в живота на човечеството. Всяко знамение, при каквато и обстановка да е извършено, има отношение към цялото човечество. С него се внася една нова енергия в живота, прави се нещо, което има отношение към цялото човечество. Така от 21-ви стих на първата глава се казва: "И дохожда в Капернаум, и незабавно в съботата Исус влезе в синагогата и поучаваше. И те се чудеха на поучението Му, защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като книжниците". Тук ни е показано различието между един посветен, в когото Духът говори, и един обикновен книжник, който само от книгите е получил своето знание. Този, у когото Духът говори, в неговото слово се чувства сила, мощ, живот. Той дава нещо от себе си на слушателите и затова те чувстват, че тук говори един, който има власт. Над какво има власт? Той има власт да дава живот, той има власт да заповядва на духовете, които създават болестите, и с това отнемат живота на хората. Той има власт над нечистите духове, които обсебват хората и им причиняват хиляди страдания.
към текста >>

21. 1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И преди всичко, царува едно особено различие между първите три Евангелия и Евангелието на Йоана.
Докато от своя страна Евангелието на Марко има по-силен баладичен и драматичен оттенък. Със своята по-голяма дълбочина Евангелието на Лука се издига до една лиричност от висока степен. И накрая Евангелието на Йоан е една възвишена мистерийна драма. Напротив, Евангелието на Матей има прозаичен характер на един епос от висш разряд". Все повече трябва да свикнем с положението, че Евангелията не се различават само чрез различната пълнота и достоверност на предаването на събитията, но различията между Евангелията са израз на различни съзнания. И преди всичко, царува едно особено различие между първите три Евангелия и Евангелието на Йоана. Първите три Евангелия произхождат до много висока степен от едно галилейско съзнание, защото те са свързани с учениците Христови, които бяха хора от Галилея и особено хора на Генисаретското езеро. Евангелието на Йоана произхожда от една съвършено различна духовна основа. Вярно е, че съзнанието на Евангелист Йоан се издига във висшите области, но именно чрез това то има силата да се разпростре надолу до почвата на Юдея. То прониква през булото на образното виждане до географските и биографичните подробности на физическото поле. Евангелието на Йоан е пропито с множество интимни и съвсем не без значение данни за места и времена, като например назовава с точност градовете, от които произхождат най-забележителните образи на галилейските ученици; как той много грижливо посочва смяната на галилейските и юдейските сцени.
към текста >>

22. 8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ' - Влад Пашов (1902- 1974)

Онова пък, което съставя тяхната индивидуална особеност, освен семейството, народа, расата и епохата, носител на това различие е астралното тяло.
Чрез своя характер, темперамент и наклонности човек е свързан със семейството, с народа и с епохата, в която живее. Така че основните, постоянните качества на човека ние ще намерим не само в него, но и в неговото семейство, в народа и в епохата. Съвкупността от преработените и претворени наклонности, привички и прочие на човека, е именно това, което съставя неговото Висше същество. За такъв човек се казва, че той е бездомен, понеже той е претворил своето етерно тяло, чрез което е бил свързан със своя народ, с расата и епохата. Хората се разбират помежду си, благодарение на общите качества на това етерно тяло. Онова пък, което съставя тяхната индивидуална особеност, освен семейството, народа, расата и епохата, носител на това различие е астралното тяло. Извършвайки простъпки посредством етерното тяло, чрез характера и темперамента си, човек греши против своите социални задължения, против другите хора. Онези простъпки, които се предизвикват от астралното тяло, носят повече индивидуален характер. В окултизма винаги се е обозначавало като вина или дългове онова, което е било простъпка по отношение на общността. Тя се дължи на отрицателни особености на етерното тяло. Онова, което произтича от отрицателните особености на астралното тяло, е било наричано изкушение.
към текста >>

23. II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Макар и да има известно различие в характеристиките на тези методи, било че те произлизат от Източните Мистерии, от Египетските и Питагорейските Школи, или че те имат за база Евангелието на Йоана, това, което е общо в тях, е че те търсят да упражняват влияние върху човека в състояние на будност.
Школите тук са се стремили към хармонично развитие на ума, сърцето и волята, като се наблягало на волята, чрез която се прилага в живота това, което умът и сърцето са постигнали. Това са Розенкройцерските Школи, защото това изисква съвременното състояние на развитието на човечеството. И затова Учителя, говорейки за различните видове методи за работа на Ученика, казва: "Има три вида методи, с които са работили в Окултните Школи - методи на волята, методи на ума и методи на сърцето. В различни епохи са работили с различни методи. Ние, казва Учителя, работим и с трите вида методи, защото това го изисква съвременното развитие на човечеството." Макар и да има известно различие в характеристиките на тези методи, било че те произлизат от Източните Мистерии, от Египетските и Питагорейските Школи, или че те имат за база Евангелието на Йоана, това, което е общо в тях, е че те търсят да упражняват влияние върху човека в състояние на будност. Този, който се съсредоточава върху определени стихове от Евангелието на Йоана, или от другите Свещени книги, или от Беседите на Учителя, от 5 до 15 минути дневно, запазва въздействието на това, когато заспи и върху неговото астрално тяло, което е излъчено от физическото тяло. Изменението на астралното тяло от дневните медитации се показват през време на нощта. Това тяло добива различно оцветяване и неговите органи постепенно се оформяват все по-ясно. Както физическото тяло има органи за виждане и чуване, така и астралното тяло се организира полека-лека и създава своите органи. Но образуването на тези органи в астралното тяло още не правят човека ясновидец, но човек започва да добива малко съзнание през време на съня.
към текста >>

24. XIII. ТРИТЕ ЗВЯРА -АГНЕТО И НЕГОВИТЕ ИЗБРАНИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Докато тези, които са трансформирали себе си, под въздействие на Христовия Принцип, няма да притежават вече полово различие и полово влечение.
А 10-те рога са резултат на образуването на двоен физически елемент, вследствие на разделянето на половете. С помощта на Христовия Принцип човек трябва да трансформира своето устройство, да разруши тези глави и тези рога. Когато човек в нашата епоха отблъсне Христа, не приеме Неговия импулс, когато достигне края на физическото съществуване на човека, когато Земята се превърне в астрална планета, тогава в него ще изпъкне животинската природа, която той е трябвало да трансформира, и той ще добие отново своята стара животинска форма. Животното ще се покаже отново. Това е звярът със 7-те глави и 10-те рога. Докато тези, които са трансформирали себе си, под въздействие на Христовия Принцип, няма да притежават вече полово различие и полово влечение. Напротив, тези, които са се втвърдили, ще запазят своята сексуалност, ще запазят 7-те глави и 10-те рога и ще се появят като едно животно със 7 глави и 10 рога. Животинската природа на човека може да бъде преобразена само чрез импулса на Христа. Ако това не стане, ако Христос бъде отхвърлен, главите и рогата ще се покажат отново във времето, когато Чашите на Гнева ще бъдат изсипани върху Земята. Тогава цялото човечество ще бъде разделено на два лагера - тези на Учениците на Христа, представени в Апокалипсиса от облечените в бели дрехи, и тези, на съществата, изявяващи се под животинска форма, под формата на звяр със 7 глави и 10 рога. Тогава се появява и вторият звяр с двата рога, който е символизиран с числото 666.
към текста >>

25. 2. ДУШАТА - НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Между тях има такова различие, както между светлинния лъч и неговите действия и както между тялото и физическите му сетива.
Органите, чрез които се прояват функциите на сетивата са видими, обаче самите сетива са невидими и безформени. Ние ги знаем само като атрибути на тялото. Тогава когато умът, който напълно и абсолютно зависи от данните, доставени му от сетивата, представя духовното Аз в отношението с душата. От казаното дотук се вижда, че душата е безформена и неосезаема и затова можем да я определим само като атрибут на духа. Едното не може да съществува без другото, но с това не трябва да считаме, че те са едно и също нещо. Между тях има такова различие, както между светлинния лъч и неговите действия и както между тялото и физическите му сетива. Без едното ние не можем да познаем другото и обратно. Не трябва да се смесва духовното тяло с душата. Духовното тяло е резултат, продукт на дейността на душата, но това не е самата душа. То е атрибут на душата също тъй, както душата е атрибут на Божественото Аз. А този Аз на свой ред е кристализация на Божественото.
към текста >>

26. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Ние не правим никакаво различие между никого от тях." (Кор.глЗ)
''Няма различия в пророците. Всички идат от Бога. Всеки от тях се праща в своя собствен народ и извършва своята собствена задача". В Корана е казано: "Всеки от пророците вярва в Бога, в Неговите ангели, в Неговите Свети Писания и в Неговите апостоли." (Кор. гл.2) По-нататък казва: ''Кажете: Ние казваме в Бога и в този, който ни е пратен, и в този,който бе изпратен на Авраам, на Измаил, на Яков и на племената, в това, което беше открито на Мойсей, на Исус и на пророците от техния Бог. Ние не правим никакаво различие между никого от тях." (Кор.глЗ) Целият Коран е изпълнен с мисли и идеи от Стария и Новия Завет като оригинални мисли и идеи в Корана са много малко и те са перефразирани, приспособени за арабската действителност. В Корана Мохамед казва още: "Тези, които не вярват в Бога, и в Неговите пророци и които биха искали да установят едно различие между Него и тях, ще кажете: Ние вярваме в някои от пророците и отхвърляме другите, опитвайки се по този начин да минат по един среден път. — Тези са наистина неверующи и ние сме приготвили за неверую-щите едно позорно бламиране. На тези, които вярват в Бога и в Неговите апостоли и които не правят никакво различие за когото и да било измежду тях, на тези сигурно ние ще дадем прилично възнаграждение. И Бог е пълен с милост и състрадание." (Кор.гл.4)
към текста >>

В Корана Мохамед казва още: "Тези, които не вярват в Бога, и в Неговите пророци и които биха искали да установят едно различие между Него и тях, ще кажете: Ние вярваме в някои от пророците и отхвърляме другите, опитвайки се по този начин да минат по един среден път.
Всеки от тях се праща в своя собствен народ и извършва своята собствена задача". В Корана е казано: "Всеки от пророците вярва в Бога, в Неговите ангели, в Неговите Свети Писания и в Неговите апостоли." (Кор. гл.2) По-нататък казва: ''Кажете: Ние казваме в Бога и в този, който ни е пратен, и в този,който бе изпратен на Авраам, на Измаил, на Яков и на племената, в това, което беше открито на Мойсей, на Исус и на пророците от техния Бог. Ние не правим никакаво различие между никого от тях." (Кор.глЗ) Целият Коран е изпълнен с мисли и идеи от Стария и Новия Завет като оригинални мисли и идеи в Корана са много малко и те са перефразирани, приспособени за арабската действителност. В Корана Мохамед казва още: "Тези, които не вярват в Бога, и в Неговите пророци и които биха искали да установят едно различие между Него и тях, ще кажете: Ние вярваме в някои от пророците и отхвърляме другите, опитвайки се по този начин да минат по един среден път. — Тези са наистина неверующи и ние сме приготвили за неверую-щите едно позорно бламиране. На тези, които вярват в Бога и в Неговите апостоли и които не правят никакво различие за когото и да било измежду тях, на тези сигурно ние ще дадем прилично възнаграждение. И Бог е пълен с милост и състрадание." (Кор.гл.4) Мохамед е употребил за своята религия думата ислям. Тази дума ислям значи да се поклониш, да се подчиниш и в религиозен смисъл да се подчиниш на волята Божия.
към текста >>

На тези, които вярват в Бога и в Неговите апостоли и които не правят никакво различие за когото и да било измежду тях, на тези сигурно ние ще дадем прилично възнаграждение.
гл.2) По-нататък казва: ''Кажете: Ние казваме в Бога и в този, който ни е пратен, и в този,който бе изпратен на Авраам, на Измаил, на Яков и на племената, в това, което беше открито на Мойсей, на Исус и на пророците от техния Бог. Ние не правим никакаво различие между никого от тях." (Кор.глЗ) Целият Коран е изпълнен с мисли и идеи от Стария и Новия Завет като оригинални мисли и идеи в Корана са много малко и те са перефразирани, приспособени за арабската действителност. В Корана Мохамед казва още: "Тези, които не вярват в Бога, и в Неговите пророци и които биха искали да установят едно различие между Него и тях, ще кажете: Ние вярваме в някои от пророците и отхвърляме другите, опитвайки се по този начин да минат по един среден път. — Тези са наистина неверующи и ние сме приготвили за неверую-щите едно позорно бламиране. На тези, които вярват в Бога и в Неговите апостоли и които не правят никакво различие за когото и да било измежду тях, на тези сигурно ние ще дадем прилично възнаграждение. И Бог е пълен с милост и състрадание." (Кор.гл.4) Мохамед е употребил за своята религия думата ислям. Тази дума ислям значи да се поклониш, да се подчиниш и в религиозен смисъл да се подчиниш на волята Божия. Мохамед казва в Корана глЗ: "Наистина истинска религия в очите на Бога е исляма, и тези които приеха Писанието и отстъпиха от него, след като им беше проповядвано учението за единството Божие и когато завист се появи помежду им, те не са истински религиозни хора. Авраам не беше нито евреин, нито християнин, но принадлежеше на истинската религия, защото беше покорен Богу и не беше в числото на идолопоклонниците.
към текста >>

27. ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ФАРАБИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Неговата същност не може да бъде обозначено от такива понятия като материя, форма, род, видово различие.
То е единно и Неговото истинско съществуване не зависи от нищо друго. То е неделимо. На Него не може да се приписва нито качество, нито количество, нито време, нито място. То не е тяло То единно. И в този смисъл, че Неговата Същност не се състои от нещо, което за Него е външно, от което би зависило Неговото съществуване. Неговата същност не може да бъде обозначено от такива понятия като материя, форма, род, видово различие. В Него не съществува противоположност. То е чиста благост. То е чист разум. То е мъдро, живо, всемогъщо, притежаващо воля. То притежава във висша степен красота, съвършенство и величие.
към текста >>

28. ГЕБЕР - VIII ИЛИ IX ВЕК - Влад Пашов (1902- 1974)

И тъй чрез различие повтарянето на обработката на камъка при разните степени добива се и различие в промяната на умножаването на добротата.
И това се нарича втора степен на подготовка. И в нея се състои една от границите на усъвършенстването на подготовката. На третата степен на преработката на камъка трябва да се извърши по същия начин и тя се състои в последното допълнение на подготовката. Сиреч, ти още трябва със средствата на претопяването да направиш изпаряващ се останалия вече огнеупорен камък и да направиш огнеупорно изпаряващото се, да разтопиш огнеупорното и отново да направиш изпаряващо се онова, което е разтопено и отново да сгъстиш изпаряващото се, докато потече и се покрие със слънцеподобна или лунноподобна кора. От повтарянето на тази трета степен на подготовка в медицината се добива увеличаване на промяната в смисъл на подобряване. И тъй чрез различие повтарянето на обработката на камъка при разните степени добива се и различие в промяната на умножаването на добротата. Това слънцеподобно тяло се превръща в двойна, понякога в десеторна, понякога в стотна, хилядна степен и даже до безкрайност същинска и чудесна степен на съвършенство. Чрез тази последна и крайна степен се изпитва дали този минерален прах е достигнал до съвършенство." Арабската култура се развива, както вече казах, под импулса на вълната,носена от третия клон на Бялото Братство. Този подем почва от Мохамед, който е първият халиф. Неговите приемници като установили своята столица в Багдад, издигнали високо лозунга: "Един е Алах, и Мохамед е Неговият пророк." И Така с небивал устрем те се заемат да изпълнят задачата на своя пророк.
към текста >>

29. БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук се явява едно различие и противоречие между библейския разказ и богомилското схващане, както е предадено в апокрифната книжнина.
физическото му тяло, но като се опитал да му вдъхне душа, не могъл, затова помолил Бога Отца да му помогне и Бог вдъхнал душа в човека. Така че тялото на човека е направено от Сатанаил, т.е. от физическата материя, а душата му е от Бога. Преведено това значи, че тялото на човека е изградено от физически елементи и сили, които са последен продукт на творческия процес, и в това тяло Бог поселил душата. Това е Адам, първият човек. Тук се явява едно различие и противоречие между библейския разказ и богомилското схващане, както е предадено в апокрифната книжнина. Но това противоречие е само привидно, защото в Библията се казва, че Бог е създал човека, без да се обяснява как е станало това. Когато се казва, например, че цар Симеон е съградил Златната църква в Преслав, той лично ли я е съградил или е дал нареждане и план за съграждането, а други са го извършили? Също така стои въпросът и за създаването на човека от Бога. Бог е дал идеята за създаването на човека, а Сатанаил, в случая, е само един изпълнител на Божията Воля и план. Казано е по-нататък, че от реброто на Адама е била направена Ева — първата жена.
към текста >>

30. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те не правели никакво различие между националностите, не били шовинисти, а били интернационалисти, но същевременно и добри родолюбци, защото знаели, че всеки народ си има мисия и задача и един път родени в един народ, те трябва да го поддържат, за да изпълни мисията си, което ще им помогне и те да изпълнят своята мисия и задача.
Собствеността и притежанието на земя и вещи за лично-егоистични интереси е грях и зло. Катарите отричали държавата и всичките й учреждения. Те образували братски общини и задруги, в които нямало нито частна собственост, нито феодали, ни полове, а имало само братя и сестри." Като истински християни не се кълнели, не се противели на злото, на обидата отвръщали с любов, съд не признавали и никога не се съдели и сами в съд не влизали. За тях всички хора били равни, хора — братя и деца на един Баща — на Бога. Те не правели никакво различие между националностите, не били шовинисти, а били интернационалисти, но същевременно и добри родолюбци, защото знаели, че всеки народ си има мисия и задача и един път родени в един народ, те трябва да го поддържат, за да изпълни мисията си, което ще им помогне и те да изпълнят своята мисия и задача. Презвитер Козма не говори нищо за нравствените възгледи на богомилите, но Евтимий Зигавин в своята книга Паноплия догматика казва: „Еретиците отначало наставлявали простите хора, като ги увещавали да вярват в Отца и Сина и Светаго Духа и да знаят, че Христос е приел човешка плът и е дал на светите апостоли свещено Писание. Те ги съветвали да спазват евангелските повеления, да се молят, да постят, да бъдат чисти от всякакви пороци, да не притежават нищо, да понасят злото и да бъдат смирени, да говорят истината и да се обичат помежду си. Изобщо ги поучавали във всичко добро." „В същия дух били наставленията и на онези, които желаели да влязат в кръга на съвършените: Ръководителят на богомилската община се обръщал към кандидата за съвършен с думите: Ти знаеш, че Христос е заповядал човек да не върши прелюбодеяния, нито човекоубийство, нито да лъже, нито да си служи с каквато и да е клетва, нито да взема чуждото, нито да краде, нито да прави на другите това, което не иска и на него да се прави, но да прощава на оногова, който му върши зло, да обича враговете си, да се моли за своите клеветници и ако някой го удари по едната страна, той да обърне и другата, и ако някой му вземе горната дреха, да му даде и ризата си." Но Зигавин заключава, че всичко това правели привидно, за да привличат хората към себе си и после им давали своето дяволско учение. Във всички тези поучения се съдържа християнската етика, взета от нейния първоизвор — Евангелието, както видяхме от приведените мисли от планинската проповед.
към текста >>

31. 11. Пътят на Новия Живот, 7 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но ако този въпрос не се разбере в неговата дълбочина, ще се дойде до едно криво разбиране на живота, ще се дойде до индиферентност и безразличие към страданията и нещастията на хората.
Кой какво върши, това си е негова работа. Но вие, ако искате да прогресирате, не се занимавайте с това, което вършат другите, но от всичко, каквото става в живота, ще се учите. Не искайте да знаете защо е злото в света. И Писанието казва, че Бог ще превърне злото в добро за онези, които Го обичат. Следователно, злото е само онова, което след време ще стане причина, за да дойде някаква добродетел. Но ако този въпрос не се разбере в неговата дълбочина, ще се дойде до едно криво разбиране на живота, ще се дойде до индиферентност и безразличие към страданията и нещастията на хората. Ще кажете, не трябва ли да се помага на бедните? На бедните трябва да се подобрят външните условия. Но трябва да се разбират законите и пътищата, по които ще се подобрят тези условия. Най-първо хората трябва да изменят насоката на своята мисъл. И всички, у които се е пробудило съзнанието, че трябва да се помогне на бедните, трябва да внесат в съзнанието си мисълта, да желаят доброто на другите хора, тъй както го желаят на себе си.
към текста >>

32. Магическата сила на мисълта - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато хората мислят право, всяко различие между тях изчезва.
Мисълта превръща нещата. Тя превръща въглена в диамант. Тя крие в себе си магическа сила. Мисълта примирява най-големите неприятели. Срещне ли противника си, мислещият човек му подава ръка и го превръща в приятел. Когато хората мислят право, всяко различие между тях изчезва. Мисълта е център, от който всички точки на окръжността се намират на еднакво разстояние. Като знаете силата на мисълта, не казвайте, че не можете да постигнете това, което желаете. С мисълта си човек може всичко да постигне. Когато мисли право, човек дохожда до разрешаването на всички въпроси и разбира, че за мисълта, т. е. за Божественото в човека няма невъзможни неща.
към текста >>

33. Три състояния в човека - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато се намира в това състояние, човек изпада в пълно безразличие, за него нещата се обезсмислят.
Например някой човек е спретнат, чист, но после го виждате отпуснат, небрежен, нечист, иска да умре; той е попаднал под влияние на силите Тамас и трябва да намери метод да се освободи от това влияние. Той мисли, че като умре, ще се освободи, но той се лъже. Той трябва да намери метод да се освободи от това състояние. Така че вие трябва да изучавате и да различавате тези три състояния в себе си. Състоянието Сатва означава пълно безкористие и Истина; състоянието Раджас се отличава с голяма деятелност, с голяма активност; състоянието Тамас се отличава с голяма индифенерентност, която граничи с леност. Когато се намира в това състояние, човек изпада в пълно безразличие, за него нещата се обезсмислят. Какво ще яде, как ще се облича, какви мисли ще го вълнуват, това не го интересува. Храната му може да бъде прясна или развалена, дрехите му могат да бъдат скъсани, стари, мислите и чувствата му могат да бъдат от низък характер. Ако в него не е останала никаква свещена идея, и духовното не го интересува. Сега като знаете отличителните черти на тези състояния, всеки можете да определите в кое от тях се намирате. Разумната Природа използва тези сили, тези състояния, обаче човек още не може да ги използва.
към текста >>

34. Изчисление на времето - Влад Пашов (1902- 1974)

Това различие на времената в различните места се дължи на факта, че Земята е кълбо и Слънцето не изгрява навсякъде в един и същи час.
Изчисление на времето Казахме, че за да можем да съставим хороскопа на дадено лице, ни е необходима датата на раждането, включително часа, даже и минутата. Но именно по въпроса за часа трябва да знаем, че в Европа има главно три вида времена - западноевропейско, което се определя по Гринуичкия меридиан, средноевропейско - нарича се още гринуичко време, и източноевропейско време. Това са официално установените видове времена, но по-точно казано, всяко място си има свое местно време, което се определя по слънчевия часовник на мястото. Това различие на времената в различните места се дължи на факта, че Земята е кълбо и Слънцето не изгрява навсякъде в един и същи час. Знаем, че Земята се завърта около оста си за 24 часа - това движение го проектираме на Слънцето и казваме, че за 24 часа Слънцето изминава 360° по еклиптиката или - както се казва - видимо обикаля Земята. Като разделим 360° на 24 часа, получаваме, че за 1 час Земята изминава 15° по еклиптиката. Върху тази основа земният глобус е разделен по посока на полюсите на 90 меридиана, като разстоянието от един меридиан до друг се измерва с 4 минути време или, с други думи, всеки дъгов градус отговаря на 4 минути време. Като 0° е приет меридианът, който минава през Гринуич и се нарича Гринуички меридиан. Страните, които лежат наляво от него, като се обърнем към север, казваме, че отстоят на запад от Гринуич и имат западна дължина, а страните, намиращи се надясно от него, казваме, че отстоят на изток и имат източна дължина.
към текста >>

35. 37–мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Различието седи в това, че Окултният Ученик преодолява всички мъчнотии в живота.
Препоръчате ли ги на другите хора преди да сте ги опитали, те ще изгубят влиянието и силата си. Ако срещнете някой човек, който без да знаете е Ученик на Школата и се интересува от методите, дайте му ги. Всеки, който искрено се интересува от тези методи и ги прилага, ще има добър резултат. 147. Окултният Ученик. Някои от вас питат: По какво се отличава Окултният Ученик от обикновените хора? Различието седи в това, че Окултният Ученик преодолява всички мъчнотии в живота. За него ИСТИНАТА Е ИДЕАЛ, МЪДРОСТТА - ЦЕЛ, А ЛЮБОВТА - РЕАЛИЗИРАНЕ. 148. Ученикът трябва да пази Свещеното знание. Често в хората се събужда съзнателно или несъзнателно желание да запознаят хората със своите най-свещени идеи, но това е неправилно. Христос казва: Не хвърляйте скъпоценните си бисери на свинете. Това правило не се спазва никъде, а особено в България.
към текста >>

36. 40-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Направи ли той най-малкото различие, че една работа седи по-високо от другата, с това той прави погрешка, и като направи две такива погрешки, ще му покажат вратата на Школата навън.
- Кога? - Когато ти преподават урок, а ти си въртиш главата навсякъде. Той е огън всепояждащ, когато казва някому да изпълнява волята Му, а той каже: Аз имам особено мнение, тогава Бог се проявява като огън всепояждащ. 15. Ученикът няма право да прави разлика между физическа, духовна и умствена работа. За него физическата, духовната и умствената работи трябва да бъдат еднакво важни. Направи ли той най-малкото различие, че една работа седи по-високо от другата, с това той прави погрешка, и като направи две такива погрешки, ще му покажат вратата на Школата навън. За Ученика физическиятт, духовният и умственият труд трябва да бъдат свещени. Ученикът трябва да знае, че физическият труд е един метод за приемане на енергиите от земята. Когато обработваме земята, става обмяна между нашето тяло и силите на земята. Ето защо, когато човек работи физически, порите на неговите крака духовно трябва да бъдат отворени, за да може тази енергия правилно да циркулира из тялото. Когато работи духовна работа, понеже тогава се засяга човешкото сърце, тогава неговото сърце трябва да бъде отворено.
към текста >>

37. 51-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Направи ли той най-малко различие, че една работа седи по-високо от друга, като направи две такива погрешки, ще му покажат вратата на Школата навън.
Работата бива три вида: физическа, духовна и умствена. Това са три категории дейност, които сега засягат живота на Учениците на една Окултна Школа. Първото правило при работата. Ученикът няма право да прави разлика между физическа, духовна и умствена работа. За него физическата, духовната и умствената работа трябва да бъдат еднакво важни. Направи ли той най-малко различие, че една работа седи по-високо от друга, като направи две такива погрешки, ще му покажат вратата на Школата навън. За него физическият, духовният и умственият труд трябва да бъдат свещени. Ученикът трябва да знае, че физическият труд е един метод за възприемане на енергии от земята. Като обработваме земята, става една обмяна между нашето тяло и силите на Земята. Ето защо, когато човек работи физически, порите на неговите крака духовно трябва да бъдат отворени, за да може тази енергия правилно да циркулира из тялото. Когато работи духовна работа, понеже тогава се засяга човешкото сърце, тогава неговото сърце трябва да бъде отворено.
към текста >>

38. 54-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

В тази Окултна Школа вие трябва да имате стремеж, импулс да дадете възможност на Божественото да се прояви във вас и да можете да правите в себе си различие между Божественото и човешкото.
Когато ние говорим, че не трябва да мислим зло един за друг, всякога подразбираме Божественото в нас. За него не трябва да говорим лошо, а не за човешкото. За човешкото нито Господ, нито ангелите искат да знаят нещо. В Божествения свят се интересуват как даден човек е изразходвал своята енергия, която е Божествена. 301. Стремежът на Ученика. В тази Окултна Школа вие трябва да имате стремеж, импулс да дадете възможност на Божественото да се прояви във вас и да можете да правите в себе си различие между Божественото и човешкото. 302. Връзката с Бога. Ако човек при сегашното си състояние направи връзка с Бога, той би се превърнал в газообразно състояние и би изчезнал. Човек в своето въображение трябва да има Бога като един идеал, като една мечта, той да бъде за него един импулс в живота му. И към всички онези същества, на които вибрациите са силни, човек трябва да пристъпва внимателно, за да може да се повдигне. 303.Основната мисъл на Ученика.
към текста >>

39. АЗ И ДРУГИТЕ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Щом правиш различие между един човек и друг, вече си сгрешил.
* Като те лъжат и като знаеш, че те лъжат, пак трябва да приличаш на извора, който на всички дава. Изворът дава и не се смущава, че от него е пил вълк, мечка, подлец, змия, паяк. Или че водата му отишла до някой трън или до някоя нечистотия. Ако водата мислеше като вас, ако се откажеше да помага на хората, тогава какво щеше да стане с вас? Размътете извора и вижте след десетина минути какво ще направи - от центъра ще вземе да се чисти и ще изхвърли всичката мътилка. * Щом правиш различие между един човек и друг, вече си сгрешил. Всички хора са еднакво добри, но всички не са се проявили еднакво. * Под ближен се разбира онзи човек, у когото Божественото начало е пробудено. * Нито обиждай, нито се обиждай! Умният не се обижда. * Каква ще бъде мисълта на човека и каква светлина ще издава - това зависи от разположението му към братята на любовта, които идват отгоре.
към текста >>

40. БОГ, ГОСПОД, ТВОРЕЦА, СЪЗДАТЕЛЯ, ЕДИННОТО РАЗУМНО НАЧАЛО... - Лалка Кръстева (1927-1998)

Аз не виждам никакво различие между мен и другите.
Имайте вяра, че Божественото е в сила да разработи своите пътища. Чрез Божественото ще се свържете с добрите хора, със светиите, със светлите духове и с Бога. * Ако не ме обича Господ, аз няма да бъда жив. Щом живея, Господ ме обича. Как може другите да обича, а мен да не обича? Аз не виждам никакво различие между мен и другите. * Там, където е Божественото, винаги има успех. * Любовта към Бога е един процес на обновление. Обновлението става и с правилно дишане, с хранене с плодове, жито, ориз, царевица. * Много силен трябва да е човек, за да е сам с Бога и да върви по права линия. * Когато Бог и Синът дойдат да живеят в нас, те ще ни научат на нещо много по-високо от това, което ние можем сами да научим.
към текста >>

41. НЕВИДИМИЯТ СВЯТ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Различието е само в съзнанието на човека.
Най-разумните са най-красиви. * Всичко в света е видимо за този, който го вижда. За едно светло същество потребен ли е телескоп, за да вижда какво става на Слънцето? * Човешкият мозък има една зрителна тръба и с нея може да се наблюдават всички звезди и съществата, които живеят там. * Този и Онзи свят са едно и също нещо. Различието е само в съзнанието на човека. Който има пробудено съзнание, той живее едновременно в двата свята. Когато съзнанието минава от едно състояние в друго, това наричат смърт. * Гномите са духове, които образуват твърдата материя и разполагат с много лаборатории. Златото и всичките скъпоценни камъни са тяхно изделие. Ондините или речните нимфи са духове на водата.
към текста >>

42. Възпитателят - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Имам ли пред вид всякога душевното и физическо различие у децата и нагаждам ли си работата според индивидуалните им способности ?
Ето един малък въпросник за себеанализ на детската учителка, към който всяка може да прибави или да съкрати за себе си: Мисля ли за работата и за децата извън училище? Наредбата на стаята, моето облекло, моята работа и пример, моят език— отговарят ли на средата и децата, с които работя ? Справедлива и сърдечна ли съм към всички деца ? Давам ли нужното внимание на по-неспособните ? Имам ли пред вид всякога душевното и физическо различие у децата и нагаждам ли си работата според индивидуалните им способности ? Отнасям ли се с внимание към навиците, които децата формират в мое присъствие? Следя ли за здравето на децата, за височината на масичките и столчетата, светлината, вентилацията, за играчките и материалите, с които разполагат децата? Насърчавам ли детското творчество? Са ли депата ми весели, заинтересувани и напредващи; от какво заключавам това? Всякога ли съм любезна и спокойна с децата ?
към текста >>

43. ТРУД И РАБОТА - Методи Константинов (1902-1979)

Ние правим дълбоко различие между тези две понятия: труд и работа.
Това е волята на Космичното Начало, Създателят на света." И поставя се фаталният въпрос: Как ще стане това? Това велико преобразуване може да се извърши не по пътя на насилието, не и по пътя на правото, а единствено след изграждане на стопанските и социални отношения върху великия Закон на Справедливостта. Не по пътя на труда, а само чрез една творческа и разумна работа. Ние правим дълбоко различие между тези две понятия: труд и работа. Трудът е свързан с културата на парите, на користта, на материалната заинтересованост, докато Работата е свързана с безкористието на Любовта. При труда стопанските блага и изгоди се добиват по един труден път, защото техническият прогрес се намира все още в обстановката на една димна култура: средствата за производство до наше време са били в известно отношение все още недостатъчно ефикасни и нерационално използвани, за да се постигне едно действително изобилие на стопански блага. При новата Шеста култура, или както Учителят я нарича - „Култура на работата", познатият нам труд ще бъде заменен с една безкористна творческа работа. Колосалните научни и технически средства и методи ще донесат усъвършенстване на икономически процеси, но и възможност стопанските блага да протичат изобилно и свободно, да бъдат достъпни за всички, както са достъпни днес въздухът, водата и светлината. (Виж следващата таблица.)
към текста >>

44. ЕРОЗИЯ НА БРАКА - Методи Константинов (1902-1979)

Вторият - физиологическият афинитет - има своите граници и критичните моменти на безразличието скоро настъпват.
Някога се е поддържало, че за един стабилен брак са необходими три стимула: материален, наличие на сексуален афинитет и сърдечна вярност. Данните от статистическите диаграми сочат, че тези три опорни точки са вече крайно несигурни и губят стимулиращата си роля. В нашата съвременност жената извоюва своите граждански права. Тя има вече значимост не само в стопанския живот, но и в секторите на духовната култура, науката и във всички други обществени прояви. Така че първият стимул - материалният - е изгубил своето значение за брачните връзки и те са съответно отслабени. Вторият - физиологическият афинитет - има своите граници и критичните моменти на безразличието скоро настъпват. Както при широко разтваряне на вратите между топла и студена стаи настъпва температурно изравняване, така и между двамата партньори скоро настъпва безразличие и индиферентност. Що се отнася до третия стимул - сърдечната вярност - и той не е нещо трайно. Никой мъж не представлява символ на абсолютната интелигентност и мъжественост, нито пък всяка жена е символ на красота и женственост. При подобна обстановка, фазата на безразличието - като следствие на сексуалното уравновесяване - навлиза в опасни зони на задкулисни драматични и понякога трагични изненади, последствия от ревността. Знае се, че главната тематична основа на много и много литературни творби е ревността и изневярата.
към текста >>

Както при широко разтваряне на вратите между топла и студена стаи настъпва температурно изравняване, така и между двамата партньори скоро настъпва безразличие и индиферентност.
Данните от статистическите диаграми сочат, че тези три опорни точки са вече крайно несигурни и губят стимулиращата си роля. В нашата съвременност жената извоюва своите граждански права. Тя има вече значимост не само в стопанския живот, но и в секторите на духовната култура, науката и във всички други обществени прояви. Така че първият стимул - материалният - е изгубил своето значение за брачните връзки и те са съответно отслабени. Вторият - физиологическият афинитет - има своите граници и критичните моменти на безразличието скоро настъпват. Както при широко разтваряне на вратите между топла и студена стаи настъпва температурно изравняване, така и между двамата партньори скоро настъпва безразличие и индиферентност. Що се отнася до третия стимул - сърдечната вярност - и той не е нещо трайно. Никой мъж не представлява символ на абсолютната интелигентност и мъжественост, нито пък всяка жена е символ на красота и женственост. При подобна обстановка, фазата на безразличието - като следствие на сексуалното уравновесяване - навлиза в опасни зони на задкулисни драматични и понякога трагични изненади, последствия от ревността. Знае се, че главната тематична основа на много и много литературни творби е ревността и изневярата. Разбира се, от тези сблъсъци, свади и конфликтни отношения и двете страни търпят съответни поражения.
към текста >>

При подобна обстановка, фазата на безразличието - като следствие на сексуалното уравновесяване - навлиза в опасни зони на задкулисни драматични и понякога трагични изненади, последствия от ревността.
Така че първият стимул - материалният - е изгубил своето значение за брачните връзки и те са съответно отслабени. Вторият - физиологическият афинитет - има своите граници и критичните моменти на безразличието скоро настъпват. Както при широко разтваряне на вратите между топла и студена стаи настъпва температурно изравняване, така и между двамата партньори скоро настъпва безразличие и индиферентност. Що се отнася до третия стимул - сърдечната вярност - и той не е нещо трайно. Никой мъж не представлява символ на абсолютната интелигентност и мъжественост, нито пък всяка жена е символ на красота и женственост. При подобна обстановка, фазата на безразличието - като следствие на сексуалното уравновесяване - навлиза в опасни зони на задкулисни драматични и понякога трагични изненади, последствия от ревността. Знае се, че главната тематична основа на много и много литературни творби е ревността и изневярата. Разбира се, от тези сблъсъци, свади и конфликтни отношения и двете страни търпят съответни поражения. Излишно е да се спираме върху тези проблеми, предмет на безброй лекции и проповеди, изнасяни от църковни амвони и научни катедри, както и на философски и социологични трактати. При такива разклатени основи на институцията брак, изпъква въпросът - какъв стимул и опора трябва да се даде на брака, за да бъде той поддържан на заслужаваща етична висота и да отговаря на изискванията на една истинска обществена култура? Трябва да се търси нов стимул и мироглед, изграден върху здрава философско-духовна основа.
към текста >>

45. Михаил Иванов - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Трябва да се прави различие между личността на един Учител и онова Космично начало и онзи Световен дух, който се проявява чрез Учителя.
Те тук се срещнаха с Учителя, направиха личен контакт с него и получиха озарение за Истината. Като се върнаха във Франция, напуснаха средата на Михаил и едничка остана само Стела. После там дойдоха други хора, които боготворяха вече Михаил. Във вестник „Братство" тук бяха поместени речите на французите. В техните очи Учителят бе един проповедник. Трябва да се прави различие между личността на един Учител и онова Космично начало и онзи Световен дух, който се проявява чрез Учителя. Те се кланят на личността. Не търсят в него Божественото и Космическият дух, който пребивава в това лице, а търсят идола, на който да се кланят. Ето така бяха нещата тогава, такива са и днес. А Духът на Истината съществува вечно. През 1939 г.
към текста >>

46. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

Той подканяше по-късно своите ученици и слушатели да не подминават с безразличие и равнодушно явленията в природата, учеше ги да се вглъбяват в земните пластове и да проумяват силите, които са действували в различните геологически епохи при устрояването на земната кора.
Той чу говора на тия векове в нежния шепот на планинските води и извори и в планинския ветрец, който шуми в листата. При това положение връзката между законите на природата и живота и законите на тайната Божествена наука са във взаимна зависимост и пред Учителя се открива широкото поле за неговата мисия. Начинът, по който ще се изпълни тя, бе очертан. Очертани са беседите, които ще държи, съборите, които ще се състоят, езикът оня чудесен достъпен език, в дълбините на който, за този, комуто очите са отворени, се крият най-великите тайни, е готов. В тези години, когато се пробужда най-дълбокият кът на космическото съзнание, свойствено за посветените, Учителят преповтори за себе си всички истини за човека, природата и Бога. Той подканяше по-късно своите ученици и слушатели да не подминават с безразличие и равнодушно явленията в природата, учеше ги да се вглъбяват в земните пластове и да проумяват силите, които са действували в различните геологически епохи при устрояването на земната кора. Той често споменаваше в беседите си за единството между минералното, растителното и животинското царство, като свързваше с тях и появата на човека, Учителят създаде едно съвсем ново разбиране в природознанието, защото извън онова, на което ни учи науката за еволюцията в природата, той посочи ръста и вида на онази специфична „душевност", която притежават видовете на всяко от тези царства на природата.
към текста >>

47. Беседа за силите - Георги Томалевски (1897-1988)

Различието е само по форма, а не по вътрешния смисъл, който е един и същ.
Беседа за силите В много от своите беседи Учителят казваше, че между законите на физическия свят и тези на духовния, съществува пълна аналогия. Разликата е в това, че разбирането и прилагането на тези закони в различните полета е различно. Различието е само по форма, а не по вътрешния смисъл, който е един и същ. От неговото слово ние разбираме, че понятието сила, взето като пример, не е напълно изяснено дори и в механиката на физическия свят. Тук, на земята силата винаги е свързана с веществото, но тъй като веществото не създава, а само изявява силата, излиза, че силата е нещо извън нейното дефинитивно определение. За силата във физическия свят ние съдим по ефекта на нейното действие и дори по този ефект е определена и единицата за тяхното измерване. От друга страна, ние казваме в обикновения говор, че у някои хора съществува „силен“ поглед. Тук ние не знаем в какво седи силата на погледа и вероятно пак по ефекта на тази сила съдим за нейната стойност.
към текста >>

48. Разговори с Учителя. Разговор пети - Георги Томалевски (1897-1988)

Вярно е, че има различие между хората, но ето по какъв начин може да направите грешка: представете си, че има един, който носи скъпоценен камък на пръстена си, но преди това е работил в градината и е оцапал камъка, а другият, който има също такъв пръстен, не го е окалял.
Наблюдавайте живота и ще се уверите, че всеки, който се осмели да охули Божието име, ще го съдят. Всички ще познаят, че има жив Господ, Който въздава всекиму според делата. Ако пък и ние, които искаме да живеем в любов, мъдрост и истина, а виждаме само пороците на другите, тогава къде е нашата светлина? Ученикът: Как да познаем нивото, до което е достигнал човекът, с когото имаме работа? Учителят: Това е деликатен въпрос. Вярно е, че има различие между хората, но ето по какъв начин може да направите грешка: представете си, че има един, който носи скъпоценен камък на пръстена си, но преди това е работил в градината и е оцапал камъка, а другият, който има също такъв пръстен, не го е окалял. Вие давате на камъните различна оценка, но стойността им е еднаква. Тук под камък трябва да разбираме дарованието, което Бог е дал всекиму. Ученикът: Бива ли човек да скърби, щом знае, че всичко на света е предварително определено? Учителят: Онези, които са минали през скръбта, имат по-красиви лица от другите, които никога не са познали що е скръб. В лицата на първите има мекота.
към текста >>

49. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

Различието, спецификата, самобитността – това е елементът на човешкото присъствие, „приземяването“ на непостижимото Божие Слово и Мъдрост, имащо за задача да ги сведе до съзнанието на максимален брой хора.
И действително – наблюдават се основни положения, концепции, догми, символи, обреди и правила, които в много висока степен са общи за всички религиозни учения. Те съставят скелета, фундамента, представителната част на цялото. Докато второстепенните и третостепенните разновидности и различия са безброй. Общото във всички религии и духовни учения – това е Божественият елемент, искрящият диамант, откъртен от могъщата скала на Божествената Истина и поднесен с любов на хората. Това е компонентът във всички тях, който обуславя и доказва тезата за изначалното Единство на религиозното и духовно познание. Различието, спецификата, самобитността – това е елементът на човешкото присъствие, „приземяването“ на непостижимото Божие Слово и Мъдрост, имащо за задача да ги сведе до съзнанието на максимален брой хора. Различията не принизяват величието на първоначалната Истина, а помагат на несъвършената човешка природа да възприеме с по-голяма яснота и лекота безсмъртните внушения на Божественото учение – това е единствено начинът то да стане достъпно за всички. Известно е, че духовно зрящите не се нуждаят от адаптация на Словото – те са съзрели да го приемат в чист вид. Но масата, обикновените люде, огромният процент от земните жители имат нужда от добре утъпкани пътища, с пределна видимост и права посока, за да се решат да поемат напред. И когато Учителите преценят, че някой бисер на Истината не ще може да заблести в пълната си красота пред масата от хора, ако бъде показан в действителния си вид, тогава те го обличат в чудната премяна на притчи, легенди, басни и приказки. И така Словото достига до сърцата и душите на всички.
към текста >>

50. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Трети установяват мистичните дълбини на личността му, но леността ги приковава към постелята на безхаберието и те предпочитат да останат, както и преди, в полусънното състояние на безразличие; както е известно, рано или късно то води до регрес и саморазрушение.
Способността му да се проявява във висшите си тела му открива пътя към най-светлите и извисени простори на невидимия свят, както и към мащабно съработничество с Космическия Разум. Този резултат от плодоносния обмен между Учителя и ученика е обрисуван от Учителя на Бялото братство в България, както следва: „И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика – неговото вечно жилище.“ Именно затова „... първото нещо, което трябва да направи Учителят, то е да разкрие на ученика духовния, невидим дотогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят.“ Когато сред хората се въплъти истински велик Учител на Божественото учение, той бива приет по различен начин от своите съвременници. Едни от тях не забелязват у него нищо необикновено. Други откриват духовния блясък на присъствието му, ала понеже са роби на страстите си, а неговият съвършено чист живот мълком ги изобличава, те започват да го ненавиждат и преследват. Трети установяват мистичните дълбини на личността му, но леността ги приковава към постелята на безхаберието и те предпочитат да останат, както и преди, в полусънното състояние на безразличие; както е известно, рано или късно то води до регрес и саморазрушение. Четвърти съзират светлината на Учителя и ръкопляскат на разноцветното ў излъчване. Ала те не успяват да я разберат до край и го възприемат преди всичко като магьосник, хипнотизатор или факир – в съответствие с научната си или умствена нагласа. И на пето място – едва малцина зрящи или проглеждащи оценяват обективно и по достойнство титаничната фигура на Учителя, започват сериозно да изучават неговото послание, поемат по неговите стъпки, култивират добродетели и постепенно израстват като ученици по духовния Път. Тогава и Учител, и ученик преживяват неповторима, разтърсваща из основи съществото им радост, породена от съединяването им в Божественото: „Когато ученикът се радва в Бога, тогава и Учителят се радва на ученика. Защото Учителят търси не своята слава, а Славата на Отца си.“
към текста >>

51. XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА - Константин Златев

– той успее да се промъкне през крепостните стени и се озове в жадуваната обител, то нейните вибрации или мигновено ще го унищожат, или, в най-добрия случай, ще го отхвърлят незабавно на дистанцията, съответстваща на различието между степените на чистота на тази небесна сфера и неговата лична.
Без нея никой няма да бъде допуснат в Царството Божие, т.е. в онази област на невидимия свят, където разумното същество да продължи своята еволюция, освободено от товара на въплъщенията в горнилото на материята. И тук не става дума за някаква прищявка на Твореца, а за обективно и напълно справедливо съответствие между вибрационната честота на извисените селения на Духа и собствената вибрационна честота на кандидата за преминаване в тях. Ако той не е постигнал необходимото хармонично съзвучие, самите закони на Космоса ще издигнат пред него непреодолима преграда, която ще остане възправена пред него до мига на неговото израстване до нужната духовно-нравствена висота. Ако все пак – хипотетично! – той успее да се промъкне през крепостните стени и се озове в жадуваната обител, то нейните вибрации или мигновено ще го унищожат, или, в най-добрия случай, ще го отхвърлят незабавно на дистанцията, съответстваща на различието между степените на чистота на тази небесна сфера и неговата лична. И никакви връзки, и никакви ходатайства не ще му помогнат да постигне желаното, докато той самият не го извоюва със собствени сили! Затова нека не се учудваме, че придобиването на чистота е едно от първите и най-важни изисквания към онези, които поемат по пътеката на окултното ученичество. В тази насока те имат един съвършен и вечен образец – най-великия измежду духовните Учители на човечеството, Христос. Българският Учител на Любовта Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно) свидетелства за този процес на вътрешна трансформация: „Първото нещо – трябва да започнете с чистотата. Както Христос е чист, така и ние можем да бъдем чисти.
към текста >>

52. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

И с трепет или безразличие, със смирение или бушуваща ярост очакваме развитието на събитията, на които не можем да повлияем.
Картина на съвършеното единство и хармония, в която ролята на познаващия – според сценария на всемирната драма – изпъква с кристална яснота. На езотеричен език този велик миг на самоосъществяване се нарича „просветление“. Твърде често – най-малкото, толкова често, че да се почувстваме уязвени по отношение на самоуважението си – застиваме в безпомощност пред дилемите на ежедневието или пред съдбоносни за решаване въпроси. Усещаме се така малки и нищожни пред непосилното бреме, с което ни натоварва съдбата, че ни иде да вием и да си скубем косите. Започваме да мислим, че всичко, с което сме се преборили до този момент, че целият изминат дотук път е бил безсмислен. И с трепет или безразличие, със смирение или бушуваща ярост очакваме развитието на събитията, на които не можем да повлияем. Все пак – има ли изход от ситуацията? Разбира се! Само че не го търсим там, където трябва. Търсим го отвън навътре, а правилната посока е точно обратната. Такъв е и съветът на Мировия Учител на България: „Човек трябва най-първо да разбере Бога в себе си.
към текста >>

53. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

Даже и намразилият живота го има – безразличието.
За богатите, а и за повечето бедни, парите са този идеал. За политика – властта, за бизнесмена – материалното благополучие, за монаха – общуването с Всевишния, за алтруиста – добруването на ближния, за егоиста – собственото задоволяване, за наркомана – дрогата, за картоиграча – хазартът, за пацифиста – мирът, за артиста – славата, за търсещия Истината – съвършенството. Всеки има своя идеал. И всеки го следва по свой собствен, неповторим начин. Дори и този, който не се замисля за идеала на своето земно съществуване, има такъв, макар и неосъзнат. Даже и намразилият живота го има – безразличието. Всеки от нас живее със своя идеал – нисък, среден или висок, нищожен или възвишен. „Разни хора – разни идеали! “ – възкликва класикът на българската литература Алеко Константинов (1863-1897), отишъл си от този свят едва на 34 години, в разцвета на творческите си сили. Кратък, ала наситен със смисъл живот, изживян според един висок идеал. Да търсиш смисъла на живота, означава да се стремиш към откриването на онзи висок идеал, който да го изпълни със съдържание.
към текста >>

54. ВЪЗПИТАНИЕ НА МИСЪЛТА. ЕМОЦИОНАЛНИ КАПАНИ - Павел Желязков

Тя е хилядократно по-финна, за да приеме с безразличие това елементарно и безапелационно третиране, т. е.
Когато я вкарваме във форма, създава напрежение и руши. Ако някой говори много, но несвързано, без да влага идея и смисъл в казаното, той изпразва неорганизирани мисловни форми от съдържанието им, освобождава се от напрежението в тях. Едва когато започне да пълни формите, т. е. да внася смисъл в тях, той се проявява като мислещо същество. Не е по вкуса на мисълта, нито е в природата й, да стои пасивна пред телевизионния екран, който облива човека с груби механични вълни. Тя е хилядократно по-финна, за да приеме с безразличие това елементарно и безапелационно третиране, т. е. влияние на чужд за нея морал. Ако телевизорът не се поддава на възпитание, т. е. ако е бездарен, упорит и нехаен, трябва ли да предоставим на него да учи и нас, и децата ни. Неговите методи и похвати за оказване на влияние имат чисто технически характер и не са в хармония с изискванията на човешката природа. Елементарна истина е, че влиянието възпитава: ако е добро в добрия смисъл, а пък ако е лошо в лошия.
към текста >>

55. КОНЦЕНТРАЦИЯ И ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА - Павел Желязков

Когато в едно общество царува вредното на здравия разум влияние, неясноти от смесване и размиване на понятия и идеи, е трудно да се направи различие на доброто от злото.
Според Учителя, когато християнството се отдалечило от оригиналния източник, много чужди елементи са навлезли в него. На това се дължат и днешните трудности това Божествено учение да се разбере и правилно да се приложи. Смесването на идеи от различно естество, на възвишените цели с личните амбиции и чувства, преследването на химерни идеали с груби средства предизвиква смут и дезориентация в човека, който търси своето спасение. Свободата например е едно вътрешно състояние на човешкия дух, което не зависи от случайни външни обстоятелства. Векове наред обаче хората се борят за своята свобода чрез прилагане на груба външна сила, пренебрегвайки истината по този въпрос. Когато в едно общество царува вредното на здравия разум влияние, неясноти от смесване и размиване на понятия и идеи, е трудно да се направи различие на доброто от злото. Във връзка с това Учителя казва: „Ако е имало държава в миналото, в която хората са живя ли идеално, това е египетската държава. Някои дават за пример индусите, но те не могат да се сравняват с египтяните. Ако е въпрос за истинска култура, такава са имали само египтяните в миналото. Ако биха могли на времето си да се запазят от чужди влияния, те и до днес щяха да задържат своята държава.
към текста >>

56. Божествената дистанция - Павел Желязков

В този случай обаче хванатият петел показал безразличие и упорито отхвърлял всички подканвания да се възползва от храната.
По време на един интересен разговор пред дома на брат Темелко, Учителя обърнал вниманието на присъстващите върху петела, който със самочувствието на стопанин и разпоредител на имота, кълвял зрънца на разумно разстояние от групата. Той стоял настрана като видна личност, изпълнен с добро самочувствие. Учителя казал на братята да му дадат царевични зърна. Гордият петел веднага се възползвал от предложената му гощавка и набързо изгълтал няколко апетитни зърна. После Учителя накарал да го хванат и отново да му предложат да хапне царевица, този път дори и по-щедро. В този случай обаче хванатият петел показал безразличие и упорито отхвърлял всички подканвания да се възползва от храната. Образът на този хванат петел е впечатляващ. Такова е положението и на човека, който е изгубил свободата си, попадайки под чужда власт и влияние, когато сетивата му, неговите чувства и умът му са подчинени на чужда воля. Като хванатия петел, и той ще остане безразличен към всички блага и възможности, които животът му предлага. Парите, властта, ласкателствата, плътските удоволствия и пр. са онази царевица, с която най-често подмамват хората, за да ги поставят в положението на хванатия петел.
към текста >>

57. Общуване с природата - Павел Желязков

Вместо това той виждал навсякъде около себе си нейното невъзмутимо спокойствие „нахалното" й безразличие.
Общуване с природата Природата е велик психотерапевт. Със своето непоколебимо спокойствие тя ни освобождава от нашите тревоги, от безпокойствата и стреса, от ежедневното напрежение и психическо натоварване. Като преживявал трагичните събития в Европа преди и по време на Втората световна война писателят Стефан Цвайг бил впечатлен от спокойствието на природата пред безумните актове на фанатизираните политици, които горели книги по площадите и преследвали слаби и беззащитни хора. Този чувствителен човек бил до такава степен поразен от абсурдността на насилието около него, че очаквал природата да реагира незабавно и строго да раздаде правосъдие. Вместо това той виждал навсякъде около себе си нейното невъзмутимо спокойствие „нахалното" й безразличие. От словото на Учителя знаем, че всъщност нищо не убягва от зоркото око на природата, че тя регистрира и най-малките жестове, и най-невинните прояви на хората. Но съществата, които й служат, са спокойни, защото знаят, че всичко, което се случва, ще се превърне в добро и работят това да стане по най-добрия начин. Учителя казва: „Всички движения на ученика трябва да бъдат волеви и съзнателни. Ученикът не трябва да прави нито едно несъзнателно движение, защото те са под влияние на изостаналите духове."
към текста >>

58. Връзките между хората - Николай Дойнов (1904 - 1997)

една привлекателност между тях, докато при други липсват отношения и се изразяват с безразличие, а често пъти даже с една неохота при среща с тях.
ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ ХОРАТА Известно е, че между двама души или група от хора могат да съществуват добри, приятни, дружески, мили, симпатични чувства и връзки, т.е. една привлекателност между тях, докато при други липсват отношения и се изразяват с безразличие, а често пъти даже с една неохота при среща с тях. Това, както в единия, така и в другия случай, не може да се приеме като случайно явление. Има обяснение, което трябва да се търси и разбира. За пояснение ще взема следния пример: ако два камертона вибрират на една и съща височина, то при контакт на техните вибрации ще имаме засилване на звука. И между хората има същият ефект. В Звездното тяло на човека Слънцето, Луната и Планетите вибрират всеки със своите качества и дължина на вълната.
към текста >>

Ако между техните Слънца, Луни и Планетите няма такива ъглови разстояния, то и връзки между тези хора не може да има, а само безразличие в техните отношения.
Когато между двама души или група хора има контактност между техните Слънца, Луни, Венери и Нептуни, то между тях възникват добри чувства на привлекателност, симпатия, любов. Ако тази контактност е между техните Меркурий, Сатурн, Уран, то ще имаме връзка на интелектуална основа, добро разискване върху научни въпроси. Ако е между Марс и Плутон, ще имаме контактност и разискване по спорни въпроси. Ако е между Юпитер и Плутон, връзката ще бъде на стопанска основа, за придобиване на материални ценности. Всички тези контакти са налице, когато членовете от Слънчевото семейство между двамата са в съвпад, 30, 60, 72, 120, 150 градуса. Ако между техните Слънца, Луни и Планетите няма такива ъглови разстояния, то и връзки между тези хора не може да има, а само безразличие в техните отношения. Ако пък ъгловите разстояния са неблагоприятни - 45,90,135,180 градуса, то между тези хора може да има връзки, но те ще бъдат дразнещи и неприятни.
към текста >>

59. Главата и лицето като израз на човешката природа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И тази разлика съответствува на различието в способностите на хората.
То прониква навсякъде над бялото вещество с еднаква дебелина. Установено е, че сивото вещество е главният фактор в психологичната изява на човека. Колкото повече дипли има, колкото мозъкът е по-набразден, толкова мозъчната дейност в даден човек е по - богата и интензивна. Колкото отиваме по-надолу в редицата на живите същества, толкова и гънките намаляват, докато те напълно изчезват в по-елементарните представители. При отделните хора гънките на мозъка, макар и наредени по един общ план, по брой, дълбочина и по качество на сивото вещество са коренно различни. И тази разлика съответствува на различието в способностите на хората. От факта, че по-голямата интелигентност се среща там, където сивото вещество е повече, се вади заключение, че то е могъщият проводник за по-пълното и богато възприемане на силовите течения от членовете на Слънчевото семейство. Черепът, в който е затворен мозъкът, се приспособява към развитието му от детинство до зряла възраст. И когато човек остарее и мозъчната му дейност отслабне, то и черепът съответно намалява. Мозъкът, който контролира всички процеси в тялото и е център на всички усещания, не притежава сетивност. Кръвоносната система на мозъка е много сложна и приспособена да му доставя голямо количество кръв.
към текста >>

А това създава различието между хората.
Ако черепът на едно дете бързо се втвърди, то това говори, че то е с посредствени качества, изобщо със слаба интелигентност. Всеки един член от Слънчевото семейство, всяка Планета, както вече отбелязахме, създава и оформя центрове в дадена област на мозъка. Задачата на Слънцето обаче е по-специална. Със своето въздействие то бавно, но сигурно организира и облагородява Звездното тяло на човека, а оттам и мозъчните центрове, които са създадени. Макар че дадените центрове в различните хора съществуват, то тяхното качество и проява се определят от това, доколко Слънчевите течения са ги организирали и облагородили в течение на многото прераждания. А това създава различието между хората. Звездното тяло на човек подлежи на еволюция. Според това, докъде е стигнал този процес, се определя и човешката интелигентност. И колкото този процес е по-напреднал в своя еволюционен път, толкова по-добре и по-пълно се възприемат силовите течения от Звездния мир и оттам по-добре се създават и оформят мозъчните клетки, мозъчните центрове, целият мозък, което пък създава и по- правилното и по-добре оформено тяло по отношение на всички негови органи и външни форми. Доколко това организиране и облагородява не е постигнато, ще ни покажат тези именно външни форми, но най-вече тези на ръцете, лицето и главата, защото те притежават най-много нервни окончания, които със своята дейност определят техните форми. Всеки мозъчен център, освен да наляга и раздува своята област на черепа, за което вече отбелязахме, има и способността да изтънява костта на черепа, която се намира под него.
към текста >>

60. Органическото развитие на главата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Планетата Уран има едно рязко изразено различие по отношение на другите Планети от Слънчевото семейство.
Този център е създаден и оформен от силовите течения на Луната и Сатурн. Той има за задача да предпазва от прибързани решения, да взема под внимание и пресмята възможните случаи, които биха го поставили при неблагоприятни условия в живота,за да ги избегне или превъзмогне. Такива хора са малко затворени, не обичат да споделят с други онова, което ги вълнува. Повечето от нашите злочестини ни сполетяват поради липса на предпазливост. Този орган е вездесъщият за нас наставник, които ни шепне: „Внимавай, постъпвай предпазливо!" Малко пред центъра на благоговението - там, където свършва косата в предната част на главата, непосредствено над центровете на разсъдъка, определени от точка 4 на отсечката А-4 във фигура 25, се намират мозъчните центрове, създадени и оформени от планетата УРАН (фиг. 31). Планетата Уран има едно рязко изразено различие по отношение на другите Планети от Слънчевото семейство. Докато другите Планети имат оси на въртене, повече или по-малко наклонени по отношение плоскостта на тяхната орбита (като само при Юпитер тази ос е почти перпендикулярна към тази плоскост), то при Уран оста на въртене е не само легнала в тази плоскост, но и нещо повече - сключва осем градуса в повече с нея. Това определя неговото обратно въртене по тази ос. Тази именно особеност създава и оформя в един добре организиран в интелектуално отношение човек център, способен да намира бързо истински и оригинални разрешения на всички въпроси, които го вълнуват, и на всяка задача, пред която е изправен. Такива хора, когато трябва да разрешават някоя задача, намират начин и метод за нейното разрешаване по един нов, оригинален път, като не прибягват до общоприетото при такива случаи. Те са рационализаторите, гениалните хора, хората, които са способни да влязат в контакт с Идейния свят - светът, поднасящ винаги новото.
към текста >>

61. Пръв контакт и жестове - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Твърде лекото и слабо ръкостискане показва безхарактерност и безразличие към околните.
ПРЪВ КОНТАКТ И ЖЕСТОВЕ Още първият контакт с човека, на когото ще гледаме ръката, самото ръкостискане ще ни даде някакви данни за него. Хубавото ръкостискане не е твърде силно, но не и твърде слабо, и ако го приемем като приятно, то човекът пред нас е искрен, естествен, непринуден, без скрити мисли и идеи. Твърде силното ръкостискане е характерно за хората, които искат да ни направят впечатление. Това показва също силно изразена емоционална природа. Твърде лекото и слабо ръкостискане показва безхарактерност и безразличие към околните. Ръкуване само с крайчеца на пръстите означава гордост, високомерие, небрежност и разпуснатост, а също и неуважение. Продължително ръкостискане при ръкуване, показва несдържана проява на чувствата или излишна сърдечност, която може да бъде и неискрена. Настроението в даден момент много често оказва влияние при самото ръкуване, затова трябва да се вземе под внимание в какъв момент се прави то. Когато човек говори и жестикулира с ръце, трябва да се обърне внимание коя страна на ръката си най-често обръща към слушателите си. Колкото по-често показва дланта си, толкова той е по-откровен, по-достъпен за разбиране.
към текста >>

62. Допълнителни данни за ръцете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той гледа и преживява всичко с едно безразличие, без то да се отрази по-дълбоко в него.
Науката за ръцете притежава цялата възможност да ни запознае с природата на човека в един по-дълбок и разширен смисъл. Връзките между хората (браковете) в повечето случаи са нещастни най- вече поради това, че късно излизат наяве много признаци и особености, които преди това не са били подозирани. Има ръце, по които не може много да се каже. Това е така, защото този човек е само материя и интелект. Емоционалната му природа - възбудимостта в него е много слаба. Той гледа и преживява всичко с едно безразличие, без то да се отрази по-дълбоко в него. Естеството на работата при даден човек не може да промени линиите на ръцете и формите по нея. Това не могат да сторят каквито и да било занятия или професии. Ако един човек с духовна и умствена работа по стечение на обстоятелствата е задължен да работи известно време по-груба физическа работа, то линиите на ръцете и формите по тях съвсем няма да се изгубят и променят. Само някои от тях - най-фините, могат да се скрият, защото с грубата работа кожата на дланите позадебелява, а от друга страна, чрез по-тежкото физическо напрежение и душевни вълнения могат малко да избледнеят. Когато човек е принуден да взема някакво решение, да започне някаква работа, да приема или не дадените му условия, той притежава воля да избира - да приеме или не.
към текста >>

63. Ръката в детайли - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Студените ръце са признак на външно безразличие, студенина и хлад в отношенията и обноските към хората.
Ако пък не са толкова сухи, имаме липса на интерес към материалното и към физическата работа. Имат слабо и деликатно здраве, липса на апетит. Топлите ръце са признак на жизнерадост, сърдечност, но и сприхавост. Хора с такива ръце винаги с жар се залавят за работа. Те са словоохотливи и сърдечни. Студените ръце са признак на външно безразличие, студенина и хлад в отношенията и обноските към хората. Те показват и едно по-сериозно отношение към всяка работа. Потните ръце показват свенливост, но често и сърдечни заболявания. Сухите ръце са признак на сухота в обноските към хората. По китката на ръката можем да съдим за произхода на човека - за неговите прадеди. Ако китката на ръката е особено тънка и нежна, това показва, че прадедите на този човек не са се занимавали с физическа работа и са били някакви аристократи.
към текста >>

64. Пръстите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Такива пръста са характерни за хора, у които преобладават душевните подтици - религиозност и идеализъм, безразличие към материалното.
В практичния живот техните възгледи са верни, защото отсъждат предимно по вдъхновение. Говорят и питат кратко и определено. Дългите гладки конични пръсти се увличат в подробности до най-големи дребнавости. Обичат да обясняват и да говорят подробно за всичко и често преувеличено за видяното и преживяното, като понякога като понякога заблуждават и лъжат, особено когато пръстите им са по-заострени. Съществуват пръсти, при които не целият пръст, а само първата (нокътната) фаланга има конична заостреност. Такива пръста са характерни за хора, у които преобладават душевните подтици - религиозност и идеализъм, безразличие към материалното. Това преобладаване на душевните подтици лесно довежда до ефекти, изразени в гласа и жестовете. Такива пръсти говорят също и за фанатизъм. Дълги, гладки, стройни и кръгли пръсти показват артистичност, любов към подробностите и известна духовитост. Квадратните гладки пръсти показват стремеж към порядък, прямота и често изпадане в мания. Хора с такива пръсти спазват приетите задължения, организацията и симетрията, проявяват склонност към нравствените, политическите и социални науки.
към текста >>

65. Хълмът на Сатурн – този под средния пръст от вътрешната страна на ръката - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако хълмът на Сатурн е голям и груб, върху примитивна ръка ще имаме липса на усет към възвишеното, недоволство, мърморене, песимизъм, омраза към хората, безразличие, празен живот, съмнение, отмъстителност, глупост, прикритост, ревност, скъперничество.
ХЪЛМЪТ НА САТУРН - ТОЗИ ПОД СРЕДНИЯ ПРЪСТ, ОТ ВЪТРЕШНАТА СТРАНА НА РЪКАТА Ако е добре развит и с линии дава почтените, добри качества на Сатурновото влияние: разсъдливост на здравомислещ човек, обичащ самотата и сериозното отношение към всичко, доброто изпълнение на всяка задача, обич и разположение към всяка работа, изискваща сериозни напрежения и отговорност, самоувереност и самоконтрол, предпазливост, наблюдателност, твърдост, пресметливост. Всичко е налице, ако линиите са вертикални. Ако линиите са напречни, ще имаме мъчнотии и спънки. Ако хълмът на Сатурн е голям и груб, върху примитивна ръка ще имаме липса на усет към възвишеното, недоволство, мърморене, песимизъм, омраза към хората, безразличие, празен живот, съмнение, отмъстителност, глупост, прикритост, ревност, скъперничество. Когато Сатурновият хълм е гладък и плосък, показва живот без особени прояви. Пръстен върху хълма на Сатурн показва затруднения по всички направления и в много силна форма. Знаци: тъмна точка върху този хълм е признак на неблагоприятни събития. Кръг - печалба чрез минерали и руди. Кръст - голяма опасност поради невнимание, произтичаща от превозно средство.
към текста >>

66. Спектри - Георги Радев (1900–1940)

Затова имаме различие само в обектите и посоката на стремежа, а не по същина.
Едно време те очакваха „второто пришествие“ — да се свърши „тоя грешен свят“, а сега очакват „социалната революция“, която да събори „тоя строй“. Едно време очакваха в деня на страшния съд да бъдат отлъчени кози от овци, сиреч грешни от праведни, а сега очакват да бъдат отлъчени грешните, сиреч „буржуата“ от праведните, сиреч „пролетариите“, та да се осъществи „царството божие“ на земята, сиреч „диктатурата на пролетариата“. Едно време очакваха спасител, месия, който да избави душите им от робството на греха, а сега очакват да бъдат спасени от политическата и социална криза, от „силната личност“, водача. Между тия два вида верующи, дълбоко погледнато, като се сведат нещата към тяхната психологична основа, всъщност няма съществена разлика. Те имат в основата си една и съща идея, един и същ стремеж, само че този стремеж, изхождайки от един и същ източник в съзнанието, се поляризира в две различни плоскости. Затова имаме различие само в обектите и посоката на стремежа, а не по същина. В края на една епоха и в началото на друга, действително настъпва едно „пришествие“, слиза една велика вълна, едно могъщо космическо течение, „отгоре-надолу“, което неумолимо и неизбежно произвежда мощни реакции в живота. То веднага поляризира хората: наляво или надясно, наляво-надолу и наляво-нагоре, или надясно-надолу и надясно-нагоре. Ако проследим съвременния живот във всичките му прояви, тутакси ще открием тези два полюса с двете им направления: възходящо и низходящо. Знам, че на верующите от социалната категория няма да им хареса туй разглеждане на нещата. Не бива и да им хареса.
към текста >>

67. Превъзмогване на автоматичното - Георги Радев (1900–1940)

Водата, запример, която е едно от най-великите блага на земята, той е превърнал - в научните си представи - в едно жалко химично съединение на водород и кислород, а в практичния живот, той се ползува от нея едва ли не с цинично безразличие, като неограничен и безогледен господар.
Всичко онова, от което хората се ползуват автоматично, посредством ограничени в своите възможности апарати, лека полека се механизира, умъртвява. Такъв механизиран и безжизнен е светът на съвременните материалисти. За тях всичко е механизъм - мъртъв, бездушен. Дори и човекът е превърнат в психофизичен автомат. Ето защо, днешният човек не цени нищо според собствената му стойност - ни дивно устроеното си тяло с неговите могъщи, скрити възможности, ни околната природа, от която черпи всички блага. Водата, запример, която е едно от най-великите блага на земята, той е превърнал - в научните си представи - в едно жалко химично съединение на водород и кислород, а в практичния живот, той се ползува от нея едва ли не с цинично безразличие, като неограничен и безогледен господар. Но затова пък и тя не му разкрива магичните сили, които се таят в нея Съвременният човек също тъй несъзнателно диша и въздуха - извор на жизнен елексир за неговото съществувание - ала не познава същинската му цена. Така е и със светлината, с растенията, минералите, от които той се ползува като с бездушни предмети, по отъпканите пътища на навика. Наистина, Живата Природа припомня понякога на човека великата ценност на "обикновените неща". Вижте човека, кога се разболее. Лишен от възможността да се движи, прикован на легло, той ясно съзнава, какво ценно нещо е изгубил преди всичко - способността да ходи! Ако го боли око, ухо, стомах, ако го боли ръка, крак, ако са заболели дробовете му, та не може свободно да диша, той съзнава ясно тогава, от какво велико благо е лишен.
към текста >>

Това е един естествен път, по който човек се освобождава от своето старческо безразличие, от своя механичен автоматизъм.
При тях човек е лишен от някакво благо - той скърби за нещо, което е изгубил. В съзнанието му отново изпъква неговата ценност. И когато пак го придобие - той вкусва от това благо с едно ново, свежо чувство и го оценява. Човек се подмладява само чрез страданието, което му се налага по необходимост отвън, или чрез подвига, с който той сам драговолно се нагърбва. Този подвиг в духовния живот го наричат жертва. Това е един естествен път, по който човек се освобождава от своето старческо безразличие, от своя механичен автоматизъм. Един естествен път, по който човек идва отново до вътрешната стойност на обикновените привидно неща. Велико изкуство е човек да знае да гледа и да вижда - да си служи с очите! Велико изкуство е човек да слуша и да чува. Велико изкуство е да работи с ръцете си! Велико изкуство е да диша! Велико изкуство е да ходи. Зад всичките тия процеси се крие една дълга история, записана в летописите на космоса и в самите органи на човешкото тяло. Зад всичките тия действия работят магични сили, на които човек отново става господар, след като превъзмогне автоматизма на тяхното извършване и ги обхване в сферата на своята разумна воля.
към текста >>

68. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Защото тя лежи в основата на всички религиозни учения като съкровено тяхно съдържание, въпреки привидното различие на формите.
Ние ги наричаме Великото Всемирно Братство.3) Всъщност, тази абсолютна наука, проверявана откак свят светува от цели поколения ученици, от цяла една безкрайна низа. от адепти-ясновидци, не е окултна, скрита, освен за ония хора, които разполагат с ограничени възможности и средства за познание. За адептите, сиреч ония високо и тънко организирани човеци, които са осъвършенствували както физичния си, така и духовния си организъм, и които нямат нищо общо нито с пещерните аскети, нито с религиозните мечтатели и изстъпленици, нито с вълшебниците и факирите, защото са разумни органи на живата природа, истините на тази наука съвсем не са „окултни“ сиреч скрити, а явни. Пътем ще помена, че част от науката на тия именно Велики Бели Братя, духовните водители на целокупната еволюция, е пръсната, —поне онова, което е могло да се каже, къде пряко, къде най-често под булото на символиката, в различни книги: херметични, окултни, теософски (тия термини не са идентични, макар несведущите да ги смесват), в книгите на алхимици, кабалисти, мистици, произхождащи от най-различни школи и тайни братства. А също така и в свещените писания на всички народи и раси. Защото тя лежи в основата на всички религиозни учения като съкровено тяхно съдържание, въпреки привидното различие на формите. Това съдържание не изчезва дори и когато формите на външния религиозен култ, в които се облича едно учение, приспособени за дадена епоха, се втвърдят от артериосклерозата на догмите и в тях започнат да се развиват микробите на религиозните суеверия. Духът на човека вечно е превъзмогвал и вечно ще превъзмогва формите, в които временно се разраства, в своето разширително и вечно възходящо движение. След като нахвърлих най-едрите линии на съвременните познания за слънцето, така както те се очертават днес, и набелязах посоката, към която неизбежно се стремят научните изводи, аз ще премина към разглеждане живите сили на слънцето и тяхното използуване във всекидневния живот. Думата ми не е за домогването на някои учени да впрегнат енергията на слънцето за практичните цели на живота, както е впрегнато електричеството и парата, макар тази замисъл да не е неосъществима. Но тая задача ни разкрива по-далечни перспективи, които ни водят дори в смътното още за съвременния човек царство на новата култура, културата на шестата раса.
към текста >>

69. Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [ар. Септември] - Георги Христов

Различието се състои в това: ще мислим за Любовта в Божествения свят.
Съвета на ангелите. III. Закон на Надеждата. Съвет на человеците. Сега този кръг ще образува съвета на человеците. Ще започнем с Надеждата. Различието се състои в това: ще мислим за Любовта в Божествения свят. Ако не - ще слезем в света на Надеждата. Любовта на земята не съществува, тук тя се представлява от Надеждата. Любовта се проявява във вярата, вярата - в надеждата. Любовта, за да дойде на земята, минава през вярата. И надеждата, за да влезе в любовта, минава през вярата.
към текста >>

70. 31 август [сряда] 1921 год. - Търново - Георги Христов

Неуспехът на нещата се състои в различието на стремежа в хората.
Братството е в клоните. Корените трябва да черпят сокове от почвата (от Света). Когато една вълна се блъска в една стена, стената не трябва да се сърди - не трябва да се смущава, а трябва да бъде непроницаема и да отстоява в изпитанията. Най-големите стълкновения са на физическия и умствения светове - те трябва да се премахнат. Опитът се състои в следующото: от София например ще изпратим една или две сестри в някой град, да видим ще ли внесат хармония със своето присъствие или не. Неуспехът на нещата се състои в различието на стремежа в хората. Горницата (Светая Светих) не се отваря тази година, за да се отвори отвътре - в стаичката е външната страна. Тая година Духът работи повече отвътре, колкото отвън. Трябва да се постараем сами да си разясним устройството на Светая Светих. Който е влязъл в тоя път, трябват му силна воля и смелост. Първото нещо - тия 10 души да образуват хармонията.
към текста >>

71. 5. Синархия на практика - Георги Христов

Това значи, че не може да има различие или предпочитане в правата и задълженията на отделните народи помежду им.
Това е едно рудиментарно90 начало на по-висшата синархическа форма на управление на човечеството. Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни отношения. Съвременните политически и митнически граници, първите неестествени от национално гледище, вторите излишни, трябва да изчезнат. Човечеството е един по-висш социален организъм. Христовият принцип е: „Всички хора са братя“. Това значи, че не може да има различие или предпочитане в правата и задълженията на отделните народи помежду им. Всеки народ, като физическо колективно тяло, живее в един кът на земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония на другите народи. Човечеството, следователно е един грамаден физически и духовен организъм, животът на който е подчинен на едни и същи закони. Благоденствието и радостите на един народ се отразяват на другите, както и злата участ и страданията са взаимни. Няма народ, който да не изпитва успеха или нещастието на другите народи. Всички са свързани в една жива верига и се движат в един магнетически кръг.
към текста >>

72. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Първото основно различие в сравнение със словото наРудолф Щайнер, което вероятно ще направи впечатление на антропософския изследовател, е фактът, че Словото на Учителя Беинса Дуно има преди всичко езотерико-християнски морален акцент и едва на втори план окултно-гносеологична същност.
Първата категория са последователи и слушатели, които тепърва се запознават с окултните принципи на езотеричното християнство; словото, предназначено за тях, се предоставя във форма на неделни беседи, на които е можел да присъства всеки. От друга страна, школските лекции, изнесени пред класовете на Окултната школа, основана от Учителя Беинса Дуно, са от коренно различен характер и са предназначени за верни (в езотерико-християнския школски смисъл) ученици специално призвани от Учителя Петър Дънов. В най-вътрешното ниво на Школата протичат съкровени езотерични явления и взаимоотношения с най-напредналите ученици, които практически се явяват преки съработници и сътрудници на работещия Велик Учител на Доброто95. Но това е само един вид структурен разрез наЕзотеричната школа, основана от Учителя Беинса Дуно. Самото негово Слово има специфични характеристики и към него трябва да се подходи по особен начин. Първото основно различие в сравнение със словото наРудолф Щайнер, което вероятно ще направи впечатление на антропософския изследовател, е фактът, че Словото на Учителя Беинса Дуно има преди всичко езотерико-християнски морален акцент и едва на втори план окултно-гносеологична същност. Ето защо всеки антропософ, който започва да изследва Словото на Учителя Беинса Дуно, трябва да се настрои по различен начин към него и преди всичко да подходи напълно непредубедено и с чисто сърце. Това е естествено правило, произлизащо от принципите на т.нар. крос-културни изследвания. Учителя Беинса Дуно използва различен метод, който изявява и втъкава в своето Слово, спрямо метода, използван от Рудолф Щайнер, разгърнат в неговите книги и лекции. Ако методът, използван от Рудолф Щайнер, може да се нарече описателно-съпреживяващ и цели да импрегнира Михаеличните живи идеи в мисловния микрокосмос на духовния изследовател, то методът, който използва Учителя Беинса Дуно в своето Слово, може да се нарече метод на синтез на най-широк спектър от преживявания в единната тъкан на Христос-съзнанието.
към текста >>

НАГОРЕ

0.25297403335571