Търсене в текстове за 'Различие'

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Аз казвах къде е различието на песента в "синята книжка" - изданието на Кирил Икономов - като наблягах на това и доказвах къде е различието: дали в мелодията или в текста.
Забележете това - с протокол! При приемането на песните, много от тях се коригираха от самата комисия. Как ставаше това ли? Много просто. Разглеждаше се всяка песен. Аз казвах къде е различието на песента в "синята книжка" - изданието на Кирил Икономов - като наблягах на това и доказвах къде е различието: дали в мелодията или в текста. За доказателство представях към всяка една песен оригинала, взет като лист от папката или от тетрадката. Забележете, че вече никой не възразяваше срещу оригинала, сверяваха песните на Кирил с оригинала и след като изслушваха от мен обяснението, обръщаха се към Кирил и той отстъпваше. Да, той отстъпваше, нямаше какво да прави. Не можеше да упорствува срещу оригинала, макар че в комисията влизаха негови верни приятели. Но когато дойде време да се определят дали да застанат зад Словото на Учителя и зад оригинала - те не поискаха да правят хатър на никого, макар индивидуално всеки един от тях да симпатизираше на Кирил повече, отколкото на мен и всеки един от тях да искаше вътрешно в себе си да ни бъдат разменени местата.
към текста >>

2. 5_27 Изгревът и Бялото Братство

Който има това знание прави различие.
Това Цяло е Бялото Братство! Учениците на Бялото Братство Ние познаваме учениците на Бялото Братство всред всички народи, сред всички обществени слоеве. Има признаци, има мерки на ученика. Челото, после очите, ушите. Има признаци, има пропорции, има музикалност във формите. Който има това знание прави различие. Синовете Божии имат звезда на челото си. Зад временното, което виждаме, има нещо вечно, което не виждаме. След време, когато временното премине, Вечното ще създаде пак нови форми, по-съвършени от първите. Има закони за това, има закони, които определят времето. Живей с Вечното, а не с временното!
към текста >>

3. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

Но има, разбира се, някакво музикално различие, когато тази възприета от човека песен трябва да се предаде, изпее и изсвири - да излезе вън от него.
А тук тези приятели са караха дали да бъде с коронка или с точка нотата. От това, което чух и видях, разбрах, че въпросът не е толкова съществен. Аз съм присъствувала когато Учителят сваляше и създаваше песните. И всеки, който го е схванал, така го предава, както са възприели неговите сетива. Едното и другото са от еднакво значение като възприятия. Но има, разбира се, някакво музикално различие, когато тази възприета от човека песен трябва да се предаде, изпее и изсвири - да излезе вън от него. Когато е. в него, когато е в нас, няма никакво различие, защото всеки възприема по начин, по който неговите сетива възприемат. Единствено човешката душа възприема точно нещата. Но тук не говорим за човешки души, а за човешки личности, по-малко или повече музикално подготвени, със съответни дарби и способности да възпроизведат това, което са възприели като песен. И от там идваше различието!
към текста >>

в него, когато е в нас, няма никакво различие, защото всеки възприема по начин, по който неговите сетива възприемат.
Аз съм присъствувала когато Учителят сваляше и създаваше песните. И всеки, който го е схванал, така го предава, както са възприели неговите сетива. Едното и другото са от еднакво значение като възприятия. Но има, разбира се, някакво музикално различие, когато тази възприета от човека песен трябва да се предаде, изпее и изсвири - да излезе вън от него. Когато е. в него, когато е в нас, няма никакво различие, защото всеки възприема по начин, по който неговите сетива възприемат. Единствено човешката душа възприема точно нещата. Но тук не говорим за човешки души, а за човешки личности, по-малко или повече музикално подготвени, със съответни дарби и способности да възпроизведат това, което са възприели като песен. И от там идваше различието! Защото нашите музиканти не бяха на такова високо ниво, че да бъдат безпогрешни! Видях много амбиция във всички и съм била огорчена.
към текста >>

И от там идваше различието!
Но има, разбира се, някакво музикално различие, когато тази възприета от човека песен трябва да се предаде, изпее и изсвири - да излезе вън от него. Когато е. в него, когато е в нас, няма никакво различие, защото всеки възприема по начин, по който неговите сетива възприемат. Единствено човешката душа възприема точно нещата. Но тук не говорим за човешки души, а за човешки личности, по-малко или повече музикално подготвени, със съответни дарби и способности да възпроизведат това, което са възприели като песен. И от там идваше различието! Защото нашите музиканти не бяха на такова високо ниво, че да бъдат безпогрешни! Видях много амбиция във всички и съм била огорчена. Най-големите битки между музикантите бяха при издаването песните на Учителя. Това бяха жестоки и безпощадни битки и много от музикантите изгоряха. Каквото стана, каквито кавги се получиха в Просветния съвет при издаването на книгата "Учителят", стократно по-обхватни и по-мащабни бяха борбите след излизането на второто издание на "Песни от Учителя" на Мария Тодорова.
към текста >>

Когато имаше различие, Учителят оставяше песните така, както музикантите ги бяха записали.
Необходимо е специално проучване на тази епоха. Защото има опасност и следващите поколения да минат по същия път. Учителят даваше песента. Тя се записваше от няколко музиканти. При записа се явяваха различия, които се дължаха на различното умение и мнение на музикантите. Когато имаше различие, Учителят оставяше песните така, както музикантите ги бяха записали. Оставяше ги да се проявят такива, каквито са. И чак когато се виждаха различията и ако те имаха доброто желание да попитат Учителя, тогава Той даваше Своя съвет, който удовлетворяваше различните становища и обединяваше всички. Но те не направиха това, а се хванаха за гушите! Когато ние стенографирахме, между трите стенографки нямаше спор, макар че имаше поводи. Ние стенографирахме и дешифрирахме беседите.
към текста >>

4. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

" По-добре двама в Дух, отколкото мнозинство в различие!
Ще имат светлината, която ще получат в съзнанието си от идеята от Словото на Учителя, която ще реализират. Имат ли хармонично състояние в умовете си, те ще създадат и благородни чувства в сърцата си. Защото всеки един от тях ще иска да изпълнява Божията Воля. Значи те ще бъдат подчинени на Духа. Дори впоследствие, когато сме говорили с приятели по този въпрос, аз винаги съм казвала: "Нас може да ни организира само Духът! " По-добре двама в Дух, отколкото мнозинство в различие! Това е закон в Школата. Разбрахте ли сега какво означава всичко това? Ако нямаш вътрешна организация в себе си и хармонично състояние и отношение на твоите мисли, на твоите чувства и постъпки, ти не можеш да търсиш и да искаш да се вместиш в една хармонична обстановка с онези, Които са около теб и те заобикалят. Няма ли у теб вътрешна организация и хармонично състояние на твоите мисли, чувства и постъпки, ти не можеш да създадеш хармонично отношение с другите около теб. Това е закон на Школата.
към текста >>

5. 06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ

Вергилий Кръстев

По-добре двама в Дух, отколкото мнозинство в различие!
Намери я, поздрави я и я разцелува. Виолета беше зашеметена както от самото представление, така и от това, че Любка Хаджиева бе единствената от 500-те души зрители, която дойде и я поздрави. Други не дойдоха. Пита ме: „Такива ли са всичките? " Отговарям: „Такъв е окултният закон. По-добре двама в Дух, отколкото мнозинство в различие! " Тя се успокои. Беше усетила, видяла какво значи ЕДИНЕНИЕ НА ДУХА. Ние бяхме двама с нея, които още от самото начало, а и чрез нея се определиха пет точки, които се реализираха. Тя беше дошла първа от всички участници на концерта и си тръгна последна. Това беше човек с Дух.
към текста >>

6. 6.57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания.
Този разговор, който слушах с непресъхващи сълзи, не желая с никого да споделя на земята. Той ще остане само в моята светая светих, където цари великото Космично безмълвие, или великата тайна на човешката душа и човешкия дух. Той се отнасяше за живота и за Неговото заминаване. Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят.
към текста >>

В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания.
Този разговор, който слушах с непресъхващи сълзи, не желая с никого да споделя на земята. Той ще остане само в моята светая светих, където цари великото Космично безмълвие, или великата тайна на човешката душа и човешкия дух. Той се отнасяше за живота и за Неговото заминаване. Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят.
към текста >>

7. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Различието при печата на беседите се дължи на това, че нямаше подготвени хора.
Във въпросния съвет взимаха участие и брат Боев и брат Борис Николов. Аз се отнасях твърде критично към дейността на този съвет, както и към неговия състав, който не обещаваше някакви големи резултати по отношение разпространението на учението. Отначало беседите се издаваха на много места. Отначало онези, които бяха заангажирани с печата гледаха своите материални интереси и изгода и после Учителят ги отстрани. Такъв беше примерът с Лазар Котев. Различието при печата на беседите се дължи на това, че нямаше подготвени хора. Аз бях направил следния опит. Аз бях подвързал беседите така, по три тома -сряда, петък и неделя, както са изнасяни по дати и години. По този начин може да се види през една седмица какво Учителят е говорил. Да се види как слиза Духа чрез Словото и се проявява в една седмица, т.е. в сряда, петък и неделя.
към текста >>

8. 6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Трябва да се прави различие между личността на един Учител и онова Космично начало, и онзи Световен дух, който се проявява чрез Учителя.
Те тук се срещнаха с Учителя, направиха личен контакт с него и получиха озарение за Истината. Като се върнаха във Франция, напуснаха средата на Михаил и едничка остана само Стела. После там дойдоха други хора, които боготворяха вече Михаил. Във вестник „Братство" тук бяха поместени речите на французите. В техните очи Учителят бе един проповедник. Трябва да се прави различие между личността на един Учител и онова Космично начало, и онзи Световен дух, който се проявява чрез Учителя. Те се кланят на личността. Не търсят в него Божественото и Космическия дух, който пребивава в това лице, а търсят идола, на който да се кланят. Ето така бяха нещата тогава, такива са и днес. А Духът на Истината съществува вечно. През 1939 г.
към текста >>

9. 7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

За нас Извора, великият първоначален извор е един и същ, действията са хармонирани, допълващи се и целесъобразни и за това не може и дума да става за каквото и да е противопоставяне, съперничество и принципално различие.
Наистина, това което Учителят Мория дава чрез някои синове и дъщери на руския народ не е определено само за него, то не се задържа, а се разпространява навред, където има условия, но все пак явно е, че главните усилия са насочени натам, към „Народа Богоносец" и главните роли се играят от неговите деца. За нас последователите на Всемирното Братство в България факта, че още един Велик Учител е натоварен от Божествената йерархия да се грижи за правилното провеждане в живота мисията на Славянството, да вдъхновява и изгражда, да помага и напътва обикновените работници в гигантската дейност за Новото, не може да бъде освен извор за гореща, искрена радост. „За нас това не са две различни неща. За нас това не са две различни движения." „За нас тези две движения са едно и също нещо. За нас това е едно и също единно движение. За нас Извора, великият първоначален извор е един и същ, действията са хармонирани, допълващи се и целесъобразни и за това не може и дума да става за каквото и да е противопоставяне, съперничество и принципално различие. Нека очистим съзнанието си от тия нисши, земни човешки представи и стремежи." „Не се съмняваме, че в тях всеки добросъвестен читател ще открие веднага връзката, единството, едноцелността и единният произход с това, което той знае да се дава тук в България. А от това става ясно като бял ден, че тук имаме работа с две различни части от Великата Армия на Светлината..." Ето от тук и от тази година 1935,3 януари идеите на Мория навлизат в Братството, първо чрез Сава Калименов чрез в-к „Братство", след това чрез издадената книга „Агни Йога" от него и след това се явяват и други застъпници на Мория. До този момент никой не отива да пита Учителя кой е Мория и какво представлява Неговото учение и Школа. Когато се донася на Изгрева новината от някои приятели, че ще се издава такава книга и съобщават на Учителя, то Той изпраща последователно няколко човека да съобщят на Сава Калименов, да не се издава тази книга. Но той я бил сложил под печат и я издал.
към текста >>

10. 81. БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ЛЮБОВ. БОГ Е ДУХ.

ТОМ 5

А човек бе също една такава форма, движеше се в човешкия свят, но с повече измерения, но в същността си се подчиняваше на закона „По-добре двама в Дух, отколкото мнозинство в различие".
Тези няколко опитности при нозете на Учителя и онова, което слушах чрез Словото му в беседи и частни разговори обединиха в мен знанието от Учителя, онова което трябва да има един ученик. Това обединение у мен създаде единство на съзнанието ми, че Бог е Светлина, че Бог е Любов и че Бог е Дух и че присъствието на Учителя на земята обединяваше целият Космос и целият минерален свят. Той обединяваше Битието на света и Битието на Духа, както и небитието му, защото Мировият Учител е Учител на Битието и Небитието. Затова в моят път на ученик когато изпадах в затруднение, в противоречие бях убедена, знаех от опит, че светът около нас бе една функция на Духа и че разрешаването на противоречията в света на формите трябваше преди това да се разрешат в невидимия свят. Там трябва да създадеш правилни съотношения, хармония на силите, а това щеше да доведе до правилно общение и отношение на формите на земята. А човек бе също една такава форма, движеше се в човешкия свят, но с повече измерения, но в същността си се подчиняваше на закона „По-добре двама в Дух, отколкото мнозинство в различие". А при Учителя тук в Школата ние научихме и една друга истина, че това бе Всемировият Учител който управляваше цялата Вселена. Намирам се пред Учителя на разговор. „Формите се освещават от съдържанието. Това, което ти се дава много редко се случва. То не е обикновено.
към текста >>

11. 124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН

ТОМ 5

Всички виждах, че Учителят не ме приема за радост на някои, които ги виждам, че сияят и се радват, че аз съм отхвърлена от Учителя, а пък други ме гледат със съчувствие, а пък трети с безразличие минават покрай мен.
Той е безразличен към мене. „Елате утре." „Сутринта ли? " „Сутринта." На другия ден сутринта съм там и отново чакам. Повтаря се съвсем същото от предния ден - той не ме приема. Така цели дни се повтаря едно и също без никаква разлика. Всички виждах, че Учителят не ме приема за радост на някои, които ги виждам, че сияят и се радват, че аз съм отхвърлена от Учителя, а пък други ме гледат със съчувствие, а пък трети с безразличие минават покрай мен. Но онези, които са се пекли на този огън знаят, че аз сега съм сложена на изпит, че ме пекат от вътре, че ме пекат от вън и че Учителят иска накрая да изкара нещо от мен. Нали грънчаря взима глината и на своето колело дава формата на някой глинен съд, после го пече на слънце, че после го боядисва, че после го пече в пещта да се изпече и накрая го гланцира и отново го пече. Така се пекат грънците и Учителят често е давал този пример, че ученика също минава през тези етапи. А сега какво ли правеше Учителя с мен не знаех, но усещах, че ме печеха и от вътре и от вън, а какво щеше да излезе, не знаех. Аз бях сложена в пещта и трябваше да мине времето и да ме извадят от пещта.
към текста >>

12. 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

ТОМ 5

Тия кратки цитати из статия и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософска-та) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е.
„Ние не отричаме националните идеали и държавни нужди - се провиква г. Грозев, като че ли има някой да ги отрича! - нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една От обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг... " И по-нататък: „ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази, преписани от „Църковен вестник", орган на Синода -Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети? "... и т.н. Тия кратки цитати из статия и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософска-та) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е. усърдно служат на своя бог Мамона; и едната и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи... По-нататък, и при извършването на религиозните „тръби", както напр, незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, те-ософските попове (бивши православни дякони) се защитават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...)! Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. За това те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използват своите синекурни длъжности (т.е.
към текста >>

13. 9. ОПОРОЧЕНИЕТО

ТОМ 8

Като срещна безразличието на всички, тя сподели с мен, че вече си е заключила устата, защото ако им каже нещо, те изобщо нито я чуват, нито се вслушват в нейните думи.
Катя Грива след сутрешната обща молитва на Молитвения връх оставаше сама в размишления. Онова, което ставаше на Молитвения връх и на лагера, тя не бе доволна. Не беше доволна от начина, по който се играеха гимнастическите упражнения както и Паневритмията. А за изпълнението на песните на Учителя да не говорим. Понякога тя се обаждаше и правеше забележки, но никой не я слушаше. Като срещна безразличието на всички, тя сподели с мен, че вече си е заключила устата, защото ако им каже нещо, те изобщо нито я чуват, нито се вслушват в нейните думи. А тя бе школуван музикант, знаеше много работи, но не се намери някой да отиде, да запише всичко и да заснеме, за да остане за поколенията българи, които търсят Истината чрез Словото на Учителя. Ето за Паневритмията за жените има специална кройка за дълги бели рокли с широки дълги ръкави. Ушити са белите рокли, но материята е прозрачна и се виждат голите им тела. Това не е Паневритмия, а модно ревю. А защо се прави?
към текста >>

14. 16. ЗМИЯТА

ТОМ 8

Единствено има различие, че според майка ми тя е тръгнала напред с децата си и след ухапването от змията и когато е било съобщено на Учителя, Той е тръгнал отдолу и я настигнал горе при камъка.
Казал им да й дадат гореща вода да пие. Значи, чак сега, след толкова много години аз разбирам, че Учителят е отишъл "с друго тяло" там горе при майка да я спасява. Тогава тя е почувствала Неговата Сила и Мощ, горе между двете очи. Дори и майка ми, колко пъти ми е разказвала този пример и тя не знаеше, че Учителят е бил с друго тяло при нея. Всъщност това е бил Истинския Учител със Силата на Духа, а там долу е останал Този Учител, който е болен и парализиран, без да може да се движи добре и да говори. Единствено има различие, че според майка ми тя е тръгнала напред с децата си и след ухапването от змията и когато е било съобщено на Учителя, Той е тръгнал отдолу и я настигнал горе при камъка. А при Елена Андреева е описано, че Стефка с двете си деца е вървяла назад, а Учителят е бил напред, където Го настига Крум Няголов, съобщава на Учителя новината и се връща надолу по пътя при жена си. Това различие не е фатално за разказвания случай и не води до противоречие.
към текста >>

Това различие не е фатално за разказвания случай и не води до противоречие.
Тогава тя е почувствала Неговата Сила и Мощ, горе между двете очи. Дори и майка ми, колко пъти ми е разказвала този пример и тя не знаеше, че Учителят е бил с друго тяло при нея. Всъщност това е бил Истинския Учител със Силата на Духа, а там долу е останал Този Учител, който е болен и парализиран, без да може да се движи добре и да говори. Единствено има различие, че според майка ми тя е тръгнала напред с децата си и след ухапването от змията и когато е било съобщено на Учителя, Той е тръгнал отдолу и я настигнал горе при камъка. А при Елена Андреева е описано, че Стефка с двете си деца е вървяла назад, а Учителят е бил напред, където Го настига Крум Няголов, съобщава на Учителя новината и се връща надолу по пътя при жена си. Това различие не е фатално за разказвания случай и не води до противоречие.
към текста >>

15. 26. КЛОПКАТА

ТОМ 8

Независимо от различието на нашите мнения аз оставам винаги ваша сестра." Йоанна Бележка на редактора: Всичко е казано и написано.
На някои им се иска всичко да е предадено по-идеализирано, но това за съжаление не е реалността. Само светиите и Великите Учители са чисти проводници на Божественото. Всички хора, колкото безкористни и духовни да са, смесват Божественото и човешкото, не са свободни отличното и преходното. Мили Арлет и Жан-Луи, аз дълбоко ви уважавам и вярвам, че вие сте трезви хора, които ще успеят правилно да се ориентират в лабиринта на сложния път на човешката душа към Истината. Като се видим на Рила ще поговорим повече по всички въпроси. Независимо от различието на нашите мнения аз оставам винаги ваша сестра." Йоанна Бележка на редактора: Всичко е казано и написано. А сега имат думата Небесните сили, които ще задвижат окултния закон за съхранение Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. А то е дадено така: „Мечът на Духа е Словото".
към текста >>

16. 46. ОПИТ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ В ШКОЛАТА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

По- добре двама в Дух, отколкото мнозинство от човешки души в различие.
И тогава няма нужда от външни форми, за да ги ограничават и външни правила, а то ще бъде светлината, която имат в съзнанието си. Сред благородството, което са развили над чувствата в себе си, защото всеки един от тях ще иска да изпълнява волята Божия. Отведнъж така, значи те ще бъдат подчинени на Духа. Духът ще ни ръководи. И впоследствие когато сме говорили и с приятели и сега казвам: „Нас може да ни организира само Духът". По- добре двама в Дух, отколкото мнозинство от човешки души в различие. И тогава, когато не дойде Учителят, аз тогава още по-малко разбирах, но ми направи много силно впечатление, че Учителят не дойде. Изпрати писмото. Сега разбира се другите които не са го разбрали са останали разочаровани и са помислили, че Учителят не одобрява, или са помислили каквото те знаят. Но ученическото съзнание не изисква външни форми. И после, кой какво е направил не зная.
към текста >>

17. 66. ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

И едното има почти еднакво значение, то има някакво различие музикално, но не е същественото.
И когато сега тези приятели и знаете ли за какво се караха? Дали да бъде с точка или с коронка. Ето спорът, който аз чух беше такъв. Според мене това не е такъв съществен въпрос. Защото Учителят свири и всеки както го е схванал го предава. И едното има почти еднакво значение, то има някакво различие музикално, но не е същественото. Имаше да Ви кажа амбиция видях в тези разпри и много така огорчена съм била. В.К.: Може би най-големите конфликти стават при личностите, за да се проявят. Името на личността остава. Е.А.: При издаването. И кавгите които станаха в Просветния съвет, пак бяха за издаването на книгата „Учителят".
към текста >>

18. 112. СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ КЪМ СЛОВОТО

Той е искал може би повече хора да ангажира в работата, за да има и различие в работата, но така стана.
Паша имаше свобода да го прави това, което го правеше. А тя не е могла. Паша го е казала това на Учителя впоследствие, да. Аз знам, че Учителят е дал и на Георги Радев също да опита, да стилизира беседа, но и той е казал, че не може да се заеме. Сега какви му са били съображенията не зная, но туй съм чула, че на него е дал. Той е искал може би повече хора да ангажира в работата, за да има и различие в работата, но така стана. Когато стана въпрос за „Разговорите на Рила", аз ги прочетох и тъй както са дадени, самата аз видях, че не са дадени в един момент, върху един въпрос по този начин както са изложени, а са вземани от други разговори и така са сглобени впоследствие по смисъл. И както разбрах, че това е наистина така. Защото Словсто на Учителя по друга линия течеше. Не така както е дадено в това томче „Разговорите на езерата". Различни разговори, щото брат Боев стенографираше много разговори.
към текста >>

19. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-1

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

от тефтерчето на Елена Андреева

Е.А.: Не правеше различие между нея и другите, не.
Е.А.: Като при брат идваше. В.К.: И Той как се отнасяше към нея? Е.А.: Не, много хубавичко така сърдечно, хубаво както към сестра, както към всички. Не, не се различаваше. В.К.: Не се различаваше. Е.А.: Не правеше различие между нея и другите, не. В.К.: Веднъж ми казаха един случай. Тя отива да Му иска кафе. Той й казва: „Нямам кафе". Отива да Му иска кафе, нали да си пият кафе, да си гледат. Той й казва, нямам кафе.
към текста >>

20. XII. МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Правя различие между моята мисъл и Неговата мисъл.
Като отворят книгата, знаят, какво мислим и какво правим. Аз от вас искам едно: Без да сте видели Бога вярвайте в Бога. Като дойде светлината, вярвайте в Бога. Като приемете въздуха, вярвайте в Бога. Че аз виждам Бога в моята мисъл. Правя различие между моята мисъл и Неговата мисъл. Виждам моята мисъл е заплетена, като дойде Неговата мисъл, изведнъж всичките неща се разрешават. Бог работи за себе си. Бог прави добро в света, защото е съвършен. Той иска да се прояви такъв, какъвто е. Бог не иска ние да го одобряваме.
към текста >>

21. 07 - 21. В КЛЕТКАТА НА ЛЪВА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Той отишъл право при клетката на лъва, който се излежавал и се прозявал от време на време, с убийствено безразличие към всекидневните посетители.
Милвал гаи лъвчето се привързало към него, тъй както кучето се привързва. Господин Тулешков от време на време му се обаждал с един особен сигнал, със свирене с уста, който лъвчето запомнило. Когато то пораснало, било подарена на зоопарка в Стара Загора. И така двамата приятели, човек и лъв, били разделени. На г-н Тулешков му се удал случай да посети Стара Загора след около две години. Той отишъл право при клетката на лъва, който се излежавал и се прозявал от време на време, с убийствено безразличие към всекидневните посетители. В това време г-н Тулешков се закрил зад другите хора и му подсвирнал. Лъвът, щом чул сигнала, веднага скочил и се изпречил на телената ограда и с очи търсел някогашния си приятел. След малко Тулешков влязъл в клетката, което обстоятелство смаяло посетителите на парка. Лъвът започнал да му лиже ръката. Двамата приятели, човек и лъв, се срещнали и се познали.
към текста >>

22. 07 - 33. ГЛЕДАЙ ВИСОКО

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Хаджийката, като видяла неговото безразличие към нейните трудности, решила да му даде добър урок.
Създавали грижа на майката, баба хаджийка. Тя не всякога е могла да ги контролира. Веднъж тя, отегчена от немирствата им, казала на мъжа си: „Петко, децата много ме нервират. Това много ме изморява. Вече едва ги понасям." - „Хаджийке, гледай високо, мисли дълбоко" - и се скрил зад тези мъдри слова, без да прояви съпружеско съчувствие, без дори да се замисли или да я утеши по някакъв начин. Хаджийката, като видяла неговото безразличие към нейните трудности, решила да му даде добър урок. Още на следната сутрин излязла рано и цял ден не се върнала в къщи и го оставила сам да се занимава с децата. Станало обяд. Хаджийката я няма да приготви обяда. Станало малка пладня, а нея още я няма. Кога се стъмнило, хаджийката пристигнала.
към текста >>

23. 07 - 65. БОЛНА ОТ ДЕЗИНТЕРИЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Може и да умре."- „Че какво като умре", казал Учителят едва ли не с безразличие.
65. БОЛНА ОТ ДЕЗИНТЕРИЯ Една сестра от Изгрева бе болна от дезинтерия. Положението й се влошаваше. Сестрите, които я обслужваха, вече се страхуваха за живота й. Ето защо отиват при Учителя със скрита тревога и му казват: „Учителю, сестра Катя е много болка. Какво да правим? Може и да умре."- „Че какво като умре", казал Учителят едва ли не с безразличие. След малко й пратил порция имамбаялдъ. Болната, като видяла яденето, казала, че това ядене не е благоприятно за нейната болест, но щом Учителят го праща, ще го изяде. След като тя изяла яденето, положението й започнало да се подобрява и за скоро време напълно оздравяла. Кое в горния случай бе помогнало на болната? Дали пратеното ядене със своите хранителни елементи или енергиите, с които то е било облъчено от ръцете на Учителя, или най-после вярата в целебните сили на Учителя?
към текста >>

24. 09 - 209. ЕДНО ДУХОВНО РАЖДАНЕ

Когато има различие във възгледите, не може да се иска хармония в живота.
Това беше най-разумното разрешение на въпроса. Децата ни поеха пътя и ние сега сме спокойни, че те ще ни заместят. Горните бегли бележки са записани по разказа на брат К. Овчаров. Като четем беседите и лекциите, ще срещнем указания, дадени от Учителя към братските семейства, като се казва, че един брак има смисъл, ако децата, родени от този брак, бъдат възпитани в духа на идеите. Братята Киро и Паскал не са учени, не са с образование, а са прости селяни, но те са намерили най-правилното разрешение на въпроса за задомяването на своите деца, Всички родители, които са пренебрегнали този въпрос, може би ще има често да съжаляват. Когато има различие във възгледите, не може да се иска хармония в живота. Възгледите до голяма степен са определящи, за да не кажем решаващи фактори за един по-добър живот.
към текста >>

25. I.03.32. ИКОНОБОРСТВОТО - ВОЙНА СРЕЩУ ИКОНИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

на изобразеното, но едно е образът, друго е изобразеното (първообразът) и различието им е съвършено ясно, макар едното и другото да преставляват едно и също нещо.
Сега, когато Бог се явил в плът и с човеците поживя, ние изобразяваме видимия Бог. Аз не се покланям на материята, а се покланям на нейния Творец, който станал заради нас материя и благоволил да обитава в материя и чрез материята да извърши моето спасение. Не ще престана да почитам материята, чрез която е извършено моето спасение. Защото честта, която се въздава на образа, преминава към първообраза. И тъй, образът (иконата) е подобно изображение на нещо, което показва изображението на Него, Не във всичко образът (иконата) е подобен на първообраза, т.е. на изобразеното, но едно е образът, друго е изобразеното (първообразът) и различието им е съвършено ясно, макар едното и другото да преставляват едно и също нещо. Всеки образ е откриване и показване на Скритото. На иконата се представя видът и формата, очертанието на невидимото и безтелесното, заради слабостта на нашето разбиране както на Бога, така и на ангелите. Тъй като не можем да съзерцаваме безтелесното без съответни нам образи, иконата чрез материята ни въвежда към чуждия на материята Бог."
към текста >>

26. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

Това сравнително безпартийно държане на патриаршията по отношение на народността карало негръцките православни елементи да чувствуват още по-малко своето рязко национално различие от гърците.
дошъл във Варна, името българин почти не се е чувало, национален въпрос не е съществувал и не се е правил въпрос за национални различия, при всичко че гръцкото възраждане да бе почнало да оказва и тука своето влияние и да бе имало за следствие предприемането на една елинистична пропаганда и в тези места. Дълговременното турско владичество беше отдавна изгладило всякакви политически различия. Църквата само бе останала да представлява пред турската власт народите в империята. Вселенската патриаршия в Цариград представлявала всички православни народи без разлика на националност, в това число и българския. Обаче, трябва да се признае, че въпреки своя в много отношения гръцки характер, Цариградската патриаршия в първо време поставяла религиозния принцип под националния и не е водела определена гръцко-националистическа политика. Това сравнително безпартийно държане на патриаршията по отношение на народността карало негръцките православни елементи да чувствуват още по-малко своето рязко национално различие от гърците. През по-голямата част от първата половина на XIX ст. във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският. Православното население, което се е съставлявало в своето подавляюще болшинство от гагаузи, употребявало не само у дома си, но и в обществото, та дори и в църквата, турския език. Църковната служба била извършвана на турски, също така, както днес още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем и днеска още в с.
към текста >>

27. II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

По-вярно е обаче, че и двете взаимно обвиняващи се страни, било от незнание, било от непростимо безразличие, са сторили каквото са могли за общата гибел.
Обаче много променливи обстоятелства и преди всичко липсата на стабилно и искрено желание направиха и онова несъвършено законоположение безполезно, да не кажа вредно, от което произлезе сегашното достойно за оплакване положение. Това обаче премина и никаква полза няма от риданията и плача, освен щото съзнаването на грешките да способствува за поправяне на останалото. Никой не може да отрече, че през тези две епохи, когато е било възможно да се действува, изпъкнаха в Църквата между първенците на народа ни хора уважаеми, които са работили мъдро в църква и общество, мъже, чиято памет е вечна, а похвалата велика. Обаче добрите сетнини от добрите техни дела са повлияли твърде малко върху цялото. Тази епоха може, наистина, да се нарече иначе и епоха на взаимни обвинения, защото първенците на нацията сочат остро и убедено водителите на църквата като виновници на нещастията, а последните - тях, заради това, дето се стремят да направят църквата светска. По-вярно е обаче, че и двете взаимно обвиняващи се страни, било от незнание, било от непростимо безразличие, са сторили каквото са могли за общата гибел. Никога клирът не е направлявал сам и самоволно работите на църквата, нито и в най-дребните дори неща. Понякога той е бил прост зрител, съдействуващ против волята си на вършеното от ония в чисто църковни работи. Но с взаимни обвинения нищо добро не се постига. Всяка от обвиняемите страни дължи да призпае с християнска изповед, че е способстоувала така или иначе за катастрофата. Светият клир на Великата църква трябва да разбере, че неговото предназначение, неговата мисия е велика и твърде важна, е мисия религиозна, обществена и нравствена, която има предвид цялата църква, цялото православно изпълнение.
към текста >>

28. IV.12 август, вторник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Но понеже има диаметрално различие, то ангелите идват, като слизат надолу, а ние идваме, като отиваме отдолу нагоре.
Да не би тези напреднали същества, толкова красиви, да се увлекат в земните неща. Защото ако вие имате лаборатория, заграждате я, да не би някое дете да влезе и да я повреди, то колко повече Господ трябваше да направи преграда между земното и небесното, като с това определи развитието на човешката душа. Та, тази преграда показва мястото, отдето са започнали хората да слизат надолу, както екваторът е мястото, през което хората отиват на север и са започнали да се отдалечават. Образуват се два противоположни полюса. Така процесът на корените на едно дърво показва пътя на нашата еволюция, а процесът на клоните показва пътя, през който ангелите са минали. Но понеже има диаметрално различие, то ангелите идват, като слизат надолу, а ние идваме, като отиваме отдолу нагоре. Ние сме започнали да учим отгоре надолу и затова ангелите са, които имат правилно схващане за нещата, поради което са и поставени за учители на човечеството. (Чете стиховете от 9 до 13.) „И стана утро, и стана вечер, ден трети." А то значи: първият ден-за първото тяло, вторият ден - за второто тяло и третият ден - за третото тяло. (Чете стиховете от 14 до 18.) Чудят се някои хора, и учени даже, как е възможно да се направи за толкова малко време. У човека са много работи невъзможни, а у Бога е всичко възможно. Божествената земя, към която ние отиваме, далеч се различава от мястото, в което сега живеете и което в сравнение с онази земя, в която отивате, е пустота и един малък остров.
към текста >>

29. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се." - „Ама пак има различие." Ние им казваме: „Оставете тия различия, заради Господа.
Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен." Старецът казал: „Как да направя това? Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири. Вие виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът нека понесе последствията на онова, което е правил. Желанието ми е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съграждат Царството Божие, та да дойде сам Христос да ръководи Своята работа, когато ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се." - „Ама пак има различие." Ние им казваме: „Оставете тия различия, заради Господа. Ти може да имаш едно мнение, друг - друго мнение, един може да е с по-дълги ръце, друг - с по-къси ръце; един може да е по-учен, друг - по-глупав - всички подобни работи не трябва да бъдат спънка да следваме Христа. Но всички вие не сте глупави. И може да се питате: „Какви сме ние, та да оправяме делото? " Какви сте вие? Вие сте непослушни синове, които искат да въведат в рая.
към текста >>

30. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се." - „Ама пак има различие." Ние им казваме: „Оставете тия различия, заради Господа.
Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен." Старецът казал: „Как да направя това? Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири. Вие виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът нека понесе последствията на онова, което е правил. Желанието ми е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съграждат Царството Божие, та да дойде сам Христос да ръководи Своята работа, когато ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се." - „Ама пак има различие." Ние им казваме: „Оставете тия различия, заради Господа. Ти може да имаш едно мнение, друг - друго мнение, един може да е с по-дълги ръце, друг - с по-къси ръце; един може да е no-учен, друг - по-глупав - всички подобни работи не трябва да бъдат спънка да следваме Христа. Но всички вие не сте глупави. И може да се питате: „Какви сме ние, та да оправяме делото? " Какви сте вие? Вие сте непослушни синове, които искат да въведат в рая.
към текста >>

31. Наряди за 1933 г.

Ако при страдания и противоречия в живота ти изневериш на любовта и дойдеш в апатия, безразличие и безлюбие, това показва, че ти си дал маслото си.
а) За физическия свят: Противоречията и страданията, които срещаме при постигане на нашата цел, да не бъдат причина ние да изгубим нашия стремеж и нашата надежда. б) За духовния свят: Когато човек е в благоприятни условия на живота, той има мир, радост и добро разположение. Това е маслото. Когато дойдат страданията, слабият губи маслото си, а силният не го губи. в) За Божествения свят: В Божествения свят маслото е любовта. Ако при страдания и противоречия в живота ти изневериш на любовта и дойдеш в апатия, безразличие и безлюбие, това показва, че ти си дал маслото си. Ако устоиш в люобовта си, ти си запазил маслото си, а то е необходимо за твоето развитие. Изгрев, 1933 година Бележка на редактора: „ Светът на великите души", заедно с упътването, е публикувано в Неделни беседи 1934- 1935г., издание 1998год. и в двете томчета: Проявление", том I и „Оживяване", том II. (Неделни беседи, 1942-1943)
към текста >>

32. Наряди за 1934 г.

Ако при страдания и противоречия в живота ти изневериш на любовта и дойдеш в апатия, безразличие и безлюбие, това показва, че ти си дал маслото си.
а) За физическия свят: Противоречията и страданията, които срещаме при постигане на нашата цел, да не бъдат причина ние да изгубим нашия стремеж и нашата надежда. б) За духовния свят: Когато човек е в благоприятни условия на живота, той има мир, радост и добро разположение. Това е маслото. Когато дойдат страданията, слабият губи маслото си, а силният не го губи. в) За Божествения свят: В Божествения свят маслото е любовта. Ако при страдания и противоречия в живота ти изневериш на любовта и дойдеш в апатия, безразличие и безлюбие, това показва, че ти си дал маслото си. Ако устоиш в люобовта си, ти си запазил маслото си, а то е необходимо за твоето развитие. Изгрев, 1933 година Бележка на редактора: „ Светът на великите души", заедно с упътването, е публикувано в Неделни беседи 1934- 1935г., издание 1998год. и в двете томчета: Проявление", том I и „Оживяване", том II. (Неделни беседи, 1942-1943)
към текста >>

33. 20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА

Трябва да знаете как да пеете по ключа „сол“ - да имате едно съществено различие, да имате хармония помежду си: Ако хармонията преобладава, ако можете да оперирате с ключа „сол“, тогава ще имате едно съществено различие, тогава може да кажете, че разбирате живота и се различавате от другите.
Понеже езикът на Писанието е иносказателен, там един пророк е казал: „Привлякох ви с закона на Любовта“, т.е. ключът „сол“ ги е привлякъл. Щом хората почнат да се разбират, с хармонията всичко може да се уреди. Сега вие казвате например, че православните, евангелистите нямат тези познания, които вие имате. Не е въпросът да се различавате само по това. Трябва да знаете как да пеете по ключа „сол“ - да имате едно съществено различие, да имате хармония помежду си: Ако хармонията преобладава, ако можете да оперирате с ключа „сол“, тогава ще имате едно съществено различие, тогава може да кажете, че разбирате живота и се различавате от другите. Сега някои от вас сте като онези певци, които, като ги викат в музикалното училище или в някой хор, пеят ден-два, после напуснат хора, казват: „Ние нямаме глас.“ Защо нямате глас? Защото нямате хармония. Първо трябва да се въдвори хармонията, и гласът ще дойде; като се въдвори хармонията, мисълта ще дойде; като се въдвори хармонията, чувствата ще дойдат; като се въдвори хармонията, правилните действия ще дойдат. Всичко това зависи от тази Божествена хармония. Щом тя се нагласи, то, като махнеш като с един магически жезъл, всичко ще се нагласи.
към текста >>

34. 31. ДОБРОТО СЕМЕ

Различие има между жените.
Това теле мислеше, че като си пъхне главата в гърнето, ще разреши всички въпроси. Тези неща, които ви привеждам, показват от какво човек трябва да се пази. Той трябва да знае кои са съществените неща в света. Има неща съществени, които сами по себе си ще дойдат, а пък има неща, които не са съществени. Те са товар за самия човек. Различие има между жените. Някоя жена е по-силна, по-интелигентна, някоя е страхлива. То си има свои причини. Силната е станала силна, защото се е упражнявала. Страхливата е станала страхлива, защото се упражнява за страх. Човек чрез упражнения става това, на каквото се упражнява.
към текста >>

35. 34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

Има едно различие.
Съвременните страдания произлизат от неестествено приложение. Вие някой път се чудите отде ви нападат тия лоши мисли. Лошите мисли идат винаги от материалния свят. Достатъчно е някой от вас, който има най-хубаво религиозно настроение, любов към Бога, да излезе и да посети някой приятел, да види как имат хубави легла, разполагат, може да се върне неразположен. Къщи, постлани с килими, като се върне, каже: защо той няма тези блага, които има богатият. Има едно различие. Ако един голям кит, който живее в морето, има голямо тяло и знае да се движи навсякъде, човек съжалява, че не е такъв голям кит. Кое е по-хубаво: човек ли да бъде или кит да бъде? Един богат човек е един голям кит, който живее във водата. Ти си го посетил и искаш да бъдеш като него. Китовете са изложени на големи опасности.
към текста >>

36. 3. ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК

Втори урок от Учителя

- Не, нирвана не показва равнодушие, нито безразличие.
А щом вие се приближавате към центъра на живота, дали вие го съзнавате или не, всякога имате обратни на тия резултати: чувствувате радост, веселие, разширение, въодушевление. Питам ви: трябва ли вашето съзнание, като някоя гарга да кацне на някой умрял кон? М.: - Ако не знаем какво е умрял кон? - При умрелия кон всякога има смърдеж, нищо повече! С.: - Трябва ли да се стремим към състояние на нирвана, в смисъл както го тълкуват будистите: място, дето няма никакво вълнение - вечен покой? - Не, нирвана не показва равнодушие, нито безразличие. Нирвана е най- хубавото място, то е вечна хармония. То не е празнота на съзнанието, то е пълнота на съзнанието. А хората говорят за нирвана туй, което не е то. Веселието означава нещо по-нежно, по-деликатно, а радостта е по-експанзивна. Трябва да се стремите към нирвана.
към текста >>

37. 7. ДВАТА ЗАКОНА: БОЖИЯТА ЛЮБОВ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ. ЛЮБОВ КЪМ БОГА И ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ.

Четвърти урок от Учителя

Беседа, държана пред Класа на Добродетелите на 25 декември 1925 г

Аз искам да направя само едно различие върху идеята за любовта към себе си и любовта към Бога.
Може да направите наблюдение. Изпратете съзнателно едно ваше желание на апетит до един ваш приятел - у него ще се увеличи апетитът. Значи, физическите и духовните енергии могат да се трансформират от едно място на друго място. Вие може да не ги трансформирате, но ще знаете: трансформиране става. Сега, туй да остане, туй не е важно. Аз искам да направя само едно различие върху идеята за любовта към себе си и любовта към Бога. Искам ли кокошката да я заколя, това е любовта към себе си. Искам ли кокошката да живее, това е любовта към Бога. Искам да си купя хубави дрешки - любов към себе си. Кажа ли: „Не купувам дрехи за себе си“ - туй е Божественото в света. Това е жертва.
към текста >>

38. 9. ПРАВИЛА И СЪВЕТИ

Различието на успоредните линии седи, че те се движат в една и съща плоскост, но не изминават едно и също място.
Коя е третата линия, с която мерим; „а“ равно на „с“ , „в“ равно на „с“, следователно „а“ равно на „в“. Да допуснем, че Бог е мярката, с който мерим. Едната линия, това е човешката личност; чувствата, това са неговите ближни. Когато отношението на близките към Бога и отношението на личността към Бога са едни и същи, има равенство помежду им. А равни линии са само успоредните, понеже те се стремят към една цел - и едната, и другата линия пазят тия перпендикуляри еднакви. Различието на успоредните линии седи, че те се движат в една и съща плоскост, но не изминават едно и също място. Допуснете, че едната успоредна линия си има една малка кривина, после пак върви успоредно на другата. И другата успоредна има една малка кривина и пак върви успоредно. Това показва, че има едно малко нарушение. Погрешките, които хората постоянно правят, то е в тази малка кривина, която се образува. Те са успоредни, защото умът и сърцето са успоредни.
към текста >>

Тогава ще го направя; а ако аз с това ще си уроня престижа, тогава тази постъпка ще я изхвърля.“ (Тази досетливост не е у пчелите.а у този, който им хвърлил брашното.)[4] Трябва да се внесе едно ново решение ( _ ) на туй различие, което съществува.
Нека си седи там. От учтивост трябва да мълча, от разумност, а не от закона на скьрбта. Тези, непотребните мисли, разумни ли са? Ще си кажа: „Какво се постига с тази постъпка? На Бога ще угодя ли, на ангелите, пред добрите хора ще се повдигне ли моето мнение пред тях? Тогава ще го направя; а ако аз с това ще си уроня престижа, тогава тази постъпка ще я изхвърля.“ (Тази досетливост не е у пчелите.а у този, който им хвърлил брашното.)[4] Трябва да се внесе едно ново решение ( _ ) на туй различие, което съществува. Тогава не се карат, погодят се. Счупил нещо, ама донесъл повече, тогава вие това не го считате за [лошо]. Тия отношения съществуват и в духовния свят. Същият закон, който отвън се проявява механически, проявява се и органически. Законът е там: По възможност никой не трябва да причинява вреда съзнателно никому.
към текста >>

39. 22. НАРЯДИ И ПОСЛАНИЯ ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ - ЗА ПРОЛЕТТА 1965 ГОДИНА

Паша Теодорова

ТОМ 13

Обикновено пеехме общо, едногласно, но от различието на гласовете, от силата на преживяването и мисълта, създаваше се една естествена хармония.
Той разглежда музиката не само като тоново изкуство, но и като съдържание и идея. За него музиката е преди всичко самият живот. Животът е построен върху музикални закони. В него има движение, ритъм, мелодия и хармония. Всяка работа Учителят започваше с песен и завършваше с песен. Обикновено пеехме общо, едногласно, но от различието на гласовете, от силата на преживяването и мисълта, създаваше се една естествена хармония. Учителят е дал ценни хигиенични правила и методи за лекуване. Тях ученикът ще намери в неговите беседи, лекции и разговори. Те засягат хигиената на тялото и душата, на ума и сърцето. Това е голям научен материал, който занапред ще се изучава и прилага. Някои прости хигиенични правила ще дадем тук: Учителят препоръчва вегетарианска храна.
към текста >>

40. 2. КАНДИДАТ ЖЕНИХЪТ

Лидия Соломонова Аладжем

ТОМ 13

Дойде моят ред и ми каза: Това е най- тежкият момент в живота ми, но щяла съм да живея 67 години и после, разглеждайки ръката ми, каза: „Отдава ти се психология, логика, философия, дипломация, литература, музика, търговия." Отидох си с едно безразличие, че нищо не познава.
Малко отклонение. Казах, че киното ни опропасти, фалирахме. Баща ми дойде в София и преди да се развият бъдещите събития, отиде при мадам Марита - на времето имала обявление, че гледа на ръка. Тя му казала между другото, че има много добри деца, но е много несправедлив с тях. Това ни го разправи и аз я потърсих. Дойде моят ред и ми каза: Това е най- тежкият момент в живота ми, но щяла съм да живея 67 години и после, разглеждайки ръката ми, каза: „Отдава ти се психология, логика, философия, дипломация, литература, музика, търговия." Отидох си с едно безразличие, че нищо не познава. В съзнанието ми беше мисълта, че съм пред края на живота и че сега далеч от родния град ща бъде удобно да свърша. Никой не ме познава - а тя чертае бъдещето.
към текста >>

41. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

ТОМ 14

В Духовния живот между миналото и настоящето няма различие.
Понякога той прави опит и от силната страна, но това е един сондаж, а после атакува откъм слабата страна. И всякога на слабата страна трябва да се държи. На силната страна той прави само маневри. Силните позиции мъчно се превземат, а слабите - всякога се превземат. Сега ходете със същата вяра както са ходили всички от хиляди години. В Духовния живот между миналото и настоящето няма различие. И преди хиляди години и сега онези, които са вървели по Божия път все едно и също са чувствували. И мъдрецът и детето като дойдат да се молят на Бога, все по един и същи начин се молят. Мъдрецът не се моли като мъдрец, а като дете. И детето се моли като дете. Има едно качество на молитвата: там ще имаш качеството на детето, ще вярваш като детето, което отива при майка си и вярва, че тя ще му даде.
към текста >>

42. 11. УРАН. ПЪРВИЯТ ЕТАП ОТ ТРЕТИЯТ ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА

Николай Дойнов

Констатираме, че имаме някои видове сили - електричество, магнетизъм, гравитация, атомна сила и само така наречената „Царска наука" Астрологията, малко по-задълбочено и разбрано проучва еволюционният процес на силата изразена в своето различие в силовите течения изхождащи от дванадесетте планети, Слънцето и Луната, а също и от зодиакалните съзвездия.
Крайният израз на всяка триизмерна форма е да се превърне в движение, превръщането й изцяло в сила. Затова мъдреците от древността са казвали, че всяко нещо, което е пред нас е съставено от нещо, което е покой и нещо, което е движение и че движението непрекъснато изтича от покоя и го руши. И днес учените приемат това, като казват, че всеки елемент е радиоактивен, което ще рече, че излъчва сила. Но и движението - силата има своя еволюция, процес който за нас нито е очевиден, нито познат. Ние само напипваме нещичко от него, от тази еволюция на силата. Констатираме, че имаме някои видове сили - електричество, магнетизъм, гравитация, атомна сила и само така наречената „Царска наука" Астрологията, малко по-задълбочено и разбрано проучва еволюционният процес на силата изразена в своето различие в силовите течения изхождащи от дванадесетте планети, Слънцето и Луната, а също и от зодиакалните съзвездия. Всички тези сили са етапи от величественият еволюционен процес на Силата. В този динамичен процес са включени не само формите около нас, но и всички небесни образувания. Слънцата са един ярко изразен етап на този еволюционен процес. Като първа фаза от него се явяват червените слънца - червеното излъчване. Идват след това следващите фази на еволюцията, които се изразяват с все по-голямата им и по-голяма яркост и температура, даващи все по-мощни и по-мощни силови течения.
към текста >>

43. 4. БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ

Иван Толев

Другите принципи на комунизма са: след като се премахне частната собственост и изчезне различието между класите, трябва да настъпи социализация на всичките средства на производство под работнишки контрол, национализация на финансовите институти и организиране на всеобщата трудова повинност, установяване на задължителен брак, общи жилища, революционни съдилища, равно и висше образование за всички граждани, унищожение на всякакъв култ, защото „никакъв Бог не съществува", а това вярване в някаква всемогъща сила било създадено „само за потискане на невежествените маси" и пр.
А Исус погледна около си и казваше на учениците си: Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! "[2] Това е великото учение на Христа за собствеността и самопожертвуването за общото благо. При всичко че евангелистът предава тая велика проповед в кратко резюме и с алегоричните слова на Божествения Учител, трябва да се разбере, че те еднакво важат както за материалната, така и за духовната частна собственост. В първия случай - това са всички земни блага, на които човекът, като преходно същество в материална форма, не е властен господар, а има само право на временно ползуване (напр. обработване на един къс земя за посрещане на своите нужди), а във втория - това са лошите мисли, чувства и желания, от които човек трябва да се освободи, да възприеме всички добродетели и да ги употреби в полза на своя ближен и брат. Другите принципи на комунизма са: след като се премахне частната собственост и изчезне различието между класите, трябва да настъпи социализация на всичките средства на производство под работнишки контрол, национализация на финансовите институти и организиране на всеобщата трудова повинност, установяване на задължителен брак, общи жилища, революционни съдилища, равно и висше образование за всички граждани, унищожение на всякакъв култ, защото „никакъв Бог не съществува", а това вярване в някаква всемогъща сила било създадено „само за потискане на невежествените маси" и пр. Обаче, за приложението на тия принципи на комунизма се препоръчва, както казахме, само един метод - метода на насилието. Освен това, някои от тях, по своята същност, явно отричат законите на природата и се противопоставят на естественото развитие. Но допустимо ли е да стане преустройството на света чрез насилие, чрез „революционна ярост", чрез „диктатура на пролетарията", което е само едно ново злоупотребление с организираната държавна власт, досущ подобно на буржоазното? Очевидно, не. Защото, ако буржоазията досега си е служила и служи с една „машина на угнетение", каквито са армията и полицията, същата машина, макар и с червен цвят, се туря в действие и от пролетарията.
към текста >>

Ако душите са чисти, ако те са украсени с бисерите на всички добродетели и тези последните се прилагат във всекидневния живот на хората, няма да има класи, които взаимно да се потискат и експлоатират, нито различие между богати и бедни, нито богаташи-паразити и работници-мъченици, нито тирани и роби, а ще има едно общество от братя с еднакви добри мисли, чувства, желания и стремежи.
Ако в някои принципи на комунизма има нещо добро и полезно за всички, не може, по справедливост, да не се признае, че методите за реализирането на това добро са неприемливи. Тия принципи са насочени да установят равенство между хората. Обаче, равенството не значи братство. И няма нужда от насилствено установяване на равенство, ако в действителност съществува братство. Това братство е една вътрешна и неразривна връзка между душите. Ако душите са чисти, ако те са украсени с бисерите на всички добродетели и тези последните се прилагат във всекидневния живот на хората, няма да има класи, които взаимно да се потискат и експлоатират, нито различие между богати и бедни, нито богаташи-паразити и работници-мъченици, нито тирани и роби, а ще има едно общество от братя с еднакви добри мисли, чувства, желания и стремежи. Тогава всички земни блага, плод на труда на всички, според техните сили и способности, ще бъдат достояние на всекиго. Следователно, преди всичко, пречистете душите си, въоръжете се с всички добродетели: любов към ближния, самопожертвуване, милосърдие, благост, кротост, правда, истина, мъдрост, бъдете, накъсо казано, умни, добри, честни и справедливи, и тогава комунистическият идеал ще се сбъдне на земята без насилие, без кръв. „Търсете първом Царството Божие и правдата негова, и всичко това ще ви се приложи", е казал Христос. За тая цел, единствения път, по който трябва да се върви е: 1) мирната и естествена еволюция на душата и духа, чрез идеално обучение и възпитание, нагодено точно според природните закони; 2) мирен апостолат, при най-рационална преуредба на църковната организация и 3) държавно управление, наречено синархия, основано също тъй на естествените закони на развитието. Само така всички хора ще могат да станат „съвършени, както е съвършен Отец наш, който е на небеса". X.
към текста >>

44. 20. СИНАРХИЯТА НА ПРАКТИКА

Иван Толев

Това значи, че не може да има различие или предпочитане в правата и задълженията на отделните народи помежду им.
Това е едно рудиментарно начало на по-висшата синархическа форма на управление на човечеството. Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни отношения. Съвременните политически и митнически граници, първите неестествени от национално гледище, вторите излишни, трябва да изчезнат. Човечеството е един по-висш социален организъм. Христовият принцип е: всички хора са братя. Това значи, че не може да има различие или предпочитане в правата и задълженията на отделните народи помежду им. Всеки народ, като физическо колективно тяло, живее в един кът на земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония на другите народи. Човечеството, следователно е един грамаден физически и духовен организъм, животът на който е подчинен на едни и същи закони. Благоденствието и радостите на един народ се отразяват на другите, както и злата участ и страданията са взаимни. Няма народ, който да не изпитва успеха или нещастието на другите народи. Всички са свързани в една жива верига и се движат в един магнетически кръг.
към текста >>

45. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е.
Грозев, като че ли има някой да ги отрича! - нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се есражавал на най-предните позиции (к.н.), той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една от обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг". И по нататък: „Ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази преписани от „Църковен вестник", орган на Синода - Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети? "... и т.н. Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е. усърдно служат на своя бог Мамона: и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи...По-нататък, и при извършването на религиозните „треби", както например незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело знанията си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, теософските попове (бивши православни дякони) се защищават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...). Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. Затова те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта, са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използуват своите синекурни длъжности (т.е.
към текста >>

46. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

ТОМ 16

9.2 Общ клас, II година Различие между волята и своеволието Воля е онова, в което се проявява Божественото, а своеволие е онова, в което се проявява човешкото, светското.
8.5 Най-големият ми недостатък Най-големият ми недостатък, който ме измъчва и спъва в моя духовен прогрес, е следният: всякога, когато съм разположен добре и мисля за доброто, възвишеното, изведнъж се явява на умствената ми сцена мисъл черна и тъмна по цвят и нисша по своето скверно съдържание и това е мигновено, но размята и разрушава хубавото ми и приятно разположение. (с почерка на Пеню Ганев) 9. Разликата между волята и своеволието 9.1 V школна лекция на общия окултен клас Разликата между волята и своеволието Когато в човека хармонират умът и сърцето напълно, той върви по правия път, следователно в него има воля. А когато тръгне по волята на електричеството, в него има лутания, ту надясно, ту наляво и тъй той тръгва по пътя на своеволието. Следователно ний трябва да знаем всички причини, които ни въздействуват външно и да знаем как да се справим с тях, защото те не зависят от нашето физическо тяло, а от другите тела, които имаме. 9.2 Общ клас, II година Различие между волята и своеволието Воля е онова, в което се проявява Божественото, а своеволие е онова, в което се проявява човешкото, светското. Значи разликата между волята и своеволието е, че едното е резултат на Божественото, а другото - на човешкото. Братя, нека бъдем внимателни във волята и своеволието. 9.3 Различие между волята и своеволието (тема от Общия клас) Ний казваме, че има волеви действия, т. е. такива действия, в които човешката воля става причина за туй движение. После казваме, че този или онзи човек е много своеволен.
към текста >>

9.3 Различие между волята и своеволието (тема от Общия клас) Ний казваме, че има волеви действия, т. е.
А когато тръгне по волята на електричеството, в него има лутания, ту надясно, ту наляво и тъй той тръгва по пътя на своеволието. Следователно ний трябва да знаем всички причини, които ни въздействуват външно и да знаем как да се справим с тях, защото те не зависят от нашето физическо тяло, а от другите тела, които имаме. 9.2 Общ клас, II година Различие между волята и своеволието Воля е онова, в което се проявява Божественото, а своеволие е онова, в което се проявява човешкото, светското. Значи разликата между волята и своеволието е, че едното е резултат на Божественото, а другото - на човешкото. Братя, нека бъдем внимателни във волята и своеволието. 9.3 Различие между волята и своеволието (тема от Общия клас) Ний казваме, че има волеви действия, т. е. такива действия, в които човешката воля става причина за туй движение. После казваме, че този или онзи човек е много своеволен. Под думата волеви действия на някой човек разбираме, че този човек действува по силата на своята воля, като същевременно и разсъждава. Тъй че тези действия са придружени с рационално мислене. И втората [дума] - „своеволие", т. е.
към текста >>

Водица Разликата между духовна и светска музика Духовната и светската музика имат голямо различие помежду си.
Духовното пение и музика засягат със своите нежни звуци нашия дух и го докарват в акорд и хармония с Всемирния Дух, нашата душа - с Всемирната, Тя не действува възбудително на грубите чувства, а ги усмирява, успокоява и действува на нашия вътрешен духовен мир, като го повдига все в нагорно възрастващо положение. (с почерка на Пеню Ганев) 11.2 9 школна лекция на Общия окултен клас Тема от общия клас Разликата между духовната и светската музика Разликата е тая: че светската музика действа на чувствата, а духовната музика има високо нравствено значение - тя е, която действува на душата и сърцето и ги облагородява. Тя е, която прави човека милостив и състрадателен към всичко. 8.1.1924 год. с. Водица 11.3 2.1.11924 г. Водица Разликата между духовна и светска музика Духовната и светската музика имат голямо различие помежду си. Разликата става чувствителна, когато произведат ефект те върху човешката душа. Тъй например: светската музика прави ефект върху човешката душа, т. е. действува й, като подбужда нисшите индивидуални чувства у човека. Тя е буйна музика, силна, написана е в мажорната гама и дава съответно настроение на сърцето. Напротив, духовната музика е музика на висшите чувства у човека, тя облагородява човешката душа, кара го да преживява онези чувства на възвишеност.
към текста >>

47. 28. Беседа от Учителя на 11.VIII.935 г., неделя, 5 ч сутринта

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Христос излиза из онзи ред на нещата, в който е бил - това значи „Оставям този свят." Животът е само в разбирането различието.
В духовния свят не завиждат, че някой ял и имал повече. Там само за днешния ден се мисли. Там излишък няма. Тук, на земята, порядъкът е друг. Волята Божия е, това, което Бог е създал Царството Божие още сега може да дойде и Христос у вас още сега може да дойде. Христос излиза из онзи ред на нещата, в който е бил - това значи „Оставям този свят." Животът е само в разбирането различието. И у детето, и у възрастния Вие не може да се освободите от вашата плът - ако се освободите, ще си заминете. Вие трябва да възпитавате плътта си и да сте господар на нея. Всичко е вътре в хляба. Яденетата по форма се различават, а същината е една и съща. Хлябът съдържа всичко.
към текста >>

На небето, ако имаш един приятел, като го видиш един път, вече няма да го видиш, освен ако имаш един вътрешен нюх, да го познаеш - външно всички си приличат там, но има различие.
Вие сте като тънки косми - ако тия косми не се съединят, не може да се образува една сила, а ако вие се изолирвате - една паяжина, нищо повече. Знайте, че всичко онова, което ви е дал, господ ще си го вземе. Например жена, дете; и най-после и тялото ви ще вземе. Туй, което си представлявате вие, тука ще го намерите, то не е.на другия свят. Божественият свят се отличава с крайна простота, нищо излишно няма. На небето, ако имаш един приятел, като го видиш един път, вече няма да го видиш, освен ако имаш един вътрешен нюх, да го познаеш - външно всички си приличат там, но има различие. Земният порядък е много добър, то е едно предисловие. Вътрешно трябва да се разбира, не теоретически. Всяка година човек изгубва от силите си, остарява, а човек трябва да се обновява постоянно, и ако ще заминете за другия свят, млади да заминете. Небесните жители идват старите да подмладят, не младите. Идват да насърчат тези, които са изгубили смисъла на живота, да им обяснят.
към текста >>

48. 5. Разговор с Учителя на 23.VII.1932 г. при огъня, в 7.30 ч сутринта

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

И различието се причинява от начина, по който планината възприема и отразява слънчевата енергия.
Може да се къпе човек в езерото или в течуща вода само когато е много горещо. И може да се къпе само този, който има будно съзнание. Но изобщо в планините, особено на тая височина, да се прави обливане и то с топла вода, понеже от студената вода капилярите се свиват и се явяват неприятни последствия. Планината във всеки момент е различна. Колкото и малко да бъде различието, което се чувствува. И различието се причинява от начина, по който планината възприема и отразява слънчевата енергия. Значи вибрациите, които планината отлъчва, като отражение на слънчевите енергии, са всеки път различни. Вие гледате само формите, но всъщност това разнообразие, което е в планината - то е най-важното. Но ние не можем да го схванем, понеже нямаме достатъчно светлина в съзнанието. Планината е много разнообразна, понеже зад формите, които ние виждаме, е тая разумност - проява на Бога. Трябва погледът ни да прониква зад формите в тая разумност.
към текста >>

49. 12. Учителят Дънов и Неговото учение

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Тяхното външно различие ще внесе само красотата на разнообразието." Явно е, че към такова учение думата „секта" няма място.
Главното е какъв е човек отвътре. Ти ми казваш: „Аз не вярвам в Бога, аз вярвам само в човещината." - Много добре! Че, няма нищо по-хубаво от човещината. Ние с тебе вече можем да се разберем." Учителят Петьр Дънов не отрича никое мировозрение, стига то да подтиква човека към неговото духовно усъвършенствуване; не отрича каквито и да е било убеждения, стига този, който ги изповядва, да черпи от тях сили, за да служи на доброто в света, да служи на Бога. „Всички хора, от каквато и да е религия и учения, които носят в себе си един висок идеал, които честно и безкористно се борят за доброто, за великото в света, за благото на цялото човечество, трябва да си подадат ръка. Тяхното външно различие ще внесе само красотата на разнообразието." Явно е, че към такова учение думата „секта" няма място. Но като не отрича нищо, Учителят Дънов сам сочи един път-това е пътят на любовта. - „Само Божията Любов носи пълния живот." Това е пътят на вътрешното усъвършенствуване, който всеки сам трябва да измине. Но оттук индивидуализмът се синтезира с колективизма. Твоят път е проправен от тези, които са по-напреднали от тебе. И ти трябва да проправиш път на тези, които са по-назад от тебе.
към текста >>

50. 8. Изгревът - очерк в сп. „Български бранител г. Х,бр. 108 (Х.1939 г.) от М. 3. Марков

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Като изпълнявам журналистически дълг, аз се позовавам на думите на речения генерал, който казал, след като разгледал стана и видял между другото много библейски картини, радио, игрище, музикални и хидравлически инструменти, планински и френологически карти и много други неща: - Престъпление е за българската общественост да се отнася с такова безразличие към едно подобно Дело!
- Защо?! - Те се учудили. - Ако можеше за 10-на минути да се разбере едно Божествено учение, ние нямаше да стоим тук повече от 10-на години! - отговорил брат Лулчев. Та, нито аз смятам да влизам в догматически разбор на Всемирното бяло братство с тоя кратък репортаж. Като изпълнявам журналистически дълг, аз се позовавам на думите на речения генерал, който казал, след като разгледал стана и видял между другото много библейски картини, радио, игрище, музикални и хидравлически инструменти, планински и френологически карти и много други неща: - Престъпление е за българската общественост да се отнася с такова безразличие към едно подобно Дело! И нещо повече... Казаха ми, че живеете в дупки, като африканци, и аз си представях, че сте диви, а ето - интелигентни! И наистина, аз сам открих между Белите братя, както се наричат, люде с висше образование. Моят журналистически дълг се подсилва и от обстоятелството, че редакцията ни беше отрупана с писма след последния брой, в който подробно описахме Рилския стан на Бялото братство. Броят е изчерпан, макар че беше отпечатан с 600 къса в повече. Станът „Изгрев" отстои в най-хубавия квартал на столицата - „Царица Йоанна", току зад Борисовата градина до боровата гора.
към текста >>

51. 41. Една от многото

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Най-после, когато всичко бе за мене безразличие и пустота, моите стъпки бавно се отправиха за нагоре... за при Учителя.
Имах една душа, която се разкъсваше постоянно от непосилни терзания. Много пъти, когато вървях из улиците, трамваят биваше твърде близко до мен и мисълта за смъртта бе станала постоянна спътница в живота ми, който беше изгубил всякакъв смисъл... Този, с когото бях свързала живота си, ме търпеше... понасяше с мъка, но не обичаше, както ми заявяваше твърде често... О, това за мен бе по-горчиво от най- ядовитата отрова и по-мъчително и страшно от самата смърт. Аз виждах очите му да просияват в светлина, когато виждаше тази, която бе станала радост в живота му и страдах ужасно, когато той намираше думи и време само за нея... Така минаваха дните, по-тъмни от непрогледните нощи и сърцето ми тежеше в гърдите ми като парче олово... толкова ми се виждаше тежкото. Глава та ми бе наведена надолу и очите ми виждаха само моята горчива, безпределна скръб... За мен нямаше слънце, нямаше красота, нямаше нищо друго, освен болката ми, която ме терзаеше ден и нощ... И когато исках да сложа край на всичко това, аз отидох при Учителя. Мнозина ми бяха говорили за Него, но аз не смеех да отида, разколебавана от противоречивите слухове, които се носеха за Него. Най-после, когато всичко бе за мене безразличие и пустота, моите стъпки бавно се отправиха за нагоре... за при Учителя. Отишла бях там и стоях настрани, не смееща да се приближа, защото за всички бях винаги в най-отдалечения кът, а за там, за Горе, аз мислех, ще бъда още по-далечна и по-чужда... Стоях така и гледах плахо през моята постоянна черна скръб, когато край мене минаваха мнозина и ми се усмихваха приветливо - сякаш ме познаваха и аз им бях близка. Дори едно момиче ме заговори и когато й казах кого търся, тя ми каза да почакам, навярно Той скоро ще слезе... 41.2. Срещата с Учителя Дънов Край мене чакаха и други, говорещи си на малки групички, но аз бях сама... както почти през целия си живот. И тъй замислена, аз леко трепнах, когато наоколо ми се раздвижиха и после всичко утихна. Повдигнах глава и погледнах - към мен се приближаваше стар белокос човек.
към текста >>

52. 65. Любомир Лулчев

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

Но колко излъгани остават, когато към тая скъпоценност ти се отнесеш с пълно безразличие - виждат отведнъж колко голи, безпомощни, прости са те.
Летяха писма от цялата страна, на които той добросъвестно отговаряше. Важно е, че това той вършеше безплатно, очевидно блазнен от идеята, че е в ролята на някакъв посветен учител. Интересни бяха отношенията на Лулчев към жените. - Дойдат при мене. като че носят някаква скъпоценност, грижливо я крият. Но колко излъгани остават, когато към тая скъпоценност ти се отнесеш с пълно безразличие - виждат отведнъж колко голи, безпомощни, прости са те. Защото нищо повече и нямат! - Ако искат да вървят напред в пътя на духовния прогрес, те трябва да се откажат от своите заблуди и предубеждения! Излизаше така, че за да покаже пътя към посвещението, за да помогне на „тия души" да вървят напред, той ще направи истинско благоволение, като им помогне да се лишат от своите женски прерогативи, от своята „девственост". Така Лулчев си създаде славата на сериозен „помощник" на жените да се освобождават от девственост. Тъй като всякога се намират жени, които търсят нещо в живота, намираха се и жени, които лепнеха около него за по-дълго или по-късо време.
към текста >>

53. 5. Наука и метафизика

VII. поглед към небето Стихове д-р Стефан Кадиев

Преди всичко, трябва да се има пред вид, че нашите физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тясна, че нищо не дава право на един учен да твърди, какво не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничена.
А установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезне, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смещение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва да се има пред вид, че нашите физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тясна, че нищо не дава право на един учен да твърди, какво не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничена. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен както последната - към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сведочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях - това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултра- микроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, не може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а втория - това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното, непознатото. Днес не малко интелигентни биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделяха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета-прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми.
към текста >>

54. 9. Какво са вековете

Защото - Ето на брега отдавна с безразличие стои от пъстър пясъчник грамаден блок: от сушата морето го изрови, догдето падна в него, като събуден от суровата стихия спомен.
9. Какво са вековете Какво са вековете, хилядолетията даже пред монотонния приспивен плясък на морето? Защото - Ето на брега отдавна с безразличие стои от пъстър пясъчник грамаден блок: от сушата морето го изрови, догдето падна в него, като събуден от суровата стихия спомен. На пясъчника е залепена мида: като че вчера само беше жива тя - топеше се в солената вода и пиеше със радост слънчеви лъчи, разсипани със пълни шепи край брега. А близо милион години изминаха от тоя ден, кога животът вдъхновен изпълваше черупките със своето дихание. Морето пак така шумеше и пак така вълната плискаше скалите. Родих се и ще си замина. Години, векове ще се изнизват- безкрайна върволица - вълните все така брега ще плискат, ще пеят своята предвечна песен.
към текста >>

55. 4. Астрология и Медицина Рецензия в сп. Voile d'isis от д-р Верн

ГЕОРГИ РАДЕВ

А рече ли човек да изследва мозъчния строеж на един Парацелзус, на един Птоломей, на един Кеплер и сравнили го с този на нашите съвременни сорбонисти (професори), не може да не установи едно рязко различие, което далеч не е в полза на тия последните.
7 (X. 1924), с. 19 ÷ 21 В редица статии, които се явиха в списанието Curier medical, D-r Romary изучава приложенията на астрономията в медицината. Това е едно похвално дело, което заслужава да се отбележи. Защото знайно е, че в наши дни, осмиването на всички ония древни науки, които ни е завещало миналото, е в реда на нещата, както и възгледа, че има нещо превратно - да не кажем повече - в ума на всички ония бележити мъже, които са посветили живота си на тези науки. А рече ли човек да изследва мозъчния строеж на един Парацелзус, на един Птоломей, на един Кеплер и сравнили го с този на нашите съвременни сорбонисти (професори), не може да не установи едно рязко различие, което далеч не е в полза на тия последните. Както и да е, ала аз пак ще повторя, че е похвално делото на Д-р Romary, най-вече задето е дръзнал да се залови с този въпрос. Ала все пак аз ще му направя някои малки забележки, за които той ще ме извини, уверен съм, като познава моята дълбока почит към него. За пример той употребява думата астрономия в своя труд наместо астрология. Защо, щом въпросът е за астрално влияние, за радиация, за тънко вибриране, което въздействува на нашата нервна система, да не се употребява чисто и просто думата астрология, която много по-подхожда в случая? Защо, при наличността на всички радиации, които ни обхващат от вси страни, да се избира като пример едничко слънчевото влияние?
към текста >>

56. 32. За близнаците

ГЕОРГИ РАДЕВ

Тогава те, почти по същото време, дори често в един и същи ден, излизали от своето душевно безразличие и вцепенение, правели пред лекарите едни и същи оплаквания, настоявали да бъдат пуснати на свобода.
Ще приведа няколко примера из живота на някои близнаци, които се срещат в литературата, третираща въпроса за близнаците. Моро, в книгата си Psychologie morbide (1859) изнася историята на двама братя-близнаци, които си приличали не само по външност, а и по психика. И двамата били обзети от една и съща идея-фикс и двамата страдали от манията за преследване: едни и същи въображаеми врагове ги преследвали, искайки да ги унищожат с едни и същи средства. И двамата имали слухови халюцинации, и двамата били мрачни и меланхолични. От време навреме, понякога през два, понякога през три или повече месеца, без видими причини, някак спонтанно, и с двамата настъпвала рязка промяна в душевното разположение. Тогава те, почти по същото време, дори често в един и същи ден, излизали от своето душевно безразличие и вцепенение, правели пред лекарите едни и същи оплаквания, настоявали да бъдат пуснати на свобода. Любопитното е в случая, че те се намирали в две различни клиники за душевно-болни, отдалечени на много километри една от друга. Друг един случай, разказан от Бом (Annales medico-psychologiques, 1863). Двата близнака, Франсуа и Мартин, на възраст 50 години, работили заедно по железопътната линия от Кимпер до Шатолен. На 15 януари кутията, в която прибирали своите вещи, им била открадната, Франсуа живеел по това време в Кимпер, в Сент Лорет, заедно с жена си и децата си. И двамата, обаче, били нападнати от ужасен кошмар по едно и също време, към 3 часа призори, крещейки: „Хванах крадеца.
към текста >>

57. (Продължение)

Влад Пашов

Този принцип е формулиран в следующето изречение из Kybaliona: „Всичко е двойнствено; всичко има полюси, всичко има нещо противоположно на себе си, - сходното и несходното са също полюси; противоположностите са тъждествени по природа; между тях има различие само в степени; крайностите си схождат; всички истини са само полуистини; всички парадокси могат да бъдат примирени”.
Също така и мислите, чувствата и волята в човека са пак трептения в една много фина среда. Такива вибрации, възникнали в мозъка на един човек, имат стремеж да възбудят сродни вибрации в други хора. Способността да произведе съзнателно едни или други астрални или умствени вибрации, а така също и да ги придаде на другите хора, се отнася към областта на духовната или умствена алхимия, която особено ревностно се култивира от херметистите, като най-ценно от всички изкуства” (по Странден). Този принцип има широко приложение в астрологията и при по-конкретното разглеждане на астрологията ще се повърнем към него. 4. Принципът на полярността. Този принцип е формулиран в следующето изречение из Kybaliona: „Всичко е двойнствено; всичко има полюси, всичко има нещо противоположно на себе си, - сходното и несходното са също полюси; противоположностите са тъждествени по природа; между тях има различие само в степени; крайностите си схождат; всички истини са само полуистини; всички парадокси могат да бъдат примирени”. Така че от гледището на херметизма полярността е универсален закон. Той се проявява във всички области на живота - топлина и студ, светлина и тъмнина, дух и материя, добро и зло, мъжко и женско начала, са полюси. Херметичната наука поддържа, че абсолютната противоположност на положителните и отрицателни полюси е привидна. Полярността е всякога относителна. Противоположните полюси не са нищо друго, освен разнородни вибрации на една и съща мирова субстанция.
към текста >>

58. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА X.

Влад Пашов

Това различие на времената в различните места се дължи на факта, че Земята е кълбо, и Слънцето не изгрява навсякъде за един и същи час.
на обяд. 13. Изчисление на времето Казахме, че за да можем да съставим хороскоп на дадено лице, ни е необходима датата на раждането, включително часът и даже минутата. Но именно по въпроса за часа трябва да знаем, че в Европа има главно три вида времена. Западно-европейско - което се определя по Гринвички меридиан, и се нарича още гринвично време, Средно-европейско време, и Източно-европейско време. Това са официално установените видове времена; но по-точно казано, всяко място си има свое местно време, което се определя по слънчевия часовник на мястото. Това различие на времената в различните места се дължи на факта, че Земята е кълбо, и Слънцето не изгрява навсякъде за един и същи час. Знаем, че Земята се завърта около оста си за 24 часа - това движение ние го проектираме на Слънцето и казваме, че за 24 часа Слънцето изминава 360° по еклилтиката, или, както се казва, видимо обикаля Земята. Като разделим 360° на 24 часа, получаваме, че за 1 час Земята изминава 15° по еклиптиката. Върху тази основа земният глобус е разделен по посока на полюсите на 90 меридиана, като разстоянието от един меридиан до друг се измерва с 4 минути време или с други думи всеки дъгов градус отговаря на 4 минути време. Като 0° е приет меридианът, който минава през Гринвич и се нарича Гринвички меридиан. Страните, които лежат наляво от него, като се обърнем към север, казваме, че отстоят на запад и имат западна дължина.
към текста >>

59. Влад Пашов ЧАСТ IІІ Космическият и Земният човек.1. Произход и развитие на човека според окултната наука

По същина и двете школи нямат никакво вътрешно различие.
Под „човек” в този смисъл разбираме същество, което мисли. Според сегашната еволюция мисълта на човека върви в две посоки: низходяща и възходяща. Низходящата посока на мисълта действува за създаването на човешката личност и човешкото тяло със седемте му обвивки. Източните и западните школи се различават по класификацията на тези обвивки. Обаче, тези класификации се отнасят само до външната страна на това учение. По същина и двете школи нямат никакво вътрешно различие. Според вътрешния смисъл на Христовото учение, човек има три неизменни тела и седем обвивки. В теософската литература се говори за седемте обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките тела, но те не са тела. По-подходящо име за тях е обвивка, а не тяло. По отношение на Реалността човешкият свят е преходен, а еволюцията в света е Божествен процес.
към текста >>

Преди появяването на това различие, всеки човек е можел да произведе друг човек от себе си.
Едни тела приели вид, определен от волевото начало, и впоследствие от тях произлезли мъжките тела, а други приели вида, определен от въображението и от тях впоследствие произлезли женските тела. Станало така, че двуполовата човешка душа започнала да живее в еднополово мъжко или женско тяло. И така с течение на развитието, човешкото тяло приело под влияние на външните земни сили такава определена форма, че за душата станало отсега нататък невъзможно да излива своята вътрешна сила в това тяло. Тя била принудена да оставя част от тази сила вътре в себе си и само част от нея можела да влиза в тялото. Така, с постепенното уплътняване на материята, човешкото тяло се явява в две форми, от които едната става подобна на по-късния мъжки образ, а другата на по-късния женски образ. Преди появяването на това различие, всеки човек е можел да произведе друг човек от себе си. Оплодяването не е било външен акт, а нещо ставащо вътре в човешкото тяло. С разделянето на половете човешкото тяло загубило тази възможност за самооплодяване. Станало необходимо за него да влиза във взаимодействие с други тела, за да се произведе нов човек. Така че разделянето на половете става при определено уплътняване на материята. Плътността на материята сковава, така да се каже, част от силите на размножението.
към текста >>

60. Влад Пашов 2. Космичният и земният човек

И понеже хората са на различна степен на развитие, оттам се явява и голямото различие в мислите им.
Слънцето ражда емпиричния начин на мислене, Марс създава онова философско течение, което наричат волунтаризъм, който поставя волята на преден план в живота. Юпитер развива логичната мисъл, а Сатурн поражда гностицизма — стремеж към задълбочено познание, което се базира на вътрешен опит. И когато различните планети със своите тенденции на мислене минават през различните знаци, които също имат собствени тенденции, получава се много сложна и преплетена обстановка на мисловния живот на земния човек. И понеже всеки знакпредставлява определена фаза в развитието на човека, то оттам и всеки начин на мислене е фаза от развитието на човешката мисъл. Всеки човек от стъпалото, до което е достигнал, гледа на света. И понеже хората са на различна степен на развитие, оттам се явява и голямото различие в мислите им. И всеки начин на мислене си е на място в общия план на развитието, затова трябва да бъдем толерантни и да даваме право на всеки човек да мисли така, до където е дорасъл в своето развитие. Ще завърша със следните мисли на Учителя: 1. Светлината е дреха на Мъдростта, физическата светлина, от която ние се ползуваме, е резултат на излишната енергия, която космичният човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от светлина. 2. Мъдростта, това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от любовта.
към текста >>

61. 17. СВЕТИЛАТА И ТЯХНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА И ЧОВЕКА

Иван Антонов

Чрезмерно натрупване на енергии от оранжевия цвят поражда отрицателни качества: надменност, гордост, безразличие, студ, студенина, липса на индивидуализъм, постоянство, творчески стремеж, самобитност и загуба на вяра в разумността.
Въздействието на червения цвят от цъфтящи цветя, кристали, багри в обстановката, цветовете на дрехите и пр. трябва да се използва за укрепване на жизнеността и при лекуване на анемия. Употребен обаче прекалено, той събужда у човека най-низшите страсти, прави го раздразнителен, несдържан и безсистемен, избухлив, свадлив и побойник. Оранжевият или слънчевият цвят употребен умерено прави човека самостоятелен и самоуверен, индивидуалист, оригинален, системен, определен, постоянен, точен, работлив, плодовит, винаги стремящ се към творчество. Когато организмът е лишен от силите на този цвят, липсват тези качества. Чрезмерно натрупване на енергии от оранжевия цвят поражда отрицателни качества: надменност, гордост, безразличие, студ, студенина, липса на индивидуализъм, постоянство, творчески стремеж, самобитност и загуба на вяра в разумността. Жълтият цвят е свързан с принципа на Мъдростта, следователно, когато силите на жълтия цвят са умерени в човешкия организъм, това прави главния мозък и човешкия ум активни, работоспособни, плодовити, дава добро здраве и равновесие на силите в нервно-мозъчната система. В такъв случай човек се интересува от науката и може да има успех в коя да е нейна област. Ако влиянието на жълтия цвят у човека е чрезмерно, главната нервна система е в напрежение, човек е нетърпелив, припрян и амбициозен, умът му е наклонен към отрицателното и дребнавото в живота. Липсата на сили от жълтия цвят дава на човека отпадналост на нервната система и вследствие на това по-голямо или по-малко безсилие за умствена дейност и безразличие към науката. Ясно-зеленият цвят има отношение към Надеждата, когато неговите сили в организма са умерени, човек се чувства жизнерадостен, всякога обнадежден, жизнен и устойчив е, притежава силна воля и изпълнителни способности, похватен, сръчен и практичен е, има успех в материалните работи.
към текста >>

Липсата на сили от жълтия цвят дава на човека отпадналост на нервната система и вследствие на това по-голямо или по-малко безсилие за умствена дейност и безразличие към науката.
Когато организмът е лишен от силите на този цвят, липсват тези качества. Чрезмерно натрупване на енергии от оранжевия цвят поражда отрицателни качества: надменност, гордост, безразличие, студ, студенина, липса на индивидуализъм, постоянство, творчески стремеж, самобитност и загуба на вяра в разумността. Жълтият цвят е свързан с принципа на Мъдростта, следователно, когато силите на жълтия цвят са умерени в човешкия организъм, това прави главния мозък и човешкия ум активни, работоспособни, плодовити, дава добро здраве и равновесие на силите в нервно-мозъчната система. В такъв случай човек се интересува от науката и може да има успех в коя да е нейна област. Ако влиянието на жълтия цвят у човека е чрезмерно, главната нервна система е в напрежение, човек е нетърпелив, припрян и амбициозен, умът му е наклонен към отрицателното и дребнавото в живота. Липсата на сили от жълтия цвят дава на човека отпадналост на нервната система и вследствие на това по-голямо или по-малко безсилие за умствена дейност и безразличие към науката. Ясно-зеленият цвят има отношение към Надеждата, когато неговите сили в организма са умерени, човек се чувства жизнерадостен, всякога обнадежден, жизнен и устойчив е, притежава силна воля и изпълнителни способности, похватен, сръчен и практичен е, има успех в материалните работи. Прекаленото натрупване на сили от зеления цвят дава алчност, грубост, егоизъм, скъперничество. Когато у човека липсват силите на зеления цвят, човек губи надежда, лесно се обезсърчава, волята му отслабва, обърква материалните си работи. Ясно-синият цвят се свързва с принципа на Истината и със свободата. Умереното влияние на ясно-синия цвят у човека го прави истинолюбив, религиозен, благоразумен, идеалист, благороден, толерантен, независим, справедлив, свободолюбив, спокоен, добре разположен, доволен, благодарен, весел, благожелателен, благодетелен, покровителствен, изобилен.
към текста >>

62. УЧЕНИЕ ЗА ХІІ-те ЗОДИАКАЛНИ ЗНАКА

Иван Антонов

В зависимост от различието на силите, качествата и свойствата си 12-те зодиакални знаци се разпределят и групират по много начини, обаче главните разпределения и групирания са следните: Всички огнени и въздушни знаци биват наричани мъжки, електрични, положителни и активни.
Въздушните знаци са основи и представители на въздухо-образното състояние на материята във всички светове. Трябва да се знае, че само въздухообразното състояние на материята е най-добър възприемател, носител, проводник и изявител на Божествената мисъл, проявяваща се във всички светове. Водните знаци са представители на течното състояние на материята във всички светове, а само течното състояние на материята е най-добър проводник, възприемател, носител и изявител на Божествените чувства и желания във всички светове. Земните знаци са представители на твърдото състояние на материята във всички светове. А само в твърдо състояние на материята могат да се образуват, да бъдат устойчиви и да изявяват Божествените форми, чрез които действа и се изявява Божията воля във всички светове. В зависимост от различието на силите, качествата и свойствата си 12-те зодиакални знаци се разпределят и групират по много начини, обаче главните разпределения и групирания са следните: Всички огнени и въздушни знаци биват наричани мъжки, електрични, положителни и активни. Всички водни и земни знаци биват наричани женски, магнетични, отрицателни и пасивни. Чрез всички огнени и въздушни знаци действа и се проявява БОЖЕСТВЕНИЯ ДУХ, а чрез всички водни и земни знаци се проявява БОЖЕСТВЕНАТА ДУША. С други думи казано чрез огнените знаци и въздушните знаци действат и се проявяват световете на Божествената Мъдрост, а чрез всички водни и земни знаци действа и се проявява Божествената Любов. Чрез огнените и въздушните знаци действат и се проявяват БОЖЕСТВЕНИТЕ ПРИНЦИПИ И ЗАКОНИ, а чрез водните и земни зодиакални знаци действат и се проявяват БОЖЕСТВЕНИТЕ СИЛИ И ФОРМИ. Чрез зодиакалния знак ОВЕН действа и се проявява Божественият дух на физическото поле като принципи.
към текста >>

63. 1.3 ТРУД И РАБОТА

Ние правим дълбоко различие между тези две понятия - труд и работа.
И едните, и другите ще живеят в мир и съгласие помежду си. Това е волята на Първата космична причина, създателят на света”. И поставя се фаталният въпрос: Как ще стане това? Това ще се извърши съвсем не по пътя на насилието, както не и по пътя на правото, а единствено след изграждането на стопанските и социални отношения върху великия закон на справедливостта. Това велико преобразувание може да се извърши не по пътя на труда, а само чрез една творческа и разумна работа. Ние правим дълбоко различие между тези две понятия - труд и работа. Трудът е свързан с културата на парите, на облагите и користта, на материалната заинтересованост. Работата е свързана с безкористието на любовта. При труда стопанските блага и изгоди се добиват по един труден път, защото техническият прогрес се намира все още в обстановката на една димна култура; защото средствата за производство до наше време са били в известно отношение все още недостатъчно ефикасни и са били все още нерационално използвани, за да може да се дойде до едно действително изобилие на стопански блага. При новата шеста култура, или както Учителят я нарича „култура на работата”, познатият нам труд ще бъде заменен с една безкористна творческа работа. Колосалните научни и технически средства и методи не само ще донесат едно подобрение и усъвършенстване на стопанските процеси, но и ще създадат възможност стопанските блага да протичат изобилно и свободно, да бъдат достъпни за всички, както са достъпни днес въздухът, водата и светлината.
към текста >>

64. 2.2 НАЙ-НОВИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ЧОВЕШКИЯ МОЗЪК

Абсолютността е само в космичното единение; там няма полово различие.
Както вече изтъкнахме, хипофизата, в триизмерния емпиричен свят представлява главната антена на човешката личност, при нейната поляризация на физическия свят. Пинеалната жлеза, от своя страна е антена на човешката индивидуалност, на космичното единение, което хармонизира плюсът и минусът, мъжкото и женското начало. Тя е важен център, чрез който се предават и от които се радиират основните, първичните стимули на човешката душа. Тя се явява като главен физиологически арбитър и психически катализатор на тоталното анатомическо и физиологическо развитие на човека. Трябва да се има предвид, обаче, че нещата на физическия свят върху Земята са относителни, формите на пола на физическия свят не е абсолютна, тя е подчинена на законите на относителността; така, щото, мъжествеността и женствеността в света на формите е относителна. Абсолютността е само в космичното единение; там няма полово различие. Тези две важни жлези с вътрешна секреция, хипофизата и пинеалната жлеза, разглеждани астросоциологически дават следната картина. Предхипофизата се намира под влиянието на планетата Уран. Тази планета е източник на онези мощни вибрации на висшата творческа мисъл, която ще одухотвори материята. Енергията на Уран носи знак плюс, знак на мъжествеността, на волята, на устрема и на оригиналността и освобождението, и тя е главен двигател на човешкия прогрес. Тази част на тази жлеза е по естеството си електрическа и символизира творческото начало на бащата.
към текста >>

65. 2.4 ФАЗИ, ПРЕЗ КОИТО МИНАВАТ МЪЖЪТ И ЖЕНАТА

Вторият, физиологическият афинитет, има своите граници и критичните моменти на безразличието скоро настъпват.
Данните на статистическите Стр. 96/943 диаграми сочат, че тези три стимула, три опорни точки, са вече крайно несигурни и че те губят своята стимулираща роля. В нашата съвременност жената е извоювала своите граждански права. Тя има вече своята стойност и значимост не само в стопанския живот, но също така и в секторите на духовната култура и на науката, изкуството и всички други обществени прояви. Първият стимул, както се вижда, е изгубил своето значение и брачната връзка е съответно отслабена. Вторият, физиологическият афинитет, има своите граници и критичните моменти на безразличието скоро настъпват. Това е подобно на разтварянето широко на вратите между две стаи, едната топла, а другата студена. Не минава много време и настъпва едно температурно изравняване, изразяващо се в случай с безразличие и индиферентност. Що се отнася до третия стимул, сърдечната вярност, при това положение на нещата и той не е нещо трайно. Никой мъж не представлява символ на интелигентност и мъжественост, нито пък всяка жена е такъв на красота и женственост. При подобна обстановка, фазата на безразличието, като следствие на сексуалното уравновесяване, навлиза в непозволените и опасни зони, на задкулисните драматични и понякога трагични изненади, последствие на ревността.
към текста >>

Не минава много време и настъпва едно температурно изравняване, изразяващо се в случай с безразличие и индиферентност.
В нашата съвременност жената е извоювала своите граждански права. Тя има вече своята стойност и значимост не само в стопанския живот, но също така и в секторите на духовната култура и на науката, изкуството и всички други обществени прояви. Първият стимул, както се вижда, е изгубил своето значение и брачната връзка е съответно отслабена. Вторият, физиологическият афинитет, има своите граници и критичните моменти на безразличието скоро настъпват. Това е подобно на разтварянето широко на вратите между две стаи, едната топла, а другата студена. Не минава много време и настъпва едно температурно изравняване, изразяващо се в случай с безразличие и индиферентност. Що се отнася до третия стимул, сърдечната вярност, при това положение на нещата и той не е нещо трайно. Никой мъж не представлява символ на интелигентност и мъжественост, нито пък всяка жена е такъв на красота и женственост. При подобна обстановка, фазата на безразличието, като следствие на сексуалното уравновесяване, навлиза в непозволените и опасни зони, на задкулисните драматични и понякога трагични изненади, последствие на ревността. Знае се, че главната тематична основа на много и много литературни творби е ревността и изневярата между мъжа и жената. Разбира се, че от тези сблъсквания, свади и конфликтни отношения страдат най-вече децата, които при подобни условия и обстановка на възпитание търпят съответни поражения от тази дисхармония и безпътица.
към текста >>

При подобна обстановка, фазата на безразличието, като следствие на сексуалното уравновесяване, навлиза в непозволените и опасни зони, на задкулисните драматични и понякога трагични изненади, последствие на ревността.
Вторият, физиологическият афинитет, има своите граници и критичните моменти на безразличието скоро настъпват. Това е подобно на разтварянето широко на вратите между две стаи, едната топла, а другата студена. Не минава много време и настъпва едно температурно изравняване, изразяващо се в случай с безразличие и индиферентност. Що се отнася до третия стимул, сърдечната вярност, при това положение на нещата и той не е нещо трайно. Никой мъж не представлява символ на интелигентност и мъжественост, нито пък всяка жена е такъв на красота и женственост. При подобна обстановка, фазата на безразличието, като следствие на сексуалното уравновесяване, навлиза в непозволените и опасни зони, на задкулисните драматични и понякога трагични изненади, последствие на ревността. Знае се, че главната тематична основа на много и много литературни творби е ревността и изневярата между мъжа и жената. Разбира се, че от тези сблъсквания, свади и конфликтни отношения страдат най-вече децата, които при подобни условия и обстановка на възпитание търпят съответни поражения от тази дисхармония и безпътица. Общественият и родителски дълг изгубва своята ценност при тази конфликтна обстановка в отношенията между мъжа и жената. Излишно е да се спираме върху тези въпроси, които са бивали предмет на проповеди и лекции изнасяни върху църковни амвони и научни катедри, а също и на философски и социологични анализи. При подобни разклатени основи на институцията брак изпъква въпроса какъв стимул и каква опора трябва да се даде на брака, за да бъде той поддържан на заслужаваща етична висота и да отговори на съответните изисквания, които налага една истинска обществена култура?
към текста >>

66. 23. РОДЕНИТЕ БЛИЗНАЦИ

Тук ще изнесем положението на членовете от Слънчевото семейство, които създават тези ясно изразени положения в различието на тези близнаци.
Тези са главните елементи, които определят различията между двамата близнаци. Вторият случай, който вземам за пример, е за близнаци момче и момиче, родени с една разлика от 20 минути в София. Родени са на 6 март 1956 година. Момчето в 6 часа преди обяд, а момичето в 6 часа и 20 минути. Докато момчето е родено по-рано има щастлив живот, добро обществено положение, свързано с пътувания в странство, момичето е нещастно - с мъки и страдания, оженва се и се развежда. Тук ще изнесем положението на членовете от Слънчевото семейство, които създават тези ясно изразени положения в различието на тези близнаци. Най-важният белег, създаващ тези различия, е Сатурн, който при момичето е точно на Меридиана в зенита, който създава трудностите в живота и със своята квадратура към седмия дом, докарва и развода. Другите членове със своите положения допринасят за тези различия в живота им. Слънцето при момчето е на 8 градуса от ръба, докато при момичето е на 15. Луната при момчето е на 5 градуса, даваща по-голяма контактност и общителност. Докато при момичето е на 10.
към текста >>

67. 25. ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ ХОРАТА

Докато при други няма отношение и се изразява в едно безразличие, а често пъти даже с една неохота при среща с тях.
25. ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ ХОРАТА Известно е, че между двама или група хора могат да съществуват добри, приятни, дружески, мили, симпатични чувства и връзки, една привлекателност между тях. Докато при други няма отношение и се изразява в едно безразличие, а често пъти даже с една неохота при среща с тях. Това, както в единия, така и в другия случаи не може да се приеме като случайно явление, без да има ясно изразени причини за това явление. Има обяснение, което трябва да се търси и разбира. За пояснение ще взема следният пример. Ако два камертона вибрират на една и съща височина, то при контакт на техните вибрации ще имаме засилване на звука. И тук, между хората имаме същия ефект.
към текста >>

Ако между техните Слънца, Луни, планетите няма тези ъглови разстояния, то връзките между тези хора не може да има, имаме едно безразличие в техните отношения.
Когато между двама или група хора има контактност между техните Слънца, Луни, Венери, Нептун, то между тях възникват добрите чувства на привлекателност, симпатия, любов. Ако между техните Меркурий, Сатурн, Уран, то ще имаме връзка на интелектуална основа, добро разискване на научни въпроси. Ако е между Марс и Плутон, то ще имаме контактност - разискване по спортни въпроси. Ако е между Юпитер и Плутон, връзката ще бъде на стопанска основа - придобив на материални ценности. Всички тези контакти имаме, когато членовете в Слънчевото семейство между двама са в съвпад, 30, 60, 72, 120, 150 градуса. Ако между техните Слънца, Луни, планетите няма тези ъглови разстояния, то връзките между тези хора не може да има, имаме едно безразличие в техните отношения. Ако пък ъгловите разстояния са неблагоприятни - 45, 90, 135, 180 градуса, то между тези хора може да има връзки, но те ще бъдат дразнещи и неприятни.
към текста >>

68. 7. ВЛЪХВИТЕ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА

Сегашните учени, учените на двадесети век след Христа, снабдени с най-съвършените уреди го определят с едно различие само от4 десети от секундата.
Учениците на Саабей намират там благоприятни условия за разпространение учението на своя учител. Във високата кула - дома на науките и изкуствата - намират най-топъл прием. Халдейски учени стават професори там, като се започва трескаво изучаване предимно на звездния мир. Най-горната площадка на кулата изцяло е определена за наблюдение на всички явления, които стават на небесната сфера - небесната механика, този дял от науката за звездите, който се занимава с движението им, техните пътища и силите, които ги определят и създават, достига изключително съвършенство. Така например, учените тогава са определили продължителността на лунния месец (синодичния) на 29 денонощия, 12 часа, 44 минути и 3,5 секунди. Сегашните учени, учените на двадесети век след Христа, снабдени с най-съвършените уреди го определят с едно различие само от4 десети от секундата. Халдеиските учени дадоха много основни принципи в цялостната наука за звездния мир, които и досега си е в сила. Те дадоха делението на кръга на 360 градуса, градуса на 60 минути, минутата на 60 секунди. Разделиха небесната сфера на 12 дяла. Всеки дял, обхващащ група звезди със своето характерно влияние, със своето характерно силово поле, което оказваше влияние върху живота и жизнения път на всяка планета от Слънчевото семейство, включително и Земята - на първо място върху човека и човешкото общество. На тези 12 дяла, започващи от пролетната равноденствема точка, те дадоха имена на животните, хората и механизъм, отговарящи на законите, по които протича живота на нашата Земя.
към текста >>

69. 14. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА

Всеки човек по външен вид, по способности е различен, оттам и различието в организацията, устройството и съвършенството на двойника му.
Силите, които са създали и изградили Слънчевата система, са изградили и действат в човека, защото тази система е създадена за реализирането на една идея на Бога, наречена „човек”. Полето и мястото, където се проявяват тези сили, е човешкият двойник. Според колкото този двойник е организиран, подготвен, според колкото той е съвършен, според това зависи възможността му не само да реагира на тези сили, но това, да става и по един най-съвършен начин. Според това как е устроен двойникът ни, според това е устроен и мозъкът ни със своите центрове, групи клетки, способни да изявят вибрациите на тези сили. Според него е устроен и външният облик на човека. Всеки човек по външен вид, по способности е различен, оттам и различието в организацията, устройството и съвършенството на двойника му. Случки от времето на Учителя ни показват от какво голямо значение е устройството на двойника, като проводник на силите, и какви усилия правят великите братя, Учителите на човека, за да го пригодят за едно по-съвършено възприятие. Между тези, които посещаваха беседите в салона имаше един, който често държеше остър и предизвикателен език към Учителя и го апострофираше понякога. Живееше на Изгрева.*. Явно беше, че този човек беше станал проводник на отрицателното в природата. Учителят го търпеше, но всички признаци показваха, че този приятел не беше изоставен от грижите му да го оправи.
към текста >>

70. 15. ЗВЕЗДНА ВЕЧЕР НА ИЗГРЕВА

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Известно е от астрологията голямото различие във влиянието, което Слънцето, Луната и всяка една от планетите оказват с изтичащите от тях сили върху Земята и живота върху нея на първо място - човека.
Ако енергията, която е образувало веществото на Слънцето и това на планетите, беше еднородна, с едни и същи качества, сила и напрежение, то тя щеше да образува само едно тяло. Нямаше да се разпръсква на слънце, планети и общо 32 спътника към тези планети. От това гледище слънчевото семейство би било едно разхищение, една нецелесъобразност. Учителят казваше: „Разхищение и безсмислени неща в природата няма.” Оттук е явно, че силите, които са образували веществото на Слънцето и това на отделните планети и техните спътници, не са били еднакви по своето естество. Силите, които са образували всяка една планета и техните спътници, са се отделили като нехармониращи, като сили от по- друго естество от грамадното силово поле, образуващо самото Слънце. Известно е от астрологията голямото различие във влиянието, което Слънцето, Луната и всяка една от планетите оказват с изтичащите от тях сили върху Земята и живота върху нея на първо място - човека. Оттук имаме най-ярко потвърждение за това, че всеки един член на слънчевото семейство е плод на отделни, различни по своето естество сили. За Юпитер едно от основните качества на силовото му поле е заблудата. От астрологията е известно, че когато влиянието на тази планета е силно изразено в човека в един още по-първичен вид, то в този човек заблудите носят своя отпечатък в неговите прояви. Това особено ясно проличава, когато Юпитер в хороскопа на даден човек има ъглово разстояние от 45,90 и 180 градуса към някоя от планетите, Слънцето и Луната. Така например, ако такова разстояние има с Меркурий, то този човек ще живее в заблудата, че ако лъже и измамва, ще се облагодетелства.
към текста >>

71. 2. Планети, домове, аспекти

Марс в лош аспект с Юпитер - глупост, чудноватост, безочливост, безразличие, дързост, дава пресилени мнения, наклонен е към безверие или неправославен.
Той представлява енергията на родения. Ако той е зле аспектира. той носи спънки и насилия. Тойукрепява, заяква, носи предприемчивост и пр. АСПЕКТИТЕ НА МАРС Марс в добър аспект с Юпитер - великодушие, благородство, ентусиазъм, наклонен е да убеждава всички, които са зле настроени спрямо това, което той вярва (религиозно и друго). Марс в лош аспект с Юпитер - глупост, чудноватост, безочливост, безразличие, дързост, дава пресилени мнения, наклонен е към безверие или неправославен. Опасност от претърпяване треска. Прекалена активност на органите, прекаленост Може да претърпи нечестие от/на другите. Марс в добър аспект със Сатурн - амбиция, кураж, решителност, любов по команда. Има призвание за обществен живот. Означава подкрепата на началството (или от по- високопоставените).
към текста >>

72. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА АСТРОЛОГИЯТА

ЧАСТ I КОСМИЧНИЯТ СВЯТ

ЧАСТ II ВСЕЛЕНАТА И ЧОВЕКА Резюмета от беседи

На всяка секунда, когато се ражда човек, все има различие.
Практическият ум е присъщ на Меркурий. Учеността е качество на Слънцето. Раждането на човека се обуславя от известно планетно съчетание, което невидимият свят нарежда, а на човека предстои задачата разумно да използва тия съчетания. Човек не е господар на планетното влияние върху себе си, но е господар на положението, да използва разумно това, което те му носят. Когато Венера има влияние вьрху някого, тя сьбужда в него Любовта, тя може да събуди в него възвишената любов, а може да събуди и любовта на противоречията. На всяка секунда, когато се ражда човек, все има различие. Всеки час от 24-те часа, или всяка минута от 60-те минути, или всяка секунда от 60-те секунди, хората се различават. Не само това, но важно е, когато се е раждал човек, какво състояние са имали майката й бащата, какво е било състоянието на окръжаващите хора. Всичко това се отразява върху онзи член на обществото или на семейството, който се ражда в това време. Мислите, чувствата й действията на майката и на бащата се отразяват върху детето, което се ражда в това време. Също така тия неща се отразяват й върху зачеването на детето.
към текста >>

73. 3. ПЪТЯТ НА НОВИЯ ЖИВОТ

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

Но ако този въпрос не се разбере в неговата дълбочина, ще се дойде до едно криво разбиране на живота, ще се дойде до индиферентност и безразличие към страданията и нещастията на хората.
Вие не сте пратени на Земята за съдия. Кой какво върши, това си е негова работа, Но вие, ако искате да прогресирате, не се занимавайте с това, какво вършат другите, но всичко, каквото става в живота ще се учите. Не искайте да знаете защо е злото в света. И Писанието казва, че Бог ще превърне злото в добро за онези, които го обичат. Следователно, злото е само онова, което след време ще стане причина, за да дойде някаква добродетел. Но ако този въпрос не се разбере в неговата дълбочина, ще се дойде до едно криво разбиране на живота, ще се дойде до индиферентност и безразличие към страданията и нещастията на хората. Ще кажете, не трябва ли да се помага на бедните? На бедните трябва да се подобрят външните условия. Но трябва да се разбират законите и пътищата, по който ще се подобрят тези условия. Най-пьрво хората трябва да изменят насоката на своята мисъл. И всички, у които се е пробудило съзнанието, че трябва да се помогне на бедните, трябва да внесат в съзнанието си мисълта да желаят доброто на другите хора, тъй, както го желаят за себе си; да желаят благата за другите, тъй както ги желаят за себе си.
към текста >>

74. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

200 ÷ 205 "Такова различие съществува не само между хората от различните възрасти, но и между един и същи човек.
Това обяснение за самоопределението ви се дава, не да го напишете на книга, но да го възприемете в себе си, да знаете в какво отношение трябва да се самоопределите.” 23. ПРИЗНАЦИ НА ПРОЯВЕНОТО ЧОВЕШКО СЪЗНАНИЕ: 11 лекция от Учителя, държана на 27 декември 1922 г, София. - В: Допирни точки в природата: Младежки окултен клас, Г. II (1922 ÷ 1923), т. I. София, 1935, с. 200 ÷ 205 "Такова различие съществува не само между хората от различните възрасти, но и между един и същи човек. За пример, очите на човека представят два кръга: лявото око изразява физическия свят, а дясното - духовния. Тази е причината поради която лъчът, които излиза от лявото око на човека е насочен винаги към земята. Лъчът, които излиза от дясното око на човека, е насочен нагоре. В своята еволюция, човек се движи от физическия към духовния, и от духовния към Божествения свят. Ако някои се движи със светкавична бързина от духовния към Божествения свят и се отдалечи на няколко билиона километри от духовния свят, вие ще мислите, че този човек е близо до Бога.
към текста >>

75. 1924 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

(Тогава различието е напълно обяснимо).
Немислимо е. Най-първо хората мислят, че знаят много, че са всесилни и затова в младините си стават безверници, повече уповават на своята сила. Като минат 45 ÷ 50 години, ставата набожни, а към 80-та година всички се предават на Бога и вярват в невидимия свят. Това е една слабост на човешкия ум. (Всички души едновременно ли са създадени?) - Не, те са излезли при разни условия. (Тогава различието е напълно обяснимо). Всички са влезли в битието в един определен цикъл, но последователно. (Възможно ли е човек да се роди по всяко време?) - Има дати, в които е невъзможно да се роди човек. За всяко раждане има точно определени математически дати. Това е доказано астрологически. Астролозите взимат под внимание само планетите, а при това всички звезди, които съществуват оказват голямо влияние върху човека.
към текста >>

76. 1926 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Поради това съществено различие в проявите си, те не могат да бъдат приятели.
И тъй, човек, роден под знака Овен, е импулсивен, деятелен. Той решава нещата бързо, без да мисли много. Обаче, роденият под знака Козирог обмисля добре нещата и тогава се проявява. Първият бьрзо вади нож. Щом се засегне неговата личност, щом се разочарова от нещо, той веднага вади нож. Поради това съществено различие в проявите си, те не могат да бъдат приятели. Роденият през месец март е изложен на големи промени и противоречия. В края на краищата той свършва добре, но с няколко белези на главата. Роденият през декемврии е уравновесен човек. Той се интересува повече от материалните работи, отколкото от духовните. Задача 22 март 1906 Чт 6:00 (GMT+2) 42n41 23е19 22 март 1906 6:00:00 (GMT+2) София (42n41 23е19) Съединение Слънце-Венера Тригон Сатурн-Нептун 6°14'40"< Квадрат Сльнце-Плутон 65°18'47"< Квадрат Луна-Юпитер >93°47'51"< Тригон Луна-Плутон Полусекстил Венера-Сатурн Квадрат Венера-Нептун 122°16'17"< Тригон Марс-Уран >115°6'22"< Секстил Марс-Нептун >64°13'20"< Опозиция Уран-Нептун Опозиция Марс-Юпитер >178°10'40"< Опозиция Луна-Уран Квинтил Луна-Юпитер Опозиция Слънце-Плутон Квадрат Меркурий-Марс Квадрат Меркурий-Юпитер 122°51'44"< Секстил Юпитер-Плутон >60°11'17"< Секстил Юпитер-Сатурн >62°0'27"
към текста >>

77. 1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други

Голямо различие съществува между тяхните разбирания.
59 ÷ 61 „Като наблюдавам сегашните хора, не зная какъв процент от тях ще бъдат приети на небето. Ако някой влезе в небето, едва ли ще прекара една седмица. В скоро време ще го хване носталгия и ще каже: Тоя свят не е за мене. Всеки обича такъв свят, които е нагласен според изискванията на неговия ум, на неговото сърдце и на неговата душа. Всички хора не разбират еднакво живота. Голямо различие съществува между тяхните разбирания. Всички области на Земята различно се осветяват и отопляват от Слънцето. Най-добре е осветен и отоплен екваторът, а най-слабо - полюсите. Казват за някого, че бил опък, неразбран човек - Защо е такъв? - Защото не разбира живота. Който разбира живота от гледището на екватора и на полюсите, минава за нов човек.
към текста >>

78. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

Приликите, които имат хората, говорят, чете имат един общ източник, а различието и разнообразието, което съществува -с тях са отбелязани условията, при който се е развивал тоя живот.
Думите ги знаеш, говориш ги, а нямаш съответните състояния - това е животът на отражения, а не реалност. Учителят казва: «Идеалното ражда реалното, реалното - материалното, а материалното - скръбта.» В идеалното противоречия няма, в реалното има само едно противоречие, а в материалното - всяка теза има и антитеза. Някои от занаята си правят философия, други от философията - занаят. А малцина са тия, които живеят това, което философстват, и философстват това, което живеят. Всичко произтича от едно. Приликите, които имат хората, говорят, чете имат един общ източник, а различието и разнообразието, което съществува -с тях са отбелязани условията, при който се е развивал тоя живот. Водата е една, а разнообразието иде от условията, при които тя е текла. Онези, които виждат Единството в разнообразието - те са на прав път. Има хора, които приличат на глухородени, които са влезли в концертна зала - виждат движението на музикантите, на инструментите им и мислят, че то е същината и казват: «виждаме», «разбираме», «възхищаваме се от движението на лъковете», но звуковете даже и не подозират... А как и какво изживява човекът, който чува, каква по-друга смисъл имат тия движения? И за него същественото не е това, което се вижда, а което се не вижда... Има, сега, хора, които са така и в природата - казват: «виждам», «разбирам»... като глухия в оперната зала... И ако те са глухородени, колко мъчно е да им се докаже, че освен това, което виждат, има нещо по-съществено, което се не вижда, «чува» (способност, чувство, сетиво, непознатотям) и което е именно същественото, което осмисля всички тия разнообразни движения. Моето говорене да е само повод да мислиш, да чувстваш, да действу-ваш, а не да го запомниш и повтаряш.
към текста >>

79. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

(В. «Братство», бр. 173, 22.XI.1936 г., стр. 3-4)

Христос не е употребявал научния жаргон, но това, което е разкрил, са основни, вековни истини, ясни за всеки разумен човек, който може да разбере понятието «пребъдва», който може да се откаже от многообразието и различието на човешкия живот: «баща», «майка», «къща», «сестри» и собствения досегашен живот и възприеме само единия верен път: кръста и стъпките след него.
Представете си ясно картината на едно съзнание, което се обособява. То има свое и «мое» - и съзнанието, което се прелива в другите - и се радва с всички, скърби с всички, носи общия живот. В такова съзнание на голямата истина животът вече има друг образ. Както хиляди клетки всеки ден загиват в тялото, но животът в цялото все остава, така и животът на хиляди хора, прикрепени към съзнанието на Христа, меняват формата си, но не изчезват, а само се преливат в общия вечен живот. Ето, това е великата картина на живота, гледана от свръхчовеците, които са много по-близко до реалността от нас. Христос не е употребявал научния жаргон, но това, което е разкрил, са основни, вековни истини, ясни за всеки разумен човек, който може да разбере понятието «пребъдва», който може да се откаже от многообразието и различието на човешкия живот: «баща», «майка», «къща», «сестри» и собствения досегашен живот и възприеме само единия верен път: кръста и стъпките след него. Тогава Той, Христос, козмичното съзнание, е в него и ученикът - в Учителя си, клетката - в тялото и животът на клетката е живот на тялото и обратното - личността и животът на личността, неговите условия на живот са на самата клетка... Ония, които гледат света чрез перспективата на личността, виждат нещата изопачено. Бащата и майката влагат нещо общо в децата - това тяхно, родителско общо е онзи елемент, който дава и ново етическо отношение: «брат» и «сестра», «деца» и «баща», «родители». Но във всички хора има и по една частица от голямата вечна сила - прародител, който е родил всички родители. Чрез нея ние всички се разбираме, чрез нея всички един ден ще се почувствуват братя. В нея пребивава Христос и тя пребивава в Него.
към текста >>

80. 15. Изучаване на човешкия характер (продължение)

(В. «Братство», бр. 2 (297), 15.Х.1942 г., стр. 4)

Работливи са много, но имат нужда от импулсиране инак падат в едно безразличие, което граничи с ексцентричност.
Често мислят за безсмислието на живота и говорят за самоубийство. Имат фина мисъл, предпочитат външната деликатност, изисканост, красивите форми. Изобщо, те са носители на идеал на външна красота и фини чувства. Склонни към мечти, в които те сами искат да носят ролята на неземни същества. Обичат силно и се привързват за дълги години, въпреки даже обикновения здрав смисъл. Работливи са много, но имат нужда от импулсиране инак падат в едно безразличие, което граничи с ексцентричност. Мъжете с такива носове са почти негодни за живота. Тях не могат да ги разбират. Чувствуват се като сакати. Занимават се със себе си и мъчно могат да си пробият път в света. Склонни са към изучавания на окултни науки и търсят в своя вътрешен свят онова, което външният не им дава.
към текста >>

81. 33. Из науката и живота: Влияе ли войната върху климата

(Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43)

Какво би казало едно същество за човека, ако го срещнеше и започнеше да го изследва поотделно: червата с нечистотиите в тях; дробовете, сърцето с кръвта, мозъка... И въпреки това видимо различие, ние все пак знаем, че те образуват нещо единно и целесъобразно в своята проява.
Гледането на нея като на нещо механично според нас е съществена погрешка. За едно будно съзнание, в природата стават непрекъснати процеси и това, което ние наричаме «вещи», «събития», «явления», това е само откъслечното, ограничено разбиране на тия процеси, поради ограниченото наше съзнание, което ги прекъсва, за да му станат понятни. И което е още по-странно, човек, мислейки за природата, изключва себе си в момента от нея и затова и тъй малко я разбира. Оттам видимата разхвърляност и противоречия, които среща на всяка крачка в нея. Това е лесно обяснимо. Какво би казало едно същество за човека, ако го срещнеше и започнеше да го изследва поотделно: червата с нечистотиите в тях; дробовете, сърцето с кръвта, мозъка... И въпреки това видимо различие, ние все пак знаем, че те образуват нещо единно и целесъобразно в своята проява. Методът на обикновения човек да противопоставя на себе си това, което изучава, създава едно положение, което из основа е невярно една несъществующа перспектива, резултатът на която е чувство на време и пространство мрежа, върху която се алага тая перспектива на «тук» и «там». След това иде и новият «хикс» в това сложно уравнение нашите сетива, чрез които схващаме нещата и които ни турят своите «очила»... Благодарение на тия погрешни методи, въпросът за адекватността на познанието, датуващ от хиляди години, не се е приближил за официалната наука нито с една крачка към своето решение. Ученият и досега, в повечето случаи, е като чужденец пред природата, пълна с неумолими и страшни закони, от които той иска да изтръгне тайните и завладее силите. А при това, освен тия външни методи за изучаване на явленията, има и вътрешни, при които съзнанието се слива с изучаваното. Нашата цел сега не е да разкриваме този метод, но той е известен на мнозина; за него се загатва в свещените писания на всичките народи.
към текста >>

82. Любомир Лулчев VIII. Списание «Житно зърно» Статии. 1. Магическата пръчка

Различието във време от една минута между спирането и тръгването водата според протокола на комисията се оказва разлика между официалния хронометър и часовника на комисията.
На другия ден анкетата е била подновена с опити върху течаща вода. Без да знаят предварително, водопроводните указанията са се схождали точно с плановете в действителността. Поканени при един кладенец, който е копан 9 метра, без да има вода, когато друг недалеч е дал само 5½ м. вода, всички поотделно заведени са показали, че водата се намира на северозапад от копаното място, като са означили и приблизителната дълбочина. Повикан един от тях отделно, посочва къде минава главният водопровод, указва кога тече и кога спира водата в него и количеството на самата вода. Различието във време от една минута между спирането и тръгването водата според протокола на комисията се оказва разлика между официалния хронометър и часовника на комисията. Тия резултати съобщени разбира се веднага от пресата са учудили публиката. Журито при това е получило предложение от практиците да се направят следните опити: 1.Да се познае какъв метал е скрит в дървена или картонена кутия.2.Да познаят две монети турени една върху друга, какви са и коя е отдолу, коя – отгоре. 3.Същото, ако тези монети се турят на края на една сто метра дълга тел, когато монетите са на единия край, а изследвача – на другия. 4.Същият опит, когато монетите са далеч 30 см. от края на тая тел.
към текста >>

83. 70. ЧИЯ Е БЪЛГАРИЯ? (бр. 20, 26.V.1930 г.)

” Настане ли това безразличие в народната душа, тогава всички спорове между днешните боляри „чия е България?
Ний каним всички млади, идейни към новото да съзнаят дните, които са, и които идат да възмъжеят и усилят своята дейност и се подготвят за новото, утрешно градене на нова България и честните да се организират. Свободните да пръскат свободата и новото. Справедливите да съдят справедливо, милостивите да помагат - всички организирани под знамето на Ратниците на Свободата за образуване на онзи политически центрум, опрян на Христовите принципи, който ще бъде справедлив, силен и здрав арбитър между враждующите боляри и ще ги постави на местата им и отърве народа от нови кърви и страдания. Не се ли опомним и пресечем пътя и противопоставим на самозабравилите се боляри, нека бъдем сигурни, че те в спора си чия е България, както някога, така и сега за изпълнение на своите цели ще повикат чужденци отвън за арбитър, да ги помири, а дойдат ли те, както в миналото, останалото се знае какво ще бъде. Продължават ли тези игри на предатели и спасители, тези кризи, безследно изчезвания и вървене по стария път, нека бъдем сигурни - ще дадат и стари резултата - народът ще изтръпне както нявга и сега ще изгуби вяра в цар, управление, всичко добро, и както през 1918 година, така и сега ще извика: „Циганин цар да дойде, но мир, правда, свобода, справедливост да въведе! ” Настане ли това безразличие в народната душа, тогава всички спорове между днешните боляри „чия е България? ”, всички участъци, бентове, затвори да се спре новото - и затварят, избиват своите противници - са безцелни и болярите, както в миналото, ще прехвърлят границите или ще издигнат чужди знамена над къщите си, ще станат чужди поданици, изженят децата си за чужденци, и пак ще остане да тегли и страда народът. Опомняне трябва от всички! Път на младото, на новото, дейното и работа за утрешна България, а иначе - катастрофи, кризи и робство ни чакат!
към текста >>

84. 78. НАШАТА ЦЕЛ (бр. 22, 9.VІ.1930 г.)

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

Изгуби вяра във всичко, а най-много - в политическите акробати и остана едно малцинство от чалкъни, които играеха постоянно на „предатели” и „спасители”, без обаче да имат принципиално различие помежду си; не даваха път на правилно развитие, нито свобода на народа, и той остана само зрител, да плаща счупените паници на гуляите при сменяване на местата си на спасителите, които ставаха предатели, и предатели-спасители.
Едни след други бяха заместени консервативните идеи с либералните. Либерализмът - с демократизма, демократизмът - със социализма, социализмът - с народовластието. Като овехтели дрехи, които не може, докато човек е жив, все едни и същи да носи, защото той расте, развива се - така и с идеите. В живота, каменният век бе заместен с железния, последният – с днешния - електрическия... Нашият политически живот извикваше едни след други, все нови и нови идеи - знамена по-чисти и по-отговарящи на нуждите на народа, но старото и липса на светлина не позволяваха на народа да възприеме новото и като съпътници на новото станаха невежеството, насилието, демагогията, гоненията на политически противници, арести, убийства на първите ни хора - Стамболов, Петков, Такев, Генадиев, Стамболийски и др.* Когато и убийствата не помогнаха, дойдоха и превратите. Народът в знак на протест бойкотира изборите. Изгуби вяра във всичко, а най-много - в политическите акробати и остана едно малцинство от чалкъни, които играеха постоянно на „предатели” и „спасители”, без обаче да имат принципиално различие помежду си; не даваха път на правилно развитие, нито свобода на народа, и той остана само зрител, да плаща счупените паници на гуляите при сменяване на местата си на спасителите, които ставаха предатели, и предатели-спасители. И туй, което народът не им го даде, те - политическите акробати - с един фокус - по късия път си го взеха - заеха властта. 9 юний 1923 г. е дело на всички партии. Който не вярва, нека разгърне всички вестници преди 9 юний и след 9 юний и се увери, че то е рожба на всичко старо от всички партии, които, като видяха, че народът изгуби вяра в тях и иска новото, прибягнаха към преврата. 9 юний 1923 г.
към текста >>

85. V. ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ НА 30 ДЕКЕМВРИ 1944 Г.

втора част - писма 1913г - 1914г

Но като изчезне политикът, явява се човекът, който мисли, че различието в убежденията не трябва да отделя хората, че поправките или недостатъците, които виждаме в другите, са същевременно един апел, само един вик за помощ към нас, които съдбата е надарила с повече ум, повече сила, повече добрина, и че не съдия трябва да бъда аз, а само един лекар, помощник на тези, които имат нужда от помощ.
Господа народни съдии! Господин народният обвинител търсеше да ви изтъкне политика Лулчев. Аз ви заявих, че никога не съм бил политик. И това е истината. В моите дела липсва политическа системност. Но като изчезне политикът, явява се човекът, който мисли, че различието в убежденията не трябва да отделя хората, че поправките или недостатъците, които виждаме в другите, са същевременно един апел, само един вик за помощ към нас, които съдбата е надарила с повече ум, повече сила, повече добрина, и че не съдия трябва да бъда аз, а само един лекар, помощник на тези, които имат нужда от помощ. Ето, господа съдии, това съм вярвал, това съм описвал в моите книги, това съм се опитвал да реализирам в моите отношения с царя. Може между желаното и реализираното, между практиката и теорията да е липсвала понякога хармония, но вие, г-да народни съдии, които се сблъсквате всекидневно в живота също така с прилагането на нови идеи, ще разберете, вярвам, затрудненията, които е трябвало да се преодолеят в случая. Аз не мога да претендирам за особена близост, която ми се приписва, но мога с положителност да твърдя, че бях в много случаи една добра спирачка срещу някои неблагоразумни желания на един цар. При това, не е имало гонен, онеправдан или преследван човек, на който съм отказал помощ, щом съм имал възможност. Господа народни съдии!
към текста >>

86. Б. Писма на Учителя Петър Дънов до Величка и Кънчо Стойчеви

И не сме да не знаем, че към обречените за духовен подьом и за свят и чист живот, небето е далеч и много далеч по-придирчиво от онези, които са още в сферата на безразличието, които са още хергелета, йова.
И понеже нямаме заслуги, заради които Господ да се силили за нас, то внушава ни се, когато викаме към Господа, да изговаряме: „Господи, бъди милостив за България, заради милостта Си.” Българите изпортиха. Сънародниците ни в тази война беззаконноваха и се възгордяха, та затова ни настигат язвите, които ни заплашват да ни задушат. Може би по нашему, по человеческому, в много неща да сме прави, но небето не мисли както нас, нито мери както нас. Съветите на невидимия свят не са като нашите съвети, нито пътищата му - както пътищата ни; но колкото отстои небето от земята, толкоз и отстоят пътищата Господни от ония на човешките синове. Другояче гледат Горе на нещата. И не сме да не знаем, че към обречените за духовен подьом и за свят и чист живот, небето е далеч и много далеч по-придирчиво от онези, които са още в сферата на безразличието, които са още хергелета, йова. Българите са от определените да слушат Господа. Не слушат ли, своенравничат ли - лобут. Те не слушаха сега. Освен че при войната срещу турците се извършиха редици безобразия от различен калибър, неподобающи на хора християни, воюющи за свободата на другите; освен че на това отгоре се и възгордяха със своята още бъдеща велика България, но и свръх това, този именно горделив дух ги накара да не послушат нито съветите на Англия, нито ония на Русия, нито безценните съвети на Пророкът Господен в България, а взеха, че воюваха със Сърбия! Това е върхът на безобразието.
към текста >>

87. 8. Изложение до Министъра на Народното здраве от 26.XII. 1950 г. от д-р Иван Жеков за лечението по метода на Севастиян Кнайп и Луи Куне

Д-р Иван Жеков

Но, обаче, ако това, разбира се, може да се мисли и смята за разлика, съществува едно различие между тия два метода, че методът на Севастиян Кнайп е приложим в своята си цялост само в санаториална обстановка с подготвени санитарни сестри и братя, които са помощен персонал в приложенията на разните начини и форми на природолечението и водолечението, а именно: слънцеле- чението, въздухолечението, билколечението и хранолечението-диетата, когато методата на Луи Куне е сведена дотам, че може да се приложи както в царския дворец, така и в циганската колиба, но, разбира се, зависимо от годишните времена: пролет, лято, есен и зима.
под пощенски № 199 т. г., чест ми е да дам исканите осветления по моя метод на лекувание на всички болести. Преди всичко, моят метод на лекувание по право не е мой, а е метод на моите учители Севастиян Кнайп и Луи Куне, и двамата - германци, във водолечебниците на които бях на лечение през 1916 г., а именно, на първия - във Верисхофен, близо до Мюнхен, на втория - в Лайпциг, които са прочути в Германия и не малко - в целия свят. Методите на тия двама природолечители в основата си не се различават много, защото и двата метода си служат с агентите на природата, а именно: слънцето, водата, въздуха, лечебните сили на билките (неотровни) и със строгата вегетарианска храна, които, разбира се, приложени в необходимата среда, обстановка и условия, дават винаги положителни резултати, т. е. основно из- лекувание на всички болести, известни днес на медицинската наука. Но, обаче, ако това, разбира се, може да се мисли и смята за разлика, съществува едно различие между тия два метода, че методът на Севастиян Кнайп е приложим в своята си цялост само в санаториална обстановка с подготвени санитарни сестри и братя, които са помощен персонал в приложенията на разните начини и форми на природолечението и водолечението, а именно: слънцеле- чението, въздухолечението, билколечението и хранолечението-диетата, когато методата на Луи Куне е сведена дотам, че може да се приложи както в царския дворец, така и в циганската колиба, но, разбира се, зависимо от годишните времена: пролет, лято, есен и зима. И двамата природолечители са били тежко болни: първият- от туберкулоза, а вторият- от рак, и затова в душата и съзнанието им залегнали мъдри мисли, ръководни в живота им. Севастиян Кнайп изразява своето телесно и душевно състояние с мотото: «Който сам е търпял нужди и лишения, той знае да съчувствува всякому в бедите и нещастията.» А Луи Куне: «Който дири истината, не трябва да държи сметка за страданията.» Първият [Кнайп] основава своя метод на 35-годишна опитност и издава през м. октомври 1886 г. своя труд «Моето водолечение». Той не обичал да прави шум със своята лечебна метода, но при все това неговата скромност не попречила да го спохождат хиляди страждущи, от които някои се церили при него, а други са получавали само съвети, но и всички са намирали изцерение и облекчение на болките си.
към текста >>

88. 80. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ...». ЧУДЕСАТА НА НЕБЕТО И ЗНАМЕНИЯ НА ЗЕМЯТА

В това седи цялото различие.
Но не съм от тяхното Братство. А защо? Защото аз имам един Учител, а те си имат друг учител. Аз се различавам от тях по Учителя. Ние имаме различни учители. В това седи цялото различие. А Братство и Единство има само в един случай. А той е даден в «Изгревът», том XIII, стр. 887. Ще си го прочетете и ще си го научите наизуст, за да може и през деня, и през нощта да го декламирате, когато ви попитат: «Що е това Бяло Братство? » Ето така стои въпросът с писмата на Учителя. 17. В негативите, които прибрах от Савата, успях да разчета много от тях, защото аз познавам лицата, събитията и съм виждал как изглеждат тези негативи 6/9 см на извадени снимки.
към текста >>

89. 7. Писма до моя брат

Невена Неделчева

Че заедно с отдалечаването на нея, като че ли в теб е настанало едно безразличие, пустота и липса на импулс за работа.
И където мине, той познава се, защото там никнат тревите, цъфтят дърветата и текат изворите. Друг е, Който ни отнема и дава - и то винаги с оглед на нашето собствено добро. Защото знай, че ако човек би получил всичко, каквото иска - той би заспал. А твърде често с нашите неизпълнени желания, природата ни държи будни и с това ни приучва да се стремим все по-нагоре и все по към красивото и хубавото. 7.7. Обичта е непреривна и вечна Пишеш ми, че никога няма да обичаш втори път тъй, както си обичал някога твоята приятелка флора. Че заедно с отдалечаването на нея, като че ли в теб е настанало едно безразличие, пустота и липса на импулс за работа. Че ти не си вече предишният, който с радост ставаше призори, за да учи изпитите си, само и само да я зарадва с това. Че нещо е прекършено в тебе завинаги. И че момичето, с което сега запълваш живота си, далеч не може да бъде онова, което е била флора и затова дните ти приличат като осветени не от слънце, а от слаба свещ... И всичко ти се вижда бледо, безразлично. Но, братко мой, писах ти и по-рано, че ти говориш за обич, а всъщност искаш да бъдеш обичан. Казваш: «Никога няма да обичам тъй, както съм обичал Флора.» Защо това минало време?
към текста >>

90. 8. «А КАКВО ЩЕ КАЖЕ НЕБЕТО?»

Милка Периклиева

Веско се беше върнал от село и не разбираше безразличието й.
Трябваше да се направи решителна стъпка, а тя беше твърде слаба за това. Сърцето й я теглеше към Емил, с когото бяха приятели от детинство, а дългът - към Веско. Твърде скоро изминаха студентските години и Невенка трябваше да изпълни обещанието си, дадено на Веско. Въпросът беше на дни. Неговите близки с радост очакваха сватбата им. Веско се беше върнал от село и не разбираше безразличието й. Душата й беше смутена, сърцето - разбито. Тя не можеше повече да понася това състояние и реши да потърси съвет от Учителя. Стесняваше се да отиде сама при Него и замоли мен да отидем двете. В последния момент обаче тя остана да чака отвън, а аз влязох сама при Учителя и Му разказах нейната история. Отишла тя на село, да учителствува, за да спечели пари за следване.
към текста >>

91. 4.3.2. Федерация на Балканските държави

Пречка на езиковото различие.
Пречка династична; какво да се прави с династиите? Три от Балканските държави: България, Сърбия и Романия имат династични или наследствени държавни глави. Те мъчно ще се приспособят към Федерацията, та ще трябва да се отстранят. Ала ако откажат да се оттеглят доброволно, какво би трябвало да се прави? В такъв случай, стига народа и държавниците да бъдат убедени, че туй е необходимо; ние знаем от много примери в историята, как държавни глави могат се отстрани от власт хуманно и легално, без каквото и да би сътресение или кръвопролитие. 2. Пречка на езиковото различие. Освен славянските: български, сръбски и хърватски, които макар и близки, сам.и донейде се различават; имаме и съвсем различаващи се от другите: албански, гръцки и румънски. Това е сериозна пречка, ала не и фатална. Канада, Южна Африка и най-вече Швейцария са разрешили тоя езиков проблем. Трите равноправни езика: немски, френски и италиански, никак не пречат на Швейцарската федерация да бъде може би най-щастливата в Европа страна. Което накратко значи: стига да имаме воля, намери ще се и начин. 3.
към текста >>

92. 6.2. В стан Изгрев край София

- Престъпление е за българската общественост да се отнася с такова безразличие към едно подобно дело!
. . .Те се учудили. - Ако можеше за 10-а минути да се разбере едно Божествено учение, ние нямаше да стоим тук повече от 10-а години! - отговорил брат Лулчев. Та нито аз смятам да влизам в догматически разбор на Всемирното Бяло Братство с тоя кратък репортаж. Като изпълнявам журналистически дълг аз се позовавам на думите на речения генерал, който каза, след като разгледа стана и видял между другото библейски картини, радио, игрище, музикални и хидравлически инструменти, планински и френологически карти и много други неща. - Престъпление е за българската общественост да се отнася с такова безразличие към едно подобно дело! И нещо повече... Казаха ми, че живеете в дупки, като африканци, и аз си представях, че сте диви, а ето - интелигентни! И наистина, аз сам открих между Белите братя, както се наричат, люде с висше образование. Моят журналистически дълг се подсилва и от обстоятелството, че редакцията ни бе отрупана с писма след последния брой, в който подробно описахме Рилския стан на Бялото братство. Броят е изчерпан, макар, че бе отпечатан с 600 къса в повече. Станът "Изгрев" отстои в най-хубавия квартал на столицата - "Царица Иоанна" - току зад Борисовата градина до боровата гора.
към текста >>

93. 10. Учителят задължава всеки ученик да пише писмо

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

Аз мисля и съм уверен, че колкото ученици го изучават, толкова различни схващания има, както на едно дърво има много листове, но един с един не си приличат, обаче това вярвам не пречи да вървят всички напред например: Относително прераждането, аз напълно съм уверен, че действително душата се преражда за да може да допълни своите предназначени задължения и щом изпълни задачата си, възвръща се там, откъдето е излязла от начало, тоест връща се при своя създател - при Бога, и след като се възвърне започва наново друг живот, но вече възвишен живот, какъв е той, само Мъдростта Божия може да предвиди - уверен съм, че Бог е създал всичките души отначало еднакви и ако сега в настоящия живот има различие, тоест едни богати, други бедни, едни красиви други грозни, едни здрави, други слепи, калеки, сакати.
Хармонията е на първи план. Колата малко се беше разсъхнала, но последните дъждове наново я затегнаха. Учението на Учителя върви с добро схващане. Всякой от нас се старае със своето схващане да се развива и напредва в учението. Колко мъчно се разбира това учение, за което е потребно голяма мъдрост, вярвам всякой, който е влязъл в него е разбрал. Аз мисля и съм уверен, че колкото ученици го изучават, толкова различни схващания има, както на едно дърво има много листове, но един с един не си приличат, обаче това вярвам не пречи да вървят всички напред например: Относително прераждането, аз напълно съм уверен, че действително душата се преражда за да може да допълни своите предназначени задължения и щом изпълни задачата си, възвръща се там, откъдето е излязла от начало, тоест връща се при своя създател - при Бога, и след като се възвърне започва наново друг живот, но вече възвишен живот, какъв е той, само Мъдростта Божия може да предвиди - уверен съм, че Бог е създал всичките души отначало еднакви и ако сега в настоящия живот има различие, тоест едни богати, други бедни, едни красиви други грозни, едни здрави, други слепи, калеки, сакати. Едни умни други идиоти, това се дължи на самите нас тоест, каквото си постелиш на такова ще легнеш, ако завивката ни е дълга ще се прострем, ако е къса ще се свием, защото при къса постеля ако си прострем краката ще се простудим. Всичко каквото се случва в живота ни си има причини, които ние не знаем и не можем да избегнем, защото сами сме създали тези причини. Тези убийства, тези кражби, тези измъчвания, войни, болести, епидемии, хвърлянето на Свети Крал в София и толкова души дето погинаха там, всичко си има дълбока причина, която ний с нашата малка мъдрост едва можем да разберем. Вий как мислите по този въпрос? Благодаря за портрета, който ни изпратихте, той ще ни е добър спомен.
към текста >>

94. 8. Небесният живот според Емануил Сведенборг

Поради това различие, ангелите от едно небе не могат да общуват с тези от друго небе.
Поради тази причина, човек, относно вътрешната си страна, има връзка с небето, и след смъртта влиза между ангелите; а според възприемането на божествената истина и добро през земния си живот, той се приобщава или към вътрешните ангели, или към средните, или към тези, що обитават външното небе. Всяко небе има една вътрешна и една външна страна. Тези две страни имат същото отношение към човека, както волята към интелекта му. Вътрешната страна съответствува на волята, а външната - на интелекта. Тъй като вътрешната страна е по-близо до Бога, съвършенството се увеличава колкото се приближава към нея, а се намалява с приближаването ни към външната страна. Поради това различие, ангелите от едно небе не могат да общуват с тези от друго небе. Никой не може да се издигне от по-нисшето към по-висшето, или да слезе от по-висшето небе към по-нисшето небе. Ако някой ангел се опита да се изкачи във висшето небе, той бива обзет от неописуема мъка и отчаяние, че не може да види тези, между които се намира, а още по-малко е способен да влиза в разговор с някого. А който се опита да слезе от висшето в нисшето небе, се лишава от мъдростта си, спъва се в говора си и се отчайва. Но при цялото това подразделение, Бог е съединил всяко небе с другите чрез посредствени връзки, така че всичките заедно образуват пред Него едно цяло. Всичките са свързани помежду си, защото ако не са свързани не могат да имат постоянно съществувание и биха след време изчезнали.
към текста >>

Очевидно е, че подобието на вътрешните състояния означава приближаване, различието-отдалечаване.
Домовете им са дарове от Бога - на всеки се дава според разбиранията му за доброто и истината. Ангелите обаче, съзнават, че Бог им дава всичко, от което се нуждаят. Всяко нещо в небето изглежда като че заема място в пространството и все пак, ангелите нямат понятие за място и пространство. Тъй като това може да ви прозвучи като парадокс, ще се постарая да изясня въпроса, понеже той е от голямо значение. Всички промени на място в духовния свят произлизат от промените във вътрешните състояния на ангелите, което значи, че промяна на място не е нищо друго, освен промяна на състояние. Очевидно е, че подобието на вътрешните състояния означава приближаване, различието-отдалечаване. Поради това, близко един до друг са тези, които се намират в еднакви състояния, а далеч тези, които са в различни състояния. Пространствата в небето са само външни състояния, съответствуващи на вътрешни такива. Поради същата причина небесата изглеждат отдалечени едно от друго, както са и отделните общества и индивиди. Най-отдалечен е ада, който се намира в едно състояние диаметрално противоположно на небесното. Така че, който има силно желание в духовния свят да види някого, той веднага се озовава в присъствието му, понеже го вижда в мисълта си и се поставя моментално в неговото положение.
към текста >>

95. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

Българската държава, взета като индивид, в своята колективност от разнороден национален елемент и различие на религиозните вярвания, бе въплъщение на един мощен Дух, борчески и пламенен, пропит с живата вяра, че заветния му исторически идеал, от плеяда борци духовни и политически, безкористно и безвъзмездно работили в миналото, за даване условия ла свободно развитие, във всестранна насока, за влагане творческите си дарби в производство и просвета, ще бъде реализиран.
Това зависи напълно от нас - отвън не ще ни дойде - тая връзка е вътре в нас. Съзнайте и всички да се знаем дълбоко в душата ни, че това взаимно разбирателство помежду ни, ще ни се наложи. Защо да не го реализираме по пътя на доброто? Защо да очакваме "тоягата"! Разумните да разрешават всичко на базата на взаимното доверие, на взаимната обич. Българската държава, взета като индивид, в своята колективност от разнороден национален елемент и различие на религиозните вярвания, бе въплъщение на един мощен Дух, борчески и пламенен, пропит с живата вяра, че заветния му исторически идеал, от плеяда борци духовни и политически, безкористно и безвъзмездно работили в миналото, за даване условия ла свободно развитие, във всестранна насока, за влагане творческите си дарби в производство и просвета, ще бъде реализиран. В тоя заветен племенен идеал бе вложена невидимата, но мощна сила, на дълбокото съзнание, че един е пътят на неговото сигурно реализиране - осъществяване висши добродетели, мъдрост, разум и знания и Любов Висша, Божествена, за общото благо, по закона на необходимостта, че благоденствието на индивида, на единичната клетка от организма, е включено в общото колективно благо. При това съзнание, всеки работеше не за себе си, а за другите и се чакаше камбанния звън, за да се оповести, че е настъпил моментът за събиране плодовете от 40 годишния добросъвестен труд и енергична дейност. Дойде паметният 17 септември 1912 г., понеделник, ден на Луната, ден на поочистване, в който Височайшият Указ № 5 възгласи, възтръби, че е ударил часа за придобиване свободата на поробените братя, по историческия племенен завет. Ентусиазмът, с който се изпращаха героите храбреци, запасни войни, от техните домове - семейства и борческия дух и вроден патриотизъм и любов към Родината, с които се явяваха в своите войскови части, свидетелстваха за живата вяра, която бе израснала до непоколебимост в техните души, че наистина е дошъл часа за събиране плодовете от народните усилия, от тяхната дейност, за даване свобода и на обкованите още във вериги части, органи, от българското общо тяло, общ български организъм. Чакаше се момента за тръгване, за събиране тия плодове и влагането им, присъединяването им към тоя разпокъсан от "злата орисница" на Берлинския конгрес организъм.
към текста >>

Той като че търсеше поука за начини на действия в подобни случаи, от военната история, поука от борба за действие между две воюващи страни при подобно техническо различие във въоръжението и като че никъде не намираше подобни примери... Той бе твърде сериозен, дълбоко в себе си замислен и като че се спираше само върху единствена надежда и вяра с любов пропита, вярата му към храбростта и верността на подчинените му войници и защитници и и наистина той имаше тая вяра, а и подчинените му имаха безпределна вяра в него, взаимното доверие съществуваше безукоризнено и неопетнено..,, но с "ръце" само, може ли да се води бой?...
Противникът продължаваше да подтиква поддръжките си напред, а стрелбата му се учестяваше до най-възможната честа стрелба, но безсистемно разпокъсана, като че не виждаха и не гледаха накъде трябваше да стрелят. Нашите бойци тъкмо обратното всеки куршум трябваше "на място" да отиде и един противник по-малко да остане! Втора рота все още продължаваше настъпването си срещу десния фланг на противника, а от неговите действия като че личеше, че той не я бе още сериозно забелязал, или че не даваше вид на нейното присъствие!... Наистина, неговото разположение бе твърде ниско от местонахождението на ротата, характера на местността и прикриваше от погледа на предното му разположение... Може би и разездите му късно са донесли за появата на тая рота, имаше въобще тук една неяснота за противника... До тоя момент дружината имаше вече 5 убити и 9 ранени... Положението стана много критическо. Отиваше се до една фаза на боя, гдето големия процент повредени пушки бердани бяха годни само за ръкопашен бой и за удар на щик... Бързотечни мисли като че минаваха на дружинния командир. Той като че търсеше поука за начини на действия в подобни случаи, от военната история, поука от борба за действие между две воюващи страни при подобно техническо различие във въоръжението и като че никъде не намираше подобни примери... Той бе твърде сериозен, дълбоко в себе си замислен и като че се спираше само върху единствена надежда и вяра с любов пропита, вярата му към храбростта и верността на подчинените му войници и защитници и и наистина той имаше тая вяра, а и подчинените му имаха безпределна вяра в него, взаимното доверие съществуваше безукоризнено и неопетнено..,, но с "ръце" само, може ли да се води бой?... Моралните сили, 3/4 от успеха бе на наша страна, а нямахме само 1/4 техниката... и на тия размишления като че се бе спрял командира на дружината само на тържеството на Божията сила, която би могла да се прояви като чудо... Той си размишляваше: ако загубим боя и дружината отстъпи разбита или унищожена, каква полза за него, че може би щял да остане жив!... Как би могъл да понесе позора на едно отстъпление, поражение и то да доведе може би до изненада на нашите войски западно от дружината! В такъв случай би било за предпочитане и той да падне, да даде живота си, заедно със своите подчинени щастливци, които биха изгубили живота си в тая неравна борба с противника за общото благо на Родината ни. Седнал на един висок камък в положението, "като орел на скала кацнал", дружинният се бе съсредоточил в себе си, отвреме навреме се обръща към верните си бойци с думите: "Имайте жива вяра в Бога, успехът ще бъде наш, ако и малко на брой, но сме силни! "... Отправил цялото свое естество към несъкрушимите сили на върховната правда, отправил ум, сърце, воля към тях за съдействие, той, дружинния чакаше тая невидима помощ, тя идваше, но чакаше и своето време за проявление... Часът е 3 1/2 след пладне.
към текста >>

96. 2.3. ПЪРВО КРЪЩАВАНЕ В ОГЪНЯ

Петър Кръстев, о.з. полковник

Блясват кървясали очи, а погледът блуждае в пространството и често спира, с безразличие, върху кървавите носилки.
След минута или час съдбата, може би, ще изправи и тях пред подлия враг и тогава с острието на ножа ще се намери отдушника. Времето тежко върви: минутите са часове, а часовете - дни... Трескотнята става непоносима; чуват се ясно траканията на картечниците, а грохота на оръдията в мъглата почна да раздрусва земята... Минало бе доста време, когато из мъглата се донесе гръмогласното българско "ура", ехото на което се издигна високо и навлезе в общия хаос на адския шум. Трепват всички и се залавят за пушките. Затракаха ножовете, ледени тръпки побиват телата. Остра жажда изгаря гърлата. Блясват кървясали очи, а погледът блуждае в пространството и често спира, с безразличие, върху кървавите носилки. Всички са на крак, чакащи знака на началниците. Но намесата на последните връща спокойствието в редовете. Денят преваля... Мъглата почна да почернява от вечерния здрач. Дъждът се засили и сега на едри капки се изливаше върху измъчените борци. Повлякоха се мътни пороища с шум из дерето и обливаха краката им.
към текста >>

97. 3.4. ФУРАЖИРОВКА 1916 г.

ДРУГАТА СЪБОТА: Неделна беседа; 26 май, 1929 г.

Доброто срещаше с радост и спокойствие, лошото - с безразличие и утеха, че така трябвало да бъде.
А това би било прибързано заключение, защото пор. Ц. бе уважаван и обичан от всички, особено от войниците си - и всички другари, подчинени и н-ци се обръщаха към него с това мило прозвище. Наистина той бе със сравнително по-слаба духовна култура, оперираше с малко думи в своя говор, но за това пък имаше широка душа, любвеобвилно сърце, от което бликаха топли чувства, с които обливаше и завладяваше сърцата на подчинените си. При това, физически здрав, червендалест с набито тяло, закръглено пълно лице, среден ръст, здрави крака, върху които се клатеше и малко шкембенце, той бе издръжлив и служеше за пример на всички; бялата му коса, подстриганата остра брадичка, отпуснатите бели мустаци издаваха неговата опитност и практичност в живота. Фаталист, той вярваше в предопределението на съдбата и за това винаги спокоен изпълняваше безшумно своя дълг, за да не можеше да се познае кога той е бил по-малко безстрашен. Доброто срещаше с радост и спокойствие, лошото - с безразличие и утеха, че така трябвало да бъде. Паднеше ли убит около него, той го прикриваше с платнището и кръстейки се казваше: "Така му било писано - и у дома си да беше, пак щеше да умре." Запищеше ли някой ранен, той го укоряваше и сочеше му убитите, утешаваше го, като му казваше: "Хе, ще ти отмине като на кученце, доскоро виждане" и си отминаваше. Носеше се скромно; облеклото си носеше до разкъсване, за което много пъти са му правени бележки от началството, някой път отговаряше: "Та мигар тия дяволи не са по-окъсани от мене? " А когато в един прекрасен ден бе облякъл новите си сини панталони, докато ротният кърпач му обърне старите такива, една "неверница" (както казваше той) се пуква около него, обръща го няколко пъти във въздуха и го тръшва на земята с широка рана от парче под лявото му седалище - на място деликатно, той с пълен ботуш от кръв, се явява на дружинния си командир и долага, че е ранен с прибавка: "Това нищо не е, а нещастието е, че новите ми панталони отидоха." Крайно пестелив, той отбягваше да се храни от офицерската кухня, защото там в някои случаи се доплащаше, а се задоволяваше само с дажбата, като икономисваше от хляба си за "гладни" дни, а такива често имаше и тогава той изтърсваше икономията си пред най-гладните. Налагаше ли му се случая да изпълни особена задача, той много не говореше - у него липсваха огнени слова и гръмовити фрази, а почваше, както и днес: "Хей, дяволи", разказваше им накратко задачата и завършваше с думите: "Па бъдете по-дяволи от хайдуците, що са дошли от през морета да ни избиват и плячкосват." Така и сега след като им каза за "фуражировката" добави: "А бе, то добитъкът от камъша не ще ни избегне, ние ще си го ловим, когато поискаме, ама друг трън има в очите ни, друг трън, който ни много боде и ни прави пакост. Тия "хайдуци" онзи ден ни надпревариха с 200-300 кр.
към текста >>

98. 6.11. БЪЛГАРИТЕ И БЯЛАТА РАСА