Търсене в текстове за 'Различие'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 140 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Различието тук се явява по отношение на вътрешния психологически живот от една страна и умствения – от друга.
Разгледан като най-съвършената форма, човекът представлява най-сложния апарат, какъвто можем си въобрази. Като сложни апарати всички хора имат почти еднаква конструкция. Но оказа се, че и хората се делят на градации. И то не по това, че едни хора имат крака, а други нямат, едни с две очи, други с три, едни с уши, други без. Не, те всички имат еднакво устройство. Различието тук се явява по отношение на вътрешния психологически живот от една страна и умствения – от друга. Това обуславя и детайлното различие на формите. В действителност всичките хора имат носове, но не всички носове са еднакви. Всички имат очи, но очите на хората са различни и т.н. Тия детайлни различия станаха предмет за изучаване от специални дисциплини, като физиогномията, френологията и пр. Все на същата причина се дължат различията, които се явяват между отделните индивиди, племена, народи, раси.
към текста >>

Това обуславя и детайлното различие на формите.
Като сложни апарати всички хора имат почти еднаква конструкция. Но оказа се, че и хората се делят на градации. И то не по това, че едни хора имат крака, а други нямат, едни с две очи, други с три, едни с уши, други без. Не, те всички имат еднакво устройство. Различието тук се явява по отношение на вътрешния психологически живот от една страна и умствения – от друга. Това обуславя и детайлното различие на формите. В действителност всичките хора имат носове, но не всички носове са еднакви. Всички имат очи, но очите на хората са различни и т.н. Тия детайлни различия станаха предмет за изучаване от специални дисциплини, като физиогномията, френологията и пр. Все на същата причина се дължат различията, които се явяват между отделните индивиди, племена, народи, раси. Ако наблюдаваме дивите племена, ще забележим известна разлика.
към текста >>

Различието тук се обосновава на неразвити единични страни от чувствата.
Ако наблюдаваме дивите племена, ще забележим известна разлика. В характера и психологичния им живот, съществуват по-слаби различия, отколкото по отношение на чувствения им живот. Едни племена се оказват силно кръвожадни, други по-слабо, трети земеделци и отлични вегетарианци; едни коварни и зли, други добродушни и наивни като .деца. Всичко това дава основание да се постави една градация между различните племена. Даже тя може да се постави и за по-цивилизованите народи, само че в една по съвършена форма. Различието тук се обосновава на неразвити единични страни от чувствата. Изобщо най-много развити страни на психичния живот имат най-съвършените хора. Подобно различие се констатира и по отношение на умствения живот не само между отделни индивиди, но и между различните народи. А забелязва се, че колкото повече е застъпен умствения живот, толкова по-ясно се проявява още един нов елемент, още едно ново движение, различно от споменатите досега, което ние наричаме съзнание. Умственият живот още не подразбира съзнанието, защото има много учени мъже, много отлични артисти, които иначе имат широка култура, но не винаги имат и широко съзнание. Умственият живот е само условие за по-добрата проява на съзнанието, което е една по-висша форма от самия умствен живот.
към текста >>

Подобно различие се констатира и по отношение на умствения живот не само между отделни индивиди, но и между различните народи.
Едни племена се оказват силно кръвожадни, други по-слабо, трети земеделци и отлични вегетарианци; едни коварни и зли, други добродушни и наивни като .деца. Всичко това дава основание да се постави една градация между различните племена. Даже тя може да се постави и за по-цивилизованите народи, само че в една по съвършена форма. Различието тук се обосновава на неразвити единични страни от чувствата. Изобщо най-много развити страни на психичния живот имат най-съвършените хора. Подобно различие се констатира и по отношение на умствения живот не само между отделни индивиди, но и между различните народи. А забелязва се, че колкото повече е застъпен умствения живот, толкова по-ясно се проявява още един нов елемент, още едно ново движение, различно от споменатите досега, което ние наричаме съзнание. Умственият живот още не подразбира съзнанието, защото има много учени мъже, много отлични артисти, които иначе имат широка култура, но не винаги имат и широко съзнание. Умственият живот е само условие за по-добрата проява на съзнанието, което е една по-висша форма от самия умствен живот. И свръхчовеците – идеалът на настоящето, това не са хора с особени някакви телосложения, нито пък с особени някакви чувства или умове, колкото са хора с разширени съзнания. Но подобно съзнание предполага в основата си, разбира се, един по-силно развит ум и едни по-благородни чувства, отколкото у един посредствен индивид.
към текста >>

2. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Различието може да съществува само по отношение на методите, времето и изходните пунктове.
Всички сили и явления, известни досега, съставляват също така обект за проучване. Нима съвременната официална наука е решила със своите методи всички поставени въпроси? Разбира се, далеч не. Тя тепърва ги изучава. Между чисто научните изследвания и окултните такива, съществени различия в резултатите не може да има. Различието може да съществува само по отношение на методите, времето и изходните пунктове. Днешната наука се движи вече доста ускорително към старите окултни твърдения. И рано или късно, това е въпрос на време, науката ще стане окултна и окултизмът „научен". Това е тъй, защото обектът и на съвременната наука, както и на окултната е изучаване на природата в нейната пълнота, не само по форма, но по съдържание и по смисъл. В дадения случай, за влиянието на светлината тук може да се кажат само бегло няколко думи и то най-вече от биологична гледна точка. Въпросът, разгледан само в няколко страници, далеч не може да бъде изчерпателен, но във всеки случай, той ще даде повод поне за по-нататъшни наблюдения и проучвания.
към текста >>

3. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса.
Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път. Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес. Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа. С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса. Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия. Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи. Изобщо мелодичната линия събужда асоциативната способност на човека. Тя свободно прониква до запасните богатства на човешката душа — множеството представи, понятия, образи, уталожени чувства, мисли, поспрели стремежи и въжделения — добити през изминалия живот на човека, отделя и завлича със себе си ония именно от тях, които ù резонират и с помощта на ритмуса, изгражда нови форми, поражда нови копнежи и замисли, които ще легнат в основата на последващата проява на човека. Срещу тия два основни елементи на музиката — ритмус и мелодия — от страна на човека се противопоставят ритмичното чувство и тоновия усет.
към текста >>

4. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено.
f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни, не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а вторият – това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното непознато. Днес не малко интелигенти биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделиха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета – прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми.
към текста >>

5. ПЕСНИ - Т. Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А рече ли човек да изследва мозъчния строеж на един Парацелз, на един Птоломей, на един Кеплер и сравни ли го с този на нашите съвременни сорбонисти (професори), не може да не установи едно рязко различие, което далеч не е в полза на тия последните.
Астрология и медицина Рецензия в сп. „Voile D'Іsis" от д-р Верн. В редица, статии, които се явиха в списанието Courrier medicaІ, D-r Romary изучава приложенията на астрономията в медицината. Това е едно похвално дело, което заслужва да се отбележи. Защото знайно е, че в наши дни, осмиването на всички ония древни науки, които ни е завещало миналото, е в реда на нещата, както и възгледа, че има нещо превратно – да не кажем повече – в ума на всички ония бележити мъже, които са посветили живота си на тези науки. А рече ли човек да изследва мозъчния строеж на един Парацелз, на един Птоломей, на един Кеплер и сравни ли го с този на нашите съвременни сорбонисти (професори), не може да не установи едно рязко различие, което далеч не е в полза на тия последните. Както и да е, ала аз пак ще повторя, че е похвално делото на д-р Romary, най-вече задето е дръзнал да се залови с този въпрос. Ала все пак аз ще му направя някои малки забележки, за които той ще ме извини, уверен съм, като познава моята дълбока почит към него. Запример той употребява думата астрономия в своя труд, наместо астрология. Защо, щом въпросът е за астрално влияние, за радиация, за тънко вибриране, което въздействува на нашата нервна система, да не се употребява чисто и просто думата астрология, която много по-подхожда в случая? Защо при наличността на всички радиации, които ни обхващат от вси страни, да се избира като пример едничко слънчевото влияние?
към текста >>

6. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

За да дам донейде една представа за различието между сухото, аналитично познание и живото познание, ще взема за пример съвременното проучване на многоизмерното пространство.
Дроби го, цепи го на по-дребни и по-дребни частици – дано намери там първичното. Но и там няма край – и пътят към безкрайно малкото е вечен. Като огромно махало умът се люлее между две загадки: безкрайно малкото и безкрайно голямото, осъден от вътрешното естество на своите закони вечно да се люшка между тях, докато осъзнае, че истината с дробеж и с мозъчно познание не се постига и се откаже от желанието да познава нещата, след като ги умъртви! Днес повечето знания са мъртви. Живо познание, което блика като извор извътре, което е рожба на жив опит, е чуждо на съвременния човек. За да дам донейде една представа за различието между сухото, аналитично познание и живото познание, ще взема за пример съвременното проучване на многоизмерното пространство. Днес се е развил един особен дял в геометрията – геометрия на многоизмерното пространство. По чисто аналитичен път ние можем да изследваме свойствата на пространството с повече от три измерения и да добием една аналитична картина, съставена от различни дву- и триизмерни „сечения", без да можем да си представим живо и цялостно това пространство или неговите обекти. Запример, свят с четири измерения нам е недостъпен пряко, но косвено; чрез изучаване на неговите сечения в триизмерния свят, ние можем да се доберем до неговите свойства. Разбира се, повечето математици, именно ония, които го проучват, без да могат да си го представят, отричат неговото реално съществуване. Ала има и такива геометри като англичанина Howard Hinton, който е достигнал да влезе съзнателно в четириизмерния свят.
към текста >>

7. КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

От физиката знаем, че една е енергията в природата и само благодарение различието в силата и броя на трептенията в секунда различаваме топлина, светлина, електричество, магнетизъм По-нататък заключаваме, че от известно число трептения нагоре пак до известна граница имаме трептенията на чувствата, категоризирани по силата и броя им в секунда, а после от нова граница по тази стълба започват пък тези на мисълта.
те все пак съществуват и чакат своето обяснение, защото ние знаем, че няма в природата действие без причина, нито явление без да е резултат на една сила. И тук „способност за подражание" не е (нищо друго), освен последицата на една сила, която все още убягва на изследователя. Интересно е и така нареченото явление „мислено предаване", което се състои в следното: Срещате ваш добър приятел и както става между приятели, веднага се поема разговор за едно за друго, интересуващо и единия и другия и изведнъж, тъкмо казал нещо, приятелят ти те пресича: „Ама от устата ми го взе, тъкмо това исках да ти кажа! ” Не веднъж, вярвам, ви се е случило това и все на случайно съвпадение го отдаваме, а обяснението му според динамичната теория на физиката може да се даде така: Даден индивид мисли върху известна идея, неговият мозък излъчва трептения с определена дължина и скорост, трептения, които се предават по нервите му до краищата на тялото и от там в пространството наоколо му. Достигайки крайните нервни разклонения на субекта-приемник, тези трептения се предават без каквото и да било външно усещане по обратен път на неговия мозък, където възбуждат същата идея или образ, както в първия индивид, защото проявите на живота са еднакви във всички индивиди, както са еднакви проявите на електричеството, светлината и др. От физиката знаем, че една е енергията в природата и само благодарение различието в силата и броя на трептенията в секунда различаваме топлина, светлина, електричество, магнетизъм По-нататък заключаваме, че от известно число трептения нагоре пак до известна граница имаме трептенията на чувствата, категоризирани по силата и броя им в секунда, а после от нова граница по тази стълба започват пък тези на мисълта. В съчинението „Phénomènes nerveux, intellectuels et moraux", Rambosson дава твърде ясно обяснение на механизма на посочените явления. В природата и човека съществува стремеж за равновесие. По-силният индивид упражнява винаги едно по-малко или по-голямо влияние, известна власт тъй да се каже, върху по-слабия индивид и последният най-често е по-щастлив тогава, намирайки се под закрилата на по-силния. Детето се чувствува най-добре в прегръдките на своята майка, жената с радост приема закрилата на своя по-мощен другар, болният се чувствува по-добре в присъствието на здрав жизнерадостен лекар, който му вдъхва вяра в живота и в скорошно оздравяване. И ако ние се вгледаме по-дълбоко в живота, ще се уверим скоро, че всички ония явления, които дотогава отдавахме на простия случай, всъщност са плод на несъзнателно въздействие, което индивидите оказват един върху друг.
към текста >>

8. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Различието във време от една минута между спирането и тръгването водата според протокола на комисията се оказва разлика между официалния хронометър и часовника на комисията.
На другия ден анкетата е била подновена с опити върху течаща вода. Без да знаят предварително, водопроводните указанията са се схождали точно с плановете в действителността. Поканени при един кладенец, който е копан 9 метра, без да има вода, когато друг недалеч е дал само 5½ м. вода, всички поотделно заведени са показали, че водата се намира на северозапад от копаното място, като са означили и приблизителната дълбочина. Повикан един от тях отделно, посочва къде минава главният водопровод, указва кога тече и кога спира водата в него и количеството на самата вода. Различието във време от една минута между спирането и тръгването водата според протокола на комисията се оказва разлика между официалния хронометър и часовника на комисията. Тия резултати съобщени разбира се веднага от пресата са учудили публиката. Журито при това е получило предложение от практиците да се направят следните опити: 1.Да се познае какъв метал е скрит в дървена или картонена кутия.2.Да познаят две монети турени една върху друга, какви са и коя е отдолу, коя – отгоре. 3.Същото, ако тези монети се турят на края на една сто метра дълга тел, когато монетите са на единия край, а изследвача – на другия. 4.Същият опит, когато монетите са далеч 30 см. от края на тая тел.
към текста >>

9. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Така че интуицията се явява като принцип на известни „общозадължителни противоречия", Противоречия, до които ни довеждат крайните изражения на интелекта, интуицията ги пречупва, примирява в едно хармонично единство; и тия противоречия, въпреки своето видимо различие, те всички предизвикват същия вид внимание, усилване и постепенно приучват съзнанието към едно своеобразно предразположение, което води към едно преживяване на интуицията.
Наистина, в своята същност интуицията е съвсем противоположна с интелекта и казва Бергсон, „ако нашето познание се раздвоява на интелект и интуиция, то произлиза от това, че нашето съзнание едновременно трябва да се прилага, приспособява към неподвижната мъртва материя (преди всичко ние сме материални същества) и същевременно трябва да следваме живота в своето непрестанно протичане, което съвпада с интуицията." Но ние в съвсем редки моменти долавяме тоя вътрешен живот на интуицията. Интуитивните данни трябва да се интелектуализират и местото на разума е тук вече – да намери подходящи символи, изрази, картини, които да играят ролята на символичен израз на интуицията или пътеводни знаци, които насочват нашето внимание към интуитивните данни. В такъв случай интуицията трябва да предхожда интелекта и да дава първата насока на философската мисъл. При тия условия интуицията се явява като отрицателна на известни логически норми. Тя ще противоречи на интелекта, и нейната компетентност ще се ограничи само в непосредствения опит. Така че интуицията се явява като принцип на известни „общозадължителни противоречия", Противоречия, до които ни довеждат крайните изражения на интелекта, интуицията ги пречупва, примирява в едно хармонично единство; и тия противоречия, въпреки своето видимо различие, те всички предизвикват същия вид внимание, усилване и постепенно приучват съзнанието към едно своеобразно предразположение, което води към едно преживяване на интуицията. И ако някой иска да ни даде понятие за преживяваната от него интуиция, не трябва ние да се спираме на никое от противоречията; те трябва да бъдат за нас само едни интелектуални символи, между които ще оперира самата интуиция. Интуицията не дава образци, но интуитивни преживявания. Интелектуалният символ ще дава само една констатация на непосредствения опит, като се ограничава в следните думи: ето живота! А и ние чрез вътрешна симпатия ще допълним това указание по самостоятелен път. Само по тоя начин се получават истински наши живи познания, освобождение от затвърделите догми и традиции, към които ни водят предразсъдъците на интелекта.
към текста >>

10. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Между думите и мотивите обаче има едно съществено различие.
Ритмусът осмисля тоновата маса и я разпределя на по-големи и по-малки групи, които носят в себе си по нещо от цялото съдържание на музиката. Старите гърци още са смятали, че тоновата маса представлява женския принцип, който се оплодява от ритмуса – мъжкия принцип и в резултат раждат мелодията. За материализиране на тия основни елементи на музиката, които все още си остават отвлечени, си служат с нотните белези, които с формата си определят ритмуса, а подредени в твърде простата система на петолинието дават мелодията. Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът. Той отговаря на думата в словесния език и както нея е съставен от по-малки съставни елементи – тонове, подредени върху канавата на ритмуса, както се изтъкна по-горе. Между думите и мотивите обаче има едно съществено различие. Докато думите изразяват определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката. Може да се сметне, че всеки мотив допринася за напластяването на това настроение, като носи със себе си онзи градивен материал, от който по-късно съзнанието у нас ще изработи представите, образите и понятията, необходими за конкретизиране на музиката. Мотивът се състои от една слаба част и една силна част – проява на ритмуса – и няколко мотиви дават по-голяма самостойна единица в музикалната реч, нещо като изречение – малък период, kleiner Satz, както се нарича в музикалната теория, а два малки периода образуват един голям период, една завършена фраза – grosser Satz. По-специалните изследвания върху мотива и неговите производни съчетания, ни показват, че в тях наистина се крият основните качества на цялата музика, те представляват цялата музика в миниатюр. Но такова изследване не може да намери своето оправдание в страниците на едно списание като настоящето, което третира въпросите по-общо, па от друга страна би затруднило мнозина от читателите, които нямат нужната предварителна подготовка за подобна анализа.
към текста >>

11. Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво.
Факт е, че от насилията изхождат върволица насилия. И това е един продължителен процес, който може да преустанови и измени едничък законът на не отвръщане на злото със зло. Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата. Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни. Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата. За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво. Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност. Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода. С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея. Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал. Схващайки така, неизбежно се налага на личността да постави любовта, мъдростта и истината в устоите на своя живот и своите деяния.
към текста >>

12. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ще взема един пример, дето животното реагира различно при различни случаи (Виж „La naissance de l'intelligence" от D-r Georges Bohn, 1917.) Branchellion е паразитна пиявица, която е крайно чувствителна към различието в осветлението.
Помислиха, че жизнените явления и душевния живот, животът и съзнанието в края на краищата се свеждат към физикохимически сили, че са плод на механични процеси, После Квинке, Бючли, Румблер и др. чрез смесване на неорганически съединения получиха нещо, което наподобява на животните първаци по форма и движения. И даже някои отидоха дотам да твърдят, че животът на нисшите животни може да се обясни чисто механически, без участието на съзнанието: изпущането на лъжекрачка, приемане на храна и пр. Слагат смес от дървено масло и калиев карбонат във вода и наблюдават амебовидни движения – опитът на Бючли – и от това искат да извадят заключение, че движението на нисшите животни не се дължи на съзнанието, а е чисто механичен процес. С примери може да се докаже, че движенията на нисшите животни не са механизъм, а плод на съзнанието. Ще взема един пример, дето животното реагира различно при различни случаи (Виж „La naissance de l'intelligence" от D-r Georges Bohn, 1917.) Branchellion е паразитна пиявица, която е крайно чувствителна към различието в осветлението. Обаче, на едно и също осветление тя не отговаря по един и същ начин. Да кажем, че животното е закрепено върху стъкло със задната си вендуза. Когато мине сянка над главата на животното, пиявицата веднага си изправя цялото тяло отвесно, защото може да се случи сянката да се дължи на минаването на някоя риба, в която паразитствува пиявицата. И ако е риба, тогаз тя се залепва за нея. Ако ли пък пиявицата е закрепена вече за тялото на някоя риба със задната си вендуза, то животното не изправя главата си, когато минава сянка над нея.
към текста >>

Само в едно отношение имало различие.
Tе почнали да изяждат черния ирисов пигмент и то само по вътрешната страна нa ириса. След това почнало живо деление на клетките на едно място на ириса. Клетките на ириса образували една малка издутост, която образувала новата леща. Последната значи се е образувала вътре в очната ябълка, от ириса. Иначе образуването на лещата се е извършило по същия начин, както в зародиша. Само в едно отношение имало различие. Лещата у зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния – много по-късно. Мястото, което се избира за развитието на лещата, е много целесъобразно. Най-важното е, че тук подборът се изключва. И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избере целесъобразно място и начин за регенерация на лещата? Колко пъти му е била правена такава операция сред природата и в тези случаи да е действувал подборът?
към текста >>

13. Физическо възпитание - Д. Б. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Не е злото, обаче, в тези различни мнения, а когато тези различни мнения създават от хората жалки противници Злото иде тогава, когато известно различие в схващанията по даден, често пъти съвсем маловажен въпрос, са в състояние да променят хубавите и приятни взаимоотношения, които са плод на възвишени чувства на взаимно уважение и любов – с чувства на ненавист и омраза С това, като че ли всеки от своя страна иска да наблегне на обстоятелството, че неговият ум е едно абсолютно мерило за нещата и следователно, не може да търпи възражения.
За живата вода Красотата на живота, казват, седи в неговото разнообразие, а разнообразието в проявите на живота се обуславя от субективната специфичност на нашата вътрешна, духовна природа и, колкото по напреднал е индивида, дотолкова той се проявява по своему. Може би съвременните хора, малко по малко да са довели живота до една скучна еднообразност, но където работи Божественото съзнание, там има едно безкрайно разнообразие. Между милиард и половина хора на земята, запример, вие мъчно може да намерите двама души, които абсолютно да си приличат по образ. Всеки при това си има свои собствени маниери, говор, гласов тембър, походка и пр. Следователно и нашите схващания и съждения по отношение на известен идеал ще бъдат най разнообразни, тъй както сто души, които отговарят на един и същ въпрос, ще отговорят по различен начин И може да се породят различни мнения. Не е злото, обаче, в тези различни мнения, а когато тези различни мнения създават от хората жалки противници Злото иде тогава, когато известно различие в схващанията по даден, често пъти съвсем маловажен въпрос, са в състояние да променят хубавите и приятни взаимоотношения, които са плод на възвишени чувства на взаимно уважение и любов – с чувства на ненавист и омраза С това, като че ли всеки от своя страна иска да наблегне на обстоятелството, че неговият ум е едно абсолютно мерило за нещата и следователно, не може да търпи възражения. Ако това беше така, ако нашият ум беше наистина непогрешим, толкова по-добре, но много са обаче случаите, когато очевидната несъстоятелност на известни умозаключения и твърдения са идвали да покажат, че не си струва да накърняваме нашите добри отношения с околните, заради някакви си различни мнения по даден въпрос. Само Бог знае истината, а ние хората, кой повече, кой по малко, правим своите погрешни умозаключения. Пренебрежението, с което днес се отнасят що-годе мислещите среди спрямо окултното учение, е плод на тяхната прекалена самомнителност на техния мироглед. Мнозина нито са надникнали в страниците на окултната литература, нито са се сближили с някое общество, където се заучават правилата и се прави опит де се заживее според това учение. А то дори не е достатъчно да се проучи дори и основно това учение, а чак след многократните опити и положителни резултати може да си каже човек думата за него.
към текста >>

14. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Различието на формата отговаря на степента, в която силата на диханието е осъществена.
Колкото по-високи и разновидни са трептенията на принципа на диханието, толкова по-високо стои проявената форма в царството на явленията и толкова по-голям е разума, знанието, мъдростта на самия принцип и способността за разрешение на проблема на живота. Възможностите на индивида в живота ще бъдат също по-големи и животът ще бъде ценен да се изживее. Накратко казано, ние ще бъдем по-добре опознати със своето истинско себе. Човекът е най-висшето изявление на диханието в материята. Цялото животинско царство принадлежи към същата категория. Различието на формата отговаря на степента, в която силата на диханието е осъществена. Това разнообразие продължава и между човешките същества и нашите способности и възможности в живота зависят от силата на дишането и нейното употребление. Колкото по-нисши са трептенията на дишането, толкова по-нисшо е познанието на битието и толкова по-нисша е степента на възможностите. Диханието е вечно едно и също, но неговото изявление отговаря на развитието на формата, чрез която се проявява. Колкото повече се дава възможност на диханието да се издига по вибрация, толкова по-чисто е явлението. Природата ни дава ясни доказателства за това.
към текста >>

15. Ученик на живота - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

различие в получаване на храна, различие във възприемането на външни въздействия и пр.
По този начин половите клетки на новия организъм ще имат пак всички детерминанти, които определят свойствата на целия организъм, а соматичните клетки в края на краищата, ще имат само по един вид детерминанти. Няма връзка, казва Вайсман, между половите и соматитните клетки; затова не е възможно унаследяване на придобитите признаци. Вариациите или видоизмененията в детерминантите на зародишната плазма са независими от влиянието на външните условия върху органите на тялото. Тези изменения са самостоятелни. По разни причини, напр. различие в получаване на храна, различие във възприемането на външни въздействия и пр. – детерминантите в зародишната плазма се изменят различно. И между така изменените детерминанти има подбор. Значи, едно поколение не предава в наследство придобитите си признаци, а вариациите, измененията, които стават в зародишната му плазма. Тези вариации ще определят новите признаци на бъдещето поколение. Разбира се, в новия организъм ще имат надмощие тези признаци, които са зависими от по-добре развитите детерминанти на зародишната плазма.
към текста >>

16. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

– Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище.
Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма. Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата. А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище. Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост. Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност. Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност. Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер. Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра.
към текста >>

Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени върху това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието).
Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра. Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр. Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива. Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни. Мерило за обективност ще бъде нашата логична способност и нашите 5 сетива: според това ще имаме емпирични и рационални знания. Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени върху това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието). Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на човека. Човекът, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука Психология, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от психологията на усещането и възприятието. Та затова не можем така рязко и лесно да разграничим обективната от субективната истина. Това са само условности на човешкия ограничен ум. Те като че ли се преливат и вървят успоредно.
към текста >>

Различието е само методологично, но същността не е в метода.
Като съпоставям знанието с вярата не искам да кажа че те не са еднакво равноценни в живота. Не, съвсем не това искаме ний. Но въпросът е да запазят своето място в живота на индивида и социетета и, доколкото могат, да се допълнят. Само така би се създала всеобемна наука, която обгръща целия живот на човека и която ний наричаме окултна наука. Вяра винаги ще има, както и знание. Различието е само методологично, но същността не е в метода. Те са страни на нашия живот и няма противоречие между тях. Няма по-голяма и опасна болест от равнодушието във вярата. На всеки се пада дял да разреши сам това противоречие и тръгне из своя път. Трябва да се изтъкне още едно. Вярата е самоцел, а не средство, както мисли официалната наука.
към текста >>

17. Хигиена на храненето – Цв. Димитров Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Обаче, нещо друго има от съществено различие в еволюционните схващания на двете школи.
Запример едно животно с помощта на случайни отклонения ще придобие или по-съвършени органи, или по-несъвършени, в първия случай то ще победи в борбата за съществувание и ще ги предаде по наследство на своите поколения. А във втория случай то ще бъде негодно в борбата за съществувание и ще загине наред със своите потомци. Това изобщо е тъй наречения естествен подбор, с помощта на който се дава възможност на съществувание само на годните, снабдените от еволюцията животни с по-съвършени органи. Естественият подбор както и наследствеността са факти в природата. Те не губят значение при неовиталистичното схващане. Обаче, нещо друго има от съществено различие в еволюционните схващания на двете школи. Материалистите намират. както казахме, „случайността" и „незначителните" отклонения за съществени фактори в еволюцията и с тяхна помощ се стремят да преградят пътя на неовиталистите, които от своя страна заместят случайността и незначителните отклонения с предначертан план и скокове-мутации в еволюционните промени на формите. И действително, фактите са в полза на неовиталистите. De Vris е правил наблюдения върху растението Oenothera Lamarciana (а в последно време и някои американски биолози върху различни животни) и е констатирал мутациите, т.е. явяване на нови видове без предварителни стадии, видове различни от майчиния.
към текста >>

18. Физиогномия Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Три са главните завършека на делото Божие, като създател на всички неща: намаляване на злото, засилване, уголемяване на доброто и поставяне в светлина всяко различие, по начин, щото да може да се знае онова, що трябва да бъде, както и онова, що не трябва да бъде.
Има три първични единици: Един Бог, една Истина и една точка на свобода, сиреч точката, в която се намира равновесието на всяко противоречие. 2. Три неща произхождат от трите първични единици: всеки живот, всяко добро и всяко могъщество. 3. Бог е по необходимост три неща, именно: най-великият извор на живот, най-великият сбор от знания и най-великият склад на могъщество. 4. Три са нещата, които Бог не може да не бъде: онова, що трябва да съставя съвършеното добро; онова, що трябва да желае съвършеното добро и онова, което трябва да изпълни съвършеното добро. 5. Три са границите за онова, което Бог е направил и не ще престане да прави: Неговото безкрайно могъщество, Неговата безконечна Мъдрост, неговата всеобгръщаща Любов. 6. Три са главните завършека на делото Божие, като създател на всички неща: намаляване на злото, засилване, уголемяване на доброто и поставяне в светлина всяко различие, по начин, щото да може да се знае онова, що трябва да бъде, както и онова, що не трябва да бъде. Тази троичност развива идеята за Бога като Създател и покровител; чрез Неговото Провидение създанието може да се бори против злото и да го различи в съзнанието си пред доброто, защото злото, не бидейки създадено от Бога, не може да произтича освен от свободата, дадена на същото това създание. 7. Три са нещата, които Бог не може да не съгласува и дарува: онова, което е най-полезно, онова, което е най-необходимо и онова, което е най-красиво за всяко нещо. 8. Три са възможностите на съществуването: да не може да бъде иначе, да не може да бъде друго и да не може да бъде схващано за по-добро, и в това именно седи съвършенството на всяко нещо. 9. Три неща ще трябват неизбежно: върховното могъщество, висшата интелигентност и висшата Любов на Бога. 10. Три са величията на Бога: съвършен живот, съвършена мъдрост и съвършено могъщество. 11.
към текста >>

19. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всички, които дават преднина на Божественото в себе си и прилагат Христовото учение в живота си, са братя и сестри, или са ученици на една школа, на едно братство, носители на една идея Между тях не съществува никаква граница, никакво различие в народност, религия, нито в обществено положение, пол и възраст.
ВЕСТИ През миналата седмица, г-жа Агнеса Хофман, сестра от духовното братство в Холандия, посети Билото Братство - обществото на г-н Дънов в София, с мисия да направи връзка между братството в Холандия и това тук, или както тя самата заяви: „Аз дойдох да видя Учителя - П. Дънов, щом научих, че Той е в България". Такива братства има навсякъде по света. Всички, които дават преднина на Божественото в себе си и прилагат Христовото учение в живота си, са братя и сестри, или са ученици на една школа, на едно братство, носители на една идея Между тях не съществува никаква граница, никакво различие в народност, религия, нито в обществено положение, пол и възраст. Г-жа Агнеса Хофман е от католическата либерална църква, но това не ù пречи да се нарече ученичка на г н Дънов и сестра на всички ученици от Бялото Братство в България. В резюме ще поместим няколко думи, които тя отправи към учениците от Бялото Братство в България. „Изгрев" - София, 28. ІХ. 1928 г. неделя, пр. обед.
към текста >>

20. Космичен човешки ритъм - Р. Шуберт Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И различието на растенията и цветовете се причини от различното отношение на тогавашната „лунна фаза на земята" към зодиакалните знакове, напр.
Затова Учителят на древността почваше обучението с това: човек да преживее отношението си към природните царства Посочваше му се един път на Посвещение, което му разкриваше тайните на природата в растенията, минералите. животните и самия човек. Тогаз още беше жива у човека истината, че пътят към миропознание води през самопознанието. Това самопознание е началото на онзи път на Посвещение, което води човека при дълбоките тайни на битието. Тайната на растенията ще се разбере, когато се има пред вид, че те са произлезли при една по-раншна фаза на земята, наречена „лунна фаза на земята*-, когато всичко е било още в течно състояние. И различието на растенията и цветовете се причини от различното отношение на тогавашната „лунна фаза на земята" към зодиакалните знакове, напр. когато тя е била в Скорпион, е давала едни форми на растенията, а стоейки в Близнаци или Дева - други форми и т.н. И миризмата на цветята е всъщност космичен аромат, който се задържа от цветята, но произхожда от планетите. Тъй напр. миризмата на теменугата иде от Венера, а миризмата на Assa foetida от Сатурн. Растението се състои от физично и етерно тяло.
към текста >>

21. ИЗ КНИГАТА МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА - БО ИН РА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Във Великото сърце няма никакво различие.
Ние се нуждаем от силни помагачи. Нисшите царства Чувствувайте себе си в всеки атом на околната ви среда, в човека и животното, в елемента и в ритъма. Всичко трябва еднакво да обичате. Следвайте гласа на любовта и не оставяйте делата ви да се ръководят ни за миг от други мотиви. Любете винаги все по-чисто и по силно, и така ще достигнете едното сърце във всичко. Във Великото сърце няма никакво различие. Всичко се храни чрез едната кръв на живота. Всички са свързани тъй тясно един с друг, че постоянно си влияят. Докогато правите едно различие, има недостиг в любовта, защото любов - това е животът във всички. Пребъдете в Любовта и давайте я на всички същества без разлика. Любете всичко, което има живот.
към текста >>

Докогато правите едно различие, има недостиг в любовта, защото любов - това е животът във всички.
Следвайте гласа на любовта и не оставяйте делата ви да се ръководят ни за миг от други мотиви. Любете винаги все по-чисто и по силно, и така ще достигнете едното сърце във всичко. Във Великото сърце няма никакво различие. Всичко се храни чрез едната кръв на живота. Всички са свързани тъй тясно един с друг, че постоянно си влияят. Докогато правите едно различие, има недостиг в любовта, защото любов - това е животът във всички. Пребъдете в Любовта и давайте я на всички същества без разлика. Любете всичко, което има живот. Всички същества са израз на Неговия живот, на Неговата любов. Работете и за животните и за хората - и за двете. Научете хората на любов към малките, безпомощни същества.
към текста >>

22. ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Отговорът е лесен: различаването се извършва лесно благодарение на различието във вълните.
Тогаз чувството за ориентиране на птиците и изобщо на животните се обяснява веднага. Как параходът в морето с радио-гониаметричния си апарат се старае да определи посоката на Херцовия източник, който му изпраща електромагнитни вълни, така също и насекомите и другите животни се стараят да възприемат радиациите, изпращани от други животни и от растенията, които ги интересуват. И тогаз се насочват към откритото направление. Някой ще възрази така: Но тогаз пространството няма ли да бъде изпремрежено по всички посоки от безброй много радиации? Как ще съумеят организмите да ги различават? Отговорът е лесен: различаването се извършва лесно благодарение на различието във вълните. Всяка жива клетка дължи живота си на ядката, която изпуща радиации. Радиациите, които изпуща ядката, могат да бъдат с разни дължини на вълната. „Аз съм убеден, казва Лаковски, че ще се сполучи да се познаят, измерят и регулират дължините на вълните, които изпущат клетките. Тогаз ще стане възможно слагаме за разрешаване на въпроса за продължение на човешкия живот до неподозирани днес граници." „Развивайки теорията си, казва Лаковски, аз се питах: Отде иде необходимата енергия за произвеждане на клетъчните радиации? Ние имаме тук работа с радиации, които идат от много далеч, имаме работа с космични вълни.
към текста >>

23. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Всички ние си приличаме в някои неща: всички дишаме един и същ въздух без разлика; всички пием една и съща вода; всички се храним с една и съща храна; всички възприемаме една и съща светлина, В това няма никакво различие.
Ако главата е здрава, ще бъдат здрави и гърдите, и стомахът и краката, и ръцете. Ако главата е болна, цялото тяло ще бъде болно. Това, което отличава човека, е неговата глава. Само човек има разумна глава. Има нещо възвишено и благородно в човека. Всички ние си приличаме в някои неща: всички дишаме един и същ въздух без разлика; всички пием една и съща вода; всички се храним с една и съща храна; всички възприемаме една и съща светлина, В това няма никакво различие. Светлината носи знанието в нас; тя носи възвишеното и благородното. Нека използуваме благото, което природата ни дава чрез светлината, да използуваме знанието, което природата ни дава, за общото благо на човечеството. Нека се радваме, че живеем на нашата земя и че ще дойде ден, който ще донесе мир и радост за всички хора. И тогаз ще има един общ език, на който ще говорят всички хора. И той ще бъде език на Божията Любов , език на Божията Мъдрост и език на Божията Истина.
към текста >>

24. СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той е вече зает с дребните и постоянно менящи се неща и фактори в живота и в зависимост от тях мени и своето състояние на съзнание, от глупав страх, загриженост и раздразнение, ако те не стават по неговия ограничен кръгозор, до пълно безразличие, безчувствие и безгрижие, ако те стават според неговите желания.
По-голямото налягане определя по-низше съзнание и по-грубо изразена борба за съществуване, а по-малкото налягане – обратно. Очевидно е, че това налягане е факторът, който обуславя телесната форма, в която животът се въплътява; от него зависи, дали едно същество ще дойде на физическия свят като растение, като животно или като човек и от каква именно степен на формация. Същият фактор, както видяхме, определя и размера на съзнанието. Силно подтиснатият под налягането на материята човек се отличава със следните характерни качества, безразлично дали е богат или беден, учен или неук: Той води груба и нескончаема борба за материално задоволяване и обезпечение и не може да намери задоволство и мир в целия си живот. Дори и когато е толкова богат, че може да прекара в охолност десет живота, пак е в тревога за своята материална осигуровка и върши простено и непростено, за да увеличи богатствата си. Той е вече зает с дребните и постоянно менящи се неща и фактори в живота и в зависимост от тях мени и своето състояние на съзнание, от глупав страх, загриженост и раздразнение, ако те не стават по неговия ограничен кръгозор, до пълно безразличие, безчувствие и безгрижие, ако те стават според неговите желания. Изобщо, неговото съзнание е заробено от менящите се форми на материята. Бори ли се, той не знае, защо се бори; работи ли, не знае, за какво работи; учи ли, не знае, какво да учи; радва ли се, не знае защо да се радва; страда ли, не знае защо страда: той не знае, ни защо се ражда, ни защо живее, ни защо си заминава. Разбира се. той мисли, уверен е, че всичко това добре го знае, всички въпроси за него са решени, обаче тия решения са само негови илюзии. В пряка зависимост от разширението на съзнанието, следователно и от налягането на материята, стоят усетите за добро и зло, за страдание и благуване, на радост и скръб.
към текста >>

25. КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Обаче достатъчно е да вземем под внимание промените в лунните фази (при еднакви други условия) и тогаз ще ни стане обяснимо това различие в резултатите.
Тая стерилизация между другото е в зависимост от лунните фази и звездните радиовълни. От бактериите най-чувствителни за влиянието на лунните фази са стрептококите и стафилококите. Стерилизацията на дестилираната вода е по-успешна при празнене на луната. Болестите, които се дължат на микробите стрептококи и стафилококи, са по-чести и по-проявени при пълнолуние. Опитите по микробиология, правени в лаборатория наглед при едни и същи условия, дават в някои случаи положителни резултати, а в други случаи – отрицателни. Обаче достатъчно е да вземем под внимание промените в лунните фази (при еднакви други условия) и тогаз ще ни стане обяснимо това различие в резултатите. Биологията, микробиологията и техните приложни области: земеделие и терапевтика (лекуване) само ще спечелят, ако се предприемат изследвания в това направление. (Из едно съобщение на Лаковски). Духовно движение в Китай То се нарича „Шецие-Цонч-Циао-Та-Тонг”, което значи: „Велико всемирно единство на многовековните учения.” Това движение се нарича още „Великият път за Царството Божие". Ръководителят на движението е издал един позив, в който той излага идеята си за духовно сближение на народите. Той е заобиколен от ученици, мнозина от които имат способността ясновидство в бъдещето.
към текста >>

26. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Затова имаме различие само в обектите и посоката на стремежа, а не по същина.
„буржоата" от праведните, сир. „пролетариите", та да се осъществи „царството божие" на земята, сир. „диктатурата на пролетариата". Между тия два вида верующи, дълбоко погледнато, като се сведат нещата към тяхната психологична основа, всъщност няма съществена разлика. Те имат в основата си една и съща идея, един и същ стремеж, само че този стремеж, изхождайки от един и същ източник в съзнанието, се поляризира в две различни плоскости. Затова имаме различие само в обектите и посоката на стремежа, а не по същина. В края на една епоха и в началото на друга, действително настъпва едно „пришествие", слиза една велика вълна, едно могъщо космическо течение, „отгоре-надолу", което неумолимо и неизбежно произвежда мощни реакции в живота. То веднага поляризира хората: наляво или надясно, наляво-надолу и наляво-нагоре, или надясно-надолу и надясно-нагоре. Ако проследим съвременния живот в всичките му прояви, тутакси ще открием тези два полюса с двете им направления: възходящо и низходящо. Ала аз няма да се спирам на това. Знам, че на верующите от двата фронта, – „леви" и „десни-низходящи" няма да им хареса туй разглеждане на нещата.
към текста >>

27. СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Водата, запример, която е едно от най-великите блага на земята, той е превърнал - в научните си представи - в едно жалко химично съединение на водород и кислород, а в практичния живот, той се ползува от нея едва ли не с цинично безразличие, като неограничен и безогледен господар.
Всичко онова, от което хората се ползуват автоматично, посредством ограничени в своите възможности апарати, лека полека се механизира, умъртвява. Такъв механизиран и безжизнен е светът на съвременните материалисти. За тях всичко е механизъм - мъртъв, бездушен. Дори и човекът е превърнат в психофизичен автомат. Ето защо, днешният човек не цени нищо според собствената му стойност - ни дивно устроеното си тяло с неговите могъщи, скрити възможности, ни околната природа, от която черпи всички блага. Водата, запример, която е едно от най-великите блага на земята, той е превърнал - в научните си представи - в едно жалко химично съединение на водород и кислород, а в практичния живот, той се ползува от нея едва ли не с цинично безразличие, като неограничен и безогледен господар. Но затова пък и тя не му разкрива магичните сили, които се таят в нея Съвременният човек също тъй несъзнателно диша и въздуха - извор на жизнен елексир за неговото съществувание - ала не познава същинската му цена. Така е и със светлината, с растенията, минералите, от които той се ползува като с бездушни предмети, по отъпканите пътища на навика. Наистина, Живата Природа припомня понякога на човека великата ценност на "обикновените неща". Вижте човека, кога се разболее. Лишен от възможността да се движи, прикован на легло, той ясно съзнава, какво ценно нещо е изгубил преди всичко - способността да ходи!
към текста >>

Това е един естествен път, по който човек се освобождава от своето старческо безразличие, от своя механичен автоматизъм.
При тях човек е лишен от някакво благо - той скърби за нещо, което е изгубил. В съзнанието му отново изпъква неговата ценност. И когато пак го придобие - той вкусва от това благо с едно ново, свежо чувство и го оценява. Човек се подмладява само чрез страданието, което му се налага по необходимост отвън, или чрез подвига, с който той сам драговолно се нагърбва. Този подвиг в духовния живот го наричат жертва. Това е един естествен път, по който човек се освобождава от своето старческо безразличие, от своя механичен автоматизъм. Един естествен път, по който човек идва отново до вътрешната стойност на обикновените привидно неща. Велико изкуство е човек да знае да гледа и да вижда - да си служи с очите! Велико изкуство е човек да слуша и да чува. Велико изкуство е да работи с ръцете си! Велико изкуство е да диша!
към текста >>

28. РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В окото лежи душата, в него са изразени нашите дълбоки желания и копнежи, нашата любов и омраза, нашите светли чувства, нашето безразличие.
Когато думите не достигат, когато те спрат, окото все още продължава да говори и да разкрива това, който се крие в глъбините на душата. Окото, казва Петерс е онзи орган в човешкото тяло, който последен умира. Когато всичко спре, в този последен миг, тогава и окото спира да върши своята тайнствена служба. Окото е огледалото на душата. Окото прониква отвъд човешкото естество, в Безкрайното, в Безсмъртното, в Божественото. В окото лежи душата, в него са изразени нашите дълбоки желания и копнежи, нашата любов и омраза, нашите светли чувства, нашето безразличие. Окото в човека е символ на Истината. Много може да се говори и пише за окото. Простият народ схваща непосредствено това, което изразява окото. За големия държавник Клемансо, французите са казвали, че има очи на тигър и са го наричали „Le Tigre" (тигърът). „Остави тази лисица, или този вълк" и пр., казва народа често, когато искат с кратки думи, да се предпазят хората от някого и да го окачествят.
към текста >>

29. СТИХОВЕ - ДИМИТРИНА АНТОНОВА, S Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И в красивия ден на пролетта, и в играта на слънчевите лъчи, и в преливането на цветните краски на есен, и в бурите, които укрепват корените на живота - човешката душа, той ще вижда все същата сивота на своето делнично безразличие.
Като велик символ се редят годишните времена безкрай, с всичките свои хубости, радости, слънце, бури, дъжд, вятър и сняг и ни говорят с езика на мъдростта за невидимия път на живота, който в своята дълбока същина е радост, музика и хармония. Животът е велика симфония, за разбирането на която се иска голяма мъдрост. Да разбереш, че твоята скръб, твоите страдания, бурите в твоя живот са един малък мотив от великата симфония на живота; да схванеш хармоничната необходимост за Цялото на твоите страдания, на трудностите и несполуките в живота; да разбереш, че това са ония необходими краски, онези мотиви които правят да изпъкне по-силно радостта и красотата в живота, това е един голям смисъл и придобивка. И животът минава винаги през кривата на радост и скръб, страдания и неуспехи и нов, все по-нов смисъл и щастие - неизбежни мотиви на онази велика, дълбока симфония, която в миниатюр трябва да изживее всеки човек, за да може да расте. Ако човек никога не се освободи от своя делничен живот, той ще живее винаги под натиска на непрестанно променящите се мотиви на великата симфония на живота. И в красивия ден на пролетта, и в играта на слънчевите лъчи, и в преливането на цветните краски на есен, и в бурите, които укрепват корените на живота - човешката душа, той ще вижда все същата сивота на своето делнично безразличие. Нека почнем да се радваме на всички трепети на живота, независимо от нашата всекидневна сивота. И като схванем, че ние сами с всичките си страдания и радости сме неизбежен акорд във великата симфония на живота, ще почнем да свирим на оркестъра на своя живот една нова песен на благодарност и единение с всичко. Вътрешното единение с всичко – молитвата Ние страдаме, скърбим, тъгуваме, защото всякога ни липсва нещо съществено в живота. И мислим, че ни липсва хляб, че ни липсват добри условия за живот, че ни липсват добри приятели, че сме загубили своите близки и любими. В своите търсения ние се въртим все в онзи кръг на задоволяване на нуждите, в който има забрава на въпросите на деня.
към текста >>

30. КАКВО ГОВОРИ ЕДИН ЧЕРЕП ПРИ ЗАПАЛЕНА СВЕЩ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Като изоставим настрана стремежа между полове, чрез който природата работи за своя развой, където външното различие е очебийно, където морфологични и неизследвани психични различия са грамаден фактор, ние виждаме в чисто духовния живот тая жажда.
Каква безкрайна върволица от процеси в „живата" и „мъртва" природа почиват върху този факт. Всички топлинни процеси, елек¬тричеството, което тътне по облаците и поразява със страшен трясък вековни дънери и скали; електричеството, което бяга по тънката жица от централата до шумния град, движи трамваите, влако¬вете, блести по булевардите разточително и ярко, играе в много¬цветните огньове на рекламите, пренася човешките мисли, песни, ра¬дости и тревоги от материк до материк, прави да гърми фабрич¬ната сграда със суровия метален грохот на машините - съществува и създава всичко това все заради неравенството и поради тоя непобедим стремеж към уеднаквяване, сливане и единение, което трае миг. Електроните и тук са все същи - равенство в техния елементарен живот, но във вечна борба с неравенството, което създава електрическите чудеса на нашата епоха. Какъв процес е Любовта между хората? Ако бихме имали очи и сетива, с които може да се проникне в тайниците на човека, ние бихме открили там без друго великия облик на едно свещено неравенство, едно взаимно търсене, един стихиен бяг от душа до душа, бяг, който се стреми да разкрие някаква тайна или сми¬съла на едно духовно насищане. Като изоставим настрана стремежа между полове, чрез който природата работи за своя развой, където външното различие е очебийно, където морфологични и неизследвани психични различия са грамаден фактор, ние виждаме в чисто духовния живот тая жажда. В някакво електромагнитно поле мислите, чувствата и копнежите непрекъснато се догонват, трагически не се достигат, а свещеният наклон, по който буйно текат водите на Духа, остава все същ. Във всяка любов преди всичко властно и непобедимо се явява стремеж към опознаване, към всестранно духовно или чувствено сливане. Никоя власт не може да премахне това търсене, което в по-простите индивиди се очертава като грубо любопитство, алчност да се знае всичко за любимото същество. А в по-възвишените на¬тури, като едно по-фино проникване чрез интелекта, чувствата, интуицията в един нов, чужд свят. Какво би представлявал светът, ако нямаше това различие, тая полярност и тоя наклон?
към текста >>

Какво би представлявал светът, ако нямаше това различие, тая полярност и тоя наклон?
Като изоставим настрана стремежа между полове, чрез който природата работи за своя развой, където външното различие е очебийно, където морфологични и неизследвани психични различия са грамаден фактор, ние виждаме в чисто духовния живот тая жажда. В някакво електромагнитно поле мислите, чувствата и копнежите непрекъснато се догонват, трагически не се достигат, а свещеният наклон, по който буйно текат водите на Духа, остава все същ. Във всяка любов преди всичко властно и непобедимо се явява стремеж към опознаване, към всестранно духовно или чувствено сливане. Никоя власт не може да премахне това търсене, което в по-простите индивиди се очертава като грубо любопитство, алчност да се знае всичко за любимото същество. А в по-възвишените на¬тури, като едно по-фино проникване чрез интелекта, чувствата, интуицията в един нов, чужд свят. Какво би представлявал светът, ако нямаше това различие, тая полярност и тоя наклон? Защо хората понякога си омръзват? Кога може да настъпи такова нещо? Такъв нерадостен миг идва след напълно опознаване, каквото е възможно само в обикновени статични, нетворчески натури. Такова опознаване и апатия не могат да настъпят между динамични, в истинския смисъл на думата, живи човешки същества. Такива индивиди са творческа, а творчеството е най-мощният белег на вечността.
към текста >>

31. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

– Един и същ тон можеш да го вземеш на разни по¬зиции с разни пръсти, но ще има едно различие.
Магазинерът като отваря сутринта ма¬газина, трябва да пее. Осиромашалият трябва да пее. И глупавият трябва да пее. Каквото и да започнеш, по-рано ще пееш или ще свириш! – При цигулката какво влияние имат пръстите? – Един и същ тон можеш да го вземеш на разни по¬зиции с разни пръсти, но ще има едно различие. Ако го вземеш с първия пръст, тонът ще има особен нюанс на вибрациите. Ако го вземеш с втория пръст, той ще има друг нюанс, ще има друго качество. Защото всеки пръст е носител на особен вид сили. Всичко това трябва да се има пред вид от цигуларя. – Какво е влиянието на музиката върху животните?
към текста >>

32. КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Те ни разкриват, при това, дълбокото различие в методите,които се прилагат в сферата на Предтечата - "най-големия роден от жена, но най-малък в Царството Божие" и тия, които работят в сферата на Христа - Синът Божи, великият гражданин на Царството Божие. Г.
Христос, който привлича Мария Магдалина - "грешницата" и извършва у нея един дълбок вътрешен преврат. Йоан отблъсква Саломе - той не може да асимилира и превърне нейните астрални токове. Христос привлича Мария Магдалина и алхимически трансформира нейните сили, като им дава възходящо направление. Тия противопоставки Йоан - Саломе, респ. Иродиада и Христос - Мария Магдалина крият една от най-дълбоките тайни в алхимията на живота. Те ни разкриват, при това, дълбокото различие в методите,които се прилагат в сферата на Предтечата - "най-големия роден от жена, но най-малък в Царството Божие" и тия, които работят в сферата на Христа - Синът Божи, великият гражданин на Царството Божие. Г.
към текста >>

33. КЪМ ОБЕТАВОТО ЗЕМЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И затова погледът му ги отминава с безразличие.
Пред погледа на Христа, седнал срещу съкровищницата на храма, се нижат един подир друг богомолците и пускат пари. Между тях, без съмнение, има и богати хора, и хора средна ръка, и бедни хора. Мнозина от богатите, както свидетелствува евангелието, пускали много. Исус, очевидно, ги е забелязал. Ала неговото тънко око е видяло в мнозина от тия пищно облечени богаташи фалшиви камъни на благочестие и благотворителност, издаващи нетърпимия блясък на суетата и тщеславието, на външния показ. И затова погледът му ги отминава с безразличие. Още повече, че не преди много, поучавайки народа в същия храм – както се повествува в същата тази, 12 глава от евангелието на Марка – Христос изрича горчиви, ала правдиви думи, за тогавашните големци: "Пазете се от книжниците, казва той, които обичат да ходят пременени и да приемат поздрави по пазарите, и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията – тия, които изпоядат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Те ще приемат по-голямо осъждение". Всички тия, които минават пред погледа на Исуса, той сякаш ги не забелязва. Ала когато пред съкровищницата се спира една бедна вдовица, като тъмно петно всред тия бляскаво пременени люде, и пуща своите скромни две лепти, сиреч един кодрант, Христос тутакси я забелязва, повиква учениците си и им казва: "Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пуснаха в съкровищницата. Защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот".
към текста >>

Той отчасти смекчава онова остро различие в социалното положение на богати и бедни, на имотни и безимотни, което е и ще бъде неизменна черта на всички човешки общества с поменатата структура По общо признание, обаче, на всички дълбокомислещи социолози и моралисти, благотворителността, дори и в най-високите ù форми, е все пак един палиатив, а не радикално средство за разрешаване на социалните противоречия.
Не защото благородният образ на тая безименна вдовица, която е имала привилегията да бъде оценена и постъпката ù хроникирана от най-великия познавач и ценител на човешката душа, не заслужава припомняне. А най-вече затова, защото поменатата по-горе разлика е формулирана по един толкова кратък, но изчерпателен начин в последния стих, с който завършва този епизод, че няма какво особено да се разисква по нея. Още повече, че и за благотворителността, която днес в много страни е дори организирана в едно, колкото доброволно, толкова и принудително обществено подпомагане, има много писано в литературата, третираща социални въпроси. Като един обществен институт, който се явява плод на религиозно-нравственото съзнание на човешките общества, така хубаво символизирано в евангелието чрез храма, той съществува доброволно поддържан, така както съществува и се поддържа доброволно и "съкровищницата" в храма, която се явява именно символ на този институт. В човешките общества, чиято вътрешна структура, дълбоко погледнато, си остава от край време все една и съща, все предхристова, старозаветна, защото такова е и съзнанието на хората, този институт, принадлежащ на Юпитеровата сфера, е безспорно полезен. Той отчасти смекчава онова остро различие в социалното положение на богати и бедни, на имотни и безимотни, което е и ще бъде неизменна черта на всички човешки общества с поменатата структура По общо признание, обаче, на всички дълбокомислещи социолози и моралисти, благотворителността, дори и в най-високите ù форми, е все пак един палиатив, а не радикално средство за разрешаване на социалните противоречия. в това отношение мислещите хора се издигат до онова становище, от което Христос е преценил постъпката на вдовицата, пожертвувала едничкия си кодрант и благотворителната дейност на богатите, мнозина от които "пущали много". И ако съвременните хора идват до този възглед, то е защото Христос е бил вече в "храма", разгонил е с бич търговците на жертвени приноси и среброменителите, произнесъл е своето слово за книжниците, фарисеите и първосвещениците, преценил е истинската социална стойност на подаянията, които богатите пускат в "съкровищницата" на храма и е изтъкнал могъщата динамична сила, що крие в себе си акта на жертвата, извършен от вдовицата. В процеса на вътрешното преобразование на човешкото съзнание, Природата започва с най-малката величина – "кодрантът на вдовицата". Тя, обаче, е като житното зърно, което крие в себе си мощната сила да расте и да се размножава. Да се спрем сега на един чисто практичен момент, който се съдържа в идеята за "единия кодрант и който може да се използува за чисто практична обществена работа.
към текста >>

34. НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

В много дни на безразличие и тегота, със смисъл запълваш душата ни, о пролет.
– ние пак ще се срещнем в пътя на живота, защото си негова неизбежна страна. ПРОЛЕТ Аз те възпявам всякога, когато в душата ми цъфне радостта. Ти си радост, защото носиш освобождение на всичко. Ти си истинска красота, защото разцъфтяваш всичко по земята и внасяш разнообразие навсякъде. Ти си любов, защото събуждаш във всичко копнеж към слънцето и живота. В много дни на безразличие и тегота, със смисъл запълваш душата ни, о пролет. Дъхът на твоите утрини, този свеж дъх, изпълнен с цветен аромат, повдига нашия дух. Всичко се освобождава напролет. Тежката снежна и ледена броня изчезва постепенно под засилващите се всеки ден лъчи на слънцето. Земята, нашата здрава майка, почва да диша свободно и с тежък ритъм. Виждали сте как сутрин напролет се дигат пари от нея.
към текста >>

35. ШИРОТА НА ДУХА - Е. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Различие в тях не мога да намеря – От Бога всички са благословени.
Олга Славчева БЕН АМИ Веднажди Бен Ами отиде при моллата И го помоли да му каже право, Коя религия под небесата Е най-добра, най-истинска и здрава. Дали еврейската с пророк Мойсея, Или учението на Гоатама Буда; На турците ли ще е архиерея Или Христос – Месията на Юда. Тогаз Моллата със ръка поглади Си бялата брада, очи възведе към свода син и къмто госта млади Приведе се и почна таз беседа: Една е истината свята в тия вери, Но само в разни времена родени. Различие в тях не мога да намеря – От Бога всички са благословени. Не виждаш ли, че във всичките учения Законът е еднакъв: люби Бога И ближния! Тук има ли съмнение? Различие в тях да видя аз не мога. Която щеш от тях си ти избирай Но тия заповеди само не забравяй! Във буквата се много не зазирай, Духът търси и него не оставяй.
към текста >>

Различие в тях да видя аз не мога.
Дали еврейската с пророк Мойсея, Или учението на Гоатама Буда; На турците ли ще е архиерея Или Христос – Месията на Юда. Тогаз Моллата със ръка поглади Си бялата брада, очи възведе към свода син и къмто госта млади Приведе се и почна таз беседа: Една е истината свята в тия вери, Но само в разни времена родени. Различие в тях не мога да намеря – От Бога всички са благословени. Не виждаш ли, че във всичките учения Законът е еднакъв: люби Бога И ближния! Тук има ли съмнение? Различие в тях да видя аз не мога. Която щеш от тях си ти избирай Но тия заповеди само не забравяй! Във буквата се много не зазирай, Духът търси и него не оставяй. И Бен Ами възихтен се изправи Понечи да си тръгне, но застана, Дълбоки теманета кат направи, Туй слово в отговор захвана: – И аз така си мислех на сърцето, Но рекох си, да питам и Моллата, Дали едно се знае под небето, Че истината скрита е в душата. Възрадван Бен Ами си тръгна, Сияние огрея му лицето. От устните му песен се изтръгна Извираща дълбоко от сърцето.
към текста >>

36. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Широтата на духа не е мързел, не е безразличие, не е бягане от живота, не е егоизъм.
Разцъфтяването на човека е широта на неговия дух. Благородството му е израз на тази широта на духа. Любовта му намира най-красивия си израз в широтата на човешкия дух. Широтата на духа е една жива наука за делото в живота. За правилно насочване на всяко начинание, на всяка хубава мисъл. Широтата на духа не е мързел, не е безразличие, не е бягане от живота, не е егоизъм. Най-великите дела се започват с широко разположение на духа и се поддържат също с широта и благородство. Спънките и противоречията изчезват тогава. Те се разтопяват пред това греещо слънце на широтата на духа. В радост се сеят семената на всяко дело. В благородство и широта на духа се поддържат те и се стига до благополучие, което е красота и смисъл.
към текста >>

37. ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Поради това различие, ангелите от едно небе не могат да общуват с тези от друго небе.
Поради тази причина, човек, относно вътрешната си страна, има връзка с небето и след смъртта влиза между ангелите; а според възприемането на божествената истина и добро през земния си живот, той се приобщава или към вътрешните ангели, или към средните, или към тези, що обитават външното небе. Всяко небе има една вътрешна и една външна страна. Тези две страни имат същото отношение към човека, както волята към интелекта му. Вътрешната страна съответствува на волята, а външната – на интелекта. Тъй като вътрешната страна е по-близо до Бога, съвършенството се увеличава колкото се приближаваме към нея, а се намалява с приближаването ни към външната страна. Поради това различие, ангелите от едно небе не могат да общуват с тези от друго небе. Никой не може да се издигне от по-низшето към по-висшето, или да слезе от по-висшето към по-низшето небе. Ако някой ангел се опита да се изкачи в висшето небе, той бива обзет от неописуема мъка и отчаяние, че не може да види Тези, между които се намира, а още по-малко е способен да влезе в разговор с някого. А който се опита да слезе от висшето в низшето небе, се лишава от мъдростта си, спъва се в говора си и се отчайва. Но при цялото това подразделение, Бог е съединил всяко небе с другите чрез посредствени връзки, така че всичките заедно образуват пред Него едно цяло. Всички те са свързани помежду си, защото ако не са свързани, не могат да имат постоянно съществувание и биха след време изчезнали.
към текста >>

Очевидно е, че подобието на вътрешните състояния означава приближаване, различието – отдалечаване.
Така схващат ангелите обстановката около тях. Димовете им са дарове от Бога – на всеки се дава според разбиранията му за доброто и истината. Ангелите обаче, съзнават, че Бог им дава всичко, от което се нуждаят. Всяко нещо в небето изглежда като че заема място в пространството и все пак, ангелите нямат понятие за място и пространство тъй като това може да ви прозвучи като парадокс, ще се постарая да изясня въпроса, понеже той е от голямо значение. Всички промени на място в духовния свят произлизат от промените във вътрешните състояния на ангелите, което значи, че промяна на място не е нищо друго, освен промяна на състояние. Очевидно е, че подобието на вътрешните състояния означава приближаване, различието – отдалечаване. Поради това, близко един до друг са тези, които се намират в еднакви състояния, а далеч тези, които са в различни състояния. Пространствата в небето са само външни състояния, съответствуващи на вътрешни такива. Поради същата причина, небесата изглеждат отдалечени едно от друго, както са и отделните общества и индивиди. Най-отдалечен е ада, който се намира в едно състояние диаметрално противоположно на небесното. Така че, който има силно желание в духовния свят да види някого, той веднага се озовава в присъствието му, понеже го вижда в мисълта си и се поставя моментално в неговото положение.
към текста >>

38. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Те дават известен израз на своите чувства и не могат да скрият личното си отношение към нещата зад една непроницаема маска на истинско или привидно безразличие.
Външната среда силно влияе на субекти с подобен почерк Те са податливи на внушение, впечатлителни натури – макар впечатлителността им да не е особено дълбока – лесно се възбуждат и дават непосредствен израз на своята душевна възбуда. Действуват почти изключително под импулса на своите желания и чувства, а слабоволните натури със силно наклонен почерк често действуват под влияние на другите. Колкото повече почеркът се изправя, толкова повече почват да действуват задържащите импулси на разума и волята. Така че, средно-наклоненият почерк показва вече сдържана чувствителност. Хора с такъв почерк не могат да бъдат студени и равнодушни или прекалено сдържани. Те дават известен израз на своите чувства и не могат да скрият личното си отношение към нещата зад една непроницаема маска на истинско или привидно безразличие. Слабо-наклонените почерци, близки до правия или отвесен почерк, показват още по-голяма сдържаност на чувствата и по-голям себеконтрол. Макар че у тях "хладният разсъдък" не се проявява с такава изключителна сила, както у хората на правия почерк, той обаче играе ролята на постоянен регулатор. Отвесният или прав почерк показва пълно господство на разсъдъка над импулсивната природа у човека. Хора с такъв почерк, все едно дали са умствено високоразвити или посредствени, винаги проявяват известно самообладание, благоразумие, методичност У тях главата управлява, не сърцето. И този тип почерк, в комбинация с други графологични белези, дава много разновидности.
към текста >>

39. БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ - G. NORDMANN Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Това е основното различие между Христа и целия останал свят до него, па и днес.
Затова Христос, великият символ на любовта казва:„Аз съм хляба на живота. Който яде от мене, няма да огладнее". И тъй, в нашето индивидуално съществувание егоизмът ни тика към хляб като нещо най-необходимо, а природата ни го дава като израз на любов. В цялото учение на Христа, което засяга всичките проблеми на живота, като червена нишка минава неговото учение за любовта. Никой до Христа не е издигнал любовта като принцип – Бог е Любов – а също и любовта в земния живот: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си" – както това е направил самият Христос. Това е основното различие между Христа и целия останал свят до него, па и днес. За днешния свят любовта е обект на книгите и за младежта, без реална стойност за отношенията между хората. Тъкмо това, обаче, е възвестил Христос – любов, която може да поддържа истински човешки отношения между земните жители, хората. В основата на тия отношения стоят разумността и истината. Моят ближен е подобен на мен, той има същите мои духовни и материални нужди, следователно той се нуждае от същите блага и условия, каквито имам и аз. Ето основата, на която може да се съградят правилните отношения между хората на земята.
към текста >>

40. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Тогава те, почти по същото време, дори често в един и същи ден, излизали от своето душевно безразличие и вцепенение, правели пред лекарите едни и същи оплаквания и настоявали да бъдат пуснати на свобода.
Ще приведа няколко примера из живота на някои близнаци, които се срещат в литературата, третираща въпроса за близнаците. Моро, в книгата си Psychologie morbide (1859) изнася историята на двама братя близнаци, които си приличали не само по външност, а и по психика. И двамата били обзети от една и съща идея-фикс – и двамата страдали от манията за преследване: едни и същи въображаеми врагове ги преследвали, искайки да ги унищожат с едни и същи средства. И двамата имали слухови халюцинации, и двамата били мрачни и меланхолични. От време на време, понякога през два, понякога през три или повече месеца, без видими причини, някак спонтанно и с двамата настъпвала резка промяна в душевното разположение. Тогава те, почти по същото време, дори често в един и същи ден, излизали от своето душевно безразличие и вцепенение, правели пред лекарите едни и същи оплаквания и настоявали да бъдат пуснати на свобода. Любопитното е в случая, че те се намирали в две различни клиники за душевно болни, отдалечени на много километри една от друга. Друг един случай, разказан от Бом (Annales medico-psychologiques, 1863). Двата близнака, Франсуа и Мартин, на възраст 50 години, работели заедно по железопътната линия от Кимпер до Шатолен. На 15 януари кутията, в която прибирали своите вещи, им била открадната. Франсуа живеел по това време в Кимпер, в Сент Лорет, заедно с жена си и децата си.
към текста >>

41. DU MAITRE - LES TRIOS GRANDES FORCES Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Д-р Чакъров за днешното образование н възпитание Известният педагог Д-р Чакъров е излязъл напоследък в ежедневния печат със статия „Обучение и възпитание", в която казва между другото: „Лозунгът „повече възпитание" е повеля на нашето време, на българската общественост, която от ден на ден все повече се просмуква от елемента на морално безразличие, на груб егоизъм, нравствена индиферентност, липса на доблест.
Но и по-рано, много пъти се е изтъквало, че при някои земетресения се забелязват светлинни явления. Тия светлинни явления са от електромагнитен характер. Друго едно явление, което се забелязва при земетресенията е, че много животни още преди труса, когато външно всичко е спокойно, идват в голяма тревога и бягат от населените центрове, дето ще се разрази земетресението, бягат вън на полето. Тия две явления показват, че земетресението не може да се обясни така просто, както се опитват някои да направят. Те показват, че земетресенията имат връзка с електромагнитните процеси; те имат и други по-дълбоки причини, върху които не е место да се спирам тук. Д-р Чакъров за днешното образование н възпитание Известният педагог Д-р Чакъров е излязъл напоследък в ежедневния печат със статия „Обучение и възпитание", в която казва между другото: „Лозунгът „повече възпитание" е повеля на нашето време, на българската общественост, която от ден на ден все повече се просмуква от елемента на морално безразличие, на груб егоизъм, нравствена индиферентност, липса на доблест. Важно е, че тая морална апатия не е чужда и на ръководните среди, които в момента на изпитание не намират у себе си нужната нравствена енергия и кураж да се опълчат срещу изкушението и моралния упадък. Верно е, че днес, благодарение на науката и техниката, големи и чудни завоевания се правят в областта на материалната култура. Свидетели сме на небивали постижения в областта на науката, техниката и индустрията, обаче не е тайна за сведущия, че бляскавата материална култура днес изпревари моралния ръст, културното ниво, социалната съвест на съвременното общество, факт, който се обяснява между другото и от интелектуалистичния характер на училището, което днес е голяма културна сила. Външният блясък и технически напредък на днешното време не са. още гаранция за сигурни бъднини на народа и държавата ни.
към текста >>

42. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Една грамадна част от хората, които населяват териториите от европейския континент, са машинизирали своето съзнание за сметка на благородните състрадателни чувства, които живеят в човешкото сърце, и затова те се отнасят с такова спокойствие и безразличие към страданията на толкова милиони други човешки същества.
". За да има егоизъм между хората и отделните народи, най-голям фактор е грубият материализъм на епохата. Вярно е, че се забелязват, и то на много места, наченките и на нова мисъл, но все пак, животът на народите се дирижира от грубия материален егоизъм. Той отрича смисъла на еволюцията, а издига в култ сляпата случайност и грубата сила. Науката на древните върху световните цикли, която намира днес прием и адмирация от страна на видни представители на съвременната философска мисъл, определя мястото на всеки народ в световната еволюция така, както един анатом или физиолог би намерил мястото и функциите на всеки един орган. Забравена в своето опиянение и увлечена в мощта на желязото, европейската цивилизация отдавна е изпуснала оная нишка, която свързва човек и народите с висшето. Една грамадна част от хората, които населяват териториите от европейския континент, са машинизирали своето съзнание за сметка на благородните състрадателни чувства, които живеят в човешкото сърце, и затова те се отнасят с такова спокойствие и безразличие към страданията на толкова милиони други човешки същества. За благосъстоянието на едно семейство трябва отделните съставящи го единици, догонвайки своите намерения по различни пътища, да не изпускат из очи общите интереси на семейството. Ако отделната личност се възпитава втачене и зачитане интересите на своите близки, тогава ще имаме едно възпитано общество, един издигнат народ, едно благоденстващо човечество. И ако чувството на национализъм не е подкрепено с това висше самосъзнание, то се превръща в една несимпатична страст, безразсъдна, и необуздана. Един човек всякога храни у себе си любов към заобикалящата го действителност, но как това чувство на любов може да се превърне на омраза към другите? Границите на народите не са стени, които затварят и крият в себе си две отделни омрази, а синори на две лаборатории, в които се изготвят еднакво ценни придобивки за общочовешкото семейство.
към текста >>

43. АСТРОЛОГИЯ. ГЛАВНИ ЗНАЧЕНИЯ И АНАЛОГИИ НА ПЛАНЕТИТЕ - П. МАНЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Различието 5-7% отчасти е привидно и се завършва с победата на митогенната диагноза на рака.
Знае се, че митогенните лъчи на кръвта са характерни за здрав човек и се запазват даже и при такива болести, като тифус, менингит и туберкулоза, обаче при болестта рак те изчезват. И даже нещо повече: изчезването на митогенните лъчи на кръвта принадлежи към ранните признаци при злокачествените тумори. Митогенните лъчи на кръвта в организма изчезват много по-рано преди появяването на видимите ракови образования. Напоследък е събран доста клинически материал, който потвърждава това. Много трудове установяват 93-95% паралел или съответствие между патохистологичната и митогенната диагнози на рака. Различието 5-7% отчасти е привидно и се завършва с победата на митогенната диагноза на рака. Напоследък има трудове, които говорят не само за митогенната диагноза на рака, но и за митогенната му прогноза. Кленицкий от 1932 година до 1934 г., Павлова в 1935 г., Голсберг в 1936 г. и Подолская в 1936 г. установиха в клиниките, че радикалното излекуване на злокачествените тумори се придружава с възвръщането на кръвното митогенно излъчване. Но ако ракът не е излекуван, то това излъчване на кръвта или не се възвръща или ако се възвърне, скоро пак изчезва.
към текста >>

44. КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ БОЯН БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

ОТ БЕЗРАЗЛИЧИЕ КЪМ ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ Хората днес са към много неща и прояви на живота твърде безразлични.
Д-р Ел. Р. К. ОТ БЕЗРАЗЛИЧИЕ КЪМ ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ Хората днес са към много неща и прояви на живота твърде безразлични. Естествено, много са причините, които правят човека и неговите подобни безразлични към живота. Преди всичко, активното отношение в живота е качество на младостта. Младият човек се интересува от всичко, той е пълен с идеи, той се бори за създаването на друг порядък, на нов свят. Нищо не е в състояние да го задоволи напълно. Пролет, той е изпълнен със сили, с копнежи, с идеи за нов живот — справедлив и хубав.
към текста >>

Безразличието е качество на старите, а до голяма степен и на възрастните.
Зимата му действува също по свой начин, но все така активно както всички останали годишни времена. Чистотата и белината на снега повдигат настроението на младите. Свежестта и чистотата на въздуха укрепват здравето и събуждат у младите чувство и мисъл за правилно използуване природните условия за бодрост и извисяване на духа. През зимата са по-чисти мислите на хората, по-благородни техните чувства. Младите хора са най-отзивчиви и в това отношение, не защото са по-свободни от възрастните, но защото младите не могат да бъдат безразлични към всичко, което става в природата и живота. Безразличието е качество на старите, а до голяма степен и на възрастните. Не че те не биха могли да се радват на чистотата и белината на снега и въздуха през зимата или на засмения слънчев живот през пролетта и лятото. Това те биха могли да сторят отлично, ала традицията е сложила печат в тяхното съзнание. Те не могат да се афектират от природните събития, защото не е достойно за възрастта им, защото най-после не им прави впечатление нищо. Тяхната мисъл е по-важна. Тя е погълната изцяло от грижата за препитанието, от грижите на деня.
към текста >>

Трябва да станат големи катаклизми за да раздрусат и изведат из състоянието на покой и безразличие двете трети от хората в света, които могат да се поставят под общата рубрика „възрастни и стари".
Това те биха могли да сторят отлично, ала традицията е сложила печат в тяхното съзнание. Те не могат да се афектират от природните събития, защото не е достойно за възрастта им, защото най-после не им прави впечатление нищо. Тяхната мисъл е по-важна. Тя е погълната изцяло от грижата за препитанието, от грижите на деня. Големите и специалните проблеми са за големи хора, за специални хора! Трябва да станат големи катаклизми за да раздрусат и изведат из състоянието на покой и безразличие двете трети от хората в света, които могат да се поставят под общата рубрика „възрастни и стари". Има нещо, което може да се нарече хубаво в тази индиферентност на старите и възрастните. То е, когато се отнася до дребнавостите във всекидневния живот, когато не трябва да се обръща внимание на глупостите на хората, на безсмислените задявки, на външните смущения в работата. Тогава безразличието дори е благословение. Тогава безразличието е разумност, която въобще липсва у младите. Младите реагират на всичко с жар, дейно.
към текста >>

Тогава безразличието дори е благословение.
Тя е погълната изцяло от грижата за препитанието, от грижите на деня. Големите и специалните проблеми са за големи хора, за специални хора! Трябва да станат големи катаклизми за да раздрусат и изведат из състоянието на покой и безразличие двете трети от хората в света, които могат да се поставят под общата рубрика „възрастни и стари". Има нещо, което може да се нарече хубаво в тази индиферентност на старите и възрастните. То е, когато се отнася до дребнавостите във всекидневния живот, когато не трябва да се обръща внимание на глупостите на хората, на безсмислените задявки, на външните смущения в работата. Тогава безразличието дори е благословение. Тогава безразличието е разумност, която въобще липсва у младите. Младите реагират на всичко с жар, дейно. Естествено, това не е всякога смислено, но има нещо, което в проявите на младите е сигурно положително. Това е, че те са чутки и податливи да реагират на всичко, което не е обикновено. Те не могат да бъдат безразлични към природните явления, те не могат да бъдат безразлични към самите събития в живота.
към текста >>

Тогава безразличието е разумност, която въобще липсва у младите.
Големите и специалните проблеми са за големи хора, за специални хора! Трябва да станат големи катаклизми за да раздрусат и изведат из състоянието на покой и безразличие двете трети от хората в света, които могат да се поставят под общата рубрика „възрастни и стари". Има нещо, което може да се нарече хубаво в тази индиферентност на старите и възрастните. То е, когато се отнася до дребнавостите във всекидневния живот, когато не трябва да се обръща внимание на глупостите на хората, на безсмислените задявки, на външните смущения в работата. Тогава безразличието дори е благословение. Тогава безразличието е разумност, която въобще липсва у младите. Младите реагират на всичко с жар, дейно. Естествено, това не е всякога смислено, но има нещо, което в проявите на младите е сигурно положително. Това е, че те са чутки и податливи да реагират на всичко, което не е обикновено. Те не могат да бъдат безразлични към природните явления, те не могат да бъдат безразлични към самите събития в живота. А възрастните хора, поради много причини са апатични.
към текста >>

Така се стига до заспалост, до безразличие и консерватизъм, до поддържане на формите, в които сме се настанили добре.
Естествено, това не е всякога смислено, но има нещо, което в проявите на младите е сигурно положително. Това е, че те са чутки и податливи да реагират на всичко, което не е обикновено. Те не могат да бъдат безразлични към природните явления, те не могат да бъдат безразлични към самите събития в живота. А възрастните хора, поради много причини са апатични. За тях не е важно дали има нови събития в живота, дали има справедливост, честност, дали има война или мир, стига никой да не им развали спокойствието, да не им отнеме работата, чрез която си осигуряват това спокойствие. Така се стига до заспалост, до безразличие и консерватизъм, до поддържане на формите, в които сме се настанили добре. Не бива нищо да ни разбута из тях! И природата, животът, напук на нашата флегматичност, ни създава редица катаклизми, редица страдания. Ще стане нещо, осигуреният в своето богатство ще го загуби. И като остане гол, като изживее всичките сътресения от това ще разбере, че едва сега почва да схваща смисъла на живота и да се радва на малките блага, които до тогава не ги е ценял и виждал. Ще почне да му става живота не тъй безразличен както му е бил преди.
към текста >>

Войната е реакцията, противодействието на летаргията, зацарила поради застаряване, охолство и безразличие към всичко.
Че болшинството от хората в днешния свят са напълно безразлични досущ към всичко, което е извън кръга на техните лични интереси, в това няма никакво съмнение. Нещо повече, ти си създаваш врагове, щом досегнеш с пръст неприкосновеността на личните интереси, на личната сфера на нужди. Войните се създават за това. Не някаква потреба от създаване на нов свят и нов ред създава войните. Главната причина е в посягането, в навлизането в частна сфера на нужди, в раздвижване на консерватизма. Войната е реакцията, противодействието на летаргията, зацарила поради застаряване, охолство и безразличие към всичко. Днес безразличието се шири навсякъде. Ученият казва: аз съм специалист, не мога да се занимавам с друго, нека политикът да си върти политиката, съдията и полицията да се грижат за справедливостта и реда, попът да пази религията и защищава религиозните догми. Простият човек казва, че той е прост и че най-много, което може да прави, то е да работи и се грижи за препитанието си. Има делови хора във всички отрасли на житейската дейност. Ала дейността рядко излиза извън собствената им работа.
към текста >>

Днес безразличието се шири навсякъде.
Нещо повече, ти си създаваш врагове, щом досегнеш с пръст неприкосновеността на личните интереси, на личната сфера на нужди. Войните се създават за това. Не някаква потреба от създаване на нов свят и нов ред създава войните. Главната причина е в посягането, в навлизането в частна сфера на нужди, в раздвижване на консерватизма. Войната е реакцията, противодействието на летаргията, зацарила поради застаряване, охолство и безразличие към всичко. Днес безразличието се шири навсякъде. Ученият казва: аз съм специалист, не мога да се занимавам с друго, нека политикът да си върти политиката, съдията и полицията да се грижат за справедливостта и реда, попът да пази религията и защищава религиозните догми. Простият човек казва, че той е прост и че най-много, което може да прави, то е да работи и се грижи за препитанието си. Има делови хора във всички отрасли на житейската дейност. Ала дейността рядко излиза извън собствената им работа. И ако някой се заинтересува от нещо друго, причината ще бъде двояка — или от омраза към туй, което му отнема спокойствието или от големи сътресения в живота.
към текста >>

Така се създава в отделния човек безразличието към хубавото, благородното, напредничавото в живота.
Ала дейността рядко излиза извън собствената им работа. И ако някой се заинтересува от нещо друго, причината ще бъде двояка — или от омраза към туй, което му отнема спокойствието или от големи сътресения в живота. Има и още нещо, което прави хората безразлични — това е отношението на обществото към отделната личност, това е още приятността от удоволствията и желанието на отделния човек да прилича на другите. Безспорно, обществото с всичкия си порядък, колективни удоволствия и бавен механически развой, действува върху отделния човек, още от люлката до смъртта му, твърде приспивателно, твърде зловредно. У малките се явява желанието да подражават на големите, у юношите на възрастните, а у възрастните на състоятелните, на високопоставените. Така се създава в отделния човек безразличието към хубавото, благородното, напредничавото в живота. По този начин, чрез въздействието на самото общество се затъпява още от рано онова естествено предразположение в човека да бъде деен и да възприема и работи за хубавото, идейното, възвишеното. Във връзка с това ние мислим, че истински идейни и творчески хора остават само тези, които от ранни младини, в своя радостен копнеж към истина и красота, са. прегърнали и поставили като основа на живота чистата, висша идейност. Тия хора остават вечно млади, с дейно участие във всичко, що поставя живота на основата на „високия идеал", на творчеството и доброто. Стремежът към по-големи удоволствия отнема силите на човека и го прави груб материалист.
към текста >>

За един такъв човек, за един духовен човек, намерил своето собствено аз, своя дух, духа на всичко и всички, няма безразличие, няма заспалост, пасивност.
Това е двигателната философия на съвременния свят. И тази философия завършва накрая с катаклизми, със страдания. Резултатът е или ликвидация със себе си или сублимация на идеи — едно ново търсене на нови устои, на истината за живота, на смисъл в живота. Истинските, искрените търсачи са все таки щастливи откривачи. Те откриват дверите на духа, изворите на вечно творческия деен живот. За един такъв човек, за един духовен човек, намерил своето собствено аз, своя дух, духа на всичко и всички, няма безразличие, няма заспалост, пасивност. За него са. отворени вратите на живота за творчество и добро. Традицията е също една голяма причина, която поддържа безразличието. Тя заставя човека да приеме нещата такива каквито са били в миналото. Защо е нещо ново, нещо по-хубаво на земята?
към текста >>

Традицията е също една голяма причина, която поддържа безразличието.
Истинските, искрените търсачи са все таки щастливи откривачи. Те откриват дверите на духа, изворите на вечно творческия деен живот. За един такъв човек, за един духовен човек, намерил своето собствено аз, своя дух, духа на всичко и всички, няма безразличие, няма заспалост, пасивност. За него са. отворени вратите на живота за творчество и добро. Традицията е също една голяма причина, която поддържа безразличието. Тя заставя човека да приеме нещата такива каквито са били в миналото. Защо е нещо ново, нещо по-хубаво на земята? Нашите бащи са създали всичко, мислили са и за нашето добро. Какво има да прибавим ние? И при всяка неприятност, сещаме се „за хубавото старо време", безразличието към новото, напредничавото, поддържа в нас романтичното чувство към миналото, към старото.
към текста >>

И при всяка неприятност, сещаме се „за хубавото старо време", безразличието към новото, напредничавото, поддържа в нас романтичното чувство към миналото, към старото.
Традицията е също една голяма причина, която поддържа безразличието. Тя заставя човека да приеме нещата такива каквито са били в миналото. Защо е нещо ново, нещо по-хубаво на земята? Нашите бащи са създали всичко, мислили са и за нашето добро. Какво има да прибавим ние? И при всяка неприятност, сещаме се „за хубавото старо време", безразличието към новото, напредничавото, поддържа в нас романтичното чувство към миналото, към старото. Истинското чувство за красота, обаче, не е чувство към хубавото съществувало и изживяно в миналото. Красотата има отношение към настоящето, към бъдещето, към живота, който живеем днес и към този, който ще се роди утре. Красотата внася едно динамично отношение в живота. Доброто внася също динамично отношение. Човек, в душата и сърцето на когото живее красотата и доброто, гледа с поглед напред, готов винаги да съдействува за тяхното осъществяване.
към текста >>

Безразличието към тях е грях и престъпление.
Красотата внася едно динамично отношение в живота. Доброто внася също динамично отношение. Човек, в душата и сърцето на когото живее красотата и доброто, гледа с поглед напред, готов винаги да съдействува за тяхното осъществяване. Живот има в това, което непрестанно се обновява. Доброто, красотата, идейното разбиране с обновители в живота. Безразличието към тях е грях и престъпление. Човек се нуждае от една дейна философия за преобнова на живота. Човек трябва да бъде безразличен към мързела, пасивността, преднамереното зломислие и злосторство, към всичко спъващо неговото развитие и развитието на света. Човек трябва да бъде убеден и деен във всичко, което носи в живота повече любов, по-голяма справедливост, истински мир и свобода, към всичко, което издига живота, обновява го и го прави по-красив. Големият Айнщайн[1], когато го запитали по въпроса за еврейската и християнската религия, отговорил: „Ако вземем чистото учение на пророците и истинското естество на Христовото учение, освободени от догматизма на църквите, остава една същина чиста и красива, която е в състояние да обнови живота на човечеството. аз считам, че всеки искрен човек трябва да работи настойчиво за приложение на това учение".
към текста >>

Той действува спонтанно, ръководен от вътрешна разумност, убеден, че хората, светът, човечеството ще минат, въпреки всичко, от безразличие към живот, „от смърт към живот", от безделие към великото дело на Духа и духовното — извор на вечната младост, огряна от мъдростта.
Това преобновление не е само материално, физическо. То е предимно духовно — обнова на съзнанието, на разбирането, на мислите, на чувствата, обнова на волята и постъпките. Дейността на човека, който е разбрал, че животът трябва да се излее в други, по-съвършени форми не се заключава в някаква програма. Той работи с вътрешни мерки, произхождащи от глъбината на неговата душа и дух, от неговото преобновено творческо съзнание. Той действува всякога, всеки миг, навсякъде, дори с мълчаливото си присъствие, за претворба на живота. Той действува спонтанно, ръководен от вътрешна разумност, убеден, че хората, светът, човечеството ще минат, въпреки всичко, от безразличие към живот, „от смърт към живот", от безделие към великото дело на Духа и духовното — извор на вечната младост, огряна от мъдростта. ------------------------------------------------------- [1] A. Einstein – Mein Leensild, 1934.
към текста >>

45. Списанието PDF Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Съвършеният От безразличие към творчески живот – Д-р Ел.
СЪДЪРЖАНИЕ на 3 бр. Съвършеният От безразличие към творчески живот – Д-р Ел. Р. К. Космичната пролет – Боян Боев Върху метапсихиката – Проф. Д. Роман Единство в природата – Д-р Ил. Подражанието – Г. С. Г.
към текста >>

46. ГРАЖДАНИ НА ВСЕМИРНАТА ДЪРЖАВА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Любовта не прави никакво различие.
Слънцето ни милва, но с милувките си постоянно ни дава светлина, топлина и сила. Ако някой мисли добро за другия, то е целувка. Колкото мисълта е по-светла, толкова по-добре за човека. Когато обича някого и насочи чувствата си към него, то е прегръдка. Когато любовта посети хората, тя примирява всичките противоречия между тях. Любовта не прави никакво различие. Светията гледа на грешника като на свой брат. Всеки грях любовта обръща в скъпоценен камък. Човек не бива да съжалява, че е грешил досега, но да съжалява, че не е приложил любовта в живота си, която е в състояние да го избави от всичките противоречия. Когато човек стане проводник на любовта, тя ще измени мислите му, чувствата му, постъпките му, ще измени лошите условия, при които живее. Когато любовта посети човека, умът просветва, сърцето става богато, здравето иде, кръвообращението се подобрява, лицето просиява и човек става радостен и весел.
към текста >>

47. СТИХОВЕ - Д. А-ВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

". Сърце човешко, разпнеш ли в себе си Любовта, ти ставаш по-жестоко и от безразличието на смъртта!
Тихият Му глас кротко промълви: „Майко, виждам страданието ти. Имай търпение, за да го имат всички майки в час на страдание." В това време се яви Пилат. Миг и тълпата се развика: „Разпни го, разпни го! " И заглуши последните Му думи. Изтласкани назад, гонени като от огнен меч от тия викове, те тръгнаха по големите улици на града, по ония улици, по които същата тълпа преди викаше: „Осанна, осанна! ". Сърце човешко, разпнеш ли в себе си Любовта, ти ставаш по-жестоко и от безразличието на смъртта! Йерусалиме, Йерусалиме, ти, който с камъни убиваш пратениците до тебе, ти разпна и Него — Единородния. Сега ридай! Градът бе смутен. Жени и деца тичаха из улиците и никой не знаеше, за къде е тръгнал. Майките притискаха чедата си.
към текста >>

48. DU MAITRE - LE ROYAUME DE DIEU Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Даже има различие у хората и по отношение на обикновената светлина: едни хора възприемат слънчевия спектър по-къс, а други – по-дълъг.
Макар и да не действуват на човешкото ухо, има начини, по които може да се констатира тяхното действие и даже могат да се приложат и практически в живота. Казаното се отнася и за светлинните вълни. И ако човек би имал сетива за възприемане на вълни с по-голяма честота, то светът щеше да се изяви за него в съвсем друг вид. Значи, голяма част от природата остава невидима за човека. При такова разбиране ясновидството става нещо понятно. Даже има различие у хората и по отношение на обикновената светлина: едни хора възприемат слънчевия спектър по-къс, а други – по-дълъг. Едни го възприемат по-къс или по-дълъг откъм червените лъчи, а други – откъм моравите лъчи на спектъра. От това можем да съдим, вълни с каква честота те възприемат. Учителят за дишането от Б. Боев, ц. 15 лв., стр.96. Книгоизд.
към текста >>

49. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ В ОРГАНИЗМА - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Защо тогава имаме това различие в музиката на отделните народи и защо слуховото съвършенство не е еднакво в един човек, който е музикант по призвание и в друг, който няма какво да е отношение към музиката и не я обича, нито чувствува?
Природата е вложила в нашето ухо възможности за една музика, много по-изтънчена и много по-сложна от тая дори на четвърт-тоновете. Съзнанието на човека постепенно ще се приучи да различава 1/5, 1/10, 1/20 и т.н. от тона и защо да не приемем, че един ден ще можем да си служим с 1/100 от тона? Едва тогава ние ще оползотворим стопроцентово възможностите, вложени в нашето ухо. Устройството на слуховия орган е едно и също във всички хора — и прости, и учени, и европейци, и индийци, и китайци. Защо тогава имаме това различие в музиката на отделните народи и защо слуховото съвършенство не е еднакво в един човек, който е музикант по призвание и в друг, който няма какво да е отношение към музиката и не я обича, нито чувствува? Защо обученият музикален слух различава четвърт-тонове, а има много хора, които не могат да различат още полутонове? — Всичко това е във връзка с будността на съзнанието в дадена посока на внимание: колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-дълбоко той прониква във възприятията на своите сетива и толкова по-съвършено ги използува. Следователно, усъвършенствуването и повдигането на съзнанието, увеличаването на неговата будност и проникновеност ще доведат и до по-пълно използуване на вложените възможности в ухото, като слухов възприемателен орган. Постигането на възможностите, за които става дума, ще ни доведе до включване на цяла серия от нови тонове между тия, които сега употребяваме в музиката и когато това стане, съвременната музика, със своите 100 тона, ще ни се види много бедна и много примитивна. Тогава раздалечението от един тон или половин тон, което сега ни се вижда като най-малко, ще бъде значително — толкова голямо, че вътре в него ще се строят цели мелодии и песни... Границата на слуховите възприятия от една страна е 32 трептения, които дават най-ниския тон, който можем да възприемем, а от друга — 40,000 трептения, които определят най-високите звукове, които ухото ни може да долови.
към текста >>

50. ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ДЕТЕРМИНАЦИИ НА ПАРИЖ - П. М. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Болшинството са с изражение на безразличие, движенията им издават едва ли не отвращение от всичко, което ги заобикаля.
Колко латински имена трябва да тежат на паметта му; колко автори, дати, числа са нужни за извоюване една научна титла! А простата истина, резултатният метод — съзнателна работа от любов и с любов — от колко малко души се спазва. Огюст Роден — знаменитият френски скулптор —казва в една своя лекция към учениците си: „Светът ще бъде щастлив, само, когато всички хора ще имат душите на художници, с други думи, когато всеки с радост ще върши своето дело". Влезте в някое учреждение и се взрете във физиономиите на десетките чиновници, насядали тук и там по бюра и маси. Колко от тези хора изглеждат да работят с радост? Болшинството са с изражение на безразличие, движенията им издават едва ли не отвращение от всичко, което ги заобикаля. И тази картина се повтаря на много места, където се работи: в държавни и обществени служби, в частни предприятия. Ние мислим, че в един по-добър свят това положение не може да остане така. Един щастлив народ не може да е съставен от хора, които работят от тщеславие, от страх или с апатия, а се удоволствуват в себезабрава. Целта да бъде велика, но и пътят да е красив! А пътят е красив, само когато ходим по него с радост и любов.
към текста >>

51. ВЗАЙМООТНОШЕНИЕ КЪМ ЧОВЕК И ПРИРОДА - В. ПАШОВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Никакъв социален напредък няма в това, никакво различие от днешното време и миналите времена на човешкото развитие.
Но не трябва да поддържаме чрез тях едно модерно обществено робство. Тук лежи един от великите принципи на новото учение, на новото човечество. — Всеки има право свободно да се ползува от благата на природата. Те не са и не бива да бъдат обект на търгуване, спекула и заробване. Използуват ли се природните блага за такива цели, създават се всичките недоразумения, вражди и войни в живота. Никакъв социален напредък няма в това, никакво различие от днешното време и миналите времена на човешкото развитие. Новото човечество ще обедини минималния труд на всекиго, за да се ползува от благата на природата. И човек ще ги има преизобилно, даром. Гарантиран по този начин от себеподобните, от обществото, човек ще използува свободното си време за своето духовно усъвършенствуване. А в духовния стремеж на всеки един се крие истинският залог за един по-добър и по-съвършен обществен живот. Други казват: общественият живот седи в общественото подпомагане, в грижата за другите.
към текста >>

52. ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Съвременният човек е попаднал в безразличие към всичко, с изключение на парите.
Божията милостпрониква в нашата душа, както кислородът във въздуха и азотът в храните на нашите тъкани. Науките и мъртвата материя са ни завели в една страна, която не е наша. Ние сме приели сляпо всичко, което тя ни е предложила. Индивидът е станал тесен, специализиран, неморален, неразумен, неспособен да се управлява сам и да ръководи своите мероприятия. Спонтанното срутване на технологичната цивилизация трябва да предизвика със своята сила необходимите подтици за обнова на индивида и живота. Съвременният човек е попаднал в безразличие към всичко, с изключение на парите. Спасението ще се намери в обединението на материалното с душата. При все това, биолозите изпитват често изкушението да се върнат към механистичните схващания на 19 век, които са по-удобни. Ние трябва, прочее, да търсим възможност да дадем на човечеството един вид душа, безсмъртен мозък, който би изпълнил неговите усилия и би дал една цел в неговото скитане. Ние трябва да освободим човека от света, създаден от гения на физиците и астрономите, от този свят, в който той е бил затворен от възраждането насам. Въпреки неговата красота и неговото величие, светът на мъртвата материя е твърде тесен за него" (разни места от стр.
към текста >>

53. КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА Прекрасно е спокойното безразличие, с което човек зачита книгата на своя живот.
G. N. ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА Прекрасно е спокойното безразличие, с което човек зачита книгата на своя живот. също като малко дете, което взема в ръка случайно паднала играчка или пък голям том с илюстрации — едно дете, дошло от царството на сънищата. То седи до прозореца, през стъклото на който нахлуват лъчите на утринното слънце, намокря пръст на своите устни и бавно начева да разгръща големите листа. Кой в своето ранно детство задава въпрос относно целите, смисъла и начина, по който ще протече живота ни? Не живее ли всеки, понесен от потока на времето, захласнат в променящата се панорама, очарован от топлика на даряващата ни щедро природа, а други път печално изненадан и със свито сърце от шествуващата върху земята човешка скръб? Ние навлизаме в лабиринта на живота, из който лъкатуши нашата съдба, както тоя захласнат наблюдател в страниците на книгата, без да знаем, къде ще ни изведе нашият път, без да виждаме и да предусетим, дали радостна или отровена в мъка ще бъде следващата ни стъпка.
към текста >>

54. СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ако не се насочат нагоре, тогава те се насочват в криво направление и водят към порочност, престъпност, насилие и безразличие към всичко възвишено, прекрасно и идейно.
Детето и младежът минават през строго определени фази на физиологично и психично развитие. Един от важните моменти е седемгодишната възраст, когато се завършва определена фаза от физичното развитие и започва вторият период — период на разцвет на съвестта, религиозното и естетичното чувство, на сърцето, въображението, паметта и пр. Друг важен момент е 14-годишната възраст — начало на половата зрялост. Този момент е много важен, понеже тогава мощни творчески енергии оплодяват висшите мозъчни центрове, чрез което се създават условия за развитие дарбите и заложбите на човека: тогава имат възможност да се разцъфтят възвишения душевен живот, религиозният живот, дарбите към философия, наука, поезия, музика, изобразителни изкуства, техника и пр. Но за да стане това, тия енергии трябва да бъдат насочени нагоре към главния мозък. Ако не се насочат нагоре, тогава те се насочват в криво направление и водят към порочност, престъпност, насилие и безразличие към всичко възвишено, прекрасно и идейно. Но коя е Силата, която може да насочи тия събуждащи се към 14-та година енергии нагоре? Това е от една страна идейният живот, научните интереси, а от друга страна — любовта! Хубаво е да разгледаме образователните цели и методи в свръзка с историчната фаза, в която се намира днес човечеството. В ранната фаза на своето развитие, в първите раси, то е имало племенно съзнание. Членовете на племето се чувствували като едно.
към текста >>

55. ПИОНЕРИТЕ НА НОВИТЕ НАУЧНИ СХВАЩАНИЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Деветдесет и два елемента, различието у които е само в различните бройки на електрони и протони.
Но така ли е в същност? Къде отиде онова, което трептеше ведно с трепета на световното безсмъртие? Къде изчезна блясъкът от двете очи, в чиято дълбина ние откривахме нашата радост и нашата утеха? Не беше ли той частица от тоя блясък на небето в чистите пролетни утрини, с който начева животът? Деветдесет и два елемента в неорганичната природа се преплитат в много сложни комбинации и образуват различните видове материали, от които е съставено световното разнообразие. Деветдесет и два елемента, различието у които е само в различните бройки на електрони и протони. Тези деветдесет и два елемента, като се започне с водорода — най-лекия от всички и се свърши с урана — най-тежкия, съставляват цялата същност на видимото т.е. калта, от която е съставено както човешкото тяло, така и цялата на всички минерални, растителни и животински видове. Проследяването строежа на световната материя е един още не напълно завършен въпрос. Около него е изразходван огромен човешки мисловен труд, който чака да бъде завършен и закръглен, но все пак и намереното до сега ни позволява да приказваме с известни догадки около истината за структурата на веществото и да се възхищаваме от хармонията на неговия вътрешен елементарен живот, който бихме могли да наречем „живот" на електроните, протоните, атомите и молекулите. Но това е само едната страна на въпроса.
към текста >>

56. Младежки окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Различието се заключава само в степента на съзнанието.*** 21.
СТЕПЕНИ НА СЪЗНАНИЕТО IX година / II том (София, 1929-1930) Човек трябва да се въздържа от неестествени неща, които предизвикват пропукване на съзнанието. Истинското въздържание е вътрешен процес Това въздържание наричаме самообладание. Да се владее човек, това значи, да е разбрал смисъла на живота, да е познал проявите на любовта. Който е развил самообладание, той гледа на всички прояви на любовта с уважение, независимо от това, дали се отнася до любовта на бръмбара или до любовта на човека. Във всяка проява на любовта той вижда Божественото, проявено в малка или голяма степен. Различието се заключава само в степента на съзнанието.*** 21. ДОБРОТО ОРЪЖИЕ IX година / III том (София, 1930) Светът днес се нуждае от силни и разумни хора. За да бъде разумен и силен човек трябва да се ръководи в живота си от принципите на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата, и на добродетелта. Тези принципи трябва да служат на човека за оръжия, с които да се защищава Доброто е една от проявите на Битието, с която можете да се защищавате от всякакво Зло. Нападне ли ви злото, кажете си следната формула "Бог е Любов Бог е Мъдрост. Aз съм добро.
към текста >>

57. Песни Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Наистина има някои допирни точки между тях и обикновените музикални упражнения, но има и голямо различие.*** *** С този знак в настоящето и всички следващи издания са отбелязани текстовете на Учителя.
Защото трептенията на обикновените и тия на окултните тонове са различни. *** 22 декември 1926 Окултните музикални упражнения са методи за трансформиране на енергиите. Те коренно се различават от упражненията на обикновената музика. В обикновената музика тоновете са като отмерени слогове, а ритмусът е подобен на този, който се произвежда при удряне с камшик. Окултните музикални упражнения почиват на друга основа. Наистина има някои допирни точки между тях и обикновените музикални упражнения, но има и голямо различие.*** *** С този знак в настоящето и всички следващи издания са отбелязани текстовете на Учителя.
към текста >>

58. Паневритмия - Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И най-после чувствителността или осезанието, ще ви помогне да схващате различието между телата, какво положение заемат, какви сили действат между тях и т.н.
А когато дойдете до Божествените чувства, там имате вече простор в действията си. Тогава зрението ще ви помогне да разбиете художество. Слухът ще ви помогне да разбиете музика. Езикът ще ви послужи да разбиете говора си. Обонянието ще ви помогне да развиете тия качества, тия сили, които действуват в цветята. И най-после чувствителността или осезанието, ще ви помогне да схващате различието между телата, какво положение заемат, какви сили действат между тях и т.н. Всичко това е метод за възпитание. Когато се заемете да се самовъзпитавате и да възпитавате вашите деца, вие трябва да започнете по този начин, именно, да разбиете най-първо вашите сетива. вие започвате с числото пет. Как ще нарисувате пентаграма? Как ще започнете да я рисувате?
към текста >>

59. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В това няма никакво различие.
Ако главата е болна, цялото тяло ще бъде болно. Това, което отличава човека, е неговата глава. Само човек има разумна глава. Има нещо възвишено и благородно у човека. Всички ние си приличаме в някои неща: всички дишаме един и същ въздух: всички без разлика имаме едно и също верую: всички пием една и съща вода; всички се храним с една и съща храна; всички възприемаме една и съща светлина. В това няма никакво различие. Следователно, светлината носи знанието, в нас, тя носи възвишеното и благородното. Водата и въздухът са носители на човешкия живот. Нека използваме благото, което природата ни дава чрез светлината. Да използваме знанията, които природата ни дава, за общото благо на човечеството. Също така да използваме благата, които водата и въздухът ни носят.
към текста >>

60. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Генерал Смитс изтъкнал различието между научно-философската концепция на 19 век, механическата и днешната, месията на която се явява Айнщан.
Въпреки странността на това твърдение, такова е истинското положение на нещата днес. Някога религията не представляваше система от предписания за извършване на треби и служби, a беше хранилище на наука и философия, ключът на които се поверяваше само на тогова, който даде доказателства за непорочност, алтруизъм, честност и силна воля. Ако нямаше този ценз, ученият, можеше да използва за користна цел предадените му знания. Днес на сцената се явява едно ново течение, това на математическия символизъм, в който полумистичната интерпретация на формулите като че ли почва да измества досегашното сухо, схоластични, бездушно физико-математическо тълкуване. Забелязва се силен елемент от романтичност в новото поколение от учени, които не се задоволяват само с тълкуванията, които имаха нашите прадеди за дадени явления, а доблестно отхвърля техните предразсъдъци и дирят обясненията им там, дето досега никой учен не искаше да надникне — в окултизма, древната наука на Индия, Египет н т. н. Генерал Смитс изтъкнал различието между научно-философската концепция на 19 век, механическата и днешната, месията на която се явява Айнщан. 19 век беше епоха на тържеството на здравия смисъл в науката, почиваща на наблюдение и опит. Тогава се възприе атомната теория и четвъртото състояние на материята — етерното: материята престана да съществува за науката, защото се установи, че тя не е нищо друго, освен кондензирана енергия, както е напр. случая с динамита: формулираха се нови закони за движението, за съхранението, на електромагнетизма. Но дойде 20 век, който направи прелом в редица от схващанията на хората на науката. Новият випуск от учени се убеди, че освен непосредственото наблюдение, трябва да се възприеме и метода за интуитивно схващане на положенията.
към текста >>

61. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяка една от седемте планети получава светлина от слънцето в различие степен, съобразно с нейната близост до централната орбита и съдържанието на нейната атмосфера.
Но Той се явява троичен в своята проява, както безцветната светлина се разлага на три основни цвете: син, жълт и червен. Наблюдавайки тия цветове, ний трябва да знаем че те символизират: Отца, Сина и Светия Дух. Тези три основни лъча на Божествения Живот изхождат, радиират от слънцето и произвеждат живота, съзнанието и формата върху всеки един от седемте носители, проводници на светлината, планетите, наречени в Писанието „Седемте Ангела пред Престола“. Техните имена са: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн и Уран. Закона за телата доказва, че Нептун не принадлежи към нашата слънчева система и читателя може да провери в „Популярна Научна Астрология“ от същия автор математичното доказателство на това твърдение. Всяка една от седемте планети получава светлина от слънцето в различие степен, съобразно с нейната близост до централната орбита и съдържанието на нейната атмосфера. Съществата, обитаващи всяка от тези планети, съобразно със степента на своето развитие, имат афинитет към едни или други слънчеви лъчи. Те поглъщат цвета или цветовете, към които са склонни, а останалата част отразяват към другите планети. Отразените по тоя начин лъчи носят със себе си един импулс от природата на съществата, в които те са били в съприкосновение. По този начин Божествената Светлина и Живот идват до всяка планета, или направо от Слънцето, или отразени от нейните шест сестри планети: и както пролетният зефир, който полъхва над разцъфтелите полета, носи върху своите тихи невидими криле смесеното благоухание на безброй цветя, също така и най нежните, най-слабите влияния идващи от звездната градини на Бога, ни носят смесените импулси на всички духове. И в тая многоцветна светлина ние живеем, движим се и съществуваме.
към текста >>

62. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 53 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В такъв град, повече отколкото на друго място, чувствителния човек усеща тежкия товар на многоезичието и се убеждава при всяка стъпка, че различието на езиците е единствената или поне главната причина, която разединява общочовешкото семейство, като го разделя на враждуващи части.
Резюме от беседата, държана от Учителя на 25. IX. 1932 г. Писмо за произхода на Есперанто LETERO PRI LA DEVENO DE ESPERANTO Аз се родих в Белосток, Гродненска губерния. Това място на моето рождение и на моите детски години даде насока на всички мои бъдещи стремежи. Населението на Белосток се състои от четири различни елемента; руси, поляци, германци и евреи; всеки един от тези елемента (народи) говори различен език и се държи враждебно към другите. В такъв град, повече отколкото на друго място, чувствителния човек усеща тежкия товар на многоезичието и се убеждава при всяка стъпка, че различието на езиците е единствената или поне главната причина, която разединява общочовешкото семейство, като го разделя на враждуващи части. Мене ме възпитаваха като идеалист; учеха ме, че всички хора са братя, докато на улицата и в двора, всичко и на всяка стъпка ме караше да чувствам, че хора не съществуват: съществуват само руси, поляци, германци, евреи и т. н. Това постоянно и силно измъчваше детската ми душа, макар че мнозина ще се усмихнат на тая „мирова скръб“ на едно дете. Понеже тогава ми се струваше че „възрастните“ притежават някаква всемогъща сила, аз си повтарях често, че когато стана голям, аз непременно ще премахна това зло. (следва)
към текста >>

63. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Не създавайте това рязко и болезнено различие между богати и бедни, не изостряйте борбите, не заробвайте своите ближни в непосилен труд, не докарвайте работите до изтребителни войни, революции и междуособици.
Те се изразяват в кризи, крахове, преврати, земетръси, епидемии, стихии, всред които рухват всички ония устои, считани от хората за толкова непоколебими. Природата винаги от най-напред предупреждава. Предупреждава чрез устата на ония свои представители, които познават нейния план и го изпълняват, защото са нейни разумни органи. Но понеже хората повечето пъти не послушват, тя е принудена да им говори по-осезателно, като дава ход на ония събития, които те сами са подготвили и оформили. В днешните времена на бързите процеси, на кратките процедури, природата говори така явно и отчетливо, че само слепците не могат да четат нейния език и глухите — да чуват ясния й говор. „Не създавайте това рязко и болезнено различие между богати и бедни, не изостряйте борбите, не заробвайте своите ближни в непосилен труд, не докарвайте работите до изтребителни войни, революции и междуособици. Не лишавайте хората от хляб — храна има за всички — не хвърляйте житото в океана заради алчни печалби тогава, когато хиляди безработни се точат на дълги редици по улиците, за да получат по едно „благотворително" канче супа. Вие сте човеци, имате разум, вие сте мислещи същества. И за да даде един конкретен урок на своите питомци, които не се вслушват във внятните й думи, изречени в събития, тя тук предизвика земетресение, там вулканично изригване, другаде банков крах всред върлуващата криза, на четвърто място масови бедствия и т. н. Доброто в тия общи бедствия е туй, че се събужда нещо хубаво у хората: резките различия между богати и бедни се заличават. Под шатрите на полето или под открито небе всички стават равни, забравят изкуствените прегради, що ги делят и започват да общуват, да си помагат, да живеят по братски.
към текста >>

64. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но ако се попитаме, при това различие, може ли да има туй братство и единодушие между хората?
Ние виждаме, че и французката революция, която се прогласи в името на тези лозунги, като остави някои придобивки и тя се изроди. Защо става това тъй? Защото двата фактора - вярата в Бога и любовта между хората са още слаби. Вярно е, че грамадна е разликата между доброто и злото, защото доброто тегли от периферията към центъра, а злото от центъра към периферията. Грамадна е разликата от живота на един человек със светлина на ума, морал, добродетели, духовност, от този, който е с тъмнота в съзнанието и живее с отрицателни качества. Но ако се попитаме, при това различие, може ли да има туй братство и единодушие между хората? Може! Кога? Когато всички хора се стремят да станат добри и благата на природата, давани от Бога, се разпределят горе-долу еднакво на всички. Такава една духовна задруга ние виждаме в лицето на руските братя - духоборите в Канада, малки групи във всички държави, а и у нас в България. Ето защо, да станем всички богати, да станем силни, по физическо разбиране, това е мъчно; но да станем всички добри можем, когато нашия ум, чувства и постъпки, са в хармония за доброто.
към текста >>

65. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човекът е загрубял, човекът е завладян от мъртвешко безразличие към живота, към скърбите и страданията на другите, човекът е увлечен от страшния водовъртеж на егоизма и е парализиран от желанията на плътта.
Неговият глас е почти заглушен от демоничния вой на омразата, от крясъците на злото, от шум и на суетата и глупостта. Редно се долавя неговия тих глас и рядко човек се ръководи от него. Но когато зашепне некому тоя висш глас. тогава слънце грейва в неговата душа и пролет настъпва в неговия живот... Това е гласът на Бога в човека. Има сила по-висша от страха пред законите, която спира човека, когато дигне ръка да убие, когато досега да прави зло. Човекът е загрубял, човекът е завладян от мъртвешко безразличие към живота, към скърбите и страданията на другите, човекът е увлечен от страшния водовъртеж на егоизма и е парализиран от желанията на плътта. Затова той рядко усеща в себе си тая висша сила. Но когато бъде под диктовката, под влиянието на тая сила, тогава той пази да не настъпи и мравката. Тогава той прогледва за Истината и се устремява по пътя на Любовта. Тогава той обича всички и всичко, тогава той благославя и прави добро дори и на своите врагове. Тая висша сила е Бог в човека Дълбоко в човека се таи едно влечение към близост и дружба, към мир и братство, към любов и взаимопомощ с всички хора и същества.
към текста >>

66. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И колко е нужно за нас да сме подготвени не само за тежките удари на съдбата, но и да сме винаги бронирани с бронята на безразличието срещу обикалящите ни дребнави клюки, интриги и постъпки на всекидневието!
(следва) Малките величини Силните удари на съдбата, снарядите на тежките оръдия, понеже са редки, се понасят по-лесно. Важното е, обаче, човек да стане нечувствителен към бодванията на малкия комари на съдбата. Стремящият се към възвишеното посреща удара на съдбата като герой: той е облечен пред своето нещастие с бронята на съзнанието за „неотменимото“. Обаче дребните неприятности, които го засягат всеки ден, всеки час, които изискват много повече напрежение на волята, защото са чувствани като „лични негови“, се понасят от същия много по-мъчно. А как даже една проста мисъл като тая: „Хич не ме грижа за това“ прави духовната кожа на човека нечувствителна и предпазва от излишни страдания душата! И колко е нужно за нас да сме подготвени не само за тежките удари на съдбата, но и да сме винаги бронирани с бронята на безразличието срещу обикалящите ни дребнави клюки, интриги и постъпки на всекидневието! Какво би могло да ни стресне, ако всичките ни мисли са съсредоточени към високата цел на живота: да бъдем съвършени в Бога? Всичко друго не ни засяга. А какво съвършенство би могло да се достигне, ако сме несъвършени в дреболиите? Великото, Съвършеното, в всеки жизнен път, се състои от малки величини. Техният сбор дава нашата дейност, нашата работа в живота.
към текста >>

67. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В нея интереса или безразличието към един предмет или идея вземат надмощие в полза на едната или другата от двете гореказани сили, и с това отпращат предмета или идеята към трите висши или към трите нисши области на астралния свят или пък я отхвърлят навън.
На първо време неофита ще се опита да приложи в астралния свят знанието, произхождащо от неговата опитност във физическия свят, поради това че още не проучил законите на света, в който той сега влиза. В това е причината за многобройни страхове и смущения. Преди да разбере, той трябва да стане като малко дете, което възприема знанието непосредствено. За да добием правилно разбиране за астралния свят, ние трябва да имаме пред вид, че този свят е свят на чувствата, желанията, емоциите се намират под въздействието на две големи сили: привличането и отблъскването, които работят по друг начин в трите по-гъсти области на астралния свят, в сравнение с начина на действие в трите по-висши области, докато пък средната, централната област представлява нещо като неутрална зона. Тази централна област е областта на чувствата. В нея интереса или безразличието към един предмет или идея вземат надмощие в полза на едната или другата от двете гореказани сили, и с това отпращат предмета или идеята към трите висши или към трите нисши области на астралния свят или пък я отхвърлят навън. Това става по следния начин: В най-фините субстанции от трите висши области на астралния свят имат пълно надмощие силите на привличането, но те са представени до известна степен и в трите нисши области, където те действат срещу силите на отблъскването, които имат надмощието там. Разделящата сила на отблъскването, би унищожила всяка форма, идваща в тези три нисши области, ако не бе възпрепятствана от противното действие на привличането. В най-гъстата или най-нисшата област, гдето силата на отблъсването е най-активна, тя руши и разпръсва формите създадени там по един ужасен за окото начин, и все пак тя не е една вандалска сила, която разрушава без цел и смисъл. В природата няма нищо вандалско. Всичко, което изглежда такова е в същност работа, целяща доброто.
към текста >>

68. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но ако този въпрос не се разбере в неговата дълбочина, ще се дойде до едно криво разбиране на живота, ще се дойде до индиферентност и безразличие към страданията и нещастията на хората.
Кой какво върши, това си е негова работа. Но вие, ако искате да прогресирате, не се занимавайте с това, което вършат другите, но от всичко, каквото става в живота, ще се учите. Не искайте да знаете защо е злото в света. И Писанието казва, че Бог ще превърне злото в добро за онези, които Го обичат. Следователно, злото е само онова, което след време ще стане причина, за да дойде някаква добродетел. Но ако този въпрос не се разбере в неговата дълбочина, ще се дойде до едно криво разбиране на живота, ще се дойде до индиферентност и безразличие към страданията и нещастията на хората. Ще кажете, не трябва ли да се помага на бедните? На бедните трябва да се подобрят външните условия. Но трябва да се разбират законите и пътищата, по които ще се подобрят тези условия. Най-първо хората трябва да изменят насоката на своята мисъл. И всички, у които се е пробудило съзнанието, че трябва да се помогне на бедните, трябва да внесат в съзнанието си мисълта, да желаят доброто на другите хора, тъй както го желаят на себе си.
към текста >>

Само когато двустранното чувство (не интерес и безразличие) което произхожда от четвъртата област, почне да действа тук, тогава се проявяват двете сили (привличане и отблъскване).
Един път, отивайки някъде, Христос и неговите ученици минали покрай трупа на едно разлагащо се куче, който издавал много неприятна миризма. Учениците отвърнали поглед с недоволство, говорейки за отвратителността на тази гледка; но Христос погледнал мъртвото тяло и казал: „Даже и перлите не са по-бели от тези зъби.“ Той решил да изрази доброто, защото е знаел добрия резултат, който се явява в астралния свят при неговото изказване. Най-нисшата област в астралния свят се нарича „област на страстите и чувствеността“. Второто подделение най-добре би се изразило с думите „област на впечатленията.“ Тук противодействащите сили на привличане и отблъскване са почти напълно балансирани. Това е една неутрална област и затова всички наши впечатления, проявени чрез материята на тази област, са неутрални. Само когато двустранното чувство (не интерес и безразличие) което произхожда от четвъртата област, почне да действа тук, тогава се проявяват двете сили (привличане и отблъскване). Впечатленията, обаче, каквато и да е тяхната причина, са напълно отделни от чувствата, които те пораждат. Впечатлението (възприятието) е неутрално само по себе си и представлява дейността на втората област от астралния свят, гдето образите, картините се създават от силите на възприемателните центрове в жизненото тяло на човека. В третата област на астралният свят взема надмощие силата на привличането, изграждащата и обединяваща сила, която напълно превъзхожда тук силата на отблъскването, с нейните разрушителни тенденции. Когато ние схванем, че основната пружина на тази сила на отблъскването е себеутвърждението, отхвърлянето на всичко, с което може да се дели място, ще ни стане ясно, че тя лесно дава достъп на желанията за притежаване на външни неща. Поради това субстанцията на третата област от астралния свят се владее предимно от силата на притеглянето на външни неща и то по един себелюбив начин и затова тя е област на желанията.
към текста >>

69. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За нас Извора, великия-първоначален извор е един и същ, действията са хармонирани, допълващи се и целесъобразни и затова не може и дума да става за каквото и да било противопоставяне, съперничество и прикципално различие.
За нас това не са и не могат да бъдат два различни, противопоставящи се един на друг Източници, взаимно оспорващи си своето първенство и предимство. Не. по никой начин. Защото едно такова схващане и отношение би значило само да повторим фаталната грешка на религиозния фанатизъм, който единствен претендира за изключителност, отхвърляйки всичко друго и затваряйки се по такъв начин в мъртвата черупка на сектантството. За нас тия две движения са едно и също нещо. За нас това е едно и също единно движение. За нас Извора, великия-първоначален извор е един и същ, действията са хармонирани, допълващи се и целесъобразни и затова не може и дума да става за каквото и да било противопоставяне, съперничество и прикципално различие. Нека очистим съзнанието си от тия нисши, земни човешки представи и стремежи. Божественото е едно и също навсякъде. Само човешкото ограничение, заслепление и тъпост го разделят и противопоставят. Наистина. съществува известна разлика в степените на проява, чрез която различните работници стават проводници на Божественото. Има посредствени работници, които преповтарят за хиляден път известни истини, а има и дълбоки Извори, от които бликат вечно нови струи.
към текста >>

Най-много за това пречи различието на идеите между различните школи на самите спиритуалисти.
След малко го видях да излиза цял пребледнял като държеше лявата си ръка подпряна на гърдите си. Разтревожена, аз го запитах, какво се е случило, и той ми отговори: „Не се плаши, няма нищо. Излизайки от пасажа, някой стреля, навярно случайно, върху ми, но само леко засегна ръката ми.“ Аз се събудих веднага, и обличайки се, разказвах съня си на слугинята, когато един силен удар на къщния звънец ме накара да потреперя. След малко моя мъж влезе в стаята, също тъй бледен, както го бях видела през време на съня си и, държейки лявата си ръка, обвита, ми каза: „Не се безпокой, няма нищо. Отивайки към кантората заедно с един приятел, някой стреля върху мен, но куршумът направи само една малка рана на дланта ми.“ г-жа Кранскофт ДУХОВНИТЕ ДВИЖЕНИЯ В АНГЛИЯ Да се представи на хората от други страни ясно и картинно Спиритуалистическото движение в Англия е твърде мъчна работа. Най-много за това пречи различието на идеите между различните школи на самите спиритуалисти. Например, те даже не са съгласни за значението на термина спиритуализъм. Някой го наричат култ, други — религия, трети — наука, философия и пр. С тая липса на единство даже може да се обясни живостта, бодростта на духовното движение, понеже постоянните спорове събуждат интерес. Нема централно управление, нито общ печатан орган, обаче, почти във всяко градче има дружество за изучаване и практикуване на психични явления и с хиляди семейства от най-висшата класа до най-висшата имат своите седмични „домашни кръжоци“ в които те приятелски се събират, за да влязат във връзка с невидимия свят по най-различен начин. Съвсем не е право, нито достатъчно ясно дето смесват двете понятия „Спиритизъм“ и „Спиритуализъм.“ Първата дума не звучи приятно в ухото на сериозните членове на психическото движение.
към текста >>

70. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един и същ е източника на всички души, въпреки различието във формите и образите.
И чу се глас мощен над душите, навярно гласът на Бога, който говореше: — От земята идете и пак там ще ви пратя. Защото още не сте научили урока на живота. Не можете още да познавате своето еднородство, а се делите на враждуващи помежду си същества. Делите се хората на нации, на вери и класи: делят се земните същества, делят се според телесните форми и образи. Но това е грешка, това е заблуждение! Един и същ е източника на всички души, въпреки различието във формите и образите. И тоя общ източник е Любовта. И когато всички земни същества разберат това, когато вейки прави на другите само това, което желае и нему да правят, когато заживеят по законите на Любовта, само тогава ще зацари пълна и непрекъсвана радост в земния живот. А до тогава ще се учите и ще страдате! Да страдате докато разберете, че измъчвайки се, избивайки се и ядейки се едни други, по тоя начин вие измъчвате, убивате и ядете сами себе си … И даскал Иван се намери пак на земята. Душата му е все същата.
към текста >>

71. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разказаха един случай в Америка, гдето високо интелигентна жена казвала, че в нея се вселил починалия й мъж и контролира целия й живот, дава й съвети, указания и проявява такова различие от нейното съзнание, че често я затруднява не само духовно, но дори и физически.
После всичко това се забравя, но мозъчните бразди го запазват някъде и при известни случаи проявяваме неща, които ни се струват съвсем непознати.“ — Така ми говореше в Урга един приятел, който, по своето служебно положение, считаше, че скептицизмът е най-добрия признак на достойнството. Не трябва никога да настояваме и да се стараем да убеждаваме. Достатъчно е често само да обгърнем внимание и влака на живота сам сменява своя ход, гледайки този знак на семафора. Без да се настоява, на приятеля ми бяха разказани, още няколко случаи, сходни помежду си в идеята за обсебването. Разказаха за възкресение на мъртви от тибетския Роланг, но, разбира се, скептикът само подигна рамене — не струва дори и да се говори за това. Разказаха един случай в Америка, гдето високо интелигентна жена казвала, че в нея се вселил починалия й мъж и контролира целия й живот, дава й съвети, указания и проявява такова различие от нейното съзнание, че често я затруднява не само духовно, но дори и физически. Нашият скептик забеляза, че е приюта за лунатици навярно има много такива „обсебени", а в практиката на съда - такива случаи не невменяемост, на безотговорно съзнание, са общоизвестни, но че това съвсем не го убеждава. Разказаха му че в някой си Дао Тай, се е вселил убития от него Титай, при което убиеца придобил няколко характерни за убития привички, и самото лице на убиеца в кратко време се е съвършено изменило. Скептикът и този път само подигна рамене. Минаха няколко дни и веднъж нашия скептик дойде привечер, някак особено настроен — виждаше се, че той е смутен от нещо и търси удобен случай да се изкаже. Най после той не издържа: „Така, слуша човек вашите разкази, а после и в живота почне да среща най-странни неща.
към текста >>

В странни картини, очевидно рисувани по части с различна техника, с различие ръка, на едно и също платно, можеше да се види характерната техника на френския импресионист, наред с характерното японско техническо изпълнение.
че понякога в такива случаи поставят на масата парче сурово месо, с кръвта, а цялата стая обливат със силно вино, за да се изпълни с гъсти винени изпарения, а после излизат из тая къща. След това обсебеното лице да се не връща в тоя дом. И други начини са употребяват за изгонването на тия духове чрез внушение и т. н. При това аз си спомних още един куриозен случай, станал с мен, когато аз трябваше да споря с никакви духове. Помолиха ме да прегледам едни картини, за които казваха че били рисувани от една такава обсебена, която до тогава не владеела никакво подобно изкуство и не се допирала дори до четката. В странни картини, очевидно рисувани по части с различна техника, с различие ръка, на едно и също платно, можеше да се види характерната техника на френския импресионист, наред с характерното японско техническо изпълнение. Тук имаше и някакви египетски храмове, с явно немско-романтическо направление. Забелязах на художничката, че ми се вижда чудно такова некоординирано различие в стиловете на едно и също платно. Но художничката заяви, че художниците, които са работили с нейната ръка, са действително от различни националности и затова въпросното различие не е случайно. Казах, че с такова механическо съчетание на противоположни стилове не може да се достигне определена цел. Художничката тогава се замисли, а после каза рязко — „те намират, че именно тъй е хубаво." Аз продължих да настоявам на моето мнение.
към текста >>

Забелязах на художничката, че ми се вижда чудно такова некоординирано различие в стиловете на едно и също платно.
И други начини са употребяват за изгонването на тия духове чрез внушение и т. н. При това аз си спомних още един куриозен случай, станал с мен, когато аз трябваше да споря с никакви духове. Помолиха ме да прегледам едни картини, за които казваха че били рисувани от една такава обсебена, която до тогава не владеела никакво подобно изкуство и не се допирала дори до четката. В странни картини, очевидно рисувани по части с различна техника, с различие ръка, на едно и също платно, можеше да се види характерната техника на френския импресионист, наред с характерното японско техническо изпълнение. Тук имаше и някакви египетски храмове, с явно немско-романтическо направление. Забелязах на художничката, че ми се вижда чудно такова некоординирано различие в стиловете на едно и също платно. Но художничката заяви, че художниците, които са работили с нейната ръка, са действително от различни националности и затова въпросното различие не е случайно. Казах, че с такова механическо съчетание на противоположни стилове не може да се достигне определена цел. Художничката тогава се замисли, а после каза рязко — „те намират, че именно тъй е хубаво." Аз продължих да настоявам на моето мнение. А духовете, в доста рязка форма, продължаваха да изразяват своето желание — картините да останах в сегашния си вид. И така произлезе цял спор с духовете, които упорстваха на своето ... „Аз не знам вашия американски случай, превари ме моя скептик, но след това, което видях, разбира се, аз го считам възможен.
към текста >>

Но художничката заяви, че художниците, които са работили с нейната ръка, са действително от различни националности и затова въпросното различие не е случайно.
При това аз си спомних още един куриозен случай, станал с мен, когато аз трябваше да споря с никакви духове. Помолиха ме да прегледам едни картини, за които казваха че били рисувани от една такава обсебена, която до тогава не владеела никакво подобно изкуство и не се допирала дори до четката. В странни картини, очевидно рисувани по части с различна техника, с различие ръка, на едно и също платно, можеше да се види характерната техника на френския импресионист, наред с характерното японско техническо изпълнение. Тук имаше и някакви египетски храмове, с явно немско-романтическо направление. Забелязах на художничката, че ми се вижда чудно такова некоординирано различие в стиловете на едно и също платно. Но художничката заяви, че художниците, които са работили с нейната ръка, са действително от различни националности и затова въпросното различие не е случайно. Казах, че с такова механическо съчетание на противоположни стилове не може да се достигне определена цел. Художничката тогава се замисли, а после каза рязко — „те намират, че именно тъй е хубаво." Аз продължих да настоявам на моето мнение. А духовете, в доста рязка форма, продължаваха да изразяват своето желание — картините да останах в сегашния си вид. И така произлезе цял спор с духовете, които упорстваха на своето ... „Аз не знам вашия американски случай, превари ме моя скептик, но след това, което видях, разбира се, аз го считам възможен. Но мене не ми се иска да оставя тая бурятка в сегашното й положение.
към текста >>

72. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Свирещият регулира вълните направлявайки ги в апарата с прости движения на ръцете във въздуха и по тоя начин без каквито и да било технически приспособления, има възможност де извика звукове от различие височина и тон.
Свети Георги ме напъти да те взема, за да те не заколят. Тука ще си поиграеш с моите мечлета, а като мине страшния ден, ще те заведа пак при майка ти. Дядо Благо Музика от въздуха Изобретението на един руски учен Преди няколко време се вдигна голям шум около изобретението на руския учен професор Л. Терелиш, който построил апарат в състояние буквално да извлича музика от въздуха. Апаратът, основан за използване електрическите трептения на въздуха, се състои от един дървен сандък, от който се подава една малка медна антена. Свирещият регулира вълните направлявайки ги в апарата с прости движения на ръцете във въздуха и по тоя начин без каквито и да било технически приспособления, има възможност де извика звукове от различие височина и тон. Колкото по-близко до антената е ръката на свирещия, толкова по-висок е звука. Едновременно с това и силата на звука може да се регулира с един малък педал. Напоследък изобретението на проф. Терелиш намерил горещ привърженик в лицето на Е. Хенкин, който със своя апарат обиколил много европейски и южно-американски столици.
към текста >>

73. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки на своето място изпълнява службата си към Учителя, към когото има отговорност, като се избягват споровете и критиките за различието в действията.
La societo de la amikoj (kvakaroj) — Обществото на приятелите (квакерите), на есперанто, 20 стр. цена 3 пенса (4 лв.) адрес: Friends Service Council, Friends House, Euston Road, London № W. 1, Anglujo. Малка брошура, която съдържа в сбита форма основата на това реформаторско движение на вътрешния живот на човека, което се явило в епоха на най-голяма корупция и тъмнина, каквато днес също съществува, която корупция подтиква копнеещите за истината души да отрекат тия гнили и стари прийоми, да потърсят ценното в живото, да се обърнат навътре в себе си и да потърсят оная вътрешна светлина, която може да ги свърже с Извора на живота, и която светлина свети дълбоко в душата на всеки човек — брат. Колко е приятно и сладко за истинското духовно око да види различни видове вярващи, с различни названия заедно в Школата на Христа; гдето всички учат своя собствен урок, изпълняват своите служба, вярват, и се познават и се обичат едни други. Всеки на своето място изпълнява службата си към Учителя, към когото има отговорност, като се избягват споровете и критиките за различието в действията. Защото истинския Извор на Любов и единение е, не когато другите правят това, което и ние правим, но когато чувстваме в тях духа и живота, които са също и в нас. Християнството не представлява редица от мнения. То не представлява също така различни доктрини или традиции. Всъщност, то е опитност и метод, базиращ се на живия опит. И едно нещо само характеризира истинските Христови ученици, то е, че за тях същността на Християнството не е в определените веруюта, обожавания и черковни организации, но в общата опитност и лоялност към Христа и обща служба на човечеството.
към текста >>

74. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Следствие на това различие в принципите и методите имаме и различие в целите, към които се стреми дадена школа.
И по една или друга причина, човек е търсил Бога винаги вън от себе си и е търсил един Бог подобен на себе си; следствие на това винаги е оставал разочарован в стремежите си и са се пораждали обратни реакции — от стремеж към Бога, той е отивал към атеизма. Тази реакция е естествена и уместна, защото Бог обективно е непостижим и непознаваем, защото той обгръща в себе си абсолютната безпределност и вечност; защото Той е всичко, и извън Него няма нищо; а да Го познаем обективно извън нас, ще рече да излезем извън Него, за това е невъзможно, защото няма съзнание, което би Го обхванало в неговата целокупност, тъй като всички съзнания са части от Него, а частта не може да обхване цялото. Но затова пък, всяко същество може да познае, да намери Бога в себе си. Пътя за това намиране за всека душа е индивидуален, специфичен; следователно, имаме много методи и пътища за развитието на човешките души, но всички тези методи трябва да бъдат обосновани върху един основен принцип. Има, обаче и методи които са обосновани на различни принципи, тогава това са различни пътища, които трябва ясно да бъдат разграничавани от онези, които се стремят към пътя на окултното познание. Следствие на това различие в принципите и методите имаме и различие в целите, към които се стреми дадена школа. Различните школи имат различни схващания за реалността, и имат различни методи за приложение и развиване на силите, които са заложени в човешката душа. Различните школи различно схващат Първичната причина и нашето отношение към нея. Затова за да имаме ясна представа за пътя на човешкото развитие, И да се доберем до най-подходящите методи за развитие, трябва да внимаваме в принципиалната основа върху която са обосновани тези методи. Не е достатъчно, че в една школа се говори за Бога, да ни убеди в нейната правота; също така не е достатъчно да се говори в общи черти за човешкото развитие, и стимулите на това развитие, но трябва да се има винаги предвид основния принцип, който обуславя методите, целите и задачите на школите. В следващите редове искам да изтъкна един основен принцип, който е като ръководна нишка в човешкото развитие, и гаранция за правилността в пътя на окултното познание и развитие.
към текста >>

в различните школи, независимо от това въз основа на кой принцип се проучва окултната наука, щом се дойде до методите, които се прилагат за развитието на човека, там вече се явява различие.
Като служители на тези два принципа, се явяват велики космически същества, които имат грамадни знания, сила и мощ. И те имат свои представители и между човеците от нашата земя — имат свои школи между хора- та. Дейността на тези два принципа в живота на хората и в свето въобще е преплетена и едновременна, следствие на което се пораждат и големите противоречия и контрасти в живота на хората. И всичко това си има свой дълбок смисъл и целесъобразност, защото в природата няма нецелесъобразности. И, както казах. в различните школи, независимо от това въз основа на кой принцип се проучва окултната наука, щом се дойде до методите, които се прилагат за развитието на човека, там вече се явява различие. И ако тръгне в пътя на първия принцип, човек може да добие грамадни сила и знание, но по силата на принципа, на който служи, в края но краищата ще се разруши и самоунищожи и всичките му усилия ще отидат напразно. Така че не са само големите знания и владеене на сили, които определят ученика от школата на Бялото Братство. Но същественото в ученика на бялата школа е, че той цял се себеотдава на служба на великата любов. И в процеса на това служене, той се повдига и усъвършенства. Той не се стреми да прояви себе си лично, но винаги се стреми да прояви любовта, божественото начало.
към текста >>

75. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

на тази именно база се явява различие в окултните школи.
Но с течение на развитието наблюдаваме и друг факт — че постепенно и последователно функциите на органическите форми преминават от подсъзнателни, към съзнателни и самосъзнателни. И окултната наука твърди, че ще дойде ден, когато човек ще стане господар на всичките си функции, включително и на дишането и кръвообращението. А самосъзнателната дейност на човека е локализирана в неговия мозък. Следователно, в течение на еволюционния процес човек трябва до завладее тези сили и органи, които природата му е дела, а те са локализирани в мозъка. Затова, човек трябва да стане господар на мозъка си и на онези мощни динамически сили, които действат в него и направляват живота на целия му организъм. Тук. на тази именно база се явява различие в окултните школи. В миналото, когато човешкият ум още не беше се проявил, центъра на човешката дейност се намираше в сърцето — симпатичната нервна система, която се намира в стомаха. И понеже в течение на този период, човешкото самосъзнание, воля и разумност, които трябва да ръководят човека, не са още развити, то развитието на човека се направлява от други същества. По закона на свободата, човек има избор, сам избира пътя, в който да върви — а вследствие на тази свобода и на недоразвитостта на неговата разумност. и вследствие на дейността на първия принцип, който действа в неговия организъм и сърце, той попада под влиянието на тъй наречените тъмни сили. И Учителя казва, че падението но човека не е в неговия ум, а в неговото сърце.
към текста >>

76. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Брат Тоаб Елиот усърдно работи по духовен път и чрез пропаганда да даде тласък на едно ново възпитание, а именно, че всички хора по лицето на земята са братя, и че ако между тях има различие, то се дължи само на степента на тяхното развитие — но в основата си са братя.
Тя засяга струните на всяка пробудила се душа. Когато слънцето изгрява, неговите лъчи докосват първом най-високите върхове. Може би те са скалисти, непроходими, но първом те биват осветени. Така също, от духовната вълна, от Божествената светлина биват огрени първом будните съзнания, пробудените души. А щом има огрени върхове от светлината, това е признак, че слънцето скоро ще изгрее и за долините, това е признак, че в сайта почва нова работа, нова култура, по-светла, с една степен по-висока от досегашната. Брат Тоаб Елиот усърдно работи по духовен път и чрез пропаганда да даде тласък на едно ново възпитание, а именно, че всички хора по лицето на земята са братя, и че ако между тях има различие, то се дължи само на степента на тяхното развитие — но в основата си са братя. Във всички има условия да проявят доброто, да заживеят справедливо и в добра обхода. Той казва че не е важно човек към коя нация принадлежи, дали е англичанин, французин, германец или българин. Важно е преди всичко той да е човек, да има човещина в себе си. Това което и Учителя от 30-40 години проповядва. Брат Тоаб Елиот чете отдавна беседите на учителя на есперанто и на английски и допълня своята дейност с още по нови творчески идеи в духовното поле.
към текста >>

77. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега ще си послужа с една аналогия, за да обясня различието между правилния човешки порядък и Божествения.
Тя включва всичко онова, което носи живот, знание и свобода. Който има Божията любов, той разполага с всичко, каквото пожелае. Приложете тази диагноза в живота си, за да познаете, с коя любов оперирате — с човешката, или с Божията. Като резултат на този два вида любов, се явяват двата порядъка в света — човешкият и Божествения. Докато живеете в човешкия порядък, вие сте в света на постоянните промени, във временните, преходните нещо. Сега ще си послужа с една аналогия, за да обясня различието между правилния човешки порядък и Божествения. Човешкият порядък може да се уподоби на парче въглен, който може да гори, да се превръща във въздухообразно тяло; той може да погълне нечистотиите, но по никой начин не може да пречупва слънчевите лъчи като диаманта. За да се превърне в диамант, въгленът трябва да се подложи на голямо налягане и висока температура. Колкото по-голямо е налягането, и по-висока температурата, толкова диамантът по добре кристализира. Красив е Божественият порядък. Там става пречупване на лъчите, вследствие на което се явяват разноцветни дъги, разни краски и светлини.
към текста >>

78. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

2) Безразличието и фатализма на народите относно войната са ужасяващи.
1) Изглежда, че съществува известно противоречие между мирните тенденции на всеки индивид и готовността за война на масите; това се дължи на факта, че човек мисли, чувства и действа другояче като отделен индивид, отколкото като е в множество. Дори и в душата на културните човеци от нашата епоха съществуват още упорити остатъци от първобитните разрушителни инстинкти, които стават твърде мощни в момента, когато някоя опасност застрашава общността. Несъзнателното желание да се преживяват безнаказано, дори възнаградени, тези първобитни инстинкти, подбужда в висока степен тази готовност за война. Трябва да се подчертава винаги отново, че умът и волята могат да укротят тези брутални инстинкти. Разрушителните сили, които биха довели съдбоносно народите до един хаос, насочени другаде, биха били от полза за човечеството. 2) Безразличието и фатализма на народите относно войната са ужасяващи. Представите за войната, както се те изразяват във форма на паради и пр. съвсем не приличат на истинската война. Безразличието относно престъпните действия и интриги на международната оръжейна индустрия е твърде обезпокоително. Лудост е да се търпи неколцина да извличат полза от избиването на милиони човешки същества. Трябва да се разбудят чувството за действителността и инстинктът за самосъхранение на масите, тъй като тези инстинкти са нашите най-силни съюзници против войната.
към текста >>

Безразличието относно престъпните действия и интриги на международната оръжейна индустрия е твърде обезпокоително.
Трябва да се подчертава винаги отново, че умът и волята могат да укротят тези брутални инстинкти. Разрушителните сили, които биха довели съдбоносно народите до един хаос, насочени другаде, биха били от полза за човечеството. 2) Безразличието и фатализма на народите относно войната са ужасяващи. Представите за войната, както се те изразяват във форма на паради и пр. съвсем не приличат на истинската война. Безразличието относно престъпните действия и интриги на международната оръжейна индустрия е твърде обезпокоително. Лудост е да се търпи неколцина да извличат полза от избиването на милиони човешки същества. Трябва да се разбудят чувството за действителността и инстинктът за самосъхранение на масите, тъй като тези инстинкти са нашите най-силни съюзници против войната. В същия смисъл действа усилването на моралното и религиозно чувство в народа. 3) Речите на известни държавни мъже ни показват, колко са първобитни техните представи за войната, представи, които не се различават от тези на простите люде. Изрази като: „Войната е необходимо последствие от учението на Дарвин“, или пък „Марс е най-висшия съдия“, са фалшиви и опасни предвид на модерното водене на войната.
към текста >>

Но в този момент, аз бях под властта на невежеството и безразличието на младостта.
Агмад каза на младия жрец: „Остави тук храната и ми донеси книгата, която е над леглото о моята външна стая“. Той отиде да изпълни поръчката. Агмад не ми каза нищо и аз, след като бях казал това, което имах да кажа, и не бях смазан затова, както очаквах, взех от подноса една питка с масло и продължих моето ядене със задоволство. Пет години по късно, аз не бих се осмелил да се отнеса така с Агмад. Аз не бих могъл да ям пред него след като съм говорил така. Но в този момент, аз бях под властта на невежеството и безразличието на младостта. Аз не бих могъл да проникна до дълбините на знанието на жреца, нито да знам до къде може да отиде неговата студена жестокост. И как бих могъл да направя това? Аз бях невежа. И, при това, аз нямах никакво понятие за неговия начин, за проява на жестокостите, за неговата цел, за неговото намерение. Аз бях в пълно невежество.
към текста >>

79. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това идва в резултат на безразличието на застоялия живот.
Те се силят да уверяват, че са истинските водачи, че са умели и познават добре спасителния път, но резултатите всеки ден доказват обратното. Това са само заблуди, капани на тъмните сили в живота, които искат да държат в своите нокти колкото се може повече жертвата си, тая така лесно податлива да вярва, без да взема участие разума й жертва. А хората вече умело трябва да познават похватите на тия водачи, защото не веднъж са бивали измамвани, и да направят нужното да се отърват от тяхното влияние. Защото страданията и катастрофите, които ги сполетяха, трябва да са ги научили да познават лъстивият език на увещателя, който вчера ги тласна във вихъра на грубата животинска проява и който днес или утре, като намери изгодност, ще стори нещо още по страшно и адско. Тия тежки изпитания и тичания подир миражи дълго време, през които е минал човек са последица от неразумно използване на живите природни сили и сляпо последване на обещаващи много нещо водачи, затова днес той е изгубил вяра във всичко и го наляга една опасна индиферентност — опасна понеже и то е катастрофа, друга клопка на тъмните сили, която след време ще причини разлагане и разплуване на всички части на обществения живот. Това идва в резултат на безразличието на застоялия живот. А съзнанието на мнозина, които са минали през тия тежки изпитания, е пробудено и техните души са закопнели за друг живот пълен със слънце, за нещо съвсем друго, коренно различаващо се от досегашното. В тях е събудено онова вътрешно чувство. което може да разпознава гласа на истинския водач от други, които се чуват около него и които се силят да заглушат благия и тих глас на добрия водач. Неговия глас и живот е още неразбираем за ония, в които бушува инстинкта и в които съзнанието за чист и свят живот не е пробудено. Затова е той криво разбран, вследствие на което се явяват толкова много нападки и криви критики.
към текста >>

Духовните и светските хора съществено не се различават, различието е само външно.
Измивам я, и я турям в джоба си, калта ни най малко не намалява ценността на монетата. Същото се отнася и до човека — ако се е окалял, ще го измием, това не намалява неговата цена. Духовните хора можем да ги уподобим на високи планински върхове, по които нищо не може да се сее, а пък светските хора може да ги уподобим, на богати торни долини, където стават хубави градини, жито, селища, концерти, забавления и пр. Следователно, духовните хора трябва като върховете да отправят своята енергия към светските хора, а светските да им дадат от плодовете, които произвеждат в долините. Една обмяна трябва да има между светските и духовните хора. Духовните и светските хора съществено не се различават, различието е само външно. И двамата приемат същата светлина и същия въздух, и двата еднакво употребяват вода и хляб. Тъй че и двамата имат едно верую. И светски и духовни правят погрешки и проявяват добродетели — и едните и другите когато правят добро, са под влиянието на светлите същества; а когато правят погрешки, са под влиянието на тъмните същества. И промените в разположенията и настроенията се дължи на влиянието му на едните, ту на другите. Всички прояви в живота ни, които са лишени от разумност, са резултат на тъмните същества.
към текста >>

80. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да си изясним проблема за противоречията в живота, трябва преди всичко да познаваме човека, и да правим различие между първичния човек — разумното начало — и вторичните присадки, които днес вземат предно място в живота на човека.
Съвременната наука едва сега започва да проучена как са се създали противоречията. Но в своите обяснения на противоречията тя е още в началото си, следствие на което и методите, които ни препоръчва за справяне с противоречията, не са всякога ефикасни и целесъобразни. Хиляди са противоречията, които смущават живота на човека — болести, загуби, фалити, разногласия, кризи, сиромашия и пр. — Това са плевели, които са влезли в живота отвън, но които не са в природата на самия живот и трябва да се намери най-целесъобразния метод за справяне с тях. Но съвременните хора, които не познават истинските причини на противоречията, създават си ред хипотези, с които по някой път обясняват нещата така, както не са, и поради това се натъкват на още по-големи противоречия. За да си изясним проблема за противоречията в живота, трябва преди всичко да познаваме човека, и да правим различие между първичния човек — разумното начало — и вторичните присадки, които днес вземат предно място в живота на човека. Човек има много дарби в себе си, които не е развил, и вследствие на това се натъква на ред противоречия. Вследствие на недоразвитостта на дарбите в човека, той търси щастието си там, където го няма — в еднообразния живот, а природата обича разнообразието. Няма две същества в света, които природата да е надарила еднакво. Тя е надарила всички различно. И всеки трябва да се развива в своята среда.
към текста >>

И в своето пътуване едни са отишли напред, а други са останали назад, което вече обуславя различието в хората.
Тогава питомната ябълка ще се чуди, как именно израснаха върху нея тези диви клончета. Та и сегашните хора са присадки. Науката едва сега започва да изучава законите на наследствеността. Наследствеността е една присадка. Първичната природа на човека иде от първичната причина. И в своето пътуване едни са отишли напред, а други са останали назад, което вече обуславя различието в хората. Но има и вторични причини, които са спънали човека в неговата еволюция. Резултатите от тези вторични причини се предават по наследство. Когато, с течение на ред поколения, се предават по наследство отрицателни качества, които се усилват, раждат се престъпните типове, които, според Ломброзо, имат широка главо при ушите; обективния ум у тях е силно развит, а моралните чувства са слабо развити; те имат почти животински апетит. Има родени престъпници, а има и такива, които отпосле са станали престъпници, при лошите социални условия. У престъпниците се деформира черепа и на цялата мозъчна деятелност се дава крива насока.
към текста >>

81. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова лечебността на слънчевата енергия е различие: преди изгрев слънце — за подобрение на мозъчната нервно система; при изгрев слънце— за уякване на дихателната система, а от 9 - 12 часа —за уякване на стомаха т. е.
А частта й, която се отдалечава, губи повечето от тези условия. Един час преди изгрева на слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото — обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка. В време на изгрева лъчите на слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различие: преди изгрев слънце — за подобрение на мозъчната нервно система; при изгрев слънце— за уякване на дихателната система, а от 9 - 12 часа —за уякване на стомаха т. е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обед, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати. Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни към един-два часа след обед, когато топлината им е най-голяма. Но ако слънчевите лъчи действаха лечебно чрез топлината си, тогава защо топлината от печката не може да за мени лечебното им действие? Не е слънчевата топлина главният лечебен фактор, а други по високи енергии, които можем да наречем прана (жизнена енергия) а към тях земята е по-възприемчива сутринта.
към текста >>

82. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И всички органически същества са изложени на нескончаеми страдания, само че различните същества различно ги схващат; даже и в разбиранията на хората има различие — философът разбира страданията по един начин, обикновения човек ги разбира по друг начин.
И всички хора днес търсят пътища, за да се излезе от това тежко положение. Религията се стреми по свой начин да намери разрешение на проблемите; държавата също така търси пътища за изход от това положение, философските и социални школи предлагат различни системи и методи за подобрение на положението, но при есе това работите не се оправят. Всички имат добри желания, но не е достатъчно само доброто желание, а е необходимо и основно познаване не човека и законите, които регулират неговия живот. Но за да се доберем до тези закони, трябва преди всичко да проучим основно развитието на органическия процес още от минералното царство, да минем през растителното и животинското царства, и най-после да проследим развитието и на човека в неговото многомилионно годишно развитие. Като проучим целия този сложен процес, ще видим, че във всяка епоха са разрешавани специални противоречия, и в разрешенията на тия противоречия се е състоял прогреса. И всички органически същества са изложени на нескончаеми страдания, само че различните същества различно ги схващат; даже и в разбиранията на хората има различие — философът разбира страданията по един начин, обикновения човек ги разбира по друг начин. Всеки човек се стреми да настане една нова епоха в живота му. Но всяка нова епоха се предшества от много неблагоприятни условия. Преди създаването на тази епоха, в която живеем сега, ако се повърнем 5 — 6 милиона години назад, ще видите какви големи катаклизми и катастрофи е имало на земята, докато се при-готвят сегашните условия. Цяло преустройство на земята е имало. Учените ни казват, че е станало пречупване и разместване на земните пластове, вследствие на което цели континенти са потънели под водата, а други са се появили.
към текста >>

83. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както петте ни сетива са на степени развити в различни индивиди и е възможна измама и различие във възприемането на един обект от няколко души, така и при ясновидци е допустимо различие и погрешки във възприемането на едно събитие в света на 4-то измерение.
нейните възможности и ще знаят каква насока да й дадат и какви методи на обучение и възпитание да употребят. След всичко гореказано, нека се знае, че на всичките гадатели и ясновидци не трябва да се вярва безогледно. Здравият разум трябва да бъде спътник както на ясновидеца така и на този, който има работа с ясновидци. Ясновидството погрешно се смята от широките маси, че е способност на всезнание и непогрешимост. То е просто едно ново сетиво — шесто възприемателно сетиво, което има своя етерен и невидим радиоприемател между веждите. Както петте ни сетива са на степени развити в различни индивиди и е възможна измама и различие във възприемането на един обект от няколко души, така и при ясновидци е допустимо различие и погрешки във възприемането на едно събитие в света на 4-то измерение. Както творбите на великите световни композитори ще бъдат достъпни само за този, който има развит музикален усет, така и света на ясновидските събития ще бъде достъпен само за тези, които развият в себе си центъра на ясновидството. Но в това отношение ние сме оптимисти и вярваме, че скоро науката ще открие средства за влизане във връзка със света на ясновидците и да прави сполучливи възприемания на известни явления в областта на шестото чувство, тъй, както с разни помагала сега и слепите могат да четат и глухите да чуват. Г. Тахчиев През вековете (продължение) — Не го викайте, не се безпокойте, той ще дойде и без това. но вече не му пишете да дойде — нека сак си реши и дойде. — Защо ?
към текста >>

84. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И различието на растенията и цветовете са причинени от различното отношение но тогавашната „лунна фаза на земята“ към зодиакалните знакове, напр.
Затова Учителят на древността почваше обучението с това: човек да преживее отношението си към природните царства. Посочваше му се един път на Посвещение, което му разкриваше тайните на природата в растенията, минералите, животните и самият човек. Тогаз още беше жива у човека истината, че пътят към миропознание води през самопознанието. Това самопознание е началото на онзи път на Посвещение, което води човека при дълбоките тайни на битието. Тайната на растенията ще се разбере, когато се има пред вид, че те са произлезли при една по-раншна фаза на земята, наречена „лунна фаза на земята“, когато всичко е било още в течно състояние. И различието на растенията и цветовете са причинени от различното отношение но тогавашната „лунна фаза на земята“ към зодиакалните знакове, напр. когато тя е била в Скорпион, е давала едни форми на растенията, а стоейки в Близнаци или Дева — други форми и т. н. И миризмата на цветята е в същност космичен аромат, който се задържа от цветята, но произхожда от планетите. Тъй напр. миризмата на теменугата иде от Венера, а миризмата на Assa foetida от Сатурн. Растението се състои от физично и етерно тяло.
към текста >>

85. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Същественото различие между посветения и лъжепосветения е това.
Само той има право да ръководи, защото той знае и може, а всички други са в по-голяма или по-малка степен невежи, които, не съзнавайки своето невежество, стават смешни с позите, които заемат и маниерите, с които си служат. Естествено се поражда въпроса: по какво да различаваме истинските посветени от лъжепосветените? Във всеки човек има едно вътрешно чувство, една интуиция, която може да му подскаже да различи истината от заблудата тъй както има усет да познава добрата храна от лошата. Човек не трябва да се увлича по външни белези и отлики, а трябва да се вслуша дълбоко в себе си и няма до се излъже. А когато, зашеметен от своите чувства, човек се е увличал по некакви външни признаци на някой самозванец, той винаги скъпо е плащал за това. Същественото различие между посветения и лъжепосветения е това. че посветения никога не парадира със своето знание, със своята сила и власт които, има и никога не използва свободата на хората за свои лични домогвания. Той не отнема свободата на хората дори и тогаз, когато трябва да им направи добро, и в доброто не ги насилва. Той е човек на свободата и любовта, зачита свободата на хората и ги обича, защото знае, че и те, като него, са части на Великото цяло и с любов ги учи да се доберат и те като него до великото вътрешно знание. Закона на Великата школа е, че когато посветеният предава знанието, той го предава така, че да остави ученика (слушателя) съвършено свободен — да го приеме или не. А това, дали ще го приеме или не, зависи от степента на светлината, с която разполага в съзнанието си; до толкова ще го разберат, до колкото са почувствали да се пробужда това знание у самите тях.
към текста >>

86. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Работливи са много, но имат нужда от импулсиране — инак падат в едно безразличие, което граничи с ексцентричност.
Жени с такива носове, (прави с остри върхове) са често фантазьорки, които в умът си държат всевъзможни картини, а външно минават за благочестиви. Често мислят за безсмислието на живота и говорят за самоубийство. Имат финна мисъл, предпочитат външна та деликатност, изисканост, красивите форми. Изобщо те са носители на идеал на външна красота и финни чувства, Склонни към мечти, в които те сами искат да носят ролята на неземни същества. Обичат силно и се превързват за дълги години въпреки даже обикновения здрав смисъл. Работливи са много, но имат нужда от импулсиране — инак падат в едно безразличие, което граничи с ексцентричност. Мъжете с такива носове са почти негодни за живота. Тях не могат да ги разбират. Чувстват се като сакати. Занимават се със себе си и мъчно могат да си пробият път в света. Склонни са към изучавания на окултни неуки и търсят в своя вътрешен свят онова, което външният не им дава.
към текста >>

87. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато изнасяме различието, което съществува между тези две школи, това не трябва да се тълкува като враждебно отнасяне към едната или другата, но само за изясняване на отношенията, които съществуват между тях и тяхната роля в човешкото развитие.
Двата вида окултна литература имат много общо помежду си, и това е, което забърква читатели. Но за да не се бъркаме, ще изнеса основните черти на двете течения, — онова, което ги различава, това са методите за приложение на учението. Докато едната школа (източната) си служи с онези методи, които са прилагани при инволюционния процес на човешкото развитие, то другата (западната) си служи с нови методи, които сега се внасят в живота от Божествения Дух. Източната школа работи със знанието и методите прилагани при инволюцията, които са несъвместими и даже вредни в процеса на еволюцията. А западната школа работи със знанието и методите, които сега се внасят в живота и които са в хармония със законите и условията в настоящия момент на развитието. И когато изнасяме различието, което съществува между тези две школи, това не трябва да се тълкува като враждебно отнасяне към едната или другата, но само за изясняване на отношенията, които съществуват между тях и тяхната роля в човешкото развитие. В литературата от източната школа винаги се силно подчертава личността и се издига в култ авторитета, — те са гаранция за верността на знанието, когато в западната литература личността отстъпва на заден план, знанието само за себе си е гаранция. Тук няма повече да се спирам върху литературата от инволюционния период, но ще се спра да разгледам развитието на учението и литературата на възхода и да посоча онова място,- което беседите на Учителя заемат в тези литература. За да разберем правилно мястото на беседите в окултната литература, трябва да видим, как е вървяло развитието на Божественото учение в развоя на бялата раса и заедно с това и на литературата на това движение. Според Учителя, в развитието на балата реса, Всемирното Братство е изпратило последователно четири клона, които са били и са центрове и огнища на културата и светлина за епохата, в която са работили и работят. Първият клон е имал центъра си в древния Египет — странете на пирамидите и на великите познания, които учудват съвременните учени.
към текста >>

88. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Та, изисква се да правим едно различие в доброто и злото, което едновременно функционира в нас.
В Средиземно море има много подводници, но те се отнасят към тях хладнокръвно, защото, ако се отвори война, целият свет ще се блокира, всичко ще спре. Ако се отвори една такава война, въздухът ще се запали. Ако в Европа сега се отвори една война, ще има най-малко 20,000 хвърчила из въздуха, всяко от които ще носи около 50 тона взривни вещества. Можете да си представите, какво могат да създадат тия аероплани. Всеки човек си има по един такъв аероплан, с който да изпраща своите лоши мисли и чувства Ако бомбите в такъв аероплан избухнат, те ще създадат ред нещастия. Та, изисква се да правим едно различие в доброто и злото, което едновременно функционира в нас. Да се повърнем към думите на Христа: Всеки, който изпълнява волята Божия, той ми е брат, и сестра и майка. Сега казвам: Всеки може да пее, но като този, който е даровит, никой не може да пее. Важността на Христовите думи седи в това, че много са говорили преди и след Него, но това, което Той е казал, никой не може да го каже. Защо? Понеже нямат тази опитност, това знание. Не е въпрос само теоретически човек да знае вещата, но трябва да ги е опитал, да даде един образец.
към текста >>

89. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това се обуславя най-вече от различието в тяхното духовно развитие.
Няма човек, чието сърце да не жадува за повече радост, за повече красота, за повече благо, т. е. за повече щастие тук на земята. Този непреривен стремеж е главният стимул в живота на хората. Няма душа, която де не копнее за един по-приятен, по-светъл, по-красив живот, в който всеки би задоволил своята голяма жажда по щастието. Но, ако по отношение на своя стремеж хората си схождат, то по отношение пътя и начините за достигане до щастието хората се различават. Това се обуславя най-вече от различието в тяхното духовно развитие. Ето, един, у когото съзнанието се движи почти изключително в сферата на материалния живот, смета за свое щастие материалното благосъстояние. Такъв човек ще го видите да се грижи изключително за материалните работи — той е добър търговец, фабрикант, банкер, занаятчия; той борави с пари, със стока, със земя; той смета, изчислява, прехвърля стоки, мери, крои планове, спекулира, изобщо, работи най-вече за увеличаване, по възможност все повече и повече, на своите материални блага, които смета като източник на своето добруване, на своето щастие. Това е схващането на болшинството от човеците. Това е философията на материалистичното разбиране, което вдъхновява мнозинството. Тази философия, обаче, е построена върху едни фалшиви основи — тя е рожба на човешкия егоизъм — резултат на едно спящо съзнание, у което няма просветление за един по-възвишен живот.
към текста >>

90. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така например често сравняваме две възприятия или представи и търсим тяхната прилика, или различие.
А това противоречи с действителността. Ако ли пък допуснем, че душевните явления се осъзнават едни други, то тогава се натъкваме на още по-големи противоречия. Как може напр, представата за една планина да осъзнае чувството за някакво скръбно събитие, или пък възприятието за едно дърво да търси в душевния живот да установи „аза“? Явно е, че това са абсурдности, до които по необходимост идваме, приемайки горното твърдение. От друга страна, в душевния живот срещаме редица явления, които без наличността на един съзнаващ „аз“ остават съвършено необясними. Така например често сравняваме две възприятия или представи и търсим тяхната прилика, или различие. За да могат те да бъдат сравнени, необходимо е нещо трето извън тях, което да ги сравни. Още Платон се натъква на тоя въпрос. В случая дава следния пример: виждам един цвят и чувам един тон. По какъв начин мога да отлича единия от другия, когато нито в цвета намирам да се съдържа различието му от тона, нито пък в тона отличието му от цвета? Различието, което намирам помежду им, не се отнася поотделно нито до цвета, нито до тона.
към текста >>

По какъв начин мога да отлича единия от другия, когато нито в цвета намирам да се съдържа различието му от тона, нито пък в тона отличието му от цвета?
От друга страна, в душевния живот срещаме редица явления, които без наличността на един съзнаващ „аз“ остават съвършено необясними. Така например често сравняваме две възприятия или представи и търсим тяхната прилика, или различие. За да могат те да бъдат сравнени, необходимо е нещо трето извън тях, което да ги сравни. Още Платон се натъква на тоя въпрос. В случая дава следния пример: виждам един цвят и чувам един тон. По какъв начин мога да отлича единия от другия, когато нито в цвета намирам да се съдържа различието му от тона, нито пък в тона отличието му от цвета? Различието, което намирам помежду им, не се отнася поотделно нито до цвета, нито до тона. Това третото е което съпоставя двете и намира различието им. Явно е, че следвайки пътя на подобни разсъждения неминуемо се натъкваме на присъствието на „аза“. ВИЖДАНЕТО (НАБРОСКИ ЗА ТВОРЧЕСКО ВИЖДАНЕ) Една стара поговорка казва: „окото е прозорец на душата“, чрез което тя вижда и възприема света. Виждането обаче не е един механически процес, а е процес вътрешен, процес на съзнанието.
към текста >>

Различието, което намирам помежду им, не се отнася поотделно нито до цвета, нито до тона.
Така например често сравняваме две възприятия или представи и търсим тяхната прилика, или различие. За да могат те да бъдат сравнени, необходимо е нещо трето извън тях, което да ги сравни. Още Платон се натъква на тоя въпрос. В случая дава следния пример: виждам един цвят и чувам един тон. По какъв начин мога да отлича единия от другия, когато нито в цвета намирам да се съдържа различието му от тона, нито пък в тона отличието му от цвета? Различието, което намирам помежду им, не се отнася поотделно нито до цвета, нито до тона. Това третото е което съпоставя двете и намира различието им. Явно е, че следвайки пътя на подобни разсъждения неминуемо се натъкваме на присъствието на „аза“. ВИЖДАНЕТО (НАБРОСКИ ЗА ТВОРЧЕСКО ВИЖДАНЕ) Една стара поговорка казва: „окото е прозорец на душата“, чрез което тя вижда и възприема света. Виждането обаче не е един механически процес, а е процес вътрешен, процес на съзнанието. До като гледането е само външно, то виждането е нещо вътрешно.
към текста >>

Това третото е което съпоставя двете и намира различието им.
За да могат те да бъдат сравнени, необходимо е нещо трето извън тях, което да ги сравни. Още Платон се натъква на тоя въпрос. В случая дава следния пример: виждам един цвят и чувам един тон. По какъв начин мога да отлича единия от другия, когато нито в цвета намирам да се съдържа различието му от тона, нито пък в тона отличието му от цвета? Различието, което намирам помежду им, не се отнася поотделно нито до цвета, нито до тона. Това третото е което съпоставя двете и намира различието им. Явно е, че следвайки пътя на подобни разсъждения неминуемо се натъкваме на присъствието на „аза“. ВИЖДАНЕТО (НАБРОСКИ ЗА ТВОРЧЕСКО ВИЖДАНЕ) Една стара поговорка казва: „окото е прозорец на душата“, чрез което тя вижда и възприема света. Виждането обаче не е един механически процес, а е процес вътрешен, процес на съзнанието. До като гледането е само външно, то виждането е нещо вътрешно. Всички гледат, но само малцина виждат.
към текста >>

91. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този принцип е формулиран в следующею изречение из Kybaliona: „Всичко е двойствено; всичко има полюси, всичко има нещо противоположно на себе си, — сходното и несходното са също полюси: противоположностите са тъждествени по природа: между тях има различие само в степени: крайностите си схождат; всички истини са само полуистини: всички парадокси могат да бъдат примирени.“ Така че от гледището на херметизма полярността е универсален закон.
Също така и мислите, чувствата и волята в човека са пак трептения в една много финна среда. Такива вибрации, възникнали в мозъка на един човек, имат стремеж да възбудят сродни вибрации в други хора. Способността да произведе съзнателно едни или други астрални или умствени вибрации, а така също и да ги придаде на другите хора, се отнася към областта на духовата или умствена алхимия, която особено ревностно се култивира от херметистите, като най- ценно от всички изкуства. (по Странден) Този принцип има широко приложение в астрологията и при по-конкретното разглеждане на астрологията ще се върнем към него. 4. Принципът на полярността. Този принцип е формулиран в следующею изречение из Kybaliona: „Всичко е двойствено; всичко има полюси, всичко има нещо противоположно на себе си, — сходното и несходното са също полюси: противоположностите са тъждествени по природа: между тях има различие само в степени: крайностите си схождат; всички истини са само полуистини: всички парадокси могат да бъдат примирени.“ Така че от гледището на херметизма полярността е универсален закон. Той се проявява във всички области на живота — топлина и студ, светлина и тъмнина, дух и материя, добро и зло, мъжко и женско начала, са полюси. Херметичната наука поддържа, че абсолютната противоположност на положителните и отрицателни полюси е привидна. Полярността е всякога относителна. Противоположните полюси не са нищо друго, освен разнородни вибрации на една и съща мирова субстанция. Затова във всеки плюс има в нищожна форма минус и обратно.
към текста >>

92. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Духът е вечно буден и не ще ни остави завинаги да тънем в блатото на безразличието и порока.
към възкресението! Обаче, човек не може да избегне този път. Колкото и да се старае да се отклони от него, — т. е. да върви по широките и леки пътища на безгрижието и удоволствието, той не ще избегне завинаги трънливият и тесен нагорен път. Защото иначе животът му на земята би изгубил всякакъв смисъл. Духът е вечно буден и не ще ни остави завинаги да тънем в блатото на безразличието и порока. Чрез хиляди усилия, в огъня на страданията, дошли като резултат на нашето отклонение, той ще изгори злото в нас, ще пречисти и облагороди нашето сърце, ще просвети нашия ум, ще укрепи нашата воля и ще ни направи способни да вървим с радост по този Път. Човек няма да избегне своето спасение, своето освобождение, своето възкресение, колкото и низшето в него да хитрува — да го забавя и отклонява от този пътя! Нека никога, при никакви условия и положения, да не се отчайваме! — Борбата между Духът и плътта в нас ще завърши с победа на Божественото начало. Христос възкръсна!
към текста >>

93. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В това няма никакво различие.
Ако главата е здрава, ще бъдат здрави и гърдите, и стомаха, и краката, и ръцете. Ако главата е болна, цялото тяло ще бъде болно Това, което отличава човека, е неговата глава. Само човек има разумна глава. Има нещо възвишено и благородно у човека. Всички ние си приличаме в някой неща: всички дишаме един и същ въздух; всички, без разлика имаме едно и също верую; всички пием една и съща вода; всички се храним с една и съща храна; всички възприемаме една и съща светлина. В това няма никакво различие. Следователно, светлината носи знанието в нас, тя носи възвишеното и благородното. Водата и въздухът са носители на човешкия живот. Нека използваме благото, което природата ни дава чрез светлината. Да използваме знанията, които природата ни дава, за общото благо на човечеството. Също така да използваме благата, които водата и въздухът ни носят.
към текста >>

94. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Според това именно е и голямото различие и разнообразие, което хората показват при възприемането и тълкуването на музиката.
Според природата си и наклонностите си, той проявява повече или по-малко чувство за време, пресметливост, съсредоточеност, въображение, възторженост, вдъхновение, благоговение и над всичко това, като обединяваща, се явява дейността на музикалния център. Музиката ангажира най-висшето в човека и при благородна и чиста емоция може да го възвиси до състояния, които по друг път мъчно би достигнал и да му създаде преживявания, които оставят трайни следи и в неговите мисли, и в неговите чувства, и в неговата воля. Всеки, който има навика да се съсредоточава в себе си и да се самонаблюдава, може да открие, че музиката е подбудител на много благородни потици, освежава мисълта и й предава по-голяма еластичност и довежда до едно творческо напрежение, което според природата на слушателя и моментното му разположение, се изразява било във воля за дейност, било в медитация или в съзерцание, било в размишление. Когато човек се изкачи на некой висок планински връх, там и слънцето, и водата, и въздуха ще въздействат по иначе на неговата мисъл и на неговото чувство, отколкото когато е долу, в долините: там и мисъл, и емоция са някак по-непринудени, по-интензивни и по-проникващи. Така и един музикален откъс - лек има едно или друго въздействие, според висотата, на която се намира съзнанието на слушателя и чистотата на неговите мисли и чувства. Според това именно е и голямото различие и разнообразие, което хората показват при възприемането и тълкуването на музиката. Едни разтварят широко вратите на своето сърце и за тях музиката става извор на наслада от най-висше естество; други — които не са се издигнали много над своите страсти и груба астрална природа, имат музиката като източник на по-нисша наслада (еротика), а онези, чието съзнание може да се издигне до висините на чистата и светла мисъл и благородните чувства, ще имат музиката като едно откровение на най-възвишени състояния и най красиви преживявания. Разгледана като физическо явление, музиката представлява съчетание (последователно и едновременно) от тонове, които от своя страна са трептения от въздушни частички. Тия трептения се отекват чрез слуховия апарат в съзнанието на човека и по силата на един сложен резонанс идват в известни отношения с трептенията на по-изтънчената материя на неговото астрално, умствено и духовно тяло. Там, в тия области, се пробужда цяла серия от тонове, които създават една вътрешна музика, която излиза вън от плоскостта на обикновеното съзнание, за да навлезе в област, която за сега се проявява у човека само подсъзнателно. В този случай обикновеният човек схваща, че му става някак леко и приятно на душата, изпитва красотата на една чудна хармония, която изпълва цялото му същество със спокойствие и мир и сякаш усеща мека и приятна топлина да се разлива по неговите жили.
към текста >>

95. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако нашето безразличие се превърне в огнен пламък на любов и състрадание и му се притечем на помощ ние наистина имаме незаинтересована любов, на която можем да разчитаме в живота.
* Но и бури, гръм ще те разтърсят, и все пак, след подвиг мълчалив, златен клас под сърпа ще оброниш. Ти нали за тая жертва дойде? S. ИСКРИ Седемдесет и пет на сто сме победили неприятеля, ако ясно и конкретно сме преживели, че той е външна сила, че това не е нашето „аз“, че страданията, които изпитваме, и погрешките, които неволно правим, това са вторични сили. Ако ясно изживеем тази двойственост и прозрем светлият образ на нашето „аз“, ние ще се успокоим, ще се насърчим и от този момент злото 75 на сто е победено, то е като временен облак, които е хвърлил своята преходна сянка. * * * Безпогрешна мярка за нашата любов към другите е тази, какво поведение държим към дадено лице, когато то страда. Ако нашето безразличие се превърне в огнен пламък на любов и състрадание и му се притечем на помощ ние наистина имаме незаинтересована любов, на която можем да разчитаме в живота. * * * Ако във време на страдания изчистим сърцето си от всякакво чувство на омраза и изисквания от другите, тези страдания са благословени, те ще ни донесат голямо просветление на ума, голямо разширение на сърцето и мощ на волята. * * * Първата и най важна задача на страдащия е да очисти сърцето си от всичко отрицателно и да усили любовта си към Бога. Единствената рецепта против всички видове страдания е чистото любящо сърце. * * * Ако не упрекваме никого за нашите страдания, а търсим причините в себе си, ние наистина живеем в полето на любовта и мъдростта и имаме съзнанието на честен платец. Честността е сила, тя е слънце, което топи ледовете на неразумното минало.
към текста >>

Като говоря за различие в дейността на силите, стоящи зад мъдростта, разбирам различни фази на един процес.
Носителите, проводниците, не изменят същността на нещата, но указват известно поста голямо влияние върху неговите качества. Водата е все вода, но в зависимост от проводниците, тя добива един или друг вкус и оттенък. И когато говорим, че древната мъдрост се отличава от новата християнска мъдрост, подразбираме, че онези духовни сили, които са действали в тази мъдрост и са били нейни носители, са били едни, а тези духовни сили, които стоят зад новата християнска мъдрост, са други. Това ще се види противоречие за онези, които не са запознати с въпроса. За да не се поражда противоречие, ще изясня въпроса с едно сравнение. Като говоря за различие в дейността на силите, стоящи зад мъдростта, разбирам различни фази на един процес. Развитието на човека от раждането до смъртта е един непреривен процес с много фази, и всека фаза се отличава с действието на специфични сили, които от своя страна пораждат различни психологически изживявания и състояния. Всеки знае, че едни са състоянията и преживяванията на детето, други са на стария човек, едни са понятията на детето за света и живота, други са — на стария човек. А това е в зависимост от дейността и състоянието на силите. Същото се отнася и за човечеството. Човечеството в древно индуската епоха се намираше във фазата на детството и силите, които я строят и създават, се различават от силите, които създават християнската епоха, тъй както се различават силите, които действат в детето, от силите които действат във възрастния и стария.
към текста >>

С изучаването на френологията, човек ще си разясни много загадки и противоречия в собствения си живот и в живота на другите люде и ще се убеди, че различието в мислите, съжденията, схващанията и разбиранията за светогледа, разнообразието на способностите, чувствата, склонностите, стремежите и проявите на хората, са в зависимост от строежа и развитието на мозъка им.
Чрез всестранно проучване и опознаване на себе си, т. с. на малката вселена, човек в същност проучва и опознава голямата вселена (макрокосмоса), в чието целокупно и всестранно проечаване и опознаване е крайната цел, смисълът и щастието на човека и на всички други същества. Но за всестранното проучване и опознаване на себе си и на другите люде, необходимо е, най-напред човек да се научи да чете и разбира езика и писмото из разумните природни сили, които му говорят чрез очертанията, формите и образите ма удовете на неговото тяло, на съществата, предметите и явленията в природата. Френологията е, именно, тази наука, която се занимава с изучаването на склонностите, способностите, заложбите. дарбите, силите, чувствата, стремежите и възможностите за проявяването на човека, по строежа, очертанията, формите, облика и големината на неговата глава. С изучаването на френологията, човек ще си разясни много загадки и противоречия в собствения си живот и в живота на другите люде и ще се убеди, че различието в мислите, съжденията, схващанията и разбиранията за светогледа, разнообразието на способностите, чувствата, склонностите, стремежите и проявите на хората, са в зависимост от строежа и развитието на мозъка им. Защото мозъкът е главният уд, чрез който стават всички умствени, чувствени и душевни прояви и се управляват и извършват действията на всички други удове в тялото. Усилената и продължителна дейност на ума в едно и друго направление от редица поколения причинява развитието и оформяването на дадени части от мозъка по начин, отговарящ на проявяваната умствена деятелност. А мозъкът, от своя страна, оформява черепа, обвивката си, по същия начин, както е оформен той самият. Следователно, по очертанията, формите и облика на черепа на даден човек, ние можем смело да съдим за строежа и развитието на мозъка му, а оттам и за неговите душевни и умствени сили, за склонностите, способностите, стремежите, проявите му и др. Френологията, като положителна и опитна наука отдавна е вече предмет на сериозно и внимателно проучване от страна на видни учени в Англия, Америка, Франция, Германия и други културни държави.
към текста >>

96. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На всяка секунда, когато се ражда човек, все има различие.
Това нещо физиците не го различават. Те мислят, че когато и да направиш съединението, все ще имаш един и същ резултат, щом си взел едни и същи елементи или съединения. Не е така. Мнозина мислят, че когато и да се роди човек, все е едно. Не е така. На всяка секунда, когато се ражда човек, все има различие. Когато и да се роди човек, все е важно, но едно е, когато се роди сутрин, друго е когато се роди на обед или вечер или сред нощ. Всички тия моменти на раждане се коренно различават и внасят нещо особено във всеки човек. Всеки час от 24-те часа, или всяка минута от 60-те минути или всека секунда от 60-те секунди хората се различават. Не само това, но важно е, когато се е раждал човек, какво състояние са имали майката и бащата, какво е било и състоянието на окръжаващите хора. Всичко това се отразява върху онзи член на обществото или на семейството, който се ражда в това време.
към текста >>

97. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз разбирам, че слабостта на човешкият ум е първата причина за това чудовищно различие в схващанията, и че втората причина е гордостта.
Аз четох философите. Проучих разните им схващания. Установих, че всички са горди, догматични, дори и в своя мним скептицизъм; установих, че те нищо не доказват и че само се надсмиват един над други. Те се съгласяват само когато дойде ред до спор. Следователно, да слушам философите и техните спорове, съвсем не беше средство да се освободя от своята неувереност. Аз разбирам, че слабостта на човешкият ум е първата причина за това чудовищно различие в схващанията, и че втората причина е гордостта. Ние не можем да схванем размерите на огромната световна машина. Ние не познаваме нито нашето естество, нито онова, което ни кара да действаме. Ние дори не знаем, дали човек е просто или сложно същество. Непроницаеми тайни ни обграждат отвред. Те лежат вън от областта на онова, което можем да схванем с нашите чувства.
към текста >>

98. -

Хижата, резултат на толкова усилия тъй дълбоко в планината, седи там самотно кацнала върху скалите, в странно безразличие към всичко което става и към своите гости.
Хладните дъждовни капки се блъскат буйно в стъклата на скромната ни хижа, а вятърът е особени пристъпи вие и ни кара да тръпнем и да се свиваме в топлите късчета. Планината, в чудни багри, ту се открива, ту се забулва, влажна, студена, неприветлива. Гледам дъждовните капки и си мисля за съдбата човешка, за несретите в живота, за суровата и егоистична борба за съществувание, а в мен неволно бликат спомени за хубавите дни, волно прекарани на планината. Какво ли е там сега? Навярно вече прелитат ранни снежинки над смразените езера? Хижата, резултат на толкова усилия тъй дълбоко в планината, седи там самотно кацнала върху скалите, в странно безразличие към всичко което става и към своите гости. Огнището, сега е студено, а какви буйни огньове са горели там! Огненият език се е издигал до над главите ни, а песните и буйните смехове са се отеквали дълго в насрещните скали. Дали ще ги видим пак? През туй лято аз бродих там, тих и самотен. Посрещах сутрин изгрева на слънцето с тиха песен и молитвен шепот.
към текста >>

99. -

Голяма новост във философията на Бергсон е учението за интуицията, допущането на една способност за познаване различие от разума.
Чрез разума се твори науката: той е бил и трябва да остане и за напред нейно оръдие. Той трябва да продължава да изпълнява своята истинска мисия която е да ни помага при действането. Той ще тържествува винаги в геометрията и логиката, които са негови собствени творения, както и в областите на инертната материя където е неговото законно място. Но животът, съзнанието, скритата същност на нещата, тях само философията може да познае и то с помощта на интуицията. Интуицията е за философията това, което интелектът е за науката. Голяма новост във философията на Бергсон е учението за интуицията, допущането на една способност за познаване различие от разума. Философията е очаквала винаги от разума разрешението на големите проблеми, които се представят пред човешкия дух. Бергсон показва, че това очакване е напразно: разумът не ще ни даде никога задоволителни отговори, по простата причина, че той не е в състояние да стори това. Ако искаме да задоволим философските нужди на човечеството, ако искаме да схванем действителността в абсолютната й същност, ако искаме да създадем една истинска философия, трябва да се облегнем на интуицията. В съгласие с това схващане, прилагайки интуитивната метода към разглеждането на главните философски проблеми, Бергсон достига до важни резултати, много различни от тези на своите предшественици. Той изработва една нова философия, съдържаше изненадващи новости и разрешения на най-мъчните проблеми.
към текста >>

100. -

А жаждата им бе голяма и различие.
Тия, които са виждали, са се радвали на свободата, на живота, на светлината, която дарува в разумният свят. И са плакали твърде често за страданията, които человеците си причиняват един другиму в желанието да си създадат лично щастие. Те търсеха това, което не знаеха. Затова не можеха и да го намерят. Защото и като го имаха, те пак търсеха друго — и това, което имаха, си отминаваше и те оставаха със своята жажда. А жаждата им бе голяма и различие. И благодарение на нея те искаха, търсеха, постигаха. И търсеха наново, и желаеха по-силно. И колкото повече пиеха - понеже незнаеха какво именно да пият — ожаднееха наново и повече. Когато слънцето светеше, те палваха своите малки свещици, обръщаха гръб на небето и възхваляха взаимно малките пламъчета, които мъждукаха едвам. Това те наричаха живот — културен живот.
към текста >>

НАГОРЕ

0.44626498222351