Търсене в текстове за 'Пътуване'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 184 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_03 ) Разкрити и неразкрити планове - Боян Боев (1883 – 1963)

При пътуване из България отидох и във Видин.
Казах им: „Ще се уреди вашата работа, пасете си сега тук.“ Овците ми се оплакаха от теглата си, че им вземат млякото и пр. Казах им: „Почакайте още малко.“ Веднъж отидох в кантората на Граблашев. Един човек пишеше заявление, че някой си е злоупотребил с една негова сума. Казах му, че аз дължа тази сума и му я дадох. При пътуване из България отидох и във Видин. Поканиха ме на едно място, където щяха да правят сеанс. Все учени хора бяха. Казаха ми: „Елате да видите как правим сеанс.“ Дойде един българин и влезе в една от жените; той беше неин брат и им каза разни неща за отвъдното, но после не искаше да си ходи. Сестра му почна да удря по масата, Голов духаше, но духът не излизаше от тялото. Стана полунощ, щяха да се компрометират и да кажат хората, че правили сеанс и че една от тях се е умопобъркала.
към текста >>

2. 8) Век на връзване на злото и освобождение на доброто - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра от чужбина беше дошла на Седемте рилски езера и преди отпътуването си поиска среща с Учителя, който я прие.
ВЕК НА ВРЪЗВАНЕ НА ЗЛОТО И ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ДОБРОТО Една сестра от чужбина беше дошла на Седемте рилски езера и преди отпътуването си поиска среща с Учителя, който я прие. Тя каза:“Учителю, да знаете колко съм благодарна за незабравимите часове край Седемте езера. Благодаря Ви и за беседите, които ни държахте, и за вниманието, с което ни заобиколихте. Дълго ще си спомням за всеки миг и за всяка крачка, когато чувствах присъствието на Бога. Изпълнена съм с богати, свещени впечатления! Намирам, че съм съвсем променена и че нова светлина ме озари.
към текста >>

Моля Ви, дайте ми някои упътвания преди моето отпътуване.“
Тя каза:“Учителю, да знаете колко съм благодарна за незабравимите часове край Седемте езера. Благодаря Ви и за беседите, които ни държахте, и за вниманието, с което ни заобиколихте. Дълго ще си спомням за всеки миг и за всяка крачка, когато чувствах присъствието на Бога. Изпълнена съм с богати, свещени впечатления! Намирам, че съм съвсем променена и че нова светлина ме озари. Моля Ви, дайте ми някои упътвания преди моето отпътуване.“ В света няма по-страшно нещо от човешкия егоизъм и няма по-добро нещо от Божествената Любов. Когато човек служи на първия принцип, той от сутрин до вечер мисли само за себе си – какво ще яде, какво ще пие, каква ще бъде къщата му и какви – дрехите. Целият свят може да страда, но на него като му е добре, мисли, че това е едно благо, а ако му е зле – сърди се както един вълк, че овцата не била минала близо до него, за да я хване. Когато не можем да видим Бога в човека, ние сме на крива посока. На всеки, който не може да види Бога в теб, ти не би могъл да му бъдеш приятен, а и той никаква работа не би могьл да свърши с теб.
към текста >>

Сестрата помоли: Бихте ли ми дали някое упътване лично за мен преди моето отпътуване.
Човек не може да се справи с егоизма в себе си, докато не го замени с Божественото, което да почне да действа в него. Егоизмът прилича на изящен кристален бокал, но с малка вместимост. Колко хора ще останат жадни. Жадният трябва да се заведе при един извор, който тече, защото там има изобилие за всички. И този извор е Любовта. Сестрата помоли: Бихте ли ми дали някое упътване лично за мен преди моето отпътуване. Вие трябва да се научите да обичате хората най-добре вътре в себе си и вън от себе си. Всеки един човек има представител вътре в нас. И ако ние обичаме този представител отвътре, то тогава ще можем да обичаме и онзи отвън. Ще ви кажа по кой начин да работите. Работете по този начин, по който никой досега не е работил.
към текста >>

3. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

Един от тях е отпътуването му за Крит заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, и когато единствено той надвива чудовището и спасява техния живот, след това успешно напуска преплетените пътеки на Лабиринта, тъй като от любов царската дъщеря Ариадна се сеща как да му помогне – дава му кълбо вълнена прежда.
Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието. Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос. Тезей извършва много подвизи в своя живот. Един от тях е отпътуването му за Крит заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, и когато единствено той надвива чудовището и спасява техния живот, след това успешно напуска преплетените пътеки на Лабиринта, тъй като от любов царската дъщеря Ариадна се сеща как да му помогне – дава му кълбо вълнена прежда. Тезей, като влиза в подземието, закрепва единия му край за входа и като го държи в ръцете си, отвива по малко от него. А след убийството на Минотавъра героят, държейки конеца, лесно намира обратния път из криволиците на Лабиринта. Тезей е символ на човека, Лабиринтът е светът, Минотавърът – нисшето, животинското естество в човека, а Ариадна – неговото Божествено естество. Защо Ариадна е наречена царска дъщеря? Защото Божественото в човека има висш произход.
към текста >>

4. 57) Обикновеното е условие за необикновеното - Боян Боев (1883 – 1963)

Например на някого предстои презокеанско пътуване, но той се притеснява: „Да ида, но ако излезе някоя буря?
Има гениално време, в което се раждат гениални деца. Има светийско време, в което се раждат светийски деца. Когато някой пита дали има Бог, аз зная, че той е невежа, както зная, че е сляп онзи, който пита има ли слънце. Сега трябва не механично подобрение на света, а една подготовка на хората. Съзнанието на човека не трябва да е раздвоено. Например на някого предстои презокеанско пътуване, но той се притеснява: „Да ида, но ако излезе някоя буря? “ Това ако пречи. В живота човек трябва да бъде уверен. Освен това да е доволен и от най-малкото благо, а не да ламти за голямото благо. Една беседа, вече държана, има влияние и работи в целия свят. Който човек посети Изгрева, като прекара само няколко часа тук, може да си почине и да се успокои, понеже всичко е напоено с мир.
към текста >>

5. 78) Професор Ханс Дриш и науката парапсихология - Боян Боев (1883 – 1963)

С тези три метода той разглежда следните видове явления: телепатия, спонтанна телепатия, пътуване извън тялото, телекинеза, шум, чукане и движение от окултен характер – тъй наречените апорти, ясновидството, психометрията и др.
Такива хора ги определят като сензитиви и във Франция ги наричат метагноми. Проф. Дриш преди всичко набляга върху всички възможности за погрешки при изследване на парапсихичните явления. В първата част на своя труд в строго научна форма той излага условията, на които трябва да отговаря дадено явление, за да бъде научно установено. Даже на международния конгрес за психични науки в Атина той ясно изтъква: „По-добре да отречем 99 истински явления поради някои недостатъчни условия, отколкото да приемем едно невярно явление за вярно.“ Проф. Дриш разделя методите на парапсихологията на три вида: спонтанно наблюдение, очаквано наблюдение и експеримент. С тези три метода той разглежда следните видове явления: телепатия, спонтанна телепатия, пътуване извън тялото, телекинеза, шум, чукане и движение от окултен характер – тъй наречените апорти, ясновидството, психометрията и др. Ще отбележим по нещо за някои от тези явления. Телепатията, спонтанно проявена, се различава от предаването на мисли, което се извършва като експеримент при избрани от нас условия. За да е научно установена, телепатията трябва да отговаря на следните условия: 1. Явлението да се изложи писмено и да се съобщи на доверени лица преди потвърждението му. Това се прави, за да се избегне ролята на подсъзнанието и за да се изключи предположението, че се е почерпило знание от склада на подсъзнанието.
към текста >>

6. 84) Речник на остарели и чужди думи - Боян Боев (1883 – 1963)

Воаяж (фр.) – пътуване, пътешествие
Апорти – от фр. „донасям“ – явление в медиумството, при което различни предмети се пренасят по свръхестествен начин в стаята на сеанса Биотомия (биол.) – рязане на жив организъм с научна цел Бокал (фр.) – вид чаша за вино Бир-бучуклия (тур.) – номер и половина Воаяж (фр.) – пътуване, пътешествие Гаструла (лат.) – „изпъкналост на съд“ – в биологията – третият, последен стадий от развитието на зародиша на многоклетъчните животни, когато се получава мехуреста форма и започва деленето Джобур (ост.) – дървено ведро, в което се събира вино, изтичащо от винарските кораби, или в което се пресипват джибри Детектор (лат.) – „разкриващ“ – който приема светлинни и топлинни вълни Екстериоризация (лат.) – изнасяне навън Ектодерма (гр.) – външният клетъчен пласт в зародишите на многоклетъчните животни и човека
към текста >>

7. МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Последният му разправя, от где иде, описва му слънцето, описва своето дълго пътуване из небесното пространство, описва, какво е срещнал по пътя си.
Слънчевият лъч Децата ще излязат сутрин рано и ще видят, че цветните венчета са затворени. Те ще забележат, че когато ги огреят слънчевите лъчи, цветовете се отварят. След това учителят ще им разкаже приказка, в която слънчевият лъч говори на едно дете. В началото на разговора детето пита слънчевия лъч, откъде иде. Последният му разправя, от где иде, описва му слънцето, описва своето дълго пътуване из небесното пространство, описва, какво е срещнал по пътя си. Детето се учудва на всичко това и го разпитва за много неща. Най-сетне слънчевият лъч му казва: „Мило дете, да ти поверя една моя тайна. Когато слизам от небесните простори на земята, обичам всички цветя, дървета, треви, мушички, птички и хора. Аз тъй много ги обичам! И ето, цветята, още когато пристигам отварят своите венчета на мен.
към текста >>

8. Трудът - изходна точка при обучението по природознание - Боян Боев (1883 – 1963)

Могат да проследят пътищата им, прицелните точки на пътуването им, с какво се товарят, през какви препятствия минават и как ги преодоляват.
Това е настроението, което трябва да се събуди у детето. То трябва да обикне природата, да я счита за нещо велико, разумно и близко до себе си. Препоръчваме изучаването на „Ентомологически възпоминания” от Фабр. Когато учителят почне да наблюдава природата с учениците си, самата обстановка ще ги научи, как да постъпват, и често както той, тъй и учениците, ще проявят творчество в своите наблюдения. Някой ден могат да намерят в гората някой голям мравуняк и да го изучават цял ден. Могат да проследят пътищата им, прицелните точки на пътуването им, с какво се товарят, през какви препятствия минават и как ги преодоляват. Могат да се правят опити с дъждовните червеи в градината след дъжд: макар и без очи, усещат с кожата си светлината на фенера и бързо избягват.
към текста >>

9. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Животът не е ли море и постигането на дадена цел, не е ли временно влизане в едно тихо пристанище, след което почва ново пътуване към незнайни пристанища във вечния път на живота?
Но нищо! Спущаме се надолу и ги намираме спрени в храстите. Най-сетне стигаме! Какво чувство ни обзема на Ел Шадай! Това е мястото, което избираме за нашия стан. Животът не е ли море и постигането на дадена цел, не е ли временно влизане в едно тихо пристанище, след което почва ново пътуване към незнайни пристанища във вечния път на живота? Целта е постигната. Ние сме на Ел Шадай! Великата разумност те заобикаля! Ти си в нея потопен! Ще постигнеш красивия блян на своята душа!
към текста >>

10. 100 ЗАЗОРЯВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Като свършим пътуването, ще достигнем Обетованата земя, ще седнем под смоковницата и ще си починем.
Напредналите Същества, Силите на Светлината воюват със силите на тъмнината чрез Светлината. Тя е най - силното оръжие. Силите на Светлината са взели надмощие вече над силите на тъмнината. Победата е на страната на доброто. Сега водим големи сражения. Като свършим пътуването, ще достигнем Обетованата земя, ще седнем под смоковницата и ще си починем. Причината за неуспехите на миналите култури се дължеше на астралния свят, който не беше още организиран и почистен. И културата на астралния свят ще се снеме на Земята. Най-красивият Живот сега иде. Досега вие не сте имали братя и сестри. Братята и сестрите сега ще дойдат.
към текста >>

11. Три важни неща - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди моето отпътуване дайте ми някои упътвания.“
Колко ви благодаря и за беседите, които ни държахте там, за вниманието, с което ни заобиколихте. Дълго ще си спомням за всеки миг, който прекарах там. На всяка крачка чувствах присъствието на Бога. Аз съм съвсем променена. Нова светлина ме озари. Преди моето отпътуване дайте ми някои упътвания.“ Учителя каза: В света има два принципа: Няма по-страшно в света от човешкия егоизъм. И няма по-добро нещо от Божествената Любов. Защото човек, като служи на егоизма, той от сутрин до вечер мисли само за себе си: какво ще яде, какво ще пие, каква ще му бъде къщата, какви ще му бъдат дрехите. Целият свят може да страда, но като му е добре, той мисли, че това е едно благо.
към текста >>

12. Сказка - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя е предприел едно пътуване из България; не оставил една паланка, която да не е посетил със сказки по френология.
В продължение на 50-годишната си дейност Учителя е държал над 4000 беседи, които правят около 300 тома. Може да се каже, че той има най-голямо творчество в света. Освен това Учителя е оставил много разговори, било след беседи, било частни, било по екскурзии в планината. Трябва да се каже, че от 1900 г. до 1911 г. Учителя е предприел едно пътуване из България; не оставил една паланка, която да не е посетил със сказки по френология. Каква беше целта на неговите сказки? Първо, да изучи главите на българите, за да изучи характера им и да знае как да работи между своя народ. При това той правеше връзка с по-събудените души, с които поддържаше кореспонденция. Така се създадоха кръжоците в България. Значи в тази работа Учителя имаше двойна задача.
към текста >>

13. Писма до Ярмила Менцлова - Боян Боев (1883 – 1963)

Приятно пътуване и плодотворна дейност за повдигането на човечеството.
Задържане на въздуха колкото се може по-дълго. Отначало да почне от 10 секунди задържане на въздуха в дробовете и постепенно да увеличава това време. Както чухте, Учителя каза, че като дойдете идното лято тук и на Рилските езера с нас, той ще ви даде някои методи. Поздравете и вашия партньор от мен, макар и да не се познаваме. Пожелавам ви всичко най-добро. Приятно пътуване и плодотворна дейност за повдигането на човечеството. С братски поздрав: Б. Боев Изгрев, 21 януари 1939 г. Любезна сестра Ярмила Менцлова, Получи се вашето писмо.
към текста >>

14. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ние, осем души, тръгнахме пешком по мокрия кален път, а обувките ни съвсем неподходящи за такова пътуване.
Точно тогава професорите от университета обявиха стачка, поради недоразумения с властта и университетът беше закрит през цялата тази година, тъй че останахме незабелязани. През това време ние направихме нашия опит в село Ачларе. Все помня онзи дъждовен ден, в който пристигнахме на гарата в Карнобат, беше края на март 1922 година. От Карнобат до Ачларе са 18 километра. По предварителна уговорка Жечо беше дошъл да ни посрещне с кола, в която бяха впрегнати два коня, за да ни вземе багажа, който не беше малко. Ние, осем души, тръгнахме пешком по мокрия кален път, а обувките ни съвсем неподходящи за такова пътуване. Но нали сме тръгнали към Обетованата земя, към осъществяване на тъй желаната мечта, понасяхме всичко. Когато пристигнахме, беше вече късна нощ. Влязохме в пропита от влага селска къща, останала без домакиня. Лавнаха кучета, замучаха крави, някъде проплака дете. Из тъмнината излязоха две момиченца с едно малко дете на ръце, това бяха децата на Жечо.
към текста >>

15. 13 Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При пътуването групата се разтегли и наистина имаше време, докато всички стигнем, за да направим прекрасния обяд.
По това време като студенти бяхме с много скромни средства и за да посрещнем изчислените разноски, стана нужда да изметем от джобовете си и последните монети. На сутринта тъкмо съм се разтичал, погълнат от грижата за огъня, ето Го Учителя пред мен, спря се, погледна ме и каза: "Отложете гювеча за София." Аз занемях от почуда, не можах нищо да кажа. Останах крайно изненадан как и откъде Учителя знаеше за нашия план с гювеча в Чам Кория. За съжаление тези Негови думи се плъзнаха в съзнанието ми и не можаха да произведат необходимия ефект там, за да им обърна внимание и да взема мерки за спиране на замисления план. В деня, в който Учителя нареди да се вдигне бивака и да тръгнем, избраните двама братя за уреждането на въпроса с гювеча, изхвърчаха напред към Чам Кория, а ние другите останахме да помогнем за трудния път на връщането. При пътуването групата се разтегли и наистина имаше време, докато всички стигнем, за да направим прекрасния обяд. Бяхме се уговорили къде точно да се съберем, обаче доста почакахме на уреченото място. Най-после гледаме, пристигат двамата, но с посърнали лица и празни ръце. Изненадани всички ги запитахме в хор какво стана. "Оставете - изхълцаха те, - фурнаджията ограбил продуктите и вместо гювеч ни поднесе чинийка с нещо, което нямаше смисъл да носим дотук и затова го оставихме." Разочарованието ни беше мъчително и мълчахме. Момчетата затършуваха из торбите си, за да измъкнат от там някоя и друга коричка хляб.
към текста >>

16. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Но при първа възможност, след всяко мое пътуване из провинцията, аз се връщах там и колкото пъти се срещах с Учителя, Той все така с мъка и тревога ме питаше за моята търговия.
Стоките, с които търгувах, не бяха от най-належащите. След излизането на закона, продължих своята търговска дейност с голямо внимание. Самите производители обаче, поради липса на материали, не всякога можеха да се придържат към определения грамаж и да поддържат качеството на даден артикул. Това все пак беше подсъдно, но вината не беше моя. Погълнат от устрема на работата, тогава рядко се явявах на Изгрева. Но при първа възможност, след всяко мое пътуване из провинцията, аз се връщах там и колкото пъти се срещах с Учителя, Той все така с мъка и тревога ме питаше за моята търговия. А аз не разбирах гибелта, към която тя ме тласкаше. Явно с тези леки намеци, Учителя искаше да ми подскаже пропастта, към която отивам, дано сам да се досетя и да спра устрема си. Рязката намеса на Великите в живота на хората не им е присъща. Те правят това само в изключителни случаи. Но аз нищо не разбирах тогава и продължих.
към текста >>

17. 53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год. - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Къде е нейният висок идеал, за който говореше през цялото пътуване?
Претърсих отново. Къде може да бъде? В главата ми нахлуха най-различни предположения, но не крия, че мисълта ми се спираше главно на сестрата добродетелка. Да не би тя да го е прибрала? Къде е тогава смисълът на нейното посещение на святото място - събора? Къде е нейният висок идеал, за който говореше през цялото пътуване? Аз все продължавах да се претърсвам. Един стар, белокос брат сигурно забеляза моето явно смущение и тихичко ме запита: "Братко, какво има, загубил ли си нещо? " "Изгубих си портмонето с парите и какво ще правя, не зная." И докато се колебаех дали да споделя цялата история със сакото и сестрата, той с висок глас извика: "Братя, има изгубено портмоне на един брат, потърсете го! " А народ, свят, такава навалица, че дето е рекло яйце да хвърлиш, няма къде да падне. За мен всичко беше загубено и вече се чудех откъде бих могъл да намеря пари за връщане.
към текста >>

18. ЖИТЕЙСКИЯТ ПЪТ НА ЧОВЕКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При преминаване през надира всичко гореказано се случва при пътуване.
При преминаване през надира Венера създава успешни пътувания в чужбина, благоприятно прекарване там с добре платена работа или с успешни сделки. При преминаване през десцендента създава добри възможности за контакти и за женитба по любов. При преминаване през зенита води до заемане на много добра, лека и приятна служба, до големи материални придобивки и щастливи моменти в живота. Марс. При преминаването му през всяка една от четирите ъглови точки, създава неприятни и нещастни събития, катастрофи, падания и в много случаи - счупване на кости, изгаряния или операции. При преминаване през асцендента Марс причинява травми, операции, наранявания, катастрофи, изгаряния или други заболявания. При преминаване през надира всичко гореказано се случва при пътуване. При преминаване през десцендента, Марс създава неприятности с най-близки сътрудници и роднини, като развод или смърт на близък човек (брат, сестра, съпруга или съпруг). При преминаване през зенита, създава същите тези неприятни събития, заедно с такива в общественото положение - уволнение, неуспешни сделки и др. Юпитер. При преминаването му през всяка една от четирите точки допринася за благоприятни събития, сделки, придобиване на материални ценности (къщи, апартаменти, вили, парцели, автомобили и пр.), постъпване на служба, в учебно заведение и въобще - успехи предимно в общественото положение и в материалните придобивки. При преминаване през асцендента в ранна възраст, когато човек е неспособен ,за сериозни задачи, родителите или най-близките му постигнат успехи предимно в материалната сфера. При преминаване през надира Юпитер дава добро пътуване с големи успехи; през десцендента - връзки и сделки с близки хора, успешен брак със заможен партньор; през зенита - условия за заемане на добра служба, успешно начало в живота, възможност за влизане в учебно заведение, определещо бъдещата му кариера.
към текста >>

При преминаване през надира Юпитер дава добро пътуване с големи успехи; през десцендента - връзки и сделки с близки хора, успешен брак със заможен партньор; през зенита - условия за заемане на добра служба, успешно начало в живота, възможност за влизане в учебно заведение, определещо бъдещата му кариера.
При преминаване през надира всичко гореказано се случва при пътуване. При преминаване през десцендента, Марс създава неприятности с най-близки сътрудници и роднини, като развод или смърт на близък човек (брат, сестра, съпруга или съпруг). При преминаване през зенита, създава същите тези неприятни събития, заедно с такива в общественото положение - уволнение, неуспешни сделки и др. Юпитер. При преминаването му през всяка една от четирите точки допринася за благоприятни събития, сделки, придобиване на материални ценности (къщи, апартаменти, вили, парцели, автомобили и пр.), постъпване на служба, в учебно заведение и въобще - успехи предимно в общественото положение и в материалните придобивки. При преминаване през асцендента в ранна възраст, когато човек е неспособен ,за сериозни задачи, родителите или най-близките му постигнат успехи предимно в материалната сфера. При преминаване през надира Юпитер дава добро пътуване с големи успехи; през десцендента - връзки и сделки с близки хора, успешен брак със заможен партньор; през зенита - условия за заемане на добра служба, успешно начало в живота, възможност за влизане в учебно заведение, определещо бъдещата му кариера. Сатурн. При преминаването му през всяка една от четирите точки създава мъчителни, неприятни събития и болести в живота, имащи за задача да укрепят личността, да създават в нея устойчивост и съпротивителна сила, повече знания и мъдрост. При преминаване през асцендента Сатурн поражда заболявания и несполуки във всяко отношение; през надира - заболявания по време на пътувания, неуспешни сделки в чужбина с оскъдни условия там, но с бавна и постепенна промяна към благоприятен изход; през десцендента - неприятни грижи и връзки с хора, които ще му създадават мъчнотии, често заболяване на близък човек, налагащо грижи; през зенита - мъчнотии в общественото положение, уволнения или неуспешни сделки. Уран. Общо взето, при преминаването му през четирите точки създава резки и неочаквани събития, промени, сътресения, засягащи предимно нервната система и кръвообращението, с крайно неприятни и често съдбоносни последици. При преминаване през асцендента Уран предизвиква неочаквани заболявания (мозъчни инсулти) и сътресения, свързани с нервната система; през надира - неприятни събития при пътуване с нещастия, неприятни сблъсъци на новото място; през десцендента - неочаквани неприятни отношения с най-близките - развод, неочаквана смърт на близък човек; през зенита - неочаквани неприятни промени в общественото положение и в живота. Нептун. При преминаването му през четирите точки допринася за благоприятни събития, свързани с прояви в изкуството.
към текста >>

При преминаване през асцендента Уран предизвиква неочаквани заболявания (мозъчни инсулти) и сътресения, свързани с нервната система; през надира - неприятни събития при пътуване с нещастия, неприятни сблъсъци на новото място; през десцендента - неочаквани неприятни отношения с най-близките - развод, неочаквана смърт на близък човек; през зенита - неочаквани неприятни промени в общественото положение и в живота.
При преминаване през асцендента в ранна възраст, когато човек е неспособен ,за сериозни задачи, родителите или най-близките му постигнат успехи предимно в материалната сфера. При преминаване през надира Юпитер дава добро пътуване с големи успехи; през десцендента - връзки и сделки с близки хора, успешен брак със заможен партньор; през зенита - условия за заемане на добра служба, успешно начало в живота, възможност за влизане в учебно заведение, определещо бъдещата му кариера. Сатурн. При преминаването му през всяка една от четирите точки създава мъчителни, неприятни събития и болести в живота, имащи за задача да укрепят личността, да създават в нея устойчивост и съпротивителна сила, повече знания и мъдрост. При преминаване през асцендента Сатурн поражда заболявания и несполуки във всяко отношение; през надира - заболявания по време на пътувания, неуспешни сделки в чужбина с оскъдни условия там, но с бавна и постепенна промяна към благоприятен изход; през десцендента - неприятни грижи и връзки с хора, които ще му създадават мъчнотии, често заболяване на близък човек, налагащо грижи; през зенита - мъчнотии в общественото положение, уволнения или неуспешни сделки. Уран. Общо взето, при преминаването му през четирите точки създава резки и неочаквани събития, промени, сътресения, засягащи предимно нервната система и кръвообращението, с крайно неприятни и често съдбоносни последици. При преминаване през асцендента Уран предизвиква неочаквани заболявания (мозъчни инсулти) и сътресения, свързани с нервната система; през надира - неприятни събития при пътуване с нещастия, неприятни сблъсъци на новото място; през десцендента - неочаквани неприятни отношения с най-близките - развод, неочаквана смърт на близък човек; през зенита - неочаквани неприятни промени в общественото положение и в живота. Нептун. При преминаването му през четирите точки допринася за благоприятни събития, свързани с прояви в изкуството. При преминаване през асцендента Нептун създава условия за пътувания, възможности за благоприятни начинания в живота. Нептун, както и Луната, има отношение към водата, затова при преминаването му през асцендента носи опасност от удавяне. При преминаване през надира, Нептун определя пътувания с благоприятни условия и възможности за проява в чужбина, преди всичко с умения в изкуството, с добра похватност, със съдействието и помощта на околната среда. При преминаване през десцендента създава също пътувания, сърдечни връзки и възможност за женитба; през зенита - изненадващо благоприятни събития в общественото положение и в изкуството.
към текста >>

19. Луна - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При съвпад и неблагоприятни аспекти настъпват условия за неприятни отношения с партньора, дори до развод; възможност за пътуване, но с изненадващи пречки, които в повечето случаи го осуетяват.
При неблагоприятни аспекти липсва възможност за придобиване на жилище, за подобряване или ремонт, липсва възможност за осъществяване на всяко желание, което би улеснило живота. Със Сатурн. При съвпад и неблагоприятни аспекти настъпва нарушение на здравословното състояние. При благоприятни аспекти се явява нужда от грижа за близък човек. С Уран. При съвпад и неблагоприятни аспекти настъпват условия за неприятни отношения с партньора, дори до развод; възможност за пътуване, но с изненадващи пречки, които в повечето случаи го осуетяват. При благоприятни аспекти се явяват условия за женитба, за успешни пътувания, период на добри отношения между съпрузи. С Нептун. При съвпад и благоприятни аспекти се явяват условия за брак, за успешни пътувания, възможности за осъществяване на ясно изразени желания. При неблагоприятни аспекти се наблюдават пречки и спънки, липса на възможност за осъществяване на всичко онова, което добрите аспекти пораждат. С Плутон.
към текста >>

20. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Платон няколко пъти прекъсвал пребиваването си и заниманията си в Атина, поради трикратното пътуване до Сицилия, при Дионисий младши, владетел на Сиракуза в Сицилия.
Най- прочут от тях бил Архид Таренски, при когото Платон изучавал питагоровата философия и закупил за крупна сума съчиненията на старите питагорейци. Оттам той отишъл в Сицилия, където се запознал с Дион, също питагореец. Оттам се завърнал в Атина. Като се завърнал в Атина, след като бил проучил както египетската Мъдрост, така и питагоровата философия, той събрал около себе си ученици, с които започнал да беседва в Академията - една хубава градина, посветена на един Атлет. Там, в Академията, той започнал да развива философията си пред своите ученици. Платон няколко пъти прекъсвал пребиваването си и заниманията си в Атина, поради трикратното пътуване до Сицилия, при Дионисий младши, владетел на Сиракуза в Сицилия. Чрез него той искал да приложи своето учение за държавата, което той изложил в своето съчинение За държавата. Дионисий много харесал Платон и се проникнал от такова уважение към него, че искал и той да бъде уважаван от Платон. Но това не продължило дълго. Платон насочил вниманието на Дионисий към науката и философията, но той бил повърхностен и не обичал да го водят. Той искал Платон да принадлежи само на него, но Платон не се съгласил и отпътувал обратно в Атина.
към текста >>

21. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

Употребява се за безопасно пътуване и разкриване на заговори, като се произнасят Божествените Имена и псалом 121,7 стих: „Господ ще те пази от всяко зло, ще пази душата ти."
Четиридесет и първият гений е наречен Хахахел, съответства на Божественото Име Гуди, което значи Бог в три лица. Управлява от 201 -ви до 205-ти градус на зодиака. Употребява се против нечестивите и клеветниците, като се произнасят Божествените Имена и псалом 120, втори стих: „Господи, избави душата ми от лъжливи устни и от измамлив език." Четиридесет и вторият гений е наречен Микаел, което съответства на Божественото Име Виюд, което значи свойство на Бога, дом Божи, подобие Божие. Управлява от 206-ти до 210-ти градус на зодиака. Употребява се за безопасно пътуване и разкриване на заговори, като се произнасят Божествените Имена и псалом 121,7 стих: „Господ ще те пази от всяко зло, ще пази душата ти." Четиридесет и третият гений е наречен Вевалиях, съответстващ на Божественото Име Солу, което значи покровител. Управлява от 211 -ти до 215-ти градуса на зодиака. Употребява се за унищожение на враговете и освобождение от робство, като се произнасят Божествените Имена и псалом 88, 13 стих: „Но аз към Тебе, Господи, извиках и на ранина молитвата ми Те превари." Четиридесет и четвъртият гений е наречен Йелахиах. съответстващ на Божественото Име Боза.
към текста >>

22. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ние намираме описание на бягството в Египет в Евангелието на Матей, тъй като той е знаел от свое собствено Посвещение какво означавало за един посветен пътуването до Египет.
Но те са отдавали на това по-малко значение, тъй като те не са познавали основно този начин на Посвещение. Ето защо онзи аспект на Исус, който е съответствал на това Посвещение, им е останал по-безразличен. Индивидуалността, която е живяла в Исус от Назарет, е била такава на един посветен в египетските Мистерии. Оттам идва и "бягството му в Египет". И бягството в Египет ни се описва от този, който е познавал Египет от личната си опитност и е знаел какво означава Посвещението "бягството в Египет". Ние намираме описание на бягството в Египет в Евангелието на Матей, тъй като той е знаел от свое собствено Посвещение какво означавало за един посветен пътуването до Египет. И като се знае също, че авторът на Евангелието на Лука е човек, който е познавал египетското Посвещение, където също е царувал култът на Бика, тогава разбираме защо езотеричната традиция поставя Лука в отношение със символа на Бика. Въпреки, че той е бил свързан с египетските Мистерии, той по свои съображения не прави никакво описание за бягството в Египет. Но от друга страна той дава характерни факти, които само един човек, който е познавал египетското Посвещение, би могъл да ги оцени в истинската им стойност. Авторът на Евангелието на Матей посочва тези факти по един повече външен начин, в описание бягството в Египет. Авторът на Евангелието на Лука е имал духовно виждане на тези факти под форма, която му е давало египетското Посвещение.
към текста >>

23. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Марко е придружавал Павел и Варнава при пътуването им до остров Кипър и в други места.
Според традицията Марко е същото лице, наречено Йоан в Деянията (12 гл., 25 cm. и 13 гл. 5-13 cm.). Той е сродник на Варнава и е бил син на християнката Мариям, в чийто дом са се събирали учениците. В този дом дошъл и Петър, когато Ангелът го извадил от затвора. Марко е придружавал Павел и Варнава при пътуването им до остров Кипър и в други места. Но след това се отделил от тях и се връща в Ерусалим и Павел говори за него като негов сътрудник в евангелието. По-сетне той придружава Петър във Вавилон. Петър го нарича свой син в духовен смисъл. Според други сведения той е основател на църквата в Александрия и бил ръкоположен за нейн епископ. Станал жертва на гоненията, като претърпял мъченическа смърт.
към текста >>

24. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

В средата на 9~та глава започва голямото пътуване.
И затова характерната черта на Евангелието на Лука е характерът на Пътя. Така, между много пътешествия на Исус, описани в това Евангелие, е изложено голямото пътешествие от Галилея до Ерусалим, описанието на който път се простира от 9-та до 19-та глава. Докато за дейността в Галилея са посветени 5 глави и за дейността в Юдея - 5 глави. Характерно за Евангелието на Лука са първите две глави, които говорят за раждането на Исус. Самото Евангелие ни подготвя за сериозността на Пътя от начина, по който прави преход към него. В средата на 9~та глава започва голямото пътуване. Предидущите части на тази глава са сгъстени с една голяма, драматична динамика в едно малко пространство, които у Матей и Марко се простират в няколко глави. Така тук е дадено изпращането на 12_те, Ирод и Кръстителя, нахранването на 5~те хиляди, изповедта на Петър, изцелението на момчето в полите на Табор, спорът за първенството между учениците. След това, в 9_та глава, от 51-ВИ стих нататък почва описанието на пътуването. Според Емил Бок в гръцкия текст на тази част се чувства изобилието на мистерийните Слова, произнасяни при Посвещенията. Още от самото начало се показва най-точно пътевия характер на пътуването в думите към тримата мъже, които са готови да Го следват, но не са скъсали напълно с миналото.
към текста >>

След това, в 9_та глава, от 51-ВИ стих нататък почва описанието на пътуването.
Характерно за Евангелието на Лука са първите две глави, които говорят за раждането на Исус. Самото Евангелие ни подготвя за сериозността на Пътя от начина, по който прави преход към него. В средата на 9~та глава започва голямото пътуване. Предидущите части на тази глава са сгъстени с една голяма, драматична динамика в едно малко пространство, които у Матей и Марко се простират в няколко глави. Така тук е дадено изпращането на 12_те, Ирод и Кръстителя, нахранването на 5~те хиляди, изповедта на Петър, изцелението на момчето в полите на Табор, спорът за първенството между учениците. След това, в 9_та глава, от 51-ВИ стих нататък почва описанието на пътуването. Според Емил Бок в гръцкия текст на тази част се чувства изобилието на мистерийните Слова, произнасяни при Посвещенията. Още от самото начало се показва най-точно пътевия характер на пътуването в думите към тримата мъже, които са готови да Го следват, но не са скъсали напълно с миналото. Тази сцена започва с намиращия се често у Лука израз "по пътя". Още от самото начало, при раждането на Йоан Кръстител става въпрос за Пътя - Пътя на Мира и накрая за случката в Емаус се казва: "Не гореше ли сърцето ни по пътя". Идеята за Пътя е подчертана и в двукратното изпращане на учениците - това на 12-те и това на 70-те.
към текста >>

Още от самото начало се показва най-точно пътевия характер на пътуването в думите към тримата мъже, които са готови да Го следват, но не са скъсали напълно с миналото.
В средата на 9~та глава започва голямото пътуване. Предидущите части на тази глава са сгъстени с една голяма, драматична динамика в едно малко пространство, които у Матей и Марко се простират в няколко глави. Така тук е дадено изпращането на 12_те, Ирод и Кръстителя, нахранването на 5~те хиляди, изповедта на Петър, изцелението на момчето в полите на Табор, спорът за първенството между учениците. След това, в 9_та глава, от 51-ВИ стих нататък почва описанието на пътуването. Според Емил Бок в гръцкия текст на тази част се чувства изобилието на мистерийните Слова, произнасяни при Посвещенията. Още от самото начало се показва най-точно пътевия характер на пътуването в думите към тримата мъже, които са готови да Го следват, но не са скъсали напълно с миналото. Тази сцена започва с намиращия се често у Лука израз "по пътя". Още от самото начало, при раждането на Йоан Кръстител става въпрос за Пътя - Пътя на Мира и накрая за случката в Емаус се казва: "Не гореше ли сърцето ни по пътя". Идеята за Пътя е подчертана и в двукратното изпращане на учениците - това на 12-те и това на 70-те. И винаги става дума за Пътя: "Не вземайте нищо със себе си по пътя" и "не поздравявайте никого по пътя". И на много други места ние намираме това характерно загатване на Лука за Пътя.
към текста >>

След завършването на пътуването в строгата Юдея, в Ерусалим, Исус дава на народа притчата за лошия лозар, за да им отвори очите за неговите врагове и техните цели.
Идеята за Пътя е подчертана и в двукратното изпращане на учениците - това на 12-те и това на 70-те. И винаги става дума за Пътя: "Не вземайте нищо със себе си по пътя" и "не поздравявайте никого по пътя". И на много други места ние намираме това характерно загатване на Лука за Пътя. Друго характерно за Лука е това, че всички притчи, от първата до последната, принадлежат на големия раздел на Пътя. Преди тръгването на път, в Галилея, Исус дава на народа притчата за Сеятеля, която изцяло е изпълнена със светлото настроение на галилейското небе. След завършването на пътуването в строгата Юдея, в Ерусалим, Исус дава на народа притчата за лошия лозар, за да им отвори очите за неговите врагове и техните цели. Тези две притчи стоят една срещу друга както радостта на сеитбата и сериозността на жетвата, както пролетта и есента, обгръщайки като в рамка Пътя. Интересно е да сравним притчите на Матей с тези на Лука. У Матей почти всички притчи имат един строго съдийски характер, чувства се близостта на Стария Завет. Лука, напротив, не чете морал, но изнася пред нас конкретни образи, които ни говорят сами по себе си. Така например, показва ни се не само милосърдието на самарянина, но и коравосърдечието на свещеника и на левита.
към текста >>

Следователно, външното пътуване е само един вид потвърждение на съдбата или на образите на вътрешния Път, на Пътя на Учението.
Като го разглеждаме така ние ще разберем, че пътят на живота на Исус е Път на Душата. Външни спирки в този път стават вътрешни спирки, редуването на които ни разкрива голяма вътрешна последователност. В голямата средна част на Евангелията пътят, който Лука описва, е "Пътят на Учението", където Христос говори на хората като ги поучаваше, било че раздава богатство от притчи, било че изказва направо духовни Истини. Тази средна голяма част започва в края на 9~та глава там, където започва голямото пътешествие за Ерусалим, което е един Път на Душата. В това пътешествие не са отбелязани почти никакви събития, а само поучения, които Христос дава. Следователно, външното пътуване е само един вид потвърждение на съдбата или на образите на вътрешния Път, на Пътя на Учението. Евангелието на Лука е така построено, че се разделя на три части. Първата част обхваща началото до 9-та глава. В нея се говори за детството на Исус и за чудесата Христови. Втората част, която започва от средата на 9-та глава и се простира до 19_та глава, ни разказва за пътешествието към Ерусалим, описва Пътя на Учението. Третата част, която обхваща от 19-та до 24-та глава ни описва страданието, умирането и Възкресението на Христос.
към текста >>

Между шестото и седмото блаженство се намира началото на пътуването за Ерусалим и всичко, което се намира до това пътуване, е само подготовка за това.
8. Блажени ушите, които чуват: това показва, че духовните уши са отворени и започва слушането на духовното Слово. 9. Блажено будното сърце: това показва събуждането на духовното сърце на човека, чрез което се възприема идващия Христос. 10. Блажени безплодните: това подсказва за изпитанията на изпълнения с Бога човек. Такъв един обзор ни показва вътрешния строеж на Евангелието на Лука, което е Евангелие на Пътя, на вътрешното окултно развитие на човешкото същество. От това се вижда, че всичко до шестото блаженство е подготовка, след което започва разгръщането на висшия човек. Между шестото и седмото блаженство се намира началото на пътуването за Ерусалим и всичко, което се намира до това пътуване, е само подготовка за това. След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето да бъде отнесено оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9 гл., 51 cm.) . И оттам нататък в същия "Път на Учението", висшият човек се разгръща постепенно в Светлината на Христос. Ако проследим вътрешното описание, което Лука дава на живота на Исус след Кръщението в Йордан, ще видим навсякъде да се загатва, че Исус не се издига веднага до пълната сила на Христовото действие, а остава първоначално на степента на Ангела, на Илия. Той сега действа от степента на Илия, от степента на Ангела. Защото Христос, слизайки отгоре надолу, предизвиква същевременно в съзнанието на Исус едно движение отдолу нагоре и затова не изязява изведнъж всичката си сила, а постепенно.
към текста >>

След започване на голямото пътуване за Ерусалим, в своите проповеди и действия Христос се издига над степента на Ангела.
Възкресения на "синове на вдовици" са били извършвани във всички Храмове на древността. "Син на вдовицата" бил наричан онзи, който се е стремял към Посвещение. Затова Христос казва, че много вдовици е имало в Израил, но Илия беше изпратен при вдовицата в Сарепта, т.е. при един, който се е стремял към Посвещение. Едва след като Христос се изяви на тримата ученици при Преображението, издигайки се над степента на Илия, на Ангела, пристъпи към Своите собствени дела. След започване на голямото пътуване за Ерусалим, в своите проповеди и действия Христос се издига над степента на Ангела. Лука предава началото на тази степен по следния начин: "А когато се изпълни времето да бъде въздигнат от тях, Той обърна лицето Си и тръгна направо за Ерусалим. И проводи пратеници пред Себе Си, т.е. пред лицето Си, които тръгнаха и стигнаха до един град на Самария, за да Му приготвят място. Но те не Го приеха, защото беше обърнал лицето Си да отиде в Ерусалим". В Стария Завет под "Лицето на Бога, на Яве" се е подразбирал Архангел Михаил, който е външно изявление на Бога.
към текста >>

Сега започваше суровото минаване Пътя на Учението, на пътуването нагоре за Ерусалим, където се издига Голгота.
В три пъти произнесената образна дума "лицето на Христа", Евангелието ни кара да почувстваме, как Христос се издигнал над ангелското естество и събужда в себе си неумолимата воля на Архангела, волята за борба. Както Илия е "Ангелът на Христа", така Михаил е "Архангелът на Христа". Отсега нататък вече Михаиловото естество действа в Христос. Дотук Христос беше подобен на Ангела, проявяваше се като Ангел. Сега вече Той проявява своето архангелско естество и затова казва: Той направи лицето Си твърдо, силно. Сега започваше суровото минаване Пътя на Учението, на пътуването нагоре за Ерусалим, където се издига Голгота. Сега вече е станало неотменим факт - тук има нещо повече от Илия. С напускането на Илиевата степен е започнала суровата, строго Михаиловска строгост на Христовия Път. Сега вече няма никакво връщане назад. Сега има само напредване към Ерусалим и Голгота. Така първата част от Евангелието на Лука преминава във втората.
към текста >>

25. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Пътуването било трудно и продължително.
Фест се съгласил на това. В Кесария Павел прекарал повече от две години във вериги. Преди да изпратят апостола в Рим, цар Агрипа и жена му Вероника пожелали да го чуят. Речта на Павел произвела на цар Агрипа такова впечатление, че последният отбелязал на Павел: "Още малко и ще ни убедиш да станем християни". Под строг надзор, заедно с други затворници, Павел бил изпратен в Рим. Пътуването било трудно и продължително. Най-после, в 61-та година Павел пристигнал в Рим. Там имало вече християнска община и учениците с радост го посрещнали. Нему било позволено да живее в частна къща под слаб надзор, но след две години получил пълна свобода. През това време Павел проповядвал Учението между юдеите и езичниците. За по-нататъшната дейност и съдба на Павел няма запазени подробни сведения.
към текста >>

26. НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Но при едно пътуване на изток бил поразен от разпространението на Християнството и опасявайки се за целостта на империята решил да задържи разпространението на Християнството.
Най- силни и жестоки били гоненията в Мала Азия и галските градове Лион и Виена. През време на тези гонения станали жертва хиляди християни. Във време на това гонение от мъченическа смърт загинал в Рим Юстин философ в 165 -та година със своите ученици и в Лион 90 годишният лионски епископ Потин, и други. След Марк Аврелий жестоки гонители на християните бил Септимий Север, царувал от 193-та до 211 -та година. В началото на своето царуване той бил даже приятел на християните и дружал с тях. Но при едно пътуване на изток бил поразен от разпространението на Християнството и опасявайки се за целостта на империята решил да задържи разпространението на Християнството. Той издал закон през 202-ра година, с който под страх на тежко наказание се забранявало да се приема Християнството. Разпорежданията на императора изглежда се отнасяли само до нови членове на Християнството. Онези пък, които били християни от по-рано, не били застрашени от ударите на този закон. Но местните управители приложили закона против всички. Във време на това гонение умрял от мъченическа смърт в Александрия Ритор Леонид, баща на знаменития Ориген и девицата Патоемиена, в Лион епископ Ирений, в Картаген - Флавий Перпетуа и робинята Фелиция.
към текста >>

27. СЪДЪРЖАНИЕ: - Влад Пашов (1902- 1974)

Пътуването за Ерусалим-Пътят на учението 194
Блаженствата в Евангелието на Лука 169 Степените на пречистване на душата в Евангелието на Лука - степени на Пътя 175 Изцеленията на Христа ; 188 Царството Божие и Царството Небесно 189 Риболовът на Петър в Евангелието на Лука 191 Пътуването за Ерусалим-Пътят на учението 194 Превръщане на вярата в знание 207 Езотеричното и екзотеричното в Евангелието на Лука 212 Второто идване на Христос 227 Значението на Христос за пробуждането на човешката душа. 230 Христос и пробуждането на човешката душа 242
към текста >>

28. 5. ПЪТЯТ НА ЖИВОТА НА ИСУС - ПЪТ НА ДУШАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Така средната част на Евангелието, която почва от края на девета глава и продължава до деветнадесета глава, в която е описано пътуването на Исус до Ерусалим, до влизането в града не съдържа почти никакви събития, които Христос да е извършил или изживял с учениците, а само поучения, които Христос дава.
5. ПЪТЯТ НА ЖИВОТА НА ИСУС - ПЪТ НА ДУШАТА Когато разглеждаме Евангелието като цяло, тогава пътят на живота на Исус ще стане въобще път на душата. Така средната част на Евангелието, която почва от края на девета глава и продължава до деветнадесета глава, в която е описано пътуването на Исус до Ерусалим, до влизането в града не съдържа почти никакви събития, които Христос да е извършил или изживял с учениците, а само поучения, които Христос дава. Следователно, външното пътуване е само един вид потвърждение на съдбата или на образите на вътрешния път на душата, на пътя на учението. Както казах и в композицията на Евангелието на Лука, самото по своето съдържание се разделя на три части. Първата част, която се простира от първа до девета глава, ни описва детството Исусово и чудесата на Христа. Втората част, която почва от края на деветата глава, описва пътуването до Ерусалим, дава пътя на Учението и както казах, тя завършва до 19 глава. Третата част почва от 19 глава и завършва до 25 глава, която е краят на Евангелието.
към текста >>

Следователно, външното пътуване е само един вид потвърждение на съдбата или на образите на вътрешния път на душата, на пътя на учението.
5. ПЪТЯТ НА ЖИВОТА НА ИСУС - ПЪТ НА ДУШАТА Когато разглеждаме Евангелието като цяло, тогава пътят на живота на Исус ще стане въобще път на душата. Така средната част на Евангелието, която почва от края на девета глава и продължава до деветнадесета глава, в която е описано пътуването на Исус до Ерусалим, до влизането в града не съдържа почти никакви събития, които Христос да е извършил или изживял с учениците, а само поучения, които Христос дава. Следователно, външното пътуване е само един вид потвърждение на съдбата или на образите на вътрешния път на душата, на пътя на учението. Както казах и в композицията на Евангелието на Лука, самото по своето съдържание се разделя на три части. Първата част, която се простира от първа до девета глава, ни описва детството Исусово и чудесата на Христа. Втората част, която почва от края на деветата глава, описва пътуването до Ерусалим, дава пътя на Учението и както казах, тя завършва до 19 глава. Третата част почва от 19 глава и завършва до 25 глава, която е краят на Евангелието. В нея се описва страданието, умирането и Възкресението.
към текста >>

Втората част, която почва от края на деветата глава, описва пътуването до Ерусалим, дава пътя на Учението и както казах, тя завършва до 19 глава.
Когато разглеждаме Евангелието като цяло, тогава пътят на живота на Исус ще стане въобще път на душата. Така средната част на Евангелието, която почва от края на девета глава и продължава до деветнадесета глава, в която е описано пътуването на Исус до Ерусалим, до влизането в града не съдържа почти никакви събития, които Христос да е извършил или изживял с учениците, а само поучения, които Христос дава. Следователно, външното пътуване е само един вид потвърждение на съдбата или на образите на вътрешния път на душата, на пътя на учението. Както казах и в композицията на Евангелието на Лука, самото по своето съдържание се разделя на три части. Първата част, която се простира от първа до девета глава, ни описва детството Исусово и чудесата на Христа. Втората част, която почва от края на деветата глава, описва пътуването до Ерусалим, дава пътя на Учението и както казах, тя завършва до 19 глава. Третата част почва от 19 глава и завършва до 25 глава, която е краят на Евангелието. В нея се описва страданието, умирането и Възкресението. Така, първо ни говори образът, после Словото и накрая - същността. Така ни са представени трите фази, трите етапа на духовното съзнание.
към текста >>

29. 10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

В действителност, между шестото и седмото блаженство се намира голям прелом, началото на пътуването за Ерусалим.
9. В деветото блаженство е казано: Блажени безплодните. Това се отнася до изпитанията на изпълнения с Бога човек. Тези образи насочват, от една страна, към вътрешното устройство на човека, а от друга страна ни водят до вътрешното устройство на Евангелието на Лука. От тях се вижда също, че след шестото блаженство следва един важен развой в Евангелието. Всичко там е приготовление и оттам започва разгръщането на висшия човек. В действителност, между шестото и седмото блаженство се намира голям прелом, началото на пътуването за Ерусалим. Всичко, което се намира преди това пътуване, е подготовка. След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето, Той да бъде отнесен оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9;51). И оттам нататък, в същинския Път на учението, висшият човек се разгръща постепенно в Светлината на Христа. Ако проследим описанието на Лука за живота на Исус след кръщението, ще забележим, че той ни описва как постепенно се разгръща и проявява силата на Христос в Исус. Това е свързано с проповедта на Исус в родния Му град Назарет, където Той говори за Илия и след това извършва и неговите дела - възкресява момчето от Наин.
към текста >>

Всичко, което се намира преди това пътуване, е подготовка.
Това се отнася до изпитанията на изпълнения с Бога човек. Тези образи насочват, от една страна, към вътрешното устройство на човека, а от друга страна ни водят до вътрешното устройство на Евангелието на Лука. От тях се вижда също, че след шестото блаженство следва един важен развой в Евангелието. Всичко там е приготовление и оттам започва разгръщането на висшия човек. В действителност, между шестото и седмото блаженство се намира голям прелом, началото на пътуването за Ерусалим. Всичко, което се намира преди това пътуване, е подготовка. След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето, Той да бъде отнесен оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9;51). И оттам нататък, в същинския Път на учението, висшият човек се разгръща постепенно в Светлината на Христа. Ако проследим описанието на Лука за живота на Исус след кръщението, ще забележим, че той ни описва как постепенно се разгръща и проявява силата на Христос в Исус. Това е свързано с проповедта на Исус в родния Му град Назарет, където Той говори за Илия и след това извършва и неговите дела - възкресява момчето от Наин. Както казах, възкресението на синовете на вдовиците се е извършвало във всички Храмове на Мистериите в древността.
към текста >>

30. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Първо Христос говори на народа, след това на учениците и после се говори за пътуването по морето и успокояването на бурята.
Който слуша Словото, той става Мария, майка на Христа. Брат на Христа става онзи, който оставя духовното семе да обхване неговата воля, която изпълнява Словото Божие. Пречистването на душата е един от основните мотиви на Евангелието на Лука. И това пречистване се извършва на степени и е дадено в различни образи и сцени. Както видяхме, и притчата за Сеятеля е един от образите на степените на това пречистване. Първо Христос говори на народа, след това на учениците и после се говори за пътуването по морето и успокояването на бурята. Това успокояване на бурята е пак един образ на процеса на пречистването на душата. Това е една степен на пречистване. Бурята показва, че в душата още не е настъпил дълбок вътрешен мир. Говорейки на народа притчата за Сеятеля, Христос направи да просветне през образите на притчата целта на пречистването на душата, която трябва да стане добра почва. За да приеме семето, Словото Божие, тя трябва да стане подобна на Мария, способна да зачене от осенението на Духа.
към текста >>

След завършване на тази степен на пречистване, Евантелието на Лука преминава в един величествен, възвишен стил към великата повратна точка, където започва пътуването за Ерусалим.
А единороден е роденият от Духа. В Евангелието на Лука на много места се споменава за младежи и девойки. Имаме 12-годишният Исус в храма, възкресение на юноша от Наин, възкресената дъщеря на Яир, изцеление на лунатичното момче. Това са все образи, в които се изязява чистият елемент на младежа и девойката, който се разцъфтява чрез обитаването на вечно женственото, на Духа в човека. Та, като се говори за младеж и девойка, разбира се вечно младото Божествено начало в човека. След завършване на тази степен на пречистване, Евантелието на Лука преминава в един величествен, възвишен стил към великата повратна точка, където започва пътуването за Ерусалим. Тук следва изпращането на апостолите, нахранването на 5-те хиляди, изповедта на Петра и Преображението. Всички тези важни изявления на Христос, които в другите Евангелия се простират в много глави, свързани помежду си с междинни степени, тук са поместени в девета глава, изпълвайки само нейната първа част. Това е една грамадна концентрация на Христовото Откровение. После идва повратната точка - отиването в Ерусалим, минаването през Самария, която е страна на непречистения душевен елемент. Затова, когато Христос минава през Самария, те не Го приемат.
към текста >>

31. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО Както във всички Евангелия, така и в Евангелието на Лука, с физическите образи и действия, които описва, то изразява велики духовни Истини. У него всичко външно, всичко преходно е символ на нещо духовно. От средата на 9-та глава започва да се говори за пътуването на Исус от Галилея за Ерусалим, като пътят минава през Самария. Исус отива в Ерусалим с пълното съзнание за принасянето Си в жертва, за изнасянето на историческата сцена на това, което в Древността е ставало в Храмовете на Посвещението. Нима Той, Който знаеше какво има да стане, ако трябваше да го избегне, можеше да не отива в Ерусалим, където бяха Неговите врагове.
към текста >>

От средата на 9-та глава започва да се говори за пътуването на Исус от Галилея за Ерусалим, като пътят минава през Самария.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО Както във всички Евангелия, така и в Евангелието на Лука, с физическите образи и действия, които описва, то изразява велики духовни Истини. У него всичко външно, всичко преходно е символ на нещо духовно. От средата на 9-та глава започва да се говори за пътуването на Исус от Галилея за Ерусалим, като пътят минава през Самария. Исус отива в Ерусалим с пълното съзнание за принасянето Си в жертва, за изнасянето на историческата сцена на това, което в Древността е ставало в Храмовете на Посвещението. Нима Той, Който знаеше какво има да стане, ако трябваше да го избегне, можеше да не отива в Ерусалим, където бяха Неговите врагове. Но Той, отивайки към Ерусалим, казва: "Никой пророк не е загинал вън от Ерусалим", затова и Той отива там, да се принесе в жертва на олтара на човечеството, за неговото спасение. Велика е Тайната на Голгота, за нея сега няма да говоря, но само споменавам, че Христос предприема едно дълго пътуване, за да дойде в Ерусалим, да Се принесе в жертва. В течение на целия този път Христос почти само говори и посява семето в душата на народа и на учениците.
към текста >>

Велика е Тайната на Голгота, за нея сега няма да говоря, но само споменавам, че Христос предприема едно дълго пътуване, за да дойде в Ерусалим, да Се принесе в жертва.
У него всичко външно, всичко преходно е символ на нещо духовно. От средата на 9-та глава започва да се говори за пътуването на Исус от Галилея за Ерусалим, като пътят минава през Самария. Исус отива в Ерусалим с пълното съзнание за принасянето Си в жертва, за изнасянето на историческата сцена на това, което в Древността е ставало в Храмовете на Посвещението. Нима Той, Който знаеше какво има да стане, ако трябваше да го избегне, можеше да не отива в Ерусалим, където бяха Неговите врагове. Но Той, отивайки към Ерусалим, казва: "Никой пророк не е загинал вън от Ерусалим", затова и Той отива там, да се принесе в жертва на олтара на човечеството, за неговото спасение. Велика е Тайната на Голгота, за нея сега няма да говоря, но само споменавам, че Христос предприема едно дълго пътуване, за да дойде в Ерусалим, да Се принесе в жертва. В течение на целия този път Христос почти само говори и посява семето в душата на народа и на учениците. И накрая на този път на посяване на учението е жертвата, принесена на Голгота. Това е било практикувано и в Древните Храмове за Посвещение. След като ученикът е преминал първия етап на школата, където е изработил морален устой и придобил морална чистота в пречистването на душата, той пристъпва към придобиването на знанието, изминава Пътя на учението. В процеса на пречистването той придобива вярата, а в Пътя на учението той придобива теоретично знание, което, след като мине през Мистичната смърт, ще провери това теоретично познание на опит, ще има изживяването на Духовния свят и ще получи откровение от него за Тайните на Битието и Живота.
към текста >>

Христос наближава с учениците си Ерусалим, с което и целта на пътуването е постигната.
Едно символично събитие, една неизговорена, а извършена притча, утвърждава тържествено поучението за виждащата сила на вярата. По пътя за Ерихон Христос изцелява слепия. "И когато го направи да прогледне, рече му: Твоята вяра ти помогна" (18;42). Всички, които се намират в пътя, ще бъдат изцелени от слепотата си и ще станат виждащи. Така вярата ще се превърне във виждане. Христос наближава с учениците си Ерусалим, с което и целта на пътуването е постигната. С влизането в Ерусалим започва нещо ново. Като увенчаване и завършек на учението за пътя, Лука дава притчата за поверените таланти. Той изрично огражда притчата с думи, които говорят най-ярко да изпъкне увенчаващото значение на тази притча. "Каза им една притча за това, че е наближил Ерусалим и те си мислеха, че Царството Божие веднага ще се изяви... И като каза това, продължи да върви нагоре към Ерусалим" (19:1128). Съдържанието на притчата е, че благороден човек отива в странство и поверява на слугите си да пазят богатството му, като на всеки дава различно.
към текста >>

Отпътуването и завръщането на царя сочат непосредствено заминаването и новото идване на Христос.
"Каза им една притча за това, че е наближил Ерусалим и те си мислеха, че Царството Божие веднага ще се изяви... И като каза това, продължи да върви нагоре към Ерусалим" (19:1128). Съдържанието на притчата е, че благороден човек отива в странство и поверява на слугите си да пазят богатството му, като на всеки дава различно. И като се връща, тези, които са удвоили богатството, похвалява, а този, който само го е запазил, порицава. Тази притча не трябва да се разбира в материален смисъл. Тя има отношение към заминаването и завръщането на Христа. Отпътуването и завръщането на царя сочат непосредствено заминаването и новото идване на Христос. И самото Евангелие казва, че Христос дава притчата във връзка със скорошното идване на Царството. Изявлението на Царството е, следователно, едно и също със второто пришествие на Христа. Обаче, идването на Царството на Сина человечески е едно строго даване на сметка за хората. На всеки човек е поверено по един талант. Онзи, който умножава талантите, ще устои при второто пришествие на Господа, а който само запазва дадените му таланти, не ще издържи.
към текста >>

32. 3.7. Укротяване на вятъра и морето - Влад Пашов (1902- 1974)

След пътуването по езерото с ладия, Христос е на задния край на ладията, заспал.
3.7. Укротяване на вятъра и морето След пътуването по езерото с ладия, Христос е на задния край на ладията, заспал. В това време се явява буря и водата навлиза в ладията. Учениците се уплашват и Го събуждат. "И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Млъкни! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.
към текста >>

33. 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

По това време Павел и Варнава са се били върнали вече от своето първо пътуване и сега трябва да се реши въпроса, дали езичниците, които приемат Християнството, трябва да преминат през юдейството или не.
Отблясъка от изживяването с ангела, което Петър е имал, преминава сега върху всички. Тук е и младият Марко. От всичко, което става наоколо, в неговата душа става голямо преобразяване. Предполага се, че и Петър след това е напуснал Ерусалим, след апостолския събор, за което се говори в 12-та глава, и е заминал за Рим. Така освобождаването от външната тъмница е било едно освобождаване и на вътрешен план от традицията, която постоянно го потискала. По това време Павел и Варнава са се били върнали вече от своето първо пътуване и сега трябва да се реши въпроса, дали езичниците, които приемат Християнството, трябва да преминат през юдейството или не. Петър беше решил вече този въпрос за себе си със случая с Корнилий. След него цялото апостолско събрание трябваше да се справи с този въпрос, за да не пречат на световната широта, която Първичното християнство трябваше да добие и за което ратуваше Павел. В третата част на Деянията на апостолите е поместено само първото пътешествие на Павел. По това време той вече е действал мощно като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, което беше получило такъв мощен тласък при случката пред Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част от Деянията на апостолите.
към текста >>

34. 2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

От четирите пътешествия на Павел първите две започват с пътуване по море, а останалите той извършва по суша.
Защо Мойсей не може да влезе в Обетованата Земя? - Защото за него Скалата беше станала вече прозрачна. Противоположно на Мойсея, в резултат на изживяването пред Дамаск, Павел може да каже: "Те пиха от духовната Скала, която беше Христос" /Първо послание към Коринтяните 10;4/. За Павел каменната Скала на Земята беше станала прозрачна, Завесата се беше раздрала пред очите му. Така мисията на Мойсей, който донесе Закона на каменните плочи и заповедта да окачат Завесата на Храма, се завършва и намира своето обръщане в изживяването на Павел. От четирите пътешествия на Павел първите две започват с пътуване по море, а останалите той извършва по суша. Двете средни пътувания са неговите същински пътувания на апостола. При първото пътуване той имал да разреши своята собствена съдба. При четвъртото пътуване той е пленник и става ясно, че духовният свят иска да говори вече не само чрез неговото слово, но и чрез неговата съдба. При своето първо пътуване Павел всъщност е бил като един придружител на Варнава. И тогава гой минава през такива съдбини, които още веднъж извикват пред душата му неговия собствен път.
към текста >>

При първото пътуване той имал да разреши своята собствена съдба.
Противоположно на Мойсея, в резултат на изживяването пред Дамаск, Павел може да каже: "Те пиха от духовната Скала, която беше Христос" /Първо послание към Коринтяните 10;4/. За Павел каменната Скала на Земята беше станала прозрачна, Завесата се беше раздрала пред очите му. Така мисията на Мойсей, който донесе Закона на каменните плочи и заповедта да окачат Завесата на Храма, се завършва и намира своето обръщане в изживяването на Павел. От четирите пътешествия на Павел първите две започват с пътуване по море, а останалите той извършва по суша. Двете средни пътувания са неговите същински пътувания на апостола. При първото пътуване той имал да разреши своята собствена съдба. При четвъртото пътуване той е пленник и става ясно, че духовният свят иска да говори вече не само чрез неговото слово, но и чрез неговата съдба. При своето първо пътуване Павел всъщност е бил като един придружител на Варнава. И тогава гой минава през такива съдбини, които още веднъж извикват пред душата му неговия собствен път. В Кипър пред губернатора Сергия Пав- ла трябваше да се срещне с мага Елима. Елима бил ослепен и трябвало да протяга ръка към някого, който да го води, също както трябваше да прави Павел това пред Дамаск.
към текста >>

При четвъртото пътуване той е пленник и става ясно, че духовният свят иска да говори вече не само чрез неговото слово, но и чрез неговата съдба.
За Павел каменната Скала на Земята беше станала прозрачна, Завесата се беше раздрала пред очите му. Така мисията на Мойсей, който донесе Закона на каменните плочи и заповедта да окачат Завесата на Храма, се завършва и намира своето обръщане в изживяването на Павел. От четирите пътешествия на Павел първите две започват с пътуване по море, а останалите той извършва по суша. Двете средни пътувания са неговите същински пътувания на апостола. При първото пътуване той имал да разреши своята собствена съдба. При четвъртото пътуване той е пленник и става ясно, че духовният свят иска да говори вече не само чрез неговото слово, но и чрез неговата съдба. При своето първо пътуване Павел всъщност е бил като един придружител на Варнава. И тогава гой минава през такива съдбини, които още веднъж извикват пред душата му неговия собствен път. В Кипър пред губернатора Сергия Пав- ла трябваше да се срещне с мага Елима. Елима бил ослепен и трябвало да протяга ръка към някого, който да го води, също както трябваше да прави Павел това пред Дамаск. Там, където се описва, че той стои пред губернатора, Деянията на апостолите споменават за пръв път, че той носи не само еврейското име Савел, но и гръцкото име Павел, като че Сергия Павла стоял пред него като един вид огледален образ, чрез когото той трябвало да познае самия себе си.
към текста >>

При своето първо пътуване Павел всъщност е бил като един придружител на Варнава.
Така мисията на Мойсей, който донесе Закона на каменните плочи и заповедта да окачат Завесата на Храма, се завършва и намира своето обръщане в изживяването на Павел. От четирите пътешествия на Павел първите две започват с пътуване по море, а останалите той извършва по суша. Двете средни пътувания са неговите същински пътувания на апостола. При първото пътуване той имал да разреши своята собствена съдба. При четвъртото пътуване той е пленник и става ясно, че духовният свят иска да говори вече не само чрез неговото слово, но и чрез неговата съдба. При своето първо пътуване Павел всъщност е бил като един придружител на Варнава. И тогава гой минава през такива съдбини, които още веднъж извикват пред душата му неговия собствен път. В Кипър пред губернатора Сергия Пав- ла трябваше да се срещне с мага Елима. Елима бил ослепен и трябвало да протяга ръка към някого, който да го води, също както трябваше да прави Павел това пред Дамаск. Там, където се описва, че той стои пред губернатора, Деянията на апостолите споменават за пръв път, че той носи не само еврейското име Савел, но и гръцкото име Павел, като че Сергия Павла стоял пред него като един вид огледален образ, чрез когото той трябвало да познае самия себе си. Скоро след това той държал в Антиохия в Мала Азия една проповед, в която говори за един образ от Стария Завет, който носи същото име като неговото: за цар Саул, произхождащ, като и самият той, от Венияминовото коляно.
към текста >>

Това е също едно указание, че това негово пътуване е придружено от развитието на неговата лична душа, благодарение на което Павел намира напълно себе си.
И тогава гой минава през такива съдбини, които още веднъж извикват пред душата му неговия собствен път. В Кипър пред губернатора Сергия Пав- ла трябваше да се срещне с мага Елима. Елима бил ослепен и трябвало да протяга ръка към някого, който да го води, също както трябваше да прави Павел това пред Дамаск. Там, където се описва, че той стои пред губернатора, Деянията на апостолите споменават за пръв път, че той носи не само еврейското име Савел, но и гръцкото име Павел, като че Сергия Павла стоял пред него като един вид огледален образ, чрез когото той трябвало да познае самия себе си. Скоро след това той държал в Антиохия в Мала Азия една проповед, в която говори за един образ от Стария Завет, който носи същото име като неговото: за цар Саул, произхождащ, като и самият той, от Венияминовото коляно. Това е също едно указание, че това негово пътуване е придружено от развитието на неговата лична душа, благодарение на което Павел намира напълно себе си. В края на пътуването в Листра Павел е бит с камъни от враждебни люде. Като че още веднъж в обратен ред повтаря своето собствено минало, като че ли още веднъж той е доведен от изживяването на слепотата, до онзи миг, когато гледал как убиват Стефан с камъни. Ако проследим на картата това първо пътешествие, виждаме как в Мала Азия прави един голям полукръг навътре в страната, който го довежда до Дебра, намиращ се много близо до неговия роден град Tapс. Външните стечения на съдбата ни представят един образ, като че Павел още веднъж се връща към своите първи стъпки, за да внесе и своето развитие от преди събитието пред Дамаск в своето ново същество. Обратният път той изминава после от Дебра на същото разстояние, което е изминал на отиване.
към текста >>

В края на пътуването в Листра Павел е бит с камъни от враждебни люде.
В Кипър пред губернатора Сергия Пав- ла трябваше да се срещне с мага Елима. Елима бил ослепен и трябвало да протяга ръка към някого, който да го води, също както трябваше да прави Павел това пред Дамаск. Там, където се описва, че той стои пред губернатора, Деянията на апостолите споменават за пръв път, че той носи не само еврейското име Савел, но и гръцкото име Павел, като че Сергия Павла стоял пред него като един вид огледален образ, чрез когото той трябвало да познае самия себе си. Скоро след това той държал в Антиохия в Мала Азия една проповед, в която говори за един образ от Стария Завет, който носи същото име като неговото: за цар Саул, произхождащ, като и самият той, от Венияминовото коляно. Това е също едно указание, че това негово пътуване е придружено от развитието на неговата лична душа, благодарение на което Павел намира напълно себе си. В края на пътуването в Листра Павел е бит с камъни от враждебни люде. Като че още веднъж в обратен ред повтаря своето собствено минало, като че ли още веднъж той е доведен от изживяването на слепотата, до онзи миг, когато гледал как убиват Стефан с камъни. Ако проследим на картата това първо пътешествие, виждаме как в Мала Азия прави един голям полукръг навътре в страната, който го довежда до Дебра, намиращ се много близо до неговия роден град Tapс. Външните стечения на съдбата ни представят един образ, като че Павел още веднъж се връща към своите първи стъпки, за да внесе и своето развитие от преди събитието пред Дамаск в своето ново същество. Обратният път той изминава после от Дебра на същото разстояние, което е изминал на отиване. В поредицата на седемте степени, които са показани е Евангелието на Йоана, Павел изминава и последните, които у Петър липсват.
към текста >>

35. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Крайната точка на това пътуване е Рим, където той пристига като затворник, понеже като бил в Ерусалим, юдеите искали да го убият и затова войската го взела под своя закрила и след това се явява пред управителя на Фест, после при Феликс и цар Агрипа, който поискал да бъде пратен в Рим при Кесаря, защото бил римлянин.
А истината е тази, че повярвалите в Господа Исуса Христа, които са се занимавали с магия, намерили, че им са излишни и сами ги изгорили. 21. След това в 20-та глава се описва, че той съживил едно момиче, което паднало от прозореца на третия етаж и било мъртво. "Но Павел слезе, и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него." /20;10/. И момичето се съживило. 22. После Павел предприема дълго пътешествие, в което обикаля всички места, които е посетил по-рано, и основавал църкви. Крайната точка на това пътуване е Рим, където той пристига като затворник, понеже като бил в Ерусалим, юдеите искали да го убият и затова войската го взела под своя закрила и след това се явява пред управителя на Фест, после при Феликс и цар Агрипа, който поискал да бъде пратен в Рим при Кесаря, защото бил римлянин. В своята обиколка Павел много пъти е предупреждаван да не отива в Ерусалим, защото там го чака нещо лошо. На път за Ерусалим той се отбива в Кесария у благовестителя Филип, който имал четири дъщери девици, които пророкували. "И след като бяхме преседели там много дни, един пророк, на име Агав, слезе от Юдея. И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза ръцете и нозете, и рече: Ето що казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс и ще го предадат в ръцете на езичниците. И като чухме това, и ние, и тамошните го молехме да не възлиза в Ерусалим.
към текста >>

23. В 27-ма глава след това се описва пътуването по море от Палестина до Рим, по време на коего имало няколко инцидента, при които Павел предупреждава за опасността, но не го послушват.
Понеже Фест, по предложение на юдеите, иска да го заведе в Ерусалим да се съди с тях, затова той казва: "Аз стоя пред кесаревото съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш." След това идва цар Агрипа с жена си и Фест казва на Агрипа, че не намира вина у него и понеже той се отнася до Кесаря, решава да го изпрати. Тогава Павел говори пред Фест и Агрипа и жена му, като си излага цялата история и как му се явява Исус от невидимия свят и той тръгва в Неговия Път. Тук Павел отново излага своето видение пред Дамаск, където Исус му казва: "Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти Се явих, да те назнача служител на това, че си ме видял и на онова, което ще ти разкрия, като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам да им отвориш очите, да се обърнат от тъмнината към Светлината." След речта на Павел Фест и Агрипа се съвещават и казват, че този човек можеше да бъде пуснат, ако не се беше отнесъл до Кесаря. 23. В 27-ма глава след това се описва пътуването по море от Палестина до Рим, по време на коего имало няколко инцидента, при които Павел предупреждава за опасността, но не го послушват. Действително, корабът се разбива, но те са спасени. "И понеже за много дни не се виждаше слънце, ни звезди, и силна буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени. А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да не се дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и загуба. Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът; защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече: Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе. Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй, както ми бе казано.
към текста >>

36. 9. Девети Аркан: ЗАБУЛЕНАТА ЛАМПА или ПИЛИГРИМЪТ, ОТШЕЛНИКЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Мисълта, че неговата тояга ще се превърне в царски скиптър след свършване на пътуването през Пустинята му дава сила и го държи изправен.
Това, което той е научил от тези ръкописи е неговата опора в живота. Чудната Мъдрост, която го е озарила от ръкописите, непобедимата логика на Учението го поддържа при неговия труден път през Пустинята на Живота. А той има нужда от опора, защото той е още човек и в него говори не само гласът на неговия дух, но и животинските нужди на неговото тяло, както и най-фините изисквания на душата, без да говорим за онова, което идва отвън към него. Той може да се поколебае в своето решение, затова той се нуждае от тоягата, за да стои здраво и сигурно на краката си. Знанието за великата еволюция на всички неща му помага да види някои мисли, изкушения и грижи с вечната Светлина и чрез това да превъзмогне превратните течения. Мисълта, че неговата тояга ще се превърне в царски скиптър след свършване на пътуването през Пустинята му дава сила и го държи изправен. Неговата лампа представя една забулена, поверена на него светлина, т.е. съзнанието, дадено му от по-висшите същества, което осветява пътя му на Пилигрим, дава му възможност да вижда камъните, траповете и змиите на своя път, за да не се спъва и да ги избягва. Лампата не осветява целия Път, тя осветява само една част от него, защото ако Пилигримът би видял целия Път, може би при вида на всички мъчнотии, изпитания и опасности той би изгубил смелостта си. Затова Пътят му се показва само крачка след крачка и всеки ден има своите трудности. В тази фаза на своето развитие, когато е пред Прага на Посвещението, ученикът се среща със своя дух-ръководител, който му казва: Когато завършиш учението, ще получиш указания във връзка с Посвещението, което ти предстои.
към текста >>

37. 10. Десети Аркан КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА или КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА или още СФИНКСЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

След като стигне в храма, където лежи неговото тяло, той влиза в тялото си и се пробужда като от сън, като си спомня ясно всичко, което е преживял в своето пътуване в невидимите светове на Битието.
Първо ученикът вижда след себе си да вървят светли блестящи форми като духове. Но неговият ръководител му казва, че това са неговите мисли, които той е имал, докато е бил в тялото си. И ръководителят му казва, че ще познава истинските духове от мисъл-формите по това, че като ги заговори, духовете ще му отговарят, а мисъл-формите ще мълчат. Щом една форма не отговаря, това показва, че е мисъл-форма. След като ученикът е посветен в много Тайни на Битието и се среща с различни космически същества, той постепенно се връща към Земята, където лежи неговото тяло. След като стигне в храма, където лежи неговото тяло, той влиза в тялото си и се пробужда като от сън, като си спомня ясно всичко, което е преживял в своето пътуване в невидимите светове на Битието. Това е първата стъпка при Посвещението на ученика, когато той съзнателно може да напуска тялото си с помощта на Йерофанта, а в последствие и самостоятелно извършва това. Също и неговото съзнание претърпява голяма трансформация. В Божествения свят този Аркан символизира Животворното начало в Битието. В умствения свят означава авторитет, върховенство на Духа. Във физическия свят-добрата и лошата съдба, възхода и падението според знаците и планетите, които придружават и влияят върху този Аркан.
към текста >>

38. 14. Четиринадесети Аркан: ДВЕТЕ УРНИ или ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Картина девета показва пътуването на човека през един нов живот във видимия физически свят, а картина четиринадесета представя превъплъщението, като при това течността от сребърната урна се прехвърля в златната, т.е.
На картина тринадесета имаме залязващо слънце, умирането, а на картина четиринадесета началото на новия живот, символизирана от прехвърлянето на течностите от една урна в друга. Колелото на Живота се движи, върти се. както е представено в картина десета. Също както има връзка между картина десета и тринадесета, така има връзка и между картини четиринадесета и девета. Значи превъплъщението става след преминаване Пустинята на Живота. Картина девета показва пътуването на човека през един нов живот във видимия физически свят, а картина четиринадесета представя превъплъщението, като при това течността от сребърната урна се прехвърля в златната, т.е. всяко превъплъщение трябва да е на по-високо ниво, отколкото миналото. Но става понякога и обратното: ако някой човек не е изпълнил задачите си в някое от превъплъщенията си. Картина четиринадесета представя едно момиче, което е дадено в картина 2-ра, 5-та, 8-ма и 11-та, което прелива съдържанието на единия съд в другия, без дори една капка от течността да се изгуби. От това се разбира, че нищо от съдържанието на даден индивид не ще се изгуби чрез смъртта при новото прераждане. При краката на момичето е безкрайното море - символ на Абсолютното Божество.
към текста >>

39. МАЛКИТЕ АРКАНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В хороскопа този Аркан предсказва пътуване и начинания, които имат всички шансове за успех и стабилност.
Число 9, букви Г и К. В хороскопа този Аркан предсказва някои научни или тайнствени начинания, за успяването на които трябва да се притежава благоразумно държание и издържливост. 36-ти Аркан: Десет скиптъра. Число 10. Шест от скиптърите са разположени във форма на два прекръстосани, противоположни триъгълници, а четири други са разположени отдолу във форма на квадрат. В хороскопа този Аркан предсказва пътуване и начинания, които имат всички шансове за успех и стабилност. Успех, добро име, знаменитост чрез изкуство и науки. Голяма награда, дължаща се за заслуга. Осъществяване на действия, които ще донесат радост и сигурност. 37-ми Аркан: Господарят на Купата. Число 6, букви Ц и В.
към текста >>

40. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

През време на пътуването си по Индия и Китай, той се запознал с учението на будизма и браманизма и с учение на Лао-Дзъ от Китай.
4. ОРИГЕН. Сега ще разгледаме накратко поотделно най-напред сирийските гностици, а след това александрийските. стави в нейната първоначална чистота. Но поради голямото противодействие от страна на жреците, той напуснал Персия през 270 г. и заминал за Индия и Китай. През време на пътуването си по Индия и Китай, той се запознал с учението на будизма и браманизма и с учение на Лао-Дзъ от Китай. Според преданието в една туркестанска пещера той обработил своето учение като го илюстрирал с картини. Тази книга, пълна с поезия и величествени образи, получава значението на евангелие за манихеите. В нея той съчетава учението на Зороастър с учението на Исуса Христа. Като се върнал в Персия, бил обвинен от жреците, че изопачава тяхната религия и го отхвърлили на ужасна смърт - одрали му на живо кожата и го обесили за страх на други вероотстъпници. Според официалното схващане учението на Манес в първоначалната си форма нямал нищо общо с християнството.
към текста >>

Пътуването му в другите светове става както при въвеждането в мистериите на Елевзим и другаде.
Според Седир учението на гностиците е остатък от древните мистерии, които били изродени и гностиците направили опит да бъдат обновени чрез евангелието. Разглеждайки ги в тяхното развитие, той стига до средните векове и намира, че най-съвършеното им разцъфтяване и достигнатата висота е "Божествената комедия" на Данте, който бил един от най-просветените гностици на своето време. Според Босуе "Божествената комедия" на Данте е едно обявяване на война на папството чрез смело откриване на мистериите. Епохата на Данте е йонийска и гностическа. Това е едно смело приложение на фигурите от Кабалата към християнските догми, което е отричане на всичко, което има в догмите. Пътуването му в другите светове става както при въвеждането в мистериите на Елевзим и другаде. Виргилий го води и го пази в кръговете на ада. Да забележим също, че адът на Данте е едно чистилище. Неговото чистилище из-глежда да се е формирало в неговия ад като в калъп, то е като капак и като запушалка на Бездната, и тогава разбираме, че флорентинския титан, като изкачва рая би искал да хвърли с един ритник чистилището в ада. "Небето му се състояло от серия кабалистически кръгове, разделени от един кръст като пентакъла на Езекил. В центъра на този кръст има една роза и виждаме да се явява за първи път изложен публично и почти категорично обяснен символа на розенкройцерите".
към текста >>

41. Предговор - Влад Пашов (1902- 1974)

Пътуването му в другите светове става както при въвеждането в Мистериите на Елевзин и другаде.
Ако трябва да вярваме на Ару, който в своята книга дава много доказателства, че катаризмът е проникнал много по-рано между духовенството в Средните векове. Алберт Велики и неговият ученик Свети Тома Аквински, Света Клара и Тверският орден, всички те са били гностици и следователно катари /богомили/." Според Босюе Божествената комедия на Данте е едно обявяване на война на папството чрез смелото откриване на Мистериите. Епохата на Данте е...* ( в оригинала не се чете ) и гностическа. Това е едно смело приложение на много от фигурите на Кабалата към християнските догми и което е отричане на всичко, което съществува в догмите. Пътуването му в другите светове става както при въвеждането в Мистериите на Елевзин и другаде. Вергилий го води и го пази в кръговете на ада. „Небето му се състои от серия кабалистически кръгове, разделени в един кръст като пентакъла на Езекиил. В центъра на кръста има една роза и виждаме да се явява за пръв път изложен публично и почти категорично обяснен символа на розенкройцерите." От гореприведените мисли ясно се вижда, че целият окултно-мистичен живот на Западна Европа се развива под импулса, даден от богомилите, наследници на които се явяват розен- кройцерите, както това се доказва от изследванията на Морис Магр, за който ще кажа повече по-нататък. Учителя казва даже, че квакерите в Англия и Америка, илюминатите в Германия и чешките братя, в Чехия имат произхода си от Богомилство- то.
към текста >>

42. БОЯН МАГА ОСНОВАТЕЛ НА БОГОМИЛСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Един ден след едно такова пътуване Боян се върнал сам и върху ръката му блестял пръстен с оникс и изумруд, белег на високо посвещение и на лицето — черно покривало, символ на дискретност и пазене на тайна.
На тези български пазари във Византия са виждали Бояна често да ходи и да стои по дълги дни в широките подземия в един склад за копринени платове и после да излиза оттам с двама непознати, заметнати с покривала. Те го дирили и в двореца, където той живеел. Нощем се губели някъде и пак ги виждали във Византия винаги заедно, винаги мълчаливи и скришом разговарящи. Това обърнало внимание и на Николай Мистик и той започнал да се безпокои за намеренията и плановете на ученика си. На два пъти те напущали Византия и отивали някъде на Изток с гемия. Един ден след едно такова пътуване Боян се върнал сам и върху ръката му блестял пръстен с оникс и изумруд, белег на високо посвещение и на лицето — черно покривало, символ на дискретност и пазене на тайна. От тези двама непознати окултни Учители от Сирия Боян получил ключовете на Великото Дело и станал посветен. Те събуждат архангела в него и го подготвят за неговата мисия. Знае се от* окултната наука, както вече казах, че в Сирия, в областта на Дамаск, има в етерния свят един окултен център. Затова там Христос се яви на апостол Павел. Оттам и Боян получава своето посвещение.
към текста >>

43. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Знае се, че при едно свое пътуване той от Франция отива в Сицилия.
Като посветен той имал големи познания и е един от тези, които са много допринесли за разпространението на Богомилството в Италия, Франция и въобще на Запад. Морис Магр казва, че българският мистик Никита е истински посветен и велик разпространител на Богомилството във Франция, пропътувал много пъти Южна Франция и хвърлял семената на новите идеи в готовите души. В 1167 година той отива в Ломбардия, където присъства на събора в Сан Феликс дьо Кампан. Там той държал една блестяща реч. Неговото присъствие навсякъде произвеждало дълбоко впечатление. Знае се, че при едно свое пътуване той от Франция отива в Сицилия. Морис Магр описва трогателната история на албигойката Есклар Монда. И от тази история се вижда, какво голямо влияние е упражнил Никита. След като избили по-голямата част от албигойците, част от тях останали в най-южните френски области, близо до Пиринейските планини. Там се прочула албигойката Есклар Монда. Още като била 12 годишна тя видяла българина Никита, който минал през онези места.
към текста >>

44. Връзката на Богомилите с предхождащите ги езотерични учения - Влад Пашов (1902- 1974)

Пътуването му в другите светове спада както въвеждането в Мистериите на Елевзин... Виргилий го води и пази в кръговете на ада.
Най-напред съвременният окултист Седир казва, че учението на гностиците е остатък от Древните Мистерии, малко изродени и сега се прави опит да се обновят чрез Евангелието. Разглеждайки ги в тяхното развитие, той стига до Средните векове и намира, че най-съвършеното им разцъфтяване и достигната висота е Божествената комедия на Данте, който е бил един от най-просветените гностици на своето време. Друг съвременен френски изследовател Босюе казва, че Божествената комедия на Данте е едно обявяване на война на папството чрез смело откриване на Мистериите. Епохата на Данте е йонийска и гностическа. Това е едно смело приложение на фигурите на Кабалата към християнските догми и което е отричане на всичко, което има в догмите. Пътуването му в другите светове спада както въвеждането в Мистериите на Елевзин... Виргилий го води и пази в кръговете на ада. „Да забележим също", казва Босюе, „че адът на Данте е едно чистилище. Неговото чистилище изглежда да се е формирало в неговия ад като в калъп, то е като капак и като запушалка на Бездната, и тогаз разбираме, че флорентинският титан като изкачва рая, би искал да хвърли с един ритник чистилището в ада." Небето му се състои от серия кабалистични кръгове, разделени с един кръст като пентакъла на Езекиил. В центъра на този кръст има една роза, в която виждаме да се явява за пръв път, изложен публично и почти категорично обяснен, символа на розенкройцерите. "От съвестната работа на Е.
към текста >>

45. МИСИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

При пътуването Учителят с
Учителят се затруднявал при движение на дясната си ръка, после и на десния крак. По-късно се затруднил и говорът му. След Петровден се организирало летуването на Братството в Рила. Тръгнали на 4 юли. При пътуването Учителят с мъка се движел, влачел крака си, на места дори залитал. Когато стигнали до Вадата и тръгнали нагоре, един брат на кон посрещнал групата, за да качи Учителя, но той отказал и продължил пеша. През дните на лагера Учителят
към текста >>

46. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

При пътуването се чувствах много зле, положението ми се
УЧИТЕЛЯТ През 1918 г. сестра Олга Славчева заболяла тежко от испанска болест. Ето какво се случило с нея: „Един роднина дойде да ме заведе в родния ми град, за да умра там. При пътуването се чувствах много зле, положението ми се влоши, не можех нито да седна, нито да стана, задушавах се. По това време камбаната често биеше на умряло. Забраниха на сестра ми да ми казва кои мои другарки са умрели от болестта.
към текста >>

47. Упражнение за концентриране и трансформиране на състоянията - Влад Пашов (1902- 1974)

Като свърши пътуването, ще се върнем отново на Земята.
• 334 • Упражнение за концентриране и трансформиране на състоянията. Сега всички заедно ще направим следното упражнение: ще си представите, че имаме хубав пролетен ден, а часът е около 2 или 3 сутринта и мислено ще направим разходка до Зорницата и после до Слънцето. Като свърши пътуването, ще се върнем отново на Земята. Ще ви дам това упражнение за пътуване до Слънцето като метод за трансформиране на състоянията ви. Правете го редовно в продължение на десет дена, а след това – когато сте неразположени. Добре е да правите упражнението сутрин между 2 и 3 ч. Ако не можете да го правите сутрин, правете го вечер от 10 ч. нататък. Легнете си по-късно от 10 ч., но го правете.
към текста >>

Ще ви дам това упражнение за пътуване до Слънцето като метод за трансформиране на състоянията ви.
• 334 • Упражнение за концентриране и трансформиране на състоянията. Сега всички заедно ще направим следното упражнение: ще си представите, че имаме хубав пролетен ден, а часът е около 2 или 3 сутринта и мислено ще направим разходка до Зорницата и после до Слънцето. Като свърши пътуването, ще се върнем отново на Земята. Ще ви дам това упражнение за пътуване до Слънцето като метод за трансформиране на състоянията ви. Правете го редовно в продължение на десет дена, а след това – когато сте неразположени. Добре е да правите упражнението сутрин между 2 и 3 ч. Ако не можете да го правите сутрин, правете го вечер от 10 ч. нататък. Легнете си по-късно от 10 ч., но го правете. Това упражнение ще ви отнеме най-много пет минути.
към текста >>

48. 7. УЧЕНИЕТО ЗА ДОМОВЕТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В своето пътуване от раждането до гроба ние носим 12 дома, 12-те силови полета в себе си, в своята аура, която ни обкръжава, както въздухът обгражда Земята.
Четвъртият дом показва какви ще бъдат материалните условия към края на земния ни живот - в старостта. Осми дом е наречен дом на смъртта и показва по какъв начин ще напуснем физическия свят. Дванадесетият дом ни сочи скръбта, която изпитва човек, като констатира празнотата на материалните неща. Той означава измиране на земните желания и похот и показва, че след като мине през огъня на изпитанията и страданията, човек се пречиства и подготвя за нов живот. *** В своето пътуване от раждането до гроба ние носим 12 дома, 12-те силови полета в себе си, в своята аура, която ни обкръжава, както въздухът обгражда Земята. Всеки дом отбелязва една сила, която действа в нашата аура, в нашето съзнание и обуславя живота ни. Силата на планетите в нашите домове е различна в зависимост от мястото, което заемат. Планетите са най-силни, когато са в ъглови домове; в следващите домове тяхната сила е по-малка, а в падащите - най-малка. Обаче в един и същи дом силата на влияние на известна планета не е еднаква. Силата им е най-голяма, когато е в началото на дома и после постепенно намалява и се засилва, когато дойде към края на дома, привлечена от силовото поле на следващия дом.
към текста >>

49. Съдържание - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

13. Пътуване преди Великден.
8. Един тягостен ден. 9. В помощ на нуждаещите се болни и бедни. 10. Около Коледа. 11. Игра на театър. 12. Първо кокиче. 13. Пътуване преди Великден. 14. Първият ден след Великденската ваканция. 15. Един ден без ново. 16. края на учебната година. 17. Последният ден забава. 18. Друг случай за завършване годината.
към текста >>

19. Пътуване с параход.
14. Първият ден след Великденската ваканция. 15. Един ден без ново. 16. края на учебната година. 17. Последният ден забава. 18. Друг случай за завършване годината. 19. Пътуване с параход. ТРЕТА ЧАСТ —МАТЕРИАЛИ 1. Приказки Лъв и мишка. Новата шапка на Дабка. Трите мечки.
към текста >>

50. Бележки на Вергилий Кръстев - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

13. Които при пътуването си в чужбина и изнасяне концерти по музика на Учителя получават хонорари за това, макар че някои от тях са внесени в Братската каса, когато Учителят казва: „Не разрешавам с моята музика да печелите и търгувате".
11. Които прилъгват разни чужденци в името на идеите на Учителя, за да получават пари във валута и с това опорочават Учението на Учителя. В Словото на Учителя това е строго забранено. Дори той казва: „Ако искате да разрушите едно Духовно общество, внесете в него чужди пари." Точно това сега става. А окултният закон от Словото на Учителя ще го проверят всички, как действува много скоро и още по-строго! 13. Които при пътуването си в чужбина и изнасяне концерти по музика на Учителя получават хонорари за това, макар че някои от тях са внесени в Братската каса, когато Учителят казва: „Не разрешавам с моята музика да печелите и търгувате". И с това стават зависими от чужденци и да се отплатят след това застъпват техни позиции. 14. Които докараха французи и им продадоха Първородството си за паница леща и ги качиха в зала България, за да чуят накрая, че те изпълниха „чужди по Дух хармонизации на песните на Учителя". А това българите трябваше да направят сами и да изпълнят завета на Учителя отбелазан в „Изгревът", том III на стр. 382. А какъв бе посоченият им път ще прочетат в „Изгревът", том I., стр. 303-304. 15. Които, за да се реваншират от гостуването на михайловистите през лятото на 1994 г.
към текста >>

51. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

Шофьорът категорично заяви, че се отказва да продължи пътуването към Румъния, защото водата може да отнесе моста.
Попитах ватмана: „Каква беше тази вода по улиците, като не е валяло? “. – Той ми отговори: „Откъснал се е бентът на язовира и водата е заляла всички ниски места, имахме късмет, че повредата е малка и ще могат да я оправят.“ Събудих се и записах този сън. Дълго не можах да заспя, чудех се какво означава този така ясен сън. В четвъртък срещу петък пак сънувам: с моите колежки и колеги сме тръгнали на екскурзия до Румъния с автобус. Стигаме до моста на Дунава в Русе и шофьорът внезапно спря автобуса, слязохме всички и видяхме как нивото на реката се е вдигнало толкова много, че съвсем малко остава да залее моста. Шофьорът категорично заяви, че се отказва да продължи пътуването към Румъния, защото водата може да отнесе моста. Аз поканих моите спътници да минем пеша моста, но никой не се съгласи. Тогава тръгнах сама и казах, че няма да се върна, защото имам познати в Румъния и ще ги намеря. След известно време видях пред мене големи павилиони, на които пише: „Добре дошли на панаира.“ Отидох към павилионите, всички викаха и ми предлагаха луканки, кренвирши, шунка, пържоли, кюфтета, аз само махам с ръка, че не искам. Като отминах тази редица, която беше най-отпред, се озовах пред павилиони с плодове и зеленчуци. Там се спирах и казвах, че на връщане ще си купя от тях.
към текста >>

52. 05 Срещата ми с брат Борис Николов и съпругата му Мария - Радка Левордашка (1920-2014)

По време на пътуването разказвах на детето приказки, пях му песнички, то ме прегърна и вече не се сети за майка си.
Бащата се успокои, че детето е започнало да се храни, и ме покани да се кача в колата им, за да се приберем в София. Взех си багажа от хижата и тръгнахме за София. Като наближихме Говедарци, детето каза, че е гладно, спряхме до една сладкарница и взехме едно кисело мляко и една кифличка. Дадох на детето малко от кифличката с млякото, след няколко залъка то каза, че му е достатъчно. Казах му: „Добре, после, като огладнееш, пак ще хапнеш малко.“ Обясних на бащата, че трябва да му дава по малко храна, защото след като не е яло 2-3 дена, е опасно да се яде много наведнъж. По време на пътуването разказвах на детето приказки, пях му песнички, то ме прегърна и вече не се сети за майка си. Бащата беше щастлив, че детето се успокои покрай мене, и като пристигнахме пред дома ми, си разменихме телефоните. Аз му казах: „Вземи си отпуска и заведи детето сред природата, заведи го на Рударци, там е хубаво, има басейни за деца и възрастни. Така то ще забрави за майка си, а и ти я забрави, такава майка не заслужава да страдате заради нея.“ След време този баща ми се обади, за да ми благодари: „Вие променихте живота ми, наистина вие, дъновистите, правите чудеса! “
към текста >>

53. 15. Запознанството ми с братята в Мърчаево - Радка Левордашка (1920-2014)

Наближаваше 22 септември, отидох при Йорданка в съботата преди празника и тя ме попита дали съм говорила със съпруга ми за предстоящото пътуване до Мърчаево.
ГЛАВА ВТОРА ЗАПОЗНАНСТВОТО МИ С БРАТЯТА В МЪРЧАЕВО Наближаваше 22 септември, отидох при Йорданка в съботата преди празника и тя ме попита дали съм говорила със съпруга ми за предстоящото пътуване до Мърчаево. Отвърнах: „Да, говорих и той каза, че не възразява и с тебе мога да бъда навсякъде, където ме заведеш. Той знае много за тебе, защото аз му разказвам всичко, за което говорим, той също те обича, както аз те обичам." Тя ми обясни, че в петък ще преспим в брат Симо, сутринта на 22 септември ще станем рано за сутрешната молитва, която започва в 5 часа, след това ще отидем в местността Бачище, определена от Учителя за Паневритмията, докато са били в Мърчаево. Както се уговорихме, в петък пристигнахме в Мърчаево: двете с Йорданка и една нейна приятелка - Янка, от кв. Бъкстон. Голямата дъщеря на Симо - Верка, бе приготвила всичко и ни чакаха. Вечеряхме, поприказвахме и Верка си отиде в нейната къща.
към текста >>

54. 39. Пътуване във влака - Радка Левордашка (1920-2014)

ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВЛАКА
ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВЛАКА При един друг случай Йорданка пътува с Учителя Дънов във влака от Варна за София. Сядат в купето, влакът пътува и при тях влиза един старец, който моли да му се разреши да влезе и да погледне г-н Дънов. Той го поканва да влезе и старецът бил много щастлив, че може да види отблизо Учителя и да поговори с него. След кратък разговор той напуска купето. След това в купето влиза една жена с две деца, която също пътува за София.
към текста >>

55. 26 февруари 1927 г. - Теофана Савова

Защото знаем, че каквото и да се случи, все ще бъде хубаво, както е хубаво пътуването ни сега през полето.
Имаме екип като за Витоша, а отиваме на Рила, на Мусала. Учителя прие нашето предложение и нашите сърца затупкаха от радост. С Учителя е и хубаво, и интересно, изпълнено е със смисъл! Въртят се колелетата на автобуса, той шуми, плъзга се по снежното шосе, а ние със стоплени сърца гледаме към заснеженото поле и планините отвъд и се радваме. Защо се радваме? Защото знаем, че каквото и да се случи, все ще бъде хубаво, както е хубаво пътуването ни сега през полето. Рила, Мусала! Всичко е покрито със сняг. В Чамкория боровите дървета разсипваха сняг. Но шосето беше чисто. В този ден Н. В.
към текста >>

56. 22 март 1928 г - Теофана Савова

По същия начин и мъжът ще ти даде свободен билет за пътуване.
Казвате: „Какво да правя сега, след като свърших своята работа на земята? " Щом сте опитали Любовта във всичките й проявления, ще правите слънчеви системи. Като отидете в другия свят, Господ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействувате на всички ония по-малки същества от вас, които Той е създал. Сега вие седите в къщи и, ако сте жена, казвате: "Много съм скована, мъжът ми ме е вързал." И мъжът казва: „Много съм скован, жената ме е вързала." Казвам: Щом опиташ Любовта във всичките й проявления, жената ще ти даде свободен билет, ще пътуваш навсякъде, където искаш, ще извървиш милиони километри. По същия начин и мъжът ще ти даде свободен билет за пътуване. И тъй, сега поздравявам всички ви с новия изгрев на слънцето! Пожелевам ви да бъдете радостни и весели, а не, след като излезете оттук, да изгубите радостта си. Бъдете всякога радостни! Стремете се да придобиете такава радост и такова веселие, които никой да не е в състояние да ви отнеме. *
към текста >>

57. На път за Мусала - Теофана Савова

Пътуването е удобно.
В такава вечер почти във всяка от малките къщурки на Изгрева има гости. Учителя веднъж каза: „Аз мога да направя вашите стаи широки". И ние констатираме този факт винаги, когато ни дойдат на гости мили сестри. Колко ни е широко, и просторно, и удобно. Това е той, това е Любовта. Пътуването е удобно. Струва ми се, че летим с невидими крила. Автомобилите остават доста назад по прашното шосе, а ние вече пъплим по склоновете на Рила. Зоват ни приказни върхове. Любовта е в нашите сърца!
към текста >>

58. И ДНЕС - Теофана Савова

Възторгът събуждаше тъга по всичко хубаво тук, но пътуването беше вече решено.
Мъгли обгръщаха планината и летния ни лагер при Седемте езера. Решихме да си тръгнем рано тази сутрин. Малко след изгрева на слънцето светлината посети високите върхове и обагри морето от облаци, които се бяха сгъстили под нас през нощта. Слънчевата панорама над 2300 м надморска височина беше величествена. Почувствахме непреодолим копнеж да останем още в планината, да се пречистим в нейната чистота, очаровани от неземните й красоти. Възторгът събуждаше тъга по всичко хубаво тук, но пътуването беше вече решено. Багажът беше натоварен на конете и всяка надежда да останем се беше стопила в скръбта ни. Тогава мъглата като че ли се сгъсти още повече, обгърна най-близките възвишения и ни отнесе. Вървяхме, а мъглата неотменно ни следваше. На две крачки пред нас видимостта беше слаба. Обхванати от едно затворено пространство и
към текста >>

Второто ни пътуване беше по-щастливо.
На поляната пред езерото се натъкнахме на наши приятели, които правеха утринните си упражнения. Смущение, но и радост от ненадейната среща,се смесиха със съжаление, но накрая смехът поправи всичко. Учителя ни ободри и насърчи. „Тази група - каза той - и да се отклони от Бога, пак ще го намери! " Второто ни пътуване беше по-щастливо. Мъглата вдигна воалите си, разнесе ги по високите върхове и откри хубостта на планината. Минахме през красивия свят на изгрева, а после потънахме в мъгли, за да видим по-добре в контрастите на един ден красотата на нашия живот в планината. И така между многото забележителни дни, пътуването ни в мъглите на този ден, които ни върнаха при Учителя, го отличава от всички други. * 14 октомври
към текста >>

И така между многото забележителни дни, пътуването ни в мъглите на този ден, които ни върнаха при Учителя, го отличава от всички други.
„Тази група - каза той - и да се отклони от Бога, пак ще го намери! " Второто ни пътуване беше по-щастливо. Мъглата вдигна воалите си, разнесе ги по високите върхове и откри хубостта на планината. Минахме през красивия свят на изгрева, а после потънахме в мъгли, за да видим по-добре в контрастите на един ден красотата на нашия живот в планината. И така между многото забележителни дни, пътуването ни в мъглите на този ден, които ни върнаха при Учителя, го отличава от всички други. * 14 октомври (Общ окултен клас) В Любовта е животът, В Мъдростта е светлината,
към текста >>

59. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

След няколко часа пътуване с влака се прибират у дома.
Петър се среща с представители на Бялото братство, с които провежда разговор. Граблашов чува, че се говори нещо, но нищо не разбира. След около половин час Дънов излиза от храма, изпратен от група светли същества, и заедно с Граблашов поема по обратния път. При езерото лодката и лодкарят са на пристанището. Той ги прекарва на другия бряг, слизат от лодката и се качват на колата, която е там и ги кара до гарата. След няколко часа пътуване с влака се прибират у дома. Велико Граблашов харесва много природата, езерото и храма и решава следващата седмица да ги посети пак. Взема влака, стига на същата гара, на която са слезли предишната седмица с Петър Дънов. Наема кола и потегля по шосето, по което пътували преди, обаче се оказва, че няма езеро. Той разпитва кочияша и разбира, че в тази местност изобщо няма езера. Тази случка силно заинтригува Велико Граблашов и той става близък приятел на Петър Дънов.
към текста >>

60. 6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата - Светозар Няголов ( -2013)

През цялото време на пътуването му старецът е до него и го придружава даже и във влака.
Учителя се замисля и казва: „В скоро време мъжът ти ще се върне." Тя го поглежда недоверчиво и му обяснява, че той се е оженил за друга. Учителя й повтаря: „Ще се върне." От този ден в Америка при мъжа й започва да се появява един старец с бяла брада, който му говори: „Кога ще си отидеш в България? Там те чакат." Мъжът отговаря, че няма да си ходи. Но този възрастен човек е крайно настойчив и всеки ден го посещава. Накарва го да се разведе с американката, да си купи билет, да се качи на параход и да пътува за България. През цялото време на пътуването му старецът е до него и го придружава даже и във влака. Когато стигат в София и мъжът слиза на гарата, непознатият се изгубва. Той отива при жена си и двете си деца, които са много доволни и благодарни на Бога. Мъжът казва на жена си: „Как можа да ми пратиш чак в Америка този стар човек да ми говори повече от месец и да ме накара да се върна в България? Той пътува с мен чак до София и тук се изгуби някъде." Жена му се сеща кой е този старец. Един ден тя предлага на мъжа си да отидат на разходка до Борисовата градина.
към текста >>

61. 7.32 Милка Переклиева - Светозар Няголов ( -2013)

По време на пътуването Милка чува няколко души да се разправят, че училището е унищожено.
След бомбардировката майка й трябва да се евакуира. Милка събира багажа и изпраща брат си в училището да измести пианото до стената. Той отива и вижда, че всичко е разрушено, но казва на Милка, че е забравил да отиде. На другия ден тя праща сестра си и когато се връща, й казва, че не е ходила. Качват се на влака и се отправят към Своге. По време на пътуването Милка чува няколко души да се разправят, че училището е унищожено. Тя ги разпитва и разбира, че тяхното училище е ударено от бомбите. Роднините й я наблюдават как ще реагира на тази новина. В това време една баба казва, че само тя е останала от семейството. Наблизо ранено дете започва да плаче. Милка разбира, че има и по-големи страдания, отколкото загубата на нейното пиано.
към текста >>

62. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

По време на пътуването на мъгливото небе се появи един особен феномен.
Оказа се, че снегът е дълбок до гърдите. Веднага се върнахме и тръгнахме по зимния път. Казаха ми, че имаме зелена улица за изкачване нагоре. Когато минахме третия влек и трябваше да се отбием вляво, по пътеката за хижата, ни настигна хижарят с един малък снегоход, натоварен с продукти, и мина пред нас. Той ни направи отлична пътека до хижата. По време на пътуването на мъгливото небе се появи един особен феномен. Появиха се две еднакво силно светещи слънца, като две големи очи. Тези две слънца ни съпътстваха повече от един час. Всички наблюдавахме това явление и се любувахме на красивата картина, която то представляваше. Като стигнахме до телефонните стълбове, които идваха от левия път по „Голготата" на Илияна Пламенова й става лошо и припаднала. Аз вървях по-напред от шуменската група с Николай и Албена, разбрах че е станало нещо, свалих раницата си и се върнах назад.
към текста >>

От летището ги закарахме у нас, където ги разтрих и ги накарах да се изкъпят, за да им олекне от пътуването.
На 15 август, неделя, си тръгнахме надолу, покрай заслона. Спряхме на хижата за почивка и малка закуска. Към 13 часа се качихме на лифта, след което с колите благополучно се прибрахме в София. На 5 август 2005 г. сестра ми и зет ми дойдоха от Франция със самолет. От летището ги закарахме у нас, където ги разтрих и ги накарах да се изкъпят, за да им олекне от пътуването. Обядвахме и Павел ги закара в дома на Косьо, където те отсядаха. На другия ден отиват на преглед при лекар за високото им кръвно. Той им казал: „С това кръвно вие трябва да сте си заминали пред 10 години: 240/180. Няма да ходите никъде на високо, защото може да получите инфаркт." Аз им казах, че на 8 август, понеделник, ще се качим на Мусала. С Павел купихме продукти за цялата група, които наслагахме в раница около 40 килограма.
към текста >>

63. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Пътуването на братята и сестрите от края на гората до езерата е продължавало почти цял ден.
До 1935 г. вкл. всички посещения на Седемте езера ставаха по пътя от Сапарева баня. Няколко млади братя по идея на Учителя проучват пътя през Самоков и Говедарци и правят просека по стръмнините над Горна Вада. От 1936 г. досега главният път за езерата минава през Самоков, Говедарци и х. „Вада". Пътуването на братята и сестрите от края на гората до езерата е продължавало почти цял ден. Когато са стигали на първото езеро, те са правили продължителна почивка, пиели са чай и са се хранили. Учителя дава името Махарзи на първото езеро, което означава „Голямата почивка". Първото езеро представлява физическият живот, стомахът, от което Учителя ни изтегли и ни качи на бивак при второто езеро. Първото езеро е разположено на 2095 метра надморска височина, то е обрасло с тревна растителност, хвойна и клек. Около него има хубави полянки, на една от тях - източната ,често играем Паневритмия и се снабдяваме с дърва за кухнята.
към текста >>

64. От Устово до Варна. Четиримата младежи - Георги Томалевски (1897-1988)

Така преминаха есента и зимата и се зададе новата пролет, която завари четиримата приятели, сключили помежду си твърдо разбирателство и дали клетвено обещание, че месец преди Великден ще тръгнат за Атон, като всичко, което можеха да спестят от своя труд, ще го запазят за пътуването.
- Каква вяра в скритите сили на народа ни, колко мъдрост в тези думи. Изненадан съм - рече Константин и погледна с ведър поглед в далечината. Останалите момчета нищо не казаха, но всички бяха въодушевени за някакъв разговор, за нещо повече от това никому ненужно съществувание на човеците, които в живота си не са сторили ни най-малка добрина на своя народ. Тръгнаха си, защото неделният ден свършваше и всеки утре трябваше да почне своята работа. Така неделя след неделя младежите се събираха, разказваха си кой какво е чул и разбрал през седмицата, обсъждаха станали в града неща и най-много се вълнуваха от това, че гръцките попове и владици, които идваха във Варна и поемаха делата на епархията, говореха, че няма друга църква и друга вяра на света освен елинската църква и който заговори за това, че някога и българите ще си имат своя църква, наричаха го дебелоглав и предател. Така преминаха есента и зимата и се зададе новата пролет, която завари четиримата приятели, сключили помежду си твърдо разбирателство и дали клетвено обещание, че месец преди Великден ще тръгнат за Атон, като всичко, което можеха да спестят от своя труд, ще го запазят за пътуването. Те дори се уговориха с известния гемиджия Леонис-гръкът, който неведнаж със своята гемия е ходил в Стамбул. Спряха се на него, защото той имаше на всеки пристан приятели и ловко се промъкваше напред при всяко затруднение. Той и без това имаше намерение да тръгне тази пролет надолу към Бяло море. Защо да ги не вземе и да хване някоя и друга пара? 1 Спомени на свещеник Константин Дъновски, поместени във „Възраждане на българщината във Варненско", Известия на варненското археологическо дружество, 1910 г., кн. 4.
към текста >>

65. На път в морето - Георги Томалевски (1897-1988)

Премина и този последен неделен ден преди пътуването.
Гемиджията устоя на дадената дума. Поправи коритото на гемията като притегна дъските, сложи нови ребра и добре затисна и насмоли всички прозирки. Купи нови въжета и накрай смени и голямото платно. След това намери едно буре, което събираше близо сто литра и го напълни с вода. За храна той не положи големи грижи, защото знаеше, че младежите ще донесат достатъчно. Премина и този последен неделен ден преди пътуването. През нощта нито Константин, нито другарите му можаха да спят. Всеки мислеше за този съдбовен понеделник, когато ще се отделят от българския бряг и ще заплуват към новата си съдба, подкарани от попътния вятър, за който опитният моряк казва, че ще се появи на утрешния ден. Константин беше приготвил широка тъкана торба, в която бе натъпкал дрехите си и три големи хляба, омесени преди два дни при вуйко му Йоргаки, две книжки - молитвеници със славянско писмо и едни захлупци с извара, нашарени с червен пипер. Тодор Хаджимавродиев обеща да донесе цяла пита кораво планинско сирене, каквото носеха във Варна селяните от Коджабалканските села. Белю Пинин беше награбил разни сушени риби и една торба, пълна със стафиди и ошав, а Петър Атанасов носеше сухари и много сушени плодове.
към текста >>

Спомни си онова място, където се разказваше за пътуването на апостол Павел по морето с кораба „Близнаци", на който трудничко можа да си спомни името.
Той седна малко по-напред върху един сандък, зави се с дебелия япанджак, който му бе дал вуйко му Йоргаки като дар от неговата жена и, като се загледа в далечината, където вече се очертаваше резедавата ивица на идещия ден, зашепна тихо: - Отче наш, Който Си на небето... Когато след два часа слънцето изгря едро, оранжево и сякаш окъпано във водата, когато се проточи трептящият огнен път в морската далечина, едно радостно вълнение премина през душите на пътниците и дори Леонис, който дотогава мълчеше, запя гръцка мелодична песен, която милваше слуха заедно с равния шум на водата пред носа на гемията, а вятърът тайнствено подсвирваше, като се плъзгаше по голямото платно. През ума на Константин преминаха всякакви мисли. Неотдавна бе чел някои места от Деянията на апостолите. Спомни си онова място, където се разказваше за пътуването на апостол Павел по морето с кораба „Близнаци", на който трудничко можа да си спомни името. Къде отивал вестителят на Христовото Слово? Кое го накарало да презре всички мъчения, унижения и да понесе и боя заедно с ругателните думи на неверниците? Любовта му към Христа, Когото не бе видял със земните си очи. Какво ли не прави тази любов! И думите, които апостолът отправи към римляните, си припомни и сякаш ги чуваше в лекото свистене на вятъра.
към текста >>

66. Пътят до Варна. Съборът. Изненадата. - Георги Томалевски (1897-1988)

Мисълта, че отиват на събор, им вдъхва кураж, независимо от изпитанията на такова едно пътуване.
Пътят до Варна. Съборът. Изненадата. Пеню Киров и Тодор Стоименов тръгват от Бургас за Варна. Вървят братята като апостоли и дългият над сто и двадесет километра път те изминават с повишено самочувствие. Мисълта, че отиват на събор, им вдъхва кураж, независимо от изпитанията на такова едно пътуване. По това време - 1900 година - страната, едва пробудена от турска робия, все още не е била много сигурна територия за такава екскурзия, а и портите на селските дворове след залез слънце продължавали да бъдат подпирани. Тези неща обаче не смущават Пеню Киров, който похлопва за нощуване там, където вътрешният му глас е подсказвал. Пътниците посещават колибите на разни овчари, отиват и спят в заслони и пият вода от поточетата в крайните разклонения на Балкана. Пътуването е било цяла школа, особено за по-младия Тодор Стоименов, който много рядко е напускал града. Малко преди Варна, на около петдесет километра от града, горещината и неподходящото шаечно облекло оказали своето влияние на Пеню Киров, изминал доста тежък и изморителен път.
към текста >>

Пътуването е било цяла школа, особено за по-младия Тодор Стоименов, който много рядко е напускал града.
Вървят братята като апостоли и дългият над сто и двадесет километра път те изминават с повишено самочувствие. Мисълта, че отиват на събор, им вдъхва кураж, независимо от изпитанията на такова едно пътуване. По това време - 1900 година - страната, едва пробудена от турска робия, все още не е била много сигурна територия за такава екскурзия, а и портите на селските дворове след залез слънце продължавали да бъдат подпирани. Тези неща обаче не смущават Пеню Киров, който похлопва за нощуване там, където вътрешният му глас е подсказвал. Пътниците посещават колибите на разни овчари, отиват и спят в заслони и пият вода от поточетата в крайните разклонения на Балкана. Пътуването е било цяла школа, особено за по-младия Тодор Стоименов, който много рядко е напускал града. Малко преди Варна, на около петдесет километра от града, горещината и неподходящото шаечно облекло оказали своето влияние на Пеню Киров, изминал доста тежък и изморителен път. Той спрял до една рекичка да почива и да се поосвежи, като помолил Тодор Стоименов като по-млад и по-малко уморен да продължи и да се срещне на уреченото място с д-р Миркович, който идвал от Сливен. Така и станало. Учителят посрещнал сърдечно Тодор Стоименов и д-р Миркович, а късно във вечерните часове същия ден пристигнал и Пеню Киров. На следващия ден започнал съборът.
към текста >>

67. Проблемът за здравето - Георги Томалевски (1897-1988)

Втората е разумът - емоциите, които направляват колата, а третата - това е идеята, направляващата компонента, поради която е предприето това пътуване.
Според Учителя човекът е едновременно и тяло, и душа. Той е следователно съставен от груба, фина и свръхфина субстанция, а тези три състояния стоят в определени сложни и взаимозависими отношения, при които доминираща е най-фината компонента, като останалите са в подчинено положение спрямо нея. Мисълта на Учителя за взаимоотношенията на материя, душа и дух ще изразим със следното сравнение: да си представим, че човек се намира в едно превозно средство - автомобил, самолет или кораб. Той си служи с него, пътува. Първата система представлява типично материално-механическата организация. Втората е разумът - емоциите, които направляват колата, а третата - това е идеята, направляващата компонента, поради която е предприето това пътуване. Ако вникнем в този пример без предубеждение, ще разберем, че нито без духа, нито без разума и волята на човека, нито без върховната и изначална идея превозното средство би имало някакво значение и съществуванието - никакъв смисъл. Машината не може да се самоизгражда. Тя е продукт на разума, на познанията и сръчността на човека. Тя е продукт на една интелектуалност. И човешкото тяло и всички организми са продукт на една творческа интелигентност в огромната и тайна лаборатория на природата.
към текста >>

68. Из дневника на сестра Е. И. - Георги Томалевски (1897-1988)

На същата екскурзия Учителят е посрещнал с удоволствие заваляването на неочакван сняг, като че това разнообразявало пътуването и променяло еднообразието на преминаващите дни.
И по-късно, през м. февруари на същата 1905 г., семейството на сестра Е. И. е станало свидетел на необикновени неща и случки, които ясно доказвали, че гостенинът е необикновен човек. На една екскурзия със съпруга на Е. И. Учителят е превел спътника си над една пропаст, за да стигнат невредими върха, към който се запътили. На същата екскурзия Учителят е посрещнал с удоволствие заваляването на неочакван сняг, като че това разнообразявало пътуването и променяло еднообразието на преминаващите дни. Веднъж, когато стигнали до една доста голяма и буйна река, която е било невъзможно да се прегази, той се обърнал към обезсърчения свой спътник с думите: „Не се безпокойте, скоро ще дойде човек с кола и ще ни преведе през реката.“ Само след няколко минути след тези успокояващи думи, пристигнала кола и коларят любезно поканил и превел през реката двамата случайно срещнати пътници. Когато пътували из една планина, една група овчарски кучета се отделила от стадата, които пасяли наблизо, и стремглаво се насочили към тях. Те били толкова разярени, че И. помислил, че ще бъдат разкъсани.
към текста >>

69. Пътуването се отлага - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Пътуването се отлага
Пътуването се отлага 29.08.1943 год. – Изгрева – София Снощи дойдоха при мен майката и бащата на двамата братя Янкови. Казаха, че утре искат да отидем заедно при Учителя, да си кажат "Довиждане", защото си заминават за Берлин. Куфарите били събрани и билетите бяха купени.
към текста >>

70. ПЪРВИТЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ - Борис Николов

Колко мъчнотии, изпитания, опасности и рискове е криело това пътуване!
Тъй седи истината! Първо – молитва към Бога, мисъл, пожелание! После иде действието. Тази заслуга на монасите не трябва да им се отрича. Колко трудно е било в онези времена придвижването по пътищата на Османската империя, още повече че монасите са пътували повечето пешком! Колко мъчнотии, изпитания, опасности и рискове е криело това пътуване! Един мълчалив, но голям подвиг на монасите е това. Те е трябвало да действат предпазливо, много внимателно, да проявяват психологическа прозорливост и да имат вътрешно ръководство, за да изберат хората, на които могат да открият тайната за голямото Дело. Като видят буден човек, вярващ, но и верен, в който има родолюбиво чувство, привличат го в молитвената акция. И като белег на това, че е приел да участва, дават му иконата. Това е било като знак за посвещение в Делото на освобождението.
към текста >>

71. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

той предприема пътуване по Стария континент като организатор на курсове по есперанто.
Дънов бива посещаван от видни държавници, обществени дейци, хора на културата, чужденци и пр. За първи път в началото на 30-те години член на Братството осъществява обиколка из Европа, за да разпространява идеите на П. Дънов. Това е П. Г. Пампоров, завършил философия в Софийския университет, от младата студентска вълна в движението. През 1930 г. той предприема пътуване по Стария континент като организатор на курсове по есперанто. Паралелно с това изнася лекции за "учението на ББ в България". Посещава Англия, Франция, Германия, Италия, Полша, Чехословакия и Швеция. Отзиви за беседите му, посветени на Словото на П. Дънов, са поместени, например, в английския вестник "The Manchester Guardian". Налице са данни и за дейността на Михаил Иванов във Франция.
към текста >>

72. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Пътуването към Истината - като Цел на разумния живот - притежава своето основно направление.
Тя е най-високото нещо в човешкия разумен живот." Истината упражнява мощно дисциплиниращо въздействие в хаоса на материалния живот. Нейните проявления пораждат непреодолими ограничения за онези, които все още не са проникнали в същността й. Тази закономерност има и своята положителна роля за невежите и заблудените - тя ги предпазва да изгорят в огъня на Истината, който е безпощадно унищожителен спрямо неподготвените да възприемат извънредно високите му вибрации. Затова пък към зрящите Истината проявява невиждана щедрост - дарява ги навеки със свобода. Пътуването към Истината - като Цел на разумния живот - притежава своето основно направление. Колкото и да се лутаме, да спираме, да падаме, да се връщаме и отново да продължаваме напред по този Път, някъде там, на духовния хоризонт, неизменно проблясва фарът на Истината. Той никога не угасва. Ако успеем веднъж завинаги да свалим булото на заблудите и илюзиите от вътрешния си взор, никога не ще загубим вярната посока. В рамките на тези размисли нека проследим съответното обобщение на Учителя П. Дънов: "Всички същества, които не живеят според Истината, имат желание да се движат безразборно.
към текста >>

И тъй като безкрайното пътуване към съвършенството на търсещия в Духа човек има за крайна точка Бога (Цялото), а Истината е компонент от глъбинната Същност на Бога (неизменна част от Цялото), следователно това е пътуване и към Истината.
Бог като Истина ни привлича, а Христос ни показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога. И затова Истината е насока към безграничното и безначал- ното, което има връзка с ограниченото." 2. Истината цел на космическата еволюция Според Словото на Учителя П. Дънов Истината е висшата цел, върховното постижение по Пътя на окултния ученик. И тъй като безкрайното пътуване към съвършенството на търсещия в Духа човек има за крайна точка Бога (Цялото), а Истината е компонент от глъбинната Същност на Бога (неизменна част от Цялото), следователно това е пътуване и към Истината. Относно взаимоотношенията между Бога като Абсолютна Реалност, Истината - като изява на тази Реалност в Битието, и проявения живот Учителят на ББ в нашата страна съобщава следното: "В Битието съществува един абсолютен живот, една абсолютна реалност. Това Абсолютно Начало през хилядите векове, през цялата Вечност няма да Го узнаят. Този Абсолютен Бог ще остане една велика загадка за всякога. Съществува също така и един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от тази Абсолютна Реалност. И по проявите на Истината, на Абсолютната Реалност ние добиваме познание за нея.
към текста >>

73. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

А съдържанието остава непроменимо - то е сигурният фундамент, основата, върху която безбройните проявления на космическата многоликост стъпват здраво, за да поемат или продължат своето пътуване през Вечността.
Тя ти е дала живот и ти преди всичко трябва да работиш заради нея. А вие идвате на Земята, работите за себе си и искате да бъдете щастливи." Цялото възхитително многообразие на Живата Разумна Природа и неспирният ритъм на нейното съществуване предполагат несек- ваща динамика, една вечна и неизразимо красива Промяна. И в същото време в дълбоките пластове на своята битийност тя демонстрира завидна неизменност. Формата е тази, която подлежи на постоянно изменение, развитие, усъвършенстване. А съдържанието остава непроменимо - то е сигурният фундамент, основата, върху която безбройните проявления на космическата многоликост стъпват здраво, за да поемат или продължат своето пътуване през Вечността. В този смисъл разсъждава и Учителят на ББ: "Ако вие изучавате природата, ще научите нещо хубаво от нея: тя никога не остарява, никога не отслабва, никога не се обезсърчава, нейната любов никога не се изменя. Тъй разбирам природата - както и да се променя, остава неизменна." В езотеричната литература и лексика е популярно понятието "Акашови летописи (хроники, записи, анали)". Съдържанието му обхваща феномен, който най-общо можем да назовем вечната памет на Вселената. Тази съвършена, Божествена по своя произход памет съхранява за вечни времена всичко, което се е случило в целия Космос: всяко събитие, всяка мисъл, чувство, слово и действие на всички същества, навред в безкрая на съществуващото.
към текста >>

74. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

На този етап от пътуването си към Божественото той вече е съединил в красива цялост вярата и разума, които - имайки под себе си непробиваемата твърдина на истината - раждат знанието: за Бога, за света, за законите на Битието, за мястото на човека в този тъй пъстър конгломерат от възможности за извисяване и пропадане.
За Учителя на ББ в нашата страна вярата е основа, фундамент, върху който човекът по духовния Път следва да гради. Следващото стъпало по този път, който води напред и нагоре, е осмислянето на вярата, т. е. превръщането й в истина. Това е личната истина на вярващия човек, който продължава да се развива в духовно-нравствено отношение, а не спира на първото стъпало на сляпата вяра. Постепенно той достига и до третата фаза на своята индивидуална еволюция в тази насока - знанието. На този етап от пътуването си към Божественото той вече е съединил в красива цялост вярата и разума, които - имайки под себе си непробиваемата твърдина на истината - раждат знанието: за Бога, за света, за законите на Битието, за мястото на човека в този тъй пъстър конгломерат от възможности за извисяване и пропадане. Ето как и Учителят П. Дънов рисува контурите на описаната схема: вяра - истина - знание, върху фона на размисли за символиката в Христовата Школа: "Да бъдем Христови ученици, това е един вътрешен процес. Хлябът означава Христовото учение, а виното - неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с Него. Житното зърно, това именно е Христос. И ако днес това житно зърно е толкова много в употреба - означава, че целият свят се храни с Христа.
към текста >>

75. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

Не са малко онези, които смятат, че мотивът му да предприеме това пътуване е било желанието му да се срещне с П.
Ето и някои конкретни епизоди в тази насока. Изследователи на живота на Лев Н. Толстой свидетелстват, че през 1910 г. той потеглил на път за България. Не достигнал целта си, понеже по пътя се разболял и починал (според биографията му от Бирюков). Не са малко онези, които смятат, че мотивът му да предприеме това пътуване е било желанието му да се срещне с П. Дънов, в чието лице той разпознал Мировия Учител. През същата 1910 г. един от бъдещите най-изявени ученици на П. Дънов - Боян Боев, е студент на д-р Рудолф Щайнер. При една лична среща между двамата Щайнер му заявил: "На славянството е отредена велика мисия.
към текста >>

Дънов у нас - известният есперантист Петър Пампоров, предприема пътуване из Европа с цел пропагандиране на международния език есперанто и разпространяване идеите на Новото учение на П Дънов.
Той напътства хората по най-естествен начин, учи ги чрез своя личен пример. Със своя живот той осветява пътя на човечеството, за да го издигне до нивото на един духовен живот, който ще му донесе здраве, сила и жизненост. Той иска да освободи човека, преди да бъде осъден. Основите на учението му са в духа на Христовото учение." Един от последователите на Учителя П. Дънов у нас - известният есперантист Петър Пампоров, предприема пътуване из Европа с цел пропагандиране на международния език есперанто и разпространяване идеите на Новото учение на П Дънов. По време на посещението си в Англия той изнася сказки за българския духовен Учител в Лондон, Оксфорд и Манчестър. Вестник "The Manchester Guardian" посвещава обширен материал на неговата апостолска дейност. Освен на Острова П. Пампоров пребивава и във Франция, Германия, Италия, Швеция, Полша, Чехословакия и Латвия и навсякъде изнася лекции в духа на Новото учение. 1931 г.
към текста >>

След пътуването си до Индия през 1959-1960 г. М.
През 1937 г. Учителят П. Дънов изпраща във Франция с мисия да пренесе там идеите на Новото учение своя последовател Михаил Иванов. Последният изгражда общност, подобна на ашрам, чиято цел е да бъдат практикувани ежедневно правилата за здравословен начин на живот, почерпани от Словото на П. Дънов. Постепенно Севр и Бонфен се очертават като двата основни центъра за духовна работа на нововъзникналото движение. След пътуването си до Индия през 1959-1960 г. М. Иванов получава титлата "омраам" . Дейността му впоследствие се разраства значително и така са създадени клонове на ББ и в Швейцария и други държави от Западна Европа, както и в Северна и Южна Америка, Африка и Близкия Изток, Австралия, чийто основател е той. В навечерието на II световна война в Латвия са отпечатани няколко сборника с беседи на българския духовен Учител. След 1940 г. в Швеция, Румъния и Югославия постепенно биват образувани групи от хора, които организирано изучават беседите на Учителя П.
към текста >>

76. 'Абсолютният закон' - Невена Неделчева

Тя представя, от една страна пътуването на главната героиня, Ягода, из това пространство, а от друга – четящият отвъд редовете съзира пилигримската участ на авторката, стъпила боса по същия осеян с болка и разпънат от мъчителни избори маршрут между земята и небето.
книгата за теглене на PDF Като всяка дълбока, мъдра книга, и тази проблематизира съществуването, задава въпроси, конструира алтернативни светове, защото се занимава с изначалните ценности на битието и редува земната прагматика с трансцедентната реалност. Връзката учител–ученик е свещена. Учителят идва, когато ученикът е готов – за да го одари с духовно зрими стъпки към отварящото смислите време, събиращо и подреждащо послания и откровения. Книгата на Невена Неделчева „Абсолютният закон” е разказ в разказа за тази среща и за един дълъг път във вътрешното пространство на душата, който се превръща в просветлено преоткриване на вечното. Тя представя, от една страна пътуването на главната героиня, Ягода, из това пространство, а от друга – четящият отвъд редовете съзира пилигримската участ на авторката, стъпила боса по същия осеян с болка и разпънат от мъчителни избори маршрут между земята и небето. Автор: Невена Неделчева Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г. ISBN-978-954-744-101-9
към текста >>

77. ЦЕЛ И ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕТО - Павел Желязков

За да илюстрираме рисковете, които поражда този погрешен ход с благовидни намерения, трябва да си представим абсурдността и трудностите, с които неизбежно е свързано пътуването на един турист едновременно в два автомобила.
Той ги покровителства, но винаги е по-строг към най-способните. Въпреки това, когато по различни поводи един ученик избере друг път, отклони се от учението на Учителя си и загуби вътрешната си връзката с него, поради този факт учението му се прекратява. В този случай ученикът сам излиза от школата на Учителя, поради липсата на търпение и желанието по-бързо да се сдобие с големи резултата, която възможност той вижда в други учения. Когато неориентираният младеж все още не е намерил онази философия, която отваря добра перспектива пред него и осмисля неговото призвание, търсенето в една или друга посока е нормално явление, но ако вече се е ангажирал в едно духовно учение, резултатът от промяната на духовната практика са съвършено различни. Няма по-опасно раздвояване в съзнанието на ученика от това, което е резултат на увлечението му да следва двама или повече учители едновременно. За да илюстрираме рисковете, които поражда този погрешен ход с благовидни намерения, трябва да си представим абсурдността и трудностите, с които неизбежно е свързано пътуването на един турист едновременно в два автомобила. Ако те се движат с различна скорост, ако минават през различни местности и се придвижват към различни цели, то не само смелият експериментатор в духовните сфери, но и другите пътници, с които той е свързан, са изложени на много опасности. По различни поводи Учителя ни предупреждава за последиците от липсата на последователност в поведението, произтичащи от несъвършена концентрация и несигурност в посоката на движение. За да възлезе към високите върхове на познанието, ученикът трябва да въплъщава основните християнски добродетели, което разбираме от следните думи на Учителя: „ Ученикът има любов към Учителя си. Тогава той има условия да възприеме онова, което Учителят му дава.
към текста >>

78. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

Много очаквам евентуално пътуване до България и среща с Вас.
Въпреки че в този момент аз не мислех и не бях си спомняла за Вас, в един миг изведнъж Ви познах и веднага едва ли не шасно произнесох името Ви. После, през следващите 20-30 минути, ми се удаде да преживея това, което ми беше, за мое огорчение, трудно да постигна на Рила: близко общуване с Вас без страх и смущение. Аз съм абсолютно уверена, че не греша; че моето преживяване на Вашето присъствие не беше плод на фантазията ми или на халюцинация, въпреки че, безусловно, емоционалното ми напрежение беше много голямо. Силно Ви прегръщам и целувам! Много очаквам евентуално пътуване до България и среща с Вас. Моят приятел Владимир, за когото Гриша вероятно ви е разказвал, моли да ви предам поздрава му. Довиждане, бате Крум! Лена С* Писмо от Елена Соловьова до Крум Въжаров. Факсимиле През 1975 г.
към текста >>

Тя е автор на книгите: „Силата на скъпоценните камъни и кристалите“, „Силата на вашите сънища“, „Събуждане за промяната“, „Пътуване през времето“ и други.
Имахме възможност да посрещаме изгрева заедно, да играем Паневритмия, да обиколим върховете. Молехме се и медитирахме заедно и тя каза, че е обиколила почти цял свят заедно с една група англичани, които са посещавали свети места по Земята. В Мусаленския дял на Рила тя чувстваше силно присъствие на Светли същества и каза, че това е много силен духовен център. Сузи Холбич е световноизвестен диагностик и лечител. В своята лечителска работа тя използва метода нарегресията, сънища, кристали, цвето и звукотерапия, движения, визуализация, медитация и др. Тя е автор на книгите: „Силата на скъпоценните камъни и кристалите“, „Силата на вашите сънища“, „Събуждане за промяната“, „Пътуване през времето“ и други. Според Пиаткус, издателя на тези книги, те са най- продаваните. Сузи е англичанка по произход, но е пътувала по целия свят, живяла е в Англия, Австралия, САЩ, Гърция, Франция, Южна Африка и др. Когато за първи път дойде на Мусаленския лагер, беше изключително впечатлена от духовната атмосфера в Братството и от Светлите същества на Рила, които тя усещаше много силно. Идва години наред в нашия лагер. Сузи лекуваше с кристали.
към текста >>

79. Спомени за бате Крум от Миша Левин - Крум Въжаров (1908- 1991)

След пътуването групата рязко намаля количествено.
Нашият нощен разговор приключи безрезултатно, ние не бяхме взели никакво решение. По-нататък събитията се развиваха от само себе си, заминахме за Кавказ всички, които искаха. Атмосферата там стана много напрегната, дори конфликгна. И от началото аз мислех, че са прави онези, които искаха да ограничат групата само до онези, които истински са се определили. И едва след години успяхме да осъзнаем, че конфликтът е бил за добро - той накара всеки от присъстващите да определи за себе си своята позиция. След пътуването групата рязко намаля количествено. Но тези, които останаха в нея, останаха в Учението завинаги. И сега, като размислям над това, което се случи преди 36 години, аз виждам, че бате Крум беше абсолютно прав - ние трябваше сами да решим проблема. А относно знанието на руския език, аз грешах. Може би бате Крум не го знаеше в съвършенство, но разбираше всичко. След два дни се срещнахме с него и аз започнах да се оплаквам от нашето несъвършенство, припомняйки нощния ни разговор.
към текста >>

Беше по време на нашето второ пътуване до България през юли 1983 г.
Той не говори на тази тема и в първите дни, докато ние привиквахме с лагера. Времето, мястото, формата бяха избрани толкова точно, че и сега, след тридесет години, помня тези думи така, сякаш са казани вчера - цялата атмосфера на разговора е запечатана в паметта ми завинаги. А може би той не избираше времето и мястото сам. В продължение на много години неведнъж се убеждавах, че бате Крум поддържа пос- тоянна връзка с Учителя, макар и той самият никога да не е говорил за това. Особено съм запомнил епизода, когато за първи път разбрах това. Беше по време на нашето второ пътуване до България през юли 1983 г. Тогава се настанихме в дома на Любомир и Славка Няголови в София в района на Подуяне. Те живееха в собствен дом - едноетажна къщичка с дворче и отделна кухня, трапезария и беседка. Сега такива къщички почти няма в София, замениха ги с многоетажни сгради. Може би те са по-съвременни и по-комфортни, но старите къщички имаха своята удивителна прелест и уют. Тази година ние с Галя се приготвихме за пътуването в много сложни обстоятелства, по спешност.
към текста >>

Тази година ние с Галя се приготвихме за пътуването в много сложни обстоятелства, по спешност.
Беше по време на нашето второ пътуване до България през юли 1983 г. Тогава се настанихме в дома на Любомир и Славка Няголови в София в района на Подуяне. Те живееха в собствен дом - едноетажна къщичка с дворче и отделна кухня, трапезария и беседка. Сега такива къщички почти няма в София, замениха ги с многоетажни сгради. Може би те са по-съвременни и по-комфортни, но старите къщички имаха своята удивителна прелест и уют. Тази година ние с Галя се приготвихме за пътуването в много сложни обстоятелства, по спешност. Самата възможност и сроковете на пътуването узнахме в последните дни и не успяхме да съобщим за пристигането си на никого освен на Славка и Любчо (тогава още нямаше мобифони). И при пристигането ни в София възникна проблем: оказа се, че Крум с други братя и сестри вече е в лагера под Мусала. Ние, разбира се, планирахме да се отправим към този лагер, но не можехме да отидем там без позволението на бате Крум: разбирахме, че учениците не постъпват така. А как да се свържем с Крум, не знаехме. И его, към вечерта стоим ние в средата на дворчето и обсъждаме със Славка какво да правим.
към текста >>

Самата възможност и сроковете на пътуването узнахме в последните дни и не успяхме да съобщим за пристигането си на никого освен на Славка и Любчо (тогава още нямаше мобифони).
Тогава се настанихме в дома на Любомир и Славка Няголови в София в района на Подуяне. Те живееха в собствен дом - едноетажна къщичка с дворче и отделна кухня, трапезария и беседка. Сега такива къщички почти няма в София, замениха ги с многоетажни сгради. Може би те са по-съвременни и по-комфортни, но старите къщички имаха своята удивителна прелест и уют. Тази година ние с Галя се приготвихме за пътуването в много сложни обстоятелства, по спешност. Самата възможност и сроковете на пътуването узнахме в последните дни и не успяхме да съобщим за пристигането си на никого освен на Славка и Любчо (тогава още нямаше мобифони). И при пристигането ни в София възникна проблем: оказа се, че Крум с други братя и сестри вече е в лагера под Мусала. Ние, разбира се, планирахме да се отправим към този лагер, но не можехме да отидем там без позволението на бате Крум: разбирахме, че учениците не постъпват така. А как да се свържем с Крум, не знаехме. И его, към вечерта стоим ние в средата на дворчето и обсъждаме със Славка какво да правим. Те също на никого не бяха съобщили за нашето пристигане - за това, че сме в София, знаеха само Няголови.
към текста >>

80. Спомени за бате Крум от Галина Левина - Крум Въжаров (1908- 1991)

Какво страхотно пътуване!
Надявам се, че братята и сестрите, четящи тези редове, ще ми простят някои „лирически отстъпления“. Но мисля, че това е необходимо, за да се разбере по-добре онази атмосфера и онзи мир на нашите чувства и мисли, които станаха почва за постепенното поникване и укрепване на Словото на Учителя в Москва, а също и в другите градове на Русия. След запознанството с бате Крум, след близкото общуване с него ние се запалихме да идем в България и сами да преживеем и почувстваме какво представлява този съвместен братски живот, що значи съвместно учене и съвместна духовна работа. Но ние можахме да дойдем в България за първи път чак през 1981 г. по покана на наши приятели от Братството. Какво страхотно пътуване! Като кацнахме в София и се налюбувахме на красотите й, третия ден отидохме и при бате Крум и прекарахме с него много интересно часове наред. Още на другия ден Павел Желязков ни заведе в планината. Качихме се с лифта до хижа „Ястребец“ и оттам стигнахме пеш до един малък братски лагер около връх Мусала, близо до едноименната хижа. Там вече ни чакаше Мария Митовска, с която се запознахме именно тука, в интернационалния лагер на бате Крум, както наричахме и наричаме и до днес с любов този братски лагер. На другия ден тук се качи бате Крум, а почти веднага след него и Жоро от Габрово, Славка и Любчо Няголови, Величка Няголова, фотографът Данаил и съпружеската двойка от Англия Даниел и Филип.
към текста >>

81. Спомени за бате Крум от Миша Папуш - Крум Въжаров (1908- 1991)

Пътуването бе сложно: бяхме шарена компания, включително едни войнствени момчета православни, разни начинаещи йоги и пр.
Той ни разказваше за учението на Учителя, за астрологията на Ръдиар, за психологията на Юнг. После узнахме, че той е дипломиран психолог, въпреки че му се налагаше да си изкарва прехраната като мозайкаджия. Обаче основната цел на идването му тука, както той сам ни каза, била да ни качи в планините. По картата на Кавказ „по интуиция“ той посочи мястото, където да отидем: река Зеленчук, планината София в Кавказ. Натам и тръгнахме. Пътуването бе сложно: бяхме шарена компания, включително едни войнствени момчета православни, разни начинаещи йоги и пр. Въпреки това бате Крум намираше начини да умиротворява всички спорове и конфликти, така че накрая всички оставаха доволни. Технически обаче не беше лесно. Например с нас бе дошла една жена с болен крак - Нина Аветисовна, наложи се да я качваме на кон. На коне натоварихме и основната част от продуктите, въпреки че за хляб и мляко слизахме до една ферма (тогава тая ферма на река Софийка още работеше). Направихме лагер до едно ручейче, приток на Софийка, до горния край на гората (по-късно идвах тук неведнъж).
към текста >>

82. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Бях в нашата легация и дадох декларация да ми се уредй пътуване (догодина) за Красно село.
Драги Круме, Видях се с моята приятелка и тя ми каза, че отиваш в Бургас, а после по екскурзии по планините, на чист въздух, което е добре за здравето. Преди да отиваш където и да е, иди в Консулския отдел да подадеш молба за френска туристическа виза за 2-3 месеца (туристическата виза е 1-3 месеца), и то на собствени разноски, без да искаш валута. Пращам ти в понеделник, 6 юли, 1200 франка; ще получиш съобщение и бордеро от банката и ще го представиш допълнително за визите, ти знаеш хода на нещата... Почини си добре и между туй действай за тези визи. След тези формалности и аз с моя близка приятелка отиваме на планината. Бях в нашата легация и дадох декларация да ми се уредй пътуване (догодина) за Красно село. Добре бях приета и вярвам да получа положителен отговор до 2-3 седмици. Може би все пак да ти се уреди пътуването за тази година и ти пожелавам успех. Ако съм забравила нещо, пак ще ти пиша. Клод иска да те посрещне, тъй като той няма да ходи на почивка, само тя с децата ще ходи на планина - тъй че ще бъдеш в добри ръце. Всичко най-добро и светло и отговори ми веднага, след като получиш настоящето ми писмо.
към текста >>

Може би все пак да ти се уреди пътуването за тази година и ти пожелавам успех.
Преди да отиваш където и да е, иди в Консулския отдел да подадеш молба за френска туристическа виза за 2-3 месеца (туристическата виза е 1-3 месеца), и то на собствени разноски, без да искаш валута. Пращам ти в понеделник, 6 юли, 1200 франка; ще получиш съобщение и бордеро от банката и ще го представиш допълнително за визите, ти знаеш хода на нещата... Почини си добре и между туй действай за тези визи. След тези формалности и аз с моя близка приятелка отиваме на планината. Бях в нашата легация и дадох декларация да ми се уредй пътуване (догодина) за Красно село. Добре бях приета и вярвам да получа положителен отговор до 2-3 седмици. Може би все пак да ти се уреди пътуването за тази година и ти пожелавам успех. Ако съм забравила нещо, пак ще ти пиша. Клод иска да те посрещне, тъй като той няма да ходи на почивка, само тя с децата ще ходи на планина - тъй че ще бъдеш в добри ръце. Всичко най-добро и светло и отговори ми веднага, след като получиш настоящето ми писмо. Привет, Ярмила
към текста >>

“ Крум скромно казва: „Искам да отида да видя жена си във Франция.“ Веднага получава разрешение за пътуване до Франция и Англия.
При многократни откази на Крум за отиване във Франция една приятелка на Ярмила, българка, която живее във Франция, му казва да отиде при най-високостоящия - генерала - и да моли да го пуснат, защото Ярмила много иска той да отиде във Франция. Крум отива пред кабинета на генерала, а там има голяма опашка. Той седи пред вратата и чете, че записванията за прием стават месеци напред. В това време вратата се отваря широко и сам генералът тръгва към Крум много любезен, прегръща го и казва: „Аз съм бил ваш студент и много ви уважавам. От какво имате нужда? “ Крум скромно казва: „Искам да отида да видя жена си във Франция.“ Веднага получава разрешение за пътуване до Франция и Англия. Във Франция Крум и Ярмила отиват в Алпите при приятели и там Ярмила предава Паневритмията, а Крум представя учението на Учителя. След това двамата заминават за Англия и там работят по същия начин. В резултат на това следващата година голяма група чужденци дойдоха на Рила. Когато е в Париж, Крум помага на Ярмила да осмисли и пресъздаде най-дълбокия духовен смисъл на паневритмичните упражнения. Крум високо ценеше таланта и професионалната подготовка на Ярмила и уважаваше начина, по който тя описва движенията.
към текста >>

83. Последни дни - Крум Въжаров (1908- 1991)

Мисля, че той е допускал, че пътуването ми за Швеция през 1988 г.
Ето, става вече година, откакто получих Вашето писмо с вестта за заминаването на Крум Въжаров. Вестта дойде при мен като тежък удар. Докато бях в София, брат Крум беше за мен единствената, ала толкова по-здрава и надеждна връзка със светлата, разумна и градивна част на света. Няма да крия, че аз бях трудна ученичка - захваната в хомота на трудно и объркано ежедневие, задължения, противоречия между високи пориви в изкуство и духовен живот и тягостни усилия за прехрана и оцеляване в буквалното значение на думата. И през най-тежките дни на съществуването ми имаше едно любезно, настойчиво и безкрайно благородно същество, което не изгуби обичта, толерантността и търпението си да ме тегли нагоре и напред по светлите пътеки на духовния живот. Мисля, че той е допускал, че пътуването ми за Швеция през 1988 г. ще бъде само в една посока и заради това беше толкова настойчив в братската си напътствена подкрепа. Но какво Крум е мислел и предвиждал, това са само мои догадки сега, след като вече близо година все още не мога да свикна с мисълта, че той не е тук между нас! Имаше нещо изключително устойчиво в него, той внушаваше някакво необикновено усещане за трайност и дългопродължителност на Доброто, Любовта и Истината, умееше да подкрепя Надеждата и Вярата. Идвайки тук, изпитах големи трудности в подреждането на битието, което изведнъж прекъсна старите връзки и опори и трябваше да създаде нови. Ала през всичките дни на трудности и неизвестност светеше една звезда на Надеждата и Любовта и тази звезда акумулираше енергия от чутото и запомненото от Крум Въжаров.
към текста >>

84. Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Опасност от катастрофа, падане и нараняване при пътуване.
Изключение от това, и то при редки случаи, е ситуацията, когато в този дом са Луната и Венера, и то при положение, че партньорите са интелигентни и възпитани. В осми дом влиянието на Марс, както вече отбелязахме и при другите членове на Слънчевото семейство, е притъпено и отслабено. Роденият няма да има разправии, дразнения и резки, груби отношения. В девети дом, особено ако е близо до Зенита, роденият ще има дръзко, критично отношение към всички и всичко. Ще обича да командува и разпорежда, но друг да изпълнява. Опасност от катастрофа, падане и нараняване при пътуване. В десети дом роденият обикновено ще бъде военен, а общественото му положение ще бъде свързано с метали, машини, оръжие. В единадесети дом Марс определя връзки с военни и взаимоотношения с тях, като често партньорът в женитбата му ще бъде военен или във връзка с военните. В дванадесети дом Марс дава голяма енергия, усет за справедливост и застъпничество за нея. При интелигентния и възпитан човек имаме реформатор, а също и човек, борещ се за закрила на слабите и онеправданите. Но също има и неприятни случки в живота му - катастрофи, операция, падане, нараняване.
към текста >>

85. Житейският път на хората - Николай Дойнов (1904 - 1997)

През Надира - успех при пътуване с благоприятни резултати, придобиване на ценности.
Изминатите градуси до една от тези точки определя и годината, когато ще стане случката - събитието. Всеки един от членовете на Слънчевото семейство, според естеството на силите си, създава и съответни случки и събития, както при преминаването през четирите ъглови точки, така и при образуването на аспекти със силовите ядра на Слънцето, Луната и Планетите. Първо ще разгледаме какви ефекти, случки и събития се създават, когато кой да е член от Слънчевото семейство преминава през коя да е от ъгловите точки. Когато Слънцето минава през една от четирите ъглови точки, се създават много благоприятни случки, събития и условия в живота на човека. През Асцендента ще имаме сполуки в живота и здравето. През Надира - успех при пътуване с благоприятни резултати, придобиване на ценности. През Десцендента - щастливи връзки с хората, често и женитба. През Зенита - заемане на добро обществено положение, а също и събитие, случка, която ще определи бъдещата кариера - общественото му положение, като влизане в университет или учебен; институт, начало на добра стопанска дейност. Луната, преминавайки през Асцендента, ще даде благоприятни събития, свързани с добри връзки и в много случаи с женитба. Луната има отношение към водата, затова при това преминаване има опасност и от удавяне, но то няма да има фатален край. През Надира Луната, общо взето, създава промените в местопребиваването на човека, пътувания, напущане на родното място завинаги или за дълго време, заселване на друго място, като пребиваването му там ще бъде свързано с чести промени в общественото му положение, работата и в заниманията, и отново чести пътувания от новото място, където се е заселил.
към текста >>

През Асцендента - добри сполуки и насоки в живота, пътуване с грамаден. Успех.
През Десцендента - връзки с хората от околната му среда с известна сметка, със свой интерес, с лична изгода, а също и брак по сметка. През Зенита - успехи в научна област (вземане на изпити), търговски сделки, успехи в преподаването,напътствия към хора около него за успешно свършване на зададената работа. Изобщо Меркурий, преминавайки през тази точка, създава способността на човека да предаде умело това, което знае, да научи хората около него или подчертано умение да говори. Общо взето, преминаването на Меркурий през една от четирите точки определя успеха в интелектуалната област и връзката на тези успехи с личния интерес на човека. Венера при преминаването си през всяка една от четирите ъглови точки дава и носи много благоприятни случки, събития, успехи в живота на човека. През Асцендента - добри сполуки и насоки в живота, пътуване с грамаден. Успех. При силна позиция и добри аспекти Венера ще даде на човека на изкуството изключителни успехи в изкуството, пътувания и богати възнаграждения. През Надира - успешно пътуване в чужбина, благоприятно прекарване, а ако се залови на работа там, тя ще бъде добра, добре платена и с добри успехи; успешни сделки с чужбина. През Десцендента -успешни, добри връзки с хората и възможност за женитба по любов. През Зенита - заемане на много добра, лека и приятна служба, голяма материална придобивка, успехи и щастливи моменти в живота. Марс при преминаването си през всяка от четирите ъглови точки създава неприятни случки, събития, катастрофи, падания, в повечето случаи с тежки последици - счупване на кости, изгаряния, нараняване с оръжие, операции.
към текста >>

През Надира - успешно пътуване в чужбина, благоприятно прекарване, а ако се залови на работа там, тя ще бъде добра, добре платена и с добри успехи; успешни сделки с чужбина.
Изобщо Меркурий, преминавайки през тази точка, създава способността на човека да предаде умело това, което знае, да научи хората около него или подчертано умение да говори. Общо взето, преминаването на Меркурий през една от четирите точки определя успеха в интелектуалната област и връзката на тези успехи с личния интерес на човека. Венера при преминаването си през всяка една от четирите ъглови точки дава и носи много благоприятни случки, събития, успехи в живота на човека. През Асцендента - добри сполуки и насоки в живота, пътуване с грамаден. Успех. При силна позиция и добри аспекти Венера ще даде на човека на изкуството изключителни успехи в изкуството, пътувания и богати възнаграждения. През Надира - успешно пътуване в чужбина, благоприятно прекарване, а ако се залови на работа там, тя ще бъде добра, добре платена и с добри успехи; успешни сделки с чужбина. През Десцендента -успешни, добри връзки с хората и възможност за женитба по любов. През Зенита - заемане на много добра, лека и приятна служба, голяма материална придобивка, успехи и щастливи моменти в живота. Марс при преминаването си през всяка от четирите ъглови точки създава неприятни случки, събития, катастрофи, падания, в повечето случаи с тежки последици - счупване на кости, изгаряния, нараняване с оръжие, операции. През Асцендента - падания, операции, наранявания, катастрофи, изгаряния, заболяване. През Надира - всичко казано за Марс ще стане при пътуване.
към текста >>

През Надира - всичко казано за Марс ще стане при пътуване.
През Надира - успешно пътуване в чужбина, благоприятно прекарване, а ако се залови на работа там, тя ще бъде добра, добре платена и с добри успехи; успешни сделки с чужбина. През Десцендента -успешни, добри връзки с хората и възможност за женитба по любов. През Зенита - заемане на много добра, лека и приятна служба, голяма материална придобивка, успехи и щастливи моменти в живота. Марс при преминаването си през всяка от четирите ъглови точки създава неприятни случки, събития, катастрофи, падания, в повечето случаи с тежки последици - счупване на кости, изгаряния, нараняване с оръжие, операции. През Асцендента - падания, операции, наранявания, катастрофи, изгаряния, заболяване. През Надира - всичко казано за Марс ще стане при пътуване. През Десцендента - неприятности с най-близките сътрудници и роднини: развод, смърт на близък човек - брат, сестра, съпруга и пр. През Зенита - същите тези неприятни събития, но и такива в общественото положение на индивида - уволнения, неуспешни сделки. Юпитер при преминаването си през всяка една от четирите точки допринася за благоприятни случки, събития и придобиване на материални ценности - къщи, апартаменти, места, коли и пр., също и постъпване на работа, служба, учебно заведение и успехи. През Асцендента - придобиване на материални ценности - парцел, къща, кола, апартамент. Ако това стане в ранна възраст, когато човек още не е способен за сериозни сделки, то неговите родители или най-близките му ще постигнат придобивки, които ще останат за него.
към текста >>

През Надира - добро пътуване и с големи успехи в страната, където ще отиде.
През Десцендента - неприятности с най-близките сътрудници и роднини: развод, смърт на близък човек - брат, сестра, съпруга и пр. През Зенита - същите тези неприятни събития, но и такива в общественото положение на индивида - уволнения, неуспешни сделки. Юпитер при преминаването си през всяка една от четирите точки допринася за благоприятни случки, събития и придобиване на материални ценности - къщи, апартаменти, места, коли и пр., също и постъпване на работа, служба, учебно заведение и успехи. През Асцендента - придобиване на материални ценности - парцел, къща, кола, апартамент. Ако това стане в ранна възраст, когато човек още не е способен за сериозни сделки, то неговите родители или най-близките му ще постигнат придобивки, които ще останат за него. През Надира - добро пътуване и с големи успехи в страната, където ще отиде. През Десцендента - връзки, сделки с близки хора, успешен брак със заможен партньор. През Зенита - условия за заемане на добра служба, успешно начало в житейския му път, възможност за влизане в учебно заведение, университет или институт, което ще определи бъдещата кариера (професия) на индивида. Сатурн при преминаването си през всяка една от четирите точки носи и създава мъчителни, неприятни случки, събития и болести в живота на човека. Всички тези неприятности, които Сатурн носи и създава, имат за задача да укрепват човека, да създават в него един устой съпротивителна сила, а също и повече знания и мъдрост. През Асцендента - заболявания, несполуки във всяко отношение.
към текста >>

През Надира - също заболявания при пътуване, неуспешни сделки и задачи в чужбина.
През Десцендента - връзки, сделки с близки хора, успешен брак със заможен партньор. През Зенита - условия за заемане на добра служба, успешно начало в житейския му път, възможност за влизане в учебно заведение, университет или институт, което ще определи бъдещата кариера (професия) на индивида. Сатурн при преминаването си през всяка една от четирите точки носи и създава мъчителни, неприятни случки, събития и болести в живота на човека. Всички тези неприятности, които Сатурн носи и създава, имат за задача да укрепват човека, да създават в него един устой съпротивителна сила, а също и повече знания и мъдрост. През Асцендента - заболявания, несполуки във всяко отношение. През Надира - също заболявания при пътуване, неуспешни сделки и задачи в чужбина. Ако пътува и отиде другаде, ще се натъкне на оскъдни, лоши условия и неуспехи в поставените задачи. Но всичко това, макар и бавно, ще се промени в благоприятен смисъл. През Десцендента - неприятни грижи и връзки с хора, които ще му причинят мъчнотии, а често болен и близък човек, за когото той се е грижил, ще почине. През Зенита - мъчнотии в общественото положение, уволнение, неуспешни сделки. Уран, общо взето, при преминаването си през четирите точки донася и създава резки и неочаквани събития, промени, и сътресения, засягащи предимно нервната и кръвоносната системи.
към текста >>

През Надира - пътуване с нещастия и разни изненадващи събития и там, където отиде, ще се сблъска с неочаквани неприятности.
През Десцендента - неприятни грижи и връзки с хора, които ще му причинят мъчнотии, а често болен и близък човек, за когото той се е грижил, ще почине. През Зенита - мъчнотии в общественото положение, уволнение, неуспешни сделки. Уран, общо взето, при преминаването си през четирите точки донася и създава резки и неочаквани събития, промени, и сътресения, засягащи предимно нервната и кръвоносната системи. Всичко това в повечето случаи е крайно неприятно и често съдбоносно. През Асцендента - разни неочаквани заболявания, сътресения, удари, свързани с последствия за нервната система. През Надира - пътуване с нещастия и разни изненадващи събития и там, където отиде, ще се сблъска с неочаквани неприятности. През Десцендента - неочаквани неприятни отношения с най-близки - развод или неочаквана смърт на някой близък човек. През Зенита - разни неочаквани промени в общественото положение и в живота въобще. Нептун при преминаването си през четирите точки допринася за благоприятни събития, свързани с проява в изкуството. През Асцендента - пътувания, възможност за благоприятни начинания в живота. Нептун има отношение (също както е и при Луната) към водата и затова при преминаването му през Асцендента носи опасност от удавяне.
към текста >>

През Надира - пътуване, благоприятни условия и възможност за проява в страната, където отива, преди всичко със своето умение в изкуството и добрата похватност, като там ще има съдействието, помощта и доброто отношение на околните.
През Десцендента - неочаквани неприятни отношения с най-близки - развод или неочаквана смърт на някой близък човек. През Зенита - разни неочаквани промени в общественото положение и в живота въобще. Нептун при преминаването си през четирите точки допринася за благоприятни събития, свързани с проява в изкуството. През Асцендента - пътувания, възможност за благоприятни начинания в живота. Нептун има отношение (също както е и при Луната) към водата и затова при преминаването му през Асцендента носи опасност от удавяне. През Надира - пътуване, благоприятни условия и възможност за проява в страната, където отива, преди всичко със своето умение в изкуството и добрата похватност, като там ще има съдействието, помощта и доброто отношение на околните. През Десцендента - също пътуване, сърдечни връзки с хора и възможност за женитба. През Зенита - изненадващи, благоприятни събития в общественото положение, прояви в изкуството. Плутон при преминаването си през всяка от четирите точки създава резки, брутални, с тежки последици за живота на човека катастрофи, тежки заболявания, операции. Това е, когато минава през Асцендента. През Надира такива сътресения идват от пътуване, а също и мъчителни условия там, където ще отиде.
към текста >>

През Десцендента - също пътуване, сърдечни връзки с хора и възможност за женитба.
През Зенита - разни неочаквани промени в общественото положение и в живота въобще. Нептун при преминаването си през четирите точки допринася за благоприятни събития, свързани с проява в изкуството. През Асцендента - пътувания, възможност за благоприятни начинания в живота. Нептун има отношение (също както е и при Луната) към водата и затова при преминаването му през Асцендента носи опасност от удавяне. През Надира - пътуване, благоприятни условия и възможност за проява в страната, където отива, преди всичко със своето умение в изкуството и добрата похватност, като там ще има съдействието, помощта и доброто отношение на околните. През Десцендента - също пътуване, сърдечни връзки с хора и възможност за женитба. През Зенита - изненадващи, благоприятни събития в общественото положение, прояви в изкуството. Плутон при преминаването си през всяка от четирите точки създава резки, брутални, с тежки последици за живота на човека катастрофи, тежки заболявания, операции. Това е, когато минава през Асцендента. През Надира такива сътресения идват от пътуване, а също и мъчителни условия там, където ще отиде. През Десцендента - развод, смърт на някой близък или брат, сестра, партньор.
към текста >>

През Надира такива сътресения идват от пътуване, а също и мъчителни условия там, където ще отиде.
През Надира - пътуване, благоприятни условия и възможност за проява в страната, където отива, преди всичко със своето умение в изкуството и добрата похватност, като там ще има съдействието, помощта и доброто отношение на околните. През Десцендента - също пътуване, сърдечни връзки с хора и възможност за женитба. През Зенита - изненадващи, благоприятни събития в общественото положение, прояви в изкуството. Плутон при преминаването си през всяка от четирите точки създава резки, брутални, с тежки последици за живота на човека катастрофи, тежки заболявания, операции. Това е, когато минава през Асцендента. През Надира такива сътресения идват от пътуване, а също и мъчителни условия там, където ще отиде. През Десцендента - развод, смърт на някой близък или брат, сестра, партньор. През Зенита - рязка промяна в общественото положение, нещастия, включително и при пътуване. Вторият фактор за създаване и определяне на жизнения път на човека се осъществява от ъгловите разстояния (аспектите), които се образуват при движението на Слънцето, Луната и Планетите със силовите огнища, създадени от тяхното начално положение при раждането на човека в Хороскопа. При това движение се образуват ъгли от 0, 30, 45, 60, 72, 90, 120, 133, 130 и 180 градуса, при които ъгли стават също събития и случки. Когато ъгловите разстояния са от 30, 45, 135 и 150 градуса, случките и събитията са по-слаби, по-слабо се изявяват и често пъти са само като някакви настроения- леки случки, които човек би приел за нещо обикновено.
към текста >>

През Зенита - рязка промяна в общественото положение, нещастия, включително и при пътуване.
През Зенита - изненадващи, благоприятни събития в общественото положение, прояви в изкуството. Плутон при преминаването си през всяка от четирите точки създава резки, брутални, с тежки последици за живота на човека катастрофи, тежки заболявания, операции. Това е, когато минава през Асцендента. През Надира такива сътресения идват от пътуване, а също и мъчителни условия там, където ще отиде. През Десцендента - развод, смърт на някой близък или брат, сестра, партньор. През Зенита - рязка промяна в общественото положение, нещастия, включително и при пътуване. Вторият фактор за създаване и определяне на жизнения път на човека се осъществява от ъгловите разстояния (аспектите), които се образуват при движението на Слънцето, Луната и Планетите със силовите огнища, създадени от тяхното начално положение при раждането на човека в Хороскопа. При това движение се образуват ъгли от 0, 30, 45, 60, 72, 90, 120, 133, 130 и 180 градуса, при които ъгли стават също събития и случки. Когато ъгловите разстояния са от 30, 45, 135 и 150 градуса, случките и събитията са по-слаби, по-слабо се изявяват и често пъти са само като някакви настроения- леки случки, които човек би приел за нещо обикновено. Затова тук ще се спрем на ъгловите разстояния от 0, 60, 72, 90, 120 и 180 градуса, които се образуват между всичките членове на Слънчевото семейство при тяхното движение и основните силови ядра. При тези образуващи се ъглови разстояния (аспекти) се получават ясно изразени по-сериозни случки и събития.
към текста >>

ЛУНАТА С УРАН при съвпад и лоши аспекти ще даде условия за неприятни отношения с партньора и в някои случаи и за развод, също и възможност за пътуване, но с изненадващи пречки, които в повечето случаи ще осуетят пътуването.
При лоши аспекти ще имаме големи неприятности между съпрузите, често стигащи до развод; изобщо неприятни събития. ЛУНАТА С ЮПИТЕР при съвпад и добри аспекти ще обуслови година, през която жилищните проблеми ще се уредят, придобиване на жилище, квартира, подобряване на жилището с ремонт, обстановката - с мебели и обзавеждане, също и възможност за постъпване на работа, служба в научна заведение, също и условия за добри сделки. При лоши аспекти - точно обратното; изобщо липса на възможност за осъществяване на някакво желание и нужда, която би улеснила живота на човека. ЛУНАТА СЪС САТУРН при съвпад и лоши аспекти предизвиква нарушение на здравословното състояние - заболяване. При добри аспекти на лицето ще му се наложи да се грижи за някой свой близък човек. ЛУНАТА С УРАН при съвпад и лоши аспекти ще даде условия за неприятни отношения с партньора и в някои случаи и за развод, също и възможност за пътуване, но с изненадващи пречки, които в повечето случаи ще осуетят пътуването. При добри аспекти - условия за женитба, пътувания, период на добри отношения между съпрузите. ЛУНАТА С НЕПТУН при съвпад и добри аспекти ще даде условия за брак, успешни пътувания, възможност за осъществяване на ясно изразени желания, нужди, независимо от какво естество ще бъдат те. При лоши аспекти - пречки и липса на възможност за осъществяване на всичко, което добрите аспекти дават. ЛУНАТА С ПЛУТОН при съвпад и лоши аспекти - неприятности в семейния живот, стигащи и до развод, заболяване на половите органи, неуспехи и липса на условия за осъществяване на всяко начинание. При добри аспекти - успешни пътувания, условия за женитба и осъществяване на всеки подтик.
към текста >>

86. Линиите на ръцете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Клонки към Лунния хълм показват пътуване в чужбина.
Кръст или звезда върху Сатурновата линия показва скръб, несполуки. Остров на Сатурновата линия показва измама. Клонки на Сатурновата линия към Марсовия хълм показват склонност към воюване. Ако напречни линийки пресичат Сатурновата линия, това означава пречки в постигане на поставените задачи. Ако пръстенът на Нептун, намиращ се в Нептуновата област, прерязва линията на Съдбата, то голямата чувствителност в този човек създава известни препятствия в живота му, които трудно се превъзмогват. Клонки към Лунния хълм показват пътуване в чужбина. Ако линията на Съдбата има вилка горе и долу, то успехите и богатствата ще бъдат по-големи, отколкото ако има вилка само горе.
към текста >>

87. 13. Пътуване преди Великден - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

13. Пътуване преди Великден Проект Наближаваше Великден, а интересът на децата беше съвсем далеч от празника.
13. Пътуване преди Великден Проект Наближаваше Великден, а интересът на децата беше съвсем далеч от празника. Почти всички играеха на влак. Редяха столчета за вагони и пътуваха. Всички мои опити да свършат играта по-бързо бяха напразни. Да се задоволим със създадената игра и да прескочим великденските сюжети и радости, водейки се от детския интерес още не е извинение. Предстоеше ми да започна със създадения детски интерес и да стигна до моята цел — великденски радости.
към текста >>

Подехме общо пътуване.
Редяха столчета за вагони и пътуваха. Всички мои опити да свършат играта по-бързо бяха напразни. Да се задоволим със създадената игра и да прескочим великденските сюжети и радости, водейки се от детския интерес още не е извинение. Предстоеше ми да започна със създадения детски интерес и да стигна до моята цел — великденски радости. И ето как се разви играта. Подехме общо пътуване. Организирахме играта. Избрахме началник, подначалник, машинисти, кантонери и др. Всеки ден играта ставаше по-интересна, строежът растеше и всяко дете отговорно вършеше своята служба. Момиченцата, и те заинтересувани от общата игра, оживено се готвеха да пътуват с куклите. Неколко от тях уреждаха вагон-ресторант във влака, където отиваха всички да закусват в нова обстановка.
към текста >>

Всичко беше свързано около създадения интерес — пътуване.
Ето как неусетно, само за 5—6 дни, цялата стая беше преобразена. В единия ъгъл имаше гара с градинка, с ограда от картон, със стрелка за влаковете, с чешма изградена от дървени тухлички и в средата стомна за вода, с каса за билети, перон, канцелария, пред гарата звънец и железопътна линия, начертана с тебешир, а по нея се движеха вагоните — столчета, вързани с въжета и обвити с боядисана черна хартия; машината имаше специален строеж от две масички с комин, с парен котел и пр. Изобщо, за малко време децата можаха да научат много нови неща. Научихме нова песен „Железница", играхме също така и „Влак". Разказахме си няколко приказки и случки из живота. Всичко беше свързано около създадения интерес — пътуване. Антончо знаеше да пише И пожела Да напише на черната дъска разписание на влаковете. Това беше едно голямо разнообразие в играта. Почнахме да спираме и да слизаме на различни гари. Запознахме се с доста градове и села.3а да можем да правим покупки от гарите, решихме да построим село в антрето (тук беше нужна малка помощ от мен — да хвърля идеята за село, а не за град, защото би ни довело по-лесно до целта — великденски радости). Организираха се 10—15 селянчета, облякоха се в носии и почнаха да нареждат селото.
към текста >>

Мъчно може с думи да се опише всичкият интерес и ентусиазъм, създаден около тази игра — пътуване.
Даже интересът се пренесе и в домовете. Всяко дете носеше по нещо за влака или за селото от къщи. Всяко беше питало за нещо около играта и бързаше да го каже. Колко много дейност, колко много творчество! Всичко беше направено от всекидневните ни мебели, от картони, от хартии, глина, кутии, камъчета и най-различни непотребни предмети, донесени от дома. За няколко дни, докато по-голямата част от децата се занимаваха с уреждане на влака и маневрите там в антрето, селото растеше и се готвеше за горти, селянчетата учеха селски песни и хора, приготвяха стоки за продан и очакваха влака с пътниците. Мъчно може с думи да се опише всичкият интерес и ентусиазъм, създаден около тази игра — пътуване. Предстоеше ни пътуване до село. . . И когато всичко беше готово, очакваният ден дойде. Пътниците купиха билети и се качиха на влака. Машинистите композираха вагоните.
към текста >>

Предстоеше ни пътуване до село.
Всяко дете носеше по нещо за влака или за селото от къщи. Всяко беше питало за нещо около играта и бързаше да го каже. Колко много дейност, колко много творчество! Всичко беше направено от всекидневните ни мебели, от картони, от хартии, глина, кутии, камъчета и най-различни непотребни предмети, донесени от дома. За няколко дни, докато по-голямата част от децата се занимаваха с уреждане на влака и маневрите там в антрето, селото растеше и се готвеше за горти, селянчетата учеха селски песни и хора, приготвяха стоки за продан и очакваха влака с пътниците. Мъчно може с думи да се опише всичкият интерес и ентусиазъм, създаден около тази игра — пътуване. Предстоеше ни пътуване до село. . . И когато всичко беше готово, очакваният ден дойде. Пътниците купиха билети и се качиха на влака. Машинистите композираха вагоните. Началникът даде ход и с песни и радости влакът потегли.
към текста >>

С казаното до тук проследихме на кратко развитието на един проект „пътуване" с цел да подчертаем хода на работата с депата, изхождайки от интереса им, стигайки до развитието на една цялостна дейност в духа на времето.
Работата взе естествен ход. Започнахме трескаво приготовление за Великден. Така през един интервал от 10—15 дни, следвайки естествения детски интерес, можахме да научим много нови неща около гарата, трена, селото и града. Същевременно развихме богата творческа дейност, сръчност и ръчна работа. Не изпуснахме случая между играта да вземем няколко нови песни, игри и приказки около създадения интерес свързан с реалния живот. С казаното до тук проследихме на кратко развитието на един проект „пътуване" с цел да подчертаем хода на работата с депата, изхождайки от интереса им, стигайки до развитието на една цялостна дейност в духа на времето.
към текста >>

88. 18. Друг случай за завършване годината - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

С малък потик от моя страна играТа се оформи в пътуване с един български и един руски аероплани из славянските страни.
18. Друг случай за завършване годината Оставаха ни само две седмици до последния учебен ден. Очаквах групата да определи хода на работата, с която трябваше да приключим годината. От два дни момчетата строеха аероплан. С малък потик от моя страна играТа се оформи в пътуване с един български и един руски аероплани из славянските страни. Спонтанно всеки, според интересите и силите си, започна работа в длъжността, която сам си избра. Времето беше малко и трябваше да се бърза. Организирахме играта в различните й дейности и ето нашите малки авиатори, пилоти, инженери, пътници, птички и др. усилено се готвеха за пътуването из славянските страни. Едни строяха аеропланите от столчета, кубчета и дъски, други готвеха програма за забави през време на гостуването, трети уреждаха билетната служба и най-после пътниците се готвеха да пътуват и носеха подаръци от характерни български произведения.
към текста >>

усилено се готвеха за пътуването из славянските страни.
От два дни момчетата строеха аероплан. С малък потик от моя страна играТа се оформи в пътуване с един български и един руски аероплани из славянските страни. Спонтанно всеки, според интересите и силите си, започна работа в длъжността, която сам си избра. Времето беше малко и трябваше да се бърза. Организирахме играта в различните й дейности и ето нашите малки авиатори, пилоти, инженери, пътници, птички и др. усилено се готвеха за пътуването из славянските страни. Едни строяха аеропланите от столчета, кубчета и дъски, други готвеха програма за забави през време на гостуването, трети уреждаха билетната служба и най-после пътниците се готвеха да пътуват и носеха подаръци от характерни български произведения. Всеки най-усърдно изпълняваше възложената1 му работа за общия успех на играта. Неусетно минаха две седмици в общи усилия и задружна работа. Всеки беше поставен в своето амплуа. Същевременно родителите щяха да видят при годишния акт една цялостна групова работа, застъпваща всички видове дейности в детската градина.
към текста >>

89. 19. Пътуване с параход. Завършване учебната година с проект - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

19. Пътуване с параход Завършване учебната година с проект През първите години на моята учителска практика, завършвах учебната година с официална забава пред родителите.
19. Пътуване с параход Завършване учебната година с проект През първите години на моята учителска практика, завършвах учебната година с официална забава пред родителите. Последната коствуваше доста труд, доста нерви и притеснение от страна на деца и учителка. В последствие, годишните ми забави придобиха по-интимен характер, изнасяни в учебната стая, където децата изпяваха и изиграваха пред родителите си най-обичните игри и песни, заучени през годината. Разбира се, че аз систематизирвах предварително номерата по сезони, прибавях тук-таме по някой нов номер, но общо забавата даваше отражение на всичко по-характерно през годината, изразено в песни, игри и драматизация. Все пак анализирайки психологически казаното, можем да си зададем въпроса — песните и игрите са ли най-съществената работа с децата? Не. Последните идват да ни послужат само като средство за целта ни — създаване добри навици, социално чувство, творчески дух и изграждане на силни характери у децата.
към текста >>

След два-три дни играта ни се разрастна в проект-пътуване с параход.
Раздадох стихотворения на няколко деца и почнахме да преговаряме ученото през годината. Имах за цел, между другото да централизирам забавата около един общ интерес, за което търсех подходящ случай. Един ден Христо и Стефчо заиграха на параход. Скоро играта се поде от всички момчета. Идеята ми се видя доста навременна. След два-три дни играта ни се разрастна в проект-пътуване с параход. Всяко момче, заемаше по един пост-капитан, машинист или моряк. Момиченцата и те се разделиха, на морски феи и рибки. Започна се тряскава работа. Рибките и феите учеха своите балетчета, и правеха от хартия яки и шапки на моряците. А момчетата строеха парахода.
към текста >>

Решихме" да има и концерт през време на пътуването.
От ден на ден интересът се увеличаваше, децата идваха рано, работеха усърдно, без шум и отегчение. Всеки беше на поста си и най-акуратно изпълняваше службата си. Не искам да преувеличавам нито да фантазирам, нека всяка колежка сама опита и се увери, колко много могат да мислят малките умове и колко много могат да работят малките ръце! И колко много дух, колко много творчество и дейност ще можем да покажем пред родителите! Ето как определих работата си за годишната забава. Естествено, че през последните три седмици взехме и нов материал, във връзка със сезона и проекта, така напр. заучихме песничките: „Ние сме моряци", „Пляс -плис", Моряци сме безстрашни", играта с песен „Веселите рибки", танца на морските феи — балетче, приказката „Чайка", „Свърши се, замина учебната година" и още няколко номера. Решихме" да има и концерт през време на пътуването. Тук щяхме да изнесем минатия материал през годината: песни, игри и стихотворения. И така, неусетно, с много радост и възторг подготвихме своето пътуване, което свързахме с много ръчна работа: строеж на парахода, моряшки шапки, яки и маншети, рибки от картон и уреждане ресторант при парахода, с много песни, игри и приказки, с много творчески дух и дейност, с много живот. Не бих направила услуга, ако развия подробно работата през всеки ден и ако предам точно, кога сме взели всяка нова песен и игра, тъй като работата ни с депата е творческа и върви непринудено. Достатъчно е да създадем дух в играта, за да се развие последната най-правилно и най-естествено, без шаблон и без правила. Целта ми в случая е да предам самата жива линия, която развива творческата дейност у децата и изгражда характерите им, В скоро време детската стая представляваше море, пълно с живот и радост.
към текста >>

И така, неусетно, с много радост и възторг подготвихме своето пътуване, което свързахме с много ръчна работа: строеж на парахода, моряшки шапки, яки и маншети, рибки от картон и уреждане ресторант при парахода, с много песни, игри и приказки, с много творчески дух и дейност, с много живот.
Не искам да преувеличавам нито да фантазирам, нека всяка колежка сама опита и се увери, колко много могат да мислят малките умове и колко много могат да работят малките ръце! И колко много дух, колко много творчество и дейност ще можем да покажем пред родителите! Ето как определих работата си за годишната забава. Естествено, че през последните три седмици взехме и нов материал, във връзка със сезона и проекта, така напр. заучихме песничките: „Ние сме моряци", „Пляс -плис", Моряци сме безстрашни", играта с песен „Веселите рибки", танца на морските феи — балетче, приказката „Чайка", „Свърши се, замина учебната година" и още няколко номера. Решихме" да има и концерт през време на пътуването. Тук щяхме да изнесем минатия материал през годината: песни, игри и стихотворения. И така, неусетно, с много радост и възторг подготвихме своето пътуване, което свързахме с много ръчна работа: строеж на парахода, моряшки шапки, яки и маншети, рибки от картон и уреждане ресторант при парахода, с много песни, игри и приказки, с много творчески дух и дейност, с много живот. Не бих направила услуга, ако развия подробно работата през всеки ден и ако предам точно, кога сме взели всяка нова песен и игра, тъй като работата ни с депата е творческа и върви непринудено. Достатъчно е да създадем дух в играта, за да се развие последната най-правилно и най-естествено, без шаблон и без правила. Целта ми в случая е да предам самата жива линия, която развива творческата дейност у децата и изгражда характерите им, В скоро време детската стая представляваше море, пълно с живот и радост. Дните бяха кратки и много често депата обядваха в училище,, за да имат повече време за работа. Лятната жега не ни смущаваше, даже и не я чувствувахме.
към текста >>

При започване отправих няколко думи към родителите, подчертавайки задачите на детската градина и психологическото • значение на играта, респективно предстоящото ни пътуване. 1.
Дните бяха кратки и много често депата обядваха в училище,, за да имат повече време за работа. Лятната жега не ни смущаваше, даже и не я чувствувахме. И така, увлечени в играта, посрещнахме последния ден. ч - Годишно утро. /ч Цялата стая беше в празнична украса, От едната страна беше построен параходът „Първи май", а от другата бяха насядали майки и бащи и очакваха да видят своите рожби в играта. При започване отправих няколко думи към родителите, подчертавайки задачите на детската градина и психологическото • значение на играта, респективно предстоящото ни пътуване. 1. Влязоха морските феи и рибките, облечени със съответни костюми и насядаха на столчетата около парахода. 2. Водени от първия капитан с марша „Ние сме моряци" влязоха в стройна редица моряците и взеха местата си в парахода. 3. При даден знак всички изпяха с движения „Пляс-плис". След това всички изправени изпяха „Добре дошли" към родителите си. 4. Рибките изиграха с песен „Веселите рибки", След играта моряците спуснаха мрежите и ловиха риби.
към текста >>

90. Пътят на звездата - Георги Радев (1900–1940)

Забележете и чувството, което съпровожда пътуването по пътя на звездата.
А „движещата се звезда“ е един точен път, един разумен процес със свое начало: изгрева на звездата в един определен момент и място, с определена посока на движение и свой зенит. Тя застава точно в определено време в точно определено място: над „пещерата във Витлеем“. Имаме един напълно определен процес, ясен, прецизен, с определени елементи по пространство и време. Той води право към целта, в самата точка. Води безпогрешно. Забележете и чувството, което съпровожда пътуването по пътя на звездата. Това е чувство на дълбоко благоговение: тримата мъдреци, всеки със своя дар, отиват да се поклонят на детето. Аз няма повече да се докосвам до тая трепетна тайна. Който може да съзерцава геометричната линия на тоя път, той ще определи всичките й съществени свойства: типичните й точки и характерни закривления, и ще ги преведе в качества и добродетели. Този път, достигнал целта, не се връща назад: мъдреците от Изток само веднъж минават през Йерусалим и Ирода, за да хвърлят светлина, във великата си щедрост, върху един тъмен пункт — времето на онова събитие, чието „место“ е приблизително и общо указано в „Книгата на пророка“. Той не се връща назад към „Ирода“, а следва друга линия към „вътрешния Изток“.
към текста >>

91. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

И разказът за това пътуване, така както го имаме от Константин, е странен разказ.
За Мраморно море. За Бяло море. За Атон, където Константин щеше да се оттегли от тази суета на суетите, от този врясък и трясък на хаоса и да си върне единението с Бога. Историята е описана сто пъти, защото е от малкото истински български морски, ако искате - пиратски приключения. И така, качват се приятелите в платноходката на познатия си и поемат на юг към нос Емине. И разказът за това пътуване, така както го имаме от Константин, е странен разказ. Черното море, толкоз синьо, толкоз слънчево всеки път, като поемеш на юг покрай високия варненски бряг, и толкова прелестно с рибарските колиби тук-там, с голите безкрайни плажове - толкова бели, че изглеждат сиви под слънцето, гръцките полуострови с гръцките градчета, дето видиш ли ги, и запява сърцето ти на гръцки тукашната песен: „Всяко пристанище е мъка...“ - някак го няма всичко това; не го е чувствал Константин, празна е била душата му. Пътуването, както го описва, е сиво, сиво, сиво; вълни, мрачно, мъгла, ръми, буря някаква уж има, но се усеща, че не е било баш буря, а просто вълнение, както всяко вълнение, просто досада. Сиво, сиво, сиво, като че отиват не където трябва, като че не е туй пътят, който винаги е път на Черното най-синьо море в света, а друг път за друго място, дето оттук не се минава и не се е минавало, така че какво правят те по този път се питаш. Нещо е недоволен и мърмори навигаторът им - гъркът Леонис. Нещо не иска да ги кара докрай.
към текста >>

Пътуването, както го описва, е сиво, сиво, сиво; вълни, мрачно, мъгла, ръми, буря някаква уж има, но се усеща, че не е било баш буря, а просто вълнение, както всяко вълнение, просто досада.
За Атон, където Константин щеше да се оттегли от тази суета на суетите, от този врясък и трясък на хаоса и да си върне единението с Бога. Историята е описана сто пъти, защото е от малкото истински български морски, ако искате - пиратски приключения. И така, качват се приятелите в платноходката на познатия си и поемат на юг към нос Емине. И разказът за това пътуване, така както го имаме от Константин, е странен разказ. Черното море, толкоз синьо, толкоз слънчево всеки път, като поемеш на юг покрай високия варненски бряг, и толкова прелестно с рибарските колиби тук-там, с голите безкрайни плажове - толкова бели, че изглеждат сиви под слънцето, гръцките полуострови с гръцките градчета, дето видиш ли ги, и запява сърцето ти на гръцки тукашната песен: „Всяко пристанище е мъка...“ - някак го няма всичко това; не го е чувствал Константин, празна е била душата му. Пътуването, както го описва, е сиво, сиво, сиво; вълни, мрачно, мъгла, ръми, буря някаква уж има, но се усеща, че не е било баш буря, а просто вълнение, както всяко вълнение, просто досада. Сиво, сиво, сиво, като че отиват не където трябва, като че не е туй пътят, който винаги е път на Черното най-синьо море в света, а друг път за друго място, дето оттук не се минава и не се е минавало, така че какво правят те по този път се питаш. Нещо е недоволен и мърмори навигаторът им - гъркът Леонис. Нещо не иска да ги кара докрай. Нещо не става дума, оставя ли ги по пътя, тръгва ли с тях след Истанбул, в Мраморно море, спират ли, не спират ли? Мъгла. Смота.
към текста >>

92. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Посредникът предлага на Дракула да купи имот в Англия, и винаги се включва (след ужасните корабни бури и страхотии, през които англичанчето повръща, за да се подготви публиката за Двореца на Дракула), винаги се включва, казвам, пътуването му с влака Варна-Русе на сър Хенри Баркли.
Въпреки че бяха докладвани някои обнадеждаващи неща, когато откривахме новите мисии, останахме с впечатлението, че българите са съвсем други от това, което изглеждаше, че са преди седем-осем години...“ (1863) „В Лом Магдалена Илиева не може да си намери стая за живеене. Суеверията на хората й се препречват; те напълно вярват в магии и заклинания. Сестра Магдалена не може да се настани никъде, защото не й се ще да се съгласи с попа да идва да ръси стаята й със света вода, за да прогони от нея злите духове, както им е обичаят да правят на всяко първо число на месеца... Поповете заплашват хората, че ще ги оставят на произвола на вампирите и караконджолите, ако не си вземат децата от протестантските училища...“ (1877) „Италианците и австрийците напълно свободно могат да изповядват католицизма, турците мохамеданството, израелтяните юдейството или германците лутеранството, обаче за българите е ерес да имат каквото и да било друго вероизповедание, ако не са под православната църква. Докато както на чужденците, и на българите се гарантира според конституцията да водят каквато и да било пропаганда, първите ще срещнат фанатична съпротива от църковната йерархия; и българите католици и протестанти трябва да са готови да бъдат заклеймени от общественото мнение като отцепници или дори предатели." (1891) Този влак е истинска смърт и погребение! Някъде си през седемдесетте години на миналия век един италианец пътува с него и изпитва такъв ужас, че публикува специален пътепис за цялата история; после го превеждат в едно руско списание в Петербург и като го четеш, все едно че е предложение на сценарий за филм на ужасите. В този вид филми, както знаете, модите скачат от едно на друго, но в последните няколко варианта на един от вечните хитове на жанра, за граф Дракула, който живее от човешка кръв в двореца си в Карпатите, се въвежда един посредник от Лондон. Посредникът предлага на Дракула да купи имот в Англия, и винаги се включва (след ужасните корабни бури и страхотии, през които англичанчето повръща, за да се подготви публиката за Двореца на Дракула), винаги се включва, казвам, пътуването му с влака Варна-Русе на сър Хенри Баркли. Като засилване на кулминацията на страхотиите! Като сгъстяване на боите! Влака го има и в един по-стар черно-бял филм на царя на ужасите Хичкок: в полумрака на тесни купета български войници с разкопчани шинели и изпити очи, разбити след някаква балканска война, пеят на три гласа войнишки български песни - и след миг, разбира се, започват убийствата в първа класа. Както и да е! Нищо с тази железопътна линия не върви, колкото и средства да се хвърлят, нищо не става от нея и никога няма да стане - даже след сто години, даже през 2000-та година. Отначалото турското правителство поръчва 30 локомотива и 500 вагона, от които триста са товарни, а двеста - за пътници от трите класи. И още един специален вагон за султана. Надеждите са за голям комерсиален успех: линията стига до дъното на варненския залив на голям кей над водата, за да могат вагоните да се товарят и разтоварват направо от параходите; отделно от пътническата гара.
към текста >>

И понеже от началото излиза име на цялата тая работа, че е кутсузлия - просто не върви! Пътуването е обявено за безплатно, и пак кандидати няма! Най-страшни, според тези, които са си опитвали късмета, били завоите.
И още един специален вагон за султана. Надеждите са за голям комерсиален успех: линията стига до дъното на варненския залив на голям кей над водата, за да могат вагоните да се товарят и разтоварват направо от параходите; отделно от пътническата гара. За съжаление още от началото връхлита една от онези кошмарни варненски бури и кеят става дармадан, а пясъците изцяло зариват под себе си железните релси. Така че остава да се ползва само линията от другата страна на канала към езерото откъм крепостната стена; т.е. пътническата линия. И понеже от началото излиза име на цялата тая работа, че е кутсузлия - просто не върви! Пътуването е обявено за безплатно, и пак кандидати няма! Най-страшни, според тези, които са си опитвали късмета, били завоите. Като тутнел тренът, че иде завой, и като започнели да се наклоняват каруците на една страна - аха-аха да паднат! - смелчаците по седалките скачаш на крака и тичали разтреперани към другата страна. И не е за смях! Само една година след откриването на линията станала първата голяма катастрофа при гара Шейтанджик (т.е. Дяволска работа) - днешно Хитрино, и това вече довело населението в пълна паника. Освен италианския пътепис, за който говорим, за популярността на ужасното събитие е виновен и вестник „Дунав“ от 31 май 1867 г., където се описва с черни краски кое как станало. Петър поема към спирката при Ташкюпрю и се качва на трена.
към текста >>

Но колкото и силен и колкото и сериозен да е, и колкото вглъбен в себе си, това първо пътуване в този влак, и то за да се отдели за пръв път от дома си в непознат град, и то за три години - не е минало-заминало.
Петър поема към спирката при Ташкюпрю и се качва на трена. Вероятно с баща си. Вече имаме негови снимки от онова време. Недопокрито с перушина младо, ячко момче със силен поглед. Отдръпнато в себе си. Деветнайсетгодишно. Но колкото и силен и колкото и сериозен да е, и колкото вглъбен в себе си, това първо пътуване в този влак, и то за да се отдели за пръв път от дома си в непознат град, и то за три години - не е минало-заминало. Колкото и силен - бил е впечатлен. Колкото и сериозен - паднал е смях. А това, че е вглъбен, му е оставило дълбок спомен, към който ще се връща много пъти далеч напред в годините. Така че похапнали са го дървениците, залитал е от стена до стена на завоите, гледал е как пищят пътниците и как си стискат ръцете от страх. Смял се е, когато кондукторите са слизали на гарите да убеждават чакащите по пероните пътници да се качат, защото - ура, да живей! - нищо няма, и сега вече влакът е поправен, стегнат - Свободна България! - и всичко е по мед и масло.
към текста >>

Не зная точно кога е станало това пътуване на Петър Дънов с влака от Варна за Русе.
Да не му идват тези мисли. Така още повече ще потъне в себе си; как ще живее? И тъжното, силно, но самотно и напрегнато момче от тази снимка се свива в ъгъла върху плюшените дървеници, и трака влакът, трака, лангурка се и искрите от тръбата на локомотива се стрелкат като червени светулки в непрогледната добруджанска нощ, и друса, и тупурка, и се кандилка, и не може да се спи, и очите парят от лютивия пушек на локомотива, който прониква отвсякъде от цепки на прозорци и врати, дето се лашкат, лашкат, лашкат и така, докато разсъмне и изгрее на изток розово-бледата надежда за Дунав. * Сега. Има една особена работа тука и по-добре веднага да си я кажа, за да ми олекне. Не зная точно кога е станало това пътуване на Петър Дънов с влака от Варна за Русе. Петър Дънов е учил в Свищов и сетне с методистката си диплома и лиценза си от евангелистката църква в Русе за правоимащ пастор е бил аташиран към Хотанца, където тамошната мисия вече се споменава в годишните доклади на методистите. През 1887-1888 вече със сигурност има мисия в Хотанца, през 1889 знаем, че пасторът й е Захария Димитров и че вече е отворено методистко основно училище за момичета от мис Шенк, което по-късно ще се поеме от Николета Малчева. Логично е точно в това училище в Хотанца да е постъпил завършилият в Свищов с право на проповедник Дънов. Вероятно е преподавал в първоначалното методистко училище в Хотанца през учебната 1887/1888 и оттам свищовските учители междувременно са уредили двугодишната му специализация в САЩ (която той на своя глава удължава на 7 години) и той е поел нататък през лятото или ранната есен на 1888, за да свари началото на учебната година в семинарията в Медисън. Авторски блик Ученици на Петър Дънов оставят спомен, че той се свързва с протестантското образование чрез семейството на майка си и на дядо си - хаджи Юргашев, които били протестанти.
към текста >>

93. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Така или иначе в тази първа класа на богат свищовлия, родният градски бит, старото детско ежедневие на кристалните чаши в столовата, на водния простор на Дунава като открит път към света, а не преграда за орящите волове - не се губят при каквото и да било пътуване, а само го съпътстват.
Защото той е при кристалните чаши и порцелана, и сребърните съдове, закотвени на масите да устоят на пристъпите на вълненията. Защото той е при елегантните повръщания. И смеха. И пак смеха и веселието... И колкото и малко или много подробности да съберем за прекосяването на онова време от разказа на Алеко, параходът накрая пристига в пристанището на Ню Йорк ... и пътищата за вътрешна Америка се отварят, кой както и накъдето! Световното изложение в Чикаго през 1892-1893 г. Но друго ни интересува нас. Така или иначе в тази първа класа на богат свищовлия, родният градски бит, старото детско ежедневие на кристалните чаши в столовата, на водния простор на Дунава като открит път към света, а не преграда за орящите волове - не се губят при каквото и да било пътуване, а само го съпътстват. И в Чикаго Алеко си остава в своето си слънчево, свищовско „ха-ха-хи-хи!“ Той си е пак сред своите и на баща си байганювски интерпреньори, великосветски студенти, турски гюбеци, парижки и кючукпарижки фльорци, арменски сарафи и ... самочувствието на лесно празнещия се, но винаги пълен с колкото трябва туна-вилаети джоб. С Петър Дънов не е така. Плоските голи баири на Хадърча, които ти крещят от люлката още: „Това е нищо! Тук е нищо, ние не сме света, тук нас никакви ни няма за нищо!“ - това е то! Ако си се пръкнал там, ти си просто от „прелелите отпадъци на отвъдния бряг“, ти си в безтегловност. И не блести в душата ти кристала на веселия смях, а духа и вее нищото на неосмисленото пространство. Не си от пътниците в първа класа.
към текста >>

Вероятно пътуването на двадесет и четиригодишния Дънов през океана по-точно може да се възстанови по спомените на друг негов връстник - Георги Чакалов.
С Петър Дънов не е така. Плоските голи баири на Хадърча, които ти крещят от люлката още: „Това е нищо! Тук е нищо, ние не сме света, тук нас никакви ни няма за нищо!“ - това е то! Ако си се пръкнал там, ти си просто от „прелелите отпадъци на отвъдния бряг“, ти си в безтегловност. И не блести в душата ти кристала на веселия смях, а духа и вее нищото на неосмисленото пространство. Не си от пътниците в първа класа. Изринеш ли се оттук, не носиш със себе си бита си, разлита се плявата на детството ти и политаш гол и без посока, безцелен като комета нощем, безтегловен като доган по икиндия над Сините камъни. Вероятно пътуването на двадесет и четиригодишния Дънов през океана по-точно може да се възстанови по спомените на друг негов връстник - Георги Чакалов. Чакалов не е като Алеко от Свищов, където Дънов също учи, но затова пък точно като Дънов е учил в протестантското училище. В Самоков. Също от малък град, също мисионерски възпитаник с познание на английски, точно по същото време и той тръгнал на учение в Щатите, че там, в малкия град, на малката чаршия нищо не пълни душата. Но колкото и малка да е тази чаршия, баща му има дюкян на нея и Георги е стъпил на по-устойчива и трайна почва. Зашиват му в колана двайсетте наполеона (част от които си е спечелил сам) и поема.
към текста >>

По време на пътуването през Европа беше почувствал как България се стопява зад него, за да остави място за големите му надежди - не за по-добро или по-лошо - не! Той просто чувстваше вътрешен порив за промяна, за това да навлезе в нов, по-смел, по-широк, по-жизнен богат свят.
Спътниците им съчувстваха, и въпреки че мястото беше оскъдно, не гледаха накриво на семейства, които се опитваха някак да окачат одеяло или палто, за да са криво-ляво насаме. Това донякъде се уреждаше по-лесно поради факта, че пътниците, общо взето, се събираха на групи според езика, който говореха: евреите с черните си раса, къдравите си сколуфи и шапчиците си, в един ъгъл, италианците с кепетата и широките си панталони в друг, малката руса и белокожа литовска групичка на трета страна и така нататък. Петър не бързаше да реши къде да си остави багажа. Беше сам, пък и така и така предпочиташе да пътува без компания. Не знаеше какво го очаква напред. По време на пътуването през Европа беше почувствал как България се стопява зад него, за да остави място за големите му надежди - не за по-добро или по-лошо - не! Той просто чувстваше вътрешен порив за промяна, за това да навлезе в нов, по-смел, по-широк, по-жизнен богат свят. И с това чувство в сърцето му проникваше донякъде тъжното чувство, че вече няма да има нужда да влачи със себе си (със всяко свое сетиво и всяка своя мисъл изострени до краен предел) България и кроткото предутринно похлопване на налъмите й. Огледа се и усети, че изборът му ще бъде направен по пътя на елиминирането на възможностите, които няма да му дадат да се чувства спокойно, защото веднага забеляза, че това да се присъедини към евреите съвсем няма да свърши работа. Бяха много мрачни, скупчени заедно, молещи се вътрешно да ги оставят на мира, и щеше да му е неприятно да им бъде като трън в очите. И до италианците нямаше да е хубаво да се настани. Те бяха неспокойни, живи, кажи го, изпълнени със себе си, и палавите им очи препускаха от лице на лице и от семейно перде на перде из целия трюм още отсега.
към текста >>

Корабната агенция предлагаше най-евтиния начин за пътуване и пасажерите го бяха избрали измежду многото други възможности сами.
Повръщаше, стенеше, свиваше се, като слушаше оплакванията на спътниците, които беше събудил, опитваше се да стои буден, но това още повече го караше да съзнава проблема си. Съзнанието му бе нащрек за скърцането и подгъването на пода, след това за пулсирането на цялото му тяло и накрая пак се започваше. Ужас! Сякаш цялото му същество се мъчеше да изскочи на сигурно място от празния му конвулсивен стомах. Отец Куцак помоли корабните офицери за помощ, но те само клатеха глави; нямаше лек за това на кораба, и свещеникът знаеше, че дори да имаше, нямаше да му дадат, защото това щеше да отвори вратата за безкрайни искания и настоявания за това и онова от огромната тълпа, дето се търкаляше по пода на трюма. А това те не можеха да позволят да стане. Корабната агенция предлагаше най-евтиния начин за пътуване и пасажерите го бяха избрали измежду многото други възможности сами. Така че това беше то! И други бяха започнали да страдат от морска болест, но тяхното неразположение не можеше да се сравнява с мъченията на Гаврило. - Лимон! - беше посъветвала една възрастна еврейка, за която отец Куцак по-късно разбра, че е най-недоволна от всички от вечните нощни представления на Гаврило. Страдала от безсъние, обясни тя, когато я помоли да прости на Гаврило, изведнъж като се събудела, не можела да заспи, каквото ще да става и просто била съсипана вече. - Аман, аман! - стенеше тя в ъгъла си, стиснала молитвено ръце, като се клатеше и кланяше, докато се молеше всеки път, когато младият украинец започнеше да дига шум - Милост! Но нейният бог не проявяваше милост към никого, след като бе решил да накаже Гаврило, че не се е оставил в ръцете му за дългото пътуване. Тази мисъл се стрелкаше в главата на Петър всеки път, когато кризата идваше, и едно малко сигнално звънче звънваше в съзнанието му: „Трябва ли да споменаваме Божието име, щом става дума за такива дребни неща като тази история с лимона?
към текста >>

- Аман, аман! - стенеше тя в ъгъла си, стиснала молитвено ръце, като се клатеше и кланяше, докато се молеше всеки път, когато младият украинец започнеше да дига шум - Милост! Но нейният бог не проявяваше милост към никого, след като бе решил да накаже Гаврило, че не се е оставил в ръцете му за дългото пътуване.
А това те не можеха да позволят да стане. Корабната агенция предлагаше най-евтиния начин за пътуване и пасажерите го бяха избрали измежду многото други възможности сами. Така че това беше то! И други бяха започнали да страдат от морска болест, но тяхното неразположение не можеше да се сравнява с мъченията на Гаврило. - Лимон! - беше посъветвала една възрастна еврейка, за която отец Куцак по-късно разбра, че е най-недоволна от всички от вечните нощни представления на Гаврило. Страдала от безсъние, обясни тя, когато я помоли да прости на Гаврило, изведнъж като се събудела, не можела да заспи, каквото ще да става и просто била съсипана вече. - Аман, аман! - стенеше тя в ъгъла си, стиснала молитвено ръце, като се клатеше и кланяше, докато се молеше всеки път, когато младият украинец започнеше да дига шум - Милост! Но нейният бог не проявяваше милост към никого, след като бе решил да накаже Гаврило, че не се е оставил в ръцете му за дългото пътуване. Тази мисъл се стрелкаше в главата на Петър всеки път, когато кризата идваше, и едно малко сигнално звънче звънваше в съзнанието му: „Трябва ли да споменаваме Божието име, щом става дума за такива дребни неща като тази история с лимона? “ - Дайте му лимон да смуче, като му стане лошо, за Бога! - надигаше кресливия си глас еврейката . - Намерете му лимон, или ще умра ей тук пред очите ви, както ме гледате! Мъжът й се мъчеше да я успокои; тихичко се опитваше да я убеди, че бедното момче не е виновно и нищо не може да направи, но това само й даде нов повод да избухне: - Знам, че той нищо не може да направи, ами приятелите му? Те могат! Те трябва да му намерят лимон да го смуче всеки път като му прилошее. Или и те не трябва нищо да правят! Така ли?
към текста >>

Ами ако изтърпя мъките на това пътуване и ми поискат да покажа двадесет и петте долара, за да ме пуснат в Ню Йорк, и вземат, че ме турят в първия обратен кораб като разберат, че нямам толкова?
Само че й мина за секунда и се обърна към отец Куцак. - Ами хубаво! Купи го и да се свърши с тая работа! - Сега опира до тебе, Гаврило, мойто момче! - каза отец Куцак, докато момчето започна да отвързва канапа, с който бе осукана кесията, дето я измъкна от предницата на ризата си. - А ако ме върнат? - Гаврило беше много разстроен, но беше ясно, че е готов да заложи всичко на карта, за да сложи край на тия мъки. - Ами ако лимонът не помогне? Ами ако изтърпя мъките на това пътуване и ми поискат да покажа двадесет и петте долара, за да ме пуснат в Ню Йорк, и вземат, че ме турят в първия обратен кораб като разберат, че нямам толкова? - Твое трябва да е решението сега и твой ще е урокът, който ще научиш от цялата работа. Проработи. Щом му станеше лошо, изсмукваше една-две капки лимонов сок и преставаше да му се повдига. Нея нощ беше първата, в която спа, и при това като мъртъв. - Казах ти, не му трябва лимон. Събуди го триумфалният глас на еврейската му приятелка.
към текста >>

като студент в колежа Дикинсън пропътува цял ден път, за да може да чуе любимия си английски автор да изнася лекция след пътуването си по жепе линията Бостън-Лоуел в Масачузетс.
Работи. Пише. Редактира. Толкова години е бил редактор на най-голямото списание на тези хора „Методист“! Книжен човек. Но зад тези юпитериански очи е скрито книжното съкровище на света - всички златни истории, всички легенди, всички писатели, мотиви, теми, герои и злодеи, безкрайните истории, които пълнят човешката глава, човешкото въображение, човешката съвест. Та този Дикенсов вид на Крукс няма да е чудно да иде от това, че се е вживял в Дикенс, в неговата тъжно-мрачна, остроумна, осветена от християнски пориви картина на света. Даже много е възможно да е точно така, защото през 1842 г. като студент в колежа Дикинсън пропътува цял ден път, за да може да чуе любимия си английски автор да изнася лекция след пътуването си по жепе линията Бостън-Лоуел в Масачузетс. Дикенс мисли като методистите от старата гвардия и този интерес е естествен: доброто е в човека и не може да не победи, богатите трябва да се превъзпитат, за да оправят положението на бедните, робството е грях и робовладелците трябва да събудят християнина в себе си и да направят нещо по това! И този негов тих, кротък, пълен с любов и дискретна дистанция човешки хумор! - Крукс обичаше Дикенс и караше и студентите си да го обикнат, като им го разкриваше. В добро настроение цитираше цялата първа страница на „Коледна песен“ наизуст: „Марлей беше мъртъв, с това да започнем!... Мъртъв като пирон на врата...“ * Казахме, че едно от нещата, което твърде вероятно формира психиката на младия Петър, са странните съвпадения по пътя, по който се движи напред. Всеки път, когато направи нова крачка към ново място, към ново нещо, в което се включва - било то преместването му във Варна, постъпването му в българското училище там, влизането във варненската реалка, сетне в Свищовското американско училище, учителства- нето в Хотанца - всяка негова стъпка напред се свързва с някаква забележителна промяна към по-добро в това ново място. Не можеш да се освободиш от впечатлението за нещо мистично в този път. Той пристъпва напред и провидението сякаш прави мястото, върху което стъпва, да разцъфти.
към текста >>

94. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

И пак замита облакът и спуска пердето си пред слънцето и планините отново стават тъмносини и плоски, и блатото изчезва, но сега пък светва близък, близък малкият Змийски остров и около него имало огърлица от бяла бурна пяна... Картината се стрелна само за миг пред вътрешния поглед на Петър - дълго забравена, още от времето, когато двете години след гимназията се изнизаха, без да помни къде и как, в лутане, в обиколки, в помагане на този-онзи, пътуване..., додето не постъпи в Свищовското духовно училище.
Спас“ бе на ниска спокойна ливада с пътеки насам-натам. Южният бряг през залива на Каваците беше друго: стъпало скали издраскани надолу във водата с ноктите на титанско чудовище и сега рязко разделени на светло и тъмно от слизащото слънце, което биеше отгоре им. Зад тях - носът, ограждащ залива на Ропотамо от юг без никакъв релеф, плосък, мъгливосин, замазан... Каваците в дъното на залива се виждаха светлозелени - кажи го, с бели корони. Зад тях плоски, тъмносини гори, и по носовете, и нагоре, и надолу по планините мътносини и колкото по-далеч бяха, толкова по- замазани ставаха и по-бледи. Но замита облак и се дръпва и открива огромен, широко отворен прозорец пред слънцето и то лисва светлина върху гората около залива, и тя оживява, като че се сменя театрален декор - каваците се виждат един по един, белва светлата невидима досега пясъчна ивица, дюните, лодките... И баирите отзад, и те не били плоски - отваря се дълбоко блато с разлюлени папури, даже лъсва вода, а баирите и планината и гората били много, много далеч зад блатата. И пак замита облакът и спуска пердето си пред слънцето и планините отново стават тъмносини и плоски, и блатото изчезва, но сега пък светва близък, близък малкият Змийски остров и около него имало огърлица от бяла бурна пяна... Картината се стрелна само за миг пред вътрешния поглед на Петър - дълго забравена, още от времето, когато двете години след гимназията се изнизаха, без да помни къде и как, в лутане, в обиколки, в помагане на този-онзи, пътуване..., додето не постъпи в Свищовското духовно училище. Забравената картина, която го бе поразила при първото му спускане пеша по брега на юг от Созопол. Само за миг - и външните му очи пак се напълниха с океана пред него тук и сега. Тъмносиньо; бе толкова рядко по това време на годината в залива на Масачузетс да е така чисто и ясно. Беше дошъл с една рибарска лодка до плажа Нантаксет в дъното на Хингамския залив, където също имаше талян като таляните далече, далече назад у дома. И какви чудни, яки, прями рибари бяха само тези хора.
към текста >>

Граблашев дал обещанието си и тогава състудентът му го завел някъде далече на северозапад в горите на Масачузетс след доста дълго пътуване с влак.
Веднъж постигнал това, той започна любимото си ухажване на Водата, което щеше да завърши с влизане в нея. Отпусна се, и се отпусна и остави чувството за обкръжението си, за това как изглеждаше всичко около себе си да се оттече някъде встрани, където се оттичат несъществените неща. И когато това стана, той се загледа в кривата на хоризонта и постепенно долови нейната едва видима, деликатна, тъничка извивка - и тогава настъпи това, което търсеше! - видя планетата, видя исполинската й топка в пространството, видя водата върху нея, видя и почувства с цялото си тяло как гравитацията я привличаше вътре към себе си и почувства тази неправдоподобна форма на съществованието на водния елемент в морето: водата не бе приела формата на съда, в който е налята, тъй като не беше в съд, а свободна, и формата на това й свободно състояние бе сферата на гравитацията й. * В спомените си за разходките си с Петър Дънов по това време Величко Граблашев разказва как съученикът му един път му казал, че ще го заведе на много важно място, но предварително го накарал да даде тържествено обещание, че няма да споделя с никого къде ще отидат, тъй като това ще бъде тайно общество от много издигнати хора. Непосветените не трябвало да знаят за него, тъй като това щяло да направи членовете му уязвими. Граблашев дал обещанието си и тогава състудентът му го завел някъде далече на северозапад в горите на Масачузетс след доста дълго пътуване с влак. Хората, с които се видели, живеели в земеделско стопанство, оградено отвсякъде с гора, и наистина нямали ни най-малко селски вид. Било очевидно, че са много издигнати. Молили се, пели, провела се беседа и се водили много интересни разговори само за духовни работи. По-късно Граблашев, който бил в Америка и след като Дънов се върнал в България, направил опит да намери мястото сред гората, тъй като му се струвало, че помни къде е. Уви, опитът излязъл несполучлив.
към текста >>

От времето на Дикенсовото пътуване по железницата, когато всъщност Торо е бил в колибата си на Уолдън, кажи-речи нищо не се е променило: „Освен на разклоните не се вижда друга железопътна линия, само тази, по която карате.
Оттам нататък все едно, че си в България. Всички приказват на всички. Кондукторът няма униформа и се разхожда нагоре-надолу из вагоните, както му падне, влиза и излиза, обляга се на вратата с ръце в джобовете и дърдори с пътниците до себе си. Ако открият, че си чужденец, започват да те разпитват откъде пътуваш и накъде отиваш; сочат ти зад някой баир и казват, че там е най-красивото градче в САЩ и трябва да идеш да го видиш; а ако се излъжеш да ши кажеш закъде си тръгнал, веднага ти обясняват, че там е много опасно и трябва да се откажеш, че си взел грешния път и има по-пряк начин и че изобщо съжаляват, но са те излъгали. За какво точно и кой, не е съвсем ясно, но няма значение. От времето на Дикенсовото пътуване по железницата, когато всъщност Торо е бил в колибата си на Уолдън, кажи-речи нищо не се е променило: „Освен на разклоните не се вижда друга железопътна линия, само тази, по която карате. Ако има просека в гората - гледката не е нищо особено. Миля след миля закърнели дървета, някои от тях свалени с брадвата, други съборени от вятъра, някои полусвлечени и облегнати на съседите си, някои - просто дънери, потънали наполовината в поредното блато, други полуразложени в покрити с мъх парчетии. Самата почва тук е съставена от мънички парченца като тези; всяко блато от застояла вода е пълно с тях; на всяка страна има клони и дънери, и стволове от дървета във всеки възможен стадий на разлагане, гниене и затриване. Току се покажеш за минута-две на открито, където лъщи някакво светло езеро или езерце, нормално за всяко място по света, но толкова незначително тука, че няма име; току ти се мерне набързо някакъв далечен градец с чистите си бели къщи и студени площади, със стегнатата си новоанглийска църква и училището си; след това фър-р-р-р-р! кажи-речи, преди да си ги видял, идва същата тъмна картина: осакатените дървета, дънерите, стволовете, застоялите води - толкова прилични на предишните, че ти се струва, че са те пренесли назад по магически начин.“ И ето едно изскачане от гората, и вместо поле - пред очите ти на юг застинало мъртво езеро с кашкав сняг по бреговете, овално, сетне кръгло, сетне елипсовидно и тупа-тупа-тупа-туп! - пак стволове. - Какво беше?
към текста >>

95. Съдържание - Георги Христов

Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г.
Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г. - Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. - Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1.
към текста >>

и отпътуване към събора в Търново 2.
- Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. - Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г.
към текста >>

Обичайната работа в русенската комуна Посещение на Учителя в русенската комуна Сестрите в комуната Отпътуване обратно към София - 15 юли 2.
Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. Обичайната работа в русенската комуна Посещение на Учителя в русенската комуна Сестрите в комуната Отпътуване обратно към София - 15 юли 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе.
към текста >>

96. ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА - Георги Христов

Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г.
Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г. - Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. - Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1.
към текста >>

и отпътуване към събора в Търново 2.
- Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. - Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г.
към текста >>

Обичайната работа в русенската комуна Посещение на Учителя в русенската комуна Сестрите в комуната Отпътуване обратно към София - 15 юли 2.
Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. Обичайната работа в русенската комуна Посещение на Учителя в русенската комуна Сестрите в комуната Отпътуване обратно към София - 15 юли 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе.
към текста >>

97. I Комуната в Ачларе - Георги Христов

Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г.
Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г. Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната
към текста >>

и отпътуване към събора в Търново 2.
Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната
към текста >>

98. 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г - Георги Христов

Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г.
I. Комуната в Ачларе 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната „Ачларе, април. Работен ден „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново
към текста >>

и отпътуване към събора в Търново
Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната „Ачларе, април. Работен ден „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново
към текста >>

99. Георги Томалевски - Георги Христов

22 юли - пътуване из Бургаски окръг Аз и Кръстю пътуваме из Бургаския окръг.
- Как се различава лицето на майка ми от лицата на турските жени! Когато си лягам вечерта, когато слагам глава на коравата възглавка, над мен се разстила необозримо широко звездно небе. Чувствам, че образът на майка се разлива в безкрайната ширина и оттам слиза утехата на една друга майка, която ме обича със същата обич както моята, и вместо черната си забрадка тя е заметнала плащеницата на звездната нощ. Така аз се научавам да разговарям с великата майка на света, която слиза от небесните висини, докосва ме с топлата си длан и ме милва както тогава, когато бях дете. Още колко неща бих могъл да разкажа за Ачларе, но и това, малкото, което казах, е достатъчно да разберете какво велико нещо се извърши у нас сред това широко плодородно поле. После следва Карнобатският панаир, сандалите, които ни купи Жечо, гостуването при семейството на Мара и Теофана117 и връщането в нощта, когато щурците свирят из полето и на изток бавно се подава дискът на пълната луна. 22 юли - пътуване из Бургаски окръг Аз и Кръстю пътуваме из Бургаския окръг. Посещаваме селата на някои наши приятели. Днес с мен се случи нещо неприятно, но, от друга страна, ми показа какви божи хора живеят на тази земя. Ние се движим между селата Лъджекьой118 и Тержумен119. Малко съм настинал и уморен. Усещам силни болки в стомаха.
към текста >>

и отпътуване към събора в Търново Дойде и денят, когато ние с Кръстю се поддадохме на спонтанно надигналия се в нас гняв срещу Жечо.
Подсвирнеш им, а те припнат. Изправят хубавите си главички, развеят гриви и подскачат весело. Днес Александър замина за Стара Загора. Няма вече да слушаме арията от Миньон. Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново Дойде и денят, когато ние с Кръстю се поддадохме на спонтанно надигналия се в нас гняв срещу Жечо. Може би този гняв е благороден, може би е слабост и немощ, но ние в този ден сложихме края на пребиваването ни в Ачларе. Ние сме привършили всичката работа. Житото, както знаете, е вече в хамбара. Слънчогледите са обрани. Маковото семе е складирано в една стая.
към текста >>

От това пътуване имам само кошмарни спомени.
Замаян съм и изгарям от огъня на болестта. Като в присъница виждам как минава край мене бабата на Александър - една мила старица в народна дебранска носия. Усещам, че се грижат за мене, че и Кръстю е до мене и ме разтрива с яката си ръка. Въпреки всичко ние трябва привечер да отпътуваме. Изваждаме билети за презбалканската линия до Дряново. От това пътуване имам само кошмарни спомени. Нищо друго не помня. Какво пък може да запомни един пламнал в огън човек. Пред очите ми от време на време светват лампите на някоя гара. Шумът на вагонните врати кънти в ушите ми. Усещам как понякога Кръстю идва до пейката, на която лежа, и проверява състоянието ми.
към текста >>

100. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Пътуването беше трудно и опасно, защото точно в този ден мнозина ги тресеше.
Търново, на която ние непременно искахме да идем. Но пари за влака нямахме. Точно по това време родителите ни изпратиха пари и с тях купихме билети за влака до Търново. Останаха снопи за три хармана, за което нямахме сили вече да овършеем. Жечо ни натовари на каруцата и ни закара до Карнобат. Пътуването беше трудно и опасно, защото точно в този ден мнозина ги тресеше. А искахме да пътуваме с влака, когато не ни тресе. Аз последен се разболях от маларията, а другите всички така бяха отслабнали, че не можеха да вървят. Накрая Жечо ни качи на влака. Пътуването с него също беше трудно. Така най-после пристигнахме в Търново.
към текста >>

Пътуването с него също беше трудно.
Жечо ни натовари на каруцата и ни закара до Карнобат. Пътуването беше трудно и опасно, защото точно в този ден мнозина ги тресеше. А искахме да пътуваме с влака, когато не ни тресе. Аз последен се разболях от маларията, а другите всички така бяха отслабнали, че не можеха да вървят. Накрая Жечо ни качи на влака. Пътуването с него също беше трудно. Така най-после пристигнахме в Търново. Жечо беше съобщил от гарата по телеграфа и от Търново ни поеха братята и сестрите дошли на събора. Там бяхме на уважение и всички ни сочеха с пръст. „Ето ги комунарите!“ Но на следващия ден, като ни тръшна маларията на легло и ни затресе, а нас ни няма навън, тогава се питат: „Къде са комунарите? “ Идват и ни гледат, а ние сме налягали на земята и се тресем.
към текста >>

НАГОРЕ

0.39582681655884