НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
125
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_60 Магдалена и Кришнамурти
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Чакам твоето съгласие." "Съгласна съм, Учителю, и тръгвам веднага." "Приготви си документите, извади си паспорт и купи си билет за там." Учителят я изпраща при Тодор Стоименов, за да й даде определена сума за
пътуване
и всички други разноски.
Учителят извиква веднъж Магдалена, която е била дошла ей така, да се поразходи и да види какво ново има на "Изгрева". Запитва я: "Ти можеш ли да изпълниш една молба, да станеш куриер - да занесеш едно писмо от Мен до Холандия и да го връчиш на Кришнамурти? " "Как да не мога. Аз ставам едновременно за три куриера, защото знам три езика - английски, немски и френски - и мога в едно изречение едновременно да говоря на три езика." Учителят се усмихва и казва: "Знам, знам, че това можеш. Затова съм те избрал за тази задача.
Чакам твоето съгласие." "Съгласна съм, Учителю, и тръгвам веднага." "Приготви си документите, извади си паспорт и купи си билет за там." Учителят я изпраща при Тодор Стоименов, за да й даде определена сума за
пътуване
и всички други разноски.
Като чува за това, Тодор веднага търчи при Учителя, защото не може да повярва на очите си и на ушите си, че онази Магделена, която прави най-големите бели на Братството, сега Учителят я изпраща като куриер и посланик от Негова страна на конгреса на теософите в Холандия. Нямаше човек на "Изгрева", който да не знаеше за този конгрес предварително. А след него тича Магдалена. Учителят му казва: "Тя ще бъде мой куриер, за да занесе моето писмо на Кришнамурти. Всеки куриер е на издръжка и на заплата от своят господар.
към текста >>
2.
3_62 Завързаното Братство на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Неговото
пътуване
било много успешно.
Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги поема, слага ги на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов. Разговора се води на турски език. По онова време не можеше да бъдеш търговец, ако не знаеш турски, гръцки и някой западен език. Търговецът се връща в България. След това отива в София, за да докладва в своята фирма какво е направил.
Неговото
пътуване
било много успешно.
После отива на "Изгрева", среща се с Учителя и му казва, че е изпълнил всичко, каквото трябва. Накрая запитва Учителя: "Господин Дънов, не мога да разбера едно нещо. Онзи турчин там не знае нито дума български. Как ще чете вашите книги? " Учителят отвръща: "Словото има универсален език.
към текста >>
3.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Пътуване
на запад за наука 12.
Моят дядо и отбраната на Шипка 7. Дядо Ботю – Житото и царската хазна 8. Богомилската къща 9. Читалище “Надежда” 10. Лозето и събора на Бялото Братство 11.
Пътуване
на запад за наука 12.
Сънят, който се сбъдна 7 13. Войник или студент 14. Духовната младежка група 15. Откриването на Младежкият окултен клас 16. Школата е открита 17.
към текста >>
4.
10. ЛОЗЕТО И СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
В същото време си уреждах книжата за
пътуване
в чужбина, за да следвам там.
Той беше твърде зает. Скоро стана време за обяд и аз останах да обядвам с Белите братя. А след това по покана на младежите останах да живея при тях на лозето до края на събора. Имаше палатки и завивки за гости и там прекарах няколко дни до края на събора. Много приятни запознанства направих тогава с много хубави млади хора се срещнах, с които ние имахме родство по мисли, разбирания и по живот.
В същото време си уреждах книжата за
пътуване
в чужбина, за да следвам там.
Гледай ти какво необикновено съвпадение. Аз отивам да си заверя книжата, за да отивам на запад да следвам, а срещам Учителя. Но бях тъй възхитен от живота на Братството в лозето и на отношенията помежду им. И най-вече от Учителя, който държеше сказки и се провеждаха разговори с Него. Това беше един съдбоносен миг.
към текста >>
5.
11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
11.
ПЪТУВАНЕ
НА ЗАПАД ЗА НАУКА Съборът завърши и аз след като си заверих документите качих се на влака и се връщам в Габрово.
11.
ПЪТУВАНЕ
НА ЗАПАД ЗА НАУКА Съборът завърши и аз след като си заверих документите качих се на влака и се връщам в Габрово.
Върнах се с голямо вдъхновение. С необикновено възприятие, че не мога да го изразя. Не мога да намеря думи да го изкажа на родителите си. Непрекъснато съм под влиянието на спомените от прекараните дни на събора в лозето. Спомням си, бяхме седнали на обед, казахме обща молитва и ме поканиха да си взема от туй или онуй, което беше на трапезата.
към текста >>
След някой и друг ден аз съм вече готов за
пътуване
.
Така, че аз ги зареждах с вода. След това насякох дърва. По едно време идва онзи, който ме удари с лъжицата през ръцете. „Наблюдавам те и се убедих, че ти си левичар. Но не ти се извинявам, за да научиш един урок, че с лява ръка не се посяга към хляба." Та в Габрово ред такива случаи се възпроизвеждаха в мен.
След някой и друг ден аз съм вече готов за
пътуване
.
Майка ми беше приготвила дрехи, и ги скъта в два големи куфара. Бяха ми ушили 5 костюма от пет различни най-качествени платове, които се тъчеха във фабриките в Габрово. Бяха ми ушили долно бельо, ризи, оплели чорапи и какви ли не още неща, всичко за пет години. Баща ми беше тогава богат човек. Баща ми даде една голяма сума от 200 000 лв., която трябваше да ми послужи за няколко години.
към текста >>
6.
33. МАЛАРИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Пътуването
беше трудно и опасно, защото точно в този ден мнозина ги тресеше.
Търново, на която ние непременно искахме да идем. Но пари за влака нямахме. Точно по това време родителите ни изпратиха пари и с тях купихме билети за влака до Търново. Останаха снопи за три хармана, за което нямахме сили вече да овършеем. Жечо ни натовари на каруцата и ни закара до Карнобат.
Пътуването
беше трудно и опасно, защото точно в този ден мнозина ги тресеше.
А искахме да пътуваме с влака, когато не ни тресе. Аз последен се разболях от маларията, а другите всички така бяха отслабнали, че не можеха да вървят. Накрая Жечо ни качи на влака. Пътуването с него също беше трудно. Така най-после пристигнахме в Търново.
към текста >>
Пътуването
с него също беше трудно.
Жечо ни натовари на каруцата и ни закара до Карнобат. Пътуването беше трудно и опасно, защото точно в този ден мнозина ги тресеше. А искахме да пътуваме с влака, когато не ни тресе. Аз последен се разболях от маларията, а другите всички така бяха отслабнали, че не можеха да вървят. Накрая Жечо ни качи на влака.
Пътуването
с него също беше трудно.
Така най-после пристигнахме в Търново. Жечо беше съобщил от гарата по телеграфа и от Търново ни поеха братята и сестрите дошли на събора. Там бяхме на уважение и всички ни сочеха с пръст. „Ето ги комунарите! " Но на следващия ден като ни тръшна маларията на легло и ни затресе, а нас ни няма навън, тогава се питат: "Къде са комунарите?
към текста >>
7.
73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
При дълго
пътуване
се движеше също леко, без усилие и спорно.
Тогава нямаше още фабрично производство на обувки, а обущарите сами правеха обувки. Ние имаме и сега запазена мярка на стъпалото на Учителя. Един бял лист и очертано с молив ходилото Му за обущарска мярка. Обикновено обущата Му бяха много грижливо и хубаво направени. Походката: Движеше се леко.
При дълго
пътуване
се движеше също леко, без усилие и спорно.
Тези, които вървяха с Него, доста усилие трябваше да правят, за да не изостанат. Тогава Той беше на 60 години, а ние на 20-25 години. А Той не се спира да чака никого. Около Него имаше по няколко братя, които успяваха да вървят така както Той вървеше. Обаче Учителят никога не спортуваше и не обичаше да има спортни надбягвания.
към текста >>
Издържаше продължително
пътуване
пешком.
Имаше деликатно здраве. Но със своя разумен живот умееше така да живее, че да подържа тялото си в изправност. Ние не сме Го виждали да боледува. На екскурзии ходеше с нас. Изкачваше се на височини.
Издържаше продължително
пътуване
пешком.
Издържаше на суровия живот. Спали сме с Него по планините зиме, при сняг, при дъжд, при студ и пек. Учителят даде подтик на туризма като явление у нас. Тогава ни се смееха отначало. Масовото ходене по планините ние го дадохме.
към текста >>
8.
110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Пътуването
от разните градове за Търново ще стане по следния начин: 1.
Без такива никой да не тръгва! Да се изпратят братя за работници! Най-късно на 20.того вечерта да бъдат в Търново и то както следва: от г р. Айтос -10 души, от Бургас - пет, от Нова Загора - пет, от Ст. Загора - 10,от Ямбол - пет, от Сливен - три, от Варна -пет, от Русе - пет и от София - Ю.Желателно е между изпратените братя да има и майстори.
Пътуването
от разните градове за Търново ще стане по следния начин: 1.
градовете Варна, Русе, Шумен, Свищов, Сливен, Карнобат, Нова Загора и Пловдив да пристигнат в четвъртък на обед и вечерта в гр. Търново. 2. Градовете Бургас, Айтос, Ямбол, Видин, Лом, Панагюрище, Карлово, Хасково и гара Любимец да пристигнат в петък в гр. Търново. 3. Градовете: Ст.
към текста >>
Забележка: Умоляват се братята и сестрите при
пътуването
да се държат коректно, сдържано и без много излишни песни.
Търново. 3. Градовете: Ст. Загора, Казанлък, Трявна, Габрово, Севлиево да тръгнат в петък сутринта с бързия влак и в един часа на обед да пристигнат в Търново. 4. От гр. София могат да тръгнат от четвъртък вечерта.
Забележка: Умоляват се братята и сестрите при
пътуването
да се държат коректно, сдържано и без много излишни песни.
Поздрав от Любезния ни Учител на всички братя и сестри, които живеят в Господа! С братски поздрав: подпис" /Петко Епитропов/
към текста >>
9.
19. СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Пътуването
по онова време ставаше с файтон за няколко дена.
19. Свети Иван Рилски Д-р Дуков от Казанлък поканва Учителя да отиде с тях на Рилския манастир.
Пътуването
по онова време ставаше с файтон за няколко дена.
Като пътуват през деня отсядат на едно ханче да си починат и да обядват. Между масите ходи квачка с пиленца. Учителят показва на д-р Дуков едно пиленце и казва: „Това пиленце ще загине." След малко един от конете го стъпква. Пътят по-нататък върви, дните летни, хубави, слънчеви. Приближават Рилския манастир.
към текста >>
10.
10. ПЕШКОМ ЗА ПЪРВИЯ СЪБОР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Това
пътуване
трае три дни и е било много драматично.
Получават писмо от Учителя, който ги поканил на съборна среща в гр. Варна на определена дата през м. август. По това време съдиите от местният съд са били в годишна отпуска и на тях им е отказана отпуска, защото в съда трябва да има хора, които да движат текущата документация на съда. Отказват им, но се случва тъй, че на следващия ден се връща един от съдиите, той остава в съда и им казва: „Сега може да идете в отпуска". Същата вечер те заминават пешком покрай морето от Бургас за Варна, за да не би на следващия ден да променят заповедта и да ги върнат обратно на работа.
Това
пътуване
трае три дни и е било много драматично.
Тодорчо върви по-добре, но на Пеню Киров му се подбиват краката понеже бил едър човек и се опрял да ходи. Накрая взимат една талига, метват Пеню в нея и тя ги закарва до Варна. През това време д-р Мирковйч пристига от Сливен. Учителят Петър Дънов започва първата сборна среща. Тогава Учителят им говори за бъдещето на Братството за идеите, които ще обхванат цялото човечество.
към текста >>
11.
16. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО!
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Лазар Котев, който бе финансирал
пътуването
на делегацията следващата година фалира и от богатството му не остава никакъв помен.
Изведнъж Учителят отсича: „Вие извършихте една голяма глупост! " Братята остават като гръмнати, всичката им увереност пропада. След това Учителят продължава: „Ученикът няма право да коригира Божественото. И понеже Вие си позволихте да коригирате Божественото, ето какво ще ви се случи: единият от вас още тази година ще си замине. Вторият от вас ще изгуби богатството си и ще остане последен бедняк, а третият от вас ще остане сам, самичък и никой няма да го погледне." Братята си отиват като попарени още същия ден.
Лазар Котев, който бе финансирал
пътуването
на делегацията следващата година фалира и от богатството му не остава никакъв помен.
Тодор Бъчваров си заминава същата година и двамата от делегацията присъствуваха на погребението му. А Иван Радославов дочака дълбоки старини. След като онзи предприемач го излъга и му бе ипотекирана къщата и местото, той загуби всичко и трябваше да дойде на Изгрева да живее в една барака. Дъщеря му Люба се помина, а след нея и жена му и той остана сам самичък. И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, та да вървят в Учението както трябва, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше нито да го погледне, нито да му занесе една чаша вода.
към текста >>
12.
21. СТРАШНОТО ЕЗЕРО Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ние отбивахме едно такова
пътуване
, но брат Боян настоя.
Създават се дисхармо-нични вихри или от човека, който посещава планината или от самите места, през които той минава. Боян Боев беше поискал да отидем на Страшното езеро, до което се отива след като се отклонява от хижата на Мальовица. Бяха му разказвали приятели, че там има застрашителни и красиви неща. Аз бях минавал там. Наистина имаше такива места, но лично аз не ги харесвах.
Ние отбивахме едно такова
пътуване
, но брат Боян настоя.
„Ако вие не дойдете, аз сам ще тръгна". Беше решителен. Не можехме да го оставим сам да тръгне. Той се движеше трудно, трудно придвижваше крака си и ходеше с бастун. До хижата отидохме с рейс.
към текста >>
13.
2. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА. ЧАМ КУРИЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Пътуването
от София до Чам Курия не беше тогава проста и лесна работа.
2. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА. ЧАМ КУРИЯ През 1922 г. приятелите с Учителя идват в Чам Курия.
Пътуването
от София до Чам Курия не беше тогава проста и лесна работа.
Нямаше ги тогава тези превозни средства, които са сега през 1970 г., почти съвършени. Тогава се наемаха камиони, турят се пейки в каросерията, за да могат да седнат хора. Камионите са раздрънкани, доста износени, често пъти закъсват на пътя или стане авария, така че пътуването беше рисковано в онези времена. Имаше и рейсове, но пак стари износени. Бяха прекупувани от частните шофьори.
към текста >>
Камионите са раздрънкани, доста износени, често пъти закъсват на пътя или стане авария, така че
пътуването
беше рисковано в онези времена.
ЧАМ КУРИЯ През 1922 г. приятелите с Учителя идват в Чам Курия. Пътуването от София до Чам Курия не беше тогава проста и лесна работа. Нямаше ги тогава тези превозни средства, които са сега през 1970 г., почти съвършени. Тогава се наемаха камиони, турят се пейки в каросерията, за да могат да седнат хора.
Камионите са раздрънкани, доста износени, често пъти закъсват на пътя или стане авария, така че
пътуването
беше рисковано в онези времена.
Имаше и рейсове, но пак стари износени. Бяха прекупувани от частните шофьори. Разбира се частните шофьори на камионите и автобусите ни експлоатираха както могат, а в обходата и държането си към нас не бяха никак разположени. Но както и да е до Чам Курия се затирахме някакси. Учителят пътуваше с нас като обикновено и Той бе с приятелите с камионите.
към текста >>
14.
24. БРАТСКИЯТ ЖИВОТ НА РИЛА ПРИ СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА ПЪРВОТО ОТИВАНЕ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Пътуването
от София след това се осъществяваше с камиони, които докарваха багажа ни до Сапарева баня.
Учителят държеше кратка беседа, правехме нашите шест гимнастически упражнения и след това се връщахме на второто езеро. Зад този връх, на който се качвахме се намира третото рилско езеро на открита широка долина. То не е сенчесто, а слънчево и там прекарвахме цял ден край езерото на поляната. Ще накладем огън, ще заврат чайниците и целия ден ще премине в разговори, беседи и песни. Изобщо в общуване.
Пътуването
от София след това се осъществяваше с камиони, които докарваха багажа ни до Сапарева баня.
От там багажа се пренасяше от селяните на 20 мулета, които минаваха по старите пътечки, по които са ходили хайдутите. Минавахме покрай хижа „Скакавица", която беше схлупена, дървена постройчица, неуредена и мръсна, не беше чисто и затова и ние там не се спирахме, а продължавахме пътя си нагоре. Пристигахме към 3-4 часа след обед и почвахме уреждането на лагера. Кончетата и мулетата връщахме като им определяхме ден кога да дойдат, за да свалят багажа долу. Такъв бе редът ни през първите години.
към текста >>
15.
37. ПЪТЕКАТА СЪС 122 СТЪПАЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Пътуването
по пътеката отначало е приятно между клековете, но после тя става стръмна и се движи между скалите.
37. ПЪТЕКАТА СЪС 122 СТЪПАЛА Ние открихме една пътека, която свързваше второто езеро „Елбур" по едно било горе, която се прехвърляше към „Езерото на Чистотата", което се намираше от източната страна на върха „Харамията" под неговата обширна поляна, на която играехме Паневритмия.
Пътуването
по пътеката отначало е приятно между клековете, но после тя става стръмна и се движи между скалите.
От трудна пътека, тя става доста мъчителна. Имаше стръмнини, които трябваше да се преодолеят. Трябваше да се лази по тях. Но понеже ние сме майстори, знаем да правим стъпала, една група започна да прави стъпала на пътеката. Слагахме каменни стъпала с кирки копаехме прагове, на други места с колове укрепвахме земята и правехме естествени стъпала.
към текста >>
16.
60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Пътуването
е трудно.
А това са пет години. При тази тежка работа, която имах тя ме спаси с храната, която носеше. Тук тя извърши един подвиг, мълчаливо без други да знаят това. Само аз знаех какво й коствува това. Особено в село Огняново, когато бяхме в кариерите.
Пътуването
е трудно.
На 5-6 км от Пазарджик е село Огняново, а кариерите са още по-нататък. Така че все едно че и тя беше затворник заедно с мене. След Сатиричния театър завършихме мозайката на едни голям блок до затвора. През това време аз се водех на заплата на инженер. И тя беше тогава 100 лв.
към текста >>
17.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Той - Неделчо, трябваше да подбере и покани приятелите, които ще бъдат ядрото на тази група и след това да организира
пътуването
на УЧИТЕЛЯ през следващия ден.
А сега... на върха трябва да бъда солист!... Освен това имаше една трудност - не познавах акустиката на върха. Разбира се, подобни мисли ме сполетяха и впоследствие. Краткият и делови разговор с УЧИТЕЛЯ бе прекратен и ние с Неделчо излязохме от приемната твърде замислени, но уверени в себе си. Последва разпределение на задачите.
Той - Неделчо, трябваше да подбере и покани приятелите, които ще бъдат ядрото на тази група и след това да организира
пътуването
на УЧИТЕЛЯ през следващия ден.
В това отношение действително Неделчо бе най-подходящ. Неведнъж е придружавал УЧИТЕЛЯ и не веднъж Го е водил и на Мусала. Хижарят му е познат, а това улеснява задачата с настаняването - да се ползва стая, както за УЧИТЕЛЯ, така и за приятелите. На мен се възложи задачата да осигуря автобуса за отиване и връщане, да поддържам музикалния тонус на групата и да изпълня Паневритмията на върха. И двете основни изкисвания на УЧИТЕЛЯ бяха много основателни.
към текста >>
18.
І.10. ЗА ПРАЗНИКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Може би да бе уморена от дългото
пътуване
и напрежението на училищния живот.
Така си мислех и неусетно преминах половината от пътя. Вглеждах се внимателно и още не бях открил фигурата на Олга. Малко след превала, нейде към кантона, забелязах бяла фигура. Не се поколебах, това бе Олга. Тя се движеше бавно и предпазливо.
Може би да бе уморена от дългото
пътуване
и напрежението на училищния живот.
А не бе изключено внимателните стъпки да бяха продиктувани от предпазливост, защото все пак, късно е, безлюден е пътят и не са изключени неприятни изненади. За да не я смутя, макар още твърде далеч, вдигнах ръка, замахнах с бялата носна кърпа. Допуснах, че тя ще разбере, че по шосето се движи познат. Действително тя не се уплаши, но все пак, кривна встрани към сенките на гората. След като се увери, че действително близък развява бялата кърпа - сигнал още от Търновските събори, притича и след няколко крачки ме позна.
към текста >>
19.
І.17. В ТЯХНАТА АУРА - ШВЕЙЦАРИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Смелият пристъп на брата показваше за сериозен разговор с УЧИТЕЛЯ, свързан с предстоящо
пътуване
към една от западните страни.
Сладкото бе готово. Трябваше да поизстине, преди да се постави в строените около огнището буркани. Заварих УЧИТЕЛЯ до сестрата, която опитваше сладкото. Вместо отговор на обичайния поздрав УЧИТЕЛЯТ ми посочи белите пейки пред салона, където поведохме разговор по текущите въпроси. Преди да сме разгледали някои от моментите на ежедневието, до нас се приближи един от братята, известен със своята математическа подготовка, солидни познания на историята и заучаването на няколко от европейските езици.
Смелият пристъп на брата показваше за сериозен разговор с УЧИТЕЛЯ, свързан с предстоящо
пътуване
към една от западните страни.
Този брат имаше интересен път. При него благоприятните аспекти не бяха само книжни знаци, но реален факт, изразен в добро обществено положение и богати възможности за смислен и разумен живот. - Визата за чужбина е готова - продума братът. Смятам да се отбия в Швейцария и да отделя време за проучването на един вълнуващ дипломатическите среди въпрос. Особено през настоящите години, когато бушува братоубийствената война между европейските народи, въпроса за странния обществен и международен живот на най-красивата страна на стария континент буди и възхищение, и почуда.
към текста >>
20.
ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Уговарят се за
пътуването
.
А в замъглените прозрения на окултизма те виждат вплетени невежество, суеверие и недоглеждане. Реалният свят, в който ги въвежда УЧИТЕЛЯТ, става атмосфера на техния живот, а Делото Му - съдба. Привързаността им бавно прераства в удивителна апостолска преданост, в която УЧИТЕЛЯТ вижда об-раза на онези ученици, които могат да бъдат учредители на новото учение. И тримата получават лична покана да вземат участие в първия събор на това движение. Поканата е изживяна със свещен трепет.
Уговарят се за
пътуването
.
Д-р Миркович тръгва от Сливен за Варна с влак, а Пеню Киров и Тодор Стоименов решават от Бургас за Варна да пътуват пеш. Дългият над 120 километра път те изминават с повишено самочувствие на призвани апостоли. Мисълта, че отиват на събор, организиран от УЧИТЕЛЯ вдъхновява двамата добри приятели, които като първите християни преживяват перипетиите на едно пътуване, което не е лишено от изненадите на своето време. А тогава страната ни се пробуждаше от робията и страхът от непознат човек е подпирал портите на селските домове. Това най-малко е смущавало Пеню Киров, който похлопвал за нощувка там, където нашепването му е подсказвало.
към текста >>
Мисълта, че отиват на събор, организиран от УЧИТЕЛЯ вдъхновява двамата добри приятели, които като първите християни преживяват перипетиите на едно
пътуване
, което не е лишено от изненадите на своето време.
И тримата получават лична покана да вземат участие в първия събор на това движение. Поканата е изживяна със свещен трепет. Уговарят се за пътуването. Д-р Миркович тръгва от Сливен за Варна с влак, а Пеню Киров и Тодор Стоименов решават от Бургас за Варна да пътуват пеш. Дългият над 120 километра път те изминават с повишено самочувствие на призвани апостоли.
Мисълта, че отиват на събор, организиран от УЧИТЕЛЯ вдъхновява двамата добри приятели, които като първите християни преживяват перипетиите на едно
пътуване
, което не е лишено от изненадите на своето време.
А тогава страната ни се пробуждаше от робията и страхът от непознат човек е подпирал портите на селските домове. Това най-малко е смущавало Пеню Киров, който похлопвал за нощувка там, където нашепването му е подсказвало. Нещо повече, този глас, който ясно е звучал в неговото ухо, е сочел и пътеките, по които е трябвало да минат, нощните светлини на къщите, към които трябва да приближат и да потърсят заслон, овчарите, с които трябва да поговорят, от кои поточета вода да пият, през кои населени места да минат и пр. Това пътуване е цяла школа, особено за най-младия - Тодор Стоименов, който рядко е напущал града. Всяка добра опитност поддържа разположение и увереност.
към текста >>
Това
пътуване
е цяла школа, особено за най-младия - Тодор Стоименов, който рядко е напущал града.
Дългият над 120 километра път те изминават с повишено самочувствие на призвани апостоли. Мисълта, че отиват на събор, организиран от УЧИТЕЛЯ вдъхновява двамата добри приятели, които като първите християни преживяват перипетиите на едно пътуване, което не е лишено от изненадите на своето време. А тогава страната ни се пробуждаше от робията и страхът от непознат човек е подпирал портите на селските домове. Това най-малко е смущавало Пеню Киров, който похлопвал за нощувка там, където нашепването му е подсказвало. Нещо повече, този глас, който ясно е звучал в неговото ухо, е сочел и пътеките, по които е трябвало да минат, нощните светлини на къщите, към които трябва да приближат и да потърсят заслон, овчарите, с които трябва да поговорят, от кои поточета вода да пият, през кои населени места да минат и пр.
Това
пътуване
е цяла школа, особено за най-младия - Тодор Стоименов, който рядко е напущал града.
Всяка добра опитност поддържа разположение и увереност. През тези пред съборни дни, двамата приятели са се уверили в забележителното единство между видимия и невидимия свят. Малко преди Варна, на около 15 километра, горещината и неподходящото шаечно облекло оказва своето влияние за такъв тежък и изморителен път. Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович. Не без изненада и въпроси от страна на доктора е станала срещата извън града.
към текста >>
А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти на това необичайно за него
пътуване
, покрай китното Черноморие.
През тези пред съборни дни, двамата приятели са се уверили в забележителното единство между видимия и невидимия свят. Малко преди Варна, на около 15 километра, горещината и неподходящото шаечно облекло оказва своето влияние за такъв тежък и изморителен път. Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович. Не без изненада и въпроси от страна на доктора е станала срещата извън града. С шеговит тон Тодор Стоименов е разказал за настъпилата преумора на Пеню Киров.
А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти на това необичайно за него
пътуване
, покрай китното Черноморие.
Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с весело настроение. На следващия ден почва събора. УЧИТЕЛЯТ и д-р Миркович са се погрижили да подредят „салона" - една по-голяма стая и да я изпълнят с много столове. На уреченият час тримата заемат своите места. Сегиз-тогиз погледът им се спира към вратата, откъдето очакват да се появят останалите поканени съборяни.
към текста >>
21.
ІІІ.71. ХВЪРЧИЛОТО ЗАКАЧЕНО ЗА ВЛАКА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Получил отговор на молитвата си, че ще има такава поддръжка от Небето при неговото
пътуване
.
71. ХВЪРЧИЛОТО ЗАКАЧЕНО ЗА ВЛАКА Наложило се брат Георги Куртев да пътува от Айтос за София с влака. Трябвало да се срещне с Учителя по някаква работа. Преди да тръгне на път се помолил и потърсил закрила от Невидимия свят.
Получил отговор на молитвата си, че ще има такава поддръжка от Небето при неговото
пътуване
.
Когато се качил на влака, видял как дошло едно светло същество, което се допряло до рамото му и след това веднага се отдалечило от него чрез една тънка сребърна нишка, голяма и дебела колкото паяжинова нишка. Тази сребърна нишка минала през покрива на влака и се изтеглила на високо и съществото се закачило за нея. Влакът се движел, а сребърната нишка, която е била закачена за рамото на брат Георги Куртев, също се движела с влака. А горе, накрая на нишката е било закачено съществото като бяло хвърчило. Така навремето децата си правеха хвърчила, издигаха ги във въздуха и между хвърчилото и детето имаше кълчищен конец, който бе вързан за хвърчилото.
към текста >>
22.
ІІІ.90. ЗЕЛЕНАТА ПОВИКВАТЕЛНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Пътуването
с Боян Боев бе трудничко, защото го затрудняваше крака.
Аз се оказах най-подходящ. Понякога излизахме само двама. Друг път Учителят ме пращаше да повикам и брат Боев. За всяка разходка Савка знаеше и предварително приготвяше малка раница с необходимите неща за екскурзията. Там имаше бельо за преобличане на Учителя, както и закуска.
Пътуването
с Боян Боев бе трудничко, защото го затрудняваше крака.
Той изоставаше назад, а това пък даваше възможност да водя свободен диалог с Учителя. Ние често почивахме и брат Боян се изравняваше с нас, изваждаше бележника и записваше това, което казваше Учителят. Понякога излизахме Учителят, Савка и аз. Друг път бяхме четирима: Учителят, Борис Николов, Мария Тодорова и аз. Понякога идваха и други приятели с нас.
към текста >>
23.
3.БОЖЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ 1. Бедното момче става лекар
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
И така, след този разговор в гостилничката с момчето, което няма възможност да учи, Учителят, г-н Петър Дънов пише писмо на своите приятели в САЩ и след известно време Той получава както отговор, така и билет за
пътуването
на момчето от България до САЩ.
„Виж какво, аз имам приятели в САЩ, в Америка. Би ли искал ти да отидеш там да учиш? " „Ха, за Америка въобще не съм и сънувал. Разбира се." „Добре". След като се навечеряли, Той казва на момчето: „Обикаляй тука в гостилничката, аз ще те уведомя, когато ще получа отговор, за да можеш там да те изпратим, за да учиш".
И така, след този разговор в гостилничката с момчето, което няма възможност да учи, Учителят, г-н Петър Дънов пише писмо на своите приятели в САЩ и след известно време Той получава както отговор, така и билет за
пътуването
на момчето от България до САЩ.
След няколко години получава писмо Учителят от момчето, че е завършил медицина в САЩ и Го моли да му отговори, какво Учителят смята за неговата дейност оттук нататък. Предишното бедно момче сега пише на Учителя: „Аз бих искал тук да остана да работя в САЩ. Вие какво ще ме посъветвате? " Учителят му отговаря и казва следното: „1. Добре си направил.
към текста >>
24.
3.29. Белите братя
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
„Приятно
пътуване
".
Каракачаните бяха едни планинци, които пасяха стадата си по планините. Като срещат този човек, той им казва: „Добро утро". Те му отговарят: „Дал Бог добро". „Имате ли хляб? " „Имаме".
„Приятно
пътуване
".
Така се поздравяват и Учителят, и брат Боян тръгнали напред, а човекът отива надолу. И веднага се обърнал брат Боян, обаче човекът го няма. Тогава поглежда Учителя. Учителят усмихнат казва: „Бояне, доведох те тук, да видиш един от Белите Братя". Толкова за случая.
към текста >>
25.
3.43. Пътят за Латвия е свободен
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Става от масата и им казва: „Приятно
пътуване
, пък когато имате нужда, повикайте ме!
Учителят им казва: „Останете сега тука, Аз ще ви кажа кога можете да тръгнете". Така един ден, обедът бил при хубаво време вънка, пред салона. Учителят казва: „Братя и сестри, сега вече вие можете да тръгнете, линията е освободена и вие можете да пътувате за родните си балтийски страни". Сбогува се Той, става от масата. Това ми го разказва сестра Елена Андреева.
Става от масата и им казва: „Приятно
пътуване
, пък когато имате нужда, повикайте ме!
" И така Учителят отива горе и се прибира в стаята си. За пръв път Учителят Го чуват да казва такова нещо. Той обикновено се въздържаше да казва какво може. А при този случай, в смисъл, когато те имат някаква нужда, затруднение в Балтийските страни, да се обърнат към Него мислено, или с молитва. А една от сестрите от Балтийските страни идва тука и се омъжва за един наш брат, инженер Елиезер Коен.
към текста >>
26.
3.58. Кармата на Георги Томалевски
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Но при едно частно
пътуване
са с Бориса във влака.
Цяла зима живях при него. Даде ми стаята, кабинета и с него сме водили всякакви разговори. От частен, от обществен, народностен характер, за България, за Македония. В братството по време на войната сме идвали заедно на беседи на Изгрева и т.н., независимо от това, че той беше връстник с майка ми, по-възрастен от мен към 21 години. При един разговор с него той ми сподели следното: Той, разбира се, бе връстник с Борис Николов и съученик в Школата на Учителя на Изгрева и били заедно с Бориса в комуната, в Ачларе.
Но при едно частно
пътуване
са с Бориса във влака.
Борис обикновено беше мълчалив, не говореше много. Но при това пътуване във влака заедно седели до прозореца и Борис му споделил на Георги следното нещо: Учителят му казал: „Борисе, както на тебе Мария Тодорова е съдба за тебе, имаш карма, така и на Георги Томалевски неговата съпруга му е карма. Но ако бяхте решили двамата да не се оженвате, а да работите за Господа, то 100 на 100, кармата ви щеше да бъде ликвидирана." Това ми сподели при този разговор Георги Томалевски. Нашите приятели имаха да се справят с големи задачи от личния си живот. Който проявяваше послушание към Учителя, по-лесно се справяше.
към текста >>
Но при това
пътуване
във влака заедно седели до прозореца и Борис му споделил на Георги следното нещо: Учителят му казал: „Борисе, както на тебе Мария Тодорова е съдба за тебе, имаш карма, така и на Георги Томалевски неговата съпруга му е карма.
От частен, от обществен, народностен характер, за България, за Македония. В братството по време на войната сме идвали заедно на беседи на Изгрева и т.н., независимо от това, че той беше връстник с майка ми, по-възрастен от мен към 21 години. При един разговор с него той ми сподели следното: Той, разбира се, бе връстник с Борис Николов и съученик в Школата на Учителя на Изгрева и били заедно с Бориса в комуната, в Ачларе. Но при едно частно пътуване са с Бориса във влака. Борис обикновено беше мълчалив, не говореше много.
Но при това
пътуване
във влака заедно седели до прозореца и Борис му споделил на Георги следното нещо: Учителят му казал: „Борисе, както на тебе Мария Тодорова е съдба за тебе, имаш карма, така и на Георги Томалевски неговата съпруга му е карма.
Но ако бяхте решили двамата да не се оженвате, а да работите за Господа, то 100 на 100, кармата ви щеше да бъде ликвидирана." Това ми сподели при този разговор Георги Томалевски. Нашите приятели имаха да се справят с големи задачи от личния си живот. Който проявяваше послушание към Учителя, по-лесно се справяше. „Една от задачите на всеки човек е да осмисли живота си. Той ще го осмисли по два начина: или чрез търсене на Истината, или чрез страдания". (Учителят)
към текста >>
27.
7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
13. Които при
пътуването
си в чужбина и изнасяне концерти по музика на Учителя получават хонорари за това, макар че някои от тях са внесени в Братската каса, когато Учителят казва: „Не разрешавам с моята музика да печелите и търгувате".
Учителят в Словото Си нееднократно е подчертавал, че на ученика не му е позволено да износва старите си дрехи и обуща, защото чрез тях се свърна с предишните етапи, през които е минал и чрез тях се връща назад. Старите дрехи държат понякога с невидимите си нишки етерния двойник на човека. Защо да се свързват с европейката карма чрез старите им дрехи. Малко ли си е нашата карма? Защо ви са износени дрехи от чужди хора?
13. Които при
пътуването
си в чужбина и изнасяне концерти по музика на Учителя получават хонорари за това, макар че някои от тях са внесени в Братската каса, когато Учителят казва: „Не разрешавам с моята музика да печелите и търгувате".
И с това стават зависими от чужденци и да се отплатят след това застъпват техни позиции. 14. Които докараха французи и им продадоха Първородството си за паница леща и ги качиха в зала България, за да чуят накрая, че те изпълниха „чужди по Дух хармонизации на песните на Учителя". А това българите трябваше да направят сами и да изпълнят завета на Учителя отбелазан в „Изгревът", том III на стр. 382. А какъв бе посоченият им път ще прочетат в „Изгревът", том I., стр. 303-304. 15.
към текста >>
28.
27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР
,
,
ТОМ 4
13. Които при
пътуването
си в чужбина и изнасяне концерти по музика на Учителя получават хонорари за това, макар че някои от тях са внесени в Братската каса, когато Учителят казва: „Не разрешавам с моята музика да печелите и търгувате".
Учителят е Словото Си нееднократно е подчертавал, че на ученика не му е позволено да износва старите си дрехи и обуща, защото чрез тях се свързва с предишните етапи, през които е минал и чрез тях се връща назад. Старите дрехи държат понякога с невидимите си нишки етерния двойник на човека. Защо да се свързват с европейката карма чрез старите им дрехи. Малко ли си е нашата карма? Защо ви са износени дрехи от чужди хора?
13. Които при
пътуването
си в чужбина и изнасяне концерти по музика на Учителя получават хонорари за това, макар че някои от тях са внесени в Братската каса, когато Учителят казва: „Не разрешавам с моята музика да печелите и търгувате".
И с това стават зависими от чужденци и да се отплатят след това застъпват техни позиции. 14. Които докараха французи и им продадоха Първородството си за паница леща и ги качиха в зала България, за да чуят накрая, че те изпълниха „чужди по Дух хармонизации на песните на Учителя". А това българите трябваше да направят сами и да изпълнят завета на Учителя отбелязан в „Изгревът", том III на стр. 382. А какъв бе посоченият им път ще прочетат в „Изгревът", том I, стр. 303 ÷ 304. 15.
към текста >>
29.
119. СВОБОДАТА НА БРАКА
,
,
ТОМ 5
Ами ако тази млада, бедна мома е твоето богатство и цял ден ще ти пее, ще работи и ще ти народи здрави деца и живота ти ще бъде като
пътуване
на файтон по калдаръм?
По едно време Учителят спрял, погледнал към момъка и към придружаващата го сестра и казал: „Има един млад момък от едно село, залюбил се с една млада мома, лична изгора, но ето дошли близките му и не харесват тази мома понеже била бедна. Предлагат му да се ожени за друга мома богата и пребогата. А той обича бедната мома и сега пита какво да прави. Аз ще кажа така: който си играе с онзи когото го обича той сам ще пострада. Онзи, който си играе с огъня палеж прави.
Ами ако тази млада, бедна мома е твоето богатство и цял ден ще ти пее, ще работи и ще ти народи здрави деца и живота ти ще бъде като
пътуване
на файтон по калдаръм?
" Учителят спрял да говори и си продължил своята беседа. Нашият селски ерген чул всичко, направило му впечатление, че Учителят казал неща, които само той ги знае и си тръгнал, но у дома отново бил поставен да избира между беднотията и богатството. Накрая склонил и се оженил за богатата мома. Но след няколко месеца тя се разболяла, народила след време няколко деца и те били все болни, а пък жена му непрекъснато се вайкала, плачела, негодувала както от болестта си, така и от болните си деца и нашият млад момък през целият си живот не видял бял ден и не видял светла нощ, Веднъж след едно поредно скарване с жена си тя го обидила: „Голтак, с голтак. Дойде в дома ми гол като пищов и сега от теб живот няма".
към текста >>
30.
136. БЕЛИТЕ БРАТЯ НА СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 5
136. БЕЛИТЕ БРАТЯ НА СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО
Пътуването
по време на съборите на Бялото Братство в Търново се осъществяваше по най-различен начин.
136. БЕЛИТЕ БРАТЯ НА СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО
Пътуването
по време на съборите на Бялото Братство в Търново се осъществяваше по най-различен начин.
В зависимост от определената дата всеки си правеше сметка къде и как и с кои хора ще пътува. Онези, които пътуваха с влакове се групираха по групи от различните градове, събираха се във влака, че дори и в един и същ вагон и пътуването им до Търново се превръщаше в едно неспирно пеене на песни. Сестрите бяха облечени в бяло, с бели шапки или бели кърпи, бели рокли, а братята също бяха облечени в бели панталони, сака и ризи. Някои от тях си пътуваха с официални костюми, но си носеха и бели дрехи за събора. На някои от снимките по съборите ще видите как те са облечени по най-различен начин.
към текста >>
Онези, които пътуваха с влакове се групираха по групи от различните градове, събираха се във влака, че дори и в един и същ вагон и
пътуването
им до Търново се превръщаше в едно неспирно пеене на песни.
136. БЕЛИТЕ БРАТЯ НА СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО Пътуването по време на съборите на Бялото Братство в Търново се осъществяваше по най-различен начин. В зависимост от определената дата всеки си правеше сметка къде и как и с кои хора ще пътува.
Онези, които пътуваха с влакове се групираха по групи от различните градове, събираха се във влака, че дори и в един и същ вагон и
пътуването
им до Търново се превръщаше в едно неспирно пеене на песни.
Сестрите бяха облечени в бяло, с бели шапки или бели кърпи, бели рокли, а братята също бяха облечени в бели панталони, сака и ризи. Някои от тях си пътуваха с официални костюми, но си носеха и бели дрехи за събора. На някои от снимките по съборите ще видите как те са облечени по най-различен начин. Братята са строго официални с костюм и връзки, някои от сестрите са с официални рокли, а пък други са с обикновени бели рокли. Имаше пъстрота във всичко.Тук нямаше много заможни и богати хора, те бяха малцина, а другите едвам успяваха да си платят пътните, но затова пък откликваха на този вътрешен духовен подем.
към текста >>
31.
146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ
,
,
ТОМ 5
Аз съм в кревата и лежа, а Учителят седи на стол и разговаряме, но за други неща, а не за това - за моето
пътуване
до Габрово.
Нямах сили да тръгна, нямах сили да извикам, а само мислено се съсредоточих към него и го помолих за помощ. Той, вървейки леко се обърна към мен, погледна ме и си продължи пътя към стаята. Аз разбрах, че Учителят вече е уведомен за състоянието ми и лека-полека се върнах в стаята и легнах на кревата. На следващия ден Учителят дойде при мене на гости да се уведоми за състоянието ми. През същата нощ аз получих облекчение -това беше помощта му.
Аз съм в кревата и лежа, а Учителят седи на стол и разговаряме, но за други неща, а не за това - за моето
пътуване
до Габрово.
След десетина минути той си отиде. Аз бях наказана за непослушанието си и боледувах дълго като млада булка и накрая оздравях. А за моето непослуша-ние там в Габрово се провали екскурзията, стана голям скандал, развихриха се човешки страсти на омраза и бях отхвърлена и отречена като тяхна снаха. Накрая тези развихрили се сили ме удариха, настигнаха ме по влака и така аз се разболях. Трябваше да платя за иждивяването на Божествената енергия, за непослушанието към Учителя особено ако ученикът не се е вслушал в съвета на Учителя, защото окултният закон не подминава и не прощава, защото Божествената енергия е много скъпа, ценна и Бог единствено се грижи за нея да отива там където е нужно и необходимо.
към текста >>
32.
258. БОЖИЯТА ПРАВДА
,
,
ТОМ 5
На следващият ден разправям на Учителя цялата история за
пътуването
и ухажването на Методи.
Значи аз бях ухажвана през деня, а другата дама ще бъде ухажвана през нощта. Другата дама вече се облизва, но аз знам, че пред Учителя такива неща са недопустими. Савка мълчи и беснее, че съм пристигнала. А Методи се отнесе и занесе на тема, която бе подхвърлена от Учителя и Савка изобщо не се досети, че Учителят е наредил на Методи да ни вземе. Тя прие, че Методи ни е качил на файтон и ни е докарал, понеже ни е хвърлил око.
На следващият ден разправям на Учителя цялата история за
пътуването
и ухажването на Методи.
Не бях виждала отдавна Учителят да се смее така. Сложи двете си ръце с длани обърнати към носа и устата и се смя много дълго. Аз се опитвам да се усмихвам, но не мога. Накрая Учителят през сълзи казва: „Чудиш се защо се смея ли? Как да не се смея, че то е за смях.
към текста >>
33.
25. КАК НАУЧИХ ПЕСНИТЕ КИАМЕТ-ЗЕНУ И НЕВА-САНЗУ?
,
,
ТОМ 6
Надвечер преди
отпътуването
ми за село аз отидох при Учителя да се сбогувам.
25. КАК НАУЧИХ ПЕСНИТЕ КИАМЕТ-ЗЕНУ И НЕВА-САНЗУ? Беше пак коледна ваканция. Малко преди да пристигна Учителят е дал песните „Киамет-Зену" - санскритска - тест и мелодия по-труднички и „Давай, давай". През време на ваканцията аз можах да науча песента „Давай, давай", като по-лесна, а „Киамет - Зену" не можах.
Надвечер преди
отпътуването
ми за село аз отидох при Учителя да се сбогувам.
Между другото Той ме попита: „Научи ли песните? " Аз отговорих по детски: „Давай, давай" научих, но другата не можах". Той се усмихна интересно, както се усмихва баща, който е намислил някаква приятна изненада за невръстното си дете и каза: „Другата, значи, не можа да научиш, а? Ще я научиш! " И през нощта сънувам: Сън в един съвършено празен трамвай осветен много силно.
към текста >>
34.
32. ЕДНО ПЪТУВАНЕ ДО СЕЛО
,
,
ТОМ 6
32. ЕДНО
ПЪТУВАНЕ
ДО СЕЛО Селото - Каменна река, в което учителствувах 17 години, отстоеше от гара на 7-8 или 9 часа с каруца - 7 часа от Раднево, 8 часа от Нова Загора и 9 часа от Ямбол.
32. ЕДНО
ПЪТУВАНЕ
ДО СЕЛО Селото - Каменна река, в което учителствувах 17 години, отстоеше от гара на 7-8 или 9 часа с каруца - 7 часа от Раднево, 8 часа от Нова Загора и 9 часа от Ямбол.
Най-често пътувах през гара Раднево. Когато пътувах от село за гарата аз си вземах каруца от нашето село. Хората бяха добри, морални, 46 уважаваха ме, обичаха ме и.никога не съм изживявала страх и смут, как ще мина тези 7-8 часа до гарата. Но на връщане винаги съм изживявала това. Все пак някак си се е нареждало и аз съм си отивала благополучно, без да ми се е случвал някакъв инцидент.
към текста >>
Аз благодарях на Бога и на Учителя, че ми се нарежда
пътуването
добре, но никога не се замислях, не се спирах да видя как се нарежда.
Най-често пътувах през гара Раднево. Когато пътувах от село за гарата аз си вземах каруца от нашето село. Хората бяха добри, морални, 46 уважаваха ме, обичаха ме и.никога не съм изживявала страх и смут, как ще мина тези 7-8 часа до гарата. Но на връщане винаги съм изживявала това. Все пак някак си се е нареждало и аз съм си отивала благополучно, без да ми се е случвал някакъв инцидент.
Аз благодарях на Бога и на Учителя, че ми се нарежда
пътуването
добре, но никога не се замислях, не се спирах да видя как се нарежда.
Веднъж, обаче, Провидението изглежда бе решило да ме удостои с една опитност - богата, трогателна, която ми отвори очите и която желая да споделя тука. Връщам се от София през великденската ваканция. Пътувам цяла нощ с влак и пристигам сутринта в 8 часа на гара Раднево. Цяла нощ аз изпитвах обикновения смут и страх, дали ще намеря каруца и как ще пътувам с непознат човек толкова дълго време и то доста през гора. И все както винаги се успокоявах: „Е, все ще се нареди някак си".
към текста >>
35.
48. КАК ЛЕКУВАШЕ УЧИТЕЛЯТ. ПРОСТУДАТА
,
,
ТОМ 6
Аз се бях простудила при
пътуването
и,не се чувствувах никак добре.
На другият ден сутринта към 9 часа отиваме да Го видим. Той вече отдавна е слязъл да приема посетители. В приемната нямаше никой. Ние застанахме на площадката до прозореца. Щом ни видя Той излезе.
Аз се бях простудила при
пътуването
и,не се чувствувах никак добре.
Той дойде при нас, изглежда бързаше и подаде ръка първо на Буча, без да каже нещо, после подаде ръка на мен, спира погледа си за миг върху мене, забелязал по израза на лицето ми, че не съм добре и пита: „Какво има? " Но когато да отговоря, Той е разбрал какво има, подрусва силно ръката ми, поднася бързо своята към лицето ми да я целуна и допълва: „Весели да бъдете, бодри да бъдете." И изтича нагоре по стълбата. Но какво стана с мене? За миг сякаш се свлече към земята цялото ми неразположение и болките. Аз се почувствувах здрава, бодра и весела.
към текста >>
36.
53. С ЧАЙНИК ЗА ВОДА
,
,
ТОМ 6
Разбира се, не ми мина веднага, не ми беше леко
пътуването
, но сигурно съм изкарала по-леко един сух плеврит на Рила, отколкото ако бях останала в София.
53. С ЧАЙНИК ЗА ВОДА В навечерието на едно заминаване на Рила, по една случайност аз се простудих много силно. Цяла нощ имах силни плеврални болки от дясната страна и висока температура. Рано сутринта приятелката ми Буча отива при Учителя и Му казва, че съм болна. „Как ще пътува, Учителю, какво ще прави там, да остане тука? " „Нека тръгне, рекох." И тръгнах.
Разбира се, не ми мина веднага, не ми беше леко
пътуването
, но сигурно съм изкарала по-леко един сух плеврит на Рила, отколкото ако бях останала в София.
Болестта се продължи около 15 дена с болката си, с кашлицата си, с температурата си, но аз си ходех макар и бавничко и с мъка и на Молитвения връх, и на Паневритмия, и по езерата, и навред където ходеха всички с Учителя. Услужвах си сама и без да взимам лекарства или да правя нещо друго, освен дълбоко дишане, оздравях. Учителят ли направи нещо от себе си, рилският ли кристален въздух ме излекува, не зная, но оздравях. Той би могъл да ми помогне и веднага, още при тръгването, но предполагам остави да опитам, че и планината лекува. В една беседа казва: „Изнесете болния на 2000 метра височина и той ще оздравее от каквато и болест да е болен." А Рилските езера са над 2000 метра височина.
към текста >>
37.
61. ВИДЕНИЯ И ЛЕЧЕНИЯ
,
,
ТОМ 6
През време на
пътуването
, във влака, тя на два пъти се разколебала дали е бил Учителят, този Който й се е явил в молитвата.
Имала голяма сърдечна мъка от противоречия с децата си и недоразумения с мъжа си. Моли се един ден и в молитвата си вижда Учителят, който й казва веднага да тръгне и да отиде в София. „Ами ако се научи мъжът ми? " „Няма да се научи", бил отговорът. Тя си взема веднага отпуска, взима двете си деца и заминава за София.
През време на
пътуването
, във влака, тя на два пъти се разколебала дали е бил Учителят, този Който й се е явил в молитвата.
И двата пъти тя пак Го вижда във влака. Когато отива на Изгрева и при Него и Му разказва всичко това, пита Го: „Вие ли бяхте и трите пъти? " Той отговорил:'„Да, аз бях". Извикал я да й говори, да й даде някои обяснения, някои съвети, упътвания, как да се справя с противоречията си, за да я облекчи, защото ако продължава да живее с тези противоречия и мъка, ще се случи нещо лошо с нея, ще заболее. По това време аз случайно бях на Изгрева по работа и се видях с нея и бях с нея и преди да влезе при Учителя и след като излезе.
към текста >>
38.
72. НА МЛАДЕЖКИ СЪБОР В СОФИЯ
,
,
ТОМ 6
Приказката започна още от приготовленията, от
пътуването
, от посрещането на гарата и т.н.... продължи през събора... и - на Мусала - първи път на Мусала!
72. НА МЛАДЕЖКИ СЪБОР В СОФИЯ В 1925 г. бях вече приета в специалния Младежки клас и за Петровден с младежи - братя и сестри от специалния клас пътувахме за София за младежки събор - първият ми младежки събор.
Приказката започна още от приготовленията, от
пътуването
, от посрещането на гарата и т.н.... продължи през събора... и - на Мусала - първи път на Мусала!
В онези дни след войната - Европейската война, когато животът още не беше тръгнал в релсите си, младежите се лутаха да намерят някакъв идеал и смисъл в живота в социализма, анархизма, толстоизма, теософията и т.н. и не намираха нищо повече от всекидневието. Аз бях намерила вече своя идеал. Аз бях започнала да възлизам по някаква стълбица - сякаш, че музикална стълбица. Всяко по-горно стьпалце откриваше по-широки и по-светли хоризонти пред замаяния ми поглед, на всяко по-горно стьпалце зазвучаваха по-прекрасни и по-прекрасни мелодии.
към текста >>
39.
79. В МЪРЧАЕВО
,
,
ТОМ 6
Даже кметът ме запозна и препоръча на шурея си - младо момче от София, което ме придружи и услужи много при
пътуването
.
" Но как? Разплаках се аз. И невъзможното стана възможно. Разболях се и по такъв начин можах да си издействувам от кмета и директора да ме пуснат. Те ме пуснаха на драго сърце.
Даже кметът ме запозна и препоръча на шурея си - младо момче от София, което ме придружи и услужи много при
пътуването
.
От радост ли, от що ли, аз веднага се почувствувах добре. И литнах през разорена и опожарена София за Мърчаево. Пътуването тогава беше много трудно, но мене всичко ми се нареждаше така хубаво и лесно с помощта на това момче. И към обед на 10 юли аз пристигнах в Мърчаево. Мърчаево. Самото име не ми харесваше - напомня за мрак, а не за светлина.
към текста >>
Пътуването
тогава беше много трудно, но мене всичко ми се нареждаше така хубаво и лесно с помощта на това момче.
Разболях се и по такъв начин можах да си издействувам от кмета и директора да ме пуснат. Те ме пуснаха на драго сърце. Даже кметът ме запозна и препоръча на шурея си - младо момче от София, което ме придружи и услужи много при пътуването. От радост ли, от що ли, аз веднага се почувствувах добре. И литнах през разорена и опожарена София за Мърчаево.
Пътуването
тогава беше много трудно, но мене всичко ми се нареждаше така хубаво и лесно с помощта на това момче.
И към обед на 10 юли аз пристигнах в Мърчаево. Мърчаево. Самото име не ми харесваше - напомня за мрак, а не за светлина. Не тъй обичаме светлината, а не мрака. И Учителят го беше променил в Светляево. Тогава аз още не знаех това.
към текста >>
Пътуването
е много трудно!
Нали нямате още занятия? Защо не останеш още? " Но аз, въпреки че на драго сърце бих останала си спомних за обещанието и казах: „Обещах'на приятелката си да се върна веднага. Но нали скоро ще се върнете в София, аз ще си идвам тогава всяка събота. Само не зная как ще пътувам сега.
Пътуването
е много трудно!
" И какво стана тогава, Боже мой, за един миг?! Стори ми се, че леглото, на което беше седнал Той се отдалечи, отдалечи и Той стана мъничък, мъничък, също както се вижда от обратната страна на бинокъл, но светещ, мил, хубав, прекрасен, но се отдалечава, отдалечава, като че ей сега ще се скрие и ще Го изгубя и няма вече да Го видя. Аз се уплаших и исках да се хвърля в краката Му, да ги прегърна и да извикам: „Не Те давам, не Те давам, Учителю". Но това беше някакво преживяване на душата, което трая само няколко мига. Всичко стана обикновено пак, както по-рано.
към текста >>
Пътуването
ми се нареди добре, както добре дойдох, както каза Той, защото Той го нареди.
Той е искал да дойда да Го видя още един път. Искаше и да не си отивам, да остана още. Но аз, твърдоглава, твърдоглава „късна по ум и сърце", да разбирам какво има да се случи. Смачках сърцето си, което искаше да остана, станах твърдо, сбогувах се и си отидох. Наистина Той ли беше, който заличи преживяното преди малко така от съзнанието ми, че аз излязох радостна от при Него, както винаги и не си спомних за това нито веднъж, освен чак като си замина.
Пътуването
ми се нареди добре, както добре дойдох, както каза Той, защото Той го нареди.
А пътуванията бяха невъобразимо трудни тогава.
към текста >>
40.
81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ
,
,
ТОМ 6
Освен това бях и изстинала от
пътуването
.
„Все пак, това е сън, рекох си, дано да не означава нищо! " Така, разказаха ми мнозина са получили съобщението преди телеграмата. Моята телеграма дойде на 29.ХН. вечерта. Целият съботен ден не турих хапка в уста. Не можех да преглътна глътка.
Освен това бях и изстинала от
пътуването
.
Всичко ме болеше. Имах и малка температура. А още утре остава - още по-тежък ден и в понеделник сутринта, 1.януари, трябва да пътувам и във вторник, 2.януари да бъда на училище. Как ще бъде това? Ще се разболея по-тежко и ще легна.
към текста >>
41.
7. ХОДЖИТЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД
,
,
ТОМ 6
В петък сутринта (след молитва и закуска) почнах да си приготвям багажа за
пътуване
към Арбанаси.
Като си отивах гледам едно облаче също като аероплан - дълго с две крила. Това беше в сряда и вече съм уверен, че дъждът е сигурен. Щом дойде тази вътрешна радост у мен, аз бях вече уверен, че молбата ми е чута и приета. В четвъртък пак излязох да се помоля, но близо до подучастъка и по-малко време. Вечерта в четвъртък ми съобщиха, че ми дават 20 дена отпуск, който реших да прекарам на комуната в Арбанаси, като им помагам в работата.
В петък сутринта (след молитва и закуска) почнах да си приготвям багажа за
пътуване
към Арбанаси.
Времето беше съвършено ясно, никаква следа от облаци. Аз обаче си тананикам и си събирам багажа, бях уверен, че всичко ще си стане както го исках. Имах една вътрешна непоколебима вяра. Към 9 часа сутринта пристигнаха двама караулджии (кехаи) от двете села и ми викат: „Г-н капитан, събраха се вече и вече ви чакат". „А бе, отивайте и им кажете да си почват молитвата!
към текста >>
42.
1. ПЕТЪР КАМБУРОВ (1899-1969)
,
МОЯТ ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 6
От това първо посещение на Учителя у нас, спомням си само онова, което Ковачев след
отпътуването
на Учителя .казал на тати, какво казал Учителят за нас, децата: „Да се радва и благодари брат Стефан, че са му изпратени добри духове".
Същата година Учителят, който по това време правеше своите обиколки из цялата страна, пристигна и в Стара Загора като отседна в Ковачеви. Тогава още не го наричаха Учител, а г-н Дънов. Той беше около 45-годишен, със светло кестенява коса и брада, телосложение хармонично и с необикновено красиво лице и очи - белези, от които даже и от пръв поглед можеше да се разбере, че г-н Дънов не беше обикновен човек като нас. Ковачев и Учителят направиха посещение на всички братски домове. Посетиха и нашия дом.
От това първо посещение на Учителя у нас, спомням си само онова, което Ковачев след
отпътуването
на Учителя .казал на тати, какво казал Учителят за нас, децата: „Да се радва и благодари брат Стефан, че са му изпратени добри духове".
През 1910 година животът на Братството чувствително се засили, като се присъединиха още нови членове-семейства: Димитър Маркови, Сава Вълканови, Иван Николови, Иван Котарови и др. През 1911 година Учителят отново посети Стара Загора като обяви публична сказка по френология. Баща ми, като печатар, отпечата два вида афиши голям формат за разлепване на съответни места в града и малки, които ние, момчетата от братските семейства разнесохме на ръка по учреждения, сладкарници, кафенета и раздавахме на случайно срещнати лица. Сказката се състоя в салона на Общинското управление. В определения ден и час гражданите масово започнаха да пълнят салона.
към текста >>
43.
4. ВЪЛШЕБНАТА ВОЙНИШКА ШАПКА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
На следващия ден от уволнението, снабдени с уволнителни билети за безплатно
пътуване
по БДЖ, получихме си дажбите и тръгнахме към гарата.
4. ВЪЛШЕБНАТА ВОЙНИШКА ШАПКА Излезе нареждане да се уволнят всички учащи се, които следва да продължат образованието си. В това число бях и аз. Тъкмо по това време беше големият глад. Ние, младите войници, получавахме по 200 грама хляб на ден, понякога полумухлясъл и просто гладувахме.
На следващия ден от уволнението, снабдени с уволнителни билети за безплатно
пътуване
по БДЖ, получихме си дажбите и тръгнахме към гарата.
От нашата жп дружина бяхме около 40-50 души. Гледам на едно място надпис: „Хранителен пункт" и войници, идващи от фронта се нареждат и получават по половин хляб. Казах на приятелите, които бяха край мене: „Хайде и ние да се наредим да получим хляб! " Отговориха ми някои, които пристигнали по-рано на гарата и отишли за хляб, но не им дали, понеже уволнителният билет е с днешна дата, а това означава, че сме си получили днешната дажба. Обръщам се към двама от приятелите: Кънчо Стоянов от Враца и Петко поп Атанасов от Стара Загора и предлагам: „Елате да отидем заедно и ще видите, че на мене хляб ще се даде".
към текста >>
Пътуването
до Стара Загора през онази октомврийска нощ в открит вагон с товарен влак никога няма да забравя.
Всички се почудиха: Как така на тях отказаха да дадат хляб, а Камбуров, който беше уверен, че ще получи хляб, наистина получи! Тогава аз снех шапката си, наложих я на главата на Петко поп Атанасов и му казах: „Иди Петко сега за трети път с моята шапка и непременно ще ти дадат хляб! " Отиде Петко с моята шапка и за голяма изненада на всички донесе също половин хляб, който пак начупихме и изгълтахме като нафора. Тогава се провикнаха от всички страни: „Камбуров, дай си шапката да отидем и ние да си получим хляб". Казах: „Способността на моята шапка да получава хляб е вече изчерпана".
Пътуването
до Стара Загора през онази октомврийска нощ в открит вагон с товарен влак никога няма да забравя.
Просто бяхме посинели от студ. Може би младостта ни, силната ни кръв ни спаси от замръзване и простудяване. След завършването на войната животът в цялата страна започна да се нормализира. Колелото на нашата печатница отново се завъртя. „Стария клуб" при баща ми отново се оживи.
към текста >>
44.
7. МЛАДЕЖКИ ОТКЛОНЕНИЯ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
През време на
пътуването
какви ли не тревожни мисли ми минаваха: „Ами ако тати откаже да ми плати задължението?
А кампанията привърши и аз трябваше да си заминавам. Но няма как да платя на кръчмаря. Затова му предложих да отидем заедно с него до Нова Загора при тати, който тогава работеше в печатницата на чичо ми Слави и се надявах, той ще плати задължението ми. Един съботен ден кръчмарят впрегна каруцата си, качихме се и тръгнахме за града, където освен, че кръчмарят щеше да получи 300 лева от тати, но щеше и да купи някои стоки от пазара, тъй като събота беше пазарен ден в Нова Загора. Пътят до Нова Загора е около 20 километра.
През време на
пътуването
какви ли не тревожни мисли ми минаваха: „Ами ако тати откаже да ми плати задължението?
Ако като повечето бащи ме изругае, изгони и ме изпрати да отида там, дето съм ял и пил и да си плащам дълговете сам? " Щях да бъда осъден на провал. Сега всичко зависеше от тати. Ако той се съгласи да ми изплати задължението, аз съм готов веднъж завинаги да се откажа от този начин на живот и окончателно да приема Учението на Учителя, което въпреки че познавах, се бях отклонил в продължение на три години и три месеца. Наближихме града.
към текста >>
45.
24. КАРУЦАР ВСОФИЯ ЗА МНОГО ПАРИ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Обаче, по време на
пътуването
единият от катърите - Жаро, получи голяма рана на врата, точно под хамута и когато стигнах в София, раната беше толкова голяма, че не беше възможно да го впрягам.
Учителят ме повика и каза: „Рекох, ще стегнеш каруцата и катърите и след съборните дни ще отпътуваш за София. Там ще работиш с каруцата и ще спечелиш много пари." Разбира се, съгласих се, но рекох: „Учителю, ще трябва да поправя хамутите на катърите и за пътни, а аз нямам никакви пари". Учителят каза на брат Иларионов да ми брои 2000 лева. След няколко дни всичко беше в ред и аз тръгнах през Севлиево, Ловеч, Орхане за София. Пътувах шест дни.
Обаче, по време на
пътуването
единият от катърите - Жаро, получи голяма рана на врата, точно под хамута и когато стигнах в София, раната беше толкова голяма, че не беше възможно да го впрягам.
Наложи се да приспособя каруцата от чифт на тек - за един кон. За този ремонт исках заем от брат Бертоли. Така се нареждаха работите, че изобщо не ми вървеше. Днес колело ще се счупи, утре аръша на колата и аз по неволя все се отнасях за заем към брат Бертоли. Той всякога ми отпущаше сума, но не пропускаше случай да ми натяква: „Тук в София има хиляди каруцари.
към текста >>
46.
32. СКАЗКА ЗА ЕДНА ДУША
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Времето беше хубаво, слънчево и след около двучасово приятно
пътуване
пристигнахме.
Аз съм все още на работа е печатницата на чичо Слави в Нова Загора. Печатаме 9 и 10 серия от беседите на Учителя под корекцията и контрола на сестра Паша Теодорова. Един неделен ден през април (Великден), решихме трима млади братя: Слави Русев от с. Стоил Войвода, Матьо от същото село и аз, да отидем на гости на Братството в с. Новоселец, на 25 километра южно от Нова Загора.
Времето беше хубаво, слънчево и след около двучасово приятно
пътуване
пристигнахме.
Приятелите ни посрещнаха с обич и ни устроиха истински братски прием. Аз изявих желание да изнеса беседа в широк кръг, затова казах на приятелите да поканят кмета, всички общински служители, учителите и други селяни, които те намерят за добре. И наистина, в салона на братството се събра доста народ. Зная, че говорих за Учителя, за идеите на Бялото Братство, но подробности не си спомням. От тази сказка, обаче се пробуди само една душа, една Учителю, която по-късно се срещна с Учителя и до днес остана вярна ученичка на школата на Всемирното Братство.
към текста >>
47.
33. ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ И СЪДЕЙСТВИЕ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Времето беше хубаво и
пътуването
през Балкана приятно.
Започна да ме тресе малария, която, без да зная по-късно се превърнала на туберкулоза, която ме остави окончателно в 1945 година, когато Васка (съпругата ми) дойде в моя дом. Не зная какво сме спечелили, но накрая нямахме пари за пътни разноски, затова (макар и болен) аз, тати и брат ми Костадин, който ни беше дошъл на гости, потеглихме пеш за Арбанаси -110 километра от Нова Загора през Твърдица - Елена- Арбанаси. Първата нощ пренощувахме в с. Оборище, втората в гр. Елена и на третия ден вечерта пристигнахме в Арбанаси.
Времето беше хубаво и
пътуването
през Балкана приятно.
Същата година сестра ми Таня завърши педагогическа гимназия в Казанлък и искахме да й се намери някъде място да учителствува. Аз писах на Стефанка Мирчева и я помолих да ми отговори дали не би се намерило някакво вакантно учителско място за Танка. След няколко дни получих отговор със следното съдържание: „Писмото получих. На твоята сестра за сега не й се нарежда да учителствува. По-късно, след като се омъжи ще учителствува само няколко години.
към текста >>
48.
38. КАЗАНЛЪШКОТО БРАТСТВО
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Почнах ръководене на масови курсове най-напред в Казанлък (1938-1939), а по-късно чрез
пътуване
от град на град в Габрово и Севлиево (1940), в с.
Много често братството бе посещавано от брат Боян Боев, който изнасяше оригинални сказки, посещавани и от външни лица. През време на своите обиколки често посещаваха и брат Стоицев, и брат Епитропов и др. Гимнастическите упражнения и Паневритмията се играеха редовно на специално избрано място на възвишението „Тюлбета" извън града. Изобщо, духовният братски живот през тези години бе в своя разцвет. В 1938 година аз се обособих като лектор по есперанто.
Почнах ръководене на масови курсове най-напред в Казанлък (1938-1939), а по-късно чрез
пътуване
от град на град в Габрово и Севлиево (1940), в с.
Мъглиж (1940), в Пловдив (1940) и в Асеновград (1941); след това отново в Казанлък (1944). Един ден през 1938 г. в Казанлък пристигна Учителят. Той отседна у сестра Дукова. Когато отидох да го поздравя, той ми възложи задачата да отида в Стара Загора и да доведа в Казанлък двете сестри Мечеви (Магдалина и Маргарита) и брат им Атанас, тъй като искал нещо важно да им говори.
към текста >>
49.
5. ИЗЛЪЧВАНЕ И ПЪТУВАНЕ В СВОБОДНАТА МИ РОДИНА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
5. ИЗЛЪЧВАНЕ И
ПЪТУВАНЕ
В СВОБОДНАТА МИ РОДИНА По същото време като ученичка в гимназията аз започнах да се излъчвам от тялото си.
5. ИЗЛЪЧВАНЕ И
ПЪТУВАНЕ
В СВОБОДНАТА МИ РОДИНА По същото време като ученичка в гимназията аз започнах да се излъчвам от тялото си.
Не знаех какво означава това състояние, как то се нарича и защо става точно така. Но ставаше така, че аз виждах тялото си долу на кревата, а аз хвърчех и се разхождах във въздуха насам-натам, минавах през стените на къщата. Виждах се как хвърча, как минавам през преградите, а долу виждах моето тяло да лежи и да стои спокойно. Идваше една светлина като ореол в диаметър около един метър и ме взимаше със себе си, аз се измъквах от тялото си и този ореол ме водеше между звездите и други светове. После ме връщаше на същото място и аз влизах в тялото си.
към текста >>
50.
1. КАРУЦАТА С ДИНИ
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
Пътуването
траяло една цяла седмица с каручката.
Той ги купувал от там и после ги продавал в село на хорото. По такъв начин спечелвал по някой лев. С всеки изминат ден растяло у него желанието да отиде в София, да види Великия Учител. За тая цел си купил един кон и една каручка. Взел със себе си и кученцето Розка, майка ми му дала някоя и друга чержица и така той тръгнал за София.
Пътуването
траяло една цяла седмица с каручката.
А като пристигнал в София, то било точно по време на събора през 1927 година. Съборите траяли обикновено от три дни до една седмица. Къде е нощувал баща ми? Нямало е къде да нощува, но нали е било лято, той накосил малко сено за кончето и го настанил до един трап, а за себе си опънал една черга на близката височинка на едно колче. Покрил се с друга една черга, а до него било кученцето.
към текста >>
51.
21. ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
След едно
пътуване
в България, баща му бил подканван от сърбите да се изсели в България и той отива в Петрич, Горна Джумая и накрая в София, където окончателно се настанява.
Името Жорж той взима от някакъв негов дядо на име Джорджо или от един капитан от френски войски, които са били в Струмица през време на войната и който се е наричал Жорж. Баща му е бил търговец, имал е мелница и е бил деен член на протестантската черква под влиянието на пастор Хаус и пастор Хаскел от Солун. Сестра му Рут и брат му Дино са учили в протестантски училища в Струмица. В края на войната гр. Струмица се предавал към Югославия.
След едно
пътуване
в България, баща му бил подканван от сърбите да се изсели в България и той отива в Петрич, Горна Джумая и накрая в София, където окончателно се настанява.
Първоначалното си образование Жорж завършва прогимназия в 1927 г. по желание на баща му Гиго Динка Кьосев, сина му Жорж постъпва в американския колеж в Самоков, където не успял да се пригоди. Завършил образованието си в търговска гимназия Мусевич-Борикос към 1930 г. в София. Трябва да се отбележи, че още през 1902 г.
към текста >>
52.
4. СЪНИЩА
,
Жеко Вълканов
,
ТОМ 6
От там отишъл до някои исторически места, През време на
пътуването
някакъв човек се приближил до него и го помолил да му услужи с някой и друг лев.
В продължение на тридесет години ние живяхме наедно. През това време той ми е разказвал за своите сънища, които много често са се сбъдвали. Той имаше тоя слабост да посещава разни общества религиозни и други, ходеше навсякъде, търсеше, коментираше. Както описва спомена си с Учителя, там на Изгрева попада съвсем случайно. Една година бил отишъл на почивка над Лакатник, във Вършец.
От там отишъл до някои исторически места, През време на
пътуването
някакъв човек се приближил до него и го помолил да му услужи с някой и друг лев.
Жеко му услужва, но вижда после, че парите няма да му стигнат да продължи пътуването си. Поради тая причина той тръгва пеш до следващата спирка, за да може да съкрати разхода по пътя та да могат парите да му стигнат. Като вървял, за да се предпази от слънцето бил сложил носната си кърпа на главата, но задухал ветрец, който отнесъл кърпата му към близката рекичка. Кърпата се била задържала на някакви храсти и той тръгнал по една пътечка, за да си я вземе. В това време блеснало нещо срещу слънцето.
към текста >>
Жеко му услужва, но вижда после, че парите няма да му стигнат да продължи
пътуването
си.
През това време той ми е разказвал за своите сънища, които много често са се сбъдвали. Той имаше тоя слабост да посещава разни общества религиозни и други, ходеше навсякъде, търсеше, коментираше. Както описва спомена си с Учителя, там на Изгрева попада съвсем случайно. Една година бил отишъл на почивка над Лакатник, във Вършец. От там отишъл до някои исторически места, През време на пътуването някакъв човек се приближил до него и го помолил да му услужи с някой и друг лев.
Жеко му услужва, но вижда после, че парите няма да му стигнат да продължи
пътуването
си.
Поради тая причина той тръгва пеш до следващата спирка, за да може да съкрати разхода по пътя та да могат парите да му стигнат. Като вървял, за да се предпази от слънцето бил сложил носната си кърпа на главата, но задухал ветрец, който отнесъл кърпата му към близката рекичка. Кърпата се била задържала на някакви храсти и той тръгнал по една пътечка, за да си я вземе. В това време блеснало нещо срещу слънцето. Като погледнал, това била една монета от 100 лева.
към текста >>
53.
4. РАЗКАЗАНО ОТ ЖЕЛЮ БАЙРАМОВ ОТ НОВА ЗАГОРА
,
Олга Байрамова
,
ТОМ 6
При едно
пътуване
до Франция моя зет му го е подарил.
Той го взе и ми благодари. Когато се върнах в България отидох на Изгрева. Като ме видя г-н Дънов се засмя и ми каза: „Зная, зная". Тогава ми подари Неговия портрет, формат пощенска картичка, написа ми два стиха и се подписа с целия си оригинален и известен подпис. Портрета сега се намира у Михаил Иванов.
При едно
пътуване
до Франция моя зет му го е подарил.
Те са съученици и съграждани. Забележка: Поместени бяха различните разкази за едни и същи събития, защото те се допълват и дават представата за цялостта на събитията. Записала: Марийка Марашлиева
към текста >>
54.
1. ПЪТУВАНЕ ДО ЦАРИГРАД
,
Паню Балдъров
,
ТОМ 6
ПЪТУВАНЕ
ДО ЦАРИГРАД Брат Тодор Стоименов работел в Бургас в БНБ.
ПАНЮ БАЛДЪРОВ На 12.VII.1987 г. в Айтос на градината брат Паню от Пловдив разказа един случай, който бил разказал брат Боев 1.
ПЪТУВАНЕ
ДО ЦАРИГРАД Брат Тодор Стоименов работел в Бургас в БНБ.
От някакво предприятие поканили брат Стоименов да отиде на една екскурзия до Цариград, която била организирана от предприятието. Брат Стоименов много искал да иде на екскурзията и помолил директора на Банката да го пусне да иде на екскурзията. И наистина екскурзията се състояла, всички се качили на парахода и той потеглил с пътниците. Но какво станало. Като пристигнали в Цариград, а там се била появила болестта холера и по тая причина била обявена карантина за 40 дена.
към текста >>
А какво било учудването му, когато Учителят го посрещнал на вратата с думите: „Тодорчо, как мина
пътуването
?
Брат Стоименов се учудил какво става и си рекъл, това мина, но нали ще минат митничарите, те ще бъдат няколко, как ще бъде? Не след дълго минават и те. Спрели на вратата, застанали мирно, поздравили и отминали. Брат Стоименов не можел да си обясни как ставали тия работи, но фактът бил налице. Преминали границата и като отишъл в София се запътил направо при Учителя, да Му разкаже случилото се с него.
А какво било учудването му, когато Учителят го посрещнал на вратата с думите: „Тодорчо, как мина
пътуването
?
"
към текста >>
55.
7. ПРИПАДЪЦИ
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
Като наближавахме Пловдив, малкият вдигна температура, която не спадна до края на
пътуването
ни.
Събудих се веднага и видях, че само 12 минути са се минали от как бях легнала. Разказах сънят на другаря ми. Тогава двамата се изправихме на благодарствена молитва. Решихме, че щом се посъвземе детето, веднага ще го заведем при Учителя. Не се мина много, детето се подобри и тръгнах с детето и една сестра за София.
Като наближавахме Пловдив, малкият вдигна температура, която не спадна до края на
пътуването
ни.
В София пристигнахме към четири часа след обед и се настанихме в сестринските стаи. Там беше наш брат лекар, който го прегледа и установи, че е пред пневмония. През цялата нощ не можах да заспя - детето кашляше силно и температурата му беше много висока. Сутринта отидох за вода и видях Учителя, току-що слязъл, да стои пред салона. Отидох при Него и му разказах състоянието на детето ми.
към текста >>
56.
23. ГЕОРГИ ДРАГАНОВ ЗА САЛОНА ВЪВ ВАРНА
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
След тяхното
отпътуване
вчера са правили изземване на книгите на Цани Славов.
Бил зает. Но между другото научих, че в милицията са му казали още, че когато някой иска да говори в братския салон, да съобщават на нея, за да изпраща човек на събранието. Повече не научих и не успях да се видя с други, понеже били заети и аз бях ангажиран в работа. Тук идвали Жечо Панайотов и жена му. Престояли само една нощ и си заминали.
След тяхното
отпътуване
вчера са правили изземване на книгите на Цани Славов.
Викаха го на два пъти в милицията и са го разпитвали за идването на Жечо, за какво е дошъл, събирали са се да четат и пр. И са го предупредили да не се занимава с подобна работа. Той има много близки мъж и жена партизани и те са се обадили в милицията и от там после малко омекнали. Не му взели беседите. Жечо не би трябвало да идва с жена си.
към текста >>
57.
17. Божественият параход
,
Боян Атанасов Златарев
,
ТОМ 7
Всички се ползуваме при тази екскурзия от всички блага, които ни се дават при
пътуването
из пространството: от слънцето, от звездите, от дърветата, от цветята, от реките и прочее.
Ние сме като децата, които не съзнават това, което правят за тях. Бог ни е качил на един голям параход, който се движи из пространството с бързина 29 километра в секунда. Турил ни е голям фар - слънцето - да не би да се сблъска нашият параход с някои подмоли. И ни разхождат. От дома сме излезли и сме на екскурзия.
Всички се ползуваме при тази екскурзия от всички блага, които ни се дават при
пътуването
из пространството: от слънцето, от звездите, от дърветата, от цветята, от реките и прочее.
Всеки един от вас да изпрати по едно писмо до свои близки. По една хубава мисъл, по едно хубаво чувство и по една хубава постъпка. Тази година ще бъде доста по-добра от идната година. (22 март 1941 г., 9 часа вечерта в големия салон на Изгрева, след братската вечеря)
към текста >>
58.
11. Барака за дом
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Свако не се чувстваше добре със здравето, но не се отказа от
пътуването
.
Като отидохме вкъщи с мама и аз трябваше вече да пътувам, мама ми даде 4000 лв. спестени пари. Мама ги беше спестила по времето когато завърших трети клас през 1928 г. По същото време и свако ми Слави трябваше да пътува за София. Брат Куртев му беше съобщил, че ще строи къщичка на Изгрева.
Свако не се чувстваше добре със здравето, но не се отказа от
пътуването
.
Качи се на каруцата и криво-ляво пристигнахме в Айтос. Брат Куртев му даде пари за материал за строежа. Отидохме в София. Там свако накупува цимент, дъски и други работи - всичко каквото беше необходимо и в последния момент преди да започнем строежа свако отиде да каже на Учителя, че ще строим къща за брат Куртев. Добре, но по едно време свако се връща и ми вика: „Гради, Учителят не разрешава да строим на брат Куртев къща“.
към текста >>
59.
16. Екскурзия със зидари
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
По едно време спряхме, отчупихме си по малко хлебец, в една колиба бяхме и оттам продължихме
пътуването
.
Казвам му: „Брат Борис, откъде знаеш, че аз не мога да скоча, май и ти си като мене“. Та там у чичото на брат Атанас закусихме и тръгнахме за Козница там на върха. Газихме сняг до колене. Вървим по 150 м и се сменяме. Много трудно се ходеше.
По едно време спряхме, отчупихме си по малко хлебец, в една колиба бяхме и оттам продължихме
пътуването
.
Преспахме в Клисура и оттам отидохме на Карловските бани. Там преспахме в един хан. Брат Борис изпи 13 чая, брат Атанас изпи 9, а брат Гради - 7. Кръчмаря вика: „Все съм виждал хора да пият вино, ракия, но да пият чай толкова много, не съм виждал“. А брат Борис казва: „Хайде, заведи ни сега в плевнята да спим“.
към текста >>
60.
29. В Русе и по Дунава
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
После работих и във Варна в корабна строителна секция, работих на една почивна станция, така че
пътуването
за мене не беше проблем.
Като си отишъл вкъщи той забил един гвоздей на стената, окачил пушката, за да не я вземе никога повече. Аз бях близък с братя и сестри и ги обикалях когато бях в Русе, тъй като прекарах почти десет години там. За мене Русе беше втора София. Аз имах свободни жп билети и си пътувах свободно по железниците и Дунава. Работех като се започне от Лом до Силистра.
После работих и във Варна в корабна строителна секция, работих на една почивна станция, така че
пътуването
за мене не беше проблем.
Като работех в Никопол-Свищов през 1938 г. се видяхме със сестра Веса, другарката на Колю Йорданов от София. Дори пътувах с нея от Никопол до Свищов. Двама предприемачи от Свищов казваха, че видели една софиянка, но не могли да се сприятелят с нея и какво мислите, като слизаме в Свищов тя пред мене. А тя абонирана за списание „Жена и дом“.
към текста >>
61.
43. Летуване на Рила с Учителя
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Приготвих си раницата, облякох се подходящо за едно такова
пътуване
, отидох в Самоков и после на Гюлечица където преспах.
Учителят препоръчваше водата от чешмата с двете ръце, долу до езерото“. „А не“, казват, „сестра Стойка ни я препоръчва“. Та искам да ви обърна внимание как се изопачават нещата. Та пиеха напикана вода от овцете. Веднъж реших да отида на Рила на 21.май.
Приготвих си раницата, облякох се подходящо за едно такова
пътуване
, отидох в Самоков и после на Гюлечица където преспах.
(С директора на горското стопанство се познавахме много добре. Той живееше в Говедарци. Ходил съм и у тях. Връзката ни беше от там, от горското стопанство, т.е. директора на стопанството ни освобождаваше една голяма стая когато отиваме на Рила.
към текста >>
62.
45. Време за равносметка
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
“ Защото той им каза, да си оставят багажа, а те да си търсят начин за
пътуване
с автобуса.
Дворът му беше голям, та имаше широко място за рилски багаж. Някои си оставяха там багажа и след това си търсят начин да се придвижат за Рила. Обикновено пътуваха до Самоков или Говедарци с автобуса. А пък те сега бяха възрастни хора - братя и сестри. Викам му: „Йордане, защо ти не ги заведеш?
“ Защото той им каза, да си оставят багажа, а те да си търсят начин за
пътуване
с автобуса.
Той започна да ми мънка нещо и аз му казвам, понеже той беше натоварен с багажа на братята и сестрите от Тополица. „Свалете всичкия багаж! Брат Йордан нека да си ходи където иска. Аз ще сляза и ще намеря превозно средство.“ Той ме погледна и вика: „Шега няма с брат Гради. Хайде, ще ги закарам“.
към текста >>
63.
21. Евакуация в Трявна
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Но
пътуването
му към гарата трае повече от 24 часа, защото превозни средства вече нищо няма, къщи съборени, улиците задръстени.
Само му направих хороскоп и толкоз.“ „Приятел ти е, вземаш и отиваш в Трявна.“ И изважда един плик с пари. Колко пари имало в плика, бай Иван не знае. Но му дава на бай Иван парите: „Ето ти парите, вземаш влака и заминаваш за Трявна“. Бай Иван щом му казва, той изпълнява. И наистина връщат се след това, бай Иван си отива вкъщи, взема си това, което смята, че трябва да си вземе и тръгва към гарата.
Но
пътуването
му към гарата трае повече от 24 часа, защото превозни средства вече нищо няма, къщи съборени, улиците задръстени.
Ако вървиш по една улица 200 метра, след това има вече купища съборени къщи и не може, трябва да тръгнеш по друга, по трета и пак се натъкваш на същото и така той стига на гарата след 24 часа пътуване. От Изгрева до гарата на София пешком до Централна гара. Страхотно пътуване било като имаш предвид, че той в тъмното не може и да се движи. Стига на гарата и какво да види там. На гарата е митинг от народ ама това да се добереш до касите, да си купиш билет, то е невъзможно.
към текста >>
Ако вървиш по една улица 200 метра, след това има вече купища съборени къщи и не може, трябва да тръгнеш по друга, по трета и пак се натъкваш на същото и така той стига на гарата след 24 часа
пътуване
.
Колко пари имало в плика, бай Иван не знае. Но му дава на бай Иван парите: „Ето ти парите, вземаш влака и заминаваш за Трявна“. Бай Иван щом му казва, той изпълнява. И наистина връщат се след това, бай Иван си отива вкъщи, взема си това, което смята, че трябва да си вземе и тръгва към гарата. Но пътуването му към гарата трае повече от 24 часа, защото превозни средства вече нищо няма, къщи съборени, улиците задръстени.
Ако вървиш по една улица 200 метра, след това има вече купища съборени къщи и не може, трябва да тръгнеш по друга, по трета и пак се натъкваш на същото и така той стига на гарата след 24 часа
пътуване
.
От Изгрева до гарата на София пешком до Централна гара. Страхотно пътуване било като имаш предвид, че той в тъмното не може и да се движи. Стига на гарата и какво да види там. На гарата е митинг от народ ама това да се добереш до касите, да си купиш билет, то е невъзможно. По някаква случайност тълпата го качва на влака, който ще заминава за Горна Оряховица и от там за Трявна.
към текста >>
Страхотно
пътуване
било като имаш предвид, че той в тъмното не може и да се движи.
Бай Иван щом му казва, той изпълнява. И наистина връщат се след това, бай Иван си отива вкъщи, взема си това, което смята, че трябва да си вземе и тръгва към гарата. Но пътуването му към гарата трае повече от 24 часа, защото превозни средства вече нищо няма, къщи съборени, улиците задръстени. Ако вървиш по една улица 200 метра, след това има вече купища съборени къщи и не може, трябва да тръгнеш по друга, по трета и пак се натъкваш на същото и така той стига на гарата след 24 часа пътуване. От Изгрева до гарата на София пешком до Централна гара.
Страхотно
пътуване
било като имаш предвид, че той в тъмното не може и да се движи.
Стига на гарата и какво да види там. На гарата е митинг от народ ама това да се добереш до касите, да си купиш билет, то е невъзможно. По някаква случайност тълпата го качва на влака, който ще заминава за Горна Оряховица и от там за Трявна. Ама билет, няма билет, това е, ама и то кой ще търси билет, то така натъпкано, кой как може. На един крак, на два крака, на глава, на ръце всеки пътува, за да избяга от София.
към текста >>
64.
15. Пътуване по влака
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
15.
ПЪТУВАНЕ
ПО ВЛАКА При един друг случай Юрданка с Учителя Дънов пътуват във влака от Варна за София.
15.
ПЪТУВАНЕ
ПО ВЛАКА При един друг случай Юрданка с Учителя Дънов пътуват във влака от Варна за София.
Сядат в купето, влакът пътува и в купето влиза един старец, който моли да му се разреши да влезе и да погледне г-н Дънов. Учителят го поканил да влезе, а старецът бил много щастлив, че може да види отблизо Учителя и да поговори с Него. След кратък разговор той напуснал купето. След това влиза една жена с две деца в купето, която също пътувала за София. По пътя децата огладнели.
към текста >>
65.
4. На екскурзия до Черни връх
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
Поехме рано за нагоре,
пътуването
беше добро.
Кой беше брата? Георги Йорданов. Набързо взехме провизии за един ден и се запътихме и ние към Черни връх, към Учителя и Неговата групичка. Бяхме: сестра Севка, сестра Стойна, Мария Златева, цигуларката, сестра Елена Григорова, Мечева, аз и брат Георги Йорданов. Пълна раница с провизии и дрехи за преобличане.
Поехме рано за нагоре,
пътуването
беше добро.
След около два часа минахме край Бивака, но не се отбихме, за да спечелим време, а продължихме към хижа Алеко. За пръв път и аз предприемах такава дълга, но хубава екскурзия. Витоша беше красива. За пръв път я посещавах. А какви хубави полянки, височинки зелени.
към текста >>
66.
6. На среща с Учителя
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
Имах някаква мъка в душата си, затова предприех това
пътуване
.
„На мястото на страха поставете Любовта.“ За третата си среща с Учителя на Изгрева бях дошла само за три дни. Наближаваше зимата. Войната между СССР и Германия не пощади и нас от бомбите, които пускаха отгоре неприятелите и нас ни засегнаха. С голяма радост пак съм в София. Третата опитност.
Имах някаква мъка в душата си, затова предприех това
пътуване
.
Много естествено. Тази мъка в мен имаха още много хора, та това е общо състояние на всички хора, които преживяват ужасите на тази неравна война. Когато хората воюват това се чувства от всички. През този зимен ден Учителят бързаше за Витоша, където отиваше с няколко групи братя и сестри. Понеже много бързаше, аз като се явих и Му се поклоних, Той само това ми каза: „Имайте мир и вяра в себе си и всичко ще се оправи!
към текста >>
67.
7. Силата на астрологията
,
Мариета Бертоли
,
ТОМ 7
Не може, те почти всеки ден имат концерт,
пътуване
, там концерт, приспиваш, на другия ден взимаш самолета, големи разстояния, слизаш, пак репетиция, как... Че те като нямат едно силно ядене как ще свирят?
А Влади понеже пътуваше с децата, ние бяхме в най-луксозните хотели, с басейните му вътре, с телевизорите в стаята и какво ли не и децата имаха четири пъти на ден храна, сутрин, обед, закуска и вечер. Ама храна, която струва за 120 души, знаете, че това прави хиляди долари. Значи той вместо да вземе хонорар от 5-6 хиляди долара, да си ги сложи в джоба, даваше, за да се нахранят децата. Той казваше: „Как, аз мога ли да ги оставя на консерви, на сирене, на кашкавал. С големите е лесно, ама с деца.
Не може, те почти всеки ден имат концерт,
пътуване
, там концерт, приспиваш, на другия ден взимаш самолета, големи разстояния, слизаш, пак репетиция, как... Че те като нямат едно силно ядене как ще свирят?
“ И наистина, въпреки 45 дена турне, през ден концерти, всички се върнаха така напълнели, защото ядяха на поразия, на шведско сервиране на маса. Ама сега като ги срещам все викат: „Е-е, г-жа Симеонова, какво беше преди, какво стана сега? “ Първо на първо ти да отидеш в Америка без да платиш нито грош, да си в най-луксозните хотели и въпреки това имаха и джоб- харчлък по 4-5 долара на ден. Е, ти значи 4 долара на сто деца като дадеш те са 400 долара на ден. Ами как ще има, ето защо казваше астролога Иван Антонов: „Ще си известен в цял свят, но няма да имаш пари!
към текста >>
68.
8. ПЪРВАТА МИ ЕКСКУРЗИЯ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
8. ПЪРВАТА МИ ЕКСКУРЗИЯ Един път, знаейки от писмо, че група братя и сестри ще бъдат с Учителя на екскурзия до Витоша, аз без да мисля много потеглих с влака от сърцето на България, от Търново и след няколкочасово
пътуване
, пристигам в София към 10 часа вечерта.
8. ПЪРВАТА МИ ЕКСКУРЗИЯ Един път, знаейки от писмо, че група братя и сестри ще бъдат с Учителя на екскурзия до Витоша, аз без да мисля много потеглих с влака от сърцето на България, от Търново и след няколкочасово
пътуване
, пристигам в София към 10 часа вечерта.
А след два часа, точно в полунощ потегляме за Витоша групово, тогава нямаше улеснение с автобуси даже в полунощ и трамваи не се движеха. Улица след улица прекосяваме тихо целия град, всички с раници на гърба, аз носех между другото и малък товар дървени въглища, защото пък други двама братя носеха на гърба си големи самовари, за които бяха въглищата. Защо тогава не сме палили огън за чая, не ми е известно, но самоварите скоро се указаха неудобни и преминахме към веселия огън. Пътуваме бавно с почивки под звездното небе, лъха ни нощния хлад, слушаме навремени да пеят петли и малко преди изгрев, пристигаме на бивака и се нареждаме все така безшумно край източната страна на скалата, за да посрещнем слънцето. Настъпва хубав, светъл ден, изпълнен с песни, с радост, със слово.
към текста >>
69.
75. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА
,
,
ТОМ 8
", това бяха въпроси изникнали във всяко сърце, защото
пътуването
за Рила беше неописуемо.
Но приготовленията за Рила бяха и по-други. И след като палатката биваше готова, и топлия екип готов; след като и грижата за храна се пое от всички, и продуктите се доставяха направо горе при нас, един трепет обхващаше. "Кога ще се тръгва? С коя група? Учителят кога ще пътува?
", това бяха въпроси изникнали във всяко сърце, защото
пътуването
за Рила беше неописуемо.
Още от вечерта имаше оживление пред стаята на Учителя. Идваха и тези, които ще пътуват, идваха и тези, които няма да пътуват. Едните питаха за едно, другите - за друго. Но всички бяха заинтересовани. Пътуването с автобуса биваше интересно, но още по-интересно беше изпращането.
към текста >>
Пътуването
с автобуса биваше интересно, но още по-интересно беше изпращането.
", това бяха въпроси изникнали във всяко сърце, защото пътуването за Рила беше неописуемо. Още от вечерта имаше оживление пред стаята на Учителя. Идваха и тези, които ще пътуват, идваха и тези, които няма да пътуват. Едните питаха за едно, другите - за друго. Но всички бяха заинтересовани.
Пътуването
с автобуса биваше интересно, но още по-интересно беше изпращането.
В този ранен час имаше изпращачи повече, отколкото човек можеше да си представи. И стари, и млади, и жени, и мъже са излезли да изпратят Учителя. И има защо. Учителят ще бъде на Рила повече от месец. Значи те не ще Го видят повече от месец.
към текста >>
70.
43. МОИС БАСАН
,
,
ТОМ 8
Николай даже за негова чест отложи
пътуването
си за един-два дена, за да довърша, даже нямам оригинал.
Работата върви добре. Още първата вечер едни картини откупиха с бОхил. франка. Откри се изложбата на Васил Иванов.Той ми поръча музика за него. Аз се върнах в България, направих музиката. Мен милицията не ме пусна, тогава аз я дадох на Николай Тодоров, който с Леда Милева тогава бяха към балканистиката.
Николай даже за негова чест отложи
пътуването
си за един-два дена, за да довърша, даже нямам оригинал.
Направо както излязох от студиото и я дадох и Николай замина и му казвам: "Остави я в Посолството". Аз пристигнах десет дена след това. Бяха хора от нашето посолство поканени и т.н. той, Басан казва, че остава тази галерия за българските художници. Закрива се изложбата на Васил.
към текста >>
71.
14. МЯСТОТО МИ ЗА СЛЕДВАНЕ В УНИВЕРСИТЕТА
,
,
ТОМ 8
Но обстановката беше вече друга, настроението ми беше повдигнато и особено хубаво бе
пътуването
ми през слънчевите дни.
Нали за това място чаках три месеца и ме назначиха на връх Нова година. А учителското място означаваше заплата всеки месец, което е нещо много важно в онези гладни години. Изтърпях зимата заради великото търпение на Учителя. Мина зимата, мина пролетта, дойде лятото, когато посетите ниви изкласяваха. Аз продължавах да минавам този път пеша.
Но обстановката беше вече друга, настроението ми беше повдигнато и особено хубаво бе
пътуването
ми през слънчевите дни.
Тогава си казах: "Е, мъчих се през зимата, но сега ще благувам на хубавата природа. Какво да искам повече? " И тогава в мене дойде един вътрешен отговор: Как какво, С този хубав документ ще се запишеш да следваш в университета! Останах изненадана, но запомних всичко. Намерих документа, подадох го заедно с други документи и ме приеха да следвам в университета.
към текста >>
72.
18. КОЛЕДА
,
,
ТОМ 8
Запомних това
пътуване
по шосето.
Майка ми беше там. Права при вратата, тя каза засмяна и някак сънливо: "И аз ще дам от моите бисквити на Учителя". Донесе и отброи 9 или 12. Сложих всичко в чиста книжка и после в чантата и тръгнах. Снегът беше дълбок.
Запомних това
пътуване
по шосето.
Когато изваждах крака си, за да пристъпя напред, другия крак се забиваше по-дълбоко в снега. Вървя, никой няма по шосето. Вятърът грабваше сняг от едно място и го трупаше на друго. Безкрайност. По едно време ми се струваше, че е невъзможно да продължа. Спирам, гледам назад, гледам напред.
към текста >>
73.
ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА
,
1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА
,
ТОМ 8
Тогава някоя от туркините дава на мама фередже, мама се загъва като туркиня, а кмета на града нарежда на някакъв си военен да съпроводи мама, понеже баща ми остава още в Одрин да прибере покъщнината, а мама с двете деца е ескортирана до гарата, настанена е вече във влака и така става безопасно нейното
пътуване
до Пловдив.
А в същото време в Одрин поради липса на гориво е трябвало да гори спалните дюшеци, нямали са хляб. Гали и Апостол са гладували по цели дни. Мама казва: "Само четях Библията и се молех". Тя чела и подчертавала стиховете от псалмите от Евангелието с много голяма концентрирана молитвена мисъл, за да изживее тези моменти докато се прибере в България. Но в това време турците почват да си отмъщават на българите и е опасно придвижването даже по улиците на Одрин.
Тогава някоя от туркините дава на мама фередже, мама се загъва като туркиня, а кмета на града нарежда на някакъв си военен да съпроводи мама, понеже баща ми остава още в Одрин да прибере покъщнината, а мама с двете деца е ескортирана до гарата, настанена е вече във влака и така става безопасно нейното
пътуване
до Пловдив.
В Пловдив тя се прибира и заживяват в дома на дядо ми. Той имаше голяма къща в подножието на Сахат тепе, една много здрава къща на някакъв си турски бей, огромни стаи с баня. Банята беше колкото тази стая. В: Запазена ли е още тази къща? Веска: Запазена е, но леля ми я продаде, защото те напуснаха вече Пловдив.
към текста >>
74.
16. ЛЕКАРСТВО ОТ УЧИТЕЛЯ - СКИЛИДКА ЧЕСЪН
,
,
ТОМ 8
При
пътуването
ми до Ловеч ме придружи моят добър брат Гавраил.
16. ЛЕКАРСТВО ОТ УЧИТЕЛЯ - СКИЛИДКА ЧЕСЪН Дойде времето на Ловеч - 1942/43 г.
При
пътуването
ми до Ловеч ме придружи моят добър брат Гавраил.
Бяхме посрещнати много любезно от директорката на пансиона г-ца Мелъни Търнър. Настаниха ме в стая, която се помещаваше в сградата, където живееше директорката и още една колежка-американка Кархарт. Брат ми беше взел цигулката си със себе си и вечерта в салона на пансиона изнесе един малък концерт за ученичките, на който изпълни творби от Учителя. Всички бяха много доволни и ученичките кръстила брат ми „мистър Вайълин". Започна моят живот в Ловеч.
към текста >>
75.
38. ПРЕВОДИ НА АНГЛИЙСКИ - СЛОВО И ПАНЕВРИТМИЯ
,
,
ТОМ 8
Веска: Тя с много голяма радост идваше, с много голяма радост тримата с брат ми и аз, ние живеехме близко, сутрин рано, за школа, за беседи, по съборите, това беше така едно хубаво
пътуване
пеш от София до Изгрева.
Тя завърши в София Музикалната академия, отдела по пеене, но свиреше много хубаво на пиано. Беше един много красив човек, много красив, тя като египтянка, красива беше, но една фатална връзка, сърдечна с Михаил Иванов, която я беше довела почти до изчерпване на жизнените сили, тя беше демагнетизирана. Учителят й помогна да се избави от тази връзка. Тя ми е разказвала подробности, обаче. В: И какви им бяха отношенията, до брак ли бяха стигнали?
Веска: Тя с много голяма радост идваше, с много голяма радост тримата с брат ми и аз, ние живеехме близко, сутрин рано, за школа, за беседи, по съборите, това беше така едно хубаво
пътуване
пеш от София до Изгрева.
Преди това, било е някакъв момент когато Учителят я вижда и й казва с много нежен тон, възлага й една много приятна задача да работи Паневритмията. Не мога да ти кажа как. Дава й задача да отпечата, да направи едно издание на Паневритмията, даже я целува по челото. В: В България ли? Веска: Въобще й дава задача.
към текста >>
76.
18. ПИСМО НА ВИОЛА ЙОРДАНОВА ДО М-Р БРАУН
,
ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
ТОМ 8
Наистина „Пътят" не е лесно
пътуване
, но е славен този път.
„Не коригирайте Божественото", казваше Учителят. Изпращам Ви копие от „Вътрешният смисъл на Паневритмията" от Беинса Дуно с прецизното изказване „Паневритмията е ключа към Моето Учение", което беше продиктувано от самия Учител на брат Боян Боев. Това ни беше изпратено тук от сестра Ина Дойнова. Уважаеми Барнаби, уважавам Вашите искрени усилия да направите най-доброто което можете. Не желаем ли ние всички да бъдем добри слуги?
Наистина „Пътят" не е лесно
пътуване
, но е славен този път.
Може би най-добрата заслуга на всички нас би била, да оставим Паневритмията непокътната и всички ние да приемем стандартния текст. В духа на добра воля, любов и взаимно разбирателство оставам Ваша: Август, 25.1997 година Виола Йорданова Бауман
към текста >>
77.
2. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ
,
,
ТОМ 8
И двамата бяхме във възторг от това
пътуване
.
С Веско, така го наричахме, бяхме почти приятели. Той имаше голямо желание да отиде на Рила, както повечето хора от Изгрева. Като знаех, че няма материална възможност, един летен ден му предложих да го заведа на Рила. Той с радост прие. Напълнихме раниците с храна, качихме се на автобуса до Говедарци и ето ни на пътя за езерата.
И двамата бяхме във възторг от това
пътуване
.
Разговорите ни бяха естествено за музиката. Между другото Веско скръбно сподели с мен, че ако има пиано би могъл да направи много за своя възход в музиката и за музикалния живот на Изгрева, и за България. Замълчах си, а като се върнахме в София говорих с Митко Грива и с други приятели на Изгрева и решихме да го снабдим с пиано. Не след дълго време Веско имаше за голяма негова радост пиано. Но какво се случи след преврата на 9.1Х.1944 г.?
към текста >>
78.
6. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936 Г.
,
,
ТОМ 8
Въпреки неприкосновеността от депутатския му имунитет като народен представител, при едно негово
пътуване
към Плевен, го хващат, вкарват го в някакво полицейско управление, жестоко го бият, строшават му ребра, и след това с кола го закарват някъде към Реброво и го изхвърлят в канавка още жив.
Учителят само казва на побойника: "Аз ти прощавам, но моли се Бог да ти прости! " Това всичко го зная от Любомир Лулчев, нали съм от групата "Упанишади". А за Андро Лулчев искам да кажа още нещо. Андро беше избран за депутат през 1942-44 г. Той беше много смел в изказванията си в парламента и тъй наречените Цанковисти не му простиха.
Въпреки неприкосновеността от депутатския му имунитет като народен представител, при едно негово
пътуване
към Плевен, го хващат, вкарват го в някакво полицейско управление, жестоко го бият, строшават му ребра, и след това с кола го закарват някъде към Реброво и го изхвърлят в канавка още жив.
Предполага се, че хората на Цанков са организаторите също и на този побой. Налага се да бъде лекуван в Искрец - Санаториума, където умира 1944 г. Драматични развръзки за лица и исторически събития.
към текста >>
79.
7. „УПАНИШАДАТА 1937 г.
,
,
ТОМ 8
Това
пътуване
считахме за голяма чест.
Нейчево, на името на г-жа Нейчева,която имаше 5000 декара чифлик, нейна собственост. Тя беше много енергична жена. Тя научава, че Любомир Лулчев е радиостезик, долавя къде има подпочвени води и го вика на помощ, да открие на кое място в чифлика се намират тъй наречените "млечни кладенци" или на турски "сютлю-бунар" загубени още през турското ни робство. Чифликът имаше ниви и пасбища, овце и крави, пчелни кошери, зеленчукови градини, но само водата беше оскъдна. Любомир Лулчев предложи на нашата група Упанишади да идем до тоя чифлик и да видим как с една обикновена лескова пръчка разцепена се открива вода.
Това
пътуване
считахме за голяма чест.
Лулчев се разхождаше хванал двата рога на пръчката, ние вървим след него и в един миг пръчката се надежда силно надолу и Лулчев ни изкомандва: "Копайте тук". Наистина бликна изобилно чудесна, студена вода. А радостта ни беше двояка, защото в този момент съобщиха по радиото, че се е родил престолонаследника Симеон. Целият народ ликуваше. Беше 16 юни 1937 г.
към текста >>
80.
16. МЕТОДЪТ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ОПИТОМЯВАНЕ НА ВЪЛЦИТЕ
,
,
ТОМ 8
При
пътуването
ни към Темешвар, влака спираше на някои спирки.
Разбрахме, че през зимата на 1946-1947 г. по източната граница румънци са умирали от студ и глад. Руските войски са иззели всичките им хранителни резерви. Полето около големия център "Яш" беше осеяно не с жито или царевица, а с разбити танкове и оръдия, които стърчаха като разнебитени гробища. За нас румънските военни имаха грижа и при обиколката ни снабдяваха изобилно с храна.
При
пътуването
ни към Темешвар, влака спираше на някои спирки.
Край вагоните ни се тълпяха млади и стари и умолително викаха: "Пъйне, гтьйне", т.е. "хляб, хляб". Набързо се организирахме, особено нашата изгревска група, събирахме от колеги и наш хляб и им подавахме през прозорците. А те, милите със сълзи на очи ни целуваха ръцете с благодарност. Разбрахме какво е война.
към текста >>
81.
6. МУЗИКАТА НЕ ТРЯБВА ДА СТАВА ПРОФЕСИЯ
,
,
ТОМ 8
Той мисли за онова далечно бъдеще, когато човек, освободен от тежкия физически труд, благодарение на машините, които ще сътвори, ще работи по 2-3 часа дневно за препитанието си, а останалото време ще посвети на музика, поезия, художество, балет, наука,
пътуване
по света.
Хубавият тон на цигулката не се учи. Той е вродена дарба. Ако един цигулар свири шест часа дневно, кой ще го храни? Той трябва да дава концерти, за да се изхранва. Аз така си обясних това изказване на Учителя.
Той мисли за онова далечно бъдеще, когато човек, освободен от тежкия физически труд, благодарение на машините, които ще сътвори, ще работи по 2-3 часа дневно за препитанието си, а останалото време ще посвети на музика, поезия, художество, балет, наука,
пътуване
по света.
Ако ви попитам кое изкуство според вас стои най-високо, сигурно един от вас поне ще ми отговори: "Музиката! " Друг ще каже -поезията, трети - художсетвото. Моят приятел Иван Антонов, който обича много музика, поставяше балета като едно от най-висшите изкуства. Сега и аз съм склонен да открия в балета едно голяма изкуство. В него има музика, пластика, грация, красота.
към текста >>
82.
БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 8
От времето на Неговото
пътуване
са останали много писма, писани от градовете и паланки, където е имал сказки, до Негови първи ученици - Пеню Киров, Димитър Голов и др.
книгата си "Наука и възпитание", през 1897 - "Хио-Ели-Мели-Месаил", а през 1898 г. изнася пред благотворителното дружество "Милосърдие" "Призвание към народа ми български, синове на семейстото славянско". На следващата година 1899 Той отива в Нови пазар. След пребиваването си две години (1899-1900 г.) в Нови пазар, Учителят се отправя пеш през Стара планина и стига в Сливен. От там Той тръгва из страната и от град на град изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години до Балканската война (1912-1913 г.).
От времето на Неговото
пътуване
са останали много писма, писани от градовете и паланки, където е имал сказки, до Негови първи ученици - Пеню Киров, Димитър Голов и др.
От тях се виждат градовете, в които е изнасял сказките си, броя на посетителите и др. Учителят е започнал да говори на народа след Балканската война (19121913 г.) и през 1914 г. Първата Му беседа говорена на народа е беседата "Ето човекът" отпечатана в томчето неделни беседи "Сила и Живот" - първа серия. След всяка отпечатана беседа е дадена датата на говоренето й - ден, месец и година. От това именно се вижда, че Учителят започва да говори на народа от 1914 г., 16 март.
към текста >>
83.
122. ЗАДАЧА ОТ ДУХОВНАТА ГРУПА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Клекът беше затрупан със сняг и там още по-лошо се върви защото не се вижда пътеката, а значи ще затънеш в клека с едния крак, в клека с другия крак, то е изпитание, а не
пътуване
.
Много тежко беше. И отидохме близо до реката, а после Учителят спря дотам и каза на Борис и Георги да отидат да видят може ли да се продължи. А там не се виждаха боровете. Там вече не е бор, а е клек. Клекът не се виждаше.
Клекът беше затрупан със сняг и там още по-лошо се върви защото не се вижда пътеката, а значи ще затънеш в клека с едния крак, в клека с другия крак, то е изпитание, а не
пътуване
.
И те се опитаха да вървят, но казаха на Учителя, че не може да се отиде. И тогава върнахме се, нямаше време кога да стигнем до Боровец, защото беше на мръкване вече, щото много тежко се вървеше и там имаше един навес от дъски, при една канара. Така беше направено, че все пак завет имаше. И тогава захванахме се, изровихме снега, който беше навят при канарата, запалихме огън. Борис беше млад и як човек, с Жорж и Колю Каишев докараха дърва сухи, накладохме огън и успяхме да сварим чай, успяхме да пием всички вода гореща и даже вечерта успяхме в чайниците да възварим супа.
към текста >>
84.
185. ХОРОСКОПЪТ НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА
,
ТОМ 9
Показани са безпокойства и загуби от закона и опасност при
пътуване
.
Ще се стреми да работи за общото добро според способността и положението си в живота. Затова ще е почитана, уважавана и ще й доверяват. Да се пази от простивания. Опасност за дихателните пътища и за хронично заболяване на бедрената и тазобедрена област от деформ. артроза. Показана е известна доза неискреност и опасност за измама или изиграване.
Показани са безпокойства и загуби от закона и опасност при
пътуване
.
Юпитер в Скорпион в 7-ми дом. Себеуверена, амбициозна природа, екцентричен, творчески и продуктивен ум със способността да се справя добре с превратностите на живота. Наклонност към окултни изследвания. Женитбата ще бъде отклонена или отречена. Наклонна ще е да злоупотребява с богата и трудно усвояема храна оттам заболявания храносмилателни и чревни.
към текста >>
85.
23.Учителят даваше темите
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
С отварянето на школата започна един общ организиран живот: беседи, лекции, общи гимнастики, Паневритмия, екскурзии,
пътуване
на Рила, общ стол за хранене и при всички случаи сме пеели много песните на Учителя.
„Оборище" № 14, а от 1928 год. Школата ставаше на Изгрева, като се работеше само сутрин /в града школата се водеше вечер, а неделните беседи винаги в 10 ч. преди обяд/. Ние участвахме в екскурзиите, които Учителя уреждаше. В неделните дни не сме ходили на екскурзии, защото оставахме за беседата в 10 часа сутринта, а през всички други празнични дни ние правехме излети до Бивака.
С отварянето на школата започна един общ организиран живот: беседи, лекции, общи гимнастики, Паневритмия, екскурзии,
пътуване
на Рила, общ стол за хранене и при всички случаи сме пеели много песните на Учителя.
Цялата обща дейност ръководеше Учителя. Това ръководство не се налагаше, беше свободно. Всеки идваше, защото искаше да участвува в общия живот. Никой не изискваше да правим това. Учителят ръководеше, но това ръководство беше невидимо.
към текста >>
86.
ПИСМА НА НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 9
Пътуването
с влака бе леко и свободно, само сестри бяха в купето.
* * * Рила, 14 юли, 1932 год. Татко мой, ето дойдохме на езерата и аз бързам да ти се обадя, защото сега да го предам за да дойде по-скоро при теб. Всички са се разшетали да си правят палатки, а аз не бързам. Сега ще почна да ти разправям подробно пътешествието ми до тук. На гарата моя багаж /гърми се/ не бе предаден с общия, а отделно, не го знаем, защото вечерта не бил отнесен на местоназначението.
Пътуването
с влака бе леко и свободно, само сестри бяха в купето.
На гарата в Дупница имаше само два автомобила и прочетоха имената на тия, които да се качат. Там бяха и трите стенографки, но мен нямаше. Елена помоли да отстъпи някой и бай Петър Шишков отстъпи своето, но тоя, който ръководеше тая работа, /На Дора симпатията/не позволи. Елена и тя остана с мене. След това дойде камион.
към текста >>
87.
I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Според едни сведения Той е спестил средства за
пътуването
си, когато е учителствал.
Искам да бъда точна и казвам само това, което сигурно зная. Виждаме, че още като малък - момче е имал проблясъци на вътрешно виждане. Това ми го разказва сестра Му, която живя няколко лета в нашия „Параход", когато ходехме на Рила. След като учителствал 1-2 години във 1888 год. Учителят заминава в Америка.
Според едни сведения Той е спестил средства за
пътуването
си, когато е учителствал.
И като следва в същото време е работил за издръжката си. Според други сведения протестантите са Му дали стипендия за да следва в Америка. Вярно е, че Той е следвал в Америка в щата Ню Джърси. В това време, когато Учителят следва в Америка там е и нашият брат Граблашев. Когато 1922 год.
към текста >>
88.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 10
Отложи
пътуването
си 96.
Махнете иконата 91. Овъгленият покойник 92. Обрал пеленаче 93. Камшикът на природата 94. Жестокият облог 95.
Отложи
пътуването
си 96.
Заровеното богатство 97. И друг път така да правите 98. Операция насън 100. Мирът иде 101. Как Жеко бе спасен 102.
към текста >>
89.
01 - 32. ПРИ БОЛНО ДЕТЕ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Виелица, студ и мраз сякаш се били съюзили да разколебаят брат Куртев в предстоящото му
пътуване
.
Само преди два дни брат Куртев сънувал сън, в който видял Учителя, който бил много строг, като му казал: „Ученикът преди всичко пред нищо не трябва да се колебае. Даже ако трябва да пожертва и живота си. " Куртев казал: „И аз съм готов да се пожертвам. " Учителят спокойно отговорил: „Добре. " Селото се намирало на 17-18 километра от града.
Виелица, студ и мраз сякаш се били съюзили да разколебаят брат Куртев в предстоящото му
пътуване
.
Даже и жена му, като видяла крайно неблагоприятното време за пътуване, му казала: „Отиваш да спасяваш други, а себе си излагаш... " - „Тук се касае за живота на едно дете. Родителите ме чакат, как да не отида? Там се води борба на живот и смърт и аз трябва да отида. " Нито лошото време, нито загрижеността на жена му били в състояние да го разколебаят от предстоящото пътуване. Легнал да спи.
към текста >>
Даже и жена му, като видяла крайно неблагоприятното време за
пътуване
, му казала: „Отиваш да спасяваш други, а себе си излагаш... " - „Тук се касае за живота на едно дете.
Даже ако трябва да пожертва и живота си. " Куртев казал: „И аз съм готов да се пожертвам. " Учителят спокойно отговорил: „Добре. " Селото се намирало на 17-18 километра от града. Виелица, студ и мраз сякаш се били съюзили да разколебаят брат Куртев в предстоящото му пътуване.
Даже и жена му, като видяла крайно неблагоприятното време за
пътуване
, му казала: „Отиваш да спасяваш други, а себе си излагаш... " - „Тук се касае за живота на едно дете.
Родителите ме чакат, как да не отида? Там се води борба на живот и смърт и аз трябва да отида. " Нито лошото време, нито загрижеността на жена му били в състояние да го разколебаят от предстоящото пътуване. Легнал да спи. През нощта фъртуната утихнала.
към текста >>
" Нито лошото време, нито загрижеността на жена му били в състояние да го разколебаят от предстоящото
пътуване
.
" Селото се намирало на 17-18 километра от града. Виелица, студ и мраз сякаш се били съюзили да разколебаят брат Куртев в предстоящото му пътуване. Даже и жена му, като видяла крайно неблагоприятното време за пътуване, му казала: „Отиваш да спасяваш други, а себе си излагаш... " - „Тук се касае за живота на едно дете. Родителите ме чакат, как да не отида? Там се води борба на живот и смърт и аз трябва да отида.
" Нито лошото време, нито загрижеността на жена му били в състояние да го разколебаят от предстоящото
пътуване
.
Легнал да спи. През нощта фъртуната утихнала. Небето се изяснило и на утрото брат Куртев тръгнал на път при хубаво време. Болното дете получило помощ и оздравяло. Поетото обещание пред Учителя било изпълнено.
към текста >>
90.
01 - 47. СВЯТИЯТ ЧОВЕК, ФАЙТОНЪТ И МУСТАфА
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Пътуването
от Айтос до баните било цяло удоволствие.
47. СВЯТИЯТ ЧОВЕК, ФАЙТОНЪТ И МУСТАфА През 1910 г. Учителят посетил Айтос, където изнесъл сказка по френология, а през 1911 г. друга сказка - по хиромантия. След сказките пожелал да замине за Бургас през минералните бани. Наели файтон, а в него били трима пътници: Учителят, брат Куртев и брат Петко Епитропов.
Пътуването
от Айтос до баните било цяло удоволствие.
Пътували се по равно шосе, с нов файтон, теглен от два хубави бели коня, а файтонджия бил един турчин - познат на брат Куртев. По пътя се водели различни разговори. На минералните бани трябвало да ги посрещне брат Минчо Сотиров, подполковник от Бургаския гарнизон и да ги поеме с неговия файтон. Те пристигнали преди срещата и трябвало да почакат, поради което брат Епитропов предложил докато се чака другия файтон да използват времето и да се изкъпят в банята. Учителят нищо не казал.
към текста >>
91.
04 - 03. КАЙНАКЪТ ПОД СТАРИЯ ДЪБ
,
ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА
,
ТОМ 10
Пътниче, ако
пътуването
ви се случи през пролетта или лятото, радвайте се, защото
пътуването
тогава по този път е леко и приятно.
3. КАЙНАКЪТ ПОД СТАРИЯ ДЪБ Нашата задача е не да пишем история на село Тополица, а ще говорим за извора Кайнака, както го наричали първите поселници. Ето защо ние наново ще се върнем към някогашния извор, който по-късно се е превърнал в прекрасна чешма, предмет на нашето описание.
Пътниче, ако
пътуването
ви се случи през пролетта или лятото, радвайте се, защото
пътуването
тогава по този път е леко и приятно.
Но случи ли ви се да пътувате през дъждовна есен или калната зима, по-добре отложете пътуването си. Ако ли сте с превозно средство и благополучно стигнете до стария дъб, вие трудно бихте продължили по-нататък, защото пътят минава под извора, където е тресавище и не се знае дали бихте могли да измъкнете оттам кола или добитък. Тресавището при Кайнака било бедствие за цялото село в продължение на много години, но въпреки това никой не вземал грижата да направи нещо за общо добро. Всеки оставял друг да почне, да не е той. Зер, защо ще си губи времето да прави път за хората, нека да го направят други.
към текста >>
Но случи ли ви се да пътувате през дъждовна есен или калната зима, по-добре отложете
пътуването
си.
3. КАЙНАКЪТ ПОД СТАРИЯ ДЪБ Нашата задача е не да пишем история на село Тополица, а ще говорим за извора Кайнака, както го наричали първите поселници. Ето защо ние наново ще се върнем към някогашния извор, който по-късно се е превърнал в прекрасна чешма, предмет на нашето описание. Пътниче, ако пътуването ви се случи през пролетта или лятото, радвайте се, защото пътуването тогава по този път е леко и приятно.
Но случи ли ви се да пътувате през дъждовна есен или калната зима, по-добре отложете
пътуването
си.
Ако ли сте с превозно средство и благополучно стигнете до стария дъб, вие трудно бихте продължили по-нататък, защото пътят минава под извора, където е тресавище и не се знае дали бихте могли да измъкнете оттам кола или добитък. Тресавището при Кайнака било бедствие за цялото село в продължение на много години, но въпреки това никой не вземал грижата да направи нещо за общо добро. Всеки оставял друг да почне, да не е той. Зер, защо ще си губи времето да прави път за хората, нека да го направят други. Така минали много години, докато в това село след Балканската и Европейската война било посято семето на Новото учение, учението на Бялото Братство.
към текста >>
92.
07 - 59. ВЛАКЪТ СПРЯ НА ПОЛЕТО
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Пътуването
приятно.
Когато бях вече прав и готов да си тръгна, Учителят ми каза, че когато се намеря в трудно положение, да произнеса следната формула: „Бог е любов" три пъти. Чух я, но след малко я забравих. Качих се на влака и отпътувах към Айтос. Влакът бе пълен. Времето прохладно.
Пътуването
приятно.
Бързах да пристигна в Айтос, защото имах възложена от Учителя задача. По разписание трябваше да пристигна навреме и заваря приятелите в братския салон. Това бе по план. Но когато минахме гара Стралжа, влакът спря на полето. Никой не знаеше причината.
към текста >>
93.
07 - 62. ДА СЕ ВЪРНЕ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Само ден, два след неговото
отпътуване
и границата била затворена.
Какво да правим? " - „Да се върне, рекох. Пишете му", казал Учителят. Братът получил писмото. Визата била готова и тръгва за България.
Само ден, два след неговото
отпътуване
и границата била затворена.
От горния случай се разбира каква голяма цена има послушанието. То избавя човека от много неприятности.
към текста >>
94.
07 - 63. НЯМА ДА ЗАМИНЕ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
- „Отлагам
пътуването
си."-„А билета?
Защо не се качваш? " - го питали другарите му. - „Аз няма да пътувам", им казал той. -„Как тъй, защо? " - питали го те.
- „Отлагам
пътуването
си."-„А билета?
" - „Ще го жертвам", казал той. Една от неговите лели била близка с Учителя. Тя се била срещнала и питала за пътуването. „Да не пътува", бил предупредил Учителят. Още на другия ден научили, че същият влак, като минавал през Югославия, бил хвърлен във въздуха от шумците, т.е.
към текста >>
Тя се била срещнала и питала за
пътуването
.
-„Как тъй, защо? " - питали го те. - „Отлагам пътуването си."-„А билета? " - „Ще го жертвам", казал той. Една от неговите лели била близка с Учителя.
Тя се била срещнала и питала за
пътуването
.
„Да не пътува", бил предупредил Учителят. Още на другия ден научили, че същият влак, като минавал през Югославия, бил хвърлен във въздуха от шумците, т.е. от сръбските партизани. Тогава разбрали защо Учителят бе казал да не пътува. Ето как бе спасен живота на Данчо Богданов.
към текста >>
95.
08 - 05. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Така една нощ имах много трудно
пътуване
нагоре - падам, ставам, падам, ставам, а дъждът си вали, докато най-после изляза на алеята и поема нанагоре към Изгрева, така отивахме.
„Мърфи", до военното училище. Оттам трябваше да минавам нанагоре, край ветеринарния факултет, по едни кални улици, по които имаше копани ями и нощно време често съм се спъвал и уморен съм стигал, но аз вървя нанагоре, защото Учителят казваше, ако пропуснеш една лекция без уважителна причина, ти си изключен от школата, не си повече ученик или по-ясно казано, ти се самоизключваш. И ние много държахме на това да не пропуснем лекция. Каквото и да е времето - и дъжд, и град дори, ние отивахме най-редовно. Ако се измокрим, дрехите изсъхват и тъй никои не пострада от тая работа.
Така една нощ имах много трудно
пътуване
нагоре - падам, ставам, падам, ставам, а дъждът си вали, докато най-после изляза на алеята и поема нанагоре към Изгрева, така отивахме.
През 1926 година, на събора в София бяхме направили на Учителя една катедричка - малка бяха направили, защото имаше много силно слънце. Аз съм присъствал тогава. Кой знае къде съм бил седнал и аз. Това са същите снимки от 1926 година, които ми показвате. Тогава Изгревът беше една поляна.
към текста >>
96.
08 - 28. ГЕОРГИ КУРТЕВ - ДУХОВНО ПОДВИЗАВАНЕ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
А той имал задача спешна, като пристигне в Айтос, защото така било пресметнато
пътуването
, че вечерта, като пристигне, да свари нашите хора в събранието и да им предаде задачата.
Спомням си един интересен случай, които искам да споделя с вас. Един случай, когато брат Куртев е ходил в София при Учителя, разговаряли дълго с него по някои въпроси, които са го интересували, които са го вълнували и отива при него да сподели и да се посъвътва. Накрая Учителят му дал една формула, да каже „Бог е Любов", три пъти да каже формулата, бавно, със съсредоточение. И му казал: „Когато се намираш в труден момент, изговори формулата." Сбогувал се той, качва се на влака и пътува. Насред пътя от София за Бургас, къде е било там някъде влакът в полето спира.
А той имал задача спешна, като пристигне в Айтос, защото така било пресметнато
пътуването
, че вечерта, като пристигне, да свари нашите хора в събранието и да им предаде задачата.
Тази задача трябвало общо да се провежда. Някаква задача специална. Като спрял злакът, той след обед няма да свари приятелите, задачата е в трудно положение. Хората наскачали от влака на полето, пушат цигари, приказват, а в туй време железничарите търсят причината за спирането на влака и не могат да я намерят. Тогава и той слязъл и се отбил настрани и в това време му дошло на ума да каже формулата.
към текста >>
97.
08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Интересното в случая бе, кой бе уредил моето
пътуване
без документи и как се намери човек, който да ми даде необходимите пари за билета, да мога да се върна обратно.
Билет ми дадоха, без да ми искат документ. Качих се на парахода и влязох в първокласно купе. Когато тръгна параходът, мина кондукторът по проверка, но той само отвори вратата, козирува ми и отмина, без да ме проверява. Аз бях разворил вестника и го преглеждах. Пристигнах в Бургас без документи, които после ми изпратиха.
Интересното в случая бе, кой бе уредил моето
пътуване
без документи и как се намери човек, който да ми даде необходимите пари за билета, да мога да се върна обратно.
Забележка: Горната случка е разказана от брат Стоименов на брата Паню Балдъров на Изгрева, няколко години преди смъртта на брат Тодор Стоименов.
към текста >>
98.
09 - 96. ОТЛОЖИ ПЪТУВАНЕТО СИ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
96. ОТЛОЖИ
ПЪТУВАНЕТО
СИ Жеко, съпругът на сестра Троичка, имал работа в София и се приготвял на следния ден да замине със самолет, за да спести време, но през нощта сънува, че брат Боев му се явява и му казал да отложи
пътуването
си за през следната седмица.
96. ОТЛОЖИ
ПЪТУВАНЕТО
СИ Жеко, съпругът на сестра Троичка, имал работа в София и се приготвял на следния ден да замине със самолет, за да спести време, но през нощта сънува, че брат Боев му се явява и му казал да отложи
пътуването
си за през следната седмица.
Като се събудил сутринта, се поколебал, но малко след това решил да послуша съвета на покойния брат. „За да ми се яви насън брат Боев, все има значение", си казал той и отложил пътуването. Същият самолет, с който щял да пътува, не много след излитането си катастрофирал. Сега Жеко разбрал какво значение имал съня. Чрез сън брат Боев го предпазил от явна смърт.
към текста >>
„За да ми се яви насън брат Боев, все има значение", си казал той и отложил
пътуването
.
96. ОТЛОЖИ ПЪТУВАНЕТО СИ Жеко, съпругът на сестра Троичка, имал работа в София и се приготвял на следния ден да замине със самолет, за да спести време, но през нощта сънува, че брат Боев му се явява и му казал да отложи пътуването си за през следната седмица. Като се събудил сутринта, се поколебал, но малко след това решил да послуша съвета на покойния брат.
„За да ми се яви насън брат Боев, все има значение", си казал той и отложил
пътуването
.
Същият самолет, с който щял да пътува, не много след излитането си катастрофирал. Сега Жеко разбрал какво значение имал съня. Чрез сън брат Боев го предпазил от явна смърт. Разказала: Троичка. 19.12.1963 г.
към текста >>
99.
09 - 226. ГОСПОД МЕД НЕ ЯДЕ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Денят бил горещ и
пътуването
уморително.
226. ГОСПОД МЕД НЕ ЯДЕ Първите години, когато Учителят живеел в град Варна, един летен ден тръгнал на екскурзия с още няколко души из златна Добруджа.
Денят бил горещ и
пътуването
уморително.
Никъде не се виждало дърво, под сянката на което да си отпочинат. Вече наближило обяд, а място за почивка още не се намирало. Като вървели и се вглеждали напред и встрани, забелязали далеч от пътя чардак и сграда. Решили да се отбият там, ако има човек, да си отпочинат. Стопанинът на пчелина бил там и ги приел с разположение.
към текста >>
100.
09 - 353. ГЛОБАТА
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Дойде време за
пътуване
.
Неприятна работа. „Ако ние не ги вземем, ще ги вземе хижарят. Защо да е той, нека сме ние." Всеки си получи дяла и се забрави, но сега да видим кой ще плаща за сторената неправда. След ден-два се върнах в София, където останах по необходимост при един болен брат, на когото и аз нещо бях длъжен. Грижих се за него три дни.
Дойде време за
пътуване
.
Отидох на ж.п. бюро, взех си билет и се връщам на Изгрева. Проверявам за билета, няма го, заедно с паспорта и портмонето с 200 лева, Портмонето ми бе откраднато. Взех пари в заем и купих друг билет. Дълго време след това не можах да намеря причината за тая голяма неприятност - билет, паспорт и пари.
към текста >>
НАГОРЕ