НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
47
резултата в
36
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
Както е казал на брат Минчо Сотиров, това
пътуване
му е било наредено от Небето, от Отца.
След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо сутринта архангел Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство. И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 година с торбичка на рамо, напълнена с духовна литература (сп. „Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си. Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот. Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас.
Както е казал на брат Минчо Сотиров, това
пътуване
му е било наредено от Небето, от Отца.
С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората. Предан служител на Бога, той изпълнява Неговите поръчения и върши Волята Му. Така, опасвайки страната в един кръг, откъдето е минал, ще привлече определените от Учителя души за Веригата, за Школата. Такива пътувания той предприема и през други години до края на живота си - проповядва Господа и разпространява духовна литература. Изнася беседи със Слово за Господа и е най- добрият помощник на Учителя в неговата мисия.
към текста >>
2.
№52 /Пеню Киров/
32 За това
пътуване
няма налична информация.
От всичко, що ти явявам, съм огорчен, но дано Бог уреди всичко. _________________________ Обяснителни бележки: 31 От съдържанието на това писмо може да се предположи, че през този период – от 2 май до 23 юни 1901 г. –липсват писма.
32 За това
пътуване
няма налична информация.
Вероятно П. Киров и Ерифили са посетили П. Дънов във Варна. 33 Дружество „Милосърдие“, Сливен. Вж. бел.
към текста >>
3.
№60 /Петър Дънов/ [отворена карта]
39
Пътуването
по сухо е през Стара планина и р.
Около края на тая седмица ще пристигна40. С поздрав към всички ви. Ваш: П. К. Дънов -----------------------------
39
Пътуването
по сухо е през Стара планина и р.
Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп.
към текста >>
Дънов разказва друг епизод от същото
пътуване
през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.
За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П.
Дънов разказва друг епизод от същото
пътуване
през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.
Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така?
към текста >>
4.
№61 (Петър Дънов) [отворена карта]
и после няколко години в Пловдив, до
отпътуването
му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън (Пенсилвания, САЩ).
Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и християнски поет. Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г.
и после няколко години в Пловдив, до
отпътуването
му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън (Пенсилвания, САЩ).
През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто. Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра. Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г.получава ново наименование – „Свидетел на правдата“. Издава също така сборници с християнски химни на украински и на руски език.
към текста >>
5.
№80 (Петър Дънов) [отворена карта]
Пътуването
е доста трудно.
Моля, приехте ли сумата от миналия месец, понеже до Вас ги бях пратил. Отговорете. Адрес: П. Р.90 Пишете веднага, за да ме намери писмото Ви. Надявам се да сте всички добре. Тук вали днес сняг.
Пътуването
е доста трудно.
С поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов ------------------------------------------------- 89 Това писмо се публикува за първи път.
към текста >>
6.
№74 (Пеню Киров)
Всяко
пътуване
той използва за срещи и разпространение на Учението.
Тодор Гълъбов, началник на Стенографското бюро при Народното събрание. Така излизат първите серии на „Сила и живот“, които по инициатива на Д. Голов се отпечатват в Царската придворна печатница. Той поема също литографирането на Антиминса и Пентаграма (1911), както и отпечатването на „Завета на цветните лъчи“ през 1912 г. Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа.
Всяко
пътуване
той използва за срещи и разпространение на Учението.
На него Учителя П. Дънов възлага много поръчения за провинцията, тъй като той е не само жива връзка с братята и сестрите, но и води обширна кореспонденция както с тях, така и с нови хора, интересуващи се от окултна литература. Множество последователи намират Учението чрез него. На Димитровден, имения му ден 8.11.1917 г. Д. Голов има много гости, измежду които ген. В.
към текста >>
7.
№75 (Пеню Киров)
Много и разни неприятности прекарах в моето дълго
пътуване
, но Господ ми беше помощник всякога.
Любез. ми бр.Дънов, Любезното Ви писъмце получих и всичко разбрах. Моята душа се радва твърде много за успехите на Царството Божие. С твоето изново излизание142 се дава сила и на мен. Аз малко съм поработил за Бога, но нека милостта Му да не ме оставя.
Много и разни неприятности прекарах в моето дълго
пътуване
, но Господ ми беше помощник всякога.
Според Волята Божия аз съм в Сливен143 и от 31 декемврий 1903 г. досега все съм в проповеди и учение на тукашния нов кружок, който Господ обучава в тайно. Семето лятос144, посято от мен [зачеркнато], дава плода си. Душата ми се радва, че Господ ми дава да вкусвам и виждам този плод. Хвала Тебе, Господи, но дано те пребъдат докрай, за получавание нетленните венци.
към текста >>
8.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3
32 За това
пътуване
няма налична информация.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3
32 За това
пътуване
няма налична информация.
Вероятно П. Киров и Ерифили са посетили П. Дънов във Варна. 33 Дружество „Милосърдие“, Сливен.
към текста >>
39
Пътуването
по сухо е през Стара планина и р.
Дънов от Свищов. Вж. също по-нататък писмо №43 от П. Киров от 26.09.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 223. 38 Това писмо се публикува за първи път.
39
Пътуването
по сухо е през Стара планина и р.
Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово, държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П.
към текста >>
9.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4
Дънов разказва друг епизод от същото
пътуване
през лятото на 1901 г.:
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4 В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П.
Дънов разказва друг епизод от същото
пътуване
през лятото на 1901 г.:
„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър].
към текста >>
и после няколко години в Пловдив, до
отпътуването
му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън (Пенсилвания, САЩ).
Той е евангелски проповедник и християнски поет. Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г.
и после няколко години в Пловдив, до
отпътуването
му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън (Пенсилвания, САЩ).
През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто. Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра. Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г. получава ново наименование – „Свидетел на правдата“.
към текста >>
10.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 11
Всяко
пътуване
той използва за срещи и разпространение на Учението.
Тодор Гълъбов, началник на Стенографското бюро при Народното събрание. Така излизат първите серии на „Сила и живот“, които по инициатива на Д. Голов се отпечатват в Царската придворна печатница. Той поема също литографирането на Антиминса и Пентаграма (1911), както и отпечатването на „Завета на цветните лъчи“ през 1912 г. Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа.
Всяко
пътуване
той използва за срещи и разпространение на Учението.
На него Учителя П. Дънов възлага много поръчения за провинцията, тъй като той е не само жива връзка с братята и сестрите, но и води обширна кореспонденция както с тях, така и с нови хора, интересуващи се от окултна литература. Множество последователи намират Учението чрез него. 025]На Димитровден, имения му ден 8.11.1917 г. Д. Голов има
към текста >>
11.
95 ПИСМО
Мен ме радва обстоятелството, че сте имали добър прием и приятно
пътуване
.
Варна, 6. IX. 1903 г. Любезна сестро М. Казакова, Надявам се писмото ми да ви намери бодра и весела духом.
Мен ме радва обстоятелството, че сте имали добър прием и приятно
пътуване
.
Бележките ви четох със задоволство. Абоба представлява в много неща интересно място за който разбира. Може да се извади много поучителен материал за миналото на България. Срутените палати показват устойчивостта на человешките дела. Останките от черепите свидетелствуват за степента на умственото и духовно развитие.
към текста >>
12.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
От времето на неговото
пътуване
са останали много писма до първите му ученици (Пеньо Киров, Димитър Голов и др.), писани от градове и паланки.
изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" „Призвание към народа ми, българите и славянството". На следващата 1899 г. той отива в Нови пазар. След двегодишно пребиваване (1899-1900 г.) в Нови пазар Учителя се отправя пеш през Стара планина и пристига в Сливен. Оттам той тръгва из страната от град на град, изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години - до Балканската война (1912-1913 г.).
От времето на неговото
пътуване
са останали много писма до първите му ученици (Пеньо Киров, Димитър Голов и др.), писани от градове и паланки.
По тях се виждат градовете, в които е изнасял сказките си, броят на посетителите и др. Учителя е започнал да говори на народа след Балканската война (1912-1913 г.) и през 1914 г. Първата му беседа (говорена на народа) е „Ето Човека", отпечатана в томчето с неделни беседи „Сила и Живот", първа серия. След всяка отпечатана беседа е посочена датата на говоренето и ден, месец и година. Оттук именно се вижда, че Учителя започва да говори на народа от 1914 г., 16 март (стар стил).
към текста >>
13.
ПРОТОКОЛ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1903 ГОДИНА
*По-нататък протоколчикът Пеньо Киров е описал свое
пътуване
до град Балчик (бел. състав.)
I. Събранието по вишегласие избра за деловодител П. К. Дънова и за касиерка - г-жа Мария Казакова. II. Членските вносове на членовете от 14 август 1903 год. до 14 август 1904 год. са доброволни, които ще се внесат в течение на цялата година, както следва:
*По-нататък протоколчикът Пеньо Киров е описал свое
пътуване
до град Балчик (бел. състав.)
г-н д-р Г. Миркович 150 лв. г-жа М. Казакова 50 лв. г-н Т.
към текста >>
* По-нататък протоколчикът Пеньо Киров е описал свое
пътуване
до град Балчик (бел. състав.)
Рогачево) и вечерта пренощувах в с. Текето (днес с. Оброчище). 20 август 1903 г. Заранта бакалинът ме занесе с талигата си в гр. Балчик, като ме прекара през разрушената от земетресението преди четири години местност, където видях ужасна картина.
* По-нататък протоколчикът Пеньо Киров е описал свое
пътуване
до град Балчик (бел. състав.)
към текста >>
14.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
Пътуването
на приятелите от местожителст- вото им до събора в Търново, както стана явно след пристигането им, е било за всички без всякакви препятствия.
Постът трябва да се разбира трояко: пост от хляб и вода, пост от лоши желания, пост от лоши мисли. Велико Търново, преди срещата148. Тазгодишните покани за срещата се раздадоха много рано в сравнение с другите години – в края на юни, Петровден. Освен тази особеност, поканите се отличаваха от другите и в това, че съдържанието им бе различно – по-дълго и срещата не се именуваше „среща“, а „събор“.
Пътуването
на приятелите от местожителст- вото им до събора в Търново, както стана явно след пристигането им, е било за всички без всякакви препятствия.
На мнозина от тях, например бургазлии, това пътуване е доставило даже голямо удоволствие, защото морето кротувало, равно като тепсия. Също така от приятност от пътуването се хвалеха и онези, които бяха преминали и Балкана, каквито бяха например казанлъчани и някои други, идващи от Южна България. При все че тазгодишното лято беше влажно, защото почти през три-четири дни валеше, от 4-5 август небето се разясни до степен, щото нигде не се виждаше облак – атмосферата навсякъде се разчисти. Така щото това не само способстваше за приятно пътуване, но и причини добро време при отварянето на събора. По-долу ще видим как се развиха работите в това отношение.
към текста >>
На мнозина от тях, например бургазлии, това
пътуване
е доставило даже голямо удоволствие, защото морето кротувало, равно като тепсия.
Велико Търново, преди срещата148. Тазгодишните покани за срещата се раздадоха много рано в сравнение с другите години – в края на юни, Петровден. Освен тази особеност, поканите се отличаваха от другите и в това, че съдържанието им бе различно – по-дълго и срещата не се именуваше „среща“, а „събор“. Пътуването на приятелите от местожителст- вото им до събора в Търново, както стана явно след пристигането им, е било за всички без всякакви препятствия.
На мнозина от тях, например бургазлии, това
пътуване
е доставило даже голямо удоволствие, защото морето кротувало, равно като тепсия.
Също така от приятност от пътуването се хвалеха и онези, които бяха преминали и Балкана, каквито бяха например казанлъчани и някои други, идващи от Южна България. При все че тазгодишното лято беше влажно, защото почти през три-четири дни валеше, от 4-5 август небето се разясни до степен, щото нигде не се виждаше облак – атмосферата навсякъде се разчисти. Така щото това не само способстваше за приятно пътуване, но и причини добро време при отварянето на събора. По-долу ще видим как се развиха работите в това отношение. 10 август, сряда
към текста >>
Също така от приятност от
пътуването
се хвалеха и онези, които бяха преминали и Балкана, каквито бяха например казанлъчани и някои други, идващи от Южна България.
Тазгодишните покани за срещата се раздадоха много рано в сравнение с другите години – в края на юни, Петровден. Освен тази особеност, поканите се отличаваха от другите и в това, че съдържанието им бе различно – по-дълго и срещата не се именуваше „среща“, а „събор“. Пътуването на приятелите от местожителст- вото им до събора в Търново, както стана явно след пристигането им, е било за всички без всякакви препятствия. На мнозина от тях, например бургазлии, това пътуване е доставило даже голямо удоволствие, защото морето кротувало, равно като тепсия.
Също така от приятност от
пътуването
се хвалеха и онези, които бяха преминали и Балкана, каквито бяха например казанлъчани и някои други, идващи от Южна България.
При все че тазгодишното лято беше влажно, защото почти през три-четири дни валеше, от 4-5 август небето се разясни до степен, щото нигде не се виждаше облак – атмосферата навсякъде се разчисти. Така щото това не само способстваше за приятно пътуване, но и причини добро време при отварянето на събора. По-долу ще видим как се развиха работите в това отношение. 10 август, сряда Срещата на членовете на Веригата („съборът" т.нар.
към текста >>
Така щото това не само способстваше за приятно
пътуване
, но и причини добро време при отварянето на събора.
Освен тази особеност, поканите се отличаваха от другите и в това, че съдържанието им бе различно – по-дълго и срещата не се именуваше „среща“, а „събор“. Пътуването на приятелите от местожителст- вото им до събора в Търново, както стана явно след пристигането им, е било за всички без всякакви препятствия. На мнозина от тях, например бургазлии, това пътуване е доставило даже голямо удоволствие, защото морето кротувало, равно като тепсия. Също така от приятност от пътуването се хвалеха и онези, които бяха преминали и Балкана, каквито бяха например казанлъчани и някои други, идващи от Южна България. При все че тазгодишното лято беше влажно, защото почти през три-четири дни валеше, от 4-5 август небето се разясни до степен, щото нигде не се виждаше облак – атмосферата навсякъде се разчисти.
Така щото това не само способстваше за приятно
пътуване
, но и причини добро време при отварянето на събора.
По-долу ще видим как се развиха работите в това отношение. 10 август, сряда Срещата на членовете на Веригата („съборът" т.нар. в поканите) и тази година стана в Търново, но занятията не ставаха както миналата година само в колибата на члена от Веригата, търновеца г-н Анастас Бойнов, а и в тази на Тодор Бостанджиев (Панталонджията), която е съседна с първата и отстои в южна посока от нея. Тя е била тоже ангажирана под наем, докато трае съборът, понеже колибата на г-н Бойнов, по практика от лани, се оказала малка.
към текста >>
15.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
При нашето
пътуване
в понеделник, 3 август, времето при тръгването ни беше малко начумерено, но към 12 ч.
И тазгодишната среща стана в Търново. Специални и предварителни покани нямаше. Чрез известие, изпратено от Петко Епитропов, се оповести на всички в провинцията, че тази година ще се съберем в Търново, гдето трябва да сме за 4 август, вторник. Но на жените, участващи и повикани, трябваше да се каже за това на 2 август. От София трябваше да заминат 36 души, от които на 2-ри, в неделя, и на 3-ти, понеделник, са отпътували 28 души.
При нашето
пътуване
в понеделник, 3 август, времето при тръгването ни беше малко начумерено, но към 12 ч.
около гара Червен бряг започна лека-полека да се изяснява, така щото в Търново стигнахме надвечер при много хубаво време. При все това през нощта между 3 и 4 август зароси дъждец. Онова, което обръщаше вниманието на по-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни: инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче като че ли очакващи нещо да стане - умислени. Защо? И сами те не могат ни обясни. Пението и песните на събравшите се бяха голяма рядкост - веднъж или два пъти се чу глас на събора вън от преподавателната стая; а повечето на купчинки разменяха мисли върху тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, осланяйки се всинца, че Господ ще изкара на добре работите.
към текста >>
16.
ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА
ПЪТУВАНЕ
КЪМ ИСТИНАТА
ПЪТУВАНЕ
КЪМ ИСТИНАТА
Сред някои авторитетни научни и интелектуални кръгове на Запад съществува мнението, че оригиналният принос на България към европейската и световната култура е съсредоточен главно в два социално-духовни феномена: богомилството и учението на Учителя Петър Дънов. По странно стечение на обстоятелствата и двете посочени теоретико-практически системи са отречени по идеологически съображения от най-важната духовно-религиозна институция у нас - Българската православна църква (БПЦ), крепост на традиционното за страната източноправославно християнско вероизповедание. Дали това противопоставяне - освен реалните си последствия в обществената действителност - не е и сериозна крачка към кристализация на вечно търсения и неизменно променящ се критерий за Истината?! И същевременно може ли да бъде случаен фактът, че именно последователите на Петър Дънов смятат себе си за наследници и продължители на делото на богомилите и Христа?! Когато залогът е мярката за истинност в прилагането на Христовото Слово, отговорът на тези и на други подобни въпроси придобива универсално значение.
към текста >>
17.
Писма до Мария Казакова - 1903
Мен Ме радва обстоятелството, че сте имали добър прием и приятно
пътуване
.
Същи * * * Варна, 6.IХ.1903 г. Любезна сестро М. Казакова, Надявам се писмото ми да Ви намери бодра и весела духом.
Мен Ме радва обстоятелството, че сте имали добър прием и приятно
пътуване
.
Бележките Ви четох със задоволство. Абоба* представлява в много неща интересно място за този, който разбира - може да се извади много поучителен материал за миналото на България. Срутените палати показват устойчивостта на человеческите дела. Останките от черепите свидетелствуват за степента на умственото и духовно развитие. Аз съм разглеждал някои от тия черепи, върху тях е написана строгата съдба.
към текста >>
18.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
При нашето
пътуване
в понеделник, 3 август, времето при тръгването ни беше малко начумерено, но към 12 часа, около гара Червен бряг, започна лека-полека да се изяснява, така щото в Търново стигнахме надвечер при много хубаво време.
И тазгодишната среща стана в Търново. Специални и предварителни покани нямаше. Чрез известие, изпратено от Петко Епитропов, се оповести на всички в провинцията, че тази година ще се съберем в Търново, където трябва да сме за 4-ти август, вторник. Но на жените, участващи и повикани, трябваше да се каже за това на 2-ри август. От София трябваше да заминат 36 души, от които на 2-ри, в неделя, и на 3-ти, понеделник, са отпътували 28 души.
При нашето
пътуване
в понеделник, 3 август, времето при тръгването ни беше малко начумерено, но към 12 часа, около гара Червен бряг, започна лека-полека да се изяснява, така щото в Търново стигнахме надвечер при много хубаво време.
При все това през нощта между 3-ти и 4-ти август зароси дъждец. Онова, което обръщаше вниманието на по-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни: инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче, като че ли очакващи нещо да стане – умислени. Защо? И сами те не могат ни обяснят. Пението и песните на събралите се бяха голяма рядкост – веднъж или два пъти се чу глас на събора вън от преподавателната стая; а повечето на купчинки разменяха мисли върху тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, осланяйки се всинца, че Господ ще изкара на добре работите. 4 АВГУСТ, ВТОРНИК
към текста >>
19.
1920_2 Спомени на Борис Николов
По същото време си уреждах книжата за
пътуване
в чужбина, за да следвам там.
Той беше твърде зает. Скоро стана време за обяд и аз останах да обядвам с Белите братя. А след това по покана на младежите останах да живея при тях на лозето до края на събора. Имаше палатки и завивки за гости и там прекарах няколко дни до края на събора. Много приятни запознанства направих тогава, с много хубави млади хора се срещнах, с които ние имахме родство по мисли, разбирания и по живот.
По същото време си уреждах книжата за
пътуване
в чужбина, за да следвам там.
Гледай ти какво необикновено съвпадение! Аз отивам да си заверя книжата, за да отида на запад да следвам, а срещам Учителя. Но бях тъй възхитен от живота на Братството в лозето и на отношенията помежду им! И най-вече от Учителя, който държеше сказки се провеждаха разговори с Него. Това беше един съдбоносен миг.
към текста >>
20.
1922_7 Спомени на Георги Попов
Пътуването
беше чудесно.
Всички пътници бяха облечени с бели дрехи, в хор пееха „Братство, единство" и пр. Като че ли влакът принадлежеше само на тия хора, които говореха на един език, пееха едни песни, с отношения братски и сестрински. Всички бяха свои. Като малка капчица се влях и аз, облечен в бял костюм. На всяка гара и спирка прииждаха все нови и нови хора, братя и сестри, облечени в бяло.
Пътуването
беше чудесно.
Влакът даде знак за навлизане в тунел. Една сестра ме помоли да й дам сакото си, да го запази от пушека на влака: „Аз ще го завия в тази покривка." На гара Търново аз си взех куфара и прибрах палтото от сестрата. Облякох се и тръгнах за града. След като бях изминал известно разстояние, спрях се и почнах да си проверявам багажа.
към текста >>
Къде тогава е смисълът от нейното посещение на това свещено място – събора – и нейният висок идеал, за който говореше през цялото
пътуване
?
Сърцето ми затупа силно. Претърсих няколко пъти, обаче – все същият резултат. В главата ми нахлуваха най-различни предположения и нека не крия, че мисълта ми се спираше главно на сестрата – доброжелателка, да не би тя да го е прибрала. Най-трудно беше да я попитам. Не можеше съвестта ми да допусне, че тя би могла да бъде способна на това унизително деяние.
Къде тогава е смисълът от нейното посещение на това свещено място – събора – и нейният висок идеал, за който говореше през цялото
пътуване
?
Един стар, белокос брат сигурно забеляза моето смущение и тихичко ме запита: – Братко, какво има, загубил ли си нещо? – Изгубих си портмонето с парите и какво ще правя, не зная. И докато се колебаех, дали да споделя съмнението си спрямо сестрата, той с висок глас извика: – Братя, има изгубено портмоне с пари, на един брат, потърсете го!
към текста >>
21.
1925_ 5 Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна
Обаче, по време на
пътуването
, единият от катърите - Жаро - получи голяма рана на врата, точно под хамута, и когато стигнах в София, раната беше толкова голяма, че не беше възможно да го впрягам.
Разбира се, съгласих се, но рекох: - Учителю, ще ми трябват пари да поправя хамутите на катърите и за пътни, а аз нямам никакви. Учителя каза на брат Иларионов да ми брои 2000 лева. След няколко дни всичко беше в ред и аз тръгнах през Севлиево, Ловеч, Орхание* за София. Пътувах шест дни.
Обаче, по време на
пътуването
, единият от катърите - Жаро - получи голяма рана на врата, точно под хамута, и когато стигнах в София, раната беше толкова голяма, че не беше възможно да го впрягам.
Наложи се да приспособя каруцата от чифт на тек - за един кон. За този ремонт исках заем от брат Бертоли. Така се нареждаха работите, че изобщо не ми вървеше. Днес колело ще се счупи, утре - аръша** на колата, и аз, по неволя, все се отнасях за заем към брат Бертоли. Той всякога ми отпускаше исканата сума, но не пропускаше случай да ми натяква: „Тук, в София, има хиляди каруцари.
към текста >>
22.
025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение
Раздвижването на българите под влиянието на този енергичен човек не е преставало да дава своето отражение дълго след неговото
отпътуване
за Русия.
След църковния отпуск черкуващите се българи, заедно с Рачински и отец Константин, се събирали и обсъждали вълнуващите ги въпроси около националната и църковната борба на българите. Дейността на Рачински във Варна раздвижила по-будните българи. Тя би могла да продължи дълго, ако не бе възникналият конфликт между Рачински и Георги Сава Раковски по повод на изселването на български емигранти от Румъния в Русия. Рачински е съдействал за изселването на българи в Русия, срещу което се противопоставил енергично Раковски.41 Това става причина руското правителство да го отзове от България през 1861 г. Въпреки че престоят на този голям приятел на българите е бил твърде краткотраен, той е оставил дълбока следа в съзнанието на варненските българи с личния си пример и им е показал, че няма място за отчаяние и пасивност, и че всичко може да се постигне с настойчива борба.
Раздвижването на българите под влиянието на този енергичен човек не е преставало да дава своето отражение дълго след неговото
отпътуване
за Русия.
Провъзгласяване на независима Българска църква и духовният живот във Варненска област Но нека се върнем малко назад, тъй като пропуснахме да отбележим едно епохално общонационално събитие. Решаващ фактор за нов революционен подем всред българските възрожденци е отделянето на Българската национална църква от гръцката патриаршия. На 3 април 1860г., Великден, Иларион Макариополски провъзгласява в Цариград независимостта на Българската из-точно-православна църква. Този революционен акт об-на-деждава всички българи и особено тези от Варна и Варненско.
към текста >>
23.
ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ
Издържаше продължително
пътуване
пешком.
Имаше деликатно здраве. Но със своя разумен живот умееше така да живее, че да поддържа тялото си в изправност. Ние не сме го виждали да боледува. На екскурзии ходеше с нас. Изкачваше се на височини.
Издържаше продължително
пътуване
пешком.
Издържаше на суровия живот. Зиме сме спали с Него по планините при сняг, дъжд и студ. Той даде подтик на туризма като явление у нас. Масовото ходене по планините ние го дадохме. Когато беше на седемдесет земни години и предприемаше екскурзия на Витоша, ние, макар че бяхме с тридесет-четиридесет години по-млади от Него, едва Го стигахме по пътя.
към текста >>
24.
УЧЕНИЦИ
Неговото
пътуване
било много успешно.
А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса." Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истанбул и той посещава посочения адрес. Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги слага на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов. Разговорът се води на турски език. Търговецът се връща в България. След това отива в София, за да докладва в своята фирма какво е направил.
Неговото
пътуване
било много успешно.
После отива на "Изгрева", среща се с Учителя и му казва, че е изпълнил всичко, каквото трябва. Накрая запитва Учителя: "Господин Дънов, не мога да разбера едно нещо. Онзи турчин не знае нито дума български. Как ще чете вашите книги? " Учителят отвръща: "Словото има универсален език.
към текста >>
25.
НЕПОСЛУШАНИЕ
Ами ако тази млада, бедна мома е твоето богатство и цял ден ще ти пее, ще работи и ще ти народи здрави деца и животът ти ще бъде като
пътуване
на файтон по калдаръм?
По едно време Учителят спрял, погледнал към момъка и към придружаващата го сестра и казал: "Има един млад момък от едно село, залюбил се с една млада мома, лична изгора, но ето дошли близките му и не харесват тази мома, понеже била бедна. Предлагат му да се ожени за друга мома, богата и пребогата. А той обича бедната мома и сега пита какво да прави. Аз ще кажа това: който си играе с онзи, който го обича, той сам ще пострада. Онзи, който си играе с огъня, палеж прави.
Ами ако тази млада, бедна мома е твоето богатство и цял ден ще ти пее, ще работи и ще ти народи здрави деца и животът ти ще бъде като
пътуване
на файтон по калдаръм?
" Учителят спрял да говори и си продължил своята беседа. Нашият селски ерген чул всичко, направило му впечатление, че Учителят казал неща, които само той ги знае и си тръгнал, но у дома отново бил поставен да избира между беднотията и богатството. Накрая склонил и се оженил за богата мома. Но след няколко месеца тя се разболяла, народила след време няколко деца и те били все болни, а пък жена му непрекъснато се вайкала, плачела, негодувала както от болестта си, така и от болните си деца и нашият млад момък през целия си живот не видял бял ден и не видял светла нощ. Веднъж след едно поредно скарване с жена си, тя го обидила: "Голтак, с голтак.
към текста >>
26.
ПОСЛУШАНИЕ
- "Отлагам
пътуването
си." - "А билета?
Защо не се качваш? " - го питали другарите му. - "Аз няма да пътувам" - им казал той. - "Как тъй, защо? " - питали го те.
- "Отлагам
пътуването
си." - "А билета?
" - "Ще го жертвам" - казал той. Една от неговите лели била близка с Учителя. Тя се била срещнала и питала за пътуването. "Да не пътува" - предупредил Учителят. Още на другия ден научили, че същият влак, като минавал през Югославия, бил хвърлен във въздуха от шумците, т.е.
към текста >>
Тя се била срещнала и питала за
пътуването
.
- "Как тъй, защо? " - питали го те. - "Отлагам пътуването си." - "А билета? " - "Ще го жертвам" - казал той. Една от неговите лели била близка с Учителя.
Тя се била срещнала и питала за
пътуването
.
"Да не пътува" - предупредил Учителят. Още на другия ден научили, че същият влак, като минавал през Югославия, бил хвърлен във въздуха от шумците, т.е. от сръбските партизани. Тогава разбрали защо Учителят бе казал да не пътува. Ето как бе спасен животът на Данчо Богданов.
към текста >>
27.
ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА
В началото
пътуването
между клековете е приятно, но после пътеката става стръмна и се извива между скалите.
Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше еднообразието. Постоянно ни даваше различни задачи: да направим или да почистим пътеката, да почистваме изворчетата, да правим мостчета, чешмички, да носим вода от чешмичката, да не готвим с езерна вода, да носим сухи дърва отдалеч и да не сечем живи клекове, да построим кухня, да носим мраморни камъни, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката. Всеки се впускаше в нещо, с което да е полезен за общия живот на планината. Ние открихме една пътека, която свързваше второто езеро "Елбур" по едно било горе, която се прехвърляше към "Езерото на Чистотата". То се намираше от източната страна на връх Харамия.
В началото
пътуването
между клековете е приятно, но после пътеката става стръмна и се извива между скалите.
От трудна пътека, тя става доста мъчителна. Имаше стръмнини, които трябваше да се преодолеят. Трябваше да се лази по тях. Но понеже ние сме майстори, знаем да правим стъпала, започнахме работа. С кирки копаехме прагове и слагахме каменни стъпала.
към текста >>
28.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ
При
пътуването
се чувствах много зле, положението ми се влоши, не можех нито да седна, нито да стана, задушавах се.
Майката радостно отговорила, че е оздравяла напълно и преди няколко дни се е сгодила. Влад Пашов През 1918 г. Сестра Олга Славчева заболяла тежко от испанска болест. Ето какво се случило с нея: "Един роднина дойде да ме заведе в родния ми град, за да умра там.
При
пътуването
се чувствах много зле, положението ми се влоши, не можех нито да седна, нито да стана, задушавах се.
По това време камбаната често биеше на умряло. Забраниха на сестра ми да ми казва кои мои другарки са умрели от болестта. Приготвиха и моите дрехи и всички плачеха около мене. Идваха лекари, но бързо си отиваха, като не можеха с нищо да ми помогнат. Извиках сестра си и й казах да напише писмо на Учителя, че съм на смъртно легло.
към текста >>
Разбира се, не ми мина веднага, не ми беше леко
пътуването
, но сигурно съм изкарала по-леко един сух плеврит на Рила, отколкото ако бях останала в София.
Цяла нощ имах силни плеврални болки от дясната страна и висока температура. Рано сутринта приятелката ми Буча отива при Учителя и Му казва, че съм болна. "Как ще пътува, Учителю, какво ще прави там, да остане тука? " - "Нека тръгне, рекох." И тръгнах.
Разбира се, не ми мина веднага, не ми беше леко
пътуването
, но сигурно съм изкарала по-леко един сух плеврит на Рила, отколкото ако бях останала в София.
Болестта се продължи около 15 дена с болка, кашлица, температура, но аз ходех макар и бавничко и с мъка на Молитвения връх и на Паневритмия, и по езерата, и навред, където ходеха всички с Учителя. Услужвах си сама и без да взимам лекарства или да правя нещо друго, освен дълбоко дишане, оздравях. Учителят ли направи нещо, рилският ли кристален въздух ме излекува, не зная, но оздравях. Той би могъл да ми помогне и веднага, още при тръгването, но предполагам, остави да опитам, че и планината лекува. В една беседа казва: "Изнесете болния на 2000 метра височина и той ще оздравее, от каквато и болест да е болен." А Рилските езера са над 2000 метра височина.
към текста >>
29.
ДА ПОЗНАЕШ ГОСПОДА
Пътуването
от Айтос до баните било цяло удоволствие.
Верка Куртева През 1910 г. Учителят посетил Айтос, където изнесъл сказка по френология, а през 1911 г. - сказка по хиромантия, след която пожелал да замине за Бургас през минералните бани. Наели файтон, а в него били трима пътници: Учителят, брат Георги Куртев и брат Петко Епитропов.
Пътуването
от Айтос до баните било цяло удоволствие.
Пътували са по равно шосе, с нов файтон, теглен от два хубави бели коня, а файтонджия бил един турчин - познат на брат Куртев. По пътя се водели различни разговори. На минералните бани трябвало да ги посрещне брат Минчо Сотиров, подполковник от Бургаския гарнизон и да ги поеме с неговия файтон. Те пристигнали преди срещата и трябвало да почакат, поради което брат Епитропов предложил, докато чакат другия файтон, да използват времето и да се изкъпят в банята. Учителят нищо не казал.
към текста >>
30.
ДАВАНЕ
Денят бил горещ и
пътуването
уморително.
Отново се връщат при Учителя и питат: "Учителю, какво стана сега, каква е тази работа, ядохме хубава тиква, че преядохме. Искаме да благодарим, но не знаем на кого". Учителят се усмихва и казва: "Ще благодарите на Онзи, Който възрасна семката, че от нея се роди тиква и на Онзи, Който накара и даде подтик да се донесе плода на Бога при нозете на Великия Учител". Мария Тодорова, Юрданка Жекова Първите години, когато Учителят живеел в град Варна, един летен ден тръгнал на екскурзия с още няколко души из златна Добруджа.
Денят бил горещ и
пътуването
уморително.
Никъде не се виждало дърво, под сянката на което да си отпочинат. Вече наближило обяд, а място за почивка още не се намирало. Като вървели, забелязали далече от пътя чардак и сграда. Решили да се отбият там, ако има човек, да си отпочинат. Там имало пчелин.
към текста >>
31.
МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ
А какво било учудването му като Учителят го посрещнал на вратата с думите: "Тодорчо, как мина
пътуването
?
Брат Стоименов се учудил какво става и си рекъл: Това мина, но нали ще минат митничарите, те ще бъдат няколко, как ще бъде? Не след дълго минават и те. Спрели на вратата, застанали мирно, поздравили и отминали. Брат Стоименов не можел да си обясни как стават тия работи, но фактът бил налице. Преминали границата и като отишъл в София се запътил направо при Учителя да Му разкаже случилото се с него.
А какво било учудването му като Учителят го посрещнал на вратата с думите: "Тодорчо, как мина
пътуването
?
" Друг случай има също с брат Никола Гръблев. Той каза, че много често неговият ръководител, нощно време, когато спи, го взема със себе си, за да помагат в най-различни случаи. А някой път казвал: "Легни да спиш, за да те взема да отидем еди къде си". И така веднъж той го взема и го завежда в Америка.
към текста >>
32.
ШЕСТАТА РАСА
Няма да има застой, а
пътуване
.
Ще има човещина, ще има един език. Ще има и други езици, но един език ще бъде общ за всички. Всички хора от Шестата раса ще образуват едно общество. Няма да работят много. Семейството няма да бъде както сега.
Няма да има застой, а
пътуване
.
В който град отидеш, ще работиш два часа и пак ще вървиш еди къде си. Дрехи, всичко ще имаш на разположение. В който град влезеш, ще бъдеш член на града. Цялата Земя ще бъде като една кооперация. В бъдеще, когато Доброто царува, благата ще бъдат еднакво разпределени между хората и те ще имат добри отношения помежду си.
към текста >>
33.
ПОБЕДА НА ДОБРОТО
Като свършим
пътуването
, ще достигнем Обетованата Земя, ще седнем под смоковницата и ще си починем.
Бог се проявява в света. Няма да мине много време и вие ще Го видите. Силите на Светлината са взели вече надмощие над силите на тъмнината. Победата е на страната на Доброто. Сега водим големи сражения.
Като свършим
пътуването
, ще достигнем Обетованата Земя, ще седнем под смоковницата и ще си починем.
След тези страдания идат велики блага на Земята. Добрите хора се срещат навсякъде по света, има ги и в България, само че не се проявяват. Засега в света са дошли онези хора, които аз уподобявам на малки деца. И наистина, днес малките деца управляват и България. Отгоре казват: "Нека се упражняват тия деца." Обаче, наближава времето, когато праведните хора ще дойдат на Земята.
към текста >>
34.
ПРОРОЧЕСТВА ЗА БЪЛГАРИЯ
При
пътуването
за София аз се отбих в Нова Загора, в салона на Братството.
" И преди да проумея казаното, един ангел написа в диагонал върху лентата същото: "Дойде часът, свърши се! " След една малка пауза същият ангел преряза лентата под написаното със златни букви. След срязване на лентата, Учителят излетя нагоре, освети стаята и каза: "Мир вам! " и изчезна, а остана само долният образ и видението се свърши.
При
пътуването
за София аз се отбих в Нова Загора, в салона на Братството.
При беседата ми се даде същото, както в Айтос. Същото видение е имала и сестра Керачка от Нова Загора във време на молитвата - другарката на Георги Маринов. Учителят ме изслуша и каза: "А сега пишете, сестра! Да, ново Небе и нова Земя, сестра, идва. Аз си заминавам.
към текста >>
35.
ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ В ЧУЖБИНА
Братство. Това откритие ще бъде голям урок на Живота, който ние ще отнесем от нашето
пътуване
.
Нашата радост не може да се предаде с думи. Думите са много безсилни, за да изкажем това, което нашите души са изпитвали всеки ден при общението с нашите братя, които са сега нашата истинска намерена фамилия. Ние намираме, че нашето пребиваване в България бе много късо. Едва можахме да се запознаем едни с други, но въпреки това нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега. В светлината на Истината ние откриваме това, което в действителност е истинско
Братство. Това откритие ще бъде голям урок на Живота, който ние ще отнесем от нашето
пътуване
.
Ние знаем сега, че Братството е една велика сила на Новата култура, която иде. Без това Братство ние сме само инвалиди, малки и слаби, блъскайки се при най-малките пречки в живота. Ние ще се завърнем във Франция сега всред общата загриженост и ще бъдем първите пионери на великия Мир. После, ние ще се стараем да бъдем работници на Светлината. Ще почнем работа с доверие – без да чакаме другите да почнат.
към текста >>
36.
ПЪТУВАНЕТО
ПЪТУВАНЕТО
ПЪТУВАНЕТО
Много години подред, в първите дни на лятото, когато снеговете по високите върхове се разкъсват и сивите студени багри се сменят с меки, магнетични, синкави тонове, ние се отправяхме с нашия обичен Учител към Рила и там горе установявахме нашия лагер край езерото Елбур. Достатъчно беше присъствието на Учителя, за да се уреждат нещата по най-добрия начин и лесно, като че от само себе си. Защото в Негово присъствие всеки се стараеше да прояви най-хубавото от себе си. Тази готовност правеше трудните неща лесни. Всяка работа се извършваше с любов и по свобода.
към текста >>
Пътуването
се организираше от неколцина братя.
Достатъчно беше присъствието на Учителя, за да се уреждат нещата по най-добрия начин и лесно, като че от само себе си. Защото в Негово присъствие всеки се стараеше да прояви най-хубавото от себе си. Тази готовност правеше трудните неща лесни. Всяка работа се извършваше с любов и по свобода. Това беше новият импулс, предвестник на новия живот, който вече почва да се пробужда в човешката душа.
Пътуването
се организираше от неколцина братя.
Работата се разпределяше естествено и тогава в ранните зори голяма кола ни отнасяше до подножието на планините, откъдето почват горите. Там на поляните вече чакат нашите добри приятели власите – овчарите от планината. Със своите дребни, яки коне те вземат грижата за изнасяне на товарите. Нагоре по стръмните, едва проходими пътеки тия коне са незаменими. Скоро тежко натоварения керван се изгубва из зелените алеи.
към текста >>
НАГОРЕ