Търсене в текстове за 'Псе'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 45 резултата в 31 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_13 ) Четири портокала - Боян Боев (1883 – 1963)

Думата „любов“ е псевдоним.
Любовта не е от физическо естество. Тя е от Духовния свят. Любовта дава Свобода, простор. Тя няма нужда от стражари и пазачи. А човешката любов следи къде ходиш, какво правиш. Думата „любов“ е псевдоним. Не знаете името на Любовта. Ако знаехте това име, каквото кажехте щеше да стане. Вие не живеете в Причинния свят. Той за вас е непонятен. Който влезе там, ще разреши всички мъчнотии; сега хората само сънуват за него.
към текста >>

2. Незнайното, което иде - Боян Боев (1883 – 1963)

Думата „любов" е псевдоним.
Любовта не е от физическо естество. Тя е от духовния свят. Любовта дава свобода и простор. Тя няма нужда от стражари и пазачи. А човешката любов ограничава, тя ти дири сметка къде ходиш, какво правиш. Думата „любов" е псевдоним. Вие не знаете името на Любовта. Ако знаете това име, каквото кажете, ще стане. Любовта не търпи никакъв товар. Ти носиш цяла кола, натоварена с какво ли не, но в Божествената кола има място само за теб, без никакъв товар. Всеки, който пита какво нещо е Любовта, е далеч от нея.
към текста >>

3. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

Плотин се е занимавал и с астрология и е писал под псевдонима Манилиус.
С това тяло тя получава фантазия и памет. Най-сетне тя се отправя към душата на сетивния свят и от нея получава усещане, страсти и вегетативно запазващият се живот. По-конкретно това слизане на душата става по следния начин: Душата се спуща от Млечния път и от Зодиака в намиращите се по-долу кръгове на планетите и във всеки кръг получава нови способности и във всеки кръг също започва да упражнява тези сили. Най-напред в кръга на Сатурн придобива способността да прави умозаключения за нещата, да разсъждава. В кръга на Юпитер добива силите на волята, в кръга на Марс - наклонностите и влечението, в кръга на Слънцето - усещането, мнението и въображението, в кръга на Венера - влиянията, най- после в кръга на Луната - способността да ражда. Плотин се е занимавал и с астрология и е писал под псевдонима Манилиус. От него е известна една астрология под названието Астрономикон.
към текста >>

4. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

В 16-ти стих казва: „Защото псетата ме обиколиха, събрание на лукави ме окръжи, продупчиха нозете и ръцете ми... , разделиха си дрехите ми за одеждата ми хвърлиха жребие." И по-нататък описва молбата си и надеждата си на Господа и казва, че като го избави, в което не се съмнява, ще проповядва Името Му между братята си, и „всред събранието ще Те хваля".
" Това са думите, които Христос изрече на кръста и които всеки Посветен, когато минава през този стадий на Посвещение, изрича. Това е най-страшният изпит, казва Учителят. По-нататък псаломът продължава: „Защо стоиш далеч от спасението ми? Боже мой, викам ден и не отговаряш, и нощ и не премълкнувам. Но Ти Си Свят... " И по-нататък описва вътрешното състояние на онзи, който минава през този страшен изпит. В 16-ти стих казва: „Защото псетата ме обиколиха, събрание на лукави ме окръжи, продупчиха нозете и ръцете ми... , разделиха си дрехите ми за одеждата ми хвърлиха жребие." И по-нататък описва молбата си и надеждата си на Господа и казва, че като го избави, в което не се съмнява, ще проповядва Името Му между братята си, и „всред събранието ще Те хваля". Този псалом има известно отношение и подобие с 22-ия аркан от книгата на арканите на Хермес. А същите думи, които той отправя към Господ, ги отправя и Христос, когато беше на кръста. Двадесет и трети псалом е благодарствена молитва на пробудената душа, която познава Господа като пастир и ръководител на душите в пътя на тяхното развитие. Във втори и трети стих се казва: „На зелени пасища ме успокоява, при тихи води ме води. Възвръща душата ми.
към текста >>

5. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Противоположно на това е фалшивата религиозност, която счита като съществено това или онова, които съвсем не са съществени, издава отделни предписания и правила, с което създава почва за една псевдорелигиозност, за религиозно важничене, лицемерие и нетолерантност.
Той трябва така да гладува и жадува за душевното, както тялото гладува и жадува за храната и питието. Това, което човек може да постигне благодарение на факта, че в него живее Христовата сила, можем да го наречем в широк смисъл жажда за Правда. И когато в своето сърце човек се изпълни с Христовата сила, той може да постигне, да намери в себе си възможност да утоли своята жажда за правда. Който преминава през своя живот като през един храм, където би искал да приеме всичко земно като хляба и виното на олтаря, той е истински религиозен човек. Религиозността е въздухът, в който той живее. Противоположно на това е фалшивата религиозност, която счита като съществено това или онова, които съвсем не са съществени, издава отделни предписания и правила, с което създава почва за една псевдорелигиозност, за религиозно важничене, лицемерие и нетолерантност. За такива се отнася четвъртото горко. Петото блаженство: "Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани." Пето горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които давате десятък за ментата, копъра и кимиона и оставяте най-важното от Закона: правосъдието, милостта и вярата. Това трябва да правите, но и другото да не оставяте. Вие, слепи водители, които прецеждате комара, а камилата поглъщате."
към текста >>

6. 8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ' - Влад Пашов (1902- 1974)

По-нататък Христос казва: "Не давайте осветените неща на псетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и да се обърнат, та да ви разкъсат".
да търси Божественото в себе си и в другите, и да върви в Пътя на съвършенството. Затова е казано още: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни". В началото на седма глава Христос излага закона за причините и следствията, и закона за Божествената Справедливост, който индусите наричат закон за Кармата. Този закон е изразен по следния начин: " Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се възмери." По-нататък Христос казва: "Не давайте осветените неща на псетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и да се обърнат, та да ви разкъсат". Това се отнася до Божественото знание - да не се дава на неподготвени хора, защото ще злоупотребят с него и ще причинят по този начин много злини. Със знанието на законите и силите, които това знание дава, те ще почнат да злоупотребяват и ще се превърнат в черни магьосници, които ще се обърнат срещу тези, които са им дали това знание.
към текста >>

7. Предговор - Влад Пашов (1902- 1974)

Също така в последните години излезе в ръкопис книгата под заглавие Богомилство и богомили от епископ Симеон, псевдоним на професор Николай Райнов.
Професор Иордан Иванов е написал още в 1925 г. книга под заглавие Богомилски книги и легенди, в които разглежда Богомилството като прогресивно движение, допринесло много за събуждането на мисълта и духа на българския и европейския човек, но все пак не е можал да разбере неговите дълбоки идеи. Професор Димитър Ангелов наскоро написа книгата си Богомилството в България, където обстойно разглежда Богомилството, но той също гледа на него като плод на социално-икономическите условия и като протест против извратяването на християнската религия. Нашият приятел Георги Драганов е написал наскоро кни- гата Стари и нови богомили, която е още в ръкопис, където съпоставя богомилското учение с учението на Учителя Петър Дънов. Но и той не се е задълбочил в окултните идеи нито на Богомилството, нито на учението на Учителя, а ги разглежда повече като духовно-нравствено учение и тяхното отношение към живота. Също така в последните години излезе в ръкопис книгата под заглавие Богомилство и богомили от епископ Симеон, псевдоним на професор Николай Райнов. Тази книга също е в ръкопис, но е пусната в обръщение. В нея авторът разглежда Богомилството от съвсем ново гледище, мога да го нарека окултно, но с особен оттенък. Той твърди, че основател на Богомилството е Боян Мага, както казва и Учителя, и разглежда доста подробно неговия живот и дейност, а поп Богомил и другите са само разпространители на идеите на Боян. В по- нататъшното изложение ще се спра на някои идеи, изнесени в тази книга. Най-напред ще изнеса това, което той говори за Боян — неговия живот и основаването на обществото и разпространение на идеите.
към текста >>

8. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

През 929 година Боян изпраща на Запад Богомил с една девица, известна под псевдонима Михаил Унгарец.
Той успява да събере ученици между болярите, войниците и благородниците. Във Византия неговите ученици са били повече от триста души. И той пътува из целия Изток, по островите на архипелага и по всички краища на империята и оставя навсякъде ученици, а някъде и цели братства, които умело ръководи. От него има много повествователни слова, в които ни разкрива Мистериите на целия Древен свят, но те са изгубени. За тях споменава Симеон Антипа в своята История. През 929 година Боян изпраща на Запад Богомил с една девица, известна под псевдонима Михаил Унгарец. Те обикалят цяла Западна Европа и основават братства в Париж, Марсилия, Тулуза, Липиска и др. На седмия месец Богомил се връща, а Михаил Унгарец остава там, зает с уреждането на западните братства. Той развива голяма дейност и е написал много книги, които са изгубени, изгорени от Инквизицията. За своите ученици съставя Книга на означенията, където излага развитието на древните Мистерии, като дири паралел между богомилските Ключове на Тарото и старите Свещени Предания на Египет и Атлантида. Тази книга е несравнима с великолепието на синтеза и по дълбокото изучаване на свещения символен език на Посветените, който се нарича Ватански език.
към текста >>

Материалът за четвъртата и петата глава съм взел от книгата Богомилство и богомили от епископ Симеон, псевдоним на Николай Райнов.
Голяма част от болярите са под влиянието на Бояна и го разбират. Но по едно време, под давлението на патриарха и на презвитер Козма, арестуват някои от най-видните богомили, но Боян по това време не е бил в България, и ги убиват. Това още повече възбужда народа и се явяват тенденции за бунт, за преврат, за свалянето на цар Петър. Той се организира от недоволни другари, които лансират брата на Боян Иван да поеме короната — но не успяват. След това бунт вдигат други, за да поставят на престола първия син на Симеона — Михаила, но и този бунт не успява. Материалът за четвъртата и петата глава съм взел от книгата Богомилство и богомили от епископ Симеон, псевдоним на Николай Райнов. * в оригинала не се чете
към текста >>

9. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ - Влад Пашов (1902- 1974)

От съчинението на Михаил Псел За действието на демоните се вижда, че богомилски братства съществували към 1050 година в найюжните краища на Тракия, а именно — в Херсонес /Галиполски полуостров/.
От това се вижда, че посочените в Бориловия синодик трима богомилски водачи — Тодор, Стефан и Добри, са живели и проповядвали вероятно между 1010 и 1070 година, т.е. в края на Първата Българска държава и началните години на византийското робство. През 11 век богомилите в югозападните български земи страдали не само от преследването на византийските църковни власти, но на тях било съдено да изпитат ударите и на кръстоносците, които към края на 11 век на път за Ерусалим минали през Югозападна България и попаднали на едно укрепено селище, близо до Битоля и Прилеп, което било населено с еретици. Надъхани с религиозен фанатизъм и раздразнени от враждебното отношение на местните жители, които се бранели от грабежите им, немските рицари се нахвърлили върху споменатото селище, завзели го и го подпалили, но населението се защитавало упорито, макар и да не успяло да отбие ударите на нападателите. Освен в Македония през 11 век Богомилството продължавало да бъде силно разпространено и в Тракия. От съчинението на Михаил Псел За действието на демоните се вижда, че богомилски братства съществували към 1050 година в найюжните краища на Тракия, а именно — в Херсонес /Галиполски полуостров/. Като един от главните проповедници там действал някой си Марко. Най-значителен център на Богомилството в Тракия през 11 век бил Пловдив и неговата околност. Това личи от съчинението на византийската писателка Ана Комнина. Като описва този голям и важен град, разположен в сърцето на тракийските земи, тя отбелязва, че в него живеело многобройно еретическо население, съставено от арменци, т.е. монофизити, манихеи и богомили.
към текста >>

10. Какво нещо е апокрифна книжнина - Влад Пашов (1902- 1974)

Марковски, който е написал книга под заглавие Вехтозаветни апокрифни и псевдоепиграфи, казва следното: "Характерно за вехтозаветните апокрифи и псевдоепиграфи е това, че те имат своето начало в един особен род тайнствена езическа литература* от което по-късно се възползвали и някои юдейски и християнски писатели с еретически разбирания.
Какво нещо е апокрифна книжнина Професор Иван С. Марковски, който е написал книга под заглавие Вехтозаветни апокрифни и псевдоепиграфи, казва следното: "Характерно за вехтозаветните апокрифи и псевдоепиграфи е това, че те имат своето начало в един особен род тайнствена езическа литература* от което по-късно се възползвали и някои юдейски и християнски писатели с еретически разбирания. Така че, тези писания са от езотерично естество, но в тях има примес повече или по-малко на юдейски и християнски религиозни представи и понятия и на библейски повествувания. В някои от тях по-ясно личат следите на езическите религиозни обичаи, говори се за тайнствени науки, за митология и митични предания, за тайнствени закони и сили в природата. Така че, появилите се в последните два века от дохристиянското време, а и после еврейски тайнствени писания по съдържание, имали известно сходство с езическата писменост от този род. Така например, юдейската митична секта на терапевтите освен канонизираните книги на Вехтия Завет, притежавали и особен род писания, приписвани на бележити мъже от древната история, от които черпели тайната мъдрост." От тази мисъл на Марковски ясно се вижда, че апокрифните книги са с повече или по-малко окултен характер, като разбира се има примесени и много фантазии и заблуждения.
към текста >>

11. СТЪПАЛАТА НА ЖИВОТА - Методи Константинов (1902-1979)

Утвърждаването или самоопределението на човешката душа отрича религиозното сектантство, на което липсват научни основи, както и псевдонаучните хипотези, изградени върху конкретния човешки ум на ограничените учени-спекуланти.
Вдъхновяващият източник за това съзидание се намира на третото стъпало - директния контакт с Духовния свят. Четвърто стъпало Пътят на вярата (свързан със сърцето на човека) и пътят на логиката (свързан с човешкия ум) се явяват като необходими предпоставки за Великото Космично утвърждение в душите на Синовете на Истината - Синовете Божии. По този начин човешката душа ще достигне до схващанията на Астрокосмичния синтез, който е свързан с четвъртото стъпало от Стълбата на Живота: В основата на Космичния свят се намира Духовният. Утвърждаването или самоопределението на човешката душа отрича религиозното сектантство, на което липсват научни основи, както и псевдонаучните хипотези, изградени върху конкретния човешки ум на ограничените учени-спекуланти. Религията, по пътя на вярата, но под гнета на страха и греха; и науката, подложена на студените закони на логиката, но в мъглявината на съмненията, не могат поотделно да изведат човешката душа по пътя на Истината. Необходимо е да се осъществи вътрешна връзка между трите психични координати на човешката природа: емоции, интелект и воля. Тази хармония ще отведе човешката душа до Космичния мироглед, визиращ Живота за Цялото, който ще бъде изграден в Културата на Водолея по един безспорен и безусловен начин.
към текста >>

12. БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Личност и Индивидуалност - Методи Константинов (1902-1979)

Трябва да отбележим, че понастоящем тези изследвания вече не се считат за псевдонаучни нелепости.
Каква могъща сила се крие в него! Подсъзнанието съхранява цялото минало. В него е неизличимо регистрирана историята на вековете. В нашата епоха изучаването на метапсихичните явления ни поставя пред опити, които ни откриват непознати светове. Макар и дълго отричани, тези експерименти са описани в обемиста литература. Трябва да отбележим, че понастоящем тези изследвания вече не се считат за псевдонаучни нелепости. Това са първите признаци за доказване и приемане на духовните истини. Съзнанието (емоционалната природа) и самосъзнанието (интелектуалната) са свързани с настоящето, докато свръхсъзнанието е свързано с бъдещето. Духът - свръхсъзнанието - съдържа в себе си всички способности, които ще се разкрият в хода на еволюцията на живота. Учителят потвърждава Древната Мъдрост като посочва кръга за символ на съзнанието. Центърът му символизира идеята за вечността, а периферията - непрекъснатите процеси на Живота, изразени чрез миналото, настоящето и бъдещето.
към текста >>

13. РЕЗЮМЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Народите постепенно ще вземат съдбата си в своите ръце и ще преодолеят стария свят, като скъсат веригите на клерикализма, на псевдонационализма и на милитаризма.
Тези въпроси разгледахме в предшестващата част на нашия труд. Преди да направим окончателните си изводи, ни се налага да повторим следните твърдения. Омразата между народите е била внушавана през вековете от заинтересовани и късогледи среди, които са спекулирали с национално- шовинистични идеали, опирайки се върху тежестта на своята груба материална сила. В дълбините на своето съзнание, народите таят искрена обич помежду си. По отношение на своята нравственост и хуманност, те са надраснали своите духовно-културни и политически ръководители. Народите постепенно ще вземат съдбата си в своите ръце и ще преодолеят стария свят, като скъсат веригите на клерикализма, на псевдонационализма и на милитаризма. За народите и етносите, границите вече са станали тесни. Народите от всички континенти са вече узрели за това - да си подадат ръце в името на Новия Космичен мироглед, основаващ се на най-хуманните и най-висши максими, които неминуемо ще донесат истинско освобождение. В Обществото на Новото Човечество, благата и средствата за производство ще бъдат общи. Резултат на вложените усилия на милиони човешки същества, тези блага не са лични, обществени, расови или национални, а принадлежат на цялото човечество. Това са световни блага, създадени в хода на историята на народите и трябва да се предоставят за ползване от всички хора, народи и раси.
към текста >>

14. САВОВ - ИМИТАТОРЪТ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

та си един псевдообраз на г-н Дънов.
тяха специални проповеди и ги обучаваха, че най-големите врагове на царст- вото са комунистите и дъновистите. Да, ама комунистите не са си написали имената по челата. И точно по това време минава Савов, който носи на глава- та си един псевдообраз на г-н Дънов. Един от войниците извиква: „Ето го Дъ- нов минава, дайте да му покажем как ще разрушава царството! " Всички ска- чат на крак, втурват се на атака към Савов, хващат го и му налагат един такъв бой, че го просват на земята.
към текста >>

грева, ляга на горния край на поляната и като пребито псе си ближе раните.
чат на крак, втурват се на атака към Савов, хващат го и му налагат един такъв бой, че го просват на земята. Войниците го захвърлят и след това побягват до- волни, че са се справили с врага на царството. Савов с мъка се довлича до Из- грева, ляга на горния край на поляната и като пребито псе си ближе раните. Ближе ги и стене. Минава случайно същата сестра и го вижда. „Какво ти е брат Савов? " „Мани, мани, взеха ме по погрешка за Учителя и ме пребиха от
към текста >>

же раните като пребито псе.
да си острижеш косата и да заприличаш на човек? " „Не мога сестра, такава ми е службата, чужда корона да нося." Сестрата чак тогава разбира, че Са- вов знае кому служи и кому се е цанил да бъде слуга. Оставила го да си бли- же раните като пребито псе. Това беше по времето на Учителя. А след Учителя се повтори същото. Михаил Иванов от Франция направи същото и се дегизира като взе образа на Учителя, пусна си същата брада, същите мустаци и Го имитираше. Беше се
към текста >>

15. Беинса Дуно! - Теофана Савова

За всички други то остана обикновен псевдоним.
Новото име на Учителя! Неговото ново и истинско име. Едва сега Учителя си каза името и то така, както разкрива учението си. „Който има уши да слуша, нека слуша". Разкри го на тези, които имат уши и слушат, и виждат, и разумяват. За всички други то остана обикновен псевдоним. За мен то разкри Учителя в неговото величие и пълнота - Човекът, който дава живот - Беинса Дуно. За първи път аз почувствувах този извор! - Изворът, който носи живот! Но не се хроникират празниците на душата... Неделя, 4,30 часа сутринта
към текста >>

16. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Шлятер слага подпис на картината под псевдонима Ф.
С тия два удара аз изгоних този дух от нея и продължих живота й с двадесет години." На събора през 1922 г. на стената в Горницата на салона в Търново, Учителят поставя една картина „Пентаграм" , широка 1,38 м. и висока 1,80 м, нарисувана от художник а Шлятер. Той е възрастен и след нарисуването на картината, си заминава от Земята. Шлятер слага подпис на картината под псевдонима Ф. Шламбура в качеството си на руски емигрант - белогвардеец. Учителят ни показва най-голямата, единствена по рода си Пентаграма, която принадлежи на Братството, нарисувана с бледи цветни бои и всичките символи, релефно изобразени. На горния връх е нарисуван образът на Учителя. „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригинал.
към текста >>

17. Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят, който знае в какви неуловими деликатни форми се крие човешката гордост, успешно прикрита в някое псевдомогъщество, казва: „Онзи, който е научил великото изкуство на страданията, е като виртуозът, който е научил изкуството на свиренето.
То датира още преди времето на Хермеса в Египет, преминало е през Ведите на индуизма, през еднобожието на Мойсей, за да достигне най-високите върхове у Христа Исуса от Назарет. Това учение се е стремяло всякога, а и сега има тоя основен стремеж да освободи човешката душа от веригите на всякакво робство и фанатизъм. То дава полет на мисълта към безкрайния път на развитието, което е вечно. Като отклик от редица други източници и западни учения, учението на Бялото Братство, бидейки в духа на Христовото Слово, приема любовта, милостта и най-после страданието като метод за издигането, избистрянето и задълбочаването на човешката душа. В света са съществували и съществуват различни „маги“, които проповядват силата, могъществото, победата като атрибути на човешкия дух. Учителят, който знае в какви неуловими деликатни форми се крие човешката гордост, успешно прикрита в някое псевдомогъщество, казва: „Онзи, който е научил великото изкуство на страданията, е като виртуозът, който е научил изкуството на свиренето. До безсмъртието не може да се стигне без изкуството на Божествената цигулка - без изкуството да се страда.“ Бялото Братство, което се роди в България, има свои приятели по много краища на нашето земно кълбо. Ония наши братя и сестри по цялата земя, душите на които са пробудени от измамния вековен сън и носят жажда за вечните истини, ще намерят в Учението на Учителя отговор на много от въпросите, които вълнуват както отделните хора, така и народите в нашето бурно, неспокойно и търсещо мир и светли хоризонти време.
към текста >>

18. Радиоконцерт - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

На картичката заедно с имената на другите автори, беше написано и името Беинса Дуно, псевдонима на Учителя.
Радиоконцерт 15.07.1941 година — Изгрева — София. Вчера получих от студиото на Радио-София картичка-покана за концерта ми, който щеше да се състои на 24 юли същата година в 8 часа вечерта. На картичката заедно с имената на другите автори, беше написано и името Беинса Дуно, псевдонима на Учителя. Сутринта много рано, когато всички спяха, брат Христо дойде в града за да ме придружи до Изгрева. За да не безпокои хазаите, той чукна отдолу с камъче по прозореца ми, а аз вече го чаках облечена. Тихичко слязох долу. Когато пристигнахме на Изгрева, беседата вече беше привършена и сестрите и братята се подреждаха на полянката за Паневритмията. Няколко музиканти се събраха по средата на поляната.
към текста >>

19. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

Григорий Велики Двоеслов, Дионисий Псевдоареопагит и св.
Дънов нарича членовете на ВВБ "съвършени същества" и продължава разкриването на същността им по следния начин: "(Те) са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират." "Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае кога, как и какво да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи." Разглеждайки йерархичната структура на ВВБ, Учителят П. Дънов назовава представителите на деветте нейни степени с имена, които са ни познати от християнското богословие и учението на Църквата (св. Григорий Велики Двоеслов, Дионисий Псевдоареопагит и св. Йоан Дамаскин между VI и Х в. сл. Хр. дефинират деветте ангелски чина с наименованията, които срещаме и при Учителя П. Дънов). Ето какво казва той: "Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, чиито степени са познати под имената: серафими - братя на любовта; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели (в тесния смисъл на понятието; бел. К. З.) - носители на живота и растителността.
към текста >>

20. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Н. Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на П.
Дънов духовна общност извън християнството ("Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" - Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 1938-39). Свещеник Н. Тулешков, твърдящ, че учението на П. Дънов не е християнство и че то отрича народната вяра и традиции ("Сектите в България" - 1935). Дякон Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнската вероизповед ("Критика на Дъновото окултно- теософско учение" - Варна, 1925). Н. Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на П. Дънов за свободата като опасно за обществото ("Дъновизмът от социално гледище", сп. "Духовна култура" - 1922, кн. XIII, XIV, XV). Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов БПЦ се старае да отправи и друг род обвинения срещу личността на българския духовен Учител.
към текста >>

Истинолюбиви - също литературен псевдоним, 1922).
Във връзка с това е взето безпрецедентно дотогава решение срещу Учителя Петър Дънов, формулирано в определение от 07.07.1922 г.: "В своите лъжеучения, ревностно разпространявани - и публично, и в потайни пътища - в цялото ни отечество, реченият лъжеучител, използвайки настаналия подир последните войни смут в душите на православните българи, руши в тях вярата в живия личен Бог, Твореца, Промислителя, Осветителя и Миро създателя, в извършеното от Него дело за спасението на човешкия род; вярата в Богоучредеността на църковната йерархия... , която той презрително злохули и нарича църква на лъжците и от която той в богослужебно време отвлича заблудените й чеда на свои богослужебни събрания и противоцърковни беседи ... самодоволно и кощунствено със смътни изрази да се разбере, че приема истинно и вярно прогласяването му от неговите заслепени почитатели не само за учител, но и за "прероден Христос", той разпространява между тези си почитатели своите от съмнителна морална стойност принципи за безогледно пълна свобода в личния живот на човека, за свободни и достоосъдителни отношения между половете, за морално недоволство срещу обществените класи" ("Църковен вестник", бр. 30, 1922). Въз основа на този текст Петър Дънов е обявен за самоотлъ- чил се от Църквата Христова. От момента на прогласяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. Формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга "Учението на Учителя Дънов" (Й. Истинолюбиви - също литературен псевдоним, 1922). Решението на архиереите е характеризирано като незаконно от автора с аргумента, че те нямат право да говорят от името на П. Дънов. Т. е. те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт на свободната воля на всеки човек, на неговото нравствено и религиозно самоопределение. Св. Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците на своя официоз "Църковен вестник" ("Църковен вестник", бр. 22, 23, 1922).
към текста >>

Waniel - също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност).
В изложението си той изхожда от позициите на обективното философско проучване и разглежда добронамерено глобалните космологически и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А. Томов може да бъде възприето като ценен научен принос към философското, антропологическо и етическо осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. В желанието си да допълним картината на научно-богословски- те и философски отзиви и анализи на учението, представено от Учителя П. Дънов, бихме искали да споменем и следните автори, писали по темата: Waniel - също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му "Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк, предизвикан от докосването на автора до красотата и проникновението на Словото на Учителя П. Дънов. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението. В. Благодумов - още една фамилия, която подсказва вероятното наличие на псевдоним. Негова е поредицата от брошури под общ наслов "Великото учение" (София, печатница "Задруга"). Направен е сполучлив опит за разглеждане и изясняване на някои от основните положения в теоретичната схема на Учителя П. Дънов.
към текста >>

В. Благодумов - още една фамилия, която подсказва вероятното наличие на псевдоним.
В желанието си да допълним картината на научно-богословски- те и философски отзиви и анализи на учението, представено от Учителя П. Дънов, бихме искали да споменем и следните автори, писали по темата: Waniel - също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му "Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк, предизвикан от докосването на автора до красотата и проникновението на Словото на Учителя П. Дънов. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението. В. Благодумов - още една фамилия, която подсказва вероятното наличие на псевдоним. Негова е поредицата от брошури под общ наслов "Великото учение" (София, печатница "Задруга"). Направен е сполучлив опит за разглеждане и изясняване на някои от основните положения в теоретичната схема на Учителя П. Дънов. Групата на ББ в Казанлък изпраща "Отворено писмо" до архимандрит Евтимий Сапунджиев - тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922). В краткия текст (общо 11 страници), подписан "От учениците на Бялото братство в гр. Казанлък - септември 1922", е отговорено подробно на нападките, отправени от архим.
към текста >>

21. УРАВНОВЕСЕНИ И НЕУРАВНОВЕСЕНИ ОБЩЕСТВА - Павел Желязков

Такава псевдоинтелектуална среда предразполага към нездрави влияния и внушения, а следователно тя допуска и манипулации.
То е следствие от прекъсването на говорещите, преди да са казали същественото, или е абсурдно и невъзможно поради виртуозната словоохотливост на някой, който залива с порой от думи аудиторията. Тези оживени „свободни" дискусии, когато са добре дирижирани, влияят на някои емоционални личности. Сега въпросът е в кои случаи влиянията и внушенията са по-силни когато има изслушване или когато няма. Със сигурност може да се твърди, че липсата на изслушване е признак на повърхностно мислене, на липса на толерантност и любов във взаимоотношенията. Допускането на прекъсване на мисълта може да причини дезориентация и да доведе податливия на влияния до неясноти, до безотговорни и лишени от здрав смисъл умозаключения и действия. Такава псевдоинтелектуална среда предразполага към нездрави влияния и внушения, а следователно тя допуска и манипулации. При изслушването процесите протичат нормално, създават се условия не само да се получи съгласие между повече индивиди, но и да се реализира органическа връзка на приятелство между тях. Общество, в което преобладават индивиди с подобни качества, е жизнено и има необходимата витална сила да устоява истината и да живее съобразно нейните правила и закони. То е в период на възход и разцвет, то е в своя ренесанс. Липсата на изслушване, напротив, е симптом за упадък на една култура, за нарушаване на жизнено важни връзки в обществото. При подобна едностранчивост на изявите в интелектуалния и духовния живот, обединяващите го фактори отслабват, а силите му изтичат през пукнатините в тялото му и се губят на халост.
към текста >>

22. Планетите и зодиакалните съзвездия - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При по-примитивните и с лоши аспекти - едно не на място любопитство и тъпсене на материални интереси и лична изгода.
В Риби при по-издигнатите и с добри аспекти Луната подсилва интуицията., а също и подтика към меко, топло отношение към най-близките членове на семейството, с един стремеж за задоволяване нуждите им, преди още те да са ги изявили. При по-примитивните и с лоши аспекти - хлабава, принизена привързаност към семейния институт. МЕРКУРИЙ В Овен при по-издигнатите и с добри аспекти - активизира ума, подхранва умението, способността да разисква поставените въпроси и способността за говорене и по-добро изказване. При по-примитивните и с лоши аспекти - към една ненаситна заядливост и склонност да се] обажда къде трябва и не трябва, стремеж към бъбривост. В Телец при по-издигнатите и с добри аспекти дава подтик към всестранни интереси и по научни въпроси. При по-примитивните и с лоши аспекти - едно не на място любопитство и тъпсене на материални интереси и лична изгода. В Близнаци (собствен Зодиакален знак) при по- издигнатите и с добри аспекти Меркурий дава на родения всестранно и пълноценно всички свои добри качества. При по-примитивните и с лоши аспекти - неприятните негови влияния. В Рак при по-издигнатите и с добри аспекти имаме голяма мекота и отстъпчивост при разискване на поставените въпроси, а също и по-малка привързаност към своето. При по-примитивните и с лоши аспекти - променчивост в становищата и възгледите и остра привързаност към всичко свое. В Лъв при по-издигнатите и с добри аспекти имаме подсилване на моторната памет, способността за учене на езици, умението да говори и обяснява научни въпроси.
към текста >>

23. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

- Не! Псевдоним „Пламен“ съм слагал.
- Сега в България има ли и други издания, които да обединяват хората от Братството? - Засега няма, но ще се организира, защото както аз, така и другите живеем с живота на Братството. 45 години чакаме и сега, макар че хората от моето поколение се четат на пръсти, има много млади хора последователи. - Под част от произведенията си не си слагал подпис Сава Калименов? Опасявали са се от нещо? - Не! Псевдоним „Пламен“ съм слагал. Нашите хора, дори и сега така се подписваха - с псевдоними или инициали. Обикновено с инициали. От 1925 г. в сп. „Ново човечество“ слагах П. Г.
към текста >>

Нашите хора, дори и сега така се подписваха - с псевдоними или инициали.
- Засега няма, но ще се организира, защото както аз, така и другите живеем с живота на Братството. 45 години чакаме и сега, макар че хората от моето поколение се четат на пръсти, има много млади хора последователи. - Под част от произведенията си не си слагал подпис Сава Калименов? Опасявали са се от нещо? - Не! Псевдоним „Пламен“ съм слагал. Нашите хора, дори и сега така се подписваха - с псевдоними или инициали. Обикновено с инициали. От 1925 г. в сп. „Ново човечество“ слагах П. Г. вместо Сава Калименов.
към текста >>

24. Действие второ. - Велко Петрушев

Какво е това, 3емон, да креташ като ранено псе?
В мишците му прозира могъща мирова сила. Той е готов с един замах да порази моята вековна власт. Аз се страхувам от него! Явление трето Така отчаян, паднал духом 3емон, прегърбен, се движи нервно из алеитe на градината. В този момент силен глас го стресва.Това бе Арияна — царицата на нощта. А р и я н а. Какво е това, 3емон, да креташ като ранено псе? Кой е наранил така смело твоята несъкрушима воля, та си паднал духом? Има ли некой още по-силен от властта на 3емон? Смърт за такъв и черен пепел да бъде, отвеван от ураганите из пустините. Сега бъди смел защитник на най-силната царица на нощта. Знай, аз съм хаос и злоба на деня.
към текста >>

25. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Двамата видни астролози Иван Антонов (с псевдонима Иван Изворски) и Влад Пашов (който написа най-систематичната книга по астрология в страната) заедно с Бертоли организираха братската школа по мозайкаджийство, което осигуряваше добре платено занятие на много от младите дъновисти.
Между свързаните с двореца личности беше генерал Стоянов. Към тях принадлежаха художници като Васил Иванов, Цветана Гатева-Симеонова, Диманов, диригенти, композитори, много инструменталисти в операта и държавната филхармония, академични и университетски професори по музика, лингвистика, математика; известни адвокати, издатели, журналисти, преуспяли бизнесмени и индустриалци. Много от членовете на братството бяха дошли на Изгрева от чужбина. Между тях както казахме беше чешката балерина Радмила, италиянския мозайкаджия Бертоли, внучките на високо тачения поет на хърватското възраждане Надзор и пр. Повечето от братята и сестрите бяха посветени на по-скромни занаяти. Двамата видни астролози Иван Антонов (с псевдонима Иван Изворски) и Влад Пашов (който написа най-систематичната книга по астрология в страната) заедно с Бертоли организираха братската школа по мозайкаджийство, което осигуряваше добре платено занятие на много от младите дъновисти. Беседките из парковете на София, строителните декорации, изящните чешми и фонтани всичко това беше дело на братските мозайкаджии, дълги години наред. Същото беше и с братските групи по паркетчийство и какво ли не! Подовете и стенната украса на много забележителни сгради в България бяха осъществени именно от майстори на Бялото братство. Шедьовърът на школата на Бертоли беше, и още е, Съдебната палата до църквата Св. Неделя в центъра на София. Мозайките на министерството на отбраната и Народния театър също заслужават да бъдат споменати в тази връзка.
към текста >>

26. Кой е Иван Толев - Георги Христов

Белев, вероятно негов псевдоним, и е рецензирана от ген. Н.
д-р С. Киров), „Всемирна летопис“ - орган на висша духовна култура и много други). Той е дългогодишен главен редактор на вестник „България“, вестник „Час“ - ежедневници. Също така е автор и преводач на много книги, между които и „Сатанизмът в България - масонството като оръжие на сатанизма“ (пълно изложение на историята, организацията, обредите, степените, клетвите, ордените, знаците и убийствата, извършвани от масоните на държавни глави и пр.). Тази книга е издадена от името на Ив. Ст. Белев, вероятно негов псевдоним, и е рецензирана от ген. Н. Жеков във вестник „Обединение“, 1933 г. Същата година е издадена и неговата книга „През бездните и върховете“ (мистични стихове), с коментар.
към текста >>

27. 4. Идеално и осъществимо управление - Георги Христов

Известният французки окултист Папюс (псевдоним на д-р Жерар Анкос 1865-1916 г.) ето как излага психологическото устройство на човека в едно свое, неотдавна излязло, съчинение84: „Според всичките науки, човекът е една синтетизирана троичност в едно прекрасно единство.
Средствата са: безкористният труд и взаимопомощта, а Целта е: духовното усъвършенстване на личността, обществото, народа и човечеството. Съвременните монетни знаци не са и не могат да бъдат цел на бялата комуна, а са само едно неизбежно, при сегашния строй, временно условие за производителен труд, поради което в нея не съществува стремеж към икономическо равенство: то е естествен резултат от братския и съвместен живот, труд и работа. От всичко това е ясно, че в противовес на съвременната политическа социология, която е плод на априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността на окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното устройство на обществото, народа и човечеството. Истинската социална държава трябва да бъде основана върху стриктното съблюдение на биологическия принцип, а следователно на физиологическия закон, който управлява живота на човека, разгледан като жива социална клетка. Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните органи на човешкото тяло, а другите - духовния мир на индивида. Известният французки окултист Папюс (псевдоним на д-р Жерар Анкос 1865-1916 г.) ето как излага психологическото устройство на човека в едно свое, неотдавна излязло, съчинение84: „Според всичките науки, човекът е една синтетизирана троичност в едно прекрасно единство. Човекът, както твърдят старите мъдреци на античния Египет, както са поддържали особено кабалистите и херметическите философи, както заявява и апостол Повел, е троен и един, образ и подобие на Твореца, на божествения Христос, чиято човешка форма изразява закона. Физическо тяло, душа и дух - това е троичноста в устройството на човешкото същество. Човекът е истинският Малък Свят, Микрокосмосът, като възпроизвежда в себе си всичките закони на вселената. И Клод де Сен-Мартен (17431803 г.) има право като казва, че всякога трябва да си обясняваме природата чрез човека, а не човека чрез природата. Земята, върху която се намираме, има дванадесет движения, три от които са най-важни: 1.
към текста >>

28. Христо Койчев - Георги Христов

И усмивката на Христо, който си е измислил псевдонима Еридия105 , е също така кротка и сладостна.
Като тихо подшушване на пролетен лъх в листата на една пробудила се гора е последвалият отговор. Това е един благ, кротък глас. Да се чудиш, че той излиза от устата на такъв обрасъл човек. Лицето на Христо е оградено с една жестоко черна, гъста и неописуема брада. Но там, на същото лице, гледат две благи, кротки очи. И усмивката на Христо, който си е измислил псевдонима Еридия105 , е също така кротка и сладостна. Тази усмивка бавно цъфва и прави приветливо цялото чернобрадо лице. Христо е най-тихият, най-кроткият и най- непретенциозният от всички нас. Неговият глас най-малко се чува в комуната. И да се чуе, той е, както казах вече, тихо шумолене на поточе. Със същия тон той изказва и най-силните си преживелици и дори много редките си възмущения.
към текста >>

1 от 1924 г.) под псевдонима „Еридия“.
103 Танганика, известно още с името Танганайка, е голямо езеро в Централна Африка, открито от европейците през 1858 г. 104 Тимбукту е град в областта Тимбукту в западноафриканска- та държава Мали. 105 Еридия е име, дадено на Соломон при раждането му, от пророк Натан - Цар. 12:25. 106 Има публикации на стихове в сп. „Житно зърно“ (вж. бр. 1 от 1924 г.) под псевдонима „Еридия“.
към текста >>

29. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Попадайки в капана на медиумизма и окултната диктовка на псевдо-махатми, семейство Рьорих прави следващия неуспешен опит за познаване на Мировия Учител Майтрея.
Ако липсва такава, ще се стига до опасни изкушаващи състояния на човешката мисъл. Например друг, чисто психологичен аспект на фундаменталния проблем при деянията на теософските водачи е неспособността да се различи вътрешната структура на Бялата Ложа: те не познават Ложата на дванадесетте Бодхисатви, която пряко съзерцава Божествената природа на Христовия Дух, като неин център. Те смесват и уеднаквяват в своите представи центъра с периферията на Бялата Ложа. Това най-вероятно става поради чисто методологични причини: в настоящата Михаелична епоха, в която духовната свобода на човешкия Аз е от жизнено значение, медиумизмът е напълно неадекватен и дори крайно опасен подход към Духовния свят. Този метод нарушава окултната хигиена на азовостта и превръща човека в лесна плячка за тъмни окултни сили. Попадайки в капана на медиумизма и окултната диктовка на псевдо-махатми, семейство Рьорих прави следващия неуспешен опит за познаване на Мировия Учител Майтрея. Елена Рьорих изразява идеята, че има трима Владици на Света: Буда, Христос и Майтрея, като Майтрея е Старшият, Първият и Последният сред тях, и освен това той е Цар на Царете и Учител на Учителите.46 Елена Рьорих обяснява, че Бодхисатва Майтрея отдавна е постигнал Озарението, станал е Буда и не му е необходимо физическо въплъщение, като естествено се проявява като Владика на Хималайска Шамбала47. Явно тук отново става въпрос за същия, описан по-горе, проблем, но в друг ракурс, който ще се опитаме да обясним чрез една аналогия: възможно е неподготвеният изследовател на светлината да се обърка и когато изследва за първи път призма, която разделя бялата светлина на цветни лъчи, да помисли, че призмата е по-старша, по-съществена и по-важна от самата светлина. В подобна ситуация са изпаднали създателите на Агни Йога: те прекомерно са хиперболизирали образа на Учителя Майтрея, като не могат да различат, че той е изключително чист и свят проводник на Христовите Сила и Живот. Поради тази причина и поради факта, че са попаднали под влиянието на източни окултисти, които явно не разбират дълбочината на Христовото същество, те стигат до такава степен на заблуждение, че влизат в цялостен конфликт както с класическите будистки предсказания за дейността на Бодхисатва Майтрея, така и с откровенията на антропософската наука по същата тема. Ако някой търси Граала, необходимо му е Различаване! (3) В края на земния път на Рудолф Щайнер, а и веднага след това, в антропософските среди започва интензивен изследователски процес, насочен към разкриване на загадката относно пророчеството за Бодхисатва Майтрея.
към текста >>

Обикновено такъв човек постъпва по следния начин: или прави недвусмислени намеци, че той именно е Бодхисатва Майтрея, или дори нещо повече - около своята 33-та годишнина такъв псевдоокултист обявява на всеуслушание, че вече не е старата личност, а е самият Бодхисатва.
За да се открие Граала, трябва да се обърне внимание и на най-малките неща, но със свещено отношение - разумно и безкритично. (6) Когато човек се развива азово и едновременно с това силно се устремява към някакъв духовен идеал, понякога настъпва типична грешка, която се явява един от опасните капани в пътя на духовното развитие. Става въпрос за това, че когато един духовно търсещ Аз се стреми интензивно към възвишен Учител, извор на Божествена Мъдрост, понякога той попада в капана на самоидентификацията със самия обект на стремеж. Такова човешко его има в себе си опасното съчетание от силен копнеж към дадена висша цел и скрито тщеславие и мания за величие -достига се до едно неправилно уеднаквяване на ученика с Учителя. Това взривоопасно съчетание довежда до ситуации, когато последователи на някакви езотерични пътища, които са се докоснали до предсказанията за новата изява на Бодхисатва Майтрея в настоящата епоха, до такава степен загубват представа за себе си и реалността, че направо прокламират себе си в света като конкретна изява на чакания от езотериците на изтока и запада Световен Велик Учител. Обикновено такъв човек постъпва по следния начин: или прави недвусмислени намеци, че той именно е Бодхисатва Майтрея, или дори нещо повече - около своята 33-та годишнина такъв псевдоокултист обявява на всеуслушание, че вече не е старата личност, а е самият Бодхисатва. За да предпази от подобни изкушения всеки искрено търсещ последовател на езотеричното християнство, Рудолф Щайнер изказва окултната мярка, че Бодхисатва Майтрея, изявяващ се XX век, няма да прокламира сам себе си.59 Това се прави не само, за да се спазят законите на чистота и смирението в окултния път. Ако Бодхисатва Майтрея директно заяви кой е конкретно, той ще прекъсне неправилно свободните условия за духовно израстване на съвременния езотеричен ученик, което се постига чрез самото му търсене и Грааловия стремеж към Словото на Посланика на Светия Дух на Земята, обещан от Христос. Бодхисатвата, който един ден ще стане първия Христов Просветлен - най-великия Учител в Христовите Сила и Живот, няма да обявява пред света своята същност и изява. Неговата Божествена индивидуалност интензивно ще работи за Второто пришествие на Христос в човешките души-това е най-същественото, това е най-важната цел на Бодхисатва Майтрея. А дали човешките индивидуалности, които ще слушат на живо неговите проповеди и беседи, ще имат будността да го разберат съвсем конкретно и да го познаят в дълбочина, или това ще стане, след като той завърши своята конкретна физическа изява, е второстепенен въпрос, пряко зависещ от настоящата степен на развитие на човечеството и от наличието на достатъчно напреднали в Духовната наука души.
към текста >>

Всички тези закономерности и знаци в окултната наука не пречат да се появят какви ли не псевдоокултисти с грандомански стремежи, които директно и открито в света обявяват себе си, че са самият Бодхисатва Майтрея, предсказан, че ще се изяви както от будистките пророчества, така и в трудовете на Елена Блаватска и Рудолф Щайнер.
Неговата Божествена индивидуалност интензивно ще работи за Второто пришествие на Христос в човешките души-това е най-същественото, това е най-важната цел на Бодхисатва Майтрея. А дали човешките индивидуалности, които ще слушат на живо неговите проповеди и беседи, ще имат будността да го разберат съвсем конкретно и да го познаят в дълбочина, или това ще стане, след като той завърши своята конкретна физическа изява, е второстепенен въпрос, пряко зависещ от настоящата степен на развитие на човечеството и от наличието на достатъчно напреднали в Духовната наука души. Може да се каже, че сякаш чрез пророчествата за Бодхисатва Майтрея, които са достъпни за всеки, Учителите на Бялата Ложа поставят на изпит за духовна зрялост и развитие на добродетели всеки езотерик, навлязъл в тази област. Не трябва да се забравя, че от своя страна, тъмните адепти запълват всеки вакуум с какви ли не инсинуации, криейки се зад параден окултизъм и използвайки невежеството и изследователската инертност на хората. Не по-малко важен принцип е споменатата закономерност от Рудолф Щайнер: обикновено едва приблизително сто години след изявата на един могъщ духовен Учител човечеството осъзнава частично или в пълнота неговата същност и учение - това е един вид мярка за настоящата степен на развитие на хората. Всички тези закономерности и знаци в окултната наука не пречат да се появят какви ли не псевдоокултисти с грандомански стремежи, които директно и открито в света обявяват себе си, че са самият Бодхисатва Майтрея, предсказан, че ще се изяви както от будистките пророчества, така и в трудовете на Елена Блаватска и Рудолф Щайнер. Например създателят на модерната нова религия Сциентология - Рон Хъбард (1911-1986) (L. Ron Hubbard) недвусмислено обявява в периода 1955-56 г. чрез поемата, наречена „Химн на Азия", че в негово лице се изпълва пророчеството за Бодхисатва Майтрея.60 Друг подобен пример е дейността на създателя на нова религия, но този път в Китай. Лу Жонг Уй (1849-1925) (Lu Zhong Yi), 17-ят патриарх на духовното течение Ай-Куан Tao (I-Kuan Тао), прокламира себе си като инкарнация на Бодхисатва Майтрея. Друга, малко по-сложна, ситуация е дейността на родения през 1922 г.
към текста >>

Поне ще си спомняме отново и отново как ни учеше." Ние сме длъжни да попитаме: ако се допуска, че тъмните сили са били толкова силни, че да спрат мисията на един Бодхисатва, защо не се допуска също, че сияещата виделина на Светия Дух, която е аура и вътрешна същност на Посланика на Ложата на Великите Учители на Мъдростта, е многократно по-силна от всичките машинации, взети заедно, на медиумичните посредници на псевдомахатмите?
Оттам той е въздействал на Рудолф Щайнер и е изпълнил мисията си само чрез него, защото тъмните сили в началото на XX век и техните машинации били твърде силни. С други думи, неявно се признава, че Грааловото търсене на предсказаната от Рудолф Щайнер втора мощна проповед в името на Етерното пришествие, произлизаща от физически проявения Бодхисатва на XX век, е повече невъзможно или вече нежелано. Така, дори с цената на явно логическо противоречие и съмнение в духовно-научната последователност на Рудолф Щайнер, се прави последен трагичен опит да се създаде концептуална цялост на антропософията. Сякаш се признава: „Ние не можахме да решим поставената задача от нашия Учител. Той може би е сбъркал при задаването на условието и. Поне ще си спомняме отново и отново как ни учеше." Ние сме длъжни да попитаме: ако се допуска, че тъмните сили са били толкова силни, че да спрат мисията на един Бодхисатва, защо не се допуска също, че сияещата виделина на Светия Дух, която е аура и вътрешна същност на Посланика на Ложата на Великите Учители на Мъдростта, е многократно по-силна от всичките машинации, взети заедно, на медиумичните посредници на псевдомахатмите? Всеки езотерик знае, че злото има сила в количеството, а Доброто - в качеството, т.е. на многото тъмни дела на адептите на злото Учителите на Христовата виделина могат да противопоставят един или два импулса и това е достатъчно за адекватното балансиране спрямо силите на тъмнината или дори за тяхното пълно ликвидиране. Непременно трябва да се изтъкне и фактът, че визираната позиция на някои сериозни антропософски изследователи крие в себе си и друга съществена слабост. Всеки сто години Бодхисатвата, който един ден ще стане Буда Майтрея, се проявява отново и отново, но ако предсказаното конкретно историческо проявление в XX век умишлено или неумишлено се обяви за неслучило се (при условие, че то все пак се е случило), като всъщност цитираните антропософски изследователи не са разбрали за него, така то може да остане реално непроучено, неразбрано и неприето не само от антропософските среди, но и от цялото човечество по принцип. Това е така, защото антропософската социална среда е един вид специален духовен орган на цялото човечество.
към текста >>

Ако има проявления на твърде опасни и тъмни тенденции в различни псевдодуховни учения, които отъждествяват Христос с очаквания Майтрея, какво е казал Учителя Петър Дънов на тази тема?
Петър Дънов е вече на 33 години, защото е роден на 11 юли 1864 г. Освен това сред неговите последователи се е утвърдило мнението (от редица изказвания на Учителя Беинса Дуно и от многобройни конкретни опитности), че личността на Петър Дънов, неговият индивидуален поток на живота е жертван в името на Принципа на Учителя, който се проявява след 33-та годишнина от живота му. От тази гледна точка, когато говорим за Петър Дънов, ние разбираме една издигната човешка индивидуалност, която се е превърнала в един вид Граал за Принципа на Учителя, а когато говорим за Учителя Петър Дънов или за Учителя Беинса Дуно, ние всъщност съзерцаваме дейността на Учителя посредством човека Петър Дънов. Но преди всичко трябва категорично да се каже, че Учителя Беинса Дуно не е проводник на някаква духовна традиция по стандартния път на физически проявено обучение по веригата учител-ученик. Думите на Рудолф Щайнер много добре описват ситуацията: Учителя Беинса Дуно, проявил се чрез Петър Дънов, „уповава на силата на своето собствено слово и стои като човек сам в света."88 5. Ако има проявления на твърде опасни и тъмни тенденции в различни псевдодуховни учения, които отъждествяват Христос с очаквания Майтрея, какво е казал Учителя Петър Дънов на тази тема? Отъждествява ли той своята индивидуалност с Христос? Тази тема не е просто опасна и тъмна, тя е създадена от демонични сили, които искат цялостно да възпрепятстват дейността на езотеричното християнство в нашето съвремие. Тенденцията да се уеднаквява и отъждествява Христос с Майтрея се проявява сред теософските среди и ние вече коментирахме този въпрос. Както вече споменахме, Учителя Беинса Дуно работи конкретно за справянето със заблуждението на Теософското общество относно проявата на Мировия Учител през Кришнамурти. Учителя Петър Дънов изпраща специален посредник, който непосредствено преди момента на организираното обявление на Кришнамурти за Миров Учител му предава неговото писмо.
към текста >>

Освен това няколко ученика имат сериозни опитности в ситуацията, когато започват да влизат в контакт с псевдоучения.
Той напомня, че съвременният езотеричен ученик, произлизащ от европейските народи, не трябва да прилага индийски упражнения и практики, без да бъдат трансформирани и пригодени за съвременната еволюционна вълна. Това е така, защото според Учителя Петър Дънов след Голготските мистерии ние имаме възможност да спрем своето инволюционно потъване в материята и да започнем чрез Христовата Божествена Любов да еволюираме и да се издигаме отново в нашата истинска родина - Духа. Тъй като индийската йогистка методология е дадена в инволюционния период от развитието на човечеството, тя не е подходяща за съвременния европеец. Учителя Беинса Дуно дава ред упражнения и практики, които представляват еволюционен аналог на редица методи, дошли от Древна Индия. От друга страна, вече обяснихме, че Учението на Всемирното Бяло Братство се различава сериозно в своя идеен план от Теософското движение, ръководено от проиндийско насочените Ани Безант и Чарлз Ледбитер. Освен това няколко ученика имат сериозни опитности в ситуацията, когато започват да влизат в контакт с псевдоучения. Учителя Беинса Дуно твърдо забранява разпространението на ученията на Агни Йога и Бо Ин Ра в условията на създадената от него братска община в българската столица София. Този категоричен тон е провокиран от факта, че в средата на една езотерична Христова школа не се допускат фалшиви учения, насочени срещу самия Христов Дух. Освен от проявилите се в древността духовни течения (браминизъм, маздеизъм, орфизъм, кришнаизъм, херметизъм, есейство, питагорейство, богомилство), които според Учителя Беинса Дуно са клонове на Всемирното Бяло Братство, чиято Глава е Христос, учениците естествено се ориентират да попълнят своите езотерични знания и от съвременни Христови духовни традиции. Едни от най-будните и способни ученици на Учителя Петър Дънов (Боян Боев, Влад Пашов, Георги Радев, Михаил Иванов, Методи Константинов и др.) сериозно и задълбочено изучават антропософските източници, защото намират в нейно лице най-близко и сродно учение, което е в пълна хармония с принципите, законите и тезите, изразени от Учителя Беинса Дуно. Самият Учител на българската езотерична школа в XX век стимулира този процес чрез редица изказвания, показвайки на учениците си, че Рудолф Щайнер е един Велик посветен на нашето съвремие.
към текста >>

Тибетец, както и с каквито и да било западни расистки организации, или проявили се в бившия Съветски съюз (или негови бивши републики) местни религиозно-псевдотеософски организации и секти.
Име на Учението, движещо и вдъхновяващо тази езотерико-християнска общност от хиляди българи, е Учение на Всемирното Бяло Братство. Светските среди са свикнали да наричат човешката общност от хора, последователи на Учителя Петър Дънов, с думите Бяло Братство. Това не е тайно окултно братство, а мощно социално движение с езотерико-християнски корени, проявило се първоначално в Източна Европа, а после и по цял свят. Тук категорично трябва да се каже, че това течение започва да съществува от началото на XX век първо в България, по-късно - във Франция (движението, създадено от ученика на Учителя Беинса Дуно - Михаил Иванов), а след това от тези два центъра в България и Франция се създават редица центрове по цял свят. Тази духовна традиция безусловно няма нищо общо (нито на методологично, нито исторически, нито традиционно-организаторски) с теософията на Блаватска, Безант, Летбитер, с писанията на Алис Бейли, семейство Рьорих и т.нар. Тибетец, както и с каквито и да било западни расистки организации, или проявили се в бившия Съветски съюз (или негови бивши републики) местни религиозно-псевдотеософски организации и секти. Подобни организации, които нямат нищо общо с произлизащото от България езотерико-християнско учение, могат да бъдат директно изследвани от читателя на адреси: украинска апокалиптична секта с теософско еклектични корени, довела до самоубийствени прояви - http:// www.usmalos.com/; пореден случай на самообявил се Месия-Христос, слязъл физически на3emTa-http://visarion.da.ru/; расистка организация, прокламираща надмощие и богоизбраност на Бялата раса - http://churchoftrueisrael.com/. Понятията Бяла Ложа, Бели Братя, Бяло Братово, Братство на Светлината трябва да се разбират само в строг духовно-научен смисъл, използван от Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов: става въпрос за идея, оригинално и конкретно изнесена от съвременните два клона на езотеричното християнство, която се отнася единствено до всички онези десет чина от Ангелските йерархии, група високо еволюирали Учители и техни най-близки ученици и съработници, които имат за свой духовен център, водач и върховен посветител Христос. Правим тази забележка , защото има редица случаи през втората половина на XX век, когато явно злонамерени адепти и пратеници на източни, нехристиянизирани духовни организации или школи на лявото посвещение, или медиуми, извършващи chaneling, които под същите имена провеждат напълно различни представи и идеи относно изброените понятия - представи, идеи и същества, които не са свързани и нямат нищо общо с Христовия Дух. С това се цели да се внесе още по-голям хаос и „лесен улов" на неориентирани и незапознати с Духовната наука хора, които лесно биха попаднали под манипулация от такъв порядък. Нещо повече, авторите на този труд смятат, че това на практика е поредния удар срещу дейността на Учителите на Бялата Ложа - Учителите на Мъдростта и съзвучието на сетивата, и по-специално - поредната атака срещу дейността на проявяващия се в XX век Бодхисатва Майтрея. 57.
към текста >>

30. Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея - Филип Филипов

този Бодхисатва, на когото след три хиляди години предстои да стане Буда (на санскритМайтрея означава буквално този, който предава Доброто чрез Слово3, а псевдонимът Беинса Дуно е негова транскрипция на един свещен протоезик, наричан от самия Учител ватански). III.
Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея В заглавието на тази глава несъмнено е изказана една друга гледна точка към всичко, изложено в първата частна книгата. Всички доказателства в тази насока биха могли да се опрат преди всичко на няколко твърдения, заимствани от антропософската доктрина, най-вече - от нейните духовни изследвания върху Ложата на Бодхисатвите и тяхната мисия.1 По този начин, използвайки аналогии между духовната наука и историческите данни за Учителя Беинса Дуно (1864-1944), ние можем да формулираме нашата теза в следните няколко твърдения: I. Учителя Беинса Дуно е Бодхисатвата на XX век, т.е. един от дванадесетте от Ложата на Бодхисатвите, ръководена от Христос чрез Светия Дух.2 II. Той е Бодхисатва Майтрея, т.е. този Бодхисатва, на когото след три хиляди години предстои да стане Буда (на санскритМайтрея означава буквално този, който предава Доброто чрез Слово3, а псевдонимът Беинса Дуно е негова транскрипция на един свещен протоезик, наричан от самия Учител ватански). III. В исторически аспект Учителя Беинса Дуно е първият Бодхисатва след мистерията на Голгота, затова той се определя като най-великият Учител, който някога се е явявал, за да изясни на човечеството Христовото събитие в неговия пълен обхват, т.е. той е най-великият Учител на Христовия импулс.4 IV. Индивидуалността на Бодхисатва Майтрея се инкорпорира, т.е. непълно се въплъщава в Петър Дънов около 1896-7 г.5 и се проявява физически чрез него четиридесет и девет години (седем периода от по седем години) като Учителя Беинса Дуно. V. Неговото дело и Слово, както това на всеки Бодхисатва, е микрокосмично отражение на макрокосмическия живот на Христос, защото Христос и Бодхисатвите се срещат на границата между „звездния" и „планетния" аспект на Слънцето.6 VI.
към текста >>

31. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

е по-правилно да се говори за Учителя Беинса Дуно, вместо за Петър Дънов, въпреки че псевдонимът Беинса Дуно започва да се употребява в книжовни публикации едва в началото на 30-те години на XX век.
(на 33-годишна възраст) Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна Общество за повдигание религиозния дух на българский народ, в който членуват д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоянов, Пеню Киров, Анастасия д-р Желязкова и Милкон Партомиян. Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил". Събитията от 1897 г. го поставят в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в Санархическа Верига (1906 г.) и общество Всемирно Бяло Братство (1920 г.), а самият него утвърждават като индивидуалност с прозвище Учителя. На практика след 1897 г. е по-правилно да се говори за Учителя Беинса Дуно, вместо за Петър Дънов, въпреки че псевдонимът Беинса Дуно започва да се употребява в книжовни публикации едва в началото на 30-те години на XX век. Етимологията на името Беинса Дуно е с протосанскритски корени и се превежда като Тоз, който носи Доброто чрез Слово. През 1898 г. записва и произнася пред Варненското спиритическо дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми", която е апел към социално-духовно самоутвърждаване. На следващата година записва „Десетте свидетелства Господни" и „Божието обещание". От 1899 г.
към текста >>

0.22985601425171