Търсене в текстове за 'Псе'

ТОМ 1

Какви ли са били съображенията й към това обществено мнение, че да не изпълни една песен от Учителя, която можеше да се изпее, както бяха правили и други - с псевдоним Беинса Дуно.
За певицата Морфова, Учителят беше казал хубави и ласкави думи. Кога я беше слушал, аз не зная. Паша Теодорова направи опит и лично й занесе една песен от Учителя, за да я изпее на сцената. Вероятно Учителят е бил съгласен, защото Паша никога не би направила нещо без да го попита. Но Морфова не се съгласила да я изпее, под влияние на общественото мнение. Какви ли са били съображенията й към това обществено мнение, че да не изпълни една песен от Учителя, която можеше да се изпее, както бяха правили и други - с псевдоним Беинса Дуно. По-късно я помолиха да даде концерт на "Изгрева", но тя отново отказа. Това бяха певци и музиканти, родени сред българския народ именно за това - да работят с музиката на Учителя и да Му бъдат в помощ. А какво се оказа? - Точно обратното. Но Той я ценеше като педагог и изпращаше при нея наши братя и сестри да се учат.
към текста >>

4. ИЗВАДКИ ОТ 33 НЕДЕЛНА БЕСЕДА ДЪРЖАНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА 20 МАЙ 1934 г.

Борис Николов

ТОМ 2

Тия седем министри тук са псевдоним на ония седем души, които са дошли отгоре да управляват България.
„Казва Христос: „Да се не смущава сърцето ви! " В България първите, които управляваха и тези, които сега са на власт трябва да знаят, че „всяка власт от Бога е дадена". Тези, които ще управляват, те са малкото карамфилче, което вие грижливо трябва да поливате. Ще им кажете: „Дано изпълните Волята Божия тъй, както е казал Господ." Всички ще се молите, управляващите да изпълнят Волята Божия, тъй както Господ ги е пратил отгоре. Те сега са дошли отгоре в България. Тия седем министри тук са псевдоним на ония седем души, които са дошли отгоре да управляват България. Вие казвате: „И тези като другите, кой знае какво ще направят". Че кой ще оправи тогава света, я Ми кажете? Всяка разумна власт е от Бога дадена. И ако тази власт не е разумна, ако тя е лоша, причините по някой път се дължат и на народа: „Какъвто е народът, такива са и неговите управляващи." Не са криви само управляващите. Народът трябва да измени своето положение.
към текста >>

5. 19. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

В първите години на Школата когато гоненията срещу Братството бяха най-големи, той написа и издаде една книга „Где е Истината" с псевдоним Джовани Веротиеро.
Учителят отишъл, седнал до него и започнал да му разказва последователно всички негови нещастни случаи от детската му възраст до момента. Радославов се учудил и запитал: „От къде знаете това? " Учителят отговорил: „Аз ти ги създадох." „А защо? " „За да не се отклониш от пътя си, за да се уякчиш в твърдост и да си изпълниш задачата, за която си дошъл на земята." Той беше учител по история в гимназията. Предлагали са му професорска катедра, но той отказал. В първите години на Школата когато гоненията срещу Братството бяха най-големи, той написа и издаде една книга „Где е Истината" с псевдоним Джовани Веротиеро. Няма по-хубава защита на Учението от тази книга, която е написана на висок академичен стил, издадена през 1922 година. Той издаде още няколко книжки и статии в защита на учението като „Не съдете" през 1917 г. Но въпреки това не му се вмениха в правда и когато наруши Божествения закон, той трябваше да плати и заплати така както каза Учителят. А ние бяхме свидетели, че това стана така. Замина си в мизерия изоставен от всички.
към текста >>

6. 26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)

Този псевдоним „дядо Благо" беше подходящ за него.
26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938) Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет. Имаше от него много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше. А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям смях, защото ни се завързваха езиците. Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Този псевдоним „дядо Благо" беше подходящ за него. Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен поет. Учителят го уважаваше много, а когато си замина от този свят изнесе две беседи и ги посвети на „дядо Благо" като каза, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за дядо Благо. По онова време младите сестри не оставяха Учителя на мира. Непрекъснато се нижеха една след друга при Него за разговори или за лични проблеми и по този начин пречеха на Учителя. Това го виждахме всички и особено старите братя, които негодуваха срещу това.
към текста >>

7. 77. АЛЕКСАНДЪР КРЪСТНИКОВ

Сливен, но в него се подписва с псевдоним Алеко К.
Отначало той също е бил при Петър Дънов, но в последствие Го напуска. Решил, че той може да бъде духовен ръководител. Той се отделил, основал „Общество за психически издирвания и духознание". Издава списание и пише книжка. Така той има един подробен очерк за ясновидката Кортеза от гр. Сливен, но в него се подписва с псевдоним Алеко К. Постепенно около него кръгът на неговите последователи се разширява и той основава в гара Раковски кръжок. Най-интересното е, че той набира доста последователи и особено от селата. Събират се редовно на събрание, той изнася лекции, пеят песни и главно тълкуват онези въпроси, които теософите ги разглеждат в своите книги. Защо споменавам за него? Примерът е много ясен.
към текста >>

8. 110. САВОВ - ИМИТАТОРЪТ

И точно по това време минава Савов, който носи на главата си един псевдообраз на г-н Дънов.
Отишла си, но твърдо решила, че трябва да го дочака в скоро време. Един ден имитатора Савов тръгва от града за Изгрева и минава през гората. Не щеш ли там са отседнали войници. По онова време на войниците четяха специални проповеди и ги обучаваха, че най-големите врагове на царството са комунистите и дъновистите. Да, ама комунистите не са си написали имената по челата. И точно по това време минава Савов, който носи на главата си един псевдообраз на г-н Дънов. Един от войниците извиква: „Ето го Дънов минава, дайте да му покажем как ще разрушава царството! " Всички скачат на крак, втурват се на атака към Савов, хващат го и му налагат един такъв бой, че го просват на земята. Войниците го захвърлят и след това побягват доволни, че са се справили с врага на царството. Савов с мъка се довлича до Изгрева, ляга на горния край на поляната и като пребито псе си ближе раните. Ближе ги и стене.
към текста >>

Савов с мъка се довлича до Изгрева, ляга на горния край на поляната и като пребито псе си ближе раните.
Да, ама комунистите не са си написали имената по челата. И точно по това време минава Савов, който носи на главата си един псевдообраз на г-н Дънов. Един от войниците извиква: „Ето го Дънов минава, дайте да му покажем как ще разрушава царството! " Всички скачат на крак, втурват се на атака към Савов, хващат го и му налагат един такъв бой, че го просват на земята. Войниците го захвърлят и след това побягват доволни, че са се справили с врага на царството. Савов с мъка се довлича до Изгрева, ляга на горния край на поляната и като пребито псе си ближе раните. Ближе ги и стене. Минава случайно същата сестра и го вижда. „Какво ти е брат Савов? " „Мани, мани, взеха ме по погрешка за Учителя и ме пребиха от бой." Разказва целия случай. Сестрата се разплаква от умиление през Божието възмездие.
към текста >>

Оставила го да си ближе раните като пребито псе.
Сестрата се разплаква от умиление през Божието възмездие. А брат Савов като гледа сестрата смята, че тя плаче заради него и продължава да разказва с най-големи подробности за нанесения му побой. Накрая казва: „Сестра, да знаеш, каква тежка корона нося на главата си. Тежка е царската корона за един обикновен поданик." А сестрата добавя: „Брат Савов, защо не хвърлиш царската корона, па да си обръснеш брадата, да си острижеш косата и да заприличаш на човек? " „Не мога сестра, такава ми е службата, чужда корона да нося." Сестрата чак тогава разбира, че Савов знае кому служи и кому се е цанил да бъде слуга. Оставила го да си ближе раните като пребито псе. Това беше по времето на Учителя. А след Учителя се повтори същото. Михаил Иванов от Франция направи същото и се дегизира като взе образа на Учителя, пусна си същата брада, същите мустаци и Го имитираше. Беше се обявил, че той е вече Учител. А една млада сестра цигуларка, казваше се Йо-анна Стратева, която беше отишла в Париж, беше го посетила, за да им пос-вири и накрая той бе заявил пред нея: „Аз съм най-големия имитатор!
към текста >>

9. 15. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Те са запазени в архивите на Държавна сигурност и там се работи с псевдоними.
Това не бяха чуждоземни завоеватели, а бяха българи по плът и кръв. Но те бяха служители на Духа на Разрушението и Опустошението. Ето това трябва да се знае и помни. Имената им ще ги намерите в протоколите на следствието и в протоколите по време на съда. Но имената на платените доносници, на тайните внедрени агенти между нас няма да откриете. Те са запазени в архивите на Държавна сигурност и там се работи с псевдоними. Но истинските имена ги знае Небето. И те ще отговорят пред Него. Ето какво имаше в тази кутия с опис: един златен и един сребърен часовник, един златен ланец, една брошка златна. Имаше още: 2 златни напо-леона, 6 златни турски лири, един сребърен ланец. Всичко беше с опис и с подписите на Петър Филипов и на мен самия Борис.
към текста >>

10. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Тази редакторска статия е подписана от Сава Ка-лименов с неговия псевдоним Пламен.
Как тогава Славянството ще изпълни своята мисия след като я няма Русия? " Учителят го изглежда от глава до пети и му казва: „Отговорът на този въпрос ще намериш в следващия брой на в-к „БРАТСТВО". Руси Караиванов се връща у дома на село и поисква с телеграма от редактора на в-ка Сава Калименов 200 броя. Получава поредният брой и какво да види. Уводната статия е озаглавена „Славянството". Тази редакторска статия е подписана от Сава Ка-лименов с неговия псевдоним Пламен. С едър щрих е написано следното: „Славянството трябва да осъзнае своята сила! Тази сила не е човешка, а Божествена. Тя не е външна, а вътрешна. Следователно тя не може да се унищожи." А финала на статията гласи: „Славянството е определено от Бога да внесе елемента на Новото в живота на цялото човечество. Това иска Бог, а не хората.
към текста >>

11. 114. ДЯДО ВЛАЙЧО (1894-1981)

" Онзи го гледа, не може да се помири с пророчеството на дядо Влайчо и го пита: „Да имаш още нещо да ми кажеш." „Ще ти кажа: „Ако речеш да бягаш ще те разстрелят като псе!
Когато един от следователите в милицията го заплашвал и се държал грубо с него дядо Влайчо му казал: „Внимавай, защото и ти ще дойдеш при мене". И наистина след два месеца този началник пристигнал в концлагера като затворник. Бил хванат, че прехвърлял политически противници на властта срещу пари и подкупи по нелегален канал в чужбина. Дядо Влайчо се приближил при него и му казал: „Добре дошъл! Нали ти казах, че ще дойдеш при мене! " Онзи го гледа, не може да се помири с пророчеството на дядо Влайчо и го пита: „Да имаш още нещо да ми кажеш." „Ще ти кажа: „Ако речеш да бягаш ще те разстрелят като псе! " Така се разделили. След време следователя бил пуснат от концлагера и решава да бяга през границата в Югославия, но там бива разстрелян като псе при опита за бягство. Това му го съобщил по-късно един от началниците в милицията, на който дядо Влайчо помогнал със съвет за болната му жена. Казал му: „Ти знаеш ли, че оня дето те изпрати в концлагера и гдето ние го изпратихме след тебе също там, се опита да избяга през границата и го утрепаха." Дядо Влайчо поклатил глава: „Аз го предупредих! " Комунистите приложиха друга нова тактика към затворниците.
към текста >>

След време следователя бил пуснат от концлагера и решава да бяга през границата в Югославия, но там бива разстрелян като псе при опита за бягство.
Бил хванат, че прехвърлял политически противници на властта срещу пари и подкупи по нелегален канал в чужбина. Дядо Влайчо се приближил при него и му казал: „Добре дошъл! Нали ти казах, че ще дойдеш при мене! " Онзи го гледа, не може да се помири с пророчеството на дядо Влайчо и го пита: „Да имаш още нещо да ми кажеш." „Ще ти кажа: „Ако речеш да бягаш ще те разстрелят като псе! " Така се разделили. След време следователя бил пуснат от концлагера и решава да бяга през границата в Югославия, но там бива разстрелян като псе при опита за бягство. Това му го съобщил по-късно един от началниците в милицията, на който дядо Влайчо помогнал със съвет за болната му жена. Казал му: „Ти знаеш ли, че оня дето те изпрати в концлагера и гдето ние го изпратихме след тебе също там, се опита да избяга през границата и го утрепаха." Дядо Влайчо поклатил глава: „Аз го предупредих! " Комунистите приложиха друга нова тактика към затворниците. Те започнаха да ги карат да работят. В този концлагер, в който е бил дядо Влайчо затворниците са копаели каменни въглища в рудник.
към текста >>

12. І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...

Галилей Величков

Учителите не платиха данък на псевдо-окултизма, пропит със самоизмами и суеверия.
Светлите мисли в учението не са от категорията на обикновеното човешко мислене. Изворите им са в глъбините на битието, недостижимо за човека. В реалността на битието умуването е чуждо. То не храни душата, не поддържа духът. Учителите успяха да съзрат в учението животворните истини, плод на безпределната мъдрост - копнеж през миналите векове на обикновени и просветени люде. Учителите не платиха данък на псевдо-окултизма, пропит със самоизмами и суеверия. Не се поколебаха да отминат религиозния фанатизъм и да застанат пред изворите на учението за посвещение, даряващо свобода и мир на душата и духът. Учителите доказаха със своя живот зряло отношение и просветено разбиране за пробуждане на съзнателния живот - нова и непозната страница за голямата душевност. Техните разговори и размисъл за бъднините на учението бяха пропити с увереност и сигурност, така както бяха сигурни в успеха на прилежните ученици, че ще завършат образованието и ще стъпят в живота със значително самочувствие. От опит те знаеха, че уплахата е спънка, а увереността - стъпка към възход. Увереността е онзи чудодеен фактор, който открива съдържанието на живота и вложените в него добрини, дарове за настоящето и бъдещето, прелитащо бъднините на настъпващото време.
към текста >>

13. ІІІ.49. ПОСЛАНИЕ КЪМ ТИТА

Остана загадка, защо и по какъв начин той си беше избрал този псевдоним.
Имаше познания и опитности. Имаше сила и воля да ги реализира, и ги доказа като президент на Югославия. Това означаваше, че той имаше пряка вътрешна връзка с невидимия свят. По друг начин не можеше да се обясни мнението на Учителя за него и неговата дейност като президент на Югославия. Едното с другото се покриваше и доказваше правотата, че „Тито знае всичко". Остана загадка, защо и по какъв начин той си беше избрал този псевдоним. От Евангелието ли го бе взел, или от друго място. Но съвпадението не бе случайно. Прочетете посланието на апостол Павел към Тита и ще видите толкова много неща, които съвпадат с политическата дейност на Тито.
към текста >>

14. ІІІ.107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ

А двамата са големи и яки и размахват ръце, все едно, че гонят побесняло псе.
След като Никола Антов и Коста Стефанов биват изгонени от салона, след няколко дни той се запътва към салона, за да присъства на беседа, както се е случвало винаги. Но на вратата пред салона са застанали няколко човека и те не го допускат в салона, за да слуша беседата от Учителя. Това са Гради Минчев, Николай Дойнов, Стефан Дойнов - последните двама са рождени братя на Борис Николов. Те не го допускат да влезне в салона. Казват му: „За такова куче като тебе няма място в тоя салон". А двамата са големи и яки и размахват ръце, все едно, че гонят побесняло псе. Никола Антов се отдръпва и вдига заканително юмрук: „Аз на този салон ще му сложа катинар! Защото аз толкова години като куче пазя Братството, а сега вие ме замервате с камъни като побесняло псе. Ще видите след време, кой е побеснялото псе и къде е глутницата". Той си тръгва, а всички наоколо му се присмиват. Дори се поздравяват, че са се отървали от едно голямо зло.
към текста >>

Защото аз толкова години като куче пазя Братството, а сега вие ме замервате с камъни като побесняло псе.
Това са Гради Минчев, Николай Дойнов, Стефан Дойнов - последните двама са рождени братя на Борис Николов. Те не го допускат да влезне в салона. Казват му: „За такова куче като тебе няма място в тоя салон". А двамата са големи и яки и размахват ръце, все едно, че гонят побесняло псе. Никола Антов се отдръпва и вдига заканително юмрук: „Аз на този салон ще му сложа катинар! Защото аз толкова години като куче пазя Братството, а сега вие ме замервате с камъни като побесняло псе. Ще видите след време, кой е побеснялото псе и къде е глутницата". Той си тръгва, а всички наоколо му се присмиват. Дори се поздравяват, че са се отървали от едно голямо зло. Но идват ревизорите, правят ревизията, започва процесът и властите осъждат според закона закононарушителите. На салона му се слага катинар и вече никой не влезна в този салон.
към текста >>

Ще видите след време, кой е побеснялото псе и къде е глутницата".
Те не го допускат да влезне в салона. Казват му: „За такова куче като тебе няма място в тоя салон". А двамата са големи и яки и размахват ръце, все едно, че гонят побесняло псе. Никола Антов се отдръпва и вдига заканително юмрук: „Аз на този салон ще му сложа катинар! Защото аз толкова години като куче пазя Братството, а сега вие ме замервате с камъни като побесняло псе. Ще видите след време, кой е побеснялото псе и къде е глутницата". Той си тръгва, а всички наоколо му се присмиват. Дори се поздравяват, че са се отървали от едно голямо зло. Но идват ревизорите, правят ревизията, започва процесът и властите осъждат според закона закононарушителите. На салона му се слага катинар и вече никой не влезна в този салон. След това той бе разрушен.
към текста >>

15. 4.04. Дядо Благо

ИЛИЯ УЗУНОВ

Това беше неговият литературен псевдоним.
4. Дядо Благо От възрастните приятели ние младите го помнихме като беловлас старец, когото наричаха „Дядо Благо". Това беше неговият литературен псевдоним. Иначе се казваше Стоян Русев - беше учител и детски писател, и с голямо неповторимо творчество за деца и юноши. Текстът на песента „Братство-Единство" е от него. Също текстът на песента „Росна капка" е от него. Когато дядо Благо си замина от този свят, Учителят каза: „Аз го обичах него. Той беше сърдечен!
към текста >>

16. 28. СТРАЖАТА

Навремето с тояга дебела и дълга се гонеха кучетата и псетата, добитъка и стоката, с нея се отбраняваха и от зверовете, които ги нападаха.
Сега като ги разказвам тези неща учудвам се как Учителят ни е търпял нас, говоря за тези, които бяхме около него, а за другите - неговите явни противници, за тях да не говорим. Представете си тази стража пред вратата на Учителя беше въоръжена. С какво може да се въоръжи една стража - с пушка или със сабя? Тя бе въоръжена с тояга. Да, с българска тояга. Навремето с тояга дебела и дълга се гонеха кучетата и псетата, добитъка и стоката, с нея се отбраняваха и от зверовете, които ги нападаха. Та тази тояга ни приравни с това, че ние сме стока и добитък. А тоягата бе бяла, хубава, блестеше на слънцето и подхождаше напълно на Бялото Братство и на Белите братя. Него ден на стража пред вратата на Учителя беше един от по-интелигентните братя. Казваше се Райчев. У дома бяхме купили един килограм много хубави едри маслини и аз отивах да ги занеса на Учителя.
към текста >>

17. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

" където разглежда всички нападки срещу Учителя и защитава Учението като книгата е подписана с псевдоним Сюуапш УегоНего като аз съм сътрудник в тази книга и всички извадки от беседите на Учителя са направени от мен от стр.
В същото време писателят Стоян Михайловски започва да чете сказки във Военния клуб срещу Учителя. През 1917 г. на 20 юли Иван Радославов, който бе гимназиален учител по история публикува една малка книжка озаглавена „Не съдете" и дава отговор на тези нападки. По-късно през 1922 г. той пише един голям труд „Где е истината? " където разглежда всички нападки срещу Учителя и защитава Учението като книгата е подписана с псевдоним Сюуапш УегоНего като аз съм сътрудник в тази книга и всички извадки от беседите на Учителя са направени от мен от стр. 277 до 303. По време на интернирането на Учителя във Варна са известни много случаи, които възрастните приятели ги разказваха с десетилетия - някои от тях бяха записани, други бяха забравени. По това време Учителят е отседнал в хотел „Лондон" на последният етаж, в една малка стая и се отоплява с един мангал. Обикновено го посещават приятели и той сутрин излиза с тях да посрещат изгрева на слънцето на Ташлъ тепе. Това прави впечатление на властите и било наредено на двама полицаи да противодействуват на тези събирания сутрин рано извън града.
към текста >>

18. 183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

Но понеже беше гимназиален учител и бе на държавна служба той подписа книгата с псевдоним Giovanni Verotiero , което преведено на български означава Йоан Истинолюбиви.
Ние се познавахме с него, подържахме много добра връзка и аз бях изключително разположена към него, защото в него имаше широта и дълбочина на мисълта. Освен това нашето семейство се познаваше с тях и това предполагаше по-добра взаимност. Той беше един от първите братя запознали се с Учителя и с Учението му и отстояваше до край тези свои убеждения. Той имаше изключителни познания и можеше да спори, да докаже, да убеди всекиго в своята теза, но беше широк в разбиранията си, защото бе голям потенциал на вътрешен интелект, който бе от най-висша категория. Навремето той написа една книга „Где е истината", за да защити Учението на Учителя и отговаряше на нападките на хора завербувани от църквата и заплащани от нея. Но понеже беше гимназиален учител и бе на държавна служба той подписа книгата с псевдоним Giovanni Verotiero , което преведено на български означава Йоан Истинолюбиви. Най-интересното е, че той написа под този български псевдоним друга книжка в защита на Учителя под надслов „Учението на Учителя Дънов". Аз не зная дали има по-добра защита на Учението на Учителя от друг човек както по онова време, така и през време на Школата дори и след нея. И едва ли ще го намери някой да го направи така. А той беше съвременник на тези събития и ги отрази точно по време. Прочетете тези книги.
към текста >>

Най-интересното е, че той написа под този български псевдоним друга книжка в защита на Учителя под надслов „Учението на Учителя Дънов".
Освен това нашето семейство се познаваше с тях и това предполагаше по-добра взаимност. Той беше един от първите братя запознали се с Учителя и с Учението му и отстояваше до край тези свои убеждения. Той имаше изключителни познания и можеше да спори, да докаже, да убеди всекиго в своята теза, но беше широк в разбиранията си, защото бе голям потенциал на вътрешен интелект, който бе от най-висша категория. Навремето той написа една книга „Где е истината", за да защити Учението на Учителя и отговаряше на нападките на хора завербувани от църквата и заплащани от нея. Но понеже беше гимназиален учител и бе на държавна служба той подписа книгата с псевдоним Giovanni Verotiero , което преведено на български означава Йоан Истинолюбиви. Най-интересното е, че той написа под този български псевдоним друга книжка в защита на Учителя под надслов „Учението на Учителя Дънов". Аз не зная дали има по-добра защита на Учението на Учителя от друг човек както по онова време, така и през време на Школата дори и след нея. И едва ли ще го намери някой да го направи така. А той беше съвременник на тези събития и ги отрази точно по време. Прочетете тези книги. Те трябва да се изучават, за да видите какви бяха нападките срещу Учителя, с какви методи си служеха тогава среyу нас и по какъв начин и с какъв език и с какви познания той отговори на авторите и ги направи на пух и прах.
към текста >>

19. 208. ДЯДО БЛАГО

Дядо Благо беше псевдоним на Стоян Стойков Русев, роден 1868 г., а си замина на 16 януари 1938 г.
Аз съм наблюдавала лично когато Учителят трябваше да вземе някакво решение от общ характер на Изгрева да казва: „Аз този въпрос сега не мога да го реша. Ще го решим нощес когато отидем горе в Невидимия свят и когато на Белите Братя се докладва и ще видим какво Бог ще съизволи и каква ще бъде неговата дума". На следващия ден Учителят казваше: „Докладвах случая, Белите Братя разискваха въпроса и Бог реши да стане ето така" и казваше какво е решението. Ние го приемахме и действувахме така както Учителят го казваше. Ето така се създаваше това единение между Учителя, Бялото Братство и Бога, а това бе едно цяло, но в сферата иа различни полета те имаха различни проекции и в нашето човешко съзнание изглеждаха, че са различни, но в своята целокупност те бяха едно цяло. Дядо Благо беше псевдоним на Стоян Стойков Русев, роден 1868 г., а си замина на 16 януари 1938 г. в 11.30 ч. преди обяд в неделя. Този ден Учителят държа три беседи за него и каза, че тези три беседи са три запалени свещи за дядо Благо. Първата беседа я държа в 5 ч. сутринта, втората беседа в 10 ч.
към текста >>

20. 221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

Православов, а това бе псевдоним на Любозар Чолаков.
Това бе публикувано в списание „Духовна култура", кн. 18-19, декември 1923 г. на стр. 319-337. Статията бе озаглавена „Пагубното въздействие на дъновизма върху обществото". Статията бе написана от Н. Православов, а това бе псевдоним на Любозар Чолаков. Всичките инициали на личните имена са точни и верни в тази статия, която трябва да бъде изповед на двете рождени сестри на Мария Радева и там името на Георги Радев също е обозначено с инициали. Всички лица в тази статия са верни и те съществуваха, но истината беше друга и аз трябваше да я разкажа в кратце. Бертоли беше италианец, който по младите си години беше се запознал чрез окултната литература и дошъл до вътрешно убеждение, че Христос трябва да се е родил на земята и че е време да тръгне да го търси и да го намери. Но понеже е бил убеден, че Христос се е родил на изток затова той тръгва от Италия по море към източните земи. Пристига в Цариград, престоява известно време там, но парите му свършили и той, за да намери пари трябвало да поработи със своят занаят.
към текста >>

21. 225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР

бе намерен умрял като захвърлено псе през една нощ в градинката пред Офицерския клуб на ъгъла на ул.
После връща шишето под масата, оставя го на земята и със същата свободна ръка опипва някакъв женски крак. След тази пиеса имаше още живи съвременници на Учителя Дънов, които протестираха и Александър Периклиев написа една защита и я изпрати до директора на Българска телевизия, но я изпрати без да я подпише, понеже в онези години държавата ежегодно правеше обиски срещу привърженици на Учителя Дънов. Какво се случи по-нататък? Главният актьор си замина от този свят чрез адски мъки. А артистът Георги Парцалев създал също със своят безспорен талант комеди-ен образ от пиесата през есента на 1989 г. бе намерен умрял като захвърлено псе през една нощ в градинката пред Офицерския клуб на ъгъла на ул. „Раковски" и бул. „Руски". Главният режисьор Кръстьо Мирски скоропостиж-но почина на 58 години (1920-1978 г,). Постановката на тази пиеса имаше за цел да подготви обществеността за предстоящото разрушение на Изгрева и обсебването му, което стана през 1972 г., като създаде целенасочена, превратна и изопачена представа за Учителя Дънов и неговите последователи. А телевизионната постановка излъчена на 1.01.1990 г. имаше същата цел да се парират евентуални постъпки от последователите на Учителя Дънов за възвръщането им на Изгрева.
към текста >>

22. 227. САВОВ - ОБРАЗ НА ИМИТАТОРЪТ

По това време Савов тръгнал от града към Изгрева и понеже е бил с брада и е носел псевдообраза на Учителя той е искал да влезне през кордона направен от войниците.
Но тогава законите на държавата не можаха да го хванат, но другият, окултният закон го хвана за брадата, а пък трети го яхнаха като муле в лицето на попа и го разхождаха по селото. Научавайки за тази случка всички се смяхме със задоволство. По-късно когато го срещнахме и го разпитахме за случая той само махна с ръка и каза: „Мани, мани, да знаеш какво ми се струпа на главата, на главата и на гърба, че едвам успях да се отърва". Но той продължи по стария си път. Спомням си на събора през 1926 г., който по заповед на градоначалника на града бе забранен и бе изкарана войската да блокира Изгрева. По това време Савов тръгнал от града към Изгрева и понеже е бил с брада и е носел псевдообраза на Учителя той е искал да влезне през кордона направен от войниците. Но някои от войниците казали: „Ето го Дънов, иска да мине през охраната". Войниците го набили и свалили на земята с прикладите на пушките. Мислели, че е Дънов. След малко идва началството и го вижда как се търкаля по земята бит и пребит. По-късно идва един приятел и казва на офицера: „Кажете си името, за да ви черпя, защото този паун открай време си надуваше опашката и ние отколе чакахме да дойде някой да му изскубе всичката перушина.
към текста >>

И след като направиха това от тази година България тръгна в онази насока на псевдообраза, т.е.
Ползваше само враговете на Братството. Казах, че той бе първият случай и ако не беше той може би щяха да се явят други. Ето след време българските драматурзи направиха един пасквил и решиха да предадат образа на Учителя чрез един актьор и на неговият образ да препишат всички пороци, които се намираха в българското духовенство и които тогава бяха явни за всички. Тази пиеса се игра и по време на онзи режим през 1921 и по-късно, тази пиеса се игра и по телевизията след 1970 г. Отново се посегна върху образа на Учителя, за да се изопачи идейният му образ и да се опорочи Учението му. И след като направиха това от тази година България тръгна в онази насока на псевдообраза, т.е. на лъжата, измамата и изопачението. А следващото поколение ще провери за последващите събития, които трябва да се разиграят, защото Невидимият свят няма да позволи да се опорочава образът на Учителя, този образ е свещен. Небето има възможности и сили, и власт да предприеме мерки за защита на образа на Учителя и неговото дело. Навремето Учителят бе заявил: „Има души готови в света, те ще дойдат и ще заработят". Това е истинският метод.
към текста >>

23. 256. ЙЕРАРХИЯТА НА ТРИТЕ УЧЕНИЧКИ

Името, което носиш сега е псевдоним".
Сега разбрахте ли защо аз изнасям тези неща? Те ще бъдат предметно обучение за следващите поколения ученици в Школата на Учителя. Чак тогава ще разберете истинската цена на нашия път. Отново съм пред Учителя. Усмихва се и ме запитва: „Знаеш ли си името? Името, което носиш сега е псевдоним". „Аз чувствувам това, Учителю, аз още не познавам себе си." „Тогава твоето име е Амриха." Аз се поклоних, целунах десницата му и тихичко се оттеглих. Въздадох Слава на Бога, че днес бях при нозете на Великия Учител, който ме въведе във второто посвещение на ученичеството от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Първото посвещение е Аверуни, което значи Верния Ученик. Второто посвещение е Амриха, което означава Духовния Ученик. Третото посвещение е Ил Рах, което означава Космическия Ученик, съединил се с Божествената Душа и Божествения Дух е над него.
към текста >>

24. 275. НЕДОСТАТЪЦИТЕ

Марийка Великова Марашлиева

" „Ти искаш от мен имена за псевдоним.
Де се явява някое изключение и програмата трябва да се смени също ще си отбелязваш на отделна тетрадка. Ето ти една програма за работа. Можеш ли да я изпълниш? " "Учителю, аз искам да работя в списанието „Житно зърно". Какво ще кажете, как да работя и как да се подписвам под моите статии? " „Ти искаш от мен имена за псевдоним. Ето ги: Урания, Зеновия и инициалите М.Т. Трябва име, което никой друг да не притежава. А за работата ти в твоите статии ще ги изложиш в приказна форма. Вложи материала в устата на другиго уж някой друг го говори." „Учителю, аз имам в Университета нова програма. Какво да правя в този случай?
към текста >>

25. 19. ПИТКАТА КАШКАВАЛ И СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ ОТ ПАНЕВРИТМИЯТА

Цанка Екимова

ТОМ 6

Бяха ме изгонили като куче, като непотребно и краставо псе.
Изобщо нищо и никому не разказах за онова, което правеха с мен. Аз продължавах да си вадя бележки от Словото на Учителя. След малко се отби при мен друга сестра, а тя вече бе моя приятелка и ме пита учудено: „Учителят е у вас, в бараката на обяд с приятелите, ти защо не си там? " Аз седя, мълча и не казвам нищо. Сестрата разбира, че тук има нещо и бърза да се отдалечи от мен. Бяха ме изгонили като куче, като непотребно и краставо псе. Аз не се оплаках на никого и не казах нищо, дори и на Учителя. В такива случаи всички отиваха при Учителя да разрешава такива забъркани конфликти, но аз не сторих това. Аз мълчах и изчаквах. Вечерта, аз късно се прибрах в бараката на брат ми Борис. Гостите си бяха отишли отдавна, всичко бе разтребено, пометено, изчистено и прибрано.
към текста >>

Всички, които я посещават се отбиват в бараката, от която предния ден ме изгониха като псе заради специалната задача на Мария и сега ми разказваха какво става там на вилата и колко силно вика и охка нашата горкана.
Нямаше и помен, че тук на обяд е бил Учителят с приятелите, поканени на официален обяд от Мария, която е имала специална задача. На другият ден Мария Тодорова случайно бе си ударила по пътя така силно крака, че го навехнала. Разтичаха се да търсят лекари, намериха ги, превързаха я, питаха за съвети и от Учителя, а Той каза: „Нека да лежи и да изпълнява съветите на лекарите". Тя лежи на кревата във вилата си, а рождения ми брат Борис е около нея, грижи се за нея, върти се около нея, а тя горката пъшка и охка от болки. Така целият ден той се занимава с Мария. Всички, които я посещават се отбиват в бараката, от която предния ден ме изгониха като псе заради специалната задача на Мария и сега ми разказваха какво става там на вилата и колко силно вика и охка нашата горкана. Аз слушам, мълча и изчаквам. Аз знам, че това току така не е случайно и че всичко се върти в една строга последователност и че това ще доведе до някаква развръзка. Но каква ще е тя, още не зная. Знае само Онзи, който е задвижил всичко това. Затова само изчаквам и зорко следя отделните моменти на целия този развой на нещата.
към текста >>

26. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

ТОМ 6

Интересна е поемата й „Асавита" под псевдоним Хелмира.
Когато беше назначена в Тутракан на работа от тогава датира запознанството ми с нея. Тя беше много енергична, смела и предана ученичка на Учителя. Тя беше поетеса. Писала е стихове в сп. „Житно зърно" и в-к „Братство". Интересна е поемата й „Асавита" под псевдоним Хелмира. Тя е написала текста на мелодията от Учителя „Малката буболечка", тя е дала текста на Паневритмията - гимнастически упражнения съпроводени с музика, предадени ни от Учителя, които упражнения учениците от Школата на Учителя играят от 22 март до 22 септември всяка година. Тя дойде в нашия дом през пролетта на 1943 г. през времето, когато бе назначена в гр. Тутракан като учителка. Тя беше доведена от брат Петър Филипов, с когото се познаваше добре, но той я доведе у нас тъй като беше неудобно да бъде у брат Петър, пък и нямаше място у тях.
към текста >>

27. 1. Пътуващият и пеещият проповедник

Елена Казанлъклиева (от Мария Младенова)

ТОМ 7

тя издава книжка „Път“ отбелязано, че е от Е.К.Бездомник, който е неин псевдоним.
В дейността си като проповедник в онези години тя издава една беседа държана в гр. Елена на 12.VI.1919 г. със заглавие: „Жената като майка и нейната задача“. Тя е отпечатана от книгоиздателя Котев. През 1920 г. тя издава книжка „Път“ отбелязано, че е от Е.К.Бездомник, който е неин псевдоним. Това са нейни размишления като наблюдател, когато тя посещава градове и села и когато изнася сказка пред жените на духовните групи. През 1934 г. тя издава следващата книжка „Стани, събуди се, търси пътя“. Това е описание на нейни мистични опитности както и пътувания в другия свят. даден е призив към майките да се завърнат към свещеното си призвание, да се предадат външно и духовно в една обща Божествена работа.
към текста >>

28. 3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева

Елена Казанлъклиева

ТОМ 7

Тод е български търговец, Христос е псевдоним на български бояджия, а Кришна Мурти и тримата още не проявени.
За Бога нема нещо невъзможно. Но трябва непреодолима Любов към живия Господ на живота. За книгата, тя е турска попара. Тия, които са я писали немат абсолютно никакво понятие за Истината. Тод, това е Египетски Бог на смъртта. Тод е български търговец, Христос е псевдоним на български бояджия, а Кришна Мурти и тримата още не проявени. Те искат без много мъчнотии на гърба на пострадалия човек Исус Христос да оберат лаврите. Но закона е, че в света расте и вирее само това, което Бог е посадил. Учение без Любов, учение без Мъдрост, учение без Истина е само измама. Но той стои твърдо на показаната основа. Краят, плодът е, който краси всичко.
към текста >>

29. 24. Общата молитва

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

ТОМ 7

В него той си слага псевдонима „дядо Благо“.
Само, че на времето дядо Благо е имал доблестта да подчертае и да си признае, че са се самоизбрали, докато тия сега нямат тая доблест, а мислят, че правят велики дела, а път те правят най, най-обикновени. Искам да кажа, че дядо Благо, неговото така да кажа име, истинското му име по паспорт да се изразя най-разбрано, е Стоян Русев. Дядо Благо е негово прозвище, което той си е сложил сам, когато е създал списанието „Славейче“. На неговите страници той пише свои стихове и целта му е да подпомогне образованието на децата главно. Създадено е за децата. В него той си слага псевдонима „дядо Благо“. От тогава нататък всички почват да му викат дядо Благо и така си остава известен като дядо Благо. Искам да отбележа, че той е бил 40 години учител на децата и в този си трудов стаж професионален, веднъж е бил назначен за учител в едно турско село. Така отива там да приеме назначението си и да започне дейността си като учител, вижда, че бива приет неблагосклонно, дори враждебно от населението, което било в по-голямата си част турско. Замислил се по какъв начин да пробие и да предразположи хората към себе си, за да си изпращат децата на училище и не можал обаче нищо да измисли. Но за да направи контакт с хората, нали хората се събират обикновено повече в кръчмите и контактуват помежду си.
към текста >>

30. 29. ЧИСТОТА НА УЧЕНИЕТО

Псевдонима Иван Изворски, той се казваше Иван Антонов и той изстрадваше много тия неща щото бе журналист, но с тази статия така му се създаде повод поне той лично се зарадва, да защити Учението.
Затуй Учителят не обръщаше никакво внимание на тези, които пишеха срещу Него. И даже някои наши журналисти, както да кажем Иван Изворски, Иван Антонов, казва на Учителя: "Ти защо не се защити? " И Учителят един път е разрешил. Той дойде при мене Антонов много така възторжено: "Учителят ми каза: "На мен не ми е разрешено, но на вас може". И тогава Иван Антонов написа някъдеси в кой вестник "Слово" ли , една хубава статия "Защитата на Учителя". Псевдонима Иван Изворски, той се казваше Иван Антонов и той изстрадваше много тия неща щото бе журналист, но с тази статия така му се създаде повод поне той лично се зарадва, да защити Учението. Но Учителят не се интересуваше и една дума не е писал за своя защита. В: Значи "На Мене не ми е позволено, но за вас може". Да. Това важи и досега. Д: Сигурно, то за всяко време ще важи. Защото и Христос не е търсил адвокат да го защитава даже, така че Истината, както казва Той самият: "Кажи Истината, пък я остави тя да говори".
към текста >>

31. 43. ИЗКАЧВАНЕТО НА ЧОВЕК НА ВРЪХ МОНТ ЕВЕРЕСТ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Моип Еуегез1, 1Не Ресоппа15запсе, 1921, Цопдтап, Огееп, ^пйоп, 922).
Писменият тибетски език е създаден през втората половина на VII век и целия VIII век. Той е твърде образен - така на разговорен език дърво е "шинг", а на писмен език е "кангтхунг" - пиещ с краката (от влагата на земята). "Чомолунгма", което понякога у нас се пише неправилно "Чомолънгма", произлиза от съществителните: "чомо" - богиня или богиня-майка, или царица-майка, и "лунг" - земя, страна, към които е прибавена наставката "ма", изразяваща отношение на собственост от женски род, подобно на българската наставка "ина". Името Чомолунгма означава следователно богиня-майка на земята. Англичанинът Франсин Йънгхъсбанд превежда същото име с "богиня-майка на планините" (Ргапаз Е. УоипдИизЬапй. Моип Еуегез1, 1Не Ресоппа15запсе, 1921, Цопдтап, Огееп, ^пйоп, 922). Друг англичанин, У. X. Мъри, съобщава, че името може да се изтълкува или като "богиня-майка на света" или като "господарката крава" от думите "джо-мо-глан-ма". Както е известно, кравата е свещено животно в Индия, Непал, Тибет. (М.Н. Миггау. ТНе 31огу оТ Еуеге51.
към текста >>

32. 10. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Кратка биография

"Тайните общества", с псевдоним д-р Трифонов; 2.
Край огнището; 2. При спорната гора; 3. През вековете. Във всичките му книги повече или по-малко преминават идеите и мислите на Учителя. Когато е бил вече на Изгрева Любомир Лулчев издава две книги: 1. "Тайните общества", с псевдоним д-р Трифонов; 2. Психичното въздействие и реактивните идеи, с псевдоним Стефка Стойчева. Когато Учителят научава, че Лулчев пише книги и слага имената на фиктивни автори (може би от скромност) се скарва на Лулчев и му казва занапред да слага своето име на всички негови издания. Да не забравяме, че всичките издания са били когато той е бил в Школата на Учителя. На Изгрева, ученик в Школата на Учителя беше и Никола Нанков, когото познавам лично, а сега и неговият внук под същото име - Николай Нанков, който по традиция семейна продължава да живее с идеите на Учителя. Никола Нанков имаше издателство.
към текста >>

Психичното въздействие и реактивните идеи, с псевдоним Стефка Стойчева.
При спорната гора; 3. През вековете. Във всичките му книги повече или по-малко преминават идеите и мислите на Учителя. Когато е бил вече на Изгрева Любомир Лулчев издава две книги: 1. "Тайните общества", с псевдоним д-р Трифонов; 2. Психичното въздействие и реактивните идеи, с псевдоним Стефка Стойчева. Когато Учителят научава, че Лулчев пише книги и слага имената на фиктивни автори (може би от скромност) се скарва на Лулчев и му казва занапред да слага своето име на всички негови издания. Да не забравяме, че всичките издания са били когато той е бил в Школата на Учителя. На Изгрева, ученик в Школата на Учителя беше и Никола Нанков, когото познавам лично, а сега и неговият внук под същото име - Николай Нанков, който по традиция семейна продължава да живее с идеите на Учителя. Никола Нанков имаше издателство. Беше издал книгата: "Ясновидските предсказания и науката" от Ангел Томов.
към текста >>

33. 20. ДВА ВИДА УЧИТЕЛИ

Учителят има псевдоним Беинса Дуно.
Не сме прости, но сме бедни. Много победни от французите. Трябва на всяка цена да не допускаме разцеплението на източно и западно Бяло Братство. Французите да останат с Учителя, с Михаил Иванов, а ние с Учителя Петър Дънов. А Михаил Иванов си сложил името: Омраам Микаел Айванхов, та никой да не познае, че това е българинът Михаил Иванов. Учителят има псевдоним Беинса Дуно. Ние Го наричаме просто Учителят с „я" накрая, а не както Го наричат някои приятели „Учитела". Звучи много не добре. Във вестниците и списанията, в които четох за Учителя, в някои от тях пише: Дънов. И това не ми звучи добре. Учителят не обичаше да ни наричат "дъновисти", а бели братя.
към текста >>

34. ДОКУМЕНТАЛНО ОЗНАЧАВА ИСТИНСКО

НИКОЛА НАНКОВ

Тук бе използван псевдоним поради това, че тогава властите правеха обиски, изземаха литературата на Учителя Дънов и преследваха последователите Му.
Както в труда на пишеща машина "Учителят на Бялото Братство", така и в тия две книги, са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация. Това ме застави да напиша за труда "Учителят на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда за отделни моменти в тях, ползвайки документация. Това написах заради самата истина, без лично отношение и лоши чувства към авторите. Правдолюбив Истинолюбиви Никола Нанков Забележка на редактора: Този материал ми беше връчен лично от Никола Нанков през 1980 г. във връзка с ръкописа на книгата съставена от Георги Томалевски "Беинса Дуно - Учителят на Бялото Братство". Тук бе използван псевдоним поради това, че тогава властите правеха обиски, изземаха литературата на Учителя Дънов и преследваха последователите Му.
към текста >>

35. БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

В книгата "Речник на българските псевдоними" от Иван Богданов, Д.И.
БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО Забележка от Никола Нанков: Така както е оформена заглавната страница от автора Георги Томалевски, се разбира, че Беинса Дуно пише за Учителя на Бялото Братство. В книгата "Речник на българските псевдоними" от Иван Богданов, Д.И. "Наука и изкуство", София, 1978 г., с. 140, четем: "Беинса Дуно - Петър Константинов Дънов". Бележка на редактора: Новоизлязлата книга през 1998 г. е озаглавена "Учителят Беинса Дуно". Ще цитираме съответните страници от нея.
към текста >>

36. 56. БИБЛИЯТА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990)

Аз така го разбрах на времето, като псевдоним, пък сега те казват, че било духовно име на Учителя.
В.К.: Ще ни разкажете ли за този духовен подпис, кога за пръв път се е явил? Е.А.: А, не, кога, не мога да кажа, има го в голямата Пентаграма, значи от тогава е, да. Това, какво означава, и тука има котва това, като „Д" е първото, ама какво е, незная. В.К.: Беинса Дуно ли или не? Е.А.: А не Беинса Дуно, Той го даде Беинса Дуно много по-късно. Аз така го разбрах на времето, като псевдоним, пък сега те казват, че било духовно име на Учителя. Не зная, но аз съм с впечатление, че то не беше духовно име. Не зная, може и да е било, не мога да кажа. В.К.: Това е Вашият надпис, на Паша какво беше? Е.А.: Същото, само че пътят на Мъдростта. В.К.: А пък на Савка?
към текста >>

37. 73. ДЯДО БЛАГО

В.К.: Той е писал под разни псевдоними в списанията.
Но такава каквато ние я пеем е обработена. Някои ми казаха че дядо Благо ги е обработвал. Аз не бях близка с него, не съм го питала впоследствие когато така е имало случаи. Имала съм възможност разбира се да го питам. Не мога да кажа. В.К.: Той е писал под разни псевдоними в списанията. Е.А.: Ами „Дядо Благо" е псевдоним. То името му е друго Стоян Русев. Стоян Русев се казваше. Дядо Благо е псевдонимът му. Има чудесна поезия за деца.
към текста >>

Е.А.: Ами „Дядо Благо" е псевдоним.
Някои ми казаха че дядо Благо ги е обработвал. Аз не бях близка с него, не съм го питала впоследствие когато така е имало случаи. Имала съм възможност разбира се да го питам. Не мога да кажа. В.К.: Той е писал под разни псевдоними в списанията. Е.А.: Ами „Дядо Благо" е псевдоним. То името му е друго Стоян Русев. Стоян Русев се казваше. Дядо Благо е псевдонимът му. Има чудесна поезия за деца. Голямо творчество за деца.
към текста >>

Дядо Благо е псевдонимът му.
Не мога да кажа. В.К.: Той е писал под разни псевдоними в списанията. Е.А.: Ами „Дядо Благо" е псевдоним. То името му е друго Стоян Русев. Стоян Русев се казваше. Дядо Благо е псевдонимът му. Има чудесна поезия за деца. Голямо творчество за деца. В.К.: Последният път говорихме за Дядо Благо. Разкажете ни още веднъж нещо за него. Е.А.: Да ще разкажа, но може да се повтарям.
към текста >>

Е.А.: Псевдонима му беше дядо Благо.
Е. А.: Добре. Разпитвай! В.К.: Какво ще ми кажеш за дядо Благо? От къде беше този дядо Благо? Е.А.: Дядо Благо не знам откъде е, но беше в София, детски учител. В.К.: Стоян Русев. Е.А.: Псевдонима му беше дядо Благо. В.К.: Казваха ми че когато си е заминал Учителят държал две беседи и казал: „Това са двете свещи запалени за дядо Благо! " Как стои въпросът? Я ми го разкажи! Е.А.: Дядо Благо отива на едно погребение в църквата „Св. Неделя", в много студен ден.
към текста >>

38. 103. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Той една книга беше написал под псевдоним Холера Ностра.
Той винаги четеше. И неговите беседи бяха все нашарени и подчертани. Той четеше и чертаеше. Той четеше и странична литература. Беше много интелигентен и имаше чудно чувство на хумор. Той една книга беше написал под псевдоним Холера Ностра. И там беше описал такива хуморески, както ги пишат, такива работи. И даже в нашият салон първите 2-3 години той казваше хумористични неща. Той си ги измисляше. Той имаше перо. Така имаше този хумор.
към текста >>

В.К.: Той е писал доста така книжки с псевдоними.
Каквото можах да говоря говорих, даже вечерта аз не отидох при Учителя веднага да Му кажа, на другия ден беше клас и след като свършиха гимнастиките Учителят ме намери където бях някъде и ме пита: „Какво направи вечерта? " Така се интересуваше от това, щото наистина то можеше да стане голям скандал. И то пак щеше да бъде на гърба на Учителя. Та ето от тези два случая разбирате как кал се е хвърляло на Учителя, от дейността на всеки един от нас. Защото всеки си прави каквото може и каквото си иска, а после Учителят беше отговорен за нашите деяния. В.К.: Той е писал доста така книжки с псевдоними. Е.А.: Да, Любомили и какво още имаше, да и Лулчев с името си. А имаше нещо писано с Любомили. Той беше направил една „Извадки от беседите на Учителя, мисли от Учителя" и ги беше дал, даже Учителят ми ги подари. Аз останах изненадана. Ама аз вече се бях разделила с него.
към текста >>

39. 182. ЦЕНАТА НА ЕДНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

В.К.: И той псевдонима му е Николай Рилски, така ли?
В.К.: Кой е този Николай Рилски? Е.А.: Е този същият, който идва тук. А не, този Николай Рилски, това е Николай Шиваров. В.К.: Това Николай Шиваров ли е? Е.А.: Николай Шиваров. В.К.: И той псевдонима му е Николай Рилски, така ли? Е.А.: Да, Той си го написал.. В.К.: Защото аз виждах тук Николай Шиваров. Имаш доста кореспонденция с него. Е.А.: Да, приятелство имахме, много хубаво приятелство. В.К.: Значи това е Николай Шиваров. Той какъв беше?
към текста >>

40. ПИСМА НА НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ЗАБЕЛЕЖКА: Benita е литературния псевдоним на Невена Неделчева.
Много, много сладко мерси. Твоя завинаги BENITA. Много, много прощавай скъпи татко, ако съм погрешила нещо. И мен ми е много мъчно, когато бъркам и приемам наказанието за да се поправя. Татко, татко, колко голямо сърце трябва да имаш, че чувствам те сладко. ЗАБЕЛЕЖКА: Benita е литературния псевдоним на Невена Неделчева. * * * Рила, 14 юли, 1932 год. Татко мой, ето дойдохме на езерата и аз бързам да ти се обадя, защото сега да го предам за да дойде по-скоро при теб. Всички са се разшетали да си правят палатки, а аз не бързам. Сега ще почна да ти разправям подробно пътешествието ми до тук. На гарата моя багаж /гърми се/ не бе предаден с общия, а отделно, не го знаем, защото вечерта не бил отнесен на местоназначението.
към текста >>

41. XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Ръкописите изпращани за печат, да бъдат ясни, написани на едната страна на листа и да носят отдолу или псевдоним, или сигнатура, или името, според желанието на автора.
При това положение списанието почва да излиза като заелите се с неговото издаване разчитат напълно за постоянната материална и морална подкрепа на всички братя и сестри. Списанието, както си спомват участвувалите в младежкия събор е тежко и общо дело. И материалните му, и моралните му успехи или неуспехи зависят изцяло от тях. Материалът за първия брой е готов и тия дни се дава под печат. Умоляват се братята и сестрите да направят отделен списък на далите по 100 лева, със сведения указани в поканата, а самата покана, в която ще се запишат новите абонати /по 60 лв./ каквито могат да бъдат всички, да бъдат повърнати преди 15 февруари. Ръкописите изпращани за печат, да бъдат ясни, написани на едната страна на листа и да носят отдолу или псевдоним, или сигнатура, или името, според желанието на автора. Желателно е редакцията да знае имената и на ония автори, които са се подписали с псевдоним или сигнатура. София, 19 февруари 1924 г. От Редакцинния комитет /Кръгъл печат с надпис „Редакция Житно зърно - София/ * * * 3. Ние знаем Бога само като Любов. Любовта съединява хората.
към текста >>

Желателно е редакцията да знае имената и на ония автори, които са се подписали с псевдоним или сигнатура.
Списанието, както си спомват участвувалите в младежкия събор е тежко и общо дело. И материалните му, и моралните му успехи или неуспехи зависят изцяло от тях. Материалът за първия брой е готов и тия дни се дава под печат. Умоляват се братята и сестрите да направят отделен списък на далите по 100 лева, със сведения указани в поканата, а самата покана, в която ще се запишат новите абонати /по 60 лв./ каквито могат да бъдат всички, да бъдат повърнати преди 15 февруари. Ръкописите изпращани за печат, да бъдат ясни, написани на едната страна на листа и да носят отдолу или псевдоним, или сигнатура, или името, според желанието на автора. Желателно е редакцията да знае имената и на ония автори, които са се подписали с псевдоним или сигнатура. София, 19 февруари 1924 г. От Редакцинния комитет /Кръгъл печат с надпис „Редакция Житно зърно - София/ * * * 3. Ние знаем Бога само като Любов. Любовта съединява хората. Това, което разделя хората не е от Любовта.
към текста >>

42. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Г. С.: Той се казва Васил Томов, а пък Благодумов му е псевдонимът, литературния псевдоним.
К.: „Ти всичко знаеш". Една сестра, учителка, отива през лятото на Изгрева при нейна приятелка, Димитринка Атанасова, Димитринка я посреща, при която е на гости. Г. С.: Не си спомням кой ми го е разказал, но случаят е действителен. Учителят всичко знае, но разпитва ученика, за да види колко ще каже истината по даден въпрос. В. К.: Тука един „Изгонен от Затвора". Г. С.: Той се казва Васил Томов, а пък Благодумов му е псевдонимът, литературния псевдоним. В. К.: Аз съм виждал някаква книжка от Благодумов. Г. С.: Той е писал книгата „Великото учение". Той с нея книга излезе пред българското общество. Не знам дали по-рано е издадена, преди този случай да е станал. Той е бил на 60-годишна възраст, когато е станал студент по медицина.
към текста >>

К.: Следващата случка е „Трите будилника" от Благодумов, което е псевдоним, а иначе е Васил Томов.
Ти тук задаваш два въпроса: защо го бяха арестували и защо го изпъдиха от затвора. Г. С.: Това му станало неясно, защото няма никаква причина и никакво следствие не са провели с него, защото няма никакви обвинения. В. К.: Ако той е бил в братството, може това да е поводът във връзка със свещениците. Г. С.: Предполагам да е лично отмъщение на някого, защото като отива там срещу него няма никакви обвинения и заради това го изгонват. Агентът нали казал: „Нас не ни трябват хора, които четат Евангелия, нас ни трябват тука комунисти." В. К.: Следващата случка е „Трите будилника" от Благодумов, което е псевдоним, а иначе е Васил Томов. Ангел Томов е писал за ясновидството на Любомир Лулчев, той е негов по-малък брат. Г. С.: Ангел Томов е по-малкият брат, а пък този е Васил Ангелов - Благодумов. Той записал хуманна медицина, но понеже времето не му достигало, купил си будилници, защото времето не му достигало, а трябва да има повече време за четене. Единият будилник не го събуждал, вторият не го събуждал, но третият като купил, тогава вече се събуждал. Понеже бил уморен от дневната работа, заспивал на масата, затова приспособил прав да чете.
към текста >>

43. 09 - 311. СПАСЯВАЙТЕ КАРТИНИТЕ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Забележка: „Синемир" е псевдоним на Георги Събев
На следния ден при хубаво време работата продължи и завърши до вечерта. Всички бяхме радостни, че Бог чу молитвата ни и ни помогна. Разказал: брат Синемир. 1 юли 1961 г. - Братската градина в Айтос. Забележка: „Синемир" е псевдоним на Георги Събев
към текста >>

44. 11 - 10. ДУХ НА ВОИН, ДУША НА ДЕВОЙКА

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

Ето сега, например, докато вкараш щепсела на магнетофона да се върне и възпроизведе магнетофонния запис на събитията и докато дойде тая епоха, да дойдат тези спомени, това е трудно.
От Мара Белчева искате ли нещо? Да ви кажа да го запишете? В.К.: Да, да. Аз трябва да ви вкарам в едно поле на спомени от преди 45 години. За човека е трудно, докато влезне в тази епоха. Ето сега, например, докато вкараш щепсела на магнетофона да се върне и възпроизведе магнетофонния запис на събитията и докато дойде тая епоха, да дойдат тези спомени, това е трудно. Не се смущавайте, ние правим един опит. След време ще искам да ми изпълните някои неща на китара, някои песни. Верка: С китара. В.К.: Така искам да ми изпеете някоя песен. Верка: Е, ще изпеем.
към текста >>

45. 18 - 11. ЧОВЕКЪТ КОЙТО С ЮМРУК РАЗБИВАШЕ ЧЕРЕПИ И КОСТИ

А сега ще разкажа как майстор Борис насъска псетата срещу мене.
Ние ще бъдем с теб, които сме горе. В никакъв случай да не им отстъпваш." Прегърнахме се и се разделихме. Следващите срещи ме посрещаше майстор Борис. Борис Николов беше си напуснал тялото. И този майстор Борис вдигаше юмрук и трошеше черепи и кости на своите съвременници. 11. А сега ще разкажа как майстор Борис насъска псетата срещу мене. Аз съм в дома на Марийка Марашлиева и работя. Аз диктувам, а тя пише на пишуща машина. Пристига Илия Узунов и от вратата съобщава: „Борис нареди на Вергилий нищо да не се дава." А аз слушам от другата стая. Извиках го. Той се изненада.
към текста >>

Така майстор Борис насъска псетата срещу мен.
Те си бяха такива. 12. Изминаха няколко дни. Последователно пристигна и Драган Петков. Идва и говори същото. След няколко дни пристига Георги Йорданов - и той същото разнася. Така майстор Борис насъска псетата срещу мен. И то побеснелите псета. Разлаяха се и другите кучета в селото. И сега още лаят. Ще лаят, защото техния Господар ги е насъскал срещу мен. Но спомените на Илия Узунов.
към текста >>

И то побеснелите псета.
Изминаха няколко дни. Последователно пристигна и Драган Петков. Идва и говори същото. След няколко дни пристига Георги Йорданов - и той същото разнася. Така майстор Борис насъска псетата срещу мен. И то побеснелите псета. Разлаяха се и другите кучета в селото. И сега още лаят. Ще лаят, защото техния Господар ги е насъскал срещу мен. Но спомените на Илия Узунов. Драган Петков, Георги Йорданов съм записал аз и са вече публикувани в „Изгревът", том IV и том VII.
към текста >>

Това не стана от псетата, защото те бяха псета, за да лаят.
И сега още лаят. Ще лаят, защото техния Господар ги е насъскал срещу мен. Но спомените на Илия Узунов. Драган Петков, Георги Йорданов съм записал аз и са вече публикувани в „Изгревът", том IV и том VII. Публикувани са и спомените на Марийка Марашлиева в „Изгревът", том VI, Но това стана благодарение на Вергилий. Това не стана от псетата, защото те бяха псета, за да лаят. И това не стана от майстор Борис, с чийто юмрук трошеше черепи и кости. И претроши много черепи и кости. Неговата работа, на майстор Борис, аз не я свърших, но работата на Борис Николов я свърших и съм я публикувал в том II и III на „Изгревът". А имам материал от него, който аз съм записал за още два тома. Да, но това го направих аз, а не другите, И не псетата.
към текста >>

Да, но това го направих аз, а не другите, И не псетата.
Това не стана от псетата, защото те бяха псета, за да лаят. И това не стана от майстор Борис, с чийто юмрук трошеше черепи и кости. И претроши много черепи и кости. Неговата работа, на майстор Борис, аз не я свърших, но работата на Борис Николов я свърших и съм я публикувал в том II и III на „Изгревът". А имам материал от него, който аз съм записал за още два тома. Да, но това го направих аз, а не другите, И не псетата. Това е разликата. Защо трябваше да опиша всичко това? - Да се знае. Да се знае с каква цена съм заплатил подготвянето и издаването на „Изгрева", том X. Да се знае, че аз съм десетият член на веригата, който трябва да си свърши работата и да заключи кръга, като свърши и довърши работата на останалите.
към текста >>

46. І.03.16. ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА

Димитър Ипселанти, който е главнокомандващ, се отдава на бездействие.
На 5 октомври 1821 г. е превзета важната турска крепост Триполи (Морея) с посичане на 8000 жители и граждани от гръцките въстаници. Между гръцките началници настъпва вражда. От едната страна е Колокотронис, който е начело на онези ръководители, които повеждат след себе си селяните и дребните занаятчии. От другата страна е Маврокордатос, начело на коджабашиите и корабостроителите. Димитър Ипселанти, който е главнокомандващ, се отдава на бездействие. Тази разпра и бездействие се използва от турците, които .превземат българския град Негуш в Македония и жителите му са изклани. Същото това посичане се случва и на остров Хиос през май 1823 г., когато 25000 християни са избити, а 30000 са закарани в робство, а останалите са избягали. Това води до гражданска война от 1823-1824 г., която е война за разпределение на земята от именията на турските феодали. Тогава се намесват в разпрата българите хаджи Христо от Воденско, началник на българската кавалерия и хаджи Стефчо от Охрид - началник на българската пехота. Благодарение на тях ръководителите на двата воюващи гръцки лагера се опомнят, помиряват се и продължават да водят войната срещу Турция.
към текста >>

47. I.03.28. ОПИСАНИЕ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ

В средата на знамето от двете му страни са зашити под формата на квадратен кръст по две ивици с черна рипсена коприна, като в хоризонталното рамо на кръста е 80 см.
28. ОПИСАНИЕ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ Знамето представлява широко, квадратно, копринено платнище, разделено по хоризонтално направление на три цвята и ивици: отгоре малинено-червено, в средата бяло, а отдолу небесно синьо. Червената и синя ивица са с широчина по 40 см., а бялата -60 см. Знамето е с размери: широчина 180 см. и дължина 195 см. В средата на знамето от двете му страни са зашити под формата на квадратен кръст по две ивици с черна рипсена коприна, като в хоризонталното рамо на кръста е 80 см. дължина и широчина 28 см. А във вертикалното рамо е с височина 84 см. и широчина 28 см. Рамената на кръста са богато украсени с орнаменти, бродирани със златна сърма и разноцветни памучни конци. В средата на кръста се оформя шестоъгълник, там черния рипсен плат е грундиран и с маслени бои е изрисувано на лицевата страна на знамето ликът на Иверската Света Богородица с изкупителя на человеческия род за греха Исус Христос.
към текста >>

В средата на кръста се оформя шестоъгълник, там черния рипсен плат е грундиран и с маслени бои е изрисувано на лицевата страна на знамето ликът на Иверската Света Богородица с изкупителя на человеческия род за греха Исус Христос.
В средата на знамето от двете му страни са зашити под формата на квадратен кръст по две ивици с черна рипсена коприна, като в хоризонталното рамо на кръста е 80 см. дължина и широчина 28 см. А във вертикалното рамо е с височина 84 см. и широчина 28 см. Рамената на кръста са богато украсени с орнаменти, бродирани със златна сърма и разноцветни памучни конци. В средата на кръста се оформя шестоъгълник, там черния рипсен плат е грундиран и с маслени бои е изрисувано на лицевата страна на знамето ликът на Иверската Света Богородица с изкупителя на человеческия род за греха Исус Христос. А на обратната страна са изрисувани ликовете на славянските просветители Кирил и Методий. Художник на двата образа е Николай Симаков. А самото Самарско знаме е ушито от монахините на самарския Иверски девически манастир. И така, не е случайно, че руският народ, на бойното знаме, на българското знаме е изобразил образа на Иверската Света Богородица, а знамето е ушито от монахините от девическия Иверски манастир в Самара. Знамето е било приготвено от грузински ръце в грузински, иверонски манастир, с грузинска икона и връчено на грузински полкови командири.
към текста >>

48. IV.2 декември 1907 година, неделя

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Нека се давят псетата, а вам предстои работа: да бъдете носители на истината, която налагам у вас, и образ на любовта, в която ви обличам.
Бъчваров избра „съдина", ГумнероВ - „добродетел", Тачев-„борба", М. Георгиев - „принос", Гина-„любов", Голов - „наука", а Арнаудов - „Христос". - Урокът от избраните думи и тяхното значение е, че не трябва да роптаете, Светът е добър, който съм направил, само че вашият не му съответствува. Предупреждавам ви да не ставате отглас на лоши влияния. Пазете мислите и желанията си чисти. Нека се давят псетата, а вам предстои работа: да бъдете носители на истината, която налагам у вас, и образ на любовта, в която ви обличам. Не искам вашите души да бъдат дрехли*. Не съм ли Аз навсякъде? И ако Аз присъствувам, от какво има да се безпокоите? Ако над вас се надвесват черни облаци, не съм ли Аз, Който съм ги пратил? Ако се подигат бурите, не са ли те под Моето ръководство?
към текста >>

49. IV.11 август, понеделник

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Когато дойде един вълк да краде, той ще дойде в най-тъмната нощ и когато псетата на овчаря са заспали; при ясно време вълкът не дохожда.
Ето защо индуските учители винаги препоръчват на своите ученици да дишат дълбоко. И забележителното е, че когато човек е здрав, диша дълбоко, а когато почне да се разболява, намалява се и дишането. Опитайте да видите дали нямате загнезден някой дух в себе си. Аз зная, че има някои лоши духове у вас, които са се просто загнездили и ако вие не ги изпъдите, аз ще ги намеря и изгоня. Знайте добре, че болестите, това са барометри, които говорят за известен недъг на душата. Когато дойде един вълк да краде, той ще дойде в най-тъмната нощ и когато псетата на овчаря са заспали; при ясно време вълкът не дохожда. Духовете постъпват по същия начин - за да могат да ви обсебят, създават ви материална мъчнотия, предизвикват суматоха и тогава именно прескачат кошарата. Сега, понеже Господ е с вас, Той ви посочва начините, по които може да избегнете нашествието на лошите духове: дишайте дълбоко и през време на дълбокото дишане представяйте си светлосинята краска, че прониква през вас, слизаща отгоре. По този начин ще се освобождавате. Когато ви обсеби лош дух, той ви демагнетизира, тогава изгубвате благословението, което имате и което ви предстои. В такива случаи обърнете се към Господа, дишайте дълбоко, съсредоточавайте себе си нагоре и Господ ще зи помогне.
към текста >>

50. IV.12 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Христос ги нарича такива псета и свине.
Те следят и със своите мисли правят пакости, но Господ ще ги съди, като ги употреби, искат-не искат, да извършат Неговата воля по който и да е начин. Преди да се започне събранието ни, аз срещнах едного от тях тук, в Търново, но вас Господ ще ви пази и защищава през годината и винаги от тия хора. Ами че всичките ни страдания откъде идват? Но аз искам Господ да ги направи тор на земята и едно същество, което е злоупотребило с Божествената любов, то трябва да стане тор. Човек, който е злоупотребил с всички блага, които Господ му е дал, той трябва да стане тор. Христос ги нарича такива псета и свине. И тези хора са извор на злото. Често ние мислим, че един грешник може да се обърне. Да, но грешникът, който има душа. Обаче ако няма душа, как ще го обърнеш? Бог първо трябва да го прекара през Божествения огън.
към текста >>

51. НАРЯД за 1905 годинa

ПодписътXе псевдонимът на г-нП.
А вършенето на Неговата Воля е най-доброто в тоя свят. Нему като служите, ще имате всички земни и Небесни блага. Мир да бъде с вас и всички ваши братя. Специален подпис наУчителя: /X/ Послепис: Горното съобщение е дадено на 19.1.1905г. в София в дома на г-н Гумнеров и в присъствието на г-н Т. Бъчваров. ПодписътXе псевдонимът на г-нП. Дънов, Който е лъч отГосподния Дух. М. Казакова ПИСМО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ДО МАРИЯ КАЗАКОВА Варна, 15. VIII. 1905 г. Мария, Вяра, надежда, търпение-това ти трябва. Любовта изисква жертва, изисква себеотричане, изисква служене.
към текста >>

Подписът е псевдонимът на г-нП.
А вършенето на Неговата Воля е най-доброто в тоя свят. Нему като служите, ще имате всички земни и Небесни блага. Мир да бъде с вас и всички ваши братя. Специален подпис наУчителя: /X/ Послепис: Горното съобщение е дадено на 19.1.1905г. в София в дома на г-н Гумнеров и в присъствието на г-н Т. Бъчваров. Подписът е псевдонимът на г-нП. Дънов, Който е лъч от Господния Дух. М. Казакова
към текста >>

52. 35. ЕДНА ЗАДАЧА

ТОМ 12

Вие всички пред мене носите псевдоними.
Малкото дете, което е напуснало куклите си, не е вече дете. Ти се занимаваш с големи работи. Когато младият напусне онези хубавите работи на своята младост, той остарява. Когато старият напусне хубавите работи на своята старост, той умира. Аз още не ви познавам вие кои сте. Вие всички пред мене носите псевдоними. Всички пишете под чужди имена, никой не е дошъл със своето име. Вие пътувате с някоя титла, както някои видни хора пътуват като графове, запример граф еди-кой си. Името, с което сте знайни в другия свят, а не тук, на Земята, то е важно. Вие сте забравили даже вашето име. Вие приличате на затворник, турят № 1, 2 и т.н.
към текста >>

53. 8. РАЗГОВОРЪТ СЪС СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ

Магдалина Стефанова Григорова

- Защото между хората от тълпата Негови слушатели е имало хора, които се намират под влиянието на сатанински духове, които Христос назовава „свини" и „псета" и за които Христос казва, че са родени от дявола.
Не е ли ясно, че Исус Христос с няколко израза, предназначени да будят мисъл у слушателите Му, които са отивали при Него, за да чуят словата на новия Пророк, на Месия, е начертал пътя за спасението на човека чрез влюбване в един висок Идеал и за копнеж по него; чрез усилия, чрез силен стремеж, защото прицелната точка - съвършенството - се намира на един висок връх! Исус Христос е сложил редица въпроси пред своите слушатели недоизяснени. Но според Него, казаното от Него е било достатъчно да раздвижи умовете, сърцата и душите на „търсещите". И те по вътрешен път да прозрат Истината. Защо Христос съветваше учениците си, да не разкриват Божественото Учение безразборно на всички? - Защото между хората от тълпата Негови слушатели е имало хора, които се намират под влиянието на сатанински духове, които Христос назовава „свини" и „псета" и за които Христос казва, че са родени от дявола. (Прочети Матея, 7:6, Йоан 8:44 и 19:1-3.) А че действително Исус Христос е учил два вида учения: едно популярно за народа, за широките маси, които са се тълпели при Него, да чуят какво учение учи прогласеният за Месия, което Той е изразявал или чрез притчи, или направо, но без да обяснява дъблокия смисъл на казаното. И второ едно учение, което Христос нарича „Тайните на Царството Божие" (езотерично християнство) - това е ясно от следните цитати из Евангелията: 1. В Матея, 13:10-12 четем: „И пристъпиха учениците и Му казаха: Защо им говориш с притчи? А Той в отговор им рече: Защото на вас е дадено да познаете „Тайните на Царството Божие", а на тях не е дадено. Защото който има, ще му се даде и ще му се преумножи... " 2.
към текста >>

54. 13. УМОРЕНИЯТ УЧЕНИК

Накрая ми каза: „И през ум не ми е минавало това, което ти си помислила за себе си, но аз още утре ще включа този пример в беседата си под псевдоним: умореният ученик, който жертва всичко, само и само да дойде и чуе беседата на своя Учител."
Но някъде към средата на беседата леко се събужда и чува изречението: „Ученикът не трябва да бъде скържав, не трябва да се скъпи, когато трябва да направи нещо за Бога." Сестра Наталия се разтреперила от яд, помислила, че това се отнася лично за нея, щом точно това изречение на Учителя от беседата я събужда. Свършва беседата и отивайки да целуне ръка на Учителя, тя застава строго пред Него и Му казва: „Учителю, цялата си заплата съм дала за това идване тук, на тази беседа, цяла нощ съм пътувала и уморена едва пристигнах. Кажете ми, аз скържава ли съм и с какво съм показала, че се скъпя за делото Божие? " Учителят, казва сестра Наталия, само дето не припадна от смях. Извади си носната кърпичка и не може да се успокои, смеейки се със сълзи. Накрая ми каза: „И през ум не ми е минавало това, което ти си помислила за себе си, но аз още утре ще включа този пример в беседата си под псевдоним: умореният ученик, който жертва всичко, само и само да дойде и чуе беседата на своя Учител."
към текста >>

55. 2. БЯЛОТО БРАТСТВО

Димитър Кочев

Орлов (Псевдоним на Димитър Кочев) София, 1968 г.
Години наред се занимава с обширни френологически изследвания сред българския народ. Към 1910 г. основава свободното духовно общество Бяло Братство. До последните дни на живота си (27.12.1944 г.) Беинса Дуно държи беседи. Голяма част от тях са напечатани по стенографските бележки и обемат стотици томове - изключителен за историята на духовните движения богат книжовен фонд. А. Орлов (Псевдоним на Димитър Кочев) София, 1968 г.
към текста >>

56. 3. ЖИВОПИСЕЦ, ГРАФИК, СЦЕНОГРАФ

Преслав Кършовски

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Участвува с илюстрации в „Жупел", „Щит" „Звънар" с псевдонима Серпвал.
Негови по- значителни творби са „Меценати" (1930, гравюра на дърво), „Автопортрет" (1931, м.б., НХГ), „Портрет на госпожа Кършовска" (1939, пастел), „Соледад" (1939, м.б.), „Автопортрет" (1940), „При гара Бойчиновци" (1948), „Звеноводката Павлина от ТКЗС - с. Мирково" (1952, м.б.), „Маруся" (1961), „Дете" (1962), „Дъждовен ден в Земен" (1962) и др. В своите творби Преслав Кършовски влага социална тенденция, особено през 30-те години - „Погребение" (1936), и след 1944 г. - „Арестувани" (1948). Публикува критични и популярни статии върху българското изкуство и периодичния печат. Участвува с илюстрации в „Жупел", „Щит" „Звънар" с псевдонима Серпвал. Работи екслибрис. Награден с И-ра награда за живопис и сценография, Варшава (1934), l-ва награда за сценография, Варшава (1934)," Народен орден на труда" - златен (1971), орден „Кирил и Методий" - I степен (1965), медал по случай 1000 години от основаването на Полската държава (1966), Златен медал от министъра на народната отбрана за културна дейност сред войската. Източник. : Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т. 1. София: БАН. 1980. - с. 504.
към текста >>

57. ТРИТЕ СВЕЩЕНИ ИМЕНА НА УЧЕНИКА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ IV 81-110

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

I ат Ргезепсе - Аз съм Присъствуващият.
(Свещеният подпис на Духа Беинса Дуно.) 31 октомври 1940 г. Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Побоят срещу Учителя през 1936 г.. Виж „Изгревът", том I, (стр. 36-39, стр. 561-571), том IX, (стр. 393- 398.) ** Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: В превод ТИе М1дИ1у - Мощният, Силният. I ат Ргезепсе - Аз съм Присъствуващият. След завръщането си от Рила и Голгота, той удостоверява с подписа си, че присъствува в тялото си, като Всемировият Учител. Това трябва да се знае! И да се помни! Блаженство. 86 Блажена е душата, която се учи на търпение. (Свещеният подпис на Духа Беинса Дуно.) Изгрев, София, 1941 г., 1 януари, 1 часа сутринта. Пътищата.
към текста >>

58. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

Учителят ми написа три изречения от най-добрия ученик.* - А това е името на един, който ми донесе писмото в 1899 година, на края това не е име, това е псевдоним.
Но аз не съм достойна за Него. Трябва да ида, защото обещах, като дойде Учителят аз веднага да отида при Него. Но сега като виждам колко съм назад, колко съм отпаднала, как да отида. 10 часа. Отидох. Учителят беше разположен, прие ме приветливо, поправяха машината, каза ми: „Може да дойдеш да видиш как се поправя машина." 12 часа. Учителят ми написа три изречения от най-добрия ученик.* - А това е името на един, който ми донесе писмото в 1899 година, на края това не е име, това е псевдоним. - От личността индивидуалността е по-силна, а от индивидуалността има нещо още по-силно. Той добре си изпълни задачата. - Къде е Той? - В класа. Висшето го няма, не че го няма, но е заето, на друго място е, не се проявява.
към текста >>

59. 103. КОЛЕКТИВНИЯТ ЖИВОТ НА ИЗГРЕВА СЛЕД 1944 г.

Николай Дойнов

ТОМ 15

С особено внимание се ползуваха тук и трудовете на английската окултистка Мабел Колинс, като се изнесе също, че това име е всъщност псевдоним на един от Учителите, за които теософите говореха - Учителят Иларион.
Нашите празници 22 март - първият ден на пролетта, 22 юни - Петровден, 22 септември, 22 декември и 27 декември, се отпразнуваха особено тържествено, както и при Учителя. С определени наряди, общи вечери, а след вечерята се изпълняваше богата литературна и музикална програма. По това време от вещ архитект се изработи и план за парк около мястото на Учителя. Нашите фотографи Васил Искренов и Пеню, бяха приготвили снимки, показващи животът ни на Изгрева и Рила, като направиха и изложба от тях. За приятелите не бяха чужди и окултните издания, които излизаха на Запад. С особено внимание се ползуваха тук и трудовете на английската окултистка Мабел Колинс, като се изнесе също, че това име е всъщност псевдоним на един от Учителите, за които теософите говореха - Учителят Иларион. Приятелите ги ползуваха предимно на руски език, на който имаше преводи. Но това оживление беше скоро потиснато и смазано.
към текста >>

60. I. ИВАН ТОЛЕВ - Ефросина Ангелова - Пенкова

Иван Толев

ТОМ 15

Пише и под псевдонима Е. Маркулев.
Интересното тук е, че той взима активно участие не само като автор, но и като редактор, и то отговорен редактор. Заедно с Евтим Ангелов Спространов създават едно от най-търсените и предпочитани от младежите издания. Особено популярен е оформения като постоянна рубрика „Ученически отдел" - читателите могат да видят своите произведения отпечатани. Тук са публикували първите свои стихотворения утвърдените по-късно творци Иван Арнаудов и Христо Силянов (Ружкин). В списанието Толев отпечатва не само поетическите си опити, но и преводи: на Робърт Бърнс „Песента на сиромаха" и разкази. Пише и под псевдонима Е. Маркулев. Това е времето и на първата му самостоятелна стихосбирка - „Китара" (Варна, 1895). Превежда от руски език, както в периодичните списания, така и отделни книги: „Изповедите на Песталоци" (Пловдив, 1897), „Автобиографията ми" на Джон Мил (Пловдив, 1898) и „Естетика" на Робърт Прьолс (Пловдив, 1898). Издава и труда си „Систематичен курс на логиката за средните учебни заведения и ръководство за самообразование" (1898). На 6 март 1898 година Толев получава своята диплома и възможност да работи като юрист. Без да пренебрегва литературната си дейност той с присъщата си енергия и амбиция започва и адвокатската работа.
към текста >>

61. 84. Малките работи

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Любов - думата „любов" е псевдоним.
1940 г., петък, след гимнастиката в салона Ние търсим големите работи, а трябва на малките работи да обръщаме внимание - една добра дума, едно малко добро. Майката най-напред къпе детето, чисти го, радва се, целува го, пък после му казва: „Върви! " Това не е жертва. Жертвата е да направиш нещо по най- хубав път. И жертвата не знаете, и Любовта не знаете. Любов - думата „любов" е псевдоним. Не знаете името на Любовта. Ако знаете това име, каквото кажете, ще стане. Едни молитви не стигат горе. То е като в канализацията да сипеш мътна вода. Изчисти канализацията!
към текста >>

62. II. Биографични бележки. Михалаки Георгиев (24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.)

Хаджигеоргиев). Псевд.: Хаджи Мирза-бей, Искренов.
Определено принадлежи към кръга на „старите". Автентичното пресъздаване на традиционната патриархална култура и нейното духовно съдържание, богатството на опита и житейската мъдрост придават стойност на произведенията му. Творби на Г. са публикувани в списанията „Денница", „Мисъл", „Български преглед", „Войнишка сбирка", „Летописи", „Българска сбирка", в „Църковен вестник" и др. Автор е на либрето за операта „Тахир беговица" (музика Д. Хаджигеоргиев). Псевд.: Хаджи Мирза-бей, Искренов. СЪЧ.: Така се лъже човек. Хумореска. 1899; Три срещи. Спомени от миналото. 1899; От късмета е всичко на тоя свят. 1904; Бирникът дошел. Драматизация.
към текста >>

63. I. Към слънцето

Елена Казанлъклиева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Бездомник е псевдоним на Елена Казанлъклиева. (Бел.
[Ваш верен] П. К. Дънов (Из писмо на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева от 7.V.1915 г.; вж. „Изгревът" том VII, стр. 58 и тук,стр. 533) -------------------------------- [1]Е. К. Бездомник е псевдоним на Елена Казанлъклиева. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) [2] София 7. Май 1915 г.
към текста >>

64. 27. Д-р Методи Константинов разказва спомени. 27.1. Големият магнит

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

" От него е напечатана книгата „Теософи, юн псевдорелижион" [„La thеosophie, une pseudoreligion"], на френски език, може да се намери в Народната библиотека.
Големият магнит Някои считат, че имам нещо против Михаил Иванов. Не могат да разберат, че просто трябваше да предпазвам известни извращения на учението, за които получавах сигнали и отвън. В Полша се подвизаваше един много напреднал философ. Той беше чел беседите и беше във възторг от тях. Когато научил от френския печат как Михаил и Маха Чохан правят някакво съдружие, как говорят за Агарта, той каза: „Това е извращение на учението на Учителя! " От него е напечатана книгата „Теософи, юн псевдорелижион" [„La thеosophie, une pseudoreligion"], на френски език, може да се намери в Народната библиотека. Той там пише и за Учителя: „Той не създава религия - религии има много по света; не е и наука - пътят на науката е друг. Но това е един огромен магнит, който ще магнитизира всички народи, за да заживеят като човеци на земята." [1] ----------------------- [1] За тази книга и за мнението на Рене Генон за Учителя вж. и в „Изгревът" том IV, с. 464-467. (бел. М. И.)
към текста >>

65. 2.2. В дъното

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

И.) [2] Oriono (Орионо) - псевдоним на д-р Стефан Кадиев. (бел.
В неговото дъно е спокойно, тихо, радостно. И нека повърхността се вълнува, нека се смее при слънце и кипи при бури. На дъното е тихо, спокойно и радостно. En la profundajt de la vivo estas sencesa Расо kaj Gojo. [1] Oriono [2] ----------------- [1] (на есперанто) В дъното на живота има непрестанен Мир и Радост, (бел. М. И.) [2] Oriono (Орионо) - псевдоним на д-р Стефан Кадиев. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>

66. 2. Съзнанието

------------------------- [1] Стека - псевдоним на д-р Стефан Кадиев. (бел.
Всеки човек преживява минути на свръхсъзнание при една топла, искрена, истинска молитва. Молитвата е мобилизация на възвишеното, благородното, доброто, божественото в душата и свързване с животворящата основа на живота с Бога. Днес голямата част от хората живеят съзнателен живот; даже има хора, които не отиват по-далеч от животните и живеят чисто подсъзнателно, рефлексно. Страданията и опитностите на хората събужда бавно, но все по-настойчиво тяхното самосъзнание. А прозрението в същината на битието ще пробуди в тях свръхсъзнанието. ------------------------- [1] Стека - псевдоним на д-р Стефан Кадиев. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>

67. 32. За близнаците

ГЕОРГИ РАДЕВ

Пол Шуанар (известен повече под псевдонима Пол Фламбар) и Е.
Нобеловата награда. Умира на 31 март 1917 год. в Марбург. Като се има предвид, забелязва Крафт, че и двамата работят като пионери в сродни области на изследване, не е никак чудно, дето имената им биват споменавани едно до друго в литературата. Ще приведем още един пример от тоя род. Пол Шуанар (известен повече под псевдонима Пол Фламбар) и Е. Пикар са родени и двамата на 13 февруарий 1867 г. в интервал от няколко часа, в два малки провинциални града. И двамата следват Парижката Политехника, за да станат по-после висши офицери във френската армия. Сравнително рано, и двамата се заинтересуват за астрологията, която се заемат да изучават в научен дух. И двамата стават по-късно членове на един и същ научен кръжец („Палеософско общество”, чиито членове никога не са били повече от 20 души).
към текста >>

68. Георги Томалевски

ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА

÷ 28.IV.1988 г.) Псевдоними: Georg Nordmann Стрелец - Sagittarius ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА Публикации в списание „Житно зърно”, София 1937 год.
Георги Томалевски (17.IX.1897 г. ÷ 28.IV.1988 г.) Псевдоними: Georg Nordmann Стрелец - Sagittarius ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА Публикации в списание „Житно зърно”, София 1937 год. ÷ 1942 год.
към текста >>

69. ИВАН АНТОНОВ (1899 г. ÷ 1964 г.) Псевдоним: Иван Изворски АСТРОЛОГИЯ на физическия, Духовния и Божествения свят

Дух на воин и душа на девойка

÷ 1964 г.) Псевдоним: Иван Изворски АСТРОЛОГИЯ на физическия, Духовния и Божествения свят Записал: Николай Монов 1956 год., Рила АСТРОЛОГИЯ Част I.
ИВАН АНТОНОВ (1899 г. ÷ 1964 г.) Псевдоним: Иван Изворски АСТРОЛОГИЯ на физическия, Духовния и Божествения свят Записал: Николай Монов 1956 год., Рила АСТРОЛОГИЯ Част I. Елементи на астрологията Част II. Съставяне и тълкуване на хороскоп Част III. Учение за XІІ-те зодиакални знака; Законът на Хермес
към текста >>

70. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Георги Томалевски (1897 ÷ 1988 г.) - Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Та, този нашият брат* казал: „Аз ще умра, изхвърлен като някое псе отвън, няма да има никой при мене.” Така каза младият брат, който замина.
В едното кило е по-чиста.” Той ще внесе първата лъжа. Аз му казвам: „Не, водата и в двете шишета е еднаква. Шишетата са чисти. Но онзи количествено има повече любов, пак ти количествено имаш по-малко любов.” Вторият насред пътя ще остане, а пък първият ще свърши пътя си добре. И ако някой донесе съд с хиляда килограма, с милиони килограми, с милиарди, трилиони и квадрилиони килограма, тия съдове ще бъдат пълни. Та, този нашият брат* казал: „Аз ще умра, изхвърлен като някое псе отвън, няма да има никой при мене.” Така каза младият брат, който замина. Той каза още: „И ще има доста голям скандал при смъртта ми и после постепенно работите ще се оправят. Не зависи от мен това. Това е карма.” В ума на неговите близки влезе един бръмбар, че сме го отровили. И искат да направят аутопсия. Че е отровен.
към текста >>

71. III. Поетът на Зодиака

Псевдоними: Sagitarius, Георг Нордман.
Автор е и на разкази, новели и повести - сборниците “Огнена земя. Разкази за Македония” (1928), “Майстор Стоян Везенков” (1964), “Воденските майстори” (1965), “Мраморната чешма” (1976) и др., на летописа “Крушовска република” (1954, 2 разш. и илюстр. изд. 1968) и др. В лирическата си художествена проза, проникната от хуманистични и патриотични идеи, Томалевски разработва нравствени, философски и исторически проблеми, с любов пресъздава образи на герои и творци, живота на македонските българи. Псевдоними: Sagitarius, Георг Нордман. Орден “НРБ” II степен (1977). Съчинения: Шепа плодове. Избрани поризведения. С, 1977. Безмълвната сила.
към текста >>

Аз оттам взех онези материали и ги публикувах в този том, които ги бе обозначил със своите псевдоними: Sagitarius (Стрелец) и Georg Nordman. 5.
Това рядко може да се случи на човек окултист - да премине през тебе оня, който е изпратен от Небето да свърши работата на всички. 4. Той също бе астролог. Но не написа нищо по астрология. Написа в една поетична форма “Зодиак”, която няколко години се е публикувала в сп. “Житно зърно”. Аз оттам взех онези материали и ги публикувах в този том, които ги бе обозначил със своите псевдоними: Sagitarius (Стрелец) и Georg Nordman. 5. През 1943 г. издателство “Братство” на Сава Калименов в Севлиево издава книжката “Зодиак”, включваща основно публикуваните статии в сп. “Житно зърно”. Понеже той е по зодия Стрелец, към съответната зодия прибавя своята автобиография, която е наниз от бисери. Аз тук я включих. 6.
към текста >>

72. 5. ПЛАНЕТНИ ЦИКЛИ

Създават се благоприятни условия за развитие на псевдо-науки, на политически утопии и на погрешни морални схващания.
Прави се равносметка на нравите и на научните схващания. Прогресът се чувства силно. Ражда се нов свят. Океанографските изследвания стигат до изненадващи разкрития; разкриват се тайните на стратосферата; окултните науки разкриват тайните и законите на природата. Отрицателен полюс: Опасен период. Създават се благоприятни условия за развитие на псевдо-науки, на политически утопии и на погрешни морални схващания. Религиозният култ е в ръцете на узурпатори. Философията противоречи на вселенската Мъдрост. Това е период на мощен отлив в областите на културата и на нравите. Този цикъл е най-мощният от всички в нашата слънчева система. Той създава условия за най-големи реформи във всички области на живота в момент, когато се установяват епохите. план.
към текста >>

73. 1.2 СВЕТЪТ НА СЛЪНЧЕВИТЕ ДЕВИ

Също така, трябва да подчертаем, че под отрицателните полюси на Венера и Нептун попадат и ужасните влияния на онези литературни течения, чиито адепти си служат с екзотиката на странните преживявания чрез словесния опиум, както и с виденията на псевдомистицизма.
Това са остарелите прийоми на старозаветния свят, който действа с методите на озлоблението, омразата и отмъщението. Както казахме, отначало в епохата на Водолея, по-специално през мистичния деканат, ще се проявят качествата на положителните полюси на Венера и Нептун. Наместо религиозен гняв и заплахи, както и социална омраза, ще зацарува хармонията, истинската Любов за мир и сътрудничество, които ще се импулсират от идеята за единството на живота. По своето естество, планетата Венера със своите еманации не носи бунта и разрушението; тя е в основата си человеколюбива и по пътя на доброто създава условия за побратимяване на човеците и на народите. Нептун, чрез своите високи вибрации, разкрива в безкрайни линии онази чиста, възвишена мистика, която одухотворява човешкото съществувание. Също така, трябва да подчертаем, че под отрицателните полюси на Венера и Нептун попадат и ужасните влияния на онези литературни течения, чиито адепти си служат с екзотиката на странните преживявания чрез словесния опиум, както и с виденията на псевдомистицизма. Тези литературни направления в своите творби са външно изящно облечени, служат си с примамливи изразни средства от багри и тонове, както и с всевъзможни философски системи, наситени с мъглите на песимизма и скептицизма. Те са „модерни”, обаче те откъсват, отклоняват човешкото съзнание от пътя и задачите на истинския живот, от изискванията на едно разумно творчество. Тамянът на религиозния свят, както и светът на магьосниците, на факирите, не се различават по нищо от алкохолните изпарения на различните наркози и от психичните масови хипнози, които отчуждават човека от истинското му предназначение. През мистичния деканат на Водолея, всички разумни хора ще се обединят, ще координират своите творчески усилия по пътя на изкуството, музикалния ритъм и висшите морални и алтруистични чувства. Поезията, музиката и красотата ще съдействат на човешките души да Стр.
към текста >>

В космичния живот няма граници, там не съществуват религии, няма научни псевдохипотези, липсват писани човешки закони.
През мистичния деканат на Водолея, всички разумни хора ще се обединят, ще координират своите творчески усилия по пътя на изкуството, музикалния ритъм и висшите морални и алтруистични чувства. Поезията, музиката и красотата ще съдействат на човешките души да Стр. 56/943 прегърнат висшите идеали и трептения на слънчевите деви и да влязат в хармония с ритъма на Космичния живот. Слънчевите деви ще излъчват високите трептения на Нептун, които ще издигнат човешкото съзнание до висините на Мировата любов. Личното човешко съзнание ще влезе в нова орбита, ще излезе от затворения геоцентричен кръг, за да влезе в безкрайната спирала на Космичния живот. В космичния живот няма граници, там не съществуват религии, няма научни псевдохипотези, липсват писани човешки закони. Учителят много ясно изтъква в своето Слово: „Бъдещото царство, бъдещата култура ще се създава отвътре, от дълбочините на човешката душа, а не отвън. Чрез Любовта на цялото човечество ще се реализират космичните планове, които имат за цел неговото духовно повдигане. Само тогава между хората ще настъпи желания мир”. Астросоциологически влиянието на Венера ще се изрази най-ярко при изграждането на мистичния деканат на Водолея. Тя ще даде творчески импулс за създаването на най-съвършените форми в изкуството, изваяни в хармонична и изящна закръгленост; възвишеното ще се изрази чрез средствата на багрите, на музикалната ритмичност и длетото на ваятеля.
към текста >>

74. 3.5 ТРИТЕ МИРОГЛЕДА

Те ще окажат голям отпор на стария свят, ще скъсат веригите на клерикализма, на псевдонационализма и на милитаризма.
89 ÷ 91. ** Беседата "Великите условия на живота", с 99. Стр. 113/943 една искрена обич един към друг. Народите, по отношение на своята етичност и хуманност, са вече надраснали своите духовно-културни и политически ръководители. Те постепенно ще вземат в своите собствени ръце съдбините си. Те ще окажат голям отпор на стария свят, ще скъсат веригите на клерикализма, на псевдонационализма и на милитаризма. За народите границите са вече станали тесни; от всички континенти те са вече узрели за това да си подадат ръка в името на новия космичен мироглед, издигащ максими по-хуманни и по-високи, които неминуемо ще им донесат едно истинско освобождение. В Обществото на Новото Човечество материалните богатства, средствата за производство ще бъдат общи. Тези материални и духовни богатства са резултат на вложените усилия на милиони човешки същества. Тези блага не са лични; те не са обществени, нито расови, нито национални; те принадлежат на цялото човечество. Това са световни блага, сътворени през хода на историята на народите и те трябва да се ползват от всички човеци, от всички народи и от всички раси.
към текста >>

75. 6. ПЛАНЕТНИ ЦИКЛИ

A. Астролозите на Изгрева

Налице са условия за създаване на религиозни псевдоучения, на политически утопии и фалшиви морални ценности.
Старото отстъпва място на новото. Ражда се нов свят. С нови методи науките навлизат както в дълбочините на океаните и на земните ядра, така и в тайните на стратосферата и на космичното пространство- слагат се основи на нов светоглед. Окултните науки разкриват тайните на природата. Отрицателен полюс: Опасен период. Налице са условия за създаване на религиозни псевдоучения, на политически утопии и фалшиви морални ценности. Върху духовната сцена излизат духовни узурпатори и деспотични режими. Налице е морална разпуснатост и незрели научни спекулации. Във философията се създават схващания противоречащи на универсалната мъдрост. Това е период на силен духовен и културен отлив в историята на човечеството. Съвпадите Уран - Плутон и Нептун - Плутон са от първостепенна историческа важност.
към текста >>

76. 2. ГЕОРГИ ХРИСТОВ РАДЕВ

Георги Радев, като работи с астрологията, се концентрира и вижда картините на своето бъдещо развитие и всички условия, при които ще си замине - силно проявена интуиция, Той отива при Учителя с хороскопа си и му казва: „Аз ще умра, изхвърлен, като някое псе отвън, няма да има никой при мен.
Бил е в школата на Бялото братство в минали инкарнации, имал е знания и е използвал без позволение богатствата на природата и сега е ограничен материално и има силно желание да забогатее, използвайки всички средства. Радев под влияние на (Слънце сьвпад Лилит и Меркурий съвпад Лилит), без да пита Учителя, превежда и издава чрез Сава Калименов в град Севлиево „Агни Йога”. По-късно разбира, че той е един враг на Учителя и Радев решава да поправи погрешката си. Взима от стенографките мисли от беседите на Учителя по теми и написва „Учителят говори”. Учителят харесва много тази книга и го откупва от черната ложа и му продължава живота. Георги Радев, като работи с астрологията, се концентрира и вижда картините на своето бъдещо развитие и всички условия, при които ще си замине - силно проявена интуиция, Той отива при Учителя с хороскопа си и му казва: „Аз ще умра, изхвърлен, като някое псе отвън, няма да има никой при мен. И ще има доста голям скандал при смъртта ми и после постепенно работите ще се оправят. Не зависи от мен. Това е карма.” Той започва да плаче пред Учителя и му казва: „Имам толкова тежка карма, с която не мога да се справя, нямам изходен път.” Учителят му казва: „Над всичко е Бог. Вземи две стомни по 10 литра и всеки ден носи по 3 пъти вода от извора в Диана Бад, да се изпотяваш.” Георги му отговаря: „Как ще нося вода, какво ще кажат хората за мене, такъв интелигентен човек, да носи вода.” Проявява поредното непослушание. Разговорът го чува брат Генчо Алексиев, художник от Варна, който живееше в нашето кварталче и беше болен от туберкулоза.
към текста >>

77. Съдържание

Трифонов – псевдоним на Любомир Лулчев)............................................с.
576-626 I. Психичното въздействие и реактивните идеи (от Стефка К. Стойчева /Любомир Лулчев/, 1928 г.).............................................................с. 577 II. Тайните общества и тяхната роля в политическия и обществен живот на Европа (от Д-р Г. Трифонов – псевдоним на Любомир Лулчев)............................................с. 596 III. Нови хора (от Любомир Лулчев, откъси Х. ЯСНОВИДСТВО, ОБЩЕСТВО И МОРАЛ.................................................................с. 627-670 ХI. ЦАР БОРИС III, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ........................................................................с.
към текста >>

78. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения II.

Кръстопът

ЗАЗОРЯВАНЕ КОГАТО НИЙ, ЖИВИТЕ, СТАНЕМ ТОЙ И А3

____________________ * Майн Ру - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел.
И каза ми се: - Вземи и разнеси! Грабнах няколко - безбройни бяха плодовете и малки шепите ми -и излязох вън. Тях ви поднасям. А който иска повече, нека иде в градината на Учителя. Но там влизат само жадните за Истината - и тия, които знаят да се събуват пред прага ù!... ____________________ * Майн Ру - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев. КРЪСТОПЪТ НА ПЛАНИНАТА ПРИ ИЗВОРА Насядаха учениците до обкичения с бял кварц извор, водата от който се струеше през белоснежен чучур - две мраморни шепи, допрени една до друга,из които кристалните струи преливаха. Учителят се качи на високия камък, където сядаше обикновено. Върховете на планината се вдигаха от всички страни. Реката тихо, като далечна песен, шумеше едвам.
към текста >>

79. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения

____________________________________ * Любомили - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел.
И в този въздух, който носеше нов живот, всички се чувствуваха добре. Малцина можеха да мислят за нас, но някои ни и говореха - викаха Него. И Той като светкавица се отзоваваше веднага. И на много места бяхме - и все пак като че ли бяхме едно - Той и аз - аз като слаба сянка, малка дума на дълга приказка, светъл лъч от голямо слънце... И когато си отворих очите, аз бях все същият, седящ до краката му. А Той тихо се усмихваше. ____________________________________ * Любомили - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>

80. V. ОТИВАНЕ ДО БОТАНИЧЕСКАТА ГРАДИНА. VI. ПЪРВА СРЕЩА С ЦАР БОРИС III, КОЯТО СЕ ОКАЗВА, ЧЕ Е ВТОРА

СЪНЯТ ПРОДЪЛЖАВА

И в него именно е здравото, което издържа на всичко, а не това гнило, което се мисли за инте-легенция, а е псевдоинтелигенция, защото мисли за себе си и приспособява всички свои знания, ум и способности преди всичко за свои лични придобивки.
И ако пожелаете дълбоко и категорично вътре в душата си да принесете нещо съществено и добро за народа, по силата на същия този закон ще се съберат около Вас всички добри хора, които несъмнено има - и ще Ви помагат да го реализирате. - Где са тия добри хора, где са? - заклати глава царят. - Слушайте - каза енергично Генко, - ако един мост наглед е гнил, а издържа, когато минават по него камиони, явно е, че не всичко е гнило, а има нещо здраво, което именно издържа. И с нашия народ е така. И в него именно е здравото, което издържа на всичко, а не това гнило, което се мисли за инте-легенция, а е псевдоинтелигенция, защото мисли за себе си и приспособява всички свои знания, ум и способности преди всичко за свои лични придобивки. И всички партии досега са уреждали много добре своите работи, но са разваляли държавните. Но всичко в момента зависи от Вас лично. - Какво мога да сторя аз един? И аз съм човек само, независимо от тоя тежък пост, който имам. - Така е - съгласи се Генко, - но има нещо съществено, което носите в себе си и което решава въпроса.
към текста >>

81. 20. КУЛТУРНАТА РОЛЯ НА ЦЪРКВАТА

(В. «Братство», бр. 273 (9), 22.III.1943 г., стр. 4)

Полетов (вероятно псевдоним) в статията «Съвременната култура» (сп.
«Алфа», г. I, бр. 3, сряда, 5. V. 1924 г., стр. 3) Господин М. Полетов (вероятно псевдоним) в статията «Съвременната култура» (сп. «Полет», кн. 29) се изказва за културната роля на църквата, която заслужава да се отбележи. «Целта на културата - казва П. - е да обогатява и освобождава човешката личност. Ролята на черквата в това отношение е отрицателна.
към текста >>

82. 23. Днешното време

(Сп. «Житно зърно», г. VIII, 1934 г., кн. 2, стр. 59-62); (Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 1, стр. 25)

И следователно, когато се отричат известни идейни построения (например демокрацията), по-скоро трябва да търсим причините за неуспехите им в проявата на псевдодемокрацията, т.е.
Те са формулирани достатъчно ясно от техните носители и са известни всекиму. Това, което е по-интересно в случая, е че те, като се взаимно отричат, си служат с методите на своите противници. Така Америка и Англия, люлките божем на демокрацията, си служат все повече и повече и с похватите на диктатурата и без да се усетят, взимат строя на тия, които отричат. От друга страна, диктатурата търси опората в масата чрез конгреси, събори, събрания... Това иде да покаже, че във всичките строеве и идеи.за държавни управления си остава фактор с първостепенно значение човекът със своя физически, исторически и психически капацитет. Той е и си остава основата, върху която се вдигат едни или други надстройки. И следователно, когато се отричат известни идейни построения (например демокрацията), по-скоро трябва да търсим причините за неуспехите им в проявата на псевдодемокрацията, т.е. в неправилното приложение на идеята. Това е много съществен въпрос, защото той иде да покаже, че реалният резултат следва от приложението на идеята непосредствено в живота, а не само от логическото ѝ построение, което само по себе си може да е отлично. Силата на всеки строй зависи от неговата връзка с живите обекти и преди всичко в съзнанието на неговата справедливост или необходимост. Справедливост, разбирана най-обективно - да искаш и за другия това, което желаеш и за себе си! Непосредствената полза е нещо видимо, а за далечната полза е нужно прозрение.
към текста >>

83. 14. Прекатурената кола (Истински случай). 15. В светлината на Учителя

I. А. ПСИХИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ

_________________________ * Любомили - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел.
Колкото първите се индивидуализират все повече и егото и личното благо стават алфата и омегата на живота им, толкова тия, които се стремят към Центъра, все повече и повече добиват чувството на общност, братство, единство на цялото, чувство за силата на Бога и божествеността на всичко видимо и невидимо. * Дисхармонията в света се внася от придобилия свободата человек, който, като я употребява лично за себе си, без оглед на далечните последици за околните, внася сред целесъобразността на разумната природа дисонанси, неуредици, престъпления, на които впоследствие самият той се натъква и вече не ги смята като резултат на своята невежа дейност, а ги третира като обективни условия на природата, нейни същини или положения и като взема позата на учен, ги критикува и дори оправя... И понеже неговото знание ще е винаги по-малко, по-ограничено от това на неговата майка - Природата, - и в най-възвишения си личен стремеж той все ще остава назад в своите схващания и ще предизвиква нови безредия. Само с кротостта и смирението можем да влезем в разумна връзка и правилни отношения с великия план на Естеството и без сътресения и страдания да постигнем това, което Бог е предвидил за нас. Тогава и Великите старши братя ще ни помагат да го реализираме. * Няма чудеса - има непознати закони, с които работят знаещите, а незнаещите говорят за чудеса. _________________________ * Любомили - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>

84. Любомир Лулчев IX. Реактивните идеи на Тайните общества на новите хора

Трифонов - псевдоним на Любомир Лулчев) III.
IX. Любомир Лулчев Реактивните идеи на Тайните общества на Новите хора I. А. Психичното въздействие и реактивните идеи (от Стефка К. Стойчева [Любомир Лулчев], 1928 г.) Б. Библиотека «Народни будители» II. Тайните общества и тяхната роля в политическия и обществен живот на Европа (от Д-р Г. Трифонов - псевдоним на Любомир Лулчев) III. Нови хора (от Любомир Лулчев, откъси) I. Карнавалът на смъртта в казиното II. Нишката, чрез която се разплита целият чорап III. Защо атентатът помогна на противниците му IV. Новите хора за новото време V.
към текста >>

___________________________ * Удостоверява Светозар Няголов: Тази книга е написана от Любомир Лулчев и е сложил за псевдоним името на майка ми Стефка К.
С благодарност ще се отнесем към всяка забележка и упътване, защото и ний, както всички други, които работят, може да грешим в похватите и констатациите, но не и в своето искрено желание да бъдем полезни на своите колеги със скромните си познания и опита, който имаме. И ако тия грешки са значителни, нека това наше искрено желание да послужи, ако не за извинение, поне за обяснение на смелостта, която сме имали да се появим с настоящата си статия в печата. При трудните сегашни условия на живот и настъпилите дни на обезверявание на интелигенция и народ, ние смятаме, че всяко усилие и помощ, макар и в най-малки размери, има своята смисъл - и ние с готовност я поднасяме със следващите страници. Дано те попаднат в сгодна почва и като плодни семена, дадат своя резултат. София, 28.VII.1928 г. ___________________________ * Удостоверява Светозар Няголов: Тази книга е написана от Любомир Лулчев и е сложил за псевдоним името на майка ми Стефка К. Стойчева, за което Учителят му се е карал. 9 януари 2003 г. (Подпис: С. Няголов)
към текста >>

85. II. ТАЙНИТЕ ОБЩЕСТВА И ТЯХНАТА РОЛЯ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ И ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ НА ЕВРОПА

ПРЕДГОВОР

Трифонов е псевдоним на Любомир Лулчев.
И тоя въпрос става толкова по-значителен, защото тия демократически форми в повечето случаи са останали само празни сенки и е забравена вече истината, че онова, което действително винаги е движило прогреса, не са били формите - а духът, духовните стремежи на хората, които са взимали разни изгледи във философията, политическия, обществен и религиозен живот. И днес именно трябва да се влее това духовно в анемичния български политически живот, жизнена кръв в полуразлагающето се общество. Тая малка книжка има скромния стремеж да повика будните души от всички слоеве на обществото, да посочи значението на духовните (не религиозните - да се забележи това!) елементи и сили в нашата страна, да се призоват към постигание необходимото днес - спокойствие и добрувание на Родината ни. Ласкаем се, че колкото и от малко - все ще бъдем чути от будните и ще допринесем нещичко за обединение усилията на положителното и характерното, на което предстои вече да излезе на обществената сцена като творчески елемент. София, 1928 година ______________________ * Доктор Г. Трифонов е псевдоним на Любомир Лулчев. Учителят Дънов го извиква и му се кара, да не се подписва с псевдоними, а с истинското си име. След това той започва да изписва цялото си име. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев.) ** На 9 юни 1923 г. с военно-фашистки преврат на Александър Цанков е свален и убит Александър Стамболийски - министър-председател на земеделското правителство. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>

Учителят Дънов го извиква и му се кара, да не се подписва с псевдоними, а с истинското си име.
И днес именно трябва да се влее това духовно в анемичния български политически живот, жизнена кръв в полуразлагающето се общество. Тая малка книжка има скромния стремеж да повика будните души от всички слоеве на обществото, да посочи значението на духовните (не религиозните - да се забележи това!) елементи и сили в нашата страна, да се призоват към постигание необходимото днес - спокойствие и добрувание на Родината ни. Ласкаем се, че колкото и от малко - все ще бъдем чути от будните и ще допринесем нещичко за обединение усилията на положителното и характерното, на което предстои вече да излезе на обществената сцена като творчески елемент. София, 1928 година ______________________ * Доктор Г. Трифонов е псевдоним на Любомир Лулчев. Учителят Дънов го извиква и му се кара, да не се подписва с псевдоними, а с истинското си име. След това той започва да изписва цялото си име. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев.) ** На 9 юни 1923 г. с военно-фашистки преврат на Александър Цанков е свален и убит Александър Стамболийски - министър-председател на земеделското правителство. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>

86. НОВИТЕ ВРЕМЕНА

______________________ 169 Животът на три лица е преплетен от недобросъвестни историци - Граф де Сен Жермен, Калиостро и Жозеф Балзамо - хора, както наистина са имали взаимоотношения, но не са били псевдоними на едно и също лице, както се е мислело допреди недавна. (бел.
Този дух е, който дава смисъл на всичко - без него человек остава само по име такъв. А духът носи със себе си светлина и истина - светлината дава знание, а Истината - свобода. А всичките добиват смисъл само чрез тая всеобгръщаща, свръхчовешка Любов, която всичко разбира, всичко прощава, винаги помага, нищо не иска, но всичко дава, като носи и радостта, и красотата в себе си. Дано тя обгърне всичките души и ни помогне да разберем своите по-малки братя в света и станем истински техни водачи, за да споделим с тях радостта и светлината, която съдбата ни е дала на всекиго от нас! Любов и мир на всички души! ______________________ 169 Животът на три лица е преплетен от недобросъвестни историци - Граф де Сен Жермен, Калиостро и Жозеф Балзамо - хора, както наистина са имали взаимоотношения, но не са били псевдоними на едно и също лице, както се е мислело допреди недавна. (бел. а.) 170 Казваме видимо, защото фактически борбата не е престанала нито момент и понастоящем е съществено засилена всякъде, където католицизмът има надмощие. За съжаление, и българската духовна аристокрация - черковници, е тръгнала като че ли по тоя плъзгав път, или поне е дала свобода на по-низшите йерархии да се проявят в тая посока... (бел. а.). 171 Тайни братства не в смисъл на конспиративни общества, а тайни поради факта, че не всички хора са тъй издигнати, да могат да разберат и приемат истините, сложени като основа на доброволно възприети форми на живот. Под окултни братства и общества ние разбираме тия, които имат окултни знания, черпени от свръхчувствени пътища от посветени. Най-висшите водители на всички тайни братства и общества са обикновено и донякъде и посветени, само че в различни степени.
към текста >>

87. ПОСЛЕСЛОВИЕ

(oт Waniel [Любомир Лулчев], 1922 г.)

От една страна - тия, които «клаха своите братя, както турчин не ги е клал»; от друга страна - пострадалите от това, които утре, при първа възможност, биха върнали със същото; а посредата - един хаос от алчни, безидейни хора; псевдоителигенция, която или използва всичко за себе си, или са играчка на хитри, безскрупулни водачи; идейни течения, които се лутат в рамките на своите устави и частни цели - благородни и високи, но твърде тесни за дадения момент, твърде бавни по своя път, твърде далечни спрямо нещастията, които са сполетели всички... И изглежда бъдащите облаци, които неминуемо ще дойдат, ще ни заварят неприготвени, като винаги... Защото фактически революцията в духовете на българите е станала и остава само външно да се оформи... 174 Затова именно съдбата на България не може повече да бъде играчка в ръцете на разни категории пехливани.
ПОСЛЕСЛОВИЕ Чрез мъдростта хората се спасяват, чрез Любовта хората добиват живот, а чрез Истината се освобождават. Какво представлява днес България? Настръхнали едни срещу други групи, смутени в безпътица хора. От една страна - тия, които «клаха своите братя, както турчин не ги е клал»; от друга страна - пострадалите от това, които утре, при първа възможност, биха върнали със същото; а посредата - един хаос от алчни, безидейни хора; псевдоителигенция, която или използва всичко за себе си, или са играчка на хитри, безскрупулни водачи; идейни течения, които се лутат в рамките на своите устави и частни цели - благородни и високи, но твърде тесни за дадения момент, твърде бавни по своя път, твърде далечни спрямо нещастията, които са сполетели всички... И изглежда бъдащите облаци, които неминуемо ще дойдат, ще ни заварят неприготвени, като винаги... Защото фактически революцията в духовете на българите е станала и остава само външно да се оформи... 174 Затова именно съдбата на България не може повече да бъде играчка в ръцете на разни категории пехливани. Време е вече годното, здравото, идейното, новото, всички ония, В съзнанието на които приложението на идеалите им стои над материалните изгоди от тях- да излезе на обществената сцена, да вложат реално силите си в планомерна работа. С послушание и смирение, с жертване на своите лични изгоди и съзнание на своята отговорност пред съдбата на цялото племе; в името на висшите идеали, които ни въодушевяват за добруването на цялото човечество, нека сторим всичко възможно това добрувание преди всичко да дойде в дома ни. Политическите партии, това са бойни фронтове, в които постоянно се воюва по един или друг начин; изнасят се, и донякъде чрез властване прилагат практически възприетите идеи. Хората на новото няма защо да слизат до уро-вена на политическите партии, нито до тия техни похвати и разбирания, които често турят идеалите на партията над самата истина. Не, организирани като едно голямо централно ядро от хора с високи морални схващания, които далече надминават тия на политическата ни, за съжаление съвършено лишена от морал действителност; въодушевени от постоянния устрем да постигнат лично и групово повече положителни качества, отколкото имат; правещи затова постоянни усилия и жертви; будни към страданието на цялото човечество, а още повече - към тия на своите близки; отдадени доброволно и безкористно на желанието да му помогнат - тия хора ще станат онзи необходим тампон между враждующите братя, онзи отдушник, чрез който ще протекат и се канализират буйните енергии, необузданите страсти, облагородят жестоките нрави и даде възможност да се намерят по-нови пътища и проявят други методи и похвати чрез вкарване на идейни хора в нашия парламентарен и обществен живот, за да добие страната ни правилен тласък, насочване и развитие.
към текста >>

88. VI. Съвременният обществен морал и Дънов

10 октомври 1922 ________________ * Waniel - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел.
Няколкото беседи, които посетихме в схлупената къщица на улица «Опълченска», а по-после - в един салон в града, и трите тома печатни него- ви беседи, ни накараха да разровим Евангелието, за да проверим думите му, а също и да прочетем някои и други книги върху християнството. Впечатленията си, писани набързо, предаваме в следните страници. Те не могат да имат претенции за нещо систематическо. В тях са само нахвърля- ни идеите, които се зародиха, когато миналото отпреди две хидяди години, оживяно от едно чисто сърце и плавна реч, се изправи пред нас и ни улесни да разберем същинската стойност на сегашното. Ако тая книга помогне поне на един да мине по същия път, ний ще смятаме, че е постигнала задачата си. 10 октомври 1922 ________________ * Waniel - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>

89. (60) Среща с Царя на 18.Х.1939 г. на местността Билидие хан,

На 19 октомври е умрял Свети Иван Рилски, а и царят има псевдоним Рилски... _______________ * camarilla (исп.) - в началото на XIX в.
Там, гдето се срещахме, беше голяма поляна в предпланините на Стара планина и се виждаше Ком, в подножието на който ме раниха някога404, а също минах и край къщата, гдето убиха Гела405... Живот!... Минало. Дано [в] бъдещето сме добре и ние, и България... Преди да се срещна с царя, на 17-и се срещнах с Учителя, за да му разправя за срещата си, която имах на 15-и и 16-и октомври с Багрянов в Чамкория, и Учителят между другото ми каза тези мисли: «Законите са водителите до свободата. Гдето хората не са господари (на себе си?), турят закона да ги довежда до свободата. Колкото повече закони има в една страна, толкова повече престъпници има; колкото по-малко закони има, толкова по-културна е страната. Мойсей беше написал закони за всичко... А евреите бяха жестоки - за събиране дърва в събота убиваха човека, а планинците ги минаваха с диканя...» Едно странно съвпадение: аз съм роден на 19 октомври (нов стил 1-ви ноември). На 19 октомври е умрял Свети Иван Рилски, а и царят има псевдоним Рилски... _______________ * camarilla (исп.) - в началото на XIX в. в Испания, група политически интриганти, които са обкръжавали крал Фердинанд VII и са влияли на държавните работи за лична облага; прен. клика. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) ** Стойчо Мошанов е племенник на Никола Мушанов и за да се различава от него, заменя буквата «у» във фамилното си име с буквата «о». (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>

90. (76) Срещи с Учителя и с царя на 25.IV.1940 г.

- Псевдомъченици - казах аз.
- Да - каза той, - щеше да бъде много лошо... - Да, и аз не зная защо Вие тогава не послушахте - да бяха го глобили само 200 лв. за нарушение на граничните правила и да бяхте го пуснали... А Вие почнахте да се борите с един циганин. Но от тая борба циганинът може само да се хвали, но Вие какво спечелихте? - Нищо - каза царят... - И с тоя въпрос трябва да се ликвидира по някакъв начин. Да, че инак се създават мъченици - каза царят. - Псевдомъченици - казах аз. - Пуснете ги при първия удобен случай... Това е съвсем празна работа, в която Ви въвлякоха «приятели»... - Да - каза царят и се замисли. После минахме на нови теми: за него лично и неговите изживявания, а после - върху Багрянов. Той ме запита дали Багрянов по мой съвет е отговорил така - виждал ли съм го? - Не - казах. - Отдавна не съм го виждал.
към текста >>

91. (83) Среща с царя на 30.VI.1940 г. във Враня от 9 до 11 и ½ преди обед

Тази псевдоинтелигенция, която само говори, но не е годна нищо да жертвува - тя трябва да си иде и да дойде друга - от самия народ и с неговите идеали.
540 Защо се предизвиква тоя народ? За да направи правителство в Бургас ли, и след 4-5 дена да дойде и в София? Кой ще защищава тоя строй? Тези мухлясали мозъци или прогнили и скапани хора, които гледат само своята полза, без капка идеализъм. Властта трябва да бъде капелмайстор, да оперира с обществените течения, а не да ги създава. Тази псевдоинтелигенция, която само говори, но не е годна нищо да жертвува - тя трябва да си иде и да дойде друга - от самия народ и с неговите идеали. Сегашните са сибарити. Я погледнете къде направиха работническата болница - всред боклуците, и си създадоха удобства за себе си, а работниците са третирани като роби. Хората сега съсипват здраве, а не работят - безмилостни са в експлоатацията. Защо закрепостяват работниците, а са оставили господарите да вилнеят? Защо търговците, както и по-рано Ви казах, да взимат лъвския пай, когато това може да стори държавата, а те да бъдат само агенти, като тия на храноизноса?
към текста >>

92. (135) Работи, на които трябва да се обърне внимание (За царя)

Интелигенцията, или, по-право - псевдоинтелигенцията в нас - е далеч от тоя идеал сега, защото и тия «ние», които водиха, купуваха развалени брич-ки автомобили по максимални цени за най-модерни коли... Народът има безпогрешно чувство и цени всеки, който искрено и безкористно го обича, макар не всякога да го разбира добре.
Той не иска да каже основния признак на водача интелигент, защото ще трябва да се изключи сам от редовете им. Всяко нещо се крепи и създава от функцията - разумният живот в цялото и за цялото. Самопожертвуванието и безкористието са основните признаци на истинския интелигент водач. «Пастирът живота си полага за овците, а наемникът оставя стадото и бяга.» Това е, с което трябва да се проверяват тия, които са кандидати за пастири, и тогава да взимат името на интелигента. Всеки пази това и цени това, което му е потребно - но паразити никой не обича. Интелигенцията, или, по-право - псевдоинтелигенцията в нас - е далеч от тоя идеал сега, защото и тия «ние», които водиха, купуваха развалени брич-ки автомобили по максимални цени за най-модерни коли... Народът има безпогрешно чувство и цени всеки, който искрено и безкористно го обича, макар не всякога да го разбира добре. Но други са, които не дават да слуша истинските си водачи, защото ще отпаднат доходите им от патриотизма им - затова те с всички средства правят възможното народът да не тръгне след тях. В края на краищата народът си намира пак пътя, но страда.
към текста >>

93. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

Рилски - псевдоним на цар Борис III, който той използва, когато пътува в Европа инкогнито или за кореспонденцията си.
е изпратен като посланик в Швейцария. Повече не се завръща в България. Интересно е, че и тримата вечни превратаджии - Кимон Георгиев, Дамян Велчев и Александър Цанков - не ги хваща възмездието на Народния съд и умират от старост. Не само интересно, но и изумително. Има причина, която се знае: Кимон Георгиев докара комунистите на власт на 9 септември 1944 г.; Дамян Велчев се бори с цар Борис III, беше осъден на смърт и после помилван; Александър Цанков върна стария правопис, с буквата НЬ («е двойно»), за която Учителят Петър Дънов казва, че е знамето на славянството. 62. Рилски - псевдоним на цар Борис III, който той използва, когато пътува в Европа инкогнито или за кореспонденцията си. А защо Рилски? На 3 октомври е възшествието на Барис като цар. А на 6/19 октомври е денят на Свети Йоан Рилски, основателят на Рилския манастир. 63. Надежда Стоянова - дъщеря на ген. Алекси Стоянов, секретарка на цар Борис III, също и придворна дама.
към текста >>

94. ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ, УЧИ И ЖИВЕЕ

том XX Любомир Лулчев

2 Майн Ру - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел.
[Неделна беседа, серия VII (1924-1925): Настанало е Царството Божие]. Русе, 1925, стр. 9-10. 13ВМ 954-9915-11-5 (том XX) © Всички права запазени. Не се разрешава препечатването на отделни части от книгата в периодичния печат - вестници и списания, без разрешение на съставителя на сборника. Не се позволява преразказването на отпечатания материал от нелегални и явни разказвачи с цел издаването на пиратски издания. 2 Майн Ру - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев. 3 Любомили - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 4 Любомили - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев.) 5 Сотрага1зоп п'ез1 раз га1зоп. (фр.) - Сравнението не е довод.
към текста >>

3 Любомили - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел.
13ВМ 954-9915-11-5 (том XX) © Всички права запазени. Не се разрешава препечатването на отделни части от книгата в периодичния печат - вестници и списания, без разрешение на съставителя на сборника. Не се позволява преразказването на отпечатания материал от нелегални и явни разказвачи с цел издаването на пиратски издания. 2 Майн Ру - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев. 3 Любомили - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 4 Любомили - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев.) 5 Сотрага1зоп п'ез1 раз га1зоп. (фр.) - Сравнението не е довод. (бел. М.И.) 6 Заглавията на двата откъса от книгата и бележките под линия към текста по-нататък са от съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев. (бел. М.И.) 7 На 9 юни 1923 г.
към текста >>

на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 4 Любомили - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел.
Не се разрешава препечатването на отделни части от книгата в периодичния печат - вестници и списания, без разрешение на съставителя на сборника. Не се позволява преразказването на отпечатания материал от нелегални и явни разказвачи с цел издаването на пиратски издания. 2 Майн Ру - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев. 3 Любомили - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 4 Любомили - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев.) 5 Сотрага1зоп п'ез1 раз га1зоп. (фр.) - Сравнението не е довод. (бел. М.И.) 6 Заглавията на двата откъса от книгата и бележките под линия към текста по-нататък са от съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев. (бел. М.И.) 7 На 9 юни 1923 г. с военен преврат е свалено правителството на Александър Стамболийски.
към текста >>

95. XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

I. А. Любомир Лулчев: Биографичен очерк Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа

1922 г., подписана с името Waniel - псевдоним на Любомир Лулчев, стр.
Той с военния съюз потушава с кръв въстанието на 22-23 септември 1923 г. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 126 Д. Б. - Дедо Благо - Стоян Русев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 127 Това са съвети от Учителя Петър Дънов (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 128 Тази статия е част от книгата «Съвременният обществен морал и Дънов», изд. 1922 г., подписана с името Waniel - псевдоним на Любомир Лулчев, стр. 51 -57. Други части от тази книга сме поместили в раздел X. Ясновидство, общество, морал -подраздел VI, на настоящия том (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 129 През 1923 г. в гр.
към текста >>

- псевдоним на Любомир Лулчев. (бел.
Днес песента «Писмото» изобщо не се изпълнява от никого и дори не е включена в новите издания на песните на Учителя. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 141 Андро Лулчев е рожденият брат на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 142 Под тази рисунка е поместена «Приказка за царския син и мъдреца», която е публикувана в книгата на Любомир Лулчев «Вечният извор» и в настоящия том е в раздел II. Творчество: В светлината на Учителя, на стр. 127-128 (Бел М И ) 143 Магле! - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 144 За Рентгеновите невидими лъчи стъклото е също непрозрачно. Изглежда, че това дете е имало физиологическо «разстройство» на очите да хваща трептенията на силовите полета, заобикалящи подземния поток. (бел. а.) 145 То ще представлява материал за една специална брошура, издание на «Житно зърно» (бел. а.) 146 Последното водотърсене е в с. Иситлии (Карнобатско), където може да се справят любопитните. (бел.
към текста >>

(бел. а.) 155 Любомили - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел.
Влиянието на слънчевата светлина, петна, електромагнитните токове, болестите и коремните разстройства са предмет на едно съчинение, резултат на дълги наблюдения и изучавания от страна на наши доктори и вероятно скоро ще види бял свят. Там има достатъчно факти, които ще внесат ново осветление върху много факти. (бел. а.) 153 Гледай например аргументираното съчинение на Мах Веег «1_а Ва1аМ1е йез О1р! ота1е5»; с умело съпоставяне той се мъчи да очертае действителното положение и отговорности през онези съдбоносни дни, изтъкващ съзнателни опущения и дори фалшификации на документи от страна на държавни учреждения. (бел. а.) 154 Сахара, Арабия, Гоби или Шамо са места, където нявга са цъфтели цивилизации! (бел. а.) 155 Любомили - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 156 Удостоверява Светозар Няголов: Тази книга е написана от Любомир Лулчев и е сложил за псевдоним името на майка ми Стефка К. Стойчева, за което Учителят му се е карал. 9 януари 2003 г. (Подпис: С. Няголов) 157 Да не се смесва с физиологическата. (бел.
към текста >>

на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 156 Удостоверява Светозар Няголов: Тази книга е написана от Любомир Лулчев и е сложил за псевдоним името на майка ми Стефка К.
Там има достатъчно факти, които ще внесат ново осветление върху много факти. (бел. а.) 153 Гледай например аргументираното съчинение на Мах Веег «1_а Ва1аМ1е йез О1р! ота1е5»; с умело съпоставяне той се мъчи да очертае действителното положение и отговорности през онези съдбоносни дни, изтъкващ съзнателни опущения и дори фалшификации на документи от страна на държавни учреждения. (бел. а.) 154 Сахара, Арабия, Гоби или Шамо са места, където нявга са цъфтели цивилизации! (бел. а.) 155 Любомили - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 156 Удостоверява Светозар Няголов: Тази книга е написана от Любомир Лулчев и е сложил за псевдоним името на майка ми Стефка К. Стойчева, за което Учителят му се е карал. 9 януари 2003 г. (Подпис: С. Няголов) 157 Да не се смесва с физиологическата. (бел. а.) 158 Кавичките посочват, че общоприетата дума не се взима в обикновения й смисъл, а се подразбират комплексни процеси на динамическо и статическо изразявание на ново възприетата идея и по-раншните, или «мирогледа» на индивида (бел. а.).
към текста >>

Трифонов е псевдоним на Любомир Лулчев.
Няголов) 157 Да не се смесва с физиологическата. (бел. а.) 158 Кавичките посочват, че общоприетата дума не се взима в обикновения й смисъл, а се подразбират комплексни процеси на динамическо и статическо изразявание на ново възприетата идея и по-раншните, или «мирогледа» на индивида (бел. а.). 159 Без да зачеркваме въпроса тук за най-модерното схващание на инерцията, като резултат от електрическия пълнеж на електрона и съпротивлението на самоиндук-тираното магнитно поле при движение - схващание, което е несъмнено по-близко до действителността, да бъде разгледана мисълта като електрическо явление с всичките му характерни прояви. (бел. а.) 160 Гледай Шпенглер, «Залез на Европейската цивилизация» («Залез на Запада»). (бел. а.) 161 Доктор Г. Трифонов е псевдоним на Любомир Лулчев. Учителят Дънов го извиква и му се кара, да не се подписва с псевдоними, а с истинското си име. След това той започва да изписва цялото си име. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев.) 162 На 9 юни 1923 г. с военно-фашистки преврат на Александър Цанков е свален и убит Александър Стамболийски - министър-председател на земеделското правителство. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 163 Преди Христа и след Него е имало водители - основатели на тайни школи, някои от които са се превърнали отчасти в религии, отчасти съществуват и до днес като ордени, школи, общества.
към текста >>

Учителят Дънов го извиква и му се кара, да не се подписва с псевдоними, а с истинското си име.
а.) 158 Кавичките посочват, че общоприетата дума не се взима в обикновения й смисъл, а се подразбират комплексни процеси на динамическо и статическо изразявание на ново възприетата идея и по-раншните, или «мирогледа» на индивида (бел. а.). 159 Без да зачеркваме въпроса тук за най-модерното схващание на инерцията, като резултат от електрическия пълнеж на електрона и съпротивлението на самоиндук-тираното магнитно поле при движение - схващание, което е несъмнено по-близко до действителността, да бъде разгледана мисълта като електрическо явление с всичките му характерни прояви. (бел. а.) 160 Гледай Шпенглер, «Залез на Европейската цивилизация» («Залез на Запада»). (бел. а.) 161 Доктор Г. Трифонов е псевдоним на Любомир Лулчев. Учителят Дънов го извиква и му се кара, да не се подписва с псевдоними, а с истинското си име. След това той започва да изписва цялото си име. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев.) 162 На 9 юни 1923 г. с военно-фашистки преврат на Александър Цанков е свален и убит Александър Стамболийски - министър-председател на земеделското правителство. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 163 Преди Христа и след Него е имало водители - основатели на тайни школи, някои от които са се превърнали отчасти в религии, отчасти съществуват и до днес като ордени, школи, общества. Така например 500 г.
към текста >>

а.) 169 Животът на три лица е преплетен от недобросъвестни историци - Граф де Сен Жермен, Калиостро и Жозеф Балзамо - хора, както наистина са имали взаимоотношения, но не са били псевдоними на едно и също лице, както се е мислело допреди недав-на. (бел.
а.) 167 Към него са принадлежали Либкнехт, Ласал и Троцки и др. (бел. а.). 168 Разбираме трансмутацията на химическите елементи, катализата, явлението «кракинг» (атакувание на атома) - явления, с които съвременната химия малко по малко се мири и приема по неволя, но които допреди няколко години ги смяташе за утопии и фантазии на глупци алхимици... Изобщо, съвременната химия, както и другите поделения на естествознанието, се намират пред един решителен завой - предстои да се признае фактът за непрекъснатото въздействие, да се потърсят изразите на тия непрекъснати процеси (в математика и логиката преди всичко), а след туй - и влиянието на електрическия и магнетически земен потенциал върху химическите явления, а те, от своя страна - като основа на физикобиологичните, патологичните и пр. В такъв случай проличават непосредствените връзки между природата и живота на човека, неговото състояние, болести и пр. Изобщо, между алхимиците на миналото е имало тъй дълбоки умове, тъй широко обхващащи единството в природата и действующите в нея закони, че безпристрастният критик би нарекъл нашите днешни възгледи детински по своята едностранчивост и тесногърдие. (бел. а.) 169 Животът на три лица е преплетен от недобросъвестни историци - Граф де Сен Жермен, Калиостро и Жозеф Балзамо - хора, както наистина са имали взаимоотношения, но не са били псевдоними на едно и също лице, както се е мислело допреди недав-на. (бел. а.) 170 Казваме видимо, защото фактически борбата не е престанала нито момент и понастоящем е съществено засилена всякъде, където католицизмът има надмощие. За съжаление, и българската духовна аристокрация - черковници, е тръгнала като че ли по тоя плъзгав път, или поне е дала свобода на по-низшите йерархии да се проявят в тая посока... (бел. а.). 171 Тайни братства не в смисъл на конспиративни общества, а тайни поради факта, че не всички хора са тъй издигнати, да могат да разберат и приемат истините, сложени като основа на доброволно възприети форми на живот. Под окултни братства и общества ние разбираме тия, които имат окултни знания, черпени от свръхчувствени пътища от посветени. Най-висшите водители на всички тайни братства и общества са обикновено и донякъде и посветени, само че в различни степени.
към текста >>

- псевдоним на Любомир Лулчев. (бел.
на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 181 И всички стойности оставих както си бяха - според тогавашните индекси на ценности, които са с около 10-20 пъти (за 1915 г.) по-ниски от сегашните (бел. а.). 182 Това предсказване е използувано от Булвер Литон в неговия прочут окултен роман «Занони» (бълг. превод на книгоизд. «Водолей») (бел. а.). 183 Магле! - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 184 Гледай «Деяния Апостолски», гл. 3, ст. 22: «Мойсей каза за Христа: «Пророк като Мене - нищо повече! » (Второзаконие, гл. 18, ст.
към текста >>

96. Светозар Няголов

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

На Изгрева издава: „Тайните общества” с псевдоним д-р Трифонов; „Психическото въздействие и реактивните идеи” с псевдоним Стевка Стойчева.
Учителят му казва: „Ще се облечеш във военната си униформа и ще вървиш на погребението след ковчега на жена си.” Когато шевствието минава Лъвов мост и продължава покрай Дирекцията на полицията, където на четвъртия етаж са затворени Малина и Станка Тимеви и гледат пред решетките на прозореца, Учителят им пробужда съзнанието. Те започват да викат и признават, че те са извършили престъплението. Така отпада обвинението срещу Лулчев, братството и Учителя. Тимеви са осъдени на доживотен затвор.‡ Любомир Лулчев редовно посещава беседите, използва свободното си време да пише книги и статии във вестник „Братство” и в списание „Житно зърно”. Няма друг в братството да е написал толкова статии и книги в духа на Учението, както Лулчев: Мистични: Кръстопът; Думите на видния странник Буди са; Хигиена: млад и здрав; Зазоряване; Когато ние, живите, станем; В светлината на Учителя; Вечният извор; Литературно-научни: Друг свят; При адепта; На планината; Общественият морал и Дънов; Романи: Нови хора; Генко орлето; С Христа; Благословение; Разкази: Край огнището; При спорната гора; През вековете. На Изгрева издава: „Тайните общества” с псевдоним д-р Трифонов; „Психическото въздействие и реактивните идеи” с псевдоним Стевка Стойчева. Учителят се научава, че Лулчев пише с псевдоним и му се кара, като му нарежда на всяка издадена от него книга да пише своето име. През 1929 г. Лулчев, вдъхновен от Мара Белчева, издава известно време вестник „Алфа”, а по-късно - и вестник „Живот”, След смъртта на жена му Гела, Лулчев изпада в едни отрицателни състояния и говори лошо за Учителя пред Елена Андреева. Той започва да се оглежда в чистото огледало - Учителят, и вижда своя порочен живот. През 1931 г.
към текста >>

Учителят се научава, че Лулчев пише с псевдоним и му се кара, като му нарежда на всяка издадена от него книга да пише своето име.
Те започват да викат и признават, че те са извършили престъплението. Така отпада обвинението срещу Лулчев, братството и Учителя. Тимеви са осъдени на доживотен затвор.‡ Любомир Лулчев редовно посещава беседите, използва свободното си време да пише книги и статии във вестник „Братство” и в списание „Житно зърно”. Няма друг в братството да е написал толкова статии и книги в духа на Учението, както Лулчев: Мистични: Кръстопът; Думите на видния странник Буди са; Хигиена: млад и здрав; Зазоряване; Когато ние, живите, станем; В светлината на Учителя; Вечният извор; Литературно-научни: Друг свят; При адепта; На планината; Общественият морал и Дънов; Романи: Нови хора; Генко орлето; С Христа; Благословение; Разкази: Край огнището; При спорната гора; През вековете. На Изгрева издава: „Тайните общества” с псевдоним д-р Трифонов; „Психическото въздействие и реактивните идеи” с псевдоним Стевка Стойчева. Учителят се научава, че Лулчев пише с псевдоним и му се кара, като му нарежда на всяка издадена от него книга да пише своето име. През 1929 г. Лулчев, вдъхновен от Мара Белчева, издава известно време вестник „Алфа”, а по-късно - и вестник „Живот”, След смъртта на жена му Гела, Лулчев изпада в едни отрицателни състояния и говори лошо за Учителя пред Елена Андреева. Той започва да се оглежда в чистото огледало - Учителят, и вижда своя порочен живот. През 1931 г. Учителят казва на Паша да съобщи на Елена Андреева да стане учителка, понеже чувства отрицателното в нея. Стр.
към текста >>

97. 63. АМНИСТИЯТА (бр. 23, 21.VII.1924 г.)

Виновни министри няма, депутати няма, чиновници големи няма: а има виновни работници, селяни, бедни граждани, които за луди прищевки на голей фирми биваха избивани като псета.
Голям шум се вдигна навремето по този въпрос. Днес Демократическият сговор набързо вотира амнистия на бившите радослависти. Хора, които по една или друга причина бяха осъдени от един съд и признати за виновни според тяхната конституция, за която тъй много плачат. Въпреки присъдата, въпреки настроението сред народа, Демократическият сговор гласува амнистия. С тази си постъпка те показаха за лишен път в България, че гарга на гарга око не вади. Виновни министри няма, депутати няма, чиновници големи няма: а има виновни работници, селяни, бедни граждани, които за луди прищевки на голей фирми биваха избивани като псета. Не са виновни министрите от Радославовия режим, виновни са войниците, защото отидоха да се бият, а не се справиха преди всичко с тези, които ги пратиха да се бият. Виновни са и запасното войнство, че не дезертира от фронта, за да дойде в София и се справи с тези, за които отечеството бе само пари и разгулен живот. Демократическият сговор за лични котерийни цели даде амнистия на хора, за които през 1918 ÷ 19 година тъй много ги атакуваха, дори и искаха избиването им. Демократическият сговор даде амнистия на провинени хора не затуй, че благото на нацията ни го изисква, а че партийните им интереси го диктува. Но с гласуването на амнистията на Радославовия кабинет, Демократическият сговор гласува и собствената си провала, и гроба на България.
към текста >>

98. 10. НАКЪДЕ? (бр. 3, 18.І.1930 г.)

Възвърнаха ли му това, що му отнеха: Обичта, доверието и приятелството, та да не се избиваме по улиците като псета?
Донесоха ли му спокойствие в душата, да вдигне глава и се помоли Богу? Донесоха ли му свободата, за която свобода той се би срещу войските на цял свят? Да бъде свободен да я почувствува, изживее и радостен да бъде? Намалиха ли му данъците, за да не яде сух хляб, намокрен само с горчивите си сълзи? Уредиха ли му селото и града, за да не тъне в мизерия? Възвърнаха ли му това, що му отнеха: Обичта, доверието и приятелството, та да не се избиваме по улиците като псета? Не, не, хиляди пъти не! „Силните ръце”, „диктатурите” нито В Европа, нито В България са носили хубаво, светло, щастие за народа, а само са отстранявали временно опасността, за да ги помете и тях впоследствие. На това ни учи животът и историята. Днес, след нас остава историята, пред нас е бъдещето. Като имаме предвид, че всички политически партии се изредиха да управляват България един и два пъти, и които дадоха що имаха на народа, най-хубавото, което в днешното време е недостатъчно, не стига да донесе новото, да посочи новия път на народа, да разпръсне мрака, възвърне вярата, обичта между народа, тъй като самите те - партиите, констатират, че пътят, по който сме тръгнали, е гибелен, на този страшен кръстопът, когато цял народ прилича на разбита армия без водач и път, и се лута и пита: накъде?
към текста >>

99. 21. ПОЗИВ КЪМ ИЗБИРАТЕЛИТЕ

[полковник]† Секретар: Андро Лулчев * Псевдоним на Любомир Лулчев.
Ние очакваме подкрепата на всички тия добри хора, за да можем да ратуваме най-широко за свободата - единственото условие, при което ще може българинът да развие своите творчески способности във всичките отрасли на производството, културата, науката и пр. пътища, които се съединяват в един краен обект на висши знания, на висша Светлина, към Царството на Единение - Царство на Мир, Правда и Святост - в което живее само братството, защото человек за человека е брат - които се жертвуват един за друг, а там е общото благо, София, 25.І.1930 г. Централният Комитет на Ратниците на Свободата: Председател: Д-р Г. Трифонов* Подпредседател: М. Сотиров о.з. [полковник]† Секретар: Андро Лулчев * Псевдоним на Любомир Лулчев. † Минчо Сотиров - полковник от запаса, командир на Пети Бдински (Видински) полк през Европейската война – 1914 ÷ 1918 г. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) Стр. 144/1036
към текста >>

100. 10. ЕДНА ИСТИНА (г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г.)