Търсене в текстове за 'Псе'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 42 резултата в 32 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Нисшите едноклетъчни организми имат едно особено движение (чрез псевдоподи, лъжекрачка), наречено амебовидно движение.
Опитите, обаче, установиха, че и „мъртвата" материя проявява при известни условия същите движения. Течните кристали, поставени в специфична течна, среда, имат същото свойство да растат и да се множат. От друга страна знае се, че клетката при делението си дава само клетки от рода на майчината клетка. Аналогията показа, че подобно явление се намира и у „мъртвата" материя. Напр. ако в разтвор от сяра поставим пирамидни кристалчета пак от сяра, цялата разтворена маса изкристализира изключително в пирамиди; ако поставим пък призми – изкристализира изключително в призми. Нисшите едноклетъчни организми имат едно особено движение (чрез псевдоподи, лъжекрачка), наречено амебовидно движение. Опитите на Bütschli показаха, че и в мъртвата материя може се намери аналогично явление. Ако се счука ситно и се смеси с гъсто дървено масло и се постави капка от сместа във вода, то капката почва да се движи като амеба – оживява. Даже храненето успяха да наподобят. Взеха хлороформена капка във вода (тя наподобява амебата) и я поставиха в контакт с едно стъклено влакно, намазано с шелак. Веднага влакното се поема по същия начин от капката, както амебата поема храната си и когато шелакът се разтвори в хлороформа, оголеното стъклено влакно бива изхвърлено по същия начин, както една амеба изхвърля целулозната покривка на погълнатото и изсмукано водорасло.
към текста >>

Понеже псевдоподи няма, природата е създала ресни около устата с много целесъобразна служба.
суша, те се инцистират в една хитинена капсулка, за да запазят протоплазмата си от прекомерно изпарение и като прашинки се носят из въздуха, докато отново попаднат във влажна среда, дето циста се разпуква и амебата излиза и отново заплува свободно. У тая амеба няма ни уста, ни очи, ни уши, ни крака, ни ръце. И при все това тя живее свободна и доволна. Но ето че има други пак едноклетъчни организми, които се характеризират с определена форма (поради кутикулата, с която са обвити). Това обстоятелство е продиктувало да се предвиди на това малко същество уста. Понеже псевдоподи няма, природата е създала ресни около устата с много целесъобразна служба. Те, движейки се, образуват един водовъртеж с център устата и по тоя начин заедно с водата към устата се отправят и хранителни частички. Това малко същество е чехълчето (Paramaecium). По един такъв разумен начин, едноклетъчните организми получават все повече усъвършенствуване като всяка нова придобивка се явява много разумно необходима. По-нататък в организмите намираме едно ново явление, групирането на колонии. За първи път го намираме у хидромедузите.
към текста >>

2. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

И изобщо, като се обявява „напук" на всички, като се започне със „спиритистите", които говорят за магнетичен флуид или за други тайнствени агенти на чудесното огнено изпитание, „напук" и на „псевдореалистите", които отричат всичко психично, за да държат отговорна само загрубялата кожа, решително се обявява за ролята тук на „преобразеното вътрешно аз".
През 1912 г. проф. Арнаудов беше на същото мнение, но през 1924 г. пише: „Но всички тези манипулации помагат всъщност малко и могат да действуват повече, като стимуланти за самовнушението, тази истинска предпоставка за огнеупорството." И на друго място намира, че на лице са процеси от „психично естество". И по-надолу прибавя: „Анестезията е реален факт. Тя не е симулация; тя е нещо сериозно и многото преходи, като захванем от пълно безчувствие при каталепсии и свършим със слабите степени при халюцинации, доказват само различното функционално разстройство в мозъчните центрове." С една дума, професор Арнаудов счита обяснението на този процес за изчерпано, като го обявява за „сомнамбулна екстаза", „себехипнотизация", някакво „функционално разстройство в мозъчните центрове". И изобщо, като се обявява „напук" на всички, като се започне със „спиритистите", които говорят за магнетичен флуид или за други тайнствени агенти на чудесното огнено изпитание, „напук" и на „псевдореалистите", които отричат всичко психично, за да държат отговорна само загрубялата кожа, решително се обявява за ролята тук на „преобразеното вътрешно аз". Но анализирано, обяснението на проф. Арнаудов се оказва, че то не е още никакво обяснение, защото още никой учен не знае същността на сомнамбулизма, нито обяснението на хипнотизма, медиумизма в онзи смисъл, че да ни се разясни в достатъчна степен неизгарянето на тия индивиди. Вярно е, че днес се практикува даже от лекари хипнотизма, като анестезиращо, обезболяващо средство, но какво собствено става, че кожата не изгаря? Ако нервите, под влияние на известни хипнотични положения или връчени „функционални мозъчни разстройства", се отказват да превеждат болката и се получава тая анестезия, то все пак това никак не пречи кожата да изгори и без да се чувствува болка. А работата е там, че нестинаря нито чувствува болка, нито се изгаря.
към текста >>

3. Съдържание на бр. 3 Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ЛЪЖЛИВА СТАВА (ПСЕВДАРТРОЗА).
При регенерацията се използуват околните тъкани и то тъкмо тези от тях, които с най-малко изразходване на енергия и време би регенерирали органа; и начинът, пътят на регенериране е пак най-изгодния за организма. Целесъобразността в начина на регенерирането – това е онзи важен факт, който пък говори заедно с много други факти, че животът не може да се сведе към механическите сили. Щом при обяснение целесъобразния начин на регенерацията изключим действието на ест. подбор, ние с това значи изключваме механическото обяснение на целесъобразността в случая. Значи и тук пак трябва да признаем в организма един вътрешен фактор от психично, разумно естество. 6). ЛЪЖЛИВА СТАВА (ПСЕВДАРТРОЗА). Случаите, наблюдавани при изкълчване представляват добър пример за пряко приспособление[9]. При изкълчване на една кост старата ставна кухина изгубва своята хрущялна обвивка тогаз, когато на мястото, което сега е в контакт с главата на костта се образува нова става (псевдартроза), повече, или по-малко съвършена. Образува се една кухина, която се покрива с хрущял, после се появяват ставни лигаменти, появява се синовиялна торба и счупеният член може за напред да извършва движения. Също така и при напречно счупване на кост може да се образува фиброзна псевдартроза от съединителна тъкан, която образува една ставна кухина. Целесъобразното реагиране при този случай пак не се поддава на механическо обяснение.
към текста >>

При изкълчване на една кост старата ставна кухина изгубва своята хрущялна обвивка тогаз, когато на мястото, което сега е в контакт с главата на костта се образува нова става (псевдартроза), повече, или по-малко съвършена.
Щом при обяснение целесъобразния начин на регенерацията изключим действието на ест. подбор, ние с това значи изключваме механическото обяснение на целесъобразността в случая. Значи и тук пак трябва да признаем в организма един вътрешен фактор от психично, разумно естество. 6). ЛЪЖЛИВА СТАВА (ПСЕВДАРТРОЗА). Случаите, наблюдавани при изкълчване представляват добър пример за пряко приспособление[9]. При изкълчване на една кост старата ставна кухина изгубва своята хрущялна обвивка тогаз, когато на мястото, което сега е в контакт с главата на костта се образува нова става (псевдартроза), повече, или по-малко съвършена. Образува се една кухина, която се покрива с хрущял, после се появяват ставни лигаменти, появява се синовиялна торба и счупеният член може за напред да извършва движения. Също така и при напречно счупване на кост може да се образува фиброзна псевдартроза от съединителна тъкан, която образува една ставна кухина. Целесъобразното реагиране при този случай пак не се поддава на механическо обяснение. (следва.) --------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] Виж „Уводни думи към окултната биология” в „Житно Зърно”, год. II, кн, 7 – 8 [2] Виж статията му: „Симетричността в присадените крайници” в спис.
към текста >>

Също така и при напречно счупване на кост може да се образува фиброзна псевдартроза от съединителна тъкан, която образува една ставна кухина.
Значи и тук пак трябва да признаем в организма един вътрешен фактор от психично, разумно естество. 6). ЛЪЖЛИВА СТАВА (ПСЕВДАРТРОЗА). Случаите, наблюдавани при изкълчване представляват добър пример за пряко приспособление[9]. При изкълчване на една кост старата ставна кухина изгубва своята хрущялна обвивка тогаз, когато на мястото, което сега е в контакт с главата на костта се образува нова става (псевдартроза), повече, или по-малко съвършена. Образува се една кухина, която се покрива с хрущял, после се появяват ставни лигаменти, появява се синовиялна торба и счупеният член може за напред да извършва движения. Също така и при напречно счупване на кост може да се образува фиброзна псевдартроза от съединителна тъкан, която образува една ставна кухина. Целесъобразното реагиране при този случай пак не се поддава на механическо обяснение. (следва.) --------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] Виж „Уводни думи към окултната биология” в „Житно Зърно”, год. II, кн, 7 – 8 [2] Виж статията му: „Симетричността в присадените крайници” в спис. „Journ. Experim. Zool.”, 32 том, стр. 1 - 136, 136 фигури, 1921 година.
към текста >>

4. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти.
Тъй че с право можем да наречем музиката език на чувствата – положителни или отрицателни, като и речта – израз на мислите – истинни или фалшиви. Музиката е една тайна, проникваща сила и вратата на душата е широко разтворена за този жив език на чувствата. Ясно е следователно, каква важна социална функция извършва тя и какъв гибелен фактор е често за упадъка на нравите и характерите. В такъв случай тя разрушава общественото тяло и често това разрушение е тъй силно и отива незабелязано тъй далеч! А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми. Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти. Не всяка хармония е подходяща за култа и даже твърде често тя е в пълен дисонанс с истинското религиозно чувство. „Между същината на Доброто и Истината и звуковете, а следователно и инструментите, съществува едно съответствие", казва Сведенборг. И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата. Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин. Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции.
към текста >>

5. ВЕЛИКАТА ТАЙНА - ВЛАД ПАШОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Името на всеки човек е псевдоним на Бога, ако върши Неговата воля.
Който плаче, когато направи погрешка, е пътник за царството Божие, а когато я изправи, той е вътре в него. Който е готов за рая, той в ада почва да гради храм и само тези са излезли из ада, които са почнали в него да градят храм. А сега ще превърнем ада в храм и няма защо да излизаме из него. Гладният се познава по това, че никога не критикува хляба и не пита, кой го е правил, а пристъпва към ядене. Който нанесе някому обида, е по-съвършен от този, когото обижда, ако изпревари да се разкае, преди обиденият да е простил и, ако обиденият продължава да мрази обидчика, който е съзнал своята грешка, то ролите се сменят: обиденият става обидчик. Името на всеки човек е псевдоним на Бога, ако върши Неговата воля. Когато брат ни направи погрешка, няма да го укоряваме, а ще се радваме, че ни се е удало случай да видим, какво му липсва в неговия характер, за да се молим и помогнем да се изправи. Който се съблазнява в материалния живот, той още не е изпитал величието на духовния живот. Който предпочете медената монета, не познава цената на златната. Който е започнал да разбира причините на своите състояния, той лесно ще се справи с противоречията. Който е искрен пред себе си, е чист пред Бога.
към текста >>

6. МОЛИТВАТА - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

„Union Demokrat" го направи известен и любимец на всички рудокопачи в околността Той пише под псевдонима „Догбери".
ПРЕНТИС МЪЛФОРД (Кратък животопис) Роден е на 5 април 1834 год. в Саг-Харбър на Лонг Айланд. Отначало моряк, параходен готвач, китоловец, неспособен да се задоволи от тия знания, виждаме го като златокопач в Калифорния. Едва 29-годишен, той открива таланта си като писател. Една хумористична статия във в. „Union Demokrat" го направи известен и любимец на всички рудокопачи в околността Той пише под псевдонима „Догбери". В 1866 г. отива в Сан Франциско, пише във в. „Златната Ера" и „Театрална Хроника", а в 1868 г. е вече издател на „Stockton Gasette". През всички тия години, обаче, той не забогатява.
към текста >>

7. L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Когато един от присъствуващите допирал до челото на Вълтавски щепселите на един контакт от антена, силата на звука се увеличавала с около 30%.
Подробни научни изследвания са правили с тях двамата пражки учени: професор д-р Ернест, председатели на чехословашкия съюз на радиослушателите, и професор Шафранек, от Висшето техническо училище в Прага. Дошли са в Моравска Острова за информация и журналисти от Виена, Берлин, Будапеща, Бреслау и пр. Двамата професори преди да почнат опитите с тях, основно претърсили помещението и обискирали и облеклото на присъствуващите. Двамата радио-хора са в състояние да ловят около 10 радиостанции и то по желание. Направили и друг един опит. Когато един от присъствуващите допирал до челото на Вълтавски щепселите на един контакт от антена, силата на звука се увеличавала с около 30%. Вечните истини, от Стефан Тошев, Севлиево, 1937 година, Стр. 582, цена 50 лева. Доставя се от Стоян Русев, улица "Опълченска", 64 - София. Това е ценен принос към окултната ни книжнина през тая година. Книгата е разделена на две части.
към текста >>

8. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Пол Шуанар (известен повече под псевдонима Пол Фламбар) и Е.
Нобеловата награда. Умира на 31 март 1917 год. в Марбург. Като се има пред вид, забелязва Крафт, че и двамата работят като пионери в сродни области на изследване, не е никак чудно, дето имената им биват споменавани едно до друго в литературата. Ще приведем още един пример от тоя род. Пол Шуанар (известен повече под псевдонима Пол Фламбар) и Е. Пикар са родени и двамата на 13 февруари 1867 г. в интервал от няколко часа в два малки провинциални града. И двамата следват Парижката Политехника, за да станат по-после висши офицери във френската армия. Сравнително рано и двамата се заинтересуват от астрология, която се заемат да изучават в научен дух. И двамата стават по-късно членове на един и същ научен кръжок („Палеософско общество", чиито членове никога не са били повече от 20 души).
към текста >>

9. ПРОЛЕТ - Н. ПОПОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

После, в дългите черни нощи се чува вой на псета и бедните къщурки, потънали в мрачината, крият безмерна скръб.
Какво величаво безшумно тържество на живота I Представих си дните на адските страдания. Над полята и долините кънти шумът на битката. Очите мрачни и помътени се взират в далечината, откъдето никога не ще дойде надежда. Свири вятърът, бучат барабаните и от едни младежки гърди бавно слизат тежки кървави капки. Жени, забрадени в черни забрадки, със сподавен плач палят свещи по черквите и пламъчетата се люлеят като полъхнати от вятъра минзухари. После, в дългите черни нощи се чува вой на псета и бедните къщурки, потънали в мрачината, крият безмерна скръб. Смъртта е господар и властелин... Но преминаха като вихри годините над това поле и тия долини. Под пластовете на чернозема, наблизо там, където спят падналите в боя, прораства млад стрък и чака нова жетва. Рало пробраздява всяка пролет и всяка есен нивите. Тъжно мълчи зимата над посетите зърна и ето пак пролет пробужда света. Наблизо до забравеното, полузаровено оръдие прораства младо дръвче.
към текста >>

10. ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г. Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Спорят кой да държи първо място в къщи - дали кокошка или петел да псе.
Трябва да започнем сега едно пречистване, като 3а Великден - да отворим прозорците и да измием пода. Всички пъшкаме под едно бреме, всякъде има обща дисхармония. Мъж и жена не могат да се споразумеят - къща делят, пари делят -жената не е доволна, че мъжът държал парите. Дали мъж или жена ги държи, това е безразлично. Спогодете се кой да бъде касиерът. Спорят кой да държи първо място в къщи - дали кокошка или петел да псе. Що 3а кокошки и петли? - Това не съставлява никаква важност в живота. Казах, друго е важно. Исус е дошъл и работи. Когато светлината идва, тя идва постепенно, тихо, без шум.
към текста >>

11. Брой 1-2 -1996г. Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Не случайно Сава Калименов се подписва с псевдонима Пламен.
Той ни изпълни с радост и надежда, с вяра и любов! Кой е той? - ний не можем да разгадаем. Ний не можем по-тънкостно да разглеждаме нещо, което далеч надминава нашите сили и способности! Нам, обаче, е известно едно: Той е Божи пратеник, дошъл на земята да донесе на измъчените й жители Божествената Мъдрост и Божествената Любов, които ще ги освободят от робството на греха и смъртта! Не случайно Сава Калименов се подписва с псевдонима Пламен. В душата му след срещата с Учителя се разгаря истинския пламък на Новото. В цитираната по-горе негова книга той изнася следните мисли за беседите на Учителя: “Всичко, което Учителя говори в своите беседи пред по-широк или по-тесен кръг слушатели... представлява един неизчерпаем източник на Мъдрост и Любов, един неизчерпаем източник на работа и градеж, който е достатъчен да нахрани глада на човешката душа. Духовната храна, която се съдържа в беседите не може да бъде усвоена в един земен живот. За нейното усвояване е нужна дълга редица животи. Ето защо тя се струва така твърда и несмилаема за някои.
към текста >>

12. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 40 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Томов и стихотворенията „La Majstro" и „Mia amo“ от Lio Mio (псевдоним на Емилия Вилумсон, Рига).
Бончев — Видин. Nova Kulturo, еспер. библиотека, № 9-10, год. II. със следното съдържание: - „La timo". „La kondicoj de la eterna vivo", - „Nia socia idealo“, от Я. Томов и стихотворенията „La Majstro" и „Mia amo“ от Lio Mio (псевдоним на Емилия Вилумсон, Рига). Тази книжка може да се достави от редакцията на в. „Братство" срещу 10 ла. Цялата годишнина струва 50 лв. Даром ще получите книжка от илюстрация „Светлина“, щом поискате от редакцията й — София, ул „ген. Паренсовъ“ 18.
към текста >>

13. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Само правилната представа за нещата може да бъде верен светоглед, а не илюзии и псевдофилософии, които залъгват ума без да дават вътрешен мир.
Затова трябва да се научим да си създаваме правилни отношения най-първо с Първата Причина на живота, с Бога, а след това и с всички същества, защото щастието е резултат на хармоничните ни отношения с Бога и с хората. По беседа от Учителя, държана на 14 януари 1934 г. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ (Трите основи) Светът и за слепите и за тия, които имат очи, е един и същ но не еднакви представи имат едните и другите за него. За здравите человеци, които чувстват живота да бие във всяка тяхна жила, много къща са постижими; болния само охка и търси изгубеното си здраве. И едните и другите знаят нещо за природата, но едните са по-близко до действителността; в другите представите са изопачени от техните недостатъци или болки. Само правилната представа за нещата може да бъде верен светоглед, а не илюзии и псевдофилософии, които залъгват ума без да дават вътрешен мир. Правилната представа за нещата може да има тоя, който е развил здраво тяло, възвишени чувства и благородна воля. Но това е идеал, към който може да се приближим както към някой връх по няколко пътеки. Първата пътека е тая на храната. втората на въздуха, третата на мисълта и чувствата — но и по трите едновременно трябва да се пристъпи, макар с различно големи крачки. Тялото е като къща — ако го градиш със земя — земно ще е, ако е с мрамор — мраморно.
към текста >>

14. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако хората биха отворили очнте си за космичните взаимодействия, то те биха разбрали и почувствали голямата си отговорност за своите психически прояви, без какъвто и да било псевдорелигиозен морал и без суеверния страх от Божие наказание.
синтезирайки се, се предават понататък на планетите, внасяйки своята нота във вибрациите на слънчевата система и чрез нея — в Космоса. Ако равнодействащата за тези вибрации е дисхармонична, ако в нея преобладават токовете на злобата, ненавистта, на личния и групов егоизъм, на лъжата и на ограничената в материалното психика, то, устремявайки се в пространството, такава равнодействаща повлиява и отчасти изменя ритъма на нашата слънчева система, а чрез това внася и в Космоса една вълна от забавени и безпорядъчно вибриращи енергии. И вибрациите, които се явяват като отговор на тази вълна, от окръжаващите планети и системи, с удесеторена сила се възвръщат към земята. Такива вибрации идват от всички страни и затова, разбира се, са много по-силни от началната, конто звук отразен от купола на свода. Тези дисхармонични ответни вибрации удвояват психическото разложение на първоначалните отправители, предизвикват разстройство на физическите организми, проявяващо се чрез увеличаването на всевъзможни болести, действат разрушително на магнитните течения на планетата заплашвайки, също така, с геологически катастрофи. Ако хората биха отворили очнте си за космичните взаимодействия, то те биха разбрали и почувствали голямата си отговорност за своите психически прояви, без какъвто и да било псевдорелигиозен морал и без суеверния страх от Божие наказание. Човечеството само се наказва и само се награждава. защото винаги получава из съкровищницата на Космоса удесеторено това, което е отправило в нея. Хората могат да създадат ад или рай от своята Земя, зависимост от това, какви вибрации ще съумеят да извикат из силовото поле на окръжаващия Космос … Безкрайни възможности за творческо развитие в недрата на Космоса, при условие на съзнателно и разумно използване на космичните енергии за общопланетно благо, са открити пред хората … Или гибел в същите тези космични недра, в случай на упорство в своята духовно-интелектуално-морална вкостенелост ... Учените знаят, че много планети във вселенското пространство се разсипват в прах, разрушават се и трябва отново да се създават — а за тяхната гибел са отговорни обитателите им ... Из „Окултизъм и Йога“ Н. Р. Вести Възстановени са дипломатическите отношения между България и Съветска Русия. За български пълномощен министър в Москва е назначен г. проф.
към текста >>

15. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не само заради това, че мнозина от най-благородните му апостоли и последователи загинала в кървавия ураган, че стопанската криза последва световната война, като чудовище последвано от своята сянка, че се понижи стойността на парите, намали се възможността за пожертвувателност у съидейниците, а строгите закони, като хапливи псета, спъват стопанския живот и прииждането на парични средства в касата на централната есперантска организация.
може би щеше да се свърши упоритата работа и постигне целта, може би сега във всички училища по света Есперанто би се преподавал вече задължително. Световната война въздейства на Есперанто както огромна вълна на лодка — тя я запокити пак към брега и лодката трябва да измине пътя. минат отчасти преди. Но вълната, колкото и да бе яростна, не разби лодката — гребците пак се впуснаха по водата и гребат в откритото море. И Есперанто, както и всички културни движения, пострада от войната. Не само заради това, че мнозина от най-благородните му апостоли и последователи загинала в кървавия ураган, че стопанската криза последва световната война, като чудовище последвано от своята сянка, че се понижи стойността на парите, намали се възможността за пожертвувателност у съидейниците, а строгите закони, като хапливи псета, спъват стопанския живот и прииждането на парични средства в касата на централната есперантска организация. Гореспоменатите причини са много важни и не можем да затворим очи пред тях. Все пак ако не тъй бърже напредва нашето дело, както бихме желали, ако минатия преди път ние трябва понякога отново да бродим и да чукаме с млата на увещанията твърдите глави и сърца — съществуват други причини, много по-важни отколкото стопанските. Това, което мнозина есперантисти пренебрегват, цял свят инстинктивно долавя: че Есперанто не е само език, но и носител на ново човешко чувство, че той въплъщава и изразява духа и желанието за междуплеменно разбирателство и зачитане. А това са неща, на които днешният свят гледа с недобро око. Правейки равносметка на световната война, обичай е да се говори за милионите убити и ранени, за милиардите, които струва тая престъпна лудост.
към текста >>

Грабовски много добре е изразил това: „Верни пред родния олтар, ние се чувстваме синове на човечеството.“ Днес светът трябва или да се задуши, като гладно псе с кост, с шовинистичните стремежи, които клокочат и го тормозят, или пък да ги отхвърли като нещо гнило.
Какъв разгром, какъв удар би било за човешката мисъл, ако помежду ни, знаменосците, всякой се мъчи да превъзнася своята народност над другите, да оставя ръководство на нашето движение в ръцете на сънародниците си, дори да привлича средището на движението в родната си страна? Есперанто е сътворен да се чувстват народите равни едни с други, а не да се възмогват едни над други. Това противно ли е на патриотизма? Не. Истински патриот е този, който желае мир в своята страна, докато пък шовинизмът изостря отношенията и непременно води към размирие. Това което ние възвестяваме на света, не противостои на истинския патриотизъм; то само буди в душите още по-висше чувство — обич към отечеството на делото човечество. Грабовски много добре е изразил това: „Верни пред родния олтар, ние се чувстваме синове на човечеството.“ Днес светът трябва или да се задуши, като гладно псе с кост, с шовинистичните стремежи, които клокочат и го тормозят, или пък да ги отхвърли като нещо гнило. Светът не пренебрегва важността на този избор. Може би, без да го изразява, вътрешно той съзнава, че това е избор на живот или смърт. Като не смее още да скъса веднъж за винаги с догмите на хилядолетни предразсъдъци, той същевременно тръпне от ужас, виждайки какво са му причинили и мисли какво още могат да причинят в бъдеще. И все пак липсва му смелост направи решителната стъпка и унищожи омразата и оръжията. Нужни са човеци, които не се страхуват от подигравки и псувни, да окуражат света, и високо да му възвестят старата истина — мирът гради, раздорът руши.
към текста >>

16. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Спустнали псета зли вълчари и вълкът не видял как прехвърлил чак зад Пустите чукари.
И небесний ангел няма да запише в своите скрижали, че душата ми те жали. Вълкът, като вълк, е умен, хитър, ала същевременно и много лаком. Лакомията му го излъга и той тръгнал със Ваклуша към овцете в лъга. Щом обаче доближила, Ваклуша се спуснала, та право при овчаря. Той я видял, видял и вълка зад нея, па извикал. Спустнали псета зли вълчари и вълкът не видял как прехвърлил чак зад Пустите чукари. * * * Изедниците ще изчезнат, Като от студ змиите, Когато само поумнея. Навсякъде глупците. Дядо Благо Книжнина Получи се в редакцията книгата Религия, християнство, творчески духовен живот и еволюция на човешката душа, от зъболекар Стоицев. Книгата съдържа 3 сказки, държани на 8, 9 и 10 март 1933 г. в салона на д-во „Майчина грижа“ в Пловдив, прихода от които бе в полза на сираците от войната.
към текста >>

17. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Падане на прогнили тронове и разрушение на могъщи държави, създаване на редица нови държави, на места гръмоносни революционни бури, световна, потискаща всички икономическа криза, наподобяваща пълен банкрут на системата, последвана от почти всеобщ хаос на мислите, колебливи псевдоексперименти, движещи се между ляво и дясно, между национализъм и комунизъм, и намиращи най-сетне синтеза си в … диктатурата, — ето богатата реколта на историята на последните следвоенни шестнадесет години.
Расите са само едни стъпала в пътя на еволюцията, по които трябва да се мине, за да се способства за еволюцията на духовете, родени в тях. Но, макар и необходими, те са същевременно и много опасни, и, следователно, причина за големи грижи за Учителите на човечеството. Те са нарекли шестнадесетте раси „шестнадесет пътя на разрушение“ защото чрез тях се проявяват отрицателните сили, водещи към взаимни борби и разрушение. (следва) КЪМ ВЪЗРАЖДАНЕ НА АСТРОЛОГИЯТА Ужасната световна война възвести една съвсем нова епоха. Много дълго продължи жестокото човекоизтребление, много милиони невинни мъже загинаха, напоявайки с кръвта си нашата земя, много горчиви сълзи изтекоха в продължение на четиригодишната кървава „олимпиада“,— та невъзможно е щото преживяното през време на ужасното царуване на четирите „апокалиптични конници“ да остане без сериозни следи и да не отбележи дълбоко необикновен знак върху челата на страдащите народи. Падане на прогнили тронове и разрушение на могъщи държави, създаване на редица нови държави, на места гръмоносни революционни бури, световна, потискаща всички икономическа криза, наподобяваща пълен банкрут на системата, последвана от почти всеобщ хаос на мислите, колебливи псевдоексперименти, движещи се между ляво и дясно, между национализъм и комунизъм, и намиращи най-сетне синтеза си в … диктатурата, — ето богатата реколта на историята на последните следвоенни шестнадесет години. Обаче не само държавни, социални, политически и икономическо финансови катаклизми преживяхме ний съвременниците. Революционизират се изкуството, науката, а напоследък дори и религията, докато техниката триумфално лети над земното кълбо. Малка става нашата земя за Пикардовци, стремящи се към победоносно завладяване на стратосферата ... Това колосално предвижване на човешката история в течение на последните две десетилетия и страстния стремеж към непознатото, тайнственото като сфинкс „утре“ кара хората да мислят и революционизира спокойните някога, преди войната, умове на хората. Рационалистическия и материалистическия светогледи се оказаха твърде ограничени и едностранчиви, твърде човешки и земни, за да могат винаги успешно да разрешават загадките на историческия еволюционен процес и да проникнат задоволително в тайните на човешката природа. Техните теория и практика често се набираха в противоречия; тяхната логика правеше недопустими от гледището на здравия разум скокове, не беше способна да внесе светлина в загадките на човешкия живот и да отговори на въпросите на човешката съдба.
към текста >>

18. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Гениалните хора в същност са колективи под една форма — псевдоним — „име“ на гениалния.
Ако човек внесе в своя организъм храна, която може да отрови кръвта му и с това да повлияе върху здравето на децата си, тази храна полезна ли е? Медът на пчелите е сладък, но не и самите пчели. Ако не ядем кучета, котки, коне и магарета — то не значи, че те ще се развъдят до безконечност. Размножението е мярка на природата — реакция срещу унищожението. Колкото по-неблагоприятна е средата, толкова размножението е по-голямо, като реакция да се запази живота вложен във формите, Човечеството постепенно ще се прибере в малко, но избрани личности, които ще имат в себе си всички възможности присъщи на отделните индивиди. Гениалните хора в същност са колективи под една форма — псевдоним — „име“ на гениалния. Разплодяването ще се намали. В природата има една равносметка. 2. Въпрос. Малкото момиченце Христина от Бургас, през нощта се вцепенява, не проявява никакви признаци на живот, което е установено от лекар. След като се пробуди, то разказва за видени неща из духовния мир.
към текста >>

19. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едно вре ме и Христофор Колумб го правеха луд и той 12 години трябваше да доказва псе на учени хора, че пътя към Индия е възможен и от запад.
— шизофренизъм, лудост, халюцинация . . . Да и странно — мнозина им вярват. Вярват не на тия които са открили Америка, ами на тия, които изобщо отричат да съществува каквато и да е Америка . . . Едно вре ме и Христофор Колумб го правеха луд и той 12 години трябваше да доказва псе на учени хора, че пътя към Индия е възможен и от запад. Ученото невежество нарече и Христа луд (гл. 10 ст. 20, Йоана) То и до сега продължава да квалифицира явления, които по същина не знае, но понеже не си е дало труд да проучи или даже само да допусне, то ги смета за невъзможни, за ненормални, за суеверия, за лудост. Всичко това е от липса на светлина, на знание . . .
към текста >>

20. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сикора и Влтеоски се уловиха за ръце и се съединиха с щепселите на високоговорителя, който не можеше да крие никаква магия в себе си, защото пражките професори бяха предложили свой високоговорител.
Сикора се болезнено усмихна и взе един детектор, с който провери „дали се е хванало нещо“. Изглежда, че беше прибързал. Дихателната „гимнастика“ продължи и при втората проверка резултатът беше на лице. Сикора взе една електрическа крушка, стисна я между палеца и показалеца на едната си ръка, а другата подаде на Влтавски, който опря показалеца на свободната си ръка върху контакта на крушката. Видях с очите си, а и моя фотоапарат го отбеляза: крушката светна. Сикора и Влтеоски се уловиха за ръце и се съединиха с щепселите на високоговорителя, който не можеше да крие никаква магия в себе си, защото пражките професори бяха предложили свой високоговорител. След неколко минути мембраната затрепери, а след още няколко се чу предаването на една чешка станция. Това, което чух, сравнено с радиопрограмата, посочи, че е уловено предаване на станцията Моравска Острава. Предаването се прекъсна, когато двамата отпуснаха ръцете си и продължи, когато ги уловиха от ново. Освен това, когато Влтавски започваше да диша тежко, звукът се значително усилваше. Опитът продължи около две минути.
към текста >>

Когато един от присъстващите допираше до челото на Влтавски щепселите на един контакт от антена, силата на звука се увеличаваше с около 30 на сто.
Друго силно впечатление беше за мен обстоятелството, че тоновете бяха извънредно естествени и чисти. Навън валеше дъжд и се навдигаше буря, но това не оказваше никакво влияние на живите приемници. Никакви шумове, никакви паразити. Двамата радиохора са в състояние да ловят около 10 различни европейски станции и то по желание. Направи се и друг опит. Когато един от присъстващите допираше до челото на Влтавски щепселите на един контакт от антена, силата на звука се увеличаваше с около 30 на сто. Тия са фактите по чудото в Моравска Острава. Нови книги ШЕСТОТО ЧУВСТВО НА ЧОВЕКА наблюдения, изследване и лична опитност от проф. Ш. РИШЕ В тази книга по необорим начин е доказано съществуването на шесто чувство в човека. В нея авторът ни дава преди всичко опити — изследвания над известни индивиди, наречени от него сензитиви, които притежават началният, стадии на шестото чувство, т. е. това, което окултистите наричат ясновидство.
към текста >>

21. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(Waniel - псевдоним на Любомир Лулчев) Великото учение — няколко основни положения, от В.
През дверите на доброто, Вратата и пътят. Законът и пророците. Спасение още днес, от Дж. Ален.( Окултизъм и мистицизъм, — История на великите учители от Христовата ера, от В. Граблашев. (книгата в издание от 2010 г.) Съвременният обществен морал и Дънов, — преди двадесет столетия и сега — от Waniel. (Waniel - псевдоним на Любомир Лулчев) Великото учение — няколко основни положения, от В. Т. Благодумов. Основните окултни истини и мястото на Всемирното Братство в бъдещия развой на човечеството. Где е истината? — Учението на П. Дънов и отговор на критиките против неговото учение, от Дж.
към текста >>

Веротиеро - псевдоним на Иван Радославов) Съдържа: Окултните науки като източник на висше знание.
Основните окултни истини и мястото на Всемирното Братство в бъдещия развой на човечеството. Где е истината? — Учението на П. Дънов и отговор на критиките против неговото учение, от Дж. Веротиеро. (Дж. Веротиеро - псевдоним на Иван Радославов) Съдържа: Окултните науки като източник на висше знание. Спиритизмът и ясновидството, като научно установени факти. Критиките на Ласков, Калнев и Митрополит Неофит срещу учението на П. Дънов. Извадки от беседите на П. Дънов. Живите сили на слънцето, от Георги Радев. Мъртво тяло ли е слънцето, което дава живот на всички?
към текста >>

22. -

И следователно, когато се отричат известни идейни построения (например демокрацията) по скоро трябва да търсим причините за неуспехите им в проявата на псевдодемокрацията т. е.
От друга страна диктатурата търси опората в масата чрез конгреси, събори, събрания . . . Това иде да покаже, че във всичките строеве и идеи държавни управления си остава фактор с първостепенно значение човека със своя физически. исторически и психически капацитет. Той е и си остава основата, върху която се вдигат едни или други надстройки. И следователно, когато се отричат известни идейни построения (например демокрацията) по скоро трябва да търсим причините за неуспехите им в проявата на псевдодемокрацията т. е. в неправилното приложение на идеята. Това е много съществен въпрос, защото той иде да покаже, че реалния резултат следва от приложението на идеята непосредствено в живота, а не само от логическото й построение, което само по себе си може да е отлично. Силата на всеки строй зависи от неговата връзка с живите обекти и преди всичко в съзнанието на неговата справедливост или необходимост. Справедливост разбирана най-обективно: — да искаш и за другия това, което желаеш и за себе си! Непосредствената полза е нещо видимо, а за далечната полза е нужно прозрение.
към текста >>

23. -

Дънов) отговор на критиките против туй учение, от Giovani Verotiero (псевдоним на Иван Радославов) Отворено писмо до арх.
Дънов Ето човекът, I серия беседи от П. Дъновъ Вие сте солта, III серия беседи, от П. Дъновъ Братски песни, от П. Дънов Кои и какви са белите братя, от Ст. Ватралски Съвременни обществен морал и Дънов, от Vaniel Где е истината (учението на П. Дънов) отговор на критиките против туй учение, от Giovani Verotiero (псевдоним на Иван Радославов) Отворено писмо до арх. Евтимия Езотерическо христнаиство, скритата страна на християнството, от А. Безант Еволюция на живота и формата, от А. Безант Душата, доказателство, че тя съществува, от А. Безант Всеобща религии, от А. Безант Свръхчовеците, от А.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той е станал известен по вече под псевдонима Алан Кардек, под който е издал и първото си съчинение: Le Livre des Esprits (Книга на духовете).
На праговете на църквите свещениците благославяли тялото на чудотвореца, когато минавало. 4) Филип Низие-Янтелм е роден в Лоазйо (Савоя), на 25 април 1849; той е син на Йосиф-Филип и на Мария Вашод, земеделци. АЛАН КАРДЕК Животопис и обществена дейност — Катехизъм на прераждането Основателят на спиритуализма в Франция бил Леон-Денизар-Иполит- Ривайл, роден на 4 окт. 1804 г. в Лион. Той е станал известен по вече под псевдонима Алан Кардек, под който е издал и първото си съчинение: Le Livre des Esprits (Книга на духовете). Както заглавието на това съчинение, така и псевдонима са били дадени от невидимия свет, за да се подчертае, че то не е оригинален труд. Малкият Леон е получил първоначалното си образование в училището на Песталоци в Ивердон (Швейцария). Той е изучвал прилежно предметите, предвидени в учебната програма, но особено се заинтересувал от ботаниката, за изучването на която се е губел по цели дни из планините, за да търси екземпляри за хербария си. Като се за- върнал в родния си град, започнал да се приготовлява за адвокатска професия, каквато упражнявали баща му и дядо му. Но още от началото се разбрало, че тая професия не е за него.
към текста >>

Както заглавието на това съчинение, така и псевдонима са били дадени от невидимия свет, за да се подчертае, че то не е оригинален труд.
4) Филип Низие-Янтелм е роден в Лоазйо (Савоя), на 25 април 1849; той е син на Йосиф-Филип и на Мария Вашод, земеделци. АЛАН КАРДЕК Животопис и обществена дейност — Катехизъм на прераждането Основателят на спиритуализма в Франция бил Леон-Денизар-Иполит- Ривайл, роден на 4 окт. 1804 г. в Лион. Той е станал известен по вече под псевдонима Алан Кардек, под който е издал и първото си съчинение: Le Livre des Esprits (Книга на духовете). Както заглавието на това съчинение, така и псевдонима са били дадени от невидимия свет, за да се подчертае, че то не е оригинален труд. Малкият Леон е получил първоначалното си образование в училището на Песталоци в Ивердон (Швейцария). Той е изучвал прилежно предметите, предвидени в учебната програма, но особено се заинтересувал от ботаниката, за изучването на която се е губел по цели дни из планините, за да търси екземпляри за хербария си. Като се за- върнал в родния си град, започнал да се приготовлява за адвокатска професия, каквато упражнявали баща му и дядо му. Но още от началото се разбрало, че тая професия не е за него. Тъкмо по това време е станала и бурбонската реставрация, и той се срещнал с религиозната нетърпимост на ръководните кръгове, поради което напуснал адвокатството и се предал на учителство, което било неговото естествено призвание.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това псевдо (лъжливо) християнство предизвиква силно религиозно-етично: движение, наречено богомилство.
Христос, принесен в жертва, прободен от войника в ребрата, а архиереи, свещеници хилядолетия го пробождат и из ребрата му тече не символична, а реална кръв! Бог се разсича на парченца и се дава на грешника за очистване, за сила, свещи се палят, помени се струват, плач, ридания, оргаизъм, вахканизъм, наричат се християни, а воюват, колят, грабят, безчестят, пиянстват, царе, боляри, архиереи, попове безпътстват, пиршествуват. Царе, боляри имат роби. Архиереите, по примера на византийските си събратя, били на страната на силните, експлоататорите, сами експлоатирали, тъпкали, тиранствували, смукали потта на трудещия се народ. Това свидетелствува пресвитер Козма(Хв.). Това псевдо (лъжливо) християнство предизвиква силно религиозно-етично: движение, наречено богомилство. Привържениците на това движение се наричали: bonus homini — добри хора, приятели, братя и т. н. Основателят на новото религиозно общество е бивш православен свещеник, който по идеи надминава съвременника си Козма. В речите си свещеник Козма критикува владици и попове, че са мързеливи, че пиянстват, че не просвещават народа, но той ги оправдава, защото пазили правата вяра, извършвали всички обреди, тайнства и пр. и пр. Богомилите виждали центъра на тежестта на християнската вяра в добрия живот, а не в обредността и разните суеверия.
към текста >>

Тя е доктрината на Хермеса, но не на неоплатоника, който бе написал диалози под този псевдоним, а на Хермеса — Тот, посветеният в египетските мистерии.
Америка) се подвизава един брат ДЖОН АУДНЕЙ, или, както той сам предпочитал да се казва, БРАТ ИЗАХА. Той не само проповядва, всеки ден почти, на многобройни и верни свои последователи, но и се е прочул като пророк и чудотворец, понеже лекува всички болести само с вяра и молитва, както той сам изповядвал. Всички се отнасяли с пълно доверие в неговата свръхестествена сила. Представените две илюстрации показват, как Аудней проповядва на своите почитатели и как лекува една парализирана жена. АЛХИМИЯ Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията1) Алхимията представлява традиция на древността, като се е прикривала под една тайнствена форма в християнския свят на средните векове и на Възраждането. Тя е доктрината на Хермеса, но не на неоплатоника, който бе написал диалози под този псевдоним, а на Хермеса — Тот, посветеният в египетските мистерии. Тя е традицията на народите при Нил, дошла от четвъртата раса и запазена след потъването на атлантическия континент, а следователно, тя е най-старата мъдрост в света. Това съкровище на атланто-арийската раса, винаги пазено в потайностите, трябвало да се забулва със символи, за да избегне преследванията на онова тясно християнство, което бе насадено у арийските народи от нетолерантния семитски дух. Прочее, тайната на това велико херметическо посвещение, това е еволюцията на света и на човека посред циклите на възобновяването и превъплътяваният, това е великият закон на единството, който свързва микрокосмоса с макрокосмоса, както съставляващия със съставения, както подобния с подобния. Неговата висока морална стойност е в познанието на Кармата и в разбирането на необходимото отричане за великото мистическо причастие. Това учение, разпространено в Индия от Рама, пропагандирано чрез браманските и будистските посветени, биде донесено в Европа в тъмнините на варварските нашествия по разни начини: чрез евреите-кабалисти, чийто посветителен произход е доста мрачен, чрез арабите, чрез тайнствените номади, носители на Таро и Тот, наричани египтяни, ученици на Хермеса Трисмегиста, и най-после чрез кръстоносците, които са събрали останките от есенийските или александрийските учения и са ги обработили в ордена на тамплиерите (храмовниците), предшественици на розенкройцерството и масонството.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

______________________________________________________________________________ 1) Псевдоним на известния английски кабалист и астролог Gomeold, автор на „Cosmic Symbolism“, „The Kabbalah of Numbers“, „A Manual of Occultism“ и мн.
Господарите на световете са произведения на минала еволюция, те са по-стари Братя на човечеството, и на тях е делегирана сила да творят като Логоси и да управляват като властелини своите специални творения. Създаването, еволюцията и разрушаването на световете е ставало и се е продължавало в безкрайностите на пространството през цялото велико Издишане. И то ще продължава, докато всички достигнат „пълнотата на ръста на Христа“, и нови Богове ще създават нови светове, а небесата и земята ще преминат, но творческото Слово ще остане заедно с ония, които са постигнали съвършенството. В безкрайното пространство и безкрайното време творенията ще бъдат безбройни и безкрайно разнообразни, защото, както Джордано Бруно мъдро е казал: „всемогъществото и всезнанието на Бога е по-добре изразено в създаването на едно безкрайно разнообразие на светове от различни измерения, отколкото в един едничък свят с безкрайно много измерения“. Защото в безкрайното разнообразие се изразява вечното подмладяване на Божеството, Из „The Occult Review“. ______________________________________________________________________________ 1) Псевдоним на известния английски кабалист и астролог Gomeold, автор на „Cosmic Symbolism“, „The Kabbalah of Numbers“, „A Manual of Occultism“ и мн. др. Проф. Ю. Нестлер. ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. IV). е. Типови ръце и особени хирогномични знаци по пръстите на детската ръка Ние вече знаем, че трябва много да се благодари на французкия изследвач д‘Арпантини за съставената система от типови ръце и че този учен хирогном е приел шест главни типови ръце и една смесена, която е съставена от знаците на шестте типови ръце. Тъй като вече ние дадохме една обширна представа на типовите ръце и тяхното значение и същественото в тази система, важно за детската ръка, то сега искаме тук да поговорим още за няколко особени знаци, които ще се вземат въвсъооражение при хирогномичного тълкуване на детската ръка и които ще имат еднакво значение за всички видове ръце.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В обикновения говор, думата „мистично“, разбира се, се прилага към всички религиозни вярвания (били те истински или не), които остават неразбрани, включително и характерните псевдо-религиозни вярвания, които се свързват с меланхолията, хипоманията, епилепсията и другите форми на лудостта.
Той може да разсъждава логически, но има някоя идея или вълнение някъде, което е криво — иначе, не щеше да е луд — и то дава оттенък на всичко, каквото изкаже. Хипоманиаците са повърхностни, егоистични и лишени от продължителност в разсъжденията, когато пък меланхолиците са болезнени, интроспективни (вглъбяващи се в себе си) и пр. В действителност, разсъжденията на всички луди хора са себе-концентрирани и субективни. Ако е вярно, че геният е съюзник на лудостта, то още по-вярно трябва да се счита популярното схващане, че има връзка между мистицизма и лудостта. Нс както при първия, така и при втория случай, тая връзка е от чисто повърхностно естество, само една привидна прилика. В обикновения говор, думата „мистично“, разбира се, се прилага към всички религиозни вярвания (били те истински или не), които остават неразбрани, включително и характерните псевдо-религиозни вярвания, които се свързват с меланхолията, хипоманията, епилепсията и другите форми на лудостта. Сигурно, това е неправилна употреба на тая дума. Истинският мистицизъм е възприемането, че духовното е присъщо на природното, както в човека, така и в външния свят. Или, както се изразява Inge: „религиозният мистицизъм може да се определи като опит да реализираме присъствието на живия Бог в човешката душа и в природата, или, още по-общо казано, като опит да се реализира в мисъл и чувстване при- същността на временното във вечното, както и на вечното в временното“.1) Понятието, че всички материални неща са Символи на духовни истини и че те съществуват като тяхно проявление, кара мистика да поддържа и да действа в съгласие с една система от ценности, различна от оная на обикновения човек, който, поради това, е наклонен да счита мистика за луд. При все туй, истинското сродство на мистика е повече с гения. Мистикът преживява го някога опитности с видения толкоз добре, колкото и с видения на поменатите вече духовни истини.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И винаги, кога сред тоя земен мир Яви се дух велик да сей любов, мощ, здраве, И теб, народе зъл, по-кротък да направи, Небето да открий — за мъртвите звезда — Ти следваш го за миг, а сетне с ярост зла Го хапеш, като псе, и черниш с клетви диви .
. . И прав, настръхнал, див, на буря променен, Той с мощен глас викна: „О ти, народе зъл, със кърви напоен, Какво си сторил днес, ти Кайн, Немрод всегдашен, Какъв е тоя грях, от нашите по-страшен? За праведний такваз ли готвиш тук съдба? А неотколе ти, чудовищна тълпа, Пред тия там нозе лежеше по стъгдите И с ангелски криле му виждаше плещите. Той бе за теб водач, подкрепа и пастир! И винаги, кога сред тоя земен мир Яви се дух велик да сей любов, мощ, здраве, И теб, народе зъл, по-кротък да направи, Небето да открий — за мъртвите звезда — Ти следваш го за миг, а сетне с ярост зла Го хапеш, като псе, и черниш с клетви диви . . . О стадо от овце, кат тигри заядливи! Какъв жесток венец за святите борби: Христос е там на кръст, Варавва тук стои, Архангелът убит, злодеецът свободен! Претегли ти калта със бисер благороден, И злото в тез везни натегна тоя път . . . Да!
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Разкритията на основателя на спиритуализма във Франция, Леон-Денизар-Иполит-Ривайл известен повече под псевдонима Алан Кардек 1) са намерили до сега безбройни потвърждения.
II) бяхме съобщили, че през месец юни т. г. ще се състои в Париж третия международен конгреси по експерименталната психология. И действително тоя конгрес е станал при стечение на мнозина делегати от разни държави и е имал грамаден успех. Надеем се, че за идващата книжка ще ни се удаде възможност да дадем на четците си един подробен отчет за дейността на конгреса и на постигнатите резултати. Нови потвърждения със стари дати. Разкритията на основателя на спиритуализма във Франция, Леон-Денизар-Иполит-Ривайл известен повече под псевдонима Алан Кардек 1) са намерили до сега безбройни потвърждения. Но едно от най авторитетните, макар и с доста стара дата, трябва да се счита, безспорно, онова на великия поет, Виктор Хюго. Издателството на Луи Конар в Париж е пуснало в продажба една книга, написана от Густав Симон, син на известния френски философ и педагог, Жюл Симон. Тая книга съдържа in-extenso самите протоколи на сеансите, които Виктор Хюго е държал с близките и приятелите си в Джерсей, когато е бил в изгнание. За тия сеанси на Виктор Хюго е дала потик известната спиритистка, г-жа де Жирарден, още през 1853 год. Хюго, който е имал високо религиозно чувство, но ненавиждали догмите; не манкира да не се ентусиазира от тая религия без попове, родена в пълен романтизъм.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

излезли под псевдонима му Папюс.
4) Виж статията „Нова дейност на окултния университет „Гьотеанум“. Окултното движение в Германия през последните години“ в „Всемирна Летопис“, год. III, кн. 1 и 2. Бележити окултисти Папюс (Жерар Анкос, доктор на медицината) Измежду най-видните теоретици и практици по окултизма е известен най-много французинът Д-р Жерар Анкос, почти всички съчинения на когото са. излезли под псевдонима му Папюс. Той е роден на 13 юли 1865 г. в гр. Короня (Испания). Баща му бил французин, а майка му испанка, от гр. Валадолид. След като свършил с отличие средното си образование, изучил медицината и е постъпил като лекар в известната парижка болница La Charite, под дирекцията на знаменития Д-р Люийз.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Изгоних майка си, да не яде храната, грабната от по-голямо псе, отколкото съм аз — прокудих я, когато се кани буря, облаци се трупат, дано по пътя, нейде в запустене, светкавици очи й да изпият и дъб, от гръм сред бури повален.
Защото ето я неправдата ми. ето — безбройна, като искрите над мен, предела минала на замислите Твои! Изгоних аз баща си! Кога очите си затвори той, на гроба му не турих кръст дори, — не съм го молил аз за тая шепа пръсть несретния живот да ми дари! Виновен съм, голям е моя гр,х! Изгоних майка си, да не яде храната, грабната от по-голямо псе, отколкото съм аз — прокудих я, когато се кани буря, облаци се трупат, дано по пътя, нейде в запустене, светкавици очи й да изпият и дъб, от гръм сред бури повален. да я премаже с дънера на веки! Виновен съм, голям е моя грях! Кога сестрица ослепяла срещнах да проси пред черковните врати, аз нямах смелост да се приближа, ръката й изсъхнала да взема и сочейки очите й червени, на глупавите лъвове да кажа и на лъвици празни: тя ми е сестра, за винаги при нея ще остана — идете си! не искам ваште ласки! Виновен съм, голям е моя грях!
към текста >>

И псето пътя ми кога запрени, от глад открило челюстите голи и впило в мене жалостно очи, аз ритнах тъй с крак, че изскимтя и падна до прага ми!
да я премаже с дънера на веки! Виновен съм, голям е моя грях! Кога сестрица ослепяла срещнах да проси пред черковните врати, аз нямах смелост да се приближа, ръката й изсъхнала да взема и сочейки очите й червени, на глупавите лъвове да кажа и на лъвици празни: тя ми е сестра, за винаги при нея ще остана — идете си! не искам ваште ласки! Виновен съм, голям е моя грях! И псето пътя ми кога запрени, от глад открило челюстите голи и впило в мене жалостно очи, аз ритнах тъй с крак, че изскимтя и падна до прага ми! Претъпках червеи — и милиони насекоми премазах с крак, кога се влачех в пътя, да освежа душата отегчена в зори със изгрев и със залез вечер. Когато се катерех в пещери, дълбани на сталактитите към тайний вечен сън, и ти към върхове, отдето гордостта заплашва целий свят с гранитните пестници поръчвах на слугите си да отсекат на борчетата клоновете млади, лицето ми с иглите да не дразнят · . . Убих аз брата си, че заора във мойта нива той и от овеса ми взема един откос за коня си — виновен съм, голям е моя грях! Веднъж ме завладе безумното желание за себе си да изкопая гроб, че станал бе живота ми гробовен, а тласнах ближния и падна той във него и там сред мъртвите изплашен полуде! Виновен съм!
към текста >>

1) Авторката на тоя роман (Ве́ра Ива́новна Крыжано́вская), от който даваме, за сега, само една извадка, е известната съвременна окултна писателка под псевдонима Рочестер.
Нима това е той — това отражение на красив, млад човек, пълен с сили и енергия, с огнен поглед и с червени устни, жадуващи сякаш до дъно да пресушат кипящата чаша на живота? От пръстената бледност на лицето, от черните кръгове под очите и от слабостта, която преждевременно беше сгърбила неговата стройна и висока снага, не остана нито следа. Извърши се чудо. Той стана съвсем нов човек и чувстваше, че по жилите му протича неизчерпаемата сила на живота. Превела: А. Т. 1) Авторката на тоя роман (Ве́ра Ива́новна Крыжано́вская), от който даваме, за сега, само една извадка, е известната съвременна окултна писателка под псевдонима Рочестер. Тя е написала до сега романите: Паяжина, Във властта на миналото и Магите — всички с окултно съдържание. Един учител на древността Питагор и неговата окултна школа (Продължение от кн. VII и край). Към сведенията за живота на Питагора, които дадохме, ще прибавим, че в отношенията си към жените той е бил, въобще, много предпазлив и внимателен. Твърде малко жени са били удостоени, според умственото им развитие, да бъдат до пуснати от него в вътрешния от дели на школата му.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

____________________________________ 1) Виолино Примо (Violino Primo), псевдоним на Цонко Василев Попов, български писател и педагог, е роден в Котел през 1881 г.
Тук е неизцеримият недъг на старите партии, че им липсва художествена чувствителност и съзнание. Ако в тях имаше поне малко от тоя магичен дар, те нямаше да създават тази световна бъркотия, щяха да ценят повече човешкият материал, с който търгуваха тъй дълго. Онова нещо, от което най-много се нуждае днес измъченият свят, това е политическия и социален Шекспир“. И за ужас на нашите бездушни педагози, ние прибавяме: Онова, от което най-много се нуждае днес многоизмъченото школо —това е педагогичният Шекспир! А тоя Шекспир може да се роди само между учителите-художници, за да спаси невинното дете от вавилонския педагогически плен и да изгони търгашите из храма! ____________________________________ 1) Виолино Примо (Violino Primo), псевдоним на Цонко Василев Попов, български писател и педагог, е роден в Котел през 1881 г. От детство го свързва приятелство с писателя Йордан Йовков. По професия е начален учител. Редактира от 1926 г. педагогическа страница във в. „Вестник на жената”.
към текста >>

НАГОРЕ

0.33401894569397