НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
30
резултата в
26
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
С каква
простота
и естественост той изговаря тия думи, съдържащи една велика идея!
Те говорят за древната история на тия места. Значи още от ранни времена туй място е привличало вниманието! Още като влизам в дома на брат P., от там излиза кола. Той обяснява: Един от селото гради къща и му праща колата си за помощ. - Това разкрива цял един свят, в който живеят тия хора.
С каква
простота
и естественост той изговаря тия думи, съдържащи една велика идея!
Това показва, как народната душа има едно вътрешно разбиране на социални въпроси, своя дълбока социална философия. Навсякъде в глъбините на човешката душа е запазено нещо непокварено и чисто: в това е надеждата за красивия бъден ден! Някой ще строи къща: другите отиват да му помагат: едни му носят камъни, тухли, пясък, вар; други копаят основите на къщата; трети хранят работниците. Това е тъй наречената „межия", която дава богат материал за размишление. Тя показва, че в народната душа се крият красиви заложби, мощни духовни сили.
към текста >>
2.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Днес много се говори за
простотата
на Евангелието.
Ориген взема средно място между едно историческо и едно надисторическо разбиране, едно телесно и едно духовно схващане на Писанието. Обаче предвид на застрашаващото загрубяване на християнската мисъл за него трябва да е изглеждало като най-важно да прокара с цялата му яснота пътя на едно духовно разбиране на Писанието. Той казва: "Причината за всички тези погрешни, безбожни и прости учения изглежда че не е някой друг, освен липсата на духовно разбиране на Писанието и неговото схващане според голата буква. Най-същественият предмет остава скрит за хората отчасти поради липсата на подходящо настроение на чувството, отчасти поради прибързани, а понякога също и когато въпреки наличието на настроение и внимание поради голямата трудност на хората да намерят духовните образи". Според Ориген хората искат лесно да стигнат до разбирането на Свещеното Писание и затова стигат само до неговата повърхност.
Днес много се говори за
простотата
на Евангелието.
По този повод важат думите на Ориген, който казва: "Винаги при четенето буди съмнение, когато се твърди, че лесно се разбира известно положение, когато всъщност въпросът, за който се касае, се нуждае от притежаването на съответен ключ, за да бъде разбран". Ориген поддържа учението за тройния смисъл на Писанията и казва: "По три начина трябва да приемем в себе си смисъла на Свещените Писания. Неученият може да намери назидание при плътта, т. е. при буквата на Писанието. По-напредналият ще се поучава от душата на Писанието.
към текста >>
3.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от
простотата
на своето сърце.
Понеже то е резултат от ясновидство и понеже на помощ се призовава всичко, което опитният ясновидец може да вижда, то ни представя един точен образ на това, което в Евангелието на Йоан е описано само в избледнели образи. През различните времена на развитие на Християнството Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни. Ето защо Евангелието на Йоан е било Писание на всички християнски мистици, които са се стремили да изживеят това, което е описано в Евангелието на Йоан относно личността и Същността на Христос. То е било настолна книга на богомилите и на техните приемници розенкройцерите, и на всички мистици от западния свят. По друг начин се отнасяло християнското човечество през различните столетия спрямо Евангелието на Лука.
Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от
простотата
на своето сърце.
Като една назидателна книга преминава Евангелието на Лука през вековете. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са били обременени със страдания и болка. Защото в Евангелието на Лука толкова много се говори за Великия Утешител, за Великия благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и потиснатите. Евангелието на Лука е било една книга, към която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече от който и да е друг християнски документ.
към текста >>
Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на
простотата
и даже до известна степен детинското.
Ако за да се почувства въздействието на Евангелието на Йоан е била необходима една висока подготовка, за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от Евангелието на Лука. Така че, Евангелието на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери назидание и най-детската душа. Всички онези човешки души, които остават детски от най-ранната възраст до дълбока старост, са се чувствали винаги привлечен от Евангелието на Лука. Онези от християнските Истини, които са били представяни образно от изкуството, особено от живописта, които говорят най-убедително на човешкото сърце, ние ги намираме дадени в Евангелието на Лука, откъдето хо-рата на изкуството са вземали своите теми, въпреки че в това отношение другите Евангелия са доставяли много материал. Всички дълбоки отношения между Христос и Йоан Кръстител, които са били изобразявани толкова много пъти, имат своя източник в тази вечна книга, в Евангелието на Лука.
Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на
простотата
и даже до известна степен детинското.
Евангелието на Лука е, което ни дава детския живот на Исус от Назарет. Евангелието на Лука е Евангелие на образите, на картините, защото то е плод на едно имагинативно или образно познание. Такъв един прекрасен образ е явяването на Ангелите пред овчарите на полето, където Невидимият свят се разкрива пред тези пастири. И не само това, но цялото Евангелие е изградено от образи. В старите времена Евангелието на Йоан е било почитано като един от най-дълбоките и пълни със значение документи, който човечеството е притежавало върху Същността и значението на делото на Христос на земята.
към текста >>
4.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Който се остави да действа това Евангелие върху неговата душа и неговото сърце ще открие, че отначало докрай то е потопено в Принципа на Любовта и състраданието, на
простотата
и даже, в известна степен, на детинското.
И Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако да се почувства и разбере Евангелието на Йоан е необходима една висока подготовка, то за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства топлината на Любовта, която струи от това Евангелие. В него намира назидание и утеха и най-детската душа. Всички хора, които запазват детската си природа от най-ранна възраст до най-дълбока старост, а били винаги привличани от Евангелието на Лука. И всички онези християнски истини, които са били обект на изобразителното изкуство, което е говорило най- убедително на човешкото сърце, ние го намираме дадено в Евангелието на Лука, въпреки, че и другите Евангелия са дали доста материал в това отношение.
Който се остави да действа това Евангелие върху неговата душа и неговото сърце ще открие, че отначало докрай то е потопено в Принципа на Любовта и състраданието, на
простотата
и даже, в известна степен, на детинското.
А това детинско намира най-топъл израз в разказа за детството на Исус от Назарет, което Евангелието на Лука ни предава. Ако вземем двете Евангелия, на Матей и на Лука, които говорят за детството Исусово, с една от първите сцени, които ни представят, ни дават своята характеристика. При детето Исус на Матей идват да Му се поклонят мъдреците от Изток, които са представители на древната Мъдрост. Тя иде да се поклони на Великия Учител на всички посветени, Който идва на Земята. Лука, напротив, ни показва пастирите от полето, които идват да се поклонят на детето, което се намира в яслите на Витлеем.
към текста >>
5.
2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Богослужението у манихеите се отличавало с
простота
.
Съвършените се подлагали на строга дисциплина и всякакви лишения, каквито манихейската система е изисквала. Само избраните се удостоявали с кръщение, като се признавали за хора, стоящи в най-близко общение с Бога. Те ставали посредници между него и несъвършените членове на обществото. Манихеите имали свое църковно устройство. Манихейската йерархия се състояла от една глава, дванадесет учители и седемдесет и два епископа, свещеници и дякони.
Богослужението у манихеите се отличавало с
простота
.
Те отхвърляли християнските празници като в неделния ден прекарвали в пост и молитва. При молитвите си се обръщали към Слънцето. Кръщението извършвали с масло. Манихейството получило широко разпространение. Но разпространението обърнало внимание на император Де-оклетиян, който издал срещу тях строг указ.
към текста >>
6.
ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-КИНДИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така.че ако те разгледат отговорите на Божествените пратеници на въпросите, поставени пред тях, относно нещата, истинската природа на които е скрита, то те ще се окажат такива, че ако философията би се опитала да отговори на тези въпроси, употребявайки цялото си остроумие, придобиването на което способства на запазването със споменатите неща в хода на дълги и усърдни изследвания и упражнения, то би станало ясно, че тя не дава отговор равен по красота, яснота,
простота
и пълнота на отговорите на пратениците на Бога."
Напротив познанието на външните неща и явления е достъпно за обикновените хора и се постига чрез сетивни възприятия и разума. То принадлежи към една друга област, която има свои специфични страни, различни от това на духовното знание. "Философите притежават своя област на изследване. Те се стремят не към Божественото внушение, а към изследване на природата, на външната действителност. Ако философията се заеме с изследването на духовните въпроси по методите, които прилагат при изследване на природата, тя не може да достигне истинския отговор.
Така.че ако те разгледат отговорите на Божествените пратеници на въпросите, поставени пред тях, относно нещата, истинската природа на които е скрита, то те ще се окажат такива, че ако философията би се опитала да отговори на тези въпроси, употребявайки цялото си остроумие, придобиването на което способства на запазването със споменатите неща в хода на дълги и усърдни изследвания и упражнения, то би станало ясно, че тя не дава отговор равен по красота, яснота,
простота
и пълнота на отговорите на пратениците на Бога."
От тази мисъл на Ал-Кинди се вижда, че той признава екзотеричното, външното знание, достъпно за всички хора, и езотеричното знание, досъпно само за онези, които са във връзка с Бога и го получават направо от Него. Това ясно показва, че той е бил запознат с дълбокото знание на древните мистерии, където именно се е предавало това знание, идващо направо от Бога. Той познава Бога като Първа и крайна Причина. За него вярата не съществувала без знанието. Знанието определя главното отношение на хората към нещата и събитията в света.
към текста >>
7.
ПРОСТОТАТА И ЧИСТОТАТА КАТО МЕТОДИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
• 605 •
Простотата
и Чистотата като методи.
• 605 •
Простотата
и Чистотата като методи.
За да успявате в живота си, носете в ума си следната мисъл: Природата обича простотата и Чистотата. Колкото по-прости, т. е. по-естествени и чисти сте в отношенията си, толкова по-близо сте до Природата.
към текста >>
Природата обича
простотата
и Чистотата.
• 605 • Простотата и Чистотата като методи. За да успявате в живота си, носете в ума си следната мисъл:
Природата обича
простотата
и Чистотата.
Колкото по-прости, т. е. по-естествени и чисти сте в отношенията си, толкова по-близо сте до Природата. Под думата “простота” ние разбираме естествени, искрени отношения, които изключват всички ненужни прибавки
към текста >>
Под думата “
простота
” ние разбираме естествени,
За да успявате в живота си, носете в ума си следната мисъл: Природата обича простотата и Чистотата. Колкото по-прости, т. е. по-естествени и чисти сте в отношенията си, толкова по-близо сте до Природата.
Под думата “
простота
” ние разбираме естествени,
искрени отношения, които изключват всички ненужни прибавки към нещата. Истината не се нуждае от никакви украшения, от никакви препоръки, тя говори сама за себе си. Единствените, на
към текста >>
8.
62-ро писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Във всички ви трябва да се зароди желание да обичате
простотата
в разсъжденията.
519. Ученикът и светът. Когато някой започне да изучава Окултната Наука, казва: Мен вече не ме интересува светът. Не, вас трябва да ви интересува светът, но в нова форма. Не трябва да ви интересуват излишъците на света, но трябва да ви интересува съзнанието на света. 520. Разсъжденията на Ученика.
Във всички ви трябва да се зароди желание да обичате
простотата
в разсъжденията.
Знаете ли какво значи една елементарна мисъл? - Идея, от която нищо не можеш да отнемеш, нито да притуриш. Тия идеи са много малко. Такива мисли и желания в човека се срещат много малко. Вие трябва да имате няколко от тези основни мисли.
към текста >>
9.
Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Полезните приказки са изпълнети с положителна мисъл, правилно поставени психологически, съобразени с детската възраст, с творчески замах, изпъстрени със свежа
простота
и със социален дух, възпитаващ в другарство и любов.
Тя трябва да сплоти групата и да я насочи към нова дейност и творчество. Приказката трябва да разшири познанията и обогати речника на децата. Тя трябва да бъде изискана и в художествено отношение, с правилен литературен говор. Видове приказки. Според вида приказките биват: полезни, вредни, реалистични или фантастични, дълги, къси, драматични, повеству-вателни, тъжни, весели, народни, лични, несъдържателни и др.
Полезните приказки са изпълнети с положителна мисъл, правилно поставени психологически, съобразени с детската възраст, с творчески замах, изпъстрени със свежа
простота
и със социален дух, възпитаващ в другарство и любов.
Трябва да се избягват приказките с груба и вредна тенденция, със страшни образи, безцелни е'фекти и непрогресивни "идеи. Вредни са приказките, в които се говори за ужаси, мъчения и отрицателни герои. Колкото се отнася до реалните и фантастични приказки — и едните .и другите имат своето място и своя цена, стига да бъдат смислено подбрани. Животът е красив в своята реалност и в своята фантазия. Готвейки децата за него, трябва да им дадем възможност да го видят такъв, какъвто е и какъвто искаме да бъде, като насочваме мисълта им към доброто и красивото.
към текста >>
10.
ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Те ще бъдат символ на първичната
простота
, проникната от флуидите на Всемирната Любов.
При осъществяване на Първата максима на Свободата, човек влиза във връзка е Есенциалния свят, с принципа на Любовта. Това е светът на Слънчевата Дева. Тази Първа максима на Свободата ще ни доведе до Любов към Космичното Начало или, образно казано, ще ни даде възможност да достигнем най-високия връх на Универса. Както вече казахме, през духовно-мистичния период на Водолея, ще се изявят Слънчевите Деви. Те няма да бъдат облечени в тоги на жрици, нито в черковни одежди, а в най-фината и лъчиста дреха - дрехата на чистотата и кротостта.
Те ще бъдат символ на първичната
простота
, проникната от флуидите на Всемирната Любов.
В тяхното присъствие уморените и изтерзани от бурите на живота души ще намерят истинска утеха. Тези светли лъчезарни Деви на Кротостта и на чистата Светлина ще покажат Пътя към Живота за Цялото. По този начин човечеството ще излезе от света на относителността и човешката душа ще влезе във връзка с Първата Причина на живота.
към текста >>
11.
ИЗ РАЗГОВОРИТЕ С УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
Аз ще приема тая Любов с всичката
простота
на моето сърце, като едно разумно дете, и ще я приложа!
Ти имаш мир, че всичко ще се свърши добре. Искай с любов, търси с любов и вземи с любов! Сутринта си неразположен. Попей си малко. Кажи: „Бог е Любов!
Аз ще приема тая Любов с всичката
простота
на моето сърце, като едно разумно дете, и ще я приложа!
" Желая да ви видя един ден, облечени в дрехата на светлината! Христос, като те види, няма да ти говори много, но чрез това, което ще ти каже, ще внесе в тебе нещо ново. Той ще ти каже: "Твоите работи ще се оправят. Осветявай Името Божие.
към текста >>
12.
За словото на Учителя и за някои принципи на учението
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Авторът на тази книга живее с надеждата, че онези от бъдещите четци, които ще я вземат в ръка, след като в душите им се е пробудила свещената духовна жажда, ще проумеят, че Учителят на Бялото Братство умее да говори и за най-великите и жизнени въпроси с най-голяма яснота и с онази
простота
, която е характерна за гениалните творци.
Така си обясняваме и безпримерната скромност и привидната затвореност в себе си на един маг, който не изхаби нито една микроскопическа частица от мировата енергия за празни ефекти, тъй като той носи съзнание, че словото, което изгради и остави, е положено на същата основа, на която бе поставено то преди близо две хиляди години. Учението на Бялото Братство е толкова ново, колкото и старо. Щом е Божествено, то е старо, а щом още не е приложено в живота, то е ново. Всичко казано дотук за рода, за странния път на бащата на Учителя - родолюбивия възрожденски свещеник Константин Дъновски, както за детството, юношеството, образованието и пътя на Учителя Беинса Дуно до дните, когато Той откри окултната школа и по-късно, когато Той напусна земята, не е достатъчно, да се разбере неговото учение. Затова в следващите страници до края ще дадем в кратки резюмета места от неговото обширно животодайно Слово.
Авторът на тази книга живее с надеждата, че онези от бъдещите четци, които ще я вземат в ръка, след като в душите им се е пробудила свещената духовна жажда, ще проумеят, че Учителят на Бялото Братство умее да говори и за най-великите и жизнени въпроси с най-голяма яснота и с онази
простота
, която е характерна за гениалните творци.
С Учителя на Витоша край х. „Еделвайс“ (27.VIII. 1944 г.)
към текста >>
13.
Паневритмия
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Те са спокойни, лишени от стихийността на опияняващите и подчертани емоции, прости с великата
простота
на всички полезни и прекрасни неща.
Хореографското изкуство би трябвало да е така съвършено, че наблюдателят да долови в движенията оная мисъл, към която те ни насочват. Преповторението на дадена танцова фигура трябва да ни доведе до идеята, до мисълта и до вътрешното изживяване. Следователно и играта може да стане израз на духовното начало у човека. Ритмиката на телесната игра ни води до идеята за ритъма на космоса. Всичките двадесет и осем форми в Паневритмията, взети от живата природа, са израз на съответните възходящи състояния на човека.
Те са спокойни, лишени от стихийността на опияняващите и подчертани емоции, прости с великата
простота
на всички полезни и прекрасни неща.
Играят се на ранина в часовете на пробуждащия се живот, когато из световното сърце с пълни шепи се излива великият дар на Божията Любов. Колелото на Паневритмията е едно малко преповторение на огромното световно колело, по което протичат силите на макрокосмичния живот. В игрите са открити всички положителни състояния, през които преминава човешкият живот. С играта в тези ранни часове всеки може да дойде в резонанс с протичащите благодатни сили на живата природа. С тях се въздействува да покълнат и да израснат вложените положителни семенца в душата на човека.
към текста >>
14.
III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД
 
- Константин Златев
Дънов по своята същност е една практическа философия, която тръгва от убеждението, че благовестието на Xристос в неговата първична неподправеност и
простота
трябва да стане основа за идването на един нов човек, човека на новата (окултна) раса, човека, който ще живее с повелята на Божия закон.
В този аспект на разсъждение след движението на богомилите идеите на П. Дънов за природата и човека, за знанието и хармонията, за нравствените проблеми и смисъла на живота прерастват в един реален път за опознаването и приемането на българската духовност и културна идентичност в европейски и планетарен план. Това негово наследство е водещо между не малкото най-стойностни неща, които България е дала на света. На мнозина подобна оценка би се сторила твърде преувеличена, но ние знаем, че това е истина. Учението на П.
Дънов по своята същност е една практическа философия, която тръгва от убеждението, че благовестието на Xристос в неговата първична неподправеност и
простота
трябва да стане основа за идването на един нов човек, човека на новата (окултна) раса, човека, който ще живее с повелята на Божия закон.
Може би тук е мястото отново да дадем думата на самия П. Дънов. В следващите редове предлагаме един саморъчно написан от него текст, представен пред органите на Обществена безопасност във връзка с конкретен случай: ПРОТОКОЛ ЗА РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛ Именувам се Петър Константинов Дънов, от Варна, 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, учител. Показвам: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина.
към текста >>
15.
II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
Нека отново се насладим на гениалната
простота
, с която Учителят П.
Излишно е да споменаваме, че тези, които ще ни зададат този въпрос, предварително отлично ще знаят и точния отговор. В невидимия свят нищо не може да остане скрито! Но от нас ще се очаква да бъдем максимално обективни и самокритични, за да си помогнем сами в избора на вариантите за по-нататъшния ни път през Вечността. Ключът към тайната на решаването на тази извечно стояща пред индивидуалния дух задача е реализацията на вълшебната триада: Любов - служение - изпълнение на Божията Воля. Това е същевременно и ключът от портала на небесния дворец, в който е скрито най-великото съкровище на Вселената - смисълът на съществуването.
Нека отново се насладим на гениалната
простота
, с която Учителят П.
Дънов излага вечните Истини на Битието: "Който служи на ближния си с Любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно той е осмислил живота си. Щом изпълни Волята Божия, човек изпитва радост. Този човек е готов на всички страдания. Той понася страданията и изпитанията в живота си с радост и съзнание, че изпълнява Волята Божия." За окултния ученик червената нишка на неговия живот е Любовта към Бога: "Ученикът започва с Любовта.
към текста >>
16.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Отличителен техен белег са спокойствието, липсата на стихийност и необуздана емоционалност, величествена
простота
и гениално прозрение за извечната връзка между земното и небесното.
В конкретния случай с хореографията като вид изкуство нейната изразност би трябвало да преследва такова съвършенство, че зрителят да улови, да разгадае в движенията мисълта, идеята, заложени в тях и предназначени да ни внушат замисъла на автора. Идеалното постижение е, когато достигаме като наблюдатели до пълнотата на авторовата идея и се сливаме с мисъл-формата, която той е изпълнил със съдържание - с помощта на изпълнителите, разбира се. Изводът е, че и танцът (в балета, операта и оперетата), както и играта (в драмата, комедията и трагедията), биха могли да станат изразители на духовната същност на човека. И едно далеч по-глобално обобщение: ритмиката на телесните движения ни отвежда до идеята за ритмиката на Космоса. Всички упражнения от Големия цикъл на Паневритмията - заимствани от Живата Разумна Природа - са по своята същност и съдържание израз на съответстващи им възходящи състояния на човешката душевност.
Отличителен техен белег са спокойствието, липсата на стихийност и необуздана емоционалност, величествена
простота
и гениално прозрение за извечната връзка между земното и небесното.
Играят се на ранина, в часовете на пробуждащия се живот, когато от недрата на световното сърце се изливат с пълни шепи най-ценните дарове на Божията Любов. Кръгът на Паневритмията е малка, но изящна проекция на огромния кръг на вселенския кръговрат, по който протичат силите и енергиите на макрокосмическия живот. В отделните упражнения са вложени и стаени всички положителни състояния, през които преминава човешкият живот. Играейки Паневритмия в ранните утринни часове, участникът придобива златния шанс да постигне резонанс с протичащите в тези свещени мигове благодатни сили на Живата Природа. Те от своя страна му съдействат, за да покълнат и да дадат обилни плодове заложените в неговата духовна природа семена на Божественото.
към текста >>
17.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
 
- Константин Златев
Йордан Ватев предлага собствена интерпретация на това учение: "Това е една практическа философия, която тръгва от убеждението, че учението на Христос в неговата първична истинност и
простота
трябва да стане основа за идването на един нов човек - човека на новата раса, човека, който ще живее с повелята на Божия закон" ("Теософската концепция на Петър Дънов" - публична лекция, изнесена на 14.11.1989 г.
Дънов и основаното от него духовно общество "Бяло братство" като "специфично българско теософско движение, получило названието "дъновизъм" (Философски речник, София, 1985, с. 164). Тук е мястото да отбележим, че понятието "дъновизъм" бива използвано само от източници, външни спрямо ББ - недостатъчно добре информирани такива или откровени негови противници. За доброжелателно настроените към Учителя на ББ и създадената от него духовна общност има редица други понятия и изрази, които - според нас - по-добре изразяват същността на явлението: "последователи на Учителя Петър Дънов", "ученици/членове на ББ", "бели братя и сестри" и други. Самият Петър Дънов заявява многократно и достатъчно категорично, че предлаганото от него учение не може да носи името му, тъй като то не е плод на собствените му прозрения, а е актуализация на чистото, езотеричното християнство. Вероятно най-добрият познавач на тематиката измежду днешните български философи д.ф.н.
Йордан Ватев предлага собствена интерпретация на това учение: "Това е една практическа философия, която тръгва от убеждението, че учението на Христос в неговата първична истинност и
простота
трябва да стане основа за идването на един нов човек - човека на новата раса, човека, който ще живее с повелята на Божия закон" ("Теософската концепция на Петър Дънов" - публична лекция, изнесена на 14.11.1989 г.
в Института по философия към БАН, с. 2-3). От друга страна, споменатите двама авторитетни православни богослови от старата генерация - Д. Дюлгеров и Ил. Цоневски, в цитирания си учебник по мисионерство дават следното определение на същия феномен: "Дъновизмът е окултно и мистическо учение, оформявано от Петър Дънов. В него има смесица от християнство, гностицизъм, окултизъм, мистицизъм, теософия, пантеизъм и ... най- вече лични ясновидски домогвания на учителя (курсивът е на авторите - бел. К.
към текста >>
18.
XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО
 
- Константин Златев
Дънов говори с ярки образи, убедително; умее да изказва с подкупваща
простота
и достъпност дори и най-трудните за разбиране неща.
Разговорите с него протичат естествено, непринудено и при всякакви външни условия: по време на екскурзии и отдих, след беседите или след братските трапези. Той непрекъснато бива затрупван със спонтанно възникнали въпроси, сякаш извиращи от душите на присъстващите. Темите са безчет и обхващат живота във всичките му проявления. Все пак преобладава търсенето на път за човешката душа към Божественото. Учителят П.
Дънов говори с ярки образи, убедително; умее да изказва с подкупваща
простота
и достъпност дори и най-трудните за разбиране неща.
Това е стилът на изразяване на човек, който дълбоко е навлязъл в същността на проблемите. Той ги вижда с вътрешния си поглед, проникнал е до самата им дълбина, а не просто ги описва на слушателите. Така винаги печели тяхното доверие, готовността да го последват по пътищата, които им чертае. Той говори и на ума, и на сърцето, ала най-вече на душата. Нея призовава към пробуждане, за изпълнение на мисията й сред Божието творение.
към текста >>
19.
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК
 
- Павел Желязков
Впечатляват прямотата, с която той поставя своите въпроси и сдържаната сила и
простота
в отговорите.
Един ден от критична статия във вестник научава, че в България се е появил странен човек, за когото мнозина твърдят, че е духовен учител. Това е времето, когато учителят Беинса Дуно вече е започнал своята просветителска и духовна дейност. Цитатите от неговото слово в критичната статия, вместо да разколебаят Крум, го заинтригуват дотолкова, че той веднага решава да отиде на Изгрева и да срещне Учителя. Вероятно, като предчувствал съдбовността на това събитие, той старателно се подготвял за него. Чувството, с което ни разказа за тази наистина забележителна среща, беше породено от голямата му почит към Учителя.
Впечатляват прямотата, с която той поставя своите въпроси и сдържаната сила и
простота
в отговорите.
Първият му въпрос е: „Вие ли сте учителят? " Учителя отговаря: „Да, аз съм учителят." Вторият му въпрос е: „Що е Бог? " Учителя отговаря: „Бог е Любов." „Третият въпрос беше личен." каза Вено. Изминава една година след тази среща, а младежът все още не е определил отношението си към Беинса Дуно като към учител и духовен баша. Според личното мнение на Крум, връзката си с Учителя той осъзнава постепенно, като един естествено развиващ се процес на пробуждане.
към текста >>
20.
И тръгна Словото по света...
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Твоята
простота
и сила говореше за всичко това... Благодарим ти,
Ние имаме различен произход, ние говорим различен език. Но нека благодарим на нашия Господ и Учител за това, че са ни дали Слънцето на Вселената, за вятъра, който не се интересува кой си ти и щастливо вее тук, там и навсякъде. И за водата на живота и духа, който може да чисти нашата душа. И земята, скъпата майка земя, от която цялата природа черпи сила. Да, ти ни показа всичко това и много, много повече.
Твоята
простота
и сила говореше за всичко това... Благодарим ти,
С обич, Veroпica & Gareth Писмо от Veroпica & Gareth до Крум Въжаров. Факсимиле Крум и Ярмила били представени на различни духовни групи в Англия. Крум говорил на една конференция за учението на Учителя.
към текста >>
Как да поемат отговорност за своя живот и да разберат уроците и школата, в която учат, и да живеят заедно с радост и
простота
.
14 август 1985 г. Скъпи Крум, Аз ти благодаря от цялото си сърце и душа за прекрасния начин, по който всички вие се грижехте за мене и за любовта, с която ме приехте във вашето семейство, вашето Братство. Следващата фаза на моя живот е да създам място, където: 1) Да дойдат хора и да научат как да умрат - да разберат какво се случва, така че те да не се страхуват в този момент и да могат да приемат смъртта като едно раждане - и така да си заминат от този свят съзнателно. 2) Където хората да дойдат и да научат как да живеят - в хармония един с друг и с целия живот.
Как да поемат отговорност за своя живот и да разберат уроците и школата, в която учат, и да живеят заедно с радост и
простота
.
3) Как да се хранят с благоговение, знаейки, че те приемат нещо от тялото на Бога, как да приготвят храната с любов и разбиране, че вибрацията отива в тялото. 4) Където възрастни хора могат да дойдат, където млади хора могат да дойдат и да общуват помежду си. На Запад много семейства са разделени, старите от младите, и те имат много да дадат едни на други. 5) Място, където децата да дойдат и да проявят своето творчество чрез изкуство, музика, танци, движения и т.н. 6) Място, където хора, които са уморени или болни, могат да дойдат за възстановяване, релаксация и лекуване.
към текста >>
21.
Спомени за бате Крум от Миша Левин
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Външно лекциите бяха много прости (бате Крум изобщо предпочиташе
простотата
) и ако се сравни с други лектори, не се отличаваше с нищо особено.
Мога да разкажа за него впечатленията си и като астролог. Аз самият се занимавам с астрология почти от толкова време, отколкото съм в Братството. И преподавам астрология над тридесет години. Има различни преподаватели: едни дават много подробна информация, други предпочитат практически занятия, трети обичат философската страна на астрологията. Бате Крум ни изнесе няколко лекции, докато беше в Русия.
Външно лекциите бяха много прости (бате Крум изобщо предпочиташе
простотата
) и ако се сравни с други лектори, не се отличаваше с нищо особено.
Но ето какво е удивително: след общуването с него в моя ум настъпи поврат - аз започнах да рабирам онова, което доскоро ми беше съвършено непонятно. Той ме въведе в света на астрологията истински, предаде ми онова, което е невъзможно да се предаде с думи. Считам го за свой наставник в астрологията. Има още едно потвърждение на това. Тогава ние с Галя освен с астрология се занимавахме и с хиромантия.
към текста >>
22.
Духовни закони
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Простотата
и Чистотата като методи 605
Приложение на Доброто и Благородството 618 Причина за пропадането на окултните школи 921 Пробуждане на Божественото съзнание 597 Пробуждане на съзнанието 723 Пробуждане на съзнанието 889
Простотата
и Чистотата като методи 605
Противоречията в Природата и в човека 632 Процесът на дишането за пречистване на мислите и чувствата 681 Проявите на Великата Божия Любов, Мъдрост и Истина 677 Път към безсмъртие 565 Пътят към Бялата магия 789
към текста >>
23.
Два ключа към една необикновена книга
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Сириус символизира божията мъдрост...“ Учителя Беинса Дуно Той има профил на древен жрец, ироничен и всестранен ум на енциклопедист от епохата на Ренесанса, непрекъснат вътрешен мир на адепт на възвишено Учение, смирение и предразполагаща външна
простота
на аскет... Такава е моята представа за Николай Дойнов, а вярвам и на мнозина, които са беседвали с него за тайните на Звездния мир.
Втори красив момент е изгряването и залязването на Венера. Трети красив момент е изгряването и залязването на Сириус. Това са трите най-важни момента в живота на човека. Слънцето представлява божественият живот, който постоянно изгрява в човешката душа. Венера представлява божествената любов, която търси път да проникне в човешкото сърце.
Сириус символизира божията мъдрост...“ Учителя Беинса Дуно Той има профил на древен жрец, ироничен и всестранен ум на енциклопедист от епохата на Ренесанса, непрекъснат вътрешен мир на адепт на възвишено Учение, смирение и предразполагаща външна
простота
на аскет... Такава е моята представа за Николай Дойнов, а вярвам и на мнозина, които са беседвали с него за тайните на Звездния мир.
Споделям я с непредубедения читател, все още необсебен от гордата традиционност на европейските и източни „тайни науки“, не само за да го убедя, че това е първото всестранно изследване от български автор върху проблемите на астрологията, френологията и хиромантията (това е повече от очевидно), не само за да подчертая уникалността на подобен единен и систематичен подход към тези науки (това предоставяме на методологията), но за да провокирам у него онази първична читателска стихия, определяна като подтик към необикновеното. Всъщност стигнахме до заглавието на настоящия предговор - за необикновената книга и за обещаните два ключа към нея. Разбира се, трудът на Николай Дойнов не е само необикновен; за обикновеното съзнание необикновеното е задължителен атрибут на астрологията и на всички останали окултни науки. Не е достатъчно да се квалифицира и като езотерична астрология само с единствената цел да бъде разграничена от конвенционалните техники за правене на хороскопи, които заливат сега света и съвременните масмедии. Фундаменталното в „Науките на Първата човешка раса” - онова, което генерира идеите и методите на научното изследване в тази книга, темата на темите, е великото знание от Окултната Школа на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов).
към текста >>
24.
Два свята
 
- Георги Радев (1900–1940)
Но да оставим тия коментари и да се върнем към самия епизод, нахвърлен с едри линии, но с такава гениална
простота
, че изглежда почти геометрически стилизиран.
Но както в всичко, така и в това, хората на миналото са били негли по-назад от нас. Така или иначе, но тази майка - тъй би се произнесъл всеки съвременен човек - не е могла да избере психологичния момент. Да беше отишла да моли Христа след тържественото му посрещане в Йерусалим, когато народът го е приветствувал с финикови вейки и е викал „осанна", или поне, когато е бил, да речем, на някое угощение, като онова у богатия Симона, виден тогавашен буржоа! Макар че и в случаи като последния, все има неудобства - не може винаги току-тъй публично да се ходатайствува. И най вече, щеше ли да свари да се вреди при Исус от такива „безочливи твари“ като Мария Магдалина? Та нейното втурване току-тъй, без покана в дома на порядъчния и благовъзпитан буржоа, е предизвикало цял скандал! Трябва да вникне човек в съзнанието на Симона и на ония, които са присъствали на угощението - старозаветни люде, впрегнати в ярема на един морал, изкован под суровите удари на Мойсеевия закон - за да види, какъв вътрешен смут е внесло „нахалното поведение" на тази „паднала жена".
Но да оставим тия коментари и да се върнем към самия епизод, нахвърлен с едри линии, но с такава гениална
простота
, че изглежда почти геометрически стилизиран.
Освободим ли го от неговите исторични рамки, пренесем ли го в неговата психологична същина в наши дни, ще видим, че възгледите на хората, техните схващания за живота, не са се ни най-малко променили. Защото центърът на тяхното съзнание остава все на същото ниво. А от съзнанието на хората, дълбоко погледнато, зависи в края на краищата и техният мироглед, и уредбата на техния чисто човешки свят. Прочетете този епизод, вникнете в оня психологичен свят, които той разкрива и вие ще видите, че той е същият и днес - все същият оня свят, роден от майката Заведеева, с всичката му жажда за власт и първенство, с всичката му алчност за слава и величие, с всичките му безогледни борби за издигане, но и с всичкия оня тъмен ропот и негодувание на онеправданите, пренебрегнатите, потиснатите, с всичките ония реакции и борби, които естествено предизвиква властническият произвол и беззаконие. „Заповядай!" - с тази дума се обръща Заведеевата майка към Исуса.
към текста >>
25.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
Говорим тук за това какво се крие под
простотата
и неафектираността на Белите братя.
Доволен ли е напълно от това, което е в него, което не се вижда, но е вътре в сърцето му готово да поникне и да се разцъфти всеки път, когато му дойде времето? Без някой да му казва: „Строй-сееее-Е! Разцъъъъъф-тИ!“ Като това дето щяхме да бъдем японците на Балканите, спасителите на бялата раса, австрийците на жълтите павета, или бранителите на световния пролетарият, и непреклонен страж на мира! Помислете си какво значи Бог да е вътре в теб, и ти да го търсиш там вътре, и да искаш да се издигне бавно-бавно и да се покаже. Сияещ! Звучи помпозно. Така е. Помпозно е, и аз не казвам, дали е правилно, или не е.
Говорим тук за това какво се крие под
простотата
и неафектираността на Белите братя.
Говорим за това дали Иван Антонов може да каже на фелдфебела, че не е дирек, за да му отдава чест, и дали това може да ме задави от смях, и да накара мъчителния ми първи ден на Изгрева да просветне. Винаги нещо живо, „различно“ напираше в тях! Каквото и да е. Май споменах за носенето на вилите на царските съветници, ама не съм казал за какво става дума. Младите братя по онова време, дето работеха по парковете на София, бяха сменили една стара беседка от Борисовата градина, и я докараха на Изгрева за виолиста Ангел Янушев, че беше се задомил с една от сестрите. Гигантът Гради Минчев, брат му Атанас, Игнат Котаров и още някой там, само че като стигнаха до чешмата с орлицата, алеята ставаше тясна и не можеше да се сместят да носят беседката надолу към вилата на Лулчев, дето щеше да живее Ангел.
към текста >>
26.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
Защото, от друга страна, колкото и повече този свят да се разраства, в него се провижда все по-добре едно единство, една цялост, една грандиозна в
простотата
си осмисленост, която той може би ще успее да овладее преди да бъде смазан.
Зелените океански костенурки отчаяно папащи с уморените перки на крайниците си по пеленга на малките си мозъчета, за да стигнат далечните зелени пясъци, да снесат припряно оплодените си яйца, да свържат отдалечаващите се противостоящи брегове на океана. Но това все пак са само външните картини, външните факти, ефимерният образ на късогледата камера и тя не ни дава намек дори от това какво се изписва във вътрешното зрение на един двадесетгодишен „непроговорил“ млад мъж, изправен пред Голямата Картина, и пред експлозията от огромното кълбо факти, които другите се правят, че не виждат, защото не им се губи време, но които той продължава да оставя да се сгромолясват върху него. Всичките. И то едновременно. Това е неговият свят и той иска да го задържи целия с надеждата да го осмисли. Колкото и застрашително и експлозивно да се разраства в момента.
Защото, от друга страна, колкото и повече този свят да се разраства, в него се провижда все по-добре едно единство, една цялост, една грандиозна в
простотата
си осмисленост, която той може би ще успее да овладее преди да бъде смазан.
* И така ... Този Океан! Този повдигащ се гръден кош на планетата! Това криво огледало, което прави пустотата на деня синя и отразява пещерата на нощта със звездите на инфузориите си. Тази тиха космическа меланхолия под потъващата в хоризонта луна. Този спадащ гръден кош на планетата! Телескопичен блик Преди милиони и милиони години на източния бряг на континента, който сега наричаме Южна Америка, живеят водни костенурки и продължението на рода им е застрашено, тъй като птиците са научили всичките топли пясъци на люпилните им, и се събират на истерични ята, и щом малките пръкнат от черупките и тръгват като чевръсти паячета към спасителните вълни, те връхлитат. Не помага търсенето на нови и нови, и нови по-скрити места. Добили стотици години опит, птиците предвиждат ходовете на костенурките.
към текста >>
НАГОРЕ