НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
78
резултата в
59
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Неземност и покой, това съставя същината на Божеството и затова Буда, символът на последното, въплъщава в себе си велика
простота
, концентрираност абсолютна, освободена от всичко земно.
В музея в Гиза, статуята на Хефрен предава тържествения покой на царя, спокойствие, съзерцание, неземна мощ с толкова благородство, че е трудно постигането на по-краен идеализъм. Във фараона е била изразена духовната мощ на Египетския народ. Халдея е дала фигурата на силния, страшно могъщия цар, който води за ухото или за гривата лъв. Идеалът на Индия е вечният покой. Всичко като че ли там е съсредоточено, за да изрази тоя идеал.
Неземност и покой, това съставя същината на Божеството и затова Буда, символът на последното, въплъщава в себе си велика
простота
, концентрираност абсолютна, освободена от всичко земно.
Векове са се изминали, за да се изрази тъй седящия Буда. Той олицетворява гения и развитието на индуския народ. И Гърция е дала своят дял - съвършената красота на тялото, която красота сочи на човека крайния идеал – съвършенството. Западното изкуство има свой идеал и той е тъй велик, тъй светъл! * Непознати, нови пътища върви съвременното западно изкуство.
към текста >>
2.
НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всеки от нас сам е опитал и
простотата
и силата на неговите думи.
Това гласно и негласно признават днес и учени, и общественици, и черковници. И виждаме че вече, къде с по-голяма, къде с по-малка предпазливост, захваща да се говори под една или друга форма за забравеното учение на любовта. И това, за което хората тепърва се сепват и пробуждат, с години вече нашият Учител вести. Учението на нашия Учител, това е, преди всичко, учение на любовта. Днес за любов мнозина говорят, различно я схващат, но любовта в нейната изправна космическа чистота и дълбочина, от никого досега не е била излагана с такава прямота, ние няма да повтаряме тук това, което той в своите беседи е казал.
Всеки от нас сам е опитал и
простотата
и силата на неговите думи.
Като изхожда от целокупното възможно окултно знание, той ни показва как трябва да живеем, за да можем сами непосредствено да опитаме първата велика основа на живота – любовта, която с думи нито се изявява, нито се предава, а само се живее. Въпросът е сега, как може любовта, тъй както се изнася от новото учение, да се приложи в личния и колективен живот при тъй диференцираните икономически, културни и обществени условия. В това отношение, тя се различава от всички други схващания, преди всичко и най-главно със своята широта. Тя признава учеността на учения, преживяванията на религиозния, социалните наклонности на общественика, но тя има към тях отношение не толкова като специалисти, а като хора. Например, един човек може да бъде учен и вещ специалист в известна област (нещо, което сигурно дължи на своя ум), но вън от специалността си, той може да бъде груб егоист или просто невежо дете пред по-общите въпроси на живота.
към текста >>
3.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Самата музика, както на ведите, тъй и на австралийците, се отличава с крайната си
простота
и монотонност.
Първите прояви са били хорово пение. Такова го намираме и у дивите племена. Индивидуално пение се намира само в фуегинците от Огнена земя. Тяхната песен се състои от една дума или дори един слог повтарян до безконечност. Племето Веди от о-в Цейлон, което се счита за един от най-нисшите човешки типове, което има едва няколко десетки думи само в речника си, имат при все това свои песни, танци и „там-там" (един вид зачатъчен тъпан) най-първобитния музикален инструмент.
Самата музика, както на ведите, тъй и на австралийците, се отличава с крайната си
простота
и монотонност.
Австралийците нямат повече от три ноти. Забележително е едно особено явление: песните почти на всички диваци, от всички континенти са минорни, нещо, което намираме и в народните песни на много цивилизовани страни. Даже хороводните им песни са в минорна гама. От друга страна, тия макар и много некултурни диваци имат верност на тона, точност на размера и на такта. Австралийците нямат никакви инструменти, нито даже всеобщо приетия между диваците тъпан „там-там".
към текста >>
4.
В хармония със законите на живата природа - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Има и други аспекти, които се употребяват в астрологията, но засега, за
простота
, ще се ограничим с тези.
3-о Квадратура – дели ги дъга, равна на 90° (както слънцето и луната при първа и последна четвърт). 4-о Тригон – ъгловото им разстояние е 120° . 5-о Секстил – ъгл. разст. е 60°. б-о Паралел – когато планетите имат еднаква северна или южна деклинация (склонение от екватора).
Има и други аспекти, които се употребяват в астрологията, но засега, за
простота
, ще се ограничим с тези.
При това трябва да се отбележи, че тези аспекти се простират в известни граници, т.е. аспектът съществува и тогава, когато той се отклонява от точния с известно число градуси (най-много 10°). Напр., в нашата фигура слънцето и луната са в тригон, макар ъгловото им разстояние да не е точно 120°, а 123°20"38''. Съображенията за това ще се изтъкнат впоследствие. Като се вземе следователно под внимание, че всеки човек притежава своя карта на раждане, или както се казва свой Хороскоп, то ясно е, че могат да се правят сравнителни изследвания на два или повече хороскопа, нещо което е от голяма важност за научната астрология.
към текста >>
5.
ЗА СВОБОДАТА - К-в
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Но доколкото то, в своя стремеж към
простота
, иска да ограничи вродената у човека любознателност към по-далечните въпроси (вън от теоретично моралните), то не е в съгласие с естественото развитие на живота – Защо?
Толстой стана учител за мнозина. Неговото учение има последователи и те го прилагат в живота си. И нищо по-красиво от това, да се бори човек за свобода, за правдини – особено когато противодействието е силно... Че Толстой не отрича изцяло днешната наука и култура, както първоначално се струваше на мнозина, е вече безспорно. Но, че едно пълно опростяване на разбиранията и живота от гледна точка на действителността и прогреса е невъзможно – това изглежда не е още ясно. Доколкото религиозното учение на Толстой иска да задоволи духовните потреби само на дадена категория хора, то е достатъчно обосновано.
Но доколкото то, в своя стремеж към
простота
, иска да ограничи вродената у човека любознателност към по-далечните въпроси (вън от теоретично моралните), то не е в съгласие с естественото развитие на живота – Защо?
Знайно е, че основа на Толстоевото учение е познаването Бога като любов. Опростеното до максимум отношение на човека към Бога съставлява истинската религия. При това, същината на човека седи не в неговото тяло, а в неговата душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота. Толстой привежда много мисли от източни и западни мъдреци и философи и смята, че е намерил истинското религиозно учение, свободно от свръхестествени и суеверни елементи – с които човечеството (народа) е било заблуждавано и експлоатирано тъй много в миналото. Религиозното лицемерие, присъщо на църковниците и голяма чест от религиозните сектанти е предизвиквало недоволството на всички искрено мислещи.
към текста >>
И Толстой смята, че неговото учение, със своята
простота
и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие.
Знайно е, че основа на Толстоевото учение е познаването Бога като любов. Опростеното до максимум отношение на човека към Бога съставлява истинската религия. При това, същината на човека седи не в неговото тяло, а в неговата душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота. Толстой привежда много мисли от източни и западни мъдреци и философи и смята, че е намерил истинското религиозно учение, свободно от свръхестествени и суеверни елементи – с които човечеството (народа) е било заблуждавано и експлоатирано тъй много в миналото. Религиозното лицемерие, присъщо на църковниците и голяма чест от религиозните сектанти е предизвиквало недоволството на всички искрено мислещи.
И Толстой смята, че неговото учение, със своята
простота
и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие.
В безкористните и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение. Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса. Как ще се свърже метафизическата вяра в съществуването н душата с най-новите психологически и психически факти. Човек вярва и до голяма степен в живота си остава само верующ, но как последователния на своята мисъл докрай, ще примири общите словесни определения, които Толстой дава за Бога и душата с фактите, които показват, че последната и след това, което наричаме физическа смърт съществува като нещо индивидуално. Може от едно уталитаристическото или практическо гледище за нас само вярата да е достатъчна; но за изграждането на един цялостен мироглед, който да включва и обяснява всички факти, тя не е достатъчна.
към текста >>
6.
Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Но не така, както то се рисува в наивното въображение на ограничения религиозен човек – царство на безличие,
простота
и еднообразие. Не.
В тия възгледи може да има крайности и неточности в подробностите, но от окултна гледна точка, в много свои основни положения, те са прави. Схващането, че всяка култура има свои строго определени характерни черти и задачи, че днешната европейска култура е преминала вече своята кулминационна точка и най-сетне, че на славянството е определено да изиграе важна роля в зараждащата се нова култура – това са неща, познати на ония, които по-дълбоко са се занимавали с окултната наука... Днес хората имат много ценности – научни, философски, морални, религиозни – но пред големите нужди на новото време тия ценности остават като че ли дребни и разпилени. Хората изгубиха вътрешната връзка помежду си и общата връзка с великото творческо начало. Те чувствуват вече това и захващат да се питат – кой и как може да възстанови тия връзки? И ние вярваме, по много признаци вътрешни и външни, че е наближило отново „Царството Божие" на земята.
Но не така, както то се рисува в наивното въображение на ограничения религиозен човек – царство на безличие,
простота
и еднообразие. Не.
...И ние вярваме, че и при днешните условия човек може да живее един свободен и разумен духовен живот. – Окултната наука разкрива творчески възможности в всички области на човешкото знание и дейност. И човечеството по необходимост се движи вече в посока към тях. Ние мислим, че и занапред човек ще може да бъде и специалист в коя да е област, без да престане да бъде духовен и да не намира смисъл в безкористната дейност. Ние нямаме писана програма и предначертан от самите нас подробен план за бъдещата дейност.
към текста >>
7.
Вести
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В мене е заключена една скрита мистерия за единството, което има
простотата
на Безкрая и която свежда обширната маса на множеството в една проста точка.
Рабиндранат Тагор РЕЛИГИЯТА НА ПОЕТА ВЪВЕДЕНИЕ Да чувствувам, че съществувам, не ми струва никакво усилие: това ме представя за мене едно бреме. И при все това, ако можеше да се отделят разните елементи от умствен, физичен, химичен и др. порядък по отношение на всички клонове на знанието, които са свързани в мен, техният континуитет би се доказал сам по себе си.
В мене е заключена една скрита мистерия за единството, което има
простотата
на Безкрая и която свежда обширната маса на множеството в една проста точка.
Това Единство, което е в мен познава вселената на множеството. Тази мистерия разбира единството под различни аспекти. Тя познава този кът, където съм аз, просто заради това, защото този кът е един за себе си, въпреки видимото противоречие на нещата, съдържащи се в самия факт на съществуванието на този кът. Нейното познание за едно дърво е това за едно Единство, което ù изглежда под форма на дърво. Това Единство в мен е творческо.
към текста >>
8.
Живите барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Само знанието води към диференциране на живота, без да има възможността да синтезира, а това води към полузнание, което смело казвам, е по-опасно от свещената
простота
.
Истинската вяра не изключва научното знание, само че тя го разширява и зад факта, както казва енциклопедическия речник – вярата е знание за божественото. Тя не поставя граници на видимо и невидимо, неузнаваеми ,,bing an sicdt" и узнаваеми, противоречия на обективния ум, не казва ,,не мога", но „мога". Не ограничава, не разделя целокупния живот на ум, чувство, воля, но го поставя в един пълен хармоничен живот, не прави изрезки от жизнената еволюционна действителност, а се вживява във всичко живо и тъй обгръща безкрайността в себе си. Оттук нейния обемащ, обединяващ характер, неизчерпаем източник на сили и живи познания. Но знание, в основата на което няма вяра е хипотеза, може да мине в безверие, скептицизъм оттук песимизъм в живота, безсмислие.
Само знанието води към диференциране на живота, без да има възможността да синтезира, а това води към полузнание, което смело казвам, е по-опасно от свещената
простота
.
В това знание на вярата творчеството на индивида повече принася, отколкото опита на другите и обективните данни. Апостол Павел казва: „Знание ли е – ще изчезне, защото отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършенството, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати". Всички ръководители, светли личности във възхождането на човечеството са хора на вярата. При нея няма идеал едно, а действителност – друго. Действителността е издигната до висотата на небето, небето – реализирано, слято с низината на живота.
към текста >>
9.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Затова и в първото християнство имало много сърдечна
простота
и сърдечна широта - липсващи вече на днешните християни.
Ние трябва да го кажем направо, че имаме твърде повърхностна и погрешна представа за източните култури и религии... Тях ние понякога си представляваме едва ли не като варварски... А Буда, Конфуций, Заратустра, Лао Дзъ - митологически същества, създадени от въображението на езическите източни народи и нямащи връзка с действителния ход на историческите събития... Новите проучвания на изтока показват съвсем друго. Това не само, че не са митологически. същества, но велики и мъдри Учители на човечеството, играли на времето голяма историческа и духовна роля. В реда на големите култури и религии, исторически християнството се явява като нещо твърде естествено в началото на една нова култура - западната (нашата). ...И основателят на християнството притежавал дълбоката мъдрост на големите Учители на човечеството преди него... Но той имал и голямо сърце, може би по-голямо от техните.
Затова и в първото християнство имало много сърдечна
простота
и сърдечна широта - липсващи вече на днешните християни.
На тая простота и на тая широта християнството дължи своето обаяние и изключителност... И затова може би и днес мнозина обичат да слушат разкази за живота на първите християни или да четат с увлечение известния роман на Сенкевич „Камо Градеши". Но... На всички е знайно и от обикновения живот дори, че хората по конструкция, по темперамент са различни. В душевния живот на едни преобладава повече умът, а на други - чувствата. Отделно и под влияние на ума и под влияние на чувствата, човек може да извърши много и дори велики работи. Но знайно е също, че оставени сами на себе си те водят към крайности, умът към формализъм, а чувствата към сантименталност.
към текста >>
На тая
простота
и на тая широта християнството дължи своето обаяние и изключителност... И затова може би и днес мнозина обичат да слушат разкази за живота на първите християни или да четат с увлечение известния роман на Сенкевич „Камо Градеши".
Това не само, че не са митологически. същества, но велики и мъдри Учители на човечеството, играли на времето голяма историческа и духовна роля. В реда на големите култури и религии, исторически християнството се явява като нещо твърде естествено в началото на една нова култура - западната (нашата). ...И основателят на християнството притежавал дълбоката мъдрост на големите Учители на човечеството преди него... Но той имал и голямо сърце, може би по-голямо от техните. Затова и в първото християнство имало много сърдечна простота и сърдечна широта - липсващи вече на днешните християни.
На тая
простота
и на тая широта християнството дължи своето обаяние и изключителност... И затова може би и днес мнозина обичат да слушат разкази за живота на първите християни или да четат с увлечение известния роман на Сенкевич „Камо Градеши".
Но... На всички е знайно и от обикновения живот дори, че хората по конструкция, по темперамент са различни. В душевния живот на едни преобладава повече умът, а на други - чувствата. Отделно и под влияние на ума и под влияние на чувствата, човек може да извърши много и дори велики работи. Но знайно е също, че оставени сами на себе си те водят към крайности, умът към формализъм, а чувствата към сантименталност. И затова, правилното усъвършенстване на човека изисква (а то е принцип и на педагогиката) хармонично интелектуално и емоционално развитие.
към текста >>
Днес нито въодушевленията, нито опасенията от него имат основа... Втората причина, която забулва за нас първоначалния лик на християнството, а оттам и на целия изток, е грамадният външен религиозен култ, създаден отпосле - Сравнителното изучаване на другите източни религии, които и до днес са запазили по-голяма външна
простота
, косвено посочиха какво е било християнството в началото... В тая насока изобщо се движат нашите мисли за съществуващата открай време връзка между изтока и запада исторически... Но за да станат те по-ясни, трябват няколко теоретически и философски обяснения... Пътищата и степените на знанието са различни.
На пръв поглед днес това звучи може би малко странно и то по две ясни причини. Първо - на наслойките на материализма. За историческата мисия на материализма в западната култура ние имаме по особено схващане, на което тук няма да се спираме. Материализмът изпълни своята задача и вече си отива. Твърдата кора, с която той беше обвил живота на всички, по историческа необходимост се вече троши.
Днес нито въодушевленията, нито опасенията от него имат основа... Втората причина, която забулва за нас първоначалния лик на християнството, а оттам и на целия изток, е грамадният външен религиозен култ, създаден отпосле - Сравнителното изучаване на другите източни религии, които и до днес са запазили по-голяма външна
простота
, косвено посочиха какво е било християнството в началото... В тая насока изобщо се движат нашите мисли за съществуващата открай време връзка между изтока и запада исторически... Но за да станат те по-ясни, трябват няколко теоретически и философски обяснения... Пътищата и степените на знанието са различни.
Но две неща има безспорни за всички - единството и различността във вселената. Какво представлява това единство като цяло, ние не знаем, защото сме част от него (а частта не може да знае за цялото). Но това единство ние го чувстваме, ние сме проникнати от него. ние го виждаме в закономерната връзка между явленията... Различността във вселен.ата е толкова очевидна, че тя не може да се докаже. Колкото повече доказателства се привеждат, колкото повече книги се пишат - те толкова повече се замъгляват.
към текста >>
10.
РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и
простота
в живота навън, и светлина и мир в живота навътре.
Незнайно е за нас небе го, скрито е за нас окото. Окото на човека и небето на вселената, това са двете задачи, двата учебника, които съвременното човечество требва да разгърне и проучи. Окото е небе за човека, а небето е око за вселената. Тръгва се от незнанието, минава се през случайните открития, започва се със знанието и достига се най-после до науката и приложението ù в живота. Който изучава небето, той познава звездите, знае техните имена, радва се на познатите звезди и нови мисли и надежди добива от тях Неговата душа се изпълва с любов към великото предначертание на вселената и великия смисъл, що се крие в нейните творби.
Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и
простота
в живота навън, и светлина и мир в живота навътре.
Който пък следи окото, разбира знаците, съотношенията на белезите и техните неправилности. Който изучава окото, той се изпълва с импулс за работа над себе си, за изправление на всички опущения и неправилности. Той разбира първата задача и задължения на човека към себе си - да доведе организма до едно здраво и нормално състояние, а там се крие разположението на човешкия дух. Красиво е небето, дълбоко е окото. Изучавайки окото, човек се натъква на три велики закони за човешкия развой и напредък: Законът на съответствието (причини и последствия), законът на хармонията (душата и тялото) и законът на жертвата или взаимнопомагането на органите за възтържествуване на здравето в организма и чистотата му.
към текста >>
11.
Келтски окултизъм – Ernest Bose
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Имат способности към архитектурни работи и ако се посветят на това изкуство, техните произведения лесно се познават по строгостта, солидността и
простотата
, които са техни характерни признаци.
Благодарение на търпението, упорството и прилежанието им те постигат своите намерения. Трудът и препятствията не ги отчайват, напротив, тяхната енергия се увеличава от препятствията, на които се натъкват. Способни са към ерудиция, към точните науки; философията и математиката. Но отсъствието на въображение и неспособността към идеализъм ги прави неспособни за изкуството. Ако, обаче, изкуството се отнася към практически занаяти, те са способни изобретатели на машини и много изкусни механизми; ако някога култивират изящните изкуства, те са всякога реалисти и понякога идеалисти.
Имат способности към архитектурни работи и ако се посветят на това изкуство, техните произведения лесно се познават по строгостта, солидността и
простотата
, които са техни характерни признаци.
При други условия те ще приложат своите интелектуални способности в областта на агрикултурните науки. Тяхната скептическа и съмняваща се натура ги води към материализъм; те са повечето неверующи, но ако вярата им просвети душата, религията им се основава на такива принципи, които от нищо не се колебаят и тя достига до аскетизъм и суровост. Този тип се среща често между калугери (монаси), които водят строг живот. Техните характерни преобладаващи черти са любов към собственост и силна наклонност към скъперничество. Егоисти по природа, те не са нито чувствителни, нито състрадателни, нито снизходителни.
към текста >>
12.
Стихове – Мара Белчева
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Аз бях поканен на тези приятни събрания, дето един жълтолик господар след императора на 400 милиона народ достатъчно силен да тури в затруднение цялата европейска дипломация, говореше с
простота
с един прост войник, с един неизвестен лекар и един антиквар .
Сбогувах се със съжаление с приятелите си. Обаче, богатството на новите идеи, които ми дадоха, беше доста голямо и аз в продължение на следните няколко месеца имах достатъчно случаи да черпя от него. Китаецът Андреас очакваше от няколко деня като гостенин един стар китаец с известно име Цун-Хинг. Не знаех как той, тъй знаменит, богат и могъщ, беше на гости у Андреас. Той дойде една вечер след вечеря с твърде демократичен файтон, придружен от един мандарин и един моряк.
Аз бях поканен на тези приятни събрания, дето един жълтолик господар след императора на 400 милиона народ достатъчно силен да тури в затруднение цялата европейска дипломация, говореше с
простота
с един прост войник, с един неизвестен лекар и един антиквар .
За да направи чест на своя гост, Андреас беше наредил една от стаите в китайски стил: едно широко абаносово легло, рогозки, бродирани кошници, етажерки със скъпи минерали и бронзови предмети, великолепна кадилница, поставена на земята съвсем видоизменяваха малката стая. – За всичко това колко разноски сте направили! – казах на Андреас . – Да, докторе, ориенталецът обича формите. Не трябва да оскърбяваме никого.
към текста >>
13.
НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т.
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
За да покривате тялото си от променчивостта на времето, което би могло да стане с една прелестна
простота
?
Съставляват ли все още кухненски рецепти на нови.ястия, супи, баници, десерти една голяма част от вашите катадневни разговори и мисли? Кухнята още ли ви е светилище, огнището, олтарът, върху който вие правите кървави жертвоприношения на най-висшето, което боготворете? Стомахът още ли ви е слънцето на битието, около което постоянно се движи цяла система от множество времена за ядене в несмилаема дисхармония. Тогава дребнавостта е (за жалост) вашата пътеводна звезда. Защо се обличате?
За да покривате тялото си от променчивостта на времето, което би могло да стане с една прелестна
простота
?
Или за показ на другите, да вярват, че вие сте някой; за да се надувате в разкош, че други не могат да го имат; да ви завиждат и да привличате вниманието? Така ли е? - Тогава вие сте роби на непостоянството и на модата. Аз не. искам да ви дотягам по-нататък.
към текста >>
14.
КРАЙ ИЗВОРА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Методът с квасните гъбички има някои преимущества:
простота
на метода, възможност да имаме резултат след три-четири часово траене на опита, независимост от влиянието на годишните времена.
За обект на изследванията си той избрал бирената квасна гъбичка Saccharomyces ellipsoideus. Опитът установил, че квасните гъбички изпущат митогенетични лъчи. Преди М. А. Барон за детектор си служили изключително с луковия корен. Но след изследванията му почнаха както той, така и други, да употребяват за детектор квасните гъбички.
Методът с квасните гъбички има някои преимущества:
простота
на метода, възможност да имаме резултат след три-четири часово траене на опита, независимост от влиянието на годишните времена.
Затова методът с квасни гъбички почва да измества в много случаи метода с луковия корен. Обаче и самият М. Барон признава, че има някои случаи, при които квасните гъбички не могат да заменят луковия корен. Барон правил три вида опити. 1. Индукция на квасни гъбички върху луков корен.
към текста >>
15.
Астрологията и възпитанието
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на училище и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната поука и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и
простота
, необходима и за стари и за млади За естественост и
простота
между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството.
Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за човека въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент. Сам по себе си и възрастният човек е малко и слабо същество, което съпоставено с възможния идеал за един свършен човек или пък със стихиите, величието и загадката на природата — остава мъничко дете. Но и в друга посока можем да вземем възрастния за голямо дете. Ако бихме могли да погледнем на живота малко по-отвисоко или по-обективно, ще видим, че много от „сериозните" конфликти и недоразумения между възрастните произтичат от самомнителност и капризи, както буквално това става между децата. Защото - може годините да са минали и човек да се е изменил външно, без да е пораснал вътрешно... В това, според нас, стои трагедията на възрастните и от нея произтича необходимостта за тяхното възпитание.
Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на училище и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната поука и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и
простота
, необходима и за стари и за млади За естественост и
простота
между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството.
А и при днешните усложнени и заплетени обществени условия те (естествеността и простотата) имат своя жизнен смисъл. И търсейки обяснение и задоволяване нуждите на съвременния живот, ние без да щем, се връщаме към миналото и откриваме нещо наистина поучително и интересно. Историята ни учи, че в миналото, наред с политическите, икономически и военни фактори, у разните народи са играли не по-малка роля и разните етико-философски и религиозни школи, като често даже давали тон на цепи култури. Такива са били конфуцианството, браминизмът, будизмът, йеховизмът, християнството и др. Колкото и различни да са били тези школи, според своите национални и философски особености -ръководени от повече или по-малко съвършени учители-мъдреци – те искали чрез спазването на известни правила, съпроводени понякога с известен култ, да улеснят и осмислят живота на човека (главно възрастния) и му посочат път към някакъв идеал за съвършенство, според нуждите на епохата.
към текста >>
А и при днешните усложнени и заплетени обществени условия те (естествеността и
простотата
) имат своя жизнен смисъл.
Сам по себе си и възрастният човек е малко и слабо същество, което съпоставено с възможния идеал за един свършен човек или пък със стихиите, величието и загадката на природата — остава мъничко дете. Но и в друга посока можем да вземем възрастния за голямо дете. Ако бихме могли да погледнем на живота малко по-отвисоко или по-обективно, ще видим, че много от „сериозните" конфликти и недоразумения между възрастните произтичат от самомнителност и капризи, както буквално това става между децата. Защото - може годините да са минали и човек да се е изменил външно, без да е пораснал вътрешно... В това, според нас, стои трагедията на възрастните и от нея произтича необходимостта за тяхното възпитание. Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на училище и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната поука и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и простота, необходима и за стари и за млади За естественост и простота между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството.
А и при днешните усложнени и заплетени обществени условия те (естествеността и
простотата
) имат своя жизнен смисъл.
И търсейки обяснение и задоволяване нуждите на съвременния живот, ние без да щем, се връщаме към миналото и откриваме нещо наистина поучително и интересно. Историята ни учи, че в миналото, наред с политическите, икономически и военни фактори, у разните народи са играли не по-малка роля и разните етико-философски и религиозни школи, като често даже давали тон на цепи култури. Такива са били конфуцианството, браминизмът, будизмът, йеховизмът, християнството и др. Колкото и различни да са били тези школи, според своите национални и философски особености -ръководени от повече или по-малко съвършени учители-мъдреци – те искали чрез спазването на известни правила, съпроводени понякога с известен култ, да улеснят и осмислят живота на човека (главно възрастния) и му посочат път към някакъв идеал за съвършенство, според нуждите на епохата. Такава школа била за европейската култура, в начало, християнството.
към текста >>
16.
ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
III Детска радост във душите, дай ни детска
простота
, и на гълъба очите – дай ни тая чистота, Протегни си ти ръката, твоите деца мълвим: „Дай ни топлина в сърцата да не можем да грешим." Наш'та мощ да става трайна, твойто име кат шептим... Любовта ти е безкрайна, ний във нея се крепим IV Облачета отдалече, надалече отлееха... на земята ден е вече; пак лъчите ни огряха.
И дочул го тоя, който дава място на молбите и цветенцата обича... посадил го в стръмнините еделвайс да се нарича. ІІ Теменужки срамежливи — теменужен аромат, тия цветенца са живи... с тях и храста е богат. Теменужки, нежни, сини в храста скромно си цъфтят. Кой нехайно ще отмине теменужен аромат? Нежни, мънички цветчета те са, тя са скромността и награда за полета на човека в вечността.
III Детска радост във душите, дай ни детска
простота
, и на гълъба очите – дай ни тая чистота, Протегни си ти ръката, твоите деца мълвим: „Дай ни топлина в сърцата да не можем да грешим." Наш'та мощ да става трайна, твойто име кат шептим... Любовта ти е безкрайна, ний във нея се крепим IV Облачета отдалече, надалече отлееха... на земята ден е вече; пак лъчите ни огряха.
Този ден донася ново, сънищата оставете... в нази има живо слово тук в сърцата, в умовете. Има радост във сърцата, светли мисли в умовете, вижте, как растат зрънцата – все към слънце се стремете! V Ти идеш, Нежност, като майка и слагаш своята ръка... ти бяла, плаха като чайка на слънцето си песента. Там негде горе в синините където слънцето огрява... там има радост за душата, коя разцъфва и узрява. Там горе, горе в висините на твоя път е там целта... хей там е пътят на душите, отгдето идат тук в свята.
към текста >>
17.
АФОРИЗМИ - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Простотата
на тая истина се състои в това, че за разбирането й не са потребни нито знанията на учените, нито авторитета на университетите, нито чародейството на знахарите.
Georg Nordman ПРОСТАТА, НО ВЕЛИКА ИСТИНА Има една проста, но велика и трудно постигаща се истина в живота на човека, до приближаването на която по-голямото мнозинство от хората изминават дълга върволица от страдания, страшен път на противоречия, душевни борби и сълзи.
Простотата
на тая истина се състои в това, че за разбирането й не са потребни нито знанията на учените, нито авторитета на университетите, нито чародейството на знахарите.
Велика е тя, защото освобождава, претворява човека, а е трудно постижима, защото идва през сърцето, което най-често е обвито с ледени стени, за разтопяването на които са потребни огнени страдания. Тая истина няма име, идва като лъх, събужда от сън, разтваря духовни очи. Назовават я с думата любов, защото носи в себе си непобедимата сила на доброто и кротостта. Тая дума е казвана много пъти, от много люде. Звучи като отдавна изречен съвет или максима, но силата й могат да разберат само тия, които веднъж са я отминали с пренебрежение и сега се връщат към нея, изтощени, с прекършени ръце, преситени от тъмните и кървави зрелища, които им е показала бързо новата измама в живота.
към текста >>
18.
ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Забелязано е, че има определена връзка между почерка и рисунката на художника, която се изразява в мекотата или гъстотата на чертите, в степента на равномерността на натискането, равността или извъртването на линиите,
простотата
или сложността на рисунката.
Има такъв опит: сядат на стол, който стои на повърхност, засипана с пясък и пишат с пръста на крака, или закрепват към перо парче тебешир и пишат на хоризонтално поставена дъска или просто на пода; тогава на пръв поглед се хвърля в очи еднаквостта на писмото, извършено с ръката или с крака. По такъв начин проф. Прайер изследвал и другите органи: устата, коленете, китката на ръката, брадата, главата. Резултатът бил един и същ. Графическите образи на буквите и техните съчетания се създават в мозъка и се предават за изпълнение на мускулите на пишещия апарат.
Забелязано е, че има определена връзка между почерка и рисунката на художника, която се изразява в мекотата или гъстотата на чертите, в степента на равномерността на натискането, равността или извъртването на линиите,
простотата
или сложността на рисунката.
По такъв начин, рисунката също така има голямо характерологическо значение (на разработването на този въпрос е посветен специален труд от Макс Зелигер.) За връзката между рисунката и характера на човека дават особено силна и нагледна представа рисунките, направени от душевноболни. Напр. при разкъсване асоциацията на мисленето у болния, примитивните рисунки (фигури), образувани от две-три линии се разлагат на отделни елементи (при изобразяване на къща – покривът, вратите и стените са направени съвсем отделно и не са свързани помежду си); при по-сложни случаи рисунките стават безпредметни. На листа се явяват тъмни петна. По рисунката на болния, по боите, по налягане на чертите докторът често намира характерно заболяване, предсказва настъпване на припадък, криза. Ако човек не е наклонен към позиране, няма особено разположение към външните форми, украшения (като особени значки, медали), не се отличава с кокетство, с особености, афектиране в поведението си, в изразите си, той не украсява своето писмо (с завивания, дъги и др.) Характерен в това отношение е почеркът на писарите от преди войната (особено на военните писари): маниерен, афектиран, кокетен.
към текста >>
Неговият почерк се отличаваше също с
простота
и естественост.
Ако човек не е наклонен към позиране, няма особено разположение към външните форми, украшения (като особени значки, медали), не се отличава с кокетство, с особености, афектиране в поведението си, в изразите си, той не украсява своето писмо (с завивания, дъги и др.) Характерен в това отношение е почеркът на писарите от преди войната (особено на военните писари): маниерен, афектиран, кокетен. Подобно кокетство би могло да се наблюдава в поведението, облеклото, особената прическа и др. Всичко това се обяснява от тези условия на живота, които съвършено понижили социалното положение на личността и стеснили до минимум интересите му. С такъв специфически канцеларски почерк се отличават и дребните служащи, при което може да се види, че колкото по-незначително е положението, което заемат, толкова повече украшения има почеркът, като че ли в тази изобретателност и фантастичност на почерка авторът влага всичкото си стремление (изявление) на личността, притеснена от условията на живота. В сегашно време това маниерно, канцеларско писмо се е почти изродило, както се изроди и онзи, роден от времето, тип „военен писар." Аз знаех един пощенски чиновник, съвсем непретенциозен в своите лични навици, готов да се задоволи с най-малко.
Неговият почерк се отличаваше също с
простота
и естественост.
Но ето този човек почна постепенно да се издига по службата почти до началник на едно от провинциалните пощенски отделения. Оттогава почна да расте и неговото честолюбие: той почна да следи за своята външност, за изразите си, почна да устройва често гуляи, в които обичаше да играе роля на хазяин. Това стремление към такъв „широк" живот се отрази и на почерка му, който се отличаваше с украшения и забавителни рисунки на отделните букви. Известни са и противоположни случаи: у младежи, които се отличавали с украшения на писмото си, обикновено това се изгубва през време на военната служба, което се обяснява лесно с новите за тях условия на казармения живот. --------------------------------------------------- [1] Тая статия е извлечение от книгата „Почерк и личност", издадена в Москва в 1930 година.
към текста >>
19.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Съвременното писмо е характерно със своята
простота
, отсъствие на украшения, на излишни черти, с икономия в движенията (за сметка на опростяването в свързване на буквите), със своя темп – всичко това говори и за характерните свойства на нашата епоха: деловитост, практичност и реалистичност.
Всеки почерк се характеризира с определен сбор признаци, които го отличават от другите. Има прилични, родствени почерци, но еднакви няма – всеки има само свой почерк и той му принадлежи още от първите крачки на обучението по писане, даже ако човек съзнателно би се старал да не отстъпва от образците по писане. При това трябва да се отбележи, че всеки отделен почерк, колкото силен и типичен да бъде, съвсем не представя от себе си нищо веднъж за винаги определено, а напротив, може да претърпява изменение и понякога много съществени. От една страна, човек постепенно се издига в своя психически уровен (този процес на „психологическо растене" на писането се отличава с най-голяма стремителност в първите години на обучението, също и в юношеската възраст), от друга страна – всяко, каквото и да е съществено изменение на околните условия и влияния неизбежно се отразява на общия склад на личността и по силата на това и на почерка, при което, ако подобно изменение на окръжаващите условия става общо за отделна група или лица, или за целия народ (през време на глад, война, революция), не ще бъде нищо чудно, ако то намери определено отражение и в общия характер на писането, така напр.: ние знаем епохи, писмото на които се отличавало с украшения, архитектурност и фигурност. Писането изглеждало тъй изискано, както бил изискан езикът, маниерите и външната форма на отношенията.
Съвременното писмо е характерно със своята
простота
, отсъствие на украшения, на излишни черти, с икономия в движенията (за сметка на опростяването в свързване на буквите), със своя темп – всичко това говори и за характерните свойства на нашата епоха: деловитост, практичност и реалистичност.
Отразиха се в почерка и масовите нервни заболявания – резултат на войната и гладните години. Стремежът на жената към еманципация, желанието й да се освободи от чувствения живот и да придобие мъжки качества, безусловно се е отразил също и в почерка на жената. Такива почерци само след щателно изучаване стават различни от мъжките. Цял ред наблюдения показаха, че човек никога не може да повтори точно своето писмо, както и никога не може да повтаря този или онзи комплекс от чувствания и настроения. На старост почеркът се изменя физиологически и се характеризира с треперене, като се заместват правите линии със закривени.
към текста >>
Стига само внимателно да се разгледат няколко ученически тетрадки и веднага се хвърля на очи силно изразена индивидуалност, самостоятелност и в същото време
простота
на почерка, вместо бавното, натегнато и безлично довоенно училищно писмо.
То стана по-уверено, по-непринудено и по-изразително. Почеркът се индивидуализира значително, явиха се резки отклонения от трафарета – пробудената творческа фантазия намери своя извор и в писмото. Отдавна между западните педагози се водел и се води спор за премахване на краснописа като задължителен предмет в училищата. По мнението, изказано на един мюнхенски психологически събор, много по-важно е да се наблюдава свободното развитие на почерка на учащите се, отколкото да ги изопачаваш, като се грижиш за краснописа им. Премахването на краснописа от съвременните училища дава вече поразителни резултати.
Стига само внимателно да се разгледат няколко ученически тетрадки и веднага се хвърля на очи силно изразена индивидуалност, самостоятелност и в същото време
простота
на почерка, вместо бавното, натегнато и безлично довоенно училищно писмо.
Бързото писане, простотата и свободата на почерка се явяват като основно положение в съвременното училище. --------------------------------------------------- [1] Забелязал съм, че на лица, страдащи от нервно разстройство, действат успокоително всекидневни упражнения в писане (бавно и внимателно преписване на краснописни образци) [2] Проф. Лазурски – Класификация на личностите, 1925 – Ленинград. [3] Проф. Лазурски – Класификация на личностите 1925.
към текста >>
Бързото писане,
простотата
и свободата на почерка се явяват като основно положение в съвременното училище.
Почеркът се индивидуализира значително, явиха се резки отклонения от трафарета – пробудената творческа фантазия намери своя извор и в писмото. Отдавна между западните педагози се водел и се води спор за премахване на краснописа като задължителен предмет в училищата. По мнението, изказано на един мюнхенски психологически събор, много по-важно е да се наблюдава свободното развитие на почерка на учащите се, отколкото да ги изопачаваш, като се грижиш за краснописа им. Премахването на краснописа от съвременните училища дава вече поразителни резултати. Стига само внимателно да се разгледат няколко ученически тетрадки и веднага се хвърля на очи силно изразена индивидуалност, самостоятелност и в същото време простота на почерка, вместо бавното, натегнато и безлично довоенно училищно писмо.
Бързото писане,
простотата
и свободата на почерка се явяват като основно положение в съвременното училище.
--------------------------------------------------- [1] Забелязал съм, че на лица, страдащи от нервно разстройство, действат успокоително всекидневни упражнения в писане (бавно и внимателно преписване на краснописни образци) [2] Проф. Лазурски – Класификация на личностите, 1925 – Ленинград. [3] Проф. Лазурски – Класификация на личностите 1925. Ленинград [4] Според предположението на проф.
към текста >>
20.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Но да оставим тия коментари и да се върнем към самия епизод, нахвърлен с едри линии, но с такава гениална
простота
, че изглежда почти геометрически стилизиран.
Да беше отишла да моли Христа след тържественото му посрещане в Йерусалим, когато народът го е приветствувал с финикови вейки и е викал „осанна", или поне, когато е бил, да речем, на някое угощение, като онова у богатия Симона, виден тогавашен буржоа! Макар че и в случаи като последния, все има неудобства - не може винаги току-тъй публично да се ходатайствува. И най вече, щеше ли да свари да се вреди при Исус от такива „безочливи твари“ като Мария Магдалина? Та нейното втурване току-тъй, без покана в дома на порядъчния и благовъзпитан буржоа, е предизвикало цял скандал! Трябва да вникне човек в съзнанието на Симона и на ония, които са присъствали на угощението - старозаветни люде, впрегнати в ярема на един морал, изкован под суровите удари на Мойсеевия закон - за да види, какъв вътрешен смут е внесло „нахалното поведение" на тази „паднала жена".
Но да оставим тия коментари и да се върнем към самия епизод, нахвърлен с едри линии, но с такава гениална
простота
, че изглежда почти геометрически стилизиран.
Освободим ли го от неговите исторични рамки, пренесем ли го в неговата психологична същина в наши дни, ще видим, че възгледите на хората, техните схващания за живота, не са се ни най-малко променили. Защото центърът на тяхното съзнание остава все на същото ниво. А от съзнанието на хората, дълбоко погледнато, зависи в края на краищата и техният мироглед, и уредбата на техния чисто човешки свят. Прочетете този епизод, вникнете в оня психологичен свят, които той разкрива и вие ще видите, че той е същият и днес - все същият оня свят, роден от майката Заведеева, с всичката му жажда за власт и първенство, с всичката му алчност за слава и величие, с всичките му безогледни борби за издигане, но и с всичкия оня тъмен ропот и негодувание на онеправданите, пренебрегнатите, потиснатите, с всичките ония реакции и борби, които естествено предизвиква властническият произвол и беззаконие. „Заповядай! " - с тази дума се обръща Заведеевата майка към Исуса.
към текста >>
21.
ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Но Мария Клеопова, която се мярва един единствен път в Евангелието в една от най-трагичните картини, нарисувана с гениална
простота
в един единствен стих, кой от нас знае, каква и що е била?
Вземете, например, следния стих от благовестието на Йоана (гл. 19, стих 25): „А при кръста на Исуса стояха майка му, и сестрата на майка му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина". Ето ви три образа. Първият, образът на майката Исусова, наречена Богородица, която е станала средоточие на цял религиозен култ, е познат и на децата. Мария Магдалина, героиня на един шумен епизод, отбелязан в Евангелието, също събужда жив образ.
Но Мария Клеопова, която се мярва един единствен път в Евангелието в една от най-трагичните картини, нарисувана с гениална
простота
в един единствен стих, кой от нас знае, каква и що е била?
Нима тя е само една кабалистична величина, нежна да допълни числото три в езотеричната тройка от „Марии", застанали в подножието на кръста, на който е бил разпнат Богочовека? Напразно ще търсите исторични документи, за да проверите съществувала ли е действително Мария Клеопова, за която ни е дадено само едно едничко указание - че е била сестра на майката Исусова. Напразно ще търсите исторични документи и за да проверите, действително ли тези три жени са стояли при кръста на Исуса. Защото - пита умът - тази тройка от Марии, застанала под кръста, не е ли една символична картина, оживяла във въображението на евангелиста, съзерцаващ действителността езотерично? Оставете засега тези въпроси, оставете на страна и историята, и кабалата, и езотериката, и окултната символика и слезте в дълбочината на сърцето си.
към текста >>
22.
МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална
простота
, така естествено и непринудено, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална
простота
, така естествено и непринудено, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата.
И ако разказът за това събитие действува така убедително, то е може би затова, защото изхожда от човеци, които живеят с вярата, убеждението и опита, че „за Бога няма нищо невъзможно" - заключителни думи на архангел Гавриил към Дева Мария. Ала да припомним това събитие, според по-подробната версия на Лука. В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една девица, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом. И той ù благовести, че тя, още като девица ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи. И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени".
към текста >>
23.
РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛУЙС
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Измежду разните графологични белези, характеризиращи почерка, които служат за изследване характера и темперамента на човека, за определяне на неговото душевно разположение - форма на буквите, свързаност на буквите, големина, размери, наклон на почерка, широта или сбитост, графична
простота
или натруфеност, темп на писането, натиск и др., аз ще се спра само на един - вид и посока на редовете.
За разните периоди от живота - детство, юношество, зряла възраст - почеркът е различен. Той показва, като на филм, развитието на личността през разните възрасти. Впрочем и психопатологичните изследвания показват, че при някои душевни заболявания става такъв поврат у човека към детински състояния и съответно на това - към детски почерк. Споменах за тия опити, едно за да покажа на какво почива, от научно гледище, достоверността на графологията, и друго, за да подчертая, че почеркът на човека, твърде чувствителен за промените, които настъпват в душевните му състояния, може да послужи като прекрасно средство за диагностицира не на тия състояния. А щом човек може да установи диагнозата на своите душевни състояния, той може вече съзнателно да си въздействува чрез мисъл и воля.
Измежду разните графологични белези, характеризиращи почерка, които служат за изследване характера и темперамента на човека, за определяне на неговото душевно разположение - форма на буквите, свързаност на буквите, големина, размери, наклон на почерка, широта или сбитост, графична
простота
или натруфеност, темп на писането, натиск и др., аз ще се спра само на един - вид и посока на редовете.
Избирам този признак, защото е особено характерен за определяне на душевното състояние у пишещия - състояние на възбуда и подем, състояние на самообладание и равновесие или състояние на упадък, потиснатост и обезсърчение. Ясно е, следователно, че като следи човек почерка си, покрай другите променливи величини, които постоянно се вмъкват при писането под влияние на постоянно променливите му душевни състояния, той може да установи - по вида и посоката на редовете - основната тенденция на своето душевно раз¬положение. Да я установи и разчете тъй, както разчита и по лентата на самопишещия барометър тенденцията на барометричното налягане. Разгледаме ли почерците на хората откъм вид и посока на редовете, установяваме следното. Някои пишат така, че редовете са изобщо хоризонтални, успоредни на горния и долен рcб на листа, успоредни, следователно, и помежду си.
към текста >>
24.
Някои физиологични въпроси в окултно осветление
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Интересен е този религиозен реформатор и свободомислещ с
простотата
и ясността на своите идеи.
Но неговият живот е бил красива поема, която е вдъхновявала поети и писатели. Както е и животът на Христа, по чиито стъпки той върви. Товянски - това е наистина вдъхновителят, апостолът на делото Божие, на приложението на новата епоха, в която славянството ще приложи в пълнота принципите на Христа във всички области на личния, обществения, политическия и културен живот. Какво е било учението на Товянски? Какви идеи е имал?
Интересен е този религиозен реформатор и свободомислещ с
простотата
и ясността на своите идеи.
Преди всичко Товянски счита, че Божието откровение не е веднъж завинаги дадено и завършено, а е непрекъснато и живо, прогресивно и вечно ново. Във висшата християнска епоха човечеството излиза от своето детство и затова Божието откровение ще бъде по-обширно, истината ще бъде допълнена - тайните, които до сега са били скрити, ще бъдат открити. Учението на Христа не е догмата, не е теория, а преди всичко енергия, творяща нов живот; вдъхновение, което възражда и Божия служба в свобода. - Задача на човека е да осъществи мисълта на Христа във всички области на живота. Как? По пътя на тройната жертва, която усилва доброто в нас и побеждава злото.
към текста >>
25.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
С каква
простота
и естественост той изговаря тия думи, съдържащи една велика идея!
Те говорят за древната история на тия места. Значи още от ранни времена туй место е привличало вниманието! Още като влизам в дома на брат P., от там излиза кола. Той обяснява: Един от селото гради къща и му праша колата си за помощ. - Това разкрива цел един свят, в който живеят тия хора.
С каква
простота
и естественост той изговаря тия думи, съдържащи една велика идея!
Това показва, как народната душа има едно вътрешно разбиране на социални въпроси, своя дълбока социална философия. Навсякъде в глъбините на човешката душа е запазено нещо непокварено и чисто: в това е надеждата за красивия бъден ден! Някой ще строи къща: другите отиват да му помагат: едни му носят камъни, тухли, пясък, вар; други копаят основите на къщата; трети хранят работниците. Това е тъй наречената „межия", която дава богат материал за размишление. Тя показва, че в народната душа се крият красиви заложби, мощни духовни сили.
към текста >>
26.
РЪЦЕТЕ НА АНДРЕ МЕЛЛОН И НА БОБИ ДЖОНС
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Различни автори различават най-разнообразни инстинкти, обаче, за по-голяма прегледност и
простота
на изложението, аз ще се придържам към разпределението, което дава Weatherhead в своята книга "Psychology and Life" (изд.
Това, което става с отделния човешки индивид, се извършва в голям мащаб в органическото царство. Тази реакция, която се е повтаряла в продължение на ред поколения в даден род или вид, се превръща в наследствено предразположение. При това не всички реакции се съхраняват в родовата памет, за да се изразим с езика на Юнг, а само онези, които идват да оправдаят известна биологична цел. Тази крайна биологична цел е съхранение на рода, вида, расата, съхранение на отделните растителни или животински царства и най-сетне съхранение на организирания, проявения живот. Такива наследствени предразположения към известни реакции по отношение на даден външен стимул и с една определена биологична цел, в животинското царство ние наричаме инстинкти.
Различни автори различават най-разнообразни инстинкти, обаче, за по-голяма прегледност и
простота
на изложението, аз ще се придържам към разпределението, което дава Weatherhead в своята книга "Psychology and Life" (изд.
1934 г.). Той разграничава три главни инстинкта: инстинкт за самосъхранение, полов и социален, като всички останали инстинкти той ги нарича подинстинкти и ги причислява към една от горните групи. Проявяването на всеки инстинкт се съпътствува с освобождаване на нервна енергия, което ние преживяваме като едно чувство, или да се изразим с терминологията на Hartfield, като инстинктивна емоция. Когато инстинктивната емоция се насочи към даден обект и се свърже с него, като образува едно неразделно цяло, ние говорим за психологическа констелация. Тя се състои, както видяхме от два елемента: единият, инстинктивната емоция, е субективен и наследствен, а другият, обектът, о който се скрепва инстинктивната емоция е обективен и придобит.
към текста >>
27.
ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Можем донякъде да си обясним тази идея, като имаме пред вид многото движения, които стават в цялото човешко тяло, за да се изрази само едно действие, което единствено се съзнава от човека, а предшествуващите двигателни сили и вътрешни действия остават скрити за него; или пък,
простотата
на една вещ, наблюдавана от окото ни и сложността на същата вещ, поставена под микроскопа за наблюдение.
Още повече, че една ангелска мисъл е свързана с верига от идеи, които по сложност не могат да се сравнят с никаква човешка мисъл. А онова, което не могат да изразят с думи, те изразяват чрез тона на гласа си. Тонът на гласа изразява чувствата, тъй както думите изразяват мисълта. Най-висшите ангели могат да разкрият само по тона на гласа и по няколко изказани думи, целия живот на този, който говори. Сравнена с човешката мъдрост, ангелската е като един милиард към едно.
Можем донякъде да си обясним тази идея, като имаме пред вид многото движения, които стават в цялото човешко тяло, за да се изрази само едно действие, което единствено се съзнава от човека, а предшествуващите двигателни сили и вътрешни действия остават скрити за него; или пък,
простотата
на една вещ, наблюдавана от окото ни и сложността на същата вещ, поставена под микроскопа за наблюдение.
Интересно е да се знае, че ангелите от третото или най-вътрешното небе, усъвършенстват мъдростта си чрез слушане, а не чрез виждане. Това, което им се каже, те не го складират в паметта си, но го възприемат и веднага го прилагат, като го правят по такъв начин част от живота си. А това, което те възприемат чрез очите си, влиза в паметта им, и те разсъждават върху него. Това ни става ясно, като знаем, че ухото съответствува на послушанието, а послушанието принадлежи на живота, докато окото съответствува на интелигентността, която е свързана с знанието и паметта. Още една от причините поради които ангелите получават велика мъдрост е тази, че те не живеят в любов към себе си.
към текста >>
28.
ПО ТВОЙТЕ СВЕТЛИ СТЪПКИ, О ПРОЛЕТ! - ЕЛИ
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Аз не познавах хората, нито големия град, нито палещата мъка, която носи той, защото на моята родна планина всичко беше ведро, ясно, окcпано в прекрасна и чиста
простота
.
Georg Nordmann ПОЕМА ЗА ПЛАНИНАТА На планината се родих. Планината ме закърми с ромона на буйните потоци, с чистия блясък на снежните върхове и със страшния грохот на бурята, когато по тъмното небе прелитат мълнии и канарите тръпнат от тътнежът. От ранно детство аз слушам как шумят листата на букаците, зовът на пастирската цев и сладките удари на хлопките в часа, когато стадата се прибират.
Аз не познавах хората, нито големия град, нито палещата мъка, която носи той, защото на моята родна планина всичко беше ведро, ясно, окcпано в прекрасна и чиста
простота
.
Веднъж старият пастир, който много години не бе слизал от планината, хвана рамото ми със своята едра длан, протегна другата ръка в далечината и кротко ми каза: – Синко, хей там живеят хората. В чезнещата далечина, всред маранята на летния ден, аз видях как тръпнеха чертите на града. – Когато идеш там, ще ти вземат всичко хората, но ти, сине, запази сърцето си за планината, която те роди. Планинският вятър отнесе тия думи. но аз ги запомних.
към текста >>
29.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Италианските майстори-строители от тая епоха са работели почти изключително със златното сечение – понякога с една почти смайваща
простота
и последователност. Растението-пентаграма.
Албрехт Дюрер се е занимавал много с математическите основи на художествената композиция и ни е оставил множество конструкции и учебни примери. Особено са го интересували пропорциите на човешкото тяло. Означи ли се цялата дължина с Д, то горната част на тялото, например, трябва да бъде 1/2, главата – 1/8, лицето, а също така и дължината на ръката – 1/10 от тая дължина. Пресметната красота. Със своето ново чувство за света Ренесансът събуди вкус към точната конструкция.
Италианските майстори-строители от тая епоха са работели почти изключително със златното сечение – понякога с една почти смайваща
простота
и последователност. Растението-пентаграма.
При всичката неправилност, която показва бръшляновият лист в подробностите, основното сродство с формата на петоъгълника се налага. Изглежда, като че ли растението се стреми към златното сечение, като че ли природата се мъчи да дойде колкото е възможно по близко до идеалната математическа форма. Хармония на формата и тона. Цигулките на старите италиански майстори могат да се изведат от пентаграма, като основна фигура, до последните подробности. Човек неволно си спомня идеите на питагорейците, които поставиха хармонията на тоновете в тясна връзка с тия на числата и формите.
към текста >>
30.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
– Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към
простотата
, пестеливост, аскетизъм; дисхарм.
– Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темпераментен, своенравие, опърничавост, ревност, грубост, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер харм. – Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбие, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, вярност към закона; дисхарм. – Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, щеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн харм.
– Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към
простотата
, пестеливост, аскетизъм; дисхарм.
– Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран харм. – Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбие, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхарм. – Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун харм.
към текста >>
31.
НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание,
простота
, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост.
Меркурий – Движение, съобщителни и транспортни средства – пъти-ща, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция ; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбие, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за, жестокост. Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност. Сатурн – „Голямото нещастие", планетата на съдбата – Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина.
Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание,
простота
, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост.
Уран – Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздела, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбие, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун – Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност. Към горното трябва да направим следните бележки: Дадените таблици не би трябвало да се вземат буквално. Преди всичко, в едно късо изложение не могат да се дадат всички възможни аналогии на планетите, а още по-малко техните нюанси. Тълкувателят тук има случай да покаже своята съобразителност.
към текста >>
32.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Има една истина проста, но велика в своята
простота
, която, обаче, трудно си пробива път в живота.
Кой бяга от доброто? И досега ще срещнете някой да хленчи и нарежда: "Всичко имаше при мене, и ядене, и пиене, и удобства, и пак ме остави! " Тук е възможен само един отговор: Ако при тебе е имало всичко, нямаше да те изоставят. Сигурно нещо е липсвало. Потърси го; ако го намериш и го осъществиш в себе си и в живота си, оня, който те изостави, пак ще те намери.
Има една истина проста, но велика в своята
простота
, която, обаче, трудно си пробива път в живота.
Това е истината, че ничие сърце. на никое същество и на никой меридиан на земята не може да се "застави", да се насили и да се "завладее". Човешкото сърце единствено може да се спечели. Какво е това да спечелиш едно сърце? То значи да го опознаеш, да го обикнеш и да му дадеш пълна свобода.
към текста >>
33.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
ВСЕ ТЯ Понякога с наивна
простота
ме гледа тя през две очи, о, колко доброта трепти в тия чистите зеници.
ВСЕ ТЯ Понякога с наивна
простота
ме гледа тя през две очи, о, колко доброта трепти в тия чистите зеници.
Познавам я — навсякъде е тя: блести във капката роса, в лазурно утринно небе, в невинната усмивка на дете. Познавам я в далечните звезди, към тях заплетени мечти, в летежа смел на горд орел и в песента на бури и вълни. И в пъпката на розов храст трепти, в надеждите на златни ниви, в молитвата на труженик, отправил взор към слънчев диск. Все тя единната от векове! сърцето тихо я зове: Неизразима красота... бездънен, бликащ извор — Любовта. S.
към текста >>
34.
АНГЛИЯ. Велик дар за човечеството - Питър Докинс
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Музиката на Паневритмията притежава
простота
, и същевременно една притегателна красота, която се възприема чрез нейната форма и мелодичност.
Този метод е Паневритмията, чиято музика, движения и текст са дадени от Учителя Петър Дънов. Практикуването й е било възприето и прилагано в неговата Школа като едно от най-важните занимания. Паневритмията е израз на Божествения порядък. Чрез нейните движения човек се прониква от ритъма и хармонията на битието. Той става приемник на действащите благотворни сили на живата природа.
Музиката на Паневритмията притежава
простота
, и същевременно една притегателна красота, която се възприема чрез нейната форма и мелодичност.
Още от първите упражнения на Паневритмията, читателят ще почувства спокойствието и свежестта, които излъчват тези движения. Същата естествена простота е характерна и за беседите на Учителя, в които чрез ясни и разбираеми слова са изразени дълбоки истини. В Паневритмията се изявява същата убедителна и просветлена сила на Словото на Учителя, предадена тук чрез музика и отмерени движения, подобно на дъх, изпуснат от всемирната Хармония. Паневритмията е наука на хармоничните движения, свързани с мислите, чувствата и волята на човека. Тя е израз на идващата култура, защото в нейната музика и в движенията й са внесени идеите на шестата раса.
към текста >>
Същата естествена
простота
е характерна и за беседите на Учителя, в които чрез ясни и разбираеми слова са изразени дълбоки истини.
Паневритмията е израз на Божествения порядък. Чрез нейните движения човек се прониква от ритъма и хармонията на битието. Той става приемник на действащите благотворни сили на живата природа. Музиката на Паневритмията притежава простота, и същевременно една притегателна красота, която се възприема чрез нейната форма и мелодичност. Още от първите упражнения на Паневритмията, читателят ще почувства спокойствието и свежестта, които излъчват тези движения.
Същата естествена
простота
е характерна и за беседите на Учителя, в които чрез ясни и разбираеми слова са изразени дълбоки истини.
В Паневритмията се изявява същата убедителна и просветлена сила на Словото на Учителя, предадена тук чрез музика и отмерени движения, подобно на дъх, изпуснат от всемирната Хармония. Паневритмията е наука на хармоничните движения, свързани с мислите, чувствата и волята на човека. Тя е израз на идващата култура, защото в нейната музика и в движенията й са внесени идеите на шестата раса. Ярмила Менцлова из “Предговор” към книгата “Паневритмия”, издадена във Франция, 1984
към текста >>
35.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И макар че този принцип е легнал в основата на подбора на песните (защото иначе не би могло и да бъде), и макар че много мънички песнички, с
простотата
с която са изпети, стават истински поеми, които започват от края си за да не свършат никога в душата на четеца („Пред огнището", „Сипе се полека мекий снег", „Вихър", „Есенна песен", „Идилия" и още други) — „Избрани песни“ звучи като една единна книга.
В нея се казва също, че Македония, която е била досега ябълката на раздора, причина за конфликтите между двата братски народа, е еднакво нужна и скъпа и за Сърбия и за България и именно тя ще трябва сега да стане причината за тяхното сближение и обединение. В другата статия се отхвърлят обвиненията, че българския народ, в своята целокупност, е виновен за престъпленията от неговите управници, които го тикнаха в братоубийствената война. Мара Белчева — Избрани песни. Мара Белчева прави избор от своето литературно дело. Ала нейните „Избрани песни" съвсем не звучат като антология — като избрани, всяка песен сама за себе си, заради своята стойност като отделна пиеска.
И макар че този принцип е легнал в основата на подбора на песните (защото иначе не би могло и да бъде), и макар че много мънички песнички, с
простотата
с която са изпети, стават истински поеми, които започват от края си за да не свършат никога в душата на четеца („Пред огнището", „Сипе се полека мекий снег", „Вихър", „Есенна песен", „Идилия" и още други) — „Избрани песни“ звучи като една единна книга.
Творчеството на поетесата е тясно свързано с нейния живот. А този живот постоянно расте и възмъжава, регулиран от някаква невидима ръка през щастия и нещастия — „през силните светлини и силните сенки на Рембрандовата четка“, както казва полската писателка Казимира Алберта в статията си „Мара Белчева, българска поетка“ — като гони напразно „Непостижимото" земно щастие „все напред, небето и земята / в тиха бяла самота / дето се прегръщат“; като минава през примирителната скръб на живия спомен заглъхналите без време „На прага стъпки" на човека с който се е сдружила не за щастие, а за взаимен подвиг, — и, останала „пак сама", сама — „Вечен скитник“ — „нарамила злото и доброто", тя тръгва по онзи път, който е направил щастието и нещастието каменна застилка, за да премине по тях, избрания да мине по него, и тъй стига на „Планината“, от дето очите гледат навсякъде, а душата се радва с радостта на мъдрия на всичко, което вижда: ....И всякак аз обичам планината! Кога мълчи, когато сълзи лей, — Когато лиха чорли си косата И топлий дъжд на злато се пилей. - - - - - - - - - - - - Кога ехтят под брадва боровете, — И розовите трупи ги влекат За стрехи и ковчези в градовете“. „Непостижимото", „На прага стъпки", „Вечният скитникъ“ и „Планината“ са четирите части на книгата „Избрани песни“, с която Мара Белчева зарадва своите читатели за новата 1931 год.
към текста >>
36.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 58
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сугарев Писмо за произхода на есперанто Немски и френски аз учих в детинство, когато още не може да се правят сравнения и заключения: но когато, бидейки в петия клас на гимназията, аз започнах да изучавам -английски език,
простотата
на неговата граматика се хвърли в очите ми, най-вече поради непосредствено преминаване към него от гръцката и латинска граматики.
И ето, днес Бялото Братство идва с великата мисия да подготви почвата за един нов живот, за една по-възвишена култура, — в която да царуват правдата, любовта, мирът и братството. По мощност то едва ли има равно на себе си, едва ли има по-голяма духовна светлина от тази, която неговия Учител дава. Ето защо, всички които милеят за обнова на живота, за един по-красив ред и порядък в обществените отношения, трябва да станат носители на новите идеи, на братството и любовта. за за да се избегнат кървавите вакханалии и обществени сътресения, които други течения, основани на законите на насилието и борбата подготвят. Трябва да се пусне в душите и сърцата на хората великата сила на любовта, за да се стопи омразата, егоизма, за да дойде хармонията в живота между индивиди и народи, необходима за да се прояви великата музика на истинския живот. К.
Сугарев Писмо за произхода на есперанто Немски и френски аз учих в детинство, когато още не може да се правят сравнения и заключения: но когато, бидейки в петия клас на гимназията, аз започнах да изучавам -английски език,
простотата
на неговата граматика се хвърли в очите ми, най-вече поради непосредствено преминаване към него от гръцката и латинска граматики.
Тогава аз забелязах, че богатство на граматически форми е само сляп исторически случай, а не необходимост за езика. Под това впечатление започнах да търся и да изхвърлям от езика ненужните форми, и забелязах, че граматиката все повече и повече се топи в ръцете ми, така че наскоро дойдох до една малка граматика, която обхваща, без вреда за езика, не повече от няколко страници. Тогава аз почнах по-сериозно да се отдавам на моя блян. Огромните речници, обаче, не ме оставяха спокоен. Веднъж, когато бях в шести или седми клас на гимназията, аз случайно обърнах внимание на надписа „Швейцарская" (питиепродавница), когото вече много пъти бях виждал, а после на табелата „Кондиторская” (сладкарница).
към текста >>
37.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Последната буква N в SVAN означава голота (nudeco) — в смисъл на истинност и
простота
, безизкуственост.
Аз се абонирам с радост за „Frateco“ като ви изпращам нужните 4 купона за абонамента и същевременно искам позволение да помествам понякога в него някои мои идеи, които удивително се схождат с „Основните принципи на живота — според Всемирното Бяло Братство“. Аз много добре разбирам това Братство, в което има и жени! — Защото, за да дойдем до истинското братство и за да няме „НИКОГА ВЕЧЕ ВОЙНА“ *) ние се нуждаем непременно и от жената, преди всичко от МАЙКАТА, но сигурно така също и от девицата, вдъхновяваща младежа към НЕНАСИЛИЕ. Навярно към Новата година аз ще разпратя първия номер на „Sunradlo" (Слънчев лъч) скромния орган печатан на циклостил на нашия орден SVAN, чиято основа е: служене и истинска любов, по принципите на планинската проповед. Може би вие ще намерите в него нещо, което заслужава да бъде поместено в „Frateco".
Последната буква N в SVAN означава голота (nudeco) — в смисъл на истинност и
простота
, безизкуственост.
— В нашия кръг ръката и крака са голи. — символ на пряка връзка и хармония със слънцето — светлината, най-висшите природни сили. Из сърцата и ръцете (незакрити) на нашите членове да блести слънчевата любов към човека на тая земя, обикновено безверен, егоистичен и войнствен. Чрез нашата слънчево блестяща любов да изчезнат тия сенки на смъртта. Ние имаме същата идея, както автора на вашата статия „Слънчеви мисли, слънчеви чувства, слънчеви дела, слънчева любов, слънчев живот — са необходими“.
към текста >>
38.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тишината и външната
простота
на иначе интензивния вътрешен живот, не ги смущава, защото те не търсят да се облекат в бляскавата мантия на славата, за да заслужат ръкоплясканията на тълпата, понеже познават нейните променливи чувства и настроения.
Смята се, че те са отколкото трябва повече наивни и че всеки може да си играе с тях и да ги лъже както си иска. Смята се, че те много теоритизират и че няма съответствие между думите и делата им. Наистина, може да има и такива идеалисти, обаче тези, които са дошли до съзнателното самоусъвършенстване не са такива. У тях обективния и идейния ум са хармонично развити и може би оставят да ги лъжат, но те винаги знаят, че ги лъжат. Те еднакво разбират и философията на живота и борсовите спекулации.
Тишината и външната
простота
на иначе интензивния вътрешен живот, не ги смущава, защото те не търсят да се облекат в бляскавата мантия на славата, за да заслужат ръкоплясканията на тълпата, понеже познават нейните променливи чувства и настроения.
Tе разчитат на своите сили при започването на каквато и да е работа, но се радват на съдействието, ако то дойде. Искат от другите да ги оставят свободни, но те сами бдят над себе си и не проявяват по възможност, никакъв лош пример. Не се пристрастяват ако ще би и към най-свещените доктрини на света. Не турят граници между себе си и света, но подкрепяг доброто, където и до го намерят. И тъй, в заключение ще кажа пак: нека тези, които са по назрели да погледнат по-внимателно и те ще видят, колко много индикатори е поставила природата, за да ни насочи към признание духовните принципи на живота, след което те, малко по-малко ще проникнат в неговите вътрешни закони и насока и съобразявайки се с тях те ще ускорят идването на свободата и пред тях ще се открият все по светли хоризонти и възможности. Д.
към текста >>
39.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 76
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Правилност, логичност,
простота
, лекота са качествата на Есперанто, чиято граматика се състои от 16 правила.
Той обаче загинал от словаря си, в който думите били променени до неузнаваемост. Най-после, на 1887 год. излезе езикът на Д р Лазар Лудовик Заменхов — Варшавски лекар, владеещ няколко от по-разпространените езици. Есперанто като език е същото, което са и другите познати нам езици — той е малко по-изкуствен от тях (езикът изобщо е творба на човка) в смисъл, че преднамереното творчество го е направило по-лек и прост, като липсата на стотици окончания при глаголите, имената и др. части на речта не отнема от неговата изразителност, а напротив: прави го по-ясен.
Правилност, логичност,
простота
, лекота са качествата на Есперанто, чиято граматика се състои от 16 правила.
А словарят му е наистина международен — съставен е от думи из най-познатите езици, като на първо място взимат така накичените международни думи. В своя вече 46 годишен живот (е живот значи развитие, напредък) Есперанто е приложен във всички области на културния живот. Той ни предлага леко и непосредствено общуване, като улеснява и сближава. Множество вестници, списания и прегледи на и за Есперанто излизат току речи във всички страни на света. Техният брой за сега възлиза на около 100.
към текста >>
40.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Трябваше да се присъства, когато Учителя говореше в ранна урина, всред боровете, под надничащите върхове, когато вятърът скланяше дърветата, а небето обличаше своите разноцветни багри, като щедра девойка, която иска да обдари всички със своето великолепие — да гледа белокосата му фигура, светла, почти прозрачна, заобиколна от жадни да чуят словото му души — за да се разбере донякъде поне съчетанието на дълбочината на мислите с Божествения
простота
на израза.
Книжнина Великото в живота, е една малка книжка (47 стр.) съдържа четири беседи от Учителя държани на Витоша (Яворово Присое) тази година, месец Август. Доставя Ж. Панайотов ул. Опълченска 66. София 3.
Трябваше да се присъства, когато Учителя говореше в ранна урина, всред боровете, под надничащите върхове, когато вятърът скланяше дърветата, а небето обличаше своите разноцветни багри, като щедра девойка, която иска да обдари всички със своето великолепие — да гледа белокосата му фигура, светла, почти прозрачна, заобиколна от жадни да чуят словото му души — за да се разбере донякъде поне съчетанието на дълбочината на мислите с Божествения
простота
на израза.
„Великото в живота е достъпно на тия, които са познали и живеят в Божествената Любов. Границите на живота са Любовта и Истината — те са двата предели, между които гради Мъдростта и разрешава всички противоречия и възможности чрез Живот, Знание н Свобода. Защото гдето е Бог там няма никакви противоречия! Но Бог е жив, Който чува, може и помага“. За тия които знаят да четат и разбират което четат, а разбраното прилагат — и само тая книжка е достатъчно да даде такава нова насока на мислите и живота, че те винаги да благославят момента в който са я взели в ръце. Любомир
към текста >>
41.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Две години след това аз нося в сърцето си голямото желание да чуя наново духовните песни, които говорят неправо на душата със своята прекрасна
простота
.
Никога няма да забравя екскурзиите до Витоша, където разбрах чистата детска душа и честност на българина, където естествената любезност на славянската раса се изявяваха. Аз също не съм забравил и лицата с които се запознах там. Много скъпи спомени имам от София. Две години вече от както бях в България, но често ме посещават във въображението ми приятните моменти. И аз благодаря на Учителя, към когото чувствам най-голямо уважение и благодарност.
Две години след това аз нося в сърцето си голямото желание да чуя наново духовните песни, които говорят неправо на душата със своята прекрасна
простота
.
Да видя изгрева на слънцето, там. да намеря духа на братството, и духовната атмосфера, която никак не се чувства в другите страни, в тях цари грубия интерес и егоизма. Още по-силна е моята надежда, да намеря местото на Изгрева на всякъде, и в цял свят да зацарува мира и да има за всички достатъчно добри условия и щастие. Сега вече се запалва огъня на чистенето в гнилото общество. Поздрав на братята и сестрите, които правят опити де живеят според словото на Учителя, там в гората, в полите на красивата планина Витоша, далеч от грубите борби в живота, но работещи за просвещение и освобождение на човечеството.
към текста >>
42.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Прочие, който иска да се възкачи на висотата на разбирането и на Истината в цялата й пълнота, величие и
простота
, трябва да пази ума и сърцето си чисти, силни и съвършени.
„Орфей“:) „Но все пак има риск за всеки, който иска да се развива по-бързо от нормалното, и за това е необходимо да има ръководител, ако се иска ускорение на растежа . . . Такива ръководители в областта на духовните опити теософите наричат „Учители“. Тъй ги наричат, защото те учат, и те строго изискват да се спазват известни условия със същото това право с което професорът по химия изиска от своите студенти. Учителите познават всички опасни пътища и като предупреждават учениците си, предпазват ги от опасности.“ Ще дадем още един цитат из сказката на Кришнамурти „Царство на щастието“: „Нямате ли чист ум и чисто сърце, нямате ли ум, що може да разбира и сърце що може да съчувства и да обича, всеки авторитет, всяко книжно или от човеци чуто знание — всичко ще увехне и ще изсъхне, като есенен лист.
Прочие, който иска да се възкачи на висотата на разбирането и на Истината в цялата й пълнота, величие и
простота
, трябва да пази ума и сърцето си чисти, силни и съвършени.
За да постигнете това, трябва да бодърствате над себе си, да се изучавате, себекритикувате, и постоянно да се променяте към добро. Трябва да бъдете силни мъже, мъже опитани в мъдрост, преди да можете да разберете Истината в цялата й пълнота и величие. Искате ли да се възземете до висотите, гдето се намира Истината, тогава бдете над вашите дела, бдете над вашите мисли, над вашата привързаност; защото не са ли те чисти — ограничават ви, те ви спъват . . .“ Борба за живот и борба за смърт Живота е радост и благо. Такова е било мнението на най-великите учители на човечеството.
към текста >>
43.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние се надяваме, че ще можем да се срещнем при най-голяма скромност,
простота
и взаимно уважение, за да може нашата среща да има истински братски характер, без разделящи спорове и лекции.
На този и на други въпроси, които изпълват нашите умове, ние трябва да дадем отговор, който може да бъде намерен само чрез обединението и съзнателното участие на много бъдни хора от всички части на света. Поради това, ние, една малка група приятели от неорганизираното Международно Братство на „Човешкото семейство“, отдали целия си живот в търсене на истината, отправяме този позив към всички сродни духовни братя по целия свят. Ние ги питаме — не е ли дошло времето, когато ще може да се уреди едно общо събрание, на което да поставим на разрешение интересуващите ни въпроси? Ние не желаем да организираме някого, да издигаме определена програма, или да основаваме ново движение, защото действаме подтикнати от съзнанието за нуждата от духовно единство на всички положителни елементи, които с готови да служат на Единният живот, за спасението на цялото човечество. Всеки трябва да бъде свободен да намери интуитивно своя път, своето място и своята сфера на дейност в служба на Вечния.
Ние се надяваме, че ще можем да се срещнем при най-голяма скромност,
простота
и взаимно уважение, за да може нашата среща да има истински братски характер, без разделящи спорове и лекции.
Но, разбира се, всеки ще може да изрази свободно своето мнение и да изкаже мисли по проблемите на настоящето състояние на човечеството и за световната хармония от духовна гледна точка. Макар че вземаме инициативата с този апел, ние не правим това с цел да заемаме някакво ръководно място или да прокламираме ново учение. Нашият Водач е Великият Божествен Дух , който се проявява чрез всички нас, като чрез най-разнообразни проводници. Молим читателите да разпространят този апел. А също и да разменят с нас мнение относно реализирането на проектираното събрание.
към текста >>
44.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Свещена
простота
!
Все още съществуват области на изследване, които не са популярни, все още съществуват предмети, за които е забранено да се говори.“ Това неестествено и противно на всякакъв разум, на всякаква логика държане на голям брой съвременни учени или само образовани хора, ние не можем да наречем другояче, освен страх от истината Да, това е чисто и просто страх пред истината — да не разруши техните любими кумири, техните близки до сърцето им схващания, техния вкостенял мироглед, с които те са живели десетки години, с които са се сраснали и с които не искат и като че ли не могат да се разделят. Този именно подсъзнателен страх от истината, който се проявява в едно презрително и пренебрежително обръщане гръб на фактите, кара днешните учени и интелигентни да считат, че има области на живота, в които е срамно и унизително за тях да навлизат. Срамно, унизително и недостойно е за днешния „учен“ и „интелигент“ да се занимава сериозно с въпроса за безсмъртието на човешката индивидуалност, с въпроса за съществуването на душа, независима от тялото! Това било област за фантазьорите и шарлатаните! . .
Свещена
простота
!
Простота, която изпълва сърцата и умовете на учените и интелигентните повече, отколкото тия на „простия“ народ! Ние видяхме, обаче, макар и в няколко кратки примери, че истинските учени и истинската наука никога не са дохождали до това фалшиво положение, да отрекат сами себе си, като се откажат, чисто и просто, да се занимават, да изследват и проечават една обширна област на живота, едно безкрайно количество от факти, само затова, защото тия факти влизат в противоречие с установените схващания. Или, както казва г. Консулов, „защото били извън границите на нейните методи за изследване.“ Не! Науката още не е дошла до това положение, да сложи такива неестествени граници на своята дейност.
към текста >>
Простота
, която изпълва сърцата и умовете на учените и интелигентните повече, отколкото тия на „простия“ народ!
Този именно подсъзнателен страх от истината, който се проявява в едно презрително и пренебрежително обръщане гръб на фактите, кара днешните учени и интелигентни да считат, че има области на живота, в които е срамно и унизително за тях да навлизат. Срамно, унизително и недостойно е за днешния „учен“ и „интелигент“ да се занимава сериозно с въпроса за безсмъртието на човешката индивидуалност, с въпроса за съществуването на душа, независима от тялото! Това било област за фантазьорите и шарлатаните! . . Свещена простота!
Простота
, която изпълва сърцата и умовете на учените и интелигентните повече, отколкото тия на „простия“ народ!
Ние видяхме, обаче, макар и в няколко кратки примери, че истинските учени и истинската наука никога не са дохождали до това фалшиво положение, да отрекат сами себе си, като се откажат, чисто и просто, да се занимават, да изследват и проечават една обширна област на живота, едно безкрайно количество от факти, само затова, защото тия факти влизат в противоречие с установените схващания. Или, както казва г. Консулов, „защото били извън границите на нейните методи за изследване.“ Не! Науката още не е дошла до това положение, да сложи такива неестествени граници на своята дейност. Ако има учени, които се страхуват да навлизат в „забранената зона“, то има и такива, за които подобен страх е с нищо неоправдан фалимент, с нищо неоправдано бягство пред свещените задачи на науката.
към текста >>
45.
 
-
Съвременното писмо се отличава със своята
простота
, с липсата на украси, на излишни черти, със своята икономичност в движенията, със своя темп — всичко това говори и за характерните свойства на преживяваната от нас епоха: деловита, практична, пресметлива, реалистична.
От една страна, човек постоянно се издига на по-високо душевно развитие (тоя процес на .психично растене на писмото е най-силен в първите години на обучението, а също и в предучилищната възраст), а от друга — всека горе-долу съществена промяна на околните условия и влияния неизбежно се отразява върху общия строй на личността, а следователно. И върху почерка. При това, ако тази промяна на окръжаващите условия се явява обща за отделна група хора или дори за цел народ (глад, война, революция), не ще бъде никак чудно, ако тя намери определен израз и в общия характер на писането. Така запример, ние познаваме епохи, когато писането се е отличавало с голяма предвзетост и натруфеност. Завъртулките под подписите са били така надути, както са били надути и езикът и обноските.
Съвременното писмо се отличава със своята
простота
, с липсата на украси, на излишни черти, със своята икономичност в движенията, със своя темп — всичко това говори и за характерните свойства на преживяваната от нас епоха: деловита, практична, пресметлива, реалистична.
Стремежът на жената към еманципация, желанието й да се освободи от чувствения живот и да придобие характерните особености на мъжа, без съмнение са се отразили и върху почерка на жената. Често трябва най-внимателно да се изследват известни женски почерци, за да се различават от мъжките. Редица наблюдения са показали, че човек никога не може да преповтори точно написаното от него, както никога не се повтаря и този или оня комплекс от чувства и настроения. На старини почеркът физиологически се изменя и се характеризира с треперливост, със замяната на правите линии с вълнисти. Той е забележителен и по това, че във власинковидните линийки, както и в основите, вместо равни, гладки линии, се срещат разни извивки и отклонения в страни.
към текста >>
Скоропис,
простота
и волност на почерка — ето основните черти на съвременното училищно писане.
Според мнението, изказано в един от мюнхенските конгреси по психология, много по-важно е да се следи за свободното развитие на почерците на децата, отколкото да се изопачават. като им се натрапват разни краснописни образци. Изоставянето на краснописа в нашето съвременно училище дава вече поразителни резултати. Достатъчно е само внимателно да се прегледат някои и други ученически тетрадки, за да се хвърли на очи. ярко изразената индивидуалност на учениците, на тяхната самостойност, а същевременно и простият рисунък на почерка, който заместя днес бавното, натегнато и безлично училищно писмо.
Скоропис,
простота
и волност на почерка — ето основните черти на съвременното училищно писане.
(следва) ДВАТА ВРАГА НА ЩАСТИЕТО Страхът и ядосването Изглежда, че някои люде никога не могат да се освободят от страха. Ако са бедни, въобразяват си, че ако само имаха пари и здраве, никога вече не биха се страхували или ядосвали. Въобразяват, си, че ако имаха това или онова, ако живееха в други условия, щяха да се освободят от грижите си и от всички въображаеми злини, но когато добият това, за което са мечтали, същият стар враг, макар и в по-друг вид, ги преследва. Щастието няма други неприятели, освен страха и ядосването. Те са всякога и всякъде проклятие.
към текста >>
46.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
но който води към най-съвършената
простота
на песента.
Каква полза, ако твоите одежди се превърнат във вретище? Иди Му насреща и заедно с Него се труди с пот на лицето си. 12. Моето странствуване е дълго, и моят път — безкраен. Аз седнах в колесницата на зората и устремих своя път по световните пустини, като оста-вях следи върху планетите и звездите. Това е най-далечният, по и най-близкият към самия себе си път. най-забърканият.
но който води към най-съвършената
простота
на песента.
Пътникът трябва да тропа на всека чужда врата, за да намери своята, трябва да странствува по всички светове, та най-сетне да стигне до най-съкровения олтар. Моят поглед блуждаеше безпределно — и ето аз затворих очи и рекох: „Ти си тук! “ Въпросът и викът: „о, де си? “ се разливат като реки от сълзи, и техните води заливат света с вяра: „Аз съм! “ (Следва) Преведе Сава Чукалов, Д-р Р. Томсон.
към текста >>
Този, който много се различава, а при това, в тази разлика има прилика на самия него; този, който наглед е много изменчив, а при все туй в това изменение има
простота
и чистота; който наглед се видоизменява, а при все това си остава неизменяем; който хармонира с всичката възможност на проявения живот; на когото най-изменчивите черти никога не изгубвате характера и твърдостта на вътрешния бит, но всякога се съгласувате с общото дело — такъв човек трябва да бъде за вас свят.
Изучете, впрочем, внимателно и обрисувайте най-очебийните му черти. 2. Някои образи ни привличате повече, когато ги познаваме, макар и да не ни са приятни в първия момент на познанството. Тук сигурно има един принцип на дисхармония между вас и тях, който пречи да се произведе пълен ефект отначало, и друг принцип на хармония, който те произвеждате повече при всека среща. Търсете трудолюбиво чертата, която не хармонира с вас. Ако не я намерите в израза на устата, не се обезсърчавайте; ако ли я откриете там, то внимателно наблюдавайте в какви моменти и при какви случаи тя най-ясно се показва. 3.
Този, който много се различава, а при това, в тази разлика има прилика на самия него; този, който наглед е много изменчив, а при все туй в това изменение има
простота
и чистота; който наглед се видоизменява, а при все това си остава неизменяем; който хармонира с всичката възможност на проявения живот; на когото най-изменчивите черти никога не изгубвате характера и твърдостта на вътрешния бит, но всякога се съгласувате с общото дело — такъв човек трябва да бъде за вас свят.
Но когато схванете обратното, една видна противоположност между устойчивия основен характер и изменчивите черти, тогава бъдете десеторно на поста си, защото има неверност и отклонение в разбирането. 4. Наблюдавайте бързите като светкавица моменти на пълна изненада. Този, който в такива моменти спази мекостта в чертите на лицето си, благоприятна и благородна; който тогава не разкрие в себе си някоя фатална характерна черта, черта на злорадство, завист или студена и презрителна гордост, има физиогномия и характер, способни да от- стоят на всяко изпитание, на което може да се подложи грешния смъртен човек. 5. Твърде благоприятните или твърде хладните, или много тъпите, но никога истински мъдрите, никога топло оживени, никога способни за тънка усетливост или нежност, са онези, чиито черти на лицата никога не се променяте рязко. Твърде благоразумни са, когато линиите на лицето са правилно пропорционални, точно определени и много ясни.
към текста >>
Щом се направи такава съвестна оценка, не може да не се затворят всички клеветнически уста, които критикуват или от
простота
, или от скъперничество, или пък от злоба и завист!
Достатъчно е всеки да помисли за минута, колко труд и разноски се изискват, за да се приготви, при сегашните обстоятелства, в такъв вид и с такова съдържание, това списание. Вярно е, че българинът е привикнал до сега, поради лошото влияние на нашите училища и на нашия периодически печат, да не цени хубавото и полезното, а да предпочита евтиното, макар и най-безсмисленото, безвкусното и вредно печатно издание. Но никой не трябва да се подчинява рабски на тоя вкоренен предразсъдък! Във всяка оценка трябва да се влага здрав разум. А тоя разум диктува всекиму да разбере и признае, че при такава луксозна хартия, която днес се продава 18 лева килограмът — а тя е необходима за списанието и за красивата му външност, според техническите изисквания, и за неговата трайност, според ценността на поместваните трудове — при скъпият печат, при невероятно повишените цени на клишетата и всички други, предвидени и непредвидени, разноски, абонаментът на списанието — 80 лева годишно, плащан на срокове — е, сравнително с цените на обикновените книги за прочит и непотребни партизански списания, минимален!
Щом се направи такава съвестна оценка, не може да не се затворят всички клеветнически уста, които критикуват или от
простота
, или от скъперничество, или пък от злоба и завист!
Ние, обаче, няма да се стреснем от подобни злоезични критики. Напротив, въпреки тях, ние с още по-голямо усърдие и ревност ще вървим напред, за да докажем на всички, че Бог благославя само добрите дела! И нашето дело все по-вече и по-вече ще се подобрява, уголемява и процъфтява! То ще се пласира масово всред българския народ, понеже той има нужда от него и ще му даде всичката си подкрепа! Нека всеки българин разпространява най-енергично това списание!
към текста >>
47.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В ръкописа на един офицер, който притежава най-важните качества за своята професия, ще се забележат преди всичко признаците за твърдост, решителност, ясност, еластичност,
простота
и сдържаност, а покрай това и учтива форма.
В това число спадат професиите на учените, офицерите, чиновниците и големите търговци. Ръкописите на учениците са обикновено без излишните украшения, завъртания и извивки на буквите и особено на главните букви. Буквите са тъй написани, че да могат лесно да се четат. Изключения има естествено и тука, както на всякъде другаде. Който по много часове ден и нощ живее в свой собствен мислов свят, той често изпада в твърде голямо безгрижие по отношение на външните неща, служещи за сношение на образованите хора помежду им, защото му се виждат маловажни.
В ръкописа на един офицер, който притежава най-важните качества за своята професия, ще се забележат преди всичко признаците за твърдост, решителност, ясност, еластичност,
простота
и сдържаност, а покрай това и учтива форма.
Където тези качества се виждат в ръкописа на един млад човек, който иска да се посвети на тази професия, там може да се очакват необходимите дарби и способности. Образци, съдържащи тези качества, ни представляват автографите на видните полководци: Наполеон, Хинденбург, Макензен, Жофър и пр. Не малко характеристичен и с признаци на войнственост и смелост е и автографът на Бисмарка. 3. Ръкопис на пок. герм. канцлер Бисмарк.
към текста >>
48.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но
простотата
не може да бъде добродетел, и безобидността не е заслуга.
Три се наричат божествени: Ариес — мислителят, Таурус — думата, Гемини — духът. Посредством тези три се установи Канцер, пространството, за да се намери место за рождението на Лео, горящото сърце на света. Следователно, докато Ариес, мисълта, е станала в Таурус дума и в Гемини действие, пространството в Канцер ги обхваща като облекло, издига се Лео, лъвът, огънят на духа, на пасивната Вирго, материя, майка, Мария девица. Това, което се роди от нея, ще бъде тогава дух и материя в едно, от два вида раждане, от два пола. Либра, везните на духа и материята, е в равновесие.
Но
простотата
не може да бъде добродетел, и безобидността не е заслуга.
Човекът е само това, което той е завладял. При простотата на Либра, на човека под зелените дървета на неговите детински удоволствия, змията пълзи напред, знакът Скорпио, прелъстителят. Либра, идеалният човек, човекът, роден от осеняване на духа над девствената материя, още не е нещо повече от една хубава възможност, додето не е подложен на изпитание. Затова духът води човека в пустинята, за да бъде въведен в изкушение. От тука Скорпио, прелъстителят, се нарича знак на смъртта, както и на живота.
към текста >>
При
простотата
на Либра, на човека под зелените дървета на неговите детински удоволствия, змията пълзи напред, знакът Скорпио, прелъстителят.
Следователно, докато Ариес, мисълта, е станала в Таурус дума и в Гемини действие, пространството в Канцер ги обхваща като облекло, издига се Лео, лъвът, огънят на духа, на пасивната Вирго, материя, майка, Мария девица. Това, което се роди от нея, ще бъде тогава дух и материя в едно, от два вида раждане, от два пола. Либра, везните на духа и материята, е в равновесие. Но простотата не може да бъде добродетел, и безобидността не е заслуга. Човекът е само това, което той е завладял.
При
простотата
на Либра, на човека под зелените дървета на неговите детински удоволствия, змията пълзи напред, знакът Скорпио, прелъстителят.
Либра, идеалният човек, човекът, роден от осеняване на духа над девствената материя, още не е нещо повече от една хубава възможност, додето не е подложен на изпитание. Затова духът води човека в пустинята, за да бъде въведен в изкушение. От тука Скорпио, прелъстителят, се нарича знак на смъртта, както и на живота. Защото, който падне в изкушение, той пропада в закона от „материя в материя“. Но който устои, той достига в знака на нов живот.
към текста >>
49.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Относително външните характерни качества може да се каже, че у народи, в които надделява квадратния тип, се среща по-малко
простота
и повече учтивост, по-малко откровеност и повече преструване, отколкото това е у народите, в които надделява лопатовидният тип.
Техните мисли никога недостигат един по-висш поетичен размах, затова пък те са отлични в литературата, науките и точните изкуства. Хора с гладки квадратни пръсти обичат литературата като такава, и имат бързотечащи мисли. Такива с възлесто квадратни пръсти действат само след зряло обсъждане. Ако квадратните пръсти имат два възела, то техният притежател ще предпочита ония от науките, в които има строга система; той би се отличил в геометрията, аритметиката, юриспруденцията и тям подобните дисциплини. Тази форма е характерна не само за учените, но и за великите композитори, защото композиторското изкуство предполага разбиране на ритъма, а ритъмът изисква една математична основа.
Относително външните характерни качества може да се каже, че у народи, в които надделява квадратния тип, се среща по-малко
простота
и повече учтивост, по-малко откровеност и повече преструване, отколкото това е у народите, в които надделява лопатовидният тип.
с) Лопатовидни пръсти (фиг. 35). Лопатовидните пръсти винаги са признак на това, че техният притежател се поддава повече на своите влечения, отколкото на съветите на разума, че нещата за него имат ценност повече поради тесните полезни и практични качества, тъй като той никога не може да ги схване от тяхната философско-идеална страна. И когато са гладки, и когато са възлести, лопатовидните пръсти означават надделяване на низшите мирови принципи. Хората с такива пръсти имат вродено чувство към материалните неща, едно инстиктивно познаване на практичния живот. Те се прекланят пред физическата сила и имат способност към индустриалните и практични изкуства, както и към експерименталните и практични науки.
към текста >>
50.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Върху тези идеали е основан един вечен съюз и в минути на черни изпитания, каквито културните диваци на града причиняват на живеещите в трогателна по своята чистота и
простота
идилия деца на гората, последните проявяват чудна солидарност за протест срещу рушителите на естествения порядък на живота.
Ще го туря на сянка и в един голям съд, пълен с прясна изворна вода, дето то ще прекара, без да познае жестоката си съдба. — Друго искам да кажа, господине, което Вие никога не бихте предположили. Вие, макар че носите върху плещите си половин век, пак не бихте могли да знаете за оня, стар колкото света, конфликт между обитателите на девствената природа и коравосърдечните културни диваци на отровния градски живот. Вие не гледайте, че природните инстинкти карат живите творения на Създателя да се взаимоизтребват, за да поддържат живота си. Колкото се отнася, обаче, до защита на общите интереси, то всеки отделен индивид, от което и да било царство на природата, свято почита заветните идеали на своите прадеди — борба против всяко посегателство върху природата.
Върху тези идеали е основан един вечен съюз и в минути на черни изпитания, каквито културните диваци на града причиняват на живеещите в трогателна по своята чистота и
простота
идилия деца на гората, последните проявяват чудна солидарност за протест срещу рушителите на естествения порядък на живота.
Ще се уверите сами, ако не успеете да се измъкнете по-рано от тук; сега ще почнат да долитат от разни страни всевъзможни птици и щом Ви видят, че събирате цветя, отвред ще Ви нападнат с най-остри укори. Докато гората говореше, над главата ми високо префуча голяма птица и отмина далеч. — Кой мина сега? питам гората. — Това е нощния пазач бухалът, който вече се е сменил от поста си и отива да спи.
към текста >>
51.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Природата е възхитителна в своята
простота
!
Между тия два органа, носът и палецът, има толкова поразителна аналогия, че може да се каже чрез антитеза,че носът е палеца на лицето. Тия два органа са главната характеристика, която отличава човека от животното. Нито едно животно няма палец и нито едно животно няма нос! Само човекът е притежател на тия висши органи, и както палецът устроява ръката, така и носът устроява лицето. В течение на това наше изложение, ние ще установяваме постоянно съотношенията между носа и палеца, понеже опитността ни е показала, че те са две сходни части на индивида и че си съответстват и контролират взаимно, поради което може отнапред да се каже с увереност: „какъвто е носът, такъв е и палецът“.
Природата е възхитителна в своята
простота
!
Нейните толкоз различни прояви и феномени, които поразяват нашите чувства, са продукт само на един и същ закон, и тяхната връзка, която произтича от един и същ извор, разкрива на наблюдателя науката на аналогията. Носът, прочее, е една черта предимно човешка. Той е, който облагородява лицето на човека, установява главната линия на човешкия профил и му придава тоя вид на, величавост, интелигентности и доброта, която само човекът притежава, като изключение от всички същества, които населяват нашата планета. Изследвайте лицата на животните: всичките те са плоски, четвъртити, продълговати, островърхи и смазани дотолкова, че е невъзможно да се намери между тях поне един профил. Тия човки, хоботи, зурли, муцуни не са лица!
към текста >>
В нея ни се представя, във всичката си
простота
, откровението на Висшия Разум на разума и любовта на човека, вечният закон, който установява безкрайните излияния, числата в безграничността и безграничността в числата, поезията в математиката и математиката в поезията.
В посочената епоха, под името Енос или Енох се появява на земята култа на Бога и се учредява жречеството. Тогава се явява и цивилизацията с писмеността. Геният на цивилизацията, наричан от евреите Енох, египтяните именуват Трисмегист, а гърците —Кадмон. Той видял как от звуковете на лирата на Анфиона са се повдигали и размествали от само себе си, като живи, каменните блокове от стените на града Тива. Първата свещена книга, която Гилйом Постел нарече Книга за битието на Еноха, е първоизточникът на Кабалата или преданието, което е едновременно божествено и човешко, а така също и религиозно.
В нея ни се представя, във всичката си
простота
, откровението на Висшия Разум на разума и любовта на човека, вечният закон, който установява безкрайните излияния, числата в безграничността и безграничността в числата, поезията в математиката и математиката в поезията.
Кой може да повярва, че книгата, която вдъхновява всички теории и религиозни символи, се е запазила и е дошла до нас под вид на игра, съставена от чудни карти? Но това е очевидно, и Курт де Жебелян, а след него и всички, които сериозно са изучвали символизма на тия карти з миналия век, за пръв път са направили това откритие. Азбуката и десетте знакове на числата — ето началото на всички науки! Прибавете към тях знаковете на четирите главни страни на небето или четирите времена на годината, и вие ще имате пълна книгата на Еноха. Но всеки знак представлява една абсолютна или, ако искате, даже съществена идея.
към текста >>
52.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Правите и пълни форми съставляват великото, сюблимното; гладките и леки очертания означават деликатното, грациозното; затъпените, груби и едва очертани форми показват неразвитост и
простота
.
Прочее, изучаването на профила е неизбежно, понеже Лафатер1) е казал: профилът се поддава малко на преструвки, той изявява по-силно очертани линии, по-точни, по-прости, по-чисти и, следователно, по-лесно е да се долови значението им. За да насочи преценката си още от първия си общ поглед, наблюдателят трябва добре да се проникне от следните общи принципи: Съществува същото отношение между правите и кривите, както между силата и слабостта, твърдостта и гъвкавостта, разума и духа. Така, носът, който е съставен от прави линии, представлява сила и здрав разум, но също тъй и твърдост и упоритост. Напротив, носът, у който кривите линии преодоляват и ъглите се изглаждат, изобразява гъвкавост на ума, нежност, но също и залог за известна слабост. Кривите вглъбнати линии показват повече недостатъци, отколкото изпъкналите, поради което всичките носове, които се изглаждат, вместо да се издават, са винаги на низки хора.
Правите и пълни форми съставляват великото, сюблимното; гладките и леки очертания означават деликатното, грациозното; затъпените, груби и едва очертани форми показват неразвитост и
простота
.
Колкото повече една линия се приближавало кръга и особено до овалността, толкоз повече показва тенденция към спокойствие, равновесие и хармония: има една мекота и нежност в характера; напротив, колкото една линия е по-права, полегата и дръпната, толкоз повече тя показва тенденция към строгост, съпротива и непостоянство. Когато линиите са счупени и се прегъват грубо, вместо да се съединяват с леки гънки, това изобразява един характер докачлив, буен и гневен. Кривите линии малко обтегнати и снишени показват флегматична температура. Вглъбнати и свити линии представляват меланхолия. Правите и пълни линии принадлежат на сангвиника, а изпъкналите и изострените — на гневливия човек.
към текста >>
Тя винаги може да плени едно сърце със своите накити на доброто, ала никога няма да задоволи един велик ум и силен характер със своята си наивност и
простота
, защото ней липсват силата на знанието и мъдростта.
Нима Авадон — великия Бог на разрушението, което става с милионите форми на плътта, нима неговата сила на знание, мъдрост и величие е по-малка от силата, величието и мъдростта на Руах — Елоим — Аура, обитателят и владетелят на мира Едемски? Нима Авенир — Великия Бог на слънцето, чрез когото иде живота на земята и облича и съзижда формите: и във водата, и по земята, и във въздуха; нима, казвам, той не подхранва със своята светлина на живот корените на дървото на познанието? А може ли да има смърт там, където Богът на живота в плътта влага всичката своя сила на живот?! . . . „Душа, която е окичена с плодовете на добродетелите, е всякога мила, любима, привлекателна, обична.
Тя винаги може да плени едно сърце със своите накити на доброто, ала никога няма да задоволи един велик ум и силен характер със своята си наивност и
простота
, защото ней липсват силата на знанието и мъдростта.
Адам е силен в добродетели, ала другарката му е слаба по ум и мъдрост. А тя трябва да му ги даде и му помогне да притежава най-малко: силата на Авадона и светлината на Авенира. Иначе, той не заслужва да се нарече син Божи и да живее в едемската градина на Руах — Елоим — Аура.“ И намери жената думите на змията прави и добри за нея. И плени се от пожеланието да придобие за себе си и за Адама мъдростта на познанието, за да станат силни, умни и светли, като боговете. И откъсна от плодовете на Познанието, яде и даде на Адама.
към текста >>
53.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Един между и () ни показва добрата страна, противоположния полюс на ограничението, —този аспект се проявява в характера като прямота,
простота
, сериозност, сила на волята, съсредоточаване и глъбина на мисълта — качества, добити в по-раншни съществувания, — например кога съзнателно сме изпълнявали дълга си във всички случаи.
Така, ако накъсо характеризираме планетите по следния начин: — висш Аз (Его) — интелект — любов — страст — набожност — себелюбие — висш интелект — висша любов — като носител, временно аз (личността) не е мъчно да дойдем до едно обобщително заключение, относно различните аспекти на планетите. Например, един между и () се проявява в характера като себелюбие, а в преживелиците на човека като ограничение и спънка (злочестина) в някаква област. Ето защо с пълно право можем да кажем, че сами сме си положили камък на пътя, сами сме си поставили ограничение, което спъва по-нататъшния ни вървеж, понеже в миналите си съществувания сме подхранвали това себелюбие. Въпросът тук е бил за една борба между низшите наклонности, и по-нисшото се е показало много по-силно, та е оборило доброто (висшето). И в този си живот ние често ще се препъваме о този камък, докато научим урока си.
Един между и () ни показва добрата страна, противоположния полюс на ограничението, —този аспект се проявява в характера като прямота,
простота
, сериозност, сила на волята, съсредоточаване и глъбина на мисълта — качества, добити в по-раншни съществувания, — например кога съзнателно сме изпълнявали дълга си във всички случаи.
Така един или между и сочат на един конфликт между сластолюбието и любовта, и камъкът, който човекът среща на пътя си постоянно дава повод за нови конфликти, които в края на краищата трябва да доведат до побеждаване на по долните елементи. Тия примери са достатъчни за нашия общ преглед. Ще рече, неблагозвучният аспект сочи някаква злоупотреба с доброто в миналите съществувания — и каква-годе съпротива, която ние трябва да превъзмогнем, — на някакъв камък, който ни спъва. Благозвучните аспекти наопаки - сочат на една добра употреба на доброто, както и на помощни сили или помощни извори, които ние сами сме породили в минали свои съществувания, и от които можем да черпим сега (-ния, -аспект). Следователно, ние сами сме си приготвили нашия път в живота и трябва да се проникнем от мисълта, че този път изпречва пред нас стръмни нанадолнища и остри скалисти вършини, че не е лишен и от приветни сенчести кътове за почивка и разкошни изгледи на напред.
към текста >>
54.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Детската скромност,
простота
и послушност у некои ги прави особено възприемчиви за божествения живот.
Поради туй, Бог винаги иска сърцето: „сине мой, дай си сърцето“. Единствената грешка, която трябва да се изобличи, е безверието. Всеки друг грях, против който красноречието често тъй безполезно се изчерпва, е само тогава съдбоносен за душата, ако в последиците си ни отклонява от вярата и молитвата. Възразяват, че пътят на вътрешната молитва и съзерцанието е опасен път и душите не са способни да разберат по този вътрешен, мистичен път висшите истини. Но това не е вярно.
Детската скромност,
простота
и послушност у некои ги прави особено възприемчиви за божествения живот.
Те не мъдруват много, не се държат упорито за своите предразсъдъци и своето мнение, докато другите, заслепени от своето знание, се противопоставят на божиите действия. „Докато не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие“. О вие, ръководители, когато имате работа с простия народ, не го насочвайте към външните неблагоприятни условия. Толкова много се е работило в тая насока и с тъй малък успех 1 Учете го да търси Бога в сърцето си, кротко и постоянно към Него да се връщат всички отново и отново, щом са напуснали правия път, всичко да вършат и да претърпяват, само да бъдат угодни Нему — на Господа.Тогава душата лесно ще достигне източника на благодатта, където тя ще намери всичко онова, което е необходимо за нейното спасение. Учете го на молитвата на сърцето, а не на разума, учете го на молитвата на Божия Дух, а не на човешкото мъдруване.
към текста >>
55.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Чрез детската
простота
и чрез живо съзнаване своето единство с Бога човек завладява висшата радост и съвършения мир.
Когато съзнаваме, че живеем Постоянно при това съзнание, че ние сме дух, тогава живеем в хармония и мир. Хората търсят мир вън от себе си и затова не го намират и скитат, уморени от грижи, като блуждаят в чужда страна от живот в живот. „Но мирът може да се намери само вътре в нас; не го ли намерим там, никъде не ще го намерим“. Мирът не е в низките желания и страсти, а само в привеждане тези желания и страсти в съгласие със законите на духа. „Да бъдем едно с Бога значи да имаме мир“.
Чрез детската
простота
и чрез живо съзнаване своето единство с Бога човек завладява висшата радост и съвършения мир.
Аз имам един приятел, който беше нервно болен и който в кратко време се излекува напълно, чрез съзнание единството си с Бога, и сега е жизнерадостен — радва се на живота и разнася радост на всички около него. Когато човек достигне хармония и мир, той се чувства защитен от всичко и никакъв страх няма достъп при него (Псал. 91,10; Йов—5,23). Дивите животни, както и кучето, не правят никакво зло на такъв човек, който стои пред тях абсолютно безстрашен. Но щом се уплаши, те веднага почувстват това и се нахвърлят, окуражени, върху него.
към текста >>
Тогава ще се проявява в твоя живот величава
простота
и цялост.
Ти не ще бъдеш жертва на условности и, както героя, ще бъдеш уважаван от всички хора, без разлика на класа и положение. „Най-добрата политика е винаги и всякъде да останеш верен на себе си,, тогава и ще бъдеш полезен за другите“; а не както някои твърдят — да изневеряваш на себе си, за да се приспособяваш към средата. Щом се водим само от висшето, тогава ние се освобождаваме от страха пред мнението на другите. „Ръководството в твоя живот трябва да принадлежи само на Бога и тебе, а не и на хората“. Намери своя център в безкрайното и търсенето на ефекти — признак на слабост — ще изчезне.
Тогава ще се проявява в твоя живот величава
простота
и цялост.
„Този е велик, който е такъв по природа, а не ни напомня не- кого другиго.“ Тези, които са съзнали своето висше аз, изглежда, че малко работят. Но това само изглежда. В действителности чрез него действат висшите сили. „Тайната на висшата сила е в туй, да съединим външните средства със силата, която действа отвътре“. Художник ли си, ти ще бъдеш велик, ако се разтвориш за висшите вдъхновения, които ще ти разкрият съвършената красота.
към текста >>
56.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Всичко в тоя пансион те поразява със своята чистота, ред и мила
простота
.
Из живота на една окултистка (Разказ) Maida Vale в Лондон е любимият квартал на дребни чиновници и на скромни интелигентни труженици. Той е също любимо кътче на вегетарианците. Maida Vale има няколко вегетариански пансиони, дето за скромна, за Лондон, плата (от 45 до 62 лв. седмично) можеш да наемеш удобна стая с великолепна и разнообразна храна и със съвсем чисти семейни сгодности (да се ползваш с гостна стая, с вана и градина). В един от такива пансиони се настанихме и ние.
Всичко в тоя пансион те поразява със своята чистота, ред и мила
простота
.
Неговата атмосфера е необикновено симпатична и всички се чувстват като у дома си. Повечето му обитатели са окултисти, жители на Лондон, ала има и мнозина чужденци. Всички бързо се запознават един с друг, и скоро се завързват прости, естествени отношения. — Елисавета Ивановна? —запитва англичанката като изопачаваше смешно руското име.
към текста >>
Необикновената й външност, задушевната
простота
и общителният характер на сестра Елисавета навсякъде привличала към нея многобройни приятели и тя бързо станала център на всеобщо внимание и поклонение, но скръбта седяла в сърцето й; жажда за нещо велико и непостижимо не я оставило на мира.
Сестра Елисавета, ако и да има 50 години и бели косми, все още е хубавица. Висока, тънка, изящна, тя всякога произвежда, като се явява пред обществото, известна сензация. Като член на стар шотландски град, тя е получила най-добро възпитание на времето си и рано се омъжила. Съдено й било да изгуби горещо любимия си мъж и всичките си деца в млада младина. От тъга и сътресения здравето й се разклатило и тя, като същински инвалид, е прекарала няколко години ту в един, ту в друг, ту в трети санаториум в Европа.
Необикновената й външност, задушевната
простота
и общителният характер на сестра Елисавета навсякъде привличала към нея многобройни приятели и тя бързо станала център на всеобщо внимание и поклонение, но скръбта седяла в сърцето й; жажда за нещо велико и непостижимо не я оставило на мира.
Преди няколко години тя се срещнала с окултизма. Думата й се запечатила и първият й порив се е изразил в това, да напусне светския живот, да раздаде имането си и след това отишла при онези, които се нуждаели от светлина и насъщен хляб. Великолепния си дом тя заменила със скромна къщичка и като почнала да живее най-просто, тя почувствала заедно с голямото облекчение и голяма отговорност. „Ще отида при нуждаещите се“, каза си тя. „Но нима съм готова?
към текста >>
57.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Благородната
простота
на разказа ни кара да потреперим: срещат се, наистина, по някога думи, песни и черти, които раздират пред нас булото на Бляна и ни разкриват живия му блясък.
Въе втория отдел на книгата ни ще съобщим два от най-бележитите случаи от тоя род. (Следва). SEDIR. Храна на волята *). Христос, след като се молил през първите три часа на нощта и ходейки след това по водата, достигнал лодката, в която са били учениците му. Петър излиза да го посрещне, но понеже се усъмнил, почнал да потъва.
Благородната
простота
на разказа ни кара да потреперим: срещат се, наистина, по някога думи, песни и черти, които раздират пред нас булото на Бляна и ни разкриват живия му блясък.
Историята на Исуса е ръководство за невъзможното, водач на неизреченото и непознатото. Всички случки с него, ако човек ги разгледа с вниманието, което те заслужват, бих казал — с най-ентусиазираното внимание, с предана почтителност и с непорочна простота, всички тия разкази и случки биха ни накарали да излезем вън от себе си и да ни отнесат в дивната страна на Идеала — иначе, ние сме вкусили само от кожицата на плода, а сладостта на тоя божествен плод си остава непозната за нас. Малцина са. хората от света, които говорят нещо сериозно за Евангелието; още по-малцина са ония, които виждат в него нещо повече от религиозен морал. Но близък е денят, когато една струя, по- силна от разума, ще подбуди някой човек, който ще изтъкне съответните места на книгата, обемаща всички занимания на днешната наука, на днешното изкуство, на днешната философия, на днешната социология; обемаща също всички знания на всяка клетка на материята, всички нюанси на сърдечния огън, всички секрети на мисълта.
към текста >>
Всички случки с него, ако човек ги разгледа с вниманието, което те заслужват, бих казал — с най-ентусиазираното внимание, с предана почтителност и с непорочна
простота
, всички тия разкази и случки биха ни накарали да излезем вън от себе си и да ни отнесат в дивната страна на Идеала — иначе, ние сме вкусили само от кожицата на плода, а сладостта на тоя божествен плод си остава непозната за нас.
Храна на волята *). Христос, след като се молил през първите три часа на нощта и ходейки след това по водата, достигнал лодката, в която са били учениците му. Петър излиза да го посрещне, но понеже се усъмнил, почнал да потъва. Благородната простота на разказа ни кара да потреперим: срещат се, наистина, по някога думи, песни и черти, които раздират пред нас булото на Бляна и ни разкриват живия му блясък. Историята на Исуса е ръководство за невъзможното, водач на неизреченото и непознатото.
Всички случки с него, ако човек ги разгледа с вниманието, което те заслужват, бих казал — с най-ентусиазираното внимание, с предана почтителност и с непорочна
простота
, всички тия разкази и случки биха ни накарали да излезем вън от себе си и да ни отнесат в дивната страна на Идеала — иначе, ние сме вкусили само от кожицата на плода, а сладостта на тоя божествен плод си остава непозната за нас.
Малцина са. хората от света, които говорят нещо сериозно за Евангелието; още по-малцина са ония, които виждат в него нещо повече от религиозен морал. Но близък е денят, когато една струя, по- силна от разума, ще подбуди някой човек, който ще изтъкне съответните места на книгата, обемаща всички занимания на днешната наука, на днешното изкуство, на днешната философия, на днешната социология; обемаща също всички знания на всяка клетка на материята, всички нюанси на сърдечния огън, всички секрети на мисълта. Нека нашите усилия и нашите пожелания ускорят сигурното идване на тоя герой . . .
към текста >>
58.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тия разумни, подчинени субстанции са добри и лоши, те произлизат (излъчват се) от първичното същество, от всемирната монада, и от там държат своята неизменност и
простота
.
Той е първичната причина на движението в всичко, което само се движи. Той е автоматизмът на всичко. Бог, по отношение на телесното му битие, се сравнява само със светлината, а по отношение на нематериалното му битие — той е истината. Бог е начало на всичко, той е безстрастен, невидими, неразрушими, и само разумът (съзнанието) го долавя. Под Бога има подчинени божествени същности, гении и герои.
Тия разумни, подчинени субстанции са добри и лоши, те произлизат (излъчват се) от първичното същество, от всемирната монада, и от там държат своята неизменност и
простота
.
Въздухът е населени с гении и герои. Те са, които ни донасят сънищата, знаците, здравето, болестите, благата и злините. Те може да се укротят. Първичната причина се покои принципално в орбитите на небесата. Колкото повече съществата се отдалечават от нея, толкоз повече те губят от съвършенството си.
към текста >>
59.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Иванов богомилската „църква“: „тя представя, от формално-обредна страна, пълно единение със своята догматична същина и се отличава с
простота
, дето материалното и чувственото са намалени до възможната крайност.
Следов., след като са разбрали божествената истина за смисъла и целта на живота, проявен в целокупната вселена (включително човека), богомилите са се стремили да достигнат божествената мъдрост чрез учението за законите на живата природа и са прилагали божествената любов чрез безкористна служба на Бога и ближния. Оттук и тяхната концепция за живата религия и за социалната и държавна уредба. Техният стремеж към индивидуално съвършенство, като условие за социално благоденствие и напредък, стои по-горе от всека критика: чрез подобрение и повдигане на личността — към общ прогрес. Принципът на Христа, че всички хора са братя и хармоничното развитие на всички живи организми, като обединени чрез една божествена връзка, са били основни постулати в учението на богомилите. Ето защо, право характеризира проф.
Иванов богомилската „църква“: „тя представя, от формално-обредна страна, пълно единение със своята догматична същина и се отличава с
простота
, дето материалното и чувственото са намалени до възможната крайност.
Без храмове, без архитектурно и декоративно величие, без скъпоценни утвари и богати златообшити одежди, без позлатени митри, без икони и фрески, без бляскави служби и процесии, без химни и музика, богомилското богослужение и обреди са сведени до последна аскетична простота. В това отношение ортодоксалната (т. е. православната — Б. Н.) се явява като преобразено копие на паганизма (т. е. езичеството — Б.
към текста >>
Без храмове, без архитектурно и декоративно величие, без скъпоценни утвари и богати златообшити одежди, без позлатени митри, без икони и фрески, без бляскави служби и процесии, без химни и музика, богомилското богослужение и обреди са сведени до последна аскетична
простота
.
Оттук и тяхната концепция за живата религия и за социалната и държавна уредба. Техният стремеж към индивидуално съвършенство, като условие за социално благоденствие и напредък, стои по-горе от всека критика: чрез подобрение и повдигане на личността — към общ прогрес. Принципът на Христа, че всички хора са братя и хармоничното развитие на всички живи организми, като обединени чрез една божествена връзка, са били основни постулати в учението на богомилите. Ето защо, право характеризира проф. Иванов богомилската „църква“: „тя представя, от формално-обредна страна, пълно единение със своята догматична същина и се отличава с простота, дето материалното и чувственото са намалени до възможната крайност.
Без храмове, без архитектурно и декоративно величие, без скъпоценни утвари и богати златообшити одежди, без позлатени митри, без икони и фрески, без бляскави служби и процесии, без химни и музика, богомилското богослужение и обреди са сведени до последна аскетична
простота
.
В това отношение ортодоксалната (т. е. православната — Б. Н.) се явява като преобразено копие на паганизма (т. е. езичеството — Б. Н.) и на неговата тържественост; чрез богати зракови и слухови възприятия тя унисва (к.
към текста >>
НАГОРЕ