НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
105
резултата в
87
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Какви величини за сравнение и каква
простота
на обясненията и сравненията!
" Стоя като истукан. В стаята е тишина. Пред мен е безкрайността на мировата еволюция. Гледам минерала, поглеждам бръмбара, поглеждам себе си, човека, който иска да бъде ученик в Духовната Школа, поглеждам Учителя. Пред мен седи Великият Учител на Мирозданието на Вселената.
Какви величини за сравнение и каква
простота
на обясненията и сравненията!
Пред мен са минералът и захлупеният бръмбар и аз, обикновеният човек, съм застанал пред тях. Това са етапи от три величини, включващи милиарди години от живота на земята. А до мен седи Великият Учител, чиято еволюция се измерва не със земни величини, не със слънчеви години, а с космическо време, което човешкият ум не може да побере. Разбрах всичко - че това бе един велик урок за Еволюцията на човешкия дух, слязъл на земята и урок за Мировата еволюция на човешкия дух. Този урок бе даден чрез Словото на Великия Учител, което обхваща времето и пространството на Вселената.
към текста >>
2.
73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Беше много естествен и в държането си беше с необикновена
простота
.
Имаше такива моменти когато Той се сърдеше и тогава наговорваше страшни работи, които виновните никога не забравяха. Но скоро след това си възвръщаше доброто разположение. Храната на Учителя: Обичаше най-много да пие чай. Това беше основната храна: руски или черен чай. Хубав чай ароматен и го пиеше доста силен и доста сладък със захар.
Беше много естествен и в държането си беше с необикновена
простота
.
Нямаше никакви ексцентричности у Него. И обичаше тази простота и естествена обстановка и обходата между хората. Много обичаше картофи, които наричаше „картошки" и Той ни запозна с тях, показа ни колко са ценни те като храна и ни упъти как да ги употребяваме. Най-напред Той даде рецептата за картофената супа, която седи в това, да свариш няколко картофа обелени, като свариш най-напред малко лук разрязан и след като картофите са уврели хубаво да ги размачкаш в чинията. Към тази супичка се слага една чаена лъжичка зехтин и се изцеждаше голям резен лимон.
към текста >>
И обичаше тази
простота
и естествена обстановка и обходата между хората.
Храната на Учителя: Обичаше най-много да пие чай. Това беше основната храна: руски или черен чай. Хубав чай ароматен и го пиеше доста силен и доста сладък със захар. Беше много естествен и в държането си беше с необикновена простота. Нямаше никакви ексцентричности у Него.
И обичаше тази
простота
и естествена обстановка и обходата между хората.
Много обичаше картофи, които наричаше „картошки" и Той ни запозна с тях, показа ни колко са ценни те като храна и ни упъти как да ги употребяваме. Най-напред Той даде рецептата за картофената супа, която седи в това, да свариш няколко картофа обелени, като свариш най-напред малко лук разрязан и след като картофите са уврели хубаво да ги размачкаш в чинията. Към тази супичка се слага една чаена лъжичка зехтин и се изцеждаше голям резен лимон. Тази картофена супа толкова много хареса на приятелите, че я нарекоха „ангелска супа". Тя бе един вид като главно ядене на приятелите.
към текста >>
3.
ІІІ.76. СВЕТЛОТО СЪЩЕСТВО
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Всичко протичаше напълно естествено и така се развиваха, че граничеха с една велика
Простота
, с чиста
Простота
и свята
Простота
.
Може някои случаи те да са ги описали. За тях са опитности, а за вас поучения. От мен имате обяснението на Учителя за тези случаи. Другото ще намерите в Словото на Учителя. В Школата на Учителя всички неща, които се случваха, бяха и необикновени, и напълно естествени.
Всичко протичаше напълно естествено и така се развиваха, че граничеха с една велика
Простота
, с чиста
Простота
и свята
Простота
.
И онези опитности, които имахме с Него, които бяха изявление на Божествения Дух и проявление на Господния Дух, бяха също така святи и простички наглед и много естествени за възприемане. Бяха напълно разбираеми за нас, но за онези, които го бяха проумели и разбрали. А да се приложи това знание, което получавахме чрез опитностите ни с Учителя, бе много трудно и това се отнасяше за една друга епоха, която трябваше да дойде. Важното е, че ние видяхме как тези неща се изявяват и проявяват чрез Учителя. А дали ние ще ги приложим в живота си, ако не сега, то утре - в някой отрязък от вечността.
към текста >>
4.
7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Понякога тази детска наивност у него някои я смятаха, че е
простота
.
Аз досега не съм срещал такава вътрешна чистота, каквато беше при Пеню, у някой друг човек. Познавам всички, с които съм работил. Ако се събере онова, което беше чисто у тях, не може да отговори на една стотна част от неговата чистота. Тя извираше отвътре, от него, като чист извор. За онези, които го слушаха, той отначало им изглеждаше много наивен - детски наивен.
Понякога тази детска наивност у него някои я смятаха, че е
простота
.
Не, това беше чистота, вътрешна чистота, която той си беше изработил. И то от векове. И така, агентът от милицията престоява към три часа при Пеню и след това си отива, доволен от разговора. И представете си, че през тези три часа той не е поискал да отиде в тоалетната - обикновено мъжете използват често тоалетните за облекчаване. Ако беше отишъл там, щеше да намери в кофи и легени сложени снимки за промиване, както и цялата апаратура за преснема-не на снимките.
към текста >>
5.
101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ
,
,
ТОМ 5
Това беше не онази „свещена
простота
", за която говореха мистиците, а онази свещена простотия, с която се сблъсках.
Най-необикновено явление дойде за мен тогава, когато аз се качих да живея на Изгрева и където трябваше да се събере цветът на нацията, цветът на младото поколение, защото тук беше Божията нива и една окултна Школа за пръв път открита на земята и във Вселената и където беше дошъл Всемировият Учител и чрез когото Божественият Дух произнасяше Словото на Истината. Тук, където трябваше да се раздава истината, абсолютната Истина, тук на това място на Изгрева аз преживях най-необикновеното зрелище, което съм виждала в живота си. Какво беше това необикновено явление, че там в света, в университета ме признаваха за интелигентна, а тук на Изгрева ме смятаха за съвсем обратното, че съм много, ама много проста. Там професорите зачитаха моята вътрешна интелигентност и онова, което носех в себе си, а тук на Изгрева, който се беше напълнил с хора дошли от света, някои необразовани, неуки, прости, невъзпитани и т.н., то тези хора ме оценяваха, че съм била много проста и че съм простеела до невъзможност. Представяте ли си какво значи този израз - да простееш до невъзможност и то да ти дадат оценка онези, които в първите години не можеха да четат, защото не бяха завършили основното си образование и имаха само четири отделения.
Това беше не онази „свещена
простота
", за която говореха мистиците, а онази свещена простотия, с която се сблъсках.
Защо свещена ли? Защото тези хора бяха на свещеното място, което бе Изгрева, бяха до Учителя и защото тази простотия бе състояние на първичната алчност да обсеби, да изяде, да унищожи всичко около себе си и да остане само тя - простотията, да се признае, че тя е единствената и че тя има правото да носи етикета на мистиците и окултистите - името „свещена простота". Едва ли вие бихте могли да направите разлика между свещената простота и свещената простотия. Обикновено българите, когато искат да кажат, че някой, който се старал в нещо, което предварително е трябвало да пропадне, казват такъв израз „Не било в тиквите, а било в кратуните", т.е. един човек насадил тикви до плета си, те вързали, станали ей такива големи тикви и той решил, че като ги продаде ще спечели много пари.
към текста >>
Защото тези хора бяха на свещеното място, което бе Изгрева, бяха до Учителя и защото тази простотия бе състояние на първичната алчност да обсеби, да изяде, да унищожи всичко около себе си и да остане само тя - простотията, да се признае, че тя е единствената и че тя има правото да носи етикета на мистиците и окултистите - името „свещена
простота
".
Какво беше това необикновено явление, че там в света, в университета ме признаваха за интелигентна, а тук на Изгрева ме смятаха за съвсем обратното, че съм много, ама много проста. Там професорите зачитаха моята вътрешна интелигентност и онова, което носех в себе си, а тук на Изгрева, който се беше напълнил с хора дошли от света, някои необразовани, неуки, прости, невъзпитани и т.н., то тези хора ме оценяваха, че съм била много проста и че съм простеела до невъзможност. Представяте ли си какво значи този израз - да простееш до невъзможност и то да ти дадат оценка онези, които в първите години не можеха да четат, защото не бяха завършили основното си образование и имаха само четири отделения. Това беше не онази „свещена простота", за която говореха мистиците, а онази свещена простотия, с която се сблъсках. Защо свещена ли?
Защото тези хора бяха на свещеното място, което бе Изгрева, бяха до Учителя и защото тази простотия бе състояние на първичната алчност да обсеби, да изяде, да унищожи всичко около себе си и да остане само тя - простотията, да се признае, че тя е единствената и че тя има правото да носи етикета на мистиците и окултистите - името „свещена
простота
".
Едва ли вие бихте могли да направите разлика между свещената простота и свещената простотия. Обикновено българите, когато искат да кажат, че някой, който се старал в нещо, което предварително е трябвало да пропадне, казват такъв израз „Не било в тиквите, а било в кратуните", т.е. един човек насадил тикви до плета си, те вързали, станали ей такива големи тикви и той решил, че като ги продаде ще спечели много пари. Но тиквите се били прехвърлили през плета не към неговия двор, а от другата страна на пътя и радвали очите на всички селяни и това възбуждало гордостта на стопанина им. Но веднъж се отвързали някакви крави, дошли и му изпояли всички тикви.
към текста >>
Едва ли вие бихте могли да направите разлика между свещената
простота
и свещената простотия.
Там професорите зачитаха моята вътрешна интелигентност и онова, което носех в себе си, а тук на Изгрева, който се беше напълнил с хора дошли от света, някои необразовани, неуки, прости, невъзпитани и т.н., то тези хора ме оценяваха, че съм била много проста и че съм простеела до невъзможност. Представяте ли си какво значи този израз - да простееш до невъзможност и то да ти дадат оценка онези, които в първите години не можеха да четат, защото не бяха завършили основното си образование и имаха само четири отделения. Това беше не онази „свещена простота", за която говореха мистиците, а онази свещена простотия, с която се сблъсках. Защо свещена ли? Защото тези хора бяха на свещеното място, което бе Изгрева, бяха до Учителя и защото тази простотия бе състояние на първичната алчност да обсеби, да изяде, да унищожи всичко около себе си и да остане само тя - простотията, да се признае, че тя е единствената и че тя има правото да носи етикета на мистиците и окултистите - името „свещена простота".
Едва ли вие бихте могли да направите разлика между свещената
простота
и свещената простотия.
Обикновено българите, когато искат да кажат, че някой, който се старал в нещо, което предварително е трябвало да пропадне, казват такъв израз „Не било в тиквите, а било в кратуните", т.е. един човек насадил тикви до плета си, те вързали, станали ей такива големи тикви и той решил, че като ги продаде ще спечели много пари. Но тиквите се били прехвърлили през плета не към неговия двор, а от другата страна на пътя и радвали очите на всички селяни и това възбуждало гордостта на стопанина им. Но веднъж се отвързали някакви крави, дошли и му изпояли всички тикви. Така той пропаднал в този опит и не могъл да ги продаде.
към текста >>
Това е пример за свещената
простота
, която царуваше на Изгрева, защото Божественият Дух се изявява единствено в Абсолютната Чистота и това е синоним на свещената
простота
, свещената мистична
простота
.
Отидете и благодарете на него". Отново се връщат при Учителя и питат: „Учителю, какво стана сега, каква е таз работа, ядохме хубава тиква, че преядохме. Искаме да благодарим, но не знаем на кого". Учителят се усмихва и казва: „Ще благодарите на Онзи, Който възрасна семката, че от нея се роди тиква и на Онзи, който накара и даде подтик да се донесе плодът на Бога при нозете на Великият Учител". Ето това е пример за Абсолютната Истина, която цареше на Изгрева.
Това е пример за свещената
простота
, която царуваше на Изгрева, защото Божественият Дух се изявява единствено в Абсолютната Чистота и това е синоним на свещената
простота
, свещената мистична
простота
.
Аз съм при Учителя на разговор. „Учителю, аз искам хората да ме харесват, да им съм приятна и да ме обичат." „Да, ти искаш да те обичат, то е естествено. Всеки иска да го обича някой. Всеки има право да бъде обичан от Един. За да те обичат всички трябва да бъдеш богат, да имаш много пари и да даваш.
към текста >>
6.
7. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Учителят беше особено внимателен към мен, питал сестрата, при която спях, добре ли ме е настанила, поръчвал да ме завива, да не се простудя, а сестрата ми разказваше това с някаква детинска
простота
.
В сутерена имаше кухня и една малка трапезария, в която обядваха всеки ден около 20 души. Аз пак се превърнах в зрение и слух, всичко ми беше много интересно: по време на обед и закуска имаше разговори, имах лични срещи с Учителя, а колко са ме вълнували песните! Тук се пееше едва ли не по всяко време, защото тъкмо тогава Учителя даде последователно десетина от първите малки песни, които Той нарече окултни упражнения и лекциите му в общия клас бяха все върху окултната музика. И с какво увлечение и радост се посрещаше всяка нова песен. Аз живеех интензивен, напрегнат вътрешен живот, бях богато възнаградена за всичкото страдание, което бях преживяла по време на боледуването ми.
Учителят беше особено внимателен към мен, питал сестрата, при която спях, добре ли ме е настанила, поръчвал да ме завива, да не се простудя, а сестрата ми разказваше това с някаква детинска
простота
.
Но дните бяха броени, отпуската ми изтече и аз с нескри-вана тъга напуснах това ново за мен семейство, за да се върна в село на работа. Бяха изминали три месеца от учебната година. Започна моето ученичество. Интензивния вътрешен живот продължи, не смогвах да чета, да задоволявам възникналите нови интереси, в стаята ми се лееха бързо заучените нови песни. А най-важното - изживявах голяма радост от това, че се бе сбъднала една моя близка мечта.
към текста >>
7.
23. ДУХОВНОТО СЛЪНЦЕ
,
,
ТОМ 8
Всеки, който имаше очи да види знаеше, че е видял нещо необикновено, съчетание на изящество,
простота
и одухотвореност.
Външният облик на Учителя, цялата Му хармонична фигура беше израз на човек идеален, напълно завършен, у когото и поглед, изражението на лицето и глас и походка и движения и говор бяха отмерени, красиви, естетични, нищо излишно, нито пресилено. Леката Му подвижна походка аз за себе си тълкувах така: леко да се носи човек по земята, леко да се справя човек с мъчнотиите, бързо да излиза от тях и умело да ги трансформира. Походката му биваше бърза като на юноша. Според случая и бавна, величествена според друг случай. Облеклото безукорно, чисто, семпло, с предпочитание на светлите меки тонове и не напълно съобразно с модата на времето.
Всеки, който имаше очи да види знаеше, че е видял нещо необикновено, съчетание на изящество,
простота
и одухотвореност.
Нямаше с кого да бъде сравнен. Когато нещо си отиде, то дълго още в нас звучи в мелодия душевна претворено.
към текста >>
8.
86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Но чистотата е неделима от
простотата
и красотата.
Учителят се смееше със сълзи; комизмът в живота, който Той познаваше е резултат на големите контрасти,- а те никога не са липсвали в живота. Невъзможно бе да дойдеш в контакт с Учителя и да не те облъхне ароматът на неговата душевна чистота. Чистота в мисли, в чувства, постъпки, която даваше и своето външно изражение в облекло, в храна, в обкръжение. А това той изискваше и от нас. Имаше отвращение към лъжата, към лицемерието, егоизма като вътрешна нечистота у човека.
Но чистотата е неделима от
простотата
и красотата.
Истината, красотата, простотата, това беше едно тризвучие, което минаваше през живота му. Затова не обичаше сложните, заплетените, изкуствените прояви, натруфената, тежка реч, а простата, ясната, правдивата и с нея си служеше. Когато изнасяше човешките недъзи в семейството и обществото, не беше съдник, нито критик, имаше мярка за всичко, даваше препоръки и методи, как да се отстрани гнилото. Може би затова бе казал: "Ако можех да плача, бих оплакал съвременното човечество". А без да беше учил специално музика, беше роден музикант, имаше дълбоко и тънко познание на музиката, което не се ограничаваше от техниката.
към текста >>
Истината, красотата,
простотата
, това беше едно тризвучие, което минаваше през живота му.
Невъзможно бе да дойдеш в контакт с Учителя и да не те облъхне ароматът на неговата душевна чистота. Чистота в мисли, в чувства, постъпки, която даваше и своето външно изражение в облекло, в храна, в обкръжение. А това той изискваше и от нас. Имаше отвращение към лъжата, към лицемерието, егоизма като вътрешна нечистота у човека. Но чистотата е неделима от простотата и красотата.
Истината, красотата,
простотата
, това беше едно тризвучие, което минаваше през живота му.
Затова не обичаше сложните, заплетените, изкуствените прояви, натруфената, тежка реч, а простата, ясната, правдивата и с нея си служеше. Когато изнасяше човешките недъзи в семейството и обществото, не беше съдник, нито критик, имаше мярка за всичко, даваше препоръки и методи, как да се отстрани гнилото. Може би затова бе казал: "Ако можех да плача, бих оплакал съвременното човечество". А без да беше учил специално музика, беше роден музикант, имаше дълбоко и тънко познание на музиката, което не се ограничаваше от техниката. Като никой друг той разглеждаше музиката в широк мащаб, във всички сфери на човешкия живот, на природата, на Вселената.
към текста >>
9.
87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Тук заживяхме в дървени къщурки, потънали в цветя и слънце, в красива
простота
, в доволство, в песни защото знаехме: гради ме братство!
ИЗГРЕВЪТ 1. На таз земя ний стъпихме със Него, и пръв Той "Изгрев" я нарече, защото тук посрещахме години мистично слънцето в душите. 2. А пуста бе в началото земята -дръвчета диви, стърнища, треви, но Извор бликнал беше чудотворен, заселихме се покрай него. 3. И стана тя за нас оазис светъл, неотразимо ни привлече тъй чистия и благодатен Извор, разлял обилно, свежи струи. 4. И неусетно ден след ден израсна край Извора една градина, цветя уханни, сочни плодове отглеждахме с любов и радост. 5.
Тук заживяхме в дървени къщурки, потънали в цветя и слънце, в красива
простота
, в доволство, в песни защото знаехме: гради ме братство!
11.1.1971 г. 6. Оазиса ни сочеха мнозина и казваха: "Да, Изгрева е рай", където слънчевата мъдрост е храна а любовта - вода кристална. 7. От туй, което беше и отмина остана само светъл спомен, залезе слънцето и в здрача хладен тъгата ръми в тихи сълзи. 8. Към таз земя на Изгрева посягат днес много ръце настървени, разкъсват я, заграбват и разравят, а людете далеч прогонват. 9. Ще отнесат те Изгрева в душите, не се обсебва светлината, и като слънчеви лъчи ще будят готови пъпчици да цъфнат. 10.
към текста >>
10.
71. АНАСТАСИЯ ЯНАКИЕВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Знаете ли колко
простота
и чистота имаше около нея.
Но всеки, който ходи да си носи чаршафи". Сега хората не всякога могат да носят чаршафи, защото внезапно тръгнал и после то е задължение такова, оказа се че не е удобно за всички да го правят и не го правеха. И когато наприготвихме стаите вече имаше повече стаи. Ние имахме, на Изгрева бяхме приготвили доста стаи за братски и бяха хубаво поддържани чисти и ги перяха чаршафите, сестрите ги перяха. И тя беше една от тях, която се грижеше, но най-хубавата й работа беше това, грижата й за цветята.
Знаете ли колко
простота
и чистота имаше около нея.
Ще ви кажа още един случай с нея: Един ден тя седи така, седнала на едно столче, защото се уморяваше, нали и скубеше тревичките между цветята. Премести си столчето, пак скуби и така една част, друга част. И Учителя вижда че тя става и си взела столчето. „Къде отиваш каза сестра? " „Отивам на молитвено събрание".
към текста >>
11.
14.Учителят дойде на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Учителят ни показа този висок свят в своя живот, изразявайки го във всичката възможна
простота
и естественост.
От друг свят дойде той. Учението, което ни показа с живота си той го живееше. Това, което говореше, го проявяваше. Има много светлина и много възможности за добър живот, за здраве, за благородни прояви, за възвишеност, за красота. В този свят има всичко, за което човек копнее, за което жадува.
Учителят ни показа този висок свят в своя живот, изразявайки го във всичката възможна
простота
и естественост.
Като го наблюдавахме в живота му и той живееше като всички, но в целият му живот имаше нещо, което го отличаваше от нас. Той съвсем не беше като нас. И постъпките му, и в говора му, и в целият му живот имаше нещо, което го отличаваше от нас. Това, за което ни говореше, винаги беше положително и повдигащо. Не говореше за отрицателни работи и всякога поучаваше за добро.
към текста >>
12.
VII. РЕДАКТИРАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Това погледнато малко повърхностно предава
простота
на речта Му.
В говоримата реч често в интонацията на гласа може да се подчертае една мисъл или друга. В писмената реч няма интонация, мисълта трябва да се изрази с думи. Учителят говореше не на еднородна публика. Неговите слушатели, особено в неделните беседи и Общия клас бяха на различно умствено ниво от неграмотни до много интелигентни хора. Той не можеше да не вземе предвид това и се съобразяваше да се изразява така, че да бъде разбран от всички.
Това погледнато малко повърхностно предава
простота
на речта Му.
Друго нещо по-важно има, което трябва да се има предвид, когато се предава Словото на Учителя е следното: Когато Той говореше Словото Си, Той общуваше със своите слушатели. Имаше една непрекъсната обмяна. Слушателите Му слушаха, но и преценяваха това, което говореше и някои непрекъснато възразяваха на Учителя. Той отговаряше на тези мисли, които те Му изпращаха. Често пъти тези отговори не бяха във връзка с основната мисъл на беседата и това предаваше разпокъсаност.
към текста >>
13.
09 - 148. БЕЗ РАНИЦИ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
" „Учителю" - пита една сестра с детска
простота
и чистосърдечност, „ами какво ще ядем, щом като оставим раниците си?
148. БЕЗ РАНИЦИ Бяхме на екскурзия в прекрасната Рила на лагер край второто езеро. Еднаж при разговор Учителят каза: „Вие като идвате на планината, трябва да идвате без раници. Оставяйте раниците си долу, да не ви тежат. Защо ви са тия тежки раници?
" „Учителю" - пита една сестра с детска
простота
и чистосърдечност, „ами какво ще ядем, щом като оставим раниците си?
" - „Освободете умовете и сърцата си от непотребния товар, от тези невидими раници," казаУчителят. „Само тогава ще можете да възприемете нови сили и да се обновите в планината."
към текста >>
14.
БЕСЕДИ държани на сестрите от Духовната група за молитви, песнопения, размишления
,
,
ТОМ 12
БЕСЕДИ държани на сестрите от Духовната група за молитви, песнопения, размишления в ден четвъртък, следобед СЪДЪРЖАНИЕХигиена на човешката душа (8.II.1917)Венецът на живота (17.II.1917)Волята Божия (29.III.1917)Оправдание и спасение (5.IV.1917)Което Бог е съчетал (3.V.1917)
Простота
(31 V.1917)Беседа за жени - Наставления (26.VI.1918)Съхранение на душевната енергия (10.Х.1918)Който намигнува (7.XI.1918)Малък разбор (5.XII.1918)Встъпление в Любовта(16.I.1919)Това учение (17.IV.1919)Призоваха Исуса (19.VI.1919)Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството(12.II.1920)Силите в природата (19.II.1920)Великата майка (26.II.1920)Вяра (5.III.1920)Работете с любов (10.V.1920)Двата принципа (8.VIII.1920)Влиянието на хармонията в живота (20.VI.1921)Свидетелството на Духа(10.XI.1921)Актьори и работници (2.VI.1922)Приложение(21 .VI.1923)Събиране и изваждане.
БЕСЕДИ държани на сестрите от Духовната група за молитви, песнопения, размишления в ден четвъртък, следобед СЪДЪРЖАНИЕХигиена на човешката душа (8.II.1917)Венецът на живота (17.II.1917)Волята Божия (29.III.1917)Оправдание и спасение (5.IV.1917)Което Бог е съчетал (3.V.1917)
Простота
(31 V.1917)Беседа за жени - Наставления (26.VI.1918)Съхранение на душевната енергия (10.Х.1918)Който намигнува (7.XI.1918)Малък разбор (5.XII.1918)Встъпление в Любовта(16.I.1919)Това учение (17.IV.1919)Призоваха Исуса (19.VI.1919)Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството(12.II.1920)Силите в природата (19.II.1920)Великата майка (26.II.1920)Вяра (5.III.1920)Работете с любов (10.V.1920)Двата принципа (8.VIII.1920)Влиянието на хармонията в живота (20.VI.1921)Свидетелството на Духа(10.XI.1921)Актьори и работници (2.VI.1922)Приложение(21 .VI.1923)Събиране и изваждане.
Запалване и изгасване на свещта (8.XII.1925)Без наука няма сполука(21.I.1926)Сгъване и пречупване (18.II.1926)Истина и живот (17.III.1932)Принуждава ни(24.III.1932)Вярата като закон(31.III.1932)Естествени правила(7.IV.1932)Доброто семе (21 .IV.1932)Узрял плод (5.V.1932)Пътища на мъдростта (12.V.1932)Носители на новото (19.V.1932)Една задача (2.VI. 1932)Непоклатима канара (30.VI.1932)
към текста >>
15.
6. ПРОСТОТА
,
,
ТОМ 12
6.
ПРОСТОТА
Това заръчане ти предавам, чадо Тимотее, според станалите по-напред за тебе пророчества, да войнствуваш в тях доброто войнствуване.
6.
ПРОСТОТА
Това заръчане ти предавам, чадо Тимотее, според станалите по-напред за тебе пророчества, да войнствуваш в тях доброто войнствуване.
Първо послание към Тимотея, гл. 1, ст. 18 Думата „войнство“ и [думата] „подвиг“ имат сходство, защото само правилното войнствуване подразбира подвиг в света. Думата „подвиг“ означава подигане нагоре. „Войнствуване“ е подигане на човешкия дух, а слизането надолу е падане на човешкия дух.
към текста >>
Простота
трябва да има в умовете ви и в сърцата ви.
„Войнствуване“ е подигане на човешкия дух, а слизането надолу е падане на човешкия дух. Преди всичко от всинца ви се изисква простата, т.е. не да бъдете прости, а всички знания у вас да се опростят. В основата си нещата да бъдат прости, тъй както е проста в първо време основата, върху която тъкат, а после, с преплитанията, тя се усложнява. Така че в основата схващанията ви трябва да бъдат ясни и прости.
Простота
трябва да има в умовете ви и в сърцата ви.
Искам да схванете думата „простота“. За да я разберете, като сте разтревожени, изговорете тази дума и ще усетите една тишина в душата си. Всяка добра дума трябва да произведе утихване вътре във вас. Ще ви говоря върху думата „войнство“ и ще обърна ума ви върху един факт, за да разбирате противоречията, които съществуват в живота, защото такива забелязвам между вас и вие не можете да си ги разясните. Но да не си мислите: „А, сега ще ни задяла.“ Никакво задялане, но искам известни мисли и желания да ви станат по-ясни.
към текста >>
Искам да схванете думата „
простота
“.
Преди всичко от всинца ви се изисква простата, т.е. не да бъдете прости, а всички знания у вас да се опростят. В основата си нещата да бъдат прости, тъй както е проста в първо време основата, върху която тъкат, а после, с преплитанията, тя се усложнява. Така че в основата схващанията ви трябва да бъдат ясни и прости. Простота трябва да има в умовете ви и в сърцата ви.
Искам да схванете думата „
простота
“.
За да я разберете, като сте разтревожени, изговорете тази дума и ще усетите една тишина в душата си. Всяка добра дума трябва да произведе утихване вътре във вас. Ще ви говоря върху думата „войнство“ и ще обърна ума ви върху един факт, за да разбирате противоречията, които съществуват в живота, защото такива забелязвам между вас и вие не можете да си ги разясните. Но да не си мислите: „А, сега ще ни задяла.“ Никакво задялане, но искам известни мисли и желания да ви станат по-ясни. Представете си, че се намирате в една богата градина, седнали сте на един стол и пред вас се намира едно ябълчево дърво, добре сформирувано, с листята си, цветовете и вие му се радвате.
към текста >>
16.
15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА
,
,
ТОМ 12
И тъй, ще се стараем да въдворим
простота
и хармония в нашите обноски.
В съвременните хора много добродетели не може да се забележат веднага, но има външни признаци, по които може да се забележат. Например честността у някои хора е изразена с две черти на челото, а с една черта по средата на челото - справедливостта. Тези черти, както и чертите на любовта у някои хора са тъй загладени, че за тях казват, че мязат на месечинка. Това аз наричам „джунгур-лунгур-пух“, т.е. пълнички хора и нищо повече.
И тъй, ще се стараем да въдворим
простота
и хармония в нашите обноски.
Между мене и вас трябва да има най-прости, най-естествени действия и обноски. Всяко действие на ръката, на главата, трябва да се стреми към най-правилни форми. Например ръката, насочена напред и свита на юмрук, както кога мушкат някого, изразява движение на зло. Правилно движение е, когато свиеш трите пръста на ръката, а палеца и показалеца доближиш един до друг във вид на колелце. Защо е правилно това движение?
към текста >>
17.
ПЕТИ МЕСЕЦ - ПРАЗНИК НА ДОБРОДЕТЕЛТА
,
22 декември - 22 януари, дни - първи, втори, трети
,
ТОМ 12
Сестра Сотирка Варна ОЩЕ ТРИ ТОЧКИ ЗА ТОЗИ МЕСЕЦ: Храната ни за петте празника ще бъде най-скромна по чистота, естестве- ност и
простота
.
" (Из „Физическият и духовният човек")' IV „Ученикът, като слуша, трябва да изпълнява - това е послушание." (Из II разговор с Учителя - „Послушанието".) V. Миналия месец изкарахме Исаия, сега ще продължаваме да изучаваме пророците. Ще вземем следующия пророк - Иеремия. Само Божията Добродетел е Добродетел! Пожелавам успех на всички и работата ни да бъде благословена!
Сестра Сотирка Варна ОЩЕ ТРИ ТОЧКИ ЗА ТОЗИ МЕСЕЦ: Храната ни за петте празника ще бъде най-скромна по чистота, естестве- ност и
простота
.
Всички ще ядем еднаква храна: 2 чаши чай и хляб (може и препечен) за закуска. Вечеря - варени небелени картофи със сол и хляб; по една ябълка и 5 ореха. Нека приложим абсолютна простота в храната. Нали това са духовни праздници за нас? Менюто за обедите е по-разнообразно:ден: за Добродетелта - 22.XII.1924 г.
към текста >>
Нека приложим абсолютна
простота
в храната.
Само Божията Добродетел е Добродетел! Пожелавам успех на всички и работата ни да бъде благословена! Сестра Сотирка Варна ОЩЕ ТРИ ТОЧКИ ЗА ТОЗИ МЕСЕЦ: Храната ни за петте празника ще бъде най-скромна по чистота, естестве- ност и простота. Всички ще ядем еднаква храна: 2 чаши чай и хляб (може и препечен) за закуска. Вечеря - варени небелени картофи със сол и хляб; по една ябълка и 5 ореха.
Нека приложим абсолютна
простота
в храната.
Нали това са духовни праздници за нас? Менюто за обедите е по-разнообразно:ден: за Добродетелта - 22.XII.1924 г. - картофена супица с черен пипер и лимон. Плодове.ден: за Истината - 23.XII.1924 г. - спаначена супица без нищо.
към текста >>
18.
3. ЛЕТУВАНИЯТА С БРАТСТВОТО
,
Тройка Кирилова Мишкова
,
ТОМ 13
Той ги бе научил посредством беседите си на любов и уважение към хората, към природата, към животните, към собствените им органи - „удовете ни", както ги наричаше той, а също така на чисто хранене, на скромност и
простота
в отношенията им и на духовна (вътрешна) чистота.
Но освен това в ръцете си те, както и всички, които се качвали този ден с тях наедно, носели по няколко тухли, кой колкото може да носи. Така се събирал материалът за постойката на първата хижа на езерата. Много се радваха на изградената хижа, на чешмата, на изворите, на пътеките - на всичко! Там животът им беше още повече задушевен и братски, много повече, отколкото долу. От разговорите между родителите ми разбирах какво уважение, любов и благодарност изпитваха те, а и всички наши близки към Учителя, как благоговееха пред Неговото величие и скромност.
Той ги бе научил посредством беседите си на любов и уважение към хората, към природата, към животните, към собствените им органи - „удовете ни", както ги наричаше той, а също така на чисто хранене, на скромност и
простота
в отношенията им и на духовна (вътрешна) чистота.
Баща ни с удоволствие раздаваше мед и плодове - всичко, каквото произвеждахме и беше готов да подпомогне всеки, който се намираше в нужда. Разбрах, че срещата му с Учителя е била най-голямата радост и щастие в живота му. Той беше твърд и деспотичен по дух, но тази среща беше облагородила характера му и той се носеше с уважение и внимание към добрата ми дребничка и отрудена майка, която често страдаше от главоболие. Научавах също как Учителят е помагал на много хора от Братството из цяла България, как е излекувал деца и възрастни в критично състояние, често от далечно разстояние със своята мисъл, с жест или с добра поощрителна дума.
към текста >>
19.
2. БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Димитър Кочев
,
ТОМ 13
Пищността на ритуала е заменена с богатството на тихата дълбока
простота
.
Членовете на Бялото Братство са групирани в отделни братства (по-големи или по-малки, съобразно селището, където живеят). Участниците в тези основни единици - братствата - се събират в салоните си, където след прочит от Библията се чете беседа от Учителя. Пеят се духовни песни и се произнасят молитви. Събранията се провеждат обикновено от ръководителя на групата, без особен ритуал и външни форми. Всичко протича естествено, семпло, чистосърдечно.
Пищността на ритуала е заменена с богатството на тихата дълбока
простота
.
Освен тези събрания, братствата уреждат общи трапези, музикални вечери, екскурзии всред природата. Важно място в живота на Белите братя заемат музикалните утринни упражнения - Паневритмията. Това са пластични гимнастически упражнения, изпълнявани под съпровод на специална за целта музика в ранните часове на изгряващото слънце. Особената музика, ритмичността и символичността на движението в обстановката на ранната ведрина и починалата нервна система, всичко това благоприятствува за едно мощно дълбоко колкото духовно, толкова и физическо въздействие. Чиста храна за тялото, чисти мисли за ума, благородни чувства и възвишени прояви - това са основните стремления на братствените членове.
към текста >>
20.
6. ОТ ЕЛ ШАДАЙ ДО МАХАБУР
,
Димитър Кочев
,
ТОМ 13
Тези грижовни домакини са тук в своята стихия, в истинския си дом, в дома на чудната
простота
- Ел Шадай!
Ел Шадай При ясно време и тихи дни полянката с каменната подкова е свежа и притихнала в слънчев огрев. Чешмичката до брезовото семейство неспирно шепти и примамва минувачите. В мразовити дни около прихлупената колиба е оживено. Задимено и мрачно е вътре. Но я брат Влад, я Кирчо или Кольо ще ви срещнат, ще предложат чай или супица непринудено, братски.
Тези грижовни домакини са тук в своята стихия, в истинския си дом, в дома на чудната
простота
- Ел Шадай!
Тополица, 1970 г. Братски събор в старо айтоско селце до полите на източна Стара планина. Някои приятели в София ме информираха така: „Ще пътуваш дълго, отегчително. В Салона часове наред ще изслушаш наведнъж всички братски и християнски молитви. После някоя мудно четена беседа.
към текста >>
21.
СВЕЩЕНИТЕ ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА I 61-80
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Простота
в живота.
Туй, което човек притежава в душата си, това е той, както вещта представлява куп определителност в единство. Изгубване. 72 Вещта не е вън от определителностите си: известна големина, форма, миризма, цвят и пр., тъй и човекът, туй, което не влиза в единството на неговите определителности, това не е той. Тъй че ученикът не трябва да се бои, което е негово, той не може да го изгуби, а което изгуби, това не е негово. Ученикът. Смирение. 73 Имай смирение в душата си.
Простота
в живота.
74 Пази пълна естественост в живота си. Ника- кви преструвки, то е фалш. Пълна естественост, това е първо условие за един правилен живот. Разбиране. 75 Всичко, което смущава погледа ти, ще се стремиш да го разбереш вътрешно и незаинтересовано. Учител. 76 Учителят говори на своите ученици разбрано и открито.
към текста >>
22.
1931 година
,
,
ТОМ 16
Простотата
седи в това, че в даден случай вие искате да знаете всичко, а това не е потребно; вие искате да разбирате всичко, а това не е потребно.
Отче наш. Беседата е озаглавена: Закон на безсмъртието Докато човек е обременен с непотребни неща в живота, той не може да има правилни разбирания. Докато човек има предмети пред своето зрение, които той смята за ценни, за важни, светлината не може да действува правилно върху него. И затова, за всеки даден случай и момент, човек трябва да се освободи от ненужното, от непотребното. Това изисква моментът.
Простотата
седи в това, че в даден случай вие искате да знаете всичко, а това не е потребно; вие искате да разбирате всичко, а това не е потребно.
Малкото с любов се възнаграждава, а многото без любов се наказва. Всеки човек трябва да бъде винаги празнично облечен. Празничното облекло на човека, това са хубавите свещени мисли, хубавите свещени чувства и хубавите свещени постъпки. Ако той няма такива хубави свещени мисли, чувства и постъпки, той е облечен с дрипели. Докато човек не дойде до безсмъртието, той не може да бъде свободен в света.
към текста >>
23.
28. Беседа от Учителя на 11.VIII.935 г., неделя, 5 ч сутринта
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Божественият свят се отличава с крайна
простота
, нищо излишно няма.
Не чакайте, за да придобиете знания, че тогава. Вие сте като тънки косми - ако тия косми не се съединят, не може да се образува една сила, а ако вие се изолирвате - една паяжина, нищо повече. Знайте, че всичко онова, което ви е дал, господ ще си го вземе. Например жена, дете; и най-после и тялото ви ще вземе. Туй, което си представлявате вие, тука ще го намерите, то не е.на другия свят.
Божественият свят се отличава с крайна
простота
, нищо излишно няма.
На небето, ако имаш един приятел, като го видиш един път, вече няма да го видиш, освен ако имаш един вътрешен нюх, да го познаеш - външно всички си приличат там, но има различие. Земният порядък е много добър, то е едно предисловие. Вътрешно трябва да се разбира, не теоретически. Всяка година човек изгубва от силите си, остарява, а човек трябва да се обновява постоянно, и ако ще заминете за другия свят, млади да заминете. Небесните жители идват старите да подмладят, не младите.
към текста >>
24.
11. Високият идеал
,
I. Един живот - една епоха. Мара Белчева
,
ТОМ 17
Виждаш го до себе си, в неговата неподправена
простота
, облечен в черно, сиво или бяло, и се питаш: наистина ли е Той?
Тогава чувстваш, че ти порастват криле; изчезват болката, недоволството, старостта, смъртта. Ти вече летиш извън пространството и времето... в познати само на твоята душа сфери. И ето че млъква. Слиза от катедрата. Среден на ръст мъж с хармонични движения.
Виждаш го до себе си, в неговата неподправена
простота
, облечен в черно, сиво или бяло, и се питаш: наистина ли е Той?
И ето вече някой ученик го придружава до неговата скромна бяла къщичка, до веселата градина с рози и кошери. Жени, мъже, последователи влизат и излизат от дома му през всяко време на деня. Някои идват само до прага и получили мълчаливо там своя отговор, се връщат доволни вкъщи. Някои по-смели чакат и когато застанат пред Него, забравят защо са дошли тук и оставяйки надалеч от мисълта си дребнавите въпроси, които са ги тормозили толкова дни и нощи, слушат неговите мъдри съвети и наставления. Учителят лекува тялото посредством духа.
към текста >>
25.
XI. Призов към майките
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
Наблюдавала съм и
простота
майка, която е обвита в дрипи, но тъй мила и неизменна в своето майчинство.
XI. Призов към майките Из брошурата „Стани, събуди се, търси пътя" от Елена Казанлъклиева Не зная защо обичам това име майка, защо звучи тъй мило в мене и със свещен трепет се разкрива една велика тайна, към която съм се стремила всестранно да обгърна, да изуча във всички царства: и като растение, и като животно, и като човек?
Наблюдавала съм и
простота
майка, която е обвита в дрипи, но тъй мила и неизменна в своето майчинство.
Даже и когато наказва нейното дете, тя пак разделя с него последното коматче. Виждам нейната душа живо да трепти в надежда и вяра, че ще стане добро. Наблюдавала съм и богатата майка, която обсипва детето си в разкошна храна и дрехи, как тя е чудно надменна в това, което има повече от бедната. Но когато дойде до загубата на тия нейни чувства, когато тя трябва да се разделя със своето дете, когато то в агония простира ръце за помощ, нейното сърце се отвива от всякакъв разкош, егоизъм и вражда. Защото огънят, който е в нейното сърце, пояжда всеки чужд елемент и тя открива сърцето си пред Единния, пред Когото и бедната майка се отправя, пред Когото и животното-майка се отправя; пред Когото и дръвчето-майка се отправя.
към текста >>
26.
6. Научна астрология – I
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Има и други аспекти, които се употребяват в астрологията, но засега, за
простота
, ще се ограничим с тези.
2-о Опозиция (противопоставяне) - планетите се намират на 180° една от друга. 3-о Квадратура - дели ги дъга, равна на 90° (както Слънцето и Луната при първа и последна четвърт). 4-о Тригон - ъгловото им разстояние е 120°. 5-о Секстил - ъгловото разстояние е 60°. 6-о Паралел - когато планетите имат еднаква северна или южна деклинация (склонение от екватора).
Има и други аспекти, които се употребяват в астрологията, но засега, за
простота
, ще се ограничим с тези.
При това трябва да се отбележи, че тези аспекти се простирате известни граници, т. е, аспекта съществува и тогава, когато той се отклонява от точния с известно число градуси (най-много Ю5). Например в нашата фигура Слънцето и Луната са в тригон, макар ъгловото им разстояние да не е точно 120°, а 123°20'38". Съображенията за това ще се изтъкнат в последствие. Като се вземе следователно под внимание, че всеки човек притежава своя карта на раждане, или както се казва свой Хороскоп, то ясно е, че могат да се правят сравнителни изследвания на два или повече хороскопа, нещо, което е от голяма важност за научната астрология.
към текста >>
27.
СЕФАРИАЛЪ - АСТРОЛОГИЯ
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Има и други аспекти, които се употребяват в Астрологията, но засега, за
простота
, ще се ограничим с тези.
3-о - Квадратура - дели ги дъга, равна на 90° (както Слънцето и Луната при първа и последна четвърт). 4-о - Тригон - ъгловото им разстояние е 120°. 5-о - Секстил - ъгл. разстояние е 60°. 6-о - Паралел - когато планетите имат еднаква северна или южна деклинация (склонение от екватора).
Има и други аспекти, които се употребяват в Астрологията, но засега, за
простота
, ще се ограничим с тези.
При това трябва да се отбележи, че тези аспекти се простират в известни граници, т. е. аспекта съществува и тогава, когато той се отклонява от точния с известно число градуси (най- много 10°). Например в нашата фигура Слънцето и Луната са в тригон, макар ъгловото им разсто - яние да не е точно 120°, а 123°20'38". Съображенията за това ще се изтъкнат в последствие. Като се вземе следователно под внимание, че всеки човек притежава своя карта на раждане, или както се казва свой Хороскоп, то ясно е, че могат да се правят сравнителни изследвания на два или повече хороскопа, нещо, което е от голяма важност за научната Астрология.
към текста >>
28.
(Продължение)
,
ПЕТЪР МАНЕВ
,
ТОМ 18
Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към
простотата
, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство.
Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство. Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие.
Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към
простотата
, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство.
Уран хармонични - Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбив, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхармонични - Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун хармонични - Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музи калност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение; дисхармонични - Доверчивост, податливост на влияния, равнодушие, медиумичност, неврастеничност, истеричност, маниачество, хаотичност, хитрост, измамничество, нечестност, извратеност. (Следва)
към текста >>
29.
10. Главни значения и аналогии на планетите
,
ПЕТЪР МАНЕВ
,
ТОМ 18
Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разо-чарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание,
простота
, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост.
Меркурий - Движение, съобщителни и транспортни средства - пътища, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера - „Малкото щастие” - Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбив, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс - „Малкото нещастие” - Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, омраза, жестокост. Юпитер - „Голямото щастие” - Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбив, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна набожност. Сатурн - „Голямото нещастие”, планетата на съдбата - Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина.
Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разо-чарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание,
простота
, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост.
Уран - Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздяла, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбив, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун - Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност. Към горното трябва да направим следните бележки: Дадените таблици не би трябвало да се вземат буквално. Преди всичко, в едно късо изложение не могат да се дадат всички възможни аналогии на планетите, а още по-малко техните нюанси. Тълкувателят тук има случай да покаже своята съобразителност.
към текста >>
30.
Влад Пашов 2. Космичният и земният човек
,
,
ТОМ 18
Ние нямаме никакво понятие за Божествената
простота
, която е израз на Божествената пълнота и съвършенство.
Херметичната мъдрост гласи: туй, което е долу, е подобие на това, което е горе; и това, което е горе, е подобно на това, което е долу. На това основание човешкото лице, както и цялото човешко тяло е израз на проявения душевен живот. И затова по формата на лицето и тялото можем да разчетем вътрешния живот на човека. На същото основание, Божественото тяло и Божественото лице е израз на Божественото съвършенство, а Божественото съвършенство се изразява във великите Божествени добродетели, Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел и пр. Затова Учителят казва: Божественото тяло, Божественото лице е толкова красиво, че ние не можем да си го представим.
Ние нямаме никакво понятие за Божествената
простота
, която е израз на Божествената пълнота и съвършенство.
Така че човешката форма стои в центъра на Битието. Затова Учителят казва, че човешката форма има известно значение и мисия в Битието. Но формата на земния човек е изродена в процеса на инволюцията и далеч от идеалната Божествена форма, но сега в процеса на еволюцията човек трябва да постигне постепенно красотата и съвършенството на Божествената форма. Всички форми, които съществуват в света, са произлезли от човешката форма, а не човешката форма е произлязла от несъвършените форми. Голяма мистерия се крие в човешката форма.
към текста >>
31.
4. ТРИТЕ ДЕКАНАТА НА ЗНАКА РИБИ
,
,
ТОМ 19
Наместо неговото Живо Слово, което беше изразено в една
простота
преливаща от любов и алтруизъм, неговите служители издигнаха храмове и образа му изляха от бронз и дялан камък.
Още през първите векове на християнската епоха настъпи период на висша мистика, лъчеща се от планетата Нептун. Тази мистична вълна бе използвана от адептите на лявото посвещение. Учредени бяха първите християнски събори, които изиграха сковаващо влияние върху честната християнска идеология чрез техните канони; внесен бе елемент от езическия култ и се утвърдиха йерархии. Думите на Исуса от Назарет да не се кланят, нито пред този храм, нито Стр. 48/943 пред тази планина, си останаха глас в пустиня.
Наместо неговото Живо Слово, което беше изразено в една
простота
преливаща от любов и алтруизъм, неговите служители издигнаха храмове и образа му изляха от бронз и дялан камък.
Те използваха невежеството на народите като източник на материални изгоди и духовно потисничество. Те продължаваха да следват старата морална максима на Мойсея: „Око за око, зъб за зъб”, като отхвърлиха в своите действия новата висша етична максима на Христа: „Обичай ближния си, обичай врага си”.
към текста >>
32.
Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)
,
,
ТОМ 19
Те ще бъдат най- чистата емблема на
простотата
(скромността, духовността).
и ще продължи до 2644 год. През този период ще дойдат да се въплътят на нашата земя един голям брой души, идващи от сферата на планетата Нептун, която се явява като по-висока фаза на планетата Венера. Тази верига души, които ще дойдат от сферата на Нептун в миналото са били наричани светии, но ние ще ги наричаме с тяхното ново име, което Учителят им е дал - слънчеви деви. Тези души ще притежават тази магическа мощ, криеща се в кротостта, украсена с ореола на мистичната девственост. Тези души ще бъдат истинските Утешители на цялото човечество през големите изпитания, които ще настъпят за човечеството.” „През периода на духовно-мистичния деканат на Водолея слънчевите деви не ще дойдат в тежки черковни одежди, но пълни с най-мощната сила, със силата на красотата.
Те ще бъдат най- чистата емблема на
простотата
(скромността, духовността).
Човешките страдания и болки ще се стопят в тяхната нежна и светла аура. В тяхното присъствие душата, натъжена и уморена от изпитите на живота, ще намери утеха и небесен мир. Тези светии, лъчезарни деви на кротостта ще покажат пътя, водещ към живия Бог. Те ще бъдат най-верните служители, които не ще се кланят, както казва Христос: „Нито на тази планина, нито на този храм, построен от камък и дърво”. Само чрез техните дела те ще покажат пътя към живия Бог, невидим с нашите тленни очи, но чиято неизказана и блестяща красота може да бъде съзерцавана само единствено чрез очите на Любовта.
към текста >>
33.
5. ДУНАНМА
,
,
ТОМ 19
Убедил съм се, че величието на Боговете седи в тяхната
простота
и яснота.
Изчисленията са показали, че този облак има 100,000 пъти по-могъщо излъчване, отколкото излъчванията на всички слънца, които са много милиарди в цялата наша галактика, без непосредствените излъчвания, които приемаме от нашето Слънце. Причините за тези импозантни избухвания са още неустановени за хората на науката. Създадени са най-чудновати и сложни теории, от които, за да разбере нещо човек, трябва добре да е запознат не само с астрономия, физика, висша математика, но и с най-новите постижения на квантовата механика и теорията на относителността. Но въпреки този напън, в който са впрегнати тези най-сложни постижения на човешкия ум, нищо не се обяснява. Преглеждайки някои от тези теории, виждайки грамадния напън за изтъкнатите човешки умове, идвам до заключението, че някои учени като че ли приемат, че колкото по-сложни и заплетени доводи се приложат за дадено още неразбрано явление, толкова пътя за неговото изясняване е по-прав.
Убедил съм се, че величието на Боговете седи в тяхната
простота
и яснота.
Спомних си една случка по време на Учителя, където една такава погледната от човешко гледище сложност, Учителят разреши така леко като че ли нищо не каза. Един ден минавам пред салона на Изгрева, гледам Учителят беше седнал на края на една от масите, на които се хранехме. Срещу Него бяха седнали две сестри и Той им говореше нещо. Седнах и аз срещу Учителя, но на края на съседната маса. Дойде и друг брат и седна до мене.
към текста >>
34.
III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.
,
(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)
,
ТОМ 20
Вродената скромност, наследена от майка му, и
простотата
в неговия живот са най-скъпите и блестящи брилянти на неговата корона.
Довчера заложници, измъчвани и ругани, когато тия окъсани герои-свет-ци видяха своя върховен вожд, веднага се преобразиха и сърцата им радостно затуптяха, защото почувствуваха, че Родината не е загинала, че България е спасена, и че млад, изпълнен с вяра и надежда, стои пред тях любимият им Цар, както довчера стоеше пред очите им в окопите като Престолонаследник. Един ден историкът ще прецени и отбележи, че България едва ли би могла да оцелее от сполетялата я страшна катастрофа, ако Провидението не бе я сдобило с този мъдър, благ и даровит Държавен глава. И наистина, възцаряването на Бориса III спаси България от явна гибел. Цар Борис е надарен с редки качества. Той е добросърдечен, демократичен, еднакво внимателен към всекиго.
Вродената скромност, наследена от майка му, и
простотата
в неговия живот са най-скъпите и блестящи брилянти на неговата корона.
Неговото благородно сърце трепти от най-хубави чувства към всеки добър българин. У Цар Бориса няма гордост. Той еднакво почита и учения, и простия. В лицето на всеки българин той вижда частица от народа, за когото е положил тържествена клетва да му служи беззаветно. И затова, по случай рождения ден на Цар Бориса, нашият именит поет и философ Стоян Михайловски публикува през 1920 г.
към текста >>
С пленителна
простота
, без всякаква охрана Българският държавен глава е кръстосвал цялата страна.
И сърцата на двата народа не останаха измамени. Този щастлив брак свърза младата българска династия с една от най-старите и благородни европейски династии, основана преди девет столетия. Но най-много народът хареса царската невеста, защото тя се оказа точно такава, каквато допада на българите: скромна и нежна. Тя е така прелестна царица, за каквато се разказва в народните приказки. Царица Йоанна ощастливи България с,една красива Княгиня - Мария Луиза, и с един хубав син - Престолонаследника Симеон, Княз Търновски.
С пленителна
простота
, без всякаква охрана Българският държавен глава е кръстосвал цялата страна.
Няма кът в България, където да не е стъпвал неговият крак. Цар Борис владее отлично почти всички европейски езици; владее дори и албански език. Един голям френски журналист се произнесе за Цар Бориса така: «Той маневрира с изключителна ловкост в политическата игра на своето царство. Негласен ръководител, спазващ Конституцията без преувеличение, загрижен за доброто на всички, с една изпитана физическа смелост, с един личен чар, който може да се справи с много упорства, той изпълнява отлично функциите си, както в чужбина, така и в София. Неговите пътешествия и срещи на Запад и в която и да било страна на Европа съставят цяла глава от европейската политика, както и от политиката на това малко царство.» Известно е, че след като Цар Борис се възкачи на престола, страданията на българския народ не само не престанаха, но продължиха повече от две десетилетия - че едва от есента на 1940 година, след освобождението на Добруджа, започна нашият национален възход, и то благодарение на царската мъдра и предвидлива политика и на ценното съдействие на нашите славни съюзници от миналата световна война.
към текста >>
35.
XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 20
(лат.) - О, свещена
простота
!
Вървя и мисля, а сърцето ми бие тъй силно, че ушите ми гърмят от само себе си. Той е далече, но аз Го виждам, не с 112 (фр.) Навсякъде търсете жената. (бел. М.И.) 113 роль (остар., от рус.) - роля. (бел. М.И.) 114 костер (книж., остар.) - голям буен огън (бел. М.И.) 115 О, sancta simplicitas!
(лат.) - О, свещена
простота
!
(бел. М.И.) 116 Същата беседа е отпечатана през 1950 г., редактирана от Паша Теодорова. КАЖИ САМО РЕЧ: Беседа от Учителя, държана на 6.IV.1924 г., София. - В: Който дойде при мене: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1950. Горните откъси съответстват на текста на стр.
към текста >>
36.
VIII. Величка Стойчева А. Статии
,
VIII. Величка Стойчева
,
ТОМ 21
Изглежда, че жената е повече от мъжа предмет на съдбата; тя я търпи с една много по-голяма
простота
.
Вековете опровергават на всяка крачка заграбеното господство на мъжкия пол над женския, защото няма крупно събитие в историята на човешкия род, гдето, освен невидимото нареждане на Небето, да няма намеса на женски пръст. Жената в лицето на Пенелопа е била образец на целомъдрие, в образа на Сократовата жена Ксантипа - пример на налудничавост и ветреност; като скромна свинарка по Орлеанските пасища тя се явява и святица Жана Д'Арк. Като Хипация, тя преподава възвишеното учение на неоплатонизма и мечтае да съгради наново съборените храмове на древногръцките божества; в образа на Лукреция Борджия тя е истинско олицетворение на зъл, коварен дух. Жената е способна на всичко; тя е раят за мъжа, ако е възвишена душа, и пъкъл, ако злото в нея царува с всичката си сила. Жената обича крайностите повече от мъжа; нейната душа е по- чувствителна и по-колеблива за влиянията на невидимите области.
Изглежда, че жената е повече от мъжа предмет на съдбата; тя я търпи с една много по-голяма
простота
.
Съдбата не се бори никога искрено против нея, тя е по-близо до Бога и се отдава много по-предпазливо на чистото дело на Мистерията, казва съвременният мистичен писател М. Метерлинк. Животът е една мъчна гатанка, чието решение посветеният в духознанието по-лесно намерва. Жената, с чувствителното си, любящо сърце, долавя много по-скоро от мъжа целта на живота, тя по- бързо от него схваща задачите на човечеството. Ницше се гаври с нея в своите философски афоризми, наричайки я „поверенност на мъжа и предмет за удоволствие на свръхчовека”, но тоя птицелов на човешката мисъл забравя, че цялата негова философия е женствена. На същото мнение е и бележитият певец на волята, философът Шопенхауер.
към текста >>
37.
VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
,
трета част - писма 1915г - 1918г
,
ТОМ 21
Простота
, чистота, яснота, доброта, правота - това иска Небето.
Стойчева, В сегашните времена човек трябва да живее с пълна вяра и упование в Господа; само така може да преплува това развълнувано море, на което вълните разярено удрят о стените на плуващия кораб. Но нека се вълнува морето. Когато Христос е на кораба, то ще утихне. Трябва да се минат изпитанията, трябва да се разбере животът. Ученикът да се учи, учителят да преподава; ученикът да почита, учителят да люби – това е пътят на живота.
Простота
, чистота, яснота, доброта, правота - това иска Небето.
Изпращаме ви 35 екземпляра от „Многоценният бисер” по Христо Керат[лиев]. Моя поздрав на Коста и на всички приятели. Ваш верен (Свещеният подпис) П. К. Дънов София 22 декемврий 1915 61. Писмо от Учителя Петър Дънов от 27.1.1916 г.
към текста >>
38.
Светозар Няголов 1.Епохата на Водолей
,
,
ТОМ 22
Външно ще бъдат много скромно облечени, изпълнени с
простота
в отношенията си, нежност и велика духовност пред която всички човешки страдания ще се стопяват.
Тези същества в миналото са се наричали светии, а Учителят им даде названието „ Слънчеви деви". Изпълнени с голяма магическа сила на нежност и благородство, те ще бъдат помощници и утешители на човечеството и носители на едно сърце чисто като кристал. Това ще бъде новата жена, изпълнена със светлина и сила, помощница на мъжа при изграждането на новия живот в епохата на Водолей. Слънчевата дева ще е жрица на науката, изкуствата и музиката. В този съвършен принцип на жената ще се съдържа елемента на безсмъртието.
Външно ще бъдат много скромно облечени, изпълнени с
простота
в отношенията си, нежност и велика духовност пред която всички човешки страдания ще се стопяват.
При тях хората ще намерят утеха и Божествен покой. Чрез тяхната виделина (вътрешна светлина) ще се проявява верният служител на Христа. Слънчевите деви ще са постоянно под благотворното влияние на планетите Венера и Нептун. Те ще ги изпълват със силна проникновена интуиция, която ще ги слива с живите сили на природата. Така ще се развие отлично пиниалната жлеза (хилядолистника), под чието влияние ще се възцари хармония, любов, мир и братство между човешките същества.
към текста >>
39.
VIII. МАРТА
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
Тази лека хумористична сценка, изпълнена с невероятна естественост и
простота
, като че ли внесе в сърцата и душите на всички някаква лека, свежа струя и весело разговаряха.
На масата пред него има две чаши: едната - с вино, другата - с вода. Той вдига чашата с виното и сам си говори: «Цели двадесет години слугувах на тази чаша - виното, сега то ще ми слугува, а аз ще стана господар» - оставя чашата и вдига чашата с вода и пие от нея. Това се повтаря няколко пъти, после става, заплаща на кръчмаря за виното, който го гледа като гръмнат - никога не очакващ подобно нещо. След това се усмихва към публиката, сваля си шапката за поздрав и си излиза. Цялата зала се раздвижи развеселена.
Тази лека хумористична сценка, изпълнена с невероятна естественост и
простота
, като че ли внесе в сърцата и душите на всички някаква лека, свежа струя и весело разговаряха.
След още няколко кратки номера оркестърът пак свири и забавата завърши. Всички си тръгнаха пешком за към подслонните домове, тъй като беше още рано и времето беше много приятно. ----------------------- [1] Заглавието е от съставителя на «Изгревът». Описанието на концерта е истинско, но предадено чрез литературни герои в романа. Случката е истинска, вярна и точно описана.
към текста >>
40.
15. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Те са прости, в духа на великата
простота
на космичните закони и са чисти откъм външни ефекти, за да дадат възможност за душевно съсредоточаване и духовно извисяване на изпълняващите ги.
Това е великото изкуство на живота. Като усвои това изкуство, човек става разумен господар на всичко, което е придобил. Паневритмията е начин, чрез който човек да може да възстанови и укрепва връзките си с природата, да общува активно с нея. Паневритмията през погледа на Учителя представлява целесъобразно съставено хармонично единство между слова, музика и движения, при съзнателното изпълнение на които се установяват връзки и се извършва обмяна на енергия между човека и силите на Живата Природа. Всички упражнения на Паневритмията са спокойни, които предразполагат към хармония и размисъл.
Те са прости, в духа на великата
простота
на космичните закони и са чисти откъм външни ефекти, за да дадат възможност за душевно съсредоточаване и духовно извисяване на изпълняващите ги.
По своята духовна същност, упражненията на Паневритмията способству- ват за ползуване от човека на ония невидими очи на космични излъчвания, които по своята същност и функция изпълват Вселената с диханието на нейния Създател. С помощта на дадените в Паневритмията упражнения, човек би могъл да постигне съзнателното провеждане на своите физически и духовни сили в състояние да възприемат мощните излъчвания, които протичат във всемира и го изграждат като организирано разумно цяло. Въздействието на Паневритмията е дълбоко и всестранно, ако упражненията се изпълняват съсредоточено, с будна мисъл и чувство. Несъзнателното им изпълнение малко ползува изпълняващите ги. Освен всичко, Паневритмията ободрява, освежава и укрепва нервната система.
към текста >>
41.
6.4. Дъновото движение в България
,
,
ТОМ 24
Един от моите водачи наруши малко впечатлението на истинската
простота
, като ми каза, че това общежитие било съставлявало Всемирното Бяло Братство; това обаче, другият поправи, като ми каза, че те са ученици на Великото Бяло Братство /ложа, сдружение - б.
Поздравиха с вдигане на дясната ръка. След това ние седнахме мълчаливо и закусихме чай с хляб, сирене и маслини. След като закуската беше направена след едно очарователно мълчание /както онова при нашите специални агапи, но по-малко строго и по-естествено, наложено от присъствието на "Учителя"/, изпяха се няколко химна. Някои от присъствуващите жени проявиха известно вълнение, много обяснимо, след като са пътували от толкова далече да срещнат своя водач и най-после се намираха в неговото присъствие. Но дори и това вълнение сякаш бе излишно в присъствието на този патриарх-баща.
Един от моите водачи наруши малко впечатлението на истинската
простота
, като ми каза, че това общежитие било съставлявало Всемирното Бяло Братство; това обаче, другият поправи, като ми каза, че те са ученици на Великото Бяло Братство /ложа, сдружение - б.
р./ и че "Учителят" е решително един от най-големите измежду тях. Друго съобщение, което ми беше предадено от някой членове, както от Теософското дружество, така и от Дъновото движение, беше малко неприятно, а именно, че според последователите на Дънов, Теософското д-во било само забавачница, а Дъновото Братство в сравнение с Теософското д-во - гимназия или прогимназия... Обаче, един Учител и Духовен водач не може да бъде отговорен за всичко, което неговите последователи смятат за необходимо да кажат. Петър Дънов е водач, напомняйки патриарсите на Стария Завет. Той сам е създал всички подробности на своето разпространено движение - молитвите, химните, думи и музика, неговата Паневритмия, неговото общежитие, неговата мъдрост и неговото учение. Една от Дъновите мисли моите водачи ми я преведоха и аз ви я предавам тук.
към текста >>
42.
8. Небесният живот според Емануил Сведенборг
,
Весела Несторова, Вергилий Кръстев
,
ТОМ 24
Можем донякъде да си обясним тази идея, като имаме предвид многото движения, които стават в цялото човешко тяло, за да се изрази само едно действие, което единствено се съзнава от човека, а предшествуващите двигателни сили и вътрешни действия остават скрити за него; или пък
простотата
на една вещ, наблюдавана от окото ни, и сложността на същата вещ, поставена под микроскопа за наблюдение.
Още повече, че една ангелска мисъл е свързана с верига от идеи, които по сложност не могат да се сравнят с никаква човешка мисъл. А онова, което не могат да изразят с думи, те изразяват чрез тона на гласа си. Тонът на гласа изразява чувствата, тъй както думите изразяват мисълта. Най- висшите ангели могат да разкрият само по тона на гласа и по няколко изказани думи, целият живот на този, който говори. Сравнена с човешката мъдрост ангелската е като един милиард към едно.
Можем донякъде да си обясним тази идея, като имаме предвид многото движения, които стават в цялото човешко тяло, за да се изрази само едно действие, което единствено се съзнава от човека, а предшествуващите двигателни сили и вътрешни действия остават скрити за него; или пък
простотата
на една вещ, наблюдавана от окото ни, и сложността на същата вещ, поставена под микроскопа за наблюдение.
Интересно е да се знае, че ангелите от третото или най-вътрешното небе усъвършенствуват мъдростта си чрез слушане, а не чрез виждане. Това, което им се каже, те не го складират в паметта си, но го възприемат и веднага го прилагат, като го правят по такъв начин част от живота си. А това, което те възприемат чрез очите си, влиза в паметта им и те разсъждават върху него. Това ни става ясно, като знаем, че ухото съответствува на послушанието, а послушанието принадлежи на живота, докато окото съответствува на интелигентността, която е свързана със знанието и паметта. Още една от причините, поради която ангелите получават велика мъдрост е тази, че те не живеят в любов към себе си.
към текста >>
43.
3. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; Януари 1915 година
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
В живота трябва
простота
- то е чистосърдечие.
Господ от хиляди години говори. Това не е цялата Библия. Има още неща, които не са писани и тя е една много голяма книга. А след време ще стане още по-голяма. Сегашната Библия ви служи като ръководство да се отнесете към другата Библия.
В живота трябва
простота
- то е чистосърдечие.
На чистосърдечните хора Бог открива много неща. Ще знаете например какво стана на бойното поле. Ясновидството е чувствителност. Ще усетите, че ще стане престъпление и можете да предупредите. Необходимо е християнина да развие чувствата си, за да знае местото, гдето ще стане престъплението и да се предотврати.
към текста >>
44.
4-7 ЮЛИ 1928 г. - 29 АВГУСТ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Хубавите й думи, изказани със сърдечна
простота
и благост накараха всички да я слушат с дълбоко внимание, особено не малкото учители и учителки, чиито души бидоха засегнати най-чувствително, чиито очи заблестяха в радостни сълзи.
После говори учителката Ана Шишкова [виж “Изгревът”, т. XVII, с. 325-424, сн. 66-68]. Тая скромна жена изложи своите опитности като народна учителка, с любов обрисува детето в неговата първична чистота и стремежи. С голяма похватност съумя да ни наложи убежденията си, че детето трябва да стане наша най-голяма грижа, наша най-голяма любов, че то е „бъдното поколение”, че то в същност е „грядущия наш народ”, на чието просвещение трябва да се отдадем беззаветно.
Хубавите й думи, изказани със сърдечна
простота
и благост накараха всички да я слушат с дълбоко внимание, особено не малкото учители и учителки, чиито души бидоха засегнати най-чувствително, чиито очи заблестяха в радостни сълзи.
Най-после моя милост им чете стихове и те - публиката от учени и прости искаха все „още” и още... После пяхме задружно. Ах, колко хубаво ехтят нашите четиригласни песни, разработени от великия Дързев. Като че ли той и сега е между нас и с камертона дирижира огромния хор, гледайки в партитурата с чистите си теменужени очи. 9 юли 1927 [1928] г. Асавита, ето Ви бележки покрай събора.
към текста >>
45.
2. Учителят
,
Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА
,
ТОМ 28
Всичко край Него дишаше
простота
, яснота, чистота, невъобразим мир.
Той я нарече “малка работа “ и зрънцето е малко, и изгревът на слънцето започва от една искра, и пробуждането на цялата природа започва медлено и с най-малките величини. Затова и неговият живот на земята премина безшумно, лишен от външен блясък, облечен в най-скромна дреха, украсен с онова, което на земята ще си остане най-голямата ценност - скромността. Животът протичаше като извор, чиято сила всеки чувствуваше. Не правим опит дори да търсим необикновеното, тайнственото, защото всичко наистина беше необикновено, но беше толкова естествено, звучеше като най-хармонична природна гама, подчинено на ония естествени закони по които течеше и живота. Нямаше нищо крещящо, странно, неразбрано, потайно, нереално.
Всичко край Него дишаше
простота
, яснота, чистота, невъобразим мир.
Мирът проникваше в душите на всички, които се приближаваха при Него, за да докосне съзнанието и внесе в него най-живия елемент - светлината. Човек усещаше, че нещо става с него, променят се външни и вътрешни условия и животът навлиза в нови и непознати до тогава релси. Процесът беше естествен, красив и всеки намираше, че пролетта, която настъпи на земята, докосваше предимно него. Ние се връщаме на това време, когато картината представляваше рядко хубава и слънчева пролет. Атмосферата за онези, които бяха край Него беше премного наситена с устрем и пламък да се върви напред.
към текста >>
46.
8. Радвайте се и благодарете
,
Глава 2. По следите на казаното
,
ТОМ 28
Един поетически лиричен стих би могъл всичко да разкаже и да изчерпи, една музикална фраза, когато се касае да уловиш величествени по своята
простота
образи.
Нямаме желание да препускаме, внимателно и съсредоточено оглеждаме изминатия път извървян близо до Него. Ще успеем ли да предадем неуловимото, красивото, изящното, което се разливаше край Него и което насищаше атмосферата с аромата на нещо, което сега се силим да предадем. Ако беше на земята Георги Радев, може би той би успял да направи това. Той имаше и усет и перо и рядко хубаво виждане и би могъл да подари на човечеството един чудесен пътепис - скъп дар на съвременността, която щеше да чака и копнее да чуе и да чете за всичко що се отнася до един живот, разлистил се като вековен лес и прошумял като водите на океан. Понякога нашите теми за Него лежат неуловими и безплътни, усещаш, че имаш какво да кажеш, а не знаеш, как да го изкажеш, коя изразна форма да избереш, без да накърниш съвършената композиция.
Един поетически лиричен стих би могъл всичко да разкаже и да изчерпи, една музикална фраза, когато се касае да уловиш величествени по своята
простота
образи.
Учителят беше близък и далечен свят, познат и непознат, разбран и неразбран и сега се опитваме с несръчни пръсти да разлистим тази книга и от всеки лист и дума да изтръгнем с мисъл и с перо необикновеното, което духовно ни обогати и което Той старателно криеше, а все не можеше, защото и Той като всички поданици на земята беше облечен в плът. Като всички Той дишаше, живееше край нас или ние край Него, докоснати от стрелата на необикновеното, неповторимото, което се изразяваше чрез обикновеното. Всичко у Него дишаше простота и величие, естествена непринуденост. Нищо не беше в състояние да наруши вътрешния ред и хармония, нищо не можеше да Го постави в неудобно положение, нищо не Го изненадваше, учудваше, смущаваше. Всичко у Него беше отмерено, изискано, недвусмислено.
към текста >>
Всичко у Него дишаше
простота
и величие, естествена непринуденост.
Той имаше и усет и перо и рядко хубаво виждане и би могъл да подари на човечеството един чудесен пътепис - скъп дар на съвременността, която щеше да чака и копнее да чуе и да чете за всичко що се отнася до един живот, разлистил се като вековен лес и прошумял като водите на океан. Понякога нашите теми за Него лежат неуловими и безплътни, усещаш, че имаш какво да кажеш, а не знаеш, как да го изкажеш, коя изразна форма да избереш, без да накърниш съвършената композиция. Един поетически лиричен стих би могъл всичко да разкаже и да изчерпи, една музикална фраза, когато се касае да уловиш величествени по своята простота образи. Учителят беше близък и далечен свят, познат и непознат, разбран и неразбран и сега се опитваме с несръчни пръсти да разлистим тази книга и от всеки лист и дума да изтръгнем с мисъл и с перо необикновеното, което духовно ни обогати и което Той старателно криеше, а все не можеше, защото и Той като всички поданици на земята беше облечен в плът. Като всички Той дишаше, живееше край нас или ние край Него, докоснати от стрелата на необикновеното, неповторимото, което се изразяваше чрез обикновеното.
Всичко у Него дишаше
простота
и величие, естествена непринуденост.
Нищо не беше в състояние да наруши вътрешния ред и хармония, нищо не можеше да Го постави в неудобно положение, нищо не Го изненадваше, учудваше, смущаваше. Всичко у Него беше отмерено, изискано, недвусмислено. Когато заставаше пред Него имаше усещането, ч.е се намираш в един свят на пълна хармония. Еднакво беше силен, неуязвим, недокоснат за всичко, което се силеше да наруши равновесието Му. Неутрализираше всичко, което беше отрицателно и намираше смисъла на всичко, което за нас беше зло.
към текста >>
47.
9. В името на какво ще ме съдите.
,
Глава 2. По следите на казаното
,
ТОМ 28
С няколко линии Той нарисува този образ - един чист акварел, който щеше да трогва и да вълнува с чистотата и
простотата
на тоновете - три тона блестяха там: Правдата, Истината, Святостта.
А Святостта е съединителна връзка между тях.” Отговорът е даден в Негов стил. “Кой съм аз, не е важно.” И как ще бъде важно за Него, Който в продължение близо едно столетие се опита да живее без име, наричаше себе си, пътник, странник, екскурзиант, дошъл да направи една услуга на човечеството, да научи хората, как да работят, да им попее с желанието да си остане Неизвестен, Незнаен. Важно ли беше Кой бе Той? За Него важно беше да свърши работата на Своя Отец, да подари на човечеството духовното съкровище, което Той донесе. За ония, които щяха да питат, Той беше приготвил отговора.
С няколко линии Той нарисува този образ - един чист акварел, който щеше да трогва и да вълнува с чистотата и
простотата
на тоновете - три тона блестяха там: Правдата, Истината, Святостта.
В един общ синтез те щяха да обогатят епохата, за да подарят на човека:надеждата, радостта и мира. Продължава с думите: “Такъв е Божия закон, Аз живея и се подчинявам на този закон. Аз живея и се радвам в изпълнението на този закон.” Думите подреждаме грижливо, имаме чувството, че казаното представлява скъпоценна течност от която не бива да се излива нито капка. До тук всичко е казано ясно и определено. Трите скъпоценности блестят като диамант.
към текста >>
48.
5. Разбиране и неразбиране
,
Глава 3. Принципите на Учението.
,
ТОМ 28
Всичко казано за Любовта беше класическо по своята дълбочина, яснота и величествена
простота
.
Любовта беше най-поругана, каляна и валяна. Избра именно нея и говори за любовта, така и толкова, както никой преди Него. Любовта за Него беше като въздуха, като светлината, водата и хляба. Разглеждаше я всестранно, за нея имаше цели беседи. В “Трите основи на живота” Любовта беше дадена като дълбока наука, която трябваше да се разучава.
Всичко казано за Любовта беше класическо по своята дълбочина, яснота и величествена
простота
.
В една от беседите за Любовта Той каза: “Всичко, което говорих до тук за Любовта е само предисловие”. Какво имаше още да говори за нея и до какви върхове щеше да изкачи човешкото съзнание, за да му покаже всичките й аспекти? Не се съмняваме, хоризонтите щяха да се разширят и колкото повече разкриваше същността на този важен принцип, толкова науката за Любовта щеше да се обогатява, а заедно с това и съзнанието на човека щеше да се повдига. Нещо не достигаше на човека и неговото съзнание не можеше да приеме обилието на известни ценности, нямаше такъв съсъд, за да ги смести и поради това Учителят не разкриваше целия диапазон на тази толкова сложна и дълбока материя, в чийто пламъци горяха, мъчеха се, страдаха, мъчейки се да разрешат трудните конфликти и поемат пътя на една разбрана любов. Когато говореше за Любовта, на места Той се спираше и казваше.
към текста >>
49.
3. Той живя Учението
,
Глава 5. Учителят и истината
,
ТОМ 28
В който момент го зададат те се саморазрушават.” И затова Учителят отговаря кратко и отривисто: “Аз живея в Него." Казано е всичко - даден е класически по своята
простота
отговор.
Как да докоснеш интимната страна на човешката душа? Една свещена област, в която човек не смее да стъпи с обути крака. И на този въпрос, както и на предидущия не се отговаря направо с да или не. Учителят казва: ’’Кощунство е да питаш има ли Бог? Ангелите не смеят да си зададат този въпрос.
В който момент го зададат те се саморазрушават.” И затова Учителят отговаря кратко и отривисто: “Аз живея в Него." Казано е всичко - даден е класически по своята
простота
отговор.
Една цяла концепция блести,и сияе - светът на неизмеримото, нематериалното, невидимото представлява за Него Велика Реалност. “В тази Реалност аз живея.” Този свят не е далеч, не е откъснат от Него. Не защото Той е Учител и разполага с огромни сили да бъде навсякъде, а защото и Той е човек - част от Цялото. Следователно, къде другаде ще живее и защо ще пита: "Къде живея? ” “Ходил ли си при Бога?
към текста >>
50.
4. Двете имена
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
Отговорът е величествен по своята
простота
и когато го открихме, преживяхме дълбока радост, може би тъкмо тя ни накара да вземем думата и да се изкажем.
Ние не се спираме само до евангелското сказание, нашия устрем се опитва да догони Неговата мисъл, за да си изработим мироглед, убеждение по този въпрос, които също да почиват на здрави основи. Няма кътче, което да не е осветлено. Новото блести, свети и направлява нашата мисъл. Достатъчно питахме къде лежи този път. Отговорът ни чакаше като верен и стар приятел, който от незапомнено време жадува да ни поднесе своя дар.
Отговорът е величествен по своята
простота
и когато го открихме, преживяхме дълбока радост, може би тъкмо тя ни накара да вземем думата и да се изкажем.
Великата истина се приближи до нас и не са нужни диоптри или речник, не е нужно тълкование, нито коментар. Всичко е толкова ясно, просто и изящно. Великото в Неговите уста винаги е звучало така: “Господи Боже Наш, това са двете имена на Бога. Това е правият път на живота към Бога, правият път към Царството Божие. Господ, това е необятната любов - едната граница на твоя живот, Бог, това е другата граница, граница на безпределната Мъдрост.
към текста >>
51.
7. Аспекти
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
7. АСПЕКТИ За един математик, който разбира вътрешното съдържание на числата, стройният ред на десетичната бройна система крие нещо величествено в своята
простота
.
7. АСПЕКТИ За един математик, който разбира вътрешното съдържание на числата, стройният ред на десетичната бройна система крие нещо величествено в своята
простота
.
Обикновеният човек трудно разбира чувствата, които вълнуват учения мъж. Великите неща не могат да се разберат от обикновени хора, те не разбират дори и онзи порой от явления и събития с които е изпълнен всекидневния им живот. Много от тези неща остават неразбрани, неуяснени, лишени за тяхното виждане от вътрешна връзка. Идеята за реалността на живота, идеята за Бога като реалност представлява една абстрактност, която, за да се обхване изисква се не само бистър ум, но и чисто сърце. Мисълта и чувството трябва да проникнат душата като светлина и топлина, за да се получи звучене като два тона, които образуват акорд.
към текста >>
Как ще разбере такъв човек идеята за Великото, което прониква всичко като го оживява и го кара да догони хода на еволюцията, когато обикновените, видимите неща дори не го поразяват със своята епическа
простота
зад която се крие нещо неподозиращо и необикновено?
Всичко е податливо, възприемчиво, отзивчиво за ония чудни гласове, които идат отдолу, отгоре, отляво, дясно, отвсякъде. Тогава виждаме, че един живот мощен и ритмичен дефилира непрестанно и прониква същността на всичко. Нищо не остава недокоснато, нераздвижено. Обикновеният човек, който тепърва се учи да мисли, не вижда този поход на живота, не чува тази победна песен, не усеща сякаш, че под кожата шуми кръвта, както и не подозира водите, които текат дълбоко в недрата на земята, сгорещени от нейния вътрешен огън. Призивът на този живот му е чужд и ако стигне до него, той остава глух.
Как ще разбере такъв човек идеята за Великото, което прониква всичко като го оживява и го кара да догони хода на еволюцията, когато обикновените, видимите неща дори не го поразяват със своята епическа
простота
зад която се крие нещо неподозиращо и необикновено?
За такъв човек странно звучат думите: “Бог е на всякъде, Бог прониква всичко”. Цялата природа е израз на това проникване. Къде ще намерим Великото? В камъка, в дървото, в човека.” - казва Учителят. Човекът трябва само да мисли, да чувствува и да гледа света и живота през очите на душата си, за да намери Великото в малкото, в незначителното, за да преживее малката радост, за да преживее и дълбокия мир, който светлината ще му подари.
към текста >>
52.
7.2. Тайната стаичка
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Определението, което Христос дава е класическо по своята
простота
и по един непосредствен начин ни разкрива същността на този процес.
До молитвата стигат всички живи същества, които имат отношение към природата и живота. В един свят като земята, където на всяка крачка го дебне смъртта, подхвърлен на хиляди опасности, молитвата е безопасно поле и хълм на сигурността - “Под покрива на Всевишнаго и сянката на Всемогъщата" - не са само думи, а жива и реална опитност, която Псалмопевецът е опитал не само веднъж Непобедима е нуждата на човека, на всяка клетка, на всеки атом да охранява живота. Молитвата не е нищо друго, а път и възможност да се привлекат ония сили, които единствено са в състояние да се справят със силите на злото. Хиляди пъти човек е опитвал силата на молитвата, утехата, облекчението, помощта, които никога не закъсняват, когато човек се обръща със всичката си чистота и искреност на сърцето и душата. Всичко, каквото миналото ни е завещало по този въпрос е плод на проникновен опит - от Библейските сказания до псалмите на Давида, от определената принципност на Христа до всичко онова, което Учителят е дал по този въпрос, изразено ярко в малката беседа “Общение с Бога” - не е нищо друго, а жива и реална истина, която чака да бъде опитана.
Определението, което Христос дава е класическо по своята
простота
и по един непосредствен начин ни разкрива същността на този процес.
“Влез в скришната си стаичка". Вече не е важно, къде човек ще се моли в храм, църква, синагога, джамия, капище или хълм; не е важно, как ще бъде облечен, на какъв език ще се моли - еврейски, гръцки, латински - всичко това при Христа изчезва, никъде не се споменава, Евангелието не отделя нито една страница за външната страна на молитвата - едно нещо е само важно - Христос го формулира просто, макар и иносказателно: “Скритата стаичка”. Човек може да спазва всичките правила и форми, по много начини прости и блестящи може да бъде изразена молитвата, ала пренебрегне ли се едното - “Скритата стаичка” - все едно, че нищо не е направено както трябва. Единственото и важното условие е това, което казва Христос, тази скрита и неизвестна стаичка, чийто праг не виждаш, а е близо до човека, вътре в него, значи много близко - някакво място без пространственост и без ориентироващи белези, а съществува и като светилище чака всеки човек, чака го винаги, дверите са винаги отворени. “Скритата или тайната стаичка” не е само фигура на речта, а жива и непосредствена идея, която говори за една достижима възможност до която човек трябва да се добере, ако иска да извърши най-съществената работа не по форма, а по дух, и молитвата стигне своето предназначение и човек се удостои с отговор.
към текста >>
53.
2. Човекът и планината - нашия живот
,
Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето
,
ТОМ 28
Цялата атмосфера и обстановка дишаше
простота
, красота и една невъобразима романтика, която едва ли някога вече щеше да се повтори, толкова набега и грохота на цивилизацията навлиза дълбоко в бита на съвременния човек.
Нямаше хижа, нямаше подслон срещу големите депресии, нямаше удобства, единственото нещо, което имахме беше топлата вода - тя ни спасяваше. Нямахме печки, нито удобни легла, имаше, обаче, нещо друго, което надвишаваше цялата материална култура, която подаряваше на цивилизования човек удобствата на техниката и му поднасяше на хилядите метра височина новините за всичките недомислия и престъпления на една загиваща и жестока култура. За сметка на всичко /никой тогава нямаше транзистор и безкрайно сме благодарни за това/ имахме нещо, което надвишаваше всичко и срещу което за нищо на света не бихме го заменили, имахме онова, което ни помагаше да живеем красиво, да надникнем в света на хармонията, да се потопим в планинската атмосфера, да слушаме, как зефирите пееха вечер, как звездите повеждаха хороводите, как оная чудна тишина на планината те обвива като в мека пелена и ти шепне най-сладките приспивни песни, които някога си слушал. Изворите на всичката тази красота стояха открити и достъпни. Нещо величествено нежно подемаше нашия младенчески дух, за да преживеем всичката хубост на тези първи срещи с планината.
Цялата атмосфера и обстановка дишаше
простота
, красота и една невъобразима романтика, която едва ли някога вече щеше да се повтори, толкова набега и грохота на цивилизацията навлиза дълбоко в бита на съвременния човек.
Защо се връщаме назад с поглед устремен към миналото, свързано с живота ни на планината? Може би с желание да го свържем с настоящето и открием ония следи, които искаме да оставим свежи и трайни, за да ги покажем на всички? Ще бъде ли интересно да се знае, как едно поколение изживя своята младост и своя живот? И да и не - животът препуска, формите се менят, миналото не се връща. Надничаме в него и казваме: Къде е плюса?
към текста >>
54.
8. Недялчо
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Недялчо беше олицетворение на сърдечна
простота
и искреност - той жадуваше неудържимо да работи и да служи, да даде всичко за преуспяването на делото на Учителя.
Недялчо беше добър наш брат и късно разбрахме, че беше работник, достатъчно задълбочен, за да разбере през най-тревожното време, какво трябва да се направи за Братството. Нашата цел не е да разказваме неговия живот, нито да снимаме неговия портрет. Имаше нещо друго, една багра и един звук премного значими - животът на ученика винаги опира до Учителя. Над ученика винаги бди една грижа - две очи го следят и две ръце винаги са готови да орегулирват движението и посоката на учениковия път. На тази ръка и на тази грижа ние винаги щяхме да се натъкваме и между многото случаи, които сме преживяли и видяли, избрахме си скромния профил на Недялчо, за да се изправим пред Учителя и проследим светлия сигнал, който винаги навреме е помагал на ученика при решаването на трудните задачи.
Недялчо беше олицетворение на сърдечна
простота
и искреност - той жадуваше неудържимо да работи и да служи, да даде всичко за преуспяването на делото на Учителя.
Два момента от неговия живот привличат очите и вниманието, като две картини, които днес съзерцаваме, размишляваме и правим изводите. Рисуването на тези картини е рисувано не от Недялчо, не от ученика, а от Учителя. Книгите из живота на светиите, тая богато апокрифна литература на миналото, подвизите и жертвите на всичките апостоли на Христовото учение, не веднъж когато сме слушали Учителя ни е изпълвало с ентусиазъм и с готовност да оставим мило и драго, както се казва, и да разнесем из народа Неговото учение. От колко примери сме се въодушевявали и колко планове и идеи са пламвали в младежките сърца, жадни за подвиг и саможертва. Кой не е искал, кой не е бленувал да стане апостол, глашатай на новото.
към текста >>
55.
9. Добрият пастир
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Изпитваме необяснимо вълнение от
простотата
и чистотата на контра удара - възражението на Учителя, което е толкова меко, колкото и съкрушително -струва да се запише със златни писмена за вечни времена, класически израз на отношението на Учител към ученик - любовно отношение.
Няма иносказателен език, няма символи. Направо. Самозванецът не се смущава много, при това тя знае Кой стои насреща и не се страхува. Предварително им казва: “Той ще ви изпитва, вие бъдете готови за това.” Умната Милева казва това на Учителя - вие ни изпитвате. Думите са предадени дословно. Тогава се случва необикновеното, прекрасното, което никога ученикът не трябва да забравя - Учителят гледа сестра Милева, ние можем да си представим този поглед на Учителя, нека не сме присъствували на тази сцена.
Изпитваме необяснимо вълнение от
простотата
и чистотата на контра удара - възражението на Учителя, което е толкова меко, колкото и съкрушително -струва да се запише със златни писмена за вечни времена, класически израз на отношението на Учител към ученик - любовно отношение.
Пред Него стои Милева, чийто живот беше низ от страдания и изпитания; пред Него е този войник в полето на бранта, този верен ученик. Учителя й казва: - “Сестра, малко ли изпитания ти причини живота, та трябва и аз отгоре да притуря още и аз да те изпитвам...” Нищо друго. Това беше последната капка, която преля. Мигом вкусът от тази храна се вгорчи. Тя бе долнокачествена.
към текста >>
56.
10. От прозореца на търновската колиба
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Христос ги наричаше направо вълци, които прескачат през прозореца на кошарата... Образът е даден в съвършена яснота и
простота
и нямаше да има човек на земята, възлюбил истината, да не го познае и да не се опази от него.
В тях има скрито нещо ценно - образ идея - истината блести и нашата практика се обогатява. Пак е нарисуван образа на лъжеучителя, на наставника, на господаря. Всичко казано за тия самозванци, никога нямаше да бъде много, защото те никога нямаше да липсват на Земята, разкъсани от личните си чувства, въвлечени от манията за големство и водачество да съпътствуват идването на един Учител на земята. Не веднаж Учителят се спира на тях и с най-различни цветове рисува тяхния външен и вътрешен облик. Те са най-опасните хора, които винаги се бъркат във великия план на Битието и в своята осъзната и неосъзната дейност се стремят да слагат пръст на светлината.
Христос ги наричаше направо вълци, които прескачат през прозореца на кошарата... Образът е даден в съвършена яснота и
простота
и нямаше да има човек на земята, възлюбил истината, да не го познае и да не се опази от него.
Хирстос беше дал класическото правило: “Ще ги познаете по плодовете”. Да се предпази душата на учениците е съкровена Негова цел. Лъжеучителите се стремят именно към тази скъпоценност-душата, за да направят от човека роб и да използуват материалните и духовните ресурси. На такива отявлени, властни и амбициозни самозванци Учителят се спира при всеки възможен случай, когато всекидневието Му ги поднася, за да разобличи техните егоистични домогвания и цели. По Негово време не един си присвояваше тази служба.
към текста >>
57.
7. Слушане, разбиране и приложение
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Христос беше за единството, за мира, за любовта, за свободата, за търпимостта, за правдата, за истината, за оная величествена
простота
и скромност в които Той живя.
Ярък пример в историята на християнството - великите принципи на живота свалени на земята, няколко столетия по-късно биват потъпкани, изкривени и вместо да помогнат на човечеството в името на Христа се вършат толкова престъпления. Причината е именно в третата фаза, която остана като шеметен и недостъпен връх - неприложението на Христовите принципи внеса оная голяма празнина, която трябваше да се изпълни с нещо - така се роди инквизицията и фанатизма. Колко бе лесно на старите евреи да пазят съботата, а колко трудно беше още по времето на Христа да тръгнат след него и да го последват в пътя към Голгота. Неприложението на великите принципи се изражда във фанатично изпълнение на формите и ритуалите, на традициите и вярванията. Всичко това виждаме кристализирано в продължение на векове, отлято в християнското Богослужение.
Христос беше за единството, за мира, за любовта, за свободата, за търпимостта, за правдата, за истината, за оная величествена
простота
и скромност в които Той живя.
Евангелията в основата са отживели и в тях няма нищо от онова, което днес се смята християнство. С поразителна яснота са отделени формата от съдържанието - никой не може да ги сбърка. Христовите принципи нямат нищо общо с всичко онова, което е било иззето от езичеството и с всичките ония форми, които в последствие били измислени около Неговото учение, за да изкривят учението. Връзката на Христа почива изключително на този единен и цялостен процес, който представлява велик синтез намерил място в сърцата и умовете на ония, които след като са Го слушали и разбрали, са прилагали Неговите принципи. Пътят на ученика лежеше ясен и определен в пълно съгласие и съответствие с тая мярка; тя щеше да си остане валидна през вековете.
към текста >>
58.
3. Проблясъците на любовта
,
Глава 4. Идеалът на ученика
,
ТОМ 28
3. ПРОБЛЯСЪЦИТЕ НА ЛЮБОВТА Отличителният белег на великите идеи е
простотата
.
3. ПРОБЛЯСЪЦИТЕ НА ЛЮБОВТА Отличителният белег на великите идеи е
простотата
.
Те не дразнят очите и не е нужно човек да сложи длан пред тях, за да намали силата на техния блясък. Те лежат ясни и чисти, безупречни в тяхната простота. За тях не са нужни много думи. От страниците на Евангелието до Словото на Учителя, всичко що се отнася до темата за Любовта е казано ясно, разбрано, сбито. Първите три стиха от посланието на Апостол Павел към коринтяните съдържат всичко, единият дори е достатъчен.
към текста >>
Те лежат ясни и чисти, безупречни в тяхната
простота
.
3. ПРОБЛЯСЪЦИТЕ НА ЛЮБОВТА Отличителният белег на великите идеи е простотата. Те не дразнят очите и не е нужно човек да сложи длан пред тях, за да намали силата на техния блясък.
Те лежат ясни и чисти, безупречни в тяхната
простота
.
За тях не са нужни много думи. От страниците на Евангелието до Словото на Учителя, всичко що се отнася до темата за Любовта е казано ясно, разбрано, сбито. Първите три стиха от посланието на Апостол Павел към коринтяните съдържат всичко, единият дори е достатъчен. Пътят е очертан. Ония, които щяха да търсят този път, трите стиха можеха да се превърнат на програма за живот.
към текста >>
59.
1. От “Опълченска” 66 до Изгрева
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
За нас “Опълченска" 66 остана като неповторима песен, чиято мелодия звучаща топла и задушевна, трогателна в своята
простота
, щеше да ни придружава през целия ни живот.
На двора тъкмо пред малкото каменно стълбище имаше една лозница, там понякога ставаха срещите на крака, знаменателни, кратки и ясни като програми за цял живот. Бяха срещи - мигове незабравими и недокоснати от праха на времето. Това просто и варосано жилище с оная чешма с бяло корито в средата се бе превърнало на средище - център, който привличаше всички от града и от цялата провинция. Идваха тук от цялата страна, пропътували километри и когато влакът спираше на гарата всички се упътваха към “Опълченска” 66. Там беше Той - беседваше по отделно с всекиго, вслушваше се в болезните им, съветваше, упътваше, проправяше пътя на всяка душа.
За нас “Опълченска" 66 остана като неповторима песен, чиято мелодия звучаща топла и задушевна, трогателна в своята
простота
, щеше да ни придружава през целия ни живот.
Бяхме много млади - беше първата младост на века. Събрани там по някакво пречудно разписание, ние бяхме като поканени на тържество. Отзовахме се с готовност, за да участвуваме в това първо по рода си духовно празненство, каквото представляваше Неговото идване на земята, за да вкусим от тази първа по рода си духовна трапеза, която никога вече нямаше да се вдигне за нас. Бяхме всички почти на една възраст между 18-22 години, излезли едновременно от неизвестния кошер на готови за работа, трудолюбиви пчели. “Опълченска” 66 ни прие, приюти ни, разтвори се като свят за който сме бленували.
към текста >>
60.
5. Приемната
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Срещата с Него беше нещо толкова величествено в своята
простота
, толкова трогателно в своята топлота, толкова скромно, че тогава не съзнавахме величието на момента, което едва сега след толкова години те кара да се връщаш на тях и да направиш опит да нанесеш нещо на хартия, връщайки се на ония часове, които ни подариха най-красивото, най-значимото за един човешки живот, по време, когато светът се разкъсваше от пустота и еднообразие.
Приемната беше жива - оазис сред една пустиня, чийто парящ дъх не стигаше до нас. Наистина пустинния пек на съвремието, или ледените вихрушки на века не стигаха до нас, защото знаехме, че Той беше на земята, живееше на Изгрева, работеше непрестанно безвъзмездно, озонираше атмосферата с живото си Слово, приемаше по всяко време и те приближаваше при Себе си, за да ти подари и светлина и топлина и свобода. Благодарни сме. Незабравими са нашите срещи. Не съжаляваме, че не са нанесени на магнетофон или хартия, ала те живеят някъде дълбоко в нас, като едно сияние, което никога нямаше да помръкне и като една трапеза, която никога нямаше да се вдигне.
Срещата с Него беше нещо толкова величествено в своята
простота
, толкова трогателно в своята топлота, толкова скромно, че тогава не съзнавахме величието на момента, което едва сега след толкова години те кара да се връщаш на тях и да направиш опит да нанесеш нещо на хартия, връщайки се на ония часове, които ни подариха най-красивото, най-значимото за един човешки живот, по време, когато светът се разкъсваше от пустота и еднообразие.
Досега с Любовта, с Мъдростта, с Истината слезли на земята те извисяваше, за да ти подарят загубената сила, за да ти покажат загубения път, за да и възвърнат надеждата и вярата. Трудно човек може да се справи с тази тема, не за друго, а защото тя се отнася за всеки по отделно и крие нещо интимно в себе си, нещо, което се отнася изключително до духовната същност на човека, а тя обича дискретността. Всеки ученик съдба, всяка съдба - тайна, всяка среща една интимност, една красота, един шеметен полет за което думите никога нямаше да стигнат. Нека запазим спомена за тази приемна, красотата на срещата, грижата и топлотата на приема и най-вече: Сиянието на оная светлина, която пак и пак през многото години продължаваше да осветлява нашия път - пътят на ученика сега и в бъдеще, дошли на земята само за единственото нещо -единствено за среща с Учител, най-великото събитие на един живот - наречено с право - епохален.
към текста >>
61.
15. Градините на Изгрева
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Толкова
простота
, красота се разливаше навред и толкова уханието се превръщаше на нещо неземно, което насищаше атмосферата.
Имаше нещо призрачно в цялата обстановка, нещо извънземно, сякаш през този къс от времето интервал, нужен за цъфтежа, тук по неизвестни пътища слизаха невидими същества, за да участвуват в това пролетно празненство. Плодовете с техния произход и със скритата си магия на нещо непознато, което ставаше на скрито в тия невидими лаборатории -един любовен трепет - всичко това внасяше в човека нещо, което трудно може да се изрази с думи. Целия този свят подреден и чист, където се извършваха тайнствените процеси на цъфтенето и съзряването в които процеси взимаха участие слънцето, въздуха, влагата, почвата се вливаше в човешкия живот, за да му предаде красота и чистота. За плодовете с онова отношение, което ние специално имаме към тях би могло да се пише много, да се изпеят много песни, да се разкажат много приказки - всеки плод представлява частичка от една голяма красота. Участвуващи живо в тази неотразима симфония Изгрева не бе лишен от нея и нещо повече - плодните градини, както и цветните, които не липсваха и за които се полагаха много грижи, бяха успели да изваят от Изгрева един кът, едно място - частичка от някакъв рай.
Толкова
простота
, красота се разливаше навред и толкова уханието се превръщаше на нещо неземно, което насищаше атмосферата.
През пролетта, когато дърветата бяха обсипани с цветове, бели и розови, Изгрева имаше празничен вид, макар, че тази празничност по необясними причини не изчезваше никога - през всичките сезони. Винаги се намираше нещо, което подаряваше своя блясък и чистота, своето ухание и своя дъх на нещо неповторимо. Неотразим изглеждаше през зимните дни, когато снежната покривка покриваше Изгрева и той изглеждаше царствен в тази идеално скроена и шита белота. Нека повторим - празничният облик на Изгрева никога не изчезваше; една магия проникваше цялата атмосфера. За нас не е изненадващо, ние знаехме на какво се дължеше това, защото по всяко време тук слушахме ромоленето на този кристален извор, който непрестанно бълбукаше и освежаваше цялата обстановка - Неговото присъствие и Словото, което тук се лееше.
към текста >>
62.
16. Бате Ради
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Беше странна група и при тях беше някак си приятно да отседнеш всред една задушевна и искрена
простота
.
Помним ги и двамата с полуселски груби дрехи - единият Бате Ради, както го наричахме по-късно всички и другият, чието име сега се губи някъде. Бате Ради беше висок, едър, почти масивен българин, с добре поставена глава и широки плещи; другият по-дребен на ръст, но също така едър набит човек. Виждахме ги за първи път. От общия бивак се бяха отдалечили и между две канари си бяха устроили свой личен бивак. Имаше добре направено огнище, струпани дърва и двамата шетаха около огъня, който винаги гореше, на него си печеха хляба и си правеха чай.
Беше странна група и при тях беше някак си приятно да отседнеш всред една задушевна и искрена
простота
.
Приемаха те топлосърдечно и бързаха да ти поднесат чаша планински чай. Това бе първата ни среща - остана си незабравима. На планината винаги спонтанно и естествено се завързват приятелски отношения, чувствуваш се в своята атмосфера, както винаги говориш си веднага на ти; имаш чувството, че отдавна познаваш тези хора, близки ти са по дух, водиш хубави беседи с тях и си готов на дребни услуги. Вероятно и двамата с тия яки плещи и длани са взимали живо участие във всекидневната работа при устрояването на лагера. Годините оттогава са доста натрупани, подробности не помниш, а спомена за фигурата на Бате Ради, остана релефно и плътно очертана в историята на изгревския живот.
към текста >>
И образът му скромен в своята
простота
остана да блести в спомените на всички, които го познаваха и малко или много имаха контакт с него.
Учителят не го спря, както не спрял и другите, но добавил, ако не ти хареса там и решиш да се върнеш, ще знаеш, че на Изгрева няма да дойдеш на същата работа, няма да може. Един миг като мълния и отговорът последвал, казал просто и на диалект: Та е тъй, оставам, Учителю.” Бате Ради беше единствения, който послушал Учителя и не се хвърли в един преждевременен опит, опит за който нямаше още готови хора и не беше време. От Арчларската комуна нищо не излезе. Но то е друга тема. Бате Ради обаче остана верен.
И образът му скромен в своята
простота
остана да блести в спомените на всички, които го познаваха и малко или много имаха контакт с него.
Масивната и изразителна фигура с добре сложената глава, която достойно стоеше на раменете му, привлече вниманието на майсторът скулптор, като модел за един от светлите образи на нашата история: “Патриарх Евтимий”. Минавайки край този паметник на ул. “Граф Игнатиев” и “Толбухин", ние винаги се спираме и споменаваме с нежност името му: Бате Ради!...
към текста >>
63.
17. Празниците на Изгрева
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Всичко това става спонтанно и великото чудо е величествено в своята
простота
.
Ние се приобщавахме към всичко живо. Учителят бе успял да направи тази връзка, за да ни въведе в скрития живот и порядъка в царството на живата природа, за да преживеем значението на тези сезони, свързани биологически и духовно с целия живот. Чудесата им тогава сякаш дефилираха пред нас, показваха ни ги, разясняваха ни ги и скритото богатство, което природата щедро разтоварва пред нас ставаше наше. Оная синя краска, която трепти напролет по склоновете на планината, не е нищо друго, а цвета на “праната”, която изобилна напролет приижда. Думата прана за нас оживя - праната наречена тая жизнена сила на изток - на пролет тя се разлива изобилно, тя се съдържаше във въздуха в големи количества, приижда на вълни от слънцето, усеща се от всички и се приема жадно от цялата природа, където всяко стръкче трева, всяко цветенце, всяка грудка, или дънер на дърво, всяка буболечка, всяко животинче трепетно възприема, за да се обнови, за да расте, за да живее.
Всичко това става спонтанно и великото чудо е величествено в своята
простота
.
Човекът свикнал през хилядолетията да наблюдава това явление, усещайки скритата му магия, по най-различен и спонтанен начин е давал израз на своето благовейно чувство на благодарност към Слънцето, като централен фактор. Затова и култа към Слънцето. Култ!... Малко е да се каже това, то е нещо дълбоко изтръгващо се от човека, който може да преживее промените на тези два сезона, като благодарствен химн. Цивилизацията не престава да ограбва човека, със своя главозамайващ бяг, постарала се е да отдалечи човека не само от всичката хубост изразена през тези два сезона и да го лиши от тяхната жизнена мощ. Ние не бяхме далеч.
към текста >>
64.
2. Христос и Учителят: есе (9.II.1969 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
В Негово име до ден днешен се вършат предателства, а пищната форма и ритуалите промениха чистия образ на учението от което лъхаше
простота
, чистота и скромност.
Христос и Учителят - би могло да се говори на висок глас и на всеослушание - да стигне до всяко човешко сърце, което тупти под Слънцето, би могло да се каже съвсем тихо и шепот да докосне само ония, които биха преживели най-голямата красота, която века можеше да роди. Две хиляди години се проповядва учението на Христа. Голямата канализация направена от хора, вляха идеите Му - собственоръчно бе направено и ония, които се смятаха за призвани не устояха да не влеят нещо и от себе си. Идеите се надигаха, принципите се изкривиха в най-съществената си част - приложението. Станаха неузнаваеми и Христос не би ги познал.
В Негово име до ден днешен се вършат предателства, а пищната форма и ритуалите промениха чистия образ на учението от което лъхаше
простота
, чистота и скромност.
Миналото релефно се очертава и историята на християнството е достойна за всички. Заповедите са бивали погазени и на любовта, която бе и същността на учението безцеремонно й бе казано: Ти ще почакаш, имаме важна работа сега. Имаха, разбира се, че имаха, тя бе същата, като на ония книжници, които отбиха навремето течението и отложиха реформата. Любовта винаги можеше да чака, късият живот на човек не искаше катаклизми и бунтове. Искаше спокойствие и сигурност гарнирани от мъртво статукво.
към текста >>
65.
6. На междата на две епохи (14.VI.1969 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Всичко беше импозантно - случайността не стоеше зад този пасаж и очите на коментара щеше да се спре там, за да долови безбрежната линия, която чертаеше новото и перспективата на една нова и обновена мисъл, която летеше към земята, за да обнови именно тоя живот за който ставаше дума тук - материалния, оголен, комплициран, загубил своята чистота, свещенност и
простота
.
Парите, силата, материалния живот – цяла концепция, която властвуваше на земята и определяше разбиранията, целите, идеалите на човечеството през различните епохи. За тези три неща хората се бореха, трудеха, живееха. От тях се изграждаше мироглед, система, програма. За тях човечеството изживяваше кризи, боледувания, гонения - на дъното стояха конфликти лични, семейни, обществени - войните, революциите. Парите, силата, материалния живот като герои от една голяма митическа трагедия, играеха ролята си не другаде, а върху терена на земята, поради което тя се беше превърнала на ябълка на раздорите оспорваше се всеки квадратен метър, оспорваха се всичките блага, вярвания и богатства и борбите не стихваха.
Всичко беше импозантно - случайността не стоеше зад този пасаж и очите на коментара щеше да се спре там, за да долови безбрежната линия, която чертаеше новото и перспективата на една нова и обновена мисъл, която летеше към земята, за да обнови именно тоя живот за който ставаше дума тук - материалния, оголен, комплициран, загубил своята чистота, свещенност и
простота
.
“Не зная дали ти си като мене” - Учителят подходи деликатно. “Не зная" - как мислеше за тия три фактора в живота: пари, сила, материална база. Тогава идва втората част на този диалог, в него се съдържаше и ключа към онова гледище, убеждение, което стигна до нас спонтанно и свежо. “Аз обичам парите, но като дойдат при мене, разговарям се с тях, питам ги откъде идат, какво намерение имат, и като ги изслушам казвам им, че трябва да ми се подчиняват. Аз ще бъда господар, а те - слуги.
към текста >>
66.
4. Песен над равнините Казанлък: печ. и книговезница Гутенберг, 1939. 94 с. Отзиви: 15.VII.1939 г., 18.VII.1939 г.
,
Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)
,
ТОМ 28
Тези са и качествата на нейния стил I
простота
и непосредственост.
Повечето от тези разкази остават впечатление на нещо завършено, закръглено, цялостно. Всеки от тях е подчинен на известна нравствена идея носител на която се явява най-вече героят на разказа. По този начин авторката се е постарала да изобрази във всеки от разказите частица от общочовешки значителното пречупено през призмата на българския живот на село. По всичко личи, че авторката е твърде добре запозната с бита, обичаите и нравствено религиозния облик на този живот. Тя има способността да разказва просто, естествено и увлекателно.
Тези са и качествата на нейния стил I
простота
и непосредственост.
Той не е образен, но завладява със своята искреност и живост на диалога. Авторката умее да развива сполучливо в разказ своя замисъл. Тя е на път да достигне до съвършенство техниката на разказа. Като най-добър по замисъл и художествено изпълнение изпъкват разказите: “Нивите”, “Пред Великден”, “Двете”. В “Нивите” майсторски е обрисуван копнежът на Нейко задомен в балканско село към бащините ниви в равна Тракия.
към текста >>
67.
27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Досев /т.1/, „Велико Самин”, издал три книжки: „Светулки в тъмата”, „Жертва и вяра и безверие”, които правят впечатление със своята
простота
и искреност.
От стихотворци по известни са: Н. А.Венетов, със сбирка „Стъпки по снега”, Йордан Ковачев с две сбирки „Моето утро” и „На невидими струни” и едно томче разкази „Искри”. Петко Топалов - рано починал, оставил стихове и легенди, събрани в едно томче „Песни и легенди”. От разказвателните форми най-обикната от хората на „Възраждане” е легендата. Легенди пише и Хр.
Досев /т.1/, „Велико Самин”, издал три книжки: „Светулки в тъмата”, „Жертва и вяра и безверие”, които правят впечатление със своята
простота
и искреност.
Покрай списанието и библиотека Възраждане, съществуват и други периодични издания, които се списват в духа на Толстоевото християнство. Особено педагогично значение има сп. „Свободно възпитание”, редактирано от проф. Д. Кацаров - един от най-известните последователи на Толстоя в България, бивш действуващ офицер. Той е автор между другото и на една брошура „Учението на Лев Толстой” с мото: „Добротата разрешава всички противоречия” /юбилеен № 100 на книгоиздателство Възраждане/.
към текста >>
68.
29.2. За Христо Досев в Русия
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Неизгладимо впечатление ми направи той в първата ни среща с неговата си
простота
и отношенията, искреност и още нещо, което лъхаше от него, но което не се поддава на описания.
София: книгоизд. Възраждане, [1923], с. 3-18. Д. Ив. Вапцаров С Хр. Досев аз се срещнах пръв път на Великден през, ако се не лъжа 1913 г.
Неизгладимо впечатление ми направи той в първата ни среща с неговата си
простота
и отношенията, искреност и още нещо, което лъхаше от него, но което не се поддава на описания.
Има хора, които само с един жест или с няколко обикновени думи дават да се почувствува, че те са видели и преживяват /а не само „знаят” с ума си/ известна част от туй, що може да се нарече основа на истински човешки живот. Такива хора съм срещал само няколко в живота си. У тях като че решетката, през която, всички ние обикновено цедим всичко, идещо към нас в живота и закриваме в същото време себе си от всички останали е много редка или я съвсем нема. Христо беше един от тях - без решетка. С него човек всякога се чувствуше като у дома си, окръжен от близки и мили хора.
към текста >>
69.
105 Статията „Науката и живота”, продължение / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г 10, бр. 222, 10.07.1938.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
Свещена
простота
!
Това неестествено и противно на всякакъв разум, на всякаква логика държане на голям брой съвременни учени или само образовани хора, ние не можем да наречем другояче, освен страх от истината. Да, това е чисто и просто страх пред истината - да не разруши техните любими кумири, техните близки до сърцето им схващания, техния вкостенел мироглед, с които те са живели десетки години, с които са се сраснали и с които не искат и като че ли не могат да се разделят. Този именно подсъзнателен страх от истината, който се проявява в едно презрително и пренебрежително обръщане гръб на фактите, кара днешните учени и интелигенти да считат, че има области на живота, в които е срамно и унизително за тях да навлизат. Срамно, унизително и недостойно е за днешния „учен" и „интелигент” да се занимава сериозно с въпроса за безсмъртието на човешката индивидуалност, с въпроса за съществуването на душа, независима от тялото! Това било област за фантазьорите и шарлатаните!
Свещена
простота
!
Простота, която изпълва сърцета и умовете на учените и интелигентите повече, отколкото тия на „простия” народ! Ние видяхме, обаче, макар и в няколко кратки примери, че истинските учени и истинската наука никога не са дохождали до това фалшиво положение, да отрекат сами себе си, като се откажат, чисто и просто, да се занимават, да изследват и проучват една обширна област на живота, едно безкрайно количество от факти, само затова, защото тия факти влизат в противоречие с установените схващания. Или, както казва г. Консулов, „защото били извън границите на нейните методи за изследване”. Не! Науката още не е дошла до това положение, да сложи такива неестествени граници на своята дейност.
към текста >>
Простота
, която изпълва сърцета и умовете на учените и интелигентите повече, отколкото тия на „простия” народ!
Да, това е чисто и просто страх пред истината - да не разруши техните любими кумири, техните близки до сърцето им схващания, техния вкостенел мироглед, с които те са живели десетки години, с които са се сраснали и с които не искат и като че ли не могат да се разделят. Този именно подсъзнателен страх от истината, който се проявява в едно презрително и пренебрежително обръщане гръб на фактите, кара днешните учени и интелигенти да считат, че има области на живота, в които е срамно и унизително за тях да навлизат. Срамно, унизително и недостойно е за днешния „учен" и „интелигент” да се занимава сериозно с въпроса за безсмъртието на човешката индивидуалност, с въпроса за съществуването на душа, независима от тялото! Това било област за фантазьорите и шарлатаните! Свещена простота!
Простота
, която изпълва сърцета и умовете на учените и интелигентите повече, отколкото тия на „простия” народ!
Ние видяхме, обаче, макар и в няколко кратки примери, че истинските учени и истинската наука никога не са дохождали до това фалшиво положение, да отрекат сами себе си, като се откажат, чисто и просто, да се занимават, да изследват и проучват една обширна област на живота, едно безкрайно количество от факти, само затова, защото тия факти влизат в противоречие с установените схващания. Или, както казва г. Консулов, „защото били извън границите на нейните методи за изследване”. Не! Науката още не е дошла до това положение, да сложи такива неестествени граници на своята дейност. Ако има учени, които се страхуват да навлязат в „забранената зона", то има и такива, за които подобен страх е с нищо неоправдан фалимент, с нищо неоправдано бягство пред свещените задачи на науката.
към текста >>
70.
3.2. Светлината. Любовта на Бога.
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Това, което човешката наука не може да разясни, да разгадае, нужно е да се отнесем към него с чистотата, с
простотата
, с невинността на детето, за да можем да го разберем Защото от много „наука" днешните хора са изгубили способността си да виждат и да разбират ясните и прости неща.
да почувствуваме силата му, докато не го изядем. Така е и със светлината. Не теория, а практика е нужна! Нужно е не философствуване, нужно е да погълнем, да приемем в себе си светлината. Така ний ще узнаем хиляди пъти по-добре нейното естество, отколкото чрез каквито и да било умувания... Това, което човешкият ум не може да разбере!
Това, което човешката наука не може да разясни, да разгадае, нужно е да се отнесем към него с чистотата, с
простотата
, с невинността на детето, за да можем да го разберем Защото от много „наука" днешните хора са изгубили способността си да виждат и да разбират ясните и прости неща.
От много „наука" сме изгубили способността си да виждаме истината, отдалечили сме се от истината, и сме се залутали в пътищата на тъмнината, на заблуждението. От много „наука" сме изгубили способността си да мислим. Защо да мислим, защо да гледаме, защо да виждаме и разбираме, когато „учените" са направили това преди нас, за нас? Нам не ни остава нищо друго, освен това - да приемаме, да повтаряме това, което те са казали и казват... Днес, изправен пред лицето на природата и живота, ЧОВЕКЪТ Е ПРЕСТАНАЛ ДА МИСЛИ! Той дори смята, че тук няма върху какво да се мисли.
към текста >>
Сега нека се върнем назад към първичната
простота
, естественост и непосредственост на човека, за да получим ясна, съдържателна, съществена представа за светлината: за това, без което не можем да съществуваме нито миг, за това, което е нашия ежедневен насъщен хляб - ЛЮБОВТА НА БОГА!
Само възрастния, „зрелия", „разумния", „учения" човек се е отдалечил дотолкова от истината, че не познава, не разбира откъде идва неговия живот, не познава своя Баща - Бога. Защо? - Защото се е заблудил в подробностите, във външното. а е изпуснал из очи цялото, същественото. Защото се е премного възгордял - помислил е себе си, своя ум, своето обикновено съзнание, за нещо много повече, отколкото те са. Защото е издигнал, обоготворил е своите откъслечни, външни знания, като ги е поставил над истината, над цялостното знание, над същината.
Сега нека се върнем назад към първичната
простота
, естественост и непосредственост на човека, за да получим ясна, съдържателна, съществена представа за светлината: за това, без което не можем да съществуваме нито миг, за това, което е нашия ежедневен насъщен хляб - ЛЮБОВТА НА БОГА!
Това е светлината! По научен, по аналитичен път не ще достигнем до нея. Напротив, само ще се заблудим, само ще се отдалечим от нея. Във формите, в проявите няма да открием същината на светлината. Нейното съдържание, истинската същност на светлината, не е в нейните форми и прояви, така, както истинската същност на човека не е в неговите дрехи, в неговото външно облекло... Зад вибрациите, трептенията, зад „Корпускулите" на светлината, които са само една външна дреха, една форма на проява, се крие истинската същност, истинското съдържание на светлината: ЛЮБОВТА НА БОГА!
към текста >>
71.
II. Писма от затвора: магнетофонен запис
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Колко
простота
и уютност има в него!
Какъв замах на древния ваятел! А въздуха? Въздухът е чист, прозрачен като изворна вода, а понякога да е леко премрежен с цветни воали. И тези зелени поляни от жилава планинска трева, най-нежните цветенца сред нея. Ето и нашето скромно каменно леговище при малката палатка, примитивния наш лагер.
Колко
простота
и уютност има в него!
Той се приобщава напълно и съвършено към целия този свят, запазил се е от зората на времената. А по-нагоре - камъните, където посрещаме изгрева и младите клекове наоколо трептят в унисон с утринната зора, и изпълнят въздуха с пресния тръпчив дъх на балсам. Ех, простор, простор, чист и светъл, голям простор, който тъй ми липсва сега! И живото мълчание наоколо, което се изгражда като хор на безсловесните, пълната и съвършена хармония на формите и светлините. Този свят нося в душата си като образ на света от който идем, в който ще се върнем един ден - дреха на Божествения живот.
към текста >>
72.
III. Мисли на ученика
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Съвършенството Търси съвършенството в
простотата
.
Очите се затварят за един свят, а се отварят за други. Предвиждание Какво виждане има душата и какво знание се разкрива пред нея! -Разумният свят. Без съдействието на Великия Разумен свят ние не можем да извършим и най-малката работа. Връзката си с Великия Разумен свят поддържай винаги.
Съвършенството Търси съвършенството в
простотата
.
Натруфени и сложни работи не са съвършени. Ние обичаме да пием вода от чистия планински извор. Тя носи здраве. Учениците Ние разрешаваме задачите си като ученици на Божествената школа. Това е истинското ни положение.
към текста >>
73.
37. Неделно утринно слово: 19 апр. 1942 г.
,
Боян Боев
,
ТОМ 32
Аз ще приема тази любов с всичката
простота
на моето сърце, и като едно разумно дете ще я приложа.
Чували ли сте ангела на любовта да свири? Какъв израз имат очите му като ги погледнем? В шестата степен ангелът на любовта ще дойде да посвири. Затова Христос казва: „Онези които чуят гласа Му, ще оживеят.” Неразположен си сутрин, попей си малко. Изпей това: „Бог е Любов”.
Аз ще приема тази любов с всичката
простота
на моето сърце, и като едно разумно дете ще я приложа.
Старите обуща, шапка и прочие, ще ги хвърлите. Ще си приготвите дрехи от най-чист ленен плат, саден на земята с любов и изработен с любов. Хубави ленени дрехи от главата до петите, една дреха направена от слънчеви лъчи, от сгъстена светлина, изтъкана дреха. От светлината може да се направи дреха, тя е най-хубавата дреха, която може да се изтъче. Казвам сега: понеже вече на Земята се изтъкават станове за правене на дрехи от светлина, и ти сега можеш да си заръчаш вече една дреха.
към текста >>
74.
240. Под арест
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
- Ясно, разбрах вече, че съм прост, но не виждам в какво ми е
простотата
, предстои да ми я посочите!
Когато пораснах, имах пари а желание вече нямах. Как ще ми докажете сега, че това е било добро? ” - Това е толкова просто и ти се чудя как не го виждаш! Да се види това, няма нужда от светлината на Учителя. - Христов отговаряше на иронията му с принизяване, като набиваше в съзнанието му мисълта, че е прост.
- Ясно, разбрах вече, че съм прост, но не виждам в какво ми е
простотата
, предстои да ми я посочите!
- Щом толкова настояваш, и това ще направя. Ако като ученик имаше гълъби, по цели дни щеше да тичаш по тях, щеше да им правиш кафези... вместо да си учиш уроците или да прочетеш една хубава книга. Виж, спомни си момчетата от вашата махала, които имаха гълъби, завършиха ли училище? - Знаете ли, че това е истина! Имахме един съсед, казваше се Лаю Цигулката.
към текста >>
75.
274. Срещи с приятели – дъновисти
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Пак на дълго Му говорих, накрая Той ме прати при брат Боян Боев*, който за мене е ангел в човешка форма, човек с големи духовни постижения - добър, чист, постигнал
простотата
на дете, а в артистичните науки и педагогиката - специалист от рядка класа, завършил в Германия естествени науки!
Помолих ги да ми я обяснят. Те ми дадоха много оригинално обяснение - дадоха ми речника „Ларус”, и си продължиха работата. От обяснението в речника, аз не останах доволен. Тогава ми дадоха адреса на книгоиздателството Ст. Атанасов, от което си набавих всичките окултни книги, прочетох ги и отидох при господин Дънов.
Пак на дълго Му говорих, накрая Той ме прати при брат Боян Боев*, който за мене е ангел в човешка форма, човек с големи духовни постижения - добър, чист, постигнал
простотата
на дете, а в артистичните науки и педагогиката - специалист от рядка класа, завършил в Германия естествени науки!
[*Боян Боев - „Изгревът”, т. 3, с. 29-35.] И него след дългия разговор го запитах, да ми обясни „посвещение”. Интересно беше, че и той не ми отговори, каза ми да прочета съчиненията на немския окултист Рудолф Щайнер - основателя на „Гьотеанума”. Набавих си съчиненията му и ги прочетох.
към текста >>
76.
2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897
,
,
ТОМ 35
Тази почет не беше от дълбоко сърдечно и религиозно чувство към своите пастири, но от голяма наивност и
простота
.
Въобще Българина не е бил по него време освен едно страдателно същество, убито телом и духом: Турчина е намирал в него материалната си жертва, а Гърка - духовната. Прост и невеж, смазан от рабски страх, Българина е гледал на тогавашните си пастири - гръцките владици - като на светци. От тях той е очаквал спасение като в онзи живот, тъй и в този. Набожен до немай-къде, той изпълнявал редовно всички вънкашни изисквания на религиата си, без да разбира смисъла й. Когато владиката искаше да направи една обиколка, българите трябваше да излязат скупом най-малко половина час вън от града, за да го посрещнат с поклони до земята и целуване ръка.
Тази почет не беше от дълбоко сърдечно и религиозно чувство към своите пастири, но от голяма наивност и
простота
.
Възползовани от това невежествено състояние на българите, гръцките владици ги не само стрижаха, като овчарско стадо, но още ги и злоупотребяваха във всяко едно отношение, както можаха и както знаяха. Основната отличителна черта на всяка народност е езика. Духовните ни пастири се силеха да искоренят нашиа език и да го заместят с своя. Възползовани от нашата слабост и глупост, те сполучиха да завладеят умствено по-влиятелните и събудени хора из градищата; това вече придобито, отваряше се за тяхната деятелност голямо поприще. Те сполучиха почти навред из градищата да въведат в черквите гръцкиа език вместо българскиа.
към текста >>
77.
2.3. Тодор Икономов и униатското движение. - В: Икономов, Тодор. Мемоари,
,
,
ТОМ 35
От частните разговори обаче с Цанкова и други узнах, че причината на избиранието на дяда Йосифа е била
простотата
на тоя последния и възможността да се води от другиго по-лесно и по-много.
14 февруари 1861 г. Като человек без работа и с възторженост към многообещающата уния, аз се предадох на това движение всецяло и ден не пропущам да не замина към униатската черкова. През миналите две недели се реши въпросът за избора на лицето, което ще приеме от папата ръкоположението за български униатски архиепископ. Като лице ново за униатското общество и не от съвета, аз не вземах участие в тоя избор и даже не зная точно времето, когато е той станал. По тая причина аз не мога да кажа защо тоя избор падна на дяда Йосифа, а не на други някого и особено на [архимандрита] Макария, който се броеше за временен духовен началник на униатите.
От частните разговори обаче с Цанкова и други узнах, че причината на избиранието на дяда Йосифа е била
простотата
на тоя последния и възможността да се води от другиго по-лесно и по-много.
На униатите като предстояло да правят за успеха и за заякването на унията много нещо, то за по-добро се видяло да се тури начело человек незлоблив и невежа, нежели человек с образование, с разбирание на работата и със самостоятелност в мислите и действията. Успехът на делото искал, щото делата да бъдат не в ръцете на един религиозен началник, а в ръцете на ръководящия комитет, в който освен Цанкова, Мирковича и Манола влезва още и един поляшки доктор с червена брада и с неприятна за мене физиономия. Избиранието на дяда Йосифа на мене направи не толкози добро впечатление, но когато ми обърнаха вниманието на честото пиянствувание на Макария, аз си замълчах. Йзбора на бъдещи архиепископ още повече ме приближи към гнездото на унията. Като се явява нуждата да се прати и Цанков в Рим, мене се предлага да приема на себе си учителствуванието в училището при униатската черкова.
към текста >>
78.
2.6.2.2. В лабиринта на голямата политика.
,
,
ТОМ 35
В своята
простота
тогава българинът бе твърде далеч от спекулациите на голямата политика.
И с каква вяра, с какви надежди той бе поел пътя за вечния град? Младият публицист, обаче, в желанието си да спечели правдини за своя народ, без да иска го засегна и го засегна на най-чувствителното му място, засегна неговата вяра, вярата на неговите деди. А по онова време на двойно робство, едничкото, което все още мъждееше в душата на българина, бе само неговата вяра. Наистина, в акта за унията, който бе подписан Драган Цанков бе вмъкнал изричното постановление, че „обредите, обичаите и езикът на нашето богослужение ще останат непокътнати”, а все пак и най-простият българин бе разбрал, че новата българска църква съгласно тая уния, трябва да признае за свой върховен глава папата, който беше и главата на целия католически свят. Това обстоятелство, обаче, бе достатъчно, за да смути душата на българина.
В своята
простота
тогава българинът бе твърде далеч от спекулациите на голямата политика.
За него вярата и дори самите обреди бяха нещо възвишено, недосегаемо. Всяко посегателство върху това, което е било през вековете, върху което единствено се крепеше все още народностното съзнание, се смяташе за най-голямо светотатство. Това именно чувство залегнало дълбоко в душата на народа, младият публицист като че ли не бе достатъчно доловил. Може би, дългите години, които бе прекарал в Русия и в Австрия, бяха отслабили неговото религиозно чувство, бяха го и отчуждили в това отношение и от чувствата на неговия народ. А това именно го доведе до решението да си послужи с вярата като средство на политиката.
към текста >>
79.
2.7.2. Христо отива при дядо Йосиф Соколски ... Из спомените ми за Иларион Макариополски
,
,
ТОМ 35
Как е пътувала, как е била посрещната в папския дворец, как са погледнали папата и кардиналите му на невежеството и на
простотата
на дядо Йосифа, как и с каква титла е бил ръкоположен игуменът на Габровския мънастир, каква реч е държал, какви шеги и смехурии е правил при банкети и при срещи с княгини, дукеси, баронеси, маркизи и др.
Депутацията беше доволно порядъчна, само че много разнообразна в състава си. Ний, миряните, горе-долу се приравнявахме, но духовната страна се намираше в най-голям контраст помежду си: колкото Боре беше образован и развит, толкова дядо Йосиф беше тъп и прост; дякона Рафаил, млад момък, беше доволно събуден и разбран. Като дядо Йосиф не знаеше освен български, необходимо беше да се придружава, ако не от двама ни, то поне от едного, за да му посредничи и помага, когато нуждата се окажеше да отиде при някой кардинал или при някоя знаменита личност. Като какъв край може да вземе една работа, става явно от хората, които се заемат да я карат и управляват.” Униятската депутация заминава за Рим. - И тъй депутацията за Рим тръгна на 15 март 1861 год.
Как е пътувала, как е била посрещната в папския дворец, как са погледнали папата и кардиналите му на невежеството и на
простотата
на дядо Йосифа, как и с каква титла е бил ръкоположен игуменът на Габровския мънастир, каква реч е държал, какви шеги и смехурии е правил при банкети и при срещи с княгини, дукеси, баронеси, маркизи и др.
както сам той расправяше, а и придружаващите го Цанков и Миркович потвърждаваха след завръщането си, оставяме на последните двама да опишат с надлежната искренност и истина, както впрочем те сами обещават, а ний да проследим събитията в Цариград. __________________________________________ 138) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Договорът от Кючук Кайнарджа е мирен договор от 21 юли 1774 г., сключен между Русия и Османската империя след Руско-турската война от 1768-1774 г. Този договор е подписан в края на петата поредна Руско-турска война, предприета от султан Мустафа III срещу руската императрица Екатерина II. Споразумението е сключено в селото Кючук Кайнарджа, днес Кайнарджа, Североизточна България, в Добруджа, близо до Дунав и на югоизток от Силистра.
към текста >>
80.
2.9.3. Ролята на Фенер в угнетяването на българите. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
Това свирепо и безчеловечно средство беше разорило и докарали тия два народа в най-дълбокое невежество и
простота
и затъпило народности дух до най-голяма степен.
А множество малолетни мъжескаго пола от 13 до 18 години събраха и отправиха ги в Одрин и Цариград, де кату ги насила потурчиха, по-младите разделиха и зеха в служби си турски велможи и главатари, а по-възрастните смесиха в яничерския орди. От тях времена са приели и ислямская вяра, видимии днес в България помаци-помагачи (нефрам), както и потурчении Сърби в Босна кои йоще говорят матерни си язик, славянски, в обще и съхраняват и много народни и вероисповедни обряди, както и родословни си стари имяна. Освен того отоманская власт е съставила разни пълчища приведени от Азия под название делии или зюмре оджага, да ся скитат по сичка България и Сърбия и да угнетяват тях бедни народи и да угасят съвсем народни и военни им дух! Тии пълчища или по-добре тя зган от злодейцев, при коим ся прибавиха и множество други разбойници, в по-последните времена, под имято капусъзи без служби людие и други банди, каквито бяха знамянития Кърджалии и турско-арнаутите, скитаха ся за много години по България и Сърбия, освен местните спахии и свирепи яничери, убиваха, съблачяха и пленяха безуръжнаго народа, убезчестяха и грабеха им девици, турчеха ги насила и струваха най-големи безчеловечни злини коих днешний человек мъчно можи си въображи, а камо ли да повярва! На някои си от тях има йоще живи свидетели старци.
Това свирепо и безчеловечно средство беше разорило и докарали тия два народа в най-дълбокое невежество и
простота
и затъпило народности дух до най-голяма степен.
Защото всяк е чакал смърт и разорение си ежедневно и ежеминутно и друга мисъл не е имал само, как да спаси свой живот! Многи ся се спасли с домородства си в Австрия в Банат, и в разни места Русий, в Романия и другаде, де живеят и днес потомци им. Фенерская лукавщина си злоба не ся е ограничела до тамо, нъ получивша първи й удар, следвала е друго по-зло и в полза себе, кое е било нейна главна цел, както више казахме. Българите изгубивши условия си, съставиха истина едно съпротивление (реаксия) от горски юнаци, нъ то не можа да доди до успеха! Самая нихна надежда и успеха беше народното им независимо священство; нъ лукавии фанариоти веки бяха го подкупали и бяха приготвили падение му.
към текста >>
81.
2.10.8. Писмо от Стоил Д. Балкански, 22.03.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
Тия, казвам, за нищо друго вече не са, освян бог давно им вземе душата, другояче страшно е да си не видят кръстника от някой... _________________________________________ 169) Ето какво пише по този въпрос в мемоарите си Тодор Икономов: „От частните разговори с Цанкова и други узнах, че причината на избиранието на деда Йосифа е била
простотата
на тоя последния и възможността да се води от другиго по-лесно и по-много.
Мина170 и Д. Т. Бракалов. По настоящем са тии 2-мата заедно с Константинов редактори и сами си исповедаха вчера, че колкото статии ся вместяват като габровската и пр., все си биле от тука техни изкуства, както ся хваляха снощи, че днес в „Курие д’Ориан” ще има от Балкапан един член относително за Вас. Тия двама синове са ся толкова заблудили, дето ако человек им слуша чапкънскити думи, ще ги оприличи на хамали. Тия двамата лъжяха простия народ до сега.
Тия, казвам, за нищо друго вече не са, освян бог давно им вземе душата, другояче страшно е да си не видят кръстника от някой... _________________________________________ 169) Ето какво пише по този въпрос в мемоарите си Тодор Икономов: „От частните разговори с Цанкова и други узнах, че причината на избиранието на деда Йосифа е била
простотата
на тоя последния и възможността да се води от другиго по-лесно и по-много.
На униатите като предстояло да прават за успеха и за заякчението на унията много нещо, то за по-добро се видяло да се тури на чело человек незлобив и невежа, нежели человек с образование, с разбирание на работата и със самостоятелност в мислите и действията. Успеха на делото искал, щото делата да бъдат не в ръцете на един религиозен началник, а в ръцете на ръководящий комитет, в който освен Цанкова, Мирковича и Манола, влезва още и един поляшкий доктор с червена брада...” (вж. Мемоарите на Тодор Икономов, „Искра”, VI, 1896, кн, 1, стр. 5-6. 170) X. Мина Пашов
към текста >>
82.
2.10.10.2. Дописка за униатството (№ 189)
,
,
ТОМ 35
С всичката си
простота
той сам в себе дохожда в съзнание, като видял откровенно в Рим, че на стари години минува вяра си, като го причистил сиреч един кардинал с болина и го заклел три пъти, че припознава символа с „и от сину” по католически.
Видящем! Между това ето още една исуитска дипломатика. Невинния и прост старец, смътен от разни обещания, волею неволею, завлече са в Рим да са патричи... Горко! Но да следваме. Дядо Йосиф друг отиди, друг доди.
С всичката си
простота
той сам в себе дохожда в съзнание, като видял откровенно в Рим, че на стари години минува вяра си, като го причистил сиреч един кардинал с болина и го заклел три пъти, че припознава символа с „и от сину” по католически.
И тъй, щом са възвърнали Боре и др. от Рим, стареца изявил публично, че него го няма в тази работа, защото са излъгал. Това даде причина да се запрети свободното влизане при дяда Йосифа, защото неприятелити, казваха исуитити, му разваляли ума. Работата за няколко време са бе потаила и Боре поискал да са убрасни дяду Йосиф всред главата, щото да стане словом и делом папищашин, без човека да има от това ни най-малкото известие. Дяду Йосиф силно са упорствувал и решил вече да търси спасение на душата си.
към текста >>
83.
2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.
,
,
ТОМ 35
Простодушните тютюнджии и бахчеванджии виждат, че са станали жъртва на една коварна измама, и се повръщат сега един по един, като искат назад, в
простотата
на сърцето си, подписите си и като се силно ерят върху агентите на папищашството. Съотечественици!
Тъй мислели и другите, но Папищашите не вършат тъй, както мислят някои простодушни Българе. Те, въпреки обещанието си, земат простодушните Българе на истинтак, та ги испитват хубавичко, вярват ли в главенството и наместничеството на папата, познават ли за свети догмите на Римската Църква, и, като чули отговор да, зели им и подписи за по-голямо уверение. Сетне ги събират в една католическа църква, гдето Арменский патрик им казал слово на турски. Словото изражавало радостта на Арменский патрик и уверявало новообращените да не мислят, че ще имат покровителството на коя да е чужда сила, нъ че си остават пак рая по поданство, а по вяра католици. Но какво стана после?
Простодушните тютюнджии и бахчеванджии виждат, че са станали жъртва на една коварна измама, и се повръщат сега един по един, като искат назад, в
простотата
на сърцето си, подписите си и като се силно ерят върху агентите на папищашството. Съотечественици!
Ето как е работата. Народът е чист от това безчестие. То пада главно върху четирмата горе-речени агенти, сиреч върху Драгана Цанкова, който придоби гнусна известност в отечеството ни, и върху неговите едномисленици и сътрудници Георгя Мирковича, Манола Иванова Заграчанина и върху Никола Евтимова Сапунова Габровчанина. Кой из нас не желае да си добием народна независима йерархия, както иска Вярата ни? 223 Но работата не е да я добием с изменение на Вяра, по желанието на подкупените, безсовестните и най-главните неприятели на милото ни право, а със законен и честен начин, както иска целий наш народ и както е благоприлично пред человеците.
към текста >>
В
простотата
си, Йосиф Соколский и не знаеше, какво е различието между Римский папа и Цариградский патриарх.
„Не мога вече да търпя, казваше той, в началото на 1860г. наедного, който заминуваше за Цариград, да гледам че стават владици само Гърците. Занеси много здравие на еди-кои си чорбаджии в Цариград от мене и гледайте да ме направите по-скоро владика. Аз искам, като служа, да туря и аз на главата си митра. Ако би патрикът да не ще да ме направи владика, отивам в Рим да ме направи папата”.
В
простотата
си, Йосиф Соколский и не знаеше, какво е различието между Римский папа и Цариградский патриарх.
Той знаеше, че има папи светци, както Св. Лев, Св. Григорий, Св. Силвестър и проч., на които беше нееднократно чел житието в четьиминеите. Но че отпосле папите със своето властолюбие отстъпиха от чистотата на Христовото учение и допуснаха неизвестни на древните Отци нововъведения, той не знаеше това отчетливо.
към текста >>
Вследствие на крайнята си
простота
и нецивилизованост, той е правил в обнасеньето и разговорът си както на аудиенцията си у папата и при другите високопоставени лица, така и на официалните обеди, на които е бил поканвай, много постъпки не само несъгласни с приличието, но и явно груби и неуместни, и това е дало повод на много забавни анекдоти и разкази относително неговото пребивание в Рим.
„България”, год. III, стр. 65,66,67). Този разказ за пребиванието на Йосифа Соколский в Рим е основан на съобщенията, които е счела потребно да направи пропагандата. Той представлява бивший игумен на Габровский мънастрир в чърти, каквито приличат на един въспитан и живел в цивилизовано общество монах. Но старецът Йосиф, очевидно, не е могъл да издържи тая роля.
Вследствие на крайнята си
простота
и нецивилизованост, той е правил в обнасеньето и разговорът си както на аудиенцията си у папата и при другите високопоставени лица, така и на официалните обеди, на които е бил поканвай, много постъпки не само несъгласни с приличието, но и явно груби и неуместни, и това е дало повод на много забавни анекдоти и разкази относително неговото пребивание в Рим.
234) Когато минуваше така тържествено по улиците на Цариград, старецът Йосиф често забравяше, че новий негов сан и официален характер му налагат известна сдържаност и степенност, и за това, като се срещнеше с някого от старите си познайници, правеше някои движения с ръката, които изражаваха неговото негодование или доволство по отношение към лицето, което бе срещнал по пътят. Толкоз голяма беше неговата простота и неподготвеност да заема прилично високата степен, която му се даде. 235) „България”, год. III, стр. 68. 236) В протоколът на синодът от 2 март се поменува и за друго едно прошение от Кюстендил, в което жителите, като осъждат постъпката на Българете, които приеха уния, искат да се отдалечат от епархията им някои немирници, които сеели раздор между Гърци и Българе.
към текста >>
Толкоз голяма беше неговата
простота
и неподготвеност да заема прилично високата степен, която му се даде.
Този разказ за пребиванието на Йосифа Соколский в Рим е основан на съобщенията, които е счела потребно да направи пропагандата. Той представлява бивший игумен на Габровский мънастрир в чърти, каквито приличат на един въспитан и живел в цивилизовано общество монах. Но старецът Йосиф, очевидно, не е могъл да издържи тая роля. Вследствие на крайнята си простота и нецивилизованост, той е правил в обнасеньето и разговорът си както на аудиенцията си у папата и при другите високопоставени лица, така и на официалните обеди, на които е бил поканвай, много постъпки не само несъгласни с приличието, но и явно груби и неуместни, и това е дало повод на много забавни анекдоти и разкази относително неговото пребивание в Рим. 234) Когато минуваше така тържествено по улиците на Цариград, старецът Йосиф често забравяше, че новий негов сан и официален характер му налагат известна сдържаност и степенност, и за това, като се срещнеше с някого от старите си познайници, правеше някои движения с ръката, които изражаваха неговото негодование или доволство по отношение към лицето, което бе срещнал по пътят.
Толкоз голяма беше неговата
простота
и неподготвеност да заема прилично високата степен, която му се даде.
235) „България”, год. III, стр. 68. 236) В протоколът на синодът от 2 март се поменува и за друго едно прошение от Кюстендил, в което жителите, като осъждат постъпката на Българете, които приеха уния, искат да се отдалечат от епархията им някои немирници, които сеели раздор между Гърци и Българе. 237) Тойеонзисъщий Паисий, когото патриаршията, както и поменахме във втора глава, беше испратила в 1859 да управлява Самоковската епархия. Патриарх Йоаким, наскоро след стъпането си на престолът, счете за добре да го отдалечи от Самоков, гдето неговото пребиванье дигаше голям глъч, и да го испрати във Враца, а Врачанский Доротея, тоже Българин и с нрави като Паисиевите, да назначи в Пирот. (гл.
към текста >>
84.
2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи
,
,
ТОМ 35
Фанариотите, като се възползуваха от
простотата
на народа и от общото стечение на обстоятелствата за християнските народи, преследващи една и съща цел, проповядваха, че езикът, на който говорят, е езикът на пророците и апостолите, на църковните отци, на светците, без да изпитват и най-малкото угризение на съвестта за това, което приказват.
Този именно език беше станал моден, въпреки че цялото обучение се състоеше в запознаване с принципите на елементарната грамотност и църковното пение. Тези три елемента - владиците, таксидиотите и учителите - образуваха духовния съвет. Впрочем владиците бяха председатели и в двата съвета на християните и затова вършеха, каквото си искат. Политическите съветници посредством терор, а пък духовните - с религията и църквата образува чудноватата политико-религиозна система, посредством която ръководеха работите на всички християни и особено на нашия народ. Наистина такава отвратителна шайка не можеше да има друг език освен този, който произлиза от порочни мисли и на който език говорещият не вярваше, а слушателят не разбираше.
Фанариотите, като се възползуваха от
простотата
на народа и от общото стечение на обстоятелствата за християнските народи, преследващи една и съща цел, проповядваха, че езикът, на който говорят, е езикът на пророците и апостолите, на църковните отци, на светците, без да изпитват и най-малкото угризение на съвестта за това, което приказват.
Те се опитваха да убедят слушателите си преди всичко в това, че християните принадлежат на бъдещия живот, а настоящият живот е чужд за всеки човек. Че на земята човекът живее не свободно, а по присъдата на бога и затова с труд и мъка и сред най-различни опасности той изкарва прехраната си. Радостите в този свят според тях са измама за телесните сетива, една заблуда, мъчение и изпитание на грешната човешка природа. Блажен е, който може да се възпротиви на светските съблазни. Затова, който иска да се спаси трябва да се отрече напълно от себе си и да презре завинаги материалните и нравствени радости на този свят.
към текста >>
85.
6.2.5. Проблеми на Болградското централно училище.
,
,
ТОМ 35
Нашите братя в Турско се стараят да се избавят от слепотата, в която ги е въвлекъл гръцкия език, а тука с пари си купуват
простотата
!!
девица, на която в умът е съвсем друго!! Кой Болградски слушател не е забележил, че главното занятие на г-жа Мария Баранова състоя [се] в постоянна премена на тънките летни рокли и ......... Впрочем никой не препятствува на г-жа Баранова да продава руският си аристократизъм по широките Болградски улици и в прелъстимата езда. Това доставя даже удоволствие на младите Болградски контета, макар и да се презират от нея, че не произхождат от дворянски род. Главното, което треба да се забележи е, че нейно високоблагородие презира Българския език и при старанието на некой благонамерени хора, за да се преподава сичко на Български език. Нейна милост въоръжи сичкия град против них.
Нашите братя в Турско се стараят да се избавят от слепотата, в която ги е въвлекъл гръцкия език, а тука с пари си купуват
простотата
!!
Сега за сега Болградчани немат здание за девическо училище, защо, което имат едва помещава 50-60 девици. Следователно то само удовлетворява нуждите на по-богатите граждани, а за сиромасите е недостъпно. В Болград има и две взаимни училища, в които се помещават до 260 деца и им се преподава сичко на български език. Упоменатите училища се съдържат от Болградски суми. Взаимните учители получават по 300 рубли сребърни в годината; наставницата - 400, а помощницата - 200 рубли сребърни.
към текста >>
86.
6.3.8. Изуитското гнездо или парламентът на папищашките подкупници. Драма.
,
,
ТОМ 35
Простотата
ще ни спомогне за всичко, стига вий да действате колко можете по нашему (иезуитски).
защото те сега, едно че не сме ги надъхали, как сами що бъдат чорбаджии и патрици, а друго ревността, за да станат владици ще изправи всичко, т.е. ще се закълнат и пр., но утре, в други ден ...какви ще ги вършим? Цанков Има кой да му отмишлява [размишлява] за до там, ний сега трябва да гледаме онова, което ни се налага да направим. Хасун Не! Добре говори г-н Манолов, пътя се работи най-лесно.
Простотата
ще ни спомогне за всичко, стига вий да действате колко можете по нашему (иезуитски).
Следователно, като работата е вече е осигурена, имам залог от братята Брюнони и Боре да ни известят, че сега, в недела, трябва вече сичко да се свърши и да се провъзгласи унията. Църквата, на която ще се прочете акта е назначена. Той (акта) снощи трябва да се е написал и ще ви се даде да го преведете на български и като се подпише от свещеничеството (!) и има млади момчета, то унията е съставена. Миркович Това много добре, а трябва да оитаме, защото и чорбаджиите не миръват, аз съм още добре с тях. Трябва обаче, да ни го разясните, как да разположим за неделя работата.
към текста >>
87.
6.5.3. Бесарабските българи.
,
,
ТОМ 35
Сичко това за едните и другите е толко нужно за излечението както на сиромашията, невежеството,
простотата
, колкото е и лек за сичките им недъги496.
Съвременните нужди и потребности на един народ, с толко силни желания и тъй се мъчно спират, колкото и подводното течение! А секоя сила, която ще се помъчи да ги спре ще е причината за големите и пагубни следствия. И при това природата пак ще си направи своето, макар с малки спирания. В това ни служи за истина упорното и устойчиво желание на сичките задунавски българи за да си възродят книжевността, а бесарабските - да си открият едно средоточно училище, банка, общество за прирождение на българската книжнина в българските колонии. Такива желания, особено на последните, е толкова нужно според осталостта495 им в нравствено и имотно отношение, колкото е и необходимо, според временното развитие на сичката българска книжнина.
Сичко това за едните и другите е толко нужно за излечението както на сиромашията, невежеството,
простотата
, колкото е и лек за сичките им недъги496.
Но попечителният комитет, понеже се намира не в българските колонии, но далеч от тях, в Одеса, и не е опознат с тяхната страна, тъй също и с нуждите и съвременните народни требования, заради това, той със своите си противни за българите действия е бил винаги срещу тяхното възрождение, което можало да се заемне от тука за юг. Вещественото и нравствено състояние на българските колонисти може да се улучши посредством следните полезни общини и учебни учреждения: 1. Общество за книжевно възрождение; 2. Средоточно училище; 3. При него Богословски глас; 4.
към текста >>
НАГОРЕ
