Търсене в текстове за 'Просветление'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 103 резултата в 87 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_10 ) Реална връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

получиха просветление.
Едно правило: когато човек се помоли и отвори Библията, онова, което се падне, не е случайно, но е дадено отгоре. Но по-важна е молитвата. Братът попита: „Какво трябва да направя, за да вляза във връзка с Реалното в мистичния живот? “ Например изучавайте условията, при които пророците Исайя, Еремия, Езекиил, Даниил и пр. получиха просветление. Също изучавайте и апостолите. Най-хубавите часове за тази работа са часовете от 24 ч. до 4 ч. сутринта. Човек да счита всичко за духовно и да вижда, че всичко е хубаво и разумно. Ако се повдигне, човек ще види, че Природата е жива и тя за него ще има съвсем друг изглед.
към текста >>

2. 2_09 ) Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да дойде едно просветление на съзнанието.
Братът каза: „В 17-та глава от Евангелието от Йоана Христос е казал: „Отче, Ти Си в Мене и Аз в тях.“ Значи Любовта на Отца ще мине през Христа и от Него ще дойде до нас.“ Това е така, но колко души могат да разберат тези мистични неща? Във време на събранията няма предварително да се умува много, но ще оставите да заговори във вас Божественото, да ви упъти какво да правите и как да размишлявате върху Любовта. Братът каза: „Във време на събранията на групата ще изпратим мощна струя от Любов към всички същества и ще пожелаем да станат проводници на Любовта. Ще се постараем да възлюбим всички, да им изпращаме струи от Любов.“ Трябва да дойде едно просветление на съзнанието. Ако от Духовния свят няма просветление, то човек мъчно може да разбере. Тези, които ще правят размишление върху Любовта, нека имат една основна идея за Любовта и тя да се разраства като семка. Да започнат с малкото и като се разшири съзнанието им, тази идея ще почне да расте. У хората има много неясни понятия. Например апостол Павел казва: „Любовта е плод на Духа.“ А също се казва: „Бог е Любов!
към текста >>

Ако от Духовния свят няма просветление, то човек мъчно може да разбере.
Това е така, но колко души могат да разберат тези мистични неща? Във време на събранията няма предварително да се умува много, но ще оставите да заговори във вас Божественото, да ви упъти какво да правите и как да размишлявате върху Любовта. Братът каза: „Във време на събранията на групата ще изпратим мощна струя от Любов към всички същества и ще пожелаем да станат проводници на Любовта. Ще се постараем да възлюбим всички, да им изпращаме струи от Любов.“ Трябва да дойде едно просветление на съзнанието. Ако от Духовния свят няма просветление, то човек мъчно може да разбере. Тези, които ще правят размишление върху Любовта, нека имат една основна идея за Любовта и тя да се разраства като семка. Да започнат с малкото и като се разшири съзнанието им, тази идея ще почне да расте. У хората има много неясни понятия. Например апостол Павел казва: „Любовта е плод на Духа.“ А също се казва: „Бог е Любов! “ Това са две различни понятия.
към текста >>

3. 2_25 ) Размишлявай върху Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Като мисли човек върху нея, отвътре ще дойде просветление.
Всеки ден Той влага по нещо ново във вас. Дойде ли доброто във вас – Любовта, дошло е Царството Божие. Какво значи изгубен Рай? Това значи изгубена Любов. И как може да се придобие изгубената Любов? Като мисли човек върху нея, отвътре ще дойде просветление. Онова, което Бог е направил, е съвършено, но хората не разбират и постъпките им са несъвършени. Това християнство, което имаме днес, не е онова, което Христос е проповядвал. Хората са наложили доста посторонни работи, които Христос не е проповядвал. Ще правиш това, което Бог те е натоварил да направиш на Земята. Някой пита кое е право и кое е криво.
към текста >>

4. 5_07 ) Отношение между Учител и ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Посрещането на изгрева в бурно време означава да можеш във време на големи изпитания да имаш вътрешен подем, просветление.
Второ, в бурен облачен ден да посрещнеш изгрева. И трето, да видиш едно малко дете, което лази и гледа нагоре. Посещението на бедния значи следното, да намериш човек, който няма нищо, а е доволен. Също така и ти, когато си лишен от всичко, да си доволен, а не да си обезсърчен. Като преживееш всичко това, ти си вече доста подготвен, за да произнесеш с резултат формулата Бог е Любов. Посрещането на изгрева в бурно време означава да можеш във време на големи изпитания да имаш вътрешен подем, просветление. А виждането на едно малко дете, което лази и гледа нагоре, означава пробуждане на съзнанието и на Божествения живот в човека. Ученикът трябва да знае да слуша Учителя, да Го разбира и да прилага. Това са трите условия за ученика. Истински ученик е този, който каже на своя Учител: „Правете каквото щете с мен, но ми дайте знание! “ А истински Учител е този, който постъпва напълно безкористно с учениците си, не иска от тях никаква заплата.
към текста >>

5. 6_01 ) Свещеният час - Боян Боев (1883 – 1963)

У човека трябва да има дълбоко желание, дълбоко просветление, да бъде усърден и да бъде готов, когато дойде благоприятното време.
Това не е нещо, което човек изкуствено може да добие. По механически път това е недостъпно. Човек, като проучва тяхната опитност, постепенно ще се събуди и сам ще добие опитност. Човек трябва да работи и опитността ще дойде. Христос е казал: „Чакайте в Ерусалим, докато дойде Духът.“ У човека трябва да има дълбоко желание, дълбоко просветление, да бъде усърден и да бъде готов, когато дойде благоприятното време. Често хората изгубват благоприятното време, когато то е дошло, защото не са готови. Благоприятното време не идва често. Ако е пропуснал благоприятното време, човек трябва да чака друго благоприятно време. Може да минат 10-15-20 години и пр. За да влезе в общение с Висшите същества, човек трябва да е чист.
към текста >>

Изучавайте Исайя, Даниила, Еремия, Езекиил и вижте по какъв начин те са добили просветление.
За да се разкрие тази картина, трябва да имаш абсолютна Чистота и да се примириш с всичко в Природата и с хората, и с всичко друго. Да нямаш ни най-малка лоша мисъл и лошо чувство към когото и да било. Абсолютно към всички да имаш хубави мисли и чувства и да ти стане всичко приятно, да няма за теб нищо неприятно; и точно тогава ще се яви Ангелът и Природата ще ти проговори. Значи всичко да обикнеш с душата си и да се пречистят умът, сърцето и тялото, за да се види това. Освен през ранните утринни часове, практикувайте на обед и вечер молитва и концентрация. Изучавайте Исайя, Даниила, Еремия, Езекиил и вижте по какъв начин те са добили просветление. Значи изучавайте всички пророци – големите и малките, после апостолите. Четете Евангелието от Йоана, то е мистично. Човек да счита всичко за духовно, да одухотвори всичко, да вижда, че всичко е хубаво и разумно. Ако човек се повдигне, ще види, че Природата е жива и съвсем друг изглед ще има тя за него. Зад физическото е духовното.
към текста >>

6. 6_04 ) Право на Божествения Дух - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато дойде в човека вътрешно просветление, Новораждане, той ще бъде пратен да извърши една работа в света.
Право на Божествения Дух е да ви въведе в езотеричния свят; това не е право на човека. Човек трябва да се моли за тая цел и да чака. Нали апостолите трябваше да чакат 40 дни, но „40 дни“ е една форма, а може да се чака 40 години. Например Мойсей чака 40 години в пустинята. Той беше на 80 години, когато отиде да изведе евреите в пустинята. Когато дойде в човека вътрешно просветление, Новораждане, той ще бъде пратен да извърши една работа в света. Не само да се свърже с Божествения свят, но и да работи с това, което е научил. Ще му се даде работа за Бога. Човек трябва да пречиства и хармонизира своите мисли, чувства и желания, за да влезе във връзка с Невидимия свят. Трябва да се филтрират мислите и в тях не бива да има някакво користолюбие или утайка. Всеки ден размишлявайте върху изречение от Свещени думи на Учителя, за да се види кои качества са необходими за ученика.
към текста >>

7. 6_05 ) Седем групи по трима - Боян Боев (1883 – 1963)

Вътрешното просветление ще дойде по три начина: физически, астрален и умствен.
СЕДЕМ ГРУПИ ПО ТРИМА В частен разговор с един брат Учителя каза: Усърдно се молете и чакайте, докато получите упътвания отвътре. Вътрешното просветление ще дойде по три начина: физически, астрален и умствен. Четете от Евангелието от Йоана – от 10-та глава до 19-та глава и размишлявайте върху тези глави, за да влезете в контакт с Духа, за да разберете нещата. Когато се запознаете с Христа, ще имате връзка и с Напредналите същества. Това е правият път за свързване с тези Същества. Някой път дойде една сестра в Братството и се представя за много набожна мома, а после, като се ожени, забравя. А има някои, които идват тук и са искрени.
към текста >>

Това е пътят и да не се безпокои, да вярва, докато дойде просветлението и общението с Христа.
А има някои, които идват тук и са искрени. Тези работи трябва да се знаят, иначе всеки път ще бъдете разочаровани. Човек трябва да бъде носител на Божествени мисли. Трябва да е убеден, че всяка мисъл, която праща в света, е Божествена и да не мисли за последствията. Човек трябва да изучава Словото, а едновременно да практикува молитва и съзерцание. Това е пътят и да не се безпокои, да вярва, докато дойде просветлението и общението с Христа. Отворете сърцето и душата си, Светлината ще проникне там и ще дойде разбирането. Как трябва да четеш Евангелието от Йоана и други свещени книги? Първо започнете с молитва, не по буква, но по Дух се молете. И като свършиш четенето, пак с молитва благодари. При всяко четене почвай и свършвай с молитва.
към текста >>

8. 6_07 ) Това е Живот вечен - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще вървите по пътя на саморазвиване и на просветление, докато дойде моментът, щото всички от Вътрешната школа, които вървят поотделно, да се съберат.
И ако те не приемат мислите ви, те ще се повърнат към вас с придатък, с лихва. И ако ги приемат, те пак ще се повърнат и то пак с придатък, с лихва, но малко по-късно; такива мисли, като намерят почва, пак се връщат. Така че, когато човек прави добро, то се връща, връщат се и добрите мисли. Приложете следното упражнение: вземете за размишление стиха „Това е Живот вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога, и Христа, Когото Си изпратил.“ Ще размишлявате върху него десет дни по три пъти на ден, сутрин, обед и вечер. През тези десет дни във връзка с този стих вземете и Първото съборно Петрово послание и след като го прочетете, ще размишлявате върху него и ще отбележите най-важните стихове, които са ви направили особено впечатление. Ще вървите по пътя на саморазвиване и на просветление, докато дойде моментът, щото всички от Вътрешната школа, които вървят поотделно, да се съберат. Човек едновременно живее и своя живот, и живота на всички други в Школата, а и после – на всички същества в света.
към текста >>

9. 7_09 ) Страданията пречистват и развиват добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Толстой казвал, че след всяко боледуване имал просветление, нова светлина идвала в него.
Навсякъде в Природата има страдания: птичките нямат нито печка, нито юрган; растенията са забучени с главата си в пръста. Вижте: Радостта е признак, че си чист, а скръбта показва, че си я изгубил. Понеже човек е слязъл да работи, станал е нечист, окалял се е. И като излезе от работа, ще се очисти, както някой, който излиза от рудника, понеже там е почернял от въглищния прах. Като си болен, зарадвай се на болестта. Толстой казвал, че след всяко боледуване имал просветление, нова светлина идвала в него. Всяка болест е генерално пречистване. Страданията са едно спомагателно средство за възстановяване на здравето. Чрез болките човек се пречиства и тогава душата разцъфтява! Изобщо, чрез страданията човек расте. Има защо да се живее, да се мисли, да се работи.
към текста >>

10. 80) Щастието, многократно и непреривно - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е един дълъг път и понякога човек се обезсърчава, но скоро идва в него просветление.
и 30 мин. започна разговор. Вие сте все още непроявени герои. Бог е задържал хубавите работи за в бъдеще. Както човек се развива, трябва да благодари. Това е един дълъг път и понякога човек се обезсърчава, но скоро идва в него просветление. Хубаво нещо е светът. Всичко, което върши човек, е само един повод, за да може да намери и да се доближи до Истината. Трябва да познаем Бога навсякъде, във всичко – и в Слънцето, и в звездите, и в нас. Мнозина днес препоръчват на другите да носят страданията си, но когато страданията дойдат при тях, казват, че е много мъчно и питат: „Няма ли по-лесен път? “ Всеки може да бъде щастлив, ако научи закона на щастието.
към текста >>

11. 24) Достатъчна е една запалена свещ - Боян Боев (1883 – 1963)

Работете върху себе си, върху своето просветление.
Хората търсят Христа, Който е живял преди две хиляди години. А Христовият Дух и сега действа. Трябва да се разбира Христос сега, както работи в света. Като станете сутрин, трябва да отидете при Бога, после ще опитате ума си, сърцето си, душата си и духа си. Сега ще гледате да уякнете, ще се мобилизирате. Работете върху себе си, върху своето просветление. То като дойде, човек трябва да дава, да работи.
към текста >>

12. 26) Една реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек мисли светски, като го налегне старостта, идва до разочарование, но който има вътрешно просветление, той не може да остарее.
“ И той като я хвана, тя стана пак на тояга. Много неща се разкриват постепенно на човека – първо се посяват като семе, после поникват, цъфтят и връзват плод. Пророк Илия, като отишъл при сарептската вдовица и я попитал как е, тя казала, че има малко брашно и малко елей, но като взела да меси, не се свършвало брашното в нощвите, също – и елеят. Така че щом някой е пророк, той трябва да увеличава брашното в нощвите и не го ли увеличава, той не е никакъв пророк. Христос казва: „В който град влезете, вашето благословение ще почине върху него.“ Когато човек мисли светски, като го налегне старостта, идва до разочарование, но който има вътрешно просветление, той не може да остарее. И като има знание, от стар може да стане отново млад. Алхимиците са знаели еликсира на живота и са се подмладявали. Старият се изгубва и вече като млад минава под ново име. А който е неук, ще мине по обикновения път. Животът е един: физически, духовен и Божествен.
към текста >>

13. 32) Интуиция - Боян Боев (1883 – 1963)

Интуицията е вътрешно просветление.
Бог, който е в теб, ти казва какво има на Витоша, как са възникнали тези или онези неща. Нещата всякога се предсказват, има нещо, което отвътре шепне. И когато този Божествен глас се обади, всякога се разлива светлина, а при другите гласове съзнанието се раздвоява и то тъне в мрак. Утихнат ли гласовете, Той пак ти говори – това е вече опит. Дълго време се изисква, за да умееш да схващаш от раз. Интуицията е вътрешно просветление. И във всички науки: физика, математика и пр., когато дойде просветлението, всичко оживява. Човек трябва да има правилна философия за живота. Знаеш много обикновени работи, обаче дойде една малка, но жива работа, и не знаеш как да я направиш. Един инженер, който гледал как на едно островче в реката бобърът прави бентове, си казал, че напролет водата сигурно ще ги завлече. Бобърът изградил своите четири бента, а инженерът построил мост.
към текста >>

И във всички науки: физика, математика и пр., когато дойде просветлението, всичко оживява.
Нещата всякога се предсказват, има нещо, което отвътре шепне. И когато този Божествен глас се обади, всякога се разлива светлина, а при другите гласове съзнанието се раздвоява и то тъне в мрак. Утихнат ли гласовете, Той пак ти говори – това е вече опит. Дълго време се изисква, за да умееш да схващаш от раз. Интуицията е вътрешно просветление. И във всички науки: физика, математика и пр., когато дойде просветлението, всичко оживява. Човек трябва да има правилна философия за живота. Знаеш много обикновени работи, обаче дойде една малка, но жива работа, и не знаеш как да я направиш. Един инженер, който гледал как на едно островче в реката бобърът прави бентове, си казал, че напролет водата сигурно ще ги завлече. Бобърът изградил своите четири бента, а инженерът построил мост. Напролет водата завлякла злополучния мост, а бентовете на бобъра останали невредими до един.
към текста >>

14. 38) Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

И като дойде у вас вътрешно просветление, ще помагате на групата.
Писанието казва: „Духът ще ви научи в дадения случай.“ Съществува закон в Природата – когато едно растение е поставено в хубава почва, то няма никаква опасност за неговия растеж – каквото и да му се случи, за негово добро е. Най-първо възстановете хармонията между Бога и себе си, иначе никак не може да установите хармония с хората. Божественият Дух е, който ще установи хармония между вас и хората. Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Той го примирява с враговете му. Работете в групата. И като дойде у вас вътрешно просветление, ще помагате на групата. Вие бързате, сега искате да знаете как трябва да постъпвате, но това в дадения случай ще ви се даде – Небето дава конкретно в случая. Реплика: Сестра Р. се намира в мъчнотии. Да има търпение. Вие изпращайте към нея хубави мисли и се молете за нея.
към текста >>

Не се безпокойте, очаквайте да дойде вътрешното просветление, молете се, докато ви станат нещата ясни.
се намира в мъчнотии. Да има търпение. Вие изпращайте към нея хубави мисли и се молете за нея. Ако Ă помогнете и материално, ще се благословите. Всеки ден практикувайте молитвата. Не се безпокойте, очаквайте да дойде вътрешното просветление, молете се, докато ви станат нещата ясни. Нали учениците Христови се молеха до Петдесетницата? Когато човек се моли, това е свещен час, който и да е той. Светиите всякога са се молели рано сутрин. Една семка може да има всички вътрешни благоприятни условия, но почвата, в която е посята, да е твърда. А пък друга семка може да е посята в много благоприятна почва, но да няма онези вътрешни качества.
към текста >>

15. 41) Космичната пролет - Боян Боев (1883 – 1963)

Икономическият въпрос няма да съществува като спънка за никого, защото ще бъде разрешен с голямо просветление и Любов и всеки ще има нужда да работи за материални блага само няколко часа на ден, а останалото време ще бъде употребено за нуждите на Духа.
Международното съперничество и конкуренцията ще се заменят с международно сътрудничество. По-силните народи ще помагат на по-слабите. Ще има побратимяване на народите, те ще осъзнаят, че образуват заедно едно голямо семейство. В живота ще бъдат приложени братството, Любовта, взаимопомощта и ще се постигне благоденствие и благополучие, каквито никога не е имало досега на Земята. Това ще даде възможност хората да развият талантите и заложбите, вложени в душата им. Икономическият въпрос няма да съществува като спънка за никого, защото ще бъде разрешен с голямо просветление и Любов и всеки ще има нужда да работи за материални блага само няколко часа на ден, а останалото време ще бъде употребено за нуждите на Духа. Това ще се отрази и върху външния облик на цялата Природа: в бъдеще и тя ще еволюира – Космичната пролет ще я пробуди към творчество. Всред трясъка на днешните събития нека с радост гледаме на светлото бъдеще, което иде на Земята и което ще донесе културата на Космичната пролет, културата на пробудените човешки души. Тогава човечеството ще придобие прозрение за вечните закони, които царуват във Великата мирова държава. Ще се приеме основният закон на Великата мирова държава – законът на Любовта, служенето, който е написан с незаличими букви в глъбините на всяка човешка душа. Човек ще изучи Разумната Природа и нейните методи за дейност, които са предметно учение за него, и така той ще се учи постепенно да постъпва така, както постъпват разумните сили, които крепят живота в целия Всемир.
към текста >>

16. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

В тези духовни огнища – източници на знание и просветление, са действали с възпитателни методи, които са били така точно съобразени, че да отговарят на степента на развитието на съответната култура.
н., да мине през висшата математика, но за да се справи съвсем сам с цялата тази наука, би имал нужда от много години, докато сега, с помощта на синтезираното знание, той усвоява този обем математическо знание в съкратен срок, за 10-15 години. Именно затова в плана на напредналите същества е да вземат всякога участие при възпитанието и развитието на културата, докато човечеството я усвоява. Средищата, чрез които Светлите същества и гениите на човечеството действат, са окултните школи. Такива просветителни центрове на висша наука, философия, изкуство и Божествена мъдрост е имало във всички култури. Например при духовния разцвет на Египет е съществувала Херметическата окултна школа, а в Гърция и Тракия – Орфическата, и т.н. В тези духовни огнища – източници на знание и просветление, са действали с възпитателни методи, които са били така точно съобразени, че да отговарят на степента на развитието на съответната култура. Един от начините е бил разказването на митове и легенди, в които природните и Божествени закони са били облечени в художествена и символична форма. Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност. И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание. И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони. Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа.
към текста >>

17. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Няма човек, който да не жадува за красивия мир на душата, който да не я дири у другите и който да не очаква мига на просветление.
Откъде идвало това чувство, че е нещастен и неудовлетворен? Това идело отвътре, от поривите на неговата душа, които хвърляли истинска светлина върху съзнанието му. Душата, с нейните копнежи и глад за духовност, се проявява у всички хора, във всички социални среди. Някои се заблуждават, че така наречените широки маси не чувстват душата, че са увлечени само от външни интереси и че техният душевен мир е повърхностен. Всъщност далеч не е така. Няма човек, който да не жадува за красивия мир на душата, който да не я дири у другите и който да не очаква мига на просветление. При старото разбиране за труда животът е неестествен, тъй като се пречи да се прояви вътрешният мир, но в това отношение новото разбиране за труда е в хармония с човешката природа, понеже дава възможност за реална и плодотворна проява. 10. Път към интензивен вътрешен живот Където се изявява Първото Начало, то винаги носи нещо ново със себе си. Познание за Първото Начало в света човек добива дотолкова, доколкото го проявява чрез своята дейност. При новото разбиране за труда това става възможно, защото тогава човешкото съзнание работи в едно по-високо поле и преживява такова състояние на радост и вдъхновение, каквото по-рано не е констатирало.
към текста >>

18. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

пр. Хр., насочено към освобождаване от страданието чрез постигане на пробуждане, наречено просветление или нирвана.
пр. Хр. Свързана е с учението на Орфей, което се основава на вярата в безсмъртието и в прераждането, изповядва култ към Слънцето и идеята за цикличното възпроизвеждане на Космоса. Орфизмът е свързан с много мистериални обреди, които целят въвеждане на Бога в себе си чрез екстаз. 43. Мозаизъм – религия на древните юдеи, свързана с Мойсей, основана на Мойсеевото законодателство, изложено в първите пет книги на Библията. 44. Будизъм – учението на Буда, възникнало през 5 в. пр. Хр., насочено към освобождаване от страданието чрез постигане на пробуждане, наречено просветление или нирвана. В основата му е разбирането за прераждането и за кармата и учението за Средния път, за Четирите благородни истини и за Благородния осмократен път. Създава много практики за йога, медитация и етика. 45. Виж статията „Инволюция и Еволюция“, сп. „Житно зърно”, год. 10, кн .7-8. (бел. авт.)
към текста >>

19. 10. VI. 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

В древността всички Учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, за да получат просветление и нови идеи.
През деня с Учителя обикаляхме околностите при хубаво време. Посрещахме гости от Изгрева. Незабелязано и с радост минаваха часовете. В тези божествени чисти места незабравими останаха в съзнанието ни всички мигове, прекарани тук през тези четири дни. Благодарим на Учителя, че ни научи да обичаме планината и да я ценим. В древността всички Учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, за да получат просветление и нови идеи. Ще благодарим на Бога за тези свещени дни, прекарани тук. На такава височина става голяма промяна с човека. Той се преобразява. Нова светлина нахлува в него. Учителя каза: „Онези, които са в София, очакват от вас.”
към текста >>

20. Изгрев, 5.I.1953 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато дойде в човека вътрешното просветление, той ще бъде пратен да извърши една работа в света.
Това не е право на човека. Човек трябва да се моли за тази цел и да я чака. Нали апостолите трябваше да чакат 40 дена? Но „40 дена” е една форма. Може да се чакат 40 години. Когато дойде в човека вътрешното просветление, той ще бъде пратен да извърши една работа в света. Не само да се свърже с Божествения свят, но и да работи с това, което е научил. Ще му се даде работа за Бога. Ще ви дам друго упражнение: ВСЕКИ ДЕН РАЗМИШЛЯВАЙТЕ ВЪРХУ „СВЕЩЕНИ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ”, ЗА ДА СЕ ВИДИ КОИ КАЧЕСТВА СА НЕОБХОДИМИ ЗА УЧЕНИКА. После друга работа: прочетете 150-те „Псалми Давидови” и намерете кой псалм към коя категория спада. Вижте кои се отнасят до Божествения, до Духовния и до човешкия свят.
към текста >>

21. Мисията на майката - Боян Боев (1883 – 1963)

Единият, когато се намирал в най-големи противоречия и мъчнотии почувствал голяма радост, просветление, хармония и вдъхновение.
Това не пречи на духовния досег между тях, това не пречи на любовта. Действието на последната не знае преграда. Майката крепи детето с любовта си, пази го, вдъхновява го през пространството. През пространството със своята любов тя работи върху ума, сърцето и волята му. Карин Михаелис описва любовта на двама души. Единият, когато се намирал в най-големи противоречия и мъчнотии почувствал голяма радост, просветление, хармония и вдъхновение. И това било тъкмо в момента, когато другият мислил за него с любов и благоговение. Когато човек обича някого, действително му изпраща реална сила, която го крепи и повдига. Истинската любов работи и в трите свята едновременно - във физическия свят, в света на мислите, чувствата и волята и в света на човешката Божествена същина. Обмяната между майката и детето е не само по време на бременността. Тя продължава през целия живот.
към текста >>

22. Навременност - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако е събрал през първите три периода богата, красива опитност, ценни преживявания, то те постепенно ще възрастнат, ще се разцъфтят в него и ще го доведат в зрялата възраст и в старостта до вътрешно просветление, мъдрост, духовност, велика любов.
До установяване на тия периоди се идва чрез изследване на психо-физичното развитие на детето от раждането нататък. За по-нататъшните периоди след 21 години Учителят казва следното: „От 21 години нататък тия фази се повтарят, но разбира се с друг оттенък и с все по-нови постижения и с нови придобивки на познания.” Поради преповтарянето на тия периоди и след 21 години, макар и с малко по-друг характер, то каквото посеем в детето през първите 7 години, после дава своите плодове, и предимно в съответния следващ период. Опитностите, преживяванията, придобивките на детето, юношата и младежа от раждането до 21 година определят в голяма степен цялото му бъдеще. Ще вземем един пример: нека кажем, че детето в първите три периода на своя живот е преживяло възвишени идеи, любов, възторг от идеала, естетични чувства и пр. Всичко това ще определи, какъв ще бъде той в следващите периоди, до дълбока старост. Ако е събрал през първите три периода богата, красива опитност, ценни преживявания, то те постепенно ще възрастнат, ще се разцъфтят в него и ще го доведат в зрялата възраст и в старостта до вътрешно просветление, мъдрост, духовност, велика любов. Ако не е посято нищо в душата му през първите три периода, то в старостта ще дойде залез, отслабване на духовните му сили. Това се отнася даже и до здравето. Който през първите три периода е имал положителни, прави мисли, чувства, желания и действия, той дава условия и възможност за здраво тяло в зряла и напреднала възраст. А който е имал отрицателни, криви мисли, чувства, желания и постъпки през първите три периода, той посява в себе си сили, които в бъдеще, в зряла и напреднала възраст, ще се проявят като предразположение към болест. За педагогиката от значение са първите три периода.
към текста >>

23. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Винаги вдъхновението и просветлението идат от вътрешното светилище на храма.
Когато човек желае да живее за доброто, когато копнее за един по-красив свят, това иде от висшата душа. Тя ни шепне за всички възможности които се крият в нея. Ние още не познаваме онова същество, което живее в светилището на храма. Външната личност е само бледо отражение на висшата душа, която е изтъкана от светлина и чистота. Даже само когато един неин лъч докосне човешкото лице, то добива неземна красота. Винаги вдъхновението и просветлението идат от вътрешното светилище на храма. Във всеки човек живее една божествена искра. В една легенда се разказва, че архангел Михаил веднъж гледал съсредоточено къс мрамор. Попитали го, защо прави това? Той отговорил: „Вътре в камъка е затворен един ангел! ”
към текста >>

Обаче, в един момент на своя живот той чувства, че е неудовлетворен, не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение да е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия.Това възвишеното виждаме проявено у Неклюдов и Катюша в романа „Възкресение” от Толстой, после у самия Толстой, у Гогол във втория период на неговия живот, след душевната криза и вътрешното му просветление.
Това са високите планински върхове, към които се стреми, към които тръгва Рубек в драмата „Когато ние мъртвите се пробудим” от Ибсен. Тези Ибсенови драми са две от най-мистичните му произведения. Възвишеното в човека е символизирано в Елена и Ефорион във „Фауст” от Гьоте. Проявата на Божественото виждаме и у Разколников, у Соня, даже и у Свидригайлов към края на живота му, когато вижда пустотата на досегашния си живот - романа „Престъпление и наказание” от Достоевски. Свидригайлов е морално покварен, живее само за себе си, живее живот развратен и безидеен. Обаче, в един момент на своя живот той чувства, че е неудовлетворен, не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение да е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия.Това възвишеното виждаме проявено у Неклюдов и Катюша в романа „Възкресение” от Толстой, после у самия Толстой, у Гогол във втория период на неговия живот, след душевната криза и вътрешното му просветление. Това възвишеното, Божественото не го ли виждаме проявено в живота на хиляди хора около нас? Всеки ден не усеща ли човек неговия шепот повече или по-малко, по-слабо или по-силно? Соловьов казва: „Нашето съзнание, нашият дух е по-дълбок, отколкото обикновените ни преживявания. Човек е повече от това, което се вижда и проявява външно. Човек е Божественото.” Същата мисъл е изказана и от Шилер.
към текста >>

24. 16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

У тях идва голямо вътрешно просветление, много нови идеи идват в тях.
От сутрин до вечер, в последните минути на всеки час ученикът да прави молитва, незабелязано от другите. Този опит може да се направи в продължение на десет дни или повече. Тази задача е дадена от Учителя. Целта на този опит е ученикът да проучи какво действие ще има това върху него. У тия, които са правили този опит, е станало голяма промяна. У тях идва голямо вътрешно просветление, много нови идеи идват в тях. Така ученикът проверява закона, който излага Учителят: Чрез молитвата човек снема висши енергии от Божествения свят. У него се развива ново отношение към другите - отношение на нежност и любов. От друга страна, става голяма промяна в неговото лице. Чертите на лицето му се префинват, то става по-красиво. Освен това този опит е подготовка към тъй наречената непрестанна молитва.
към текста >>

25. Екскурзия на 19 януари 1932 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще дойде в него просветлението.
" Да мине друга сестра и да му каже същото. Така да се изредят десетте сестри - и на брата ще му мине. Ако една сестра е угрижена, десет братя да й кажат същото. Когато човек се развива, трябва да благодари. То е един дълъг път. Ще дойде в него просветлението. Някой път се обезсърчавате. - Хубаво нещо е светът! Всичко, което върши човек, е само един повод, за да може да намери Истината и да се доближи до нея. Трябва да познаем Бога навсякъде, във всичко, и в Слънцето, и в звездите, и в Луната.... Всеки човек трябва да бъде поставен при много неблагоприятни условия и да победи, и след това ще дойде благословението.
към текста >>

26. 07. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ 23.IX.1941 г. за 4 дни - Боян Боев (1883 – 1963)

В древността, всички, и Учител и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, да получат просветление и нови идеи.
Страданията са за едни изпит, а за други — изправление. Значи, целия живот за човека е една велика школа за учене. През хубаво време обикаляхме околностите. Незабелязано и в радост минаваха часовете в тези Божествено чисти, незабравими места. Благодарим на Учителя, че ни научи да обичаме планината и да я ценим. В древността, всички, и Учител и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, да получат просветление и нови идеи. На такава височина става голяма промяна с човека, той се преобразява и светлина нахлува в него.
към текста >>

27. 13. РАЗГОВОР С учителя НА ИЗГРЕВ 5.1.1933 г. (написано) - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек трябва да се моли и да чака, а когато в човека дойде вътрешното просветление (новораждане), той ще бъде изпратен в света да извърши една работа за Бога.
РАЗГОВОР С учителя НА ИЗГРЕВ 5.1.1933 г. (написано) Трябва да имате мир и да се освободите от всички безпокойства, тревоги, за материални работи и страхове. Като се молите в такова състояние на мир може да добиете вътрешно проглеждане (прозрение). Новораждането, идването на Духа Свети е един вътрешен закон. Човек трябва да се моли и да чака, а когато в човека дойде вътрешното просветление (новораждане), той ще бъде изпратен в света да извърши една работа за Бога. Тогава той не само ще се свърже с Божествения свят, но и ще работи с това, което е научил. Ученикът трябва да излезе от света на страданията и колебанията чрез размишления, като види кои качества са му необходими и да види до къде едно желание е Божествено (да знае), да наблюдава, да размишлява и да се концентрира. Да потърси Бога в любовта и милосърдието Му. Човек има всъщност да учи цяла вечност, а това е велико, грандиозно и каквото научи, трябва да го приложи и да е готов да учи друго, следващо. По колко време ще се молите, това зависи от интензивността на молитвата ви.
към текста >>

28. 28. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Изучавайте Исая, Данаил, Йеремия, Йезекил и пр., за да видите по кой начин са добили те просветление.
Молете се, работете, побеждавайте мъчнотиите си, за да можете да минете напред и примирявайте противоречията на живота си — очистете се. Трябва да нямате лични пречки и да водите идеен живот. Да се примирите с всичко в природата и с хората, и с всичко друго. Да нямате ни най-малка лоша мисъл и чувство, към когото и да било. Абсолютно към всички да имаш хубави мисли, чувства, постъпки и да ти стане всичко приятно и всичко да обикнеш с душата си, като пречистиш за тази цел умът, сърцето и тялото си. Изучавайте Исая, Данаил, Йеремия, Йезекил и пр., за да видите по кой начин са добили те просветление. Има центрове в човека за общение с висшите светове и той трябва да вземе мерки за събуждане на тези центрове. Той трябва да изправи живота си, за да могат те да се засилят и растат.
към текста >>

29. 09. ПРИ МОРЕНИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

До тогаз внасям в тях просветление за вечните устои на битието, за една вътрешна красива страна на реалността, за вътрешните сили, скрити зад външните форми.
Могат да ти разправят за древни царства, за древни народи, чийто живот е покрит с праха на забвението! Ти се вслушваш вътре в себе си и като че ли Морените ти говорят: "Който обича вглъбяването, нека посети моите скалисти чертози. Тук, в мистичното мълчание на скалите, търсещият може да чуе един глас, който ще го преобрази. Само ония, които идват при мен със свещена чистота, ще получат моите скъпи дарове! Нека всички, които искат да чуят моя говор, да облекат светлите одежди на невинността! До тогаз внасям в тях просветление за вечните устои на битието, за една вътрешна красива страна на реалността, за вътрешните сили, скрити зад външните форми. Аз им нашепвам вечните закони, говоря им за същината, която образува основите на всичко! " Обичай Морените! Обичай ги в тяхната чистота и мълчание! Когато отидем там, говорим тъй тихо, за да не нарушим светостта на тия места!
към текста >>

Колко е хубаво да отнесем това просветление долу с нас.
Обичай Морените! Обичай ги в тяхната чистота и мълчание! Когато отидем там, говорим тъй тихо, за да не нарушим светостта на тия места! Тук ясно прозираш, че една невидима красота прониква живота, защото всичко преходно е само символ на Вечното! Тук се учиш да виждаш скритата поетична страна на всичко, което става в живота! Колко е хубаво да отнесем това просветление долу с нас. Тук-там из тия канари се издигат стройни фиданки или цветя. Те са тъй щастливи, че живеят в тая свещена обител! Над морените сегиз-тогиз орли правят красиви кръгове. Всичко тук: и треви, и цветя, и гори, и небе, и върхове ти говорят и ти разкриват една дълбочина, която долу не си подозирал! Когато тук четеш нещо, ти имаш прозрение и вникваш във вътрешния, скрития смисъл на автора и в най-малката мисъл намираш извор на големи богатства!
към текста >>

30. 11. МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО - Боян Боев (1883 – 1963)

От начало подкачват разговор с Учителя за най-обикновени работи и постепенно разговорът се издига до високи, недосегаеми мистични върхове, дето витае свободната човешка мисъл, носена на крилата на вътрешно прозрение и просветление.
Тая картина винаги изпъква пред мен, когато чуя тая песен! Самата тя има мистична дълбочина: чувствуваш, че отечеството ù не е тук. Тя е свалена от друг един свят и красотата на последния озарява душите ни. Светли точки в съборния живот са тъй наречените „разговори". Те са спонтанни, непринудени и най-естествени. От начало подкачват разговор с Учителя за най-обикновени работи и постепенно разговорът се издига до високи, недосегаеми мистични върхове, дето витае свободната човешка мисъл, носена на крилата на вътрешно прозрение и просветление. На въпросите Учителят отговаря с една дълбочина, от която лъха духът на един вечно реален свят. През целия ден интензивен живот. Между другото се уреждат тъй наречените „групи". Например, събират се интересуващи се от известни въпроси: педагогически, научни, из областта на изкуството и пр. Например в педагогичната група има свободна обмена на мисли върху новите методи на възпитанието.
към текста >>

31. 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

И оттам тая радост в нас, този мир, тая любов, това просветление.
Чувствуваш, като че ли си в съприкосновение с онова, за което си копнял през целия си живот. Всички вериги са паднали от тебе! Разбирам: Това е поздравът на планината! Разбирам планината! Тя ни поздрави! И оттам тая радост в нас, този мир, тая любов, това просветление. Нейният поздрав ни направи богати! Нейният поздрав е любовен! Светли Същества, това е поздрав от вас! Разбираме, че това е вашият език! Той е тъй възвишен!
към текста >>

32. 28. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

При любовта в съзнанието идва просветление.
Щом дойде любовта, той става смел, решителен, не го е страх от нищо. Напусне ли го любовта, той пак става страхлив като заек. При любовта има разширение. С любовта ти влизаш в един красив свят, в най добрите условия. При нея най-първо ти се стопля сърцето и в ума ти се запалва една свещ. При любовта в съзнанието идва просветление. По-рано ти си бил индиферентен, нищо не те е интересувало. Щом дойде тя, ти вече имаш будно съзнание. Няма по-красив момент от съзнаването на любовта! Това, което наричат възкресение – това е моментът, когато човек съзнае любовта. Като дойде любовта, няма да има умрели, няма да има болести.
към текста >>

33. 38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

На любещите я тя разкрива своите тайни, въвежда ги в своето светилище, дава им ключовете на прозрението и просветлението, показва им пътя на служенето и великата жертва!
Тя ни говори и ние искаме да разбираме нейния език. Нейният език е език, от който разбира човешката душа. Той намира ехо в глъбините ù и тя се преобразява, тя се отваря и разкрива богатствата си, които Безграничният е вложил в нея преди началото на вековете. Ние знаем, как ще чуем нейния говор. За да го чуем, трябва да отидем с радостно очакване, с чисти сърца и да я обичаме, да обичаме царствените ù чертози. На любещите я тя разкрива своите тайни, въвежда ги в своето светилище, дава им ключовете на прозрението и просветлението, показва им пътя на служенето и великата жертва! Ето полянката край първото езеро, гдето сме правили нашите ритмични, музикални упражнения. С гърмеж, с шумен трясък се спущат по стръмните скални стени водите от второто езеро „Елбур". Ето Изгревният връх. Той е тъй близо до сърцата и душите ни. Отломки от вечността сме преживели там!
към текста >>

Нейният говор отеква в душите ни като сладкогласна песен, като нежна ласка, като дълго очаквано просветление.
Занесете им радостното послание, че се съмва вече, че на изток вече се зазорява, че близко е вече светлото утро. Занесете им радостната вест, че надгробната плоча вече се махва и човешкият дух се освобождава. Кажете им, че иде ден, когато завинаги ще бъдат обърсани сълзите на страдащите души. Земята ще престане да бъде плачевна долина, а място на радостта, на светлината и на великата космическа любов! Тихо се вслушваме в това, което ни говори планината. Нейният говор отеква в душите ни като сладкогласна песен, като нежна ласка, като дълго очаквано просветление. Той буди в душите ни копнеж към чистотата на светлите висини и сили за работа. Долу при Вадата се обръщам още веднъж, вдигам взор към Салона на съзерцанието, към върха „Харно ми е" и всички околни върхове и устните ми неволно шепнат: – Благодарим за гостоприемството, благодарим за любовните дарове! сп. „Житно зърно”, бр. 14, кн. 9-10
към текста >>

34. 43. НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Един от лекарите, като че ли в едно вътрешно просветление от целия разговор, каза:
Щом има сянка, щом има петно, това не е любов. – Да. Човекът на любовта е най-силното същество на света. Какво разбирате под „свръхчовек"? – Човек, който носи светлина, топлина и сила в себе си. Един от лекарите, като че ли в едно вътрешно просветление от целия разговор, каза: – Разбирам, че човек трябва да се стреми към светлото, необятното и чистото! – Да. Това, към което той се стреми, към него се приближава. За да има човек постижение,трябва да има и смирение. Смиреният човек е най-силният човек.
към текста >>

35. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

У тях идва голямо вътрешно просветление, много нови идеи идват в тях.
От сутрин до вечep, в последните минути на всеки час ученикът да прави молитва, незабелязано от другите. Този опит може да се нaправи в продължение на десет дни или повече. Тази задача е дадена от Учителя. Целта на този опит е ученикът дa проучи какво действие ще има това върху него. У тия, които са правили този опит, е станало голяма промяна. У тях идва голямо вътрешно просветление, много нови идеи идват в тях. Така ученикът проверява закона, който излага Учителят: Чрез молитвата човек снема висши енергии от Божествения свят. У него се развива ново отношение към другите - отношение на нежност и любов. От друга страна, става голяма промяна в неговото лице. Чертите на лицето му се префинват, то става по-красиво. Освен това този опит е подготовка към тъй наречената непрестанна молитва.
към текста >>

36. 073 БЪДЕЩИЯТ ПОРЯДЪК - Боян Боев (1883 – 1963)

Мнозина отшелници са живели в горите по 50-60 години и когато са получавали просветление, са се връщали при своите близки да им покажат, че единственият път, който води към истинския Живот, е Любовта.
Човешкото съзнание се разширява. Вие ще бъдете зрители на великото, което Бог приготовлява за цялото човечество. Светът ще познае, че Бог не може да бъде поруган. Някой казва: "Веднъж светът да се оправи, всичко друго ще дойде само по себе си." Не, вие не трябва да чакате светът да се оправи, а трябва да влезете в новия Живот още сега. Ако човек рече да чака подобрение на цялото човечество, за това се изисква дълъг период от време. Мнозина отшелници са живели в горите по 50-60 години и когато са получавали просветление, са се връщали при своите близки да им покажат, че единственият път, който води към истинския Живот, е Любовта. Бъдещата Култура е на сърцето. Затова трябва да обръщаме внимание, да обработваме сърцето си. Ще кажете, че познавате Любовта. Не, не я познавате. Каква любов е тази, която не може да издържи на изпитанията?
към текста >>

37. Екскурзия на Витоша - Боян Боев (1883 – 1963)

В древността всички учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, за да получат просветление и нови идеи.
През деня е Учителя обикаляхме околностите при хубаво време. Посрещахме гости от Изгрева. Незабелязано и в радост минаха часовете. В тези Божествени чисти места незабравими останаха в съзнанието ни всички мигове, прекарани тук през тези четири дни. Благодарим на Учителя, че ни научи да обичаме планината и да я ценим. В древността всички учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, за да получат просветление и нови идеи. Ще благодарим на небето за тези свещени дни, прекарани тук. На такава височина става голяма промяна в човека. Той се преобразява. Нова светлина нахлува в него. Учителя каза:
към текста >>

38. Великият живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще дойде просветлението.
Непроявени герои. Хубавото е за в бъдеще. Бог е задържал хубавите работи за в бъдеще. Както човек сега се развива, трябва да благодари. То е един дълъг път. Ще дойде просветлението. Някой път човек се обезсърчава. Хубаво нещо е светът. Всичко, което върши човек, е само един повод, за да може да намери и да се доближи до истината. Трябва да познаем Бога навсякъде, във всичко: и в слънцето, и в звездите, и в луната и пр. В една вътрешна школа има правило да бъдете щастливи.
към текста >>

39. Мистични разговори - Боян Боев (1883 – 1963)

И вшкте по кой начин те са добили просветление.
Да няма за тебе нищо неприятно и тогава ще се яви този ангел. И природата ще ти проговори. Значи всичко да обикнеш с душата си, да се пречистят ума ти, сърцето ти и тялото ти, за да се види това. Освен през ранните утринни часове практикувайте молитва и концентрация на обед и вечер. Изучавайте Исайя, Данаила, Йеремия, Езекила и пр. И вшкте по кой начин те са добили просветление. Значи изучавайте всички пророци, големите и малките, после апостолите. Четете Евангелието на Йоана. Човек да счита всичко за духовно, да одухотворява всичко, да вижда, че всичко е хубаво и разумно. Ако човек се повдигне, ще види, че природата е жива, тя съвсем друг изглед ще има за него. Зад физическото е духовното.
към текста >>

40. Езотеричната практика на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато дойде в човека вътрешното просветление, новораждане, той ще бъде пратен да извърши една работа в света.
Това не е право на човека. Човек трябва да се моли за тази цел и да чака. Нали апостолите трябваше да чакат 40 дена? Но“40 дена“ е една форма. Може да се чака 40 години. Когато дойде в човека вътрешното просветление, новораждане, той ще бъде пратен да извърши една работа в света. Не само да се свърже с Божествения свят, но и да работи с това, което е научил. Ще му се даде работа за Бога. Ще ви дам друго упражнение. Всеки ден размишлявайте върху изречение от “Свещени думи на Учителя“, за да се види кои качества са необходими на ученика. После друга работа: Прочетете 150-те псалми Давидови и намерете кой псалом към коя категория спада.
към текста >>

41. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава ще дойде това вътрешно просветление в човека и той ще е готов да направи всичко, което Бог иска от него.
Тогава в света ще настане ред и порядък и хората ще се свестят, т.е. ще се пробудят от това хипнотично състояние, в което са изпаднали след грехопадението. Под влиянието на тези, родени от вода и Дух, сегашните хора ще се изменят, ще се пробуди тяхното висше съзнание, което им е дал Бог при тяхното раждане в Божествения свят. Всеки човек има едно Свещено име, което Бог му е турил. И когато се родим от вода и Дух, ние ще знаем това Свещено име, което Бог ни е дал и което сме носили първоначално, когато сме живели в Божествения свят. Тогава ще дойде това вътрешно просветление в човека и той ще е готов да направи всичко, което Бог иска от него. Той ще бъде силен, понеже цялото небе ще бъде с него. Така че, единственото нещо, което трябва да разберем, това е свещеното име, което Бог ни е дал, което ще стане когато се родим от Дух и вода, когато се родим от Любовта и Мъдростта, когато се изпълни това, за което Христос казва: Аз и Отец Ми, т.е. Любовта и Мъдростта, ще дойдем и ще направим жилище у вас. В човешката душа при днешното й развитие има два стремежа. Единият стремеж е към центъра на Земята, това е стремежът на корените.
към текста >>

42. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той видя всичко това, и живота си и делото си в моментно и ясно просветление, с непоколебима и несъкрушима увереност на духа, който чувствувал, че се намира пред Истината.
И в едно величествено видение Питагор видял световете да се движат съгласно ритъма и хармонията на Свещените Числа. Той видял равновесието на Небето и на Земята, махалото на което се държи човешката свобода. Трите свята - природният, човешкият и Божественият, поддържащи се и оплодяващи се взаимно и представляващи всемирната драма чрез двояко движение - низходящо и възходящо. Той схвана областите на невидимия свят, които обгръщат видимия свят и безспирно го оживотворяват. Той схвана най- сетне пречистването и освобождаването на човека още на Земята чрез троякото Посвещение в тайните. Той видя всичко това, и живота си и делото си в моментно и ясно просветление, с непоколебима и несъкрушима увереност на духа, който чувствувал, че се намира пред Истината. Това беше цяла светкавица. Сега се касаеше да докаже с разсъдъка си това, което чистият му разум беше схванал от Абсолютното. Но затова се искаше наука, затова се искаше работа. Къде ще намери тази наука? И като се питаше и размишляваше в себе си, той си припомни думите на Първосвещеника от храма на Адонай, че само в Египет се намира науката за Бога.
към текста >>

43. Практическа Кабала - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази част на Кабала изисква пълно очистване и просветление на човешкия дух, стремеж към сливане с Бога.
Също така цели стихове могат да бъдат приведени към едно число. Общото мистично правило на тази цифрова Кабала се заключава в това, че тези думи, изразени чрез едно и също число, имат вътрешно сродство помежду си. Затова, получавайки от една дума число, можем да го разложим на нови думи, съблюдавайки гореозначеното правило. В гематрията лежи ключът към ономантичната система в астрологията. Друг важен отрасъл на практическата Кабала е така наречената пневматика. Тази част на Кабала изисква пълно очистване и просветление на човешкия дух, стремеж към сливане с Бога. Човек става обиталище на Божествените сили и жив орган, чрез който тези сили по мистичен път се предават на света. Такъв човек навсякъде помага за преуспяване на доброто и победа над злото. Това влияние се достига по пътя на потопяване на душата в благоговейно съзерцание на Свещените Имена. Защото тези Имена са израз на Божествени сили. А великият окултен закон гласи: подобното се притегля от подобното.
към текста >>

44. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Двадесет и четвърти псалом описва състоянието на ученика, след като е преминал Посвещението и добил вътрешното просветление, може да проникне в тайните на земята и вселената, които са проникнати от Божието присъствие.
води ме в пътеки на правда заради Името Си." Тези няколко стиха посочват ръководството на душата от Бога в трите свята - физическия, духовния и Божествения в пътя на нейното развитие и след това се казва, че и в дола на смъртна сянка ако ходя, пак няма да се уплаша от злото. И достига до Посвещението на душата, която казва: „Помазал си с елей главата ми, чашата ми се прелива. Наистина благодат и милост ще следват през всичките дни на живота ми и живея в дома Господен на дълги дни." Целият този псалом описва пътя на ученика, който постепенно преминава през трите свята и получава Посвещение. И завършва, че ще живее в дома Господен на дълги дни. Това е състоянието на Посветения ученик. Двадесет и четвърти псалом описва състоянието на ученика, след като е преминал Посвещението и добил вътрешното просветление, може да проникне в тайните на земята и вселената, които са проникнати от Божието присъствие. След това казва: „Кой ще възлезе на гората Господня? - Божественйя свят - И кой ще застане на святото Негово място? " И отговаря: „Който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е дал на суетата душата си и не се е клел с лъст, той ще приема благословение от Господа и правда от Бога на спасението си." Двадесет и петият псалом пак описва състоянието на посветената душа, която уповава на Господа и от четвърти стих нататък се казва: „Покажи ми, Господи, пътищата Си, научи ме на стъпките Си, води ме в пътя на Истината Си и научи ме, защото Ти Си Бог на спасението ми, Тебе чакам всеки ден." В 26-ти псалом ученикът, след като е придобил вътрешна Светлина, казва: „Съди ме, Господи, защото ходих в незлобието си, уповавах на Господа и няма да се поклатя.
към текста >>

45. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Бенгел отговаря: Сигурно е, че интегралността, непорочността, просветлението на Адам, в състояние на невинност е било отлично, както например при един радостен, весел човек оживеността свети чрез лицето му както от лицето на Стефана е излизало едно сияние, както за същото четем и у много светии.
Историческият път на Бялото Братство в Бога, е с всичкото си мислене, чувстване и действие Бог. Ето защо не може също да се каже, че тя е променлива, защото притежава непроменливостта на Огъня от своето непрекъснато Единение с Логоса. Наистина възможно е върху светиите да е преминала известна топлина от Логоса. Но в тази Душа Божествения Огън трябва да е живял действително, от който другите биха се стопили" (От книгата "Основни начала", книга втора) Друг един мистик от 18 век Йохан Албрехт Бенгел казва следното по този въпрос: Задава се въпросът върху светлинната природа на тялото на Адам в неговото състояние на невинност. Бенгел отговаря: Сигурно е, че интегралността, непорочността, просветлението на Адам, в състояние на невинност е било отлично, както например при един радостен, весел човек оживеността свети чрез лицето му както от лицето на Стефана е излизало едно сияние, както за същото четем и у много светии. И така, не може да бъде другояче, освен че от голямата Слава на неговата душа се предава и на неговото тяло същото състояние. Бог е Светлина и понеже Адам носил в себе си Образа на Бога и Той трябвало да носи в Себе Си Светлината и от Неговото тяло трябва да се излъчва такава Светлина, особено от Неговото лице. Всъщност и самият живот се състои от определена Светлина, както това може да се види у бодрите хора, у такива, които с благост умират, как сиянието постепенно се губи". Един съвременен духовен човек, Франк Рителмайер, спирайки се на този въпрос, казва: "Божественото Христово Същество може да се облече само в едно тяло, приготвено за целта от Провидението. Ето защо тялото, в което Христос се въплъти при Кръщението в Йордан било подготвено и обработено от една съвършено детски чиста Душа и същевременно проникната от най-висока Мъдрост.
към текста >>

След всички тези разочарования Исус дошъл до велико озарение и просветление, че към земята иде Великият Божествен Дух, който Той познава от миналото и че Той именно, ще стане носител на този Велик Божествен Дух, който идвал да спаси човечеството.
Не е било достатъчно само да говори на хората за Любов и братство, за страдание и милосърдие, но трябвало да се влее нова младенческа сила в остарелите жили на човечеството. След като майката на Соломоновия Исус се оженва за бащата на Натановия Исус, според Окултната Наука неговата рождена майка, която е била умряла, се вселява в тялото на майката на Натановия Исус. Така че, неговата рождена майка, за която казахме, че е един велик посветен от миналото, е във връзка със Светия Дух и пак във връзка с Исус. И той споделя с нея всички свои преживявания и разочарования от състоянието, в което е изпаднало човечеството. Тя му е била така да се каже, като един отдушник, пред която е могъл да изказва мъката си, да сподели с нея своето намерение да помогне на човечеството. След всички тези разочарования Исус дошъл до велико озарение и просветление, че към земята иде Великият Божествен Дух, който Той познава от миналото и че Той именно, ще стане носител на този Велик Божествен Дух, който идвал да спаси човечеството. С тази мисъл Той се отправя към реката Йордан, където кръщава Йоан Кръстител за опрощение на греховете. И той вече бил казал: "Аз ви кръщавам с вода, но посред вас стои един, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обувката. Той ще ви кръсти с Дух Святи и Огън". И когато Исус дохожда при Йоан да се кръсти, той отначало не иска да Го кръсти, защото Го познава, но по настояване на Исус Го кръщава. След кръщението се отварят Небесата и Духът слиза във вид на гълъб над Него и се чува Глас, Който казва: "Ти си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение".
към текста >>

46. 6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА - Влад Пашов (1902- 1974)

За Буда се казва, че под дървото Боди получил просветление и добил откровението.
Те са елементи на един сложен духовен процес. Тук не става въпрос за физически явления, а за духовни. Вече казах, че смоковницата е символ на Големите Мистерии, на древното ясновидство. Че това е така, се вижда и от онова място от Евангелието на Йоан, когато Филип завежда Натанаил при Исус и Той му казва, че го е видял под смоковницата. Казано с други думи, Той го е видял в Школата на Мистериите. За Буда се казва, че под дървото Боди получил просветление и добил откровението. Исус вижда-Натанаил под смоковницата. В този смисъл смоковницата е емблема на едно състояние на съзнанието, при което човек идва до известна връзка с духовния свят. Това е ставало в Школите на Мистериите в древните времена. Ученикът, вглъбен в дълбоко размишление, дълбока медитация, чувства своята собствена душа, че излиза от физическото тяло, разширява се в Космоса и се представя пред неговото съзнание като растящо дърво, под което той седи и размишлява. Той се вижда под световното дърво и като плодове на дървото, които той е бил удостоен да откъсне, му се явява всичко, което е добил в процеса на размишлението като духовни образи, като духовни откровения.
към текста >>

47. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Който разбира Смисъла на Живота, той е дошъл до едно просветление в схващанията си, вследствие на което се развива правилно.
Тази наука за Живота е разкрита под различни аспекти в четирите Евангелия и в Посланията на апостолите, особено в Посланията на Павел. Учителят е изнесъл обширно тази мисъл за Живота в нейната всеобхватност, като ни е дал методи за приложение за законите на Живота. Затова Учителят казва: "Съществува една вътрешна философия за Живота, която определя Пътя на човека. За да придобие тази философия, човек трябва да прави съзнателни усилия, да работи върху себе си. Тогава човек ще разбере защо е дошъл на Земята и какъв е Смисълът на Живота. Който разбира Смисъла на Живота, той е дошъл до едно просветление в схващанията си, вследствие на което се развива правилно. Той върви със сигурност и с отворени очи в пътя си. На каквито и мъчнотии и противоречия да се натъкне, той лесно ги разрешава. Този човек се интересува от всичко в живота, защото той знае, че човек е дошъл на Земята да учи, да събира опитност. Като ученик на Живота той се стреми към придобиване на положителни знания,които могат да внесат в него дълбок вътрешен мир. Но затова е необходимо преди всичко човек да познава себе си, а после окръжаващите.
към текста >>

48. I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази втора стъпка при Посвещението се нарича просветление.
На друго място Учителя казва: "Нарядите, които ви давам, са Път към Посвещение." А нарядите се състоят от молитви, песни и стихове от Писанието за размишление. И за всички тези неща се изисква концентрация на мисълта. По този начин, като работи чрез мисълта си при концентрация, размишление, човек пречиства астралното си тяло и развива органите за възприятие в него. Това се е наричало в древните Мистерии очистване или катарзис. Когато вече органите са образувани в астралното тяло, предприема се втората стъпка на Посвещението - всички тези органи, изработени в астралното тяло, да бъдат отпечатани в етерното тяло, също така, както един печат се отпечатва върху восък. Тази втора стъпка при Посвещението се нарича просветление. Тогава вече се отварят духовните очи на човека и той получава впечатления от духовния свят, както с физическите си органи той получава впечатления от физическия свят. В тази степен на развитие на Ученика духовният свят му се разкрива в образи. Освен образите, при този стадий на развитие Ученикът възприема и музиката на сферите и чува Космичното Слово. С това му се разкрива една по-горна степен на духовния свят, която се изразява чрез музика и слово. При една още по-напреднала степен, Ученикът вижда и самите същества, от които идват тези образи, тази музика и това слово.
към текста >>

49. II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

През време на този сън, подобен на смърт, етерното тяло е почти излъчено от физическото и астралното тяло, заедно с всички органи, които то е изработило вече в себе си, могло да се отпечата върху етерното тяло и е това се е извършвало просветлението или илюминацията на Посвещението.
В Мистериите, представящи Християнската ера, кандидатът, в течение на доста дълго време, е получавал наставления за организиране на духовния си живот, в течение на което време той е придобивал знания, които съответстват на това, което днес наричаме Окултна наука. След това той е бил готов да получи античното Посвещение, което се е състояло в отпечатване на изработените астрални органи върху неговото етерно тяло. За тази цел Ученикът е бил приспиван в продължение на три и половина дни в сън, подобен на смъртта. Ученикът е бил поставян в едно тясно помещение, подобно на гробница, и потопяван в дълбок смъртен сън. Или пък е бил привързван към един кръст с разперени ръце - нещо, което е било за получаването на състоянието, което се е искало да се произведе. През време на този сън, подобен на смърт, етерното тяло е почти излъчено от физическото и астралното тяло, заедно с всички органи, които то е изработило вече в себе си, могло да се отпечата върху етерното тяло и е това се е извършвало просветлението или илюминацията на Посвещението. От този момент насетне Ученикът става Посветен, познаващ духовните светове. След като го събудят, той си спомня, че е съзерцавал нещо, което той по-рано не е срещал никъде. В миналото човек не е притежавал индивидуален Аз, но той е бил свързан с груповия Аз на народа, на расата. И обикновените хора не са могли да виждат тези групови души. Само Посветените са виждали груповите души и са влизали във връзка с тях.
към текста >>

50. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това се дължи на тяхното умствено просветление и морално съвършенство."
Богомилите, подобно на първите християни, не ядели месо, не пиели вино, а се хранели с прясна храна и пиели чиста вода. „Богомилите", казва Козма, „проповядвали да не се вкусва месо и вино, смятайки ги за скверни. Съвършените богомили ядели само растителна храна, а верните и оглашените употребявали млечни продукти и яйца." Храната и съгласуването на вярата с делата оказвало голямо въздействие върху поведението и характера на богомилите. В един новооткрит паметник във Виенската библиотека се казва, че „нравствено чистите богомили се удостоявали да виждат Светия Дух и да влизат в общение с него и да получават откровение от него. Това се дължи на тяхното умствено просветление и морално съвършенство." Презвитер Козма казва, че богомилите били кротки, смирени, мълчаливи, бледи от пост, не се вглеждали в хората, не се кикотели, т.е. външно приличали на истински християни. Това, обаче, според Козма, е само външно, а вътрешно те били вълци, грабели стадото, заблуждавали го и го тласкали към ада. Това е субективно схващане на презвитер Козма, което не отговаря на истината. Западните църковници, колкото и да ненавиждали богомилите, казват, че те били тихи, смирени, затова ги наричали добри хора, но тъмни и невежи обскуранти.
към текста >>

51. ЗА ВЛИЯНИЕТО, КОЕТО ОКАЗАЛО БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД - Влад Пашов (1902- 1974)

Също така един непознат прави посещение на немския обущар Якоб Бьоме и се разговаря с него и от този момент той добил просветление по много въпроси и започнал да пише произведения, епохални в духовния живот на човечеството.
За такъв вид дейност Морис Магр пише: „Християн Розенкройц беше по всяка вероятност тайнственият посетител на Жак Таулер /прочут мистик/. Последният беше най-значимият богослов по онова време. Ученият европейски свят отиваше да слуша неговите лекции в Страсбург. Веднъж го посетил един светски човек, чието име той никога не разкрил, който му разкрил една мистична философия, чийто идеал бил проникване на човека в Божествения живот, Той пази две години мълчание и после влиза в обществото Божиите приятели. Това общество било по характер като Албигойството." Също така един непознат прави посещение на немския обущар Якоб Бьоме и се разговаря с него и от този момент той добил просветление по много въпроси и започнал да пише произведения, епохални в духовния живот на човечеството. Много учени, философи и велики художници са били запознати с езотеричните идеи чрез богомилите и розенкройцерите. Така се знае, че Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от неговото мистично съчинение Божествена комедия, която е построена на седморния ключ на Кабалата. Изследване в това отношение е направил френският окултист Папюс, което е изложил в своето съчинение Методично изложение на окултната наука. В друга глава споменах, че друг един френски изследовател на албигойството е изследвал Божествената комедия и намира в нея отразени и предадени Древните Мистерии. Също така от ръкописите на Леонардо да Винчи и от неговите гениални творби се вижда, че той е бил запознат с окултната наука, с езотеричното учение на албигойците и на гностиците.
към текста >>

52. Медитация - Влад Пашов (1902- 1974)

При него човек се поставя в молитвено състояние, успокоява всички вълнения и отправя мисълта и съзнанието си към Великото и Възвишеното, от което ученикът, според степента на своето развитие, получава вдъхновение, просветление и след това – и откровение на великите тайни на Битието.
Медитация Медитацията е един вече по-дълбок психичен процес. При него човек се поставя в молитвено състояние, успокоява всички вълнения и отправя мисълта и съзнанието си към Великото и Възвишеното, от което ученикът, според степента на своето развитие, получава вдъхновение, просветление и след това – и откровение на великите тайни на Битието. При медитацията човек се стреми да преживее в себе си мислите и идеите, които нахлуват в съзнанието и в ума при съзерцанието на възвишеното и великото в света. То е едно състояние, при което великото, Божественото се потопява, така да се каже, в човека и го изпълва със своето присъствие, а човек съзнава и преживява това присъствие, изпълва се със сила, с нови идеи и мисли, които дотогава не е имал в ума си. Той преживява Бога в себе си, получава Неговото благословение и чрез проникване в съзнанието му на нова Светлина, на нови мисли ученикът преминава в блаженство от Божието присъствие, в него се събужда един творчески устрем и той започва да твори в областта, в която е подготвен от обикновения живот. При медитация човек преживява мировия ред и хармония, преживява единството си с цялото Битие, не се чувства самотен в света, а част от една Велика общност. Неговото съзнание се разширява и той влиза във връзка с Великите Божествени същества, възприема техните мисли, идеи и състояния.
към текста >>

53. Размишление в трите свята - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще почувствате обновление и просветление.
• 132 • Размишление в трите свята. Препоръчвам ви следния метод за работа с тези изречения: всеки ден си избирайте по едно изречение и размишлявайте върху него във връзка с трите свята. При това размишление ще ви дойдат много нови идеи, записвайте ги. Този опит правете всеки ден. Ще почувствате обновление и просветление. Същият метод може да се приложи и към всички други изречения и мисли, взети било от “Свещени думи на Учителя”, било от Евангелията, беседите или от други свещени книги. Защото навсякъде Божествените идеи и мисли имат отношение и приложение в трите свята.Но за да се научи човек правилно да размишлява, преди всичко той трябва да се научи да наблюдава точно, конкретно и подробно явленията и нещата във физическия свят. И второ, трябва да познава закона на аналогията, за да знае кои неща от физическия свят на кои идеи и принципи отговарят в Духовния и Божествения свят.
към текста >>

54. Просветление - Влад Пашов (1902- 1974)

• 137 • Просветление.
• 137 • Просветление. За да се постигне пълна концентрация, трябва да започнете с размишление, да се научите да размишлявате. За тази цел всеки ден избирайте по едно изречение от книгата “Светът на Великите души” и размишлявайте върху нещо във връзка с трите свята, за да видите какъв превод ще му дадете в трите свята. При това размишление ще ви дойдат много нови идеи, записвайте си ги. Като правите това, ще почувствате обнова и просветление.
към текста >>

Като правите това, ще почувствате обнова и просветление.
• 137 • Просветление. За да се постигне пълна концентрация, трябва да започнете с размишление, да се научите да размишлявате. За тази цел всеки ден избирайте по едно изречение от книгата “Светът на Великите души” и размишлявайте върху нещо във връзка с трите свята, за да видите какъв превод ще му дадете в трите свята. При това размишление ще ви дойдат много нови идеи, записвайте си ги. Като правите това, ще почувствате обнова и просветление.
към текста >>

55. Свещеният час - Влад Пашов (1902- 1974)

Изобщо във вас ще дойде едно просветление.
Свещеният час, който си определите, ще спазвате през цялата година и в него ще работите за изглаждане на недоразуменията, за надделяване над мъчнотиите и за вашето повдигане. На всеки от вас давам тази задача именно: да намерите приблизително кой е вашият свещен час. За всеки ученик има един определен свещен час. Този час може да бъде един и същ за няколко ученика. Когато попаднете в този час, в ума на всеки едного от вас ще дойде някоя велика мисъл или някое възвишено чувство. Изобщо във вас ще дойде едно просветление. Ако дадете място на тази мисъл или на това чувство, вие ще се повдигнете, но ако има противодействие, в съзнанието ви ще настане тъмнина и дълго време след това ще трябва да чакате, докато отново попаднете на вашия свещен час. Свещеният час идва периодически всеки ден в един и същи час през деня. Вие ще различите този час от останалите часове на деня по това, че той е по-интензивен, иде с по-засилен тон.
към текста >>

56. 2-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато се наместят всички части на местата им, човекът ще почувствува една вътрешна лекота, ще дойде едно вътрешно просветление.
Той ще започне най-първо с разглобяване. При туй разглобяване вие ще почувствувате една вътрешна болка. Този нож ще почне да работи там. Човешката душа е тъй преплетена в тялото, вътре в този инструмент, че когато дойде Великият Дух да работи и прокара своя нож, непременно вие ще почувствувате вътрешна болка. Това се дължи на вътрешното разглобяване на частите на човека, за да бъдат наместени на техните места. И когато се наместят всички части на местата им, човекът ще почувствува една вътрешна лекота, ще дойде едно вътрешно просветление. 3. Вашата задача в школата е да се учите, затова ще служите с умовете си, ще чувствувате със сърцата си и ще прилагате с волята си. Методите на окултната школа се различават от всички онези методи, които съвременните училища въобще прилагат. 4. В окултната школа ние имаме за цел да развием центровете на вярата, надеждата и любовта, да развием музикалното чувство, да развием въображението, да развием математичните способности, разсъдителните способности, творческия ум, да развием дружелюбието, да урегулираме човешкото честолюбие и човешката гордост. После да впрегнем изпълнителните способности на човека в работа, да развием речта и да я турим в правилен път. После да създадем правилна форма за живот.
към текста >>

57. 28-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек като чете в книгата на живота и на цялата природа, добива просветление.
След чашата иде книгата. Чрез страданията, които минава човек, почва да изучава книгата на живота, изучава законите на живота и гледа да опазва тия закони. Обаче, в тая фаза е още в началото на своето пробуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци. 4. Светилника Човек като чете в книгата на живота и на цялата природа, добива просветление. Нова светлина озарява съзнанието му. Това е символизирано от светилника. Чрез този светилник, чрез тая светлина, човек почва да вижда величието и красотата на Божествения план, който води човека от тъмнина към светлина, от робство към свобода, от несъвършенство към съвършенство, от греховност към чистота, от невежество към знание. 5. Жезълът Чрез четене на книгата, чрез това просветление, човек добива известна власт над себе си.
към текста >>

Чрез четене на книгата, чрез това просветление, човек добива известна власт над себе си.
Човек като чете в книгата на живота и на цялата природа, добива просветление. Нова светлина озарява съзнанието му. Това е символизирано от светилника. Чрез този светилник, чрез тая светлина, човек почва да вижда величието и красотата на Божествения план, който води човека от тъмнина към светлина, от робство към свобода, от несъвършенство към съвършенство, от греховност към чистота, от невежество към знание. 5. Жезълът Чрез четене на книгата, чрез това просветление, човек добива известна власт над себе си. Това именно символизира жезълът. Той вече е извлякъл поука от изучаването на живота и се старае да владее себе си, да управлява себе си. Учителя казва: "Човек трябва да стане цар, но цар на себе си, да владее себе си". Жезълът означава, че човек вече има известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желанието да прояви своята нисша природа.
към текста >>

58. 37–мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато попаднете в този час, в ума на всеки едного от вас ще дойде една велика мисъл или някое възвишено чувство, изобщо във вас ще дойде едно просветление.
И когато вие се намирате в някое малко затруднение, те веднага ви се притичат на помощ. Свещения час, който си определите, ще спазвате през цялата година и ще работите за изглаждане на недоразуменията, за надделяване на мъчнотиите и за вашето подигане. На всеки от вас давам задачата да намерите приблизително вашия свещен час. За всеки Ученик има по един свещен час. Този час може да е един и същ за няколко Ученици. Когато попаднете в този час, в ума на всеки едного от вас ще дойде една велика мисъл или някое възвишено чувство, изобщо във вас ще дойде едно просветление. Ако дадете място на тази мисъл или на това чувство, вие ще се повдигнете, но ако им въздействувате, в съзнанието ви ще настъпи тъмнина и дълго време след това трябва да чакате, докато отново попаднете на вашия свещен час. Свещеният час иде периодически всеки ден в един в същи час на деня. Вие ще различите този час от останалите часове на деня по това, че той е по-интензивен, иде с по-засилен тон. 142. Болестите на Ученика и лекуването им. Болестите представят задачи за Ученика.
към текста >>

59. 46-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Едва сега човек започва да чисти съзнанието си, докато дойде един ден до пълно прояснение, до пълно просветление на съзнанието.
В съзнанието на всички хора се прокрадват и добри, и лоши желания. Ако в едно желание има Любов, тогава ще има и Красота, и Истина, и то непременно ще бъде добро. Който има Истината в себе си, той е красив човек. Истината е основа на всички неща в света и живота. Имайте предвид, че науката за чистенето на съзнанието едва сега се заражда. Едва сега човек започва да чисти съзнанието си, докато дойде един ден до пълно прояснение, до пълно просветление на съзнанието. Не е лесно да се чисти съзнанието. Смяната на съзнанието, т.е. чистене на съзнанието представя една от великите, от красивите науки. Чистенето на съзнанието е подобно на обработването и чистенето на лозето. В процеса на чистене на съзнанието, при който Учител да отидете, най-първо той ще ви покани да поработите на лозето му, да го чистите и после в деня на гроздобера да вкусите от плодовете му.
към текста >>

60. ДА ПОЗНАЕШ УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Зная, че сама не бих могла да изнеса до върха на просветлението тежестта на страданието, но с твоята подкрепа и закрила, с Божията помощ, Учителю, мога да страдам.
Изплаших се, че мъката ми няма да има край и отчаяна търсих помощ. Помислих за Учителя и из-веднаж почувствах присъствието му. И мъката ми се разсея в пространството, превърна се в роса върху цвят, огрян от слънцето, и си отиде. Сега аз не искам и не мога повече да мисля за всичко това, защото за мен то е голяма тежест, непоносима мъка. Ще запазя само съкровения спомен за преображенията на Духа и за делата Му, за всичко онова, което преживях и което видяха очите ми. Зная, че сама не бих могла да изнеса до върха на просветлението тежестта на страданието, но с твоята подкрепа и закрила, с Божията помощ, Учителю, мога да страдам. Защото зная, че страданията ми един ден ще се превърнат в радост. Велик, но труден е пътят, по който върви Учителя. Защото той носи светлина на хората в един свят на непрестанни борби и големи противоречия. Светлина, която идва отгоре, това е нашият Учител. Когато слиза между хората, тъмнината непрекъснато върви след него, тя е слугинята, а той - щедрият, но строг господар, владетелят на материалния свят, в който живеем.
към текста >>

61. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Тяхното отношение към него проличава най-добре, когато решават да направят „Дружество за пробуждане и просветление на българския народ" през 1900 г.
Той им казва: „Сега сте само трима, но ще станете мнозина. Всички столове, които виждате, че са празни, са заети от невидими души, които ще се въплътят и ще дойдат да работят за делото Божие на Земята. В бъдеще на тези събори ще се събират и присъстват милиони хора." На този Първи събор дава „Благодарствената молитва". Доктор Миркович и Пеньо Киров са известни спиритисти с голям опит, занимават се активно с провеждане на сеанси. По това време всички във Веригата наричат Учителя „господин Дънов" и понеже е млад, го смятат за начинаещ в духовните науки. Тяхното отношение към него проличава най-добре, когато решават да направят „Дружество за пробуждане и просветление на българския народ" през 1900 г. За председател на дружеството избират Пеньо Киров, за секретар доктор Миркович, за касиер Тодор Стоименов и за куриер и писар господин Дънов. Това дружество просъществува малко време, понеже започва сериозната духовна работа с Веригата.
към текста >>

62. 8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса - Светозар Няголов ( -2013)

После, в шестата раса хората ще имат една характерна черта, а именно: като срещнеш един човек от тази раса, той ще внесе в тебе едно разширение на сърцето, едно просветление на ума и ще се вдъхновиш от един велик идеал.
13 — б. 20) „Или пък ако вървиш с жената на някого, той ще прати подире им да ги следят какви ще бъдат техните отношения. В шестата раса за тези неща и въпрос няма да става, те ще имат вяра. Там всеки сам ще се пази. Няма да ходят детективи да следят хората отвънка, защото всеки сам ще пази себе си отвътре. После, в шестата раса хората ще имат една характерна черта, а именно: като срещнеш един човек от тази раса, той ще внесе в тебе едно разширение на сърцето, едно просветление на ума и ще се вдъхновиш от един велик идеал. Той може да не ти говори нищо, но ще се вдъхновиш от нещо възвишено и благородно. Само като го срещнеш, той ще ти предаде своята мисъл, без да ти говори нещо." (33, с. 14 - б. 20) „Хората от шестата раса ще имат пълно доверие помежду си. Който и да влезе в дома им, те ще се радват, че ги е посетил.
към текста >>

63. I. ВЪНШЕН КРЪГ - Светозар Няголов ( -2013)

Като чете книгата и изучава принципите и законите на природата, човек придобива просветление и се стреми да овладее себе си, да стане цар на себе си.
За да чете от книгата на живота, на човек е необходим светилник. Светилникът представлява човешкият разум, който му показва какво е написано в книгата на природата. Чрез тази светлина човек се домогва до величието на Божествения план, който го води от тъмнината към светлината, от робството към свободата, от обикновеното към съвършеното, от греха към чистотата и от невежеството към знанията. Светилникът със свещта е Слънцето, което озарява мозъка на човека и го кара постоянно да мисли. 5. Жезълът Като чете книгата и изучава принципите и законите на природата, човек придобива просветление и се стреми да овладее себе си, да стане цар на себе си. Най-после му се дава законът - тоягата или жезълът, чрез които може да постигне своите желания. Природата му дава своята тояга и казва: „- Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат отправени към Бога." При това тоягата трябва да бъде изправена нагоре към Бога, което показва стремеж към Бога. в тази фаза човек има известно самообладание и гледа да се въздържа от проявите на своята низша природа. Учи се да я владее и контролира и насочва правилно. Жезълът е символ на властта, до която човек неминуемо се домогва в стремежите на своя живот.
към текста >>

64. Един ден от летуването на рилските езера - Георги Томалевски (1897-1988)

Новото, което се ражда в душата на човека, след като е изслушал беседата на Учителя, може да бъде едно малко добро, втъкано в обикновеното ежедневие, може да бъде просветление на неизяснени проблеми, може да е някаква творческа идея или героичен импулс.
Обикновено съзерцанието при изгревните минути е потопено в пълно мълчание. След като се покаже първият слънчев лъч, над изгряващия връх се понася шепота на молитва, а след това и тиха песен. Словото на Учителя винаги е предхождано от прочит на стихове или цяла глава от Свещеното писание. Следва след това беседата, изслушана с дълбоко мълчание и напрегнат интерес. Думите, изречени с магнетичния тембър от спокойния глас на Учителя, милват и оставят трайна, незаличима следа в душите на тези, които са дошли да се учат. Новото, което се ражда в душата на човека, след като е изслушал беседата на Учителя, може да бъде едно малко добро, втъкано в обикновеното ежедневие, може да бъде просветление на неизяснени проблеми, може да е някаква творческа идея или героичен импулс. Когато отзвучи и последната дума от беседата, всички изправени на крака изпяват заключителната песен, произнасят молитвена та формула и един по един слизат по каменистата пътека, за да продължат програмата на лагерния живот. Езерото на съзерцанието Изиграването на първите шест гимнастически упражнения се последва от подкрепителна почивка, след която при добро време се образува по-голям или по-малък кръг от двойки, които чакат да прозвучи музиката на Паневритмията. Често Паневритмията се изиграва на тревистите поляни до езерото Балдер-Дару или край езерото Махабур. Немалко пъти тази игра се извършва над приветливото Езеро на чистотата.
към текста >>

65. Учителят за Христа - Георги Томалевски (1897-1988)

За да се разбере и приложи Христовото учение, трябва дълбоко вътрешно просветление.
Христос не е на света. Най-малко след един век ще дойде.“ Хората се лъжат. Христос е в света. Всяка сутрин, когато изгрява слънцето, Той излиза заедно с него и гледа света. Това, гдето казват, че Христос е на небето и записва имената на тези, които грешат, е наивно и детско разбиране.“ За да се разбере и приложи Христовото учение, трябва дълбоко вътрешно просветление. ,,Христос е поставил три основни положения: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, да възлюбиш ближния си като себе си и да възлюбиш и врага си.“ Да възлюбиш врага, това е едно от най-тежките учения, което е дадено на хората.“ В текста на Евангелието има места, които не бива да се разбират буквално. За да се изяви истината, потребно е едно по-задълбочено анализиране на този текст. За тези, които очакват да видят Христа в човешка форма, в една от беседите е казано: „Христос живя веднъж между човеците в човешки образ.
към текста >>

66. Разговори с Учителя. Разговор четвърти - Георги Томалевски (1897-1988)

Това ново състояние на търсещия се постига с учител и се нарича просветление.
Светлината е условие, но ние, преди да се запали свещта, знаехме вече буквите, сричките, думите и изреченията. Светлината ни даде възможност да изявим изкуството на четенето. Който иска, да познае истината. Така е и с човека. Той носи в себе си едно скрито, неизявено знание, но то се нуждае от светлина, която ще му даде възможност да се изяви. Това ново състояние на търсещия се постига с учител и се нарича просветление. Ученикът: Ние сме още млади и затова трудно проумяваме истината. Учителят: Не мислете, че като остареете, ще станете по-умни. Човек трябва да бъде умен при всяка възраст. Ако като млади не посадите семенцето на доброто, на разумното и възвишеното, как очаквате то да даде плод на старини? Запомнете: утре ще стане това, което е станало днес.
към текста >>

67. Разговори с Учителя. Разговор осми - Георги Томалевски (1897-1988)

Първият вижда зад преградите на възприятията, а онзи, който има интуиция и просветление, ще бъде отведен с тези си качества до причините и същността на всичко, което става.
Да вярва човек в Бога, то ще рече да мисли. Само човек, който мисли, може да вярва в Бога. Но вие ще кажете, че много от тези, които не вярват в съществуването на Бога, също мислят. Това обаче не е истина, защото туй, което считат за мисъл, не е никаква мисъл, а само пълзене по повърхността на явленията, без да се влезе в дълбочината, където са причините в двигателите на явленията, които са частица от проявата на Мировия Дух. Има грамадна разлика между мисълта на един просветен ум и мисълта на оня, който живее в духовна тъмнина. Първият вижда зад преградите на възприятията, а онзи, който има интуиция и просветление, ще бъде отведен с тези си качества до причините и същността на всичко, което става. Онези мислители, които не са озарени от духовно просветление, се разхождат дори гневно от стена до стена и не знаят какво има в този триизмерен затвор на веществения свят. Много от философите на материализма считат, че мисълта за Бога спъва изобщо правилния мисловен процес, а истината е, че тъкмо тази мисъл подтиква духовния развой. Хората си съставят най-различни представи за Бога и това никой не може да спре, тъй като нашият триизмерен свят ни предлага своите форми, без които трудно можем да мислим. Божествената същност с безбройните си измерения е чужда за триизмерния ни разум, но в едно малко, нищожно на вид творение на природата можем да видим чудния разум на живата природа; в някоя също малка на вид, но благородна и самоотвержена постъпка - величието на доброто, на Любовта и Бога. Бог се съдържа в малките неща така, както и многовековният дъб се съдържа в жълъда.
към текста >>

Онези мислители, които не са озарени от духовно просветление, се разхождат дори гневно от стена до стена и не знаят какво има в този триизмерен затвор на веществения свят.
Само човек, който мисли, може да вярва в Бога. Но вие ще кажете, че много от тези, които не вярват в съществуването на Бога, също мислят. Това обаче не е истина, защото туй, което считат за мисъл, не е никаква мисъл, а само пълзене по повърхността на явленията, без да се влезе в дълбочината, където са причините в двигателите на явленията, които са частица от проявата на Мировия Дух. Има грамадна разлика между мисълта на един просветен ум и мисълта на оня, който живее в духовна тъмнина. Първият вижда зад преградите на възприятията, а онзи, който има интуиция и просветление, ще бъде отведен с тези си качества до причините и същността на всичко, което става. Онези мислители, които не са озарени от духовно просветление, се разхождат дори гневно от стена до стена и не знаят какво има в този триизмерен затвор на веществения свят. Много от философите на материализма считат, че мисълта за Бога спъва изобщо правилния мисловен процес, а истината е, че тъкмо тази мисъл подтиква духовния развой. Хората си съставят най-различни представи за Бога и това никой не може да спре, тъй като нашият триизмерен свят ни предлага своите форми, без които трудно можем да мислим. Божествената същност с безбройните си измерения е чужда за триизмерния ни разум, но в едно малко, нищожно на вид творение на природата можем да видим чудния разум на живата природа; в някоя също малка на вид, но благородна и самоотвержена постъпка - величието на доброто, на Любовта и Бога. Бог се съдържа в малките неща така, както и многовековният дъб се съдържа в жълъда. Вие държите в ръка този жълъд, но не подозирате, че носите в потенциално състояние един многовековен живот.
към текста >>

68. 1. УВОД - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Ще проучваме хората и природата чрез откровението и просветлението, което получаваме от Любовта.
Тя дава изобилен живот, младост, здраве, доволство, щедрост, взаимопомощ, красиви отношения; всичката красота от багри и звуци в природата. Ще обикнеш всичко, защото Любовта е Бог — ще дадеш на Бога в тебе свобода да се прояви. "Един път ще опиташ Любовта заради знанието, което тя ти дава." Когато любиш някого, ти го разбираш — само чрез Любовта познаваме нещата, хората, съществата. Знание е да виждаме Мъдростта на Бога във всяко творение и всяка красива, благородна проява в живота. Ще проучваме хората и природата чрез откровението и просветлението, което получаваме от Любовта. "Любовта е Любов за светлината на ума." Само чрез ума ще съзнаем какво е Любовта, а това е вече знание. Силна светлина — голямо Знание. Усилвай светлината си! "Един път ще опиташ Любовта заради свободата на Истината й — и това ще бъде за вечността."
към текста >>

69. 53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК - Весела Нестерова (1909 - 2002)

А той си отива и се връща като чисто дете, отново да поеме пътя на своето обучение и просветление, пътя на усъвършенстването.
За живота няма смърт, защото любовта, от която той изтича, е вечна, но човек в своето падение, откъснал съзнанието си от Бога, бе завладян от закона на прекъсването на физическото му битие, или както го наричаме — смъртта. Смъртта означава кратко- трайността на злото. В злото няма безсмъртие. Смъртта дойде, за да не обезсмърти злото. Каква трагедия щеше да бъде животът на Земята, ако човекът, потънал в престъпления и грешки, останеше вечно в това положение! А той си отива и се връща като чисто дете, отново да поеме пътя на своето обучение и просветление, пътя на усъвършенстването. Великата цел е да се прослави Бог чрез своите синове на земята, да дойде Царството му в света и да се изпълни Волята Му, както Христос я формулира в молитвата "Отче наш". В своята безпределна Любов нашият Баща иска да направи всички щастливи и блажени, както Той е блажен в Своята абсолютна същност, непозната от нас, и Той ни показва пътя към безсмъртието и блаженството чрез своите велики синове, чрез първородния Си Син Христос и великите посветени, на които е разкрил Духа Си и плана Си за човечеството. Те са мощните фарове в мрака на тъмното, бурно море, в каквото невежият свят превърна този красив живот и хвърли човека в небивали мъки и страдания. Но изходният път е начертан и осветен. Ще излезем от мрака на невежеството.
към текста >>

70. 66. ПЕТТЕ ФАЗИ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

IV. фаза е духовното просветление чрез интуиция.
4. Материята в светлинно състояние. 5. Материята в етерно състояние. I. фаза е физическата проява на Любовта. II. фаза е чувствата на Любовта. III. фаза е мисълта на Любовта. IV. фаза е духовното просветление чрез интуиция. V. фаза е сливане с възвишените същества и влизане в Божествения свят — сливане с Бога. Христовото чувство бе Любов — милост и благост, всеопрощение на грешките ни. Мисълта му бе да изцели недъзите и болестите ни, да ни избави от смъртта. Да ни накара да повярваме във великата всемогъща сила на доброто, която е Любовта на Бога към всички създания. Да ни изпълни с божествен живот на мир, радост, светлина, пълнота и щастие.
към текста >>

71. ЗЛАТНАТА ГРИВНА - Борис Николов

Скитника я гледа известно време учуден, после дойде просветлението и разбра.
– Къде е златната гривна? По трепета, който мина през него, позна, че ще има отговор. Но какъв странен отговор беше той! Пространството като че се усмихна: очерта се голямо дърво и на него гнездо, гнездо на сврака – нищо друго. Картината се задържа. Скитника я гледа известно време учуден, после дойде просветлението и разбра. Огледа се наоколо. На няколко крачки почваше голямата гора. Накрая на гората – голям бук, а на върха му – гнездо на сврака. Скитника попита брата до него: – Можеш ли да изкачиш онова дърво?
към текста >>

72. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Това е моментът, в който той получава от невидимия свят просветление за мисията си на Земята.
Председателят на Теософското общество у нас по онова време - Софроний Ников, му предлага работа като проповедник за тази организация, но също получава отказ. От този период е и втората книга на Петър Дънов - "Заветът на цветните лъчи" (ок. 1897; първото многотиражно издание е от 1912 г.), изградена върху тълкувания на библейски стихове и съдържаща - според автора - онези пасажи от Свещеното Писание, диктувани пряко от Духа. Ала най-важното събитие е от 07.03.1897 г., малко преди Петър Дънов да навърши 33 години (т.нар. "Христова възраст"). Това е моментът, в който той получава от невидимия свят просветление за мисията си на Земята. Този е най-значимият плод на усилието да остане насаме със себе си и да надникне навътре в душата си, за да разбере кой е той, защо е тук и какво очаква Небето от него. В един вълшебен миг на кристално ясно прозрение П. Дънов постига отговорите на всички тези въпроси. И на много други, не по-малко важни. Скоро след като е получил просветлението, той преживява непосредствен контакт с Божия Дух.
към текста >>

Скоро след като е получил просветлението, той преживява непосредствен контакт с Божия Дух.
Това е моментът, в който той получава от невидимия свят просветление за мисията си на Земята. Този е най-значимият плод на усилието да остане насаме със себе си и да надникне навътре в душата си, за да разбере кой е той, защо е тук и какво очаква Небето от него. В един вълшебен миг на кристално ясно прозрение П. Дънов постига отговорите на всички тези въпроси. И на много други, не по-малко важни. Скоро след като е получил просветлението, той преживява непосредствен контакт с Божия Дух. Израз на това мистично общение става книжката под заглавие "Хио-Ели-Мели-Месаил". От редовете на текста, а и между тях, извира светлината на Словото на Истината, звучи Гласът на Бога, изваян чрез прости и красиви думи от Неговия достоен Пратеник. Оттук нататък пътят на П. Дънов напред е вече недвусмислено предначертан. Той знае вече, че никога повече не ще бъде сам.
към текста >>

Изминала е година и половина от получаването на просветлението (07.03.1897 г.), разкрило на Петър Дънов същността на неговата мисия сред земните хора.
На 08.10.1898 г. (датировката на събитието не е установена с абсолютна точност; тук възприемаме тази, която е най-разпространена в литературните източници и за която съдим по едно писмо на П. Дънов до негов съвременник (написано в гр. Варна), в което косвено се споменава за Призванието; бел. К. З.) в салона на читалище "Светлина" във Варна един неизвестен на обществеността българин изнася пред благотворителното дружество "Милосърдие" беседа под заглавие "Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско". Изминала е година и половина от получаването на просветлението (07.03.1897 г.), разкрило на Петър Дънов същността на неговата мисия сред земните хора. Тези 19 месеца са посветени на осмисляне, уточняване и конкретизиране на вече изкристализиралото негово предназначение. Следва изборът на форма, чрез която П. Дънов да съобщи на всички каква е отговорността, поето от него пред Бога за България, славянството и цялото човечество. Текстът, с който се обръща към слушателите си, е назован "Призвание" и като съдържание отговаря на днешното понятие "призив" или "възвание". В същност възванието е своеобразна визитна картичка, с която П.
към текста >>

73. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Движещи сили на обновлението са новите идеи и просветлението за действителното предназначение на разумните същества в необятната Вселена.
Същевременно природата разгръща пред човека нови страни от своето неизчерпаемо богатство на формите и го предизвиква да потърси и намери методите и средствата за пълноценно общуване с тях. Накратко: всяка нова култура издига човешкото съзнание на по-висока степен от спиралата на Развитието, сътворява нови проявления на всемирния живот, създава нови духовни и материални ценности, някои от които коренно различни от вече утвърдените. Днес за никого няма съмнение, че пред очите ни и с нашето лично участие се ражда една нова епоха. И разкъсваща болка има в това раждане неизменният сблъсък между старото и новото, между порива към обновление и ръждясалите окови на личните интереси и еснафското благополучие. Ала наред с болката звучи и победоносният химн на прогреса, на вечния устрем на Духа към непознатото, непостигнатото, неовладяното, към мамещия светлик на далечните светове. Движещи сили на обновлението са новите идеи и просветлението за действителното предназначение на разумните същества в необятната Вселена. Проекцията на духовните импулси върху материалните дадености поражда формулирането на конкретните задачи, най-актуални за космическия момент. Днешната наша цивилизация съвсем неслучайно се нарича "християнска". Ръководно начало от две хиляди години насам са именно идеите на Xристос. Неговото благовестие е проникнало в най-дълбоките пластове на общественото съзнание и инициира конструктивните усилия на земните хора във всички области на живота. Но за цялостната реализация на Xристовото учение е нужен подълъг период от време.
към текста >>

Дънов отдавна са преминали границите на националното, еднопластово обособеното и понастоящем са предмет на размисъл и основа за просветление на милиони хора по света.
Те могат да бъдат класифицирани по следния начин: Неделни беседи, Съборни беседи, Рилски беседи, беседи пред Общия окултен клас, беседи пред Младежкия окултен клас, Утринни слова, беседи пред сестрите, извънредни беседи, други беседи, последни Слова. Ето как самият Петър Дънов определя учението си: "Моето учение е за Живата Природа, за човека, за разумното в света и за Бога науката за Любовта." "Това, което аз казвам, няма разлика от това, което е казал Христос. Моето учение е само едно продължение. " "Аз съм изпратен от Бога да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на Бога така, както никога досега не са служили." Идеите на П. Дънов отдавна са преминали границите на националното, еднопластово обособеното и понастоящем са предмет на размисъл и основа за просветление на милиони хора по света. Ако търсите в неговото Слово стройната систематизация на официалната наука, ще останете разочаровани. Плод на разговори с негови последователи, резултат от асоциации и импровизирани духовни прозрения, мислите на българския духовен Учител, погледнати в дълбочина (извън предварителна негативна нагласа), отвеждат неминуемо към най-съществените, към вечните въпроси на човешкото съществуване. С това именно може да бъде обяснено присъствието на неговото учение в панорамата на съвременната цивилизация, приемането на това безценно духовно-културно наследство от хора, които са безкрайно далеч от схоластиката и философстването, от ценностите на традиционно народностното и регионалното за нашия балкански бит. В този аспект на разсъждение след движението на богомилите идеите на П. Дънов за природата и човека, за знанието и хармонията, за нравствените проблеми и смисъла на живота прерастват в един реален път за опознаването и приемането на българската духовност и културна идентичност в европейски и планетарен план.
към текста >>

74. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

Следващата стъпка по този път на просветлението е придобиването на върховната изява на човешката съзнателност - свръхсъзнанието.
Докато философстваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител. Престанеш ли да философстваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на своя Учител." г) молитва, размишление, концентрация, съзерцание, медитация Изброените по-горе методи за усвояване на Мъдростта по своята същност представляват средства за постигане на висшето духовно познание. А то е познание, което не изисква материален или интелектуален носител на информацията, защото постъпва пряко в съзнанието на човешкото същество. Следващата стъпка по този път на просветлението е придобиването на върховната изява на човешката съзнателност - свръхсъзнанието. В подкрепа на изтъкнатата тук теза привеждаме следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "За да развие човек свръхсъзнанието или космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов и Мъдрост, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Когато размишлява върху една възвишена мисъл и я дъвче дълго време, човек приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и духовни сили. Приема също така и силата да изпълни Волята Божия.
към текста >>

При обикновена мисъл просветлението иде много мъчно."
В подкрепа на изтъкнатата тук теза привеждаме следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "За да развие човек свръхсъзнанието или космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов и Мъдрост, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Когато размишлява върху една възвишена мисъл и я дъвче дълго време, човек приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и духовни сили. Приема също така и силата да изпълни Волята Божия. При обикновена мисъл просветлението иде много мъчно." Посочените средства за култивиране на висшата изява на съзнанието - космическо или Божествено, или накратко: свръхсъзнание - са разгледани подробно и са придружени с множество конкретни упътвания за приложение в много на брой духовни школи и учения. В Словото на Учителя П. Дънов също не липсват такива указания. Основно правило в тази насока е, че всеки човек следва да подбере измежду богатия асортимент от възможности онези, които са най- подходящи и съответстващи на неговата индивидуалност. д) личният опит на човека по отношение на природата и обществотоЧовекът, придобил Мъдрост, развива необикновена наблюдателност и самонаблюдателност.
към текста >>

75. VIII. Гносеологията на Петър Дънов - Константин Златев

По пътя на Мъдростта - на знанието, което носи просветление на ума, човек ще достигне до Истината, която е крайната цел на човешката еволюция.
Изяснявайки същността и действието на петте главни космически принципа на съществуващото - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, Учителят П. Дънов изтъква, че Мъдростта носи знание и светлина. Основната идея в гносеологията на Учителя на ББ у нас е, че човек трябва, от една страна, да има знание за Божествените разумни закони, а, от друга - знание за това, как да хармонизира живота си с тях, което означава да знае как да развие у себе си всичко онова, което Творецът е вложил в него. Познанието е пътят на Мъдростта, която предоставя условията за съхраняване на живота, създаден от Любовта. Условието за приемане на Мъдростта е чистотата на тялото и духа. По пътя на Мъдростта - на знанието, което носи просветление на ума, човек ще достигне до Истината, която е крайната цел на човешката еволюция. Истината - като проява на Бога - носи пълна хармония и свобода, изразена в примиря- ването на всички противоречия. Като цяло в учението на Учителя П. Дънов се отделя най-голямо място именно на познанието, защото се приема, че човек не е приложил Христовото учение, тъй като трябва да знае на практика как да го направи. Наставленията, които Учителят на ББ в нашата страна дава на своите ученици и последователи, биват възприемани като уроци за усвояване. Този основен акцент, който изиграва решаваща роля при дефинирането на цялостното учение като окултно, бива обусловен от приведените по-горе принципи за непознаваемост на същността на явленията, както и за възможността за мистично сливане с тях по пътя на интуицията, и обхваща главните етически направления.
към текста >>

76. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

От езотерична гледна точка можем да го дефинираме по следния начин – Петър Дънов получава от невидимия свят просветление за мисията си на Земята.
Беседата е със заглавие „Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско“. Изнесена е от Петър Константинов Дънов – българския духовен Учител, чието Слово е призвано да промени облика на света и да помогне на земното човечество да извърви пътя към едно по-високо равнище на съзнанието. Преди да пристъпим към разбора на текста обаче, трябва да се върнем малко назад във времето спрямо датата на неговото обнародване. Според свидетелствата на хора от най-близкия кръг около Учителя Петър Дънов (известен и със своето духовно име Беинса Дуно), с които той очевидно е споделил своето преживяване, малко преди да навърши 33 години (Христовата възраст!) в живота му е настъпил прелом. Събитието с духовно-мистичен контекст е станало на 07.03.1897 г. От езотерична гледна точка можем да го дефинираме по следния начин – Петър Дънов получава от невидимия свят просветление за мисията си на Земята. Несъмнено бива изпълнен с яснота относно това, кой е той и защо е изпратен на тази малка планета – трета след звездата, наречена Слънце, в един от страничните ръкави на галактиката Млечен път. Година и половина Петър Дънов посвещава на осмисляне, уточняване и конкретизиране на тази своя мисия с нейната основна насока и детайлите ў. Едва след това я огласява пред българския народ. А с това – и пред света. Тази е формата, която избира, за да съобщи на всички каква е отговорността, която е поел пред Бога за България, славянството и човешкия род.
към текста >>

77. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

За да издържиш този последен изпит преди просветлението, е нужна пълна мобилизация.
Първият елемент е солта, законът на равновесието, който държи всички сили в равновесие; вторият елемент е виделината, тя въздига и възраства нещата, сиреч всички мисли и желания растат във виделината и се развиват по- правилно.“ Черпейки от плодовете на Христовото благовестие, Учителят на Новата Култура доразвива кратките, но извънредно дълбоки принципни положения на Назаретянина и достига до заключението, че „...виделината е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее.“ В крайна сметка „виделината има за цел... да ни направи свободни.“ Това е свободата на личността да разгърне в пълнота своя физически, умствен и духовен потенциал и да го използва за целите на Божия план за света. Да живееш във виделината от позициите на това съкровено познание е „... един живот на Божествената хармония и само човек, у когото има тази хармония, може да изпита величието на виделината. Виделината е един разумен елемент.“ Когато останеш съвсем сам, когато решиш, че и Бог те е изоставил, тогава значи е настъпил мигът на върховното изпитание. Промисълът на Твореца дълго те е водил по пътя на духовното съзряване и сега Небето очаква от теб да оправдаеш доверието. За да издържиш този последен изпит преди просветлението, е нужна пълна мобилизация. Цялото твое „аз“ е изпънато като струна над пропастта. Или изграждаш моста на вътрешното пресътворение, или пропадаш в бездната. За да преминеш отвъд, ти е необходима виделина. Според Учителя П. Дънов, както бе посочено по-горе, „тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум и без нея никой не може да мисли и да чувства“.
към текста >>

78. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

На езотеричен език този велик миг на самоосъществяване се нарича „просветление“.
Под „знаеща“ те разбират именно това – че цялото налично вселенско познание за минало, настояще и бъдеще, за всичко съществуващо се намира в собствената ти душа, вложено у нея още от момента на раждането ў от Бога. Една от най-важните еволюционни задачи на човека е да завоюва достъп до това познание, сиреч да стане всезнаещ. Това не може да бъде постигнато чрез сила, а само по пътя на постепенното духовно-нравствено развитие и усъвършенстване, по пътя на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Това е знанието, за което Учителят на ББ в нашата страна казва: „Това знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го придобиете в най-голямото мълчание на вашата душа.“ Следователно именно мълчанието е онзи задължителен фон, върху който пробуденото Божествено съзнание у човека нанася рисунъка на извечния Промисъл – дотогава, докато той не се превърне в картината на Божествената пълнота на познанието за света като цяло и за всичко в него по отделно. Картина на съвършеното единство и хармония, в която ролята на познаващия – според сценария на всемирната драма – изпъква с кристална яснота. На езотеричен език този велик миг на самоосъществяване се нарича „просветление“. Твърде често – най-малкото, толкова често, че да се почувстваме уязвени по отношение на самоуважението си – застиваме в безпомощност пред дилемите на ежедневието или пред съдбоносни за решаване въпроси. Усещаме се така малки и нищожни пред непосилното бреме, с което ни натоварва съдбата, че ни иде да вием и да си скубем косите. Започваме да мислим, че всичко, с което сме се преборили до този момент, че целият изминат дотук път е бил безсмислен. И с трепет или безразличие, със смирение или бушуваща ярост очакваме развитието на събитията, на които не можем да повлияем. Все пак – има ли изход от ситуацията?
към текста >>

79. СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ НА МАНИПУЛАЦИЯТА - Павел Желязков

Свещеният трепет, който изпитваме в мигове на просветление свидетелства за връзката ни с Божественото.
Когато знаем, че нещо е свято, както е свят и самият живот, трябва да го пазим като светиня. Учителя казва: „Разумната природа е поставила свещените неща по високите, непристъпни скали, за да се радват на тяхната красота само готовите души, които ще ги оценят. Ученикът не трябва да изнася свещените неща пред света." „Не разправяй опитностите си комуто и да е, докато не изработиш нещо в себе си, на което да се осланяш." Свещеният трепет, който изпитваме в мигове на просветление свидетелства за връзката ни с Божественото. Това са тихият глас на истината, докоснал нашите сетива, светлият лъч на мъдростта в мисълта ни и приятната топлина на любовта в съзнанието ни. Ако не пазим свята връзката си с Бога, ако чужд елемент влезе между нас и идеала ни, връзката с Божествения свят отслабва и съзнанието се помрачава. Добрият, духовно просветеният човек не позволява това да се случи. Той притежава достатъчно знания и сили, за да бъде независим от изкушенията, които му предлагат широкият път на славата и лекият успех. Като устоява своята ценностна система, ученикът на Божествената школа пази чистотата на всичко онова, което Бог е вложил в него.
към текста >>

80. Концентрация - Влад Пашов (1902- 1974)

Просветление 137
Повторението като метод за реализиране 296 Положение на главата на ученика 2 9 5 Пред Великото 138 Предаване на Знанието 209 Пречки за контролиране на мозъка 249 Просветление 137 Пътят на мисълта 44 3 Пътят на щастието 136 Работа на ученика върху неговата мисъл 362 Работа на ученика с мислите и чувствата 508 Развиване на свръхсъзнанието 1 2 9
към текста >>

81. Размишление - Влад Пашов (1902- 1974)

Просветление 137
Посаждане на Божествените мисли и добродетели 7 7 Последователност и постепенност 1 4 3 Правата мисъл като основа на Живота 413 Приложение на метода “размишление за Бога” 2 5 4 Проектиране на добри мисли 1 2 5 Просветление 137 Пътят на мисълта 44 3 Работа на ученика върху неговата мисъл 3 6 2 Работа със скъпоценните камъни 321 Работата на ученика с мисълта - размишление 462 Развиване на въображението 2 0 0
към текста >>

82. Прераждане - Сава Калименов (1901 - 1990)

Те са сътрудниците на Бога в неговата работа за издигането и просветлението на човека, за освобождаването му от робството на низшите инстинкти и за поставяне целия му живот в хармония с Всемира.
задгробен живот са преработени в наклонности и способности. Стъпка след стъпка, урок след урок взема човек в своите последователни превъплощения, поженвайки винаги плодовете на своите дела, учейки се да разпознава доброто и злото, да предпочита първото и и да избягва второто. Така той продължава да се възвръща на земята до тогава, докато почерпи всички опитности, докато изучи всичките уроци, които е определено да изучи там. Когато човек е достигнал такова съвършенство, че няма вече какво да учи на земята, той е завършил своята земна еволюция и тогава или продължава своето усъвършенствуване в други светове и планети, или остава на земята като Учител — видим или невидим за обикновеното човешко око Ръководител на своите по малки братя в пътя на тяхната еволюция. Такива завършили своята земна еволюция души, са всички Велики Учители на човечеството, които, като основатели на религии, създатели на религиозни и философски школи, действувайки направо или чрез свои посредници, са го ръководили винаги в трудния му път към Бога. Те са сътрудниците на Бога в неговата работа за издигането и просветлението на човека, за освобождаването му от робството на низшите инстинкти и за поставяне целия му живот в хармония с Всемира. И днес тия Учители са тука на земята, едни във физически тела, други в невидимия мир. Те всички заедно съставляват Великото Всемирно Бяло Братство, глава на което е Христос и могат да бъдат намерени от всеки, който искрено ги потърси.
към текста >>

83. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

На 14 февруари 1899 година Петър отново има просветление.
Има до рамото си близък човек, в който може да намери всичкия нужен уют и спокойствие, и веднаж завинаги да надскочи досегашните си цели. Под дърветата в двора на бащината си църква, в провинциалното спокойствие, изчистено от всичката разсейваща суета на дребните илюзии, че може да бъде истински полезен с едно пасторско поприще, той протяга ръце към поразителния елит на предосвобожденска България, който също се лута за твърда почва в хаоса на промяната. Това са синовете и дъщерите на тежки асове в стопанския живот на краевековна България покрили терена от петролните извори на север от Дунав, до търговията в северна Африка. Трябва да си на малко, голо място, за да можеш да се протегнеш надалеч, надалеч в пространството без да те препънат, или разсеят натуриите на ежедневието и врявата на скупчването. Но - да вървим нататък стъпка по стъпка. На 14 февруари 1899 година Петър отново има просветление. Това са десет въпроса на Духа, които нарича „Свидетелства.“ Отговорите им са свързани с мотивацията му да изгради духовен кръг от свои последователи, които да приемат с пълно доверие мисията му на духовен месия. Една година по-късно - на 6 април 1900 - той прави опит да постави формално началото на кръга около себе си, но този опит завършва неуспешно. Три месеца по-късно - от 25 юни до 9 юли приема отново по духовен път това, което между последователите му се нарича „Седем разговора с духа.“ По същество става дума за конкретни съвети и наставления за подготовката на предстоящата му трайна мисия. Преди края на юли, Петър свиква официално учредителна сбирка на съмишлениците си във Варна, с която да се постави началото на „Веригата:“ открито общество за духовно развитие под негово ръководство. В залата в която се свиква учредяването на Веригата, идват доктор Миркович от Сливен, живущият в Бургас пътуващ проповедник от стар духовен род на сливенското село Раково - Пеню Киров, и чиновникът в Бургаската община - Тодор Стоименов.
към текста >>

84. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

На 5 януари великият Джеймс Ситуел отговори на Стронг, че нещата са си добре и че „болшинството от хората искат топлина, а не просветление, и силният духовен здрав разум е повече от цялата литературна изтънченост в света“.
Стронг искаше голяма методистка теологична семинария, „организирана с такъв замах и в такъв мащаб, който да отговаря на семинариите на другите вероизповедания“. Ааааааа! Избухна буря! Лъвът беше доволен и сърцето му биеше нормално. Ааааааа! Излезте, пиленца, от чайчетата си, сепнахте ли се в прозявките си, душици шарени! По Източното крайбрежие четяха своя „Адвокат...“ и изпращаха броя на братята си на Западното крайбрежие. Валяха писма. Валяха нови идеи, нови статии. На 5 януари великият Джеймс Ситуел отговори на Стронг, че нещата са си добре и че „болшинството от хората искат топлина, а не просветление, и силният духовен здрав разум е повече от цялата литературна изтънченост в света“. Но бурята бушуваше и на 22 март 1854 година (Да! Същата 1854) Стронг даде допълнението си към спора в „Адвоката...“, като уточни, че методизмът ще си остане различен от другите вероизповедания, разбира се, и по-добър като по-искрен вътрешно, но не може да остане „прост“. Дискусията продължаваше да трещи, но методистите милионери, като вдовицата на Гарет, като уолстрийтската акула господин Дрю и така нататък, вече виждаха една здрава идея да направят нещо за вярата си, дето да е на каменни, свети за Бога основи, и взеха да оглеждат бюджетите си за възвръщането на устоите на религиозната си деноминация и повече нямаше значение какво ще се пише в „Адвоката...“. Семинария, каквато искаше тридесет и една годишният доктор Стронг, щеше да има! * На същия 22 март, когато излиза със статията-отговор на Стронг (забележете, че първата му статия излиза по време на зимното слънце- стоене, а втората - по време на пролетното равноденствие - защото, както ви казах, родените под знака на Лъва мъже са странни хлапаци!) на същия ден - казвам - във Варна другият загубил слънцето на небосклона си Лъв - двайсет и три годишният Константин, чакаше да мине леката буря, за да тръгне приятелят му - един грък рибар - и с него и те: Белю Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов. За Цариград.
към текста >>

85. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

На върха на победата! На върха на българския триумф! На една ръка разстояние от просветлението и Божия престол всичко рухва в сметкаджийство, ревност и - изпълнението на задачи на чуждестранни агенти.
Телескопичен блик - Бог да те благослови, отче Константине, че ни отърва от тези кърлежи гърците, изсмукаха селската кръв - да плащаш ти, че баща си на земята ще го даваш... Гръцки хитруши, мо!... - Чи зъ ко сь боряами тугас, ааа!... Жътва, жътва да мине, ша дам нещу там... - Нали по български щеше да е бе, попе?... Нимой то тъй... - Ела де, ела да ти развия раната на детето да видиш, дето падна, каква са е зачернила, че християни ли сме, к’во сме... И ръцете им големи, напукани, с лишеи и спори от бъркане в пръстта; и очите им светят на телешки пържоли, на планини златно сено, на слънца от плаващо жито, пращящи хамбари; тупуркат тези очи и играят хитро с тупуркането, мученето и праха на чардите вечер, като се прибират; и ръцете им нагоре бели изпод ризата, жилави, алчни... , Гледат силно и право тези очи; с гърка се оправиха, сега лека- полека - с него. (След петдесет години синът му ще каже на членовете на своето Бяло братство кой колкото иска само да дава... Не знае ли, не помни ли той мъките на баща си с тези хора? По ли ще успее с тях?) В търсенето си на изход общинските съветници решават да извикат по-авторитетен и по-суров външен човек, за да стегне положението, и докарват архимандрит Панарет. За жалост той пък съвсем оцапва работите, защото подкопава огромния политически авторитет на българската община пред правителството с това, че взема да праща четници в Балкана. На върха на победата! На върха на българския триумф! На една ръка разстояние от просветлението и Божия престол всичко рухва в сметкаджийство, ревност и - изпълнението на задачи на чуждестранни агенти. Покрусен, отчаян, поп Константин обръща гръб на всичко и напуска варненската община. Връща се в Хадърча и този негов посърнал нос вкъщи се посреща с усмивката на лицето на тригодишния Петър. Нещата вкъщи бързо се оправят. Константин е сърдечен човек, сърцето му е пъргаво и слънчево; муси се не муси, с тригодишния Петър в прегръдката му, при това за пръв път излязъл от тригодишното си мълчание, и баща му засиява. Добре става.
към текста >>

86. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Как наистина можеше този човек да се съмнява, че ще успее, след като е бил озарен от просветлението да върви! И преди да разбере, че го прави, той се чу да цитира на глас на старобългарски стиховете на Давидовия псалм, които свещеникът бе поизкривил да подхождат за случая: Който живее под покрива на Всевишния, ще пребивава под сянката на Всемогъщия.
- Свещеникът, защото това очевидно бе свещеник, въпреки че черният му костюм нямаше нищо общо с расата, които носеха православните попове, продължаваше с теорията си полу на шега, за да разведри спътника си, но още гледаше Петър с половин око. - Нали четеш Библията? - Зная аз Библията, отче Куцак, знаеш, че я знам. - Ами не съм ли ти я цитирал на село? „В твои ръце се оставям, и отляво врагът ще ме замеря с копието си, но то няма да ме достигне, и отдясно лъвът ще реве, но ще извърне глава и ще се отдръпне, и никой няма да ме спре.“ Петър спонтанно пое дълбоко дъх: Псалом 91!2 Каква сила, каква мощ носеше Давидовият псалм! Най-любимият му от всички, само че истинският му смисъл озари съзнанието му едва сега, в сумрака около селянчето, защото това си бе млад селянин в цялата си несигурност, все още стиснал торбата си с две ръце, с огромната си шапка от груба вълна, паднала на носа му. Как наистина можеше този човек да се съмнява, че ще успее, след като е бил озарен от просветлението да върви! И преди да разбере, че го прави, той се чу да цитира на глас на старобългарски стиховете на Давидовия псалм, които свещеникът бе поизкривил да подхождат за случая: Който живее под покрива на Всевишния, ще пребивава под сянката на Всемогъщия. ... Той е мое убежище, на Него ще се надявам. ... Няма да се боиш от нощни ужаси и от стрелата, която лети денем ... Хиляди ще падат до теб и десет хиляди от дясната ти страна, но теб няма да те засегне ... Защото ще заповяда на ангелите си да те пазят във всичките ти пътища. На ръце ще те подигнат да не препънеш в камък крака си. Ще настъпиш лъв и аспид, ще премажеш млад лъв и ламя.3 Момчето се сви засрамено, но не и свещеникът, който възбудено се обърна към донякъде смутения Петър на собствения си език: - Я да видим кой се е спрял при нас! Семинарист, който си знае светото писание на старославянски? Откъде си, млади момко?
към текста >>

87. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Измежду тези неща силно впечатление на Петър направи историята как получил просветлението си да стане учител, което сподели и на прощалния банкет на следващата година, след като вече бе приел тезата на Петър.
Най-плодовитият автор от преподавателското тяло, той бе як, но късичък мъж, винаги изрядно облечен и навсякъде се набиваше в очи с дългата си черна брада. Беше истински син на Нова Англия, където бе започнал като проповедник в годината, в която Петър се бе родил. Беше останал без баща рано в живота си и на шестнайсетгодишна възраст се бе хванал на работа по железопътните линии, за да храни семейството си. Недоволен от лошото си образование, положил неимоверни усилия да прогресира от колеж на колеж и от семинария на семинария, докато стигнал до Бостън, където изкарал 25 години като преподавател. Петър Дънов всъщност се оказа един от последните му дипломанти и в разговорите си с него се случваше Таунсенд да се отпусне и да му разправя най-различни неща от живота си. Измежду тези неща силно впечатление на Петър направи историята как получил просветлението си да стане учител, което сподели и на прощалния банкет на следващата година, след като вече бе приел тезата на Петър. Бил се уединил в един дърварски лагер в лесовете на щата Мейн, за да се възстанови след изтощително боледуване, и както обядвали най-проста храна на скованите дървени пейки в лагера, изведнъж бил озарен от мисълта, че трябва да стане учител, да просвещава хора като тези около него. Получил призванието си от небето. С една дума, той беше плодовит, духовен и вдъхновен мъж, но краката му бяха на земята, по която бе крачил с железничари и дървари. Таунсенд с внимание и симпатия се отнесе към - кажи го – последния си студент, при това пратен от провидението от толкова далеч. Те подробно разговаряха по това, което Петър искаше да направи.
към текста >>

НАГОРЕ

0.40323400497437