Търсене в текстове за 'Просветление'

Продължих работата, получих просветление и започнах да се справям с всяка една песен.
Започна една още по-трудна работа. По тоналността на песента аз намирах на кой цвят тя отговаря. Например: „Песента „Благославяй" е в тоналност „ре" и отговаря на цвят оранж. Но цигуларката Йоанна Стратева обърна внимание, че това не е достатъчно, а да се провери чрез текста на песента, да се намери ключовата дума и да се види, кой е онзи планетен Дух, който я управлява. Всичко това трябваше да се направи от мен, който не съм музикант. Продължих работата, получих просветление и започнах да се справям с всяка една песен. Така в песента „Благославяй душе моя Господа" бе намерена като ключова дума „благославяй". Бе открит целият пасаж в Псалом 103, ст. 2-4, който гласи: „Благославяй душе моя Господа и не забравяй всичките Му благодеяния, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести, избавя от тление живота ти". Този стих се управлява от Духа на Обещанието, Който произвежда, излъчва портокалените лъчи, т.е. цветът е оранж, който се намира на стр.
към текста >>

3. 09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ

Молят се още на Святия Дух - Адонай, за да даде Просветление и да ги изпълни със Святия Дух и да им даде и да ги изпълни с всяка Мъдрост, една от трите добродетели на Божествената Тройца: Любовта, Мъдростта и Истината.
ВСЕ = Йехова, Елохим, Адонай (Святият Дух). Бог - Син - Елохим, това е било името на Исуса преди да дойде на земята, което означава Емануил, след слизането Му на земята в плът. След това се изпълнява следното: 1. Благодарност на Богу Отца. 2. Молят се на Господа - Исуса - Христе, както и на Йехова - Елохим, за да им даде Сила, подкрепа за себе си, за близките, за домочадието, за народа, за Славянството и за цялото човечество. 3. Молят се още на Святия Дух - Адонай, за да даде Просветление и да ги изпълни със Святия Дух и да им даде и да ги изпълни с всяка Мъдрост, една от трите добродетели на Божествената Тройца: Любовта, Мъдростта и Истината. На 16 август 1907 г., четвъртък, Учителят Дънов оформя веригата в ас-тралния свят. Този свят заема околовръстно едно пространство от сто километра над земята. А на този пояс започва менталното (умствено) поле, заемащо пространство 300 км над земята. На 17 август 1907 г., петък, Учителя Дънов дава следната молитва, обозначена като частна молитва: "Господи Исусе Христе, Йехова-Елохим-Утешителю, Дух Святий (Адонай), Моля ти се: Дай ми Сила,, да мога да извърша всичко, което е за успеха на Царството Ти на земята. Укрепи духът ми, да мога да победя всички страсти и да мога да се боря срещу всички пакости и изкушения.
към текста >>

От Святият Дух Адонай се търси просветление, озарение.
От Исуса - Елохим се търси Благодат. Това е Духът на Благодатта, Който носи спасение, търпение, кротост, за да бъде човек съвършен, както е съвършен Отец на Небеса. Затова се казва: „Благодатта на Господа нашего Исуса Христа" (Откровение на Йоана гл. 22, ст. 21) 3. От Святият Дух Адонай се търси просветление, озарение. Това е Духът святий, Който е Духът на Обещанието. Чрез Него се получава посвещение. „Свят, свят, свят Господ Саваот". (Исай, гл. 6, ст. 3).
към текста >>

4. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Галилей Величков

То може да бъде малкото добро, втъкано в обикновеното ежедневие, може да бъде просветление на неизяснени проблеми и отношения, може да бъде творческа идея, може да бъде и героичен импулс, може да бъде и една нежна дума, един мил поглед, една светла мисъл, една добра постъпка.
Вдъхновеният подем е несъизмерим. Неговата Виделина става наша виделина. Завесите на цели култури и философски наслойки падат една след друга, избуява пред съзнанието същността на формите, тяхното съдържание и техния смисъл. Изгрява нещо ново. Новото може да бъде незначимо, малко, и все пак - величествено. То може да бъде малкото добро, втъкано в обикновеното ежедневие, може да бъде просветление на неизяснени проблеми и отношения, може да бъде творческа идея, може да бъде и героичен импулс, може да бъде и една нежна дума, един мил поглед, една светла мисъл, една добра постъпка. Новото, което се е родило заедно с деня на Молитвения връх, може да бъде и цяла съдба. Много са изявите на Новото, което внася очакваното Слово. То прониква в дълбините на съзнанието, за да бъде израз на разумен живот тогава, когато му е времето. Когато последната мисъл на Учителя отзвучи, всички изправени на крака изпяват заключителната песен и гласно произнасят молитвени формули, след което един по един слизат внимателно от каменната аула - Молитвения връх, за да се подготвят за богатата програма на ежедневието на лагерния живот. Изиграването на първите шест гимнастични упражнения се последва от подкрепителна почивка.
към текста >>

5. І.18. БЪЛГАРИЯ

Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача да поднесат на човечеството най-високият идеал - ЛЮБОВ към БОГА.
Това е необикновена привилегия, но и голямо задължение. Ето защо, българинът трябва да бъде крайно внимателен - на първо място в отношенията си с Божествения свят, а след това - към народите и след това - към своя собствен народ. А това още значи - да погледне много отговорно към своята съдба. Благословението от „горе" трябва да бъде оправдано. Българин - в космически смисъл на думата е -човекът на ДУХА Оттук, съвсем не случайно България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на новото учение. Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача да поднесат на човечеството най-високият идеал - ЛЮБОВ към БОГА. БОГОПОЗНАНИЕТО е основата на новата култура, която иде. Настъпило е времето, човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме пътя на живота успокоен и уверен. Това е Божествената привилегия на Българския народ, между който работя. Така ние от „горе" познаваме българинът, това е представата ни за неговата аура, такава е златната нишка на неговата съдба...
към текста >>

6. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Галилей Величков

Не случайно, Пеню Киров идва при УЧИТЕЛЯ, подава Му ръка и тръгват да работят за Бога, за ближния, за духовна пробуда, за просветление, за нов живот, обилен от даровете на Духа.
Заедно се подвизават. Заедно откриват нови хоризонти на духовното познание. Учител и ученик изписват светли страници, паметни за пътя на ученика, път на единство между Учител и ученик. За Пеню Киров УЧИТЕЛЯ не е само духовен наставник, но любим брат и сърдечен приятел. Не случайно Духът Христов за първи път, след издъхването на кръста, се вселява в Йосиф Ариматейски - богата и светла душа на древния Израел. Не случайно, Пеню Киров идва при УЧИТЕЛЯ, подава Му ръка и тръгват да работят за Бога, за ближния, за духовна пробуда, за просветление, за нов живот, обилен от даровете на Духа. Само пробудената душа работи, само тя работи. Само тя разбира УЧИТЕЛЯ. Само тя приема словото като реалност и път. Пеню Киров бе един от любимите ученици и работници на УЧИТЕЛЯ. Известно е още едно прераждане с богата историческа основа.
към текста >>

7. 6.15. Космичната вълна на любовта

И затуй втората вътрешна храна е по-дълбока и мистична и може да я разбере човек, който има просветление.
Те си заминават. След това трябва да дойдат други актьори. Защото Учителят на тези души им дава простор да си заминат, защото те Му са необходими в Невидимия свят. Те са елементи, необходими за Него. Те Го придружават като души в Невидимия свят и са в Школата Му, която е в Невидимия свят. И затуй втората вътрешна храна е по-дълбока и мистична и може да я разбере човек, който има просветление. Иначе всеки човек би се спънал. Аз имах следният случай: Имаше едно същество, много надарено, беше певица. Беше пристигнала от САЩ, където нейният баща го бяха убили гангстерите. Учи в Американския колеж и в университета. В един момент се разболява от едно заболяване, казва се ендокардитис лента, заболяване на сърцето.
към текста >>

8. 6.28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието

Смирението само може да доведе ученика до онова просветление, да вижда, че едничкият източник на всички материални и духовни блага, и на всички културни ценности е Великото Космично Начало.
В предшестващите глави аз направих една характеристика на неговите основни качества и сега само ще припомня, че този светъл мъж, както казват римляните, който притежаваше една богата ерудиция и един съвършен интелектуален инструмент, които го издигаха до висотата на един учен, му създаваха условие да направи една по-интимна връзка с Космичната мъдрост на Учителя. За него Учителят не представляваше някаква личност, както стоеше в съзнанието на Михаил Иванов и Мара Граблашева, напротив, той виждаше в Учителя онази Божествена Мъдрост, в която е потопено цялото Битие. Тази интимна връзка с Космичната Мъдрост я създаваше изключително по пътя на смирението. Смирението е онова велико качество на ученика, което разтваря неговата душа за голямата светлина, която излиза от съществата на свръхсъзнанието. Смирението само може да схване, че тези способности в човешкия ум са могъщи инструменти в ръцете на живата разумна природа. Смирението само може да доведе ученика до онова просветление, да вижда, че едничкият източник на всички материални и духовни блага, и на всички културни ценности е Великото Космично Начало. Хората са само проводници на тези творчески импулси, на всички духовни постижения. Много тънко и задълбочено наблюдавах Учителя, как работеше с тези реторти на съзнания, виждах Неговите усилия да свърже света на самосъзнанието, един свят, който вече се разлагаше, с обновителните струи на свръхсъзнанието. Общественият и културен живот като че ли в сегашното си развитие беше изминал своя път и Учителят трябваше да му даде друга ориентация. Светът на самосъзнанието боравеше с едно откъслечно знание. Това знание създаваше условия със своята статичност за събуждане гордостта в човека и онази алчност - всичко да използва за користни цели.
към текста >>

9. 6.35. Mладежките събори

Накрая на живота си той беше получил просветление и бе тръгнал за България, за да се срещне с Учителя, защото той го бе видял с вътрешните си очи, че е тук, в София.
Толстой издига една формула: „Не противи се злому! " - неща, които е дал Христос. Искаше човечеството да дойде до онази първичност на християнството като идеали и идеи. В България толстоизмът беше силно застъпен. А и Толстой имаше специални симпатии към българския народ. Накрая на живота си той беше получил просветление и бе тръгнал за България, за да се срещне с Учителя, защото той го бе видял с вътрешните си очи, че е тук, в София. Но той не можа да дойде. По пътя се разболя и почина. Но и българите го обичаха. Бяха превели много негови книги. Аз го виждам него като колос - художник в литературата, но понякога прекалява в своите морални проповеди.
към текста >>

10. 6.65. ЕЛИЕЗЕР КОЕН

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Когато четох мемоарите на Наполеон, когато е бил на заточение на остров Елба, той идва до едно велико просветление и казва на един от своите приближени графове, който го е записал в спомените си: „Действително Исус Христос не беше от този свят.
Само Учителят вече, който стои над Доброто и над Злото, Той не попадна под този закон. Ние бяхме свидетели, как Той си замина напълно естествено. При Черната ложа е обратното. Водачът живее и се избиват милиони хора заради него. Той и физически живее. Когато четох мемоарите на Наполеон, когато е бил на заточение на остров Елба, той идва до едно велико просветление и казва на един от своите приближени графове, който го е записал в спомените си: „Действително Исус Христос не беше от този свят. А ние, Цезар, Александър Македонски и аз създаваме империи, които пропадат, а Неговото царство не пропада, защото почива на закона на Любовта". Значи този гигант Наполеон идва до едно прозрение. Той е адепт. За да му поверят една такава задача, това никак не е случайно. Трябва да подчертаем, че човек, когато отрича или критикува един факт, той не знае какви са дълбоките намерения на Живата Природа.
към текста >>

11. 49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

ТОМ 5

Не винаги молитвата ми се приемаше, но понякога получавах облекчение и про-яснение на съзнанието и тогава разбирах, че молитвата ми горе в небесата е приета и аз получавам просветление на съзнанието си.
Оставаше да проявя послушание към Учителя и към Бога. Наведох се, целунах ръка и си отидох. Не посмях да кажа никому, това беше една вътрешна опитност от пътя на ученика. Спомням си Учителят беше ми казал: „Между мен и Бога разлика няма да правиш". Ето защо аз винаги заставах с молитва първо към Бога, след това се молех и на Учителя с ясното съзнание, че се моля и отправям молитвата си на едно и също място. Не винаги молитвата ми се приемаше, но понякога получавах облекчение и про-яснение на съзнанието и тогава разбирах, че молитвата ми горе в небесата е приета и аз получавам просветление на съзнанието си. Така с просветено съзнание и със светлината, която имах в себе си можех да вървя по онази вътрешна пътека в себе си, която трябваше да извървя крачка след крачка, за да се добера до правилното разрешение на онази задача, която бе ми дадена в момента. Някой би казал, че какво има сложно в това. Напротив, това е много трудно и да се добере ученикът до един такъв метод, когато винаги да получава отговор на молитвата означава, че той е напреднал много в своя духовен път. Само с вътрешната светлина, която човек придобие може да освети своят път и да разреши своите проблеми. Друг път той няма.
към текста >>

Ето това е едно просветление и решение на една задача.
Чак тогава почваха да градят и след като изградят къщата отново принасяха жертва и колеха овен - правеха курбан. Днес времето е друго и не се колят овни, но човек когато строи самите камъни, самите дървета са живи и те искат да получат своят дял от жертвата. Ти готов ли си да се жертваш за Бога с чисто сърце, със светъл ум и праведна постъпка? " братът гледа, мига и не може да проумее. „Днес също е необходимо жертвоприношение, но жертвоприношението е променено и окултният закон гласи „Да жертваш себе си с чисто сърце, със светъл ум и праведно дело за добруването на твоите братя и сестри". Ето това е едно просветление и решение на една задача. Братът отново бил в недоумение и не можел да проумее нищо. Учителят продължил: „Понеже камъните са от по-нисш живот, там са затворени духовете, там са материализирани духове, които стоят със столетия, а човек когато ги премести, когато ги деля и троши, той ги освобождава и тогава те казват: „Понеже ти с нашите камъни строиш дом то ние пък ще дойдем да живеем в теб". И като дойдат да живеят от теб те се освобождават от камъните, идват в тебе, влизат в тебе, загнездват се и от теб не излизат. Така идва болестта, а понякога човек плаща и чрез живот. Затова също е необходимо човек да прави и днес жертвоприношение с молитва и с готовност да служи човек на Бога".
към текста >>

12. 126. ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН

ТОМ 5

Отново щях да вървя по същия път на духовно просветление по пътя на ученика.
Къде щях да се преродя, това не знаех. Не ми се даваше да узная. И това не беше в момента толкова важно за мен. Важното бе другото, че се прехвърли мост между сегашния ми живот и следващото ми слизане на земята. Е, това бе важното, че отново щях да се добера до Словото на Учителя. Отново щях да вървя по същия път на духовно просветление по пътя на ученика. Ето това бе важното. Това го мислех, разсъждавах и го приемах като една привилегия и то заслужена да присъствувам отново в този идеен живот, който сега тук го изучавах. Но колко щеше да трае това, колко време, колко човешки години, колко прераждания, не можех да зная. Това зависи и от онова, което разрешавах сега и от онова, което щеше да остане да разреша впоследствие. Труден продължителен етап.
към текста >>

13. 225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР

ТОМ 5

- Кога запитали Гьоте дали и края на „фауст" ще отговаря на тия думи, той отговорил, че това би било „просветление".
Повтарям, не очаквах г-н Арнаудов тъй леко да съди за окултизма, като ни говори за „опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност". Той поне не е „полуинтелигентен" човек и вярвам, като е писал горните редове, да се е досетил, че не до там ще услужи и на синодалните верокрепители, които поне пред народа казват и пишат, че вярват в същите „едва разбрани мистични учения", като безсмъртието на човешката душа, изкуплението чрез Христа и др. догмати на вярата. Като предполагам, че г-н професора обладава поне отчасти мъдростта на своя любим поет Гьоте, напомням му думите от пролога на „фауст", написани в 1797 г. „Чистата душа в своя копнеж се изпълва със съзнание на истината". - Кога запитали Гьоте дали и края на „фауст" ще отговаря на тия думи, той отговорил, че това би било „просветление". - „фауст" свършва в дълбока старост, а на старини хората стават мистици. На 6 декември 1829 г. Гьоте казал на Екерман: „Кога остарееш, тогава ще почнеш да мислиш за световните работи съвсем иначе, отколкото когато си бил млад. С мене се случи това, както с оня човек, който на младини имал много сребърни и медни пари, които той в течение на своя живот постоянно заменя вал с по-едри пари, докато най-после в края на живота видел, че младежкото му притежание се превърнало в чисто злато". „Кога осъждаме, казва Виктор Юго, трябва да избягваме всички предразсъдъци".
към текста >>

14. 1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

Аз по-кьсно разбрах, че в църквата човек не може да получи духовно просветление.
След това аз отидох при Учителя, за да чуя и Неговото мнение. Бяхме на полянката и Учителят каза: „Аз се чудя, чудя, как стана така, че те, свещениците да сложат тези корони на главите си? " А в църковния ритуал, в църковната служба свещеника се облича със специално облекло и се поставят корони на главата. А това са били първоначално символи. Но по-късно тези символи са се превърнали на окултни мантри и картини и тях ги използват владиците, за да могат да държат в подчинение онези, които влизат в църквата. Аз по-кьсно разбрах, че в църквата човек не може да получи духовно просветление. По този повод Учителят веднъж ми каза: „Е, религията както е в църквата може да се използва само като възпитателно средство". Наистина, видях, че само със страх и подчинение църквата може да възпитава хората да се приближат към доброто. Но като метод за вътрешно просветление не може и дума да става. Учителят ми каза да стана дякон. За свещеник трябваше завършена духовна семинария, а след това идваше Висша духовна академия.
към текста >>

Но като метод за вътрешно просветление не може и дума да става.
А това са били първоначално символи. Но по-късно тези символи са се превърнали на окултни мантри и картини и тях ги използват владиците, за да могат да държат в подчинение онези, които влизат в църквата. Аз по-кьсно разбрах, че в църквата човек не може да получи духовно просветление. По този повод Учителят веднъж ми каза: „Е, религията както е в църквата може да се използва само като възпитателно средство". Наистина, видях, че само със страх и подчинение църквата може да възпитава хората да се приближат към доброто. Но като метод за вътрешно просветление не може и дума да става. Учителят ми каза да стана дякон. За свещеник трябваше завършена духовна семинария, а след това идваше Висша духовна академия. Но аз това нещо го пропуснах и не го завърших. Смятах, че това са работи отживели и са празни формалности. Но Учителят ми нареди да стана дякон.
към текста >>

15. 31. ПСАЛМИТЕ НА ДАВИДА

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

За учениците в Школата Си Учителят бе поставил една задача, че всеки един от тях като чете псалмите на Давида трябва да се моли предварително, за да получи просветление, за да може да види кои стихове от псалмите са дадени за физическия свят, кои са за духовния свят и кои за Божествения свят, защото те идват и слизат от три различни свята.
31. ПСАЛМИТЕ НА ДАВИДА Учителят бе споделил, че на времето есеите на Египет са имали две школи: вътрешна и външна. Давид е бил ученик на вътрешната школа, а пък синът му Соломон е бил представител на външната школа. Псалмите на Давида представляват една необикновена поезия, които идват от един висш духовен свят. Бе споделил също, че Давид е работел едновременно във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. За учениците в Школата Си Учителят бе поставил една задача, че всеки един от тях като чете псалмите на Давида трябва да се моли предварително, за да получи просветление, за да може да види кои стихове от псалмите са дадени за физическия свят, кои са за духовния свят и кои за Божествения свят, защото те идват и слизат от три различни свята. Така в 91 Псалм има стихове за ученика, стихове на ангела-хранител и стихове на Духа Господен. При Откровение всеки един може да различи тези стихове, че са от три различни свята. И да се ползува от тях.
към текста >>

16. 5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН

ТОМ 6

Даваше му се просветление по всички въпроси.
Взаимно ще си кажем какво ни липсва и какво не, но после го забравим. Това е най-характерно за нас. Той много често сънува Учителя, макар че са се минали 30 години от заминаването Му. Сега е 1975 г. и аз съм сънувала Учителя един-два пъти, а при него не минава седмица и да не Го сънува. Даваше му се просветление по всички въпроси. Имаше един сън. Той вижда една малка хубава къщичка сред треви и цветя. Отива там. Учителят го посреща, разговаря с него и му казва: „От днес нататък, Симеоне, ти ще се усъвършенствуваш". Но след това бе непоследователен.
към текста >>

17. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

ТОМ 7

В Германия идва едно просветление и ще дойде.
Водата, която пада отгоре е буйна, но като слезе долу е вече тиха. Тези революции са склоновете, по които минава водата, а тихият живот е долу в равнините. В слънцето има желание всяка трева да поникне, така е и живота. За боевете на нашата граница... от Сталинград останаха двама души. Маршал Конев е българин. В Германия идва едно просветление и ще дойде. Новата власт по Бога е възложено да приобщи всички. Библията - послание Яково гл.5 „Елате богати, плачете и работете“. Това ще се случи. Светиите идват сега да оживят света. Германците да се справят с Хитлер.
към текста >>

18. 15. Просветлението

Стефка Няголова

ТОМ 7

15. ПРОСВЕТЛЕНИЕТО През 1944 г.
15. ПРОСВЕТЛЕНИЕТО През 1944 г. Учителят се евакуира в Мърчаево. Там отиваха много братя и сестри да Го посещават. Там отиваше и брат Лулчев да Го посещава, но Учителят все не го приемал. Той стоял отвън, стоял и все не бил приет от Учителя. Тогава брат Темелко го запитал: „Защо, брат, не те приема Учителят?
към текста >>

19. 44. СУТРИН КАТО СТАНЕТЕ

ТОМ 8

Всеки човек, като стане сутрин, най-първо трябва да се помоли на Бога да уреди ума му, да внесе просветление в неговата глава.
Станеш сутрин от сън, вглъби се в себе си да възприемеш поне една Божествена мисъл, която ще внесе мир и спокойствие в душата ти. Тя ще те направи смел и решителен. Като станете от сън, кажете си: „Ще се подмладя. Господи, благодаря ти за ума, за сърцето, за душата и за духа, които Си ми дал. Отсега нататък ще работим така, че да Те познаем и да влезем във Вечния живот". Всеки човек, като стане сутрин, най-първо трябва да се помоли на Бога да уреди ума му, да внесе просветление в неговата глава. След това да се помоли да дойде просветление за сърцето му и най-после да се помоли да се улесни работата му за през деня във физическия му живот. Станеш сутрин, неразположен си, кажи в себе си: „Днес имам отлив, ще впрегна колата, ще взема хомота на коня и ще тръгна да пътувам". Станеш от сън, кажи си: „Днес искам да направя повече, отколкото вчера. Без страх в Любовта безгранична. 15.Ш.1922 г.
към текста >>

След това да се помоли да дойде просветление за сърцето му и най-после да се помоли да се улесни работата му за през деня във физическия му живот.
Тя ще те направи смел и решителен. Като станете от сън, кажете си: „Ще се подмладя. Господи, благодаря ти за ума, за сърцето, за душата и за духа, които Си ми дал. Отсега нататък ще работим така, че да Те познаем и да влезем във Вечния живот". Всеки човек, като стане сутрин, най-първо трябва да се помоли на Бога да уреди ума му, да внесе просветление в неговата глава. След това да се помоли да дойде просветление за сърцето му и най-после да се помоли да се улесни работата му за през деня във физическия му живот. Станеш сутрин, неразположен си, кажи в себе си: „Днес имам отлив, ще впрегна колата, ще взема хомота на коня и ще тръгна да пътувам". Станеш от сън, кажи си: „Днес искам да направя повече, отколкото вчера. Без страх в Любовта безгранична. 15.Ш.1922 г. Без страх и без тъмнина в безконечната Любов на Вечността.
към текста >>

20. 15. БАРАКИ ЗА ГОСТИ

ТОМ 8

Може би в последствие или в по-късна възраст може би и аз ще имам просветлението.В.К.: Вижте сега, вие познавате Духа.
Мога да кажа за моето отношение към Учителя. Много се вълнувам когато разказвам за това. Аз съм смятала, че Той е един толкова свят човек, че аз не бих могла даже да Го погледна в очите. Смятам се толкова грешна, че въобще не смеех да Го погледна и не смеех да Го безпокоя за нищо и да отида да Го моля за каквото и да било. Такова е моето мнение за Него, макар че аз самата не съм изпълнителка така стриктно на Неговото Учение както много братя и сестри правят. Може би в последствие или в по-късна възраст може би и аз ще имам просветлението.В.К.: Вижте сега, вие познавате Духа. Той се отразява у вас като една чистота, една светлина. Вие така Го приемате. Иванка: С нищо, никога не съм Го безпокоила, нито съм ходила при Него. Дали не мога да си спомня само, дали с Филип един път ходихме като се оженихме, за да ме види и Той, защото не беше ме виждал. В.К.: Той пита ли Учителя когато се оженихте?
към текста >>

21. 3.Учителят имаше образен език

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

По такъв начин всеки, който се докосваше до него получаваше просветление на съзнанието, повдигане на мисълта в по-чист свят.
Учителят имаше предвид само доброто на тези, които го питаха. Той не беше с нищо заинтересован или зависим от тях. Той нищо от никого не е очаквал, защото нямаше никакви интереси на земята, нищо не е искал от нас. Както в беседите и лекциите, така и в частните разговори, Учителят винаги изясняваше учението си и никога не се занимаваше с обикновени неща. Дори, когато е ставало въпрос за обикновени работи, той ги изпълваше с друго съдържание, с по-висок смисъл. По такъв начин всеки, който се докосваше до него получаваше просветление на съзнанието, повдигане на мисълта в по-чист свят. Той излъчваше такива вибрации от себе си като същество и със Словото си пречистваше средата около нас. Ние чувствувахме мекота, радост, освобождение от нещо, което ни е ограничавало. Учителят действуваше само с присъствието си дори. Когато се е случвало да ни говори по-строго по някакъв повод, тогава съм чувствувалатова вътрешно освобождение. Еманациите, това което излъчваше като същество съм чувствала като озониран въздух и почти винаги в неговото присъствие се чувствах по-добра, с по-голяма готовност за служене и учене.
към текста >>

22. 21. Учителят е бдял над нас

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Когато за пръв път преживях такова озаряване на съзнанието ми, от това духовно преживяване и просветление си казах: Заслужава човек да мине и през най-големите страдания, за да опита радостта от Божественото озарение, което го е посетило.
Всички трудности, през които е минал са осветени, оправдани, те са били необходими, всички усилия, които е правил човек са дали своя плод. Човек заживява с един вътрешен подем от светлината, която е придобил. Казва си: Колко красиво може да се живее на земята. Светлината, която е получил дава отблясък в целия негов вътрешен живот и той навсякъде вижда красота. Тези преживявания в ученичеството са светли моменти в живота му, върхови преживявания, повдигане и вътрешно обогатяване на красив и възвишен живот. Когато за пръв път преживях такова озаряване на съзнанието ми, от това духовно преживяване и просветление си казах: Заслужава човек да мине и през най-големите страдания, за да опита радостта от Божественото озарение, което го е посетило. Радостта, вътрешният подем, който преживява след такова озарение и човек разбира колко е хубаво да пострада, да се помъчи малко, за да може да преживее такова вътрешно разширение и обогатяване. Човек получава сила, подем, някаква вътрешна сигурност го изпълва и се радва и благодари. Може това да е посещение на висши същества, които преливат от своята сила в нас да ни дадат светлина, за да укрепнем в духовния път. Но както и да е, човек може тогава да каже само: Благодаря, благодаря! Благодаря ти Господи за това, което Си ми дал!
към текста >>

23. 12.Като слушах Словото на Учителя

Като слушах Словото на Учителя, лекциите и беседите му, като ги дешифрирах и работех върху тях, радвах се на това което Учителят ни учеше и ме водеше към духовно просветление, към светли върхове, за служене на Великото в живота.
Като слушах Словото на Учителя, лекциите и беседите му, като ги дешифрирах и работех върху тях, радвах се на това което Учителят ни учеше и ме водеше към духовно просветление, към светли върхове, за служене на Великото в живота. У мене наставаше мир и радост. Това ме вдъхновяваше, пълнеше ме с надежда, че все пак един ден ще изляза от тая обърканост. От частните разговори, които имах с Учителя, от Словото, което слушах разбирането у мене се увеличаваше, самоувереността ми растеше и аз си казвах: Ще намеря своя правилен път в живота, ще придобия свободата, която имах. Ние доста години подред ходехме на екскурзии на Мусала на големи групи. Тогава нямаше нито хижа и нещо построено, нито при първото езеро, нито горе на самия връх.
към текста >>

24. 02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Лулчев не само може да „чете" тези външни, често съвършено тънки и неуловими знаци на тоя вътрешен живот, но и да ги чете проникновенно, ползувайки се от едно много разширено виждане, както и от вътрешно просветление, идещо от едно по-висше съзнание, с което той - като човек с „Духовно ръководство", може да бъде в общение в известни моменти.
Нещо повече, той чувствува вибрациите на подпочвените водни течения и минерални залежи и без помощта на тая магическа пръчка и то от невероятно големи разстояния. В редактирания от г. Л. Лулчев миналата година вестник „Живот" може всеки да прочете покани за графологически, хиромантични и френологически анализи. Той е от тия, които притежават нужните за случая знания, умения и силно развита интуиция за четене на скритите способости, на характера и миналото на човека във външните черти и белези на тялото, специално на главата, лицето, очите, ръцете - в които най-много се отразява скрития вътрешен живот. Но г. Лулчев не само може да „чете" тези външни, често съвършено тънки и неуловими знаци на тоя вътрешен живот, но и да ги чете проникновенно, ползувайки се от едно много разширено виждане, както и от вътрешно просветление, идещо от едно по-висше съзнание, с което той - като човек с „Духовно ръководство", може да бъде в общение в известни моменти. За характера и силата на неговото ясновидство, опитано вече от мнозина на практика, ще приведем тук два типични случаи на предсказание от страна на г. Л. Лулчев и то тъй, както ги намираме подробно описани в поменатия по-горе в-к „Живот", Бр. 4. Предсказвача, за когото се говори в разказа по-надолу е г. Лулчев, действието се развива в чифлика „Минкова махала" на бр. Харитеви, а самите предсказания се отнасят до г-ца Райна Михайлович, секретарка на г.
към текста >>

25. 14 - 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ВНУЧКАТА МУ НАДКА БОЕВА

Надка Боева

ТОМ 10

Те бяха най-различни и много вдъхновени и пренасяха присъствуващите някъде в небесата, и всички придобиваха вдъхновение, просветление, вътрешна радост, пълнота и всички си отиваха изпълнени с вяра и упование.
Хората бяха простички, скромни, искрени. Празниците и съборите бяха за тях единствено духовно общуване с приятелите. Те с нетърпение чакаха да дойдат тия празници и общо да се помолят. Дядо ми, освен че изпълняваше нарядите, които се изпращаха от София, но той правеше и други молитви, свои. Тези негови молитви никъде не са записани и никой не може да ги повтори. Те бяха най-различни и много вдъхновени и пренасяха присъствуващите някъде в небесата, и всички придобиваха вдъхновение, просветление, вътрешна радост, пълнота и всички си отиваха изпълнени с вяра и упование. А когато ги изпращаха, какви песни се пееха! Всички вървяхме надолу към чешмата и тия, които остават, заставаха като в шпалир да изпращат гостите и пееха песни. Особено „Братство, единство", докато се изгубят приятелите от погледа им. Отиваше си един ден, прекаран като че ли в рая на земята. Душите ни преливаха от радост, обич, доброта и красота, чистота и искреност.
към текста >>

26. І.03.17. БЪЛГАРИТЕ В ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Но се появява просветление, че действително има християни, но между тях има разни народи „миллети" - българи, сърби.
А мнозина са самоубиват като се отравят, защото онези, които са осъждани на смърт им се конфискува имотът. И да остават имот, къща на децата си, те са се тровили доброволно. Така България е била в обсадно положение цели 7 години. А освен това гръцките владици предупреждават Портата, че ако искат да не въстават българите, трябва да им се назначават гръцки владици. Последиците от Заверата са злокобни за българите. Но се появява просветление, че действително има християни, но между тях има разни народи „миллети" - българи, сърби. И че всеки народ трябва да се освободи. А за да се освободи, той трябва да се определи. А за да се самоопредели, той трябва да се съзнава като народ с четмо и писмо, училища, образование. Изведнъж се вижда, че гърците се освобождават, благодарение на елинизма, макар че са се възползвали от българи, арнаути, сърби. Елинизмът, загнезден в образованите българи започва да увяхва.
към текста >>

27. IV.19 август 1907 г.

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

ТОМ 11

Дух, Адонай Просветление и изпълнение на Св.
За цялото человечество, за всичките народи. Защото, Господи, в идването на Твоето царство е нашата радост и в осветяване на Твоето име е нашата слава, в изпълнението на Твоята воля е нашата любов. Господ Исус Хр. Ехова, Елохим, Сила, Крепост за себе, домочадие, близки народи, славянството и цялото человечество. Ехова Отец Адонай Елохим Благодарност Св. Дух, Адонай Просветление и изпълнение на Св. Дух с всяка Мъдрост Прочита се стихът и се казва избраната стъпка.. Край на годишното събрание през 1907 година
към текста >>

28. НАРЯД за събора 1907 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Господ Исус Христос Йехова, Еллохим Йехова Еллохем Отец Адонай Свети Дух Адонай Сила, крепост за Благодар Просветление и себе, домочадие, ност изпълнение на близки народи, Святия Дух с славянството и всяка мъдрост.
За веригата, за тези, които съдействуват за Царството Божие. За българския народ, за духовенството, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всичките държавни служители да ги вразуми Бог. За всичките земледелци, за всичките бащи и майки, за всички - стари и млади. За цялото человечество, за всичките народи. Защото, Господи, в идването на Твоето Царство е нашата радост и в осветяване на Твоето Име е нашата слава, в изпълнението на Твоята Воля е нашата любов. Господ Исус Христос Йехова, Еллохим Йехова Еллохем Отец Адонай Свети Дух Адонай Сила, крепост за Благодар Просветление и себе, домочадие, ност изпълнение на близки народи, Святия Дух с славянството и всяка мъдрост. цялото человечество (Прочита се стихът и казва избраната стъпка.) Варна, 22 август 1907 г. СЛОВО Вие, с вашите съмнения, започвате да потъвате в „морето". В „морето" вълните отпред ще ви заливат и вие сте в положението на един, който се дави. Гледайте напред към Мене и аз ще простра ръката си и ще ви избавя. Брегът е близо и бурята скоро ще престане.
към текста >>

29. 16. ВЕЛИКАТА МАЙКА

Ако схващате тъй въпроса, веднага в ума ви ще дойде едно просветление.
И тъй, разумният ученик трябва да разбира добре причините и последствията на всяко нещо и да знае следното: че животът е определен много разумно, в него няма никакви изключения, никакви случайности и всичко е предвидено до най-малките подробности. Това не е ограничение на човешката воля, защото з тази стадия, в която се намирате, вие още нямате никаква воля, казвам ви истината. Аз намирам, че има воля само този човек, който, като го обидят, може да прости; воля има у този човек, на когото, като отнемат всичкото богатство, той забравя стореното; воля има у този човек, който помага на някой паднал, макар и да има много работа. А да заповядаш на едного и другиго, това не е воля. Волята започва с грях. Ако схващате тъй въпроса, веднага в ума ви ще дойде едно просветление. Направете един опит, за да може Майка ви да ви проговори. Ако се държите за вашите възгледи, каквито имате днес, вашата Майка няма да ви проговори и след хиляди години, но ще ви хване само с трите Си пръста. Като ви казвам, че вашата Майка ще ви хване с трите Си пръста, аз не визирам вашия индивидуален живот, а ви говоря принципално, какви са законите. В тези закони има изключения, те не са абсолютно механически. Тъй че, като казвам, че Майка ви ще ви държи с трите Си пръста, то ще бъде до момента, когато се противите, но в момента, когато се промените, и Тя ще се промени по отношение към вас.
към текста >>

30. 21. СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ДУХА

И когато този възлюблен дойде, Писанието пак казва: „Ще обърша сълзите ви“ - няма да има сълзи тогава; „ще снема оковите“ - няма да има окови; ще изцери сърцата ви - няма да има рани; там просветление има, няма да има тъмнина; ще въздигне душата ви - жената ще бъде царица тогава.
И тъй, възлюбления на вашата душа, ще го търсите. И когато го намерите, вашата душа ще бъде доволна, щастлива. И казва Писанието: „И през онези дни ще залича всичките ви грехове.“ Когато намерите вашия мъж, всичките ви грехове ще бъдат заличени и помен няма да остане от тях. Най-важният въпрос е, основен въпрос е: да намерите възлюбления на душата ви, за когото душата ви копнее и толкова сълзи сте проронили и казвате: „За какво сме останали, няма ли избавление? “ Защо? И когато този възлюблен дойде, Писанието пак казва: „Ще обърша сълзите ви“ - няма да има сълзи тогава; „ще снема оковите“ - няма да има окови; ще изцери сърцата ви - няма да има рани; там просветление има, няма да има тъмнина; ще въздигне душата ви - жената ще бъде царица тогава. И тъй, ще вложите това и ще се молите живо, най-първо да добиете Духа и туй просветление. А този, черния мъж, ще го вържете и ще му кажете: „Наложници не може да бъдем вече! “ Всяка една жена трябва да каже: „Наложница не мога да бъда вече! “ Разбирате ли? В себе си дълбоко кажете ли, че не може да бъдете наложници, решавате въпроса - тогава Духът ще внесе Любовта.
към текста >>

И тъй, ще вложите това и ще се молите живо, най-първо да добиете Духа и туй просветление.
И когато го намерите, вашата душа ще бъде доволна, щастлива. И казва Писанието: „И през онези дни ще залича всичките ви грехове.“ Когато намерите вашия мъж, всичките ви грехове ще бъдат заличени и помен няма да остане от тях. Най-важният въпрос е, основен въпрос е: да намерите възлюбления на душата ви, за когото душата ви копнее и толкова сълзи сте проронили и казвате: „За какво сме останали, няма ли избавление? “ Защо? И когато този възлюблен дойде, Писанието пак казва: „Ще обърша сълзите ви“ - няма да има сълзи тогава; „ще снема оковите“ - няма да има окови; ще изцери сърцата ви - няма да има рани; там просветление има, няма да има тъмнина; ще въздигне душата ви - жената ще бъде царица тогава. И тъй, ще вложите това и ще се молите живо, най-първо да добиете Духа и туй просветление. А този, черния мъж, ще го вържете и ще му кажете: „Наложници не може да бъдем вече! “ Всяка една жена трябва да каже: „Наложница не мога да бъда вече! “ Разбирате ли? В себе си дълбоко кажете ли, че не може да бъдете наложници, решавате въпроса - тогава Духът ще внесе Любовта. Ще дойде истинският мъж и тогава започвате вие новата епоха.
към текста >>

31. 35. ЕДНА ЗАДАЧА

22 август - 22 септември 1922 г.

Като си търпял, дойде едно ново просветление и се радваш, че си търпял.
Този човек, който учи търпението, той прилича на следния случай. Българинът, като играе, клекне и викне: „Иху-ху! “ Веднъж един казал на този, който играе: „Ще играеш, но няма да викаш „иху-ху“ и тогава ще ти дам крава с теленце.“ Онзи почнал да играе и по едно време казал: „Ритам ти кравата и телето“ и извикал: „Иху-ху! “ Ти казваш: „Аз ще търпя вече.“ Но дойдеш до едно място и кажеш: „Не се търпи вече! “ Някой път се опитвате да търпите и наблюдавате колко пъти сте изтърпели. Като си търпял, дойде едно ново просветление и се радваш, че си търпял. Някой път дойде до конец. Ти избухнеш, ти съжаляваш, дойде ти желание да му кажеш, да не мисли, че си говедо. Ти мислиш, че като му кажеш, ще се оправи работата. Пък тя става още по-голяма каша. Две булки се карали, между тях имало река.
към текста >>

32. ПЪРВИ МЕСЕЦ

И знание на Божествените закони, които постига чрез просветление на Божествената Мъдрост.
18 септември 1922 г., понеделник, 6.30 ч.с. Размишление върху Пентаграмата. Тя е пътя на човека към Божественото. Осъществил нея в себе си - Божествения дух ще се излива и работи през петте канала. Когато петте принципи оживеят и задействат, човек се слива с Божествения свят и става една разумно-съзнателна същност, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание. И знание на Божествените закони, които постига чрез просветление на Божествената Мъдрост. Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. П. в. л. и. н. с. е. с. Б. 19 септември 1922 г.,вторник, 4.15 ч.с. Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б. „Блажени чисти по сърце, защото те ще видят Бога." Блаженство - то е състояние не на радост, не на веселие. Радостта се проявява силно; тя е движение. При радостта трептенията са бързи.
към текста >>

33. 1. ПЕНТОГРАМЪТ ПО УЧИТЕЛЯ

Боян Боев

Жезълът Чрез четене на книгата, чрез това просветление, човек добива известна власт над себе си.
Той чете в книгата на човека още първите уроци. 4. Свещта Човек, като чете в книгата на живота и на цялата природа, добива просветление. Нова светлина озарява съзнанието му. Това е свещта. Чрез тая свещ, чрез тая светлина, човек почва да вижда величието и красотата на Божествения план, който води човека от тъмнина към светлина; от робство към свобода; от несъвършенство към съвършенство; от греховност към чистота; от невежество към знание. 5. Жезълът Чрез четене на книгата, чрез това просветление, човек добива известна власт над себе си. Това именно е жезълът. Той вече е извлякъл поука от изучаването на живота и се старае да владее себе си, да управлява себе си. Учителят казва: „Човек трябва да стане цар, но цар на себе си, да владее себе си." Жезълът означава, че човек вече има известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята ниска природа. Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява.
към текста >>

34. 3. ПЕНТОГРАМЪТ

22. 03.1932 г.

Когато петте принципа оживеят, човек се слива с Божествения свят и става една разумно-съзнателна същност, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание и знание на Божествените закони, които постига чрез просветлението на Божествената мъдрост.
Чрез тези пет върха може да се влезе в пътя. Всеки, който иска да служи на Бога, първото правило за него е написано в Пентограма: „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа". Тези думи са много важни и съсредоточено произнасяни имат мощно въздействие. Пентограмът е пътя на човека към Божественото, пътя на душата и нейното развитие. Осъществи ли този символ в себе си - Божественият Дух ще се развива и работи през петте ъгли. Когато петте принципа оживеят, човек се слива с Божествения свят и става една разумно-съзнателна същност, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание и знание на Божествените закони, които постига чрез просветлението на Божествената мъдрост. Така ще оживее Пентог- ръмът: В изпълнението волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа. В изпълнението волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа. В изпълнението волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа. В изпълнението волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа. В изпълнението волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа.
към текста >>

35. 9. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА

Когато петте принципа оживеят, човек се слива с Божествения свят и става една разумна, съзнателна същност, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание и знание на Божествените закони, които постига чрез просветлението на Божествената Мъдрост.
Но ако човек не живее в абсолютна чистота на мислите, чувствата и делата, Пентограмът има обратно действие. Той е Соломонов знак и се е използвал в много окултни школи. Всеки, който иска да служи на Бога, първото правило за него е написано в Пентограма: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа." Тези думи са много важни и при съсредоточено произнасяне имат мощно въздействие. Пентограмът е пътя на човека към Божественото, пътя на душата и нейното развитие. Осъществил този символ в себе си Божествениятд Дух ще се излива и работи през петте канали и ъгли. Когато петте принципа оживеят, човек се слива с Божествения свят и става една разумна, съзнателна същност, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание и знание на Божествените закони, които постига чрез просветлението на Божествената Мъдрост. Така ще оживее Пентограмът: „В изпълнението Волята на Бога, чрез Любовта е силата на човешката душа. В изпълнението Волята на Бога, чрез Мъдростта е силата на човешката душа. В изпълнението Волята на Бога, чрез Истината е силата на човешката душа. В изпълнението Волята на Бога, чрез Правдата е силата на човешката душа. В изпълнението Волята на Бога, чрез Добродетелта е силата на човешката душа." И която формула употребите, ще обърнете съответния връх нагоре.
към текста >>

36. СВЕЩЕНИТЕ ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА I 121-140

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Да стане едно просветление у него.
132 Ученикът трябва да вижда само Доброто навсякъде и у всекиго. Вижда ли той престъпления, пороци, недостатъци, това е проказа на неговото сърце. Ужасно е да носиш дявола в себе си. Новото раждане. 133 Ученикът трябва да се роди изново! Да стане едно просветление у него. Да измени живота си, да дойде Духа у него, да се пречисти. Свобода. 134 Когато душата на ученика се събуди за Бога, тя е свободна. И той не трябва да я ограничава с прищевките на тялото. В закона на кармата, там човек е ограничен, навлезе ли веднъж да живее за Бога, той влиза в Благодатта, в Любовта, а тук той е свободен. Остава и отминава.
към текста >>

37. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТОМ 14

Когато е посетила една пиеса на Народния театър - „Бедността не е порок", тя излиза от театъра, целува една от стените му и си отива с едно просветление.
В тази книжка са идеите, мислите на нейния живот, на които тя е получила отговор и тези истини, които той й е давал, сега ги отхвърля. Тя искала да умре и една сестра я намира край езерото. „Защо? " се пита тя. А между това Учителят приема подаръци: чорапи, ризи, сладка баница, дрехи, приема с усмивка - благодарност, а тази книжка, която е написала с цената на своя живот, той отхвърля категорично. Тя била готова за печат едва след 7 години и тя разбира причината за отхвърлянето на книгата. Когато е посетила една пиеса на Народния театър - „Бедността не е порок", тя излиза от театъра, целува една от стените му и си отива с едно просветление. Тя е млада и ще се развие в нея гордостта при успеха, на човека неминуемо се развива чувството на гордост, надмощие над другите, а славата е опасна. Пазел я от злобата и ревността на окръжаващите. След още 7 години в живота й се явява един ученик, на когото тя поднася книжката и той възхитен казва: „Тя трябва да бъде напечатана." И още на другия ден започва с един брат изглаждането и напечатването й. Стиховете са били 4000, а след изглаждането са останали само 500. Участвал брат Боев в това изглаждане.
към текста >>

38. 22. СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА НА МРАКА

Иван Толев

ТОМ 15

22. СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА НА МРАКА Проявления на злото - Просветление* „Всемирна летопис", Г.
22. СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА НА МРАКА Проявления на злото - Просветление* „Всемирна летопис", Г. III, кн. 5(1.1924), с. 103-104 Казано е някъде в Писанието: „Светът лежи в лукавия". И по- нататък: „Дяволът отначало е лъжец и човекоубиец". И още по-нататък: „Крадецът иде да открадне, да заколи и да погуби".
към текста >>

Великият Учител на човечеството дойде, за да донесе просветление, да ни даде истински знания за живота, да научи хората на божествените закони, които регулират техния живот, да им покаже пътя.
Който си служи с насилие, ще му възвърнат пак с насилие. И който защищава силата си с насилие, ще докара пак същия резултат. „Истинската непобедима сила е силата без насилие", е казал кабалистът Елифас Леви. „Хората-насилници са слаби и непредвидливи, техните усилия се връщат всякога против самите тях"*.Единствената непобедима сила, на която нищо не може да противостои, е любовта. Прочее, съвременната култура на мрака, представлявана и поддържана от лъжците, крадците, блудниците и убийците, трябва да престане, за да се въдвори мира, любовта и братството. Великият Учител на човечеството дойде, за да донесе просветление, да ни даде истински знания за живота, да научи хората на божествените закони, които регулират техния живот, да им покаже пътя. Той произнесе магическата, всемощната дума: Любов Вместо отживелият времето си разрушителен закон на Мойсея: „Око за око, зъб за зъб", Христос предаде закона на любовта. „Любете се един другиго, помагайте си един другиму като братя, любете и враговете си, защото такава е волята на Бога". А в „Изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". Така каза Христос и завърши: „Ако не бихдошъл и не бих им говорил, грях не щяха да имат, сега обаче, за греховете си извинение нямат". Ние повтаряме животворните и спасителни думи на Христа и само ги подчертаваме... --------------------------------- * Уводна, редакторска, неподписана статия, която е от Иван Толев, но не я подписва, понеже е много остра.
към текста >>

39. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Наопаки, тялото е най- съвършеният инструмент на духа, то е храмът, в който се извършват тайнството душата, и в който ние получаваме просветление.
Теософията има за задача не да събаря, а да изгражда, и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията; това би било contradictio ia aajeclo. Лошо са осведомени противниците на теософията. Но така е когато пишеш за математика, без да си математик, или за музика без да си музикант, или бидейки биолог пишеш за...мистика. [5] 3а теософията плътта не е презряна, защото иначе прераждането не би имало смисъл. Може да има някои секти, които да изтезават плътта си в името на духа, но това е едно недоразумение. Наопаки, тялото е най- съвършеният инструмент на духа, то е храмът, в който се извършват тайнството душата, и в който ние получаваме просветление. Не напразно апостол Павел казва: „Вие сте храмове, и Дух Божий живее във вас." Същата мисъл изказва и Новалис в своите фрагменти. [6] Очевидна истина, която не може да се докаже или с други думи - неизвестно. [b][7] Нека не се плашат някои, че теософите замислят някаква coup d'etat. То е много наивно - не е този пътя за обновата на едно общество.[/b]
към текста >>

40. 5. ДУША НА ДЕВОЙКА И ДУХ НА ВОИН

ТОМ 16

Но случи се цяло чудо отнякъде ми попадна съвсем случайно тази книга, прочетох я, получих просветление в себе си и си обясних нещата у мен за всичко, което ме вълнуваше и на което дотогава не можех да дам отговор.
От дума на дума, приказката ни стигна и до Учителя и Братството. А лекарят ми разказа: „Ако не бях прочел тази книжка „Лица и души" от Георги Радев, аз щях да си сложа край на живота. Още от дете, като син на родители учители, бях много любознателен. Бях прочел много книги и бях дошъл до едно отчаяние - нищо не ме задоволяваше, исках да си сложа край на живота. Вече обмислях как да го направя. Но случи се цяло чудо отнякъде ми попадна съвсем случайно тази книга, прочетох я, получих просветление в себе си и си обясних нещата у мен за всичко, което ме вълнуваше и на което дотогава не можех да дам отговор. Откакто прочетох тази книга, аз се родих за нов живот." Този лекар се казваше Георги Кашков, после взе една учителка за жена от град Шумен. Той вече е пенсионер, когато разказвам това. Та, така въздействува Словото на Учителя и така неговите идеи оживяват у нас. След като чух този случай за Георги Радев, вече разбрах защо той бе взел да учи и да свири на виолончело. Учителят за него бе казал: „Има душа на девойка и дух на воин." Аз най-добре видях това.
към текста >>

41. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 2

ТОМ 16

Напредналите духове, когато идват, те не обсебват тялото, а внасят просветление в съзнанието на човека.
Недоволен, закъснял Щом се усеща недоволен, закъснял в пътя си, трябва да усили хода си. Рибата Рибата я пекат, защото искат да й кажат: „Ти като риба не трябва да останеш. Трябва да промениш тази форма." После като птица я хващат в курника и я колят, казват й; „Ти като птица няма да останеш." После като вол я впрягат на нивата. Искат да му кажат: „Ти в тази форма не трябва да оставаш, а трябва и тази форма да промениш." На човека страданията искат да му кажат: „Човек не трябва да останеш, а трябва да промениш и тази форма, да станеш ангел." Един ненапреднал дух, като дойде, отнема тялото му и го обсебва - тогава човек подлудява. Значи този човек е бил глупав, че си е дал тялото да му го обсебят. Напредналите духове, когато идват, те не обсебват тялото, а внасят просветление в съзнанието на човека. 12 е закон на жертвата. В 13 - бащата и синът е там, затова бащата е толкова строг, затова трябва да премине към 14 и 15: да дойде майката - любовта, законът на жертвата, и тогава числото става щастливо. Пеенето Някои работи чрез баса, други чрез тенора, алта или сопрана ще се постигнат. Не е ли публиката хармонично настроена, ще спънат музиканта. Погрешката е сега в това, че който пее и свири, сега иска да угоди на публиката.
към текста >>

42. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Значи, не посвещавам част от времето за тяхното повдигане и просветление, което длъжна съм да го правя.
Към 3 ч следобед легнах с проектирана мисъл да се срещна с Учителя ида Му разправя всичко. Сънувах, че пристигнах на Изгрева и минавайки по посока към сестра Динова, чух музика на мястото на Балтовата къща, но не е тяхна къщата, обърнах се да видя и на прозореца съзрях Учителя с няколко души, че ме гледа през прозореца; аз веднага се върнах, влязох вътре, почуках на вратата и Учителят излезе, целунах му ръка, почна да ме разпитва и току-що почнах да му разправям, събудих се. Останах неудовлетворена. Същото състояние и чак вечерта прочетох някои реферати от колеги учители, намерих мисли от Григори Петров, те ми спомогнаха да се облекчи малко положението и да намеря грешката от моя страна за създаденото настроение. Тя е, че не общувам много със селяните, да ги поучавам и въобще да давам светлина върху много неща, от които имат нужда. Значи, не посвещавам част от времето за тяхното повдигане и просветление, което длъжна съм да го правя. На 11 .IV.1929 г. сутринта, четвъртък, имаме групово събрание, прочетох ХХа лекция от специалния клас, за „Възможностите". Тя внесе голяма светлина; тя отвори очите ми и даде правилно разрешение на задачата. Колко бях изнемощяла, отпаднала, уморена, изведнъж силите ми се възвърнаха, ободри се духът в мен, възрадвах се и благодарих на Бога за всичко. В този момент извикаха ме при един болен от селото, на който бяха се отворили духовните очи, виждаше и събираше всички хора от селото да им разправя какво вижда, някои изобличаваше.
към текста >>

43. 6. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова от 22.III.1929 г.

XI. Развити теми по задание на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

Тая година, както каза Учителят по-рано, ще бъде благоприятна за духовния растеж, за просветлението.
В дълбочината на Божия Промисъл може да вникне само мъдрецът. С братски поздрав: Б. Боев Има доста гости от провинцията. Ще ви изпратя и това, което Учителят ще говори довечера при братската вечеря. По случай новата астрологична година ви поздравлявам и ви пожелавам всичко най-ценно, най-красиво, към което се стреми човешката душа. Тая година, както каза Учителят по-рано, ще бъде благоприятна за духовния растеж, за просветлението.
към текста >>

44. 2. Мъдрост

XI. Развити теми по задание на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

Тя е такова вътрешно просветление, [на] което човешкият език не е в сила да му даде точно определена изразна форма.
Без тази велика добродетел не може да се влезне в царството Божие. Тя осветлява и посочва пътя, който води към Истината и съвършенството. „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни", е казано в Евангелието. С това Христос не иска да каже, че човек трябва да бъде също така съвършен, както Бога, но всеки трябва да прави усилие в съзнанието си, за да се приближава към съвършенството, защото в това именно приближаване се състои истинският негов живот. Мъдростта не е нещо, което може да се добие отвън - разните училища и университети. Тя е такова вътрешно просветление, [на] което човешкият език не е в сила да му даде точно определена изразна форма. Човек става мъдър само тогава, когато, след дълго лутане всред борбите и страданията в живота, дойде до положението да констатира факта, че в природата има само един- единствен живот. Щом разбере това, той се преизпълня с любов към всички същества, защото ги вижда като съставни части от самия него и им посветява живота си. Дълбокият смисъл на живота, тайната на живота се крие в страданието. Пътят за усвояването на Божествената мъдрост и тайните на природата е страданието. Светлина Под думата „светлина" се подразбира онзи велик разумен Божествен свят, дето праведните схващат дълбокия смисъл на нещата.
към текста >>

45. 6. „Явно говорих - Исус

XII. Съзерцания и молитви. Елена Казанлъклиева

Неговото развитие е пробуждане на Бога у човека, новорождение, възкресение, възнесение - просветление - различни имена.
И всеки, който дойде там, е приет. Всички трябва да знаете, че сте в мира на промените и да не тъжите за тях. Но има в човека нещо съществено. То е Любовта. А този център още не е развит. Неговото развитие е пробуждане на Бога у човека, новорождение, възкресение, възнесение - просветление - различни имена. Докато не придобиете Любовта, все ще знаете, че нещо ви липсва. Още няма на земята дом, в който да се чете от всички свещената книга на Любовта. То ще бъде едно чудо да го има: там ще царува: мир, радост и веселие, обилие пълно. Вечна, непреривна светлина ще свети там. За този дом говори Апостол Павел: „Око не е видяло..." „И отсега не искам вече да живея аз, но Христос, Любовта." Небето иска от вас да минете този свят и герои да бъдете.
към текста >>

46. 4. Учителю! Защо са тези мъчнотии сега!

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Бог е създал души подобни едни на други с една разлика, че не са в едно време слезли на земята, не са в една и съща идея, не са в едно и също просветление, но те са братя, души от един баща.
Естествено е, че ще пропаднеш. Не е важно, че влизаш в буквата първи клас, ако нямаш вътрешното разбиране на тази наука, на това знание. Ти си заел знанието на лекар от гледището на по-завидна и платена и почетна служба, а не мислиш, че щом не отговаряш за нея вътрешно, грешките, които правиш на гърба на другите, се връщат от други на теб. Понеже сега времената са размесени, хората не са на местата си, загубите стават и тези загуби се отразяват зле на природата, затова се дава този общ изпит - всеки да си отиде на своето място, или турят всички под мъка, да си помагат един на друг и да си придават от доброта, от справедливост, от любов, от знание и от всичко, което имат едни; да си предадат един на друг и тогава ще се яви една близост в хората, една хармония на мисъл, на чувство и постъпка. Сега ще се уморят да се управляват един друг и да се насилват, и ще снемат тия изкуствени служби, които сами са си ги притуряли. Бог е създал души подобни едни на други с една разлика, че не са в едно време слезли на земята, не са в една и съща идея, не са в едно и също просветление, но те са братя, души от един баща. Трябва кой в каквото може да помага, а не да се изнасилват. Сега е време, когато хората трябва да разберат, че няма господари и слуги, няма учени и прости...
към текста >>

47. 5.3. След гимнастиките

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

Просветление като това на слънчевата светлина се разсипва върху нашето съществувание.
Ето затова наистина е заслужавало да се остави работа, дом, да се понасят несгодите на лагерното пребиваване, на палатките, на скромната вегетарианска, „градинарска" трапеза. Наистина, какво ставаше в човешката душа през време на „беседата"? Човек чувствуваше как душата постепенно се откъсва от грижите на деня, започва да се навдига нависоко над земята, над нейните поля, долини, планини, над нейните грижи, над нейната сива мъгла. Тя остава все по-малка. Нещата върху нея се осветляват, стават понятни, разумни, смислени, грапавините се заглаждат и стават красиви. Просветление като това на слънчевата светлина се разсипва върху нашето съществувание. То става радостно, весело, пълно с надежди, перспективи. Наблюдавал съм разположението на духа и веднага след „беседата" и няколко дни по-късно. Чувствувал съм като че светъл облак ме е подигал на почти половин метър над земята. Всичко ми се е виждало хубаво, радостно. Такова настроение ставаше доминанта, господствуващо през следващата нощ и още два дни след това.
към текста >>

48. 35. Из житието на апостола Павла

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Това обяснение ще ни разкрие и връзката между разгледаните по-горе събития в живота на Павла - убиването с камъни на Стефана, за което Павел „съизволявал”, и просветлението му по пътя за Дамаск.
Така и Павел, от ревностен гонител и рушител на едно дело, става не по-малко ревностен негов апостол и съзидател. Вълкът - изтребител на овцете се превръща в овчарско куче - пазач на стадото. Как става този процес, всъщност е една загадка за съвременната психология. Окултната наука, обаче, която познава видимият и невидим човек, видимият и невидим за хората свят, може да хвърли светлина върху този въпрос. Специално за Павловия случай тя дава едно интересно обяснение, което - знам - ще прозвучи странно за слуха на ония, които не са запознати с окултните истини. Това обяснение ще ни разкрие и връзката между разгледаните по-горе събития в живота на Павла - убиването с камъни на Стефана, за което Павел „съизволявал”, и просветлението му по пътя за Дамаск. Защото, наистина, външно погледнато, между тия събития няма никаква явна причинна връзка. Но ако приемем като факт твърдението на окултната наука че след убиването на Стефана, неговият дух се е вселил у Павла и че това става при просветлението му при Дамаск, връзката между тия две събития изведнъж става ясна. Трябваше да умре Стефан телом, за да оживее духом Павел. Защото Стефан, въпреки своята мъдрост, въпреки силата на своя дух, въпреки безпримерната си вяра и самоотверженост, въпреки големите си психични дарби, не е могъл да играе сам в изграждането на християнството онази роля, която се е налагала от тогавашната историческа действителност. Преди всичко, той е бил вече стар.
към текста >>

Но ако приемем като факт твърдението на окултната наука че след убиването на Стефана, неговият дух се е вселил у Павла и че това става при просветлението му при Дамаск, връзката между тия две събития изведнъж става ясна.
Как става този процес, всъщност е една загадка за съвременната психология. Окултната наука, обаче, която познава видимият и невидим човек, видимият и невидим за хората свят, може да хвърли светлина върху този въпрос. Специално за Павловия случай тя дава едно интересно обяснение, което - знам - ще прозвучи странно за слуха на ония, които не са запознати с окултните истини. Това обяснение ще ни разкрие и връзката между разгледаните по-горе събития в живота на Павла - убиването с камъни на Стефана, за което Павел „съизволявал”, и просветлението му по пътя за Дамаск. Защото, наистина, външно погледнато, между тия събития няма никаква явна причинна връзка. Но ако приемем като факт твърдението на окултната наука че след убиването на Стефана, неговият дух се е вселил у Павла и че това става при просветлението му при Дамаск, връзката между тия две събития изведнъж става ясна. Трябваше да умре Стефан телом, за да оживее духом Павел. Защото Стефан, въпреки своята мъдрост, въпреки силата на своя дух, въпреки безпримерната си вяра и самоотверженост, въпреки големите си психични дарби, не е могъл да играе сам в изграждането на християнството онази роля, която се е налагала от тогавашната историческа действителност. Преди всичко, той е бил вече стар. А най-вече, той е нямал ония дълбоки душевни връзки, които Павел е имал с тогавашния културен свят. Павел е бил не само млад, енергичен, ревностен, пълен с желание да работи, а е обладавал и онази широка култура - покрай мисионерските си и организаторски дарби - която го е правела годен да стане апостол на езичниците.
към текста >>

49. Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)

ТОМ 19

За да може човек да разбере тази връзка, той трябва да притежава вдъхновението на мистика, което разкрива небесната символика, да има интуицията на поета, който обича природата и просветлението научения, който винаги търси връзката между микрокосмоса и макрокосмоса в живата разумна природа.
Рило-Родопския масив е бил седалище на ложите на Всемирното Бяло Братство. Всички важни точки на Земята са центрове на планетни влияния, особено планините. Същото се отнася и за народите. През различните периоди на тяхното развитие, те се намират циклично под влиянието на различните зодиакални знаци. Коя е тяхната връзка, която съществува между небесните явления и събитията на нашата Земя? За да може човек да разбере тази връзка, той трябва да притежава вдъхновението на мистика, което разкрива небесната символика, да има интуицията на поета, който обича природата и просветлението научения, който винаги търси връзката между микрокосмоса и макрокосмоса в живата разумна природа. „Слънчевите затъмнения предизвикват в много случаи войни и революции. Лунното затъмнение създава атмосфера на революции или национални бедствия относно здравето на народа и специално на жените. Когато Марс е засенчен от Слънцето, духът на войната е обуздан. През ноември 1944 год. Марс засенчен от Слънцето, даде указание за завършването на световната война.
към текста >>

50. B. УЧИТЕЛЯТ И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ

ТОМ 19

За промяната на този ум Учителят идва на Земята и 80 години усилено работи за просветлението му.
Меркурий в психичния знак Рак дава ясен ум, подкрепен от силна и свежа памет, с удивителна приспособимост в живота. Може да изпълнява всякаква работа и служба (бил е хамалин и коминочистач в САЩ), като се приспособява лесно към идеите и схващанията на околните хора, (Меркурий квадрат Луна) дава посредствена памет, склонност към безпокойствие и нерешителност, с голямо предразположение към мозъчни заболявания. Това е умът на българина, които е в противоречие с душата си. Но душата е майка на човека, но не като човешките - да глезят децата си. Душата е много строга майка и когато човек не я слуша, му налага тежки страдания, които растат прогресивно, докато поумнее и започне да слуша майка си. За промяната на този ум Учителят идва на Земята и 80 години усилено работи за просветлението му. Резултатите ще ги имаме в близкото бъдеще. Това, което Бог е решил да направи, то непременно става в определеното му от него време. (Меркурий точен квадрат Сатурн). При този аспект роденият ще бъде изложен на постоянни неприятности и препятствия. Отвсякъде ще му се слагат пречки и ще бъде нападан от злословие от тайни врагове.
към текста >>

51. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

Но когато има един прилив в живота, тогава цивилизации се разцъфтяват, общества се повдигат и в схващанията на учените настъпва просветление - тогава техните теории са изразени с възгледи и понятия, според които природата е изпълнена с непрекъснати процеси, в които ние долавяме само отделни части, като «събития».
Ние отваряме и затваряме очите си, сърцето бие и почива, денят се сменява с нощ - сън и бдение... - Това не съм мислил никога - казах аз. - И въпреки това то си съществува. Тия паузи, смени на дейност и почивка налагат печат върху разбиранията, върху схващанията, върху съзнанието... Когато човечеството преживее един прилив... - Прилив! - почудих се аз. - Да, в проявата на човешкия живот, та ако щете и в природата, има приливи и отливи, както в морето - за тях ще ви кажа по-после. Но когато има един прилив в живота, тогава цивилизации се разцъфтяват, общества се повдигат и в схващанията на учените настъпва просветление - тогава техните теории са изразени с възгледи и понятия, според които природата е изпълнена с непрекъснати процеси, в които ние долавяме само отделни части, като «събития». А като настъпи упадък, отлив, тогава се създава теория на цялото число, отричат се непрекъснатите континууми и се стига до квантите - модели на атома, въз който измореното съзнание на съвременния учен от една западваща култура търси да намери образи, форми, за да си почине. Енергията, като основна хипотеза на живота, като целокупност и непреривност, се отхвърля от всички тия, на които умът не издържа постоянното напрежение на вечно следващия процес. - Нищо не разбирам от всичко това - признах си чистосърдечно аз. -Зная, че във философиите и науките теориите се меняват често, но в подробности не са ми известни. - Там е именно чудното на днешния материалистичен свят, че теориите на науката, на които те се кланят, се изменят много често, някои изчезват преди още да са могли да се твърдят или докажат достатъчно, отричат се едни други - и въпреки това хората «скептици», «неверниците» хора им вярват и смятайки, че знаят нещо «научно», доказват... тъкмо тогава, когато основите на тия науки още искат своето доказателство.
към текста >>

52. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

» - запита и Исус, същият, който в моменти на просветление казваше: «Аз и Отец ми едно сме!
На глупеца да доказваш нещо, е да губиш времето си напразно. Детето го крепят от всички страни, когато проходва, и всички му се радват. Но когато порасте, то само ходи, понякога и срещу бури. Бог винаги е близко, но понякога оставя човека да мисли, че е сам -вярата се изпитва в самотата, в тъмнината. «Защо си ме оставил? » - запита и Исус, същият, който в моменти на просветление казваше: «Аз и Отец ми едно сме! » Колкото по-голяма е вярата ни, толкова по-голяма тъмнина и препятствия ще срещнем и ще преодолеем. А ако имаме Знанието - и през планината на смъртта ще преминем живи! Ако придобиеш светлината - знанието, без да имаш Любовта, тогава ще почнеш да виждаш само опаката страна на живота и такова знание ще бъде като проклятие за тебе. Без Любов човек се приближава откъм страната на сянката, на отрицателното в живота. Дойде ли Любовта, тя го въвежда в Божествената страна, където има и радост.
към текста >>

53. 3. ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗВАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

2. Любомир Лулчев и Елена Андреева от «Изгревът», том IX

Но г-н Лулчев не само може да «чете» тези външни, често съвършено тънки и неуловими знаци на тоя вътрешен живот, но и да ги чете проникновено, ползувайки се от едно много разширено виждане, както и от вътрешно просветление, идещо от едно по-висше съзнание, с което той - като човек с «духовно ръководство», може да бъде в общение в известни моменти.
Нещо повече, той чувствува вибрациите на подпочвените водни течения и минерални залежи и без помощта на тая магическа пръчка, и то от невероятно големи разстояния. В редактирания от г-н Л. Лулчев миналата година в. «Живот» може всеки да прочете покани за графологически, хиромантични и френологически анализи. Той е от тия, които притежават нужните за случая знания, умения и силно развита интуиция за четене на скритите способности, на характера и миналото на човека във външните черти и белези на тялото, специално на главата, лицето, очите, ръцете - в които най-много се отразява скритият вътрешен живот. Но г-н Лулчев не само може да «чете» тези външни, често съвършено тънки и неуловими знаци на тоя вътрешен живот, но и да ги чете проникновено, ползувайки се от едно много разширено виждане, както и от вътрешно просветление, идещо от едно по-висше съзнание, с което той - като човек с «духовно ръководство», може да бъде в общение в известни моменти. За характера и силата на неговото ясновидство, опитано вече от мнозина на практика, ще приведем тук два типични случаи на предсказване от страна на г-н Л. Лулчев, и то тъй, както ги намираме подробно описани в поменатия по-горе в. «Живот», бр. 4. Предсказвачът, за когото се говори в разказа по-надолу, е г-н Л. Лулчев; действието се развива в чифлика «Минкова махала» на Бр.
към текста >>

54. XVI. Бележки за Любомир Лулчев: 1. Любомир Лулчев в томовете от поредицата «Изгревът»,

Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА

461, под №15, говори за просветлението на Лулчев след разговора му с Учителя. 43.
424. 41. За Любомир Лулчев, разказ на Темелко от с. Мърчаево - виж в «Изгревът», том VII, стр. 437-438. 42. Стефка Няголова в «Изгревът», том VII, стр. 461, под №15, говори за просветлението на Лулчев след разговора му с Учителя. 43. Йотка Младенова в «Изгревът», том VII, стр. 494-495 разказва спомените на Невена Неделчева за Лулчев. 44. Васко Искренов в «Изгревът» том VII, стр. 505-506, под N911, разказва за изповедите на Лулчев. 45. За интересите на Лулчев към фотографията виж в «Изгревът», том VII, стр.
към текста >>

55. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

ТОМ 21

Вече месец ще наближи, как не съм стъпвал на нея, а трябва да се отиде - ако не за друго, да не прави впечатление после ходението... Вчера имаше известно просветление в душата ми.
Бързо меняватте своите форми. Силен е вятърът, почти непрекъснато духа няколко дни подред. Вика ме тя, нейните красиви поляни и каменисти върхове - но... Има едно но... един поглед, който от дъжделивите вечери правеше най- красивото време. Чуден е човек понякога! Преписвам ти по малко беседата и поглеждам на планината. Вече месец ще наближи, как не съм стъпвал на нея, а трябва да се отиде - ако не за друго, да не прави впечатление после ходението... Вчера имаше известно просветление в душата ми. Бебо ли се моли много за своя Бати? Всичко отива към подобрение - и влошаванието е само изглед - то е едно ускорявание на процеса, което ни се струва като влошавание, понеже скоростта му е друга. Жив е Бог и Той няма да остави душите да погинат. Виждам: когато нещо умира, друго расте, но е ново, немощно, но затова пък - много по-велико! Щастлив е, който може без смущение да долови слънчевите дни, да не забравя радостите им и при най-мрачните нощи.
към текста >>

56. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА-ПРОДЪЛЖЕНИЕ 1

ТОМ 21

Достатъчно е, че започна процесът на просветлението.
Утре ще се опитам да им отговоря с нещо, но много се радвам на писмото ти от 20 т. м. Знаеш ли, че беседата, която ми пращаш, тъкмо отговаря на състоянието ми - душата ми се върна отнякъде, където беше странствувала, и слугите й докладваха за това, което те са изпитвали в нейното отсъствие. Колко странни и особени преживявания имах! И как чудни ми се сториха хората около ми - а то е, защото душата не е дошла още напълно на мястото си! Когато тя бъде всичко, ще зная - и те ще ме знаят. Достатъчно е, че започна процесът на просветлението. Да бъде благословено Името Божие и тия, които вървят в Пътя! Бог да въздаде хилядократно на Бебо за всичко, което прави за своя Бати, който от сърце я поздравява и й желае всичко най-хубаво! Днес имах доста гости - чужди кора. Идва и Гела (за първи път) с нашите две гостенки - в къщи които са - поседяха малко и си отидоха. Идва ми един арменец (за първи път), един учител от кюстендилското училище - изобщо, панаирът работи.
към текста >>

57. II. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА

Тяхното отношение към него проличава най-добре, когато решават да направят „Дружество за пробуждане и просветление на българския народ" през 1900 г.
Всички столове, които виждате, че са празни, са заети от невидими души, които ще се въплътят и ще дойдат да работят за делото Божие на Земята. В бъдеще на тези събори ще се събират и присъстват милиони хора". На този Първи събор дава „Благодарствената молитва". Докто р Миркович ***** ********** и Пень о Киров ****** ********** са известни спиритисти с голям опит, занимават се активно с провеждане на сеанси. По това време всички във Веригата наричат Учителя „господин Дънов" и понеже е млад го смятат за начинаещ в духовните науки. Тяхното отношение към него проличава най-добре, когато решават да направят „Дружество за пробуждане и просветление на българския народ" през 1900 г. За председател на дружеството избират Пеньо Киров, за секретар доктор Миркович, за касиер Тодо р Стоименов ******** ********** и за куриер и писар господин Дънов . Това дружество просъществува малко време, понеже започва сериозна духовна работа с Веригата. * Виж « Изгревът» томXI стр. 160-346. ** Виж« Изгревът» томXI стр.54-93. *** Виж « Изгревът» том XIX стр.532-549.
към текста >>

58. 2. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА

VII. Учението на Учителя - предвестник на новия живот и идването на Шестата светеща раса .

Тяхното отношение към него проличава най-добре, когато решават да направят „Дружество за пробуждане и просветление на българския народ" през 1900 г.
Всички столове, които виждате, че са празни, са заети от невидими души, които ще се въплътят и ще дойдат да работят за делото Божие на Земята. В бъдеще на тези събори ще се събират и присъстват милиони хора". На този Първи събор дава „Благодарствената молитва". Докто р Миркович ***** ********** и Пень о Киров ****** ********** са известни спиритисти с голям опит, занимават се активно с провеждане на сеанси. По това време всички във Веригата наричат Учителя „господин Дънов" и понеже е млад го смятат за начинаещ в духовните науки. Тяхното отношение към него проличава най-добре, когато решават да направят „Дружество за пробуждане и просветление на българския народ" през 1900 г. За председател на дружеството избират Пеньо Киров, за секретар доктор Миркович, за касиер Тодо р Стоименов ******** ********** и за куриер и писар господин Дънов . Това дружество просъществува малко време, понеже започва сериозна духовна работа с Веригата. * Виж « Изгревът» томXI стр. 160-346. ** Виж« Изгревът» томXI стр.54-93. *** Виж « Изгревът» том XIX стр.532-549.
към текста >>

59. Из Словото на Учителя

После, в шестата раса хората ще имат една характерна черта, а именно: като срещнеш един човек от тази раса, той ще внесе в тебе едно разширение на сърцето, едно просветление на ума, и ще се вдъхновиш от един велик идеал.
Те имат доверие само на думи. В шестата раса, обаче доверието ще бъде една от благородните черти - пълно доверие." „Или пък, ако вървиш с жената на някого, той ще прати подире им да ги следят, какви ще бъдат техните отношения. В шестата раса за тези неща и въпрос няма да става, те ще имат вяра. Там всеки ще се пази. Няма да ходят детективи да следят хората отвънка, защото всеки сам ще пази себе си отвътре. После, в шестата раса хората ще имат една характерна черта, а именно: като срещнеш един човек от тази раса, той ще внесе в тебе едно разширение на сърцето, едно просветление на ума, и ще се вдъхновиш от един велик идеал. Той може да не ти говори нищо, но ще се вдъхновиш от нещо възвишено и благородно. Само като го срещнеш, той ще ти предаде своята мисъл, без да ти говори нещо.,, (33, с. 13-6.20 ; с. 14-6.20 ) „Хората от шестата раса, ще имат пълно доверие помежду си. Който и да влезе в дома им, те ще се радват, че ги е посетил.
към текста >>

60. II.Външният кръг на Пентаграма и символите в него

Жезълът Като чете книгата и изучава принципите и законите на природата, човек придобива просветление и се стреми да овладее себе си, да стане цар на себе си.
Тя е паметта и разумът, пробуден в човека. 4. Светилникът За да чете от книгата на живота, на човек е необходим светилник. Светилникът представлява човешкия разум, който му показва какво е написано в книгата на природата. Чрез тази светлина човек се домогва до величието на Божествения план, който го води от тъмнината към светлината, от робството към свободата, от обикновеното към съвършеното, от греха към чистотата и от невежеството към знанията. Светилникът със свещта е Слънцето, което озарява мозъка на човека и го кара постоянно да мисли. 5. Жезълът Като чете книгата и изучава принципите и законите на природата, човек придобива просветление и се стреми да овладее себе си, да стане цар на себе си. Най-после му се дава законът - тоягата или жезъла, чрез които може да постигне своите желания. Природата му дава своята тояга и казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат отправени към Бога." При това тоягата трябва да бъде изправена нагоре към Бога, което показва стремеж към Бога. В тази фаза човек има известно самообладание и гледа да се въздържа от проявите на своята низша природа. Учи се да я владее и контролира и насочва правилно. Жезълът е символ на властта, до която човек неминуемо се домогва в стремежите на своя живот.
към текста >>

61. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Ще придобием едно вътрешно просветление, едно духовно просветление.
Ако живеете на Слънцето, на колко години ще се равнява вашият живот на Земята? 50 години на Земята = Уг минута на Слънцето. Гдето мислите, че много сме живели, това е нищо. Мащабите, с които се мери времето, не са едни и същи. Това знание е приготовление на ума и сърцето, за да приемем повече. Ще придобием едно вътрешно просветление, едно духовно просветление. Трябва дълбоко смирение, жажда да учи, и това му причинява голяма радост. И тази малка придобивка в бъдеще ще се разшири. (Малко размишление.) Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (3 пъти.) Поздрав от сестра Д. Ив. Толева 46.
към текста >>

Господ казва: неприятеля си, трябва да го възлюбиш, и ще дойде това просветление.
Започнете през тази година да ликвидирате стария си живот. Например не обичате някой ученик, брат, сестра, отбягвате ги. Знаете ли, тези, които не обичате, ще ви срещнат пред вратата на Райската градина! Пред райските врата! Бог е създал света много добре и ние ще изпълним Неговата Воля. Господ казва: неприятеля си, трябва да го възлюбиш, и ще дойде това просветление. Господ няма да измени закона. Аз се радвам, че не сте свършени. Стремеж за съвършенство трябва да има. Да запазите спокойствието си, без да се измените. Сега е начинающ живот.
към текста >>

62. 74. ПРОСВЕТЛЕНИЕ И ОПОМНЯНЕ

Сава Симеонов

ТОМ 23

74. ПРОСВЕТЛЕНИЕ И ОПОМНЯНЕ И изведнъж се сетих как стоях при Учителя и как Той 15 минути седи пред мене, духа в юмруците Си и прегледа целия мой живот, откъде идвам и как ще протече.
74. ПРОСВЕТЛЕНИЕ И ОПОМНЯНЕ И изведнъж се сетих как стоях при Учителя и как Той 15 минути седи пред мене, духа в юмруците Си и прегледа целия мой живот, откъде идвам и как ще протече. И си говори на глас. Аз слушам. Учителят си говори. - Ами, ще отидеш там. Няма да е доволен.
към текста >>

63. VI. НАРУШЕНИЕ НА ОКУЛТНИТЕ ЗАКОНИ, ВЪРХУ КОИТО Е ИЗГРАДЕНА ПАНЕВРИТМИЯТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

И то с пълно основание: в жаждата си за просветление, за възход и величие, той минава през храма на просветлението с вашия труд, с вашите усилия и напрежение.
Напътствените думи на министъра на Просветата към учители и ученици. Вчерашната реч на министър Йоцов По случай започването на новата учебна година, министърът на Просветата, г-н проф. д-р Б. Йоцов, вчера в 1 часа на обяд произнесе по радиото следната реч: «Драги учители и ученици от всички краища на българските земи,Днес вие започвате отново работа работа на духа, работа на образование и възпитание. Целият народ е обърнал сърцето си към вас с радостно вълнение той отправя поглед към първите ваши стъпки пред прага на новата учебна година. И то с пълно основание: в жаждата си за просветление, за възход и величие, той минава през храма на просветлението с вашия труд, с вашите усилия и напрежение. Затова на вас тежат повече задължения, отколкото права. И сега, както и преди, вие ще изпълните с радост своя дълг дълг към себе си, дълг към народа, към отечеството. В това вярват всички, в това вярвате и вие, повече от всички други. И знайте, че работата, която подхващате, е света. С умиление целият народ отправя своите пожелания за напредък и успех, заедно със своя бащински благослов.Нека не се забравя, че ние сме скромни, но чисти работници на Божията нива.
към текста >>

Водете ония, които чакат вашата подкрепа, вдъхновявана от чиста мисъл, оставете се да бъдете водени от тия, които са призвани, защото в просветлението и подчинението ще намерите залог, за победа в жизненото поприще.
Запомнете това добре и не подценявайте своите бдения и грижи.Ние носим в цялото си същество една вечна сила. Нея никой не може да ни я отнеме. Ръката на тая сила сте вие. Само тогава ще оправдаете своето съществувание, когато чрез познанието и мъдростта дадете път в живота на всички висши напътствия и повели. Работата на всеки от вас не е усамотена, откъсната, само за себе си тя е съчетана с работа на всички: нишките, с които тъчете, идат отдалеко и извеждат още по-далече. Водете ония, които чакат вашата подкрепа, вдъхновявана от чиста мисъл, оставете се да бъдете водени от тия, които са призвани, защото в просветлението и подчинението ще намерите залог, за победа в жизненото поприще. Ето защо трябва да се проникнете по-дълбоко от съзнанието, че общността е вашата съдба: всеки трябва да донесе своето зърно в общата житница оттам ще дойде неговият хляб в живота, чрез него ще се възвиси чрез труда и творчеството на всички, които намират смисъла на своето битие в общия жизнен идеал. Гледайте тогава общността да бъде издигната нравствено, изпълнена с велик дух, за да бъде благосклонна към вас, защото тя е всичко, вие сте нищо без нея.Затова бъдете силни и светли духом. Доброто, което ще творите, не бива да остава без меч. Бъдете храбри и дайте крила на всяка чиста и светла мисъл, дайте сила на всяко светло дело, което може да бъде за радост на други. Мисълта и делото, които изхождат от възвишено сърце, оставят трайни следи на земята.
към текста >>

И в целия си път той е вървял в духа на благочестието и просветлението.
Не забравяйте поуката от нашето минало: когато сме били духом единни, въодушевявани от един идеал и сме действували под повелята на единно водачество, ние винаги сме побеждавали. Нашата история ни заклева: българският народ е духом голям, той трябва да стане по-велик, затова трябва да бъде воден от една и единна боговдъхновена воля. Нека всички се сплотим все повече около нашия върховен вожд, Н. В. Цар Борис III, призваният от Бога, от народа и от историята да ръководи нашите съдбини: да вървим по неговите следи, готови за всеотдайна служба и беззаветна жертва. Величието на един народ се познава във върховни моменти на напрежения и изпитания: българският народ неведнъж е показвал своето величие, бъдете убедени, че и сега ще се изправи пред лицето на света велик и могъщ.Още отрано тоя народ е приел кръщението си от Бога и е станал огнище на истина и светлина. И в целия си път той е вървял в духа на благочестието и просветлението. Чрез свои най-вдъхновени синове той е следвал заветите на правдата и справедливостта. И когато е бивал застрашаван, той е грабвал меча, за да брани земята и свободата си. Затова, когато е падал, той никога не е скланял глава, защото е знаел, че зад него стои Бог. И днес, когато е поставен отново на изпитания, той не е сам. Пълен е със сили, с вяра в своето призвание, той е готов да посрещне всички призиви на живота и историята.
към текста >>

64. 19. Изригна вулкан от дълбините на духа на баща ми и се изрази в поезия

ТОМ 24

Аз няма да бъда жесток господар като вас, защото вие в невежество ме бичувахте, а аз в светлина и просветление ще ръководя!
И като намери разрешението, ни даде ключа му: той отрече представата за Бога на непросветената си майка, свали булото на лъжливото християнство, което държи в мрак душите на невинните вярващи - на лъжехристиянството, облечено в черната мантия на егоизма, което отдалечава хората от истината и живота и ги държи в робско невежество. Земята е мястото на апогея на страданието, където адските сили подложили на мъки човешките души, разпънати на кръста от тежки, почти неразрешими противоречия, стигнали върха на своята стихия, изопнали докрай и най-здравите струни на човешкото съзнание, изчерпали и последните си възможности, падат обезсилени в бездната на небитието несъзнали, че те са стигнали до тази бездна поради това, че са оставили всичките си сили и сокове в човешкия дух станал димантно як, за да не се намери вече сила на небето и на земята, и в целия космос, която да може да го сломи.* /заб. Основната идея в поемата "Химн на мировете" (неиздадена)./ Човешкият дух, кален като стоманата в огъня и водата, превърнат в "алхимична стомана" изплува все по-як и твърд след всяко страдание, падение и противоречие и че колкото по-големи са страданията на хората, толкова по-безсилни стават силите, които ги причиняват и толкова по-скоро ще потънат обезсилени в бездната на небитието, за да се освободи това измъчено човечество за вечни времена от властта на злото, да му стане господар и да се отворят най-после за човека вратите на рая - на изобилните блага и щастие-да рукнат пълноводните реки на доброто и благословението и да викне освободеният човек: "Благословени бъдете, палачи мои! Защото слаб бях- силен ме направихте; сляп бях - накарахте ме да прогледна; премръзнал бях - стоплихте ме в огнената битка; в мрак бях - заставихте ме да просветна; роб бях, но вече съм свободен и сега съм за вечни времена пълен господар! Служете ми, о, поробени, оковани във вериги на безсилието, роби на злото! Аз няма да бъда жесток господар като вас, защото вие в невежество ме бичувахте, а аз в светлина и просветление ще ръководя! Но аз няма никога да ви позволя да ме владеете, защото няма по-страшно робство за човека от това да робува на тъмнината и невежеството! 0, вие, сили на злото! С вашите сили аз ще съградя земята.рай, където един ден и вие ще благувате - само послушайте ме, почакайте малко и ще видите, ще бъдете свидетели на истинността на моите думи! Тогава на земята няма да има добро и зло, а просветени, които поставят всяко нещо на своето място, за да се радват всички на ред и порядък, на изобилие и благоденствие. Така ще бъде!
към текста >>

65. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

Душата като говори, езикът немее... Така достигнахме в центъра на града... След проверката и донесенията, че градът е чист и околността е очистена от противника, взеха се мерки за разположението на дружината на квартири и докато стане това разпределение, отслужи се благодарствен молебен за даруваната свобода на града и околията... Може ли да се опише изблика на чувствата, на сърдечната радост, умственото просветление, душевната широта, духовния полет на тоя момент... Невъзможно е.
Може ли висшето да се подложи на перото на низшето! Може ли да се даде описание на Бога!... Не, всичко това може само да се чувствува. И наистина, израза на тия братски чувства се вижда само, а устата мълчи. Наизлезлите граждани, или по-ясно, излезлият град да среща своите освободители, се хвърля върху шиите на всеки попаднал напред им воин, войник, подофицер или офицер, пешак или конник, целуваха се, сълзи се ронеха, плачеха, но нищо не говореха... , само хълцане се чуваше и откъслечни думи на братска любов... Отминават първите редове, същите любвеизлияния и по отношение на следните редици... с китки окичваха гърди, шапки, калпаци, пушки где око зърне и ръката китка слага, но ни дума не се чува при всички тия моменти! Душата като говори, езикът немее... Така достигнахме в центъра на града... След проверката и донесенията, че градът е чист и околността е очистена от противника, взеха се мерки за разположението на дружината на квартири и докато стане това разпределение, отслужи се благодарствен молебен за даруваната свобода на града и околията... Може ли да се опише изблика на чувствата, на сърдечната радост, умственото просветление, душевната широта, духовния полет на тоя момент... Невъзможно е. Всичко това обаче личеше по израза на лицата на всички присъстващи... Един поглед само бе достатъчен да удостовери, че наистина тия души, граждани и селяни, от околните села, дошли с ротите от дружината, се чувстваха свободни за пръв път след повече от 500 годишно робство и в техните умове се чертаеха вече перспективи за предстоящата им свободна творческа дейност в духовно, умствено, културно, икономическо и политическо отношение. Имат ли вече тая свобода Малкотърновския край? "... ... След молебена, благодарствени и поздравителни речи следваха една след друга. Вечерта братска среща с братска вечеря между града и освободителите му, както наричаха гражданите дружината... ... О, българино, велико е твоето предназначение, почетно място ти е определено в общия човешки организъм... ти ще играеш ролята на реформатор духовен, ти ще посочиш пътя на разумния живот, ти ще пречистваш венозната кръв и ще я преобръщаш в артериална... Пази свято това си предназначение... Светли са твоите бъднини, но докато си ръководен от духът на висшите добродетели, вложени в твоето битие... Смело напред... В борбата е живота. Чист, светъл, пламенен всякога бъди.
към текста >>

66. 2. КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА ЖИВОТА НА ВЕРСКАТА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО - КЛОН БУРГАС, ЦЕНТРАЛА СОФИЯ

Минчо Сотиров

В първите години и в последствие, дейността на клона се е състояла в правила за индивидуално развитие, духовно, умствено просветление, закрепване физическото здраве чрез разни научни методи, лекции, правила, екскурзии, предпочтително планински, правила за хранене, подбор на хранителни продукти специфично за всеки организъм, правилно дишане, използуване енергии от зазоряване до след изгрев слънце и тяхното благодатно въздействие върху човешкия организъм, най-вече със сутрешни излети.
В последствие последния се е изселил извън България. При тия сеанси групата е имала много ценни опитности на материализация и дематериализация, които затвърдявали у тях вярата и разширяват духовния им мироглед. Преди основаването на кръжока, спиритическите сеанси са били негласно извършвани в определени дни и часове. Верно и строго правило при духовните срещи. Оформеното с протокол общество, наричано тогава Спиритическо общество, а впоследствие общество Бяло Братство, клон Бургас, почва да се посещава и от Учителя - Г-н Петър К. Дънов. В първите години и в последствие, дейността на клона се е състояла в правила за индивидуално развитие, духовно, умствено просветление, закрепване физическото здраве чрез разни научни методи, лекции, правила, екскурзии, предпочтително планински, правила за хранене, подбор на хранителни продукти специфично за всеки организъм, правилно дишане, използуване енергии от зазоряване до след изгрев слънце и тяхното благодатно въздействие върху човешкия организъм, най-вече със сутрешни излети. Всички тия напътствия са давани от Учителя и прилагани в живота на учениците Му, често пъти и с Негово лично участие и лично ръководство. Изпълнявани са задачи при обща групова работа по духовен път, за запазване България и българския народ и неговите общественици и разни професии и за общото му преуспяване и за обединение Славянството и пробуждането му в съзнание и свръх-съзнание, за да приеме Любовта Божия - безкористно служение. Работено е за повдигане физическо, умствено и духовно българския народ чрез неговите управници, учители, общественици, проповедници, църковни служители и др., които да работят с любов и безкористно върху народа ни, за да изпълни своята велика мисия, като разсадник на висшите добродетели за цялото човечество, за неговото обединение и спасение. България е "спасителната лодка", чрез Любовта за всички народи. "Силата е в обединението." Ето принципа, който е бил ръководната нишка, цялата дейност на обществото Бяло Братство.
към текста >>

67. Стихове на Димитър Сотиров

Димитър Сотиров

" За нас Твоите прояви бяха окрилящото вдъхновение в душите ни Божественото вляха, да станем дом на просветление.
Той, на висшата Любов, Великият Учител. написано: 28 август 1955 г., Седемте Рилски езера. НЯМА ТЕ Като, че ли векове преминаха над нашите морни Дни, но твоят Дух ни бодро пак зове към слънчевите, ясни висини. Твоето неоценимо Слово в живота ни проправя светъл път, с него Ти при нас Си пак отново и чудни дни в живота се редят. Всички знаем, че неизменно Ти над нас, крепко, неуморно бдиш, че Духът Ти нам винаги шепти: "Расти в живота, Без да съгрешиш! " За нас Твоите прояви бяха окрилящото вдъхновение в душите ни Божественото вляха, да станем дом на просветление. Няма Те, но знаем, пак си сред нас, Защото Словото Ти все звучи И пак ни топли Твоя бащин глас, че в него Мъдрост и Любов личи. Край нас и в нас бе мрак и тегота И тръпнеше душата в изнемога. Було непрогледно беше над света, духът ми бе покрусен и в тревога. Но егоизъм, неправда, жестокост С веригите плътта бе окована, и всичко отрицателно бе фокус на тежка и непоносима рана. Проблясъците бегли, краткотрайни, За освобождение и за възход, Духът Ти търсеше пътища незнайни що извеждат на спасителния брод.
към текста >>

Чрез тях и в тях новия човек ще се роди, и ще възсияе неземно просветление.
От неудачите в живота вяра не губи, не само тебе срещат пречки и страдания. Помни! На избрани те са орисани съдби, За да придобият върховните познания. От неудачите в живота него ти познай, приеми го с радост, като необходим товар, от страданията прекрасен свят си ти създай, и благодари сърдечно за този ценен дар. От неудачите в живота, живот съгради! Основа да му бъде Висшето прозрение. Чрез тях и в тях новия човек ще се роди, и ще възсияе неземно просветление. Векът на изкуството е свят ефирен, Не всеки да живее в него е роден, неделима част е от Духът всемирен, за съвършените прояви отреден. Живота в него е благословение, идващо от Висшето в света, от Бога, Длъжен си да твориш със вдъхновение, а да не живееш с израза: "Не мога." Изкуството е и нещо всеотдайно, на призваните преизобилно дава, но към него трябва да си с чувство трайно, Да работиш зарад него, не за слава. С обич в неговия свят да заживееш, и винаги за него с радост да твориш, така в живота си земен ще успееш, съвършеното човешко да изградиш. С делата си винаги бъди Му верен, и с формите Му съвършени заживей, стани жител на светът Му неизмерен за най-прекрасното у него ти копней. Отдай му без остатък земните си дни, С него да те свързва дружбата сърдечна, то за тебе страж и за него ти стани, та едно да станеш с изкуството вечно.
към текста >>

68. 143. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 15 май 1927 г., неделя, Бургас

Минчо Сотиров, писма

Учителю, От завръщанието ми от София и досега мога да се похваля за Славата Божия всичко върви към просветление, към хармонирание.
143. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 15 май 1927 г., неделя, Бургас неделя 15 май 927, Бургас Н.Л.К.Б.Л. Учителю, От завръщанието ми от София и досега мога да се похваля за Славата Божия всичко върви към просветление, към хармонирание. Членовете на обществото, приятелите, братя и сестри съзнавайки необходимостта от сплотеност каквато ни препоръчахте да имаме, от мир - какъвто пожелахте ни да имаме и донесох, вяра твърда - каквато ни задължихте да култивираме в себе си работят в тая насока. И вярвам, че със съдействието на Божествения Дух - с Вашите напътвания и нашето послушание ще растеме и дадеме преизобилен плод на Божието лозе като добри работници на жетвата на Божествената нива. Наистина от някои от старите приятели има една въздържаност, хладнина, студенина в моето съдействие за по-интензивна работа, но то така си е било и по-рано. Обаче младите приятели са ревностни - активност и заинтересованост проявяват и във всичко любознателни. Имат нужда от поддръжка и напътствие от Господа.
към текста >>

69. 155. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 8 декември 1927 г.

Излагайки Ви Учителю горното, моята ученическа молба е О, Господи на Светлината, да дойде просветлението във всички нас, да ни обгърне Божествената Любов и чрез приложението на Тая Всеоблемяюща Любов, да прославиме Името на Господа и Бога Отца чрез делата ни пред человеците!
Попов, Мат. Пренеров, Тем. Янков, Д-р Сотиров, някои от сестрите, които са биле нередовни и друг път. Всички радостни и изказа се желание да дадеме една "вечеринка" в нас и поканиме приятелите от Айтоско - града и селата. Изяви се желание и ние да посетиме срещу Никулден братската среща "вечеринка" в Кавакъ Махле. Излагайки Ви Учителю горното, моята ученическа молба е О, Господи на Светлината, да дойде просветлението във всички нас, да ни обгърне Божествената Любов и чрез приложението на Тая Всеоблемяюща Любов, да прославиме Името на Господа и Бога Отца чрез делата ни пред человеците! Ако е потребна изкупителна жертва, аз съм готов Учителю да я понеса. Вие ще ми дадете тая задача и Божествения Дух ще ме ръководи, за да я изпълня за СЛАВАТА БОЖИЯ. Братски стол продължава да съществува, както и по-рано Ви писах в пълна хармония и радост. Положението малко смущава някои по-млади от столующите, да не станат причина за разногласието в обществото, а по душа желаят да има стол. Вашето напътвание в случая ще ни възрадва и окуражи да работиме в пътищата Господни. С.
към текста >>

70. 9. ДЕСАНТЪТ В СИЦИЛИЯ

Тодор Божков

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

И след като завърших тези мои вътрешни разсъждения, през време на мълчанието между мен и Учителя, и след като аз вътрешно се установих твърдо на заключението, че смисъла на Учителевите думи, че десантът ще стане в Италия, в мен настана едно просветление и облекчение, каквото настъпва след успешно решение на трудна задача.
Настъпи мълчание, а аз през това време мислих в себе си, дали съм разбрал добре Учителят и дали съм отговорил на Неговите думи правилно. Мислейки и допускайки разни неща в един момент аз се опомних в себе си и си зададох въпроса защо аз съм дошъл от Скопие в София, нали за да се осведомя къде ще стане десанта. Е, добре, имат ли връзка думите на Учителя с този въпрос? И след като мислено повторих думите на Учителя, че италианците не пращат лимони, аз помислих и отговорих в себе си, че тази е именно връзката и отговора на въпроса, т.е. италианците не пращат вече лимони, значи десантът ще стане в Италия, и те няма да пращат лимони в бъдеще, и че това е отговора на въпроса, който ме интересува. И след като завърших тези мои вътрешни разсъждения, през време на мълчанието между мен и Учителя, и след като аз вътрешно се установих твърдо на заключението, че смисъла на Учителевите думи, че десантът ще стане в Италия, в мен настана едно просветление и облекчение, каквото настъпва след успешно решение на трудна задача. В същия момент Учителят леко обърна главата Си към мен и също така лекичко ми се усмихна, от което аз извадих заключение, че отговора е даден. След този случай, аз размишлявах върху движението с глава, което направи в стаята си преди това, в отговор на моя въпрос за десанта. Учителят беше седнал на стол и беше обърнат с лице точно на юг. Той съвсем малко обърна главата си на дясно, т.е. по посока на Италия.
към текста >>

71. МАЙ 1916 г. - 20 ДЕКЕМВРИЙ 1917 г.

ТОМ 26

Тогава в душата ми блясва просветление, блясва успокоение, блясва чист и светъл неопетнения с нищо образ на Оногова, който утвърди стъпките ми към Бога.
Добрият приятел. Чистият. Светлият Учител. Подгониха Го, а нас вълци искат да разкъсат. Не сълзи, водни източници очите ми. Скръбта ми достига до своя връх. Тогава в душата ми блясва просветление, блясва успокоение, блясва чист и светъл неопетнения с нищо образ на Оногова, който утвърди стъпките ми към Бога. Той - Учителят. Да бъде благословен, да бъде благословен! Бахар е бутал книгите ми в чекмеджето. Познах. Отварял псалмите. Той се промени - сякаш добри мисли има на главата си.
към текста >>

72. 3.4.2. Ролята на учителя в обществото

3.4. Реферати

ТОМ 26

Следователно само когато човечеството дойде до духовно просветление ще има оная вътрешна светлина, която ще съгради културата на човещината.
Когато днеска Европа прилича на една планина от барут, която чака само една искра, особено трескаво трябва да се работи за сближаване на народите, за тяхното взаимно опознаване и принципът на съперничеството да се замени с принципът на взаимното сътрудничество. Българинът е далеч от англичанина, германеца, гъркът, швейцарецът и пр. Но, ако едновременно един българин и един французин си обърнат погледа към слънцето, то лъчът от слънцето до техните очи ще бъде съединителна връзка между тях. А точката, гдето ще стане съединението е самото слънце. В духовния живот на човечеството това слънце е Божествената идея. Следователно само когато човечеството дойде до духовно просветление ще има оная вътрешна светлина, която ще съгради културата на човещината. Учителят, с най-прости примери взети из живота на природата ще обясни на народа великите закони на живота. Например, ще им каже така: всички листа, клони и корени на едно дърво са във взаимна зависимост. Ето защо тяхното благуване е в хармоничната връзка между тях. Както отделните индивиди на едно общество, така и всеки народ по отделно не е ли само една клонка, един лист на това голямо дърво. И какво би станало, ако клоните и листата си противодействуват и съперничат.
към текста >>

73. 5. Виделината

Глава 4. Мъдростта

Глава 1. Разговор с великото

Любен Ненов прави стъпка към това съдържание, като слага преносния смисъл след думата, наричайки я просвета, просветление, култура, когато новият превод на Библията с един замах я изхвърля, за да унищожат онзи евангелски дъх, който владее в страниците на писанието, дъх, който идва отдалеч и ни разкрива нещо, което е премного красиво и живо.
Съставителите могат да се усмихнат снизходително, речниковите автори да махнат с ръка и да кажат: Не е беда. Всички изобщо ще погледнат на въпроса от високо и няма да се замислят дори, нито да се посвенят да кажат: Очистихме езика от една излишна дума, която има по звучна сестра. Защо да не заменим виделина със светлина. Не им идва на ум дори, че тези две думи далеч не са синоними. Те може да имат нещо общо, но това не значи, че тяхното вътрешно етимологическо и духовно съдържание се покрива. Любен Ненов прави стъпка към това съдържание, като слага преносния смисъл след думата, наричайки я просвета, просветление, култура, когато новият превод на Библията с един замах я изхвърля, за да унищожат онзи евангелски дъх, който владее в страниците на писанието, дъх, който идва отдалеч и ни разкрива нещо, което е премного красиво и живо. Да намалят красотата на този стил и патос, който първите преводачи усърдно са гледали да запазят, е било цел на съставителите. Много неща от подобен род могат да се направят от езика на един народ, но какво ще стане с фонетиката на този език, с мекотата и звучността, нюансите, това са проблеми, които не всеки може да разреши. Усетът към звучността на един език е дарование, което трябва да притежават всички, които имат работа с литература. Думата виделина има свое специфично съдържание, изразителност, своя лична индивидуална физиономия. Лесно е било на всички да я ликвидират.
към текста >>

Виделината е нещо живо, непреривно, нескончаем процес на просветление дълбоко някъде в душата на човека, в сърцето, в ума.
Животът на Непроявения Бог изявява тази светлина - живот. И тъкмо този живот е виделина. Виделината е която свети в тъмнината. Коя тъмнина? Която ни пречи да намираме живота, да намираме Бога. Виделината е нещо живо, непреривно, нескончаем процес на просветление дълбоко някъде в душата на човека, в сърцето, в ума. Виделината е като величествен лъч, запалка, която ни помага да доловим скритото, великото в казаното, в живота, в целия материален и душевен мир. Тоновете на виделината са меки, топли, светли, никога не можем да ги забравим, те ни помагат да вникнем в нашата интимност и да прозрем връзката с Великия живот, тя ни помага да влезем в контакт с великата Реалност, тя ни помага да се задълбочат нашите представи за духовното. Виделина е онова, което наричаме проблясък, мигновение, светкавица, благодарение на което гения долавя великите идеи и тайни, композитора - мелодиите, поетите - магията на поезията, учените тайните, а жадуващия за истината - Безбрежността. Светлината е един вид физическото тяло на виделината. Тя е по-богата, по-мощна с по-висши вибрации, които отвеждат човека до изворите на духовния живот и до вътрешната красота на идеите; тя му показва върховете на любовта, на мъдростта, на истината.
към текста >>

74. 6.6. Алилуйя

Глава 1. Откриване на Школата

Чрез мъките, страданията и изпитанията музикантът и поетът щеше да излее в съвършен вид, не само вярата и упованието в силата на Бога, но и любовта си към Незнайния Бог, който в час на просветление той е възлюбил с цялото си сърце и душа.
Но именно тази нереалност, която в основата си е реалност, ни привлича, тя е която крие известна цена за ония, които търсят вечното; нека тя да не съдържа онова, за което днес хората препускат като диви орди по нашата земя и настървено дълбаят нейната утроба, за да търсят все повече и повече суровинни материали. Нашият поглед е насочен към други ценности и със скъдните средства, които притежаваме ние се връщаме към света на духовното - свещените сказания, превърнали се на бликащи извори, които до ден днешен не са престанали да поят сърцата, умовете, душите на хората. Нашето пътешествие стигна до псалмите на Давида. Страниците отшумяват, една след друга песните зазвучават. Псалмите ни откриват един свят на хармония и една непозната музика нарежда тоновете, които ни отвеждат в далечен и висок свят, където въздухът е кристален и светлината обилна. Чрез мъките, страданията и изпитанията музикантът и поетът щеше да излее в съвършен вид, не само вярата и упованието в силата на Бога, но и любовта си към Незнайния Бог, който в час на просветление той е възлюбил с цялото си сърце и душа. Затова и псалмите стават мистично средство за съзерцание и вдълбочаване и магически ключове в един свят изпълнен с превратности и опасности, които дебнат човека от всички страни. Нашия поглед и нашето внимание е насочено към 150 псалом. Като заключителен финал на оратория този псалом щеше да звучи величествено и просто, за да ни разкрие с един замах, всичко, което е било казано във всичките стихове събрани в 150-те псалми на Псалмопевеца. Спираме се на този псалом по указание на Учителя. Той ни обръща внимание - “Прочетете го, за да видите, как е славел Бога.” Спираме се на него, за да открием необикновеното.
към текста >>

75. 4. Школата на Христа

Глава 2. Ученикът - път и живот

Само в известни мигове на просветление те се питат: “Ами ако е Той?
Делата свидетелствуват за мене." “Не си ти, ти имаш бес.” Народът отговаря: “Но как тогава ще отваря очите на слепи? Това не са думи на беснуем човек." Просто невероятно трагично - Съмнението ги разкъсваше не защото липсваха доказателства, те са на лице и изобилствуват, ала те не искат да повярват, че такова събитие може да се случи, и че според тях още е рано за това, те не искат да стане това. Те и така си живеят добре. Психология на хора, които никога не могат да бъдат ученици, мъченици, хора на новото. Пътят ги уплаши. Само в известни мигове на просветление те се питат: “Ами ако е Той? ” Стар библейски род, ожидал спасението и Спасител от векове. И чакат настървено чудо, ала то не става. Христос не желае и няма право да влезе в дома им с насилие. Законът на любовта е свещен, свещено го пази и Той. Той стои и ги гледа и накрая им подхвърля истината като корав залък - Истината е твърда и неумолима, нека я дъвчат, нека се опитат да обелят горчивата й черупка.
към текста >>

76. 7. Слушане, разбиране и приложение

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Светът на един Учител е неуловим и неизмерим за ония, които са успявали в известни мигове на просветление да се приближат до тях, за да проумеят какво могат те и с какви духовни богатства са натоварени.
7. СЛУШАНЕ, РАЗБИРАНЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ Тези избрани и велики люде, носители на новите идеи, Божии служители, които носят скромното име Учители идват с определена мисия на Земята, да повдигнат и помагат на човечеството по неговия нагорен път. Светът на един Учител е неуловим и неизмерим за ония, които са успявали в известни мигове на просветление да се приближат до тях, за да проумеят какво могат те и с какви духовни богатства са натоварени. Когато твърдим, че света, в който живее един Учител е далечен и неуловим за всички останали ние.имаме право. Великото винаги остава неуловимо, скрито, неизвестно. За хората, за учениците важно е да използуват светлината и топлината, които Те носят - да слушат, да разбират и прилагат онова, което учат. Смисълът на ученичеството е само там - следването на школата и прилагането на онова, което той слуша и разбира. Ученикът на земята няма друг начин, чрез който да възприема светлината - слушането е условие да дойде в контакт със Словото.
към текста >>

77. 3. Салонът - големият салон

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Да, най-вече тогава големият салон се превръщаше на огромен университет, събрал в своите многото аудитории много студенти с различно научно звание, с различни духовни интереси и нужди сега само да уталожат своя глад и да получат просветление за своите проблеми.
Ние съзнателно се ограничаваме да вплетем в нашите замисли всичко онова до което историкът нямаше никога да се домогне, но което представлява от себе си живия колорит на един богат и сложен живот, разпрострял се като кедър над Изгрева, живот в който сме участвували живо и ние като ученици или слушатели, жадно поглъщайки Словото. Двата класа през седмицата - Общия и Младежкия ни събираха два пъти седмично. Колко различна и специфична беше материята и постройката на лекцията за единия и за другия клас! Щедро се разгръщаше пред умовете на едните и другите, за да задоволи духовните потребности на едните, и интелектуалния глад на другите. Най-много през тези ранни часове на утрото, когато от изток първите лъчи на зората стигаха до прозорците и заливаха салона с меката и разкошна лилаво морава багра, с тая неповторима красота на прииждащия ден, тоя миг на сменящи се светлини, останаха да сияят в нашите спомени за тия утринни часове като незабравимо преживяване. Да, най-вече тогава големият салон се превръщаше на огромен университет, събрал в своите многото аудитории много студенти с различно научно звание, с различни духовни интереси и нужди сега само да уталожат своя глад и да получат просветление за своите проблеми. Бяхме много и бяхме различни, изпълвахме салона и не само слушахме, не само мислехме и съзерцавахме, а бивахме и напрегнати до висша степен. Тук работеха колкото души, толкова и умове. Тук човешката мисъл сякаш добиваше не само своята плътност, но и своята динамичност, стигаше се до там да се материализира сякаш и се получи искра. Една факла гореше и всеки смирено се навеждаше да запали своята; едно слънце лъчеизпускане и всеки бързаше да улови един лъч. Учителят говореше.
към текста >>

78. 45. Печатница „Житно зърно”

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

Понеже една от основните цели на списанието е да допринесе за разширяването и просветлението на човешкото съзнание, то ще отбелязва по възможност всички усилия на човешкия дух да се освободи от тесните атавистични рамки, в които го сковават старите разбирания на живота.
1925 г. С.Б.Л.Е.Л. /Само Божията Любов е Любов/ От Комисията. б) ПОКАНА За записване абонати за третата годишнина на окултното списание „ЖИТНО ЗЪРНО” Вярно на своя дух, списанието и тази година ще излага просто и достъпно въпроси от Живота, така както той се проявава в настояще време във всички области: духовна, социална, в областта на науката, изкуството. То ще се стреми да засяга най-вече ония животрептящи питания, които вълнуват човека, в когото се е зародило новото съзнание, на човека, който е излязъл из капището на разните религиозни или житейски вярвания, за да се приближи към онова живо, първично ядро на Истината, което представлява съкровеното усилие на всички велики Учители на човечеството и целта на всяка религиозна система. Следователно то не ще засяга религиозно-догматични въпроси - предоставя това на ония, които милеят най-вече за формата на истината - а ще третира въпроси, които имат пряко приложение в живота на всички човеци - към каквато и народност, религия, класа и звание да принадлежат. Понеже една от основните цели на списанието е да допринесе за разширяването и просветлението на човешкото съзнание, то ще отбелязва по възможност всички усилия на човешкия дух да се освободи от тесните атавистични рамки, в които го сковават старите разбирания на живота. Ще се помъчи - доколкото допущат това рамките на списанието - да набележи перспективите на новата разширена и вдълбочена наука, която се заражда днес на междата, която дели така наречените „официална" и „окултна" науки: където се срещат вече най-напредналите представители на „официалната" наука с работниците на окултната. По специално ще бъдат поместени статии - освен по отбелязаните по-горе проблеми - и по въпроси от психологията, педагогията, практичните окултни науки, научна астрология, основните начала на живота, геометрия или наука за линиите и формите на човешкото тяло, няколко физиогномично - психологични етюда, вести за духовната и научна мисъл в чужбина и др. Всички технически подобрения, които са желателни в много направления ще зависят най-вече от разпространението на списанието. Абонамента и тази година остава 60 лв. предплатени. Обръщаме се към всички досегашни настоятели и абонати на списанието и към всички ония свободни и разумни човеци, които имат присърце делото за което ние ратуваме, да се погрижат за неговото разпространение, за да може то по-сигурно да допринесе своя скромен дял за процъфтяване на Великото Дело на Светлината, което вършат Майсторите на Деня.
към текста >>

79. 82. Статията „Каква трябва да бъде първата Трудова Братска Задруга“ / Сава Калименов.- В: Братство, Севлиево. Г 5, бр. 61

Има един път, който бавно и постепенно, но сигурно, ни води към този идеал, който ни носи освобождение, просветление, радост и щастие.
такива ще бъдат заобикалящите ни условия, такова ще бъде, с една дума, нашето бъдеще. Няма човек без идеал, нещо повече, няма живо същество, което в един или друг смисъл, в една или друга форма да няма свой, съответстващ на неговото развитие идеал. Всичко в природата се стреми към една по-висока цел, към едно по-висше стъпало в стълбата на развитието и тази именно цел, това следващо стъпало е идеала на момента, без който е невъзможна никаква еволюция. Има един висок идеал, който е способен да претвори днешната действителност. Има един идеал, който създава нов живот, в нас и около нас, който издига, стопля и твори, тъй както слънцето напролет с топлите си лъчи. Има един път, който бавно и постепенно, но сигурно, ни води към този идеал, който ни носи освобождение, просветление, радост и щастие. За този идеал и за този път искаме да кажем няколко думи сега. Трудовата Братска Задруга е една по-висока форма на живот, която ще се реализира от тия, които са надраснали окръжающите ги условия, които чувствуват, че настоящето не ги задоволява и имат в себе си достатъчно сили, за да направят една решителна стъпка, да направят жертвите и усилията, нужни за създаване на нов живот. Новото никога не се ражда без жертви. Идеала ни никога няма да се осъществи без тях, затова трябва да бъдем силни да ги дадем Ний трябва да пожертвуваме преди всичко това, с което сме свикнали, с което сме се срастнали, което е може би много скъпо на сърцето ни и ни свързва с хиляди нишки, но - трябва да го пожертвуваме. Трябва да пожертвуваме редица свои слабости.
към текста >>

80. 2. Към българина. Т. 1. 2.1. Българино!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Ето - на всички вас, на всички, които приемат, на всички, които имат доброто желание и добрата воля - се дава възможност да вземат участие във Великата Симфония, която започва, която е вече започнала: да заемат своето място в изграждането на Новото, на Великото, за да се изпълнят самите те със светлина и сила, с красота и величие, да станат извор, проводник на тези Божествени блага, които да разнасят, да раздават навред - за спасение, просветление и обновяване на всички жадуващи души.
Йоана, гл. 11:16, 26 Дойде в България Великият Учител! И донесе - за нас, за света, за всеки човек - Божественото Слово - великата организираща творческа Сила, която ще направи всичко ново, която ще създаде новия свят - свят на мир и любов, на братство и единство, на свобода и красота, на истинска разумност - свят, в който ще царува Доброто, свят, в който ще царува Любовта! Никой народ, никой човек на земята не е лишен от възможността да вземе участие на великата Божествена Трапеза! Всички са поканени, за всички има място, на всички се предлага Небесния Хляб - Божественото Слово - което, чрез България, чрез българския език, ще се разлее по земята, на всички езици, сред всички народи, и което ще насити глада и жаждата на всички човеци, които го приемат, на всички, които жадуват за доброто, които търсят доброто, разумното, красивото. Ето - на всички вас, на всички, които приемат, на всички, които имат доброто желание и добрата воля - се дава възможност да вземат участие във Великата Симфония, която започва, която е вече започнала: да заемат своето място в изграждането на Новото, на Великото, за да се изпълнят самите те със светлина и сила, с красота и величие, да станат извор, проводник на тези Божествени блага, които да разнасят, да раздават навред - за спасение, просветление и обновяване на всички жадуващи души. Лесно ли е да се отиде до Новото, до Великото, да се приеме Новото - великото и красивото? И лесно е, и трудно е, едновременно. Ако ти си се хванал и се държиш здраво за материалното - за външното, временното, физическото - и мислиш, че то е единствено реалното, че нищо друго не съществува; Ако ти не желаеш да погледнеш, да отправиш погледа си по-надалече, по-нависоко и по-дълбоко в себе си и във всичко, което те заобикаля; Ако ти не си способен, не желаеш да направиш и най-малката жертва за нещо повече от всекидневното, за нещо, за някого вън от себе си - за тази светлина и красота, за тази велика Любов, за този велик Живот, които те очакват, които ти се предлагат; Ако ти живееш само за себе си, ако ти си се ограничил в кръга на своите лични интереси, в кръга на материалното, в кръга на егоизма, доволен си от този си живот и не желаеш нещо повече, нещо по-хубаво, по-красиво и възвишено - тогава е трудно, много е трудно да бъдеш докоснат от Новото, да възприемеш Новото, да се обновиш и подмладиш - да засияеш в светлината и красотата на новия живот... Но. ако твоята душа копнее за нещо по-хубаво от това, което е било досега, ако ти желаеш доброто - истинското добро - както за себе си, така и за всички твои братя и сестри на земята; Ако ти разбереш, почувствуваш, съзнаеш, че няма нищо на света, че няма нищо в живота, което да е по-велико, по-могъщо, по-необходимо, по-скъпо, по-спасително от Любовта; Ако ти можеш да направиш необходимото усилие да се издигнеш над тъмната заледена сфера на изключително личния живот; ако ти можеш да направиш нужната жертва - да дадеш нещо от себе си - за да получиш в замяна всичко; да направиш решителна крачка, да се определиш ясно и категорично - за Новото, за великото и красивото, за Божественото-тогава е лесно, много е лесно да влезеш в буйния, в свещения, в Божествения поток на Любовта, да се отворят духовните ти очи и уши - да видиш и чуеш това, което „око не е видяло и ухо не е чуло" - да заживееш в това, което не можем да изразим, не можем да наречем другояче освен - небесна Симфония на живота. Или ти мислиш, че всичко това не съществува?
към текста >>

81. 5.2. Има бъдеще!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

всички „научни" и „ненаучни" заблуждения, всички лъжи всички измами, всичко тъмно, зло, спиращо човешкия прогрес, спиращо разширението, просветлението на съзнанието.
в такава мощна, всеобхващаща, непобедима Божествена Вълна на която никакви „научни" предразсъдъци, никакви човешки заблуждения не ще устоят. Надига се вече тази вълна. Ние я виждаме. Тя идва. Идва като всеочистителна Буря, която ще помете всички заблуди всички ограничени, тесни, сектантски схващания. всички „научни" и „ненаучни" заблуждения, всички лъжи всички измами, всичко тъмно, зло, спиращо човешкия прогрес, спиращо разширението, просветлението на съзнанието. Истината идва да помете лъжата, да разобличи лъжата, здраво вкоренената в безброй човешки умове, лъжа. тази страшна лъжа, която е приковала човешкия поглед към земята, която е сковала човешкото съзнание - лъжата, която минава за истина, за наука, за последна дума на човешкото знание. Истината идва като мощна, неземна, нечовешка непобедима Божествена Вълна, пред която нищо не ще устои. Защото страданието, идващото велико Страдание, ще подготви, ще смекчи, ще направи да узреят, ще направи годни да разбират, човешките умове, ще сломи упоритите противодействуващи воли в своя велик очистителен огън, със страшната си сила, с огромното си напрежение, ще повиши вибрациите на човешкото съзнание - ще го направи годно да я възприеме. Няма да минат много години и на земята ще засияе в пълния си блясък великото Божествено Учение.
към текста >>

82. Прераждане

2. Човек и Бог