Търсене в текстове за 'Просветление'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 37 резултата в 27 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1913 ГОДИНА

Без самопожертване няма прогрес, няма просветление на мисълта и ума.
Вие гледайте душите си, защото времената са такива, че вие имате опасност да ги изгубите. Тогава ще кажа: „Каква полза човеку, ако спечели целия свят, а загуби душата си? “ Внимавайте, прочее, да опазите своите души и да ви помогне Христос! Законът за прогреса на човечеството, за неговото повдигане е да се осъзнае, че всичко което Бог е създал, е добро, накратко този закон се изразява със самопожертването. Без любов не може да има самопожертване. Без самопожертване няма прогрес, няма просветление на мисълта и ума. Слизане и качване - това са живот и смърт, смърт и живот.“ ---- 1 Иларионов е работел в Русе, затова е бил в Дунавския полк. (Бел. състав.) 2 Одрин е превзет на 13.03.1913 г.
към текста >>

2. МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

" Запомни това от Мен." Методи си тръгва успокоен и с едно ново просветление в ума.
Методи не се примирява, отива при Учителя и започва да вика и крещи пред лицето на Учителя: "Аз този евреин Елиезер ще го унищожа, аз ще го ликвидирам, аз ще го смажа и стрия на прах и ще го пръсна в пространството, за да се загуби в Небитието." Учителят мълчи. Накрая Методи млъква след като се изкрясква изцяло и разпръснал хулите си в пространството пред лицето на Учителя. Настъпва тишина. Учителят се обръща към него: "Ти не знаеш ли, че човек ако няма врагове, не може да расте? Затова Христос казва: "Любете враговете си! " Запомни това от Мен." Методи си тръгва успокоен и с едно ново просветление в ума. Той знае вече каква служба изпълняват враговете на човека. След 9 септември Методи Константинов е работил в бригадата на Борис Николов. Получили поръчка да направят мозайките на същото онова Министерство, в което Методи е бил навремето голям началник. Бил е директор на персонала на цялото Министерство. Като привършили работата, той решил да се качи по стълбите на Министерството до третия етаж и тайно пожелал да види своя бивш кабинет, в който е работил някога като началник.
към текста >>

3. МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Всеки човек, като стане сутрин, най-първо трябва да се помоли на Бога да уреди ума му, да внесе просветление в неговата глава.
Тя ще те направи смел и решителен. Като станете от сън, кажете си: "Ще се подмладя. Господи, благодаря ти за ума, за сърцето, за душата и за духа, които Си ми дал. Отсега нататък ще работим така, че да Те познаем и да влезем във Вечния живот". Всеки човек, като стане сутрин, най-първо трябва да се помоли на Бога да уреди ума му, да внесе просветление в неговата глава. След това да се помоли да дойде просветление за сърцето му и най-после да се помоли да се улесни работата му за през деня във физическия му живот. Сутрин като станеш 15 минути си длъжен да употребиш за размишление, да се молиш, защото на всеки 15 минути от Невидимия свят има по един трен. Като станеш, кажи: "Искам Господ да бъде на първо място." "Желая да бъда проводник на Божественото в света." Сутрин дори прекарай в молитва един час.
към текста >>

След това да се помоли да дойде просветление за сърцето му и най-после да се помоли да се улесни работата му за през деня във физическия му живот.
Като станете от сън, кажете си: "Ще се подмладя. Господи, благодаря ти за ума, за сърцето, за душата и за духа, които Си ми дал. Отсега нататък ще работим така, че да Те познаем и да влезем във Вечния живот". Всеки човек, като стане сутрин, най-първо трябва да се помоли на Бога да уреди ума му, да внесе просветление в неговата глава. След това да се помоли да дойде просветление за сърцето му и най-после да се помоли да се улесни работата му за през деня във физическия му живот. Сутрин като станеш 15 минути си длъжен да употребиш за размишление, да се молиш, защото на всеки 15 минути от Невидимия свят има по един трен. Като станеш, кажи: "Искам Господ да бъде на първо място." "Желая да бъда проводник на Божественото в света." Сутрин дори прекарай в молитва един час. Станеш от сън, кажи си:
към текста >>

4. ЛЕЧЕНИЕ НА БОЛЕСТИ

Като свършиш упражнението, ще почувстваш едно малко просветление в ума си и ще намериш начин как да оправиш работите си.
Заболееш ли, движи палеца си. Седни на един стол и започни упражнението. Изнеси дясната си ръка напред с дланта надолу и допирай последователно палеца си до всички пръсти на ръката: до малкия, до безименния, до средния, до показалеца. След това обърни същата ръка с дланта нагоре и направи същото упражнение. После направи двете упражнения с лявата ръка - първо с дланта надолу, после с дланта нагоре. Като свършиш упражнението, ще почувстваш едно малко просветление в ума си и ще намериш начин как да оправиш работите си. Ако не си разположен, направи същото упражнение. Скръбен си, направи упражнението. Палецът, като представител на Любовта, ще предаде нещо от себе си на другите пръсти. Това ще помогне на мозъка, на слънчевия възел и те ще започнат да работят. Като правите тези упражнения, вашите клетки, вашите нерви ще започнат да се тонират и ако имате главоболие или какво и да е неразположение, то ще мине и ще се почувствате по-здрави.
към текста >>

5. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ

Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача - да поднесат на човечеството най-високия идеал - Любовта към Бога.
Ето защо, българинът трябва да бъде крайно внимателен -на първо място в отношенията си с Божествения свят, след това - към народите и след това - към своя собствен народ. А това още значи да погледне много отговорно своята съдба. Благословението Отгоре трябва да бъде оправдано. "Българин" в космически смисъл на думата, е "човекът на Духа". Оттук, съвсем не случайно, България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на Новото Учение. Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача - да поднесат на човечеството най-високия идеал - Любовта към Бога. Богознанието е основата на Новата култура, която иде. Настъпило е времето човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме по Пътя на живота. Това е Божествената привилегия на българския народ, между който работя. Така ние Отгоре познаваме българина - това е представата за неговата аура, такава е златната нишка на неговата съдба. Какво представя българинът?
към текста >>

6. ЖИВОТЪТ В ПЛАНИНИТЕ

Там ще утихнат бурите и ще получиш прояснение и просветление.
Душата ти да се изпълни с благоговение. Каква тишина изпълва нейните долини и върхове! Тя е приготвила толкова неща за теб! Когато си отруден и обременен, иди на планината, за да добиеш отново крила, вяра в своя идеал. Когато душата ти е арена на борби, когато тя е раздирана от съмнения и противоречия, когато минаваш през тъмните завои на живота, иди на планината, за да превърнеш всичко това в чуден Мир. Там ще утихнат бурите и ще получиш прояснение и просветление. И ако слезеш отгоре озарен и преобразен, ти си чул гласа на планината. Горе душата се изявява красива, светла и чиста. На планината тя говори и те ръководи. Там се учиш да гледаш през други очи на всичко около теб. Всички същества ти стават мили и близки.
към текста >>

Ученикът слиза от планината с ново просветление за работата, която го чака долу.
Присъствието на Светли същества се чувства там. Техният говор е музика на многострунен инструмент. Планината ни дава великия урок на Чистотата. Човек добива представа за Чистотата и Свободата на Небесния живот. Там той се чувства в своята естествена среда, намира себе си, своята същина. Ученикът слиза от планината с ново просветление за работата, която го чака долу. Той слиза отгоре, за да донесе на своите братя и сестри в долината като любовен дар богатствата, които е получил във висините. В планината са складирани грамадни енергии. Скалите, водите, растенията, всичко влияе върху човека външно и вътрешно – механически и психически. Всичко, което виждаме, не е само тази материя, която е пред нас. То е свързано с други, по-високи сили, каквито има и у човека.
към текста >>

7. Дял втори. ИДЕИ

При всеки нов етап в развитието на човечеството нови идеи проблясват в неговото съзнание; човек идва до просветление, до ново откровение за своята задача и предназначение в Живота.
При възходящото движение на Живота всяка култура разработва нови страни на човешката природа; тя разкрива за човека и нови страни на Природата и го поставя в допир с тях. Всяка култура издига човешкото съзнание на по-висока степен и твори нови форми на Живота, създава духовни и материални ценности. Днес, когато човечеството преживява дълбоки външни и вътрешни противоречия в своя път, действително се ражда една нова епоха. Тя ще открие една по-светла страница на човешката култура. В нея човечеството ще дойде в досег с нови области на Живота – духовни и мистични, които представят един нов свят. При всеки нов етап в развитието на човечеството нови идеи проблясват в неговото съзнание; човек идва до просветление, до ново откровение за своята задача и предназначение в Живота. От две хиляди години идеите на Христа са занимавали съзнанието на човечеството, защото за великите идеи се изисква време, за да принесат своя плод, т.е. да се реализират. Тези две хиляди години бяха подготвителен период. Учителя иде днес да покаже пътя за приложение на великия Идеал, който Христос посочи на човечеството. Основната мисия на Мировия Учител е да направи непосредствена връзка между човека и Божественото Начало чрез приложението на Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>

8. КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

Непосредствено след това у него се родило чувство на възторг, огромна радост, след което дошло умствено просветление, което не може да се опише.
Те се разделили в полунощ и той трябвало дълго да пътува до дома си с кола. По пътя се намирал дълбоко под впечатленията на идеите, образите и чувствата, събудени от прочетеното, и от разговорите и бил настроен тихо и смирено. Бил потопен в спокойна, почти пасивна радост. И изведнъж, без всякакво предупреждение, той видял себе си като че ли е обиколен с облак от огнен цвят. За миг си помислил за пожар в града, но в следващия миг той вече знаел, че тая светлина иде от самия него. Непосредствено след това у него се родило чувство на възторг, огромна радост, след което дошло умствено просветление, което не може да се опише. В мозъка му проникнало като мълния едно Божествено сияние и завинаги осветило целия му живот. В себе си почувствал блаженство, досег с Небето. От този момент той ясно осъзнал, че всемирът не е мъртва материя, а е нещо живо и разумно, че човешката душа е безсмъртна; Вселената е така създадена, че във всички възможности на случайността всичко въздейства за благото на всекиго и на всички; че основният принцип във всемира е любовта; че щастието на всекиго от нас в края на краищата е абсолютно извън всяко съмнение. Той твърди, че в течение на няколко секунди, през време на които траело просветлението, видял и узнал повече, отколкото през целия си дотогавашен живот, и че узнал нещо такова, което никакво изследване не може да даде.” П. Успенски21 в Tertium Оrganum описва преживяването на космическото съзнание от един негов приятел:
към текста >>

Той твърди, че в течение на няколко секунди, през време на които траело просветлението, видял и узнал повече, отколкото през целия си дотогавашен живот, и че узнал нещо такова, което никакво изследване не може да даде.”
За миг си помислил за пожар в града, но в следващия миг той вече знаел, че тая светлина иде от самия него. Непосредствено след това у него се родило чувство на възторг, огромна радост, след което дошло умствено просветление, което не може да се опише. В мозъка му проникнало като мълния едно Божествено сияние и завинаги осветило целия му живот. В себе си почувствал блаженство, досег с Небето. От този момент той ясно осъзнал, че всемирът не е мъртва материя, а е нещо живо и разумно, че човешката душа е безсмъртна; Вселената е така създадена, че във всички възможности на случайността всичко въздейства за благото на всекиго и на всички; че основният принцип във всемира е любовта; че щастието на всекиго от нас в края на краищата е абсолютно извън всяко съмнение. Той твърди, че в течение на няколко секунди, през време на които траело просветлението, видял и узнал повече, отколкото през целия си дотогавашен живот, и че узнал нещо такова, което никакво изследване не може да даде.” П. Успенски21 в Tertium Оrganum описва преживяването на космическото съзнание от един негов приятел: “Това беше в Мраморно море. Беше зима. Валеше дъжд. Високият бряг и скалите в далечината бяха във всички оттенъци на виолетовия цвят, морето беше с оловносребърен цвят.
към текста >>

9. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ

Такава е например духовната криза и просветлението у Гогол и Толстой във втората половина на техния живот.
Но когато излезе от личния живот и влезе в свръхличния живот, т.е. в Живот за Цялото, тогава той е почнал своята еволюция. Може някой човек да е прочут общественик, знаменит учен, мъдрец, може да е писал много научни, философски или морални книги, но ако прави всичко това, за да добие лична слава, власт или богатство, той е още в своята инволюция. Но когато посвети своите сили, своите знания, своите способности в служене на Цялото, тогава той е почнал вече своята еволюция. На границата между инволюцията и еволюцията всеки човек ще преживее едно страдание, един вътрешен изпит, от който ще излезе възроден, просветлен, озарен с новата идея за служене на Бога. Такава е например духовната криза и просветлението у Гогол и Толстой във втората половина на техния живот. В този момент човек съзнава, че висшето осмисляне на Живота е в самоотричането, в жертвата, в служенето. Процеса на слизането и възхода или на инволюцията и еволюцията можем да представим със следната схема: По-горе изтъкнахме, че моментът на завоя от инволюция към еволюция е идването на Христа, но казахме че инволюцията за по-голямата част от човечеството продължава. Защо дойде тогаз Христос преди най-ниската точка на слизането? За да работи в човешкото подсъзнание подтикът, тласъкът, даден от Него, та после, когато човечеството дойде до най-ниската точка на слизането, да има в себе си сили да се възкачи, да има сили да победи личния, егоистичния живот и да влезе в Живота за Цялото.
към текста >>

10. ЛЮБОВТА КАТО ТВОРЧЕСКИ ПРИНЦИП В БИТИЕТО

В минути на прозрение човек добива просветление за тази истина и тогава преживява величието на Живота.
Ние дишаме Любов! Когато отидем при едно дръвче, трева, цвете, извор, да виждаме във всичко това Любовта на Първичната причина. Любовта крепи Вселената. Тя движи всичко към една велика цел. Планът, по който всички същества се движат към своята цел, е включен в Любовта. В минути на прозрение човек добива просветление за тази истина и тогава преживява величието на Живота. Той вижда красотата на пътя, по който всички същества вървят от тъмнина към Светлина, от слабост към Сила, от скръб към Радост, от низините към върховете. Той чувства, че Великата Майка – Любовта – обгръща своите деца и ги изпълва с Живот. Тя бди над тях. Провидението – това е Любовта, която движи Всемира. Учителя казва:
към текста >>

11. ТЪРСЕНЕ НА БОГА

Той остава в глъбините на душата като свещен пламък, като първичен порив и в минути на просветление човек го чувства.
Всъщност това е стремеж към Космичния център на цялата Вселена. Всеки човек, бил той религиозен или не, има дълбоко вътрешно познание за този Център. Всеки човек познава Бога и Го люби – и вярващият, и невярващият. Защото копнежът към Вечната Красота и Истина, към Вечния Живот съществува у всеки човек. Никой не може да го заглуши. Той остава в глъбините на душата като свещен пламък, като първичен порив и в минути на просветление човек го чувства. Човешката душа знае в своите глъбини, по свои пътища, че зад всичко, което се руши в ръцете ни, има нещо велико, трайно и вечно в основите на цялото Битие, което осмисля Живота. Формите са дрехи, през които се проявява това Вечно начало. Във всяко нещо, което привлича вниманието и любовта на човека, той намира отблясък на Вечното, Непреходното и Великото! Този свят копнеж е даден на всички същества – от най-малките до най-големите. Човешката душа копнее за Бога, както цветето копнее за слънчевите лъчи.
към текста >>

12. ВЕЧНО ОБНОВЯВАНЕ

Всеки ден той получава ново просветление и прозрение.
Любовта не е нещо статическо. Тя е процес на разширяване. Всеки ден, всеки момент Любовта внася нещо ново в човешката душа. Който разбере Любовта, той постоянно ще се разширява. Всеки ден идват нови мисли, нови чувства, нови подтици и стремежи у онзи, който живее в Любовта. Всеки ден той получава ново просветление и прозрение. Той е свързан с изворите на Живота. В Любовта няма два еднакви момента. Всеки миг тя носи нещо ново. В нея всичко расте и се обновява.
към текста >>

13. ЛЮБОВТА НОСИ СВЕТЛИНА ЛЮБОВТА Е УСЛОВИЕ ЗА ЗНАНИЕ И РАЗУМНОСТ

Любовта внася просветление в съзнанието на човека.
Колкото Любовта на човека е по-голяма, толкова и мисълта му е по-обширна. Здравата мисъл иде от Светлината, която Любовта носи в себе си. Когато човек не е озарен от лъчите на Любовта, тогава Мъдростта и Истината не идват. Щом едно същество живее в Любовта, не мислете, че е невежа, макар и да не е свършило голямо училище. У ч и т е л я Любовта внася просветление в съзнанието на човека. Тя показва правия път. Лъчите на Любовта проникват през привидната реалност на нещата и разкриват тяхната същина. Само в Светлината на Любовта човек може да познае ближните си и всичко живо, което го заобикаля. За да познаеш света, трябва да го гледаш с очите на Любовта. Правата мисъл започва с Божията Любов.
към текста >>

14. СТРАДАНИЕТО

Голямо просветление е за човека, когато отдалеч зърне Божието лице – Любовта!
Заедно със страданието постепенно приижда и тя. След страданието иде Любовта. Който никак не е страдал, кракът му не може да стъпи в Любовта, не може да опита всички нейни блага. Страданието отваря очите на човека, за да вижда и разбира нещата. За да отиде при Бога, човек трябва да е минал през големи страдания. Голямо просветление е за човека, когато отдалеч зърне Божието лице – Любовта! Когато говорим за страданията, подразбираме онези, с които можем да се удостоим да влезем в света на Любовта и да видим нейното лице. Учителя казва: Скръбта е граница за преминаване в Любовта. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е до границата на онази Любов, към която душата се стреми. Щом премине границата, душата му навлиза вече в дълбок вътрешен Мир, дето Любовта царува.
към текста >>

15. ОПИТИ

И ще забележите, че вие всеки ден се променяте, Мирът и Радостта ви ще растат, ще чувствате нови сили и просветление.
Тогава и Духът ще действа върху вас. 7. Учителя препоръчва и следното: изпращайте едно добро пожелание към човечеството. Той казва: Задачата на отделния човек, на всички общества и народи е да изпратят една любовна вълна по целия свят в помощ на човечеството. При такъв опит нямате възможност да проверите външните резултати, но може да проверите какви промени стават във вас. И ще забележите, че вие всеки ден се променяте, Мирът и Радостта ви ще растат, ще чувствате нови сили и просветление. Така ще проверите някои от законите на Любовта. 8. Може да се направи опит и в по-широк мащаб. Този опит Учителя нарича движение в Любовта. Под движение в Любовта се разбира следното: човек трябва да обича всички живи същества, които се изпречват на пътя му. Където минете, чрез Любовта си носете благословение – давайте Любовта си навсякъде, където отивате!
към текста >>

16. ПРИ МОЛИТВА, РАЗМИШЛЕНИЕ И КОНЦЕНТРАЦИЯ БОГ УЧИ ЧОВЕКА

При обикновена мисъл просветлението иде много мъчно.
Учителя казва: За да развие човек свръхсъзнанието или Космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов и Мъдрост, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Когато размишлява върху една възвишена мисъл и я дъвче дълго време, човек приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и духовни сили. Приема също така и Силата да изпълни Волята Божия. При обикновена мисъл просветлението иде много мъчно.
към текста >>

17. ЗАКОН ЗА ПЕРИОДИТЕ В ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ

Законът гласи: когато в първите периоди на човешкия живот са посети красиви, Божествени семена в човека, в последните периоди те дават своя плод – мъдрост, просветление, озарение.
ЗАКОН ЗА ПЕРИОДИТЕ В ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ Един закон определя връзката между първите и последни периоди в човешкия земен живот. Този закон обяснява защо някои хора при дълбока старост стават мъдри, озарени са от вътрешна Светлина, а други при старост се вдетиняват. Законът гласи: когато в първите периоди на човешкия живот са посети красиви, Божествени семена в човека, в последните периоди те дават своя плод – мъдрост, просветление, озарение. Ако в първите периоди на своя живот човек е живял безидейно, не са посяти в него възвишени идеи. Такъв човек обеднява на старини в душевния си живот.
към текста >>

18. ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА *

Като дойде Божественият начин на разбиране, ще имаме онова пълното просветление на съзнанието, за да разбираме нещата.
Сега законът на физическото поле е такъв: хората, които са по-близо до нас, с тях ние имаме по- близки отношения, можем да им помагаме, а на другите не можем да помагаме външно, понеже са далеч, няма възможност за това. За някого казвате, че го обичате повече. Обичате някого повече, но ще дойде смяна, понеже ние стоим на едно място, а Божественото се движи. Но ако ние се движим с Божественото, тогава няма да има смяна. Схващайте мистичната страна на нещата: да съзнаваме, че обичаме Бога и че и Бог ни обича, през когото и да минава Неговата Любов, през каквато и дреха да се проявява. Като дойде Божественият начин на разбиране, ще имаме онова пълното просветление на съзнанието, за да разбираме нещата. Това, което обичаш в човека, то е вътрешното, невидимото. То е всъщност реалното. Важно е: можеш ли да обичаш у другиго това, което не виждаш, което е същинският човек – неговата душа, Божественото. Срещате грозна мома и казвате: „Тази мома е грозна, нищо не струва.“ Но я питайте момъка, който я обича. Той казва, че тя е красива.
към текста >>

19. БЛАГОДАРНОСТТА

Тогава иде просветлението.
Светлината трябва да приемате по същия начин като хляба. Хлябът трябва да го дъвчете. И светлината трябва да дъвчете. Какво значи да дъвчете светлината? Това значи да я приемате с ума си, при участието на съзнанието, за да може да възприемете Божествената мисъл, която е в нея. Тогава иде просветлението. Като възприема светлината, човек трябва да съзнава, че тя е кондензирана Божествена мисъл. Като влизате във водата, благодарете. Като излизате, пак благодарете. Като дишате, благодарете. Каквото и да вършите, благодарете.
към текста >>

20. ПРОСВЕТЛЕНИЕ

ПРОСВЕТЛЕНИЕ
ПРОСВЕТЛЕНИЕ Една сестра от чужбина разправи на Учителя своя опитност: - Преди три години преживях следното: търсих смисъла на живота в много общества и винаги бях разочарована. Един ден съвсем отчаяна, отидох в градината пред едно цвете и си казах: „Кой е създал това цвете? “ Размишлявах си, че това цвете крие в себе си тайната на цялото Битие, тайната на живота. После погледнах своите ръце и си помислих, че и аз съм творение на живота, че и в мене, както и в цветето, е цялата тайна на Битието.
към текста >>

Но в този момент изведнъж добих вътрешно просветление и почувствах, че аз съм животът, че съм в цветето, в дървото, във всичко.
- Преди три години преживях следното: търсих смисъла на живота в много общества и винаги бях разочарована. Един ден съвсем отчаяна, отидох в градината пред едно цвете и си казах: „Кой е създал това цвете? “ Размишлявах си, че това цвете крие в себе си тайната на цялото Битие, тайната на живота. После погледнах своите ръце и си помислих, че и аз съм творение на живота, че и в мене, както и в цветето, е цялата тайна на Битието. Казах си: „Аз съм част от живота.“ До тук беше размишление. Но в този момент изведнъж добих вътрешно просветление и почувствах, че аз съм животът, че съм в цветето, в дървото, във всичко. Почувствах се едно с всичко. Бях извън времето. Нямаше нито минало, нито бъдеще. Имаше само едно вечно настояще, което не се свършва. Почувствах, че съм едно с целокупния живот.
към текста >>

Когато бях в това просветление, почувствах, че не мога да страдам, че е невъзможно страданието даже да ме докосне.
Тази моя опитност беше в провинцията, на село, в един парк. Състоянието ми трая един-два часа. На другия ден от него имах само спомен. Но радостта от преживяното трая няколко дни. Сърцето ми тупаше силно от тази радост. Когато бях в това просветление, почувствах, че не мога да страдам, че е невъзможно страданието даже да ме докосне. Когато дойдох в обикновеното си състояние, знаех, че съм създание на Бога, но не чувствах това така живо, както през време на просветлението. При просветлението виждах Бога навсякъде и чувствах, че във всичко присъства Божественото. Като гледах цветето, кучето или човека, за мен те бяха същото нещо т. е. бяха различен израз на едно и също нещо. Сега аз зная що е животът, що е единният живот, но не зная методите, законите как трябва да се живее и как трябва да уча.
към текста >>

Когато дойдох в обикновеното си състояние, знаех, че съм създание на Бога, но не чувствах това така живо, както през време на просветлението.
Състоянието ми трая един-два часа. На другия ден от него имах само спомен. Но радостта от преживяното трая няколко дни. Сърцето ми тупаше силно от тази радост. Когато бях в това просветление, почувствах, че не мога да страдам, че е невъзможно страданието даже да ме докосне. Когато дойдох в обикновеното си състояние, знаех, че съм създание на Бога, но не чувствах това така живо, както през време на просветлението. При просветлението виждах Бога навсякъде и чувствах, че във всичко присъства Божественото. Като гледах цветето, кучето или човека, за мен те бяха същото нещо т. е. бяха различен израз на едно и също нещо. Сега аз зная що е животът, що е единният живот, но не зная методите, законите как трябва да се живее и как трябва да уча. Учителят каза:
към текста >>

При просветлението виждах Бога навсякъде и чувствах, че във всичко присъства Божественото.
На другия ден от него имах само спомен. Но радостта от преживяното трая няколко дни. Сърцето ми тупаше силно от тази радост. Когато бях в това просветление, почувствах, че не мога да страдам, че е невъзможно страданието даже да ме докосне. Когато дойдох в обикновеното си състояние, знаех, че съм създание на Бога, но не чувствах това така живо, както през време на просветлението. При просветлението виждах Бога навсякъде и чувствах, че във всичко присъства Божественото. Като гледах цветето, кучето или човека, за мен те бяха същото нещо т. е. бяха различен израз на едно и също нещо. Сега аз зная що е животът, що е единният живот, но не зная методите, законите как трябва да се живее и как трябва да уча. Учителят каза: – Всяка Божествена мисъл, която имаме, прокарва пътя и подготвя условията.
към текста >>

21. ОСНОВАТА НА НЕЩАТА

Мислим ли материалистически, тогава по-мъчно иде просветлението.
Това е според теорията. А практически, колкото и да е отпаднал, 15 минути или половин час след яденето човек е готов за работа. Значи, храната като се дъвче, една част от нея се приема чрез езика – жизнената сила – а по- грубата част в стомаха. Размишлението върху една мисъл – това е дъвчене. Значи, когато една мисъл се обмисли хубаво или се дъвче дълго време, приемаме чрез нашето свръхсъзнание много Божествени идеи и духовни сили; приемаме също така силата да изпълним Божията Воля. Мислим ли материалистически, тогава по-мъчно иде просветлението. Когато „храната“ се приема, без да се дъвче, тогава човек не е в състояние да разбере Любовта, нито каквито и да са други въпроси. Човешкият интелект не може да възприема така лесно Божията Любов. Де се мъти водата? Нали по краищата, в плитките места, а там, в дълбочините, тя е чиста. Живот, изпълнен само с материални грижи, е плитка вода, а живот в Бога е дълбока вода.
към текста >>

22. ТРИТЕ СВЯТА

Ще почувствате обнова и просветление.
Ако устоиш в Любовта си, ти си запазил маслото си, а то е необходимо за твоето развитие. Препоръчвам ви следния метод за работа с тези изречения: всеки ден си избирайте по едно изречение и размишлявайте върху него във връзка с трите свята. При това размишление ще ви дойдат много нови идеи. Записвайте ги. Този опит правете всеки ден. Ще почувствате обнова и просветление.
към текста >>

23. Свещеният час

Когато попаднете в този час, в ума на всеки ще дойде някоя велика мисъл или възвишено чувство, изобщо във вас ще дойде едно просветление.
Всички окулТни ученици по целия свят, както и в духовния свят, се интересуват от вашия най-малък духовен прогрес. Те се интересуват от вас само за този малък успех. И когато вие се намерите в някакво затруднение, те веднага ви идват на помощ. Казвам: Свещеният час, който си определите, ще спазвате през цялата година и ще работите за изглаждане на недоразуменията, за преодоляване на трудностите и за вашето издигане. На всеки от вас давам тази задача: Да намерите приблизително кой е вашият свещен час. Когато попаднете в този час, в ума на всеки ще дойде някоя велика мисъл или възвишено чувство, изобщо във вас ще дойде едно просветление. Ако дадете място на тази мисъл или на това чувство, вие ще се повдигнете, но ако им противодействувате, в съзнанието ви ще настане тъмнина и дълго след това ще трябва да чакате, докато отново попаднете във вашия свещен час. Свещеният час иде периодически всеки ден, по едно и също време, в един и същ час през деня. Вие ще различите този час от останалите часове на деня по това, че той е по-интензивен, че иде с по-засилен тон... Аз бих желал да проучвате примерите, които съм дал в беседите, защото във всеки пример е вложен един велик закон, един велик метод, с който човек може да работи за своето усъвършенствуване. Всичко друго може да изчезне, но примерите няма да изчезнат, защото те съществуват в живата природа.
към текста >>

24. Десета част

Вътрешното, великото просветление на ума става постепенно.
Исус Христос е символът на Любовта. Нямате ли Любов, нищо нямате в света. Сега Христос казва: "Слязох от небето, не своята воля да изпълня, но во.шта на Онзи, който ме е пратил." И най-голямото заблуждение, което днес съществува в света, е, че всички ние мислим, че на Земята никой не ни е пратил... Ние не вървим по един правилен път. Не приемем ли Духа, и Бог няма да дойде. Вътрешното, великото просветление на ума става постепенно. Всички искате да живеете щастливо на Земята, но по земен начин. Може ли да се живее така? При тази философия и религиозни вярвания, които имате, щастие не може да има. Човек може да бъде щастлив само тогава, когато знае да владее своя ум, своето сърце и своята воля. Това е великата победа в живота!
към текста >>

25. Тринадесета част

Единият постигнал голямо просветление и един ден му се казало, че трябва да пробие стената на замъка и да излезе навън.
Някой се чуди защо страда и казва: Чудно нещо, никого не съм убил, никого не съм излъгал, а страдам! С този морал и до прага на разумния свят не можеш да пристъпиш... Чрез един пример ще изнеса една отличителна черта на Любовта. Двама души били затворени още от рождение в един замък и нищо не знаели за външния свят. Само книги чели и така се просвещавали. Единият постигнал голямо просветление и един ден му се казало, че трябва да пробие стената на замъка и да излезе навън. Той пробил стената и пред очите му се открил чуден свят. Ако той, след пробиването на стената, каже на другаря си да излезе пръв, значи в неговата душа има Любов. Следователно едно от качествата на Любовта е, че тя дава абсолютна свобода и предимство на другите. Ако ти излезеш пръв, нямаш Любов в себе си. Това изисква учението, което проповядвам.
към текста >>

26. Основи на Паневритмията

То върви подир тях по красивия път на възхода и просветлението.
Независимо от това, дали ние съзнаваме, или не, съществува около нас един свят на същества с висша интелигентност. Ние сме заобиколени с техните мисли, с техните сили, с техния живот. Трябва да съзнаем това. Някои от тях са завършили отдавна своята човешка еволюция, а някои сега я завършват. Човечеството върви по светлия път, начертан и изминат от тях. То върви подир тях по красивия път на възхода и просветлението. Редът на човечеството иде след тях във великата еволюционна стълба. Те са работници, служители във великата лаборатория на Природата. Именно те са разумните сили, които работят във всемирната държава, в която царува велика хармония, висша красота, необикновен ред, точност и разумност. Ние трябва да се свържем с техния свят, за да могат те да ни предадат своите идеи и подтици, своята сила и светлина. И когато имаме вдъхновение, просветление, озарение, когато имаме проблясък на велики идеи, това са дарове от техния свят.
към текста >>

И когато имаме вдъхновение, просветление, озарение, когато имаме проблясък на велики идеи, това са дарове от техния свят.
То върви подир тях по красивия път на възхода и просветлението. Редът на човечеството иде след тях във великата еволюционна стълба. Те са работници, служители във великата лаборатория на Природата. Именно те са разумните сили, които работят във всемирната държава, в която царува велика хармония, висша красота, необикновен ред, точност и разумност. Ние трябва да се свържем с техния свят, за да могат те да ни предадат своите идеи и подтици, своята сила и светлина. И когато имаме вдъхновение, просветление, озарение, когато имаме проблясък на велики идеи, това са дарове от техния свят. В този момент ние сме приели нещо от техните светли мисли, от техните възвишени идеи. Именно чрез Паневритмията ставаме възприемчиви към това. Нали знаем, че когато радиоприемателят нагоди своята антена в хармония с радиопредавателя, той възприема мислите или музиката, които му се изпращат. Това предаване става чрез етера. При тези хармонични движения на Паневритмията ние ставаме способни да доловим мислите на тези напреднали души, влизаме в контакт с един свят на висша интелигентност.
към текста >>

27. II. Слънчеви лъчи - Принципи

С други думи: красивият, велик процес, който става днес в колективната душа на човечеството - процес на пробуждане, просветление и освобождение - намира своя външен израз, своя отглас в тия упражнения.
Тя е новото, което спасява света от всички противоречия, страдания и разочарования. Любовта ще научи човека на нещо велико. Досега, от хилядолетия, всички са служили на себе си, а отсега нататък човек ще учи да служи на Цялото, на Великото Разумно Начало в света. Именно тая велика идея за раждането на нов, красив свят на Земята лежи като основна идея в тия упражнения. Музиката, движенията и говорът им са проникнати от нея. С други думи: красивият, велик процес, който става днес в колективната душа на човечеството - процес на пробуждане, просветление и освобождение - намира своя външен израз, своя отглас в тия упражнения. Тая идея е червената нишка, която минава през тях от началото до края. * * * Движението е израз на живота. Водата докато се движи, запазва своята свежест и свършва работа. Ако стои на едно място, никаква работа не може да върши. Всичко в Природата се движи: имаме движение на небесните тела, на облаците, светкавиците, духането на вятъра, люлеенето на дърветата, течението на реките.
към текста >>

В следващите фигури на „Слънчевите лъчи“ е представен именно този исторически път на човечеството към просветление.
Връщането става с движение на нозете в полукръгови, изпъкнали линии. Значи това, което е взето от центъра, сега се предава на външния кръг. Линиите на нозете при второто напредване към центъра изразяват магнетичните сили - силите на сърцето. Движенията при третото напредване към центъра изразяват уравновесяване на електромагнитните сили - те изразяват волята. * * * Благодарение на този вечен космичен процес човечеството върви напред: от неорганизиран живот към организиран. В следващите фигури на „Слънчевите лъчи“ е представен именно този исторически път на човечеството към просветление. В движения № 4, 5 и 6 - именно във въртенето - е представена оная фаза в историческия ход на човечеството, когато то е в затворения кръг на гъстата материя и няма никакъв изход. Ако проследим развитието на човечеството от четвъртата раса насам, ще видим, че човешкото съзнание постепенно потъва в материята, изгубва духовните ценности и идва до материалистична култура; даже и съзнанието за реалността на висшите области на духа е изгубено. В тая фаза човечеството работи предимно с материалните сили и закони. Силите на духа са ограничени. Човечеството е в затворен кръг.
към текста >>

В някои свои песни българинът изразява тъгата си за нещо изгубено - той е в затворен кръг; понякога идва до просветление, проблясва в него надежда за освобождение - това личи в музиката; но после пак идва мотивът за скръбта по нещо изгубено.
Този процес, през който минава човечеството, до известна степен е изразен и в българската народна музика. Народната музика изобщо изразява пътя на народната душа. Пътят, по който върви българската народна душа, е изразен в българската народна музика. Кое е характерно в последната? То е копнежът по нещо изгубено. В някои свои песни българинът изразява тъгата си за нещо изгубено - той е в затворен кръг; понякога идва до просветление, проблясва в него надежда за освобождение - това личи в музиката; но после пак идва мотивът за скръбта по нещо изгубено. Този процес е общочовешки. „Слънчеви лъчи“ можем да изразим и така: Това е пътят на човечеството от затворения кръг към свободата. Докато човек се смущава в себе си, той е в старото, той се върти в един кръг, обикаля по него и като дойде на старото място, казва: „Няма ли изходен път? “. Докато е в затворен кръг, човек е като кон, който вършее. И като намери врата да излезе от този кръг, той се зарадва.
към текста >>

НАГОРЕ

0.10926008224487