Търсене в текстове за 'Примирение'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 36 резултата в 31 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_12 ) Имаме дом неръкотворен - Боян Боев (1883 – 1963)

Това примирение се дължи на майката.
Един брат попита: „Баща ми ще ме посрещне ли? “ Като заминете за онзи свят, ще ви посрещнат онези, които ви обичат. Ако баща ти те обича, ще те посрещне. Двама братя се намразили; умряла майка им и те двамата се примиряват помежду си. Това примирение се дължи на майката. Самоубийството е поради обсебване от низши духове. Едно низше същество ще убеди някой човек да се самоубие, за да може да вземе неговата енергия и с нея да се поддържа. Един искаше да се самоубие, понеже имал нужда от 2 500 лева. Казах му: „Ти не знаеш какво нещо е самоубийството, ще дойдеш в едно положение, десет пъти по-лошо, и не можеш да се върнеш назад.“ Дадох му 2 500 лева и не се самоуби. Много заминали се безпокоят за земните неуредени неща.
към текста >>

2. 47) Но ви избрах от света - Боян Боев (1883 – 1963)

Белият цвят е примирение с Бога.
Ако не намерите такъв човек, до един Ангел никога не можете да се доближите. На Земята в плът ще намерите такъв човек. Любовта казва: „Аз познавам само тези, които ме възприемат, а които не ме възприемат, не ги познавам“. Когато я запознаеш с празна стомна, Любовта я напълва, но някои стомни имат много широко гърло. Това са все алегории. Белият цвят е примирение с Бога. Щом се примириш, Чистотата ще дойде. Тя е втората фаза на Живота. Ако човек не се примири с Бога, никаква Чистота не може да придобие. Великата Йерархия си има план за България и за всички други страни. Щом искате да работите, Те ще ви дадат всички условия, средства и таланти.
към текста >>

3. 27) Епоха на обнова - Боян Боев (1883 – 1963)

Не говорим за примирение, а казваме: „Възлюбете Бога!
Ако ние не сме в хармония с Природата, късите вълни на космичното електричество действат разрушително; трябва да сме в любовно отношение, за да се акордираме с тях. Трябва да бъдем крайно внимателни: космичното електричество движи сърцето и щом дойде в дисхармония с него, идва удар, става разрив в сърцето. Закон е: примирете се с Бога, нищо повече. В това: „Възлюбете Бога! “ е спасението. Не говорим за примирение, а казваме: „Възлюбете Бога! “ Новата епоха, като дойде, ще ликвидира всички сметки, няма да има вземане-даване. Един богат човек казал спонтанно на сина си:“Така не се живее! “, и поискал всички тефтери, в които водел записки кой колко му дължи, и ги хвърлил в огъня. Идат нови поколения, виждам ги, че идат, и знам, че ще изпълнят Новото. С тях се занимавам, с миналите поколения нямам нищо общо.
към текста >>

4. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

2. Примирение: Тези плавни криви линии, които се извършват с ръцете пред слънчевия възел и настрани, и пак обратно, са магнетични линии, линии на мекота и на примирение.
Тези две състояния се сменят. Пръстите са антени, през които се отпращат енергии, а междините между тях са възприемателните антени. Това упражнение се нарича „Пробуждане“, понеже когато у човека се роди идеята за даване на това, що е възприел, то това е вече ярък признак за пробуждане на съзнанието му. Човек надраства рамките на ограничения си личен живот и влиза в широката област на Целокупния живот – това е начало на проявлението на човешката душа. Човешката душа трябва да се пробуди и да прояви своята неземна красота. 2. Примирение: Тези плавни криви линии, които се извършват с ръцете пред слънчевия възел и настрани, и пак обратно, са магнетични линии, линии на мекота и на примирение. Тези движения възпитават в дух на смиреност и се укрепва съзнанието, че всичко, каквото се случва, ще се превърне на добро. Чрез това упражнение човек примирява своите противоречия и тези отвън. 3. Даване: Движенията на ръцете напред и прибирането им към гърдите означават правилната обмяна между вътрешния и външния свят, между човек и Природа. Една от духовните задачи на човека е всичко, което приема от Природата, да го обработи и да го раздаде. Тези движения магически действат за самовъзпитанието на самия човек и изобщо на човечеството, осъзнавайки великата идея на даването и приемането.
към текста >>

5. 09. Разговори с Учителя при хижа „Острец' на 26.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

Страданието, това е събличане на дрехите, примирението е окъпването в банята, а излизането от банята, това е Божествената радост.
Разговор с Учителя на 26.08.1944 г., 7,30 ч сутринта при хижа „Острец" (Резюме) Любовта говори с най-тихия глас. Когато човек влиза в банята, си съблича дрехите, измива се и като излезе, облича нови дрехи. Страданието, това е събличане на дрехите, примирението е окъпването в банята, а излизането от банята, това е Божествената радост. Който не влезе в тази баня, той не може да познае Божествената Любов. При най-малкото недоволство, ти си извън любовта. Любовта не търпи никаква дисхармония. При най-малкия дисонанс ти си вън. Сега, някой път вие искате да се примирите.
към текста >>

6. Екскурзия на 4 юни 1929 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Белият цвят е примирение с Бога.
На Земята, в плът ще намерите такъв човек! Любовта казва: „Аз познавам само тези, които ме Възприемат. Които не ме възприемат, не ги познавам". Когато я запознаеш с една празна стомна, Любовта я напълва. Някои стомни имат много широко гърло, изведнъж ги напълват, а други имат много тясно гърло, мъчно се пълнят... Това са все алегории, образи. Белият цвят е примирение с Бога. Щом се примириш, чистотата ще дойде. Тя е втората фаза на живота. Ако човек не се примири с Бога, никаква чистота не може да придобие. „Великата Йерархия" - Те си имат план за България и за другите страни. Като искате да работите, Те ще ви дадат всички условия, средства и таланти.
към текста >>

7. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние не говорим за примирение, а казваме: Възлюбете Бога!
Сега е нужна Любов към Бога. Спасението на света е там. Друго средство вече няма. Няма друга мощна сила, която да може да подтикне хората. Законът казва: Примирете се с Бога, нищо повече. Ние не говорим за примирение, а казваме: Възлюбете Бога! Там е сега спасението. Възлюбете Бога! Светът механически не може да се подобри. Днешното положение не може да се оправи чрез война. Сега трябва да дойде нещо разумно.
към текста >>

8. 01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР' - Боян Боев (1883 – 1963)

Друго от упражненията е зов за примирение!
То говори на един език много по- жив и по-силен, отколкото кой да е друг език. Ето, едно от упражненията е зов за пробуждане. Човешката душа трябва да се пробуди и да се прояви в своята красота! Какви сили крие тя в себе си! Какъв олтар съществува в нейните глъбини! Друго от упражненията е зов за примирение! Нека всички души да се прегърнат, да си простят и да се опознаят. Целият живот не е нищо друго освен процес на взаимно опознаване. Щом опознаеш едного, ти го обикваш! Но що значи опознаване? Ето друго от упражненията разкрива тайните на закона за вземането и даването!
към текста >>

9. 57. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

След това идат плавните движения на „примирението".
Беседата на Учителя е свършена. Тия ритмични игри с красив език ни говорят за вечния път, по който върви човешката душа, за да осъществи свещените си копнежи. Ето, почва първото упражнение „пробуждане". Човешката душа, която дълго време е живяла в света на илюзиите и преходното, се пробужда и съзнава великото си предназначение, светите си задачи. С това упражнение същевременно се праща в света зов на пробуждане за вечните истини, които са писани с неизличими букви в глъбините на всяка душа, пробуждане за великата красота, която пълни живота, за новия живот на братство, който иде на земята! След това идат плавните движения на „примирението". Пробудената душа възстановява своите хармонични връзки с всички същества. Те са близки за нея. Тя иска благото на всички същества. Във всички тя намира красота и висш смисъл. Това упражнение същевременно е пращане в света на идеята за примирението: всички души да си простят една на друга, като познаят, че във всички живее чистото и светото и затова всички са достойни за любов и обич!
към текста >>

Това упражнение същевременно е пращане в света на идеята за примирението: всички души да си простят една на друга, като познаят, че във всички живее чистото и светото и затова всички са достойни за любов и обич!
След това идат плавните движения на „примирението". Пробудената душа възстановява своите хармонични връзки с всички същества. Те са близки за нея. Тя иска благото на всички същества. Във всички тя намира красота и висш смисъл. Това упражнение същевременно е пращане в света на идеята за примирението: всички души да си простят една на друга, като познаят, че във всички живее чистото и светото и затова всички са достойни за любов и обич! Третото упражнение е даване. Човешката душа търси висше осмисляне на своя живот, като раздава себе си на другите. Тя разбира, че само слугуването, животът за другите е извор на истинска радост, че само това дава пълнота на живота. Това упражнение същевременно е пращане в света идеята за самоотричането, за великата жертва, чрез която човек полага душата си, за да я намери пак, жертвува всичко, за да получи всичко и стане от новите хора — брат на всички същества! Когато това съзнание озари човешката душа, създават се условия за нейното възлизане в красивия път на възхода.
към текста >>

10. Разговор с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Страданието, това е събличане на дрехите, примирението е окъпването в банята, а излизането от банята, това е Божествената радост.
Разговор с Учителя на 26.08.1944 г., 7,30 ч сутринта при хижа „Острец” (Резюме) Любовта говори с най-тихия глас. Когато човек влиза в банята, си съблича дрехите, измива се и като излезе, облича нови дрехи. Страданието, това е събличане на дрехите, примирението е окъпването в банята, а излизането от банята, това е Божествената радост. Който не влезе в тази баня, той не може да познае Божествената Любов. При най-малкото недоволство, ти си извън любовта. Любовта не търпи никаква дисхармония. При най-малкия дисонанс ти си вън. Сега, някой път вие искате да се примирите.
към текста >>

11. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Исус Христос е абсурдното за интелектуалното мислене тъждество между дух и плът, фантастичното примирение между човек и Бог.
В богоявленската мистерия при река Йордан е описано как тридесет годишният човек Исус влиза във водата и над него слиза Духа като Абсолют, като единна космична субстанция. В акта на това посвещение Исус става Христос - човешка монада (Син Човечески), любовна субстанция за всечовешката психична феноменология. Личността на Исус се претопява, а физическото му тяло се използва като триизмерен инструмент на Абсолюта. Гласът на Исус започва да говори от името на непонятни за обикновеното съзнание категории: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Петър го идентифицира като Христос, а последователите се обръщат към него с "Рави" (Учителю). Исус Христос е абсурдното за интелектуалното мислене тъждество между дух и плът, фантастичното примирение между човек и Бог. Тези евангелски аналогии предлагаме на читателя, ако все пак той се опита да разграничи личността на Петър Дънов от Духа на Учителя, нещо, което други правя г чрез инструмента на вярата и интуицията. Разпознаването на собствения духовен Учител е дълбоко съкровен и вътрешен проблем за всяко човешко същество. Но ако действително мистичната етимология на понятието "българин" означава "човек, който намира своя Учител", то националното ни "сетиво" за Учителя би трябвало да се схваща като историческа даденост, като все още недостатъчно осъзната национална дарба. ЗА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Петър ДЪНОВ. Всеки читател, поне интуитивно, се досеща, че не става дума за обикновено литературно слово, нито за своеобразна семиотична система.
към текста >>

12. 047 ТОЙ ИДЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега трябва да стане примирение на всички хора по Любов.
За някои Той е дошъл. Нали сте отглеждали буби? Всички в един ден ли завиват пашкула си? Не - едни по-рано, други по-късно. За някои буби денят е дошъл. Сега трябва да стане примирение на всички хора по Любов. Имаш да вземаш хиляда лева - ще ликвидираш с това вземане. Ще кажеш на човека, който има да ти дава: "Толкова те мъчих за тия, хилядата лева! " и ще му дадеш още хиляда лева. И като му даваш хиляда лева, ще му се извиниш, че си го мъчил. Който има да взема, да дава!
към текста >>

13. 135 БЛАГОДАРНОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Доволството и благодарността не значат примирение.
Щом в работите ви Бог не взема участие, това е светският живот. Благодарете на Бога и тогава, когато срещнете противоречия в живота си. Всякога трябва да бъдете доволни. Това е един момент - може да е само една секунда, една минута - бъди доволен в този момент. Имаш скръб, неприятност, тежест; тя може би ще седи една минута, след това ще си отиде. Доволството и благодарността не значат примирение. Болен си, ще се стараеш да отстраниш болестта. Но във всеки момент бъди доволен и благодарен. Човек, като получи нещо, за всичко да благодари на Бога - така и той дава нещо от себе си. Ако приемете и не благодарите, няма да се ползвате от благата на Живота. Обичате някой.
към текста >>

14. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

Употребява се за дружба, примирение и съпружеска вярност.
Управлява от 56-ти до 60-ти градус на зодиака. Употребява се за откриване на тайни, скрити от смъртните, като се произнасят Божествените Имена и псалом 10, първи стих: „Защо, Господи, стоиш надалеч, защо се криеш във време на скръб и неволя? " Тринадесетият гений е наречен Йезиел, който отговаря на Божественото Име Бог, което значи Бог прославен във всички неща. Управлява от 61-ви до 65-ти градус на зодиака. Употребява се за дружба, примирение и съпружеска вярност. като се произнасят Божествените Имена и псалом 38, стих 4: „Възклицайте Господу всички земи. Запейте и радвайте се, да! Пейте хваления! " Четиринадесетият гений е наречен Мебахел, което отговаря на Божественото Име Диос, което значи Бог пазител.
към текста >>

15. 22. Двадесет и втори Аркан: КРОКОДИЛЪТ, ГЛУПЕЦ или ГРЕШКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Всяка приета скръб или болка с покорност и примирение е развитие и прогрес.
Това е смисълът на четиринадесети Аркан. 15. Да се иска злото, това е равносилно да се подчини човек на смърта. Една извратена воля е начало на самоубийство. Това е смисълът на петнадесети Аркан. 16. Да страдаш, значи да натрупваш; наслажденията унищожават и разоряват хората. Всяка приета скръб или болка с покорност и примирение е развитие и прогрес. Това е смисълът на шестнадесети Аркан. 17. Колкото волята преодолява повече пречки, толкова тя става по-мощна. Надеждата трябва впрочем да се съединява непрекъснато с Вярата. Това е смисълът на седемнадесети Аркан. 18. Страхът е само отпуснатост на волята.
към текста >>

16. 6. Кога ще се оправи светът, 14 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

От обикновения човек не може да се иска това примирение.
Опасността на тази любов само за себе си седи в това, че най-после човек става като сляп и се сблъсква постоянно с другите хора, като причинява само вреда на себе си и на тях. Богатството и сиромашията, това са две от най-великите възможности за развитието на човека във физическия свят. И никой в света не може да стане съвършен, докато не е минал през състоянието на богатство и сиромашия. Човек трябва доброволно и съзнателно да мине през училището на богатството и през училището на сиромашията, за да влезе в училището на съвършенството. Съвършенството е състояние, при което се примиряват богатство и сиромашия. От обикновения човек не може да се иска това примирение. За обикновения човек сиромашията е нещастие и голям тормоз. Той непрестанно се стреми да стане богат. Богатството и сиромашията можем да ги сравним седна красива и една грозна мома. Богатството е красивата мома, по която всички тичат, а сиромашията е грозната мома, от която всички бягат. Но човек трябва да разбере, че грозотата и красотата са две различни условия в природата.
към текста >>

17. Метод за примирение - Влад Пашов (1902- 1974)

• 297 • Метод за примирение.
• 297 • Метод за примирение. Примирението почива на един математически закон. Трябва да разбирате примирението, то е велик закон. Трябва да разбирате положителните и отрицателните сили на Живота. Най-първо, за да примирите двама души, трябва да отнемете от единия част от неговия мъжки принцип, от неговата сухота и да му придадете повече мекота. Само така може да ги примирите.
към текста >>

Примирението почива на един математически закон.
• 297 • Метод за примирение. Примирението почива на един математически закон. Трябва да разбирате примирението, то е велик закон. Трябва да разбирате положителните и отрицателните сили на Живота. Най-първо, за да примирите двама души, трябва да отнемете от единия част от неговия мъжки принцип, от неговата сухота и да му придадете повече мекота. Само така може да ги примирите. За да примирите семето с почвата, трябва да направите почвата мека.
към текста >>

Трябва да разбирате примирението, то е велик закон.
• 297 • Метод за примирение. Примирението почива на един математически закон. Трябва да разбирате примирението, то е велик закон. Трябва да разбирате положителните и отрицателните сили на Живота. Най-първо, за да примирите двама души, трябва да отнемете от единия част от неговия мъжки принцип, от неговата сухота и да му придадете повече мекота. Само така може да ги примирите. За да примирите семето с почвата, трябва да направите почвата мека. Почвата може да приеме семето, само като стане мека.
към текста >>

18. 8-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

От окултните ученици се иска едно важно качество - примирение, но разумно примирение.
II. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА ОКУЛТНАТА ШКОЛА (продължение) 46. Недоразуменията между учениците в Школата. Сега недоразуменията, които изпъкват между вас, се дължат на различните ваши схващания, на различното ваше развитие. Ученикът трябва да бъде разумен, да не се смущава от това, че някой път някой приятел му отнел някакви блага. Това значи да примиряваш противоречията в живота. От окултните ученици се иска едно важно качество - примирение, но разумно примирение. Примирение с условията, примирение с лишенията, изобщо примирение, което да почива на дълбоко разбиране на живота. 47. Ученикът и Школата. Трябва да знаете, че вие идвате в окултната школа да се научите да живеете разумно. Като се научите да живеете разумно, ще знаете как да използувате науката във всичките ѝ разклонения, във всички нейни положителни и отрицателни форми, ще знаете как да отстранявате всяка една лоша страна и да приемате само добрата страна. Защото всяка наука има своя положителна и отрицателна страна.
към текста >>

Примирение с условията, примирение с лишенията, изобщо примирение, което да почива на дълбоко разбиране на живота.
46. Недоразуменията между учениците в Школата. Сега недоразуменията, които изпъкват между вас, се дължат на различните ваши схващания, на различното ваше развитие. Ученикът трябва да бъде разумен, да не се смущава от това, че някой път някой приятел му отнел някакви блага. Това значи да примиряваш противоречията в живота. От окултните ученици се иска едно важно качество - примирение, но разумно примирение. Примирение с условията, примирение с лишенията, изобщо примирение, което да почива на дълбоко разбиране на живота. 47. Ученикът и Школата. Трябва да знаете, че вие идвате в окултната школа да се научите да живеете разумно. Като се научите да живеете разумно, ще знаете как да използувате науката във всичките ѝ разклонения, във всички нейни положителни и отрицателни форми, ще знаете как да отстранявате всяка една лоша страна и да приемате само добрата страна. Защото всяка наука има своя положителна и отрицателна страна. Затова окултният ученик трябва да се научи да живее разумно и да използува разумно знанията, които човечеството е придобило досега.
към текста >>

19. 34–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Триъгълникът е закон на примирение, закон на хармония.
Добрите и злите духове имат диаметрално противоположни схващания за Бога. Като слушате описанието на злите Духове за Бога, какво понятие ще си съставите за Бога и за Битието? 95. Ученикът и силите на Природата. Като Ученици, вие трябва да разбирате силите на Природата и да вървите съобразно с тях. Четириъгълникът и триъгълникът представят качества, сили, които съществуват в природата и трябва да разбирате техните закони. Триъгълникът е закон на примирение, закон на хармония. За да има хармонично съчетание между двама души, между тях трябва да има поне три допирни точки. Квадратът представя мярка на всички сили, които се срещат във вас. Вие трябва да създадете в себе си Божествен дом. Той представя новото тяло на човека, което му е нужно за новия живот. От съчетанието на квадрата и триъгълника се образува петоъгълникът.
към текста >>

20. Тяло на Любовта - Георги Радев (1900–1940)

Причинният свят е свят на примирение.
То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, Астралния и Ментален свят. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през Причинния свят, където настъпва пълно примиряване на противоречията. Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е онзи постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, където Животът истински се осъществява. Ето защо едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват във физическия, Астрален и Умствен свят.
към текста >>

21. ЩРИХИ ОТ БИОГРАФИЯТА НА АВТОРА - Методи Константинов (1902-1979)

"Озовах се на обратния полюс на революцията - примирението".
Методи участва в анархични кръжоци, стачки и манифестации; на 17 г. държи реч на площада в Казанлък, насочена срещу полицейска саморазправа, за което е арестуван и хвърлен в затвора. По-късно е освободен с амнистия. За да го отклонят от социалните борби, родителите му събират пари и го изпращат да следва в чужбина. По пътя той е обран и, не смеещ да се върне, вместо в Аржентина, намира подслон в Бачковския манастир. "Озовах се на обратния полюс на революцията - примирението". Но той не е съгласен с догмата и суеверието, в което е превърнато Христовото учение. Преди да го покалугерят, в манастирската килия се явява лъчезарният образ на Учителя, който го призовава: "Време е ...! " По негов съвет Методи записва философия в Софийския университет. След конфликт с комунистическия си преподавател Сава Гановски заминава за Полша, където в продължение на 17 години завършва 4 факултета на издръжка на Учителя: философия, социология,международно право и консулство.
към текста >>

22. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

Когато стигнаха до упражнението „Примирение", играещите вече бяха готови да полетят; то е едно преходно състояние, при което крилата се отварят.
Сега той беше в кръга и даваше образец за изпълнението на паневритмичните упражнения. Въведението в „Паневритмията" започна с упражнението „Първият ден на пролетта". Музиката на това упражнение е лака и приятна, подготвя те да полетиш. Живият кръг образува една възходяща спирала, която непрестанно се върти. След първите движения темпото се усилва. Когато стигнаха до упражнението „Примирение", играещите вече бяха готови да полетят; то е едно преходно състояние, при което крилата се отварят. При „Евера" те вече се движеха леко над земята. Заредиха се все по-интересни и още по-разнообразни упражнения, придружени от музика, която стимулира деятелността и процесите за постигане на реален резултат. В хода на "Паневритмията" силите на играещите постепенно се координираха; умът, сърцето, волята, душата и духът на човека влизаха в хармония. Във всяко упражнение има развитие на една идея, ход на реализиране на идеята и резултат. Резултатът пък създава възможности за развитие и е база за нови постижения.
към текста >>

23. ЗЛАТНАТА ГРИВНА - Борис Николов

В нея имаше примирение.
ЗЛАТНАТА ГРИВНА В Големия Живот на Братството ние наричаме всеки мъж брат и всяка жена сестра. Сестрата седеше на големия плосък камък и тихо си плачеше. Това беше скръб зряла, улегнала, преживяна и разбрана. В нея имаше примирение. Тя идеше от глъбините на живота. Това беше връзка с любими същества, отдалечили се в Големия Живот. Скръбта ѝ се изливаше естествено, просто, в тиха жалба: – Изгубих я, тук я изгубих! Две години вече я диря – нищо не намерих…Отиде милият, скъп спомен!
към текста >>

24. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Първите десет упражнения са: 1) "Пробуждане" (разтваряща се пъпка на цвят); 2) "Примирение" (опасност и примирение); 3) "Даване" (поднасяне отвътре на съкровеното); 4) "Възлизане" (слизане и възкачване); 5) "Издигане" (гребане с посока нагоре); 6) "Отваряне" (проправяне на път); 7) "Освобождение" (раздиране на завесата); 8) "Пляскане" (радост от освобождението); 9) "Чистене" (подготвяне на почвата); 10) "Летене" (посяване на семена и възрастване).
Трите малки цикъла - трите съставни части, които посочихме по-горе - в своята цялост съставляват големия цикъл, Паневрит- мията (в широкия смисъл на понятието). Изпълнението им е непосредствено един след друг, с малки паузи. Паневритмията (в тесен смисъл) е система от 28 упражнения. Представлява танц в кръг по двойки - обикновено от двата пола. Движенията са съпроводени с музика и текст. Първите десет упражнения са: 1) "Пробуждане" (разтваряща се пъпка на цвят); 2) "Примирение" (опасност и примирение); 3) "Даване" (поднасяне отвътре на съкровеното); 4) "Възлизане" (слизане и възкачване); 5) "Издигане" (гребане с посока нагоре); 6) "Отваряне" (проправяне на път); 7) "Освобождение" (раздиране на завесата); 8) "Пляскане" (радост от освобождението); 9) "Чистене" (подготвяне на почвата); 10) "Летене" (посяване на семена и възрастване). В своята съвкупност те образуват малък цикъл, наречен "Пролет". Тези първи упражнения се изпълняват едно след друго без спиране, като едно цяло. Те са свързани с физическото поле, с материалната действителност. Чрез тях бива преодоляна инертността на материята в нашия свят, постига се излаз от съществуването в реалността от три измерения, за да навлезем в онази с четири измерения - на гъвкавата и вечно подвижна астрална субстанция. Посредством десетте упражнения човек изминава първите две стъпки (степени) от своето духовно развитие и усъвършенстване (споменати по-горе) - Обръщане към Бога и Покаяние.
към текста >>

25. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

Опасенията от разрушаването на изконните стълбове на културата - семейство, бит, вяра; от друга страна - провокираното любопитство към новото и необичайното, в крайна сметка довеждат до примирение и негласно приемане на движението ББ като факт от нашата действителност.
Надежда, че колосалното му Дело рано или късно ще бъде оценено по достойнство и в собствената му родина, а не само от страна на милионите му последователи навред по планетата. В заключение - анализът на резонанса от учението на Учителя П. Дънов и дейността на организираното от него духовно общество "Бяло братство" в различни среди у нас разкрива неговото място в обществено-културния ни живот като непривично и странно за него явление, което оставя противоречиви впечатления - в зависимост от точката на наблюдение. Показателно за цялостното състояние на нашата култура е доминиращото отношение на охулване, анатемосване и отричане на движението. В по-общ план то е признак на една патриархална консервативност, на страх от "различното", което е насочено към разкрепостяване на традиционното мислене, породено от тежненията на българската култура и непроменяния с векове народностен стереотип. Опасенията от разрушаването на изконните стълбове на културата - семейство, бит, вяра; от друга страна - провокираното любопитство към новото и необичайното, в крайна сметка довеждат до примирение и негласно приемане на движението ББ като факт от нашата действителност. Но така и не се стига - и все още не се е стигнало - до разбиране и положително отношение в голям, национален мащаб, до оценяването му като оригинална и по своему полезна изява на културата ни в разглеждания период, както и в нашата съвременност. Подобна обществена позиция спрямо ББ и неговия основател, вече превърнала се в традиционна, го огражда с високи стени на неразбиране и изисква най-активни усилия за промяна на статуквото от страна на белите братя и сестри. Този резултат по косвен път свидетелства още веднъж за неустойчивостта на модерния културен модел на България - неустойчивост, породена от непреодоляното люшкане в ориентацията към национално или чуждо, плод на цялостното ни лъкатушно и скокообразно историческо развитие. По размаха на дейността си и броя на последователите си духовното общество "Бяло братство", създадено от Учителя П. Дънов, безспорно се очертава като най-мощното от сходните нему движения и школи - теософи, толстоисти, спиритисти, антропософи и т. н.
към текста >>

26. Духовни закони - Влад Пашов (1902- 1974)

Метод за примирение 297
Метод за подмладяване 2 6 0 Метод за подмладяване 4 7 0 Метод за постижение 4 9 0 Метод за предпазване от чужди влияния 5 1 0 Метод за придобиване на Знанието 5 2 7 Метод за примирение 297 Метод за примиряване на противоречията 4 5 2 Метод за работа 291 Метод за работа на ученика 4 4 5 Метод за работа на ученика 4 6 9 Метод за работа на ученика 4 8 3
към текста >>

27. Теми на Общия окултен клас - Влад Пашов (1902- 1974)

Истинският начин за примирение, 28.05.1924 г., 7:30 ч. вечерта.
Службата на търпението и самообладанието, 23.04.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Как познах, че имаш ум, 30.04.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Защо човек е недоволен, 30.04.1924 г., 7:30 ч. вечерта Защо човек има уста, 07.05.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Лошо ли е човек да бъде недоволен, 14.04.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Истинският начин за примирение, 28.05.1924 г., 7:30 ч. вечерта. За кого грее Слънцето, 04.06.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Кой е бил първият поет, 11.06.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Отличителната черта на физическия и духовния човек, 22.10.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Най-силното чувство в човешката душа, 29.10.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Съзнанието на насекомите, 05.11.1924 г., 7:30 ч. вечерта.
към текста >>

28. Четиритѣ учения - Георги Радев (1900–1940)

Миналъ въ отбрана, капитализъмътъ се съюзи съ клерикализъма и милитаризъма и подъ маската на класовото примирение, се помъчи да установи корпоративния, тоталитаренъ строй.
Ония, обаче, които не могатъ да съзратъ многоликитѣ промѣни на едни и същи сили, действуващи въ свѣта, които не могатъ да проникнатъ задъ кулиситѣ на голѣмата сцена, дето се разиграватъ човѣшкитѣ съдбини, тъй майсторски декорирана при всѣка „нова“ пиеса въ новъ стилъ, и до денъ днешенъ се оставятъ да бъдатъ залъгвани съ обещания за „новъ строй“, за „новъ редъ“, за “новъ свѣтъ“. Всъщностъ, зъ тия нови на видъ социални форми се криятъ стари прастари идеи. Човѣчеството, въпрѣки великиятъ опитъ на християнството, се върти въ омагъосанъ кръгъ, чиито четири кардинални точки сѫ: клерикализъмъ, милитаризъмъ, капитализъмъ, социализъмъ. Не се ли съзира и въ днешнитѣ опити за установяване на „нови“ държавни строеве въртенето на фаталния омагъосанъ кръгъ? Въ изострения конфликтъ между капитализъма и социализъма, последннятъ поне нѣкъде се изтръгна отъ властъта на първия и, влѣзълъ въ съюзъ съ революционния милитаризъмъ, установи свой редъ. Миналъ въ отбрана, капитализъмътъ се съюзи съ клерикализъма и милитаризъма и подъ маската на класовото примирение, се помъчи да установи корпоративния, тоталитаренъ строй. И се получи странното явление — капитализъмътъ се вижда принуденъ да прави отстъпки на социализъма: знайни съ неговитѣ похвати въ тоталитарнитѣ държави. Като се отказа привидно отъ своята властъ, той си послужи съ милитаризъма, чиято политическа форма се явява диктатурата, възправи неговата сила въ държавата, и тази сила пази за сега примирието между капиталъ и трудъ — единъ въоръженъ миръ! Социализъмътъ, отъ своя страна, също си послужи съ милитаризъма. Но виждайки — следъ като капитализира труда и колективизира капитала — че тия два съюзника не съ достатъчни, той днесъ гледа да привлѣче, подъ най-благовидна форма, и четвъртия факторъ — религията. Защото цѣлостъта на кръга и на дветѣ съвременни системи на диктатура — пролетарска и фашистка, фатално се налага: омагъосаниятъ кръгъ се върти, макаръ като горна, господствуваща на социалния зенитъ точка да се явява ту клерикализъмъ, ту милитаризъмъ, ту капитализъмъ, ту социализъмъ. Напраздно хората, които съ свързани съ този неумолимъ кръгъ, се мъчатъ да го разкъсатъ — рекатъ ли да сторятъ това, колелото на обществения животъ не върви.
към текста >>

29. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Ето ги отделните части на трите цикъла по времето за което разказвам: Събуждането за природата: събуждане, примирение, даване, ставане или възлизане, издигане или възнасяне, отваряне, освобождаване, пляскане с ръце.
издигането на съзнанието им до непосредственото им обкръжение. Следваше вторият цикъл. Той се наричаше „Универсално събуждане“ и беше свързан със сливането на братята и сестрите със силите на природата, които те бяха осъзнали през първия цикъл, т.е. със самия Бог. Третият цикъл беше кратък, и се състоеше от произнасянето на известни словесни формули и извършването на кратки упражнения за вдишване и издишване, които имаха прочистващ ефект, и целяха хармоничното връщане на участващите в Паневритимията към реалностите на ежедневния им живот. Ето ги отделните части на трите цикъла по времето за което разказвам: Събуждането за природата: събуждане, примирение, даване, ставане или възлизане, издигане или възнасяне, отваряне, освобождаване, пляскане с ръце. Събуждането за универсалния дух: прочистване, летене, евера, скачане, тъкане, мислене, аум, изгряване, квадрат, красота, подвижност, побеждаване, радост, осъзнаване, красив ден, задоволство, крачка по крачка, на Изгрева. Медитация: Вдишване, Прозрение, Пентаграма. Паневретмията се играеше от братята и сестрите на тепетата в центъра на Пловдив, хълмовете край Търново, на върха на русенските лозя, на Хамам баир в Сливен... и пр. Екскурзиите, или по-скоро планинарството, беше главното хоби на Белите братя. Това произтичаше пряко от самото им учение, което бе насочено към сливането на духа на човека с положителните сили в природата.
към текста >>

За него скъсването на вътрешното „аз“ с каквото и да било групово поведение, (което би могло да бъде манипулирано от механизмите на модернизма) било то религиозно, идеологическо, социално, класово, расово, или езиково, и намирането на път към носенето на основните необходимости на живота, беше единственият начин да се постигне хармонично съществувание без примирение с изискванията на социалното групово поведение.
В началото на no-миналия век, беше станало очевидно, че човечеството навлиза в един свят, който ще ограничи човешката индивидуалност в името на икономическата и социална сигурност, които индустриализацията предлагаше. Беше станало ясно, че модернизацията, въпреки че направи продължителността на живота на отделната личност по-голяма и увеличи възмозкностите за образование и масова информация, успоредно с това стесни поведенческото пространство и щеше да ограничи придобиването на универсалното, хармонично знание и мъдрост до професионална тренировка и индоктринация. В съзнанието на голяма част от интелектуалния елит на обществото, в който се беше родило Братството, беше очевидно, че държавните структури ще намерят начин да увеличат „проводимостта“ на социалните механизми, които насочват груповото поведение; че ще стимулират държавната сила и ще повишат бюрократичния тероризъм срещу отделната личност, за да може всеки мъж и жена да са заменими в механизмите на масовото производство за отворения световен пазар. Влиятелни водачи и мислители като някогашния толстоист Влайков от радикалната партия, и Стамболийски от земеделския съюз търсеха начин да направят достъпна всяка придобивка, която западната наука и технология предлагаше, без това да води до подчинение на западния начин на живот. Бялото братство не търсеше начин за скъсване с новия социален ред. За него скъсването на вътрешното „аз“ с каквото и да било групово поведение, (което би могло да бъде манипулирано от механизмите на модернизма) било то религиозно, идеологическо, социално, класово, расово, или езиково, и намирането на път към носенето на основните необходимости на живота, беше единственият начин да се постигне хармонично съществувание без примирение с изискванията на социалното групово поведение. Както пее битълсът Харисън: „Изгрява слънцето... Добре е!“ И разбира се Джон Аенън: „Всичко, което ни трябва, е любовта1.“ Или може би песента на Харисън „The sun is rising... It is going to be all right!“ да е своего рода далечен, странен превод на братската песен: „Изгрява слънцето... пръска светлина...“ Едва ли! Вероятно това просто е учението, което Братството е изграждало през цялото време: Че основните положителни сили във вселената ще бъдат готови за помощ всеки път, когато станем достатъчно мъдри, за да започнем да търсим начин да влезем в хармония с Универсалния дух, и че основните между тях са Слънцето (като най-ярката форма, в която Всемирния дух ни се разкрива) и любовта (която ни води все по-близо до истинската същност на нашето съществувание). Така или иначе през 1936 година „Изгревът“ беше напълно изграден. От неотразимото си сияние на духовен център до чернозема, от който беше избуял. Около Салона цъфтеше истинска райска градина от всякакви цветя; предимно рози. На изток от него и на юг от „кухнята“ беше просната редица от продълговати маси и пейки, на които се хранеха не само братята, но и който поиска.
към текста >>

30. Жорж (Георги) Радев - Георги Христов

Вероятно е някой от материалистически настроените философи да кажат, че това е примирение или отричане, но това е съвсем друго нещо.
През този ачларски период аз най-добре разбрах как една мисъл, една идея, една привързаност към нещо, което човек тачи като свято, може да направи всяка несгода незабележима, а всяко лишение дори приятно. Коравите ни легла се превръщаха на ложета, каквито нямат императорите, а ръженият покрив ставаше вълшебен балдахин. При мисълта, че ние правим всичко свободно, съзнателно и с любов, коравата дъска на която спях понякога на открито в двора, ми носеше такива удоволствия, каквито не е изпитал никой от персийските шахове на своето меко ложе, обграден с дузини прислужници и приказен разкош. Преди да заспя, погледът ми се плъзваше по трептящите звезди и потъваше в бездната на откритата вселена, откъдето идва всяка радост. Тогава познах минути на истинско богатство, защото нямах нито едно от желанията на земята, които често са придружени с много угнетяващи страдания. Вероятно е някой от материалистически настроените философи да кажат, че това е примирение или отричане, но това е съвсем друго нещо. Има у човека степени на насищане на желанията. Това насищане може да дойде по различни пътища. Ако то е дошло по пътя на духовното сливане с мълчаливата радост на света, то е реално, радостно и толкова интензивно, колкото е интензивно всяко земно удоволствие, което всъщност е измамен мит и което се изкупва със страдания. Сега, когато предстои да продължа още за Жорж Радев, налага се да кажа нещо комично. Наистина доста хумор вече се е настанил в нашия външен вид и в нашия живот.
към текста >>

31. Коста (Константин Константинов) - Георги Христов

Едно снизходително примирение покрива всички грапавини, които без друго терзаят чувствителната му душа.
Гласът му е най-приятен в ансамбъла на нашите мъжки гласове. Този глас аз всякога различавам между всички останали по неговия кадифен, мек тембър и, преситен с някаква чувствителност, която иде не от земните недра, но от много по-високи светове. През цялото време в Ачларе аз съм си мислил за това, колко е чужд Коста на тази селска обстановка, на тази мизерия. Докато ние по някакъв начин, макар и насилвайки себе си, се сродихме с нея, Коста й остана чужд до край. Той обаче имаше силно подчертано другарско и братско съзнание, за да не покаже никога това. Едно снизходително примирение покрива всички грапавини, които без друго терзаят чувствителната му душа. И Коста носи от сандалите, които приготовлява Борис с няколко замаха, и неговите гащи са дрипави като нашите, и неговата брада е избуяла по лицето му. Всеки момент аз си мисля, че това е маскировка, зад която се крие един истински благородник, дошъл тук да подчертае с този подвиг на отричането от света своята привързаност към идеите, които го вълнуват. Тъкмо поради тези свои качества, Коста Константинов внушава доверие към добрия изход от тоя опит за превръщане на нашите идеи в практика. Как мога да забравя ония минути на отмора между високите ароматни стъбла на слънчогледовата нива, когато ние приказваме, унесени във виденията на един нов свят, на едно човешко общество, връзките между отделните членове на което са връзки на взаимопомощ, а законът е любов. Коста е бивш анархист и затова носи в нашите идеи оная компонента на благородна решителност, която характеризира кропоткиновците110.
към текста >>

0.3688337802887