Търсене в текстове за 'Примирение'

Във второто упражнение на Паневритмията, което се нарича „Примирение" и което означава примиряване с противоречията в живота.
26. Защо не се приложи Паневритмията в българските училища Аз имах отношение към Паневритмията още от самото начало, когато тя се предаваше от Учителя. Наблюдавах как се разучаваше. Задълбочих се в смисъла на много упражнения. Работих с години по нея, дори и след заминаването на Учителя. Във второто упражнение на Паневритмията, което се нарича „Примирение" и което означава примиряване с противоречията в живота. А това означава - мир. А Учителят казва: „Мирът е връзка с Бога." Или „Мирът Божий превъзхожда всяко знание." Това е един пример за размишление. Последните години от Школата се правиха опити да се приложи Паневримтията в българските училища. Бяха организирани учителски курсове на учителите по физкултура, ръководени от Милка Периклиева и Весела Несторова, но накрая всичко се провали. Пълен провал по всички линии.
към текста >>

4. 6.03. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

3. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ Случаят ме постави да тръгна от единия полюс на отрицанието и атеизма и да отида до полюса на религията и вярата, или с други думи - от арената на борбата, на революцията - в килията на примирението... При тази обстановка трябваше да направя равносметка на своя бурен живот.
3. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ Случаят ме постави да тръгна от единия полюс на отрицанието и атеизма и да отида до полюса на религията и вярата, или с други думи - от арената на борбата, на революцията - в килията на примирението... При тази обстановка трябваше да направя равносметка на своя бурен живот. В мен настъпи едно велико прозрение - схванах трагизма на тези две крайности. Тази вековна институция на човечеството, която напълно беше вече загубила своето историческо предназначение, беше преминала вече в своя упадък. Нейното съдържание се свеждаше към едно безполезно суеверие. В момента, когато щяха да ми поставят одеждите на монах, почувствах тежките вериги, които щяха да оковат моя младежки борчески дух, да сломят моята съпротивителна волева сила. Тези вериги именно щяха да изгасят пламъка на моя порив за правда, справедливост и красота, в този свят на безпътица и идейна пустота.
към текста >>

5. 6.24. Пред прага на мъдростта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Даже те двамата ми предложиха, като знак на примирение, едни галоши.
По професия тя беше учителка. На пръв поглед човек в нейното лице виждаше една разумност, сдържаност и възпитаност. Тя, в присъствието на двама ни, ни говори цял час да се примирим, като ни внушаваше, че някога, в далечното минало в Египет -ние двамата сме били нейни синове. Също така ни увещаваше, че някакъв вътрешен глас й нашепва за нашата голяма мисия, която ни предстои, че ние двамата, след заминаването на Учителя от физическия свят, ще разнесем Неговото учение по целия свят. Буквално тя ни каза, че Учителят ще ни остави материални блага и духовните Си ценности, като по този начин ни отвори пътя по целия свят, да разнесем Неговите идеи. Даже те двамата ми предложиха, като знак на примирение, едни галоши. Както винаги, моята критичност и моят реализъм и в този случай не ме напуснаха. Аз ги слушах внимателно, без да взема подаръка, като ги помолих да дам отговор на предложението им на следния ден. Спиридонова предложи Михаил и аз да отидем и да живеем заедно с тях. Още същият ден аз отидох при Учителя и Му разказах всичко. След като ме изслуша, Той със свити вежди ми даде следния лаконичен отговор: „На теб не ти трябва подарък, нека той отиде да живее при нея, а ти ела при Мен да живееш".
към текста >>

6. 6.57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше. След тези няколко бележки ще разкажа за това важно събитие, както по-горе посочих, което беше финалът на Мърчаевската епопея.
към текста >>

Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
към текста >>

7. 146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ

ТОМ 5

Учителят слизаше до неговият уровен и от това място започваше да внася подтик постепенно без да се усети онзи, комуто трябваше да се помогне и който бе дошъл при нозете на Учителя с примирение и вече с послушание.
Беше негова отвътре, роди го и след това то излезна отвън и зареве и му се чуе гласа. Следващият етап бе етап на оглеждане и преценяване на случката от всички и от самият него. Ако решеше да се коригира трябваше да почне от там, където бе стигнал и спрял. В този случай всеки виждаше безпомощността и безнадеждността на положението, в което бе изпаднал и на онова, което се бе проявило. И ако искаше да се поправи отиваше и се изповядваше пред Учителя, признаваше си грешката или ако не я виждаше, то той му я казваше. Учителят слизаше до неговият уровен и от това място започваше да внася подтик постепенно без да се усети онзи, комуто трябваше да се помогне и който бе дошъл при нозете на Учителя с примирение и вече с послушание. Тук го беше довела неговата опитност и неговото падение надолу в бездната. Учителят оставяше всеки да почне от там където е стигнал и всеки да се развива без скокове, и всеки да върви и да расте естествено. Той се намесваше в случаите, за да култивира у него онзи подтик около който се развиваха кълновете на някоя добродетел. Наблюдавала съм множество случаи, когато той се приближаваше и се снишаваше до онова стъпало на ученика, на което той бе застанал, подаваше му ръка и го подпомагаше да направи първата стъпка. А усилието беше от ученика.
към текста >>

8. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

ТОМ 5

А когато Бог е от вън, а не от вътре, тогава няма примирение за хората.
Вие на земята ще бъдете проводници на онези блага, които те ще донесат. Когато те бутнат копчето всичко ще тръгне. Спрат ли копчето всичко спира. 561 36. Изгревът_т. 5 Когато Бог е от вътре, противоречията се премахват и хората са готови да се примирят. А когато Бог е от вън, а не от вътре, тогава няма примирение за хората. Докато житото е в хамбаря не дава плод.Трябва да се посее, за да даде плод. Всички религиозни вярвания са статистически. Казвате: да се обичаме, да бъдем добри, това е статистическо положение. В дадените моменти всякога трябва да имаме положителното. Например, виждам един човек, трябва да му мисля доброто, виждам друг - също.
към текста >>

9. 3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА

ТОМ 6

Така измина първата ми учителска година във вътрешно лутане, блъскане над житейските въпроси, без да дойда до някакво разрешение и примирение.
Оплаквах им се. Питах ги какво е там при тях, какво са те, има ли жители там, има ли Бог, от какво зависи човешката съдба, от какво зависи моята съдба, от мене самата ли и как да си помогна? Как да изляза от това положение. Как да литна на простор и слънце? Защо душата ми копнее за простор и слънце? Така измина първата ми учителска година във вътрешно лутане, блъскане над житейските въпроси, без да дойда до някакво разрешение и примирение. Й когато се качих на края на учебната година на колата натоварена с багажа ми, аз не се обърнах нито веднъж към селото и училището да ги видя, не исках да ги видя. Струваха ми се като затвор, като гробница на моя скрит, вътрешен копнеж към голямото, великото, красивото! Да избягам, да избягам далеч от селото, от учителството! Нищо и никой не може да ми вдъхне любов към тях. Далеч! къде?
към текста >>

10. 84. ДВЕТЕ СЪЛЗИ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Сълзи на примирение и благодарност ли бяха най-после те?
Душата му погледна през тях още веднъж и тихо ги притвори. Девицата остана нежно загледана в кроткото, угаснало лице на човека; блажена усмивка бе последвала двете сълзи. Разбра ли девицата за кого бяха тия сълзи? Сълзи на умиление пред красотата ли бяха те? Сълзи на скръб и съжаление за едно закъсняло щастие ли бяха те? Сълзи на примирение и благодарност ли бяха най-после те? Изворите, цветята и птичките пак пееха като всяка пролет. Сега те разказваха в песента си: човекът напусна земята доволен и благодарен. Пъпката на чудния цвят на копнежа, разтворила листенца в един миг, нежно ухаеше. София, 30.1Х.1973 г. Ст. Илиева
към текста >>

11. 2.Гласът на Учителя

ТОМ 9

Словото му внасяше примирение между хората, готовност за добро.
Когато държеше беседите и лекциите си Учителят можеше и успяваше да създаде повишено състояние у слушателите си, да ги освободи от напрежението, от потиснатостта, да повдигне самочувствието им и почти всички излизахме от беседа с повдигнато настроение, зарадвани. Всички, които отивахме с отворени сърца и умове да го слушаме, да слушаме Словото му, го възприемахме като светлината на утрото, като ранните лъчи на слънцето. То внасяше светлина в умовете ни. Мнозина можеха да разрешат някои мъчни въпроси за тях, някои противоречия и го разбираха как трябва да постъпят, ако имаха някакво колебание. Словото на Учителя омекотяваше човека, той беше готов да прости някакво оскърбление, да услужи някому, да направи някакво добро. Словото му внасяше примирение между хората, готовност за добро. Може би след като излезехме от салона и човек останеше сам със себе си, да не може да направи това, което е почувствал, когато беше под прякото действие на Словото му. Словото на Учителя създаваше една атмосфера, едно силово поле около нас, и докато бяхме в него всеки се чувстваше по-добър и готов да прави добро. Ние се чувствахме, че можем да правим добро и че е лесно да се прости, и че е лесно да обичаме. Още на първата беседа, която чух, аз изпаднах в такова повишено състояние, обхвана ме една неописуема радост, че човек може да бъде добър и може да живее възвишен живот. Никога дотогава не бях изпитвала такава вътрешна възможност и това силно ме впечатли.
към текста >>

12. 14.Около убийството на жена му

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Разбира се, че всичко отрицателно, което Учителят ми е казвал и говорил за него, никога не съм го казвала на Любомир, защото аз исках примирение на Любомир с Учителя, а не разделяне.
Какво е дал за Братството? Дал е три хиляди лева, аз мога да му ги върна". Когато ми каза тия думи, мене ми стана страшно за Любомир, защото това би значело, че Учителят иска да скъса с него, не иска нищо от него. Като знаех колко доброта, благородство и милост имаше Учителя към всички същества, че това може да не го направи, но от друга страна тези негови думи показват, колко поведението и проявите на Любомир в Братството са тежали на Учителя. Какви трудности и неприятности му е създавал, за да каже това. Разбира се, че всичко отрицателно, което Учителят ми е казвал и говорил за него, никога не съм го казвала на Любомир, защото аз исках примирение на Любомир с Учителя, а не разделяне. В началото на нашата връзка аз не виждах отрицателните черти на Любомир. Моето хубаво чувство към него изпълваше всичко грапаво и всякакви кривини в неговото поведение. Аз изпитвах само скръб, много често и оскърбление, че може така да постъпва. Но все вярвах, или може би ми се искаше той да се оправи, че така не е хубаво да прави. След убийството на жена му, той окончателно се установи на Изгрева.
към текста >>

13. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА ДО ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

ТОМ 9

Примирение на богатство със сиромашия, това е светийство.
* * * 14.1.1934 г. Изгрев - София Мила Еленке, Пак нещо от известния поет: Неделя 10 ч. пр.об. „Слушай сине мой и приеми думите ми". „Човек има три вида отношения: Божествени, духовни и материални. Доброто не съществува вън от красотата; Красотата е в доброто. Примирение на богатство със сиромашия, това е светийство. Чистият въздух приемайте го всякога, ще станете по-здрави. Човешкият живот или животът на природата съдържа началото на целокупния живот. Любовта се отличава с едно качество: Онзи, който ни обича, той ще внесе един нов живот, едно ново разбиране, една нова светлина във вашия живот. Ние не можем да кажем: „Аз те обичам", защото Любовта е на Бога. Човек може да бъде само проводник на Любовта.
към текста >>

14. 09 - 52. ПРИЯТЕЛ НА ИСТИНАТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Добрата му жена и това прие с примирение.
Синът на бай Вълкан бе срещнал друга жена, която му се видяла по-хубава и по- привлекателна от неговата, и ето по тая причина взе да не харесва своята жена. Започна да охладнява към нея, взе да не й харесва работата, уредбата, готвенето. С една дума, търсеше причини да й се сърди, да не говори с нея, да не я търси за нищо. Жена му виждаше всичко, но си мълчеше, като се надяваше, че ще се оправи. Те вече не спяха заедно. Добрата му жена и това прие с примирение. Но съседките й започнаха да й подхвърлят думи, че мъжът й заглеждал друга жена от съседната махала. Тежки бяха тия думи, но трябваше да ги понася. И наистина какво друго можеше да прави? Основите на техния дом, на тяхното семейство се рушаха. Бай Вълкан виждаше това, но все мълчеше, докато един ден намери удобен момент да каже на сина си: „Синко, пътят, по който си тръгнал, не е добър.
към текста >>

15. І.01.02. СКИНИЯТА, ЗЕМНОТО СВЕТИЛИЩЕ И НЕГОВОТО ОЧИСТВАНЕ ВЪВ ВЪНШНОТО СВЕТИЛИЩЕ

Примирителната жертва означава умилостяване за грях и примирение с Бога и свято общение с Бога.
Това е жертва за всесъжение и се заключава в припознаване на виновност и за очистване на греха. Приносителят посвещава Богу както себе си, така и онова, което има с изгаряне на жертвата върху олтаря. Смята се, че това е ухание благовонна, угодно Богу (Левит, гл. 1, ст. 3-17). Принос жертва примирителна - Принася се мъжко или женско непорочно животно, кръвта му се поръсва върху олтаря, а то се изгаря върху дърветата. Примирителната жертва означава умилостяване за грях и примирение с Бога и свято общение с Бога. Принос жертва за престъпление против Господа. Ако някой е направил престъпление против Господр и не изпълнява Господните заповеди, то той трябва да принесе жертва овен. Поръсва се с кръвта олтаря и се изгаря жертвата, като огънят гори цяла нощ, а пепелта сутринта се изнася навън. Принос безкръвния. Хлебно приношение за грях.
към текста >>

16. І.01.05. ЮДЕЙСКАТА ПАСХА

Това беше жертва примирителна, което означаваше умилостивление на грях и това бе примирение с Бога и свято общение с Него и с людете Му, Беше принесено в жертва агне мъжко, непорочно, жертва Господу.
5. ЮДЕЙСКАТА ПАСХА Юдейската Пасха започна от този ден, когато Ангелът Господен, който порази първородните на египтяните и премина къщите на Израилевите синове, без да влезе в тях, понеже бяха външните врати, напръскани с кръвта на агнето. Това беше жертва примирителна, което означаваше умилостивление на грях и това бе примирение с Бога и свято общение с Него и с людете Му, Беше принесено в жертва агне мъжко, непорочно, жертва Господу. И с кръвта му бяха поръсени външните врати на домовете израилеви. Заедно с благодарителната жертва, да принесе безквасни пити, месени с елей. Наедно с благодарителната си примирителна жертва, освен безквасните пити, да принася за приноса си и квасен хляб. И месото от благодарителна, примирителна жертва да се яде в същия ден, в който се принася, да не остава до утрото. Това е законът на примирителната жертва, който Господ заповяда на Мойсей на Синайската планина.
към текста >>

17. II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

В своята първа програмна реч след повторното си избиране за патриарх той поставил за съвременна задача на православието братското примирение и евангелско общение на всички Божии автокефални църкви, защото целта е обща за тях и разногласията и разделянията между тях трябва да изчезнат.
В 1904 г. Йоаким III възстановил, начело с Михаил Гедеон, Дружеството за средновековни изследвания, на което дал помещение в самата патриаршия и пр. Патриарх Йоаким стоял и умеел да се постави над ограничените партийни възгледи и рамките на тесните шовинистични стремежи, а имал предвид най-първо църквата като общо. Именно в това направление се е движел и неговият грандиозен план за обединение на всички християнски изповедания на почвата на истината на православието. Тая голяма идея издигнал той от висотата на патриаршеския трон, като отправил горещ апел за единение и общение първо на целия православен свят при отстранение на споровете и филетизма. В своята първа програмна реч след повторното си избиране за патриарх той поставил за съвременна задача на православието братското примирение и евангелско общение на всички Божии автокефални църкви, защото целта е обща за тях и разногласията и разделянията между тях трябва да изчезнат. И примирението трябвало да изхожда и изхождало наистина от първенствуващата катедра - цариградската. Тая широта на възгледите била проявена от него благотворно и по болните за църквата национални въпроси, и, благодарение на неговата мъдрост и твърдост, били ликвидирани Антиохийската и Иерусалимската схизми, както и Кипърският църковен въпрос, а Българската схизма, против която той е бил от самото начало, била тласната по пътя на едно благоприятно разрешение, за което и балканското политическо споразумение от 1912 г. между българи и гърци давало най-добри изгледи и надежди, но на което попречила смъртта на патриарха Иоакима на 13 ноемврий същата година, (с. 1-10)
към текста >>

И примирението трябвало да изхожда и изхождало наистина от първенствуващата катедра - цариградската.
Йоаким III възстановил, начело с Михаил Гедеон, Дружеството за средновековни изследвания, на което дал помещение в самата патриаршия и пр. Патриарх Йоаким стоял и умеел да се постави над ограничените партийни възгледи и рамките на тесните шовинистични стремежи, а имал предвид най-първо църквата като общо. Именно в това направление се е движел и неговият грандиозен план за обединение на всички християнски изповедания на почвата на истината на православието. Тая голяма идея издигнал той от висотата на патриаршеския трон, като отправил горещ апел за единение и общение първо на целия православен свят при отстранение на споровете и филетизма. В своята първа програмна реч след повторното си избиране за патриарх той поставил за съвременна задача на православието братското примирение и евангелско общение на всички Божии автокефални църкви, защото целта е обща за тях и разногласията и разделянията между тях трябва да изчезнат. И примирението трябвало да изхожда и изхождало наистина от първенствуващата катедра - цариградската. Тая широта на възгледите била проявена от него благотворно и по болните за църквата национални въпроси, и, благодарение на неговата мъдрост и твърдост, били ликвидирани Антиохийската и Иерусалимската схизми, както и Кипърският църковен въпрос, а Българската схизма, против която той е бил от самото начало, била тласната по пътя на едно благоприятно разрешение, за което и балканското политическо споразумение от 1912 г. между българи и гърци давало най-добри изгледи и надежди, но на което попречила смъртта на патриарха Иоакима на 13 ноемврий същата година, (с. 1-10)
към текста >>

18. ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

Докато първите мислили и се надявали, че само с поддържане авторитета на патриарха с реформиране управлението на патриаршията и с незначителни отстъпки на българите ще може да се предупреди разкола в източната Църква и да се принудят българите да се примирят с патриаршията, - за вторите, които добре разбирали, че моментите за благоразумни и приемливи отстъпки били отдавна пропуснати, па и знаели, че цариградската патриаршия няма да отиде на отстъпки, както това станало явно от отказа на църковно-народния събор (закрит на 16 февруарий 1860 г.) изобщо да се занимае с исканията и жалбите на българите, прдрбно примирение е могло да настъпи само след признанието на българската народна църква в духа на църковните канони и историческите права на българската Църква.
Примерът на цариградските българи бил веднага последван от българското население в повечето провинциални градове, дето то се отказало да признава цариградския патриарх за свой върховен духовен началник и така също изхвърлило поменуването имената на своите епархиални архиереи-гърци. Това събитие силно смутило не само цариградската патриаршия, която, заслепена от гръцката „велика идея", не била в състояние да прецени важността на момента и духа на времето и най-малко очаквала такава акция от страна на „грубите и необразовани" българи, както и целият православен свят. Особено силно впечатлението произвело в православна Русия, дето към това време се ясно очертавали в политическите и църковни кръгове две диаметрално противоположни мнения по въпроса за гръко-българската разпря: привържениците на едното мнение, в числото на които влизали повечето висше руско духовенство и представителите на духовното управление в Русия, макар и да съзнавали, че в управлението на Цариградската патриаршия трябва да станат коренни реформи за благото и спокойствието на православната Църква, излизайки от чисто църковно-каноническо гледище, поддържали открито патриаршията в отпора й против претенциите на българите; защитниците пък на другото мнение, между които били и представителите на светската власт и предимно на руската дипломация, отдавайки пълна справедливост на жалбите на българите против поведението на гръцкото духовенство (респ. на гръцките владици в провинцията) и отнасяйки се с големи симпатии към българското дело, държали страната на българите и дори ги окуражавали в борбата им с гръцката иерархия. Докато първите виждали в смелата постъпка на българите на 3 април фактическо отцепване от вселенската патриаршия, което щяло да окаже вредно влияние върху единството на православния Изток, и някакви си политически попълзновения - вторите, намирайки в постъпката на българите само един способ да се принуди цариградската патриаршия да удовлетвори исканията им, а в цялата гръко-българска разпря - не политическо, а само национално движение на възраждащата се българска народност, не съзирали никаква опасност за православието, защото за тях било ясно, че българите не само не се отказват от последното, но напротив - за спасението на православието между народа те се решили на такава смела постъпка. Докато първите мислили и се надявали, че само с поддържане авторитета на патриарха с реформиране управлението на патриаршията и с незначителни отстъпки на българите ще може да се предупреди разкола в източната Църква и да се принудят българите да се примирят с патриаршията, - за вторите, които добре разбирали, че моментите за благоразумни и приемливи отстъпки били отдавна пропуснати, па и знаели, че цариградската патриаршия няма да отиде на отстъпки, както това станало явно от отказа на църковно-народния събор (закрит на 16 февруарий 1860 г.) изобщо да се занимае с исканията и жалбите на българите, прдрбно примирение е могло да настъпи само след признанието на българската народна църква в духа на църковните канони и историческите права на българската Църква. Тъкмо в това раздвоение в мненията на официална Русия по българския църковен въпрос трябва да се търси причината, дето руското висше духовно управление, респективнс руският Св. Синод закъснял да изкаже официално едно определено становище по гръко-българската разпря веднага след акцията на 3 април 1860 г. В не по-малка зависимост трябва да се постави това закъснение и от това, че тогавашния руски император Александър II (1855-1880) не споделял напълно мнението на Св. Синод. Това най-добре се вижда от инструкциите, които той дал на архимандрит Петра (Троицки) на 8 юний 1858 г. при назначението му за настоятел на руската посолска църква в Цариград.
към текста >>

19. III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА

Няма вече да приема от ръката ви поношенията на жертвоприношенията - денят на Искуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките векове.
Радвай сети, който познаваш Господа и който си познат и избран от веки. Благословен Господ Бог наш Отец. И да, говори Господ, направете прав път за царството на мира, за царството на правдата. Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано: възвестяването на синовете Божии - синовете на вечната любов, които зова Мои братя. Затова, синове човечески, внимавайте в делата си. Няма вече да приема от ръката ви поношенията на жертвоприношенията - денят на Искуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките векове. Ида пак, но не като искупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен Цар на всяка Правда, да посетя земята с жезал железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и примета всички, що господаруват с неправда. Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести светото Ми Име за суетно щестлавие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат. В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето? Това ли ще наречете почит - благодарност? Това ли ще наречете любов за брата ви, за вашия Небесен и благ Отец?
към текста >>

20. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което значи примирение с Бога, защото те още не са се примирили с Него.
Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие можете да бъдете и служители, но не можете да бъдете свещеници." Аз съм срещнал много хора свещеници без джубета и без килимявки. Те са истински свещеници. Вземете например врачките. При тях отиват много повече, отколкото при поповете. И за бъдеще Господ на такива ще тури расо. Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което значи примирение с Бога, защото те още не са се примирили с Него. И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби. После, когато изучавате тези неща, не се препирайте. Избягвайте препирането. Всички не сте с еднаква светлина и всеки да зачита светлината на другите. Като правите така, Христос ще бъде между вас.
към текста >>

21. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което значи примирение с Бога, защото те още не са се примирили с Него.
Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие можете да бъдете и служители, но не можете да бъдете свещеници." Аз съм срещнал много хора свещеници без джубета и без килимявки. Те са истински свещеници. Вземете например врачките. При тях отиват много повече, отколкото при поповете. И за бъдеще Господ на такива ще тури расо. Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което значи примирение с Бога, защото те още не са се примирили с Него. И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби. После, когато изучавате тези неща, не се препирайте. Избягвайте препирането. Всички не сте с еднаква светлина и всеки да зачита светлината на другите. Като правите така, Христос ще бъде между вас.
към текста >>

22. НАРЯД за 1916 година

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Някои казват: „Христос като дойде, ще оправи." Христос сега ще да внесе едно ново учение на примирение между хората, учението на милосердието към всички без разлика, както при Корнелий.
И защо? Защото той погледнал на друга някоя жена. Как така той да има право да гледа. Тогаз той трябва да бъде сляп, за да не гледа. Мъжът пък се кара на жена си, когато тя погледне на друг мъж. Някои казват: „Христос като дойде, ще оправи." Христос сега ще да внесе едно ново учение на примирение между хората, учението на милосердието към всички без разлика, както при Корнелий. И когато ний почнем да се молим и да правим добри дела, тогаз Господ ще дойде и ще ни изпрати при този Петър, при Духа. Тогаз Духът ще ни донесе радост, веселие. Той ще разкрие великите задачи, Той ще направи Млечния път в нашата душа. Ние тогава ще пътуваме от Слънце в Слънце, от планета в планета и ще видим колко велик е Господ от Венера, Марс, Сатурн, Слънцето, ще се отправим към най-ближната звезда, после, като преживеем там, в други звезди. За всички ви има велики дела там.
към текста >>

23. 14. ПОЯСНЕНИЯ ВЪРХУ ОКУЛТИЗМА, СПИРИТИЗМА, ТЕОСОФИЯТА, МИСТИЦИЗМА И ХРИСТИЯНСТВОТО

ТОМ 12

Теософията е учение за примирение противоречията в света.
Ние не се занимаваме с мъртвите истини - има и мъртви истини, - а с живите истини на света. Спиритизмът показва движение на духа. Той е ембрио на нещата - нещо неоформено. За да разберете спиритизма, трябва да създадете на този зародиш условия да мине през всички фази на развитие и оформяване. Следователно спиритизмът е учение неоформено. Теософията е учение за примирение противоречията в света. Тя е наука за примиряване мъжа с жената. Нищо повече. Като казвам да примири мъжа с жената, подразбирам да примири човека с Бога. Онзи, който мисли, че е теософ, трябва да знае този закон: как да се примирява с някого, когото мрази. Има противоречие между теб и Бога - трябва да го примириш.
към текста >>

Спиритизмът е движение; теософията - примирение на противоречията; мистицизмът - слизане, а може да се каже още, че той е закон за труд, за работа; окултизмът дава всички форми, по които можем да живеем на Земята, единствената наука, която ни научава как да живеем.
Мистикът постоянно живее със сърцето си, изпитва неговите вибрации и всички състояния, през които то може да мине. В християнски смисъл може да бъде християнин и мистикът, и теософът, и спиритистът. Ако вземем областта на Духа в широк смисъл, в неговите разклонения - то е спиритуализъм. Опасността при изучаване на спиритизма лежи в това, че хората имат други утайки, които собствено им причиняват вреда. Но ние ще оставим засега настрана онова, що говорят за него критиците. Спиритизмът е движение; теософията - примирение на противоречията; мистицизмът - слизане, а може да се каже още, че той е закон за труд, за работа; окултизмът дава всички форми, по които можем да живеем на Земята, единствената наука, която ни научава как да живеем. Той само може да ни избави от всички нещастия. А християнството е наука за ликвидиране на кармата - за изплащане на стари дългове. Ако вземем стиха на Евангелието, който казва, че Христос е понесъл греховете на света, то значи, че Той е платил дълговете му. Що е християнството? То е да знаеш да плащаш дълговете на хората.
към текста >>

Теософията е наука за примирение на половете, а християнството - за сближение и обединение на последните.
Само богатият. Следователно богатият може да бъде християнин, сиромахът не може да бъде такъв. Обаждат се: - Ами обещанието, че Христос обогатява? - То е за християните на кредит - за ония, които Христос кредитира, търговци с чужд кредит. Съвременните хора са християни, защото Христос е християнин. Теософията е наука за примирение на половете, а християнството - за сближение и обединение на последните. Християнството, в неговия вътрешен смисъл, е наука за обединение на духа с душата. Това, което сега учат, не е християнство. То трябва да претърпи преобразувание. Ако бе християнството тъй, както ние го схващаме, светът сега щеше да бъде в друг вид. Но ние ще оставим това, защото то не влиза в нашата област.
към текста >>

То не е начин на примирение.
Седнал при тях, издържал всички техни псувни с надежда да може да издържи и псувните на другите. Но след като правил това няколко дена, рекъл си: „Защо наемам хамали да ме псуват, когато в обществото има толкова много хамали? На тия им плащам, когато на другите няма да им плащам.“ Всички неприятности, които се случват между вас, в окултната школа, са благо. Когато имате недоразумения, гледайте да ги изгладите, не по изкуствен начин. Зная случаи, съберат се двама, целунат се и рекат: „Да се примирим.“ Но като излязат вън, пак почват да се одумват. То не е начин на примирение. Примирението трябва да стане вътре във вас. Като слезете в дъното на мъчението, готови ли сте да кажете: „Светът е широк за моя ум и за моето сърце, аз ще приема мъчението във всичките му форми.“ Това е най-важния психичен момент. Искам всички ученици, като се върнат дома, да си създадат благоприятна атмосфера. Тази вечер е последната четвъртъчна вечер. - Обаждат се: Имаме още един четвъртък.
към текста >>

Примирението трябва да стане вътре във вас.
Но след като правил това няколко дена, рекъл си: „Защо наемам хамали да ме псуват, когато в обществото има толкова много хамали? На тия им плащам, когато на другите няма да им плащам.“ Всички неприятности, които се случват между вас, в окултната школа, са благо. Когато имате недоразумения, гледайте да ги изгладите, не по изкуствен начин. Зная случаи, съберат се двама, целунат се и рекат: „Да се примирим.“ Но като излязат вън, пак почват да се одумват. То не е начин на примирение. Примирението трябва да стане вътре във вас. Като слезете в дъното на мъчението, готови ли сте да кажете: „Светът е широк за моя ум и за моето сърце, аз ще приема мъчението във всичките му форми.“ Това е най-важния психичен момент. Искам всички ученици, като се върнат дома, да си създадат благоприятна атмосфера. Тази вечер е последната четвъртъчна вечер. - Обаждат се: Имаме още един четвъртък. - Тогава следният четвъртък е последният - гости вече не приемам.
към текста >>

Друго нещо за учениците, което трябва да научат, е примирението, но не индиферентността; да слязат до дъното, да забравят какво мислят хората за тях и да чувствуват само своето мъчение.
Бог едновременно се намира и на Небето, и в ада. Който отива горе при Бога, Бог го праща долу, а който отива долу, Бог го праща горе. Всички днешни проповедници на християнството учат, че трябва да отидете горе, на Небето, при Бога, а аз казвам: Ще отидете горе, за да ви прати долу. Всички, които ме слушате, сте от ония, които обичат лесния път. Лесен път в света няма, има тесен път. Друго нещо за учениците, което трябва да научат, е примирението, но не индиферентността; да слязат до дъното, да забравят какво мислят хората за тях и да чувствуват само своето мъчение. Тези са няколкото практически правила, върху които трябва да помислите и които да се постараете да приложите, без да правите някакви изкуствени усилия над себе си. Някой път, като ми се удаде случай, ще ви поговоря върху произхода на греха - как е влязло злото в света. Било е време, когато не сме били такива, каквито сме днес. Кои са причините за нашето падение? Сега няма добър човек в света.
към текста >>

24. 17. РАЗМИШЛЕНИЯ

Лидия Соломонова Аладжем

ТОМ 13

Ще запеят химни на слова, всяко дихание под небето и човеците непокорни с примирение ще отдават почести и слава на светлите братя.
Погледни и виж празника на моята душа за този ден. Велик е той, очакват го всички, очакваме го ти и аз. И той идва с песни и веселие да гостува на всяка плът. Очаквай ме, непрестанно ме очаквай, както земята обещанието на Великия за мир и отдих по нейната гръд. Слизат вече съществата и носят рая на земята. Ще запеят химни на слова, всяко дихание под небето и човеците непокорни с примирение ще отдават почести и слава на светлите братя. Очакват го всички, очакваме го ти и аз. И ще дойда да изпълня дома ти с мир и веселие за този ден. С цветя украси дома, с търпение сърцето си. Със светъл поглед облечи се, защото идва Велик ден. Велик празник на душата, копнежът на човешката Любов - Очакваният.
към текста >>

25. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 201-250

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

206.Примирение. Да се примириш с Бога, то значи да приемеш Неговата Любов.
По това ще познаеш, че си в света на Любовта. Там съмнение няма; усъмниш ли се, това показва, че Любовта я няма. 205.Мъчнотии. Щом ученикът се определи да тръгне в Пътя, ще се явят големи мъчнотии, които биха могли да го спънат. Той не трябва да се смущава от тях. Това са посторонни неща за него; той трябва да върви все напред! 206.Примирение. Да се примириш с Бога, то значи да приемеш Неговата Любов. 207.Методите на Бога. Да любиш Бога, то значи да употребиш вси- чки методи, които Той употребява. 208.Бог. Да разбираш Бога, то значи да си послужиш с Божествената Светлина. 209.Познание на Бога. Можеш да познаеш Бога, само когато Го обичаш.
към текста >>

26. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V 81-100

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

1.І.1927 г., събота Примирение с Цялото.
93 (Савка пише в бележника си у дома Много ме обича Учителят и заради тази Любов всичко мога да издържам. Христос е издържал тоягите по гърба си, защото е живял в Любовта на Бога. И аз искам така да постъпя, да живея с това разбиране, защото е така, зная, че Учителят ми ме обича и аз го обичам. Той е в мене и аз в него. (Савка си казва и добавя Най-напред ще оправиш погрешката си, и после ще отидеш при Учителя. 1.І.1927 г., събота Примирение с Цялото. 94 Ще се държиш за Господа, другите същест- ва са части на Господа. Ти искаш да се примириш с този, онзи човек. Най-напред ще се примириш с Господа, с Учителя си и всичко друго ще се уреди. Няма да кажеш: Аз сега ще си отида, а ще кажеш: Ще ида да работя за Господа. (Савка Много съм доволна от тия думи.
към текста >>

27. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

ТОМ 14

Примирението между скараните ще дойде.
Вашата интензивна мисъл за първата седмица ще бъде: Да дойде Царството Божие на земята, да дойде в моя ум , в моите сърце, душа и воля, всичко ще се уреди, всичко ще се измени. Като живеете в една уредена държава, всичко е за добро и обратно. Когато дойде Царството Божие всичко ще ви донесе - мир, радост, спокойствие. Раздорите ще престанат. Дълговете ще си изплатите. Примирението между скараните ще дойде. С мислене само обаче нищо не става. Царството Божие няма да дойде, а трябва да го чувствувате, да стане една промяна у вас, де действувате по един особен начин. Като обичате един приятел, той вашата дума на две не прави. И вие Словото Божие като направите на две, други работи ще се зародят, ще дойдат в умовете ви. Ще мислите с жените ви какво ще стане, ако сте политици ще мислите какво ще стане с вас и политиката и прочие.
към текста >>

28. 5. ПРЕД НОВАТА ЕПОХА

Иван Толев

ТОМ 15

Те носят със себе си новия живот, новия стремеж, носят със себе си непристорената любов и обич, духът на смирение и примирение.
Тогава той се съгласява да приеме най- простата: мляко. А с мляко се хранят само децата. Затуй и Христос е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие". Това значи, да възприемем новото в живота, защото само малките деца знаят тайната за възприемане на новото. И всеки знае, че когато малките деца дойдат в един дом, носят радост на родителите и на всички околни, и всички ги обичат. Те носят със себе си новия живот, новия стремеж, носят със себе си непристорената любов и обич, духът на смирение и примирение. Следователно и съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се примирят с новите наредби, които природата е внесла. Те не съзират още тия наредби. Само високо развитите и чувствителни души могат да схващат това ново, което влиза в живота, тъй както ранобудните пойни лтички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта: едните със своите мелодични песни, с които посрещат изгрева на слънцето и изпращат неговия залез, а другите - със своето израстване и цъфтене. Прочее, новото време ни налага, по необходимост, да изменим своите стари възгледи, да се съобразим с новото и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква.
към текста >>

29. 9. КЪМ ВЕЛИКАТА ЦЕЛ

Иван Толев

ТОМ 15

Излишно е да цитираме много примери, защото най-пресният от тях е достатъчно убедителен; неотдавна починалият бивш преседател на Съединените Северо Американски Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието на последната Общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело.
1924), с. 175-177 Още от незапомнени времена народите на земното кълбо враждуват и воюват помежду си. Цели племена и раси, заедно с материците, на които те са живели, са загинали в тия борби, но останалото човечество, при все това, не се е опомнило и не е разбрало закона на общежитието за общо благо. Дойде Христос и донесе учението за любовта и братството между всички, приятели и врагове, но и до днес неговото учение остана неприложено в живота. Много негови последователи и ученици, много гениални хора в различните народи, учени, философи и държавници, са се мъчели и борили, за да се внесе разбиране и въдвори хармония, мир и съгласие между народите, но техните трудове са били безрезултатни и те са умирали на кладата, на ешафода или в забрава, без да доживеят и видят реализирането на своя идеал. Излишно е да цитираме много примери, защото най-пресният от тях е достатъчно убедителен; неотдавна починалият бивш преседател на Съединените Северо Американски Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието на последната Общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело. Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му. Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си със следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от своите посланици Христос, като най-вещ и знаток на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ - еврейския - който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, защото помислили, че той ще ги освободи: най-първо. ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи.
към текста >>

30. 10. БОРБИ И НАСИЛИЯ

Иван Толев

ТОМ 15

Ще съзнаят ли това всички наши обществени и политически дейци, за да напуснат отъпкания път и да тръгнат по пътя на примирението между разните съсловия от народа, на искреното побратимяване и сплотяване между всички българи, по пътя на истината, правдата и взаимната любов?
Тръгнало в тоя нов път, това Министерство ще създаде едновременно и условия за новите влияния, и в другите второстепенни Министерства, то ще влияе ефикасно върху целия държавен и обществен живот, и така ще се тури началото на превъзпитанието на цялото общество. Мястото не ни позволява да изброим конкретно законодателните реформи, които трябва да се прокарат, но те произтичат ясно от основните принципи, които се излагат и разясняват в списанието. Няма съмнение, че при изгряването на тая нова зора в народната просвета, останалите клонове на управлението ще се турят в хармония, защото ще се дадат новите насоки на обществената еволюция, от които те ще се ползуват. Ще настъпи тогава и времето на синархическото управление.[4] А при такова управление, което е основано на добре разбрания физиологически закон в природата, ще станат не само невъзможни, но и безсмислени всякакви обществени течения и вълнения, като сегашните, стачките, протестите, борбите и кръвопролитията ще се считат вече един смешен анахронизъм, който ще остане достояние на печалното минало. Неизбежно ще настъпи един траен и благодатен вътрешен мир между членовете на обществото, между отделните единици, които съставляват българския народ, и от сегашната социална неврастения няма да остане нито помен. Ще съзнаят ли това всички наши обществени и политически дейци, за да напуснат отъпкания път и да тръгнат по пътя на примирението между разните съсловия от народа, на искреното побратимяване и сплотяване между всички българи, по пътя на истината, правдата и взаимната любов? Ако това съзнание се роди у тях и те станат нови хора, бъдещето на българския народ скоро ще се очертае в пълно благоденствие и напредък. В противен случай, той ще се лута из тъмните усои на невежеството и моралната поквара, ще страда и се мъчи години и векове, докато някоя несравнено по-голяма катастрофа не го вразуми. --------------------------------------- [1] Евангелие от Матея 23:8 [2] Вж разказът: Изпит от Блек (кн. 8 на списанието) дето се разяснява как Джета е укротил Арада, който посегнал да го убие. [3] Вж статията на Б.
към текста >>

31. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 5

ТОМ 16

(6.II.1938 год., неделя) 331.Примирение Ако ти се кара някой, ти почни в себе си да пееш „sol" и ще видиш, че той ще се примири и ще почне да ти се извинява.
Няма по-красиво нещо от това, като погледне човек спокойно небето, да се изпълни душата му с една благодарност. Това е живот вечен, да познаем великата душа, с несметните богатства, които носи в себе си, а зад нея седи Бог. Тази велика душа с несметни богатства е Христос, а зад Него е Бог. Та, да се радваме всички! Затова, не цапайте вашата душа! (6.II.1938 год., неделя) 331.Примирение Ако ти се кара някой, ти почни в себе си да пееш „sol" и ще видиш, че той ще се примири и ще почне да ти се извинява. Прилагайте тези методи, те са нови. В миналото методът беше фалангата, биенето. Да се освободите от всички нечисти мисли и чувства. Щастието на човека зависи от неговите чисти мисли и чисти чувства и постъпки, при което се съгражда неговото здраво физическо тяло. (6.II.1938 год., неделя) 332.
към текста >>

32. VI. Учителят за Паневритмията ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ

ТОМ 16

2. Примирение.
VI. Учителят за Паневритмията ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ 1. Описание на упражненията Паневритмия 1. Пробуждание. - Съсредоточаване цялото внимание върху себе си, като един активен жизнен център, който трябва да извърши известна работа за подобряване физическото си здраве и техническо разположение, като използува силите на природата. 2. Примирение. - Да разбирам и разрешавам противоречията в живота, за да постигнем примирение. 3. Даване. - Правилна обмяна между нас и природата, правилно вземане и даване. 4. Възлизане. - Страданията и радостта са два процеса в живота, които се сменят.
към текста >>

- Да разбирам и разрешавам противоречията в живота, за да постигнем примирение.
VI. Учителят за Паневритмията ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ 1. Описание на упражненията Паневритмия 1. Пробуждание. - Съсредоточаване цялото внимание върху себе си, като един активен жизнен център, който трябва да извърши известна работа за подобряване физическото си здраве и техническо разположение, като използува силите на природата. 2. Примирение. - Да разбирам и разрешавам противоречията в живота, за да постигнем примирение. 3. Даване. - Правилна обмяна между нас и природата, правилно вземане и даване. 4. Възлизане. - Страданията и радостта са два процеса в живота, които се сменят. И при радостта, и при страданието човек трябва да знае, че това е пътят, по който трябва да се върви, че този е пътят на живота.
към текста >>

33. 2. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 9.V.1934 год.

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Ходжови почнаха да прекланят глава и да водят преговори за примирение, като струват всичката вина на старата, както и е.
От Тебе научих великия пример в живота. Сега разбрах смисъла на изречението: Ти си лозата, аз - пръчката." И аз ти пожелавам: Господ да простре ръката Си върху тебе и да придобиеш малко от Неговото знание! Еленка Като дойдеш, Изгрева ще намериш украсен с много чешми. Поздрави от братята Боев, Тахчиев и Звездински. Много поздрави имаш от семейство Янкови и Благо. Ходжови почнаха да прекланят глава и да водят преговори за примирение, като струват всичката вина на старата, както и е. Днес получих запис за 193 лв. от Каралеев. И от съюза получих 1000 лв. по-преди, които ги похарчих. Свири и пей и чети и мисли, за да не те надмина.
към текста >>

34. 24. Човешката инсталация

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

(Учителят чъртае и ни говори.) Всеки ъгъл е център на примирение, (фиг.
При черната дъска. Всеки е двоен: невежият (гърба), инволюирал, ученият (лицето), еволюирал Едно лице слязло надоле, станало гръб. Лицето говори, ще учи задния. Задният мърмори, казва, че изгубил всичко; ти го утешаваш. Той, като разбере, ще тръгне - то е страданието. (Учителят чъртае и ни говори.) Всеки ъгъл е център на примирение, (фиг. 1) Движение, (фиг. 2) Трябва да излязат нагоре (фиг. 3). Назад не можеш да се обръщаш. Слезли. Тесният път е перпендикулярен. Един по един вървят.
към текста >>

35. 30. Идеален, реален и материален живот

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Каквото става вкъщи, заминалите гледат и направят примирение и другите се заизвиняват.
Срамът не е лошо. Има срам, че си направил престъпление, а други срам има, че не си направил. Нашият живот на Земята е забавление, представление за невидимия мир. Като умрем, отиваме в реалния живот, напущаме сценичния. Каквото се случи на човека, все е добре. Каквото става вкъщи, заминалите гледат и направят примирение и другите се заизвиняват. Низшия дух, ще го хванеш! Цялата Земя е едно изложение. Хиляди същества са работили. Като мисли за противоречията, се наскърби, после види защо са и каже: „Добре." С надпреварването се подобряват и условията. Като риба си бил гълтан.
към текста >>

36. 117. Защо сме дошли на Земята

VI. Очерци за Мара Белчева

Кажи: „Ето, половината имане от баща ми е на мене, давам половината на тебе." И битият, и биячът да намерят начин за примирение.
" Ако ми не мръдне, любовта на място е, ако мръдне, ще й кажа: „Не повтаряй тази дума! " През всичкия животни изпитват докъде сме дошли в Любовта. Много мъчно е да простиш. Да има за какво да простиш. Дай, като ти обичаш. Кажи: „Ето, половината имане от баща ми е на мене, давам половината на тебе." И битият, и биячът да намерят начин за примирение. Страданията и нещастията са в реда на нещата. Да се учите да мислите добре! Много време ще учите, ще дадете всичко. А доброто да посъбираш. То представя работи, които не съм казвал.
към текста >>

37. 3. Сп. „Българска реч, год. XI, кн. 7 (IV.1936), с. 217-219, Е.Багряна

VI. Очерци за Мара Белчева

И нейният образ в нашата памет ще остане така: засмяна, добра, внимателна, никога от нищо неоплакваща се, всичко понасяща с едно върховно примирение, радваща се на чуждите успехи, доверчива, възхищаваща се с младежки жар от всичко хубаво, не вървяща, а носеща се сякаш над земята, над всекидневните дребнавости, над човешките низости.
НЕЙНИЯТ ОБРАЗ Напоследък я виждахме съвсем рядко. Тя се беше отделила от всичко и от всички, за да доживее своя земен живот като отшелница, в килията на своя дълбок духовен мир, чувствувайки връзката с умрелите по-жива, отколкото връзката с живите. Виждахме я рядко, но все пак, само мисълта, че тя живее между нас, тук на земята, тя - толкова нематериалистична, в този толкова материалистичен век, тя, въплъщение на женствеността, на любовта, и верността - в този век на желязото и бетона, на спекулациите и алчността, когато думите любов и вярност са изхвърлени от употреба като анахронични, - мисълта, че тя живее, ни сгряваше някак, даваше ни някаква духовна опора, вдъхваше ни загубената вяра, възкресяваше и осветяваше тези осмени и компрометирани понятия - човешки добродетели, които никой днешен писател не смее да напише, за да не изглежда старомоден... И макар да знаехме, че възрастта й вече клони към залез, макар да знаехме, че е болнава, мисълта за смърт никога не минаваше през ума ни по отношение на нея, навярно именно защото тя се движеше между нас не като материално същество, а като дух. И както е с чувството към майка ни и баща ни - виждаме ги вече остарели, съсипани, грохнали, знаем, че и те са смъртни хора като всички, но все някак ни се струва невъзможно, те да ни оставят, да си отидат, а когато това стане, усещаме една особена, вътрешна, с нищо незапълнима празднина, - такова чувство приблизително изпитваме и сега, при смъртта на Мара Белчева. - Навярно защото самата тя винаги се отнасяше към нас като с нейни деца. И нейният образ в нашата памет ще остане така: засмяна, добра, внимателна, никога от нищо неоплакваща се, всичко понасяща с едно върховно примирение, радваща се на чуждите успехи, доверчива, възхищаваща се с младежки жар от всичко хубаво, не вървяща, а носеща се сякаш над земята, над всекидневните дребнавости, над човешките низости. - И вечно диреща, диреща някакъв висш смисъл, някаква висша хармония, доброта, красота. И един човешки образ и един човешки живот, издържани в своята линия открай докрай. Една външна красота, съчетана с вътрешна красота в неразривна цялост - вещо толкова рядко днес - не само като жива човешка личност, а и като идеално произведение на изкуството. Спомням си оня светъл образ за нея, който си бях създала в ученическите години, без да съм я виждала, а само от скицата й в „На острова на блажените" и от „Псалом на поета" на Пенчо Славейков. Когато десет години по-късно ме представиха на нея, оня светъл образ не се затъмни.
към текста >>

38. 4. Сп. „Зорница, год. 51, бр. 11 (18.III.1931), с. 3, Вл. Русалиев

VI. Очерци за Мара Белчева

И в това сливане идва утехата, идва щастието, идва примирението.
Взела ми е най-скъпите - един след друг. Но наистина що е тя? И след всичко аз вярвам в живота. Във вечния живот, по-силен от смъртта." И тази вяра е родила най-светлия пантеизъм в българската лирика. Песните на Мара Белчева в голямата си част са един славослов, едно обожествяване на природата, чрез която поетесата се слива с Бога. И в това сливане идва утехата, идва щастието, идва примирението. Мара Белчева е родена на 21 септемврий 1868 година в Севлиево. Гимназия е завършила в Търново, а висшите си науки - във Виена и Женева. Печатала е за пръв път през 1910 г. в двата сборника „Мисъл". Тогава тя публикува два големи цикли, около 45 стихотворения: „Без шум листата капят" и „На синура на вчера и на днес".
към текста >>

39. 5. „Завети, год. IV (1937), кн. 1, с. 17-18. Петър Горянски. В памет на Мара Белчева

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

То подхранва оная дълбока меланхолия и примирение със съдбата, които намират израз в миньорния тон на всичките й песни.
Тя се е надмогнала над действителността. Проявите на обективния живот я интересуват дотолкова, доколкото могат да възпроизведат във въображението й един пъстър свят от безплътни образи и видения - отглас на някогашни впечатления и изживявания. Мара Белчева е заключила сърдцето си за възторзите, радостите, скърбите и крушенията на другите. Тя живее изключително със себе си и в себе си. Трагичното чувство за самотата и изоставеността у нея е силно развито. То подхранва оная дълбока меланхолия и примирение със съдбата, които намират израз в миньорния тон на всичките й песни. В тях острият вик на отчаянието е заглушен, сподавен, за да отстъпи място на една смирена резигнация: На свое слънце грее се душата. И във кристалний дом на тишината Не влиза времето с човешки час. Мъглата радостта й не смущава, Не чуе стъпки на човешка слава - Заслушана е само в Божий глас. Мара Белчева е индивидуалистка от най-чиста проба. У нея субективното чувство определя изцяло отношението й към света.
към текста >>

40. 21. Сфера на Сатурна

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един Толстой, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира във фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на духовно развитие, на която се намира дадения индивид.
В по-низките си степени Йоановски тип се проявява в лицето на философа — стоик. Тук се явява идеята за редуциране на живота до най-простото, най-потребното, най-необходимото - онова, без което физическият живот е невъзможен. Диоген представя един от най-завършените образи на тази тенденция в Сатурновата сфера. Аз не мога да се спирам на разните вариации, в които се явява този тип, като се почне от най-високия му израз, символизирай в образа на Йоана Кръстителя и се стигне до най-низките му степени, които срещаме в лицето на разни фанатизирани въздържатели и привърженици на така наречения „природосъобразен живот”. У всички има едно основно душевно състояние — разочарование от земния живот с всичките му измами, безпощадна критика на целия човешки мироглед и възвръщане към един по-прост, по-трезв, по-чист, пo-смислен живот, в по-близък досег с природата. Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един Толстой, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира във фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на духовно развитие, на която се намира дадения индивид. Всички тия стремежи, обаче, като се почне от ония, които се раждат по най-високите философско-етични върхове на човешкото съзнание и се стигне до долинките на живота около тялото и стомаха - са родени все в сферата на Сатурна. А тази сфера обгръща всички области на живота, тя го прониква така, както съдбата. Навсякъде, където се проявява закона на необходимостта с фаталната му неумолимост, навсякъде, където има ограничения, лишения, оскъдица, мизерия, където човек го връхлита онова, което се нарича „удари на съдбата”, навсякъде, където има съмнения, разочарования, безверие, песимизъм, там е Сатурн. Със своята безпощадна ръка той покосява всичко. Но в много - от плодовете, които той е обрулил, хората виждат, че се е таял червей: Сатурн е горчивата утайка в дъното на всяка чаша на удоволствие и наслада, която човек изпива.
към текста >>

41. 11. Тълкуване на аспектите

ПЕТЪР МАНЕВ

ТОМ 18

Съвпадът на двете - като вземем по едно значение за всяка планета - би означавал конфликт между волята и желанието и те или ще дойдат най-после до сдружаване, примирение, или едното ще победи другото, волята - желанието или обратно.
В случай на добри аспекти, принципите, които идват под съображение, ще си сътрудничат хармонично, ще си помагат взаимно, ще произведат хармонични трептения, а чрез тях таланти, заложби, помощи и случаи за успех. При неблагоприятни аспекти тия принципи работят един против друг, създават дисхармонични трептения, недъзи в характера и предразположенията, затруднения и спънки за успехите. Лоши аспекти на лоши планети са крайно неблагоприятни, на добри планети или планети, които са поставени добре по знак - слаби, а в някои случаи - съмнителни. Нека няколко примера направят по-нагледно това теоретично изложение. Съгласно дадените аналогии, Слънцето между друго означава и безсмъртната индивидуалност, волята, а Марс — желанието. Съвпадът на двете - като вземем по едно значение за всяка планета - би означавал конфликт между волята и желанието и те или ще дойдат най-после до сдружаване, примирение, или едното ще победи другото, волята - желанието или обратно. В лош аспект те ще упражнят дисхармонични, разрушителни влияния, които вредят на качествата и възможностите за успех. Освен това, видът на тия въздействия ще трябва да се прецени различно в зависимост от това, дали Слънцето или Марс в даден хороскоп е показател на живота. Ако обаче, никоя от тия планети не е показалец на живота, а на други работи, например на тия на 2. или 6. дом, то дисхармоничните влияния, произлезли от аспектите, не ще се отнасят вече до качествата, а до парични работи или болести.
към текста >>

42. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове

ТОМ 18

Причинният свят е свят на примирение, а светът на любовта е сам по себе си оня постоянен свят, където всичко се осъществява.
Самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тези обвивки са променливи, но има нещо в тях, което не изчезва и което остава като постоянен зародиш — физически, астрален, и ментален. Причинното тяло е нещо като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и менталния светове. Но преди да влезе човек в света на любовта, той трябва да мине през причинния свят, където става пълно примиряване на противоречията. Причинният свят е свят на примирение, а светът на любовта е сам по себе си оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, където животът истински се осъществява. В света на любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват във физическия, астралния и умствения светове. Но те се осъществяват само при едно напълно развито тяло на Любовта. И когато говорим за Любовта в човека, подразбираме изграждането на това тяло на Любовта. Тогава едва човек ще възкръсне и ще заживее вечния живот”.
към текста >>

43. 1.2 СВЕТЪТ НА СЛЪНЧЕВИТЕ ДЕВИ

ТОМ 19

Слънчевите деви няма да живеят в тишината на примирението, при пасивното усамотение на бледия монах, на аскета, нито пък ще имат облика на тихата и скромна домакиня, мъченица на семейното огнище.
Второто стъпало - религиите, светът на новозаветните. В този свят човекът търси пътищата да се справи със съблазните, с изкушенията на плътта. Третото стъпало - духовният свят, пътят на праведния, който търси правото и справедливостта. Духовният свят лежи извън тесните граници на материализма и на религиозния фанатизъм, където царуват формите, догмите и ритуалите. Слънчевите деви ще разкрият пред народите и пред човечеството огромните вътрешни съкровища на духовния свят. Слънчевите деви няма да живеят в тишината на примирението, при пасивното усамотение на бледия монах, на аскета, нито пък ще имат облика на тихата и скромна домакиня, мъченица на семейното огнище. Душите на тия деви ще бъдат изпълнени с поезия, лирика, музика и красота. Сърцата им ще пулсират в ритъма на единния живот, те ще бликат като чисти планински извори, които ще утоляват жаждата на незнайните странници по друмищата на живота. Те ще бъдат вдъхновените жрици и музи, весталки не в олтарите на студените каменни езически храмове, а богини, вдъхновителки в необятното творчество на човешкия гений, на разумния живот, на душите, които търсят изцеление на раните си от суетните желания. Слънчевите деви ще бъдат емблема на великото добро, устрем и упование, символ на чистота и Стр. 55/943 девственост към първата причина, към Космичното начало, където е истинската родина на човешката душа.
към текста >>

44. 1924 г. Из беседи, лекции и други

ТОМ 19

ЗАКОН ЗА ПРИМИРЕНИЕ: 29 лекция от Учителя, държана на 4 май 1924 г., София.
Ще желаете Истината - тя е постижима за всички. Ще желаете Добродетелта - тя е постижима за всички. Ще желаете Правдата - тя е постижима за всички. В този живот това е постижимо.” 51. ПСИХИЧЕСКИ НАСЛОЯВАНИЯ. ЗАКОН ЗА ПРИМИРЕНИЕ: 29 лекция от Учителя, държана на 4 май 1924 г., София. - В: Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IІІ (1923 ÷ 1924), т. III. София, 1926, с. 210 ÷ 211 „Та отношенията, които сега ви свързват работят за вашето бъдеще. Разбира се, аз ви привеждам този пример, да постъпвате така от добра воля, по закона на Любовта.
към текста >>

45. ВИДЕНИЯ

ТОМ 20

Но безкрайно меки и хармонични, като че ли минали през огромна флейта, те добиваха тон на глас, излизащ от дъното на гърди, които много са страдали, но са намерили примирение и смисъл в светлината, която ги е огряла, когато са се събудили.
А когато се приближиха, аз видях, че те бяха от милиарди искри. И бяха тъй много, както кристалите на току-що падналия сняг - безкрайно разнообразие, в което всяка бляскаше със свой цвят. Искри и малки пламъчета, които светваха често и не гаснеха. Като малки комети се преплитаха те една с друга и правеха тия пламъци, които бяха много големи и от които всяка отделна частица беше отделна жива душица. Техният глас бе като на дъждовни капки, като на силен вятър, като на много струи на водопад, като на вълни морски, които се блъскат в бреговете си. Но безкрайно меки и хармонични, като че ли минали през огромна флейта, те добиваха тон на глас, излизащ от дъното на гърди, които много са страдали, но са намерили примирение и смисъл в светлината, която ги е огряла, когато са се събудили. - «Необятната Любов ни въздигна, безпределната Мъдрост ни оживи, единната неизказана Истина ни възкреси. Осветихме името Ти, свършихме делото Ти и въдворихме Твоето царство за безкрайни вечности.» И всичката вселена рече: «Амин.» Аз чух това и повторих. И не смеех да добавя нищо. А той мълчеше. Той винаги е зает и все пак има време, когато го потърся, да ме приеме.
към текста >>

46. XII. ПРИ ИЗВОРА «РЪЦЕТЕ»

ТОМ 20

Запомнете, само цялото представлява велик закон за примирение интересите на частите.
И вие по никой начин не може да примирите интересите на хората. От хиляди години хората се стремят да примирят интересите и това се е оказало невъзможно. Такъв закон не съществува. Интересите на частите не могат да се примирят едни с други. Те могат да се примирят само в цялото. Запомнете, само цялото представлява велик закон за примирение интересите на частите. И всеки, който се занимава с частите, преди всичко трябва да разбира законите на цялото, понеже всяка част има определено място в цялото. И тя е част, докато запазва своето място в цялото. Изгуби ли това място, тя не е вече никаква част. И в живота забелязваме същото нещо. - Как да разбираме това?
към текста >>

47. III. Упражненията на Паневритмията 1. Упражнения - носители на енергиите от Божествения свят

ТОМ 22

„ПРИМИРЕНИЕ " И оживява и ни буди със любов.
Трябва да се отваряме към Небето и Бога, тъй както Учителят ни е научил, а и това се вижда във филмите, в които Беинса Дуно е сниман. За това упражнение в разговор Учителят казва: „Когато възприемате много енергия от Божественият свят, може да обърнете ръцете си надолу, да дадете част от тази енергия на съществата от земният порядък." Но ние не сме събрали и нямаме достатъчно енергия за себе си, а ще я даваме на нисшите същества, с които действително сме свързани по атавизъм от миналите ни инкарнации. Правим крачка с левия крак напред и ръцете отиват обратно на раменете със събрани пръсти. Тия движения се повтарят 40 такта и след последния такт левият крак е напред и ръцете отиват с длани една до друга на височината на устата в молитвено положение. След като сме се отворили за Божественото и приели силите на Небето, ние се примиряваме с положението, в което се намираме, и отправяме меко нашите вътрешни противоречия настрани вън от нас. 2. „ПРИМИРЕНИЕ " И оживява и ни буди със любов. Ставайте от сън, деца. Пролет мила веч дойде. Цялата природа пее. Слънце топло вече грей. Носи цветя и плодове, носи песни и игри.
към текста >>

48. II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Пред християнския свят е изпречена дилемата: или разкаяние, опомняне и прилагане на Христовото учение в описаните рамки, за да настъпи мир главно между християнските народи, разпределяне на благата, които са на Бога, що- годе правилно за всички, примирение на всички християни и сливането им в една Христова църква, или ще чакаме началото на нечути страдания.
Нима по-възрастните не казват: «Нека се поосигурим, да станем богати, па тогава е лесно да тръгнем в духовния път», и все се осигуряват, все стават богати, но нито са осигурени, нито са богати, нито са в духовния път! Нима старите не казват: «Ние остаряхме, ще умрем, защо ни е този духовен живот? » И това все се повтаря от две хиляди години и затова сме дошли до това положение. Нашият поклон пред всички чисти и честни хора, но такива са малко! Иде време тези чисти души да се групират, за да се заразят и другите от тях. Пред християнския свят е изпречена дилемата: или разкаяние, опомняне и прилагане на Христовото учение в описаните рамки, за да настъпи мир главно между християнските народи, разпределяне на благата, които са на Бога, що- годе правилно за всички, примирение на всички християни и сливането им в една Христова църква, или ще чакаме началото на нечути страдания. Ние от сърце желаем първите придобивки, които могат да се изпълнят от всички, за да не дохождаме до последните. Не е важно даже, ако някой не вярва в закона за прераждането и възмездието. Ще му дойде часът и редът да повярва! Достатъчно е той да притежава другите описани качества, той е пак на прав път. Иначе ритането е ритане против законите на Бога и против самия Христос.
към текста >>

49. IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Вие ми давате съвети за някакво примирение с Бертоли?
В документа е писано. Никога Учителят не се ангажирваше в празни работи! Ето защо, мили брат, аз не очаквах от Вас да пишете на французите, че Учителят не бил ме изпратил във Франция, за да внесете една суматоха, съмнение или раздвоение, за което законите ще Ви държат отговорни. Особено запомнете и научете едно нещо (ние всички се учим и на стари години): там, където хората живеят в хармония, в мир и разбирателство, както в нашето братство, там именно нямат нужда от вмешателство, особено от неща неверни. Опасността е голяма, и аз и Учителят ще Ви държим отговорен, докато не поправите грешката си! Вие ми давате съвети за някакво примирение с Бертоли? Но ние нямаме никакви вземания и давания с него. Защо трябваше да се намеси той като клин там, където с големи усилия се бе изградило нещо хубаво? Каква полза и каква смисъл има сега за нас да оставим нашата толкова хубава работа и да отиваме да го търсим из Париж, за да се примиряваме, когато от наша страна, ние не сме имали каквото и да е, за да се упрекнем виз-а-ви[4] до Бертоли. Ние нищо лошо не сме му направили! Защо трябваше да има друга група, за да има противоречия, вражди, лъжи и доносничества?
към текста >>

50. 6.10. Елена М.Стоун

Тя ме упъти към примирение с Бога, като лека-полека ме доведе като кающ се грешник до подножието на кръста, гдето се възродих, обнових и станах друг - нов човек по своите стремежи, желания и тенденции, моята майка в Христа.
По-скоро тук е имало взаимодействие между физиологическото и психологическото впечатление, като по тоя начин взаимно са се усилвали. Само така може да се обясни това рядко, смело и дълбоко, и неизразимо с думи въздействие, каквото покойната Елен Стоун упражни върху мен. Вероятно тя е забележила особения ми интерес към уроците и особеното си влияние върху мене, и затова и сама тя почна да проявява особен интерес към мене. Коленичила до мене ръка в ръка - тя ме научи на първата молитва, по нейното суфльорство аз произнесох първата си гласна молитва за божието умилостивение към мене. Тя разви молитвеното ми настроение; тя ми разкри спасителния Божи план; тя ми обрисува християнското вероучение в неговата същина с подходящи за моята възраст понятия. О! Тя ме упъти към примирение с Бога, като лека-полека ме доведе като кающ се грешник до подножието на кръста, гдето се възродих, обнових и станах друг - нов човек по своите стремежи, желания и тенденции, моята майка в Христа. Тя не само ми разкри истината, правдата, дълга и обрисува добродетелите, но и ме заинтересува - пристрасти към всичко това, за да го следвам по свой почин. Тя ми предаде своята ревност и енергия в преследването на добродетелите. Тя ми преля своя импулс в служението Богу чрез служението на ближните и на народа си. О! Тя ми даде толкова силен тласък в добродетелния живот, такава вярна насока на поведението, щото, ето вече половин век действувам и живея с нейния импулс по нейната насока. Цели петдесет години вече този неин тласък ме движи и крепи, без да е отслабнал.
към текста >>

51. Статия 1. Няма да осъмне добре Зорница, Г. XLVI, бр. 38, 22.IX.1926, с. 1.

Но, ако днес България си е поставила за цел да обърне нова страница, да заживее нов живот, да работи над себе си, да твори блага и сее семето на знанието и културата, да възпитава масите в един дух на примирение и тясно сътрудничество, то тя трябва да следва право своя път, без да прави отклонения, които спират правилния вървеж на това велико народно дело.
Това са факти, които не могат да не радват всеки българин, който обича България и работи за нейното добро име и престиж. Но ние съвсем не сме сторили всичко, което има и трябва да направим. Има още много да се желае и много работа да се върши. Една възстановителна дейност изисква големи грижи и неуморна работа. Това е великанско дело, което не можем постигна в седмици и месеци. Но, ако днес България си е поставила за цел да обърне нова страница, да заживее нов живот, да работи над себе си, да твори блага и сее семето на знанието и културата, да възпитава масите в един дух на примирение и тясно сътрудничество, то тя трябва да следва право своя път, без да прави отклонения, които спират правилния вървеж на това велико народно дело. Разбира се, тая крупна и съдбоносна работа не може да се извърши само от правителството. Тя иска подкрепата и съчувствието на всички фактори: партиите, интелигенцията, църквата и още малки и големи фактори. Всяко спиране на тоя възстановителен процес връща България назад. Всеки отказ на факторите, да изпълнят дълга си и дадат своя дял към това народно дело, е предателство спрямо България. И тъжното е, че такива прояви, които несъмнено ще върнат България назад, съществуват.
към текста >>

52. 2. Човешкият свят ще се организира чрез светлината на Слънцето

Страданията тук те карат да разрешиш правилно задачите си, а противоречията съществуват, докато намериш центъра на примирението им.
Сега е епохата на големите катаклизми и сътресения, които с гръмогласни слова напомнят на човека, че земята не е място за покой, че тя не е неговия постоянен дом, а само една спирка в безкрайния му път, където той може нагледно да научи най-висшите уроци на живота. Който дойде на земята, минава през вратата, над която стои с огнени букви надписа: "Място на страдания и противоречия". Но, пътнико, ще потънеш ли във вълните на страданията и ще угаснеш ли в разпятието на противоречията? От теб зависи. Колкото по-скоро се научиш да плаваш и колкото по-бързо достигнеш до възкресението, толкова по- добре за теб! Страданията тук те карат да разрешиш правилно задачите си, а противоречията съществуват, докато намериш центъра на примирението им. Кръстът - знак на противоречията, трябва да се разреши. Математикът знае, че той представлява диагоналите на окръжността, на сферата. Щом се движиш по диагоналите, ще намериш центъра, защото разрешението не е в тях, а в центъра, който е образувал сферата. Разрешението на земните задачи не е на физическото поле. Истината е извън триизмерния свят.
към текста >>

53. 20. Неизявената любов на страдалната ми майка

"За мъжа и жената, които са полюси, няма примирение на физическото поле - тяхното единство се постига в света на душата - в друго измерение", казва Учителят.
Той й казал, че на земята няма условия да я обича, затова отива горе, за да слезе и живее завинаги в сърцето й. И нейното сърце стана олтаря, пред който двете свързани души ежеминутно си даваха клетва за вярност и си обещаваха вечно щастие. И тъмнокосият младеж разбра, че девойката е свят олтар, пред който той трябва да застане с трепет и страхопочитание, че в нея се е родила любовта, която не му е било отсъдено да изживее. И той занемя пред величието и святостта на това, което душата му прозря последните дни на живота му. Думите, които изговори пред по-старата й сестра Анка, която я бе отгледала, разкриват това: "Како Анке, Божана е светица." Така завърши дуетът на тези две души, които отдавна са извън земните предели. "За мъжа и жената, които са полюси, няма примирение на физическото поле - тяхното единство се постига в света на душата - в друго измерение", казва Учителят. В.К.: Да. Сега, на с. 22 има също един цитат. Този цитат от майка вили е или останали неща от нея? Сега, това на с.
към текста >>

54. 153. Скъпоценните камъни са деца на много възвишени същества

Весела Несторова

Числото 33 е примирение на брата със сестрата, умът и сърцето работят заедно в хармония." Учителят ни предупреди, че скоро идва матура.
Ние сме в Бога - в Христа, но Той не е, не живее още в нас. Ако Той живее в нас, към всички ще сме пълни с любов и ще уважаваме всеки, защото ще виждаме Бог във всеки. Остарявате, защото се държите за ръцете си, за очите си, за ушите си - човекът не е очите и пр., те са слуги и трябва да работят за него, а не ние да се свързваме с тези слуги и да ги смятаме за човека. Свързвайте се с това, което мисли и чувства във вас, не с вашите слуги. Всичко е в температурата, в топлината ви - на 33 години има най-умерена топлина. Числото 33 е примирение на брата със сестрата, умът и сърцето работят заедно в хармония." Учителят ни предупреди, че скоро идва матура. Сега, след цели 33 години откакто ни каза тези думи, мога да кажа, че всички бяхме подложени на матура и още я държим. Изпитваха ни по всички линии на живота. Трябваше наистина голямо търпение да имаме, за да издържим матурата.(Забележка: Изгревът е разрушен през 1972 г., след което започва построяването на чуждестранна легация. Така се получава 1974 от сбора на 1941+33=1974) Най-много се изпита нашето търпение. Но преди да каже думите за матура, Учителят каза: "Сега имате едно скъпоценно камъче, но то си мисли: колко страдания, колко сълзи съм проляло, докато стана такова камъче.
към текста >>

55. 160. Песента Мехейн

Весела Несторова

Нарече темата "Свързване на трите свята: "Мехейн" - слизане, "Хейн" - примирение.
Ако композираш и имаш някой, чиито трептения не се хармонират с твоите, не ще можеш да композираш. Затова се ражда плеяда музиканти, които си помагат взаимно. Един говори, но той е израз на 12 души. Един държи реч, другите го подкрепят." На 29 януари Учителят държа паметна беседа, в която даде една музикална тема, изключителна по красота и дълбочина. Той слезе на беседа с цигулката, което правеше понякога и засвири темата, като по едно време запя, докато свиреше. Нарече темата "Свързване на трите свята: "Мехейн" - слизане, "Хейн" - примирение. Това бе свободно пеене. "Тази мелодия сега влезе в света", каза Той. (Забележка: Песента "Мехейн" е публикувана в "Песни от Учителя" съставена от Мария Тодорова на с. 152) Беседата нарече "Законът на обнова". "Природата иска да пробужда и обновява човека през носа, очите, устата, кожата.
към текста >>

Записах част от нея, а след беседата чета следните думи в тетрадката си: "Мехейн, хейн-небесна милост, примирение-прозвучаха тези странни думи от устните Му, а лъка Му изтръгна мелодии, които за пръв път идеха от небето и разкриваха свят на мир и красота.
Законът за обновата изисква да се премахнат противоречията. Да изучаваме организма си, да знаем обновителните места. Човек има стотина органи. Любовта е вечно обновление. Господ само като погледне света, всичко ще стане както Той иска, всичко ще се превърне на добро." Мелодията, която Учителят изсвири вдъхновено и тихо я пригласяше, влезе като силна, животворяща струя в душата ми. Записах част от нея, а след беседата чета следните думи в тетрадката си: "Мехейн, хейн-небесна милост, примирение-прозвучаха тези странни думи от устните Му, а лъка Му изтръгна мелодии, които за пръв път идеха от небето и разкриваха свят на мир и красота. Тази мелодия се запечата дълбоко в мен и ще принесе плод през бъдещите години." В.К.: На с. 134 се говори за 22 януари, 29 януари, това е 1941 година, така ли? Весела: 1941. В.К.: Сега, вие тука давате фазите на музикантите. Сега, аз съм чувал от Словото, че Учителят говори за тези световни музиканти, за Моцарт, че дава слънчева музика, че слиза отгоре надолу.
към текста >>

56. 204. Учителят

Весела Несторова

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

С мекото си Слово отвежда душата в света на примирението и добротата.
В Неговото Слово земната аура се пречиства и душата на човека живее в лекота и мекота. Между космическите сложни тайни за обожествяване на човечеството, Той раздробява Божественото знание на просени зрънца, за да бъде погълнато от най-малките птички. Безпределно смирение, слънчева красота... Учителят - това е небесна музика. При Него всичко земно се губи. Съзнанието диша Любовта на Бога. С мекото си Слово отвежда душата в света на примирението и добротата. Всичко при Него е виделина, поема за рая, който човечеството търси - и тоя Учител е днес на земята. В безмълвие отпраща злото от нас и ни влива живота на Истината. О, ако човечеството би Го приело, всичката земна лъжа би изчезнала. Светът би се обожествил. Божият народ единствен Го позна.
към текста >>

57. 8. Небесният живот според Емануил Сведенборг

Ангелски мир могат да придобият само тези, които са направили тази връзка и които впоследствие са почувствували едно примирение и радост в Бога.
Всяко добро носи радост - а двете изхождат от любовта, понеже ние наричаме добро само онова, което обичаме; и само то ни радва. Значи невинността и доброто произтичат от Божествената любов. Мирът в небето се дарява качествено и количествено според степента на невинността на ангелите, тъй като невинност и мир вървят ръка за ръка. Че това е така можем да видим у малките деца, които живеят в мир, защото са невинни и понеже са в мир, те са изпълнени с веселие и игривост. Но детският мир е външен израз на мира, докато вътрешният мир, както и вътрешната невинност са достояние само на мъдростта, която се придобива като се осъществи връзката между доброто и истината. Ангелски мир могат да придобият само тези, които са направили тази връзка и които впоследствие са почувствували едно примирение и радост в Бога. Но все пак, докато те живеят в света, истинският мир остава скрит във вътрешното им естество: той се изявява, когато те напуснат тялото си и влязат в небето. Тъй като божествения мир произлиза от връзката на Бога с небето, от връзката между доброто и истината, то когато ангелите живеят в любов, те пребивават в мир, защото само тогава доброто и истината са свързани с тях. Това става и с човека, когато той минава през процеса на новораждането. Това състояние обикновено настъпва след някои тъжни изпитания. Осъществи ли в себе си връзката между доброто и истината, в човека настъпва едно състояние на радост, която произтича от божествения мир.
към текста >>

58. III. УТОЧНЕНИЕ И ОБЯСНЯВАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ, ПОВДИГНАТИ ОТ Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА ПАНЕВРИТМИЯТА

Светозар Няголов

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Упражнението завършва с левия крак и следващото - „Примирение" започва с десния крак.
Но той успя да се вмъкне в Паневритмията, в упражненията, носещи енергиите от физическият свят в № 24 „Колко сме доволни". Смятам че е крайно време Паневритмията да се очисти от всичките човешки украшения и панделки и да остане чистото - само това, което го е дал Учителя. Упражнението № 24 да се играе като се свирят първите две части, дадени от Учителя. Ще разгледаме въпроса обстойно и изчерпателно с първото упражнение от Паневритмията „Първият ден на пролетта". 1-во упражнение „Пробуждане" има 20 такта и с повторението стават 40. Упражнението завършва с левия крак и следващото - „Примирение" започва с десния крак. 2-ро упражнение „Примирение" има 30 такта и завършва с левия крак и третото упражнение започва с десния. 3-тото упражнение „Даване" има 34 такта и няма проблеми с краката. 4-тото упражнение „Възлизане" има 26 такта и няма проблеми с краката. 5-тото упражнение „Дигане" има 13 такта и завършва с десния крак и повторението започва с левия крак, но и завършва с левия крак и следващото упражнение № 6 започва с десния крак. 6-тото упражнение „Отваряне" е станало фатално, в което поради липса на любов между нас става незабележимо объркване на краката.
към текста >>

2-ро упражнение „Примирение" има 30 такта и завършва с левия крак и третото упражнение започва с десния.
Смятам че е крайно време Паневритмията да се очисти от всичките човешки украшения и панделки и да остане чистото - само това, което го е дал Учителя. Упражнението № 24 да се играе като се свирят първите две части, дадени от Учителя. Ще разгледаме въпроса обстойно и изчерпателно с първото упражнение от Паневритмията „Първият ден на пролетта". 1-во упражнение „Пробуждане" има 20 такта и с повторението стават 40. Упражнението завършва с левия крак и следващото - „Примирение" започва с десния крак. 2-ро упражнение „Примирение" има 30 такта и завършва с левия крак и третото упражнение започва с десния. 3-тото упражнение „Даване" има 34 такта и няма проблеми с краката. 4-тото упражнение „Възлизане" има 26 такта и няма проблеми с краката. 5-тото упражнение „Дигане" има 13 такта и завършва с десния крак и повторението започва с левия крак, но и завършва с левия крак и следващото упражнение № 6 започва с десния крак. 6-тото упражнение „Отваряне" е станало фатално, в което поради липса на любов между нас става незабележимо объркване на краката. Упражнението има 30 такта и повторението започва с десния крак, но то има 11 такта и стават общо 41 такта и завършва с десния крак и следващото упражнение № 7 „Освобождение" започва с левия крак.
към текста >>

59. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

ТОМ 25

Тежко на страната без това примирение!
Тъмен облак се надвисваше над семейното му огнище. Не е за един честолюбив човек да откаже на даденото тържествено обещание на бъдеща жена - другарка, както и на главата на католическата църква, глава не тъй почитана както е у нас главата на православието. Какво нещо е то за един католик да не слуша своя папа, католик, за когото послушанието на папата е възведено в един от основните догми! Но това трябва да стане. Положение пак критическо. Тежко на страната без това примирение! И тук княз Фердинанд се показа на висотата на своето призвание - глава на народа. Той пожертвува личното си щастие за народа; той остави себе си като човек, мъж и баща, за да остане само държавен глава на своя народ. Той даде да се покръсти син му при болната раздяла временно с наскърбената му жена, която излезе от страната, за да не гледа откъсването на любимия й първороден син от родната религия. Жертвата принесена, облакът остава над семейното огнище, личното честолюбие накърнено, но страната е освободена от криза, и всичко това по своя нормален ред след 8-9 бурни години. 4. Бурната епоха в България, която започна със Съединението, се дължеше изключително на войската.
към текста >>

60. УЧИТЕЛЮ, С ТВОЙТА СВЕТЛИНА НИ ОЗАРИ

Димитър Сотиров

ТОМ 25

Остава ни от Твоите постъпки да се учим, с примирение да носим даденото бреме.
Истина ли е, че вече сред нас няма да бъдеш, че Твойта тъй блага усмивка няма да зърнем? Сред нас си бил и с вековете Ти пак ще пребъдеш и на молбата Ти с нашата верност ще отвърнем. Истина ли е, че гласът Ти няма пак да звучи и Словото Ти да чертае житейският ни път? С Твоите прояви за нас беше слънчеви лъчи, готови с любов и нежност всекиго да осветят. Истина ли е, че и съвет няма да получим в дни на тежка скръб, на изпитания големи? Остава ни от Твоите постъпки да се учим, с примирение да носим даденото бреме. Истина ли е, че в ранна утрин не ще да тръгнем пак към върхове, да посрещнем изгряващото слънце. Истина ли е, че няма да прекрачим Твоя праг, да вземем чрез Мъдростта Ти Божественото зрънце? Ние знаем, че Си далеч и все пак Си между нас, никой Твоята обхода не може да забрави. А Словото Ти на съвестта ни бъдещия глас чертае светли дни, в които Бог ще се прослави. Учителю, и тук отново Те видях в Твоето мощно величие и слава, и тука пак отново с радост аз съзрях Твоята жертвена любов да се раздава.
към текста >>

61. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

ТОМ 26

Тогава Стоименов с тих и клепачи, сведени в примирение, попита Учителя: - Учителю, кого видя сестрата при Олтаря?
Стоименов посочва към мене и някак си гузно казва: - Сестрата има думата. Тогава изваждам тетрадката от блузата си и почвам да чета. Но защо Учителят през всичкото време на четенето държи и двете си шъпи върху лицето си, така че само очите му се виждаха? Защо!?? Чета, давя се в собствените си блажени сълзи и - свършвам. Тогава Стоименов с тих и клепачи, сведени в примирение, попита Учителя: - Учителю, кого видя сестрата при Олтаря? А Той свали шъпите от лицето си и каза: - Тя видя един от Белите Братя. Но на Стоименов отправи такъв поглед, който много говореше. Сякаш казваше: „Зная бе, зная, корави човече, зная всичко що стана там.” О, радост, която нямаш граници! НОЕМВРИ 1923 г. Със сестра Назар кърпим чували в една работилница.
към текста >>

62. 7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Други, се възхищават от красивата картина и постигнатото примирение между тия две души.
Привет от душата, която бди за Вас: В. В. Асавита. Да споделя с Вас нещо и от разговорите ми с неколцина по .Дверите”. Общото схващане е задоволително, идеята не е схваната от мнозина, както и трябва да се очаква при едно първо четене. Един брат например, схванал, че душата, която описва това свое преживяване, е с високо схващане на своето призвание; обстоятелството, че тя има Вожд, с когото пропътува не всекиму достъпни места и пр. Други, се възхищават от красивата картина и постигнатото примирение между тия две души. Някои, неизвестно как са узнали, че работата е Ваша и веднага проличава резултата от предубеждението. Поуката за мен е тази, че човек трябва да е преживял едно събитие, за да схване подобна на него фабула. Въобще ще трябва да се позамислим още еднаж да се прочете или декламира по всички правила, да размислят върху него и един вид да им се даде задача да открият съществената идея. Венец на всичко в случая бе тълкуванието на Учителя. Запомнихте ли го?
към текста >>

63. Тефтерче 3. Беседи и лекции (XI.1974 г.);Пътят на ученика: съборни, 1927 г.

Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар

ТОМ 28

Абсолютно невъзможно е да стане примирение между доброто и злото. 57.
Пробуждане съзнанието на ученика, понеделник, 22.VIII., с. 283. Само съвършената Любов може да ни приближи към Бога. 54. Най-голямото нещастие, което може да сполети човека е пресищането. Пазете се от пресищане и от прибързани заключения. 55. Да влезеш в Царството Божие, зависи от Мъдростта, а не от Любовта. 56. Абсолютно невъзможно е да стане примирение между доброто и злото. 57. Като ученик ще бъдеш на първо място - да гледаш и да слушаш спокойно и тихо!... (с. 289) 58. Господ казва: Оставете ме аз да ви очистя. Ученикът ще призове онзи невидимия, незнайния Бог на вечността. Създателя на всичко в света. 59.
към текста >>

64. 28. Запознанството с Толстой

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Почнах да измервам силите си за една борба и за едно примирение с най-тежкото наказание.
Тогава аз почувствувах двойното качество на робството - физическото и моралното - и ми стана ясно, че духовното робство е много по-страшно. Видях не цял народ, но цялото човечество оковано в духовно робство - видях го да почита и се кланя на кумира на злото, да вярва и служи на Молоха против собствените си интереси. С такава светлина заля душата ми тая книга, че аз веднага се освободих от лабиринта на вътрешните противоречия и заживях вече с ясна мисъл и поглед върху нещата. Настъпи време да ни обучават с пушки. С така събудена и осветлена съвест аз не можех да живея в такова страшно противоречие. Почнах да измервам силите си за една борба и за едно примирение с най-тежкото наказание. Знаейки силата на милитаризма от една страна и неподготвеността на обществото да разбере такава една постъпка, аз очаквах най-тежкото наказание - смърт. Има моменти, когато човек не се бои за собствената си кожа, но страшно много страда за своите близки. Чувството на милост и болка към близките в повечето случаи сломява волята и характера у оня, който чувства злото и иска да се бори с него. След дълги вътрешни мъки аз реших да откажа от военна служба. И един ден аз напущам казармата, идвам в София, срещам се за пръв път със Сава Ничев, преводача на прочетените от мен книги, и му казвам, че съм се отказал от военна служба.
към текста >>

65. 3.6. „Към братята сърби!” (Гласът на българския народ) - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 90, 22.04.1934, с. 1.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

ТОМ 30

Времето бързо върви, и ако ние не го използуваме да направим доброто, което днес може да се направи, ако ние изпуснем сгодния момент да направим решителна и твърда стъпка към примирение и сближение, ако ние не придружим думите си, излиянията си, настроенията си днес за братство и забрава на миналото с живи дела, със смели постъпки в това направление, то ние вършим ужасно престъпление пред двата братски народа, ние поставяме на изпитание съдбата им — тикаме ги към пропаст!
3.6. КЪМ БРАТЯТА СЪРБИ! (Гласът на българския народ) Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 90, 22.04.1934, с. 1. Времето бързо върви, и ако ние не го използуваме да направим доброто, което днес може да се направи, ако ние изпуснем сгодния момент да направим решителна и твърда стъпка към примирение и сближение, ако ние не придружим думите си, излиянията си, настроенията си днес за братство и забрава на миналото с живи дела, със смели постъпки в това направление, то ние вършим ужасно престъпление пред двата братски народа, ние поставяме на изпитание съдбата им — тикаме ги към пропаст! Защото има сили, които работят за доброто. Има сили, които ни подтикват към единение и братство, но има и такива, които ни разединяват и ни тласкат към братоубийство. Има сили, които ни влекат към жертви, разбирателство, общност на интересите, но има и такива, които ни вдъхват егоизъм, омраза, желание за насилствено надмощие и подтисничество. И тия сили работят по един и същ начин, едновременно, по-силно или по-слабо, и с двата народа. Ето защо, ако ние пропуснем удобния момент, ако ние отлагаме решителната стъпка, ако не подкрепим навреме думите си с дела, то целия този поток от фрази и излияния на братски чувства ще бъде отвлечен от времето, ще отмине като пролетни води, и в края на краищата ще останат пак два настръхнали и озъбени един срещу други народи, дебнещи се постоянно един други.
към текста >>

Сега е времето, когато ние трябва да закрепиме свещения акт на българо-югославянското сближение, когато ние трябва да затвърдим Божественото дело на всеопрощението и примирението на двата родни братя с печата на жертвата, на взаимните отстъпки, на живото дело.
Защото един извънреден благоприятен случай, ако бъде пропуснат, никога не се връща. Може да дойде друг случай, но то ще бъде след дълго време, може би след много години, а до тогава ние ще платим скъпо и прескъпо, с цената на много страдания и изпитания за невниманието си. Днес е времето, уречено от Провидението, за българо-югославянското сближение. Днес е удобният, благоприятният момент да ликвидираме, с добра воля и с братско чувство, старите си спорове и вражди. Днес ние имаме почти пълното стечение на обстоятелствата, външни и вътрешни, имаме създадена нужната духовна атмосфера, имаме световните, космичните, бих казал, влияния, които ни подтикват, които ни налагат дори да сторим това. Сега е времето, когато ние трябва да закрепиме свещения акт на българо-югославянското сближение, когато ние трябва да затвърдим Божественото дело на всеопрощението и примирението на двата родни братя с печата на жертвата, на взаимните отстъпки, на живото дело. Да се откажем от дипломатическите хитрости! Ний, българи, и вий. сърби, да престанем да се надяваме, че ще се надхитрим, че ще излъжем един другиго. Провидението бди над нас и над нашите отношения и постъпки, и ние не можем да излъжем никого. Ще излъжем само себе си, за общо, и на двата народа, зло.
към текста >>

66. 47. Към примирие. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 303, 7.03.1943, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

ТОМ 30

„Будни българи, верни синове на народа ни, истински служители на Бога, вий, които наистина обичате народа си - нужна е вашата намеса, нужен е вашият глас, нужен е вашият зов - към опомняне, към отрезвление, към примирение!
47. КЪМ ПРИМИРИЕ Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 303, 7.03.1943, с. 1. „Будни българи, верни синове на народа ни, истински служители на Бога, вий, които наистина обичате народа си - нужна е вашата намеса, нужен е вашият глас, нужен е вашият зов - към опомняне, към отрезвление, към примирение! Една стихийна вълна на Любов, една стихийна вълна на братско съчувствие, на братско разбиране и примирение, трябва да излезе из сърдцата ви и душите ви, да се разлее навред из нашата страна, да обгърне и потопи всичко, което крие в сърдцата си кълновете на враждата, да изгаси всецяло тайните пламъци на умразата, на разделението, на противоречията, които заплашват да обгърнат душата на нашия народ. Който мрази, не е прав! Който мрази, не върши добро за народа си! Който раздухва в сърдцето си опасния огън на умразата, против когото и да било, той не обича истински своя народ, макар да мисли и вярва в противното. Ние не можем да вземаме страна: който мрази брата си, какъвто и да бил той, не постъпва добре.
към текста >>

Една стихийна вълна на Любов, една стихийна вълна на братско съчувствие, на братско разбиране и примирение, трябва да излезе из сърдцата ви и душите ви, да се разлее навред из нашата страна, да обгърне и потопи всичко, което крие в сърдцата си кълновете на враждата, да изгаси всецяло тайните пламъци на умразата, на разделението, на противоречията, които заплашват да обгърнат душата на нашия народ.
47. КЪМ ПРИМИРИЕ Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 303, 7.03.1943, с. 1. „Будни българи, верни синове на народа ни, истински служители на Бога, вий, които наистина обичате народа си - нужна е вашата намеса, нужен е вашият глас, нужен е вашият зов - към опомняне, към отрезвление, към примирение! Една стихийна вълна на Любов, една стихийна вълна на братско съчувствие, на братско разбиране и примирение, трябва да излезе из сърдцата ви и душите ви, да се разлее навред из нашата страна, да обгърне и потопи всичко, което крие в сърдцата си кълновете на враждата, да изгаси всецяло тайните пламъци на умразата, на разделението, на противоречията, които заплашват да обгърнат душата на нашия народ. Който мрази, не е прав! Който мрази, не върши добро за народа си! Който раздухва в сърдцето си опасния огън на умразата, против когото и да било, той не обича истински своя народ, макар да мисли и вярва в противното. Ние не можем да вземаме страна: който мрази брата си, какъвто и да бил той, не постъпва добре. С умраза се сее само още повече умраза.
към текста >>

67. 1. Мисли на Учителя Дънов от Съборни беседи, 1927 г.

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Абсолютно е невъзможно да стане примирение между тях.
СТРАНИЦА 669 ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г., „Изгревът", том 29 и с. 286-287 от томчето „Пътят на ученика", Съборни беседи, 1927 г. (2. фототипно издание, 2014 г.) „Противоречията са неща, които неизбежно съществуват. Например, как ще примирите злото и доброто? Те не могат да се примирят по никой начин. Абсолютно е невъзможно да стане примирение между тях. Обаче, ти можеш да съгласуваш доброто и злото в себе си. Те имат допирни точки. Да примириш доброто и злото, значи да се заемеш с грандиозна задача, каквато и Боговете не могат да разрешат. Как ще отговорите на въпроса, защо хората са лоши? Щом питате, защо хората са лоши, трябва да питате и защо хората са добри?
към текста >>

68. 2. „Иде новата култура, новото човечество, новия човек ... “: магнетофонен запис.

Всички превратности на живота посреща с примирение и стоицизъм.
„Ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни.” След това, което се случи с Братството, има ли значение личната ви участ? Ако Господ е с тебе, ти не си затворник.” „Природата е допуснала страданията, за да предпази човека от най-опасната болест - вкореняването на сърцето.” „Срещнах от типът на стария затворник - стоик, лежал много години, посетил много затвори, живял и надживял всички мъки. Прилича на онази лоза, която е превъзмогнала филоксерата, и не боледува повече от нея. Нищо не може да го смути. Той е изживял всички унижения, на които може да бъде подложен човек без права, изпил е много горчиви чаши, улегнал е като камък, покрит с мъх. Всички превратности на живота посреща с примирение и стоицизъм. Към живота в затворите се е приспособил както полипа към своя камък. Създал си е свои навици. Малки, оскъдни удобства, трогателно скромни, богатството на сиромаха. Движи се със сигурност, достойнство и авторитет. В килията е като старей, и може да ти даде сведение и съвети за всичко, упътвание по всички въпрос, свързани с живота в затвора.
към текста >>

69. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Едно е нужно - примирение и работа, работа, работа.
Робството ще се възражда във все нови и нови форми. Докога? Докато човек придобие истинската свобода. Не паметници трябва да се издигат, а Живото Слово Божие трябва да се проповядва на човеците. Затова трябва да се работи днес. Човек много пъти е загубвал формата, която е имал, и е обичал и страдал от това, докато дойде до душата, която никога не може да се загуби. Едно е нужно - примирение и работа, работа, работа. Онези на които е дадена власт над човека, тяхната власт се простира до смъртта. Отвъд смъртта те нямат власт. Следователно, те имат власт само над една малка отсечка от живота, защото животът е отвъд смъртта. Смъртта - човек трябва да е готов да прекрачи този праг с вяра и упование в Бога. Ние има тепърва да покажем хубавия живот, на който Учителят ни е научил.
към текста >>

70. III. Мисли на ученика

Едните ще живеят и другите ще живеят, това е примирението.
Казват: грешни хора. Казвам: богата почва, чернозем. Лошите хора ще си останат лоши. Те са корените, надолу отиват, но соковете, които доставят, идат от тях. Добрите хора са клоните, нагоре отиват, плодове принасят. Едните ще живеят и другите ще живеят, това е примирението. Докато Бог е с тебе, Той те кредитира и пази. Отдръпне ли се, идват лошите духове на които дължиш и те ще си вземат всичко до последната стотинка. Учителят за Себе си „Когато проучавате Беседите, няма да цитирате, но със свой език ще изнесете основните мисли. Цитирането не е израз на основните мисли.” Малко преди да си замине, Учителят каза на Паша: „Знаеш ли, ти най-малко грижи си Ми създавала.” Туй е характерно за Паша. Хваление „Велик е Господ!
към текста >>

71. 2.42. Белите скали и скитникът

Тук беше работил голям скулптор, всичко беше изработено до най-малки подробности и съвършено - позата, главата, очите, цялата фигура изразяваше търпение, примирение, тъга.
Това беше неговото царство. Като си почина и закуси, скитника тръгна да разглежда новия свят. Изведнаж той се спря крайно учуден - пред него в тревата лежаха два вола. Те бяха като живи, като че си седят спокойно и си преживят. Той се приближи и ги разгледа. Тук беше работил голям скулптор, всичко беше изработено до най-малки подробности и съвършено - позата, главата, очите, цялата фигура изразяваше търпение, примирение, тъга. Скитника приседна до тях, търсеше в легендите помен за това. Малко по-нагоре се виждаше входа в пещерята. Към нея водеха три големи стъпала, безспорно изработени от човешка ръка. Самият вход беше оформен правилно - пак работа на човек. Като се влезе вътре - обширен сводест салон.
към текста >>

72. 2.61. Златната гривня

В нея имаше примирение, тя идеше от глъбините на живота.
2.61. ЗЛАТНАТА ГРИВНЯ В Бялото Братство, всеки мъж се нарича брат, и всяка жена - сестра. Сестрата седеше на големия плосък камък и тихо си плачеше. Това беше скръб зряла, улегнала, преживяна и разбрана. В нея имаше примирение, тя идеше от глъбините на живота. Това беше връзка с любими същества, отдалечили се в Големия живот. Скръбта й се изливаше естествено, с тиха жалба: „Изгубих я, тук я изгубих! Две години вече я диря - нищо не намерих, отиде милия скъп спомен! Не скърбя, защото беше скъпа златна гривня с диаманти, но заради спомена, заради скъпия мил спомен тъжа. - Не можах да го упазя!
към текста >>

73. Статия 1. Няма да осъмне добре.

Събори 1926 -1927г.

Но, ако днес България си е поставила за цел да обърне нова страница, да заживее нов живот, да работи над себе си, да твори блага и сее семето на знанието и културата, да възпитава масите в един дух на примирение и тясно сътрудничество, то тя трябва да следва право своя път, без да прави отклонения, които спират правилния вървеж на това велико народно дело.
Това са факти, които не могат да не радват всеки българин, който обича България и работи за нейното добро име и престиж. Но ние съвсем не сме сторили всичко, което има и трябва да направим. Има още много да се желае и много работа да се върши. Една възстановителна дейност изисква големи грижи и неуморна работа. Това е великанско дело, което не можем постигна в седмици и месеци. Но, ако днес България си е поставила за цел да обърне нова страница, да заживее нов живот, да работи над себе си, да твори блага и сее семето на знанието и културата, да възпитава масите в един дух на примирение и тясно сътрудничество, то тя трябва да следва право своя път, без да прави отклонения, които спират правилния вървеж на това велико народно дело. Разбира се, тая крупна и съдбоносна работа не може да се извърши само от правителството. Тя иска подкрепата и съчувствието на всички фактори: партиите, интелигенцията, църквата и още малки и големи фактори. Всяко спиране на тоя възстановителен процес връща България назад. Всеки отказ на факторите, да изпълнят дълга си и дадат своя дял към това народно дело, е предателство спрямо България. И тъжното е, че такива прояви, които несъмнено ще върнат България назад, съществуват.
към текста >>

74. 252. Идеите на комунистите - правим революция

III. Нощ на борба

Животът в него затърси опора и като не намери, каза си той с примирение: „Всеки който се е родил, когато и да е все ще умре, без особено значение е дали още сега, тази вечер, утре или след 20 години!
Закашля се мъчително! Пак нещо се откърти от дробовете му. Изплю една храчка, вгледа се, но не видя нищо, защото беше тъмно. Мина край аптеката на улица „Граф Игнатиев”, и на прозореца термометъра показваше 17°. Стана му по-студено! Животът в него затърси опора и като не намери, каза си той с примирение: „Всеки който се е родил, когато и да е все ще умре, без особено значение е дали още сега, тази вечер, утре или след 20 години! ” - И понеже Христов беше станал център, около който се въртяха всичките му мисли, размишления и целия му живот. - Той ми каза: „Мисли колко от това, което говориш и мислиш е верно? ” Христов още от първата среща беше насочил съзнанието на Андрей към самия него. - Аз бих му отговорил с въпрос: „Аз мисля, ще умра - и това на половина ли е вярно? ” - И мисълта му се спря на това.
към текста >>

75. 387. Интересите на частите никога не могат да се примирят. Могат да се примирят в цялото, в Бога

VII. Кооперацията ли?

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

Само цялото, представлява великия закон за примирение на частите.
Но да не си помислиш, че аз съм за капитализма? Да не бъде, пазил ме е Бог! Ние в никакъв случай не можем да примирим интересите на хората, нито на отделните кооперации... Изобщо, интересите на частите, никога не могат да се примирят! - Как тогава? - Те могат да се примирят само в цялото, в Любовта, в Бога. Само цялото, представлява великия закон за примирение на частите. - Но Господи Боже, кое е това цялото? - нервно запита Андрей. - Организма, на който клетките на очите имат за свои братя клетките на петите, червата... организма, на който растенията и животните са клетки, и всички наедно образуват един общ организъм, който е тялото на Бога. Тази идея Христов подхвърли на Андрей и веднага премина на конкретното: - Ние славяните сме имали първи и най-добрата кооперация в света - Задругата. Но нашите късогледи държавници я разбили със създаването на законите за наследствените имоти.
към текста >>

76. 35. Говори брат Любомир, чрез Величка - у тях за чай-големите врагове на човека

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

Ако беше приела кръста си с примирение и любов, нямаше да се мъчиш толкова години.
Да, вироглави сте, особено ти Величке, колкото си по-вироглава, толкова през по-трудни изпитания ще преминеш! Това ще продължи до тогава, докато проумееш закона! * [*Виж „Изгревът”, т. 21, с. 844-847.] Ти сама си слагаш препятствия на пътя! Ако беше приела кръста си с примирение и любов, нямаше да се мъчиш толкова години. Но промените в съзнанието на хората, настъпват много бавно. Ние искаме да минете по по-бързата процедура, затова ще увеличим страданията ви, ще ви принудим да станете добри, и да се усъвършенствате бързо. Това важи и за цялото човечество. Ще бъдат увеличени страданията на човечеството. Гответе се за изненади!
към текста >>

77. 37. Говори брат Любомир Лулчев, чрез Величка за приказния остров на доброто