Търсене в текстове за 'Примирение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 66 резултата в 51 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това примирение мълком се обосновава и от двете страни със старото теоретично схващане, че научен и религиозен опит, наука и религия са две области коренно различни и че неестествено би било да се търси по пътя на нашето изследване примирение между тях.
Това мълком се прие и от представителите на самата черква, които нямаха вече в своя защита друг по-силен аргумент от тоя. И какви възгледи имаме днес по отношение на основните въпроси на живота. От една страна наука със своите факти и опитно изследване, от друга – черква с нейните догми, йерархия и ритуал и от трета – неустановеност в етичните понятия и норми. Бидейки последователни на себе си до край, наука и черква се взаимно изключват. Въпреки това обаче, те са примирени формално днес на една практическа база, а именно, в еднаквите им отношения с държавата, на която често са в услуга. Това примирение мълком се обосновава и от двете страни със старото теоретично схващане, че научен и религиозен опит, наука и религия са две области коренно различни и че неестествено би било да се търси по пътя на нашето изследване примирение между тях. Тъй стои въпросът днес външно между официалните представители на двете страни. Самият живот, обаче, е нещо различно от тях и иска и търси своето. Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота. И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и цялостно схващане, което еднакво може задоволи материалните и духовни нужди. И в средата на народа винаги, наред с борците за материални, правдини е имало и такива, които с едно искрено вътрешно увлечение и безкористие са се стремили към изяснение на духовните въпроси за нуждите на самия народ, на самия живот.
към текста >>

2. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Егоизмът и натегнатостта в хорските отношения изглежда са стигнали своя максимален предел и вече с необходимост се налага едно примирение, една мекота.
Па и всички знаем, че вътрешният духовен живот си има свои закони и не винаги признава външните постановления и правилници. Ако мислим, че можем да внесем новото като догматизираме някои основни положения и създадем някаква външна йерархия – то в такъв случай днешната черква със своите богослови и владици да си стои по-добре. Днес хората имат наука, имат държавна организация, имат черква и наглед всичко е предвидено и урегулирано. И все пак на всекиго поотделно и на всички заедно липсва нещо. И тая липса от ден на ден захваща да се чувствува все по-силно. Егоизмът и натегнатостта в хорските отношения изглежда са стигнали своя максимален предел и вече с необходимост се налага едно примирение, една мекота. Това гласно и негласно признават днес и учени, и общественици, и черковници. И виждаме че вече, къде с по-голяма, къде с по-малка предпазливост, захваща да се говори под една или друга форма за забравеното учение на любовта. И това, за което хората тепърва се сепват и пробуждат, с години вече нашият Учител вести. Учението на нашия Учител, това е, преди всичко, учение на любовта. Днес за любов мнозина говорят, различно я схващат, но любовта в нейната изправна космическа чистота и дълбочина, от никого досега не е била излагана с такава прямота, ние няма да повтаряме тук това, което той в своите беседи е казал.
към текста >>

Те еднакво се възхищават и от всички прояви на религиозност и от всички научни открития, но се отказват да търсят примирение между тях – нещо, което силно е озадачавало и продължава да озадачава всекиго от нас.
Нашето отношение с днешната православна църква е едно от най-категоричните и не може да бъде предмет на по-дълго внимание. С кои други нови идейни движения имаме допирни точки Това са до известна степен: теософи, толстоисти, анархисти и протестанти. Протестантите – които у нас се подържат от Америка, сравнени с католиците и нашето православие са много по-либерални и по-толерантни. Те чувствуват, че новото време налага по-голяма широта и нови методи на християнизма, но те не могат да се освободят от крайно ограниченото и буквално тълкуване на писанието. Те остават при старото схващане, че областта на религията е отделна от тази на науката. Те еднакво се възхищават и от всички прояви на религиозност и от всички научни открития, но се отказват да търсят примирение между тях – нещо, което силно е озадачавало и продължава да озадачава всекиго от нас. Теософите - това са нашите братя, през умствената школа на които е минала голяма част от нас и на чиято литература ние дължим нашите теоретични познания по сравнителна религия, теософията и окултизма. В това отношение ние дължим на теософското общество благодарност, но тъй както се практикува и прилага теософията у нас, тя неотклонно върви по стъпките на православната черква, с всички нейни опасни догми и стремежи да се оправдае изцяло днешната действителност. Ревностните теософи се отличават по едностранчивата изтънченост на своя ум, или както те сами се изразяват, са умственото настроени – нещо, което им пречи да схванат правилно новото учение, което е до голяма степен учение на сърцето. А на днешните хора липсва не ум, а сърце. За него ние работим, него поставяме на първо место и в тази насока използваме всяко друго знание откъдето и да иде то.
към текста >>

3. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Подобно гледане на живота съвсем не значи примирение със злото в света.
Отначало можем да почнем с това чувство на благодарност. То трябва да стане едно постоянно настроение. Когато това чувство на благодарност преживееш като живо чувство, тогаз ти си направил голяма крачка в своето развитие. Отначало ти ще имаш това чувство само в тези редки моменти, които си избрал, а после ти ще свикнеш, додето то постепенно ти стане постоянно. Това е началото на онзи вътрешен живот, това е началото на онази свръзка с Бога. Подобно гледане на живота съвсем не значи примирение със злото в света. Злото в света не изхожда от Бога, то е плод на несъвършенството на някои същества, при което те не живеят в хармония със законите на живата природа. Свързаният с божественото съвсем не е примирен със старото, напротив, той е активен борец за новото, което иде. Тук трябва да се избегне едно недоразумение. Висшето у човек не се създава отвън. Никакви средства не би могли да събудят висшето у него, ако то не съществува вече в човека.
към текста >>

4. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата.
ПСИХОЛОГИЯ НА ВЯРАТА Въпросът за вярата е толкова стар, колкото и самата наука, религия, философия. Мнозина са се занимавали, занимават се и сега – богослови, теолози, психолози, гносеолози и пр. Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма. Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата. А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище. Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост.
към текста >>

5. Окултизмът като най-важен фактор в живота на личността и обществото – Е. К. Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ако тази картинка изобразява сандъка на Пандора, то вижда там само жената, която отваря сандъка; то не подразбира, че се решава световната съдба, не подозира ужасното падение на човечеството, злото, което се въдворило на земята и тази останала още надежда, която позволява да предвидим идващото примирение между Бога и хората.
Творението, природата - ето книгата, в която Бог е записал своите мисли; тази книга, ако човек би могъл да я чете, би могла да му даде чудна наука. Но, уви! Кой мисли върху това? Човек ходи надлъж и нашир по цялото лице на земята; той среща безброй много форми, числа и цветове, съвсем не подозирайки, че във всяка форма, в всяко число и всеки цвят, е скрита истина, мисъл на Божеството, чието проявление човек вижда; защото всека форма си има своето смислено значение: тя се явява израз на една идея. Когато детето попадне в библиотеката на своя баща, то преравя и прелиства много книги, но не чете никоя от тях; то само се спира затуй, за да погледне картинките, които му се препоръчват пътьом; но тези картинки за него са само празни форми, то съвсем не разбира тяхното значение. Ако тази картинка изобразява сандъка на Пандора, то вижда там само жената, която отваря сандъка; то не подразбира, че се решава световната съдба, не подозира ужасното падение на човечеството, злото, което се въдворило на земята и тази останала още надежда, която позволява да предвидим идващото примирение между Бога и хората. Така постъпвам обикновено по отношение на великата книга на природата: ние не виждаме нищо, освен образи, т.е. освен форми, числа и цветове, при които идеите на тези образи изчезват от нас. Моето съчинение - Трактат за човешката физиогномия - плод на изучаване и практика в продължение на четиридесет години, резултат на търпеливи наблюдения и продължителни размишления - има за своя едничка цел да научи на пет букви от азбуката на великата книга на Творението. Кръгът, овалът, квадратът, триъгълникът и конусът не са само геометрични форми. Съществуват преди всичко нравствени кръг и овал, интелектуални квадрат и триъгълник, материални нито форми, на които се явяват само във вид на знаци и ние ще видим, какви неочаквани заключения произтичат от тези разни образни форми, щом те се приложат към човешката фигура.
към текста >>

6. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Към края на третия месец от тая меланхолия, когато с примирение чаках края, без да направя нито едно движение, когато ми изглеждаше, че вселената и аз самият нямаме нито смисъл, нито цел - дойдоха една вечер да ме викат.
Плодотворните лекарски визитации станаха редки. Кореспондентите ми, понеже не ги ласкаех вече с манията им за магизъм, гадаене и явления, ме укоряваха боязливо. Отслабна репутацията ми в кръговете на „илюминизма". Безнадеждни случаи на болни, които не можех да излекувам, родиха в мен съмнения, които пораснаха постепенно до черно отчаяние. Малко по-малко мъжеството ме напусна: всичко ми стана блудкаво и отегчително; вземах лекарства, за да спя, за да не мисля повече; да изляза ми беше противно, да остана в къщи ми беше като мъчение; четенето ме отегчаваше; едвам правех усилия да се храня. Към края на третия месец от тая меланхолия, когато с примирение чаках края, без да направя нито едно движение, когато ми изглеждаше, че вселената и аз самият нямаме нито смисъл, нито цел - дойдоха една вечер да ме викат. Една млада жена от съседите умираше от туберкулоза от една година насам. Тя беше вече към края. Никой лекар не искаше да се безпокои вече за нея. Отчаяният ù мъж ми обясни, че не очаква вече оздравяването ù, но понеже се задушва, нека я облекчим поне през агонията за един час. Аз бях твърде индиферентен към всичко, за да помисля да откажа.
към текста >>

7. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

* Навикът да се кръстосват краката под коленете, показва: „желание за кавга, но лесно примирение, гняв и избухливост”.
Науката за държането на краката запълня тая празнота. Склоненият да смекчава противоречията в живота, избягва произволните движения, ще движи краката си в ритъм и при сядане ще ги държи малко огънати. Който има обаче наклонност да изостря противоречията, да изразява укора с остри думи, особени възглед в политиката, той ще удря краката си при ходене особено твърдо и в покой ги превива остро. Връзката между психическите и физически прояви при държането на краката излиза наяве повече, отколкото при другите волни движения. Учението за държането на краката при тия наблюдения се е развило до една система и без съмнение е дошла да принесе ценна услуга, като психологическо средство. * Навикът да се кръстосват краката под коленете, показва: „желание за кавга, но лесно примирение, гняв и избухливост”. Такъв човек трябва да се ръководи от една силна ръка. Кръстосване на краката над коленете – недоверие, затвореност, обич към усамотение. Строго определено държане на двата крака един до друг паралелни, говори за особена склонност към женитба, вътрешна дисциплина. Застъпва ли се сам кракът, сам си пречи във всичко, несамостоятелен, малък успех, притеснение. Изпънати двата крака при седене и с ръце в джобовете: знак за абсолютно никакви способности, никога не може да свърже двата края със заплатата си.
към текста >>

8. Списанието PDF Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Отблясва се, грей примирение и в светло кръжение, целува добрата земя там вита чалма.
* * * МОЛИТВА След буря в нежънати ниви денят си почива, след град, сред сломената ръж - за хляба насъщ помак във молитва се кланя. Убита прехрана! Отплаща за някой ли грях? Знай само Аллах. И утре Аллах ще помага и в суша и влага: в ръце му е всеки живот и всеки имот. Отблясва се, грей примирение и в светло кръжение, целува добрата земя там вита чалма. * * * ЗНАМЕНОСЕЦ Раздухай облацигв тежки - таз буря в твоите гърди събрана от милиони грешки: и слънцето ще се роди. На всички радости във тебе, които стъпка в своя път, - които живи си погребал, тогава ще узрей плодът. Надежда няма без победа, без буря няма тишина... С избистрени очи тя гледа и носи знаме - светлина. * * * КНИГАТА НА ЖИВОТА Голяма книга дал си ни, о Боже! Един живот как да я изчете?
към текста >>

9. СТЪПКИ - Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Зад него цяла в мрак и в тихо примирение Лежеше пътеката лъкатушна, Минаваща през урви и скали – Пътеката, в която всяка стъпка Откупена е със борба и мъка.
Орионо В сиянието на светия озарен Абу Бехар – от планината, гдето бе достигнал Към идващия ден отправяше привет. Зад него цяла в мрак и в тихо примирение Лежеше пътеката лъкатушна, Минаваща през урви и скали – Пътеката, в която всяка стъпка Откупена е със борба и мъка. Пред него, плувнало във злато, В сияние, нарастващото слънце Простираше обятия към майката земя: На Новия живот огряващото слънце. Ветрецът сутринен брадата и косата, В съчувствие и с тиха, кротка радост Погалваше, целуваше със нежност. Избродил пътя криволичещ на живота, До дъно изживял и радости и скърби, Прозрял целта и веч пребродил Пътя, И нищо не очакващ, ни желаещ, Абу Бехар, пред Божия Престол Простря ръце, безмълвно коленичи И отлетя безшумно към небето.
към текста >>

10. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Друго от упражненията е зов за примирение!
То говори на един език много по-жив и по-силен, отколкото кой да е друг език. Ето, едно от упражненията е зов за пробуждане. Човешката душа трябва да се пробуди и да се прояви в своята красота! Какви сили крие тя в себе си! Какъв олтар съществува в нейните глъбини! Друго от упражненията е зов за примирение! Нека всички души да се прегърнат, да си простят и да се опознаят. Целият живот не е нищо друго освен процес на взаимно опознаване. Щом опознаеш едного, ти го обикваш! Но що значи опознаване? Ето друго от упражненията разкрива тайните на закона за вземането и даването!
към текста >>

11. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В изострения конфликт между капитализма и социализма, последните поне някъде се изтръгна от властта на първия и влезе в съюз с революционния милитаризъм, установи свой ред Минал в отбрана, капитализмът се съюзи с клерикализма и милитаризма и под маската на класовото примирение, се мъчи да установи корпоративната съсловна държава - една средновековна държавническа идея на властвуващия католицизъм.
Формите от епоха в епоха се видоизменят, явяват се известни диференциации и усложнения, но в края на краищата вътрешното съдържание си остава все едно и също. Ония, обаче, които не могат да съзрат многоликите промени на едни и същи сили, действуващи в света, които не могат да проникнат зад кулисите на голямата сцена, дето се разигравате човешките съдбини, тъй майсторски декорирана при всяка „нова" пиеса в нов стил, и до ден днешен се лъжат от обещания за „нов строй", за „нов ред", за „нов свят". Всъщност, в тия нови на вид социални форми се крият стари-прастари идеи. Човечеството, въпреки великият опит на християнството, се върти в омагьосан кръг, чиито четири кардинални точки са: клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм. Не се ли съзира и в днешните опити за установяване на „нови" държавни строеве въртенето на фаталния омагьосан кръг? В изострения конфликт между капитализма и социализма, последните поне някъде се изтръгна от властта на първия и влезе в съюз с революционния милитаризъм, установи свой ред Минал в отбрана, капитализмът се съюзи с клерикализма и милитаризма и под маската на класовото примирение, се мъчи да установи корпоративната съсловна държава - една средновековна държавническа идея на властвуващия католицизъм. И се получи странното явление - капитализмът се вижда принуден да прави отстъпки на социализма: знайни са неговите похвати във фашистките страни. Като се отказа привидно от своята власт, той си послужи с милитаризма, чиято политическа форма се явява диктатурата, възправи неговата сила в държавата и тази сила пази засега примирието между капитал и труд - един въоръжен мир! Социализмът, от своя страна.също си послужи с милитаризма. Но виждайки - след като капитализира труда и колективизира капитала - че тия два съюзника не са достатъчни, той днес гледа да привлече, под най-приемлива форма, и четвъртия фактор - религията. Защото целостта на кръга и на двете съвременни системи на диктатура - пролетарска и фашистка, фатално се налага : омагьосаният кръг се върти, макар като горна, господствуваща на социалния зенит точка да се явява ту клерикализъм, ту милитаризъм, ту капитализъм, ту социализъм.
към текста >>

12. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията.
Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията. Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, дето животът истински се осъществява. Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта.
към текста >>

Причинният свят е свят на примирение.
В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията. Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, дето животът истински се осъществява. Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта. И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло.
към текста >>

13. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един Толстой, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира в фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на духовно развитие, на която се намира дадения индивид.
В по-ниските си степени Иоановския тип се проявява в лицето на философа-стоик. Тук се явява идеята за редуциране на живота до най-простото, най-потребното, най-необходимото – онова, без което физическият живот е невъзможен. Диоген представя един от най-завършените образи на тази тенденция в Сатурновата сфера . Аз не мога да се спирам на разните вариации, в които се явява този тип, като се почне от най-високия му израз, символизиран в образа на Иоан Кръстител и се стигне до най-ниските му степени, които срещаме в лицето на разни фанатизирани въздържатели и привърженици на така наречени „природосъобразен живот". У всички има едно основно душевно състояние - разочарование от земния живот с всичките му измами, безпощадна критика на целия човешки мироглед и възвръщане към един по-прост, по-трезв, по-чистя, по-смислен живот, в по близкия досег с природата. Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един Толстой, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира в фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на духовно развитие, на която се намира дадения индивид. Всички тия стремежи, обаче, като се почне от ония, които се раждат по най-високите философско-етични върхове на човешкото съзнание и се стигне до долинките на живота около тялото и стомаха - са родени все в сферата на Сатурн. А тази сфера обгръща всички области на живота, тя го прониква така, както съдбата. Навсякъде, където се проявява закона на необходимостта с фаталната му неумолимост, навсякъде където има ограничения, лишения, оскъдица, мизерия, където човек го връхлита онова, което се нарича, „удари на съдбата", навсякъде, където има съмнения, разочарования, безверие, песимизъм, там е Сатурн. Със своята безпощадна ръка той покосява всичко. Но в много от плодовете, които той е обрулил, хората виждат, че се е таял червей.
към текста >>

14. ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

2. Примирение.
Чрез тия движения тая плодотворна идея се праща и в света. Това упражнение се нарича "пробуждане", понеже когато у човека се роди идеята за даване навън това, що е възприето, това е вече признак за пробуждане на съзнанието му. Това е вече надрастване рамките на ограничения личен живот и влизане в по-широката област на целокупния живот. Това е начало на проявлението на човешката душа. Тя трябва да се пробуди и да се прояви в своята красота! 2. Примирение. Тия плавни, нежни криви линии с ръцете отпред настрани и обратно, туй са магнетични линии. Те са линии на мекота, на примирение. Тия движения възпитават човека в тоя именно дух. У него се ражда съзнание, че каквото става, ще се превърне на добро. Чрез тия движения човек примирява противоречията в себе си и тия отвън, в света.
към текста >>

Те са линии на мекота, на примирение.
Това е вече надрастване рамките на ограничения личен живот и влизане в по-широката област на целокупния живот. Това е начало на проявлението на човешката душа. Тя трябва да се пробуди и да се прояви в своята красота! 2. Примирение. Тия плавни, нежни криви линии с ръцете отпред настрани и обратно, туй са магнетични линии. Те са линии на мекота, на примирение. Тия движения възпитават човека в тоя именно дух. У него се ражда съзнание, че каквото става, ще се превърне на добро. Чрез тия движения човек примирява противоречията в себе си и тия отвън, в света. 3. Даване. Това са движения на ръцете напред и прибиране пред гърдите.
към текста >>

15. DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Настоящата сбирка съдържа 92 стихотворения и е разделена на 5 отдела: Песни, Горски дух, Борба и примирение, Пречупен меч и Озарение.
Пловдив, 1938 година. Стр. 124. Това е трета сбирка стихотворения от автора. Първите две сбирки са: "Моето утро" и "На невидими струни". Но той е работил и в областта на белетристиката с двата тома разкази: "Искри" и "Златни капки", както и в областта на драмата – с драмата: "Изпуснати хора", която се е играла на някои места в страната с успех. Настоящата сбирка съдържа 92 стихотворения и е разделена на 5 отдела: Песни, Горски дух, Борба и примирение, Пречупен меч и Озарение. Както всички негови досегашни трудове, тъй и настоящият, са проникнати от духа на новото, изгряващото в днешната култура, проникнати са с голяма любов към живота, към човека, към всичко живо и с надежда за светлите дни, които идат за човечеството след изминаването на тъмната нощ. В стихотворението "Пречупено борче" се описва тъгата на цялата природа за пречупения бор. Колко жали гората за този бор, отсечен от ръката на човека! С каква висока хуманност и идейност е проникнато това стихотворение! От подобен род е и стихотворението "Ела", в което се описва, как лицето, което отсякло елата, умира при падането на елата върху него.
към текста >>

16. ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ангелски мир могат да придобият само тези, които са направили тази връзка и които впоследствие са почувствували едно примирение и радост в Бога.
Всяко добро носи радост – а двете изхождат от любовта, понеже ние наричаме добро само онова, което обичаме; и само то ни радва. Значи невинността и доброто произлизат от Божествената любов. Мирът в небето се дарява качествено и количествено според степента на невинността на ангелите, тъй като невинност и мир вървят ръка за ръка. Че това е така, можем да видим у малките деца, които живеят в мир, защото са невинни и понеже са в мир, те са изпълнени с веселие и игривост. Но детският мир е външен израз на мира, докато вътрешният мир, както и вътрешната невинност са достояние само на мъдростта, която се придобива като се осъществи връзката между доброто и истината. Ангелски мир могат да придобият само тези, които са направили тази връзка и които впоследствие са почувствували едно примирение и радост в Бога. Но все пак, докато те живеят в света, истинският мир остава скрит във вътрешното им естество; той се изявява, когато те напуснат тялото си и влязат в небето. Тъй като божественият мир произлиза от връзката на Бога с небето, от връзката между доброто и истината, то когато ангелите живеят в любов, те пребивават в мир, защото само тогава доброто и истината са свързани с тях. Това ставай с човека, когато той минава през процеса на ново раждането. Това състояние обикновено настъпва след някои тъжни изпитания. Осъществи ли в себе си връзката между доброто и истината, в човека настъпва едно състояние на радост, която произтичат Божествения мир.
към текста >>

17. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Не за примирение в живота, човек трябва да установи, че възможностите за външна свобода на земята са малко.
Роб на техниката, която сам създава, роб на отношенията между хората, роб на всички възможности на живота, с цел да на-мери своя път. И в своята свобода всеки ограбва другия, за да натрупа повече блага за себе си. А те изчезват скоро. И отново и все отново се ражда и засилва това чувство за лична сигурност у всеки човек, роден свободен, а станал роб по своя воля. Трябва да разсъдим и признаем, че все пак робството на човека на своя личен господ допринася за неговата свобода, за неговото вътрешно издигане. Не за примирение в живота, човек трябва да установи, че възможностите за външна свобода на земята са малко. Той е зависим преди всичко от няколко природни условия - от въздух, от светли на, от хляб. Природата тях ги е дала изобилно, ала хората са си ги взаимно ограничили. Но най-вече човек е зависим от ограниченията, които хората са си създали - икономически, политически, кастови, класови, расови. Така вървят хората към взаимно унищожение. Има дни, има часове, има мигове, те са сега, във века на ограниченията, на индивидуалните различия, на заграбване чуждото благо, най-много, когато човек закопнява от дълбочината на своята душа по онова, което му е първично дадено - свободата.
към текста >>

18. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Примирението на Духа с природата и изобщо съгласуването на контрастите във всемира е пълният и реалният живот на Духа, негова естествена цел.
Делото е най-съвършена идентичност, „висше между висшите". Битието и мисленето са двата отвлечени полюса на живота. Това са сърцето и ума, жената и мъжа, корените и клонищата. Задачата и целта на пълния, истинския, творческия живот е да примири, да асимилира, да оплоди тия два полюси. Това е задача и на историята. Примирението на Духа с природата и изобщо съгласуването на контрастите във всемира е пълният и реалният живот на Духа, негова естествена цел. Нито изкуството, нито науката са в състояние да дадат висшата идентичност на мисленето и Битието – те си остават относително едностранчиви и отвлечени. В изкуството имаме надмощие на Битието, (непосредственото, чувственото, случайното), във философията имаме надмощие на съзнанието (абстрактното, общото). Безкрайно ценните съкровища на ума и сърцето, които са скрити в науката и изкуството, ще достигнат своето пълно изражение в приложението, в делото, когато се въведат в живота. Те са съкровища на културата, които практиката ще оползотвори, социалният живот ще развие. Религията е цялата абсолютна сфера на Духа, в която изкуство, философия, наука са само специални степени.
към текста >>

Той е живият синтез и примирение на противоположностите между индивида и божеството.
„Ние знаем, че преминахме от смъртта в живота, защото любим братята си. Който не люби – остава в смъртта". Делото е висшият израз на Любовта, както от своя страна Любовта е майка на делото. След като Любовта се е хранила с царствените сокове на чувството и мисълта, тя е призвана да принесе зрели, животворни плодове. Свободният обществен живот, който произтича от Любовта, е най-висшата степен на развитие в живота на човечеството. Той е живият синтез и примирение на противоположностите между индивида и божеството. Той е Царството Божие. Към святата цел и пътят трябва да бъде свещен. За добрата цел – добри средства. Нравствеността е единственият път към щастие, към свобода. Само едно нравствено съвършено, свято човечество може да бъде щастливо.
към текста >>

19. ТРИТЕ ЦАРСТВА И ЖИВОТА - НЕДЕЛЧО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Съвпадът на двете — като вземем по едно значение за всяка планета — би означавал конфликт между волята и желанието и те или ще дойдат най-после до сдружаване, примирение, или едното ще победи другото, волята — желанието или обратно.
„В случай на добри аспекти, принципите, които идват под съображение, ще си сътрудничат хармонично, ще си помагат взаимно, ще произведат хармонични трептения, а чрез тях таланти, заложби, помощи и случаи за успех. „При неблагоприятни аспекти тия принципи работят един против друг, създават дисхармонични трептения, недъзи в характера и предразположенията, затруднения и спънки за успехите. Лоши аспекти на лоши планети са крайно неблагоприятни, на добри планети или планети, които са поставени добре по знак, — слаби, а в някои случаи — съмнителни. „Нека няколко примера направят по-нагледно това теоретично изложение. „Съгласно дадените аналогии, Слънцето между друго означава и безсмъртната индивидуалност, волята, а Марс — желанието. Съвпадът на двете — като вземем по едно значение за всяка планета — би означавал конфликт между волята и желанието и те или ще дойдат най-после до сдружаване, примирение, или едното ще победи другото, волята — желанието или обратно. „В лош аспект те ще упражнят дисхармонични разрушителни влияния, които вредят на качествата и възможностите за успех. Освен това, видът на тия въздействия ще трябва да се прецени различно в зависимост от това, дали Слънцето или Марс в даден хороскоп е показател на живота. Ако, обаче, никоя от тия планети не е показалец на живота, а на други работи, напр. на тия на 2 или 6 дом, то дисхармоничните влияния, произлезли от аспектите, не ще се отнасят вече до качествата, а до парични работи или болести. „При добри аспекти настъпват в същия смисъл противоположни ефекти.
към текста >>

20. КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тя е само примирение, тя е изкупление (5).
Пред Любовта злото и престъплението се стопяват. Работата с Любов всякога се увенчава с добри резултати (10). Който вярва в Любовта, чертае своето бъдеще. Всеки дом, основан на Любовта, успява (13). Жертвата не е още Любов. Тя е само примирение, тя е изкупление (5). Любовта е процес на възрастване. Да любим, значи да живеем (5). А същността на живота е да влезем в хармония с него (1). Любовта към Бога разрешава всички мъчнотии. Щом обикнеш Бога, в душата ще настане мир, а в сърцето ти — пълнота.
към текста >>

21. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Но нямам скръб в сърцето, а светло примирение.
НЕ ТЕ ЧАКАМ Тихо притварям вратата, където дълго преседях сама на пътния праг. Очите ми са уморени от дълго взиране по пътя, отгдето мислех, че ще дойдеш. И дрехите ми вятърът разметна и разхвърли, че дълго той ме брули. Но нямам скръб в сърцето, а светло примирение. Аз не те чакам повече! Ще ида в малката градинка; там пролетта събужда цветните лехи и плодните дървета имат вече пъпки. Ще взема кошничка с различни семена, ще взема моята мотичка и с тиха песен и молитва ще подхвана благословена работа. От нея плод ще чакам, а тебе, аз не те чакам повече! Разбрах, на тоя в земен прах потънал жизнен път не ще оставиш чистите си стъпки.
към текста >>

22. СТИХОВЕ - ЗОРКА СТАЙКОВА, НИКОЛАЙ РИЛСКИ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Това стана, защото думите, които ми нашепва Онзи, чието име е Любов, премахнаха разликата, която имаше между тях и изпълниха сърцето ми с бялата тишина на примирението.
Аз се радвам, о, Създателю, на безкрайния живот, защото Твоето слово ми разкри, че благодарение на влажните стъпки на тази стихийна игра на водите, очите ми се радват на изобилния живот, който сега изпълва брега. То ми разкри, колко пуст и безплоден би бил животът, ако страданията и скръбта не го докоснат. И в пустиня би се превърнало сърцето, ако в него грееше само слънцето на радост. Аз се радвам на безпределните обятия на морето и на тишината, която лъха огряната от слънцето морска шир. Аз се радвам, защото в дълбината на сърцето ми, скръбта и радостта не се борят вече. Това стана, защото думите, които ми нашепва Онзи, чието име е Любов, премахнаха разликата, която имаше между тях и изпълниха сърцето ми с бялата тишина на примирението. Седя на пясъка на морския бряг и се радвам на безпределните обятия на морето и на тишината, която лъха огряната от слънцето морска шир.
към текста >>

23. МАЛКИТЕ РАДОСТИ - Благата Милва Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Сълзи на примирение и благодарност ли бяха най-после те?
— Душата му погледна през тях още веднъж и тихо ги притвори. Девицата остана нежно загледана в кроткото, угаснало лице на човека; блажена усмивка бе последвала двете сълзи. Разбра ли девицата за кого бяха тия сълзи? Сълзи на умиление пред красотата ли бяха те? Сълзи на скръб и съжаление за едно закъсняло щастие ли бяха те? Сълзи на примирение и благодарност ли бяха най-после те? Изворите, цветята и птичките пак пееха както всяка пролет. Сега те разказваха в песента си — човекът напусна земята доволен и благодарен! Пъпката на чудния цвят на копнежа, разтворил листенца в един миг, нежно ухаеше.
към текста >>

24. ВСЯКА ПРОЛЕТ - G.N. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

След това идат плавните движения на „примирението".
Беседата на Учителя е свършена. Тия ритмични игри с красив език ни говорят за вечния път, по който върви човешката душа, за да осъществи свещените си копнежи. Ето, почва първото упражнение „пробуждане". Човешката душа, която дълго време е живяла в света на илюзиите и преходното, се пробужда и съзнава великото си предназначение, светите си задачи. С това упражнение същевременно се праща в света зов на пробуждане за вечните истини, които са писани с неизличими букви в глъбините на всяка душа, пробуждане за великата красота, която пълни живота, за новия живот на братство, който иде на земята! След това идат плавните движения на „примирението". Пробудената душа възстановява своите хармонични връзки с всички същества. те са близки за нея. Тя иска благото на всички същества. Във всички тя намира красота и висш смисъл. Това упражнение същевременно е пращане в света на идеята за примирението: всички души да си простят една на друга, като познаят, че във всички живее чистото и светото и затова всички са достойни за любов и обич!
към текста >>

Това упражнение същевременно е пращане в света на идеята за примирението: всички души да си простят една на друга, като познаят, че във всички живее чистото и светото и затова всички са достойни за любов и обич!
След това идат плавните движения на „примирението". Пробудената душа възстановява своите хармонични връзки с всички същества. те са близки за нея. Тя иска благото на всички същества. Във всички тя намира красота и висш смисъл. Това упражнение същевременно е пращане в света на идеята за примирението: всички души да си простят една на друга, като познаят, че във всички живее чистото и светото и затова всички са достойни за любов и обич! Третото упражнение е .даване. Човешката душа търси висше осмисляне на своя живот, като раздава себе си на другите. Тя разбира, че само слугуването. животът за другите е извор на истинска радост, че само това дава пълнота на живота. Това упражнение същевременно е пращане в света идеята за самоотричането, за великата жертва, чрез която човек полага душата си, за да я намери пак, жертвува всичко, за да получи всичко и стане от новите хора — брат на всички същества!
към текста >>

25. СТИХОВЕ - S. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

И за тях тонът е една действителност, но Боеций търси да намери едно примирение между Питагор и Аристоксен.
За него тонът е реалност, а не мистика. Той си е нещо самостоятелно, действуващ на ухото и сърцето. Средно място между Питагор и Аристоксен заемат видните ученици на последния, — Клавдий, Птоломей и Дидим Александрийски. Птоломей разширява възгледа, че при въздействието на тона действуват заедно и слухът и умът. Същото мислят Дидим и Боеций. И за тях тонът е една действителност, но Боеций търси да намери едно примирение между Питагор и Аристоксен. Той е повече каноник, отколкото хармоник. Питагор му допада повече. И като че ли Боеций е прав. Питагор и Аристоксен, вслъщност, не са си пречили един на друг. Аристоксен, който познавал добре Питагоровото учение за тона, отричайки доста твърдения на Питагор, създаде един друг музикален светоглед, който не само, че не унищожи Питагоровите музикални разбирания, но ги допълни.
към текста >>

26. Песни и танци на Слънцето - Б. Николов Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

След това идат плавните движения на “Примирението”.
Беседата на Учителя е свършена. Тия ритмични игри с красив език ни говорят за вечния път, по който върви човешката душа, за да осъществи свещените си копнежи. Ето, почва първото упражнение “Пробуждане”. Човешката душа, която дълго време е живяла в света на илюзиите и преходното, се пробужда и съзнава великото си предназначение, светите си задачи. С това упражнение същевременно се праща в света зов на пробуждане за вечните истини, които са писани с неизлечими букви в глъбините на всяка душа, пробуждане за великата красота, която пълни живота, за новия живот на братство, който иде на земята! След това идат плавните движения на “Примирението”. Пробудената душа възстановява своите хармонични връзки с Всички същества. Те са близки за нея. Тя иска благото на всички същества. Във всички тя намира красота и висш смисъл. Това упражнение същевременно е пращане 8 света на идеята за примирението: всички души да си простят една на друга, като познаят, че във всички живее чистото и святото и затова всички са достойни за любов и обич!
към текста >>

Това упражнение същевременно е пращане 8 света на идеята за примирението: всички души да си простят една на друга, като познаят, че във всички живее чистото и святото и затова всички са достойни за любов и обич!
След това идат плавните движения на “Примирението”. Пробудената душа възстановява своите хармонични връзки с Всички същества. Те са близки за нея. Тя иска благото на всички същества. Във всички тя намира красота и висш смисъл. Това упражнение същевременно е пращане 8 света на идеята за примирението: всички души да си простят една на друга, като познаят, че във всички живее чистото и святото и затова всички са достойни за любов и обич! Третото упражнение е “Даване”. Човешката душа търси висше осмисляне на своя живот като раздава себе си на другите. Тя разбира, че само слугуването, живота за другите е избор на истинска радост, че само това дава пълнота на живота. Това упражнение същевременно е пращане в света идеята за самоотричането, за велика жертва, чрез която човек полага душата си, за да я намери пак, жертва всичко, за да получи всичко и стане един от новите хора - брат на всички същества! Когато това съзнание озари човешката душа създават се условия за нейното "възлизане" в красивия път на възхода.
към текста >>

27. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* О, ако знаеше светът кой броди из неговия стан, веднага сложил би оръжие и в cветo примирение би коленичил пред Нозетв Му и би приел благословение: „Мир вам!
Побързайте, да идете при Бога! — Защото сал при Него няма скръб и сълзи; защото сал при Него няма мрак, неправди, зло; защото, всичко сал при него е добро, прекрасно, нежно; и сал при Него дишат песни и аромат: защото сал при Него е вечна светлина! Побързайте да идете при Него! Побързайте да станете щастливи! Вий щастие до днес не сте познали. * О, ако знаеше светът кой броди из неговия стан, веднага сложил би оръжие и в cветo примирение би коленичил пред Нозетв Му и би приел благословение: „Мир вам! “ О, ако знаеше светът. Кой днес му иска почерпело за вода, би дал, би дал и би получил истинска, живителна вода на мир и красота, от която няма да ожадней во веки! О, ако знаеше светът, Чий Глас, Чий Зов се носи всред нощта за мир и братство, за миг станали ще се отзоват да чуят и да видят Зова на новата спасителна зора! Н. КНИЖНИНА Аз убих! — драма в три действия и пролог от Морис Ростан.
към текста >>

28. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нужна е огромна работа в недрата на самите южнославянски племена, надъхани с взаимна омраза и убийствено сляп шовинизъм, за да може да проникне и да се утвърди в тях духът на братското примирение и всеопрощение, духът на любовта и единението, който ще изгради и циментира братския Съюз на южните славяни.
Накрая авторът отговаря на възраженията, които се отправят против идеята за обединение на южното славянство, най-важното от които е това, че в Съюза не Южните славяни българите, както и други южно-славянски племена, могат да бъдат потиснати от сърбите и така да загубят своята свобода. На това автора отговаря, че целта на движението за обединение на южното славянство е: „Свободни южни славяни в свободен Южнославянски Съюз“. С други думи, че този Съюз трябва да бъде поставен върху основите на пълната свобода на отделните южнославянски племена за вътрешна уредба и развитие. Ние ще отбележим, че такава свобода могат да осигурят само държавници с култура и схващания снесем различи от тези на днешните политически водители на южното славянство. Нужни са нови хора, които да направят от Съюза на обединените южни славяни не една милитаристична и империалистическа сила, а една мирна, творческа, културна сила, която чрез вътрешната свобода, която ще даде на своите съставни етични елементи, ще осигури вътрешния мир и хармония, а чрез коректни отношения и искрено желание за разбирателство със съседите, ще осигури външния мир, и затова не ще бъде принудена да дава жизнени си сокове на съставляващите я народи за отхранване грубата сила на милитаризма, която днешните държавници считат, за единствена пазителка на свободата и независимостта. Нужна е огромна работа в недрата на самите южнославянски племена, надъхани с взаимна омраза и убийствено сляп шовинизъм, за да може да проникне и да се утвърди в тях духът на братското примирение и всеопрощение, духът на любовта и единението, който ще изгради и циментира братския Съюз на южните славяни. Нужна е огромна работа, нужно е високо съзнание, нужно е и сърби, и българи, и македонци, и всички южни славяни да се освободят от своето тесногръдието и шовинизъм, за да може бъдещия Съюз на Южните Славяни да донесе истински мир и истинска свобода, а не ново робство. Кръстопът, от Майн Ру, цена 7 лева. Доставя се от Л. Лулчев, ул Опълченска, 66 — София. В тази малка книжка, като в скъпоценна огърлица, са нанизани редица бисери на мисълта, взети от беседите на Учителя.
към текста >>

29. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От обикновения човек не може да се иска това примирение.
Опасността на тази любов само за себе си седи в това, че най-после човек става като сляп и се сблъсква постоянно с другите хора, като причинява само вреда на себе си и на тях. Богатството и сиромашията, това са две от най-великите възможности за развитието на човека във физическия свят. И никой в света не може да стане съвършен, докато не е минал през състоянието на богатство и сиромашия. Човек трябва доброволно и съзнателно да мине през училището на богатството и през училището на сиромашията, за да влезе в училището на съвършенството. Съвършенството е състояние, при което се примиряват богатство и сиромашия. От обикновения човек не може да се иска това примирение. За обикновения човек сиромашията е нещастие и голям тормоз. Той непрестанно се стреми да стане богат. Богатството и сиромашията можем да ги сравним седна красива и една грозна мома. Богатството е красивата мома, по която всички тичат, а сиромашията е грозната мома, от която всички бягат. Но човек трябва да разбере, че грозотата и красотата са две различни условия в природата.
към текста >>

30. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(Гласът на българския народ) Времето бързо върви, и ако ние не го използуваме да направим доброто, което днес може да се направи, ако ние изпуснем сгодния момент да направим решителна и твърда стъпка към примирение и сближение, ако ние не придружим думите си, излиянията си, настроенията си днес за братство и забрава на миналото с живи дела, със смели постъпки в това направление, то ние вършим ужасно престъпление пред двата братски народа, ние поставяме на изпитание съдбата им — тикаме ги към пропаст!
(Т. Ч.) Най-богатият (Т. Ч.) Усмивките (Г. С. Г.) Словото на Учителя. Егоизмът като причина за усилените времена (По беседа от Учителя, държана на 18 февруари 1934 г.) Книжнина. Хроника Към братята сърби! (Гласът на българския народ) Времето бързо върви, и ако ние не го използуваме да направим доброто, което днес може да се направи, ако ние изпуснем сгодния момент да направим решителна и твърда стъпка към примирение и сближение, ако ние не придружим думите си, излиянията си, настроенията си днес за братство и забрава на миналото с живи дела, със смели постъпки в това направление, то ние вършим ужасно престъпление пред двата братски народа, ние поставяме на изпитание съдбата им — тикаме ги към пропаст! Защото има сили, които работят за доброто. Има сили, които ни подтикват към единение и братство, но има и такива, които ни разединяват и ни тласкат към братоубийство. Има сили, които ни влекат към жертви, разбирателство, общност на интересите, но има и такива, които ни вдъхват егоизъм, омраза, желание за насилствено надмощие и подтисничество. И тия сили работят по един и същ начин, едновременно, по-силно или по-слабо, и с двата народа. Ето защо, ако ние пропуснем удобния момент, ако ние отлагаме решителната стъпка, ако не подкрепим навреме думите си с дела, то целия този поток от фрази и излияния на братски чувства ще бъде отвлечен от времето, ще отмине като пролетни води, и в края на краищата ще останат пак два настръхнали и озъбени един срещу други народи, дебнещи се постоянно един други.
към текста >>

Сега е времето, когато ние трябва да закрепим свещения акт на българо-югославянското сближение, когато ние трябва да затвърдим Божественото дело на всеопрощението и примирението на двата родни братя с печата на жертвата, на взаимните отстъпки, на живото дело.
Защото един извънреден благоприятен случай, ако бъде пропуснат, никога не се връща. Може да дойде друг случай, но то ще бъде след дълго време, може би след много години, а до тогава ние ще платим скъпо и прескъпо, с цената на много страдания и изпитания за невниманието си. Днес е времето, уречено от Провидението, за българо-югославянското сближение. Днес е удобният, благоприятният момент да ликвидираме, с добра воля и с братско чувство, старите си спорове и вражди. Днес ние имаме почти пълното стечение на обстоятелствата, външни и вътрешни, имаме създадена нужната духовна атмосфера, имаме световните, космичните, бих казал, влияния, които ни подтикват, които ни налагат дори да сторим това. Сега е времето, когато ние трябва да закрепим свещения акт на българо-югославянското сближение, когато ние трябва да затвърдим Божественото дело на всеопрощението и примирението на двата родни братя с печата на жертвата, на взаимните отстъпки, на живото дело. Да се откажем от дипломатическите хитрости! Ний, българи, и вий. сърби, да престанем да се надяваме, че ще се надхитрим, че ще излъжем един другиго. Провидението бди над нас и над нашите отношения и постъпки, и ние не можем да излъжем никого. Ще излъжем само себе си, за общо, и на двата народа, зло.
към текста >>

31. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 95 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един интересен опит в тази насока, който цели примирението на тия две сили и преодоляването на кризата без революция, е днешния опит на Америка.
най-вече от руския и американски опити. На въпроса на г. Кникер Бокер: „сме ли в навечерието на една война“, Цар Борис е дал следния отговор: Ние живеем за нещастие, в една преходна епоха: човечеството не е скъсало окончателно с миналото, а новите нрави не са напълно аклиматизирани още. Светът е тръгнал на две посоки — едни го задържат, други го тласкат напред. Голямата задача, която трябва да се разреши, е сътрудничеството, всеобщото желание и воля за избягване катастрофата. Един интересен опит в тази насока, който цели примирението на тия две сили и преодоляването на кризата без революция, е днешния опит на Америка. Ако актът за националното превъздигане сполучи, ако един нов строй възтържествува без помощта на насилието, американския експеримент ще бъде дори и от по-голямо значение за останалите държави в света, отколкото за самите. Съединени щати. Примерът ще породи надеждата. Той ще покаже, че е възможно да се създаде и изгради един по добър свят, без да е нужно да се мине през смутния и разрушителен период на революцията. Аз съм убеден.
към текста >>

32. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

19 май дойде като повик към всички честни и доблестни българи да приобщят своите усилия към творческата вълна на духовна и материална обнова, която ще внесе гражданска търпимост и примирение между всички социални и стопански съсловия.
Няма да се спирам на черните страници, които се изписаха след световната война — минало което положително никога няма да се върне, но ще подчертая дебело, че България от историческата дата 19 май тръгна по нов път. Безкръвната революция, която се извърши на тази дата се различава коренно от двата преврата извършени в третото бълг. царство — преврата през времето на Батенберг 1886 г. и 1923 г. които бяха стимулирани от лични домогвания или класови тежнения. 19 май дойде като повик към всички честни и доблестни българи да приобщят своите усилия към творческата вълна на духовна и материална обнова, която ще внесе гражданска търпимост и примирение между всички социални и стопански съсловия. На мястото на партиите, които разделяха и обезсилваха духът на нацията, се издигна идеята за стопанските съсловия, които са жизнените фактори в икономическия и културен живот на един народ. И новата държава подаде ръка най-напред на най-слабите, които наистина старата партийна държава беше пренебрегнала. Думата ни е за работничеството, което живееше в идейна безпътица и икономически изнемогваше. Но работничеството с голяма готовност прегърна бащинската десница на новата държава, която дойде тъкмо на време да го избави от това тежко положение. Това гигантско дело, което се отличава с големия си творчески размах, трябва да се подкрепи от всички социални среди и да се върви неотклонно към духовната и културно-материална обнова на народа. Ние.
към текста >>

33. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тия две сили са от една страна фашизмът, крайният национализъм, излизащ с разширената програма за примирение на класовите противоречия чрез вмешателството на държавата, и, от друга страна, комунизмът, в неговите различни форми, който чрез диктатурата на пролетариата иска да установи царството на равенството, като премахне честната собственост.
Всяка лъжа ще ми донася по триста лева. Това ще бъде щастие за мене. ____________________________ Вестникарят и овчарят — Двата полюса под свода: Първий иска лично благо, Вторий — благо за народа. Дядо Благо Преглед Времето, о което живеем, е пълно със събития от голямо значение за бъдещото развитие на човечеството. Две сили са настръхнали, една срещу друга, в света и си оспорват световното владичество. Тия две сили са от една страна фашизмът, крайният национализъм, излизащ с разширената програма за примирение на класовите противоречия чрез вмешателството на държавата, и, от друга страна, комунизмът, в неговите различни форми, който чрез диктатурата на пролетариата иска да установи царството на равенството, като премахне честната собственост. Демокрацията, класическият парламентаризъм, който е излязъл от Англия и, в своята чистота, е запазен досега само там и в още няколко други страни, е третата сила, за наследството на която се борят първите две. Като че ли демокрацията, в нейните различни форми, е на издъхване, грохнала под тежестта на своите грехове, профанирана, окарикатурна, изкористена от безсъвестни демагози, и днес фашизмът и комунизмът се борят кой от тях да я замести. А изглежда, като, че ли никой не подозира, че освен гореизброените три, съществува още една сила в света, по нищо несравнима с тях, стояща много по-високо от тях, която, в същност, макар и мълком, незабелязано от никого, държи в ръцете си нишките на световните събития, и чака търпеливо лудите да се налудуват, немирните деца да се наиграят, отдалите се на духа на егоизма и насилието хора да достигнат до естествения край на своите болни, демонски амбиции — да си счупят главите, та тогава тя, непознатата и непризнаваната, но все пак единствената истинска и вечна сила в света — да каже своята тежка дума-присъда. Коя е тази сила — не е мъчно да се разбере от будния ум. Това със силата на Божественото съзнание в човека.
към текста >>

34. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пълното примирение на тези две култури е тенденция на модерната култура.
метода — по отношение на историята, което сам Хегел не е направил — и е дошъл до изводи, потвърждаващи молитвата Отче наш и идеята за Царството Божие на земята. 3. Познаваемост на бъдещето. Хегел не разгледа историческото развитие на човечеството в цялост и в органично единство, понеже той се занимаваше само с миналото на човечеството — и не взе под внимание бъдещето. Тйежковски разработи историческото развитие на човечеството в неговата цялост и единство, взе под внимание бъдещето и дойде до съвсем други резултати. „В древния свят преобладава чувственото, в християнския — свърхчувственото. Пълното примирение на тези две култури е тенденция на модерната култура. Това е и основната идея на Тйежковски — бъдещето на човечеството е синтеза на пред-християнския и християнския свят (теза и антитеза), примирение, хармония, творчество — осъществяване царството Божие на земята. То е познаваемо само в своята същина — не в своите подробности, като неизбежен резултат на дадени причини, като отгатване на бъдещето въз основа законите на развитието, като магическо следствие на миналото. „От предсилките на миналото вадим заключение за бъдещето.“ 4. Античността като свят на непосредственото Битие. Древността — това е тезата в историята, даденото, обективното, с една дума битието.
към текста >>

Това е и основната идея на Тйежковски — бъдещето на човечеството е синтеза на пред-християнския и християнския свят (теза и антитеза), примирение, хармония, творчество — осъществяване царството Божие на земята.
Познаваемост на бъдещето. Хегел не разгледа историческото развитие на човечеството в цялост и в органично единство, понеже той се занимаваше само с миналото на човечеството — и не взе под внимание бъдещето. Тйежковски разработи историческото развитие на човечеството в неговата цялост и единство, взе под внимание бъдещето и дойде до съвсем други резултати. „В древния свят преобладава чувственото, в християнския — свърхчувственото. Пълното примирение на тези две култури е тенденция на модерната култура. Това е и основната идея на Тйежковски — бъдещето на човечеството е синтеза на пред-християнския и християнския свят (теза и антитеза), примирение, хармония, творчество — осъществяване царството Божие на земята. То е познаваемо само в своята същина — не в своите подробности, като неизбежен резултат на дадени причини, като отгатване на бъдещето въз основа законите на развитието, като магическо следствие на миналото. „От предсилките на миналото вадим заключение за бъдещето.“ 4. Античността като свят на непосредственото Битие. Древността — това е тезата в историята, даденото, обективното, с една дума битието. Имаме първоначалното състояние в живота на човечеството — „непосредствено, пасивно, зависимо.“ Човекът е роб на природата, няма свобода на индивида.
към текста >>

35. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Синтезата на Битието и мисленето — чрез делото, примирение на противоположностите — като логически изискуема се същност на бъдещето.
Потъване в материалното, материализъм, чувственост, обективен свят, култ на красотата, на формите — имаме в древността. Презиране на материалното, идеализъм, духовност , субективен вътрешен свят имаме в християнството. От едната крайност — имаме друга крайност — отричане света, аскетизъм, манастири. Развитието на човечеството след Христа е в обратна посока на дотогавашното и видимо доведе до робството на Духа деспотизъм в религиозната област, материализъм в политическата, сенсуализъм — във философията, разпуснатост — в обществата. Христос е средоточие на историята, понеже Той донесе коренната реформа на човечеството и откри нова страница на историята. 8. Синтезата на Битието и мисленето — чрез делото, примирение на противоположностите — като логически изискуема се същност на бъдещето. Човешкия дух е преминал две фази от своето развитие — теза и антитеза. Но всека теза и антитеза се стремят към синтеза. Всяко утвърждение и отрицание се сливат в по-високо утвърждение. Третият момент на диалектическия процес трябва неминуемо да настъпи, Това е изходната точка на философията на делото. Две епохи са две крайности, два полюса.
към текста >>

36. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Примирението на Духа с природата и изобщо съгласуване на контрастите във всемира е пълния, реалния живот на Духа, негова естествена, вродена цел.
Битието и мисленето са двата абстрактни полюси на живото. Всичко реално, конкретно, органическо лежи между тях или по право съдържа ги в себе си като висш момент. (Уч. за Духа — III ч. §6) Задачата и целта на пълния, истинския живот е да асимилира, да оплоди тези абстрактни и безплодни понятия. Това е и задача на историята. Примирението на Духа с природата и изобщо съгласуване на контрастите във всемира е пълния, реалния живот на Духа, негова естествена, вродена цел. Доколкото изкуството е първото примирение на Духа с природата. то и съответната естетическа култура и човечност в световната история е първата задача на човечеството, първата стадия на целесъобразния процес на световната история.“ (Prologomena 80,81. Красотата е непосредствено единство на мисленето и битието, основен мотив но древността. Обаче нито изкуството, нито философията са в състояние да дадат висшата идентичност на мислене и битието, те си остават относително едностранчиви и отвлечени. В изкуството имаме надмощие на битието (непосредното, чувственото, случайното) във философията — надмощие на мисленето (отвлеченото, общото.) Висшият синтез на битието — изкуството, и на мисленето — философията, трябва да преминат в изкуство и философия на социалния живот — в делото — в творчеството а приложението — като най виеш и пълен синтез. (Prol.
към текста >>

Доколкото изкуството е първото примирение на Духа с природата.
Всичко реално, конкретно, органическо лежи между тях или по право съдържа ги в себе си като висш момент. (Уч. за Духа — III ч. §6) Задачата и целта на пълния, истинския живот е да асимилира, да оплоди тези абстрактни и безплодни понятия. Това е и задача на историята. Примирението на Духа с природата и изобщо съгласуване на контрастите във всемира е пълния, реалния живот на Духа, негова естествена, вродена цел. Доколкото изкуството е първото примирение на Духа с природата. то и съответната естетическа култура и човечност в световната история е първата задача на човечеството, първата стадия на целесъобразния процес на световната история.“ (Prologomena 80,81. Красотата е непосредствено единство на мисленето и битието, основен мотив но древността. Обаче нито изкуството, нито философията са в състояние да дадат висшата идентичност на мислене и битието, те си остават относително едностранчиви и отвлечени. В изкуството имаме надмощие на битието (непосредното, чувственото, случайното) във философията — надмощие на мисленето (отвлеченото, общото.) Висшият синтез на битието — изкуството, и на мисленето — философията, трябва да преминат в изкуство и философия на социалния живот — в делото — в творчеството а приложението — като най виеш и пълен синтез. (Prol. 112) безкрайно ценните съкровища на ума и сърцето — скрити в науката и изкуството, ще достигнат своето пълно изражение —в практиката, кога го се въведат в живота, като художество и творчество на индивидуалния и колективния, обществен живот.
към текста >>

37. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Требва да се подчертае обаче, че това общославянско сближение изисква жертви, изисква примирение между чехи и поляци, между руси и поляци.
Ние приветстваме полско-българското културно сближение! Особено чрез младежта! Трогателно беше, когато на 1 май вечерта, в I. мъжка гимназия във Варшава — българската учаща се младеж и после полската — изнесоха: народни песни, стихове, музикални произведения. Душите се издигаха в един нов свят на всеславянско и всечовешко братство. Требва да се подчертае обаче, че това общославянско сближение изисква жертви, изисква примирение между чехи и поляци, между руси и поляци. Миналото е минало. То не е светло. Но вечно ли ще воюваме помежду си Ние, родни братя? И за какво? В това отношение културното сближение между българи и сърби — последвано от пакт за вечно приятелство, е цяло знамение за славянството.
към текста >>

38. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

1908.) ПИСМО ОТ ИСЛАНДИЯ Надявам се да сте получили статията ми от столицата на големия атлантически остров без войска и без железници, дето блестят глетчери, бликат гейзери и буботят вулкани и при все туй царува голяма тишина, самота и велико примирение.
Тя се съдържа в ума на Всеединния“. „Всеединното създава в своя безконечен Разум безчислени вселени, които съществуват в течение на еони, и при все това, за всеединното съзнание, развитието, упадъка и смъртта на милионите вселени, се явява като един миг“. „Макар че всичко съществува във Всеединния, но не по-малко вярно е и това, че Всеединният е във всичко. Този, който действително е разбрало тази истина, се е добрал до великото знание,“ „В основата на съществуващата във време и пространство и изменяща се вселена, или зад тази вселена, всякога може да се намери субстанциалната Реалност — основната Истина“ (следва) _______________________________ *) „The Kybalion. A study of the Hermetic Philosophy of ancient Egypt and Greece“, by three Initiates (The yogi Publishing Society, Chicago. 1908.) ПИСМО ОТ ИСЛАНДИЯ Надявам се да сте получили статията ми от столицата на големия атлантически остров без войска и без железници, дето блестят глетчери, бликат гейзери и буботят вулкани и при все туй царува голяма тишина, самота и велико примирение. Новата година се възвести с продължително биене на черковни камбани и силно свирене на параходни сирени — никакви топовни гърмежи, като у нас. А на именния ми ден познати ми изпратиха разноцветни лалета — единствените зимни цветя тук, е вечерта вкусиха българско кафе и сладко. В стаята ми на масата се развяват есперантско и българско флагче, а над тях картата на окована България — голяма колкото Исландия — и портретът на Учителя, рисуван от Борис Георгиев. Интересно е, че и тук знаят за него и за Бялото Братство. На едно посещение у директора на Народната библиотека, г.
към текста >>

39. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Как ще стане това примирение?
Всеки, който яде от дървото на живота, от майчината и бащина любов, от братската и от сестринската любов, той има живот в себе си. Като знаете това, бъдете всички смели и решителни. Вие чакате да дойде в света нещо по-ново. Новото се заключава в това, — хората да се примирят. Новото примирява всички неща. Как ще стане това примирение? — Който има да взема, да не взема. Който има да дава, нека отиде при онзи, на когото дължи, и да му каже: Какво искаш да ти платя? Той трябва да му каже: Прощавам ти всичко, нищо не искам от тебе. Дай си ръката да се помирим. Тъй щото, всеки, който има да взема, да прости на брата си и да му каже, че е негов брат.
към текста >>

40. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек трябва да знае кога и как да употребява червения цвят Портокаленият цвят означава някакво примирение.
Белият цвят или светлината е дар, даден от небето. Всички останали цветове — синият, жълтият, виолетовият, тъмно синият, зеленият, са подаръци, които природата ни изпраща. И ако хората знаеха как да употребят тия подаръци, всички щяха да бъдат здрави, умни При тона положение между хората щеше да има пъпна хармония. Хората днес носят червения цвят без да знаят защо го носят. Като отиват на война, те носят червено знаме, без да знаят защо Червения цвят прави хората смели. Човек трябва да знае кога и как да употребява червения цвят Портокаленият цвят означава някакво примирение. Той представя друг един дар, даден на човека от природата. Зеленият цвят означава култура, растене. Той показва че земята трябва да се оре и сее. Жълтият цвят показва, че човек трябва да бъде разумен, да използва нещата правилно. Синият цвят показва, че трябва да благодарим на Бога за всички блага, които ни е дал.
към текста >>

41. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Кат странница на земята ще премина тоз живот на радости и скърби, като през мост, който с примирение ще ме отведе по пътя на вековете, към теб, о, Боже мой!
С каква ли мисия велика бе опита нощес да ме сломи? При този спомен се срамувам, от алените багри на зората! * Божествен химн над целий мир се носи. В молитвен трепет и сияние царствена издига се зората. Следа на мир свещен остана ми в душата, на мощна радост от чудно обновление. * Кат странница на земята ще премина тоз живот на радости и скърби, като през мост, който с примирение ще ме отведе по пътя на вековете, към теб, о, Боже мой! И. Карагьозова ПАЛМАТА Всред пясъците на горещата пустиня растеше самотна палма. Нейното стройно стебло, устремено към сините простори, разлистваше могъщи клони, натежали от най-вкусния плод, който земята раждаше. Фурми! Вълшебния плод посаден от Савската царица, когато се разделила с цар Соломон. Легендарния плод, който спасил живота на най-великото дете родено на Изток през своето изгнание. Мечтата на ония, които пътуват с кервани, впивайки поглед в далечния хоризонт, с безумната надежда да зърнат нейните огромни листа.
към текста >>

42. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

3, 2) Според закона на диалектическото развитие, в живота на отделния човек както и на цялото човечество, има три главни епохи: на битието, на съзнанието и на тяхното примирение, теза, антитеза, синтеза.
Жена, кога ражда. (из неделната беседа – 19 ноември 1939 г.) От „Изгрева“ – Любомил Разликата между богоизбраните и самозваните – И. А. Изворски Астрология. (продължение от бр. 254) – Влад Пашов Една кратка обиколка из Югославия ЕПОХАТА НА ЛЮБОВТА „Възлюблени, сега сме чада Божии, и още не се е явило какво ще бъдем, но знаем че когато се яви ще сме подобни нему, защото ще го видим както е.“ (I. Йоан. 3, 2) Според закона на диалектическото развитие, в живота на отделния човек както и на цялото човечество, има три главни епохи: на битието, на съзнанието и на тяхното примирение, теза, антитеза, синтеза. Когато посеем едно семе — то първо пуска корени надолу, после стъбло нагоре и най-после разцъфтява и връзва плод. В живота на човечеството също има три главни епохи: старият завет — епохата до Христа — е слизане в материята, инволюция, потъване в битието; след Христа, имаме новият завет, пробуждане на съзнанието, антитеза, (Битие-Съзнание), стремеж към небето, към задгробното (аскетизъм). И най-после имаме и бъдещата епоха на Духа, третият завет, синтезата, приложението на Любовта в живота, иначе казано, разцъфтяване и узряване на душата. На религиозен език казано, тези три главни епохи са епохи на Отца, на Сина и на Духа. Епохата на Отца е старият завет, човечеството беше още в детинството си, затова то беше ръководено с външния закон, страхът беше потикът за дейност.
към текста >>

43. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разбира се, докато властващите английски съсловия, които държат в ръцете си - богатствата на британската империя мислят, че последната трябва на всяка цена да запази своето надмощие в света, поддържайки с всички средства това внушение и всред широките народни маси, и докато германските управници мислят, че Германия може да разшири своята световна мощ само след едно разпадане на могъщата английска империя, за някакво истинско примирение, а още по-малко за побратимяване на тия две големи нации, и дума не може да става.
(продължение от бр. 255) – Влад Пашов Между българските приятели – Д-р Иво Хенгстер. Плодовете на обичта – Т. Ч. Нови книги ПОБРАТИМЯВАНЕ НА НАРОДИТЕ Да се говори за братство между народите днес, когато войната отново бушува в Европа, това звучи или като ирония или като бълнуване на непоправими мечтатели. Възможно ли е, ще попитат мнозина, да се побратимят англичани и германци, запример, когато и едните и другите мислят, че за две силни империи няма едновременно място на земята. Разбира се, докато властващите английски съсловия, които държат в ръцете си - богатствата на британската империя мислят, че последната трябва на всяка цена да запази своето надмощие в света, поддържайки с всички средства това внушение и всред широките народни маси, и докато германските управници мислят, че Германия може да разшири своята световна мощ само след едно разпадане на могъщата английска империя, за някакво истинско примирение, а още по-малко за побратимяване на тия две големи нации, и дума не може да става. Не трябва обаче, да се забравя, че не всички англичани и не всички германци мислят така. Има високо просветени и издигнати хора в Англия, както и в Германия, както и във всички други страни, които мислят, че при един разумен и справедлив ред има място и жизнен простор за всички народи на земята, големи и малки. И тези хора. освободени от тесногръдия национален егоизъм на сегашните управници, ще вземат един ден надмощие. Кога? — Когато разрушителните сили, които днес движат съдбините на народите, се изтощят във войните, които така слепешката предизвикват.
към текста >>

44. -

* Не на жив е тъжното му пение, Пее той в последния си миг, Че вид в предсмъртно примирение Пръв път правдата да дига лик.
И защо в гърдите толкоз мрак ? Иска в миг душата му измъчена Безвъзвратното да върне пак. * Всичките тревоги, наслаждения, Всичките мечти на любовта, Скриха се във мрак като видения И не ще припламнат пак в света. * Всичко що навеки е помръкнало В тази песен лебедът е слел, И до родно езеро замлъкнало Той за прошка е глава привел. * И кога звезди изгряха галено И мъглата бавно пропълзе, Песента му тиха, непожалена Стройната тръстика я подзе. * Не на жив е тъжното му пение, Пее той в последния си миг, Че вид в предсмъртно примирение Пръв път правдата да дига лик. Преведе: Йорд. Ковачев ПРОРОЧЕСКА ГЕОМЕТРИЯ (2) (продължение от брой 283) Исторически хронометър Според Хабермяна, пирамидата е била построена да служи като един исторически указател, предназначен да отбелязва по пророчески начин най-важните събития в живота на човечеството. Със своите архитектурни, научни и исторически данни, голямата пирамида отбелязва с пълна точност старозаветната история, минавайки през Битието, Изход, Съдии, Царе, според както са отбелязани в Библията, после през християнската ера, минава през кризата на настоящето време и достига до нови и по-хубави времена. Когато се появиха първите хипотези относно пророческата хронология на Пирамидата, в Европа още не бяха познати пророческите предсказания на Древния Египет. В същност, и едните и другите се съвпадаха с „Книгата на мъртвите“.
към текста >>

45. -

Но това никак не пречи за доброто опознаване на страната на фиордите, на великото примирение и на вратите на рая, каквато е Норвегия.
Най-красиво се рисува скромният, чистият и здравия живот, живот прост и естествен сред природата с нейните бури и страхотии, които каляват и тялото и характера. Тук на усамотение в гората, в тишината на горите или на високите върхове, човек мисли по-спокойно и се чувства цар, далеч от суетността и гордостта и от паричната и градската отрова като най-после вижда себе си в Бога и Бога в себе си и проумява целта за която е пратен на земята: да върви напред през съмнения и пречки с напипване, без да спира и без де губи смелост и по тоя начин всеки стига до съвършенство, за което е способен — едни напредват малко, други отиват далеч в бавния напредък на човечеството. Важното в случая е всеки да действа искрено и добросъвестно и да проумее, че една от най-могъщите думи в света е Милостта, при която много тегла и скърби на тоя свят могат да бъдат смекчени, защото най-хубавата и най-мъчната задача е да се омилостивим и помагаме на страдащото човечество, да постигаме богатството на душата повече от материалните блага, да се чувстваме доволни от доброто, което вършим. Извънредно поучителна книга, в която главният, герой Дал е истински апостол на истината. Жалко само, че поради преводът от френски език, германската дума Бьорндал, което значи „Меча долина“ е транскрибирано в Бжьорндал и други няколко грешно предадени имена. Но това никак не пречи за доброто опознаване на страната на фиордите, на великото примирение и на вратите на рая, каквато е Норвегия. И. X. К. Наследството на Бьорндал, роман от Трюгве Гюлбрансен, преведе от немски Асен Разцветников, издание на библиотека „Златни зърна“ на Славчо Атанасов, Алабинска 40. София, стр. 383, цена 70 лв. Тази книга е като продължение на „Отвъд горите пеят“ и може да се нарече книга на младия Дал.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В мъжкия ръкопис се забелязват повече признаци на въздържаност, обмисленост, умереност, сигурност, дейност, волева сила, издръжливост и пр., а в женския — призраци на чувствителност, доброта, волева слабост, приспособимост, примирение и пр.
възприемчивост той ще запази съответни черти и в ръкописа си. И обратно, срещат се ръкописи на млади хора (ученици и студенти) с качествата на възрастни. В такъв случай можем с положителност да твърдим, че тези млади хора са преждевременно узрели и застарели. 2. Ръкопис на германския генерал-фелдмаршал фон Макензен. Понеже жената се различава от мъжа по духовния живот и темперамент, то и ръкописите им обикновено се различават. В мъжкия ръкопис се забелязват повече признаци на въздържаност, обмисленост, умереност, сигурност, дейност, волева сила, издръжливост и пр., а в женския — призраци на чувствителност, доброта, волева слабост, приспособимост, примирение и пр. Разбира се, че се срещат и смесени и преходни форми, които създават големи трудности при определяне автора на ръкописа. Новите стремежи на жените да си присвоят мъжки черти и да се доближат по воля и характер към мъжа, се отразяват без съмнение и в ръкописа. При все това в повечето случаи опитният графолог ще открие известни характерни черти. Там, където това е абсолютно невъзможно, сигурно ще имаме ръкописи от жени с мъжки характери или обратно мъже с женски характери и темпераменти. Известно е, че хората, принадлежащи към един народ, въпреки множеството различия в характера, притежават некои характерни, типични за народа качества, които ги отличават от другите народи.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ще съзнаят ли това всички наши обществени и политически дейци, за да напуснат отъпкания път и да тръгнат по пътя на примирението между разните съсловия от народа, на искреното побратимяване и сплотяване между всички българи, по пътя на истината, правдата и взаимната любов?
Тръгнало в тоя нов път, това Министерство ще създаде едновременно и условия за новите влияния, и в другите второстепенни Министерства, то ще влияе ефикасно върху целия държавен и обществен живот, и така ще се тури началото на превъзпитанието на цялото общество. Мястото не ни позволява да изброим конкретно законодателните реформи, които трябва да се прокарат, но те произтичат ясно от основните принципи, които се излагат и разясняват в списанието. Няма съмнение, че при изгряването на тая нова зора в народната просвета, останалите клонове на управлението ще се турят в хармония, защото ще се дадат новите насоки на обществената еволюция, от които те ще се ползват. Ще настъпи тогава и времето на синархическото управление.[4] А при такова управление, което е основано на добре разбрания физиологически закон в природата, ще станат не само невъзможни, но и безсмислени всякакви обществени течения и вълнения, като сегашните, стачките, протестите, борбите и кръвопролитията ще се считат вече един смешен анахронизъм, който ще остане достояние на печалното минало. Неизбежно ще настъпи един траен и благодатен вътрешен мир между членовете на обществото, между отделните единици, които съставляват българския народ, и от сегашната социална неврастения няма да остане нито помен. Ще съзнаят ли това всички наши обществени и политически дейци, за да напуснат отъпкания път и да тръгнат по пътя на примирението между разните съсловия от народа, на искреното побратимяване и сплотяване между всички българи, по пътя на истината, правдата и взаимната любов? Ако това съзнание се роди у тях и те станат нови хора, бъдещето на българския народ скоро ще се очертае в пълно благоденствие и напредък. В противен случай, той ще се лута из тъмните усои на невежеството и моралната поквара, ще страда и се мъчи години и векове, докато някоя несравнено по-голяма катастрофа не го вразуми. --------------------------------------- [1] Евангелие от Матея 23:8 [2] Вж. разказът: Изпит от Блек (кн. 8 на списанието) дето се разяснява как Джета е укротил Арада, който посегнал да го убие.
към текста >>

Той е готов сам.да понесе всичко, без да желае примирение с небето и без да влезе в компромиси с ада.
Всичко в тях е хаос: разбъркани понятия за добро и зло, огнени стремежи към непознаваемото, страшна борба между мистицизма и волята за власт. Бурният устрем напред се разбива в скалите на грубата, действителност и се превръща в болка, която разкъсва с дива злоба техните сърца. Ето защо и духът в царството на Ариман говори за техния представител Манфред: „той се мъчи ето какво е да си смъртен и да се стремиш към това, което е вън от пределите на смъртния мир“ — Обаче, въпреки това, не трябва да си представяме тия скръбници в лицето на Манфред слаби и безволни. Тяхната воля е до такава степен силна, щото е в състояние да подчини под себе си природните стихии. Манфред е толкова силен, че с хлад отхвърля утешенията на стария абат, който иска да изкупи неговата, блуждала в грехове, душа. Той е готов сам.да понесе всичко, без да желае примирение с небето и без да влезе в компромиси с ада. „Не е тъй мъчно да се умре“ са неговите последни думи. Това е Манфред: свръхчовекът в епохата на световната скръб, силният дух, страдащ от своята собствена сила, готов да рухне в бездните на чудовищните болки, без да признае злъчния афоризъм на Мефистофел: „Du bist am Ende — was dubist.“ Силвен ХО __________________________ 1) Jakob Bohme, немски теософ и мистик, роден в 1575 г., умрял в 1624 г., като обущар в Гйорлиц (Прусия). — Мисълта, която се разглежда, е взета от неговото съчинениe:Qrundlicher Bericht worn idichen und Nimmelichen Misterien. 2) Манфред – герой в поемата на Байрон: „Манфред“ („Manfred“) Боян Боев. ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ – НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ БЪДЕЩОТО УЧИЛИЩЕ (Продължение от кн. VII).
към текста >>

Да, вярно е, че търпението е велика добродетел, но това търпение не ще рече примирение с неправдите в живота.
Сега, за избягване на недоразумения, нека видим случаите на фалшиво религиозно възпитание на децата. Ако децата се възпитават в религиозен фанатизъм, с едно раздухване на омраза спрямо тези или онези религии, ако детският ум се вковава само със зачуване на известни догми, тогаз религиозното възпитание е фалшиво. То е фалшиво и тогаз, когато му се внуши, че то няма защо да се напряга, да се бори, защото всичко се праща на готово от Бога; затова не остава друго, освен да пасуваме и да чакаме отгоре благодат, благоволение. В такъв случай се развиват едни пасивни натури, когато истинското религиозно чувство развива борчески натури. Религиозното възпитание ще бъде фалшиво, когато детето се учи да търпи всичко, да не се бори с неправдите в живота, защото търпението било добродетел, чрез която човек се удостоявал с вечното блаженство в рая. Да, вярно е, че търпението е велика добродетел, но това търпение не ще рече примирение с неправдите в живота. Под търпение в религиозно-морален смисъл на думата се разбира съвсем друго нещо, а не примирение с живота. Морал, който проповядва примирение с живота, е робски морал. Такъв морал съвсем не е в хармония с истинското религиозно възпитание. Някои казват: „нека не бързаме с религиозното възпитание на детето, Нека го оставим то да се самоопредели, когато порасне. Затова не трябва то да получава в училище религиозно възпитание“.
към текста >>

Под търпение в религиозно-морален смисъл на думата се разбира съвсем друго нещо, а не примирение с живота.
Ако децата се възпитават в религиозен фанатизъм, с едно раздухване на омраза спрямо тези или онези религии, ако детският ум се вковава само със зачуване на известни догми, тогаз религиозното възпитание е фалшиво. То е фалшиво и тогаз, когато му се внуши, че то няма защо да се напряга, да се бори, защото всичко се праща на готово от Бога; затова не остава друго, освен да пасуваме и да чакаме отгоре благодат, благоволение. В такъв случай се развиват едни пасивни натури, когато истинското религиозно чувство развива борчески натури. Религиозното възпитание ще бъде фалшиво, когато детето се учи да търпи всичко, да не се бори с неправдите в живота, защото търпението било добродетел, чрез която човек се удостоявал с вечното блаженство в рая. Да, вярно е, че търпението е велика добродетел, но това търпение не ще рече примирение с неправдите в живота. Под търпение в религиозно-морален смисъл на думата се разбира съвсем друго нещо, а не примирение с живота. Морал, който проповядва примирение с живота, е робски морал. Такъв морал съвсем не е в хармония с истинското религиозно възпитание. Някои казват: „нека не бързаме с религиозното възпитание на детето, Нека го оставим то да се самоопредели, когато порасне. Затова не трябва то да получава в училище религиозно възпитание“. Както казахме по-горе, периодът между 7.
към текста >>

Морал, който проповядва примирение с живота, е робски морал.
То е фалшиво и тогаз, когато му се внуши, че то няма защо да се напряга, да се бори, защото всичко се праща на готово от Бога; затова не остава друго, освен да пасуваме и да чакаме отгоре благодат, благоволение. В такъв случай се развиват едни пасивни натури, когато истинското религиозно чувство развива борчески натури. Религиозното възпитание ще бъде фалшиво, когато детето се учи да търпи всичко, да не се бори с неправдите в живота, защото търпението било добродетел, чрез която човек се удостоявал с вечното блаженство в рая. Да, вярно е, че търпението е велика добродетел, но това търпение не ще рече примирение с неправдите в живота. Под търпение в религиозно-морален смисъл на думата се разбира съвсем друго нещо, а не примирение с живота. Морал, който проповядва примирение с живота, е робски морал. Такъв морал съвсем не е в хармония с истинското религиозно възпитание. Някои казват: „нека не бързаме с религиозното възпитание на детето, Нека го оставим то да се самоопредели, когато порасне. Затова не трябва то да получава в училище религиозно възпитание“. Както казахме по-горе, периодът между 7. и 14.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те носят със себе си новия живот, новия стремеж, носят със себе си непристорената любов и обич, духът на смирение и примирение.
Тогава той се съгласява да приеме най- простата: мляко. А с мляко се хранят само децата. Затуй и Христос е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие". Това значи, да възприемем новото в живота, защото само малките деца знаят тайната за възприемане на новото. И всеки знае, че когато малките деца дойдат в един дом, носят радост на родителите и на всички околни, и всички ги обичат. Те носят със себе си новия живот, новия стремеж, носят със себе си непристорената любов и обич, духът на смирение и примирение. Следователно и съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се примирят с новите наредби, които природата е внесла. Те не съзират още тия наредби. Само високо развитите и чувствителни души могат да схващат това ново, което влиза в живота, тъй както ранобудните пойни лтички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта: едните със своите мелодични песни, с които посрещат изгрева на слънцето и изпращат неговия залез, а другите - със своето израстване и цъфтене. Прочее, новото време ни налага, по необходимост, да изменим своите стари възгледи, да се съобразим с новото и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква.
към текста >>

Примирението па небето със земята· унищожаването на злото — това са задачи и цели на религиозните натури· Твърдението на Тертулиана, че душата по природа е християнска, повече от всичко говори за етичната ценност на християнската религия.
____________________________________ 1) Държавния завод при с. Кая-Бурун, Ямболско. П. Любимов Българската православна църква1) (по случай църковния събор). Религиозното чувство расте, развива се, крепне и дава плодове само в мира на красотата, хармонията, истината и любовта. Онзи, който е достигнал до богообщничеството (теургизъм - теургия), той живее във вечна пролет, запазва битието — живота, благославя, обича, прощава... Религиозното чувство заставя носителя си да работи повече за вселенското добро, за вселенската правда, за вселенското братско благуване, за дохождане Царството Божие на земята. Примирението па небето със земята· унищожаването на злото — това са задачи и цели на религиозните натури· Твърдението на Тертулиана, че душата по природа е християнска, повече от всичко говори за етичната ценност на християнската религия. Христос донесе на света ново учение, жизнена вяра, която движи планини. Христос тури в основата на християнската вяра любовта — вечножизненото, възпламеняващо чувство. Христос обикна тъй света, че отиде на Голгота за него, тласкан главно от любовта. Християнинът обича всички, даже враговете си, стреми се да увеличи доброто и да намали злото в света. Християнинът не краде (пряко и косвено), не лъже (той не познава „светата“ лъжа) не мами, не спекулира, не тунеядства, не се кълне, не воюва, произвежда само ония стопански блага, които имат социал-етична ценност и не се отразяват вредно върху живота, не пиянства, не развратничи.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не с критикуване на досегашните теории окултизмът иска да даде духовен тласък за по-нататъшното развитие на човечеството, но чрез положителна работа, именно чрез даване на положителни окултни познания, чрез които да стане възможно примирението на наука, религия и изкуство.
септември до 16. октомври 1920 година. На този курс е присъствало многобройно студентство, дошло почти от всички европейски държави. Целта му беше да покаже, как окултизмът се явява плодотворен във всички научни области и как той е способен отново да примири и свърже религия, философия, наука и изкуство. Окултно научният университетски курс в „Гьотеанум“ миналата есен нямаше характер на ред тържества, каквито е обичайно да стават при откриване на нови заведения, но той беше един систематичен курс, с който се тури начало на бъдната дейност на окултния университет. Не с критикуване на досегашните теории окултизмът иска да даде духовен тласък за по-нататъшното развитие на човечеството, но чрез положителна работа, именно чрез даване на положителни окултни познания, чрез които да стане възможно примирението на наука, религия и изкуство. Още през август 1920. година беше отпечатана покана за тези курсове, която съдържаше програмата и плана им. Поканата съдържаше още сведения за влаковете (от Базел до Дорнах по железница 1/4 час, а от друга Базелската гара 1/2 час), после упътвания за квартирния и др. въпроси. Квартирният въпрос беше особено важен за гостите, идещи от страни с низка валута, каквито са Германия, Австрия, Чехословашко и др. За гостите от тези страни били предвидени квартири у приятели и съчувственици.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Излишно е да цитираме много примери, за щото най-пресният от тях е достатъчно убедителен: неотдавна починалият бивш председател на Съединените Североамерикански Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието в последната общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело.
16. Книжнина. 17. Разни вести Към великата цел Причини на международния антагонизъм - Условия за обединението на славяните Още от незапомнени времена народите на земното кълбо враждуват и воюват помежду си. Цели племена и раси, заедно с материците, на които те са живели, са загинали в тия борби, но останалото човечество, при все това, не се е опомнило и не е разбрало закона на общежитието за общо благо. Дойде Христос и донесе учението за любовта и братството между всички, приятели и врагове, но и до днес неговото учение остана не приложено в живота. Много негови последователи и ученици, много гениални хора в различните народи, учени, философи и държавници, са се мъчели и борили, за да се внесе разбиране и въдвори хармония, мир и съгласие между народите, но техните трудове са били безрезултатни и те са уми рали на кладата, на ешафода или в забрава, без да до- живеят и видят реализира нето на своя идеал. Излишно е да цитираме много примери, за щото най-пресният от тях е достатъчно убедителен: неотдавна починалият бивш председател на Съединените Североамерикански Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието в последната общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело. Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му. Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби“.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ония, които са го видели и разбрали, не биха се усъмнили в това, тъй като той носеше знаковете на новото време: еволюцията на душата, обяснена с тая на Космоса, синтезът на религията и науката, примирението на Изток и Запад и победата над злото чрез дълбокото чувстване и ясното съзнаване на чиноначалстваните сили на човека и вселената.
Но първото впечатление от ансамбъла беше поразително и тържествено. В междуколонното пространство, големите цветни стъкла, разпределени според седемте цветове на небесната дъга, се хвърляха в очи като живи пламъци, Епизодите на душата, която се стреми да се откъсне от земята, бяxa обрисувани там в светли образи, кръстосани ясно в сините, жълтите, зелените и червените стъкларии. Това здание, по най-нов образец, разказваше историята на душата в пътя към божествения свят, но след като е събрала цялото си съзнание и е намерила изново боговете на своето гледище. Мисловият образ на храма при Дорнах е от ония, които се налагат на духа и чиято ясност включва в себе си своя показ, въпреки недостатъците на тоя пръв и прибързан опит. Едва що бе се появил, бляскавият метеор угасна.Но според, всички изгледи, той ще блесне пак в деня, определен от Провидението. Ония, които са го видели и разбрали, не биха се усъмнили в това, тъй като той носеше знаковете на новото време: еволюцията на душата, обяснена с тая на Космоса, синтезът на религията и науката, примирението на Изток и Запад и победата над злото чрез дълбокото чувстване и ясното съзнаване на чиноначалстваните сили на човека и вселената. _____________________________________ 1) Авторът, възторжен почитател на Щайнер, е написал тази статия преди смъртта му, и тя е поместена във февруарската книжка на французкото списание Le voile d’Isis, 2) Брамански учени. Б. Р. 3) Вж. фотографски снимки на някои вътрешни части на Гьотеанум в кн. II, год.
към текста >>

Затуй и евреите, и християните, заедно, трябва да издигнат молитвите си към Христа, който витае във вечността и чака тяхното примирение, за да прояви славата си на света.
Човечеството, особено чрез последните открития на науката, бавно, но постепенно и сигурно, прониква в нея, разбива материалистическите хипотези и теории и навлиза в отвъдните области на невидимия свят. Може да се твърди с увереност, че мистериите на психизма са открити за избраните, които четат в Великата книга на живота така, както простосмъртните четат обикновените книги. С помощта на Зо-ар, християните могат да изучат най-сигурно окултната наука, която се съдържа в Стария Завет. Но и евреите, чрез изследванията на Кабалата и съотношението на тайните й към християнските догми, могат да научат, че тия догми нямат оная идолопоклонска стойност, която им се приписва. Троицата е Единият Бог, а проявлението Му в Христа е спасението на човечеството от същия Бог. Затуй и евреите, и християните, заедно, трябва да издигнат молитвите си към Христа, който витае във вечността и чака тяхното примирение, за да прояви славата си на света. Така те ще привлекат върху земята влиянието, тържеството и царството на Христа на славата, за да се осъществи кабалистическия обет: „Месия ще дойде на свеma поради заслугата на Зо-ар“. Сифра Дзениута I. 1. — Предание: Книгата на Тайната описва колебанията на Везните. 2. — Предание: Преди да бъдат везните, Лицето не гледаше Лицето. 3. — И първите царе умряха; и припасите им се свършиха; и земята стана пуста. 4.
към текста >>

НАГОРЕ

0.28409314155579