Търсене в текстове за 'Прегръдка'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 16 резултата в 14 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И Хаосът не познава плода си, защото е лишен от усет, но от прегръдката на Вятъра /Духа/ бил роден Мот или тинята.
Според индусите Върховната Душа, всепроникващата същина на света, като влезе в естеството /Пракрити/ и в Духа /Пулуша/ раздвижва изменчивите и неизменчивите начала, защото времето на сътворяването е дошло. Същото имаме и във финикийската космогония, където се казва, че Духът, като се смесва със собствените си начала, поражда Творението. Орфичната традиция поддържа същото учение. Защото Фанес, Ерос и Хаосът съдържат вселенското сурово необособено вещество и Кронос, времето, в когото са съчетани трите начала, излъчва скритата и неподвижна точка, Логосът, който извършва делото на сътворението. Санханиатон, финикийски учител, в своята космогония казва, че когато Вятърът / Духът/ се обхване от обич към собствените си начала /Хаосът/, извършва се Тяхното съединение, което е наречено Потос, и от това произлиза семето на всичко. И Хаосът не познава плода си, защото е лишен от усет, но от прегръдката на Вятъра /Духа/ бил роден Мот или тинята. От това произлизат семената на творението и раждането на Вселената. Според Кабала пространството не се съдържа, но то съдържа всичко, то е първичната безтелесност на простата същина, разпространеност без граници. В скандинавските Едди медната роса, която пада през нощта, работливите пчели-съзидателки я събират и от нея изграждат света. Росата представя пасивното Начало на творението, а пчелите — това са активните Божествени същества, които от тази роса, която е астралната светлина, създават Вселената. В халдейските легенди на Бероес, Ованес или Дагон, човекът-риба, като наставлява народа, показва им новородения свят, когато излиза от водата и всичко съществуващо, излизащо от това първо вещество.
към текста >>

2. НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ - Борис Николов

Излезе глух звън, като въздишка, но тъй сладък, сърдечен, топъл, задушевен – като прегръдка.
Канеше се вече да тръгва, когато видя до стената дървена витринка и вътре – две клепала висяха на въженца. Никѝфор се спря пред тях. Къню му обясни: – Те са правени от дядото на моя дядо, преди двеста години. Той отвори джамлъка, откачи дървеното чукче и лекичко удари по клепалото. Излезе глух звън, като въздишка, но тъй сладък, сърдечен, топъл, задушевен – като прегръдка. Къню каза: – Правят се от специално дърво, то се избира между хиляди. Но най-важното е обработката: като се изрежат, дъските се киснат във вода пролетно време, когато се топят снеговете. Това се прави десетина-двадесет години наред. После се сушат сто години.
към текста >>

3. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Тя преизпълва сърцето със светла радост и импулсира любещия да обхване в прегръдка целия свят.
"Любовта е единствената светлина,с която разполагаме, за да познаваме живите същества, с които сме заобиколени. За да познаваш хората в същинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш! " (Учителят П. Дънов) Любовта мотивира човешкото същество да разкрие най-доброто от себе си. Тя преизпълва сърцето със светла радост и импулсира любещия да обхване в прегръдка целия свят. Когато чувството на обич е отправено към един конкретен човек, тогава ние съзираме най-хубавото, най-извисеното, което се таи дълбоко в неговия ум, в сърцето и душата му. В тази връзка Учителят П. Дънов казва: " Човек иде от един възвишен свят на Любовта, Мъдростта, дето светлината царува, от онзи светъл свят, дето свободата, братството и равенството царуват, за които хората копнеят, от онзи светъл свят, гдето хората се познават, за другите живота си полагат, с Любов се ограждат, за Бога живеят. И когато човек обича някого, обича този Божествен, възвишен свят в него." Едва ли има по-вълнуващ момент в живота на всекиго от нас от мига, в който прекрасната птица на Любовта кацне на рамото ни.
към текста >>

4. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Като резултат от тази грандиозна космическа прегръдка възникват световете, сферите и областите на Проявеното Битие.
Както пораждането му, така и дълбоката му, глъбинна същност си остават (поне засега) тайна за нас, хората. Ние сме в състояние, обаче, да наблюдаваме безбройните му проявления и да осмисляме взаимоотношенията между неговите носители. В нашите възможности е да прозрем неговата целокуп- ност и проникването му в цялата наблюдаема Вселена - от елементарните частици и атома до звездите, галактиките и Метагалактиката. Наблюденията ни довеждат до съществения извод: животът е единен в необозримото си разнообразие и неповторимо разнообразен в единството си. Езотеричното познание, въплътено в учението на ББ, свидетелства, че животът се ражда при взаимодействието между Духа и материята. Като резултат от тази грандиозна космическа прегръдка възникват световете, сферите и областите на Проявеното Битие. При разглеждането на космологията на Учителя П. Дънов отбелязахме, че той утвърждава наличието на три свята в Битието: физически (материален), духовен и Божествен. Те заемат едно и също пространство, но се отличават помежду си най-вече по естеството на своята субстанциалност - най-груба е тя в света на материалното, а най-фина - в селенията на Божественото. Свързвайки природата на тези три свята с вечния ход на Промяната ("Всичко тече, всичко се променя! " - Хераклит), засягаща всички пластове на съществуващото и разтърсваща до основи дори непоклатими наглед величини, Учителят П.
към текста >>

5. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

Прегръдката на истинската, Божествената Любов е преживяване, което оставя своя незабравим отпечатък у нас за цялата Вечност.
То осмисля нашите земни дни, поривите на душата ни, копнежите на духа, заключен в тленното материално тяло. По този повод Учителят П. Дънов възкликва: "Любовта ще остане неразбрана за вечни времена. В това седи красотата на живота." Всяко посещение на Любовта в нашия живот е дар Божий! Единственото, за което не си заслужава да съжаляваме, е, че сме обичали! Прегръдката на истинската, Божествената Любов е преживяване, което оставя своя незабравим отпечатък у нас за цялата Вечност. В този ред на мисли Учителят на ББ в нашата страна споделя: "Радвайте се, когато любовта ви посещава. Радвайте се, когато ви обичат. Някой съжалява, че го обичали или че обичал. Когото и да сте обичали или който и да ви е обичал, не съжалявайте. Малко или много, любовта всякога дава нещо от себе си (курсивът мой - К. З.).
към текста >>

6. IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Те надхвърлят мащабите на нашия древен материк и обхващат в прегръдката на Божествената Любов цялата планета: "Идеята за Братството иде.
Измежду всички славянски народи великият духовен Учител на ББ е избрал именно българския. С всичките им плюсове и минуси българите като народ са носители и изразители на най-хубавите качества, присъщи на славяните. Затова същият Учител ги дефинира така: "Българите са пионери между славяните" (курсивът мой - К. З.). Понастоящем, когато народите на Стария континент изграждат своя общ дом - Обединена Европа, идеите на Учителя П. Дънов в това направление звучат по-актуално и с по-голяма прорицателска мощ от всякога. Те надхвърлят мащабите на нашия древен материк и обхващат в прегръдката на Божествената Любов цялата планета: "Идеята за Братството иде. Земята ще стане място на благословение. Това ще стане скоро. Но докато дойде то, хората ще минат през големи страдания, които ще пробудят съзнанието им. Идва ново небе и нова земя. Идва порядък, в който ще царува Любовта в света.
към текста >>

7. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

на практика е полулегално именно поради неизяснения му статут и недвусмислената враждебност от страна на държавата, в която се разпорежда една-единствена политическа сила - БКП (в прегръдка с казионния БЗНС).
Това положение на нещата продължава през целия период на антихуманното управление на българските следовници на болшевизма до 10.11.1989 г., като през цялото време методите им на действие не претърпяват почти никаква промяна. На 11.06.1948 г. с удостоверение № 27526-40-V на Министерството на външните работи Духовното общество "Всемирно Бяло братство" е регистрирано като верска общност без статут на юридическо лице. Този дискриминационен акт го поставя в съвсем неравноправно положение в сравнение с другите религиозни и духовни общности в страната. Съществуването на Братството между 1948 и 1990 г. на практика е полулегално именно поради неизяснения му статут и недвусмислената враждебност от страна на държавата, в която се разпорежда една-единствена политическа сила - БКП (в прегръдка с казионния БЗНС). Като илюстрация - всички летни събори на ББ в района на Седемте Рилски езера през август протичат при негласното, но известно на всички и неумолимо присъствие на Държавна сигурност (представена от агенти на печално известния VI отдел, т. е. политическата структура на тайните служби, ангажирана с интелектуалците в България и съответно - църковните и духовни общности). За споменатия 42-годишен период не е отпечатана нито една беседа на Учителя П. Дънов, печатницата на движението е закрита и пр. 2. Съвременно състояние на Бялото братство в България
към текста >>

8. КОЛЕКТИВНИ И ГЛОБАЛНИ ВЛИЯНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ - Павел Желязков

Тогава казваме, че сме попаднали в прегръдката на Морфея.
Учителят Беинса Дуно казва, че човекът все още не извел главата си от материята, за да види как изглежда светът над нея. По отношение на отвъдния свят ние сме спящи същества. Най-общо погледнато, сънят е състояние на съзнанието, когато се е оттеглило от едно ниво на действие на силите в друго с противоположна полярност. При това преобразяване онова, което в земен план е долу, в небесния план става горе. Тогава съзнанието потъва и осъзнатото или реалното става неосъзнато. Тогава казваме, че сме попаднали в прегръдката на Морфея. Грехопадението представлява такова преобразяване на съзнанието, при което то заспива за отвъдния свят и се пробужда в света на формите, т. е. в материалния свят. От тази гледна точка съзнанието на хората е спящо. То е едно нормално, но ограничено самосъзнание, благодарение на което оперираме във физическия план на живота. Понеже частично съзнаваме, ние чувстваме и мислим също ограничено, а не в континиума непрекъснатостта на явленията и процесите.
към текста >>

9. Даниил - Николай Райнов

И върху меки ръце, палящи от страст и жадни за змийска прегръдка, сложи гривни от златен сплав, носящи потайни образи, врязани с резец на майстор.
И пропъстри своите накити със сребърни трепки, обкичени със сардоникс и смарагди. Огърлици от бисер и топази обви на бяла шия — като пъстри змии. А върху своята гръд, неразбулвана още за чужди мъж, сложи сапфири, споени със злато и жълта мед, и ги провеси надолу. И върху буйна коса прикрепи тънко изрязани косичници от сребро, със звезди от аметист. И тънки плетеници с пъстрота на змия обви около кръста си — и обеси от златни пафти висулки от бисер. И върху меки ръце, палящи от страст и жадни за змийска прегръдка, сложи гривни от златен сплав, носящи потайни образи, врязани с резец на майстор. И на ушите си — сърповидни обеци, а на пръстите си — пръстени с египетски камъни. И разпали смола от химаватски бор, смесена с цветове от дилянка, индийски крин и загърличе, защото тази миризма зашеметява и буди любов. И легна царицата върху ложе от пурпурно кадифе, а над него спусна балдахин от тънка финикийска свила, изпъстрена с дребни персийски шевици. И прати да повикат Данииля. …Когато дойде младият маг и видя царицата — богато накичена, в сияйно измамлива голота, отвърна той лице.
към текста >>

10. Песен за Девата - Николай Райнов

Нейните ръце са два огнени пояса, обвити около снагата на света; те са хубави като змии и смъртоносни като прегръдка.
Нейните очи се разтварят над човека като две обърнати бездни като тъмни небеса, като опасни пропасти, надвесени над душата — Едната се казва Съдба. Другата — Тайна. А тяхното общо име е — Смърт или Обич. Като огромна чаша, пълна с огън, е Нейната уста: когото Тя целуне — той умира от копнеж. Защото в душата му кипват знойни желания — и той става роб — и душата му пада като плащаница, по която ще минат чужди нозе. Нейните ръце са два огнени пояса, обвити около снагата на света; те са хубави като змии и смъртоносни като прегръдка. Защото хубостта носи смърт — и отрова спи във всяка целувка. Нейните ръце се простират над душата като два бели савана, под които можеш да се забравиш, но можеш и да умреш. Тя е Властителка на вечното Тайнство, отдето се ражда Това, Що е родило света. Тя е лавър, който пуска пламнали листа, огнени клонки и мълнийни цветове. Тя е светлина пред изгрев и здрач надвечер.
към текста >>

11. Книга на загадките - Николай Райнов

Гледай ме! Аз искам прегръдката на твоя поглед и топлия шепот на очите ти.
Искам да слушам за дворци, дето живеят царици и дето всеки стълп е вкаменен мъж. Разкажи ми за човекоядката, която гълта сърца на мъже! Твоите приказки ме карат да мисля. Не искам. Недей! Чужди ми са твоите образи.“ Той я тогава мълчаливо погледна и в погледа му немееше недоумение. А тя му рече: „Никой не ме е гледал така. Гледай ме! Аз искам прегръдката на твоя поглед и топлия шепот на очите ти. Гледай ме! Никой не ме е гледал до сега така.“ *** Лодката е готова. Гребците чакат. Снеми покривалото си! Нощта ще бъде Твое покривало. Съблечи одеждите си! Дългият мрак ще стане Твоя одежда. Ние ще минем заедно отвъд, където се начева тъмното, — там, отдето никой не се е върнал.
към текста >>

Носи ли пожар прегръдката ти?
А отвън, пред храма на Халуле, мрат един по един людете, чиито отлитащ живот дава душа на железния изтукан. *** Една мома от Мегидо пееше: „Ръцете ми са гъвкави, като вейки на портокалово дърво. Гръдта ми е над бистри водоеми огън. Мъжете се боят от хубостта ми“. Вятърът я запита: „Моме от Мегидо, сеят ли ръцете ти смърт ? Носи ли пожар прегръдката ти? Умират ли пред тебе от уплаха мъжете ? “ Момата от Мегидо не чу. Тя запя друга песен: „Ръцете ми са плахи, като птици надвечер, в пожънати ниви. Гръдта ми е ледно огледало, обърнато към небето. Аз се боя от погледа на всеки мъж“.
към текста >>

И сенките им — грамадни, морави — се простряxa върху небето и притиснаха звездите в нечовешка прегръдка.
Когато влезеш, две неприклопени очи ще те погледнат — : две очи на мъртвец, които са дълго чакали някого, — моиттe две очи. — — — *** Простря се нощ над земята, — дълга, като змия, и пъстра, като опашка на паун. Нямаше жива душа по цялата земя — от Океана до Стълповете на Слънцето. И в първото страшно мълчание се свиваше от мъка земята — като змия, посипана с пламтящи въглигца. ... И дойдоха седем Вожда — да делят плячката на света. И сенките им — грамадни, морави — се простряxa върху небето и притиснаха звездите в нечовешка прегръдка. ... Когато удари първият звън, излезе от мъртвото Слънце Мъж — и лицето Му блещукаше, като пурпурна угасваща звезда. На главата Му имаше покривало от златна тъкан с шити лотуси и пламтящи езици. И стрели отровни виcеxa в кълчан от скъпа кост. А ръката Му бе подобна на лък — и кракът Му — на мраморен стълп. И застана Мъжът, па разви свитък, изписан цял.
към текста >>

12. Един общочовешки език - Сава Калименов (1901 - 1990)

Повтаряме, това не е въпрос на столетия, а на хилядилетия, И то ще бъде реализирано само от Новото Човечество, в което границите ще бъдат премахнати, а народите ще се слеят в братска прегръдка.
Всички те са разклонения на едно и също, общо в началото си, дърво. Това е основното положение, което лежи в основата на сравнителното езикознание днес. На какво се дължи тази грамадна разлика, която днес съществува между различните клонове на това дърво — между различните национални езици? — Естествено, причината за това е разделянето на народите едни от други, държавните и естествени граници и неизбежно последвалата от това разделяне и ограничение самостоятелна, отделна еволюция, която, стъпка по стъпка, с течение на времето е довела днешните езици до сегашното им положение на отдалеченост и неразбираемост едни за други. Вземайки това пред вид, много ясно става, че като се унищожат тия причини, които са докарали сегашното разделение на езиците, в еволюцията на последните по необходимо :те ще настъпи един естествен обрат, който стъпка по стъпка ще ги води към все по-голяма и по голяма близост и уеднаквяване, докато най-после се достигне пълното им сливане в един нов общочовешки език. Повтаряме, това не е въпрос на столетия, а на хилядилетия, И то ще бъде реализирано само от Новото Човечество, в което границите ще бъдат премахнати, а народите ще се слеят в братска прегръдка. . . До тогава, докато имаме сегашните, настръхнали една против друга нации, докато имаме сегашните митнически и национални граници, и дума не може да става за поява и развитие на бъдещия общочовешки език. Защото: той няма да се създаде изкуствено от хората, а ще изникне естествено, спонтанно от неизбежното при новите условия сливане на езиците. Въпреки това, обаче, ние мислим, че езика Есперанто, в който влизат елементи от езиците на голяма част от съвременните народи, е един далечен, твърде рано предвестник на бъдещия общочовешки език. Въпреки некои свои несъвършенства и недостатъчност на изразни средства, той, освен леснотата в изучването, носи в себе си още нещо много ценно, което другите езици не притежават, то е неговата „вътрешна идея“, чието реализиране по необходимост води към общочовешки език, и второ, поради факта, че той е един макар и слаб опит за обединение, за свързване на езиците, в лицето на некои техни елементи.
към текста >>

13. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Константин е сърдечен човек, сърцето му е пъргаво и слънчево; муси се не муси, с тригодишния Петър в прегръдката му, при това за пръв път излязъл от тригодишното си мълчание, и баща му засиява.
За жалост той пък съвсем оцапва работите, защото подкопава огромния политически авторитет на българската община пред правителството с това, че взема да праща четници в Балкана. На върха на победата! На върха на българския триумф! На една ръка разстояние от просветлението и Божия престол всичко рухва в сметкаджийство, ревност и - изпълнението на задачи на чуждестранни агенти. Покрусен, отчаян, поп Константин обръща гръб на всичко и напуска варненската община. Връща се в Хадърча и този негов посърнал нос вкъщи се посреща с усмивката на лицето на тригодишния Петър. Нещата вкъщи бързо се оправят. Константин е сърдечен човек, сърцето му е пъргаво и слънчево; муси се не муси, с тригодишния Петър в прегръдката му, при това за пръв път излязъл от тригодишното си мълчание, и баща му засиява. Добре става. От Коледа 1867 сред снеговете на Добруджа, че пролетта на 1868, че 1869 - малкият Дъновски има семейство, има любов, има сигурност и духът му расте бързо като гъба в топла влажна гора. С 1870 идва нова промяна. Вярно, че поп Константин обръща гръб на историята, но тя не му обръща гръб. В Цариград независимостта на църквата е на прага.
към текста >>

14. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Нямаше я вече бащинската, прегръдка на вековната дъбова гора и успокояващото чик-чирикане на птиците й, с което той се разделяше само в края на седмицата за стимулиращата динамика на големия град през реката.
Подготвително образование - курсът в Дрю с изключение на старогръцки. Забележки - няма.“ Лекциите обаче бяха започнали преди двадесетина дни - в четвъртък на 22 септември, и той вече бе наясно, че това не ти е добродушната международна шаренотия на семинарията Дрю и нейните неоперени ученици. Между внушителната маса от 73 новозаписани теолози, с които сега тепаше наоколо, имаше само трима неамериканци: Ривоире от Италия, Хетман от Финландия и Теобалд Аугустус Смит от Ямайка (ако Британска Ямайка можеше да се приеме като нещо неамериканско, разбира се). Останалите седемдесет бяха яко подготвени вече американски студенти; лакът до лакът с него в най-престижния университет в най- аристократичния квартал, на най-английския и най-благоустроен град на Съединените щати. Не беше шега. Нямаше я вече бащинската, прегръдка на вековната дъбова гора и успокояващото чик-чирикане на птиците й, с което той се разделяше само в края на седмицата за стимулиращата динамика на големия град през реката. Нямаше я универсално приетата толерантност към емигрантите. Нямаше го дружелюбното дърдорене с нюйоркските работяги с торбестите панталони. Нямаше ги шегите на Юфам и Милей, нито усещането за „чичко учителя“. Вместо мешавицата на величествено красиви и мизерни тухлени сгради, тук бе чист паваж, паркове, тротоари, европейски площадчета и квартални и градски градинки и паркове; вместо богаташи и народ, тук бяха тежки граждани от горе до долу - беднякът бе вън от картината. Не се иска много въображение, за да се усети огромното напрежение, на което Петър Дънов се бе подложил с предприемането на тази нова крачка.
към текста >>

0.30267310142517