Търсене в текстове за 'Прегръдка'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 22 резултата в 20 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Той всеки ден спохождал земята, обвивал я в своята нежна прегръдка и с топли целувки обсипвал нейната стройна снага.
Той не виждал величието и красотата на небето. Гъст воал се простирал от единия до другия край на земята и скривал великата тайна на божия мир. В зори небето пламвало нейде далече на изток и тоя пламък се носел високо над тях, загасвал на запад и тогава непрогледният мрак на нощта разпервал черни криле. На пладне пламъкът достигал средата на небето и като брилянтна корона изпускал в кръг нишки от светли лъчи, по всички страни на небесния свод, които към края стават бледи. И тоя пламък те назовали Агни, Огънят на тяхната свещена Любов, който носел със себе си деня. Той всеки ден спохождал земята, обвивал я в своята нежна прегръдка и с топли целувки обсипвал нейната стройна снага. Поднасял ù скъпи дарове и кител шията ù с бисерни гирлянди, светлите ù коси с диадеми от брилянтни звезди, нозете ù, ръцете ù – с гривни от злато и корал. Тъй текъл живота, в оная зора на човешката култура, когато истината властвувала далече от земята, в други небесни земи и слънцето и звездите оставали скрити за човешкия взор. * Високо над тях, отвъд светлината на любимия Агни, имало друга, чудна земя, обитавана само от деви. Тия деви виждали слънцето и прозирали през безконечното пространство на небето до другите звезди и светове – техният живот бил непрестанно съзерцание. Родени от слънцето, изтъкани от неговата светлина и подхранвани от слънчевите лъчи, телесни божествен чар и красота.
към текста >>

2. Спящата роза - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ти, която обвиваш душата в твоята чудна прегръдка и вливаш с целувка, неземна наслада и трепет свещен в сърцата на всички люде, които пред тебе прекланят глава.
Слав Бели Из „МЛЕЧЕН ПЪТ" (Поеми за красотата на живота.) І Красота, красота! Ти дивна, царице, царица на всички царици, която разстилаш своята прелест по целия свят. Ти, която обвиваш душата в твоята чудна прегръдка и вливаш с целувка, неземна наслада и трепет свещен в сърцата на всички люде, които пред тебе прекланят глава. Красота, красота! Ти висша, царице на света. Прекланям пред тебе, богиньо, глава и с топли целувки ще покрия твоята прекрасна снага, защото ти поднесе златен потир до моята пресъхнала уста и аз пих от сладкия нектар. Поглъщах жадно тая сладка течност, която опива и гали в чудна обая душата. Зениците на моите очи широко се разтвориха и прогледнах в мрака.
към текста >>

3. В мир и светлина. Бог да живее в тебе! – П.Г. Пампоров Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Душата ми копнее, кога те чака, за да я обгърнеш в своята огнена прегръдка.
Ти си радост, Господи! Сами ние сътворихме воплите на мъката, защото загубихме радостта, търсейки измамата в тъмната долина на сенките. Ти си радост. Направи да се върнем при Тебе, да дойде тя гостенка у нас, за да я открием на всяка стъпка. Псалом седемнадесети: СЛЪНЦЕ Как мога да разкажа с думи любовта, що имам към тебе, мое слънце! Душата ми копнее, кога те чака, за да я обгърнеш в своята огнена прегръдка. Слънце - велико сърце на богатство и щедрост! Кога е твоят празник, да ти принесем най-скъпите си дарове, приготвили сърцата си, облекли доспехите на любовта! Слънце, огнено око, що раздираш тъмните завеси на нощта, разпръсни съмнението в душите ни и ни научи, с какви слова да те възхвалим, с какви песни да изкажем радостта за обилните ти добрини, с които ни дариш. Чуй, когато бягаш в своя вихрен път, песните на малките деца. Велико щедро сърце, което никога не взема, а само дарява, погледни ни, кога те чакаме, разтворили душите като цветове за твоята огнена целувка.
към текста >>

4. ПРИЕМАЙ ТОЗИ КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Скоро зелената прегръдка на Балкана го погълна.
Всичко беше правилно и точно разпределено като с везни. – Всекиму оставям пет пъти по толкоз, с колкото аз някога започнах. Работете с него. Когато някога се върна, да видя, кой какво е могъл да направи. После се облече като турчин, възседна охранен кон, напълни дисагите със скъпи подаръци, взе си сбогом с всички и потегли към юг. Скоро зелената прегръдка на Балкана го погълна. Бяха се минали петнадесет години. Многобройното домочадие на дядо Петър се беше още повече увеличило. Всеки работеше по своему, на всички благополучието растеше. Понякога си спомняха и за него. – Ех, умен човек беше дядо ви Петър Моллата, казваха селяните, каквото похващаше - вървеше му.
към текста >>

5. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Какво е ставало в душата на Мария Клеопова при кръста, това е тайна, която се е разкривала навън можа би чрез два реда сълзи и чрез топлата прегръдка, в която е държала майката Исусова - прегръдка на сестра, прегръдка и на майка, познаваща трепетите на всички човешки радости и скърби, които изживява едно майчинско сърце.
Напразно ще търсите исторични документи, за да проверите съществувала ли е действително Мария Клеопова, за която ни е дадено само едно едничко указание - че е била сестра на майката Исусова. Напразно ще търсите исторични документи и за да проверите, действително ли тези три жени са стояли при кръста на Исуса. Защото - пита умът - тази тройка от Марии, застанала под кръста, не е ли една символична картина, оживяла във въображението на евангелиста, съзерцаващ действителността езотерично? Оставете засега тези въпроси, оставете на страна и историята, и кабалата, и езотериката, и окултната символика и слезте в дълбочината на сърцето си. Там ще почувствувате да трепти като живо чувство незнайната Мария Клеопова - чувството на една дълбоко религиозна душа, на една проста, но безгранична вяра, на едно безмълвно обожание, което се е изливало само в едно - предано слугуване на Учителя от Назарет. Какво е ставало в душата на Мария Клеопова при кръста, това е тайна, която се е разкривала навън можа би чрез два реда сълзи и чрез топлата прегръдка, в която е държала майката Исусова - прегръдка на сестра, прегръдка и на майка, познаваща трепетите на всички човешки радости и скърби, които изживява едно майчинско сърце. Исках поне с няколко думи да оживя образа на тази незнайна жена, отбелязана в Евангелието сякаш мимоходом, само с едно име. Ала това е символичното име на онова множество от любящи, предани жени, които извършват безмълвно и тихо своето жертвоприношение в живота. Мария Клеопова е негли една от ония жени, за които в Евангелието се отбелязва кратко, че следвали Учителя, слугували му, след като пожертвували напълно имота си за общи нужди. В страниците на списанието аз ще се постарая да оживя всички образи на жени, които се срещат в Евангелието - от образа на Дева Мария - Богородица, издигната до божество от един религиозен култ, до образа на оная безименна вдовица, която пуска в касата на храма своите две лепти - „всичко, което имаше", както отбелязва Христос, от чието ясновидско око не отбягнал този дълбоко затрогващ жест. ЕЛИСАВЕТА - МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Образът на Елисавета ни е даден в първата глава на евангелието от Лука - оня евангелист, който е писал в чисто римски стил: спокойно, подробно, последователно.
към текста >>

6. ГРАЖДАНИ НА ВСЕМИРНАТА ДЪРЖАВА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Прегръдката и целувката не е още любов.
Затова се казва: Любовта носи здраве. Казано е: „Любете враговете ваши". Като люби човек враговете си, той ги обезоръжава. Затова те казват: Не искаме твоята любов. Често някои мислят, че като обичат някого, требва да го прегърнат, да го целунат. Прегръдката и целувката не е още любов. Юда целуна Христа, но от любов ли беше? Вълкът прегръща овцата, но от любов ли я прегръща? Прегръдките и целувките да бъдат както на слънцето. Слънцето ни милва, но с милувките си постоянно ни дава светлина, топлина и сила. Ако някой мисли добро за другия, то е целувка.
към текста >>

Когато обича някого и насочи чувствата си към него, то е прегръдка.
Вълкът прегръща овцата, но от любов ли я прегръща? Прегръдките и целувките да бъдат както на слънцето. Слънцето ни милва, но с милувките си постоянно ни дава светлина, топлина и сила. Ако някой мисли добро за другия, то е целувка. Колкото мисълта е по-светла, толкова по-добре за човека. Когато обича някого и насочи чувствата си към него, то е прегръдка. Когато любовта посети хората, тя примирява всичките противоречия между тях. Любовта не прави никакво различие. Светията гледа на грешника като на свой брат. Всеки грях любовта обръща в скъпоценен камък. Човек не бива да съжалява, че е грешил досега, но да съжалява, че не е приложил любовта в живота си, която е в състояние да го избави от всичките противоречия.
към текста >>

7. СТИХОВЕ - Д. АН-ВА Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В тия трепети се раждат слънцата, пътуват тежките кервани на хилядолетията и светът се люлее като в майчина прегръдка.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА ЛЪВ Едно огромно сърце трепти във всемира. В тия трепети се раждат слънцата, пътуват тежките кервани на хилядолетията и светът се люлее като в майчина прегръдка. Едно сърце, което беше живо и тогава, когато не бяха още планините, облаците и вековните гори, над които възлязват звездите. Едно сърце, което помни раждането на Всемира и детството на всички слънца. Когато тръгнеш по пътя на мъдреците и гадателите, когато преминеш през всичките листа на голямата житейска книга и паднеш изморен на сетната страница, ти не ще си познал нищо повече от това, което ти носи в редки мигове далечната и невидима обич на световното сърце, Ако тръгнеш по пътя на победите и капнал от умора, наранен от острите кървави кремъци на земята, подириш покой, ти не ще го намериш никога, ако не хвърлиш суетния венец на славата и не разтвориш ръце за тихата ласка на голямата световна обич. Ако си богат със злато, но никога не те е докосвал трепет от лъчезарното сияние на тая любов, ти си сетен бедняк. Ако си бедняк, от сетните печални дрипи на живота, триж по-беден ставаш без тоя поздрав на всемира, който е най-скъпият дар.
към текста >>

8. РИТЪМЪТ В ЖИВОТА -ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Сякаш животът, оттеглен от там, е оставил тая част от нашата земя в страшната и ледена прегръдка на бялата смърт.
Може да се каже още, че върху небесната сфера северният небесен полюс (точката която отговаря на северния земен полюс) описва кръг с постоянен радиус 29°25'47", около една точка в пространството, която отстои от еклиптичния полюс на 6°. Когато отстоянието между северния полюс и полюса на еклиптиката е минимум, във великата космична година настъпва едно „лято". Тогава отстоянието е 23°25'57", а когато това отстояние е максимум — 35°25'47", във великата космична година настъпва една „зима". Последната велика зима е почнала 13,583 години преди Христа. Тая зима отговаря на ледения период, когато северното полушарие на земята е било вкаменена и страшна ледена пустиня. Сякаш животът, оттеглен от там, е оставил тая част от нашата земя в страшната и ледена прегръдка на бялата смърт. Някога там топликът на благодатното слънце не е бил достатъчен, за да сгрее и възрадва пазвите на плодоносната земя. Само суровият вой на бурите криел в своя неразгадан език тайната на световете, както и мъдростта на ръката, която чертае съдбините. Последното космично равноденствие се е случило в 5644 година преди Христа — време, което съвпада с потопа, описан в Библията. Тогава са руквали гигантските пробудени води на тая космическа пролет и земята, пробудена от тежкия сън, е сякаш проплакала от радост, и сълзите й са залели долини, поля и континенти. Великото космично лято ще се падне през 2,295 година след Христа — с други думи 352 години от днешния ден, когато по същият тия места, където е властвувала хладната сянка на космичната зима, където после са бушували ураганите и водната стихия е мятала своите талази, ще цъфти и ликува една необикновена растителна, климатична и духовна красота.
към текста >>

9. Общуване през пространството Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Разделихме се с истинска братска прегръдка.
" 21 февруари 1996 Преди седмица дойдоха две млади жени. Търсят истината за Христовото учение. Разочаровани са от съвременното духовенство. Говорих им за Учителя. Купиха си книгата "Светлината на един нов Изгрев." Не зная как се каз- ват. Разделихме се с истинска братска прегръдка. Отидоха си предоволни, пълни с радост. Вчера ни пратиха друга двойка, от 1000 км. Също са свободно търсещи великото Слово. Хареса им онова. което чуха за Учителя.
към текста >>

10. Споделено като с братя Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Чувствам, че бях с вас физически близо с една братска прегръдка.
С чука на Словото. Ирена Петрова, Пловдив Всички ваши творби са прекрасни откровения. Благодаря ви от сърце. Недко, Пловдив АИДА КУРТЕВА: Обични братя от Бургас, С голямо вълнение и радост видяхме видеото, което ни изпратихте. Беше една красива среща между нашите души. Чувствам, че бях с вас физически близо с една братска прегръдка. Аз не съм научила български език, но въпреки всичко, гласовете ви дойдоха до сърцето ми, заедно със своята скромност и любов, които всяка ваша дума излъчваше. Вие сте свършили една прекрасна работа, свързана с голямо усилие. Това е друг начин за предаване на свещеното учение на нашия обичен Учител - давайки възможност да се познае нашата скромна работа. Много ви благодаря! ПРЕСАТА: ЕЗОТЕРИЧНА ПЛАСТИКА ЗА ПЪРВИ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ БЕШЕ ИЗЛОЖЕНА... В КОРИДОРА НА ЧАСТЕН АПАРТАМЕНТ В БУРГАС Художникът Георги Куртев живее и работи в Аржентина.
към текста >>

11. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеобятна да бъде неговата прегръдка.
Ще се червя от срам, ако съблазън на жена помрачи погледа ми и ме направи да не виждам в нея душата и сестрата. Ще се срамувам за себе си, ако слава или по-чест или обществено положение биха ме направили горд и жесток: още от сега аз моля съдбата да ме освободи от тяхното бреме и ме остави по-добре последен, непризнат и отхвърлен. Аз бих желал да закрепне в сърцето ми само един идеал: служенето на Великото Добро. Сърцето ми да бъде обнажено за възвишени трепети, за любов и милосърдие, като построена, винаги готова да засвири арфа. Да бъде чист и благороден всеки негов порив. Всеобятна да бъде неговата прегръдка. Да се приютява в него вселената, от мъничката звезда, надзърваща смирено из безкрая, от слънцето, ласкаещо, радващо, оживотворяващо, от замечтаната по вечно несбъднат блян луна, до напъпилата кайсия под прозореца ми, до залисаната вечно сериозна, трудолюбива мравка между тревичките. Сърцето ми да бъде хилядострунна, жива арфа, която да пее при милувката на зефира, при песента на планината, при ехтенето на веригите на моите братя ближни, готово да им помогне. Душата ми да бъде инструмент, на който великият Дух на вселената да свири живата песен на вечното Добро. Орионо ПИСМО ДО РЕДАКЦИЯТА. ... Има ли нужда да ви описвам голямата оная наслада, що изпитвах при четенето на малкото, но изпълнено с толкова много Любов, Мъдрост и Истина ваше вестниче?
към текста >>

12. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Народите ще си подадат братски ръце, ще се слеят в една пламенна прегръдка, в която ще изчезне всичко, което ги разделя!
Ние се обичаме! ... И в нашата любов границите ще се стопят като пролетен сняг, пушките и топовете ще ръждясат, омразата ще изчезне като дим! На очите, в които по-рано е блестяла омразата, ще се появят сълзи на разкаяние. Ще се преобразят сърцата, научили се само да мразят. Ще се смири неразумната гордост и ще зацарува завинаги любовта. Народите ще си подадат братски ръце, ще се слеят в една пламенна прегръдка, в която ще изчезне всичко, което ги разделя! ... И ще се разтворят тогава портите на Царството Божие на земята. Човек ще престане вече да разрушава, а непрестанно ще твори. И щастие, благосъстояние и радост ще зацаруват завинаги между хората. Българи, сърби, гърци, румънци, — ний всички сме едно! — Елате, прочие, да изградим с общи усилия величественото здание на новия живот.
към текста >>

13. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще изчезнат границите и народите ще се слеят в братска прегръдка.
По този именно път, социалния въпрос, надвесен като дамоклев меч над днешното общество, ще бъде разрешен по мирен начин. Започнало от основаната клетка на обществения живот — селото, обединението със стихийна сила ще се разнесе и наложи в целия живот. То ще завладее, ще претопи и претвори града, ще се наложи на държавата и цялото човечество и ще създаде най-после Всемирното Братство на Народите, в което ще бъде хармониран и обединен икономическия, политическия и духовния живот на всички народи на земята. Ще простенат войните. Ще се стопят оръжията. Ще изчезнат границите и народите ще се слеят в братска прегръдка. Ще стихнат всички борби и междуособици, ще изчезнат мизерията, кризата, безработицата, конкуренцията. Ще има щастие и благоденствие за всички хора на земята. Всичко това може да бъде достигнато само отдолу нагоре, а не обратно. Никой да не очаква със закони, чрез властта да се дойде до обединението и щастието на човечеството. Към тази велика цел води само един път и този път минава през селото.
към текста >>

14. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Слънцето, чистия въздух, широките, безгранични простори, волността и спокойствието, тишината и мира, успокояващата всяка земна болка прегръдка на природата - колко струва всичко това?
Това е цяла една наука, която, в своите подробности, ще бъде изучавана, едновременно теоретически и практически, в самия процес на новия живот в братската задруга. Това е същевременно едно изкуство, висше изкуство, съответстващо на хармонията в музиката, чиято цел ще бъде хармонията в живота - превръщането на самия живот в музика, в музикална хармония. Задачите на тая статия са ограничени, затова ние няма да се занимаваме подробно с тоя въпрос, който иска специално разглеждане, а ще се задоволим да хвърлим един малък поглед към конкретните възможности и пътищата, по които ще трябва да се създаде и развие първата трудова братска задруга, чиято задача е да стане едно огнище за разпространение идеите на новия живот, да даде пример за реализирането на този живот, да отвори, да проправи пътя към новото, за да се улеснят с това усилията на всички, които след това ще тръгнат по него. Първата Трудова Братска задруга трябва да бъде разположена непременно и на всяка цена всред природата. И не само тя, но и всяка друга братска задруга, ако иска да си създаде и да запази завинаги непосредствена връзка с мощните, творчески космични сили, условие за естествен, здрав и щастлив живот, трябва да бъде разположена непосредствено всред природата. Слънцето, чистия въздух, широките, безгранични простори, волността и спокойствието, тишината и мира, успокояващата всяка земна болка прегръдка на природата - колко струва всичко това? - То струва повече от всичко на света. То струва повече от всички земни богатства. И тия, които искат да създадат един наистина нов живот, трябва да направят всичко възможно, да дадат всички жертви, за да скъсат с изкуствения живот на човешките мравуняци, наречени градове, гдето всичко е тясно, свито, неестествено, извратено, гдето живота се задушава под куп ограничения и предразсъдъци, гдето самата душа на хората е станала малка, свита, подтисната, нищожна, смазана като че ли от каменните здания, гдето духът не може да разпери криле. Животът, човешкият живот трябва да се разлее, да се приобщи и свърже с природата, ако искаме той да влезе в пътя на правилното си развитие. Екскурзии, разходки и гимнастики не са достатъчни.
към текста >>

15. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В прегръдката на неизмеримото пространство, уютно сгушени, дремят светове: чудни непознати нам светове.
Ние всички, не познаващи сами себе си страници от забравен към неизвестен бряг. Трептят звезди: бездна от светове. През тиха нощ един разсънен странник стои на кувертата но кораба и се вслушва в шепота на бездните, в които невидим хор повтаря: алилуя, алилуя, алилуя. Неизменното .Над тревожната игра на живота бди едно неизменно усмихнато съзнание. Милионите векове минават като мигове, а на неговото гладко чело, както по повърхността на океана, по която бразди лодка, не остава никаква следа. В прегръдката на неизмеримото пространство, уютно сгушени, дремят светове: чудни непознати нам светове. Палят се звезди, озарени от Неговата усмивка и отново гаснат докоснати от Неговия пръст И вечен си остава нашият непреодолим стремеж към Него и тихата песен на Неговата усмивка, която е единственото истинско благословение на земята. О р и о н Словото на Учителя Кротките ще наследят земята „Блаженни кротките, защото те ще наследят земята“. Христос Христос поставя едно условие за онези, които ще наследят земята — да бъдат кротки. Които не са кротки, те са странници на земята, пътници, които минават и заминават и не могат да бъдат никакви наследници на земята. За да бъде характера ви устойчив, за да придобиете някакво наследство, вие трябва да бъдете кротки; онова, което ще ви се даде като награда за кротостта, то е че ще наследите земята.
към текста >>

16. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Земята и небето са слени в мощна прегръдка.
Где се намират те? На земята ли са, или на небето? —He, няма земя и няма небе сега. Небето е слязло на земята. Земята се е издигнала до небето. Земята и небето са слени в мощна прегръдка. — Хората, земните хора, в плът и кръв, във физическите си тела, стъпили здраво на земята, изживяват същевременно в душите си това. което вечно живее и съществува само на небето — пълнете хармония на Божествения свят, за който те сега си спомнят и който наново изживяват. Няма нищо по-мощно, по възпитаващо, облагородяващо и издигащо, няма нищо по всестранно благотворно действащо върху душата и тялото от Божественото изкуство на евритмията, което е едновременно и музика, и пластика, и поезия, и гимнастика и полет нагоре към висините на духа. Евритмичните упражнения, дадени от Учителя на Всемирното Братство, които се изпълняват — сутрин, след изгрев слънце, всред природата — вече на доста места в България, при специална вдъхновяваща музика, и в които по един съвършен начин са преплетени всички елементи на възвишените изкуства, заедно с всички елемент на природосъобразния и разумен живот — чист въздух, слънце, гимнастика, дълбоко дишане, хармонични движения — са най могъщото средство едновременно за превъзпитаване и за оздравяване на народа. Нищо друго не може да бъде толкова полезно, едновременно за душата и за тялото, както паневритмията.
към текста >>

17. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обаче нейната светлина и нейната топлина са толкова обилни и мощни, животът, който тя носи, е толкова велик, красив и възвишен, че той ще стопи всичките ни вериги, ограничения, грехове и заблуждения, той ще унищожи всички изкуствени граници, издигнати между хората и народите и ще слее всички в божествена, братска прегръдка.
* Първият отличителен белег на новата Слънчева култура, която идва да замени настоящата култура на тъмнината, на насилието и робството — това е великият култ на Слънцето — култ не на идолопоклонство, култ не на суеверие, култ не на невежество, а култ основан на Великата Божествена Мъдрост, култ, основан на дълбоко познаване на великите и вечни природни Закони, култ, който граби и издига, — култ на творчество, а не на разрушение. Първите проблясъци на Новата Ера, скъпоценните бисери, неоценимите съкровища на бъдещето, са вече дадени на една малка група от хора, — бедни, скромни, и неуки, рибари, митари и грешници на нашето време, които са имали съзнанието да ги оценят и приемат, докато умните и учените, богатите и силните с надменност и гордост ги отхвърлят. В Паневритмията, така както тя е дадена от Учителя на Всемирното Братство, аз виждам оная мощна, магична Божествена сила — божествен метод за свързване на земята и небето, който единствено може да осигури на бъдещите поколения — достойни за един по-светъл, разумен и щастлив живот — физическо и духовно съвършенство. Новата слънчева култура на бъдещето идва да замени тъмнината и невежеството, на настоящето. И по някаква непонятна за човешкия ум Промисъл, нейните първи приемници и проводници, също както преди две хиляди години, са скромните „рибари, митари и грешници“, а не учените, умните и силните на настоящия век. Обаче нейната светлина и нейната топлина са толкова обилни и мощни, животът, който тя носи, е толкова велик, красив и възвишен, че той ще стопи всичките ни вериги, ограничения, грехове и заблуждения, той ще унищожи всички изкуствени граници, издигнати между хората и народите и ще слее всички в божествена, братска прегръдка. Когато Светлината дойде, границите изчезват. Когато Светлината дойде, има изобилен живот за всички. Когато Светлината дойде, противоречията изчезват. защото и тъмнината,— тяхната причина, — е изчезнала. Тя идва!
към текста >>

18. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Широката духовна прегръдка, която се разперваше към цялата вселена: влажните, тъмнозелени склонове, покрити с трева, скали и клек, задрямалото лице на езерото, спящите в далечината градове и села, граници на държави, преплетени интереси, ожесточение и все пак — надежди, надежди, надежди.
Игривите тонове звучаха тъжно — сякаш бяха нагизнали в утринната влага. Когато слънцето грес, неизразимата жизненост на планината тласка към движение, игра, шега, радост и усмивка. Но когато мъглата надвисне като едва издържащ собствената си тежест оловен връшник, когато влагата е просмукала тялото до мозъка на костите, когато името на слънчевите зари звучи като полузаглъхнал детски спомен, тогава и гимнастиката — музикалната евритмична гимнастика на Братството се превръща в истинска, тиха, задушевна молитва, шепот на душата, изразена с движения. Всички лица на триста братя и сестри образуваха един общ, съсредоточен към някаква друга, духовна планина, образ. Към планина, гдето, въпреки всичко, грее слънце, гдето е топло и уютно и гдето сърцето свободно произнася благодарствени думи. Широката духовна прегръдка, която се разперваше към цялата вселена: влажните, тъмнозелени склонове, покрити с трева, скали и клек, задрямалото лице на езерото, спящите в далечината градове и села, граници на държави, преплетени интереси, ожесточение и все пак — надежди, надежди, надежди. Душите на цялата група от триста души се сливаха в един общ замах, в един общ, цъфнал подсъзнателен копнеж за любов, хармония и братство. Душата на един голям организъм, почувствал с всичките нишки на мозъчните си клетки красотата и величието на Светлината. Големият сборен организъм. който при несгодите на планината, и при нейното сурово величие, закалява своите мишци за достойна служба на една велика идея — идването на Всемирното Братство на земята. Учителят Беше зимен ден, когато отидох при него.
към текста >>

19. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* После в нежна слънчева прегръдка стъбълце ти крехко ще възрастне, бисерна роса ще те изкъпва, къдрав зефир ще те милва често.
Това, което днес изглежда невъзможно, утре ще бъде реалност. Близък е края на нощта! Да работим за духовната пролет! Пламен ЩЕ ДОЙДЕ ПРОЛЕТ Спи под тежката покривка бела, спи, сънувай своя светъл сън, семенце — душа, ще дойде пролет, ще разцъфне твоя слънчев блян! * Спи спокойно с трепетна надежда в люлчица от влажна, топла пръст, семенце — душа, ще чуеш скоро мощния в света призив: стани! * После в нежна слънчева прегръдка стъбълце ти крехко ще възрастне, бисерна роса ще те изкъпва, къдрав зефир ще те милва често. * Но и бури, гръм ще те разтърсят, и все пак, след подвиг мълчалив, златен клас под сърпа ще оброниш. Ти нали за тая жертва дойде? S. ИСКРИ Седемдесет и пет на сто сме победили неприятеля, ако ясно и конкретно сме преживели, че той е външна сила, че това не е нашето „аз“, че страданията, които изпитваме, и погрешките, които неволно правим, това са вторични сили. Ако ясно изживеем тази двойственост и прозрем светлият образ на нашето „аз“, ние ще се успокоим, ще се насърчим и от този момент злото 75 на сто е победено, то е като временен облак, които е хвърлил своята преходна сянка. * * * Безпогрешна мярка за нашата любов към другите е тази, какво поведение държим към дадено лице, когато то страда.
към текста >>

20. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ЩАСТИЕТО Да те грее слънцето от ясното небе и ти да чувстваш неговата милувка, да чувстваш топлата му прегръдка — жива, близка, своя, да потапяш душата си в кристалната чистота на небето, надзъртаща между атлазено-белите дипли на облачетата, да чуваш трепета на небесната синина във всичките гънки на душата си, ти знаеш вече що е Бог и — що те свързва с Него.
Тъгите и страданията ще оставя за делничните дни, когато Любовта няма да бъде при мен. А днес ще се веселя и ще пирувам. Защото съм поканил на велико и светло тържество цялата земя и цялата вселена. Защото ми е на гости Любовта — най-светлата небесна жителка. Т. Ч. ЩАСТИЕТО Да те грее слънцето от ясното небе и ти да чувстваш неговата милувка, да чувстваш топлата му прегръдка — жива, близка, своя, да потапяш душата си в кристалната чистота на небето, надзъртаща между атлазено-белите дипли на облачетата, да чуваш трепета на небесната синина във всичките гънки на душата си, ти знаеш вече що е Бог и — що те свързва с Него. Да се радваш на планината, на скалите, на дърветата, на всички случайно срещнати братя — човеци, да милваш с душата си всичко, що те заобикаля — ти чувстваш как си станал самият част от Него — Негов образ и Негово подобие. Орион В. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 234) Те обикновено започват много работи, но не свършват нито една. Техният жив ум и въображение им позволяват да правят всичко в общи черти, но тяхното непостоянство им пречи да доведат до край своите работи.
към текста >>

Ти още не си достоен за моята прегръдка и целувка.
А тя стоеше и ме гледаше. А наоколо все нови и нови треви и цветя растяха и цъфтяха, все нови и по-вкусни плодове зрееха, все нови и по-бистри потоци бликаха, а птичките изливаха все повече радост и блаженство със своите песни. Най-после аз попитах не волно: — Коя си ти? — Наричат ме Любов. Когото прегърна и целуна, той изгаря на кладата или умира на кръста. Ти още не си достоен за моята прегръдка и целувка. Достатъчно ти е за сега само да ме видиш. Когато бъдеш достоен, аз ще дойда. Каза тя тия думи и изчезна напред. Аз дълго стоях, унесен по нея, като по небесно видение, като по най-мил и скъп блян. После тръгнах напред, където тя изчезна.
към текста >>

0.33220291137695