Търсене в текстове за 'Преграда'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 40 резултата в 32 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 74) Течение на живот Отгоре - Боян Боев (1883 – 1963)

Съгреши ли човек, става невъзприемчив към това течение, явява се преграда помежду им.
ТЕЧЕНИЕ НА ЖИВОТ ОТГОРЕ Беше надвечер и няколко братя и сестри се бяхме събрали около Учителя пред приемната му стая. Стана въпрос за болестите и един брат запита защо човек заболява, когато направи грях. Има едно течение на Живот от Невидимия свят към Земята и когато човек съгреши, то се прекратява и тогава той заболява. Съгреши ли човек, става невъзприемчив към това течение, явява се преграда помежду им. Това е причината – като че ли умът се обвива с материя и болният трябва да се обърне към Бога и да се моли. Болният да чете или близките му да четат: Псалом 38 Исаия, глава 63 Светото Евангелие от Матея, глава 12
към текста >>

2. 68) Победата е на наша страна - Боян Боев (1883 – 1963)

А и колкото пъти имаше възможност да завали дъжд, те веднага прибавяха преграда.
ПОБЕДАТА Е НА НАША СТРАНА В началото на септември 1928 г. няколко братя и сестри бяха приети от Учителя и стана въпрос за забраната на Събора през август същата година. Със забраната на Събора, с пречките, които слагат пред това Ново учение, подпушват Божественото благословение и настъпи суша. А и колкото пъти имаше възможност да завали дъжд, те веднага прибавяха преграда. С тази забрана на Събора повикаха при себе си по-скоро онова, което щеше да стане, ускориха събитията. Ще дойдат разни катаклизми. Ние сме с Бога и победата е на наша страна. Кога не са били преследвани новите течения? Най-лошите хора в Братството са по-добри, отколкото добрите в света.
към текста >>

3. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Обаче този приток на Божествен живот може да бъде спънат в неговия път именно тогава, когато личността чрез неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си облак от невежество или преграда и така изпада в неспособност да възприема блага; тогава органите обедняват откъм жизнена сила и стават податливи към заболяване.
Например ако е гневен, свързва се с други хора, които са в същото състояние, поема тяхната негативна енергия и това действа разрушително върху здравето му. Всеки един от нас по закона на съзвучието е свързан с останалите, които изпитват в момента подобни състояния, и те вливат в него или положителни, творчески, строителни енергии, или пък отрицателни и разрушителни, според характера на състоянието му. Освен познатите енергии като светлина и топлина, електричество и магнетизъм, вече се регистрират и космични лъчи, идващи към Земята от безкрайните пространства на Всемира – физическият живот не е откъснат сам по себе си от висшите светове, а е в непрекъсната връзка с тях. Всъщност материята е пасивната страна на Битието, а Духът – активната, или творческият принцип в света. От Духовния свят към физическия непрестанно се отпраща мощен поток на живот, който носи обнова и сила в Битието. Обаче този приток на Божествен живот може да бъде спънат в неговия път именно тогава, когато личността чрез неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си облак от невежество или преграда и така изпада в неспособност да възприема блага; тогава органите обедняват откъм жизнена сила и стават податливи към заболяване. „Всеки орган във физическото тяло съответства на някое по-горно тяло – казва Учителя. – Например мозъкът съответства на умственото тяло, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното тяло.“ (“Черният дроб“, МОК, лекция от 2.10.1936 г.) Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характер, така и мислите и чувствата са най-разнообразни по дължината на своите вълни. Ето защо всяка неправилна мисъл или чувство атакува този орган, с който е в съзвучие по трептения или по характера на своите вълни; по тази причина известен вид неправилни психични състояния нападат черния дроб, друг вид – сърцето, трети вид – белия дроб, и т.н. Във всичко, което се случва, има дълбока закономерност.
към текста >>

4. Мисията на майката - Боян Боев (1883 – 1963)

Действието на последната не знае преграда.
Майката играе голяма роля не само в материалния свят, но и в света на мислите и чувствата. Тя не само създава формата, но влага в нея съдържание и смисъл. Става едно преливане между душата на майката и душата на детето.” Детето може да е далеч от майка си - може би в друга страна. Това не пречи на духовния досег между тях, това не пречи на любовта. Действието на последната не знае преграда. Майката крепи детето с любовта си, пази го, вдъхновява го през пространството. През пространството със своята любов тя работи върху ума, сърцето и волята му. Карин Михаелис описва любовта на двама души. Единият, когато се намирал в най-големи противоречия и мъчнотии почувствал голяма радост, просветление, хармония и вдъхновение. И това било тъкмо в момента, когато другият мислил за него с любов и благоговение.
към текста >>

5. Новите възгледи върху материята - Боян Боев (1883 – 1963)

Именно тези изучавания направиха голям пробив в преградата, която беше смятана до тогава за непреодолима и зад която са стаени най-големите неразгадани световни тайни.
Други учени на Гурвич са Аникин, Подолская, Нина Гурвич и пр. Професор Петър Петков така говори за изследванията на Гурвич: „Първите най-точни и най-ценни изучавания върху невидимите лъчи, изпускани от живото същество, направи видният руски биолог Гурвич, който откри т.нар. от него жизнени или митогенни лъчи. Според неговите наблюдения живите същества изпускат невидими лъчи, които излизат от живата протоплазма на клетките им. По този начин Гурвич откри път за чисто научните изследвания на някои едва подозирани и даже съвсем непредполагани сили, които се крият в живото тяло на човека и другите живи същества. Именно тези изучавания направиха голям пробив в преградата, която беше смятана до тогава за непреодолима и зад която са стаени най-големите неразгадани световни тайни. Русинов, ученик на Гурвич, доказва, че жизнените лъчи на едно растение могат да укажат въздействие върху животните. Много наблюдения показаха още, че някои цветя и дървета си оказват взаимно влияние, когато са в съседство. Например, когато до борове бъдат посадени акации, те изсъхват постепенно, каквито и грижи да бъдат полагани за запазването им и остават незасегнати само акациите, които се намират най-далеч от боровете. Намерено е, че и смокинята не може да вирее в близост с маслината. Правени са и много опити с ябълки, круши, зарзали, орехи и др.
към текста >>

6. МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тури им преграда, както аз турям този пръстен.
Учителят ще ги накара да пипнат неговото стъбло, за да видят, че то е лепкаво. Чрез въпроси децата ще се сетят, защо е прибягнал карамфилът до тая мярка; така то спира вредните насекоми, които искат да се изкачат по стъблото му, да достигнат до цвета,за да се нахранят от неговия нектар /сладък сок/. Растението е приготвило този нектар за други насекоми, а именно пеперудите, които като кацнат заради нектара, ще извършат и кръстосаното опрашване на цветовете. Учителят може да направи следния превод. В една приказка карамфилът казва на детето: „Както аз турям по стъблото си лепкав пръстен, за да не допускам да се изкачат по мене вредните насекоми, така и ти, за да успееш не пускай в себе си болни, лоши мисли. Тури им преграда, както аз турям този пръстен. Вземи пример от мен. Пущай в себе си само добрите, светли и радостни мисли, и тогава ще успееш като мен.” Овчарска торбичка /Capsella bursa pastoris/ Цветовете му са много дребни и събрани на голям брой в купчини. Коя е причината за това?
към текста >>

7. 02. Мекота - Боян Боев (1883 – 1963)

Този, който няма мекота, туря преграда между себе си и любовта, която слиза отгоре, и не може да я приеме.
Ако ти кипнеш като него, пропадаш на изпита; ако запазиш равновесие, издържаш сполучливо изпита. Като виждаш, че другият е по-слаб, съжаляваш го и гледаш да му помогнеш. В човека, който има мекота, се влива свещеният извор на живота. Такъв човек е опитал какво нещо е Божията любов. Тази любов се проявява спрямо всички. Този, който няма мекота, туря преграда между себе си и любовта, която слиза отгоре, и не може да я приеме. Човекът, който има мекота, е по-близо до Бога. Без мекота човек не може да върши Волята Божия. В един разговор една сестра каза на Учителя така: „Всички силно желаем да станем слуги на Бога. Власт, богатство не щем, искаме да служим на Бога. А защо това не става, кое ни пречи?
към текста >>

8. Мекота - Боян Боев (1883 – 1963)

Този, който няма мекота, туря преграда между себе си и любовта, която слиза отгоре, и не може да я приеме.
Ако ти кипнеш като него, пропадаш на изпита; ако запазиш равновесие, издържаш сполучливо изпита. Като виждаш, че другият е по-слаб, съжаляваш го и гледаш да му помогнеш. В човека, който има мекота, се влива свещеният извор на живота. Такъв човек е опитал какво нещо е Божията любов. Тази любов се проявява спрямо всички. Този, който няма мекота, туря преграда между себе си и любовта, която слиза отгоре, и не може да я приеме. Човекът, който има мекота, е по-близо до Бога. Без мекота човек не може да върши Волята Божия. В един разговор една сестра каза на Учителя така: „Всички силно желаем да станем слуги на Бога. Власт, богатство не щем, искаме да служим на Бога. А защо това не става, кое ни пречи?
към текста >>

9. 130 ДОБРОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Дето се говори за яростта, за гнева на Бога, това всъщност означава следното: човек със своето отклонение туря преграда между себе си и Бога и не може да възприеме Божието благословение.
Отърси се от частичността. Някой казва, че не знае как да постъпи, но като не го приемат добре, той си казва: „Не трябва да постъпват така с мене.” Казвам му: „Както ти би желал да те приемат, така и ти постъпи.” Злото действа в частичността, а доброто - в душата. С други думи казано, злото се ражда, когато човек се отдели от Бога. Бог е обезсилил злото още от самото начало; то е безплодно, никакъв плод не дава. Дето се говори за яростта, за гнева на Бога, това всъщност означава следното: човек със своето отклонение туря преграда между себе си и Бога и не може да възприеме Божието благословение. Това е тъмен облак, преграда между Бога и него, образувана от неговите погрешки. Доброто, което правиш, е посяване на нивата. Ти посей, после ще жънеш. Като извадите житото от хамбара, хвърлете го на нивата. То не е изгубено.
към текста >>

Това е тъмен облак, преграда между Бога и него, образувана от неговите погрешки.
Някой казва, че не знае как да постъпи, но като не го приемат добре, той си казва: „Не трябва да постъпват така с мене.” Казвам му: „Както ти би желал да те приемат, така и ти постъпи.” Злото действа в частичността, а доброто - в душата. С други думи казано, злото се ражда, когато човек се отдели от Бога. Бог е обезсилил злото още от самото начало; то е безплодно, никакъв плод не дава. Дето се говори за яростта, за гнева на Бога, това всъщност означава следното: човек със своето отклонение туря преграда между себе си и Бога и не може да възприеме Божието благословение. Това е тъмен облак, преграда между Бога и него, образувана от неговите погрешки. Доброто, което правиш, е посяване на нивата. Ти посей, после ще жънеш. Като извадите житото от хамбара, хвърлете го на нивата. То не е изгубено. То ще роди и ще напълни пак хамбара ви.
към текста >>

10. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

То е като едно мощно течение, на което като турят преграда в известно направление, то се отбива в друга посока, но неотклонно върви все напред и прониква в живота на човека и човечеството, и на цялата Земя.
между езотеричната и екзотеричната традиции. Църквата тръгна по свой път, по пътя на външните форми и външните ефекти, а школата се затвори в себе си и продължи своята вътрешна работа. Както казах в началото, развитието се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа. Има импулси, по-големи и по-малки. Един голям импулс, какъвто е Христовият, който обхваща цялата планетна еволюция и цялото бъдеще на човечеството, се провежда и проявява последователно, на етапи. То е като едно мощно течение, на което като турят преграда в известно направление, то се отбива в друга посока, но неотклонно върви все напред и прониква в живота на човека и човечеството, и на цялата Земя. Защото Христовият импулс обхваща както човека и човечеството, така и цялата Земя. Под този импулс Земята ще се преобрази и одухотвори, и ще се превърне в края на този космичен период в етерно небесно тяло и в един по-следващ период в астрално небесно тяло, като материалната субстанция постепенно се ефиризира. Това ефиризиране се извършва чрез постепенно повдигане в по-висшите сфери на Битието, където налягането се намалява и материята става по-ефирна. Защото твърдостта на материята зависи от налягането и от посоката на действието на силите, които работят в нея. До времето на Христа Земята като цяло се движеше надолу, т.е силите, които действуваха, имаха едно движение към центъра на Земята и затова материята се сгъстяваше все повече и повече.
към текста >>

Когато на течението на импулса се сложи известна преграда, той избива в друго направление, явява се нова фаза в неговото проявление.
ще добият по-конкретен и материален израз. Тогава ще имаме една етерна материална Земя с много по-фина материя, след това астрална Земя от още по-фина материя и т.н. Това ще отбележи ред последователни епохи в развитието на човека, човечеството и Земята. Така че Христовият импулс е в началото на своето проявление. Той в бъдеще ще се развие и ще мине през ред фази и етапи, както и в миналото е минал през ред фази и етапи. Когато на течението на импулса се сложи известна преграда, той избива в друго направление, явява се нова фаза в неговото проявление. Така се родиха ред школи и братства в началото на Христовия импулс, едни от които са, така да се каже, само отбиване на известни вадички от голямото течение, а други се явяват като ново направление на течението на главния импулс. Екзотеричната традиция се оформи и създаде църквата с всичките поделения и тя прониква в широките народни маси. Тази задача до голяма степен извърши апостол Павел. Но тогава още езотеричното и екзо- теричното течение не бяха разделени и вървяха и работеха заедно. Апостол Павел, редом със създаването на църквите, където имаше условия, създаваше и школа за по-напреднали.
към текста >>

11. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Между Бога и неговата душа не съществува никаква преграда.
Когато човек спазва морала на Природата, целият му живот се изявява хармонично, говорът и езикът му е мек и приятен. Когато има мекота и хармония в себе си. човек може да даде израз на Божествените сили и е във връзка с Божествения свят, и неговата молитва се чува. Такава молитва излиза от дълбочината на душата. При такава молитва съзнанието на човека е заето изключително с мисълта за Бога. Между Бога и неговата душа не съществува никаква преграда. Той има пряко отношение към Съзнанието на Бога." "Изправите ли се на молитва пред Бога, вие трябва да вземете положението на дете, което е готово да изповяда, да признае всичките си грехове, без никакво оправдание пред себе си. Защо е грешил, това не е важно. От човека се иска да се изповяда. Що се отнася да прошението и до оправданието, това е работа на Бога.
към текста >>

12. 8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ' - Влад Пашов (1902- 1974)

Този закон трябва да се разбира в следния смисъл: Бог винаги има Любов към всички същества, но когато човек не прощава на околните, той сам поставя преграда между Бога и себе си, и с това пречи да приеме Любовта и благословението на Бога.
Същото трябва да направим и ние по отношение на другите, когато ни пакостят, защото те правят това от незнание, от недоразвитост. Учителят казва, че прощаването е лъжа, ако не е придружено с Любов към този, на когото прощаваме. Ако някой ни е обидил или напакостил, това да не влияе на нашите отношения към него. Нашето отношение към него да бъде като отношение към Бога. Думите: " Прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници" са израз на следния закон: Твоето отношение към другите определя отношението на Бога към тебе. Този закон трябва да се разбира в следния смисъл: Бог винаги има Любов към всички същества, но когато човек не прощава на околните, той сам поставя преграда между Бога и себе си, и с това пречи да приеме Любовта и благословението на Бога. Значи с непро-щаването човек става невъзприемчив към това, което иде от Бога и външно изглежда, че Бог не му прощава. За следващите думи: " И не ни въвеждай в изкушение", Учителят казва, че тези думи трябва да се разбират по следния начин: " Господи, помогни ни, щото поради нашето невежество и нашата глупост да не изпаднем в изкушение". Думите: " И избави нас от лукаваго" трябва да се разбират в следния смисъл: изостаналите същества могат да завладеят човека, когато съзнанието му не е будно. При връзката си с Бога той е ограден и запазен от тези лоши влияния. Следващите думи: " Защото е Твое Царството и Силата, и Славата завинаги, Амин", тук Царството отговаря на Мъдростта, Силата на Истината, а Славата на Любовта.
към текста >>

13. 2. Спешните въпроси в живота, 2 юли 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Като туриш една преграда на любовта, тя ще я разруши и ще ме завлече.
Това не е никаква любов, но е един процес на разлагане, един процес носещ смърт. Любовта е един непреривен творчески процес в природата, но тя е същевременно една много опасна сила за невежите. Човек трябва да бъде внимателен, когато се занимава с нея, понеже може да пострада, тъй както химикът в лабораторията си е в опасност, когато работи със силни киселини и не е внимателен. Любовта е най- опасната сила, която не позволява да си играят с нея. Речеш ли да си играеш с нея, ти ще намериш края на живота си. Като туриш една преграда на любовта, тя ще я разруши и ще ме завлече. Речеш ли да ограничиш Любовта, ще си създадеш цяла система от ограничения, които раждат в резултат насилие. Природата е много щателна и затова, като се роди един човек тя ще почне да го изпитва, за да види, колко ще бъде полезен за Божествения живот. А вие мислите, че сте дошли на земята на угощение и да си уреждате щастието. Човек е дошъл на земята да се учи и да свърши една определена работа, колкото и да е тя малка или голяма. Всеки е член в организма на природата и ако разбере своето предназначение, тя ще му даде всички възможности за постижение на това, което желае.
към текста >>

14. 7. Във великата Любов е спасението на човека, 7 април 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Те незабелязано ще навлязат в другия свят, защото няма механическа преграда, която да отделя двата свята.
Но с развитието на човешкото съзнание, с оформянето и развитието на нови чувства и способности в човека, с напредъка на психиката, тези светове постепенно ще се разкрият за хората. Науката и днес има много данни и факти, които ни заставят по обективен път да приемем съществуването на другите светове. Сега например, учените са изнамерили един електроскоп, с който може да се види една милионна част от милиметъра, докато досега с обикновените микроскопи можеше да се види едва една две хилядна от милиметъра. С електроскопа се разкрива един непознат досега свят. За в бъдеще ще се направят още по-големи открития и хората незабелязано ще открият един по-фин свят от нашия. Те незабелязано ще навлязат в другия свят, защото няма механическа преграда, която да отделя двата свята. Тази граница е в нашето съзнание, в нашите сетива. Още преди войната през 1914 година един английски учен беше открил една течност, през която като се гледа, може да се види двойника на човека, не астралния му двойник, а етерния му двойник, който излиза около един пръст извън физическото тяло. Той си правеше известни диагнози чрез този двойник. Беше открил, че състоянието на двойника е в зависимост от състоянието на човека. Когато човек е здрав, цветът и състоянието на двойника са едни, а когато човек е болен - цветът и състоянието му са други.
към текста >>

15. Запалките на силите - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако отидеш при Бога и се съмняваш дали ще те приеме или не, ти сам си създаваш преграда.
Няма динамическа сила в света, която да се противопостави на тази запалка. Значи първата запалка, най-силната, най-мощната в съзнателния, самосъзнателния и свръхсъзнателния живот, това е да се свържеш с Бога. Като отидеш при Бога, трябва да станеш сериозен и всички противоречия трябва да изчезнат от душата ти. Душата ти трябва да бъде така отворена, че да приемеш всичко, което е необходимо за теб. Само така ще можеш да почувстваш Бога. Ако отидеш при Бога и се съмняваш дали ще те приеме или не, ти сам си създаваш преграда.
към текста >>

16. МЕТОД ЗА САМОВЪЗПИТАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

да свирите и по този начин сами поставяте преграда.
действие на паразитите в своя организъм, да подобри състоянието си. Започне ли да пее, те престават да правят пакост. Човек трябва така да свири и пее, че да укротява зверовете в себе си. Без да правите усилие, вие казвате, че не можете да пеете и да свирите и по този начин сами поставяте преграда. Всеки може да пее. Достатъчно е човек да попадне в една от гамите на Природата, за да започне да пее. Истинското пеене подразбира мисъл. Като мисли право, човек може да пее.
към текста >>

17. УСЛОВИЯ ЗА РАЗВИВАНЕ НА МИСЪЛТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Те представят преграда,
• 691 • Условия за развиване на мисълта. За да развива мисълта си, човек непременно трябва да среща мъчнотии и препятствия в живота си. Те представят преграда, плоскост, през която човек неизбежно трябва да мине. Следователно, като се натъкнете на известна мъчнотия, приложете мисълта си, за да намерите път за премахването й. Като мисли, човек се справя лесно с мъчнотиите си. Няма мъчнотия в света, при която да не
към текста >>

18. Постижими и непостижими неща - Влад Пашов (1902- 1974)

Не поставяй никаква преграда на пътя на твоята мисъл.
• 927 • Постижими и непостижими неща. Не поставяй никаква преграда на пътя на твоята мисъл. Не казвай, че това е постижимо, онова не е постижимо. Постижими неща са онези, които съзнанието може да обхване. Щом съзнанието не може да обхване нещо, то е непостижимо.
към текста >>

19. ФАЗАТА НА СПРАВЕДЛИВОСТТА - Методи Константинов (1902-1979)

да постави преграда между себе си и своите близки
„Има един велик закон в природата, който регулира нещата. Благата на живота не текат само в една посока. Този закон е общ и се отнася не само до стопанския, но и до психичния живот. Който разбира този закон, той никога не би се осмелил да постави преграда между себе си и своите близки с цел да задържи благата само за себе си. Той знае, че всяка преграда, която е поставена, един ден ще се обърне против самия него. Като не разбира този закон и не го спазва, човек сам си създава нещастия.
към текста >>

Той знае, че всяка преграда, която е поставена,
Този закон е общ и се отнася не само до стопанския, но и до психичния живот. Който разбира този закон, той никога не би се осмелил да постави преграда между себе си и своите близки с цел да задържи благата само за себе си. Той знае, че всяка преграда, която е поставена, един ден ще се обърне против самия него. Като не разбира този закон и не го спазва, човек сам си създава нещастия. От нас се изисква само едно: да не поставяме преграда на Космическите блага,
към текста >>

да не поставяме преграда на Космическите блага,
Той знае, че всяка преграда, която е поставена, един ден ще се обърне против самия него. Като не разбира този закон и не го спазва, човек сам си създава нещастия. От нас се изисква само едно: да не поставяме преграда на Космическите блага, които са общи за всички същества. Космичното е достъпно за всички." „Това се отнася не само до материалните блага, но и до знанието, способностите и дарбите. Където има сиромашия и страдания, има ли общо благо?
към текста >>

20. С ПОГЛЕД КЪМ ИЗГРЕВА - Теофана Савова

- Смелите, които не се плашат от общественото мнение, и чутките, за които няма външна преграда, както няма и външно разбиране.
А животът е прашен. Ще прости ли прахът на светлината, че така безмилостно го открива? И започват хули, клевети, и издигат стена между търсещите Истината и тези, които са я вече намерили. Сега при Учителя могат да отидат само смелите и чутките. - Смелите, които не се плашат от общественото мнение, и чутките, за които няма външна преграда, както няма и външно разбиране. Те долавят истината в душата си и голямата светлина, която облива пътя, в който ги води Учителя. Това са скромно облечени мъже и жени с гладки прически и без грим, които впечатляват със своите мис- лещи и знаещи физиономии, със запалените си лампички. Защото тези хора светят! Да му мислят прахът и носителите, и покровителите на праха.
към текста >>

21. РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ - Теофана Савова

Дебелите стени трябва да изчезнат, да останат много тънки прегради, за да можем свободно да преминаваме и като дойдеш до твоя съсед, да няма преграда.
Бо- гатите хора може да платят дълговете на своите братя. В природата има един закон за тази компенсация. И ако вие вярвате в комуните, ще ги устроите, ще изникнат като гъби. Но трябва да знаете първото нещо: много са дебели стените между хората, понеже човешкият егоизъм е взел връх над всичко. Дебелите стени трябва да изчезнат, да останат много тънки прегради, за да можем свободно да преминаваме и като дойдеш до твоя съсед, да няма преграда. Ще попиташ: „Мога ли да прекрача в твоето място по закона на Любовта? " - Можеш. Трябва да бъдете крайно учтиви. Аз бих желал всички вие да бъдете във всичките си разисквания крайно деликатни. Сега, като ви слушам, някъде може да дойдете до стълкновение.
към текста >>

22. Из дневника на сестра Е. И. - Георги Томалевски (1897-1988)

„За тези, които чуват и виждат, не съществува нито разстояние, нито преграда.“
Все пак тя написала кратко писмо на името на Учителя. Станало обаче нещо неочаквано. След няколко дни Учителят пристигнал в същия град и ги посетил. „Господ нареди да дойда при вас казал Учителят - защото, когато слагахте болния на леглото, казахте: Освен Бог никой не може да ни помогне.“ Много учудени, те запитали откъде знае той всичко това, а Учителят съвсем спокойно отговорил: „За тези, които чуват и виждат, не съществува нито разстояние, нито преграда.“ След като казал тези думи, Учителят поискал да му донесат една чаша с прясна вода. Войникът, който служел при съпруга на сестра Е. И., донесъл чашата с вода, а Учителят взел една чаена лъжичка, гребнал от водата и я поднесъл на болния да пие. Не минало повече от половин час и болният станал и почнал да се разхожда из стаята. На стомахът му станало много по-леко и макар още слаб и изтощен, до вечерта се почувствувал съвсем здрав.
към текста >>

Тогава Учителят съвсем спокойно застанал напред и когато кучетата го доближавали на около един метър пред него, спирали се, поглеждали го и с едно изскимтяване се връщали назад, сякаш там около Учителя имало някаква преграда.
Веднъж, когато стигнали до една доста голяма и буйна река, която е било невъзможно да се прегази, той се обърнал към обезсърчения свой спътник с думите: „Не се безпокойте, скоро ще дойде човек с кола и ще ни преведе през реката.“ Само след няколко минути след тези успокояващи думи, пристигнала кола и коларят любезно поканил и превел през реката двамата случайно срещнати пътници. Когато пътували из една планина, една група овчарски кучета се отделила от стадата, които пасяли наблизо, и стремглаво се насочили към тях. Те били толкова разярени, че И. помислил, че ще бъдат разкъсани. Тогава Учителят съвсем спокойно застанал напред и когато кучетата го доближавали на около един метър пред него, спирали се, поглеждали го и с едно изскимтяване се връщали назад, сякаш там около Учителя имало някаква преграда. Друго нещо, което направило впечатление на сестра Е. И., след като се върнали не само от екскурзията, но и когато вече променили своето местожителство и се върнали в Търново, било поведението на Учителя, когато нейният съпруг отрязал една зарзала заедно с плода. Тогава Учителят се затворил в стаята си и три дни отказвал да приема храна. Като изминали тези три дни, той казал на сестрата: „Знаете ли, че отсичането на едно дърво, може да ви донесе беда? Трябва да имате уважение към всичко живо, което Бог е създал.“
към текста >>

23. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

Който разбира този закон, той никога не би се осмелил да постави преграда между себе си и своя ближен с цел да задържи благата само за себе си.
Така говори законът на справедливостта. " Тази идея на изгряващата Нова Култура е изразена от Учителя П. Дънов в надписа на една малка чешма, построена под негово ръководство: "Божието благо е благо за всичкиТой изтъква: "Има един велик закон в природата, който регулира нещата. Благата на живота не текат само в една посока. Този закон е общ и се отнася не само до физическия, но и до психическия живот. Който разбира този закон, той никога не би се осмелил да постави преграда между себе си и своя ближен с цел да задържи благата само за себе си. Той знае, че всяка преграда, която е поставена, един ден ще се обърне против самия него. Като не разбира този закон и не го спазва, човек сам си създава нещастия. От нас се изисква само едно: да не поставяме преграда на Божествените блага, които текат към нас. Божественото благо е общо за всички същества. Божественото е достъпно за всички.
към текста >>

Той знае, че всяка преграда, която е поставена, един ден ще се обърне против самия него.
Тази идея на изгряващата Нова Култура е изразена от Учителя П. Дънов в надписа на една малка чешма, построена под негово ръководство: "Божието благо е благо за всичкиТой изтъква: "Има един велик закон в природата, който регулира нещата. Благата на живота не текат само в една посока. Този закон е общ и се отнася не само до физическия, но и до психическия живот. Който разбира този закон, той никога не би се осмелил да постави преграда между себе си и своя ближен с цел да задържи благата само за себе си. Той знае, че всяка преграда, която е поставена, един ден ще се обърне против самия него. Като не разбира този закон и не го спазва, човек сам си създава нещастия. От нас се изисква само едно: да не поставяме преграда на Божествените блага, които текат към нас. Божественото благо е общо за всички същества. Божественото е достъпно за всички. Благата, които Бог дава, трябва да се оставят свободно да текат - да се ползват всички същества от тях.
към текста >>

От нас се изисква само едно: да не поставяме преграда на Божествените блага, които текат към нас.
Благата на живота не текат само в една посока. Този закон е общ и се отнася не само до физическия, но и до психическия живот. Който разбира този закон, той никога не би се осмелил да постави преграда между себе си и своя ближен с цел да задържи благата само за себе си. Той знае, че всяка преграда, която е поставена, един ден ще се обърне против самия него. Като не разбира този закон и не го спазва, човек сам си създава нещастия. От нас се изисква само едно: да не поставяме преграда на Божествените блага, които текат към нас. Божественото благо е общо за всички същества. Божественото е достъпно за всички. Благата, които Бог дава, трябва да се оставят свободно да текат - да се ползват всички същества от тях. Това се отнася за всички видове блага." Правдата, освен всичко останало, е и най-краткият път за победа над бедността и мизерията в глобален мащаб.
към текста >>

24. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Бивайки обаче Посветен в тайните на Битието, изпълнен с абсолютна вяра в Промисъла и висшата справедливост на Създателя, ученикът прекрачва с чест и тази последна преграда по пътя към съвършенството и пълната свобода.
Човек навлиза като цялост в най-извисените селения на Божествения свят и всички негови тела (принципи или носители на съзнанието) започват да функционират в пълна хармония, т. е. в единство. По своята същност Възкресението представлява напускане веднъж завинаги владенията на смъртта и овладяване на закона на будността. Премеждията, през които преминава устременият към Възкресението окултен ученик, надминават по своята интензивност и дълбочина всичко, преживяно от него до момента. Той се чувства изоставен дори и от Бога, за Когото знае с пълна увереност, че винаги е до него. Бивайки обаче Посветен в тайните на Битието, изпълнен с абсолютна вяра в Промисъла и висшата справедливост на Създателя, ученикът прекрачва с чест и тази последна преграда по пътя към съвършенството и пълната свобода. "По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждане и Посвещение. Човек се чувства сам, изоставен привидно от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е оставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. Тази фаза се нарича "Възкресение" и при нея човек завършва своята еволюция на Земята, у него се събужда Божественото в голяма пълнота.
към текста >>

25. XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА - Константин Златев

Ако той не е постигнал необходимото хармонично съзвучие, самите закони на Космоса ще издигнат пред него непреодолима преграда, която ще остане възправена пред него до мига на неговото израстване до нужната духовно-нравствена висота.
Абсолютна чистота. Тя е постижение по духовния Път, но същевременно и условие за събуждането и цялостната изява на Божественото у всекиго от нас. Без нея никой няма да бъде допуснат в Царството Божие, т.е. в онази област на невидимия свят, където разумното същество да продължи своята еволюция, освободено от товара на въплъщенията в горнилото на материята. И тук не става дума за някаква прищявка на Твореца, а за обективно и напълно справедливо съответствие между вибрационната честота на извисените селения на Духа и собствената вибрационна честота на кандидата за преминаване в тях. Ако той не е постигнал необходимото хармонично съзвучие, самите закони на Космоса ще издигнат пред него непреодолима преграда, която ще остане възправена пред него до мига на неговото израстване до нужната духовно-нравствена висота. Ако все пак – хипотетично! – той успее да се промъкне през крепостните стени и се озове в жадуваната обител, то нейните вибрации или мигновено ще го унищожат, или, в най-добрия случай, ще го отхвърлят незабавно на дистанцията, съответстваща на различието между степените на чистота на тази небесна сфера и неговата лична. И никакви връзки, и никакви ходатайства не ще му помогнат да постигне желаното, докато той самият не го извоюва със собствени сили! Затова нека не се учудваме, че придобиването на чистота е едно от първите и най-важни изисквания към онези, които поемат по пътеката на окултното ученичество. В тази насока те имат един съвършен и вечен образец – най-великия измежду духовните Учители на човечеството, Христос.
към текста >>

26. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

Която премахва всякаква преграда и ние се сливаме с вечния всепроникващ живот.
От такова лице, което не би могло да прегази пречупено, смачкано цвете. Музиката, изпълнена от него, би била наистина Божествена. Такава музика, слушана често, би ни приближила до Бога. Третото средство е молитвата на християнина или съзерцанието, медитацията на философа. Когато говорим за молитвата на християнина, нямам предвид просещата, а тази, която не цели нищо друго освен контакт, съединение с Бога. Която премахва всякаква преграда и ние се сливаме с вечния всепроникващ живот. Съзерцанието, молитвата са особено необходими тогава, когато живеем в атмосфера, напоена с мръсни, нисши, плътски мисли, чувства и желания. Тя действа на духа, тъй както действа топлата баня на тялото. И както банята е необходима, ако искаме да поддържаме тялото си чисто, така и молитвата, съзерцанието е необходимо, ако искаме да поддържаме духа си чист, неопетнен и съвестта си чувствителна и будна. То е необходимо, ако искаме да запазим или да придадем на духа си блясъка на сутрешната роса, огряна от първите слънчеви лъчи. Има и други някои начини, средства за ускоряване духовния ни растеж.
към текста >>

27. Прераждане - Сава Калименов (1901 - 1990)

“ На този й въпрос Здравка отговори: „Мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих“.
През 1906 год. на 24 септември роди ми се момиче което кръстихме „Здравка“, която сега скоро ще навърши 13 години. През пролетта на 1912 год. един ден съпругата ми, в присъствието на всички домашни, каза на Здравка, че след ваканцията ще я дадем в училище, а Здравка без заобикалки каза: „Мамо, че аз нали ходих на училище? “ Майка й й каза: „ех, и тая добра, кога си ходила на училище? “ На този й въпрос Здравка отговори: „Мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих“. При това каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпада с действията на покойното ми момче. След няколко време съпругата ми заговорила на Здравка, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училището. — Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца) „Ами можеш ли си позна чантичката“, я запитала майка й и тя отговорила утвърдително, качила се на тавана и взела именно оная чантичка, която бе на покойното ми момче и казала: „ето я". Един път, като разговаряхме съвсем за други работи, Здравка заговори, като се обърна към майка си: „мамо ма, аз помня когато ти беше болна и че лежеше в гостната стая и аз ти вардех мухите с байраче, което ми беше направил тати от пръчка и кърпичка“. Освен горното показа самата стая, местото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми.
към текста >>

28. По повод някои изчисления за кубичната миля - Георги Радев (1900–1940)

дълга и толкова висока) в посока от изток към запад, тя ще образува такава мощна преграда за ветровете, че тутакси ще измени тяхната посока.
на около 7420 метра. Взета като дължина, близо 7½ км., тя не представя нищо особено - и най-обикновеният пешеходец ще я измине за час и половина, два. Речем ли да си я представим, обаче, като квадрат, сир. една квадратна миля, тя тутакси ще вземе страхотни размери. И наистина, ако се издигне стена на големина колкото квадратна миля (7½ км. дълга и толкова висока) в посока от изток към запад, тя ще образува такава мощна преграда за ветровете, че тутакси ще измени тяхната посока. А с това ще се промени и климата: на север от стената ще върлува люта зима, а на юг ще царува топла, мека пролет. Да видим сега, какво би представяла една кубическа миля, сир. една миля, чиято дължина, широчина и височина са по 7420 метра. Немският математик изчислява, че ако се хвърлят във вътрешността на този куб материалите,от които са изградени всички градове и села по цялата земя, те ще изпълнят едва половината куб. Ако се струпат върху тия материали всички човеци, що живеят по лицето на земята, сиреч цялото човечество, с това ще се напълнят още 20 метра от куба.
към текста >>

29. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Той е духовен водач на народа си, който има една-едничка цел - да му служи и да го храни с Божието слово на най-достъпния за него език, за да няма между него и Всемирното съзнание преграда от паяжина дори.
словото - не „е“. Не „бе“. Не е съществувало. * Като става дума за живота на Петър Дънов, по-назад не можем да отидем, но лъка и стрелата знаем. Баща му поп Константин от кого и как е изстрелян не знаем, но иманентната посока на живота му знаем. Той е духовен водач на народа си, който има една-едничка цел - да му служи и да го храни с Божието слово на най-достъпния за него език, за да няма между него и Всемирното съзнание преграда от паяжина дори. Това е движещата енергия, която му е дадена, и това е енергията, която той придава на сина си.Това е лъкът. Но без майка тази енергия не може да се предаде нататък. И тук виждаме малко по-назад. От майка му иде една непресъхваща мотивация за всеотдаен мистицизъм. Един поразителен стремеж за универсално сливане на душите на хората и ние знаем, че този всеотдаен стремеж идва от баща й чорбаджи Атанас, който посвещава целия си живот, всяко свое усилие, всеки свой лев до последния си ден, за да имат това, което е духовно постижение не само първенци или посветени, или избрани, но да се доведат до извора на духовното съвършенство всички - съселяни, българи, който и да е... Той е поразителният приятел от варненския край на всякакви бои и езици: турци, гърци, българи, гагаузи, арменци, руси, православни и католици.
към текста >>

Махмуд Втори има амбицията да остави дълбока следа в историята, иска делото му тук да създаде непробиваема преграда во веки веков, пълна с великолепие, да осигури ред и добро състояние на всички народности, събрани от кол и въже около Варна.
Зорници, Българин - няма такава работа! Буквите да се научат там, гръцки, турски, български - виж, добре ще е! Толкоз. Карай. Българският пропагандист, който не знае друго освен да хленчи, ще нарече това „теглото на ангарията“. Осем години се строи започнатото от султан Махмуд чудо в тоя край: нови крепости във Варна – Еникале - казарми, военни складове, болници, чешми и водохранилища, джамии за инженери и работници, украсени, величествени. Само че в народните песни от онова време няма жалейки за това събитие, а обратното - има нотки на нещо ведро - на движение, събуждане. Цели сто годиш по-късно в Търкклисе пеят за тези събития: Дошле са турци горненци, горненци, мале, варненци, че си събират момците, момците и младоженците, да ги във Варна закарат, кале да правят... Още от 1832 година и чак до края на десетилетието от цялата империя тук започнали да се стичат строители - българи и турци - под надзора на инженер Пепе Мехмед Паша. Махмуд Втори има амбицията да остави дълбока следа в историята, иска делото му тук да създаде непробиваема преграда во веки веков, пълна с великолепие, да осигури ред и добро състояние на всички народности, събрани от кол и въже около Варна. Иска, когато придворният му поет Айни съчини възхвалната си поема за строежа и тя се изсече на колоната над новата чешма на площада, дето сега е Варненският народен театър, да бъдат изсечени думи, които ще останат да светят до края на дните: „...Под царстването на този владетел се тури всичко в ред и в добро състояние... Великият господар, пред когото идат да се покланят всичките владетели на земното кълбо. Елате да видите какво е направил този султан, на когото великолепието и величието се равняват с онези на Дария и Александра Велики. “ И - щем не щем - трябва да му свалим шапка, защото го постига! Дълбочината и мощта на тази отбрана е такава, че когато започва руският напор, отворил Кримската война, ударът на русите срещу Силистра - колкото и мощен и внезапен - не успява да се стабилизира в трайна победа, изтласкват ги, изгонват ги от Добруджа. А това е двадесет години по-късно, при ново оръжие,, при нова по-добра военна стратегия. Дори още двадесет години по-късно, по време на нашата освободителна война, русите не смеят да рискуват пробив през гранитния четириъгълник на Махмуд и само диверсионно се спускат в Добруджа, за да отклонят вниманието от прекосяването си на Дунава при Свищов.
към текста >>

30. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Така или иначе в тази първа класа на богат свищовлия, родният градски бит, старото детско ежедневие на кристалните чаши в столовата, на водния простор на Дунава като открит път към света, а не преграда за орящите волове - не се губят при каквото и да било пътуване, а само го съпътстват.
Защото той е при кристалните чаши и порцелана, и сребърните съдове, закотвени на масите да устоят на пристъпите на вълненията. Защото той е при елегантните повръщания. И смеха. И пак смеха и веселието... И колкото и малко или много подробности да съберем за прекосяването на онова време от разказа на Алеко, параходът накрая пристига в пристанището на Ню Йорк ... и пътищата за вътрешна Америка се отварят, кой както и накъдето! Световното изложение в Чикаго през 1892-1893 г. Но друго ни интересува нас. Така или иначе в тази първа класа на богат свищовлия, родният градски бит, старото детско ежедневие на кристалните чаши в столовата, на водния простор на Дунава като открит път към света, а не преграда за орящите волове - не се губят при каквото и да било пътуване, а само го съпътстват. И в Чикаго Алеко си остава в своето си слънчево, свищовско „ха-ха-хи-хи!“ Той си е пак сред своите и на баща си байганювски интерпреньори, великосветски студенти, турски гюбеци, парижки и кючукпарижки фльорци, арменски сарафи и ... самочувствието на лесно празнещия се, но винаги пълен с колкото трябва туна-вилаети джоб. С Петър Дънов не е така. Плоските голи баири на Хадърча, които ти крещят от люлката още: „Това е нищо! Тук е нищо, ние не сме света, тук нас никакви ни няма за нищо!“ - това е то! Ако си се пръкнал там, ти си просто от „прелелите отпадъци на отвъдния бряг“, ти си в безтегловност. И не блести в душата ти кристала на веселия смях, а духа и вее нищото на неосмисленото пространство. Не си от пътниците в първа класа.
към текста >>

31. 3. Статия трета - Георги Христов

Проектираното в Париж „общество на народите“ се явява като преграда на тая евентуална опасност.
По всичките тия причини и по много други, ние ще трябва да потърсим извън политиката една възможна свръзка между европейските народи. Сега ще поговорим за учрежденията, които отдавна се мъчат да заменят в Европа основите на чистата монархия или република, т.е. за така наречените представителни учреждения“. От горното изложение на Сент-Ив д‘Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването и против бялата, за да я унищожи. Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония. Проектираното в Париж „общество на народите“ се явява като преграда на тая евентуална опасност. ________________________________________________________ 57 Платон (370 г.пр.н.е.-347 г.пр.н.е.) е древногръцки философ, математик, ученик на Сократ, автор на философски диалози и основател на Атинската академия, която е първата институция за висше образование в Западния свят. Наред със своя учител Сократ и с ученика си Аристотел, Платон поставя основите на Западната философия и наука. 58 Остракизъм е метод за политическа борба, въведен от Клис- тен (570 г.пр.н.е-507 г.пр.н.е). Всяка пролет Народното събрание на Атина (еклесия) при кворум не по-малко от 6000 души взима решение да изгони или не някой опасен за демократичния ред на полиса гражданин. 59 Орфически мистерии - тайни посветителни обреди, свързани с култа към Орфей и системата от философски възгледи, наричана по неговото име Орфизъм.
към текста >>

32. Кръстю Тулешков - Георги Христов

Отначало лицето му се зачервява силно, очите му ме поглеждат бързо и малко изплашено, а гърбът му почва да подскача като похлупак на котел, в който ври, клокочи нещо ужасно заканително, готово да разруши всяка преграда.
Но когато сме някъде, където човек трябва да се държи сериозно, където, не дай, боже, Кръстю открие нещо смешно, тогава настъпва трагедията. Аз трябва или да напусна това място (дом, събрание или каквото и да е друго) и да се спасявам, или да избухна в безпричинен смях, който ще озадачи хората и ще развали всичко. И досега не мога да открия причините за този заразителен смях. Вероятно затова, защото и той се бореше срещу него или защото се смееше по особен начин - така, без глас, със свити устни. Смехът у Кръстю иде винаги по един и същи начин. Отначало лицето му се зачервява силно, очите му ме поглеждат бързо и малко изплашено, а гърбът му почва да подскача като похлупак на котел, в който ври, клокочи нещо ужасно заканително, готово да разруши всяка преграда. Трябва да се отбележи непременно и това, че Кръстю по начало е крайно стеснителен човек. Той се стеснява при всички случаи и пред всички хора. Една вътрешна импулсивна воля е възпрепятствана да се прояви. Тази стеснителност е като един бент, който спира водите на вътрешния му живот. Но колкото повече усилия прави Кръстю да мине незабелязано, толкова по-шумно привлича вниманието върху себе си, тъй като стеснителността понякога прави човека по-несръчен и той извършва неща, които се забелязват от всички.
към текста >>

НАГОРЕ

0.30098581314087