Търсене в текстове за 'Преграда'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 93 резултата в 68 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

До този час, ние гледаме всички хора през заблудата на егоизма или предразсъдъка, които като мъглива преграда ни отделят от действителността.
Безсилни са и неискрените, фалшиви тонове на нашата молитва за мир, излизаща от окървавената ни земя. Мир! Кой може да моли за мир? Само ония, които са готови да се отрекат; човеците с тиха душа, които са познали безсмъртието, които не търсят вечното в нещата на краткия момент. * Духовен живот, това е освобождение на съзнанието. Когато ние достигнем такъв живот, ще открием непосредствен достъп към душата. До този час, ние гледаме всички хора през заблудата на егоизма или предразсъдъка, които като мъглива преграда ни отделят от действителността. Когато тази завеса се повдигне, ние ще се докоснем до неговата вечна същина, която е ненаказана красота. Някои търсят доказателство за духовните истини в външните неща. Други се втурват към опознаване и досег до някои свръхчувствени явления, но тия последните ни водят толкова към истината, колкото думите на един речник ни въвеждат в поезията. Духовия живот е освобождение на съзнанието. Превод от немски
към текста >>

2. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Усъмниш ли се в собствения си живот, значи да сложиш преграда на живота, да приемеш смъртта, а това е неестествено, всеки бяга от смъртта.
До къде са нейните граници и дали в нашето верую трябва да има хипотези и теории? „Докато съществуват теории и хипотези и хората се ръководят от тях, светът няма да прокопса", казва един съвременен мъдрец. Вярата е основа на живота, какво значи? Човек вярва преди да знае, защото той живее преди всичко. Никой не се съмнява в собственото си битие. Усъмниш ли се в собствения си живот, значи да сложиш преграда на живота, да приемеш смъртта, а това е неестествено, всеки бяга от смъртта. Да вярваш в оня живот, що протича в теб, то е да знаеш, че ти си част от вечността, че ти си безсмъртен. Вярата е, значи, един първичен непосредствен факт в нашия живот, от който изхождат всички други факти. Тя съставя най-съществената потребност на нашия вътрешен духовен живот и е така неразделна от него, както без дишането е невъзможен нашият телесен живот. Да имаш вяра в себе си, значи да си намерил оная велика възможност на Доброто, да вярваш в Бога – оная велика Разумност в Космоса, която бди и ръководи съдбата на човека и всичко живо. Вяра в злото не може да се каже, по скоро съмнявам се в злото.
към текста >>

3. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Виньоли казва, че физиологически ние не туряме преграда между човека и животното, а психически я туряме, когато отричаме психичното у животното.
Наивно би било, разбира се, да предполагаме у растенията и нисшите животни съзнание, подобно на човешкото. Знае се, че в човека има обширна област на подсъзнанието. Съзнанието в нисшите животни и растенията може да се сравни с човешкото подсъзнание. Значи, това е съзнание в друга степен на проява. Да припишем съзнание на човека и висшите животни, а да го изключим от нисшите, би било абсурдно, щом стоим на еволюционно гледище. Виньоли казва, че физиологически ние не туряме преграда между човека и животното, а психически я туряме, когато отричаме психичното у животното. Но ако веднъж премахнем тази преграда, пита се, къде да я поставим, когато виждаме постепенен преход между най-нисшите животни и висшите.Това показва, че трябва да приемем психичен живот и у най-нисшите животни. Липсата на нервна система не пречи, понеже нервната клетка е проста, диференцирана, обикновена клетка. Преди появяването на нервна, мускулна, храносмилателна и др. системи, клетката е изпълнявала всички техни функции едновременно. Така е у едноклетъчните животни.
към текста >>

Но ако веднъж премахнем тази преграда, пита се, къде да я поставим, когато виждаме постепенен преход между най-нисшите животни и висшите.Това показва, че трябва да приемем психичен живот и у най-нисшите животни.
Знае се, че в човека има обширна област на подсъзнанието. Съзнанието в нисшите животни и растенията може да се сравни с човешкото подсъзнание. Значи, това е съзнание в друга степен на проява. Да припишем съзнание на човека и висшите животни, а да го изключим от нисшите, би било абсурдно, щом стоим на еволюционно гледище. Виньоли казва, че физиологически ние не туряме преграда между човека и животното, а психически я туряме, когато отричаме психичното у животното. Но ако веднъж премахнем тази преграда, пита се, къде да я поставим, когато виждаме постепенен преход между най-нисшите животни и висшите.Това показва, че трябва да приемем психичен живот и у най-нисшите животни. Липсата на нервна система не пречи, понеже нервната клетка е проста, диференцирана, обикновена клетка. Преди появяването на нервна, мускулна, храносмилателна и др. системи, клетката е изпълнявала всички техни функции едновременно. Така е у едноклетъчните животни. Тези разсъждения се подкрепят и от множество факти.
към текста >>

4. Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В твоя сън ти стряскаш ли се от воя на страшна буря, или пък литваш с плавния летеж на чайките към златната страна, що се недри далече зад бялата преграда на облаците в хоризонта.
Тогава беше ранна пролет, пременена в бяло, като млада царица. Споменът за тия дни донася ли ти малко радост в ръмливите и мокри дни на есента. Помниш ли гората с вековното мълчание, където стволовете на грамадните елхи стояха като неподвижни великани, забравени в размисъл? Помниш ли полята, кичестите долини, през които се отива към морето! Морето помниш ли, размятало вълни с бесен рев. В твоя сън ти стряскаш ли се от воя на страшна буря, или пък литваш с плавния летеж на чайките към златната страна, що се недри далече зад бялата преграда на облаците в хоризонта. Аз пазя тоя спомен в душата си... Изгрява и захожда слънцето, поело своя път от първия ден на живота. Лети времето като отнася измамата в своята измама. Земята се превръща отново в земя, прибира в себе си това, що има земна тленност, а духът, поел по стъпките на вечността, отива към това, що няма нивга край. Изгрява слънцето и пак захожда. Настава вечер.
към текста >>

5. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

При старото разбиране на труда ние туряме преграда между нас и другите.
Онзи със старото разбиране на живота е винаги мрачен, недоволен, в съмнения, тревоги. Погледни онзи, който живее за Бога, за другите, при новото разбиране на труда. Той е винаги плен с радост, с изобилен живот. Той прилича на съсъд, в който животът е толкоз изобилен, че прелива: и наистина, всеки, който отива при него и той става радостен, ободрява се, добива вяра. Това вече показва, при кое разбиране ние сме в хармония със законите на природата. При старото разбиране на труда ние туряме преграда между нас и другите. Тогаз в своето подсъзнание, ако не в съзнанието си, ние мислим, че сме едно същество, откъснато от другите, откъснато от колективния живот. И понеже тази мисъл е невярна, тя внася в човека отрова и процес на разлагане. При старото разбиране на труда между душите има смяна. Когато двама говорят, това не е разговор на душа с душа. Това е култура на студа.
към текста >>

6. Из поемите на Кабир Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Никаква преграда от моя път не ще ме отклони!
О, Всевечний, Вселюбящий Отче! Ти, който промисляш за вселените и за малкото червейче! Да бъде Твоята пресвята воля! За нов живот, за творчество и подвиг пробужда се душата ми! С химна за Тебе през самите бездни на ада ще премина. Никаква преграда от моя път не ще ме отклони! Защото това е Твоето желание и Твоята свещена воля! Защото Твоята воля ме окрилява. Защото прозира душата ми далеч в своя път чаровните сияния на жадувана свещена истина! На неувяхващи красоти! Защото прозира душата ми светото сияние па пресвятото Твое царство!
към текста >>

7. Учителят говори - Доброто Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако искаме да означим на какво е символ това в душевния живот, ще кажем, че то означава поставяне известна преграда, препятствие срещу леката подвижност в чувства, мисли и действия.
Това лице проявява груба сила при реализиране на своите идеи. Лицето има тежък, меланхоличен, сериозен и холеричен израз. Някой път се среща ухо с необикновено голяма и обемиста ушна висулка. Центърът на тежестта лежи в долната част на ухото. По-голямата част от материята е натрупана в долната част на ухото. Ако искаме да означим на какво е символ това в душевния живот, ще кажем, че то означава поставяне известна преграда, препятствие срещу леката подвижност в чувства, мисли и действия. Чрез това се засилва добросъвестността. Тук големината и тежестта на ушната висулка е ненормална.
към текста >>

8. ФИЗИОГНОМИЧНАТА КАРТИНА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В момента, когато тая слаба вейчица тури преграда между себе си и дървото, тя започва да увяхва и изсъхва.
За него не е легенда, че в момент на творческо вдъхновение е чувал дивна музика и неисказуеми хармонии. Човекът на изкуството не трябва да забравя, каква е неговата роля и заслуга в собственото му творчество и най-вече ревниво да се пази от гордост и тщеславие. Нито за момент да не изпуска из предвид, че не е той, който твори изкуството, а е само един проводник на чуждо творчество. И каквото му се дава, дава му се само като отражение. Наистина, смешно е, когато една вейка стърчи на едно дърво и каже: „Ето какво съм аз и ето до къде съм стигнала", а не вижда, че нейното положение върху дървото се определя от онзи жизнен подтик, който струи из дънера. В момента, когато тая слаба вейчица тури преграда между себе си и дървото, тя започва да увяхва и изсъхва. Много такива изсъхнали вейчици има сега по дървото на изкуството и като са загубили непосредствения подтик за истинското творчество, силят се да измислят някакво „ново" изкуство, което впрочем се разпилява из ушите и очите на хората, а не прониква в тяхната душа: човек гледа и слуша, а не може да се радва и в душата му е студ и тъмнина. Истинското изкуство буди у човека благородни чувства и пориви, изпълва го с красиви мисли и го подтиква към все по-голямо и по-голямо съвършенство и хармония в проявата на неговото сърце и неговия ум. С това изкуство се подхранва душата да разцъфне в благоуханен цвят, а духът - да даде обилен и съвършен плод. Изкуството - това е метод, с който напредналите наши братя ни въздействуват и ни помагат в трудния път на усъвършенствуване и издигане. Но от нас се иска да го разберем правилно и да разтворим широко дверите на нашата душа, та да проникнат в нея зародишите, които един ден при разумна воля, светъл ум и чисто сърце ще дадат своя плод, който е: вечна радост, вечна хармония и вечна красота.
към текста >>

9. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Може би сиамците употребяват някое непознато на нас средство за разгневяване на рибките, защото щом се зърнат противниците, те се спускат като фурии върху стъклената преграда на съда, отхвръкват от силният удар назад и с още по-голяма ярост отново се хвърлят срещу невидимата преграда.
В Испания съществува борбата с бикове, в Яфа борбата на петли, в Китай борбата на плъхове, в Британска Индия са любими страшните борби на живот и смърт на слонове. Преди борбата на такива слонове наточват зъбите им с пили и ги напойват с алкохол. В Сиам използуват рибата борец за удовлетворяване скритата у човека дива страст. За тази цел се взимат две мъжки рибки-борци, големината на които е колкото кибритена клечка и се поставят в две отделни стъкленици. След това се поставят така стъклениците, че борците да могат да се виждат. Може би сиамците употребяват някое непознато на нас средство за разгневяване на рибките, защото щом се зърнат противниците, те се спускат като фурии върху стъклената преграда на съда, отхвръкват от силният удар назад и с още по-голяма ярост отново се хвърлят срещу невидимата преграда. През време на борбата люспите и перките на борците добиват неописуем блясък, перките наподобяват червени пламъчета, изскачащи от трепкащите телца. Борбата, която всеки миг се ожесточава все повече и повече, продължава докато единият от противниците падне мъртъв на дъното от силния удар върху фаталната преграда. Разбира се, че при този особен род удоволствие, човек използува вродения инстинкт на самеца па излезе победител в борбата. Но докато в свободната природа по-слабият има възможност да потърси спасение чрез бягство, хората са направили от тази борба - борба на смърт и живот. Много пъти са били внасяни от родината им в Европа живи лабиринтни риби, особено от рода на борците.
към текста >>

Борбата, която всеки миг се ожесточава все повече и повече, продължава докато единият от противниците падне мъртъв на дъното от силния удар върху фаталната преграда.
В Сиам използуват рибата борец за удовлетворяване скритата у човека дива страст. За тази цел се взимат две мъжки рибки-борци, големината на които е колкото кибритена клечка и се поставят в две отделни стъкленици. След това се поставят така стъклениците, че борците да могат да се виждат. Може би сиамците употребяват някое непознато на нас средство за разгневяване на рибките, защото щом се зърнат противниците, те се спускат като фурии върху стъклената преграда на съда, отхвръкват от силният удар назад и с още по-голяма ярост отново се хвърлят срещу невидимата преграда. През време на борбата люспите и перките на борците добиват неописуем блясък, перките наподобяват червени пламъчета, изскачащи от трепкащите телца. Борбата, която всеки миг се ожесточава все повече и повече, продължава докато единият от противниците падне мъртъв на дъното от силния удар върху фаталната преграда. Разбира се, че при този особен род удоволствие, човек използува вродения инстинкт на самеца па излезе победител в борбата. Но докато в свободната природа по-слабият има възможност да потърси спасение чрез бягство, хората са направили от тази борба - борба на смърт и живот. Много пъти са били внасяни от родината им в Европа живи лабиринтни риби, особено от рода на борците. Винаги, обаче, това е било свързано с много жертви от тях, особено ако през време на пътуването морето е било бурно. От силното клатушкане, рибките биват тласкани от единия край на съда на другия.
към текста >>

10. ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Но когато индивидът, обществото или народът се отклони от правилния път чрез неправди, насилия и пр., то вече има преграда между него и божествения свят, става вече невъзприемчив към енергиите, които идат отгоре, и това именно причинява израждането.
Египтяните упражняваха големи насилия върху робите и върху околните завоювани племена и народи, и това не можеше да не докара тяхното израждане и упадък. Същото вършеха и асирийците, вавилонците и пр. Някой би могъл да запита: Как се обяснява, че пътят на неправдите, насилията и пр. непременно води към израждане на дадено общество, култура, народ или раса. Причината на това се крие в следното: Както всеки индивид, тъй и всяко общество или народ получава животворни сили от Божествения свят. Но когато индивидът, обществото или народът се отклони от правилния път чрез неправди, насилия и пр., то вече има преграда между него и божествения свят, става вече невъзприемчив към енергиите, които идат отгоре, и това именно причинява израждането. Всека култура на миналото, която е загинала, загинала е единствено поради погрешките си, поради неразумния си живот, поради нарушение на вечните закони на битието. Втората причина за слизането и възлизането на народите в се състои в следното : Всяка година тревите се обновяват, дърветата обновяват своите листа; всеки ден човек обновява материята на своето тяло и за няколко години материята на цялото тяло е съвсем друга. Обновява се всеки ден и лицето на земята. Планините се измиват и рушат, и материалите им запълват ниските места и морските дълбочини. Всеки ден незабелязано се обновява земното лице, и след векове картината на земната кора е вече съвсем друга.
към текста >>

11. ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Преграда има между него и изобилния живот около него.
Но, събуждате се и виждате, че всичко това го няма. Поглеждате радостните слънчеви лъчи, цветята, синьото небе и се зарадвате, че всичко това е било само сън! Тия две картини само приблизително и непълно изясняват моята идея. Човек, който живее личен живот, е изолиран от всичко, от целокупния живот. Той прилича на човек, затворен в тъмна стая, лишен от светлина, въздух и храна. Преграда има между него и изобилния живот около него. И поради това той не може да възприеме обновителните енергии, които всяко същество трябва да получава отвсякъде. Постоянно се вливат енергии в човека чрез светлината, въздуха, водата, храната, от звездите и пр. Постоянно се втичат в него нови енергии, нови идеи, нови мисли, нови подтици от божествения свят. И благодарение на постоянния техен приток, човек се обновява физически и психически и има всички благоприятни условия за развитие. Всеки слънчев лъч, въздухът, водата, храната му дават не само физически енергии, но и психически.
към текста >>

Всичкият този процес се спъва у онзи, който живее личен живот чрез преграда, която си туря самият той.
Постоянно се вливат енергии в човека чрез светлината, въздуха, водата, храната, от звездите и пр. Постоянно се втичат в него нови енергии, нови идеи, нови мисли, нови подтици от божествения свят. И благодарение на постоянния техен приток, човек се обновява физически и психически и има всички благоприятни условия за развитие. Всеки слънчев лъч, въздухът, водата, храната му дават не само физически енергии, но и психически. Всеки плод, всяко житно зърно е свързано освен с физико-химични сили, но още и с психични сили, които го обновяват. Всичкият този процес се спъва у онзи, който живее личен живот чрез преграда, която си туря самият той. Когато няма онова благоволение, онова любовно чувство към всички същества, готовност да живее за тях, тогаз той се затваря външно и вътрешно за околните енергии. Тогаз той няма оная възприемчивост към енергиите, които идат към него от целия всемир, даже и от най-далечните звезди. Той няма възприемчивост към идеите, които идат към него от висшите светове. Той се заключва, той се изолирва за всичко това. Тая негова невъзприемчивост именно го води към физическо и психическо израждане.
към текста >>

12. ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ - Г. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

дълга и толкова висока) в посока от изток към запад, тя ще образува такава мощна преграда за ветровете, че тутакси ще измени тяхната посока.
на около 7420 метра. Взета като дължина, близо 7½ км., тя не представя нищо особено - и най-обикновеният пешеходец ще я измине за час и половина, два. Речем ли да си я представим, обаче, като квадрат, сир. една квадратна миля, тя тутакси ще вземе страхотни размери. И наистина, ако се издигне стена на големина колкото квадратна миля (7½ км. дълга и толкова висока) в посока от изток към запад, тя ще образува такава мощна преграда за ветровете, че тутакси ще измени тяхната посока. А с това ще се промени и климата: на север от стената ще върлува люта зима, а на юг ще царува топла, мека пролет. Да видим сега, какво би представяла една кубическа миля, сир. една миля, чиято дължина, широчина и височина са по 7420 метра. Немският математик изчислява, че ако се хвърлят във вътрешността на този куб материалите,от които са изградени всички градове и села по цялата земя, те ще изпълнят едва половината куб. Ако се струпат върху тия материали всички човеци, що живеят по лицето на земята, сиреч цялото човечество, с това ще се напълнят още 20 метра от куба.
към текста >>

13. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ- П. М-В Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ако човек има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения свят и тогаз той не може да получи тая животворна струя.
Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести. От Божествения свят постоянно слиза към физическия свят вълна на живот. Ако човек има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения свят и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия. Ако божествения свят си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили. Ако човек има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения свят и тогаз той не може да получи тая животворна струя. Затова органите обедняват на живот и. стават предразположени към заболяване. И тогаз всяко най-малко неблагоприятно външно физическо условие може да причини заболяването му. Тогаз те са по-лесно атакуеми от неблагоприятните външни условия. За много болести външните фактори: храна, вода, въздух, топлина, светлина, са само като спомагателни, второстепенни фактори, но главният фактор е вътрешният.
към текста >>

14. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Понятно е тогава, дето европейците са хвърляли погледи пълни с омраза и гняв към Египет и Сирия, където Ислямът бе поставил непристъпна преграда между Индия и Европа.
Защото през ония далечни времена, както правдиво забелязва Цвайг, "Изтокът лежи тъй далеч от Запада, и какви опасности и пречки имат да преодоляват из пътя си корабите, керваните и колите! Каква одисея има да изтърпи всяко отделно зърно, всеки отделен цвят, докато стигне от зеления храст в Малайския архипелаг до продавницата на европейския търговец. Сама по себе си никоя от тия подправки не е някаква рядкост. Напротив, отвъд, в другата половина на земното кълбо, канелата, карамфила, мускатовите орехи и пиперовите храсти растат в Тидор, в Амбойна, в Банда и в Малабар, също така буйно и свободно, както у нас бодилите и един квинтал от тях струва в Малайските острови не повече отколкото, в Европа, една грибка с върха на ножа." При това, по дългия си път, скъпоценната стока, ако е смогвала да се отърве от бури, тайфуни и пирати, или от пиратите на пустинята - бедуините, не е могла да се освободи от тежките налози, с които са я товарили владетелите на ония земи, през които е имало да премине. Но макар че стоката е минавала най-малко през дванадесет ръце, които са изстисквали доволно златен сок от нея, търговията с подправки и лековити растения в средновековието е била най-доходна от всички. Понятно е тогава, дето европейците са хвърляли погледи пълни с омраза и гняв към Египет и Сирия, където Ислямът бе поставил непристъпна преграда между Индия и Европа. Понятно е, дето са искали да се освободят от унизителния и съсипателен надзор на Исляма, упражняван над тяхната търговия с Изтока. И с право изтъква Цвайг, че "кръстоносните походи не са били само един мистично-религиозен опит да се изтръгнат светите места и Божия гроб от ръцете на неверниците. Тая първа европейска коалиция е представяла едновременно първото логично и целесъобразно усилие да се пробие тая преграда и да се направи източната търговия свободна за Европа, за християнството. И понеже тоя удар не сполучил, понеже Египет не могъл да бъде изтръгнат от мохамеданите и Ислямът продължавал да държи затворен пътя към Индия, по необходимост се е родило желанието да се намери друг, свободен, независим път към Индия." Спрях се повече върху историята на подправките, за да изтъкна стопанските и политически предпоставки на великите географски открития през 15 и 16 векове. Защото, макар в основата на великите открития да лежи вродения стремеж у човека да познае непознатото и волята за подвиг у героичните натури, макар духовните придобивки за човечеството от тия открития да са неоценими, макар да са разширявали твърде много духовния му кръгозор, те надали биха се осъществили, ако чисто материалният интерес, стремежът към материални придобивки не им дадеше последния тласък.
към текста >>

Тая първа европейска коалиция е представяла едновременно първото логично и целесъобразно усилие да се пробие тая преграда и да се направи източната търговия свободна за Европа, за християнството.
Напротив, отвъд, в другата половина на земното кълбо, канелата, карамфила, мускатовите орехи и пиперовите храсти растат в Тидор, в Амбойна, в Банда и в Малабар, също така буйно и свободно, както у нас бодилите и един квинтал от тях струва в Малайските острови не повече отколкото, в Европа, една грибка с върха на ножа." При това, по дългия си път, скъпоценната стока, ако е смогвала да се отърве от бури, тайфуни и пирати, или от пиратите на пустинята - бедуините, не е могла да се освободи от тежките налози, с които са я товарили владетелите на ония земи, през които е имало да премине. Но макар че стоката е минавала най-малко през дванадесет ръце, които са изстисквали доволно златен сок от нея, търговията с подправки и лековити растения в средновековието е била най-доходна от всички. Понятно е тогава, дето европейците са хвърляли погледи пълни с омраза и гняв към Египет и Сирия, където Ислямът бе поставил непристъпна преграда между Индия и Европа. Понятно е, дето са искали да се освободят от унизителния и съсипателен надзор на Исляма, упражняван над тяхната търговия с Изтока. И с право изтъква Цвайг, че "кръстоносните походи не са били само един мистично-религиозен опит да се изтръгнат светите места и Божия гроб от ръцете на неверниците. Тая първа европейска коалиция е представяла едновременно първото логично и целесъобразно усилие да се пробие тая преграда и да се направи източната търговия свободна за Европа, за християнството. И понеже тоя удар не сполучил, понеже Египет не могъл да бъде изтръгнат от мохамеданите и Ислямът продължавал да държи затворен пътя към Индия, по необходимост се е родило желанието да се намери друг, свободен, независим път към Индия." Спрях се повече върху историята на подправките, за да изтъкна стопанските и политически предпоставки на великите географски открития през 15 и 16 векове. Защото, макар в основата на великите открития да лежи вродения стремеж у човека да познае непознатото и волята за подвиг у героичните натури, макар духовните придобивки за човечеството от тия открития да са неоценими, макар да са разширявали твърде много духовния му кръгозор, те надали биха се осъществили, ако чисто материалният интерес, стремежът към материални придобивки не им дадеше последния тласък. Разбира се, не това е движело волята за подвиг у конквистадорите, не то е възбуждало фантазията на ония дръзки мечтатели, които са. се осмелявали да се противопоставят на твърденията на най-големите космографски авторитети по онова време - Птоломей и неговите тълкуватели. Защото след като бива открит морски път от Португалия за Индия, който заобикаля крайбрежието на Африка, нанася се смъртен удар на авторитета на Птоломей - този "geographus maximus", този непогрешим папа на земезнанието.
към текста >>

По онова време Америка, позната вече, е била считана за непреодолима преграда между Атлантически и Тихи океан.
Не отговори ли на един подобен въпрос и Христос с притчата за плевелите, които трябва да бъдат изтръгнати и изгорени от жътварите, чак когато настъпи жътва? Ако проследим и подвига на Магелан, великото откритие, което той направи, ще видим, че то е изтъкано от най-остри противоречия, че е проникнато от един жесток трагизъм. И ако аз се спрях на неговото дело, изнесено така хубаво в книгата на Цвайг, сторих го, за да го взема като илюстрация на изказаните по-горе мисли. Що извърши собствено Магелан? Пряката му цел е била да намери по-прав и по-кратък път през Атлантическия океан за "Островите на подправките", които е искал да завладее за испанската корона. По онова време Америка, позната вече, е била считана за непреодолима преграда между Атлантически и Тихи океан. Смятало се е, че няма проток, който да ги свързва, че няма, следователно, проход към ония води, където се намират Молукските острови, и които - по-далеч - мият бреговете на Индия. Магелан, обаче, е твърдял, че има такъв проток, и че той го знае с увереност. Този тъмен, неизвестен дотогава морски капитан, отритнат от краля на Португалия, неговата родина, за която дотогава е леел кръвта си и на която е желаел да подари плода на своя подвиг, отива в Испания, добива възможност да се яви при нейния крал, комуто заявява с патоса на пророк: "Има проток между Атлантическия и Тихи океани. Аз го зная, зная точно мястото му. Дайте ми флота и аз ще ви го покажа.
към текста >>

15. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, И КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

За болшинството от хората неприятностите са малките камъчета, които издигат с време голяма непреодолима преграда.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ УСПЕХ В НЕПРИЯТНОСТИТЕ Те са един свят за себе си. В изобилие ги има всеки ден, всеки час. В голямо изобилие ги има в живота на всеки човек. Толкова чести са неприятностите в живота! За болшинството от хората неприятностите са малките камъчета, които издигат с време голяма непреодолима преграда. Тя е краят на личния живот. На нея се разбиват всички стремежи, начинания, идеи. За този, който не може да ги преодолее, неприятностите, неуспехите, спънките са неговата смърт. Към смърт водят те всички слаби по дух. Към себеунищожение тикат те всички, които не могат да намерят сили в себе си.
към текста >>

16. ПОНЯТИЕТО ОРГАНИЗАТОР В НОВАТА БИОЛОГИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОКУЛТИЗМА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Материята, тая многолика завеса, до която едни стигат — нарекоха ги материалисти — други не рачиха да се поклонят пред нея, раздираха я или я отричаха и търсеха отвъд нея просторния свят на извънсетивното — зоват ги идеалисти; тази материя, заради която от памтивека хората безмилостно цепят единния Божи свят, е разбудена от съвременната положителна наука до такава степен, че едва ли вече ще може да се яви като преграда за усъвършенствуващия се в прозрение човешки дух.
При измерване масата т.е. тежестта на електроните в един катоден лъч (сноп от електрони) намират като постоянно число масата на един електрон 9.03х10-28 или числото 9.03 като числител, а за делител на дробта — единица с 28 нули от грама. Доближи ли, обаче, скоростта на катодния лъч тая на светлината, 299800 км в секунда, то отделните електрони, образуващи катодния лъч, променят вече своята маса, тежестта си. Това е исторически първото експериментално доказателство на Лоренц-Айнщайновия закон за променливостта на масите в зависимост от скоростта на движението на същите. Значи, най характерният белег на материята, нейната маса, тежестта ù, без да бъде отнета от нея каква да е частица, без да е загубила чрез допир или химическа реакция нещо от своите общи качества, намалява или увеличава себе си в зависимост от скоростта, с която се движи. Материята, тая многолика завеса, до която едни стигат — нарекоха ги материалисти — други не рачиха да се поклонят пред нея, раздираха я или я отричаха и търсеха отвъд нея просторния свят на извънсетивното — зоват ги идеалисти; тази материя, заради която от памтивека хората безмилостно цепят единния Божи свят, е разбудена от съвременната положителна наука до такава степен, че едва ли вече ще може да се яви като преграда за усъвършенствуващия се в прозрение човешки дух. Материята днес не е база за постройката на философски учения и мирогледи, не е и не може да бъде нито призма за някакъв светоглед, а е фаза, състояние, момент само от една непреривна действителност. Материята не е един свят сам за себе си, какъвто беше в миналото за мнозина, а е буква, индекс, преходно състояние. Такава е тя в последните изводи на висшите позитивни науки: математиката, физиката, химията. „Материализация" и „дематериализация" са вече термини не само на окултизма а такива на модерната физика, и то в най-буквален смисъл на тези думи. Превърне ли се светлината във веществени частици — наричат това явление „материализация" и то е такова в най-точния смисъл на понятието материализация, защото светлината е явление на нематериалния етер, а осезаемите частици, в които е наблюдавано в последно време, че тя се превръща, са точно онова, което наричаме материя.
към текста >>

17. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тя е онази магическа сила, която превъзмогва всека преграда, осветявайки с присъствието си родствените връзки, които единят всички в едно; тя е онзи светъл лъч, който осветява нашето съкровено „Аз," в чиито глъбини живее странната загадка на Битието, която търсим вън от нас.
Гласът му проникваше в сърцата на всички ни. То се усмихваше безкрайно дълбоко и ние се чувствувахме странно добре край него." Появата на това дете, неговото безмълвно присъствие раздвижва сърцата на учениците, носи светлина за техните умове, напрегнати в разрешение на задачи. Дори един от най-несръчните ученици, комуто не се отдавало разрешението нито на една задача, проявява умение и способност, почувствувал благодатното присъствие на това дете. В неговия образ сякаш е възкръснала Христовата Истина: „Защото на такива е царството Божие." То е символ на оная чиста любов, що носи благослова на небето, докоснала всичко, от което е бликнал живот. А тази любов е светлата пътека, що отвежда към Сърцето на Учителя. Тя е онази магическа сила, която превъзмогва всека преграда, осветявайки с присъствието си родствените връзки, които единят всички в едно; тя е онзи светъл лъч, който осветява нашето съкровено „Аз," в чиито глъбини живее странната загадка на Битието, която търсим вън от нас. Из стремежа на ученика по откровение на Висшата Тайна се ражда образът на Учителя. Да, тъкмо Той, Учителят е „Онзи. който знае да съчетава линиите, които са пръснати навсякъде". Преизпълнен със знание за форми, изявяващи единния, вечния живот, вдъхновен от любовта към всяка проява на Бога, Той бди с благост и търпение над усилията и опитите на своите ученици, радва се на техните малки постижения, ободрява ги, когато противоречия засенят съзнанието им. Всред жадните за истина ученици се издига Той със своя образ, отразил в себе си Висшата воля на Бога.
към текста >>

18. НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Да се дири човекът в смеха му е опит да се разкрие една преграда, която разкрива великата съкровищница, защото както всяка непринудена деятелност, така и смехът е пътека за разкриване оная сложна енигма, наречена човек.
Жената се усмихва, когато гледа на заобикалящата я действителност, защото тя я преживява в себе си, а мъжът се проектира навън в нея. Когато видите мжж да се усмихва с проницателен израз, то е една непременно сложна и вглъбена натура. Усмивката е най-нежната и неуловима загадка на едно лице. Тя се тълкува трудно. Едно дръзновение е да се проникне в другата душа чрез проблясъка на една усмивка. Да се дири човекът в смеха му е опит да се разкрие една преграда, която разкрива великата съкровищница, защото както всяка непринудена деятелност, така и смехът е пътека за разкриване оная сложна енигма, наречена човек.
към текста >>

19. СТИХОВЕ - ДИМ. АН-ВА И S Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Там някъде, при тъмната преграда, ще потече бялата кръв на светлината, а денят, когато ще стане това, ще бъде наречен празник на огъня.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА СТРЕЛЕЦ Върху модрия фон на късното есенно небе блестят елмазите, които очертават могъщия лък на небесния стрелец. Една стрела лети вече към вселенските висини, и трепетната зеница на едно око дири огнената й следа. Това е стрелата, дето бележи диря на светкавица и която скоро ще срещне тежката завеса, разделила света на мрак и светлина. Там някъде, при тъмната преграда, ще потече бялата кръв на светлината, а денят, когато ще стане това, ще бъде наречен празник на огъня. Тъмна нощ, а някъде лети бял конник — бляскав като снежна пряспа, огряна от лъчите на пролетно слънце. Бялата грива на жребецът плющи като знаме, а косите на конника са златни пламъци. В ръката си той държи двуостър меч със сияние като лице на слънце. Непрогледна нощ, а над света препуска един от небесните войни, чийто баща е баща на Боговете, а майка му е смълчаната и тъжна земя. От далечни времена пътува тоя конник във вихрен бяг по чистата диря на небесната стрела, понесъл копнежите на сърцата ни към великото сърце на света.
към текста >>

20. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ І - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Само една книжна преграда има между истината, до която се е добрала науката днес и духовната Истина, която ни е разбулвала чистата религиозна мисъл през вековете.
В случая, ние не трябва да мислим, че религиозните учения са давали само някакви философски определения за абсолютната Истина. Те по-скоро са разбулвали ония страни на Истината, които са имали многостранна проява и приложение в живота. И между редовете, в някои религиозни учения, па и направо в словото на тия учения, се установяват ония велики указания, които ни приобщават с Вечното, Първичното и Съвършеното в живота, в което е Истината. Безспорно и науката, съвременната модерна религия на човечеството, установи и установява известна част от истината в живота, що се отнася до материалния свят, който ни заобикаля, както и до света на силите, скрит зад материалното. Една книжна стена дели днешната наука от големите религиозни учения на миналото. Само една книжна преграда има между истината, до която се е добрала науката днес и духовната Истина, която ни е разбулвала чистата религиозна мисъл през вековете. Утрешната наука, науката на идващите десетилетия, ще се занимава с разбулването не само на материалните и силови явления, но и на истините от по-висш разряд, на висшите духовни истини. И само тези истини са внасяли смисъл в живота, само те са давали на човека траен светоглед и творчески импулс. Вековете говорят непрестанно за Истината, чрез всичко, което ни заобикаля, чрез всичко съществуващо в Природата – чрез света на минералите и скалите, чрез цветята и растенията, чрез животното царство и чрез самите нас, тази непозната гатанка – човекът. За Истината ни говорят вечно планините и реките, морето и небето, звездите и слънцето... Вековете мълчат неуклонно за Истината, която е скрита зад всички видими и силови форми на битието. Те мълчат за Истината, която е скрита в нас – човеците на земята, която седи зад всяка проява на живот в цялата Природа, зад нямото вълшебство и красота на звездите.
към текста >>

21. ИСТОРИЯТА НА НАПОЛЕОН СПОРЕД НАСТРАДАМУС- П. М-В Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Това става, когато човек чрез своите неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си един облак, една преграда, която пречи на пътя на тая жизнена вълна да се влее в него.
Има непрекъсната връзка между тях. в същност, материята е пасивната страна на битието, а активната страна е Духът. Той е творческият принцип в света. От висшите духовни светове непрекъснато слиза към физическия свят един мощен приток на живот, една жизнена вълна, която носи обнова, сила в цялото битие. И този приток на божествен живот може да се спъне в своя път. Това става, когато човек чрез своите неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си един облак, една преграда, която пречи на пътя на тая жизнена вълна да се влее в него. При всяко нарушение на божествените закони в мисли, чувства и постъпки, между човека и този приток на живот се образува тая преграда и човек става неспособен да го възприеме. И тогава органите обедняват на жизнена сила и стават податливи към заболяване. Явява се въпрос: Отрицателните мисли, чувства и постъпки върху кой орган ще се отразят, кой орган ще бъде атакуван? Учителят дава по това следното осветление: "Всеки орган във физическото тяло съответствува на някое по-горно тяло. Напр. мозъкът съответствува на умственото тяло, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното тяло" (18) Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характера си, тъй и мислите, чувствата и пр.
към текста >>

При всяко нарушение на божествените закони в мисли, чувства и постъпки, между човека и този приток на живот се образува тая преграда и човек става неспособен да го възприеме.
в същност, материята е пасивната страна на битието, а активната страна е Духът. Той е творческият принцип в света. От висшите духовни светове непрекъснато слиза към физическия свят един мощен приток на живот, една жизнена вълна, която носи обнова, сила в цялото битие. И този приток на божествен живот може да се спъне в своя път. Това става, когато човек чрез своите неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си един облак, една преграда, която пречи на пътя на тая жизнена вълна да се влее в него. При всяко нарушение на божествените закони в мисли, чувства и постъпки, между човека и този приток на живот се образува тая преграда и човек става неспособен да го възприеме. И тогава органите обедняват на жизнена сила и стават податливи към заболяване. Явява се въпрос: Отрицателните мисли, чувства и постъпки върху кой орган ще се отразят, кой орган ще бъде атакуван? Учителят дава по това следното осветление: "Всеки орган във физическото тяло съответствува на някое по-горно тяло. Напр. мозъкът съответствува на умственото тяло, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното тяло" (18) Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характера си, тъй и мислите, чувствата и пр. са най-разнообразни по дължината на своите вълни.
към текста >>

22. СТИХОВЕ- Д. А-ВА Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

То беше наскърбено и цялото ми съзнание вързано като до непроходима преграда.
Орион ПРОСВЕТЛЕНИЕ Една болка беше влязла в сърцето ми. То беше наскърбено и цялото ми съзнание вързано като до непроходима преграда. Не биваше да отвръщам на злото с зло, защото знаех, че така само ще се увеличи злото. Не можех да споделя с никого, защото ми беше много мъчно, и всеки човешки образ ми беше станал противен. А и да простя не можех. Излязох на полето. Слънцето току-що беше залязло и небето на запад още руме¬нееше.
към текста >>

23. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Това става така: в средата на тялото се образува стесняване и най-после там се образува напречна преграда.
Под влиянието на този център към долния край на предния индивид се образуват шест пипала (фиг. 2). Скоро присадената задна половина се откъсва и става самостоятелна. И тогава остава предната половина с две глави: отпред и отзад (фиг. 3). Това не е естествено положение на организма. Затова той търси начин да се справи с това положение и да възстанови нормалното. Това става така: в средата на тялото се образува стесняване и най-после там се образува напречна преграда. След това долната хидра се откъсва и двете хидри се закрепват като самостоятелни индивиди. При този опит виждаме много голяма разумност. Когато организмът се намери в положението да има две глави, той прибягва до най-разумното, до най-целесъобразното средство, за да образува два индивида. Това е едничкият най-целесъобразен изход от създаденото положение. Но понякога при също такъв опит процесите в организма се развиват в друго направление: Пак се образуват пипала на задния край на предния индивид под влиянието на организаторските сили в главата на задния индивид.
към текста >>

До тук имаме прилика с предния случай, но оттук почва разликата: тенденцията за образуване на нова глава на аборалния полюс на предния индивид се прекъсва и става следното: преградата между двете присадени една на друга половини се премахва.
След това долната хидра се откъсва и двете хидри се закрепват като самостоятелни индивиди. При този опит виждаме много голяма разумност. Когато организмът се намери в положението да има две глави, той прибягва до най-разумното, до най-целесъобразното средство, за да образува два индивида. Това е едничкият най-целесъобразен изход от създаденото положение. Но понякога при също такъв опит процесите в организма се развиват в друго направление: Пак се образуват пипала на задния край на предния индивид под влиянието на организаторските сили в главата на задния индивид. До тук имаме прилика с предния случай, но оттук почва разликата: тенденцията за образуване на нова глава на аборалния полюс на предния индивид се прекъсва и става следното: преградата между двете присадени една на друга половини се премахва. Образуваните нови пипала към средата на тялото заедно с пипалата на предния край на задния индивид представляват едно увеличение на броя на пипалата. Тия пипала постепенно намаляват своя брой, като се сливат две по две съседните пипала. Така броят им става нормален. През това време мястото, дето е главата на задната присадена половина се протяга малко на страни и образува нещо като самостоятелна глава с пипала (фиг. 4). А останалата долна част на долната присадка почва постепенно да се резорбира от целия организъм и изчезва.
към текста >>

24. БЪДЕТЕ СЪВЪРШЕНИ - Д-Р Е. К. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Не може да не се промени лицето на един човек, който дебне света зад преграда, който има двойствен живот, протекъл не през възторг към света, а през един религиозен фанатизъм, който не величае живота, а смъртта.
Като мислим така, трябва да приемем, че върху лицето на земята не живеят различни биологично-морфологични прототипове, а различни психологии и различни качествени варианти на духа. Погледнете лицето на един китаец или японец. Почти нищо не можете да доловите от тая неподвижна маска, от тия студени безответни очи. Ще каже някой, че тоя образ е създател на азиатската психология. Не, азиатската психология, азиатската затвореност и безответност е създала тая маска на прикритие. Не може да не се промени лицето на един човек, който дебне света зад преграда, който има двойствен живот, протекъл не през възторг към света, а през един религиозен фанатизъм, който не величае живота, а смъртта. От това гледище е безсмислено, когато казваме за един народ, че е такъв и инакъв и че няма други индивиди, които му приличат. Напротив, с французите си приличат всички хора по земята, които носят техните качества, техните отношения към живота, макар да нямат тая историческа и народностна съдба, която има човекът, роден във франция. На българина приличат всички хора, които имат качествата на нашия народ. Друг е въпросът, как един народ чрез взаимодействие, чрез някаква странна психологическа индукция създава общи качества. По такъв начин се обяснява необяснимата на пръв поглед симпатия, която имаме към един или друг народ.
към текста >>

25. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Преградата, поставена от една Друга Сила действа неотказно и е всякога в защита на онеправданите.
Като не открива материалите на посочения адрес защитниците на закона предприемат претърсване и на други случайно избрани жилища. Стигат до къщата на Сийка Динова, където са пренесени изданията. Един от милиционерите се отправя към малката дървена стълба и тръгва по нея. Но каква неприятност, първото стъпало се счупва под краката му и той вижда, че е прогнило. Махва с ръка и се връща! Преградата, поставена от една Друга Сила действа неотказно и е всякога в защита на онеправданите. Б.Николов - графика И друга съществена и добра работа е свършена в описваното междувремие, наречено от нас Епилог на Мировата Драма. Докато цял един екип от разностранни в разбиранията си братя се опитва да създаде план за издаването на книга за Учителя, четирима души, в пълно единомислие и с вътрешно ръководство изследват в пълнота учението на Учителя, подготвят и издават най-ценната, написана и досега книга за него - “Учителят”. Това са Д-р Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова и Борис Николов. Николай Дойнов си спомня: “Идеята да се издаде книга за Учителя и неговото дело се заражда в братята Боян Боев и д-р М.Константинов още когато Учителят е бил в с. Мърчаево. Тогава те отиват при Него и споделят тази своя идея, като предлагат да имат за сътрудник още един брат, като посочват и кой би бил подходящ за това.
към текста >>

26. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кой ще направи преграда там където се проявява Божията сила?
Но ето че в това време се намират хора, от най-отдалечени краища на земята, които, поради отдалечеността си, последни би трябвало да се научат за Учителя, но които не се отегчават да четат беседите, намират смисъл в „безмисленото“ и признават че „това са най-дълбоките мисли, които човек е изказал в наше време“ — (Стеллан Енгхолм,) че това учение „далеч превъзхожда другите философски системи и учения“ (Андерс Розенберг), че то е „всекидневния хляб, необходим за нашата душа, за нашия ум и за нашето сърце“ (Гино Сорделли). Ето че във Франция, Италия, Чехия, Холандия, Швеция, Полша, Гърция, Япония, Америка и т. н. започват да се интересуват от новото учение, да четат беседите и да откриват животоносните истини, които с скрити за гледащите през разноцветни очила очи ... Ето че това, което днес българите не приемат, утре ще стане силата, която ще възвеличи другите народи и ще отвори пред тях вратите на Царството Божие на земята. Защото писано е, че „камъка, когото зидарите отхвърлиха, той стана глава на ъгъла“! Та кой ще спре потока на Божествената Благодат, която се излива чрез един от Неговите пратеници? Кой ще направи преграда там където се проявява Божията сила? Кой ще унищожи това, което е дошло да даде нов живот на цялото човечество? Та какво най-много може да направи един човек, освен да отблъсне от себе си Божията благодат? Какво може да направи един народ, който се противи на Божественото учение, освен да отклони потока на Божествения живот към други страни и народи и да докара с това своето нещастие, както евреите направиха преди 2000 години? Та какво повече от това биха могли да направят българите? Да унищожат новото учение?
към текста >>

27. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За нас не съществуват граници — последните са жалки, противоестествени и осъдени на неуспех опити да се раздели неделимото, да се сложи преграда на живота, да се противопостави егоизма и насилието на Любовта, която иде да обедини света!
Защо ни учите да се мразим и ненавиждаме? Защо ни карате да се избиваме едни други? Защо правите от родните братя врагове? За нас няма врагове, защото всички ние се обичаме! За нас няма „чужденци“, защото всички ние сме части на един единствен народ — човечеството! За нас не съществуват граници — последните са жалки, противоестествени и осъдени на неуспех опити да се раздели неделимото, да се сложи преграда на живота, да се противопостави егоизма и насилието на Любовта, която иде да обедини света! Ний всички сме едно! Ний всички сме братя! Ние се обичаме! ... И в нашата любов границите ще се стопят като пролетен сняг, пушките и топовете ще ръждясат, омразата ще изчезне като дим! На очите, в които по-рано е блестяла омразата, ще се появят сълзи на разкаяние.
към текста >>

28. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С него бидоха положени здраво основите на съвременната окултна наука, която от тогава насам се развива все повече и навлиза във всички области на живота „Секретната Доктрина" представлява един величествен синтез на окултното знание, което обгръща целокупния живот и го рисува тъй, както той се разкрива пред окото, за което няма преграда.
Испански есперантист за Беседите. „Те са прекрасно четиво, еднакво полезно, както за тялото, така и за душата. Без съмнение, българският език е много богат, щом на него има такива хубави произведения". Педро Гарциа, Цеута, — Исп. Мароко. КНИЖНИНА За „Секретната Доктрина" Няма, окултист, който да не знае грамадното значение на това капитално съчинение, дадено ни от основателката на Теософското общество — Елена Блаватска. С него бидоха положени здраво основите на съвременната окултна наука, която от тогава насам се развива все повече и навлиза във всички области на живота „Секретната Доктрина" представлява един величествен синтез на окултното знание, което обгръща целокупния живот и го рисува тъй, както той се разкрива пред окото, за което няма преграда. Тя повдига пред нас завесата на скритото от обикновеното човешко око, и ни разкрива тайните на мирозданието и живота, дотолкова, доколкото човек може да ги схване. Нуждата да се издаде на български това огромно съчинение се чувства отдавна, но поради големите трудности, които това представлява, до сега не се е успяло. Ето защо, днес. когато виждаме, че се пристъпва към реализиране на тази отдавнашна мечта н българските окултисти, без разлика към кое общество те принадлежат, трябва всички, които съзнават важността на това, да подкрепят издаването на „Секретната Доктрина“ на български. За да се улесни издаването, „Секретната Доктрина" ще излиза на части.
към текста >>

29. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 82 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като туриш една преграда на любовта, тя ще я разруши и ще ме завлече.
Това не е никаква любов, но е един процес на разлагане, един процес носещ смърт. Любовта е един непреривен творчески процес в природата, но тя е същевременно една много опасна сила за невежите. Човек трябва да бъде внимателен, когато се занимава с нея, понеже може да пострада, тъй както химикът в лабораторията си е в опасност, когато работи със силни киселини и не е внимателен. Любовта е най- опасната сила, която не позволява да си играят с нея. Речеш ли да си играеш с нея, ти ще намериш края на живота си. Като туриш една преграда на любовта, тя ще я разруши и ще ме завлече. Речеш ли да ограничиш Любовта, ще си създадеш цяла система от ограничения, които раждат в резултат насилие. Природата е много щателна и затова, като се роди един човек тя ще почне да го изпитва, за да види, колко ще бъде полезен за Божествения живот. А вие мислите, че сте дошли на земята на угощение и да си уреждате щастието. Човек е дошъл на земята да се учи и да свърши една определена работа, колкото и да е тя малка или голяма. Всеки е член в организма на природата и ако разбере своето предназначение, тя ще му даде всички възможности за постижение на това, което желае.
към текста >>

30. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те незабелязано ще навлязат в другия свят, защото няма механическа преграда, която да отделя двата свята.
Но с развитието на човешкото съзнание, с оформянето и развитието на нови чувства и способности в човека, с напредъка на психиката, тези светове постепенно ще се разкрият за хората. Науката и днес има много данни и факти, които ни заставят по обективен път да приемем съществуването на другите светове. Сега например, учените са изнамерили един електроскоп, с който може да се види една милионна част от милиметъра, докато досега с обикновените микроскопи можеше да се види едва една две хилядна от милиметъра. С електроскопа се разкрива един непознат досега свят. За в бъдеще ще се направят още по-големи открития и хората незабелязано ще открият един по-фин свят от нашия. Те незабелязано ще навлязат в другия свят, защото няма механическа преграда, която да отделя двата свята. Тази граница е в нашето съзнание, в нашите сетива. Още преди войната през 1914 година един английски учен беше открил една течност, през която като се гледа, може да се види двойника на човека, не астралния му двойник, а етерния му двойник, който излиза около един пръст извън физическото тяло. Той си правеше известни диагнози чрез този двойник. Беше открил, че състоянието на двойника е в зависимост от състоянието на човека. Когато човек е здрав, цветът и състоянието на двойника са едни, а когато човек е болен - цветът и състоянието му са други.
към текста >>

31. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Егоизмът е най-голямата преграда за преминаването на божествения живот в човека.
От човека зависи изобщо кои цветове ще привлече в своята аура — висшите или низшите. Когато един човек има една възвишена идея в живота, когато той иска да живее за Бога, тогава той привлича висшите цветове, които действат благотворно за неговото развитие. Червеният цвят, например. оказва върху такъв човек най благотворно действие — в него започва да се влива божественият живот. Но ако човек е егоист и служи само на себе си, божественият живот, който червеният цвят носи, не може да мине през него. Егоизмът е най-голямата преграда за преминаването на божествения живот в човека. Тук е ключът за лекуването чрез цветните лъчи! Ако един човек иска да се лекува чрез цветовете, без да създаде от вътре условия за привличане на висшите цветове, които единствено действат лечебно, той няма да постигне някакви съществени резултати. Преди всичко човек требва душевно да се настрои така, че да стане добър проводник за висшите трептения на цветните лъчи. Не е ли същ законът при приемане и преработване на слънчевата енергия в органическия свят? И овцата и вълкът приемат слънчевата енергия — направо или в сгъстена форма чрез храната — но овцата изработва вълна и мляко, а вълкът — остри зъби и нокти!
към текста >>

32. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А всека отрицателна мисъл, какъвто характер и де носи, е преграда между хората.
Ако ние не сме проникнати от тая Божествена сила, ние не можем да живеем истинския живот, ние не можем да изпълним правилно нашата задача. Ако имаме светлина в ума си, ако имаме топлина в сърцето си, това е признак че живеем нормално. Ако не можем да видим проява на възвишеното, на Божественото в онова, което ние не обичаме, ние се подпушваме, ние се отклоняваме от правия път. ние излизаме от нормалните условия. Не обичаме нещо, понеже у нас са се явили отрицателни мисли. А всека отрицателна мисъл, какъвто характер и де носи, е преграда между хората. Да премахнем отрицателните мисли от ума си, ще рече да се възстановят правилните, нормалните отношения по между ни. По тоя начин ще влезем в оная среда, която е най-доброто условие да се развиваме и в която никой не може да ни смущава отвън. Нужна ни е дисциплина на ума, ред на мислите, необходима ни е светла мисъл, защото всека мисъл, всяко намерение се връща обратно там, отдето е излязло. За да живеем непълно в средата на Божествената Любов, съзнанието ни трябва да бъде много будно. Любовта изисква будна, трезва мисъл. N.
към текста >>

33. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тези проучванията направиха голям пробив в дебелата, смятана дотогава за непреодолима преграда, зад която са притаени най-големите световни тайни.
Само така може да се обясни как най-опасните диви зверове могат да се смиряват пред силните очи на беззащитния инак човек. Особено ценни са изучавания та върху „жизнените лъчи“ направени през 1925 г. от руския учен Гурвич. Той е открил, че живите същества изпускат невидими лъчи, излизащи от протоплазмата на клетките им. По този начин стана възможно, по чисто научен път, да се изследват някои едва подозирани или дори съвсем непредполагани сили, които се проявяват при живота на човека и на другите същества. Тези проучванията направиха голям пробив в дебелата, смятана дотогава за непреодолима преграда, зад която са притаени най-големите световни тайни. Благодарение на тези опити се е установило, че изпущаните от живите същества невидими лъчи се предават на по-късо или по-далечно разстояние и влияят върху клетките на другите същества. Тези лъчи се подчиняват на физическите закони, които важат и за всички останали лъчи. Най-новите опити са показали, че жизнените лъчи се отлъчват най-силно в областта на главата. Намерено е също, че ако живото същество бъде хлороформирано, то изгубва способността да отделя тези лъчи. Опитите са показали.
към текста >>

34. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

с мисълта си, да оградим поне нашата малка България, с един светъл кръг от мисли за мира, за любовта, за доброто, за истината и правдата, и за братството между всички хора на земята, които мисли да бъдат непреодолима преграда за всяко зло.
Сутринната тишина и спокойствие, когато още не се е пробудил шума на ежедневния живот, е най-подходящо условие за достигане на необходимото за това съсредоточение. Колкото по-добре се съсредоточим, толкова по-голели резултати ще имаме. Колкото по често правим това, толкова повече ще се увеличава нашата сила в това направление, докато се превърнем в мощни източници на благотворна енергия, силови центрове, които разна-сят навред спасителната идея но миро и новия живот. Нека си създадем навик, всяка сутрин да отделяме по малко от нашето време за изпращане и закрепване на световната мисъл за мира. Нека, най-малкото, се постараем. с мисълта си, да оградим поне нашата малка България, с един светъл кръг от мисли за мира, за любовта, за доброто, за истината и правдата, и за братството между всички хора на земята, които мисли да бъдат непреодолима преграда за всяко зло. Да бъде мир! . . . Да бъде вечен мир в България и навсякъде по света. Да зацаруват любовта и братството между всички хора! И ако ние не можем да спрем света от неговото шеметно падение към бездната но всеунищожението, най-малкото — ние можем да спасим поне България, да я запазим невредима и незасегната от готвещото се кърваво хоро.
към текста >>

А когато на пътя към това еднакво ниво се постави някаква преграда, силата на системата е страхотна: хидравлическа преса.
Ако ли не — ще вземат надмощие ония външни и вътрешни сили, конто ще я завлекат към катастрофа. Впрочем, на работа за мира! Да бъде мир, сега и всякога, в България и навред! П л а м е н Скачените съдове Много от страданията на съвременните хора се дължат на непознаването заканите на скачените съдове. Това е система от здрави тръби, свързани подземно помежду си, в които находищата се течност се стреми да запази еднакво ниво. А когато на пътя към това еднакво ниво се постави някаква преграда, силата на системата е страхотна: хидравлическа преса. Така, всеки един от нас си живее на земята и се мисли сам и свободен на нейна повърхност. Ние виждаме около себе си други хора, подобни на нас, наши роднини, близки или безразлични човеци, чието здраве и болести, чиито радости и скърби, чието всекидневно съществуване сякаш не ни засяга. — Всяка овчица за своя ножица, поучава мъдро народната поговорка. — Всеки за себе си, Господ за всички, допълва набожната английска мъдрост. — На мене да ми е добре, па другите — трябват ли ми, извлича правилото за своя всекидневен живот практичният съвременник.
към текста >>

35. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(Г) Хармоничното минаване на челото в нос, когато въпреки вдлъбнатината носа си остава все още твърде висока преграда между очите — такъв характер крие в себе си ценни качества, още повече ако мостът е широк, очите разположени нормално или широко.
Но разбира се и тук имаме много възможни случаи, както се вижда от тия чертежи. Колкото линията е по хармонична, толкова отстъпчивостта се дължи на разумна съобразителност. Колкото линията на челото хлътва силно и внезапно, толкова тая отстъпчивост минава към подозрителност и страх, а понякога е израз на психични и др. недостатъци (епилепсия, злоба — тогава и очите са верен решителен показалец: съмнение) Когато вдлъбнатината е мека (а не внезапна и при това съпроводена с не много високо издадено чело до веждите — тогава имаме добродушен човек, който може да „лае“, но не „хапе“. (В) Когато гънката е много дълбока, вследствие на което корена на носа почти изчезва и очите да изглеждат като да са на повърхността на самия корен на носа — това показва лукавство (особено ако очите са близо едно до друго, малки, тъмни и бързи) бърз, дребнав ум, човек на дреболии. (Г) Хармоничното минаване на челото в нос, когато въпреки вдлъбнатината носа си остава все още твърде висока преграда между очите — такъв характер крие в себе си ценни качества, още повече ако мостът е широк, очите разположени нормално или широко. Изобщо взето ъглите, които образуват органите, на човешкото лице помежду си, са от голямо значение и никой не ги е изнасял тъй дълбоко и по същина както Учителя. Но Той никога не ни е разказвал до крей тия закони на органическа проекция, които засягат понякога дълбоко природата на човека — а често — и неговото минало, па и вероятно и бъдеше. Причините за това са несъмнено важни и не е мъчно да се доловят. Все пак и това малко, което се казва, обогатено с лични наблюдения и самонаблюдения, може да ни послужи като основа. Книжнина Узвишени идеал, Петар Данов, 1936 Београд.
към текста >>

36. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Откъснете от живата природа и затворен в задушната стая, често пълна с тютюнев дим, той е поставил преграда между себе си и енергиите на пролетта.
Колко много радост и доволство носи на малки и големи първият цвят, с какъв възвишен възторг се изпълват гърдите на човека, когато види подрастващата зелена тревица и напъпилите дървета, с какви светли мисли се облича той, когато чуе веселата песен на птичка в гората, гласа на славея, кукувицата и види лекото хвъркане от цвят на цвят по ливадите на трудолюбивите пчелички и пъстрокрили пеперуди. А за какви велики неща ни говорят живителните лъчи на слънцето и леките перести облаци на небосвода! Цялата природа се обновява. Закипява живота. Човек, заровен до гуша в своите всекидневни грижи и тежести, обновява ли се? Откъснете от живата природа и затворен в задушната стая, често пълна с тютюнев дим, той е поставил преграда между себе си и енергиите на пролетта. Той е облечен с броня и слънчевият лъч, истинският живот, не могат го докосна. Той е брониран против най-необходимото, а широко е отворил вратите на гибелта, на болестите, на покварата. Цяла зима, често и цел живот, той прекарва с наведена глава към земята, без да подигне поглед нагоре към простора, към източника на живота. И за човека има обновление. Той трябва да надживее временното, за да се свърже с истинския живот и да се обнови.
към текста >>

37. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това, което се бе набрало от дни, седмици, месеци, сега, пробило някаква преграда, се изливаше в поток от думи.
. . той говореше, разправяше много неща за себе си, питайки я често не я ли отегчава, не прекалява ли с нейната доброта. Тя поклащаше леко глава и го гледаше с хубавите си пълни със съчувствие и благост очи. Тя го слушаше с внимание. Той трябваше да се изкаже. Това, което се бе набрало от дни, седмици, месеци, сега, пробило някаква преграда, се изливаше в поток от думи. Той виждаше нейното внимание и търпение и й беше тъй много благодарен в душата си. Когато си тръгваше тя, той я помоли да му обещае пак да дойде . . . След една седмица той стана от леглото и можеше да ходи из стаята. В душата му б светло, в сърцето му незнайни певци пееха химни.
към текста >>

38. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хората, като не разбират този закон, понякога се мъчат да турят не-каква преграда на онази обширна деятелност на природата, която работи.
И всичко онова, което съществува в природата, внася нещо в нас, без ние да знаем. Растенията минералите, животните внасят нещо в нас. Всеки човек. когото срещне те и всека книга, която четете, упражнява мощно влияние върху съграждането на човешкия характер. Това мощно влияние наричат божествено в човека. Хората, като не разбират този закон, понякога се мъчат да турят не-каква преграда на онази обширна деятелност на природата, която работи. Често с бентовете и с каналите, които хората поставят с. законите, които създават, си причиняват ред неприятности. Всички анормални неща в живота се образуват от бентовете, които хората си поставят. Така, например, някои хора влагат е ума си мисълта, че са бедни и ще преживеят един лош живот, до като най-после умират. Това е една мисъл натрапена отвън.
към текста >>

39. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Споменувате още за небето — каква е неговата форма, според вашата наука — някакъв под или преграда в пространството представлява?
Но само едно нещо във вашия вестник ми е непонятно, за което ви моля, ако обичате, да ми го обясните. На много места срещам да споменувате името Бог. Какъв е този Бог? Има ли той някаква форма, видим ли е или невидим и где се Той намира? И има ли дела и факти, с които да може да се докаже? Споменувате още за небето — каква е неговата форма, според вашата наука — някакъв под или преграда в пространството представлява? Защото всичко писано във вестника аз от сърце и душа възприемам, но само тези две неща не ми се вярват, не мога да ги възприема. В невидимото, изобщо, не ми се вярва. С тези си думи не искам да ви оскърбя, но ви казвам това, което мисля. Моето разбиране е, че най-важното нещо в живота е доброто дело. Аз съм вегетарианец от седем години, но в Бога не вярвам.
към текста >>

40. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Невидимият свят не е отделен с някаква непреодолима преграда от нашия свят, и неговите обитатели често се намесват в нашия живот, влияейки ни и намесвайки се за добро или за зло, без ние да знаем това.
Тъй наречената „смърт“ е врата, която води човека към нов живот. Реалността на невидимото, от А. Безант. Необходимост от прераждане, от научна и религиозна гледна точка, от А. Безант. Невидимите помагачи, от Ч. У. Ледбитер. Невидимият свят не е отделен с някаква непреодолима преграда от нашия свят, и неговите обитатели често се намесват в нашия живот, влияейки ни и намесвайки се за добро или за зло, без ние да знаем това. Смисълът на живота. Основните закони на развитието. Отговор на заплетените въпроси на живота. Практически окултизъм. От Д-р Лумис.
към текста >>

41. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пътя за Нея — Свещената любов — в тебе е заграден още с дебела стенна преграда.
И гледа той дълго време на него и нищо не разбра! „Защото словото на любовта не може да се чете с хладния език на ума! И чу тогава той, там някъде в дълбочините на душата си, като да идеше от един много далечен мир, тих напев, който сладко му шепнеше: „Аз съм милият глас на обичта, чрез която може да се достигне до свещения храм на любовта! “ Аз съм езика на душата, чрез който говори проявената Божия любов на земята! Чуй и разбери! Пътя за Нея — Свещената любов — в тебе е заграден още с дебела стенна преграда. Тя е скрита много дълбоко в гънките на твоята душа! И ако ти по често се вслушваш в моя глас — глас на обичта — който говори чрез езика на твоето пречистено сърце, преградата към нея ще се разруши!... С игли бездънна пропаст копал ли си? —Научи се! Тя е най-съвършеното оръдие, чрез което се разбива дебелата преграда към любовта!
към текста >>

И ако ти по често се вслушваш в моя глас — глас на обичта — който говори чрез езика на твоето пречистено сърце, преградата към нея ще се разруши!...
И чу тогава той, там някъде в дълбочините на душата си, като да идеше от един много далечен мир, тих напев, който сладко му шепнеше: „Аз съм милият глас на обичта, чрез която може да се достигне до свещения храм на любовта! “ Аз съм езика на душата, чрез който говори проявената Божия любов на земята! Чуй и разбери! Пътя за Нея — Свещената любов — в тебе е заграден още с дебела стенна преграда. Тя е скрита много дълбоко в гънките на твоята душа! И ако ти по често се вслушваш в моя глас — глас на обичта — който говори чрез езика на твоето пречистено сърце, преградата към нея ще се разруши!... С игли бездънна пропаст копал ли си? —Научи се! Тя е най-съвършеното оръдие, чрез което се разбива дебелата преграда към любовта! . . . С езика на посветените то се казва Търпение!
към текста >>

Тя е най-съвършеното оръдие, чрез което се разбива дебелата преграда към любовта!
Пътя за Нея — Свещената любов — в тебе е заграден още с дебела стенна преграда. Тя е скрита много дълбоко в гънките на твоята душа! И ако ти по често се вслушваш в моя глас — глас на обичта — който говори чрез езика на твоето пречистено сърце, преградата към нея ще се разруши!... С игли бездънна пропаст копал ли си? —Научи се! Тя е най-съвършеното оръдие, чрез което се разбива дебелата преграда към любовта! . . . С езика на посветените то се казва Търпение! То е правият път към посвещението. — Постигни го! И когато ти тръгнеш по дългия път на търпението, като излезеш от твърдата черупка на твоя ум, когото ти смяташ за свята същина, и достигнеш и влезеш в храма на твоята душа, тогава пред запалената лампада на твоя духовен светилник, Аз ще ти изявя Моята Божествена Сила!
към текста >>

42. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да кажеш, че не знаеш, не значи, че с това трябва туриш бент, преграда на всеки човешки стремеж към повече знание в дадено направление.
Да кажеш че не знаеш, това значи че си на прав път, — то значи че си скъсал с материализма, който твърди, че „знае“. И ние най-искрено поздравяваме г. Консулова за неговото смирение пред великата загадка на живота, отличителен белег на всеки истински учен и за неговата доблест да отхвърли твърдението на материализма, че „всичко в живота може да се обясни само с физика и химия“. Но да кажеш, че не знаеш, значи същевременно да оставиш въпроса открит! То значи да продължаваш да работиш, да търсиш, да се стремиш да разкриеш скритата истина. Да кажеш, че не знаеш, не значи, че с това трябва туриш бент, преграда на всеки човешки стремеж към повече знание в дадено направление. Да кажеш, че не знаеш, не значи, че трябва да издадеш присъдата на някакво съдбоносно „вето“, което забранява всяко придвижване напред от точката, на която ти си застанал. Да кажеш че не знаеш, — колкото благородно и доблестно да е само по себе си това — съвсем не значи да забраниш на другите да се стремят да узнаят това, което ти не знаеш. А тъкмо това, струва ни се, прави г. Консулов в поменатата статия, като пише, че, докато „хората с научен дух се примириха с това признание“ (за незнанието), то, „онези, които стоят далеч от нея, търсят отговор на въпросите, макар и да не съдържат те нищо научно в себе си“. Или, с други думи, „хората на науката“ престанаха да търсят истината по най-важния въпрос на живота — въпроса за самия живот — примириха се със своето незнание, и само тези, „които са далеч от науката“ и независимо от нея, продължават да търсят, продължават да се стремят към ретината, и в своето търсене те създават „редицата ненаучни обяснения за същността на живота“.
към текста >>

43. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

крилете ми не знаеха преграда, сърцето ми обичаше да страда и горд останах аз.
ако останех тук. Ако отпусна своите криле и моля се покорно за храна със своя клюн тъй жалко, чук, чук, чук! * Свободен казвам ти ще бъда! Едно, две, три, о, виж ме, братко, ти! Аз с бурите се борех цял живот. крилете ми не знаеха преграда, сърцето ми обичаше да страда и горд останах аз. * — Крилете си ще счупиш, оковите си, не! — Оковите, ще счупя, крилете, братко, не! * — Ех, хвръкна най-подир! О, как си дивен и красив, и как сияе ти рубина, спечелен във борбата. — На Бог аз нося го във дар, едничкия ми господар. Д.
към текста >>

Бог вижда, че с нашите грехове ние туряме една преграда между Него и нас, поради което Неговата любов не може вече да действа в нас.
Всички ония, които съзна-ват това, те живеят. Като извършват някакви погрешки хората образуват облаци в Божествения свят. Тия облаци пречат на Бога да ни виж да. Престане ли Бог да ни вижда, ние умираме вече. Като ни изгуби, Той започва навсякъде да ни търси, за да ни съживи отново. Бог вижда, че с нашите грехове ние туряме една преграда между Него и нас, поради което Неговата любов не може вече да действа в нас. Някой казва, че по-добре е човек да бъде свободен от богатството. Не, богатството в света е една възможност за хората да бъдат по-добри Следователно, можем да кажем. че богатите хора са по-добри. Това значи, че богатството им е дадено, за да станат по-добри, отколкото биха били, ако бяха сиромаси. Ако бяха сиромаси, те щяха да бъдат по-лоши, а като богати, те са станали малко по-добри Защо сиромасите са станали сиромаси?
към текста >>

44. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По този начин в преградата на недоверието и скептицизма бе направен известен пробив.
Това тайно знание е съществувало винаги, но е било известно само на малцина. За широките маси то е било само предмет на присмехи, на недоверие или на суеверен страх. Едва в края на миналия век, когато гениалната рускиня, Елена Петровна Блаватска, основателка на Теософското общество, издигна знамето на духовността пробив всеобщо разпространения материализъм, това знание почна открито да прониква в света и като една широка вълна се разля в Европа и Америка. Теософията бе предшествана от спиритизма. Умовете на стария и на новия свят почнаха да се замиел ят върху тайните на задгробния свят и върху многото тайнствени явления, които не винаги можеха да се обяснят с лъжа и шарлатанство. По този начин в преградата на недоверието и скептицизма бе направен известен пробив. Много учени минаха в лагера на спиритуализма и със своите съчинения и експериментални трудове направиха скъпоценна услуга на човечеството и завоюваха широко поле за развиващото се духовно светоразбиране. Магнетизма, хипнотизма, телепатията, психометрията, метапсихиката, научната астрология и др. науки, млади по времето на своята поява, но стари по своята основа, — това са оръжия, с помощта на които се изостря човешкото съзнание и се проправя пътя за непосредното действие на човешкия дух. На хоризонта на съвременната наука се появиха светлите имена на професор Крукс, Камил Фламарион, Райхенбах, Алан Кардек, проф. Аксаков, полковник де Роша, Дюрвил, баща и син.
към текста >>

45. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Новата мъдрост събаря преградата между човек и човек, между народ и народ, границите между държавите изчезват и от цялото човечество се създава едно живо, органическо цяло, глава на което е Великия Космичен Дух който приобщава човечеството към великото единство на Космоса.
Новата Мъдрост е мъдростта на най великия от Синовете Божи, когато древната мъдрост, както видехме, беше предадена чрез по-нисши същества. Следователно, не самата мъдрост, но проводниците на тази мъдрост с от по нисша степен на развитие; и затова казваме, че тази мъдрост няма онзи широк обхват, както новата мъдрост на космичния Дух. Тази мъдрост донесе Христос на земята и тя подейства на човешката душа както водата действа на дървото след летните горещини — освежава, подмладява и им дава нов импулс за живот и творчество. Тази нова мъдрост има за задача да направи човека без-смъртен. Христос сам посочи пътя — Любов към Бога и служене на ближния в името Божие и жертване на личните интереси пред интересите на човечеството. Новата мъдрост събаря преградата между човек и човек, между народ и народ, границите между държавите изчезват и от цялото човечество се създава едно живо, органическо цяло, глава на което е Великия Космичен Дух който приобщава човечеството към великото единство на Космоса. Онези, които са приели този импулс в себе си, усилено работят за реализирането на тези задачи — за изграждане на братството между народите. Най пълен израз на тази мъдрост имаме в учението на Учителя, който ни разкрива дълбините на новата мъдрост. като ни дава и методик, които тази мъдрост носи за разрешаване на всички задачи, които живота ни поставя. Новата мъдрост носи Божествената светлина която осветява вътрешния път на човека и му дава възможност да реализира всичките си копнежи и идеали. Духовник импулси, които идат от Бога, имат тройно проявление — в космоса, в човечеството или в историята, и в човека като индивидуалности.
към текста >>

46. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Егоизмът е най-голямата преграда за преминаването на божествения живот в човека.
Ако черният ви дроб е разстроен вие не можете правилно да възприемате трептенията на зеления цвят. От човека зависи изобщо кои цветове ще привлече в своята аура — висшите или низшите. Когато един човек има една възвишена идея в живота, когато той иска да живее за Бога, тогава той привлича висшите цветове, които действат благотворно за неговото развитие. Червеният цвят, например, оказва върху такъв човек най-благотворно действие — в него започва да се влива божественият живот. Но ако човек е егоист и служи само на себе си, божественият живот, който червеният цвят носи, не може да мине през него. Егоизмът е най-голямата преграда за преминаването на божествения живот в човека. Тук е ключът за лекуването чрез цветните лъчи! Ако един човек иска да се лекува чрез цветовете, без да създаде от вътре условия за привличане на висшите цветове, които единствено действат лечебно, той няма да постигне някакви съществени резултати. Преди всичко човек трябва душевно да се настрои така, че да стане добър проводник за висшите трептения на цветните лъчи. Не е ли същ законът при приемане и преработване на слънчевата енергия в органическия свят? И овцата и вълкът приемат слънчевата енергия — направо или в сгъстена форма, чрез храната — но овцата изработва вълна и мляко, а вълкът — остри зъби и нокти!
към текста >>

47. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега ние се намираме пред една преграда, която мъчно можем да минем.
Светията го среща и му казва: не се бой, жена ти не е лоша. Като се върнеш у дома си, ще видиш, че тя те обича, милее за тебе. Той се връща дома си, и наистина, жена му го прегръща, целува, станал е някакъв преврат в нея. Каквото светията каже, всичко става. Но каквото обикновеният човек каже, нищо не става. Сега ние се намираме пред една преграда, която мъчно можем да минем. Едно време рибите, които се намирали в трудно положение, търсели начин как да излязат от тежките условия на живота си. За тази цел се събирали техните философи и държали агитационни речи, разисквали върху въпроса за оправянето на техния свят и дошли до убеждението, че има някакъв начин за изправяне на живота. Но като не могли да постигнат това, най-после те си казали, че повече нема да говорят върху този въпрос Въпреки това, на един от техните философи дошла идеята, че трябва да излизат от водата. Само Бог ще ни спаси, казали те. Иначе, каквото да проповядваме, докато сме във водата, нищо не можем да постигнем, Само там е нашето спасение.
към текста >>

Защото ние можем с всички сили да се стремим към това свободно от всички тежести съзнание, но пак ще трябва да се спрем пред една преграда, която нашето съзнание не може да премине и която зависи, преди всичко от нашата чистота.
Из книгата „Орфей — животът и делото на един велик учител и музикант,“ Емил Греф (4) ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ (продължение от бр. 251) По такъв начин, животът ще вземе за вас един съвсем друг вид; Вий вече не ще се намирате в едно постепенно очакване на повече или по малко щастливи събития, които ще ви радват или наскърбяват, но всяко събитие ще бъде един случай да проявите вашата радост и вашето разположение, и колкото обстоятелствата са по-затруднителни, толкова по-добър случай ще имате да изразите раздаващите се богатства на вашата душа и да проявите вашата истинска същност. Така един музикант, ставайки виртуоз, пристъпва без страх към най-големите технически трудности и се радва толкова повече, колкото по-големи трудности е превъзмогнал, и успехът му пропорционално расте. Но би било наивно да се мисли, че са достатъчни няколко часа медитация. за да постигнем това състояние на душевен мир и благодат. Защото ние можем с всички сили да се стремим към това свободно от всички тежести съзнание, но пак ще трябва да се спрем пред една преграда, която нашето съзнание не може да премине и която зависи, преди всичко от нашата чистота. Вий сигурно сте забелязали, как, след известни разточителства на енергията ви или преумора, вашата мисъл става трудно подвижна; трудно ни е да свържем две идеи заедно, оплакваме се, че ни боли главата и, че в момента не се интересуваме от нищо. Тогава, движени от един естествен потик, ние прилагаме една дисциплина, която ни позволява най-бързо да възстановим нормалното състояние. Ако, например, тогава ни предложат да отидем на театър или да вземем участие в една богата вечеря, с много вкусни ястия и хубави вина, ние отхвърляме тия предложения, защото това, което в момента ни интересува най-много, то е да възстановим сводното действие на нашите физически и духовни способности, да възстановим нашето добро вътрешно разположение, нашето щастие. И тъкмо тук ни става ясно, че причината за нашето щастие не е във външните условия, но във вътрешното състояние на душата, която ни дава възможност да се радваме на живота. Това душевно състояние е следствие на осъществената хармония между различните сили, които действат в нас.
към текста >>

48. -

Ако тя най-сетне намери в себе си достатъчно сили да срути огромната преграда на „Ignoramus et ignore-bimus“, (непознато и непознаваемо), издигната и крепена с векове от вчерашното и днешното научно суеверие?
На какво се основават, в края на краищата, материалистите? Кое е първоосновата, кое е първичното начало на тяхната философия? Не е ли това именно ВЯРВАНЕТО, тяхното сляпо, фанатично и не почиващо на абсолютно никакви реални доказателства вярване, че в света не съществува нищо по-вече от това, което е видимо и познато на днешната наука в нейното сегашно състояние и че живота на отделния индивид завършва напълно, че неговото съзнание изчезва без никаква следа заедно с разпадането на физическото му тяло? Какво друго е всичко това, ако не само едно вярване, ако не едно голо предположение? Ами ако утре науката, тласкана от мощния, жаден за истинско знание, и непризнаващ никакви изкуствени граници човешки дух се осмели да прекрачи забранения от късогледи учени праг на невидимото ? Ако тя най-сетне намери в себе си достатъчно сили да срути огромната преграда на „Ignoramus et ignore-bimus“, (непознато и непознаваемо), издигната и крепена с векове от вчерашното и днешното научно суеверие? Нима логичните, последователните в съжденията си материалисти ще се осмелят да твърдят, че съвременната наука, по същество, е дошла до своите крайни изводи, че за нея неразкрити тайни относно същината и реалността на живота, и относно многообразието на неговите форми и възможности, не съществуват? Нима поне един, свободен от предразсъдъци и фанатизъм ум, може да допусне, че е изключена възможността от изненади, че е изключена възможността от разкриване на съвсем нови хоризонти, които мигом да обърнат наопаки и да разкрият безкрайната бездна, която лежи в „основата“ на материалистическите схващания за живота? Та коя е основата на материализма ? Материализмът няма основа! Вместо истинска, действителна основа, в него има едно безчислено множество логически разсъждения, т. е.
към текста >>

49. -

Когато пазачът на един бент бутне ръчката и отвори преградата, той не може да не очаква ефектът на падащите по надолнището водни маси.
Подсъзнанието с депо на потенциалната власт в човешката душа, неговите сили са могъщи, слепи, неумолими и справедливи до жестокост. Те се подчиняват само на един закон: да се покажат, ако часът за това е настъпил, в зрителното поле на съзнателния ни живот и облечени в някаква форма, да направят неминуемо опит да се превърнат в трайно съдържание на живота ни. Зависи как ще бъдат приети, за да сполучат, или не. Силите на подсъзнателното са като огромните маси вода в един язовир, които ще извършат тая работа, към която ги отправим. Само посоката, знакът е във властта на съзнателното аз, но не абсолютната стойност на живата мощ, както и последиците. Когато пазачът на един бент бутне ръчката и отвори преградата, той не може да не очаква ефектът на падащите по надолнището водни маси. В тоя смисъл само можем да дадем отговор, относно предназначението на съзнателното аз в човека. Неговата най-съществена задача е да отваря и затваря правилно и навреме преградите на стихийните подсъзнателни сили. Един само лъч от вън е достатъчен, за да събуди силите, дремещи в човешкото подсъзнание. Преди да пристъпим към едно по-конкретно изясняване на някои съществени моменти в човешката душа, ще се спрем само за минутка, върху една съществуваща теория за подсъзнанието, в наше време твърде популярна и дадена от виенския професор Сигизмунд Фройд. От тая, така наречена психоанализа, ще вземем някои най-обичайни и най-прости положения, защото нейното по-обстойно разглеждане ще увреди оригиналността на нашите наблюдения.
към текста >>

50. -

“ На този й въпрос Здравка отговори: „Мамо ма, че нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих?
През 1906 год. на 24 септември ми се роди момиче, което кръстихме „Здравка“, която сега скоро навърши 13 години. През пролетта на 1912 год. един ден съпругата ми, в присъствието на всички домашни, каза на Здравко, че след ваканцията ще я дадем в училище, а Здравка без заобикалки каза; „Мамо, че аз нали ходих на училище? “ Майка й каза; „Ех, и тая добра, кога си ходила на училище? “ На този й въпрос Здравка отговори: „Мамо ма, че нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих? “ При това каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпада с действията на покойното ми момче. След няколко време съпругата ми заговори на Здравка, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училище. — Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца). „Ами можеш си позна чантичката“, я запитала майка й и тя отговорила утвърдително, качила се на тавана и взела именно оная чантичка, която бе на покойното ми момче и казала „ето я“. Един път, като разговаряхме съвсем за други работи, Здравка заговори, като се обърна към майка си: „мамо ма, аз помня когато ти беше болна и че лежеше в гостната стая, а аз ти вардех мухите с байраче, което ми беше направил тати от пръчка и кърпичка“.
към текста >>

51. -

Човешкият взор не може да пробие тъмнете преграда на неизвестността, която стои пред нас, за да ни каже със сигурност, какво ни очаква, за да ни упъти с положителност в правия път.
От всички страни е мрак, неизвестност и загадъчност. Кой ще помогне на залутания и безпомощен в мрака човек да излезе на правия път? Кой ще му помогне да не падне в някоя яма, каквито изобилстват по пътя му? Човек човека не може да спаси. Човешкият ум е слаб, за да може да ни даде правилна ориентировка в тъмните и заплетени кръстопътища на живота. Човешкият взор не може да пробие тъмнете преграда на неизвестността, която стои пред нас, за да ни каже със сигурност, какво ни очаква, за да ни упъти с положителност в правия път. В такива моменти, които човешкият разум е слаб, за да ни води с пълна сигурност всред заобикалящата ни неизвестност, в такива времена, когато човешкият поглед напразно търси да се спре на нещо положително и несъмнено, в такива времена, когато човешката сила е безпомощна и несигурна, ний, хората — безразлично дали сме обикновени граждани или пък водачи на народи — разполагаме само с един факел, само с една възможност да излезем невредими из тъмния лабиринт на живота: Христос! Да се обърнем към Него, и Той ще ни води! Да се вслушаме в гласа на Душата си и ще чуем Неговия глас. Да се оставим в Неговите ръце, и ние ще минем невредими през бездни и ями, през всякакви препятствия и зли срещи. Днес, повече от всякога, ний имаме нужда от водачеството на Христа.
към текста >>

52. -

Затова да не възпрепятстваме мислите си, да не туряме преграда на бляновете си.
„Умът седи над всяко разчепкване, анализиране. „Умът е творческо начало. Той е, чрез който нещата стават. „Когато всички хора започнат да мислят, човешкият свят ще се оправи, между тях естествено ще се яви връзката на Любовта, която едничка може да ги обедини в едно цяло.“ Мисълта, блянът на чирака след време се осъществява. Той става майстор, артист, художник. Затова да не възпрепятстваме мислите си, да не туряме преграда на бляновете си. Те утре ще се осъществят. Мисълта влияе както върху самия човек, така и чрез него на околната среда. Защото човек никога не е сам. Освен това, мислите са живи мисловни вълни, които се възприеман от паметта — мозъка — на човека. Ако приемника — мозъка — е добре нагласен, той възприема правата мисъл, а това кара човека да действа в хармония с великата реалност, с Бога.
към текста >>

53. -

Нима сами не поставяте преграда пред себе си, когато употребявате методи, противоположни на Моите?
Напуснете старите пътища и елате при Мен. Тръгнете по моя чист и свят път, който единствен ще ви заведе към истинските блага на живота. Тръгнете по истински новия и вечно нов път на братството, на любовта и на истината, защото всичките ви досегашни пътища са все стари и водят само към страдания. Нима вие ще бъдете толкова наивни, да мислите, че ще можете да берете от трънката смокини? Нима по пътищата на насилието може да се достигне до истинско добро? Нима сами не поставяте преграда пред себе си, когато употребявате методи, противоположни на Моите? Има друг път. Има нов път: — пътят на любовта! Той е Моят път — пътят на Бога. Само по него вие ще достигнете това, което душите ви желаят. За вас няма друг изход.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

“ На този й въпрос Здравка отговори: „мамо, мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събориха вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших , разболях се и вече не ходих“.
на 24 септември, роди ми се момиче, което кръстихме „Здравка“, която сега скоро ще навърши 13 години. През пролетта на 1912 г. един ден съпругата ми Пена С. Даскалова, в присъствието на всички домашни, каза на Здравка, че след ваканцията ще я дадем в училище, а Здравка без забикалки каза: „мамо ма, че нали аз ходих на училище? “ Майка й й каза: „ех, и тая добра — кога си ходила на училище? “ На този й въпрос Здравка отговори: „мамо, мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събориха вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших , разболях се и вече не ходих“. Освен това каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпада с действията на покойното ни момче. След неколко време съпругата ми заговорила на Здравка за училището, като й казала, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училището. — Действително покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца). „Ами можеш ли си позна чантата“, го запитала майка й и отговорила утвърдително, качила се на тавана и взела именно оная, която бе на покойното ни момче и казала „ето я“. Един път като разговаряхме съвсем за други работи, Здравка заговори, като се обърна към майка си: „мамо, мамо ма, аз помня, когато беше болна и че лежеше в гостната стая и аз ти вардех мухите с байраче, което беше ми направил тати от пръчка и кърпичка“.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тук е първата преграда към Него, която се превъзмогва чрез силата на добродетелта.
И твърдината й беше изработена от всички видове скъпоценни камъни: там блещеше верилът (берил) със своя мораво-зеленикав цвета; сапфирът със своята синя краска; смарагдът със своя ясно-зелен блясък; сардия със силния си червено-кървав цвета; халкидонът със своя разновиден блясък; хрисолитът със своя злато-цветен светкав цвят; жълто-червеният топаз, нашарен с бледо-зелени или червени цветове, и най-после — аметистът с теменугово-синя краска, облаковиден и напръскан с тъмно-сини криви резки. И опиваше се духът от силата на техния блясък; и наслаждаваше се душата от нежните им до безкрайност разновидни, пъстри цветове. — И посочи му Учителят на Мъдростта с тайнствения си жезъл на посвещението крайната точка на неговата човешка еволюция. А пътят за там, който се изпречваше пред него, беше един от най-трудните и мъчно-проходими, понеже трябваше да се премине през тесните пукнатини на изворите на реката на живота, защото само чрез тях се достига първоизточника, дето всичко живее в Единия и Единия във всичко. И тръгна той смело към тесните им пукнатини, и когато достигна първата от тях, чу глас, който му казваше: „До Единия, Великия, Съвършения се отива само чрез победата на смъртта! Тук е първата преграда към Него, която се превъзмогва чрез силата на добродетелта. Блажен е човекът, в когото буйното й дърво е отрупано с изобилни плодове! “ И веднага пред краката му се разтвориха грамадните челюсти на пукнатината и той мина през нея, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете на добродетелта. И пред духовните му очи се представи едно обширно езеро, кристалните води на което бяха по-тихи от мълчанието на пустинята. Мека, ясно-зелена светлина обливаше чистите му води и им предаваше един прекрасен изглед, който отдалече изглеждаше, заедно с цялото езеро, като един грамаден смарагд. И плуването по него беше леко, за всяка добродетелна душа.
към текста >>

А бреговете му все повече и повече се стесняваха, до като най-после достигна до втората преграда по пътя към съвършенството.
“ И веднага пред краката му се разтвориха грамадните челюсти на пукнатината и той мина през нея, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете на добродетелта. И пред духовните му очи се представи едно обширно езеро, кристалните води на което бяха по-тихи от мълчанието на пустинята. Мека, ясно-зелена светлина обливаше чистите му води и им предаваше един прекрасен изглед, който отдалече изглеждаше, заедно с цялото езеро, като един грамаден смарагд. И плуването по него беше леко, за всяка добродетелна душа. * И опит в блаженство, плува той дълги години по кристалните води на езерото на добродетелта. А бреговете му все повече и повече се стесняваха, до като най-после достигна до втората преграда по пътя към съвършенството. И видя пред себе си грамадна скала - череп, която се издигаше високо в небесата. А по черепа-скала, на челото й, бяха издялани огнени букви, които светеха, като рубини. И прочете той написаното: „Тук е огледалото на Бога, изявено в съвършената човешка съвест. Горко на тогози, който в живота си е потъпкал законите на правдата, истината и любовта! Той ще трябва изново да се повърне към долината на смъртта, за да опере съвестта си в реките на живота.
към текста >>

И падаше пред него всяка преграда на съпротивлението, защото пред силата на духа му всичко се прекланяше.
“ „Огънят е сила, която изгаря всяка нечистота, чрез него се калява волята на съвършенството. Ти изкупи собствените си грехове, чрез каляването на волята си, в изпълнението законите на доброто, истината, правдата и л ю бовта“. — И веднага на душата му стана леко, леко до безкрайност. И почувствува той неизпитана до тогава сила в себе си, която възроди и подмлади цялото му естество. И напътван от Стария Маг на мъдростта, тръгна той смело все по-напред и по-напред по стръмния път към съвършенството. И падаше пред него всяка преграда на съпротивлението, защото пред силата на духа му всичко се прекланяше. И отваряше се пред него всяка една пукнатина от изворите на реката на живота, защото душата му бе чиста, като самите техни кристални води. * И плува той дълго време все по-напред и по-напред, срещу течението на живота! И мина много прегради на съпротивлението: преградата на правдата, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете й, и носеше ключовете за разрушението й в себе си; преградата на истината, защото тя грееше в сърцето му, като сапфир, със своя чист, лазурен блясък, и най-после преградата на любовта, която се превъзмогва с развитието на всеобемащата Божествена любов в себе си. И стигна той до големия знак на Равновесието на Божествените Сили, който блещеше с диамантов блясък в небесата. И чу гласа на мъдростта, който му прошепна: „Тук е царството на всемирната тишина, в което сърцето трябва да мисли, ума да чувствува, душата да разсъждава, а разумът да решава“.
към текста >>

И мина много прегради на съпротивлението: преградата на правдата, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете й, и носеше ключовете за разрушението й в себе си; преградата на истината, защото тя грееше в сърцето му, като сапфир, със своя чист, лазурен блясък, и най-после преградата на любовта, която се превъзмогва с развитието на всеобемащата Божествена любов в себе си.
И почувствува той неизпитана до тогава сила в себе си, която възроди и подмлади цялото му естество. И напътван от Стария Маг на мъдростта, тръгна той смело все по-напред и по-напред по стръмния път към съвършенството. И падаше пред него всяка преграда на съпротивлението, защото пред силата на духа му всичко се прекланяше. И отваряше се пред него всяка една пукнатина от изворите на реката на живота, защото душата му бе чиста, като самите техни кристални води. * И плува той дълго време все по-напред и по-напред, срещу течението на живота! И мина много прегради на съпротивлението: преградата на правдата, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете й, и носеше ключовете за разрушението й в себе си; преградата на истината, защото тя грееше в сърцето му, като сапфир, със своя чист, лазурен блясък, и най-после преградата на любовта, която се превъзмогва с развитието на всеобемащата Божествена любов в себе си. И стигна той до големия знак на Равновесието на Божествените Сили, който блещеше с диамантов блясък в небесата. И чу гласа на мъдростта, който му прошепна: „Тук е царството на всемирната тишина, в което сърцето трябва да мисли, ума да чувствува, душата да разсъждава, а разумът да решава“. „В загадките е скрита силата на знанието: търси вълшебния им ключ, с който да ги разтвориш и отгатнеш. Мъдростта го дава, но само ако умееш да я използуваш. Там е силата на духа!
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Проектираното в Париж „общество на народите" се явява като преграда на тая евентуална опасност. Ив.
По всичките тия причини и по много други, ние ще трябва да потърсим извън политиката една възможна свръзка между европейските народи. Сега ще поговорим за учрежденията, които отдавна се мъчат да заменят в Европа основите на чистата монархия или република, т.е. за така наречените представителни учреждения". От горното изложение на Сент-Ив д'Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването й против бялата, за да я унищожи. Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония. Проектираното в Париж „общество на народите" се явява като преграда на тая евентуална опасност. Ив. Толев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ СТРОЕЖ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО „Душата е архитектът, а тялото — работникът“ С. П. Брънсънт Известни сведения за любопитния и чуден механизъм на човешкото тяло ще бъдат полезни, ако не съществени, за ученика по практическа физиогномия. И при все че не можем да влезем тук в подробности, считаме за желателно да изложим в общи черти системата на анатомията, върху която е основано нашето учение. Ще се види, че тя едновременно е проста и понятна, може да бъде обхваната с един поглед и да се види всичко.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно.
На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“. Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг. Аура на заболял човек, според Ледбитър. В кратце, това, върху което Д-р Килнер настоява, е, че чрез едно просто манипулиране на очите на един наблюдател, аурата или атмосферата— наричайте я както искате — която заобикаля човешкото тяло, става видима. Необходимото манипулиране е просто фиксиране погледа за няколко минути върху една ясна светлина през стъклена кутия, която съдържа алкохоличен разтвор от синя боя, позната под името „дицианин“. Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно. Субектът трябва да бъде обърнат с лице към източника на светлината така, че наблюдателят да остане с гърба си към нея. В някои случаи аурата се вижда по-добре през една стъклена кутия, която съдържа рядък разтвор от дицианин. Обаче, други наблюдатели намират това за ненужно. Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля тялото и следва контурата му до известна степен, като се разширява на известни части и стеснява на други. Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка.
към текста >>

Като гледах субекта през светлината, дицианиновата преграда не увеличи възприемчивостта на зрението ми.
Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля тялото и следва контурата му до известна степен, като се разширява на известни части и стеснява на други. Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка. По липса на друг по-подходящ израз, Д-р Килнер я нарича „етерен двойник“ (etheric double). Благодарение любезността на Д-р Килнер, аз имах удоволствието да присъствам на една демонстрация на откритието му преди няколко седмици. Можах да видя нещо, макар че явлението не ми беше много ясно. Като гледах субекта през светлината, дицианиновата преграда не увеличи възприемчивостта на зрението ми. Най-ясно се вижда онази част на аурата, която е под мишците на субекта, когато те се държат прегънати от лактите към тялото. Аурата се виждаше още и във форма на паралелни струички, които течеха през краищата на пръстите на другата ръка. Тези струички следваха движението на ръката около другата. Надзърнах тоже и споменатия по-горе „етерния двойник“. Как се обяснява всичко това, би запитал четецът.
към текста >>

Експерименталното му обяснение е следното: ефектът на очите от гледането през дицианиновата преграда е да ги направи в оня момент чувствителни до известна степен към ултравиолетовите лъчи.
Надзърнах тоже и споменатия по-горе „етерния двойник“. Как се обяснява всичко това, би запитал четецът. Първата мисъл, която ще изникне в ума му, ще бъде, че това е измама на зрението, причинена от мрачкавата светлина и белотата на плътта, опряна на черния фон. Но Д-р Килнер показа вече, че известни болести правят определени промени в аурата, и чрез тях ни дава задоволителни доказателства, че ние имаме работа с действителни обективни явления, а не просто с оптическа илюзия. Той е изследвал този предмет с оглед към диагностичната му стойност при третиране известни болести. Експерименталното му обяснение е следното: ефектът на очите от гледането през дицианиновата преграда е да ги направи в оня момент чувствителни до известна степен към ултравиолетовите лъчи. Разбира се, някой опити, споменати в септемврийския брой на Archives of the Roentgen Ray, доказват, че дицианинът има определено действие върху зрението, като прави наблюдателя временно късоглед и по този начин става по-лесно за него да съсредоточи ултравиолетовите сияния. Според Д-р Килнер, това действие постепенно се увеличава и, след продължително опитване, аурата се вижда все по-ясно и по-ясно и без голяма мъчнотия, до като най-после употребата на дицианиновата преграда стане ненужна. Ще продължаваме да даваме по-подробни разяснения за феномена според неговите твърде интересни, не отдавна публикувани, изследвания. Ако наблюдаваме аурата през червени прегради, тя се показва да е съставена от две части, които Д-р Килнер нарича респективно „вътрешна“ и „външна“ аури. Вътрешната аура следва контурата на тялото точно, а външната се разширява при известни точки на тялото и стеснява при други, както се вижда От фиг.
към текста >>

Според Д-р Килнер, това действие постепенно се увеличава и, след продължително опитване, аурата се вижда все по-ясно и по-ясно и без голяма мъчнотия, до като най-после употребата на дицианиновата преграда стане ненужна.
Първата мисъл, която ще изникне в ума му, ще бъде, че това е измама на зрението, причинена от мрачкавата светлина и белотата на плътта, опряна на черния фон. Но Д-р Килнер показа вече, че известни болести правят определени промени в аурата, и чрез тях ни дава задоволителни доказателства, че ние имаме работа с действителни обективни явления, а не просто с оптическа илюзия. Той е изследвал този предмет с оглед към диагностичната му стойност при третиране известни болести. Експерименталното му обяснение е следното: ефектът на очите от гледането през дицианиновата преграда е да ги направи в оня момент чувствителни до известна степен към ултравиолетовите лъчи. Разбира се, някой опити, споменати в септемврийския брой на Archives of the Roentgen Ray, доказват, че дицианинът има определено действие върху зрението, като прави наблюдателя временно късоглед и по този начин става по-лесно за него да съсредоточи ултравиолетовите сияния. Според Д-р Килнер, това действие постепенно се увеличава и, след продължително опитване, аурата се вижда все по-ясно и по-ясно и без голяма мъчнотия, до като най-после употребата на дицианиновата преграда стане ненужна. Ще продължаваме да даваме по-подробни разяснения за феномена според неговите твърде интересни, не отдавна публикувани, изследвания. Ако наблюдаваме аурата през червени прегради, тя се показва да е съставена от две части, които Д-р Килнер нарича респективно „вътрешна“ и „външна“ аури. Вътрешната аура следва контурата на тялото точно, а външната се разширява при известни точки на тялото и стеснява при други, както се вижда От фиг. 1 до 4, които показват аурите на здрав (много силен) мъж и на здрава жена. Забележете, че външните аури и на двата пола се различават твърде много по форма една от друга.
към текста >>

Известна мъгливост, която прилича на човешката аура, се е забелязала около полюсите на магнита и отворените краища на една електрическа батерия, посредством дицианинова преграда.
7 и 8 показват аурата на истерична жена. Типичните й особености са: 1) острото свиване на външната аура, която е много широка при бедрата, 2) разширението на външната аура при гърба. В този случай са забелязани и три лъчи, както е показано във фиг. 7. В съчинението си6), Д-р Килнер описва още някои твърде интересни опити в свръзка с действието на волята при създаването на промени в аурата. Указало се възможно за едно лице да пожелае изменение на цвета на аурата си и да продължи лъчите от разните части на тялото. Известна мъгливост, която прилича на човешката аура, се е забелязала около полюсите на магнита и отворените краища на една електрическа батерия, посредством дицианинова преграда. Но при все че човешката аура се състои от малки частици, които се излъчват от тялото, те не могат да бъдат електрони, защото, ако биха били такива, тяхното присъствие щеше да се съзре при първото доближаване на електроскопа. Д-р Килнер счита (и, вероятно, той е прав), че силата, която произвежда човешката аура, е различна от онази при случая на магнита или електрическата батерия. По-нататъшни изследвания на предмета обещават да ни дадат твърде интересни и важни резултати. (Из „The Occult Review“). _____________________________________ 1) В миналата книжка дадохме кратки сведения за изнамерения от Килнер апарат, с който може да се види човешката атмосфера или аура.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато аз мисля за края на моите мигове, тяхната преграда се руши и при светлината на смъртта аз виждам твоя мир с неговите съкровища.
Всичко, което съм аз, което аз имам, на което се надявам, и цялата моя любов, — всичко вечно и неволно се е стремило към тебе. Цветята са сплетени, венецът е готов за младоженеца. След венчаването, годеницата ще напусне своя дом и сама ще срещне своя господар в мълчанието на нощта. 92. Аз зная, че ще дойде ден, когато моят поглед няма вече да види тази земя, и животът ще ме остави в мълчание, като хвърли последната завеса върху моите очи. А звездите ще бдят нощя, и утрото ще настъпи, както по-рано, и часовете ще текат като морски вълни и ще носят тъгите и радостите. Когато аз мисля за края на моите мигове, тяхната преграда се руши и при светлината на смъртта аз виждам твоя мир с неговите съкровища. Най-последният дял е прекрасен там, прекрасен е най-презреният живот ! Това, за което аз напразно мечтаех, и това, което достигнах, нека ме отмине. Дай ми само онова, което аз отхвърлих и презрях. 93. Аз получих отпуск. Пожелайте ми щастлив път, братя!
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Освен това, неговото тънко тяло може да премине през същата стена и други твърди материи така, както ние минаваме през една преграда от дим.
Но обикновено умрелият не се отдалечава почти от местото, дето почива неговия труп. Той гледа около него. Първото състояние на ясновидството е подобно на ефекта, който произвеждат лъчите X, с чиято помощ може да се вижда през непрозрачни тела. За умрелия, твърдата материя става проницаема. Стената спира вече психическия му поглед само толкова, колкото една витрина нашия плътски поглед. Освен това, неговото тънко тяло може да премине през същата стена и други твърди материи така, както ние минаваме през една преграда от дим. Това явление лесно може да се разбере, ако се схване добре, че флуидическото тяло се състои от една материя много по- тънка От етера, който, според физиците, „прониква всички тела“. Флуидите проникват през всичките предмети, които, за нашия плътски организъм, са препятствия и обратното, това, което за нас е несвързано, то е по някога препятствие за тях. Умрелият, прочее, вижда всичко, което го окръжава, под нов вид, но той познава предметите, които са били негови. Ако летаргическият му сън е бил къс, флуидическото му тяло се носи в съседство с неговия труп и пак вижда стаята, в която из- дъхнал, мебелите, леглото и ридаещите си роднини. Отведнъж той се отдръпва, учуден, като разпознава тялото си, че е безжизнено и бледно.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Водата е опасна не в естественото си състояние, а само когато турим срещу течението й някоя преграда, някой бент и искаме да спрем движението й, което има голям наклон - тогава тя става наистина много опасна за ония, които живеят по-долу.
И най-малкия наклон да й дадете, тя веднага взема такава посока. Вярно е, че водата е най-слаба по своето сцепление, но е и най-необходима за живота. И хората на новите идеи мязат не на диаманти, а на вода. На тях може да се хвърлят много укори, както и на водата, но трябва да се знае, че без тях в света нищо не може да стане, т.е. че те са необходими. Водата е опасна не в естественото си състояние, а само когато турим срещу течението й някоя преграда, някой бент и искаме да спрем движението й, което има голям наклон - тогава тя става наистина много опасна за ония, които живеят по-долу. Можем ли да издигнем тия бентове до небето, за да я спрем? Разбира се, не можем. Напротив, колкото по-високо вдигаме нашите бентове, толкова по-силна става водата, за да тръгне пак по стария път, който природата й е определила. Това са, впрочем, само намеквания за разсъждение, без да имаме предвид да се укорява, който и да е. Ние не трябва да направим погрешката, която жителите на гр.
към текста >>

Това би било една нова преграда между него и нея.
Ако ли този мъж би завързал тесни връзки с друга една жена, това би било една стена, — един по-груб елемент, който ще го отделя от неговата другарка по свещено- служене: истинската негова жена, с която той в каквато и да била форма на съществувание ще трябва да се слее. Невъзможно е за човека и за човешките закони да разделят ония, които от вечността са истински предназначени един за други. Във възможностите на битието лежи, че от двама истински съпрузи единият да е въплътен, докато другият води може- би едно съществувание в невидимия свят. Може би, в бъдеще ще се узнае някоя възможност, как чрез непрестанното преливане на мислите, между тъй разделените да се осъществи едно реално съприкосновение. Ако мъжът би навлязъл по-дълбоко в живота с друга жена, това би го разделяло все повече от неговата вечна съпруга. Това би било една нова преграда между него и нея. Едва след много превъплътявания, може би, той ще достигне духовната яснота, да опознае онази, която е била истински отредена за него. П. Мълфор. _________________________________________ 1) Б. Р, Авторът не засяга въпроса за високо-даровитите мъже с женствена натура, за Учителите, за сродните души к пр. ИЗПОВЕДТА За тялото, както и за духа, е твърде вредно да се живее с знанието за собствените си грехове (което значи: несъвършени инстинкти) и тъй неизказано да го затваряме в гърдите си.
към текста >>

У Когато хрущялът на носа, който образува преградата между двете ноздри, е доста плътен без да бъде тежък, и слиза малко по начин да се хване лесно между показалеца и палеца, това е знак на един добър, спокоен характер, примесен с известна веселост.
Остава ни да изследваме различните характерности на крилата на носа. Добре отделените, ясно очертани и подвижни крила на носа отбелязват голяма изтънченост на вкуса, голяма деликатност в такта и усещането. Ако тая характерност е преувеличена и крилото на носа бъде много отделено и надарено с извънредна подвижност, това е очевиден признак на живи страсти, на прекалена чувственост, на пламенна нужда от емоции и сладострастие. Едва обрисуваните, тежки и масивни крила на носа, без трептение, показват тежки и груби чувства, известна сънливост на душата. Животът на усещанията и на чувствата всецяло се направлява от инстинкта, а не от светлината на разсъдъка. У Когато хрущялът на носа, който образува преградата между двете ноздри, е доста плътен без да бъде тежък, и слиза малко по начин да се хване лесно между показалеца и палеца, това е знак на един добър, спокоен характер, примесен с известна веселост. Напротив, ако преградният хрущял е тънък и сух, или тежък и дебел, и ако се губи под дъгата на носа, вместо да слиза малко към устата, това е указание на един тъгуващ, меланхоличен и потаен характер. Най-после, за да свършим, ще кажем няколко думи за ъгъла, който краят на носа образува с горната устна: тоя ъгъл може да бъде прав, тъп или остър. Ако е остър, носът има стремеж да се наклони към долната част на лицето, а това значи, че интелектуалният живот се стреми към животинството и, следователно, е указание за чувственост. Ако е тъп, носът има противоположна тенденция, той се изостря към горната част на лицето, а това значи, че интелектуалната искра се губи в пространството, то е безгрижието, лекостта и липса на последователност в идеите. Най после, правият ъгъл, това е мъдрият и разсъдливият човек.
към текста >>

______________________________________________________ 1) Явление, при което две течни тела са разделени с шуплива преграда, и от едното тяло минава към второто, за да го разтвори.
Така, различните движения на растенията се обясняват с обшия закон, а именно, че преките възбуждания предизвикват свиване, а непреките — разширение. При туй показах извънредната прилича на физиологическите реакции на растенията и животните. Явленията от движенията на растенията образуват по този начин една глава от общите проблеми — относно възбуждаемостта на всички живи тъкани, без изучването на които теориите и бъдещите издирвания ще останат непълни, Из „La Nature“. Превел: П. А. Шишков. ______________________________________________________ 1) Явление, при което две течни тела са разделени с шуплива преграда, и от едното тяло минава към второто, за да го разтвори. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА ХРОМОТЕРАПИЯТА с особен оглед на астрологическите елементи От Oskar Ganser Общо приложение на хромотерапията Под хромотерапия се разбира лекуване с цветове. Четецът, комуто е непозната тази област, ще попита учуден, дали е възможно да се лекуват болести чрез цветове. Без съмнение, това е тъй и в действителност то съвсем не е толкоз тайнствено. Тази моя статия не е просто „хромотерапия“, но „хромотерапия с особен оглед на астрологически елементи“. Аз ще говоря, следователно, в своето по-нататъшно изложение, какво влияние указват астрологическите елементи в прилагането на хромотерапията.
към текста >>

Ако се залепят очите на един такъв малък подхвърквач и се подгони в затворено пространство, преплетено навсякъде с канапна мрежа, той все пак нито веднъж не ще се сблъска, но винаги навреме долавя преградата и извива.
Когато Форел в своята стая всред града Лозана оставил да се излюпят от какавиди ж.енските нощни пеперуди „Пауново око“, върху негова прозорец се устремил един див напор от мъжки от този рядък род пеперуди, които се събрали навън из поля и гори и нахлули смело в града. Един друг наблюдател доказва, че в продължение на 61/2 часа 127 нощни пеперуди „Пауново око“ се намирали при една женска пеперуда, които идвали от околност най-малко от 2 километра. Предполага се, че това въздействие в простора е химическо, при което женската излъчва особен дъх, който бива от много километри усещан от мъжката пеперуда и по настоящем няма друго по-добро обяснение, освен възприемането на такива нежни апарати, които по своята вътрешна химична реакция наподобяват нашите приемателни станции при безжичния телеграф. Нашите природо-изследвачи са се занимавали много с така нареченото „6-то чувство“ у прилепите. Още в 16-я век Spallanzani бе доказал, че прилепите притежават действително един непосредствено предпазителен усет за препятствия в тъмно. Ако се залепят очите на един такъв малък подхвърквач и се подгони в затворено пространство, преплетено навсякъде с канапна мрежа, той все пак нито веднъж не ще се сблъска, но винаги навреме долавя преградата и извива. За този потаен усет от далеко, изследването кожата на прилепа ни дава следното обяснение: освен своите силни кожици за летене, тези животни разперят още една кожна ципа — грамадни уши, чудновати устни и носни прибавки и по тази ножица се намират извънредно нежни нервни разклони с много чувствителни космици ; един изследвач по тайнствен път е преброил само върху крилата до 10000 такива пипалца. Чрез този великолепен апарат хвъркащият прилеп усеща вече съвсем автоматично уголеменото въздушно налягане между себе и срещустоящият предмет, преди още да се сблъска с него. Той притежава, следователно, един „усет з простора“. Още по-нежни апарати в животинската органическа техника се срещат при рибите, които в ушните области притежават особени „тяжестни компаси“. Тези апарати за налягането от далеко у рибите образуват в своята най-проста основна форма една малка кутийка, в която едно свободно камъче се подвижва винаги според земното налягане.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля).
. . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание. До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е. равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди. * Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на себепознанието, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида. В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля). Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките. Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди. Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност. * Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* * * Преграда срещна в път.
Напред или назад, преди или сега — Какво му значи туй? Потиснат от мъгла, Той броди тук и там, а трепкат в поглед ледни Предвечен мрак и сън, зловещи, тъмни бездни. Понявга шепне той: „дали съм аз във този мрак? " Тъй тъмна е нощта, че гасне всеки зрак. * * * Пое случайно път, кой стръмно се извива По хълм, що някой стрък къпина сал покрива; Замислен, крачи там, по голите скали, Не гледа, де върви — вървят нозе сами; В околний ужас див намира той наслада; Така по пътя хълм нечакано изпада Сред нечий пущинак, що сякаш беше връх; Тук спира се за миг и тръгва с пресен дъх Да скита пак самин сред тая нощ жестока. * * * Преграда срещна в път. Той пипна в тма дълбока: „Какво е туй дърво? Къде съм аз сега? “ И ей надлъж и шир изпитва го с ръка, В окови дълги дни лежала в мрака гъсти. „Туй стълб е! “ викна той и сегна с бледни пръсти, Изсъхнали почти в суровите тегла, И, бледен кат мъртвец, докосна там крака.
към текста >>

Понякога пък разтегателят, един малък триъгълен мускул, който свързва носната преграда и служи да се издава външната страна на ноздрата, за да се увеличи отвърстието й, липсва съвсем, и това причинява пълна неподвижност на тая част на носа.
В тази глава се говори от гледището на патогномията, т. е. от гледището на играта на движенията на носа. Ние казахме, че носът е един от немите органи на човешкото лице; следователно, играта на движенията му е много ограничена. Мускулите, които движат тоя орган, са много малко. Там се намира разтегателят и свивателят на носа; този последният, наречен миртообразен и по-общо гъгнивият мускул, служи да свива ноздрата и допринася да се дава на гласа особен тембър; в известни случаи, тоя малък мускул, по-развит от разтегателния, установява постоянно свиване, което прави гласа гъгнив. Понякога пък разтегателят, един малък триъгълен мускул, който свързва носната преграда и служи да се издава външната страна на ноздрата, за да се увеличи отвърстието й, липсва съвсем, и това причинява пълна неподвижност на тая част на носа. Освен миртообразния и разтегливия мускул, двата други главни мускули на носа — повърхният и дълбокият двигатели на носното крило, спомагани от малкия зигоматичен (бузен) мускул, служат да повдигат крилата на носа при душенето. Тия мускули, чрез свиването си, изразяват скърбта и болката; те са собствено мускулите на плача и, следователно, противниците на големия зигоматичен мускул, който пък е мускула на смеха. Смехът, това мило и очарователно достояние на човека, тази светлина на човешкото лице, която иде от сърцето, има своето седалище върху устата, която е божествения престол на чувството, и се разцъфтява, главно, около тоя орган; между това, някои хора се смеят не само с устата, но и със носа; тогава по протежението на страни е на носа се явяват напречни гънки и леко го набръчкват; тия гънки се образуват даже и при най-малката усмивка. Тази особеност отбелязва ед.;н характер весел, добър, великодушен и духовен. Лафатер смесва това сбръчкване на кожата със зева на устата у дивото животно, и заявява, че нос, който се набръчква лесно, не може да принадлежи на едно искрено добро същество, както и нос, неспособен за набръчкване по желание, не може да принадлежи на един лош човек!
към текста >>

Смъртта е престанала да се счита страшилище и преграда между нас и съществата, които ни са мили.
Г-н Ланслен не се задоволява само да ни даде научни и философски достоверности, а ни доказва напълно, че можем, при известни обстоятелства, годни за реализиране, да се намерим отново още през тоя живот с ония, от които смъртта ни е разделила. И те не искат нищо по-вече, освен да ни служат за ръководители и да ни останат приятели. Мъчно е да получим такива съобщения, особено без принуждение. Книгата „Посмъртният живот“ дава голямо количество от тия способи и изтъква тяхната ефикасност. Всякога, и за всички посветени, смъртта не е нищо друго, освен една функция на живота, но това убеждение излиза сега от молитвените домове и от лабораторията, за да се смеси с фактите на всекидневния живот. Смъртта е престанала да се счита страшилище и преграда между нас и съществата, които ни са мили. Нещо по-вече: г. Ланслен ни дава възможността да намерим пак в тоя свят, още при живота ни, ония, които сме изгубили. В прочутата си поема Новодошлият Виктор Хюго говори как една отчаяна майка се утешила, когато е намерила в лицето на току що роденото си дете онова, което считала за умряло. Такива примери има безброй много. Г-н Ланслен е проучил особено случая с прераждането на детето Александрина на италианския лекар Самона1).
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

До тогава, до когато умът и тялото са изправени като една преграда между Егото (азът) и вселената вън от него, не може да бъдат извършени велики неща, обаче, когато Егото (азът) стане пълен господар на ума и на тялото, тогава, и само тогава, то е в състояние да контролира елементите, които се намират извън него.
И какво остава тогава? Какво е онова нещо, което е отделно и стои по-горе от ума и тялото? Ние можем да наречем това нещо Личност (индивидуалност), Ето (аз) или Дух. Ние видехме също, че умът контролира промените в тялото. Ето защо човек, който може да контролира, както тялото си, тъй и ума си, е направил първата стъпка към контролиране елементите около него, които, макар и, наглед, отделни от него, са в действителност разширение на самия него. До тогава, до когато умът и тялото са изправени като една преграда между Егото (азът) и вселената вън от него, не може да бъдат извършени велики неща, обаче, когато Егото (азът) стане пълен господар на ума и на тялото, тогава, и само тогава, то е в състояние да контролира елементите, които се намират извън него. Много вярно казва Писанието, че „който е бавен в гнева, е по-добър от силния, и който управлява своя дух, е по-добър от оногова, който превзема един град“ (Притчи — XVI: 32). Сега ние влизаме в областта на чистата спекулация, което сме принудени да сторим пред вид на това, че науката се намира още в своите пелени. Ние се осмелихме да изкажем твърдението, че атомът състои от троицата: материя, енергия и ум. Туй не е наша оригинална мисъл. Ернест Хекъл е изказал същото твърдение, както са направили това мнозина други.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Други пък духове са падали в безсъзнание по-дълго или по-късо време, след като са напущали телата си, тъй че не са имали да разкажат никакви лични опитности за своите ангели хранители, които, както ми се казва, изобщо оставяли душите под тяхната собствена грижа, след като са ги отправяли благополучно „през преградата“, Аз чувствам в себе си голяма нерешителност, като говоря за лични опитности, но се надея, че, като правя това, може да дам насърчение и помощ на други.
Веднъж тя запитала майка си, какво вижда, и майка й, с поглед на сияйно доволство, смесено с благоговение, казала: „Не виждаш ли, Кате, прекрасния пратеник, облечен в бяло? Той мене чака“. Нейният „Азраил“, ангелът на смъртта, нейният ангел хранител, без съмнение е чакал да я посрещне на другия бряг, и благодарение на отслабването й от бързото разлагане на тялото, очите й са се отворили да види онова, което дотогава било забулено от нея поради гъстотата на плътта. Във връзка с тази история нека кажа, че един много голям брой духове са ми разказвали, че са били посрещани, когато са заминавали отвъд, от „ангел с прекрасно лице“, който им обяснявал нещата. Някои, очевидно, са взимали този ангел за Христа, или, ако са били римокатолици, за някой любим светия, комуто са били отправяни техните молитви приживе. Други пък духове са падали в безсъзнание по-дълго или по-късо време, след като са напущали телата си, тъй че не са имали да разкажат никакви лични опитности за своите ангели хранители, които, както ми се казва, изобщо оставяли душите под тяхната собствена грижа, след като са ги отправяли благополучно „през преградата“, Аз чувствам в себе си голяма нерешителност, като говоря за лични опитности, но се надея, че, като правя това, може да дам насърчение и помощ на други. Аз често съм копнеела да мога да предам на други нещичко от радостта, утехата и мира, които са били внасяни в моя собствен живот от знанието, че моят ангел хранител е винаги при мене и че, понеже той има съвършено знание и съвършена симпатия, може да ми помага много по-добре, отколкото кой и да е друг. Една човешка душа бива често съвсем уединена, като минава безмълвно през разни духовни опитности или като се бори против морални слабости и ограничения. Помислете, какво би значило за всички нас да чувстваме, че има някой, който храни голяма вътрешна симпатия към нас, който ни познава от край до край — всичките ни добри страни, както и всичките ни слабости — който винаги се държи на страната на нашето висше „аз“, който отразява божественото за нас, който ни насърчава и ободрява за по нататъшни усилия, който ни съветва и предупреждава в случай на предстояща опасност и чието вярно приятелство ние знаем, че никога не ни е било отказвано през целия ни земен живот. Що е най-съвършеният, най-идеалният брак на земята в сравнение с един такъв съюз? Ние всички смятаме за една привилегия да бъдем доведени в контакт с някой велик и добър човек, към когото можем да гледаме с дълбоко прочувствано благоговение, но колко много по-голяма е привилегията да можем да слушаме „тихия, слаб глас“ на нашия ангел, който е бил с нас още от рождението ни и който неуморно бди над нас, докато минем през оная врата, от която ние, бедните човеци, тъй често се страхуваме, главно поради мнимата самотия на пътуването.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Преградата между два та класа било едно платно (завеса).
На истинския питагореец било забранено да яде не само месо, но и яйца, риба, бакла (чер боб) и някой други зеленчуци. И в другите отношения те са били крайно въздържани. След вечеря, те се занимавали кратко време с четене и се оттегляли на почивка. Питагор е учил на публично ме сто (в обществените училища или в храмовете и на площадите) и частно (в школата, у дома си). Неговата школа е била разделена на два класа: външен или общ — за слушателите, които само са слушали Питагора, без да го виждали, и вътрешен — за истинските му ученици, които го слуша ли и виждали. Преградата между два та класа било едно платно (завеса). За слушателите, философията му била енигматична и символична, а за учениците — ясна, изразителна и отбулена от тайнственост и загадки. Преподаването започвало с математиката, продължавало с изяснение законите на природата и свършвало с теологията, но последната се преподавала само в вътрешния клас на школата. Почти никакъв паметник не е останали за учението на Питагора. Лизис и Архипус, единствените му ученици, които отсъствали от къщата, която била подпалена от цилонийскага факция, и в която изгорели всички други негови ученици, са написали само няколко похвални изречения за Питагора и учението му, както и известните Златни стихове1). Учението се запазило в семействата, дето се предавало от родителите на децата, без да се е разпространявало публично.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Плътта, при все че е спънка, не е непроницаема преграда; булото между двете състояния може да стане прозрачно, през залива може да се хвърли мост и връзката да се въдвори чрез могъществото на любовта. 6.
Известните качества и функции на всемирния етер в пространството могат тъй да заместят качествата и функциите на материята, че като допуснем неговото възможно одушевление, възможно е да възникне едно разумно и почти психично гледище на преживяването. 3. Ние несъзнателно използваме етера в нашите всекидневни действия даже сега и ще продължаваме да го използваме с еднаква леснина, когато се освободим от тази гъста материя, с която сме облечени. 4. При все това, чистите етерични интелигентности, макар че могат да имат свой пълен самостоен живот, не могат да правят впечатление на нашите сетива и не са в състояние да се съобщават с нас, додето ненамерят един физиологичен механизъм, който да е в добро състояние и да подхожда за целта, така че те да могат временно и частично да се въплътят чрез него. 5. Чрез опит ние сме намерили, че понякога те използват такъв механизъм, за да изявят продължителността на съществуванието си и на своите привързаности. Поради тази причина, ние не бива да се смятаме като изолирани от централното тяло на битието, както сме мислили, че сме били. Плътта, при все че е спънка, не е непроницаема преграда; булото между двете състояния може да стане прозрачно, през залива може да се хвърли мост и връзката да се въдвори чрез могъществото на любовта. 6. Етеричното състояние е продължение на материалното, и смяната на условията не разрушават, нито вредят на личността; така че тия, които са „заминали“, могат да продължават да се интересуват за нашите деяния и да намерят, че са в състояние да напътват, помагат, вдъхновяват даже по-добре, отколкото когато сами те са били под дисциплината и ограниченията на плътта. 7. Величието на вселената тъй много превъзвишава нашите най-широки схващания, че всичко е възможно; и чрез взаимна помощ както тук, така и отвъд, човечеството може да напредва към невъобразими висини. От английски Д. Л. Доганова. 1) Из сборника: Survival, който съдържа следните статии: 1) Рационалността на преживяването (задгробния живот) във връзка с физическата наука; 2)Свръхнормалните способности в тяхното отношение към преживяването, от Стандей де Брат; 3) Метапсихистите и преживяването на човека, от г-жа Грей оф Фолдон (съпруга на сър Едуард Грей, известният английски министър на външните работи през време на балканската война); 4) Духовни съобщения, от Камил Фламарион; 5) Опити с автоматично писане, от сър Едуаод Маршал-Хол; 6) Психически опити, от сър Артър Конан Дойл (известният романист); 7) Ектоплазмата във връзка с преживяването, от Ф. Р.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Женският пол, даже и при възможно най-благоприятните условия, е винаги една пречка и преграда, която се отплаща чрез кармата в течение на еволюцията.
Най-високата хвала на съпруга си, която някоя вдовица може да изкаже, е да извика всред своите хълцания: „Той гледаше на мене по-малко като съпруга, отколкото като приятелка“, и това е най-съвършения тип от благородно приятелство, такъв какъвто бе между Орест и Пилада, между Тенисон и Халам (син на Тенисон), и чрез което висшата еволюция се най-добре символизира. Може би, твърде странно е, че най-висшите свръх-земни духове обикновено се описват като да са в най-възвишена мъжка форма. Това е, защото физическият пол е само символ на духовна реалност, а в същност той не е нищо друго освен едно подходящо средство за продължение на физическата еволюция. Лоурънс Олифант в неговата Симпневмата учеше, че колкото мъжете и жените се развиват духовно, толкова мъжете добиват повече женски качества, а жените повече мъжки. Подобни идеи не рядко са изказвани и другаде и вън от това са били подкрепяни от известни факти. Женският пол, даже и при възможно най-благоприятните условия, е винаги една пречка и преграда, която се отплаща чрез кармата в течение на еволюцията. Женската форма е признат символ на материята, тя е вместилище на духа, оръдие, средство, но не самата жива душа; и точно тъй, както материята се облива с живот и форма от първия и втория Логос, така и жената се оплодява от мъжа във физическия свят. Следователно, женската форма трябва да бъде премахната във висшата стадия на еволюцията, тъй като всички монади имат еднакво родно право и съдба, точно тъй както те имат еднакъв произход и покой у Бога, а фактът, че те имат временно жителство в мъжки и женски тела, е просто един кармически случай. В края на цикъла на физическия живот, когато те са извървели дългия кръг на мъжката, радостта и жертвата, те изплуват не като съпруг и съпруга, а като приятели, с еднаква чувствена сексуалност, с еднакъв интерес към световните неща, с еднакви грижи, амбиции и страхове, но сега вече потъпкани под краката им за винаги. Сродните души, които в своя първоначален произход бяха неотделени, като Мъдрост и Любов изплуват, когато завършат най-сетне своята еволюция, като съвършена личност, като Водител и Учител на едно ново човечество. Това, което започва като Мъдрост, сега е Водител, а онова, което започва като Любов, е Учител.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не трябва да туряме преграда между детето и духовния свят.
Но това ще даде материал и на смятането: лесно може да се дойде така до 4-те обикновени аритметични действия. Четивата, песните, разказите, игрите, гимнастиката и пр. също могат лесно и красиво да се свържат с работата всред природата. Духовният елемент в училищния живот След казаното по-рано за значението на духовния елемент в училището, сега можем по-подробно да разгледаме този въпрос. Главният източник за разцвета на детските сили, — това е връзката с духовния свят. Не трябва да туряме преграда между детето и духовния свят. Иначе, вехнат детските заложби, всяка учебна работа става безжизнена. Някой ще каже: „Ами активното обучение? Ами трудовият принцип? “ Каквито и други принципи приложете, ако щете, но липсва ли от училището духовният елемент, там няма живот, там има мъртвило! „Духът оживотворява“, казва немският педагог Барч, като цитира този стих от Новия завет.
към текста >>

НАГОРЕ

0.48226499557495