Търсене в текстове за 'Преграда'

ТОМ 1

Тя се яви голяма преграда за мнозина.
Това бяха глупости, но имаше такива, които се хващаха на такава въдица. Те идваха на "Изгрева", за да ни огледат, виждаха ни неугледни и непривлекателни и си казваха: "Тук няма нищо ново и интересно, което да ни накара да дойдем втори път! " Така бодливата тел отстраняваше любопитните. Но аз познавам и мнозина, които не можаха да я прескочат и не дойдоха на "Изгрева", макар че контактуваха по различни начини и при различни случаи с Учителя. Бодливата тел ги спря. Тя се яви голяма преграда за мнозина. И изкушение! А ние бяхме отговорни заради нея пред този народ! През 1927 година властта разреши събора. Преди това един брат, инженер от Стара Загора - Слави Николов - изработи план за новия салон на "Изгрева". И дойдоха братята от Айтоския край с белите ризи, червените пояси и черните потури.
към текста >>

3. 93. Вестник „БРАТСТВО

Борис Николов

ТОМ 2

Отначало излизаше един път в месеца, но се натъкна на една и съща преграда: липсата на пари.
Споделиха с Учителя и Учителят разреши да се издава. Като първи учредители бяха д-р Ст. Кадиев и Сава Калименов. Първите броеве бяха отпечатани на един лист. Отначало приложиха метода на доброволните вноски, като вестника се работеше безплатно, а се заплащаше само хартията, мастилото и експедицията. Отначало излизаше един път в месеца, но се натъкна на една и съща преграда: липсата на пари. Трябваше да се намерят собствени букви за вестника, които трябваше да се заплатят. Другият проблем бе разпространението му. Този вестник се крепеше благодарение на това, че за работата се плащаше извънредно малко. Намираха се малко, по малко средства и по-късно той започна да излиза на два листа. Редактор беше Атанас Николов, а издател бе Сава Калименов.
към текста >>

4. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Отпред направихме от бетон преграда, за да не може добитъкът - коне, волове да влиза навътре и да замърсява водата.
И тук направихме 6 корита. Три корита от ляво, три корита от дясно, всичко шест и направихме пейки за сядане. Тук направихме централно корито, хубаво закръглено. А на зидарията, за чешмата, направихме едно изгряващо слънце. На стената, която опасва коритата направихме фигури на зодиака - 6 знака на зодиака (1,2,3,4,5,6) знака на зодиака и седмия знак е Водолей, който е в средата, където е самата чешма. Отпред направихме от бетон преграда, за да не може добитъкът - коне, волове да влиза навътре и да замърсява водата. А пред тази ограда напред направихме една площадка. И понеже тук беше тресавище, бе меко, тиня, то набихме големи остри камъни. Донасяха прави продълговати камъни, които ги набивахме в тинята и те навлизаха по един метър надолу като колове. И всичкото това пространство ние го побихме с камъни. Тези камъни се държат здраво.
към текста >>

5. 92. МЪГЛАТА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Не случайно по средата на пътя небето й слага преграда като довежда мъглата, за да може да я спре, за да не върви по-нагоре.
Тогава по пътечката полека-полека тя слезнала обратно от планината и след няколко часа пристигнала на Изгрева. Отива при Него и Му благодари за помощта. Той се усмихнал: „Когато се намирате в затруднение търсете Ме в небесата небесни с молитва, където Моят Дух обитава". Така Паша прави своят опит. Тя не би могла да стигне върха, дори и да е било слънчево времето, тя не беше подготвена за такива преходи. Не случайно по средата на пътя небето й слага преграда като довежда мъглата, за да може да я спре, за да не върви по-нагоре. Мъглата я спира, тя прави връзка с Учителя и получава помощта. Опитът на Паша излезна несполучлив, но примера с Учителя е превъзходен и превъзхожда опитностите на другите във връзка с изкачването на учениците на Черни връх.
към текста >>

6. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

ТОМ 4

В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост.
В това отношение УЧИТЕЛЯ бе неизчерпаем източник на знание за проблемите и явленията на живота - несъизмерим за обикновените люде. Студентите тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития смисъл на видимия порядък и отговорите на брат Боев бяха рядка лекция. С особено разположение той разказваше какво представлява за нас „Окото" и като езеро, и като олтар на неръкотворния храм - невидим и незрим на нашите очи. Ето отговорите на брат Боев: „Окото" е най-сполучливото име, дадено на едно от Мусаленските езера. То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода. В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи. Тук слънцето късно изгрява, но и много рано залязва, но космичните лъчи без прекъсване, непрестанно „слизат", „проникват" и се „отразяват". „Окото е извор на води, които слизат от най-високия Рилски връх, преминават през земи - отсам и отвъд Стара планина, за да се влеят в Дунава и проникнат в Черно море. „Окото" е извор и проводник на „Живата вода" - това са мислите и чувствата на невидимите служители на храма, проникващ в недрата на Мусаленския масив. Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла на Христовото понятие „Жива вода".
към текста >>

7. І.18. БЪЛГАРИЯ

ТОМ 4

Те разбиват преградата, старателно сложена от материалистическите възгледи.
Има ли други страни по света с толкоз много ясновидци и гадатели. Има ли друга страна в света с такива движения като древните богомили, а в наши дни - като толстоистите, теософите и всички други религиозни култове. Ясновидците в България са някои от древните библейски пророци. А това не е случайно. За сега те са предтечите на новото учение. Те разбиват преградата, старателно сложена от материалистическите възгледи. Новото учение намира прием в тази страна и това не е случайно. От стотици и хиляди години се подготвя почвата за настоящите духовни движения. След закриването на Христовата школа преди 2000 години, душите на древния Израил почват да се прераждат в България. Христовите последователи станаха гръбнака на Богомилското движение и на редица възрожденски школи. Христовите ученици са работниците на Божествената нива, където новото учение дава тон на бъдещата култура.
към текста >>

8. ІІІ.50. НЯМАШ КАРМА - СВОБОДЕН СИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Аз съм тази преграда, която застава между теб и нея.
Разстоянието бе точно отмерено и изчислено с някаква вътрешна мярка и аршин, който аз не познавах, но в който се убедих. Така преминаха цели три години. Накрая не издържах, отидох при Учителя и Му разказах всичко най-подробно. Срам не срам, разказах Му всичко. А Той много внимателно ме погледна и каза: „Аз съм причината. Аз съм тази преграда, която застава между теб и нея. Аз съм този, който е определил какво да бъде разстоянието между теб и нея. Това разстояние е за обсега на душите,които са на земята, когато искат да правят контакт помежду си." Аз го гледам учудено, с широко отворени очи. Устата ми е отворена в почуда и захлас. Захласнат съм от всичко, чуто от Учителя и прехласнат съм от всичко, видяно през тези три години. Учителят се усмихва, навежда се към мене и казва: „Разбери, ти нямаш карма с нея.
към текста >>

9. 100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ

ТОМ 5

Учителят се затваряше, издигаше преграда между себе си и тях, а те оставаха озадачени, че разговорът е толкова обикновен и си отиваха без да пожелаят да дойдат втори път.
Хората се гиздеха с титли, окачваха си ордени, преписваха си привилегия като подсигуряваха титлите си с богатство и смятаха, че светът е в техните ръце и ще управляват вечно светът на човеците. Така смятаха, живееха в един свят сътворен от техните ръце и техните нрави, който след време свят се разби на пух и прах, защото бе една илюзия създадена от величията, че те са онези, които управляват живота и направляват съдбините на човечеството. През годините виждах много пъти Учителят как се държеше с величията: просто не ги приемаше и ги отклоняваше от себе си. Когато посредством някои наши приятели се опитваха да заведат някое величие при Учителя или пък му определяха среща без да го питат Учителят беше недостъпен както външно, така и вътрешно, както за нашите приятели, така и онези посетители. На тях не бе им дадено от вътре да разберат какво представлява този Петър Дънов, около който се събираха толкова много хора. Учителят се затваряше, издигаше преграда между себе си и тях, а те оставаха озадачени, че разговорът е толкова обикновен и си отиваха без да пожелаят да дойдат втори път. Ние виждахме това, дори го запитахме веднъж, че ето тези външни хора като дойдат и като си заминат ще имат погрешна представа за него. А той ми каза: „Аз не съм дошъл за света. Аз съм дошъл за готовите души и онези, които Бог е изпратил на земята да бъдат ученици на Новото Учение". След време отново бе зададен същият въпрос, а той отговори: „Христос бе дошъл навремето за загубените овце на Израиля". Та сега се случи същото - Учителят беше дошъл за готовите души и душите търсещи Бога.
към текста >>

Щом се мениш външно, то е хубаво, това показва, че растеш." „Учителю, вие споменавате, че човек трябва да диша в Любовта, а пък аз това разбирам така, че когато чувствувам вашата хубава Любов към нас, чувствам я, че между нас няма никаква преграда и аз се радвам." „Ха, това е вярно.
Ще бъде смешно да чакаш да ти премине болката в гърба, че тогава да се изложиш на слънцето. А всяка една болка в гърба най-добре се лекува със слънчевите лъчи. Ти имаш вяра, вяра имаш, но надеждата ти е слаба. Затова се обезсърчаваш. Външни пертурбации трябва да стават. Щом се мениш външно, то е хубаво, това показва, че растеш." „Учителю, вие споменавате, че човек трябва да диша в Любовта, а пък аз това разбирам така, че когато чувствувам вашата хубава Любов към нас, чувствам я, че между нас няма никаква преграда и аз се радвам." „Ха, това е вярно. Тъй трябва да чувстваш, за да дишаш в Любовта и да се ползваш от въздуха на Любовта. И когато се намериш в съвършена тъмнина пак ще вярваш. Бог ти помага, но ти не виждаш. Слънцето неизменно си грее, както през пролетта, както и през лятото и през есента, макар че има облаци и през тях слънчевите лъчи не идват до нас. Слънцето и зимно време си грее, макар че вали сняг и духа вятър.
към текста >>

10. 174. ДА ЗАЩИТИШ ПРАВАТА СИ НА УЧЕНИК

ТОМ 5

Учителят говореше, но между нас и него имаше някаква стъклена преграда.
Не подаде друга песен както обикновено ставаше. Той тихичко ми прошепваше коя песен след коя да свиря. Тогава салонът пееше и така се тонирахме, за да влезем в едно друго поле, та съзнанието да ни се повдигне, за да се получи подходяща обстановка и да може Словото да се излее като извор. Аз слезнах от сцената където беше пианото и седнах зад латвийската група. Бях много недоволна и от себе си, и от цялата тази обстановка. Учителят говореше, но между нас и него имаше някаква стъклена преграда. Виждахме, че това е Учителят, чувах, че ни говореше, но като че ли ни говори през стъклена стена. Всичко звучеше по-глухо, по-иначе и като че ли това не беше говора на Учителя и като че ли ние не бяхме това. Аз наблюдавах и приятелите, те само се озъртаха, оглеждаха се и се разсейваха. Това вече не беше Младежкия клас. Ние бяхме нещо съвсем друго.
към текста >>

11. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

ТОМ 5

В Любовта има един закон: Не пристъпвай свещената преграда на любовта!
Ние сме на степени в любовта! Обичаш слънцето заради светлината, която дава. Обичаш скъпоценните камъни заради това, което дават. Обичаме нещо, за това което приемаме, а пък това, което приемаме е Божественото. Значи ние оценяваме Божественото в музикалния човек или в друг някой човек, в една буболечка и в слънцето, и в цветята и пр., което оценяваме в тях, това е Божественото. В Любовта има един закон: Не пристъпвай свещената преграда на любовта! Любовта си има свещена преграда. Ако се приближиш много, ще изгориш, а пък ако се отдалечиш много, ще замръзнеш. Ако ти е много горещо, ще се оттеглиш малко. Защо ще обвиниш, че са наклали много огъня? Един ден тия дървета, които сега горят в този огън, ще ги срещнете и ще им направите една услуга, понеже сега сте ги отсекли.
към текста >>

Любовта си има свещена преграда.
Обичаш слънцето заради светлината, която дава. Обичаш скъпоценните камъни заради това, което дават. Обичаме нещо, за това което приемаме, а пък това, което приемаме е Божественото. Значи ние оценяваме Божественото в музикалния човек или в друг някой човек, в една буболечка и в слънцето, и в цветята и пр., което оценяваме в тях, това е Божественото. В Любовта има един закон: Не пристъпвай свещената преграда на любовта! Любовта си има свещена преграда. Ако се приближиш много, ще изгориш, а пък ако се отдалечиш много, ще замръзнеш. Ако ти е много горещо, ще се оттеглиш малко. Защо ще обвиниш, че са наклали много огъня? Един ден тия дървета, които сега горят в този огън, ще ги срещнете и ще им направите една услуга, понеже сега сте ги отсекли. Ще им кажеш: Много ти благодаря, понеже ти един ден заради мен стана жертва, за да се топлим на връщане от Мусала!
към текста >>

12. 13. Съдбата на братската градина

Ангел Вълков

ТОМ 7

Значи тя като се обърнала настрана, Той веднага е турил преграда и е станал невидим.
Но като се обърнала пак към човека, той бил изчезнал вече. Тя се втурнала насам-натам да го търси, но него го няма. И действително за миг, той не може по човешки да се отдалечи на голямо разстояние от нея, че да не може да го види. Тя е разбрала, че това е бил Учителят, който е станал невидим, което изкуство Той владееше още докато беше жив на земята и ние сме били свидетели на такива неща. А Учителят казва: „Аз мога да ставам видим и невидим“. Значи тя като се обърнала настрана, Той веднага е турил преграда и е станал невидим. На четвъртия ден тя пак отива в градината и още при влизането започнала да си приказва гласно на себе си: „Ех, кога ще се оправи тази работа най-сетне! “ Ето, че от съседната барака, която беше в градината, която училището беше построила за пазача изкача един младеж и я попитал: „Бабо, какво има? “ „Абе, момче, тука кой пази тази градина? Аз от няколко дена идвам тука и едва се справям с много деца, които налитат на зелените вишни.“ „Бабо, аз съм домакин на училището и ако общината разбере какво поражение са направили децата на дърветата ще ме уволнят от работа. Ние тука една вечер дойдохме седем души пазачи, че като дойдоха 20 души хулигани, че те ни гонеха нас, а не ние тях.
към текста >>

13. 49. СЛУЧКА С ДЪЖДОВЕ

ТОМ 8

Няма да ги остави без впечатление, без преживяване, но и на тези ще каже, че пелерините ви не са преграда от дъжда.
После те седнаха край огъня с пелерините да се сушат и топлят, пък нас ни поканиха под платнището на Учителя. По едно време дъждът се усили и започна да влиза навътре под платнището. Те губеха търпение, онези с пелерините. Както и да е, спря дъждът, оправихме се. Лекция. Някой ще каже, ама толкова други хора се изкачиха, Той на всички ще даде по нещо. Няма да ги остави без впечатление, без преживяване, но и на тези ще каже, че пелерините ви не са преграда от дъжда. Остави сух онзи, що има подкрепата на Учителя. Та такива работи правеше. Те искаха повече привилегии от другите, пък не бяха нито по-културни, нищо. Така човешките слабости се проявяваха, но те бяха от голям интерес, защото такива лекции са неповторими. Използваше Учителят отрицанието, работеше чрез него, трансформираше го, променяше посоката му и да го освети, така да се каже, да не се повтарят тези неща.
към текста >>

14. 02. ДЪЛГИЯТ ПЪТ ДО УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ТОМ 9

Махнали бяха преградата и бяха го направили на салонче, отпред имаше доста голям хол и една малка стаичка за Учителя.
Тогава за пръв път чух Словото на Учителя. Тогава Братството беше купило един салон на ул. „Раковска" и „Граф Игнатиев". Там имаше дом на журналистите. И горе имаше две стаи, които бяха съединени. Махнали бяха преградата и бяха го направили на салонче, отпред имаше доста голям хол и една малка стаичка за Учителя. Този салон беше купен от Братството. Аз слушах беседите на Учителя цяла зима, но през лятото понеже там имало генералши, които не се споразумели кой да ръководи, понеже бяха важни персони и с големи претенции, накрая се скарали и го продали същата година. Салонът се намираше точно срещу аптеката и колониала на ъгъла на „Раковска" и „Граф Игнатиев". Сега там на мястото днес е сладкарница, а на времето имаше двуетажна къща. Идваше се по ул.
към текста >>

15. 16.В природата действуват положителни и отрицателни сили

ТОМ 9

За тях всякога пътя трябва да бъде отворен, никаква преграда да не туряме на тях.
И колкото по-скоро излезем от тяхното влияние, колкото по-скоро отворим ума и сърцето си за светлината и за доброто, толкова по-скоро ще повдигнем съзнанието си в едно поле на радост и разумност. От всяко състояние, което помрачава съзнанието ни трябва да излезем от неговото влияние, а най-лесно е, когато с неговата сила направим някакво добро. Каквото и добро да направим, отключва положителни сили на радост и мир в нас. Всеки от нас носи в себе си положителни, добри сили. Тези сили трябва да турим в действие, на тях да дадем път да се проявяват. За тях всякога пътя трябва да бъде отворен, никаква преграда да не туряме на тях. Тогава ще се радваме на здраве и добро разположение. Това не е мъчно да го направим, при това то зависи само от нас. Ние трябва да желаем, а възможностите са в нас. Трябва да организираме силите си в служба на доброто, разумното и красивото. Нека се попитаме: Искаме ли да направим това?
към текста >>

Ако нещо не знаем, ако нещо не ни е ясно, нека потърсим в съзнанието си къде сме турили преграда на светлината.
Ние трябва да желаем, а възможностите са в нас. Трябва да организираме силите си в служба на доброто, разумното и красивото. Нека се попитаме: Искаме ли да направим това? Щом желаем да го направим отвън нямаме пречки. Ние имаме сили и знание как да го направим. Ако нещо не знаем, ако нещо не ни е ясно, нека потърсим в съзнанието си къде сме турили преграда на светлината. Преградите на светлината идат от егоистичните мисли, от надценяването, което прави човек, от повишеното самочувствие, от превишаване на собствените си права и възможности. Всички пътища за проникване на светлината в нашия ум трябва да бъдат отворени. Всички пътища за благородните чувства трябва да бъдат отворени, а волята ни всякога да е готова да прояви доброто. Това е най-чистият път за будното съзнание. Така само ние ще отворим пътя за изява на нашата висша природа, за изява на душата ни.
към текста >>

16. 16.Първите години, когато започнах да слушам Учителя

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

ТОМ 9

По това време, когато се случваше да отида по работа при Учителя, чувствах някаква преграда между мене и Учителя.
Аз дори с Невена не споделих, нито я попитах какво е нейното мнение за това, което Любомир говореше. За мен всъщност не беше важно нейното мнение, тя можеше да си мисли както иска. Една сутрин аз закъснях малко, за да отида на върха за изгрев. Учителят беше почнал беседата и аз не отидох на мястото, на което седях обикновено, за да записвам Словото на Учителя. След тази своя постъпка така се измъчих, че втори път не допуснах така да постъпя. По това време, когато се случваше да отида по работа при Учителя, чувствах някаква преграда между мене и Учителя. Тази преграда бяха ония неща, които Любомир ми говореше и които не бях изхвърлила от съзнанието си. Един ден Любомир, Невена и аз, след беседата отидохме за ягоди в гората за цял ден. Там аз набрах една кутийка ягоди и като се върнах ги занесох на Учителя. Той ги прие, но след два дни аз бях близо до палатката на Учителя и видях как той ги изхвърли в хвойните. Казах си: Значи Учителят не приема ягодите от мене.
към текста >>

Тази преграда бяха ония неща, които Любомир ми говореше и които не бях изхвърлила от съзнанието си.
За мен всъщност не беше важно нейното мнение, тя можеше да си мисли както иска. Една сутрин аз закъснях малко, за да отида на върха за изгрев. Учителят беше почнал беседата и аз не отидох на мястото, на което седях обикновено, за да записвам Словото на Учителя. След тази своя постъпка така се измъчих, че втори път не допуснах така да постъпя. По това време, когато се случваше да отида по работа при Учителя, чувствах някаква преграда между мене и Учителя. Тази преграда бяха ония неща, които Любомир ми говореше и които не бях изхвърлила от съзнанието си. Един ден Любомир, Невена и аз, след беседата отидохме за ягоди в гората за цял ден. Там аз набрах една кутийка ягоди и като се върнах ги занесох на Учителя. Той ги прие, но след два дни аз бях близо до палатката на Учителя и видях как той ги изхвърли в хвойните. Казах си: Значи Учителят не приема ягодите от мене. Това беше език.
към текста >>

17. 04 - 07. ПЛАН И УСТРОЙСТВО НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК

ТОМ 10

Следва циментова преграда, след което от двете страни са разположени по три големи водопойни корита.
7. ПЛАН И УСТРОЙСТВО НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК Чешмата има две отделения: вътрешно - за водоползване и за пране и външно - за водопой. Чешмата има вид на полукръг, в средата е поставен астрологическият знак Водолей. Астрологическите знаци на чешмата, гледани отляво надясно, са поставени в следния ред: телец, овен, риби, а от дясна страна на водолей, който е над чучура, следват: козирог, стрелец и скорпион. Следва циментова преграда, след което от двете страни са разположени по три големи водопойни корита. Отливките на астрологическите знаци, както вече споменахме, са направени от скулптора Колчаков с голямо художествено разбиране и майсторство и са монтирани от същия на самото място с помощта на брата Борис Николов.
към текста >>

18. 23 - 18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

ТОМ 10

Това, което е пожелал, се превръща от мечта в творческа сила, която не познава преграда.
Към 21 година пожелава нещо, което най-много желае и обича. Това желание се събира, натрупва и се превръща в огромна неудържима сила. За този момент в окултизма се казва, че душата разцъфтява и този цвят трябва да се оплоди. Какво е пожелал? Човек носи своите заложби, дарби и наклонности, изработени в далечното минало. Това, което е пожелал, се превръща от мечта в творческа сила, която не познава преграда. Този млад човек от съзерцател на своята мечта се превръща в реализатор на своя идеал. Той живее във втората фаза на своя живот - от 21 до 42 години и е вече под влияние на двете течения. Съзерцава своя идеал и пътищата, методите, чрез които може да ги постигне. Превръща мечтата в реалност или цветът на душата се превръща в зрял плод. От 42 до 63 години човек живее в своята есен.
към текста >>

19. IV.12 август, вторник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Защото ако вие имате лаборатория, заграждате я, да не би някое дете да влезе и да я повреди, то колко повече Господ трябваше да направи преграда между земното и небесното, като с това определи развитието на човешката душа.
„Денят", за който се говори в петия стих, е символ на виделината, която е сила положителна, „нощта" е символ на тъмнината - сила отрицателна на виделината. а това е един период, за който можем да кажем, че е период на борба, на най-висши духове, които са вземали участие в творческия принцип на вселената. По-нататък се говори за твърдта небесна. (Чете стихове от 6 до 8.) „Твърд" - защо Господ направи тази твърд? Да не би тези напреднали същества, толкова красиви, да се увлекат в земните неща. Защото ако вие имате лаборатория, заграждате я, да не би някое дете да влезе и да я повреди, то колко повече Господ трябваше да направи преграда между земното и небесното, като с това определи развитието на човешката душа. Та, тази преграда показва мястото, отдето са започнали хората да слизат надолу, както екваторът е мястото, през което хората отиват на север и са започнали да се отдалечават. Образуват се два противоположни полюса. Така процесът на корените на едно дърво показва пътя на нашата еволюция, а процесът на клоните показва пътя, през който ангелите са минали. Но понеже има диаметрално различие, то ангелите идват, като слизат надолу, а ние идваме, като отиваме отдолу нагоре. Ние сме започнали да учим отгоре надолу и затова ангелите са, които имат правилно схващане за нещата, поради което са и поставени за учители на човечеството.
към текста >>

Та, тази преграда показва мястото, отдето са започнали хората да слизат надолу, както екваторът е мястото, през което хората отиват на север и са започнали да се отдалечават.
а това е един период, за който можем да кажем, че е период на борба, на най-висши духове, които са вземали участие в творческия принцип на вселената. По-нататък се говори за твърдта небесна. (Чете стихове от 6 до 8.) „Твърд" - защо Господ направи тази твърд? Да не би тези напреднали същества, толкова красиви, да се увлекат в земните неща. Защото ако вие имате лаборатория, заграждате я, да не би някое дете да влезе и да я повреди, то колко повече Господ трябваше да направи преграда между земното и небесното, като с това определи развитието на човешката душа. Та, тази преграда показва мястото, отдето са започнали хората да слизат надолу, както екваторът е мястото, през което хората отиват на север и са започнали да се отдалечават. Образуват се два противоположни полюса. Така процесът на корените на едно дърво показва пътя на нашата еволюция, а процесът на клоните показва пътя, през който ангелите са минали. Но понеже има диаметрално различие, то ангелите идват, като слизат надолу, а ние идваме, като отиваме отдолу нагоре. Ние сме започнали да учим отгоре надолу и затова ангелите са, които имат правилно схващане за нещата, поради което са и поставени за учители на човечеството. (Чете стиховете от 9 до 13.) „И стана утро, и стана вечер, ден трети." А то значи: първият ден-за първото тяло, вторият ден - за второто тяло и третият ден - за третото тяло.
към текста >>

20. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Затова аз съм турил една преграда между вас и него.
По същия начин вашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, способен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърне от риба на птица. го пращам да отиде на друго място и да не губи времето си с мене. Аз не хукам дявола, аз се разговарям с него върху неговата деятелност, като как ходи между католици, протестанти, православни, после разправя как прави войните, как изкушава жените, мъжете и пр., и пр. И тогава аз се обръщам към него, поздравя го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгуби Небето, то поне Земята ще имаш." Но ако се върне и почне да иска да му се кланям, за да ми даде това и онова, аз му казвам: „Махни се от мене, защото ти си един бедняк." Това е то, което мога да кажа, а вие не можете да се разговаряте с дявола. Затова аз съм турил една преграда между вас и него. (Всички казват: -Амин.) Дяволът обеща[ва] и все обещава, обещава и на момчетата, и на момичетата, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората, всичко им обещава, но нищо не им дава. Да се върнем сега към тия двамата слепи. Вашите очи понеже са вече отворени, не злоупотребявайте с очите си, обичайте жените си, както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите, обичайте и народа, както първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито помен от съмнение, че ви лъжа.
към текста >>

Когато срещнете един човек и има известно стеснение между тебе и него, трябва да знаете, че с това Господ прави една преграда и непременно трябва да избегнеш да се връзваш с него.
Та, в големия ваш гняв има опасност да се угаси вашата свещ. Тук има една сестра, която се оплаква и аз зная защо тя страда. Преди време тя бе обикнала един медиум, който й изгасил нейната свещ и сега тя страда. Ето защо ние трябва да разбираме законите, а не да ги престъпваме, та да избегнем страданията. После, трябва да следим нашето предчувствие. Когато срещнете един човек и има известно стеснение между тебе и него, трябва да знаете, че с това Господ прави една преграда и непременно трябва да избегнеш да се връзваш с него. Когато, напротив, се срещате с друг, такава преграда няма и тогава ти с такъв човек ще се благословиш. Второ правило, което трябва да държите, е следното: Когато се срещате с един християнин, трябва да намерите основната черта в него и по нея да се съобразявате. Има две страни: омраза и любов. Ако приемеш омразата. трябва да приемеш и любовта, за да се уравновесят.
към текста >>

Когато, напротив, се срещате с друг, такава преграда няма и тогава ти с такъв човек ще се благословиш.
Тук има една сестра, която се оплаква и аз зная защо тя страда. Преди време тя бе обикнала един медиум, който й изгасил нейната свещ и сега тя страда. Ето защо ние трябва да разбираме законите, а не да ги престъпваме, та да избегнем страданията. После, трябва да следим нашето предчувствие. Когато срещнете един човек и има известно стеснение между тебе и него, трябва да знаете, че с това Господ прави една преграда и непременно трябва да избегнеш да се връзваш с него. Когато, напротив, се срещате с друг, такава преграда няма и тогава ти с такъв човек ще се благословиш. Второ правило, което трябва да държите, е следното: Когато се срещате с един християнин, трябва да намерите основната черта в него и по нея да се съобразявате. Има две страни: омраза и любов. Ако приемеш омразата. трябва да приемеш и любовта, за да се уравновесят. Ако вие употребите Хоистовия Закон на любовта, то ще ви се помогне.
към текста >>

21. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Затова аз съм турил една преграда между вас и него.
Като наблюдавам вашия живот, аз се ползувам, ставам по-богат, но за вас не е добре, защото аз съм от тия хора, които от всичко се ползуват - зло, дявол, всичко впрягат на работа. Когато дойде един дявол да ме лъже и изкушава, казвам: „Благодаря Ти, Господи." И питам дявола; „Какво ще спечелиш, като се занимаваш с мене? ", да ме лъже и изкушава, като същевременно го пращам да отиде на друго място и да не губи времето си с мене. Аз не хукам дявола, аз се разговарям с него върху неговата деятелност, като как ходи между католици, протестанти, православни, после разправя как прави войните, как изкушава жените, мъжете и пр., и пр. И тогава аз се обръщам към него, поздравя го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгуби Небето, то поне Земята ще имаш." Но ако се върне и почне да иска да му се кланям, за да ми даде това и онова, аз му казвам: „Махни се от мене, защото ти си един бедняк." Това е то, което мога да кажа, а вие не можете да се разговаряте с дявола. Затова аз съм турил една преграда между вас и него. (Всички казват: -Амин.) Дяволътобеща[ва] и все обещава, обещава и на момчетата, и на момичетата, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората, всичко им обещава, но нищо не им дава. Да се върнем сега към тия двамата слепи. Вашите очи понеже са вече отворени, не злоупотребявайте с очите си, обичайте жените си, както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите, обичайте и народа, както първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито помен от съмнение, че ви лъжа.
към текста >>

Когато срещнете един човек и има известно стеснение между тебе и него, трябва да знаете, че с това Господ прави една преграда и непременно трябва да избегнеш да се връзваш с него.
Та, в големия ваш гняв има опасност да се угаси вашата свещ. Тук има една сестра, която се оплаква и аз зная защо тя страда. Преди време тя бе обикнала един медиум, който й изгасил нейната свещ и сега тя страда. Ето защо ние трябва да разбираме законите, а не да ги престъпваме, та да избегнем страданията. После, трябва да следим нашето предчувствие. Когато срещнете един човек и има известно стеснение между тебе и него, трябва да знаете, че с това Господ прави една преграда и непременно трябва да избегнеш да се връзваш с него. Когато, напротив, се срещате с друг, такава преграда няма и тогава ти с такъв човек ще се благословиш. Второ правило, което трябва да държите, е следното: Когато се срещате с един християнин, трябва да намерите основната черта в него и по нея да се съобразявате. Има две страни: омраза и любов. Ако приемеш омразата, .трябва да приемеш и любовта, за да се уравновесят. Ако вие употребите Христовия закон на любовта, то ще ви се помогне.
към текста >>

Когато, напротив, се срещате с друг, такава преграда няма и тогава ти с такъв човек ще се благословиш.
Тук има една сестра, която се оплаква и аз зная защо тя страда. Преди време тя бе обикнала един медиум, който й изгасил нейната свещ и сега тя страда. Ето защо ние трябва да разбираме законите, а не да ги престъпваме, та да избегнем страданията. После, трябва да следим нашето предчувствие. Когато срещнете един човек и има известно стеснение между тебе и него, трябва да знаете, че с това Господ прави една преграда и непременно трябва да избегнеш да се връзваш с него. Когато, напротив, се срещате с друг, такава преграда няма и тогава ти с такъв човек ще се благословиш. Второ правило, което трябва да държите, е следното: Когато се срещате с един християнин, трябва да намерите основната черта в него и по нея да се съобразявате. Има две страни: омраза и любов. Ако приемеш омразата, .трябва да приемеш и любовта, за да се уравновесят. Ако вие употребите Христовия закон на любовта, то ще ви се помогне. Затова, ако осъждаш, ще те осъждат - с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери.
към текста >>

22. НАРЯД за 1903 година

НАРЯД за 1903 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Махнете всяка преграда, която ви спъва да растете в познанието на Истината и в пълнотата на Любовта.
Днес Аз присъствувам, за да ви ободря духом. Зная вашите мъчнотии, вашите изпити и страдания, но такава е волята на Отца нашего, Който е на Небето. Трябва докрай да устоите верни. Не трябва да ви отвличат маловажните работи на тоя живот. Изпитвайте добрите неща, прилагайте ги и ги дръжте, защото всяко добро даване иде от Отца на Виделината. Махнете всяка преграда, която ви спъва да растете в познанието на Истината и в пълнотата на Любовта. Тази Истина съм аз, Господ ваш, Когото постоянно търсите. Взрете се в себе си, отворете сърцето си и се вслушайте в душата си и ще чуете моя глас, който ви оживотворява. Аз присъствувам с Духа си, мене ме влече любовта ми към вас. Аз ви избрах, Аз ви призовах, но вие още не ме познавате. Колко сте маловерни, колко е слаба вярата ви.
към текста >>

23. 28. ПРИНУЖДАВА НИ

ТОМ 12

Възвишените духове имат сила, владеят законите, за тях няма преграда.
Никакви затвори, никакви окови, като дойде времето, тя си заминава, свободна е. И човек е свободен, стига да обича доброто. Дойде ли любовта веднъж, ти от затвора навън ще излезеш. Разбира се, който знае, ще напусне тялото си. В първите времена на християнството, които помагаха, в църквата се молеха и ще дойде един ангел. Възвишените духове имат сила, владеят законите, за тях няма преграда. Вие не сте се молили дълго време, за да заставите някой ангел да дойде. 120 души се молиха и дойде ангелът и каза на Петра: „Да отидеш да проповядваш. Да кажеш, че там, дето има любов, оковите падат.“ В новото направление трябва да се съедините в едно, ще ви покажем пътя. Не мислете, че в малко време много може да се постигне. Този път е труден.
към текста >>

24. 32. УЗРЯЛ ПЛОД

ТОМ 12

На онзи чистия извор, който блика, не туряй преграда, за да се събере кал.
Отначало има „Иванчо“, после само „Иване“. Аз искам да ви наведа на онзи велик закон: Всяка една мисъл, която се заражда в човека, има известно влияние. Много малки работи нарушават закона на Любовта. Това го правят и мъже, и жени, и учители, и свещеници, и други. Никога не поставяй препятствие на една чиста вода. На онзи чистия извор, който блика, не туряй преграда, за да се събере кал. Защото всяка една бележка, която направиш на този човек, който ви обича, то е кал. И после тази вода трябва да я пиеш. Защото любовта е един велик закон, който иде от Бога. И тази вода назад не може да се върне. Калта ще остане в тебе, а пък любовта ще си замине.
към текста >>

25. 17. РАЗМИШЛЕНИЯ

Лидия Соломонова Аладжем

ТОМ 13

Смъртта не беше преграда.
Делото Ти се реализира, да се обичаме един друг, Твоят завет. Учителю, погледна ли Твоя образ в снимка, Ти оживяваш в мен, Твоят поглед прониква в глъбините на душата ми и сърцето възкликва прочувствено... Благодаря, Ти ме посети. 26 години изминаха без Теб - но само отвън. Ти невидимо ни водеше по ръба на живота и подготвяше съдбата ни за по-съвършени дела. Едни заминаха отвъд, други останаха и те си подадоха ръце да работят заедно. Смъртта не беше преграда. Нито непреодолима стена, а само форма да изградиме по-съвършени тела. Ние бяхме всякога с Тебе и сега Ти пак си с нас. Ако Те потърся в сърцето, ще те намеря в любовта си към ближния. Ако Те потърся в ума си, ще Те намеря в амброзията на Словото и ако Те потърся в душата си, ще Те намеря в копнежа и стремежа към Бога, да Го възлюбя с всичката пълнота. Учителю, Христос ли си или Бог - не зная.
към текста >>

26. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

ТОМ 14

Всеки народ има своите пипалца: българите - за към Цариград и Солун; русите - към проливите; гърците - към Цариград; сърбите - към Солун, а англичаните туриха преграда на тия аспирации, но пък завладяха Гибралтар.
5 часа след пладне, на „Изгрева", на двора. Луната при пълнолуние, отначало издига водата, действува с издигане на водата до 50-60 метра нагоре и затова е полезно тогава да се сее, присажда, копае и пр. Обработванието има повече сокове тогава. Но като изсмуква добрите сокове, изсмуква и лошите и прави хората лунатици. Ту рците нали имаха луната за емблема - променчиви в политиката си са били винаги - нищо не изпълниха от 50-60 години. Всеки народ има своите пипалца: българите - за към Цариград и Солун; русите - към проливите; гърците - към Цариград; сърбите - към Солун, а англичаните туриха преграда на тия аспирации, но пък завладяха Гибралтар. Испания и французите са. ангажирани в Мароко - това е английска политика, да ги ангажирва. Италия даде на Мароко оръжие. Бреговете на Африка са за производство. 6 часа след пладне, 22 април 1927 г.
към текста >>

27. 2. ИСТИНСКАТА СВЕТЛИНА

Николай Дойнов

Тези тъмни резки, според мен не са това, което учените разправят, че било погълнато някакво от газовете на атмосферата лъчи на слънцето, а са така наречените „неутрино", това са частици, които абсолютно никаква преграда не може да ги спре.
В.К. Да, за истинската Виделина на живота. Н.Д. Ако направим и пуснем един лъч през една призма, известно е получава се образа на дъгата от 7 цвята. Ако внимателно разгледаме, ние ще видим, че тези седем цвята, които има в призмата, в спектъра на слънцето, червеният се отклонява в по- малък ъгъл, другият жълтият, оранжевият и т.н. най-голям ъгъл на отклонение имат виолетовите. Между тези има и тъмни частици, тъмни резки в спектъра на слънцето. Тези тъмни резки, според мен не са това, което учените разправят, че било погълнато някакво от газовете на атмосферата лъчи на слънцето, а са така наречените „неутрино", това са частици, които абсолютно никаква преграда не може да ги спре. Самият спектър не е нищо друго освен удрянето на слънчевите лъчи в молекулите на стъклото. Те се удрят и се отклоняват, според туй под каква скорост те вървят и каква енергия носят. Колкото по-голяма скорост и енергия носят, толкоз се отклоняват в по-голям ъгъл, това са виолетовите лъчи. Обаче, както казах има и тъмни линии в спектъра. Според мен това са на тези тъй наречени „неутрино", които минават навсякъде без абсолютно никаква спънка.
към текста >>

28. 7. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!

Иван Толев

Водата е опасна не в естественото си състояние, а само когато турим срещу течението й някоя преграда, някой бент и искаме да спрем движението й, което има голям наклон - тогава тя става наистина много опасна за ония, които живеят по-долу.
И най-малкия наклон да й дадете, тя веднага взема такава посока. Вярно е, че водата е най-слаба по своето сцепление, но е и най-необходима за живота. И хората на новите идеи мязат не на диаманти, а на вода. На тях може да се хвърлят много укори, както и на водата, но трябва да се знае, че без тях в света нищо не може да стане, т.е. че те са необходими. Водата е опасна не в естественото си състояние, а само когато турим срещу течението й някоя преграда, някой бент и искаме да спрем движението й, което има голям наклон - тогава тя става наистина много опасна за ония, които живеят по-долу. Можем ли да издигнем тия бентове до небето, за да я спрем? Разбира се, не можем. Напротив, колкото по-високо вдигаме нашите бентове, толкова по-силна става водата, за да тръгне пак по стария път, който природата й е определила. Това са, впрочем, само намеквания за разсъждение, без да имаме предвид да се укорява, който и да е. Ние не трябва да направим погрешката, която жителите на гр.
към текста >>

29. 19. СИНАРХИЯ Статия трета

Иван Толев

Проектираното в Париж „общество на народите" се явява като преграда на тая евентуална опасност.
По всичките тия причини и по много други, ние ще трябва да потърсим извън политиката една възможна свръзка между европейските народи. Сега ще поговорим за учрежденията, които отдавна се мъчат да заменят в Европа основите на чистата монархия или република, т.е. за така наречените представителни учреждения". От горното изложение на Сент-Ив д'Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването й против бялата, за да я унищожи. Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония. Проектираното в Париж „общество на народите" се явява като преграда на тая евентуална опасност. Ив. Толев
към текста >>

30. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Това необикновенно вещество бе надарено със свойството радиоактивност, преминаващо през стъклена преграда и можещо да взаимодействува с водата, откъдето и приема името „органиченрадий".
Cette substance etrage serait douee de proprietes radio-actives transmises a travers une paroi de verre et pouvant etre communiquees a i'eau, d'ou ie nom de radium organique donne a cette substance. De magnifiques reproductions, photographiques illustrent d'une maniere remarquable ce tres interessant article, (която статия, преведена на български във „Всемирна летопис" се окачествява от проф. Консулов като „плод на болното време"!) В „Окултен преглед" за януари Халф Сирли посвещава ежемесечната си статия /..../на неотдавнашното откритие направено от г-жа Дикинсън случайно, която напомня с голямо уважение за множеството научни изследвания, провеждани вече 20-тина год., от нашия съотечественик Стефан Лед/ок. Това откритие на г-жа Дикинсън води началото си от научни изследвания върху растителните масла и екзотичните смоли, за получаване на ново антисептично средство. Вследствие на случайна експлозия се открива една надарена със странни свойства субстанция, с привидно влакнеста конструкция, в златисто червен цвят и структура, аналогична на тази на скарабея. Това необикновенно вещество бе надарено със свойството радиоактивност, преминаващо през стъклена преграда и можещо да взаимодействува с водата, откъдето и приема името „органиченрадий". Чудесните фотографски снимки илюстрират по един забележителен начин тази много интересна статия.(Текста е преведен 2002 год.) за пръв път излезли на български, златни стихове, до д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гйотеанум" в Швейцария), но и тая „научна литература", според българския професор, била „фабрикувана", (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic) заблудил се българин", който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи[3]. След това вече се редят: „полицейски кучета", „учителите", „духовете", „бубулечките, които се разбягвали и пр. точно по маниера на „Последна поща". Така се критикува една научна статия, за да се дойде до смешните доноси и многоточия, и да се удовлетвори един дерт. Наистина „болно време" и болни хора!...
към текста >>

31. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Тогава изчезва преградата между малкия и големия ГРЕТХЕН На Е .В.
"Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.II.1920), с. 3 - рубрика Нова естетика Пролет - Единението на душите в Любовта е една насъщна нужда и бленувано състояние. Обмената на духовните енергии, особено когато и природата празднува своята пролет - началото на новия живот и растеж - е едно мистично упоение от неизразима радост и възторг, чрез което душата се повдига и прониква в благодатта, изпитана от апостола Павла. Тогава изчезва преградата между малкия и големия ГРЕТХЕН На Е .В. Из бисерни води изплува в миг сирена с разпуснати коси и страстно дишащ взор, и нежно, на брега примамливо опрена, зовеше, шъпнеше, във таен разговор... Тозчас косите й засъскаха кат змии и пламнаха със жар два въглена-очи, за буйни сладости в несбъднати оргии тело си алабастр отчаяно сгърчи... Коварна Гретхен, скрий отровното си жило: душата нивга то не би ми доближило, кога ме ти лъстиш с лукавите уста... Но теб, ехидна зла, стократната награда ще ти въздам, щом кат с целувката на ада предателски дръзна да оскверниш Христа... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 1-2 (I.1921), с. 3 - рубрика Нова естетика Гретхен - Съвременната Ева - прекрасната, приказната Елена - не се различава от ветхозаветната по низшето си естество. Тя е вечната Дона-Жуана, женският принцип в предателя Юда.
към текста >>

32. 11. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

ТОМ 16

Обърна ми внимание, че Учителят вижда и зад преградата на опаковката - това се казва ясновидство.
Казах му, че съм ги купил сега и не ги зная заглавията им. Учителят започна да ги изрежда и аз потвърждавах, една по една-наред, както бяха наредени в пакета. „И най-отгоре, си си купил книгата „Френология". - Аз се зачудих, че пакетът бе опакован добре и никаква книга не се виждаше от опаковката - не можеше да се прочете заглавието й. А Учителят ги прочете една по една и най-отгоре ми каза, че е „Френологията". Обърна ми внимание, че Учителят вижда и зад преградата на опаковката - това се казва ясновидство. Погледнах си часовника, защото влакът за Варна скоро щеше да потегля, а аз с варненския влак ще пътувам до град Попово. Учителят стана и отиде в горницата. Върна се и ми подаде книгата Първа серия „Сила и живот", като добави следното: „Вземете тези беседи, четете ги и ги проучавайте и мислете върху прочетеното." Целунах Му ръка и се сбогувах. Пътувайки за гарата, аз размишлявах върху това как се срещнах с Учителя и какво впечатление ми направи Той. ВК: Брат Боев и Георги Куртев бяха ли Ви разправяли за Учителя?
към текста >>

33. 66. САМОУНИЩОЖЕНИЕТО

ТОМ 16

Нищо няма пред тях, насред шосето се изправят и като че преграда има пред тях.
И Учителят, понеже е ясновидец, заповяда на войника: „Недей би конете! " Каза, че конете са ясновидци и че ние не виждаме туй, което те виждат. А те виждат, че насред шосето ги посреща свети Иван Рилски. Той чул, че ние пристигаме, и иде да ни посрещне. И конете го виждат и затуй не щат да вървят. Нищо няма пред тях, насред шосето се изправят и като че преграда има пред тях. А не искат да вървят, защото човек има насреща им, ха-ха! ВК: Това е единият случай с Иларионов. ПГ: А другият случай - когато Учителят го поканвала дойде да живее в София. И той живееше в София. Беше много добър брат.
към текста >>

34. 2. Разговор с Учителя при извор Махабур в 10 ч сутринта на 24.VII.1932 г.

Защото, щом си туриш ръката да я хванеш, ти ще образуваш една преграда.
Това, което не се разбира, е любов, а това, което не се постига, е свобода. Ти щом искаш да разбереш любовта, тя изчезва. Какво ще разбереш? Не разбирай разбраното. Дай свободен път на светлината да върви. Защото, щом си туриш ръката да я хванеш, ти ще образуваш една преграда. А пък при любовта, щом си туриш ума да я разбереш какво нещо е тя, тя веднага ще си отиде. Почнеш ли да я чоплиш: дали те обичат, дали не те обичат - и тя ще изчезне. Сега страдате, понеже искате да хванете светлината. Страдате, понеже искате да разберете любовта. Казах, че това, което не се постига, е свободата.
към текста >>

35. 25. Беседа от Учителя на 11 .VIII.1932 г., 5 ч сутринта

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

То е една преграда за греха.
Викай и продавай всичко! Ние казваме, че човек трябва да се срамува. Но има неща, дето човек не трябва да се срамува никак. Срамът в света е една голяма преграда за греха, но праведният, чистият, светлият човек не трябва да има никакъв срам. Хубаво е да имаш срам. То е една преграда за греха. Но трябва да се повдигнеш над своя срам. Срамежливият човек, за да се освободи от срама, трябва да бъде крайно благочестив. Иначе ще си създадеш голямо нещастие и ще станеш безочлив. Защото и крадецът може да стане без срам. Ние още сме под влиянието на личния характер, на общественото мнение.
към текста >>

36. 3. Разговор с Учителя на братската вечеря на 3.XI.1928 г.

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Не туряй на Господа преграда!
Ти няма защо да се безпокоиш. Ти работй според Неговите закони и всичко ще се уреди. Но изгубиш ли съзнанието, безпокойствието ще дойде, ще се смущаваш. И когато фалираш, ще понесеш безчестието - урок е това, ще го понесеш. Казваш: „Не съм навикнал." Ще навикнеш, ще търпиш. Не туряй на Господа преграда! Една сестра казвала: „Дай ми всичко, но не ми давай болен мъж! " И като се оженила, това дошло: болен мъж, който боледувал 9 години. Той, като заболял, искал да се самоубие. Боледувал еднаж 2 години, после пак заболял и боледувал 4 години и пак искал да се самоубие. И после не искал да се самоубие и оздравял.
към текста >>

37. 143. Качествата у човека

VI. Очерци за Мара Белчева

Преградата между животните ще ги предпази, да има прегради.
1940 г. В Херцеговската война на един генерал се оплакал един турчин на 65 години, че го бил баща му - на 95 години, който правил кола. Силен баща още, го бил. „Защо го биеш? " - „Не ще да работи, бе, не ще да работи, а баща ми още работи." Бащата и майката, като бият, са капелмайстори - бащата пее, майката дава такт. Преградата между животните ще ги предпази, да има прегради. Научи се да хвърчиш, конят затова хвърля. Магарето си показва задницата, не се дава да му турят юлар. Да не те е страх, но да пазиш разположение. Да не си на същия уровен на мечката. От каквото се страхуваш, придобиваш му качеството.
към текста >>

38. 4. Сп. „Зорница, год. 51, бр. 11 (18.III.1931), с. 3, Вл. Русалиев

VI. Очерци за Мара Белчева

И в преграда между Теб и мен, И тъмен облак Твоя глед засеня, - Като кошмар в дълбокия ми сън.
3 Нашите писатели МАРА БЕЛЧЕВА О, докога ще ме изпитваш, Боже? Усмихнеш се, и ето всичко може. Заслушана във топлия ти глас На Твойта нива зрее - златен клас. И блесналият сърп не ме тревожи. Света десница върху мен положи И като струна пее до захлас, В дъхът Ти, Боже, шеметний ми час. И в преграда между Теб и мен, И тъмен облак Твоя глед засеня, - Като кошмар в дълбокия ми сън. Притискат ме небето и земята Бучи изпод нощта река - душата: При Теб ли бяга тя, от Теб ли вън? Из „Избрани песни" За нея най-добре би могло да се каже, че е минала през страшните светлосенки на Рембрант. И наистина тази горда аристократка, тази класическа, прекрасна и ома- гесваща жена и голяма поетеса слезе от озарените със слънчев блясък върхове долу в низките, където я чакаше тежката сянка на земята и великото световно страдание. Тя се преля като капка роса в океана на човечеството, стана равна на всичките хора и за нея нямаше голям, нямаше и малък, само хора, само човеци, братя и сестри, с които би могла да дели всичко. И наистина каква съдба: някога жената на убития министър Хр.
към текста >>

39. 5. „Завети, год. IV (1937), кн. 1, с. 17-18. Петър Горянски. В памет на Мара Белчева

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Тя търси оня невидим Бог, който „навсякъде царува и никъде го няма": И в миг преграда между Теб и мене, и тъмен облак твоя глед засеня, като кошмар в дълбокия ми сън притискат ме небето и земята.
Крайният индивидуализъм у Мара Белчева, при особената структура на нейния дух, я кара често да скъсва нишките с реалния свят, за да се понесе из тъмните лабиринти на един религиозен мистицизъм. Тогава времето спира своя ход. Пространството губи измеренията си. Една невидима ръка изтрива контурите на видимия свят. В такива моменти поетесата се сили да разгадае тайните на битието, да намери ключа, с който да отвори дверите на отвъдното, идеалното. Тя търси оня невидим Бог, който „навсякъде царува и никъде го няма": И в миг преграда между Теб и мене, и тъмен облак твоя глед засеня, като кошмар в дълбокия ми сън притискат ме небето и земята. Бучи изпод нощта река - душата: При Теб ли бяга тя, от Теб ли вън? Мара Белчева изпада често в подобни философски размисли. Нейното отношение към проблемите на битието носи един мистичен характер. Тя възприема света като едно тайнство, със свойствената за подобно отнасяне отвлеченост и мъглявост. Прозренията, до които се домогва поетесата, не са умозрителни построения, а чисто интуитивни долавяния.
към текста >>

40. 7. Из школата на Бялото братство

опитностите] на душата, Завистта е преграда към постигането на щастието.
Ние завиждаме, когато забравим, че сме преди всичко душа, полусъзнателна малка клетка в грамадната душа на вселената, че за нашето щастие е много по-важно малкото, което имаме и на което се радваме, отколкото голямото, което ни причинява големи страдания и мъчнотии. Ние забравяме, че малкото лозенце или малката нивица могат да бъдат същинско благословение за нас, когато умеем да им се радваме и да благодарим за тях; че обратно, голямата къща, голямото лозе, голямата известност и прочее са често изкупени с цената на много огъвания на съвестта, много безсънни нощи, много грижи и допринасят малко щастие. А това, към което едничко се стреми човек, то е щастието. Всичко, абсолютно всичко друго, към което той наглед в даден момент се стреми, е само средство за реализиране на това щастие. Щастието е вътрешно преживяване, възнаграждение за опирюстите [? опитностите] на душата, Завистта е преграда към постигането на щастието. И тоя, който „си разбира интереса", казано на съвременен език, т. е. тоя, който знае как може да придобие щастието, трябва да се бори с всички усилия против завистта. Но не убеждаваме читателите в прераждането на душите - толкова словесни бомби се хвърлят по тоя въпрос само в Хасково, че считаме ненужно да го повдигаме отново с цел да убедим някого: всеки си е вече съставил горе- долу понятие за същината на въпроса. Но ако застанем на основата на прераждането, завистта се явява просто едно недоразумение в човека: богатият, ученият, видният, бедният са такива, защото са работили в тая или оная насока повече в миналия си живот. Благодарение на това, на тях се създават, по силата на железните закони на природата, условия, които нам днес не се дават.
към текста >>

41. 34. Магелан - покорителят на моретата

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Понятно е тогава, дето европейците са хвърляли погледи пълни с омраза и гняв към Египет и Сирия, където Ислямът бе поставил непристъпна преграда между Индия и Европа.
Каква одисея има да изтърпи всяко отделно зърно, всеки отделен цвят, докато стигне от зеления храст в Малайския архипелаг до продавницата на европейския търговец. Сама по себе си никоя от тия подправки не е някаква рядкост. Напротив, отвъд, в другата половина на земното кълбо, канелата, карамфила, мускатовите орехи и пиперовите храсти растат в Тидор, в Амбойна, в Банда и в Малабар, също така буйно и свободно, както у нас бодилите, и един квинтал от тях струва в Малайските острови не повече, отколкото, в Европа, една грибка с върха на ножа”. При това, по дългия си път, скъпоценната стока, ако е смогвала да се отърве от бури, тайфуни и пирати, или от пиратите на пустинята - бедуините, не е могла да се освободи от тежките налози, с които са я товарили владетелите на ония земи, през които е имало да премине. Но макар че стоката е минавала най-малко през дванадесет ръце, които са изстисквали доволно златен сок от нея, търговията с подправки и лековити растения в средновековието е била най-доходна от всички. Понятно е тогава, дето европейците са хвърляли погледи пълни с омраза и гняв към Египет и Сирия, където Ислямът бе поставил непристъпна преграда между Индия и Европа. Понятно е, дето са искали да се освободят от унизителния и съсипателен надзор на Исляма, упражняван над тяхната търговия с Изтока. И с право изтъква Цвайг, че „кръстоносните походи не са били само един мистично-религиозен опит да се изтръгнат светите места. Божия гроб от ръцете на неверниците. Тая първа европейска коалиция представяла едновременно първото логично и целесъобразно усилие да се пробие тая преграда и да се направи източната търговия свободна за Европа, за християнството. И понеже тоя удар не сполучил, понеже Египет не могъл да бъде изтръгнат от мохамеданите, и Ислямът продължавал да държи затворен пътя към Индия, по необходимост се е родило желанието да се намери друг, свободен, независим път към Индия.” Спрях се повече върху историята на подправките, за да изтъкна стопанските и политически предпоставки на великите географски открития през 15 и 16 векове.
към текста >>

Тая първа европейска коалиция представяла едновременно първото логично и целесъобразно усилие да се пробие тая преграда и да се направи източната търговия свободна за Европа, за християнството.
Но макар че стоката е минавала най-малко през дванадесет ръце, които са изстисквали доволно златен сок от нея, търговията с подправки и лековити растения в средновековието е била най-доходна от всички. Понятно е тогава, дето европейците са хвърляли погледи пълни с омраза и гняв към Египет и Сирия, където Ислямът бе поставил непристъпна преграда между Индия и Европа. Понятно е, дето са искали да се освободят от унизителния и съсипателен надзор на Исляма, упражняван над тяхната търговия с Изтока. И с право изтъква Цвайг, че „кръстоносните походи не са били само един мистично-религиозен опит да се изтръгнат светите места. Божия гроб от ръцете на неверниците. Тая първа европейска коалиция представяла едновременно първото логично и целесъобразно усилие да се пробие тая преграда и да се направи източната търговия свободна за Европа, за християнството. И понеже тоя удар не сполучил, понеже Египет не могъл да бъде изтръгнат от мохамеданите, и Ислямът продължавал да държи затворен пътя към Индия, по необходимост се е родило желанието да се намери друг, свободен, независим път към Индия.” Спрях се повече върху историята на подправките, за да изтъкна стопанските и политически предпоставки на великите географски открития през 15 и 16 векове. Защото, макар в основата на великите открития да лежи вродения стремеж у човека да познае непознатото и волята за подвиг у героичните натури, макар духовните придобивки за човечеството от тия открития да са неоценими, макар да са разширявали твърде много духовния му кръгозор, те надали биха се осъществили, ако чисто материалният интерес, стремежът към материални придобивки не им дадеше последния тласък. Разбира се, не това е движело волята за подвиг у конквистадорите, не то е възбуждало фантазията на ония дръзки мечтатели, които са се осмелявали да се противопоставят на твърденията на най-големите космографски авторитети по онова време - Птоломей и неговите тълкуватели. Защото след като бива открит морски път от Португалия за Индия, който заобикаля крайбрежието на Африка, нанася се смъртен удар на авторитета на Птоломея - този „geographus maximus", този непогрешим папа на земезнанието. С откриването на тоя път е била преодоляна една от най-големите заблуди на Птоломея и неговите почитатели, заблудата, че Африка достига до Южния полюс и е свързана с terra australis, без да има какъв-годе морски проток между тях.
към текста >>

По онова време Америка, позната вече, е била считана за непреодолима преграда между Атлантически и Тихи океан.
Не отговори ли на един подобен въпрос и Христос с притчата за плевелите, които трябва да бъдат изтръгнати и изгорени от жътварите чак когато настъпи жътва? Ако проследим и подвига на Магелана, великото откритие, което той направи, ще видим, че то е изтъкано от най-остри противоречия, че е проникнато от един жесток трагизъм. И ако аз се спрях на неговото дело, изнесено така хубаво в книгата на Цвайга, сторих го, за да го взема като илюстрация на изказаните по-горе мисли. Що извърши собствено Магелан? Пряката му цел е била да намери по-прав и по-кратък път през Атлантическия океан за „Островите на подправките”, които е искал да завладее за испанската корона. По онова време Америка, позната вече, е била считана за непреодолима преграда между Атлантически и Тихи океан. Смятало се е, че няма проток, който да ги свързва, че няма, следователно, проход към ония води, където се намират Молукските острови и които - по-далеч - мият бреговете на Индия, Магелан, обаче, втвърдял, че има такъв проток и че той го знае с увереност. Този тъмен, неизвестен дотогава морски капитан, отритнат от краля на Португалия, неговата родина, за която дотогава е лял кръвта си и на която е желал да подари плода на своя подвиг, отива в Испания, добива възможност да се яви при нейния крал, комуто заявява с патоса на пророк: „Има проток между Атлантическия и Тихи океани. Аз зная, зная точно мястото му. Дайте ми флота, и аз ще ви покажа. Не само това, но като плавам от изток към запад, ще обиколя цялата земя”.
към текста >>

42. 11. По колелото на Зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

ТОМ 18

Там някъде, при тъмната преграда, ще потече бялата кръв на светлината, а денят, когато ще стане това, ще бъде наречен празник на огъня.
XV (1941), кн. 10, с. 331 СТРЕЛЕЦ Върху модрия фон на късното есенно небе блестят елмазите, които очертават могъщия лък на небесния стрелец. Една стрела лети вече към вселенските висини, и трепетната зеница на едно око дири огнената й следа. Това е стрелата, дето бележи диря на светкавица и която скоро ще срещне тежката завеса, разделила света на мрак и светлина. Там някъде, при тъмната преграда, ще потече бялата кръв на светлината, а денят, когато ще стане това, ще бъде наречен празник на огъня. Тъмна нощ, а някъде лети бял конник - бляскав като снежна преспа, огряна от лъчите на пролетно слънце. Бялата грива на жребецът плющи като знаме, а косите на конникът са златни пламъци. В ръката си той държи двуостър меч със сияние като лице на слънце. Непрогледна нощ, а над света препуска един от небесните войни, чийто баща е баща на Боговете, а майка му е смълчаната и тъжна земя. От далечни времена пътува тоя конник във вихрен бяг по чистата диря на небесната стрела понесъл копнежите на сърцата ни към великото сърце на света.
към текста >>

43. 1.2 ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ФАЗИ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРИЧИНИ ЗА КРИЗАТА В СТОПАНСКАТА И СОЦИАЛНА СИСТЕМА НА СЪВРЕМЕННОСТТА

ТОМ 19

84/943 преграда между себе си и своя ближен с цел да задържи благата само за себе си.
Бъдещото общество на новото човечество като колективна индивидуалност, трябва да бъде образец на великия закон на справедливостта. * „Има един велик закон в природата, който регулира нещата. Благата на живота не текат само в една посока. Този закон е общ и се отнася не само до стопанския, но и до психическия живот. Който разбира този закон, той никога не би се осмелил да постави Стр. 84/943 преграда между себе си и своя ближен с цел да задържи благата само за себе си. Той знае, че всяка преграда, която е поставена, един ден ще се обърне против самия него. Като не разбира този закон и не го спазва, човек сам си създава нещастия. * От нас се изисква само едно: да не поставяме преграда на космическите блага, които текат към нас. Космичното благо е общо за всички същества. Космичното е достъпно за всички.
към текста >>

Той знае, че всяка преграда, която е поставена, един ден ще се обърне против самия него.
* „Има един велик закон в природата, който регулира нещата. Благата на живота не текат само в една посока. Този закон е общ и се отнася не само до стопанския, но и до психическия живот. Който разбира този закон, той никога не би се осмелил да постави Стр. 84/943 преграда между себе си и своя ближен с цел да задържи благата само за себе си. Той знае, че всяка преграда, която е поставена, един ден ще се обърне против самия него. Като не разбира този закон и не го спазва, човек сам си създава нещастия. * От нас се изисква само едно: да не поставяме преграда на космическите блага, които текат към нас. Космичното благо е общо за всички същества. Космичното е достъпно за всички. Благата, които природата дава, трябва да се оставят свободно да текат - да се ползват всички същества от тях”.
към текста >>

* От нас се изисква само едно: да не поставяме преграда на космическите блага, които текат към нас.
Този закон е общ и се отнася не само до стопанския, но и до психическия живот. Който разбира този закон, той никога не би се осмелил да постави Стр. 84/943 преграда между себе си и своя ближен с цел да задържи благата само за себе си. Той знае, че всяка преграда, която е поставена, един ден ще се обърне против самия него. Като не разбира този закон и не го спазва, човек сам си създава нещастия. * От нас се изисква само едно: да не поставяме преграда на космическите блага, които текат към нас. Космичното благо е общо за всички същества. Космичното е достъпно за всички. Благата, които природата дава, трябва да се оставят свободно да текат - да се ползват всички същества от тях”. * „Всички блага, които придобиват хората в бъдеще ще бъдат общо достояние на цялото човечество. Това се отнася не само до материалните блага, но и до знанието, способностите и дарбите.
към текста >>

44. XII. ПРИ ИЗВОРА «РЪЦЕТЕ»

Тя не обича да поставяме преграда на това, което тя е наредила.
- Светът, ако разбирате физическия свят, «социалните отношения», това, видимото - то никога не може да се оправи. То е резултат. Резултатът -помнете това - може да се измени от причината. Ние - живите хора - сме причина на нашия свят, който е резултатът. Изобщо, природата обича естествените неща, естествени мисли, чувства, действия. Тя не обича да поставяме преграда на това, което тя е наредила. Затова законите на природата свещено трябва да се пазят. Тя на всичко е турила граници и отношения. Достатъчно е двама души да седнат по-близко, отколкото е потребно, за да се роди дисхар-мония, последиците от която може да ги изненадат и да бъдат решителни за техните отношения. Човек трябва да работи, за да придобива истинско знание. Природата е турила на пътя на човека много прегради, големи и малки, с които той сам трябва да се справи.
към текста >>

45. XX. НЕ ПОСТАВЯЙТЕ ПРЕГРАДИ НА БОЖЕСТВЕНОТО

(В. «Братство», г. I, бр. 180, 7.III.1937 г., стр. 4)

Всяка преграда, поставена от някого, ще се обърне срещу него един ден, макар че изглежда необходима.
После дойде и други, който обичаше много гъбите и ходеше всеки ден да ги търси - и напразно, разбира се - още е твърде рано. Направи ми впечатление как разсъждава тоя брат (не гъбарят, а другият - брат Минчо го наричат*). Той ми чете нещо от тефтерчето, което Учителят бе им говорил, докато ме нямало. Той питал за мен (аз не се обадих никому, когато тръгнах) и това ме зарадва. Говорел да се не турят прегради на благата, които Бог ни дава, да няма прегради между нас и нашия ближен. Всяка преграда, поставена от някого, ще се обърне срещу него един ден, макар че изглежда необходима. Та и черупката е необходима за пилето, което се мъти, но ако я не счупи и излезе от нея, не може да придобие новия живот. Не поставяйте прегради на Божествените блага, които текат към нас. На човешките - може, но на Божествените не е позволено да се поставят прегради. Мнозина събират в хамбари, но единственият хамбар, който природата е позволила - това е стомахът. И там ако складира повече - веднага получава протест.
към текста >>

46. 19. Характерология

Хармоничното минаване на челото в нос, когато въпреки вдлъбнатината, носът си остава все още твърде висока преграда между очите такъв характер крие в себе си ценни качества, още повече ако мостът е широк, очите разпо-ложени нормално или широко.
Но, разбира се, и тук имаме много възможни случаи, както се вижда от тия чертежи. Колкото линията е по-хармонична, толкова отстъпчивостта се дължи на разумна съобразителност. Колкото линията на челото хлътва силно и внезапно, толкова тая отстъпчивост минава към подозрителност и страх, а понякога е израз на психични и други недостатъци (епилепсия, злоба тогава и очите са верен решителен по-казалец: съмнение). Когато вдлъбнатината е meka (а не внезапна и при това съпроводена с не много високо издадено чело до веждите), тогава имаме добродушен човек, който може да «лае», но не «хапе» (В). Когато гънката е много дълбока, вследствие на което коренът на носа почти изчезва и очите да изглеждат като да са на повърхността на самия корен на носа това показва лукавство (особено ако очите са близо едно до друго, малки, тъмни и бързи), бърз, дребнав ум, човек на дреболии (Г). Хармоничното минаване на челото в нос, когато въпреки вдлъбнатината, носът си остава все още твърде висока преграда между очите такъв характер крие в себе си ценни качества, още повече ако мостът е широк, очите разпо-ложени нормално или широко. Изобщо взето, ъглите, които образуват органите на човешкото лице, по-между си са от голямо значение и никой не ги е изнасял тъй дълбоко и по същина, както Учителя. Но Той никога не ни е разказвал докрай тия закони на органическа проекция, които засягат (понякога дълбоко) природата на човека, а често и неговото минало, па и вероятно и бъдеще. Причините за това са несъмнено важни и не е мъчно да се доловят. Все пак и това малко, което се казва, обогатено с лични наблюдения и самонаблюдения, може да ни послужи като основа.
към текста >>

47. НОВИТЕ ВРЕМЕНА

Но заедно с всичко това аз смятам, че се изправя пред нас, особено за последните години и дни, голямата отговорност, която носим и ний - свободните творци на человечеството, Будители на своя народ, които говорихме и говорим за братство, но го разбираме само помежду си, между нас; които и без туй имаме сравнително достатъчно блага в живота си, когато около ни заобикаля немотия и мизерия... Говорим за истината, а колцина от нас можаха да над-растат себе си, своята личност, и да се сложат като преграда, която да не позволи на заблудените между человеците да покрият с кървави трупове чуждите или свои собствени страни?
» Но такива хора вече съществуват - те са малцина, но те са родени вече и се раждат все повече и повече. Те ще бъдат ония смелчаци, които ще вдигнат факела на свободата, на Истината, на Любовта и смело, без да четат жертвите, които невежественото человечество ще изтръгне от редовете им, ще крачат все по-сигурно и по-неспирно към големите върхове на вечната хармония -истинското жилище на човешката душа!...172 Много от туй, за което преднамерявах да спомена, изоставям: историческите събития по царуванието на римските императори, тая вакханалия, която към края се обръща на кошмар; разрухата на тая вековна империя, нейните наследници и техните борби; временното величие на отделните държави и големите вълни на нахлуващите орди от изток на Атила, Чингис Хана, Тамерла-на - вълни на опустошения, които по сила се приравняват с една съвременна война и ужасът на които може би предстои да преживеем наново в недалечно бъдеще; отпора на отделните народи, борбите на царете и народните водачи, великите изобретения и техните следствия в общия живот на человечеството, и най-после - за кървавите кланици, които хората най-редовно си устройват през всички векове - всичко това е оная фактическа обосновка, която аз смятам известна на всички ви и която в никой случай не можеше да се вмести в тесните рамки на настоящата моя работа. Но аз спомних и изтъкнах, мисля, достатъчно релефно факта, че изобщо тайните духовни течения173 са основен импулс на моралните разбирания, на обществените отношения, вътрешното съдържание на всички исторически форми, през които е минавало и минава човешкото битие. И неволно пред мен се изправя въпросът: ако всички тия кървави възможности бяха реализирани напоследък в нашата страна, па и в цяла Европа; ако културни нации можеха да употребяват такива варварски средства за са-моизтребление, ако чувството на човещина не заговори в нашите, божем, хуманни сърца, когато от аеропланините се пускаха бомби не вече върху бойни полета, а върху мирни градове, които бяха изпълнени почти само с невинни деца и беззащитни жени - не сме ли ний всички християни само по име, не сме ли ний все същите ония диваци, които някога, преди векове, си късахме гърлата всред горите, а днес, поумнели в злото, изтребваме се с хиляди не само без да ни трепне окото, но и с глупавата и пакостна мисъл, че вършим нещо достойно за похвала и отличия? Носехме ли ний в нашите души поне едно чувство, което е необходимо, за да се очертае положението на човека над звяра - ако не уважението на себеподобния, то поне търпението да го видиш, без да пожелаеш да прехапеш шията му?... Но заедно с всичко това аз смятам, че се изправя пред нас, особено за последните години и дни, голямата отговорност, която носим и ний - свободните творци на человечеството, Будители на своя народ, които говорихме и говорим за братство, но го разбираме само помежду си, между нас; които и без туй имаме сравнително достатъчно блага в живота си, когато около ни заобикаля немотия и мизерия... Говорим за истината, а колцина от нас можаха да над-растат себе си, своята личност, и да се сложат като преграда, която да не позволи на заблудените между человеците да покрият с кървави трупове чуждите или свои собствени страни? Говорим най-после за красота и се възхищаваме от нея във всички форми, без да забележим, може би, че всичкото почти вдъхновение и източник на нашето разбиране за красота не надминава нуждата като импулс, обожаванието на други пол, като предпоставка, или че подножието на нашите красиви статуи е обагрено с кръв, а прекрасните паркове и градини, в които можем да се разхождаме и мечтаем/се поливат от сълзите на милиони хора, които от сутрина до вечер работят, за да ни създадат удобства, от които те сами никога не могат да се ползват... Мен се струва, че ний, като избраници на съдбата, и при това щастливи избраници, сме се наместили в тихите и топли кътове на живота, говорим добри думи и мечтаем за красиви неща тъкмо тогава, когато вън, на няколко крачки може би само, вилнее буря, която поваля и руши. И тъкмо при такава обстановка, тъкмо при тия условия мен се свива сърцето, като мисля за другите, които са вън от вашите редове - както и за нас самите. Не спим ли ний? Нашите устави, срещи, красиви думи и стремежи не са ли само блянове на хора, които спят и сънуват красиви сънища? Наистина ли ний желаем на хората братство?
към текста >>

48. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

Техните тела ще бъдат направени от лъчиста светлина и енергия и за тях преграда няма да има на небето и на земята, защото са вече ангели небесни. (Вж.
Всеки народ представлява един уд - един орган на всечеловечес-кия организъм. Всеки народ обработва отделни черти на човечеството. Според Учителя Дънов, то българският народ представлява черният дроб на човечеството. А това е най-важният орган, в който се обработва всичко, което приема човек като храна, като мисли, като чувства, като постъпки. И когато се приключи човешката еволюция на земята, тези, които са били човеци, ще напуснат човешката си форма и ще приемат друга форма - не материална, а духовна. Техните тела ще бъдат направени от лъчиста светлина и енергия и за тях преграда няма да има на небето и на земята, защото са вече ангели небесни. (Вж. №27 на стр. 718 от настоящия том. Следва сканирана съответната страница от дневника на Любомир Лулчев.) 149. Според Учителя Дънов западната цивилизация е на върха на своята техническа мощ, но това е върхът на постиженията на старата култура. Новата култура започва с отваряне на мозъчните центрове на мозъците на най-под-готвените човеци и осъществяване на връзката между физическия и духовния свят.
към текста >>

49. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

Техните тела ще бъдат направени от лъчиста светлина и енергия и за тях преграда няма да има на небето и на земята, защото са вече ангели небесни. (Вж.
Всеки народ представлява един уд - един орган на всечеловечес-кия организъм. Всеки народ обработва отделни черти на човечеството. Според Учителя Дънов, то българският народ представлява черният дроб на човечеството. А това е най-важният орган, в който се обработва всичко, което приема човек като храна, като мисли, като чувства, като постъпки. И когато се приключи човешката еволюция на земята, тези, които са били човеци, ще напуснат човешката си форма и ще приемат друга форма - не материална, а духовна. Техните тела ще бъдат направени от лъчиста светлина и енергия и за тях преграда няма да има на небето и на земята, защото са вече ангели небесни. (Вж. №27 на стр. 718 от настоящия том. Следва сканирана съответната страница от дневника на Любомир Лулчев.) 149. Според Учителя Дънов западната цивилизация е на върха на своята техническа мощ, но това е върхът на постиженията на старата култура. Новата култура започва с отваряне на мозъчните центрове на мозъците на най-под-готвените човеци и осъществяване на връзката между физическия и духовния свят.
към текста >>

50. 17. ЕДИН НАРОД, КОЙТО СЕ САМОУБИВА (бр. 5, 16.ІІ.1924 г.)

ТОМ 21

И най-малката рекичка, която е преградена, един ден ще прелее своята преграда.
Добри или лоши - ако ний така лесно се разделяме с тях - ще се самоизядем. Старите водачи, които и да било те, имаха поне това, което нямат още някои млади: горчивата опитност да бъдат на върховете, да чуват „осанна” от хиляди, които на другия ден също тъй охотно ще им викат „разпни го! ” Това ги направи донякъде по-мъдри, да не се лъжат във вечността на властта, да разбират суетността на насилието, когато се касае да се преследват живи идеи, и безполезността на предприятия и закони, в основата на които не е легнала истината, понеже с гонение и убийство нищо се не доказва. Днес ожесточението е голямо Близкото минало е пълно с колективни братски убийства. Енергията, която съвременният българин охотно би разпилял в приказки, събрания и писание, поради забрана от властта, се скрива дълбоко в душата му и като я разяда, нарушава и без това нездравото му равновесие. И най-малката рекичка, която е преградена, един ден ще прелее своята преграда. И тогава наново ще изядем главатарите си, както и досега. Това е народно самоубийство. В името на добре разбрания национализъм, ний трябва да треперим над всеки българин, а камо ли така щедро да се разделяме с най-първите си хора, само затова, че не мислят като нас! В народа и заедно с него растат и бъдещите му водачи. Атмосферата, в която се отглеждат днес, е взаимната ненавист на идейните противници.
към текста >>

51. 12. ТЯЛОТО - ОБРАЗ НА КОМУНА

ТОМ 22

Дебелите стени трябва да изчезнат, да останат много тънки прегради, за да можем свободно да преминаваме, и като дойдеш до твоя съсед, да няма преграда.
Те казват: Заради Любовта ние извършихме една работа на господаря си, но сме благодарни той да ни поизмие и погали." И ние, хората, ще носим мъчнотиите с благодарност, както краката. Понеже Господ ни погали със своята Любов, ние може да пренесем още хиляди страдания, и ще кажем: „Заради Любовта и светлината, която Господ ни даде, ние ще Му благодарим, и ще работим заради Него." „Богатите хора може да платят дълговете на своите братя. В природата има един закон за тази компенсация. И, ако вие вярвате в комуните, ще ги устроите, те ще изникнат, като гъби. Но, трябва да знаете, първото нещо: много са дебели стените между хората, понеже човешкият егоизъм е взел връх над всичко. Дебелите стени трябва да изчезнат, да останат много тънки прегради, за да можем свободно да преминаваме, и като дойдеш до твоя съсед, да няма преграда. Ще попиташ: „Мога ли да прекрача в твоето място по закона на Любовта? " - Можеш."
към текста >>

52. II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

» На този й въпрос Здравка отговори: «Мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих.» При това Здравка каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпадаше с действията на покойното ми момче.
През 1906 г. на 24 септемврий, роди ми се момиче, което кръстихме Здравка. През пролетта на 1912 г., когато бе в 6-ата година, един ден съпругата ми, в присъствието на всички домашни, казва на Здравка, че след ваканцията ще я дадем в училище. Здравка, като чува това, без заобикалки казва: «Мамо, че аз нали ходих на училище? » Майка й казва: «Ех, и тая добра, кога си ходила на училище? » На този й въпрос Здравка отговори: «Мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих.» При това Здравка каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпадаше с действията на покойното ми момче. След няколко време съпругата ми заговорила на Здравка, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училището. Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца). «Ами можеш ли си позна чантичката? » - я запитала майка й и тя отговорила утвърдително, качила се на тавана, взела именно оная чантичка, която бе на покойното ми момче, и казала: «Ето я! » Един път, като разговаряхме съвсем задруги работи, Здравка заговори и като се обърна към майка си, каза й: «Мамо ма, аз помня, когато ти беше болна и лежеше в гостната стая, а аз ти вардих мухите с байраче, което ми беше направил тате от пръчка и кърпичка.» При това тя показа самата стая, мястото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми.
към текста >>

53. IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Алхимикът, напротив, ще ги раздели и ще тури огъня под водата, а между тях ще има преграда - съд, котел или тенджера!
Един ден му скимнало в главата да напише една трагедия в 5 акта, за да смае хората, понеже видял, че другите пишели книги. Стъкмил един манускрипт [фр. ръкопис-бел. М. И.] и го изпратил на Волтер, за да се поизнесе. Волтер, от деликатност, вместо да му каже, че «ти не си на своето място и нямаш никакъв талант и с това ще образуваш истинска трагедия», му отговорил само това: «Андре, прави само перуки! » (Повторено 100 пъти.) Ако ученикът знаеше алхимическите закони като Учителя, той никога нямаше да съветва някого, който е огън, за да се съедини с този, който е вода, защото огънят ще изпари водата, а водата ще узгаси огъня. Алхимикът, напротив, ще ги раздели и ще тури огъня под водата, а между тях ще има преграда - съд, котел или тенджера! Организмът също ни учи за това, но само посветените го разбират. Ако артериалната кръв и венозната се смесят, човек умира от така наречената синя болест. Тези две течения са разделени в природата и само когато венозната кръв се пречисти в белите дробове, има право да се съедини с артериалната. Във всички пътища, където хората циркулират, има две движения: едните държат наляво, други - надясно, ако те вървят в същата дирекция [фр. посока - бел.
към текста >>

54. I. ЗАЩО НЕ СЕ ИЗДАВА ОЩЕ ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

Е, убедихте ли се, че за предателството не съществува нито преграда, нито граници, до които може да стигне предателят.
А защо ли? Защото аз му свърших работата. Доказателства. Има ги. За справка виж «Изгревът», том XV, стр. 545, 548. Е, убедихте ли се, че за предателството не съществува нито преграда, нито граници, до които може да стигне предателят. Те са универсални. И вечни в този свят.19. Бяха включени «Из спомените на Борис Николов» на стр. 15-16, които са откраднати от «Изгревът», том I, стр. 399-400. Без да ме питат.
към текста >>

55. III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА

С него тя туряла солидна преграда на пътя на своята вековна неприятелка Австрия на юг.
Е, хубаво; ако Сърбия е молила и следователно трябвало да трепери над този съюз, защо два дена преди мобилизацията, на 15 Септември, тя разпраща циркуляр до своите дипломатически агенти и до видни държавници в Европа, за да подготви почвата за по-големи претенции в Македония в случай на успех? Какво това показва? Или тя не е била застрашена от нищо и е нямала нужда от никакъв съюз, а просто плакала крокодилски сълзи, за да омотае България да се започне войната, от която, при неуспех, само България ще пострада, защото ще изнесе всичкия удар, а при успех ще бъде добре изтощена, за да може лесно да се вземе от нея каквото се желае - един хитър капан; или пък тя наистина е била в опасност, и искрено е "молила с сълзи", но тогава е била научена от някого да иска повече без да се бои от разстройване на съюза. България изтощена след победата и оставена без покровители - поради влизането й в насочения против Австрия съюз - ще може лесно да се изнуди. 2. Според същите наши държавници - едни от създателите на съюза - този съюз бил "дипломатическо тържество" на Русия (в. България). С него тя туряла солидна преграда на пътя на своята вековна неприятелка Австрия на юг. Естествено, Русия трябваше да трепери над своята многожелана рожба, над своето "дипломатическо тържество". Но сръбският циркуляр от 15 септември копаеше гроб на този съюз. Русия не може да не го е знаяла. Защо тя не му се е противопоставила? Или защо не е предупредила за него България?
към текста >>

56. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Благодарение естествената преграда, която представлява самата река, висотата на южните брегове и отбранителните качества на турската войска, българската ще може да бъде не само задържана, но дори и изтощена от напразни опити в продължение на цял месец и в туй време ще пристигне и се уреди цялата турска армия, дошла от азиатските провинции през Цариград, Мраморно море и Галиполи.
- В края на тези 15 дена българската армия трябва да стигне до морето; останалата турска войска и да се трупа колкото иска зад морето тя ще е вече безвредна. Да се смята, че България може да се бие в Турция с цели армии би било абсурд. Ние можеше да разчитаме само на сега благоприятни, обстоятелството разделянето на Турция на две от Босфора и Дарданелите. Иначе войната с Турция беше невъзможна. Това обстоятелство като е имал в предвид, генералният маршал фондер Голц паша (според недавнашна една негова стратегия в един немски журнал) е бил съставил такъв план за действие в една война с нас: Турците ще оставят всякакъв Одрин и Лозенград и ще срещнат атаките на българите. Благодарение естествената преграда, която представлява самата река, висотата на южните брегове и отбранителните качества на турската войска, българската ще може да бъде не само задържана, но дори и изтощена от напразни опити в продължение на цял месец и в туй време ще пристигне и се уреди цялата турска армия, дошла от азиатските провинции през Цариград, Мраморно море и Галиполи. И на четиридесет и петия ден вече повеждай турските войски напред и безпрепятствено ги заведи дори до Дунава. Ние трябва да благодарим на Провидението, че през августа, преди войната, паднаха младотурците и дадоха Кямил и Назъм наши. Последният мразеше немците; планът на фондер Голца той намираше за предателски - как ще оставят Одрин и Лозенград, как ще оставят гяурски крак да тъпчи турска земя и особено Султан Селим джамия! При това, старотурците си се носеха със славата на своите първи султани и войска, и смятаха за несериозна нашата сила; те бяха убедени, че даже без подготовка ще пометат нищожна България, както направиха 1876 год. със Сърбия и в 1897 год.
към текста >>

Па и най-после, ако желанието да се атакува Чаталджа и да се влезе в Цариград ни доведе най-малко до Кара-су, една естествена преграда поради блатистите си брегове - и до тясната шия на Галиполиския полуостров, то ние трябва да сме благодарни, защото на това вече обстоятелство дължим успехите си във втората война.
Па кой знае, можеше това наше влизане в Цариград да докара и една велика политическа полза, освен за нас стратегическата. Дали не щеше да се разреши веднъж за винаги проклетия „Източен въпрос" и тъй да миряса „Ближния изток"? Но във всеки случай, едно щеше да бъде сигурно, че Русия щеше да постигне една крачка напред в своята политика на Дарданелите, когато сега, след нашето изпъждане от Родосто и Одрин и настаняването на Германия, нейната политика даже удари назад... Невлизането в Цариград е нашата първа капитална грешка. Д-р Данев беше прав, когато казваше зимъс в Народното събрание, че войската е крива за безсилието на българската дипломация. Не беше грешка атакуването на Чаталджа, а непродължаването на атаката. Па и най-после, ако желанието да се атакува Чаталджа и да се влезе в Цариград ни доведе най-малко до Кара-су, една естествена преграда поради блатистите си брегове - и до тясната шия на Галиполиския полуостров, то ние трябва да сме благодарни, защото на това вече обстоятелство дължим успехите си във втората война. Спряхме ли малко-много вътре в европейските брегове, Турция щеше да бъде безумна да не си опита още веднъж късмета след дългото време, което и даваше примирието, когато тя можа да си натрупа войска от Азия. Но твърде неблагоприятните условия на Кара-су и на Булаирската теснина не й помогнаха. Ами каква щеше да бъде нашата участ ако нямаше тези две благоприятни условия, или ако бяхме останали на Еркене? Или ако Турция имаше успех на 26 януари, на Булхарския бой? Тогава, главното командване като се знаело това стратегическо значение на вземането Цариград, или по-право излизането на морския - бряг, защото за нас не важеше вземането на градове, а пропъждането противника зад морето, - то защо не е повторило и потретило атаката, или ако не е било възможно, защо е започнало?
към текста >>

57. V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА

Бучера, печатани в "Таймс" и преведени в „Мир" миналото лято, излиза, че Балканският съюз е бил дело: на Сърбия, която „със сълзи на очи" ("Мир") молила България за такъв, за да я пази от Австрия; на Русия - за да тури преграда на стремлението на Австрия на юг, заради което България нарече съюза „дипломатическо тържество" на Русия; и още на България за освобождението на християните изпод Турция.
Мене ми се струва, че светлината ще се намери от самите факти, ако само бъдат те спокойно разгледани и съпоставени. Стига само да се отстрани от всяко тесногръдо едностранчиво становище и особено да се поотдели малко, щото да може да обгърне в погледа си покрай катастрофата и миналата наша история, струва ми се, че той ще може да намери някои елементи, които да му укажат на пътя, по който ако върви да може да намери истината. Такъв опит ще направим ние в настоящата брошура. Ние ще вземем всеизвестните вече факти и оттях ще се помъчим да направим своите изводи, като съдията, който не е присъствал при едно престъпление, от съпоставянето на фактите може да дойде до истината. 1. От изложенията на хора от двете партии съставящи миналото правителство, (виж „Мир" и „България" и двата от 16 октомври 1913 г.) както и от тези на г. Бучера, печатани в "Таймс" и преведени в „Мир" миналото лято, излиза, че Балканският съюз е бил дело: на Сърбия, която „със сълзи на очи" ("Мир") молила България за такъв, за да я пази от Австрия; на Русия - за да тури преграда на стремлението на Австрия на юг, заради което България нарече съюза „дипломатическо тържество" на Русия; и още на България за освобождението на християните изпод Турция. Естествено, трябваше и Русия, и Сърбия да треперят над този съюз, както наистина България трепереше над него през всичкото време. Обаче, два дена преди обявяването на мобилизацията, и едва три дни след подписването на последната военна конвенция с нас (на 15 септември) Сърбия разпраща по своите дипломатически агенти в странство и до видни държавници един циркуляр, с който подготвя почвата за претенцията си за цяла Македония, когато с подписването сръбско-българския договор тя признаваше Македония на България по най-категоричен начин. През дните на мобилизация нашият консул в Солун докладва на правителството, че сръбският консул съвършено свободно и без стеснение говорил из консулското тяло, че когато Турция бъде разбита в предстоящата война, цяла Македония ще се падне на Сърбия. Освен гдето това поведение на Сърбия беше безчестно, но то идеше да заплаши съюза. Да се каже, че Сърбия няма нужда от този съюз, и че тя е плакала с крокодилски сълзи за създаването му, не може да допусне, защото всеки знае нуждата на Сърбия от него.
към текста >>

58. VI. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ БОИМ ЗА БЪДЕЩЕТО?

Днес вече тя за стремлението си няма преграда, и това ще бъде свършен факт, щом като Русия се закачи негде.
Австрия умира, ако й се затвори пътя на юг. И докато тя е империя, тя няма да стои мирна, докато не си осигури пътя надолу към Солун. Ето защо Балканският съюз беше един гроб за Австрия, и защо тя направи всички усилия да го развали. Но не трябваше Сърбия да прави и най- малкото, за да пропадне тази нейна опора против Австрия; едничката нейна опора (България) против тъжнението на северната мощна съседка днес е разсърдена и тя вече ще помага на Австрия, а не да й пречи при унищожаването на Сърбия. Австрия засега има нужда от западния Балкански полуостров, от Вардар нататък. Днес вече тя за стремлението си няма преграда, и това ще бъде свършен факт, щом като Русия се закачи негде. А Русия лесно може да се закачи от трите големи опасности, които постоянно висят над главата й - вътрешната революция, жълтата опасност и Германия. Предвид на това, човек може да се почуди на лудешката постъпка на Сърбия да обере, разсърди и опълчи против себе си България, ако, разбира се, поведението й не е било заповядано от Русия, която, сигурно я е уверявала, че и ще ограбят България и пак ще я принудят да остане в съюза, да служи на руските интереси, и да пази Сърбия от Австрия. С това свое поведение днес Сърбия се постави между три чука - покрай австрийския, и българския и албанския. Тя няма голяма надежда и в Русия, защото днес тази империя е твърде много отдалечена. Между нея и Сърбия, днес стои покрай България, и Германия.
към текста >>

59. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

Противникът с пресни сили или с ободрени войски се опитва да си възвърне заграбената територия и до една окончателно проверена обстановка и пълна ориентировка на Главната квартира за правдоподобни заповеди за бедните операции, дружината "се хвърля" напред към Бунар Хисар, за да стане преграда между своите почиващи части от една страна към запад и проявяващия се или готвещия се за нови действия противник от друга страна, от към изток и в такъв случай дружината трябва да е готова да приеме една най-сериозна среща с противника и го задържи, докато се подтегнат, настъпят и поемат новите операции отпочиналите и наши бойни единици.
Командирът на дружината провери приготовлението на храната и написа потребните заповеди за утрешната дейност на всяко поделение от дружината. Часът бе 1 в полунощ, или 1 часа сутринта на 12 октомврий, петък, ден на Венера, ден на Любовта, ден на жертвата, и затова от дружината се искаше една велика жертва в името на кръста - емблема на страданията и в името на оръжието - емблема на силата, на Духът... Настъпи нов период на размишление върху получената заповед от Главната квартира... Тихата спокойна нощ дава условия за подобни размишления и вземане на подобни решения... Какви сведения можеше да има Главната квартира, за да дава такава заповед на дружината? Спирката бе върху две възможни обстановки: 1. Нашите бойни части след тридневните упорити боеве 7-10 октомврий са на почивка в Лозенград и нямайки точни сведения за противника, изпраща се дружината като странично флангово прикритие, за да не бъдат изненадани, или най-малко обезпокоявани почиващите наши войски и да се държи заедно с това и връзка с отстъпващия поразен противник. 2. Почивка е дадена на нашите действащи части при Лозенград. Противникът с пресни сили или с ободрени войски се опитва да си възвърне заграбената територия и до една окончателно проверена обстановка и пълна ориентировка на Главната квартира за правдоподобни заповеди за бедните операции, дружината "се хвърля" напред към Бунар Хисар, за да стане преграда между своите почиващи части от една страна към запад и проявяващия се или готвещия се за нови действия противник от друга страна, от към изток и в такъв случай дружината трябва да е готова да приеме една най-сериозна среща с противника и го задържи, докато се подтегнат, настъпят и поемат новите операции отпочиналите и наши бойни единици. Така си е размишлявал командирът на дружината и най-после възгласи: "Утрешният ден ще разреши и уясни всичко. С нами Бог! Христос и Мохамед воюват - два принципа се борят и победата ще бъде на страната на Светлината, на Свободата, на Правдата, на Истината, на доброто! В 4 часа сутринта предстоеше началото на марша. Разбудени в 3 часа чичовците се посмутиха нещо, защо така рано се будят, какво ли е станало?...
към текста >>

60. 1.9. ВИСОТАТА 1248

Минчо Сотиров

Една твърда и непреодолима преграда от огън, желязо и дим се изпречва пред смъртния наш поглед.
Нищо не може да се разпознае, освен очертанията на близките хълмове, покрити като с тъмен воал. По целия небосклон искрят непрекъснати огнени ивици от мощния артилерийски огън на неизброимите разнокалибрени французки оръдия, които местят капризно своя преграден огън. Човек до човек образуват безкрайната змия от хора, която пъпли в тъмнината на нощта през могилки, долчини и оврази. Никакъв подвоз на храна - всичко е ангажирано в боя, а и всичко, което носи храна, е убито. Всички страхопочитно шепнат в устата си някакви смътни молитви и слушат страховитото и адско бучене на тежките неприятелски гранати и мини, които със своето непрекъснато експлодиране произвеждат страшни земетръси. Една твърда и непреодолима преграда от огън, желязо и дим се изпречва пред смъртния наш поглед. Тогава всичко живо там, запъхтяно и охкащо, през гранатни ями и кал, размесена с кръв, през тела, ръце и глави на убитите, които тук лежат от 2-3 дни, подхвърляни от огнения вихър, разкъсвани и раздробявани и няколкократно пъти от ново убивани, запълват гранатните ями на родната земя, която, като че ли уплашена от бесния вой и грозен смъртоносен вихър на войната - отказа да ги приеме в своите недра. Никакъв ред всичко е разбъркано - всичко представляваше един безнадежден хаос! Един страшен и пронизителен писък: брат намира своя брат мъртъв - разкъсан, с откъсната глава, която гледа безнадеждно и безпомощно към своя изстинал, облян в кърви труп! Сълзи и ридания, ридания и сълзи! Отново бученето и тътнежът се увеличават.
към текста >>

61. 2.4. В НОЩЕН МАРШ КЪМ ВРЪШКА-ЧУКА

Петър Кръстев, о.з. полковник

Преградата от огън се изпречи като защитна стена пред изтощените и неподвижни герои и поведените 8-а и 9-а атаки бяха по-лесно отбити с помощта на артилерията, която застави врага да се прибере в окопите си и успя да убие охотата му за нови атаки.
Сърбите са упорити в преследване на своята цел, а тя бе да ни унищожат на "Чуката", за да открият шосето Кула - Зайчар и отворят вратата на гр. Видин и с това да компрометират военните ни операции още в началото на войната. Кризата стигна до върха на своята страхотност! Седмата атака, произведена към 5 часа сутринта, бе отбита с усилия от полуживите защитници. За щастие, най-после, връзката с щаба на бригадата бе открита, положението описано, а към 5Уг часа прелетяха над главите на защитниците първите наши фугаси от гаубичната артилерия около Киряево и тяхната мощ се почувствува веднага от противника. Преградата от огън се изпречи като защитна стена пред изтощените и неподвижни герои и поведените 8-а и 9-а атаки бяха по-лесно отбити с помощта на артилерията, която застави врага да се прибере в окопите си и успя да убие охотата му за нови атаки. Съмна се. Зората на 7-и октомврий откри жалката картина върху кървавата снага на страшната "Чука". Потънали в локви от студената дъждовна вода, събрана в окопите и размесена с топлата още кръв, със сложени на земята пушки, лежаха защитниците неподвижни, с вцепенени крака и ръце, подути и тежки, с набъбнали лица. изпъкнали стъклени очи, с неподвижен поглед, със замръзнали и стиснати уста. Защитата на позицията бе мъртва!
към текста >>

62. 3.7. В ПАЗВИТЕ НА МЪГЛАТА

СЕЯТЕЛЯТ: Неделна беседа; 27 март 1921 г.

Къпейки се в топлика на изгряващото слънце, дремливо стърчеха изправени като два исполина един срещу други само на 150 крачки една от друга двете скали: "Французката" - висока и плътна, непреодолима преграда, препречена върху седловината предовенчаната с много окопи и гъста телена мрежа "Калугерица" (к.
3.7. В ПАЗВИТЕ НА МЪГЛАТА В красиво, ясно и слънчево утро се роди денят 19-и юлий 1918 г. Но при все това пустинна глухота и гробно мъртвило царяха върху позицията, под земята на която се чуваха тъпо само ударите на стоманените длета, които дълбаеха скалите и разтваряха каменистите й недра. Къпейки се в топлика на изгряващото слънце, дремливо стърчеха изправени като два исполина един срещу други само на 150 крачки една от друга двете скали: "Французката" - висока и плътна, непреодолима преграда, препречена върху седловината предовенчаната с много окопи и гъста телена мрежа "Калугерица" (к. 2320) и "Нашата скала" - малка, но силна твърдина пред в. "Буджойт" - върху същата седловина, която бе като съединителен мост между двете неприятелски позиции. Обливани щедро от блясъка на слънчевите лъчи, чупещи се в утринната роса, която се бистреше по студения още тел на гъстите телени мрежи, последните приличаха на сребърна паяжина, обтегната между двете скали, а издълбаните им бойници светеха като прозорчета на някакви старинни бойни кули. Слънцето бавно и лениво се издигаше над хоризонта и обилно ръсеше земята с летния си топлик, а когато се издигна до най-високата си точка, почна силно да припича. Тежка мараня постепенно се разливаше по позицията, а сгорещеният въздух трептеше и се увиваше около голите скали, плътните и студени тела на които обвиваше с огъня си.
към текста >>

63. 12. УЧИТЕЛЯТ ЗА НОВАТА КУЛТУРА, НОВАТА ЕПОХА И БЪЛГАРИТЕ; 12.1. НОВАТА КУЛТУРА И НОВАТА ЕПОХА

Не туряйте преграда на човешката мисъл.
Днес, с тази своя култура, хората са достигнали до своето крайно разбиране. Както и да завъртят това колело, те ще мязат на фалирал търговец, който кърпи от едно място къщата си, тя от другаде протича. Кърпи я ред години от тук, от там, докато един ден, цялото здание се сгромолясва. Искам всички да сте свободни в своето развитие, в своите размищления. Всеки е свободен да мисли каквото иска. Не туряйте преграда на човешката мисъл. Нека всеки свободно мисли, чувствува и действува! Трябва да знаете, че всяко действие ражда и противодействие, и че в съвременния свят са допуснати всички противоречия. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите и доброто и злото в света; щяхте да видите в едно отношение ада, а в друго - рая. Тогава и двата свята щв бъдат за вас видими и ще разберете защо съществува злото и доброто. Всички противоречия в живота ни се дължат все на неразбирания на законите.
към текста >>

64. 8.2. РАЗГОВОР НА ПЕТРОВДЕН

Минчо Сотиров

Духовете, които сега връзват, там ще бъдат вкарани, поставени, и Земята ще бъде преграда да не излизат.
Малцина могат да слязат. Другите остават по нея. Всяка година има магнитни течения, по които може да се слезе. За там се отнася текста: "В бездната да влезем - хоругва да поставим." Тя е под 13-та сфера. Който падне, мъчно излиза, остава за друга еволюция. Духовете, които сега връзват, там ще бъдат вкарани, поставени, и Земята ще бъде преграда да не излизат. Има само душници, там е поставен ангел с меча на вратата, за да не излезат. Една душа, която излезе оттам на Земята е на РАЯ. Когато някой каже: "Черната земя" - това е именно бездната. Около нас има друга преграда, магнитна, други хора живеят. Ако тръгнете към Слънцето, през тоя пояс не можем да минем.
към текста >>

Около нас има друга преграда, магнитна, други хора живеят.
Който падне, мъчно излиза, остава за друга еволюция. Духовете, които сега връзват, там ще бъдат вкарани, поставени, и Земята ще бъде преграда да не излизат. Има само душници, там е поставен ангел с меча на вратата, за да не излезат. Една душа, която излезе оттам на Земята е на РАЯ. Когато някой каже: "Черната земя" - това е именно бездната. Около нас има друга преграда, магнитна, други хора живеят. Ако тръгнете към Слънцето, през тоя пояс не можем да минем. Там е астралният свят. Той е над нас, но граничи с тоя свят, както земята с водата се опират. Тая материя като отидем там, ще бъде под нас и ще ни се види като ефирна. Водата се крепи върху твърда почва - така е и с астралния свят.
към текста >>

65. 35. НЯКОИ МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Тодор Божков

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

И те са последните инстанции, през които човек трябва да мине." Хората мислят за общественото мнение, а не за мнението на Господа." "Срамът е на място, само ако е преграда за греха.
Давайте от най- хубавото." "Ако обичаш е Божествено, а те да те обичат, е човешко. "Благодарете за това, което днес ви се дава, а за утре не мислете." "Аз съм пътят, истината и животът. И каквото направите сега в този живот, то ще е. Само ученикът учи, а другите се забавляват. Не е важно, че грешите, но защо допущате и защо не поправяте." "В астралния свят има много капани." "Ученикът трябва да има доблест да говори право /истината/." "Бог се проявява в душата на човека." "Търпеливият човек от нищо не се смущава." "За онзи свят на митницата ще ви вземат всичко." "Не чакайте Христос да се жертвува пак за вас." "Двата последни университета, които трябва да свършите, са университетът на душата и този на Духът. И те са последните инстанции, през които човек трябва да мине." Хората мислят за общественото мнение, а не за мнението на Господа." "Срамът е на място, само ако е преграда за греха. Праведният човек не се срамува, защото той се е издигнал над него."
към текста >>

66. ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Няма преграда, щом Учителят каже нещо.
Ела и виж радостта ми. Още утре ще внеса таксата и аз, заедно с другите ще се явя на изпит. Господи, благодаря Ти! 1 ЮНИЙ [1924 г.] Учителят беше дал задача всички школници да внесат по 300 лв. за една благородна задача. Няма преграда, щом Учителят каже нещо. Отивам при Зорница Русева и тя ми дава бродерии за новото й бебче. Изработвам ги чудесно и изпрани, изгладени й ги давам. Задачата ми е изпълнена. Питаме где и как живея. При нея е немската й компаньонка Герда.
към текста >>

67. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Все пак, между нас е поставена една лека преграда, поради моя грешка в миналото.
”.......”, сестрице моя, Както вече Ви съобщих, получих думите на Вашата скръбна и пълна с надежди душа. Благодаря Ви за доверието и искреността, които показахте към мен. Можете да сте спокойни за Вашата тайна, която действително още преди това, за мен беше „на къщния покрив”, както казва Евангелието. Ще Ви кажа, че когато с Вас заедно потеглихме от дома на нашия Баща, Вие взехте поезията, а аз - верността. Касата, в която вложихте Вашите съкровища е с „английски" ключ, нея може да отвори само онзи, който има този ключ. Все пак, между нас е поставена една лека преграда, поради моя грешка в миналото. Нежните дихания, които от цялата си душа отправям към Вас, ще стопят тази преграда. Тогава ще ни се покаже близостта на нашите души и ако тогава Господ извърши свързването между нас, ще бъде нещо ценно и желано. Сега за мен е важно, че зад тази преграда е душата, към която се стремя. В известното мое писмо Ви казах, че търся в тоя свят душата, чийто сълзи длъжност ми е да изтрия. Във Вас откривам тази душа.
към текста >>

Нежните дихания, които от цялата си душа отправям към Вас, ще стопят тази преграда.
Благодаря Ви за доверието и искреността, които показахте към мен. Можете да сте спокойни за Вашата тайна, която действително още преди това, за мен беше „на къщния покрив”, както казва Евангелието. Ще Ви кажа, че когато с Вас заедно потеглихме от дома на нашия Баща, Вие взехте поезията, а аз - верността. Касата, в която вложихте Вашите съкровища е с „английски" ключ, нея може да отвори само онзи, който има този ключ. Все пак, между нас е поставена една лека преграда, поради моя грешка в миналото. Нежните дихания, които от цялата си душа отправям към Вас, ще стопят тази преграда. Тогава ще ни се покаже близостта на нашите души и ако тогава Господ извърши свързването между нас, ще бъде нещо ценно и желано. Сега за мен е важно, че зад тази преграда е душата, към която се стремя. В известното мое писмо Ви казах, че търся в тоя свят душата, чийто сълзи длъжност ми е да изтрия. Във Вас откривам тази душа. Една е моята сестра в този свят, „Господи, стопи преградата между нас.” Мястото, което сте ми отредили в сърцето си ме радва и ми дава импулс за съвършени подвизи.
към текста >>

Сега за мен е важно, че зад тази преграда е душата, към която се стремя.
Ще Ви кажа, че когато с Вас заедно потеглихме от дома на нашия Баща, Вие взехте поезията, а аз - верността. Касата, в която вложихте Вашите съкровища е с „английски" ключ, нея може да отвори само онзи, който има този ключ. Все пак, между нас е поставена една лека преграда, поради моя грешка в миналото. Нежните дихания, които от цялата си душа отправям към Вас, ще стопят тази преграда. Тогава ще ни се покаже близостта на нашите души и ако тогава Господ извърши свързването между нас, ще бъде нещо ценно и желано. Сега за мен е важно, че зад тази преграда е душата, към която се стремя. В известното мое писмо Ви казах, че търся в тоя свят душата, чийто сълзи длъжност ми е да изтрия. Във Вас откривам тази душа. Една е моята сестра в този свят, „Господи, стопи преградата между нас.” Мястото, което сте ми отредили в сърцето си ме радва и ми дава импулс за съвършени подвизи. Прочее, това, което преживявате е важно и представлява нещо сходно с моя живот. Ще се опитаме взаимно да си помогнем.
към текста >>

Една е моята сестра в този свят, „Господи, стопи преградата между нас.” Мястото, което сте ми отредили в сърцето си ме радва и ми дава импулс за съвършени подвизи.
Нежните дихания, които от цялата си душа отправям към Вас, ще стопят тази преграда. Тогава ще ни се покаже близостта на нашите души и ако тогава Господ извърши свързването между нас, ще бъде нещо ценно и желано. Сега за мен е важно, че зад тази преграда е душата, към която се стремя. В известното мое писмо Ви казах, че търся в тоя свят душата, чийто сълзи длъжност ми е да изтрия. Във Вас откривам тази душа. Една е моята сестра в този свят, „Господи, стопи преградата между нас.” Мястото, което сте ми отредили в сърцето си ме радва и ми дава импулс за съвършени подвизи. Прочее, това, което преживявате е важно и представлява нещо сходно с моя живот. Ще се опитаме взаимно да си помогнем. Преди да говоря за Вашето положение, ще Ви опиша една страница от моите младини, за да видите как Господ ме е изпитвал и ръководил. В една сутрин и аз като Вас се пробудих в огъня на любовта, и аз като Вас извиках „Опарих се, опарих се, опарих се”. О, как сладко гори този огън!
към текста >>

Леката преграда помежду ни е вече разтопена: аз Ви виждам в духовния, чувствения и физическия свят, а Вие ме виждате само в първите два.
- Не желая даже да я назова. Но, слава Богу че се опомнихте и решихте търпеливо да дочакате изявяването на Волята Божия. За сега, всичко говори, че Вие ще бъдете щастлива. Даже, ако Вашият съдник бе човек, а не сам Бог той пак би се трогнал и би Ви благословил. Не трябва да се боиме от една среща между мен и Вас. Леката преграда помежду ни е вече разтопена: аз Ви виждам в духовния, чувствения и физическия свят, а Вие ме виждате само в първите два. Ще кажете, че може да се засрамим, когато се видим, но оставете срамът на мене. Вие сте в безопасност, защото само от мен се иска да проява онова великодушие, което ще ме изкупи пред Бога и Вас. Нека сега със затаен дъх да дочакаме изявлението на Духът чрез Учителя, което навярно ще стане през събора. Внимавайте на всичко, което ще ни се каже, а след това ще споделим впечатленията си и ще намерим разрешението на задачата. Тогава, може би ще се наложи и едно свиждане с Учителя, за да вземете окончателното съдбоносно решение за живота Ви.
към текста >>

Нейното свободолюбив не иска да й помогна по досегашния начин, единственото средство остава да й се изявя, но ето че това би турило нова преграда между нас.
Хелмира, душо многострадална, сестрице мила и скъпоценна ! Пиша Ви, въпреки че срока ми е далеч! Час по-скоро трябва да Ви кажа „Простете за строгото ми писмо”; принудена бях да Ви го отправя като тълкувателка на Вашата съдба. Какво да правя, когато истината бе това и Вие поискахте да Ви я кажа? Действително там се сложиха горчиви слова изпод моята ръка, чета ги и се чудя с що да облекча състоянието на моята мила сестра Хелмира! Нейното свободолюбив не иска да й помогна по досегашния начин, единственото средство остава да й се изявя, но ето че това би турило нова преграда между нас. О, ако бих била уверена, че сестра ми Хелмира ще запази към мен това поведение на пълно доверие, както в разменените ни писма, с радост бих я повикала на високите Витошки върхове, дори на Мусалла и бих й открила душата си! И наистина, какво тя би имала да скрие от мен, или да ми разкаже в повече? Нали и мен са известни неща, които не ми са казани и които не съм изказала. Но за мен е важно да имам нейното приятелство, макар и изразено в писма! Ето защо, когато сестра ми Хелмира почувствува, че е готова да ме обича при всевъзможни обстоятелства, тогава ще й се изявя.
към текста >>

68. 26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Струваше ми се, че ще отхвръкна от него, затова с нея се държехме за ръце, а с едната ръка здраво се държехме за преградата.
Отстранихме се от пътя и тя рече шеговито: - Ако тия са Божи хора, да щат да ни возят до Драгалевци! Още не изрекла думите, наистина колата спря и седящите вътре чужденци ни поканиха. На какъв език говореха не знаех, но по всичко личеше, че ние сме поканени да се повозим. Шофьорът ни дообясни и ние споглеждайки се, със смях и смущение се качихме. (Пръв път се качвах на луксозен автомобил.) Колата тръгна. Струваше ми се, че ще отхвръкна от него, затова с нея се държехме за ръце, а с едната ръка здраво се държехме за преградата. Колко се радвахме! Зад нас остана прашния път, що щяхме да бием. Витоша наближи неимоверно бързо. Слънцето току-що се показа на хоризонта, грабнало тоягата да пропъди и последните останки на дрезгавината. Неволно се обърнах назад да видя тия, които ни приеха.
към текста >>

69. 2 МАРТ 1928 г. - 26 АПРИЛ 1928 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Ледена преграда е между нас - той там, аз тука.
Той четеше днес до прозореца. Отминах. Скрих мъката си в моето тихо жилище. Душата ми зъзне. Там слънце го облива с топли лъчи, а тук трябва да се запали огън. Зъзна, зъзна, живея без слънце - душата ми изстина. Ледена преграда е между нас - той там, аз тука. Мисли ли за мене понякога? Подпирам главата си и стоя така унесена. Колко, не зная. Слънцето е вече на заник. Взимам перото и пиша: „Ще мине време и ти отново ще разгърнеш тия страници и ще се видиш като в огледало.
към текста >>

70. 2.1.4.16 февруари 1923 г., петък, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Сега пък градът на свой ред е закрит зад тъмна преграда.
По клоните още сняг - тук -таме приличащ на най-изкусна тантела. Клоните леко се подули, изкарали червенички и кафяви пъпчици - мили, далечни предвестници на дълго жадуваната пролет. Наистина, Витоша отмята облачното наметало от стройния си стан, от дето се разкриват ослепително белите й плещи. Чаровница ненагледна! Из процепите на гигантските скали се издигат мъгли на възбог - величествени сенки като някои исполински духове, които се крият из пещерите подобно крилати змейове. Сега пък градът на свой ред е закрит зад тъмна преграда. Над него се носят малки бели облачета, подобно кораби по смръщено море. Витоша вече разкрива и главата си. Ето го и коронования с бяла тиара връх. Как блестят мириадите [мириади - десетки хиляди] брилянти по нея! Въздухът е мек, напоен с топли лъчи.
към текста >>

71. 2.1.29. Втори ден на Великден, 15 април 1928 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел-Шедар]

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

Но геният трябва първо да гори в такова сърце и тогава всяка нова преграда става символ за ново въодушевление и радост.
Аз искам да бъда като него. Не, аз искам само да му се поклоня, да целуна черните му скъпи ръце. Той, роб, слуга, нищожество за хората, непознат и презрян, но пълен с безсмъртния божествен пламък на Духа -на вечното добро. Златно, не, диамантено, слънчево сърце - отломка от самаго Бога. Какъв велик пример за подражание на тия, които се стремят към светли постижения, но са лишени от „средства” и „условия”. Но геният трябва първо да гори в такова сърце и тогава всяка нова преграда става символ за ново въодушевление и радост. Върху поляната изпъваме живо колело. Така правиме гимнастически упражнения с гамата. Колко освежително и ободрително ни подействува! Няма за нас никаква умора! Слизаме през Симеоново.
към текста >>

72. 2.2.5. ЗАДАЧА ЗА ИЗПОТЯВАНЕ

5. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОЛГА СЛАВЧЕВА

Издигна се нещо като преграда пред разлетия извор - изградени камъни, стегнати с мазилка от цимент, отгдето водата събрана, протече през поставения железен чучур.
2.2.5. ЗАДАЧА ЗА ИЗПОТЯВАНЕ Учителят реши да се събере водата, що калеше от брега отсам Ловния парк - чешмица да стане, да има що годе и за добитък, и за хора, защото иначе носехме вода чак от разсадника. Почна работа. Водата сълзи, капе, бистра като сълза и много приятна за пиене. Издигна се нещо като преграда пред разлетия извор - изградени камъни, стегнати с мазилка от цимент, отгдето водата събрана, протече през поставения железен чучур. Той с приятен глас шуртеше в красиво циментово коритце, с отвор на долния край, свободно да изтича по малък улей. Околовръст на чешмата се издигна тухлен циментов перваз за сядане, също и за поставяне на съдини. При входа на преддверието нещо като колонки, на които любяща ръка постави саксия с цъфнал розов карамфил. Площадката вътре цяла напослана с красиви червени и сиви четвъртити плочи върху дренаж, за да се отстрани тинята, що се образуваше от дъжда и от стъпките на посетителите. Това място светна, като че там израсна красиво райско дърво, което привличаше отдалече и птички, и хора, и животни.
към текста >>

73. 5.1. Учителят за Хелмира и Асинета: Слово от Учителя, отнасящо се лично за Хелмира и Асинета, изказано през ред години

Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар

Друг път: „Няма преграда, която ........ " да не може да премине." Погледна върха на показалеца на дясната ми ръка, охлювчето там е отворено: „Душа, която се развива", каза Той. 16.
Екатерино, и света Евдокио, тук ли да се срещнем пак?! " След много години приказах туй на Учителя. Той каза: „Ако вярваш, ти си! " 14. Учителят ми каза винаги да нося със себе си молив и бележник. 15. Друг път: „Няма преграда, която ........ " да не може да премине." Погледна върха на показалеца на дясната ми ръка, охлювчето там е отворено: „Душа, която се развива", каза Той. 16. Друг път, когато на една ваканция си дойдох за Великден и донесох четвъртата основна преработка на Химавата, която завърших зимата 1962 г. - цели 40 години - четиридесет години работа, Той каза: „Ако вървиш все така, хе-е-е! " 17. Сестра Арабова ми уши бяла копринена рокля, цялата изкусно изработена с българска шевица, Учителят каза: „Слънцето те е накичило с всичките си цветове". 18. „Ти си трета на майка си, но първа на баща си." 19.
към текста >>

74. 2. Над ягодите

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

Учителят беше поставил здрава преграда между едното и другото разбиране и този човешки порядък на света не успя да нахълта и се загнезди на Изгрева.
Изгревските градини се различават и понятието “стопанство” в познатия вид не можеше да се прикачи на тези цветущи места, градини, където всичко изглеждаше необикновено, различно. Това понятие би загрозило Изгрева, би нарушило изцяло хармонията която съществуваше, би му отнела очарованието, което съществуваше. Общият пейзаж на Изгрева би загубил от своя блясък и своето съдържание. Плодовете и зеленчуците от тези градини не се продаваха. Търговията в познатия вид не беше нахлула в този мир, а заедно е нея и целия човешки порядък, цялата постановка на един живот, претоварен със много сметка, себичност, делничност. Учителят беше поставил здрава преграда между едното и другото разбиране и този човешки порядък на света не успя да нахълта и се загнезди на Изгрева. Изгревът не беше стопанство с обособени норми, цели и навици. На Изгрева имаше стол и продуктите се консумираха там. Една голяма част се складираше за зимата и за традиционните празници, когато плодовете се раздаваха. На Изгрева по времето на Учителя не се продаваше нищо. За целия този необикновен ред ние си спомняхме късно.
към текста >>

75. Тефтерче 1. Формули, мота, важни стихове и мисли, (XI.1969 г.)

ТОМ 28

Махни преградата пред Божествения закон, за да бъдеш здрав. 104.
Силният е свободен. 101. Доброто разположение е великото в човека. Ако Бог е с нас, кой ще бъде против нас? 102. Истинското знание се крие в познаването на Истината. Ако не знаеш да плаваш, не се хвърляй в морето да спасяваш хората - давещия се. 103. Махни преградата пред Божествения закон, за да бъдеш здрав. 104. Ползувай се от благата, които Бог ти е дал, но изпълнявай и задълженията си. 105. Уповавайте на Бога, Който работи във вас. Вярвайте в Словото Му и не се спъвайте в своето минало. 106. За онзи, който изпълнява обещанията си и сиромашията и богатството са благословение. 107. Бъди щедър и в думи, и в чувства, и в добри мисли и в постъпки!
към текста >>

76. 103. Статията „Науката и живота“ / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 10, бр. 221, 26.06.1938, с. 1.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Да кажеш, че не знаеш, не значи, че с това трябва да туриш бент, преграда на всеки човешки стремеж към повече знание в дадено направление.
Да кажеш, че не знаеш, това значи, че си на прав път - то значи, че си скъсал с материализма, който твърди, че „знае”. И ние най-искрено поздравляваме г. Консулова за неговото смирение пред великата загадка на живота, отличителен белег на всеки истински учен и за неговата доблест да отхвърли твърдението на материализма, че „всичко в живота може да се обясни само с физика и химия". Но да кажеш, че не знаеш, значи същевременно да оставиш въпроса открит! То значи да продължаваш да работиш, да търсиш, да се стремиш да разкриеш скритата истина. Да кажеш, че не знаеш, не значи, че с това трябва да туриш бент, преграда на всеки човешки стремеж към повече знание в дадено направление. Да кажеш, че не знаеш, че трябва да издадеш присъдата на някакво съдбоносно „вето”, което забранява всяко придвижване напред от точката, на която ти си застанал. Да кажеш, че не знаеш - колкото благородно и доблестно да е само по себе си това - съвсем не значи да забраниш на другите да се стремят да узнаят това, което ти не знаеш. А тъкмо това, струва ми се, прави г. Консулов в поменатата статия, като пише, че докато „хората с научен дух се примириха с това признание” (за незнанието), то „онези, които стоят далеч от нея, търсят отговор на въпросите, макар и да не съдържат те нищо научно в себе си”. Или, с други думи, „хората на науката” престанаха да търсят истината по най-важния въпрос на живота - въпроса за самия живот - примириха се със своето незнание, и само тези, „които са далеч от науката" и независимо от нея, продължават да търсят, продължават да се стремят към истината и в своето търсене те създават „редицата ненаучни обяснения за същността на живота”.
към текста >>

77. 28. В името на Христа / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 284, 15.10.1941, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Човешкият взор не може да пробие тъмната преграда на неизвестността, която стои пред нас, за да ни каже със сигурност какво ни очаква, за да ни упъти с положителност в правия път.
От всички страни е мрак, неизвестност и загадъчност. Кой ще помогне на залутания и безпомощен в мрака човек да излезе на правия път? Кой ще му помогне да не падне в някоя яма, каквито изобилствуват по пътя му? Човек човека не може да спаси. Човешкият ум е слаб, за да може да ни даде правилна ориентировка в тъмните и заплетени кръстопътища на живота. Човешкият взор не може да пробие тъмната преграда на неизвестността, която стои пред нас, за да ни каже със сигурност какво ни очаква, за да ни упъти с положителност в правия път. В такива моменти, които човешкият разум е слаб, за да ни води с пълна сигурност всред заобикалящата ни неизвестност, в такива времена, когато човешкият поглед напраздно търси да се спре на нещо положително и несъмнено, в такива времена, когато човешката сила е безпомощна и несигурна, ний, хората - безразлично дали сме обикновени граждани или пък водачи на народи - разполагаме само с един факел, само с една възможност да излезем невредими из тъмния лабиринт на живота: Христос! Да се обърнем към Него, и Той ще ни води! Да се вслушаме в гласа на Душата си и ще чуем Неговия глас. Да се оставим в Неговите ръце, и ние ще минем невредими през бездни и ями, през всякакви препятствия и зли срещи. Днес, повече от всякога, ний имаме нужда от водачеството на Христа.
към текста >>

78. 39. Гласът Божий / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 295, 15.08.1942, с. 1.

Нима сами не поставяте преграда пред себе си, когато употребявате методи, противоположни на Моите?
Напустнете старите пътища и елате при Мен. Тръгнете по моя чист и свят път, който единствен ще ви заведе към истинските блага на живота. Тръгнете по истински новия и вечно нов път на братството, на любовта и на истината, защото всичките ви досегашни пътища са все стари и водят само към страдания. Нима вие ще бъдете толкова наивни, да мислите, че ще можете да берете от трънката смокини? Нима по пътищата на насилието може да се достигне до истинско добро? Нима сами не поставяте преграда пред себе си, когато употребявате методи, противоположни на Моите? Има друг път. Има нов път - пътят на любовта! Той е Моят път - пътят на Бога. Само по него вие ще достигнете това, което душите ви желаят. За вас няма друг изход.
към текста >>

79. Прераждане

1. Що е окултизъм?

ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ

” На този й въпрос Здравка отговори: „Мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих”.
През 1906 г. на 24 септемврий роди ми се момиче, което кръстихме „Здравка”, която сега скоро ще навърши 13 години. През пролетта на 1912 г. един ден съпругата ми, в присъствието на всички домашни, каза на Здравка, че след ваканцията ще я дадем в училище, а Здравка без заобикалки каза: „Мамо, че аз нали ходих на училище? ” Майка й й каза: „Ех, и тая добра, кога си ходила на училище? ” На този й въпрос Здравка отговори: „Мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих”. При това каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпада с действията на покойното ми момче. След няколко време съпругата ми заговорила на Здравка, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училището. - Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца). „Ами можеш ли си позна чантичката? ” - я запитала майка й и тя отговорила утвърдително, качила се на тавана и взела именно оная чантичка, която бе на покойното ми момче и казала: „Ето я”.
към текста >>

80. 5.3. Предговор на книгата на Купър, Ървинг С. Прераждането, надеждата на човечеството. Севлиево: книгоизд. Братство, 1941. 112 с.

III. В Кабинета на Учителя

" На този й въпрос Здравка отговори: „Мамо ма, че нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих”.
През 1906 г. на 24 септемврий ми се роди момиче, което кръстихме „Здравка", която сега скоро навърши 13 години. През пролетта на 1912 г. един ден съпругата ми, в присъствието на всички домашни, каза на Здравка, че след ваканцията ще я дадем в училище, а Здравка без заобикалки каза: „Мамо, че аз нали ходих на училище? ” Майка й каза: „Ех, и тая добра, кога си ходила на училище? " На този й въпрос Здравка отговори: „Мамо ма, че нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих”. При това каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпада с действията на покойното ми момче. След няколко време съпругата ми заговорила на Здравка, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училище. - Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца). „Ами можеш ли си позна чантичката”, я запитала майка й и тя отговорила утвърдително, качила се на тавана и взела именно оная чантичка, която бе на покойното ми момче и казала: „Ето я". Един път, като разговаряхме съвсем за други работи, Здравка заговори, като се обърна към майка си: „Мамо ма, аз помня когато ти беше болна и че лежеше в гостната стая, а аз ти вардех мухите с байраче, което ми беше направил тати от пръчка и кърпичка".
към текста >>

81. 2. „Иде новата култура, новото човечество, новия човек ... “: магнетофонен запис.

Борис Николов

ТОМ 32

Това е Братството.” „Кой може да тури преграда на живота на сърцето, или окови на мисълта?
Наложени като външно задължение, те са механически, мъртви движения. Това по повод на измислените гимнастики от лекаря." „Живота на Царството Божие, трябва да пулсира във всяка проява на малкия живот. Малкия живот да бъде в съгласие с големия. Има един велик Божествен план, богат, неизразимо красив, него гледаме, него търсим, него обичаме. Той е всичко. Това е Братството.” „Кой може да тури преграда на живота на сърцето, или окови на мисълта? Кой може да затвори душата, и да тури под ключ Духа? Господ ни е дал свобода, която никой не може да ни отнеме. Поддържай връзката си с Божествения живот по всички пътища, които Бог ти е оставил. Това е най-важното. Гледам облаците и синьото небе, далечните планини, белите върхове на Рила, Мусалла.
към текста >>

82. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Борис Николов

ТОМ 32

Наистина, за Духа и душата няма преграда.
Често си пея песните на Учителя повече мислено. Живея в нашия хубав свят заедно с всички вас и с Учителя. Тъй понасям всичко тука. „Ний ще ходим в този път на Светлината! ” Мир ти мой прекрасен! Наистина, за Духа и душата няма преграда. Казвам си: „Устоявай живота си с Господа при всички условия.”Това е същественото, това е нашия път. Божественото Учение е като светлината. То е навсякъде, то е неуязвимо, то може да се изрази във форми, но не зависи от формите. То създава формите, но не остава затворено в тях. Христос е изразил това просто и съвършено: „Служение в Дух и Истина.” Всички, които искат да бъдат господари на света, нема да успеят, защото света си има господар.
към текста >>

Към Него никой не може да ни тури преграда.
Древните ги наричаха планетни влияния. И в тази епоха Ирод се опита да погуби детето, но Йосиф чу гласа на ангела: „Вземи детето и майка му и бягай в Египет.” Ирод не успя да хване детето. Това е велик закон. Сега очакваме да чуем думите: „От Египет повиках сина си.” А сега ни остава живота на Царството Божие, т.е. - всичко. Към Него никой не може да ни тури преграда. [1960 г., Огняново] Онези, които гонеха Братството в миналото, и тези, които го гонят днес, са едни и същи. В миналото гонението беше в името на църквата, на вярата. Сега - в името на безверието. Костюмите само се менят, а силите са същите. Когато влезеш тука, времето спира да тече за тебе.
към текста >>

83. 85. Кога се получава посвещението

III. В Кабинета на Учителя

Евреинът, само с решението си да се жени - вече постави преграда към посвещението!
Обаче, за получаване на посвещение, на това особено познание, желаещият трябва да притежава освен всичките горни способности и условия за обикновените науки, но още и специални! Целокупният живот се заангажира със специални, строго определени занимания. Целият му живот трябва да престане да прилича на живота на останалите хора! Наглед ще живее както всички: ще яде, ще спи, ще мисли..., но по начин коренно различен от тоя на обикновените хора! Разбира се, има и специфични изисквания за посветените - те не пият алкохол, не пушат, не ядат месо... Едно от многото неща, които не трябва да правят, е да не се женят! Евреинът, само с решението си да се жени - вече постави преграда към посвещението! Това той може би не знаеше или го знаеше, но смяташе, както мнозина на негово място, че той е силен и ще преодолее трудностите, ще съумее да се справи със семейните задължения: жена, деца - и ще успее да получи посвещение. Защото посвещението не е знание само на интелекта и паметта, то е знание, което дава сила! Да притежаваш това знание, означава да знаеш и да можеш! Знание, при което приказките нямат никакво значение или имат дотолкова, доколкото се покриват със силата и моженето. При това познание - моженето е, което говори по категоричен начин!
към текста >>

84. 86. Как се получава посвещение чрез Духа

IV. През очите на Христов. Посвещение

КАК СЕ ПОЛУЧАВА ПОСВЕЩЕНИЕ ЧРЕЗ ДУХА Евреинът, само с решението си да се жени - вече постави преграда към посвещението!
КАК СЕ ПОЛУЧАВА ПОСВЕЩЕНИЕ ЧРЕЗ ДУХА Евреинът, само с решението си да се жени - вече постави преграда към посвещението! Това той може би не знаеше или го знаеше, но смяташе, както мнозина на негово място, че той е силен и ще преодолее трудностите, ще съумее да се справи със семейните задължения: жена, деца - и ще успее да получи посвещение. Защото посвещението не е знание само на интелекта и паметта, то е знание, което дава сила! Да притежаваш това знание, означава да знаеш и да можеш! Знание, при което приказките нямат никакво значение или имат дотолкова, доколкото се покриват със силата и моженето. При това познание - моженето е, което говори по категоричен начин!
към текста >>

85. 273. Никого не викам и никого не пъдя

IV. През очите на Христов. Посвещение

Срещна непреодолимата преграда към това - Христов.
Но те не можеха да се върнат, защото здраво беше ги хванал за сърцата! А така говореше на Андрей, не защото това му правеше удоволствие, а да го излекува от дефектите на неправилното му възпитание. Вчера и днес Андрей не беше толкова зле, колкото искаше да каже, но искаше непременно да се наложи на Христов, както беше се налагал много пъти на своите близки, и да си достави това скъпо удоволствие - да бъде неговата воля. Но както винаги, и за него дойде края на това. Той трябваше или да престане да се движи в тази посока, да си доставя това удоволствие, или да умре. Срещна непреодолимата преграда към това - Христов. Христов искаше да провери и Благовест, ще пожелае ли Андрей да се върне в този студ сам, за да му разказва своята история насаме. - Не, не - каза кратко Благовест - аз нямам нищо против - да присъствува и господинът! Може ли, дошъл до тук, да се връща? А Андрей беше изтръпнал! Обнадежден от думите на Благовест, каза: - И аз ще дойда докъдето Вие отидете.
към текста >>

86. 305. Посвещението означава намирането на Учителя

А страхът е преградата, която дяволът поставя, за да спре еволюцията на хората.
И върху виденото той размишлява 7 години, тогава го изяви на хората. И аз ви изкачих на една височина, от която се вижда, че смърт няма. Разбира се това е една предпоставка във вас, която с течение на живота, като мислите за това, самия живот ще набави всичките елементи, които са необходими, за да знаете, че смърт не съществува. Сега само чухте и не повярвахте, после ще повярвате и най-после ще знаете. Защото докато вярвате в смъртта, не можете да получите каквото и да било свръхчувствено познание! А страхът е преградата, която дяволът поставя, за да спре еволюцията на хората. Страхът е най-висшия закон в животинското царство, това е абсолютното право на силния. Винаги когато изживявате страх, ще знаете, че по съзнание вие сте сведени до нивото на животните! С животинско съзнание не може да се навлезе във възвишените светове, защото те са над човешкия свят! Аз затова ви дадох дадената от Учителя формула: „Без страх и тъмнина, с любов и светлина”, от която тъмните сили се страхуват, отстъпват! Всичко което днес чухте, видяхте, разбрахте, и това което не разбрахме, но то влезе в съзнанието ви, стана негово съдържание и то има значение.
към текста >>

87. 356. Бездушните познати

VI. Разни срещи