Търсене в текстове за 'Похвала'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 20 резултата в 19 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Наивни представи, плод на младежкия ни устрем за подвиг, за похвала, породен от едно подчертано честолюбие.
Самият общ живот не се оказа така хармоничен, както си го представяхме. Явиха се дрязги и търкания. Пък и житото, което главно ни служеше за храна, и което мелехме на брашно за хляб на трапезата, свърши. Стана нужда да мелим ечемик, който беше определен за конете. Пък ние мислехме, че като правим комуна, цял свят ще ни похвали и ще дойде да живее като нас. Наивни представи, плод на младежкия ни устрем за подвиг, за похвала, породен от едно подчертано честолюбие. Разочарованието идваше постепенно, но сигурно. Някои почнаха вече открито да съжаляват, че са дошли и подчертаваха грешките. А в София Школата продължаваше и макар че получавахме редовно лекциите, упражненията, темите, това допринасяше още повече за разгаряне на разочарованието ни. Осъзнахме грешката си. Учителя откри Школата, школа на светлина и прогрес, а ние я напуснахме и дойдохме някъде далеч в село.
към текста >>

2. НЕПТУН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция дава израз на голяма мекота и приятност, които ги препоръчват навсякъде, заедно с подтик за съчувствие, услужване и похвала към близки и околни.
При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице склонност към изпадане в заблуда и измама. В Рак. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти е налице изразена интуиция, топло съчувствие към най-близките (деца, брачен партньор), предугаждане на техните нужди и старание за задоволяването им преди още да са изказани. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава несериозно и незадоволително отношение към женитбата и партньора. В Лъв. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция дава израз на голяма мекота и приятност, които ги препоръчват навсякъде, заедно с подтик за съчувствие, услужване и похвала към близки и околни. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава изострена чувствителност, липса на съчувствие, стремеж към преувеличаване на всичко преживяно. В Дева. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти съществува стремеж към възвишени идеи. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава стремеж към отричане на общоприети идеи без каквото и да било основание. Във Везни.
към текста >>

3. 3. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР - Влад Пашов (1902- 1974)

"Защото, каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви?
Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на Истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце, тъй като се възродихте не от тленно семе, а от нетленно, чрез Божието Слово, което живее и трае до века." /1,18-23/. "И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване, пожелайте, като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение, ако сте опитали "че Господ е благ"; при Когото идвайки, като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен, и вие, като живи камъни се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа." /2;1-5/. "Възлюбени, умолявам ви, като пришелци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата; да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото, относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела." /2; 11-12/. "Защото това е Божията Воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци; като свободни, обаче, не употребяващи свободата като покривало на злото, но като Божии слуги. Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте." /2;15-17/. "Защото, каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога. Защото на това сте и призовани; понеже Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му; Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо; Който сам понесе в тялото си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за Правдата; с Чиято рана вие оздравяхте. Защото като овце блуждаехте, но сега се върнахте при Пастиря и Епископа на душите ви." /2;20-25/. "А, най-после, бъдете всички единомислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри. Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив - благославяйте; понеже на това бяхте призовани, за да наследите благослове- ние... Защото очите на Господа са върху праведните и ушите Му към тяхната молитва; но Лицето на Господа е против ония, които вършат зло." /3:8-9,12/.
към текста >>

4. 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото не е юдеин оня, който е вънкашно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта; но юдеин е оня, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога." /2;27-29/.
По-нататък продължава да изяснява Закона на Кармата като един разумен Божествен закон, а не като един механичен закон. След това още повече задълбочава обяснението за действието на този закон, като казва: "В деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие." /2;16/. След това, в следващите стихове, се спира върху идеята за учителството и ръководството, и обрязването, като казва: "Тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? " /2;21/. "И оня, който остане в природното си състояние необ- рязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона? Защото не е юдеин оня, който е вънкашно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта; но юдеин е оня, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога." /2;27-29/. По-нататък Павел развива идеята за спасението чрез вярата в Исуса Христа и чрез благодатта, като казва: "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори, за да покаже Правдата Си в прощаване на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше - за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящото време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса" /3;23-26/. "И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона." /3;28/. "А на този, който върши дела, наградата му не се счнга като благодеяние, но като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда." /4;4-5/. Павел изяснява тази идея за оправдаване чрез вярата с примери от живота на Авраама, като казва: "Уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.
към текста >>

5. 1,ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ. СЕДЕМТЕ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА - Влад Пашов (1902- 1974)

"Тези хора никога не са ламтели за световна слава, похвала или признание, нито пък са търсили последователи.
И тези малцина всякога са били готови да запалят от своите светилници по-малките лампи на външния свят, когато са виждали, че Светлината на Истината е почвала да мъждее и да се замъглява от чужди наслоявания и непотребни материали. Но всякога е имало неколцина, които зорко са бдяли и вярно са служили на Олтара на Истината, в който се е запазила и поддържала жива и вечно горяща лампата на Мъдростта. Тези хора са посветили живота си за делото на Любовта, което нещо така добре е изразил поетът със следните редове: "О, не позволявай, щото Пламъкът да угасне, поддържай и пази от век на век в неговата тъмна стаичка, в неговите свети олтари и храмове, поддържан горящ всякога. Подхранван от чисти служители на Любовта, не позволявай щото Пламъкът да угасне". "Тези хора никога не са ламтели за световна слава, похвала или признание, нито пък са търсили последователи. Те са били безразлични към тези неща, защото те знаят колко малко могат да се намерят такива предани хора във всяко поколение, които да са готови за приемане на Истината или които биха били готови да я схванат и разберат, ако добре им се представи. Те са се ръководили от правилото: "Твърдата храна е за възрастните, а млякото е за децата". Те запазват своите бисери на Мъдростта за малцината избрани, които разбират и знаят цената им и които ще ги носят на короната си, вместо да ги захвърлят пред материално грубите свине, които биха ги стъпкали в калта и биха ги смесвали с тяхната отвратителна умствена храна. Тези хора никога не са забравяли и не са пренебрегвали оригиналните учения на Хермес относно предаването на думите на Истината на тези, които са готови да я получат, и което е изразено от Хермес както следва: "Когато Учителя минава, то ушите на тези, които са готови за Неговото Учение, се разтварят широко".
към текста >>

6. 18-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека и аз желая да имате не външна похвала, а това дълбоко вътрешно доволство в себе си.
Туй, което трябва да стане с всеки едного от вас. Аз ви говоря приятелски, защото искам да се развивате, да напредвате в живота. Но вие трябва да знаете, че за постигане на възвишеното и благородното в човека се изискват усилия. Вие трябва да правите тези усилия. Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си. Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека и аз желая да имате не външна похвала, а това дълбоко вътрешно доволство в себе си. Когато човек има това доволство в себе си, той е силен, мощен, не отпада духом. Това доволство аз наричам вътрешна връзка, която съществува между всички възвишени същества. Сега тази връзка не е скъсана, но е разслабена, но аз желая да се уякчи. 24. Вътрешна връзка с Източника на живота. Където и да ходите, през морета ли минавате или през какъвто и да е път, едно правило трябва да спазвате: За нищо в света да не късате връзката, с която сте слезли на земята, и с която ще се качите нагоре.
към текста >>

7. 49-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Похвалата е много опасно нещо за един Ученик на Окултната Школа.
172. Ученикът и кармата. Някои обясняват всичко с кармата. Но ние обясняваме кармата малко по-другояче. И вие вашите погрешки, вашите глупости, не ги обяснявайте все с кармата, но си кажете: Не внимавах хубаво в своя ход и затова паднах, нищо повече. 173. За похвалите. Похвалата е много опасно нещо за един Ученик на Окултната Школа. Опасно е и да се кори човек. Колкото е опасно едното, толкова е опасно и другото. И коренето и похвалата, и двете имат егоистична подкладка. Като хвалим човека, ние искаме да го подкупим. В Окултната Школа и похвалите, и коренето не се употребяват като методи.
към текста >>

И коренето и похвалата, и двете имат егоистична подкладка.
И вие вашите погрешки, вашите глупости, не ги обяснявайте все с кармата, но си кажете: Не внимавах хубаво в своя ход и затова паднах, нищо повече. 173. За похвалите. Похвалата е много опасно нещо за един Ученик на Окултната Школа. Опасно е и да се кори човек. Колкото е опасно едното, толкова е опасно и другото. И коренето и похвалата, и двете имат егоистична подкладка. Като хвалим човека, ние искаме да го подкупим. В Окултната Школа и похвалите, и коренето не се употребяват като методи. Не е позволено нито да ви хвалят, нито да ви корят. 174. Използване на настоящето за далечни цели. Всички имате способности, но не всички сте еднакво способни.
към текста >>

8. 63-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Обидите в сегашния живот внасят нещо много по-благородно в човешкото сърце, отколкото похвалите, защото похвалата става от немайкъде.
Най-първо в Школата започват с негативната страна на живота. Вие не можете да дойдете до някоя добродетел, докато не обуздаете вашите недъзи. 535. За обидите и похвалите. Този, който те е обидил, той ще ти предаде известна енергия и ти ще впрегнеш тази енергия да ти свърши работа. Имайте предвид, че всяка обида, която ви се нанася, внася нещо ново във вас. Обидите в сегашния живот внасят нещо много по-благородно в човешкото сърце, отколкото похвалите, защото похвалата става от немайкъде. 536. Работата на сърцето и на ума. Щом обикнеш някого и започнеш да мислиш как да го обичаш, с това ти разваляш цялата работа. Когато умът се намеси в работите на сърцето, равновесието се нарушава. Вие казвате, че за да любите ума, сърцето и волята трябва да действат еднакво. Направете този опит при сегашните условия и ще видите, че веднага любовта се разваля, законът е верен.
към текста >>

9. ГРЕШКИ, НЕДОСТАТЪЦИ, ЗАБЛУДИ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Човек, който търси похвалата от хората, не знае абсолютно нищо.
Умът, сърцето, душата и духът са притежание и нищо друго. * Един от големите недъзи на хората е, че се занимават с чуждите погрешки. Това е опасен път, но да не виждате погрешките също е опасно. Хората виждат погрешките на другите и ги обвиняват, а когато самите те грешат, мълчат или отричат вината си. Ако си сгрешил, признай грешката си. * Човек, който търси похвалата от хората, не знае абсолютно нищо. * Бедни сте - страдате. Болни сте - страдате. Нямате жилище - страдате. Според мен, ако нямате ум и разум, тогава трябва да страдате. Ако нямате ръце, крака, уши, нос, очи - тогава трябва да страдате.
към текста >>

10. ЧОВЕКЪТ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Като ви срещнат хората, да кажат: “Ето един човек, който изпълнява волята Божия.” От тази похвала по-хубава няма.
ЧОВЕКЪТ * Като ви срещнат хората, да кажат: “Ето един човек, който изпълнява волята Божия.” От тази похвала по-хубава няма. * Просветленият ум и доброто сърце са богатството на човека. Нямате ли просветлен ум и добро сърце, вие сте само едно натоварено магаре. * Не е положението, което прави човека. Глупавият човек, гдето и да го поставиш, все си е глупав. * Човекът не е бил животно, само като дух той е минал през фазите на растението и на животното, но произходът му е Божествен.
към текста >>

11. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ' НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Вместо похвала то стана голям скандал, избухна истинска бомба на Изгрева.
да се напечати със собствена хартия и ние я отпечатихме на една печатница на ул. „Граф Игнатиев". Ако бяхме казали, че пишем такава книга щяха да ни попречат, щяха да ни наклеветят пред властите и нямаше да получим разрешение за печат. Когато книгата се отпечати аз я закарах с няколко каруци на Изгрева и десетина броя поднесохме на Братския Съвет. Изненадата бе голяма. Вместо похвала то стана голям скандал, избухна истинска бомба на Изгрева. Всички ни упрекнаха, че сме направили книгата без тяхно участие. А мнозина бяха все писатели и творци на перото и така бяха засегнати като се възмущаваха от дъното на душите си от нас. А това издание бе много луксозно, с илюстрации. Книгата излезе през 1947 г. на мои лични разноски!
към текста >>

12. 5.10 Развитието на теософското движение в света - Светозар Няголов ( -2013)

Магдалена се връща на Изгрева при Учителя и той й казва: „За пръв път ти да изпълниш една задача на братството, както трябва." Тази похвала не й пречи да прояви пак своя отрицателен характер.
Ясно е, че истината не може да бъде организирана. Човек се самоизмамва, като мисли, че организацията ще го доведе до истината. Ето това е първата причина, поради която „Орденът на звездата" трябва да бъде разтурен. Повтарям, няма организация, която да води човека към духовното." След тази реч на Кришнамурти конгресът е разпуснат и всички делегати заминават по родните си места. Кришнамурти има доблестта да каже истината пред целия конгрес и така пада една лъжа пред лицето на Бога. Магдалена се връща на Изгрева при Учителя и той й казва: „За пръв път ти да изпълниш една задача на братството, както трябва." Тази похвала не й пречи да прояви пак своя отрицателен характер. Нейното нахалство стига своя краен предел, когато иска от Учителя един милион лева, за да отиде да живее в чужбина. Учителя много строго й казва, че не разполага с такива средства. Три дена след този епизод Магдалена си заминава от този свят. Братството изгубва този проводник за изтичане на злото, тъй като тя е огледало на настроенията на много хора от света и на някои приятели на братството.
към текста >>

13. Разговори с Учителя. Разговор единадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

В това отношение заради активността им заслужават похвала, стига тази активност да е насочена за добро.
Учителят: Често учениците на окултната наука изпадат в противоречия и в опасности, в каквито не изпадат дори светските люде. Разликата между едните и другите е в това, че някои от учениците и верующите не действуват, за да поправят създаденото неблагоприятно положение, а казват: „Бог ще ни избави! “, „Има Божия промисъл“. Че Бог избавя и че има промисъл, това е истина, но човек не трябва да чака в бездействие. Понякога светските хора, които не вярват в Божията промисъл, действуват по свой почин и в тази своя активност налучкват методи и оправят положението. В това отношение заради активността им заслужават похвала, стига тази активност да е насочена за добро. Учениците и верующите трябва да знаят, че Божията промисъл почива на разумни закони и те ще бъдат покровителствувани само ако спазват тези закони. Ученикът: Нали всеки човек има или вродени, или в последствие придобити отрицателни черти и навици. Какво трябва да прави с тях? Да ги оставим ли, като не им обръщаме внимание, или да се борим с тях? Учителят: Когато някой осъзнае, че притежава такива отрицателни особености в себе си, нека не се занимава с това, че трябва да оправя света, а да обърне поглед към себе си.
към текста >>

14. БИАНКА - Борис Николов

Разбира се, тя на часа получи похвала – милувка и вкусни бисквити.
Особено се привърза към моята другарка: скачаше около нея, тичаше наоколо, обиколи няколко пъти къщата, за да изрази радостта си. Тъй Бианка влезе в нашето семейство. Моята другарка свири на пиано, а понякога и на хармониум. Веднъж тя свири и чува зад себе си, че някой пее. Обръща се: Бианка, вирнала главичката си нагоре, следва мелодията, и то доста вярно – пее! Разбира се, тя на часа получи похвала – милувка и вкусни бисквити. Бианка беше радостна и щастлива от своята дарба! Малкият Шпиц беше пеещо кученце. Между кучетата тази дарба се среща много рядко. Тъй живяхме ние с нея сърдечно десетина години. Чудни връзки съществуват между съществата!
към текста >>

15. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Най-рядко от устата му може да бъде чута похвала.
Той следва като неотклоним повик на Духа следното свещено правило: "Бъди досетлив като Разумната Природа, която се прислушва в зова и на най-малките бубулечици и цветенца за дъжд и ги снабдява с влага. Бъди досетлив какво иска Божият Дух ти да направиш. Това е досетливост: да знаеш да угодиш на Бога в себе си и в другите." И така той влиза в положението на всяко живо същество, отнася се към него с разбиране и му помага безрезервно, с любов и всеотдайност, на които е способен само съвършеният. Подходът му към всекиго е специфичен, индивидуален. Никому обаче не отдава предпочитание, никого не хвали или изтъква пред другите. Най-рядко от устата му може да бъде чута похвала. Но независимо от това всеки е наясно кога е постъпил правилно и кога - не. Когато реши да насърчи някого, прави го деликатно, незабележимо. Когато някой е отхвърлен от останалите, самотен и отчаян, ако достигне искрено вътрешно покаяние, Учителят на ББ намира начин с един незначителен на пръв поглед жест да го утеши и да го върне отново към пътя му. Той неизменно обръща внимание върху положителното в живота и с него работи. Когато неизбежно се сблъска с отрицателното, той не го осъжда, а го използва като фон за изява на позитивното.
към текста >>

16. Бай Жечо Вълков - Георги Христов

Той иска с тази похвала да ме накара още по-упорито и по- сръчно да пожъна захванатия чакъм.
Стана ми отведнъж малко жал за него, че е такъв. Ех, земя, земя! - мисля си. - Какво не правиш ти с хората! Учиш ги на нещо, но не зная точно на какво. Обикват те, по някога и кръвта си проливат за тебе, напояват те с нея и пак те обичат. Ето и тази усмивка, с която ме хвали този мил селяк, е пак заради тебе. Той иска с тази похвала да ме накара още по-упорито и по- сръчно да пожъна захванатия чакъм. Разбирам аз душата ти, брате селянино. Какво имаш ти повече от тази земя! Гледам, Жечо се подсмива. Милият! Той се радва, че има жътвари, на които няма да плати, а довечера ще им поднесе киселото мляко, добре разредено, готово да се сърба с големите супени лъжици.“ Ачларе. Летен работен ден. Сега, преди прибирането на новата реколта, когато брашното е на свършване, Жечо прави едно оригинално нововъведение.
към текста >>

17. 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - Георги Христов

Плод на младежки устрем за подвиг, за показ, за похвала, породено от едно подчертано честолюбие.
И тъй вечер, като се връщахме от нивите, имаше и много домакинска работа. Двете невръстни момиченца на Жеча, какво можеха да направят? Това създаде нови трудности, които изтормозваха още повече. Ние си мислехме, че като направим комуна, цял свят ще ни похвали и ще дойде да живее като нас. Наивни детски представи. Плод на младежки устрем за подвиг, за показ, за похвала, породено от едно подчертано честолюбие. Разочарованието идваше постепенно, но сигурно. Някои вече почнаха открито да съжаляват, че са дошли и подчертаваха грешката. А в София Школата продължаваше и макар, че получавахме редовно лекциите, упражненията, темите, това допринасяше още повече за разгаряне на разочарованието. Осъзнахме грешката си. Учителя откри Школата, Школа на светлина и прогрес, а ние я напуснахме и дойдохме някъде далеч в село.
към текста >>

18. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

Върнахме се и Учителя каза една похвала за мене пред всички.
Учителя посочи мене с пръст. На уречения ден тръгнахме с Дафинка рано сутринта в 5 часа. И от Изгрева до Бивака Ел-Шадай пътувахме точно 11 часа, движейки се стъпка по стъпка. Беше истинска Голгота. Гледах я и си представях каква красавица бе по-преди, а след това в нея се кръстосаха чувства на различни хора, разпънаха я на кръст и я унищожиха окончателно. Върнахме се и Учителя каза една похвала за мене пред всички. „Брат Борис има търпение!“ Може би тогава научих какво е търпение. Вървяхме стъпка по стъпка общо 18 часа - 11 часа натам и 7 на връщане. А този път ние го вземахме от Изгрева до Бивака за три часа и два часа за връщане. Но да се движиш стъпка по стъпка, да я подкрепяш и да спираш на всеки двадесет метра бе повече от търпение. На всяка почивка поглеждах нагоре към Небето и си казвах: „Къде си ти Константине и къде си ти Сираков, че ме оставихте аз да водя вашата Дафинка!“ Познавах ги като живи хора, като младежи пълни със сила и хубост.
към текста >>

19. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна' на цялото Братство - Георги Христов

в Русе изказват похвала на русенци за добре устроеното от тях земеделско стопанство в „Свирчовица“.
Два дена след това на 18 май, вероятно екстрено, УС отново в пълен състав пак заседава. Обсъжданият проблем е много важен, защото според информацията, получена от председателя Никола Ватев, има вече няколко случая в различни краища на страната на изявено желание от съмишленици да прехвърлят недвижими имоти на Обществото. Съветът счита, че най-добре с покупката на такива имоти, като представител на Общество „Бяло Братство“ - Русе, може да се справи Петко Епитропов от Пловдив, който във връзка със служебните си ангажименти пътува често в различни градове. Решава се на Епитропов да се изпрати надлежно пълномощно за тази цел. Пристигналите членове на Обществото от другите градове на страната на Извънредното общо събрание на 3 и 4 юли 1935 г. в Русе изказват похвала на русенци за добре устроеното от тях земеделско стопанство в „Свирчовица“. Но външните представители, които са наясно с реално съществуващата ситуация на вътрешен разкол в задругата, без излишно протакане и с точно премерена деловитост насочват събранието към избор на нови ръководни органи. Новоизбраният УС включва вече пет члена: Петко Епитропов, Начо Петров, Симеон Симеонов, Жечо Панайотов от София и Минчо Сотиров от Бургас. За членове на Контролния съвет доверие е гласувано на: Тодор Стоименов от София, Емануил Иванов от Варна и Енчо Димитров /заклет експерт- счетоводител/ от Русе.
към текста >>

0.30618000030518