Търсене в текстове за 'Похвала'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 21 резултата в 18 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

" Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя.
Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи. Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени. Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата. Онова което се противи повечето пъти при упражняване това право на правда и обич към себе си, е мисълта: „Що ще кажат другите? Какво ще рекат за мене, ако отдам сам на себе си почитта, що заслужвам? " Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя. Ако наопаки, ние се силим да живеем, за да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те. Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас. Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път. Малцина човеци има, които се истински обичат. При (това) малцина обичат тялото си с висша обич.
към текста >>

Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически.
Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага. Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин. Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли. То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие. Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи. Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически. А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея. Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка. Скъперникът не се обича: той по обича златото си. Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си. Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава.
към текста >>

2. ВЕСТИ Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Туй, което може да ни радва, то не е богатството, нито похвалата, която човеците могат да ни въздадат, нито благата на света.
Не може да се служи на хората, защото сами по себе си техните интереси са противоположни. В Бога има единство, на Него можем да служим без раздвоение. Реални неща са онези, които не се правят, нито се уреждат, нито се уговарят. Te сами себе си правят, сами себе си уреждат, сами себе си уговарят. Te са съществените. Туй, което може да ни радва, то не е богатството, нито похвалата, която човеците могат да ни въздадат, нито благата на света. Нас може да ни радва само светлината, с която можем да разбираме нещата. Само в любовта си към Бога, ние можем да бъдем свободни!
към текста >>

3. Работа Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Нищо не трябва да смущава вашето равновесие - нищо нито похвала, нито укор, нито грешка, нито сполука.
Бъдете благоразумни и спокойни и съграждайте вашето тяло чрез спокойствието При това мислете за мене. Обърнете съзнателно мисълта си към нас. Упражнявайте волята си да станете напълно тихи и спокойни. Правете това редовно, тогава ние ще можем да употребяваме тялото ви по-добре. Нашите ученици трябва да бъдат спокойни и твърди като скала, равнодушни към собствените си грижи, но при това да са проницателни и със съчувствие да се отнасят към страданията и тежестите на другите. Нищо не трябва да смущава вашето равновесие - нищо нито похвала, нито укор, нито грешка, нито сполука. Бъдете равнодушни при удоволствие и мъка, в радост и болка с непоколебимо търпение и с растящо доверие в собствената ви божествена същност. Всичко що правите, трябва да става съзнателно; никога страстно, нито вследствие на един внезапен импулс. Каквото и да би ви се случило, бъдете силни и недокоснати и употребете нашата сила, силата на разума. Не си позволявайте никога да бъдете възбудени или нервни, защото тогава ние малко ще можем да ви помогнем. Бъдете спокойни и Неговата сила ще ви помогне.
към текста >>

4. СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Същността е в смиреното служене: Всичко давай, нищо за себе си не пожелавай, работи без да обръщаш внимание, дали укор или похвала ще ти бъде наградата.
Светът сега се намира в критичната си епоха и трябва да се извърши много и тежка работа, за да се приготви идването на Господа. Всеки наш ученик ще бъде използуван в границите на силата му. Нужно е голямо напрежение. Нека вашите възможности да не минат неизползувани. Ние помагаме само на тия, които искат да работят за Нашето дело. Същността е в смиреното служене: Всичко давай, нищо за себе си не пожелавай, работи без да обръщаш внимание, дали укор или похвала ще ти бъде наградата. Времето е късо веч. Тъкмо сега можем да се възползуваме от всяко усилие за доброто. Сега е времето за вас да работите. И така, идете, дето можете и помогнете на делото Му. Научете света да съзнае Неговата близост.
към текста >>

5. ПЪТЯТ НА ДУШАТА - АВЕРУНИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

На Теб да разказвам тъгите и радостите си, на Теб да изповядвам погрешките си и от Теб да приема всякоя похвала.
Вестител Хелмира О, искам да те виждам всеки ден! Щом отворя очите си от сън, ти да си при мене. На Теб да разказвам тъгите и радостите си, на Теб да изповядвам погрешките си и от Теб да приема всякоя похвала. Когато съгреша, Ти ме укорявай. И тогаз дори, от Твоите устни капе меден сок. С Теб искам да бъда всеки ден. И в сън Твоя образ искам да съзерцавам. И ето, ти си ме посетил сега.
към текста >>

6. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Един турчин в провинциален български град всеки следобед лете във време на най-голямата жега със стомна обикалял дюкяните и черпил хората с вода, без да иска нищо за своя труд, нито даже и похвала.
" Възможно е! Даже и сега някои, които можем да наречем ранни цветя на приближаващата се пролет, прилагат това! Напр. аз познавам едни младежи - ученици на Всемирното Братство - които веднъж минавали по полето край стара жена, която сама жънела на нивата. Те взели сърпове и всички изведнъж пожънали нивата й. И когато тя поискала да им плати, те казали, че не желаят, понеже го правят за идея. Един турчин в провинциален български град всеки следобед лете във време на най-голямата жега със стомна обикалял дюкяните и черпил хората с вода, без да иска нищо за своя труд, нито даже и похвала. Някои идейни жени отиват в някои домове, дето има нужда от помощ и извършвате всичката работа: шиене, пране, пречистване на цялата къща и пр., и после вечерта се връщат у дома си, без да искате нищо! Аз зная жена, която веднъж застана в летния пек край шосе със стомна вода и чаша и черпеше всички минувачи с вода, само за да опита в малък размер тая велика идея - идея, на която се крепи живота на целия всемир, понеже всички разумни, напреднали същества над човечеството работят по този метод. И каква голяма радост е чувствувала тая жена след това! И онези момци, които пожънали нивата на бабата, се върнали в къщи с голяма радост, с нови идеи, с въодушевление и вдъхновение. Така те получиха много по-голяма заплата, отколкото ако бяха я приели от бабата!
към текста >>

7. НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

За всекиго е ясно, че преживелиците: радост, страх, ужас, обида, или похвала, намират съответен израз по лицето.
от неизбродимите дълбини на човешкото аз — съзнато и несъзнато — до най-малкото, невинно наглед помръдване на някое мускулче или пръст, има една, непрекъсната верига от причини и последствия, едно единство и закономерност, които могат да бъдат доловени само от наблюдателното око. Бидейки сложна система от деятелности, в които е преповторен целият космичен живот, човек е израз на световното единство. Всички закони на физиката и химията — двете владетелки на мъртвата природа се срещат там. В човека са отразени геологичните епохи, преповторена е оная неизброима и велика стълба на органичния развой, а в душевния му живот проблясват всички трепети на макрокосмоса, настроенията на четирите годишни времена, тътнещият ураган на подземните стихии и мълчаливата, безкрайна радост на звездните небеса. Психолози, физиолози, писатели, художници и философи се мъчат да проникнат в тоя неизброден лабиринт и всякога откриват връзка между процесите на душевния живот и физиологичната действителност. За всекиго е ясно, че преживелиците: радост, страх, ужас, обида, или похвала, намират съответен израз по лицето. Те действуват по различен начин на лицевите мускули, на кръвообращението, на дишането и на хиляди още знайни и незнайни отправления в организма. Един от тия външни белези, които разкриват много нещо от същината на човешкото аз, е и смехът. Една редица от наблюдения, направени върху видовете смях и проучени паралелно с тях характерните особености на наблюдаваните субекти, дават едно пълно с много жизнена правда виждане в човешката душа. Изложените тук неща са строго оригинални и абсолютно неповлияни и несравнени с кои и да било съществуващи изследвания върху причините и психофизиологичните корени на смеха и хумора. Що е смях?
към текста >>

8. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Bсяка похвала е верига, която свързва твоето бъдеще, полица която ще ти поднесат да платиш.
Много 6яxa насядали, а говореше Един. И всички слушаха. — Онзи, който е помислил зло за теб и ти не си се подал на думите му, а си останал в доброто си настроение за него — ти си се освободил от кармата си cпрямо него. Ти си освободен. Но онзи, който те хвали, той много ще иска — пази се! Bсяка похвала е верига, която свързва твоето бъдеще, полица която ще ти поднесат да платиш. И не е важното, че ще платиш или даваш — защото изворът е да извира — а начинът по който ти искат и взимат: ти не си свободния — защото ако се възрадваш от похвалата, то значи, че нещо не ти е достигнало да бъдеш доволен от работата си, недоволният човек никога не може да познае Истината — той си живее в своя собствена душевна градина, в която растат много и различни плодове, но не всички са най-необходимите. А ако не останеш доволен от похвалата, мисъл ще гризе мисълта ти и смущава душата ти, и че повече си заслужил. И ще изгубиш мирът си. — Тогава? — Тогава бъди винаги свободен.
към текста >>

И не е важното, че ще платиш или даваш — защото изворът е да извира — а начинът по който ти искат и взимат: ти не си свободния — защото ако се възрадваш от похвалата, то значи, че нещо не ти е достигнало да бъдеш доволен от работата си, недоволният човек никога не може да познае Истината — той си живее в своя собствена душевна градина, в която растат много и различни плодове, но не всички са най-необходимите.
И всички слушаха. — Онзи, който е помислил зло за теб и ти не си се подал на думите му, а си останал в доброто си настроение за него — ти си се освободил от кармата си cпрямо него. Ти си освободен. Но онзи, който те хвали, той много ще иска — пази се! Bсяка похвала е верига, която свързва твоето бъдеще, полица която ще ти поднесат да платиш. И не е важното, че ще платиш или даваш — защото изворът е да извира — а начинът по който ти искат и взимат: ти не си свободния — защото ако се възрадваш от похвалата, то значи, че нещо не ти е достигнало да бъдеш доволен от работата си, недоволният човек никога не може да познае Истината — той си живее в своя собствена душевна градина, в която растат много и различни плодове, но не всички са най-необходимите. А ако не останеш доволен от похвалата, мисъл ще гризе мисълта ти и смущава душата ти, и че повече си заслужил. И ще изгубиш мирът си. — Тогава? — Тогава бъди винаги свободен. защото само свободния може да познава Истината, само тоя, над главата на когото няма облаци, вижда истинския образец на слънцето.
към текста >>

А ако не останеш доволен от похвалата, мисъл ще гризе мисълта ти и смущава душата ти, и че повече си заслужил.
— Онзи, който е помислил зло за теб и ти не си се подал на думите му, а си останал в доброто си настроение за него — ти си се освободил от кармата си cпрямо него. Ти си освободен. Но онзи, който те хвали, той много ще иска — пази се! Bсяка похвала е верига, която свързва твоето бъдеще, полица която ще ти поднесат да платиш. И не е важното, че ще платиш или даваш — защото изворът е да извира — а начинът по който ти искат и взимат: ти не си свободния — защото ако се възрадваш от похвалата, то значи, че нещо не ти е достигнало да бъдеш доволен от работата си, недоволният човек никога не може да познае Истината — той си живее в своя собствена душевна градина, в която растат много и различни плодове, но не всички са най-необходимите. А ако не останеш доволен от похвалата, мисъл ще гризе мисълта ти и смущава душата ти, и че повече си заслужил. И ще изгубиш мирът си. — Тогава? — Тогава бъди винаги свободен. защото само свободния може да познава Истината, само тоя, над главата на когото няма облаци, вижда истинския образец на слънцето. — Тогава как ще надраснем себе си, да ускорим еволюцията си?
към текста >>

9. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Към възрастните да се приложи похвалата и да се уверят, че другите имат високо мнение за тяхната способност.
Обяснението на тая идея седи в самата дума. Отговорност е отговор, който отделния човек дава на изискванията на съвестта си. Ако човек изпълнява изискването, тогава той е с отговорност, ако ли не, тогава той не притежава чувството на отговорност. Това чувство дава инициатива. У децата то се постига, когато им се обръща внимание за последствията от делата им, вместо да се наказват. Към възрастните да се приложи похвалата и да се уверят, че другите имат високо мнение за тяхната способност. Отговорен е всеки човек относно друг, който до известна степен е зависим от него, или които е в лошо отношение с него. Например по-възрастния относно по младия, по-силния относно по слабия, богатия относно бедния, благоразумния относно по-неблагоразумния и т. н. Ние трябва само да внимаваме на гласа на нашата съвест, която ще ни каже точно какво да правим. Ако всички хора биха обърнали внимание на това, много зло би се избегнело от човешкото общество. Колко нещастия, страдания и даже престъпления стават само поради това, че хората не със съзнателни относно своята отговорност.
към текста >>

10. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Който направи горното, ще може да бъде спокоен, че е извършил достойна за похвала човешка дейност.
За правилно оформяване на коронката се оставя една средна клонка, която се намалява с една трета от дължината й, а страничните 4—5 клонки се намаляват с 2/3 от дължината им. Всякога по слабите клонки се оставят по-дълги и обратно — по силните се скъсяват повече. Отрезът се прави близо до пъпката, която е насочена навън или към празно място в короната. Добре е ако отрезите се замажат с овощарски мехлем или говежда тор. 9. Необходимо е да се вземат всички мерки за запазване на дръвчетата от повреди, като се оградят по единично или изцяло. Който направи горното, ще може да бъде спокоен, че е извършил достойна за похвала човешка дейност. ВАЯТЕЛ И МРАМОР Един Ваятел с чук и лостове отломил доста обемист блок от една канара — беломлечен мрамор. Блокът се търкулнал лудо и стремително надолу към равната поляна. Насмалко да завлече и Ваятеля със себе. Тоя го изгледал и му наговорил: — Право е, че ти си груб и безсърдечен! Можеше и мъртъв да ме оставиш.
към текста >>

11. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ Ободрено от тая похвала, детето, без съмнение, ще се залови на следващия път с по-голямо усърдие за уроците си, и постепенно, благодарение на това разумно поощряване, действително ще стане прилежно.
Отговаряйте благосклонно на всичките им запитвания и не ги отблъсквайте с думите: „Дотегнал си ми, остави ме спокоен, ти ще го узнаеш. когато настане време за това.“ При какъвто и да било повод, никога не говорете на детето: „Ти си мързелив, ти за нищо не си способен и т. н.“ Тия упреци могат да предизвикат у него действително съответстващите недостатъци. Ако детето е лениво и лошо се учи, опитайте се да му кажете, ако това и да би било невярно: „Е, днес си по-добре приготвил уроците си, отколкото всеки друг път. Старай се, мило дете! “ Ободрено от тая похвала, детето, без съмнение, ще се залови на следващия път с по-голямо усърдие за уроците си, и постепенно, благодарение на това разумно поощряване, действително ще стане прилежно. В никакъв случай не говорете, в присъствието на деца, за болести — с това вие всякога рискувате да ги предизвикате в тях. Разяснете им напротив, че нормалното състояние на човека, е — здравето и че болестта е — аномалия, своего рода недостатък, които може да се избегне с правилен и умерен живот. Не приучвайте децата да се страхуват от всевъзможни неприятни чувствания, — студ, горещина, дъжд, вятър и т. н. Казвайте им, че човек може превъзходно да понася всичко, без ни най-малко да страда и без да се оплаква. Не разказвайте на и без това боязливите деца всякакви ужаси: загнезденият в детето страх може да се прояви по-после в твърде печална форма.
към текста >>

12. -

Не би повярвал човек наистина, че това е нещо важно или нещо за похвала.
Най-сетне тя бе мила и наистина мъничка с дребното си и кръшно тяло със златистите си коси и цъфнали страни; изглеждаше, че е тъкмо на мястото си в новата среда. Всички намираха, че е очарователна и способна да бъде полезна по хиляди начини. Скоро всички я обикнаха. Тя разбра много скоро, че историята за призрака, която й разказа баронесата, е един от обикновените предмети за разговор през време на обедите. Или някоя от госпожите, или учителката все ще кажеше: — Днес видях генерала. Не би повярвал човек наистина, че това е нещо важно или нещо за похвала. Не минаваше ден да не попитат г-цо Шпак не е ли срещала призрака и тъй като трябваше да казва всеки път, че не е, тя видя, че равнодушието на призрака към нея предизвиква известно незачитане. В това отношение, тя бе по-долу от учителката и управителя, които бяха виждали няколко пъти генерала. Всъщност, г-ца Шпак никога не бе виждала да се отнасят към едно привидение тъй без стеснение и тя схвана още от първите дни, че всичко ще се свърши с някоя злополука. Тя си мислеше често, че ако се касае наистина за някакво привидение от онзи свят, то трябва да е на някой нещастник. който иска помощ от живите, за да намери покой в гроба си.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За кралство Саксония голяма похвала за изпълнен дълг; 6.
“ Попаднал в едно пренесено състояние, аз можах да хвърля поглед върху цяла Средня Европа: 1. В областта Олденбург в северната част на реинската провинция страшни събития, война; 2. В канала Кайзер-Вилхелм не може да се влиза, там военни постове; 3. На източната граница русите направиха пробив, но това бързо нахълтване става за тях съдбоносно; 4. Важни събития в Силезия, но и голям глад и бедствия от войната; 5. За кралство Саксония голяма похвала за изпълнен дълг; 6. За Италия и горна Италия голямо поражение; 7. Французите в реинските области и западно от Франкфурт на Майн. По-нататък имах предчувствия, че ще има война в цяла Европа; критическо време за кайзеровото семейство ; в руска Полша война, революция. Януари, 1914 г. Ернест М. Бюнтер.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сам Бъканън нарича съчиненията на Дентона чудни, със смела концепция и високо философски; в тези думи се съдържа и похвала и укор.
Съчинението на Бъканън е предизвикало появяването на друго обемисто съчинение за душата — The Soul of Things от Дентон. В това съчинение се съдържат психометрически изследвания из всички важни области на живота, особено из античните времена. Дентон сам е авторитет в тази област. Той е правил далечни пътешествия и използвал своите сбирки, като ги подложил на психометрически изследвания. Освен историята на минали земни периоди, изследвани са и планети, и резултатите са тъй своеобразни, чудни и стоящи в такова рязко противоречие с владеещите схващания, че само поради това книгата не е могла да има успех. Сам Бъканън нарича съчиненията на Дентона чудни, със смела концепция и високо философски; в тези думи се съдържа и похвала и укор. В следните редове ще скицирам по-нататъшното психометрическо развитие у Бъканън. Следвайки неговото изложение (в Manual of Psychometry), аз ще се старая да посочвам винаги нишката на простата психометрия, колкото и сложни да изглеждат понякога обстоятелствата. Тук ще се ограничи повече в методът, излизайки от мисълта, че, като живеем в съвременната култура, ние сме длъжни да се справим на първо м4сто и с владеещите схващания. Професор Бъканън рядко прави в публични събрания психометрически експерименти с писма. Също така той не дава значение и на опитите чрез пипане, а се ограничава с това, да избира из самата публика подходящи психометри, които по неговата метода сполучват доста правилно да посочат и характера на автора на писмото.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сефиротът е Ход (похвала и признание, благопристойност и голяма известност), нему била посветена девата колона на Соломоновия храм.
Богове) на сферата на Венера и означава усърдие и любов към справедливостта. То произвежда растенията. Неговото разумно същество се нарича Аниел, а ангелът — Церирел, ръководителят на Давид. * * * Осмото име е Йелоим Саваоθ. И него превеждат Бог на войнствата, не на войната и правосъдието, но на кротостьта и съгласието, тъй като двете последни имена имат окончание войнство. Сефиротът е Ход (похвала и признание, благопристойност и голяма известност), нему била посветена девата колона на Соломоновия храм. То действа чрез чиновете на Архангелите (които евреите наричат Бене Йелоим, т. е. синове на боговете) на сферата на Меркурийий и произвежда животните. Разумното му същество е Михаел, наставникът на Соломона. * * * Деветото име е Шадай (Всемогъщият и Вседоволният) или Йелхай (Живият Бог) Сефиротът е Йесод (основата). То означава добро разбиране, съюз, изкупление и покой, и влияе чрез чиновете на Ангелите (които евреите наричат Керубим Малак или Техор) на сферата на Луната, прави приращението и накърнението на всички неща, управлява гения на хората и разпределя между тях ангелите-хранители.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Излишък: суетност; самохвалство и крайна чувствителност Недостатък: равнодушие към общественото мнение, към похвала или укор, и незачитане за лично изтъкване.
Благоразумие; внимателност; грижливост. Излишък: страх; боязливост; отлагане. Недостатък, невнимателност; заблуждение; безразсъдност, Честолюбиви и управителни органи 12. Наклонност за одобрение. — Любов за слава; любезности; амбиция да бъде одобрен и повишен. Излишък: суетност; самохвалство и крайна чувствителност Недостатък: равнодушие към общественото мнение, към похвала или укор, и незачитане за лично изтъкване. 13.Себеуважение.—Мъжественост; любов към свобода; благородство; честолюбиво и внушително разположение. Излишък: крайна гордост; арогантен, владеещ дух. Недостатък: палячество; раболепство и липса на самоуважение и лично достойнство. 14. Твърдост. — Решителност; стабилност; постоянство; устойчивост; неотстъпчивост.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За нас, мистиците и окултистите, идването на този светия в Прага съставлява важно събитие, защото.не е дошъл като неизвестен посветен, но излиза публично, и макар че материалистичния свят да няма и най-малко предчувствие за неговата истинска мисия, все пак, чувства силното влияние на неговата личност и му отдава похвала и почит, каквито му подобават не само като на човек, но и като на високо издигнат дух.
Този възглед е напълно погрешен, тъй като собствено ядрото на индийското учение стои не в интересните санскритски форми, но в мислите и в тяхната вътрешна светлина, която дават на човешката душа. Но за това няма да говорим в тази статия. Важното за нас е, да изтъкнем личността на Рабиндранат Тагора, не само като индийски поет и философ, но главно като мистик, като жив представител и пропагандатор на религиозните и окултно- мистичните идеи, вложени вжв Ведите и Упанишадите. Открито можем да кажем, че идването на великия ориенталски мистик в Европа можем изобщо да смятаме за епохално събитие, което от духовно гледище ще има огромно влияние за цялото спиритуалистическо движение в западния свят. Рабиндранат Тагор е действително йоги, ръководен от Висшата Сила и неговите постъпки се направляват от най-високия център на вселената, тъй че е необходимо много грижливо да се вгледаме в тях. За нас, мистиците и окултистите, идването на този светия в Прага съставлява важно събитие, защото.не е дошъл като неизвестен посветен, но излиза публично, и макар че материалистичния свят да няма и най-малко предчувствие за неговата истинска мисия, все пак, чувства силното влияние на неговата личност и му отдава похвала и почит, каквито му подобават не само като на човек, но и като на високо издигнат дух. Казахме, че Рабиндранат Тагор е светец и йоги. Това знаехме още тогава, когато първите негови книги бяха публикувани в английски и чешки преводи, тъй като от тях ясно е всекиму, който познава староиндийското окултно учение, че е Учител (Meister) — не само разпространител на това учение, но и сам е живеел и живее според него. Рабиндранат Тагор е от стар бенгалски род, за когото се разправят цели легенди. Баща му Debendranat Magarschi бил, според думите на Тагора. „rischim“ — то значи, че бил най-високо посветен и мъдрец.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И г-н Гудев заслужава най-голяма похвала и насърчение, за дето се е решил, в това време на безпросветна мъгла и безсърдечност, да преведе и издаде горната книжка на немския окултист и мистик, г.
Никакви духовни интереси не го вълнуват. То не знае и не иска да знае великият и незиблем закон, прокламиран от Христа в съкровения смисъл на думите му: „търсете по-напред Царството Божие и правдата негова, и всичко друго ще ви се приложи“. Съвременните заслепени хора предпочитат да вървят по обратния път: вместо да схващат и очакват преходните си земни и материални блага като резултати от познанието на духовните истини и от духовното преживяване, те се измъчват всеки ден в борбата за уреждане своето материално задоволство, а след това, ако им остане време или благоволят, ще полюбопитстват да надникнат и в духовната област. Така се фалшифицира целия живот на съвременните хора и те свършват земното си поприще като истински духовни фалити. Но трябва да се разбива с благородно постоянство, достигащо до упоритост, тая канара на духовно невежество и сърдечна леденина на обществото, докато, най-сетне, с общи усилия сполучим да я разрушим, за да изгрее слънцето на божествената истина в умовете и на божествената любов в сърцата. И г-н Гудев заслужава най-голяма похвала и насърчение, за дето се е решил, в това време на безпросветна мъгла и безсърдечност, да преведе и издаде горната книжка на немския окултист и мистик, г. д.р Рудолф Щайнер. Тя разглежда двата закони, които действат в живота: законът за прераждането или превъплътяването (реинкарнацията) и законът за възмездието или за причините и последиците (кармата). По тях и ние многократно сме писали във Всемирна Летопис, като сме дали отделни статии и много съобщения за истински факти в живота, с които се доказва, по един неоспорим начин, приложението на тия закони, а така също и в отдела Астрология тая материя е обсъдена обширно. И в настоящата книжка се довършва хубавата лекция на американския окултист, Ричард Ингалезе, върху прераждането. Препоръчваме на всички наши четци тази брошурка, защото в нея, от чисто научно гледище, те ще намерят изчерпателна аргументация за Съществуването и действието на казаните два закони.
към текста >>

0.43151807785034