Търсене в текстове за 'Похвала'

Брат Ради я научи как да копае, как да сади лук и чушки и накрая тя получи похвала от него.
Защото го приема направо, без остатък. Това означава, че ще Го прояви в следващия си живот". Седим ние и се оглеждаме смутено, ние, които бяхме студенти, други - завършили университети. За най-голямо учудване в случая е, че имаше една сестра, която следваше българска филология и точно в този момент пишеше реферат за Търновската школа на Патриарх Евтимий. Тя стана и отиде при брат Ради, взе мотика и няколко дни копа с него. Брат Ради я научи как да копае, как да сади лук и чушки и накрая тя получи похвала от него. Ние всички следяхме този опит. Накрая тя изнесе своя реферат за Патриарх Евтимий и получи бляскава оценка от професора си и от научния съвет на катедрата по българска филология. Така аз проумях какво означава "души в почивка". И завинаги си запазих у мен това изказване на Учителя за Братството в Айтос като едно откровение на Духа за смисъла на човешкия живот на земята. Затова посвещавам разказаните опитности за Айтоското Братство на онези братя с белите ризи, червените пояси и черните потури, които построиха салона на "Изгрева".
към текста >>

2. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

Имахме хор, който я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение и достойнство, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя.
По онова време приятелите бяха дали песента "В начало бе Словото" на българския музикант и композитор Добри Христов, за да я хармонизира. И той я направи. Тогава той бе изявен композитор на песни, на хорови песни, които се пееха от хора при храм-паметник "Александър Невски". Изобщо, той бе светило в онова време, както и по-късно неговото музикално творчество е от висотата на един добър, талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик. Та той направи хармонизацията на песента. Имахме хор, който я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение и достойнство, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя. Но какво бе учудването на всички ни и какво бе разочарованието на всички хористи, когато от Учителя - от Неговите уста чуха неодобрението Му за хармонизацията. Тогава те чуха Неговия упрек. Учителят направи строгa забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават духа на песните, не познават Словото и Учението Му. Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - дали си изпълнител на музикален инструмент или си певец - това е само външната страна на нещата. Това е само подготовката, това е техническата страна - да бъдеш добър техник и професионалист, както сега се казва, а тогава казвахме "добър техник".
към текста >>

3. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години

След като песнарката беше готова, ние я предоставихме на всички и вместо да получим похвала, всички се нахвърлиха върху мен и оттогава аз не видях бял свят, а само неприятности и какви ли не укори видях и преживях.
Тогава отиде един от нашите приятели с каруца- Неделчо бе уговорил да преместят напечатаното в друго складово помещение. Така те бяха докарани у дома, в малкия ни дом на ул. "Симеоновско шосе" 14. Сложихме ги на тавана. После извикахме верни приятели, подреждахме ги по страници, после - по коли и накрая бяха подвързани от наши приятели. След като песнарката беше готова, ние я предоставихме на всички и вместо да получим похвала, всички се нахвърлиха върху мен и оттогава аз не видях бял свят, а само неприятности и какви ли не укори видях и преживях. Така, че Братството не помогна с нищо за издаването на тази песнарка, макар че има една песен, в която се казва "братство, единство ние искаме". Каква ирония за песента и за Школата на Учителя. Това нещо го разбрахме много добре през време на процеса през 1957-58 година. Когато Учителят даваше една песен и тя се записваше, първо тя се предаваше на Него, за да я прегледа. После се даваше на някои от музикантите да я прегледат и Учителят посочваше Асен Арнаудов да я види и чак след това Учителят нареждаше да се запише в голямата тетрадка.
към текста >>

4. 3_56 Богомилското учение и Дървото на живота

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Получих похвала от професора.
Във факултета ми бе дадена тема и аз направих реферат за богомилското учение: " Влияние на богомилското учение върху образованието на българският народ". За тази тема се готвих усилено, прочетох всичко, което бе написано от историците до този момент. Имах предвид и някои изказвания на Учителя за богомилите и бях вмъкнала умело тези Негови идеи, бях ги разработила с историческите материали, с които разполагахме. Представянето мина успешно и рефератът беше отбелязан от професора за интересните идеи и самата постановка на исторически паралели, която беше може би първа по рода си в България. А това беше 1923-24 година и в Университета се изучаваха чужди Школи,' чужди философски системи и се смяташе, че ние, българите, излизаме сега от праха на забвението и на духовната нищета, предизвикана от петстотин години турско иго. Получих похвала от професора. Аз също бях доволна от положения труд. Непосредствено след реферата сънувам сън. Сънувам, че Учителят стои пред мен и държи едно двегодишно Негово дете и ми казва: "Това дете беше съвършено във всяко едно отношение и работеше така точно като часовник." Учителят ми показва и аз виждам на самата глава на детето един часовник-будилник. И Учителят в съня ми продължава да говори: "Но имаше само един "мъничък малък" дефект в едното око и поради това не можа да живее." Като ми каза това аз виждам, че върху главата на детето се показва онзи часовник и ми се изписват някакви цифри върху часовника. Накрая сънят свърши и след като се събудих, записах всички цифри на лист хартия.
към текста >>

5. 5_47 Окултна литература на Изгрева

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Двамата умници чакат похвала.
А той е от Черната ложа, Учителят няколко пъти ни е казвал това. Но кой да слуша! Та така, те или не знаят кои са Папюс и останалите автори, или не искат да знаят. Вадят книгите от раниците и искат да ги сложат на масата Му. Учителят ги кара да ги сложат на пода до вратата Му. Двамата умници чакат похвала. Учителят седи и мълчи. Вероятно говори с нечуто от тях Слово на душите им. Те стоят прави. Накрая Учителят смръщва вежди. Протяга дясната Си ръка с показалеца напред и отсича: "Изнесете навън тези трици!
към текста >>

6. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

Катя остана изненадана, понеже очаквала похвала заради дипломата и започна да протестира пред Учителя, че е дошла, за да бъде на "Изгрева" при Него.
Катя отиде да живее при Паша в града и беше на пълен пансион у тях, на храна, спане и учение, като получаваше пари от родителите си през това време. Ани я учеше на литература и езици, а Паша - на математика, геометрия и химия. История учеше сама. И така, тя завърши гимназия и занесе дипломата си на Учителя. След като я видя, Той й каза: "А сега, с тази диплома ще отидеш да работиш като учителка". Катя остана изненадана, понеже очаквала похвала заради дипломата и започна да протестира пред Учителя, че е дошла, за да бъде на "Изгрева" при Него. Учителят млъква и разговорът приключва. През следващите шест месеца Учителят не пожелава да говори с нея, нито я поглежда, нито я приема. През това време тя е една от онези, които непрекъснато са пред вратата на Учителя, за да могат поне да Го зърнат. Когато Учителят излиза от стаята Си, Той понякога разговаря с другите, но нея изобщо не я поглежда - все едно, че не съществува. Накрая Катя не издържа и е принудена да отстъпи.
към текста >>

7. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 2

Похвалата 93.
Мисията 88. Аз имам хиляди уста 89. Материалистът 90. Лъжа и насилие 91. За българите 92. Похвалата 93. Пестеливостта 94. Лекуване по новият начин 95. Искайте и ще ви се даде 96. Не заспивай под плодно дърво 97. Адът и раят 98.
към текста >>

8. 92. ПОХВАЛАТА

Борис Николов

ТОМ 2

92. ПОХВАЛАТА Учителят беше пестелив на похвали.
92. ПОХВАЛАТА Учителят беше пестелив на похвали. Един единствен път съм получил от Учителя похвала. Работех на беседката на поляната, нещо твърде трудно. Циментирах нещо. Работех внимателно, както се работи за Учителя. Завърших работата.
към текста >>

Един единствен път съм получил от Учителя похвала.
92. ПОХВАЛАТА Учителят беше пестелив на похвали. Един единствен път съм получил от Учителя похвала. Работех на беседката на поляната, нещо твърде трудно. Циментирах нещо. Работех внимателно, както се работи за Учителя. Завърших работата. Учителят се приближи, прегледа я и каза на сестрите: „Братът има търпение!
към текста >>

9. 55. ПОСТЪТ НА КОЛЮ КАИШЕВ

Очаква похвала от Него.
Обикновено постът продължаваше 10 дни. Имаше ръководител на поста, а това бе Учителят. Но Колю си направи поста без да пита Учителя. На 21. ден той с големи усилия отива при Учителя и Му обяснява всичко. Очаква похвала от Него. Но Учителят нищо не казва, а само откъсва едно зърно на поставения грозд пред него грозд пред него в една чиния, взима ножчето и зърното го разрязва на две и му дава половин зърно като му казва, че днес трябва само него да смучи. Дава му съвет как бавно трябва да отпоства, за да не се увреди и му посочва колко течност трябва да пие на ден. Колю кима с глава в знак, че е разбрал и че ще изпълни всичко. Той излиза и решава да отиде на баня, за да се изкъпе. Нали от поста се е пречистил, пие една, две глътки вода на ден и сега трябва да очисти тялото си в банята и е вече готов за нови подвизи.
към текста >>

10. 71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА

Върнахме се и Учителят каза една похвала за мене пред всички.
Учителят посочи мене с пръст. На уречения ден тръгнахме с Дафинка рано сутринта в 5 часа. И от Изгрева до Бивака Ел-Шадай пътувахме точно 11 часа, движейки се стъпка по стъпка. Беше истинска Голгота. Гледах я и си представях каква красавица бе по-преди, а след това в нея се кръстосаха чувства на различни хора, разпънаха я на кръст и я унищожиха окончателно. Върнахме се и Учителят каза една похвала за мене пред всички. „Брат Борис има търпение! " може би тогава научих какво е търпение. Вървяхме стъпка по стъпка общо 18 часа -11 часа натам и 7 на връщане. А този път ние го вземахме от Изгрева до Бивака за три часа и два часа за връщане. Но да се движиш стъпка по стъпка, да я подкрепяш и да спираш на всеки двадесет метра бе повече от търпение.
към текста >>

11. 12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ

Вместо похвала то стана голям скандал, избухна истинска бомба на Изгрева.
да се напечати със собствена хартия и ние я отпечатихме на една печатница на ул. „Граф Игнатиев". Ако бяхме казали, че пишем такава книга щяха да ни попречат, щяха да ни наклеветят пред властите и нямаше да получим разрешение за печат. Когато книгата се отпечати аз я закарах с няколко каруци на Изгрева и десетина броя поднесохме на Братския Съвет. Изненадата бе голяма. Вместо похвала то стана голям скандал, избухна истинска бомба на Изгрева. Всички ни упрекнаха, че сме направили книгата без тяхно участие. А мнозина бяха все писатели и творци на перото и така бяха засегнати като се възмущаваха от дъното на душите си от нас. А това издание бе много луксозно, с илюстрации. Книгата излезе през 1947 г. на мои лични разноски!
към текста >>

12. 20. НЕДЕЛЧО ПОПОВ

Имахме си и директор - Никола Антов, който съдействуваше и може да се изкаже похвала на него за тази му дейност, щом можахме да издадем за шест години 51 томчета.
Ето така ние имахме източник на хартия почти неограничено. Заради тази идея на Неделчо Попов, защото той организира закупуването ние не спряхме нито един ден печатницата на Изгрева. За хартията получавахме документ от редакцията на в-к „Работническо дело" и „Земеделско знаме". Плащахме на сестрите и ги водехме на работа към печатницата. Тъй че имахме печатарски работници, книговезница и работници за развиване на хартия. Имахме си и директор - Никола Антов, който съдействуваше и може да се изкаже похвала на него за тази му дейност, щом можахме да издадем за шест години 51 томчета. Хайде издайте, отпечатайте и вие за 6 години 51 томчета, та да ви видим колко струвате! За закупуването на хартията още от самото начало Братския съвет и финансовия съвет, чийто председател бе Никола Антов взеха решение. Те решиха че сумите намерени при Учителя, които финансовия съвет пазеше, нямаше да се включват в счетоводството, а ще служат за купуване на хартия и материали, за които не можем да получим документ за оправдание. Това решение бе на финансовия съвет, а не мое. Тогава не можеше да се получи документ от частните издателства, на които им беше останала хартия.
към текста >>

13. ІІІ.56. ЧУВАЛ БРАШНО ЗА КОМУНАТА

ТОМ 4

Гръблев очаква да получи похвала от Учителя за изпратените чували с продукти.
Спасил от глад комунарите и спасил комуната да не се разтури. Но това траяло само един-два месеца. Отново получава писмо за помощ. Той решава отново да им помогне. Но същият момент получава вест от Учителя, да се яви при Него в София. Гръблев очаква да получи похвала от Учителя за изпратените чували с продукти. Но чува с ушите си съвсем друго. „Забранява Ви се да им изпращате чували с продукти. Забранява се да крадете от войниците храната, като ги пускате в отпуск. Забранява Ви се открадната храна да изпращате на хора, които лежат и не работят и така се развращават от безделие. Забранява Ви се да се намесвате в техния опит, защото те не попитаха никого, дори и Мен, и опразниха Школата.
към текста >>

14. 7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Ако излезе - добре и похвала за Асен Челингиров, но ако не се отпечата, значи са взели връх онези, които си служат с лъжата и кражбата.
Асен Челингиров беше много разтревожен, но аз му заявих, че още преди две години съм дал съгласието си да отпечата този каталог и да отбележи като автор и съставител на каталога, че е Елена Андреева, а името на Асен Челингиров да фигурира като издател на каталога. Аз го подкрепих и защитих. Аз знаех цялата история на този каталог от преди 45 години и имената на всички лица, които се явяваха да откраднат труда на Елена Андреева. А да се издаде един такъв каталог е необходимо много време, много справки и това е една изключително трудоемка работа, и не всеки би се хванал да реализира тази идея на Елена Андреева. А дали ще излезе този каталог, ще видим. Ако излезе - добре и похвала за Асен Челингиров, но ако не се отпечата, значи са взели връх онези, които си служат с лъжата и кражбата. Но те не знаят, че това Слово е на Бога и че Бог е огън всепояждающ. И този Божествен огън изгаря всичко нечисто отвътре и отвън, за да остане Словото на Бога в Своята чистота. Защото Словото на Учителя е Слово на Бога. И защото „Глава на Твоето Слово е Истината". Елена Андреева, като стенографка на Учителя, си завърши своята работа докрай.
към текста >>

15. 21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

ТОМ 4

Ако излезе - добре и похвала за Асен Челингиров, но ако не се отпечата, значи са взели връх онези, които си служат с лъжата и кражбата.
Асен Челингиров беше много разтревожен, но аз му заявих, че още преди две години съм дал съгласието си да отпечата този каталог и да отбележи като автор и съставител на каталога, че е Елена Андреева, а името на Асен Челингиров да фигурира като издател на каталога. Аз го подкрепих и защитих. Аз знаех цялата история на този каталог от преди 45 години и имената на всички лица, които се явяваха да откраднат труда на Елена Андреева. А да се издаде един такъв каталог е необходимо много време, много справки и това е една изключително трудоемка работа, и не всеки би се хванал да реализира тази идея на Елена Андреева. А дали ще излезе този каталог, ще видим. Ако излезе - добре и похвала за Асен Челингиров, но ако не се отпечата, значи са взели връх онези, които си служат с лъжата и кражбата. Но те не знаят, че това Слово е на Бога и че Бог е огън всепояждающ. И този Божествен огън изгаря всичко нечисто отвътре и отвън, за да остане Словото на Бога в Своята чистота. Защото Словото на Учителя е Слово на Бога. И защото „Глава на Твоето Слово е Истината". Елена Андреева, като стенографка на Учителя, си завърши своята работа докрай.
към текста >>

16. 12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО

Публиката се разотиде, а аз получих похвала, че съм свирела хубаво.
Дойде моят ред да свиря, филмът бе комедия с бърз ритъм и аз свирих леко, бързо, публиката бушуваше, смееше се и всичко се разливаше като морски вълни една след друга. След като свърши филма публиката не искаше да напуска салона И викаше „Искаме още". Тогава съдържателят на салона излезна и каза: „Заповядайте всички утре вечер по същото време със същите билети". Публиката нададе вой, беше предоволна. А това беше своеобразна реклама на съдържателя на салона. Публиката се разотиде, а аз получих похвала, че съм свирела хубаво. Той свърза успеха на филма и разположението на публиката с моето свирене, защото наистина само така можеше да се обясни необикновеното разположение на публиката. А този филм той го въртеше вече една седмица. И днешното представление бе единственото, което се разви по такъв необикновен начин - с бурни възторзи и ръкопляскания. Отивам аз при Учителя и му разправям всичко. Изгледа ме, усмихна се и каза: „С молитвата, която си направила си сменила състоянието на целия салон".
към текста >>

17. 61. ИЗПРАЩАМ ТЕ В СВЕТА

Тази похвала се отнасяше за мен.
Така че бях една от близките ученички на Учителя още преди образуването на Школата, защото аз се запознах с него през 1916 г. През 1920 г. влезнах официално в Братството и започнах да посещавам редовно неговите беседи Спомням си веднъж той спомена следното: „Аз имам една частна ученичка, с която се занимавам отдавна и мога да ви кажа, че тя къде, къде ви е преварила и отишла напред. Вземете пример от нея, защото тя учи онова, което й се преподава. А вие само слушате и не учите". Тази похвала се отнасяше за мен. Възрастните приятели ми се усмихнаха само добронамерено, а това бе една добра похвала, защото тогава младежите още не бяха дошли и още не беше изскочила ревността на възрастните братя и сестри към нас, младите което се случи по-късно. Същата година имаше събор през месец август в Търново и аз вече разказах как исках да отида, но един възрастен брат, а това бе Петко Епитропов, ме спря. Обясни ми, че това може да стане само с официални покани и ми показа своята, която Учителят лично му беше написал и връчил. Аз не бях тогава получила такава покана и дълбоко умъчнена останах в София. Когато всички се завърнаха от събора Учителят ме запита „Вие защо не дойдохте на събора?
към текста >>

Възрастните приятели ми се усмихнаха само добронамерено, а това бе една добра похвала, защото тогава младежите още не бяха дошли и още не беше изскочила ревността на възрастните братя и сестри към нас, младите което се случи по-късно.
През 1920 г. влезнах официално в Братството и започнах да посещавам редовно неговите беседи Спомням си веднъж той спомена следното: „Аз имам една частна ученичка, с която се занимавам отдавна и мога да ви кажа, че тя къде, къде ви е преварила и отишла напред. Вземете пример от нея, защото тя учи онова, което й се преподава. А вие само слушате и не учите". Тази похвала се отнасяше за мен. Възрастните приятели ми се усмихнаха само добронамерено, а това бе една добра похвала, защото тогава младежите още не бяха дошли и още не беше изскочила ревността на възрастните братя и сестри към нас, младите което се случи по-късно. Същата година имаше събор през месец август в Търново и аз вече разказах как исках да отида, но един възрастен брат, а това бе Петко Епитропов, ме спря. Обясни ми, че това може да стане само с официални покани и ми показа своята, която Учителят лично му беше написал и връчил. Аз не бях тогава получила такава покана и дълбоко умъчнена останах в София. Когато всички се завърнаха от събора Учителят ме запита „Вие защо не дойдохте на събора? " Аз му обясних.
към текста >>

18. 151. УРВАТА И СКАЛАТА

Цанка се разсърди и отиде с бялата си шапка настрани и вместо похвала както очакваше, тя получи скарване и то от Учителя.
Защото височината беше голяма, стотици метра, езерните води студени и когато се свлечеш долу жив ако си, то непременно щеше да се удавиш в студената вода. Ние се сепнахме, а някои започнаха да викат и да протестират, че тук не може да се върви и че ще се пребием. Учителят дойде, погледна наоколо, скара се и каза: „Може приятелите да се издавят. Не искам да гледам никакво езеро". Седнахме горе на скалата за почивка. Цанка се разсърди и отиде с бялата си шапка настрани и вместо похвала както очакваше, тя получи скарване и то от Учителя. А това бе много за нея. Приятелите видяха и се убедиха в нейното безразсъдство и чуха недоволните думи на Учителя и сега тя седеше встрани разсърдена, ядосана, че не са й признали това, че може да води и да ръководи приятелите. Затова й бе сръднята, а не за това, че й се скара Учителя, че ни доведе на такова непристъпно място където можехме да се пребием всички. Мина известно време и аз казах на Учителя: „Учителю, все пак се заслужава да се види езерото. Наистина е хубаво".
към текста >>

19. 209. БОЯН БОЕВ

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

За мен това беше само една похвала, но сега времената бяха други и аз тичах и си имах други грижи и неволи.
Готвех за Борис, където се готви за един там има и за двама. Но сега вече търча по други неща и няма да мога нито да готвя, нито да нося". На Боян му беше много неприятно, защото се лишаваше от тази вкусна и лесно смилаема храна, която готвех. Започнаха други да му готвят и носят. Веднъж ме среща и се оплаква: „Ти знаеше ли, че тези сестри тук на Изгрева не знаят да готвят и ще ме уморят с техните яденета". За мен това беше само една похвала, но сега времената бяха други и аз тичах и си имах други грижи и неволи. Боян беше много разположен към нас, а ние бяхме преминали през изпитания и чрез тези опити, които бяха направени с издаването на беседите и книгите на Учителя нашите връзки се уякчиха. Спомням си, че той обикновено се намираше много близко до Учителя, непрекъснато с бележник и писалка в ръка, за да стенографира думите на Учителя. През 1926 г. шест месеца преди да се пенсионира той бе уволнен дисциплинарно от Министерството на просвещението и то след доноси и интриги като онези, които се подписаха за неговото дисциплинарно уволнение бяха директора на министерството Радославов, както и професор Консулов, които двамата са били бивши съученици на Боян Боев. Така те го оставиха да бъде без пенсия и той от 1926 г.
към текста >>

20. 5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН

ТОМ 6

Беше му дошла голяма поезия и беше написал към 60 стихотворения и ги бе показал на Учителя, за което получи похвала.
И се отказа от службата си на хорист, напусна, нямаше заплата и започнаха гладните години. Той беше така устроен, че смяташе, че хората трябва да се грижат за него, а не той за тях. Започнаха неволите ни. Учителят чрез Лулчев успя да му издейства служба и Багрянов като министър го изпратиха в Добруджа като държавен служител по землераздаването на земите след като България получи от Румъния Добруджа. Та тук около две години беше на заплата. Беше му дошла голяма поезия и беше написал към 60 стихотворения и ги бе показал на Учителя, за което получи похвала. После той ги изгори и ме упрекна, че не съм му обърнала внимание на поезията. Тогава имаше други около него, които се въртяха и му обръщаха внимание. А поезията му бе хубава. Например, сънува и през съня му дават едно хубаво стихотворение. Той става, записва го, декламира го известно време и после го изгаря.
към текста >>

21. 181. ЛАГЕРЪТ НА ВАДА 1970- 1975 ГОДИНА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Не го казвам за похвала.
Ние бяхме три момичета. Паша беше около 10 години по-голяма от мен. Аз съм една година по-голяма от Савка. Така, на тая възраст. Сега, аз бях по-сръчна от тях. Не го казвам за похвала. Бях по-сръчна. По-бързо работех. По ми беше лесно. Паша имаше повече задължение към беседите, защото тя нали работеше беседи, стилизираше и винаги съм отстъпвала, когато тя има работа. Аз да свърша нещо друго, затуй.
към текста >>

22. 11.В началото на нашата дружба

Когато силният удря по-слабият, това не е похвала за силния.
Както се вижда от бягството на Учителя, Любомир си е позволил насилие. Дори и с мен е постъпвал така. Когато понякога не съм била съгласна с неговите разбирания и съм му възразявала, той си позволяваше да ме удари. Че в даден случай не мисля като него, че намирам неговата постъпка и поведение неправилно и му го казвам, защо трябваше да удря? В себе си всякога такова негово поведение съм считала като недостатък. Когато силният удря по-слабият, това не е похвала за силния. Като описах този случай за бягството на Учителя, си спомням, че на горната част на главата на Любомир, на темето в средата имаше вдлъбнатина - тъкмо там, където е центърът Любов към Бога. Понеже сводът на моята глава е заоблен. Веднъж Любомир ми каза: „Ех, да имам свода на твоята глава". Сам той е съзнавал, че му липсва нещо, но не е могъл да се владее. Като пиша за някои отрицателни черти на Любомир трябва да кажа, че той имаше и много хубави черти.
към текста >>

23. 2.Изпратено писмо - препоръчано до Георги Кръстев

Книгата е отпечатана много добре при сегашните условия, за което заслужавате похвала.
Тогава аз се възмутих от тази лъжа и предупредих няколко лица, които да Ви съобщят, че това е лъжа и че, ако това бъде написано, то лично аз ще Ви дам под съд за лъжа, кражба на авторски труд. Същевременно съобщих, че автор на този труд е Боян Боев. Боян Боев лично е стенографирал тези разговори в село Мърчаево, лично е дешифрирал, лично е написал и подготвил за книгопечат тази книга. След време бях уведомен, че тази грешка е коригирана и аз си замълчах, като реших да видя какво ще излезне от всичко това. Книгата излезна и аз можах да я прегледам. 2. Книгата е отпечатана много добре при сегашните условия, за което заслужавате похвала. Но похвалата е само дотук. На корицата е поместена една цветна снимка, на която е отбелязано, че се публикува за първи път. Но Вие не сте искали разрешение от автора на тази снимка. Това е Георги Кьосев и неговата съпруга бе дълбоко възмутена, че Вие без разрешение публикувате неща с цел опорочаване и печалба. Тази снимка има история, която Вие не знаете.
към текста >>

Но похвалата е само дотук.
Същевременно съобщих, че автор на този труд е Боян Боев. Боян Боев лично е стенографирал тези разговори в село Мърчаево, лично е дешифрирал, лично е написал и подготвил за книгопечат тази книга. След време бях уведомен, че тази грешка е коригирана и аз си замълчах, като реших да видя какво ще излезне от всичко това. Книгата излезна и аз можах да я прегледам. 2. Книгата е отпечатана много добре при сегашните условия, за което заслужавате похвала. Но похвалата е само дотук. На корицата е поместена една цветна снимка, на която е отбелязано, че се публикува за първи път. Но Вие не сте искали разрешение от автора на тази снимка. Това е Георги Кьосев и неговата съпруга бе дълбоко възмутена, че Вие без разрешение публикувате неща с цел опорочаване и печалба. Тази снимка има история, която Вие не знаете. Освен това, тази снимка е от молитвения връх на Рила, а не от Мърчаево.
към текста >>

24. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР II

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Тогава де седи вашата похвала?
Представете си, че тилът, общият клас е отличен, обоз има, всичко е приготвено, а вие отстъпите, питам, какво ще стане с вашия тил? - И той ще отстъпи. Щом вие отстъпите, ще отстъпи и тила ви. ЗНАЧИ, ОТ ВАС ЗАВИСИ! Ако вие отстъпите бойното поле, ще поставите и общия клас в смущение, пък ако вие вземете бойна позиция, тогава и тила ви ще бъде добър. Тогава де седи вашата похвала? Да отстъпите ли, или да вървите напред? Разбирането е това! В онова вътрешното съзнание седи всичко." (Стр. 15 в оригинала и стр. 174 в томчето) „Окултната наука твърди, че тези, които са постигнали всичко, те знаят всичко, но те мълчат.
към текста >>

25. 01 - 82. ДУШИ В ПОЧИВКА

ТОМ 10

Брат Ради я научи как да копае, как се сади лук и чушки и накрая получи похвала от него.
Защото го приема направо, без остатък. А това означава, че ще го прояви в следващия си живот. " Седим ние и се оглеждаме смутено, ние, които бяхме студенти, други завършили университети. За най-голямо учудване в случая е, че имаше една сестра, която следваше българска филология и точно в този момент пишеше реферат за Търновската школа на патриарх Евтимий. Тя стана и отиде при брат Ради, взе мотика и няколко дни копае него. Брат Ради я научи как да копае, как се сади лук и чушки и накрая получи похвала от него. Ние всички следяхме този опит. Накрая тя изнесе своя реферат за Патриарх Евтимий и получи бляскава оценка от професора си и от научния съвет на катедрата по българска филология. Така аз проумях какво означава и какво значи „души в почивка". И винаги си запазих у мен това изказване на Учителя за братството в Айтос, като едно откровение на Духа за смисъла на човешкия живот на земята. Затова посвещавам разказаните опитности за Айтоското братство на онези братя с белите ризи, червените пояси и черните потури, които построиха салона на Изгрева.
към текста >>

26. 09 - 95. ЖЕСТОКИЯТ ОБЛОГ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Рали получил похвала за извършената жестокост.
95. ЖЕСТОКИЯТ ОБЛОГ Отдавна, много отдавна, касапите в едно селище се обложили върху следното: кой от тях ще може да одере живо агне за най-малко време. Облогът бил спечелен от Рали - един млад касапин. Рали одрал агне за шест минути. Другите касапи му признали първенството, като се отказали от състезанието. Рали получил похвала за извършената жестокост. Той като че бил човек без сърце. Всички от потомството на Рали от този ден - денят на облога, добили прозвището „живодерови". И тъй си останало това име. Не минало много време от облога, когато един ден Рали се връщал от града, където бил ходил на пазар, завалява дъжд, засвяткало се, загърмяло, пада гръм и го убива на пътя. Тъй завършва историята на Рали Живодеров.
към текста >>

27. 22 - 5. ВРАТАТА НА АГАРТА

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

ТОМ 10

Чудех се какво ще последва - критика или похвала.
„Тук е една от вратите на Агарта." Още като ученик преведох и издадох книжката „Учението за Кармата" от Елена Блаватска и „Древните терапевти" от М. Карадия. По време на следването си успях да я издам втори път. Разбира се, похвалих се на Учителя. Беше преди беседа в салона. „Остави книжките тук, на масата" - ми каза той. Чудех се какво ще последва - критика или похвала. След беседата Учителят каза: „Братя и сестри, един наш млад брат е превел „Учението за Кармата", който се интересува, може да си купи." Жестът беше трогателен. Някои от приятелите имаха отрицателно отношение към теософската литература, но в първото томче на Младежкия окултен клас, в беседата за кармата, Учителят казва: „За кармата ще ви кажа толкова. Който иска да научи повече, да чете, има по този въпрос литература на немски, френски, английски, италиански." Група братя и сестри, заедно с Учителя, насядали на пейките пред салона, разговаряли на различни теми. Била и съпругата ми, Мария Попова. Дошъл един брат и казал: „Учителю, дошли са софийски дами, желаят да се срещнат и разговарят с Вас." - „Кажете им да почетат малко теософска литература и тогава да дойдат, тогава ще се разберем." Завърших университета, станах учител по естествена история, химия и физика, учителствах няколко години в провинцията, поддържах тесни връзки с братството.
към текста >>

28. II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Никой не може да отрече, че през тези две епохи, когато е било възможно да се действува, изпъкнаха в Църквата между първенците на народа ни хора уважаеми, които са работили мъдро в църква и общество, мъже, чиято памет е вечна, а похвалата велика.
От 1860 г. до днес е епоха, която може да се счете сравнително за най-благоприятна, но е в действителност най-печапната, защото причината за нещастията не е в други поводи, но - печално и тежко е да се каже - в неразумността на първенците. Възраждането на науката всред клир и нация, духът на времето и някои други причини способствуваха да тласнат църковните и народни водачи, най-вече против волята им и с мисъл, обзета от предубеждения, към това да размислят за някаква реформа на административните работи на Църквата, мислейки, че с подобно непълно законодателство всичко се спасява. Обаче много променливи обстоятелства и преди всичко липсата на стабилно и искрено желание направиха и онова несъвършено законоположение безполезно, да не кажа вредно, от което произлезе сегашното достойно за оплакване положение. Това обаче премина и никаква полза няма от риданията и плача, освен щото съзнаването на грешките да способствува за поправяне на останалото. Никой не може да отрече, че през тези две епохи, когато е било възможно да се действува, изпъкнаха в Църквата между първенците на народа ни хора уважаеми, които са работили мъдро в църква и общество, мъже, чиято памет е вечна, а похвалата велика. Обаче добрите сетнини от добрите техни дела са повлияли твърде малко върху цялото. Тази епоха може, наистина, да се нарече иначе и епоха на взаимни обвинения, защото първенците на нацията сочат остро и убедено водителите на църквата като виновници на нещастията, а последните - тях, заради това, дето се стремят да направят църквата светска. По-вярно е обаче, че и двете взаимно обвиняващи се страни, било от незнание, било от непростимо безразличие, са сторили каквото са могли за общата гибел. Никога клирът не е направлявал сам и самоволно работите на църквата, нито и в най-дребните дори неща. Понякога той е бил прост зрител, съдействуващ против волята си на вършеното от ония в чисто църковни работи.
към текста >>

29. 13. ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА. ПЪРВОТО УЧИЛИЩЕ

във Варна, ето какво, между другото, съобщава в „Македония": „ Аз, ако не варненец, не малко се радувах, като си наумявах как допреди 10-15 години във Варна вътре се не чуваше нищо българско и който беше българин, не смееше да се каже, че е българин, а днес тъй присъствено заявяват своето народно съществование... Варненските българи заслужават похвала в отношение на устройството на общината и тряба да бъдат пример на всички други български общини.
Но всъщност първа славянска отделна църква, в която почнало да се служи отделно по славянски и в която малочислените тогава българи се черкувапи, е бил параклисът на руското консулство, построен през 1861 година и поддържан с 30 хиляди гроша годишно от съпругата на убития в боя между Русия и Турция през 1828/9 година генерал Воронцов. А на споменатата отделна българска църква „Св. Архангел Мхаил" пръв църковен настоятел е бил отец поп Константин Дъновски, който, види се, и досега не иска да се отдели от тази църква и винаги там му е прибежището и квартирата, когато идва и се намира във Варна. Негов заместник е бил архимандрит Панарет. За тези двама първи черковни настоятели, както и въобще за варненските въобще българи, един пътник, който се намерил през първите дни на 1868 г. във Варна, ето какво, между другото, съобщава в „Македония": „ Аз, ако не варненец, не малко се радувах, като си наумявах как допреди 10-15 години във Варна вътре се не чуваше нищо българско и който беше българин, не смееше да се каже, че е българин, а днес тъй присъствено заявяват своето народно съществование... Варненските българи заслужават похвала в отношение на устройството на общината и тряба да бъдат пример на всички други български общини. Сбирщина повече, както са, те нямат ни завист помежду си, ни сляпо стремление към предпочтение, но всички с едни уста и с един ум настояват неуморно за улучшението на обществените си заведения... Те са много благодарни от отца Архимандрита Панарета (Хилендарски) и хвалят се с него. Аз попитах за предившия им черковний настоятел отца поп Константина: къде е и защо е отстранен; и казаха ми, че бил уж в споразумение с униатската в Цариград черква и се стараял да вмъкне в униатство варненската епархия. Мене ми много докривя за това; защото никога не ми се щеше да чуя таквоз нещо за този българин, когото аз познавах отнапред за родолюбив мъж. Той е забравил, види се, святото завещание на свойт отец и благодетел дяда Атанаса, който показа таквоз постоянство в народночерковний въпрос! Дано не е всичко наистина, тъй не ми се ще да верувам!..." При всичко гореизложеното за отец поп Константин Дъновски, неговото име пак личи и фигурира (ама съкратено!) второ на ред (като Иконом по чин) между подписавшитеакта, направен същата (1868) година от варненското епар-хиално духовенство за поддържане отделно българско девическо училище във Варна.
към текста >>

30. IV.16 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Прочутият американски проповедник Муди, който неотдавна се помина, винаги е казвал, че е дяволска работа похвалата, която очи в очи му иде от хората след някоя блестяща реч и проповед.
Злото и страданието не са от Бога и който казва, че злото е от Бога, греши. И когато някого сполети някакво нещастие и роптае, той греши. Ние, които вървим в истината, не трябва да роптаем, когато дойде нещастието. Да кажем също както Исус Христос казва: „Благодарим Ти, Господи, че си утаил от мъдрите и разумните и открил си го на младенците и глупавите." И действително, мъдростта в света прилича на мехур, който щом надуеш, унищожава се. Когато хората започнат да ви хвалят, съветвам ви: Молете се да ви избави Господ от изкушението. Прочутият американски проповедник Муди, който неотдавна се помина, винаги е казвал, че е дяволска работа похвалата, която очи в очи му иде от хората след някоя блестяща реч и проповед. „Дяволът е, който хвали", казва Муди и затова никога не е приемал да го хвалят. Но когато пък се е смирявал, той се равнява на всичките висоти на небето. Христос е казал на Своите ученици: „Да не търсите слава от человеците, а от Бога." А знаем, че Христос е дошъл да ни каже истинския смисъл на живота, как именно трябва да живеем и затова ние трябва да приложим в живота Христовото учение по един нагледен начин. Още много работи бих могъл да ви кажа, но Соломон казва, че от много говорене няма полза. Изпяхме „Достойно ест" и „С нам и Бог" и ни се съобщи, че събранието ще продължи довечера в 6 часа.
към текста >>

31. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Това не е похвала за мене, а е един дълг: трябва да бъда верен на този Божествен закон.
Ако се събираме веднъж в годината, то е просто да ни се даде известен подтик. Да не мислите, че тази среща произтича от мене, тя произтича от Бога. от невидимия свят. Искам да нахвърля тия мисли върху вас, аз съм длъжен да сторя това по една необходимост, по един дълг в мене. И ако не дам изпит за тия форми, ще се деградирам. Това не е похвала за мене, а е един дълг: трябва да бъда верен на този Божествен закон. Ако хората не се ползуват, поне да се ползува Бог и аз. И то е една печалба. Трябва да работим за славата Божия, за добрите наши ближни и за нашата душа. Ако нашите ближни не желаят да възприемат, то ще бъде полезно за мене. Значи законът е, когато се хвърли една добра мисъл, една добра форма в света, тя непременно след ден, година, две, след век ще произведе своя ефект.
към текста >>

32. V.II.41 МОЛИТВА ЗА ПРОСВЕЩЕНИЕ

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Покажи заради нас силата на ръката Си, и укроти тия зверове, тия алчни желания така щото да намерим мир в Твоята сила и непрестанно гласът на похвала да се разнася и Твоето светилище - чистата съвест. 4.
41 МОЛИТВА ЗА ПРОСВЕЩЕНИЕ 1. Просвети ме, О! Преблагий Исусе с вътрешна виделина, и нека Твоята виделина да осияе нашето сърдце и да разгони всичката негова тъмнина. 2. Запри заблудения ни ум и сломи силата на тези постоянни изкушения. 3. Покажи заради нас силата на ръката Си, и укроти тия зверове, тия алчни желания така щото да намерим мир в Твоята сила и непрестанно гласът на похвала да се разнася и Твоето светилище - чистата съвест. 4. Запрети на ветровете и на бурите, кажи на морето да се не вълнува и на вятърът - не духай вече и ще стане голяма тишина. 5. Проводи Твоята Виделина и Твоята Истина да осияят земята, защото аз съм тъмна и безплодна земя, догдето не ме осветиш. 6. Излей Твоята благодат отгоре и ороси сърдцето ми с небесната роса, излей на тази безводна земя плодоносните води на чистата вяра, та да родим добри и спасителни плодове. 7. Ободри моята отслабнала душа под бремето на тежките й грехове и отнеси всичките ми желания горе на небето, та като вкуся от вечното блаженство, с отвращение да гледам на тези земни неща. 8. Вдигни ме, отдели ме от тези скоропреходни неща, защото никой съседен предмет не може да удовлетвори, или да насити всецело сърдцето ми. 9.
към текста >>

33. 27. ИСТИНА И ЖИВОТ

ТОМ 12

Сега не казвайте: „Ние все се молим на Господа.“ Не ви казвам сега за упрек, но има една молитва, която не е за похвала.
когато има съдържание вътре. Ако имате една малка къща, а вътре живее един философ, тази къща придобива смисъл. Може да е някоя колиба, но светия като живее вътре, и колибата става светийска. Пък и църква и да е - ако разбойници живеят вътре, и църквата става разбойническа. Та сега, понеже сте отворили едно заведение, искате да печелите, като идете в Небето, да ви посрещнат. Сега не казвайте: „Ние все се молим на Господа.“ Не ви казвам сега за упрек, но има една молитва, която не е за похвала. Има една молитва, която нищо не е свършила. Някои казват: „Двадесет години аз съм се молил на Господа. Господи, жена ми е болна, жена ми е болна, пари ми трябват.“ Питам: Ако синът ви отиде в странство и все иска от майка си. това е светията, който 20 години се е молил на Господа по 3 пъти на ден и казва: „Аз живея за Господа, вярвам в Господа“ и само моли. Това е светията.
към текста >>

34. 35. ЕДНА ЗАДАЧА

ТОМ 12

Тогава кои са за похвала?
Вие сега ще се посмеете малко на себе си. Че някой спал тук в събранието или вкъщи, каква разлика има? Тук се спи по-сладко. Един проповедник казва в едно събрание: „Аз проповядвам на тези, които спят.“ И които спят, и които не спят, еднакво са отговорни, стига това, което се говори, да се приложи. Да кажем, че 10 сестри спят и изпълнят задачата, а тези, които не спят, не я изпълнят. Тогава кои са за похвала? Които спят или които не спят? Разбира се, тези които спят и изпълняват задачата, са за похвала, защото и като спят, изпълняват. А пък най-хубавото е без да спи, човек да изпълни. Писанието казва: „Стани, ти, който спиш.“ В Притчите се казва „разумното знание“. Човек трябва да има знание за своето естество.
към текста >>

Разбира се, тези които спят и изпълняват задачата, са за похвала, защото и като спят, изпълняват.
Тук се спи по-сладко. Един проповедник казва в едно събрание: „Аз проповядвам на тези, които спят.“ И които спят, и които не спят, еднакво са отговорни, стига това, което се говори, да се приложи. Да кажем, че 10 сестри спят и изпълнят задачата, а тези, които не спят, не я изпълнят. Тогава кои са за похвала? Които спят или които не спят? Разбира се, тези които спят и изпълняват задачата, са за похвала, защото и като спят, изпълняват. А пък най-хубавото е без да спи, човек да изпълни. Писанието казва: „Стани, ти, който спиш.“ В Притчите се казва „разумното знание“. Човек трябва да има знание за своето естество. Не да се бои от проявите. Ще дойдат хиляди прояви в него.
към текста >>

35. 15. НАРЯД НА УЧИТЕЛЯ ЗА ПЪТЯ НА УЧЕНИКА ПО СТЪПКИТЕ НА ДВИЖЕЩАТА СЕ ПЕНТОГРАМА У ЧОВЕКА

ТОМ 12

Следвайте, което е истино, което е честно, което е праведно което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, ако има някоя добродетел и ако има някоя похвала това размишлявайте.
С Истината Господ произведе светът и тури образ на всичко да се познава; Затова Той е постави светилник на душата за да е упътва в Пътят на животът. Пази този светилник да не угасне за да ти е добре през всичкия твой живот на твоето пребъдвание на земята. Псал. 119; 65-72 10. С Милостта Господ съгради жилището на душата и с нея е пази от всички злини; Затова Той е постави целител на нейните болки и грешки; Затова пази милостта в твоето сърдце за да си здрав и щастлив през дните на животът си, не е отдаличавай от вратата на жилището си. Псал. 119; 73-80 11. Следвайте, което е истино, което е честно, което е праведно което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, ако има някоя добродетел и ако има някоя похвала това размишлявайте. И Господ ще съхрани сърдцата ви от всяко зло и лукаво помишле- ние и ще ви придаде сила за да струвате което е Нему угодно. Псал. 119; 81 -88 12. Заради това възлюблен и изрботвайте спасението си с благочестие; Защото Бог е Който действува в вас хотението и действуванието според Неговата добра воля. Да бъдите безукоризнени и незлобиви чада Божии непорочни да светите пред светът да сте пример на всички. Псал. 10; 3 13.
към текста >>

36. 2. КРАТКА АВТОБИОГРАФИЯ

Милка Говедева

ТОМ 13

Доказа се, че единствена аз от целия процес имам похвала за добро държание в полицията.
Побоищата бяха нечувани и нечовешки, и ме оставиха за цял живот инвалид. Доказа се от направените анкети кой как се е държал в полицията. Не можаха да му помогнат нито клеветите, пуснати чрез един полицай Навън по мой адрес, че аз съм издала всичко, а не той. Намериха се хора, които измъкнаха препис от досиетата ни в полицията и бяха препратени на др. Г. Димитров, по които досиета се направиха и анкетите. Доказа се, че единствена аз от целия процес имам похвала за добро държание в полицията. Предполагам, че в досието ми това трябва да го има, ако някоя заинтересована ръка отгоре не го е унищожила. Казвам заинтересована, защото имам предвид защо е така. В затвора според думите на Рада Тодорова, с която бяхме заедно там, бях една от най-бойките и ученолюбивите. Имам над 20 дена карцер за престоя около две и половина години там. Осъдена бях най- напред на смърт, така беше подведен целия процес, но защитникът от Франция, който дойде от международния юридически съюз, смъкна смъртните присъди на години.
към текста >>

37. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1241-1260

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

(81-88 стих) Следвайте, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, ако има някоя добродетел и ако има някоя похвала това размишлявайте.
Пази този светилник да не угасне, за да ти е добре през всичкия твой живот на твоето пребъдване на земята. X. (73-80 стих) С Милостта Господ съгради жилището на душата. С Нея я пази от всички злини. Затова Той я постави целител на нейните болки и грешки; затова пази Милостта в твоето сърце, за да си здрав и щастлив през дните на живота си. Не я отдалечавай от вратата на жилището си. XI. (81-88 стих) Следвайте, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, ако има някоя добродетел и ако има някоя похвала това размишлявайте. И Господ ще съхрани сърцата ви от всяко зло и лукаво помишление и ще ви придаде сила, за да струвате, което е Нему угодно. XII. (Псалом 10: 3 стих) Заради това възлюблени изработвайте спасението си с благочестие. Защото Бог е, който действува във вас. Желанието и действуването е според Неговата добра воля. Бъдете безукоризнени и незлобливи чада Божии, непорочни, да светите пред света, да сте пример на всички. XIII.
към текста >>

38. III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ

ТОМ 14

Любовта не познава закон,принципът й е себеотрицанието,а целта - да помага всякога и на всички,без да чака похвала и да търси отплата . 83.
И когато човек след дълги страдания намира Бога, той почувства в себе си сили, които го крепят търпеливо да поглъща и понася новите страдания и във всяко едно от тях той вече намира дълбок смисъл. 78. Който притежава Божествената Любов, е най-щастливият . 79. Само с великата Любов се отива към великата абсолютност . 80. Земята е училище, в което слабите и ленивите ученици са изложени на най-големи изпитания . 81. Божествената Любов, о, дай ми я Всевишний . 82. Любовта не познава закон,принципът й е себеотрицанието,а целта - да помага всякога и на всички,без да чака похвала и да търси отплата . 83. Музиката е най-възвишеното и благородно изкуство . 84. Колко е добро да бъде человек търпелив във всичко : това е една крачка за повдигане на душата . 85. В този живот съм решила да изпълня волята Божия . 86. Помогни ми, Боже, да извърша с радост и любов работата, за която съм дошла на земята . 87. Благодаря на Бога, че ми е показал правия път, в които расте и се развива моята душа . 88.
към текста >>

39. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

ТОМ 14

Вашата похвала, вашите ръкопляскания няма да повдигнат моя талант.
Когато станете съвършени ще искат Да ви пратят за цар нарочно, за да те изпитат, но ти ще откажеш, ще искаш ниска длъжност. Да бъдете видни, във всинца ви има това. Всеки в братството иска да изпъкне. Какво ще изпъкнеш? Ако аз знам да свиря, ще взема да свиря, няма какво да изпъквам. Вашата похвала, вашите ръкопляскания няма да повдигнат моя талант. Защо да изпъкна затова, че много знам? Ако знаеш нещо кажи го на братята си да се ползуват. Искаш да бъдеш главатар, ще носиш най-големият товар. Проповядваш да дават, ти ще даваш най-много. Ти ще бъдеш първият, който ще потвърдиш учението.
към текста >>

40. 15. КОМУНИТЕ - КОМУНАТА В СЕЛО АЧЛАРЕ И РУСЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Плод на младежки устрем за подвиг, за показ, за похвала, породено от едно подчертано честолюбие.
И тъй вечер като се връщахме от нивите имаше и много домакинска работа. Двете невръстни момиченца на Жеча, какво можеха да направят. Това създаде нови трудности, които изтормозваха още повече. Ние си мислехме, че като направим комуна, цял свят ще ни похвали и ще дойде да живее като нас. Наивни детски престави. Плод на младежки устрем за подвиг, за показ, за похвала, породено от едно подчертано честолюбие. Разочарованието идваше постепенно, но сигурно. Някои вече почнаха открито да съжаляват, че са дошли и подчертаваха грешката. А в София, школата продължаваше и макар, че получавахме редовно лекциите, упражненията, темите. Това допринасяше още повече за разгаряне на разочарованието. Осъзнахме грешката си.
към текста >>

41. 86. ЧУЖДИ ПО ДУХ

ТОМ 16

В туй отношение Борис Николов е за похвала, че ми показа как да работя.
Главнята на големият чук отгоре е подкована с пирони, а аз замахвах с всичка сила и ги трошах и всичко ставаше на пепел. И ми показа брат Борис, че за пепелта нищо не се плаща. А да взема сам чука и усул-усул - полека-лека, така, да чукам и как трябва да чукам. И на другия ден, значи, над 200 лева си изкарах. Няколко кофи като отсея пепелта, вече стана на зърна, а не на пепел. В туй отношение Борис Николов е за похвала, че ми показа как да работя. Пък имаше и други, които работеха, ама бяха селяни от околните села. Идеха да печелят, тъй, при Бертоли. Обаче те видяха, че аз се изсилям и мълчат, мълчат. Чужди бяха по дух и не ме упътиха. А като погледа Борис как се изсилям аз, с моята сила младежка, ми каза: „Не така, брат, ти нищо не изкарваш, ти само си хабиш силите.
към текста >>

42. 1925 година

ТОМ 16

Мисля си как човек изобщо е изгубил своята ценност и търси слава, похвала от хората.
И ето, вече готов, пиша това и след малко потеглям. След завръщането си от Шумен пиша станалото. До Попово пътувах път, като носех багажа си на рамо. Оставих си сандалите у Неделини и приготвен, се явих на гарата. Там, при вида на две госпожици, от които едната спеше на пейката възнак, а другата привела глава замислена, като мигом изпоглежда изпод вежди и така стои, аз се замислих за ред въпроси из живота. Мисля си как човек изобщо е изгубил своята ценност и търси слава, похвала от хората. И затова мнимо площадно харесване, всеки [се] стреми да бъде благовиден нагизден, натъкмен, да се хареса другиму, и какви ли не средства употребява да постигне целта си. Аз си помислих: защо тия госпожици да са тук да чакат цели часове за влака, а да не бъдат в една къща на познати и тамо да престоят до времето на заминаването. Пътувах до Шумен и на гарата бях посрещнат от Мома Колева и нейна съученичка курсистка, като Мома ме замоли след практическия да й отнеса нещо до майка й в село. През Рали Петров, Боздуганов и Българанов отидох у брат Петко. Нямаше никой и аз на двора чаках, четох, подрямах, докато си дойдат.
към текста >>

43. 3. Разговор с Учителя на братската вечеря на 3.XI.1928 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

ТОМ 17

Добрите дела са за похвала, а за спасяване е да решиш да вършиш волята Божия.
При поляризирането Божественият елемент почва да работи. Както казва там: „Ще видите, че Бог е, Който действува във вас." (Когато се срещнеш със светски, външни хора.) Религиозните хора често изпадат в една крайност. Ние по материалистически начин мислим, че с добрите дела ще се спасим. Човек със своите добри дела не се спасява, а като се реши да върши волята Божия. А добрите дела, те са си в реда на нещата. Добрите дела са за похвала, а за спасяване е да решиш да вършиш волята Божия. Най-напред ти не знаеш как да постъпиш с един човек; можеш да го наху- каш. Например ще му дадеш хляб и после ще кажеш: „Отгде дойде тъкмо сега? " После влезе вкъщи и казваш: „Как окаля! " „Добро", но когато в съзнанието ти няма никакво пропукване. Като се пропукне, ще съединяваш антените, ще дигнеш горе, за да протекат тези енергии.
към текста >>

44. ПОД ДЪРВОТО

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

Всяка похвала е верига, която свързва твоето бъдеще; сметка, която ще ти поднесат да платиш.
ПОД ДЪРВОТО Много бяха насядали, а говореше Един. И всички слушаха. - Онзи, който е помислил зло за теб и ти не си се поддал на думите му, а си останал в доброто си настроение за него - ти си се освободил спрямо него. Ти си освободен. Но онзи, който те хвали, той много ще иска - пази се! Всяка похвала е верига, която свързва твоето бъдеще; сметка, която ще ти поднесат да платиш. И не е важно, че ще платиш или даваш - защото изворът е, за да извира, - а начинът, по който ти искат и взимат: ти не си свободният - защото, ако се възрадваш от похвалата, то значи, че нещо не ти е достигнало да бъдеш доволен от работата си, а недоволният човек никога не може да познае Истината. Той си живее в своя собствена градина, в която растат много и различни плодове, но не всички са най-необходимите. А ако не останеш доволен от похвалата, мисъл ще гризе мисълта ти и ще смущава душата ти, че повече си заслужил. И ще изгубиш мира си. - Тогава?
към текста >>

И не е важно, че ще платиш или даваш - защото изворът е, за да извира, - а начинът, по който ти искат и взимат: ти не си свободният - защото, ако се възрадваш от похвалата, то значи, че нещо не ти е достигнало да бъдеш доволен от работата си, а недоволният човек никога не може да познае Истината.
И всички слушаха. - Онзи, който е помислил зло за теб и ти не си се поддал на думите му, а си останал в доброто си настроение за него - ти си се освободил спрямо него. Ти си освободен. Но онзи, който те хвали, той много ще иска - пази се! Всяка похвала е верига, която свързва твоето бъдеще; сметка, която ще ти поднесат да платиш. И не е важно, че ще платиш или даваш - защото изворът е, за да извира, - а начинът, по който ти искат и взимат: ти не си свободният - защото, ако се възрадваш от похвалата, то значи, че нещо не ти е достигнало да бъдеш доволен от работата си, а недоволният човек никога не може да познае Истината. Той си живее в своя собствена градина, в която растат много и различни плодове, но не всички са най-необходимите. А ако не останеш доволен от похвалата, мисъл ще гризе мисълта ти и ще смущава душата ти, че повече си заслужил. И ще изгубиш мира си. - Тогава? - Тогава, бъди винаги свободен, защото само свободният може да познава Истината; само тоя, над главата на когото няма облаци, вижда истинския образ на слънцето.
към текста >>

А ако не останеш доволен от похвалата, мисъл ще гризе мисълта ти и ще смущава душата ти, че повече си заслужил.
Ти си освободен. Но онзи, който те хвали, той много ще иска - пази се! Всяка похвала е верига, която свързва твоето бъдеще; сметка, която ще ти поднесат да платиш. И не е важно, че ще платиш или даваш - защото изворът е, за да извира, - а начинът, по който ти искат и взимат: ти не си свободният - защото, ако се възрадваш от похвалата, то значи, че нещо не ти е достигнало да бъдеш доволен от работата си, а недоволният човек никога не може да познае Истината. Той си живее в своя собствена градина, в която растат много и различни плодове, но не всички са най-необходимите. А ако не останеш доволен от похвалата, мисъл ще гризе мисълта ти и ще смущава душата ти, че повече си заслужил. И ще изгубиш мира си. - Тогава? - Тогава, бъди винаги свободен, защото само свободният може да познава Истината; само тоя, над главата на когото няма облаци, вижда истинския образ на слънцето. - Тогава как да надраснем себе си? - Всичко понякога се свежда за някого само към това: да бъде буден, когато другите спят, и да работи за реализиране на една Божествена идея.
към текста >>

45. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

- Защото мерките на известността в обществото са такива... Който има пари, е известен банкер, на писателите се въздава слава, на артистите - отличие, на държавниците - похвала и доверие, на учените - кариера и всепризна-ние на тяхната ученост... Но кой им дава това?
- А посветените знаят ли повече от тях? - Ами разбира се. Не стига само да се каже, че си моряк. Бурята, животът проверява всички знания и поставя всеки на мястото му. - Но защо тогава тия знающи хора са тъй малко известни? - Защото мерките на известността в обществото са такива... Който има пари, е известен банкер, на писателите се въздава слава, на артистите - отличие, на държавниците - похвала и доверие, на учените - кариера и всепризна-ние на тяхната ученост... Но кой им дава това? - Тълпата. А тя сама няма нито слава, нито знание, нито богатство... Как е възможно тогава невежият да даде нещо на учения? А който дава, е по-богат... Истински учените, посветените, са като извори, които излъчват своето знание тихичко и постепенно, разрастващи се, стигат най-после до океана на мъдростта - Бог... Те се радват на всички, които пият от тях, на жадните - влизат в тях и отвътре работят. Щастие е за тия държави, в които има такива посветени хора. Но както музикантите познават по-подробно музикантите, и художниците - художници, така и духовните хора познават и знаят тия посветени.
към текста >>

46. 37. НАШЕНСКИ БУКЕТ

37.1. НА ЕДРО

А за похвалата на «Анхира» благодарим - българска похвала е тя: «Бог да го прости - добър човек беше!
Не знаем и кои му са мерките за «доброкачествеността», но изглежда, че не ще да са от особена висока проба. Толкова несъобразни работи да защищават. Представете си - и Толстоя, комунизма и анархизма... Големи очи има страхът, наистина! Не, дядо Попе, не защищаваме никого, а изнасяме само истината, както я разбираме, както Христос (а не Толстой, комунисти и анархисти - които са заели по частица от Неговата любов, ум и свобода) я е проповядвал някога. Ако нещо светлината ви пречи или ви осветява зашитите с бели конци одежди - извинявайте, то е между другото - без да щем. А за похвалата на «Анхира» благодарим - българска похвала е тя: «Бог да го прости - добър човек беше! » Дано редакторите на «Алфа» не дочакат никога подобна похвала.
към текста >>

» Дано редакторите на «Алфа» не дочакат никога подобна похвала.
Толкова несъобразни работи да защищават. Представете си - и Толстоя, комунизма и анархизма... Големи очи има страхът, наистина! Не, дядо Попе, не защищаваме никого, а изнасяме само истината, както я разбираме, както Христос (а не Толстой, комунисти и анархисти - които са заели по частица от Неговата любов, ум и свобода) я е проповядвал някога. Ако нещо светлината ви пречи или ви осветява зашитите с бели конци одежди - извинявайте, то е между другото - без да щем. А за похвалата на «Анхира» благодарим - българска похвала е тя: «Бог да го прости - добър човек беше! » Дано редакторите на «Алфа» не дочакат никога подобна похвала.
към текста >>

47. НОВИТЕ ВРЕМЕНА

И неволно пред мен се изправя въпросът: ако всички тия кървави възможности бяха реализирани напоследък в нашата страна, па и в цяла Европа; ако културни нации можеха да употребяват такива варварски средства за са-моизтребление, ако чувството на човещина не заговори в нашите, божем, хуманни сърца, когато от аеропланините се пускаха бомби не вече върху бойни полета, а върху мирни градове, които бяха изпълнени почти само с невинни деца и беззащитни жени - не сме ли ний всички християни само по име, не сме ли ний все същите ония диваци, които някога, преди векове, си късахме гърлата всред горите, а днес, поумнели в злото, изтребваме се с хиляди не само без да ни трепне окото, но и с глупавата и пакостна мисъл, че вършим нещо достойно за похвала и отличия?
Днес человечеството изцяло е лишено от един пълен и голям идеал, който, като обхване всичко и всички, да даде цел и посока на живот и обществени условия - напротив, хиляди планове, хиляди авторитети, хилядите посоки само подчертават онова губене и лутане, което е присъщо на всички движещи се в тъмнината. Человечеството има много малцина истински предадени на висши идеали хора, които от все сърце и душа могат свободно да посрещат всички несгоди в живота, всички възможни жертви, които тоя идеал би им поискал, и да викнат смело в лицето на всички: «С Тебе и в смъртта има смисъл, без Тебе и в живота няма цел! » Но такива хора вече съществуват - те са малцина, но те са родени вече и се раждат все повече и повече. Те ще бъдат ония смелчаци, които ще вдигнат факела на свободата, на Истината, на Любовта и смело, без да четат жертвите, които невежественото человечество ще изтръгне от редовете им, ще крачат все по-сигурно и по-неспирно към големите върхове на вечната хармония -истинското жилище на човешката душа!...172 Много от туй, за което преднамерявах да спомена, изоставям: историческите събития по царуванието на римските императори, тая вакханалия, която към края се обръща на кошмар; разрухата на тая вековна империя, нейните наследници и техните борби; временното величие на отделните държави и големите вълни на нахлуващите орди от изток на Атила, Чингис Хана, Тамерла-на - вълни на опустошения, които по сила се приравняват с една съвременна война и ужасът на които може би предстои да преживеем наново в недалечно бъдеще; отпора на отделните народи, борбите на царете и народните водачи, великите изобретения и техните следствия в общия живот на человечеството, и най-после - за кървавите кланици, които хората най-редовно си устройват през всички векове - всичко това е оная фактическа обосновка, която аз смятам известна на всички ви и която в никой случай не можеше да се вмести в тесните рамки на настоящата моя работа. Но аз спомних и изтъкнах, мисля, достатъчно релефно факта, че изобщо тайните духовни течения173 са основен импулс на моралните разбирания, на обществените отношения, вътрешното съдържание на всички исторически форми, през които е минавало и минава човешкото битие. И неволно пред мен се изправя въпросът: ако всички тия кървави възможности бяха реализирани напоследък в нашата страна, па и в цяла Европа; ако културни нации можеха да употребяват такива варварски средства за са-моизтребление, ако чувството на човещина не заговори в нашите, божем, хуманни сърца, когато от аеропланините се пускаха бомби не вече върху бойни полета, а върху мирни градове, които бяха изпълнени почти само с невинни деца и беззащитни жени - не сме ли ний всички християни само по име, не сме ли ний все същите ония диваци, които някога, преди векове, си късахме гърлата всред горите, а днес, поумнели в злото, изтребваме се с хиляди не само без да ни трепне окото, но и с глупавата и пакостна мисъл, че вършим нещо достойно за похвала и отличия? Носехме ли ний в нашите души поне едно чувство, което е необходимо, за да се очертае положението на човека над звяра - ако не уважението на себеподобния, то поне търпението да го видиш, без да пожелаеш да прехапеш шията му?... Но заедно с всичко това аз смятам, че се изправя пред нас, особено за последните години и дни, голямата отговорност, която носим и ний - свободните творци на человечеството, Будители на своя народ, които говорихме и говорим за братство, но го разбираме само помежду си, между нас; които и без туй имаме сравнително достатъчно блага в живота си, когато около ни заобикаля немотия и мизерия... Говорим за истината, а колцина от нас можаха да над-растат себе си, своята личност, и да се сложат като преграда, която да не позволи на заблудените между человеците да покрият с кървави трупове чуждите или свои собствени страни? Говорим най-после за красота и се възхищаваме от нея във всички форми, без да забележим, може би, че всичкото почти вдъхновение и източник на нашето разбиране за красота не надминава нуждата като импулс, обожаванието на други пол, като предпоставка, или че подножието на нашите красиви статуи е обагрено с кръв, а прекрасните паркове и градини, в които можем да се разхождаме и мечтаем/се поливат от сълзите на милиони хора, които от сутрина до вечер работят, за да ни създадат удобства, от които те сами никога не могат да се ползват... Мен се струва, че ний, като избраници на съдбата, и при това щастливи избраници, сме се наместили в тихите и топли кътове на живота, говорим добри думи и мечтаем за красиви неща тъкмо тогава, когато вън, на няколко крачки може би само, вилнее буря, която поваля и руши. И тъкмо при такава обстановка, тъкмо при тия условия мен се свива сърцето, като мисля за другите, които са вън от вашите редове - както и за нас самите. Не спим ли ний?
към текста >>

48. (86) Среща с царя на 19.VIII.1940 г., дворец Враня, от 5 до 8 и 10 следобед

Един циганин да се бори с царя, може да се хвали с това цял живот, но каква похвала е това за царя?
Изобщо, царят е говорил много хубаво, вдъхновено и отлично аргументирано, което, разбира се, аз не мога да репродуцирам тук, защото изобщо не мога да запомням текстуално. Похвалил е филоти, като е казал, че и той, ако беше на негово място, щеше да защищава така народа си и каузата; че той разбира много добре и краля и с радост би сторил всичко да облекчи неговото положение, което той сам, като държавен глава, е преживявал, та го знае много добре, но че няма тая възможност по главния въпрос, а по всичко друго е готов да стори така, че да няма изстъпления и да се зачетат правата на малцинствата там и пр. Свършил е с красиво наредени и умни фрази [на] приятелство. - филоти, който на два пъти се трогна и очите му се насълзиха, си отиде като попарен с вряло мляко - каза царят. - Но аз бях искрен и той разбра това, че ми е невъзможно да отстъпя на личната молба на краля сега и да изменя на народа си и да оставим гангренясали парчета да станат нови гнезда на зарази и гангрени... После минахме на вътрешни въпроси и между другото му казах да освободи Дамян Велчев и всички други от тоя род, да се отърве от тия и даже да го направи приятел. Един циганин да се бори с царя, може да се хвали с това цял живот, но каква похвала е това за царя? - И ако бяхме го обесили!! - каза си царят сам и направи един жест на свиване и смайване. - Помните ли, като ме псувахте в малката стаица на дядо Келера, ей... И започнахме за интимни работи, неговото собствено държание, за ония погрешки, които са правени, и разправиите, и че това, което полека-лека дойде... И тогава пак мина разговорът за царицата, разправиите му с нея. Казах му някои работи за самия него и за нея, като го карах да я приеме като нещо, което го учи, защото фактически тя го направи много по-твърд и разумен, предпазлив и пр. Казах му, че в него има три съзнания: едно - на италианец, който пламва веднага и иска да прояви всичко навън, после иде французинът, който иска да даде една изящна форма на проявеното, и най-после вече се явява и българинът градинар, който си прави хубава сметчица и намира, че все е по-добре да си бъде човек по-скромен, по-свитичък - где знае утре какво ще стане... Той се смя сърдечно и вика: - Много право е това.
към текста >>

49. 3. Как се подготви за печат «Изгревът», том XX

Това начинание беше достойно за похвала, понеже в сп.
Затова е моята благодарност към тях. 22. През 1992 г. за първи път беше публикуван Дневникът на Любомир Лулчев под заглавие: Любомир Лулчев. Тайните на дворцовия живот: Дневник (1938-1944 г.). София: СК «Веселие», 1992, IЗВN 954-8043-02-5, под общата редакция на Пелин Пелинов, съставителство и бележки Цочо В. Билярски. Това начинание беше достойно за похвала, понеже в сп. «Отечество» през 1982 г. бяха публикувани откъси от този дневник от проф. Илчо Димитров. През 1982 г. бяха публикувани, също в сп.
към текста >>

Затова бе достойна за похвала публикацията на Дневника на Любомир Лулчев през 1992 г. 23.
«Отечество» през 1989 г., със заглавие «Лулчев - съветник на царя», бяха публикувани откъси от този дневник, подготвени от Ангел Цураков. Всички тези публикации през 1982 г. и 1989 г. бяха насочени както срещу Любомир Лулчев, така също и срещу последователите на Учителя Петър Дънов. Материалите за тези публикации бяха взети от архива на МВР, а тогава само сътрудници на МВР можеха да ползват тези архиви. Затова бе достойна за похвала публикацията на Дневника на Любомир Лулчев през 1992 г. 23. През 1996 г. излезе книгата: Народният съд срещу Любомир Христов Лулчев, 59-годишен, неосъждан, последовател на Бялото братство, таен съветник на цар Борис III: Документи. София: Астрала, 1996, IЗВN 954-562-066-8, на която е написано, че това са стенографски записи от процеса, като не е отбе-лязяно от кой архив са взети. В раздел XIII на настоящия том на «Изгревът» цитираме четири кратки откъса от тази книга - на стр. 891, 892, 909 и 928. 24.
към текста >>

50. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

ТОМ 21

гл., е изразена похвалата на Любовта, като свършва, че между Вярата, Надеждата и Любовта най-голяма от тях е Любовта, защото Вярата отстъпва пред видението, Надеждата - пред добива, когато Любовта е вечното настояще.
Человек е създаден да люби Бога. Любовта ни към Бога, това е за нас наслада. Всичко земно е едно подобие на висшето осъществение: ние се нахождаме в Бога и всичко[то] блаженство на человека се почерпва в любовта към Бога, защото това е целостта на неговото назначение и тъй основната добродетел на всеки един християнин е Любовта. А що да любиш Бога? В 1-во Кор., 13. гл., е изразена похвалата на Любовта, като свършва, че между Вярата, Надеждата и Любовта най-голяма от тях е Любовта, защото Вярата отстъпва пред видението, Надеждата - пред добива, когато Любовта е вечното настояще. Според Лютера, Любовта е „източник”, из който всичко извира и в който всичко се влива. Тоя източник е Бог, защото Словото казва: „Бог е Любов.” Тая Любов се яви, когато человечеството тънеше в блатото на развалата и нищо свято в него вече не бе останало. Какво се иска сега от нас? Съзнал ли е съвременният человек, че всичко е в Бога и Бог е във всичко? Не. Ако би съзнавал, то би се отдръпнал от пътя, в който го е вмъкнало неговото порочно сърце и мекостта на волята.
към текста >>

51. 10. РАЗВИТИЕ НА ТЕОСОФСКОТО ДВИЖЕНИЕ В СВЕТА

ТОМ 22

Магдалена се връща на Изгрева при Учителя и той й казва: „За пръв път ти да изпълниш една задача на Братството както трябва." Тази похвала не й пречи да прояви пак своя отрицателен характер.
Ясно е, че истината не може да бъде организирана. Човек се самоизмамва като мисли, че организацията ще го доведе до истината. Ето това е първата причина, поради която „Орденът на звездата" трябва да бъде разтурен. Повтарям, няма организация която да води човека към духовното." След тази реч на Кришнамурти конгресът е разпуснат и всички делегати заминават по родните си места. Кришнамурти има доблестта да каже истината пред целия конгрес и така пада една лъжа, пред лицето на Бога. Магдалена се връща на Изгрева при Учителя и той й казва: „За пръв път ти да изпълниш една задача на Братството както трябва." Тази похвала не й пречи да прояви пак своя отрицателен характер. Нейното нахалство стига своя краен предел, когато иска от Учителя един милион лева, за да отиде да живее в чужбина. Учителят много строго й казва, че не разполага с такива средства. Три дена след този епизод Магдалена си заминава от този свят. Братството изгубва този проводник за изтичане на злото, тъй като тя е огледало на настроенията на много хора от света и на някой приятели на Братството. * Виж « Изгревът» том І, стр. 274-280.
към текста >>

52. I. А. ЗАЩО И КАК ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАМЕ БОГА?

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

А други, слаби, дребни, не толкова учени, но развили добродетелите, са за похвала, за образец, за нещо възвишено.
Обаче Бог иска красивите хора да бъдат образец на добродетелите и морала, та и другите да ги следват. Но така ли е в действителност? Ето защо ние виждаме, че красиви, пълни, едри, учени, философи и пр. хора, когато те са с отрицателни качества, падат в живота си. А такива са по- големият процент. А други, слаби, дребни, не толкова учени, но развили добродетелите, са за похвала, за образец, за нещо възвишено. Бог обаче чака всички - бедни и богати, прости и учени, грозни и красиви - да добият висшето, да разберат доброто и го прилагат в живота си, а същевременно да избягват лошите неща и отрицателните мисли. Някои питат: «Какво нещо е доброто? » Доброто от духовно гледище е това: да се стремим и приложим в живота си любовта, правдата, истината и добродетелите в тяхната възможна абсолютна чистота, т. е. морала в неговата възвишена форма! Затова, ако не живеем на земята един чист живот, как ще се надяваме след смъртта на нещо възвишено на небето, още повече, че небето е нещо отвлечено и невъзприемливо от голямата част на човечеството?
към текста >>

53. 5. За слънчевата енергия, топлината и въздуха

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Ето защо разбиранията на тия хора са за похвала и подражание.
И ако някой се съмнява, нека си спомни само за влиянието на Луната върху моретата и океаните - приливите и отливите, за да се смири. Не напразно известни хора ги влече червеният, други - синият, трети - жълтият и разни още цветове. Червеният, жълтият, синият цветове са носители на най-възвишените прояви на нашия живот. И от влечението да носи едни или други цветове може да се познае и характерът на човека. Разумните хора, при добри условия, да избягват черните цветове. Ето защо разбиранията на тия хора са за похвала и подражание. И когато големият процент от хора съзнаят това и почнат да използуват тия безплатни блага, много от болестите ще намалеят, ще облекчат човека. Тогава хората ще са по-здрави, по-разумни, по-добри, а какво по-красиво от това?
към текста >>

54. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Всякой е недоволен от похвалата, която му кажа.
Ще научиш язика на дърветата и те ще ви разправят какво да правите. Вие имате понятия за рая като този свят. В оня свят как ще се познавате? Искате да се познавате. Казвате: «Той не ме обича.» Да те познават и да познаваш, трябва да имаш вяра. Всякой е недоволен от похвалата, която му кажа. Да намерите метод да трансформирате своето съмнение - не да изчезне. Съмнението да се замести с нещо. То си има свой произход, то трябва да се замести. Ако си сам в този свят, при растенията, можеш ли да се съмняваш? Какво нещо е идеалният живот?
към текста >>

55. 4. Отзиви за новия български превод на Библията. Има ли нужда от нов превод на Библията?

Маринов прави със следните думи: "От изложените дотук редове и примери, аз вярвам, че въпросът става по-ясен; и всякой ще може да отговори на въпроса: има ли нужда да се прави нов превод, когато вече имаме такъв, а така също и да се произнесе: укор ли или похвала заслужава Св.
Но сериозността на делото ще опрости това". "Сериозността на делото" изискваше бележките на г. Маринова да бъдеха не само по-дълги, но и по-добре обмислени. Г-н Маринов трябваше да окаже поне в превода на Новия Завет на по-съществени погрешки, тъй като тук той можеше направо да се справи с оригинала. Заключението си г. Маринов прави със следните думи: "От изложените дотук редове и примери, аз вярвам, че въпросът става по-ясен; и всякой ще може да отговори на въпроса: има ли нужда да се прави нов превод, когато вече имаме такъв, а така също и да се произнесе: укор ли или похвала заслужава Св. Синод на Българската черква за инициативата, която е взел, за да преведе Библията на български език" На тези въпроси ето какво ще отговори всеки безпристрастен читател. Нуждата от нов превод на Библията на български език никой от защитниците на решението на Св. Синод на Българската черква не е доказал, нито може да докаже; тъй като сам реченият Синод признава, че между православните учени богослови и филолози няма още такива, които тъй добре да владеят оригиналните езици, на които е писана Библ ията - еврейски и гръцки - щото да превеждат направо от тия езици, а пък да се прави нов превод на Библията от руски и да се правят огромни разноски по напечатването му, когато вече има превод на Библията на български, направен направо от оригиналните езици, това е дело, което под тези обстоятелства не заслужава похвала. Благоразумието в такъв случай би диктувало да се чака, да не се взема прибързано решение, още повече, когато се знае, че в последното издание на Библията (малък формат, 1896 г.) тук-там има поправени думи и изречения, особено във Вехтия Завет и Британското Чуждестранно Библейско Дружество е изказало своята готовност да избере комисия от способни лица, които внимателно да прегледат сегашния превод на Библията [ Заб. Приятно ми е да кажа, че се научих тези дни, какво пред смъртта си ветеранинът-мисионер д-р Ел.
към текста >>

Синод на Българската черква не е доказал, нито може да докаже; тъй като сам реченият Синод признава, че между православните учени богослови и филолози няма още такива, които тъй добре да владеят оригиналните езици, на които е писана Библ ията - еврейски и гръцки - щото да превеждат направо от тия езици, а пък да се прави нов превод на Библията от руски и да се правят огромни разноски по напечатването му, когато вече има превод на Библията на български, направен направо от оригиналните езици, това е дело, което под тези обстоятелства не заслужава похвала.
Г-н Маринов трябваше да окаже поне в превода на Новия Завет на по-съществени погрешки, тъй като тук той можеше направо да се справи с оригинала. Заключението си г. Маринов прави със следните думи: "От изложените дотук редове и примери, аз вярвам, че въпросът става по-ясен; и всякой ще може да отговори на въпроса: има ли нужда да се прави нов превод, когато вече имаме такъв, а така също и да се произнесе: укор ли или похвала заслужава Св. Синод на Българската черква за инициативата, която е взел, за да преведе Библията на български език" На тези въпроси ето какво ще отговори всеки безпристрастен читател. Нуждата от нов превод на Библията на български език никой от защитниците на решението на Св. Синод на Българската черква не е доказал, нито може да докаже; тъй като сам реченият Синод признава, че между православните учени богослови и филолози няма още такива, които тъй добре да владеят оригиналните езици, на които е писана Библ ията - еврейски и гръцки - щото да превеждат направо от тия езици, а пък да се прави нов превод на Библията от руски и да се правят огромни разноски по напечатването му, когато вече има превод на Библията на български, направен направо от оригиналните езици, това е дело, което под тези обстоятелства не заслужава похвала. Благоразумието в такъв случай би диктувало да се чака, да не се взема прибързано решение, още повече, когато се знае, че в последното издание на Библията (малък формат, 1896 г.) тук-там има поправени думи и изречения, особено във Вехтия Завет и Британското Чуждестранно Библейско Дружество е изказало своята готовност да избере комисия от способни лица, които внимателно да прегледат сегашния превод на Библията [ Заб. Приятно ми е да кажа, че се научих тези дни, какво пред смъртта си ветеранинът-мисионер д-р Ел. Ригс, който с д-р Ал. Л. Лонг е превел Библията на български, подпомаган и от П. Р Славейков и Хр.
към текста >>

56. Статия 1. Няма да осъмне добре Зорница, Г. XLVI, бр. 38, 22.IX.1926, с. 1.

Тоя чужденец с един възторжен език, говори за днешна България, която след кървавите и тревожни дни започва една възстановителна дейност, заслужаваща похвала и насърчение.
38, 22.IX.1926, с. 1. Н. Ив. Цаков Не много отдавна, когато преглеждах едно американско списание, което дава отлични статии по политика, религия и наука, срещнах една статия за България. Тя е писана от един чужденец, който познава балканските народи и техните вечни сплетни и караници. Драго ми беше да чета статията, в която бликаше любов към малката и нещастна България. Тоя чужденец с един възторжен език, говори за днешна България, която след кървавите и тревожни дни започва една възстановителна дейност, заслужаваща похвала и насърчение. Той с радост констатира, че политическите убийства са спрени, изчезванията на българските граждани престанали и злобата и омразата утихнали. Според него, българският народ започва да гледа с по-голяма вяра и надежда на бъдещето. Това е една доста правдива и правилна оценка за положението на нашата родина през последно време. Сегашна България съвсем не прилича на оная България преди 3-4 години. Доверието към нас всекидневно се засилва и крепне.
към текста >>

57. 4.3.9. Интервю със Ст. Ватралски

- Това, което г Панаретов е сторил за България, заслужава всяка похвала.
Тия народи харчат милиони долари, за да представят България размирна, болшевишка - размирница на Балканите. Повечето сведения за събитията в България са от техни източници. И, естествено, американското обществено мнение не ни симпатизира. - Досегашният български пълномощен министър, г. Панаретов, не се е ли е опитвал да осветлява американското правителство и печата за положението в България? - Това, което г Панаретов е сторил за България, заслужава всяка похвала. Неговото професорство в Роберт колеж, дето той беше усвоил и езика и духа на американците, го беше добре подготвило за поста му. И той го достойно изпълни. Заслугите му, особено през войната, са големи, за които България трябва някак си да му се отблагодари. Ала г. Панаретов нямаше нито сили, нито средства сам да отбие всички клевети на българските зложелатели.
към текста >>

58. 179. Бъдещия капитал

Весела Несторова

То значи, като те хвалят, да не се спираш на похвалата.
На физическия свят едно същество не може да ти изяви любовта си, то ще заспи. То ще те види в невидимия свят през нощта. На земята да не те хвалят, после ще те хулят. На земята е ден и нощ, няма все хубаво. Нещастни сме, защото не се движим в мисълта си с бързината на светлината, та да сме винаги в слънчевата светлина, та да не ни настига нощта. То значи, като те хвалят, да не се спираш на похвалата. Дисхармоничните тонове намират мястото си в другите светове и стават хармонични. Велико нещо е животът. С малко усилия в музиката ще научите доста - ще има постижения. Някога ние сме били плодни дървета, а ангелите са били хора и понеже са се ползували от нас, сега слизат да ни повдигат. Когато една идея ти е ясна, тя е на фокус, същото е и с едно светло чувство.
към текста >>

59. 3. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; Януари 1915 година

Минчо Сотиров

Когато ви хвърлят петно, когато сте чисти, тогава ще имате похвала в Небето.
Очистете сърцата си и умовете си и сила ще дойде. В дните, когато има беднотия, да бъдем разположени и доволни, а не, когато сме богати и преситени. Когато сме с Бога, ще бъдем в сила и ще ни се даде. Тук в Бургас не сте умни, а сте създали много неприятности. Ухапало ви куче и викате да ви чуе цял свят. Когато ви хвърлят петно, когато сте чисти, тогава ще имате похвала в Небето. Аз по-мъчно се разправям с вас, отколкото с поповете, които говорят заради вас. Съвършения закон има прилагане на Божествените принципи, а то е смирение и др. И в София пратиха детектив, но такова е тяхното просвещение. Ние сме в сила и който би се противопоставил на Царството Божие, главата му ще бъде смачкана, тялото стрито. Така стана заради две души в София през 1912-13 година, които пречиха.
към текста >>

60. 26. ХИТЛЕР ОБЯВИ ВОЙНА НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ

Тодор Божков

Тъкмо обратното, той заслужаваше за тези си качества похвала, но пред фактите и боговете мълчат.
" Аз го помолих да седне и някак сериозно и виновно, но съвсем приятелски му обясних всичко. Казах му, че аз не съм болшевик, но аз знаех, че германците няма да вземат Москва. Той беше умен и културен генералщабен офицер, много хитър и предвидлив като разузнавач, преди това беше началник на РЕО в Министерството на войната и знаеше много неща. Той беше националист, патриот, голям службаш, предан и верен на дълга си, неумолим и безкомпромисен. За всичко това той не можеше да бъде обвинен и упрекнат. Тъкмо обратното, той заслужаваше за тези си качества похвала, но пред фактите и боговете мълчат. Той знаеше и ценеше в мен някои добри качества на добър войник и българин и поради това инцидентът беше приключен. От този момент ние станахме още по-добри приятели. Той имаше голямо доверие в мен и ми доверяваше най-съкровените си неща от личния си и служебен живот. Той търсеше моя съвет и другарска подкрепа. Благодаря му, аз го обичах искрено.
към текста >>

61. 37. БЕШЕ СЪДБОНОСНО И НЕПОПРАВИМО

И все пак, за добра чест и похвала на някои от ръководещите ни лица, това зло не беше извършено.
С голяма болка и скръб в душата си, те се разделиха с двата салона, със слънчевата поляна за гимнастика, с градините, със собствените си домове и пр. И те бяха по душа и по вътрешни и външни изявления истинските и верни братя-комунисти, с тази само разлика, че вярваха непоколебимо на своя Велик Учител и на новия живот Бог, изявен на земята, който беше Бог на Любовта, на човечността, на Мъдростта и Истината, Правдата и Доброто. Но ето, през месец февруари 1975 година, решително и сериозно беше поставен въпросът за преместването на останките на Учителя от гробното място на Учителя. Това нареждане засегна дълбоко душите на тези добри, мили и кротки хора, и за пръв път те направиха постъпки пред отговорните личности, като ги молиха да не правят това, защото това действие няма да засегне само техните свещени чувства и вяра, но ще има съдбоносно и непоправимо последствие и за тези, които ще го извършат, а така също и за съдбата и бъдещето на нашия народ. Не беше лесно, при съществуващото настроение и при господствуващото разбиране на днешното общество, да се убедят лицата, от които зависеше това, за да приемат доводите и молбите, изложени от Братството. И все пак, за добра чест и похвала на някои от ръководещите ни лица, това зло не беше извършено. Добрите и далновидните, просветените бяха в случая на своя пост и те не допуснаха тази исторически неоправдана грешка. Духът на светлината, истината, човечността, духът на българската историческа правда възтържествува. Съдбоносното и непоправимо историческо зло върху българския народ не беше извършено.
към текста >>

62. 60. НЕОБИКНОВЕНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Тодор Божков

1.6. Документи. Сканирани материали

И за всичко това не ние, а Небето един ден ще му даде заслужената похвала и наградата, която той заслужава.
Това стана по негово желание. Аз се съгласих и след два месеца получих снимката чрез брат Ангел, който беше пазачът на мястото на Учителя. Този наш брат се грижеше за реда и чистотата, както и за украсата на мястото, живееше в скромна къщичка там и работеше от дълги години денонощно, неотлъчно и безвъзмездно. И трябва да признаем, че брат Ангел беше определен за тази си задача. Той не беше случайно лице и той достойно изпълни една високо благородна, даже бих казал свещена задача. И за всичко това не ние, а Небето един ден ще му даде заслужената похвала и наградата, която той заслужава. Нека си представим за момент всичко това, което той извърши там с десетки години, с постоянство, вяра, всеотдайно, денонощно, за да признаем, че това не беше задача за който и да е от нас, а само онзи, който е бил определен за това. Но на въпроса. Без да отдавам някакво особено значение на факта с фотографската снимка, аз се завърнах в дома си, където сварих жена си с още една наша близка. На въпроса какво ново има, аз им подадох снимката, защото при това излизане, аз не бях се срещал с никого и това беше единственото, което се беше случило, и то, без да имам каквото и да било отношение към този факт. Още с вземането на снимката от тяхна страна, която те харесаха много, се случи нещо необикновено.
към текста >>

63. Съдържание

ТОМ 26

Грамота за похвала № 1153 от Изпълнителния комитет на Градския народен съвет на ДТ - гр.
Изгрев № 83, собственост на Георги Събев, София, 1.09.1950 г. 1.6.3.23. Удостоверение на Регистъра на 4gg населението при Благоевски РНД, че Олга Славчева Динков и Олга Славова са имена на едно и също лице, София, 29.02.1960 г. 1.6.4. Материали на Олга Блажева. Ръкописи и документи 1.6.4.1.,Дайте сили небеса ....”: стихотворение 1.6.4.2. Посвещение от Мара Белчева, 12.01.1931 г. 1.6.4.3. Грамота за похвала № 1153 от Изпълнителния комитет на Градския народен съвет на ДТ - гр. Хасково, с която награждава Олга Блажева Иванова за изработване на оригинално, ценно сметало за онагледяване на учебния материал по смятане. Хасково, 24.05.1954 г. 1.6.4.4. Портрети на Олга Блажева 1.6.5. Изпратените картички от Олга Славкова 1.6.5.1. Картичка със съзаклятието на апостолите на българската свобода Хр.
към текста >>

64. 1.6.4. Материали на Олга Блажева / 1.6.5. Изпратените картички от Олга Славкова

ТОМ 26

Грамота за похвала № 1153 от Изпълнителния комитет на Градския народен съвет на ДТ - гр.
1.6.4. Материали на Олга Блажева Ръкописи и документи 1.6.4.1.,Дайте сили небеса ....”: стихотворение 1.6.4.2. Посвещение от Мара Белчева, 12.01.1931 г. 1.6.4.3. Грамота за похвала № 1153 от Изпълнителния комитет на Градския народен съвет на ДТ - гр. Хасково, с която награждава Олга Блажева Иванова за изработване на оригинално, ценно сметало за онагледяване на учебния материал по смятане. Хасково, 24.05.1954 г. 1.6.4.4. Портрети на Олга Блажева 1.6.5. Изпратените картички от Олга Славкова 1.6.5.1. Картичка със съзаклятието на апостолите на българската свобода Хр.
към текста >>

65. 8.2.2.4. Кои посещават и слушат в салона?

8.2.2. Концерт-рециталите на „Изгревът...” и тяхното създаване

ТОМ 26

ЕДНА ПОХВАЛА лекция от Учителя, държана на 14 декември 1932 г., София-Изгрев.
" - „Ходим, защото ни са интересни, но не сме съгласни с него." Ето това е важното. Те са гладни, идват да се хранят, но в действителност са противници, дори и врагове. Как така? Ето така. Ще ви приведа едно изказване на Учителя, именно, за това, че от 100 човека, ще те слушат само 25 човека. ЕДНА ПОХВАЛА лекция от Учителя, държана на 14 декември 1932 г., София-Изгрев. - В: Дънов, Петър. Новата мисъл : Общ окултен клас, Г. XII (19321933), т. I., София, 1947, с. 298-299. „Помнете: Както и да се оправдавате, не можете да се освободите от последствията на вашите дела.
към текста >>

66. 27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Оценката на автора е еднакво чужда както от голословно осъждане, тъй и на сляпата похвала” /вж.
един капитален труд върху педагогията на Толстоя, който е рядък по значение не само в толстоистката, но изобщо в педагогичната литература. Без да е привърженик на Толстоя, проф. Нойков подложи на една обективна и обстойна критика неговите педагогични възгледи, от която сам Толстой се е възхитил. В отговора си до Нойкова, той пише, че е „приятно поразен от основателността и пълнотата на изложението”. За същия труд списание „Свободное воспитание”, списано в духа на Толстоевото учение, пише: „Това е най-сериозно и истински научно изследване, както по извънредното богатство на източниците, тъй и по безпристрастието с което са използувани, обмислеността на метода и точността на изложението. Оценката на автора е еднакво чужда както от голословно осъждане, тъй и на сляпата похвала” /вж. статията на проф. Д. Кацаров - проф. П. М. Нойков, сп. „Училищен преглед”, XXVI, 1439, с. кн.
към текста >>

67. 4. Пиеси и драми. 4.1. Ново село. социална пиеса в 4 действия. Севлиево: книгоизд. Братство, [1940]. 80 с.

ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ

ТОМ 30

За дълбокия интерес на нашите хора към всички въпроси на живота, за техния безспирен стремеж да придобият повече знания, да проявят по възможност най-добре силите и способностите си, да принесат най-много полза, да направят нещо, което наистина да заслужава всяко одобрение и похвала?...
Ний знаем добре, че и най-големите постижения, и най-големите материални богатства, взети сами по себе си, лишени от красотата, от съдържанието и смисъла на духовното, никога не могат да създадат истински нов живот! Гостенинът: Прави сте. Не само с хляб се живее на този свят. Животът може да се осмисли, да се изпълни със съдържание, да се подтикне напред и вдъхнови само от духовния елемент в него, част от който е изкуството... Борис: Да ви говоря ли за нашите четения, сказки, реферати? Всяка вечер те събират стотици слушатели, жадни да чуят това, което техните близки, разполагащи с повече способности или познания, споделят с тях... Да ви говоря ли за оживените разисквания и разговори на най-интересни научни, философски и стопански теми? За дълбокия интерес на нашите хора към всички въпроси на живота, за техния безспирен стремеж да придобият повече знания, да проявят по възможност най-добре силите и способностите си, да принесат най-много полза, да направят нещо, което наистина да заслужава всяко одобрение и похвала?... Всеки у нас иска да се отличи, всеки иска да създаде нещо. Най-малкото - да изпълни добросъвестно своя дълг... Но това няма край. То не може да се опише с думи. У нас кипи непрестанен, буен живот. Вий трябва с очите си да го видите... Ние, обаче, си представяме, макар и не всичко.
към текста >>

68. 2.39. Бианка - пеещото куче

Борис Николов

ТОМ 32

Разбира се тя получи похвала, милувка и бисквит.
Скачаше около нея, тичаше наоколо, за да изрази радостта си. Така Бианка влезе в нашето семейство. Моята другарка свири на пиано, а понякога и на хармониум. Веднаж тя свири и чува зад себе си, че някой пее, следва мелодията. Обръща се и вижда: Бианка вирнала главичка, следва мелодията, и то доста вярно. Разбира се тя получи похвала, милувка и бисквит. Бианка беше пеещо кученце. Между кучетета тази дарба се среща много рядко! С нея живяхме десетина години. Чудни връзки свързват съществата! Те намират израз днес, а се подхранват от далечното минало.
към текста >>

69. 2.48. Пусак

Борис Николов

ТОМ 32

Веднаж хванал пойна птичка и донесъл като трофей - оставил я пред краката на другарката ми - очаквал похвала.
2.48. ПУСАК Имахме ангорска котка - Пусак. Какъв косъм и каква опашка - красота! Приятно беше да го гледаш. И по характер беше добър - чист, любезен, с нищо не дразнеше, почти не се усещаше присъствието му. Пущахме го в градината - там живот много. Веднаж хванал пойна птичка и донесъл като трофей - оставил я пред краката на другарката ми - очаквал похвала. Но тя го натупала хубаво, като му показвала птичката. От тогава не поглеждаше птичките, обръщаше главата си на другата страна - не смееше вече да хване нищо живо. Веднаж в кухнята гонеха мишка. Пусак присъствуваше, но участие не вземаше - само наблюдаваше. Мишлето бягаше обезумяло от страх - тук-там, най-после се свря в краката на котарака.
към текста >>

70. Статия 1. Няма да осъмне добре.

Събори 1926 -1927г.

Тоя чужденец с един възторжен език, говори за днешна България, която след кървавите и тревожни дни започва една възстановителна дейност, заслужаваща похвала и насърчение.
38, 22.IX.1926, с. 1. Н. Ив. Цаков Не много отдавна, когато преглеждах едно американско списание, което дава отлични статии по политика, религия и наука, срещнах една статия за България. Тя е писана от един чужденец, който познава балканските народи и техните вечни сплетни и караници. Драго ми беше да чета статията, в която бликаше любов към малката и нещастна България. Тоя чужденец с един възторжен език, говори за днешна България, която след кървавите и тревожни дни започва една възстановителна дейност, заслужаваща похвала и насърчение. Той с радост констатирва, че политическите убийства са спрени, изчезванията на българските граждани престанали и злобата и омразата утихнали. Според него, българският народ започва да гледа с по-голяма вяра и надежда на бъдащето. Това е една доста правдива и правилна оценка за положението на нашата родина през последно време. Сегашна България съвсем не прилича на оная България преди 3-4 години. Доверието към нас всекидневно се засилва и крепне.
към текста >>

71. 80. Хвалебствията

III. В Кабинета на Учителя

III. В Кабинета на Учителя

Учителят знаеше как действува законът на похвалата.
80. ХВАЛЕБСТВИЯТА Учителят стоеше невъзмутим, като че ли всичко това не се отнасяше до Него! То не Му направи никакво впечатление, както на един милионер не би направило впечатление, ако едно дете му каже, че е милионер, защото Той ясно знаеше какво беше. Учителят знаеше как действува законът на похвалата. При всяка похвала, присъствува духът на отрицанието, за да постави похваления на тежък изпит - излишни страдания! Знаеше, че всяка похвала е верига, която свързва бъдещето Му -сметка, която ще Му се поднесе за плащане, когато най-малко очаква! И сега търпеливо чакаше да чуе цената на тези похвали! Ние вече я знаем - да остане в стаята да пази момичето. Наистина, Учителят беше богат и не Се плашеше от плащане, както изворът не се плаши, че ще изтече водата му, но въпросът беше за начина, по който Му се искаше и вземаше.
към текста >>

При всяка похвала, присъствува духът на отрицанието, за да постави похваления на тежък изпит - излишни страдания!
80. ХВАЛЕБСТВИЯТА Учителят стоеше невъзмутим, като че ли всичко това не се отнасяше до Него! То не Му направи никакво впечатление, както на един милионер не би направило впечатление, ако едно дете му каже, че е милионер, защото Той ясно знаеше какво беше. Учителят знаеше как действува законът на похвалата. При всяка похвала, присъствува духът на отрицанието, за да постави похваления на тежък изпит - излишни страдания! Знаеше, че всяка похвала е верига, която свързва бъдещето Му -сметка, която ще Му се поднесе за плащане, когато най-малко очаква! И сега търпеливо чакаше да чуе цената на тези похвали! Ние вече я знаем - да остане в стаята да пази момичето. Наистина, Учителят беше богат и не Се плашеше от плащане, както изворът не се плаши, че ще изтече водата му, но въпросът беше за начина, по който Му се искаше и вземаше. Искаше да стане господар - да даде когато иска, колкото иска и на когото иска.
към текста >>

Знаеше, че всяка похвала е верига, която свързва бъдещето Му -сметка, която ще Му се поднесе за плащане, когато най-малко очаква!
80. ХВАЛЕБСТВИЯТА Учителят стоеше невъзмутим, като че ли всичко това не се отнасяше до Него! То не Му направи никакво впечатление, както на един милионер не би направило впечатление, ако едно дете му каже, че е милионер, защото Той ясно знаеше какво беше. Учителят знаеше как действува законът на похвалата. При всяка похвала, присъствува духът на отрицанието, за да постави похваления на тежък изпит - излишни страдания! Знаеше, че всяка похвала е верига, която свързва бъдещето Му -сметка, която ще Му се поднесе за плащане, когато най-малко очаква! И сега търпеливо чакаше да чуе цената на тези похвали! Ние вече я знаем - да остане в стаята да пази момичето. Наистина, Учителят беше богат и не Се плашеше от плащане, както изворът не се плаши, че ще изтече водата му, но въпросът беше за начина, по който Му се искаше и вземаше. Искаше да стане господар - да даде когато иска, колкото иска и на когото иска. Ако се подаваше на похвалите, значеше, че нещо не достига да бъде доволен от работата си, а недоволният никога не може да познава истината, той живее в своя собствена градина, в която растат много и различни плодове, но не всички му са необходими.
към текста >>

Ако пък останеше недоволен от похвалата, мисъл щеше да грози мисълта му и да смущава духа му, че повече заслужава и ще изгуби мира си, следователно не познава истината.
И сега търпеливо чакаше да чуе цената на тези похвали! Ние вече я знаем - да остане в стаята да пази момичето. Наистина, Учителят беше богат и не Се плашеше от плащане, както изворът не се плаши, че ще изтече водата му, но въпросът беше за начина, по който Му се искаше и вземаше. Искаше да стане господар - да даде когато иска, колкото иска и на когото иска. Ако се подаваше на похвалите, значеше, че нещо не достига да бъде доволен от работата си, а недоволният никога не може да познава истината, той живее в своя собствена градина, в която растат много и различни плодове, но не всички му са необходими. Ако пък останеше недоволен от похвалата, мисъл щеше да грози мисълта му и да смущава духа му, че повече заслужава и ще изгуби мира си, следователно не познава истината. Евреинът стоеше в нозете Му, хвалебствувуваше и като шпионин, непрекъснато следеше какво става в Учителя. Искаше да разузнае как Му действува всичко това. Разбира се, нищо не разбра! Това го смути, защото чувствуваше, че всичко каквото казва, потъва без ехо в някаква бездна. Отново продължи, но вече взе почти права посока да каже цената на похвалите: „Вие Учителю, много добре знаете колко живо ме интересува всяко Ваше изказване по който и да било въпрос.
към текста >>

72. 93. Най-напредналият ученик, трябва да има единно съзнание и съответната сила на знанията си

III. В Кабинета на Учителя

Той не похваляваше учениците Си, защото всяка похвала според Него носеше на учениците излишни страдания.
Но имаше най-много пари! Щедро пръскаше на ляво и на дясно, и бедните братя и сестри определяха отношенията си към него по това. Той се опитваше по същия начин да постъпва и с Учителя, обаче Учителят всичко каквото получаваше от него, веднага го раздаваше, нищо не оставяше за Себе си. Никога не се възхищаваше от него. Той не Се възхищаваше изобщо от никой ученик, защото всичките ги държеше на границата на това, което можеха и това което не можеха да решават задачите си едвам-едвам, защото тогава са в непрекъснат процес на учене, еволюция. Той не похваляваше учениците Си, защото всяка похвала според Него носеше на учениците излишни страдания. Когато евреинът първия път дойде при Учителя, Той му каза, както винаги при такива случаи леко и меко, че той трябва да работи нещо -със собствен труд да си изкарва прехраната, и че само така може да дойде до реално отношение с живота, знанието и новото Учение, само така може да изправи живота си и получи посвещение... Ако учениците се държат морално, добре само с Учителя, те трябва да знаят че не могат в никакъв случай да Го подкупят! Той няма да ги съди, Той със съдене не се занимава! Той дори няма да присъствува, когато ги съдят - друг е Който съди хората и учениците... Все тогава му каза, че е предразположен към образуване на тумори... Капиталите, от които получава ренти, са невидими тумори, на които непременно ще отговори нещо в неговите мисли, неговия мозък и в тялото му. На тези невидими тумори, ще отговарят физически. Раздвоението на съзнанието е най-благоприятното условие за тумори, лицемерието също и постоянните тревоги!...
към текста >>

73. 110 Ницше се противопоставя на Бога, а живее и съществува философията му благодарение на Христа

II. В колибата на Христов

Той беше един рушител и нищо повече - каза момичето и изгледа въпросително двамата си ухажори, от които очакваше одобрение и похвала.
А точно това е дяволското в Ницше, че се противопоставя на Бога, а живее и философията Му, съществува благодарение на Христа!... Той беше отрицател на „дълга”, а свърши с утвърждаването му, и то в най-мистичната му форма!... Беше против метафизиката, а създаде една от най-смислените метафизики - учението за вечното превръщане*. [*Учението за вечното превръщане и възвръщане на всички неща: Светът се движи в кръг, и всичко се повтаря след хиляда години, и започва отново.] Единственото, на което остана верен до край беше отрицанието -сатанинското отрицание! През целия си живот той разрушаваше старите ценности... без нещо да създаде. Той беше един рушител и нищо повече - каза момичето и изгледа въпросително двамата си ухажори, от които очакваше одобрение и похвала. Евреинът му подаде ръка засмян, и зарадван каза: - Поздравявам те, работила си добре по реферата - всичко каза много добре! Христов се беше вече съвзел от поражението и използва случая, та и той подаде ръка на момичето и го похвали: - Действително сте схванали същественото! Аз за Ницше ще кажа повече на диспута. Момичето зарадвано и зачервено, погледна да види какво би му казал Учителят, но Той си остана все същият, без да може да се разбере Неговото мнение. Евреинът се намуси, беше недоволен, че Христов се ръкува с момичето, че правеше освен словесната и зрителна връзка, но още и физическа!
към текста >>

74. 199. Учителят говори както Бог говори. Говорът на Бога, това е природата

II. В колибата на Христов

Андрей за похвалата се зарадва, но си помисли нещо и запита: - От къде разбрахте, че господин Дънов е изпратил за Детката и за мене портокали?
Андрей си изправи лявата ръка като паничка, както Детката, по същия начин се опита да каже „Благодарим! ”, но всичко излезе много нескопосано. Христов почна да се смее с глас и доволно, както родителите се смеят и радват, когато детето им направи първите неуверени стъпки. - Така, така, добре че се учиш! Обикновено първия път човек не може да направи както трябва, но втория, третия път ще го направи. Андрей за похвалата се зарадва, но си помисли нещо и запита: - От къде разбрахте, че господин Дънов е изпратил за Детката и за мене портокали? - Госпожицата ми каза. - Аз слушах внимателно и не чух нищо да Ви каже, тя само Ви подаде пакета с портокалите. - Аз и по-рано ти казах, при Учителя всяко нещо има значение. Нали чу, че Той запитал госпожицата кой има при мене? - Да, да, стана ми ясно.
към текста >>

75. 238. Платноходът и ареста ми

IV. През очите на Христов. Посвещение

Още повече б СССР не е за похвала, само мечтите ви са напразни!
- Момчета - започна той - напълно разбирам младежките ви души и копнежи. И аз съм бил като вас. Постъпих така, както бих постъпил със собствените си деца. Ако ние не бяхме ви заловили, румънците непременно щяха да ви заловят! А да стигнете до руските брегове, е изключено! Още повече б СССР не е за похвала, само мечтите ви са напразни! Направо ви казвам, в СССР е много по-лошо от България! Аз съм говорил с много, които са били, всички казват, че е Ад - било Адът на Земята! Да се молим на Бога, и в България да не идва този „Рай”! - Всички като един отговорихме: - Защо не ни оставихте да отидем в тази „Ад”? Ако толкова много ни мислите доброто, създайте ни условие да работим и да живеем като хора!
към текста >>

76. 308. Ако Учителят не се издига, не расте в твоето съзнание, ти не можеш да мръднеш нито крачка в новото

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

И тази похвала и възхищение поднасяте на Учителя!
Както излизащия от дробовете въздух е вече нечист, наситен с въглероден двуокис и други газове, които са го замърсили, но Бог тази смет, този нечист и ненужен вече за организма въздух като го прекарва през гласните струни, той произвежда говора и красивите и затрогващи песни. - Аз съм още веднъж възхитен от Вас, господин Христов! Как можете да намерите на всичко това такива логически, обосновани и при това красиви и интересни отговори, и винаги с оглед на една основна идея, която непрекъснато държите в съзнанието си?!... - Преди всичко, на това ме е научил Учителя. - Ще ми вземете ума господин Христов! И тази похвала и възхищение поднасяте на Учителя! Трогнат съм, и нямам думи да изразя възхищението си от Вас! - Това е още и за това, защото аз не умувам, не лъжа, не се докарвам, аз го правя и после ти казвам защо го правя. Не само това, но и аз лично съм минал по този път, и по още много и по-стръмни пътища - зная какво става в душата ти. Аз съм чел много, писал съм също много, но най-важното е, че и много съм приложил в живота си. Без приложение само ще се мъчите, ще умувате и другите, на които говорите това ще го чувстват!
към текста >>

77. 69. Писмо от Борислав Георгиев от Париж, до Вергилий Кръстев

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

И аз смятам, че това, което правите, не само заслужава одобрение, похвала - то е едно истинско чудо, и то ще остане в утрешния ден!
69. ПИСМО ОТ БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ, ОТ ПАРИЖ, ДО ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ Голямата обич Уважаеми господин Вергилий Кръстев, С голямо удоволствие сядам да Ви напиша това писмо от далече, за да изразя в него моето голямо възхищение от Вашето дело, от това, което Вие правите, от големите томове, които издадохте, и които са извънредно важни за нашето време и за утрешния ден! Аз съм много възхитен за това, че никъде по света, за никого не е направено това, което вие правите! Това е една ваша мисия в този объркан свят и в това човечество, което е потънало в материални грижи, и на което липсва една висока духовност! Много е ценно това, което Вие сте събрали и спомените на близките на Учителя - на Неговите ученици, на тези, които са живели с Него. Те са от първостепенно значение, защото ние хората идваме и си отиваме, а това ще остане за утрешния ден. И аз смятам, че това, което правите, не само заслужава одобрение, похвала - то е едно истинско чудо, и то ще остане в утрешния ден! Аз съм сигурен, че тези томове един ден ще бъдат преведени на чужди езици, и хората ще могат да се запознаят отблизо, благодарение на Вас с личността на Учителя, с Неговото дело и с Неговото Слово! Аз имам тези томове тука, но съм много доволен да ви съобщя и следното: В Парижката национална библиотека - една от най-старите и богати библиотеки /тя е още от времето на френските крале основана/, има около 40 милиона заглавия. В тази библиотека има много богат български отдел, който се завежда от госпожа Елена Андреева. Там са и вашите 15 тома, и аз много се гордея, че са там, защото ние не знаем кой читател какво ще търси! * [*Към 2016 г.
към текста >>

78. 70. Борислав Георгиев от Париж - нещо за себе си да кажа

А вече за Сорбоната, нямам думи за похвала!
Така че нашия университет също има своята стойност, но той е един по-нов университет. И не искам да ги сравнявам Сорбоната и Софийския университет, не защото ние сме млада нация, в сравнение с тези франки и гали, които са живели там. И ние си имаме също нашите много добри качества. Аз обичам много нашия Софийски университет! Той ми даде много, той обогати културата ми. А вече за Сорбоната, нямам думи за похвала! То е нещо като музика. Отново се връщам към делото на Учителя. Пожелавам да пребъде във вековете, да бъде за всички хора, които са добри, които търсят духовната страна на живота, а не печалбата и парите и материалната страна, и не ежедневието! Човек не се е родил само да се храни. Христос казва: “Не само с хляб се живее, а с Божието Слово.Така че Словото на Учителя е повече от насъщния хляб, то е за душата.
към текста >>

79. 1.11. Доктор Георги Миркович - съосновател на Българския червен кръст / Вергилий Николов Кръстев

На много места той с похвала говори за лекарските умения на д-р Миркович, както и за спиритическите му увлечения.57 На следващия събор на духовната верига 1906 г.
той е редовен посетител, а през м. август 1905 г. по негова молба на запитване чрез медиум е предупреден да си приключи нещата, защото времето на заминаване за него е предстоящо. И то настъпва на 29 септември 1905 г., когато лично пристига от Варна П. К. Дънов и го освобождава да напусне тялото си, след което е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на гр. Сливен. На много места той с похвала говори за лекарските умения на д-р Миркович, както и за спиритическите му увлечения.57 На следващия събор на духовната верига 1906 г. по молба на приятелите му д-р Миркович се явява чрез П. К. Дънов и разказва за своя нов живот в другия свят след заминаването му от земята. Според П. К. Дънов спиритизмът се явява, за да докаже, че съществува зад материалната бариера друг свят, който ние не схващаме с нашите 5 сетива. „Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му.”58 Едновременно с това и предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за здравето на човека и живота му, защото се изсмукват жизнените му сили и човек се отклонява от своя път, подложен на заблуди и внушения от сили от нисше естество и архаична еволюция, търсейки у човека място за изява.
към текста >>

80. 2.16. Борбите ни за духовното ни и политическо Възраждане преди Освобождението

Килийниците, учителите и учениците се просълзявали като я чели, често на кориците от запазените преписи имало надписи: „Потрудете се да я прочетете и Вий братя за ваша полза, за похвала на българите и за пакост на гърците” или: „Който не чете с внимание да чете и да познай какво и българите са имали царство.” Тая книга е била искрата на българската мисъл и съзнание.
В книгата си Паисий казва, че българите първи приели християнството, те имали само независима църква и патриарх, и първо славянско училище отворили българите; той люто осъждал и проклинал гърците, гдето изтребили българските книжовници и първенци и изгорили българските книги, а най-вече осъждал ония българи, които се срамили от народността и езика си като казвал: „О неразумни юроде, поради що се срамиш да се наричаш българин? Или не са имали българите царство и господарство? От що се ти, неразумни, срамиш от своя род и се влачиш на чужд език? ” Той изобличавал и ония руси и сърби, които се присмивали на българите, като казвал, че българите са били много по-просветени от тях, че цар Симеон е бил най-ученият писател и философ. Книгата на Паисий се чела със захлас и възторг от всички, тя минавала от ръка на ръка и я приписвали, по немане на печатници. Килийниците, учителите и учениците се просълзявали като я чели, често на кориците от запазените преписи имало надписи: „Потрудете се да я прочетете и Вий братя за ваша полза, за похвала на българите и за пакост на гърците” или: „Който не чете с внимание да чете и да познай какво и българите са имали царство.” Тая книга е била искрата на българската мисъл и съзнание. Книгата на отца Паисия имала не само читатели, но и ученици подражатели, от които най-виден бил свещеник Стойко от Котел, от после Софроний Вратчански владика; той преписал историята на Паисий и я чел на сънародниците си. Подир четири века пръв път християните във Вратца виждат роден пастир в лицето на Софроний и пръв път чуват словото Божие да им се проповядва на матерен язик. История на Паисий засегнала само част от народа, учителите и свещениците, които стояли по-близо до нея, тя не проникнала в горните слоеве на погърченото българското общество, да извади интелигенцията от заблуда, да я отдръпне от гърците, да я повърне към народа, от когото тя се отричала и страняла; такъв Паисий се явява в лицето на карпатския украинец Юрий Венелин, велик българолюбец и бележит славянин, който е създал епоха в нашето възраждане, с издаването на историческия си труд „Древните и сегашни българи” в 1824 г. Книгата на Венелина дала силен тласък на възражданието, в началото на XIX век то вървяло мудно, но от 1830 година тръгнало устремно напред, проникнало в градищата, засегнало всички слоеве и раздвижило първенци, търговци и еснафи. Интелигенцията, която минала през гръцките училища и като била обладана от гръцкия дух, на първо време се двоумила, струвало й се, че това което излага Венелин в книгата си е сън, като че ли й се искало да не вярва в славното минало на българския народ, но авторът е бил увлекателен и убедителен; интелигенцията се отвръща от гърцизма, слива се с народа и се туря начело на възражданието.
към текста >>

81. 3.6.8. Изселванията след Одринския мир (1829 година).

Четвъртата партия, може би най-достойната за похвала, имаше съзнанието, че човек не може да благоденствува никъде другаде на земята освен в родната си земя и преди всичко в отечеството си, което се намира под свое народно и самостоятелно управление.
н.), искаше вече да се пресели в страна, където да може свободно да работи.“ Така наречената „гръцка класа”... знаеше, че не е възможно да живее заедно с народа, както преди, защото, както се каза по-горе, от нея произхождаха клеветниците, предателите, шпионите, лъжесвидетелите, интригантите и смутителите. Тази партия желаеше да се върне и да живее заедно с турците... Третата партия (т. е. тази, която била за преселване във Влашко и Молдова - бел. н.) се ръководила твърде много от користолюбие, та пожелала да се възползува при тези обстоятелства от нещастията и нуждата на страдащи заедно с нея съграждани. Тя замислила лоши кроежи срещу по-простите и искала дори, ако е възможно, да ги направи свои подвластни крепостници. Четвъртата партия, може би най-достойната за похвала, имаше съзнанието, че човек не може да благоденствува никъде другаде на земята освен в родната си земя и преди всичко в отечеството си, което се намира под свое народно и самостоятелно управление. „В отечеството си човек трябва да бъде или свободен, или да не се чувствува вече щастлив.” Човек по самата си природа е сраснал с отечеството си и нравствено, и обществено, и физически. Никакъв разум не е в състояние да обуздае неговия устрем и благодарение на това той се решава на най-смели и големи дела, ако и да са често пъти невъзможни. Членовете на тази партия бяха сега съвършено малко и не можеха да имат други сподвижници освен само онези, които при подобни случаи и да не постигат целта си, не губят много, напротив, печелят най-голямата за човека слава.” Всяка от тези партии си имала и свои водачи, които обособили своите групи и когато стигнала към реката Тича (Камчия), всяка тръгнала по свой път. Едната продължила пътя си по крайбрежието на Черно море по посока на Бесарабия, другата се отправила за Силистра, за да премине във Влашко, третата партия се върнала, а четвъртата, след като извършила няколко безуспешни набези под предводителството на Мамарчов срещу турски села, се разцепила и хората й се присъединили към останалите три партии. Разложението на тази партия станало окончателно, след като за втори път Мамарчов е бил арестуван от русите и откаран в Букурещ, за да бъде съден.
към текста >>

82. 3.6.10. Управлението на Болградската гимназия.