Търсене в текстове за 'Пороци'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 40 резултата в 30 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_10 ) Степени на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Прехвърлят се също и греховете, и пороците, и слабостите на този, когото обичате.
При Божествената Любов Бог изпраща Духа си. Там, където присъства Божественият Дух, е друго. При Божествената Любов ще обичаш всички онези, които са се обърнали към Бога и при това Бог ще ти бъде идеал. Когато обичаш някого, неговото лошо състояние се прехвърля на теб. Това става при човешката любов, докато при Божествената Любов няма такова прехвърляне. Прехвърлят се също и греховете, и пороците, и слабостите на този, когото обичате. И когато мразите някого, вие пак се свързвате с него и придобивате качествата му. Влюбеният при човешката любов прилича на теле, което си е пъхнало главата в гърне и не вижда нищо, докато не намери твърдо място, за да счупи гърнето. Човешката любов е любов на страстите. Това, което проявяват астралният мъж и астралната жена, не е никаква Любов, а е само една привидност. Любовта е съвсем друго нещо.
към текста >>

2. Интересни прояви в живота на растенията и животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом мине действието на хипнотичното внушение същите пороци се явяват отново у човека.
А Учителят е против всеки метод, при който се употребява насилие. От друга страна, поради насилието върху волята на хипнотизирания и особено ако това продължава систематично, най-сетне последният ще добие слаба воля, т.е. ще се лиши от най-висшето, което дава самостоятелност на човека. 2. Възпитанието чрез хипнотизма е повърхностно. То не засяга същината на човешкото естество. Щом мине действието на хипнотичното внушение същите пороци се явяват отново у човека. Но изучаването на хипнотичните явления е ценно от научно гледище, понеже чрез тях може да се хвърли светлина върху известни научни проблеми.
към текста >>

3. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Същото нещо като калта е и грехът, егоизмът и пороците, които човек носи в себе си, но които са нещо външно, като неговата дреха.
(Брат Боев става прав и търси нещо по своя балтон.) Аз съм пред вас. Вие виждате моята дреха, на която тук има малко кал. Аз питам: Тази кал аз ли съм? Калта в човека човекът ли е? Тя нещо външно или вътрешно е? Същото нещо като калта е и грехът, егоизмът и пороците, които човек носи в себе си, но които са нещо външно, като неговата дреха. Във всеки човек има душа, която се грее от свещения огън на Любовта, но която още не е проявена. Доброто и любовта са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен. Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви любовта, защото в него живее висша Божествена душа. Има хиляди начини за проявлението на Любовта, за която аз говорих в моята сказка на същата тема. Като първи лечебни методи Учителят препоръчва: вярата, молитвата, любовта и вътрешната връзка с Бога.
към текста >>

4. 12. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек, колкото и много знание да има за свободата, ако той има пороци, слабости, криви идеи, той е роб.
- Доколкото проявява Божественото в себе си. Бог е свобода. Когато проявяваш любовта, ти пак се освобождаваш. Ето защо под „свобода" се разбира човек да прояви любовта в живота си. Христос казва така: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни." Който прави грях, е роб на греха. Човек, колкото и много знание да има за свободата, ако той има пороци, слабости, криви идеи, той е роб. Ако имаш заблуждения, страсти, ти си техен роб. Например нека да вземем страстта към пиенето. Пияницата казва: „Аз съзнавам, че не е хубаво да пия, не съм роб на този лош навик, но не мога да се откажа." С другите пороци, като лицемерие, лъжа и пр., е същото. Учителят казва: Какъвто и порок да имаш, хвърли го в огъня на любовта и този порок ще се превърне в един скъпоценен камък. Следователно любовта освобождава човека от всички пороци и слабости и го прави свободен.
към текста >>

Пияницата казва: „Аз съзнавам, че не е хубаво да пия, не съм роб на този лош навик, но не мога да се откажа." С другите пороци, като лицемерие, лъжа и пр., е същото.
Ето защо под „свобода" се разбира човек да прояви любовта в живота си. Христос казва така: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни." Който прави грях, е роб на греха. Човек, колкото и много знание да има за свободата, ако той има пороци, слабости, криви идеи, той е роб. Ако имаш заблуждения, страсти, ти си техен роб. Например нека да вземем страстта към пиенето. Пияницата казва: „Аз съзнавам, че не е хубаво да пия, не съм роб на този лош навик, но не мога да се откажа." С другите пороци, като лицемерие, лъжа и пр., е същото. Учителят казва: Какъвто и порок да имаш, хвърли го в огъня на любовта и този порок ще се превърне в един скъпоценен камък. Следователно любовта освобождава човека от всички пороци и слабости и го прави свободен. Когато човек проявява любов, той е в такова едно повдигнато състояние, небесно, ангелско състояние и казва така: „Не е достойно при такова едно състояние да проявявам такива слабости." Той ги надживява. Той е силен да ги победи. Когато дойде любовта, всички пороци се стопяват.
към текста >>

Следователно любовта освобождава човека от всички пороци и слабости и го прави свободен.
Човек, колкото и много знание да има за свободата, ако той има пороци, слабости, криви идеи, той е роб. Ако имаш заблуждения, страсти, ти си техен роб. Например нека да вземем страстта към пиенето. Пияницата казва: „Аз съзнавам, че не е хубаво да пия, не съм роб на този лош навик, но не мога да се откажа." С другите пороци, като лицемерие, лъжа и пр., е същото. Учителят казва: Какъвто и порок да имаш, хвърли го в огъня на любовта и този порок ще се превърне в един скъпоценен камък. Следователно любовта освобождава човека от всички пороци и слабости и го прави свободен. Когато човек проявява любов, той е в такова едно повдигнато състояние, небесно, ангелско състояние и казва така: „Не е достойно при такова едно състояние да проявявам такива слабости." Той ги надживява. Той е силен да ги победи. Когато дойде любовта, всички пороци се стопяват. Например, за да бъде стаята здравословна, препоръчва се да влизат изобилно слънчеви лъчи, защото слънчевата светлина убива микробите. Един заразен предмет, ако стои 10-15 часа на слънцето, той вече няма микроби.
към текста >>

Когато дойде любовта, всички пороци се стопяват.
Пияницата казва: „Аз съзнавам, че не е хубаво да пия, не съм роб на този лош навик, но не мога да се откажа." С другите пороци, като лицемерие, лъжа и пр., е същото. Учителят казва: Какъвто и порок да имаш, хвърли го в огъня на любовта и този порок ще се превърне в един скъпоценен камък. Следователно любовта освобождава човека от всички пороци и слабости и го прави свободен. Когато човек проявява любов, той е в такова едно повдигнато състояние, небесно, ангелско състояние и казва така: „Не е достойно при такова едно състояние да проявявам такива слабости." Той ги надживява. Той е силен да ги победи. Когато дойде любовта, всички пороци се стопяват. Например, за да бъде стаята здравословна, препоръчва се да влизат изобилно слънчеви лъчи, защото слънчевата светлина убива микробите. Един заразен предмет, ако стои 10-15 часа на слънцето, той вече няма микроби. Те не могат повече да виреят. Това е една аналогия. Пороците на човека можем да сравним с микробите, любовта можем да сравним със слънчевите лъчи.
към текста >>

Пороците на човека можем да сравним с микробите, любовта можем да сравним със слънчевите лъчи.
Когато дойде любовта, всички пороци се стопяват. Например, за да бъде стаята здравословна, препоръчва се да влизат изобилно слънчеви лъчи, защото слънчевата светлина убива микробите. Един заразен предмет, ако стои 10-15 часа на слънцето, той вече няма микроби. Те не могат повече да виреят. Това е една аналогия. Пороците на човека можем да сравним с микробите, любовта можем да сравним със слънчевите лъчи. Тя премахва пороците. „Любовта освобождава" трябва да се разбира в три смисъла. Първо, чрез любовта в човека се проявява Божественото. Любовта носи свобода и в друго отношение. Знаете ли коя е причината човек да изпада в изкушение и съблазни?
към текста >>

Тя премахва пороците.
Например, за да бъде стаята здравословна, препоръчва се да влизат изобилно слънчеви лъчи, защото слънчевата светлина убива микробите. Един заразен предмет, ако стои 10-15 часа на слънцето, той вече няма микроби. Те не могат повече да виреят. Това е една аналогия. Пороците на човека можем да сравним с микробите, любовта можем да сравним със слънчевите лъчи. Тя премахва пороците. „Любовта освобождава" трябва да се разбира в три смисъла. Първо, чрез любовта в човека се проявява Божественото. Любовта носи свобода и в друго отношение. Знаете ли коя е причината човек да изпада в изкушение и съблазни? В невидимия свят има много духове напреднали, но и изостанали, нисши духове, които живеят с тъмнина в себе си.
към текста >>

5. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек, колкото и много знание да има за свободата, ако той има пороци, слабости, криви идеи, той е роб.
- Доколкото проявява Божественото в себе си. Бог е свобода. Когато проявяваш любовта, ти пак се освобождаваш. Ето защо под „свобода” се разбира човек да прояви любовта в живота си. Христос казва така: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.” Който прави грях, е роб на греха. Човек, колкото и много знание да има за свободата, ако той има пороци, слабости, криви идеи, той е роб. Ако имаш заблуждения, страсти, ти си техен роб. Например нека да вземем страстта към пиенето. Пияницата казва: „Аз съзнавам, че не е хубаво да пия, не съм роб на този лош навик, но не мога да се откажа.” С другите пороци, като лицемерие, лъжа и пр., е същото. Учителят казва: Какъвто и порок да имаш, хвърли го в огъня на любовта и този порок ще се превърне в един скъпоценен камък. Следователно любовта освобождава човека от всички пороци и слабости и го прави свободен.
към текста >>

Пияницата казва: „Аз съзнавам, че не е хубаво да пия, не съм роб на този лош навик, но не мога да се откажа.” С другите пороци, като лицемерие, лъжа и пр., е същото.
Ето защо под „свобода” се разбира човек да прояви любовта в живота си. Христос казва така: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.” Който прави грях, е роб на греха. Човек, колкото и много знание да има за свободата, ако той има пороци, слабости, криви идеи, той е роб. Ако имаш заблуждения, страсти, ти си техен роб. Например нека да вземем страстта към пиенето. Пияницата казва: „Аз съзнавам, че не е хубаво да пия, не съм роб на този лош навик, но не мога да се откажа.” С другите пороци, като лицемерие, лъжа и пр., е същото. Учителят казва: Какъвто и порок да имаш, хвърли го в огъня на любовта и този порок ще се превърне в един скъпоценен камък. Следователно любовта освобождава човека от всички пороци и слабости и го прави свободен. Когато човек проявява любов, той е в такова едно повдигнато състояние, небесно, ангелско състояние и казва така: „Не е достойно при такова едно състояние да проявявам такива слабости.” Той ги надживява. Той е силен да ги победи. Когато дойде любовта, всички пороци се стопяват.
към текста >>

Следователно любовта освобождава човека от всички пороци и слабости и го прави свободен.
Човек, колкото и много знание да има за свободата, ако той има пороци, слабости, криви идеи, той е роб. Ако имаш заблуждения, страсти, ти си техен роб. Например нека да вземем страстта към пиенето. Пияницата казва: „Аз съзнавам, че не е хубаво да пия, не съм роб на този лош навик, но не мога да се откажа.” С другите пороци, като лицемерие, лъжа и пр., е същото. Учителят казва: Какъвто и порок да имаш, хвърли го в огъня на любовта и този порок ще се превърне в един скъпоценен камък. Следователно любовта освобождава човека от всички пороци и слабости и го прави свободен. Когато човек проявява любов, той е в такова едно повдигнато състояние, небесно, ангелско състояние и казва така: „Не е достойно при такова едно състояние да проявявам такива слабости.” Той ги надживява. Той е силен да ги победи. Когато дойде любовта, всички пороци се стопяват. Например, за да бъде стаята здравословна, препоръчва се да влизат изобилно слънчеви лъчи, защото слънчевата светлина убива микробите. Един заразен предмет, ако стои 10-15 часа на слънцето, той вече няма микроби.
към текста >>

Когато дойде любовта, всички пороци се стопяват.
Пияницата казва: „Аз съзнавам, че не е хубаво да пия, не съм роб на този лош навик, но не мога да се откажа.” С другите пороци, като лицемерие, лъжа и пр., е същото. Учителят казва: Какъвто и порок да имаш, хвърли го в огъня на любовта и този порок ще се превърне в един скъпоценен камък. Следователно любовта освобождава човека от всички пороци и слабости и го прави свободен. Когато човек проявява любов, той е в такова едно повдигнато състояние, небесно, ангелско състояние и казва така: „Не е достойно при такова едно състояние да проявявам такива слабости.” Той ги надживява. Той е силен да ги победи. Когато дойде любовта, всички пороци се стопяват. Например, за да бъде стаята здравословна, препоръчва се да влизат изобилно слънчеви лъчи, защото слънчевата светлина убива микробите. Един заразен предмет, ако стои 10-15 часа на слънцето, той вече няма микроби. Те не могат повече да виреят. Това е една аналогия. Пороците на човека можем да сравним с микробите, любовта можем да сравним със слънчевите лъчи.
към текста >>

Пороците на човека можем да сравним с микробите, любовта можем да сравним със слънчевите лъчи.
Когато дойде любовта, всички пороци се стопяват. Например, за да бъде стаята здравословна, препоръчва се да влизат изобилно слънчеви лъчи, защото слънчевата светлина убива микробите. Един заразен предмет, ако стои 10-15 часа на слънцето, той вече няма микроби. Те не могат повече да виреят. Това е една аналогия. Пороците на човека можем да сравним с микробите, любовта можем да сравним със слънчевите лъчи. Тя премахва пороците. „Любовта освобождава” трябва да се разбира в три смисъла. Първо, чрез любовта в човека се проявява Божественото. Любовта носи свобода и в друго отношение. Знаете ли коя е причината човек да изпада в изкушение и съблазни?
към текста >>

Тя премахва пороците.
Например, за да бъде стаята здравословна, препоръчва се да влизат изобилно слънчеви лъчи, защото слънчевата светлина убива микробите. Един заразен предмет, ако стои 10-15 часа на слънцето, той вече няма микроби. Те не могат повече да виреят. Това е една аналогия. Пороците на човека можем да сравним с микробите, любовта можем да сравним със слънчевите лъчи. Тя премахва пороците. „Любовта освобождава” трябва да се разбира в три смисъла. Първо, чрез любовта в човека се проявява Божественото. Любовта носи свобода и в друго отношение. Знаете ли коя е причината човек да изпада в изкушение и съблазни? В невидимия свят има много духове напреднали, но и изостанали, нисши духове, които живеят с тъмнина в себе си.
към текста >>

6. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Същото нещо като калта е и грехът, егоизмът и пороците, които човек носи в себе си, но които са нещо външно, като неговата дреха.
(Брат Боев става прав и търси нещо по своя балтон.) Аз съм пред вас. Вие виждате моята дреха, на която тук има малко кал. Аз питам: Тази кал аз ли съм? Калта в човека човекът ли е? Тя нещо външно или вътрешно е? Същото нещо като калта е и грехът, егоизмът и пороците, които човек носи в себе си, но които са нещо външно, като неговата дреха. Във всеки човек има душа, която се грее от свещения огън на Любовта, но която още не е проявена. Доброто и любовта са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен. Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви любовта, защото в него живее висша Божествена душа. Има хиляди начини за проявлението на Любовта, за която аз говорих в моята сказка на същата тема. Като първи лечебни методи Учителят препоръчва: вярата, молитвата, любовта и вътрешната връзка с Бога.
към текста >>

7. Божествена и човешка любов - Боян Боев (1883 – 1963)

При нея се прехвърлят също така и греховете, пороците и слабостите на онзи.
То даже не трае повече от 1, 2, 3 години. При Божествената Любов Бог изпраща Духа си. При нея Бог ще ти бъде идеал. Има закон: Когато обичаш някого, то лошото състояние на онзи, когото обичаш, се прехвърля на тебе. Това прехвърляне става при човешката любов. При нея се прехвърлят също така и греховете, пороците и слабостите на онзи. А когато мразите някого, вие пак се свързвате с него и придобивате неговите качества. Влюбеният с човешка любов прилича на теле, което си е пъхнало главата в гърне и не вижда, докато намери твърдо място, за да счупи гърнето. Човешката любов е любов на страстите. Тя не е никаква любов. Това, което проявяват астралната жена и астралният мъж, не е никаква любов.
към текста >>

8. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

След това той разглежда особеното съдържание на добродетелта и пътищата за почистване на душата от страстите, от пороците и от неверните представи за злото, за съдбата, а също и от неверието и суеверието.
Когато Порфирий отишъл в Сицилия, в последните години преди смъртта си Плотин написал още девет книги, с което всичко правят 54 на брой под общото заглавие Енеади. Във всичките си съчинения той развива идеите на Платон и отчасти на Аристотел, но в Светлината на това, което е научил от Амониус, в Светлината на мистериите. Главното, характерното у Плотин, е възвишеното, чистото вдъхновение в името на издигането на Духа до доброто и истинното. То отвежда душата от отделните предмети към съзерцание па Едното, на Истинното, на Вечното, към размисъл върху Истината, което означава, че душата постига блаженство от това съзерцание. Основният тон на неговата философия ни води към добродетелта и интелектуалното разглеждане на Вечното, на Едното, като неин източник. След това той разглежда особеното съдържание на добродетелта и пътищата за почистване на душата от страстите, от пороците и от неверните представи за злото, за съдбата, а също и от неверието и суеверието. Той посочва пътищата за придобиване на добродетелите, за развитието и пречистването на душата. Той твърди, че трябва да имаме методи за съзерцание на Бога, а не само да се казва, че трябва да съзерцаваме Бога. Той казва: „Добродетел, която е насочена към една последна, крайна цел и с Мъдрост обитава в душата, показва Бога. Душите в света са сродни на висшето, на Бога, следователно как могат да се откъснат от Него." Той застава на гледището, че трябва да се пробуди възторгът, вдъхновението от съзерцанието и съприкосновението с Бога.
към текста >>

9. 7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

Според него Нерон е приписал на християните запалването на Рим като ги наричал "хора, които народът и без това ненавижда за техните пороци и ги нарича християни".
Йосиф Флавий споменава за Йоан Кръстител следното: Той бе превъзходен мъж и увещаваше юдеите да проявяват приложение в добродетели и справедлив живот по между си, да се упражняват в благочестие спрямо Бога и да дохождат при Йоан да се кръстят. Когато много народ се обърнал към него, той Ирод, се уплашил твърде много като си помислил, че такова голямо влияние върху масите може да предизвика въстание, понеже изглежда мнозина са следвали съветите на Йоан Кръстител. Затова Йоан бе хвърлен в окови поради подозрението на Ирод и докаран в споменатата по-рано крепост Махерон и тук бе умъртвен" Римски източници: 1. Тацит, римски историк, живял от 55 до 117 година след Христа, който е ненавиждал християните. Според него Нерон е приписал на християните запалването на Рим като ги наричал "хора, които народът и без това ненавижда за техните пороци и ги нарича християни". Като обяснява произхода на това название, по-нататък той казва: "Христос, от когото християните водят своето име, във времето на император Тиберий, посредством управителя Понтий Пилат бил осъден на смърт". 2. Светоний, друг римски историк, живял от 65 до 135 година след Христа ни дава някои сведения за Христа, които не са от малко значение. В своята книга "Дванадесетте цезари" той говори за едно месиянско движение по времето на царуването на Клавдий, който царувал от 41 до 54 година. В неговата книга се казва буквално така: "Юдеите, които заради Христа вдигнаха голям шум, Клавдий ги изгони от Рим". 3. Целзиус, римски писател и философ, също дава оскъдни сведения за Христа.
към текста >>

10. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те ги съветвали да спазват евангелските повеления, да се молят, да постят, да бъдат чисти от всякакви пороци, да не притежават нищо, да понасят злото и да бъдат смирени, да говорят истината и да се обичат помежду си.
Те образували братски общини и задруги, в които нямало нито частна собственост, нито феодали, ни полове, а имало само братя и сестри." Като истински християни не се кълнели, не се противели на злото, на обидата отвръщали с любов, съд не признавали и никога не се съдели и сами в съд не влизали. За тях всички хора били равни, хора — братя и деца на един Баща — на Бога. Те не правели никакво различие между националностите, не били шовинисти, а били интернационалисти, но същевременно и добри родолюбци, защото знаели, че всеки народ си има мисия и задача и един път родени в един народ, те трябва да го поддържат, за да изпълни мисията си, което ще им помогне и те да изпълнят своята мисия и задача. Презвитер Козма не говори нищо за нравствените възгледи на богомилите, но Евтимий Зигавин в своята книга Паноплия догматика казва: „Еретиците отначало наставлявали простите хора, като ги увещавали да вярват в Отца и Сина и Светаго Духа и да знаят, че Христос е приел човешка плът и е дал на светите апостоли свещено Писание. Те ги съветвали да спазват евангелските повеления, да се молят, да постят, да бъдат чисти от всякакви пороци, да не притежават нищо, да понасят злото и да бъдат смирени, да говорят истината и да се обичат помежду си. Изобщо ги поучавали във всичко добро." „В същия дух били наставленията и на онези, които желаели да влязат в кръга на съвършените: Ръководителят на богомилската община се обръщал към кандидата за съвършен с думите: Ти знаеш, че Христос е заповядал човек да не върши прелюбодеяния, нито човекоубийство, нито да лъже, нито да си служи с каквато и да е клетва, нито да взема чуждото, нито да краде, нито да прави на другите това, което не иска и на него да се прави, но да прощава на оногова, който му върши зло, да обича враговете си, да се моли за своите клеветници и ако някой го удари по едната страна, той да обърне и другата, и ако някой му вземе горната дреха, да му даде и ризата си." Но Зигавин заключава, че всичко това правели привидно, за да привличат хората към себе си и после им давали своето дяволско учение. Във всички тези поучения се съдържа християнската етика, взета от нейния първоизвор — Евангелието, както видяхме от приведените мисли от планинската проповед. Особено силно за времето си е било гледището на богомилите, че не трябва в никой случай да се прилага смъртно наказание, тъй като то било противно на духа на Евангелието и на здравия разум. Богомилите били трудолюбиви, но не трупали богатство.
към текста >>

11. Изказвания на византийските критици за богомилската школа - Влад Пашов (1902- 1974)

В своята Паноплия догматика Евтимий Зигавин казва следното: „Отначало богомилите наставлявали слушателите, като ги увещавали да вярват в Отца и Сина и Светаго Духа и да знаят, че Христос е приел човешка плът и е дал на светите апостоли свещеното Евангелие.Те ги съветвали да спазват евангелските повели, да се молят, да постят, да бъдат чисти от всякакви пороци, да говорят истината, да се обичат помежду си — изобщо ги поучавали на всякакво добро.
На второ място са такива, които не са могли да разберат напълно учението, но все пак са го приели. След това следва една трета група, които са само слушатели. В Катарския требник тези три групи са наречени слушатели, вярващи и съвършени. Също и Зигавин говори за три вида богомили. „На слушателите богомилите не разкривали цялата своя идеология, но главно ги учели на истинското християнство" — казва Зигавин. В своята Паноплия догматика Евтимий Зигавин казва следното: „Отначало богомилите наставлявали слушателите, като ги увещавали да вярват в Отца и Сина и Светаго Духа и да знаят, че Христос е приел човешка плът и е дал на светите апостоли свещеното Евангелие.Те ги съветвали да спазват евангелските повели, да се молят, да постят, да бъдат чисти от всякакви пороци, да говорят истината, да се обичат помежду си — изобщо ги поучавали на всякакво добро. Така те ги примамват с поучението на полезни неща и постепенно ги завладяват и неусетно ги водят към гибел. След известно време те започват да сеят към житото и бурени." От тази мисъл ясно се вижда, че богомилите са се придържали и са проповядвали учението, изложено в Евангелието, а колкото до това, че с това те само са примамвали хората, това е субективно тълкуване на Зигавин. Важен е фактът, че проповядвали Христовото учение и учели хората да водят чист и разумен живот, учели ги на висша етика. Това се отнася до слушателите, които работят за придобиване на морална чистота и след като я постигнат им се разкриват вътрешните страни на Християнството, за което Зигавин казва, че били бурени.
към текста >>

12. 5-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

- Че върху Неговите плещи трябваше да се сложат греховете и пороците на цялото човечество и Той почувствува, като че сам Той ги е извършил.
То е много внимателно. 21. За да влезете в Школата на Христа, вие трябва да претърпите едно голямо морално падение, т.е. един такъв тежък изпит, какъвто не сте виждали. И сам Христос когато слезе на земята и Той мина един велик изпит. Какъв беше този изпит? - Че върху Неговите плещи трябваше да се сложат греховете и пороците на цялото човечество и Той почувствува, като че сам Той ги е извършил. И Той трябваше да намери модус, като освободи тези души, да им даде един нов подтик, нов тласък, да дойдат пак на земята да се очистят, да се повдигнат. 22. Преди да влезе в окултната школа, ученикът се нуждае от ред правила, с които да се предпазва. Запример, много ученици, като влязат в Школата, започват да мислят, че са млади още, че ще се лишат от естествения живот и току виж че един ден напуснат Школата. Това е криво разбиране. Окултната школа има за задача да научи младите именно как да живеят.
към текста >>

13. АЗ И ДРУГИТЕ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Одумването, критикуването, съмнението, подозрението, лакомията, завистта, лъжата и ред още пороци са нечистота.
* Ако човек не иска да ми услужи, то е, защото има едно болезнено състояние в него. Ако не ме обича - също. * Никога на никого не казвай, че го обичаш, и никога на никого не казвай, че не го обичаш. * Да се занимаваш с недъзите на хората, е опасна зараза. Пиянството е нечистота. Одумването, критикуването, съмнението, подозрението, лакомията, завистта, лъжата и ред още пороци са нечистота. Всеки да коригира себе си, да не обръща внимание на другите. Човек, който се занимава с чуждите погрешки, ще направи същите. Който вижда добродетелите на другите, той ще ги прояви сам. * Не искай за себе си или за други това, което не знаеш дали е полезно, или вредно. * Трябва да се научите как, къде и кога да давате: някъде всичко, някъде нищо.
към текста >>

14. ДА ПОЗНАЕШ УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Добродетели, пороци, минало, настояще, бъдеще — всичко е пред него."
И само като го съзерцаваме по-дълго, започваме да разбираме и да ценим онова, което Бог ни дава чрез него. В словото му е казано: „За Учителя няма нищо скрито. Той може да узнава моментално всичко, което поиска. Като погледне някое същество, той го вижда такова, каквото е всъщност. Добродетели, пороци, минало, настояще, бъдеще — всичко е пред него." Ако отидеш при Учителя, натоварен с тежки проблеми, на които всуе си търсил решение, с няколко думи той ще ти отвори очите и ще намериш простия отговор на най-сложните и заплетени въпроси. Понякога ще те заговори за най-обикновени работи - за овошките в градината, за това какво те радва или тревожи днес, а после ще каже нещо, за което дори не си и помислял. И ще си тръгнеш ободрен, весел и здрав. Учителя вижда човека не само какъвто е днес, но и неговото бъдеще, съвършения човек, който един ден трябва да стане. Знанията, които е придобил през вековете, прилага днес, за да служи на Бога, като помага на всички по-слаби същества.
към текста >>

15. 8.2 Методи за оправяне на човечеството - Светозар Няголов ( -2013)

„Когато очистите ума си от всякакви заблуждения и сърцето си от всички пороци, само тогава новото ще може да влезе във вас.
121) „Новото подразбира идването на Божественото в света. Бъдещето е в ръцете на онези, които носят новото, а не на онези, които поддържат стария ред и порядък, в който царува насилието и тъмнината. Ние сме за новото, за реда и порядъка на Божественото, които синовете на светлината носят. Ние сме за новия, за вечния живот. Следователно, на младите ще покажем пътя към този живот, а на старите ще покажем начин как да се подмладят." (21, с. 115) „Когато очистите ума си от всякакви заблуждения и сърцето си от всички пороци, само тогава новото ще може да влезе във вас. Туй трябва да знаете! " (33, с. 9 — б. 21) „И тъй, работете съзнателно върху себе си, да приемете новата култура. Новата култура изисква от човека едно — да обича Бога.
към текста >>

16. Разговори с Учителя. Разговор пети - Георги Томалевски (1897-1988)

Ако пък и ние, които искаме да живеем в любов, мъдрост и истина, а виждаме само пороците на другите, тогава къде е нашата светлина?
Ученикът: Щом като нашият живот протича при обкръжение, съвсем чуждо на идеалите ни като духовни хора, как трябва да постъпваме с хората и с порядките на съвременността? Учителят: Ще живеете в света, но няма да се свързвате с него. Единственото важно нещо е това - да изпълните обещанието, което сте дали пред Бога. Наблюдавайте живота и ще се уверите, че всеки, който се осмели да охули Божието име, ще го съдят. Всички ще познаят, че има жив Господ, Който въздава всекиму според делата. Ако пък и ние, които искаме да живеем в любов, мъдрост и истина, а виждаме само пороците на другите, тогава къде е нашата светлина? Ученикът: Как да познаем нивото, до което е достигнал човекът, с когото имаме работа? Учителят: Това е деликатен въпрос. Вярно е, че има различие между хората, но ето по какъв начин може да направите грешка: представете си, че има един, който носи скъпоценен камък на пръстена си, но преди това е работил в градината и е оцапал камъка, а другият, който има също такъв пръстен, не го е окалял. Вие давате на камъните различна оценка, но стойността им е еднаква. Тук под камък трябва да разбираме дарованието, което Бог е дал всекиму.
към текста >>

17. Нови думи на 'Угледна мома' — 'Добрия момък' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Пред нея треперят духовете на злото и пороците.
Защо тя е тъй преходна? Защо красотата не е безсмъртна? – Който обича истината, е вечно красив. Истинската красота е строга. Тя респектира. Пред нея треперят духовете на злото и пороците. Красотата не съблазнява. Това, което съблазнява, не е красота. Брат Христо попита: – Учителю, какво ще кажете за Ерна Зак? – Тя е още много далеч от славея.
към текста >>

18. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

Практическият опит като безпогрешен критерий за истината доказва, че справедливостта освобождава човека от неговите слабости и пороци.
Божествената Правда, на която те са носители и която иде сега в света, ще стопли човешките сърца. И в бъдеще, в новата култура, в културата на Светещите, светът ще се отоплява и осветява от човешките сърца, в които Правдата обитава. От тия бъдни- ни сега Христос изпраща вест - Христос на Любовта, изявена в Правдата, която просветва у онези, които Го любят." 6. Правдата и справедливостта съдействат за преодоляването на низшето естество у човека и за неговото духовно-нравствено усъвършенстване Тази формулировка не е само теоретическо заявление. Практическият опит като безпогрешен критерий за истината доказва, че справедливостта освобождава човека от неговите слабости и пороци. Тя е първото стъпало към жадуваното съвършенство. Учителят П. Дънов подчертава: "Правдата... може да се оприличи на водата. Каквото е водата по отношение на твърдата почва, това е правдата по отношение на човешкия живот, защото тя е, която смекчава твърдите тела. Хората, които са се озлобили, са се втвърдили, защото нямат правда.
към текста >>

19. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Най-скъпото, което Небето очаква от нас да положим пред олтара на освобождението, е решителната и окончателна раздяла със собствените слабости, недостатъци и пороци.
За нея, както вече изтъкнахме, следва да се борим. И тази борба не е никак лека. Тя изисква от нас готовност да дадем във всеки миг най-доброто от себе си. Изисква и жертви. Основно окултно правило е: за да получиш нещо, първо трябва да дадеш. Най-скъпото, което Небето очаква от нас да положим пред олтара на освобождението, е решителната и окончателна раздяла със собствените слабости, недостатъци и пороци. Никоя жертва в тази насока не е прекалено скъпа. И никоя не остава без благоприятни последици. Жертвата в името на Доброто е най- благоуханната пред Божието лице. В този ред на мисли е и обобщението на Учителя П. Дънов: "Доброто е магия, с която човек превръща отрицателните сили в положителни.
към текста >>

20. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Един от най-страшните пороци, завоювали трайно място в човешкото съзнание още от прохождането на хомо сапиенс, е алчността.
Тази нерадостна картина е нарисувана така от духовния Учител: "Около нашата Земя се образува един черен пояс от изпаренията на нашите мисли, чувства и желания, вследствие на това се образуват палещите лъчи на Слънцето. " Ученикът на Духа има за първостепенен дълг да пречиства непрестанно и неуморно земната аура и да я насища ежедневно с красиви и чисти мисли, чувства и пориви - към Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Методи и средства за това той може да намери в изобилие в учението на ББ. Ученикът по вечния Път на самоусъвършенстването знае, че така би бил полезен на своите по- малки братя и сестри не само косвено, но и съвсем пряко. Понеже неконтролираните умствени и емоционални изблици на невежата маса от хора се отразяват негативно даже и върху климатичните условия около Земята: "Мрачното време се дължи на кавгите, скандалите, обидите, недоразуменията, които хората разменят помежду си." С подобни прояви на неразумност ние навреждаме не само на природната среда, но и на самите себе си: "Лошият живот на хората е причина за всички болести и страдания, сиромашия, бури и земетресения" (Учителят П. Дънов). Един от най-страшните пороци, завоювали трайно място в човешкото съзнание още от прохождането на хомо сапиенс, е алчността. Тя има твърде много насоки на проявление и най-вече - за притежание на собственост. Срещаме я навсякъде: в отношението към предметите, с които удовлетворяваме всекидневните си потребности, към другия пол, към храната, към удобствата, към удоволствията, изобщо към задоволяването на щенията на сетивната ни същност (т.нар. плътски наслади), дори към знанието. Окултният ученик трябва да избягва всичките й проявления така, както дяволът бяга от тамяна - но осмислено, с максимално точна самооценка. Той има за задача да прави разлика между удовлетворяването на своите обективни нужди и безразборните излишества на алчността.
към текста >>

21. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Той не си въобразява, че светостта му е голяма." Има една универсална рецепта за преодоляване на гореизброените човешки слабости и пороци - винаги когато е възможно, да вършим добро.
Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в себе си, а не отвън (курсивът мой - К. З.). Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат. Истински човек е онзи, който увеличава дарбите и способностите си. Той работи върху себе си съзнателно и не се заблуждава. Той не си въобразява, че вярата му е голяма. Той не си въобразява, че светостта му е голяма." Има една универсална рецепта за преодоляване на гореизброените човешки слабости и пороци - винаги когато е възможно, да вършим добро. По този път на мислене и поведение не само се избавяме от недъзите си, ала същевременно развиваме у себе си и новия човек. Затова Учителят П. Дънов препоръчва: "В доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, моментът е пропуснат." И в заключение той добавя нещо изключително съществено: "Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неизвестен в доброто, както се стреми да остане неизвестен в злото."
към текста >>

22. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Дънов казва: "Обръщането е от Бога", и изяснява същността му по следния начин: "Обръщането означава, че трябва да очистиш ума и сърцето си от всякакъв страх, който се е наслоил върху теб от миналото." Пречистването само по себе си е свързано не само с отхвърлянето на излишното бреме на собствените слабости, недостатъци и пороци, които влачим със себе си от предишните превъплъщения, както и "придобити" в настоящото.
И тогава вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви." И ето че пробудената вече душа по своя тъй дълъг път към съвършенството пристъпва към първата велика стъпка на възлизане, своето първо посвещение. 1) Обръщане към Бога Постигането на тази степен на съзнанието не зависи от човека, тя е дар от Бога. Затова именно Учителят П. Дънов казва: "Обръщането е от Бога", и изяснява същността му по следния начин: "Обръщането означава, че трябва да очистиш ума и сърцето си от всякакъв страх, който се е наслоил върху теб от миналото." Пречистването само по себе си е свързано не само с отхвърлянето на излишното бреме на собствените слабости, недостатъци и пороци, които влачим със себе си от предишните превъплъщения, както и "придобити" в настоящото. Пречистването предполага и това, човек да си постави за изпълнение високи цели пред своето духовно израстване. Обръщането към Бога не може да бъде осъществено, ако личността не премине през кризата на катарзиса. Тя съдържа в себе си преосмислянето на целия жизнен път - категоричното отхвърляне на остарялата ценностна система (характерна за инволюционния път на душата) и възприемането на нова, възходяща, еволюционна. И в пречистващия огън на тази вътрешна трансформация неизбежно се ражда образът на Всевишния. В Неговото лице трескаво променящият се човек открива своя Небесен Родител, Първата Причина на всичко съществуващо, Извора на вечната Космическа Любов.
към текста >>

23. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Нищо не би могло до убегне от проницателния му поглед: добродетели и пороци, слабости и положителни качества, минало, настояще и бъдеще.
Ала когато го стори, всичко му се покорява. И тъй като той самият е безсмъртен, макар и в плът, всичко, до което се докосне, ако е мъртво, оживява. Мнозина се обръщат към него като към съдия – с пълна увереност в неговата абсолютна справедливост. Но той не е съдия, а единствено помощник и изправител на недъзите човешки. Когато Учителят на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта отправи взора си към някое същество, той го вижда такова, каквото е в дълбоката си същност. Нищо не би могло до убегне от проницателния му поглед: добродетели и пороци, слабости и положителни качества, минало, настояще и бъдеще. Като на длан вижда до дъното всичко, което е преживяло, преживява и ще преживее това същество. Великият Учител, освен всичко останало, е и мощен кармичен катализатор. Само един негов жест или поглед е достатъчен да ускори или забави събитията. Дейността му по обхват далеч надхвърля мащабите на физическия свят. При наличието на непрекъснатост на съзнанието той работи неуморно и на менталното (умственото) поле, където коригира непрестанно деформациите, извършени от адептите на Черната ложа.
към текста >>

24. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

За жалост обратното също е вярно – пропадаш ли в бездната на погрешките, на страстите, слабостите и пороците, повличаш и всички останали със себе си.
Болестите и мизерията бягат от търпеливия човек, тъй като той не им предлага благоприятна среда за проявлението им. Червената нишка в посланието на всички велики духовни Учители на човешкия род – Единството на живота – изисква от нас да проявяваме търпение към всичко съществуващо и на първо място – към разумните същества, нашите ближни. Тъй като всички ние сме едно Цяло в Духа, каквото причиним на брата си, причиняваме го и на самите себе си. Учителят П. Дънов ни учи, че когато някой от нас се повдига в духовно-нравствено отношение, заедно с него се повдигат и всички останали хора. За жалост обратното също е вярно – пропадаш ли в бездната на погрешките, на страстите, слабостите и пороците, повличаш и всички останали със себе си. Преливането и на светлината, и на мрака между всички нас става по закона за скачените съдове. Изключения от това правило няма. Затова нека се вслушаме внимателно в съвета на българския Учител на Любовта: „Някой казва: „Не мога да го търпя този човек! “ – Ще го търпиш, защото той е част от тебе. Ако го съсипеш, ще съсипеш и себе си.
към текста >>

25. XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА - Константин Златев

Дънов.) Той е захвърлил във вечно пламтящия, но неизгарящ огън на великата Любов всичките си слабости, недостатъци и пороци и застава чист, с открита душа пред Божието лице: „Който люби, обиква чистотата.
Чистотата е рожба на Божествената Любов. Само потопеният в дълбините на това най-красиво и лъчезарно чувство оценява най-справедливо бисера на духовната чистота и го съхранява в най-непристъпното кътче на сърцето си. Само любещият по Божественому може да бъде абсолютно чист и да дарява от своята чистота на всички, способни да я възприемат. („Ученикът, като люби, придобива чистота. Любовта е сила, която се развива само при чистотата“ – Учителят П. Дънов.) Той е захвърлил във вечно пламтящия, но неизгарящ огън на великата Любов всичките си слабости, недостатъци и пороци и застава чист, с открита душа пред Божието лице: „Който люби, обиква чистотата. В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист“ (Учителят П. Дънов). От друга страна, самото вътрешно пречистване на ученика е задължително условие (conditio sine qua non – условие, без което не може /лат./) за осмислянето, усвояването и приложението на Божествената Любов. Крайният резултат от този процес на личностна трансформация е постигането на всеобхватната Любов към всичко съществуващо. А придобитата в рамките на процеса чистота е същевременно най-сигурният страж пред крепостта на съвършенството, в която ученикът е превърнал живота си: „Ученикът трябва да бъде чист, за да разбира и възприема Любовта. Когато той добие Чистотата, обиква целия свят.
към текста >>

26. Школата на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Вижда ли той все престъпления, пороци, недостатъци, това е проказа в неговото сърце.
То е една област, която той трябва да мине и да премине докрай. Там той ще се намери в една северополярна нощ - шест месеца нощ, — но той трябва да разбира закона. Той трябва да я прекара, за да излезе пак на светлина и да се крепи през всичкото време. След като премине този период на мрак, на вътрешно затъмнение, ще дойде прозрението, ще дойде светлият ден, ще дойде посвещението. 17. Ученикът трябва да вижда доброто навсякъде и във всякого. Вижда ли той все престъпления, пороци, недостатъци, това е проказа в неговото сърце. Ужасно е да носиш дявола в сърцето си! 18. Докато ученикът намира светлина в света, нищо не може да му се говори за Бога. Трябва да се яви отвън тъмнина, за да стане в душата светло. Само при вътрешната светлина се ражда Любовта към Великото. Ученикът не трябва да се спира на светлината на света, а да гледа светлината на душата си и нея да я пази.
към текста >>

27. Вавилонска кула - Николай Райнов

Градът на Каина — Ламнахор — бе станал отдавна капище на кумири и сборище от черни магесници и кръстопът на всички пороци.
Вавилонска кула В онова време излезе Божия повеля към синовете на Евеля — да се пазят от дъщерите на Каина и с дъщерите на синовете му да не се събират. Йехова изрече своята воля само към Евельовите потомци, защото знаете, че те Го тачат и не ще презрат повелята Му, нито ще се надсмеят над думите Му. А към Каиновите люде Той не се обърна, тъй като цялата земя виждаше техните прегрешения. Градът на Каина — Ламнахор — бе станал отдавна капище на кумири и сборище от черни магесници и кръстопът на всички пороци. Защото в Ламнахор сградиха синовете Каинови светилища на грях и жъртви принасяха на Нергала и Меродаха. А те бяха черни кумири. И светилища на пъклена магия имаше още — капища имаше, дето се лееше човешка кръв, — и духове на мъртъвци идваха от Царството на Сенките, за да се сношават с живите мъже и жени. И те им говореха. Сплитаха се там денонощно димящи благовония и разнасяше се миризма на мирсина, разводниче, стипца и черен ладан А жреците на Левия Път произнасяха високо заклинания към Четиритях и Седмината.
към текста >>

28. Карма - Сава Калименов (1901 - 1990)

Има в живота редица неща, които ни се виждат несправедливи, има много добродетели невъзнаградени и много пороци и злини ненаказани.
Когато той направи едно зло, идва страданието, като негово неизбежно следствие и ако той продължава да върши зло, също така и страданията му ще продължават и ще се увеличават до тогава, докато неговото съзнание се пробуди да види своята грешка и да се поправи. Въпроса за човешката карма е извънредно сложен и не може по никой начин да бъде осветлен всестранно в тия неколко страници. Има индивидуална, лична карма и колективна — такава на цели родове, общества и народи. Има зряла карма, т. е. такава, която е вече готова да се прояви в живота на дадени хора и незряла или латентна карма, която ще се прояви по-късно, когато настъпят благоприятните условия — да може тя да се понесе и да се извлече из нея нужната опитност. Има в живота редица неща, които ни се виждат несправедливи, има много добродетели невъзнаградени и много пороци и злини ненаказани. Но това е така само за нашия ограничен поглед, защото ние не познаваме миналото, за да свържем правилно тия неща с техните причини, а не можем да знаем и бъдещето, когато с тяхната карма ще се ликвидира. „Бог забавя,, но не забравя“,— е не само дълбока народна мъдрост, но е и един абсолютен закон на живота. Според големите окултисти — ясновидци, човешката карма е много тежка, защото миналото на човека е мрачно, несъвършено, пълно с престъпления и грешки. И понеже не можем да я изплатим, да понесем следствията на това ни минало в течение на един живот, то „господарите на карма“ я разделят на части и ни дават само това, което можем да понесем. Това е една горчива чаша със страдания, която човек не може да изпие освен на малки глътки.
към текста >>

29. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Фон Реден обича анализите и между причините за намаляването на населението сочи извратените пороци и ползването на турски парни бани.
Изправеният отдясно е Петър Дънов Географите на 19 век ще ви подлудят, ако не знаете тази подробност. Ритер в 1804 г. сочи, че Свищов има 21 000 жители и сигурно е прав, защото пет години по-късно Фон Реден дава също 21 000. За 1844 г. обаче Сен Дени дава 10 000, а за 1856 Фон Реден - също 10 000. Фон Реден обича анализите и между причините за намаляването на населението сочи извратените пороци и ползването на турски парни бани. По-малко търкане на кир - по-дълъг живот - казва немската наука! Всъщност през 1809 г. градът бил яко укрепен, за да не пострада от русите, но така или иначе на 14 септември следващата година сякаш губещите войната части на императрицата по заповед на генерал Николай Каменски и в изпълнение на генерал Сен Прийст удрят чакмака на града. Свищов бива погълнат от пламъци и населението плъзва през Дунава с торби и бебета към Зимнич, Александрия, Плоещ и Букурещ. (Т.е. можете да продължавате да се къпете спокойно!) Нищо ново! Преди това, в началото на 18 век, Свищов става преходен пункт за преселение на гръцки поселници във Влашко от Цариград. Градът дълго време има голяма гръцка махала.
към текста >>

30. 4. Идеално и осъществимо управление - Георги Христов

Тая държава модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интриганството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питиета, лукса и пр.) ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов и преданост, от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи.
В такъв случай, формата на управлението и съществуването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засяга дори сегашната конституционно-монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право86, едно трикамерно съветско управление би съответствало на главните изисквания на синархията. Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия. Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които като хибридни и ефимерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни. Тогава българският народ, толкова дълбоко терзан от едно користолюбиво и политиканстващо духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура. Само по тоя начин ще може да се създаде Нова България. Тая държава модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интриганството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питиета, лукса и пр.) ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов и преданост, от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи. Тогава и войните ще станат един печален анахронизъм. Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско обществено устройство и на съвършено държавно управление! ____________________________ 73 От англ. democracy. 74 От фр. Всеобщо избирателно право - основно право на гражданите в условията на демокрация. Фразата е бил използвана от Дидро през 1765, в смисъл на „единодушие“, последван от Гизо през 1828 г., който я разглежда като „право на глас, определено за всички избиратели“.
към текста >>

НАГОРЕ

0.32704901695251