Търсене в текстове за 'Пороци'

Ужасни са пороците на човека.
А другото по-второстепенното бе, че при огорчението си тя щеше да напусне Изгрева и ще се обяви като враг на Братството и понеже знаеше много неща за живота тук щеше да отиде и да бълва змии и гущери, които са в нейното естество на човешка и женска разюзданост. А тя като душа беше дошла да слуша Словото му. Ето в това бе величието на Учителя, че беше еднакъв към душите на човеците дошли при нозете на Всемировия Учител и пред Бога. Аз съм при Учителя на разговор. „Човекът, който е най-съвършеното творение на земята, колкото може да бъде благороден, толкова и ниско може да падне. Ужасни са пороците на човека. Той е по-лош и от дявола. Не можете да си представите какви злодеяния се вършат в света. Той може да те реже късче по късче, може да ти набива клечки под ноктите, може да ти извади езика и да го отреже. Как можеш да признаеш присъствието на дявола? Като поискаш да пожертвува нещо.
към текста >>

5. 115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ

Сега в теб страда други дух, който те е научил на лоши работи, пороци и сега като гледа на какво те е научил, то този дух страда в теб.
Аз съм на разговор пред Учителя. „Човек не бива да се самоосъжда, а трябва да си прости. Човек трябва да изпълнява волята на Бога там където е поставен - на всяко място и по всяко време. Ти сега искаш да намериш други някой виновен, а пък то сама си си виновна, но себе си не можеш да накажеш. Трябва да си простиш. Сега в теб страда други дух, който те е научил на лоши работи, пороци и сега като гледа на какво те е научил, то този дух страда в теб. Можеш ли да намериш онзи първият момент, когато у теб се е породил порока? Той е бил някой дух, с който сте образували предприятие и после като е фалирал отишъл е и твоят опитал, с една дума - завлекъл те е. След това са дошли полиците и кредиторите и сега трябва да се плаща. Някой трябва да плати. Трябва човек да образува връзки със същества по-напреднали от него, които не фалират, които не пропадат, та като се свържеш с тях те като се движат по своят път ще подигнат и теб, а като повдигнат и теб ти ще тръгнеш з техния път, по техните стъпки."
към текста >>

6. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

А на тези, които не са просветнали и говорят хули и клевети против нас и изобщо имат пороци, да им кажем: „Братко, сестрице, вие сте пак наши братя и сестри, макар и да ни хулите.
Не стигаше това, ами и дядо владика, в деня на „Преображение", като е видял църквата празна от богомолци, излял е куп хули и по адрес на Бялото Братство, като че ли ние сме причина да не ходят търговските граждани на църква. Но слава Богу, властта, в лицето на военните, провери, присъствува на Събора и донесе дето трябваше за нашата невинност и толерантност. Слушайте, добри граждани, братя и сестри! Ние няма да ви спомняме, че при всеки наш Събор, в града ви, у разни хора остават триста-четиристо-тин хиляди лева, от деветстотин - хилядо души посетители, в продължение на седем-десет дена, защото вие го знаете фактически. Ние изнасяме пред нас отчасти основите на нашето Учение, та които от вас са с чисти души и сърца, да станат още по-добри християни и по-добри граждани на България; та когато дойде момента да воюваме, но не с пушки и топове и с външни врагове, а срещу нашите недъзи, и то със светли мисли, благост и силна воля, за възстановяване на Христовите принципи, добрите хора тогава да бъдат повече от другите, защото иначе всякога злото ще взема надмощие, както е и вземало. А на тези, които не са просветнали и говорят хули и клевети против нас и изобщо имат пороци, да им кажем: „Братко, сестрице, вие сте пак наши братя и сестри, макар и да ни хулите. Христос иска, обаче, всички да се обичаме и да вършим Неговата воля. Иначе ще си трупаме борч и ще трябва рано-късно да го изплащаме". Ето и някои от нашите принципи и какво ние желаем за себе си, за тьр-новци и изобщо за всички добри християни. 1.) Издигане на всяка личност до висшия Христов морал. Но за това издигане не е достатъчно само светската наука.
към текста >>

2) Ние знаем и виждаме още ясно, че човечеството, включително и ние християните, които сме паднали до такава степен поради нашите пороци и сме в безизходен път, това се дължи, не че нямаме култура, но че сме скъсали истинската нишка с Бога, представител на когото, за нас християните, е Христос, и проявяваме светската мъдрост, вместо Божествената; проявяваме животинската и светската любов, вместо Божествената.
Ето и някои от нашите принципи и какво ние желаем за себе си, за тьр-новци и изобщо за всички добри християни. 1.) Издигане на всяка личност до висшия Христов морал. Но за това издигане не е достатъчно само светската наука. За нас „Новият завет" са Словата Господни: „Аз съм пътя, истината и живота", а също и останалата част от Библията са святи, защото знаем и приемаме положително, че Христос е единственият ръководител за нашето духовно усъвършенствуване и Той е вратата, през която ще минем по-нататък. Следователно, ние искаме да бъдем и със съдържание християни, а не само с титли. 2) Ние знаем и виждаме още ясно, че човечеството, включително и ние християните, които сме паднали до такава степен поради нашите пороци и сме в безизходен път, това се дължи, не че нямаме култура, но че сме скъсали истинската нишка с Бога, представител на когото, за нас християните, е Христос, и проявяваме светската мъдрост, вместо Божествената; проявяваме животинската и светската любов, вместо Божествената. Това са едни от важните причини, гдето сме станали горди, надменни, алчни, груби, завистливи и пр. и пр. При това често пъти вършим и рушителни работи, с своята уж твърда воля и все се считаме, че сме християни. Следователно, вместо ума, сърцето и волята да образуват един равностранен триъгълник, у едни страната на ума е удължена, тоест, имат добър ум, притежават светската наука, но нямат нежно сърце и милост правилно да приложат това, което мислят, или пък нямат воля да го проявят. Други имат нежно сърце, но нямат достатъчно ум.
към текста >>

Тези три, по видимо малки недостатъци, са стимула да се развият пороците ни до култ, безразлично дали ги носим от деди и прадеди, дали сме ги развили у нас поради разни условия - лични, домашни, училищни, улични и пр.
Трети имат воля, но рушителна. Следователно, ако искаме да се развиваме правилно, разнебитения триъгълник трябва да го възстановим напълно, тоест, със светлите и чисти мисли, да разберем между материалното и смисъла на живота; с чистото сърце да уважаваме всяко живо същество, да създадем радост в душите си, да бъдем благодарни от всичко; със чистото тяло да подигнем себе си до висшата нравственост, а с диамантена воля да проявим всичко правилно и разумно. Това именно ни липсва - ума, сърцето и волята ни не са в хармония. Ето защо, за постигане на всичко това, ние сме и още пълни въздържатели на тютюн, алкохол и месо, но приложено доброволно, съзнателно и постепенно. Тези три качества са от голямо значение за издигане на личността в нравствено отношение. Тези три, по видимо малки недостатъци, са стимула да се развият пороците ни до култ, безразлично дали ги носим от деди и прадеди, дали сме ги развили у нас поради разни условия - лични, домашни, училищни, улични и пр. От тези три недостатъка развити до постоянна наслада в живота, плюс безверието в Бога, са загивали цели народи и ще загиват цели народи. Даже ако вземете само тютюна и алкохола, здравия разум пак не може да се утешава с това, че между много души, които употребяват тютюн и алкохол, има пак добри и умни хора, както и не може да се отчайва, че между въздържателите ще има, които вършат, може би, по-лоши неща от невъздържателите. Въпросът тук е принципен! Ние едно трябва да знаем, че един народ, който има вяра в Господа, труди се и живее по моралните закони, който е и трезвен, той винаги е щастлив и провидението винаги бди над него, А неговите управници щом са също добри никога лошо не ще сторят за този народ. За това ние положително знаем, че обновата, за която се толкова говори, и братството в света, за което също се говори, ще настъпят само когато тръгнем по този стръмен път - всеки да дяла първо своите недъзи, та после да образуваме и цялото, но вече със здрави основи, а не с палиативни средства и гнила основа, както е сега.
към текста >>

Така днес ви говори и Бялото Братство: обнова от стария човек със закоравели пороци и с палиативни средства, не очаквайте.
Ние считаме, че между такива именно трябва да работи духовенството. Ние знаем още, че външните форми, от страх да целуваме кръста и Евангелието, да се кълнем, че ще сме верни, а да вършим противни на Христовите желания дела, не са основите на християнството. Ние издигаме именно сега този лозунг; християнина трябва да вярва в Христа и да върши Неговите дела. Едно знайте, драги братя и сестри, че ако това дело е чистото Христово Учение, никой не може го спря, то ще расте; а ако е човешко, то ще рухне. Така е говорил, преди две хиляди години, ученият Гамалиел на книжниците и фарисеите, начело с духовенството, когато бяха затворили Апостолите и искаха да ги убиват, защото разнасяха словото Христово. Така днес ви говори и Бялото Братство: обнова от стария човек със закоравели пороци и с палиативни средства, не очаквайте. Това е Божествен закон. Който иска положителна обнова, този е пътя. Ние напразно искаме безукоризнени управници, безукоризнено общество, дом, личност, без тази обнова. Време е вече да ви кажем и ние, че злото е пуснало дълбоки корени и трябва жертва от всекиго и то коренна - промяна на сърцето, ума и душата на личността. Ние знаем още, че много души чувствуват същото и ще споделят писаното от нас, остава само да се направи крачка напред от всекиго.
към текста >>

Това беше една искрена изповед на търсеща Божията истина душа, която се е погнусила от пороците на света.
Ние чухме и ценни думи тази година от търновци, които говориха искрено, без да са чели и знаят нещо от нашата литература: „Виждаме ви, че сте добри хора, вършите добри дела, молите се на Бога, въздържатели сте, вие ще извадите българския народ от тинята, в която е потънал. Дайте ни, обаче, светлинка да видим вашите принципи на живота, защото ние знаем, че това което се пише против вас е невярно". „Да, прави сте, брат, Му отговаряме. Ние не искаме да парадираме, а и сами още не сме израсли до тази висота, но работим върху себе си. Скоро обаче ще имате". Това беше една искрена изповед на търсеща Божията истина душа, която се е погнусила от пороците на света. Ето защо ние отговаряме на тези братя, търновски граждани, на някои пловдивски и изобщо, които се интересуват от това Учение в България, че в книжарниците: „Теменуга" у братя Ноеви в Търново; „Всемирна книжарница" на Христо Павлов в Пловдив и в братския дом, улица „Оборище" N 14 в София, има вече от тази литература. На първо време, всеки би се осветлил за принципите на туй Учение от книжките: „Где е истината", „Новото Духовно Учение", а после от сериите беседи и отделни номера от последната серия и други още, от Учителя на Бялото Братство. Има и списания: „Житно Зърно", „Всемирна летопис", „Повече светлина" и други. Която пък душа дири повече храна, нека поиска и каталог на книгите от братския дом, ул. „Оборище" 14 в София, за да си достави и други.
към текста >>

7. 227. САВОВ - ОБРАЗ НА ИМИТАТОРЪТ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Ето след време българските драматурзи направиха един пасквил и решиха да предадат образа на Учителя чрез един актьор и на неговият образ да препишат всички пороци, които се намираха в българското духовенство и които тогава бяха явни за всички.
И да вземе образа на Великия Учител. Та нали хората, виждайки недъзите му ще могат да направят и погрешка преценка за Учението, което той уж проповядва. Ами тази имитация кому ползваше? Ползваше само враговете на Братството. Казах, че той бе първият случай и ако не беше той може би щяха да се явят други. Ето след време българските драматурзи направиха един пасквил и решиха да предадат образа на Учителя чрез един актьор и на неговият образ да препишат всички пороци, които се намираха в българското духовенство и които тогава бяха явни за всички. Тази пиеса се игра и по време на онзи режим през 1921 и по-късно, тази пиеса се игра и по телевизията след 1970 г. Отново се посегна върху образа на Учителя, за да се изопачи идейният му образ и да се опорочи Учението му. И след като направиха това от тази година България тръгна в онази насока на псевдообраза, т.е. на лъжата, измамата и изопачението. А следващото поколение ще провери за последващите събития, които трябва да се разиграят, защото Невидимият свят няма да позволи да се опорочава образът на Учителя, този образ е свещен.
към текста >>

8. ПОСЛЕДНИ СЛОВА НА УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ В ТЕФТЕРЧЕТО НА ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

ТОМ 6

Новата земя, дето няма да има прегрешения и пороци и няма да има място за война.
Ако всички хора биха мислили така, ако биха живели така, тази война нямаше да стане. Сега стана тази война. Онези, които допуснаха ще поправят. За бъдеще да се избегнат войните; хората трябва да изменят своя живот. За да го измени Бог е решил да поправи небето и земята. Новата земя, дето няма да има прегрешения и пороци и няма да има място за война. При тази земя и при туй небе, което имаме, войната е неизбежна. Каквото и да казваш войната ще дойде. Някой ден си весел. През целия живот помниш това състояние. То се дължи на някое същество, което показва в какво седи истинската Любов.
към текста >>

9. 6. Дрънкане на пиано

Атанас Минчев

ТОМ 7

И всички пороци, които са на рода дойдоха върху мене и аз трябваше да се справям с тях.
На два километра от града, точно при радиото, аз хвърлям цигарата, която пуша, влизам в сградата на радиото и се измивам - ръцете, очите. Аз тръгвам към Изгрева и макар че съм се измил много добре, аз съзнавам, че съм грешник и като отида горе аз заставам мирно, за да могат да ми се простят греховете и да се благословя от присъствието на Учителя. А моят род имаше грехове. Дядо Минчо умря от пиене в ръцете на мама. Той не беше работлив. И всички пороци, които са на рода дойдоха върху мене и аз трябваше да се справям с тях. Дядо ми беше мързелив, а аз съм работлив. Дядо ми пиеше, а аз не пия. Дядо ми беше месоядец, а аз съм вегетарианец. Дядо ми пушеше и аз пуша - и така си останах с това пушене. Но все пак благодаря на Бога, че тия пороци дойдоха при мене, за да се боря и да преодолявам много неща.
към текста >>

Но все пак благодаря на Бога, че тия пороци дойдоха при мене, за да се боря и да преодолявам много неща.
И всички пороци, които са на рода дойдоха върху мене и аз трябваше да се справям с тях. Дядо ми беше мързелив, а аз съм работлив. Дядо ми пиеше, а аз не пия. Дядо ми беше месоядец, а аз съм вегетарианец. Дядо ми пушеше и аз пуша - и така си останах с това пушене. Но все пак благодаря на Бога, че тия пороци дойдоха при мене, за да се боря и да преодолявам много неща. Например, аз нямам присъда за убийство, за кражба, а това са придобивки. Е, обичам красиви жени. Че кой не обича красивото. Ето, моят брат Гради и той обича красивото, но той го обича да го гледа отвънка. Той като види една хубава жена облечена или някоя хубава снимка, или някое хубаво дете и лице, ще се просълзи, все едно, че гледа една хубава китка от цветя.
към текста >>

Та на мен се паднаха всички пороци от няколко поколения.
Така, че аз знам съдържанието на нещата, а моят брат, ангел-небесен познава хубавото само на картинка. Аз хубавото го опипвам и зная цената му. С парите,които чичо ми изпращаше от Белгия аз си купувах най-хубавите неща: имах най-хубавата цигулка, най-хубавите ски, обличах се като лорд и всеки ден си сменявах ризите. Имах 50 ризи. И всяка седмица минавах при бръснар, който ми правеше прическата и по моят глава се намираше най-голямата клиентела в София на този бръснар. Та на мен се паднаха всички пороци от няколко поколения. И така аз тръгвам като грешник в петък на обед при Учителя. Майка ми е дежурна и поставя чиниите на масата, така че срещу мястото на Учителя поставяше една празна чиния, за да бъде заето мястото. С тази чиния тя пазеше мястото за мене. Тя държеше аз да бъда седнал срещу Учителя. Когато идваше и сядаше Учителят, тогава му се сипваше супа в чинията, за да бъде топла.
към текста >>

Аз съм седнал пред Него, навел глава и освен, че трябва да изповядвам пред Него пороците, които носех от града в себе си - моите и на рода ми, трябваше да изповядвам грешката от миналия петък, когато дрънках на пианото.
“ До мен пристигна гласа Му много рязко, аз подскочих и станах от пианото. Поглеждам през прозореца и се взирах и гледах така, понеже си мислих, дали това е Учителят или друг човек, защото за пръв път аз Го чувам така да говори и аз Го почувствувах като човек земен, като всички , които бяха на Изгрева. Аз изтръпнах може би съм дрънкал различни мелодии, които не трябва да се свирят на Изгрева, може да съм дрънкал и фалшиво. За мен това бе цяла загадка. Следващият петък аз отново съм на Изгрева, майка ми е сложила чиния за мен срещу Учителя и аз отново съм седнал срещу Него. Аз съм седнал пред Него, навел глава и освен, че трябва да изповядвам пред Него пороците, които носех от града в себе си - моите и на рода ми, трябваше да изповядвам грешката от миналия петък, когато дрънках на пианото. Започнахме да се храним. След като свърши обеда Учителят се обръща към мен и ме пита: „Е, рекох, как върви твоята цигулка, свири ли? “ Аз вдигнах рамене и не казах нищо. Не знаех какво да отговоря. Учителят продължи:“ Цигуларят преди да свири, настройва цигулката си.
към текста >>

10. 43. МЕТОДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 8

43. МЕТОДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Два метода за лекуване на всички болести, за премахване недостатъци, пороци и лоши навици, и за развиване и придобиване на дарби и способности, и добродетели.
43. МЕТОДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Два метода за лекуване на всички болести, за премахване недостатъци, пороци и лоши навици, и за развиване и придобиване на дарби и способности, и добродетели. Прилага се на себе си, на близки от домът, на приятели и познати на разстояния. Учителят: 1. „В човешкото тяло има специфични клетки, които изпълняват длъжността на лекари. Те са по-добри лекари и от най-отличните лекари на земята. Ако ние заболеем и се оставим на тия клетки, те могат отлично да ни излекуват.
към текста >>

11. 39. ПАША ТЕОДОРОВА

ТОМ 9

Та това възпитание ги е насочило да се запазят от пороци.
Майка й е била много строга. Особено като останала с три момичета вдовица след като се поминал мъжът й. Така ги е държала в по- строг морал и винаги когато излизат, все им давала някои наставления. Когато са отишли в Сърбия във връзка с конфликта на студентите в София с цар Фердинанд, тогава нали затварят университети, и за да не губят времето си те отишли в Белград двете. Тя ми е разказвала, че по-разпуснат живот сърбите са водили, не така строг. Та това възпитание ги е насочило да се запазят от пороци. Даже аз казвах на Паша, че има нещо монашеско по отношение на възпитанието си. Тя беше по моралните въпроси по-строга от мене. Аз някак по-нашироко съм разбирала тези неща, не че вкъщи майка ми ме е възпитавала не така строго. Тя например много често ми казваше: „Една си, хич да не си, ако не си човек". Така ми е казвала много пъти.
към текста >>

12. IV.15 август 1907 г.

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Не се грижете за себе си и не придиряйте на хората пороците.
Лошите духове Бог употребява за изправление на лошите хора. Който се самовлада, само той може да възпитава. Човешката лошота е болезненото им състояние - щом се излекува, ще бъде добър. Бог-Син - Елохим - така е било името на Исуса преди да дойде на Земята. Когато възпитавате волята, никога не се занимавайте с дребни мисли. Не се грижете за себе си и не придиряйте на хората пороците. / Коринт. 8; 9-11.
към текста >>

13. IV.Програма за 17 август 1909 г.

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Знай, че стоиш пред Мене, твоя Господ, Който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всички пороци.
Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко колебание? Отговор: Готов съм. Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моите овце с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчиш? Отговор: Ще ходя. БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ „И тъй във всичко, що обещаеш пред Мене, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мене, твоя Господ, Който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всички пороци. Ето защо то трябва да се обърне към Мене и да се възобнови чрез Моя Дух, обработи и възпита чрез Моето Слово. Ти, който отсега ставаш Мой и поверяваш всичко в Моите ръце, отсега нататък Аз сам ще те ръководя, Аз ще промишлявам и отреждам всичко за тебе. Аз ще те уча все. що трябва да вършиш. Ще лягаш и ще ставаш под Моите криле.
към текста >>

14. НАРЯДИ за 1909 година

Летопис Вергилий Кръстев

Твоят Господ, Който знае Твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци.
Отговор: Готов съм Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред моето лице с всичкото си незлобие на сърцето си и да ме никога не огорчаваш? Отговор: Ще ходя. Забележка на редактора: Свидетелствата на Веригата са дадени на I събор, състоял се във Варна на 13 февруари 1899год. 4) БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ И тъй, във всичко, което обещаваш пред Мене, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мене. Твоят Господ, Който знае Твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух, и да се обработи и възпита чрез Моето Слово. Ти, който отсега ставаш Мой и поверяваш всичко в Моите ръце, отсега нататък Аз сам ще те ръководя, сам ще промишлявам и отреждам всичко за тебе. Аз ще те уча все що трябва да вършиш. Ще лягаш и ще ставаш под Моите крила. Аз ще бъда страж над тебе и окото ми ще бди за съдбините на твоето сърце.
към текста >>

15. VII.2. ЧЕРНИЯТ МАГЬОСНИК И ОМАГЬОСАНАТА ПРИНЦЕСА

Летопис Вергилий Кръстев

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

36. Всички в Бургас наблюдават как в продадения салон са се настанили хора, вероятно пият, пушат, ядат, преспиват и кощунстват с пороците си вътре в него.
Майстор Борис и цялата мозайкаджийска бригада е изобличена, оголена и всичко е изнесено и публикувано. С факти и доказателства. От 1945 до 1950 той организира отпечатването на 51 томчета с променено Слово на Учителя Дънов. А аз от 1997 до 1999 година издадох също толкова томчета по оригинала. Изпращам ти каталог, а книгите са в книжарница „Изгрев". Доказателства! 36. Всички в Бургас наблюдават как в продадения салон са се настанили хора, вероятно пият, пушат, ядат, преспиват и кощунстват с пороците си вътре в него. А това бе молитвен дом на последователи на Учителя Дънов, там се четеше Словото Му, свиреха се и се пееха песните Му. А сега там е господар Черният магьосник. 37. Аз съм този, който те е свалил от Невидимия свят и съм този, който решава. Решенията съм ги написал и няма да отстъпя. А Богдана е на 18 години и 6 месеца и ти можеш да си вземеш самостоятелно решение.
към текста >>

16. 10. МАЛЪК РАЗБОР

ТОМ 12

„Погубител“ се разбира един от пороците на човешкия ум, а то е гордостта.
“ Думата „син“ означава човекът, както си е на Земята. „И що, сине на моите обричания? “ Природата-Майка всякога прави Своите обричания все за децата Си. „Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на погубителките на царете.“ Първото нещо е да не даваш силата си на жените. Тук под думата „жена“ се разбира човешкото сърце, което се е отклонило от правия път, затова не давай силата си нему. „Погубител“ се разбира един от пороците на човешкия ум, а то е гордостта. „Не е за царете, Лемуиле, Не е за царете да пият вино, Нито за князете да пият сикера, Да не би като се напият, да забравят закона, И извърнат [съда] на всичките угнетяеми.“ За човешкия дух първо не трябва да се пие вино. Под думата „сикера“ се разбира подсечено вино, в което тургат малко мед, захар и черен пипер. Под „вино“ се разбират пари. И на най-добрия човек да дадеш пари, той се забравя. Под „вино“ се разбират още всички слабости, които затъмняват човешкия ум, били те мисли, желания или действия, които дават крива насока на желанията.
към текста >>

Известно е, че леността е майка на всички пороци.
Отваря устата си с мъдрост. И закон на благосклонност има на езика й.“ Този закон на благосклонност е потребен на всички. Върху тези стихове вие сами помислете, а аз друг път ще ви ги обясня. „Внимава за управлението на дома си. И хляб на леност не яде.“ Тази жена никога не взима каква и да е храна, а избира здравословна във всяко отношение. Известно е, че леността е майка на всички пороци. Сега изобщо съвременните културни хора са станали много лениви. Те отиват на църква да излъжат Бога, запалват свещ и казват: „Хайде да се помолим, да запалим една-две свещи, та ако капне нещо.“ Вземат един лотариен билет, а след това седят по кафенетата и чакат, дано капне нещо от този билет; като дойде срокът за тегленето му - няма. Купуват нов билет и хайде пак на църква, да запалят свещ и да се помолят. Купуват акции тук-там, но някога акциите спадат и така изгубват. Такива хора са лениви.
към текста >>

17. 3) Трето тефтерче

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Ако говорим за хората, можем да кажем какви добродетели им липсват, а не какви пороци притежават.
На земята човек трябва да се самовъзпитава, тук той е поставен при условия, щото да стане добър. В духовния свят красотата е вътрешна. Не са хората отвънка, които ни спъват. Това са нашите мисли. Всички хора, например, които се съмняват, съставляват едно общество; и ти, щом се усъмниш, не си сам, с теб са умовете на тия хиляди. Ако говорим за хората, можем да кажем какви добродетели им липсват, а не какви пороци притежават. Същото е и за тебе: няма да кажеш, че си голям грешник, но ще кажеш какво ти липсва, така ще се самовъзпитавате. Вие още не знаете крайните цели на мирозданието, не знаете още кой човек е добър и кой - лош. Най-първо човек трябва да има едно добро сърце, един светъл ум. Силният всякога може да вземе един товар и да го премести от едно място на друго. Дете, което плаче и иска от майка си храна, то няма да стане велик човек.
към текста >>

18. СВЕЩЕНИТЕ ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА I 121-140

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Вижда ли той престъпления, пороци, недостатъци, това е проказа на неговото сърце.
Търпение с Любов! Търпение с Мир! Търпение с Радост! Издържливост. 131 Ученикът трябва да издържа всичко, което му се случи. Добро. 132 Ученикът трябва да вижда само Доброто навсякъде и у всекиго. Вижда ли той престъпления, пороци, недостатъци, това е проказа на неговото сърце. Ужасно е да носиш дявола в себе си. Новото раждане. 133 Ученикът трябва да се роди изново! Да стане едно просветление у него. Да измени живота си, да дойде Духа у него, да се пречисти. Свобода.
към текста >>

19. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

ТОМ 14

В самата душа няма пороци.
ТОЙ може в един час да стане учен и може и в един момент да стане невежа. Ние сега вървим по старият начин с нов подпис. Когато някой човек се обърне към Бога, той трябва да се върне назад. Ако човек и в ада да е с Божествения Дух с Любовта, ада ще се превърне. Аз тъй както ви виждам сега, като сянка ви виждам. В самата душа няма пороци. Само вас виждам, а душите ви не виждам (свръзка като сянка ви виждам, след това, а в самата душа няма пороци.) Грехът седи във формите. Всяка една форма има си и греховете има си и доброто. Тая идея, че в грях ме зачна майка ми, тая идея е вече частична, не е обща за всички. Равновесието не трябва да се губи. В Бога няма никаква промяна.В Бога няма две мнения.
към текста >>

Само вас виждам, а душите ви не виждам (свръзка като сянка ви виждам, след това, а в самата душа няма пороци.) Грехът седи във формите.
Ние сега вървим по старият начин с нов подпис. Когато някой човек се обърне към Бога, той трябва да се върне назад. Ако човек и в ада да е с Божествения Дух с Любовта, ада ще се превърне. Аз тъй както ви виждам сега, като сянка ви виждам. В самата душа няма пороци. Само вас виждам, а душите ви не виждам (свръзка като сянка ви виждам, след това, а в самата душа няма пороци.) Грехът седи във формите. Всяка една форма има си и греховете има си и доброто. Тая идея, че в грях ме зачна майка ми, тая идея е вече частична, не е обща за всички. Равновесието не трябва да се губи. В Бога няма никаква промяна.В Бога няма две мнения. Той на всички вярва.
към текста >>

20. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

ТОМ 14

Във физическия свят сме се освободили, но в духовния свят има много пороци на миналото, които се явяват и с тях трябва да се борим ние.
Кои от вас сте господари на вашите деца? Като им дадете свобода те стават лениви и почват да пият, ядат и вие им плащате греховете. Казва закона: Ако те съблазнява ръката ти, отрежи я. Ако ти е израстнала една конска ръка нея ще отрежеш, тя е атавизъм на миналото. Имаш израстнал шести пръст, него ще отрежеш. Във физическия свят сме се освободили, но в духовния свят има много пороци на миналото, които се явяват и с тях трябва да се борим ние. Има една къса процедура, която казва: Възложете товара си на Господа, на Бога! Имате един човек, който е сляп и търси пътя си с една тояга. Опитва где е здравия път, твърдата почва, твърдата земя и с тия си проверки той върви напред, но нищо не вижда пред себе си. Тоягата е нашият ум, с него все опитваме и вървим. Друг начин за да вървиш напред е да виждаш.
към текста >>

21. 9. КЪМ ВЕЛИКАТА ЦЕЛ

Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му.
175-177 Още от незапомнени времена народите на земното кълбо враждуват и воюват помежду си. Цели племена и раси, заедно с материците, на които те са живели, са загинали в тия борби, но останалото човечество, при все това, не се е опомнило и не е разбрало закона на общежитието за общо благо. Дойде Христос и донесе учението за любовта и братството между всички, приятели и врагове, но и до днес неговото учение остана неприложено в живота. Много негови последователи и ученици, много гениални хора в различните народи, учени, философи и държавници, са се мъчели и борили, за да се внесе разбиране и въдвори хармония, мир и съгласие между народите, но техните трудове са били безрезултатни и те са умирали на кладата, на ешафода или в забрава, без да доживеят и видят реализирането на своя идеал. Излишно е да цитираме много примери, защото най-пресният от тях е достатъчно убедителен; неотдавна починалият бивш преседател на Съединените Северо Американски Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието на последната Общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело. Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му. Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си със следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от своите посланици Христос, като най-вещ и знаток на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ - еврейския - който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, защото помислили, че той ще ги освободи: най-първо. ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертвуването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „Този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби*.
към текста >>

22. 1. ЕДНА ВЕЛИКА ИДЕЯ МИР НА ЗЕМЯТА - ОБЩЕСТВО НА НАРОДИТЕ

От египетската, асиро-вавилонската, гръцката и римската култура има само следи, които свидетелствуват, наистина, за високо умствено и душевно издигане, но и за всевъзможни пороци, които са подкопавали основите на обществените и държавни организации, и са разрушавали всички плодове на човешкия гений.
Според точния текст на 14-те програмни точки на Председателя на Северо-Американските Държави, неговата идея се изразява със свободното самоопределяне, открито взаимноотношение и всестранно напредване на всички народи, като равноправни членове на общочовешкото семейство, а средството за реализирането й се състои в оформяването, чрез общ международен договор, на едно сдружение или общество на тия народи. Тази негова концепция обгръща, анализирана в своите подробности, всичките поменати 14 точки. Тя е резултат от едно дълбоко проучване живота на човечеството тъй, както той се проявява. Историята на разните култури доказва, че общата еволюция е вървяла по една чупена линия. Ние знаем народи, които са дохождали до апогея на своето развитие и величие, но след определена епоха те са се връщали назад в неудържимо падение и от техния прогрес са останали само печални паметници. От египетската, асиро-вавилонската, гръцката и римската култура има само следи, които свидетелствуват, наистина, за високо умствено и душевно издигане, но и за всевъзможни пороци, които са подкопавали основите на обществените и държавни организации, и са разрушавали всички плодове на човешкия гений. И сегашната западно-европейска култура преживява същата криза. Успехите на науката и изкуствата се поставиха в услуга на злото, за да се завладяват и експлоатират по-слабите от по-силните. Вместо благородно съревнование в напредъка и цивилизацията за общо благо, наблюдаваше се злонамерено надпреварване в изнамиране на средства и начини, за политическо и икономическо заробване на едни народи от други. Антагонизмът се усили до степен на непримирима вражда и се разрази във взаимна изтреба. Това бе неизбежна последица от крушението на всички морални принципи.
към текста >>

23. 4. БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ

Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто.
Метаморфозата стана бърже: на 2 март 1917 г. последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати. Еманацията на тия Съвети бе Съветът на Народните Комисари, начело с Владимира Улянов Ленин, като комисар на вътрешните работи. Оттогава и по настоящем това Съветско правителство продължава да функционира и да преустройва обширната руска държава на нови начала, и се стреми даже да зарази със своите принципи и методи и всички други народи, не само в Европа, но и в Азия. Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище. Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто. От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм". Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение. Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца. И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици?
към текста >>

24. 7. УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ

Потънал в лъжеучения и пороци, еврейският народ стана оръдие на злото и с това навлече ненавистта и омразата на всички други народи.
Този закон, както сме констатирали многократно, се прилага еднакво в живота, както на индивида, така и на всеки народ. Бележитите окултисти, които са изследвали чрез непосредствено ясновидство действието на този закон, както някои съвременни учени, които се доближават със своите теории до истината, са доказали, че престъпленията на отделните лица се отразяват гибелно върху живота и съдбините на целия народ. Колкото повече убийства, кражби, грабежи, посегателства на личния, семейния и обществен морал се извършват, толкоз повече отговорности народът трупа върху себе си, толкоз по-тежка карма той си създава. И за изплащането на тая карма се изискват в някои случаи дългогодишни нещастия и страдания, а в други, неизбежно се налага загиването на цели народи, затриването им от лицето на земята или разпръсването им по всички краища на света. За доказателство на тоя факт, няма нужда да прибягваме към много отдалечени времена и да изтъкваме в подробности грамадните катастрофи, като оная на Атлантида, и страшните национални падения, като ония на Вавилон, Египет и Рим, а достатъчно е да споменем ужасната съдба на еврейския народ, който, за да изплати тежката си карма от разпъването на Божествения Учител Христа, биде разпръснат по цялото земно кълбо, всякъде презиран, потъпкван и измъчван с погроми, преследвания и убийства, които продължават в някои държави и до днес. Потънал в лъжеучения и пороци, еврейският народ стана оръдие на злото и с това навлече ненавистта и омразата на всички други народи. Едва в последно време, почти след 2000 години от злодеянието на Юда, изглежда, че се започва ликвидацията на колосалния грях на евреите, като се възстановява палестинската държава. Ще минат още много години и може би, векове, докато тая ликвидация стане свършен факт, с прегръщането на християнското учение на любовта, правдата и истината от еврейския народ. Не по-малка отговорност тежи и върху турския народ. Неговите жестокости над покорените от него народи не могат да останат неизплатени. Цели пет века турците безнаказано клаха и унищожаваха българи, арменци и др.
към текста >>

25. 9. ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

Ние ще узнаем, как, в течение на вековете, се е развивал българинът физически, умствено и духовно, и така ще открием ония негови недостатъци и пороци във всяко отношение, които трябва да се отстранят чрез образованието, възпитанието и управлението, и ония слабо развити способности, които трябва да се усилят, за да може да се достигне една по-висока степен на културно развитие и с това да направим по-голяма крачка към хармонично духовно усъвършенстване.
Това са окултни науки, за които в нашите бедни училищни програми още не е дадено подобаващо място. Рано или късно, обаче, това ще стане и сегашното ни хромо учебно дело ще се насочи в правилния път. Но по частна инициатива поменатите научни изследвания са направени и се правят и, ако ни бъде позволено, ние, може би, ще публикуваме някои от резултатите на тия изследвания. При все това, всеки българин, въоръжен с тия знания, може и е длъжен да изучава себе си и другите. И тогава поуката, която ще извлечем, ще бъде само от полза за бъдещето ни като народ. Ние ще узнаем, как, в течение на вековете, се е развивал българинът физически, умствено и духовно, и така ще открием ония негови недостатъци и пороци във всяко отношение, които трябва да се отстранят чрез образованието, възпитанието и управлението, и ония слабо развити способности, които трябва да се усилят, за да може да се достигне една по-висока степен на културно развитие и с това да направим по-голяма крачка към хармонично духовно усъвършенстване. Като един пример само, ние ще посочим тук за илюстрация на казаното, че у българинът е силно развита наклонността към любостежание и имотност. Въпреки всякакви проповеди на политическите крикуни против частната собственост - а последната, като закон, не съществува в природата, но има само временно ползуване от имота - българинът се слави със своята крайна привързаност към земята и изобщо към имота си. Пословично е станало изречението на оня наивен селянин, който е казал, че бил съгласен да се постави границата на българската територия „до неговия стобор". А известни са и многобройните съдебни процеси за един слог между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини. До такава осъдителна крайност отива българинът в проявата на своето чувство на любостежателност.
към текста >>

Но има още много други природни недъзи и пороци у тях, които трябва да се изтъкнат последователно, да се изследват основно и да се лекуват коренно.
Така ли е казал и така ли е проповядвал Христос? Де остава тогава безкористната любов и духовната подкрепа към нуждаещия се брат и ближен? Да, само кражби, кражби и безчестия днес вършат мнозина служители на църквата и с тях възпитават злополучния български народ. Резултатите от това ужасно „възпитание", което уби вярата и религиозното чувство у българина, което от векове го изражда и деградира морално и духовно, са на лице: национални погроми и нещастия! Ние дадохме само един пример, може би най-релефният, за една престъпна наклонност, развита в голяма и опасна степен у българите: наклонността към посегателство на чуждото, особено на общественото, достояние. Но има още много други природни недъзи и пороци у тях, които трябва да се изтъкнат последователно, да се изследват основно и да се лекуват коренно. Това е една благодарна задача за всеки честен и безкористен обществен деец. Тия лоши качества се проявяват във всичките области на нашия живот и следователно, във всичките социални класи и съсловия. Нашето управление се характеризира с липса на елементарен здрав смисъл, с отсъствие на сериозен ум. Начело на управлението изпъкват не най-умните, най-способните и най-добрите, а най-тъпоумните, най-посредствените и най-безчестните елементи, стига да успеят, със своето нахалство и изпитаните методи, да ескамотират народното доверие. Лъжата и заблудата са ръководещи основни принципи в държавното управление.
към текста >>

26. 10. БОРБИ И НАСИЛИЯ

Тия поколения, които се влияят от пороците на старите, минават от семейството в училището вече покварени, а в училището биват окончателно убивани морално.
За таково общество и за такъв народ не ще има нищо невъзможно, защото с тая сила той би бил всякога и непрестанно един велик и неограничен победител в полето на духовната култура. Но за да могат да си служат в личната, обществената и политическата си дейност с това мощно оръжие Мировата любов - българите трябва да се превъзпитат коренно. Както сме обяснили и друг път, те са тръгнали, още от Освобождението си насам, в един много погрешен път на възпитание и образование. Ние доказахме и доказваме в редица статии - от чисто научно гледище и с доказателства, които не търпят никакви възражения, защото са основани на опит и наблюдения в живота на природата - че в българското учебно дело се налагат неотложни реформи, съобразени с неоспоримите окултни истини и с духа на времето[3]. Като се използуват твърде ценните задатъци на темперамента и характера на българския народ, окултните методи на възпитание и обучение са от естество да въздигнат в късо време новите поколения на високо умствено и морално равнище. Тия поколения, които се влияят от пороците на старите, минават от семейството в училището вече покварени, а в училището биват окончателно убивани морално. След това те излизат от училището в пълен смисъл на думата като умствен и нравствен пролетариат, и по примера на старите, се впущат в живота неподготвени за ползотворна работа - нещо повече: потънали в същите и даже по-големи пороци, отколкото старите. Слабоумие, леност и разврат - това са отличителните черти на съвременната българска младеж, в нейното мнозинство. С това ние не искаме да я обвиняваме или осъждаме, а констатираме само един факт, който е продукт на досегашните условия. Трябва ли да се върви по същия път и ако се върви по него, не ще ли се стигне неминуемо до пълна дегенерация на целия народ? На този въпрос не може съвестно да се отговори другояче освен, че без да се губи време, необходимо е час по-скоро да се поставят основите на новото възпитание и обучение.
към текста >>

След това те излизат от училището в пълен смисъл на думата като умствен и нравствен пролетариат, и по примера на старите, се впущат в живота неподготвени за ползотворна работа - нещо повече: потънали в същите и даже по-големи пороци, отколкото старите.
Но за да могат да си служат в личната, обществената и политическата си дейност с това мощно оръжие Мировата любов - българите трябва да се превъзпитат коренно. Както сме обяснили и друг път, те са тръгнали, още от Освобождението си насам, в един много погрешен път на възпитание и образование. Ние доказахме и доказваме в редица статии - от чисто научно гледище и с доказателства, които не търпят никакви възражения, защото са основани на опит и наблюдения в живота на природата - че в българското учебно дело се налагат неотложни реформи, съобразени с неоспоримите окултни истини и с духа на времето[3]. Като се използуват твърде ценните задатъци на темперамента и характера на българския народ, окултните методи на възпитание и обучение са от естество да въздигнат в късо време новите поколения на високо умствено и морално равнище. Тия поколения, които се влияят от пороците на старите, минават от семейството в училището вече покварени, а в училището биват окончателно убивани морално. След това те излизат от училището в пълен смисъл на думата като умствен и нравствен пролетариат, и по примера на старите, се впущат в живота неподготвени за ползотворна работа - нещо повече: потънали в същите и даже по-големи пороци, отколкото старите. Слабоумие, леност и разврат - това са отличителните черти на съвременната българска младеж, в нейното мнозинство. С това ние не искаме да я обвиняваме или осъждаме, а констатираме само един факт, който е продукт на досегашните условия. Трябва ли да се върви по същия път и ако се върви по него, не ще ли се стигне неминуемо до пълна дегенерация на целия народ? На този въпрос не може съвестно да се отговори другояче освен, че без да се губи време, необходимо е час по-скоро да се поставят основите на новото възпитание и обучение. За тая цел Министерството на народната просвета, което е един от изпълнителните органи на държавната власт в това отношение и то най-главният - защото чрез него се възпитава, строи и укрепва душата на народа - трябва да престане да бъде партизанско Министерство, а да се повери на лице, което да предприеме бързи реформи в духа на окултните закони, като преустрои коренно цялата организация на училищното дело.
към текста >>

27. 11. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО

Той не е имал великолепни здания, не е бил осигурен, не е получавал заплата за своите проповеди и не изповядвал принципа на частната собственост, от който произтичат на земята всички пороци на алчност и насилие, на грабеж и егоизъм.
В служба на взаимната изтреба и експлоатация на хората са турени и всички други изобретения на човешкия ум. Даже изкуствата служат на злото: например, чрез архитектурата се издигат грамадни и тъмни здания, мрачни затвори или вертепи на разврата, градове пълни със смрад. Такова е обонянието на съвременните хора, такава е културата им, такъв е живота им. С други думи, те правят всичко, само за да умират: раждат се, ампутират се, изучават постоянно само анатомията си... През миналата война бидоха избити около 30 милиона хора, а в Русия измряха през последните 5-6 години около 40 милиона души. Христос не е проповядвал учение за войни и взаимно унищожение. Той не е имал великолепни здания, не е бил осигурен, не е получавал заплата за своите проповеди и не изповядвал принципа на частната собственост, от който произтичат на земята всички пороци на алчност и насилие, на грабеж и егоизъм. Неговите основни идеи бяха: безкористието, любовта и братството. Това са и идеите на новото човечество, което ще замести съвременните стари хора със старите понятия и нрави. Това ново човечество ще започне с изучаване законите на физиологията, които се коренят в живата природа - създаването на кръвта и функционирането й (кръвообръщението), както и образуването на добрите мисли, чувства и желания - и с приложението на тия закони в живота за благото на всички, физиологията на отделния човек ще ни покаже, по аналогия, каква е физиологията на дома, а от нея ще заключим за физиологията на обществото, на отделния народ и на цялото човечество. Върху тия основни закони на природата трябва да съградим организацията на новия живот. „Всички трябва да живеят в законите на любовта и братството", казва поменатият Учител.
към текста >>

28. 13. ДА СЕ САМООСЪЗНАЕМ!

За да ни гарантира истинско здраве, стомахът не е длъжен да се съобразява с никакви наши условности в семейно, икономическо и обществено отношение и свързаните с тях недостатъци, пороци и излишества в нашия живот.
За тая цел трябва да манипулираме с него тъй изкусно, че и като жилище, и като оръдие, да реализира най-благоприятните условия за развитието на душата и усъвършенствуването на духа. На първо място, ние трябва да даваме на тялото най-добрата храна. А най-добрата храна е естествената, по качество и по количество. Стомахът, като орган на тялото ни, е чуден работник и когато действува и когато почива. Нека го снабдяваме тъкмо с такава храна, от каквато се нуждае, и с толкова храна, колкото може да преработи през известно време, за да ползува всички други органи. За да ни гарантира истинско здраве, стомахът не е длъжен да се съобразява с никакви наши условности в семейно, икономическо и обществено отношение и свързаните с тях недостатъци, пороци и излишества в нашия живот. Като изучим неговото устройство и неговите функции, ние сме длъжни, за постигане на главната ни цел, да му даваме такава и толкова храна, каквато е необходима, за да работи той всякога в пълна изправност, независимо от пречките, които ни се поставят. Всяка наша грешка дължима на лакомия, невнимание, небрежност, душевни вълнения или на други външни причини, се изразява веднага вредно върху функционирането на стомаха, а впоследствие и върху другите ни органи. Клетките, от които е образуван той, взаимното им разположение и действие - всичко това показва, че съществува един закон за храненето, на който ние дължим абсолютно подчинение. Ако тоя закон е мъчно приложим отначало по наследствени причини, което трябва точно да се знае, въз основа на астрологически изследвания за всеки отделен случай, според влиянието на дадена планета върху индивида, при аспектирането и в хороскопа с други планети - то трябва да се въздействува, със строга хигиена, физически и духовни упражнения за прилагането му. А каква е естествената храна на човека - това всеки разумен българин трябва да знае: тя е растителната храна, съдържаща жизнения флуид - праната - в най-голямо количество.
към текста >>

29. 16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ

Тая държава модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интриганството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питието, лукса и пр.) ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов е преданост, от себеотрицание и самопожертвуване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи.
В такъв случай, формата на управлението и осъществуването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засяга дори сегашната конституционно- монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право,[5] едно трикамерно съветско управление би съответствувало на главните изисквания на синархията. Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия. Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които като хибридни и ефемерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни. Тогава българският народ, толкова дълбоко терзан от едно користолюбиво и политиканствуващо духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура. Само по тоя начин ще може да се създаде Нова България. Тая държава модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интриганството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питието, лукса и пр.) ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов е преданост, от себеотрицание и самопожертвуване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи. Тогава и войните ще станат един печален анахронизъм. Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско обществено устройство и на съвършено държавно управление! -------------------------------------------------------------------------------------------- [1]Вж Всемирна Летопис, год. I, кн. II (месец май 1919 г.) статията: Болшевизмът като идейно движение. [2]Вж.
към текста >>

30. 22. СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА НА МРАКА

На тая Земя отначало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях - между „крадеца, който обсебва, коли и погубва" и Спасителя - човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първоначалната свобода, радост и веселие в Бога.
Борбата се свършила с поражението на Люцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Люцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлява едно цяло с Луната. Следователно, гордостта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) - с една реч, злото във всичките негови проявление е било поразено от великата всеобемна Любов, от Божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на Божествения живот. Тъй говори езотерическото предание. Люцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи на лукавия". На тая Земя отначало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях - между „крадеца, който обсебва, коли и погубва" и Спасителя - човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първоначалната свобода, радост и веселие в Бога. Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т.е, да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос - проявлението на висшата, Божествената Любов - дойде на тоя свят, за да даде на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора. И тъй, злото сега още се проявява на Земята. Всичките първоначални пороци продължават да съществуват. Народите воюват помежду си за обсебване и егоистично използуване все по-големи и по- големи материални блага.
към текста >>

Всичките първоначални пороци продължават да съществуват.
Люцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи на лукавия". На тая Земя отначало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях - между „крадеца, който обсебва, коли и погубва" и Спасителя - човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първоначалната свобода, радост и веселие в Бога. Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т.е, да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос - проявлението на висшата, Божествената Любов - дойде на тоя свят, за да даде на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора. И тъй, злото сега още се проявява на Земята. Всичките първоначални пороци продължават да съществуват. Народите воюват помежду си за обсебване и егоистично използуване все по-големи и по- големи материални блага. Насилието, във всичките му форми и видове, се прилага навред, за да удовлетвори алчността, егоизма и животинските инстинкти у хората. Никаква милост и прошка, никаква отстъпчивост и миролюбиво разбиране за общо благо, а безпощадна война на всички против всички - bellum omnium contra omnes. Лъжата, кражбата, развратът и убийствата са в пълния си ход. Навред, по цялото земно кълбо, падналият Люцифер е разперил черните си крила, разкъсва с ноктите си човешките души и пролива кръвта на народите.
към текста >>

31. 27. ИСТИНСКИЯТ МИР

Обратното: душа, в която няма мир, е жилище на пороци, на низши мисли, чувства и стремежи; народ, в който преобладават тия живи недостатъци - егоизмът, алчността, омразата, завистта, умствената леност, лъжата и всевъзможни други разрушителни сили; човечество, в което материализмът и паразитизмът задушават всяка благородна мисъл, всяко възвишено чувство и всеки общочовешки идеал, това са среди, в които се развива злото и се подготвят индивидуалните, социални и държавни катастрофи.
Мирът е най-същественото условие за правилното духовно развитие. Той ражда вътрешната хармония и съгражда разумния живот. Затова и Христос е казал: „Мир вам! Моят мир ви давам". Христос - това е образ на истинския мир, проява на Божествената хармония. Обратното: душа, в която няма мир, е жилище на пороци, на низши мисли, чувства и стремежи; народ, в който преобладават тия живи недостатъци - егоизмът, алчността, омразата, завистта, умствената леност, лъжата и всевъзможни други разрушителни сили; човечество, в което материализмът и паразитизмът задушават всяка благородна мисъл, всяко възвишено чувство и всеки общочовешки идеал, това са среди, в които се развива злото и се подготвят индивидуалните, социални и държавни катастрофи. Съвременният свят, у който още не е пробудено съзнанието за дълбоките Божествени закони, които регулират целокупния живот, като вижда да се рушат основите, на които почива личното и народно благоденствие, се опитва чрез палиативни и неефикасни средства да ремонтира и закрепи сградата на държавния и международния строй. Дори явните и печални неуспехи на тия многократни опити не са в състояние да го стреснат, да пролеят необходимата светлина в съзнанието и да го насочат в правия път. Съвременните хора и след дългогодишни страдания продължават да градят живота си на старите, разклатени вече основи, да кроят по стария терк и да издигат въздушни кули, който се събарят при най-малкия напор на вятъра и бурята. Едни и същи принципи, отживели вече времето си, служат за градежа както на личния, така и на обществения живот. Държавният строй, на практика, всякъде почива на измамата, насилието и грабежа, международната организация - също.
към текста >>

32. 28. ИСТИНСКАТА РЕЛИГИЯ

Тия сектанти, въпреки законите и принципите на Христа, навред са активни подстрекатели или пасивни съучастници в ограниченията на правата и свободите на хората, под предлог, че се застъпват за запазване на „съвременния държавен строй и на църквата", вместо да работят изключително и неуморно за нравственото възпитание и духовното повдигане на народите; те са ревностни пионери на месоядството, алкохолизма, тютюнопушенето и разпространители на всевъзможни други пороци, които разяждат и разрушават физическото здраве и моралните основи на обществата; те без съпротива, а с пълно одобрение и оправдание, допущат да се облагат народите с тежки данъци и берии, за да могат да ги обират и да трупат богатства за охолен и разпуснат живот, без оглед на мъките и страданията на широките трудещи се маси; те насърчават и благославят войните с кръст в ръка и така поддържат милитаризма, за да се взаимно изтребват народите-братя и след грамадни човешки хекатомби, да си налагат непоносими военни контрибуции, репарации и пр., които трябва да се изплащат от редица поколения.
Така трябва да се разбира и прилага Любовта. Но какво се наблюдава във всекидневния живот? Тъкмо обратното на това, което предписва чистото и велико учение на Христа. Съвременните духовници, слепи роби на материалистичното схващане на живота и крепители на невежеството и мрака, отдавна са се отклонили и отстъпили от чистите божествени принципи на Христовото учение. Те са образували една секта, която в едни държави се нарича „католишка", в други „протестантска", а в трети „православна". Тия сектанти, въпреки законите и принципите на Христа, навред са активни подстрекатели или пасивни съучастници в ограниченията на правата и свободите на хората, под предлог, че се застъпват за запазване на „съвременния държавен строй и на църквата", вместо да работят изключително и неуморно за нравственото възпитание и духовното повдигане на народите; те са ревностни пионери на месоядството, алкохолизма, тютюнопушенето и разпространители на всевъзможни други пороци, които разяждат и разрушават физическото здраве и моралните основи на обществата; те без съпротива, а с пълно одобрение и оправдание, допущат да се облагат народите с тежки данъци и берии, за да могат да ги обират и да трупат богатства за охолен и разпуснат живот, без оглед на мъките и страданията на широките трудещи се маси; те насърчават и благославят войните с кръст в ръка и така поддържат милитаризма, за да се взаимно изтребват народите-братя и след грамадни човешки хекатомби, да си налагат непоносими военни контрибуции, репарации и пр., които трябва да се изплащат от редица поколения. Такива и много други престъпления и тежки грехове Христос, името на когото те постоянно сквернят, нито е вършил, нито е проповядвал. Не само това: сегашните официални духовници във всички страни са безгранично алчни за власт, за да могат чрез разни драконовски закони и всевъзможни други принудителни средства да оковават във вериги човешката мисъл и човешката съвест, също както във времето на кръвожадната инквизиция. Така те се самооболщават, че ще защитят религията! Но коя религия? - религията на кнута, кражбата и мракобесието.
към текста >>

33. 30. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!

За широката маса и не е нужно да се говори: при такива водачи, като съвременните общественици, които постоянно търпят катастрофални несполуки, като съвременното учителство, което продължава да тъпче на едно и също място - в едно хилаво училище, което фабрикува само умствено и морално недъгави елементи, негодни за живота - и като съвременното духовенство, което се е разложило от пороци, може да се спомни само оня стих от Писанието, че когато водителите на слепите са слепи, и едните и другите ще паднат в ямата.
Такива са всички ония, които поставят егоистичния си интерес по-горе от общия. Те нямат светлина, която да ги насочва в правия път, те се лутат в мрачните кривини на живота и рано или късно се провалят. Ако са общественици, тяхната социална идеология е фалшива и за това те носят само злини и мъки на другите и на себе си. Ако са учители или професори, тяхната образователна или възпитателна система почива на пясъчливи основи, тя не може да издържи и най-малкия критически напор и рухва при най-малкото духване: това е техният материалистически мироглед, който е отдавна опроверган от живота и затова ги довежда до задънена улица, в която те отпущат безпомощно ръце и признават, че умът им не може да проникне по-нататък, защото му липсва светлина. Ако са духовници, заслепени от своите криви разбирания и тесногръди интереси, те не само нямат, но и не искат да имат повече светлина: чувствуват се плътски добре в блатото на невежеството и покварата. За широката маса и не е нужно да се говори: при такива водачи, като съвременните общественици, които постоянно търпят катастрофални несполуки, като съвременното учителство, което продължава да тъпче на едно и също място - в едно хилаво училище, което фабрикува само умствено и морално недъгави елементи, негодни за живота - и като съвременното духовенство, което се е разложило от пороци, може да се спомни само оня стих от Писанието, че когато водителите на слепите са слепи, и едните и другите ще паднат в ямата. Изисква се да се обгърне с широк поглед индивидуалното и общественото развитие. Не са само икономическите условия, които регулират личния и социалния живот: те са, строго взето, неизбежни сетнини от духовни причини. Една индивидуалност, която е престъпила Божествените закони на живота, сама реже клона, на който стои. Защото, даже и когато прилага свободната си воля, тя не може безнаказано да се противопоставя на тия закони. В тая неразумна съпротива тя неизбежно се сблъсква с по-висши сили и неминуемо пада.
към текста >>

34. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

(Бележки на съставителя Вергилий Кръстев)

Човекът на безредието е роб на своите пороци и люти страсти.
Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна борба срещу всяко безчиние. Трябва, следователно, каза г. Михайловски, да се преустрои публичната съвест у нашия народ. Само духовно-нравственото възпитание, заяви той, ще ни направи способни за нов живот и духовна обнова, ще тури ред в свободата и ще изкорени слободията, която ни причинява толкова пакости. Сказчикът приведе няколко мнения на велики французи, които определят свободата така: 1) свободни могат да се нарекат онези хора, които са господари на страстите си. Човекът на безредието е роб на своите пороци и люти страсти. Като се намира под гнета на страстите, той насажда последните навсякъде и когато всички правят така, можем да си представим, докъде се стига; 2) свободата, това е деспотизмът на законите, т.е. както и да живее човек, все ще се намира под гнет. Разлика има само в това, че културният човек живее под гнета на законите, а некултурният - пред тоя на личността; 3) свободата се състои в това - да се подчиняваш сляпо на закона и т.н. На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата.
към текста >>

35. Гонения срещу учители, последователи на Учителя Петър Дънов

ТОМ 17

Григорова има високото съзнание не само като учителка на децата ни, но и като просветителка на възрастните, тай като тя, в свободното си от училищни занятия време, съдейс- твува с разумни съвети и наставления, за да се изкоренят разни недъзи и пороци в населението, каквито са алкохолизмът, тютюнопушенето, безделието по кръчмите, крамолите и пр.
Ние, които познаваме отблизо учителската и обществената дейност на тази учителка и вярваме, че изразяваме желанието на болшинството наши съселяни, с негодувание отхвърляме всички клеветнически обвинения против нея и протестираме, задето се обръща внимание на лъжовните доноси на хора, които сами трябва да понесат отговорност за своите небогоугодни, противообществени и осъдителни деяния. Задачата на църковните служители не се състои в намесата им в учебното дело, защото за правилния вървеж и напредък на това дело е компетентна изключително училищната власт. А тая власт е имала и има всякога възможност, чрез непосредствени ревизии, да провери и констатира дейността на подведомствените й учители в училището и вън от него. И в случая, доколкото ни е известно, в почитаемата училищна инспекция са събрани достатъчно сведения за най-добросъвестното изпълнение на служебните обязаности от поменатата учителка. Нещо повече: ние с радост и благодарност можем да засвидетелствуваме, че г-ца Елена х. Григорова има високото съзнание не само като учителка на децата ни, но и като просветителка на възрастните, тай като тя, в свободното си от училищни занятия време, съдейс- твува с разумни съвети и наставления, за да се изкоренят разни недъзи и пороци в населението, каквито са алкохолизмът, тютюнопушенето, безделието по кръчмите, крамолите и пр. Тя, следователно, не само обучава и възпитава младото поколение точно съгласно учебната програма и инструкциите на своето началство, но и намира време с личен пример и безкористен труд (поучения, залесяване и пр.) да ни показва как най-разумно да устроим живота си. Обяснимо е тогава защо хората на духовния мрак, пиянството и експлоатацията, каквито са доносчиците против нашата учителка, се опитват да я дискредитират пред училищната власт; техните навици и груби професионални интереси са заплашени от похвалната и народополезна дейност. Те се опитват още да наложат вериги и на нейните религиозни убеждения и на свободната й съвест, но не трябва да се забравя, че именно в тия убеждения се заражда оня благороден импулс за идеална служба на обществото, а не в бюрократическото схващане на учителевата длъжност. Пред вид на всичко това, ние, долуподписаните жители на с. Мърчаево (Соф.
към текста >>

36. 3. Разговор с Учителя на братската вечеря на 3.XI.1928 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

ТОМ 17

Затова трябва да бъдете силни, защото, като ви държат в мисълта си, става една обмяна на енергиите, та много от техните пороци могат да приближат при нас.
И онзи, който те мрази, и той върви по стъпките ти, и той ти пише писма и иска да те види. Единият ти дава живот, а другият иска да ти причини страдания. И вторият, като престане да те мрази, ще дойде в полюса на любовта. Тогаз ще забрави и ще каже: „Това беше едно време." Те ни държат в умовете си като светини. А пък щом имат в умовете си тази мисъл, те се влияят. Затова трябва да бъдете силни, защото, като ви държат в мисълта си, става една обмяна на енергиите, та много от техните пороци могат да приближат при нас. Та, всичко, което минава към нас, трябва да се филтрира. Невидимият свят е турил и друго: те имат страх; те ни мислят за магьосници и с този страх стават негативни и възприемат нашите мисли. Най-напред са активни, но после със страха стават малко пасивни и възприемат нашите мисли. Те са много суеверни. Бог е, Който живее навсякъде; няма какво да се плашим.
към текста >>

37. 13. Задачата на ученика във Всемирната Велика Бяла Школа

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Задачите на окултния ученик са непреодолимо желание да се учи, трябва да прави усилие да победи всички пороци и страсти, които спъват неговото развитие, да придобие силна воля, с която да победи всички съблазни и изкушения и да устои на всички изпитания; той трябва да бъде учтив към всички човеци; да бъде внимателен, пластичен и мъдър, да бъде целомъдрен; не трябва да лъже, не трябва да убива никакво живо същество; той трябва да живее в чистота и святост; да възлюби своя Учител и да бъде в постоянен контакт с него; да изпълнява Волята на Господа и да Го възлюби с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила.
Ученикът е длъжен да изпълнява нарежданията на своя Учител и след като изучи и приложи всичко в живота си, да достигне степента на своя Учител. Ученикът е длъжен да изучи всички Божествени закони и принципи и да стане достоен носител, изпълнител на същите. Ще влезем в школата с голямо смирение, ще седнем тихо на стола си, ще концентрираме ума си, ще пазим връзката с белите братя и ще чакаме тяхното благослове- ние, което ще приложим в живота си. Окултният ученик трябва да бъде добър във всичките си мисли, чувства и желания и действия и да проявява всякога в живота си Божествената Любов. Ученикът трябва да върви напред без страх и тъмнина, да изпълни волята Божия, да изправи себе си и да покаже светлината на другите. Задачите на окултния ученик са непреодолимо желание да се учи, трябва да прави усилие да победи всички пороци и страсти, които спъват неговото развитие, да придобие силна воля, с която да победи всички съблазни и изкушения и да устои на всички изпитания; той трябва да бъде учтив към всички човеци; да бъде внимателен, пластичен и мъдър, да бъде целомъдрен; не трябва да лъже, не трябва да убива никакво живо същество; той трябва да живее в чистота и святост; да възлюби своя Учител и да бъде в постоянен контакт с него; да изпълнява Волята на Господа и да Го възлюби с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Ученикът е длъжен да се учи на всичко добро, да бъде точен и изпълнителен на всичко, каквото му се преподава в школата. Ученикът трябва да има пълно послушание към Учителя, пълно упование в Него, вяра без всякакво съмнение в думите Му и любов безгранична в учението Му, знаейки, че всичко, което Той учи, е изпитано и проверено от Него. Ученикът трябва да повдигне своя ум, да облагороди своето сърце и да възстанови волята си, след това да се предаде в служба на Любовта. Ученикът трябва да познае своя Учител и да изпълнява точно и вярно Неговите заповеди. Всемирната Бяла школа, това е една велика школа, а ученикът в нея трябва да се свърже, да се домогне до туй Великото, Реалното, което носи живота в себе си, а това е Христос, Който е Любов безгранична, Мъдрост непрестанна и Истина постоянна.
към текста >>

38. Влад Пашов 3. Духовното ръководство на човека и човечеството

Той е господар на лъжливите духове, защото е господар на различните пороци, чрез които те се проявяват в човешкия живот.
Когато човек е във връзка с Духа на Любовта, когато Духът на Любовта му говори, неговото сърце е организирано, одухотворено и се разширява, и става едно със сърцата на всички същества, и в сърцето си човек чувствува пулса на всички същества, и чувства как живота се прелива от космичното сърце и изпълва всички сърца. За него вече няма личен интерес. Той живее с интересите на делото, с интересите на човечеството, с интересите на космоса. Неговият живот вече е живот на Бога, на космоса, затова той го посвещава в служене на великото и красивото в живота. Той е свободен от връзките на Земята и може да пътува из цялата Слънчева система. Той е господар на лъжливите духове, защото е господар на различните пороци, чрез които те се проявяват в човешкия живот. Най-после, когато човек влезе във връзка с Духа на Мъдростта, когато Духът на Мъдростта му говори, той целият светува, гори като слънце. За него няма прегради — вечността е пред него. Той вижда ясно великия път, който е изминал, и с една любов и нежност гледа на всички същества, и е готов да помага на всички, които имат нужда от неговата помощ. Така човек, излязъл от Божествения свят, от света на вечната хармония, от света на Любовта, Мъдростта и Истината, за да се върне отново там, трябва да измине един дълъг път на развитие — да мине през трите проявени свята, физическия, етерния и астралния и да познае в тях Любовта, Мъдростта и Истината, за да ги придобие в себе си, да се облече в дрехи, изградени от Любовта, Мъдростта и Истината и тогава да се върне там, откъдето е излязъл, пълен с Любов, Мъдрост и Истина. Но първата стъпка към тези велики постижения е да се пробуди съзнанието на човека, че е слязъл от възвишения свят и че трябва да намери пътя към този възвишен свят.
към текста >>

39. 3. ПЛАНЕТИ - СВЕТИЛАТА ОТ СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА

Символ е на човешките страсти и пороци, на неорганизираните сили у човека, на изкушенията за противоестествени удоволствия, като лакомия, пиянство, полови страсти.
Символ е на ЛЮБОВТА, красотата, радостите, щастието, които дават смисъл на човешкия живот. Символ е на сърдечния живот на човека и на всички изящни изкуства. Символ е на добродетелите на човека, на най-красивите му мечти, копнежи и желания. В мъжки хороскоп е символ на отношенията на мъжа към женския свят. 7. е символ на планетата МАРС, на марсовия свят, на неговите сили, качества, свойства и прояви. Символ е на човешките страсти и пороци, на неорганизираните сили у човека, на изкушенията за противоестествени удоволствия, като лакомия, пиянство, полови страсти. В женски хороскоп е символ на отношенията на жената спрямо мъжете. 8. е символ на планетата ЮПИТЕР, на неговия свят, на неговите сили, качества, свойства и прояви. Юпитер в човека символизира висшия духовен разум, посредством който човек има връзки, отношения и обмяна с ангелските светове, като получава от тях висши идеи, за мисли, подтици, дарби и способности. Символ е на основния човешки мироглед, на ръководните идеи и замисли на човека в живота му. Символ е на ГОЛЯМОТО ДОБРО, големите успехи, голямото щастие, голямото изобилие, големите почести, голямата слава, на връзките и отношенията с големците, на големите служби и високи постове, на религиозните схващания и разбирания, на любовта у човека към поколението и обществото, изобщо на обществената деятелност.
към текста >>

40. 16. СЪЧЕТАНИЯ ИЛИ АСПЕКТИ НА СВЕТИЛАТА

(Престъпление е такава постъпка, при която човек предварително знае, че ще извърши зло.) Най-лошите аспекти между светилата са образуващите се дисхармонични съчетания между злосторниците, тогава имаме загуба на редица добродетели, дарби и способности, умножаване на пороци и престъпления.
При образуващите се дисхармонични съчетания между добротворците и неутралните светила, имаме загуба на някаква добродетел, дарба или способност, вследствие на небрежност или погрешни схващания, разбирания, действия и леност. Изобщо дисхармоничните съчетания в този случай показват грешки, които лесно могат да се поправят. (При грешката намеренията и целите са положителни, но методът е погрешно избран и резултатът е неблагоприятен). Когато имаме разтурящи се дисхармонични съчетания между добротворците или между добротворците и неутралните светила, това показва стремеж към поправяне на грешките, които се осъзнават. Образуващите се дисхармонични съчетания между злосторниците и неутрални светила показват наклонности и стремежи към престъпления. (Престъпление е такава постъпка, при която човек предварително знае, че ще извърши зло.) Най-лошите аспекти между светилата са образуващите се дисхармонични съчетания между злосторниците, тогава имаме загуба на редица добродетели, дарби и способности, умножаване на пороци и престъпления. При разтурящи се дисхармонични съчетания между злосторници или между злосторници и неутралните светила, имаме осъзнаване на престъпленията и стремеж за тяхното поправяне. Осъзнаването и стремежът към поправяне са толкова по-силни, колкото по-голямо е отдалечаването, колкото по-напреднало е разтурянето на аспекта. Образуващите се или разтурящи се хармонични съчетания между злосторниците или между злосторниците и неутралните светила показват възможностите за придобиване на сили, на материал за добротворство или злочинство, в зависимост от това, кое светило ръководи влиянието на аспекта. Образуващите се хармонични съчетания между добротворците и злосторниците показват стремеж за контролиране на низшата природа, стремеж за съобразяване с добродетелите и подчинението на низшата природа у човека. При разтурящи се хармонични съчетания между добротворци и злосторници имаме небрежност, изоставяне на добрите стремежи, застой в развитието на добродетелите, смесване на доброто със злото.
към текста >>

41. 5. СЪЧЕТАНИЯ ИЛИ АСПЕКТИ МЕЖДУ СВЕТИЛАТА

Обратно, ако човек има много добродетели, а има само една слабост, която не се стреми да премахне, тази слабост може да стане майка на всички други пороци и да унищожи всички добродетели.
Следователно, хармоничната връзка на всяко светило със Слънцето е най-важната във всеки хороскоп. Винаги трябва да се помни и има предвид, че всяко светило от Слънчевата система е свързано с точни определени принципи, закони, сили, качества, добродетели. Следователно, посредством светилата човек има връзки, отношения и обмяна със силите, законите и добродетелите на различните светове. За правилната дейност на силите и законите на различните светила най-важно е съчетанието на Слънцето с тези светила. Едно основно правило на астрологията гласи: ако човек е най-големият грешник, а има само една добродетел, но най-много обича тази добродетел, тя може да стане майка на всички други добродетели и човек може да изплати всичките си грехове, да изправи всичките си недостатъци. Обратно, ако човек има много добродетели, а има само една слабост, която не се стреми да премахне, тази слабост може да стане майка на всички други пороци и да унищожи всички добродетели. Както добрата почва, която е изложена на благотворните слънчеви лъчи, е плодородна, така също и планетите, които имат силна хармония със Слънцето, дават на човека най-много от своите благотворни влияния и му причиняват щастие. Както е неплодородна, постоянно засенчена и лишена от слънчево въздействие почва, така и светилата, които нямат връзка със Слънцето, не могат да действат благотворно върху човека. Слънцето управлява строежа на тялото и го снабдява с всички жизнедателни сили. ЛУНАТА е формодателят. Тя управлява формата на тялото и неговите функции.
към текста >>

Лошите съчетания на Слънцето с другите светила показва още количеството и силата на пороците, прегрешенията, изопаченията и заблужденията, на които човек е станал проводник съзнателно и несъзнателно е нарушил Божествените закони и порядък подобно на Адам и Ева в Рая.
Всичко казано по-горе за Слънцето може да се отнесе в много отношения, при тълкуаанието на хороскопа и за ЛУНАТА, МЕРКУРИЙ и (Венера). Хармоничните съчетания на Слънцето с другите светила показват до каква степен и в какво отношение човек е подчинил в себе си на Божествения дух, до каква степен е работил в миналите си животи с Божествения дух и колко и какви добродетели е придобил и обработил. Или казано още, до каква степен е работил човек с помощта на Божествената воля и доколко е готов да жертва нещо за Господа. С други думи казано, колко и какви Божествени семена е получил човек от Божествения Дух и колко и какви доброплодни дървета е посадил в Божествената градина. Лошите съчетания на Слънцето с другите светила са свидетелства в какво отношение човек не е работил под ръководството на Божествения Дух, не е изпълнявал Божествената воля и не е обработил добродетелните качества, които е трябвало да обработва. Лошите съчетания на Слънцето с другите светила показва още количеството и силата на пороците, прегрешенията, изопаченията и заблужденията, на които човек е станал проводник съзнателно и несъзнателно е нарушил Божествените закони и порядък подобно на Адам и Ева в Рая. Добрите съчетания на Слънцето с добротворците, според силата на съчетанията им показват до каква степен човек е разработил в себе си Божествените дарби, способности и добродетели, посредством които има правилни връзки, отношения и обмяна с висшите светове, от които получава висшата небесна храна за духа, душата и сърцето си. Доколкото Слънцето образува добри съчетания с добротворците, дотолкова в миналите си животи човек се е стремил да изпълнява волята Божия и се е учил от Господа и ангелите, за да бъде добър ученик и работник. Добрите съчетания на Слънцето със злосторниците, според силата на съчетанията, показват до каква степен човек се е учил от Господа и ангелите, да бъде добър господар и добър учител на всички същества стоящи по-долу от него, както в себе си, тъй и вън от себе си в природата. Добрите съчетания на Слънцето със злосторниците означават още до каква степен човек се е учил в миналото от Господа, да има правилни връзки, отношения и обмяна с всички по-низши светове от човешкия. Лошите съчетания на Слънцето с добротборците според силата на съчетанията, означават, че в миналите си животи човек е притежавал висши Божествени дарби, способности и добродетели, подобно на Адама в Рая, както е изгубил вследствие на прегрешения и непослушание спрямо Господа и ангелите.
към текста >>

42. 9. МЕРКУРИЙ

Всички видове лоши съчетания, които Меркурий образува със светилата, показват недостатъците, заблужденията, слабостите, пороците, лошите качества изобщо, каквито умът е придобил.
Показва още, доколко човек е хранил ума си с неестествена храна, т. е. с низши мисли и идеи и по неестествен начин. Ако Меркурий получава предимно добри съчетания от добротворците, това показва, че умът на човека ще притежава повече добродетели и ще се ръководи от доброто изобщо. Човек с такъв ум ще притежава дарби и способности, съответни по количество, качество и сила на добродетелите, каквито Меркурий получава от добрите аспекти на добротворците. Следователно колкото повече добри аспекти получава Меркурий с добротворците, толкова повече висшите светове ще дават дарби, способности и благословения на човешкия ум. Всички видове лоши съчетания, които Меркурий образува със светилата, показват недостатъците, заблужденията, слабостите, пороците, лошите качества изобщо, каквито умът е придобил. Всички лоши аспекти на Меркурий показват количеството, силата и трайността на всевъзможни лоши условия, пречки и противоречия, каквито умът ще срещне при развитието си и дейността си. Казаното за Меркурий, за неговите добри и лоши съчетания с другите светила, може да се каже същото и за Луната, само, че нейните влияния ще бъдат и върху ума, и върху сърцето, и върху тялото на човека. Когато в даден хороскоп на човека са повече добри съчетания на добротворци помежду им, както на добротворци със злосторници, в такъв случай доброто преобладава в такъв човек и той ще може всякога да се справя със съблазните, противоречията и изпитанията изобщо. Когато, обаче, лошите съчетания преобладават на добротворците помежду им, както на добротворци със злосторниците, в такъв случай при разните видове изпитания и противоречия, паденията за човека са неизбежни, защото в такъв човек силите на злото са пo-големи, отколкото тия на доброто. 9.1. АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ С ВЕНЕРА МЕРКУРИЙ в съвпад, съвпад в скоби, паралел или секстил с ВЕНЕРА Според силата на хармонията, с която Венера въздейства на Меркурий, можем да съдим до каква степен умът на човека има отношение към изящните изкуства, доколко човек има заложби, дарби и способности да разбира изящните изкуства и да има постижение в областта на изящните изкуства.
към текста >>

43. 10. ВЕНЕРА

Люде, които имат дисхармония между Венера и Сатурн в хороскопа си, стават носители, изразители и служители на множества отрицателни чувства и пороци.
Всяка дисхармония между Венера и Сатурн, според нейната сила, ще се изрази в разочарования, нещастия, страдания и скърби, причинени от любимото същество, свързани с любовта. Дисхармонията между Венера и Сатурн показва, че като е нарушил законите на природата, човек е допуснал да живеят в сърцето му и да се проявяват чрез него низши и пакостливи духове, наречени по евангелски „бесове”. Човек, който има в хороскопа си дисхармония между Венера и Сатурн още от младини е обречен на много лишения и ограничения спрямо благословията на любовта. Такъв човек и от родителите си няма да бъде обичан, той ще бъде подложен на големи изпитания главно по отношение на сърдечния си живот, особено на младини, защото на любовта на такъв човек никога не отговарят с любов, страхуват се и бягат от него, не му се доверяват. Такива люде не умеят правилно и деликатно да изразяват чувствата си и поради това чувствата им биват неприети. Люде, които имат дисхармония между Венера и Сатурн в хороскопа си, стават носители, изразители и служители на множества отрицателни чувства и пороци. Такива люде са крайно ревниви по отношение на любимия от тях човек, те са мнителни, недоверчиви, винаги съмняващи се в своя любим, с една реч - това са отеловци, които всякога предполагат изневяра и лъжа и превръщат в ад живота на своя любим съпруг или съпруга. Семейните и любовни трагедии, произлизащи в живота и описани в литературата, до една са резултат на силна дисхармония между Венера и Сатурн (случаят Яворов и Лора, трагедията „Отело” от Шекспир). Най-опасна за сърдечни драми и трагедии е дисхармонията между Венера и Сатурн през младостта; когато влюбчивостта е най-силна и дисхармонията и разочарованията са най-силни и най-чести. Човек с дисхармония между Венера и Сатурн, която не се отслабва с помощ на Венера от добротворците, ще бъде в състояние да извърши твърде големи престъпления, да прояви страсти и пороци по отношение на противоположния пол, със съдбоносни и трагични последици. Мъченията от любовен характер, които преживяват люде с дисхармония между Венера и Сатурн, най-вече от 15 до 30 - годишна възраст, се дължат на тъмнината, нечистотата и безредността на чувствата, желанията и стремежите на такива люде.
към текста >>

Човек с дисхармония между Венера и Сатурн, която не се отслабва с помощ на Венера от добротворците, ще бъде в състояние да извърши твърде големи престъпления, да прояви страсти и пороци по отношение на противоположния пол, със съдбоносни и трагични последици.
Такива люде не умеят правилно и деликатно да изразяват чувствата си и поради това чувствата им биват неприети. Люде, които имат дисхармония между Венера и Сатурн в хороскопа си, стават носители, изразители и служители на множества отрицателни чувства и пороци. Такива люде са крайно ревниви по отношение на любимия от тях човек, те са мнителни, недоверчиви, винаги съмняващи се в своя любим, с една реч - това са отеловци, които всякога предполагат изневяра и лъжа и превръщат в ад живота на своя любим съпруг или съпруга. Семейните и любовни трагедии, произлизащи в живота и описани в литературата, до една са резултат на силна дисхармония между Венера и Сатурн (случаят Яворов и Лора, трагедията „Отело” от Шекспир). Най-опасна за сърдечни драми и трагедии е дисхармонията между Венера и Сатурн през младостта; когато влюбчивостта е най-силна и дисхармонията и разочарованията са най-силни и най-чести. Човек с дисхармония между Венера и Сатурн, която не се отслабва с помощ на Венера от добротворците, ще бъде в състояние да извърши твърде големи престъпления, да прояви страсти и пороци по отношение на противоположния пол, със съдбоносни и трагични последици. Мъченията от любовен характер, които преживяват люде с дисхармония между Венера и Сатурн, най-вече от 15 до 30 - годишна възраст, се дължат на тъмнината, нечистотата и безредността на чувствата, желанията и стремежите на такива люде. Дисхармонията и нечистотата в чувствата пораждат разстройства на симпатичната и дихателната система, най-често туберкулоза. Колкото по-силна е дисхармонията между Венера и Сатурн, толкова по-големи са любовните трагедии и разочарования между 15 ÷ 30 годишна възраст. Ако към дисхармонията на Венера и Сатурн се прибавя и дисхармонията между Венера и Марс, страстите и порочните наклонности на такъв човек са неимоверно големи. Всеки трябва да се пази от привързаността на такъв човек.
към текста >>

44. 11. МАРС

Колкото повече са дисхармониите на Марс със злосторниците, толкова повече са недостатъците на човека, неговите слабости, пороци, лоши навици, изобщо - нечистотата и безредието в мисли, чувства и действия.
Всякога трябва да се има предвид, че Марс има отношение към силите, качествата и проявите на животинското естество у човека, т. е. на силите и качествата, които човек приема от животните и които трябва да бъдат обработени от неговия разум и така да бъдат оползотворени за висши цели. Следователно, когато в даден хороскоп Марс има както хармонични, така и дисхармонични съчетания с останалите светила, светилата, с които Марс има хармонично съчетание ще ни покажат в какво направление и с какви методи и сили човек обработва животинските качества на Марс и ги оползотворява, а дисхармоничните съчетания на Марс с другите светила ще ни покажат до каква степен и в каква област на човешкия живот животинското естество на Марс внася нечистота, безредие, дезорганизация, разрушителност и какви загуби и болести той ще донесе. Колкото повече хармонични съчетания с добротворците има Марс, толкова повече такъв човек е подчинил животинските си сили за размножаването, развитието, дейността и проявлението на висшите качества и добродетели, с други думи толкова повече низшето аз, свързано с Марс, е подчинено на висшето аз, което работи чрез добротворците. Колкото повече хармонии има Марс с добротворците, толкова с по-голямо основание ползотворното му въздействие може да се уподоби на пълноценен тор, поставен разумно в корените на плодното дръвче. Колкото повече са дисхармониите на Марс със злосторниците, толкова повече са недостатъците на човека, неговите слабости, пороци, лоши навици, изобщо - нечистотата и безредието в мисли, чувства и действия. Дисхармониите между Марс и добротворците показват много грешки, заблуждения, изопачавания, много криви схващания и разбирания за проявите на доброто, за неговите качества и отличителни белези. Ако Марс е в хармонично съчетание със Слънцето, дори и да е в дисхармония с всички останали светила, все пак неговото отрицателно влияние не ще бъде много силно и пакостно, защото Слънчевата хармония ще доминира и винаги ще канализира и насочва Марсовите сили към добротворство. Когато Марс е в дисхармония със Слънцето, а в хармония с другите светила, последните не се ползват в никое отношение от него. Когато Марс е в хармония със Слънцето, неговите хармонични съчетания с другите светила са едни от най-благотворните, защото Марс в такъв случай усилва техните положителни качества. Марс управлява вкуса у човека.
към текста >>

45. 12. ЮПИТЕР

Трябва да се има предвид, че при дисхармонията на Юпитер с Нептун у човека не се пораждат никакви пороци или недостатъци, а напротив - човек може да има същите идеали, същите стремежи, същите копнежи, същата любов, каквито има и при положителните влияния от хармонията между Юпитер и Нептун, само че при дисхармонията между тях, човек ще бъде лишен от условията и възможностите да бъде творец и да постигне идеалите си.
Тя показва също така до каква степен човек правилно схваща, разбира и проявява внушенията, словото и проявите на висшите светове в мислите, чувствата и желанията си. Тази хармония най-после показва количеството и силата на приятелите, които човек е спечелил от висшите светове. За да бъде човек вдъхновен творец в която и да било област на изящните изкуства и духовните науки, за да имат творенията му общочовешки характер, общочовешко значение, в хороскопа си той трябва да има винаги хармония между Юпитер и Нептун. ЮПИТЕР в опозиция или квадрат с НЕПТУН Когато тези две светила са в дисхармония помежду си, това показва, че такъв човек в минали животи е направил много прегрешения, внесъл е в умовете на човеците много заблуди чрез различни творения, че е изпълнявал добросъвестно духовните си служби, отлагал е главно приложението на добрите мисли, желания, намерения, внушения, идващи от висшите светове, пропуснал е благовремие и не е оползотворил много благословения, които са му били давани. Следователно, дисхармонията между Юпитер и Нептун през настоящия живот на човека ще се изразява главно в липса на благоприятни условия и време за постигане на редица духовни стремежи и идеали, каквито може да има такъв човек. Трябва да се има предвид, че при дисхармонията на Юпитер с Нептун у човека не се пораждат никакви пороци или недостатъци, а напротив - човек може да има същите идеали, същите стремежи, същите копнежи, същата любов, каквито има и при положителните влияния от хармонията между Юпитер и Нептун, само че при дисхармонията между тях, човек ще бъде лишен от условията и възможностите да бъде творец и да постигне идеалите си. Когато Юпитер и Нептун са в дисхармония, човек ще има в живота си много противоречия, много препятствия, лишения е несгоди при осъществяването на своите идеали. При дисхармония между Юпитер и Нептун, на младини, а може би и през целия си живот, човек ще бъде склонен да търси най-лесния път за големи постижения в духовно отношение. Такива люде много вярват на разни ясновидци и гадатели, на разни духове и всевъзможни явления, които те тълкуват като прояви на „висши светове”, но които представят в същност техни самозаблуждения. Дисхармонията между Юпитер и Нептун често прави човека наивен и безвреден маниак, склонен да си въобразява, че е много нещо, че знае много, че „приказва с Бога и ангелите”, че другите човеци са много изостанали и затова не го разбират. Юпитер в дисхармония с Нептун, ако Юпитер е близо до меридиана, дава на човек подтик да се стреми към владишки пост или друго високо духовно звание, но цялата му дейност ще бъде заблуждение, изопачаване, комедиантство, лицемерие, духовно представление.
към текста >>

46. 3. Иван Антонов

Не лъжа, не крада, не обсебвам, не пия, не пуша, вегетарианец съм, не блудствувам и не притежавам никакви пороци на човешката развратна природа.
Не може да се примири, че ме има и че си реализирам плана, спуснат ми от Небето и сега говори: „Вергилий има много недостатъци.” Имам ги, защо да ги нямам? Колкото са по-големи постиженията на един човек, толкова се виждат и се открояват, че са по-големи недостатъците му. Щом си един голям връх, то до него има пропасти и бездни. Едното върви с другото. Качете се на връх Мусала и се огледайте наоколо и вижте бездните. Не лъжа, не крада, не обсебвам, не пия, не пуша, вегетарианец съм, не блудствувам и не притежавам никакви пороци на човешката развратна природа. Пенсионер съм, с труд честен съм си изкарал пенсията като лекар, и то на най-трудното място - на предните позиции - при народа! А това не е малко. Дори е много. Затова ме пазете, да ме има! 36. А въпросът, който повдига Тодор Ковачев за астрологичните дати, дали са верни, на последователите на Учителя Дънов, ще го засегна в следващия, XIX том със случки и доказателства.
към текста >>

47. 3. ДОМОВЕТЕ И СЪОТВЕТСТВАЩИТЕ ИМ ЗНАЦИ

Отрицателен полюс: опасни пороци, болести, епидемии сред народа, демагогия от страна на духовенството, неразумна разточителност в обществените среди, природни бедствия и колективни наводнения, корабокрушения и морски бури.
Природа: чувствителност, романтичност, възвишен мистицизъм, могъщо творческо въображение, гений. Всички тези качества може да намерят израз в откровения и в пророчества. Чувство за саможертва и за висша благотворителност. Астросоциологическо значение: водите на океаните и моретата, мъглата, изпаренията в атмосферата, различните лъчения, затворите, болниците, благотворителните дружества, публичните домове, търговията с наркотици, тайните агенти, мистериозните заговори, съмнителните афери, политическите и шпионските заговори, тайните окултни науки и магията. Положителен полюс: гениално творческо въображение, носталгия по Великия Космичен Принцип, романтичност, нежност и красота във всички области на изкуството, склонност към окултизма, към метапсихичните явления, алтруизъм и саможертва за бедните и унижените. Отрицателен полюс: опасни пороци, болести, епидемии сред народа, демагогия от страна на духовенството, неразумна разточителност в обществените среди, природни бедствия и колективни наводнения, корабокрушения и морски бури. В човешкото тяло знакът Риби се отнася до краката.
към текста >>

48. 4. ДОМОВЕ СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ЗНАЦИ

Отрицателен полюс: опасни пороци, болести, епидемии, заговори, изнудвания, религиозни заблуди, разврат, неразумна разточителност в обществените среди, упадък в нравите, в изкуството, изобщо в целокупната материална култура на народа; опасности от народни бедствия, наводнения, силни морски бури и корабокрушения.
Природа: сензитивна, романтична, висша мистичност, могъщо творческо въображение, граничещо с гениалност, изразено в откровение и пророчества. Високо чувство на жертвеност и висша благотворителност. Астросоциологично значение: водите на океаните и моретата, мъглите, изпаренията в атмосферата и радиоизлъчванията; затворите, благотворителните институти, болниците, публични домове, търговията с наркотици, хотелиерството, тайните агенти, мистериозните заговори, тъмните сделки, шпионските политически комплоти, тайните окултни науки, магията и пр. Положителен полюс: гениално творческо въображение, висш мистичен копнеж към незнайното и великото космично начало. Романтичност, прекрасна нежност и красота във всички области на изкуството, увлечение към тайнственото, незнайното, окултното, което окриля духа и творческото въображение на човешкия ум, издига тънкопсихичното, метапсихичното към спиритуалните феномени, открива творчески перспективи на изследване дълбините на невидимото, незнайното и изследване естеството на човешката душа, всеотдайна жертвеност и алтруизъм към оскърбените, онеправданите и към наказаните от съдбата. Отрицателен полюс: опасни пороци, болести, епидемии, заговори, изнудвания, религиозни заблуди, разврат, неразумна разточителност в обществените среди, упадък в нравите, в изкуството, изобщо в целокупната материална култура на народа; опасности от народни бедствия, наводнения, силни морски бури и корабокрушения. Знакът Риби в човешкото тяло има отношение към стъпалата и краката. Стр. 126/943
към текста >>

49. 7. НОВОЛУНИЕТО В ЗНАЦИТЕ И ДОМОВЕТЕ

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Същото се отнася и до опразването от известни пороци и обществени недъзи.
Според Учителя, новолунието дава най-благоприятни условия за дейност, която е свързана с придобивки и творчество в интелектуалните сфери и по-специално - с емоционалното съзнание на човешкия живот. По-конкретно казано, новолунието дава богати условия за разцъфтяване на всички инициативи и перспективи, свързани с науката, изкуството и обществения живот. При празненето на Луната процесите са обратни. В дълбоката древност магите са правили своите пентакли и магически операции при празненето на Луната. Когато индивидите, обществата, народите искат да излязат от дадена обстановка, било от различни нежелани връзки или неблагоприятни договори и конвенции, най-резултатен затова е бивал периода на опразване на Луната. Същото се отнася и до опразването от известни пороци и обществени недъзи. Изобщо, пълненето на Луната е период благоприятен за творчески инициативи, докато опразнителният период е благоприятен за очистване от мъчнотии и противоречия в живота.
към текста >>

50. 1924 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Не ако мислите за пороците, които има един човек, трябва да знаете, че те съществуват у всички хора.
Това е пак една положителна сила. Щом очите на човека потънат много дълбоко, това показва, че сърцето на този човек се е изхабило. Затова, ще се стремите всякога да мислите добро. Не мислете зло за никого и за нищо. За пример, седите и казвате: това е лошо, онова е лошо, без да знаете, че това зло се отвръща и огрубява самите вас. Не ако мислите за пороците, които има един човек, трябва да знаете, че те съществуват у всички хора. Тия лоши мисли, желания, стремежи, минават през всеки човек. Даже най-кроткият човек може да възбудим, да се разгневи. Имаме един велик характер, като Христа, но при един момент го виждаме, че взима камшика и изпъжда всички из храма навън. Това е една енергия, която се изразява по такъв начин именно.” „Камшикът, това са страданията, с които се означава, че вие не изпълнявате волята Божия. Камшикът е символ само на дълбоки, сърдечни и умствени страдания, които човек преживява.
към текста >>

51. 1925 г. Из беседи, лекции и други

VII. Учението на Учителя - предвестник на новия живот и идването на Шестата светеща раса .

Всички пороци у човека се дължат на желязото.
Това ще бъде една малка забава, едно упражнение за ума.” 60. ДВЕТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ: 14 лекция от Учителя, държана на 18 януари 1925 г, София - В:Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IV (1924 ÷ 1925), т. II. София, 1927, с. 75 ÷ 77 „Тази сутрин ви говорих, че ако се вложи в организма на човека органическо желязо повече, отколкото е нужно, човек съвьршено огрубява, става сух и се окислява. Всички пороци у човека се дължат на желязото. Неустойчивостта иа човека се дължи на неорганическото желязо в организма му. Това пък, дето човешката реч понякога е жлъчна, язвителна, се дължи на бакъра, на медта. Тя образува в организма различни отровни съединения. На кой бог е качество медта? (- На Венера}.
към текста >>

52. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

ТОМ 20

Римската държава, разядана от нравствения упадък на пълни с пороци живи «божества», трещеше из основи, тъкмо когато от изток, с кораби, с кервани, невидимо и неусетно, бяха се вмъкнали странни хора, които носеха онзи нов живот, който щеше, поне привидно, да довърши стария и му изпее погребална песен.
Думите на Христа заменяха там Всички закони; Любовта, искрено възприета в сърцата, изравняваше всички социални различия, а вярата крепеше верующите и даваше импулс за такива чудни дела и въодушевление, че те и досега, като четем за тях, ни се струват като приказки. Тъкмо в тая чиста форма Християнството трябваше да се сблъска със загиващата Римска култура. Преситен от богатства, владеющ света, Рим отдавна бе изместил небесните си божества със земни - императорите, на които приживе отдаваше божески почести - външни, разбира се, защото надали можеше кой да е човек да вижда в тия дегенерирани хора, които заемаха с интриги и кървави пътища престолите, нещо повече от едни нехранимайковци. Авгурите, изгубили онзи дар на вътрешно прозрение, което беше им дало мощ и обществено положение в първите времена, заемаха вече постовете си, както впрочем и всички останали, с подкупи и се стараяха, разбира се, по всички начини да ги използуват. Многобройните народи, завоювани и влезли в състава на Римската империя по неволя, споени само от тяжестта на меча, без друга връзка, се разпълзяваха вече по всички посоки. Римската държава, разядана от нравствения упадък на пълни с пороци живи «божества», трещеше из основи, тъкмо когато от изток, с кораби, с кервани, невидимо и неусетно, бяха се вмъкнали странни хора, които носеха онзи нов живот, който щеше, поне привидно, да довърши стария и му изпее погребална песен. С нехайството на привичен пияница, Рим бе изпил една чаша, в която имаше отрова -новият живот - новото светоразбиране, което щеше да се помъчи да измести стария. Новодошлите бяха неразбираеми - странни хора, те твърдяха още по-странни работи! Те признаваха някакво по-друго величие от това на императорите; говореха за някакво по-друго царство, което неминуемо ще дойде; вярваха в други идеали, които не живи, а умрелите и възкръсналите носеха и щяха да реализират!... И разлагащото се тогава общество се нахвърли върху тия хора, които то нарече с най-лошите имена - върху същите тия хора, които съвременната християнска църква смята като своя основа и тачи като светци! Сами тънещи в оргии, те обвиниха тия идеалисти в най-грозен разврат; отцеубийците отричаха морал в тях, а палачите на цели народи ги обвиняваха в кръвожадност!
към текста >>

53. 2. ЕССЕ HOMO

ТОМ 20

За тия, които Дънов е спасил от пороци със своето слово и вдъхнал надежда за нов живот, той е спасител.
Дънов ли е крив за това? Ний не искаме да ставаме съдници в случая, но на всеки безпристрастен зрител, който си даде малко грижа да чуе едната и другата страна, става явно, че и тук, както и някога преди хиляди години, както и много пъти оттогава в историята на християнизма, на едната страна стои рутината, преданието, кълнящо се в златото на олтаря, а отричащо самия храм; стои наслой- ката от думи и разбирания на заинтересувани, за които църквата и понастоящем е доходен източник за живот - и чистия усет на една възвишена душа, която е разбрала думите на Исуса, мъчи се да ги живее и да научи другите да живеят; която иска мечтите да станат действителност, която вярва и знае, че те могат да станат действителност. За мнозина дори, които вървят след него от години, той е «спасител». И те са прави. Нима ний не наричаме доктора, който ни е отървал от тежка болест, или хвърлилия се да ни извади из реката, когато се давим, спасители? За тия, които Дънов е спасил от пороци със своето слово и вдъхнал надежда за нов живот, той е спасител. И за тия, които чрез него разбраха безкрайността на вселената и любовта Божия - той е спасител! И за тия, които започнаха да се радват на света, след като бяха тъгували цял живот - той е спасител! Има души гладни нахранени, има души жедни напоени, има слепи прогледнали - е ли той спасител за тях?... Бог се изявява чрез частицата нетленно в человека, във всеки человек. И всеки, който може да помогне другиму и облекчи безкористно страданието на близкия си, с какво и да е, е изпълнил само волята Божия.
към текста >>

54. 35. ДА НЕ СПОРЯТ (бр. 9, З.ІІІ.1930 г.)

ТОМ 21

158/1036 МОТО „Всички пороци отслабват, като се открият.”
Така ще се получи едно реално съотношение на народа и парламента, следователно едно здраво, облегнало се на целия народ управление. Повече от всеки друг път Родината ни се нуждае от едно истинско справедливо, здраво управление. Тогава ще престанат да спорят и да играят на победени и победители, а старата вражда на г-н министър-председателя ще изчезне. Който има уши, да слуша и очи - да гледа. А. Лулчев Стр. 158/1036 МОТО „Всички пороци отслабват, като се открият.”
към текста >>

55. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

ТОМ 21

Жената става съперница на мъжа и в работата, и в пороците.
Тя не би могла да си помогне със сухите форми на официалната религия, когато нейното сърце жадува за бистрите и кристални струи на Небесното Царство, което трябва да дойде и на земята. В готварницата съвременната жена може да прекарва твърде малко време, защото няма време. Постоянно увеличающите се нужди на живота я тикат на работа вън от къщи, отбиват охотата й от къщната работа и я хвърлят отрано в работилницата или канцеларията. Сега жената работи редом с мъжа, изтиква го дори в много професии и вместо да му помага, тя му се явява конкурентка в неговата собствена сфера на работа. Мъжът, без да е почнал да върши женската работа, се е ограничил в своя тесен кръг; дейността му от ден на ден се застрашава от женския по- евтино заплащан труд. Жената става съперница на мъжа и в работата, и в пороците. Мизерията е главният извор на съвременното голямо зло - разврата. Децата си съвременната жена също не може да гледа както трябва: развалата на нравите, обезценяването на християнските святи истини и много други пречки, нахвърлени от агентите на Черната ложа, са докарали съвременното човечество дотам, че жената, ако не убие своето дете още в утробата, ще го убие пеленаче или по-сетне, кога поотрасне. Детеубийството стана обикновено явление в живота; човечеството престана да поднася малки деца в жертва на Халдейския Молох, за да започне същите злодеяния, само по друг начин - с децата на сегашното време. Същото може да се каже и за домашното облекло. Докато богатските дъщери могат да носят готови шити разкошни дрехи, сиромашките едва могат да смогват и си ушият една рокля.
към текста >>

56. В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев

ТОМ 21

Тогава и всички, които лъжат и крадат, и [имат] всички други пороци, казват същото.
Но и пророците криво го разбират и криво е записано. Един казва: „Застана Господ на пътя ми като мечка”, а друг: „Излъгал си ме, Господи, и аз излъгах.” Но това не е така. Онези, които са превеждали Библията, не са знаели да тълкуват правилно еврейския език. Пророкът не е така казал. Ако е всичко от Бога, тогава ти нищо не можеш да го направиш. Тогава и всички, които лъжат и крадат, и [имат] всички други пороци, казват същото. А грехът е едно криво схващание на живота. Ако нивата на земледелеца не роди и той вземе пушката и отиде като разбойник, та обере някого, то на това Господ ли е крив? Някои казват: „Съжалявам, че съм тръгнал по този път! ” Но с бъклица канят ли те да дойдеш? Колкото знания е трябвало, дадоха ти се.
към текста >>

57. Из Словото на Учителя- Методи за оправяне на човечеството

ТОМ 22

Следователно, на младите ще покажем пътя към този живот, а на старите ще покажем начин как да се подмладят." (21, с 115) „Когато очистите ума си от всякакви заблуждения и сърцето си от всички пороци, само тогава новото ще може да влезе във вас.
Днес старите форми се рушат, нови се създават." (26, с. 121) „Новото подразбира идването на Божественото на света. Бъдещето е в ръцете на онези, които носят новото, а не на онези, които поддържат стария ред и порядък, в който царува насилието и тъмнината. Ние сме за новото, за реда и порядъка на Божественото, което синовете на светлината носят. Ние сме за новият, за вечния живот. Следователно, на младите ще покажем пътя към този живот, а на старите ще покажем начин как да се подмладят." (21, с 115) „Когато очистите ума си от всякакви заблуждения и сърцето си от всички пороци, само тогава новото ще може да влезе във вас. Туй трябва да знаете! " (33, с.9-6.21) „И тъй, работете съзнателно върху себе си, да приемете новата култура. Новата култура изисква от човека едно - да обича Бога. Къде ще намерите Бога? Във всеки човек.
към текста >>

58. 15. СОЦИАЛИСТИ И КОМУНИСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕТО СА ПО-ГОЛЕМИ ИДЕАЛИСТИ ОТ ДУХОВНИТЕ ХОРА

ТОМ 22

Три неща могат да спасят света : Истината в човешката душа ; тя ще внесе онази свобода, която ще освободи хората от всички слабости и пороци.
Само така могат да се повдигнат обществата и народите. Това донесе Христос в света. Тъй както съвременното общество се развива, то върви към разлагане. Какво може да се очаква от едно общество, дето мъжът използува жена си, и жената- мъжа; децата използуват родителите си; братът използува брата си, и приятелят - своя приятел? Така не може да се живее! Три неща могат да спасят света : Истината в човешката душа ; тя ще внесе онази свобода, която ще освободи хората от всички слабости и пороци. Мъдростта в човешките умове : тя ще внесе онази светлина, която ще помогне за изучаване на природните закони. Любовта в човешките сърца : тя ще внесе онази чистота, при която силите на човека се развиват, и той може да реализира своите благородни желания."
към текста >>

59. I. А. ЗАЩО И КАК ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАМЕ БОГА?

Д-р Михаил Стоицев

И обратното: една душа, която е обвита с нечистота - пороците от миналото, чистата река - родителите и техните добри качества, ще я измият отвън - но тя - душата - ябълка, отвътре си е пак обвита с пороците.
От духовно гледище, обаче, всяка душа носи залози в себе си от минало съществувание, приема залози от родителите си и развива това, за което е способна, и то за доброто, ако го носи и не се е поддала на лошите условия в живота си, било от родители, било от околната среда; и за лошото, ако не е съзнала доброто и се е поддала на лошото. Така стои духовната еволюция на човешката душа. Тази материя обаче е обширна и тя не може да се изложи в една сказка. Ще спомня само, че родителите са като една бистра река, когато са духовно чисти хора, и една мътна - нечиста река, когато са обикновени и с отрицателни качества хора. А всяка душа, която минава през тази река - родителите, - прилича на една ябълка, само че, ако тази душа иде с възвишени духовни и научни залози, мътната река ще я изцапа отвън - качествата на самите родители, но душата - ябълка, вътре си е чиста. И обратното: една душа, която е обвита с нечистота - пороците от миналото, чистата река - родителите и техните добри качества, ще я измият отвън - но тя - душата - ябълка, отвътре си е пак обвита с пороците. Детето може да носи прояви само до известна степен, известен процент ох качествата на родителите си, обаче главната основа си е лична негова! Ето защо ние виждаме, че много добри майки, които хранят голяма надежда, като тупат своите деца и им тананикат «моето ангелче», остават излъгани. Така е, само по закона на логиката, разумността и висшата справедливост на Бога, на Когото желанието е да се спаси всяка човешка душа, може да приемем, че при едни духовно издигнати родители ще се прати една душа с низши качества, за да еволюира между тия родители. И ако тази душа не се опомни и не иска да напредва, ще си остане пак същата, или ще стане и по-лоша. Но това е за нейна сметка.
към текста >>

60. I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ

Д-р Михаил Стоицев

и пр., а искат техните деца да бъдат добри - пита се: при тия пороци може ли да се надяваме на обнова?
Но много от тия водачи, които мислят и проповядват, забравят, че те не са истинските образци на Христовата любов, защото има грамадна разлика между разбиранията им, проповядванията им и прилаганията на тия Христови принципи, между думите и делата им. А щом те не са такива, с право всеки се оправдава, казвайки: «Този или онзи нима е по-добър от мене! » Разбира се, това е едно криво схващане, но то е факт! Е, добре. Ако някой държавен глава върши неща непростими за неговия пост; ако едни министри, със свой послушен парламент, прокарват известни противоконституционни закони, само и само да преследват и унищожат противниците си; ако същите издават наредби, с които отнемат свободата на личността и свободата на известни духовни течения; ако един политически водач, минаващ за «почтен» и заемащ видно място, но в момент, когато трябва да се направи нещо добро за народа, той не излиза из рамките на своя тесен егоизъм, защото неговата партия не била съгласна с това, и сам той сипе куп клевети по адрес на своите политически противници; ако един учител проповядва морал и трезвеност, а сам не притежава тия качества; ако духовникът, който се счита Христов последовател, не само любов и смирение не прилага, но мрази и гони всички тия, които не са съгласни с известни външни форми; ако същият говори за братство между хората, а с кръста в ръка и с молитва благославя своите, а иска унищожение на противника, както това ставаше във време на войните; или осветява кръчма, за да има кръчмарят повече посетители, а отказва да опее и погребе смъртник християнин, само защото бил и окултист; ако бащата и майката не могат да се откажат от известни недъзи, като пушене тютюн, пиянство, лъжа и пр. и пр., а искат техните деца да бъдат добри - пита се: при тия пороци може ли да се надяваме на обнова? Абсолютно не. Обнова трябва да чакаме само когато всеки започне от себе си, като изхвърля недъзите и ги заменя с добродетели. Но за това не се иска само пожелание, а съзнание и воля да се приложи. Само този е бавният, но сигурен път за обновата. Тази обнова трябва да започне от държавните глави, от министри, от управници, от учители, от духовници, изобщо - от интелигентния свят.
към текста >>

Ние сме положително убедени, че ако бедни и богати, учени и прости, духовенство и миряни, управници и слуги, бихме били истински християни и живеехме и живеем по пътя на Христовото учение, нито войни, нито крамоли, нито неправди, нито толкова пороци щеше да има между нас.
Толстоистите - това са нашите симпатични и енергични братя, които се стремят да живеят и по Христовото учение; обаче, желателно е да оставят настрана скритото щестлавие - че те са на правата страна, а да се смирят и да проследят с присърце заедно с толстоизма и теософията и Христовия окултизъм, защото целта е издигането на човешката душа. След време те ще узнаят защо им са нужни тези знания. 5. У нас в България, макар и малко, има и адвентисти - или съботяни, които са също набожни хора, изучават Евангелието и се стремят да живеят по него. Те поддържат, че всички трябва да живеят нравствен живот, защото скоро ще дойде второто пришествие. Те предписват да се изпълняват буквално и точно заповедите Божии, една от които е: «Почитай съботата». Ние сме положително убедени, че ако бедни и богати, учени и прости, духовенство и миряни, управници и слуги, бихме били истински християни и живеехме и живеем по пътя на Христовото учение, нито войни, нито крамоли, нито неправди, нито толкова пороци щеше да има между нас. Тогава нямаше да има и това падане на личността, както е сега - едни да живеят в мизерия, а други - в разкош и разврат, с всички пороци. Но като не сме истински такива, а и като се знае, че официалната православна религия не ограничава човека от разкошна храна, пиене и пр., то под булото на това християнство се вършат навсякъде всевъзможни нарушения на морала. Това се върши, защото православието гледа и прилага повече външните форми на религията, без да вниква в дълбокото съдържание на Христовото учение. И православното духовенство, вместо да обърне внимание именно на тези недъзи, та да поправи и себе си, и всички други хора, и вместо да ненавижда и теософи, и евангелисти, и окултисти, и адвентисти и пр. и пр., които вървят по късия път към Бога, нека остави тях и да се залови да изкара из кръчмите и вертепите падналите хора.
към текста >>

Тогава нямаше да има и това падане на личността, както е сега - едни да живеят в мизерия, а други - в разкош и разврат, с всички пороци.
След време те ще узнаят защо им са нужни тези знания. 5. У нас в България, макар и малко, има и адвентисти - или съботяни, които са също набожни хора, изучават Евангелието и се стремят да живеят по него. Те поддържат, че всички трябва да живеят нравствен живот, защото скоро ще дойде второто пришествие. Те предписват да се изпълняват буквално и точно заповедите Божии, една от които е: «Почитай съботата». Ние сме положително убедени, че ако бедни и богати, учени и прости, духовенство и миряни, управници и слуги, бихме били истински християни и живеехме и живеем по пътя на Христовото учение, нито войни, нито крамоли, нито неправди, нито толкова пороци щеше да има между нас. Тогава нямаше да има и това падане на личността, както е сега - едни да живеят в мизерия, а други - в разкош и разврат, с всички пороци. Но като не сме истински такива, а и като се знае, че официалната православна религия не ограничава човека от разкошна храна, пиене и пр., то под булото на това християнство се вършат навсякъде всевъзможни нарушения на морала. Това се върши, защото православието гледа и прилага повече външните форми на религията, без да вниква в дълбокото съдържание на Христовото учение. И православното духовенство, вместо да обърне внимание именно на тези недъзи, та да поправи и себе си, и всички други хора, и вместо да ненавижда и теософи, и евангелисти, и окултисти, и адвентисти и пр. и пр., които вървят по късия път към Бога, нека остави тях и да се залови да изкара из кръчмите и вертепите падналите хора. И нам се струва, че най-голямата жертва нашето духовенство би направило, след като се издигне то само на своята висота, да надникне в тъмните места на разваления човешки живот и да издигне падналите хора морално, както е вършил и Спасителят.
към текста >>

И ако се не поправим от нашите пороци, нека се не надяваме на милостта Божия - наказанието ще дойде.
Това, което се създаде за человечеството, е дело непристойно, драги управници, духовници и всички християни! Не, Бог не ще ни търпи повече. И ако се не стреснем да го подирим и заживеем братски, по всичко изглежда, наказанието иде. И, като че то трябва да дойде. Дали ще дойде във вид на болести, във вид на глад, та да почнем да се ядем едни други, както това бе доскоро в Русия поради липса на храна; дали това ще дойде във вид на стихии; дали във вид на кървави революции, които се готвят от крайно недоволните и всички повърхностно гледащи на живота, това изглежда е още тайна Божия. И ако се не поправим от нашите пороци, нека се не надяваме на милостта Божия - наказанието ще дойде. И времето като че не е далеч, а нам се ще да вярваме, че и ние ще сме очевидци. Ето защо евангелисти, теософи, вегетарианци, масони, съботяни и всички добри хора са гледали, а особено сега, след тази война, гледат да поправят своите минали грешки и да се издигнат морално и с това те се явяват като пионери за издигане и на другите хора. И макар с някои недостатъци, нека признаем, че действително има голям процент от горепоменатите последователи, които стоят на своята висота в морално и духовно отношение, макар някои от тях да не вярват и в Исуса Христа. Затова ние ще кажем, че ако всички хора в света бяха или биха станали истински евангелисти, истински теософи, истински вегетарианци, масони, съботяни, истински православни християни, ние ще бъдем към края на старото и в началото на новото, да се реализира туй земно царство, туй земно братство, за което се приказва и мечтае. Но, за съжаление, има и голямо отклонение.
към текста >>

Ето защо всички тия, които са истински последователи, както и тия, които не влизат в тях, но живеят без пороци, са добри хора, защото всички се издигат, а полагат основа и грижи и други близки да издигат.
Затова ние ще кажем, че ако всички хора в света бяха или биха станали истински евангелисти, истински теософи, истински вегетарианци, масони, съботяни, истински православни християни, ние ще бъдем към края на старото и в началото на новото, да се реализира туй земно царство, туй земно братство, за което се приказва и мечтае. Но, за съжаление, има и голямо отклонение. Действително, ние сме свикнали да правим често пъти набързо и неправилни преценки, като високо благородната задача на евангелиста, теософа, вегетарианеца, масона и пр. подценяваме с лошия пример на отделни единици и с това хвърляме петно на всички, и така грешим. Но нека се не забравя, драги читатели, че тези, които се числят към споменатите братства и вършат противното, те не заслужават да носят името като такива и да бъдат там. Ето защо всички тия, които са истински последователи, както и тия, които не влизат в тях, но живеят без пороци, са добри хора, защото всички се издигат, а полагат основа и грижи и други близки да издигат. След всички тия категории идейници, за които споменахме, ще споменем и за други такива - окултистите, които също са разпръснати из целия свят, и които именно са и предмет на изложеното тук. Окултизъм значи да разбира човек дълбокото и тайно значение на Христовите думи и думите на пророците в Св. Писание; да разбира тайните закони в природата; да владее силите на тази природа и да вижда невидимото, да чува недостъпното за чуване от обикновените хора и да се сношава с невидимия свят - с една дума, изучаване непроявените Божии тайни, които разкриват Божията мъдрост. Това е да знаеш, да смееш и пак да мълчиш, защото светът, улисан в своята материална страна на живота, не само че нищо не приема, но ако му заговорите, ще ви направи луд, ексцентричен и пр., защото не сте с неговите възгледи и прищевки. А трябва да знаем, че Бог прояви Духа Си единствено за да бъде научен човекът и смело да мине по пътя на окултизма, за да прослави Бога и Бог да се прослави чрез человека.
към текста >>

А тези видения, тези слушания, тези откровения в живота, няма да се дадат на паднали хора в пороци, па биле те царе, управници, духовници, проповедници, миряни и пр.
Иначе няма защо да говорим за Троеличие - Бог Отец, Бог Син и Бог Дух. Няма защо още да говорим, че Бог е вездесъщ и пр. и пр. Тогава трябва да отхвърлим и Свещеното Писание. А щом приемем Божиите слова за истински, трябва да знаем, че Бог във вид на видения, слушания, откровения, опити в живота, се е явявал, явява се и ще се явява, докле свят светува. А тези видения, тези слушания, тези откровения в живота, няма да се дадат на паднали хора в пороци, па биле те царе, управници, духовници, проповедници, миряни и пр. и пр., а ще се дадат само на тези, които са издигнати духовно на голяма висота и живеят истинския Христов живот с абсолютната чистота. И нам се струва, че липсата на чист и свят живот е съществената причина, гдето известни духовни лица се считат, че са озарени от Духа Божий, а нищо им се не разкрива; а други, които не са духовници, обаче живеят чист живот, получават сила да открият много тайни. Тези именно откровения в живота, тези видения и слушания са именно основата на тази окултна наука, която голяма част от духовенството, проповедници, евангелисти, миряни и пр., не само не проумяват и приемат, но и хулят, без да знаят какво вършат, а с това те сами са против туй, което проповядват, защото хем Бога проповядват, хем Го не вярват. За такивато всичко това са празни работи, но дано един ден Бог ги озари да видят истината. А какво по-хубаво за човека, да бъде истински верующ в Бога, в Исуса Христа, да живее в пътя на Христовата любов, да има опити в живота за силата Божия и най-после, след като се издигне до съзнанието на самопожертвуване заради Бога и ближния си, след всичко това да получи и видения!
към текста >>

Тогава вече не ще има тази плътска отпадналост, както е днес с развитите у нас пороци.
Не, продължавайте си, вие, уважаеми Господа, оставете нас да вършим туй, което е в хармония с природата. 6. Той иска да се живее изключително в Божествената любов и затова казва: «Бог е Любов». Затова именно иска всеки да счита всеки мъж за брат и всяка жена и мома за сестри. Техните отношения обаче да бъдат чисто Божествени. След време, когато тази Божествена любов се разбере и преживява от всекиго и се достигне до едно висше духовно стъпало, бракът не ще бъде като днешния - който става повечето за интерес, и няма да се казва, че тази или онази са красиви, та могат лесно да се оженят. Тогава вече не ще има тази плътска отпадналост, както е днес с развитите у нас пороци. Нека тия, които имат червеи в сърцата си, не се грижат кога ще дойде това време; те могат спокойно да си карат старите вярвания и традиции. 7. За да може да се издига всеки в своя живот, трябва да знае закона на прераждането и закона на кармата, да има пред очите си стълбата на живота и всеки да почне да се изкачва от най-долното стъпало нагоре. Първото стъпало е най-бодливото. То иска от човека да махне недъзите: гордост, завист, самохвалство, надменност, алчност, разврат и леност. Човек с тези недъзи е обкован като с обръч и живее без любов, без състрадание към хора и животни и без вяра в Бога.
към текста >>

Друг е въпросът, ако бащата и майката са глупави и с пороци, та не могат да дадат нещо добро на децата си.
Грешки стават всякъде, стават и тук, защото този, който не иска да върви по пътя на природните закони, ще отплаща, а за това ни най-малко може да бъде виновен г-н Дънов. Нещо повече. Вие сте баща, майка и имате няколко деца. Като добър баща и майка, Вашият съвет и упътвания са еднакви към всичките Ви деца, защото ги обичате и им желаете доброто. Е, добре, ако едно от вашите любими деца не слуша и направи някое нарушение, което ще му коства зле на здравето, ума, благосъстоянието, пита се: бащата и майката ли са виновни? Друг е въпросът, ако бащата и майката са глупави и с пороци, та не могат да дадат нещо добро на децата си. Тъй щото нека всеки, който иска да критикува и клевети, да се смири, защото много от тия случайно попаднали болни в туй общество - Бялото братство - ще оздравеят, здравите ще просветнат, а клеветниците против това учение могат да заменят болните! И затова, драги читатели, духовници, ние ви молим да направите безпристрастна оценка в душите си на това ново учение и като ви озари Всевишният да просветнете, елате всички вие, които дирите истинска духовна храна в името на Господа, да образуваме новото човечество и да спасим света от духовната катастрофа, а по-после може би и от физическата. Нека духовенството знае и разбере, че минаха времената, когато то увличаше светските власти да вършат противорелигиозни изстъпления по негова воля. Днес е време, когато църквата, за да бъде истинска такава, трябва да намери сила и опора в себе си, а не да предизвиква смут и изстъпление с помощта на властта. Конституцията дава свобода на всички религиозни убеждения.
към текста >>

Христос сега не ще се жертва да ни спасява втори път от непокорството и пороците ни.
Това обаче не говори в полза на такива властвующи. То има други важни задачи! От всичко казано дотук, нам се иска да вярваме, че ако българският народ се издигне духовно, България може да бъде определена да играе важна роля в духовното развитие на цялото човечество. Но за да се получи подобрение общо, нужно е всички народи, а особено християнските, да се обърнат към Господа и да заживеят като християни, та да престанат и тия гонения народ против народ, победители против победени. Иначе катастрофата в една или друга форма ще дойде. Христос сега не ще се жертва да ни спасява втори път от непокорството и пороците ни. Навярно метла ще помете голяма част от човечеството и ще почне може би от просветена и християнска уж Европа. Заключение Като изказваме едно безпристрастно мнение върху новото учение - учението за любовта между хората и разбиране смисъла на живота, според Христовото учение, от г-н Дънов, ние ни най-малко не искаме да ласкаем последния, и ако спомняме някои неща по писаното в брошурки и пр., поради неразбиране, против това ново учение, не искаме да обиждаме писачите. Не, ние изказваме мнение и молим: 1. Всеки духовник, всеки интелигентен човек, а особено младото поколение, което ще бъде бъдещият бисер на България, да обърнат сериозно внимание върху това учение, което датува от рождението на Христа, но забравено, изопачено, извратено, както се спомни и по-рано, а сега се подновява с всичките му подробности и допълвания, за благото на човечеството. Това ново учение включва в себе си всички добродетели на всички общества, които имат задача да издигнат човешката личност в морално отношение.
към текста >>

като наказание от Бога, поради нашите пороци, а ще се добие по пътя на нашето съзнание, нашето издигане, и плодовете ще му са дълготрайни. 3.
Приложени, обаче, тия принципи, както ги прилага г-н Дънов и иска да ги прилагат и всички в името на Божията любов, в човечеството ще настъпи, макар и бавно, онова обновление, онова блаженство, за което се говори и чака. И който го приложи и види че има добри резултати, да го следва, а който няма добри резултати, да си кара старото. 2. Това ново учение, усвоено от всекиго и подпомогнато от съвременната наука, ще бъде гранитният камък за всяка личност, общество, народ. И само с тия качества, с тия знания и добродетели, човечеството ще може да твори и да живее в щастие. Тогава не ще има нужда това щастие да се постига, и то временно, само за известна част хора, с кървави революции, болести, стихии, глад и пр. като наказание от Бога, поради нашите пороци, а ще се добие по пътя на нашето съзнание, нашето издигане, и плодовете ще му са дълготрайни. 3. Това ново учение не лишава никого от неговата религия, нито от църквата; а напротив, то засилва безгранично вярата в Бога, Който е един за всички човеци и всички религии. Нека духовенството схване, че не външната форма - ходенето в църква и паленето на свещи са гаранция за издигането наличността в духовно отношение. Ние знаем, че има големи грешници, които палят най-големите свещи в църквите, четат им дълги молитви, а щом си отидат, вършат пак същото, каквото са вършили. Само истинската вяра в Бога и убеждението, че всеки трябва да направи своето сърце храм на Духа Божий, а волята да я направи диамантна, ще бъде истински творец на Христовите добродетели. Само така може да се издигне всеки човек и тогава в който път и да се спре и моли, за него ще бъде църква Божия.
към текста >>

61. II. ОТВОРЕНО ПИСМО

Д-р Михаил Стоицев

А на тези, които не са просветнали и говорят хули и клевети против нас, и изобщо - имат пороци, да им кажем: «Братко, сестрице, вие сте пак наши братя и сестри, макар и да ни хулите.
Не стигаше това, ами и дядо владика, в деня на «Преображение», като е видял църквата празна от богомолци, излял е куп хули и по адрес на Бялото Братство, като че ли ние сме причина да не ходят Търновските граждани на църква. Но слава Богу, властта, в лицето на военните, провери, присъствува на Събора и донесе дето трябваше за нашата невинност и толерантност. Слушайте, добри граждани, братя и сестри! Ние няма да ви спомняме, че при всеки наш Събор, в града ви, у разни хора .остават триста-четиристотин хиляди лева от деветстотин-хилядо души посетители, в продължение на седемдесет дена, защото вие го знаете фактически. Ние изнасяме пред вас отчасти основите на нашето учение, та които от вас са с чисти души и сърца, да станат още по-добри християни и по-добри граждани на България; та, когато дойде моментът да воюваме, но не с пушки и топове и с външни врагове, а срещу нашите недъзи, и то със светли мисли, благост и силна воля, за възстановяване на Христовите принципи, добрите хора тогава да бъдат повече от другите, защото иначе всякога злото ще взема надмощие, както е и вземало. А на тези, които не са просветнали и говорят хули и клевети против нас, и изобщо - имат пороци, да им кажем: «Братко, сестрице, вие сте пак наши братя и сестри, макар и да ни хулите. Христос иска обаче всички да се обичаме и да вършим Неговата воля. Иначе ще си трупаме борч и ще трябва рано-късно да го изплащаме.» Ето и някои от нашите принципи и какво ние желаем за себе си, за тьрновци, и изобщо - за всички добри християни: 1. Издигане на всяка личност до висшия Христов морал. Но за това издигане не е достатъчно само светската наука. За нас «Новият завет» са Словата Господни: «Аз съм пътят, истината и животът», а също и останалата част от Библията са святи; защото знаем и приемаме положително, че Христос е единственият ръководител за нашето духовно усъвършенствуване и Той е вратата, през която ще минем по-нататък.
към текста >>

Ние знаем и виждаме още ясно, че человечеството, включително и ние, християните, които сме паднали до такава степен поради нашите пороци и сме в безизходен път, това се дължи, не че нямаме култура, но че сме скъсали истинската нишка с Бога, представител на Когото, за нас, християните, е Христос, и проявяваме светската мъдрост вместо Божествената; проявяваме животинската и светската любов вместо Божествената.
Иначе ще си трупаме борч и ще трябва рано-късно да го изплащаме.» Ето и някои от нашите принципи и какво ние желаем за себе си, за тьрновци, и изобщо - за всички добри християни: 1. Издигане на всяка личност до висшия Христов морал. Но за това издигане не е достатъчно само светската наука. За нас «Новият завет» са Словата Господни: «Аз съм пътят, истината и животът», а също и останалата част от Библията са святи; защото знаем и приемаме положително, че Христос е единственият ръководител за нашето духовно усъвършенствуване и Той е вратата, през която ще минем по-нататък. Следователно ние искаме да бъдем и със съдържание християни, а не само с титли. 2. Ние знаем и виждаме още ясно, че человечеството, включително и ние, християните, които сме паднали до такава степен поради нашите пороци и сме в безизходен път, това се дължи, не че нямаме култура, но че сме скъсали истинската нишка с Бога, представител на Когото, за нас, християните, е Христос, и проявяваме светската мъдрост вместо Божествената; проявяваме животинската и светската любов вместо Божествената. Това са едни от важните причини, гдето сме станали горди, надменни, алчни, груби, завистливи и пр. и пр. При това често пъти вършим и рушителни работи, със своята уж твърда воля, и все се считаме, че сме християни. Следователно вместо умът, сърцето и волята да образуват един равностранен триъгълник, у едни страната на ума е удължена, тоест имат добър ум, притежават светската наука, но нямат нежно сърце и милост правилно да приложат това, което мислят, или пък нямат воля да го проявят. Други имат нежно сърце, но нямат достатъчно ум.
към текста >>

Тези три повидимому малки недостатъци са стимулът да се развият пороците ни до култ, безразлично дали ги носим от деди и прадеди, дали сме ги развили у нас поради разни условия - лични, домашни, училищни, улични и пр.
Трети имат воля, но рушителна. Следователно, ако искаме да се развиваме правилно, разнебитения триъгълник трябва да го възстановим напълно, тоест със светлите и чисти мисли да разберем между материалното и смисъла на живота; с чистото сърце да уважаваме всяко живо същество, да създадем радост в душите си, да бъдем благодарни от всичко; с чистото тяло да подигнем себе си до висшата нравственост, а с диамантната воля да проявим всичко правилно и разумно. Това именно ни липсва - умът, сърцето и волята ни не са в хармония. Ето защо, за постигане на всичко това, ние сме и още пълни въздържатели на тютюн, алкохол и месо, но приложено доброволно, съзнателно и постепенно. Тези три качества са от голямо значение за издигане на личността в нравствено отношение. Тези три повидимому малки недостатъци са стимулът да се развият пороците ни до култ, безразлично дали ги носим от деди и прадеди, дали сме ги развили у нас поради разни условия - лични, домашни, училищни, улични и пр. От тези три недостатъка, развити до постоянна наслада в живота, плюс безверието в Бога, са загинвали цели народи и ще загинват цели народи. Даже ако вземем само тютюна и алкохола, здравият разум пак не може да се утешава с това, че между многото души, които употребяват тютюн и алкохол, има пак добри и умни хора, както и не може да се отчайва, че между въздържателите ще има, които вършат, може би, по-лоши неща от невъздържателите. Въпросът тук е принципален! Ние едно трябва да знаем - че един народ, който има вяра в Господа, труди се и живей по моралните закони, който е и трезвен, той винаги е щастлив и провидението винаги бди над него. А неговите управници щом са също добри, никога лошо не ще сторят за този народ.
към текста >>

Така днес ви говори и Бялото Братство: обнова от стария човек със закоравелите пороци и с палиативните средства, не очаквайте.
Ние считаме, че между такивато именно трябва да работи духовенството. Ние знаем още, че външните форми, от страх да целуваме кръста и Евангелието, да се кълнем, че ще сме верни, а да вършим противни на Христовите желания дела, не са основите на християнството. Ние издигаме именно сега този лозунг: християнинът трябва да вярва в Христа и да върши Неговите дела. Едно знайте, драги братя и сестри - че ако това дело е чистото Христово учение, никой не може го спря, то ще расте; а ако е човешко, то ще рухне. Така е говорил преди две хиляди години ученият Гамалиел на книжниците и фарисеите, начело с духовенството, когато бяха затворили Апостолите и искаха да ги убиват, защото разнасяха Словото Христово. Така днес ви говори и Бялото Братство: обнова от стария човек със закоравелите пороци и с палиативните средства, не очаквайте. Това е Божествен закон. Който иска положителна обнова, този е пътят. Ние напразно искаме безукоризнени управници, безукоризнено общество, дом, личност, без тази обнова. Време е вече да ви кажем и ние, че злото е пуснало дълбоки корени и трябва жертва от всекиго, и то коренна - промяна на сърцето, ума и душата на личността. Ние знаем още, че много души чувствуват същото и ще споделят писаното от нас, остава само да се направи крачка напред от всекиго.
към текста >>

Скоро обаче ще имате.» Това беше една искрена изповед на търсеща Божията истина душа, която се е погнусила от пороците на света.
Време е вече да ви кажем и ние, че злото е пуснало дълбоки корени и трябва жертва от всекиго, и то коренна - промяна на сърцето, ума и душата на личността. Ние знаем още, че много души чувствуват същото и ще споделят писаното от нас, остава само да се направи крачка напред от всекиго. Ние чухме и ценни думи тази година от търновци, които говориха искрено, без да са чели и знаят нищо от нашата литература: «Виждаме ви, че сте добри хора, вършите добри дела, молите се на Бога, въздържатели сте, вие ще извадите българския народ от тинята, в която е потънал. Дайте ни обаче светлинка, да видим вашите принципи на живота, защото ние знаем, че това, което се пише против вас, е невярно.» - «Да, прави сте, брат- му отговаряме. - Ние не искаме да парадираме, а и сами още не сме израсли до тази висота, но работим върху себе си. Скоро обаче ще имате.» Това беше една искрена изповед на търсеща Божията истина душа, която се е погнусила от пороците на света. Ето защо ние отговаряме на тези братя, търновски граждани, на някои пловдивски и изобщо, които се интересуват от това учение в България, че в книжарниците: «Теменуга» у братя Ноеви в Търново, «Всемирна книжарница» на Христо Павлов в Пловдив и в братския дом, улица «Оборище» N° 15 в София, има вече от тази литература. На първо време, всеки би се осветлил за принципите на туй учение от книжките: «Где е истината», «Новото Духовно Учение», а после - от сериите беседи и отделни номера от последнята серия и други още, от Учителя на Бялото Братство. Има и списания: «Житно зърно», «Всемирна летопис», «Повече Светлина» и други. Която пък душа дири повече храна, нека поиска и каталог на книгите от братския дом - ул. «Оборище» № 15 в София, за да си достави и други.
към текста >>

62. V. 1. ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ

Д-р Иван Жеков

Причината е упадъкът на родителите, органически дегенерирани, изтощени поради пороци и злоупотреби от всяко естество, липса на хранене, животинско състояние и вродени психо-физиоло- гически анормалности.
Причините на тая дегенерация се състоят в неговия начин на хранене и в начина на живението - двата анормални. Токсините на месните храни*, силните приправки, солта, възбудните храни, като обикновеното кафе, алкохола, индустриалната захар и др., киселините и анормалните ферментации, причинени от една лоша система на хранене, въздействуват само като огнища на антифи- зиологична реакция върху жлезите на вътрешната секреция и върху нервните клетки, които възбуждат, отравят, повреждат прогресивно и ги правят неспособни да извършват своите нормални функции. Нервозно-хипердинамичният темперамент представлява един тип, който е много активен, горещ, неблагоразумен, буен - един акумулатор в пълно развитие на мощ, но «захранен» изключително със съпротивна сила. Той постоянно произвежда и консумира едно изключително количество енергия и по този начин клони да разлага или да разслабва преждевременно своите органически и жизнени съпротиви и да скъси трайността на живота си. А, напротив, магнетичният темперамент представлява един тип индиферентен, безжизнен, студен, апатичен - един «дефектен акумулатор по начало», поради липса на мощ, сила, динамизъм. Причината е упадъкът на родителите, органически дегенерирани, изтощени поради пороци и злоупотреби от всяко естество, липса на хранене, животинско състояние и вродени психо-физиоло- гически анормалности. Електро-магнетичният темперамент представлява типът, който не е нито много активен, нито уталожен, нито ленив. Той е един тип прилежен, редовен, спокоен, но енергичен. Той е нормалният тип, уравновесен или «свръхполяри- зиран». Но от друга страна се знае, че всичката тая липса на анормалност и дефекти могат да бъдат силно изменени от личността, било в положителен смисъл, било в отрицателен смисъл, според направлението, което се дава на личния хранителен режим и на начина на живота, на възпитанието на собствената воля, на дисциплината на характера, на собствената физическа, морална, умствена и духовна култура. Ето че така достигнахме, ако и на големи скокове, до проблемата «хранене и темперамент».
към текста >>

63. VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.

Д-р Иван Жеков

Спомени и опитности преди Първата световна война, а също така и след нея.

Това е онази абсолютна чистота, в която няма никаква скверност, в която душата е девствена от всичките тези пороци.
Онзи благороден импулс, който се роди в душата, всеки един от нас трябва да го изпълни. Те са малки работи. Те няма да ни костват много. Някой път могат да ви костват 100 хиляди лева, а някой път - една стотинка. Младата мома да е абсолютно чиста. Това е онази абсолютна чистота, в която няма никаква скверност, в която душата е девствена от всичките тези пороци. Усещали ли сте вие какво ще каже човек, свободен от грях? Аз бих желал да усетите какво нещо е чистота на ума и духът излиза свободно, със замах. Бог е, Който воюва. Има Един, Който воюва. Той е.
към текста >>

64. 5.1. Ехото на Любовта. Когато Истината говори.

ТОМ 24

Като че ли личността по дълг идва тук на земята, да допринесе нещо към растежа на лошите пороци в самия него, в самото общество, в цялото човечество.
Апостолови, 1927, с. 3-9, 83-87. Ехото на Любовта Когато Истината говори. Предговор "Всичко изпитвайте, доброто дръжте" I Солун. 5:21 През всичките времена и епохи от създаване културата на народите и развитието на цивилизацията в тях и до ден днешен се вижда, като че ли напук на доброто в човека е отредено да цъфти и вирее само злото. Като че ли личността по дълг идва тук на земята, да допринесе нещо към растежа на лошите пороци в самия него, в самото общество, в цялото човечество. И най-после изпълнил малко- много, според интелектуалните и физическите си сили тая си задача заминава, като заклет Каин в мъртвешкия си гроб! ... Тази именно перспектива навремето си е дала замисъла и подтика на разните всесветски учени, психолози, учители по Божие вдъхновение, да рисуват тия човешки дефекти и дават своите рецепти под формата на разни религиозни догми и етически правила, за начинът, как человекът като разумно същество, трябва да се стреми и облагородява в пътя на идеалния и възвишен живот Само по който начин ще оправдае, че наистина той е сътворен за цивилизация по образ и подобие Божие! . . . Вслушвал ли се е и вслушва ли се той в мъдрите апели на тия велики мислители, философи, учители? За голямо съжаление, уви, не!
към текста >>

964/1927 г.) '"До раждането на Исуса Христа човечеството преживявало болезнен нравствен кризис, отпаднало духовно, то се задъхвало в атмосферата на грубия материализъм и неизменните им спътници: егоизма, безсърдечие, жестокост, разтление на нравите и всякакви други пороци, злото растяло неудържимо усилията на най-просветените и издигнатите духом, на мъдреците и гениите, не били в състояние да спрат широкото разрастване на злото във всички области на живота"... "Ние сме свидетели как материализмът на нашето време е заел мястото на Христа в много заблудени човешки души, и е вече успял да разкъса и дълбоко набразди, да принизи до степен на животинското, да обезобрази целия живот".
Ще има със свещица да го дирим и зърнем физическият му мил образ, но, уви, ще бъде късно и непостижимо! За още по-релефното усилване тезата ни ще предадем дословно някои от мислите що със собствените си уста ни говори Софийският митрополит г. Стефан по случай историческият празник на Рождество Христово, с които твърде сполучливо и на място той допълва както предговорът, така и заключителната част на настоящия ни скромен труд. Ето що той казва: (Виж в. "Д. С". Бр. 964/1927 г.) '"До раждането на Исуса Христа човечеството преживявало болезнен нравствен кризис, отпаднало духовно, то се задъхвало в атмосферата на грубия материализъм и неизменните им спътници: егоизма, безсърдечие, жестокост, разтление на нравите и всякакви други пороци, злото растяло неудържимо усилията на най-просветените и издигнатите духом, на мъдреците и гениите, не били в състояние да спрат широкото разрастване на злото във всички области на живота"... "Ние сме свидетели как материализмът на нашето време е заел мястото на Христа в много заблудени човешки души, и е вече успял да разкъса и дълбоко набразди, да принизи до степен на животинското, да обезобрази целия живот". "Време е заслепените да прозрат и заблудените да разберат, че измяната на Христа е тежко престъпление на човека пред самия себе си, пред своя народ и пред света"... "Да, и днес този болезнен кризис, ще добавим ние, с всички следващи го лоши пороци бушува и кипи в заспалите сърца и души на грамадното множество, между християнските народи и неговите водители; в сърцата и душите на които, макар да са се изминали цели 2000 години Христос не се е родил, а за това красноречиво свидетелствува грубото и флагрантно нарушение първата над първите Христови заповеди, касателно проповедите му, с която се казва: "Даром ви ги давам, даром ги давайте". Прочее, за да бъдем истински християни; нека скъсаме вече връзките си с хубавите сладки слова и проповеди; нека счупим перата си; нека подирим пълното си душевно разкаяние, защото всинца сме грешни, кой по-малко, кой повече, и след всичко това, нека отворим широко сърцата си, за да се роди в нас Христос, истинският Христос с делата си, който от 2000 години постоянно хлопа на закоравелите ни сърца! И тогаз, ведно с всички духовни вождове и водители едногласно след хубавите думи на уважаемия Стефан Софийски с неговия възглас се провикнем: "Господи, при кого да отидем? Ти имаш словата на вечния живот". Христос ще чуе молбата ни, и ехото на любовта - когато истината говори - ще ни подскаже!
към текста >>

"Време е заслепените да прозрат и заблудените да разберат, че измяната на Христа е тежко престъпление на човека пред самия себе си, пред своя народ и пред света"... "Да, и днес този болезнен кризис, ще добавим ние, с всички следващи го лоши пороци бушува и кипи в заспалите сърца и души на грамадното множество, между християнските народи и неговите водители; в сърцата и душите на които, макар да са се изминали цели 2000 години Христос не се е родил, а за това красноречиво свидетелствува грубото и флагрантно нарушение първата над първите Христови заповеди, касателно проповедите му, с която се казва: "Даром ви ги давам, даром ги давайте".
За още по-релефното усилване тезата ни ще предадем дословно някои от мислите що със собствените си уста ни говори Софийският митрополит г. Стефан по случай историческият празник на Рождество Христово, с които твърде сполучливо и на място той допълва както предговорът, така и заключителната част на настоящия ни скромен труд. Ето що той казва: (Виж в. "Д. С". Бр. 964/1927 г.) '"До раждането на Исуса Христа човечеството преживявало болезнен нравствен кризис, отпаднало духовно, то се задъхвало в атмосферата на грубия материализъм и неизменните им спътници: егоизма, безсърдечие, жестокост, разтление на нравите и всякакви други пороци, злото растяло неудържимо усилията на най-просветените и издигнатите духом, на мъдреците и гениите, не били в състояние да спрат широкото разрастване на злото във всички области на живота"... "Ние сме свидетели как материализмът на нашето време е заел мястото на Христа в много заблудени човешки души, и е вече успял да разкъса и дълбоко набразди, да принизи до степен на животинското, да обезобрази целия живот". "Време е заслепените да прозрат и заблудените да разберат, че измяната на Христа е тежко престъпление на човека пред самия себе си, пред своя народ и пред света"... "Да, и днес този болезнен кризис, ще добавим ние, с всички следващи го лоши пороци бушува и кипи в заспалите сърца и души на грамадното множество, между християнските народи и неговите водители; в сърцата и душите на които, макар да са се изминали цели 2000 години Христос не се е родил, а за това красноречиво свидетелствува грубото и флагрантно нарушение първата над първите Христови заповеди, касателно проповедите му, с която се казва: "Даром ви ги давам, даром ги давайте". Прочее, за да бъдем истински християни; нека скъсаме вече връзките си с хубавите сладки слова и проповеди; нека счупим перата си; нека подирим пълното си душевно разкаяние, защото всинца сме грешни, кой по-малко, кой повече, и след всичко това, нека отворим широко сърцата си, за да се роди в нас Христос, истинският Христос с делата си, който от 2000 години постоянно хлопа на закоравелите ни сърца! И тогаз, ведно с всички духовни вождове и водители едногласно след хубавите думи на уважаемия Стефан Софийски с неговия възглас се провикнем: "Господи, при кого да отидем? Ти имаш словата на вечния живот". Христос ще чуе молбата ни, и ехото на любовта - когато истината говори - ще ни подскаже! Самарянин. Уважаеми читатели, Неполучилите настоящата книжка, някои от вашите ближни, приятели и познати, а желающи да я имат, или пък вие намирате, че трябва да си я набавят, то умолявате се, да им съобщите, че те могат да се адресират направо до книжарницата на Аркади Николов в гр.
към текста >>

65. Е. СПОМЕНИ НА ИВАН П. БОЙЧЕВ

Трябва да изкорени всички пороци, като се въздържа от всякакви егоистични навици.
Изисква се усилена работа над себе си, за да може човек да се издигне над калта на удоволствието, на неразумните навици, за да може Голготата му да се облича с дрехата на добрите човешки качества. За съществата с пробудено съзнание всичко е открито като бял ден - няма нещо, което може да се скрие. Лошите черти и на добрият и на лошият човек се виждат. Доброто в лошият човек е записано със светли краски и лошото на добрият човек е записано в него с тъмни и кални петна. За да ги очисти, трябва усилено да се стреми към великия идеал - чист и свят живот. Трябва да изкорени всички пороци, като се въздържа от всякакви егоистични навици. Това може да постигне само човека на Новото Учение на Светлината, което го е озарило и го напътва към съвършенството, към нравственото и морално издигане. Да се освободи от обикновеното съзнание на егоиста, на религиозната фанатичност и от материализма. Науката за душата не се намира нито в църкви, нито в университети - тя се придобива с усилено въздържание по отношение на злото и постоянство във всички добродетели. Добродетелите са светлината на душата. Човек без добродетели е слепец за Реалното, той е инвалид.
към текста >>

66. 8.2. РАЗГОВОР НА ПЕТРОВДЕН

Минчо Сотиров

При просветен ум няма пороци, а само чистота.
Оня, в когото Духа дойде, трябва да бъде винаги весел, доволен, внимателен и осторожен. Когато Духът дойде, тогава на душата израстват крилата. Ако нагрубяваш майка си, ако нагрубяваш децата си, ако нагрубяваш баща си, вашия възлюбен ще си замине. Когато дойде Духът, болестите изчезват, скърбите, мъките, страданията изчезват. Лошата мисъл, лошите желания образуват едно мрачно небе, през което не можем да видим. При просветен ум няма пороци, а само чистота. Оня ум е ограничен в когото има пороци. Учителят прочете 21 глава от Откровението. "Тази глава съответствува на събитията от 21 век. В по-малък размер съответствува на събитията от 1921 г. Ново небе - Нова земя - Новите порядки.
към текста >>

Оня ум е ограничен в когото има пороци.
Когато Духът дойде, тогава на душата израстват крилата. Ако нагрубяваш майка си, ако нагрубяваш децата си, ако нагрубяваш баща си, вашия възлюбен ще си замине. Когато дойде Духът, болестите изчезват, скърбите, мъките, страданията изчезват. Лошата мисъл, лошите желания образуват едно мрачно небе, през което не можем да видим. При просветен ум няма пороци, а само чистота. Оня ум е ограничен в когото има пороци. Учителят прочете 21 глава от Откровението. "Тази глава съответствува на събитията от 21 век. В по-малък размер съответствува на събитията от 1921 г. Ново небе - Нова земя - Новите порядки. Новий Ерусалим - Еврейското царство.
към текста >>

67. 10. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 28 февруари 1913 г., село Подима

Минчо Сотиров, писма

То вредно влияе във всяко отношение, особено в развиване пороците.
Нима тоя град ще бъде още в тъмница? Не е ли волята на Отца да пусне Светлина в тия дни още своите Божествени лъчи и в тоя град! Вярвам, че с падането на Одрин ще настъпи по-интензивна работа за облагородяване световните нрави, за прогреса на избрания български народ, за въдворяване по-скоро на Твоето Царство О Господи. А мир на земята не ще ли има или ще е угодно Богу да продължи още тая година освобождението и на останалите роби! Наистина, сега се чувства от всички така да се каже бездействието. То вредно влияе във всяко отношение, особено в развиване пороците. Желанието на всички се свежда: или напред до окончателно уничтожование на полумесеца, до "отсичането на неплодните пръчки" или до сключване мира. Знае се едно, обаче, че всичко каквото дойде е само за доброто на България и с радост да го приемеме, с дълготърпение понасяме, като хвалиме и песнопееме Богу Господу, Комуто Слава да бъде във вечността и Името Му благословено всякога. Амин! Ваш верен и послушен ученик под постоянния Ви контрол Минчо Сотиров. ------------------- [1]3абележка на съставителя: Псалом 115:1, Библия на Учителя, издание 1885 г.: "Не нам Господи, не нам, но на името Си дай слава. За милостта Си и за Истината Си."
към текста >>

68. 148. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 4 септември 1927 г., неделя, Сливен

Минчо Сотиров, писма

Както и Ви изложих Учителю - при сегашното състояние в къщи да го учат насилом и чрез заплашване към лъжа, към месоядство и други пороци брат му и сестра му, стоенето му в къщи е тоже вредно.
Л. К. Б. Л. неделя Учителю, Дойдох снощи тук - по настаняването на малкия Матейчо в училище в село при сестра Р. Грозданова. Обменихме много и обширни мисли. По принцип съгласна е да го има пред себе си, защото ще има полза, обаче, като се има пред вид нейното положение, обремененост във всяко отношение - като учителка и семейния товар - намира, че оставането при нея е от естество да не може да изпълни поетия ангажимент във възпитателно и образователно отношение за детето - поне засега за през тая година. Щом не може да бъде при нея - остава да бъде при мен в Бургас. Както и Ви изложих Учителю - при сегашното състояние в къщи да го учат насилом и чрез заплашване към лъжа, към месоядство и други пороци брат му и сестра му, стоенето му в къщи е тоже вредно. Всичко гореизложено е от мое гледище. Вие, обаче, знаете онова, което требва да се направи и е необходимо за благото и преуспяването на детето. Ако е необходимо и тая година временно да бъде пак във Варна в пансиона, Вие ще ми укажете. Моля Вашите напътвания. С.Б.Л.Н.И.Ж. Целувам Десницата Ви.
към текста >>

69. 18. НЯКОИ СЛУЧАИ С УЧИТЕЛЯ

Тодор Божков

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Ние трябва да отделим житото от плевелите, които са в нас, да отделим добродетелите от пороците и да се пазим от злото.
Аз научих неща, в които никой не би могъл да ме увери тогава. Нито науката, нито религията, църквата, философията и пр. Не можеха да ми дадат това, което ми даде Учителят. Аз разбрах, че светът живее в заблуда и се прекланя пред лъжите на лъжеучители и неверни светила и пророци, защото няма Истина като Божията Истина и само Божията Истина е Истина. Аз не искам това да се схване като някакво самохвалство, а да се приеме като една изповед на един заблуден и грешен човек, който едва сега започва да се осъзнава и проглежда. Ние трябва да отделим житото от плевелите, които са в нас, да отделим добродетелите от пороците и да се пазим от злото. Ето една дълга вечна задача пред нас, с която трябва да се заемем чистосърдечно и добросъвестно. Аз слушах беседите на Учителя, често се борих със себе си, понякога подобно на Дон Кихот се борих с вятърни воденици и въображаеми духове, но при все това, аз постепенно проглеждах, съзнанието ми растеше незабелязано, много често роптаех, а понякога бях против всичко. Но то беше само за един миг и отново хващах верния и спасителен път. 8. При един случай Учителят каза: "Вие с файтон ли дойдохте, рекох? " Аз останах малко учуден, защото аз наистина бях дошъл с файтон, който обаче аз бях оставил далеч вън от Изгрева.
към текста >>

70. 3. Максим Горки и Леонид Андреев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

И ние, съвременниците им, които следим с внимание обществения живот, които държим сметка за добродетелите и пороците на големите личности - също тъй се мъчим да проникнем в мрака, който крие трагедията, що се разигра на великата руска земя, трагедия, която постави на изпитание толкова големи умове и честни сърца!
Руской революцм, София, 1921 г./ Странни са тия слова, защото се отнасят до един добър бивш другар, а и страшни са, защото голямото обвинение, което съдържат е недоказано. Но с това ще има да се занимае историка на руската обществена мисъл. Ние, обаче, мислим, че и Горки и Андреев са преди всичко личности на литературата и като такива ще живеят през десетилетията. Тяхната политика е до голяма степен, може би техен пасив - кой знае! А може би политическата история на Русия ще отбележи с големи букви техните имена - за добро или за зло. И ние, съвременниците им, които следим с внимание обществения живот, които държим сметка за добродетелите и пороците на големите личности - също тъй се мъчим да проникнем в мрака, който крие трагедията, що се разигра на великата руска земя, трагедия, която постави на изпитание толкова големи умове и честни сърца! Истината, за жалост, идва късно. Нея ние, може би, няма да научим. В предлаганите спомени на Максим Горки няма политика. Те са чиста литература: и с техния обект, и с начина по който са написани, и с истините, които носят. На ония, които имат по при сърце делото на Анреева и Горки, те ще кажат много нещо.
към текста >>

71. 29.1. За Христо Досев в България. 29.1. За Христо Досев в България

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

Но нали младежката душа е усетна, жива, будна, възприемчива; нали у нея, въпреки подражателната склонност към пороците и заблужденията, природната й чистота не е изгубена още и позволява да се привързва младежът и о добрите начинания.
И на младите остава само да възприемат всичко, с което живеят възрастните. Възрастните пият, пушат, развратничат. С това е изпълнена цялата атмосфера, дето се учат на науки и убийство, дето се молят, дето се трудят, дето се хранят, дето спят хората. Младежът у когого се развиват вече усещания и наклонности, който може вече да изпитва тези усещания, с които се хвалят възрастните, се отдава на лудо възприемане привичките на възрастните. И Христо Досев, ведно със своите другари, е бил отдаден страстно на такова подражание на възрастните до момента на срещата с младия човек и новите книги. Но нали младежката душа е усетна, жива, будна, възприемчива; нали у нея, въпреки подражателната склонност към пороците и заблужденията, природната й чистота не е изгубена още и позволява да се привързва младежът и о добрите начинания. Така и Досев и другарите му при тази случайна среща и запознаване с нов за тях начин на гледане нещата и живеене се оказват податливи, разчуствувани от разказите на младия човек и от съдържанието на книгите. А това ги спира от пътя им на обикновения живот и ги насочва в пътя на един нов живот. Младият човек е борец за правдата в живота. Той се отказал да иде войник, бил затворен, съден, изтезаван. А книгите, които той продава, разкриват така просто и ясно живота, щото всеки незаблуден, всеки с непресъхнал още извор на душата вижда в него покварата, неправдата, страданията, които идат от тях и се разтваря цял за възприемане доброто и правдата, които трябва да бъдат въплотени в живота.
към текста >>

72. 82. Статията „Каква трябва да бъде първата Трудова Братска Задруга“ / Сава Калименов.- В: Братство, Севлиево. Г 5, бр. 61

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Изкуството, не като средство за спекулация и за разпалване на низките, животински страсти, а изкуство облагородено, възвишено, пречистено от отровния дим на човешките пороци, изкуство, което ни издига и приобщава с върховната красота.
Тук ще дойдат и ще работят хората, които ще станат творци на новата, по-дълбока наука. И светлината на тази наука ще се разлее по всички части на света. Живота в свобода и красота, живота в хармония с природата и нейните закони, изисква и ще даде условия и възможност на всички, които го възприемат да обърнат особено внимание на естетиката, на естественото чувство за красивото и възвишеното, на копнежа към идеалното, към върховната реалност - Бога. На тая почва ще възникнат истинската религия и истинското изкуство. Религията не като източник на доходи за едни и като куп предразсъдъци за други, а като отговор на най-дълбокото и реално чувство на човешката душа - чувството на единение и стремеж към нейния първоизточник - Бог. Изкуството, не като средство за спекулация и за разпалване на низките, животински страсти, а изкуство облагородено, възвишено, пречистено от отровния дим на човешките пороци, изкуство, което ни издига и приобщава с върховната красота. И от всички видове, особено и най-голямо внимание ще трябва да се обърне на музиката. Новият живот е музика. С музиката трябва да се става и с музиката трябва да се ляга. С музика и песен трябва да се посрещне изгряващото сутрин слънце и също така да се изпрати. Така е било - в задругите на древните окултисти, така е било в окултната школа на Питагора, на древните египтяни и други, когато въпреки тщеславието на днешни учени, е имало много по-дълбоко знание и много по висока култура от днешното -така ще бъде и занапред, когато наново разцъфнат на земята величието и мъдростта на древността.
към текста >>

73. 51. В ръцете на Бога. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 311, 25.07.1943, с. 1.

Те носят в своя дух и в своята плът, в своя ум, в своето сърдце и в своята воля заложбите, подтиците, стремежите, добродетелите и пороците на народа, от който произхождат и когото възглавяват; те са тъй да се каже, равнодействуващата на колективния народен потенциал за даден момент.
Бог тъкмо затова е Бог, тъкмо затова Той е безкрайно велик и безкрайно съвършен, защото ни е дал и ни дава свобода, не ни кара насила да вървим по Неговия, по съвършения, по най-добрия път. Но ний трябва да знаем, ний трябва нито за минута да не забравяме, че, фактически, за нас друг изход няма - ний можем да се отклоняваме, да вършим грешки, отклонения и престъпления, но ние скъпо ще платим за тях и, ако упорствуваме до край, ако все още, въпреки страданията, не искаме да се откажем от „нашата воля", насочена против Неговата, то ние най-сетне ще дойдем до едно такова безизходно положение, до един такъв „задънен сокак", до едно такова страшно поражение и рухване из основа на всичките ни безумни стремежи и въздушни вавилонски кули, насочени срещу Божия план, срещу Божието ръководство в живота, до такава степен ние „ще размесим езиците си", ще се объркаме, ще останем безсилни, безпомощни и жалки, (колкото и силни, горди и „непобедими" да сме били до тогава), че за нас не ще остане никаква друга възможност, никакъв друг път, никакъв друг изход, освен осъзнаване на грешката ни и връщането ни назад от погрешния път... Тъй Бог учи хората и народите... Тогава, когато те се самозабравят, когато забравят Неговото съществуване, Неговия път и Неговата воля, когато искат да наложат своето разбиране и своята воля срещу Неговите, когато нарушат Неговия велик закон за единството и поискат да заживеят само за себе си, в противоречие и за сметка на другите, отричайки и противопоставяйки се на великото единство, на божественото цяло в живота. Ето защо, нуждно е смирение. Както за отделния човек, така също и за народите, а най-вече за водачите народни, които се смятат призвани да творят, да чертаят нови съдбини, да изграждат светли бъднини на народа си. Водачите, обаче, са еманация от духовните сили, от духовните възможности и стремежи на народа си. Те носят в своя дух и в своята плът, в своя ум, в своето сърдце и в своята воля заложбите, подтиците, стремежите, добродетелите и пороците на народа, от който произхождат и когото възглавяват; те са тъй да се каже, равнодействуващата на колективния народен потенциал за даден момент. Затова, ние не трябва да отдаваме, ние не трябва да приписваме единствено на личността на даден водач, както неговите способности, неговите повече или по-малко велики дела за благото на народа, също така и неговите недостатъци, неговите грешки и заблуждения, кривите пътища и катастрофалните последици, които неговата дейност донася. Както в единия, така и в другия случай, делата на водача са само върховен синтез, крайно обобщение на силите, действуващи и имащи в момента надмощие в колективното съзнание на народа. От друга страна, действията на водача са обусловени - допуснати, диктувани или ограничени - от върховния план на целокупния исторически развой, т.е. от Провидението, от Бога. Поради това, действуващ от една страна като израз на колективното народно съзнание, на колективната народна воля, и от друга страна, като оръдие на Провидението, ролята на водача, колкото и гениален и неповторим да бъде той, си остава само една функция, само една напълно зависима дейност.
към текста >>

74. 3.8. Ела, Божествен огън!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Защото затънахме в блатото на пороците си, на безлюбието, на лъжата, на самоизмамата, на егоизма.
Ела, Божествен Огън! Защото изгубихме човешкия си образ. Защото изгубихме Божественото подобие. Защото потопихме земята в кръв. Защото сеем навсякъде, страдания, разрушения и смърт. Защото затънахме в блатото на пороците си, на безлюбието, на лъжата, на самоизмамата, на егоизма. Защото бездната е отворила устата си да ни погълне. Защото тъмните сили са ни оковали в тежки вериги. Защото пеем химни на Бога - на доброто, на истината, на свободата, на идеала, на човещината, а служим на себе си - на най-низкото в себе си, на заблужденията си, на пороците си, на слабостите си - на плътта. Защото сме станали слуги, роби, подчинени на злото. Защото сме се възгордели.
към текста >>

Защото пеем химни на Бога - на доброто, на истината, на свободата, на идеала, на човещината, а служим на себе си - на най-низкото в себе си, на заблужденията си, на пороците си, на слабостите си - на плътта.
Защото потопихме земята в кръв. Защото сеем навсякъде, страдания, разрушения и смърт. Защото затънахме в блатото на пороците си, на безлюбието, на лъжата, на самоизмамата, на егоизма. Защото бездната е отворила устата си да ни погълне. Защото тъмните сили са ни оковали в тежки вериги. Защото пеем химни на Бога - на доброто, на истината, на свободата, на идеала, на човещината, а служим на себе си - на най-низкото в себе си, на заблужденията си, на пороците си, на слабостите си - на плътта. Защото сме станали слуги, роби, подчинени на злото. Защото сме се възгордели. Защото сме се самозабравили. Защото забравихме Тебе: забравихме да подигаме очите си към синевината на ясното небе; към безкрайността на звездното небе; към Слънцето - Светилището на твоята Любов, на твоя Живот, на твоята Мъдрост, на твоята Истина!... Ела, Божествен Огън!
към текста >>

75. 5.4. Познай себе си!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Защото туй, което в твоя обикновен, всекидневен живот мисли, чувствува, действува в теб, това повърхностно съзнание, този повърхностен живот, това повърхностно, всекидневно „аз", което е склонно да греши, което е способно да се заблуждава, да се отклонява, което е пълно с недостатъци, пороци, слабости, което се изразява в един несъвършен, неорганизиран, недисциплиниран духовно живот, - живот свързан със и зависещ от физическото, телесното, животинското в теб - това не си още самият ти, то не е още твоето истинско „Аз".
5.4. ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ! Има едно голямо Знание - велико, най-важно, първостепенно Знание, без което ти все още не можеш да бъдеш наречен истински човек; без което ти все още не можеш да се считаш за пробуден човек; без което ти все още си спящ човек - сляп за истината. Това е знанието за Себе си - да познаеш Себе си, което значи да познаеш твоето истинско „Аз", - да познаеш Бога в себе си, да се познаеш като частица от Бога; да се познаеш като Любов - частица от Неговата Любов. Да се познаеш като частица от Неговата Мъдрост, да се познаеш като частица от Неговия Живот. Защото туй, което в твоя обикновен, всекидневен живот мисли, чувствува, действува в теб, това повърхностно съзнание, този повърхностен живот, това повърхностно, всекидневно „аз", което е склонно да греши, което е способно да се заблуждава, да се отклонява, което е пълно с недостатъци, пороци, слабости, което се изразява в един несъвършен, неорганизиран, недисциплиниран духовно живот, - живот свързан със и зависещ от физическото, телесното, животинското в теб - това не си още самият ти, то не е още твоето истинско „Аз". Ти, самият ти, твоето истинско, вътрешно, дълбоко скрито Божествено „Аз" е нещо безкрайно по-могъщо, нещо безкрайно велико. Преди да си познал Вселената, преди да си познал Безкрайността, и именно за да можеш наистина да ги познаеш и разбереш, да можеш да се свържеш реално, непосредствено, съзнателно с тях, ти първом трябва да познаеш себе си. Защото ти си микрокосмос - умален образ на Безкрайността, на Вселената, всичкото й величие и чудеса. И защото само великият Ключ на аналогията, на подобието, ще ти даде достъп в Храма на истинското, на великото Знание: „Каквото Горе, така и долу": както малкото, така и Голямото, както микроскопичното, така и Безграничното, както атома, така и космоса, както човека, така и Бог: микрокосмос и Макрокосмос. „Познай себе си!
към текста >>

76. Карма

1. Що е окултизъм?