НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
104
резултата в
70
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Псалом - Р. Соловьов
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Не, навсякъде болести, недъзи,
пороци
, страдания.
Развитието на болезнените процеси има същия ход. Една болест на астрално тяло неминуемо ще достигне по един низходящ път до физическото напр. един постоянен психически гнет, страдание, скръб, душевни борби, съмнения, разочарования, егоизъм могат в резултат да дадат една физическа болест – един туберкулозен процес, едно сърдечно страдание. Изобщо всеки психически порок в края на краищата се изразява в един физически недъг – процес, също верен. Ако сега се обърнем към съвременното човечество и потърсим едно истинско здраво тяло и здрава душа, ще можем ли да намерим?
Не, навсякъде болести, недъзи,
пороци
, страдания.
Всички са болни, всички страдат. Като че ли земята се е обърнала в една обширна болница, в която истинското телесно и психично здраве е само един идеал. При едно такова положение пред ученика на окултизма неволно възниква въпросът: може ли един човек с известни физични недъзи да стане носител на висшия живот. Отговорът е много ясен: може ли един ученик напр. от гимназията да учи и посещава учебните занятия, когато е болен.
към текста >>
2.
В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Разбира се, че лекуване не на тялото, а на човешката душа, в смисъл очищение от нейните
пороци
.
То се е практикувало само в храмовете и то от най-издигнатите им служители. Всички Учители на човечеството са били едновременно и негови дарители. Жив пример за това представя Христос. „Идете, казва Той на Йоановите ученици, и известете Йоану, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и на сиромасите се благовествува. Блажен е който се не съблазни в мене." Ако хвърлим поглед върху всичко онова, което е успяло да се приложи от различните религии, ще видим че и тук на първо място стои лекуването.
Разбира се, че лекуване не на тялото, а на човешката душа, в смисъл очищение от нейните
пороци
.
Тук думата „душа" е употребена не в смисъл на Божествената душа в човека, която всъщност е чиста и неопетнена, но обикновената човешка душа, която се проявява при сегашното състояние на човека. Нека разгледаме нейното развитие. Условията, при които е поставена сега да се развива, са наистина доста груби и неблагоприятни. Навсякъде тя среща пречки, дисхармонии и т.н. Всичко това обаче не е случайно или пък незаслужено.
към текста >>
Резултатът от по-нататъшното им действие е ясен: в нея започват да се развиват един след други все нови
пороци
.
Условията, при които е поставена сега да се развива, са наистина доста груби и неблагоприятни. Навсякъде тя среща пречки, дисхармонии и т.н. Всичко това обаче не е случайно или пък незаслужено. Смисълът на тия неблагоприятни условия е да я направи силна, защото силата може да се придобие само там, гдето има съпротивление. Но не винаги тя може да направи това и в такива случаи попада под действието на отрицателните сили на природата.
Резултатът от по-нататъшното им действие е ясен: в нея започват да се развиват един след други все нови
пороци
.
Процесът е аналогичен с физическите болести: всяка болест създава условия за поява на нова. – Така човешката душа тръгва по един низходящ път, който все по-вече я отдалечава от нейния Първоизточник – Бога. Тя неминуемо навлиза в все по-нисшите степени на живота. Материята става все по-гъста, ограниченията – все по-големи, страданията – по-силни. Като че ли бавно, но сигурно потъва в една безкрайна бездна, в която ще изчезне завинаги... Но не, тя не е загубена, не е изоставена.
към текста >>
И в този нов морал
пороците
ще останат само като една тор, върху който ще израстат новите добродетели.
Опитате се да унищожите тази омраза. Тогава какви ще бъдат по-нататъшните ви отношения спрямо него ? Не е въпросът само да се руши, но да се създаде нещо ново. Ето защо вместо да повтаряме постоянно: „не лъжи", по-разумно е да казваме „говори истината", вместо „не прави зло" – „прави добро", вместо „не мрази" – „люби" и т.н. Това е един положителен метод, чрез когото единствено ще можем да съградим един нов морал.
И в този нов морал
пороците
ще останат само като една тор, върху който ще израстат новите добродетели.
Добродетелта е обаче само един резултат от една усилена дейност на човека. Тя не се придобива по благодат. Основното нещо, което ние трябва да внесем в себе си и което ще ни послужи като база за по нататъшния градеж е любовта. Само тя единствена е в състояние да влее в душата живот и даде необходимите условия да се проявят добродетелите. Само тя е в състояние да излекува човешката душа от всичките ù рани, да я възроди, да я възвърне към първичното ù състояние и да я приготви наново да се върне към своя Първоизточник – Бога.
към текста >>
3.
МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б.
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Защото, въпреки претенциите на съвременната културна европейска цивилизация, тя робува най-смирено на капризите на своите низки наклонности и
пороци
.
Нека не забравяме при това, че човек е тръгнал в разрез с Божествените закони, вследствие на което той се е опетнил, загубил е своята чистота и духовно зрение; следователно по обратния път, пътят на себекултурата и изправлението ще възвърне своята чистота и прозрение. Тогава чак ще види Бога. Учението на Бялото Братство няма за цел да показва или описва Бога на хората, то може само да покаже пътя за там, а всеки със собствени усилия да го измине. Никой никого не може да изнесе на светлите върхове на съвършенството, а миналите напред могат само да подпомагат, както учителят подпомага ученика при разрешение зададената му задача. И така, докато не подобрим нашите взаимоотношения и отношенията си спрямо Бога, не можем да очакваме резултати, като подобрение условията на нашето развитие, не може да настъпи часът на освобождението.
Защото, въпреки претенциите на съвременната културна европейска цивилизация, тя робува най-смирено на капризите на своите низки наклонности и
пороци
.
Свободата е нещо вътрешно, духовно и се определя от степента на нашата истинска културност. В зоологическата градина, запример, големината на зъбите на животното определят дебелината на решетката, която му препречва пътя към вършене на зло. Вътре в своята килия, то има абсолютна свобода. Опита ли се, обаче, да сгризе решетката, ще си строши зъбите. Единствения път за разширение границите на неговата свобода е да стане то по-благородно, да намали своите кръвожадни инстинкти.
към текста >>
4.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Всеки човек знае от опит, особено през младостта си, от една страна онази светла сила, която го привлича нагоре и напред към идеала и го кара да жертвува всичко за този идеал; от друга страна знае своите телесни попоти, раздухани от лъжливи схващания – в
пороци
и страсти, тази тъмна сила – която го влече надолу към един чисто животински живот – нещо повече, към едно извращение на животинския живот.
Ние помним нашия живот оттогава, откогато в нас се пробужда съзнанието за своята личност, която желае благо за себе си. Следователно, ние виждаме дълбоко в душата на човека заложен стремежът към истината, красотата и благото, които имат отношение към трите страни на душевния живот: към ума, сърцето и волята. С ума си човек търси истината, светлината, със сърцето си човек чувствува хармонията, красотата, с волята си човек достига благото, доброто. Но наред с този светъл стремеж към всичко добро и прекрасно, в човека има и друг един стремеж – да удовлетворява своите животински потреби и те често тъй се разрастват, че като бурени в една градина – заглушават всички светли пориви. Тъй се пораждат противоречията в живота на личността.
Всеки човек знае от опит, особено през младостта си, от една страна онази светла сила, която го привлича нагоре и напред към идеала и го кара да жертвува всичко за този идеал; от друга страна знае своите телесни попоти, раздухани от лъжливи схващания – в
пороци
и страсти, тази тъмна сила – която го влече надолу към един чисто животински живот – нещо повече, към едно извращение на животинския живот.
Животът на човека, следователно, се слага от две сили, които са взаимно перпендикулярни. И животът отива по равнодействуващата на тези две сили. Едната сила са животинските инстинкти и страсти, другата е разумният стремеж към идеала. Сега, когато пред човека е ясно очертан един висок идеал, в който той искрено вярва и към който насочва всичките си сили, силата на разумния стремеж към идеала, ще бъде точно на 90° от силата на плоскостта, на животинската нисшата природа и тогава животът ще потече по равнодействуващата – правилно и нормално. Противоречия няма.
към текста >>
5.
Пробуждане – Георги Томалевски
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
А един глас му прошепна: Това са човешките
пороци
и грехове, виж!
Най-напред му причерня пред очите, ала лека полека започна да му просветва и най-после той навлезе в една ясна, бяла, много бяла светлина. И видя: далеч пред него пламтеше Живият Огън и изпущаше кротко сияние. И ето, до Огъня застана един ангел. Той се приведе, взе нещо и го хвърли в Огъня. И Земру с уплаха видя разни чудовища, грозни и безобразни, как полетяха в огъня – и затвори очи.
А един глас му прошепна: Това са човешките
пороци
и грехове, виж!
” Кога Земру отвори очи, що да види - Живият Огън лумна още по-силно и в неговия пламък затрептяха лъчезарно-светли духове, цъфнаха и засияха елмазени цветя и се сипнаха многоцветни скъпоценни камъни като звезден рой. А през това време ангели пееха: „Бог е Лгобов”. И докато те пееха, нещо чудно ставаше: светлината, в която той стоеше цяла оживя, затрептяха светли духове и всички заедно запяха: „Ний ще ходим в тоя път На Светлината, В която царува Божията Любов.” Когато Земру отвори пак очи, видя се приседнал на един камък и до него седеше мъдрецът – спокоен и тих. Звездите грееха над тях, а в планината царуваше свещена тишина. Тогава мъдрецът отвори уста и рече: – Заслепен от греха, ти бе помислил.
към текста >>
6.
ОТ ПЛАНИНАТА
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Колкото до нравствената цел, ние ще я постигнем, ако се възползуваме от изследванията, направени над нашите страсти и
пороци
, за да ги владеем и да ги задушаваме.
И тази цел е достатъчно прекрасна и велика, за да се стремим да я достигнем, като се посвети малко от скъпото ни време за изучаване на физиономиката, което е колкото интересно, толкова и полезно. Велико нещо е да изучаваш хората, но преди всичко трябва да изучим нас самите. Да проникнем търпеливо и искрено в нашата собствена личност, в нашето сърце, в нашите страсти, в нашите усещания, в нашите чувства и в нашите впечатления. Такова познание на нашето вътрешно същество ще удовлетвори двояка цел: научна и морална. Научната цел ще бъде постигната, ако от познанието на самите нас ние можем да се издигнем до познанието на другите.
Колкото до нравствената цел, ние ще я постигнем, ако се възползуваме от изследванията, направени над нашите страсти и
пороци
, за да ги владеем и да ги задушаваме.
Колкото по-добре познаваме нас и другите, толкова по-ясно ще ни бъде разбрана тази чудесна тайна, която свързва Създателя с неговото творение. Най-големите изменения, които стават в човешката физиономия, в благоприятен или неблагоприятен смисъл, зависят от добродетелите, страстите и пороците. И, наистина, под влиянието на постоянното благоразумие и добродетелите, човешката фигура има отпечатък на спокойствие, тишина и ясност и добива изражение на блаженство и съвършена хармония, която представлява особена красота. Напротив, под влияние на страстите и пороците физиономията се гърчи, обезобразява се; чертите на лицето, нарушили своята хармония, придобили и запазват известни изразителни движения, които, в очите на дълбокия и тънък наблюдател, означават неспокойна душа и болезнени пертурбации, които нарушават нравствеността. Но тези промени носят частен, а не коренен характер; физиономията се видоизменя в някои части, при което цялата съвкупност, т.е.
към текста >>
Най-големите изменения, които стават в човешката физиономия, в благоприятен или неблагоприятен смисъл, зависят от добродетелите, страстите и
пороците
.
Да проникнем търпеливо и искрено в нашата собствена личност, в нашето сърце, в нашите страсти, в нашите усещания, в нашите чувства и в нашите впечатления. Такова познание на нашето вътрешно същество ще удовлетвори двояка цел: научна и морална. Научната цел ще бъде постигната, ако от познанието на самите нас ние можем да се издигнем до познанието на другите. Колкото до нравствената цел, ние ще я постигнем, ако се възползуваме от изследванията, направени над нашите страсти и пороци, за да ги владеем и да ги задушаваме. Колкото по-добре познаваме нас и другите, толкова по-ясно ще ни бъде разбрана тази чудесна тайна, която свързва Създателя с неговото творение.
Най-големите изменения, които стават в човешката физиономия, в благоприятен или неблагоприятен смисъл, зависят от добродетелите, страстите и
пороците
.
И, наистина, под влиянието на постоянното благоразумие и добродетелите, човешката фигура има отпечатък на спокойствие, тишина и ясност и добива изражение на блаженство и съвършена хармония, която представлява особена красота. Напротив, под влияние на страстите и пороците физиономията се гърчи, обезобразява се; чертите на лицето, нарушили своята хармония, придобили и запазват известни изразителни движения, които, в очите на дълбокия и тънък наблюдател, означават неспокойна душа и болезнени пертурбации, които нарушават нравствеността. Но тези промени носят частен, а не коренен характер; физиономията се видоизменя в някои части, при което цялата съвкупност, т.е. типът остава без изменение, тъй като никакво влияние не е в състояние да измени първичния тип на индивида. Подобно преобразование би могло да произлезе само вследствие реконструкция в положението на костите на лицето.
към текста >>
Напротив, под влияние на страстите и
пороците
физиономията се гърчи, обезобразява се; чертите на лицето, нарушили своята хармония, придобили и запазват известни изразителни движения, които, в очите на дълбокия и тънък наблюдател, означават неспокойна душа и болезнени пертурбации, които нарушават нравствеността.
Научната цел ще бъде постигната, ако от познанието на самите нас ние можем да се издигнем до познанието на другите. Колкото до нравствената цел, ние ще я постигнем, ако се възползуваме от изследванията, направени над нашите страсти и пороци, за да ги владеем и да ги задушаваме. Колкото по-добре познаваме нас и другите, толкова по-ясно ще ни бъде разбрана тази чудесна тайна, която свързва Създателя с неговото творение. Най-големите изменения, които стават в човешката физиономия, в благоприятен или неблагоприятен смисъл, зависят от добродетелите, страстите и пороците. И, наистина, под влиянието на постоянното благоразумие и добродетелите, човешката фигура има отпечатък на спокойствие, тишина и ясност и добива изражение на блаженство и съвършена хармония, която представлява особена красота.
Напротив, под влияние на страстите и
пороците
физиономията се гърчи, обезобразява се; чертите на лицето, нарушили своята хармония, придобили и запазват известни изразителни движения, които, в очите на дълбокия и тънък наблюдател, означават неспокойна душа и болезнени пертурбации, които нарушават нравствеността.
Но тези промени носят частен, а не коренен характер; физиономията се видоизменя в някои части, при което цялата съвкупност, т.е. типът остава без изменение, тъй като никакво влияние не е в състояние да измени първичния тип на индивида. Подобно преобразование би могло да произлезе само вследствие реконструкция в положението на костите на лицето. Наистина, типичната форма прекарва важни видоизменения, даже пълно преобразование, минавайки от род в род през дългия ред на поколенията; но това е работа на времето и на цели векове, а не на внезапни преходи Природата обикновено действува правилно и постепенно, нещо повече, тя действува материалистически правилно по пътя на аналогията, а не по каприз. По този начин, четириъгълният тип може прекрасно, след вековна еволюция и преходи, да се преобрази в овален; ето защо, известен телесен образ или семеен тип се видоизменя много бавно и никога не се преобразява до неузнаваемост, ако това не е резултат от прекратяване на рода и расата, и то в продължение на цели векове.
към текста >>
7.
РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Разгледано изцяло, то открива общата нравственост и индивидуален характер; разгледано в подробности, то показва силата, слабостта, добродетелите,
пороците
и инстинктите на човека.
Ако се намери такъв, той определя личност, която рязко се отличава, както в добро тъй и в лошо отношение. Всяка планета има свое добро или лошо влияние върху човека. Като имаме пред себе си физиономията с нейната геометрическа форма, необходими е да се разгледа тя във всичките ù подробности и да се проучи всека черта поотделно, като не се изпущат общите физиономически сведения, получени от индивидуалния тип. Чертите на лицето и отделните части са букви и думи, които образуват изречението на физиономическия език, който дава много ясно определение за индивидуалния тип. От всички части на лицето челото изисква особено специално внимание и дълбоко изучаване.
Разгледано изцяло, то открива общата нравственост и индивидуален характер; разгледано в подробности, то показва силата, слабостта, добродетелите,
пороците
и инстинктите на човека.
Челото има грамадно значение при наблюдението. То показва големи или малки умствени способности, спокойствие или неспокойствие на душата, мъдрост или безумие, невинност или разврат; най-после, то носи неизгладимите знаци на жизнените бури, радости, скърби, а също така и знака на щастието и нещастието. Всеки безпорядък и всяко несъгласие във физиономията, които се изразяват в неправилност на чертите, означава сериозни умствени несъвършенства, или големи недостатъци в характера и даже големи пороци. Това, разбира се, се отнася към природните физиономически неправилности, а не към болезнените или случайни ненормалности. Всадите, очите, носът, устата, брадата - имат също голямо значение при четене на човешката физиономия.
към текста >>
Всеки безпорядък и всяко несъгласие във физиономията, които се изразяват в неправилност на чертите, означава сериозни умствени несъвършенства, или големи недостатъци в характера и даже големи
пороци
.
Чертите на лицето и отделните части са букви и думи, които образуват изречението на физиономическия език, който дава много ясно определение за индивидуалния тип. От всички части на лицето челото изисква особено специално внимание и дълбоко изучаване. Разгледано изцяло, то открива общата нравственост и индивидуален характер; разгледано в подробности, то показва силата, слабостта, добродетелите, пороците и инстинктите на човека. Челото има грамадно значение при наблюдението. То показва големи или малки умствени способности, спокойствие или неспокойствие на душата, мъдрост или безумие, невинност или разврат; най-после, то носи неизгладимите знаци на жизнените бури, радости, скърби, а също така и знака на щастието и нещастието.
Всеки безпорядък и всяко несъгласие във физиономията, които се изразяват в неправилност на чертите, означава сериозни умствени несъвършенства, или големи недостатъци в характера и даже големи
пороци
.
Това, разбира се, се отнася към природните физиономически неправилности, а не към болезнените или случайни ненормалности. Всадите, очите, носът, устата, брадата - имат също голямо значение при четене на човешката физиономия. Формата, местото, дължината, големината им имат специално значение за даден тип. Като образец на физиономическо наблюдение ще дадем два типа - един мъжки и един женски. Овален удължен мъжки тип - с влияние на планетите Слънце, Меркурий и Сатурн.
към текста >>
8.
ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ - Georg Nordmann
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Окултните науки с обилната светлина, която хвърлят върху законите на развитието и заложбите, които всяко дете крие в себе си, ще ни дадат възможност, да намерим най-подходящите методи и средства за въздействие, било да победим известни слабости и
пороци
, било да развием известни добродетели.
Вярно е, че както и в официалната наука, така и в областта на окултната наука, има профани, но това съвсем не значи още, че окултната наука - във всичките ù подразделения - е измама и мошеничество. Да се мисли и говори тъй, значи да не се познават най-новите придобивки на официалната наука, значи да се отрича и прогреса в науката. Официалната наука още не е признала френологията, физиогномията, хиромантията, графологията и астрологията като научни дисциплини или ги признават само отчасти, обаче ние знаем, че винаги има нови истини в науката, които се налагат след дълга борба, Официалната наука е консервативна, а то не е зло само по себе си; иначе тя трябваше да приеме всички фантазии за истина. Обширните изследвания, обаче, в последно време на много учени и професори в тия области показват, че не е далеч времето, когато тези окултни науки ще бъдат официално признати. За нас е важно, обаче, да знаем още днес, какво значение имат те за педагогиката.
Окултните науки с обилната светлина, която хвърлят върху законите на развитието и заложбите, които всяко дете крие в себе си, ще ни дадат възможност, да намерим най-подходящите методи и средства за въздействие, било да победим известни слабости и
пороци
, било да развием известни добродетели.
Така, чрез точни френологични изследвания на човешката глава, ние ще знаем, кои центрове на мозъка са повече развити, кои по-малко и как да въдворим равновесие и хармония. По чертите на лицето и по линиите на ръката, както и по почерка, всички тези данни ще се потвърдят; от друга страна, ние ще знаем в каква степен са развити умът, сърцето и волята, темпераментът, характерът, способностите, а всичко това е абсолютно необходимо, за да изберем съответни методи за работа. Съвременната педагогика е безсилна да индивидуализира възпитанието и обучението, защото детето е една загадка за учителя. Новият учител, учителят на бъдещето, освен общите познания из психологията, ще има по-дълбоки познания за детската душа и същевременно много точни и конкретни познания за индивидуалността на всяко дете, а това ще му даде възможност да работи с по-голям успех и по-голяма сигурност. Един учител, който е запознат с окултните науки, ще може да чете писмото на природата, което всяко дете носи на своето лице, на своята глава, на своята ръка.
към текста >>
9.
Окултизмът като най-важен фактор в живота на личността и обществото – Е. К.
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Приложени към другите, тя му помага да различава добрия от порочния човек, искрения приятел от вероломния човек, който си поставя маската на приятел, само за да прави зло и да лъже; тя изобличава крадеца, който скрива своята игра под маската на показната честност, лицемера, който престорено скрива своята черна душа и своите
пороци
под маската на благочестието.
освен форми, числа и цветове, при които идеите на тези образи изчезват от нас. Моето съчинение - Трактат за човешката физиогномия - плод на изучаване и практика в продължение на четиридесет години, резултат на търпеливи наблюдения и продължителни размишления - има за своя едничка цел да научи на пет букви от азбуката на великата книга на Творението. Кръгът, овалът, квадратът, триъгълникът и конусът не са само геометрични форми. Съществуват преди всичко нравствени кръг и овал, интелектуални квадрат и триъгълник, материални нито форми, на които се явяват само във вид на знаци и ние ще видим, какви неочаквани заключения произтичат от тези разни образни форми, щом те се приложат към човешката фигура. Науката за физиогномията оказва могъща помощ на човека, посочвайки му с точност основния стремеж на неговата лична природа; тя му дава средства за изучаване самия себе си, и, давайки му знания за неговото нравствено същество тя го поставя на стража по отношение на неговите собствени слабости и му дава възможност да избягва заблудите и грешките, присъщи на личните му склонности.
Приложени към другите, тя му помага да различава добрия от порочния човек, искрения приятел от вероломния човек, който си поставя маската на приятел, само за да прави зло и да лъже; тя изобличава крадеца, който скрива своята игра под маската на показната честност, лицемера, който престорено скрива своята черна душа и своите
пороци
под маската на благочестието.
Изучаването на тази наука е необходимо за всички, но особено на свещениците, учителите, чиновниците и лекарите. На лекарите тя им дава някои поучителни данни за правилна постановка на диагнозата защото болестите наслояват на лицето своеобразен печат, който показва на болестната причина и не позволява да се смесват душевните движения и болестите на тялото. Прев.: П. Г. П. ------------------------------------------------------- [1] Б.Пр.
към текста >>
10.
НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т.
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Твърде често дори и вашите добродетели са маскирани дребнави
пороци
.
За да си осигурите едно резервирано место в небето? Защото при някоя церемония или препълнена проповед - според чувствата - ви се струва, че сте примерни? Защото вашият конкретен разум се радва на дефиниции, спекулации върху замъглени, далечни неща? Нито една от тия дребнави причини не ми се вижда ясна. Само като израз на вътрешната ви божественост, като едно неудържимо желание, да възобновите вашата първична връзка с Бога - религията и философията са ценни, а не като една лъжлива външност.
Твърде често дори и вашите добродетели са маскирани дребнави
пороци
.
Някои от вас са тъй добродетелни, че ставате нетърпими и мъчите другите с вашето самодоволство. Истинската добродетел никога не наранява. Вие сте много добри - понякога, според както се случи, когато сте добре разположени, когато ви служи за някоя особена цел. Ако ли наистина бяхте добри, щяхте винаги да сте такива, без изключение. Вие сте добродетелни - при служебното сбиране »а пари.
към текста >>
11.
КНИГОПИС
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Докато едни - и те са повечето - слушат Учителя, защото той ги е освободил от някои болести и
пороци
, другите търсят Истината, а други пък са получили мъдрост от него.
Всички ученици на Бялото братство са вегетарианци и въздържатели. Това е принципа, с който те започват, без да говорят много за това. Някои от тях ядат само плодове. Те мислят, че тялото е само един израз на самия живот и че чистата мисъл може да се прояви по-добре в едно чисто тяло. Чиста мисъл, чисто тяло, искрен стремеж към лично съвършенство, безкористно помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - божествена любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание.
Докато едни - и те са повечето - слушат Учителя, защото той ги е освободил от някои болести и
пороци
, другите търсят Истината, а други пък са получили мъдрост от него.
Учението на Учителя Дънов е една дълбока философска синтеза и наглед не се занимава с никоя от религиите. Разглеждайки всички религии от тяхната положителна страна, това учение ги счита като ценни придобивки на човечеството. Обаче то разглежда християнството като основна направляваща идея, с която Учителят води слушателите си до онези висини на мисълта, дето може да се говори за висша мъдрост и истинска любов Учениците на Бялото Братство са хора от всички кръгове на населението. Те стоят на едно високо морално ниво. Двадесет и пет годишната непрекъсната работа на Учителя Дънов, постоянното прииждане на хора с пресни сили, които са разочаровани от политическия и социалния живот в България, активната и при това безшумна дейност на тези хора във всички слоеве на обществото, централизацията на силите на действително идеалните хора с непрекъснато духовно развитие, и неспособността на политическите партии да облекчат съществуващите тежки жизнени условия, дават на това движение мощна творческа сила и на другите народи и страни добър пример".
към текста >>
12.
ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Той прикриваше своите добродетели и превъзходства, както ние прикриваме нашите
пороци
, и трябваше да бъде следван по цялата дължина на неговите продължителни ходения из гъсто населените предградия, за да се открие безмерната негова мъдрост.
Защото за човека, за който ви говоря, изцеряването от тифусна треска беше тъй естествено, както плащането заплатата на един б\ден или даването формулата на един реактив. Всичко в него беше бащинско милосърдие и вродена доброта. Всичко, изхождащо от него, беше едно гениално и нежно подбуждане, щото бедните мъже и жени да се окуражат за нови усилия и да получат облекчение и подобрение. Както художникът гледа природата, и както музикантът слуша, тъй и той живееше в Любовта и за Любовта, поради Любовта и чрез Любовта. * * * Той никога не говореше за тоя възхитителен огън, криеше своето знание и своето замайващо всемогъщество под една много обикновена външност на живота.
Той прикриваше своите добродетели и превъзходства, както ние прикриваме нашите
пороци
, и трябваше да бъде следван по цялата дължина на неговите продължителни ходения из гъсто населените предградия, за да се открие безмерната негова мъдрост.
С каква нежност предлагаше своята помощ на срамежливите и скромните, колко беше търпелив с досадливите, с претенциозните недоучени и с жалкото стадо на посредствените! Нашето сърце, което едвам е започнало да става човешко, може само да предчувствува неуловимите тайни на едно сърце, тъй свръхчовешко. Безбройните жестове на неговата благосклонност, на неговата неизчерпаема и всякога разумна благодетелност извираха от едно чувство, непонятно за нас: от убеждението за своето собствено нищожество. Един ден някой си поиска от тая загадъчна личност едно духовна помощ, а той отговори, след като една минута по-рано бе спасил един неизлечим: „Защо искаш това нещо от мене? Ти добре знаеш, че аз не струвам даже колкото пода, по който ходим".
към текста >>
13.
НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Висшата класа представя онази изтънчена част от човешкия род, която, освободена от гнета на материалните нужди, може свободно да развива своите душевни и лични качества, а същевременно да даде простор и на всички
пороци
и страсти, които се прикриват под маската на „благородството", безнаказаността и високото положение.
Измежду най-известните нейни романи трябва да се посочат: „Эликсир Жизни", „Маги", „Гнев Божий", „Смерть планеты", „Законодатели" – тези пет тома образуват една пенталогия; „Два сфинкса" – 2 тома, „Во власти прошлого", „Паутины", „Немезида", „Грозный призрак", „В шотландском замке", „Из царства тмы – последните три образуват една друга трилогия; „Царица Хатасу" и „Чародей Мемфиса", „Заговор", „Вампир", „Болотный цветок", „В ином мире", „На соседней планете" и др.*)[1] Целта на тези страници не е да се прави разбор на безчетния брой съчинения на Крижановска, но да се засегнат характерните основни елементи, залегнали в нейната творба. И тъкмо тук е трудна задачата, защото, едва ли не, трябва да се направи преглед на цялото окултно познание. Обектите, с които си служи Крижановска, са предимно във връзка с древността – със стария Египет, Рим или Индия, по историята на които тя без съмнение има много голям интелектуален багаж. За нейни обекти служат също и легенди и архиви из средните векове, а също и съвременния живот със своите странни феномени и загадки. Крижановска избира сюжетите си главно из живота на висшето общество и в това без съмнение трябва да видим тънък умисъл.
Висшата класа представя онази изтънчена част от човешкия род, която, освободена от гнета на материалните нужди, може свободно да развива своите душевни и лични качества, а същевременно да даде простор и на всички
пороци
и страсти, които се прикриват под маската на „благородството", безнаказаността и високото положение.
Тъкмо в такива среди, които могат да падат и се издигат, да изживяват вътрешни терзания след престъпни прояви; среди, които вследствие изтънчеността си стават добри проводници на душевни разстройства и податливи на „суеверия" – именно из тези среди К. избира своите герои. И при повечето случаи те винаги възкръсват за нов живот – в служене на мъдростта, светлината и доброто на човечеството. Характерното в нейното творчество е, че тя не умува, тя не дири причините на душевните явления в суха умозрителна схоластика, както това правят много автори или пък да ги облича в „понятия", които много малко полза допринасят в живота, както правят модерните психоаналитици. Тя се ползува направо и свободно от неизчерпаемия източник на окултното познание и тя тогава само „може".
към текста >>
14.
Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Г.
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Съвременните хора се нуждаят от молитва, която да изправи живота им и да премахне от тях многото
пороци
и навици.
Христос им отговори: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи". Обаче Те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа. Сам Христос се молеше. Той имаше много знание, но всяка вечер се уединяваше на молитва и размишление. Ако Той имаше нужда от молитва, колко повече ние!
Съвременните хора се нуждаят от молитва, която да изправи живота им и да премахне от тях многото
пороци
и навици.
Молитвата не търпи никакви правила,. никакви ограничения. Начините, по който един човек се моли, не е общ за всички хора. Този начин е подходящ само за него. Но, едно трябва да се знае - като идеш при Бога, не трябва да имаш никакви образи в душата си!
към текста >>
15.
За сатурновата линия - Из беседите на Учителя
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Човек може да яде или да не яде месо, но щом като мисли лошо за ближните си, щом като в него бушуват животински инстинкти необуздани, щом
пороците
, по-малки или по-големи, намират прием в неговите желания и в неговата неразумна воля, такъв човек не е никакъв вегетарианец.
Първите пионери на тази идея, които по-горе споменахме, са дошли до вегетарианството по един вътрешен път, по повелението на един вътрешен глас, който казва: „Не убий и не причинявай страдания". Кой е този глас? Не е ли това гласът на съвестта, този вечен спътник на човека; този строг, но винаги справедлив съдия? Почти погрешно е схващането, че като не ядял човек месо, щял да стане по-добър. „Добротата не е механически резултат от ядене или не ядене на месо." Добротата е плод на дълги и системни усилия на човека над нисшата му природа да я завладее и покори на висшето, на разумното.
Човек може да яде или да не яде месо, но щом като мисли лошо за ближните си, щом като в него бушуват животински инстинкти необуздани, щом
пороците
, по-малки или по-големи, намират прием в неговите желания и в неговата неразумна воля, такъв човек не е никакъв вегетарианец.
Той дори понижава своето човешко достойнство и престиж. Не е вегетарианец този, който изнасилва, хули, лъже или клевети и пр. Не е вегетарианец дори и този, който се доволствува с яденето. Кой е тогава истински вегетарианец? Такъв е само оня, който в стремежа си да слуша повеленията на своя вътрешен глас на съвестта, се отказва от всичко порочно и нечисто.
към текста >>
16.
Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Това, което наричаме съдба, зависи на първо място от характера, значи от силата на неговата воля, от положителните и отрицателни качества, от добродетелите и
пороците
и след това от външната сърца, условията, обстановката и пр.
И обратно, има случаи на дълга животна линия и ранна смърт. Но по това по-нататък. Разбира се, горната забележка усложнява въпроса и изисква от човека всестранно познание на тия 3 окултни науки и може да обезсърчи едни, да разколебае мнозина. Но това правило обяснява многото изключения, насърчава ония, които търсейки да намерят радост и надеждни неща по ръцете си, намират печални знаци, предвещаващи нещастия и катастрофи. Това правило прави много самоуверени и прибързващи в гаданието по-скромни, по-внимателни и по-прецизни в произнасянията си, а същевременно показва неизчерпаемите възможности на човешкото същество да твори, да работи над себе си и да чертае нови пътища за своя живот.
Това, което наричаме съдба, зависи на първо място от характера, значи от силата на неговата воля, от положителните и отрицателни качества, от добродетелите и
пороците
и след това от външната сърца, условията, обстановката и пр.
Значи, ако човек работи над своя характер и знае как, той може много неща да измени в своя живот Преди да пристъпим към разглеждане на тази наука, нека обясним, какво се разбира под думите: хиромантия, хирология, хирософия, хирогномия, палмистрия, които термини могат да се срещнат в окултната литература Общо взето, те всички означават гадание по ръцете. Но разгледани по-точно, хирогномия означава изучаване, гадание по пръстите. Хиромантия и палмистрия - гадание по дланта и линиите. Хирология - наука за ръцете, с обяснение за различните влияния на звездите и връзката им с местото по ръцете. Хирософията разглежда същата област във връзка със законите, силите и принципите, които работят от вечността в проявената вселена, С това завършваме нашит предварителни бележки. (Следва)
към текста >>
17.
На планината - Б. Боев
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Ако не култивираш добродетели в себе си, неминуемо ще се родят
пороците
- всички негативни качества.
ИЗ „ЖИВОТО СЛОВО" БИСЕРИ Абсолютно никаква лъжа!
Ако не култивираш добродетели в себе си, неминуемо ще се родят
пороците
- всички негативни качества.
Бъди постоянен в импулса, а не в нещата. Пий само от извора, а не от течението. Бъди строг към себе си, а снизходителен към другите. Едно добро не може да повдигне човека, тъй както от един камък дворец не се прави, а от безчет камъни. Всичките мъчения и страдания се дължат на незнанието ни да четем писаното около и върху нас.
към текста >>
18.
НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Гордостта е порок, макар и един от най-благородните
пороци
, но не може да се отрече, че рядката усмивка на гордостта, която трепти върху лицето на един интелигентен човек, има.
Жените, които се смеят така, са по леконравни, но не зли. У злия човек усмивката не се явява лесно. Една интересна усмивка има гордостта. Тя не е много сърдечна, а още по-малко заразителна усмивка.Тя не приобщава към себе си, а изразява едно снизходително поглеждане надолу с полуотпуснати мигли и леко извиване на устните. В повечето случаи това е доста приятна усмивка, рядка даже, откриваща един особен чар, но тя рядко се споделя от другите, а напротив оставя едно недоумение и конфузия.
Гордостта е порок, макар и един от най-благородните
пороци
, но не може да се отрече, че рядката усмивка на гордостта, която трепти върху лицето на един интелигентен човек, има.
един своеобразен чар. Няма душевно състояние, на което да не отговаря една съответна усмивка. Усмивка има и жестокостта. Не са редки случаите, когато усмивката по човешкото лице извиква истински ужас. Понякога един неописуем израз на страдание граничи с една усмивка, която е много по-страшна, защото само най-голямото страдание взема такъв израз.
към текста >>
19.
ЕДИН МУЗИКАТ НА БЪДЕЩЕТО - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
А лъжата и насилието са майка и баща на всички видове
пороци
и престъпления.
Там и майката, и бащата са силните, които стават слуги на децата си, правят всякакви жертви за тях в продължение на много години, докато слабите същества станат силни, разумни и богати като родителите си. Доколкото личностите, семействата и народите са се стремили да устроят своя живот съобразно законите на Божествения порядък, дотолкова те са успявали да напреднат в културно отношение, да осъществят своите идеали, да постигнат благоденствие и щастие. Когато принципите на Висшия порядък станат ръководни начала в живота на всички хора и народи, едва тогава ще настане общочовешката хармония, общочовешкото щастие. Тогава всичко, което съществува в природата, ще служи само за придобиване на блага за човечеството, и последното ще знае да работи разумно с тях. Людете, които са отричали съществуването на Божествения порядък, са измислили разни човешки порядъци, които почти всякога са прилагани и поддържани със средствата на насилието и лъжата.
А лъжата и насилието са майка и баща на всички видове
пороци
и престъпления.
Затова онези лица и народи, които най-много си служат с лъжата и насилието в разните им форми, стават носители на пороци, нещастия и разрушения и отиват бързо към израждане и изчезване. Така може да се обясни пропадането ни множество древни народи и големи империи. Когато Христос е казал: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята". Той не е имал намерение само да утеши слабите, подтиснатите и онеправданите люде в човешкия род, а е изявил един закон на Божествения порядък. Кротките човеци се стремят да живеят съобразно принципите и законите на Божествения порядък, поради което те раждат по-здраво, по-дълголетно, по-красиво и добродетелно поколение.
към текста >>
Затова онези лица и народи, които най-много си служат с лъжата и насилието в разните им форми, стават носители на
пороци
, нещастия и разрушения и отиват бързо към израждане и изчезване.
Доколкото личностите, семействата и народите са се стремили да устроят своя живот съобразно законите на Божествения порядък, дотолкова те са успявали да напреднат в културно отношение, да осъществят своите идеали, да постигнат благоденствие и щастие. Когато принципите на Висшия порядък станат ръководни начала в живота на всички хора и народи, едва тогава ще настане общочовешката хармония, общочовешкото щастие. Тогава всичко, което съществува в природата, ще служи само за придобиване на блага за човечеството, и последното ще знае да работи разумно с тях. Людете, които са отричали съществуването на Божествения порядък, са измислили разни човешки порядъци, които почти всякога са прилагани и поддържани със средствата на насилието и лъжата. А лъжата и насилието са майка и баща на всички видове пороци и престъпления.
Затова онези лица и народи, които най-много си служат с лъжата и насилието в разните им форми, стават носители на
пороци
, нещастия и разрушения и отиват бързо към израждане и изчезване.
Така може да се обясни пропадането ни множество древни народи и големи империи. Когато Христос е казал: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята". Той не е имал намерение само да утеши слабите, подтиснатите и онеправданите люде в човешкия род, а е изявил един закон на Божествения порядък. Кротките човеци се стремят да живеят съобразно принципите и законите на Божествения порядък, поради което те раждат по-здраво, по-дълголетно, по-красиво и добродетелно поколение. И затова те ще наследят земята.
към текста >>
20.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И докато той е роб на своите слабости и
пороци
, докато той е лош, злобен, неразумен, ленив, подъл и страхлив, живота не ще му даде нищо друго, освен вериги!
Те делят хората на „експлоататори“ и „експлоатирани“, на „насилници“ и „насилвани" — и мислят че едните са роби, а другите — свободни! Те мислят че робството е нещо външно, че зависи от външни неща и затова се напъват да трошат веригите на човечеството чрез промяна на известни външни условия. О! Те не знаят още, че робството е присъщо състояние на роба; че той не може да бъде освободен отвън, защото неговите вътрешни качества и състояния, неговите вътрешни вериги и робство определят и тия отвън ... Човек е това, което мисли! Със своята собствена мисъл, с постоянството на водната капка която пробива камъка, той е сътворил себе си: добър или лош, силен или слаб, умен или глупав, трудолюбив или мързелив, честен или подлец, Страхлив или безстрашен, порочен или чист, и всички заобикалящи го условия са резултат, са отражение на тези негови вътрешни качества. Животът никога не ще му даде нищо повече освен това, което е негово!
И докато той е роб на своите слабости и
пороци
, докато той е лош, злобен, неразумен, ленив, подъл и страхлив, живота не ще му даде нищо друго, освен вериги!
Там, и само там — вътре в човека — се крият причините на неговото робство. *** Навън птичките пеят! Слънцето весело грее! Полето, горите, планината, се смеят озарени от неговите лъчи. Птичките пеят!
към текста >>
Това са вашите недостатъци, вашите
пороци
и слабости!
... Той блести в далечината! Не виждате ли го колко е прекрасен? Как сияй и ни зове към себе си? И като че ли ни казва: „Пътя към мене минава през самите вас: през вашето сърце, ум и воля. Там лежат страшните препятствия, страшните изпитания, които вие трябва да преминете.
Това са вашите недостатъци, вашите
пороци
и слабости!
Това са вашите вътрешни вериги! “ Борбата за великото освобождение е почнала! Тя чака своите герои! ... Етични основи на вегетарианството. При споровете си с вегетарианците, хората, привърженици на месния режим, изтъкват следното съображение: — Вие, вегетарианците сте привърженици на природното, на естественото.
към текста >>
Той е заграбвал власт, но вместо това да го ползва, той е ставал роб на злите сили и на
пороците
си, за проклятие и вреда на себе си и на подвластните си!
Преди всичко нека знаем, че тия цветя съвсем не са за наше удоволствие разсеяни по поляни и долини; че те имат свой индивидуален и съзнателен живот, своя еволюция и заемат своето място в природата като известни тонове в една хармония. Следователно тяхното безогледно унищожаване, прекъсването на нормалния им развой нарушава тая хармония на природата. Който познава духовното единство във вселената, дълбоката вътрешна връзка, която съществува между различните елементи в природата и работата на духовните закони, той разбира че следствията от нарушението на тази хармония по какъвто и да било начин не може да не се почувстват от човека. Но човек, в своята сляпа и безогледна жажда за притежаване винаги се е лъгал: воден от своята алчност той винаги се е задоволявал с формите, с черупката на нещата, а същността, ядката им винаги се е изплъзвала от ръцете му. Той се е награбвал със злато, но вместо полза имал е само вреда, защото сам той е ставал роб на златото си.
Той е заграбвал власт, но вместо това да го ползва, той е ставал роб на злите сили и на
пороците
си, за проклятие и вреда на себе си и на подвластните си!
Той завладява човека, своя брат, завладява или купува тялото му, силите му, които използва да си достави грубо удоволствие или печалба, но в замяна на това изгубва най-ценното, което може да получи от него: любовта, симпатията, сърдечната подкрепа на своя брат. Такъв е случая и с цветята. Хората ги късат, „завладяват ги“, „радват им се“, отнисат ги у дома си, дето те преждевременно увяхват и после ги хвърлят на боклука. Те виждат само формата, нея вземат и затова получават много малко, бледа егоистична радост. Те се задоволяват с черупката, а ядката остава непозната за тях.
към текста >>
21.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защо този живот е пълен с духовна тъмнина, с духовна кал и смрад, с лицемерие, злоба, завист, подлост, всевъзможни извращения и
пороци
?
В изпълнението волята на Бога, е силата на човешката душа! Това е мотото, лозинката на Бялото Братство, — която то ни сочи като единствен съществуващ изход из задънената улица, в която се намира днешното човечество! И наистина, защо днес човечеството страда? Защо е потънало в духовна и материална мизерия? Защо живота на хората е живот на взаимноизяждащи се, вечно недоволни същества, далеч от чистотата, красотата и естествеността на природата?
Защо този живот е пълен с духовна тъмнина, с духовна кал и смрад, с лицемерие, злоба, завист, подлост, всевъзможни извращения и
пороци
?
Защо всички са тласкани от вихрите на злото, като откъснати листа от дървото на живота? ... Защото хората са нарушили волята на Бога. Защото те са отстъпили от Неговите закони, защото те са се откъснали от Цялото, отделили са се в тясната черупка на своята личност и изпълняват само своята воля, своите закони, своите желания и прищевки! ... Някога, — свидетелстват свещените писания на всички религии и народи — хората са живели щастливо и спокойно, в доволство и радост, в любов и мир помежду си! Но те нарушили закона на Бога, и, като следствие на това, са изгонени из Рая на щастието в ада на сегашния човешки живот.
към текста >>
22.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тая цивилизация създаде една личност обезверена, без устойчив морал, без характер, без истински високи идеали, дребна, вечно недоволна, болезнено чувствителна, нервно изтощена, лесно податлива на всккакви
пороци
, извращения и болести — една личност неспособна да се издигне над ограничените рамки на дребния егоизъм: тя създаде човека на израждането, безсилен да се справи с големите проблеми, които животът поставя пред цялото човечество.
Тъй наречената западна цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способства за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза по-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи, привърза го към изискванията на крайно изострената и пълна с несигурност борба за съществуване. Тя разви нисшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие.
Тая цивилизация създаде една личност обезверена, без устойчив морал, без характер, без истински високи идеали, дребна, вечно недоволна, болезнено чувствителна, нервно изтощена, лесно податлива на всккакви
пороци
, извращения и болести — една личност неспособна да се издигне над ограничените рамки на дребния егоизъм: тя създаде човека на израждането, безсилен да се справи с големите проблеми, които животът поставя пред цялото човечество.
Тая цивилизация създаде същевременно въпиющата нужда от нови хора. носители на нов живот, хора с висок морал, с високи идеали, с пламенни сърца, с несломима мощ. Да съдейства наред с всички близки и сродни нему учения и духовни движения за създаването на тия нови хора и задоволяването на тия големи нужди — това е — ни повече, ни по-малко — задачата и на „дъновизма“. (следва) Българските професори за Есперанто. Дълг е на хората на науката да работят за по-широкото разпространение на тъй лесния и звучен международен спомагателен език Есперанто, латинския език на демокрацията, който ще им даде пълна възможност да разпространяват в цял свят, не само чрез книгата, но и чрез живото слово, от университетските катедри, своите методи, своите открития, своите идеи!
към текста >>
23.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Хора, които, издигнали се над себе си, над своя дребнав егоизъм, над своите слабости и
пороци
, виждат в себе си клетка, частица от грамадния организъм, наречен човечество.
Празна и само пакостна работа е да забравим себе си, да оставим човека да се влошава, да се ожесточава, да живее с груб егоизъм и да се изражда, а да се отдадем всецяло в борба с лошите условия, с лошите наредби, с робството и тиранията в cветa. Без промяна в човека, в хората — промяна от лошо към добро, промяна от себелюбие и жестокост към човеколюбие и взаимопомощ — не може да има промяна и подобрение в условията, в наредбите на живота. Не! Нови хора са нужни — хора разумни, хора добри, хора благородни. Нужни са християни по дух и на дело, а не само по име. както е сега.
Хора, които, издигнали се над себе си, над своя дребнав егоизъм, над своите слабости и
пороци
, виждат в себе си клетка, частица от грамадния организъм, наречен човечество.
Хора, които да имат пълното съзнание, че, отнасяйки се зле към другите, правейки лошо на когото и да било, по тоя начин внасят безредие, нарушават правилото движение, влошават целия организъм и че последиците от това са: страдания и мъки за всички хора-части на цялото, страдания и мъки за всяка клетка от организма — човечество. Хора, които никога да не подхранват и да не дават простор в себе си на лоша мисъл и желание, никога да не правят никому нищо лошо. нищо вредно, нищо унизително и оскърбително. Хора. чиито сърца да пламтят от любов и които да изживяват пълна радост и блаженство само когато се грижат за другите, когато помагат на слабите, когато се жертват за онеправданите, а да страдат и да проклинат своята слабост и неумение, когато не успяват в това. когато са безполезни или вредни за себеподобните.
към текста >>
Кому не е известно, че голямата част от нашето висше и низше духовенство и монашество не само че не притежава християнски добродетели, но е оплуло в
пороци
от най-отвратителните: блудство, сребролюбие, чревоугодничество, пиянство и пр.
И затова ап. Яков, знаейки каква духовна сила са обладавали те, препоръчва: „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери за да се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяpa, ще избави страдалеца (Послание Яково 5: 14: 15;) Тяхната молитва е имала сила, защото те строго са се придържали у повелението на Христа към своите 12 апостоли, когато ги изпратили на проповед; „Проповядвайте ... болни изцелявайте ... даром сте взели даром давайте", а и към съвета Му; „Който от вас иска да бъде пръв, да служи на тези които са в нужда. Като ви умих краката, аз ви дадох пример.“ А молитвата на грамадното болшинство днешни владици и попове няма никаква сила, тя не достига небесата, а пълзи из краката им, като дима от Каиновата жертва, защото казаното повеление на Христа те са разбрали и практикуват така: „Даром сте го взели, на драм го продавайте“. А този, който търгува с учението на Христа и с благодатните средства, първо място от които държи молитвата, Бог не иска и да чуе за него, нежели и да се вслуша в неговите ходатайства!
Кому не е известно, че голямата част от нашето висше и низше духовенство и монашество не само че не притежава християнски добродетели, но е оплуло в
пороци
от най-отвратителните: блудство, сребролюбие, чревоугодничество, пиянство и пр.
А колко от тях имат онази жива вяра, която Христос и Неговите апостоли се стараеха да възпламенят в човешките души? „По делата ще ги познаете" — ето критерия на Христа. Днешната будна младеж и интелигенция не се преспива с увещания от рода на тези: „слушайте какво казва попа, а на делата му не обръщайте внимание". С право тя искат да видят от владиката и попа примери достойни за подражание. И когато не виждат такива, те с право заявяват: „За Господа на владиците и поповете не искаме и да чуем.
към текста >>
24.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Изкуството, не като средство за спекулация и за разпалване на низките, животински страсти, а изкуство облагородено, възвишено, пречистено от отровния дим на човешките
пороци
, изкуство, което ни издига и приобщава с върховната красота.
Тук ще дойдат и ще работят хората, които ще станат творци на новата, по-дълбока наука. И светлината на тази наука ще се разлее по всички части на света. Живота в свобода и красота, живота в хармония с природата и нейните закони, изисква и ще даде условия и възможност на всички, които го възприемат да обърнат особено внимание на естетиката, на естественото чувство за красивото и възвишеното, на копнежа към идеалното, към върховната реалност - Бога. На тая почва ще възникнат истинската религия и истинското изкуство. Религията не като източник на доходи за едни и като куп предразсъдъци за други, а като отговор на най-дълбокото и реално чувство на човешката душа - чувството на единение и стремеж към нейния първоизточник - Бог.
Изкуството, не като средство за спекулация и за разпалване на низките, животински страсти, а изкуство облагородено, възвишено, пречистено от отровния дим на човешките
пороци
, изкуство, което ни издига и приобщава с върховната красота.
И от всички видове, особено и най-голямо внимание ще трябва да се обърне на музиката. Новият живот е музика. С музиката трябва да се става и с музиката трябва да се ляга. С музика и песен трябва да се посрещне изгряващото сутрин слънце и също така да се изпрати. Така е било - в задругите на древните окултисти, така е било в окултната школа на Питагора, на древните египтяни и други, когато въпреки тщеславието на днешни учени, е имало много по-дълбоко знание и много по висока култура от днешното -така ще бъде и занапред, когато наново разцъфнат на земята величието и мъдростта на древността.
към текста >>
25.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вместо блудкави сантименталности, тук има вече една дълбока идея: пробуждането на човешкото в човека, пробуждането на божественото, бих казал, и в най-падналите на пръв поглед, най-забравени и изоставени, безприютни, отдадени на всекакви
пороци
членове на обществото.
Една вечна тема, без която филм като че ли е невъзможен: любовта. Но не, — това не е истинската, великата любов: това са демонските страсти, които бушуват в душата на съвременния човек временните увлечения, играта на плътта, наричани днес с това име. Почти всички филми, които ни идат от Америка и Европа, са безсъдържателни и повърхностни, безидейни. Tе разчитат преди всичко на външните ефекти, на една извънредно усъвършенствана техника, и на широко застъпения еротичен елемент в тях, който привлича най-много посетители. Един филм, който заслужава да се види, като противовес на блудкавата американщина във филма, като апотеоз на творчеството в живота, като отраз на духовното прераждане — това е филма „Пътният лист за живота“, който идва от Русия.
Вместо блудкави сантименталности, тук има вече една дълбока идея: пробуждането на човешкото в човека, пробуждането на божественото, бих казал, и в най-падналите на пръв поглед, най-забравени и изоставени, безприютни, отдадени на всекакви
пороци
членове на обществото.
Група от т. н. безпризорни деца, извършили безброй пакости, свикнали да живеят от кражби, чувствайки се като малки диви зверчета всред обществото, под нежните бащински грижи на един пропит с любов и с вярa в доброто ръководител, се превръщат в достойни, трудолюбиви граждани, които със ентусиазъм творят блага за себе си и за другите, творят новия живот, израз на колективното съзнание. Доскорошните малки бандити изоставят всичките си досегашни навици и образуват своята трудова задруга, своята комуна, в която тържествено зазвучава песента на радостния, ентусиазиран труд. „Пътният лист за живота“ е отражение на едно истинско творчество, едновременно духовно и материално. В него са предвидени всички пречки, всички трудности, които действителния живот поставя на пътя на това творчество и затова той е във висша степен реален, истинен, а не изкуствено скроен.
към текста >>
26.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тия духовни
пороци
, които живеят в човешките сърца, като че ли са ненаситна духовна храна за тях.
Т. Ч. ДУХОВЕН УПДЪК Човечеството, като колектив, и като отделни човешки индивиди, преживява незапомнен духовен упадък, който озадачава всеки общественик. Въпреки големите усилия на обществени и духовни водачи, на учени и писатели, на училищни и възпитателни институти, на обществен печат, — духовният упадък е в силен темп, като обхваща есе по-големи и по-големи обществени среди. В живота бушува една неописуема деморализация, която граничи с обезличаване на човека като разумно същество. Взрете се в човешкото общежитие и навсякъде ще се натъкнете на констатацията: в отношенията на хората — интелигентни и прости, учени и неучени, богати и бедни — кипи една непрестанна, егоистична борба; омраза, доносничества, подлости и отмъщение, са обладали днешните хора.
Тия духовни
пороци
, които живеят в човешките сърца, като че ли са ненаситна духовна храна за тях.
Той, човекът, може да се кичи с много красиви имена: интелигент, културен, идеалист, общественик и пр. и пр.; той може да носи големи етикети на хуманитарни, пацифистични, социални и пр. идеи и движения; той може да бъде религиозен и последовател на какви ли не църкви и секти, при все това обаче той си остава грешния човек, в душата на когото бушуват и горят пламъците на духовното падение, което води към нечовешки прояви и дела. Но дали само нашата страна е атакувана от днешния духовен и материален упадък? — Не.
към текста >>
27.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако хората заживеят по правилата и наставленията, дадени от Христа, те постепенно ще се освобождават от всички слабости и
пороци
, от всички лоши мисли, желания, стремежи и дела и ще стават все по-разумни и добри, все по благородни и щастливи.
В по-голямата си част, то е сбор от обреди, обичаи и суеверия, повечето от които съществуват още от преди Христа. То е само църковно и езическо учение. Христовото учение е наука за живота. То учи човека как да живее, за да бъде добре, за да бъде здрав, щастлив и свободен. То е ръководство по пътя към всестранно развитие и засилване, към съвършенство.
Ако хората заживеят по правилата и наставленията, дадени от Христа, те постепенно ще се освобождават от всички слабости и
пороци
, от всички лоши мисли, желания, стремежи и дела и ще стават все по-разумни и добри, все по благородни и щастливи.
Ще се възраждат и обновяват. Ще се издигнат тая мрачна и тъмна действителност, над тоя нещастен и мъченически живот, над тоя ад от омраза, егоизъм, диви борби, измами, насилия, робство, отчаяния, безсмислица. Ще дойдат до Любовта, която ще ги неправи благи и смирени, ще ги вдъхнови към работа за общ напредък, за общо щастие, за обща свобода. И ще заживеят оня нов, оня мирен и братски, оня благ и светъл живот, за какъвто са говорили великите учители: ще настане Царството Божие на земята, към което зовеше Христос. Токова с Христовото учение.
към текста >>
28.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Различните
пороци
и страсти, които създават човешкото нещастие, са резултат на тези утайки.
Така че причината за нещастието на хората е в това, че участват в разрушителните процеси на смъртта, която отнема всички придобивки. А за да бъдат щастливи трябва да участват в творческите процеси на живота, където всека дейност носи придобивка, и където всички придобивки се запазват. Ето как Учителя определя нещастието и несполуката: „Това което наричаме нещастие и несполуки не са нищо друго, освен упойки насъбрани в човешкия организъм. От хиляди години насам, със своя лош живот, със своите лоши мисли и чувства, човек е натрупал в организма си известни утайки, които днес създават неговото нещастие и несполуки. Съвременните хора наричат това наследственост.
Различните
пороци
и страсти, които създават човешкото нещастие, са резултат на тези утайки.
Те са образувани във време и пространство. А щастието и сполуките са извън времето и пространството. Следователно, произхода на щастието е от далечното минало и представлява един вътрешен процес в Битието. Щастлив може да бъде само онзи, който е във връзка със същества по-разумни от него. Който е в съприкосновение със същества по-долни от него, той живее в несполуките на живота“.
към текста >>
29.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Действието на този закон в астралния свят се изразява в очистване на човека от нисшите желания и в коригиране на неговите слабости и
пороци
, спъващи напредъка му, като го заставя да страда по начин подходящ за постигане на гонимата цел.
Резултата от неговата дейност може да се прояви веднага, а може да дойде след години или в други животи, но, когато и да било, където и да било, едно точно и справедливо възмездие очаква всяко наше дело. И ще трябва добре да се запомни, че в действието на този закон няма абсолютно нищо лично, абсолютно никакво пристрастие, във вселената няма награди или наказания. Всичко е р е з у л т а т следствие на неизменния закон. Действието на този закон ще бъде много по-добре изяснено, когато по-нататък го разгледаме във връзка с другия Велик Закон за космоса — закона за Превъплътяването, който също така работи за еволюцията на човека. Законът, който сега разгледахме, се казва закон за Причинността или Карма.
Действието на този закон в астралния свят се изразява в очистване на човека от нисшите желания и в коригиране на неговите слабости и
пороци
, спъващи напредъка му, като го заставя да страда по начин подходящ за постигане на гонимата цел.
Ако той е причинявал страдания на другите или е постъпвал несправедливо с тях, той ще бъде принуден да страда по един подобен начин. Трябва да се забележи, обаче, че ако едно лице е било овладяно от пороци или е правило зло на другите, но е надвило след това своите слабости, разкаяло се е, победило е пороците си и, доколкото това е възможно, е поправило сторените злини, всичко това го е обновило и изчистило от лошото му минало. Равновесието е било възстановено, урокът е бил научен още в това въплъщение и, следователно, няма причина за страдания след смъртта. (следва) Любовта към враговете Любовта към враговете е едно висше състояние, едно светло настроение, до което не може да се дойде отведнъж. Първо човек трябва да се освободи от своя егоизъм, да се издигне над себелюбието и да заживее с любовта към другите.
към текста >>
Трябва да се забележи, обаче, че ако едно лице е било овладяно от
пороци
или е правило зло на другите, но е надвило след това своите слабости, разкаяло се е, победило е
пороците
си и, доколкото това е възможно, е поправило сторените злини, всичко това го е обновило и изчистило от лошото му минало.
Всичко е р е з у л т а т следствие на неизменния закон. Действието на този закон ще бъде много по-добре изяснено, когато по-нататък го разгледаме във връзка с другия Велик Закон за космоса — закона за Превъплътяването, който също така работи за еволюцията на човека. Законът, който сега разгледахме, се казва закон за Причинността или Карма. Действието на този закон в астралния свят се изразява в очистване на човека от нисшите желания и в коригиране на неговите слабости и пороци, спъващи напредъка му, като го заставя да страда по начин подходящ за постигане на гонимата цел. Ако той е причинявал страдания на другите или е постъпвал несправедливо с тях, той ще бъде принуден да страда по един подобен начин.
Трябва да се забележи, обаче, че ако едно лице е било овладяно от
пороци
или е правило зло на другите, но е надвило след това своите слабости, разкаяло се е, победило е
пороците
си и, доколкото това е възможно, е поправило сторените злини, всичко това го е обновило и изчистило от лошото му минало.
Равновесието е било възстановено, урокът е бил научен още в това въплъщение и, следователно, няма причина за страдания след смъртта. (следва) Любовта към враговете Любовта към враговете е едно висше състояние, едно светло настроение, до което не може да се дойде отведнъж. Първо човек трябва да се освободи от своя егоизъм, да се издигне над себелюбието и да заживее с любовта към другите. Трябва да води дълги и тежки борби със себе си (с плътското същество) трябва много да работи в градината на своето сърце докато изкорени там всички бурени на егоизма и да отгледа цветето на любовта. И най-после, като резултат от дълги и успешни борби, той ще се извиси до любовта към враговете.
към текста >>
30.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всички твои скрити слабости,
пороци
, недостатъци, най-лошото, което се намира в тебе, всичко това, което ти старателно ти скривал и потулял до сега дори и от самия себе си, ще въстане с всичките си сили и ще иска да вземе пълно надмощие.
Ще искат да те задушат, да разкъсат. да погубят твоя живот — твоята душа. Из най нисшите сфери на живота ще изплува и ще се опита да обгърне, да завладее съзнанието ти най отвратителното, най-долното, най нечистото. Ще въстанат из далечините на миналото твоя все още жив грях, твоите престъпления, твоите падения и тия жестоки, безмилостни и обвинители изобличители ще заявят правата си над тебе. Миналото ще поиска да те завладее.
Всички твои скрити слабости,
пороци
, недостатъци, най-лошото, което се намира в тебе, всичко това, което ти старателно ти скривал и потулял до сега дори и от самия себе си, ще въстане с всичките си сили и ще иска да вземе пълно надмощие.
Чудовищата на ада, страстите на твоята нисша природа, ще бъдат развързани и ти ще бъдеш оставен сам да се бориш с тях. Но, — „няма нищо страшно за тези, които не се боят от страдания.“ Не се отчайвай, брат мой, сестро моя! Не падайте духом вие, които сте решили да посветите своя живот на Доброто. Не отстъпвайте вие, борци за Светлината. Има само една сила.
към текста >>
В огъня на страданията ще се стопят, ще изгорят завинаги вашите
пороци
и слабости, ще се затвърдят.
която е способна да устои на изпитанието чрез огън. — Това е силата на Божествения Дух в нас. Дайте път на Великия Ратник да излезе на бойното поле на живота ви и — победата ще бъде спечелена. Свържете се с Великото, Безграничното, Вечното в живота, и вие ще бъдете обгърнати от неуязвимата броня на Божествената сила. Пламенният меч на Духа ще разреши противоречията, ще срази злото и ще прогони чудовищата на мрака.
В огъня на страданията ще се стопят, ще изгорят завинаги вашите
пороци
и слабости, ще се затвърдят.
ще се закалят вашите сили и способности и злото ще бъде победено. Пътят на Светлината, водещ към щастие, величие и красота, ще бъде отворен пред вас. И ще чуете гласа на Бога в душата си: „Който победи, той ще наследи всичко; и ще му бъда Бог, и той ще ми бъде син“. * * * Живеем във време, когато ще бъдат опитани всички. Никой не ще избегне изпитанията.
към текста >>
31.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Какво тя е вършила и синовете нейни, Потънали цели в своите
пороци
, Как скитали са дълго по пътя безидейни, Аз зная и нея и нейните отроци.
Нови Орлеан е на повече от 2000 километра от тук, а до тогава аз не бях се отдалечавал повече от 160 километра от моето жилище. М. И. О с т и н мирови съдия Мидълтаун, Ню Йорк ХИМНЪТ НА НОВАТА ЕРА От векове далечни аз следя как в’ефира Върви във вихрен танец на Феба дъщерята. През зодиака как тя стъпки си пробира — От минало незнайно без шум бдя над земята. Познато е на мене нейното отклонение пътя й начертан от силите небесни, И нейните мечти и леко поведение, Злини и добрини на мене са известни.
Какво тя е вършила и синовете нейни, Потънали цели в своите
пороци
, Как скитали са дълго по пътя безидейни, Аз зная и нея и нейните отроци.
А виждала съм също как плаче и страда, В скърби непосилни и мъки жестоки, Душата на светлите земни чада, Прикрили от взор чужди рани си дълбоки. И унеса дивен на тоз танц в простора. Наблюдавам мълком от епохи древни. Що вършат растения, животни и хора, В дела разпознавам велики и дребни. Преценявам аз всичко без страст и зла мисъл ь, И глупеца невеж, що се шири в палати, И героя тих, кой в жертва е принесъл Дор живота свой за човешки дни благати.
към текста >>
32.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И ако някой се осъзнае и почне да търси истината, да търси контакт с извора на живота и заживее нов, различен от дотогавашния, живот, и щом се откаже от известни недобри дела и
пороци
, той бива обявен от своите приятели за смахнат, едва ли не и за луд.
да четат, за идолопоклонци. Но винаги всяко ново нещо. което идва в живота и се налага, е срещало острата критика и безпощадна присъда на консервативното общество. Днес хората напълно са се откъснали от природата и вършат точно противното на онова, което нейните закони ни посочват. И вследствие на това се дължат големите противоречия в живота ни: болести, недъзи и пр.
И ако някой се осъзнае и почне да търси истината, да търси контакт с извора на живота и заживее нов, различен от дотогавашния, живот, и щом се откаже от известни недобри дела и
пороци
, той бива обявен от своите приятели за смахнат, едва ли не и за луд.
Един стар вегетарианец разправяше какво е било общественото мнение за вегетарианството преди 30 години, когато е започнало това движение у нас и когато вегетарианците са били единици. Когато се научили някои, че в София имало някой си човек-чудак, който не ядял месо, при него постоянно отивали хора да го видят и с учудване се запитвали как може човек да живее без месо. Но ето в последното десетилетие виждаме, че заедно с напредъка на човечеството, науката и разширението и по-дълбокото схващане на етичните закони, вегетарианството е познато в широките кръгове на обществото; и днес никой не се чуди когато лекарят му предписва да се храни с безкръвна храна. ако иска да оздравее и да запази бодрост и младенчески дух или когато етиката препоръчва на хората чиста плодова храна, ако искат да се развива правилно и душевния им живот. Ако преди 20 — 30 години някой би говорил да се построят хижи из планините, биха го сметнали за голям чудак.
към текста >>
33.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Из калта на падението, с магическата пръчка, с мощната сила на тази свещената Алхимия, Божествения Дух в човека, в огъня на страданието, превръща нашите грешки, грехове, слабости, престъпления и
пороци
, в скъпоценни камъни, в прекрасни бисери и диаманти, в които блести с хиляди оттенъци чистата Божествена светлина и които представляват истинската, нетленна вечна украса на човешката душа.
Нищо в свещения процес на Божествената Алхимия не се унищожава, нищо не се убива, а само се претворява, издига и облагородява. Едно лошо, низше чувство, една лоша мисъл, едно лошо действие или навик, се превръщат, при посочените по-горе условия, във възвишени, благородни, чисти чувства, мисли, действия и навици. Нищо не се убива, защото нищо не може да се убие, а само се пресъздава, издига и облагородява. Из калната пръст, из нечистата тор дори на живота, Божествения дух извлича силите, които създават и изграждат най-хубавите, най-красивите цветя на живота, в чиито хармонични съчетания на багри и форми, и в чието мъдро и дълбоко символично устройство са вложени Божествените Мъдрост. Истина и Любов.
Из калта на падението, с магическата пръчка, с мощната сила на тази свещената Алхимия, Божествения Дух в човека, в огъня на страданието, превръща нашите грешки, грехове, слабости, престъпления и
пороци
, в скъпоценни камъни, в прекрасни бисери и диаманти, в които блести с хиляди оттенъци чистата Божествена светлина и които представляват истинската, нетленна вечна украса на човешката душа.
Превръщането на низшето във висше, на злото в добро, на нечистото в чисто, на слабото в силно, на грозното красиво — превръщането на неблагородните елементи в човешката душа в злато, това е свещената вътрешна Алхимия на живота,това е най-великото изкуство, за овладяването на което човек е дошъл на земята. С. К. Ти трябва да надмогнеше! Ти трябва да надмогнеш над бедите! Над мъките си ти вдигни чело без страх.
към текста >>
Голяма помощ в работата ни върху нас, за да се отървем от известни недъзи и
пороци
, които ни пречат да проявим положителното на нашия живот и да тръгнем в пътя на развитието са тъй наречените Тайни науки: Астрология, Френология, Хиромантия, Физиономия и др.
ще я намери, и за да я развие трябва работа — да работи усилено с постоянството и приложението върху себе си, върху лозето вложено в него самия. Ще работи върху себе си със своята мисъл чрез размишления, медитация, разсъждения и пр. Със своето сърце — чрез молитва, изявяване на любовни чувства и постъпки към Бога, към цялата разумна природа, към всичко живо и пр. С воля — чрез действие, прилагане на новото Божествено Учение, най-висшата мъдрост и любов до сега дадена на човешкия род и най-голямата светлина. която до сега е озарила човешкия ум.
Голяма помощ в работата ни върху нас, за да се отървем от известни недъзи и
пороци
, които ни пречат да проявим положителното на нашия живот и да тръгнем в пътя на развитието са тъй наречените Тайни науки: Астрология, Френология, Хиромантия, Физиономия и др.
С тяхна помощ ние ще открием много атавизми, които сме наследили от нашите деди и от които, като хора поели пътя на еволюцията и възхода трябва да се освободим и на тяхно място да развием други чисти, благородни, слънчеви черти. N. Д-р Хр. Драганов Плодовете като храна и лекарство Че гроздето, дините, пъпешите ябълките, крушите и пр. са храна, поради тяхната обща употребимост, е всекиму известно, но че съдържат ценни лечебни вещества, е непознато на широката публика. Нещо повече — мнозина ги смятат за първоизточник на тежки заболявания — заблуда, която, за съжаление, се подхранва и от някои лекари, които забраняват често, без особено основание, да се яде диня, пъпеш, грозде и т.
към текста >>
34.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Може да има омраза, злоба, егоизъм н всякакви лоши
пороци
.
935 год.) 350 учени против войната (Писмо) Духът на новото възпитание (Г. С. Г.) Белият лотос (Продължение от брой 139 - Мейбъл Колинз) Вчера и днес (По случай 25 години от смъртта на Толстоя), N. Известия пращани чрез мисълта Овчар и Вълча яма (басня – Дядо Благо) Хроника Книжнина 25 години от смъртта на Лев Толстой „И светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе“. Може да има зло в света. Може да има падения, разочарования н поражения.
Може да има омраза, злоба, егоизъм н всякакви лоши
пороци
.
Може да има тъмнина, страшна духовна тъмнина, която обезсилва н осакатява душата. Може! Но зад всичко това зло, зад черното крило на мрака, има нещо вечно, безсмъртно, никога и с нищо неунищожимо. Зад преходната ежедневна отрицателна действителност, има едно вечно Добро, което никога не умира. Зад тъмнината на заблуждението и лъжата има една вечна светлина, една вечна Истина, която ще пребъде вовеки, за да привлича и зове, като неугасващ фар в бурното житейско море, заблудените, останалите в безпътица човешки души; да им дава надежда за по-добро бъдеще; да им вдъхва вяра в добрия изход от борбите и страданията на живота; да ги изпълва с великата любов, за която няма никакви прегради, пред която нищо не устоява ... Животът на великия старец от „Ясна Поляна“, животът на обичания от всички Лев Толстой, е живо свидетелство, е пълно доказателство, че това е наистина тъй: че Доброто е вечно, че Истината е вечна, че Любовта е вечна. Може би има много човешки понятия за доброто, конто са временни, скоропреходни.
към текста >>
35.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото само това себеобвинение ще ме застави да работя, да се боря със своите слабости и
пороци
, които са причините, извора на не; щастието.
Защото това обвинение и себеосъждане ще ни подтикне да работим над себе си, за да станем по добри, как да заживеем по-разумно. А щом станем подобри и заживеем по-разумно. тогава естествено, и живота ни ще стане по добър, по-щастлив. И колко по-вече напредваме по пътя на доброто, колко по-съвършени и разумни ставаме, толкова по-вече ще се увеличава доброто в света, толкова по-вече щастие ще имаме в живота. Да обвиня и осъдя сам себе си за нещастията си в живота, това е разумното гледище, което ще ме изведе от тия нещастия.
Защото само това себеобвинение ще ме застави да работя, да се боря със своите слабости и
пороци
, които са причините, извора на не; щастието.
Причините за всяко нещастие, изворът на нещастието въобще, е егоизмът, себелюбието. Егоизмът кара всеки човек да се отнася зле към другите, да се отнася зле към всекиго. А хората днес, макар и да имат различни идеи. във всекидневният си живот са егоисти. Затова и всички са нещастни.
към текста >>
36.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Любов и еволюция (Но за да се разберат ученията и изразите, човек трябва да се откаже от земния, от външния свят, който има само преходен характер.) За да възкръсне човек, трябва да се освободи от наследствените пречки от всички лоши мисли,
пороци
и лоши действия.
Пътят отива към Бо га. Но човечеството е паднало от този път в течение, водещо надолу. Христос дойде да измъкне човечеството от това течение и да го постави в обратното, пак възходящо. Ето възкресението! Троицата е Божествената Мъдрост.
Любов и еволюция (Но за да се разберат ученията и изразите, човек трябва да се откаже от земния, от външния свят, който има само преходен характер.) За да възкръсне човек, трябва да се освободи от наследствените пречки от всички лоши мисли,
пороци
и лоши действия.
Последната глава не е беседа, а трактат за „Великото Всемирно Братство“. Тази глава открива окултното верую на последователите на тая школа. Членовете на това „Братство“ са по-съвършени духовни същества, които са еволюирали през хилядолетията, и които ръководят и създават света. Те образуват Йерархия. Положителните сили са „Белите Братя“, а отрицателните сили са „Черните Братя“.
към текста >>
37.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той може да култивира, при тия условия в себе си само
пороци
.
Също и всеки човек отделно трябва до приеме слънчевата култура в живота си. И тя ще го научи само на едно, в не-ще го научи само на едно, в него няма да има раздвоение нито колебание на кого да служи, защото светлината в ума му и силата в душата му ще бъдат достатъчни да му осветят пътя и да му покажат, какво именно той трябва да прави. Ако един човек върши добри дела, имащи за база благото на всички същества, ако в него се е зародил възвишен порив да служи от любов и безкористие на Великото и красивото, безспорно, слънчев лъч е проникнал в неговата душа. Ако той завижда, ако лъже, краде и насилва, той се намира дълбоко, много дълбоко още в избите на природата, в които не прониква слънчева светлина. в които не лъха зефира и не блика чиста изворна вода, е има само мухъл и плесен.
Той може да култивира, при тия условия в себе си само
пороци
.
Той дълго, дълго ще трябва да пълзи, като охлюв и да минава стъпало по-стъпало, до превъзмогва препятствие след препятствие, страдание след страдание, докато един ден, може би след много години, векове и животи, си покаже главата, като растение из под гъстата материя и се изложи изцяло на слънчевата светлина. Едва тогава за него ще настанат нови времена, ще дойде нова епоха. А така, както днес някой се мъчат с изкуствена светлина да внесат промяна и подобрение в живота на тия блуждаещи сенки в долината на страданията, създавайки за тях ограничение, това е невъзможно, това са палиативи. По тоя начин те не могат да се възпитат. Не изкуствена светлина, а истинска слънчева светлина, и то приета не външно.
към текста >>
38.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Жреците на богинята профанират нейния храм чрез своята лудост, своите
пороци
и със задоволяването на всичките свои страсти.
Аз виках с висок глас, изправен в средата на този кръг: „О, жители на Египет, спомняйте си моите думи! Никога вече, може би, вие няма де чуете гласа на Майката, на Истинския Бог. Тя ви говори. Върнете се във вашите жилища и запишете тия слова на таблетки, издялайте ги на камък, та да могат да ги четат и тия, които не са още родени, повтаряйте ги на своите деца, за да познават мъдростта. Идете, не оставайте тук да бъдете свидетели на светотатството, което ще се извърши тая вечер в храма.
Жреците на богинята профанират нейния храм чрез своята лудост, своите
пороци
и със задоволяването на всичките свои страсти.
Не слушайте техните думи и запитвайте своите собствени сърца за техните учения.“ Силата ми беше вече изчерпана. Не можех да произнеса нито дума повече. С наведена глава и отмалели членове, аз се подчиних на заплашителния кръг, който ме заобикаляше и се отправих към Храма. В мълчание ние се изкачихме по алеята и влязохме в преддверието. Тук ние се спряхме.
към текста >>
39.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пороците
на майката и бащата се предават на децата им чрез кръвта.
За да избегнете тези опасности, вие трябва да бъдете много умни. Каквото и да правите, трябва да бъдете много внимателни, за да не пострадате. Отивате напр. при някой болен. Трябва да бъдете много внимателни, защото всички болести — физически и духовни — се предават от човек на човек, понеже сме скачени съдове.
Пороците
на майката и бащата се предават на децата им чрез кръвта.
Следователно, докато живеете в този свят, има ред условия да ви се предадат недъзите на този свят и вие да ги приемете. Щом живеете на онзи свят, ще имате възможност да приемете дарбите и добродетелите на онзи свят. По този въпрос аз имам една голяма статистика. В това направление нито един учен на 19 век не е направил такива подробни изследвания, каквито аз съм направил. Аз съм първият учен в този век, който е изследвал този въпрос подробно.
към текста >>
На основание на тези изследвания, аз съм дошъл до следния закон; с каквото същество влезеш във връзка, ти ще приемеш неговите енергии, неговите качества — добродетели и
пороци
.
Следователно, докато живеете в този свят, има ред условия да ви се предадат недъзите на този свят и вие да ги приемете. Щом живеете на онзи свят, ще имате възможност да приемете дарбите и добродетелите на онзи свят. По този въпрос аз имам една голяма статистика. В това направление нито един учен на 19 век не е направил такива подробни изследвания, каквито аз съм направил. Аз съм първият учен в този век, който е изследвал този въпрос подробно.
На основание на тези изследвания, аз съм дошъл до следния закон; с каквото същество влезеш във връзка, ти ще приемеш неговите енергии, неговите качества — добродетели и
пороци
.
Затова трябва да бъдем внимателни, с какви същества влизаме във връзка. Човек трябва да намери онези методи и пътища, по които да влезе във връзка с високонапредналите разумни същества, които ще му придадат своето знание и добродетели и ще го научат да живее. За да живее разумно, човек трябва да разбира основния закон на живота — правилната обмяна на енергиите. Това значи, както човек получава благата от природата, така и той трябва да ги сподели със своите ближни. Затова всички трябва да се научите да давате.
към текста >>
40.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да се бори човек със своите слабости и
пороци
, да се стреми към природосъобразен живот — това е борба за живот.
Не потвърждават ли същото и всекидневните самоубийства, за които ни съобщават вестниците? Не се ли потвърждава това и от постепенното намаляване годините на живота? Невъзможно е грешките и престъпленията да доведат човека до радостта и благото на живота. Не! Защото след всяка грешка и престъпление идат наказания. Всички болести и страдания, всички борби, всички войни, които отравят и погубват живота — това е наказанието на днешните хора за техните грешки и престъпления, за тяхното отклонение от природата.
Да се бори човек със своите слабости и
пороци
, да се стреми към природосъобразен живот — това е борба за живот.
Защото колкото повече побеждава своите слабости и пороци, колкото повече се освобождава от грешките и престъпленията, толкова по-здрав и силен той става, толкова повече светлина и радост достига, толкова повече щастие има в живота. Това е пътя на живота, отреден човеку от природата. Тук той трябва да върви, за да бъде живота му все повече увеличаващо се благо, растяща радост. Да се бори човек за материални блага, да се стреми към повече ядене и пиене, към повече полови удоволствия — това е борба за смърт. Защото увеличавайки се тия блага, с това се увеличават грешките и престъпленията, които водят след себе си: израждане, хилавост, болести, страдания, смърт.
към текста >>
Защото колкото повече побеждава своите слабости и
пороци
, колкото повече се освобождава от грешките и престъпленията, толкова по-здрав и силен той става, толкова повече светлина и радост достига, толкова повече щастие има в живота.
Не се ли потвърждава това и от постепенното намаляване годините на живота? Невъзможно е грешките и престъпленията да доведат човека до радостта и благото на живота. Не! Защото след всяка грешка и престъпление идат наказания. Всички болести и страдания, всички борби, всички войни, които отравят и погубват живота — това е наказанието на днешните хора за техните грешки и престъпления, за тяхното отклонение от природата. Да се бори човек със своите слабости и пороци, да се стреми към природосъобразен живот — това е борба за живот.
Защото колкото повече побеждава своите слабости и
пороци
, колкото повече се освобождава от грешките и престъпленията, толкова по-здрав и силен той става, толкова повече светлина и радост достига, толкова повече щастие има в живота.
Това е пътя на живота, отреден човеку от природата. Тук той трябва да върви, за да бъде живота му все повече увеличаващо се благо, растяща радост. Да се бори човек за материални блага, да се стреми към повече ядене и пиене, към повече полови удоволствия — това е борба за смърт. Защото увеличавайки се тия блага, с това се увеличават грешките и престъпленията, които водят след себе си: израждане, хилавост, болести, страдания, смърт. Това е пътя на смъртта, по който води материализма.
към текста >>
Човек трябва да пази добрите си навици, ако му липсват да си създаде, защото те са условие за развиване на положителни качества, а лошите навици да изкоренява своевременно, докато още не са се превърнали в
пороци
.
Навиците на свой ред могат да бъдат разделени на две групи: добри и лоши. Като добри се считат ония навици, които допринасят нещо на отделния човек или на обществото, във физическо или в духовно отношение. Не е без значение за човека, какви навици ще придобие; добри, които ще го издигнат, или лоши, които ще го тласнат по хлъзгавата площ на падението. Навикът, е оня стадий в живота където на нещата се определя посоката нагоре или надолу. До като добрите навици са рожба на постоянството във възвишените стремежи, а лошите навици са рожба на привички и прищевки.
Човек трябва да пази добрите си навици, ако му липсват да си създаде, защото те са условие за развиване на положителни качества, а лошите навици да изкоренява своевременно, докато още не са се превърнали в
пороци
.
Те, пороците от своя страна са почва не само за разни болести, но още и за много други злини от личен или обществен характер. Ето няколко от най-разпространените лоши — вредни навици: Бързото ядене, свързано с недостатъчно и непълно сдъвкване на храната, както и преяждането, са все вредни навици, отречени категорично от правилата на едно разумно хранене, защото освен че храната остава непълно използвана, но още докарва разни стомашни и други разстройства. Бързото дишане е не по-малко вреден навик; при него белите дробове систематично, страдат от недоимък на въздух, поради които кръвообращението става неправилно и непълно. За да се избави човек от този лош навик, трябва да почне със систематично плавно и дълбоко дишане. Пиенето на студена вода докарва не рядко гърлени болести и други разстройства на хранопровода.
към текста >>
Те,
пороците
от своя страна са почва не само за разни болести, но още и за много други злини от личен или обществен характер.
Като добри се считат ония навици, които допринасят нещо на отделния човек или на обществото, във физическо или в духовно отношение. Не е без значение за човека, какви навици ще придобие; добри, които ще го издигнат, или лоши, които ще го тласнат по хлъзгавата площ на падението. Навикът, е оня стадий в живота където на нещата се определя посоката нагоре или надолу. До като добрите навици са рожба на постоянството във възвишените стремежи, а лошите навици са рожба на привички и прищевки. Човек трябва да пази добрите си навици, ако му липсват да си създаде, защото те са условие за развиване на положителни качества, а лошите навици да изкоренява своевременно, докато още не са се превърнали в пороци.
Те,
пороците
от своя страна са почва не само за разни болести, но още и за много други злини от личен или обществен характер.
Ето няколко от най-разпространените лоши — вредни навици: Бързото ядене, свързано с недостатъчно и непълно сдъвкване на храната, както и преяждането, са все вредни навици, отречени категорично от правилата на едно разумно хранене, защото освен че храната остава непълно използвана, но още докарва разни стомашни и други разстройства. Бързото дишане е не по-малко вреден навик; при него белите дробове систематично, страдат от недоимък на въздух, поради които кръвообращението става неправилно и непълно. За да се избави човек от този лош навик, трябва да почне със систематично плавно и дълбоко дишане. Пиенето на студена вода докарва не рядко гърлени болести и други разстройства на хранопровода. Тютюнопушенето, алкохолизма, месоядството и пр.
към текста >>
41.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така мнозина попадат в ноктите на
пороци
от различно естество — пиянство, разврат, лъжа, омраза и пр., които го водят до „погибел“.
И там обаче, единственото нещо, което ги движи, това е амбицията, тщеславието или желанието да притежават една добре платена служба или професия, чрез която да си устроят един приятен живот, Същественото нещо, обаче, основният импулс в неговия живот, това е личното или семейно благо, без оглед на висшите повеления на всеобщия живот. Такъв човек се бои от усилия и борби за един по-висш живот. Той изпада напълно в сферата на земното влияние. В такъв случай духовното, висшето, Божественото, почти не се проявява. Той се отдава повече на преходните желания, увлича се в удоволствия и застава във водовъртежа на чувствата и страстите.
Така мнозина попадат в ноктите на
пороци
от различно естество — пиянство, разврат, лъжа, омраза и пр., които го водят до „погибел“.
Това е края на „широкия път“, из който човек се движи, т. е. пътя на лекия живот, живот, който е чужд на полета на идеалиста, на духовно-пробудения, който е готов да жертва „удоволствията“, удобствата на широкия път, заради един висок идеал! Тук се докосваме вече до „тесния път“. Какво съдържание влага в тези думи Великият Учител? Тесния път, това е пътя на духовното въздигане, на духовното усилие да се достигнат върховете на истината, на любовта, мъдростта и правдата.
към текста >>
42.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е Великият ден, който очаква човека — освобождението му от робството на грубата материя, възкресението му от гроба на плътската страсти, желания, слабости и
пороци
.
Нашата задача в това тъмно царство на борби, противоречия, усилия и страдания е: Духът, т. е. нашето истинско „Аз“ да стане господар на материалните условия, да победи всички пречки, външни и вътрешни, да овладее напълно плътта, тялото, като го превърне в съвършен, префинен и послушен изпълнител и проводник на заповедите и подтиците на Духа. Тук, на земята, Духът и плътта са във вечна борба помежду си. И тази борба трябва да завърши и може да завърши само по един начин: с победа на Духа над плътта. Това е именно възкресението на Христа в човешката душа.
Това е Великият ден, който очаква човека — освобождението му от робството на грубата материя, възкресението му от гроба на плътската страсти, желания, слабости и
пороци
.
Изграждането на едно ново тяло, в което пулсира чиста, неопетнена с отровата на греха кръв, която е проводник само на чисти мисли, чувства и постъпки, и с което той ще заживее в „новото небе и новата земя“ на бъдещето. Колко дълъг, и стръмен, и мъчителен е този път за човека! Колко пъти ще падаме и ставаме под тежестта на нашия кръст — материята — в пътя си към Голгота! Каква безкрайна низа от вътрешни борби, противоречия и страдания представлява човешкият път към Голгота — т. е. към възкресението!
към текста >>
43.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Причината е упадъка на родителите, органически дегенерирани, изтощени поради
пороци
и злоупотреби от всяко естество, липса на хранене, животинско състояние и вродени психофизиологически анормалности.
повреждат прогресивно и ги правят неспособни да извършват своите нормални функции. Нервозно-хипердинамичния темперамент представлява един тип, който е много активен, горещ, неблагоразумен, буен, — един акумулатор в пълно развитие на мощ, но „захранен“ изключително със съпротивителна сила. Той постоянно произвежда. И консумира едно изключително количество енергия и по този начин клони да разлага или да разслабва преждевременно своите органически и жизнени съпротиви и да скъси трайността на живота си. А, напротив, магнетичния темпераменти представлява един тип индиферентен, безжизнен, студен апатичен, — един „дефектен акумулатор по начало“, поради липса на мощна сила, динамизъм.
Причината е упадъка на родителите, органически дегенерирани, изтощени поради
пороци
и злоупотреби от всяко естество, липса на хранене, животинско състояние и вродени психофизиологически анормалности.
Електро-магнетичния темперамент представлява типа. който не е нито много активен, нито уталожен, нито ленив. Той е един тип прилежен, редовен, спокоен, но енергичен. Той е нормалния тип, уравновесен или „свръх-поляризиран“. Но от друга страна се знае, че всичката тая липса на анормалност и дефекти могат да бъдат силно изменени от личността, било в положителна смисъл, било в отрицателна смисъл, според направлението, което се дава на личния хранителен режим и на начина на живота, на възпитанието на собствената воля.
към текста >>
44.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тая змия заслепява погледа ми към моите погрешки и недостатъци и отваря очите ми само за слабостите, грешките и
пороците
на другите.
—мислех си аз. — Наистина, тя е отровна и едно ухапване може да ми струва живота. Но колко хора до сега са ухапани и умрели от змия? И няма ли друга змия вътре в мен (и в човека въобще) която ми причинява много повече неприятности и страдания, която много повече ме излага на гибел и смърт? Това е егоизма, себелюбието.
Тая змия заслепява погледа ми към моите погрешки и недостатъци и отваря очите ми само за слабостите, грешките и
пороците
на другите.
И по тоя начин се подкрепя и засилва обичта към мен, а към другите се събужда омраза и осъждане. И това става с всеки човек. И така, обичайки, обожавайки себе си, без да виждаме лошите си страни, ние всички ставаме все по-лоши. Виждайки в себе си добри хора, ние живеем грешно и престъпно и, вместо към здраве и съвършенство, вървим към израждане, към болести и страдания. И има ли нещо чудно в това, че хората днес сме дошли до там, че едва, едва се търпим?
към текста >>
45.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото всички лоши
пороци
, това са змийска кожа, с която човек се облича.
Кажи им същото. Човек трябва да умре за всички свои криви мисли и да ги замести със светли. Той трябва да умре за всички свои нечисти желания, и ги замести с чисти и възвишени. Той трябва да умре за своя стар живот и след това да възкръсне, да влезе в новия свят. След това той ще благодари на Бога, че се е освободил от змийската кожа.
Защото всички лоши
пороци
, това са змийска кожа, с която човек се облича.
Човек трябва да съблече тази кожа от себе си. Това значи да се роди изново. Казвам: бъдещето не е илюзия. Сега иде новата епоха, когато хората трябва да влязат в рая, в щастливия живот. Аз не искам да ви заставя насила да направите нещата, но казвам: Приемете любовта доброволно, и я приложете така, както вие разбирате.
към текста >>
46.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те всякога са считали, че лъжата е майката, а насилието е бащата на всички престъпления, неправди,
пороци
и нещастия между человеците, че там където са употребени лъжата и насилието, злото вече е внесло своята смъртоносна отрова.
Богоизбраните и боговдъхновени люде всякога са се отличавали от останалите обикновени человеци със своето високо и винаги будно съзнание за дълг и отговорност спрямо волята Божия и Неговите заповеди и спрямо живота, напредъка и благоденствието на всички человеци. Умовете на богоизбраните всякога са били носители за человечеството на велики божествени откровения и светли творчески мисли, сърцата им са били непреривни източници на жизнедателна любов и обич, волята им е била чудодейна в правене на добро, а словото им е било всякога животворно и пророческо. Те всякога са живели и работили всред народа като учители-мъдреци, гениални писатели, поети, музиканти, художници, учени и високо даровити, любящи народа общественици, държавници и народни водачи. Богоизбраните винаги са учили народа да познава законите на Божията любов, Мъдрост, Истина, Правда и Свобода и съобразно тези закони да устройва личния си и обществен живот, та всички да са щастливи. Те никога не са си служили с лъжа и насилие за принуждаване на людете да живеят съобразно Волята Божия и Неговите закони.
Те всякога са считали, че лъжата е майката, а насилието е бащата на всички престъпления, неправди,
пороци
и нещастия между человеците, че там където са употребени лъжата и насилието, злото вече е внесло своята смъртоносна отрова.
Душите, умовете и сърцата на богоизбраните люде са жилища на Бога, който ръководи мислите им, копнежите им. словото им, живота им и делата им да изявяват волята Му на света. Затова богоизбраните са били винаги образци между человеците с любовта си, мъдростта си, истинолюбието си, правдата си и добродетелите си. Те са учили народа, че Волята Божия е всеки человек да оправя себе си, и така ще се оправи целият свят. Те са били винаги пример на кротост, смирение, послушание, миролюбие, самопожертвование и изпълнение Волята Божия.
към текста >>
47.
-
Всяка мисъл, всяко чувство и желание се стреми към проява; отвратителните представи за болест, разврат и
пороци
от всеки род причиняват нещо като скрофули или проказа в душата и последната ги проявява после в тялото.
Или някой те обижда, когато обядваш — веднага апетитът се изгубва. При нещастен случай, който внезапно става пред очите ти — ти трепериш, вкаменяваш се просто и не можеш да се помръднеш от мястото си. За една минути ти се разгневяваш силно и след известно време се оплакваш от главоболие. Раздразнителността изобщо винаги причиняват болести, както и злобата, страхът и гневът. Един прочут американски лекар казва „духът е естествения защитник на тялото.
Всяка мисъл, всяко чувство и желание се стреми към проява; отвратителните представи за болест, разврат и
пороци
от всеки род причиняват нещо като скрофули или проказа в душата и последната ги проявява после в тялото.
Гневът превръща химическите свойства на слюнката в опасна за живота отрова. Внезапните и безмерни душевни вълнения разслабват сърцето и причиняват понякога лудост и смърт. Научно е доказано, че обикновената пот химически се различава от студената пот, която избива при силно съзнание на своята виновност. Един естествоизпитател чрез опити е достигнал до там, че да определя с химически анализ по капката пот или слюнка, каква страст е вълнувала човека, когато тази капка пот или слюнка е взета в момента на изпитваната страст“. Страхът убива хиляди животи, когато спокойствие и куражът упражняват животворно влияние.
към текста >>
48.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
От египетската, асиро-вавилонската, гръцката и римската култура има само следи, които свидетелствуват, наистина, за високо умствено и душевно издигане, но и за всевъзможни
пороци
, които са подкопавали основите на обществените и държавни организации, и са разрушавали всички плодове на човешкия гений.
Според точния текст на 14-те програмни точки на Председателя на Северо-Американските Държави, неговата идея се изразява със свободното самоопределяне, открито взаимноотношение и всестранно напредване на всички народи, като равноправни членове на общочовешкото семейство, а средството за реализирането й се състои в оформяването, чрез общ международен договор, на едно сдружение или общество на тия народи. Тази негова концепция обгръща, анализирана в своите подробности, всичките поменати 14 точки. Тя е резултат от едно дълбоко проучване живота на човечеството тъй, както той се проявява. Историята на разните култури доказва, че общата еволюция е вървяла по една чупена линия. Ние знаем народи, които са дохождали до апогея на своето развитие и величие, но след определена епоха те са се връщали назад в неудържимо падение и от техния прогрес са останали само печални паметници.
От египетската, асиро-вавилонската, гръцката и римската култура има само следи, които свидетелствуват, наистина, за високо умствено и душевно издигане, но и за всевъзможни
пороци
, които са подкопавали основите на обществените и държавни организации, и са разрушавали всички плодове на човешкия гений.
И сегашната западно-европейска култура преживява същата криза. Успехите на науката и изкуствата се поставиха в услуга на злото, за да се завладяват и експлоатират по-слабите от по-силните. Вместо благородно съревнование в напредъка и цивилизацията за общо благо, наблюдаваше се злонамерено надпреварване в изнамиране на средства и начини, за политическо и икономическо заробване на едни народи от други. Антагонизмът се усили до степен на непримирима вражда и се разрази във взаимна изтреба. Това бе неизбежна последица от крушението на всички морални принципи.
към текста >>
49.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други
пороци
, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто.
Метаморфозата стана бърже: на 2 март 1917 г. последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати. Еманацията на тия Съвети бе Съветът на Народните Комисари, начело с Владимира Улянов Ленин, като комисар на вътрешните работи. Оттогава и по настоящем това Съветско правителство продължава да функционира и да преустройва обширната руска държава на нови начала, и се стреми даже да зарази със своите принципи и методи и всички други народи, не само в Европа, но и в Азия. Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище.
Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други
пороци
, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто.
От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм". Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение. Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца. И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици?
към текста >>
Безспорен е факта, че потомците на престъпници на злоупотребителите с наркотическите вещества, на половоизвратените показват едно наследствено предразположение към същите
пороци
.
Не е така с расовия закон. Той също наказва, престъплението, но действува както за единичния случай, така и за най-далечното бъдеще. И не само за бъдещето на престъпника, но и за това на неговите потомци. Причината лежи в пластичността на плазмата. Доказателства, че пластичността на плазмата се повлиява неблагоприятно от нарушението на етичните закони дава психопатията.
Безспорен е факта, че потомците на престъпници на злоупотребителите с наркотическите вещества, на половоизвратените показват едно наследствено предразположение към същите
пороци
.
От какво би могло да се яви това предразположение, ако творецът на това достойно за съжаление съзнание не беше повлиял зародишната плазма на потомството си чрез своите престъпления? От този къс пример се вижда, че расовата патка по само не поставя същите изисквания каквито и етиката, но че при това ги разширява, вдълбочава и увеличава отговорността на единицата към делото. Расовият закон изисква отговорност не само за извършеното в момента престъпление и за неговите най-близки последици, но и за бъдещето. Според расовия закон, престъпникът с неблагоприятното повлияване на своята зародишна плазма вреди не само на себе си и на своите непосредствени потомци, но действува вредно както върху своята, така и върху всички бъдещи раси. От това следва, че етиката е в зависимост от изискванията на расовия закон, че не само не може да бъде отделена от него, но че той по-скоро я разширява и вдълбочава.
към текста >>
50.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Потънал в лъжеучения и
пороци
, еврейският народ стана оръдие на злото и с това навлече ненавистта и омразата на всички други народи.
Този закон, както сме констатирали многократно, се прилага еднакво в живота, както на индивида, така и на всеки народ. Бележитите окултисти, които са изследвали чрез непосредствено ясновидство действието на този закон, както някои съвременни учени, които се доближават със своите теории до истината, са доказали, че престъпленията на отделните лица се отразяват гибелно върху живота и съдбините на целия народ. Колкото повече убийства, кражби, грабежи, посегателства на личния, семейния и обществен морал се извършват, толкоз повече отговорности народът трупа върху себе си, толкоз по-тежка карма той си създава. И за изплащането на тая карма се изискват в някои случаи дългогодишни нещастия и страдания, а в други, неизбежно се налага загиването на цели народи, затриването им от лицето на земята или разпръсването им по всички краища на света. За доказателство на тоя факт, няма нужда да прибягваме към много отдалечени времена и да изтъкваме в подробности грамадните катастрофи, като оная на Атлантида, и страшните национални падения, като ония на Вавилон, Египет и Рим, а достатъчно е да споменем ужасната съдба на еврейския народ, който, за да изплати тежката си карма от разпъването на Божествения Учител Христа, биде разпръснат по цялото земно кълбо, всякъде презиран, потъпкван и измъчван с погроми, преследвания и убийства, които продължават в някои държави и до днес.
Потънал в лъжеучения и
пороци
, еврейският народ стана оръдие на злото и с това навлече ненавистта и омразата на всички други народи.
Едва в последно време, почти след 2000 години от злодеянието на Юда, изглежда, че се започва ликвидацията на колосалния грях на евреите, като се възстановява палестинската държава. Ще минат още много години и може би, векове, докато тая ликвидация стане свършен факт, с прегръщането на християнското учение на любовта, правдата и истината от еврейския народ. Не по-малка отговорност тежи и върху турския народ. Неговите жестокости над покорените от него народи не могат да останат неизплатени. Цели пет века турците безнаказано клаха и унищожаваха българи, арменци и др.
към текста >>
51.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
3) Мага е олицетворената съблазън, която действа чрез човешките
пороци
. Пр.
Преведе от френски; М. К, ________________________________________________________________________________________________ 1) Редакцията не споделя напълно някои от горните възгледи на покойния полкови. Олкът. Поместваме тази статия, само за да се знае мнението на теософите върху аскетизма. Въпросът заслужава по-дълбоко изследване. 2) Напреднал ученик в окултизма. Пр.
3) Мага е олицетворената съблазън, която действа чрез човешките
пороци
. Пр.
4) Муни — мъдрец. Пр. 5) Г-жа Блаватска. 6) Теософско списание. Пр. 7) Лъжеучители. Пр. 8) Велик Йоги.
към текста >>
52.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ние ще узнаем, как, в течение на вековете, се е развивал българинът физически, умствено и духовно, и така ще открием ония негови недостатъци и
пороци
във всяко отношение, които трябва да се отстранят чрез образованието, възпитанието и управлението, и ония слабо развити способности, които трябва да се усилят, за да може да се достигне една по-висока степен на културно развитие и с това да направим по-голяма крачка към хармонично духовно усъвършенстване.
Това са окултни науки, за които в нашите бедни училищни програми още не е дадено подобаващо място. Рано или късно, обаче, това ще стане и сегашното ни хромо учебно дело ще се насочи в правилния път. Но по частна инициатива поменатите научни изследвания са направени и се правят и, ако ни бъде позволено, ние, може би, ще публикуваме някои от резултатите на тия изследвания. При все това, всеки българин, въоръжен с тия знания, може и е длъжен да изучава себе си и другите. И тогава поуката, която ще извлечем, ще бъде само от полза за бъдещето ни като народ.
Ние ще узнаем, как, в течение на вековете, се е развивал българинът физически, умствено и духовно, и така ще открием ония негови недостатъци и
пороци
във всяко отношение, които трябва да се отстранят чрез образованието, възпитанието и управлението, и ония слабо развити способности, които трябва да се усилят, за да може да се достигне една по-висока степен на културно развитие и с това да направим по-голяма крачка към хармонично духовно усъвършенстване.
Като един пример само, ние ще посочим тук за илюстрация на казаното, че у българинът е силно развита наклонността към любостежание и имотност. Въпреки всякакви проповеди на политическите крикуни против частната собственост - а последната, като закон, не съществува в природата, но има само временно ползване от имота - българинът се слави със своята крайна привързаност към земята и изобщо към имота си. Пословично е станало изречението на оня наивен селянин, който е казал, че бил съгласен да се постави границата на българската територия „до неговия стобор". А известни са и многобройните съдебни процеси за един слог между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини. До такава осъдителна крайност отива българинът в проявата на своето чувство на любостежателност.
към текста >>
Но има още много други природни недъзи и
пороци
у тях, които трябва да се изтъкнат последователно, да се изследват основно и да се лекуват коренно.
Така ли е казал и така ли е проповядвал Христос? Де остава тогава безкористната любов и духовната подкрепа към нуждаещия се брат и ближен? Да, само кражби, кражби и безчестия днес вършат мнозина служители на църквата и с тях възпитават злополучния български народ. Резултатите от това ужасно „възпитание", което уби вярата и религиозното чувство у българина, което от векове го изражда и деградира морално и духовно, са на лице: национални погроми и нещастия! Ние дадохме само един пример, може би най-релефният, за една престъпна наклонност, развита в голяма и опасна степен у българите: наклонността към посегателство на чуждото, особено на общественото, достояние.
Но има още много други природни недъзи и
пороци
у тях, които трябва да се изтъкнат последователно, да се изследват основно и да се лекуват коренно.
Това е една благодарна задача за всеки честен и безкористен обществен деец. Тия лоши качества се проявяват във всичките области на нашия живот и следователно, във всичките социални класи и съсловия. Нашето управление се характеризира с липса на елементарен здрав смисъл, с отсъствие на сериозен ум. Начело на управлението изпъкват не най-умните, най-способните и най-добрите, а най-тъпоумните, най-посредствените и най-безчестните елементи, стига да успеят, със своето нахалство и изпитаните методи, да ескамотират народното доверие. Лъжата и заблудата са ръководещи основни принципи в държавното управление.
към текста >>
53.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тия поколения, които се влияят от
пороците
на старите, минават от семейството в училището вече покварени, а в училището биват окончателно убивани морално.
За такова общество и за такъв народ не ще има нищо невъзможно, защото с тая сила той би бил всякога и непрестанно един велик и неограничен победител в полето на духовната култура. Но за да могат да си служат в личната, обществената и политическата си дейност с това мощно оръжие Мировата любов - българите трябва да се превъзпитат коренно. Както сме обяснили и друг път, те са тръгнали, още от Освобождението си насам, в един много погрешен път на възпитание и образование. Ние доказахме и доказваме в редица статии - от чисто научно гледище и с доказателства, които не търпят никакви възражения, защото са основани на опит и наблюдения в живота на природата - че в българското учебно дело се налагат неотложни реформи, съобразени с неоспоримите окултни истини и с духа на времето[3]. Като се използват твърде ценните задатъци на темперамента и характера на българския народ, окултните методи на възпитание и обучение са от естество да въздигнат в късо време новите поколения на високо умствено и морално равнище.
Тия поколения, които се влияят от
пороците
на старите, минават от семейството в училището вече покварени, а в училището биват окончателно убивани морално.
След това те излизат от училището в пълен смисъл на думата като умствен и нравствен пролетариат, и по примера на старите, се впущат в живота неподготвени за ползотворна работа - нещо повече: потънали в същите и даже по-големи пороци, отколкото старите. Слабоумие, леност и разврат - това са отличителните черти на съвременната българска младеж, в нейното мнозинство. С това ние не искаме да я обвиняваме или осъждаме, а констатираме само един факт, който е продукт на досегашните условия. Трябва ли да се върви по същия път и ако се върви по него, не ще ли се стигне неминуемо до пълна дегенерация на целия народ? На този въпрос не може съвестно да се отговори другояче освен, че без да се губи време, необходимо е час по-скоро да се поставят основите на новото възпитание и обучение.
към текста >>
След това те излизат от училището в пълен смисъл на думата като умствен и нравствен пролетариат, и по примера на старите, се впущат в живота неподготвени за ползотворна работа - нещо повече: потънали в същите и даже по-големи
пороци
, отколкото старите.
Но за да могат да си служат в личната, обществената и политическата си дейност с това мощно оръжие Мировата любов - българите трябва да се превъзпитат коренно. Както сме обяснили и друг път, те са тръгнали, още от Освобождението си насам, в един много погрешен път на възпитание и образование. Ние доказахме и доказваме в редица статии - от чисто научно гледище и с доказателства, които не търпят никакви възражения, защото са основани на опит и наблюдения в живота на природата - че в българското учебно дело се налагат неотложни реформи, съобразени с неоспоримите окултни истини и с духа на времето[3]. Като се използват твърде ценните задатъци на темперамента и характера на българския народ, окултните методи на възпитание и обучение са от естество да въздигнат в късо време новите поколения на високо умствено и морално равнище. Тия поколения, които се влияят от пороците на старите, минават от семейството в училището вече покварени, а в училището биват окончателно убивани морално.
След това те излизат от училището в пълен смисъл на думата като умствен и нравствен пролетариат, и по примера на старите, се впущат в живота неподготвени за ползотворна работа - нещо повече: потънали в същите и даже по-големи
пороци
, отколкото старите.
Слабоумие, леност и разврат - това са отличителните черти на съвременната българска младеж, в нейното мнозинство. С това ние не искаме да я обвиняваме или осъждаме, а констатираме само един факт, който е продукт на досегашните условия. Трябва ли да се върви по същия път и ако се върви по него, не ще ли се стигне неминуемо до пълна дегенерация на целия народ? На този въпрос не може съвестно да се отговори другояче освен, че без да се губи време, необходимо е час по-скоро да се поставят основите на новото възпитание и обучение. За тая цел Министерството на народната просвета, което е един от изпълнителните органи на държавната власт в това отношение и то най-главният - защото чрез него се възпитава, строи и укрепва душата на народа - трябва да престане да бъде партизанско Министерство, а да се повери на лице, което да предприеме бързи реформи в духа на окултните закони, като преустрои коренно цялата организация на училищното дело.
към текста >>
54.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Над всеки човек има излъчване на добро и зло, всеки е окръжен от атмосферата на своите достойнства или
пороци
.
Именно за това, защото нямат сила в борбата за живот, без тази невидима жизнена нишка, която ги свързва с майката. Така стана с моята дъщеря. Аз трябва да й дам всичко, което й биде отнето без мен. Две думи за бащата! Той е един зъл човек.
Над всеки човек има излъчване на добро и зло, всеки е окръжен от атмосферата на своите достойнства или
пороци
.
Вие вече познахте бащата и можете да разберете, какво е дишала дъщеря ми в мое отсъствие: тя е била като птичка, турена под стъклен похлупак с въглена киселина. Вие още не знаете, какво мога да направя, но може би се догаждате . . . Ето, ще видите. Кълня се, че ще я спася!
към текста >>
Нека прочее, българите да съзнаят, че ако искат да подобрят живота си индивидуално и обществено, крайно време е да напуснат досегашните методи на образование и възпитание, а същевременно и сегашния начин на живеене, който изобилства с всички
пороци
, убийствени за.
Да предупредиш, следов. всяка болест на тялото си, това значи да не създаваш, или да избягваш всяка причина, от духовен характер, която би предизвикала болестта. А за да достигнеш до това развитие, че да станеш недосегаем за каквато и да е болест, това ще рече. да вървиш по пътя на посвещението, което е, единствено условие за духовно съвършенство. В тоя път трябва да вървят всички.
Нека прочее, българите да съзнаят, че ако искат да подобрят живота си индивидуално и обществено, крайно време е да напуснат досегашните методи на образование и възпитание, а същевременно и сегашния начин на живеене, който изобилства с всички
пороци
, убийствени за.
личното и народно добруване, и да тръгнат по пътя на духовното усъвършенстване чрез изучаване на всички горепосочени науки, непреподавани в нашите училища и чрез прилагане на знанията си добити от това изучване и живот. Списанието „Всемирна Летопис“ допринася съществено за тая цел. За това ние апелираме към вейки разумен българин да му даде своята морална и материална подкрепа по начин какъвто намери най-сгоден за себе си. ОТ РЕДАКЦИЯТА
към текста >>
55.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той не е имал великолепни здания, не е бил осигурен, не е получавал заплата за своите проповеди и не е изповядвал принципа на частната собственост, от който произтичат на земята всички
пороци
на алчност и насилие, на грабеж и егоизъм.
Такова е обонянието на съвременните хора, такава е културата им, такъв е живота им. С други думи, те правят всичко, само за да умират: режат се, ампутират се, изучват постоянно само анатомията си . . . През миналата война бидоха избити около 33 милиона хора, а в Русия измряха през последните 5 — 6 години около 40 милиона души. Христос не е проповядвал учение за войни и взаимно унищожение.
Той не е имал великолепни здания, не е бил осигурен, не е получавал заплата за своите проповеди и не е изповядвал принципа на частната собственост, от който произтичат на земята всички
пороци
на алчност и насилие, на грабеж и егоизъм.
Неговите основни идеи бяха: безкористието, любовта и братството. Това са и идеите на новото човечество, което ще замести съвременните стари хора със старите понятия и нрави. Това ново човечество ще започне с изучване законите на физиологията, които се коренят в живата природа — създаването на кръвта и функционирането й (кръвообращението), както и образуването на добрите мисли, чувства и желания — и с приложението на тия закони в живота за благото на всички. Физиологията на отделния човек ще ни покаже, по аналогия, каква е физиологията на дома, а от нея ще заключим за физиологията на обществото, на отделния народ и на цялото човечество. Върху тия основни закони на природата трябва да съградим организацията на новия живот.
към текста >>
Никоя друга пътека не освобождава о г
пороците
, грешките и лошите навици, както това прави постоянното желание да се удуши жаждата, от която наново те пак се пораждат.
Никога то не е могло, когато се е опитвало да си служи с тези средства, да се спаси от болести, погубване и смърт. Никога то с това изкуство не е могло да си възобнови тялото. То го разрушава също така, както телата на прахосниците и пияниците. Аскетизмът е отсъствие на доверие в силата на безкрайното съзнание да се издигнем на по-горно стъпало. — Сам човек да иска да достигне своето блаженство, това е един от най-големите грехове, защото откъсва човека, поне за известно време, от безкрайното съзнание и от живота, който му се изпраща по тоя път, щом като той моли и се уповава.
Никоя друга пътека не освобождава о г
пороците
, грешките и лошите навици, както това прави постоянното желание да се удуши жаждата, от която наново те пак се пораждат.
В всеки дъх говори безкрайното съзнание. „Елате при мене . . . искайте от мене, и ако ме намерите във всяко творение, то и аз вечно ще ви пращам нещо ново по дух и тяло, което ще трябва да преобрази вашите навици, страсти и желания, тъй че постепенно да отпадне от вас всичко грубо, всички мрачни влечения, които са против закона и, вместо тях, ще ви се пратят радости из областите, дълбочините на душата, които сега никой смъртен не може да долови“. В този размер, в който ние се доближаваме към един по-съвършен и по-траен живот, — (а ние не можем да постъпим другояче), ще се запознаем със страхопочитанието пред всичко живо и ще го оставим необезпокоено на неговата свобода — защото ние го обичаме.
към текста >>
56.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тя е последица в повечето случаи от нашата неумереност, от
пороците
ни и от неблагоразумието ни.
И действително, когато душата, поради някои пречки на съществуването, отстъпва и се отклонява от правия път, чертите приемат отпечатъка на тоя упадък и на тази слабост, постройката се разрушава, красотата, добита от първото възпитание, угасва и преждевременните развалини се появяват. Нашата почит към онова същество, което, до гроба си, е запазило величието и благородството на чертите си, което е един верен знак, че душата му е останала бодра и силна! Наистина, има причини, независещи от волята, които могат да разорат чертите и на най-добродетелния и мъдрия човек. Треската разравя бузите, разрушава меките части на лицето, ракът разяжда и най-здравите части, а известни болести посяват ужасни неравности върху цялото лице. Но трябва да се каже, че болестта идва най-често да ни нападне по-вече поради грешките ни, отколкото случайно.
Тя е последица в повечето случаи от нашата неумереност, от
пороците
ни и от неблагоразумието ни.
Тя е почти всякога резултат от липса на мъдрост и разум, и зад болката наблюдателят съзира моралната причина, която я произвела. Подир шествието на страстите върви болестта, тя дебне жертвата си, завладява я, и човек, дълбоко засегнат в органите си, отчаяно, сгърбен под страданието, вдига очите си към небето, за да се оплаче и да проклина! Безумнико, обвинявай само себе си, понеже ти си първото и често единственото оръдие на твоето съсипване! Нека предположим, че е другояче и че, по изключение, някоя външна причина е дошла независимо от нас и ни нападнала. О тогава, в очите на този, който наблюдава моралното същество, душата се явява всякога лъчезарна всред останките на нейната обвивка, такава се носи върху разпръснатите откъслеци от величествените развалини на едно велико произведение пред очите на майстора и сюблимността на разрушеното дело!
към текста >>
32 А) означават винаги това, което свидетелстват и коническите пръсти и което разгледахме .доста подробно, именно — влечение към изкуствата, с всички свързани с тях добродетели и
пороци
; намират ли се и двата тия признака наедно, т. е.
Бухалковидни пръсти, каквито са представени във фиг. 62, действително по своята форма се приближавате твърде много към лопатовидните, но се различават от тях по това, че най-широкото им място не се намира на горния край на нокътната фаланга, а се простира повече към средата на фалангата. Бихме казали за деца с подобни пръсти, че у децата съществува желание за физически и душевни движения, че се отличават със силно стремление към независимост, че носят у себе си талант за механически изнамервания, най-после, че са големи любители на животни, поради което често стават добри ездачи, жокеи и пр. При възпитанието им трябва да се има през вид, че крайно силно развитото им чувство към независимост трябва да бъде потиснато до известна степен; също така необходимо е да се смекчи и тяхната безумна смелост. Съвършено равни и невъзеловидни детски пръсти (гл. фиг.
32 А) означават винаги това, което свидетелстват и коническите пръсти и което разгледахме .доста подробно, именно — влечение към изкуствата, с всички свързани с тях добродетели и
пороци
; намират ли се и двата тия признака наедно, т. е.
ако пръстите на детето са едновременно и равни и конически, това е сигурен белег, че детето притежава безусловно ιι в най-изразена мера склонности, таланти и грешки, отнасящи се до речта и ораторството. Колкото и да е определена целта, силно подраствана от инстинкта им, то, все пак, те ще действат повече подбуждани от вдъхновение, отколкото от логичен разсъдък. повече от фантазията и от чувствата, отколкото от незнанието, повече от синтеза, отколкото от анализа. Възеловидни пръсти (гл. фигура 32 В.) свидетелстват всякога за дух, пълен със спекулативни идеи, наклонен към размишление и търсене, притежаващ любов към истината и относително остър ум.
към текста >>
57.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За да ни гарантира истинско здраве, стомахът не е длъжен да се съобразява с никакви наши условности в семейно, икономическо и обществено отношение и свързаните с тях недостатъци,
пороци
и излишества в нашия живот.
За тая цел трябва да манипулираме с него тъй изкусно, че и като жилище, и като оръдие, да реализира най-благоприятните условия за развитието на душата и усъвършенстването на духа. На първо място, ние трябва да даваме на тялото най-добрата храна. А най-добрата храна е естествената, по качество и по количество. Стомахът, като орган на тялото ни, е чуден работник и когато действа и когато почива. Нека го снабдяваме тъкмо с такава храна, от каквато се нуждае, и с толкова храна, колкото може да преработи през известно време, за да ползва всички други органи.
За да ни гарантира истинско здраве, стомахът не е длъжен да се съобразява с никакви наши условности в семейно, икономическо и обществено отношение и свързаните с тях недостатъци,
пороци
и излишества в нашия живот.
Като изучим неговото устройство и неговите функции, ние сме длъжни, за постигане на главната ни цел, да му даваме такава и толкова храна, каквато е необходима, за да работи той всякога в пълна изправност, независимо от пречките, които ни се поставят. Всяка наша грешка, дължима на лакомия, невнимание, небрежност, душевни вълнения или на други външни причини, се изразява веднага вредно върху функционирането на стомаха, а впоследствие и върху другите ни органи. Клетките, от които е образуван той, взаимното им разположение и действие — всичко това показва, че съществува един закон за храненето, на който ние дължим абсолютно подчинение. Ако тоя закон е мъчно приложим отначало по наследствени причини — което трябва точно да се знае, въз основа на астрологически изследвания за всеки отделен случай, според влиянието на дадена планета върху индивида, при аспектирането й в хороскопа с други планети — то трябва да се въздейства, със строга хигиена, физически и духовни упражнения за прилагането му. А каква е естествената храна на човека — това всеки разумен българин трябва да знае: тя е растителната храна, съдържаща жизнения флуид — праната — в най-голямо количество.
към текста >>
Обществото е основано на чувствата и на връзките, които са образувани от тях; длъжностите, които имаме спрямо нашите ближни, произтичат също от тях — от чувствата, и онова което ние наричаме добродетели или
пороци
, не са нищо друго освен постоянни прояви (модуси) на чувствата.
По този начин именно ние достигаме до покой и ведрина на душата. Ето, прочее, един идеал за тялото, трябва да се прилага на практика този идеал, сиреч да мислим за него всека сутрин, като вземем това решение: „Днес не искам да ме владее тялото, господар съм аз, а не то: тялото е само мой инструмент“. Като се проникваме всека заран от това внушение, скоро ще забележим, че тялото почва да се подчинява и че умът става негов господар. Да дойдем сега до чувствата, и преди всичко, да ги анализираме, за да видим, какво нещо са те. Ние живеем като членове на семейството, на обществото и на държавата; чувствата съединяват едни с други разните страни на човешката природа; те откриват предметите на нашата привързаност и съставляват връзките, които съединяват един индивид с другия.
Обществото е основано на чувствата и на връзките, които са образувани от тях; длъжностите, които имаме спрямо нашите ближни, произтичат също от тях — от чувствата, и онова което ние наричаме добродетели или
пороци
, не са нищо друго освен постоянни прояви (модуси) на чувствата.
Всека добродетел е една постоянна способност да се отговаря на някаква обязаност, основана на известни връзки, и когато чувствата се изучават от това гледище, те почват да стават до нейде разбираеми. Нека видим сега, как една добродетел е постоянна проява на чувство. Любовта е едно чувство, и когато я анализираме, забелязваме, че тя, подобно на всяко друго чувство, се дели на три категории. Можем да имаме любов към по-долу стоящите от нас, били те хора или животни; когато любовта се проявява към по-долните от нас, тя става благоволение, милосърдие, състрадание. Всеки път, когато се проявява любовта, тя се показва под формата на добродетел, и всичките добродетели, които произтичат от любовта и се показват в отношенията на по-горе стоящите към по-долните, са бездруго форми (модуси) и състояния на любовта.
към текста >>
58.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Митологията със обоготворяването на престъпленията и
пороците
хвърляше в отчаяние умовете, въодушевени със известно благородство на чувствата.
Същото това бе и със Ксенофан, великият поет и философ. Всичките тия мистерии, на която дата и да се породили, особено са процъфтели през Vl-ия век преди Христа. Тяхното появяване и развитие се приписва със право на недостатъчността на официалните религии и техните доверени представители. Догмите на бъдещия живот и въпросът за безсмъртието на душата не можеха да задоволят разсъдливите умове. Ролята на мистериите се състоеше особено в това, да удовлетвори неопределените нужди на гръцката душа.
Митологията със обоготворяването на престъпленията и
пороците
хвърляше в отчаяние умовете, въодушевени със известно благородство на чувствата.
* * * Когато изследваме въжделенията на гръцките мистични дружества, намираме странни наподобявания с тия в наше време. Ревнители на една нова вяра, техните жадни за мистерии привърженици са отдали живота си, за да ги разяснят. Безсмъртието се е представлявало там под формата на последователно преселване на душите, особено у орфиците и питагорейците. И те, както много духовни хора в сегашно време, са били вегетарианци. Влиянието им от книжовно гледище е било едно от най-сложните.
към текста >>
Той страдаше от суетите и слабостите на
пороците
си.
Направете ми, моля Ви се, едно голямо удоволствие: нарисувайте ми саморъчно един Ваш малък портрет на книга или на платно и изпратете ми го с отговора си. След туй и аз ще Ви пратя моят. Впоследствие, когато Ви пиша, ще турям това слънчево произведение пред себе си, а и Вие, когато четете моите писма, можете да правите същото, и така ние ще присъстваме един при друг, даже физически, ще се виждаме и разговаряме. Отговарям на последните Ви въпроси. Цезар е бил велик, но и разпуснат човек.
Той страдаше от суетите и слабостите на
пороците
си.
Ако не бе давал ход на никакво презрение съм другите, никой не щеше да го убие. Ако Луи-Филип бе по-величав по характера си и с по-малко буржоазни навици, не щеше да падне под революцията на презрението. Ако Наполеон по-малко би позирал като мъгляв и фатален герой по примера на героя на Осиана, не би поверил толкова поетическата си съдба на ужасния и хладен позитивизъм на Англия. Добрият свещеник Вианей не бе адепт, а само един естествен ясновидец, чиито способности бяха превъзнесени от вярата. 7. Univcrs4itas Mutatio Unitas Ameth pax et Veritas Вие работите успешно и давате вече такива решения, каквито искате от мен.
към текста >>
Обаче, от всичките
пороци
, които се пораждат в ранната младост на детето, изпъква чувствеността, която много пъти не бива забелязвана на време, и после в годините на половото узряване, тя се проявява като извратеност, която е сломила толкова много жизнерадостни хора като влачат за дълги години последиците й.
Значи, ако се намират такива белези на една детска ръка, или пък само някои от тях, то може да се заключи със сигурност, че тук има наклонност към чувственост и за да се намалят навреме лошите последици, трябва родителите или възпитателите на въпросното дете да внимават преди всичко да бъде запазено малкото от влиянията на лошо общество, защото това може да бъде условие за пробуждането на поменатите лоши качества, които биха се развили в големи размери. По-нататък като средство против избухването на неестествената чувственост се препоръчва следното; хладки измивания, леки дрехи, по-твърдо легло, по-проста храна, повече движение на свобода и чист въздух, а тъй също да се избягва четенето на възбудителни книжки. Всички тези неща заедно действат по-добре, отколкото всички други увещания и учения, с които се иска потискането на неестествената чувственост. По този начин жизнената сила ще бъде използвана най-рационално за други неща. За деца, които наследствено не притежават чувствена наклонност, естествено, не е нужно, даже никак не трябва да се изпълняват поменатите изправителни средства, тъй като напразно би се намалила жизнената сила, която и без това е малко в такива деца.
Обаче, от всичките
пороци
, които се пораждат в ранната младост на детето, изпъква чувствеността, която много пъти не бива забелязвана на време, и после в годините на половото узряване, тя се проявява като извратеност, която е сломила толкова много жизнерадостни хора като влачат за дълги години последиците й.
Колко желателно е тогава за всички здравомислещи родители и възпитатели да намерят в гаданието по ръката това средство, което да им открие наклонностите към тези неестествени и нездрави влечения в най-ранното детинство, и с това да им даде възможност да подготвят едно разумно лекуване и надзираване над малкия грешник. Като по-нататъшен главен белег за чувствена наклонност покрай казаното вече е да се види, дали нокътната фаланга на палеца е къса, а втората — слабо развита; тези две особености показват безгрижност, недостиг на моралност и логично мислене. Ако при това още и краищата на пръстите са остри и гладки, то това усилва повече поменатите наклонности, понеже, както вече наистина знаем, тази форма на пръстите принадлежи на тъй наречената „сластолюбива ръка“, притежателят на която се отдава на всяка цена на чувствените си инстинкти. Заедно с чувствеността върви обикновено и лъжата, която трябва да се вземе, като чувствеността, за една от ония слабости, с които децата твърде често се облекчават скритом от току-що поменатата страст. И за познаване на лъжата, за голямо щастие, хиромантията притежава такова средство, което ни дава възможност по най-лесен начин да констатираме веднага съществуването на този некрасив навик у детето.
към текста >>
Обикновено другите
пороци
причиняват вреда само на самите деца.
Но все пак строго изговорената дума на любимия възпитател или на бащата има такова внушително действие и не става нужда да се прибягва към хипнотично състояние. Срещне ли се една детска ръка, палецът на която е толкова къс в нокътната става, че представлява една топка, а същевременно пръстите гладки и в краищата си лопатовидни, то това показва наклонност към разгневяване, особено когато цветът на кожата е зеленикав и самите ръце изглеждат по-скоро слаби, отколкото тлъсти. И гневът е един порок, който също тъй, както чувствеността, е способен да погребе здравето на въпросното дете, защото и той излага на опасност, както телесното, така и духовното развитие на детето. Има наистина деца, у които, благодарение на неразумното възпитание и непростима отстъпчивост на родителите, гневните избухвания могат да стават толкова чести, че като последица от това се появяват задушливи припадъци и конвулсии. Дошла ли е работата чак до там, то рядко е възможно да му се даде помощ, но благодарение на нашите хирогномични белези, ние сме в състояние да познаем тази страст, и с навременното лекуване, можем поне да предотвратим, ако не съвсем да отстраним, нейното нарастване.
Обикновено другите
пороци
причиняват вреда само на самите деца.
а гневът е една такава страст, която винаги причинява страдание на едно или на повече лица, и по тази причина дълг е вече на родителите и възпитателите да задушат тази наклонност у детето. Изглежда да е по-лесно премоделирането на една гневна натура, отколкото борбата против чувствените й наклонности. В първия случай играят, обаче, чисто моралните влияния, когато при чувствеността повече физическите обстоятелства. Ние няма да пропуснем да споменем още, че освен хирогномичните белези за гневлив характер, понякога и цветът на лицето дава да се потвърди взетото заключение от формата на ръката и че лицето на гневливия обикновено има един бледен, сивозеленикъв цвят, който при най-малкото възбуждане преминава в червеникав, а често пъти става и още по-бледен, когато избухне гневът. Борбата против гневливостта у децата обикновено е много по-лека, отколкото против другите пороци, защото гневливи- те лица, главно децата, повечето пъти имат горещо, благосклонно сърце и, чрез това.
към текста >>
Борбата против гневливостта у децата обикновено е много по-лека, отколкото против другите
пороци
, защото гневливи- те лица, главно децата, повечето пъти имат горещо, благосклонно сърце и, чрез това.
Обикновено другите пороци причиняват вреда само на самите деца. а гневът е една такава страст, която винаги причинява страдание на едно или на повече лица, и по тази причина дълг е вече на родителите и възпитателите да задушат тази наклонност у детето. Изглежда да е по-лесно премоделирането на една гневна натура, отколкото борбата против чувствените й наклонности. В първия случай играят, обаче, чисто моралните влияния, когато при чувствеността повече физическите обстоятелства. Ние няма да пропуснем да споменем още, че освен хирогномичните белези за гневлив характер, понякога и цветът на лицето дава да се потвърди взетото заключение от формата на ръката и че лицето на гневливия обикновено има един бледен, сивозеленикъв цвят, който при най-малкото възбуждане преминава в червеникав, а често пъти става и още по-бледен, когато избухне гневът.
Борбата против гневливостта у децата обикновено е много по-лека, отколкото против другите
пороци
, защото гневливи- те лица, главно децата, повечето пъти имат горещо, благосклонно сърце и, чрез това.
убедителното н действащо върху духа устно внушение става по-лесно. Един друг порок, който, за съжаление, твърде често изпъква у децата, е леността. Не може да не признаем, че това често пъти трябва да отдадем на болнавото телесно разположение, но там, където случаят на е такъв, имаме тогава възможност да употребим всичко, каквото на представи педагогиката като лечебно сродство, за да направим да изчезне този порок. Като признак към леност за хирогнома се показват тлъстите и меки, почти големи ръце, на които първата става на палеца бива обикновено твърде къса. Повечето пъти към този признак са придружени и остри пръсти, както и гладкостта им.
към текста >>
59.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Постоянството в тази воля, добра или лоша, духът на самопожертването, героизмът, презирането на болката, органическата нечувствителност на мъчениците, която пренебрегва всичките, и най-жестоките, мъчения, себеотрицанието, предаността, добродетелите и
пороците
, милосърдието и ненавистта, дружбата и враждата не- са ли доказателства за независимостта на душата по отношение на мозъка?
За това ние имаме свидетелството на излекуванията чрез магнетизма, внушението и чрез така наречените чудеса на религиозната вяра, още от храма на Епидора и култа на Ескулапа до Лурд и неговите съискатели. Хомеопатическите хапчета от двадесетия разтвор не действат ли отчасти и с увереността? Вярата премества планини. Духът не е тялото, не изтича от него и се държи отделно от него. Волята на човека се признава от всички.
Постоянството в тази воля, добра или лоша, духът на самопожертването, героизмът, презирането на болката, органическата нечувствителност на мъчениците, която пренебрегва всичките, и най-жестоките, мъчения, себеотрицанието, предаността, добродетелите и
пороците
, милосърдието и ненавистта, дружбата и враждата не- са ли доказателства за независимостта на душата по отношение на мозъка?
Има същества, които не мислят за нищо. Такива се срещат в света. Но изобщо, даже и най-некултурният човек чувства, че има нещо, което стои по- горе от това, да ядеш, да пиеш и да се съвкупяваш, че тоя преходен свят на чувствата не се свжршва с себе си, че той е само една проява на върховния принцип, на който ние виждаме тук само смътната сянка. На това чувство именно искат да отговорят религиите. Ако анализираме човешкото тяло и неговите естествени функции, не можем да не признаем, че, въпреки всички очарователности, които може да открие за чувствата ни, то е изобщо нещо много вулгарно, когато се има пред вид само материята.
към текста >>
Като същински жени ще наблюдаваме само онези, които притежават конусообразни пръсти; но последните, покрай прелестните качества на женския пол, изразяват и много техни недостатъци и
пороци
.
Ако проследим портретите на историческите прочути жени, намираме, че напр. Шарлота Корде, Люсил Демулен, София Кондорсе, чиито души трескаво горяха от един единствен идеал, имаха твърде много развити възли на пръстите. Но не е от значение само възловитостта и гладкостта на пръстите при наблюдението на една женска ръка, а и формата на пръстите, особено на техните краища. Що се отнася до разпределението на типови пръсти при женските ръце, намираме следното средно отношение на женския пол в Европа: От 1000 женски ръце 560 са с остри (конусообразни) пръсти, 330 ъглести и 110 — лопатовидни. От това излиза, че малко повече от половината европейки принадлежат напълно към изкуствата, или пък поне малко са склонни към тях, малко повече от една трета от тях са с добър и чист разсъдък, което малко нещо ги приближава до мъжкия характер, и само около една десета са с почти мъжки качества.
Като същински жени ще наблюдаваме само онези, които притежават конусообразни пръсти; но последните, покрай прелестните качества на женския пол, изразяват и много техни недостатъци и
пороци
.
Тази ръка предразполага притежателната й към лек живот, лекомислие, наслади и чувствености, тя отказва всякакъв по-висш духовен подем. Ако една такава ръка е още и мека, прозрачна и красива, после дебела, но малка, то от това се вижда, че такава жена има чувство само за любов, танци и тям подобни веселби, а за сериозността на живота много малко труд си дава да мисли. Напротив, ония жени, които притежават пръсти с много нежни ъглести външни фаланги, се вземат за най-добри съпруги, ако и не толкова може би от морални чувства, но поне от липса на нужда за много любуване. Те се напълно задоволяват от предложената им от мъжа любов, изцяло й се посветяват и от това правят цял култ да станат добри съпруги. Такива са англичанките,снежни ъглести пръсти, и затова имат особена наклонност към къщните наредби, намират щастието си в съпружеската любов и всецяло й се отдават.
към текста >>
60.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Всяка мисъл, всяко чувство и желание се стремят към проява; отвратителните представи за болест, разврат и
пороци
от всеки род причиняват нещо като скрофули или проказа в душата и последната ги проявява после в тялото.
Или някой те обижда, когато обядваш — веднага апетита се изгубва. При нещастен случай, който внезапно става пред очите ти — ти трепериш, вкаменяваш се просто и не можеш да се помръднеш от мястото си. За една минута ти се разгневяваш силно и след известно време се оплакваш от главоболие. Раздразнителността изобщо винаги причинява болести, както и злобата, страхът и гневът. Един прочут американски лекар казва: „духът е естествения защитник на тялото.
Всяка мисъл, всяко чувство и желание се стремят към проява; отвратителните представи за болест, разврат и
пороци
от всеки род причиняват нещо като скрофули или проказа в душата и последната ги проявява после в тялото.
Гневът преобръща химическите свойства на слюнката в опасна за живота отрова. Внезапните и безмерни душевни вълнения разслабват сърцето и причиняват поне-кога лудост и смърт. Научно е доказано, че обикновената пот химически се различава от студената пот, която избива при силно съзнание на своята виновност. Един естествоизпитател чрез опити е достигнал дотам, че да определя с химически анализ по капката пот или слюнка, каква страст е вълнувала човека, когато тази капка пот или слюнка е взета в момента на изпитваната страст. Страхът убива хиляди животни, когато спокойствието и куражът упражняват животворно влияние.
към текста >>
61.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тая държава-модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически
пороци
(себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интригантството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питиета, лукса и пр.), ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов и преданост,.
В такъв случай, формата на управлението и осъществяването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засега дори сегашната конституционно-монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право6), едно трикамерно съветско управление би съответствало на главните изисквания на синархията. Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия. Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които, като хибридни и ефемерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни. Тогава българският народ, толкова дълго терзан от едно користолю- брво и политиканствуваще духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура. Само по тоя начин ще може да се създаде Нова България.
Тая държава-модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически
пороци
(себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интригантството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питиета, лукса и пр.), ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов и преданост,.
от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи. Тогава и войните ще станат един печален анахронизъм. Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско обществено устройство и на съвършено държавно управление! _______________________________________ 1) .Конгреса на свещениците бе приветстван от Съюза на основните учители, чрез г. Д. Негенцов (широк социалист), който най-сърдечно предложи учителството и свещеничеството да тръгнат ръка за ръка за обща духовно-просветна дейност между народа.
към текста >>
62.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Мене ми се струва, че аз намерих доста
пороци
у вас.
Веднъж тя посрещна сестра Елисавета раздразнено и намръщено. — Дълго ли ще се продължава това измъчване? остро попита тя. Сестра Елисавета трепна. — Да, измъчване, грубо продължаваше гостенката, та вие ме накарахте да върша мъчна работа.
Мене ми се струва, че аз намерих доста
пороци
у вас.
Не стига ли? — Ах, не, моля ви се, продължавайте ! — Та полудяхте ли вие? Не виждате ли кой е пред вас? Вие, може би, се наслаждавате, като мислите, че ме превъзхождате поради низостта ми .
към текста >>
63.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Леността — голямата любов за разни удобства (комфорт) също се числи към много разпространените
пороци
на женския пол.
Срещне ли се дама, която е бледа — с „особен“ оттенък, който твърде често мени цвета си и получава, при най-малките душевни вълнения, един сивозеленикав цвят, то това може винаги да се вземе за знак на една твърде гневлива личност, и то не такава с открит гняв, защото тя би станала червена като божур, но такава, която предъвква в себе си гневът, без да прости на причинителя, влачи го дълго в себе си и чака удобен момент да си отмъсти. И тук пак палмистрията ни дава няколко много добри знаци за ръката, на която ще познаем порочния гняв, а то е, когато жизнената линия на една гневлива жена е широка, вдлъбната и червена. Там, където се срещнат тези три случаи за жизнената линия, можем с сигурност да заключим, че гневът отива по някой път до бруталност и затова е по-добре, лица с такава жизнена линия съвсем да се избягват или пък да не им се дава ни най малкия повод за възбуждение. Ако марсовата равнина е набраздена и в средата й има кръст, това показва, освен гняв, още и свадливост. Същото е и ако цялата ръка е набраздена—това показва избухливост или поне раздразнителност до висока степен. Леност.
Леността — голямата любов за разни удобства (комфорт) също се числи към много разпространените
пороци
на женския пол.
Тя се познава по тлъстите и много меки ръце. Първата фаланга на палеца на една ленива жена е много къс, което, в свръзка с другите знаци, ни открива най-малко безгрижност към материалните работи. Ако пръстите са остри, то това показва наблюдателност без рефлексия. Гладки пръсти показват липса на ред, причинност и рефлексия, също и нехайство към интересите на материалния свят. Палмистрията ни учи, че ако при едно лениво лице главната линия е къса, това показва тъпа интелигентност.
към текста >>
64.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
На тая Земя от начало още царуват всички
пороци
: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях — между „крадеца, който обсебва, коли и погубва“, и Спасителя — човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първо- началната свобода, радост и веселие в Бога.
Борбата се свършила с поражението на Луцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Луцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлявала едно цяло с Луната. Следователно, гор- достта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) — с една реч, злото във всичките негови, проявления е било поразено от великата всеобемна Любов, от божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на божествения живот. Тъй говори езотерическото предание. Луцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи в лукавия“.
На тая Земя от начало още царуват всички
пороци
: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях — между „крадеца, който обсебва, коли и погубва“, и Спасителя — човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първо- началната свобода, радост и веселие в Бога.
Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т. е. да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос — проявлението на висшата, божествената Любов — дойде на тоя свят, зз да даде. на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора. И тъй, злото сега още се проявява на земята.
към текста >>
Всичките първоначални
пороци
продължават да съществуват.
Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т. е. да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос — проявлението на висшата, божествената Любов — дойде на тоя свят, зз да даде. на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора. И тъй, злото сега още се проявява на земята.
Всичките първоначални
пороци
продължават да съществуват.
Народите воюват помежду си за обсебване и егоистично използване все по-големи и по-големи материални блага. Насилието, във всичките му форми и видове, се прилага навред, за да удовлетвори алчността, егоизма и животинските инстинкти у хората. Никаква милост и прошка, никаква отстъпчивост и миролюбиво разбиране за общо благо, а безпощадна война на всички против всички — bellum omnium contra omnes. Лъжата, кражбата, развратът и убийствата с в пълния си ход. Навред, по цялото земно кълбо, падналият Луцифер е разперил черните си крила, разкъсва с ноктите си човешките души и пролива кръвта на народите.
към текста >>
65.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
След много упражнения в борба със своите
пороци
, той изпитва себе си най-после и по метода на старите времена — въздържание от храна 10 — 20 до 40 дни.
Когато се връща от работа в къщи и завари писма, той сяда по-напред да се наобядва и после ги чете. Той се старае винаги да бъде спокоен и съсредоточен. Защото силата е в спокойствието. Който се раздразнява и избухва от всяка дреболия, която не е според желанието му, показва не сила и енергия, а разюзданост и слабост. Освен това, напредналият във волево отношение човек се освобождава от гнева, разочарованията, злобата, страха и други.
След много упражнения в борба със своите
пороци
, той изпитва себе си най-после и по метода на старите времена — въздържание от храна 10 — 20 до 40 дни.
По този метод в старо време са се възпитавали всички онези, които отпосле са ставали водители на народите. Така а е се освобождавали от чужди влияния и достигали пълна независимост в духовния си живот. Това средство почива на строго научна основа, защото чрез въздържанието се дава възможност на тялото да се пречисти от всичко излишно и нечисто. Силата, която иначе отива за преработване погълнатата храна, сега се разходва за пречистване и обнова на делото. Всека опасност за здравето или живота е изключена; напротив.
към текста >>
66.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Егоизмът, материализмът и всичките други животински
пороци
на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му.
Разни вести Към великата цел Причини на международния антагонизъм - Условия за обединението на славяните Още от незапомнени времена народите на земното кълбо враждуват и воюват помежду си. Цели племена и раси, заедно с материците, на които те са живели, са загинали в тия борби, но останалото човечество, при все това, не се е опомнило и не е разбрало закона на общежитието за общо благо. Дойде Христос и донесе учението за любовта и братството между всички, приятели и врагове, но и до днес неговото учение остана не приложено в живота. Много негови последователи и ученици, много гениални хора в различните народи, учени, философи и държавници, са се мъчели и борили, за да се внесе разбиране и въдвори хармония, мир и съгласие между народите, но техните трудове са били безрезултатни и те са уми рали на кладата, на ешафода или в забрава, без да до- живеят и видят реализира нето на своя идеал. Излишно е да цитираме много примери, за щото най-пресният от тях е достатъчно убедителен: неотдавна починалият бивш председател на Съединените Североамерикански Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието в последната общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело.
Егоизмът, материализмът и всичките други животински
пороци
на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му.
Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби“. И решили да го премахнат, като създали кръста: „човек, който разваля порядките на старите — казали му те — заслужва кръстна смърт“.
към текста >>
Като получи империята, потулил и разпръснал враговете си, получил всички магистратури и власти, той си наложи маската на великодушие и от
пороците
на младостта не му остана освен сластолюбието.
Синът на лихваря от Целетри, Октавиян, е страхливец във война, отмъстителен в победа, издайник в приятелство, жесток в отплата. На едного осъден, искащ поне един гроб, отговаря: „то е работа на грабливите птици (Vultur)“. На перужците, просещи милост пред заколението: „mоriеn dum esse! “ На преториянеца О. Galio рече: „да си извади очите сам, преди да бъде удушен“.
Като получи империята, потулил и разпръснал враговете си, получил всички магистратури и власти, той си наложи маската на великодушие и от
пороците
на младостта не му остана освен сластолюбието.
Тоя жалък и слаб човек беше господар на запада. Когато се роди Исус той не знаеше, че беше се родил онзи, който трябваше да дойде, за да разруши най-сетне това, което беше той съзидал. Нему стигаше лесната философия на дребнавия, дебел плагиатор Хораци: „да се радваме на деня, на виното и на любовта, смъртта безнадеждно ни очаква, да не губим нито ден“. Напразно Виргилий, човекът от полето, приятелят на сенките, на тихите волове, на златните пчели, онзи, който беше слязъл с Енея, да види мъчениците на ада, който изплака свойта неспокойна меланхолия с музи ката на словото, напразно Виргилий, набожният Виргилий, бе предсказал една нова ера, един нов човешки род, една нова раса, едно царство на небесата, по-светско и затворено от онова, което Исус предвести, но толкова по-добро и чисто от царството на пъкъла, което се подготвяше. Напразно защото Август бе видел в тия думи една пасторална фантазия.
към текста >>
Нека чуем колко справедливо се произнася за тоя порок един от най-великите философи — Шопенхауер: „Скъперничеството е квинтесенцията на
пороците
.
Сфинксът (в състоянието му през 1585 год.) Между лапите му се вижда портата на мистериите. Мирионимската богиня Изида. Проф. Ю. Нестлер Хирогномия (Продължение от кн. III). Скъперничество.
Нека чуем колко справедливо се произнася за тоя порок един от най-великите философи — Шопенхауер: „Скъперничеството е квинтесенцията на
пороците
.
Когато физическите удоволствия на човека се отклонят от правия път, виновна е за това неговата чувствена природа, животинското в него. Той се увлича от насладите и, овладян всецяло от впечатленията на настоящето, действа без да размишлява. Напротив, когато вследствие телесна слабост или старост, той стигне до там, че пороците, които не е могъл да остави, сами най-после го оставят, защото е изгубил способността за чувствени наслади, и у него почне да се проявява скъперникът, тогава духовната алчност надделява над чувствената. Парите, като абстрактна представа на всички световни блага, са сега за него сламката, за която се залавят умиращите му страсти и желания, превръщащи се, тъй да се каже, в абстрактен егоизъм. Сега те се възраждат в любов към Мамона.
към текста >>
Напротив, когато вследствие телесна слабост или старост, той стигне до там, че
пороците
, които не е могъл да остави, сами най-после го оставят, защото е изгубил способността за чувствени наслади, и у него почне да се проявява скъперникът, тогава духовната алчност надделява над чувствената.
Нестлер Хирогномия (Продължение от кн. III). Скъперничество. Нека чуем колко справедливо се произнася за тоя порок един от най-великите философи — Шопенхауер: „Скъперничеството е квинтесенцията на пороците. Когато физическите удоволствия на човека се отклонят от правия път, виновна е за това неговата чувствена природа, животинското в него. Той се увлича от насладите и, овладян всецяло от впечатленията на настоящето, действа без да размишлява.
Напротив, когато вследствие телесна слабост или старост, той стигне до там, че
пороците
, които не е могъл да остави, сами най-после го оставят, защото е изгубил способността за чувствени наслади, и у него почне да се проявява скъперникът, тогава духовната алчност надделява над чувствената.
Парите, като абстрактна представа на всички световни блага, са сега за него сламката, за която се залавят умиращите му страсти и желания, превръщащи се, тъй да се каже, в абстрактен егоизъм. Сега те се възраждат в любов към Мамона. Преходните чувствени страсти се превръщат в обмислена, пресметната жажда за пари, която, както и самия й предмет, има символично естество и е непреодолима. Тя е упорита, сама себе си преживяваща любов към световните наслади, която изключва всякакво опомняне, тя е сублимирано и одухотворено, тъй е да се каже, плътско наслаждение, абстрактната пламтяща точка, в която всичките човешки похоти се включват и към която се отнасят, както отделните предмети към общото понятие. Тъй;’че скъперничеството е порок на старостта, както разточителството е порок на младостта.
към текста >>
67.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Обратното: душа, в която няма мир, е жилище на
пороци
, на низши мисли, чувства и стремежи; народ, в който преобладават тия живи недостатъци - егоизмът, алчността, омразата, завистта, умствената леност, лъжата и всевъзможни други разрушителни сили; човечество, в което материализмът и паразитизмът задушават всяка благородна мисъл, всяко възвишено чувство и всеки общочовешки идеал, това са среди, в които се развива злото и се подготвят индивидуалните, социални и държавни катастрофи.
Мирът е най-същественото условие за правилното духовно развитие. Той ражда вътрешната хармония и съгражда разумния живот. Затова и Христос е казал: „Мир вам! Моят мир ви давам". Христос - това е образ на истинския мир, проява на Божествената хармония.
Обратното: душа, в която няма мир, е жилище на
пороци
, на низши мисли, чувства и стремежи; народ, в който преобладават тия живи недостатъци - егоизмът, алчността, омразата, завистта, умствената леност, лъжата и всевъзможни други разрушителни сили; човечество, в което материализмът и паразитизмът задушават всяка благородна мисъл, всяко възвишено чувство и всеки общочовешки идеал, това са среди, в които се развива злото и се подготвят индивидуалните, социални и държавни катастрофи.
Съвременният свят, у който още не е пробудено съзнанието за дълбоките Божествени закони, които регулират целокупния живот, като вижда да се рушат основите, на които почива личното и народно благоденствие, се опитва чрез палиативни и неефикасни средства да ремонтира и закрепи сградата на държавния и международния строй. Дори явните и печални неуспехи на тия многократни опити не са в състояние да го стреснат, да пролеят необходимата светлина в съзнанието и да го насочат в правия път. Съвременните хора и след дългогодишни страдания продължават да градят живота си на старите, разклатени вече основи, да кроят по стария терк и да издигат въздушни кули, който се събарят при най-малкия напор на вятъра и бурята. Едни и същи принципи, отживели вече времето си, служат за градежа както на личния, така и на обществения живот. Държавният строй, на практика, всякъде почива на измамата, насилието и грабежа, международната организация - също.
към текста >>
Това нещо причини безсъница на неколцина мои приятели, които ми докараха различни случаи от сърдечни
пороци
за лекуване и които знаяха, че с твърдата си вяра имам възможност да докажа неща, които в сегашната материалистична епоха се считат за невъзможни чудеса.
Кочи, книгоиздател и окултен лекар в Прага1) Да бъде мир Божи между всички ви! „Твоята вяра те оздрави“, така каза Господ Исус Христос, когато оздрави бодната жена, и с това изречение аз днес озаглавявам своята беседа. Още от самото начало искам да кажа, че който има тази вяра в сърцето си, ще бъде оздравен чрез нея също така, както чрез нея е лекувал само Спасителят Исус Христос. Уверявам: който не е повярвал, че Спасителят е лекувал и оздравявал хромите, такъв няма да бъде оздравен и сигурно няма да сполучи неговото лекуване, и когато бих се опитал за това. Аз сам до такава степен бях предаден на тая вяра, че сполучих чрез нея да оздравя хора в няколко случаи, когато лекарите бяха напълно изгубили всяка надежда.
Това нещо причини безсъница на неколцина мои приятели, които ми докараха различни случаи от сърдечни
пороци
за лекуване и които знаяха, че с твърдата си вяра имам възможност да докажа неща, които в сегашната материалистична епоха се считат за невъзможни чудеса.
Така стана, че отведнъж в един брой на в. „Народни Листи“ намериха място думи, че в нашата среда се намира човек, който лекува с полагане на ръце и с молитви за помощ Божия. Делата работа достигна до сърцата на хората по начин, по който никога не трябваше да става. Тази сила, която се проявява чрез мене, е сила Божия, която изхожда и влиза в мене от духовния свят, който нашият малък разум никога няма да обхване без помощта Божия. Това не е никакво внушение, никаква хипноза, никакъв магнетизъм.
към текста >>
68.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Виновници за упадъка и гибелта на българското царство са били, както констатира по-нататък същия автор, „изпадналите в леност и
пороци
български монаси и вероучители“, които, изгубили почва всред народа, презрени и ненавиждани от него заради престъпните и неморални свои дела, са го изтощили и разцепили, та е станал негоден за отпор и защита срещу външния враг.
Поради това, държавата трябва да представлява един колективитет от свободни и равноправни граждани, които работят и взаимно си помагат за общо благо — точно според Христовото учение, както казва и апостол Павел: нема ни елин, ни евреин, ни скит — всички сме едно в Христа. Тъкмо това не подхождало на егоистичните интереси на тогавашните държавни и църковни властници, както не отговаря и сега, след толкова векове, минали в отчаяни борби за право и свобода: богомилите, верни на учението на Христа, словом и на дело, били безпощадно преследвани, избивани и гонени вън от България, а това именно е докарало и заробването на българското царство. Но трябва ли да се винят за тоя резултат богомилите? Разбира се, не, защото те не са били, както неоснователно твърди — в противоречие на други свои изводи — г. проф. Иванов, „рушители на православието и на средновековния социално господарствен строй, както и на държавно-религиозното единство и мощ на българския народ“, а са дошли да спасят това, което е могло да се спаси, за да се запази именно целостта, единството и политическата свобода на народа.
Виновници за упадъка и гибелта на българското царство са били, както констатира по-нататък същия автор, „изпадналите в леност и
пороци
български монаси и вероучители“, които, изгубили почва всред народа, презрени и ненавиждани от него заради престъпните и неморални свои дела, са го изтощили и разцепили, та е станал негоден за отпор и защита срещу външния враг.
А че действително богомилското учение е било не еретическо и вредно, а чисто, благотворно и спасително за българския народ, това се заключава и от ония негови лозунги за общочовешки напредък, които е съгледал и проф. Иванов. Ние цитираме с удоволствие целият заключителен пасаж от увода на книгата му, за да видят и съчувствениците и враговете на богомилството, каква оценка дава най-сетне един официален български учен за него, след толкова хули и безсъвестни критики, които и днес пълнят страниците на всяко официално издание на „Св. Синод на българската православна църква“: „Издигнем ли се, обаче, над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви от общочовешко естество, прояви, които може-би са били много подранили, но които правят чест на реформатора Богомила и на неговите близки съратници в българската земя и в западна Европа. Велика прозорливост и резка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветени от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите над несвободния човек, обърнат на безгласна и безправна вещ. И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на човечеството, толкова по-вече че трябва да остане в забвение светлият лик на българския поп Богомила и неговият слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове.
към текста >>
69.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За широката маса и не е нужно да се говори: при такива водачи, като съвременните общественици, които постоянно търпят катастрофални несполуки, като съвременното учителство, което продължава да тъпче на едно и също място - в едно хилаво училище, което фабрикува само умствено и морално недъгави елементи, негодни за живота - и като съвременното духовенство, което се е разложило от
пороци
, може да се спомни само оня стих от Писанието, че когато водителите на слепите са слепи, и едните и другите ще паднат в ямата.
Такива са всички ония, които поставят егоистичния си интерес по-горе от общия. Те нямат светлина, която да ги насочва в правия път, те се лутат в мрачните кривини на живота и рано или късно се провалят. Ако са общественици, тяхната социална идеология е фалшива и за това те носят само злини и мъки на другите и на себе си. Ако са учители или професори, тяхната образователна или възпитателна система почива на песъчливи основи, тя не може да издържи и най-малкия критически напор и рухва при най-малкото духване: това е техният материалистически мироглед, който е отдавна опроверган от живота и затова ги довежда до задънена улица, в която те отпущат безпомощно ръце и признават, че умът им не може да проникне по-нататък, защото му липсва светлина. Ако са духовници, заслепени от своите криви разбирания и тесногръди интереси, те не само нямат, но и не искат да имат повече светлина: чувстват се плътски добре в блатото на невежеството и покварата.
За широката маса и не е нужно да се говори: при такива водачи, като съвременните общественици, които постоянно търпят катастрофални несполуки, като съвременното учителство, което продължава да тъпче на едно и също място - в едно хилаво училище, което фабрикува само умствено и морално недъгави елементи, негодни за живота - и като съвременното духовенство, което се е разложило от
пороци
, може да се спомни само оня стих от Писанието, че когато водителите на слепите са слепи, и едните и другите ще паднат в ямата.
Изисква се да се обгърне с широк поглед индивидуалното и общественото развитие. Не са само икономическите условия, които регулират личния и социалния живот: те са, строго взето, неизбежни сетнини от духовни причини. Една индивидуалност, която е престъпила Божествените закони на живота, сама реже клона, на който стои. Защото, даже и когато прилага свободната си воля, тя не може безнаказано да се противопоставя на тия закони. В тая неразумна съпротива тя неизбежно се сблъсква с по-висши сили и неминуемо пада.
към текста >>
70.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тия сектанти, въпреки законите и принципите на Христа, навред са активни подстрекатели или пасивни съучастници в ограниченията на правата и свободите на хората, под предлог, че се застъпват за запазване на „съвременния държавен строй и на църквата", вместо да работят изключително и неуморно за нравственото възпитание и духовното повдигане на народите; те са ревностни пионери на месоядството, алкохолизма, тютюнопушенето и разпространители на всевъзможни други
пороци
, които разяждат и разрушават физическото здраве и моралните основи на обществата; те без съпротива, а с пълно одобрение и оправдание, допущат да се облагат народите с тежки данъци и берии, за да могат да ги обират и да трупат богатства за охолен и разпуснат живот, без оглед на мъките и страданията на широките трудещи се маси; те насърчават и благославят войните с кръст в ръка и така поддържат милитаризма, за да се взаимно изтребват народите-братя и след грамадни човешки хекатомби, да си налагат непоносими военни контрибуции, репарации и пр., които трябва да се изплащат от редица поколения.
Така трябва да се разбира и прилага Любовта. Но какво се наблюдава във всекидневния живот? Тъкмо обратното на това, което предписва чистото и велико учение на Христа. Съвременните духовници, слепи роби на материалистичното схващане на живота и крепители на невежеството и мрака, отдавна са се отклонили и отстъпили от чистите божествени принципи на Христовото учение. Те са образували една секта, която в едни държави се нарича „католишка", в други „протестантска", а в трети „православна".
Тия сектанти, въпреки законите и принципите на Христа, навред са активни подстрекатели или пасивни съучастници в ограниченията на правата и свободите на хората, под предлог, че се застъпват за запазване на „съвременния държавен строй и на църквата", вместо да работят изключително и неуморно за нравственото възпитание и духовното повдигане на народите; те са ревностни пионери на месоядството, алкохолизма, тютюнопушенето и разпространители на всевъзможни други
пороци
, които разяждат и разрушават физическото здраве и моралните основи на обществата; те без съпротива, а с пълно одобрение и оправдание, допущат да се облагат народите с тежки данъци и берии, за да могат да ги обират и да трупат богатства за охолен и разпуснат живот, без оглед на мъките и страданията на широките трудещи се маси; те насърчават и благославят войните с кръст в ръка и така поддържат милитаризма, за да се взаимно изтребват народите-братя и след грамадни човешки хекатомби, да си налагат непоносими военни контрибуции, репарации и пр., които трябва да се изплащат от редица поколения.
Такива и много други престъпления и тежки грехове Христос, името на когото те постоянно сквернят, нито е вършил, нито е проповядвал. Не само това: сегашните официални духовници във всички страни са безгранично алчни за власт, за да могат чрез разни драконовски закони и всевъзможни други принудителни средства да оковават във вериги човешката мисъл и човешката съвест, също както във времето на кръвожадната инквизиция. Така те се самооболщават, че ще защитят религията! Но коя религия? - религията на кнута, кражбата и мракобесието.
към текста >>
Атлантическата цивилизация достигна до едно чрезмерно и грандиозно развитие: нейната столица, наречена Гладът на седемте златни врати, удивявал всички със своята грандиозност, но впоследствие луксът,
пороците
и нравствената разюзданост предизвикали мистериозни реакции на природата, и океанът, наречен днес Атлантически, по название дадено от древния народ, потънал с целия материк.
Със същата ревност арабинът е успял да постигне до куба на Кааба, християнин — до подножието на кръста, будистът — пред звездата със седемте радиуса, а браминът се покланя на триъгълника на своя бог. Нека изследваме тия дълбоки символи и, на кратко, да изследваме произхода им. По-големите символи ще намерим в страната на Мизраем, която наричаме Египет: Сфинксът и Пирамидата. От кого и как са вдъхновени те? Сто хиляди години преди нашата епоха са живели народите — лемурците и атлантидите, които познаваха въздушната навигация и телепатията, като средство за съобщаване от далечно разстояние.
Атлантическата цивилизация достигна до едно чрезмерно и грандиозно развитие: нейната столица, наречена Гладът на седемте златни врати, удивявал всички със своята грандиозност, но впоследствие луксът,
пороците
и нравствената разюзданост предизвикали мистериозни реакции на природата, и океанът, наречен днес Атлантически, по название дадено от древния народ, потънал с целия материк.
Неколцина жители от Атлантида, като се спасили, намерили прибежище в Египет, дето почнали да проповядват тяхната наука под формата на символи, вдъхновявайки идеята за строежа на сфинкса и пирамидите. Сфинксът е представлявал в техния дух вълшебната наука на миналото, като се издигал могъществен и величествен, доминирайки над хора, епохи и раси, поглъщайки всяка интелигентност със своята мистерия. Той възвестява хармонията между най-разнообразните елементи: той е големият импулс на единния живот. Отсечен в скалата, подаден в пясъка на пустинята с главата на човек, бедрата на бик, крилата на орел, лапите на лъв, той преброжда вековете, призовавайки човечеството върху неразрешимата проблема на живота. Четвъртитата му форма ни учи за свещената троичност — как да се живее разумно: да си смел, да знаеш, да искаш, да умееш и да мълчиш.
към текста >>
НАГОРЕ
