Търсене в текстове за 'Порок'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 23 резултата в 20 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_05 Закони на мисълта - Боян Боев (1883 – 1963)

Някои хора имат порок на сърцето, понеже са оставили ума да управлява сърцето.
Значи когато ти дойде една лоша мисъл, тури насреща ѝ една добра. Когато ти дойде на ум да откраднеш нещо, тогава иди и подари нещо на някой сиромах. Човек, като мисли, се освобождава. Никога човек да не остави сърцето да управлява ума и ума – сърцето. Умът може да влияе на сърцето, но то само се управлява и обратно. Някои хора имат порок на сърцето, понеже са оставили ума да управлява сърцето. Колко е важна добрата мисъл! Добрите мисли имат отзвук върху известни сили в Природата. Когато една твоя мисъл е добра, то известни сили в Природата работят и ти помагат. И за добрите, и за лошите мисли ще платим. В Божествената банка добрите мисли и чувства ги внасяме в отдела „да взема“, а лошите – в отдела „да дава“.
към текста >>

2. 12. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва: Какъвто и порок да имаш, хвърли го в огъня на любовта и този порок ще се превърне в един скъпоценен камък.
Христос казва така: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни." Който прави грях, е роб на греха. Човек, колкото и много знание да има за свободата, ако той има пороци, слабости, криви идеи, той е роб. Ако имаш заблуждения, страсти, ти си техен роб. Например нека да вземем страстта към пиенето. Пияницата казва: „Аз съзнавам, че не е хубаво да пия, не съм роб на този лош навик, но не мога да се откажа." С другите пороци, като лицемерие, лъжа и пр., е същото. Учителят казва: Какъвто и порок да имаш, хвърли го в огъня на любовта и този порок ще се превърне в един скъпоценен камък. Следователно любовта освобождава човека от всички пороци и слабости и го прави свободен. Когато човек проявява любов, той е в такова едно повдигнато състояние, небесно, ангелско състояние и казва така: „Не е достойно при такова едно състояние да проявявам такива слабости." Той ги надживява. Той е силен да ги победи. Когато дойде любовта, всички пороци се стопяват. Например, за да бъде стаята здравословна, препоръчва се да влизат изобилно слънчеви лъчи, защото слънчевата светлина убива микробите.
към текста >>

3. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва: Какъвто и порок да имаш, хвърли го в огъня на любовта и този порок ще се превърне в един скъпоценен камък.
Христос казва така: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.” Който прави грях, е роб на греха. Човек, колкото и много знание да има за свободата, ако той има пороци, слабости, криви идеи, той е роб. Ако имаш заблуждения, страсти, ти си техен роб. Например нека да вземем страстта към пиенето. Пияницата казва: „Аз съзнавам, че не е хубаво да пия, не съм роб на този лош навик, но не мога да се откажа.” С другите пороци, като лицемерие, лъжа и пр., е същото. Учителят казва: Какъвто и порок да имаш, хвърли го в огъня на любовта и този порок ще се превърне в един скъпоценен камък. Следователно любовта освобождава човека от всички пороци и слабости и го прави свободен. Когато човек проявява любов, той е в такова едно повдигнато състояние, небесно, ангелско състояние и казва така: „Не е достойно при такова едно състояние да проявявам такива слабости.” Той ги надживява. Той е силен да ги победи. Когато дойде любовта, всички пороци се стопяват. Например, за да бъде стаята здравословна, препоръчва се да влизат изобилно слънчеви лъчи, защото слънчевата светлина убива микробите.
към текста >>

4. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Без гордост и заблуда, победител на порока, живей винаги в Себето, с укротено желание, освободен от двойките противоположности, познати като удоволствие и мъка.
Понеже Аз Съм обиталището на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда, на безконечното блаженство. Петнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез достигане Върховния Дух. Този път на Върховния Дух може да се търси отвъд. И в него като тръгнеш, връщане няма. Който тръгне по него, отива наистина при този Първичен Човек, от когото избликва древната сила. Без гордост и заблуда, победител на порока, живей винаги в Себето, с укротено желание, освободен от двойките противоположности, познати като удоволствие и мъка. Пътника следва незаблуден този неразрушим Път. Две са енергиите на този свят - разрушима и неразрушима. Всички същества са разрушимата енергия. Непроменимата се нарича неразрушима. Най-висшата енергия е наистина тази, която се нарича Върховно Себе, която прониква всичко и поддържа трите свята.
към текста >>

5. ПОРФИРИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

За да спасим душата си, трябва да сме готови за смърт, защото по-добре да умре човек, отколкото да оскверни душата си с порок.
Ние се възвишаваме към Бога по пътя на вярата, надеждата и Любовта, но мъртвата вяра непроявена в дела, е безплодна. Бог е Свят, затова ние сме длъжни да бъдем святи. На Бога е угодна само такава молитва, която произлиза от чисто сърце. Невъзможно е да служим на Бога и в същото време да угаждаме на страстите. Злото не е грях само по себе си, но човек извършва грях, когато избира злото. За да спасим душата си, трябва да сме готови за смърт, защото по-добре да умре човек, отколкото да оскверни душата си с порок. Ние ще достигнем нашето истинско отечество само тогава, когато се освободим от нашата смъртна природа." Порфирий е написал няколко съчинения, най- капиталното от които е За въздържанието, в което той излага разбиранията си за Бога и природата на нещата, и своите разбирания и практики върху теургията, с която се е занимавал и която го е вдъхновила да напише посоченото съчинение. Други негови съчинения са Пещерата на нимфите, Биография на Плотин и Биографията на Питагор. Също е написал един Коментар върху категориите на Аристотел, който е като увод в аристотеловата логика, относно родовете, видовете, съжденията, в които се излага логиката на Аристотел в нейните главни положения. Това съчинение го направило знаменит в Средните векове, когато Аристотел е бил на голяма почит.
към текста >>

6. Притчи Соломонови - Влад Пашов (1902- 1974)

И който обличава нечестивия, взема на себе си порок.
В тази глава Соломон е казал много и показва, че той е притежавал живото окултно знание, и е знаел мястото и ролята на Мъдростта в битието като принцип, който организира всичко и туря всичко в ред и порядък, и носи Вечния живот. 9-та глава започва със знаменитите думи: „Мъдростта съгради дома си, издяла седемте свои стълбове." Домът на Мъдростта е цялата вселена; стълбовете, върху които е построена вселената, са принципите, които Учителят нарича седемте принципа на природата, които са известни в окултната наука като седемте принципа на Хермес. Соломон е познавал херметичната Мъдрост и наука. И после казва, че Мъдростта е поканила всички, които са лишени от ум и Мъдрост да дойдат при нея, и казва: „Яжте от хляба ми и ходете в пътя на разума." След това дава някои мъдри съвети, които са много поучителни, затова ще ги приведа изцяло: „Който учи присмивател, взема на себе си безчестие. И който обличава нечестивия, взема на себе си порок. Не обли- чавай присмивател, за да не те намрази. Обличавай мъдър и ще те възлюби. Давай наставление на мъдър, и ще бъде по- мъдър. Учи праведния и ще настои в учение." И после казва: „Начало на Мъдростта е страх Господен, и познаването на Святаго е разум. Защото чрез мене ще се умножат дните ти и ще се притурят години на живот."
към текста >>

7. 15. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ СОЛУНЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"А сам Бог на Мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос."/5;23/.
"Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете, защото това е Божията Воля за вас в Христа Исуса."/5;16-18/. "Духа не угасвайте. Пророчества не презирайте. Всичко изпитвайте, доброто дръжте. Въздържайте се от всякакво зло."/5;19-22/. "А сам Бог на Мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос."/5;23/. "Верен е Оня, Който ви призовава, и ще извърши това." /5;24/.
към текста >>

8. 6. Шести Аркан: ДВАТА ПЪТЯ или Влюбеният - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя е гола, украсена с цветя и лозови пръчки в косите си и е олицетворение на чувствеността, на порока.
Неговият поглед е отправен към земята. Ръцете му се кръстосват върху гърдите му във форма на диагонален кръг. От двете му страни стоят две жени - едната отдясно, а другата отляво, като са поставили едната си ръка върху неговите рамена, а с другата му показват един от двата пътя. Но той е наблюдаван от намиращия се в облаците, т.е. от духовния свят, ангел -ръководител, който е отправил стрелите на своя лък към жената, която е от лявата му страна. Тя е гола, украсена с цветя и лозови пръчки в косите си и е олицетворение на чувствеността, на порока. И ако човекът избере временните и преходните радости на чувствата, той ще бъде болезнено засегнат от висшите Божествени сили. които го ръководят, тъй като в последствие ще се осъзнае и ще се обърне надясно, където стои жената, облечена с бяла чиста дреха, с чело обкръжено от един златен кръг. Тя олицетворява Мъдростта и Добродетелта и която му сочи Пътя на Доброто и Мъдростта. Цялата тази картина представя борбата между висшата и нисшата природа на човека, когато той е влязъл вече в Пътя на окултното развитие. Защото с влизането в Пътя, отрицателните сили също се пробуждат заедно с положителните и ученикът в тази фаза се намира пред една голяма борба.
към текста >>

В хороскопа този Аркан показва, че за болшинството от хората привлекателността на порока има повече обаяние, отколкото строгата, сериозна красота на Добродетелта.
Но повече отговаря на Божествената Воля, ако тези сокове на сили бъдат преработени чрез духовна работа в друга, по-висша енергия. Които могат да направят това, се издигат на едно стъпало по-нагоре в своето развитие и могат да помагат на други хора в техния път. В Божествения свят този Аркан символизира науката на Доброто и Злото. В умствения свят - равновесието на необходимостта и свободата, длъжността и правото. Във физическия свят - противоречието на природните сили, връзката между причина и следствие. В хороскопа този Аркан показва, че за болшинството от хората привлекателността на порока има повече обаяние, отколкото строгата, сериозна красота на Добродетелта. Затова човек трябва да внимава в своите решения, защото пречките преграждат пред него пътя на щастието. Противоположни шансове витаят над човека и волята се колебае между противоположни сили. Нерешителността в такива случаи ще погуби човека в зависимост от избора, който ще направи, в ляво или в дясно. В тази фаза на своето развитие ученикът трябва да се осъзнае като Божествена частица и да даде път на Божественото, което ще го отведе в Тесния път. В тази фаза на развитие борбата е неизбежна, никой не може да я избегне, но ученикът трябва да има будно съзнание, да внимава в своите стремежи и да даде път само на тези, които са от Божествен произход, които имат предвид както неговото издигане, така и благото на други хора.
към текста >>

9. 9. Творческият процес на живота, 11 декември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Творческият процес на живота в своето проявление се диференцира в ред сили и енергии, които влизат в разни отношения и създават различните психични състояния; когато имаме хармонични отношения и проявления, раждат се състоянията, които наричаме „добродетел“, а в противен случай имаме състоянието, което наричаме „порок“.
ТВОРЧЕСКИЯТ ПРОЦЕС НА ЖИВОТА Всеки ден носи нещо ново със себе си и това ново човек трябва да проучва; затова е и пратен човек в света да се учи; учението осмисля живота му. А животът е един вечен процес на творчество, който постоянно се разкрива и затова в прогресивното знание човек постоянно трябва да учи, защото винаги има какво да учи. Творческият процес на живота в своето проявление се диференцира в ред сили и енергии, които влизат в разни отношения и създават различните психични състояния; когато имаме хармонични отношения и проявления, раждат се състоянията, които наричаме „добродетел“, а в противен случай имаме състоянието, което наричаме „порок“. Но зад всеки порок у човека седи една добродетел. И когато тази добродетел не се развие или не може да намери своя път, тя се изразява в една дисхармонична форма, която наричаме „зло“. И у човека има известни енергии, на които човек ако не знае да даде правилна насока, ще експлодират и ще му причинят вреда. Затова всякога човек трябва да дава насока на своите енергии и да не ги подпушва; злото в света произтича от спиране на правилното развитие, в което трябва да върви човек. Спъването на този правилен развой създава всички пречки и нещастия в индивидуалния и обществения живот.
към текста >>

Но зад всеки порок у човека седи една добродетел.
ТВОРЧЕСКИЯТ ПРОЦЕС НА ЖИВОТА Всеки ден носи нещо ново със себе си и това ново човек трябва да проучва; затова е и пратен човек в света да се учи; учението осмисля живота му. А животът е един вечен процес на творчество, който постоянно се разкрива и затова в прогресивното знание човек постоянно трябва да учи, защото винаги има какво да учи. Творческият процес на живота в своето проявление се диференцира в ред сили и енергии, които влизат в разни отношения и създават различните психични състояния; когато имаме хармонични отношения и проявления, раждат се състоянията, които наричаме „добродетел“, а в противен случай имаме състоянието, което наричаме „порок“. Но зад всеки порок у човека седи една добродетел. И когато тази добродетел не се развие или не може да намери своя път, тя се изразява в една дисхармонична форма, която наричаме „зло“. И у човека има известни енергии, на които човек ако не знае да даде правилна насока, ще експлодират и ще му причинят вреда. Затова всякога човек трябва да дава насока на своите енергии и да не ги подпушва; злото в света произтича от спиране на правилното развитие, в което трябва да върви човек. Спъването на този правилен развой създава всички пречки и нещастия в индивидуалния и обществения живот. За да се излезе от това положение, трябва да наредим обективния си живот по законите, вложени в самото битие на живота.
към текста >>

10. 12. В начало бе Словото, 8 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Навикът в зависимост от естеството си може да се превърне в грешка, а грешката може да се превърне в престъпление, а престъплението може да се превърне в най-лош порок.
Ако една мисъл не ти дава най-малък подтик напред да се развие твоята сила, и ако едно чувство и една постъпка не могат да ти дадат най-малък подтик напред, те не са потребни за теб. Те може да са потребни за други, но не и за теб. Този закон е основа на съзнателното самовъзпитание. Само при една такава самодисциплина човек може да се освободи от лошите навици и привички на миналото. Известни постъпки или привички, които ги повтаряме дълго време, се превръщат на навик в течение на няколко поколения. Навикът в зависимост от естеството си може да се превърне в грешка, а грешката може да се превърне в престъпление, а престъплението може да се превърне в най-лош порок. Човек не може да се освободи от един свой навик, от една своя грешка и престъпление, ако в даден случай най-първо не може да измени своята мисъл и после да измени своите постъпки. Така че, за да можем да ликвидираме с нашето минало, трябва преди всичко да изменим насоката на нашата мисъл. Болният не може да оздравее, докато не допусне в ума си мисълта, че ще оздравее. Тъй както земеделецът има вяра, че като посее семето ще изникне и ще даде плод, тъй и болният трябва да посее в себе си мисълта, че е здрав и тя като поникне, ще му даде своя плод - здравето. И всички хора трябва да посеят в себе си семената на възвишените и благородни идеи и чувства - т.е.
към текста >>

11. ПРИРОДАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато искаш да се оправиш с един недъг, с един порок, почни пост
След ден-два отишъл при него и споделил, че е почнал постене, за да оправи напрегнатото си състояние. Учителят го поучил: „Щом си почнал поста на нова луна, не само че не ще си помогнеш, но и ще си навредиш още повече. Когато искаш да се оправиш с един недъг, с един порок, почни пост на разсип на луна. А когато искаш да придобиеш някоя добродетел, нещо положително в себе си, почни поста на нова луна." Братът се замислил, че човек трябва да знае как да прилага; окултните закони, за да има резултат и да не си вреди. Много хора, които се занимават с окултизъм, без да знаят как да
към текста >>

12. КОРИСТОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

А користолюбието е порок, язва, която разяжда човешката душа.
• 86 • Користолюбие. Съвременните хора се нуждаят от молитвата, която може да изправи живота им, да премахне от тях всяко користолюбие. А користолюбието е порок, язва, която разяжда човешката душа. Като облак то помрачава съзнанието на човека, ограбва неговото сърце.
към текста >>

13. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

А какво съдържание влагате вие в понятието „порок“?
* Когато човек направи любовта едничък закон в живота си, той е влезъл в най-хубавата църква. Той става толерантен към всички религии и всички църкви, но чак сега разбира онова, което по-рано не е разбирал в църквата. Формите, образите, тайнствата и каноните се осмислят само от Божията любов. * А какво съдържание влагате вие в понятието „порок“? Ако ме запитате какво е порок, аз ще ви отговоря така: Порок е всеки плод на безлюбието. Ако в една постъпка има истинска непритворна и безкористна любов, тази любов ще отмие петната на всяко дело. Какво е небе? Трудно е да се разбере небето, ако трябва да бъде изяснено със съвършеното познание на тия, които го населяват. За нас, хората, които живеем на земята, има един по-лесен път:
към текста >>

Ако ме запитате какво е порок, аз ще ви отговоря така: Порок е всеки плод на безлюбието.
Когато човек направи любовта едничък закон в живота си, той е влезъл в най-хубавата църква. Той става толерантен към всички религии и всички църкви, но чак сега разбира онова, което по-рано не е разбирал в църквата. Формите, образите, тайнствата и каноните се осмислят само от Божията любов. * А какво съдържание влагате вие в понятието „порок“? Ако ме запитате какво е порок, аз ще ви отговоря така: Порок е всеки плод на безлюбието. Ако в една постъпка има истинска непритворна и безкористна любов, тази любов ще отмие петната на всяко дело. Какво е небе? Трудно е да се разбере небето, ако трябва да бъде изяснено със съвършеното познание на тия, които го населяват. За нас, хората, които живеем на земята, има един по-лесен път: Небе е онова място на земята, където хората живеят в любов и разум.
към текста >>

14. 24. ПРИЛОЖЕНИЕТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Задържането на благата е порок, то води към себелюбие и корист.
Изправянето на малките погрешки е един сигурен път към съвършенството. Липсата на приложение на това, което знаем, показва незавършеност в нашата вътрешна организация. Ние разполагаме с необходимите сили и възможности, без да ги използваме. А това, което не се използва, загнива, ферментира, застоява и ни създава мъчнотии. Човек страда от пре- изобилие често пъти, което носи като тежък товар. Задържането на благата е порок, то води към себелюбие и корист. Въздухът, който поемаме, излиза от дробовете ни. Организмът ни не задържа нещата, а постоянно се проветрява, като изхвърля старото и приема чистото и новото. Такова проветряване е нужно и в психичния ни живот, а приложението е процес на проветряване, на разтоварване, на освобождение. То има отношение към волята ни, която трябва да заработи хармонично, ритмично и в пълно съгласие с волята на Разумната природа, в която всички процеси се извършват правилно, ритмично и красиво. Новото учение е в приложение на любовта.
към текста >>

15. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

Дънов конкретизира този закон на невидимата реалност, разглеждайки ситуация, в която обект на нашата преценка е човешко същество с по-ниска степен на духовна еволюция от нашата: „Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем, по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това ниско положение, и ако има нещо от тях в нас, да го изкореним.“ Да изкореним плевела на греха или порока от собствената си нива – по възможност, още в зародиш, а не да осъждаме онзи, който го е отгледал до степен да дава отровни плодове!
Не си ли постъпвал по същия начин в подобна ситуация? Паметта ни често е твърде услужлива спрямо неудобните за нас преживявания и ги заличава или преиначава в изгодна за нас светлина. Затова Христос ни съветва: „Не съдете, за да не бъдете съдени! “ (Мат. 7:1). А Учителят П. Дънов конкретизира този закон на невидимата реалност, разглеждайки ситуация, в която обект на нашата преценка е човешко същество с по-ниска степен на духовна еволюция от нашата: „Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем, по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това ниско положение, и ако има нещо от тях в нас, да го изкореним.“ Да изкореним плевела на греха или порока от собствената си нива – по възможност, още в зародиш, а не да осъждаме онзи, който го е отгледал до степен да дава отровни плодове! В това е мъдростта на смирения по сърце. А ако успеем да открием причините за падението на нашия ближен, тогава с Любов и разбиране да му протегнем ръка и заедно с него да оплевим и неговата, отрупана с бурени нива... Така би трябвало да постъпи окултният ученик. Останалото е данък, който плащаме на неизживените и ненадмогнати гордост и самолюбие. Сходна е и картината, при която човек е поставен в определена житейска роля, от позициите на която е длъжен да изпълнява съответни задължения, да следва някакви отговорности и да се стреми към изпълнение на набелязани цели. От гледна точка на функциите, с които е натоварен, този човек понякога е склонен да осъжда други хора за техните действия, които не отговарят на сценария, който той – доброволно или наложено – следва.
към текста >>

16. СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ НА МАНИПУЛАЦИЯТА - Павел Желязков

„Лицемерието е почит, която порокът оказва на добродетелта" е казал философът.
Забелязахте ли кой отвори тази врата и как неусетно у вас дойде неканеният гост, за да изгони истината? Вие няма да видите манипулатора, нито ще повярвате, че той съществува, защото той е направил всичко, за да приспи съзнанието ви. Как човек се доверява на някого до такава степен, че дори, когато той каже явна лъжа, да му повярва? Как измамникът успява да си надене маската на почтения, на честния човек и да накара сляпо да му се доверят. Отговорът е един: чрез лицемерие. „Лицемерието е почит, която порокът оказва на добродетелта" е казал философът. Надяването на маската става чрез демонстриране на уважение, чрез персонализиране на носителя на добродетели и благородство, когато с всички средства лъжецът се стреми да наподобява добрия човек. Спомнете си онази сцена, в която известният комик Стен Лаурел поставя небрежно ръка върху една лъскава лимузина, за да внуши на младите дами, че може да им предложи една приятна разходка, като ги покани в „собствената" си кола. В този момент действителният собственик подкарва колата, а Стен, загубил опората и обаянието на преуспяващия мъж, става смешен в лицето на възмутените дами. Забележете какъв е ефектът, когато някой се опира върху рамото на известна личност. Известността на именитата личност започва да преминава върху извършителя на този класически жест като свидетелство за взаимност и близост.
към текста >>

17. Силата на доброто - Павел Желязков

По същия начин и порокът се насочва към добродетелта с възбудените си сетивата и дивия повик на глада в стомаха си.
Чувството, което го стимулира, има особен характер. Когато един човек с изтънчена душевност види агне да играе на поляната, той искрено се радва и има желание да го вземе в ръце и да го погали. Друг поглед и друго чувство има към агнето грубият материалист. Той го вижда на трапезата си, гарнирано и добре изпечено и вече предвкусва сладостта на крехкото месце. Единият е откликнал с ума и сърцето си, другият със сетивата и стомаха си. По същия начин и порокът се насочва към добродетелта с възбудените си сетивата и дивия повик на глада в стомаха си. Ако не удовлетвори глада на недоволството си с нещо добро, той ще затъне още повече в бездната на безверието си. Лошият човек несъзнателно изпитва необходимост от близостта и влиянието на добрия. Омразата е следствие на неговия неосъзнат духовен глад, на факта, че му липсва духовна култура. Той иска добрият човек да му обърне внимание и, за да постигне това, непрестанно го предизвиква. Ако добрият човек запазва своя вътрешен мир, той влияе благоприятно на лошия.
към текста >>

18. Карма - Сава Калименов (1901 - 1990)

Също така всяка отрицателна черта, всеки порок и лоша склонност, с които човек се ражда, са плод на дълговременно отдаване на отрицател ни сили и действия.
С други думи казано: „Каквото посеете, това и ще пожънете“ и „каквото постелите, на това и ще легнете“. Всеки човек се ражда на земята при такива условия и с такива способности, възможности, заложби и връзки, каквито той е обусловил със своята дейност в миналите си животи. Ако в продължение на миналите си животи той е работил дълго и настойчиво в една област на живота, като дойде наново на земята, той ще има вече готов капитал в тая област, с който ще може свободно и лесно да действува. Напр., ако той е работил дълго време в областта на музиката, той ще се яви сега на земята с ясно очертани музикални склонности и дарби и т. н. Всяка способност, всяка добродетел, всяка положителна черта, с която се ражда човек, са плод на продължителната му дейност, и на ценните му опитности от миналите му животи. Също така всяка отрицателна черта, всеки порок и лоша склонност, с които човек се ражда, са плод на дълговременно отдаване на отрицател ни сили и действия. Злото, на което човек се е отдавал дълго време, е станало вече една сила в него, с която той по-трудно се бори. И доброто, практикувано и опитвано дълго време, става вече неделимо и ненарушимо за човешкото съзнание. Външните условия и възможности за проява, които ний намираме в даден живот, също така се дължат на нашата дейност в миналите ни животи. Тук му е местото да отбележим, че цялата огромна и сложна дейност на закона за Карма във връзка с човешкия живот, се направлява от едни много по-високо стоящи от човека същества, наречени в окултната литература „господари на карма“. Те именно, преди да се роди на земята един човек, съставят общ план за неговия живот, в зависимости от неговото минало, като предвиждат външните условия, личните връзки и т.
към текста >>

19. I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части - Георги Христов

“. Не гледайте тоя човек отвънка; той може да е богат, може да има много ястия, но той е нещастен, неговият вътрешен живот е развален, има порок на сърцето, стомахът му е развален.
Както всяко растение трябва да намери своя почва, да намери всички подходящи условия за своето растене, така и всеки човек в света трябва да намери своите благоприятни условия, за да расте и да се развива. Никога не мислете, че условията, при които живеете, са неблагоприятни. Това са само вътрешни, субективни схващания. При туй развитие на колективното съзнание всеки човек е точно на мястото си. Но ние се заблуждаваме и казваме: „Защо не съм като този господин? “. Не гледайте тоя човек отвънка; той може да е богат, може да има много ястия, но той е нещастен, неговият вътрешен живот е развален, има порок на сърцето, стомахът му е развален. А онзи, бедният, няма такова изобилие, но е здрав, яде си сладко. Щастието на човека се обуславя от разположението на духа - да е доволен от това, което е приел в даден момент. И когато тези хора се съединяват, трябва да имат еднакви идеи. Идеите на всинца ни трябва да бъдат прави. Не казвам, че винаги са прави, но индивидуално са прави.
към текста >>

20. 3. Статия трета - Георги Христов

Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа70 , а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия.
Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия65. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и, които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползвал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма66, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината67 стана отечество на Сула68, и Юлий Цезар69 решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците- римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа70 , а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескьо71 казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата. Целта на монархията е самодържавието. Средството за постигане тази цел е централизацията на всички власти в лицето на монарха.
към текста >>

0.23262596130371