Търсене в текстове за 'Порок'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 76 резултата в 51 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Псалом - Р. Соловьов Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Един психически недъг или порок не е нищо друго, освен едно болезнено състояние на душата, взета в обикновен смисъл на думата.
Ревността ражда само страдания, измъчвания, мисли за отмъщения и др. подобни. Всяко нарушение на законите, които регулират нашия физически организъм, води към едно болезнено състояние – една болест. Кои са докторите на тия болести, какъв е развоят на самия болезнен процес – това е предмет на днешната медицина. За тях тя е писана много и за това няма да се спирам на тоя въпрос. За нас е важно да отбележим само факта, че по аналогия на физическите болести съществуват и психически. Един психически недъг или порок не е нищо друго, освен едно болезнено състояние на душата, взета в обикновен смисъл на думата. Например, вземете страха. В едно уплашено състояние човек изгубва съзнателния контрол, над себе си и започва да действува напълно инстинктивно без да мисли. А какво показва това? Нищо друго освен, че волята в дадения случай се е парализирала също така, както може да се парализира един нерв. И следователно съзнанието е безсилно да окаже своето въздействие.
към текста >>

Изобщо всеки психически порок в края на краищата се изразява в един физически недъг – процес, също верен.
Друг път сте разгневен, готов да се карате. Спрете се за момент и направете същите изследвания, сравнете ги с горните и ще имате едно истинско доказателство. Развитието на болезнените процеси има същия ход. Една болест на астрално тяло неминуемо ще достигне по един низходящ път до физическото напр. един постоянен психически гнет, страдание, скръб, душевни борби, съмнения, разочарования, егоизъм могат в резултат да дадат една физическа болест – един туберкулозен процес, едно сърдечно страдание. Изобщо всеки психически порок в края на краищата се изразява в един физически недъг – процес, също верен. Ако сега се обърнем към съвременното човечество и потърсим едно истинско здраво тяло и здрава душа, ще можем ли да намерим? Не, навсякъде болести, недъзи, пороци, страдания. Всички са болни, всички страдат. Като че ли земята се е обърнала в една обширна болница, в която истинското телесно и психично здраве е само един идеал. При едно такова положение пред ученика на окултизма неволно възниква въпросът: може ли един човек с известни физични недъзи да стане носител на висшия живот.
към текста >>

2. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Не, докато те сами не се превърнат в пеперуди, докато не излязат из затворите на лъжата, лицемерието, измамата, порока, затворите на личния и груповия егоизъм – дотогава светлината ще бъде скрита за тях.
Когато човек не вярва в разумния живот, в себе си, а в разни авторитети и книги – той се грее на отразени лъчи и никакво растене не е възможно. Съвременните хора, които чакат спасението си от социалните учения – от кървавата революция; които вярват само в черквите, науката, философията, а не и в разумното творческо начало в себе си, всички те се греят на месечина и затова няма никакво растене, няма радост, светлина, топлина, сила, движение. Съвременните хора са идолопоклонници. Те са създали науката, изкуствата, философията, религията, соц. учения и после чакат спасението от тях. Не, докато те сами не се превърнат в пеперуди, докато не излязат из затворите на лъжата, лицемерието, измамата, порока, затворите на личния и груповия егоизъм – дотогава светлината ще бъде скрита за тях. Светът на свободата, красотата и хармонията, ще бъде недостъпен за тях. Трябва да познаят себе си като творци, като герои и светии, като сила непобедима, като хармония и красота, само тогава ще влязат в новия живот, където няма противоречия. Следователно противоречията се разрешават – щом зърното е посято, има влага и слънчева светлина и с тях и растене, т.е. човек напредва и влиза в новия живот, когато се храни правилно, когато неговият ум е изпълнен с възвишени мисли, сърцето му с – благородни чувства, волята му – с творческа сила. Слънчева любов е нужна преди всичко.
към текста >>

3. Светлина върху пътя Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

За него тъмните пътеки на порока и безделието са чужди.
Да си ученик и да чувствуваш близостта и обичта на учителя си, то е неизчерпаем източник на радост. И ето младежът ученик. Той е окрилен, пълен с енергия и трезво, със светъл ум прекрачва прага на живота. Той презира тъмнината и калта в живота и смело поема своя път на възход. Възмъжалият има ясно съзнание за своята съществена работа, има сигурен компас и в бурите на живота неотклонно следва своя устрем към фара на своя пристан. За него тъмните пътеки на порока и безделието са чужди. А най-покъртителен е видът на стогодишен старец със съзнание на ученик. Той усеща трепета на младежки порив, привитите крака се изправят и чувстват твърдата почва, морното сърце с енергичен туптеж праща кръвта до най-малките капиляри на кожата и по лицето му заиграва усмивката на вътрешно задоволство. Получил удовлетворението на майстор, който е завършил творението на ръката си – картината на своя живот, той спокоен чака мига, който носи толкова ужас за другите. Всеки човек си има свой път. Пътищата се кръстосват, но не се покриват.
към текста >>

4. Пробуждане – Георги Томалевски Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Едно нещо има в Божията Любов, което в никоя друга сила на света го няма: то е, че и най-ужасният порок, който съществува в света, хвърли ли се в тоя огън на Любовта, мигом се превръща в скъпоценен камък.
Но не само гледа, а работи, работи: едного лекува, другиго лекува, тоз превързва, оня превързва, утешава, облекчава, повдига, укрепява. С хиляди и милиони години Той работи, дава живот на всички души, а хората като са слепи, са повярвали в лъжата на своите слепи духовни водачи, че Бог седял на някакъв голям престол и оттам управлява с пръста си. Не, не е така. Навсякъде и непрекъснато работи живият Господ, вечно Будният, който никога не спи. Неговата любов прониква навсякъде като Жив Огън и до каквото се допре – оживява и просветва. Едно нещо има в Божията Любов, което в никоя друга сила на света го няма: то е, че и най-ужасният порок, който съществува в света, хвърли ли се в тоя огън на Любовта, мигом се превръща в скъпоценен камък. Някои питат защо са греховете и страданията. Любовта иска да направи от тях скъпоценни камъни. Скъпоценни камъни, с които Господ ще накичи главите на своите деца. Те плачат и викат сега: „Защо е това голямо нещастие, което ме сполетя? ” В бъдеще то ще е един елмаз, който ще грее на твоята глава или на главата на твоите ближни.
към текста >>

5. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока.
Човек на може да пее, ако никога не е обичал. Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава. И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук. Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката. Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока. Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце. И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук. За да илюстрираме това твърдение, да вземем за пример някои вдъхновени оратори. Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли.
към текста >>

6. Съдържание на бр. 4 и 5 Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тайният порок, съставил Вл. Чертков.
КНИЖНИНА Получиха се в редакцията следните списания, вестници и книги: 1. Национализъм от индийския поет Р. Тагор. 10 лв. 2. Тайният порок, съставил Вл. Чертков. Съдържа трезви мисли за половите отношения, от Д-р Ал. Стогхем, и Ел. Бърнс. Издание на Ив. Куюмджиев, Бачо Киро 13, София. 3. Учителска мисъл, книга 9 и 10. 4.
към текста >>

7. ОТ ПЛАНИНАТА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Да се отличи добродетелта от порока, честността от безчестието, искреността от лицемерието, да се познае благородното сърце, готово да ни услужи, както и да се познае покварената душа, която се готви да ни излъже - това е целта на тази наука.
Великата книга е постоянно отворена пред нашите очи. Несъмнено, това изкуство има своите трудности И предполага в читателя щастливи способности, проницателен и наблюдателен ум. Но всеки, който би желал да се въоръжи с твърда воля и да се отдаде на сериозна работа чрез изучаване и наблюдение, той би могъл да преодолее всички препятствия, да възтържествува над всички затруднения и, без съмнение, ще достигне до лесно и бързо четене по човешките физиономии. Науката за човешката физиономия принася несъмнена полза. Тя позволява на този, който се занимава с нея, с един поглед да забележи всички характерни признаци, присъщи на известен индивид; тя позволява изобщо да се определи душевния склад, характера, степента на дарбите, зрелостта на ума, доколкото всичко това се открива чрез особеностите на физиономията. Да се отличи добродетелта от порока, честността от безчестието, искреността от лицемерието, да се познае благородното сърце, готово да ни услужи, както и да се познае покварената душа, която се готви да ни излъже - това е целта на тази наука. И тази цел е достатъчно прекрасна и велика, за да се стремим да я достигнем, като се посвети малко от скъпото ни време за изучаване на физиономиката, което е колкото интересно, толкова и полезно. Велико нещо е да изучаваш хората, но преди всичко трябва да изучим нас самите. Да проникнем търпеливо и искрено в нашата собствена личност, в нашето сърце, в нашите страсти, в нашите усещания, в нашите чувства и в нашите впечатления. Такова познание на нашето вътрешно същество ще удовлетвори двояка цел: научна и морална. Научната цел ще бъде постигната, ако от познанието на самите нас ние можем да се издигнем до познанието на другите.
към текста >>

8. МАГИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ГЛАДУВАНЕТО - МИХАЙЛ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Щом се касае за живот и здраве, преди всичко се изисква чистота: зад всеки порок седи една добродетел.
” Здравето подразбира чиста кръв. „Чистата кръв е условие за здраве," казва Учителят. „Чиста мисъл и чиста кръв се взаимно подхранват. Умът представя артериалната кръв. Ако венозната кръв не се пречисти и кръвообращението няма да стане правилно. Щом се касае за живот и здраве, преди всичко се изисква чистота: зад всеки порок седи една добродетел. След всяка болест иде едно здравословно състояние, защото организъмът е създаден да бъде здрав”.
към текста >>

9. БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И МЪДРОСТ .- ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Всички форми на порока, разврата и разгулността, с ония учреждения, които ги поддържат, представят тъмната сянка на Венера, в която се преплитат сенките на тъмния Марс и тъмната Луна – Хеката на древните елини.
Животът на чувствата и емоциите се регулира от ритъма на Венера. Нейният геоцентричен цикъл в зодиака ни дава психологичния цикъл на любовта у човка и фазите, през които минава енергията на любовта в процеса на нейното трансформиране. Изкуството, и по-специално танца, музиката – главно пеенето – поезията, особено лиричната, както и другите изкуства се развиват във "възходящото течение" на Венерино-Марсовата енергия, като "сублимации" на първичната енергия на биоса. Ето защо, всички хора на изкуството са малко или много белязани от Венера. Лесно е да се разбере, че в сферата на Венера се развиват и всички дисхармонични форми на половия живот и на чувствата. Всички форми на порока, разврата и разгулността, с ония учреждения, които ги поддържат, представят тъмната сянка на Венера, в която се преплитат сенките на тъмния Марс и тъмната Луна – Хеката на древните елини. И интересно е да се отбележи, че когато се развихри стихията на Марс по бойните полета, тогава най-много се проявява порочната страна на Венера. Негли затова, защото нейната енергия остава неасимилирана. Има, обаче, едно съответствие : както Марсовата стихияс смърт и разорение отвън, така и Венера сее тогава смърт и разрушение отвътре – тя разпада биологичното ядро на живота, около което се организира първичната клетка на социалния живот – семейството. Венерината сфера прониква с мощна сила живота на земята, която се намира астрономически между планетите Венера и Марс. Това е външно съответствие на една реалност: оня свят – така нареченият от окултистите астрален свят – който най-непосредствено обгръща и прониква земята, това е светът на Венера и Марс.
към текста >>

10. НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Гордостта е порок, макар и един от най-благородните пороци, но не може да се отрече, че рядката усмивка на гордостта, която трепти върху лицето на един интелигентен човек, има.
Жените, които се смеят така, са по леконравни, но не зли. У злия човек усмивката не се явява лесно. Една интересна усмивка има гордостта. Тя не е много сърдечна, а още по-малко заразителна усмивка.Тя не приобщава към себе си, а изразява едно снизходително поглеждане надолу с полуотпуснати мигли и леко извиване на устните. В повечето случаи това е доста приятна усмивка, рядка даже, откриваща един особен чар, но тя рядко се споделя от другите, а напротив оставя едно недоумение и конфузия. Гордостта е порок, макар и един от най-благородните пороци, но не може да се отрече, че рядката усмивка на гордостта, която трепти върху лицето на един интелигентен човек, има. един своеобразен чар. Няма душевно състояние, на което да не отговаря една съответна усмивка. Усмивка има и жестокостта. Не са редки случаите, когато усмивката по човешкото лице извиква истински ужас. Понякога един неописуем израз на страдание граничи с една усмивка, която е много по-страшна, защото само най-голямото страдание взема такъв израз.
към текста >>

11. НАЧАЛНИ СЛОВА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Злото и порока не са вън, а вътре в човека.
Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други учреждения, които носят възпитателен характер. Всички трябва да си съдействат за постигане на общата цел. Силата се изявява в обединението, но това обединение изисква подготвителни елементи, върху които силата да може да упражни своето действие. Без тия елементи, силата, сама по себе си, няма значение. Това преобразуване ще се постигне само тогава, когато започнем напълно да съзнаваме източника на живота, и когато у пас се роди дълбокото желание да се освободим от робството. Злото и порока не са вън, а вътре в човека. Те са загнездени в самия организъм. Последица от известни преходни причини, те са тясно свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, обладаващи едни или други стремежи, ни подбуждат да вършим добро или зло. Къде се крият дълбоките причини на тази двояка дейност на душата, за това ще говорим по-после. Извращаването на човешките сили и способности е станало още у неговите прадеди. Една дълбока склонност у човека е да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение в природата, чиято стихия влече всичко, без разлика, в една и съща посока.
към текста >>

12. Елена Андреева (1899-1990) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Едва след седем години, гледайки пиесата “Бедността не е порок” в Народния театър тя разбрала причината за отхвърлянето на книжката.
12) Нищо мое да не давам на другиго /особено за обличане/. На 23 годишна възраст по случай Петровден на Рила Савка Керемидчиева поднесла на Учителя свой подарък: една книжка, наречена “Свещени думи на Учителя към ученика”. Това са отговорите на Учителя по зададени от нея въпроси. За нейна голяма изненада Учителят отхвърлил книгата. Обхванало я дълбоко отчаяние. Едва след седем години, гледайки пиесата “Бедността не е порок” в Народния театър тя разбрала причината за отхвърлянето на книжката. Учителят не е допуснал тя да се възгордее, и я запазил от ревността на окръжаващите. След години се създали условия и книжката била отпечатана. Малко хора са знаели истинската духовна работа, която е вършела Савка Керемидчиева, живеейки близо до Учителя. А освен духовната работа тя му е помагала в бита също с любов и смиреност. И Учителят е имал доверие в нея защото за него тя е била ученик, дошъл при него да учи.
към текста >>

13. Идея за Музей на Новата Ера Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Следващият текст е: "Изхвърли от себе си следните: омраза, невежество,лъжа,неправда, порок, зло, тъга, насилие, грозота, разрушение." всичко в тази творба е основано върху Новото Учение.
Досега съм работил 73 часа. 27 ноември 1993 За движещите творби: Първата творба е посветена на Новата ера. Средната част се движи наляво и надясно. В средната част се вижда символът на Новата Ера и под него се чете: "Новата Ера изисква нови хора". Първо се чете текста: "внеси в себе си следните качества: любов, мъдрост,истина,правда, добродетел, добрина, радост, свобода, красота, творчество". Следващият текст е: "Изхвърли от себе си следните: омраза, невежество,лъжа,неправда, порок, зло, тъга, насилие, грозота, разрушение." всичко в тази творба е основано върху Новото Учение. Втората движеща творба е посветена на противоположните състояния. Първо се чете: "Не се плаши.Трябва да познаваш противоположните състояния - качване и слизане, успехи неуспех, реалност и илюзия, мир и война, светлина и тъмнина, удоволствие и болка, богатство и бедност Ще се събудиш и ще намериш пътя, който води към Бога. "Тази творба ми струва около 160 ч. напрежение. Движи се във вертикална посока. Когато слиза плаката се открива гълъбът, символ на Духа.
към текста >>

14. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И нека кат' поток да бликнат тъмнокървавите струи на порока и на всяка нечистота земна.
Което иска за прегърне всичко — да обгърне и да слее целий свят във своята любов. * * * Ето, Господи! — Аз съм пак пред Теб! И моето сърце Ти в дар принасям! На Твойта правда с меча остър прободи го. И нека кат' поток да бликнат тъмнокървавите струи на порока и на всяка нечистота земна. И нека Твоя пламък обгори във него всяко зло; И нека огън вечно неугасващ пламне в него, И кат' поток да се разлее вредом неговата светлина! * * * О, Господи! Прострен в праха, изцапан, кален, аз лежа пред Твоите нозе: — — Дигни ме! ... Просветли ме! ... Обнови ме!
към текста >>

15. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Творческият процес на живота в своето проявление се диференцира в ред сили и енергии, които влизат в разни отношения и създават различните психични състояния; когато имаме хармонични отношения и проявления, раждат се състоянията, които наричаме „добродетел“, а в противен случай имаме състоянието, което наричаме „порок“.
Аз често тогава правех разни опити, измислях претрупани склонения и спрежения и т. н. Но човешкия език c неговата, както ми се струваше, безкрайна грамада от граматически форми, с неговите стотици хиляди думи, с които ме плашеха дебелите речници, ми се струваше тъй чудно направена и колосална машина, че аз не веднъж си казвах: „Стига мечти! тази работа не е според човешките сили", обаче винаги наново се възвръщах към моя блян. Словото на Учителя Творческият процес на живота Всеки ден носи нещо ново със себе си и това ново човек трябва да проучва; затова е и пратен човек в света да се учи; учението осмисля живота му. А животът е един вечен процес на творчество, който постоянно се разкрива и затова в прогресивното знание човек постоянно трябва да учи, защото винаги има какво да учи. Творческият процес на живота в своето проявление се диференцира в ред сили и енергии, които влизат в разни отношения и създават различните психични състояния; когато имаме хармонични отношения и проявления, раждат се състоянията, които наричаме „добродетел“, а в противен случай имаме състоянието, което наричаме „порок“. Но зад всеки порок у човека седи една добродетел. И когато тази добродетел не се развие или не може да намери своя път, тя се изразява в една дисхармонична форма, която наричаме „зло“. И у човека има известни енергии, на които човек ако не знае да даде правилна насока, ще експлодират и ще му причинят вреда. Затова всякога човек трябва да дава насока на своите енергии и да не ги подпушва; злото в света произтича от спиране на правилното развитие, в което трябва да върви човек. Спъването на този правилен развой създава всички пречки и нещастия в индивидуалния и обществения живот.
към текста >>

Но зад всеки порок у човека седи една добродетел.
Но човешкия език c неговата, както ми се струваше, безкрайна грамада от граматически форми, с неговите стотици хиляди думи, с които ме плашеха дебелите речници, ми се струваше тъй чудно направена и колосална машина, че аз не веднъж си казвах: „Стига мечти! тази работа не е според човешките сили", обаче винаги наново се възвръщах към моя блян. Словото на Учителя Творческият процес на живота Всеки ден носи нещо ново със себе си и това ново човек трябва да проучва; затова е и пратен човек в света да се учи; учението осмисля живота му. А животът е един вечен процес на творчество, който постоянно се разкрива и затова в прогресивното знание човек постоянно трябва да учи, защото винаги има какво да учи. Творческият процес на живота в своето проявление се диференцира в ред сили и енергии, които влизат в разни отношения и създават различните психични състояния; когато имаме хармонични отношения и проявления, раждат се състоянията, които наричаме „добродетел“, а в противен случай имаме състоянието, което наричаме „порок“. Но зад всеки порок у човека седи една добродетел. И когато тази добродетел не се развие или не може да намери своя път, тя се изразява в една дисхармонична форма, която наричаме „зло“. И у човека има известни енергии, на които човек ако не знае да даде правилна насока, ще експлодират и ще му причинят вреда. Затова всякога човек трябва да дава насока на своите енергии и да не ги подпушва; злото в света произтича от спиране на правилното развитие, в което трябва да върви човек. Спъването на този правилен развой създава всички пречки и нещастия в индивидуалния и обществения живот. За да се излезе от това положение, трябва да наредим обективния си живот по законите, вложени в самото битие на живота.
към текста >>

16. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 68 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Tе блъскат с шеметна сила човечеството към брега на омразата, завистта, порока.
Бляскавото постижение на културата — електричеството — не освети душите им, не проясни челата им, не възвиси сърцата им. Заспало е най-хубавото, най-възвишеното — любовта. Помрачено е най ценното, най необходимото — вътрешната светлина. Днес човечеството се движи по пътя на културните сили: електричество, радий. Те го водят не към лъчезарния и чист път на любовта, към правия път на радостта и щастието. Tе блъскат с шеметна сила човечеството към брега на омразата, завистта, порока. Тия сили са демонични. Те не се излъчват от човека. Те не се раждат в неговата съвест. Те не туптят в неговото сърце. Зреят в химическите лаборатории на отделени от природата учени.
към текста >>

17. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Душевната сила, обаче, може да бъде употребявана, за известно време, и за лоши цели, тъй както и за добри, но в случая силата на отблъскването, предизвиквайки страдания, разрушава порока, а силата на привличането изгражда добродетелта върху нейните развалини.
От това се вижда колко важно е чувството, с което ний посрещаме всяко нещо, защото от него зависи характера на астралната атмосфера, се която с ограждаме. Ако обичаме доброто, ний ще пазим и ще подхранваме като ангели-пазители всичко добро около нас; а в противен случай, ний ще населяваме пътя на своя живот с демони, които са наши собствени създания. Имената на трите висши области в астралния свят са област на душевния живот, област на душевната светлина и област на душевната сила. В тях пребивават изкуството, човеколюбието, взаимопомощта и всички прояви на висшия душевен живот. Докато ние схващаме тези три области като радииращи качества, съответстващи на имената им, то в трите нисши области ние трябва внимателно да правим разлика между висши и нисши прояви. Душевната сила, обаче, може да бъде употребявана, за известно време, и за лоши цели, тъй както и за добри, но в случая силата на отблъскването, предизвиквайки страдания, разрушава порока, а силата на привличането изгражда добродетелта върху нейните развалини. Всичко, в края на краищата, работи за доброто. Физическият и астралният светове не са разделени един от друг чрез пространство. Те са „по-тясно свързани отколкото ръцете с краката.“ Не е необходимо да се движим за да влезем от единия в другия, нито от една област в друга. Също както твърдите, течните и въздухообразните вещества съществуват заедно в нашето тяло, взаимно прониквайки се, така и различните области на астралния свят са вътре в нас. Ний можем също така да сравним силовите линии според конто се образуват ледените кристали, са невидимите причини, идващи от астралния свят, които се проявяват във физическия свят и ни дават потик да действаме в една или друга посока.
към текста >>

18. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От време на време тия влечения наново ни посещават, изпитвайки ни, като с това ни дават възможност да се наредим на страната на доброто и правдата, в противовес на порока и жестокостта.
Човек страда точно тъй, както са страдали другите поради неговата нечестност, жестокост, нетърпимост и т. н. Тия страдания го учат да постъпва занапред честно, учтиво и снизходително към другите. И така, като последствие от живота на човека в този етап на следсмъртния му път, той се учи на правилни и справедливи отношения и постъпки. Когато се роди отново той е вече свободен до известна степен от лошите си навици, или, най-малкото, той има възможност на съзнателен избор — да постъпи по единия или другия начин. Влечението, обаче, към повтаряне на грешките на миналите животи остава, защото ний трябва съзнателно и със собствена воля да се научим да правим доброто и справедливото. От време на време тия влечения наново ни посещават, изпитвайки ни, като с това ни дават възможност да се наредим на страната на доброто и правдата, в противовес на порока и жестокостта. Но за да можем да постъпваме правилно и да отблъснем примките и хитростите на изкушението, ний сме подпомогнати от чувствата, породени при очистването ни от лошите навици и изкупването на лошите действия от миналите ни животи. Ако ние обърнем сериозно внимание на това чувство и се въздържим от злото, с което то е свързано, изкушението ще престане. Ний сме се освободили от него за винаги. Ако пък не устоим, ний ще изпитаме още по силни страдания отколкото по-рано, докато най-после се научим да живеем според Златното правило, защото пътят на грешниците е тежък. Дори и тогава ний не сме постигнали всичко.
към текста >>

19. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тъмните сили на ада са напрегнали всичките си способности и употребяват всички достъпни им средства да сковат, да задържат човешкия род в блатото на дребнавостта, егоизма и порока, да му попречат да мине напред, влизайки в една нова фаза на развитие и да направят още за дълъг период от време човешката душа своя робиня, а от човешката воля и човешкия ум — свои послушни оръдия.
– Мирчо) Новият живот (Димо Желязков) Мравките и Истината (басня от Дядо Благо) Книжнина Хроника Нагоре! Ужасно замърсена е днес атмосферата. Дори до планинските върхове достига тежестта на сгъстените нисши вибрации. „Сърце“ Ако очите ни бяха отворени да виждаме всичко, което ни заобикаля и което се върши около нас; ако ушите ни бяха способни да чуят всичко, което се говори и което звучи около нас; и ако съзнанието ни беше достатъчно будно да схване, да проникне и обгърне, в тяхната същност, явленията, които стават в живота днес, то ние бихме се ужасили, бихме изтръпнали пред това, което ни заобикаля. Нечувано замърсена е днес духовната атмосфера, в която ний, хората, живеем. Тъмните сили на ада са напрегнали всичките си способности и употребяват всички достъпни им средства да сковат, да задържат човешкия род в блатото на дребнавостта, егоизма и порока, да му попречат да мине напред, влизайки в една нова фаза на развитие и да направят още за дълъг период от време човешката душа своя робиня, а от човешката воля и човешкия ум — свои послушни оръдия. И като резултат на тяхната усилена, планомерна и непрестанна дейност, навред по лицето на земята гъмжат нечисти мисли и желания, низки страсти и амбиции, животинска похот и егоистични стремежи, злоба, коварство, лъжа, лицемерие, предателство, омраза, завист. Този мътен поток се разлива навсякъде. Той ни увлича, подема и тласка като безволна и безсъзнателна вещ с буйните си вълни. Нечистите му струи проникват, протичат и вътре в самите нас и измърсяват нашата душа, преспиват, заслепяват нашия ум, оскверняват нашето сърце. парализират нашата воля.
към текста >>

20. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато, под влиянието на нисшите сили в нас, и на демонските внушения вън от нас, ние се съблазним и полетим по хлъзгавия път на порока, само то, само единствено страданието е, което може да ни свести, да ни спре, да ни спаси.
- продължение от брой 116) Тайните на живота и смъртта. Третото небе (Макс Хайндел - продължение от брой 116) Медът и неговите лечебни свойства Вълк и овца (басня - Дядо Благо) Книжнина СТРАДАНИЕТО Ако не беше то, каква ли полза щеше да има от нашия живот на земята? — Нищо не щяхме да разберем, нищо не щяхме да научим, — с празни ръце щяхме да се върнем там, от гдето сме дошли. Само великото Страдание, само то е нашия Велик Учител. Нему трябва да плетем венци, него трябва да славословим, него трябва да търсим — за да се осмисли живота ни. Когато, под влиянието на нисшите сили в нас, и на демонските внушения вън от нас, ние се съблазним и полетим по хлъзгавия път на порока, само то, само единствено страданието е, което може да ни свести, да ни спре, да ни спаси. И то идва. И със своя страшен клюн, като с нажежено желязо стиска нашето сърце. В кръв се облива душата ни. Всичко изчезва пред очите ни. Тъмнина. Няма живот.
към текста >>

21. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Навикът в зависимост от естеството си може да се превърне в грешка, а грешката може да се превърне в престъпление, а престъплението може да се превърне в най-лош порок.
Ако една мисъл не ти дава най-малък подтик напред да се развие твоята сила, и ако едно чувство и една постъпка не могат да ти дадат най-малък подтик напред, те не са потребни за теб. Те може да са потребни за други, но не и за теб. Този закон е основа на съзнателното самовъзпитание. Само при една такава самодисциплина човек може да се освободи от лошите навици и привички на миналото. Известни постъпки или привички, които ги повтаряме дълго време, се превръщат на навик в течение на няколко поколения. Навикът в зависимост от естеството си може да се превърне в грешка, а грешката може да се превърне в престъпление, а престъплението може да се превърне в най-лош порок. Човек не може да се освободи от един свой навик, от една своя грешка и престъпление, ако в даден случай най-първо не може да измени своята мисъл и после да измени своите постъпки. Така че, за да можем да ликвидираме с нашето минало, трябва преди всичко да изменим насоката на нашата мисъл. Болният не може да оздравее, докато не допусне в ума си мисълта, че ще оздравее. Тъй както земеделецът има вяра, че като посее семето ще изникне и ще даде плод, тъй и болният трябва да посее в себе си мисълта, че е здрав и тя като поникне, ще му даде своя плод - здравето. И всички хора трябва да посеят в себе си семената на възвишените и благородни идеи и чувства - т.е.
към текста >>

22. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако той със своето слово, със своето действие, е събудил в душата на някои висши пориви, ако той е излекувал вековната проказа на лъжата на порока, на грабителството, с една дума проказата на грубата проява, ако той е излекувал мнозина слепи и хроми в духовния живот и им е показал Истинския път на спасението, пътя към Царството Божие това е Той.
Във вас, в които съзнанието е пробудено и чиято душа копнее за великото и красивото, говори едно вярно чувство, което добре познава гласа на живата природа, гласа на Великия Водач, който ни води към светлина и божествена правда. И това чувство никой не е в състояние да го затъмни, защото в него гори жив огън и блести вечна светлина. Неговия глас е ясен и тих и плодовете на неговия труд са храна за ония. които търсят истината, защото излизат от доброто съкровище но сърцето му. А ти братко, който копнееш за доброто, за истината и правда та в живота, ще познаеш добрия водач по плодовете на неговия труд, по резултатите на неговото действие. Ако той със своето слово, със своето действие, е събудил в душата на някои висши пориви, ако той е излекувал вековната проказа на лъжата на порока, на грабителството, с една дума проказата на грубата проява, ако той е излекувал мнозина слепи и хроми в духовния живот и им е показал Истинския път на спасението, пътя към Царството Божие това е Той. Него последвай! Един е истинския водач, много са неговите помощници. И Него и помощниците му ще познаете по делата, по плодовете в техния живот. Ако те ви учат на добро, ако те ви зоват към живот в Божествената Любов, Истина, Правда, Добродетел, това е Той, не се съмнявайте в Него, нито в помощниците му. Това ще видиш и разбереш само тогава, когато в тебе е пробудено Божественото и говори оня тих глас на висшето съзнание, и когато си измит във водата на Великия океан и от тебе са отпаднали всички струни и са заздравили всички рани от стария живот.
към текста >>

И дори ако те поставят в самото леговище на порока и лъжата, не се страхувай, но наблюдавай всичко и си спомняй за това, което очите ти са видели.“ Страшната сянка като че ли изчезна при тия доверчиви и успокоителни думи.
И, гледайки я, аз видях, че тя държи на гърдите си повехналото цвете, което бе взела от мен. С изненада аз видях тогава, че то бързо увяхваше все повече, ставаше все по-незабележимо, като се изгубваше съвсем. Обаче аз не съжалявах, защото докато то умираше, моята царица ставаше все по-блестяща и по ясно видима за моите очи. Когато цветът бе съвършено изчезнал, тя стоеше до мене ясна и озарена от своите собствени лъчи. „Не се страхувай, каза тя, те не могат да ти направят нищо, защото ти си влязъл в моята атмосфера. И дори ако те поставят в самото леговище на порока и лъжата, не се страхувай, но наблюдавай всичко и си спомняй за това, което очите ти са видели.“ Страшната сянка като че ли изчезна при тия доверчиви и успокоителни думи. Почувствах се пълен със самоувереност и сила. Царицата простре ръката си и ме докосна леко, изпълвайки ме с един такъв огън, който надминаваше всичко, изпитано до сега от мене. „Царственото цвете на Египет живее в свещените води, които, в своята спокойно чистота, образуват вечното място на неговия покой. Аз съм духът на цветето, аз се поддържам върху водите на истината, и моя живот е направен от диханието на небесата, което е любов. Но падението на моето земно обиталище, над което още се издигат крилете на моята любов, отдалечи светлината на небето, която е мъдрост.
към текста >>

23. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако бащата е бил пияница или има някакъв друг порок, то детето ще се роди при лоши органически условия.
В миналото те може да са били крадци, но сега са само сръчни хора. Кражбата е един плевел. Онзи. който краде, той иска по един лесен начин да се добере до благата в живота, за които някой човек с години е работил, докато ги придобие. Който иска само да яде и пие на чужда сметка, без да работи, той е крадец. До голяма степен престъпността се обуславя още от зачатието и периода на бременността. Ако бащата е бил пияница или има някакъв друг порок, то детето ще се роди при лоши органически условия. И ако на това дете не се даде някаква външна помощ, то няма да може да изправи недъзите, с които е присадено. Ако бащата е гневен във време на зачеването на детето, искал е да убие някого, но не е имал благоприятни условия да извърши това убийство, понеже тази мисъл е била постоянно в неговия ум, то когато се зачене детето, което може да бъде син, един ден непременно ще бъде изпълнител на идеите на своя баща, и непременно ще извърши убийството. Значи, ако бащата е искал да убие, но не е могъл, синът непременно ще извърши това убийство. Този закон се отнася до всички идеи, с които е бил зает умът на бащата в момента на зачатието. Както войниците изпълняват волята на своя началник, така и синът изпълнява волята на баща си.
към текста >>

24. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А какво е виновно детето, малкото дете, което нищо не знае и нищо не съзнава, когато се ражда в средата на мизерията и духов-нета нищета, с печата на престъпността и порока?
. . . Нека всеки християнин, нека всеки религиозен човек, нека всеки, който желае да постави живота си върху принципите на нравствеността, да размисли повечко и по-дълбоко по този въпрос: Какво е виновен човекът, че е създаден такъв? И защо да отговаря за делата си. — израз. проява на тия качества и заложби, които са вложени в него, независимо от неговата воля? А какво е виновно детето, малкото дете, което нищо не знае и нищо не съзнава, когато се ражда в средата на мизерията и духов-нета нищета, с печата на престъпността и порока? Какво са виновни тия, които се раждат с телесни и душевни недостатъци? Някой ще кажат, че тук играе роля закона за наследствеността и че ако не детето, то майката и бащата или пък прародителите са виновни. Но това съвсем не отклонява въпроса: справедливо ли е ние да страдаме за чужди грехове? Справедливо ли е ние да носим товара на тия, които са били преди нас? Разумно ли е, има ли някакъв смисъл ние да отговаряме за излишествата и отклоненията на нашите предци, ние да изплащаме техните престъпления?
към текста >>

25. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато се реех там, потънал в мистичното съзнание на душата, аз забелязах тия паднали духове, потъмнели от порока и амбицията, които царицата на желанието бе запалила в тях, принудени да се хвърлят в този неизбежен кръг, от който не могат да се изтръгнат.
Тя не само че бе силна, но бе и неуязвима. За нея вече се свърши времето на мизерното съществуване а тези отслабнала форма; тя бе се изтръгнала от този затвор, в който толкова време бе задържана. И това бе само за да се прояви в друга форма, в един здрав, красив и чист храм. Докато тълпата развълнувана, обзета от гняв поради противодействието на жреците, напираше заплашително, много жертви на нейния гняв бяха паднали около мен. Близо до моето безчувствено тяло се бе прострял Агмад, премазан до смърт от тълпата и на страна от мене, срещу леглото, на което лежах бе простряно мъртво прекрасното тяло на Мален. Докато се реех там, потънал в мистичното съзнание на душата, аз забелязах тия паднали духове, потъмнели от порока и амбицията, които царицата на желанието бе запалила в тях, принудени да се хвърлят в този неизбежен кръг, от който не могат да се изтръгнат. Душата на Агмад се беше устремила с бясна ярост, като една черна, нощна птица и Мален, този млад жрец, който ме бе завел до града, го следваше с бърз полет. Той, който подчинявайки се на правилата на своето звание, бе запазил чистотата на тялото си, вътре в себе си бе почернял от непрестанното и незадоволено желание; но тялото му лежеше, като откъснат цвят, красиво като лотос, когато почва де се разтваря над водната повърхности. Чувствах, че моята царица, моята майка ме задържаше в своите обятия за да ми попречи да избягам от сцената а на ужаса. „Възвърни се към твоето дело, каза тя; то е още недовършено. Ето новата дреха, която ти ще носиш, тя ще бъде твоето облекло, когато поучаваш моя народ“.
към текста >>

26. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С изкуството днес се проституира, то се продава всекиму за пари, то служи на порока, служи на демагогията, служи на насилника, служи всекиму, който може добре да плати.
А днешното изкуство . . . днешното изкуство е средство . . . за печелене на пари, за постигане на ефимерни цели, за извикване на низки чувства. С изкуството днес се проституира, то се продава всекиму за пари, то служи на порока, служи на демагогията, служи на насилника, служи всекиму, който може добре да плати. Истинско изкуство могат да ни дадат само тези, в които живее високото съзнание, че те са дух, а не тяло, че освен временното, в тях има и нещо вечно, безсмъртно и които правят усилия и успяват да се издигнат и свържат с великия Божествен свят, първоизвора на всяко изкуство, на всека наука, на всяка сила, на самия живот. „Изкуството за изкуството“ и „Изкуството в служба на живота“ са две криворазбрани и, най-важното, погрешно прилагани положения, в резултат на което най-често се получава това, че изкуството, вместо де служи на себе си или на живота в неговата същина, става в същност слуга на низшето в живота. Изкуството в служба на Божественото в човека, изкуството като свещенодействие, което издига, окриля душата, което изпълва живота със смирено величие, с истинска радост и смисъл, е истинското изкуство. Такова изкуство сме имали някога и не може да нямаме пак. То е изкуството, за което се казва, че върши чудеса.
към текста >>

27. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

—Борбата да се превърне във взаимопомощ, омразата да се превърне в любов, порокът да се превърне в добродетел, скръбта да се превърне в радост, страданието да се превърне в щастие?
То ще възрасне под благодатните лъчи на Божествения Дух и ще ти въздаде стократно. N. Възможно ли е? Светът по човешки не може да се оправи. Учителя Възможно ли е да се оправи света? Възможно ли е от хаоса да произлезе хармония? —Борбата да се превърне във взаимопомощ, омразата да се превърне в любов, порокът да се превърне в добродетел, скръбта да се превърне в радост, страданието да се превърне в щастие? Възможно ли е да се примирят противоречивите интереси на хората? Възможно ли е да се примирят вътрешните противоречия в отделния индивид? Възможно ли е днешния човек да се преобрази, да стане друг човек, свободен, силен и щастлив? Възможно ли е да зацарува щастие и благоденствие, навсякъде и за всички? Може ли въгленът да се превърне в диамант?
към текста >>

Щом това е възможно и всичко друго е възможно: хаоса може да се превърне в хармония, борбата може да се превърне във взаимопомощ, омразата — в любов, порокът — в добродетел, робството — в свобода, скръбта — в радост, страданието—в щастие.
Може ли въгленът да се превърне в диамант? —Може. Може ли падналият в калта бисер да се изчисти? — Може. Може ли падналият човек да се подигне? — Може. Щом това е възможно и всичко друго е възможно: хаоса може да се превърне в хармония, борбата може да се превърне във взаимопомощ, омразата — в любов, порокът — в добродетел, робството — в свобода, скръбта — в радост, страданието—в щастие. За този, който отхвърли от себе си старите дрехи на греха и отвори душата си за Божествената светлина, всичко е възможно. За този, който се очисти, който се издигне и свърже със силите на Духа, всичко е възможно. За този, който върви в пътя на Бога, в пътя на живата разум-На Природа, всичко е възможно. За този, който прави добро, всичко е възможно! Светът не може да се оправи преди да се оправят хората.
към текста >>

28. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За голямо съжаление, но трябва да го кажем: една голяма част от българската младеж тъне в блатото на порока.
Не затвора направи от Жан Валжан един благороден човек, един полезен член на обществото, а жеста на епископа Биенвеню който след извършената кражба на сребърните му вещи от Жан Валжана го изтръгва от ръцете на полицията, съжалява го, нарича го свой брат и според тъй наречения „Американски метод за възпитание,“ той подчертава пред него, че у него има сили да превъзмогне своите слабости и да прояви положителните сили на доброто. И наистина, методът на Бйенвеню1) направи от Жан Валжана нов човек. Но, този нов човек не дойде някъде извън него; той беше скрит у Жан Валжана. Той е резултат на един алхимически процес, който се извършва в него — той духовно се прероди. Разбрали ли са българските държавници и българските възпитатели секрета за този алхимически процес, за да поведат българския наред и по-специално — българската младеж, в пътя на духовния възход? За голямо съжаление, но трябва да го кажем: една голяма част от българската младеж тъне в блатото на порока. На мене, като бях преди години прокурор при един окръжен съд в България, един от околийските управители в района на съда ми разправи, че той като бивш началник на участък в София, разкрил един своднически дом в центъра на София, който бил обзаведен от една вдовица, която за целта била наела един голям, луксозно мебелиран от нея апартамент. Тя имала портретите на дванадесет красавици — все ученички от VI, VII и VIII клас на гимназията. И забележителното било, че ни една от тези ученички не била дъщеря на бедни родители. Всеки клиент на тази сводница предварително по портретите си избирал своята любимка и на уговореното време тя е бивало в неговите обятия. Таксата в този своднически дом е била тъй висока, че там са имали достъп само действително богати хора Да оставим сводницата на страна, но защо тези момичета са се подхлъзнали в пътя на порока?
към текста >>

Таксата в този своднически дом е била тъй висока, че там са имали достъп само действително богати хора Да оставим сводницата на страна, но защо тези момичета са се подхлъзнали в пътя на порока?
За голямо съжаление, но трябва да го кажем: една голяма част от българската младеж тъне в блатото на порока. На мене, като бях преди години прокурор при един окръжен съд в България, един от околийските управители в района на съда ми разправи, че той като бивш началник на участък в София, разкрил един своднически дом в центъра на София, който бил обзаведен от една вдовица, която за целта била наела един голям, луксозно мебелиран от нея апартамент. Тя имала портретите на дванадесет красавици — все ученички от VI, VII и VIII клас на гимназията. И забележителното било, че ни една от тези ученички не била дъщеря на бедни родители. Всеки клиент на тази сводница предварително по портретите си избирал своята любимка и на уговореното време тя е бивало в неговите обятия. Таксата в този своднически дом е била тъй висока, че там са имали достъп само действително богати хора Да оставим сводницата на страна, но защо тези момичета са се подхлъзнали в пътя на порока? За хляб, дрехи и учебни пособия — очевидно не! Защото казахме, че те не са били деца на бедни родители. Очевидно те са жертва на материалистичен мироглед н на романите и пиесите на натуралисти, като Зола, Флобер, Карко, Рашилд, Колет и др. — от френската натуралистическа школа. Младите читателки на такива творби загубват поезията на любовта, свойствена на ученичките от последните класове на гимназията и проявяват реалистичното, което са прочели в особната разработка на сюжетите на тези творби и което е изпълнило тяхното съзнание и подсъзнание.
към текста >>

29. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние нямаме тоя навик да трупаме богатство, нямаме тоя порок да ламтим за сребро и злато, но при все това, ние не можем да я употребим.
Един случай на превъплъщение – из в. Мир Книги, които доставя редакция „Братство“ Външна и вътрешна работа България в чужбина. Писма от Финландия – Ив. Х. Кръстанов ИНДИВИДУАЛНА ИЛИ КОЛЕКТИВНА РАБОТА „Ако всеки ден ви дават по една монета и няма де да я употребите, каква полза ще имате от нея? “ Учителя Ако всеки ден получаваме по една златна монета, а сме далеч от културни центрове, нямаме досег с други хора, ние не можем да употребим тая монета, макар и да имаме насъщна нужда от много неща. Ние нямаме тоя навик да трупаме богатство, нямаме тоя порок да ламтим за сребро и злато, но при все това, ние не можем да я употребим. Няма къде. Имаме нещо ценно, имаме и насъщна нужда, но липсват благоприятни условия, липсва досег с хората, който би ни дал условие да ни послужи златната монета, като разменна единица. Същото се отнася и до знанието. Ако няма човек де и как да го приложи, каква полза ще имаме от него? Следователно, сам човек не може да създаде хармонична среда за себе си, не може да организира благоприятни условия за своето развитие, не може да се докосне до „благоприятната година“, в която човечеството отдавна е почнало да живее и която не е 365 дни, а цяла вечност, в която Бог работи и духът му организира и пресъздава нещата.
към текста >>

30. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако имате един порок, не считайте, че е непоправим.
Казва: Тази жена съвсем ме измени. Ако жената е лоша, мъжът трябва да я присади. За да се присаждат хората, изисква се знание. Духът е този, който присажда нещата. Научете да присаждате доброто в себе си. Ако имате един порок, не считайте, че е непоправим. Порокът е един трън в човека. Отрежи този трън и го присади. Нетърпелив си. Отрежи това клонче от себе си и го присади с търпение. Малко си скръжав.
към текста >>

Порокът е един трън в човека.
Ако жената е лоша, мъжът трябва да я присади. За да се присаждат хората, изисква се знание. Духът е този, който присажда нещата. Научете да присаждате доброто в себе си. Ако имате един порок, не считайте, че е непоправим. Порокът е един трън в човека. Отрежи този трън и го присади. Нетърпелив си. Отрежи това клонче от себе си и го присади с търпение. Малко си скръжав. Отрежи това клонче и го присади с щедрост.
към текста >>

31. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Духът е вечно буден и не ще ни остави завинаги да тънем в блатото на безразличието и порока.
към възкресението! Обаче, човек не може да избегне този път. Колкото и да се старае да се отклони от него, — т. е. да върви по широките и леки пътища на безгрижието и удоволствието, той не ще избегне завинаги трънливият и тесен нагорен път. Защото иначе животът му на земята би изгубил всякакъв смисъл. Духът е вечно буден и не ще ни остави завинаги да тънем в блатото на безразличието и порока. Чрез хиляди усилия, в огъня на страданията, дошли като резултат на нашето отклонение, той ще изгори злото в нас, ще пречисти и облагороди нашето сърце, ще просвети нашия ум, ще укрепи нашата воля и ще ни направи способни да вървим с радост по този Път. Човек няма да избегне своето спасение, своето освобождение, своето възкресение, колкото и низшето в него да хитрува — да го забавя и отклонява от този пътя! Нека никога, при никакви условия и положения, да не се отчайваме! — Борбата между Духът и плътта в нас ще завърши с победа на Божественото начало. Христос възкръсна!
към текста >>

32. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Новото дете е, което,утре, израснало и възмъжало, ще ликвидира с лъжата и лицемерието, с жестокостта и насилието, с омраза та и подлостта, с порока и слабостта, със суеверията и със заблужденията на нашия прогнил в престъпленията си стар свят.
(из неделната беседа – 17 януари 1938 г.) * * * Страница на детето Стихотворения за деца от Д. Антонова Детско творчество Екскурзия – В. Трифонов Игри и играчки – Раймунд Гонин Дарът на феите – Невена Неделчева * * * Из науката за живота. Какво трябва да бъде възпитанието на децата – Емил Куе Страшната напаст – Н. Ч. Братска среща – Велко НОВОТО ДЕТЕ (по случай деня на детето) Новото дете е, от което ще израсне новият човек, който утре ще изгради новия свят - света на щастие и радост, на мир и любов, на красота и светлина, на свобода и простора за всички. Новото дете е, което,утре, израснало и възмъжало, ще ликвидира с лъжата и лицемерието, с жестокостта и насилието, с омраза та и подлостта, с порока и слабостта, със суеверията и със заблужденията на нашия прогнил в престъпленията си стар свят. Новото дете е, което ще тласне живота в съвсем друг път, ще му даде съвсем друг облик, ще го издигне толкова високо, ще го озари с такава светлина и красота, че миналото — това, което е днес — ще изглежда като страшни останки от живота — всеунищожителна борба — на предпотопни същества. Новото дете! То идва на земята с венец от светлина, която озарява челото му. То идва като съдия на нас, възрастните, който с укор в проницателния си поглед, ни пита: Какво направихте вий от живота? Защо погазихте неговата чистота?
към текста >>

33. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато се говори за някой човек с предразсъдък, чиито живот и професия го заставят да остане в своя тесен кръг и сряда, тогава вредата, която може да нанесе един такъв човешки порок, е обикновено ограничена.
Така, например, един от нашите видни лекари в България, редактор на вестник „Душевно здраве“ се надува с всички сили, дори до пръсване, да доказва, че Окултизмът и теософията са признак на психопатичност. А друг един добре известен професор по биология доста отдавна се мъчи да убеди българската интелигенция и народ, че нито етичните, нито научните основи на вегетарианството са състоятелни. Макар че експериментите които той прави в своята лаборатория, да доказват, че вегетарианският режим е извор на здрав живот, на сила и енергия, той пак, макар и много учен, нашите уважения към него, не може да се освободи от предразсъдъка си, които си е съставил, и в последната книга на сп. „Природа и наука“ се сили на ново да доказва несъстоятелността на вегетарианския режим. Ето що казва за предразсъдъка Д-р Спатарис, виден лекар в Атина: „Предразсъдъка е мнение, без предварително изследване и анализиране, то не се подкрепя от никаква опитност. И когато се говори за някой човек с предразсъдък, чиито живот и професия го заставят да остане в своя тесен кръг и сряда, тогава вредата, която може да нанесе един такъв човешки порок, е обикновено ограничена. Но когато такава лоша склонност притежават хора, като например публицисти, които с публикуването на своите пълни с предразсъдък идеи, си позволяват да ги направят известни на публиката, тогава, вместо да услужат на четците, каквато длъжност имат, напротив те ги отклоняват от пътя със своите публикувани статии, пълни с измама и неизвиним фалш“. Към този човешки вид ни се струва, че принадлежат всички противници на окултизма и вегетарианството. По нататък Д-р Спатарис продължава: „Обаче, вместо да коментираме фалшивите твърдения на хората с предразсъдъци, ние предпочитаме да се ограничим днес с кратко обяснение на думата „Мезонеизъм“, „Мезо-неизма“*) е ужасно отвращение, което изпитват някои хора и животни поради силна антипатия към всяко ново нещо и смяна. Той ги сюрпризира и уплашва, и го считат за обида за нещо насочено против тях. Например, забелязва се при кучетата неимоверен консерватизъм и фанатизъм.
към текста >>

34. -

— Един порок, като го повтаряш, какво печелиш?
Защитиш ли Божиите права и оставиш ли твоите Бог да ги защити, ти си в истинския път на своето развитие. И на сегашните религиозни хора туй им липсва. Това е едно изкуство, наука е това. Някои казват, че повторението било майка на знанието. Но повторението е майка и на глупостта. Защо? — Един порок, като го повтаряш, какво печелиш? Следователно, повторението не е една абсолютна мярка, с която вие можете да си играете. Ако повтаряш един клас няколко години, какво ще стане с баща ти? Тогава повторението майка на знанието ли е? Майка на глупостта. В един клас е позволено да се учиш само една година.
към текста >>

35. -

Страданието възкресява мъртвите души от гроба на душевната мизерия и порока, то връща „изпуснатите хора“ от хлъзгавия път към пропастта и ги насочва към добро.
Трябва да се мине през страдание! Това е необходимост, без това не може, това е, може би, единствения път, единствената възможност, единствения сигурен начин за пробуждане на човешкото в тия. които са дерайлирали от правия път на живота. И страданието наистина идва. И то наистина извършва своето благодатно действие, наистина донася своя балсам за гнойните рани на човешката душа, на човешкото съзнание. Страданието възкресява мъртвите души от гроба на душевната мизерия и порока, то връща „изпуснатите хора“ от хлъзгавия път към пропастта и ги насочва към добро. Текстът на пиесата е написан ясно и разбираемо за всички, без всякакви излишни философствания. Действието върви леко. подвижно, динамично. Благодарение на всичките си горе изброени качества пиесата „Изпуснати хора“ има огромен успех. Тя е давана и преповтаряна много пъти в стотици български села и градове.
към текста >>

36. -

Тия слепци ще бъдат събудени и дори стреснати от ослепителния 6лясък на новия ден и от трясъците на разрушаващите се идоли на невежеството и порока.
Животът е зло — случайна игра на слепи сили! Доказателство: днешните събития! Да ядем, да пием, да се опиваме от всички силни наследи, защото утре ще умрем! “ Тъй говорят те, за които светът се свършва при границите на техните телесни удоволствия и себелюбиви желания. За тях няма душа, вечност и Бог! Тия слепци ще бъдат събудени и дори стреснати от ослепителния 6лясък на новия ден и от трясъците на разрушаващите се идоли на невежеството и порока. — Какво ни носи утрешния ден? Какво крие неизвестността на бъдещето в своите тъмни гънки? Неспокойно питат смели герои на свободната мисъл. Ала те вървят с отворени очи и с жаден взор търсят да открият знаците на новото време. И в своето творческо напрежение те долавят гласа на истината в своите души.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа, а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия.
Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползувал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината стана отечество на Сула, и Юли Цезар решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците-римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа, а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескийо казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата. Целта на монархията е самодържавието. Средството за постигане тази цел е централизацията на всички власти в лицето на монарха.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Слушайте „Гласът на безмълвието „: „Не вярвайте, че порокът може да бъде унищожен чрез удовлетворяване или насищане; това е лъжа, внушена от Мага.
Но, ако насърчаваме лошите привички и постоянстваме в тях, те стигат до там, че надминават противодействащата сила на душата и тогава човек напълно се покваря. Европейски, както и Индийски Tantrikas7), са проповядвали вредното учение, че кандидата за окултизма може да убие желанията, като Ги задоволява и изчерпва. Съвсем друго нещо е, да се отдаде човек доброволно на сладострастието, или на гордостта, или скъперничеството, или амбицията, или на омразата, или на гнева — всички еднакво вредни за душата, — отколкото да падне от време на време, без предумишленост и само поради показана слабост в критическия момент, в един или друг от тия грехове. Това може да се надживее и то доста лесно, ако се усилят моралните качества. Доброволното отдаване на страстите води неизбежно към духовно израждане и към дъното на пропастта. Слушайте „Гласът на безмълвието „: „Не вярвайте, че порокът може да бъде унищожен чрез удовлетворяване или насищане; това е лъжа, внушена от Мага. Хранейки порока, той расте и се усилва, както червея, който затлъстява, в сърцето на цвета“. Още един спомен. Преди много време, в първите години от живота на обществото, един теософ си наложи целомъдрието и пожела да бъде приет за Чела. Дълго време се държа достойно, но накрай падна: плътта е била много силна. Тоя човек престана да взима живо участие в обществото през едно доста значително време — в същност няколко години — по-късно обаче, той събра всичките си сили и направи нов опит.
към текста >>

Хранейки порока, той расте и се усилва, както червея, който затлъстява, в сърцето на цвета“.
Европейски, както и Индийски Tantrikas7), са проповядвали вредното учение, че кандидата за окултизма може да убие желанията, като Ги задоволява и изчерпва. Съвсем друго нещо е, да се отдаде човек доброволно на сладострастието, или на гордостта, или скъперничеството, или амбицията, или на омразата, или на гнева — всички еднакво вредни за душата, — отколкото да падне от време на време, без предумишленост и само поради показана слабост в критическия момент, в един или друг от тия грехове. Това може да се надживее и то доста лесно, ако се усилят моралните качества. Доброволното отдаване на страстите води неизбежно към духовно израждане и към дъното на пропастта. Слушайте „Гласът на безмълвието „: „Не вярвайте, че порокът може да бъде унищожен чрез удовлетворяване или насищане; това е лъжа, внушена от Мага. Хранейки порока, той расте и се усилва, както червея, който затлъстява, в сърцето на цвета“. Още един спомен. Преди много време, в първите години от живота на обществото, един теософ си наложи целомъдрието и пожела да бъде приет за Чела. Дълго време се държа достойно, но накрай падна: плътта е била много силна. Тоя човек престана да взима живо участие в обществото през едно доста значително време — в същност няколко години — по-късно обаче, той събра всичките си сили и направи нов опит. Каза му се, че петдесет несполуки не разбиват надеждата за сполука и че победата е възможна и на единадесетия час.
към текста >>

Но той би трябвало да държи сметка и за своя изглед пред подобните си и даже само по тази причина крайната грозотия на сегашното наше облекло е положително един порок.
Робството на обичаите е така привито в човека, че той не може да живее със своите подобия, ако не иска да се подчини на тези обичаи. И много странно е, че това е така, и даже нещо повече,— това е унизително за нас като нация, понеже с това вредим на реномето ни на народ либерален и свободомислещ, за което никой у нас не ще да знае. Ето защо всички указания, които биха могли да се дадат по въпроса за облеклото, ще бъдат безполезни за нашите братя на Запад, понеже не ще могат да ги използват. Има, обаче, по света други страни, където хората, макар да са и те почти толкова роби на обичаите, колкото и ние, специално по този предмет имат възгледи не толкова определени и някой сведения по него ще им бъдат, може би, полезни. Това, което кара човека да се облича, е, на първо място, чувството на срамежливост, а после, за да задоволи своето желание за комфорт. Но той би трябвало да държи сметка и за своя изглед пред подобните си и даже само по тази причина крайната грозотия на сегашното наше облекло е положително един порок. Аз зная, прочее, че като излагам тук това, което окултизмът предписва по въпроса за облеклото, аз давам съвети на усъвършенстване, които не ще могат, поне от западните хора, да бъдат следвани. Не говоря за обичаите на една известна раса или на една известна религия, нито пък затова, което един човек или някоя група от хора могат да одобрят. Всяко облекло трябва да бъде широко и да стои свободно, като никога и при никои обстоятелства не произвежда ни най-малкото притискане върху коя да е част от тялото, и да не бъде в никой случай и в никоя от своите части направено от вълна или кожа. Но как тогава, ще попитат някои, ще държим тялото си топло? Е, добре!
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

тебе всека една тъмнина на порока!
„Ти си плод на редица дълги животи!. .. „Научи се от Живата Природа да развиеш вътре в себе си великия закон на търпението. Той ще урегулира силите, които работят в тебе и над тебе. И ще достигнеш крайния цикъл на своето развитие. „И ще се разтвори тогава разкошния цвят на мъдростта у тебе ; и ще изгрее слънцето на знанието, що ражда свободния човек, като изгони от. тебе всека една тъмнина на порока! .. . „Пред великото светило на знанието, което ще изгрее вътре в тебе, ще изчезне всека една непълнота: плесента на порока ще изгори, микроба на страстта ще изсъхне; влагата на нечистотата ще се изпари, и ще се подмлади живота в плътта, като станеш пълен господар над него в нея. „И ще зацарува тогава великото светило на Бога Живаго вътре в тебе, проявено в съвършенството на духа, разума и знанието. И ще станеш негов светъл храм. И ще познаеш, че Бог е проявената сила на духа, разума, знанието и любовта във вселената, а вън от Него нема живот във вечността!...
към текста >>

„Пред великото светило на знанието, което ще изгрее вътре в тебе, ще изчезне всека една непълнота: плесента на порока ще изгори, микроба на страстта ще изсъхне; влагата на нечистотата ще се изпари, и ще се подмлади живота в плътта, като станеш пълен господар над него в нея.
Той ще урегулира силите, които работят в тебе и над тебе. И ще достигнеш крайния цикъл на своето развитие. „И ще се разтвори тогава разкошния цвят на мъдростта у тебе ; и ще изгрее слънцето на знанието, що ражда свободния човек, като изгони от. тебе всека една тъмнина на порока! .. . „Пред великото светило на знанието, което ще изгрее вътре в тебе, ще изчезне всека една непълнота: плесента на порока ще изгори, микроба на страстта ще изсъхне; влагата на нечистотата ще се изпари, и ще се подмлади живота в плътта, като станеш пълен господар над него в нея. „И ще зацарува тогава великото светило на Бога Живаго вътре в тебе, проявено в съвършенството на духа, разума и знанието. И ще станеш негов светъл храм. И ще познаеш, че Бог е проявената сила на духа, разума, знанието и любовта във вселената, а вън от Него нема живот във вечността!... “ Тъй свърши Духът на великото мълчание, на когото гласът всякога говори в недрата на Живата Природа! Щастлив е този.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За да е могъл Адам да стане наистина добродетелен, трябвало да бъде изкушаван, защото добродетелта не може да съществува извън възможността на порока.
Духът му принадлежал към принципа на светлината, душата му към тъмния принцип или принципа на огъня, а тялото му към света на чувството, образуван от съединението на първите два принципа. Тези три принципа се намирали „в температура“ , т. е. в съвършена хармония. Двата последни били подчинени на първия. Той е разбирал еднакво божествените, човешките и природните неща. За да е могъл Адам да стане наистина добродетелен, трябвало да бъде изкушаван, защото добродетелта не може да съществува извън възможността на порока. Това е било едно болезнено стълкновение. Всеки от противните принципи се е борел за надмощие. Адам си позволил да бъде изкушаван от Луцифер в една лъжлива похот и насочил желанието и въображението си към света. Любопитството го подбудило да опита и узнае, като какво би било да бъде „вън от температурата“ и като какъв вкус би имали противните качества, твърдото и мекото, горчивото и сладкото, отделени едно от друго. Той се е отдал, божественият образ станал бледен и той станал земен, като оплел в падането си цялата природа на тази земя.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Там се отпечатва порокът във всичката си грозота: той не е вече разположеният, който с радост си попийнува, а е закоравелият пияница, без чест и без достойнство.
Може да се каже, че носът е термометърът, върху който се степенуват всичките отклонения на темперамента и характера. Невъздържанието, ревността, ненавистта, лъжата, завистта, сластолюбието, най-сетне всички страсти, записват върху носа своите движения както върху една отворена текуща сметка. Един червендалест и постоянно румен нос не показва ли наклонностите на своя стопанин? Той е разположеният пияница! Вижте и другия, пак червен, но аленият оттенък на виното прави место на един морав нюанс върху син цвят; всичките му капилярни съдове се напълват с черна кръв и образуват една мрежа от подкожни подутости, носът се обезобразява и се покрива с гнойни пъпки. Там се отпечатва порокът във всичката си грозота: той не е вече разположеният, който с радост си попийнува, а е закоравелият пияница, без чест и без достойнство. Пъргавият, буйният и кръвният човек има силно боядисан нос, но с приблизително равен нюанс; у пияницата краската се усилва към долната част и края на носа. Бледният нос, по-бледен от останалата част на лицето, показва егоизъм, завист, сухота на сърцето, голяма бедност на чувствания. Тези недостатъци се усилват още повече, ако крилата на носа са отбелязани с морав или зеленикав ореол. Както има бледни р ж ц е, така има и бледни носове. Предпочитайте да другарувате с боядисани носове: ако са живи, буйни, шумни, те биват поне откровени, великодушни и веселяци.
към текста >>

И бяха сърцата им изпълнени с еротична сласт, душите им са низък егоизъм, а духовете им се вълнуваха и ръководеха в живота си от злия гений на злото и порока.
И закрепваше в светската мъдрост на познанията. А до дървото на „Доброто и Злото“ не се доближаваше, за да не се породи в нея пожелание да вкуси и от неговите плодове на познание. И живееха в градината на Бога заедно с жената милиони други интелигентни същества, едни от които служеха на човека, а други, на които човекът услужваше. Там живееха птиците небесни — висши интелигентни духове — които бяха облечени в одежди, изтъкани от тънката ефирна материя на въздуха райски, на които сърцата бяха чисти, като кристала; душите светли като рубина, а духовете мъдри, като херувима. А в по-низшите полета на рая живееха зверовете полски, които бяха облечени в тъмните одежди на пожеланията, изтъкани от грубата материя на водата. И бяха сърцата им изпълнени с еротична сласт, душите им са низък егоизъм, а духовете им се вълнуваха и ръководеха в живота си от злия гений на злото и порока. И царуваше над тях стария Змей на мъдростта светска, един от най-старите паднали синове на Бога живаго, който владее и господарува над низшите закони, по които се управляват и развиват всички несъвършени светове във вселената. III. А в градината на Бога едно от най-красивите, стройни и привлекателни създания беше Ева — майката на познанието — нежната другарка на Адама. И всички творения на рая се възхищаваха от нейната красота, а злите и лукави духове се бояха.от нейния ум, познание и пълнота. И пленен бе Стария Змей на мъдростта светска от красотата на жената. И изпълни се сластолюбивото му сърце с пожеланието да я обладае и познае.
към текста >>

И се отврати в същото време лицето му от жертвата — порок, що му бе поднесъл Каен, като се потърси из дъното на душата си от делата на сърцето му.
И с гордо сърце се изправи пред Бога на силите, да чака награда за делата си. И поднесе Авел от плодовете на своето сърце, които беше отхранил и отгледал в полето на мира и спокойствието. И избра от всички тях най-доброто, чисто и непорочно агне — емблемата на смирението, кротостта и въздържанието, и ги поднесе на трапезата Господня. И изпълниха те с благоуханието си небесата, и възродиха, подмладиха и нахраниха душите на всички премъдри същества. И просия лицето на Йехова — Бога на силите — от чистата жертва на Авела и я прие от цялото си сърце и душа. И се отврати в същото време лицето му от жертвата — порок, що му бе поднесъл Каен, като се потърси из дъното на душата си от делата на сърцето му. И се отнесе към него с цялата строгост на своята правда, величие, сила и власт. И изпита Каен силна обида в сърцето си от тази правда Господня към Авела: гордата му надменна душа се изпълни със злоба към лицето на праведника! . . Тщеславното му славолюбиво сърце се напои с презрение към кроткия смиреник! . .
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Преди всичко, нужно е да се надрасне личността, сиреч да се унищожи всеки порок, всека страст, всяко плътско, долно и егоистично желание; трябва да сме безусловно чисти, и тялото да служи само като един послушен инструмент; на второ място, трябва да се изхвърли суеверието и мисълта, че без живота формата може да служи за каквото и да е нещо; на трето място, трябва да имаме едно абсолютно убеждение относно великите принципи на природата: безсмъртието на душата, съществуването на Бога, превъплътяването; върху тия въпроси нужно е да имаме едно абсолютно, неизменяемо убеждение, преди да можем се представи на вратата на второто посвещение.
Като виждате, от него се изискват единствено умствени и морални качества: а, не се иска нито предсказване на бъдещето, нито познаване на миналото. Душевните дарби не са винаги доказателство за напредъка на една душа; а напротив, много често те са само резултат на телесни упражнения, правени в някой по-раншен живот с цел да се развият тия астрални възможности, и учителите не отдават никаква важност на подобни способности, от които нито една не е нужна за добиване на първото посвещение. Ние дохождаме сега до посвещението, до началото на свръхчовешката еволюции, която има да премине четири стъпала. Най-напред иде стъпалото на новородения, или синът на учителя, и в това първо стъпало трябва да се извършат три неща, и то трябва да се извършат съвършено, защото несъвършенството не се вече позволява на посветения. Нужно е, следователно, да се усъвършенства едно качество, преди да се мине към следващото. Преди всичко, нужно е да се надрасне личността, сиреч да се унищожи всеки порок, всека страст, всяко плътско, долно и егоистично желание; трябва да сме безусловно чисти, и тялото да служи само като един послушен инструмент; на второ място, трябва да се изхвърли суеверието и мисълта, че без живота формата може да служи за каквото и да е нещо; на трето място, трябва да имаме едно абсолютно убеждение относно великите принципи на природата: безсмъртието на душата, съществуването на Бога, превъплътяването; върху тия въпроси нужно е да имаме едно абсолютно, неизменяемо убеждение, преди да можем се представи на вратата на второто посвещение. Между второто и третото посвещение трябва да се работи върху развитието на психичните способности, които може да се проявят тук на земята, като придадем към тях пълно спокойствие, пълен душевен мир и пълно равновесие. И само като проникнем в нравствения и умствения характер, ние ще можем да различим ученика от обикновения, надарен с психични сили, човек. В ученика, който е развил истинските духовни науки, ние ще намираме винаги един възвишен морал, спокойствие, душевен мир и висока интелигентност, когото пък в обикновения психичен човек, сиреч в оногова, който е до нейде запознат с астралния свят, ние ще намерим изобщо една разстроена нервна система, една наклонност към раздразнителност и истеричност, една безразсъдна чувствителност, а понякога също и един слабо развит интелект. Когато видим психичните дарби съединени с тия недостатъци, ще знаем, че те не произлизат от развоя на душата, а по-скоро от практикуването на Хатха Йога, на което оная душа се е отдавала в едно предишно съществуване. Между третото и четвъртото посвещение трябва да се унищожи всякакво проявяване на лошо желание; не говоря за желанията, които с насочени повече към другите, отколкото към самите нас, а за всички ония, които произлизат от личността.
към текста >>

Когато трябва да се изкорени лъжливостта на някое дете чрез внушение, постъпва се по следния начин: най-напред на хипнотизираното дете се разправя за грозотата и последиците от тоя порок.
В такъв случай на пациента се казва: „Вие получавате от мен един прах, ще вземете от него в 101/2 ч.- една чаена лъжичка в чаша вода. След това в 11 ч. ще почувствате умора“ и т. н.. както по-горе. Тоя прах е обикновена млечна захар — нещо, което, разбира се на пациента не се казва. Когато трябва да се изкорени лъжливостта на някое дете чрез внушение, постъпва се по следния начин: най-напред на хипнотизираното дете се разправя за грозотата и последиците от тоя порок. Впечатлението е много по-дълбоко и по-трайно, отколкото ако тия обяснения се правеха в будно състояние. След това се внушава силно зачервяване, както и безпокойствие и треперене след всяка изказана лъжа. Ако това внушение се реализира, прави се ново, според което зачервяването, безпокойството и треперенето се явяват само при мисълта да излъже. Такова едно състояние е ужасно, докато изказването на истината веднага причинява облекчение и доволство. Ние ще се ограничим с тия два случая.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И тъй, най-добре е да се действа чрез убеждаване на детето за отвикване от този порок.
И за познаване на лъжата, за голямо щастие, хиромантията притежава такова средство, което ни дава възможност по най-лесен начин да констатираме веднага съществуването на този некрасив навик у детето. Главни белези за това са пак къс палец, твърде остри пръсти и един твърде силно развит лунен хълм; този последният показва, че въпросното лице притежава в голям мащаб способността да лъже и да измисля извинения. И силно отдалечаващите се един от други пръсти дават лесно да се разбере наклонността към лъжата. Ако и да притежаваме повече физически средства за борба против чувствеността, за съжаление, обаче, такива против лъжата нямаме, освен ако имаме работа с разбрано дете, на което преди всичко да обясним от морална гледна точка, колко некрасив е този навик. Там, дето е възможно, може да се опита с консултация на опитен лекар и да се лекува този морален недъг чрез хипнотично действие по пътя на внушението, Обаче, това трябва винаги да става предпазливо, тъй като при особено чувствителните индивиди хипнотичното лекуване, при повтаряни сеанси, лесно може да подбуди дълготрайно разположение за хипнотично състояние, което пък отваря вратата за други бедствия. И тъй, най-добре е да се действа чрез убеждаване на детето за отвикване от този порок. Но все пак строго изговорената дума на любимия възпитател или на бащата има такова внушително действие и не става нужда да се прибягва към хипнотично състояние. Срещне ли се една детска ръка, палецът на която е толкова къс в нокътната става, че представлява една топка, а същевременно пръстите гладки и в краищата си лопатовидни, то това показва наклонност към разгневяване, особено когато цветът на кожата е зеленикав и самите ръце изглеждат по-скоро слаби, отколкото тлъсти. И гневът е един порок, който също тъй, както чувствеността, е способен да погребе здравето на въпросното дете, защото и той излага на опасност, както телесното, така и духовното развитие на детето. Има наистина деца, у които, благодарение на неразумното възпитание и непростима отстъпчивост на родителите, гневните избухвания могат да стават толкова чести, че като последица от това се появяват задушливи припадъци и конвулсии. Дошла ли е работата чак до там, то рядко е възможно да му се даде помощ, но благодарение на нашите хирогномични белези, ние сме в състояние да познаем тази страст, и с навременното лекуване, можем поне да предотвратим, ако не съвсем да отстраним, нейното нарастване.
към текста >>

И гневът е един порок, който също тъй, както чувствеността, е способен да погребе здравето на въпросното дете, защото и той излага на опасност, както телесното, така и духовното развитие на детето.
Ако и да притежаваме повече физически средства за борба против чувствеността, за съжаление, обаче, такива против лъжата нямаме, освен ако имаме работа с разбрано дете, на което преди всичко да обясним от морална гледна точка, колко некрасив е този навик. Там, дето е възможно, може да се опита с консултация на опитен лекар и да се лекува този морален недъг чрез хипнотично действие по пътя на внушението, Обаче, това трябва винаги да става предпазливо, тъй като при особено чувствителните индивиди хипнотичното лекуване, при повтаряни сеанси, лесно може да подбуди дълготрайно разположение за хипнотично състояние, което пък отваря вратата за други бедствия. И тъй, най-добре е да се действа чрез убеждаване на детето за отвикване от този порок. Но все пак строго изговорената дума на любимия възпитател или на бащата има такова внушително действие и не става нужда да се прибягва към хипнотично състояние. Срещне ли се една детска ръка, палецът на която е толкова къс в нокътната става, че представлява една топка, а същевременно пръстите гладки и в краищата си лопатовидни, то това показва наклонност към разгневяване, особено когато цветът на кожата е зеленикав и самите ръце изглеждат по-скоро слаби, отколкото тлъсти. И гневът е един порок, който също тъй, както чувствеността, е способен да погребе здравето на въпросното дете, защото и той излага на опасност, както телесното, така и духовното развитие на детето. Има наистина деца, у които, благодарение на неразумното възпитание и непростима отстъпчивост на родителите, гневните избухвания могат да стават толкова чести, че като последица от това се появяват задушливи припадъци и конвулсии. Дошла ли е работата чак до там, то рядко е възможно да му се даде помощ, но благодарение на нашите хирогномични белези, ние сме в състояние да познаем тази страст, и с навременното лекуване, можем поне да предотвратим, ако не съвсем да отстраним, нейното нарастване. Обикновено другите пороци причиняват вреда само на самите деца. а гневът е една такава страст, която винаги причинява страдание на едно или на повече лица, и по тази причина дълг е вече на родителите и възпитателите да задушат тази наклонност у детето. Изглежда да е по-лесно премоделирането на една гневна натура, отколкото борбата против чувствените й наклонности.
към текста >>

Един друг порок, който, за съжаление, твърде често изпъква у децата, е леността.
Изглежда да е по-лесно премоделирането на една гневна натура, отколкото борбата против чувствените й наклонности. В първия случай играят, обаче, чисто моралните влияния, когато при чувствеността повече физическите обстоятелства. Ние няма да пропуснем да споменем още, че освен хирогномичните белези за гневлив характер, понякога и цветът на лицето дава да се потвърди взетото заключение от формата на ръката и че лицето на гневливия обикновено има един бледен, сивозеленикъв цвят, който при най-малкото възбуждане преминава в червеникав, а често пъти става и още по-бледен, когато избухне гневът. Борбата против гневливостта у децата обикновено е много по-лека, отколкото против другите пороци, защото гневливи- те лица, главно децата, повечето пъти имат горещо, благосклонно сърце и, чрез това. убедителното н действащо върху духа устно внушение става по-лесно. Един друг порок, който, за съжаление, твърде често изпъква у децата, е леността. Не може да не признаем, че това често пъти трябва да отдадем на болнавото телесно разположение, но там, където случаят на е такъв, имаме тогава възможност да употребим всичко, каквото на представи педагогиката като лечебно сродство, за да направим да изчезне този порок. Като признак към леност за хирогнома се показват тлъстите и меки, почти големи ръце, на които първата става на палеца бива обикновено твърде къса. Повечето пъти към този признак са придружени и остри пръсти, както и гладкостта им. Обаче, за забелязване е, че заострените пръсти често показват една особена вариация на леността, така нареченото „залисване“. Такова дете се отличава тогава с недостатъчно схващане на причинността и рефлексията и няма никакъв интерес към материалния свят.
към текста >>

Не може да не признаем, че това често пъти трябва да отдадем на болнавото телесно разположение, но там, където случаят на е такъв, имаме тогава възможност да употребим всичко, каквото на представи педагогиката като лечебно сродство, за да направим да изчезне този порок.
В първия случай играят, обаче, чисто моралните влияния, когато при чувствеността повече физическите обстоятелства. Ние няма да пропуснем да споменем още, че освен хирогномичните белези за гневлив характер, понякога и цветът на лицето дава да се потвърди взетото заключение от формата на ръката и че лицето на гневливия обикновено има един бледен, сивозеленикъв цвят, който при най-малкото възбуждане преминава в червеникав, а често пъти става и още по-бледен, когато избухне гневът. Борбата против гневливостта у децата обикновено е много по-лека, отколкото против другите пороци, защото гневливи- те лица, главно децата, повечето пъти имат горещо, благосклонно сърце и, чрез това. убедителното н действащо върху духа устно внушение става по-лесно. Един друг порок, който, за съжаление, твърде често изпъква у децата, е леността. Не може да не признаем, че това често пъти трябва да отдадем на болнавото телесно разположение, но там, където случаят на е такъв, имаме тогава възможност да употребим всичко, каквото на представи педагогиката като лечебно сродство, за да направим да изчезне този порок. Като признак към леност за хирогнома се показват тлъстите и меки, почти големи ръце, на които първата става на палеца бива обикновено твърде къса. Повечето пъти към този признак са придружени и остри пръсти, както и гладкостта им. Обаче, за забелязване е, че заострените пръсти често показват една особена вариация на леността, така нареченото „залисване“. Такова дете се отличава тогава с недостатъчно схващане на причинността и рефлексията и няма никакъв интерес към материалния свят. Като главно средство за борба против леността у детето е необходимо силно телесно движение и, на второ място, не трябва да се изоставят хладките измивания.
към текста >>

Ние сега ще дойдем до най-осъдителния порок, който може да има едно дете, а именно страстта да присвоява чуждото.
Пита се сега, как трябва да се борим против този лош навик, — ние казване навик, защото нищо не е по-вярно, отколкото че „лакомията е сега придобита, а не вродена“. Нашето най-препоръчително мнение е, че детето, на което ръката показва наклонността към този навик, да се приучи на една редовна и почти непривлекателна, но питателна храна, която бърже да насища и малко да възбужда небцето. Така може подбуждането да се ограничи. Освен това, препоръчва се постоянно занимание, разбира се, като се съблюдават разумните закони на хигиената за предписаните сменявания между движението и спокойствието. Най-после не трябва да се допуска, да навиква детето на много ядене, защото това е често причината, която води към лакомството. Ние сега ще дойдем до най-осъдителния порок, който може да има едно дете, а именно страстта да присвоява чуждото. Тъкмо това е едно качество, което е твърде изгодно на детето, защото онова дете в къщи е един роден лош комунист, комуто действително липсва схващането за мое и твое. То познава само желанието да „притежава“, липсват му обаче възложените от разумната воля ограничения и спънки на това влечение; чрез това, без то да знае и да разбира, става крадец, като на време не му се представи понятието за владението и нарушението закона за собствеността. Но има много деца, у които желанието да владеят чуждото е толкова интензивно, а волята тъй слаба, че самото съзнание за неправдата не ги спира да присвоят това, което им харесва, а тази наклонност се открива също и от формата на ръката. Когато на една детска ръка пръстите са дълги, сухи и слаби, имат освен това и възли и свършват лопатовидно, тогава това непременно показва наклонност към шиканиране и слаба доверчивост. Знаците за наклонностите към кражба може да се намерят на вътрешната страна на детската ръка и даже тъй наречения меркуров хълм, който се намира под малкия пръст, обикновено бива почти доста развит и прорязан с много мрежести линии.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Съвременните социолози и политици са изработили разни правила за управлението на държавите, но всичките тия правила страдат от един основен порок: непознаване на природните закони, които трябва да се прилагат в живота на даден народ.
Изплуването на повърхнината на обществените слоеве на най-покварените елементи, които често пъти завземат управлението в ръцете си, е несъмнен признак, че това общество боледува от сериозни недъзи, които подкосяват неговия организъм. В такъв случай то трябва де се цери по най-усъвършенстваните методи — чрез операции, които на пръв поглед могат да се почувстват болезнено, но са спасителни. Допустими са даже и ампутации, щом се констатира, че раната е гангренясала и няма друг изход. Предпочтително е, разбира се, всякога, да не се дохожда до това печално положение, а своевременно да се вземат профилактични мерки, за да се предупреди всяко разстройство. От тук лесно е да се заключи, че за да живее и се развива нормално държавният и обществен организъм, необходимо е ръководните лица да притежават знания за законите, които обуславят това развитие. Съвременните социолози и политици са изработили разни правила за управлението на държавите, но всичките тия правила страдат от един основен порок: непознаване на природните закони, които трябва да се прилагат в живота на даден народ. Те смятат, че народът е едно механическо съединение или конгломерат от разни съсловия, които са установили само известни икономически отношения помежду си. Те не вникват в дълбокия процес, който става в народния организъм и не го съобразяват със законите на природата. Трябва да се забележи, за да се разбере веднъж за винаги, че народът притежава същите органи, каквито притежава и отделният човек: главата, resp. ума на последния, се представлява от служителите на просветата и на разумната религия, гърдите, resp. дихателните му органи, съответстват на правосъдните и военно-полицейските служители, а цялата пищеварителна система у човека отговаря на производителните или стопански съсловия всред народа.
към текста >>

А тук стои кръвник, от ужаса по-страшен, Порок, безчинство, мрак — дух тъмен и прокажен — Разбойник лют, във зло преминал всеки час!
О стадо от овце, кат тигри заядливи! Какъв жесток венец за святите борби: Христос е там на кръст, Варавва тук стои, Архангелът убит, злодеецът свободен! Претегли ти калта със бисер благороден, И злото в тез везни натегна тоя път . . . Да! там сияй небе, тук зъби се грехът, Любов и мир е там, молитва сладка, тиха, Превърната в искра трескавицата лиха; Той болни оздрави и мъртви възкреси, Могъща твар е той, огрята със лъчи! А тук стои кръвник, от ужаса по-страшен, Порок, безчинство, мрак — дух тъмен и прокажен — Разбойник лют, във зло преминал всеки час! „Да беше — ах! — Пилат попитал мен тогаз, Кога лежах с глава, в стената прикована, Да беше той дошъл до влажната ми слама И каже тез слова: „прави си избор сам, Днес кръст ще дигнем пак, че празник е голям И теб или Христа ще сложим тамо ние; Кажи ми, звяр жесток, кой искаш да спасим? “ С протегнати ръце аз викнал бих: Кови! “ * * * Царе се славят днес, възхвалят се жреци, В одежди светли грей душа во тлен обвита, Незнаен бе тоз грях — човекът го опита, Туй зло стоеше ощ — и него той свърши: С целувка Каин днес Спасителя уби! Царува демон пак и зло навред вилнее, След буйните гори не ще се песен лее; Зора не ще да грей в човешките сърца; Над святата любов издигна се скръбта; Угасна сетен лъч сред мъртвата природа; Затвори всичко в мрак ръката на народа На тоя страшен гроб със камъка студен!
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не трябва да се чудим, че този порок е толкова много разпространен, защото било е време, когато на лъжата е било позволена такава голяма свобода като обичай и тя се превърнала на „салонно изкуство“.
(La vie publique de N. S'. I. C.“). Проф. Ю. Нестлер. ХИРОГНОМИЯ (Продължение от год. II, кн. 8—9). Характерни недостатъци, открити по женската ръка До сега наблюдавахме хирогномията на женската ръка по аналитичната метода, а сега ще се занимаем с онези недостатъци, които се срещат между женския пол и ще изтъкнем хирософичните знаци по начин, да отговорят на тези недостатъци, за да можем лесно да се произнесем при наблюдението на една женска ръка, дали този или онзи от споменатите недостатъци й принадлежи. Лъжата. Не трябва да се чудим, че този порок е толкова много разпространен, защото било е време, когато на лъжата е било позволена такава голяма свобода като обичай и тя се превърнала на „салонно изкуство“. Канят се на вечери, пикници, балове и т. н. и лицемерят с суетна радост и очарование при дохождането на някоя „приятелка“, а щом тя напусне обществото, те се нахвърлят немилостиво върху нея. Въобще не се работи с истината. Ако видим някоя дама с много заострени пръсти, къс палец и силно развит лунен хълм, трябва да бъдем сигурни, че имаме пред себе си една такава „истинолюбива" критикарка на чуждите предимства. Ако имаме още и възможността да видим и линиите на тази ръка, то ще забележим, че главната линия е къса, на много места скъсана и в средата виловидна, после тя е отделена от линията на живота, и пространството между тия две линии е изпълнено с много мрежести линийки.
към текста >>

Но покрай хирософичните белези за ръката и физиогномиката ни дава няколко такива, за да констатираме споменатия порок.
Ако имаме още и възможността да видим и линиите на тази ръка, то ще забележим, че главната линия е къса, на много места скъсана и в средата виловидна, после тя е отделена от линията на живота, и пространството между тия две линии е изпълнено с много мрежести линийки. Всички тия знаци, както и обстоятелството, че пръстите не се допират един до други, а са много или малко разделени, дават да се разбере, че имаме работа с една жена с силно развита наклонност към лъжата. Клеветничество и наклонност към интригантство. Почти всяка жена има до известна степен наклонност към преструване; обаче, има дами, чиято наклонност да коват клевети и да интригуват, е особено силно развита. Пръстите и ръцете на такава жена са почти винаги дълги, сухи и ъглести; главната линия върви дълга и права, а сърдечната линия е без всяко разклонение. Но покрай хирософичните белези за ръката и физиогномиката ни дава няколко такива, за да констатираме споменатия порок. Срещнем ли в едно общество някоя дама, която е по-скоро едра, отколкото дребна, с средна талия, на която кожата е тъмна, косите черни и само на слепите очи къдрави, очите святкащи и някак си дебнещи, а понякога и с ехиден поглед, с лице бледожълтеникаво и рамена високи — тогава имаме типът на интригантката. Освен това, още по-сигурно е, ако тя има черни и сключени над носа вежди, после едно низко чело, плоска глава, прави бедра и най-после остър нос с широки ноздри, почти мъжки форми, широка челюст й е обикновено по-скоро кокалеста, отколкото пълна. Гордостта. Този недостатък лежи до известна степен в природата на повечето жени. Хирогномията ни казва за това, че горделивата жена има дълги пръсти, които повече изглеждат кокалести и възлести, че обича независимостта и не признава никакво превъзходство. Тя се стреми или да подчини всяко чуждо достойнство или пък, ако не може, да се постави наравно с него.
към текста >>

Този порок има толкова, пълни с значение, белези в хирогномията и палмистрията, че непременно го откриваме, и даже такива чувствени ръце са винаги къси, тлъсти, гладки, меки и с широки длани: Като по-нататъшни знаци могат да се поменат: ако първата фаланга на палеца е къса, показва безгрижност и отпуснатост; ако при това и втората фаланга е слабо развита, показва, че липсва и логика.
Много вярно е казано, че чувствеността, която често се превръща до висока степен в сладострастие, е гроба на любовта. Истинската любов се привързва само към едното, на когото всецяло се доверява и за когото жертва всичко с радост. Чувствеността търси, обаче, промяна защото, едва що се е задоволила, чувства нужда пак от ново раздразнение, което тя намира при подновяване с другиго. Следователно, една чувствена жена не остава никога вярна в любовта и в брака, защото се увлича твърде много от промените. Дебарол е казал много право: „Любовта е душа на живота, когато пък чувствеността е смърт на душата“. Този порок има толкова, пълни с значение, белези в хирогномията и палмистрията, че непременно го откриваме, и даже такива чувствени ръце са винаги къси, тлъсти, гладки, меки и с широки длани: Като по-нататъшни знаци могат да се поменат: ако първата фаланга на палеца е къса, показва безгрижност и отпуснатост; ако при това и втората фаланга е слабо развита, показва, че липсва и логика. Краищата на пръстите, както въобще са на „удоволствените ръце“, са винаги много остри — качество, което, както вече знаем, принадлежи на артистичните типове — и тук това е един безпогрешен знак за една голяма наклонност да използва всеки момент за удоволствие. Ако дланта е много мека, то това показва още леност, порок, който явно спомага за развитие на чувствеността, понеже безделието ражда лоши мисли, а пък телесната работа регулира по такъв начин промяната на веществата, че много енергии се пласират, без да става нужда да се из- разходват чувствено. Палмистрията ни предлага и друг знак, който е безпогрешен: именно венериното пръстенче, което е една линия, в форма на полукръг, заключваща средния и безименния пръст така, че изглеждат като да са отрязани от дланта. Съществуването на едно добре развито венерино пръстенче винаги показва чувственост у такава жена, пък ако и венериният хълм е доста развит, то тези двата знаци наедно показват една извънмерна и непреодолима чувственост, която бива подкрепена с средства и сили за удовлетворението й. Ако венериното пръстенче е разкъсало, но е добре развито и забележимо, то това показва Содом и други такива неестествени задоволявания на чувствените влечения с полови сношения.
към текста >>

Ако дланта е много мека, то това показва още леност, порок, който явно спомага за развитие на чувствеността, понеже безделието ражда лоши мисли, а пък телесната работа регулира по такъв начин промяната на веществата, че много енергии се пласират, без да става нужда да се из- разходват чувствено.
Чувствеността търси, обаче, промяна защото, едва що се е задоволила, чувства нужда пак от ново раздразнение, което тя намира при подновяване с другиго. Следователно, една чувствена жена не остава никога вярна в любовта и в брака, защото се увлича твърде много от промените. Дебарол е казал много право: „Любовта е душа на живота, когато пък чувствеността е смърт на душата“. Този порок има толкова, пълни с значение, белези в хирогномията и палмистрията, че непременно го откриваме, и даже такива чувствени ръце са винаги къси, тлъсти, гладки, меки и с широки длани: Като по-нататъшни знаци могат да се поменат: ако първата фаланга на палеца е къса, показва безгрижност и отпуснатост; ако при това и втората фаланга е слабо развита, показва, че липсва и логика. Краищата на пръстите, както въобще са на „удоволствените ръце“, са винаги много остри — качество, което, както вече знаем, принадлежи на артистичните типове — и тук това е един безпогрешен знак за една голяма наклонност да използва всеки момент за удоволствие. Ако дланта е много мека, то това показва още леност, порок, който явно спомага за развитие на чувствеността, понеже безделието ражда лоши мисли, а пък телесната работа регулира по такъв начин промяната на веществата, че много енергии се пласират, без да става нужда да се из- разходват чувствено. Палмистрията ни предлага и друг знак, който е безпогрешен: именно венериното пръстенче, което е една линия, в форма на полукръг, заключваща средния и безименния пръст така, че изглеждат като да са отрязани от дланта. Съществуването на едно добре развито венерино пръстенче винаги показва чувственост у такава жена, пък ако и венериният хълм е доста развит, то тези двата знаци наедно показват една извънмерна и непреодолима чувственост, която бива подкрепена с средства и сили за удовлетворението й. Ако венериното пръстенче е разкъсало, но е добре развито и забележимо, то това показва Содом и други такива неестествени задоволявания на чувствените влечения с полови сношения. Ако венериното пръстенче, макар и рядко да се среща, е двойно или тройно, то това издава наклонност към най-краен и неестествен разврат. Ако при това в някоя женска ръка се срещне и твърде развит лунен хълм, то това показва въображение, което иде в помощ на преобладаващата чувствена наклонност.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нека чуем колко справедливо се произнася за тоя порок един от най-великите философи — Шопенхауер: „Скъперничеството е квинтесенцията на пороците.
Сфинксът (в състоянието му през 1585 год.) Между лапите му се вижда портата на мистериите. Мирионимската богиня Изида. Проф. Ю. Нестлер Хирогномия (Продължение от кн. III). Скъперничество. Нека чуем колко справедливо се произнася за тоя порок един от най-великите философи — Шопенхауер: „Скъперничеството е квинтесенцията на пороците. Когато физическите удоволствия на човека се отклонят от правия път, виновна е за това неговата чувствена природа, животинското в него. Той се увлича от насладите и, овладян всецяло от впечатленията на настоящето, действа без да размишлява. Напротив, когато вследствие телесна слабост или старост, той стигне до там, че пороците, които не е могъл да остави, сами най-после го оставят, защото е изгубил способността за чувствени наслади, и у него почне да се проявява скъперникът, тогава духовната алчност надделява над чувствената. Парите, като абстрактна представа на всички световни блага, са сега за него сламката, за която се залавят умиращите му страсти и желания, превръщащи се, тъй да се каже, в абстрактен егоизъм. Сега те се възраждат в любов към Мамона.
към текста >>

Тъй;’че скъперничеството е порок на старостта, както разточителството е порок на младостта.
Напротив, когато вследствие телесна слабост или старост, той стигне до там, че пороците, които не е могъл да остави, сами най-после го оставят, защото е изгубил способността за чувствени наслади, и у него почне да се проявява скъперникът, тогава духовната алчност надделява над чувствената. Парите, като абстрактна представа на всички световни блага, са сега за него сламката, за която се залавят умиращите му страсти и желания, превръщащи се, тъй да се каже, в абстрактен егоизъм. Сега те се възраждат в любов към Мамона. Преходните чувствени страсти се превръщат в обмислена, пресметната жажда за пари, която, както и самия й предмет, има символично естество и е непреодолима. Тя е упорита, сама себе си преживяваща любов към световните наслади, която изключва всякакво опомняне, тя е сублимирано и одухотворено, тъй е да се каже, плътско наслаждение, абстрактната пламтяща точка, в която всичките човешки похоти се включват и към която се отнасят, както отделните предмети към общото понятие. Тъй;’че скъперничеството е порок на старостта, както разточителството е порок на младостта. Когато става дума за скъперник, бил той мъж или жена, инстинктивно не си ли представяме веднага сухи, възловати, кокалести, сгърчени пръсти, плах поглед, дебнещ крадеца или убиеца, който може да се вмъкне всяка минута и да отвлече нещо. Освен тия белези на скъперничеството, които и хирогномията признава за характерни на тоя порок, могат да се споменат и слетите особености: рязко обърнат към другите пръсти палец, и също тъй закривени към палеца пръсти, което прави впечатление на наблюдателя, че ръката бързо и леко се разтваря, когато се касае да вземе нещо, но, че веднъж хванала го, не го изпуска. Кожата на външната страна на такава ръка е суха, твърда и кана, пръстите ъглести и заострени и цялата ръка изобщо има суров вид. Друга една особеност е тая, че ръката на скъперника, мъж или жена, като се затворят пръстите и се поставят срещу светлината, е непрозрачна. От хирогномическите белези на скъперника трябва да се спомене и следното: главната линия у скъперника е права и стига до края на ръката, лунният хълм липсва, което показва отсъствие на фантазия; венериния хълм е слаб и плосък, а меркуровия силно развит, което само по себе си показва пред разположение към кражба, порок стоящ в известно отношение към скъперничеството и сходен с него; същото значение имат и браздите и решетестите фигури върху меркуровия хълм.
към текста >>

Освен тия белези на скъперничеството, които и хирогномията признава за характерни на тоя порок, могат да се споменат и слетите особености: рязко обърнат към другите пръсти палец, и също тъй закривени към палеца пръсти, което прави впечатление на наблюдателя, че ръката бързо и леко се разтваря, когато се касае да вземе нещо, но, че веднъж хванала го, не го изпуска.
Сега те се възраждат в любов към Мамона. Преходните чувствени страсти се превръщат в обмислена, пресметната жажда за пари, която, както и самия й предмет, има символично естество и е непреодолима. Тя е упорита, сама себе си преживяваща любов към световните наслади, която изключва всякакво опомняне, тя е сублимирано и одухотворено, тъй е да се каже, плътско наслаждение, абстрактната пламтяща точка, в която всичките човешки похоти се включват и към която се отнасят, както отделните предмети към общото понятие. Тъй;’че скъперничеството е порок на старостта, както разточителството е порок на младостта. Когато става дума за скъперник, бил той мъж или жена, инстинктивно не си ли представяме веднага сухи, възловати, кокалести, сгърчени пръсти, плах поглед, дебнещ крадеца или убиеца, който може да се вмъкне всяка минута и да отвлече нещо. Освен тия белези на скъперничеството, които и хирогномията признава за характерни на тоя порок, могат да се споменат и слетите особености: рязко обърнат към другите пръсти палец, и също тъй закривени към палеца пръсти, което прави впечатление на наблюдателя, че ръката бързо и леко се разтваря, когато се касае да вземе нещо, но, че веднъж хванала го, не го изпуска. Кожата на външната страна на такава ръка е суха, твърда и кана, пръстите ъглести и заострени и цялата ръка изобщо има суров вид. Друга една особеност е тая, че ръката на скъперника, мъж или жена, като се затворят пръстите и се поставят срещу светлината, е непрозрачна. От хирогномическите белези на скъперника трябва да се спомене и следното: главната линия у скъперника е права и стига до края на ръката, лунният хълм липсва, което показва отсъствие на фантазия; венериния хълм е слаб и плосък, а меркуровия силно развит, което само по себе си показва пред разположение към кражба, порок стоящ в известно отношение към скъперничеството и сходен с него; същото значение имат и браздите и решетестите фигури върху меркуровия хълм. Ако от линията на сърцето право към малкия пръст отива широка линия, това показва, че скъперничеството у едно лице е станало вече мания. Къса линия на сърцето без разклонения и извита по средата показва, освен скъперничество, и склонност към лихварство.
към текста >>

От хирогномическите белези на скъперника трябва да се спомене и следното: главната линия у скъперника е права и стига до края на ръката, лунният хълм липсва, което показва отсъствие на фантазия; венериния хълм е слаб и плосък, а меркуровия силно развит, което само по себе си показва пред разположение към кражба, порок стоящ в известно отношение към скъперничеството и сходен с него; същото значение имат и браздите и решетестите фигури върху меркуровия хълм.
Тъй;’че скъперничеството е порок на старостта, както разточителството е порок на младостта. Когато става дума за скъперник, бил той мъж или жена, инстинктивно не си ли представяме веднага сухи, възловати, кокалести, сгърчени пръсти, плах поглед, дебнещ крадеца или убиеца, който може да се вмъкне всяка минута и да отвлече нещо. Освен тия белези на скъперничеството, които и хирогномията признава за характерни на тоя порок, могат да се споменат и слетите особености: рязко обърнат към другите пръсти палец, и също тъй закривени към палеца пръсти, което прави впечатление на наблюдателя, че ръката бързо и леко се разтваря, когато се касае да вземе нещо, но, че веднъж хванала го, не го изпуска. Кожата на външната страна на такава ръка е суха, твърда и кана, пръстите ъглести и заострени и цялата ръка изобщо има суров вид. Друга една особеност е тая, че ръката на скъперника, мъж или жена, като се затворят пръстите и се поставят срещу светлината, е непрозрачна. От хирогномическите белези на скъперника трябва да се спомене и следното: главната линия у скъперника е права и стига до края на ръката, лунният хълм липсва, което показва отсъствие на фантазия; венериния хълм е слаб и плосък, а меркуровия силно развит, което само по себе си показва пред разположение към кражба, порок стоящ в известно отношение към скъперничеството и сходен с него; същото значение имат и браздите и решетестите фигури върху меркуровия хълм. Ако от линията на сърцето право към малкия пръст отива широка линия, това показва, че скъперничеството у едно лице е станало вече мания. Къса линия на сърцето без разклонения и извита по средата показва, освен скъперничество, и склонност към лихварство. Ако у жените главната линия се съединява с линията на сърцето под ъгъл, това показва, че сърцето е подчинено на мозъка, какъвто до известна степен е и случая при скъперничеството. Завист. Една много близка до скъперничеството черта на характера е завистта и като така и хирогномическите й белези са твърде сходни с тия на скъперничеството. Така напр., завистливите жени имат също дълги, сухи, кокалести ръце.
към текста >>

низостта на хората, които пълзят пред златото и, най-после, като вкуси от порока и любовта в всичките им видове, човек изпада в една ужасна болест, която съпровожда скъпоценния дар на безсмъртието: тая болест е пресищането.
Колко е дълбок този златоносен кладенец, не зная положително. Може би, той отива до подножието на планината. Във всеки случай, тази съкровищница е неизчерпаема и позволява да се живее царски. Сега да минем на обратната страна на медала. След като се задоволи от всички блага, които дава безграничното богатство, като удовлетвори самолюбието си с отмъщението и. низостта на хората, които пълзят пред златото и, най-после, като вкуси от порока и любовта в всичките им видове, човек изпада в една ужасна болест, която съпровожда скъпоценния дар на безсмъртието: тая болест е пресищането. Него обхваща непреодолимо желание да избяга от този шум, от всички увеселения и светска празнота и да се скрие от човешката лъжливост и жадност. Всичко видела и всичко изпитала, душата се уморява в това неуморимо тяло. Тя почва да чувства настойчиво потребността от, усамотение, тишина и бива обхваната от болезнена жажда за свобода. Но за да разбере човек това, трябва сам да го изпита. Когато у мене се явяваха такива моменти на отчаяние, горчивина и нравствено - духовна умора, аз избягвах в един от затънтените си замъци или в усамотеното убежище в Хималаите.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Едно качество има любовта, което другите сили в света немат; ако взе-, мете един лош порок, който има човек, и го хвърлите в този огън на Любовта, той моментално се превръща в един от скъпоценните камъни Трябва да знаем, че този великия закон на Любовта е по-велик от злото и като дойде, всички ще се разберем.
Страхливите хора са хора без Любов, глупавите хора са хора без Любов, жестоките хора са хора без Любов, престъпните хора са хора без Любов. Онзи, който е научил великия закон на Любовта, ето какво може да направи: ако той влезе в едно общество, дето хората се карат, веднага се изменя духовното им състояние, в тях ще дойде една вътрешна топлина, едно изобилие. Ако човек, у когото блика тази Любов, дойде във вашата къща, той, без да ви каже една дума, ще бъде за вас, каквото е изгряващото слънце. Може да дойде друг някой да ви говори сладки думи, че „тъй ще бъде“, „иначе ще бъде“, но сълзите ви ще текат. Дойде ли, обаче, човекът на Любовта, сълзите ви ще се пресушат, скръбта ви ще изчезне, и вие ще усетите нещо ново да се влива във вас. Едно качество има любовта, което другите сили в света немат; ако взе-, мете един лош порок, който има човек, и го хвърлите в този огън на Любовта, той моментално се превръща в един от скъпоценните камъни Трябва да знаем, че този великия закон на Любовта е по-велик от злото и като дойде, всички ще се разберем. Ако у нас се зароди онова велико съзнание да чувстваме Божествената Любов, само по този начин живота ни може да се реформира. Единственото нещо, което поправя всичко в света, това е Любовта. Единственото нещо, което отхвърля страданията, скърбите, болестите, това е Любовта, Като казвам, че трябва да имаме Любов, вие казвате: „да, но с Любов само не става“. Е, щом не става с Любов, тогава с какво става? Ама малко насилие трябва!
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Колкото се касае до сърдечния порок, и него лекувам, макар че никоя болест лекарите тъй мъчно не лекуват, както болестите на сърцето.
Нейната дъщеря, като видя, че майка й се е изправила на краката си, от силно вълнение изгубила способността да говори. Зетят малко остана да падне в несвяст, като видя това, а аз самият плаках, като виждах тяхната голяма радост. Така се познава, че има добри хора на земята, които се радват на щастието на своя ближен. Днес също така намирам тая радост. защото мога да кажа, че най-вече между най-простите хора намирам, че има разбиране за страданията на другите. Колкото се касае до сърдечния порок, и него лекувам, макар че никоя болест лекарите тъй мъчно не лекуват, както болестите на сърцето. Това доказа само доктор Тонич от Пржелауче, който дохажда веднъж при мене в канцеларията. Болестите на сърцето, както казах, лекувам най-добре. Името, което ви наведох, позволено ми ' е да го спомена. Той дойде при мене в Прага, и в това време, когато говорехме с него горе, чувах как персонала от моята фирма постоянно ме вика: търси ви г. X. за лекуване, търси в.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И че порокът и злото тържествуват и се надсмиват над всичките ни усилия да пресъздадем общ. строй.
инсталация на човешкото тяло, която управлява целия организъм чрез оная светла и разумна енергия, на която тя служи за проводник. Месоядието, трупоядството, е остатък от човекоядството и варварството. Касапите са палачи на по-малките ни кръвни братя: вола, кравата, агнето, овцата, кокошката, петела, които ни орат нивите, обличат ни с вълната си, поят ни с млякото си, даряват ни с яйцата си, и в награда на което ние ги изтребваме безмилостно. Обаче, туй месоядие отравя сърцето, нашата кръв, предразполага към болести и израждане, към преждевременна старост и смърт, чрез което ние изплащаме невинно пролятата кръв скъпо и прескъпо, не само с материални щети, болести и смърт, но и със загубата на най-висшето чувство: състрадание и обичта. Ние ставаме жестоки, безсърдечни и с каменни сърца, и чудно ли е тогава, че войните, убийствата, престъпленията са нещо обикновено в нашия живот? И че порокът и злото тържествуват и се надсмиват над всичките ни усилия да пресъздадем общ. строй. Докато алкохолизмът, месоядието и тютюнопушенето отравят и разрушават най-важните органи: мозъка, сърцето и белия дроб — любовта не може да се прояви, нито чрез сърцето, нито чрез волята. Любовта иска здрав мозък — трезвен ум; любовта иска чисто сърце, благородни и любвеобилни чувства към всичко живо; любовта иска диамантна воля, плод на духовна и телесна чистота. И само тогава ние можем да разрешим социалните проблеми и да преустроим обществото на началата на правдата и любовта, когато преустроим първо своето вътр. царство — царството на ума, сърцето и волята на тия начала Първата задача на учителя е, следователно, да събуди божественият дух у детето, чрез проявата на любовта, чистата, безкористната, всеобемната любов. Учителят трябва да бъде въплъщение на жива, дейна любов.
към текста >>

Любовта лекува болните, възкресява мъртвите, отваря очите на слепите, ушите на глухите, прокажените от порока очиства, робите освобождава — възвестява Царството Божие, царството на свобода и мира.
Не се занимава със сенките — а само с реалното — душата. Изключва всяко насилие и възраства всичко добро. Любовта изисква положите-лен метод при възпитанието. Тя сама е пример, път, светлина. Тя засега нежните струни на душата и чудна хармония зазвучава. Любовта лекува болните, възкресява мъртвите, отваря очите на слепите, ушите на глухите, прокажените от порока очиства, робите освобождава — възвестява Царството Божие, царството на свобода и мира. „Сега в света все отрицателната страна се проповядва. Майката казва: „да не лъжеш“. Тогава детето казва: „да опитам какво нещо е лъжата“. Настанало е време, когато трябва да говорим за положителните неща в живота. Трябва да говорим за любовта, за това което трябва да се прави.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В нея ние намираме к свещениците, които под водителството на великия и свят мъдрец възнасят в своя храм славословия към Озириса и Изида, вършат добро и противодействат на порока, на предразсъдъка и на суеверието ; и тежките изпити, които търсещият трябва да издържи, докле неговото самообладание, мълчание и издръжливост го направят достоен да приеме посвещението на Изида ; и падащият, който трябва да се научи да управлява добре и който бива насочен за това към учението на висшата Човечност ; и огънят, и водата, и змията, която се разсича на части — всичко това е дадено в статията на Борна.
Защото тъкмо в мъката и скръбта по всеки ден чезнещия любим приятел и учител трябва да се търси основната причина за вътрешното, за духовното превръщане на „Вълшебната флейта“ в опера на свободното зидарство, в прослава на масонската идея за безграничната всечовешка любов. Още повече, това превръщане и откъм текстуална страна не бе трудно. В 1794 г. още Борн бе публикувал — в издавания от него „Journal fur Freimaurer“ — обстойна работа, в която разясняваше, въз основа на дългогодишни изучавания, церемониите и божествената служба на староегипетските свещеници и се стремеше да покаже пълната хармония на техния церемониал с обичаите и ритуала на свободните зидари. Тази именно статия — озаглавена: „За мистериите на Египет“ — влезе с цялото си съдържание в действието на „Вълшебната флейта“ (факт, съвършено неизвестен на професионалното изследване върху Моцарта). В нея ние намираме к свещениците, които под водителството на великия и свят мъдрец възнасят в своя храм славословия към Озириса и Изида, вършат добро и противодействат на порока, на предразсъдъка и на суеверието ; и тежките изпити, които търсещият трябва да издържи, докле неговото самообладание, мълчание и издръжливост го направят достоен да приеме посвещението на Изида ; и падащият, който трябва да се научи да управлява добре и който бива насочен за това към учението на висшата Човечност ; и огънят, и водата, и змията, която се разсича на части — всичко това е дадено в статията на Борна. Целта на свещениците е „просветлението и благото на човечеството“, тройката е свещеното им число, слънцето — най-великата им светиня; „истина и мъдрост“ е прицел на техните стремежи, „благото на човечеството“ — крайната цел на египетските мистерии. Изказаните в тази статия възгледи легнаха в основа на последното оформяване на оперния текст. С това той израсна като интересно съединение на полусантиментална, полухумористична приказност с възвишената идея за възпитанието и насочването на човека към нравствена висота чрез любовта, облечена в египетска одежда. Според цялото положение на нещата, участието на Борна, както и на други братя в окръгляване либретото, не само не е изключено, но напротив, странно би било, ако това участие не би съществувало. Дори самата липса на каквото и да било известие за такова сътрудничество е доказателство за самото него, защото тъкмо тези съучастници като свободни зидари трябваше неминуемо да изпълнят клетвения дълг на тайната и пълното мълчание.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Баща й бил здрав и крупен човек, 55 годишен, обаче имал порок на сърцето и скоропостижно се поминал както е бил заспал.
Тя се уплашила както и другарката й и се завили през глава с юрганите. Вратите на стаята, коридора и прозорците били внимателно заключени и не са могли да подозират, че може да се вмъкне човек, без да го чуят. Сутринта те станали, проверили вратите и прозорците и констатирали, че наистина били заключени най-внимателно, обаче след 8 часа получила телеграма, че баща й се поминал вечерта във вторник срещу сряда точно в 11 часа. Госпожицата е свършила философия и история и е материалистка, обаче, този случай много я озадачил. Майката пък на същата, два деня преди да почине баща й, вечерта чула много ясно като казал някой към спящия баща: „Xайде, хайде, до кога ще те чакам“. Баща й бил здрав и крупен човек, 55 годишен, обаче имал порок на сърцето и скоропостижно се поминал както е бил заспал. Не е могъл да извика даже, да му дадат чаша вода. Но той като че бил предизвестен за смъртта си, защото често е плачел и си казвал, че скоро щял да ги остави. Често му се явявали видения, които го подканвали по-скоро да ги последва. * — Г-жа Г. Г. сънува една нощ, че носи бели хризантеми и: като стигнала тъкмо при двореца, извила се една буря и от ръцете й се изскубнали цветята и се пръснали по земята.
към текста >>

НАГОРЕ

0.35287618637085