Търсене в текстове за 'Порок'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 51 резултата в 48 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Знаеш ли где са ония славни същества, които някогаш запълняха предверията на Славното Небе, и които само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота, бидоха изгонени на вечно заточение от Небесните жилища.
Те само на глед се показват да имат благообразие и благородство. Но може ли да видиш поне един, който ги е приел, да е станал по-добър или да се е приближил до Небето? Не. В Небесния дом не могат да влезнат неща, в които грехът е проникнал. Не, в Небето нито една душа не ще може да влезе, докато не се очисти от всякой грях, от всяко петно, колкото и малко да е. Това е една истина, която сам Бог е произнесъл преди време. Знаеш ли где са ония славни същества, които някогаш запълняха предверията на Славното Небе, и които само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота, бидоха изгонени на вечно заточение от Небесните жилища. В Небето няма лицеприятие, няма предпочитание на едного пред другиго. Всички, малки и големи, живеят в непреривните връзки на Любовта. Там всички са синове, всички са свещеници, всички са царе и служители Богу – Род избран, семе царско. Но изпитът е тук долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити на живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на светостта. Святи бъдете, казва Господ, защото и Аз съм свят.
към текста >>

2. 98. СВЕТСКОТО ЗНАНИЕ ПРЕДХОЖДА БОЖЕСТВЕНОТО

БОРИС НИКОЛОВ

Тогава Учителят се обърна към Сав-ка Керемидчиева, посочи я с пръст и каза тези думи: „Ти имаш един порок".
За тях това бе кощунство и загуба на време. По същество те бяха прави. За тях оценката за Словото на Учителя бе равнозначно на Божествения хляб и онази Небесна Манна, която слиза чрез Словото Му и храни гладните им души. Но това бе залитане в друга крайност. Веднъж бяхме на полянката събрани много приятели около Учителя. Тогава Учителят се обърна към Сав-ка Керемидчиева, посочи я с пръст и каза тези думи: „Ти имаш един порок". Тя се стресна и мигновено запита: „Какъв е Учителю? " „Не четеш" - беше отговорът. „Но аз Учителю на ден чета по четири-пет часа? " „Рекох, не четеш други автори! " тя стоеше като замаяна, смутена и объркана.
към текста >>

3. 6.34. Астрокосмична синтеза

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Тя най-вече имаше да се справя със задачата на користолюбието, порок, който трябваше да бъде заменен с онова безкористие, което носи сила за човешкия дух.
В техния поглед се чете искреност, чистота, невинност, същевременно имат чертите на онази крайна интелигентност, на изисканата справедливост и на онова високо благородство. При тези души, в тяхното присъствие човек чувства устрема и подтика на творческото вдъхновение. Тихият и скромен ученик на Учителя Кузман Кузманов, най-добре го разбираше. Докато някои от учениците се бореха със своите слабости и страсти, други - с тъмните облаци на съмнението, то от веригата души на Кузман Кузманов търсеха с неудържим копнеж не само да чуят вътрешния глас на своя Учител, но и да видят Неговия образ, като Космична същина в милиардните слънчеви системи, милионите души, които образуват народите и във великите идеали, които са главните пружини за всеобщия прогрес на живота. В този център, в който още беше скрит, често в разговорите присъстваше и сестра Гина Гумнерова, която се бореше с наследствените отрицателни черти на българския народ. Тя най-вече имаше да се справя със задачата на користолюбието, порок, който трябваше да бъде заменен с онова безкористие, което носи сила за човешкия дух. В тази малка група Учителят изработваше новите форми, които трябваше да легнат в отношенията на хората. Новите социални идеали на справедливостта, на честност, крайна интелигентност и високо благородство, особено в специалния клас, където лекциите добиваха характер и подготовка за влизане във великите мистерии на истината. Учителят щедро раздаваше и разливаше дълбоките знания в Общия клас, даваше методи за придобиване търпение, най-важният ключ, с който се отварят дверите на Истината, а в Неделните беседи чертаеше новия свят -света, в който свободата ще царува и на всяко същество ще бъдат дадени необходимите условия за неговия външен и вътрешен растеж. Лайтмотивът в този период на Неговите беседи беше следният: „Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него." Еволюцията е закон за свободата на духа. Свободата е право на човека.
към текста >>

4. 20. ПОЗДРАВЪТ

Мързелът и удоволствията са два порока, от които трябва да се пазите.
То направи нещо без да мисли. После като го попиташ защо го направи, казва: „Тъй исках и го направих". Младите трябва да се пазите от удоволствия. Младите ги погубват удоволствията, а старите ги погубва мързелът. Старият си мисли, че е уморен и все гледа да си почине. Мързелът и удоволствията са два порока, от които трябва да се пазите. Животът е нещо вътрешно, човек трябва да пази вътрешната си връзка с Бога"
към текста >>

5. 33. ПЕЛЕРИНАТА

Ти ако живееш порочен живот, то ти си роб на порока.
Понякога големият недостатък е станал от някой малък. Тогава ще намериш този малкият, недостатък, ще го поправиш и така няма да се стигне до големият. Защо? Защото материалните работи развращават. Хората не могат да разберат този закон, затова хората страдат, защото основа нямат. И ако си туреха основа, глава нямаше да ги боли. Ти ако живееш порочен живот, то ти си роб на порока. Затова в света господар на всички същества е Бог. Хората и човек някой път си прояви и изхарчи малкия кредит, а някои си позволяват повече и изхарчат повече отколкото Господ им дал и после трябва да плащат. С какво ще плащат? Със страдание. Затова, законът е верен, че материалните работи развращават, а духовните неща повдигат човека".
към текста >>

6. 115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ

Можеш ли да намериш онзи първият момент, когато у теб се е породил порока?
„Човек не бива да се самоосъжда, а трябва да си прости. Човек трябва да изпълнява волята на Бога там където е поставен - на всяко място и по всяко време. Ти сега искаш да намериш други някой виновен, а пък то сама си си виновна, но себе си не можеш да накажеш. Трябва да си простиш. Сега в теб страда други дух, който те е научил на лоши работи, пороци и сега като гледа на какво те е научил, то този дух страда в теб. Можеш ли да намериш онзи първият момент, когато у теб се е породил порока? Той е бил някой дух, с който сте образували предприятие и после като е фалирал отишъл е и твоят опитал, с една дума - завлекъл те е. След това са дошли полиците и кредиторите и сега трябва да се плаща. Някой трябва да плати. Трябва човек да образува връзки със същества по-напреднали от него, които не фалират, които не пропадат, та като се свържеш с тях те като се движат по своят път ще подигнат и теб, а като повдигнат и теб ти ще тръгнеш з техния път, по техните стъпки."
към текста >>

7. 189. МАГДАЛЕНА ПОПОВА

Дупката е емблема на порока.
Ти го послушаш и после ти се развали съвсем настроението за работа. Такива духове няма да ги слушаш. На някого кажа: „Не минавай през тази дупка". А той каже: „Ама аз мога" и мине. След това дойде до по-тясна дупка, после още по-малка и най-сетне дойде до там дето не може да се провре и се намери в безизходно положение. Дупката е емблема на порока. През дупка човек не трябва да минава. Когато някой иска да поправи другиго той се оцапва. Когато критикуваш някого и говориш срещу него ти се свършваш с него и го изчистваш отвътре. Ти му правиш добро. Затова пазете се да не се цапате.
към текста >>

8. 280. ПОСТ

Когато иска да се справя с някакъв порок и с някакъв недъг в характера си се започва пост на разсип, но когато искаш да добиеш някаква добродетел, нещо положително в себе си и когато почваш някаква работа, която искаш да се реализира, то поста го почни на нова луна.
А индивидуалните постове в Школата не се допускаха, но ако някой го провеждаше трябваше да иска специално разрешение от Учителя или пък Учителя му отреждаше този пост, за да разреши някой проблем чрез него. И така този брат влезнал в поста и изведнъж състоянието му се влошава и накрая едвам се дотътря до Учителя и с мъка изказва оплакванията. Учителят го изслушал и казал: „Ти направи грешка, че почна пост на нова луна. Не само, че не ще си помогнеш чрез поста, но ще си навредиш още повече. Когато човек трябва да се лекува чрез пост трябва да го почва при разсип на луната. Когато иска да се справя с някакъв порок и с някакъв недъг в характера си се започва пост на разсип, но когато искаш да добиеш някаква добродетел, нещо положително в себе си и когато почваш някаква работа, която искаш да се реализира, то поста го почни на нова луна. И освен това трябва да има ръководител на поста да не би да те отклонят духовете, да те подведат, да те заблудят, да те вкарат в дълъг пост и чрез поста да те задигнат от този свят. До тук всичко, което си правил е погрешно". Учителят му дава напътствие как да излезе от поста и след десетина дни брата полека, полека започна да идва в салона и да слуша беседи на Учителя. Така че прилагането на пост не е безобидна работа, човек трябва да има знания за него, да има ръководител, който да познава окултните закони, които управляват поста. Най-добре е да се провежда пост от няколко човека или група като се държи на строго определени правила, които Учителят ни даваше.
към текста >>

9. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Но винаги порока се преследва със закони.
Всички народи имат хубави черти. Българинът е щедър. Германците са при лоши условия поставени, нямат достатъчно земя. Те ще придобият качества, които иначе не можеха да ги имат. Англичани, американци и германци си приличат и затова си съперничат. Но винаги порока се преследва със закони. В това отношение американците са на прав път. Там апашите не ги преследват със закони, както у нас, а имат създадени специални дружества за преследване на апашите. Апашите там повече ги е страх от членовете на това дружество, което изучава всички техни начини на действие, отколкото да се страхуват от самата полиция. Там на едно зло, поставят друго зло да се бори. Със закон нищо не става.
към текста >>

10. 7. КЪДЕ Е УЧЕНИКЪТ?

Занони казва така: "За общественото мнение, което казва с еднаква сила гледа да те отклони както от гибелните последствия на порока, така и от опасните рискове на добродетелта".
Аз например, не мога да се съблазнявам от това, че всички мои приятели си направиха апартаменти, имат и вили, а аз нямам нищо. Мен ми тежи ако го имам това нещо. Другото, това не ме смущава. Учителят много държеше човек да не робува на общественото мнение. И помня, че когато четох тогава Занони и Учителят ми говори за него, аз подчертах само една мисъл. Занони казва така: "За общественото мнение, което казва с еднаква сила гледа да те отклони както от гибелните последствия на порока, така и от опасните рискове на добродетелта". И мога да ти кажа, сега ще се върна към Морфова, защото Той й пращаше ученици, имаше едно уважение към нея, към таланта й и пр., но тя беше обещала да даде един концерт на Изгрева и не го даде заради общественото мнение. Не можа да го прескочи това нещо и виж как хубаво го определя това Занони. Учителят искаше свободен човек, освободен отвътре. Ако ти робуваш даже на чувствата си и не можеш да контролираш мислите и постъпките си, ти си един роб. Това е робът всъщност.
към текста >>

11. 25. ОСНОВНА ПОСОКА В ЖИВОТА

Другото мнение, обществено мнение как да ти го формулирам, онова, което с еднаква сила гледа да те отклони, както гибелните последици на порока, така и опасните рискове на добродетелта.
На общественото мнение Учителят много не държеше. В Питагоровата школа нали знаеш как са ги поставяли, за да се освободят от това нещо. Гледай сега, има две обществени мнения. Едното е онова, което има една култура, едно изискване, което респектира хората на изкуството, защото има изискване, нали? Даже там има един творчески снобизъм. Другото мнение, обществено мнение как да ти го формулирам, онова, което с еднаква сила гледа да те отклони, както гибелните последици на порока, така и опасните рискове на добродетелта. И ги тика така по средата към нищо. Такъв човек като има контакт с такова обществено мнение, той действително вече робува на нещо. Катя не робуваше на това. Катя можеше да се изправи срещу цяло едно обществено мнение когато е уверена в каузата си, което много ми харесваше в нея това. Обаче ходела нехайно облечена.
към текста >>

12. 46. ГОЛЕМИЯТ ПАРАВАН

Но има и друго обществено мнение, което да кажем със някаква сила гледа да те отклони, както да кажем от гибелните последици на порока, така и от опасните рискове на добродетелта и те тика някъде по средата към нищо.
Като си посее семето един ден то ще поникне. И така именно тука ние преживявахме някоя така трудност около Питагоровата школа както се казва, защото ако едно време в Питагоровата школа, учениците са знаели, че трябва две години там да устояват на обидите и униженията, на които ще ги подложат техните съученици, а в нашата "Питагорова школа" беше със самият живот. Държеше ученикът да издържи на общественото мнение. Разбира се, има две обществени мнения. Едно обществено мнение, което е градивно, което е авторитетно, което изгражда култура, което респектира и учи ни и хора на изкуството, което има изискване, това да. Но има и друго обществено мнение, което да кажем със някаква сила гледа да те отклони, както да кажем от гибелните последици на порока, така и от опасните рискове на добродетелта и те тика някъде по средата към нищо. Когато човек се случи на едно такова обществено мнение или е зависим от такова обществено мнение, той може да дойде направо до гибел или до унищожение. Тия методи на Питагоровата школа ги имаше и тук на Изгрева. В Школата имаше да кажем особено от тези, които държаха така малко на общественото мнение, като Методи имаше такива опитности. Много хора са ги имали, имаше ги помня Тахчиев, който като млад студент идва и Учителят му дава от ул. "Опълченска" 66 две кофи с кисело зеле да ги пренесе до дома на Гръблашева до турската легация, като мине точно по средата на "Цар Освободител".
към текста >>

13. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Нито пък хора, които отиват в порока, а са облечени в някоя мантия.
Аз виждам нещата и не искам да критикувам. Но има неща, които мен са крайно нежелателни." (Стр. 1 а, в оригинала и стр. 137 в томчето) „Години аз съм търпял много работи и считам, моето време погубено. Аз не искам да имам глупави хора подир себе си. Нито пък хора, които отиват в порока, а са облечени в някоя мантия. На такива хора няма какво да проповядвам, нито пък да ги уча. Няма защо да се опорочавам и аз всеки ден да влизам в калта и да вадя хората от калта и те пак да влизат вътре. Аз това не считам за философия. (Стр. 2 в оригинала и стр. 139 в томчето) „У учените хора има вложена лъжата.
към текста >>

14. 20 - 3. ИСТИНСКИЯТ ЛЕЧИТЕЛ И СПАСИТЕЛ

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.

Моя братовчедка, страдаща дълго време от порок на сърцето, получи тежка криза.
3. ИСТИНСКИЯТ ЛЕЧИТЕЛ И СПАСИТЕЛ Бях вече на работа в Ямбол. Моя братовчедка, страдаща дълго време от порок на сърцето, получи тежка криза. Извикаха ме да бъда при нея през нощта, за да й поставям инжекции. Почти никой не мигна, молихме се Бог да й помогне. На разсъмване съм се унесла за минути. Вратата се отваря и със своята свободна походка влиза Учителят, откача от закачалката бялата ми престилка и казва: „Иди да спиш, аз ще я лекувам." Братовчедка ми живя още дълго след този случай. Разболях се от плеврит.
към текста >>

15. 23 - 17. ФАЗИ НА ЖИВОТА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Отказва се от този порок.
" Но когато се наложи да посетим починал и да отидем на гробищата, в нас нещо трепва: „Нима и аз ще умра? " Но връщайки се в града и влезли в нормалния ритъм на живота, ние забравяме. Защо? Нещо силно, властно ни казва: „Аз съм жив, аз никога не умирам, аз смърт не зная! " Това е вътрешният глас на човека, гласът на безсмъртното начало в нас. Нима не е ясно, че миналият живот на човека, който се пробужда в животното, което за да задоволи глада си, напада, разкъсва и изяжда подобния си - прогресира? Отказва се от този порок. После го виждаме да използва силите му като роб - жестоко. По-късно съзнава, че това е жестоко, но все пак го счита за по-нисш от себе си - работник. Макар да се ползва с по-голяма свобода - да работи, където пожелае. Ако животът умираше и изчезваше заедно със своята опитност, откъде имаме този прогрес? Ако господар и роб умираха и изчезваха безследно, откъде е дошла идеята да се отрече робството и от господарите.
към текста >>

16. III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА

Летопис Вергилий Кръстев

Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие; истина ви казвам, в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас наедно.
Ето Аз се клех в Своето Си име и няма да се измени думата Ми; ще изведя своите чада, синове и дъщери, и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им и ще дам китара в ръцете им и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог. Ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна любов ражда за тяхното добро. А след ония дни, когато небето и земята преиде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя Царе и Свещенници да Ми слугуват во век. Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие; истина ви казвам, в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас наедно. Защото, нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който изпомежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има живот изобилно. Защото не съм ли Аз живот? Не го ли ражда Моят Дух Свет?
към текста >>

17. IV.7 август, петък 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Поне от тия два порока трябва да се откажете.
Турил си изкуствени зъби, тях Господ ли ги създаде? Като влезе човек в избата, нарушава закона и почва да яде месо, а в широк смисъл - защото има такива и в умствения и духовния свят. Долу всички тия месоядци! Казвате: „Ами как ще живеем без месо? " Ще се научите, в ума си няма да ядете месо, и в сърцето си също. Поне от тия два порока трябва да се откажете. На физическото поле най-сетне може да се откажете да ядете, но горе в духовното поле не трябва да ядете. Месото е синоним на греха. То значи да унищожите един живот, който е Божествен. Затова Бог ни държи отговорни. Затова излезте към виделината.
към текста >>

18. НАРЯДИ за 1915 година

Летопис Вергилий Кръстев

Ще употребите този петък чрез пост, да ви помогне Господ да победите някой порок или някой лош дух - вътрешен неприятел.
Четвъртите десет седмици ще се употребят за размишление върху Божията Мъдрост, върху идването на Царството Божие на земята, върху създаването на новата човешка раса. V. Петите десет седмици ще се употребят за размишление върху Божията Истина. VI. Последните две седмици ще се посветят заДуха. Всички тия, които ще поемат този ред, трябва да прочетат в продължение на годината цялата Библия от началото до края - Стария и Новия завет. Ще изберете през годината от всеки месец по един постен петък - един от последните два петъка от разсипване на месечината (след пълнолунието до новолунието). Ще употребите този петък чрез пост, да ви помогне Господ да победите някой порок или някой лош дух - вътрешен неприятел. В поста ще направите избор от тези три срока - най-малко 24 часа или 36 часа, или 40 часа - може да си изберете който искате, този избор ще направите лично за вас, няма да казвате никому. Постът започва от залязването на слънцето. Тези неща, които ви давам, са отгоре; върху тях не философству вайте. Който не иска да поеме този ред, нека каже отсега: свободен е, ще го извиним, за да не стават отпосле недоразумения. С парите, които ще спестите от ядение през тези 12 петъка, ще намерите един беден и ще го нахраните, което ще направите в първата неделя на новолунието (нов сърп) и ако не може в тая неделя, във втората (през двете седмици на уголемяването на луната).
към текста >>

19. НАРЯДИ за 1917 година

Летопис Вергилий Кръстев

Ще употребите този петък чрез пост, да ви помогне Господ да победите някой порок или някой лош дух (вътрешен неприятел).
Вярвам в тебе, Господи, Който ще ми говориш в бъдеще. Аз ще се радвам в Твоя живот. 4) НАРЕДБА ЗА ЕДНА ГОДИНА ЗА ПОСТЕНЕ 1 декември 1917-1918 г. Всички тия, които ще приемат този ред, трябва да прочетат в продължение на годината цялата Библия от началото до края - Стария и Новия завет. Ще избереш през годината от всякой месец по един постен петък -един от последните два петъка от разсипването на луната. Ще употребите този петък чрез пост, да ви помогне Господ да победите някой порок или някой лош дух (вътрешен неприятел). В поста ще направите избор от тези три срока: най-малко 24 часа или 36, или 40. Може да изберете както искате. Този избор ще направите лично за вас. Постът започва от залязването на слънцето. Който не иска да поеме този ред, нека каже отсега, свободен е, ще го извиня, за да не става отпосле недоразумение.
към текста >>

20. VII.2. ЧЕРНИЯТ МАГЬОСНИК И ОМАГЬОСАНАТА ПРИНЦЕСА

Летопис Вергилий Кръстев

Това е онзи, който разпродава съвести, души человечески и високи идеали за черни грошове, монетите, чрез които се купуват бели робини да перат и избелват чергилата на постелите на порока.
2. ЧЕРНИЯТ МАГЬОСНИК И ОМАГЬОСАНАТА ПРИНЦЕСА Кой е този, който разпродава молитвени братски салони? Кой е този, който продава души и прави съдби между земята и небето? Кой е този, който залага души за пари и се продава на чужденци? Това е онзи, който разпродава съвести, души человечески и високи идеали за черни грошове, монетите, чрез които се купуват бели робини да перат и избелват чергилата на постелите на порока. Това е Господарят и Духът на Заблуждението. И на Отклонението! писмо ДО БОГДАНА ВЕРГИЛИЕВА КРЪСТЕВА ОТ ВЕРГИЛИЙ НИКОЛОВ КРЪСТЕВ Настоящото писмо е уведомление, предупреждение и поучение във връзка със следното: 1. На 19.Х. 1999 год.
към текста >>

21. 11. ПЪРВИ НАРЯДИ ЗА РАБОТА С ПЕНТОГРАМА. 1915- 1916 г.

НАРЕДБА ЗА ПРЕЗ ГОДИНАТА

Ще употребите този петък, чрез пост (без храна и вода) да ви помогне Господ да победите някой свой порок, недъг, недостатък или някой лош дух - вътрешен или външен неприятел.
След ставането в 4 часа никой вече няма да ляга да спи, нито да се излежава; може само след обед, подир 12 часа да полегне и си отпочине половин - един час. През другите дни на седмицата, делниците, всеки е свободен напълно да става когато иска. При молене може да произнася една от двете молитви: „Добрата" или „Отче наш". Ще изберете през годината от всеки месец един постен петък - един от последните два петъка от разсипа на месечината след пълнолуние до новолуние. Датите на тия петъци са: 18 или 25 септемврий, 16 или 23 октомврий, 13 или 20 ноемврий, 11 или 18 декемврий 1915 година, 8 или 15 януарий, 12 или 19 февруарий, 11 или 18 март, 8 или 15 април, 6 или 13 май, 10 или 17 юний, 8 или 15 юлий и 5 или 12 август 1916 година. Ще употребите този петък, чрез пост (без храна и вода) да ви помогне Господ да победите някой свой порок, недъг, недостатък или някой лош дух - вътрешен или външен неприятел. В поста ще направите избор от тези три срока: най-малко 24 часа или 36 часа или 40 часа - можете да си изберете (без колебание) който искате; може първия месец 24-те часа, втория 36, третия 40, после пак да се върнете. 24 часа е закона на прогреса, който иска да прогресира, 36-те на ликвидирането сметки, дългове, грехове, 40-те на очищението, пречистването на душата. В този избор всеки е свободен и ще го направи за себе си, без да говори някому, че пости. Постът да започва от залязване на Слънцето. Никакъв друг пост не се налага.
към текста >>

22. 5. СЛЯП ОТ РОЖДЕНИЕ

Паша Теодорова

Всеки един порок, малък или голям, е един дълг.
И то ще се приложи тогава, когато хората станат по-умни, когато любовта ги свърже, когато има помежду им взаимно съгласие да си помагат така, както клетките в един организъм. Тогава понятието за Бога ще бъде, че Той живее между хората и всички Го познават, от малък до голям. Тогава богатият няма да държи парите си затворени в касата, както сега. Проповедниците няма да убеждават хората в своята вяра, а ще оставят свободен всеки с вярата, с която се е родил. Добър човек е онзи, който няма никакви дългове. Всеки един порок, малък или голям, е един дълг. Онзи, който има да взима, когато и да се яви при своя длъжник, ще отнеме достойнството му. Настанало е време, когато всеки трябва да престане да съжалява за своите грехове и престъпления, а да се стегне да работи и да каже: „Едно време бях сляп като този слепороден, а сега виждам. Досега се препъвах като слепия, но сега постъпвам по-другояче." Всички хора са призовани да бъдат кандидати за малки светии. В света малките светии са допринесли много по-голямо добро, отколкото големите. Всички трябва да се включат в една работа.
към текста >>

23. 14. КАКВИ СЪВЕТИ СЪМ ПОЛУЧИЛА ОТ УЧИТЕЛЯ

Цветана Щилянова

Красотата, добродетелта - и грозотата, порока; 2.
„Изкуството действува възпитателно. Красотата поражда благородни чувства." * * * Изгрева, 5 февруари 1934 г. „Важното в един портрет е да се предаде външната прилика и вътрешната прилика. Започни от най-малкото! Нарисувай например следните контрасти: 1. Красотата, добродетелта - и грозотата, порока; 2. Смелост - и страхливост (или смелия и страхливия човек). В една хубава картина трябва да има въздух, дълбочина, атмосфера. В изкуството не слушай никого! Слушай само себе си! Човек за да успее в нещо, трябва да има голямо постоянство.
към текста >>

24. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Когато е посетила една пиеса на Народния театър - „Бедността не е порок", тя излиза от театъра, целува една от стените му и си отива с едно просветление.
В тази книжка са идеите, мислите на нейния живот, на които тя е получила отговор и тези истини, които той й е давал, сега ги отхвърля. Тя искала да умре и една сестра я намира край езерото. „Защо? " се пита тя. А между това Учителят приема подаръци: чорапи, ризи, сладка баница, дрехи, приема с усмивка - благодарност, а тази книжка, която е написала с цената на своя живот, той отхвърля категорично. Тя била готова за печат едва след 7 години и тя разбира причината за отхвърлянето на книгата. Когато е посетила една пиеса на Народния театър - „Бедността не е порок", тя излиза от театъра, целува една от стените му и си отива с едно просветление. Тя е млада и ще се развие в нея гордостта при успеха, на човека неминуемо се развива чувството на гордост, надмощие над другите, а славата е опасна. Пазел я от злобата и ревността на окръжаващите. След още 7 години в живота й се явява един ученик, на когото тя поднася книжката и той възхитен казва: „Тя трябва да бъде напечатана." И още на другия ден започва с един брат изглаждането и напечатването й. Стиховете са били 4000, а след изглаждането са останали само 500. Участвал брат Боев в това изглаждане.
към текста >>

25. 15. СЪБИТИЯТА В БЪЛГАРИЯ

Иван Толев

Съвременните социолози и политици са изработили разни правила за управлението на държавите, но всичките тия правила страдат от един основен порок: непознаване на природните закони, които трябва да се прилагат в живота на даден народ.
Изплуването на повърхнината на обществените слоеве на най-покварените елементи, които често пъти завземат управлението в ръцете си, е несъмнен признак, че това общество боледува от сериозни недъзи, които подкосват неговия организъм. В такъв случай то трябва да се цери по най- усъвършенствуваните методи - чрез операции, които на пръв поглед могат да се почувстват болезнено, но са спасителни. Допустими са даже и ампутации, щом се констатира, че раната е гангренясала и няма друг изход. Предпочтително е, разбира се, всякога, да не се дохожда до това печално положение, а своевременно да се вземат профилактични мерки, за да се предупреди всяко разстройство. Оттук лесно е да се заключи, че за да живее и се развива нормално държавният и обществен организъм, необходимо е ръководните лица да притежават знания за законите, които обуславят това развитие. Съвременните социолози и политици са изработили разни правила за управлението на държавите, но всичките тия правила страдат от един основен порок: непознаване на природните закони, които трябва да се прилагат в живота на даден народ. Те смятат, че народът е едно механическо съединение или конгломерат от разни съсловия, които са установили само известни икономически отношения помежду си. Те не вникват в дълбокия процес, който става в народния организъм и не го съобразяват със законите на природата. Трябва да се забележи, за да се разбере еднаж завинаги, че народът притежава същите органи, каквито притежава и отделният човек: главата resp. ума на последния, се представлява от служителите на просветата и на разумната религия гърдите, resp. дихателните му органи, съответствуват на правосъдните и военно-полицейските служители, а цялата пищеварителна система у човека отговаря на производителните или стопански съсловия всред народа.
към текста >>

26. 19. СИНАРХИЯ Статия трета

Иван Толев

Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа, а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия.
Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползувал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината стана отечество на Сула, и Юли Цезар решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците-римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа, а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескийо казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата. Целта на монархията е самодържавието. Средството за постигане тази цел е централизацията на всички власти в лицето на монарха.
към текста >>

27. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

да изпълниш първата заповед, това значи, че си преминал всичките етапи на висшето посвещение и, следов., чрез изкуплението на Христа, придобито е избавлението на душата от порока и греха.
земята, "лежи в лукавия". "Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш млад лъв и ламя" - емблемите на злото в света (вж. новоизлезлото капитално съчинение: "Le Bestiaire du Christ"). На всичките тия желания, жалби и молби, Божият Дух отговаря: "Понеже положи в Мене любовта си, затова ще го избавя". Да положиш любовта си в Бога, т. е. да изпълниш първата заповед, това значи, че си преминал всичките етапи на висшето посвещение и, следов., чрез изкуплението на Христа, придобито е избавлението на душата от порока и греха. Това показва, че е достигнато Висшето знание или божествената мъдрост или, с други думи: "ще го туря в безопасност, защото позна Името ми ще ме призове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб" - както бе, когато Исус на кръста Го призоваваше всред най-голямата си скръб, За да го избави и прослави, ще го наситя с дългоденствие (физическо и духовно) и ще му покажа спасението си", което е окончателното прекъсване на връзката с физическия и астралния светове. След като индивидуалният човешки дух произнесе този магически псалом, прави се хексаграмата на еволюцията на душата от шестте равнобедрени триъгълници: физическият човек, който представлява, освен пентаграма, и живата кръстна форма, трябва за своята самоотбрана да чертае с ръцете си тия 6 фигури вечер, преди легане, и сутрин, преди започване на дневната си работа. Така, разтварят се ръцете хоризонтално, за да се начертае основата на първия триъгълник, след което се издигат и допират с пръстите, за да се насочат двете му бедра към върха, т. е. , към Центъра на живота, с думите: "В името на Божията Любов, в която нема никаква измена". Движението на ръцете става обратно и протегането им напред,- допрени, с думите: "С силата на Божията Мъдрост, която действува в целокупния живот", след което се повтаря първата фигура с думите: "И с силата на Божията Истина, която крепи живота ми".
към текста >>

28. 27. Частни разговори с Учителя през август, септември и октомври 1933 г.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Всяко име, което се опетнява с някой порок, то се обезличава.
Силата на човека седи в неговата слаба мисъл, в неговото слабо чувство и в неговата слаба постъпка. Силата в началото е силна, а в края - слаба. А слабото в началото е слабо, а в края - силно. Слабите неща от Бога слизат и към земята силни стават. А силните неща от земята отиват към Бога слаби. Всяко име, което се опетнява с някой порок, то се обезличава. Всяко име се обезличава с погрешките. Име е това, което е чисто. Всеки човек трябва да познава своето име. С големи усилия ти можеш да видиш написаното ти име. С правенето на погрешки, ти губиш своята сила.
към текста >>

29. 24. Сфера на Венера

ГЕОРГИ РАДЕВ

Всички форми на порока, разврата и разгулността, с ония учреждения, които ги поддържат, представят тъмната сянка на Венера, в която се преплитат сенките на тъмния Марс и тъмната Луна - Хеката на древните елини.
Животът на чувствата и емоциите се регулира от ритъма на Венера. Нейният геоцентричен цикъл в зодиака ни дава психологичния цикъл на любовта у човека и фазите, през които минава енергията на любовта в процеса на нейното трансформиране. Изкуството, и по-специално танца, музиката - главно пеенето - поезията, особено лиричната, както и другите изкуства се развиват във „възходящо течение” на Венерино-Марсовата енергия, като „сублимации” на първичната енергия на биоса. Ето защо, всички хора на изкуството са малко или много белязани от Венера. Лесно е да се разбере, че в сферата на Венера се развиват и всички дисхармонични форми на половия живот и на чувствата. Всички форми на порока, разврата и разгулността, с ония учреждения, които ги поддържат, представят тъмната сянка на Венера, в която се преплитат сенките на тъмния Марс и тъмната Луна - Хеката на древните елини. И интересно е да се отбележи, че когато се развихри стихията на Марс по бойните полета, тогава най-много се проявява порочната страна на Венера. Негли затова, защото нейната енергия остава неасимилирана. Има, обаче, едно съответствие: както Марсовата стихия сее смърт и разорение отвън, така и Венера сее тогава смърт и разрушение отвътре - тя разпада биологичното ядро на живота, около което се организира първичната клетка на социалния живот - семейството. Венерината сфера прониква с мощна сила живота на земята, която се намира астрономически между планетите Венера и Марс. Това е външно съответствие на една реалност: оня свят — така нареченият от окултистите астрален свят - който най-непосредствено обгръща и прониква земята, това е светът на Венера и Марс.
към текста >>

30. Влад Пашов 3. Духовното ръководство на човека и човечеството

В египетското Таро този окултен факт е изобразен с шестия аркан, наречен двата пътя, където пред човека са отворени два пътя - пътят на порока и пътят на добродетелта.
Затова в окултната наука се казва, че човешкият живот се обуславя от три рода сили: провидението, съдбата и свободната воля на човека. Провидението е изразено в гласа на светлите същества, които се стремят да водят човека по пътя, който му е начертан от Бога. В този път човек го очаква все по-изобилен живот, все по-голяма светлина и разширение, и извисяване на съзнанието. В гласа на тъмните същества ние виждаме съдбата, миналото на човека, което го влече назад към тъмните бездни, откъдето няма излизане. А човек е свободната воля, която ще избере единия или другия път. В египетското Таро този окултен факт е изобразен с шестия аркан, наречен двата пътя, където пред човека са отворени два пътя - пътят на порока и пътят на добродетелта. Пътят на порока му се посочва от една жена, разпусната, а пътят на добродетелта му се посочва от един светъл ангел. Когато човек реши в себе си да следва белия гений, светлите същества, той влиза в пътя на спасението и поема светлия път на постиженията. Този път са посочвали всички велики Учители с цел да помогнат на човешките души да се ориентират в тази борба, която се води вътре в човешката душа. Затова в днешната фаза на развитието всеки трябва да бъде буден и да се вслушва в тези гласове, които се борят в него, за да вземе правилна насока. Оттова зависи неговата съдба и неговото развитие.
към текста >>

Пътят на порока му се посочва от една жена, разпусната, а пътят на добродетелта му се посочва от един светъл ангел.
Провидението е изразено в гласа на светлите същества, които се стремят да водят човека по пътя, който му е начертан от Бога. В този път човек го очаква все по-изобилен живот, все по-голяма светлина и разширение, и извисяване на съзнанието. В гласа на тъмните същества ние виждаме съдбата, миналото на човека, което го влече назад към тъмните бездни, откъдето няма излизане. А човек е свободната воля, която ще избере единия или другия път. В египетското Таро този окултен факт е изобразен с шестия аркан, наречен двата пътя, където пред човека са отворени два пътя - пътят на порока и пътят на добродетелта. Пътят на порока му се посочва от една жена, разпусната, а пътят на добродетелта му се посочва от един светъл ангел. Когато човек реши в себе си да следва белия гений, светлите същества, той влиза в пътя на спасението и поема светлия път на постиженията. Този път са посочвали всички велики Учители с цел да помогнат на човешките души да се ориентират в тази борба, която се води вътре в човешката душа. Затова в днешната фаза на развитието всеки трябва да бъде буден и да се вслушва в тези гласове, които се борят в него, за да вземе правилна насока. Оттова зависи неговата съдба и неговото развитие. Гласът на светлото същество се изразява като съвест, интуиция, морален стремеж и пр.
към текста >>

31. 3.5 ТРИТЕ МИРОГЛЕДА

Убийството ще бъде заклеймено и отречено като най-ужасен порок и като най-тежко престъпление за човека от XX столетие.
В този космичен, съвършен ред на живата природа са предвидени нуждите на всички същества, от най-малкото до най-голямото. Какво остава на хората сега? - да проучат и да приложат този ред на живата разумна природа и да спазват нейните закони”. Старата формула на висшата световна политика – „равновесие на силите” и съвременната формула – „страхът от ядрена война” трябва да бъдат заменени с една висша стопанска, политическа и духовно-културна хармония между народите. При това ново разбиране, народите ще престанат да изпращат своите синове, за да бъдат избивани по бойните полета. Убийството ще бъде заклеймено и отречено като най-ужасен порок и като най-тежко престъпление за човека от XX столетие. Войната, това организирано човеко изтребление трябва безусловно да бъде отречена от Обществото на Новото Човечество, Това остаряло средство за разрешаване на международните конфликти е донасяло само материална разруха и всеобщи духовни кризи в народите и в човечеството. Войната в миналото и в нашата съвременност, като най-голямо организирано зло, което е погазвало върховното право на всяко човешко същество да живее свободно и да се развива, трябва да бъде забранено непосредствено от човека на новата култура. На това кърваво насилие трябва да бъде отнета всяка възможност за проявление. И затова Учителят утвърждава категорично: „И тъй, когато всички народи, всички държави, всички религии престанат да мислят, че са в сила да оправят света, тогава син человечески ще се яви в своето знание”. Кой е "Син человечески?
към текста >>

32. 17. ВЛЯЗОХА В ЛОДКАТА: Неделна беседа от Учителя, държана на 24.ХІ.1929 г., София. - В: Крадецът и пастирят: Сила и Живот: Неделни беседи, серия XIII

Следозателно, докато има даже един порок в себе си, човек не може да се домогне до великото, не може да съгради Божия храм в себе си.
По числата можете да познаете кога човек има условия да стане богат и кога - беден; кога може да се разболее и кога - да оздравее; кога ще започне училище и кога ще свърши. Велико нещо е науката за числата, но тъй, както днес възпитават децата, те не могат лесно да се домогнат до тази наука. Училищата, църквите трябва да се градят навреме. И Соломон, който беше мъдрец, не можа да съгради Йерусалимския храм навреме, вследствие на което нищо не остана от него, И Давид искаше да съгради храм на Бога, но не му се позволи, понеже е избил много хора. Соломон съгради храм на Бога, но със своя живот той го опетни, вследствие на което храмът не можа да се запази задълго време. Следозателно, докато има даже един порок в себе си, човек не може да се домогне до великото, не може да съгради Божия храм в себе си. Който има слабост към жените, който краде, който не пази съботата, както той я разбира, който не люби Господа с всичкия си ум, сърце, душа и сила, и ближния си като себе си, той не може да съгради Божия храм в своята душа. Трябва ли и ние да изпаднем в положението на циганката, която обещавала на болното си дете, всичко, но нищо не изпълнила, докато най-после детето й умряло отглад.
към текста >>

33. В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев

Човек трябва да вземе най-грубата работа, но не да се поддаде на порока, не като сега - ръцете меки, а лъжат, измамват и пр.
А сега, нима светът не е цял ад? Жени продават телата си от глад. Днес светът е един развратен дом. Хора герои трябват днес, сега говоря, а не за постъпките на хората. Интересувайте се от великите промени в душите на хората. Човек трябва да вземе най-грубата работа, но не да се поддаде на порока, не като сега - ръцете меки, а лъжат, измамват и пр. По-добре твърди ръце, а меко сърце. Тия от вас, които са умни - една крачка напред! По-напред! Не се занимавайте с индивидуалното, общественото съзнание – а с човешкото. Не се занимавайте с личните погрешки на света - оставете Бог да ги оправи!
към текста >>

34. 3. СЪБУЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ

" Не гледайте тоя човек отвънка, той може да е богат, може да има много ястия, но той е нещастен, неговият вътрешен живот е развален, има порок на сърцето, стомахът му е развален.
Проверете истината и ще видите." „Както всяко растение трябва да намери своя почва, да намери всички подходящи условия за своето растене, така и всеки човек в света трябва да намери своите благоприятни условия, за да расте и се развива. Никога не мислете, че условията при които живеете, са неблагоприятни. Това са само вътрешни, субективни схващания. При туй развитие на колективното съзнание , всеки човек е точно на мястото си. Но ние се заблуждаваме и казваме: „Защо не съм като този господин? " Не гледайте тоя човек отвънка, той може да е богат, може да има много ястия, но той е нещастен, неговият вътрешен живот е развален, има порок на сърцето, стомахът му е развален. А онзи, бедният, няма такова изобилие, но е здрав, яде си сладко. Щастието на човека се обуславя от разположението на духа, да е доволен от това, което е приел в даден момент. И когато тези хора се съединяват, трябва да имат еднакви идеи. Идеите на всинца ни трябва да бъдат прави. Не казвам, че винаги са прави, но индивидуално са прави.
към текста >>

35. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

Хубав мрамор без никакъв порок.
Щом си силен, хвърли канелката; а щом си слаб, имаш канелка. Искам през тази година да бъдете чешми от мрамор. Курните[13] ви да бъдат широки и да тече вода. Мраморните чешми имат смисъл, когато тече хубава вода. А когато има мраморна чешма и цицерика?! Хубав мрамор без никакъв порок. Най-хубавата вода. Който пие от тази вода, всичките му болести ще изчезнат. Това го пожелава Бог, ангелите и добрите хора. Всички изговорихме (3 пъти): - ДА БЪДЕ ИМЕТО БОЖИЕ БЛАГОСЛОВЕНО! * * * Възлюблени сестри, Благодаря за милите привети, които ми изпратихте по сестра Иванова и в писмото.
към текста >>

36. 4.2. Отношение към социализма. Протестантските секти в България.

За истински нравствен се обявява само който искрено и дълбоко вярва в Бога, а невярващият се разглежда като естествена жертва на порока, като склонен към всякакъв род падения.
93.) към чистота и святост ( Заб. Пак там, с. 98, 111 и др.) и пр. Съществена част от ненаучната и реакционна идеология на методизма е неговият възглед за нравствеността, отстояван и в социалистическата съвременност. Сърцевината на този възглед е отричането на възможността нравствеността да вирее без религията и човек да бъде нравствен без вярата в Бога. За истински нравствен се обявява само който искрено и дълбоко вярва в Бога, а невярващият се разглежда като естествена жертва на порока, като склонен към всякакъв род падения. Страхът от Бога се издига като единствена сигурна опора против безнравствеността. "И блажен е кой се бои, всякога от Господа: не е склонен към лъжи, чист е в своите дела" (Заб. Пак там, с. 111.) Още по-очебиещи в това отношение са онези моменти от "духовните песни", в които Христос се обявява не само за опора на нравствената чистота, но и за "слънце на правда и залог за мир" (Заб. Пак там, с.
към текста >>

37. Статия 3. Благословен. Зорница, Г. XLVI, бр. 39, 29.IX.1926, с. 1.

Да дадем на България, на своята родна земя, повече любов, мир, съчувствие, братство, правда, истина, честност, светлина, жар, себеотрицание, чистота, идеализъм, повече християнски дела на творчество за спасение на загниващи в греха и порока сърца.
А някои гърци, казаха преди 19 века на Филипа: - Господине, искаме да видим Исуса! Почти същия вик ние чуваме да се задава от четирите краища на нашето мило и скъпо отечество: - Господа, евангелисти и православни, пастири и проповедници, попове и владици, искаме да видим Исуса във вашите обноски, постъпки и дела, във вашия частен, интимен и обществен живот. Тая сензация искат да видят хората в това болно време, което изживяваме със сетни сили. И нека прибавим да кажем, че такава сензация ще бъде истинска сензация и голямо благословение за народа ни, защото днес християни с християнски дух, характер и живот са вече рядко явление. Прочее, да се отзовем на тоя сърцераздирателен повик. Да дадем на България, на своята родна земя, повече любов, мир, съчувствие, братство, правда, истина, честност, светлина, жар, себеотрицание, чистота, идеализъм, повече християнски дела на творчество за спасение на загниващи в греха и порока сърца. Да дадем на своите сънародници Исуса Христа и неговото славно и живо евангелие. И най-сетне, благословен е оня, който работи в името Господне. Някога великият педагог Песталоци извикал: - Всичко за другите, нищо за себе си. Това, обаче, не беше нищо ново, защото ап. Павел отдавна беше казал: - Не гледайте само за себе си, но всеки за другите.
към текста >>

38. 3.3. ХЛЯБЪТ ДА СЕ ДАВА ДАРОМ В БЪЛГАРИЯ

ХЛЯБЪТ И ЖИВАТА ЕНЕРГИЯ: Неделна беседа; 22 май, 1921 г.

Ходим с хубави дрехи, с цилиндри, а тези наши сестри в порока киснат!
Хлябът ще стане без пари само тогава, когато се изпълнят Христовите думи: "Онзи, който направи този закон, хлябът да бъде без пари, трябва да е праведен човек" Ако е грешеният, той ще създаде по-лош закон, затова нека хлябът бъде без пари. Онзи, който създава този закон, трябва да бъде човек праведен, мъдър и благороден в най-висш смисъл. И сега знаете ли, колко жени, колко момичета има в света, които са продали своята чест само за хляба, изгубили са най-възвишеното и благородното от себе си, само за хляба! И сега седим и казваме: "Господи, да бъде Твоята воля! " Да бъде Твоята воля, но да стане нашата воля, все тъй се молим ние. Ходим с хубави дрехи, с цилиндри, а тези наши сестри в порока киснат! - Защо? - За един самун хляб продават своята чест. Е, как ще оправдаем това нещо, ние бащи, майки, министри, царе, учители, професори? Ще кажете: "Тъй Господ направил нещата." Лъжа е това! Вие направихте тези неща в миналите поколения.
към текста >>

39. 10. УЧИТЕЛЯТ ЗА ДУХОВЕНСТВОТО И ВЪТРЕШНИЯ ГЛАС; 10.1. ДУХОВЕНСТВОТО И ПРЕДСТОЯЩАТА ВОЙНА

ЩЕ БЪДЕТЕ СВОБОДНИ: Неделна беседа; 11 февруари 1923 г.

Някога чрез известен порок в човека или в народа, Бог изпраща благословението си чрез него.
Той е израз на духовен живот, на свой собствен морал. Ето защо, на всеки народ се дават специфични условия за развитие... " "... Христос казва: "Ако Синът ви освободи, ще бъдете, наистина, свободни." Благодарете на Сина. Казват, че българите не са културни. Не се заблуждавайте. Не всякога външната добра обхода е култура. Някога чрез известен порок в човека или в народа, Бог изпраща благословението си чрез него. Като го възпитава, Бог го просвещава. Културата на всеки народ зависи от климатическите условия, в които той живее..."
към текста >>

40. 3.4.1. Личността на учителя. реферат 1935-1936 уч. година

3.4. Реферати

Физиологията вече до съвършенство дава маските на различни хора, отдали се на известен порок, или работейки за своето усъвършенствуване.
На тия думи главатарят с негодувание отговорил: „Християнинът лъже, християнинът мами, християнинът краде, пиянствува, убива, християнинът ми е усвоил всичките земи и ми е изтребил племето. Християнинът е дявол, аз не искам да бъда християнин! " Зарад свещената длъжност, която заема учителя трябва да бди до самоотречение за своята нравствена чистота. Както лекарят оператор преди да пристъпи към пациента, за да извърши проста или сложна операция, преди всичко дезинфекцира сечивата, с които ще манипулира, себе си в чисто облича и ръцете си няколко пъти пречистя и тогава пристъпя към работа, така и учителят - човекът, който се е посветил на учителското поприще, трябва да внимава над себе си, над своят вътрешен живот, за да влезне подобающе в чистата атмосфера на крехките души, които ще възпитава. Защото вътрешното естество се отразява на външното - физичното естество и му дава свой израз, свой колорит. Физиологията вече до съвършенство дава маските на различни хора, отдали се на известен порок, или работейки за своето усъвършенствуване. Кой не познава увисналата и подпухнала фигура на алкохолика, треперящите му членове, изсъхналите му устни? Кой не познава скъперника по стиснатите му и опнати устни като канап; или развратника по разкиснатия поглед и усмивка и прогнилата атмосфера, която той носи със себе си, по-воняща, по-заразителна и от вонята на прогнил труп? Статистиката в Америка изчислява, че крадците имат дълги ръце и убийците къси. Крадецът с поколения като е проектирал постоянно мисълта си към чуждата вещ по направление ръката, най-после чрезмерно я е продължил. Или убиецът, благодарение късия и бърз удар при убийството - психологически е повлиял за съкратяване на своята ръка.
към текста >>

41. 6. Решил съм

Глава 2. По следите на казаното

В основата на кражбата лежи мързела - леността, най-лошата форма на този порок.
Външната тъмнина отговаря на вътрешната. Образът на крадеца е типичен. По всичките паралели и меридиани той е един и същ. Неговата атмосфера, среда, условия вътрешни и външни е тъмнината. Черепът на крадците е еднакво устроен, еднакви са краката им, ръцете, пръстите, ноктите, носа, еднаква е дори и кръвта, да не говорим за етиката и навиците. В основата на кражбата лежи мързела - леността, най-лошата форма на този порок. Крадците мечтаят за лек, охолен живот. Те са погълнати от външния ред, спокойствие и са влюбени в мира. Те мразят шума и скандала - всичко около тях да бъде тихо, безшумно и непременно тъмно. Те бързо се огъват, готови са веднага да отстъпят, когато виждат опасността, готови са да се разкайват, да искат извинение и да бъдат дори и вежливи. Особена порода са разбойниците.
към текста >>

42. 12. Една изящна картина

Глава 2. Образи и идеи

Човекът е докоснат в глъбините на своето интимно същество с острието на нож, който опира върха до един порок, който души и обезобразява човека.
Примерите из Неговия живот, свързан с живота на ония, които са го посещавали, ще се превърнат един ден на източник на философска размисъл и на живи сюжети за ръката на писателя. Нашето време е обедняло откъм идеи. Казано е всичко сякаш за старите теми, преповторенията звучат обикновено, образите са шаблонни, неубедителни и най-вече не затрогващи. Този път не можеше да се подмине случая. И не само да го изслушаме внимателно, но и да се възхитим от светкавичния миг, който ни подари не само дълбока размисъл, но и красота, като че ли бяхме изправени пред едно рядко хубаво художествено табло. Човекът е докоснат в глъбините на своето интимно същество с острието на нож, който опира върха до един порок, който души и обезобразява човека. Но нека оставим за края дидактическата страна. Покрай Учителя винаги имаше хора, винаги имаше ученици, които се отказваха от всичко, което светът можеше да им даде, за да бъдат близо до Учителя, за да живеят на Изгрева. Не е бил лек живота на тия, които са нямали определени доходи, за да живеят макар и скромно. За някои те минаваха за нуждаещи се. Спираме вниманието на тази подробност, защото тъкмо тя става ключов момент на по-нататъшното развитие на действието.
към текста >>

На мястото на Мария тя вижда сега другата сестра, пред нея стои сега тя самата с всичката самонадеяност на младостта и с всичката гордост на същата - нямам нужда от пари" невъзможно е вече да се скрие недъга, порока.
Първата част на действието моментално се слива с втората и резкият контраст светкавично се очертава; проблясъкът е просто ослепителен. Младата сестра мигом вече е престанала да се възхищава от отзвучаването на Учителя, който изящно е приел даровете на другата, стои сега и я гледа усмихнато, обърнат е изцяло към нея, а с гръб към другата - би могло да се каже, че не подозира бурята която в тоя момент връхлита върху нея - но нека не се докоснем до тая страна на въпроса. Вярното е това, че младата сестра сега мълчи обременена от тежката си размисъл. Съпоставянето идва моментално, ученикът е стреснат, развълнуван, засегнат, меката ръка сякаш е нанесла плесница. Общо взето на вид всичко е спокойно. На мястото на Мария тя вижда сега другата сестра, пред нея стои сега тя самата с всичката самонадеяност на младостта и с всичката гордост на същата - нямам нужда от пари" невъзможно е вече да се скрие недъга, порока. Мария Захарната си отива. През всичкото време Той е бил обърнат към нея, а с гръб към младата. Сега си тръгва и тя. Тръгва си и Той без да се обърне към другата сякаш на това място не е бил някой. Няма да си задаваме въпроса: Защо?
към текста >>

43. Карма

1. Що е окултизъм?

Също така всяка отрицателна черта, всеки порок и лоша склонност, с които човек се ражда, са плод на дълговременно отдаване на отрицателни сили и действия.
С други думи казано: „Каквото посеете, това и ще пожънете" и „каквото постелите, на това и ще легнете". Всеки човек се ражда на земята при такива условия и с такива способности, възможности, заложби и връзки, каквито той е обусловил със своята дейност в миналите си животи. Ако в продължение на миналите си животи той е работил дълго и настойчиво в една област на живота, като дойде наново на земята, той ще има вече готов капитал в тая област, с който ще може свободно и лесно да действува. Например, ако той е работил дълго време в областта на музиката, той ще се яви сега на земята с ясно очертани музикални склонности и дарби и т.н. Всяка способност, всяка добродетел, всяка положителна черта, с която се ражда човек, са плод на продължителната му дейност, и на ценните му опитности от миналите му животи. Също така всяка отрицателна черта, всеки порок и лоша склонност, с които човек се ражда, са плод на дълговременно отдаване на отрицателни сили и действия. Злото, на което човек се е отдавал дълго време, е станало вече една сила в него, с която той по-трудно се бори. И доброто, практикувано и опитвано дълго време, става вече неделимо и ненарушимо за човешкото съзнание. Външните условия и възможности за проява, които ний намираме в даден живот, също така се дължат на нашата дейност в миналите ни животи. Тук му е мястото да отбележим, че цялата огромна и сложна дейност на закона за Карма във връзка с човешкия живот, се направлява от едни много по-високо стоящи от човека същества, наречени в окултната литература „господари на карма". Те именно, преди да се роди на земята един човек, съставят общ план за неговия живот, в зависимост от неговото минало, като предвиждат външните условия, личните връзки и т.н., при които той ще трябва да се прояви и които са в причинна зависимост с неговите минали животи.
към текста >>

44. Статия 3. Благословен

пастор Тр. Димитров

Събори 1926 -1927г.

Да дадем на България, на своята родна земя, повече любов, мир, съчувствие, братство, правда, истина, честност, светлина, жар, себеотрицание, чистота, идеализъм, повече християнски дела на творчество за спасение на загниващи в греха и порока сърца.
А някои гърци, казаха преди 19 века на Филипа: - Господине, искаме да видим Исуса! Почти същия вик ние чуваме да се задава от четирите краища на нашето мило и скъпо отечество: - Господа, евангелисти и православни, пастири и проповедници, попове и владици, искаме да видим Исуса във вашите обноски, постъпки и дела, във вашия частен, интимен и обществен живот. Тая сензация искат да видят хората в това болно време, което изживяваме със сетни сили. И нека прибавим да кажем, че такава сензация ще бъде истинска сензация и голямо благословение за народа ни, защото днес християни с християнски дух, характер и живот са вече рядко явление. Прочее, да се отзовем на тоя сърцераздирателен повик. Да дадем на България, на своята родна земя, повече любов, мир, съчувствие, братство, правда, истина, честност, светлина, жар, себеотрицание, чистота, идеализъм, повече християнски дела на творчество за спасение на загниващи в греха и порока сърца. Да дадем на своите сънародници Исуса Христа и неговото славно и живо евангелие. И най-сетне, благословен е оня, който работи в името Господне. Някога великият педагог Песталоци извикал: - Всичко за другите, нищо за себе си. Това, обаче, не беше нищо ново, защото ап. Павел отдавна беше казал: - Не гледайте само за себе си, но всеки за другите.
към текста >>

45. 362. Да се приложи Божествения закон - хлябът се дава даром

VI. Разни срещи

” Обличате се добре с шапки, цилиндри, а вашите сестри гният в порока - за един хляб продават своята чест!
Бедни студенти ходят там да се хранят, поръчват си три пъти чорба и ядат хляб без пари колкото искат. - Това макар да се прави със спекулативна цел, но това са първите опити в тази насока за осъществяване идеите на Учителя. Но моля те, не ме прекъсвай, когато чета - каза брата и продължи: - „Ти знаеш ли колко жени, колко момичета са продали своята чест за хляб? Знаеш ли колко хора са продали възвишеното, благородното в себе си само за хляб? След това казвате: „Господи, да бъде Твоята воля! ” Обличате се добре с шапки, цилиндри, а вашите сестри гният в порока - за един хляб продават своята чест! Как ще оправдаете това вие бащи, майки, учители, свещеници, професори, царе? Ще кажете, че Господ е наредил нещата така. Следователно това, което хората направиха, хората трябва да го изправят. Ние трябва да оправим това...” Питам: продава ли се хляб във вашия град? - Продава се, черният по-евтино, белият по-скъпо - ние сме културни хора.
към текста >>

46. 381. Вие сте хипнотизирани - не виждате отровния вкус на лъжата и кражбата

VII. Кооперацията ли?

На всеки порок, на всяко нарушение на природен закон - съответствува болест.
Вашите вкусове са извратени! Страшното е в това, че вие не чувствувате отровния вкус на лъжата и кражбата! Когато ти дойде при мене на 1 януари сутринта, ти беше отровен от кражбата и лъжата, ти беше с покварени чувства!... Затова дробовете ти бяха болни. Има връзка, между пороците на хората и техните заболявания. На всеки порок, на всяко нарушение на природен закон - съответствува болест. - Да, но министрите като крадат, защо са здрави? — свари да каже Андрей. - Което казвам, и за тях се отнася. Те са в още по-тежко и по-жалко положение от вас! Тяхното реално истинско положение, не е за завиждане!
към текста >>

47. 307. Мисията на Славянството

Имат само два порока: пиянството и жените - разврата.
Славяните си имат своя носия. Да не имитират Западна Европа. Да държат славянското. Защото Невидимият свят е много благосклонен към славяните, защото те са един девствен материал за тях. Те са девствени. Имат само два порока: пиянството и жените - разврата. Ако се победят тия два порока, велики работи ще направят, защото тяхното сърце е голямо и имат големи дарби. Може да направят много хубави неща. Сега не им е отнета палката. Палката е в техните ръце.” А те ходят сега на запад да се приспособяват там, западните мръсотии да взимат, хайде да не казвам повече. Аз като гледам и на телевизия, западните народи Учителят не дава да бъдат образец за славяните.
към текста >>

Ако се победят тия два порока, велики работи ще направят, защото тяхното сърце е голямо и имат големи дарби.
Да не имитират Западна Европа. Да държат славянското. Защото Невидимият свят е много благосклонен към славяните, защото те са един девствен материал за тях. Те са девствени. Имат само два порока: пиянството и жените - разврата. Ако се победят тия два порока, велики работи ще направят, защото тяхното сърце е голямо и имат големи дарби. Може да направят много хубави неща. Сега не им е отнета палката. Палката е в техните ръце.” А те ходят сега на запад да се приспособяват там, западните мръсотии да взимат, хайде да не казвам повече. Аз като гледам и на телевизия, западните народи Учителят не дава да бъдат образец за славяните. Не, славяните ще бъдат образец за западните народи, славяните, начело със Светлото Бяло братство.
към текста >>

48. 4.3. Фанариотски епископи във Враца и църковните разпри.

Епископ Методий се явява в историята на Врачанската епископия като верен последовател на Антима, с тази още разлика, че той имал при това и порокът на доносничество и клеветничество против врачаните от момента, в който врачаните се поокопитили и почнали да разбират истинската грабителска мисия на техния духовен пастир.
Това било в 1812 г. На следующата година Търновският митрополит съобщил на врачаните, чрез Димитър х. Тошов, че Антим е изпратен в Ловеч, а на мястото му във Вратца бил ръкоположен в епископски чин дотогавашния протосингел Методий, тоже грък. Митрополит Макарий отправил и едно послание пълно с венцехваления за новия епископ, а и последният, преди да иде в епархията си, изпраща подобно, чрез Димитра х. Тошова, с когото мислил, че може да се съюзи за ограбване на народа. Епископ Методий се явява в историята на Врачанската епископия като верен последовател на Антима, с тази още разлика, че той имал при това и порокът на доносничество и клеветничество против врачаните от момента, в който врачаните се поокопитили и почнали да разбират истинската грабителска мисия на техния духовен пастир. С идването си в града, той започнал да праща по селата врачанските свещеници да му събират не само определения данък за Владиците, но и други данъци, от него наложени, па и храна, която обикновено селяните не отказвали „щом се касаело за светия старец”. Безпътното поведение на Методий и грабителските му инстинкти отчаяли врачаните. В началото на 1820 година, подбутнати от Димитър х. Тошов, те направили опит да го изгонят, обаче, от Търново ги посъветвали да мируват засега, защото времената са критични и врачаните могат да пострадат. На следующата 1821 год.
към текста >>

0.75052285194397