Търсене в текстове за 'Познание'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 169 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_01 ) Великата среда - Боян Боев (1883 – 1963)

Чрез Любовта има едно дълбоко познание между хората.
Живот без Любов е безсмислен. Христос е казал: „Да се обичате един друг. И по това ще познаят, че сте мои ученици.“ Някой проповедник ще цитира Исайя, обаче за Божествената Любов нито дума не става. И после той не говори по кой начин и при кои условия Исайя е получил това, което е писал. Сега хората не се познават. Чрез Любовта има едно дълбоко познание между хората. Всичко е Любов! Божията Любов всичко предшества. Преди да бъде вяра, Любов е. Животът се произвежда от Любовта и той е само едно условие, за да се прояви тя. Целият свят е въплъщение на Любовта и е произлязъл от нея.
към текста >>

2. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Като се съберат тези работи: въздух, Светлина, Любов, Знание и пр., като се съберат хиляди такива работи, ти ще имаш малко познание за Бога.
“, и пак се оттегля – свободата ни пази. Великото разумно начало е винаги на страната на слабите. И ние трябва да сме винаги на страната на слабите. Идеята за Бога каква е? Не напущай чистия въздух, не напущай Светлината, не напущай Любовта, не напущай Знанието. Като се съберат тези работи: въздух, Светлина, Любов, Знание и пр., като се съберат хиляди такива работи, ти ще имаш малко познание за Бога. Какво нещо е Бог? Той ти дава светлина, за да гледаш, въздух, за да дишаш, Любов, скръб, знание, за да мислиш. Скръб е, но Бог само малко те е стегнал, за да мислиш. Зазяпал си се така, че при следващата крачка ще паднеш в кладенеца и Бог затова те стяга, за да видиш къде стъпваш. Идеята за Бога, идеята да обичаш Бога, трябва да се обясни.
към текста >>

3. 1_04 ) Единството в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Смисълът на Живота е в познанието на Бога.
След като пихме чай, пак се подхвана разговор. Познаването на Бога е условие за Вечния живот. Вън от Любовта не можеш да Го познаеш. Извън Любовта Бог е неузнаваем. Може да изучаваш делата Му и все ще се ползваш нещо, но главното е Любовта. Смисълът на Живота е в познанието на Бога. Това Учение мъчно се усвоява и ако човек не страда, трудно е да се разбере. Не можеш да познаеш Бога, ако отвън си щастлив, ако всичко ти е задоволено. Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа. Занимавайте се с тези, които се нуждаят от помощ. Това значи да се показва на хората пътя към Бога.
към текста >>

4. 1_10 ) Реална връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек вътрешно има познание за Божията ръка.
То заболяло и било на умиране. Писали на майката да дойде, че синът ѝ е в безизходно положение. Когато майката пристъпила към него, той бил в безсъзнание, бил унесен, не гледал; тя положила ръката си върху него и той прошепнал: „Мамо! “ Той познал трептенията на майка си. За Бога е същото. Човек вътрешно има познание за Божията ръка. Молитвата не може без мисъл. В Писанието е казано: „Елате да разсъждаваме“, значи да мислим. Братът каза: „Някои кръжоци на Братството се намират в притеснение. Може ли да им изпращаме хубави мисли, за да им се помогне? “
към текста >>

5. 2_05 ) Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Има само едно Възкресение – то е пробуждане на съзнанието, протичането на Любовта в човека, то е свързване с Бога, то е познанието за Бога.
Съзнаеш ли я, ти си възкръснал. И Любовта ти прави безсмъртен този, когото обичаш. Един брат попита Учителя: „Като се каже, че Любовта дава Възкресение, нали това Възкресение се разбира и духовно, и физически? “ Два вида възкресение няма. Има само едно Възкресение – то е пробуждане на съзнанието, протичането на Любовта в човека, то е свързване с Бога, то е познанието за Бога. Нали е казано: „Това е Живот вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“ Да познаеш Бога, това значи Възкресение. А познанието на Бога става чрез Любов към Бога. А другото възкресение – физическото, то е сянка, то е отражение на процеса, който става в човешкото съзнание, и е последствие на тази връзка с Бога. Как Христос възкреси Лазара? Той обичаше Лазара и изпрати мощна струя от Любов към него.
към текста >>

А познанието на Бога става чрез Любов към Бога.
Един брат попита Учителя: „Като се каже, че Любовта дава Възкресение, нали това Възкресение се разбира и духовно, и физически? “ Два вида възкресение няма. Има само едно Възкресение – то е пробуждане на съзнанието, протичането на Любовта в човека, то е свързване с Бога, то е познанието за Бога. Нали е казано: „Това е Живот вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“ Да познаеш Бога, това значи Възкресение. А познанието на Бога става чрез Любов към Бога. А другото възкресение – физическото, то е сянка, то е отражение на процеса, който става в човешкото съзнание, и е последствие на тази връзка с Бога. Как Христос възкреси Лазара? Той обичаше Лазара и изпрати мощна струя от Любов към него. Тази Христова Любов пробуди и преобрази съзнанието на Лазара. У Лазара се събуди Любов, която го възкреси и физически.
към текста >>

6. 55) Островът на блажените - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато му дойде времето, когато ученикът е приготвен, тогава Учителя ще го научи на по-дълбоко познание.
Учителят дава методите и законите, а ученикът трябва да ги приложи. Първото е работа на Учителя, а второто – на ученика. Ще работите в духа на досегашния начин на работа. Ще изучавате беседите и лекциите, там са методите и законите. Ще изучавате и Библията. Когато му дойде времето, когато ученикът е приготвен, тогава Учителя ще го научи на по-дълбоко познание. За това си има определен час. Това не става случайно. Това става само когато ученикът дойде на една определена степен на развитие. Двама братя и една сестра искаха да останат още няколко дни на Рила след слизането на Братството в София. Учителя им каза:
към текста >>

7. 7) В хармония със законите на Живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Окултизмът е наука, подобна на естествознанието, и той проучва действителността с убеждението, че няма граници в растежа на познанието.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА61 1. Уводни думи Окултизмът е наука, подобна на естествознанието, и той проучва действителността с убеждението, че няма граници в растежа на познанието. Окултистът изследва естеството на кристалите, растенията, животните, човека, Слънцето, цялата Природа с нейните видими и невидими знаци; той всякога е готов да разшири своите познания заедно с напредъка на науката. Там, където не участва разумът, се сформира сектантство и фанатизъм. А ако има нещо чуждо на окултизма, това е сектантството – закостенялостта и отказът от еволюционния растеж в областта на познанието; да не говорим, че той не се обвързва със слепия фанатизъм, на който е присъща упорита привързаност към някое учение и нетърпимост към противоположни възгледи. Окултизмът не е за сляпо приемане на истините, напротив – той извървява пътя на опита. Именно опитът и наблюдението са извор на окултно познание.
към текста >>

А ако има нещо чуждо на окултизма, това е сектантството – закостенялостта и отказът от еволюционния растеж в областта на познанието; да не говорим, че той не се обвързва със слепия фанатизъм, на който е присъща упорита привързаност към някое учение и нетърпимост към противоположни възгледи.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА61 1. Уводни думи Окултизмът е наука, подобна на естествознанието, и той проучва действителността с убеждението, че няма граници в растежа на познанието. Окултистът изследва естеството на кристалите, растенията, животните, човека, Слънцето, цялата Природа с нейните видими и невидими знаци; той всякога е готов да разшири своите познания заедно с напредъка на науката. Там, където не участва разумът, се сформира сектантство и фанатизъм. А ако има нещо чуждо на окултизма, това е сектантството – закостенялостта и отказът от еволюционния растеж в областта на познанието; да не говорим, че той не се обвързва със слепия фанатизъм, на който е присъща упорита привързаност към някое учение и нетърпимост към противоположни възгледи. Окултизмът не е за сляпо приемане на истините, напротив – той извървява пътя на опита. Именно опитът и наблюдението са извор на окултно познание. Окултните истини всякога могат да се проверят чрез опит. Нека се спрем на няколко примера, за да се види как науката със своите последни изследвания потвърждава известни окултни истини и как, от друга страна, в своя последен развой тя се приближава до границата на окултното изследване. Например според регенерационната теория на Арениус за произхода и развоя на слънчевите системи първичната мъглявина, от която е произлязла нашата Слънчева система, е резултат от разрушението на друга слънчева система.
към текста >>

Именно опитът и наблюдението са извор на окултно познание.
Окултизмът е наука, подобна на естествознанието, и той проучва действителността с убеждението, че няма граници в растежа на познанието. Окултистът изследва естеството на кристалите, растенията, животните, човека, Слънцето, цялата Природа с нейните видими и невидими знаци; той всякога е готов да разшири своите познания заедно с напредъка на науката. Там, където не участва разумът, се сформира сектантство и фанатизъм. А ако има нещо чуждо на окултизма, това е сектантството – закостенялостта и отказът от еволюционния растеж в областта на познанието; да не говорим, че той не се обвързва със слепия фанатизъм, на който е присъща упорита привързаност към някое учение и нетърпимост към противоположни възгледи. Окултизмът не е за сляпо приемане на истините, напротив – той извървява пътя на опита. Именно опитът и наблюдението са извор на окултно познание. Окултните истини всякога могат да се проверят чрез опит. Нека се спрем на няколко примера, за да се види как науката със своите последни изследвания потвърждава известни окултни истини и как, от друга страна, в своя последен развой тя се приближава до границата на окултното изследване. Например според регенерационната теория на Арениус за произхода и развоя на слънчевите системи първичната мъглявина, от която е произлязла нашата Слънчева система, е резултат от разрушението на друга слънчева система. Арениус привежда редица факти в подкрепа на теорията си. Той изтъква, че слънчевите системи се раждат и умират, за да дадат начало на нови такива.
към текста >>

Известният немски химик барон фон Райхенбах с опитите си в областта на хипнотизма изследва подобни въпроси и потвърждава окултните истини.63 Трябва да отбележим, че окултизмът въз основа на дълбоко познание на човешкото естество и на законите на правилното му развитие е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство.
Окултизмът въз основа на своите изследвания също така винаги е твърдял истината за превъплъщението на Слънчевата система. Окултизмът е в състояние да знае и нещо повече за връзката между миналите и сегашната Слънчева система.62 Днес атомната физика чрез радиоактивните явления установи, че атомите са съставени от електрони, протони и неутрони, които са кондензирана енергия, т.е. в края на краищата материята се явява като кондензирана енергия – истина, която окултизмът всякога е твърдял. Окултистите през всички векове са отправяли своя интерес към човешкото естество и са твърдели, че то е сложно и е устроено от дълбоко скрити сили, които те са изучили в подробности. Известният немски химик барон фон Райхенбах с опитите си в областта на хипнотизма изследва подобни въпроси и потвърждава окултните истини.63 Трябва да отбележим, че окултизмът въз основа на дълбоко познание на човешкото естество и на законите на правилното му развитие е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство. Обаче тук сме длъжни да споменем резултатите от научните изследвания в тази област, за да ги съпоставим с окултните. В плитките фази на хипнотичния сън хипнотизираният се намира под дадена внушаемост, но в по-дълбоките фази той се освобождава от властта на волята на хипнотизатора и вече не се поддава на никакви внушения – не хваща вяра, когато му се подава молив, а му се заявява, че това е трендафил, става самостоятелен в мисленето и най-важното – у него се събуждат някои от спящите сили, вижда аурата на хора, животни, растения, кристали. Той вижда сноповете светлина, които излизат от пръстите, очите, носа и др. По-нататък Райхенбах изследва одичните сили по свои методи, съвсем различни от хипнотичните. Тогава той идва до извода, че жизнената или психометрична енергия може да бъде складирана и че различни субстанции могат да бъдат зареждани с нея.
към текста >>

За същата цел студенти в Германия, Швейцария и други страни образуват окултно-просветителски групи, в които изучават своите специалности в светлината на окултното познание.
Тогава той идва до извода, че жизнената или психометрична енергия може да бъде складирана и че различни субстанции могат да бъдат зареждани с нея. Алберт дьо Роша, д-р Гастон Дюрвил и други учени контролират по строго научни методи показанията на хора, у които са събудени някои от спящите сили и които виждат аурата. Изследванията са постигнати чрез магнит, чрез електромагнит, чрез електроскоп и чрез екстериоризация на чувствителността. Окултизмът прави избор към чисто научни изследвания и за да се работи в тази посока, е основан окултният университет „Гьотеанум“ в Дорнах до Базел (Швейцария). Там се четат лекции от специалисти и се разглеждат проблеми от различно естество науки, като се хвърля светлина върху научни проблеми, изследвани от дълбокото гледище на окултизма. За същата цел студенти в Германия, Швейцария и други страни образуват окултно-просветителски групи, в които изучават своите специалности в светлината на окултното познание. Често те уреждат университетски курсове с окултно гледище, на които се четат лекции от всички клонове на науката, изкуството и живота. 2. Планините Екскурзиите нагоре по планината са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека. Само живот в хармония със законите на Природата е разумен. И всичко, което окултизмът казва по този въпрос, може да се провери чрез опит.
към текста >>

8. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

I. Познание за строежа на белия дроб и за механизма на дишането
В „Къртица, славей и пчела“ от томчето „Закони на доброто“ четем следното: „Като стане от сън, здравият човек веднага отваря прозореца на стаята си да поеме чист въздух. Това значи съзерцание с дробовете. Той чувства нужда от чист въздух – да отвори прозореца на стаята си. Не го разбирайте в буквален смисъл – всяко дълбоко поемане на въздух означава отваряне на прозорците на дробовете. Като вървите, където въздухът е чист – по улиците или сред Природата, от време на време се спирайте да поемете дълбоко въздух.“ I. Познание за строежа на белия дроб и за механизма на дишането Белите дробове представляват две крила, от които лявото има два дяла, а дясното – три. От носоглътката се спуща трахеята; тя се разделя на две бронхиални тръби, които преминават в множество разклонения, а те завършват с мехурчета – алвеолите, наброяващи 1700-1800 млн. и имащи предназначението да увеличат повърхнината, чрез която кислородът влиза в съприкосновение с кръвта. Белите дробове и сърцето са разположени в гръдния кош и са отделени от коремната кухина с един напречен мускул – диафрагмата. С едната ципа на плеврата е обвита вътрешната повърхнина на гръдния кош, а с другата ципа – белите дробове; за да се избегне триенето, между тези тъкани има течност.
към текста >>

Напълно възможно е да се диша с любов; тогава съзнанието добива духовността си и става възприемчиво към благата, които въздухът съдържа – чрез Любовта ще се достигне до познанието за Бога.
Участието на съзнанието при дишането е златно правило, което трябва да се спазва. Съзнателното дишане означава участие на мисълта, чувствата, волята и любовта, или досег с духовните сили, които проникват въздуха, а именно – праната и различните видове психични сили. Чрез мисълта при дишане се възприема светлина, защото въздухът е среда на Божествената мисъл. Ако изпитваме хармонични и добродетелни чувства, това е важно условие за пълнота при възприемателния процес на дишането. Докато проявата на воля е една необходимост, която събужда активност у дишащия, и неговата самоувереност укрепва по естествен път. Напълно възможно е да се диша с любов; тогава съзнанието добива духовността си и става възприемчиво към благата, които въздухът съдържа – чрез Любовта ще се достигне до познанието за Бога. Законът на Хелмхолц76 Ако се закачи китара на стена и се изпее срещу нея тонът ла, то въздушните вълни, които се образуват при пеенето, ще ударят всички струни на китарата, но не всички ще затрептят, а главно струната ла и тези, които съдържат изпетия тон като свой обертон. Законът на Хелмхолц важи за всички области в живота. И както определени струни са в резонанс с изпетия срещу тях тон, така и ние ще станем отзивчиви към духовните вълни, които идат към нас; и ако се поставим в хармония с тях, то тогава ще станем възприемчиви. Тази идея става ясна и чрез един друг пример: ако антената на един радиоприемник се нагласи да приема вълни с определена дължина, то тя ги хваща, докато към всички други вълни е безчувствена, макар че те се блъскат в станцията.
към текста >>

за размишление, за да намери отговор на въпросите защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на живота му, как да предприеме вътрешните си дирения на познание, и т.н.
По този начин още от сутринта, с първото дихателно упражнение, човек ще се тонира, ще се акордира с Великата разумност в света и през целия ден ще бъде в светла, радостна атмосфера.“ (“За дишането“, лекция, изнесена на 29.08.1941 г.) Други насоки от Учителя: „Три пъти на ден – сутрин, обед и вечер, по 10-15 мин. човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото разумно начало в света за въздуха. А пък мнозина са заети с друго: мислят за тефтерите с пари, за личното си щастие, а на това, откъде иде истинското щастие, не обръщат внимание.“ Някои от въпросите, които могат да ни занимават по време на дишане, Учителя излага със следните думи: „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10 -15 мин. за размишление, за да намери отговор на въпросите защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на живота му, как да предприеме вътрешните си дирения на познание, и т.н. Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата – така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и мощното в Природата. Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте, а постоянствайте дотогава, докато се свържете с мисълта на напредналите същества, които ще ви помогнат безрезервно.“ (“Микроскопически добрини“ от томчето „Добрите навици“, МОК, година втора) Изобщо, при дишане съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. При дишане можем да си послужим и с някои свещени изречения.
към текста >>

9. 27) Епоха на обнова - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако ли пък нямаш познание, тогава какво ли ще приложи Любовта?
Днес всички хора са поставени в затвор и задачата им е да се освободят от тези ограничения. В бъдеще хората ще бъдат свободни да се проявят и коренно ще се изменят и отношенията помежду им. Любовта е потребна за спасението на света. Новото учение е приложение на Любовта в живота. Христос казва: „Идете известете на Моите ученици да учат хората на това Учение на Любовта.“ Знание без Любов никога не може да се приложи. Ако ли пък нямаш познание, тогава какво ли ще приложи Любовта? Питат се как ли ще се уреди светът. Чудни са хората! Никой не може да дигне с каруца снега, обаче като го напече Слънцето, за 10 дни ще се разтопи. Любовта твори и ще създаде новия свят, а тогава всичко ще се преобрази. Добрият човек е разтоварен, а лошият – натоварен.
към текста >>

10. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма.
Един от начините е бил разказването на митове и легенди, в които природните и Божествени закони са били облечени в художествена и символична форма. Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност. И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание. И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони. Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието. Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос. Тезей извършва много подвизи в своя живот. Един от тях е отпътуването му за Крит заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, и когато единствено той надвива чудовището и спасява техния живот, след това успешно напуска преплетените пътеки на Лабиринта, тъй като от любов царската дъщеря Ариадна се сеща как да му помогне – дава му кълбо вълнена прежда. Тезей, като влиза в подземието, закрепва единия му край за входа и като го държи в ръцете си, отвива по малко от него.
към текста >>

11. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Познание за Първото Начало в света човек добива дотолкова, доколкото го проявява чрез своята дейност.
Всъщност далеч не е така. Няма човек, който да не жадува за красивия мир на душата, който да не я дири у другите и който да не очаква мига на просветление. При старото разбиране за труда животът е неестествен, тъй като се пречи да се прояви вътрешният мир, но в това отношение новото разбиране за труда е в хармония с човешката природа, понеже дава възможност за реална и плодотворна проява. 10. Път към интензивен вътрешен живот Където се изявява Първото Начало, то винаги носи нещо ново със себе си. Познание за Първото Начало в света човек добива дотолкова, доколкото го проявява чрез своята дейност. При новото разбиране за труда това става възможно, защото тогава човешкото съзнание работи в едно по-високо поле и преживява такова състояние на радост и вдъхновение, каквото по-рано не е констатирало. Този въпрос има и друга страна – че човек може да се учи по много начини, например чрез прочит на книги и гледане на филм, ала истинското познание се придобива от самата Природа, като законите ѝ се проверяват и преживяват чрез личен опит – така те стават живи истини, които разширяват мирогледа. При новото разбиране за труда човек вече прилага някои от природните закони и ги проверявя на практика. И тогава той, който по-рано не е познавал себе си, се обръща към себепознанието. Тогава той, който по-рано не е познавал ближните си, изпитва любов към тях и е готов за самопожертвование.
към текста >>

Този въпрос има и друга страна – че човек може да се учи по много начини, например чрез прочит на книги и гледане на филм, ала истинското познание се придобива от самата Природа, като законите ѝ се проверяват и преживяват чрез личен опит – така те стават живи истини, които разширяват мирогледа.
При старото разбиране за труда животът е неестествен, тъй като се пречи да се прояви вътрешният мир, но в това отношение новото разбиране за труда е в хармония с човешката природа, понеже дава възможност за реална и плодотворна проява. 10. Път към интензивен вътрешен живот Където се изявява Първото Начало, то винаги носи нещо ново със себе си. Познание за Първото Начало в света човек добива дотолкова, доколкото го проявява чрез своята дейност. При новото разбиране за труда това става възможно, защото тогава човешкото съзнание работи в едно по-високо поле и преживява такова състояние на радост и вдъхновение, каквото по-рано не е констатирало. Този въпрос има и друга страна – че човек може да се учи по много начини, например чрез прочит на книги и гледане на филм, ала истинското познание се придобива от самата Природа, като законите ѝ се проверяват и преживяват чрез личен опит – така те стават живи истини, които разширяват мирогледа. При новото разбиране за труда човек вече прилага някои от природните закони и ги проверявя на практика. И тогава той, който по-рано не е познавал себе си, се обръща към себепознанието. Тогава той, който по-рано не е познавал ближните си, изпитва любов към тях и е готов за самопожертвование. При новото разбиране за труда животът на човека става интензивен, той е в допир с живата опитност, достига ядката на известни закони в Природата, които не би могъл да овладее по никакъв друг начин. Този, който работи при новото разбиране за труда, влиза в закона на вечното обновяване.
към текста >>

И тогава той, който по-рано не е познавал себе си, се обръща към себепознанието.
Където се изявява Първото Начало, то винаги носи нещо ново със себе си. Познание за Първото Начало в света човек добива дотолкова, доколкото го проявява чрез своята дейност. При новото разбиране за труда това става възможно, защото тогава човешкото съзнание работи в едно по-високо поле и преживява такова състояние на радост и вдъхновение, каквото по-рано не е констатирало. Този въпрос има и друга страна – че човек може да се учи по много начини, например чрез прочит на книги и гледане на филм, ала истинското познание се придобива от самата Природа, като законите ѝ се проверяват и преживяват чрез личен опит – така те стават живи истини, които разширяват мирогледа. При новото разбиране за труда човек вече прилага някои от природните закони и ги проверявя на практика. И тогава той, който по-рано не е познавал себе си, се обръща към себепознанието. Тогава той, който по-рано не е познавал ближните си, изпитва любов към тях и е готов за самопожертвование. При новото разбиране за труда животът на човека става интензивен, той е в допир с живата опитност, достига ядката на известни закони в Природата, които не би могъл да овладее по никакъв друг начин. Този, който работи при новото разбиране за труда, влиза в закона на вечното обновяване. Всяка утрин, всеки ден, всеки сън му носят нови откровения, пред съзнанието му се разлистват нови страници от човешката душа, разпукват се нови пъпки на живота, за уханието на които не е знаел досега. Всъщност будно съзнание и интензивен живот има само този, който е в контакт с вълната на живота и е придобил обнова.
към текста >>

12. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяко познание в края на краищата не е нищо друго освен познание за Бога.
Ако чистото чувство и ясната мисъл за Първичната Причина бъдат фокус за човека, тогава той лесно ще се свързва със съзнанието на останалите. Щом заработи за другите – за Бога, той успява да развие своите сили, както и ръката, като работи, се развива, защото я подкрепя целият организъм и издига значението и достойнствата ѝ. Винаги, когато се действа с Любов, се успява. 5. Вяра в отношенията Който вярва в Бога, живеещ в него, ще вярва и в другите хора. Всяко познание в края на краищата не е нищо друго освен познание за Бога. Учителя казва: „Всъщност има само едно знание – знанието за Бога, и то е два вида: есенциално и потенциално.“ От една страна, ние познаваме Бога чрез собствените си преживявания на Любовта, Мъдростта и Истината: чрез нашата проявена светла мисъл, възвишено чувство и добродетелна постъпка. Бог ни се разкрива отвътре, защото добродетелите са изявление на Божественото в човека. От друга страна, изучавайки кристалите, звездите, моретата, планините, ние чувстваме пулсацията на Единния Живот; като обичаме Бога по този начин, ние научаваме какъв е Неговият план. Преди всичко човек сам ще се увери, че в него има нещо красиво – Божествено. Той ще почувства, че не е само личност, а че в душата си носи онази частица, която всякога прощава и обича, която непрестанно е готова да се жертва и да се учи – това е Бог, който работи отвътре.
към текста >>

13. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

Херметизмът се основава на идеите за силата на познанието, на борбата за усъвършенстване, изповядва култа към Всемогъщия ум.
Свързана е с кастата на жреците (браман – жрец) и се основава на жертвоприношението и на свещените устни текстове. 40. Маздеизъм (и Зороастризъм) – древноиранска религия, възникнала около 6 в. пр. Хр., основаваща се на идеите на Заратустра – пророк и реформатор в религиозните идеи. Маздеизмът проповядва идеята за постоянна борба между добрия бог Ахура-Мазда и злия бог Ангро-Майниц. 41. Херметизъм – древноегипетска религия, свързана с идеите на Хермес Трисмегист – жрец и посветен, който синтезира същността на гръцкия бог Хермес и на египетския бог Тот. Херметизмът се основава на идеите за силата на познанието, на борбата за усъвършенстване, изповядва култа към Всемогъщия ум. С Хермес се свързва възникването на много от окултните науки като алхимия, астрология и др. 42. Орфизъм – религия на древните траки и гърци, възникнала около 6 в. пр. Хр. Свързана е с учението на Орфей, което се основава на вярата в безсмъртието и в прераждането, изповядва култ към Слънцето и идеята за цикличното възпроизвеждане на Космоса. Орфизмът е свързан с много мистериални обреди, които целят въвеждане на Бога в себе си чрез екстаз.
към текста >>

14. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Паневритмията е основана на това познание за енергиите, проникващи човешкото естество.
Паневритмията почва винаги с десния крак именно защото творческите сили действат първи, те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили. Човешкото естество има троен поляритет. От изследванията и научните заключения на Райхенбах4, Гастон Дюрвил5 и други се констатира, че дясната страна на тялото е положителна, а лявата – отрицателна; горната част на тялото е положителна, а долната – отрицателна; предната страна на тялото е положителна, а задната – отрицателна. С научната си работа Александър Гурвич6, Жорж Лаковски7 и други учени доказват, че човешкият организъм, както и всички живи организми, имат радиации, т.е. организмът, намиращ се в състояние на живот, излъчва биоенергия, характеризираща се с особени лъчи. Паневритмията е основана на това познание за енергиите, проникващи човешкото естество. И когато човек насочи ръката си нагоре с будно съзнание, той се свързва със слънчевите сили, а когато по същия начин я насочи надолу – със земните сили. Така става обмяна, при която той приема слънчевите енергии, а и добрите енергии от Земята, като същевременно Ă предава непотребните и дисхармоничните. Много от движенията на човека имат подсъзнателно значение. Например, когато пипа или разтрива някое място на главата или тялото си, той без да съзнава разнася насъбралата се там излишна енергия; или пък при недоимък от такава активира мястото с енергията, която излиза от пръстите му. Ако човек има знания да регулира известни енергийни течения, може да премахне главоболие, други болести и множество неразположения.
към текста >>

15. 79) Работа в света - Боян Боев (1883 – 1963)

И специално за тези, които сега се пробуждат, трябва да се направи нещо като буквар, ръководство с подходящи школни беседи, които постепенно да ги въведат в окултното познание, а това ще им даде вътрешно разширение и свобода.
Трябва да се намерят пробудените души. На градинаря му трябват земя и плодни дървета, на каменаря – скални отломки, също така и работникът на Божията нива трябва да намери готовите души. Много трябва да се работи, за да се разпръснат заблужденията на хората и когато се пробудят душите им, трябва навреме да им се даде необходимата храна. Като се събудят, трапезата да бъде приготвена, за да ядат. Има много готови души. И специално за тези, които сега се пробуждат, трябва да се направи нещо като буквар, ръководство с подходящи школни беседи, които постепенно да ги въведат в окултното познание, а това ще им даде вътрешно разширение и свобода. В Новото учение няма време за спор. Като намериш готова душа, ще кажеш: „Тръгни! “, и без да убеждаваш, който е готов, ще разбере всичко и за прераждане, и за вегетарианство, и за всичко останало. А като не е готов, не иска, тогава не спори, но ще му кажеш: „Карай, както си знаеш, и то е хубаво.“ Ще работите върху тези, които са пред прага на събуждането, а другите остават за следващата епоха. В Писанието е казано: „Първото възкресение“, значи изпърво всички няма да възкръснат.
към текста >>

16. 95) Смени съдбата си - Боян Боев (1883 – 1963)

Във всеки човек има нещо хубаво, но му трябва и вътрешно познание как да се свързва с тази нишка, инак ще прояви лошото.
Трети се носят с конска бързина, а други хващат влака. Има и такива, които се движат с аероплан. Но ако сме напреднали, ще вървим с по-голяма бързина. Хората все още не са оживели, но първата фаза са минали, втората я изкарват сега, а някои вече преминават в третата. Духовният човек най-първо се чисти отвътре и после – външно, докато светският човек се чисти отвън и оставя за после да се чисти отвътре. Във всеки човек има нещо хубаво, но му трябва и вътрешно познание как да се свързва с тази нишка, инак ще прояви лошото. Новата философия е, че човек може да измени своята съдба, своя живот, и убеди ли се в това, той ще го направи, но докато се съмнява, ще бъде роб. Докато човек върви по Божествения план, той е свободен; щом го напусне и създава свой план, той е роб. Да кажем, че някой има да плаща дългове на 20 души. Техните мисли могат да го смутят: те го държат в ума си като длъжник и това го обезсилва, затова е хубаво да не се вземат пари назаем. Тези, на които има да дава, го държат като слаб, безпомощен човек и смятат, че може да ги излъже.
към текста >>

17. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

И когато човечеството се издигне до една хармонична култура, когато то се изпълни със светлината на истинското познание за природните закони, тогава болестите ще изчезнат завинаги.
СЪОБРАЗЯВАНЕТО С ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ И ЗДРАВЕТО В настоящата статия ще разгледаме някои от основните здравни проблеми, изтъквани от Учителя в неговите лекции. А откъде идва знанието, с което си служи, Той е дал отговор по следния образен начин: „Аз черпя своите принципи от една неизчерпаема книга, на която всяко камъче, листче, клонче и цветче съставят азбуката – и постоянно превеждам оттам.“ Съобразяването с природните и Божествени закони, писани в тази Велика книга, е разрешението на всички здравни въпроси, тъй като всяка болест произтича от нарушение на някой природен закон – физичен или духовен. Като изучаваме Книгата на живота, ще начертаем и пътя, който трябва да следваме. Разумната Природа не е създала човека, за да боледува. И когато човечеството се издигне до една хармонична култура, когато то се изпълни със светлината на истинското познание за природните закони, тогава болестите ще изчезнат завинаги. Това носи Новата култура, която иде на Земята. За нея Учителя говори по следния начин: „В новия живот няма да има болести: ревматизъм, гастрити, глухота, слепота, счупени крака. И това можем да го приложим и опитаме още сега.“ Изходна точка за разрешението на здравните проблеми е преди всичко точното схващане на човешкото естество. Вече е време да се освободим от механичното разбиране за човешкия организъм, защото науката е изнесла достатъчно факти, чрез които може да се конкретизира научно духовната същност на Природата.
към текста >>

18. БЛИЗКИ ПЕРСПЕКТИВИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е, защото ръководителите на тия опитни училища, въпреки красивите им желания и благородни подбуди, не са изхождали от познанието на истинското духовно детско естество, пренебрегвали са нуждите на висшата детска духовна природа.
БЛИЗКИ ПЕРСПЕКТИВИ За да се изгради новото училище, трябва да се познават глъбините на детската природа, нейните нужди и да се знаят истинските методи, чрез които те могат да бъдат задоволени, за да се създаде пълният образ - физичен и духовен - на всестранно развития човек. Който следи отблизо опитните училища в странство, ще види, че в много чужди опитни училища има разочарование. Това е, защото ръководителите на тия опитни училища, въпреки красивите им желания и благородни подбуди, не са изхождали от познанието на истинското духовно детско естество, пренебрегвали са нуждите на висшата детска духовна природа. Тук ще спомена само случая с г-ца Крос, ръководителка на първоначалното училище в Кингс - Ланглей. В това училище бил приложен трудовият принцип. Децата проявявали самодейност, творчество - те работили заедно с учителката си в къщи, в обора, на полето, в градината. Това училище представлявало нещо като стопанство. Но г-ца Крос чувствала ясно, че „на модерните реформаторски стремежи липсва една дълбока основа изхождаща от духовното познание на света.” Педагогическите принципи на Учителя изхождат именно от такова по-дълбоко познание на детската природа.
към текста >>

Но г-ца Крос чувствала ясно, че „на модерните реформаторски стремежи липсва една дълбока основа изхождаща от духовното познание на света.” Педагогическите принципи на Учителя изхождат именно от такова по-дълбоко познание на детската природа.
Това е, защото ръководителите на тия опитни училища, въпреки красивите им желания и благородни подбуди, не са изхождали от познанието на истинското духовно детско естество, пренебрегвали са нуждите на висшата детска духовна природа. Тук ще спомена само случая с г-ца Крос, ръководителка на първоначалното училище в Кингс - Ланглей. В това училище бил приложен трудовият принцип. Децата проявявали самодейност, творчество - те работили заедно с учителката си в къщи, в обора, на полето, в градината. Това училище представлявало нещо като стопанство. Но г-ца Крос чувствала ясно, че „на модерните реформаторски стремежи липсва една дълбока основа изхождаща от духовното познание на света.” Педагогическите принципи на Учителя изхождат именно от такова по-дълбоко познание на детската природа. Учителят с педагогическите принципи и методи, които излага има за цел да се създаде едно училище, което да е в най-пълна хармония с характера и нуждите на детската природа. Тогава ще имаме неподозирани резултати. Учителят казва за новите образователни методи: „При новото възпитание ще имаме гениални деца, понеже ще бъдат поставени в най-благоприятна обстановка.” „Трябва едно пробно училище и в две години отгоре ще се види разликата.” „Ако всички учители прилагат това знание, знаете ли, какъв културен народ ще бъдем? ” Трябва усилена работа, за да се разпространи сред учителство и общество светлината на тая нова педагогика, за която говори Учителят.
към текста >>

19. Утрешният ден - Боян Боев (1883 – 1963)

Тая вяра изхожда от любовта, но е полезно тя да се подхранва и от мирогледа, който да помогне на учителя да дойде до познание на истинското човешко естество.
Хората на любовта, на сърцето са натури, родени за учители. Хората, които се самораздават, са родени за учители! Те трябва да пълнят предимно учителските институти. Такива натури са най-способни да гледат всичко през очите на любовта и да видят божественото, вечните ценности, които крие детето в себе си, въпреки привидните му недостатъци, склонности и пр., които то може би проявява външно. Такива учители, казва Кершенщайнер, имат вяра в божествеността на най-вътрешната същина на човешкия дух. Тая вяра изхожда от любовта, но е полезно тя да се подхранва и от мирогледа, който да помогне на учителя да дойде до познание на истинското човешко естество. Сп. „Просвета”, 1940 год., V год., 9 кн., 1095 стр.
към текста >>

20. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

При съчетанието на песни с движения трябва да се изхожда от познанието на известни закони.
„Ний сме славейчета горски”, „Малкият извор”, „Вечер-сутрин”, „Летен ден”, „Добър ден”, „Там далече”, „Планински връх”, „Цветята цъфтяха”, „Аз мога да любя” и пр. Хубаво е някои песни да се съчетаят с движения. Тогава те по-дълбоко действат върху детето. Учителят казва: „Като се съчетае песента с движения, тя оживява.” Учителят е дал движения за много песни, например за „Добър ден”, „Аз мога да любя” и пр. И в днешното училище се практикуват песни с движения, но в много случаи тия движения са неестествени, неорганизирани и помагат само за почивка, но в тях не винаги има творчество. При съчетанието на песни с движения трябва да се изхожда от познанието на известни закони. Движенията трябва да бъдат от такъв характер, че да свързват детето с живата природа и да събуждат творческите сили на детската душа - Божественото. Че музикалната култура, която се дава днес в училището, не е достатъчна, се вижда и от думите на проф. Андрей Стоянов: „У нас рядко ще срещнете младежи, които могат да изпеят нещо в хор прилично. Учениците ни напущат гимназията не само лишени от елементарно музикално чувство, но дори и от слух.. Ала как може да се иска от тях нещо повече, когато никой не се е погрижил да им даде необходимия минимум музикална култура? ”
към текста >>

21. Интересни прояви в живота на растенията и животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички горни факти от една страна разширяват нашето познание за природата и от друга - говорят, че механичното обяснение не е достатъчно, за да се обясни светът.
Например митогенните лъчи са онзи динамичен принцип, който усилва растежа и дележа на клетките, ръководи жизнените процеси. Към третата група факти спадат въпросите за хипнотичните явления, за влиянието на зрителните усещания върху физиологичните процеси и за новите насоки в биологията. Тия факти говорят за психичния фактор в природата, който не може да се сведе към материалните или динамични явления. Тия факти говорят за разумното, което седи в основите на цялото битие. Както се вижда от новите факти в биологията, разумният, психичният принцип дава целесъобразно направление на силите. Всички горни факти от една страна разширяват нашето познание за природата и от друга - говорят, че механичното обяснение не е достатъчно, за да се обясни светът. Така се хвърля мост между вярата и науката. Така ще се сложи началото, основата на един синтез между вярата и положителното знание. Такъв синтез чрез постиженията на съвременната наука вече са извършили велики умове на човечеството: Айнщайн, Дриш, Райнке, Успенски, съвременният немски физик Планк и др. Чрез такъв синтез между вярата и науката постепенно почват да изчезват за човека привидните противоречия между тях. Чрез новите факти в биологията младежът ще научи, че психичният фактор в организма е именно активният, творческият принцип, който играе голяма роля при еволюционния процес, при създаване на целесъобразността, която виждаме в органическия свят.
към текста >>

22. Новите възгледи върху материята - Боян Боев (1883 – 1963)

За да се види, доколко светът на четвъртото измерение разширява нашите възгледи за света в сравнение с нашето познание за света на трите измерения, се вижда от един пример, който привежда Хинтън.
С четвъртото измерение са се занимавали Успенски и Нуаркарм. Колко измерения схваща и разбира едно съзнание, зависи от степента на неговото развитие. Най-нисшите същества живеят в едно измерение, съзнават едно измерение; по-висшите съзнават две измерения, а човек в сегашната фаза на своето съзнание живее и съзнава три измерения. Научната обосновка за съществуването на четвъртото измерение отваря нови хоризонти за човешката мисъл, разширява неговите възгледи върху природата. Той съзнава вече, че има една велика действителност, от която схваща само едно малка част, а именно доколкото тая действителност се проектира в триизмерния свят. За да се види, доколко светът на четвъртото измерение разширява нашите възгледи за света в сравнение с нашето познание за света на трите измерения, се вижда от един пример, който привежда Хинтън. От този пример се вижда, какво ограничено схващане трябва да има едно същество, което има съзнание за две измерения, за явленията на триизмерния свят. Ето примерът на Хинтън: Да си представим, че в една равнина живее същество, което има понятие за двуизмерния свят, а не и за световете с повече измерения. То не може да схване нещо, което е извън тая плоскост. Да си представим сега, че една спирала пресича тая плоскост и отива надолу. Това двуизмерно същество ще вижда и ще съзнава само тая част от спиралата, която минава през плоскостта, а другата част от нея за него не съществува, понеже е вън от двуизмерния свят.
към текста >>

23. ЗА ИДЕЙНИЯ ЖИВОТ В СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА - Боян Боев (1883 – 1963)

През третия период всичко, което младежът учи, трябва да се постави във връзка с цялото научно познание, и той да види какво му говорите.
Тук също така трябва да се приложи споменатият вече по-горе закон, че всеки период трябва да работи с тия сили, които тогава са в подем. Само тогава обучението и възпитанието е природосъобразно. В третия период се развива логичното мислене, разсъдъкът. Ето защо всички истини през този период трябва да се облекат в понятия, да се свържат с науката, с умствения живот на юношата. През втория период детето е дошло до известни духовни истини, чрез сърцето, чрез чувствата, чрез приказки, притчи, символи, алегории и пр. През третия период всичко, което младежът учи, трябва да се постави във връзка с цялото научно познание, и той да види какво му говорите. Защо гимназистът трябва по чисто научен път да дойде до мироглед? Защото по този начин ще се запази преди всичко свободата на мисълта му. Така няма да бъде упражнено насилие върху него. Най-новите научни факти водят към едно по-дълбоко разбиране на природата и живота. Те могат да помогнат на човека за хвърляне мост между вярата и науката.
към текста >>

24. ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Познато е определението: „Изкуството е познание на истината под образа на прекрасното.” Изкуството е един от пътищата, чрез които се свързваме с Първичната Причина.
ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ Нашият копнеж за един свят на красота показва, че в душите ни има нещо сродно с него. Светът на красотата е сроден със силите, които се крият в глъбините на човешката душа. Чрез изкуството човекът се свързва с висшите сфери на Духа. Познато е определението: „Изкуството е познание на истината под образа на прекрасното.” Изкуството е един от пътищата, чрез които се свързваме с Първичната Причина. Ето защо художественият елемент е духовен по естеството си. Изкуството освобождава, понеже събужда възвишеното у човека. През втория период се събуждат и развиват естетичните чувства у детето. Ето защо цялото обучение през този период трябва да се прониква от художествения елемент. Поради този особен характер на втория период, само това обучение, което е проникнато от такъв елемент, указва дълбоко действие върху детето, прониква в глъбините на естеството му и раздвижва всичките му психофизични сили, трансформира ги, обновява ги, внася в тях нов живот, подтиква развитието и разцвета им.
към текста >>

25. Опит - Боян Боев (1883 – 1963)

И при научното познание първо ще се учат фактите и после теорията.
Това правило трябва да се разбира в много широк смисъл. И когато искаме да запознаем детето с някои отвлечени принципи и закони, пак е хубаво да се изхожда от едно конкретно физическо явление, а после да се направи аналогия, да се прокара едно съответствие, да се направи един превод. Тогава тези отвлечени принципи и закони ще бъдат по-ясни, по-конкретни, по-понятни и по-нагледни за детето. Първо ще запознаем детето с някое явление във физическия свят, и изхождайки от него, ще дойдем до научния, духовния или моралния закон. Например, щедростта може да се свърже с извора, търпението - с вековното дърво, готовността на човека да възприеме доброто - с отварянето на цветното венче за слънчевите лъчи и пр. И при научното познание първо ще се учат фактите и после теорията. б/ Под опит се разбира обучение чрез труд, обучение чрез дейност. в/ Под опит се разбира още и следното: известни добродетели, морални чувства, закони или принципи, напр. милосърдие, търпение, точност, справедливост, чистота, самообладание и пр., трябва да се развиват у детето не чрез морализиране, а чрез самия живот. Самият детски живот да бъде великата школа, дето детето ще учи чрез собствен опит тия добродетели, тия морални принципи. То ще ги учи чрез тяхното практикуване, чрез тяхното преживяване.
към текста >>

26. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Нашето познание за детската природа ще определи отношенията ни към детето и целта на самото образование.
Детската природа Изучаването на детската природа е един от най-важните въпроси в педагогиката. Нашето познание за детската природа ще определи отношенията ни към детето и целта на самото образование. Предварително ще приведа няколко примера, които ще хвърлят светлина върху въпроса за детската природа. Ще приведа един пример от незабравимия български педагог Виолино Примо*: (*Цонко Попов, „В зората на освобождението”, стр. 19-20 ) „Една учителка веднъж излязла от своето отделение с тия думи: Ще ме умори този провалник. От нищо не взема - нито от бой, нито от глад. На другата година по една случайност Димо попаднал в отделението на Виолино Примо.
към текста >>

Познанието на тая истина е основата и ключът на всяка педагогика.
Вечно младото, красивото и чистото в човешката душа отново проговаря и ще поведе човечеството със себе си. Това, което човек е имал в празнични минути на своя живот - минути на подем, доброта, прощение, любов - това иде сега да влее светлите си струи в живота и да поеме ръководството и строителството. Това се нарича разцъфтяване на човешката душа. Да си представим диамант обвит с черна кора, това е именно детската природа. Черната кора представят разните наследени или придобити черти, навици, подтици, склонности и пр., обаче в глъбините на детската природа живее нещо възвишено, свещено, Божествено! Познанието на тая истина е основата и ключът на всяка педагогика. И това познание определя характера на всички педагогически принципи и методи, които трябва да се приложат. Педагогиката трябва да изхожда от възвишените заложби на човешката душа. Божественото у детето, което е истинската, висшата му природа, е главният фактор, който действа отвътре. Това трябва да се има предвид при възпитанието и обучението. Възпитателят трябва да има разбирания за красивото и чистото, за доброто, за оня свещен кът, който се крие в човешката душа.
към текста >>

И това познание определя характера на всички педагогически принципи и методи, които трябва да се приложат.
Това, което човек е имал в празнични минути на своя живот - минути на подем, доброта, прощение, любов - това иде сега да влее светлите си струи в живота и да поеме ръководството и строителството. Това се нарича разцъфтяване на човешката душа. Да си представим диамант обвит с черна кора, това е именно детската природа. Черната кора представят разните наследени или придобити черти, навици, подтици, склонности и пр., обаче в глъбините на детската природа живее нещо възвишено, свещено, Божествено! Познанието на тая истина е основата и ключът на всяка педагогика. И това познание определя характера на всички педагогически принципи и методи, които трябва да се приложат. Педагогиката трябва да изхожда от възвишените заложби на човешката душа. Божественото у детето, което е истинската, висшата му природа, е главният фактор, който действа отвътре. Това трябва да се има предвид при възпитанието и обучението. Възпитателят трябва да има разбирания за красивото и чистото, за доброто, за оня свещен кът, който се крие в човешката душа. Учителят казва: „Децата са емблема на чистота.
към текста >>

27. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

„Мъдростта съдържа познанието на великите природни закони и методите за тяхното приложение в живота.
Това е нужно, за да се извърши хлорофилната асимилация. Виждаме каква разумност проявява природата в много малките работи. От това вадим поука: Във всичките наши постъпки да проявяваме голяма разумност. Да не правим нищо без обмисляне какви ще бъдат последствията. Учителят каза веднъж какво наричаме разумност. „Мъдростта съдържа познанието на великите природни закони и методите за тяхното приложение в живота. Освен Мъдростта нали имаме и Любов? Когато в една твоя постъпка вложиш едновременно Мъдрост и Любов, тогава тя е разумна. Разумността е съчетание на Мъдростта и Любовта едновременно." Когато православните посрещат Великден, събота срещу неделя, какво правят в 12 часа вечерта? Всеки един има по една свещ и в 12 часа свещеникът запалва свещта на близкия до него богомолец, той на своя съсед и т.н. След половин час всички хора държат запалени свещи.
към текста >>

28. 18. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Познанието на Бога, това е велика работа.
Тя има връзка с вековете, не само с това прераждане. Учителят веднъж каза така: „Всички вие, които сега сте тук, се приготовлявате за бъдещи проповедници на идеите на новата култура." Някой сега може да няма тези възможности, но сега той се приготовлява и за в бъдеще ще му се дадат тези условия, за да работи като проповедник на новия живот. Новата култура няма да дойде изведнъж - по-напред трябва да се подготвят работници. Сега работи ли при тези условия, за в бъдеще ще се дадат по-добри. Всички хора ще влязат в светлината и любовта. Познанието на Бога, това е велика работа. Сега сме далеч от това велико постижение. Предстои грамадна работа. Широко поле за работа се отваря. Аз помня една повест, в която героинята чела една книга как мисионерите обръщали китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взима участие в тази работа и казало така: „Аз съм много малка и докато порасна, може всички да се обърнат към християнството.
към текста >>

29. Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

То е свързване с Бога, познание на Бога.
Любовта прави безсмъртен онзи, когото обичаш. Един брат попита: - Когато се каже, че Любовта възкресява, нали това възкресение се разбира и духовно, и физически? - Два вида възкресение няма. Има само едно възкресение - то е пробуждане на съзнанието, протичане на Любовта в човека. То е свързване с Бога, познание на Бога. Казано е: „Това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил". Да познаеш Бога-това е възкресение. А познаването на Бога става чрез Любовта към Бога. Другото възкресение - физическото - то е сянката, то е отражение на онзи процес, който става в човешкото съзнание; то е последствие от тази връзка с Бога. Христос как възкреси Лазара?
към текста >>

30. П л а н и н а т а - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще се дадат някои специални научни лекции, които да ни въведат в по-дълбокото познание на природата.
* Когато се правят екскурзии на планината, чистенето на изворите и потоците е полезно, от една страна, понеже се укрепява месността и се добива хубава вода, а от друга страна, самата работа при изворите, потоците и чешмите въздействува върху човека - той става здрав, пълен с енергия. Чрез тези чешми, които ние правим на планината, идеите ни се разнасят надолу. Братята и сестрите трябва да знаят, че ако очистят гората от сухите клончета и клечки, ще се оправят и техните работи в живота. За в бъдеще животът на планината ще бъде използван по-добре и по-добре ще бъде наредена програмата за всеки час. Ще се дадат някои специални научни лекции, които да ни въведат в по-дълбокото познание на природата. Ако се вгледате в едно кътче, което на пръв поглед не прави никакво впечатление, ще видите много подробности и много интересни закони, които са вложени в тези прости на вид места. Много интересни неща са написани в природата - ако човек знае как да чете. * При Мусала казахме, че има нужда от хижа - ия направиха.
към текста >>

31. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта дава любовно възкресение, пробуждане на съзнанието, познание на Бога чрез Любовта към Него.
При любовта значи, човек е в хармония с целия всемир и неговите енергии се вливат в човека и внасят у него подем и обнова. Когато някой те обича, ти се разцъфтяваш, понеже той е извор, от който ти черпиш и трябва да бъдете внимателни, за да не го огорчите с нещо. Обичайте, за да ви се продължи живота, да станете щастливи. Любовта прави безсмъртен този, когото обичаш. Който обича, живее по-дълго. Любовта дава любовно възкресение, пробуждане на съзнанието, познание на Бога чрез Любовта към Него. Онзи, който те обича, като дойде при тебе, ако си болен, ще оздравееш. Ако си лош, ще станеш добър и пр. При любовта нещата стават лесно, защото се досещаш, идват ти на ум, как да постъпиш и ти се радваш. Всеки, който ви обича, той ви носи запалка — Човек има много богатства, но му трябва само запалка. Соломон е казал, че всичко без Любов е суета.
към текста >>

32. 08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

И тогава ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде.
Като имаш любовта, всички неща стават магически. И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов. Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на любовта. Когато не ги гледаш през очите на любовта, не са красиви и остават неразбрани. Старайте се да гледате живота през очите на любовта. И тогава ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде. Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе." Словото се чете, но какво става с нас? Къде останаха полянката, гората, Тунджа? Ти си на един висок планински връх с обширни хоризонти към всички страни. Чистотата, изобилна светлина.
към текста >>

33. 11. МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО - Боян Боев (1883 – 1963)

И тия методи произтичат от истинското познание на детската природа и на законите на нейното развитие.
През целия ден интензивен живот. Между другото се уреждат тъй наречените „групи". Например, събират се интересуващи се от известни въпроси: педагогически, научни, из областта на изкуството и пр. Например в педагогичната група има свободна обмена на мисли върху новите методи на възпитанието. Учителят в своите беседи и лекции е дал такъв грамаден материал за новите възпитателни методи! И тия методи произтичат от истинското познание на детската природа и на законите на нейното развитие. Тук има и малки деца от най-различни възрасти. Нима те ще останат незасегнати и пренебрегнати? С голяма грижливост и любов пристъпват към работа с тях някои възпитатели чрез възпитателни игри, песни и други упражнения - всички пропити от духа на новото. Хубав слънчев ден! Синьо безоблачно небе!
към текста >>

34. 44. ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Слънчевата система влиза сега в една духовна област, която е населена с по-напреднали същества, отколкото досега и влизането в тая област ще развие у хората шестото чувство, което ще разшири кръгозора им за по-голямо познание на природата и за по-голяма възприемчивост на новите идеи, които се раждат днес в света.
Любовта трябва да изпълни въздуха. Хората трябва да повярват в онзи план, който съществува, за изграждането на новия живот. Един ден придобивките на всички народи ще бъдат общо достояние. Между всички народи има вече представители на новата, шестата раса. Това, което иде днес в света, е братство на всички същества. Слънчевата система влиза сега в една духовна област, която е населена с по-напреднали същества, отколкото досега и влизането в тая област ще развие у хората шестото чувство, което ще разшири кръгозора им за по-голямо познание на природата и за по-голяма възприемчивост на новите идеи, които се раждат днес в света. сп. „Житно зърно”, бр. 15, кн. 6
към текста >>

35. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Познанието на Бога, това е велика работа.
Тя има връзка с вековете, не само с това прераждане. Учителят веднъж каза така: „Всички вие, които сега сте тук, се приготовлявате за бъдещи проповедници на идеите на новата култура.” Някой сега може да няма тези възможности, но сега той се приготовлява и за в бъдеще ще му се дадат тези условия, за да работи като проповедник на новия живот. Новата култура няма да дойде изведнъж - по-напред трябва да се подготвят работници. Сега работи ли при тези условия, за в бъдеще ще се дадат по-добри. Всички хора ще влязат в светлината и любовта. Познанието на Бога, това е велика работа. Сега сме далеч от това велико постижение. Предстои грамадна работа. Широко поле за работа се отваря. Аз помня една повест, в която героинята чела една книга как мисионерите обръщали китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взима участие в тази работа и казало така: „Аз съм много малка и докато порасна, може всички да се обърнат към християнството.
към текста >>

36. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

„Мъдростта съдържа познанието на великите природни закони и методите за тяхното приложение в живота.
Това е нужно, за да се извърши хлорофилната асимилация. Виждаме каква разумност проявява природата в много малките работи. От това вадим поука: Във всичките наши постъпки да проявяваме голяма разумност. Да не правим нищо без обмисляне какви ще бъдат последствията. Учителят каза веднъж какво наричаме разумност. „Мъдростта съдържа познанието на великите природни закони и методите за тяхното приложение в живота. Освен Мъдростта нали имаме и Любов? Когато в една твоя постъпка вложиш едновременно Мъдрост и Любов, тогава тя е разумна. Разумността е съчетание на Мъдростта и Любовта едновременно.” Когато православните посрещат Великден, събота срещу неделя, какво правят в 12 часа вечерта? Всеки един има по една свещ и в 12 часа свещеникът запалва свещта на близкия до него богомолец, той на своя съсед и т.н. След половин час всички хора държат запалени свещи.
към текста >>

37. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Той е човешкото познание за Бога, следователно Любовта е гносеологичен метод.
Любовта е, която придава на Абсолюта непосредственост, противно на неговата спекулативна опосредственост като резултат. Ако си послужим с хегелови перифрази, Любовта е трансцедентно тъждество - непомрачена еднаквост на субекта в себе си и ставането му като потенция. Субстанцията е любещ субект или с други думи, тя е Христос, който може да се опита. Между Абсолюта в себе си и крайния резултат от неговото ставане стои Христос като методологично основание на това ставане. Христос е посредникът, който примирява човешкото и Божественото. Той е човешкото познание за Бога, следователно Любовта е гносеологичен метод. С друг, по-рационален прочит на Словото могат да се намерят евристични аналогии със съвременната астрофизика, психология и биология. Те не се нуждаят от обяснения. Само тази компрометирана от всекидневна употреба думичка "любов" заслужи рицарската ни защита. ЗА ОКУЛТНОТО В СЛОВОТО. Ще избавим ли интелекта от спиритични изкушения, ако определим окултното като несетивно и нерационално?
към текста >>

38. 045 КАЧЕСТВАТА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ - Боян Боев (1883 – 1963)

В света има нещо по-високо от познанието.
Не можете да обясните водата, докато не сте я пили. Тепърва хората ще дойдат до Любовта. Тя е най-великата и най-разумната Сила в света. Като проникне в човека, тя носи най-възвишените и хубавите прояви на Духа. Любовта е достояние на Великите Учители, на великите адепти, на великите ученици, на великите вярващи, после на великите оглашени и най-после, на обикновените хора. В света има нещо по-високо от познанието. Това е Любовта. Ако искате да се доберете до вътрешния смисъл на нещата, да се освободите от ограниченията на живота, трябва да любите Бога. Всъщност Любовта е път, който води към истинското познание. Не се занимавайте с тази любов, която заробва хората. Тя е в света, вие сте я изпитвали.
към текста >>

Всъщност Любовта е път, който води към истинското познание.
Като проникне в човека, тя носи най-възвишените и хубавите прояви на Духа. Любовта е достояние на Великите Учители, на великите адепти, на великите ученици, на великите вярващи, после на великите оглашени и най-после, на обикновените хора. В света има нещо по-високо от познанието. Това е Любовта. Ако искате да се доберете до вътрешния смисъл на нещата, да се освободите от ограниченията на живота, трябва да любите Бога. Всъщност Любовта е път, който води към истинското познание. Не се занимавайте с тази любов, която заробва хората. Тя е в света, вие сте я изпитвали. Божествената Любов не създава противоречия в Живота. Тя ще ви направи силни и мощни. Тя ще направи мислите ви устойчиви.
към текста >>

39. 081 БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Но, ако го вкусиш, веднага ще добиеш познание за сладостта му.
Учението на Бялото Братство е основано на опит. Принципите, законите и методите на Божественото Учение могат да се опитат. Как ще докажеш, че един предмет е сладък и колко е сладък? Може ли само да описваш сладостта му? Може, но с това тя няма да се разбере. Но, ако го вкусиш, веднага ще добиеш познание за сладостта му. Значи, опитът е меродавен. Човек трябва да опита нещата, да ги преживее, за да разбере Реалността. Любовта носи Живот. Мъдростта носи Светлина. Истината носи Свобода.
към текста >>

40. 131 СЪРАБОТНИЦИ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

Но необходимо е човек да има познание за нейните закони, правила и методи за приложение.
Човеците се изтребваха - обмислено, методично, „научно”. Неизвестността тегнеше над всички. Само тук, в братската среда трепкаше малко радост, царуваше мир, имаше деятелна мисъл. Човек тук можеше да си отдъхне, като в пристанище. Всъщност Любовта е, която прави чудото. Но необходимо е човек да има познание за нейните закони, правила и методи за приложение. Това знание даваше Учителят в своите беседи и лекции. Рано сутринта ние се събрахме на молитва, след което Учителят държа беседа. През целия ден той приемаше гости и разговаряше с тях. А от време на време излизаше навън под големия орех и тогава всички се събирахме около него и почваше общ разговор: - Най-първо майката шета на детето, а когато порасте, и то трябва да помага на майка си.
към текста >>

41. Ново разбиране на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Чрез любовта има едно дълбоко познание на хората.
Нали казват селяните:“Като е сляп човек, не може да чете.“ А това писмо е любовта. Казва се от Христа:“Докрай ги възлюбих.“ И казва на друго място:“Не се моля за света, а за тези, които ми даде. И за тези, които чрез тях ще повярват.“ Хората сега не се познават. Познанство без любов не може да има. Чрез любовта има едно дълбоко познание на хората. Любовта е светлината на живота. Живот без любов е безсмислен. Христос е казал:“Да се обичате един други. И по това се познавате, че сте мои ученици.“ Всичко е любов.
към текста >>

42. Свещените истини - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато му дойде времето, когато ученикът е приготвен, тогава Учителят ще го научи на по-дълбокото познание.
Учителят дава методите и законите, а ученикът трябва да ги приложи. Първото е работа на Учителя, а второто на ученика. Ще изучавате беседите и лекциите. Там са методите и законите. Ще изучавате Библията. Когато му дойде времето, когато ученикът е приготвен, тогава Учителят ще го научи на по-дълбокото познание. За това си има определен час. Това не става случайно. Това става само когато ученикът дойде до определена степен на развитие. Същия ден 17 юли потеглихме за Боровец и оттам за София. Моля, прочетете настоящето на всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където\ има кръжоци.
към текста >>

43. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Вчерашният ден е денят на вчерашното и недалечно минало, когато виждаме Учителя още млад човек, тогава познат с фамилното си име господин Петър Дънов, с факела на истината в едната ръка и с куфарче в другата, да обикаля България от град на град, от село на село, проникнат от великата идея да посочи на човечеството един от пътищата за себепознанието, а именно изучаването на човешката глава, да знае човек с какъв капитал разполага и в какви предприятия да се хвърли.
Тази дата е написана със слънчеви букви на необятния небосвод, отдето човешката ръка не може да я заличи, нито тъмнината може да я обземе. На същото място и със същите букви е написан един от великите методи, с които Учителя си служеше за постигането на ценни неща, а именно: С любов и със светлина към мир, прогрес и свобода! От тази дата 1864 г. до 1954 г. са изминали деветдесет години една епоха, която може да се раздели на три неравни периода, на три големи дълги дни: вчера, днес и утре. Вчерашният ден е денят на вчерашното и недалечно минало, когато виждаме Учителя още млад човек, тогава познат с фамилното си име господин Петър Дънов, с факела на истината в едната ръка и с куфарче в другата, да обикаля България от град на град, от село на село, проникнат от великата идея да посочи на човечеството един от пътищата за себепознанието, а именно изучаването на човешката глава, да знае човек с какъв капитал разполага и в какви предприятия да се хвърли. Така обикаляше по своя неравен, негладък път сам, от никого не подпомогнат, с безкористно усилие и труд. Този период, вчерашният ден, може да се нарече“период на подготовка и труд“. Един от учителите в Сливенската гимназия разказваше: “Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин, препоръча ни го като господин Петър Дънов, голям френолог, който изучава и проверява своите знания върху черепите, иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици. Ние погледнахме с недоверие каза нашият брат. Извикахме някои ученици, способни и посредствени.
към текста >>

44. Силата на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

То е познание на Бога.
Един брат попита: “Дали когато се каже, че любовта дава възкресение, се разбира и духовно, и физически? “ Учителя каза: Два вида възкресение няма. Има само едно в човека. То е свързано с Бога. То е познание на Бога. Да познаеш Бога, това значи да възкръснеш, а пък познаването на Бога става чрез любовта към Бога. А пък физическото възкресение е отражение на онзи процес, който става в човешкото съзнание. То е последствие на тази връзка с Бога. Как Христос възкреси Лазара? Той обичаше Лазара и изпрати мощна струя от любов към него.
към текста >>

45. Желай непостижимото - Боян Боев (1883 – 1963)

То е познанието на Бога.
Заедно с въздуха ти трябва да приемеш и Божествените енергии, които Бог вдъхва в тебе. Ние сме длъжни да свържем съзнанието си с Бога, за да могат Божествените енергии да функционират в нас. Една формула за безсмъртие е открита. Христос казва: „И това е живот вечен, да познаем Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“ Който има това, добива безсмъртие. Еликсирът на живота е открит, няма какво да се открива. То е познанието на Бога. Във вашето съзнание Бог трябва да седи като нещо много определено. Той да ви бъде като тил. И дето ходите, да бъдете свързани с Бога. И тогава, дето влезете, вие ще можете да влияете благотворно. Има четири вида връзки с Бога: Със съзнанието, със самосъзнанието, с подсъзнанието и със свръхсъзнанието.
към текста >>

46. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Едни го посрещат със зачудено любопитство, други – с подозрение, страх и омраза, а трети – с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание.
Интересно, защото е оригинално българско, основано и предвождано от българин. То проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално. Знаменателно, защото, макар и съвсем младо, едва 25 годишно, то вече брои, по всички краища на България, десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечението в това учение, предизвиква спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становища и настроения. Едни го посрещат със зачудено любопитство, други – с подозрение, страх и омраза, а трети – с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни, вторите – за опасни сектанти, "Нови Богомили" (калугерско разбиране), а трети – за съвременни Божии люде – истински християни, носители на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес, най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те провъзгласяват новото учение за деморализиращо и гибелно; че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водач. Той бил враг на християнството и се гаврел с Него, като казвал за себе си, че е превъплотен Христос.
към текста >>

47. 65 ПОГРЕШКИТЕ НЕ СЕ ПРОЩАВАТ, ТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОПРАВЯТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той трябва да знае, че самопознанието е един вътрешен, дълбок процес.
ПОГРЕШКИТЕ НЕ СЕ ПРОЩАВАТ, ТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОПРАВЯТ За да има добри резултати от упражненията, човек трябва да ги прави съзнателно, с разположение и вътрешен стремеж. Прави ли ги механически, формално, или по буквата, той ще развива в себе си, вместо положителни и добри навици, отрицателни и лоши и ще има обратни резултати. Човек се ползва от всяка работа, ако я върши съзнателно и с любов. Ученикът започва своята духовна и вътрешна работа с проучване на себе си, на своите мисли, чувства и прояви. Той трябва да знае, че самопознанието е един вътрешен, дълбок процес. Чрез правилното долавяне, почувстване и схващане на нещата, ученикът разработва центровете на предната част на мозъка си. Ученикът трябва да бъде внимателен към своите погрешки, да ги оглежда точно, нито да ги намалява, нито да ги увеличава, без да се съди и критикува. Той трябва само да ги констатира, точно като сеизмограф и да ги изправя. Затова ученикът трябва да бъде абсолютно искрен към себе си. Той никога не трябва да се оправдава пред себе си, или пък да търси причината на своите неправилни прояви в другите.
към текста >>

48. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това са два диаметрално противоположни процеса и естествено е, че и законите, и процесите на познанието при тях ще бъдат различни.
В миналото светът и човекът минаваха своето инволюционно развитие, т.е. имаха едно движение от центъра към периферията, слизаше се към гъстата материя, а от времето на Христа започна еволюционният процес, започна се едно движение от периферията към центъра, към Бога, а това има своето отражение и върху езотеричното учение и схващане на света и живота. Защото по-горе определихме, че същността на езотеричното учение е да изясни вътрешните разумни причини на световните явления и живота. При инволюционния и еволюционния процеси има известно различие - докато при инволюцията човек слиза от високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието и колкото по-надолу слиза, неговото съзнание се стеснява и ограничава; докато при еволюционния процес имаме точно обратното - започва се от най-ограниченото съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде до космичното съзнание. Значи, при единия процес има постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а при другия постепенно разширяване на съзнанието и увеличаване на Светлината. Това са два диаметрално противоположни процеса и естествено е, че и законите, и процесите на познанието при тях ще бъдат различни. От тук идва известно различие между древното и християнско езотерично учение. Древните Посветени и пророци говореха, че Христос иде към Земята да възстанови връзката на човешката душа с Бога, да спре инволюционния процес и да даде обратния импулс на възхода. Древните Посветени говореха за Духа на Слънцето, който слиза към Земята да спаси човечеството от греха и да го избави от робството на тъмните сили. Значи древният езотеризъм говореше за това, което имаше да стане. И това, което те казваха, стана - Христос, Слънчевият Дух, космичното Слово дойде на Земята.
към текста >>

В различните културни епохи те частично или изцяло са били изнасяни в различни форми и са били основа на обективното познание на епохата.
Тук спада учението за кармата. Седмият принцип е принципът на двойствеността, или принципът на рода, където космичните енергии претърпяват втора поляризация и стават възходящи и низходящи. Учителят го нарича още принцип на единството. Това са така наречените седем херметични принципа, които Учителят нарича принципи на природата. Те представляват част от устното предание на западната окултна традиция и са предавани от уста на ухо в течение на шест хиляди години, в средата на представители на онзи жив езотеричен център, който се придвижва от Изток към Запад, и където се установи, се ражда и развива култура и цивилизация. В различните културни епохи те частично или изцяло са били изнасяни в различни форми и са били основа на обективното познание на епохата. Те вдъхновяват също така и апостолите на западноевропейския ренесанс, който се извърши от учениците на третия клон на Бялото братство - богомилско- розенкройцерският. Християн Розенкройц - Учителят и водителят на този клон казва, че езотеричните учения на западната традиция ще останат скрити, докато западната официална наука докаже по експериментален път идеите за единството на материята и развитието на видовете, които са скрити в седемте принципа. По такъв начин чрез тези принципи се положиха основите на западно-европейското естествено-научно познание, което повлияно от други фактори, се отклони от първоначалния път и се изопачи, но все пак тези принципи лежат в основата на западното естествено- научно познание. Когато изцяло бъдат признати от западната наука, тя ще се одухотвори и пред нея ще се открият широки възможности. Казах, че тези принципи са част от устното предание па западната езотерична традиция.
към текста >>

По такъв начин чрез тези принципи се положиха основите на западно-европейското естествено-научно познание, което повлияно от други фактори, се отклони от първоначалния път и се изопачи, но все пак тези принципи лежат в основата на западното естествено- научно познание.
Това са така наречените седем херметични принципа, които Учителят нарича принципи на природата. Те представляват част от устното предание на западната окултна традиция и са предавани от уста на ухо в течение на шест хиляди години, в средата на представители на онзи жив езотеричен център, който се придвижва от Изток към Запад, и където се установи, се ражда и развива култура и цивилизация. В различните културни епохи те частично или изцяло са били изнасяни в различни форми и са били основа на обективното познание на епохата. Те вдъхновяват също така и апостолите на западноевропейския ренесанс, който се извърши от учениците на третия клон на Бялото братство - богомилско- розенкройцерският. Християн Розенкройц - Учителят и водителят на този клон казва, че езотеричните учения на западната традиция ще останат скрити, докато западната официална наука докаже по експериментален път идеите за единството на материята и развитието на видовете, които са скрити в седемте принципа. По такъв начин чрез тези принципи се положиха основите на западно-европейското естествено-научно познание, което повлияно от други фактори, се отклони от първоначалния път и се изопачи, но все пак тези принципи лежат в основата на западното естествено- научно познание. Когато изцяло бъдат признати от западната наука, тя ще се одухотвори и пред нея ще се открият широки възможности. Казах, че тези принципи са част от устното предание па западната езотерична традиция. Те са били предавани от уста на ухо, от Учител на ученик в течение на повече от шест хиляди години и като цяло са образували, заедно с други принципи, които не са публикувани, една система от принципи, носеща общото име Кибалион, което приблизително значи свод или врата на Мъдростта. Те са били публикувани за пръв път от трима Посветени в началото на двадесети век в Америка, след което Учителят ги изнася в своите окултни лекции. По такъв начин устното предание се прекъсва и се прави достояние па един по-широк кръг от хора, което е в духа на новата епоха, когато част от езотеричното знание трябва да се предаде на по-широк кръг от хора.
към текста >>

Разделена на две части, от които първата част представя така наречените големи аркани - 22 на брой, в които са изнесени принципите на окултното познание, а във втората част, която се състои от 56 аркана и е наречена книга на малките аркани, са дадени пътищата и методите за приложение на принципите.
Те са били публикувани за пръв път от трима Посветени в началото на двадесети век в Америка, след което Учителят ги изнася в своите окултни лекции. По такъв начин устното предание се прекъсва и се прави достояние па един по-широк кръг от хора, което е в духа на новата епоха, когато част от езотеричното знание трябва да се предаде на по-широк кръг от хора. Други, вече писмено предадени източници на западната езотерична традиция, представят части от съчиненията на Хермес, най-забележително и тайнствено от които е книгата на Тарот, което е истинска езотерична Библия, от която са черпили Посветените в течение на шест хиляди години. Тя, макар и публикувана, е била запечатана със седем печата и е достъпна само за Посветените. Тя представлява сборник от седемдесет и осем фигури, гравирани първоначално на златни плочи и е наречена още книга на арканите или книга на тайните. Разделена на две части, от които първата част представя така наречените големи аркани - 22 на брой, в които са изнесени принципите на окултното познание, а във втората част, която се състои от 56 аркана и е наречена книга на малките аркани, са дадени пътищата и методите за приложение на принципите. И евангелист Йоан, в своето Откровение ни представя в друга форма това, което Хермес е изложил в Тарот, в отдела на големите аркани, които са, както казах, 22. Не случайно Откровението на Йоан има 22 глави, които мисля, че отговарят на 22-та големи аркана. Също така и евангелието на Йоан, което е също един от документите на западната окултна традиция, не случайно има 22 глави. Други документи, останали от херметичната традиция, са някои съчинения на Хермес, които не са запазени изцяло, но повече или по-малко откъслеци. Такива са Поимандър, който е запазен почти изцяло; Асклепиус или книга за Посвещението; Децата на света и откъслеци от други книги.
към текста >>

49. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание.
Това значи, че всички Посветени на миналото, които са имали откровения за тайните на Битието, са били вдъхновявани и ръководени от Христа, който е Върховният просветител в мистериите на Битието. Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро. А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството. Следователно Той заема централно място в духовното ръководство на човека и човечеството. Той е онази ос, около която се движи целият човешки прогрес. И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание. Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него. Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже отново с Бога, както са били свързани едно време. Така че мисията на Христа е да освободи човешките души от пленничеството на тъмните сили и да ги свърже с Бога, за да ги направи безсмъртни. Затова той казва: Моето Царство не е от този свят. Казва още: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене.
към текста >>

Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него.
Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро. А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството. Следователно Той заема централно място в духовното ръководство на човека и човечеството. Той е онази ос, около която се движи целият човешки прогрес. И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание. Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него. Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже отново с Бога, както са били свързани едно време. Така че мисията на Христа е да освободи човешките души от пленничеството на тъмните сили и да ги свърже с Бога, за да ги направи безсмъртни. Затова той казва: Моето Царство не е от този свят. Казва още: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене. Князът на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята.
към текста >>

Така че източното течение в неговата популярна форма няма конкретно познание за Христа и за Неговата мисия върху Земята.
Великите Учители на Индия от първоначалната епоха бяха дали в ученията си сведения за Христа, Който слизаше към Земята, като го наричаха Вишвакарман. Но то не прониква в популярните учения на древна Индия, а още по-малко в настоящето проявление на източното течение. Там това знание бе включено в понятието за Брама, който е проявеният Бог. А ние знаем, че проявеният Бог е космичното Слово, което се въплоти в Исуса от Назарет преди две хиляди години. Индусите от по-късните времена имаха метафизични и смътни представи за това Същество и за Неговата роля в живота на човека и човечеството. Така че източното течение в неговата популярна форма няма конкретно познание за Христа и за Неговата мисия върху Земята. Това, както казах, се отнася за популярните носители на тези традиции, докато Истинските Посветени както на Запад, така и на Изток, имат еднакви схващания по тези въпроси. Посветените от миналото знаеха това, но не го предадоха на никакъв писмен документ да остане за бъдещите поколения. Докато, както изтъкнах в предишното изложение, западната традиция поставя Христа в центъра на световното човешко развитие. В заключение към гореказаното трябва да кажа, че източното предание се основава на откровенията на миналото, върху тях то гради своите учения и затова апелира към древната Мъдрост. Затова можем да кажем, че то има статичен характер, в него е спрян импулса и ритъма на творческия процес.
към текста >>

50. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

Но има друг един начин на познание, друго едно отношение към света.
Затова той трябва да бъде чист по сърце и с калена нервна система, за да може да издържи срещата с Духа. Защото Посвещението има за цел да срещне ученика с Духа. Той се приготовлява да влезе в един по-възвишен свят, с други вибрации и сили, на които без упражнения и изпитания той не може да издържи. Преди човек да мине през Посвещение, преди да влезе във връзка с Духа, той схваща света чрез сетивата си и разсъждава върху впечатленията, които добива чрез тази светлина и по такъв начин добива своите познания за света, който той счита за действителен свят. А светът на мисълта, на идеите за него е отражение на този действителен свят. Но има друг един начин на познание, друго едно отношение към света. Този друг начин на познание се получава чрез други сетива, по друг път. Затова, за да влезе във връзка с този възвишен свят, човек трябва да организира духовното си тяло и да развие съответните органи в него, за да може да получава впечатления от този възвишен свят. И когато човек прогледне с духовните си очи, той прилича на слепец, на когото е направена операция и пред него се разкрива един нов свят. След като се отворят духовните очи, човек трябва да се научи да гледа чрез тях света, който се разкрива пред него. Той е също реален свят, само че го гледа през друго осветление.
към текста >>

Този друг начин на познание се получава чрез други сетива, по друг път.
Защото Посвещението има за цел да срещне ученика с Духа. Той се приготовлява да влезе в един по-възвишен свят, с други вибрации и сили, на които без упражнения и изпитания той не може да издържи. Преди човек да мине през Посвещение, преди да влезе във връзка с Духа, той схваща света чрез сетивата си и разсъждава върху впечатленията, които добива чрез тази светлина и по такъв начин добива своите познания за света, който той счита за действителен свят. А светът на мисълта, на идеите за него е отражение на този действителен свят. Но има друг един начин на познание, друго едно отношение към света. Този друг начин на познание се получава чрез други сетива, по друг път. Затова, за да влезе във връзка с този възвишен свят, човек трябва да организира духовното си тяло и да развие съответните органи в него, за да може да получава впечатления от този възвишен свят. И когато човек прогледне с духовните си очи, той прилича на слепец, на когото е направена операция и пред него се разкрива един нов свят. След като се отворят духовните очи, човек трябва да се научи да гледа чрез тях света, който се разкрива пред него. Той е също реален свят, само че го гледа през друго осветление. По-рано той е считал за реален света, който му разкриват петте му сетива, но сега пред него светът се разкрива под друг образ.
към текста >>

Без опитност никакво познание не съществува.
Този живот, който се проявява при събуждането на Божественото в човешката душа, се изявява като едно топло чувство, като едно универсално чувство, което обгръща всичко в себе си. То е съзнанието за Всеединството в живота. В съзнанието този живот се проявява като една мека, нежна светлина, която разкрива всички тайни на Битието. Когато човек има това преживяване, когато има тази опитност, той е в контакт с Реалността и стои на Вечната Канара. Тогава той може да каже, че познава своя живот, че познава себе си и може да познае и разбере и живота на другите. Без опитност никакво познание не съществува. Едва сега хората започват да изучават Великата мистерия на живота. Това ние наричаме пробуждане или разцъфтяване на човешката душа, когато човешката душа се разцъфтява като пролетен цвят под въздействието на Светлината и топлината на лъчите на Божественото слънце. Тази опитност са имали почти всички мистици и Посветени от всички времена и епохи. Това наричаме още връзка на човешката душа с Божествения Дух. От този момент за душата започва нов живот." Учителят казва още: „Господа, за Когото ви говоря, живее в цялата природа, действува във всички същества.
към текста >>

51. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Принципите, които са изложени в нея, могат да послужат за основа на едно истинско научно познание за света и живота.
След това той не виждал вече, не чувал вече, а само непрестанно повтарял наизуст съдържанието на тази чиста и свещена глава. От тогава вече той не се приближавал до жена и вече не ядял нито месо, нито риба." В най-тайнствената херметична книга Кибалион, която както казах е предавана от уста на ухо от времето на Хермес до началото на двадесети век, когато е бил записан отчасти от трима Посветени в херметическата Мъдрост. Това показва съществуването на жива връзка в течение на хилядите години, през което време се е предавала мисълта на книгата от Учител на ученик. В нея е изложено най-ясно и най-пълно учението на Хермес, изразено в най-блестяща научно-философска форма, която няма равна на себе си и в съвременната епоха. Принципите, които са изложени в нея, могат да послужат за основа на едно истинско научно познание за света и живота. В различна форма, отчасти или изцяло, тези принципи са легнали в основата на всички философски и религиозни учения от древността до днес. От тях се е вдъхновявал и Мойсей, и Санхониатон от Финикия, който въз основа на тези принципи е написал книга под заглавие Физиката на Хермес, също така Орфей, халдейските Мъдреци, Питагор, Платон, Хераклит и др. Тази Мъдрост е изучил и Аполоний Тиански, александрийците, арабите и цялото Средновековие. Ще изложа накратко тези принципи тъй както са формулирани в Кибалиона: 1) Първият принцип е наречен принцип на мен- тализма или принцип на ума.
към текста >>

52. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Неговата съществена природа се нарича себепознание.
(Тук става въпрос за трите качества: сатва, раджас и тамас.) Целият този свят заблуден от тази природа на трите качества, не Ме познава - Аз съм над тях, Нетленен. Мъчно се прониква през тази Моя Божествена илюзия, причинена от качествата, тези, които идват при Мен, преминават през тройния покров на мая." „Аз наистина изпълнявам желанието на всеки предан, който с непоколебима вяра търси да богопочита кой да е предмет. Той проникнат от вяра, търси да боготвори такова божество и от него получава изпълнение на своите желания, като всъщност Аз допущам това." „Неразрушимото, Висшето - това е Вечният. Неговата съществена природа се нарича себепознание. Еманацията, която е причина за пораждане на съществата, се нарича дейност. Знанието за елементите засяга Моята временна природа, знанието за Светещите Деви се отнася до жизнената енергия, а знанието за жертвата говори за Мен като облечен в тяло." „Който при напущането на тялото си заминава с мисъл за Мен в часа на кончината, той влиза в Моето битие, няма съмнение в това. За каквото същество мисли човек при напущането на тялото, при това същество той отива, като съгласува с него своята природа. Ето защо винаги мисли само за Мен и воювай с ум и разум, пребиваващи в Мен, без съмнение ти ще дойдеш в Мен.
към текста >>

Неговата съществена природа се нарича себепознание.
Поради измамата от двойките противоположности, що се пораждат от привличането и отблъскването, всички същества бродят из вселената в пълна заблуда. Но човеците на чистите дела, у които няма вече грях, свободни от заблудителните двойки противоположности, те Ме познават и Ме почитат, верни на своите обекти. Тези, които са прибегнали в Мен и се стремят към освобождаване от раждане и смърт, те познават Вечния, цялото себезнание и всяка дейност. Осмият разговор е озаглавен Йога чрез Неразрушимия, Върховен, Вечен. Неразрушимото, Висшето - това е Вечният. Неговата съществена природа се нарича себепознание. Еманацията, която е причина за пораждането на съществата, се нарича дейност. Който при напущането на тялото си, заминава с мисъл за Me^ в часа на кончината, той влиза в Моето битие. Няма съмнение в това. За каквото същество мисли човек при напущането на тялото, при това същество той отива, като съгласува с него своята природа. Ето защо, винаги мисли за Мен само.
към текста >>

Великите елементи и индивидуалността, разумът, както и непроявеното, десетте усети и едното и петте пасбища на тези усети (петте органа на познанието или сетивата, петте органа на дейност и умът и предметите познаваеми от петте сетива).
Благословеният отвърна: Това тяло се зове полето. Така учат Мъдрите. Знай Ме като Познавач на полето, на всички полета. Мъдростта е полето и Познавачът на полето, това по Моето мнение е Мъдрост. Какво е това поле и от какво естество, как се видоизменя, откъде е то и какви са неговите сили, чуй сега накратко от Мен. Великите елементи и индивидуалността, разумът, както и непроявеното, десетте усети и едното и петте пасбища на тези усети (петте органа на познанието или сетивата, петте органа на дейност и умът и предметите познаваеми от петте сетива). Желанието, отвращението, удоволствието, мъката, тялото, разбирането, твърдостта, всички тези накратко очертават образа на полето и неговите видоизменения. Аз ще укажа на това, което трябва да се знае, което като се знае, се внушава безсмъртие - Безначалната Превисша Вечност, която не е нито битие, нито небитие. ТО, Великото Непроявено живее в света, обгръща всичко, а той поддържа всичко, свободен от качества, той се радва на качествата. ТО трябва да се знае като поддръжник на съществата. ТО поглъща, ТО поражда.
към текста >>

53. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той доверяваше познанието на тайните на едно избрано духовенство и подчинявайки народа на една безпощадна дисциплина, без да му открие нещо от тайните.
Орфей беше запазил науките, които съответстваха на буквата Йод (Ииове, Зевс, Юпитер) и идеята за единството на Бога, за първостепенните Посветени в тайните, опитвайки се да заинтересува с тази тайна народа чрез поезията, музиката, изкуствата и живите символи. И затова викът Евохе открито се провъзгласяваше в празненствата на Дионисиус, гдето освен Посветените в тайните се допускаха и онези, които просто се домогваха да бъдат Посветени в тези тайни. В това се състои цялата разлика между делото на Мойсей и онова на Орфей. И двамата са последователи на египетското Посвещение в тайните и притежават същата Истина, но я приспособяват в различни посоки. Мойсей строго и усърдно прославя Бащата, мъжкия Бог. Той доверяваше познанието на тайните на едно избрано духовенство и подчинявайки народа на една безпощадна дисциплина, без да му открие нещо от тайните. Орфей беше влюбен в природата и прославяше името на Бога, който се намира в нея, и Когото иска да накара да се прояви в човечеството. Ето защо викът Евохе е станал Свещен вик при всички тайни на Гърция." През време на празненствата в този мистичен храм Орфей говори пред Посветените и пред своя любим ученик и казва: „Слушайте Истините, които не трябва да се казват на множеството, които са силата на светилищата: Бог е един и винаги подобен Сам на Себе Си. Той царува навсякъде - и на Небето, и на Земята.
към текста >>

54. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

За тях трябва продължителната близост с предмета на познанието и едно прилежно усилие, за да проникнем докрай.
Чувството, което то изразява излиза от същината на платоновата философия. Ето една извадка от това писмо: „Мнозина са писали и може би ще пишат върху крайната цел на моята философия, но не трябва никак да се вярва на такива думи, било когато казват, че творенията ми са уж мои или на трети лица, било когато твърдят, че са ги измислили сами. По този предмет аз не съм писал нищо, а и не би ми било позволено да обнародвам нещо подобно. Такива работи не могат да се изразят с думи, както другите учения. За тях трябва продължителната близост с предмета на познанието и едно прилежно усилие, за да проникнем докрай. Тогава като че искра блесва и запалва в душата една Светлина, която после сама се поддържа." Щайнер заключава: „Тези думи биха означавали личното безсилие на писача да изкаже мисълта си с думи, ако в тях не намираме смисъла на мистериите. Предметът, върху който Платон не е писал и не е желал да пише, трябва да бъде предмет, по който всяко писане би било напразно. То трябва да бъде едно чувство, едно усещане, едно преживяване, което не може да се придобие с непосредствено съобщение, но само с едно продължително потапяне на душата и на волята в сърцето на живота. Тук става въпрос за тайното обучение, което Платон е знаел да дава на своите избраници.
към текста >>

По този начин познанието е осъзнаване на онова, което човек носи в духа си.
Според Платон Божественото ние го осъзнаваме чрез нашия дух. Духът съдържа в себе си същественото. За да опознаем Божественото, ние трябва да го осъзнаем в себе си. А Божественото носи в себе си всичкото знание. Затова Платон казва, че човек не научава нищо ново, а само си припомня онова, което първоначално е вложено в него. По този начин познанието е осъзнаване на онова, което човек носи в духа си. За Платон душата е само момент от проявите на Духа и тя е безсмъртна. Тя ту престава да се проявява без да умира, ту започва отново да се проявява, т.е. преминава през процеса на раждането и смъртта, минава през процеса на прераждането. Според Платон Духът, който се движи от само себе си, е безсмъртен, непреходен. А онова, което получава движението си от нещо друго, е преходно.
към текста >>

Възкресението, освобождаването на Бога - ето истинското познание.
Тя е Божественото във вселената. Тя е умряла върху кръста, за да може да съществува света. И човек може да види природата под истинското осветление само когато се помъчи да освободи душата на света, разпъната в природата. Тази душа трябва да възкръсне от смъртта. Тя трябва да бъде освободена, а това може да стане само в Посветения. Възкресението, освобождаването на Бога - ето истинското познание. В Тимей развитието на света върви от съвършеното към несъвършеното. Въображението си представя този развой като възходящ. Съществата се развиват. Бог се развива в тях. Развитието е възкресението на Бога от гроба, в който се намира.
към текста >>

Той поставя познанието във връзка с това, което човек може да постигне като най- висше чрез чувствата си.
С други думи тя го посветила. Тя е събудила спящите духовни сили в духа на Сократ. Душевната сила, която събужда стремежа на човека към Божествената Мъдрост и която предшествува разцъфтяването на Мъдростта, е представена от Сократ като Мъдрата жена. Това е материнското начало, което ражда Сина Божи, Мъдростта, Логоса. Затова Платон схваща познаването на света като познаване на Истината, като религия. Той поставя познанието във връзка с това, което човек може да постигне като най- висше чрез чувствата си. За Платон познанието има стойност само когато обхване цялата душа. Тогава то е нещо повече от наука и то става същина на живота. То е вече раждане на Висшето, Божественото в човешката душа. В човека се ражда едно същество, което е много по-висше от неговата личност - това е Първоначалният, Висшият, Духовният човек. Това още един път ни показва, че това, което е учил в древните школи на мистериите, в древните окултни школи, Платон го предава в своята философия във формата на диалози.
към текста >>

За Платон познанието има стойност само когато обхване цялата душа.
Тя е събудила спящите духовни сили в духа на Сократ. Душевната сила, която събужда стремежа на човека към Божествената Мъдрост и която предшествува разцъфтяването на Мъдростта, е представена от Сократ като Мъдрата жена. Това е материнското начало, което ражда Сина Божи, Мъдростта, Логоса. Затова Платон схваща познаването на света като познаване на Истината, като религия. Той поставя познанието във връзка с това, което човек може да постигне като най- висше чрез чувствата си. За Платон познанието има стойност само когато обхване цялата душа. Тогава то е нещо повече от наука и то става същина на живота. То е вече раждане на Висшето, Божественото в човешката душа. В човека се ражда едно същество, което е много по-висше от неговата личност - това е Първоначалният, Висшият, Духовният човек. Това още един път ни показва, че това, което е учил в древните школи на мистериите, в древните окултни школи, Платон го предава в своята философия във формата на диалози. Ще завърша изложението за Платон с една мисъл, където той ясно и определено говори за мистериите и за Посвещенията.
към текста >>

55. ПЛУТАРХ - Влад Пашов (1902- 1974)

Чрез това познанието става едно вътрешно събитие на личността.
Писал е върху Изис и Озирис и египетските мистерии, върху гръцките мистерии, върху духа на Сократ, върху думата Ел в делфийския храм и т.н. Говори за различните Посвещения и често казва, че сам е бил Посветен. В следващата извадка от книгата му за думата Ел в делфийския храм се открива тайнствения смисъл на известни букви от гръцката азбука, които имат аналогия с думата Аум на индусите и с Емс на евреите. В своята книга за упадъка на оракулите Плутарх казва: „Мистериите са дали най-великите откровения върху природата на даймоните (духовете). В мистериите, във всички езотерични школи, във всички времена и епохи са учили, че възприятието на Реалността зависи от състоянието на душата. Чрез това познанието става едно вътрешно събитие на личността. Ние не можем някому да кажем разрешението на загадките на света. Ако кажем на непосветения нещо за тези загадки, това ще са празни думи, ако дадената личност не отиде срещу живото Слово с подходящо настроение. Това слово не е нищо само по себе си. То ще изчезне в безкрайността, ако не отидем срещу него със съответното чувство. То ще остане празна дума, ако чувството не пламне от съприкосновението с него.
към текста >>

56. ФИЛОН АЛЕКСАНДРИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Първото положение в процеса на това познание е, че Бог може да се съзерцава само чрез окото на душата, при екстаз, който той нарича възторг, възхищение, въздействие на Бога върху човешката душа.
В своите разсъждения той показвал на езичниците и на евреите, че християнството не било чуждо на древния свят и обяснявал, че философията на древните е подготвила почвата за християнството, в което се изявило най-пълно Божественото откровение. Климент Александрийски, който работил в същия дух казва, че философията като изследване на Истината всякога е водила към Оногова, Който е Истина. Както Законът е бил водач на евреите към Христа, така и философията е подготвила гърците за Евангелието. Основните положения във философията на Филон са следните: 1) Главното нещо е да познаем Бога, казва той. Първото положение в процеса на това познание е, че Бог може да се съзерцава само чрез окото на душата, при екстаз, който той нарича възторг, възхищение, въздействие на Бога върху човешката душа. За тази цел душата трябва да се издигне до чистата мисъл, където Бог е по-близо и може да бъде съзерцаван. Но душата може само да го съзерцава, да знае, че Той Е, но не може да знае какъв и какво е Той. Неговата Същина е Първичната Същина. Той се разкрива на душата като Светлина. Второто положение - копие и отблясък на Бога е Логосът, Словото, Мислещият Разум, Първородният Син, Който управлява света и го поддържа в ред.
към текста >>

57. КЛАВДИЙ ПТОЛОМЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Този, който осмива първия том, именно познанието на астрономията, с право можем да го наречем ограничен.
Първият от тези два клона на нашата наука изисква грижливо занимание, макар да не се занимаваме с втория клон. Този първи клон аз ти го изложих в едно самостоятелно съчинение с най-голяма яснота и подробности, доколкото ми беше възможно. Това е съчинението Алмагест. По отношение на втората част ние не можем да дадем съвсем точни и неоспорими факти, като се има предвид нашето общо несъвършенство и мъчнотията за изследването на тази материя. При все това ние не трябва да пренебрегваме това изследване, като имаме предвид колко много събития от голяма важност и значение в живота имат своето начало в Небесните причини. Този, който осмива първия том, именно познанието на астрономията, с право можем да го наречем ограничен. Вторият клон още по-лесно може да бъде укоряван, защото неговите заключения са свързани с по-големи мъчнотии. В сбита форма тук ще изложим до каква степен астрологията е,възможна и до каква степен нейните предсказания са от полза преди да пристъпим към подробното й изложение. Какво е естеството на науката за астрологичното предсказваве и доколко далеч може да проникнем в тази наука? Още на пръв поглед е очевидно, че силите на небето влияят на земните. Те влияят върху огъня и въздуха, които са под влияние на небесните движения и на които са подчинени всички други неща, именно, земята, водата, растенията и животните.
към текста >>

58. ПРОКЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

В платоновия Парменид той намира познанието за природата на Абсолютната Същност.
Прокъл е живял с философията си, тя за него е била живот, а не само теория. Главните идеи на неговата философия са изложени в съчинението му Теология на Платон. Той се отличавал с едно по-дълбоко проучаване и разбиране на Платон от предишните неоплатоници. В теологията на Платон той най-вече се занимава с въпроса за Едното, за Абсолютното Същество. Той се стреми да покаже множеството като Едно и Едното като множество, да изложи формата, която приема Едното. В платоновия Парменид той намира познанието за природата на Абсолютната Същност. За него само Едното е реална същност, само то е Истина, а всички други са само моменти на неговото проявление. Тяхното битие е непосредствено само като една мисъл. Той казва: „Едното е само по себе си неизразимо, но то се схваща като се изхожда от неговото излизане и връщане обратно в себе си." Едното като поражда света, това не е излизане вън от себе си, защото едно излизане би било изменение и по този начин Едното не би било вече равно на себе си. Ето защо произведенията на Едното не му причиняват намаление или съкращаване. Едното създава множеството и множеството се възвръща към Едното.
към текста >>

Както казах, Прокъл е живял със своята философия, тя за него не е била една празна метафизика, а една конкретна наука, едно конкретно познание за Божественото естество и Божественото проявление.
Първото е Неговото Неизмеримо Единство. Второто, животът, е преливането, изобилието на всички сили и тяхното излъчване, а третото е пълното пораждане на битието, на същността изобщо. Тези три момента, това са трите проявления на Абсолютното, които Прокъл нарича три Бога или трите лица на Бога. Бог е Цялото в Себе Си. Тези три Бога са чисто трите проявления, трите лица на Абсолютния Бог. Както казах, Прокъл е живял със своята философия, тя за него не е била една празна метафизика, а една конкретна наука, едно конкретно познание за Божественото естество и Божественото проявление. Той е познавал много добре магията и теургията и си е служил с тях. По този въпрос той казва: „Трябва да приемем, че първите и най-превъзходни имена на боговете се основават в самите богове. Божественото мислене прави от своите мисли имена и показва образите на боговете. Всяко име сякаш носи образа на един Бог. Както теургията призовава чрез известни символи безкористната доброта на Бога да осветли творбите на художниците, така мисловната наука чрез съчетания и разделяне на тоновете кара да се прояви скритата същност на Бога."
към текста >>

59. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Докато у туранците още съществуваха упадъчното ясновидство като наследство от атлантско време, тези сили, които пораждаха това ясновид- ство у този народ, който се роди от смешението на известни турански племена с известни преселници, минали през Северна Африка, се насочиха навътре в тялото, навътре в душата на този народ и почнаха да организират както тялото, така и душата на хората от този народ, за да организират един физически мозък, за да може човек по пътя на мисълта, чрез мозъка, да дойде до познанието на Бога както вътре в себе си, така и вън от себе си.
Така че на север имаме туранците, на юг иранците и там. където се срещат тези две народности, пристига от Африка трета народност, която стига чак до областта на туранците. Там се получава едно смешение на преселниците, които идват от Африка, с известни турански племена. Така се образува една народност, от която се роди по-късно еврейството. Тази народност имаше нещо особено в себе си. Докато у туранците още съществуваха упадъчното ясновидство като наследство от атлантско време, тези сили, които пораждаха това ясновид- ство у този народ, който се роди от смешението на известни турански племена с известни преселници, минали през Северна Африка, се насочиха навътре в тялото, навътре в душата на този народ и почнаха да организират както тялото, така и душата на хората от този народ, за да организират един физически мозък, за да може човек по пътя на мисълта, чрез мозъка, да дойде до познанието на Бога както вътре в себе си, така и вън от себе си. Защото в предишни времена това познание за Бога както вътре в душата, така и вън в природата се постигаше по пътя на ясновидството. Но сега трябваше по пътя на мисълта, проявена чрез мозъка, да се дойде до познаването на Бога както в душата, така и в природата. Затова беше необходимо нова организация на човешкото тяло, за да се създаде един мозък, чрез който да се прояви мисълта на човешкия дух. Такава нова организация имаше в Авраам, който изхождаше от този народ, който се образува от смешението на двата клона. Авраам върви по линията на Ноевия син Сим.
към текста >>

Защото в предишни времена това познание за Бога както вътре в душата, така и вън в природата се постигаше по пътя на ясновидството.
където се срещат тези две народности, пристига от Африка трета народност, която стига чак до областта на туранците. Там се получава едно смешение на преселниците, които идват от Африка, с известни турански племена. Така се образува една народност, от която се роди по-късно еврейството. Тази народност имаше нещо особено в себе си. Докато у туранците още съществуваха упадъчното ясновидство като наследство от атлантско време, тези сили, които пораждаха това ясновид- ство у този народ, който се роди от смешението на известни турански племена с известни преселници, минали през Северна Африка, се насочиха навътре в тялото, навътре в душата на този народ и почнаха да организират както тялото, така и душата на хората от този народ, за да организират един физически мозък, за да може човек по пътя на мисълта, чрез мозъка, да дойде до познанието на Бога както вътре в себе си, така и вън от себе си. Защото в предишни времена това познание за Бога както вътре в душата, така и вън в природата се постигаше по пътя на ясновидството. Но сега трябваше по пътя на мисълта, проявена чрез мозъка, да се дойде до познаването на Бога както в душата, така и в природата. Затова беше необходимо нова организация на човешкото тяло, за да се създаде един мозък, чрез който да се прояви мисълта на човешкия дух. Такава нова организация имаше в Авраам, който изхождаше от този народ, който се образува от смешението на двата клона. Авраам върви по линията на Ноевия син Сим. Тара, бащата на Авраам, излезе из Ур халдейски.
към текста >>

Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух.
По такъв начин се стига до едно тяло, което е напълно проникнато, пропито от това, което е било вложено у Адам като първоначална заложба. Това ни е показано от евангелието на Матея, което посочва, че от Авраама до Давида има четиринадесет поколения, от Давида до вавилонското преселение четиринадесет поколения и от вавилонското преселение до Христа, четиринадесет поколения. Първоначално еврейският народ познавал Бога, изявен в духа на народа, като отделния човек се чувствувал като член на целия народ, а не като отделна индивидуалност. Затова се казва, че Бог е Бог на Авраам, на Исак, на Яков. Така евреите познавали Бога, който се изявявал в духа на народа, от който всеки отделен човек е част. Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух. който тече в кръвта на поколенията. В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството. Но за тази цел особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя на наследствеността на поколенията. Както се е водило развитието на човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа. Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството.
към текста >>

Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството.
Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух. който тече в кръвта на поколенията. В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството. Но за тази цел особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя на наследствеността на поколенията. Както се е водило развитието на човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа. Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството. Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене. По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят. По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноевропейската култура. Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика. Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение.
към текста >>

По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят.
В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството. Но за тази цел особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя на наследствеността на поколенията. Както се е водило развитието на човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа. Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството. Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене. По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят. По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноевропейската култура. Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика. Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение. В такъв случай Авраам познава Бога първо вън от себе си, изявен в природата. Когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, изразено в число, мярка и тегло, той се доближава до познанието на Бога проявен в природата.
към текста >>

Когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, изразено в число, мярка и тегло, той се доближава до познанието на Бога проявен в природата.
По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят. По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноевропейската култура. Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика. Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение. В такъв случай Авраам познава Бога първо вън от себе си, изявен в природата. Когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, изразено в число, мярка и тегло, той се доближава до познанието на Бога проявен в природата. И след като познае Бога вън от себе си, той го намира в душата си. Такъв човек беше Авраам, който по този начин сложи началото на едно ново познание за Бога и света. И това познание на Бога у Авраам беше толкова конкретно и живо, че той беше готов на всички жертви за своя Бог Той се отличавал с такава преданост, която достигала до саможертва. Това е показано в Библията с факта, на готовността на Авраама да принесе в жертва единствения си син, чрез когото трябваше да осъществи обещанието на Бога пред Авраам, че ще го направи велик народ.
към текста >>

Такъв човек беше Авраам, който по този начин сложи началото на едно ново познание за Бога и света.
Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика. Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение. В такъв случай Авраам познава Бога първо вън от себе си, изявен в природата. Когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, изразено в число, мярка и тегло, той се доближава до познанието на Бога проявен в природата. И след като познае Бога вън от себе си, той го намира в душата си. Такъв човек беше Авраам, който по този начин сложи началото на едно ново познание за Бога и света. И това познание на Бога у Авраам беше толкова конкретно и живо, че той беше готов на всички жертви за своя Бог Той се отличавал с такава преданост, която достигала до саможертва. Това е показано в Библията с факта, на готовността на Авраама да принесе в жертва единствения си син, чрез когото трябваше да осъществи обещанието на Бога пред Авраам, че ще го направи велик народ. С това той бил готов да пожертва целия еврейски народ и всичко, което бил той самият и което трябвало да се внесе в света чрез него. Но когато бил готов да принесе Исак в жертва, Бог го възпрял и той получил обратно сина си.
към текста >>

И това познание на Бога у Авраам беше толкова конкретно и живо, че той беше готов на всички жертви за своя Бог
Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение. В такъв случай Авраам познава Бога първо вън от себе си, изявен в природата. Когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, изразено в число, мярка и тегло, той се доближава до познанието на Бога проявен в природата. И след като познае Бога вън от себе си, той го намира в душата си. Такъв човек беше Авраам, който по този начин сложи началото на едно ново познание за Бога и света. И това познание на Бога у Авраам беше толкова конкретно и живо, че той беше готов на всички жертви за своя Бог Той се отличавал с такава преданост, която достигала до саможертва. Това е показано в Библията с факта, на готовността на Авраама да принесе в жертва единствения си син, чрез когото трябваше да осъществи обещанието на Бога пред Авраам, че ще го направи велик народ. С това той бил готов да пожертва целия еврейски народ и всичко, което бил той самият и което трябвало да се внесе в света чрез него. Но когато бил готов да принесе Исак в жертва, Бог го възпрял и той получил обратно сина си. С това той получил от Бога Йехова цялата своя мисия.
към текста >>

60. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

За тази цел най-напред бил създаден, както видяхме, еврейският народ с неговата специална организация, където при познаването на Бога не се апелира към ясновидството, но по пътя на логичната мисъл се идва до това познание.
МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО Мойсей стои на изходната точка на втория импулс на Бялото Братство. Мисията на този втори клон била да подготви хората, които да приемат Божественото Слово и да го разпространят по целия свят. За тази цел най-напред бил създаден, както видяхме, еврейският народ с неговата специална организация, където при познаването на Бога не се апелира към ясновидството, но по пътя на логичната мисъл се идва до това познание. Затова и писанията на носителите на втория клон се различават от тези на носителите на първия клон. Носителите на първия клон винаги апелирали към ясновидството, когато във втория клон апелирали към мисълта. И понеже във втория клон със слизането на Духа на Слънцето на Земята в тялото на Исус от Назарет бил спрян инволюционният процес и бил даден импулса на възхода, в началото на който трябвало да се развие и оформи човешката мисъл, за да може да познае Словото, въплотено в цялата природа и в човешката душа. Началото на това познание дал още Хермес, но във втория клон то е вече по-конкретно дадено. Това било необходимо, защото Словото на Христа щяло да се разпространи между народите на петата подраса на Петата раса, която имала за задача развитието на човешкия ум.
към текста >>

Началото на това познание дал още Хермес, но във втория клон то е вече по-конкретно дадено.
Мисията на този втори клон била да подготви хората, които да приемат Божественото Слово и да го разпространят по целия свят. За тази цел най-напред бил създаден, както видяхме, еврейският народ с неговата специална организация, където при познаването на Бога не се апелира към ясновидството, но по пътя на логичната мисъл се идва до това познание. Затова и писанията на носителите на втория клон се различават от тези на носителите на първия клон. Носителите на първия клон винаги апелирали към ясновидството, когато във втория клон апелирали към мисълта. И понеже във втория клон със слизането на Духа на Слънцето на Земята в тялото на Исус от Назарет бил спрян инволюционният процес и бил даден импулса на възхода, в началото на който трябвало да се развие и оформи човешката мисъл, за да може да познае Словото, въплотено в цялата природа и в човешката душа. Началото на това познание дал още Хермес, но във втория клон то е вече по-конкретно дадено. Това било необходимо, защото Словото на Христа щяло да се разпространи между народите на петата подраса на Петата раса, която имала за задача развитието на човешкия ум. По такъв начин това, което било посято у Авраам дало своите плодове в Западна Европа. Затова и писанията на носителите на втория клон, както казах, са продукт на вглъбяване на мисълта в тайните на битието и живота, изложени в образи, взети от природата и живота. Не че в носителите на втория клон не е съществувало ясновидство, но това ясновидство било малко по- особено от древното ясновидство. То било проникнато от мисълта и се изразявало чрез мисълта.
към текста >>

61. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят.
При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят. И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-нисшите инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос". Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят. За него съществува опасността, която се изразява в духовно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ослепен като гледа направо силните слънчеви лъчи. Той бива заслепен от величието на това, което вижда и преди всичко от необикновените впечатления, които напълно го объркват. Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят. За разбирането на тези тайни есеите си служили със звездите от външния свят, съчетавани по особени закони. И те са знаели, че както до тайните на човешката вътрешност се достига като се премине през 6 пъти по 7 степени, така и до тайните на мировото пространство се достига като се мине през 12 пъти по 7, т.е. през 84 степени. И когато човек е изминавал 12 пъти по 7 степени, т.е. 84 степени, той стига до такава точка в своето развитие, че мировите духовни сили вече не го заслепяват.
към текста >>

„Ако искаме да охарактеризираме Посвещението на есе- ите от тази гледна точка, можем да кажем: когато един есеец изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно по-точно познание на своята истинска вътрешност, на своята истинска природа на Аза и на онова, което прави човека способен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, определени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42 степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, който произвел новия орган у Авраам.
Едно такова Посвещение е съществувало във всички мистерии, центрове за Посвещения, които са се основавали на Свещената египетска култура. Онези, които търсеха едно такова Посвещение в стария смисъл, т.е. в смисъла, че при него са били насочвани и ръководени, за да могат да избегнат възникващите при това Посвещение опасности, те ставали чрез това други хора. Ставали такива хора, които през време на акта на Посвещението можели да прозрат в духовния свят. Те виждали най-първо онези сили и същества, които работят върху нашето физическо и етерно тяло." „Ако искаме да охарактеризираме Посвещението на есе- ите от тази гледна точка, можем да кажем: когато един есеец изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно по-точно познание на своята истинска вътрешност, на своята истинска природа на Аза и на онова, което прави човека способен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, определени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42 степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, който произвел новия орган у Авраам. Той виждал духом този орган, който бил съществен за онова време. Следователно, есеецът виждал същественото вътрешно устройство на вътрешното човешко същество, което е било произведение на това Божествено Същество. Следователно, такова Посвещение е имало за цел познаването на вътрешната страна на човешката природа. Това, което очаква човека, когато той проникне непосредствено в своята вътрешност, тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека до там да каже: всички сили, които съществуват в мен, всички страсти и вълнения, които са свързани с моя Аз и които не искат да знаят нищо за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да чувствувам, усещам и действувам само от моята егоистична вътрешност. Следователно, тази е опасността, че човек израства чрез такова потопяване в своята вътрешност до най-високата точка на егоизма.
към текста >>

62. Учението за душата според Кабала - Влад Пашов (1902- 1974)

В тесен смисъл на думата, с понятието Нешама се означава най-нисшият елемент на Духа, който има връзка с най-висшия елемент на Руах и се получава едно вътрешно и активно познание на качествата и количествата на същностите, намиращи се по-ниско от него.
Нешама е същество вътрешно, едновременно пасивно и активно, с което Нефеш, със своето тяло и жизнения принцип и Руах със силите, съставят един външен облик. Това, което е количествено в Нефеш и качествено в Руах, изхожда от чистия, идеалния Дух - Нешама. Подобно на това, както Нефеш и Руах включват в себе си три различни елемента на съществуване или възможности на одухотвореност, така че всяка представя умалено изображение на човешкото същество, също така Кабала открива три подразделения и в Нешама. Така че и в Нешама имаме три части, обединени в едно. Това е чистият човешки Дух, казано в най-широк смисъл на думата. В тесен смисъл на думата, с понятието Нешама се означава най-нисшият елемент на Духа, който има връзка с най-висшия елемент на Руах и се получава едно вътрешно и активно познание на качествата и количествата на същностите, намиращи се по-ниско от него. Второто подразделение на Нешама представя осмият елемент в състава на човешкото същество, който в Кабала се нарича Хайя. Неговата същност се състои в познаване на вътрешните висши умствени сили. служещи за основа на проявеното същество и затова е непостижимо за Руах и Нефеш и не може да бъде под знака на висшата част на Духа, която специално наричаме Нешама. Третото подразделение е деветият, най-висшият елемент на човешкото същество и се нарича от Кабала Йехида, т.е. „единицата сама за себе си".
към текста >>

63. Тридесет и двата пътя на Мъдростта - Влад Пашов (1902- 1974)

32 пътя, които водят към храма на тайното познание, това са 32-та метода, начини за придобиване на знание и Мъдрост.
Тридесет и двата пътя на Мъдростта Това, което казват кабалистите. 32 пътя, които водят към храма на тайното познание, това са 32-та метода, начини за придобиване на знание и Мъдрост. Всеки един си има име и от там начин на придобиване на знанието и Мъдростта. Ще дам имената на всеки път, както са изцяло дадени в книгата. Първият път се нарича чудният разум и най-висшият венец. Тази Светлина дава понятие за безконечното и Неговата първа Слава. Ни едно същество не може да достигне до Него.
към текста >>

64. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

Праведният ми раб ще оправдае мнозина чрез опознанието си, защото той ще се натовари с беззаконията им.
Заради престъплението на людете ми биде уязвен. И гробът му ще се определи при злодеите, но в смъртта си остана с богатия, защото не бе направил правда и нямаше лъст от устата му. Но Господ благоволи да го предаде на биене и страдание. Когато даде думата му приношение за престъпление, ще види семе, ще продължи дните си и волята Господня ще благоуспее в ръката му. И ще види плодовете от труда на душата си и ще се насити. Праведният ми раб ще оправдае мнозина чрез опознанието си, защото той ще се натовари с беззаконията им. Затова ще му дам дял с големите и със силните ще раздели корист, защото предаде себе си на смърт и с престъпниците се счете. И Той взе на себе си греховете на мнозина и ще ходатайствува за престъпниците." В тази глава пророкът описва конкретно това, което става приблизително 800 години след него. В нея той разкрива всичката дълбочина на Голготската мистерия, която е най- великото събитие в цялата земна история. В 54-та глава Господ се обръща към човешката душа и й казва, че ще я избави от всичките й неприятели и насилници, и ще я въздигне.
към текста >>

65. Пророк Осия - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото милост искам, а не жертва, и познание Божие повече нежели всесъжения." Тук пак се загатва още по-скрито за Посвещенията.
След третия ден се връщала обратно в тялото, обновена със знание и с разширено съзнание, съвършено променена, възкръснала. В първия стих на десетата глава пророкът се обръща към Израиля и казва: „Елате и да се върнем при Господа, защото Той разкъса и Той ще ни изцели; порази и ще обвърже раната ни. Ще ни съживи подир два дни, в третия ден ще ни възкреси и ще живеем пред Него. Тогаз ще познаем и ще следва да познаваме Господа. Изхождението Му е преднаредено като зората, и ще дойде при нас като дъжд пролетен, който пои земята." В петия и шестия стих казва: „Затова ги изсякох чрез пророците, убих ги с думите на устата си, и съдбите ти ще излязат като виделина. Защото милост искам, а не жертва, и познание Божие повече нежели всесъжения." Тук пак се загатва още по-скрито за Посвещенията. В 9-та глава, от 7-ми до 9-ти стих се говори за действието на закона на кармата: „Дните па въздаянието дойдоха, Израил ще познае това: Пророкът стана безумен, духоносецът неистов, поради множеството на беззаконието ти от голямата омраза. Пророкът стана сет на птицеловец във всичките си пътища и омраза в дома на Бога си. Дълбоко се разтляха, както в дните на Гавайя, затова ще помене беззаконието им, ще посети греховете им." В 10-та глава се говори пак за действието на кармата вследствие на живота на хората. В 13-ти стих се казва: „Орахте нечестие, жънахте беззаконие, ядохте плод от лъжа, защото си уповал на пътя си, на множеството от грешките си."
към текста >>

66. Притчи Соломонови - Влад Пашов (1902- 1974)

В началото на втора глава казва: „Ако имаш ухото си внимателно към Мъдростта, сърцето си склонно към разум, и ако призоваваш благоразумието и възвишиш гласа си към разума, тогаз ще разумееш страх Господен и ще намериш Божието познание.
Притчи Соломонови В първата глава на притчите Соломон говори за Мъдростта и казва: „Начало на Мъдростта е страх Господен. Безумният презира Мъдростта и учението." Под страх Господен в езотеричен смисъл се разбира благоговение към Бога. След това определя каква е съдбата на тези, които се стремят към Мъдростта и се ръководят от нея и на тези, които отхвърлят Мъдростта и завършва с думите: „Защото глупавите ще ги умъртви престъплението им и безумните ще ги погуби надеждата им, но тези, които Ме слушат (Мъдростта), ще живеят в безопасност, ще живеят в тишина, без да се боят от злото." С тези думи се изразява законът за причини и последствия. В началото на втора глава казва: „Ако имаш ухото си внимателно към Мъдростта, сърцето си склонно към разум, и ако призоваваш благоразумието и възвишиш гласа си към разума, тогаз ще разумееш страх Господен и ще намериш Божието познание. Защото Господ дава Мъдрост и от устата му излизат знание и разум." Оттук ясно се вижда, че не става въпрос за безпричинен страх, а за благоговение, едно състояние, при което човек става възприемчив към Божествените сили и знание. И по-нататък описва състоянието на тези, които вървят в пътя на Мъдростта и състоянието на тези, които презират Мъдростта и завършва: „Защото праведните ще се населят на земята и непорочните ще останат на нея, а нечестивите ще се откъснат от земята и законопрестъпниците ще се изкоренят от нея." В третата глава, както и в другите глави дава ред правила за разумен живот, които следват пътя на Мъдростта. И казва: „Блажени са, които държат Мъдростта. С Мъдрост е основана земята, утвърдени с разум небесата.
към текста >>

67. 1. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ОКУЛТНА ШКОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

Букварът на първо отделение дава елементарни знания, които въвеждат децата в пътя на познанието.
Защото за Окултната Наука формата играе голяма роля. Тя е път, канал, по който се проектират енергиите и силите, за да свършат известна определена работа. Затова една форма, която в миналото е била на място, е била добра и полезна в развитието на човечеството, следващата епоха вече, когато на развитието се поставят нови задачи, тя губи своя смисъл и става една спънка за развитието, става едно зло. Животът в своята целокупност е едно Велико Училище с най-различни класове и отделения. И човечеството в своята цялост преминава, следователно, през всички степени на това Училище на Живота, като във всяка една степен се прилагат различни методи на обучение. Букварът на първо отделение дава елементарни знания, които въвеждат децата в пътя на познанието. Колкото по-нагоре се отива в развитието, знанието се разширява, познавателните способности и въобще духовните интереси се разширяват и заедно с това и начинът, и методът, по който се предава знанието, стават все по-разширени и по-сложни. И в основното училище, и в прогимназията, и в гимназията, и в университета се преподава, например, естествознание, но колко се различава естествознанието на отделенията от това на университета! Принципите са едни и същи, основните начала са едни и същи, но в отделенията те са дадени много повърхностно, дадени са, така да се каже, само известни факти. Когато, като се мине в гимназията и в университета, там вече се изнасят законите и принципите, върху които се обосновават тези факти. На същият принцип и основа почива и предаването на окултните знаци в света в различните епохи, в различните фази на човешкото развитие.
към текста >>

68. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега Светлината, която при Моисеевия закон беше скрита под було, разпростря своите лъчи при снемането на това було е явяването на Христа и така съвършенството, чиято сянка съдържаше буквата, стои открито за познанието".
Защото както чрез сянката на Евангелието беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие". В сравнение със сегашното Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва в преходния свят и време. Във връзка с тази мисъл на Ориген, Учителят казва: "Всички слова и притчи на Христа са записани дума по дума и със златни букви на Небето. И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно Евангелие". Ориген казва: "Който с усърдие и старателност се вглежда в пророческите слова, той ще почувства от самото четене следите на едно по-висше одушевление. Сега Светлината, която при Моисеевия закон беше скрита под було, разпростря своите лъчи при снемането на това було е явяването на Христа и така съвършенството, чиято сянка съдържаше буквата, стои открито за познанието". И по- нататък Ориген казва: "И ако върху човешката душа не действа нищо, освен външната обвивка от думите на Свещеното Писание, от него излизат лечителни действия, които укрепват доброто, което се намира във всеки човек. Както магическите изречения имат една вродена сила в себе си и омагьосаният, макар и да не разбира нищо от това, долавя едно въздействие, така и още по-силно действуват наименованията и имената в Свещеното Писание. В нас има сили, най-добрите от които се хранят и укрепват от тази свещена буква. Враждебните и злите от тези сили биват победени от магическото средство на Бога и биват приспани, подобно на това, както вълшебните средства приспиват змиите и други отровни животни".
към текста >>

69. 4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо ще оплодотвори идеите им, ще осмисли стремежите им и ще отвори вратите към Висшите светове, които сега са недостъпни за нея.
А идеите, които не са проникнати от Христа, те са осъдени да увехнат като безплодни цветове. Разсъждавайки върху тази основа можем да извадим заключението, че всички учения, които се проповядват вън от Христа, т. е. вън от Великата Божия Любов, която работи по Законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и са безплодие. Всеки, който търси друг път, ще се натъкне на хиляди пречки и ще осакати хиляди души, които биха попаднали под негово влияние. Затова Щайнер казва, че е нещастие за човешката душа, която не познава Христа, защото без това познаване не може да намери Пътя към Бога в себе си и идеите и стремежите ще останат безплодни. А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо ще оплодотвори идеите им, ще осмисли стремежите им и ще отвори вратите към Висшите светове, които сега са недостъпни за нея. Това познание води към придобиването на щастието, което е копнеж на всяка душа. Всички души, всички хора се стремят към щастие, но само онези могат да се доберат до живота на щастието, които дойдат до познаването на Христа, защото щастието подразбира живот в един уреден свят. А само Христос, само Любовта организира света и може да възвърне изгубеното щастие. Стремежът на Христа е да подигне и спаси всички паднали души. Защото, както казах отначало, когато приведох легендата за Христос и Луцифер, Той Се отдаде в служба на Великото, на Любовта, която строи и организира света.
към текста >>

Това познание води към придобиването на щастието, което е копнеж на всяка душа.
Разсъждавайки върху тази основа можем да извадим заключението, че всички учения, които се проповядват вън от Христа, т. е. вън от Великата Божия Любов, която работи по Законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и са безплодие. Всеки, който търси друг път, ще се натъкне на хиляди пречки и ще осакати хиляди души, които биха попаднали под негово влияние. Затова Щайнер казва, че е нещастие за човешката душа, която не познава Христа, защото без това познаване не може да намери Пътя към Бога в себе си и идеите и стремежите ще останат безплодни. А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо ще оплодотвори идеите им, ще осмисли стремежите им и ще отвори вратите към Висшите светове, които сега са недостъпни за нея. Това познание води към придобиването на щастието, което е копнеж на всяка душа. Всички души, всички хора се стремят към щастие, но само онези могат да се доберат до живота на щастието, които дойдат до познаването на Христа, защото щастието подразбира живот в един уреден свят. А само Христос, само Любовта организира света и може да възвърне изгубеното щастие. Стремежът на Христа е да подигне и спаси всички паднали души. Защото, както казах отначало, когато приведох легендата за Христос и Луцифер, Той Се отдаде в служба на Великото, на Любовта, която строи и организира света. И онзи, който иска да върви в Пътя на окултното познание без фантазии и спекулации, трябва да знае основната Истина, че Христос е, Който организира света, че Той е, Който води развоя на цялото човечество и го води към спасение и съвършенство.
към текста >>

И онзи, който иска да върви в Пътя на окултното познание без фантазии и спекулации, трябва да знае основната Истина, че Христос е, Който организира света, че Той е, Който води развоя на цялото човечество и го води към спасение и съвършенство.
Това познание води към придобиването на щастието, което е копнеж на всяка душа. Всички души, всички хора се стремят към щастие, но само онези могат да се доберат до живота на щастието, които дойдат до познаването на Христа, защото щастието подразбира живот в един уреден свят. А само Христос, само Любовта организира света и може да възвърне изгубеното щастие. Стремежът на Христа е да подигне и спаси всички паднали души. Защото, както казах отначало, когато приведох легендата за Христос и Луцифер, Той Се отдаде в служба на Великото, на Любовта, която строи и организира света. И онзи, който иска да върви в Пътя на окултното познание без фантазии и спекулации, трябва да знае основната Истина, че Христос е, Който организира света, че Той е, Който води развоя на цялото човечество и го води към спасение и съвършенство. Всички благородни стремежи и копнежи както в отделния индивид, така и в цялото човечество са резултат на импулса на Христа. Всички постижения в науката и културата, всички духовни културни ценности и постижения са резултат на този импулс. Всичко благородно и възвишено в европейската култура е израз на този импулс. Великите гении на човечеството с ясно съзнание са изпълнявали ролята си като служители и проводници на този импулс. Затова Учителят казва: "Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи".
към текста >>

70. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

То е Дървото на Отец, Дървото на познанието.
То завършва с физическото раждане на Исус и стига напълно до земята. Родословното дърво на Лука следва духовното раждане на Христа. То води отново от земята нагоре към Небето. Възлизането отново е възможно чрез това, че Христос слезе в пъна на корена есеев, като направи да израстне вейката на Новото мирово Дърво. Родословното дърво на Матей е отсечено. То е Дървото на Отец, Дървото на познанието. Родословното дърво на Лука е новото Дърво на Живота, Дървото на школуването, Дървото на Сина. Ето защо в Евангелието на Матей Йоан Кръстител е човекът, който възвестява края на стария свят. В Евангелието на Лука Йоан Кръстител стои като посветител между човеците. Неговите думи не са вече само удари на секирата срещу Дървото. Той дава на човеците първите наставления за посаждането и отглеждането на Новото мирово Дърво, като дава на народа, на митарите и на войниците максими за стремеж към Духовното.
към текста >>

71. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В тези три степени на висшето познание ние виждаме едно точно разграничение на екзотеричната и езотеричната дейност на Христа.
В тези три кръга Христос предава Учението по три различни начина, които отговарят на трите метода, на трите начина на предаване на окултното знание, на трите степени на окултното познаване. Първият начин е така нареченият образен начин, когато Духовният свят се разкрива в образи. При втория начин учението, знанието се разкрива чрез Словото, при който ученикът слуша Учителя да говори за Тайните на Битието. При третата степен ученикът влиза във вътрешна връзка със самата Същност на нещата и Тя му се разкрива. При тази степен ние навлизаме, така да се каже, в най-вътрешното помещение на Храма на Мистериите, Светая Светих, където Христос сам се изявява в Своята Същност на учениците. В тези три степени на висшето познание ние виждаме едно точно разграничение на екзотеричната и езотеричната дейност на Христа. Народът е вън, най-външният кръг, където Учението Му се разкрива в образи, които се явяват като семена, които са посадени в тяхното подсъзнание и които като поникнат, ще предизвикат силите, които ще разчупят кората, която обгръща тяхното съзнание и ги привежда в спящо състояние. Защото тези образи са живи и са свързани с мощните сили на Христа, които работят върху човешката душа. А учениците са вътре в Светилището на Словото, където се поддържа съзнанието за Духа, където съзнанието на учениците е пробудено и те имат отворени уши и очи, чуват Словото, разбират го и го прилагат. Тримата и четиримата ученици са още по- навътре - в Светая Светих на Храма, където човек вече се оформя като носител и проводник на Божествения Дух. Те по вътрешен път получават вече Откровението за истинската Христова Същност.
към текста >>

72. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Следователно, всемирната Светлина на Мъдростта и всемирната топлина на Любовта се сливат в Христос като в никое друго същество в света и които не могат да бъдат достъпни за никакво човешко познание.
Затова Учителят казва, че Любовта извършва най-велики дела, когато е проникната от Божествената Мъдрост. Това беше именно и значението на онази Любов, която се разля от Голгота в света, че тя беше съединена в едно Същество със Светлината на света, с Мъдростта. Така че, насочвайки погледа си върху Христос, като вземем предвид тези две качества, ние познаваме, че Любовта е най-висшето нещо в света, но същевременно познаваме, че Любовта и Мъдростта взаимно се стремят една към друга и взаимно се допълват. Затова Учителят казва: Отличителното качество на Любовта е, че тя има непреодолим стремеж към Знанието, към Мъдростта. А отличителното качество на Мъдростта е, че тя се стреми да изяви Любовта, която раздава от благата, които има, на другите. Следователно, всемирната Светлина на Мъдростта и всемирната топлина на Любовта се сливат в Христос като в никое друго същество в света и които не могат да бъдат достъпни за никакво човешко познание. И затова, изучавайки и размишлявайки върху Евангелието на Йоан, ние се вдъхновяваме и можем да говорим за великите мощни идеи, които се носят в орлови висини над човешките глави. А като изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Лука, ние намираме това, което всеки миг говори във всяко отделно човешко сърце. Това е важно в Евангелието на Лука, че то ни изпълва с такава топлина, която е израз на Любовта. То ни изпълва с разбирането на онази Любов, която е готова да отдаде самата себе си и не иска нищо друго, освен да се отдаде. Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на Христовото Същество: "Когато ние описваме Христа от Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа, като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови висини.
към текста >>

Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина.
А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта. Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука. Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ. Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей. Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба". Учителят казва: "Онези, които са писали Евангелията, са били много мъдри хора. Някои мислят, че евангелистите са били като рибари, прости и неуки хора, и че Исус Христос е бил прост и неучен.
към текста >>

Вторият начин се нарича инспиративо познание, познание, добито чрез свързване с някое висше Същество, което чрез вдъхновение разкрива на посветения Тайните на света.
"Така че, Евангелията са били създадени от хора, които са имали едно по-дълбоко схващане за живота и са проникнали по-дълбоко в същността на живота, и са изследвали нещата като посветени и ясновидци." Като изхождаме от това гледище ще видим, че четирите Евангелия са написани от посветени и ясновидци на различни степени на развитие, които по различен начин са проникнали в Духовния свят. Защото според Окултната Наука има главно три степени, три метода за придобиване на знания от Висшите светове. Първият от тези начини се нарича имагинативо или образно познаване. При него Духовния свят се разкрива в образи. Вторият начин се нарича инспиративо познание, познание, добито чрез свързване с някое висше Същество, което чрез вдъхновение разкрива на посветения Тайните на света. Това е познание чрез Словото, чрез разговора. Посветеният чува да му говорят висшите Същества и му разкриват Тайните на света. Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни. Четирите Евангелия се различават именно по това, че всеки един от евангелистите е прониквал в Духовния свят по един от тези три начина на познание. Евангелието на Йоана е написано от посветен, който е проникнал до Същината на нещата чрез интуиция и вдъхновение.
към текста >>

Това е познание чрез Словото, чрез разговора.
Като изхождаме от това гледище ще видим, че четирите Евангелия са написани от посветени и ясновидци на различни степени на развитие, които по различен начин са проникнали в Духовния свят. Защото според Окултната Наука има главно три степени, три метода за придобиване на знания от Висшите светове. Първият от тези начини се нарича имагинативо или образно познаване. При него Духовния свят се разкрива в образи. Вторият начин се нарича инспиративо познание, познание, добито чрез свързване с някое висше Същество, което чрез вдъхновение разкрива на посветения Тайните на света. Това е познание чрез Словото, чрез разговора. Посветеният чува да му говорят висшите Същества и му разкриват Тайните на света. Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни. Четирите Евангелия се различават именно по това, че всеки един от евангелистите е прониквал в Духовния свят по един от тези три начина на познание. Евангелието на Йоана е написано от посветен, който е проникнал до Същината на нещата чрез интуиция и вдъхновение. Космичното Слово му е говорило и му разкрило Своите Тайни.
към текста >>

Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни.
Първият от тези начини се нарича имагинативо или образно познаване. При него Духовния свят се разкрива в образи. Вторият начин се нарича инспиративо познание, познание, добито чрез свързване с някое висше Същество, което чрез вдъхновение разкрива на посветения Тайните на света. Това е познание чрез Словото, чрез разговора. Посветеният чува да му говорят висшите Същества и му разкриват Тайните на света. Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни. Четирите Евангелия се различават именно по това, че всеки един от евангелистите е прониквал в Духовния свят по един от тези три начина на познание. Евангелието на Йоана е написано от посветен, който е проникнал до Същината на нещата чрез интуиция и вдъхновение. Космичното Слово му е говорило и му разкрило Своите Тайни. Затова за него се казва, че той е бил ученикът, когото Исус обичаше, което значи, че той е проникнал най-дълбоко в Христовото Същество. Затова той ни описва Христовото събитие с най- висшето познание на свръхсетивния свят - интуицията.
към текста >>

Четирите Евангелия се различават именно по това, че всеки един от евангелистите е прониквал в Духовния свят по един от тези три начина на познание.
При него Духовния свят се разкрива в образи. Вторият начин се нарича инспиративо познание, познание, добито чрез свързване с някое висше Същество, което чрез вдъхновение разкрива на посветения Тайните на света. Това е познание чрез Словото, чрез разговора. Посветеният чува да му говорят висшите Същества и му разкриват Тайните на света. Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни. Четирите Евангелия се различават именно по това, че всеки един от евангелистите е прониквал в Духовния свят по един от тези три начина на познание. Евангелието на Йоана е написано от посветен, който е проникнал до Същината на нещата чрез интуиция и вдъхновение. Космичното Слово му е говорило и му разкрило Своите Тайни. Затова за него се казва, че той е бил ученикът, когото Исус обичаше, което значи, че той е проникнал най-дълбоко в Христовото Същество. Затова той ни описва Христовото събитие с най- висшето познание на свръхсетивния свят - интуицията. Той ни описва Христа като Логос, като Бог, Който се проявява чрез едно човешк тяло.
към текста >>

Затова той ни описва Христовото събитие с най- висшето познание на свръхсетивния свят - интуицията.
Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни. Четирите Евангелия се различават именно по това, че всеки един от евангелистите е прониквал в Духовния свят по един от тези три начина на познание. Евангелието на Йоана е написано от посветен, който е проникнал до Същината на нещата чрез интуиция и вдъхновение. Космичното Слово му е говорило и му разкрило Своите Тайни. Затова за него се казва, че той е бил ученикът, когото Исус обичаше, което значи, че той е проникнал най-дълбоко в Христовото Същество. Затова той ни описва Христовото събитие с най- висшето познание на свръхсетивния свят - интуицията. Той ни описва Христа като Логос, като Бог, Който се проявява чрез едно човешк тяло. По-другояче стои въпросът с другите три Евангелия. От тях Лука е казал най-ясно това, което е имал да каже. Той започва своето Евангелие с един предговор, който е много забележителен. Той започва по следния начин: "Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдени между нас събития, както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на евангелското Слово, видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко отначалото да ти напиша наред за това, почтени Теофиле".
към текста >>

В смисъла на Евангелието на Лука самовидци са онези, които притежават имагинативно познание, които могат да проникнат в света на образите и там да възприемат Христовото събитие точно и ясно.
От тях Лука е казал най-ясно това, което е имал да каже. Той започва своето Евангелие с един предговор, който е много забележителен. Той започва по следния начин: "Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдени между нас събития, както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на евангелското Слово, видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко отначалото да ти напиша наред за това, почтени Теофиле". Следователно, Лука ни предава онова, което са му предали тези, които отначало са били ученици и служители на Словото. Вместо очевидци по-добре бихме ги нарекли самовидци, защото сами са видели всичко. В смисъла на Евангелието на Лука самовидци са онези, които притежават имагинативно познание, които могат да проникнат в света на образите и там да възприемат Христовото събитие точно и ясно. Техните съобщения Лука поставя за основа на своето Евангелие. Той също черпи от такива, които бяха служители на Словото. Той не казва притежатели на Словото, защото такива биха били хора, които притежават пълно инспиративно познание или са били свързани, вдъхновени от възвишени Същества, а казва служители на Словото, следователно служители на онези, които са разполагали със съобщенията на възвишените Същества, които са вдъхновявали тези човецил На тях, на служителите им се съобщава това, което вдъхновеният посветен възприема. Те могат да възвестят това, защото то им е казано от вдъхновяващите ги Същества.
към текста >>

Той не казва притежатели на Словото, защото такива биха били хора, които притежават пълно инспиративно познание или са били свързани, вдъхновени от възвишени Същества, а казва служители на Словото, следователно служители на онези, които са разполагали със съобщенията на възвишените Същества, които са вдъхновявали тези човецил
Следователно, Лука ни предава онова, което са му предали тези, които отначало са били ученици и служители на Словото. Вместо очевидци по-добре бихме ги нарекли самовидци, защото сами са видели всичко. В смисъла на Евангелието на Лука самовидци са онези, които притежават имагинативно познание, които могат да проникнат в света на образите и там да възприемат Христовото събитие точно и ясно. Техните съобщения Лука поставя за основа на своето Евангелие. Той също черпи от такива, които бяха служители на Словото. Той не казва притежатели на Словото, защото такива биха били хора, които притежават пълно инспиративно познание или са били свързани, вдъхновени от възвишени Същества, а казва служители на Словото, следователно служители на онези, които са разполагали със съобщенията на възвишените Същества, които са вдъхновявали тези човецил На тях, на служителите им се съобщава това, което вдъхновеният посветен възприема. Те могат да възвестят това, защото то им е казано от вдъхновяващите ги Същества. Така че те са служители, а не притежатели на Словото. Следователно, Евангелието на Лука се позовава на съобщенията на онези, които сами виждат, сами имат опитност на вдъхновяващия Духовен свят и които са се научили да изразяват видяното в образния свят със средствата на вдъхновението. Ясновидци можем да наречем онези, които виждат в образния свят, а посветени можем да наречем тези, които могат да се издигнат до степента на инспирацията и интуицията.
към текста >>

Това, което срещаме в Евангелието на Йоан, се основава на изследването на посветения, който може да се издигне до инспиративното и интуитивното познание.
Те могат да възвестят това, защото то им е казано от вдъхновяващите ги Същества. Така че те са служители, а не притежатели на Словото. Следователно, Евангелието на Лука се позовава на съобщенията на онези, които сами виждат, сами имат опитност на вдъхновяващия Духовен свят и които са се научили да изразяват видяното в образния свят със средствата на вдъхновението. Ясновидци можем да наречем онези, които виждат в образния свят, а посветени можем да наречем тези, които могат да се издигнат до степента на инспирацията и интуицията. За сегашните времена понятието ясновидец не съвпада с понятието посветен. Това, което срещаме в Евангелието на Йоан, се основава на изследването на посветения, който може да се издигне до инспиративното и интуитивното познание. Това, което срещаме в другите Евангелия, се основава на съобщенията на хора ясновидци, на хора, притежаващи имагинативно познание. Те почиват, следователно, на съобщенията на онези хора, които сами се издигат до образния свят и виждат нещата, но не могат да се издигнат до инспиратив- ния и интуитивния свят и да влязат във връзка с възвишените Същества. Така че, Евангелието на Йоан е плод на посвещение, а другите три Евангелия са резултат на ясновидство, особено що се отнася до Евангелието на Лука, според думите на самия негов автор. Понеже то е резултат от ясновидство и понеже на помощ се призовава всичко, което опитният ясновидец може да вижда, то ни представя един точен образ на това, което в Евангелието на Йоан е описано само в избледнели образи. През различните времена на развитие на Християнството Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни.
към текста >>

Това, което срещаме в другите Евангелия, се основава на съобщенията на хора ясновидци, на хора, притежаващи имагинативно познание.
Така че те са служители, а не притежатели на Словото. Следователно, Евангелието на Лука се позовава на съобщенията на онези, които сами виждат, сами имат опитност на вдъхновяващия Духовен свят и които са се научили да изразяват видяното в образния свят със средствата на вдъхновението. Ясновидци можем да наречем онези, които виждат в образния свят, а посветени можем да наречем тези, които могат да се издигнат до степента на инспирацията и интуицията. За сегашните времена понятието ясновидец не съвпада с понятието посветен. Това, което срещаме в Евангелието на Йоан, се основава на изследването на посветения, който може да се издигне до инспиративното и интуитивното познание. Това, което срещаме в другите Евангелия, се основава на съобщенията на хора ясновидци, на хора, притежаващи имагинативно познание. Те почиват, следователно, на съобщенията на онези хора, които сами се издигат до образния свят и виждат нещата, но не могат да се издигнат до инспиратив- ния и интуитивния свят и да влязат във връзка с възвишените Същества. Така че, Евангелието на Йоан е плод на посвещение, а другите три Евангелия са резултат на ясновидство, особено що се отнася до Евангелието на Лука, според думите на самия негов автор. Понеже то е резултат от ясновидство и понеже на помощ се призовава всичко, което опитният ясновидец може да вижда, то ни представя един точен образ на това, което в Евангелието на Йоан е описано само в избледнели образи. През различните времена на развитие на Християнството Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни. Ето защо Евангелието на Йоан е било Писание на всички християнски мистици, които са се стремили да изживеят това, което е описано в Евангелието на Йоан относно личността и Същността на Христос.
към текста >>

Евангелието на Лука е Евангелие на образите, на картините, защото то е плод на едно имагинативно или образно познание.
Всички онези човешки души, които остават детски от най-ранната възраст до дълбока старост, са се чувствали винаги привлечен от Евангелието на Лука. Онези от християнските Истини, които са били представяни образно от изкуството, особено от живописта, които говорят най-убедително на човешкото сърце, ние ги намираме дадени в Евангелието на Лука, откъдето хо-рата на изкуството са вземали своите теми, въпреки че в това отношение другите Евангелия са доставяли много материал. Всички дълбоки отношения между Христос и Йоан Кръстител, които са били изобразявани толкова много пъти, имат своя източник в тази вечна книга, в Евангелието на Лука. Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на простотата и даже до известна степен детинското. Евангелието на Лука е, което ни дава детския живот на Исус от Назарет. Евангелието на Лука е Евангелие на образите, на картините, защото то е плод на едно имагинативно или образно познание. Такъв един прекрасен образ е явяването на Ангелите пред овчарите на полето, където Невидимият свят се разкрива пред тези пастири. И не само това, но цялото Евангелие е изградено от образи. В старите времена Евангелието на Йоан е било почитано като един от най-дълбоките и пълни със значение документи, който човечеството е притежавало върху Същността и значението на делото на Христос на земята. В по-старите времена на Християнството никому не би хрумнало на ум да не счита Евангелието на Йоан като един исторически паметник за събитията в Палестина. Но в по-нови времена нещата са се изменили и точно тези, които считат, че стоят на здравата почва на историческото изследване, най-силно са подкопали основата, на която е стоял един такъв възглед върху Евангелието на Йоан.
към текста >>

Така че, тази древна езотерична традиция, която свързва евангелистите с това, какво е самото естество на тяхното Посвещение, съвсем не почива на никаква фантазия, но че то произлиза от най-дълбокото християнско познание.
Затова той е могъл да даде това, което се съдържа в неговото Евангелие, така да се каже, зародишът на сегашната сила, която се излъчва от Христовия импулс. И то не само силата, която действа в сегашните времена, но и за най-далечни бъдещи времена. Той е принадлежал към групата на посветените Орли, които са се издигали над нормалното развитие. В Евангелието на Марко ние намираме това, което отговаря на нормалното за епохата развитие, а в Евангелието на Йоан ни се показва как Христос ще действа в бъдещите епохи: това, което се издига над настоящото земно развитие и го надминава. Ето защо древната езотерична традиция отдава на Йоан символа на Орела. Така че, тази древна езотерична традиция, която свързва евангелистите с това, какво е самото естество на тяхното Посвещение, съвсем не почива на никаква фантазия, но че то произлиза от най-дълбокото християнско познание. Ние трябва да навлезем дълбоко в нещата, за да разберем, че събитията, които доминират в живота на Христос, се дават по един и същ начин от четирите Евангелия, но че всеки от евангелистите рисува Христа такъв, какъвто той го е разбирал според вида на своето Посвещение. Така ние виждаме, че Христос е разгледан от четири различни страни от евангелистите. Това ни показва, че Христос е едно многостранно явление. Евангелията, най-дълбокото от които е Евангелието на Йоан, са документи, изпълнени с безкрайна дълбочина. Евангелията ни разкриват целия план на човешката еволюция и отношението на тази еволюция към вселената.
към текста >>

73. 12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Учителят формулира тези три степени на висшето познание по следния начин: "Съществуват три начина за придобиване на знание: чрез прозрение, чрез вдъхновение или чрез интуиция.
Духовният свят може да се оприличи на една голяма сграда с три етажа, които се издигат над земното съществуване. Първият от тези етажи е изпълнен с образи, вторият - със слова, а третия - със същества. В Окултната Наука способността за виждане на образи се нарича имагинация. Способността за чуване на слова се нарича инспирация. Способността за контакт с възвишените Същества на космоса се нарича интуиция. Учителят формулира тези три степени на висшето познание по следния начин: "Съществуват три начина за придобиване на знание: чрез прозрение, чрез вдъхновение или чрез интуиция. Чрез последователно възприемане, за което са необходими 4-5 години усилена работа и чрез постоянно повторение, за изучаването на което са нужни десетки години". За Окултната Наука е ясно, че съществуват степени на съзнанието на евангелистите, че вдъхновението не е било за евангелистите едно вдървено, неестествено състояние, а една жива течаща степен в целия процес на преобразяването на съзнанието, на повишаване на съзнанието. Стремежът на човешката душа израства нагоре до областта на предлагащия се дар на Откровението. Евангелията не са запазени предания, а плодове на Посвещението на хора и съществени дарове на Откровението на Бога. А земното човешко съзнание в смисъл и спомен остава да съществува точно така, както в Откровението на Йоан Духът на посланията продължава да звучи и в печатите, и в тръбите, и в чашите на Гнева.
към текста >>

74. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е разлика във формата и степента на познанието.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН Сега с ключа, който получихме от Откровението, да разгледаме по-отблизо Евангелията, което ще ни послужи за разбиране езотеричния характер на всяко от Евангелията. Разликата между първите три Евангелия и това на Йоан не е в историческия материал и в разликите на историческата достоверност. Това е разлика във формата и степента на познанието. Първите три Евангелия произхождат предимно от едно имагинативно познание, докато Евангелието на Йоан произлиза от едно познание, което обхваща едновременно имагинацията, инспирацията и интуицията. В тесен смисъл на думата вдъхновено, инспирирано е само Евангелието на Йоан. То е даже повече от инспирирано, то е плод на една дълбока интуиция. Първите три Евангелия са плод на образното виждане, плод на имаги- нативно познание. При тях инспирацията в Истинския смисъл на думата само отдалеч звучи в образните форми.
към текста >>

Първите три Евангелия произхождат предимно от едно имагинативно познание, докато Евангелието на Йоан произлиза от едно познание, което обхваща едновременно имагинацията, инспирацията и интуицията.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН Сега с ключа, който получихме от Откровението, да разгледаме по-отблизо Евангелията, което ще ни послужи за разбиране езотеричния характер на всяко от Евангелията. Разликата между първите три Евангелия и това на Йоан не е в историческия материал и в разликите на историческата достоверност. Това е разлика във формата и степента на познанието. Първите три Евангелия произхождат предимно от едно имагинативно познание, докато Евангелието на Йоан произлиза от едно познание, което обхваща едновременно имагинацията, инспирацията и интуицията. В тесен смисъл на думата вдъхновено, инспирирано е само Евангелието на Йоан. То е даже повече от инспирирано, то е плод на една дълбока интуиция. Първите три Евангелия са плод на образното виждане, плод на имаги- нативно познание. При тях инспирацията в Истинския смисъл на думата само отдалеч звучи в образните форми. Ще започна разглеждането на композицията на Евангелията с Евангелието на Йоан.
към текста >>

Първите три Евангелия са плод на образното виждане, плод на имаги- нативно познание.
Разликата между първите три Евангелия и това на Йоан не е в историческия материал и в разликите на историческата достоверност. Това е разлика във формата и степента на познанието. Първите три Евангелия произхождат предимно от едно имагинативно познание, докато Евангелието на Йоан произлиза от едно познание, което обхваща едновременно имагинацията, инспирацията и интуицията. В тесен смисъл на думата вдъхновено, инспирирано е само Евангелието на Йоан. То е даже повече от инспирирано, то е плод на една дълбока интуиция. Първите три Евангелия са плод на образното виждане, плод на имаги- нативно познание. При тях инспирацията в Истинския смисъл на думата само отдалеч звучи в образните форми. Ще започна разглеждането на композицията на Евангелията с Евангелието на Йоан. При разглеждането на този въпрос ще използвам труда на Емил Бък: "Приноси за разбиране на Евангелията". Евангелието на Йоан стои в сърцето на Новия Завет. Между новозаветните Писания то заема едно положение, което може да се сравни с положението на Слънцето между планетите.
към текста >>

Щайнер казва, че първите три Евангелия са произлезли главно то едно имагинативно свръхсетивно познание, което ги издига до границата на инспирацията.
Неговият пролог е едно преддверие към Евангелието. То е един свят сам за себе си и в известен смисъл черпи своя език от един висш свят, както и самото Евангелие". "В определен смисъл прологът на Йоан е въобще кулминационната точка на целия Нов Завет. Целият Нов Завет се нарича "Слово Божие", но това наименование особено много отговаря на Йоановия пролог. Никъде в езика на Новия Завет характерът на Логоса и светостта на Словото не са по-чисти и по-величествени, отколкото тук, където става дума за Логоса, за самото Мирово Слово". Щайнер казва, че първите три Евангелия са произлезли главно то едно имагинативно свръхсетивно познание, което ги издига до границата на инспирацията. Евангелието на Йоан е произлязло главно от извора на инспиративното познание, което достига до интуитивна степен. Другояче казано: трите първи Евангелия са произлезли повече от едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан произхожда от едно свръхсетивно изживяване на Словото, на Логоса. За първите три Евангелия не може да кажем, че са вдъхновени в този смисъл, в който тук употребяваме думата вдъхновение или инспирация. Напротив, те са плод на едно образно ясновидство. А Евангелието на Йоан е в истинския смисъл на думата едно вдъхновено Писание.
към текста >>

Евангелието на Йоан е произлязло главно от извора на инспиративното познание, което достига до интуитивна степен.
То е един свят сам за себе си и в известен смисъл черпи своя език от един висш свят, както и самото Евангелие". "В определен смисъл прологът на Йоан е въобще кулминационната точка на целия Нов Завет. Целият Нов Завет се нарича "Слово Божие", но това наименование особено много отговаря на Йоановия пролог. Никъде в езика на Новия Завет характерът на Логоса и светостта на Словото не са по-чисти и по-величествени, отколкото тук, където става дума за Логоса, за самото Мирово Слово". Щайнер казва, че първите три Евангелия са произлезли главно то едно имагинативно свръхсетивно познание, което ги издига до границата на инспирацията. Евангелието на Йоан е произлязло главно от извора на инспиративното познание, което достига до интуитивна степен. Другояче казано: трите първи Евангелия са произлезли повече от едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан произхожда от едно свръхсетивно изживяване на Словото, на Логоса. За първите три Евангелия не може да кажем, че са вдъхновени в този смисъл, в който тук употребяваме думата вдъхновение или инспирация. Напротив, те са плод на едно образно ясновидство. А Евангелието на Йоан е в истинския смисъл на думата едно вдъхновено Писание. То най-чисто извира от космичното Слово и тон.
към текста >>

Той се оттегля, така да се каже, заедно със своите ученици в едно Светилище, за да посее семената на най-Божественото учение и познание в душите на учениците.
Очите на всички хора на земята са помазани, за да разбират това, което им се говори". От това следва, че всичко преходно е символ на вечно проявяващата се духовна Реалност. Това, което Христос направи като исторически факт е символ на един духовен процес, който извършва за цялото човечество. След като серията от образни събития достигна своя връх във възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан от 12_та и 13_та глава нататък започва да царува един нов елемент. Сега вече Христос не върши никакви чудеса. Той се оттегля, така да се каже, заедно със своите ученици в едно Светилище, за да посее семената на най-Божественото учение и познание в душите на учениците. Преминаването от образа към Словото изпъква особено ясно в 13_та глава след извършване измиването нозете на учениците. Там започват така наречените прощални слова на Исус. На основата на измиването на нозете и Тайната вечеря, Храмът на Словото Христово се изгражда все по- свещено и по-мощно. И най-после завършекът на този Храм се постига в молитвата на Христа в 17_та глава. "... За да бъдат всички те в едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе.
към текста >>

Така от цялата композиция на Евангелието на Йоана можем да разберем, че то произлиза он едно познание, което обгръща имагинацията, инспирацията и интуицията.
Но тази сцена на Тайната вечеря не се намира в последните глави на интуицията, а се намира в средната част, в раздела на инспирацията. Но както елементът на Словото се проявява още в първия образен раздел, така и интуицията се изявява още във втория раздел, в центъра на инспиративния елемент на Словото. Йоан е ученикът, когото Исус любеше, ученикът, в когото се излива чашата на Божията Любов. Спрямо Христа той се намира в положение на интуиция. Затова неговото Евангелие може накрая да се издигне действително в третия висш кръг на Орела. Така от цялата композиция на Евангелието на Йоана можем да разберем, че то произлиза он едно познание, което обгръща имагинацията, инспирацията и интуицията. Всяка една от тези форми на познанието намира своето всеобхватно развитие: имагинацията обгръща главите от 10-ва до 11_та, където се извършват седемте чудеса. Инспирацията се простира от 12-та до 17-та глава в прощалните слова. Интуицията обгръща главите от 18-та до 21-ва, където се говори за страданието и Възкресението на Христа. Така, че завършвайки троякото описание на композицията на Евангелието на Йоана, можем да резюмираме по следния начин: Седемте чудеса, описани от Йоана, са седемте печата на Откровението - това са делата на Христа.
към текста >>

Всяка една от тези форми на познанието намира своето всеобхватно развитие: имагинацията обгръща главите от 10-ва до 11_та, където се извършват седемте чудеса.
Но както елементът на Словото се проявява още в първия образен раздел, така и интуицията се изявява още във втория раздел, в центъра на инспиративния елемент на Словото. Йоан е ученикът, когото Исус любеше, ученикът, в когото се излива чашата на Божията Любов. Спрямо Христа той се намира в положение на интуиция. Затова неговото Евангелие може накрая да се издигне действително в третия висш кръг на Орела. Така от цялата композиция на Евангелието на Йоана можем да разберем, че то произлиза он едно познание, което обгръща имагинацията, инспирацията и интуицията. Всяка една от тези форми на познанието намира своето всеобхватно развитие: имагинацията обгръща главите от 10-ва до 11_та, където се извършват седемте чудеса. Инспирацията се простира от 12-та до 17-та глава в прощалните слова. Интуицията обгръща главите от 18-та до 21-ва, където се говори за страданието и Възкресението на Христа. Така, че завършвайки троякото описание на композицията на Евангелието на Йоана, можем да резюмираме по следния начин: Седемте чудеса, описани от Йоана, са седемте печата на Откровението - това са делата на Христа. В прощалните слова звучат тръбите на Откровението с Христовия Глас.
към текста >>

75. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Можем да кажем, че Христос не даде на Петър нищо друго, освен това, което той сам притежаваше в този миг на изповядването на Христа, именно ключа, който може да отключи вратата на познанието, вратата на виждането.
Той вижда с духовните си очи и познава, че Исус е Христос, Божият Син. Това е шестата степен, която отговаря на изцелението на сляпородения при Йоан. Тук самият Петър е изцеленият сляпороден в душевно отношение. Тогава Христос му казва: "Ти си Петър и върху тази скала Аз ще съградя Моята църква и силите адови не ще я победят. Ще ти дам ключовете на Царството Небесно". Можем да кажем, че Христос не даде на Петър нищо друго, освен това, което той сам притежаваше в този миг на изповядването на Христа, именно ключа, който може да отключи вратата на познанието, вратата на виждането. Това е шестото знамение. Христос се готви да изпълни седмото знамение. Неговото съдържание е смърт и Възкресение. Христос върши това, което започва да говори на учениците за предстоящите неща. Той за пръв път им говори за страданията, които има да понесе.
към текста >>

76. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега и за мен възниква духовното поръчение, след като преминах степените на този път, да ги опиша за тебе, благородни приятелю на Бога, най-точно и в тяхното правилно редуване, за да можеш чрез познанието да добиеш непоколебимост на душата във всичко, което си получил като учение".
Ако вземем израза на Лука: "След като го проучих усърдно отначало", думата отначало, която на гръцки значи анотхен, всъщност означава отгоре. С това Лука сам се поставя в редиците на учениците или самовидците и служители на Словото, на Логоса. Той се е постарал да проследи събитията в живота на Христос отгоре, възприел ги е с духовното си виждане и ги предава на своя майчин гръцки език. Емил Бок превежда пролога свободно по следния начин: "Мнозина вече си поставиха задача да опишат в правилна връзка и ред пътя на събитията, чрез които Божествената пълнота се изявява между нас. Знанието за тези важни събития се разпространява между нас чрез тези, които чрез пробуждане на душата са станали самовидци и служители на Словото. Сега и за мен възниква духовното поръчение, след като преминах степените на този път, да ги опиша за тебе, благородни приятелю на Бога, най-точно и в тяхното правилно редуване, за да можеш чрез познанието да добиеш непоколебимост на душата във всичко, което си получил като учение". Композицията на Евангелието на Лука не е така открита и ясна, както тази на Йоан и Матей. За да разберем строежа на Евангелието на Лука, трябва да го разгледаме като едно цяло, а не всяка част сама за себе си. Като го разглеждаме така ние ще разберем, че пътят на живота на Исус е Път на Душата. Външни спирки в този път стават вътрешни спирки, редуването на които ни разкрива голяма вътрешна последователност. В голямата средна част на Евангелията пътят, който Лука описва, е "Пътят на Учението", където Христос говори на хората като ги поучаваше, било че раздава богатство от притчи, било че изказва направо духовни Истини.
към текста >>

77. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Те се стремели чрез познание да влязат във връзка с Реалността.
Това е смешна работа. Това са самозванци, амбициозни хора, които са жертва на тъмните сили". Тук е мястото да посоча една от най-дълбоките и съществени черти, която характеризира същността на Християнството. И в миналото, в Храмовете на Мистериите посветените са се стремели да влязат във връзка с Божествения Дух, който бил Върховният Посветител в Мистериите. Те се стремели да Го видят, да придобият известни познания от Него, според степента на своето развитие. Те се стремели чрез познание да влязат във връзка с Реалността. Били такива, които виждали Духовната реалност. След Възкресението, когато Христос се яви на учениците Си, каза на Тома: "Ела, тури пръстта си в раните ми и бъди верен, а не неверен. И ти повярва, защото видя, но по-блажени, които вярват, без да са видели". И в първа глава на Евангелието на Йоан се казва: "И Словото стана плът и видяхме Неговата Слава като на Единороден от Отца". В тези два стиха се състои същността на Християнството и разликата му от древните Мистерии.
към текста >>

Затова казваме, че Християнството е Учение за Живота, а познанието е метод за постигане на тази цел.
За изяснение същността и мисията на Християнството ще приведа някои мисли от Учителя, които следват по- долу: "Християнството е Божествена музика, Божествено пеене, понеже то възстановява вътрешната Хармония в човешката душа, която сама по себе си е Музика". "Христос е дошъл да ни научи как да спечелим изгубения Живот. Той казва: Аз съм Животът, а Животът е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. Животът е целта, към която се стремим. Затова казваме, че Християнството е Учение за Живота, а познанието е метод за постигане на тази цел. Бог е средата или условие, от които можем да черпим този Живот. Човекът-християнин, който иска да придобие Вечния Живот, трябва да познава Основата на този Живот, да прилага законите, по които той се добива. Животът може да се уподоби на плат, който трябва да изтъчем и след това да го облечем. Той е първата дреха, в която трябва да се облече човешкия дух. Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим".
към текста >>

Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание.
Всички те са подготвяли човечеството, за да може да разбере и приеме от Него Живота. И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от познаването на Бога, т.е. на Любовта и на Исус Христос, т.е. на Сина Божий, който е Мъдростта. Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае Бога в Христа. Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание. Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот. И когато Христос казва: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас", това подразбира, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас. Но за да дойдат Христос и Отец, да направят жилище в нас, ние трябва да се приготвим за това. Християнството не дойде в света да откъсне хората от живота, но дойде да научи хората да разберат и да живеят Живота в неговата пълнота. А това значи човек да не живее само като едно животно за ядене и спане, но да има по-високи интереси.
към текста >>

78. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова и Йоан е черпил от най-високия Източник на познание - прякото общение с Духа, прякото вътрешно общение с Логоса, с Божественото Слово.
Това не е външен процес, а един дълбок, вътрешен процес на отношение. Защото в случая, Учителят е дълбоката вътрешна Същина на ученика. И когато тази дълбока, вътрешна Същина на ученика се пробуди, той е в непосредствена вътрешна връзка с Учителя. Защото Бог е едно велико Единство, което в проявленията Си се изразява като множество. Така че, Божественото в Учителя и ученика е едно и също нещо, То е една и съща Същина, проявена в две различни форми и степени. Затова и Йоан е черпил от най-високия Източник на познание - прякото общение с Духа, прякото вътрешно общение с Логоса, с Божественото Слово. И затова неговото Евангелие е така дълбоко и проникнато с Живот и Светлина, която се излъчва от всеки стих. Всеки стих от това Евангелие е формула, с която ученикът може да си въздейства, за да организира своята духовна природа и да направи връзка с Духа на Христа. През цялото Средновековие е имало редица Братства, които са виждали в Евангелието на Йоана своя идеал и главен източник на християнските истини. Тези Братства са носили различни имена, но са произхождали от един общ център, от центъра на Бялото Братство, което пътува по света и носи културата. В различните страни и времена те са носили различни имена.
към текста >>

79. 3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР - Влад Пашов (1902- 1974)

Отец бе послушал Исуса, защото Лазар бе достигнал до крайния факт на великата драма на познанието.
Той облече ленената дреха на миста и падна в летаргичен сън, който символизира смъртта. Затварят го в гроба. Когато Исус пристига, трите дни са изминали. Те дигнаха камъка от мястото, където лежеше умрелият. Исус дигна очите си към Небето и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме слушаш. Отец бе послушал Исуса, защото Лазар бе достигнал до крайния факт на великата драма на познанието. Той бе узнал как се достига до Посвещението. Едно Посвещение в Мистериите току що се бе извършило. Посвещението, както са го схващали всякога в древните времена, се е извършвало посред бял ден. Всякога така са си представяли съединението с Божественото". "Знаменателни са думите на Исус, които съпровождат този акт: "Аз зная, че винаги си Ме слушал, но за народа, който е около Мене, Аз казах това, за да повярват, че Ти си Ме пратил".
към текста >>

80. 3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И мисията на тези Велики Учители, които на Изток са наричани Будисатви, е била да създадат постепенно едно физическо тяло, в което да вложат тези способности, които са посаждали като семена и е трябвало да изявят чрез него онова познание, което по-рано те са предавали като откровение от вътрешните светове.
Има, така да се каже, развито морално чувство. Но в миналото не е било така. В миналото това, което човек днес разбира със собствените си способности, е трябвало да му се каже от Възвишените същества на Духовния Свят посредством Великите Учители, които са били във връзка с тези Възвишени същества. Тези Велики Учители, към които принадлежи и Буда, са работили в течение на човешкото развитие за постепенното развиване на способностите, които човечеството сега притежава. Те са насаждани като семена, които с течение на времето се развиват в способности. И мисията на тези Велики Учители, които на Изток са наричани Будисатви, е била да създадат постепенно едно физическо тяло, в което да вложат тези способности, които са посаждали като семена и е трябвало да изявят чрез него онова познание, което по-рано те са предавали като откровение от вътрешните светове. Когато един Будисатва създаде едно такова физическо тяло, в което да въплъти онези способности и морални чувства, които са били негова мисия да всади в човечеството, той достига до такава степен на развитие, че няма нужда повече да се преражда и от Будисатва става Буда. Един път създадено човешко тяло с тези способности, всички човеци добиват възможност постепенно да придобият тези способности, които са били вече посадени в тях като семена. Така в миналото не са могли да разбират, че състраданието и Любовта принадлежат на най-висшето развитие на човешката душа. Затова е било необходимо наличието на Учители, които са ръководили човечеството и които са имали откровения от Възвишените Същества на Космоса, за да могат да кажат на хората, как да развиват в себе си състраданието и Любовта, защото хората още не са били узрели да разберат това със собствените си сили. Това, което днес хората познават със собствените си сили като висши добродетели на състраданието и Любовта, до които моралното чувство се издига днес, то е трябвало да бъде предавано в течение на дълги епохи от Небесните висини чрез Великите Учители.
към текста >>

Тук ни е разкрит един велик закон, който Гьоте изразява по следния начин: "От баща си съм наследил телосложението и сериозното поведение в живота, а от майка си - веселата природа и любовта към познанието".
След връщането от Египет, Соломоновият Исус, заедно с родителите си се настанява в Назарет, където живее Натановият Исус. Така двете момчета Исус, които са свързани с две велики културни течения на миналото, се събират в един град. Така биват събрани конкретно и двата светогледа. Интересен е също и фактът, че раждането на Исус по Соломонова линия е възвестено на Бащата Йосиф, а раждането на Натановия Исус е възвестено на майката Мария. Това не е случайно, защото в Евангелието няма нищо случайно. Тук ни е разкрит един велик закон, който Гьоте изразява по следния начин: "От баща си съм наследил телосложението и сериозното поведение в живота, а от майка си - веселата природа и любовта към познанието". С този факт е показано, че Соломоновият Исус, който е въплътеният Заратустра, наследява от баща си волята и характера, които са свойствени на Заратустра, а Натановият Исус, чието раждане е известно на майката, който е свързан с Буда, наследява от майка си вътрешните качества мекота и стремеж към познанието. Така че, двете момчета Исус са събрани да живеят в Назарет. Детето, което носи в себе си духа на Заратустра, развива постепенно, с голяма бързина зрелостта на онези Сили, които той трябва да развие. Индивидуалността, която действа в другото дете Исус, е от друго естество. В него действа преобразеното астрално тяло на Буда, което в Източния окултизъм наричат Нирманикая.
към текста >>

С този факт е показано, че Соломоновият Исус, който е въплътеният Заратустра, наследява от баща си волята и характера, които са свойствени на Заратустра, а Натановият Исус, чието раждане е известно на майката, който е свързан с Буда, наследява от майка си вътрешните качества мекота и стремеж към познанието.
Така двете момчета Исус, които са свързани с две велики културни течения на миналото, се събират в един град. Така биват събрани конкретно и двата светогледа. Интересен е също и фактът, че раждането на Исус по Соломонова линия е възвестено на Бащата Йосиф, а раждането на Натановия Исус е възвестено на майката Мария. Това не е случайно, защото в Евангелието няма нищо случайно. Тук ни е разкрит един велик закон, който Гьоте изразява по следния начин: "От баща си съм наследил телосложението и сериозното поведение в живота, а от майка си - веселата природа и любовта към познанието". С този факт е показано, че Соломоновият Исус, който е въплътеният Заратустра, наследява от баща си волята и характера, които са свойствени на Заратустра, а Натановият Исус, чието раждане е известно на майката, който е свързан с Буда, наследява от майка си вътрешните качества мекота и стремеж към познанието. Така че, двете момчета Исус са събрани да живеят в Назарет. Детето, което носи в себе си духа на Заратустра, развива постепенно, с голяма бързина зрелостта на онези Сили, които той трябва да развие. Индивидуалността, която действа в другото дете Исус, е от друго естество. В него действа преобразеното астрално тяло на Буда, което в Източния окултизъм наричат Нирманикая. Ето защо се казва, че когато родителите се връщат от Витлеем в Назарет, детето е пълно с Мъдрост (т.е.
към текста >>

81. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

А връзката на Духовните същества с хората на земята, това е основата на всяко окултно познание.
И като ги благослови, отдели се от тях и се възнесе на небето". Всички тези факти, които посочих от Евангелието на Лука, не могат да бъдат обяснени без светлината на Окултната Наука, защото както видяхме, те сами по себе си са окултни факти. Това ни показва, че Евангелията не са прости описания и разкази, а дълбоки окултни съчинения. В тях са изнесени факти, закони и пътища, които ни разкриват Духовните светове и законите, които действат в тях, и същевременно ни показват връзката и проявлението на Духовния свят на земята и в живота на хората. По-голяма част от фактите, които изнесох, са от такова естество, че показват намесата на Духовния свят и на Духовните същества в живота на земното човечество. А връзката на Духовните същества с хората на земята, това е основата на всяко окултно познание.
към текста >>

82. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

В процеса на пречистването той придобива вярата, а в Пътя на учението той придобива теоретично знание, което, след като мине през Мистичната смърт, ще провери това теоретично познание на опит, ще има изживяването на Духовния свят и ще получи откровение от него за Тайните на Битието и Живота.
Велика е Тайната на Голгота, за нея сега няма да говоря, но само споменавам, че Христос предприема едно дълго пътуване, за да дойде в Ерусалим, да Се принесе в жертва. В течение на целия този път Христос почти само говори и посява семето в душата на народа и на учениците. И накрая на този път на посяване на учението е жертвата, принесена на Голгота. Това е било практикувано и в Древните Храмове за Посвещение. След като ученикът е преминал първия етап на школата, където е изработил морален устой и придобил морална чистота в пречистването на душата, той пристъпва към придобиването на знанието, изминава Пътя на учението. В процеса на пречистването той придобива вярата, а в Пътя на учението той придобива теоретично знание, което, след като мине през Мистичната смърт, ще провери това теоретично познание на опит, ще има изживяването на Духовния свят и ще получи откровение от него за Тайните на Битието и Живота. Затова Евангелието на Лука е в пълния смисъл на думата Евангелие на вътрешния Път, на Пътя на учението. То постоянно изразява това с един тих и душевно силен език. Като светещи фарове са разпръснати в цялото Евангелие думите за Пътя. Така още в първата глава, 79 стих, се казва: "Ще насочи нашите нозе в пътя на мира". В края на Евангелието, по пътя за Емаус, 24 глава, 72 стих, учениците си казват: "Не гореше ли сърцето ни, когато той говореше с нас по пътя".
към текста >>

83. 1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той съдържа същевременно големи магически мантрични сили и едно запалващо познанието богатство от Божествени образни мисли.
Гностическите гръцки тайни на оригиналния текст са били затъмнени от Хиеронимус. Това той отчасти даже е сторил съзнателно. Тъмната во-лунтаристичност на латинския език поставя сама по себе си една завеса пред светещата и чиста мисъл и яснота на гръцкия език. В този случай вярно е, че Библията говори повече на чувството, но познавателната част на човешката душа, която живее в ясната, чиста Божествена мисъл, е все повече изтласкана от религиозната област. Спрямо първичния гръцки език, еврейският е надарен с по-мощни духовни сили и дълбочина. Той съдържа същевременно големи магически мантрични сили и едно запалващо познанието богатство от Божествени образни мисли. Ето защо ние не можем лесно да си съставим една особено висока представа за оригиналния текст на Евангелието на Матей. Към това понижение на Словото от еврейския език, слизайки през латинския до гръцкия, се прибавя още и нарочното изменение, което Хиеронимус направил върху текста на Евангелието на Матей, както говори преданието. Евангелието на Матей произхожда от средата на есеите, т.е. от езотеричното юдейство от времето, което е предхождало явяването на Христа. И няма да сгрешим, ако предположим, че оригиналният текст е притежавал един много по-голям езотеричен оттенък, отколкото може да се види днес.
към текста >>

84. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

За изграждането на своето познание той не се е осланял вече на древното ясновидство, а върху наблюденията на явленията във външния свят.
- да го проучва обективно с ума си. С това се е целяло да се обособи човек като едно самостоятелно същество, което в течение на развитието да разкрие своите вътрешни възможности, които са чисто Божествени и да открие Бога в себе си. Значи задачата така е поставена, че човек да се осъзнае в своето физическо тяло като храм на Бога. В лицето на Авраам Провидението избра един такъв човек, чието тяло е било така устроено, че е било подходящ инструмент за развиване на логичната мисъл. Той трябвало да дойде до познаване Тайните на света по пътя на ума. За изграждането на своето познание той не се е осланял вече на древното ясновидство, а върху наблюденията на явленията във външния свят. С това се слага началото на онази култура, плодовете на която намираме днес в цялата западноевропейска цивилизация. Авраам бил така устроен, че той откривал Бога и Йехова, проявен в цялата Природа. И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези числови отношения. В прадревни времена процесът е бил обратен - посветените намирали Бога първо в своята душа и тогава Го откривали във външния свят. Тук процесът е обратен - посветените намирали Бога първо вън, проявен в света, и след това Го намирали в своята душа.
към текста >>

Това тяло трябвало да съчетава способностите на логичното мислене със способността да преживява откровенията на духовния свят и да ги свързва с познанието на външния свят, като по такъв начин прави възможно тези откровения да се приложат в обективния живот, който протича през народа и човечеството, и създава история.
Заложбата, дадена на еврейския народ от Авраам, трябвало да бъде запазена чиста от другите народи; качеството, предадено на кръвта, трябвало да бъде запазено непокварено. Но от друга страна трябвало да бъде спасено и това, което древните народи били придобили. Това, което египетският народ притежавал като благо на Мъдростта, било въплътено чрез Мойсей в древноеврейския народ, притежаващ логичното мислене. След това този народ трябвало отново да бъде изолиран, откъснат от Египет, за да култивира наследеното от Авраам, като го свързва с това, което е придобил от Мъдростта на египтяните. Предавайки по наследство заложбите на Авраам и усъвършенствайки ги, еврейският народ трябвало да създаде едно тяло, което да бъде така организирано, че да бъде добър проводник на силите на Логоса, Който трябвало да се всели в едно земно тяло. Това тяло трябвало да съчетава способностите на логичното мислене със способността да преживява откровенията на духовния свят и да ги свързва с познанието на външния свят, като по такъв начин прави възможно тези откровения да се приложат в обективния живот, който протича през народа и човечеството, и създава история. За да изпълни мисията си, еврейският народ трябвало да бъде заведен в плен на Вавилон, където по това време работил великият Учител Назаратус или Заратус, който според окултната наука е бил превъплътеният Заратустра. И най-добрите еврейски пророци, начело с Данаил, преминаха своята подготовка под неговото ръководство. С това той подготви еврейския народ, за да изпълни своята мисия - да създаде подходящо тяло, в което да се всели Логосът. Развитието на еврейския народ може да бъде сравнено с развитието на отделния човек, което развитие преминава през периоди от седем години.
към текста >>

85. 6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова можем да кажем, че десните око и ръка, дясната страна въобще, увлича духовното твърде надолу в земното, както по отношение на познанието чрез окото, така и по отношение на действието чрез ръката.
Значи тук има скрит по-дълбок смисъл. Човешкото тяло е поляризирано на положително и отрицателно, на мъжко и женско. Дясната страна е положителна, мъжка, а лявата е отрицателна - женска. Дясната ръка е, която напада, а лявата (женската) е, която отстъпва. В дясната страна се изразява по-силно стремление към земното, докато в лявата страна се изразява бягството от земното, стремеж към психичното. Затова можем да кажем, че десните око и ръка, дясната страна въобще, увлича духовното твърде надолу в земното, както по отношение на познанието чрез окото, така и по отношение на действието чрез ръката. Ето защо дясното око и дясната страна са прелю-бодействащите. И да се отсекат не подразбира физически, но се подразбира техният стремеж да бъде насочен нагоре, вместо надолу. Тогава те ще издигнат духовното по-високо, вместо да го въвличат в земното. Следващата мисъл е за клетвата, за заклинанието, магьосничеството. Това е властване над духа на даден човек от страна на духа на друг човек.
към текста >>

86. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Съответното горко при Лука гласи: "Горко вам, книжници, защото сте отнели ключа на познанието.
Така че, блаженствата имат значение към съграждането на новия Ерусалим, а изговарянето на горките имат отношение към разрушението на земния Ерусалим. Сега накратко ще разгледам деветте блаженства като членове на един организъм, като всеки път към дадено блаженство ще цитирам съответстващото горко за сравнение. Първо блаженство: "Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно". Първо горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които затваряте Царството Небесно пред человеците. Вие не влизате в него и искате да попречите и на онези, които искат, да влязат". Съответното горко при Лука гласи: "Горко вам, книжници, защото сте отнели ключа на познанието. Вие не влизате и пречите на онези, които искат, да влязат". (11,52) В миналото човек е бил във връзка с духовния свят, затова е бил богат духом, поради връзката си с възвишените същества, с Духа. Но след като се прекъсва тази връзка, вследствие на втвърдяването на човешкото тяло, човек е станал беден духом, който иска, търси Духа. Но чрез импулса, който Христос донесе за човека, чрез енергията, която Той внесе в живота на човека, той може да изживее в себе си Духа, проявен в неговия аз. Тогава първото блаженство може да се преведе така: Блажени бедните духом, защото те сега в себе си ще намерят Царството Небесно - Духа.
към текста >>

Някога е имало един ключ на познанието.
Но чрез импулса, който Христос донесе за човека, чрез енергията, която Той внесе в живота на човека, той може да изживее в себе си Духа, проявен в неговия аз. Тогава първото блаженство може да се преведе така: Блажени бедните духом, защото те сега в себе си ще намерят Царството Небесно - Духа. Това е новата истина, новото положение на физическото тяло, което е бедно духом, поради факта на прекъсване на връзката с Духа. Но сега, чрез импулса на Христа, то добива възможност да намери Духа в собствените си глъбини. Така че, някога е имало един богат живот на човешката душа, което е богатството на крепящите душата духовни сили. Някога е имало един ключ на познанието. Човечеството е притежавало това богатство по силата на своето детство. Със завършване на детските години на човечеството, настъпва и краят на онова подарено духовно богатство и човек се сблъсква с твърдия камък на земното тяло. Той иска да хване нещо живо, а хваща нещо мъртво. Той се намира в студения, изоставен от Духа земен дом. Сега пред човека остават две възможности, които са изразени в първото блаженство и в първото горко - да съзнае, че е обеднял и да проси, да търси Духа и така се превръща в човек, копнеещ към Духа, в един просещ Духа.
към текста >>

Той казва още: "Светла мисъл, чисто сърце - това е, което трябва да молим от Бога." С тази мисъл той ни разкрива духовният смисъл на шестото блаженство и отваря път за една християнска теория на познанието, за свръхсетивното, за виждането на Бога.
Тогава в човека се отразява, оглежда Божественият свят и човек вижда Бога. Фарисеите са тези, които се стремят само към външната чистота, към тях се отнася шестото горко. И Гьоте, който е познавал този закон, казва в едно стихотворение: "Светът на духовете не е затворен, затворена е твоята уста, мъртво е сърцето ти, стани, ученико, изкъпи усърдно земните гърди в утринната зора." С това Гьоте призовава за изкъпване, чрез което сърцето става чисто и се пробужда като око. Той казва още: "Светла мисъл, чисто сърце - това е, което трябва да молим от Бога." С тази мисъл той ни разкрива духовният смисъл на шестото блаженство и отваря път за една християнска теория на познанието, за свръхсетивното, за виждането на Бога. Вътрешният живот, обърнат правилно навън, това е благочестивият живот, гладът и жаждата за Божественото. Вътрешният живот, обусловен в самия себе си, се проявява като милосърдие. Това е чистото сърце, което отразява Божествения свят и Живот в себе си. Седмо блаженство: "Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии." Седмо горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които сте подобни на варосани гробници, които отвън изглеждат хубави, но вътре са пълни с кости на мъртви и всякаква нечистота.
към текста >>

87. 2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Чрез словото за Незнайния Бог Дионисий Аеропагит стига до познанието, че този Незнаен Бог е слязъл на Земята като е станал човек, минал през Смъртта и Възкресението и за това станал Незнаен в сферата на Слънцето.
Между легендарните предания за този гръцки посветен е запазено едно послание, което той е написал до Тимотея, другият гръцки ученик на Павел, в който описва едно свое изживяване. За това свое изживяване той казва, че го е подготвило за проповедта на Павел. В посланието се казва, че гой е изживял слънчевото затъмнение, настъпило при смъртта на Христа, в Хелиополис в Египет, на същото място, където някога Йосиф е получил своето египетско Посвещение и където по-късно Платон е прекарал като ученик 14 години при египетските жреци. С това описание той иска да покаже, че отсега нататък не намира вече Духовното Същество, на Което е искал да служи, в духовните светове. Духовното Същество, Което дотогава е изявявало Своето Име от Слънцето, сега било станало за него Незнайният Бог, за Когото говори Павел. Чрез словото за Незнайния Бог Дионисий Аеропагит стига до познанието, че този Незнаен Бог е слязъл на Земята като е станал човек, минал през Смъртта и Възкресението и за това станал Незнаен в сферата на Слънцето. Старото предание ни показва защо Дионисий Аеропагит е бил така развълнуван, когато в Аеропага Павел говорил за Незнайния Бог. Изживяването, което Дионисий Аеропагит е имал в Хелиополис, е следното: Той, като видял слънчевото затъмнение, или по-право като видял, че посред бял ден Слънцето потъмняло, си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог страда някъде в плътта Си. От това той разбрал, че Бог е въплътен в човешко тяло и когато Павел започнал да говори за Незнайния Бог, той си обяснил цялата Мистерия. В заключение ще кажа следното: В Първичното християнство намираме три ясни образа, представени чрез три фигури: Яков по-младия, водач на Юдейското християнство в Ерусалим; Павел - основател на Гръцкото мирово християнство и Петър, който взема средно място между двамата и основава Римското християнство. Важно място между тези тримата заема Йоан, който работи в Ефес и който не оставя, така да се каже, външно историческо течение, но той е основател на Езотеричното християнство, което продължава да съществува и до сегашни времена под различни форми.
към текста >>

88. 1. ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те посочват Пътя, който води към духовното познание, без още да разкриват дълбоките Тайни на Живота, които са достояние на Вътрешната окултна Школа.
Те са плод на хора, които са минали по Пътя на езотеричното развитие под ръководството на Христа. И в Посланията са отразили новото езотерично или окултно разбиране на света и живота слез слизането на Христа на Земята. Защото, както казах вече многократно, формите, в които се предават окултно-мистичните истини през различните времена и епохи, се променят, както е и в обикновения живот. Защото човешкото съзнание расте и се развива и съобразно с това се променя и начинът на предаването на Истината, както и методите, които се дават за духовно развитие и усъвършенстване. Така че, Посланията не са обикновени писма, а наставления на Посветени към онези, които искат да влязат в Пътя, които искат да се подвизават в духовно-мистичния живот, които искат да проникнат в Тайните на Битието и Живота. Те посочват Пътя, който води към духовното познание, без още да разкриват дълбоките Тайни на Живота, които са достояние на Вътрешната окултна Школа. Те са, така да се каже, подготвителни слова за онези, които се стремят да влязат в Пътя на окултното развитие. Затова апостол Павел казва някъде в посланията си, като се обръща към тези, на които праща посланието, че те са още деца, младенци и затова ги хранят с мляко, защото още не са готови за твърда храна. Под мляко Павел разбира такова предаване на Истината, което изхожда от дълбоките Тайни, но не ги разкрива, а само загатва за тях в популярна форма, достъпна за всички хора. А под твърда храна той разбира предаването на дълбоките Тайни на Окултната наука, за които се изисква здрав стомах, т.е. ум, проникнат от Божествената Светлина, който може да разбира и асимилира тези дълбоки Истини.
към текста >>

89. 7. ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

В тях се съдържа един елемент на познание, който така изпълва отделните думи, даже до отделните букви, като че навсякъде той е готов да разкъса съсъда на думите.
7. ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ Писанията на Новия Завет, преди всичко тези на апостол Павел, са написани на един език, който може да се нарече гносисен език на Мистериите. В тях се съдържа един елемент на познание, който така изпълва отделните думи, даже до отделните букви, като че навсякъде той е готов да разкъса съсъда на думите. Свръхсетивната пълнота на мислите във всяка отделна дума е толкова голяма, че създава около думите един вид лъчезарна аура от активно познавателно естество. Стилът на Евангелията не е толкова гносисен в познавателно отношение, както този на Посланията. И тук духовната пълнота на гръцките думи е голяма, но тази пълнота не напира да разпукне черупката на думите. Там пълнотата няма мълниеносната светлина на обедното слънце, а повече почиващата в глъбините светлина на утрото и вечерното слънце, на утринната и вечерната заря. Словесното съдържание и стилът на Евангелията са проникнати повече от един образен елемент, отколкото от един гностично-познавателен елемент.
към текста >>

90. 10. ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа." /10;5/.
"Който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне, а който сее щедро, щедро ще и да пожъне." /9;6/. "Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце." /9;7/. "А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело." /9;8/. "Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости." /10;3-4/. "Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа." /10;5/. "А пък, ако и да съм в говоренето прост, в знанието не съм; дори ние по всякакъв начин сме ви показали това във всичко." /11;6/. "Принуден съм да се хваля, при все че не е за полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа." /12;1/. "Познавам един човек в Христа, който, преди 40 години (в тело ли, не зная, вън от тело ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе." /12;2/. "И такъв човек познавам, (в тело ли, без тело ли, не зная, Бог знае), който бе занесен в рая и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори. С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля, освен с немощите си." /12;3-5/.
към текста >>

91. III. ПОСЛАНИЯТА ДО 7-те ЦЪРКВИ -СЕДЕМТЕ КУЛТУРНИ ЕПОХА - Влад Пашов (1902- 1974)

Между познанията, които се разкриват в процеса на Посвещението на посветения, е и познанието за човешката еволюция, за това, което тя представя в наше време, за да може всеки да узнае ясно полагащите му се задължения.
Посветеният вижда най-напред образа на Сина Человечески, Този, Който държи в ръката Си седемте звезди, а от устата Му излиза меч с две острия. Това Посвещение дава на Ученика да вижда със силите на Аза и на астралното тяло, излъчени от физическото и етерното тела. Затова Йоан казва: "Бях в изстъпление чрез Духа", т.е. излъчен от тялото, и в това състояние той вижда това, което описва. И това, което вижда в духовния свят, той го пренася във физическото съзнание. Между познанията, които се разкриват в процеса на Посвещението на посветения, е и познанието за човешката еволюция, за това, което тя представя в наше време, за да може всеки да узнае ясно полагащите му се задължения. Защото добиването на висшите познания, както и всяко усъвършенстване на човешкото същество, се заключава във въпроса: Какво съм аз? За какво съм призван в този век? Всяка степен на Посвещението извежда до едно по-високо стъпало на знанието. Видяхме, че посветеният се издига постепенно от физическия свят, откъдето отправя Послания до Църквите, в астралния свят или света на образите, където той вижда Книгата със седемте Печата. След това се издига до духовния свят, света на инспирираното познание, където чува да звучат седемте Тръби.
към текста >>

След това се издига до духовния свят, света на инспирираното познание, където чува да звучат седемте Тръби.
Между познанията, които се разкриват в процеса на Посвещението на посветения, е и познанието за човешката еволюция, за това, което тя представя в наше време, за да може всеки да узнае ясно полагащите му се задължения. Защото добиването на висшите познания, както и всяко усъвършенстване на човешкото същество, се заключава във въпроса: Какво съм аз? За какво съм призван в този век? Всяка степен на Посвещението извежда до едно по-високо стъпало на знанието. Видяхме, че посветеният се издига постепенно от физическия свят, откъдето отправя Послания до Църквите, в астралния свят или света на образите, където той вижда Книгата със седемте Печата. След това се издига до духовния свят, света на инспирираното познание, където чува да звучат седемте Тръби. След това той се изкачва на едно още по-високо стъпало, изкачва се във висшия Девахан, в Божествения свят, където получава истинското знание и познава същинската природа на духовните същества, нещо, което е означено с Чашите на Гнева. Стигнал до това високо положение, посветеният е издигнат като на върха на една висока планина, откъдето вижда всичко на физическия свят, както и в астралния свят. Той вижда духовно всички събития на Земята, които са се регистрирали след Потопа, след като Древна Атлантида е била погълната от вълните на океана и следатлантският човек е започнал своето съществуване. Той вижда нещата и тяхната вътрешна същина. Вижда периодите на цивилизация, следващи една след друга и денят, в който и нашата цивилизация също ще трябва да изчезне, за да отстъпи място на един нов Период.
към текста >>

92. XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

За какво ще служи всяко познание, ако човек не го попие така, че да стане част от кръвта и от душата му.
Затова ужасите, които придружават Посвещението на бъдещото човечество, се увеличават в огромни размери. След ужасите на Посвещението, за да се достигне до Християнството, след като се умъртви всичко, което зависи от тленното, явява се могъщ Ангел, който слиза от Небето, чието лице е като Слънцето. Нозете му са като огнени стълбове. Той показва на Йоан една малка разгъната книжка и му я дава, като му казва: „Вземи и я изяж. И ще бъде горчива в корема, но сладка в устата като мед." Това показва, че Йоан не само трябва да чете малката книжка, но той трябва да я попие в себе си, той трябва да се проникне от съдържанието й. За какво ще служи всяко познание, ако човек не го попие така, че да стане част от кръвта и от душата му. Мъдростта трябва да стане живот. Човек не трябва само да признава Божественото и да говори за него, но той сам трябва да се обожестви, Божественото да възкръсне, да оживее в него. Подобна Мъдрост, каквато е писана в книгата на Ангела, без съмнение ще причини страдание на низшата природа, „ще ти причини горчивини в корема", но ще ти даде толкова повече щастие за вечната природа: „но в устата ти ще бъде сладка като мед." Също чрез подобно Посвещение, когато Мъдростта ще стане живот, Християнството може да стане нещо действително на Земята.
към текста >>

Човек може да бъде прелъстен от Змията на нисшето познание, ако не е събудил в себе си Божия Син, Който премазва главата на Змията.
Там, където гази природа преодолява, всичко става мъртво, а хората покриват с трупове си градските площади. Но тези, които победят нисшата природа, които събудят в себе си Христа, те чуват тръбния зов на 7-те Ангела: „Царствата на света са подчинени на нашия Господ и на Неговия Христос и Той ще царува во веки веков. И Божият Храм се отвори и на Небето се яви ковчегът на Новия Завет в Неговия Храм." Започва се старата борба между нисшата и висшата природа. Защото всичко, което някогашният Посветен трябваше да премине в подземията на Храмовете, се подновява у този, който иска да върви в Пътя на Християнството. Както някога в Египетските Мистерии Озирис побеждава Тифона, така също старият Дракон, големият Змей, нисшата природа, трябва да бъде победен. Човек може да бъде прелъстен от Змията на нисшето познание, ако не е събудил в себе си Божия Син, Който премазва главата на Змията. „И големият Змей, старовременна-та Змия, наречена Дявол и Сатана, който прелъстява целия свят, бе съборен на Земята и неговите ангели бяха съборени заедно с него." От тези думи се разбира, какво е искало да бъде Християнството - нов вид Посвещение. Постигнатото в Древните Мистерии трябваше да бъде постигнато в нова форма. Защото и в Мистериите трябваше да се победи Змията. Сега многобройните Древни Мистерии трябваше да бъдат заместени от Християнската Мистерия. Исус, в когото Словото стана плът, трябваше да бъде Посветителят на цялото човечество и това човечество трябваше да стане Негова мистична община.
към текста >>

93. X. АКАШОВАТА ХРОНИКА -ИЗТОЧНИК ЗА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

И тогава от това чувство ще излезе най-висшата сила, която ще ни позволи да се издигнем до своя най-висш идеал чрез едно мъдро себепознание, и ще познаем в Христа своя идеал, своя Първообраз, истинският Син Человечески, за Когото Пилат казва: Ето Човекът!
След като се яви на жените, тогава се яви на учениците от мъжки пол. Така ние виждаме, че Окултната наука ни се показва и в най-малките подробности в Евангелието. Когато така чувстваме и разбираме това, което ни говорят Евангелията и ставаме подбуждани от това, което чувстваме, само тогава ще намерим Пътя към Тайната на Голгота. И когато така чувстваме Евангелията, ние няма да се питаме дали са исторически, дали са верни или не. Ние ще знаем от вътрешна опитност, че това, което ни говорят; Евангелията, е самата Истина. И тогава от това чувство ще излезе най-висшата сила, която ще ни позволи да се издигнем до своя най-висш идеал чрез едно мъдро себепознание, и ще познаем в Христа своя идеал, своя Първообраз, истинският Син Человечески, за Когото Пилат казва: Ето Човекът! Тогава хората ще разберат, че Земята е свързана с духовните светове, едва тогава, когато схванат, че Христос, Великото Космическо Същество, е живял в тялото на Исус от Назарет. И след Голгота, когато кръвта на Христа е изтекла от Неговото тяло, Неговата сила е проникнала в аурата на Земята и е внесла нов импулс, нова сила в земното развитие. С тази сила човек ще може да преобрази своето астрално и етерно тяло, а също и Земята ще може да се преобрази в духовно небесно тяло. Тогава хората ще разберат, че всички Учители преди Христа, са били изпратени от Него да подготвят пътя Му, за да може Той да бъде познат и разбран. Йоан Кръстител, за когото се казва, че е Предтеча, е образ на всички, които са работили преди това в това направление.
към текста >>

94. XI. СИЛАТА НА ХРИСТОВОТО СЛОВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Според Окултното познание трябва да кажем: Защото истините, които са казани върху Тайната на Голгота, ще останат да съществуват во веки.
Но това, което бе дадено чрез Словото, което Христос произнесе, което Той запали в онези, които Го познаха, и което ще продължава да живее в онези, които Го познават, това е истинската есенция на Земното съществуване. И сам Христос казва: Небето и Земята ще преминат, ще се изменят, но Моите думи ще останат. Това значи, че в периода на почивката, Словата, които Христос е изрекъл, ще продължат да действат като сили, да организират и подготвят човешките души и самата планета за новото въплъщение. Така че, когато чувстваме най-вътрешния импулс на Евангелията, ние чувстваме не само Истината, но и силата на Словото, което ни се предава като сила и ни кара да стоим твърдо на Земята и да обгърнем с поглед Земята с нейната околност, като приемем с пълно разбиране думите: Небето и Земята ще преминат, но Моите думи не ще преминат. Словото Христово никога няма да премине, дори и когато Небето и Земята преминат. Според Окултното познание трябва да кажем: Защото истините, които са казани върху Тайната на Голгота, ще останат да съществуват во веки.
към текста >>

95. XII. СИН ЧЕЛОВЕЧЕСКИ - ЕТО ЧОВЕКЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

С течение по времето, когато човек постепенно потъвал в материята, се намирал под влияние на една сила, от която човешкото познание постепенно изгубило способността да проникне до истинската същност на човека.
XII. СИН ЧЕЛОВЕЧЕСКИ - ЕТО ЧОВЕКЪТ С течение по времето, когато човек постепенно потъвал в материята, се намирал под влияние на една сила, от която човешкото познание постепенно изгубило способността да проникне до истинската същност на човека. Това, именно, е важно, когато разглеждаме въпроса за Сина Человечески, Който в Гетсимания е изоставен от своите, Който, според Евангелието на Марко, се е намирал в разслабена връзка със Христа, Който постепенно напускал тялото. Тогава пред човечеството стоеше Човекът в онзи образ, който Бог беше дал на Човека. Така стоеше Той там, най-благородният, одухотворен чрез три годишното пребиваване на Христа в тялото на Иисус от Назарет. По отношение на своето познание, хората бяха добили само това, което позволяваше онова разбиране и познание, намиращо се хилядолетия под влиянието на тъмните сили. Но в онзи момент, за който говорим, пред човечеството стоеше Човекът, който в течение на три години беше прогонил от себе си влиянието на тъмните сили.
към текста >>

По отношение на своето познание, хората бяха добили само това, което позволяваше онова разбиране и познание, намиращо се хилядолетия под влиянието на тъмните сили.
ЕТО ЧОВЕКЪТ С течение по времето, когато човек постепенно потъвал в материята, се намирал под влияние на една сила, от която човешкото познание постепенно изгубило способността да проникне до истинската същност на човека. Това, именно, е важно, когато разглеждаме въпроса за Сина Человечески, Който в Гетсимания е изоставен от своите, Който, според Евангелието на Марко, се е намирал в разслабена връзка със Христа, Който постепенно напускал тялото. Тогава пред човечеството стоеше Човекът в онзи образ, който Бог беше дал на Човека. Така стоеше Той там, най-благородният, одухотворен чрез три годишното пребиваване на Христа в тялото на Иисус от Назарет. По отношение на своето познание, хората бяха добили само това, което позволяваше онова разбиране и познание, намиращо се хилядолетия под влиянието на тъмните сили. Но в онзи момент, за който говорим, пред човечеството стоеше Човекът, който в течение на три години беше прогонил от себе си влиянието на тъмните сили. Тогава пред другите хора стоеше Човекът такъв, какъвто е бил, преди да го завладеят тъмните сили. Едва чрез импулса на Космическия Христос човек беше отново такъв, какъвто Той беше, когато духовният свят беше пренесен на физическия свят. Там стоеше Духът на човечеството, Синът Человечески, пред онези, които в Ерусалим бяха Негови съдии и гонители. Но Той стоеше там такъв, какъвто можеше да стане, когато всичко, което беше Го снизило, отново беше изгонено от човешката природа.
към текста >>

Ето ме пред това, което единствено е достойно за уважение и поклонение, пред Божественото в мене, пред Което апостолите, ако биха имали истинско себепознание, би трябвало да си кажат: В целия заобикалящ ни свят не съществува нищо, което, по своята трайност и величие, може да се сравни с Това, Което стои тук пред нас, като Син Человечески.
Едва чрез импулса на Космическия Христос човек беше отново такъв, какъвто Той беше, когато духовният свят беше пренесен на физическия свят. Там стоеше Духът на човечеството, Синът Человечески, пред онези, които в Ерусалим бяха Негови съдии и гонители. Но Той стоеше там такъв, какъвто можеше да стане, когато всичко, което беше Го снизило, отново беше изгонено от човешката природа. Там стоеше Човекът, Който беше извършил Тайната на Голгота, като образец пред Своите себеподобни, пред Когото другите би трябвало да Му се поклонят, като кажат: Ето ме в .моя най-висш идеш, в образа, който трябва да изработя в себе си чрез най-горещия стремеж, който може. да излезе от моята душа. Ето ме пред това, което единствено е достойно за уважение и поклонение, пред Божественото в мене, пред Което апостолите, ако биха имали истинско себепознание, би трябвало да си кажат: В целия заобикалящ ни свят не съществува нищо, което, по своята трайност и величие, може да се сравни с Това, Което стои тук пред нас, като Син Человечески. Това себепознание трябваше да имат хората, човечеството. Но те плюха върху Сина Человечески, бичуваха Го и Го разпнаха. С това ни е показано, че хората, вместо да познаят себе си в лицето на Иисуса, тъпчат самите себе си в праха, убиват самите себе си, защото не познават себе си. И всеки човек, само чрез този урок, чрез този Космически урок, може да приеме постепенно импулса на Христа, да реализира себе си в по-нататъшните перспективи на Земното развитие. Такъв беше световно-историческият момент.
към текста >>

Това себепознание трябваше да имат хората, човечеството.
Там стоеше Духът на човечеството, Синът Человечески, пред онези, които в Ерусалим бяха Негови съдии и гонители. Но Той стоеше там такъв, какъвто можеше да стане, когато всичко, което беше Го снизило, отново беше изгонено от човешката природа. Там стоеше Човекът, Който беше извършил Тайната на Голгота, като образец пред Своите себеподобни, пред Когото другите би трябвало да Му се поклонят, като кажат: Ето ме в .моя най-висш идеш, в образа, който трябва да изработя в себе си чрез най-горещия стремеж, който може. да излезе от моята душа. Ето ме пред това, което единствено е достойно за уважение и поклонение, пред Божественото в мене, пред Което апостолите, ако биха имали истинско себепознание, би трябвало да си кажат: В целия заобикалящ ни свят не съществува нищо, което, по своята трайност и величие, може да се сравни с Това, Което стои тук пред нас, като Син Человечески. Това себепознание трябваше да имат хората, човечеството. Но те плюха върху Сина Человечески, бичуваха Го и Го разпнаха. С това ни е показано, че хората, вместо да познаят себе си в лицето на Иисуса, тъпчат самите себе си в праха, убиват самите себе си, защото не познават себе си. И всеки човек, само чрез този урок, чрез този Космически урок, може да приеме постепенно импулса на Христа, да реализира себе си в по-нататъшните перспективи на Земното развитие. Такъв беше световно-историческият момент.
към текста >>

96. 1. ИСТОРИЧЕСКИ ПЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

При разглеждането на какъвто и да е проблем, при познанието се пристъпва от различни гледища.
1. ИСТОРИЧЕСКИ ПЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ При разглеждането на какъвто и да е проблем, при познанието се пристъпва от различни гледища. Според едно схващане, което претендира за научност, всички прояви в пътя на историческото развитие са обусловени от икономическите и социални условия на дадена епоха. Създаването на известни социално-икономически условия дава възможност за пораждането на едно или друго явление или движение в живота на човечеството, за раждането на една философска, религиозна или политическа школа. Това е материалистическото схващане. Другото схващане е така нареченото идеалистическо схващане, според което известна идея се ражда в ума на някой гений, който я предава на даден кръг от хора, които постепенно я правят достояние на широките народни маси. Така са се родили различните религии и философски школи.
към текста >>

97. ПРИНЦИП НА РИТЪМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Този Принцип, както и Принципът на полярността са били внимателно изучавани и добитото познание, както и методите за противодействие и използването им съставят много важна част от Херметическата алхимия за превръщането на състоянията.
Когато има отлив в ума и в сърцето, човек трябва да се повдигне още по-високо, до полето на душата и духа. Така учениците на Херметическата наука избягват лошите действия, лошите условия, отливите, причинени от Принципа на ритъма в живота. Така те постигат себеконтрол и владеене на своите сили. Повечето хора, които са успели да станат до известна степен господари на себе си, са извършили това несъзнателно. Но учениците на Херметичната наука вършат това съзнателно, употребявайки волята си и достигат до едно равновесие и умствена устойчивост просто невероятни за обикновените хора, които се люлеят напред-назад между двата Полюса. Този Принцип, както и Принципът на полярността са били внимателно изучавани и добитото познание, както и методите за противодействие и използването им съставят много важна част от Херметическата алхимия за превръщането на състоянията. Проявите на закона на ритъма на физическото поле е познат на съвременните учени. Но херметистите виждат неговата проява и в по-висши области на Битието и Живота. Те казват, че и човешките умствени и психически състояния се подчиняват на същия закон. Поради този закон онзи, който силно са наслаждава, силно и ще страда; и онзи, който малко страда, не е способен да чувства буйните радости. Има темпераменти.
към текста >>

98. 5. Пети Аркан: ЙЕРОФАНТЪТ, Учителят, ръководителят, Господарят на Арканите - Влад Пашов (1902- 1974)

Той търси познанието и властта по егоистични причини.
Неговият стремеж е към познаване на Божественото. Той иска да може да вижда в Божествения план на световете, за да бъде сътрудник на Бога в Неговото дело. Той иска да помага, да служи, да бъде полезен, да върви в Пътя на Светлината и Любовта. Съвсем друг е ученикът в черното. Той също иска да учи, иска да знае, да може, но неговите стремежи са нечисти. Той търси познанието и властта по егоистични причини. Лакомството за пари и удоволствия изпълват неговото сърце. Той иска знание само за да се наслаждава. Той ще падне и ще се провали поради своя егоизъм. В Божествения свят този Аркан символизира всемирния Закон, регулатор на безкрайните прояви на Битието. В умствения свят отношенията на Абсолютното Същество към относителните същества, от Безкрайното към крайното.
към текста >>

99. 8. Осми Аркан: ВЕЗНИТЕ И МЕЧЪТ, правосъдие, Справедливост и Истина - Влад Пашов (1902- 1974)

Писмените и устните поучения, които ученикът получава, го водят към познанието на Истината и към виждането.
Картина осем показва същността на онова, което е зад Завесата - Истината. На тази степен на развитие на ученика му се казва, че той няма да познае Истината чрез изучаването на противоречивите философски системи. Също се научава, че не трябва с вяра да се покланя пред учението на жреците, на този или онзи храм, но той трябва, след като бъде претеглен в тази фаза на своето развитие и не е намерен много лек, да опознае онова, което е вярно чрез личен опит, вървейки в Пътя на Изида. Този Път се образува от Арканите от 2, 5, 8. 11, 14, 17 и 20 от тайнствената Книга на Хермес. Писмените и устните поучения, които ученикът получава, го водят към познанието на Истината и към виждането. Той вижда как работи великият закон на сеитбата и жътвата, на звука и ехото, делото и наградата. Жената, седяща на своя трон, е със завързани очи, държаща меч и везни в ръцете си. Седящото положение говори за спокойствие и безпристрастие. Завързаните очи показват, че в преценката си тази жена не се влияе от никакви външни или лични внушения, че тя е напълно справедлива. Тя не се влияе и не може да бъде подкупена нито от красотата, нито от високото произхождение, нито от богатството.
към текста >>

100. 11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили - Влад Пашов (1902- 1974)

Чрез това познание ученикът ще развие в себе си смелост, а чрез определени упражнения ще придобие магически сили, както е показано в картина единадесета.
В такъв случай е възможно той, според предопределението на висшите същества, да бъде предаден на злите същества. И тогава те, без да знаят, ще изпълнят Божествения план. Картина единадесета е четвъртата картина от Пътя на Изида. След като ученикът събере знанието от ръкописите, което е показано в картина втора и постигне зрялост, за да приеме устното поучение, показано в картина пета, ще познае истината, посочена в картина осма, той ще развие в себе си магически сили, което е показано в картина единадесета. В тази фаза, след като ученикът е бил съзнателно във висшите светове, той знае, че видимото е преходно и че само невидимото, духовното е вечно. Чрез това познание ученикът ще развие в себе си смелост, а чрез определени упражнения ще придобие магически сили, както е показано в картина единадесета. И тогава нито пламъците на вечния огън, нито омразата и злобата не ще могат да му навредят. Венецът от рози, с който е украсено младото момиче в картината, е човешката душа, която е защитата, магическата ризница на ученика, изворът на неговите сили. Този венец от рози е съюзът на чистите, който обгръща всички, чиито намерения са чисти, искрени и безкористни, неегоистични и са във връзка с великия Център. Розите не са много, но тяхната сила се състои в тяхната връзка, в тяхното единство. Светлинните излъчвания на неколцината, стремящи се нагоре, имат увеличена сила, когато са в съзвучие с други подобни и правят този, който ги изпраща, не само ненараним, но го обгръщат с една броня, която никаква стрела от изпълнените с омраза сили не може да прониже.
към текста >>

НАГОРЕ

0.18058609962463