НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
129
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_01 Изгревът
,
ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )
,
ТОМ 1
Обикновено Учителят започва своята лекция и най-непринудено разглежда тема след тема, проблем след проблем в светлината на Неговото неограничено
познание
.
Тогава ще се уверите, че песента е неделима от Словото. Словото, облечено с музика, изпята от голямо множество, събрано в озарен от обилна светлина салон, е извор на живот, който възражда духа. Има дни, когато Учителят влиза в клас със Своята цигулка. Онези, които веднъж са имали възможността да чуят Неговото изпълнение знаят , че в този утринен час ще има музикална изява. В такива дни нотните бележници изписват нова песен или мотив - принос към голямото песенно богатство на Школата.
Обикновено Учителят започва своята лекция и най-непринудено разглежда тема след тема, проблем след проблем в светлината на Неговото неограничено
познание
.
Настъпва момент, когато слиза до катедрата, за да отвори кутията, в която, загърната в меко-кадифен плат е цигулката Му. След леко, едва чуто настройване, лъкът почва да извлича от нейните струни или странна песен, или игрив мотив, или хармонични арпеджи, които приковават вниманието на целия клас. Стенографите оставят своите писалки, последвани от голямото мнозинство, което също така записва Словото. Настъпва тишина, която се помни. Особено когато изпълнението навлезе в своето пианисимо, лъкът едва се докосва до струните и диханието спира, за да се долови тихото, едва доловимо съзвучие на финалните акорди.
към текста >>
2.
2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Ученикът в Школата трябва да има ценз в няколко направления - ценз за университетско образование, ценз за професионално занимание, ценз за музика и изкуство, ценз за духовност и ценз за
познание
на историята на Братството в България.
Може да се каже, че тя провали Братството. Имаше години, когато те опразваха целия "Изгрев". Работеха месеци наред по различни градове в страната и по този начин отстраниха и извлякоха много хора, които можеха да свършат друга работа за Братството. Така опитът на тази "духовна група" се провали окончателно така, както бе казал Учителят. Ученикът в Школата трябва да има ценз.
Ученикът в Школата трябва да има ценз в няколко направления - ценз за университетско образование, ценз за професионално занимание, ценз за музика и изкуство, ценз за духовност и ценз за
познание
на историята на Братството в България.
И най-накрая, най-важният ценз - ценз. за изучаване на Словото на Великия Учител. Няма проблем и няма стъпка от живота на човека на земята, който да не е засегнат от Учителя и да го няма в Словото Му, което включва над 7 500 беседи. Без изучаване, без проучване и без приложение е немислимо да се говори върху проблемите на Словото и на Школата на Учителя. Тези неща са изключени.
към текста >>
3.
2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Поема го, слага го в джоба Си и казва на брат Ради: "Предаден на учениците е урокът за ключа на
познанието
." Учителят го накарва да отиде горе с ключа, да отвори заключената врата и да Му донесе Библията.
Всички сме вдигнали глави и зяпаме нагоре, където брат Ради прекрачва през прозореца и влиза в стаята. Чува се въпрос: "Защо не мине през стената, да се дематериализира и материализира, та да си отключи Сам? Нали е Учител? " Всички чуваме този въпрос и всички мълчим. Стотина души бяхме наобиколили тази стълба и видяхме как брат Ради се покатери по стълбата, как премина през прозореца, как влезе в стаята, как слезе по стълбите, как носи в ръцете си ключа от стаята и как го подава на Учителя, Който седеше долу на пейката и с голямо внимание наблюдаваше всичко.
Поема го, слага го в джоба Си и казва на брат Ради: "Предаден на учениците е урокът за ключа на
познанието
." Учителят го накарва да отиде горе с ключа, да отвори заключената врата и да Му донесе Библията.
Всички виждаме как втори път брат Ради слиза по стъпалата и държи вече не ключ, а Библия. Никой от нас не видя ключ да хвърчи във въздуха или Библията с разперени корици да каца върху скута на Учителя. Това видяхме всички - че ръцете на брат Ради донесоха и ключа, и Библията. Чу се отново друг глас: "Ами защо Учителят е толкова разсеян, та се е самозаключил и отгоре на това е оставил ключа вътре, в ключалката? Нали Учителят е винаги с будно съзнание?
към текста >>
4.
2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Който разгадае тази тайна, ще се добере до онова
познание
и до онези закони, които управляват живота на Природата." Ние станахме и се разотидохме.
Ние се оглеждаме, но като се отприщва един общ смях - за чудо и приказ. Всеки се смее, на всеки сълзи му текат от очите и всеки мляска хубавата си ябълка. Така Учителят ни предаде един урок за чудесата. Накрая каза: "Най-голямото чудо в Природата е това - от една пъпка и от един цвят да се образува този плод. Тайната на това чудо е в този плод.
Който разгадае тази тайна, ще се добере до онова
познание
и до онези закони, които управляват живота на Природата." Ние станахме и се разотидохме.
На следващия ден Учителят каза: "Вие търсите чудеса. Та чудесата са около вас. Няма по-голямо чудо от това на светлината. Няма по-голямо чудо от това на водата и на въздуха. Няма по-голямо чудо от това на хляба.
към текста >>
5.
3_03 Откраднатите хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тогава нямах опит и нямах
познание
как трябва да се хармонизират тези песни, макар че бях завършила преди години пиано в консерваторията.
Та в този период от време всеки свиреше, всеки пееше, всеки знаеше и всеки можеше. Както при всички случаи на превъзнасяне, така и тук Учителят направи едно общо заключение и сложи черта под всичко онова, което се говореше. "На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика." Всички млъкнаха, хвалбите секнаха и полека-лека приятелите започнаха по съвета на Учителя да посещават уроци по музика при професионалистите-музиканти в града. Аз също се опитвах да работя върху музиката на Учителя, като понякога Го питах за някои мои хармонизации. Понеже моето място беше на пианото в салона на "Изгрева" преди беседа и след беседа, където акомпанирах на братята и сестрите, когато се изпълняваха песните на Учителя, то сметнах за нужно да хармонизирам някои песни от Учителя.
Тогава нямах опит и нямах
познание
как трябва да се хармонизират тези песни, макар че бях завършила преди години пиано в консерваторията.
Аз питах непрекъснато Учителя, изпълнявах точно Неговото мнение, следях и се съобразявах с това, което Той казваше и на другите приятели за песните - изказвания, които бързо достигаха до нас, до всички ни. Учителят харесваше моите хармонизации и веднъж ми каза: "Ти работи, ти пиши, ние после ще ги издадем! " Но така се случваше, че аз работех, изработвах някоя хармонизация, която ми харесваше, после я показвах на Учителя на пианото, той ме поправяше някъде и даваше съвети и когато накрая аз я приготвех, заучавах я наизуст и смятах, че ще я знам вечно. Ето, това ми беше една много голяма грешка, дори фатална за мен, защото не записах на ноти нито една от тези хармонизации, изработени с помощта и съветите на Учителя. Не мога да си простя нито сега, нито след векове - да бъда при нозете на Всемировия Учител, да ме постави, да ми определи място на пианото в салона пред всяка негова беседа в течение на двадесет и двете години на цялата Школа и аз да не запиша нито една хармонизация, защото съм ги знаела наизуст!
към текста >>
6.
3_16 Георги Куртев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Аз смятам, че без тези живи опитности, без живото
познание
на Христа отвътре, те не биха могли да издържат нито ден в тяхната половинвековна дейност като ученици на Школата.
Онова поколение имаше много опитности с Учителя и то - онези живи опитности от категорията на живото Божие присъствие и проявление, опитности като онези в Евангелието. Може би защото това бяха усилни и тежки години, когато техният живот на фронта е бил в ръцете на Небето, когато са преминали през войните на косъм от смъртта и са се озовали след тях с купища опитности, които за тях бяха съкровено и живо изявление на Бога. Тези приятели имаха жив, непосредствен контакт с Божественото чрез неговото изявление в Дух и Сила. Това беше довело у тях една непоклатима увереност в Учителя, те знаеха много добре кой бе Учителят и защо и за какво бе дошъл на земята. Те бяха стожерите, около които се завъртя гумното, за да се вършеят снопите жито по време на цялата Школа.
Аз смятам, че без тези живи опитности, без живото
познание
на Христа отвътре, те не биха могли да издържат нито ден в тяхната половинвековна дейност като ученици на Школата.
Ние дойдохме като младежи, с нас се отвори Школата през 1922 година и цели двадесет и две години ние бяхме галените деца на Школата. Но тези приятели бяха стожерите на Школата. Те бяха ръководителите на братствата в провинцията, те бяха онези дейни братя на "Изгрева", които движеха всички организационни въпроси около салона и Школата, около печатането на беседите, екскурзиите, лагерите по планините. Ние, младежите, участвувахме в братския живот, но нашето поколение имаше друга задача, която трябваше да реши след закриването на Школата, със заминаването на Учителя през 1944 година. Тези възрастни приятели ние ги наричахме "старите братя", защото те са били сподвижници на Учителя преди 1910 година, както и през време на войните от 1910-1922 година, а също и през време на Школата от 1922 до 1944 година.
към текста >>
7.
3_33 Съдба от Небето
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Матей Калудов беше военен капелмайстор с голям опит и
познание
- той беше дирижирал духови военни оркестри над двадесет години.
С годините песните, които Учителят даде, започнаха да се множат и ние ги имахме в ръкопис. Беше поставен въпросът за издание на песните на Учителя. Учителят лично бе наредил да се състави една комисия от трима души, в която да влизат: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и Матей Калудов. Кирил Икономов беше подготвен музикант и беше учител по музика в гимназия. Асен Арнаудов беше истински музикант и талант, който нотираше мелодията от първо изслушване.
Матей Калудов беше военен капелмайстор с голям опит и
познание
- той беше дирижирал духови военни оркестри над двадесет години.
Никой не възрази срещу комисията. Но докато Асен и дядо Матей се намъдруват, амбициозният Кирил Икономов ги записва, обработва и ги поставя за печат. Накрая, през 1938 година, те излязоха от печат в едно много хубаво издание, добре оформено с подходящ предговор и мисли на Учителя за музиката. Дотук - всичко добре. Когато Учителят разбра, че Кирил е издал песнарката сам, бе много недоволен, понеже знаел, че Кирил Икономов ще допусне грешки и неточности.
към текста >>
8.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Гръблашев чувал, че се говори по окултни въпроси, за проблеми по религия и
богопознание
, чувал всичко, но нищо не разбирал.
Качили се на лодката, лодкарят загребал с греблата и накрая пристигнали на отсрещния бряг. Там влезнали в някакъв дом като храм, построен в самата планина. Влезнали вътре и какво било учудването на Гръблашев, когато вижда, че на една огромна кръгла маса ги чакали официално облечени хора. Петър Дънов влезнал вътре, всички станали на крака и му се поклонили. После седнали и започнали разговори.
Гръблашев чувал, че се говори по окултни въпроси, за проблеми по религия и
богопознание
, чувал всичко, но нищо не разбирал.
След като свършили, те си тръгнали по обратния път - първо с лодка, после с кола и накрая с влак, и пристигнали у дома си. Това изумило Гръблашев и той решава втори път сам да тръгне, да намери онова духовно общество и да направи личен контакт с тях. Тръгнал с влака, слязъл на същата спирка, наел кола и тръгнал към езерото. Оказало се, че в този край не съществувало никакво езеро. Накрая се върнал посрамен обратно.
към текста >>
За онова време той е един от най- образованите приятели в обществените науки, а по
познанието
си за окултизма може да му се даде докторска степен и професорска катедра.
Трябва да се даде заслуженото, че той защитава Дънов, но сам стига до третото стъпало - стъпалото, на което последователите на Дънов Го възприемат просто като един адепт. Той не можа да прескочи четвъртото стъпало и. да Го приеме като Велик Учител на Всемирното Велико Бяло Братство. Дотам беше стигнал и там спря. Накрая Величко Гръблашев, виждайки, че дейността на Дънов взима такъв размах, решава и той да направи нещо, и той да принесе нещо в духовната съкровищница на окултизма.
За онова време той е един от най- образованите приятели в обществените науки, а по
познанието
си за окултизма може да му се даде докторска степен и професорска катедра.
Та той не бе случаен човек и затова разказът ни за него не е случаен, а може би един от класическите разкази за познанието на Христа, за срещата на ученика с Христа, за срещата на ученика с Великия Учител. Решава Величко Гръблашев, че неговият живот на земята ще премине без да е постигнал нещо, а според него най-важното нещо е да намери Христа и да се срещне с Него на земята. Величко Гръблашев е напълно убеден, че Христос е вече на земята. Това негово убеждение е вътрешно, то е категорично становище на неговия дух, а че трябва да се срещне с Христос е категорично изискване на неговата душа. И така - и душа, и дух се съединяват в него, неговото духовно естество се изпълва с вътрешен заряд и сила и той решава, че трябва да се срещне с Христа, защото според него Христовият Дух е вече на земята.
към текста >>
Та той не бе случаен човек и затова разказът ни за него не е случаен, а може би един от класическите разкази за
познанието
на Христа, за срещата на ученика с Христа, за срещата на ученика с Великия Учител.
Той не можа да прескочи четвъртото стъпало и. да Го приеме като Велик Учител на Всемирното Велико Бяло Братство. Дотам беше стигнал и там спря. Накрая Величко Гръблашев, виждайки, че дейността на Дънов взима такъв размах, решава и той да направи нещо, и той да принесе нещо в духовната съкровищница на окултизма. За онова време той е един от най- образованите приятели в обществените науки, а по познанието си за окултизма може да му се даде докторска степен и професорска катедра.
Та той не бе случаен човек и затова разказът ни за него не е случаен, а може би един от класическите разкази за
познанието
на Христа, за срещата на ученика с Христа, за срещата на ученика с Великия Учител.
Решава Величко Гръблашев, че неговият живот на земята ще премине без да е постигнал нещо, а според него най-важното нещо е да намери Христа и да се срещне с Него на земята. Величко Гръблашев е напълно убеден, че Христос е вече на земята. Това негово убеждение е вътрешно, то е категорично становище на неговия дух, а че трябва да се срещне с Христос е категорично изискване на неговата душа. И така - и душа, и дух се съединяват в него, неговото духовно естество се изпълва с вътрешен заряд и сила и той решава, че трябва да се срещне с Христа, защото според него Христовият Дух е вече на земята. Иначе неговият живот на земята ще бъде безпредметен и пропилян.
към текста >>
9.
3_56 Богомилското учение и Дървото на живота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Бях вече се запознала с Учителя и Учението Му и можех да сравнявам едното
познание
със знанията от Учителя - това ме обогатяваше, разширяваше погледа ми нашироко и ме препращаше надалеч в миналото.
"Богомилското учение и Дървото на живота" Като млада се бях записала във факултета и следвах философия и педагогика няколко години. Не се дипломирах, защото се прехвърлих в консерваторията да следвам музика, в класа по пиано. По време на заниманията ми във факултета бях усърдна и изпълнявах точно заданията, които имахме. На мен ми допадаше този предмет. Изучавах началата на философските системи, през които беше минало човечеството.
Бях вече се запознала с Учителя и Учението Му и можех да сравнявам едното
познание
със знанията от Учителя - това ме обогатяваше, разширяваше погледа ми нашироко и ме препращаше надалеч в миналото.
Съжалявам, че не изкарах факултета докрая, за да се дипломирам, а остана само студентската ми книжка оттогава. Учителят ми направи забележка, че съм направила груба грешка, но тогава аз бях млада и смятах, че това е мой личен въпрос и че аз трябва да го решавам. Във факултета ми бе дадена тема и аз направих реферат за богомилското учение: " Влияние на богомилското учение върху образованието на българският народ". За тази тема се готвих усилено, прочетох всичко, което бе написано от историците до този момент. Имах предвид и някои изказвания на Учителя за богомилите и бях вмъкнала умело тези Негови идеи, бях ги разработила с историческите материали, с които разполагахме.
към текста >>
Ако бях запазила листчето, то днес щяхте да имате друго
познание
за нещата.
Но тогава умът ми бе на друго място. Сега, през 1972 година, не мога да си спомня коя беше тази година. Тогава Го запитах за поп Богомил. Каза ми: "Поп Богомил е легендарна личност, а Боян Магът е идеологът и основател на учението. Поп Богомил е разпространител на учението." Тогава аз знаех цифрите наизуст, бях получила едно вътрешно прозрение за онази епоха и това ми беше достатъчно.
Ако бях запазила листчето, то днес щяхте да имате друго
познание
за нещата.
Дефектът в едното око на онова двегодишно дете имаше символично значение. Окото на човека е емблема на Истината. Богомилите бяха смели хора, ходеха и порицаваха всички отдолу нагоре до царя включително, за техните грешки и озлобиха царе и феодали, както и духовенството, и църквата. Не случайно първият събор срещу богомилското учение е по времето на Борил, през 1217 година в Търново, и там е запалена първата клада, и първите богомили изгоряха на нея. Тази клада се прехвърли на запад и така започна епохата на Инквизицията.
към текста >>
10.
3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Идването на Учителя и отварянето на Неговата Школа имаше за цел да даде
познание
и знание, да отвори този отвор, да отвори вратите на еволюционния преход от самосъзнанието на човека към свръхсъзнанието.
Но Учителят съобщава, че през времето на Христа старите и новите пророци са имали пряко съобщение с Невидимия сват. След идването на Христа това съобщение е затворено, защото тогава започва да се организира умственото поле на човека и да се устройват неговият мозък и центровете му. Така че, умственото поле - умът - застава като облак върху главата на човека, покрива неговото небе и не му позволява да има пряко съобщение с Небето. Това ще стане тогава, когато той разработи своите центрове в мозъка и съгради своето умствено поле - както своя ум, така и разума си, които ще задвижат онези центрове в мозъка му, през които ще преминат космически сили, за да пробудят неговото самосъзнание и да му отворят Небето, за да влезе в свръхсъзнанието. Ето, това е пътят на човешката Еволюция от Христа до наши дни.
Идването на Учителя и отварянето на Неговата Школа имаше за цел да даде
познание
и знание, да отвори този отвор, да отвори вратите на еволюционния преход от самосъзнанието на човека към свръхсъзнанието.
Учителят уподобява Мировата Любов на закон на Инволюцията, тоест слизането на Божествения Дух от центъра на Вселената към периферията. А Космическата Обич е движението на Божествения Дух от периферията на Вселената към Първоизточника - това е пътят на Еволюцията. Учението, философията и религиите на древния Изток и Индия са резултат от Инволюцията, тоест слизането на човешкия дух на земята. Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своите представители в тези народи и те са били предводители и родоначалници на цивилизации и религиозни учения. Тези учения се намират съхранени в техните тайни писания, тайни книги и паметници на културата.
към текста >>
11.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Миналия век се зароди спиритизмът, който трябваше да прескочи материалната бариера за
познанието
на света.
"Теософският конгрес и търсенето на Христа" В началото на века, а особено между войните през 1912-1918 година, както и след това, в света се разпространи едно голямо идейно движение, наречено теософско, със свои привърженици в онези интелектуални среди, търсещи да намерят нещо съвсем различно от това, което им предлагаше съвременната наука и религия. То се разпространи и в България, като негов представител и ръководител бе Софрони Ников. Той и неговите сподвижници бяха много дейни и преведоха цялата теософска литература на български и най-усилено я разпространяваха.
Миналия век се зароди спиритизмът, който трябваше да прескочи материалната бариера за
познанието
на света.
Негов представител в България бе доктор Георги Миркович от Сливен, който издаваше списание "Нова светлина", а след това и списание "Виделина" и той бе един от главните разпространители на спиритизма в България. По-късно доктор Миркович бе един от тримата първи ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов. Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас. Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме възрастните приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения. Учителят не застана по средата им, нито застана отпред, за да ги обедини.
към текста >>
Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на
познанието
на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас.
То се разпространи и в България, като негов представител и ръководител бе Софрони Ников. Той и неговите сподвижници бяха много дейни и преведоха цялата теософска литература на български и най-усилено я разпространяваха. Миналия век се зароди спиритизмът, който трябваше да прескочи материалната бариера за познанието на света. Негов представител в България бе доктор Георги Миркович от Сливен, който издаваше списание "Нова светлина", а след това и списание "Виделина" и той бе един от главните разпространители на спиритизма в България. По-късно доктор Миркович бе един от тримата първи ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов.
Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на
познанието
на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас.
Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме възрастните приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения. Учителят не застана по средата им, нито застана отпред, за да ги обедини. Той ги прие само като етап по пътя на човешкото познание. За спиритизма Учителят каза, че е дошъл да докаже съществуването на Невидимия свят. А за теософията каза, че е дошла да подготви човешкия ум да възприеме съществуването на връзката между Невидимия свят и човешкото познание, включително и самият човек.
към текста >>
Той ги прие само като етап по пътя на човешкото
познание
.
Негов представител в България бе доктор Георги Миркович от Сливен, който издаваше списание "Нова светлина", а след това и списание "Виделина" и той бе един от главните разпространители на спиритизма в България. По-късно доктор Миркович бе един от тримата първи ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов. Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас. Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме възрастните приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения. Учителят не застана по средата им, нито застана отпред, за да ги обедини.
Той ги прие само като етап по пътя на човешкото
познание
.
За спиритизма Учителят каза, че е дошъл да докаже съществуването на Невидимия свят. А за теософията каза, че е дошла да подготви човешкия ум да възприеме съществуването на връзката между Невидимия свят и човешкото познание, включително и самият човек. По този въпрос може да намерите в Словото на Учителя много написани и казани неща. "Всички религии са методи на Всемирното Бяло Братство. С тях то иска да сближи народите.
към текста >>
А за теософията каза, че е дошла да подготви човешкия ум да възприеме съществуването на връзката между Невидимия свят и човешкото
познание
, включително и самият човек.
Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас. Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме възрастните приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения. Учителят не застана по средата им, нито застана отпред, за да ги обедини. Той ги прие само като етап по пътя на човешкото познание. За спиритизма Учителят каза, че е дошъл да докаже съществуването на Невидимия свят.
А за теософията каза, че е дошла да подготви човешкия ум да възприеме съществуването на връзката между Невидимия свят и човешкото
познание
, включително и самият човек.
По този въпрос може да намерите в Словото на Учителя много написани и казани неща. "Всички религии са методи на Всемирното Бяло Братство. С тях то иска да сближи народите. Пратениците Негови създават и ръководят религиите." ("Беседи - Обяснения и упътвания", 1919 год., стр. 104). А по- нататък на същата страница ние четем: "Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство.
към текста >>
Така че, когато ние влезнахме в Школата заварихме възрастните приятели, които без изключение имаха
познание
и опитности със спиритизма, бяха запознати със спиритическите сеанси, като много от тях живо участвуваха, тъй като мнозина от тях бяха медиуми.
Пратениците Негови създават и ръководят религиите." ("Беседи - Обяснения и упътвания", 1919 год., стр. 104). А по- нататък на същата страница ние четем: "Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство. Те подготвят пътя Му." А организирането на света се дължи на Бялото Братство. А Учител на Всемирното Бяло Братство е Учителят - Беинса Дуно. Значи се разбрахме кой къде се намира, кой е в основата, а кой стои на върха.
Така че, когато ние влезнахме в Школата заварихме възрастните приятели, които без изключение имаха
познание
и опитности със спиритизма, бяха запознати със спиритическите сеанси, като много от тях живо участвуваха, тъй като мнозина от тях бяха медиуми.
Освен това много от членовете на младежкият клас при Учителя бяха преди това посещавали сбирките на теософите, ръководени от Софрони Ников, който им издаваше специални грамоти с печати за завършеното си теософско образование. Впоследствие някои, които отиваха при него и едновременно посещаваха Учителя, трябваше да се определят или за единия, или за другия. Много от тях дойдоха при Учителя, но запазиха познанията си от теософите, като през времето на цялата Школа поглеждаха с едно око към тях, а понякога и с две очи. Трудно можеха да се освободят от влиянието на теософите. Дори имаха и някои драматични развръзки на живота си, а трети дълго боледуваха и само благодарение на това, че искаха помощ от Учителя и проявиха послушание към съветите Му, се спасиха от явна гибел.
към текста >>
А Всемировият Учител бе дошъл и бе застанал на върха на пирамидата на човешкото
познание
, духовна култура и еволюция.
77) На друго място бе казал, че теософите говорят за различни полета на Невидимия свят, а сами не могат да проникнат от умственото поле дори в причинния свят. На друго място бе казал, че тяхното учение е булгур, тоест не е онова истинско жито и онзи Небесен хляб, който трябва да нахрани човешката душа. За Ледбитер бе казал, че той е прероденият пророк Амос, който навремето е бил овчар и пророк и неговите неща ги има в Стария завет. Но за Ани Безант бе казал, че не е светица, а една обикновена жена. Така че мнението на Учителя, че теософското учение има своята роля на запад и се явява етап в обучението на европейския ум, бе категорично.
А Всемировият Учител бе дошъл и бе застанал на върха на пирамидата на човешкото
познание
, духовна култура и еволюция.
Защото той не бе от човешка еволюция, а бе слязъл направо от Божествения свят и изпратен от Бога. Това е разликата между Школата на Учителя и теософското общество. Та в началото на века Ани Безант, Ледбитер и други теософи оповестиха на света, че е дошло време да се роди, да се въплъти в плът Всемировият Учител на земята. Те търсиха ревностно Мировия Учител, но Бог не благоволи да им открие къде се намира Той. Самият факт, че Го търсеха, показва, че те бяха налучкали чрез своите контакти с Невидимия свят, че Той се намира на земята.
към текста >>
Това показва недвусмислено и категорично, че тяхното
познание
не се доближава дори до причинното поле.
А това е много важно и трябва да се знае, защото това показва техните скромни възможности и смешни познания, които така силно рекламират. Учителят не случайно беше споменал, че теософите още не могат да се качат в причинното поле, а говорят за прераждане и други неща, заимствувани от индуските философски Школи. Така че техните познания бяха само опипване на тъмно. Това трябва да се знае както сега, така и в бъдеще от вас, за да не ви заблудят разни течения, дошли от Изтока или от Запада. Самият факт, че никой - както от Изтока, така и от Запада - не позна Учителя: нито Го познаха вътрешно, нито дойдоха тук, в България, да направят връзка с Него и да Му целунат ръка.
Това показва недвусмислено и категорично, че тяхното
познание
не се доближава дори до причинното поле.
Приказки и писаници много от теософите, а накрая се провалиха напълно, понеже не само не познаха и не видяха Всемировия Учител на земята, но за най-голяма изненада те си намериха друг земен човек, когото се опитаха да обявят за преродения Христос. Е, какво ще кажете за това? Не беше ли това позор и провал за теософите? И на всички Окултни Школи от Изтока и Запада? А сега ще ви разкажа за тази драматична развръзка.
към текста >>
12.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Със своето умение и
познание
, те трябваше да запишат правилно песните.
Ние ги пеехме много провлачено, неритмично, не в този ритъм, в който Той ги беше дал. Много мъчно беше да се направи нещо или да се изпее нещо така, както трябва. Ние ли бяхме такива непросветени, невнимателни или просто, нямахме музикална култура?.. Бяха събрани хора отвсякъде, с различно образование и професия, без музикална подготовка. По-късно дойдоха музиканти, които завършиха Музикалната академия.
Със своето умение и
познание
, те трябваше да запишат правилно песните.
И когато всички очаквахме да стане това, възникнаха спорове, за които ще стане дума по- късно. Учителят даде много песни. Даде песните пред нас - получи вдъхновение, роди се някоя мисъл и Учителят даде мелодия. После се роди друга мисъл и поднесе към тази мисъл съответна музикална фраза. Така Той създаваше песните и изливаше радост в душите ни.
към текста >>
13.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Хора без
познание
нямат право да се добират до Словото на Учителя, защото то е наказуемо според Духовните закони, чрез които е свалено Словото на Учителя.
При сравнение на това издание дори и с оригиналната редакция на Борис Николов, има голяма разлика. Материалът е разбит на части, а голяма част от материала е изхвърлен. Има някои цели пасажи изменени и променени. Най-обидното е, че на няколко места думата "Господ" от оригинала е заменена с думата "Бог". Това означава, че онези, които са работили върху материала, нямат елементарни познания, че Господ е едно, а Бог - друго.
Хора без
познание
нямат право да се добират до Словото на Учителя, защото то е наказуемо според Духовните закони, чрез които е свалено Словото на Учителя.
Написан е предговор от издателите, от което се вижда, че те не познават нито историческите събития, нито историята на Школата, нито личностите Боян Боев и Борис Николов. Те също не познават както биографичните данни от живота на Учителя, така и не познават езика на Учителя и Словото на Учителя. Школата на Учителя има своя терминология, свой език и всяка дума на Учителя не е само символика, а са закони и истини, свалени от Божествения свят. Затова не може да се пише с други понятия и с други стилови похвати, и с терминология, чужди на Школата на Учителя. Така че уводът на тази книга е атака срещу Школата на Учителя, който предговор дори не е подписан от авторите.
към текста >>
14.
VII. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ СЛИЗА ВЪРХУ ВОЖДА ГОСПОДЕН
,
,
ТОМ 2
„Аз се моля вий да преуспявате в
познанието
на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни.
Това е Святият Дух. Това е онзи Стълб Небесен, Който водеше израилтяните в пустинята нощем с Огнена Виделина, а през деня с облак, за да ги покрива и закриля от слънцето и от огнената жар на пустинята. Словото Господне е изпратено от Небето и То търси изпратения Вожд на земята, за да Го посети и да се сбъдне написаното в Откровението на Иоанна 19:11-16, че Словото Божие слиза от Небето върху Онзи, Който е Цар на Царете и Господ на Господарите. А това е роденият в плът Петър Дънов и новороденият чрез Божествения Дух и Сила Учител на Бялото Братство. Това е онзи Вожд, изпратен от Бога, Който е Всемировият Учител на Вселената и Името Му е БЕИНСА ДУНО. Амин.
„Аз се моля вий да преуспявате в
познанието
на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни.
Уверен съм, че мирът Божий е в сърцата ви и Утешителят, Дух Святий работи за вашето просвещение. А Той, Духът на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко. Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, Който изработва нашето спасение и с Когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему. С какво чудно търпение, каква велика Милост Той носи нашите теготии и търпи нашите слабости.
към текста >>
15.
СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание
,
,
ТОМ 2
В това седи съвършенството, в
познанието
Волята на единия истинен Бог Господ спасител.
Думата ми е за теб, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на теб всичко ти съдействува от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, на това кой има да каже нещо? И ако Той показва на теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението Си. Той има власт и сила да стори все що желае и що мисли, и няма кой да Му се противи. Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с цялостта на сърцето си.
В това седи съвършенството, в
познанието
Волята на единия истинен Бог Господ спасител.
Велики са Неговите благословения, които е приготвил за онези, които Го любят. Там горе в Небето има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии. Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света, на всичко, което се върши около теб. Не ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат ума ти.
към текста >>
16.
Разговор Третий. Храната и Словото
,
,
ТОМ 2
Аз те следя на всяко място и те ръководя и пазя във всичко и ти давам Своята благодат да растеш и се усъвършенствуваш в
познанието
на Моето Слово и желая да си подобен на Този, който е Виделина и Добродетел всякога.
Земята е Господня и всичко, което е по нея. Тогова, когото Бог не осъжда, никой друг не може да го осъди. Аз днес ти говоря и да знаеш това и да го пазиш в сърцето си. Силата е от Бога и тя се показва в твоята немощ. Ето Аз Съм, който оживявам Словото Божие във всяко сърце, което го приема, този Истий, Който ти говоря и Който ти диктувам тайните на Царството Божие да ги проумяваш.
Аз те следя на всяко място и те ръководя и пазя във всичко и ти давам Своята благодат да растеш и се усъвършенствуваш в
познанието
на Моето Слово и желая да си подобен на Този, който е Виделина и Добродетел всякога.
Тогава Господ ще се всели и ще направи жилището си у вази и ще живее винаги. Земята и Небето ще преидат, но Моите думи няма; защото Аз Съм Бог живий. Моето Слово пребъдва всякога и Аз го оживявам в род и род, за да Ме знаят и да Ми се боят всички. Не съм те измамил, нито съм те излъгал, говори Господ тъй, но те опитах, за да те позная, верен ли си и дали ще ходиш по съветите Ми и дали ще изпълняваш заповедите Ми, които ти предлагам. Ходи в пътя Ми и не бой се – изпълнявай думите Ми и ще познаеш, че съм благ и благоутробен и ще опиташ Моята вярност, че е неизменна.
към текста >>
17.
Разговор Четвъртий. Животът и възраждането
,
,
ТОМ 2
И сега, Аз съм, който се застъпям за теб и желая ти да растеш в
познанието
на Истината, която ще те направи свободен.
Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина. И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината. Ето затова Аз присъствувам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те побуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и въстановяваш в Него постоянно.
И сега, Аз съм, който се застъпям за теб и желая ти да растеш в
познанието
на Истината, която ще те направи свободен.
Предупреждавам те от сега, да се пазиш от всякой грях, волен или неволен, явен или таен. Грехът нищо не може да го извини и никой не може да го поправи, освен един Бог и Господ. Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани и пази душата си с всичкото си пазение, което Духът може да извърши за теб. А сега, сам Господ на мира да те съблюдава в своето си име от всичките ухищрения на лукаваго. Тия са думите на живота, които ти повтарям и които нося в духът си за теб.
към текста >>
18.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
,
,
ТОМ 2
Тия са важните неща на живота:
познанието
на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо.
В Небето няма лицеприятие, няма предпочитание на едного пред другиго. Всички, малки и големи, живеят в непреривните връзки на Любовта. Там всички са синове, всички са свещеници, всички са царе и служители Богу – Род избран, семе царско. Но изпитът е тук долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити на живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на светостта. Святи бъдете, казва Господ, защото и Аз съм свят.
Тия са важните неща на живота:
познанието
на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо.
Истината е сам Бог, и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен. Господ е сам жива вода и истински хляб, и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна, да напредваш по-нагоре е невъзможно. Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят.
към текста >>
Защото дървото на
познание
добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после.
Той беше жива душа, но не и жив дух. Той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и че имаше известна връзка помежду тях и му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения, да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа, и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания.
Защото дървото на
познание
добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после.
Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него. Защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед, без да вкуси неговите приятни плодове? – Не! То беше невъзможно в самото естество на Адама.
към текста >>
Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на
познанието
на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота?
– Не! То беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога, да познава всичките неща, и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата земя и нейните богатства. Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: от нине плодете се, множете се, обладайте земята и напълнете я.
Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на
познанието
на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота?
Не. То беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, невредящо за него. Стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежимия момент на паданието и злощастния път, по който се примъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления.
към текста >>
Това вътрешно
познание
трябва да търсиш.
Във всичко Той върши преднамеренията на своя Дух, на Своята върховна воля. Колкото е благ и низходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен и свят да осъди стар грешник, закоравял в злото. Но тия неща за теб не са най-важните, да знаеш по кой начин Бог може да помилва и опрости и по кой начин може да осъди и погуби. Важното е твоето спасение, твоето възраждание, твоето възобновление, усъвършенствувание в пътя Господен. Важното е твоето просвещение да познаваш Истината, която е сам Бог.
Това вътрешно
познание
трябва да търсиш.
В него трябва да се облечеш ти сам. Тогава непременно служението ти ще е благоугодно Богу. Делото на ръцете ти ще е приятно пред Неговото лице. Защото ако струваш волята Му тъй, както сам Господ, то ще бъдеш и послушван винаги и във всяко време. И не ще има нищо невъзможно за теб.
към текста >>
19.
Трите неща. Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.
,
,
ТОМ 2
Той може да всади в твоята душа истинското
познание
и Мъдрост за Божиите наредби.
Но, каквото и да мислиш друго вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне ни придаде нито една педя на живота. Живота седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и неговата Любов. Там гдето Духът Божий живее и действува има мир и радост. Този е единствения вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на спасението.
Той може да всади в твоята душа истинското
познание
и Мъдрост за Божиите наредби.
Сега, какво желаеш ти? Мъдрост. Какво искаш? Знание. И, какво ти е нужно за живота? Здраве, храна, облекло. Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада.
към текста >>
20.
66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И тук идва голямото разминаване с
познанието
на Словото на Учителя и мнението и незнанието на преводачите.
Той бе строител, но мечтата му бе да бъде писател и издател, така че в края на живота си той наистина реализира тази своя мечта и създаде едно малко списание, което се издаваше във Франция и задоволи амбицията си на издател. По-късно неговата дъщеря Анина Бертоли продължи да го издава. Беше наречено „Житното зърно". В него се поместваха мисли на Учителя и някои опитности от Школата като материалите за това списание ги предоставях лично аз. На първата страница беше сложена емблемата на котвата, като вътре имаше един надпис: „Глава на Твоето Слово е Истината", който те преведоха на френски, но вместо да сложат „глава" сложиха друг текст, така че в превода от френски на български се превежда точно така: „Основата на Твоето Слово е Истината".
И тук идва голямото разминаване с
познанието
на Словото на Учителя и мнението и незнанието на преводачите.
Защото „Глава на Твоето Слово е Истината", но „Основата на Твоето Слово" е нещо съвсем друго и различно. И така като се промени една емблема освен че се губи силата й, но тя се променя, изопачава се и вместо да служи като градивна сила, тя може да служи за разрушение. Примерът бе много точен, защото това списание се разпространяваше на 400 броя абонати от цяла Франция. Когато издадохме книгата „Учителят" на първа страница сложихме емблемата с котвата. Също в книгата „Песни от Учителя" поставихме котвата, както и в книгата „Разговори при 7-те Рилски езера".
към текста >>
21.
110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Някои от братята, които имаха
познание
по окултни науки изнасяха сказки, реферати.
На тези събрания се задаваха въпроси на Учителя, на които Той отговаряше. На тези събрания Той държеше кратки беседи. Тези съборни беседи са съгласувани. Там има основни идеи, които се изнасят и около които се водят разговорите. Също приятелите през свободното време или общуват или разговарят.
Някои от братята, които имаха
познание
по окултни науки изнасяха сказки, реферати.
И така общия братски живот вървеше пълнокръвно. Всички бяха заинтересовани. Всеки си водеше бележки, задаваше въпроси, разговаряха и така се създаваше една хармонична духовна обмяна между всички. Животът бе хубав и чист. Съборът обикновено продължаваше 7 дни.
към текста >>
22.
126. ЗАКОНЪТ ЗА ПРЕЛИВАНЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Това е, за да имаме
познание
.
Ние говорим сега само за високо разумните хора. В СВЕТА ПАРАЛЕЛНО ВЪРВЯТ ДВЕ ЕВОЛЮЦИИ. ЕДНАТА Е ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВЕДНИТЕ, А ДРУГАТА Е НА НЕПРАВЕДНИТЕ. ПРАВЕДНИТЕ И ГРЕШНИТЕ ПАРАЛЕЛНО ВЪРВЯТ. В съзнанието на всекиго става едно прекръстосване: не в промяната на живота, а в съзнанието.
Това е, за да имаме
познание
.
Тая песен изразява очакване на нещо. ТЯ ВНАСЯ УСПОКОЕНИЕ. ТЯ Е ХАРАКТЕРНА ЗА НОВАТА 1929 ГОДИНА. В природата има един психологически закон, който не върви по нашите правила; като изкажем едно, то другото само по себе си следва, а от него пак само по себе си следва друго и т. н. ЗАТОВА ТРЯБВА ДА ДОЙДЕМ ДО ЕЗИКА НА ПРИРОДАТА.
към текста >>
23.
VI. ОТГОВОРИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ НА ДЕСЕТТЕ СВИДЕТЕЛСТВА НА ДУХА НА ИСТИНАТА
,
,
ТОМ 2
Вярвам в Господа, моя Спасител, Който ми говори сега и чрез силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до
познание
на Истината!
VI. ОТГОВОРИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ НА ДЕСЕТТЕ СВИДЕТЕЛСТВА НА ДУХА НА ИСТИНАТА Ето нашето обязание пред Бога, Небето и теб нашия брат В Христа - Господа, което подписваш в следующите десет свидетелства, което Духът на Истината ни дава: Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единния, Вечен, Истинен и Благ Бог на живота, Който е говорил? Вярвам от сърце и душа в Единния, Вечен, Истинен и Благ Господ Бог на живота, Който всякога говори и чрез говора на Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо! Второ свидетелство: Вярваш ли във Мен, Твоя Господ и Спасител, Който ти говори сега?
Вярвам в Господа, моя Спасител, Който ми говори сега и чрез силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до
познание
на Истината!
Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, Който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат. Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Вярвам в моя Приятел, Господа Исуса Христа и във всичките мои братя - раби на Бога Живаго, които се подвизават заедно с мен! Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание?
към текста >>
24.
98. СВЕТСКОТО ЗНАНИЕ ПРЕДХОЖДА БОЖЕСТВЕНОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Още в първата година на Общия Окултен Клас Учителят разгледа този въпрос така: „Светското
познание
предхожда Божественото.
Това бе голям удар за нея. Тя така го прие. Но за нас, това бе урок. Урокът бе предаден. Ученикът трябва да чете и други автори.
Още в първата година на Общия Окултен Клас Учителят разгледа този въпрос така: „Светското
познание
предхожда Божественото.
Ако не усвоите светското знание, то няма да бъдете допуснати до Божественото". Има връзка - това е верига и стъпала на развитие на човека. Човек тръгва от материалното, запътва се към Духовното, за да стигне накрая до Божественото. През този път се върви само чрез знание. А знанието осветява пътя му.
към текста >>
25.
ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО -ПРЕДГОВОР
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Какво е нашето
познание
за слънцето в сравнение със знанието на напредналите в своето развитие същества?
За Неговото Величие ние имаме само усещане, ограничено в скромната духовна култура. Нямаме избор и затова правим, което можем. Правим това, което прави малката росна капка, пожелала да разкаже за слънчевите багри, носени от утринните лъчи. Тя успява ли да разкаже за слънцето дори онова, което ние, обикновените люде, знаем? Безспорно не!
Какво е нашето
познание
за слънцето в сравнение със знанието на напредналите в своето развитие същества?
Въпреки ограниченото разби-ране, нито росната капка, нито ние не преставаме да мислим и разказваме за слънцето. Разказваме това, което сме възприели, което усещаме. Нашият опит да разкажем за УЧИТЕЛЯ е твърде скромен. Нещо повече, убедени сме, че Неговият Образ ще изградим заедно с Вас. Защо мислим така?
към текста >>
26.
І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Без обич и любов е немислим успех в
познанието
, а още по-малко може да се очаква придобиване на добродетели, така необходими за оформяване на новия човек.
Професията на педагога е сигурно стъпало за усвояване на новото учение. Будни и умни, те без усилие следваха мисълта на УЧИТЕЛЯ. Добри и чисти по душа, от основните идеи и принципи на учението те изградиха мироглед, станал съдба в живота им. Верни и предани, те бяха видимото и постоянно присъствие там, където бе УЧИТЕЛЯ. В професията на педагога има обич към знанието и любов към душата.
Без обич и любов е немислим успех в
познанието
, а още по-малко може да се очаква придобиване на добродетели, така необходими за оформяване на новия човек.
С беззаветна преданост учителите приеха да бъдат носители на новите идеи и готови да дадат делови израз. С вещина и добър усет те успяха да разграничат обикновените философски системи от учението за великия и разумен живот, и не направиха грешката да търсят някакво далечно, или близко равенство с всевъзможните умувания. Във всяка философия може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от степента на философското познание, философията все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената необходимост на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят. Светлите мисли в учението не са от категорията на обикновеното човешко мислене. Изворите им са в глъбините на битието, недостижимо за човека.
към текста >>
Във всяка философия може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от степента на философското
познание
, философията все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената необходимост на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят.
Верни и предани, те бяха видимото и постоянно присъствие там, където бе УЧИТЕЛЯ. В професията на педагога има обич към знанието и любов към душата. Без обич и любов е немислим успех в познанието, а още по-малко може да се очаква придобиване на добродетели, така необходими за оформяване на новия човек. С беззаветна преданост учителите приеха да бъдат носители на новите идеи и готови да дадат делови израз. С вещина и добър усет те успяха да разграничат обикновените философски системи от учението за великия и разумен живот, и не направиха грешката да търсят някакво далечно, или близко равенство с всевъзможните умувания.
Във всяка философия може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от степента на философското
познание
, философията все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената необходимост на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят.
Светлите мисли в учението не са от категорията на обикновеното човешко мислене. Изворите им са в глъбините на битието, недостижимо за човека. В реалността на битието умуването е чуждо. То не храни душата, не поддържа духът. Учителите успяха да съзрат в учението животворните истини, плод на безпределната мъдрост - копнеж през миналите векове на обикновени и просветени люде.
към текста >>
27.
І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Докторът споделяше своя опит като специалист, а знаеше, че УЧИТЕЛЯ бе школуван медик, независимо от богатите възможности на едно
познание
, което бе непостижимо и за най-добрия лечител.
УЧИТЕЛЯТ проявяваше интерес към най-обикновени случаи из бита на войника. Докторът имаше привилегията да споделя случаи на лекувани не само на военните чинове, но и с населението. УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание и с особено сърдечно нетърпение очакваше развръзката на лечебния процес -оздравяване на болните - и тогава запита: - А как лекуваше бронхопневмониите? Как се справяше с високите температури? Какъв бе режимът на възстановяването?
Докторът споделяше своя опит като специалист, а знаеше, че УЧИТЕЛЯ бе школуван медик, независимо от богатите възможности на едно
познание
, което бе непостижимо и за най-добрия лечител.
Приятно ми бе да присъствам на подобен разговор. Ето че УЧИТЕЛЯТ пожела да включи доктора в два тежки случая - единият за заболяла гостенка на Изгрева от бронхопневмония, а другият - на заболяла изгревянка от скоротечна туберкулоза на белите дробове. Разменени бяха уговорки за проведените досега лечебни процедури, доктора се вслуша в съветите на УЧИТЕЛЯ и пое ангажимента за евентуална медицинска помощ. Така делово приключи нашата неочаквана среща с УЧИТЕЛЯ. Всеки един от нас двамата тръгна по своя път.
към текста >>
28.
І.18. БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 4
БОГОПОЗНАНИЕТО
е основата на новата култура, която иде.
Ето защо, българинът трябва да бъде крайно внимателен - на първо място в отношенията си с Божествения свят, а след това - към народите и след това - към своя собствен народ. А това още значи - да погледне много отговорно към своята съдба. Благословението от „горе" трябва да бъде оправдано. Българин - в космически смисъл на думата е -човекът на ДУХА Оттук, съвсем не случайно България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на новото учение. Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача да поднесат на човечеството най-високият идеал - ЛЮБОВ към БОГА.
БОГОПОЗНАНИЕТО
е основата на новата култура, която иде.
Настъпило е времето, човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме пътя на живота успокоен и уверен. Това е Божествената привилегия на Българския народ, между който работя. Така ние от „горе" познаваме българинът, това е представата ни за неговата аура, такава е златната нишка на неговата съдба...
към текста >>
29.
ІІ.25. ПЛАНЪТ НА НЕБЕТО Е ТАКЪВ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Така разговорите с Него за нас бяха благовремие... Той посяваше някои от особените семена на
познанието
.
Той знаеше да го спазва. Той знаеше как да отговори. Сеятелят познава почвата. Сее се навреме. Тогава зърното пониква и дава плод.
Така разговорите с Него за нас бяха благовремие... Той посяваше някои от особените семена на
познанието
.
Веднъж УЧИТЕЛЯТ вдигна завесата на времето. Беше привечер. Белият салон на Изгрева ни приюти на разговор. Той беше между нас. Позволих си да споделя известни материали на видни богослови, които идеализираха образите на Христовите ученици.
към текста >>
30.
ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Толстой и Сократ, изчерпали до краен предел своите възможности, не успяха да затвърдят
познанието
за сърцето, което обича и мрази, за душата, която страда, за духът, който се бори за повече светлина.
Величави образи. Две личности, характерни за две епохи. Образи, погълнати от проблемите за любовта към човека и обичта към мъдростта. Времето, измерено с един живот, не достигна и на двамата да овладеят тайните на човешката душевност. Тя е несъизмерима, не се измерва и обхваща с радиуса на човешката мъдрост.
Толстой и Сократ, изчерпали до краен предел своите възможности, не успяха да затвърдят
познанието
за сърцето, което обича и мрази, за душата, която страда, за духът, който се бори за повече светлина.
И на двамата липсваше нещо. Липсваше им прозрението на УЧИТЕЛЯ, проникнал във фибрите на душата, която цели вечности броди из битието, търсеща изявената любов. Липсваше им знанието на УЧИТЕЛЯ за копнежа на човешкия дух, който се стреми към виделината, която придава мъдрост, към разбиране, което е истина. Липсваше им УЧИТЕЛЯТ. На Толстой не достигна времето от един живот.
към текста >>
Спиралата на
познанието
повдигна духът му на по-високо стъпало.
Основават школи, с тенденция да оставят трайни следи в историята. Питагор успя. Щайнер поиска да продължи замисленото от Питагор. И той успя. Овладя науката, но остана верен на духовното прозрение.
Спиралата на
познанието
повдигна духът му на по-високо стъпало.
Съзря по-висок идеал - словото и живота на ХРИСТА. Възлюби този идеал и посвети живота си на него. Той се опита да проникне в скрития смисъл и символика на Христовото учение. Чужд на теологията, Щайнер се докосна до езотерията и назова учението си - антропософия. Европа не познава по-добър специалист по езотеричните проблеми.
към текста >>
Заедно откриват нови хоризонти на духовното
познание
.
Общото дело събужда, претворява, възражда, обновява Пеню Киров. Той търси УЧИТЕЛЯ. УЧИТЕЛЯТ търси него. Заедно работят. Заедно се подвизават.
Заедно откриват нови хоризонти на духовното
познание
.
Учител и ученик изписват светли страници, паметни за пътя на ученика, път на единство между Учител и ученик. За Пеню Киров УЧИТЕЛЯ не е само духовен наставник, но любим брат и сърдечен приятел. Не случайно Духът Христов за първи път, след издъхването на кръста, се вселява в Йосиф Ариматейски - богата и светла душа на древния Израел. Не случайно, Пеню Киров идва при УЧИТЕЛЯ, подава Му ръка и тръгват да работят за Бога, за ближния, за духовна пробуда, за просветление, за нов живот, обилен от даровете на Духа. Само пробудената душа работи, само тя работи.
към текста >>
31.
ІІ.36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Обикновено, УЧИТЕЛЯТ започва своята лекция и най-непринудено разглежда тема след тема, проблем след проблем в светлината на Неговото неограничено
познание
.
Тогава ще се уверите, че песента е неделима от Словото. Словото, облечено с музика, изпята от голямо мнозинство, събрано в озарен от обилна светлина салон, е извор на живот, който възражда духът. Има дни, когато УЧИТЕЛЯТ влиза в клас със своята цигулка. Онези, които веднъж са имали възможността да чуят Неговото изпълнение знаят, че в този утринен час ще има музикална изява. В такива дни нотните бележници изписват нова песен или мотив, принос към голямото песенно богатство на школата.
Обикновено, УЧИТЕЛЯТ започва своята лекция и най-непринудено разглежда тема след тема, проблем след проблем в светлината на Неговото неограничено
познание
.
Настъпва момент, когато слиза от катедрата, за да отвори кутията, където, загъната в мек кадифен плат, е цигулката Му. След леко, едвам чуто настройване, лъка почва да извлича от нежните струни или странна песен, или игрив мотив, или хармонични арпежи, които приковават вниманието на целия клас. Стенографите оставят своите писалки, последвани от голямото мнозинство, което също така записва словото. Настъпва тишина, която се помни. Особено когато изпълнението навлезе в своето пианисимо и лъка едва се докосва до струните и диханието спира, за да се долови тихото, едва доловимо съзвучие на финалните акорди.
към текста >>
32.
ІІ.38. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ТЕОСОФИТЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Тази многостранна изява на УЧИТЕЛЯ е наблюдавана много внимателно от духовници и възраждащите се приятели на езотеричното
познание
- теософите.
В тези откровени разговори УЧИТЕЛЯТ е подлагал на оценка редица явления от ежедневието и открива пътищата към тяхното правилно разбиране. С особена увлекателност Той е правел духовният свят разбираем и приемлив - такъв, какъвто е, такъв какъвто трябва да се разбере. Достатъчно е било, в такава интимна среда, УЧИТЕЛЯТ да обърне внимание за някоя кармична завръзка или развръзка между членовете на едно семейство, да насочи развитието на децата към тяхното действително поприще, или да отвали бремето на противоречиви изживявания, за да стане Той желан и очакван гост на този дом. Така методично е действал УЧИТЕЛЯТ. Така Той е припалвал светлинка след светлинка в съзнанието на онези, които са Го слушали.
Тази многостранна изява на УЧИТЕЛЯ е наблюдавана много внимателно от духовници и възраждащите се приятели на езотеричното
познание
- теософите.
Познавайки по-добре от обикновените християни структурата на световете, теософите са били много взискателни към светогледа на УЧИТЕЛЯ. Те непрекъснато са се уверявали в Неговото абсолютно точно и правилно разбиране и неведнъж са изказвали мнението, че Той е „готов" за работник в теософското общество и „ценен сътрудник" за разпространяване на идеите им. За това те своевременно уведомяват ръководителите на Европейските теософски ложи и са получили разрешение да привлекат УЧИТЕЛЯ в редиците на своите „добри работници". Председателят на теософската ложа в България Софрони Ников не закъснява да поиска среща с УЧИТЕЛЯ, за да Го извести за добрите възможности, които Му предлага организираното теософско общество и големите успехи, които Го очакват както в нашата страна, така и в чужбина. На устроената среща се разменят наново доброто мнение и висока оценка за публичната дейност, в духа и стила на теософските идеи, правят се комплименти за усърдната духовна работа и председателят на теософската ложа открива богатите перспективи за една съвместна дейност.
към текста >>
33.
ІІІ.68. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЛЕЧИТЕЛ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Трябва да имате голямо
познание
и знание от Словото на Учителя, както и професионална подготовка на лекар.
Имаше и още по-заплетени случаи. На някои казваше да не обличат кожуси, кожни изделия, защото са били чувствителни от влиянията на убитите животни. Случаите бяха най-различни. И те не могат да се подредят в една система, както прави съвременната медицина. Как можете да подредите тези случаи, които ви разказах?
Трябва да имате голямо
познание
и знание от Словото на Учителя, както и професионална подготовка на лекар.
А тези неща са дълъг период за проучване и усвояване. Това ще направи едно друго поколение.
към текста >>
34.
ІІІ.70. СВЕТЛИНАТА ЗА ДРУГИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Познанието
започва от различаването на светлината от тъмнината.
Но тогава мнозина се запитаха - защо толкова много турците уважават брат Георги Куртев. Беше много просто. Те различаваха у него светлината, която той носеше в своето съзнание. Познаваха го много добре както тези, които бяха в човешка плът, така и онези, които бяха в Невидимия свят. Различаването започва от присъствието на светлината.
Познанието
започва от различаването на светлината от тъмнината.
Това са най-важните процеси при пробуждането на човешкото съзнание. Не е достатъчно да видиш. Важното е да различиш светлината от тъмнината. Следващият етап е да разлъчиш светлината от тъмнината. А още по-следващият етап е да работиш със светлината, като използваш тъмнината за сенки и контраст.
към текста >>
35.
ІІІ.116. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО УЧЕНИЦИТЕ
,
,
ТОМ 4
Познанието
на добро и зло в човека смъртта въведе да му е господар, докато достигне
познанието
на Единния истинен Бог, в когото животът е без ограничение.
Слънцето грее, въздухът вее, водата чисти, а земята чака семето да поникне. Светлината озарява, тъмнината помрачнява, въздухът разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестта поддържа. Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва, по обяд денят оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива, утеха да дава на отрудените вяра да вдъхва. Животът здравия радва, смъртта болния угнетява. Духът отрудения утешава, нему вяра вдъхва да мисли за Единния, що у него живее, Той ще овреме всичко в добро да превърне и смъртта от пътя му ще отмахне.
Познанието
на добро и зло в човека смъртта въведе да му е господар, докато достигне
познанието
на Единния истинен Бог, в когото животът е без ограничение.
Той е Единният на Вечната Разумна Любов. Той, от Когото Любовта заблика, Единното Слово на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради. Постави Тя Свободата за мерило, Живота за награда и Светлината за наслада, и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай, му проговори. Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината.
към текста >>
Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за
познанието
на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни.
Той е Единният на Вечната Разумна Любов. Той, от Когото Любовта заблика, Единното Слово на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради. Постави Тя Свободата за мерило, Живота за награда и Светлината за наслада, и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай, му проговори. Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината.
Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за
познанието
на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни.
Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината. И плака той дълго време в своето робство, припомни си той думите на Истината и разкая се той за постъпката си и пожела да се върне в Любовта. Чу тогава той вътрешния глас на Истината в него да говори: „ВЗЕМИ МЯРКАТА НА СВОБОДАТА В РЪКАТА СИ, ПОСТАВИ НАГРАДАТА НА ЖИВОТА ВЕНЕЦ НА ГЛАВАТА СИ И ТУРИ НАСЛАДАТА НА СВЕТЛИНАТА ОГЪРЛИЦА НА ДУШАТА СИ." Любовта е Любов за светлината на ума. Мъдростта е Мъдрост за живота на душата. Истината е Истина за свободата на Духа.
към текста >>
36.
ІІІ.123. Биографични бележки
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
А това е път на вътрешната школа в
познание
за Истината на живота.
Предстоеше да се оформи втората му част от неговия житейски път, от 1945 г. до 1985 г., в което са включени онези Истини, които той защитаваше и за които радееше. Тук ще бъдат включени спомени, които той записа в тази книга и други такива, които ще бъдат разказани от оногова, комуто ги е разказвал. Освен това ще бъдат поместени неговите бележки от различен характер, третиращи различни аспекти от Словото на Учителя и неговите съвременници. Ще бъдат включени негови наблюдения и обобщения за пътя на човешката личност на земята, срещата му с Провидението, намесата на разумния свят от невидимия свят и пътя на всяка душа.
А това е път на вътрешната школа в
познание
за Истината на живота.
А тази Истина за него бе Словото на Учителя. Тези кратки бележки имат за цел да запознаят читателите, че подготовката за слизане на човешките души на земята е дълъг подготвителен процес, предхождащ няколко поколения, поради което са представени движенията на родовите сили, за да дойдат чрез плът и кръв в строго определен момент, да облекат в дрехата на физическото тяло онази душа, предопределена да се срещне с Учителя. Ето защо са представени няколко рода, търсещи най-вярното решение за бъдещия им потомък, който ще бъде техен представител в школата на Учителя. Така се ражда Гавраил Величков - т.е.. Галилей Величков - брат Галилей. Това е първият период.
към текста >>
Затова процесът на
познание
е вечен и непреривен за човешките души, а человеците се подвизават в Бога само чрез жертвата към идеята за Бога, в саможертва за приложението и на земята, и чрез собствената си съдба отстояват в житейските си ежедневни изпити, онова, което са усвоили и са го направили в плът и кръв, за да разрешат главната задача на живота си и на слизането си на земята, като човеци, и като ученици на окултна Школа.
до 1985 г., който предстои да бъде оформен и написан от негов съидейник. Защото максималното реализиране на една Божествена идея на земята е наполовина, другата половина представлява духовната матрица, която съществува в духовния свят, според знанието, дадено от Учителя. А душите са свързани във верига - един реализира едно, вторият осъществява себе си, а третият жертва себе си за общия идеал. По този принцип бе осъществена идеята за написването на този труд. Един даде идеята, друг я осъществи, трети я довърши в своята максимална изява, а останалите, от тази духовна верига ще я реализират и представят на онези, които я очакват.
Затова процесът на
познание
е вечен и непреривен за човешките души, а человеците се подвизават в Бога само чрез жертвата към идеята за Бога, в саможертва за приложението и на земята, и чрез собствената си съдба отстояват в житейските си ежедневни изпити, онова, което са усвоили и са го направили в плът и кръв, за да разрешат главната задача на живота си и на слизането си на земята, като човеци, и като ученици на окултна Школа.
По този начин се осъществява идеята за онази жертва, угодна Богу, саможертва, угодна на ближния, и жертва и съдба, угодна на човешкия дух, слезнал на земята, за да се срещне и съедини с човешката душа, за да опознае Истината за живота на земята, дадено в Словото на Учителя Беинса Дуно, Мировия Учител на земята и Всемировия Учител на Вселената. Една жертва, една саможертва и една съдба - това бе животът на Гавраил Величков, Галилей Величков - брат Галилей. Жертва към Бога, саможертва към ближния и съдба человеческа на земята, по пътя на ученичеството в школата на Бялото Братство, отворена от Учителя в София, България, 1922 г. до 1944 г. Роди се на 21.XI.1909 г.
към текста >>
37.
4.23. Страданията на Учителя и интелигенцията
,
23. Страданията на Учителя и интелигенцията
,
ТОМ 4
Това е първият етап от
познанието
ни за живота на земята.
до 1990 г., вече 45 години, вървяха и се движеха големите страдания за българската интелигенция. Каквото бе казал Учителят, то това се сбъдна. Беше казал още: „Като дойдат комунистите, ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." Така и стана. През тези 45 години ние проверихме думите на Учителя. Разбрахме какво значи страдание на Великия Учител и разбрахме какво значи страдание за българската интелигенция. Разбрахме.
Това е първият етап от
познанието
ни за живота на земята.
Останалото ще научите в Словото на Учителя.
към текста >>
38.
6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Учителят отправи своя поглед към мен със следните думи: „Ти вече правиш първите крачки в пътя на Великото
познание
.
„Опълченска" 66. Със затаен дъх аз пристъпих прага на приемната стая, в очакване да чуя нещо, което да утоли жаждата на моята вечно търсеща душа. Психичната атмосфера, която се създаде между Учителя и мен, наистина беше обещаваща. Следях внимателно и най-малките движения и мимики по лицето на Учителя. Седях пред него, както син сяда до своя баща, с онова топло доверие и признателност.
Учителят отправи своя поглед към мен със следните думи: „Ти вече правиш първите крачки в пътя на Великото
познание
.
В този път на посвещение, най-първо, ще бъде прочистено твоето физическо тяло; на второ място - астралното ти тяло, което е свързано с твоя емоционален живот и на трето място - трябва да се разсеят всички мъгли и заблуждения в твоя умствен свят. Само по този начин ще бъдеш в състояние да направиш правилна връзка с причинния свят, където обитава безсмъртния лъч на твоята душа. Това е планът, който ти предстои да осъществиш във Великата окултна школа на живота. Знай, че си не само студент в университета, но и ученик на Висшето училище на живота. Този път, който имаш да извървиш, е тесният път на всеки ученик, на всяко общество, на всички народи и на цялото човечество.
към текста >>
39.
6.39. Равносметката
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Дългите години, които посветих за следването по философия, като резултат ми донесоха следната основна идея, че философията трябва да разработи идеята за Космичното Единство, като прекрачи границите на сетивното
познание
и да навлезе в областите на ултрасетивното, или метапсихичното изследване - в широк смисъл - физически, духовен и психичен.
И затова Христос казва: „Отец и Аз сме едно". Според Учителя под понятието "кондензиране" се разбира слизане от едно поле по-високо към друго, по-ниско, или изразено на философски език значи - слизане и пречупване на Божествената енергия в световете на отраженията. Както виждаме от гореказаното логически следва, че началото на стълбата на реалността стои в позитивния, сетивния свят, където се намират корените на живота. От третото стъпало започват метапсихичните области, надсетивният свят, където се намират стъблото и корените на живота, а последните стъпала водят към световете на Космичното Единство, т. е. към цветовете и плодовете на универсалния живот.
Дългите години, които посветих за следването по философия, като резултат ми донесоха следната основна идея, че философията трябва да разработи идеята за Космичното Единство, като прекрачи границите на сетивното
познание
и да навлезе в областите на ултрасетивното, или метапсихичното изследване - в широк смисъл - физически, духовен и психичен.
В тази област новото средство, с което ще работи човешката душа, ще бъде ясновидството. Втората страна на моята природа, която търсеше разрешение на социалните проблеми, трябваше да бъде осветлена от новия мироглед на Учителя. Както много пъти вече казахме, човечеството, по силата на еволюцията, ни разкрива все нови и нови възможности за живота. Затова Учителят казва: „Да се развие дадена култура на земята, земята трябва да премине в пространството известни нови зони. Земята заедно със слънчевата система има вече възходящо движение.
към текста >>
40.
1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Семейството ми тогава беше заможно и можеше да си позволи единствената им дъщеря да бъде подготвена добре, изучена, за да премине във висшето общество, при което бе задължително
познание
по музика.
От самото начало тези две понятия Учителя и Бог се сливаха в едно от начало да края на моя земен път. И така остава за следващите векове това общо понятие по време на моето пребиваване на земята, докато реша всички задачи като ученик. Част от тези година -1916 както и още три години след това аз работих с Учителя като негова частна ученичка. Бях 18-годишна, завършила гимназиалното си образование, когато по онези години то се равняваше на висше образование, дори няколко десетилетия след това. Гимназиалното образование беше максималния ценз, което отваряше вратите за работа навсякъде, където човек пожелаеше.
Семейството ми тогава беше заможно и можеше да си позволи единствената им дъщеря да бъде подготвена добре, изучена, за да премине във висшето общество, при което бе задължително
познание
по музика.
А аз свирех добре на пиано, с добро възпитание, а аз го имах и добра подготовка по всички въпроси, за което би могло да се говори в тези среди като наука, религия, философия, а задължително бе умението да се бродира, защото младите дами се събираха при подходяща обстановка в дадени семейства сутрин на чаша чай и за разтуха бродираха. А бродериите не бяха обикновени бродерии, а бяха изписвани от Австрия и Германия. Как така се случи, но аз пожелах да посещавам Учителя и да го запитвам по дадени въпроси, на които Той трябваше да ми отговаря. Постепенно на получените отговори аз трябваше да работя като ги осмислям с особено подробно тълкувание. Така че от обикновено любопитно младо момиче, задаващо въпроси, аз се превърнах в ученичка, която трябваше да работи върху отговорите на Учителя дълго и продължително.
към текста >>
Тези вътрешни опитности бяха от категорията на висшето
познание
и можеха да се оприличат като божествени откровения, а някои приятели го възприемаха като живия Христос слезнал на земята.
„Опълченска" 66, провеждаше общи разговори с приятели по домовете при своите посещения при тях, посещаваше провинцията. Той беше извор, от който всеки можеше да черпи, както поиска и колкото поиска. Той бе извор на знания, но той бе извор на сила и на мощ. Това го установих по-късно. По-късно приятелите имаха различни опитности с него и успяха по вътрешен път да разберат, че срещу тях стои не господин Дънов, а един велик пратеник на небето, който бе дошъл на земята да помага на своите братя.
Тези вътрешни опитности бяха от категорията на висшето
познание
и можеха да се оприличат като божествени откровения, а някои приятели го възприемаха като живия Христос слезнал на земята.
Неговото Слово днес можете да го намерите и да го прочетете, но тогава в първите години това Слово излизаше от него като извор и стенографите в началните години едвам успяваха да го записват. По-кьсно излезнаха и първите книги от „Сила и живот". Понякога, когато беше много зает с посетители Учителят ми даваше някои книги, които аз трябваше да прочета и при следващите посещения Той ме изпитваше какво съм разбрала от тях. Искаше да види дали мога да работя върху разбора на една книга, да намеря главната идея, да видя образите на героите като живи, които се подчиняват не на своеобразни тълкувания на автора, а са отражение на един жив свят, който съществува зад думите и зад словата на същата книга. В субективния свят на автора даден в книгата бе обективен свят на героите и то на друго място.
към текста >>
Вие днес можете да видите една беседа на Учителя, как той започва с един стих от Библията - от Стария или Новия завет и започва след това да дава и разглежда вложения смисъл на цитирания текст от гледна точка на висшето
познание
, с което боравеше Учителя, а това бе гледна точка от божествената наука недостъпна за обикновената човешка душа.
Трябваше да се намери връзката, а тя се даваше от идеите вложени в книгата и законите, намиращи се в общение между онзи духовен свят, който бе горе в Невидимия свят и онзи, който бе свален чрез перото на писателя върху белия лист. Още от самото начало Учителят ми каза: „А имате ли си Библия? " Аз го погледнах с изненада. А уплахата ми от тази голяма дебела книга подвързана с дебели корици всяваше в мене страх от неразбрания език и текст. Тогава той започна да ми дава да чета отделни глави и ми насочваше на кое да обърна внимание.
Вие днес можете да видите една беседа на Учителя, как той започва с един стих от Библията - от Стария или Новия завет и започва след това да дава и разглежда вложения смисъл на цитирания текст от гледна точка на висшето
познание
, с което боравеше Учителя, а това бе гледна точка от божествената наука недостъпна за обикновената човешка душа.
Но тогава в началото това бе толкова трудно за мен и с какво внимание Учителят ме насочваше и ми разясняваше всяко едно положение. По-нататък ми даваше упражнения от духовен характер, които изпълнявах съвестно, но не всякога успешно, при това винаги му разказвах и той ме направляваше, насочваше и допълваше бащински. А това беше един продължителен процес в разстояние на няколко години. Когато Учителят откри Школата през 1922 година и се оформи Младежкият окултен клас, в който аз влязох и когато започна Учителят да дава своите лекции видях, че не случайно съм била подготвена. В разстояние на три години аз бях опитно поле и моите съзнание бе пробния камък, за да може Учителят да провери дали ще може да работи върху онези представители от младото поколение, което трябваше да дойде и които трябваше да оформят Младежкият окултен клас.
към текста >>
41.
11. НА ПЕЙКАТА НА ОТЧАЯНИЕТО
,
,
ТОМ 5
Не, аз вече бях решила и бях предала съдбата си в ръцете на Бога в лицето на Учителя и знаех, че той по своите неведоми пътища и чрез своето
познание
, което имаше и чрез своята власт, която той прилагаше можеше да промени решението на родителите ми, за да ме вземат обратно.
Отидох при тези познати, те ме приеха, сложиха ми да пия чай. Точно в 21 часа, в който казах на Учителя, че ще отида в Градската градина и ще седна на онази пейка на падението и на отчаянието, точно в този час и минута телефонът иззвъня, позвъни се и баща ми и майка ми се обадиха по телефона и ми казаха да се връщам у дома. Те ме бяха търсили по телефона в своите близки познати. Аз се завърнах, но не казах нито дума. Аз не се завърнах като загубена овца избягала от стадото и се върнала отново, за да не попадне в зъбите на някой вълк.
Не, аз вече бях решила и бях предала съдбата си в ръцете на Бога в лицето на Учителя и знаех, че той по своите неведоми пътища и чрез своето
познание
, което имаше и чрез своята власт, която той прилагаше можеше да промени решението на родителите ми, за да ме вземат обратно.
Това и стана. Това беше моя победа. Това бе победа на Учителя, това бе спасение на една душа от едно бъдещо отклонение и спасяване на един дом от разруха и разрушение. На следващия ден отидох да благодаря на Учителя, той ми каза: „Ти си свързана с духове близки на вашето семейство. Те като виждат, че си малко по-забогатяла уловили са те тебе и постоянно ти внушават разни мисли.
към текста >>
42.
18. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 5
„
Познанието
има много врати, но ключовете са различни и всеки сам си отключва с онзи ключ, който е изработил и който е у него." Запитвам го: „Учителю, аз зная, че вие старателно ме карате да чакам толкова много".
А в моят сън аз бях застанала пред една изпитна комисия от десет човека и отговарях на всички въпроси. Комисия от десет човека, защото моето чакане бе от десет дни. На следващият ден отивам при Учителя, Той ме посреща и пита усмихнато: „Е, какво ново има? " „Учителю, издържах изпита си и отговорих на комисията на зададените десет въпроса". „Много хубаво", усмихна се Той.
„
Познанието
има много врати, но ключовете са различни и всеки сам си отключва с онзи ключ, който е изработил и който е у него." Запитвам го: „Учителю, аз зная, че вие старателно ме карате да чакам толкова много".
„Нали е по-хубаво да те приема така, отколкото да те изпъдя? То днес имаше много посетители от провинцията. Излезе човек да посрещне слънцето на чист въздух, но времето е облачно. Загубило ли се е слънчето, че човек не го вижда? Не е.
към текста >>
43.
26. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
,
,
ТОМ 5
Да се доближиш до някой от тези етапи на
познанието
, това означаваше човешка еволюция, откровение и вътрешно прозрение.
26. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА Около Учителят по онова време, когато ние бяхме млади се движеха старите братя и сестри със своя по-голям житейски опит. Те тогава бяха действуващите и се грижеха за много неща и от тях зависеше формалното осъществяване на работата на Школата. Те осъзнаваха това и понякога се отнасяха към нас доста пренебрежително. Понякога те възприемаха Учителят като проповедник. Други го приемаха като господин Дънов, за трети път бе един образован и учен човек, за четвърти бе Учител, за нас младите бе изява на Божествения Дух, за пети бе слезнал Живия Бог на земята, за шести бе изява на Абсолютния Дух на Битието.
Да се доближиш до някой от тези етапи на
познанието
, това означаваше човешка еволюция, откровение и вътрешно прозрение.
По това време старите братя и сестри решиха, че ние младите непрекъснато безпокоим Учителя и че трябва да бъдем отстранени от него, за да не му пречим. Речено - сторено. Решиха да вземат мерки, да не допускат младите сестри да прислужват на Учителя, а това да правят само стари, възрастни сестри. Разбира се, че тези мерки те взеха на своя глава без да уведомят за това Учителя. Той ги оставяше в такъв случай всеки сам да си направи опита.
към текста >>
44.
34. ВЕЧНАТА ВРЪЗКА
,
,
ТОМ 5
Така преминах по тази стълбица на
познанието
, за да се доберем до вътрешната страна на Словото, където се казва, че глава на твоето Слово е Истината, а глава на Истината е Божественият Дух, а глава на Божественият Дух е Абсолютният Дух на Битието, а глава на Абсолютният Дух на Битието е изявата на Бога.
Започвахме с частните величини и се обърквахме, заплитахме се и тогава се запътвахме към Учителя за помощ и разрешение на задачата. Той ни съдействаше, помагаше, разрешаваше, но всички накрая ни оставяше в последния момент на финала ние самите да проведем изпълнението на задачата. Тогава минавахме през онзи етап, когато разбирахме, че само Учителят можеше да разреши задачата ни. Търсих него, защото стоеше над нас. Чак тогава един подир друг успявахме да съзрем у него, да видим вътре у себе си и да се убедим, че чрез Него се изразяваше Божествения Дух и той се изявяваше у него като проява на Бога.
Така преминах по тази стълбица на
познанието
, за да се доберем до вътрешната страна на Словото, където се казва, че глава на твоето Слово е Истината, а глава на Истината е Божественият Дух, а глава на Божественият Дух е Абсолютният Дух на Битието, а глава на Абсолютният Дух на Битието е изявата на Бога.
Ето, това е стълбицата на познанието отдолу нагоре и от горе надолу. Беше необходимо ученикът да се добере до смирението, когато може да надживее своите лични стремежи и амбиции, да се смири доброволно, да се ограничи външно, за да се отвори вътрешно за Божественото. Това са два закона - не можеш да получиш ако не се отвориш отвътре и не можеш да се отвориш отвътре ако не се ограничиш отвън. Това са два различни метода, които много добре са описани от Учителя. По онова време много пъти се доближавах до Учителя, но имаше моменти когато другите бяха около него и всеки желаеше и търсеше да бъде близко до него.
към текста >>
Ето, това е стълбицата на
познанието
отдолу нагоре и от горе надолу.
Той ни съдействаше, помагаше, разрешаваше, но всички накрая ни оставяше в последния момент на финала ние самите да проведем изпълнението на задачата. Тогава минавахме през онзи етап, когато разбирахме, че само Учителят можеше да разреши задачата ни. Търсих него, защото стоеше над нас. Чак тогава един подир друг успявахме да съзрем у него, да видим вътре у себе си и да се убедим, че чрез Него се изразяваше Божествения Дух и той се изявяваше у него като проява на Бога. Така преминах по тази стълбица на познанието, за да се доберем до вътрешната страна на Словото, където се казва, че глава на твоето Слово е Истината, а глава на Истината е Божественият Дух, а глава на Божественият Дух е Абсолютният Дух на Битието, а глава на Абсолютният Дух на Битието е изявата на Бога.
Ето, това е стълбицата на
познанието
отдолу нагоре и от горе надолу.
Беше необходимо ученикът да се добере до смирението, когато може да надживее своите лични стремежи и амбиции, да се смири доброволно, да се ограничи външно, за да се отвори вътрешно за Божественото. Това са два закона - не можеш да получиш ако не се отвориш отвътре и не можеш да се отвориш отвътре ако не се ограничиш отвън. Това са два различни метода, които много добре са описани от Учителя. По онова време много пъти се доближавах до Учителя, но имаше моменти когато другите бяха около него и всеки желаеше и търсеше да бъде близко до него. Тогава аз се умъчнявах, че съм избутана настрани или че Учителят предпочита другите вместо мен, а мен ме оставя някакси встрани.
към текста >>
45.
42. ПРАВИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 5
Та човек може да осъществи тази връзка само с
познанието
от Словото на Учителя.
Ами движението нощем и то по права линия? Когато вътре у човека настане нощ, когато се намира в тъмнина, геройство е да мине по правият Божествен път без никакво, отклонение. А как ще го намери, когато е в него тъмнина? Когато вътрешното слънце у човека свети, когато човек има вътрешна светлина, ученикът лесно може да намери начин да измине този прав път, защото той го вижда в себе си и когато го види у себе си то се проектира и навътре от него и неговият път е прав, макар че всички да се движат в тъма и тъмнина на своето съзнание. Връзката на човека с Бога вътре в себе си е връзка устойчива на всичко, през всички условия и през всички епохи.
Та човек може да осъществи тази връзка само с
познанието
от Словото на Учителя.
Но да се направи нощем, не само по права линия, но в планината, т.е. при най-неблагоприятните условия, през камъни, храсти, дървета и урви. Та в живота на ученика има много трудни условия, които външно го спират и му пречат. Но когато имаш вътрешната връзка с Бога, каквито трудности и да имаш отвън ще се разрешат само когато решиш да изпълниш тази задача. Когато човек е решил да служи на Бога той не борави вече с условията на ученика, нито той борави с възможностите си като човек, но връзката му с Божественото му отваря други условия, които са присъщи само на Божествения Дух.
към текста >>
46.
44. ЧРЕЗ ДУХ И ИСТИНА
,
,
ТОМ 5
А се оказа, че ние получаваме знания за някои неща и освен това, че имаме
познание
за други дошли от миналото, които ни объркаха и затрудниха.
А другата, вътрешната страна бе, че той започна да сваля Божието Слово чрез Дух и Истина. Как чрез Дух ли? Духът се проявява само чрез Силата Божия, а Истината се проявява чрез Светлината. В онези години след като влезнахме в Школата, след като започнахме да се въвеждаме в едно знание, което досега не е било достъпно за човечеството смятахме, че нещата около нас и в нас ще тръгнат по мед и масло. Но отначало всичко тръгна наопаки, всичко се обърка, като че ли някой ни вплиташе в някакво платно и кросното се навиваше с изтъканото платно, а отгоре нишките, както и отдолу нишките, че по средата совалката хвърчеше от едната и от другата страна и ние се втъкавахме в платното и имахме усещането, че някой вътре у нас тъче на стан.
А се оказа, че ние получаваме знания за някои неща и освен това, че имаме
познание
за други дошли от миналото, които ни объркаха и затрудниха.
Тогава не знаехме, че със влизането ни в окултната школа положението ни няма да се подобри, а ще се влоши, защото трябваше да се справим с привички и недъзи, които носехме с миналото и освобождаването ни от тях бе труден процес. Оказа се, че това не беше една тънка нишка, а едно дебело въже, което въже ни бе завързало от стотици прераждания. Учителят започна да дава общо задачи в Школата, които на глед бяха много обикновени, а понякога ни се струваше, че са прости. Сега се срамувам, че тогава така сме мислили. А какво се оказа, че онези прости задачи не можахме да ги изпълним.
към текста >>
47.
54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ
,
,
ТОМ 5
Ние вече имахме
познание
какво значи личността, какво значи човешката карма, какво означава родовата карма, че обществената, че и народната карма.
Поради липса на пари ли беше, поради немарливост ли от страна на Борис, който много-много не обръщаше внимание на външния си вид. Аз се стреснах и уплаших, че наистина Борис може да се простуди и да стане нещо с него. Тук видях грижата на Учителя как той винаги се грижеше за всички. А това не беше малка работа -да се грижиш за всички на Изгрева, но и за онези, които бяха наши съмишленици в града. Освен това при него непрекъснато идваха хора от града и от провинцията със своите мъчнотии и заплетени житейски несгоди.
Ние вече имахме
познание
какво значи личността, какво значи човешката карма, какво означава родовата карма, че обществената, че и народната карма.
Едно е да имаш представа, но друго е да се справяш, да разплащаш чужда карма да я разплиташ, да разплиташ тези връзки направени от векове, само и само да помогнеш да се разплетат тези човеци, а пък някои от благодарност идваха при Учителя, поднасяха своята лепта за Господа, а пък други идваха и влизаха в Школата. Ето защо Учителят се измъкваше понякога от Изгрева, идваше при нас, полегваше на малкия креват, за да си почине. Аз винаги в такива моменти бях на вьрха на небето, бях в неописуема радост и изживяване. Докато Учителят почиваше на кревата аз приготовлявах ястията. Бях добра в това изкуство.
към текста >>
48.
60. УЧЕНИК НА ХРИСТА
,
,
ТОМ 5
Това беше епоха в моя живот, защото важното е не само да се определиш, но да започнеш с
познанието
на Учителя и на Бога.
Трудно се понася и изнася от един родител като вижда, че детето му напуска този свят, в който той се движи и тръгва по своя път. А моя път бе съвсем друг. И в този период, когато ме срещна Учителя и когато се определих за учението му и за Школата му той веднъж ме запита: „Ти кой мислиш, че съм аз? " Отговорих му без да се замислям: „Исус Христос". Учителят се усмихна „Блажена си ти, че кръв и плът не са ти казали това".
Това беше епоха в моя живот, защото важното е не само да се определиш, но да започнеш с
познанието
на Учителя и на Бога.
Не беше лесно от моя страна, но се определих. Е този дълъг процес на обучение минавах през различни етапи и фази, и падах, и ставах, и се възвишавах, и се сгромолясвах. Минах през всичко, което бе възможно да се случи, но онзи вътрешен стремеж на душата ми да се срещна с Христа и Учителят остана и той се сбъдна и реализира. А доколко съм успяла аз не мога да определя, преценката е в друг - в Учителя. По този повод той заяви: „Всичко, което правя отвън са методи, но по външните методи не може да се съди за Учението".
към текста >>
По външните методи човек не може да познае Учителя, защото
познанието
е вътрешен процес на душата и духът человечески.
Е този дълъг процес на обучение минавах през различни етапи и фази, и падах, и ставах, и се възвишавах, и се сгромолясвах. Минах през всичко, което бе възможно да се случи, но онзи вътрешен стремеж на душата ми да се срещна с Христа и Учителят остана и той се сбъдна и реализира. А доколко съм успяла аз не мога да определя, преценката е в друг - в Учителя. По този повод той заяви: „Всичко, което правя отвън са методи, но по външните методи не може да се съди за Учението". Това нещо го опитах лично и другояче не можеше да бъде.
По външните методи човек не може да познае Учителя, защото
познанието
е вътрешен процес на душата и духът человечески.
Впоследствие наблюдавах, че към учението се приближаваха честни хора с най-искрени намерения, с чисти съзнания, които не бяха още оцапани от обществената клевета срещу братството и Учителя. Приближаваха се, слушаха по някой и друг път в салона Учителя, беше им приятно и интересно. Опитваха се да четат беседите, но не намираха нещо особено у тях, защото онова, което бе написано там според тях бе повторение на едни и същи неща до безконечност. Когато се запознаваха от обикновено любопитство с нашите методи, то за тях те бяха безпредметни, дори бяха мнрго наивни. По този начин чрез външните методи те не успяха да Дойдат до учението на Учителя.
към текста >>
49.
62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА
,
,
ТОМ 5
С тези примери Учителят ни даваше една малка представа за един друг свят и открехваше малко прозореца на едно друго
познание
.
Тропат ми, смущават ме, не мога да спя и не мога да си гледам работата." Аз се оглеждам и поглеждам встрани и виждам една лампа, която седи на бюрото му - хубава, газена лампа. Учителят се усмихва: „Лампата я гася, но те, душите виждат другата светлина у мене и затова идват тук като рояци мухи и тропат ли тропат по прозорците, за да им се отвори и да влезнат тук." Ставаше въпрос за духовната светлина, за аурата на Учителя, за което ние бяхме слепи и не виждахме с нашите земни, човешки очи, но онези, заминалите, умрелите по фронтовете българи я виждаха и се насочваха към нея и пристигаха тук, за да търсят помощ. За тази аура на Учителя ние нямахме никаква представа, аз само я усещах, но по-късно добих и съответна опитност за нея. По някой път в беседите си той бе споменал няколко случая за заминали души, които нощем му чукат по прозорците и търсят помощ от него. В онези години на нас ни беше неясно изобщо какво представлява физическия живот, какъв е духовния свят, къде свършва физическия живот и къде започва духовния.
С тези примери Учителят ни даваше една малка представа за един друг свят и открехваше малко прозореца на едно друго
познание
.
Така ние научихме за живота на заминалите души, които търсят светлина, търсят помощ в един друг, непознат свят за тях. Затова и целта на Школата бе да се подготви човек, че като си замине да си замине с будно съзнание и да дойде време заминалият да разбере, че животът продължава в друго поле и в друго състояние на съзнанието. А обстановката около войните бе много натегната. Умираха войници по фронтовете, останаха вдовици, сираци и инвалиди. Онзи невероятен подем на войските през Балканската война се дължеше на една Божествена вълна която повдигна този народ, за да освободи своите братя и да се обединят в рамките на Санстефанска България в чертите, на която бе дошъл да работи Учителя.
към текста >>
50.
70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Ще се молиш на Бога да ти даде сила, да издържаш и да се молиш за
познание
човек да придобие знание и мъдрост.
Земната любов е любов на частната собственост. Ти сега разсъждаваш и ми харесваш, но когато изпаднеш в едно нервно състояние, тогава преставаш да разсъждаваш. Ако искаш да търгуваш, за да ти дадат нещо, трябва и ти сам да имаш какво да дадеш. С търговия можеш да се занимаваш, но да знаеш как и какво да размениш. Ще ти дам едно правило.
Ще се молиш на Бога да ти даде сила, да издържаш и да се молиш за
познание
човек да придобие знание и мъдрост.
При сегашните условия всички хора се занимават с разни работи. Може да се забавляваш, но никой няма да ти даде нищо. Сега ще впрегнеш твоята амбиция на работа. В тебе има нещо юпитерско, това са влияния на планетата Юпитер. Не си от слънчевите типове, но от юпитерските, обичаш независимост.
към текста >>
51.
75. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ НА УЧЕНИКА И НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Та вие чували ли сте някога такъв метод, такава опитност и
познание
, дошло по такъв необикновен начин.
И когато стигам до десетия въпрос, там се запъвам и не мога да отговаря на този десети въпрос. Учителят е при мен, леко ме подканва, поисква да ме подсети и тутакси аз се сепвам и отговарям на десетия въпрос. Тогава Учителят идва при мен, целува ме по челото и ми казва: „Моето дете". Така завърши този сън и един вътрешен изпит, който издържах с него в тези поредни десет дни на обучение. А около мен бяха и други ученици от Школата по време на съня.
Та вие чували ли сте някога такъв метод, такава опитност и
познание
, дошло по такъв необикновен начин.
Ето Учителят как обучава ученика. Така бях въвеждана във вътрешната Школа на Учителя и започнах да схващам отношението на Учителя спрямо всеки един от нас, че то е строго индивидуално и беше отношение на Учителя към ученика. Започнах да оценявам по друг начин посещенията на приятелите при Учителя - та всяка среща на приятелите с него бяха за тях също жива опитност и път на тези души. По този повод той ми каза: „Аз пълните гърнета на пазаря не ги изнасям и не ги показвам". Затова много от големите опитности на учениците от Школата бяха някакси забулени в тайна.
към текста >>
52.
82. ИЗВЕРЖЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
Те първом трябваше да минат Школата на Учителя, да научат основните положения за
Богопознанието
и чак тогава след тях щяха да минат милиони души, те щяха първом да преведат останалите души, които бяха закачени и завързани за тях от хилядолетия.
Пък човек, когато го поставят на изпитание или ще излезе от изпита си като дух, или ще излезе без да е придобил нещо, ще остане в него само онази първична същност, която ще му бъде необходима, за да почне от начало. В Школата на Учителя светът беше пресъздаден в един микросвят. Да, целият свят, човешки, еволюционен, исторически, космически беше тук в Школата. Всички царе, папи, патриарси, учени, философи всички онези величия, които бяха движили човешката история с хилядолетия бяха преродени и като личности със строго обособени индивидуалности бяха пристигнали в Школата на Учителя. Защо ли?
Те първом трябваше да минат Школата на Учителя, да научат основните положения за
Богопознанието
и чак тогава след тях щяха да минат милиони души, те щяха първом да преведат останалите души, които бяха закачени и завързани за тях от хилядолетия.
Та целият свят бе събран в Школата като микросвят, представител на историята на човечеството. Каквото ставаше в света, това ставаше и в Школата. И обратното - каквото ставаше в Школата, това ставаше и в света. Ех, да бяхте видели какви представители имаше в тази Школа, поне вгледайте се в онези снимки, които са останали от времето на Школата. Ще видите, че не можете да покриете образ с образ, личност е личност и индивидуалност с индивидуалност.
към текста >>
53.
86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА
,
,
ТОМ 5
Но сега след 50 години от тогава виждам, че освен храброст Учителят запали в съзнанието ми една малка светлинка, за да освети моят път от миналото ми, за да видя, че този процес е непреривен за онзи, който се стреми към духовно
познание
и към Бога.
А майка ми по-късно разказваше, че откакто съм станала дъновистка съм я почернила. Казах й: „Е, ти трябва да се радваш и гордееш, а не да се срамуваш от мене". Но благодаря на Бога, че тръгнах по този път и преминах дълги години. И в една такава среща в онези години, когато се определих Е духовния път, Учителят ми каза: „Много животи сме били заедно и много животи ще бъдем занапред заедно". Тогава аз бях млада и го приех като че ли Учителят ми дава храброст и кураж.
Но сега след 50 години от тогава виждам, че освен храброст Учителят запали в съзнанието ми една малка светлинка, за да освети моят път от миналото ми, за да видя, че този процес е непреривен за онзи, който се стреми към духовно
познание
и към Бога.
Аз съм на разговор при Учителя. „Започна ли да учиш? Сега е момента да започнеш да работиш, да се определиш. И да чакаш един и два месеца, все същото ще бъде. На настроенията не трябва да се поддаваш.
към текста >>
54.
87. РАЖДА СЕ ЧОВЕК И ТРЪГВА ДА УЧИ
,
,
ТОМ 5
Това не се сполучи, защото всеки идва с капиталите си от миналото и не може едно възпитание от 10-15 години да вкара човек в пътя на духовното
познание
.
Всички онези, които бяхме около нея също гледахме учудени, защото в Братството имаше вече много женени, които си бяха народили деца и накрая всички смятаха, че ето виждате ли Братството се размножава и се разраства от вътре. А после се оказа, че всички тези братски деца бяха дошли по кармич-ни родови развръзки и след това родителите им изпитаха голямо разочарование от тях след като се отправиха към света. Те си бяха дошли от света и си отидоха в света, само че приятелите смятаха, че са родили деца и възпитават бъдещите жители на шестата раса. Получиха се много смешни положения за нас, които наблюдавахме от страни, но това бе жива трагедия за онези братя и сестри, които бяха родители на своите непослушни деца. Те смятаха, че могат да култивират нови хора чрез новото учение.
Това не се сполучи, защото всеки идва с капиталите си от миналото и не може едно възпитание от 10-15 години да вкара човек в пътя на духовното
познание
.
Човек идва от някакъв път, ражда се тук на земята, отраства и после си продължава по същия път, по който е вървял стотици прераждания на земята. Учителят беше дал методи за възпитание на децата, както и методи за обучение, но те не дадоха в този етап големи резултати. Може би те не са малки, но ние искахме да прескочим цяла еволюционна епоха в живота на човека и да се намерим в шестата раса, а това бе илюзия. След този случай със семейство Михаил и Пенка Влаевски Учителят много пъти говори за брака, за семейството, за децата, за задачите на окултния ученик. Неговото мнение бе категорично -окултният ученик не трябва да се жени и не трябва да ражда деца.
към текста >>
55.
92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА
,
,
ТОМ 5
Аз си тръгвам с едно ново
познание
за нещата около мене и за света, който ме заобикаля и си мислех, че всичко това сега точно на мен ли се падна да го нося и изтърпявам.
Това ги вбесяваше и ме хокаха. Ще кажете, та нали това е школа на Любовта? Да, това бе школа на Любовта, но тя беше на Учителя тази Школа и той там изявяваше тази Мирова Любов и Космическа Обич, но за нас това беше училище, където всичко, което беше у нас, което носехме у себе си трябваше да го обучаваме и да го облагородяваме. Отивам по този повод при Учителя да му се оплаквам, че ме хокат за нищо и никакво си. Той ми каза: „Те ще те хокат, а ти ще им правиш добро, докато те се уморят и кажат: „Е, наистина Марийка е добра".
Аз си тръгвам с едно ново
познание
за нещата около мене и за света, който ме заобикаля и си мислех, че всичко това сега точно на мен ли се падна да го нося и изтърпявам.
Нямаше как, трябваше да го нося щеш не щеш принудена бях да го нося. Когато ме хокаха аз се смирявах, заемах най-малкото място, че дори и последното място. Учителят ме поглеждаше и ми казваше: „Ще се смириш, но ще запазиш вътрешното си достойнство". Та по това време един приятел беше отишъл при Учителя с молба да му повери някоя голяма окултна тайна. Учителят го изслушва и му казва: „Ами не искаш ли да ти кажа една тайна как да ставаш невидим за Злото и видим за Доброто?
към текста >>
56.
103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Сложна е, защото не може да се обясни с думи и опасна е, защото нашето
познание
е много малко, за да можем да обясним неща, които не познаваме и не знаем.
Аз седя до него или срещу него и знам, че тук не е Учителят, а е само тялото му до мен. Ако някой страничен човек би наблюдавал би казал, че Учителят е заспал като не уважава учениците си, които са около него. После Учителят отведнъж вдига глава все едно, че нищо не е било и продължава разговора си дотам, докъдето е стигнал. След едно такова излъчване от тялото си понякога каже и някоя друга дума, така че открехне малко вратата на знанието и ни покаже, че е бил някъде и по някой път спомене какво е свършил, но това беше в редки и изключителни случаи. Това е една много сложна и опасна тема за разговор.
Сложна е, защото не може да се обясни с думи и опасна е, защото нашето
познание
е много малко, за да можем да обясним неща, които не познаваме и не знаем.
Ето защо той. не случайно говореше със символи и алегории. Веднъж отивам при Учителя. Този ден той не приемаше. Имаше дни когато той беше занят със своя си работа и не допускаше никой в стаята си, че дори и някога я заключваше да не би да нахълтат някой любопитен, който не знаеше, че този ден е неприемен.
към текста >>
57.
111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ
,
,
ТОМ 5
Сега човешкото
познание
се увеличава и се разширява светлината на съзнанието му, но тогава когато нямаше още телевизия, имаше само тук-там радиоапарати и телефони много трудно можеха да се обяснят някои неща граничещи с невероятното и на човек да му се представи що-годе някаква аналогия за проумяване.
Попитах го по кое време и той ми каза часа и минутата. Беше точно така, бях решила да прочета, зачетох се и съм заспала с книгата на кревата. Вие разбирате, че той не бе идвал в дома ми пеша, но беше тръгнал по своите невидими пътища да провери или пък беше изпратил своите невидими помощници те да ме проверят, или пък беше натиснал своето вътрешно копче и у него като на киноекран беше се прожектирала тази картина с моя милост заспала с книгата на кревата. Учителят имаше и други възможности и това са възможностите на пробуденото космическо съзнание. Днес по-лесно се приема всичко това чрез напредналата техника, чрез телевизията и спътниците, които заснемат и предават образи през цели континенти.
Сега човешкото
познание
се увеличава и се разширява светлината на съзнанието му, но тогава когато нямаше още телевизия, имаше само тук-там радиоапарати и телефони много трудно можеха да се обяснят някои неща граничещи с невероятното и на човек да му се представи що-годе някаква аналогия за проумяване.
Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време на съня си не да сънува, а да излиза от тялото си, да отива да работи в Невидимия свят, да се връща отново в тялото си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта. Това нещо го можеше само Учителя и ние бяхме свидетели на това. А това остава като идеал на идното човечество. Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в другия свят, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате Божественото, срещате се с Божественото". Имах един сън.
към текста >>
58.
118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА
,
,
ТОМ 5
Не е малко в сравнение с онова
познание
и знание, което човек има да научава и с задачите, които да разрешава.
118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА От начало за мен това бе неразбираемо и непонятно. Сега го разбирам и зная каква е причината, зная я теоретически, изпитала съм я и практически на гърба си, но преминах цялата Школа и още двадесет и пет години след това, а това не е малко, макар че ми се струва, че беше вчера.
Не е малко в сравнение с онова
познание
и знание, което човек има да научава и с задачите, които да разрешава.
Но за онова време, за онази епоха човек трябва да премине след време, след стотици човешки земни години, за да може накрая да проумее какво се е случило и че той е бил един от онези, които са целували ръка на Великия Учител. Кое бе неразбираемото? Ето това, че Учителят в разстояние на двадесет и две години върви от град на град, от село на село и се опитваше да събере онези ученици, които са посети на българската нива, че да ги изчака да порастат и да ги прибере в Школата. И те точно така идваха последователно с годините. Този неразбираем процес беше вътрешен космически процес, Небето изпращаше онези души, които бяха предопределени да бъдат ученици в Школата на Учителя.
към текста >>
59.
119. СВОБОДАТА НА БРАКА
,
,
ТОМ 5
Това са етапи на различни ученици, но всеки ученик представлява стъпало в една стълбица на
познанието
по този въпрос и всяка негова опитност е свързана както с неговия живот, така и с онова изказване на Учителя за брака, което вие можете да прочетете.
Но тогава бе Учителя и аз можех да го питам. А за вас остава Словото, ще проучите всичко какво е казал за женитбата. Ще се опитате да минете през всички етапи мислено, през всички онези изказвания на Учителя за женитбата, защото зад тях стояха въпросите отправени към Учителя от живи хора с техните проблеми. Тези хора сега ги няма, те си заминаха от този свят, но проблемите, през които минаха бяха етапи на човека, който се движи през света на брака. Та всяко едно изказване на Учителя за брака и женитбата е един етап на ученика, който е тръгнал да преобрази света на брака.
Това са етапи на различни ученици, но всеки ученик представлява стъпало в една стълбица на
познанието
по този въпрос и всяка негова опитност е свързана както с неговия живот, така и с онова изказване на Учителя за брака, което вие можете да прочетете.
Опитностите на нашите приятели може да са загубени, може би да не са разказани от тях и да не са записани от нас, но вие имате имате Словото на Учителя и ще знаете неговото изказване за брака, а пък ще се доберете и до някои от опитностите на учениците, които са разрешавали този въпрос. Значи има два метода: или ще прочетеш от Словото на Учителя и ще се запознаеш какво той говори за брака и за семейството и ще се опиташ да минеш мислено през тези етапи. Ако можеш да издържиш то тогава можеш да се жениш и да се омъжваш, но при едно условие, че изпълняваш онова, което е казал Учителя за брака. В противен случай това е непослушание към Словото на Учителя и това ще доведе до съвсем други неприятни обрати в живота ти. Та аз също се ожених за един брат по всички правила на женитбата, но когато осъмнах след брака разбрах, че не мога да си отърва мъжа от близки, познати, включително и от рода му.
към текста >>
Аз си тръгвам със съвсем друго
познание
.
Колко размисли и колко опити и все безуспешни. Отново пристигам на Изгрева и търся помощта на Учителя. Разказвам наблюденията, патилата си, не изпускам нищо. А той най-благо и кротко ми говори: „Бракът не е съединение. Бракът е съчетание на свободни души".
Аз си тръгвам със съвсем друго
познание
.
Ето ви три различни положения с един и същ човек, т.е. с мене и три различни етапа. Първо да прескочиш бариерата на собствеността към своят съпруг, второ да прескочиш бариерата на брака, а това ще стане като не само служиш, но и принадлежиш на Бога, трето брака не е съединение, но нали в брака се съединяваме двама в една плът, в едно чувство, в една мисъл, в едно действие и в един живот. Четвърто - бракът е съчетание на свободни души -ето това е новото, което едва ли в тоя живот го разреших, то остава като символ на другото човечество, което идва след нас. По-късно като слушах различни изявления на Учителя за брака сверявах ги тези изказвания и се питах къде ли аз се намирам и на кой етап съм.
към текста >>
60.
125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ
,
,
ТОМ 5
Това беше някакво друго
познание
от друг обсег, за който ние нямахме органи в човешкото си тяло за възприятия и органи да го изразим.
Нещо в мене ми подсказа, че мога да си отида. Станах, отидох при него, без да продумам нещо целунах му ръка. Той нищо повече не каза и повече не ме покани за следващите дни. Аз се поклоних и си отидох у дома. У дома усетих, че нещо много важно съм свършила и приключила, но какво беше не можах да определя и да си отговоря.
Това беше някакво друго
познание
от друг обсег, за който ние нямахме органи в човешкото си тяло за възприятия и органи да го изразим.
Тук разбрах, че сме толкова несъвършени, че сме толкова малки в сравнение на това огромно знание от Словото, което идваше от Учителя и от Духът му. Тук видях несъвършенството си като човек и като ученичка. Та каква ученичка можех да бъда аз, та ученикът има винаги контакт с Учителя си и винаги слуша неговият вътрешен говор. А ето аз цели десет дни стоях по цял ден от сутрин до вечер и накрая Учителят дойде и ми го каза ей така, изговори го с езика си и с устата си онова, което трябваше да го чуя аз чрез вътрешния говор между ученика и Учителя. Това щеше да стане ако бях ученик.
към текста >>
61.
138. ДИСПУТЪТ, КОЙТО НЕ СЕ СЪСТОЯ
,
,
ТОМ 5
След два часа дъждът спря и след това Учителят държа беседа за съвършеният мъж, което означаваше, че човек трябва да се доближи до
познанието
на Сина Божий в съвършената пълнота, което означава един Господ - един Бог в Сила, в Слово и в Дела.
Реки от вода се изливаха по улиците на Търново, градът се беше умълчал, сгушил и уплашил. Нашите приятели в града, която бяха отишли по домовете си ликуваха и пееха песни и хвалеха Бога, че ги отърва от противниците им. Онези, които бяха останали в салона не можеха да повярват на чудото, което ги сполетя. Обикновените търновски граждани схванаха това явление не само като поличба небесна, но и като забава и се подиграваха със свещениците. Ние в лозето бяхме в палатките си и през цялото време пеехме песни.
След два часа дъждът спря и след това Учителят държа беседа за съвършеният мъж, което означаваше, че човек трябва да се доближи до
познанието
на Сина Божий в съвършената пълнота, което означава един Господ - един Бог в Сила, в Слово и в Дела.
А познанието на Сина Божий започва с разучаването на Неговото Слово, започва чрез Любовта, защото тя е сила и е връзка, която съединява световете на Божието изявление и проявлението на Духа в неговото Битие. Любовта е тази сила, която може да въздигне човешката душа и да преведе ученика към познанието на Духа чрез изучаването Словото на Учителя. Най-интересното е, че свещениците след тези два случая замълчаха, бяха гузни и не безпокоиха събора и Учителя през цялото време. Този събор е изключителен, защото той даде началото си и от него започна Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. На този събор Учителят отговори на всички повдигнати въпроси и обвинения срещу него от страна на свещениците.
към текста >>
А
познанието
на Сина Божий започва с разучаването на Неговото Слово, започва чрез Любовта, защото тя е сила и е връзка, която съединява световете на Божието изявление и проявлението на Духа в неговото Битие.
Нашите приятели в града, която бяха отишли по домовете си ликуваха и пееха песни и хвалеха Бога, че ги отърва от противниците им. Онези, които бяха останали в салона не можеха да повярват на чудото, което ги сполетя. Обикновените търновски граждани схванаха това явление не само като поличба небесна, но и като забава и се подиграваха със свещениците. Ние в лозето бяхме в палатките си и през цялото време пеехме песни. След два часа дъждът спря и след това Учителят държа беседа за съвършеният мъж, което означаваше, че човек трябва да се доближи до познанието на Сина Божий в съвършената пълнота, което означава един Господ - един Бог в Сила, в Слово и в Дела.
А
познанието
на Сина Божий започва с разучаването на Неговото Слово, започва чрез Любовта, защото тя е сила и е връзка, която съединява световете на Божието изявление и проявлението на Духа в неговото Битие.
Любовта е тази сила, която може да въздигне човешката душа и да преведе ученика към познанието на Духа чрез изучаването Словото на Учителя. Най-интересното е, че свещениците след тези два случая замълчаха, бяха гузни и не безпокоиха събора и Учителя през цялото време. Този събор е изключителен, защото той даде началото си и от него започна Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. На този събор Учителят отговори на всички повдигнати въпроси и обвинения срещу него от страна на свещениците. Във връзка с това той каза: „В бъдеще ще се допусне щото църквата да се ограничи от държавата - това ще бъде присъдата Господня".
към текста >>
Любовта е тази сила, която може да въздигне човешката душа и да преведе ученика към
познанието
на Духа чрез изучаването Словото на Учителя.
Онези, които бяха останали в салона не можеха да повярват на чудото, което ги сполетя. Обикновените търновски граждани схванаха това явление не само като поличба небесна, но и като забава и се подиграваха със свещениците. Ние в лозето бяхме в палатките си и през цялото време пеехме песни. След два часа дъждът спря и след това Учителят държа беседа за съвършеният мъж, което означаваше, че човек трябва да се доближи до познанието на Сина Божий в съвършената пълнота, което означава един Господ - един Бог в Сила, в Слово и в Дела. А познанието на Сина Божий започва с разучаването на Неговото Слово, започва чрез Любовта, защото тя е сила и е връзка, която съединява световете на Божието изявление и проявлението на Духа в неговото Битие.
Любовта е тази сила, която може да въздигне човешката душа и да преведе ученика към
познанието
на Духа чрез изучаването Словото на Учителя.
Най-интересното е, че свещениците след тези два случая замълчаха, бяха гузни и не безпокоиха събора и Учителя през цялото време. Този събор е изключителен, защото той даде началото си и от него започна Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. На този събор Учителят отговори на всички повдигнати въпроси и обвинения срещу него от страна на свещениците. Във връзка с това той каза: „В бъдеще ще се допусне щото църквата да се ограничи от държавата - това ще бъде присъдата Господня". Аз доживях цели тридесет години след 1944 г.
към текста >>
62.
143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА
,
,
ТОМ 5
Това опознаване и добиване на
познание
за някои биваше много бързо, а за други бе необходим цял живот, а пък трети напуснаха този свят без да познаят, кой бе Учителят.
143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА Ние заварихме Учителя преди и след отварянето на Школата не само като лектор, като ръководител на Школата, но и нещо друго. Заварихме го и го приехме като Учител. А опознаването на Учителя беше един дълъг процес на обучение от наша страна.
Това опознаване и добиване на
познание
за някои биваше много бързо, а за други бе необходим цял живот, а пък трети напуснаха този свят без да познаят, кой бе Учителят.
Ще кажете, че това не е възможно. Лично съм чувала това от устата на Учителя и той го казваше с голямо огорчение. Ех, да знаете колко голямо бе неговото огорчение. Отивам веднъж при него на разговор, това беше в по-кьсните години. Изведнъж той ме запитва: „Марийке, ти как смяташ аз кой съм, за кого ме взимаш?
към текста >>
63.
176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 5
Това Учение разрешава всички противоречиви въпроси на живота, дава методи за само-
познание
и самовъзпитание, внася светлина в ума, чистота в сърцето и благородство във волята.
Всички са така радостни, оживени, като че ли сам Учителят невидимо присъствува между тях. Четенето на живото слово на Учителя и пеенето на Неговите Божествени песни издигат душата и я отнасят в друг, по-съвършен свят. И тези хора, семейство, слушайки вдъхновените беседи на Учителя, забравят всичко светско и получават изчерпателни отговори на най-наболелите въпроси. Наистина, това е Божествено Учение. Защото то възкресява хората, осмисля живота им, правейки трудното леко, мрачното светло.
Това Учение разрешава всички противоречиви въпроси на живота, дава методи за само-
познание
и самовъзпитание, внася светлина в ума, чистота в сърцето и благородство във волята.
То подмладява и обновява човека и физически и умствено и духовно и го свързва с Бога. Тези хора, които са се вглъбили в същността на Божественото Учение, които са го разбрали и са почнали да прилагат във всекидневният си живот методите, препоръчвани от Учителя, могат да потвърдят, че са неизчислими ония блага, които се изливат над тях, защото техният живот, при същите обстоятелства е станал много по-светъл, по-радостен и по-смислен. И наистина, такава промяна може да стане само тогава, когато вътре в самия човек е станало прераждане и обновление, тогава и само тогава, това състояние се отразява и на неговия външен живот. Това Учение включва в себе си всички съществуващи учения и доктрини, и затова смело може да се каже, че то е Божествено Учение. Нека Бог благослови сеятеля, който пося семето на Божественото Учение в Латвия.
към текста >>
64.
179. АМЕРИКАНЦИТЕ И ДОБРИЯ ЧОВЕК
,
,
ТОМ 5
Те могат да стигнат до една граница във връзка с
познанието
за Словото на Учителя и Неговата Школа.
Весела си прибира вестника и си тръгва за дома с едно ново виждане и едно прозрение за делото на Учителя в САЩ. Минаха 30 години от тогава и ние видяхме какво означава това мнение на Учителя за САЩ. Няколко приятели правеха опити да издадат на английски език някои неща от Учителя. Издадоха ги, но нямаше интерес и там не можа да се създаде общество. Вие също ще проверите, че думите на Учителя остават неизменни и затова не уповавайте на чужденци.
Те могат да стигнат до една граница във връзка с
познанието
за Словото на Учителя и Неговата Школа.
Това е историята за „добрия човек", който говори добри неща и прави също така „добри неща". И само толкоз. Затова свършете си работата сами. След това ще дойдат други поколения, които ще вървят върху основа съградена от вашия труд. За чужденците той е „добрия човек".
към текста >>
65.
196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ
,
,
ТОМ 5
Ще цитираме няколко изречения от нея: „А
познанието
на Истината е възможно само чрез Светлината.
" Такава е на практика „теософията" на агентите на Черната Ложа. Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и характера на българските теософи... Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет." Уводната статия на кн. 8 от година IV, 1926 г. е озаглавена „Повече светлина". Статията е подписана с едно хикс (X).
Ще цитираме няколко изречения от нея: „А
познанието
на Истината е възможно само чрез Светлината.
Следователно Светлината е единственият път към свободата в противовес на робството, към което води тъмнината."
към текста >>
66.
218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НОВИТЕ ДРЕШКИ
,
,
ТОМ 5
Въстанаха срещу света, отхвърлиха света и живееха за себе си, за да се издигнат по-близко до
Богопознанието
.
Занимаваше се с всичко и всичко му вървеше отръки, което се отнасяше до умствените му способности. Разпиля се като пълноводна река и не можа да се прибере в коритото си и затова не свърши онази работа, която му бе определена. А на неговата воденица можеше да се мели и жито от пшеницата на Учителя, но той се разпиля и после нямаше вода, за да му се задвижат воденичните камъни. А това бе едно неблагоразумие в онези години, да си отклониш водата и силата в друга посока. Но в онези години това неблагоразумие се смяташе едва ли не за подвиг.
Въстанаха срещу света, отхвърлиха света и живееха за себе си, за да се издигнат по-близко до
Богопознанието
.
Отделиха се и така си отрязаха корените и дървото изсъхна и клоните им не вързаха онези плодове, които по тези дървета трябваше да зреят. Така завършиха мнозина от това поколение с това погрешно разбиране. Един от тях бе и Георги Радев. Приближава се един път Учителят до Георги Радев, подава му една книжка и му казва: „Можете ли да ушиете на тази книжка нови дрешки? " Жорж поема книжката и чете: „Наука и възпитание" - първо издание.
към текста >>
67.
226. ОТКЛОНЕНИЕТО В ШКОЛАТА
,
,
ТОМ 5
Защото всички очакваха, че
познанието
за Невидимия свят ще дойде отвън и че някой ще им открехне вратата и ще им открие Божието Царство.
Това е решението на Бялото Братство". По това време те бяха принудени да се върнат във Варна. Започват да се подвизават като ясновидци, като окултисти и като не знам какво си още. И успяват да заблудят дори такива възрастни приятели, които бяха с бели бради и с бели коси. А защо ги заблудиха?
Защото всички очакваха, че
познанието
за Невидимия свят ще дойде отвън и че някой ще им открехне вратата и ще им открие Божието Царство.
Това бе една голяма заблуда. Учителят беше дал методи за самостоятелна работа за цял живот и за цели следващи прераждания за една човешка еволюция. Това не става за една-две години, че дори и за двадесет години, а става в една човешка еволюция от хиляди години. Това подлъга много възрастни приятели и те изпратиха пари на Кръстьо и Михаил и те пристигнаха от Варна до Търново. Започнаха сестрите да им готвят отделно и да им носят храна в специални съдове.
към текста >>
68.
241. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ
,
,
ТОМ 5
Любовта е дело на живот; Мъдростта е дело на више
познание
; Истината е дело на душевна свобода; Правдата е дело на дележ; Добродетелта е дело на плод.
Така че моята Пентаграма на врата ми е подарена лично от Учителя. Аз притежавам едно писмо от Учителя изпратено до нас петте участнички в окултният клас на Добродетелите. Предоставям го на вниманието ви. До обичните ученички О.К.Н.Д. (Окултен клас на Добродетелите) Мария, Савка, Марика, Паша, Сотирка Само Бог е Любов и когато тази светлина озарява само Той е познава.
Любовта е дело на живот; Мъдростта е дело на више
познание
; Истината е дело на душевна свобода; Правдата е дело на дележ; Добродетелта е дело на плод.
До колко сърцата ви са чисти нека Любовта да говори; до колко умовете ви са озарени нека Мъдростта свидетелствува; до колко душите ви са свободни нека Истината каже; а за Правда и Добродетел Бог е свидетел. А верността ви тя е веч позната. Работете докато слънцето на живота грее. Моя мир да бъде с вас Свещения подпис на Учителя 28.1.1923 г. София Това е онова писмо, което Учителят изпращаше всеки месец до онази от петте ученички, която трябваше да представя дадена Добродетел от Пентаграмата и щеше да ръководи този месец работата на петте ученички.
към текста >>
69.
258. БОЖИЯТА ПРАВДА
,
,
ТОМ 5
А Савка в своето
познание
за хората и за обществото, в което живееше беше повече от наивно дори и детински.
А тук разликата между нас и Учителят не беше разлика и сравнение между мравката и човека, а разликата бе от порядъка на мравката и цялата Вселена. Ще кажете, че това е амбиция на Савка срещу мен. И така да е. Но тя заема този пост до Учителя и няма право да го ограничава и да му казва какво да прави и какво да не прави. Ето, това нещо най-много ме е възмущавало и съм се противопоставяла.
А Савка в своето
познание
за хората и за обществото, в което живееше беше повече от наивно дори и детински.
Но тук тя вдигна скандал на Учителя срещу мен да не присъству-вам на екскурзията. Тя беше заела поста до престола на Бога и реши да раздава правда. Каква правда може да раздава човек? Правдата се раздава от Божествения Дух. Тя не е атрибут на човека, а се раздава по закона на Всемирната Справедливост.
към текста >>
70.
269. КОТЕШКИ ИСТОРИИ
,
,
ТОМ 5
Тръгнахме си успокоени и с едно ново
познание
за нещата, за външният и вътрешният контакт с Учителя и с Бога.
Тутакси аз и другите се успокоихме. Като видя това, добави: „Ученикът трябва да работи със себе си и да прилага наученото. Тогава той се доближава до Учителя и до Бога. Друг път няма. Другото е забавление и котешки истории".
Тръгнахме си успокоени и с едно ново
познание
за нещата, за външният и вътрешният контакт с Учителя и с Бога.
На следващия ден Учителят, за да изясни онова, което каза за котешките истории на Савка разказа за задачата на онази котка, която се движеше около него. „Казвате; чудно нещо, Учителят ни занимава с котката си. Ние искаме да ни се каже нещо духовно, а той ни говори обикновени работи. Не е обикновено това. В тази котка е затворен един голям философ от миналото, който не е знаел как да пише.
към текста >>
71.
273. БОЖИЯТА БЛАГОДАТ И МИРОВАТА ПРИВИЛЕГИЯ
,
,
ТОМ 5
И само
познанието
на Учителя, който можеше свободно да борави и разполага с тези закони и да направлява тези сили, за да превръща съдби и да проправя пътя на человеците.
Дали ще се появи ревност, ярост и злоба от някои ученици към нейното място, това също не беше важно за него. Но чрез нейните погрешки учеше другите, а чрез нейните положителни неща също учеше останалите недоучени. Едновременно учеше както и нея, така и другите. Ето аз чрез нея получих толкова много опитности, толкова много познания и закони, които никой друг не би ги съзрял и видял. Аз също не ги виждах, но опитностите ми с нея бяха основани на окултни духовни закони, които съществуваха в Битието като такива.
И само
познанието
на Учителя, който можеше свободно да борави и разполага с тези закони и да направлява тези сили, за да превръща съдби и да проправя пътя на человеците.
Да превръща хората в съдби, а съдбите в пътища на учениците. Ето това бе важното в случая, че Бог съизволи в благодат, а Мировият Учител в привилегия към ученика, който учи. Учителят понякога ни даваше теми да развиваме у дома. Днес притежаваме една бележка от Савка със следното заглавие: „Една любима тема" Три думи, три форми (идеи), три безпределности: Ученик, Учител, Бог. Учение, което почива върху постоянството.
към текста >>
72.
277. АСТРОЛОГИЯ И ХИРОМАНТИЯ
,
,
ТОМ 5
Това е, което имам да кажа за твоят хороскоп." Учителят бе говорил многократно и за хиромантията и беше дал много ценни напътствия в беседите си, които бяха ключове за едно ново
познание
, което за пръв път се даваше в съвременната окултна наука.
У тебе е развита повече фантазията. Въображението създава форми, от които може да се изгради нещо трайно, фантазията образува мъгла, а въображението образува облаци, които имат вече форма. Когато реката се превърне в извор, то е по-хубаво. Малкото изворче е за предпочитане пред реката, която всичко завлича. Когато обработва човек желанията си някой път ще върви в посока на течението на реката, а някой път ще отива и против течението.
Това е, което имам да кажа за твоят хороскоп." Учителят бе говорил многократно и за хиромантията и беше дал много ценни напътствия в беседите си, които бяха ключове за едно ново
познание
, което за пръв път се даваше в съвременната окултна наука.
Понякога ние му подавахме ръката си, той взимаше дясната ни ръка, оглеждаше я, понякога слагаше лупата, за да види и някои едва забележими линии и даваше своите напътствия. Така при едно от моите посещения аз си подадох дясната ръка, той я взе, огледа я и ми каза следното: „У тебе хълма на Венера на ръката ти не е много издут. Онези, у които има сладострастие тя е издута и много набраздена. А у тебе е умерена. У теб долината на Марс е силно развита.
към текста >>
73.
283. ФИЗИЧЕСКО И ДУХОВНО ЛЕЧЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
Този научен потенциал стана под напора на човешкия дух за
познание
.
млечен компрес го използвах много, дори правех различни компреси от билки, че парафинови компреси и какви ли не бани. Служехме си с много мазила и с т.нар. благ мехлем, който го използвахме за рани. А онези съвети с билколечението, които Учителят даваше на различни приятели, за да си поправят здравословното състояние те ги прилагаха, получаваха лечебния ефект и след това те ни разказваха по какъв начин да ги използваме. Имах положително отношение и към различните нагревки, които съвременната физиотерапия прилагаше.
Този научен потенциал стана под напора на човешкия дух за
познание
.
Не случайно Учителят споделяше, че едновремешните индуски адепти сега са се преродили като учени на Запад с цилиндри на главата и създават едно след друго съвременните чудеса на науката, които трябва да бъдат в услуга на човека. Така че аз имах широта по въпроса, защото бях освободена. Спомням си когато Борис Николов беше болен през 1972 г. от бронхопневмония цял месец у дома един приятел-лекар направи стаята му цяла болница, че му слагаше инфузионни разтвори в системи, които се вливаха непрекъснато във вените, слагаха му се антибиотици венозно и така го лекуваше според съвременната наука. Но аз исках да му поставя млечен компрес.
към текста >>
74.
РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Бог урежда работите чрез Любовта, чрез живота, чрез работата и чрез онова богатство от
познание
!
От Любовта на младия зависи работата на стария; и от знанието на стария, зависи живота на младия. Аз го турям тъй: Любов, живот, работа, знание. Това е един външен кръг на човешкия живот. Аз не говоря още за дълбоките работи, които има. Но това е външната страна.
Бог урежда работите чрез Любовта, чрез живота, чрез работата и чрез онова богатство от
познание
!
Когато човек загуби нещо в света, казвам: „Обикни Бога! " „Де да го намеря? „Обикни Бога". Хубави материали трябва да се взимат за яденето и хубаво трябва да се приготви яденето. Хубавата храна, това е Любовта.
към текста >>
75.
7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Видях, че той има
познание
за нещата.
Така седят нещата според Учителя. Но за сина на погибелта Христа бе казал: „По-добре да не беше се раждал". Така седят нещата според Учителя. Дойде този брат, разказа ми това, което бе чел в една беседа от Учителя и той ме освободи. Ето това е разбиране на нещата.
Видях, че той има
познание
за нещата.
И аз се отворих към него и започнах да му разказвам патилата на моят живот, за да ги запише. Така нещата вече имат друго значение и се показва Школата на Учителя чрез светлината на Словото Му. Учителят беше ми разкрил четири генерални мои прераждания. Едното беше по времето на Мойсея. Другото прераждане бе по времето на Христа.
към текста >>
76.
19. ТЕОСОФИТЕ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
А теософите говорят наистина за Вселенния и универсален Дух и че могат да стигнат с
познание
до Битието.
Аз също чух по този повод Учителят да ни каже, защото се занимавах с техните методи на дишане: „Не следвайте пътя на йогите! " А защо е така? Учителят казва: „Христос е синът Божий. Той е изявление на Божието Битие. Той е син на Божието Битие и велико явление в живота на Космоса".
А теософите говорят наистина за Вселенния и универсален Дух и че могат да стигнат с
познание
до Битието.
А Учителят говори съвсем друго. Говори за човешката душа и човешкият дух произлезли от Божествената Душа и Божествения Дух. А Божествения Дух се пои от Абсолютния Дух на Битието, за Когото никой, нищо не знае. Това говори Учителят. А йогите казват, че стигат с познание до Битието, Учителят говори, че теософите могат да стигнат най-много до причинното поле, но според Него нито един от техните представители не е стигнал до там.
към текста >>
А йогите казват, че стигат с
познание
до Битието, Учителят говори, че теософите могат да стигнат най-много до причинното поле, но според Него нито един от техните представители не е стигнал до там.
А теософите говорят наистина за Вселенния и универсален Дух и че могат да стигнат с познание до Битието. А Учителят говори съвсем друго. Говори за човешката душа и човешкият дух произлезли от Божествената Душа и Божествения Дух. А Божествения Дух се пои от Абсолютния Дух на Битието, за Когото никой, нищо не знае. Това говори Учителят.
А йогите казват, че стигат с
познание
до Битието, Учителят говори, че теософите могат да стигнат най-много до причинното поле, но според Него нито един от техните представители не е стигнал до там.
Това е написано в беседите Му. Веднъж попитахме Софрони Ников за кармата. „Ето, според кармическият закон в миналото богатите са имали всичко прекрасно. Сега също има хиляди, които ядат и пият, а другите тънат в мизерия и глад. Защо е така?
към текста >>
77.
8. Катя Грива
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
От гледна точка на едно висше
познание
.
Не случайно възрастните приятели ми разказваха, че Учителят по няколко дни наред понякога не е приемал посетители. Не е приемал, защото Го няма. Сложил е друг да Му пази тялото. А този друг е бил толкова строг, че дори каза: „Не занимавайте Учителя с такива глупости! “ Да, това е вярно.
От гледна точка на едно висше
познание
.
Но от гледна точка на Божествената изява на Духа всяко нещо е важно независимо дали е малко или голямо. Великият Учител работеше и с малките величини на земята и с големите величини. Той движеше народи, събития и управляваше цялата Вселена. Ние пред Него бяхме представители на днешното човечество като българи. А за представителите от Духовния свят, които идваха при Него, ние можехме да имаме представа само от някои такива случки като тази случка на Катя Грива.
към текста >>
А за
познанието
и обяснението на тези случки ще намерите в Словото на Учителя.
Но от гледна точка на Божествената изява на Духа всяко нещо е важно независимо дали е малко или голямо. Великият Учител работеше и с малките величини на земята и с големите величини. Той движеше народи, събития и управляваше цялата Вселена. Ние пред Него бяхме представители на днешното човечество като българи. А за представителите от Духовния свят, които идваха при Него, ние можехме да имаме представа само от някои такива случки като тази случка на Катя Грива.
А за
познанието
и обяснението на тези случки ще намерите в Словото на Учителя.
Този случай го разказваше Катя с особено вълнение. Казваше: „На мен се падна да видя какво представлява човешкият образ, Духовният образ и Божественият образ в лицето на Учителя. За мен това е напълно достатъчно в този ми живот да проверя смирението и величието на Великия Учител дошъл на земята“. А на нас другите се паднаха други неща, които ви разказваме.
към текста >>
78.
15. Снимките на Васко Искренов
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
Аз работех прецизно и си проверявах филмите, филм с най-хубавия филм, който имам AGFA, не много чувствителен, защото зърното там се губи и трябва
познание
, много
познание
, трябва вкус, трябва виждане.
В: Добре де, аз смятах, че са вашите филми 6/9. И: Не, спорех често с един стар фотограф Илачков. Аз му показах портрет голям направен и съм турил малката снимка, толкова малка снимка на жена - портрет. Няма зърно, няма ретуш, няма нищо. Гледа го, хвърля го, гледа го, хвърля го, гледа го, хвърля го.
Аз работех прецизно и си проверявах филмите, филм с най-хубавия филм, който имам AGFA, не много чувствителен, защото зърното там се губи и трябва
познание
, много
познание
, трябва вкус, трябва виждане.
В: Да. Значи вашите филми са правени на формат Лайка и 24/36 тези малките. Аз смятах, че като гледам тези снимки, аз смятах, че е 6/9 см. И: Не, не. Аз започнах с едно апаратче 6/9 фоклендер и когато се връщах от Камчия, от Черно море, направих едно пътешествие с платноходна лодка по Дунава и по Черно море.
към текста >>
79.
17. Бурята над Търново
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
Това
познание
не е така просто.
17. БУРЯТА НАД ТЪРНОВО И: Аз имам едно такова преживяване от последните години на Търновските събори. Ние сме на събора, 1925 г. - Търново. На събора в Търново лозинката, което даде Учителят беше „Това е живот вечен да познаеш Единнаго, Истиннаго Бога и пратения от Него Исус Христос“.
Това
познание
не е така просто.
Трябва да се извърви един дълъг път, да може човек да го разбере в неговия дълбок смисъл. По едно време на събора стана една суматоха. Искаха да дойдат, да ни разпръснат от събора. Църковниците подбудили народа да дойде със сопи. Обаче всички се преобърна наопаки.
към текста >>
80.
56. Писма от Учителя до д-р Иван Жеков
,
Юрданка Жекова (от д-р Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 7
Каменното сърце на човека да се отнеме и да му се даде от плът ангелска, направено от Любов, изпълнено с Обич Божествена и обградено с Дух на
познание
.
Господ да ви подкрепя и води в добрите ви намерения към бъдещата „Обнова“. Моят привет вам и на всички приятели. Ваш П.К.Дънов (Свещеният подпис) София, 10.IV.1919 г. Любезни Иван Жеков, Получих писмото ви. Животът на земята е училище, от всичко трябва да се извади поука, която хвърля светлина върху пътя.
Каменното сърце на човека да се отнеме и да му се даде от плът ангелска, направено от Любов, изпълнено с Обич Божествена и обградено с Дух на
познание
.
Ти минаваш сега през огънят на Божествената чистота. Вашите в другия свят са добре. За теб сега настават условия за по-добро разбиране на живота. Външното не всякога представя вътрешното. Бъди добър и весел духом.
към текста >>
81.
11. ТЕЛЕФОННАТА СЛУШАЛКА
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Той имаше индивидуален подход към всеки един от нас, тъй като имаше дълбоко
познание
за човешкото естество и за човешката душа.
- Нали любовта дълго търпи, благосклонна е. Какво ли не търпеше Той? Бе ни приел такива, каквито идехме от света, а ние представлявахме чудна мозайка. Като че ли в обществото около Учителя си бяха дали среща представители на всички раси, народности, класи, култури, епохи - цялото човечество почти в миниатюр. И всички тия разнородни елементи Учителя трябваше да ръководи с велико майсторство, да хармонизира.
Той имаше индивидуален подход към всеки един от нас, тъй като имаше дълбоко
познание
за човешкото естество и за човешката душа.
Принципиално отношението Му бе отношение към души, които познаваше и обичаше отдавна, много отдавна. Мисля, че всеки, който е дошъл в контакт с Учителя, все е бил облъхан от голямата Му вътрешна и външна чистота, тя привличаше, обайваше, респектираше. Можеше ли тогава да се показваш пред Него такъв, какъвто не си? Та нали Той виждаше, проникваше и там където ти не подозираш? Имаше голямо отвращение към лъжата във всичките й възможни форми, затова ценеше проявите на чистосърдечие, на прямота, на искреност.
към текста >>
82.
23. ДУХОВНОТО СЛЪНЦЕ
,
,
ТОМ 8
Той ме викаше сам по-често в палатката Му и на открито край нея на разговор, даваше ми някои формули, упражнения, по някое зрънце
познание
за самата мен, за родителите ми, за развитието ми, обръщаше ми внимание на какво специално да се спра в работата над себе си.
23. ДУХОВНОТО СЛЪНЦЕ Тъй като на Учителя аз гледах като на едно духовно слънце, ще си послужа с астрономичното понятие "перихелий", в който аз попаднах съвсем неочаквано за мен през лятото на 1930 г. на Рила. Той не трая дълго, но беше връхната точка в живота ми, в ученичеството ми, когато съм имала най-сюб-лимни преживявания. Тогава съм вникнала по-дълбоко в отношението Му и доверието, което ми е гласувал като на душа. Тогава съм имала съкровени разговори, записани в душата, не на книга.
Той ме викаше сам по-често в палатката Му и на открито край нея на разговор, даваше ми някои формули, упражнения, по някое зрънце
познание
за самата мен, за родителите ми, за развитието ми, обръщаше ми внимание на какво специално да се спра в работата над себе си.
И това продължи и след като се завърнахме от Рила и с прекъсвания, когато заминах на село - почти цяла година. Моето отношение към Него растеше, растеше и аз знаех вече в себе си, че не мога да живея без Учителя. За мене като във фокус се събра и кристализира всичко най-възвишено, което душата долавя, но думите не могат да изразят - Той ме научи да вниквам още повече в себе си и у другите, да гледам и на света с отворени очи, да търся и откривам навсякъде красотата и доброто, да позная възвишени състояния като щастие, блаженство, дълбок мир. И все пак, на два пъти Го чух да прави мек упрек: "Че аз гледам, вие вода газите, жадни ходите". Разбрах, какво искаше да каже, че недостатъчно използуваме любовта, светлината, която се струеше обилно от Него, за да живеем повече в радост, доволство, веселие, песни, мир, а ние опознахме и скръбта край Него.
към текста >>
83.
83. ДЪЛГИТЕ ГОДИНИ В МОЯ ЖИВОТ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Защото никой не е дошъл до онова истинско
познание
за УЧителя и все пак и най-малко просветеният е запазил спомен у себе си, че се е докоснал поне до една необикновена святост.
Сега когато хвърлям продължителен поглед върху изминатия през тях път виждам, че всичко е било на място, че всичко изживяно е било за добро, включително и това, което сега преживяваме. И самотата на село, която понякога ми тежеше, всъщност беше творческа, и противоречията по пътя бяха градивни камъни, вече огладени. И все пак, аз съвсем не казах всичко преживяно през тия светли години и възможно ли е? Много красиви спомени са останали заключени като нещо свещено, като реликва в тайната стаичка, в душата. Аз далеч не казах всичко и за Учителя, защото и никой от нас, които бяхме около Него като съученици, не може да стори това.
Защото никой не е дошъл до онова истинско
познание
за УЧителя и все пак и най-малко просветеният е запазил спомен у себе си, че се е докоснал поне до една необикновена святост.
Сега минават, нижат се много случаи на проверка на онова, което е говорил. Между многото Негови слова, които набелязаха пътя ни към бъдещето, често си спомням една мисъл: "Вие сте още в началото на вашето съзнателно развитие". И действително, за себе си аз имам схващане, че само съм стъпила в началото на един път, който се губи от погледа във вечността, но път из който ще вървя винаги озарена от голямата светлина лумнала от душата на Учителя. И ако Той бе казал в последните дни на земния си живот пред приятели: "Свърши се една малка работа" и ако Той с велико смирение така е преценил голямото дело, което извърши, а то бе дело Божие, какво да каже който и да е от нас? И когато Той се върне да продължи това дело, може би сега по изключение това да бъде по-скоро, вярвам че ще бъде при по-благоприятни условия, с по-малко противодействия и врагове.
към текста >>
84.
86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
А без да беше учил специално музика, беше роден музикант, имаше дълбоко и тънко
познание
на музиката, което не се ограничаваше от техниката.
Но чистотата е неделима от простотата и красотата. Истината, красотата, простотата, това беше едно тризвучие, което минаваше през живота му. Затова не обичаше сложните, заплетените, изкуствените прояви, натруфената, тежка реч, а простата, ясната, правдивата и с нея си служеше. Когато изнасяше човешките недъзи в семейството и обществото, не беше съдник, нито критик, имаше мярка за всичко, даваше препоръки и методи, как да се отстрани гнилото. Може би затова бе казал: "Ако можех да плача, бих оплакал съвременното човечество".
А без да беше учил специално музика, беше роден музикант, имаше дълбоко и тънко
познание
на музиката, което не се ограничаваше от техниката.
Като никой друг той разглеждаше музиката в широк мащаб, във всички сфери на човешкия живот, на природата, на Вселената. На музиката Той възлагаше много, като на възпитателен фактор за развитието и самовъз-питанието на човека. Затова и сам създаде музика, нова музика,която вплете в своята ежедневна педагогическа работа. Присъствувала съм при създаване на много от Неговите песни. Въодушевлението, с което правеше това, увличаше всички, които го слушаха.
към текста >>
Изобщо той имаше дълбоко
познание
за човешкото естество - външно и вътрешно.
И ако бе дал познания за храненето, като основна дейност, от която трябваше да почне самовъзпитанието на човека, можеше ли да няма познания и по домакинство? Най-неочаквано за дежурните сестри ще влезе в кухнята, ще отхлупи големите тенджери, ще даде някои препоръки относно приготовлението на яденето и ще си излезе. В малкия опит на комунално хранете, което имахме, Той прояви своето ново разбиране. Учителят взе материя за своето физическо тяло от българския народ, и ако той е слязъл между него, то е било, защото е имал специална мисия. Затова добре бе проучил българина като тип в продължение на 12 години, още преди да почне открито духовната си работа.
Изобщо той имаше дълбоко
познание
за човешкото естество - външно и вътрешно.
И работата Му като Велик Дух не се ограничи само в засяването на българската нива. Високите напредничави идеи, които Той донесе, откликнаха в много готови съзнания и у други народи, те прекосиха границите на България. И можеше ли иначе? Езикът Му беше общочовешки, щом Любовта и Мъдростта са универсални езици, не следва ли да се изучават от всички съзнателни хора, стига да се възприеме правилния метод. След всичко казано дотук, трябва да добавя и това, че целият Му живот и дейност носеше печата на голямо смирение, дало най-ярко изражение в кратките думи, изречени от Него, малко преди да напусне тялото си и Земята: "Свърши се една малка работа".
към текста >>
85.
12. СВИРЦИТЕ
,
,
ТОМ 8
Възложи се тази работа на мен, въпреки че нямах никакво
познание
по този отдел.
12. СВИРЦИТЕ Беше през пролетта на 1934 г. Оказа се, че пчелите на Изгрева са останали без човек, който да се занимава с тях.
Възложи се тази работа на мен, въпреки че нямах никакво
познание
по този отдел.
По това време моя баща работеше в пчеларската кооперация "нектар", обичаше пчеларството и ме насърчи. Първо ме записа в един съответен курс и едновременно с това аз започнах да отварям кошерите и да подреждам инвентара. И всичко, което беше необходимо, той ми доставяше. Много му беше приятно да говори за тези мои питомци и току ме изненада с някое пособие, за което се говори между неговите колеги в града. Един ден ми донесе някаква мрежеста кутийка и ми каза, че се казва "тьртоловка" и че службата й оправдавала това име.
към текста >>
86.
81. А ДНЕС КАКВО ОСТАНА ОТ ОНАЗИ ЕПОХА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
Преля у главите Той чудното знание, изправи ги смело пред чудно
познание
, 10.
и знание дава внезапно, спонтанно, и ясно го прави в този миг и нагледно. 5. Билата понасят децата с крилата, посяват ги с обич, с Любов в синевата 6. и песен запяват с отворени взори: Елате ги вижте по слънчеви двори. 7. Беседите седем хиляди са песен, подарък преценен със обич донесен, 8. от Миров Учител прекрасен и мъдър, и истинен, хубав, над всичко и щедър. 9.
Преля у главите Той чудното знание, изправи ги смело пред чудно
познание
, 10.
отвори прозорец - шести, седми, осми -хоризонтът светна, пое нови друми. 11.0, знание ново! Прекрасно и свежо. Донесено с обич, донесено вещо, 12. прорастък да видим и плод да узрее, окови да паднат и слънце да грее. 13.
към текста >>
Познание
!
Човекът отскочи със метри нагоре, запита се що е, какво е туй горе 40. и видя живота съвсем нов и красен, пленителен, чуден и лек като песен. 41. Минута! И знание! Минута!
Познание
!
Сменено "Аз и мое" с учудващото "ние". 42. Диригент и палка! Диригент без палка! Учителю Миров! Ти роди човека!
към текста >>
87.
51. УЧИТЕЛЯТ И ОФИЦИАЛНИЯТ КЛИР НА ЦЪРКВИТЕ
,
,
ТОМ 8
А за
познание
към Учителя, чак след 1000 години може да говорим!
Ние сега например, прочел един две книжки от Учителя и казва, че бил ученик на Учителя. Е, как може това нещо? Ние не знаем още какво значи ученик! Не знаем. Като не знаем какво е даже човекът.
А за
познание
към Учителя, чак след 1000 години може да говорим!
към текста >>
88.
28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА
,
,
ТОМ 8
Той може да всади в твоята душа истинското
познание
и мъдрост за Божиите наредби.
Каквото и да мислиш друго вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне, не ще ти предаде нито педя на живота. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и Неговото повишение и облагородяване се състои в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и Неговата любов. Там дето Духът Божий живее и действува има Мир и Радост. Това е единствения вседостатъчен Дух, Който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, който е Духът на спасението!
Той може да всади в твоята душа истинското
познание
и мъдрост за Божиите наредби.
Сега какво желаеш ти? - Мъдрост. Какво искаш? - Знание. И какво ти е нужно за живота?
към текста >>
89.
10. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
Кратка биография
,
ТОМ 8
Изнася сказки в София във Военния клуб и градското казино върху новите течения на науката, философията, теорията на
познанието
, психичния принцип и регенерацията в новата биология.
Тези му качества не остават скрити и почват да го търсят за съвети и помощ. Неговите предсказания на стотици хора са известни. И доказани. Има още живи хора, които си спомнят това. Издава вестник "Алфа", а по-късно и "Живот", в които популяризира окултните науки за обществото, като навсякъде прокарва идеите и мислите на Учителя.
Изнася сказки в София във Военния клуб и градското казино върху новите течения на науката, философията, теорията на
познанието
, психичния принцип и регенерацията в новата биология.
Редовен посетител на беседите на Учителя. Но това не му е достатъчно затова използва всяко свободно време да пише и издава книги, все в духа на Учението на Учителя. Пише статии във вестник "Братство" и в списание "Житно зърно". Аз не зная някой от последователите и учениците на Учителя да е писал, печатил и издавал толкова много книги колкото Лулчев. Мога дори да ги изредя за тези, които не са ги виждали и чели. I.
към текста >>
90.
105. ОКУЛТНИ ОПИТИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Затова никога не говорете за опитностите си през съзнания, които нямат
познание
за това нещо".
И тези образи оставаха в съзнанието и ако рече, нали някога да ни каже как се радва Истината, това нещо вътре веднага у нас, този образ изпъква и това беше помощта, която Учителят ни даваше със знанието си за говоренето на Истината. Разбира се Учителят казваше: „Истината, цялата истина ще я кажете на Бога. Само на Бога се говори всичко. За вашите опитности ще говорите на тия, които могат да ви разберат. Ако го говорите на други, които няма да ви разберат, вие ще почувствате като натоварени, ограбени и ще се почувствате неразбрани.
Затова никога не говорете за опитностите си през съзнания, които нямат
познание
за това нещо".
Тези неща бяха за охрана нали в работата ни, защото човек знаете ли какво е. У човека има тщеславие, има желание да се покаже, макар че това са лични чувства, които ние трябва да ги завладеем, нали покаже се някога, дойде ти в съзнанието, ти не си обърнал внимание и хоп кажеш нещо, което не трябва да кажеш, нали по такъв начин правиме грешки и човек после се лови, че не е трябвало да каже и онова не е трябвало да каже. Но Той казваше за Истината до която човек достига, тя е реалността, тя е същественото в живота. И затуй човек като познава Истината, тя ще го направи свободен. Нали качеството на Истината е това, ще го направи свободен.
към текста >>
91.
10.Учителят ни води по нов път
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Виждането чрез ума и сърцето разширява нашето
познание
за света и природата.
Като наблюдава човек природата, може да почувствува живота в нея. Както човек вижда красотата в природата, така може да усети чрез сърцето си и живота в нея. Едно вътрешно усещане чрез сърцето може да даде на човека по-голяма увереност, отколкото някакво доказателство. Ние виждаме с очите си, но също виждаме с ума си, със сърцето си. Виждането с ума и сърцето не е по-малко убедително от виждането с очите.
Виждането чрез ума и сърцето разширява нашето
познание
за света и природата.
Красотата в живота идва от тия вътрешните знания. Всички хора, които имат очи могат ли да видят красотата в природата? - Не. Красотата виждат само тия, които имат вътрешна възможност да я видят. Днес човек цени повече това, което той е създал, отколкото всичкото величие, което съществува в самата природа.
към текста >>
92.
01 - 78. ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Аз смятам, че без тези живи опитности, без живото
познание
на Христа отвътре, те не биха могли да издържат нито ден в тяхната половинвековна дейност като ученици на Школата.
Онова поколение имаше много опитности с Учителя и то тези живи опитности, от категорията на живото Божие присъствие и проявление, опитности на онези в Евангелието. Може би, че това бяха усилни и тежки години, когато техният живот на фронта е бил в ръцете на Небето, когато са преминали през войните на косъм от смъртта и са се озовали след тях с купища опитности, които за тях бяха съкровени и живо изявление на Бога. Тези приятели имаха жив, непосредствен контакт с Божественото чрез Неговото изявление, чрез Дух и Сила. Това беше довело у тях една непоклатима увереност към Учителя и знаеха много добре кой бе Учителят и защо и за какво бе дошъл на земята. Те бяха стожерите, около които се завъртя гумното, за да се вършеят снопите жито през цялата Школа.
Аз смятам, че без тези живи опитности, без живото
познание
на Христа отвътре, те не биха могли да издържат нито ден в тяхната половинвековна дейност като ученици на Школата.
Ние дойдохме като младежи и с нас се отвори Школата през 1922 г. и цели 22 години ние бяхме галените деца на Школата, но тези приятели бяха стожерите на Школата. Те бяха ръководителите на братствата в провинцията, те бяха онези дейни братя на Изгрева, които движеха всички организационни въпроси около салона и Школата, около печатането на беседите, екскурзиите, лагерите по планините. Ние, младежите, участвахме в братския живот, но нашето поколение имаше друга задача, която трябваше да решим след закриването на Школата със заминаването на Учителя през 1944 г. Тези възрастни приятели ние ги наричахме „старите братя", защото те бяха сподвижници на Учителя преди 1910 г., както и през време на войните от 1910 -1922 год., както и през време на Школата от 1922 -1944 г.
към текста >>
93.
09 - 279. СЕДЕМТЕ ПРОФЕСОРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Третата изненада била тая, че Учителят отговорил с голяма вещина на въпросите им из разните области на човешкото
познание
.
Това била първата голяма изненада за тях, защото те на никого не били казали за това си посещение, а ето, столовете им специално запазени. Втората изненада била, че те щом седнали, Учителят се обърнал към първия от тях и му отговорил на въпросите, преди още да му бъдат поставени. След това Учителят отговорил последователно на въпросите на всички останали. Това ги изумило. Те само се поглеждали и свивали рамене от изненада, като недоумявали от где той знае въпросите им.
Третата изненада била тая, че Учителят отговорил с голяма вещина на въпросите им из разните области на човешкото
познание
.
След като Учителят отговорил на всички въпроси, преди да му бъдат зададени, тогава се обърнал към тях с думите: „Имате ли други въпроси? " - „Не, нямаме", отговорили втрещени от изумление седемте професори. - „Тогава друг път не се опитвайте са поставяте Учителя на тясно." Това било четвъртата изненада. Разказано от сестра Люба Стойкова в Тополица. 19.12.1963 г.
към текста >>
94.
23 - 15. НОВОТО УЧЕНИЕ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Ново, защото разкрива нови хоризонти на
познание
, нови сили за овладяване, светлина за вътрешното битие и устройство на човека, за което той никога не е подозирал.
Те са потенциални сили, вложени в човека и като семена, чакат благоприятни условия за своето пробуждане и израстване. Тези добродетели са: ЛЮБОВ. ПРАВДА. МЪДРОСТ, ИСТИНА, ДОБРОДЕТЕЛ. Когато започне тяхното пробуждане, човек влиза в новия живот. За този нов живот съвременните учени нямат представа, Това Учение, което е в състояние да пробуди тези добродетели, Учителят нарече „НОВО УЧЕНИЕ".
Ново, защото разкрива нови хоризонти на
познание
, нови сили за овладяване, светлина за вътрешното битие и устройство на човека, за което той никога не е подозирал.
Исторически погледнато, това Учение не е ново. Още преди две хиляди години Христос е проповядвал тези велики добродетели. Той е бил велик и мощен оратор. Според Учителя Дънов, една беседа на Христа е траяла 4 часа и е говорел винаги пред много слушатели. Христос не е могъл да предаде цялото си учение, защото учениците му не ра били подготвени да го възприемат напълно, но и в това, което е записано в Евангелията се вижда, че е говорил за петте велики добродетели.
към текста >>
95.
І.01.02. СКИНИЯТА, ЗЕМНОТО СВЕТИЛИЩЕ И НЕГОВОТО ОЧИСТВАНЕ ВЪВ ВЪНШНОТО СВЕТИЛИЩЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
И
познание
Божие повече, нежели всесъжение." „Защото не щеш жертва, а аз щях да принеса.
Освен това евреите бяха учени да не се облягат само на жертвата и че без покаяние, без вяра в Господа и изправяне, то всяка жертва е мерзост пред Господа (Притчи, гл. 21, ст. 27). Господ иска милост, а не жертва (Осия, гл. 6, ст. 6). „Защото милост искам, а не жертва.
И
познание
Божие повече, нежели всесъжение." „Защото не щеш жертва, а аз щях да принеса.
Всесъжения не ти са угодни. Жертви на Бога са дух съкрушен. Сърце съкрушено и смирено, Боже, ти не ще да презреш." (Псалом 51, ст. 16-17). Така бе даден законът на жертвата, както бе заповядал Господ на Моисея на Синайската гора (планина). Нареди Господ на людете си да принасят юнец и овен за примирителна жертва.
към текста >>
96.
III.03 ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ДУХОВНОСТТА (СПИРИТИЗМА)
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
И ако някои учени отказват още да приемат духовните явления и техните следствия, не е далеч времето, когато тези малки изключения не ще могат вече да се укрият от силата на явленията, е далеч от да нападат това, което чрез собственно съзнаниете не познават и не искат па познаят, ще бъдат принудени да кажат същото, както тези, които са опитали и изучили: „Ние не казваме, че това е възможно, ние казваме, че това е." По един философически и морален начин духовността поучава хората на безценното благоразумно
познание
на нещата.
Медиумизма привлича не по-малко вниманието на учените. Ще ни забележат, че потвърждението на откровението посредством Духовете избягва от научния контрол. Ще отговорим, че често откровението усветлява науката и че ако последнята не е всякога съгласна с откровението, от туй не следва, че то даром треба да бъде уничтожено от науката. Разноречието, което съществува между тях, няма за причина освен значителния успех на откровението относително науката, която, както справедливо казва г. Албен Валабрег, не е освен в началото на обширния и великолепен път, който й остава да извърви, когато откровението има светлината на върховните интелигентни същества, които живеят в задгробния свят, които поучават и подпомагат добрите воли, като приготовляват славното бъдище на нашето човечество през всякакъв вид борби, що неговото невежество обема, за да парализира негова вървеж.
И ако някои учени отказват още да приемат духовните явления и техните следствия, не е далеч времето, когато тези малки изключения не ще могат вече да се укрият от силата на явленията, е далеч от да нападат това, което чрез собственно съзнаниете не познават и не искат па познаят, ще бъдат принудени да кажат същото, както тези, които са опитали и изучили: „Ние не казваме, че това е възможно, ние казваме, че това е." По един философически и морален начин духовността поучава хората на безценното благоразумно
познание
на нещата.
Тя е превъсходната наука, която усветява, задоволява и определя съвестта. Тя е светилището, от което произхожда свещенната светлина, която прониква до най-дълбоките гънки на нашата душа, за да я стресне, когато тя е нажалена Тя може да я разбуди от нейната тъпост и да раздвижи нейното безчуствие. Тя може да я направи внимателна към туй върховно добро, което е драгоценния ключ на нашето усъвършенствуване, като е умозрението на самата ни съвест. Духовността доказва, че необходимостта от непрекъснати съществувания е законното заключение на напредъка, а под това са подчинени всичките същества. Действително, непрекъснатите съществувания са средството да можем да умножим количеството и качеството на нашите интелектуални и морални способности, които ще бъдат потребни да ни съдействуват в нашето усъвършенствуване.
към текста >>
97.
IV.Четвърто събрание, 15 август 1906 г.
,
Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА
,
ТОМ 11
Изхвърлете грижите от вашите сърца, защото те са, които ви спъват в
познанието
на Божествената Мъдрост.
Четвърто събрание, 15 август 1906 г. След обикновената молитва и четене на Свещеното писание Господ чрез Учителя отправя ни Своите последни съвети и напътствания. През Всичко[то] това Време няколко птички, които бяха накацали на дървото пред прозореца, сладко чириликаха. Господ взе акт от птичето пеене и каза следното: - Както Господ весели тия птички отвън, така ще развесели и вас.
Изхвърлете грижите от вашите сърца, защото те са, които ви спъват в
познанието
на Божествената Мъдрост.
Те са мрачните облаци, които винаги държат небето мрачно за вас и не можете да виждате. Светът е създаден за вас и вие ще бъдете негови наследници. Всичките тия жилища и светове очакват вас. Те са ваши братя. Научете се да бъдете подобни на тях, да живеете в радост, мир и веселие.
към текста >>
98.
IV.18 август, 9 часа сутринта
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Той може да всади в твоята душа истинско
познание
и мъдрост за Божиите наредби.
Добре да се храниш значи да възприемеш всичко, каквото Бог е определил за живота; добре да живееш е да изпълниш всичко, каквото Господ е наредил; добре да мислиш е да разсъждаваш и гледаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго вън от това, което е в Бога, то няма да ти придаде нито една педя на живота ти. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и неговото повишение и облагородяване седи в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят жквот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста любов Там, дето Духът Божи живее и действува, има мир и радост. Това е единственият вседостатъчен Дух, Който може да ти даде всичко, да те направи да познаеш пълната истина, която е Господ на нашето спасение.
Той може да всади в твоята душа истинско
познание
и мъдрост за Божиите наредби.
Сега какво желаеш ти? Мъдрост. Какво искаш? Знание. Какво е нужно за живота ти? Здраве, храна, облекло. Помни, че Господ е обещал, че няма да лиши от нищо Своите добри чеда.
към текста >>
99.
IV.12 август, вторник 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всяко дихание да хвали Господа", Учителят каза: - Ще ви говоря върху думата „
познание
".
12 август, вторник Времето е студено, но след изгряването на Слънцето лека-полека се стопли и през целия ден имаше топло и тихо време. Слънцето идеше през редки бели красиви облаци. В 5 часа сутринта хората в Търново усетили земетресение, което отсетне се оповести в пресата. Приятелите са весели и спокойни. От 5 до 9 часа има бдение по трима.
В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всяко дихание да хвали Господа", Учителят каза: - Ще ви говоря върху думата „
познание
".
За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Ще вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всеки мисли, че има познание за черешата или крушата, или сливата. Но ако ни запитат в какво се състои нашето познаване, едва ли можем да дадем точно съответствуващ отговор на истината, защото, ако вземете сливата, да кажем, ще й се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че й е приложена сладчина. Значи в тия три периода имаме диаметрално противоположни неща и следователно ние ще турим една и съща слива в три категории и като че ли ще имаме пред себе си три различни сливи.
към текста >>
На пръв поглед всеки мисли, че има
познание
за черешата или крушата, или сливата.
Приятелите са весели и спокойни. От 5 до 9 часа има бдение по трима. В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всяко дихание да хвали Господа", Учителят каза: - Ще ви говоря върху думата „познание". За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Ще вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша.
На пръв поглед всеки мисли, че има
познание
за черешата или крушата, или сливата.
Но ако ни запитат в какво се състои нашето познаване, едва ли можем да дадем точно съответствуващ отговор на истината, защото, ако вземете сливата, да кажем, ще й се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че й е приложена сладчина. Значи в тия три периода имаме диаметрално противоположни неща и следователно ние ще турим една и съща слива в три категории и като че ли ще имаме пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със специфичния й вкус, друг я видеше, когато е наедряла, с киселия й вкус, а трети философ я видеше, когато вече е узряла и има приятна сладчина, то питам аз: нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това най-вярното в този спор ще е, че всеки един от тях има пред себе си една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие.
към текста >>
100.
V.II.2 ДОБРАТА МОЛИТВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Помагай ни и ни съдействувай да растем във всяко
познание
и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина. 8.
Молим ти се, изпроводи Духа си да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. 3. Научи ни да правим Твоята воля, да осветяваме Твоето име и да те словословим винаги. 4. Осветявай Духа ни, просвещавай сърдцата ни и ума ни, да пазим твоите заповеди и повеления. 5. Вдъхвай в нас с присъствието си чистите си мисли и ни упътвай да ти служим с радост. 6. Животът ни, който посвещаваме на Теб за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй. 7.
Помагай ни и ни съдействувай да растем във всяко
познание
и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина. 8.
Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето име, да е за успеха на Твоето Царство на земята. 9. Храни душата ни с Небесния хляб и укрепявай ни със силата си да успеваме в живота си. 10. Като ни даваш всичките твои благословения; приложи Любовта си, да ни е вечен закон, защото на теб принадлежи: Царството, Силата и Славата завинаги. АМИН. (Свещеният подпис на Духа Беинса Дуно) Учителят:,. Добрата молитва се състои от 10 ключа за влизане в Царството Божие.
към текста >>
НАГОРЕ