НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
113
резултата в
86
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
Познанието
на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност.
Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в борбата, подкрепят го в опасните времена. За да произведе подобни следствия, вярата трябва да почива върху една здрава основа, която да й представя свободния изпит и свободата на мисълта. Наместо догми и тайнства, тя трабва да познава само началата, произходящи от прямото наблюдение, от изучаването на естествените закони. Такъв е характера на спиритическата вяра. Философията на духовете ни предава една вяра, която, за да' бъде съобразна с разума, е същевременно и по-силна.
Познанието
на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност.
Действително, от що се страхуваме, като знаем, че никоя душа няма да се погуби, че подир бурите и между особните несъгласия на живота, чрез мрачната нощ, дето всичко се види да загинва, ще видим да изгрее прекрасната светлина на безконечните дни? Проникнати от мисълта, че този живот е като една минута относително до иялото ни смъртно съществувание. ние ще претърпим неизбежните злини, що той произвежда. Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над движенията от щастието. Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за борбата.
към текста >>
2.
Учителя по духовен път приема десет въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'
, 13.02.1899 г.
Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до
познание
на Истината!
ОТГОВОРИ НА СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ Ето нашето обязание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваш в следующите десет свидетелства, което Духът на Истината ни дава: Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Вярвам от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Господ Бог на Живота, който всякога говори и чрез говора на Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо! Второ свидетелство: Вярваш ли във Мен, Твоя Господ и Спасител, който ти говори сега?
Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до
познание
на Истината!
Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат. Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Вярвам в моя Приятел, Господа Исуса Христа, и във всичките мои братя – раби на Бога живаго, които се подвизават заедно с мен! Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание?
към текста >>
3.
Учителя по духовен път приема от Духа - 'Божието обещание'
, 24.02.1899 г.
Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до
познание
на Истината!
ОТГОВОРИ НА СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ Ето нашето обязание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваш в следующите десет свидетелства, което Духът на Истината ни дава: Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Вярвам от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Господ Бог на Живота, който всякога говори и чрез говора на Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо! Второ свидетелство: Вярваш ли във Мен, Твоя Господ и Спасител, който ти говори сега?
Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до
познание
на Истината!
Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат. Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Вярвам в моя Приятел, Господа Исуса Христа, и във всичките мои братя – раби на Бога живаго, които се подвизават заедно с мен! Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание?
към текста >>
4.
Учителя дава отговори на десетте въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'
, 28.02.1899 г.
Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до
познание
на Истината!
ОТГОВОРИ НА СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ Ето нашето обязание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваш в следующите десет свидетелства, което Духът на Истината ни дава: Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Вярвам от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Господ Бог на Живота, който всякога говори и чрез говора на Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо! Второ свидетелство: Вярваш ли във Мен, Твоя Господ и Спасител, който ти говори сега?
Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до
познание
на Истината!
Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат. Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Вярвам в моя Приятел, Господа Исуса Христа, и във всичките мои братя – раби на Бога живаго, които се подвизават заедно с мен! Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание?
към текста >>
5.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 1.09.1899 г.
В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и
познание
на Господа.
с. Гюле кьой, 1 септемврий 1899 г.98 Люб. бр. Киров, Днеска писах на д-р Миркович, а същевременно пиша и на вази. Успехът на вашия духовен живот ме интересува много.
В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и
познание
на Господа.
Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвещение. „А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан. 16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему.
към текста >>
Аз се моля вий да преуспявате в
познанието
на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни.
с. Гюле кьой, 1 септемврий 1899 г.98 Люб. бр. Киров, Днеска писах на д-р Миркович, а същевременно пиша и на вази. Успехът на вашия духовен живот ме интересува много. В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа.
Аз се моля вий да преуспявате в
познанието
на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни.
Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвещение. „А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан. 16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему. С какво чудно търпение, с каква велика милост Той носи нашите теготи и търпи нашите слабости.
към текста >>
6.
Писмо от Учителя до П.Киров (снимка на писмото)
, 30.10.1899 г.
Растете ли в
познанието
и благодатта Господня?
Нови пазар101, 30 ок[томврий] [18]99 г.* Вчера приех писмо от г-н д-р Миркович, в което ме питаше за Козлова, а тъй също и за вази. Аз не съм приемал, стана отдавна, писмо от Козлова. Ако вие сте получили, моля съобщете ми къде е сега той. Желая да зная тъй също как се вие поминувате всинца.
Растете ли в
познанието
и благодатта Господня?
Поздравете от мен Николая Велчев102. Вярвам той да е почнал да работи. Съобщете ми всичко под ръка. Аз ви поздравлявам сърдечно. Делото напредва, Духът работи, Истината се въдворява, Добродетелта възкръсва, Правдата иде, Любовта се възцарява.
към текста >>
7.
Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 18.03.1900 г.
Познанието
на Бога го изисква вътрешния живот на душата ни.
И право им каза Христос, че ако не повервате в мене, че съм (т. е. излязъл от Бога) в греховете си ще умрете. И нема да ме видите от нине докато не кажете благословен Онзи който иде е в името Господне. И видя ли добро от тогава насам Израил? Не. Той е презрен и отритнат от целото человечество за своето неверие.
Познанието
на Бога го изисква вътрешния живот на душата ни.
Този Бог когото търси душата ни не е далеч. “Съм ли, казва Господ на едно место, само Бог отдалеч, не съм ли Бог и от близо? ” И действително Бог има двояко присъствие: едно в небето, а другото в скършения духом по сърце за да го оживява. Този Господ който живее в нас е толкова благ и милостив, щото се изисква както от слепия само да отвори очите си, за да види блестящото слънце и този хубав свет който ни заобикаля. Този наш Господ когото търсим има свое царство, “Царството Божие”, което съдържа две основни неща: да възлюбим Господа Бога от всичкото си сърце, душа и ум и ближния си както себе си.
към текста >>
8.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 25.03.1900 г.
Моето желание и вътрешна радост е вие да растете във всяка благодат и
познание
в Господа.
Всичко е за добро. Макар враговете ни и да са много, обаче Господ е с нас. Така са страдали всички святи мъже, които са слугували Господу. С много скърби трябва да влезем в Царството Божие. Господ Бог мой да ви укрепи и благослови според своята милост и благост.
Моето желание и вътрешна радост е вие да растете във всяка благодат и
познание
в Господа.
Да познавате от опит що е Неговата блага и свята воля и да Му се доверявате с всичкото си сърце. Аз съм уверен за вази и зная, че ще устоите верен до край. Поздравлявам ви всички в Господа. Поздрави бр. Тодора и Николая.
към текста >>
9.
Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов
, 9.04.1900 г.
Моето желание и вътрешна радост е вие да растете във всяка благодат и
познание
в Господа.
Всичко е за добро. Макар враговете ни и да са много, обаче Господ е с нас. Така са страдали всички святи мъже, които са слугували Господу. С много скърби трябва да влезем в Царството Божие. Господ Бог мой да ви укрепи и благослови според своята милост и благост.
Моето желание и вътрешна радост е вие да растете във всяка благодат и
познание
в Господа.
Да познавате от опит що е Неговата блага и свята воля и да Му се доверявате с всичкото си сърце. Аз съм уверен за вази и зная, че ще устоите верен до край. Поздравлявам ви всички в Господа. Поздрави бр. Тодора и Николая.
към текста >>
10.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор първи - УПЪТВАНЕ
, 25.06.1900 г.
В това седи съвършенството – в
познанието
Волята на Единия истинен Бог, Господ Спасител.
Думата ми е за теб, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на теб всичко ти съдейства от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, на това кой има да каже нещо? И ако Той показва на теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението си. Той има власт и сила да стори все, що желае и що мисли, и няма кой да Му се противи. Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с целостта на сърцето си.
В това седи съвършенството – в
познанието
Волята на Единия истинен Бог, Господ Спасител.
Велики са неговите благословения, които е приготвил за онези, конто Го любят. Там, горе в Небето, има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии. Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на Синовете Божии. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света, на всичко, което се върши около теб. Не ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат ума ти.
към текста >>
11.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО
, 1.07.1900 г.
Аз те следя на всяко място и те ръководя и пазя във всичко и ти давам своята благодат да растеш и се усъвършенстваш в
познанието
на Моето Слово.
Земята е Господня и всичко, което е по нея. Тогова, когото Бог не осъжда, никой друг не може да го осъди. Аз днес ти говоря и да знаеш това, и да го пазиш в сърцето си. Силата е от Бога и тя се показва в твоята немощ. Ето Аз Съм, който оживявам Словото Божие във всяко сърце, което го приема – този Истий, който ти говоря и който ти диктувам тайните на Царството Божие да ги проумяваш.
Аз те следя на всяко място и те ръководя и пазя във всичко и ти давам своята благодат да растеш и се усъвършенстваш в
познанието
на Моето Слово.
И желая да си подобен на Този, който е Виделина и Добродетел всякога. Тогава Господ ще се всели и ще направи жилището си у вази, и ще живее винаги. Земята и Небето ще преидат, но моите думи няма, защото Аз Съм Бог живий. Моето Слово пребъдва всякога и Аз го оживявам в род и род, за да ме знаят и да ми се боят всички. „Не Съм те измамил, нито Съм те излъгал, говори Господ, но те опитах, за да те позная верен ли си и дали ще ходиш по съветите Ми, и дали ще изпълняваш заповедите Ми, които ти предлагам.“
към текста >>
12.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор четвърти - ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖ...
, 5.07.1900 г.
И сега Аз съм, който се застъпям за теб и желая ти да растеш в
познанието
на Истината, която ще те направи свободен.
Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина. И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината. Ето затова Аз присъствам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка Виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има Мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те подбуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и възстановяваш в Него постоянно.
И сега Аз съм, който се застъпям за теб и желая ти да растеш в
познанието
на Истината, която ще те направи свободен.
Предупреждавам те отсега да се пазиш от всякой грях, волен или неволен, явен или таен. Грехът нищо не може да го извини и никой не може да го поправи освен един Бог и Господ. Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани и пази душата си с всичкото си пазене, което Духът може да извърши за теб. А сега сам Господ на Мира да те съблюдава в Своето Си име от всичките ухищрения на лукаваго. Тия са думите на Живота, които ти повтарям и които нося в Духа си за теб.
към текста >>
13.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ
, 5.07.1900 г.
„Свети бъдете, казва Господ, защото и Аз Съм свят.“ Тия са важните неща на Живота –
познанието
на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо.
Знаеш ли где са ония славни Същества, които някогаш запълнеха преддверията на славното Небе и конто само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота бидоха изгонени на вечно заточение от Небесните жилища. В Небето няма лицеприятие, няма предпочитание на едного пред другиго. Всички, малки и големи, живеят в непреривните връзки на Любовта. Там всички са синове, всички са свещеници, всички са царе и служители Богу – Род избран, семе царско. Но изпитът е тук, долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити на Живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на светостта.
„Свети бъдете, казва Господ, защото и Аз Съм свят.“ Тия са важните неща на Живота –
познанието
на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо.
Истината е сам Бог и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен. Господ е сам жива вода и истински хляб и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна да напредваш по-нагоре е невъзможно. Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят.
към текста >>
Защото Дървото на
познание
добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после.
Той видя в естествения свят, че по-долните от него твари ходят две по две и че да имаше известна връзка помежду тях. И му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа. И Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания.
Защото Дървото на
познание
добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после.
Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него – защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не вкуси неговите приятни плодове? Не, то беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. „Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата Земя и нейните богатства.“ Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: „От нине плодете се, множете се, обладайте Земята и напълнете я.“
към текста >>
Но можеше ли той да напълни Земята и да я обладава, без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на
познанието
на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на Живота?
Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него – защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не вкуси неговите приятни плодове? Не, то беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. „Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата Земя и нейните богатства.“ Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: „От нине плодете се, множете се, обладайте Земята и напълнете я.“
Но можеше ли той да напълни Земята и да я обладава, без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на
познанието
на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на Живота?
Не, то беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа, събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло – не вредеше за него, стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежният момент на падането и злощастният път, по който се промъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на Земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Но по невъзможността на Адама (по това, че беше плътски) да стори Правдата, Господ предопредели сам да се въплъти и да изведе страждующото Адамово потомство от земята на робството.
към текста >>
Това вътрешно
познание
трябва да търсиш, в него трябва да се облечеш ти сам.
Във всичко Той върши преднамеренията на Своя Дух на Своята върховна Воля. Колкото е благ и снизходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен, и свят да осъди стар грешник, закоравял в злото. Но тия неща за теб не са най-важните – да знаеш по кой начин Бог може да помилва и опрости, и по кой начин може да осъди и погуби. Важното е твоето спасение, твоето възраждане, твоето възобновление и усъвършенстване в пътя Господен. Важното е твоето просвещение да познаваш Истината, която е сам Бог.
Това вътрешно
познание
трябва да търсиш, в него трябва да се облечеш ти сам.
Тогава непременно служението ти ще е благоугодно Богу, делото на ръцете ти ще е приятно пред Неговото лице. Защото, ако струваш Волята Му тъй, както сам Господ, то ще бъдеш и послушван винаги и във всяко време. И не ще има нищо невъзможно за теб. Ще повикаш и ще ти отговори, ще попросиш и ще възприемеш. Ето това е великото Божие благословение – да бъдеш винаги благоприятен пред Него.
към текста >>
14.
Разговор на Учителя с Духа Господен, записан на 1 октомври 1900 г. - ТРИТЕ НЕЩА
, 1.10.1900 г.
Той може да всади в твоята душа истинското
Познание
и Мъдрост за Божиите наредби.
Но каквото и да мислиш друго, вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне, ни придаде нито една педя на живота. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и неговото повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят Живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и Неговата Любов. Там, гдето Духът Божий живее и действа, има Мир и Радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на Спасението.
Той може да всади в твоята душа истинското
Познание
и Мъдрост за Божиите наредби.
Сега какво желаеш ти? – Мъдрост. Какво искаш? – Знание. И какво ти е нужно за Живота?
към текста >>
15.
Учителя получава от Духа „Трите неща”
, 1.10.1900 г.
Той може да всади в твоята душа истинското
познание
и Мъдрост за Божиите наредби.
Но, каквото и да мислиш друго вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне ни придаде нито една педя на живота. Живота седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и неговата Любов. Там гдето Духът Божий живее и действува има мир и радост. Този е единствения вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на спасението.
Той може да всади в твоята душа истинското
познание
и Мъдрост за Божиите наредби.
Сега, какво желаеш ти? Мъдрост. Какво искаш? Знание. И, какво ти е нужно за живота? Здраве, храна, облекло. Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада.
към текста >>
16.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар
, 8.11.1900 г.
Аз съм уверен, че вие растете в благодат и
познание
.
Нови пазар, 8 ноемврий 1900 г. Любез. бр. Киров, Надявам се писмото ми да ви завари радостен и весел в Господа. Това е най-голямото богатство за душата на един верующ — да има мира и благословението на Светия Дух Божий.
Аз съм уверен, че вие растете в благодат и
познание
.
Вашето последно писмо приех, прочетох го внимателно и разбрах всичко, което ми пишете. Бъдете спокоен, аз винаги добре Ви разбирам, зная стремлението на духа ви, зная, че Господ ви води. Мен ми е драго и приятно за вашия духовен успех. Изпитните в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа. Желанието на Нашия Небесен Баща е да се усъвършенстваме вътрешно във всяка добродетел и истина.
към текста >>
17.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар
, 12.11.1900 г.
Желая, бр., да ви съобщя: както Бог от величието на Неговата милост и „Божествената Негова сила е „благоволил" да дари нам всичко, що е за живота потребно и за „благочестието", за да можем „чрез
познанието
на Тогози, Който е призвал нас", да участваме в Неговата „слава и добродетел; чрез благодатта на Когото се дариха нам всичките най-големи драгоценни обещания, за да бъдете поради тях причастници на Божественото естество и да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е на света".
Нови пазар, 12 ноемврий 1900 г.160 Любез. бр. Киров и Тодор, „Благодат и мир да се умножи на вас с познанието на Бога и на Исуса Господа нашего." [II Петр. 1:2]
Желая, бр., да ви съобщя: както Бог от величието на Неговата милост и „Божествената Негова сила е „благоволил" да дари нам всичко, що е за живота потребно и за „благочестието", за да можем „чрез
познанието
на Тогози, Който е призвал нас", да участваме в Неговата „слава и добродетел; чрез благодатта на Когото се дариха нам всичките най-големи драгоценни обещания, за да бъдете поради тях причастници на Божественото естество и да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е на света".
[II Петр. 1:3-4] И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си добродетел [II Петр.161 1:5—8], за да може вярата ви чрез нейното небесно превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото име. Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и длъжността си. Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Боголюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности. Но тъй и като самото въздържание може да се преобърне на постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост.
към текста >>
18.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (Добрата молитва) (снимка на писмото), Нови пазар
, 27.11.1900 г.
Помагай ми и ми съдействай да раста във всяко
познание
и мъдрост, да се уча от Твоето Слово и да пребъдвам в Твоята Истина.
„Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, който си ми подарил живот и здраве, да ти се радвам, моля те, изпроводи ми Духа Си, да ме пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ме да правя Твоята воля, да осветявам Твоето име и да Те славословя винаги. Осветявай духа ми, просвещавай сърцето ми и ума ми, да пазя Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в мен с присъствието си чистите си мисли и ме упътвай да ти служа с радост. Животът си, който посвещавам на теб за доброто на моите братя и ближни, Ти благославяй.
Помагай ми и ми съдействай да раста във всяко
познание
и мъдрост, да се уча от Твоето Слово и да пребъдвам в Твоята Истина.
Ръководи ме във всичко, което мисля и върша за Твоето име, да е за успеха на царството Ти на Земята. Храни душата ми с Небесният хляб, укрепявай ме със силата Си, да успявам в живота си. Като ми даваш всичките твои благословения, приложи Любовта Си да ми е вечен закон. Защото е Твое царството и силата и славата завинаги. Амин." Люб. бр., това е нашата Лозинка от Господа.
към текста >>
19.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Нови пазар
, 10.12.1900 г.
Какво може да бъде поръчителството на един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелствува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем и да се спасим, защото в Неговото
познание
има живот вечен.
Божествените мисли имат особен отпечатък. Те се познават по своята животворяща сила. И право е казал Христос, „че не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии". Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език.Ако Бог е благоволил да ви посети и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте.
Какво може да бъде поръчителството на един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелствува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем и да се спасим, защото в Неговото
познание
има живот вечен.
Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да принесат Божествената мисъл, която се отправя към всеки едного от нас. „Днес ако чуете гласът му, казва Писанието, не ожесточавайте сърцето си", т.е. ако Господ ви посети, не затваряйте вратата на сърцето си, но Му отворете и го приемете да влезе и да ви стане гост. Ето каква е целта на спиритизма, като наука да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме.
към текста >>
20.
Учителя за първи път посещава Търново. Първа лична среща с Мария Казакова
, 20.05.1902 г.
А Божията Воля е вечното добро, а Неговото
познание
е животът вечен.
За нашето събрание времето наближава и да видим къде ще се отреди. Имайте мир и търпение, Божиите работи ще се изпълнят - всяко на своето време. Господ, Който взема лично грижа за вашите души и ви ръководи, ще ви даде всяко благословение и радост. Той знае най-добре от какво имате най-вече нужда. Неговото желание е да изучаваме Неговите пътища и постоянно да се съобразяваме с Неговата Воля.
А Божията Воля е вечното добро, а Неговото
познание
е животът вечен.
Приемете моя искрен поздрав. Поздрави бр. Тодор, Мелкон, Николай и най-после и себе си. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>
21.
Учителя се завръща във Варна
, 30.05.1902 г.
А Божията Воля е вечното добро, а Неговото
познание
е животът вечен.
За нашето събрание времето наближава и да видим къде ще се отреди. Имайте мир и търпение, Божиите работи ще се изпълнят - всяко на своето време. Господ, Който взема лично грижа за вашите души и ви ръководи, ще ви даде всяко благословение и радост. Той знае най-добре от какво имате най-вече нужда. Неговото желание е да изучаваме Неговите пътища и постоянно да се съобразяваме с Неговата Воля.
А Божията Воля е вечното добро, а Неговото
познание
е животът вечен.
Приемете моя искрен поздрав. Поздрави бр. Тодор, Мелкон, Николай и най-после и себе си. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>
22.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна
, 31.05.1902 г.
А Божията Воля е вечното добро, а Неговото
познание
е животът вечен.
За нашето събрание времето наближава и да видим къде ще се отреди. Имайте мир и търпение, Божиите работи ще се изпълнят - всяко на своето време. Господ, Който взема лично грижа за вашите души и ви ръководи, ще ви даде всяко благословение и радост. Той знае най-добре от какво имате най-вече нужда. Неговото желание е да изучаваме Неговите пътища и постоянно да се съобразяваме с Неговата Воля.
А Божията Воля е вечното добро, а Неговото
познание
е животът вечен.
Приемете моя искрен поздрав. Поздрави бр. Тодор, Мелкон, Николай и най-после и себе си. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>
23.
Писмо на Учителя до Мария Казакова (снимка на писмото), Варна
, 12.06.1902 г.
Изпълнението на Божията воля е вечното добро, а
познанието
, Негова живот вечен.
Варна, 12.VI. 1902 г. Уважаема госпожо Казакова,Пътищата на Господа са неизследими. Има много неща в живота неясни и тъмни, но бъдещето носи тяхното разрешение. Изисква се търпение и вяра, за да възприемем всичките Негови обещания.
Изпълнението на Божията воля е вечното добро, а
познанието
, Негова живот вечен.
Трябва да чакате, докато Господ се облече в сила и мощ. Вашето желание, което имате, ще се изпълни, но на времето, което Бог е определил.Само съблюдавайте изпълнението на онзи вътрешен дълбок глас. Господ е, Който извършва спасението, а Негова Дух изработва вътрешното освещение. Странници и пришелци сме тука. Нашето Отечество е горе.
към текста >>
24.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Бургас
, 18.08.1902 г.
Животът седи в
познанието
на благата Воля на Нашия Небесен Баща, Който ни е пратил в тоя свят, за да се подвизаваме и усъвършенствумаме в добродетелта.
Обаче, времето върви и ние — заедно с него; и няма съмнение, че благовремето трябва да се създаде, инак отлагането няма смисъл. Мене ми беше желателно да посетя Търново изново, но това съм заставен да отложа за по-насетне, понеже така е добрата Воля на Господа и ние се ръководим според ръководството на Духа. Има много неща, върху които можехме да обменим някои мисли, но тях ще трябва да отложим за други път. Търпението в живота е добродетел. Това сме опитали и разбираме смисъла на живота.
Животът седи в
познанието
на благата Воля на Нашия Небесен Баща, Който ни е пратил в тоя свят, за да се подвизаваме и усъвършенствумаме в добродетелта.
А добродетелта е благото на живота. А това благо го изразява Христос. Несъмнено, има много неща, които вашата душа желае да придобие, но те ще Ви се дадат постепенно. Господ, Който Ви е възлюбил и Който бди за доброто на душата Ви, има много добри неща, спазени за Вас. Само Той е, Който може да Ви изпълни с необятната Си Любов.
към текста >>
25.
(стар стил) Учителя пристига в Ямбол
, 29.08.1902 г.
Животът седи в
познанието
на благата Воля на Нашия Небесен Баща, Който ни е пратил в тоя свят, за да се подвизаваме и усъвършенствумаме в добродетелта.
Обаче, времето върви и ние — заедно с него; и няма съмнение, че благовремето трябва да се създаде, инак отлагането няма смисъл. Мене ми беше желателно да посетя Търново изново, но това съм заставен да отложа за по-насетне, понеже така е добрата Воля на Господа и ние се ръководим според ръководството на Духа. Има много неща, върху които можехме да обменим някои мисли, но тях ще трябва да отложим за други път. Търпението в живота е добродетел. Това сме опитали и разбираме смисъла на живота.
Животът седи в
познанието
на благата Воля на Нашия Небесен Баща, Който ни е пратил в тоя свят, за да се подвизаваме и усъвършенствумаме в добродетелта.
А добродетелта е благото на живота. А това благо го изразява Христос. Несъмнено, има много неща, които вашата душа желае да придобие, но те ще Ви се дадат постепенно. Господ, Който Ви е възлюбил и Който бди за доброто на душата Ви, има много добри неща, спазени за Вас. Само Той е, Който може да Ви изпълни с необятната Си Любов.
към текста >>
Остава сега всички да се подвизавате добре във вярата и Любовта, като оставяте миналото настрана и се стремите към бъдещето, към съвършенството в
познанието
на Истината, която е скрита в недрата на Господа.
Установих се привременно на хотел „Америка" 82. За други неща ще Ви пиша от по-после подробно, според хода на работите. Поздрави всички приятели и братя в Господа. Нарочно поздрав на Тодор, Мелкон, Арнаудов, Николай и Никола83 . Поздрави и така също и госпожата си.
Остава сега всички да се подвизавате добре във вярата и Любовта, като оставяте миналото настрана и се стремите към бъдещето, към съвършенството в
познанието
на Истината, която е скрита в недрата на Господа.
Аз зная, Господ ще ви укрепи и помогне във всички усилни времена, ще вложи Дух на благост и кротост в познание на всяко добро дело. Винаги бъдете пламенни духом и в молитва. Поздрави и Корустов, и Д-ра, ако е още в Бургас, като приемеш тая карта. Пращам ви моите сърдечни сърадвания на всички ви и благи желания за доброто и преуспяванието. Ваш верен: П.
към текста >>
Аз зная, Господ ще ви укрепи и помогне във всички усилни времена, ще вложи Дух на благост и кротост в
познание
на всяко добро дело.
За други неща ще Ви пиша от по-после подробно, според хода на работите. Поздрави всички приятели и братя в Господа. Нарочно поздрав на Тодор, Мелкон, Арнаудов, Николай и Никола83 . Поздрави и така също и госпожата си. Остава сега всички да се подвизавате добре във вярата и Любовта, като оставяте миналото настрана и се стремите към бъдещето, към съвършенството в познанието на Истината, която е скрита в недрата на Господа.
Аз зная, Господ ще ви укрепи и помогне във всички усилни времена, ще вложи Дух на благост и кротост в
познание
на всяко добро дело.
Винаги бъдете пламенни духом и в молитва. Поздрави и Корустов, и Д-ра, ако е още в Бургас, като приемеш тая карта. Пращам ви моите сърдечни сърадвания на всички ви и благи желания за доброто и преуспяванието. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>
26.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворено писмо] (снимка на писмото), Ямбол
, 30.08.1902 г.
Остава сега всички да се подвизавате добре във вярата и Любовта, като оставяте миналото настрана и се стремите към бъдещето, към съвършенството в
познанието
на Истината, която е скрита в недрата на Господа.
Установих се привременно на хотел „Америка" 82. За други неща ще Ви пиша от по-после подробно, според хода на работите. Поздрави всички приятели и братя в Господа. Нарочно поздрав на Тодор, Мелкон, Арнаудов, Николай и Никола83 . Поздрави и така също и госпожата си.
Остава сега всички да се подвизавате добре във вярата и Любовта, като оставяте миналото настрана и се стремите към бъдещето, към съвършенството в
познанието
на Истината, която е скрита в недрата на Господа.
Аз зная, Господ ще ви укрепи и помогне във всички усилни времена, ще вложи Дух на благост и кротост в познание на всяко добро дело. Винаги бъдете пламенни духом и в молитва. Поздрави и Корустов, и Д-ра, ако е още в Бургас, като приемеш тая карта. Пращам ви моите сърдечни сърадвания на всички ви и благи желания за доброто и преуспяванието. Ваш верен: П.
към текста >>
Аз зная, Господ ще ви укрепи и помогне във всички усилни времена, ще вложи Дух на благост и кротост в
познание
на всяко добро дело.
За други неща ще Ви пиша от по-после подробно, според хода на работите. Поздрави всички приятели и братя в Господа. Нарочно поздрав на Тодор, Мелкон, Арнаудов, Николай и Никола83 . Поздрави и така също и госпожата си. Остава сега всички да се подвизавате добре във вярата и Любовта, като оставяте миналото настрана и се стремите към бъдещето, към съвършенството в познанието на Истината, която е скрита в недрата на Господа.
Аз зная, Господ ще ви укрепи и помогне във всички усилни времена, ще вложи Дух на благост и кротост в
познание
на всяко добро дело.
Винаги бъдете пламенни духом и в молитва. Поздрави и Корустов, и Д-ра, ако е още в Бургас, като приемеш тая карта. Пращам ви моите сърдечни сърадвания на всички ви и благи желания за доброто и преуспяванието. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>
27.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна
, 24.05.1903 г.
Божието
познание
и мъдрост са необходими.
Има много неща, които са ми препятствали. Дяволът не е седял мирен. Поставял е спънки и отвън, и отвътре. Има много неща, които трябва съвършено да се изправят. При другото трябва пълно съобразявание с Волята Божия.
Божието
познание
и мъдрост са необходими.
Вътрешните спънки, разногласия, които често се появяват помежду ви, не ме радват. Бързите работи винаги имат тоя и резултат. Аз не мога да си обясня как человеци, които не са в състояние да напуснат своя стар нрав, могат да слугуват на Бога. При това без онова ясно разбирание Любовта на Господа и готовността според диктуванието на Светия Дух може ли да има успех? Онези наши приятели, които още не са разбрали това, по-добре, за да не се спъват нито те, нито другите, да идат, гдето им се нрави.
към текста >>
28.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 12.06.1903 г.
Вярвам да се подвизавате в
познанието
на Истината.
Варна, 12. VI. 1903 Люб. Г-жа Казакова,
Вярвам да се подвизавате в
познанието
на Истината.
В нейните пътища има Виделина, която е свят за душата на всекиго. Внушителни са думите Христови на едно място в Евангелието на Йоана. „Ако вий устоите в моята дума, наистина сте мои ученици. И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни". Колко съдържателни са тия думи.
към текста >>
29.
Учителя заминава за Разград - трета обиколка на България
, 28.10.1903 г.
В него Господ показва своята милост и Любов, с която ни варди и пази от всяко зло, и своя велик промисъл, с който ни води постоянно към по-обширното
познание
на Истината.
Разбира се, ний ще бъдем зрители на много неща, които има да се извършат в тия малко години. Разбирам добре болката на тоя наш народ и ще сторим все, що е угодно на Бога, нашия Баща. Има се нужда да бодърствуваме винаги и да се молим всичко да се благоустрои за добро. Ако имате нещо още съобщено в последните си сеанси, съобщете ми. Ний имахме едно съобщение на 12 дек., което мисля да ви го чета, когато мина през Търново.
В него Господ показва своята милост и Любов, с която ни варди и пази от всяко зло, и своя велик промисъл, с който ни води постоянно към по-обширното
познание
на Истината.
Тази велика благост ний я виждаме и опитваме всеки ден. Ний се радваме с вас заедно на добрите неща, които ви се дават от горе, и за Истината, към която вашата душа се стреми. Аз мисля да се спра през идущата година в Търново да ви видя и да разменим некои мисли върху делото, което имаме и надявам се всичко да се благоустрои добре. Ний сеем засега доброто семе, а Бог ще го възрасти според както вижда за добре. Онези, които са с нас, са повече.
към текста >>
30.
Учителя е в Силистра - трета обиколка на България
, 5.11.1903 г.
В него Господ показва своята милост и Любов, с която ни варди и пази от всяко зло, и своя велик промисъл, с който ни води постоянно към по-обширното
познание
на Истината.
Разбира се, ний ще бъдем зрители на много неща, които има да се извършат в тия малко години. Разбирам добре болката на тоя наш народ и ще сторим все, що е угодно на Бога, нашия Баща. Има се нужда да бодърствуваме винаги и да се молим всичко да се благоустрои за добро. Ако имате нещо още съобщено в последните си сеанси, съобщете ми. Ний имахме едно съобщение на 12 дек., което мисля да ви го чета, когато мина през Търново.
В него Господ показва своята милост и Любов, с която ни варди и пази от всяко зло, и своя велик промисъл, с който ни води постоянно към по-обширното
познание
на Истината.
Тази велика благост ний я виждаме и опитваме всеки ден. Ний се радваме с вас заедно на добрите неща, които ви се дават от горе, и за Истината, към която вашата душа се стреми. Аз мисля да се спра през идущата година в Търново да ви видя и да разменим некои мисли върху делото, което имаме и надявам се всичко да се благоустрои добре. Ний сеем засега доброто семе, а Бог ще го възрасти според както вижда за добре. Онези, които са с нас, са повече.
към текста >>
31.
Учителя е в Добрич - трета обиколка на България
, 13.11.1903 г.
В него Господ показва своята милост и Любов, с която ни варди и пази от всяко зло, и своя велик промисъл, с който ни води постоянно към по-обширното
познание
на Истината.
Разбира се, ний ще бъдем зрители на много неща, които има да се извършат в тия малко години. Разбирам добре болката на тоя наш народ и ще сторим все, що е угодно на Бога, нашия Баща. Има се нужда да бодърствуваме винаги и да се молим всичко да се благоустрои за добро. Ако имате нещо още съобщено в последните си сеанси, съобщете ми. Ний имахме едно съобщение на 12 дек., което мисля да ви го чета, когато мина през Търново.
В него Господ показва своята милост и Любов, с която ни варди и пази от всяко зло, и своя велик промисъл, с който ни води постоянно към по-обширното
познание
на Истината.
Тази велика благост ний я виждаме и опитваме всеки ден. Ний се радваме с вас заедно на добрите неща, които ви се дават от горе, и за Истината, към която вашата душа се стреми. Аз мисля да се спра през идущата година в Търново да ви видя и да разменим некои мисли върху делото, което имаме и надявам се всичко да се благоустрои добре. Ний сеем засега доброто семе, а Бог ще го възрасти според както вижда за добре. Онези, които са с нас, са повече.
към текста >>
32.
Учителя е в Русе - трета обиколка на България
, 20.11.1903 г.
В него Господ показва своята милост и Любов, с която ни варди и пази от всяко зло, и своя велик промисъл, с който ни води постоянно към по-обширното
познание
на Истината.
Разбира се, ний ще бъдем зрители на много неща, които има да се извършат в тия малко години. Разбирам добре болката на тоя наш народ и ще сторим все, що е угодно на Бога, нашия Баща. Има се нужда да бодърствуваме винаги и да се молим всичко да се благоустрои за добро. Ако имате нещо още съобщено в последните си сеанси, съобщете ми. Ний имахме едно съобщение на 12 дек., което мисля да ви го чета, когато мина през Търново.
В него Господ показва своята милост и Любов, с която ни варди и пази от всяко зло, и своя велик промисъл, с който ни води постоянно към по-обширното
познание
на Истината.
Тази велика благост ний я виждаме и опитваме всеки ден. Ний се радваме с вас заедно на добрите неща, които ви се дават от горе, и за Истината, към която вашата душа се стреми. Аз мисля да се спра през идущата година в Търново да ви видя и да разменим некои мисли върху делото, което имаме и надявам се всичко да се благоустрои добре. Ний сеем засега доброто семе, а Бог ще го възрасти според както вижда за добре. Онези, които са с нас, са повече.
към текста >>
33.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Русе
, 18.12.1903 г.
В него Господ показва своята милост и Любов, с която ни варди и пази от всяко зло, и своя велик промисъл, с който ни води постоянно към по-обширното
познание
на Истината.
Разбира се, ний ще бъдем зрители на много неща, които има да се извършат в тия малко години. Разбирам добре болката на тоя наш народ и ще сторим все, що е угодно на Бога, нашия Баща. Има се нужда да бодърствуваме винаги и да се молим всичко да се благоустрои за добро. Ако имате нещо още съобщено в последните си сеанси, съобщете ми. Ний имахме едно съобщение на 12 дек., което мисля да ви го чета, когато мина през Търново.
В него Господ показва своята милост и Любов, с която ни варди и пази от всяко зло, и своя велик промисъл, с който ни води постоянно към по-обширното
познание
на Истината.
Тази велика благост ний я виждаме и опитваме всеки ден. Ний се радваме с вас заедно на добрите неща, които ви се дават от горе, и за Истината, към която вашата душа се стреми. Аз мисля да се спра през идущата година в Търново да ви видя и да разменим некои мисли върху делото, което имаме и надявам се всичко да се благоустрои добре. Ний сеем засега доброто семе, а Бог ще го възрасти според както вижда за добре. Онези, които са с нас, са повече.
към текста >>
34.
Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г.
, 22.08.1904 г.
Ако дълго търпя, то е за вашето добро, за да дойдете всички в
познанието
на истината.
Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г. Слово 1904, Варна Псалом 75:8."Защото в ръката на Господа има чаша руйно вино, пълно със смешение И от нея ще налее, даже дрождието му ще прецедят и ще пият всички нечестиви на земята." Следователно внимавайте във всичките си постъпки и не се отклонявайте от пътя си, понеже мъздевъздаянието ми не може да се отложи. Рано или късно всеки ще приеме заслуженото.
Ако дълго търпя, то е за вашето добро, за да дойдете всички в
познанието
на истината.
Не злоупотребявайте с тая моя добродетел, понеже за всяко злоупотребление ще понесете заслуженото. Не се старайте с вашата свобода да изнасилите моята. Вашите желания ще бъдат винаги задоволени, но вашите прищевки – винаги наказвани. "Добрите желания са от Божията воля, а прищевките са от человеческата" Притчи 10:11 "Устата на праведния са източник на живот." Това са те, добрите желания Те са неговата красота "А устата на нечестивия неправда ще покрие." Това са те, прищевките на човешките своеволия, на които заплатата са срам, позор. Ев.
към текста >>
35.
Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - четвърти ден
, 15.08.1906 г.
Изхвърлете грижите от вашите сърца, защото те са, които ви спъват в
познанието
на Божествената Мъдрост.
15 август 1906 г. След молитва и четене на Светото Писание, Господ чрез г-н Дънов ни отправи последните свои съвети и напътствания. През всичкото това време няколко птички, които бяха кацнали на дървото пред прозореца, сладко чуруликаха. Господин Дънов, като слушаше птичето пеене, каза следното: Както Господ весели тия птички отвън, така ще развесели и вас.
Изхвърлете грижите от вашите сърца, защото те са, които ви спъват в
познанието
на Божествената Мъдрост.
Те са мрачните облаци, които държат Небето винаги мрачно за вас и не можете да виждате. Светът е създаден за вас и вие ще бъдете негови наследници. Всички тия жилища и светове очакват вас. Те са ваши братя. Научете се да бъдете подобни на тях, да живеете в радост, мир и веселие.
към текста >>
36.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 9.11.1907 г.
Вий растете в
познанието
на Истината.
По-добре свободен с рани, отколкото роб без рани. В последния петък на м. — „Хвалата“, „Величия Божий“; вие ще я четете и в събота сутринта от (4-7). Това ще съобщите и г-н А. Бойнову. Мен ме радва, че Вие успявате.
Вий растете в
познанието
на Истината.
Вървете в пътя. Гледайте нагоре. Забравяйте задното, гледайте на бъдещето. Не давайте ухо на съблазните. Всякой може да Ви отнеме мира, но никой не може да Ви го даде, освен само Един Син человечески, Син на Мира, Син на Виделината, Господ Вездесъщий.
към текста >>
37.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август
, 18.08.1909 г.
Той може да всади в твоята душа истинско
познание
и мъдрост за Божиите наредби.
Добре да се храниш значи да възприемеш всичко, каквото Бог е определил за живота; добре да живееш е да изпълниш всичко, каквото Господ е наредил; добре да мислиш е да разсъждаваш и гледаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго вън от това, което е в Бога, то няма да ти придаде нито една педя на живота ти. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и неговото повишение и облагородяване седи в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят жквот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста любовТам, дето Духът Божи живее и действува, има мир и радост. Това е единственият вседостатъчен Дух, Който може да ти даде всичко, да те направи да познаеш пълната истина, която е Господ на нашето спасение.
Той може да всади в твоята душа истинско
познание
и мъдрост за Божиите наредби.
Сега какво желаеш ти? Мъдрост. Какво искаш? Знание. Какво е нужно за живота ти? Здраве, храна, облекло. Помни, че Господ е обещал, че няма да лиши от нищо Своите добри чеда.
към текста >>
Той може да всади в твоята душа истинско
познание
на Мъдростта за Божиите наредби.
Но каквото и да мислиш друго, вън от това, което е в Бога, то няма да придаде нито една педя Живот. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и облагородяването седи в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и здрав Живот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста Любов. Там, гдето Духът Божий живее и действа, има Мир и Радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на нашето спасение.
Той може да всади в твоята душа истинско
познание
на Мъдростта за Божиите наредби.
Сега какво желаеш ти – Мъдрост? Какво искаш – Знание? 86 И какво ти е нужно за живота – здраве, храна, облекло? Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо Добро Своите чада. Това е такава необорима истина, както Слънцето на деня.
към текста >>
38.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1912 г.
Всички разногласия помежду вас, тайни и явни, да ги изгладите защото ако страда Господ, страдат още Неговите последователи, свещеници и проповедници, за които носи голям товар и гледа те да дойдат в
познание
на истината.
А неприятностите, които ни се случват, нека не ни смущават, а да се радваме за тях. Господ е между нас, Той ни слуша, радва ни се и ни обича. Тази наредба не съм я аз дал, а я дава Господ за вас и затуй вие трябва да мислите за Неговата любов, която да виждате във всяко едно лице. Господ ви изпитва и вие слушайте гласа Му. Ние сме се събрали в тия няколко деня, за да се ползуваме и като се пръснем по домовете си, да работим и да обичаме всичките.
Всички разногласия помежду вас, тайни и явни, да ги изгладите защото ако страда Господ, страдат още Неговите последователи, свещеници и проповедници, за които носи голям товар и гледа те да дойдат в
познание
на истината.
Ако страдаме в живота си, то е защото много пъти си причиняваме ненужни рани. Затова тази година трябва да се махнат и пречистят всичките раздори и тогава Господ ще ви благослови всички.След като изпяхме „Грешна душо“, към 8 часа вечерта се разотидохме за до утре, 10 часа сутринта. А към 9 часа вечерта днес заваля дъжд, който през всичката нощ подкачаше и спираше, като осъмнахме на 16 август с облачно и тоже дъждовно време. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 15 АВГУСТ, СРЯДА СВЕТА БОГОРОДИЦА
към текста >>
39.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
, 2.02.1914 г.
Дано да биха всички дошли в
познанието
на Истината.
Страданията, това са участта на човека след изгубванието на Божествения живот. Зная, виждам, но много неща трябва да се носят. Всеки един носи постоянно последствията от грешките на своя живот. Не може злото да принесе добри плодове, нито доброто - зли. Не може лъжата да донесе живота, нито любовта - смъртта.
Дано да биха всички дошли в
познанието
на Истината.
Да се хранеха от думите на Господа, Всичките им недъзи биха изчезнали и всичките им болести биха се махнали. Всички страдат от тайните си прегрешения. Лукавият не ходи между хората освен да разрушава и осакащава. Колко умове има развалени, колко сърца покварени, колко тела заразени. Любов, Мир и Радост ви трябват на всички.
към текста >>
40.
Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици
, 06.1914 г.
Ще цитираме няколко изречения от нея: „А
познанието
на Истината е възможно само чрез Светлината.
Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и характера на българските теософи... Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет." Уводната статия на кн. 8 от година IV, 1926 г. е озаглавена „Повече светлина". Статията е подписана с едно хикс (X).
Ще цитираме няколко изречения от нея: „А
познанието
на Истината е възможно само чрез Светлината.
Следователно Светлината е единственият път към свободата в противовес на робството, към което води тъмнината." 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ Изгревът - Том 5
към текста >>
41.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1914 г.
От 5 до 9 часа има бдение по трима.В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всяко дихание да хвали Господа", Учителят каза:- Ще ви говоря върху думата „
познание
".
12 август, вторник Времето е студено, но след изгряването на Слънцето лека-полека се стопли и през целия ден имаше топло и тихо време. Слънцето идеше през редки бели красиви облаци. В 5 часа сутринта хората в Търново усетили земетресение, което отсетне се оповести в пресата. Приятелите са весели и спокойни.
От 5 до 9 часа има бдение по трима.В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всяко дихание да хвали Господа", Учителят каза:- Ще ви говоря върху думата „
познание
".
За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Ще вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всеки мисли, че има познание за черешата или крушата, или сливата. Но ако ни запитат в какво се състои нашето познаване, едва ли можем да дадем точно съответствуващ отговор на истината, защото, ако вземете сливата, да кажем, ще й се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че й е приложена сладчина. Значи в тия три периода имаме диаметрално противоположни неща и следователно ние ще турим една и съща слива в три категории и като че ли ще имаме пред себе си три различни сливи.
към текста >>
На пръв поглед всеки мисли, че има
познание
за черешата или крушата, или сливата.
В 5 часа сутринта хората в Търново усетили земетресение, което отсетне се оповести в пресата. Приятелите са весели и спокойни. От 5 до 9 часа има бдение по трима.В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всяко дихание да хвали Господа", Учителят каза:- Ще ви говоря върху думата „познание". За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Ще вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша.
На пръв поглед всеки мисли, че има
познание
за черешата или крушата, или сливата.
Но ако ни запитат в какво се състои нашето познаване, едва ли можем да дадем точно съответствуващ отговор на истината, защото, ако вземете сливата, да кажем, ще й се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че й е приложена сладчина. Значи в тия три периода имаме диаметрално противоположни неща и следователно ние ще турим една и съща слива в три категории и като че ли ще имаме пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със специфичния й вкус, друг я видеше, когато е наедряла, с киселия й вкус, а трети философ я видеше, когато вече е узряла и има приятна сладчина, то питам аз: нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това най-вярното в този спор ще е, че всеки един от тях има пред себе си една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие.Следователно ние трябва да разбираме и да знаем основния закон на познаването, т.е.: когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки, неговото начало, зародиша му, и неговото пълно развитие, както и да изследваме вътрешната междина.Във връзка с познаването аз ще ви говоря сега върху първата глава на Битието, което е и битие на човешката душа.
към текста >>
42.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 9.04.1915 г.
Защото тези добрини, ако се намират у вас и се умножават, правят ви да не сте празни, нито безплодни в
познанието
на Господа нашего Исуса Христа.” И да се утвърдявате в Истината.
Всяка душа има задължения към своя Ангел Хранител, към своите ближни и към Господа - върховното благо. И необходими са блаженствата на всяка съзнателна душа. И вие трябва да се придържате у тия велики Истини. Онзи, който живее в Духа на блаженствата, Господ го не съди, Ангелите го не пренебрегват, добрите хора го не отхвърлят. „И за това, истото, турете всичкото си старание, и приложете на вярата си добродетел, на добродетелта - благоразумие, на благоразумието - въздържание, на въздържанието - търпение, на търпението - благочестие, на благочестието - братолюбие, и на братолюбието - Любов.
Защото тези добрини, ако се намират у вас и се умножават, правят ви да не сте празни, нито безплодни в
познанието
на Господа нашего Исуса Христа.” И да се утвърдявате в Истината.
Моя поздрав на всички. Преди Великден идва тук някой ваш роднина на име Попов, фабрикантин. Ако му пишете, поздравете го. Той ни покани да го посетим в Габрово. Ваш верен
към текста >>
43.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 11.10.1916 г.
Без
познанието
на Бога вън и вътре, живот не придобива.
Всекиму да отдава, което заслужава. Ще ви дам следующите наставления: дървото без влага не расте, плода без светлина не узрява, лещата без огън не увира. Храната без зъби не се сдъвква, без стомаха не се смила. Кръвта без кислород се не окислява. Човек без сърдце милостив не става.
Без
познанието
на Бога вън и вътре, живот не придобива.
Любовта носи и горчивини и сладости. Картина без сенки не става, нито може да се създаде. Ето велики Истини, за които хората малко мислят. Аз ви ги турих в техните обикновени форми тъй както света ги знае, но какви дълбоки знания се крият. Влага, огън, светлина, храна, кислород, Бог и Любов.
към текста >>
44.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 10.08.1918 г.
Растете в
познанието
на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Господнята Истина.
Смел и непоколебим трябва да бъде човек в своята вяра, в своята Любов към Бога, Смърт или Живот - това е все едно с Него. Опитност добита не се губи. Вярата побеждава. Господ мисли за своите любими деца и слуги и рабини. Моето благословение вам и на всички, които се подвизават в Господния път.
Растете в
познанието
на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Господнята Истина.
Мир на Всички ви. (Свещеният подпис) Ж. К. В. О. София 10.VIII.1918 г.
към текста >>
45.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
„Със своето природно средство за
познание
- разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на
познанието
се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово", бр.
„Ако преди две хиляди години (т.е. във времето на Христа - Б.Р.) днешната наука (т.е. „науката" на проф. д-р Ст. Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../
„Със своето природно средство за
познание
- разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на
познанието
се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово", бр.
1174 и 1190 от т.г.) Можем да направим още много подобни цитати, ако не скъпяхме мястото в списанието си. Но горните са достатъчни, за да се види, че въпросният професор не само съвсем се е объркал в своите твърдения, основани на една лъжа, но и е дал доказателства, че той не знае нито що е наука, нито що е религия, нито що е християнско учение. Най-сетне, той се осмелява да заяви на всеуслишание, че ако би бил жив във времето на Христа и би писал сегашните си подлистници и би държал сегашните си сказки, Христос щял да се види в чудо и без друго щял да измени „формата" на своето учение! Нещастен университет с такива професори!... 13. „Наука, религия и теософски мистицизъм"
към текста >>
Нашият ум, като средство на
познанието
, е резултат на едно постепенно усъвършенствуване.
И в най-ново време хора като Бунге изучават чисто научно процентите на живота, като остават съвсем на страна въпроса за самостойното съществуване на душата. Разгледани от становището на биологията, жизнените прояви, и в най-висшите им форми, се оказват абсолютно зависими от законите, които управляват живота върху земята. Вярно е, че ние сме още далеч от положението да знаем всички подробности в извършването на душевните процеси, ние постепенно правим завоевания в тази посока. Намесването, обаче, в случая на ненаучни хипотези, с нищо няма да допринесе за напредъка на човешката мисъл, напротив, ще бъде вредно, защото ще ни отклони от правия път на системното откриване на непознатото. Биологията ни казва и друго.
Нашият ум, като средство на
познанието
, е резултат на едно постепенно усъвършенствуване.
Нашите прадеди не са могли да проникнат в битието тъй далече като нас. Природата край нас не познава, след много хиляди години човек ще има навярно много по-силен ум от нашия ще проникне с други средства още по-далеч от нас в безкрайността на непознатото. Както предисторичния човек не е могъл да има идея за дълбочината на нашата, съвременна мисъл, така и ние днес не можем да си представим онези хоризонти, които ще се открият пред тези за нас свръхчовеци. Днес ние можем само отчасти да провиждаме някои етапи, през които ще мине навярно човек при усъвършенствуването на своя мисловен апарат: днешната биология вече повдига завесата на явленията, на тъй наречените „скрити сили": телепатията, например, изглежда, че ще влезе напълно в кръга на експерименталното изследване. При една по-висша форма на съвършенство в бъдещия мисловен апарат на човека може би и телепатията и други още съвсем непонятни днес за нас явления на духовния живот, ще станат най-обикновени прояви.
към текста >>
В зависимост оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на
познанието
, но кръгът си винаги остава.
Както предисторичния човек не е могъл да има идея за дълбочината на нашата, съвременна мисъл, така и ние днес не можем да си представим онези хоризонти, които ще се открият пред тези за нас свръхчовеци. Днес ние можем само отчасти да провиждаме някои етапи, през които ще мине навярно човек при усъвършенствуването на своя мисловен апарат: днешната биология вече повдига завесата на явленията, на тъй наречените „скрити сили": телепатията, например, изглежда, че ще влезе напълно в кръга на експерименталното изследване. При една по-висша форма на съвършенство в бъдещия мисловен апарат на човека може би и телепатията и други още съвсем непонятни днес за нас явления на духовния живот, ще станат най-обикновени прояви. За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието. Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното.
В зависимост оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на
познанието
, но кръгът си винаги остава.
Какво има зад този кръг - безкрайност. Тук спира науката. Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство. Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане.
към текста >>
Със своето природно средство за
познание
- разума - той може да прозре само отчасти в битието, този кръг на
познанието
се разширява с еволюцията на човешкия разум, но винаги зад него си остава непознатата за нас безкрайност - битието.
II. Отношението им към държавата В миналата „Научна седмица" предадох накратко съдържанието на държаните от мене популярни лекции върху Същината на човека и душата. Изтъкнах, че от научно гледище не може да се поддържа двойствеността на човешкото същество. Изтъкнах още, че човек със своето развитие и прояви не прави изключение от природните закони.
Със своето природно средство за
познание
- разума - той може да прозре само отчасти в битието, този кръг на
познанието
се разширява с еволюцията на човешкия разум, но винаги зад него си остава непознатата за нас безкрайност - битието.
Тук спира областта на науката, започва тази на религията. Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят. Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата. Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво. Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път.
към текста >>
И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към
богопознание
- към вечната същина на нещата.
И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната религия - и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния хаос. От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо. Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел. Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът. Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика.
И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към
богопознание
- към вечната същина на нещата.
То би значило да се отрече еволюцията на човешкия дух и заедно с това и всеки прогрес на наука и изкуство. Един синтез на наука, философия и религия се налага от самосебе; защото науката за материята е в същото време и наука за енергията, науката за енергията засяга и науката за душата, а тази последната е свързана с изучаване причините на нещата, с които се занимава философията и религията. Така положителният учен, в своите научни обяснения, стига до метафизични спекулации, до фантастични хипотези и странни теории, допиращи до сънното царство на бляна. Ето как трезвеният учен става, без да ще, метафизик и мистик, и ето как Теософията завладява неусетно катедрата на Университета! Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат?
към текста >>
46.
Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков, София
, 10.04.1919 г.
Каменното сърце на човека да се отнеме и да му се даде от плът ангелска, направено от Любов, изпълнено с Обич Божествена и обградено с Дух на
познание
.
София, 10.IV.1919 г. Любезни Иван Жеков, Получих писмото ви. Животът на земята е училище, от всичко трябва да се извади поука, която хвърля светлина върху пътя.
Каменното сърце на човека да се отнеме и да му се даде от плът ангелска, направено от Любов, изпълнено с Обич Божествена и обградено с Дух на
познание
.
Ти минаваш сега през огънят на Божествената чистота. Вашите в другия свят са добре. За теб сега настават условия за по-добро разбиране на живота. Външното не всякога представя вътрешното. Бъди добър и весел духом.
към текста >>
47.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 29.11.1919 г.
Мен ме радва светлината, която прониква вашите души и ви води към
познанието
на Единия Истинен Бог на Живота.
Обични М. Сотиров,
Мен ме радва светлината, която прониква вашите души и ви води към
познанието
на Единия Истинен Бог на Живота.
От тая вечна светлина иде живота. Велик е Господ на Любовта. Там гдето прониква Той има светлина, топлина, има растене, има плод. Вървете в пътя на тая светлина. Тя води към целта.
към текста >>
48.
Учителя провежда разговор с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев, Търново
, 12.02.1921 г.
Защото всички очакваха, че
познанието
за Невидимия свят ще дойде отвън и че някой ще им открехне вратата и ще им открие Божието Царство.
Това е решението на Бялото Братство". По това време те бяха принудени да се върнат във Варна. Започват да се подвизават като ясновидци, като окултисти и като не знам какво си още. И успяват да заблудят дори такива възрастни приятели, които бяха с бели бради и с бели коси. А защо ги заблудиха?
Защото всички очакваха, че
познанието
за Невидимия свят ще дойде отвън и че някой ще им открехне вратата и ще им открие Божието Царство.
Това бе една голяма заблуда. Учителят беше дал методи за самостоятелна работа за цял живот и за цели следващи прераждания за една човешка еволюция. Това не става за една-две години, че дори и за двадесет години, а става в една човешка еволюция от хиляди години. Това подлъга много възрастни приятели и те изпратиха пари на Кръстьо и Михаил и те пристигнаха от Варна до Търново. Започнаха сестрите да им готвят отделно и да им носят храна в специални съдове.
към текста >>
49.
Учителя с група от Братството е на лагер в Родопите
, 07.1921 г.
Смисълът на Живота е в
познанието
на Бога.
След като пихме чай, пак се подхвана разговор. Познаването на Бога е условие за Вечния живот. Вън от Любовта не можеш да Го познаеш. Извън Любовта Бог е неузнаваем. Може да изучаваш делата Му и все ще се ползваш нещо, но главното е Любовта.
Смисълът на Живота е в
познанието
на Бога.
Това Учение мъчно се усвоява и ако човек не страда, трудно е да се разбере. Не можеш да познаеш Бога, ако отвън си щастлив, ако всичко ти е задоволено. Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа. Занимавайте се с тези, които се нуждаят от помощ. Това значи да се показва на хората пътя към Бога.
към текста >>
50.
Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'
, 24.02.1922 г.
Всеки ден носи ново
познание
.
Ако вярваш – може, ако не вярваш – не може. И после другото заблуждение: вие мислите, че се познавате, не се познавате. Да познаваш някого, значи да любиш и не тъй, да си готов ако трябва да жертвуваш всичко за него. И сега ние не се познаваме както трябва. Животът е постоянно познаване.
Всеки ден носи ново
познание
.
Всеки ден, всяка година ще разкрие все нови и нови неща. То е познаване на Бога. Като ви говоря за Любовта подразбирам, туй възходяще състояние: Всички няма да възприемете Любовта изведнъж, то е невъзможно. Като говорим за Божественото, ние не разбираме да напуснем живота си! Не, то е криво разбиране.
към текста >>
51.
Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)
, 07.1922 г.
Смисълът на Живота е в
познанието
на Бога.
След като пихме чай, пак се подхвана разговор. Познаването на Бога е условие за Вечния живот. Вън от Любовта не можеш да Го познаеш. Извън Любовта Бог е неузнаваем. Може да изучаваш делата Му и все ще се ползваш нещо, но главното е Любовта.
Смисълът на Живота е в
познанието
на Бога.
Това Учение мъчно се усвоява и ако човек не страда, трудно е да се разбере. Не можеш да познаеш Бога, ако отвън си щастлив, ако всичко ти е задоволено. Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа. Занимавайте се с тези, които се нуждаят от помощ. Това значи да се показва на хората пътя към Бога.
към текста >>
52.
Писмо от Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), София
, 28.01.1923 г.
Любовта е дело на живот, Мъдростта е дело на висше
познание
.
София, 28.I.1923 г. До обичните ученички Мария, Савка, Марика, Паша, Сотирка. Само Бог е Любов, и когото тази светлина озарява, само Той я познава.
Любовта е дело на живот, Мъдростта е дело на висше
познание
.
Истината е дело на душевна свобода. Правдата е дело на дележ. Добродетелта е дело на плод. Доколко сърцата ви са чисти, нека Любовта да говори. Доколко умовете ви са озарени, нека Мъдростта свидетелствува.
към текста >>
53.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка
, 12.07.1924 г.
Савка Керемидчиева продължила да учи в училището, но посещавала и беседите на Учителя, където е учила духовното
познание
.
” Учителят приел сериозно тази по детски изнесена молба. Казал й да си купи едно Евангелие и да го чете. След две години тя отново отишла при него. Тогава Учителят й дал духовното име Аверуни, което тя запазила свято в душата си през целия си живот.
Савка Керемидчиева продължила да учи в училището, но посещавала и беседите на Учителя, където е учила духовното
познание
.
Интерес проявила и сериозно изучавала френология, хиромантия, дори ирисовата диагностика. Във всичко, което е изучавала, тя се е задълбочавала и е търсила основата на нещата. Понякога е изпадала в противоречия между мистичното и официалното знание. Но Учителят е приемал въпросите й естествено и отговарял на всяко привидно противоречие с дълбоко обяснение. Ученолюбието на Савка Керемидчиева по най-естествен начин я задържало около Учителя.
към текста >>
Люби Бога безспир и ти ще намериш Учителя си, Който ще те води в пътя на
познанието
в себе си, и в пътя на Истината в живота.
Вече тя мълчи и благодари, защото умът й се изпълня. Това е Пътят ти, ученико, към вечното! * * * Събуди се от съня си, който и да си. Отвори сърцето си и намери тази малката Искрица, която ти дава живота.
Люби Бога безспир и ти ще намериш Учителя си, Който ще те води в пътя на
познанието
в себе си, и в пътя на Истината в живота.
Ще намериш Бога - там е домът ти; ще намериш Учителя си - там е Пътят ти. А ти, който носиш винаги това съзнание светло и будно в себе си, това си ти ученикът в живота! Съзнай себе си като душа; съзнай себе си като ученик! “Това е висшето благо, което може да носи една душа” - говори Духът. Към Бога, към Учителя, о учениче, във вечността!
към текста >>
54.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
Когато му дойде времето, когато ученикът е приготвен, тогава Учителят ще го научи на по-дълбокото
познание
.
Учителят дава методите и законите, а ученикът трябва да ги приложи. Първото е работа на Учителя, а второто на ученика. Ще изучавате беседите и лекциите. Там са методите и законите. Ще изучавате Библията.
Когато му дойде времето, когато ученикът е приготвен, тогава Учителят ще го научи на по-дълбокото
познание
.
За това си има определен час. Това не става случайно. Това става само когато ученикът дойде до определена степен на развитие. Същия ден 17 юли потеглихме за Боровец и оттам за София. Моля, прочетете настоящето на всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където\ има кръжоци.
към текста >>
55.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
Когато му дойде времето, когато ученикът е приготвен, тогава Учителят ще го научи на по-дълбокото
познание
.
Учителят дава методите и законите, а ученикът трябва да ги приложи. Първото е работа на Учителя, а второто на ученика. Ще изучавате беседите и лекциите. Там са методите и законите. Ще изучавате Библията.
Когато му дойде времето, когато ученикът е приготвен, тогава Учителят ще го научи на по-дълбокото
познание
.
За това си има определен час. Това не става случайно. Това става само когато ученикът дойде до определена степен на развитие. Същия ден 17 юли потеглихме за Боровец и оттам за София. Моля, прочетете настоящето на всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където\ има кръжоци.
към текста >>
56.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
Когато му дойде времето, когато ученикът е приготвен, тогава Учителят ще го научи на по-дълбокото
познание
.
Учителят дава методите и законите, а ученикът трябва да ги приложи. Първото е работа на Учителя, а второто на ученика. Ще изучавате беседите и лекциите. Там са методите и законите. Ще изучавате Библията.
Когато му дойде времето, когато ученикът е приготвен, тогава Учителят ще го научи на по-дълбокото
познание
.
За това си има определен час. Това не става случайно. Това става само когато ученикът дойде до определена степен на развитие. Същия ден 17 юли потеглихме за Боровец и оттам за София. Моля, прочетете настоящето на всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където\ има кръжоци.
към текста >>
57.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
Когато му дойде времето, когато ученикът е приготвен, тогава Учителят ще го научи на по-дълбокото
познание
.
Учителят дава методите и законите, а ученикът трябва да ги приложи. Първото е работа на Учителя, а второто на ученика. Ще изучавате беседите и лекциите. Там са методите и законите. Ще изучавате Библията.
Когато му дойде времето, когато ученикът е приготвен, тогава Учителят ще го научи на по-дълбокото
познание
.
За това си има определен час. Това не става случайно. Това става само когато ученикът дойде до определена степен на развитие. Същия ден 17 юли потеглихме за Боровец и оттам за София. Моля, прочетете настоящето на всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където\ има кръжоци.
към текста >>
58.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли
, 13.07.1929 г.
Когато му дойде времето, когато ученикът е приготвен, тогава Учителят ще го научи на по-дълбокото
познание
.
Учителят дава методите и законите, а ученикът трябва да ги приложи. Първото е работа на Учителя, а второто на ученика. Ще изучавате беседите и лекциите. Там са методите и законите. Ще изучавате Библията.
Когато му дойде времето, когато ученикът е приготвен, тогава Учителят ще го научи на по-дълбокото
познание
.
За това си има определен час. Това не става случайно. Това става само когато ученикът дойде до определена степен на развитие. Същия ден 17 юли потеглихме за Боровец и оттам за София. Моля, прочетете настоящето на всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където\ има кръжоци.
към текста >>
59.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 14 юли
, 14.07.1929 г.
Когато му дойде времето, когато ученикът е приготвен, тогава Учителят ще го научи на по-дълбокото
познание
.
Учителят дава методите и законите, а ученикът трябва да ги приложи. Първото е работа на Учителя, а второто на ученика. Ще изучавате беседите и лекциите. Там са методите и законите. Ще изучавате Библията.
Когато му дойде времето, когато ученикът е приготвен, тогава Учителят ще го научи на по-дълбокото
познание
.
За това си има определен час. Това не става случайно. Това става само когато ученикът дойде до определена степен на развитие. Същия ден 17 юли потеглихме за Боровец и оттам за София. Моля, прочетете настоящето на всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където\ има кръжоци.
към текста >>
60.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 15 ден
, 15.07.1929 г.
Когато му дойде времето, когато ученикът е приготвен, тогава Учителят ще го научи на по-дълбокото
познание
.
Учителят дава методите и законите, а ученикът трябва да ги приложи. Първото е работа на Учителя, а второто на ученика. Ще изучавате беседите и лекциите. Там са методите и законите. Ще изучавате Библията.
Когато му дойде времето, когато ученикът е приготвен, тогава Учителят ще го научи на по-дълбокото
познание
.
За това си има определен час. Това не става случайно. Това става само когато ученикът дойде до определена степен на развитие. Същия ден 17 юли потеглихме за Боровец и оттам за София. Моля, прочетете настоящето на всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където\ има кръжоци.
към текста >>
61.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 16 ден
, 16.07.1929 г.
Когато му дойде времето, когато ученикът е приготвен, тогава Учителят ще го научи на по-дълбокото
познание
.
Учителят дава методите и законите, а ученикът трябва да ги приложи. Първото е работа на Учителя, а второто на ученика. Ще изучавате беседите и лекциите. Там са методите и законите. Ще изучавате Библията.
Когато му дойде времето, когато ученикът е приготвен, тогава Учителят ще го научи на по-дълбокото
познание
.
За това си има определен час. Това не става случайно. Това става само когато ученикът дойде до определена степен на развитие. Същия ден 17 юли потеглихме за Боровец и оттам за София. Моля, прочетете настоящето на всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където\ има кръжоци.
към текста >>
62.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 17 ден. Потегляне за София
, 17.07.1929 г.
Когато му дойде времето, когато ученикът е приготвен, тогава Учителят ще го научи на по-дълбокото
познание
.
Учителят дава методите и законите, а ученикът трябва да ги приложи. Първото е работа на Учителя, а второто на ученика. Ще изучавате беседите и лекциите. Там са методите и законите. Ще изучавате Библията.
Когато му дойде времето, когато ученикът е приготвен, тогава Учителят ще го научи на по-дълбокото
познание
.
За това си има определен час. Това не става случайно. Това става само когато ученикът дойде до определена степен на развитие. Същия ден 17 юли потеглихме за Боровец и оттам за София. Моля, прочетете настоящето на всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където\ има кръжоци.
към текста >>
63.
Излиза статията 'Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов' от Ангел Томов
, 1930 г.
Друга основна и от най-голяма важност за човека истина, която се разкрива за по-висшето
познание
, е тая, че чрез божествения живот, божественото творчество, божествената разумност, се проявява една върховна любов: „Бог е любов” (6).
Основният и най-важен факт на всемирния живот – това е неговата разумност. Бог се изявява в него като Дух на всемирната разумност. Тая разумност се манифестира в общия строеж на мирозданието, в общия план на всемирното развитие, в съществуването на разумните души и творчески сили, в природните закони, които регулират всички промени, а така също и в най-малкото движение и най-малката проява. И най-незначителното движение предполага разумност. Колкото по-дълбоко човешкият ум прониква всемирното битие, толкова по-дълбоко бива той потресен от великата разумност, която го управлява.
Друга основна и от най-голяма важност за човека истина, която се разкрива за по-висшето
познание
, е тая, че чрез божествения живот, божественото творчество, божествената разумност, се проявява една върховна любов: „Бог е любов” (6).
Висшата божествена любов е създала света, тя го поддържа, издига го към съвършенство и красота. Бог твори и създава, за да изяви Своята любов. Тая любов се проявява чрез всички същества, и то толкова по-пълно и съвършено, колкото по напреднали са те. Тя съзижда и твори чрез всички същества. Тя носи божествения живот, светлина, радост, мир, хармония и красота и, както споменахме, е най-висшата космична творческа сила наред с божествената мисъл.
към текста >>
64.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 11.11.1930 г.
Живият хляб, Словото на Бога, Словото на Любовта в
познанието
на Оногова, Който носи вечния живот.
Любезна Елена, Получих вашето последно писмо и сумата за книги. Ти засега трябва да употребиш оня нов метод на Любовта, който внася мир на душата. Трябва да се забрави всичко онова, което обезпокоява душата. Жаждата се утолява като се употребява водата, гладът се премахва като се употребява храната.
Живият хляб, Словото на Бога, Словото на Любовта в
познанието
на Оногова, Който носи вечния живот.
Само по този начин може да се помогне на страдующите души. Всяка душа трябва да се събуди, да се новороди от Вода и Дух, родени от Бога - това е вътрешният смисъл на живота. С вяра жива, с Любов непрестанна, течаща от Бога, човек може да помогне на своите ближни. Ти пиши на брата си Асена, поздрави го нарочно от мен. Аз ще се постарая да му помогна в пътя на живота.
към текста >>
65.
Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'
, 06.1933 г.
Със своето умение и
познание
, те трябваше да запишат правилно песните.
Ние ги пеехме много провлачено, неритмично, не в този ритъм, в който Той ги беше дал. Много мъчно беше да се направи нещо или да се изпее нещо така, както трябва. Ние ли бяхме такива непросветени, невнимателни или просто, нямахме музикална култура?.. Бяха събрани хора отвсякъде, с различно образование и професия, без музикална подготовка. По-късно дойдоха музиканти, които завършиха Музикалната академия.
Със своето умение и
познание
, те трябваше да запишат правилно песните.
И когато всички очаквахме да стане това, възникнаха спорове, за които ще стане дума по- късно. Учителят даде много песни. Даде песните пред нас - получи вдъхновение, роди се някоя мисъл и Учителят даде мелодия. После се роди друга мисъл и поднесе към тази мисъл съответна музикална фраза. Така Той създаваше песните и изливаше радост в душите ни.
към текста >>
66.
Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')
, 19.01.1934 г.
Със своето умение и
познание
, те трябваше да запишат правилно песните.
Ние ги пеехме много провлачено, неритмично, не в този ритъм, в който Той ги беше дал. Много мъчно беше да се направи нещо или да се изпее нещо така, както трябва. Ние ли бяхме такива непросветени, невнимателни или просто, нямахме музикална култура?.. Бяха събрани хора отвсякъде, с различно образование и професия, без музикална подготовка. По-късно дойдоха музиканти, които завършиха Музикалната академия.
Със своето умение и
познание
, те трябваше да запишат правилно песните.
И когато всички очаквахме да стане това, възникнаха спорове, за които ще стане дума по- късно. Учителят даде много песни. Даде песните пред нас - получи вдъхновение, роди се някоя мисъл и Учителят даде мелодия. После се роди друга мисъл и поднесе към тази мисъл съответна музикална фраза. Така Той създаваше песните и изливаше радост в душите ни.
към текста >>
67.
Писмо от Учителя до учениците, Изгрев-София
, 23.05.1935 г.
Познанието
на добро и зло в човека смъртта въведе да му е господар, докато достигне
познанието
на Единния истинен Бог, в когото животът е без ограничение.
Слънцето грее, въздухът вее, водата чисти, а земята чака семето да поникне. Светлината озарява, тъмнината помрачнява, въздухът разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестта поддържа. Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва, по обяд денят оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива, утеха да дава на отрудените вяра да вдъхва. Животът здравия радва, смъртта болния угнетява. Духът отрудения утешава, нему вяра вдъхва да мисли за Единния, що у него живее, Той ще овреме всичко в добро да превърне и смъртта от пътя му ще отмахне.
Познанието
на добро и зло в човека смъртта въведе да му е господар, докато достигне
познанието
на Единния истинен Бог, в когото животът е без ограничение.
Той е Единният на Вечната Разумна Любов. Той, от Когото Любовта заблика, Единното Слово на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради. Постави Тя Свободата за мерило, Живота за награда и Светлината за наслада, и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай, му проговори. Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината.
към текста >>
Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за
познанието
на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни.
Той е Единният на Вечната Разумна Любов. Той, от Когото Любовта заблика, Единното Слово на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради. Постави Тя Свободата за мерило, Живота за награда и Светлината за наслада, и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай, му проговори. Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината.
Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за
познанието
на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни.
Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината. И плака той дълго време в своето робство, припомни си той думите на Истината и разкая се той за постъпката си и пожела да се върне в Любовта. Чу тогава той вътрешния глас на Истината в него да говори: „ВЗЕМИ МЯРКАТА НА СВОБОДАТА В РЪКАТА СИ, ПОСТАВИ НАГРАДАТА НА ЖИВОТА ВЕНЕЦ НА ГЛАВАТА СИ И ТУРИ НАСЛАДАТА НА СВЕТЛИНАТА ОГЪРЛИЦА НА ДУШАТА СИ." Любовта е Любов за светлината на ума. Мъдростта е Мъдрост за живота на душата.
към текста >>
68.
Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 9 септември
, 9.09.1935 г.
Чрез любовта има едно дълбоко
познание
на хората.
Нали казват селяните:“Като е сляп човек, не може да чете.“ А това писмо е любовта. Казва се от Христа:“Докрай ги възлюбих.“ И казва на друго място:“Не се моля за света, а за тези, които ми даде. И за тези, които чрез тях ще повярват.“ Хората сега не се познават. Познанство без любов не може да има.
Чрез любовта има едно дълбоко
познание
на хората.
Любовта е светлината на живота. Живот без любов е безсмислен. Христос е казал:“Да се обичате един други. И по това се познавате, че сте мои ученици.“ Всичко е любов.
към текста >>
69.
Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 10 септември
, 10.09.1935 г.
Чрез любовта има едно дълбоко
познание
на хората.
Нали казват селяните:“Като е сляп човек, не може да чете.“ А това писмо е любовта. Казва се от Христа:“Докрай ги възлюбих.“ И казва на друго място:“Не се моля за света, а за тези, които ми даде. И за тези, които чрез тях ще повярват.“ Хората сега не се познават. Познанство без любов не може да има.
Чрез любовта има едно дълбоко
познание
на хората.
Любовта е светлината на живота. Живот без любов е безсмислен. Христос е казал:“Да се обичате един други. И по това се познавате, че сте мои ученици.“ Всичко е любов.
към текста >>
70.
Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 11 септември
, 11.09.1935 г.
Чрез любовта има едно дълбоко
познание
на хората.
Нали казват селяните:“Като е сляп човек, не може да чете.“ А това писмо е любовта. Казва се от Христа:“Докрай ги възлюбих.“ И казва на друго място:“Не се моля за света, а за тези, които ми даде. И за тези, които чрез тях ще повярват.“ Хората сега не се познават. Познанство без любов не може да има.
Чрез любовта има едно дълбоко
познание
на хората.
Любовта е светлината на живота. Живот без любов е безсмислен. Христос е казал:“Да се обичате един други. И по това се познавате, че сте мои ученици.“ Всичко е любов.
към текста >>
71.
Учителя дава песента 'Зов на планината'
, 1937 г.
Със своето умение и
познание
, те трябваше да запишат правилно песните.
Ние ги пеехме много провлачено, неритмично, не в този ритъм, в който Той ги беше дал. Много мъчно беше да се направи нещо или да се изпее нещо така, както трябва. Ние ли бяхме такива непросветени, невнимателни или просто, нямахме музикална култура?.. Бяха събрани хора отвсякъде, с различно образование и професия, без музикална подготовка. По-късно дойдоха музиканти, които завършиха Музикалната академия.
Със своето умение и
познание
, те трябваше да запишат правилно песните.
И когато всички очаквахме да стане това, възникнаха спорове, за които ще стане дума по- късно. Учителят даде много песни. Даде песните пред нас - получи вдъхновение, роди се някоя мисъл и Учителят даде мелодия. После се роди друга мисъл и поднесе към тази мисъл съответна музикална фраза. Така Той създаваше песните и изливаше радост в душите ни.
към текста >>
72.
Учителя дава песента 'Там далече'
, 1937 г.
Със своето умение и
познание
, те трябваше да запишат правилно песните.
Ние ги пеехме много провлачено, неритмично, не в този ритъм, в който Той ги беше дал. Много мъчно беше да се направи нещо или да се изпее нещо така, както трябва. Ние ли бяхме такива непросветени, невнимателни или просто, нямахме музикална култура?.. Бяха събрани хора отвсякъде, с различно образование и професия, без музикална подготовка. По-късно дойдоха музиканти, които завършиха Музикалната академия.
Със своето умение и
познание
, те трябваше да запишат правилно песните.
И когато всички очаквахме да стане това, възникнаха спорове, за които ще стане дума по- късно. Учителят даде много песни. Даде песните пред нас - получи вдъхновение, роди се някоя мисъл и Учителят даде мелодия. После се роди друга мисъл и поднесе към тази мисъл съответна музикална фраза. Така Той създаваше песните и изливаше радост в душите ни.
към текста >>
73.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №27
, 23.12.1899 г.
Аз съм притеснен духом, защото желая за повече
познание
и повече служение с Дух и Истина.
Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си. По отношение само за нас, ний с бр. Тодор и другия приятел107 сме добре; за славата Божия и бр. Тодор нараства във всяка Божия благодат, макар и постепенно.
Аз съм притеснен духом, защото желая за повече
познание
и повече служение с Дух и Истина.
Сега понеже се намирам в час на работа, съкращавам писмото си. И при това прилагам един бон от (10) десет лева от мен и приятеля Николай Велчев, които моля да приемеш като дар нищожен от нас заради Господа. Последно пак ще кажа, че много желая да те вида. От Васил не съм получавал писмо, също и от Доктора не съм. Приеми сърдечното ни поздравление както от мен, тъй и от бр.
към текста >>
74.
Роден Николай Дойнов, последовател на Учителя, известен български астролог
, 18.12.1904 г.
Като ученик в Младежкия окултен клас на Учителя, Николай Дойнов постепенно навлиза в езотеричното
познание
; започва да открива скритите връзки и зависимости между различните прояви на Битието и достига до астрологията.
Роден е в Габрово през 1904 г., където завършва Априловската гимназия. Следва физика и математика в Софийския университет, изучава философия и естествени науки. С Учителя се запознава през 1922 г. и става близък негов ученик и последовател. Николай Дойнов е един от първите заселници на Изгрева.
Като ученик в Младежкия окултен клас на Учителя, Николай Дойнов постепенно навлиза в езотеричното
познание
; започва да открива скритите връзки и зависимости между различните прояви на Битието и достига до астрологията.
Наученото в Школата на Изгрева, прилага в практиката си и постепенно формира своя теоретично обоснована астрологична методология. Добър астролог, верен ученик на Беинса Дуно, Николай Дойнов преминава през много обрати на съдбата, но запазва вярата си в духовното и не се страхува да отстоява идеите си, дори когато учението се преследва от властта. Издава книги свързани с астрологията и с историята на Братството. Книги от Н. Дойнов, които могат да се изтеглят като PDF или да се четат директно:
към текста >>
Като ученик в Младежкия окултен клас на Учителя Петър Дънов, Николай Дойнов постепенно навлиза в езотеричното
познание
; започва да открива скритите връзки и зависимости между различните прояви на Битието и достига до астрологията – древната и вечната т. н.
Необикновено в живота на Николай Дойнов е също и това, че той – математик, физик и астроном, години наред изкарва прехраната си като строителен работник, а в същото време будният му ум неуморно търси отговор на вечните въпроси за връзката между човека и звездите, за скритата мъдра целесъобразност в Природата, историята и човешката съдба. Плод на тези размисли са множеството му статии, изнасяни като лекции и разпространявани между негови съмишленици. Такива са: “Ерите в човешката история”; “Прагът на човешката еволюция”; “Земята ката място за проява на живота”; “Към Мировия Силов Океан”; “Кристалите”; “Черните слънца”; “Дишане, прана, етерен двойник” и други. Освен това Николай Дойнов търси сведения за отдавна отминали времена и събития, които вълнуват творческото му въображение, и така той открива там необикновени личности, загадъчни съдби. Така се раждат неговите мъдри летописи: “Алмагеста – най-великото построение”; “Аиа Бен Якзан”; “Мей Ту”; “Зимбабве” и др.
Като ученик в Младежкия окултен клас на Учителя Петър Дънов, Николай Дойнов постепенно навлиза в езотеричното
познание
; започва да открива скритите връзки и зависимости между различните прояви на Битието и достига до астрологията – древната и вечната т. н.
“царска наука”. Тази наука Учителя нарича “физиология на човешката душа” и препоръчва към нейното изучаване да се пристъпва с любов и безкористие. “Без астрология, пояснява Учителя Петър Дънов, вие не можете да обясните отношенията между хората, но ако я изучавате механически, малко ще се ползвате от нея. Трябва да изучавате психоастрология, т. е. отношението на астрологията към душевния живот на човека”.
към текста >>
Фактически Учителя дава този силен импулс към астрологичното
познание
и разкрива пред астролозите разнообразни възможности за творческото му приложение.
Те са образувани от Разумни същества. Затова тези течения са под контрола на тези Същества, чрез тях те влияят на хората през пространството”. Николай Дойнов размишлява върху наученото в Школата на Изгрева, прилага го в практиката си, прави проучвания (сравнява множество хороскопи с характеристиките на техните носители) и постепенно формира своя теоретично обоснована астрологична методология. Тук трябва да се отбележи едно интересно явление в световната историята на астрологията. И то е, че в началото на ХХ век от Окултната школа на Учителя Петър Дънов в България излизат множество оригинални методологични подходи към астрологията.
Фактически Учителя дава този силен импулс към астрологичното
познание
и разкрива пред астролозите разнообразни възможности за творческото му приложение.
По този начин, излизайки от една окултна школа се оформят различни астрологични методологии, съответно на: Николай Дойнов, Иван Антонов, Влад Пашов, Методи Константинов, Георги Радев, Петър Манев и др. Освен това, даденият импулс към астрологичното познание обхваща в различна степен почти всички последователи на Школата на Учителя, който се обръща към тях с думите: “Вие трябва да изучавате планетите и тяхното влияние, но то да става с Любов. Астрологията в никакъв случай не трябва да служи като цел за материални придобивки. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, че той е свободен да се разпорежда със себе си, а оттам и със своята съдба. Но за да може да си въздейства, човек трябва да познава своите качества и способности, своя енергиен заряд; да познава влиянието на светилата, на Слънцето, Луната, планетите.
към текста >>
Освен това, даденият импулс към астрологичното
познание
обхваща в различна степен почти всички последователи на Школата на Учителя, който се обръща към тях с думите: “Вие трябва да изучавате планетите и тяхното влияние, но то да става с Любов.
Николай Дойнов размишлява върху наученото в Школата на Изгрева, прилага го в практиката си, прави проучвания (сравнява множество хороскопи с характеристиките на техните носители) и постепенно формира своя теоретично обоснована астрологична методология. Тук трябва да се отбележи едно интересно явление в световната историята на астрологията. И то е, че в началото на ХХ век от Окултната школа на Учителя Петър Дънов в България излизат множество оригинални методологични подходи към астрологията. Фактически Учителя дава този силен импулс към астрологичното познание и разкрива пред астролозите разнообразни възможности за творческото му приложение. По този начин, излизайки от една окултна школа се оформят различни астрологични методологии, съответно на: Николай Дойнов, Иван Антонов, Влад Пашов, Методи Константинов, Георги Радев, Петър Манев и др.
Освен това, даденият импулс към астрологичното
познание
обхваща в различна степен почти всички последователи на Школата на Учителя, който се обръща към тях с думите: “Вие трябва да изучавате планетите и тяхното влияние, но то да става с Любов.
Астрологията в никакъв случай не трябва да служи като цел за материални придобивки. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, че той е свободен да се разпорежда със себе си, а оттам и със своята съдба. Но за да може да си въздейства, човек трябва да познава своите качества и способности, своя енергиен заряд; да познава влиянието на светилата, на Слънцето, Луната, планетите. Човек се ражда с условия да бъде щастлив или нещастен; в първия случай, при условията за щастие, запознатият с астрологията ще използва разумно благоприятните възможности; при втория – ще противодейства на влиянията, ще внимава да не се поддаде на своите отрицателни подтици. Когато човек се научи правилно да чете себе си, тогава той ще може да изучи и хората, и природата.
към текста >>
75.
Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя
, 10.03.1826 г.
Познанието
на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност.
Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в борбата, подкрепят го в опасните времена. За да произведе подобни следствия, вярата трябва да почива върху една здрава основа, която да й представя свободния изпит и свободата на мисълта. Наместо догми и тайнства, тя трабва да познава само началата, произходящи от прямото наблюдение, от изучаването на естествените закони. Такъв е характера на спиритическата вяра. Философията на духовете ни предава една вяра, която, за да' бъде съобразна с разума, е същевременно и по-силна.
Познанието
на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност.
Действително, от що се страхуваме, като знаем, че никоя душа няма да се погуби, че подир бурите и между особните несъгласия на живота, чрез мрачната нощ, дето всичко се види да загинва, ще видим да изгрее прекрасната светлина на безконечните дни? Проникнати от мисълта, че този живот е като една минута относително до иялото ни смъртно съществувание. ние ще претърпим неизбежните злини, що той произвежда. Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над движенията от щастието. Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за борбата.
към текста >>
76.
Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото
, 27.07.1901 г.
Често пъти е изпадала в много противоречия между окултното, мистичното и официалното
познание
.
Тя усилено изучава Библията, Евангелието, учи известни стихове наизуст. Изучава френология, хиромантия, рисуване, диагностика. Веднъж тя със смях ми каза: „Аз изучих даже педология, но това няма да го казваш никому, нали? " Всичко, което изучаваше, го проучаваше много дълбоко. Винаги се е стремяла да намери истинското знание.
Често пъти е изпадала в много противоречия между окултното, мистичното и официалното
познание
.
Много често е плакала пред Учителя и го е питала: „Учителю, где е истината? " Учителя й казва: „Ти ще я намериш." При изпити е имало случаи, когато е учила в стаята на Учителя и това е ставало предимно при философските въпроси. А между това, цели 20-30 години тя е била в непрекъснати наряди с Учителя, казвала е формули и молитви и е изучавала Словото. Тя непрекъснато е молела Учителя да й дава духовни задачи и при изучаване на известни стихове, имала е и духовни опитности. Например лекувала се е със стихове от Евангелието, когато е ослепяла.
към текста >>
Още в първата година на Общия Окултен клас, Учителят разгледа този въпрос така: "Светското
познание
предхожда Божественото.
Да й каже това пред всички! Това бе голям удар за нея. Тя така го прие. Но за нас бе урок. Ученикът трябва да чете и други автори.
Още в първата година на Общия Окултен клас, Учителят разгледа този въпрос така: "Светското
познание
предхожда Божественото.
Ако не усвоите светското знание, то няма да бъдете допуснати до Божественото." Има връзка - това е верига и стъпала на развитие на човека. Човек тръгва от материалното, запътва се към Духовното, за да стигне накрая до Божественото. Борис Николов Савка без да пита Учителя беше започнала да пости. Решила да пости и тя, която и за най-дребното нещо се отнасяше до Учителя.
към текста >>
77.
Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год
, 21.08.1899 г.
Нейният жизнен път е път на ученик, белязан със знака на мъчителното
самопознание
и себенадмогване.
Соня Митева В-к „Братски живот” 2006 г., бр.13 Елена Андреева е една от трите стенографки, на които дължим възможността да четем Словото на Учителя. През целия си съзнателен живот, в продължение на седемдесет години тя стенографира, дешифрира, препечатва и съхранява безценния дар на Божието Слово. Дарена с дълголетие, тя успява да предаде на следващото поколение онова безценно живо дихание на времето, в което Учителя създава Школата на „Изгрева”.
Нейният жизнен път е път на ученик, белязан със знака на мъчителното
самопознание
и себенадмогване.
Със своята искреност, естественост и непосредственост във всичко, което разказва и пише за живота си, Елена Андреева дава възможност на другите да почерпят мъдрост от ценните й житейски опитности. По нишките на душата. Има нишки в душата, които тъкат пътя на човека и го водят към това, за което е предопределен. Една от тези нишки в душата на Елена Андреева е силният й стремеж към познание. Родена в малко селце в Битоля, Македония, където има само начално училище, а жените дори не знаят да четат, Елена след много житейски трудности и лишения успява да завърши Първа девическа гимназия в София и философия в Софийския университет.
към текста >>
Една от тези нишки в душата на Елена Андреева е силният й стремеж към
познание
.
Дарена с дълголетие, тя успява да предаде на следващото поколение онова безценно живо дихание на времето, в което Учителя създава Школата на „Изгрева”. Нейният жизнен път е път на ученик, белязан със знака на мъчителното самопознание и себенадмогване. Със своята искреност, естественост и непосредственост във всичко, което разказва и пише за живота си, Елена Андреева дава възможност на другите да почерпят мъдрост от ценните й житейски опитности. По нишките на душата. Има нишки в душата, които тъкат пътя на човека и го водят към това, за което е предопределен.
Една от тези нишки в душата на Елена Андреева е силният й стремеж към
познание
.
Родена в малко селце в Битоля, Македония, където има само начално училище, а жените дори не знаят да четат, Елена след много житейски трудности и лишения успява да завърши Първа девическа гимназия в София и философия в Софийския университет. В своите спомени тя пише, че точно нейната любознателност я отвежда при Учителя през 1920 г. Но дотогава тя трябва да премине през много трудности, в които укрепват волята и характера й. Години наред, като ученичка, тя се грижи за болната си майка и домакинството. Тези трудни условия не я сломяват, а изграждат в нея работливост, пъргавина, организираност - качества, които тя проявява през целия си живот.
към текста >>
78.
Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя
, 30.12.1900 г.
На младежите, горящи от ентусиазъм да зарежат всяка наука или дейност, която ги държи далече от духовното
познание
, Учителят веднъж казал: “всеки, който е започнал да се учи в университета трябва да го завърши, но научете, рекох, и по един занаят, за да сте свободни.” И Борис Николов, вече студент в Университета, в свободното от лекции време чиракубал при различни майстори.
Стоянов, Н. Дойнов и Б. Николов - бел. ред./ бяхме първите постоянни заселници и уредници на Изгрева.” Борис Николов е част от групата младежи, които с присъствието си създават условия Учителя да създаде специалния клас.
На младежите, горящи от ентусиазъм да зарежат всяка наука или дейност, която ги държи далече от духовното
познание
, Учителят веднъж казал: “всеки, който е започнал да се учи в университета трябва да го завърши, но научете, рекох, и по един занаят, за да сте свободни.” И Борис Николов, вече студент в Университета, в свободното от лекции време чиракубал при различни майстори.
В началото опитал като резбар - изработвал букви от дърво за един печатар; после станал помощник на един лютиер - изработвал разните части на цигулката. Лютиерството било познат занаят в неговия род - дядовците му са изработвали гъдулики в планината и са знаели големи тънкости на този занаят. Но истинският занаят, който допаднал на Б. Николов не бил свързан с дървото, а с камъка. По това време италианецът Бертоли - един отличен майстор на мозайки, който практикувал успешно този занаят - изкуство, бил възприел идеите на Учителя и Борис Николов започнал да работи при него през ваканциите.
към текста >>
Ученикът се стреми към
самопознание
и връзка с Учителя.
Един ден те изразяват желанието си да учат системно и Той да ги ръководи. Много скоро след това всеки от групата е поканен от Учителя да участва в Младежкия окултен клас. По това време се отваря и Общ окултен клас, а през неделните дни Учителя изнася беседи по текстове от Библията. Борис Николов е винаги там, където извира Божественото Слово. Стенографира или предава в графични изображения онзи жив свят на Словото, видим за духовното му зрение, свят, който ръката му умее да предава върху хартията.
Ученикът се стреми към
самопознание
и връзка с Учителя.
Затова Борис записва протичащата в дадения момент мисъл под формата на слово чертеж или рисунка. Така той винаги носи бележник в себе си. Освен с добре развития си ум и с фина чувствителност към духовното, Борис Николов се отличава и с необикновената си сила. Голяма част от работата, свързана със създаването и поддържането на материалната база на Изгрева, се пада на него. Той носи в себе си душа на служител, усета и готовността да види и да свърши онази работа, която изисква общият живот на Изгрева.
към текста >>
79.
Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя
, 08.02.1898 г.
Семейството ми тогава беше заможно и можеше да си позволи единствената им дъщеря да бъде подготвена добре, изучена, за да премине във висшето общество, при което бе задължително
познание
по музика.
От самото начало тези две понятия Учителя и Бог се сливаха в едно от начало да края на моя земен път. И така остава за следващите векове това общо понятие по време на моето пребиваване на земята, докато реша всички задачи като ученик. Част от тези година -1916 както и още три години след това аз работих с Учителя като негова частна ученичка. Бях 18-годишна, завършила гимназиалното си образование, когато по онези години то се равняваше на висше образование, дори няколко десетилетия след това. Гимназиалното образование беше максималния ценз, което отваряше вратите за работа навсякъде, където човек пожелаеше.
Семейството ми тогава беше заможно и можеше да си позволи единствената им дъщеря да бъде подготвена добре, изучена, за да премине във висшето общество, при което бе задължително
познание
по музика.
А аз свирех добре на пиано, с добро възпитание, а аз го имах и добра подготовка по всички въпроси, за което би могло да се говори в тези среди като наука, религия, философия, а задължително бе умението да се бродира, защото младите дами се събираха при подходяща обстановка в дадени семейства сутрин на чаша чай и за разтуха бродираха. А бродериите не бяха обикновени бродерии, а бяха изписвани от Австрия и Германия. Как така се случи, но аз пожелах да посещавам Учителя и да го запитвам по дадени въпроси, на които Той трябваше да ми отговаря. Постепенно на получените отговори аз трябваше да работя като ги осмислям с особено подробно тълкувание. Така че от обикновено любопитно младо момиче, задаващо въпроси, аз се превърнах в ученичка, която трябваше да работи върху отговорите на Учителя дълго и продължително.
към текста >>
Тези вътрешни опитности бяха от категорията на висшето
познание
и можеха да се оприличат като божествени откровения, а някои приятели го възприемаха като живия Христос слезнал на земята.
„Опълченска" 66, провеждаше общи разговори с приятели по домовете при своите посещения при тях, посещаваше провинцията. Той беше извор, от който всеки можеше да черпи, както поиска и колкото поиска. Той бе извор на знания, но той бе извор на сила и на мощ. Това го установих по-късно. По-късно приятелите имаха различни опитности с него и успяха по вътрешен път да разберат, че срещу тях стои не господин Дънов, а един велик пратеник на небето, който бе дошъл на земята да помага на своите братя.
Тези вътрешни опитности бяха от категорията на висшето
познание
и можеха да се оприличат като божествени откровения, а някои приятели го възприемаха като живия Христос слезнал на земята.
Неговото Слово днес можете да го намерите и да го прочетете, но тогава в първите години това Слово излизаше от него като извор и стенографите в началните години едвам успяваха да го записват. По-кьсно излезнаха и първите книги от „Сила и живот". Понякога, когато беше много зает с посетители Учителят ми даваше някои книги, които аз трябваше да прочета и при следващите посещения Той ме изпитваше какво съм разбрала от тях. Искаше да види дали мога да работя върху разбора на една книга, да намеря главната идея, да видя образите на героите като живи, които се подчиняват не на своеобразни тълкувания на автора, а са отражение на един жив свят, който съществува зад думите и зад словата на същата книга. В субективния свят на автора даден в книгата бе обективен свят на героите и то на друго място.
към текста >>
Вие днес можете да видите една беседа на Учителя, как той започва с един стих от Библията - от Стария или Новия завет и започва след това да дава и разглежда вложения смисъл на цитирания текст от гледна точка на висшето
познание
, с което боравеше Учителя, а това бе гледна точка от божествената наука недостъпна за обикновената човешка душа.
Трябваше да се намери връзката, а тя се даваше от идеите вложени в книгата и законите, намиращи се в общение между онзи духовен свят, който бе горе в Невидимия свят и онзи, който бе свален чрез перото на писателя върху белия лист. Още от самото начало Учителят ми каза: „А имате ли си Библия? " Аз го погледнах с изненада. А уплахата ми от тази голяма дебела книга подвързана с дебели корици всяваше в мене страх от неразбрания език и текст. Тогава той започна да ми дава да чета отделни глави и ми насочваше на кое да обърна внимание.
Вие днес можете да видите една беседа на Учителя, как той започва с един стих от Библията - от Стария или Новия завет и започва след това да дава и разглежда вложения смисъл на цитирания текст от гледна точка на висшето
познание
, с което боравеше Учителя, а това бе гледна точка от божествената наука недостъпна за обикновената човешка душа.
Но тогава в началото това бе толкова трудно за мен и с какво внимание Учителят ме насочваше и ми разясняваше всяко едно положение. По-нататък ми даваше упражнения от духовен характер, които изпълнявах съвестно, но не всякога успешно, при това винаги му разказвах и той ме направляваше, насочваше и допълваше бащински. А това беше един продължителен процес в разстояние на няколко години. Когато Учителят откри Школата през 1922 година и се оформи Младежкият окултен клас, в който аз влязох и когато започна Учителят да дава своите лекции видях, че не случайно съм била подготвена. В разстояние на три години аз бях опитно поле и моите съзнание бе пробния камък, за да може Учителят да провери дали ще може да работи върху онези представители от младото поколение, което трябваше да дойде и които трябваше да оформят Младежкият окултен клас.
към текста >>
Това беше епоха в моя живот, защото важното е не само да се определиш, но да започнеш с
познанието
на Учителя и на Бога.
"Опълченска" 66. Борис Николов В този период, когато ме срещна Учителя и когато се определих за Учението и за Школата Му, Той веднъж ме запита: "Ти кой мислиш, че съм аз? " Отговорих Му без да се замислям: "Исус Христос". Учителят се усмихна: "Блажена си ти, че кръв и плът не са ти казали това".
Това беше епоха в моя живот, защото важното е не само да се определиш, но да започнеш с
познанието
на Учителя и на Бога.
Веднъж при най-голямата скръб, която ме бе сполетяла, смазана, плачеща - бях на дъното на ада, Учителят дойде при мене, сложи ръката си над мен и всичко изчезна. Повдигнах очи и видях, че Неговите очи са сини, а иначе те бяха кафяви. Погледна ме и каза: "Не знаеш ли какво е казано в Писанието? - "Блажени страдующите, защото те ще се утешат." Това беше едно благословение от Учителя и от Бога. Мария Тодорова
към текста >>
80.
Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя
, 16.09.1897 г.
Защото от всеки ред на тази книга, в множеството аргументи от различни области на съвременното научно
познание
, диша едно живо прозрение – резултат на задълбочен размисъл и на сериозното проучване, както на съвременните научни открития, така и на многовековната езотерична наука.
Този Разум движи не само човешката история, той е в основата както на физичните и биологичните закони, така и на нравствените. “Всичко е свързано в една удивително цялостна и мъдра хармония! ” – с радостно и мъдро удивление възкликва авторът. А и човешкият живот не е само в мигновението на едно единствено съществувание на Земята, той прехожда и отново се завръща на физическо поле, за да пожъне в настоящето последиците на своите минали дела, мисли и чувства и така да научи нужните за развитието му уроци във “Великото училище на Земята”. Не е случайно, че първото есе в “Развигор и листопад” (въпреки твърдението на автора, че “бележките” в тази книга не са преднамерено подредени) носи заглавието “Законът”; а последното, в което диша живата мъдрост, утаена през годините на един дълъг и смислен живот – “Голямата стойност на малките неща”.
Защото от всеки ред на тази книга, в множеството аргументи от различни области на съвременното научно
познание
, диша едно живо прозрение – резултат на задълбочен размисъл и на сериозното проучване, както на съвременните научни открития, така и на многовековната езотерична наука.
То е в убеждението, че Законът, подреждащ света, е вложен от Създателя във всяко нещо. То е и в цялостния светоглед на писателя, че Творецът – нашият Баща, е изворът на всичката Любов, на всичката Мъдрост, които дишат и се проявяват навсякъде в света. На човека пък е определено да открие истината за “голямата стойност на малките неща”. В “Развигор и листопад” откриваме присъствието на съвременния търсещ човек, който удивено и радостно открива колко мъдро е направен света. Но тук се усеща и някакво ренесансово, младежко удивление пред чудото на живота, пред великото, което ни гледа отвсякъде; то лъха от всеки фрагмент на тази книга.
към текста >>
В “Развигор и листопад” авторът успява естествено и убедително да направи мост между езотеричното
познание
и природо-математическите науки.
Но аз съм гражданин не само на София и България – аз съм жител и на Европа, и на планетата Земя; на Галактиката Млечен път и на Вселената. Така описаният мой адрес не казва всичко, но главното е, че аз, макар безкрайно малък, съм жител на тази необятна Вселена и съм създаден още във времето на нейното сътворение. Не съм обходил, а и не ми е възможно да обходя описаното в този ми адрес, но живея с мисълта за всичко това и се чувствам гражданин на Всемира. През 1922 година Томалевски преживява най-важния момент от живота си – той среща своя Духовен Учител – Петър Дънов и става негов ученик в Окултната школа на Изгрева. От този момент, през всички годините на живота си, в своето творчеството той влага мъдростта и разбирането, което черпи от Словото на Учителя.
В “Развигор и листопад” авторът успява естествено и убедително да направи мост между езотеричното
познание
и природо-математическите науки.
Така той придава на своите кратки есеистични творби задълбочено философско звучене. В самото начало на сборника с есета Георги Томалевски е написал: РАЗВИГОР – радост в пролетта ЛИСТОПАД – мъдрост в есента Тези полюси във вечния кръговрат сякаш са се срещнали в края на неговия човешки живот, за да ни уверят, че младежкото и мъдрото начало могат понякога да се докоснат в душата на един писател, за да родят сладките плодове на споделеното благо.
към текста >>
“Истинските ученици на Учителя на Бялото Братство са чужди на мистичното актъорство, чужди са на маниера на някои потънали във водите на собственото си тщестлавие хора, които загърнати в морави мантии, с придобити маниери на чародейци и с изкуствено задълбочени погледи, искат да минат за всезнаещи маги, достигнали върховете на висшето окултно
познание
.
Образът на Учителя го съпътстваше през целия му живот. На него той посвети последното си белетристично произведение: “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братствов България”, в което е записал своите спомени за едно велико време, населено с велики образи.РАЗМИСЪЛ ЗА УЧИТЕЛЯ: “Очарованието, което Учителят събуждаше в душата на своя събеседник, струеше като флуид- един невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на трудностите и противоречията. Този поток действа, както действат силовите полета. Потопен в това въздействие, човек получава увереност, че в обширното разбунтувано море, където царува недоверие, и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да довериш всичко, и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните Истини.”РАЗМИСЪЛ ЗА УЧЕНИЦИТЕ:
“Истинските ученици на Учителя на Бялото Братство са чужди на мистичното актъорство, чужди са на маниера на някои потънали във водите на собственото си тщестлавие хора, които загърнати в морави мантии, с придобити маниери на чародейци и с изкуствено задълбочени погледи, искат да минат за всезнаещи маги, достигнали върховете на висшето окултно
познание
.
Истинските ученици по нищо не се отличават от честните и скромни люде на всекидневието, освен по безшумно проявените добродетели на безкористието, смирението и чистотата, както и по оригиналната си творческа мисъл. Г. Томалевски Из “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братство в България” Георги Томалевски почина в София на 28 април 1988 г, отнасяйки със себе си богати житейски опитности и милион красиви мечти за светът на вечната Хармония.ПРИ ВСИЧКИ УСЛОВИЯ
към текста >>
81.
Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя
, 11.09.1902 г.
Та всеки, който иска да повдигне булото на великата тайна и да осмисли живота си, трябва да намери Учителя на Любовта, която включва в себе си Мъдростта и Истината, и той ще му посочи пътеката, която минава през самия него и води към храма на висшето
познание
.
Но не само в миналото е имало окултни школи и велики учители; и днес ги има и може би и повече от всякога, ала който иска да ги намери във форма, в каквато са се проявявали в миналото, няма да ги намери. Съвременната окултна наука прави превод на великото знание направо от великата книга на Природата, от която са превод и древните текстове и при това ни дава светлината и ключа за четене и разбиране дребните текстове. Докато традиционният окултизъм ни предава, как животът се е проявявал в миналото, съвременната окултна наука ни учи, как животът сега се проявява и съобразно с това нагажда и методите за възпитание и благотворно въздействие върху човечеството. Като говоря за традиционен и съвременен окултизъм, да не се схване, че ги противопоставям. Не ги противопоставям, защото принципално те са едно и също, защото това е една и съща наука, която лежи в основата на самия живот.
Та всеки, който иска да повдигне булото на великата тайна и да осмисли живота си, трябва да намери Учителя на Любовта, която включва в себе си Мъдростта и Истината, и той ще му посочи пътеката, която минава през самия него и води към храма на висшето
познание
.
Влязъл един път в тази пътека, пред него се откриват перспективите и възможностите на вечността, и животът му се осмисля.* Факсимиле от сказката на в. Пашов 'Словото на Учителя" Една своя идея Влад Пашов реализира през годините с рядко търпение и постоянство. Той записа спомените на братя и сестри за важни моменти из живота на Учителя, чието поведение всякога е било обект на интерес за учениците.
към текста >>
С впечатляваща ерудиция и дълбочина той показва как се е движил Духът на
познанието
и това негово съчинение ние може да считаме за единствено по рода си в България, а в известен смисъл – и в света, защото то за пръв път показва учението на Учителя като закономерна, логически следваща проява на надсетивното Бяло Братство в историята.
Но вместо с това, брат Пашов остава в историята на Братството с делото, с творчеството си. За живота му могат да се намерят някои сведения, но за нас сега е по-важно да си спомним какво ни е оставил той като писмени свидетелства, от които можем да съдим за висотата на духа му. Влад Пашов ни е оставил няколко много важни съчинения. Безспорно най-значимото от тях е многотомната поредица “Историческият път на Бялото Братство през вековете”. В това произведение, обхващащо към 2500 страници, брат Пашов е представил главните учения на езотеричното християнство, които Бялото Братство е имало като духовни центрове в историята до времето на Учителя.
С впечатляваща ерудиция и дълбочина той показва как се е движил Духът на
познанието
и това негово съчинение ние може да считаме за единствено по рода си в България, а в известен смисъл – и в света, защото то за пръв път показва учението на Учителя като закономерна, логически следваща проява на надсетивното Бяло Братство в историята.
В том първи се казва следното: “Като последен външен израз на християнския езотеричен център се явява движението на Бялото Братство в България, начело на което стои Учителя. Той казва: “Зад мене стои цялото небе. Словото, което ви говоря, не е мое, то е на Бога, на разумните същества, които стоят зад мене”. Значи зад него стои този езотеричен център, съвкупност от разумни същества, които подготвят явяването на Новата култура, и като външен израз на този езотеричен център се явява Учителя и създаденото от него движение” (с. 31). В книгата си брат Пашов обяснява какви са основните принципи и идеи на този християнски езотеризъм, който се развива през вековете, и всеки, който се счита за окултен ученик на Учителя, трябва да ги знае, да ги разучава и да ги прилага.
към текста >>
82.
Родена Цветана-Лиляна Табакова, певица и последователка на Учителя
, 01.01.1913 г.
- Послушание,
самопознание
, самопожертване - това са първите качества, които трябва да има ученика.
Не ми е позволено да направя ни най-малката погрешка. - Учителю, кое изкуство е по-старо, вокалното ли, или инструменталното? - Вокалното изкуство, пеенето е играло важна роля още от дълбока древност. Вокалната музика е много по-стара от инструменталната. - Учителю, кои са първите качества на ученика?
- Послушание,
самопознание
, самопожертване - това са първите качества, които трябва да има ученика.
- Учителю, трябва ли да се хармонизират песните ви? - Някои песни не бива да се хармонизират, а да се пеят само в октава или унисон, за да не се промени духовността им. На 5 февруари 1941 г Лиляна Табакова е назначена като артистка в Народната опера. Тук е мястото да кажем, че кръщелното й име е Цветана, но за да не я бъркат с драматичното сопрано, вече покойница Цветана Табакова, в Операта сменят името й. Кръщават я Лиляна.
към текста >>
83.
Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя
, 21.09.1898 г.
А оттук нататък от само себе си означава, че ние вече ще имаме и добро зрение за всяка по-близка нам кулиса, за всички пластове от разреза на кладенеца успоредно едновременни с първобългарските в общата цялост на културната ни история.Но в каквито и по-тесни или по-широки рамки да се движи
познанието
ни, за днешните читатели настоящата книга и нейният автор остават почти непознати, дори и с отрицателен знак.
Не ми е известен друг математичен труд на български учен, който да е така пряко обвързан с историята на българското хуманитарно мислене, на българската културна опитност, на националната ни духовност, както е трудът на Борис Рогев «Астрономически основи на първобългарското летоброене». Причините за тази обвързаност са от принципно естество. С помощта на точните науки е извършена една огромна археологическа работа. Възможността математически и астрономически да бъде датиран и обоснован първобългарският календар (което значи начало на първобългарската култура), открива непоклатимо точния и най-ярък път към обяснение на самото ни рождение, на времето ни (минало, настояще бъдеще) в човешкото битие. Със същото това тракъторфик (две хилядолетия преди новата ера тракийският орфизъм е вече готова, завършена система) се среща «в дъното на пещерата», владеейки преходите между различните измерения; със същото това прабългаринът свободно контактува според законите на Тангра Великото небе (Борис Рогевите изчисления посочват, че четири хилядолетия и седемстотин шестдесет и осем години преди новата ера прабългарския календар е вече също готова завършена система); същото това народната традиция запечатва в основните образи и мотиви на българската народна митология (например съвременната археология ги преоткрива в предметния свят); за същото това едно от основните български учения богомилството, търси измеренията на «седмото небе» и другите под него; за същото това съвременни нам физици с точност математическа говорят като за «космически произход и природа на човека» (Фред Хойл); същото това един Томас Ман, например, се опита да назове с думите «безкрайна бездънност», за чието изучаване е необходимо да се приеме една условна «начална кулиса във времето», защото така «дълбок е кладенецът на миналото»... Борис Рогевата книга ни предлага годината 4768 преди Христа като опорна начална «крайбрежна кулиса», за да познаем лицето си живо свидетелство за единното време.
А оттук нататък от само себе си означава, че ние вече ще имаме и добро зрение за всяка по-близка нам кулиса, за всички пластове от разреза на кладенеца успоредно едновременни с първобългарските в общата цялост на културната ни история.Но в каквито и по-тесни или по-широки рамки да се движи
познанието
ни, за днешните читатели настоящата книга и нейният автор остават почти непознати, дори и с отрицателен знак.
Първо издание на книгата прави издателството на БАН през 1974 г. със символичния тираж от 1000 екземпляра оттогава и до днес. Освен книгоиздателски и културни политики, принос в това отношение имат и популистични писания като това на (днес покойния вече) Иван Богданов (сп. «Отечество», 1979 г., кн. 19 и 20), когато той с небивал остракизъм отрича труда на Борис Рогев.
към текста >>
84.
Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 22.07.1940 г.
Аз исках само да набележа контурите на един щедро надарен човек, който бе успял да се справи с редица области както на официалната наука, така и на тайното
познание
, който умееше със сръчността на артист да ги доведе в хармонично отношение и бе поел пътя към идеала на всеки истински окулист – синтезата между наука и философия, религия и изкуство.Жорж не се ограничи, обаче, само да работи върху себе си.
А Жорж бе, въпреки всичката си приказливост, твърде непроницаем дори и за най-близките.По необходимост, човек трябва да се задоволи в случая с впечатленията, получени при едно по-дълго сътрудничество, и редките случаи на по-интимно настроение у нашия другар.Още при първата ми среща с Георги Радев – то бе в самото начало на 1931 г. – получих впечатлението, че имам работа с един първокласен интелектуалец, но едва с течение на времето аз можах да се запозная с неговата многостранност.Моят нов приятел се оказа човек с извънредна памет, която бе го направила полиглот, владеещ много добре модерните и класически езици.Оригиналността и подвижността на ума му изпъкваха още в неговите разговори, в които енциклопедични познания и житейска мъдрост се преплитаха във виртуозни импровизации, феерично осветлявани от искрите на един тънък хумор и едно рядко остроумие.Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука – математиката. Но той бе работил доста и върху философските дисциплини, особено психологията.Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси.Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер. Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлечената проблема пластична, художествена форма. От там и големият му интерес към изящната литература, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувстваше също у дома си.Разбира се, аз нямам претенцията с тия няколко щрихи да изчерпя неговата духовна физиономия.
Аз исках само да набележа контурите на един щедро надарен човек, който бе успял да се справи с редица области както на официалната наука, така и на тайното
познание
, който умееше със сръчността на артист да ги доведе в хармонично отношение и бе поел пътя към идеала на всеки истински окулист – синтезата между наука и философия, религия и изкуство.Жорж не се ограничи, обаче, само да работи върху себе си.
Той направи не малко и за другите. От него имаме преди всичко цяла дузина преводи, между които „Астрология" от Сефариал, „Хирология" от Вреде, „Четене на характера" от Дюрвил, „Занони" от Б. Литон, една трилогия от Бо-Ин-Ра, биографиите на Русо и Ганди от Р. Ролан и др.Същевременно той преминава и към оригинално творчество.Още в първата му самостойна публикация, именно малката брошура върху „Живите сили на Слънцето" (1926 г.), проличава както научната подготовка, така и блестящите полемични качества на младия автор. В по-нататъшната си литературна дейност той си служи на широко със своята богата начетеност, но, струва ми се, не прибягна вече до унищожителната критика, дето той се чувстваше в своята стихия.
към текста >>
85.
Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос
, 03.03.1870 г.
Аз смятам, че без тези живи опитности, без живото
познание
на Христа отвътре, те не биха могли да издържат нито ден в тяхната половинвековна дейност като ученици на Школата.
- онези живи опитности от категорията на живото Божие присъствие и проявление, опитности като онези в Евангелието. Може би защото това бяха усилни и тежки години, когато техният живот на фронта е бил в ръцете на Небето, когато са преминали през войните на косъм от смъртта и са се озовали след тях с купища опитности, които за тях бяха съкровено и живо изявление на Бога. Тези приятели имаха жив, непосредствен контакт с Божественото чрез неговото изявление в Дух и Сила. Това беше довело у тях една непоклатима увереност в Учителя, те знаеха много добре кой бе Учителят и защо и за какво бе дошъл на земята. Те бяха стожерите, около които се завъртя гумното, за да се вършеят снопите жито по време на цялата Школа.
Аз смятам, че без тези живи опитности, без живото
познание
на Христа отвътре, те не биха могли да издържат нито ден в тяхната половинвековна дейност като ученици на Школата.
Ние дойдохме като младежи, с нас се отвори Школата през 1922 година и цели двадесет и две години ние бяхме галените деца на Школата. Но тези приятели бяха стожерите на Школата. Те бяха ръководителите на братствата в провинцията, те бяха онези дейни братя на "Изгрева", които движеха всички организационни въпроси около салона и Школата, около печатането на беседите, екскурзиите, лагерите по планините. Ние, младежите, участвувахме в братския живот, но нашето поколение имаше друга задача, която трябваше да реши след закриването на Школата, със заминаването на Учителя през 1944 година. Тези възрастни приятели ние ги наричахме "старите братя", защото те са били сподвижници на Учителя преди 1910 година, както и през време на войните от 1910-1922 година, а също и през време на Школата от 1922 до 1944 година.
към текста >>
86.
Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя
, 18.10.1886 г.
Изнася сказки в София във Военния клуб и градското казино върху новите течения на науката, философията, теорията на
познанието
, психичния принцип и регенерацията в новата биология.
Тези му качества не остават скрити и почват да го търсят за съвети и помощ. Неговите предсказания на стотици хора са известни. И доказани. Има още живи хора, които си спомнят това. Издава вестник "Алфа", а по-късно и "Живот", в които популяризира окултните науки за обществото, като навсякъде прокарва идеите и мислите на Учителя.
Изнася сказки в София във Военния клуб и градското казино върху новите течения на науката, философията, теорията на
познанието
, психичния принцип и регенерацията в новата биология.
Редовен посетител на беседите на Учителя. Но това не му е достатъчно затова използва всяко свободно време да пише и издава книги, все в духа на Учението на Учителя. Пише статии във вестник "Братство" и в списание "Житно зърно". Аз не зная някой от последователите и учениците на Учителя да е писал, печатил и издавал толкова много книги колкото Лулчев. Мога дори да ги изредя за тези, които не са ги виждали и чели.
към текста >>
НАГОРЕ