Търсене в текстове за 'Победител'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 41 резултата в 34 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 39) Който е дал повече, се счита за победител - Боян Боев (1883 – 1963)

КОЙТО Е ДАЛ ПОВЕЧЕ, СЕ СЧИТА ЗА ПОБЕДИТЕЛ
КОЙТО Е ДАЛ ПОВЕЧЕ, СЕ СЧИТА ЗА ПОБЕДИТЕЛ Няколко братя бяха приети от Учителя и стана въпрос за новото, което иде. По какво се отличава новото от старото? При новото светлината постоянно се увеличава и става все по-ясно и приятно, докато при старото светлината постоянно намалява, смрачава се и става все по-тъмно. Новото е това, при което топлината постоянно се увеличава, докато при старото тя постоянно намалява. Новото се отличава с това, че при него всичко се подновява, а при старото всичко изсъхва, остарява и се изхабява.
към текста >>

Един ден хората ще влизат във война по следния начин: няма да бомбардират с бомби, но ще пускат от аероплани дрехи, хубави книги и разни други подаръци и тогава този, който е дал повече, ще се счита за победител.
При новото светлината постоянно се увеличава и става все по-ясно и приятно, докато при старото светлината постоянно намалява, смрачава се и става все по-тъмно. Новото е това, при което топлината постоянно се увеличава, докато при старото тя постоянно намалява. Новото се отличава с това, че при него всичко се подновява, а при старото всичко изсъхва, остарява и се изхабява. Новото е това, което носи младост и живот, а при старото всичко се обезсилва и отпада. Новото дойде в Палестина между евреите и не го приеха, и изгубиха условията, докато онези народи, които го приеха, се повдигнаха. Един ден хората ще влизат във война по следния начин: няма да бомбардират с бомби, но ще пускат от аероплани дрехи, хубави книги и разни други подаръци и тогава този, който е дал повече, ще се счита за победител. После ще си подадат ръка и ще кажат: „Втори път пак ще воюваме.“ Бог, който е в нас, ни учи. Понеже Бог живее във всички хора, то трябва да се дадат блага на всекиго преизобилно, а не скържаво. Всеки да има достатъчно, за да се ползва от Божиите блага – това значи приложение на справедливостта. Човек, който може да люби, е победил, а човек, който не може да люби, е победен. Който е намерил Любовта, Мъдростта, Истината, Живота, Знанието и Свободата, е победил.
към текста >>

2. Природосъобразен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Д-р Хейг казва: „При състезанието за една обиколка около Берлин, което съставлява 15 английски мили, първите шест победители се оказаха вегетарианци.
Те орат полетата, те ни дават възможност да пътуваме; благодарение на тях се е създала нашата култура и благосъстояние. Ни едно месоядно животно не може да се сравни по сила с тревопасния носорог. Той почти без усилие чупи дърветата и разхвърля клоните като клечици. Една горила, която се храни само с плодове и орехи, пред очите на Дюшалю счупила на две половини пушката, изтървана от ръцете на един ловец. При състезанията вегетарианците са имали надмощие. Д-р Хейг казва: „При състезанието за една обиколка около Берлин, което съставлява 15 английски мили, първите шест победители се оказаха вегетарианци. Най-добрият любител пешеходец на дълги и къси разстояния - Г. У. Оули - се храни с растителна храна. С такава храна се храни и световният тенисист X. Майлс. Също така и немският пешеходец Милер при голямата си победа в шестдневните надбягвания е живял съгласно изложената тук диета.” Д-р Келог говори за друго едно състезание между Берлин и Виена, разстоянието между които е 360 мили. В състезанието са взели участие 13 месоядци и 2 вегетарианци.
към текста >>

3. 34. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Няма да има победители.
– Има едно раздрусване днес в света. Старите методи си отиват. И нов ред на нещата иде! Нов ред иде в Европа. При днешните механически средства, ако продължават до край, всички ще бъдат победени. Няма да има победители. От всички тия страдания, които днес човечеството минава, ще излезе едно възродено човечество, което ще тръгне по съвсем нови пътища. Ще дойде едно велико пробуждане на съзнанието, и хората ще приложат новите идеи! сп. „Житно зърно”, бр. 14, кн. 1
към текста >>

4. 102 ЗАКОНЪТ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Той всякога и при всички условия е победител.
4. Никакво господаруване, а слугуване. Не е количеството, което прави величието на народите, а качеството. На всеки народ, който не иска да служи на Бога, ще му се отнемат благата и ще изчезне от Земята, ще бъде разпръснат като еврейския народ. Величието на един народ е в служенето на Бога. Тогава този народ е силен и никоя сила не може да му се противопостави. Той всякога и при всички условия е победител. Той разполага с неизчерпаеми Божии блага. Напредналите Същества, които идат отгоре - предците на човечеството, ще помагат на онези народи, които добре слугуват на Бога, а на тези, които не искат да слугуват, няма да им се помага. Нито един народ няма да бъде господар. Който мисли да бъде господар, той е на кривата страна. Едно време живееха големи животни, но какво стана с тях?
към текста >>

5. 00 Съдържание - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Победителите на германия през втората световна война
* 32. Дафинка * 33. Атомната енергия * 34. Осата * 35. Победителите на германия през втората световна война * 36. Багажите, конете, свободните ми ръце * 37. Домашната помощница * 38. Крушите
към текста >>

6. 08 ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Победителите след Първата световна война, французи и англичани, обаче също тъй несправедливо и жестоко се отнасят към победените.
Справедливостта подобрява живота." И казва още Учителя: "Страданията учат." И Природата, и Разумният свят, започнаха да учат хората и народите първо на справедливост. И ние ще трябва да разберем, че докато не се въдвори справедливостта между отделните личности, страданията няма да престанат и мир на Земята не може да има. В 1914 година демонична алчност завладя германския народ. И той пожела да бъде над всички, да заграби онова, което по право принадлежи на другите. Този устрем към "справедливост" завърши катастрофално. Победителите след Първата световна война, французи и англичани, обаче също тъй несправедливо и жестоко се отнасят към победените. Във Версай на 28 юни 1919 година подписват мирен договор, с който отнемат на Германия всички колонии, цялата флота и я задължават да им изплати репарации в размер на сума от 123 милиарда златни марки. Тази сума е била равна на 50 000 тона злато, а това количество злато е било почти равно на две трети от целия световен запас. Как и откъде би могла да вземе Германия толкова злато, още повече смазана от една унищожителна война? Ако пък е трябвало да го търси извън световните запаси, то като се има предвид, че годишният добив на злато по онова време в целия свят е бил 708 тона, следва Германия да го изкупува в продължение на 70 години, с цел да изплати тези репарации. Явно, наложена мярка без никакъв смисъл.
към текста >>

Тази несправедливост на победителите им донесе нещастията и страданията през Втората световна война.
Във Версай на 28 юни 1919 година подписват мирен договор, с който отнемат на Германия всички колонии, цялата флота и я задължават да им изплати репарации в размер на сума от 123 милиарда златни марки. Тази сума е била равна на 50 000 тона злато, а това количество злато е било почти равно на две трети от целия световен запас. Как и откъде би могла да вземе Германия толкова злато, още повече смазана от една унищожителна война? Ако пък е трябвало да го търси извън световните запаси, то като се има предвид, че годишният добив на злато по онова време в целия свят е бил 708 тона, следва Германия да го изкупува в продължение на 70 години, с цел да изплати тези репарации. Явно, наложена мярка без никакъв смисъл. Тази несправедливост на победителите им донесе нещастията и страданията през Втората световна война. В 1939 година Германия, ненаучила урока си от миналото, отново е тласната от устрем за хегемония и грабежи. И този път резултатът е провал, грамада от нещастия и страдания, по-жестоки от първите. Въпреки всичко, справедливостта бавно, но сигурно се налага. Вече почти всички поробени народи получиха свободата си. Създават се закони за опазване правата на отделния човек.
към текста >>

7. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Без гордост и заблуда, победител на порока, живей винаги в Себето, с укротено желание, освободен от двойките противоположности, познати като удоволствие и мъка.
Понеже Аз Съм обиталището на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда, на безконечното блаженство. Петнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез достигане Върховния Дух. Този път на Върховния Дух може да се търси отвъд. И в него като тръгнеш, връщане няма. Който тръгне по него, отива наистина при този Първичен Човек, от когото избликва древната сила. Без гордост и заблуда, победител на порока, живей винаги в Себето, с укротено желание, освободен от двойките противоположности, познати като удоволствие и мъка. Пътника следва незаблуден този неразрушим Път. Две са енергиите на този свят - разрушима и неразрушима. Всички същества са разрушимата енергия. Непроменимата се нарича неразрушима. Най-висшата енергия е наистина тази, която се нарича Върховно Себе, която прониква всичко и поддържа трите свята.
към текста >>

8. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук вече човек не черпи живот от изворите на Природата, а чрез вътрешната деятелност трябва да се обърне към изворите на Духа, който го укрепва вътрешно и прави от него победител на смъртта.
" Със следващото изречение, че неговото време още не е дошло, Исус обръща внимание на това, че делото, което той извършва тука, не протича от неговия Дух, но че неговото произвеждане е свързано с дадените от Природата отношения на сили, в които Той е поставен чрез своето въплъщение. Следователно, образът на майката в тази пролетна сцена сочи в крайна сметка назад, към онези времена, когато самата Природа още е била Великата Майка на Живота". "Ако преминем към новото съдържание на пролетта, което е изразено в разказа на Лазар и във всичко, което е свързано с него, ние виждаме, как новосъздаденият живот не е вече поставен наред с умирането за уравновесяване. Ние виждаме как животът е извоюван непосредствено от смъртта. Срещу смъртта се води борба не чрез зачатието, а чрез възкресението. Тук вече човек не черпи живот от изворите на Природата, а чрез вътрешната деятелност трябва да се обърне към изворите на Духа, който го укрепва вътрешно и прави от него победител на смъртта. От чисто природните области Майчиният Принцип преминава в чисто духовното. И там, където в края на Евангелието на Йоан майката на Исус отново се явява без назоваването на човешкото име, в нейния образ ние не виждаме вече Великата богиня Природа, Майката Земя, както при сватбата в Кана Галилейска, а Дева София, в която образно е изразена вътрешно достижимата духовност на света". "Тук всъщност ние се движим около Тайната на троич- ното съществуване. Древната форма на Троицата беше Отец, Син и Майка: у египтяните имаме Озирис, Хорус и Изис. На мястото, където по-рано стоеше Богинята-майка, като израз на изливащите се сили на Природата, християнският възглед постави Светия Дух.
към текста >>

9. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

Още от най-древни времена Христос е бил победител на силите на изкушението в духовните светове.
И в двата случая пустинята е символ на уединението на душата, областта на аза, отделното човешко същество. Гръцката дума за пустиня е близка до думата еремит, която значи отшелник, който търси уединение за развитието на своята душа. Слизайки от духовните светове в земно въплъщение, Христос слиза в уединение в азовото битие на човека, в пустинята. Така че, отнасянето в пустинята не е нищо друго, освен самото въплъщение, даже ако действително при Исус, след като бе приел в себе си Христа при кръщението, е настъпило едно външно оттегляне на уединено място в пустинята. Трите сцени на разказа за изкушението трябва да се схващат на първо място вътрешно, като три степени на слизането, на въплъщението, на завладяване на тялото, в което слиза. Още от най-древни времена Христос е бил победител на силите на изкушението в духовните светове. Отдавна войнствата на Христа бяха победили на Небето Сатана и неговите пълчища и ги бяха свалили в Бездната. И затова в Евангелието на Лука в 10-та глава, 18-ти стих, Христос казва: "Видях Сатана да пада като мълния от Небето". Тези тъмни сили бяха свалени на Земята. Сега Христос слезе на Земята в царството на Сатаната. С това Той срещна отново противниковите сили и неизбежно трябваше да влезе във война с тях.
към текста >>

10. 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това, което гърците искаха да изразят като ознаменуваха повишената човечност на победителя чрез увенчаване с венец, тук е осъществено по вътрешен начин.
Тогава в него се е проявявала Божествената същност на човека и квинтесенцията на гръцката култура - развитие на истинската човечност, е намерила тук своето осъществяване. В своите скулптурни работи гърците са изобразявали човешката форма, за да добият чрез това представа за Боговете. Тук, в случая, един човек постига чрез чиста човечност да бъде образ на едно ангелско същество и да излъчва от себе си ангелската същност. По рождение Стефан е бил юдеин, но произхождал от гръцките области. Неговият майчин език трябва да е бил гръцкият, както и неговото име, което означава Венец или Корона. Това, което гърците искаха да изразят като ознаменуваха повишената човечност на победителя чрез увенчаване с венец, тук е осъществено по вътрешен начин. В троичността на основните събития: Петдесетница, смъртта на Стефан и изживяването на Павел пред Дамаск, става видим основният строеж на Деянията на апостолите. Първите три от четирите големи Деяния се изживяват в тези три събития. Не трябва да се мисли, че апостолите са тръгнали по света като апостоли веднага след изживяването на Петдесетница. Първият тласък за мисионерска дейност е създаден не от небесното събитие, а от тежката съдба. След смъртта на Стефан за пръв път тръгват по-голям брой хора, за да разнесат Евангелието по света.
към текста >>

11. VI. КНИГАТА СЪС СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

В Първата културна епоха на Шестата раса това преживяване ще излезе в полето на съзнанието и човек ще бъде победител на материята, благодарение на това, което той е асимилирал от отпечатаното в душата му през време на Първата културна епоха на нашата раса, т.е.
В течение на тези културни епохи на Шестата раса ще се разпечатат последователно 7-те Печата. Това, което е придобито в течение на 7-те културни епохи на Петата раса, ще излезе в полето на съзнанието и ще се отрази върху физиономията. Това ще стане последователно, като това, което е придобито в Първата културна епоха на Петата раса, ще се разкрие в Първата културна епоха на Шестата раса. Това, което е придобито във Втората културна епоха на Петата раса, ще бъде разкрито във Втората културна епоха на Шестата раса и т.н. А видяхме, че в Древна Индия човек е живял в едно душевно състояние, което го е ориентирало към духовния живот, отклонявайки го от физическия живот. В Първата културна епоха на Шестата раса това преживяване ще излезе в полето на съзнанието и човек ще бъде победител на материята, благодарение на това, което той е асимилирал от отпечатаното в душата му през време на Първата културна епоха на нашата раса, т.е. културата на Древна Индия. Тогава човек ще бъде победител, както е казано в Апокалипсиса. Втората културна епоха на нашата раса, тази на Древна Персия, е имала за цел да придобие господство над материята. Това завоевание, символизирано от меча, който ще представя във Втората епоха на Шестата раса инструмент за властване над външния свят. Това, което човек е придобил в течение на Египетско-Халдейската културна епоха, когато той се е отдавал на измерване и притегляне по определени правила, ще се покаже в Третата културна епоха на Шестата раса.
към текста >>

Тогава човек ще бъде победител, както е казано в Апокалипсиса.
Това ще стане последователно, като това, което е придобито в Първата културна епоха на Петата раса, ще се разкрие в Първата културна епоха на Шестата раса. Това, което е придобито във Втората културна епоха на Петата раса, ще бъде разкрито във Втората културна епоха на Шестата раса и т.н. А видяхме, че в Древна Индия човек е живял в едно душевно състояние, което го е ориентирало към духовния живот, отклонявайки го от физическия живот. В Първата културна епоха на Шестата раса това преживяване ще излезе в полето на съзнанието и човек ще бъде победител на материята, благодарение на това, което той е асимилирал от отпечатаното в душата му през време на Първата културна епоха на нашата раса, т.е. културата на Древна Индия. Тогава човек ще бъде победител, както е казано в Апокалипсиса. Втората културна епоха на нашата раса, тази на Древна Персия, е имала за цел да придобие господство над материята. Това завоевание, символизирано от меча, който ще представя във Втората епоха на Шестата раса инструмент за властване над външния свят. Това, което човек е придобил в течение на Египетско-Халдейската културна епоха, когато той се е отдавал на измерване и притегляне по определени правила, ще се покаже в Третата културна епоха на Шестата раса. Тази културна епоха се символизира с везните. Четвъртата културна епоха от Шестата раса ще разкрие това, което е от най-съществено значение.
към текста >>

12. 7. Седми Аркан: ТРИУМФИРАЩАТА КОЛЕСНИЦА НА ОЗИРИС или осъществяването на Великия План - Влад Пашов (1902- 1974)

Златната корона на челото на победителя означава притежанието на Светлината, която осветява всички Аркани на съдбата.
В колесницата се намира един рицар с броня, въоръжен с меч и скиптър. Той е коронован с един кръг от злато, което се украсява от три златни шестоъгълници или звезди е винетки с пет точки. Колесницата, която има кубическа форма, символизира делото, извършено от волята, която е победила пречките. Четирите колони на звездовидния балдахин представят четирите начала-принципи, подчинени на господаря на скиптъра и меча. Върху карираната плоскост, лицевата част, която образува предната част на колесницата, е начертан кръг или сфера, поддържана от разперени крила — знак на въодушевление, на екзалтация, неограничена от човешката сила във време и пространство. Златната корона на челото на победителя означава притежанието на Светлината, която осветява всички Аркани на съдбата. Трите звезди, които украсяват короната, символизират могъществото и равновесието на Ума и Мъдростта. Три винкела са поставени върху ризницата. Те означават правота на оценката, на волята и на действието, които дават силата, на която е емблема ризницата. Големият меч е знак за победа, а скиптъра символизира Духа, Разума. Един квадрат, символ на материята, с един триъгълник над него, символ на Ума и на Духа, обкръжен с един кръг, символ на Вечността, означава непрекъснатото вечно господство на Ума върху силите на материята.
към текста >>

Белият сфинкс е победител, а черният е победен, но и двата са станали служители на мъдреца, който е превъзмогнал изпитанията и трудностите.
Те означават правота на оценката, на волята и на действието, които дават силата, на която е емблема ризницата. Големият меч е знак за победа, а скиптъра символизира Духа, Разума. Един квадрат, символ на материята, с един триъгълник над него, символ на Ума и на Духа, обкръжен с един кръг, символ на Вечността, означава непрекъснатото вечно господство на Ума върху силите на материята. Два сфинкса, единият бял, а другият черен, са впрегнати в колесницата. Белият символизира доброто, а черният злото. Белият сфинкс е победител, а черният е победен, но и двата са станали служители на мъдреца, който е превъзмогнал изпитанията и трудностите. Когато ученикът, в Пътя на своето окултно развитие, достигне до тази фаза. символизирана от този Аркан, тогава му се разкрива следното: картините, представящи Арканите, произлизат една от друга. Тайнствени пътища водят между тях. В тази Книга владее магическа система, която се основава върху съотношението на числата. Седмата картина ни показва Пътя на Озирис, на побеждаващия Дух.
към текста >>

13. 19. Деветнадесети Аркан: СИЯЕЩАТА СВЕТЛИНА, цялостен живот, СЛЪНЦЕТО НА ОЗИРИС - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е Творецът, Законодателят, Победителят.
При деветнадесета картина имаме: сборът на числата от 1 до 19 е равен на 190, равно на 10, равно на 1. Значи, всички числа от Пътя на Озирис дават Божествения сбор на числото 1. Картината на този Аркан представлява една цъфтяща равнина, огряна от слънцето и през нея препуска един ездач на светъл кон. Ние го виждаме още в първата, четвъртата, седмата и т.н. картини от Пътя на Озирис. Това е Творецът, Законодателят, Победителят. След това иде движението на Кулата на живота, което води през тринадесети Аркан към шестнадесети - Смъртта и разрушението; навсякъде се явява все същата фигура на конника и фараона, падащ от разрушената Кула. Сега в деветнадесета картина той се явява със знамето на наградата - завладяващ цялостния живот. Великият дарител на живот, Слънцето, огрява с безбройните си лъчи, като всеки лъч е подобен на скиптър от картина четвърта. Този Аркан ни представя преживяванията на новия посветен във висшите области на духовния свят. След като е напуснал своето физическо тяло и се намира в духовния свят заедно със своя ръководител, той съблича и духовното си тяло и се намира в един трети свят, където ръководителят му казва: Днес ще видиш Слънцето на Озирис и младият посветен усеща, че го обгръща блестяща Светлина.
към текста >>

14. 5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК - Влад Пашов (1902- 1974)

"На победителя принадлежи придобивката".
Тези две Братства: Духовните учители и владици на мрачната орбита на астралния свят и Школата на Черните маги на физическия свят, съставят двете половини на всички зли желания на планетата. Из мрачния център на астралните области на първото Братство духът на лъжата, кражбата, убийството, религиозното лицемерие и измамата се формулират и проектират към второто Братство, за да му дадат средства да продължи съществуването си. От тези центрове то се формулира отново за да се приспособи към духа на темпераментите на епохата, след което негово психическо влияние се насочва в интелектуалните вихри на расите гдето неговите еманации мълчаливо, но хитро и коварно отравят пространството и по такъв начин съставят магнетичното поле на живота на съвремен-ния човек. Оттук невидимо окултният ток прониква в най-вътрешните заложби на човешкия дух и придобива такава власт над душата, че в най-дълбоките тайни на човешкото сърце, на глед така чисто и безкористно се спотайва ленивата гадина на егоизма, даже и тогава, когато човек най-малко подозира това. Когато това страшно чудовище (егоизмът), което всеки, който търси окултната истина, е длъжен да задуши в себе си, когато този Голиат на душата е поразен смъртно от белите гладки камъчета на духа, хвърлени от волята на нео-фита, тогава великото изпитание е преодоляно, венецът на безсмъртието е придобит. "На победителя принадлежи придобивката". Ние казахме, че от Мрачния сателит произхожда духът на лъжата, кражбата и убийството. Това е било добре известно на посветените в херметическата школа от всички времена. Ние наричаме тази идея твърде ясно изразена на мистичния език на древните, както това се доказва от следващата бележка в едно магическо съчинение на Хермес Тримогъщи считано за изгубено. Там се говори за Учителите на магията на Мрачния сателит, когато те държат съвет да създадат илюзии в съзнанието на човека и съчинението казва: "Те са извиквали из дълбочините на мрачната бездна форми за да въплътят в тях злите си желания".
към текста >>

15. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Престол на архангел Михаил, победител на Змията, цар на живота и безсмъртието.
4. Атебим — Сатурн — Смърт и Тайна. Престол на архангел Касиел, цар на мисълта и духопостигането. Държи черна завеса, косер и седморка. Управлява ушите. 5. Ашгедим — Слънце — хармония и начало. Престол на архангел Михаил, победител на Змията, цар на живота и безсмъртието. Държи златен диск, бяла завеса и тире. Управлява темето. 6. Шеншикашием — Луната — бременност и хранителство. Престол на архангел Габриел, цар на Посвещението и Откровенията. Държи покривало, яйце и пентакъл.
към текста >>

16. 7. Новите разбирания на човека, 29 юли 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Започнала се е една борба между природата и човека и човек иска да излезе победител в тази борба.
Вътрешният живот изключва всяка болест, всяко вътрешно страдание. Страданията може да дойдат отвънка. Вътрешното знание изключва всяко невежество и всяка заблуда. Няма по-голямо невежество за човека от това да си представя природата такава, каквато не е. После, съвременните учени внушават една идея в ума на хората, че природата трябва да се победи. Започнала се е една борба между природата и човека и човек иска да излезе победител в тази борба. Това е също така едно заблуждение. Човек не може да победи природата и няма защо да се бори с нея. Човек е дете на природата и ако разбира езика й, всичките й богатства и сили ще му бъдат на разположение. Човек трябва да бъде готов да стане съработник на природата, да стане неин служител и ще има на разположение всичките й блага. А борбата му с природата ще бъде само в негова вреда.
към текста >>

17. УЧЕНИКЪТ И СИЛИТЕ НА ПРИРОДАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

След продължителни падания и ставания Доброто излиза победител, а злото – победено.
Не ги ли уравновесява, те произвеждат нежелани резултати – експлозии, взривове, революции и т. н. Пазете се от положителните сили на злото, които произвеждат в човека взрив, и от отрицателните сили на злото, които смразяват и свиват. За да не се пука, човек трябва да се разширява; за да не се смрази и смали, трябва да се издигне над обикновените условия на живота. Тази е причината, дето на човека препоръчват разширяване и възвисяване. Доброто и злото, положителните и отрицателните сили в Природата са бойни полета, всред които хората воюват. След продължителни падания и ставания Доброто излиза победител, а злото – победено. Ако искате да възпитате злото в себе си, работете със силите на Доброто. Ако пък злото иска да запази живота си, трябва да се подчини на Доброто и да му стане слуга. За да се справите със силите на Природата, вие трябва да прилагате закона за трансформиране на силите. За пример, когато се срещнат две положителни сили във вас, те трябва да се с приятелят. Това става, когато една от тях се превърне в отрицателна, т. е.
към текста >>

18. 8. УЧЕНИЕТО ЗА АСПЕКТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук вече качеството на характера е излязло от борбата като победител и е станало вече крепко и неразделно притежание на Аза, трайна придобивка и мощна опора в по-нататъшния път към хармонията.
Тъй като съпротивата тук е най-голяма, този аспект предрича сурова борба - съпротива в най-силна форма. Всичко, каквото се стремим да доведем до някакъв край, има склонност към несполука и трябва да успеем да победим тази съпротива. Висшето в нас трябва да расте, а себелюбието ни да намалява, да умре. Квадрат следователно е аспектът на смъртта на низшето и на живота на висшето, което възкръсва от нея. Тригон (120 градуса). Тук вече качеството на характера е излязло от борбата като победител и е станало вече крепко и неразделно притежание на Аза, трайна придобивка и мощна опора в по-нататъшния път към хармонията. Тук се пожънват плодовете на една мъчно постигната победа. Квадрат и половина (135 градуса). Може да се разглежда като второ пречистване на астралното поле, след като дадено качество в характера е претърпяло огненото изпитание на физическото поле и въоръжено вече с опита, може да крачи с повече увереност напред, за да достигне в опозицията своя брак. При куинконса (150°) се повтаря същото (както при квадрат и половина), но в умственото поле. Опозиция (180°).
към текста >>

19. Съдържание - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Истински победител.
Игра на кърпа. Хвърчи, хвърчи. Патенца. Игра на гърнета. Садене картофи. Истински победител. Катерички. Мелнично колело. Щъркел и деца. Тичай другарче. Статуи.
към текста >>

20. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Те са отворена врата, през която минават герои и великани, победители и победени, джуджета и животни — с които заживяват децата.
Възпитателят трябва да живее с хубавото ново, за да успее правилно да насочи мисълта и вниманието на малките към желаните области и ефекти. Средствата, с които си служи детската градина за развитие на говора, са; приказки, драматизация, стихотворения, книжовна реч, картини, разговор и игра. По отделно ще се спрем на всяко от горните средства. Приказката в говорната реч Всички деца обичат приказките. Те са отворена врата, през която минават герои и великани, победители и победени, джуджета и животни — с които заживяват децата. Приказката е магическата пръчка, която има силата да гради или да руши. Ако детето харесва даден герой, то започва да му подражава. Всеки предмет — маса, стол, лампа и пр. за бебето са нови и то ги проучва с интерес. Малко по-късно то иска да пипне околните предмети и е неизчерпаем извор на въпроси: „Какво е това, откъде е" и т. н.
към текста >>

21. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Всеки иска да излезе победител.
Ако злото не действа отвън при сегашните условия, при сегашната фаза на развитие на човечеството, доброто по никой начин не би могло да се прояви. Външното налягане е причина за проява на вътрешното напрежение. Премахне ли се налягането, човек ще се разпръсне на хиляди частици и ще отиде някъде в пространството. Двама борци се борят. И двамата се намират в голямо вътрешно напрежение. Всеки иска да излезе победител. Същевременно и единият и другият взаимно си оказват известно налягане. Следователно, в борбата си двамата борци произвеждат един върху друг външно налягане, срещу което се противопоставя вътрешното напрежение на силите им. Този пример символизира борбата между външните условия и вътрешните възможности на човека. Човек никога не може да бъде щастлив, докато не дойде до ново и разумно на живота и на природата, да разбере смисъла и значението на силите, които действат в тях. Слушате някой да казва: искам да се махне тази мъчнотия от мене.
към текста >>

22. СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

Народите могат да изтърпяват и привидно да изчезват, но в крайна сметка те са, които ще бъдат победители.
Това ще означава огромните материални и финансови ценности, които се хвърлят за въоръжението, да сс освободят, за да се насочат към едно мирно стопанско и културно строителство от голям мащаб, за да се преодолее нищетата, обхванала огромни множества от народите на света. При добра воля от страна на всички държави, тези пречки, които на пръв поглед изглеждат непреодолими, биха могли да изчезнат без остатък. Едно пълно и безусловно разоръжаване, особено от страна на великите сили, се налага от само себе си. И двете антагонистични системи, трябва да се убедят по един императивен начин, че при днешните социално-политически схващания и съзнание у народите, човечеството не може повече да бъде завладяно и използвано от никаква обществена, държавна или коалиционна сила. Нито пълчищата на Чингис-хан, нито огромната армада на Наполеон, нито германската военна машина от последните две световни войни, не биха разклатили основния народен потенциал на човечеството. Народите могат да изтърпяват и привидно да изчезват, но в крайна сметка те са, които ще бъдат победители. Животът успява да застане отгоре над всичко. Време е теоретиците на международното право да схванат, че народите са достигнали зрялост и могат да поемат своите съдбини без външни водачи, тъй като тяхното съзнание се е издигнало на по-висока етична и хуманна степен, в сравнение с тази, на която стоят техните ръководители.
към текста >>

23. 35. Глобата - Радка Левордашка (1920-2014)

глоба, защото нямате лична карта за удостоверение на личността ви." А той му отговори: „Мен Бог ме е пратил без лична карта на Земята, а това, че си платил 25 лв., то българският народ ще плати заради тях 25 милиона лева репарации след войната." Така и стана, България загуби по време на Първата световна война и победителите й налагат да плати 25 милиона лева репарации.
ГЛОБАТА Една сутрин пристига един брат, търси господин Дънов, за да му съобщи нещо. Влиза и казва: „Г-н Дънов, днес платих 25 лв. глоба, защото нямате лична карта за удостоверение на личността ви." А той му отговори: „Мен Бог ме е пратил без лична карта на Земята, а това, че си платил 25 лв., то българският народ ще плати заради тях 25 милиона лева репарации след войната." Така и стана, България загуби по време на Първата световна война и победителите й налагат да плати 25 милиона лева репарации.
към текста >>

24. 53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Но след този кипеж ще дойде Мирът, качество на Божия Дух — Той ще бъде победителят в края на всичко човешко.
Тя руши всички прегради и окови, всички догми и предразсъдъци, помита всичко старо и прави път на Новото, което днес влиза в живота. Които са живели само с индивидуално съзнание, влизат в социално съзнание, а от социалното будните тръгват към космическото съзнание. От индивидуалното започваме при капитализма, вървим към социалната идая, която ще ни доведе до прага на общочовешкия живот на братство и любов. Огромна социална буря вилнее в целия свят и преобразява и съзнания, и строеве, и начини на живот. Всичко кипи. Но след този кипеж ще дойде Мирът, качество на Божия Дух — Той ще бъде победителят в края на всичко човешко. Хиляди съзнания днес се молят да дойде Царството Божие на земята, да бъде мир и братство на света. От дисонанса днес ще се роди новата хармония, която сам Духът ще наложи на света. Квартите и секундите ще се превърнат в терци и квинти. Слънчевият строеж на музиката ще замени лунния строеж на отраженията и нереалността в живота. Човекът ще осъзнае своята божественост и ще стане съработник на Бога.
към текста >>

25. ПОСЛЕДНАТА БОРБА - Борис Николов

Зурлите и гъдулките на него свирят – победителя!
Виното играеше като живо и пръскаше искри. Поп Досю разчупи хляба и благослови, когато от към хорището се надигнаха плач и жалби – идеха жените начело с Цона Момчето и викаха на висок глас: „Този турчин развали празника ни! Помръкна веселието ни! Изпотръшка всичките наши борци! Няма вече кой да излезе насреща му! Зурлите и гъдулките на него свирят – победителя! Сега той ни гледа надменно. Няма ли вече кой да излезе насреща му? “ Народът беше смутен – нямаше ли мъжка сила в Балкана?! Къртипъня даже не отпи от паницата – сложи я внимателно на масата и се измъкна заднишком от пейката, отиде към хорището. Турчинът ходеше гордо и чакаше противник.
към текста >>

Гъдулките свиреха на него, победителя.
Сега той ни гледа надменно. Няма ли вече кой да излезе насреща му? “ Народът беше смутен – нямаше ли мъжка сила в Балкана?! Къртипъня даже не отпи от паницата – сложи я внимателно на масата и се измъкна заднишком от пейката, отиде към хорището. Турчинът ходеше гордо и чакаше противник. Гъдулките свиреха на него, победителя. Къртипъня го гледа малко време, после разбута народа и застана пред него. Турчинът го огледа, усмихна се и му подаде ръка – това значеше, че приема борбата. За един миг мълвата се пръсна из събора: „Къртипъня ще се бори с турчина! “ Гъдулките засвириха друга песен – „опознаване“; борците се хванаха за ръка и почнаха да обикалят в такта на музиката. Това бяха древни церемонии, в тях имаше тържественост.
към текста >>

26. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

Има едно изключително важно условие, което следва да изпълним, за да влезем като победители в тази твърдина на личностното пресътворяване.
И най-главното: никой друг път освен този на Любовта не ни предпазва от най-страшната заплаха - гордостта. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да възкликне: "Знайте, че Любовта е по-велика от всичко, което ще измислите. Понятията от вашия катадневен живот не покриват нито едно от нейните качества. Знайте само едно, че тя е над всичко, ражда живота и управлява световете от мравките до великите йерархии на ангелския свят." Макар и толкова достъпна на пръв поглед, за мнозина Любовта си остава непристъпна крепост за цял живот. Има едно изключително важно условие, което следва да изпълним, за да влезем като победители в тази твърдина на личностното пресътворяване. Ето как го характеризира Учителят на ББ в нашата страна: "Всеки, който иска да придобие Любовта, Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това - да прости на ония, които не го обичат и му причиняват пакост. Не може ли да извърши това, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никакви формули не могат да му помогнат. Ето как любовта - най- достъпният път за възхождане на душата (курсивът мой - К.
към текста >>

27. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

У тях винаги духът е победител.“
Всеки от слушателите неволно се връща назад в спомените си и дири трескаво подобни свои състояния. Те никога повече не бива да бъдат заплаха за него и за вътрешния му мир. Познанието, дарено тъй щедро от техния Учител, е най-мощното оръжие срещу хищните призраци на миналото. След кратка пауза той изрича нещо наглед простичко, но с неоценимо по стойност съдържание: „У човека има борба между духа и плътта, но духът трябва да бъде господар. И у съвършените има тази борба. У тях винаги духът е победител.“ Всички изтръпват. Щом и съвършените са подвластни на такива вътрешни протуберанси, какво да кажем ние, простосмъртните?! И постепенно разбират, че съвършените затова са съвършени, защото духовното у тях е надмогнало решително материалното, изпълнило го е и го е осветило, както слънчевият лъч прониква в мрачна пещера и я изпълва с живот. Всяка човешка погрешка отваря рана и в Космоса, и в душата на извършителя. Когато заради погрешката страдат и други хора, тя може да се превърне в пропаст за мнозина.
към текста >>

28. Работата с методите на Любовта, Мъдростта и Истината - Влад Пашов (1902- 1974)

На каквито ограничения и страдания да се натъкне, в края на краищата ще излезе победител.
Страданията и радостите са едни от тези уроци, които човек трябва добре да изучи. Той ще страда и ще се радва, докато обърне лицето си към Бога, докато извади главата си от земята. С други думи казано, да се обърне човек към Бога, това значи да работи с методите на Любовта, която внася Топлина и Живот в човека; да работи с методите на Мъдростта, която внася Светлина в човешкия ум; да работи с методите на Истината, която внася Свобода, простор в човешкия живот. Това са условията, при които човек може да изпълни всичко, каквото душата му желае. Който работи с тези три сили в света, той веднага побеждава. На каквито ограничения и страдания да се натъкне, в края на краищата ще излезе победител. Дръжте в ума си мисълта, че Любовта поддържа равномерна Топлина, Мъдростта – равномерна Светлина, в която няма никакви сенки, никаква тъмнина, а Истината внася в целия Живот Свобода и простор. Дойдат ли изпитанията, ще дойдат и разочарованията, но човек трябва да работи, да не се обезсърчава. Чрез страданията вие ще придобиете опитности, които ще помогнат за вашето растене. Прилагайте силите на Великите добродетели в себе си и не се смущавайте.
към текста >>

29. От 15 септември до 15 октомври: Запознаване децата с училищната обстановка и ред. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Една от първите ни игри може да бъде на „Имена", както и „Истинският победител", „Троп-троп" и др.
Още при първата среща децата чуват кроткия глас на учителката, която им дава необходимите наставления за училищния ред и дисциплина: внимателно и тихо движение из коридорите и стаята; изтриване обувките при влизане; окачване шапката и палтото; тихо отваряне и затваряне на вратата; тихо местене на столчетата и пр. Това са малки правила, които трябва да станат навик за всеки културен човек. През първата седмица било чрез песен, игра, приказка или беседа ще подчертаем горните навици, тъй като първите впечатления определят до голяма степен дисциплината за през цялата година. Необходимо е да бъдем последователни и изискани в отношенията си с децата. В интереса на работата е учителката да бъде неотлъчно при децата. Една от първите ни игри може да бъде на „Имена", както и „Истинският победител", „Троп-троп" и др. При първата игра ще се запознаем с имената на децата, при втората ще се справим с тихото местене на столчетата и съобразителност, а при третата — със създаване навик за общуване. Така, под формата на различни забавления, видове маршировки, игри и др„ ще научим децата на ред и самодисциплина. За изпълнение на казаното ще внимаваме от първия до последния ден на учебната година, тъй като имаме задачата да създадем навици у децата за цял живот. За да свикнем малките да бъдат чисти и спретнати, правим всекидневен и седмичен преглед. Не по-малко важно е да свикнем децата да пазят ред и чистота около себе си.
към текста >>

30. Надбягване с камъчета - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

По даден знак почват да се надбягват и което дете стигне определеното разстояние, без да е паднало камъчето от крака му, е победител.
НАДБЯГВАНЕ С КАМЪЧЕТА Децата са наредени в една права линия. Всяко дете слага на крака си отгоре (на пръстите) едно камъче. Определя се известно разстояние за граница. По даден знак почват да се надбягват и което дете стигне определеното разстояние, без да е паднало камъчето от крака му, е победител. Детето, на което е паднало камъчето от крака, се връща на линията и почва отново играта.
към текста >>

31. Садене картофи. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Победителка е тази редица, която първа се изреди.
САДЕНЕ КАРТОФИ Децата се нареждат в две успоредни редици, едно след друго. Пред всяка редица се начертават по два кръга — всичко четири. В един от кръговете на всяка редица се слагат по няколко, 3—4 картофа или други предмети. При даден сигнал първите деца от двете редици се затичват до кръговете, преместват картофите в празния кръг и отиват последни. В това време тичат вторите, третите и т. н. Победителка е тази редица, която първа се изреди.
към текста >>

32. Истински победител. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ИСТИНСКИ ПОБЕДИТЕЛ В средата на кръга всички деца сядат на столчетата си в права редица при шахматен ред.
ИСТИНСКИ ПОБЕДИТЕЛ В средата на кръга всички деца сядат на столчетата си в права редица при шахматен ред. Избира се едно дете, което да взема по едно столче при всяко ставане на децата. При даден знак или акорд, от учителката децата стават и се обръщат в една посока. Детето, което стои отстрани, взима едно столче и го слага извън редицата. Засвирва се марш на пиано, акордеон, грамофон, хармоничка или се пее. Всички деца маршируват около Столчетата/ Ненадейно маршът спира и всяко бърза да седне безразлично на кое столче; внимава се да не се прескачат или обръщат столчетата.
към текста >>

н:, докато остане едно дете, което е истинският победител, и всички му ръкопляскат.
Детето, което стои отстрани, взима едно столче и го слага извън редицата. Засвирва се марш на пиано, акордеон, грамофон, хармоничка или се пее. Всички деца маршируват около Столчетата/ Ненадейно маршът спира и всяко бърза да седне безразлично на кое столче; внимава се да не се прескачат или обръщат столчетата. Детето, 'което остане без столче, излиза. Играта се почва отначало —^ставане със сигнал, вземане едно столче, маршировка с музика, спиране и т. н:, докато остане едно дете, което е истинският победител, и всички му ръкопляскат.
към текста >>

33. Животъ за Цѣлото - Георги Радев (1900–1940)

Въ 1871 г., презъ френскопруската война, Германия излѣзе победителка и наложи на Франция тежка контрибуция.
Тѣ обръщатъ погледъ все къмъ миналото, къмъ онова, което е не само станало, но и престанало да съществува, къмъ онова, което е преживѣно и надживѣно. Тѣ търсятъ благата на живота по ония отъпкани пътища, които сѫ задръстени отъ многобройнитѣ неуспѣхи на толкова раси и народи, живѣли преди насъ. И до днесъ, напримѣръ, въпрѣки красноречивото свидетелство на историята, хората не сѫ разбрали, че насилието, безправието, личниятъ произволъ предизвикватъ сѫщата реакция. Тѣ не вѣрватъ, че има една върховна Правда въ живота, която поставя всѣкиго на мѣсто. Безъ да отиваме далечъ въ историята, ние имаме прѣсни примѣри за действието на този законъ въ близкото минало на европейскитѣ народи. Въ 1871 г., презъ френскопруската война, Германия излѣзе победителка и наложи на Франция тежка контрибуция. Въ общоевропейската война, обаче, Франция излѣзе победителка и наложи на Германия тежки, непоносими за нея, репарации. Ако Германия преди години 6ѣ постъпила справедливо, и Франция щѣше да постъпи справедливо. Очевидно, неправдата роди неправда. Народитѣ отъ съглашението, обаче, ако искаха да изпълнятъ великия законъ на истинското миротворство, така както той действува въ Природата, не трѣбваше да налагатъ никакви репарации. Едничкото, което трѣбваше да направятъ споредъ божественото право, 6ѣ да поискатъ заплащане на разноскитѣ, но не да налагатъ непосилни контрибуции.
към текста >>

Въ общоевропейската война, обаче, Франция излѣзе победителка и наложи на Германия тежки, непоносими за нея, репарации.
Тѣ търсятъ благата на живота по ония отъпкани пътища, които сѫ задръстени отъ многобройнитѣ неуспѣхи на толкова раси и народи, живѣли преди насъ. И до днесъ, напримѣръ, въпрѣки красноречивото свидетелство на историята, хората не сѫ разбрали, че насилието, безправието, личниятъ произволъ предизвикватъ сѫщата реакция. Тѣ не вѣрватъ, че има една върховна Правда въ живота, която поставя всѣкиго на мѣсто. Безъ да отиваме далечъ въ историята, ние имаме прѣсни примѣри за действието на този законъ въ близкото минало на европейскитѣ народи. Въ 1871 г., презъ френскопруската война, Германия излѣзе победителка и наложи на Франция тежка контрибуция. Въ общоевропейската война, обаче, Франция излѣзе победителка и наложи на Германия тежки, непоносими за нея, репарации. Ако Германия преди години 6ѣ постъпила справедливо, и Франция щѣше да постъпи справедливо. Очевидно, неправдата роди неправда. Народитѣ отъ съглашението, обаче, ако искаха да изпълнятъ великия законъ на истинското миротворство, така както той действува въ Природата, не трѣбваше да налагатъ никакви репарации. Едничкото, което трѣбваше да направятъ споредъ божественото право, 6ѣ да поискатъ заплащане на разноскитѣ, но не да налагатъ непосилни контрибуции. Ако европейскитѣ народи бѣха постъпили така, тѣ щѣха да иматъ съвсемъ други резултати.
към текста >>

34. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

Когато земята ще заприлича на развалина и няма да може да се познае кой е победителят и кой победеният, тогава ачларци от цялото земно кълбо, които няма да са капиталисти, нито колонизатори, нито пък други безбожници, подозрителни във всеки жест и дума, ще потрябват, за да се излекуват раните на опустошения свят.
Нямаме списък и организация, но сякаш се познаваме. Във всяка страна има служители на светлината, люде, които са против всяко насилие и принуда. Те постепенно ще растат. Те са като дъждовни капки, които не си знаят имената, но знаят, че идват от едно място, за да напоят изсъхналата земя, за да се слеят в един и същи поток. Когато светът ще опита всички средства на насилието и безлюбието, тогава ще ги подири. Когато земята ще заприлича на развалина и няма да може да се познае кой е победителят и кой победеният, тогава ачларци от цялото земно кълбо, които няма да са капиталисти, нито колонизатори, нито пък други безбожници, подозрителни във всеки жест и дума, ще потрябват, за да се излекуват раните на опустошения свят. Така из мъките и пепелищата ще се роди новата цивилизация на възкръсналия Христос, дошъл като ново съзнание на нейните поданици. Като си спомням миналото, неволно го сравнявам с някои положения от настоящето време. При това сравнение спомням си разговора ми с един другар - левичар, който ми казваше така: „Ще видиш колко нови неща ще въведем ние в живота, но все още сме зле на идеологическия фронт.“ Аз му отговорих, че съм напълно съгласен с една справедлива уредба на живота, но трябва да се започне предимно с идеологическия фронт. Това ще рече преустройството да почне от човека, а после от веществената действителност. Като хванеш и набиеш човека и му вземеш всичко насила, как искаш този човек да е добре на идеологическия фронт?
към текста >>

НАГОРЕ

0.23025989532471