Търсене в текстове за 'Победител'

Галилей Величков (1911-1985)

Горките - мислят, че минават като победители на света.
Тръгвам към града и слизам по Дървенишкото шосе. В града виждам как минават немски военни колони. Гледам, мигам и се учудвам. Значи тези са, които идват да се поклонят на Божествения Дух в България. Гледам ги как пеят песните, как са засмени. Горките - мислят, че минават като победители на света. И че дефилират в знак на своята победа. А те просто идваха като поклонници. Така, както българите пътуваха по светите места на Йерусалим до Божия гроб и се връщаха като хаджии. Ами те как ще се върнат в Германия! Като хаджии или ще ги положат и заковат в дървени сандъци?
към текста >>

Русия излезе победителка от войната над Германия.
Това бе един факт. И нищо повече. И една голяма Истина, която трябва сега да се запази и да се предаде за следващите поколения, като истина за времената и годините, на които ние бяхме свидетели по времето на Великият Учител. Минаваха дни, месеци и години. Войната свърши. Русия излезе победителка от войната над Германия. Стана точно така, както Учителят предрече, каза и осъществи. Думите Господни се осъществяват и проявяват винаги по един и същи начин - безпрекословно! В Божиите решения няма обратни действия! Това е закон на Школата на Великият Учител. Минаха още няколко десетилетия.
към текста >>

2. 2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Една империя се разруши отвътре, макар че бе една от победителките във войната срещу Германия.
За това предрешаване и предричане на тези събития от Учителя, ние знаехме от нашите разговори с Учителя, но мълчахме и чакахме да дойдат и да се изпълнят времената на това, което То й бе предрекъл и предопределил чрез Словото Си. На 9 май 1945 година, след като Русия бе забила червеното знаме над Райхстага, дойде капитулацията на Германия. Настъпи една нова епоха. След войната, Британската империя се разпадна. Всички нейни колонии получиха независимост и Англия остана само с онова, което имаше на Британския остров. Една империя се разруши отвътре, макар че бе една от победителките във войната срещу Германия. Онези, които изпратиха самолетите и които внушаваха полетите на тези самолети и бомбардировки с цел възмездие срещу България, получиха ответ на заслуженото. Гробницата, която бе изкопана от онези бомби над Симеоново, когато изпратеният самолет търсеше да улучи нас и Великия Учител - в тази гробница бе погребана английската империя. Аз дочаках да се сбъднат думите на Учителя. Остана да се сбъдне и другото пророчество на Учителя. В тази гробница да се погребе и онази империя, чиито бяха самолетите, чиито бяха бомбите и чиито пилоти изпълняваха заповедите за унищожаване на София.
към текста >>

3. 3_22 Със зурли и тъпани - на народни борби

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Тогава разбрахме какво значи да бъдеш победител в такива борби и да бъдеш награден в такава борба с някой овен или с някое теле.
Това не са какви да е, а строго определени песни, с необикновен ритъм и мелодия, целта на които е да възбудят борците за борба и да въодушевят присъствуващите. Ние изтръпнахме. Тогава разбрахме какво е било значението на тези зурли и тъпани в народните борби. Чрез брат Ради дойде онзи ритъм и онова настроение от народните борби. Ние го усетихме като живо преживяване. Тогава разбрахме какво значи да бъдеш победител в такива борби и да бъдеш награден в такава борба с някой овен или с някое теле. Не очаквахме такава развръзка на нещата. Учителят добави: "Народните борби представляват една издънка днес от един ритуал на миналото. Този ритуал е предхождал военните стълкновения и войните, които са водили българите". Ние мълчахме и слушахме. Една сестра се доближи до брат Ради и го помоли да ни изсвири и покаже какви песни и хора са се играли навремето, когато той е бил млад, по народните борби.
към текста >>

4. 3_74 Политически събития

Защото едните ще се бият, понеже са обречени, а другите още повече ще се бият, понеже ще са бъдещи победители." Ето това беше едно мнение на Учителя, което не търпи възражение.
Към текущите въпроси на Школата, които Сам движеше, прибавяха се и политическите събития за развоя на войната. Приятелите Го разпитваха, но Той мълчеше. Веднъж Го запитаха: "Учителю, как ще свърши войната? " "Аз зная как ще свърши войната и тя ще свърши така, както Бог е решил. Но ако кажа това сега, около вас има духове-шпиони, които чакат да чуят какво ще кажа, веднага ще отхвърчат за броени секунди и не само ще разкажат на сражаващите се страни, но ще раздухат още повече войната и ще се ожесточат и ще избият още повече хора. Защото едните ще се бият, понеже са обречени, а другите още повече ще се бият, понеже ще са бъдещи победители." Ето това беше едно мнение на Учителя, което не търпи възражение. А трябва да добавя, че по онези времена Учителят лично беше съобщил пред няколко братя офицери с висш чин - полковници, които бяха командири на полкове - как ще завърши войната. Но онези бяха бойни офицери, знаеха какво значи военна тайна, знаеха какво значи и Божия тайна. Опазиха я, но после след войната, разказваха, дори привеждаха и доказателства за това, какво е казал Учителят и какво е станало след това. Но тогава, ако се съобщеше такова нещо, щяха да пострадат офицерите, а властта щеше да се нахвърли срещу Учителя и Братството. Когато ставаше въпрос за Германия, Учителят каза още през 1942 година: "Те сега ще разберат, че по пътя на насилието нищо не се постига." А по това време всички мислеха, че Германия ще спечели войната, защото тя бе в апогея си, а армиите й бяха пред Москва.
към текста >>

5. 5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война

Бяха приготвени шест чистокръвни коня, които чакаха времето да бъдат впрегнати в каляската и да вкарат с нея Фердинанд като победител.
Тя бе придворна дама и лично имаше достъп до Фердинанд в двореца му. Учителят бе казал това, което трябва и трябваше да се изпълни онова, което бе казал. Но не се изпълни. Тогава в главата на Фердинанд се загнездва една безумна идея - че трябва да влезе като цар в Цариград, тоест Истанбул, който бе столица на Турската империя. Той нареди да му се построи златна каляска. Бяха приготвени шест чистокръвни коня, които чакаха времето да бъдат впрегнати в каляската и да вкарат с нея Фердинанд като победител. Предадоха за тези неща на Учителя. А Учителят, чрез Мария Стоянова, каза да се предаде на Фердинанд следното: "Аз не виждам тази каляска да влезне в Цариград." Предадоха думите на царя, а той отговори:"Аз от ясновидци не вземам съвети! " Злият гений на Европа го тласкаше към катастрофа за България. На 26 октомври 1912 година Одрин е обсаден. На 13 март 1913 година българските войски превзеха Одрин.
към текста >>

6. 5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

Всички, които са се водили от Духа на живота, са излизали победители.
Войната между България и Турция е обявена на 5 октомври 1912 година. Всички приятели без изключение заминават на фронта и започват да пишат на Учителя и да споделят всички войнишки неволи и теготи. В едно писмо- отговор на Учителя от 9 януари 1913 година, София, до Константин Иларионов, който е офицер с чин майор, четем следното: "Любезни К. Иларионов, Получих писмото Ви. Вярата е сила и Господ е крепък в живота. Всички, които са се водили от Духа на живота, са излизали победители. Във време на мъчнотии човек само там може да пребъде за подкрепа. Зная, Вий сте придобили нова опитност в тази война. На бойното поле се показва и човешкото геройство и неговата материална нищожност. В един миг могат да изчезнат там неговите световни въжделения. Но вярата, че човек е дух, който не умира, дава надежда и свежест на човешкото сърце.
към текста >>

7. 5_40 Учителят за Фердинанд и Европейската война

На 27 ноември 1918 година в Парижкото предградие Ньой бе подписан договор между България и държавите победителки.
Отново идват и питат Учителя какво да се прави. Той отговаря с едно изречение: "Фердинанд да абдикира в полза на сина си Борис." Занасят новината но царя. Казва му я същият, който навремето бе видял как Фердинанд си бе вдигнал задника и бе го плеснал с дясната си ръка по повод съвета на Учителя. Така че задникът на Кобурга напусна България. На 3 октомври 1918 година Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис, който се възкачи на престола под името цар Борис III. На 27 ноември 1918 година в Парижкото предградие Ньой бе подписан договор между България и държавите победителки. Клаузите на този договор са изключително тежки за България - репарации и контрибуции в размер на 2 милиарда и 250 милиона златни франка. Румъния окупира Южна Добруджа, отрязан е излазът на България на Бяло море, като Западна Тракия се предава на Гърция. На Сърбия се предават земите на Струмишко, Царибродско и Босилеградско. Турция си запазва старата граница. Пълен провал и втора национална катастрофа.
към текста >>

8. 5_57 Кой спаси българските евреи?

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Дори още на Парижката мирна конференция през 1946-1947 година, САЩ, заедно с другите три страни-победителки: Англия, франция, СССР, подписаха клауза спрямо бившите германски съюзници и в защита на евреите.
Вицепрезидентът но САЩ Ал Гор поднесе своите извинения и българската делегация присъствува на тържествата. На официалната церемония, президентът на САЩ Бил Клинтън спомена имената на Дания и България, спасили евреите. Какво излезе накрая? Тук, в България, управниците на този народ не признават заслугите на Учителя за спасяването на евреите. По същия начин светът отвън не ги признава за представители на този народ и не ги зачита. Дори още на Парижката мирна конференция през 1946-1947 година, САЩ, заедно с другите три страни-победителки: Англия, франция, СССР, подписаха клауза спрямо бившите германски съюзници и в защита на евреите. Тогава името на България също не бе вписано, макар че имаше изрично допълнение, че тя е спасила еврейската общност. Нещата се повтарят и сега. Учителят бе казал: Каквото е отношението на българите към Мене, такова ще бъде отношението на света към тях". Това се изпълни!
към текста >>

9. VII. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ СЛИЗА ВЪРХУ ВОЖДА ГОСПОДЕН

ТОМ 2

Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязал победител из мъртвите, Който ви отворил пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего.
Благослови ги в Моето Име, за да приемат изобилието на Моя Дух. Ето, Аз съм с вас постоянно и ви ръководя всинца ви усърдно. Прославете Името Ми, отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление. Ето, Аз всяка заран и вечер идвам и ви посещавам чрез благия Си Дух, да ви ободрявам и да споделям вашите скърби и вашите радости. Моят Дух гори, моето сърце ви Люби, Аз желая да Ме познаете тъй, както Аз ви познавам и да ме приемете в сърцето си, да вляза в душата ви, да запаля и просветя ума ви, да въздигна отпадналия ви дух. Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязал победител из мъртвите, Който ви отворил пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего. Приемете думите Ми чистосърдечно и с пълна вяра за всичко, що съм ви говорил отначало. Търсете Моето Царство и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи стократно, сега и в бъдеще. Аз ви чакам и ще ви приема в Моята блага кошарина, ще ви заведа при изворите на живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на Моя Вечен Дух. Аз Съм близо всякога, всякога, кога ме търсите, готов винаги да ви помагам. Вашите скърби, вашите нужди Аз ги чувствувам.
към текста >>

10. 187. ТОР ЗА НИВАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Ето вече 30 години след войната Германия е окупирана на изток от Съветска Русия, а западната половина е под контрола на съюзниците на Русия, победителки във войната: САЩ, Англия и Франция.
„Вижте, Учителю, какво пише в тази книга сам Хитлер: „Славяните ще станат тор на германската нива". Учителят трепва, оставя лъжичката и чашата, замисля се и не след дълго проронва: „Ще видим кой на кого ще стане тор и на чия нива ще се оре." Учителят повече не продумал нищо, дори не пил от чая си, станал и си излезнал. На 9 май 1944 г. Германия подписа безусловна капитулация и загуби войната. Съветска Русия заби знамето над Райхстага в Берлин, столицата на Германия, като Хитлер преди това се самоуби. Ето вече 30 години след войната Германия е окупирана на изток от Съветска Русия, а западната половина е под контрола на съюзниците на Русия, победителки във войната: САЩ, Англия и Франция. Ето така се развиха нещата за онази „нива", която трябваше да се изоре и да се натори. Един я изора, друг сложи тор, трети посади семето. А вие след време ще проверите какво ще поникне и какво ще роди тази нива. Защото накрая има думата жътваря. Ще ожъне, ще овършее, ще отдели житото от плявата, ще отдели житото от семената на бурените, които задушават Божията нива и ще приготви чисто семе за нов посев.
към текста >>

11. 47. БОРБА В ПОДЗЕМИЯТА СЪС СЕДМОГЛАВИЯ ЗМЕЙ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Един трябваше да бъде победител.
Тежка борба. Въпрос на издръжливост. На време и на воля. Въпрос за оцеляване. Или ти, или те. Един трябваше да бъде победител. Горко на победения. Така е във всички епохи.
към текста >>

12. 6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

При тази обстановка исках да бъда победител, да хвана звяра в себе си, да го подчиня, та по този начин да вървя смело по тясната пътека, която Учителят ми очертаваше.
В мен същевременно ставаше една борба. Тази борба беше между животинското съзнание в мен и висшата Божествена природа. Трябваше с геройство да се заема да трансформирам всички нисши енергии, всички бушуващи страсти, които опетняваха моята чистота. По природа бях надарен със здраво, силно, енергично тяло, което беше изпълнено със сурови, необуздани енергии. Това се дължеше на моята младежка възраст. При тази обстановка исках да бъда победител, да хвана звяра в себе си, да го подчиня, та по този начин да вървя смело по тясната пътека, която Учителят ми очертаваше. След този интимен разговор с Учителя, такъв Свещен трепет овладя моя дух, такива свещени пориви се събудиха в душата ми - аз имах вече един очертан идеал и път. Учителят ми отвори вратите към необятните духовни простори, които тайнствено се очертаваха пред мен като някакъв магичен ребус, който трябваше с героични усилия да разбуля. Така започнаха първите ми крачки по тясната пътека на ученичеството.
към текста >>

13. 7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

„За да подпомогне руския народ, Славянството, а задно с тях и цялото човечество да излязат победители във Великата Борба, в която се решава тяхната съдба, Учителят Мория от Великото Всемирно Бяло Братство, развива понастоящем трескава дейност.
А другата част - на Тъмнината, е Учението на Мория. Това е становището на Учителя Петър Дънов. А последователите на Учителя Петър Дънов се придържат към думите Му. В следващия брой на в-к „Братство", № 122 от 16.I.1935 г. същата статия продължава, написана от Сава Калименов. „За да подпомогне руския народ, Славянството, а задно с тях и цялото човечество да излязат победители във Великата Борба, в която се решава тяхната съдба, Учителят Мория от Великото Всемирно Бяло Братство, развива понастоящем трескава дейност. Ние ще говорим само за това, което виждаме, което можем да обгърнем. Защото пътищата, начините и средствата за дейност на Великите Учители са в огромната си част неведоми, непознати и недостъпни за окото на обикновения човек". „За нас дейността на Учителя Мория се изразява преди всичко в една серия книги под общото заглавие „Агни Йога" (Огнена Йога). Като въведение в тази серия служат двата тома „Листа от градината на Мория" - „Зов" и „Озарение", излезли до 1925 г. След това следват: „Агни Йога" (1929 г), „Безпре-делност" - две части (1930 г), „Йерархия" (1931 г), „Сърце" (1932 г.) и „Свят на огъня" - две части (1933 г).
към текста >>

14. 100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ

ТОМ 5

С празнодумците Учителят не си губеше времето, защото той бе тръгнал към него не само от любопитство, но да спори с него по научному, за да го обори в интелектуален спор и да се върне обратно с файтона като победител, като някогашен римски Цезар, който бе казал: „Отидох, видях, победих".
И така той не се срещнал с Учителя, а се разминал. А защо? Та величието докарано с файтона си отива обратно натам от където бе дошло. А за онзи смазаният човечец, за онова същество претрепано от живота и от скръб, за онова низвергнато от всички същество, Учителят сам излезе без никой да му съобщи, без визитна картичка, без златен надпис, отиде при него, обгърна го с ръка и с внимание и с думи го обнадежди и го възкреси. А тук случаят беше друг. С празнодумците Учителят не си губеше времето, защото той бе тръгнал към него не само от любопитство, но да спори с него по научному, за да го обори в интелектуален спор и да се върне обратно с файтона като победител, като някогашен римски Цезар, който бе казал: „Отидох, видях, победих". Та величието на Цезаря се върна само с файтона без да види Учителя, без да се срещне с него, без да говори с него и без да го победи. Ето такива неща изобилствуваха през първите години. А знаете ли какви други величия имаше? Хората се гиздеха с титли, окачваха си ордени, преписваха си привилегия като подсигуряваха титлите си с богатство и смятаха, че светът е в техните ръце и ще управляват вечно светът на човеците. Така смятаха, живееха в един свят сътворен от техните ръце и техните нрави, който след време свят се разби на пух и прах, защото бе една илюзия създадена от величията, че те са онези, които управляват живота и направляват съдбините на човечеството.
към текста >>

15. 209. БОЯН БОЕВ

ТОМ 5

Риба значи Исус Христос, Син Божи, Победител.
Мърчаево, 29 май 1944 г. В имението на брат Темелко Стефанов, при Извора на „Доброто" Учителят каза: „Извора на Доброто" се почна в с. Мърчаево през март 1944 г. и завърши с котвата на 29 май с.г. Същата котва се образува и на Небето към 12 часа на обяд, към изток 6 1/2 часа вечерта се образува риба на Небето. Риба значи Исус Христос, Син Божи, Победител. Рибата стана на ръка и после на рак. Ракът е знак на м. юни. През м. юни ще стане нещо. Ние искаме мирът на Божията милост и на Божията правда.
към текста >>

16. 2. КРИВИЯТ СТЪЛБ НА ПРАВОСЛАВИЕТО

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

" Учителят продължи своята беседа, а Ефтимий седна като победител на своя стол и изгледа победоносно всички в залата.
" Голяма трагедия аз изживявах по това двуличие. Бяхме на събора на Бялото Братство през 1922 г. в Търново, където присъствувах и аз. След като започна беседата, архимандрит Ефтимий стана и с бастуна си посочи Учителя, който беше на сцената в салона и Му каза: „Ти, Дънов, си кривият стълб на православието! " Учителят го погледна и му каза: „Ще видим после, кой е кривият стълб на православието! " Учителят продължи своята беседа, а Ефтимий седна като победител на своя стол и изгледа победоносно всички в залата. След няколко минути той заспа заедно с всички свещеници и владици в залата. Това нещо го разказах. Но какво се случи по-нататък. Същата година след като Ефтимий обикаля цяла България и пътува от град на град и говори срещу Учителя, накрая след победоносното си турне и след като е сразил окончателно Учителя по цяла България в своите сказки за гражданството, тогава решава накрая да се върне у дома. Сяда във влака, влака пътува и случило се така, че някой е дръпнал внезапната спирачка във влака за внезапно спиране, а такива спирачки имаше във всяко едно купе.
към текста >>

17. 35. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ НА СВЕТА

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

Учителят по това време беше на полянката и приятелите Го бяха заобиколили и Го питат: „Какво ще стане, Учителю, с войната и кой ще бъде победител?
35. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ НА СВЕТА Беше 22 юни 1941 г. и Германия нападна Съветска Русия. Аз се къпех тогава в Дунава и точно наблюдавах как прелитаха самолети и се отправяха на изток. След два месеца се върнах на Изгрева. Ние бяхме смутени, изплашени и всички искахме да питаме Учителя как ще се развият сегашните събития и за нас. Учителят по това време беше на полянката и приятелите Го бяха заобиколили и Го питат: „Какво ще стане, Учителю, с войната и кой ще бъде победител? " Учителят мълчи. След малко каза: „Вас сега ви занимава този въпрос: Какво ще стане с голямата война и кой ще победи? Рекох, СССР е наковалня. Германия е един чук. Е, чука ще бие, ще бие наковалнята.
към текста >>

и СССР бе победителят като един от съюзниците срещу Германия.
Е, може ли чука да разбие наковалнята? " И млъква и повече нищо не казва. Ето ви едно пророчество от най-висша класа. Учителят казва символично, че СССР няма да се даде и Германия няма да победи и то на втората седмица. А ние доживяхме да видим, че Германия капитулира на 9 май 1945 г. и СССР бе победителят като един от съюзниците срещу Германия. Когато Германия нападна и погълна Чехословакия попитаха Учителя какво ще стане с Чехия. Учителят отговори: „Германия е погълнала живи жабчета в стомаха си. След време тези живи жабчета ще разкъсат и изядат стомаха, защото са живи. Така и крокодилите умират, когато погълнат някоя антилопа, която отиде да пие вода, но с нея погълне и живи жабчета, които изяждат стомаха на крокодила и след време той обърне корем и предаде Богу дух". Това го каза Учителят в един кръг от приятели, но и на беседа го чух.
към текста >>

18. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

ТОМ 7

Аз казах още в началото на войната, че победители няма да има.
Болният се наказва само със закона на милостта. Ние сме болните. Болният трябва да кротува, а здравият да работи. Не трябваше да се дава коз за война срещу нас, нито на Англия, нито на Америка. Не трябва да им се обявява война. Аз казах още в началото на войната, че победители няма да има. Китай още не е воювал. Той сега се въоръжава и утре може да даде 50 милионна армия. Кой ще се бие с тях? Ами Япония? Америка и Англия ги събудиха от летаргичния им сън, но после може да дойде още по-лошо.
към текста >>

Поздрав на всички, целувам теб и Анжето ПРОРОЧЕСТВОТО И ПОБЕДИТЕЛЯТ НА СВЕТА!
Какво прави сладката ми Анжелика, да я караш да чете и да пише, защото всичко е забравила. Сега поне ти нямаш много работи и можеш да се занимаваш и с нея. Цветини какво правят. Да ги караш да идват горе при вас, а майка ти да се научи да търпи всичко, щом е гостенка на тях. Утре ще приготвя две сандъчета с разни работи и ще ги изпратя по железниците до Кольо. Поздрав на всички, целувам теб и Анжето ПРОРОЧЕСТВОТО И ПОБЕДИТЕЛЯТ НА СВЕТА! Разговорът е даден от присъствуващите: дъщеря и майка й, съпругата на пишещия тези спомени: „Рекох, тази, тази война свърши, но другата, другата, там на изток, която иде...“ Учителят загатнал за онази война от изток, която трябвало след време да дойде. На въпроса поставен от същия брат на Учителя в момент, когато германците настъпвали към Москва в своя триумф: „Учителю, нали бъдещето е на славянската раса, а ето германците превзеха Русия. Какво ще стане? “ На това Учителят отговорил: „Рекох, руснаците ще влезнат в Германия и в Берлин, ще забият червеното знаме над Райхстага“. Илия се стреснал от тия думи.
към текста >>

Отговор на въпрос: Аз казах от началото още на войната, че победители няма да има.
Втори път пак същото станало. Третият път синът извикал на баща си, не че набил един гяур ами: хванах един гяур, ела да ми помогнеш. Баща му казал: „Доведи го при мен“. Синът отговорил: „Добре, ама не ме пуща“. Значи гяурът бил този път по-силен и хванал здраво сина. Отговор на въпрос: Аз казах от началото още на войната, че победители няма да има. Отгде намериха, че Германия ще победи? Та се обявиха открито на нейна страна? Казваха ми, че Япония ще е с Германия. Япония е далеч и тя работи за себе си. Тя мъчно може да има връзка с Германия и как може да й помогне, за да победи?
към текста >>

19. 23. Писма на Учителя до Величка и Костадин Стойчеви

Стефка Няголова

ТОМ 7

Думите Исус Христос Син Божий, Победител трябва да бъдат лозинка на човека в неговия земен живот.
(Свещеният подпис) Търново, 21.XII.191З г. Любезни К. Стойчев, Получих вашето писмо, а така също и колета с рибите и лимоните. Благодарим за вашата услужливост. Рибата това е добра емблема на Християнството. Думите Исус Христос Син Божий, Победител трябва да бъдат лозинка на човека в неговия земен живот. Да му дават подтик за работа и смелост, да побеждава мъчнотиите в ежедневния живот. Човек на земята има да учи много работи и му е потребно да се запознае с много закони на живота. Всеки трябва да стане вещ в своята работа. Временните изпити и страдания,които се случват на човека на земята са неща, които му показват истинския път на неговото духовно развитие. Всеки е длъжен да работи в своя живот тъй както Бог го е научил и го учи да се ползува от всички блага.
към текста >>

20. 12. Глобата

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

ТОМ 7

И така става, България губи по време на Европейската война и победителите й налагат да плати 25 милиона репарации.
Отначало Учителят също не е имал лична карта. Пресрещнали го полицаите и Му поискали личната карта, но Той казал, че такава няма. Докладвали на началника на полицията и той дал нареждане г-н Дънов да плати глоба и то голяма, та друг път да се научи да се подчинявана реда и законите на държавата. Една сутрин пристига в дома на Юрданка един брат, търси Дънов, за да Му съобщи нещо: „Г-н Дънов, днес платих 25 лв. глоба, че нямате лична карта за удостоверяване на личността Ви.“ А Той му отговорил: „Мен Бог ме е изпратил без лична карта на земята, а това, че си платил 25 лв., то българския народ ще плати заради тях 25 милиона репарации след свършване на войната“. И така става, България губи по време на Европейската война и победителите й налагат да плати 25 милиона репарации.
към текста >>

21. 26. ПЛАНЪТ ЗА ИЗГРЕВА

руските войски влезнаха в България като преди това обявиха война на България и съгласно международните правни норми те влизаха като победители, а ние бяхме победени.
Разчитахме ги чрез последващите събития и факти. Ето по този начин аз трябваше да разгадавам това изказване на Учителя. А сега ще спомена някои исторически събития и вие ще прецените дали има символика и какво е историческото съвпадение. На 9. IX. 1944 г. руските войски влезнаха в България като преди това обявиха война на България и съгласно международните правни норми те влизаха като победители, а ние бяхме победени. Това бе първо земетресение. С идването на руснаците дойдоха и комунистите на власт. Започна разправа и отнемане на живот на хора без съд или със съд. На 27.декември 1944 г. няколко часа след заминаването на Учителя с една джипка идват униформени служители на новата власт.
към текста >>

Така, че победителят измете Изгрева и поби своето държавно знаме над Изгрева.
и комунистическата власт разруши целият Изгрев, разруши салона, в който Всемировият Учител държеше своите беседи и сваляше Словото на Бога. Бяха разрушени всички жилища на учениците от Школата. Всички останали живи от земетресението бяха настанени в държавни жилища с топла и студена вода, с парно отопление, за да се покаже голямата грижа за човека от новата власт. Разрушеният Изгрев бе изметен, пометен и на негово място бяха построени легациите на Съветска Русия, която бе обявила война на България още на 7.1Х.1944 г. и влезе като окупатор, а България я прие като победена страна. Така, че победителят измете Изгрева и поби своето държавно знаме над Изгрева. От 1958 г. до 1980 г. когато диктувам тези неща не минаваше година и да не се направят обиски при наши приятели, за да се изземе и някое укрито томче литература. Не минаваше и година да не се помести в печата или да се издаде материал с нападки срещу Учението на Учителя. Публикуваха се материали, с които искаха да компрометират идеите на Учителя.
към текста >>

22. 44. ФИНАЛЪТ НА ЕДИН ЖИВОТ

Брат Илия сега те гледа на финала и ти след малко ще пресечеш лентата и ще ти окачим лавров венец като победител".
След няколко години, и то след второто ми счупване на крака, бра-та-лекар ме навестява и вижда как брат Илия се грижи за мен. А аз съм вече на леглото неподвижна. Не мога да се обслужвам, но акъла ми е на мястото и езикът ми е също на мястото и той работи ли, работи. Така аз правя редовните забележки на Илия. Но братчето ме гледа и казва: "Твоите молитви се сбъднаха. Брат Илия сега те гледа на финала и ти след малко ще пресечеш лентата и ще ти окачим лавров венец като победител". А аз питам: "Как така на финала? Та ние продължаваме живота си отвъд! Учителят отдавна ми е купил билет още приживе и ми каза да не се боя, защото ще дойдат и ще ме преведат отвъд". Братът се залива от смях. "Сестра Стоянке, остави си билета на брат Илия, защото така и така Учителят е обещал и ти ще минеш гратис." "Не мога да сторя това.Ами ако охраната и стражата се е сменила от времето на Учителя и сега е друга?
към текста >>

23. 8. СЪБЛАЗНЕНИЕ

Иначе ще има наши и ваши, ще има победени и победители.
Както има сега в наряда, за тази година, щом не си господар на мислите и на чувствата си, ти си един роб. Какъв път трябва да изминем ние, за да дойдем до една нова култура както искаме. То отвънка не става това. Тези събития, които минаваме, днеска се уверявам напълно, че без приложение на Христовите принципи не може да се дойде до нещо ново. Трябва да се стъпи на нови принципи. Иначе ще има наши и ваши, ще има победени и победители. Човечеството върви по един път, просто катастрофално. Един нов мироглед трябва, затова го е казал: "Ново нещо ще дойде на земята". После знаеш ли каква генерация се ражда? Тия интелигентни млади деца. Те ще ни се смеят за всички тия щуротии, с които сме се занимавали.
към текста >>

24. 5. ГОДИНИ НА НЕДОИМЪК

Великият Съветски съюз излезе победител в последната война, а сега търси да получи заем от победената Западна Германия. Аномалия.
Българските цигари се търсеха във всички държави на света. Но тъй като в индустрията са необходими да се сменят често машините, когато остареят и да се заменят с нови, а ние нямахме достатъчно средства, за да поддържаме конкуренцията и сме бедна страна, не можехме разбира се да конкурираме европейската индустрия. А пък колективизацията на земята, насила вкарването на земеделски стопани в ТКЗС-тата, беше най-голямата и непростима грешка на комунистите. Съветските колхози и софхози се провалиха. Съветският съюз внася сега редовно пшеница от Америка. Великият Съветски съюз излезе победител в последната война, а сега търси да получи заем от победената Западна Германия. Аномалия.
към текста >>

25. 2. УИЛСЪН И ОБЩЕСТВОТО НА НАРОДИТЕ

2. УИЛСЪН И ОБЩЕСТВОТО НА НАРОДИТЕ Уилсън, президента на САЩ по времето на Първата световна война бе казал тогава: "Мир без контрибуции, без победители и без победени".
2. УИЛСЪН И ОБЩЕСТВОТО НА НАРОДИТЕ Уилсън, президента на САЩ по времето на Първата световна война бе казал тогава: "Мир без контрибуции, без победители и без победени". А това бяха думите на Учителя, казани в разговори с Него на ул. "Опълченска" 66. А от къде ги знаеше тези идеи президента на САЩ? В един от разговорите с приятелите, Учителят каза: "Американският президент Уилсън е ученик на Бялото Братство и той бе изпратен да създаде Организацията на обединените народи". И наистина, той предложи план за създаване Организацията на обединените народи.
към текста >>

26. 7. ЗНАМЕНОСЦИТЕ НА ПОБЕДАТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Строените полкове със своите знамена ги посрещаха като победители придружени с духовата музика и мощно "ура".
" Те вървяха, падаха, покосяваше ги неприятелски огън, но живите вървяха към една определена цел - Берлин и Райхстага. 5. През есента на 1962 г. в България гостуваха знаменосците побили червеното знаме над Райхстага. Това бяха Михаил Егоров и Мелитон Кантария. Те гостуваха на Софийския гарнизон на ^.километър, където аз по това време бях войник. Строените полкове със своите знамена ги посрещаха като победители придружени с духовата музика и мощно "ура". Когато пристигнаха в Софийския гарнизон с тях пристигна и Небесното руско войнство, което изведнъж промени цялата българска военна атмосфера. Мрачината и теготата на небето надвиснали над казармите се отмести и изведнъж ни обля някаква необикновена светлина. Ние тръпнахме. Имахме чувството, че сме едно с тях, със СССР и бе неописуемо това чувство у всички. Месеци наред войниците коментираха това необикновено явление.
към текста >>

Небесното войнство бе факт, както и знаменосците победители.
Когато пристигнаха в Софийския гарнизон с тях пристигна и Небесното руско войнство, което изведнъж промени цялата българска военна атмосфера. Мрачината и теготата на небето надвиснали над казармите се отмести и изведнъж ни обля някаква необикновена светлина. Ние тръпнахме. Имахме чувството, че сме едно с тях, със СССР и бе неописуемо това чувство у всички. Месеци наред войниците коментираха това необикновено явление. Небесното войнство бе факт, както и знаменосците победители. Ние бяхме свидетели и очевидци, факт неоспорим. 6. През 1972 г. осъществих една отдавнашна мечта да премина след стъпките на Учителя Дънов в Мърчаево и да заснема цялата обстановка, която бе още запазена. Отидохме с Весела Несторова заедно с един неин приятел в Мърчаево и там заедно с Темелко преминахме навсякъде, където е минавал Учителя и където е бил десет месеца, като заснехме почти всичко. С Весела Несторова бе един грузинец Иван Бицадзе, който живееше десетилетия в България и бе близък на Весела Несторова.
към текста >>

27. 135. ИЗЛЕТИ ОТ МЪРЧАЕВО

ТОМ 9

Като живееш, каква роля трябва да играеш: на победител, или на победен?
Богатият трябва да се моли, когато чувалът му е пълен, да дойде някой да го изпразни, да олекне на гърба му. Когато сиромахът не съжалява, че чувалът му е празен, и когато богатият не съжалява, че чувалът му се изпразва, и двамата стават едно. Сиромашията е богатство на небето, а богатството е сиромашия на земята. В хижта „Острец". 26август 6 1/2 ч.сутр. Като живееш, каква роля трябва да играеш: на победител, или на победен? Като живееш ще покажеш на хората, какво нещо е любовта, какво нещо е доброто. В любовта и малките и големите работи имат еднакви резултати. Когато едно благо дойде до крайните си предели, злото му туря край. Значи, злото определя границите между едно и друго благо. Когато обичаш някого, ти му даваш възможност да постигне всичко, каквото желае.
към текста >>

28. І.03.14.ТУДОР ВЛАДИМИРЕСКУ И САВА БИНБАШИ

Летопис Вергилий Кръстев

Съгласно точка 1 в договора се казва: „Със силата на нашето оръжие да се освободим от подтискащото ни иго на варварите и да издигнем победния знак на спасителния кръст и тогава светлината на победителите ще блести с пророкуванията от векове на неговите пророци, вдъхновени от Святия Дух и от ясните думи на Светото Евангелие." Съгласно точка 7: „За опазване тайната на това сдружение подкрепяме сключеното съглашение чрез клетва, положена пред Светия кръст и Светото Евангелие.
На 15.1.1821 г. умира влашкия княз Александър Суцо. От Букурещ апостолите на етерията изпращат Владимиреску в западните части на страната да вдигне въстание, като по този начин облекчи преминаването на Ипсиланти през река Прут. Владимиреску подписва с етеристите договор през 1821 г. в Букурещ. Съгласно точка 1 в договора се казва: „Със силата на нашето оръжие да се освободим от подтискащото ни иго на варварите и да издигнем победния знак на спасителния кръст и тогава светлината на победителите ще блести с пророкуванията от векове на неговите пророци, вдъхновени от Святия Дух и от ясните думи на Светото Евангелие." Съгласно точка 7: „За опазване тайната на това сдружение подкрепяме сключеното съглашение чрез клетва, положена пред Светия кръст и Светото Евангелие. А онзи, който погази тази клетва, да бъде наказан от нашия Господ Исус Христос, който ще възкръсне за втори път, да съди живите и мъртвите." През януари 1821 г. Владимиреску вдига въстание във Влашко, съгласувано с етерията. В прокламацията на Владимиреску от 21.1,1821 г. говори за общото зло, дошло от фанариотските управници и едрите боляри, земевладелци, закрепостили в робство селяните. Много българи се стекли във войските, предвождани от Павел и Димитър Македонски, Хаджи Продан и др.
към текста >>

29. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1907 година ВАРНА Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Привечер на хоризонта откъм север се показаха чудни небесни знаци, от които разбрахме, че нашият Учител е победител.
- Ние ще победим. (М. Казакова). - Крепостта се превзема с добри войници - каза Учителят и бърже излезе. Всички притаихме слух и останахме като вкаменени на местата си. Деня и нощта ги прекарахме в молитва и бдение. Привечер на хоризонта откъм север се показаха чудни небесни знаци, от които разбрахме, че нашият Учител е победител. Това ни ободри. Заранта в 8 часа Учителят пристигна весел. Той е прекарал нощта в молитва и бдение в северните височини над Варна, като е изходил едно разстояние от 20 километра. И тъй, в борбата добрите духове победиха. - Трябва да внимавате, защото стоите пред интелигентни същества.
към текста >>

30. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

На гръцки език буквите на думата „ихтис" (риба) са първоначалните букви на израза „Исус Христос, Син Божи, Победител, Спасител".
И действително, хлябът, който имаме, това е емблема на Словото Божие - то като хляба дава на гладния сила, живот, избавя го от страдания. Чрез тази емблема, която имаме във физическия свят, ние можем да си съставим понятие за нещата от духовния свят. Ние имаме много неща, сложени на трапезата, например риба. Христос след Своето възкресение хвана риба, опече я и нахрани с нея Своите ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата „ихтис" (риба) са първоначалните букви на израза „Исус Христос, Син Божи, Победител, Спасител". Водата е светът. В астралния свят и в духовния свят водата е емблема на живота. И понеже рибите живеят във водата, то за да си представим от този живот в живота на ангелите, си служим със следния символ: изваждане рибата от водата. По същия начин вашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, способен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърне от риба на птица.
към текста >>

31. НАРЯД за 1899 година

Летопис Вергилий Кръстев

Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязъл победител над мъртвите, Който ви е отворил пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего.
Благослови ги в Моето име, за да приемат изобилието на Моя Дух. Ето, Аз съм с вас и постоянно и ви ръководя всинца ви усърдно. Прославете Името ми, отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление. Ето, Аз всяка заран и вечер идвам и ви посещавам чрез благия си Дух, да ви ободрявам и да споделям вашите скърби и вашите радости. Моят Дух гори, Моето сърце ви люби, Аз желая да Ме познаете тъй, както Аз ви познавам, и да ме приемете в сърцето си, да вляза в душата ви, да запаля и просветя ума ви, да въздигна отпадналия ви дух. Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязъл победител над мъртвите, Който ви е отворил пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего. Приемете думите ми чистосърдечно и с пълна вяра за всичко, що съм ви говорил отначало. Търсете Моето Царство и неговата правда и всичко друго ще ви се приложи стократно сега и в бъдеще. Аз ви чакам и ще ви приема в Моята блага кошарина, ще ви заведа при изворите на живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на Моя Вечен Дух. Аз съм близо всякога, всякога, кога ме търсите, готов винаги да ви помагам. Вашите скърби, вашите нужди Аз ги чувствувам.
към текста >>

32. 14. УПЪТВАНЕ ЗА РАБОТА С ПЕНТОГРАМАТА

Вергилий Кръстев

ТОМ 12

Ти си победител!
Ето какво е записал Учителят Дънов в едно свое тефтерче: „Февруари 13,1900 год. Господният Дух говори: Познавам аз сърцата на всички. Не са толкова чисти и свети както си ги мислите. Тези които ви заобикалят са развратни до корен, те всички са чада на беззаконие, синове на блу- деяния, но нито един не ще успее против Моето решение. Защото съм Аз, Който сам те водя, нема ухищрение против мене, което да може да успее. Ти си победител! Ето ще приемеш един знак от мене: в тоз месец. Говори ясно. Господ те чува. Той беше отгоре ти и наблюдаваше твоите мисли и желания. Това Слово, което ти се дава, е верно.
към текста >>

33. Упражнение за транформиране на отрицателните състояние - Писма на Боян Боев

Стефан Тошев

ТОМ 13

В една нова война, в която ще бъде употребена освободената сила на атома, няма да има победители и победени.
Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев. София, 14.07.1957 г. ИЗЯВЛЕНИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ Хората на науката успяха да освободят ядрените сили от атома във време, когато човечеството още не е готово да си служи безопасно с тях. Преди да се възцари любовта в света и преди хората от всички континенти и страни да заживеят братски живот в името на тая любов, термоядрените сили могат да превърнат земята в печална пустиня. Това обстоятелство налага народите от целия свят без разлика на вяра, цвят, националност и социален произход, да се борят за запазване на мира. В една нова война, в която ще бъде употребена освободената сила на атома, няма да има победители и победени. Победител ще бъде безкрайният ужас, легнал върху развалините на съвременната цивилизация. Водачите на народите да помислят върху това! По случай светлите празници и именния ви ден пожелавам на вас и на целия ви дом здраве, дългоденствие, духовен напредък и да бъдете добри служители на Бога. Благовест и неговата другарка ме посетиха. Благовест ми каза, че имате нов членна семейството.
към текста >>

Победител ще бъде безкрайният ужас, легнал върху развалините на съвременната цивилизация.
София, 14.07.1957 г. ИЗЯВЛЕНИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ Хората на науката успяха да освободят ядрените сили от атома във време, когато човечеството още не е готово да си служи безопасно с тях. Преди да се възцари любовта в света и преди хората от всички континенти и страни да заживеят братски живот в името на тая любов, термоядрените сили могат да превърнат земята в печална пустиня. Това обстоятелство налага народите от целия свят без разлика на вяра, цвят, националност и социален произход, да се борят за запазване на мира. В една нова война, в която ще бъде употребена освободената сила на атома, няма да има победители и победени. Победител ще бъде безкрайният ужас, легнал върху развалините на съвременната цивилизация. Водачите на народите да помислят върху това! По случай светлите празници и именния ви ден пожелавам на вас и на целия ви дом здраве, дългоденствие, духовен напредък и да бъдете добри служители на Бога. Благовест и неговата другарка ме посетиха. Благовест ми каза, че имате нов членна семейството. Нека пожелаем този нов член да бъде една напреднала душа, с духовен капитал и да бъде примерен, образцов ученик на Учителя и на Бялото братство.
към текста >>

34. IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

С европейските народи виждаме победени и победители плащат.
След 2-3 дена тези, които му взели всичко, си помислили: „Този човек нищо не ни е направил лошо, ние трябва да му върнем всичко" и му го занесли. У тях е проработил законът. Нас ни е страх да направим един генерален опит, да видим има ли плод. Всичките изпити са предопределени, те са една програма от невидимия свят, създават и отварят, турят и уволняват. Нещо да свършиш за един час ти кажат, ти не искаш, но дойде една болест, три месеца ще лежиш, законът е много строг. С европейските народи виждаме победени и победители плащат. Американците 6 милиарда злато имат загуба от германските марки. Тези народи, които наложиха контрибуция, у тях стана безработица, понеже не можаха да намерят пазар за стоките си, по причина, валутата спада у другите народи, дето пък има друга опасност от безредие и смутове. Ако не се вразумят, за Европа иде едно голямо землетресение, от Ирландия ще почне. Японското не ще бъде нищо в сравнение с това, което иде. Оста на земята е изместена, 23 е наклонена, почнала да се изправя.
към текста >>

35. 86. ПРИВЕТ ЗА СРЕЩАТА НА НИКУЛДЕН

Жечо Панайотов

През време на преминаване оттам, до човека се допускат всякакви духове, които му създават множество противоречия, на които той трябва да устои, да излезе победител.
Вие сте родени добри, защото Божият живот е вътре във вас. Всеки човек трябва да направи поне една малка услуга на своите ближни. Правете добро, защото сте удове на един велик космичен организъм." /Цитатът е от книгата „Разговорите при 7-те Рилски езера""- стр. 103-105/ Ще завърша с няколко мисли и за втората стъпка в пътя на човешкото развитие - това е отбелязаната в Пентограма - ПРАВДА. Там е мястото на изпитанието на ученика, отбелязано на десният долен ъгъл с начертаната „кула на духовете". През време на преминаване оттам, до човека се допускат всякакви духове, които му създават множество противоречия, на които той трябва да устои, да излезе победител. Учителят е говорил на много места в лекциите и беседите за Правдата, или за Справедливостта. Ето нещо много важно, казано от Него в разговор с братя и сестри: „Съществува само едно право - Божественото, а не човешкото. С това Божествено право - справедливостта ще обърнем света, ще го тикнем в посоката, в която трябва да върви. Трябва да има пълна справедливост, тя е спомагателно средство за Любовта. Справедливостта разпределя правилно благата между всички.
към текста >>

36. III. ИЗ ТЕТРАДКАТА НА ВЕСКА ЖЕКОВА

Веска Жекова

Ние в България казахме, че победители няма да има.
Петък, Мърчаево СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ На хората трябва сега вяра, разумност и доброта. Бог на смирените дава благодат, а на горделивите се противи. Сега справедливост трябва на света. Може да дойде едно споразумение. Англия да бъде отстъпчива, но и Германия не трябва да предизвиква, защото, ако дойде може да я разсипе. Ние в България казахме, че победители няма да има. Европейските народи трябва да се обединят. Във втората глава на Данаила се казва, че Бог ще създаде едно царство, на което всички земни царства ще се покорят. Всеки народ трябва да зачита и пази Божиите права. Ти не може да четеш една книга и да откъснеш един лист или да затъркаш ти една душа в нея. Ще кажете какво от това.
към текста >>

37. 12. ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ

Николай Дойнов

Победителите французи и англичани, обаче жестоко и несправедливо се отнесоха с победените.
И природата, Разумният свят, започнаха да учат хората и народите, първо на Справедливостта. И ние ще трябва да разберем, че докато не се въдвори Справедливостта между отделните личности, между народите, страданията няма да престанат и мир на Земята не може да има. В 1914 г. демонична алчност завладя германския народ и той пожела да бъде над всички, да заграби онова, което по право принадлежи на другите. Този устрем към несправедливост, завърши с катастрофа за този народ. Победителите французи и англичани, обаче жестоко и несправедливо се отнесоха с победените. Такъв бе подписаният на 28 юни 1919 г. мирен договор във Версайл. Победителите на Германия - французи и англичани, след като й отнемат всички колонии, цялата флота, я задължават да им изплати репарации в размер на сумата от Сто двадесет и три милиарда златни марки. Тази сума е била равна на Петдесет хиляди тона злато! Това количество злато е правило тогава, почти две трети от целия световен запас.
към текста >>

Победителите на Германия - французи и англичани, след като й отнемат всички колонии, цялата флота, я задължават да им изплати репарации в размер на сумата от Сто двадесет и три милиарда златни марки.
демонична алчност завладя германския народ и той пожела да бъде над всички, да заграби онова, което по право принадлежи на другите. Този устрем към несправедливост, завърши с катастрофа за този народ. Победителите французи и англичани, обаче жестоко и несправедливо се отнесоха с победените. Такъв бе подписаният на 28 юни 1919 г. мирен договор във Версайл. Победителите на Германия - французи и англичани, след като й отнемат всички колонии, цялата флота, я задължават да им изплати репарации в размер на сумата от Сто двадесет и три милиарда златни марки. Тази сума е била равна на Петдесет хиляди тона злато! Това количество злато е правило тогава, почти две трети от целия световен запас. Как и откъде е могла да вземе Германия толкова злато? Още повече смазана от една жестока и унищожителна война. Ако пък е трябвало да го търси извън световните запаси, то като се има предвид, че годишния добив на злато, по онова време в целия свят е бил 708 тона.
към текста >>

Победителите французи и англичани, явно не са мислили както трябва или пък този договор е правен по всяка вероятност след банкет.
Как и откъде е могла да вземе Германия толкова злато? Още повече смазана от една жестока и унищожителна война. Ако пък е трябвало да го търси извън световните запаси, то като се има предвид, че годишния добив на злато, по онова време в целия свят е бил 708 тона. То следва Германия да изкупва този добив в продължение на седемдесет години за да изплати тези репарации. Явно мярка без никакъв смисъл. Победителите французи и англичани, явно не са мислили както трябва или пък този договор е правен по всяка вероятност след банкет. Тази несправедливост на победителите им донесе много нещастия и страдания през Втората световна война. В 1939 г. Германия, не научила урока си от миналото, отново е тласната от този устрем за хегемония и грабеж. И този път претърпя провал и грамада нещастия и страдания по-жестоки от първите. Победителите отново бяха несправедливи.
към текста >>

Тази несправедливост на победителите им донесе много нещастия и страдания през Втората световна война.
Още повече смазана от една жестока и унищожителна война. Ако пък е трябвало да го търси извън световните запаси, то като се има предвид, че годишния добив на злато, по онова време в целия свят е бил 708 тона. То следва Германия да изкупва този добив в продължение на седемдесет години за да изплати тези репарации. Явно мярка без никакъв смисъл. Победителите французи и англичани, явно не са мислили както трябва или пък този договор е правен по всяка вероятност след банкет. Тази несправедливост на победителите им донесе много нещастия и страдания през Втората световна война. В 1939 г. Германия, не научила урока си от миналото, отново е тласната от този устрем за хегемония и грабеж. И този път претърпя провал и грамада нещастия и страдания по-жестоки от първите. Победителите отново бяха несправедливи. Ще чакаме сега, да видим, Разумният свят, какво ще даде на тези, които наложиха тази несправедливост.* Този труд е писан от 1970до 1977г.
към текста >>

Победителите отново бяха несправедливи.
Победителите французи и англичани, явно не са мислили както трябва или пък този договор е правен по всяка вероятност след банкет. Тази несправедливост на победителите им донесе много нещастия и страдания през Втората световна война. В 1939 г. Германия, не научила урока си от миналото, отново е тласната от този устрем за хегемония и грабеж. И този път претърпя провал и грамада нещастия и страдания по-жестоки от първите. Победителите отново бяха несправедливи. Ще чакаме сега, да видим, Разумният свят, какво ще даде на тези, които наложиха тази несправедливост.* Този труд е писан от 1970до 1977г. Николай Дойнов дочака 9. 11. 1989 г. когато Източна Германия, която бе под окупация на СССР, да се обедини със Западна Германия по мирен път, без война. Справедливостта бавно, но сигурно се налага.
към текста >>

38. 1. ЕДНА ВЕЛИКА ИДЕЯ МИР НА ЗЕМЯТА - ОБЩЕСТВО НА НАРОДИТЕ

На тая конференция се явиха представители на всички големи и малки държави от групата на Съглашението, която се считаше за победител.
През месец септември 1918 г. на малката България се падна жребият да даде сигнала за свършването на тоя всеобщ катаклизъм. В един момент на върховно напрежение на силите на воюващите народи, тя първа издигна клончето на мира, и зарята на новия ден проблесна над това море от кръв и сълзи.Телеграфът разнесе тая вест по всички краища на света и една дълбока въздишка на облекчение се изгръгна от безброй мъченишки гърди. В разкаяние и сюблимна радост, всички усетиха диханието на Ангела на мира и врагове дотогава, почувствуваха отново, че са братя на земята. Наскоро след оттеглянето на България от борбата, последвано от капитулацията на Турция, Австро-Унгария и Германия, свика се в Париж конференция на мира, която заседава още, без да е успяла да реши окончателно нито един от поставените й мирови въпроси поне до момента, в който пишем тия редове. На тая конференция се явиха представители на всички големи и малки държави от групата на Съглашението, която се считаше за победител. Изключени бяха само представителите на някои неутрални държави и ония на държавите - „победени". За тия последните се съобщи, че щели да бъдат допуснати да участвуват в заседанията на конференцията едва в последния момент, за да бъдат изслушани техните обяснения за виновността им, че са се опълчили против победителите, и за правата и исканията на народите им, след което ще стане подписването на мирния договор. В течение на преговорите в тая конференция се очертаха релефно две главни идеи: империализмът, вдъхновяван от прекаленостите на националните аспирации на известни велики и малки държави, и мотивиран със сключени тайни договори между тях, и уйлсонизмът, т.е. идеята на свободата, равенството и братството на всички народи, самоопределени в техните етнически и естествени граници. Докато първата от тия идеи е жалка останка от кървавото минало и постоянен извор на нови опасности за в бъдеще, защото се основава на инстинкта за международен грабеж, като израз на правото на по-силния, втората идея, носител, на която като един световен justicier, се яви председателят на Северо-американските съединени държави, г.
към текста >>

За тия последните се съобщи, че щели да бъдат допуснати да участвуват в заседанията на конференцията едва в последния момент, за да бъдат изслушани техните обяснения за виновността им, че са се опълчили против победителите, и за правата и исканията на народите им, след което ще стане подписването на мирния договор.
В един момент на върховно напрежение на силите на воюващите народи, тя първа издигна клончето на мира, и зарята на новия ден проблесна над това море от кръв и сълзи.Телеграфът разнесе тая вест по всички краища на света и една дълбока въздишка на облекчение се изгръгна от безброй мъченишки гърди. В разкаяние и сюблимна радост, всички усетиха диханието на Ангела на мира и врагове дотогава, почувствуваха отново, че са братя на земята. Наскоро след оттеглянето на България от борбата, последвано от капитулацията на Турция, Австро-Унгария и Германия, свика се в Париж конференция на мира, която заседава още, без да е успяла да реши окончателно нито един от поставените й мирови въпроси поне до момента, в който пишем тия редове. На тая конференция се явиха представители на всички големи и малки държави от групата на Съглашението, която се считаше за победител. Изключени бяха само представителите на някои неутрални държави и ония на държавите - „победени". За тия последните се съобщи, че щели да бъдат допуснати да участвуват в заседанията на конференцията едва в последния момент, за да бъдат изслушани техните обяснения за виновността им, че са се опълчили против победителите, и за правата и исканията на народите им, след което ще стане подписването на мирния договор. В течение на преговорите в тая конференция се очертаха релефно две главни идеи: империализмът, вдъхновяван от прекаленостите на националните аспирации на известни велики и малки държави, и мотивиран със сключени тайни договори между тях, и уйлсонизмът, т.е. идеята на свободата, равенството и братството на всички народи, самоопределени в техните етнически и естествени граници. Докато първата от тия идеи е жалка останка от кървавото минало и постоянен извор на нови опасности за в бъдеще, защото се основава на инстинкта за международен грабеж, като израз на правото на по-силния, втората идея, носител, на която като един световен justicier, се яви председателят на Северо-американските съединени държави, г. Уйлсон, спечели симпатиите на всички честни и разумни хора, защото се инспирира от принципа на международната и християнска правда и се стреми да установи действителен и траен мир на земята. Ние няма да разглеждаме тук империализмът, т.е.
към текста >>

39. 8. МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР

Защото не ще никакво съмнение, че да се отнемат всичките колонии на Германия и се разпределят между главните й „победители", да се откъснат от нея големи и цветущи области и се дадат на съседите й, да й се вземе цялата флота, да й се наложат всевъзможни други ограничения и задължения, поносими и непоносими, това не може да бъде един мир, който би бил приет от германския народ доброволно и радушно.
5 (1.Х.1919), с. 1-2 Наскоро ще се навърши цяла година, откак правителствата на така наречените „Велики сили" или на по-големите народи се стараят да възстановят мира помежду си и помежду малките народи, но все още това не им се удава. В столицата на Франция се събраха няколкостотин делегати на всички държави, участвували в голямата война, донесоха със себе си цели вагони книжа и документи, разискват в многобройни комисии и подкомисии, съчиняват обширни доклади до десеточленните или петочленните върховни съвети, но резултат от цялата тая колосална и главоломна работа, строго и безпристрастно оценен, е равен на нула. Не е тайна за никого, че целта на всички участници в конференцията е да се сключи само един формален мир между правителствата, повече или по- малко приемлив и траен, а не да се установи един същински мир между народите, които населяват земята, мир на взаимно разбиране, на взаимно помагане и на братска любов; този последен мир се рисува във въображението на съвременните ръководители на човечеството като един далечен ако не и неосъществим, идеал. Поради това нескривано убеждение на правителствените шефове, ние виждаме да се налага подписването на един мирен договор с Германия, от който и двата контрагенти са недоволни, а само си дават вид, че правят „bonne mine a mauvais jeu". Защото не ще никакво съмнение, че да се отнемат всичките колонии на Германия и се разпределят между главните й „победители", да се откъснат от нея големи и цветущи области и се дадат на съседите й, да й се вземе цялата флота, да й се наложат всевъзможни други ограничения и задължения, поносими и непоносими, това не може да бъде един мир, който би бил приет от германския народ доброволно и радушно. Разумява се, тоя мир трябва да се признае за насилствен. Но даже и от него Франция не е доволна. Страхът й от Германия е станал толкова голям, че постоянно я мъчи и преследва като жив кошмар, затова тя продължава, чрез печата си, да иска все нови и нови ограничения за Германия, от стратегически и икономически характер. Единственият договор за мир с Германия, който напълно би задоволил французкия народ, би бил оня, който би докарал фактическото разпокъсване на германския народ и, ако е възможно, неговото окончателно унищожение. Само това, обаче, не може да стане.
към текста >>

Във Версайл, красивата резиденция на „световните" разпоредители, е разтворена картата на земното кълбо и по нея се чертаят всевъзможни граници, само с оглед на материалните и империалистични интереси на големите държави - „победители".
Страхът й от Германия е станал толкова голям, че постоянно я мъчи и преследва като жив кошмар, затова тя продължава, чрез печата си, да иска все нови и нови ограничения за Германия, от стратегически и икономически характер. Единственият договор за мир с Германия, който напълно би задоволил французкия народ, би бил оня, който би докарал фактическото разпокъсване на германския народ и, ако е възможно, неговото окончателно унищожение. Само това, обаче, не може да стане. Оттук и враждата между „цивилизованите" французи и техните съседи, наричани с презрителното прозвище „les boches", вражда, която при сегашния манталитет на едните и другите, изглежда да се увековечава. Спряхме се на тоя случай, за да изтъкнем при какво психическо състояние се сключват договорите за мир в Париж. Във Версайл, красивата резиденция на „световните" разпоредители, е разтворена картата на земното кълбо и по нея се чертаят всевъзможни граници, само с оглед на материалните и империалистични интереси на големите държави - „победители". За тях човечеството е едно тесто, от което може да се правят най-разнообразни фигурки, по веленията на своя егоизъм и по прищевките на тия или ония приятели и любимци. Малките народи, особено балканските, пламнали от ненавист помежду си, играят жалка роля пред благоволението на големите: те са само разменна монета за удовлетворение неутолимата жажда за разширение и богатства на своите, съперничащи помежду си, покровители. А там, дето малките не могат да помогнат като оръдия, големите или се споразумяват с „временни" спогодби помежду си, или пък чисто и просто отлагат разрешението на трудните въпроси за по-благоприятно време... По тоя начин, добива се твърде некрасивото впечатление на един международен грабеж на достоянието и правото на по-слабите от по-силните. При това, гласът на един велик народ, като че ли още стои заглъхнал: това е Русия, която не се допуща да фигурира като равноправна участница в конференцията на мира. Нейното възкръсяване задава страх не по-малък от оня, който иде от Германия.
към текста >>

От това гледище, една капитална грешка е, да се делят народите на „победители" и „победени", и вследствие на това деление, да се налагат неестествени, несправедливи и неморални мирни условия, от страх да не се наруши отживялата века си традиция на кабинетната дипломация, че победителите само диктуват условия, а победените само се подчиняват.
Може да се подпишат всичките хартии, наречени договори между държавите, но действителен международен мир не ще има дотогава, докато съвременното човечество не се издигне на по-висока степен на духовно развитие. И както всеки народ заслужава своето управление, така и сегашното човечество заслужава своя „върховен съвет" във Версайл. Тоя съвет не пожела да приложи в своята съдбоносна работа три велики закони, които регулират световното развитие: смирението, самопожертвуването и мировата л/обов. Като изключим г. Уйлсона, който добре инспириран, се доближава до правилното схващане на общочовешкия идеал, другите представители на големите нации не можаха да схванат истинския смисъл на всемирната война: тя бе неизбежен процес на пречистване, с който се завърши един от периодите на културното развитие на петата раса. От това гледище, една капитална грешка е, да се делят народите на „победители" и „победени", и вследствие на това деление, да се налагат неестествени, несправедливи и неморални мирни условия, от страх да не се наруши отживялата века си традиция на кабинетната дипломация, че победителите само диктуват условия, а победените само се подчиняват. Тая война нямаше за цел да унищожава народи със силата на оръжието, а да събуди у всички съзнанието за равноправието на народите, като членове на човечеството. Това човечество е божествен организъм, а следователно, неговите органи, като клончетата на едно дърво, черпят сили за своя живот и за своето развитие от един и същ източник, поради което те трябва да живеят като братя, понеже тяхното съществуване е подчинено на един природен закон - законът на еволюцията в строго определени рамки. Ако членовете на Върховния Съвет бяха схванали така смисъла на войната и своята задача, първата им длъжност бе да забравят своите международни различия и меркантилни интереси, да се проникнат от едно искрено чувство на смирение, диктувано от общата виновност на всички правителства, които са изтощавали през векове своите народи с ужасите на милитаризма и клерикализма, а след това да пристъпят, като истински съдии, към ликвидация на грозното минало и към полагане основите на един нов живот на човечеството. За тая цел те бяха длъжни да заявят, че няма вече граници на държавите, като досегашните изкуствени прегради между народите, а следователно, няма и опасни съперничества между тях за повече земя и за повече богатства. Всеки народ, както и всеки човек, има право на плодовете от своя труд там, дето Творецът го е пратил да живее свободно и да работи за себе си и за ближните си.
към текста >>

Отговорността за тия неизбежни последици ще лежи тоя път изключително върху така наречените „победители", които се самозабравиха в своята алчност, като почнаха да мислят, че те са непобедими и ненаказуеми.
Това значи, че той е възприел онова космическо съзнание, което прониква цялата вселена и го е преработил през своята чиста, ефирна материя, за да създава винаги само добри мисли, чувства и желания. Така ли са мислили и мислят авторите на новата земна карта в Париж? Делата им показват противното. С разпокъсване на народи и подчинението им под чужда власт, с контрибуции и всевъзможни други насилия, мирова любов не се осъществява, а се сеят семена за нови бури и страдания. По тоя начин не само поуката от войната не може да се използува за благото на човечеството, но и се подготвят условия за нови войни, може би още по-катастрофални. Отговорността за тия неизбежни последици ще лежи тоя път изключително върху така наречените „победители", които се самозабравиха в своята алчност, като почнаха да мислят, че те са непобедими и ненаказуеми. Никое погазване на Божествената правда не остава безнаказано - така гласи великият закон за възмездието. Това трябва добре да разберат заслепените „победители". И за българския народ изпитанията още не са свършени. От самия него, обаче, зависи да си осигури едно по-честито бъдеще. Условието за това е моралното му подобрение и възвишената му духовна култура.
към текста >>

Това трябва добре да разберат заслепените „победители".
Делата им показват противното. С разпокъсване на народи и подчинението им под чужда власт, с контрибуции и всевъзможни други насилия, мирова любов не се осъществява, а се сеят семена за нови бури и страдания. По тоя начин не само поуката от войната не може да се използува за благото на човечеството, но и се подготвят условия за нови войни, може би още по-катастрофални. Отговорността за тия неизбежни последици ще лежи тоя път изключително върху така наречените „победители", които се самозабравиха в своята алчност, като почнаха да мислят, че те са непобедими и ненаказуеми. Никое погазване на Божествената правда не остава безнаказано - така гласи великият закон за възмездието. Това трябва добре да разберат заслепените „победители". И за българския народ изпитанията още не са свършени. От самия него, обаче, зависи да си осигури едно по-честито бъдеще. Условието за това е моралното му подобрение и възвишената му духовна култура. Към тая цел трябва да се насочат усилията на всички искрени и честни обществени дейци. Проектът на договора за мир с България* На 19 септември в Париж, при обичайния церемониал, е бил връчен на българските делегати проектът на мирния договор с България.
към текста >>

40. 10. БОРБИ И НАСИЛИЯ

Употребяват се всички принудителни средства от едната и другата страна за постигането на тая цел, защото, мислят те, непременно трябва да има „победители" и „победени", и едните да наложат тежките си условия на другите.
Всички съсловия или класи, чрез взаимен натиск със своите организирани сили, се стремят да извоюват все по-големи материални блага, за да осигурят по-охолен живот за своите членове. Те се заблуждават да мислят, че целта и средствата, които са избрали, са единственото призвание на човека и че вън от тях, животът нито има смисъл, нито пък е възможен. Потънали в тоя духовен мрак, обществените и политически борци в България са напрегнали сега всичките си сили и подобно на Сервантесовия герой, гонят миражи, които един ден ще изчезнат и ще се считат смешни. Сега общият лозунг е: хляб и пари\ Срещу тоя лозунг, който се издига отдолу, се противопоставя държавната дисциплина, консерватизмът на която никога не е отстъпвал с такава леснина и бързина, както се иска. И тъй двата противници се атакуват сега по всичките правила на военното изкуство, с цел единият от тях, изтощен в борбата, да капитулира пред насилието на другия. Употребяват се всички принудителни средства от едната и другата страна за постигането на тая цел, защото, мислят те, непременно трябва да има „победители" и „победени", и едните да наложат тежките си условия на другите. Победителят трябва да възтържествува и да каже на победителя: ,,vae victis! " Също както в международната война. Всичко това е много несериозно, ако не беше толкова печално. Хляб, пари и облекло има и ще има за всички. И няма нищо по-лесно от това, да нахраниш гладния и да облечеш голия.
към текста >>

Победителят трябва да възтържествува и да каже на победителя: ,,vae victis!
Те се заблуждават да мислят, че целта и средствата, които са избрали, са единственото призвание на човека и че вън от тях, животът нито има смисъл, нито пък е възможен. Потънали в тоя духовен мрак, обществените и политически борци в България са напрегнали сега всичките си сили и подобно на Сервантесовия герой, гонят миражи, които един ден ще изчезнат и ще се считат смешни. Сега общият лозунг е: хляб и пари\ Срещу тоя лозунг, който се издига отдолу, се противопоставя държавната дисциплина, консерватизмът на която никога не е отстъпвал с такава леснина и бързина, както се иска. И тъй двата противници се атакуват сега по всичките правила на военното изкуство, с цел единият от тях, изтощен в борбата, да капитулира пред насилието на другия. Употребяват се всички принудителни средства от едната и другата страна за постигането на тая цел, защото, мислят те, непременно трябва да има „победители" и „победени", и едните да наложат тежките си условия на другите. Победителят трябва да възтържествува и да каже на победителя: ,,vae victis! " Също както в международната война. Всичко това е много несериозно, ако не беше толкова печално. Хляб, пари и облекло има и ще има за всички. И няма нищо по-лесно от това, да нахраниш гладния и да облечеш голия. Щом го нахраниш и задоволиш, не само борбата ще престане, но и ще изчезне дори и всяко желание за борба.
към текста >>

За таково общество и за такъв народ не ще има нищо невъзможно, защото с тая сила той би бил всякога и непрестанно един велик и неограничен победител в полето на духовната култура.
С любовта се отварят и заключените, и най-коравите сърца, с любовта се укротяват и побеждават, и най-жестоките врагове, с любовта се завладяват и убийците[2], с любовта се отстраняват и даже предупреждават всички спънки в живота. Велика е силата на любовта! Нейните вибрации са в състояние да парализират всички противодействия. Стрелите на тъмно-червените гневни мисли се притъпяват и стопяват, когато се обгърнат от светло-розовите любовни мисъл-форми. И можете да си представите, какъв би бил ефектът и колко благотворни биха били последиците от него, ако тия любовни мисъл-форми биха излизали не само от редки и малобройни индивиди, а от едно многолюдно общество или от цял -народ! За таково общество и за такъв народ не ще има нищо невъзможно, защото с тая сила той би бил всякога и непрестанно един велик и неограничен победител в полето на духовната култура. Но за да могат да си служат в личната, обществената и политическата си дейност с това мощно оръжие Мировата любов - българите трябва да се превъзпитат коренно. Както сме обяснили и друг път, те са тръгнали, още от Освобождението си насам, в един много погрешен път на възпитание и образование. Ние доказахме и доказваме в редица статии - от чисто научно гледище и с доказателства, които не търпят никакви възражения, защото са основани на опит и наблюдения в живота на природата - че в българското учебно дело се налагат неотложни реформи, съобразени с неоспоримите окултни истини и с духа на времето[3]. Като се използуват твърде ценните задатъци на темперамента и характера на българския народ, окултните методи на възпитание и обучение са от естество да въздигнат в късо време новите поколения на високо умствено и морално равнище. Тия поколения, които се влияят от пороците на старите, минават от семейството в училището вече покварени, а в училището биват окончателно убивани морално.
към текста >>

41. 32. ТЪРСЕТЕ ЦАРСТВОТО!

Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тяжести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и жестокост на първите, и за крайното изтощаване на вторите.
Това е безспорно. Всеки народ и всеки човек цени свободата си, мечтае и работи за запазването й, и не се съгласява да я продаде другиму в замяна на каквито и да било права и привилегии. С горния факт за господството на една от най-големите империи на земята ние дадохме само един типичен пример на завладяване на слабите от по-силните. Но има още много подобни примери в историята на народите. Никаква Божия правда и никакво съзнание за духовна отговорност не съществува и до днес в международните отношения. Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тяжести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и жестокост на първите, и за крайното изтощаване на вторите. Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина! „Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр. и пр. Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване. Тъй, в тоя порочен кръг, се движат отношенията между народите, в очакване на нови катастрофи.
към текста >>

„Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр.
С горния факт за господството на една от най-големите империи на земята ние дадохме само един типичен пример на завладяване на слабите от по-силните. Но има още много подобни примери в историята на народите. Никаква Божия правда и никакво съзнание за духовна отговорност не съществува и до днес в международните отношения. Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тяжести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и жестокост на първите, и за крайното изтощаване на вторите. Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина! „Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр. и пр. Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване. Тъй, в тоя порочен кръг, се движат отношенията между народите, в очакване на нови катастрофи. Това грозно положение се констатира и във вътрешния живот на отделните народи. Материално по-силните съсловия и класи потискат, и експлоатират по-слабите.
към текста >>

Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване.
Никаква Божия правда и никакво съзнание за духовна отговорност не съществува и до днес в международните отношения. Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тяжести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и жестокост на първите, и за крайното изтощаване на вторите. Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина! „Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр. и пр. Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване. Тъй, в тоя порочен кръг, се движат отношенията между народите, в очакване на нови катастрофи. Това грозно положение се констатира и във вътрешния живот на отделните народи. Материално по-силните съсловия и класи потискат, и експлоатират по-слабите. Но и едните, и другите, неспособни да проникнат във великите закони на живота, прокламирани от Христа, встъпват в отчаяни междуособни борби все на почвата на материализма. Държавниците изчерпват всичкия си умствен багаж само в измисляне начини и средства за изсмукване податните сили на народа, за да се поддържа излишния лукс в управлението.
към текста >>

42. БЕЛЕЖКИ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Но това не бе изпълнено от победителките.
15 е отпечатана статията „Програма на световния мир" от проф.д-р Удроу Уилсон, президент на САЩ. Тя е от 14 точки. Така в т. 11 четем: „Румъния, Сърбия и Черна гора трябва да се изпразнят: завзетите територии да повърнат." Това се отнася за завръщането на окупираните български земи от Турция, Сърбия и Румъния през Междусъюзническата война и сключения договор в Букурещ на 28 юли 1913 г. (Виж„Изгревът", том I, стр. 436-43). Но това не бе изпълнено от победителките. Те разграбиха, разпокъсаха България, която и до днес е с отрязана територия и с българско население в Турция, Гърция и Сърбия. А за разрешаване на спорните въпроси между балканските държави и определяне на техните граници той предлага това да стане чрез „Приятелско съвещание да се определят според исторически доказаните черти на връзки и народност". Но това не става. А идва Ньойският договор през 1918 г. и окастряне на българските земи и плащане на контрибуции десетки години на победилите във войната.
към текста >>

43. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

"Стражът" или "пазачът на прага", представляван от Сатурна, е победителятъ на кармата и низшите влияния, който дава импулс за висша духовност.
Значи, раждането, земният живот и цялата еволюция на човешкото същество се управляват от съвокупността на неизменните природни закони, т.е. от Бога, който е великият строител на вселената, творец на природата и на всички блага на живота. Кабалистически, 12-те зодиака са 12-те аркани (загадки), през които минава човешкото съзнание: първите четири обгръщат животинското му състояние, вторите - човешкото, а третите - духовното. Дванадесетият аркан е висшият, съединението, което се осъществува чрез пазителя или "стража на прага" (символ на космическите бури на астрала). Същото се символизира и от 12-те синове на Якова, начело с него, и от 12-те апостоли, начело с Христа. "Стражът" или "пазачът на прага", представляван от Сатурна, е победителятъ на кармата и низшите влияния, който дава импулс за висша духовност. "Тайните, които първен ми обрече" - Истина е, че "човек не може да бъде лишен от благото, което Бог му е дал", но ако знае да го пази. "Бог изпълнява всичките си обещание и Неговите решения са безвъзвратни", но Той се вслушва в молитвата на праведния. Стихийният дух е господарят на четирите стихии, наречени от съвременната официална наука: азот, въглерод, кислород и водород. Тия стихии съответствуват на четирите врати на невидимия свет, на четирите реки на рая, на четирите букви от първото име на Бога, на четирите стълпове на Божия престол, на четирите цикли на вселената, на хроматичната тетраграма на Бога и човека, на четирите краища на кръста, на четирите състояния на материята (топлина, студ, влага и суша), на четирите възрасти на човека (детство, юношество, зрелост и мъжество), на четирите велики раси, на четирите годишни времена (сезони), на четиримата велики пророци, на четиримата евангелисти, на четиримата ангели по четирите краища на света, на четирите живи образи на Езекиила и Йоана, на четирите форми на сфинкса (с четворната му формула на посвещението: "знай, смей, желай, мълчи" - петата стъпка е владей) и пр. През тия четири стихии всемирният кватериер, съдържащ десетте числа на Сефиротите или еманациите от числото на Бога, което е Единицата - посвещаваният, човекът, превъзмогнал всички свои външни изкусителни влияния, т. е.
към текста >>

44. Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год.

Пеню Ганев

ТОМ 16

Любовь - победительница!
Вилумсонъ Вот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам. Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби, Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти, Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно, Всех кто всегда покорял, Будь то богат, иль властен иль беден, Сердце, кто всем отворял - ^то „Любовь", Любовь прекрасна, Чиста как солнца заря, ^то „Любовь", Любовь безстрастна, Чиста как Божья роса!
към текста >>

45. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

ТОМ 16

Туй, което живее във вас и при всички условия може да ви направи победители - това е Бог.
Хората гладуват. Това са ония деца, които са сгрешили пред майката. Те трябва да кажат: „Моля ти се, мамо, прости ми. Аз сгреших, но ще се поправя." Онова, което човек има в себе си, никой не може да му го вземе. Бог, Който живее във вас, никой не може да изпъди. Туй, което живее във вас и при всички условия може да ви направи победители - това е Бог. Да се обичаме не значи да мислим еднакво. От вашите картини на небесната изложба ще останат само тия, които са направили добро по любов, безкористно и без да знае някой. За мнозина от вас времето е дошло. Запалете огъня, драснете една клечка - това е най-малкото добро за всяка една душа, която срещате. Оправянето на цялото човечество е въпрос на цялото човечество.
към текста >>

Туй, което ви извежда като победител, то е Бог у вас.
Или другояче казано: Бог, Който живее вътре в мене, или Бог, Който живее вътре във вас, няма никоя друга сила, която може да Го изпъди из вас навън. Сега, ако вие разбирате идеята, че Бог е нещо, което влиза вътре във вас, това е заблуждение. Но туй, което вие търсите, всъщност туй хубавото, великото, това е Бог вътре във вас. Това във вас, което може да се измени, на него не разчитайте. Разчитайте на туй, което не може да се победи при всичките условия на живота. Туй, което ви извежда като победител, то е Бог у вас. Туй, което при всичките условия на живота може да ви изкара като победители, което не може да претърпи нито едно крушение, то е Божественото. На Него разчитайте всякога! Туй, което всякога остава едно и също във вас, на него трябва да разчитате. Ако ние търсим нашето щастие вънка от себе си, ние сме на крив път. Отвънка само съществуват условия за поддържане на щастието.
към текста >>

Туй, което при всичките условия на живота може да ви изкара като победители, което не може да претърпи нито едно крушение, то е Божественото.
Сега, ако вие разбирате идеята, че Бог е нещо, което влиза вътре във вас, това е заблуждение. Но туй, което вие търсите, всъщност туй хубавото, великото, това е Бог вътре във вас. Това във вас, което може да се измени, на него не разчитайте. Разчитайте на туй, което не може да се победи при всичките условия на живота. Туй, което ви извежда като победител, то е Бог у вас. Туй, което при всичките условия на живота може да ви изкара като победители, което не може да претърпи нито едно крушение, то е Божественото. На Него разчитайте всякога! Туй, което всякога остава едно и също във вас, на него трябва да разчитате. Ако ние търсим нашето щастие вънка от себе си, ние сме на крив път. Отвънка само съществуват условия за поддържане на щастието. Но всеки един човек е щастлив отвътре.
към текста >>

46. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

Обаче всички, които знаехме за тая анкета, ние бяхме положителни, че Ганю ще издържи бляскава реч и апология за братските идеи и ще бъде победител.
Гутю ме любезно приветствува, като ме видя, и най-вече, че много време не сме се виждали. Ганю Събев (учител прогимназиален в гр. Попово, мой съсед по рождение-Водичанин) от голям пияница, попада между братя, сестри, които били някъде в планината на курорт. Трогва се той от хубавите слова на Учителя и изобщо на братята и става съчувственик на Бялото Братство. Вследствие на дългото му пребиваване (уж това лято, сегашното) и незавръщането му в село да обучава навреме, се появяват негови противници и то от завист, задето вече той излиза за в бъдеще от пиянските им компании, и предизвикват анкета против него. Обаче всички, които знаехме за тая анкета, ние бяхме положителни, че Ганю ще издържи бляскава реч и апология за братските идеи и ще бъде победител. Не помня картинността на съня, че аз отидох, уж моят по-малък брат Иван е с мен и някои други деца - момиченца. Дойдохме до едно място (земетръсна зона), което, вследствие на някой скорошен земетръс, са се образували големи хендеци^, подземни кухини и пропуквания, та със страх се изкачихме по тия пропукваници и стръмнини, особено по една много стръмна висока скала. Тъкмо бяхме се изкачили на най-стръмната скала и си мисля аз в меня си, че ако сега земята се разиграе, то ще се отвори някоя бездна и ни погълне или пък ще се наведе стръмнината под няколко градуса и ние ще полетим във въздуха надолу към низината изпод тая висока скала. Тъкмо си мисля и ето, започна земетресение. Изплашихме се и с ужас чакахме разкрачени, пазейки равновесие, но ето, че тая височина стръмна, висока, опасна, започна бавно да спада, спада, без да се отваря пукнатина или бързо пропадание и се сниши и изравни, стана като поле.
към текста >>

47. 2. Писмо на Пеньо Ганев до Елена Хаджи Григорова от 22.I.1927 год.

ТОМ 17

Макар позициите ни да са материално далечни една от друга, то духом са близки и ние взаимно се подкрепяме и въодушевяваме, за да излезем победители. Напред!
С близките си колеги не съм направил кой знай що, но върху много въпроси сме разговаряли, особено с две госпожици и един господин. Едната за беля даже подозря на за дъновистка, но това е клюка на Ковачевския кмет, който изгонил я из селото, то преследва я и гдето се е установила. Но така, сестра, ще се задоволим с това, което можем, и ще кажем с Павела заедно: „Иван посея, Стоян поля, а Бог възрасти." И брат Боев каза: „Всички добри и искрени пожелания на душата за добро ще се осъществят." Така че, аз исках да бягам, както знаеш, от тоя мой край, но Бог ме поставил пак на кръстосан огън, та да развивам борческия и безстрашен дух на себеотрицанието. И щом Бог ми е подкрепата, то аз ще победя. Пожелавам ти, сестра, и аз всичко добро. Макар позициите ни да са материално далечни една от друга, то духом са близки и ние взаимно се подкрепяме и въодушевяваме, за да излезем победители. Напред! Вождът ни е крепък, Той Бог се зове! Привет сърдечен: П. Ганев
към текста >>

48. 67. Какво каза Учителят за изхода от войната 1942-1945 г. (Разказва запасен подполковник Илия Младенов)

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Германците не са победители и няма да бъдат.
Знаехме, че Учителят имаше радиоприемник и че следеше най-подробно всичко, каквото ставаше по света. Казах Му: - Е, Учителю, както се вижда, победата е на страната на германците. Може би още малко, ще се сключи мирът, който ще бъде най-благоприятен и за нас. Вие какво ще кажете? Той помисли, па рече, като че говореше на Себе си: - Рекох, войната не е свършила и няма скоро да свърши. Германците не са победители и няма да бъдат. Руснаците ще настъпят към Германия. Те ще навлязат в нея, ще заемат и Берлин. И още много такива неща ми каза Учителят. Аз бях извадил тетрадка и си записвах думите Му. Той рече: - Записвай, всичко записвай!
към текста >>

49. 21. Сфера на Сатурна

ГЕОРГИ РАДЕВ

Дори, ако си позволим да мислим с митологичните представи и понятия на древните елини, можем преспокойно да допуснем, че това е било самата Венера, която е отивала на среща с някой простосмъртен, но красив момък, например с някой от тогавашните победители на Олимпийските игри.
Но ако този учен би се запретнал да бърка в извора, за да вади разни животинки или водорасли, сигурно би чул без церемониите думи на Диогена: „Я не ми мъти извора! Като не можеш да правиш извори, поне не ги мъти”. Позволявам си да мисля, че Диоген би казал така на нашия естественик, като имам предвид, какво бил рекъл според легендата на Александра Македонски, който отишъл при него за разговор. Спомняте си нали че кога на разделяне прочутият завоевател попитал Диогена, що да му подари, последният просто му направил знак с ръка да се махне отпред лицето му, за да му не затуля слънцето, казвайки: „Не ми отнемай поне онова, което не можеш да ми дадеш! ”. Нека си представим сега, че покрай Диогена минеше не някой съвременен учен - защото това би било за някои умове непоносим анахронизъм - а някоя гръцка девойка, съвременница на тоя своего рода философствуващ отшелник, хубава като Венера. Дори, ако си позволим да мислим с митологичните представи и понятия на древните елини, можем преспокойно да допуснем, че това е било самата Венера, която е отивала на среща с някой простосмъртен, но красив момък, например с някой от тогавашните победители на Олимпийските игри. Защото позната е слабостта на Венера към Марса, а следователно и към неговите земни чеда. Сигурно и сам Диоген, който - като философ - е гледал съвсем иначе на митовете за боговете, би веднага разпознал в тази очарователна девойка богинята Венера. Защото, пак като философ, той знае, че тя има многобройни въплъщения на земята. Както и да е, но да кажем, че тази двойка – „Венера” и „Марс” - видеше този странен старец да хвърля своята кратунка, за да пие вода с шепата си направо от извора. Може би самото пиене из шепа, колкото и простолюдно да изглежда, не би отблъснало щастливата двойка, но при едно условие: ако „Венера” пие вода от шепите на „Марса” и Марс — от розовите шепи на Венера.
към текста >>

50. 34. Магелан - покорителят на моретата

ГЕОРГИ РАДЕВ

Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумба, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв човек през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карла, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил довчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на гибелта, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат човек, като „аделантадо” и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива.
Установен е за вечни времена обема на земята и с това е спечелена най-сетне известна мярка за земния свят. Други смели откриватели биха могли все още да допълнят някои подробности на земната картина, но основният й образ е даден от Магелана. Сега земята е една неограничена област, и човечеството завоюва тази област. И поколението, което преживява щастливо и опиянено този преврат в схващанията за пространството, станал в течение на един човешки живот, чувствува: започнало е едно ново време, Новото време". Магелану, обаче, не е уречено да вкуси от плодовете на своя труд. Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумба, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв човек през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карла, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил довчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на гибелта, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат човек, като „аделантадо” и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива. При това той свършва живота си така жалко, така безсмислено. При една военна демонстрация, в която искал да покаже необорната сила на белите и която излязла несполучлива, при една жалка схватка с орда голи диваци, той бива убит, а тялото му отвлечено от тях всред вой и бесни крясъци, за да се погаврят с него. Така жалко загива един от най-големите мореплаватели на земята. И него постига трагичната орис на другите големи конквистадори, макар и в друга форма. Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на Южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантеса, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтецума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край, и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба?
към текста >>

51. 36. Животът на старозаветните – I

ГЕОРГИ РАДЕВ

Той бива подкарай като роб към пределите на царете-победители.
Това, впрочем, не може да бъде иначе, защото навсякъде, при всички свои действия, Аврам се проявява като цялостен, закръглен в себе си характер - най-пълния, най-хармоничния, който ни е завещал Стария Завет. Ето епизода. Девет царе - тогавашните царе са владеели по един град с околностите му - се опълчват на бой четирима срещу пет. Между претърпелите поражение са и царете Содомски и Гоморски. Лот, който пребивава в техните предели, бива пленен, а имотът му заграбен. Той бива подкарай като роб към пределите на царете-победители. Когато вестител съобщава Авраму нерадостната вест, той веднага решава да поведе своите обучени раби, родени в дома му, на брой триста и осемнадесет, и да се впусне подир неприятеля, за да освободи Лота от плен. Благодарение на своето бързо действие, на умната си бойна тактика, при която Аврам изпъква като способен и смел военачалник, той догонва врага, разбива го и освобождава Лота, с всичките му люде и с всичкия му имот. Той възвръща същевременно от плен и пълчищата на Содомския цар. Тук, именно, при срещата му с този цар, изпъкват с особена сила великодушието, благородството и безкористието на Аврама, покрай неговата смелост и готовност да защити изпадналите в неволя - черти, които видяхме да се проявяват при освобождаването на Лота от плен. Ето оня пасаж из 14 гл.
към текста >>

Ако при сключване на мир съвременните държави - победителки биха постъпвали така, както Аврам постъпи със Содомския цар, надали щяхме да имаме такива несправедливи мирни договори, каквито бяха наложени след миналата световна война.
Ето оня пасаж из 14 гл. на Битие, в който са отразени споменатите по-горе черти: „И рече Содомският цар Авраму: Дай ми человеците, а имота вземи за себе си. А Авраам рече на Содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята и заклех се, че няма да взема от всичко що е твое, от жица до ремък на обуща, за да не речеш: аз обогатих Аврама. Освен онова, което изядоха момците и дела на мъжете, които дойдоха с мене, Анер, Есхол и Мамврий: те нека вземат дела си”. Този пасаж е толкова ясен, че не се нуждае от коментари. Ако при сключване на мир съвременните държави - победителки биха постъпвали така, както Аврам постъпи със Содомския цар, надали щяхме да имаме такива несправедливи мирни договори, каквито бяха наложени след миналата световна война. В епизода с Лота, Аврам посочва едно положително разрешение на вечния спор за земя и за свързаните с нея източници на блага. В този със Содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война. Същевременно тук се изтъква един от важните случаи, при които тя неминуемо се налага. Защото в старозаветния живот, войната е една неизбежност. Но дали споровете и войните ще се разрешават по примера, даден от Аврама или по начина, по който са постъпвали повечето стари народи, включително и неговите потомци, това е въпрос на съзнание, на вътрешно разбиране.
към текста >>

В този със Содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война.
А Авраам рече на Содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята и заклех се, че няма да взема от всичко що е твое, от жица до ремък на обуща, за да не речеш: аз обогатих Аврама. Освен онова, което изядоха момците и дела на мъжете, които дойдоха с мене, Анер, Есхол и Мамврий: те нека вземат дела си”. Този пасаж е толкова ясен, че не се нуждае от коментари. Ако при сключване на мир съвременните държави - победителки биха постъпвали така, както Аврам постъпи със Содомския цар, надали щяхме да имаме такива несправедливи мирни договори, каквито бяха наложени след миналата световна война. В епизода с Лота, Аврам посочва едно положително разрешение на вечния спор за земя и за свързаните с нея източници на блага. В този със Содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война. Същевременно тук се изтъква един от важните случаи, при които тя неминуемо се налага. Защото в старозаветния живот, войната е една неизбежност. Но дали споровете и войните ще се разрешават по примера, даден от Аврама или по начина, по който са постъпвали повечето стари народи, включително и неговите потомци, това е въпрос на съзнание, на вътрешно разбиране. Ние всички достатъчно ясно помним ужасните жестокости и изстъпления на недавна миналите Балканска и Европейска войни, ясно виждаме и ужасите на последната война, за да има нужда да четем описанията на Библията за страшните изстъпления, съпътствуващи войните, които са водили евреите, както и с околните племена и народи, така и помежду си. Няма защо да четем и за опустошителните нашествия на Ниневия и Вавилон, за да се отвърнем с ужас от демоничните картини на едновремешните войни.
към текста >>

52. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА VIII.

Влад Пашов

Тук вече качество на характера е излязло като победител из борбата и е станало вече крепко и неразделно притежание на „аза”, трайна придобивка и мощна опора в по-нататъшния път към хармонията.
При квадрата става едно пречистване, не толкова върху астралното и умственото полета, колкото на физическото поле. И тъй като съпротивата тук е най-голяма, този аспект предрича сурова борба - съпротива в най-силна форма. Всичко, каквото се стремим да докараме до какъв годе край, има склонност към несполука, за да смогнем да победим навред тази съпротива: Висшето в нас трябва да расте, а себелюбието ни трябва да се намалява, да умре. Квадрат, следователно, е аспектът на смъртта на низшето и на живота на висшето, що възкръсва от нея. Триаонът (120°). Тук вече качество на характера е излязло като победител из борбата и е станало вече крепко и неразделно притежание на „аза”, трайна придобивка и мощна опора в по-нататъшния път към хармонията. Тук се пожънват плодовете на една мъчно достигната победа. Квадрат и половина (135°). Може да се разглежда като второ пречистване на астралното поле, след като дадено качество в характера е претърпяло огнено изпитание на физическото поле и въоръжено вече с опита, може да крачи с повече увереност напред, за да достигне в опозицията своя брак. При квинконцията (150°) се повтаря същото в умственото поле. Опозиция (180°).
към текста >>

53. 12. ЮПИТЕР

Иван Антонов

Ако при дисхармония между Юпитер и Уран, поотделно както Юпитер, така и Уран получават предимно хармонични съчетания от добротворците, особено от Слънцето, в такъв случай човек ще премине много борби, много несгоди, ще преживее множество заблуди, ще прави често грешки, но от всичко ще се поучава и накрая ще излезе победител в трудната борба и ще постигне своите идеали.
Поради тази своя отрицателна черта, тези хора всякога и при всички условия водят упорити и продължителни борби, за да вземат високи служби и ръководни места, от върха, на които скоро биват катурвани по катастрофален за тях начин. Колкото по-силна е дисхармонията между Юпитер и Уран в хороскопа на даден човек, толкова повечко и по-силни ще бъдат неговите вътрешни и външни борби, толкова повече ще бъдат противоречията и нещастията в неговия живот. Животът и дейността на такива люде най-често минава напразно, в празни грандиозни приказки, в неизпълнени обещания, в катастрофални неоправдани домогвания. Такива люде, с една реч, никога не могат да постигнат стремежите и идеалите си. Техният живот е колкото драматичен, толкова и комичен. Ако при дисхармония между Юпитер и Уран, поотделно както Юпитер, така и Уран получават предимно хармонични съчетания от добротворците, особено от Слънцето, в такъв случай човек ще премине много борби, много несгоди, ще преживее множество заблуди, ще прави често грешки, но от всичко ще се поучава и накрая ще излезе победител в трудната борба и ще постигне своите идеали. Когато между Юпитер и Уран има дисхармония и поотделно Юпитер и Уран получават предимно лоши съчетания от злосторниците, в такъв случай животът и дейността на човека отначало до край трябва да се определят като лоша трагедия. Дисхармонията между Юпитер и Уран е свидетелство, че такъв човек в минали животи е бивал в окултни школи, придобия е много знания, бил е поставян на висши ръководни служби, но не е изпълнявал добросъвестно дълга си, не е бил последователен и непроменчив носител, изявител и служител на Божествената мъдрост. По силата на дисхармонията между Юпитер и Уран съдим до каква степен човек е нарушил законите на Божествената мъдрост и доколко в живота си е използвал средствата на лъжата и насилието. Всички човеци, които имат дисхармония между Юпитер и Уран, непременно със своите дисхармонични мисли, чувства, желания слова и дела ще причинят големи борби и разрушителна дейност в умствено, духовно и материално отношение, било съзнателно, било несъзнателно. Липсата на всякакъв аспект между Юпитер и Уран показва, че такъв човек никога не е имал велики идеи и стремежи, никога не е правил усилия да се издигне до равнището, на което те се зараждат и изживяват, т. е.
към текста >>

54. 16. ПЛУТОН

Иван Антонов

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

При хармония между Плутон и Слънцето, човек винаги става победител и оползотворител и на най-неблагоприятните материални несгоди.
16. ПЛУТОН 16.1. ОБЩО ЗА ПЛУТОН И СЪЧЕТАНИЯТА МУ Когато Плутон е в хармония със Слънцето това показва необикновено богатство на жизнени сили, голяма физическа устойчивост, издръжливост и на най-неблагоприятните физически условия. Хармонията между Плутон и Слънцето показва още, че нейният носител ще придобие големи материални богатства, особено след 30-годишна възраст. При хармония между Плутон и Слънцето, човек винаги става победител и оползотворител и на най-неблагоприятните материални несгоди. Дисхармонията между Плутон и Слънцето показва твърде големи противоречия, големи затруднения и големи изпитания чрез загуба на материални богатства. Всяка дисхармония между Плутон и Слънцето показва големи нешастия, големи заблуждения, чиято причина е от материално естество. Плутон в хармония с Луната насочва въображението на човека, неговите стремежи и желания към придобиване на материални богатства. Човек с такива съчетания до 30-годишна възраст смята, че щастието се състои в притежаване на материални богатства. Плутон в дисхармония с Луната показва лишаване, ограничаване, отнемане на материалните потреби на човека, живот в крайна бедност, злочестини, изпитания от липса на материални средства.
към текста >>

55. 1924 г. Из беседи, лекции и други

ТОМ 19

Вашите мозъци не са тъй гъвкави, за да могат да издържат ония силни движения, които някои път стават в природата Постоянно трябва да се калявате, но правилно да се калявате Мозъкът ви трябва да се кали, да стане гъвкав, еластичен, издръжлив, за да можете да използвате теченията в природата, та като влезете в живата, да бъдете приготвени за всички противоречия, които може да срещнете и да излезете победители, а не победени.
Но щом го извадите от това течение, ще каже, че се е заблуждавал. Защото в света има едно перспективно отклонение: можем да видим неща, които никак не съществуват и да ги считаме за реални. Там е опасността. А когато виждаме и самите реалности, няма никаква опасност. Понеже вие сте още млади, крехки, вашият организъм не е в състояние да издържа. Вашите мозъци не са тъй гъвкави, за да могат да издържат ония силни движения, които някои път стават в природата Постоянно трябва да се калявате, но правилно да се калявате Мозъкът ви трябва да се кали, да стане гъвкав, еластичен, издръжлив, за да можете да използвате теченията в природата, та като влезете в живата, да бъдете приготвени за всички противоречия, които може да срещнете и да излезете победители, а не победени. Като влезете в света, няма да ви посрещнат с финикови вейки. Много пъти ще ви посрещнат недружелюбно, а при такива случаи трябва да разбирате, как да постъпвате. Някои казват: да се изолираме! Как ще се изолирате? Казвате: аз ще стана постник.
към текста >>

56. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

Ако, когато вземеш надмощие в каквото и да е поле, ти изпитваш радостта на победителя - на погрешен път си.
Сегашното е основата на бъдещето. И една краставица по заповед не може да порасте, ако се не посади добре и не изчака времето й, а сега има хора (които искат да минат за държавници и умни!), които искат народ да преобразуват с една... писмена заповед... Стълкновенията може да стават само когато хората се намират в една плоскост. Но ако си в друго ниво, не може да те засегнат («кротък и смирен» или по-възвишен). Ако любимият ти е край тебе, защо ще ти е портретът му? Ако познаваш Бога и Той е при и в тебе, портретите Му защо ти са потребни? Ако, когато вземеш надмощие в каквото и да е поле, ти изпитваш радостта на победителя - на погрешен път си. Защото в истинския Божествен свят победителят и победеният са едно - и само недостатъчната светлина на съзнанието им тука, долу, ги е поставила един срещу други, както в тъмнината двамата родни братя може да не се познаят и да станат жертва на погрешка. Важно е да се премахне желанието за нещо, а не да се воюва с резултатите (последиците) на нашите желания. Ако искаш да измениш формата на хляба, измени тая на тестото. Миналото трябва да знаеш - то е формата. Сегашното трябва да разбираш - то е съдържанието.
към текста >>

Защото в истинския Божествен свят победителят и победеният са едно - и само недостатъчната светлина на съзнанието им тука, долу, ги е поставила един срещу други, както в тъмнината двамата родни братя може да не се познаят и да станат жертва на погрешка.
И една краставица по заповед не може да порасте, ако се не посади добре и не изчака времето й, а сега има хора (които искат да минат за държавници и умни!), които искат народ да преобразуват с една... писмена заповед... Стълкновенията може да стават само когато хората се намират в една плоскост. Но ако си в друго ниво, не може да те засегнат («кротък и смирен» или по-възвишен). Ако любимият ти е край тебе, защо ще ти е портретът му? Ако познаваш Бога и Той е при и в тебе, портретите Му защо ти са потребни? Ако, когато вземеш надмощие в каквото и да е поле, ти изпитваш радостта на победителя - на погрешен път си. Защото в истинския Божествен свят победителят и победеният са едно - и само недостатъчната светлина на съзнанието им тука, долу, ги е поставила един срещу други, както в тъмнината двамата родни братя може да не се познаят и да станат жертва на погрешка. Важно е да се премахне желанието за нещо, а не да се воюва с резултатите (последиците) на нашите желания. Ако искаш да измениш формата на хляба, измени тая на тестото. Миналото трябва да знаеш - то е формата. Сегашното трябва да разбираш - то е съдържанието. Бъдещето трябва да вярваш - то е принципът, идеята.
към текста >>

57. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

Хитлер и Мусолини са рожби на онеправданите народи - те са реакцията на Съдбата срещу неправдата на победителите.
Мнозина отричат Бога, защото не са Го видели. А и никой досега не е видял никаква сила, а всички говорят и «употребяват» и даже продават сили (например електрическа). А и Бог е сила и следователно не може да се види, а проявата Му е във всички други «сили», с които ние си служим в живота и на първо място - самият живот! От невидимото зависи видимото! Даже в най-материалистичен свят, от «доверието», което никой не е видял, зависи всичката материална обстановка, която дават и която всички виждат: благодарение на доверието е и кредитът, който имаме. Хитлер и Мусолини са рожби на онеправданите народи - те са реакцията на Съдбата срещу неправдата на победителите. Но когато, освен правдата, започнат да ги стимулират и желанията за власт над другите и големството -това е болестта, която е погубила всички диктатори. Диктатора е като един, който ходи по обтегнато въже - всяко падане от него е катастрофа! Равновесието - това е справедливостта, която го крепи. Излезе ли от него, той е загинал. Не засилвай чуждото зло с твоето, сиреч не мисли зло за другия, защото тогава неговото зло и твоето тегнат заедно на везните на действителността.
към текста >>

58. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

- Войната вървеше успешно - започна Ученикът пак приказка сякаш никаква, която току-що е прекъснал, макар че никога не бе я говорил по-рано -успешно за едната страна, разбира се - за победителката.
Очите му изгубиха образа, който беше насреща му и вместо това загряха като че ли лъчи на слънце, лъхнаха благоухания на пролет, а навсякъде сякаш се разкри блясъкът на синьо южно море... И образът на младо момиче, красиво... Истина ли е това? Сънува ли? Царят прави някакви несмислени движения с ръце и поглед, все още втренчен в очите на Ученика... Пот с едри капки покрива челото му. Устата му се полуот-варят, дишането става равномерно и силно като на спящ човек. А Ученикът го гледаше тихо и спокойно. - Войната вървеше успешно - започна Ученикът пак приказка сякаш никаква, която току-що е прекъснал, макар че никога не бе я говорил по-рано -успешно за едната страна, разбира се - за победителката. Престолонаследникът, който водеше войските, се радваше - както винаги се радват победителите... Неговият баща беше много строг, не обичаше да се шегува и затова престолонаследникът му се боеше... И когато се радваше, радваше се и за победата, и затова, че нямаше да му се карат. Но победителят беше победен. В един хубав ден, в току-що превзетия град той видя - случайно наглед, но другите му бяха устроили тая среща, - видя той млада красива мома, еврейка. Небето беше светло, морето - красиво, победата - сладка, но от тях имаше нещо по-сладко - победата над сърцето на престолонаследника, което беше победено... Той беше се влюбил... тъй, както разчитаха тия, които му бяха пратили момата. Но тя се държеше умно, много умно.
към текста >>

Престолонаследникът, който водеше войските, се радваше - както винаги се радват победителите... Неговият баща беше много строг, не обичаше да се шегува и затова престолонаследникът му се боеше... И когато се радваше, радваше се и за победата, и затова, че нямаше да му се карат.
Сънува ли? Царят прави някакви несмислени движения с ръце и поглед, все още втренчен в очите на Ученика... Пот с едри капки покрива челото му. Устата му се полуот-варят, дишането става равномерно и силно като на спящ човек. А Ученикът го гледаше тихо и спокойно. - Войната вървеше успешно - започна Ученикът пак приказка сякаш никаква, която току-що е прекъснал, макар че никога не бе я говорил по-рано -успешно за едната страна, разбира се - за победителката. Престолонаследникът, който водеше войските, се радваше - както винаги се радват победителите... Неговият баща беше много строг, не обичаше да се шегува и затова престолонаследникът му се боеше... И когато се радваше, радваше се и за победата, и затова, че нямаше да му се карат. Но победителят беше победен. В един хубав ден, в току-що превзетия град той видя - случайно наглед, но другите му бяха устроили тая среща, - видя той млада красива мома, еврейка. Небето беше светло, морето - красиво, победата - сладка, но от тях имаше нещо по-сладко - победата над сърцето на престолонаследника, което беше победено... Той беше се влюбил... тъй, както разчитаха тия, които му бяха пратили момата. Но тя се държеше умно, много умно. И въпреки, че го беше много страх от баща му, той тайно от всички се венча... От красивата тераса на високата къща те двамата гледаха често далечината на морето и всеки мечтаеше за своето... Но царят бдеше... и престолонаследникът много се страхуваше... И вечер той често туряше един от адютантите си, който приличаше на него, в своето легло, защото и съня му проверяваха и докладваха на царя, а той отиваше при своята скъпа... - Но, за Бога, отгде знаете Вие всичко това?
към текста >>

Но победителят беше победен.
Царят прави някакви несмислени движения с ръце и поглед, все още втренчен в очите на Ученика... Пот с едри капки покрива челото му. Устата му се полуот-варят, дишането става равномерно и силно като на спящ човек. А Ученикът го гледаше тихо и спокойно. - Войната вървеше успешно - започна Ученикът пак приказка сякаш никаква, която току-що е прекъснал, макар че никога не бе я говорил по-рано -успешно за едната страна, разбира се - за победителката. Престолонаследникът, който водеше войските, се радваше - както винаги се радват победителите... Неговият баща беше много строг, не обичаше да се шегува и затова престолонаследникът му се боеше... И когато се радваше, радваше се и за победата, и затова, че нямаше да му се карат. Но победителят беше победен. В един хубав ден, в току-що превзетия град той видя - случайно наглед, но другите му бяха устроили тая среща, - видя той млада красива мома, еврейка. Небето беше светло, морето - красиво, победата - сладка, но от тях имаше нещо по-сладко - победата над сърцето на престолонаследника, което беше победено... Той беше се влюбил... тъй, както разчитаха тия, които му бяха пратили момата. Но тя се държеше умно, много умно. И въпреки, че го беше много страх от баща му, той тайно от всички се венча... От красивата тераса на високата къща те двамата гледаха често далечината на морето и всеки мечтаеше за своето... Но царят бдеше... и престолонаследникът много се страхуваше... И вечер той често туряше един от адютантите си, който приличаше на него, в своето легло, защото и съня му проверяваха и докладваха на царя, а той отиваше при своята скъпа... - Но, за Бога, отгде знаете Вие всичко това? - извика ужасен царят.
към текста >>

59. В. КОЙ ОРГАНИЗИРА АТЕНТАТА НА 16.IV.1925 ГОДИНА

преотстъпват България, Румъния, Унгария, Полша, Чехословакия и половин Германия на победителя във войната - СССР.
И понеже не са желаели незаконното си дете, те го изпращат в Русия, тя да го отгледа. И тя го отглежда от 1917 г. до 1944 г. И Русия трябва да им го върне, този техен незаконно роден син, за да си потърси правото на наследство и да бъде претендент за своето царство. И заради него САЩ и Англия на конференцията в Потсдам от 17 юли до 2 август 1945 г. преотстъпват България, Румъния, Унгария, Полша, Чехословакия и половин Германия на победителя във войната - СССР. Така създават империята на незаконородения син, охранявана чрез Варшавския пакт от 1945 г. до 1990 г. 19. Учителят Дънов много ясно указва, че извършителят на всички злини в България е Английската империя. Тя нарушава Божествения план за България, разделя и разцепва България на две още на Берлинския конгрес през 1878-1879 г. И че избиването на комунистите в България е тяхна, английска политика.
към текста >>

60. 50. КОЙ ПОБЕЖДАВА (Размишления на един православен)

Но за коя победа Вий говорите: за видимата ли вънкашна победа или за оная, при която победеният остава победител?
50. КОЙ ПОБЕЖДАВА (Размишления на един православен) (В. «Алфа», г. I, бр. 10, понеделник, 28.VII.1924 г., стр. 3) Вий ме питате: кой побеждава? Но за коя победа Вий говорите: за видимата ли вънкашна победа или за оная, при която победеният остава победител? Ще Ви отговоря: Дойде Христос и провъзгласи Божествения принцип-Любовта, или Царството Божие на земята. Той бе за Своето учение гонен, плют, бит, отлъчен от църквата и разпнат на кръст. Учениците Му, «страха ради Иудейски», се разбягаха. Евреите победиха, но Христос остана победител. Първите Христови последователи, усвоили Божественото Му учение, бяха преследвани от варвари, евреи, римляни; тях горяха, разпъваха на кръст, мряха от глад, на места буквално ги унищожаваха, но те победиха - и днес най-просветените нации се гордеят, че са християни, без може би и да заслужават това име.
към текста >>

Евреите победиха, но Христос остана победител.
3) Вий ме питате: кой побеждава? Но за коя победа Вий говорите: за видимата ли вънкашна победа или за оная, при която победеният остава победител? Ще Ви отговоря: Дойде Христос и провъзгласи Божествения принцип-Любовта, или Царството Божие на земята. Той бе за Своето учение гонен, плют, бит, отлъчен от църквата и разпнат на кръст. Учениците Му, «страха ради Иудейски», се разбягаха. Евреите победиха, но Христос остана победител. Първите Христови последователи, усвоили Божественото Му учение, бяха преследвани от варвари, евреи, римляни; тях горяха, разпъваха на кръст, мряха от глад, на места буквално ги унищожаваха, но те победиха - и днес най-просветените нации се гордеят, че са християни, без може би и да заслужават това име. Докато римляните казваха: «без победа няма живот», те побеждаваха и владееха света, но тяхната победа беше вънкашна и остави само един смъртен спомен за себе си, защото те не знаеха що е истински живот. Днес човекът, наречен Петър Дънов, казва: С Бога ли си или против Бога? Ако си против Бога и с Неговите врагове, никой няма да те закача, хляб и подслон ще имаш, своето ще пазиш и на чуждото си ортак; ще имаш власт да заповядваш, да отнемаш, да съдиш, да се обогатяваш, и ще бъдеш честит. Ако си с Бога - о!
към текста >>

Ако твърдо решиш първото, ти си победител на света, ако решиш второто, ти си един от многото.
Ако си с Бога - о! тогава тежък ти е животът. Ще бъдеш гонен, затварян, ще изгубиш имот и челяд, и, оплют и опозорен ще срещаш тържеството на пияната тълпа, злорадството на тъмните сили. Жалко, но такива са сегашните времена - казва Петър Дънов. Влез в своята тъмна стаичка, усамоти се и реши за себе си: с Бога ли си или против Бога. Ако твърдо решиш първото, ти си победител на света, ако решиш второто, ти си един от многото. Тъй казва той, Петър Дънов, и ето - него го хулят малки и големи, с пръст го показват и със свирепи погледи му пращат презрението си. Суетно! Той е надраснал себе си, той е по-силен от себе си, той няма нищо общо с «мъртвите» хора, тъмните пипала не го засягат, той живее в друг свят, в света на истинския живот. Много болки и мъки му създават неговите тъй наречени последователи: често и предимно те го засеняват, забулват от погледите на онези, които виждат, но нищо: кръстът е тежък за тоя, който е с Бога! И тъй: кой побеждава? Победител е този, на когото целта на живота е да умре за благото на другите; победител е този, който жертвува временното в живота си за тежкия живот, който предпочита смъртта пред неразумния живот, който е готов да изгуби всичко свое, за да спаси Божието, който е станал оръдие на Божията воля, който се е слял с тази воля, който е надраснал себе си, който е станал по-силен от себе си, защото вече не върши своето, а общочовешкото.
към текста >>

Победител е този, на когото целта на живота е да умре за благото на другите; победител е този, който жертвува временното в живота си за тежкия живот, който предпочита смъртта пред неразумния живот, който е готов да изгуби всичко свое, за да спаси Божието, който е станал оръдие на Божията воля, който се е слял с тази воля, който е надраснал себе си, който е станал по-силен от себе си, защото вече не върши своето, а общочовешкото.
Ако твърдо решиш първото, ти си победител на света, ако решиш второто, ти си един от многото. Тъй казва той, Петър Дънов, и ето - него го хулят малки и големи, с пръст го показват и със свирепи погледи му пращат презрението си. Суетно! Той е надраснал себе си, той е по-силен от себе си, той няма нищо общо с «мъртвите» хора, тъмните пипала не го засягат, той живее в друг свят, в света на истинския живот. Много болки и мъки му създават неговите тъй наречени последователи: често и предимно те го засеняват, забулват от погледите на онези, които виждат, но нищо: кръстът е тежък за тоя, който е с Бога! И тъй: кой побеждава? Победител е този, на когото целта на живота е да умре за благото на другите; победител е този, който жертвува временното в живота си за тежкия живот, който предпочита смъртта пред неразумния живот, който е готов да изгуби всичко свое, за да спаси Божието, който е станал оръдие на Божията воля, който се е слял с тази воля, който е надраснал себе си, който е станал по-силен от себе си, защото вече не върши своето, а общочовешкото. Жив или мъртъв, той е победител и всяка вънкашна победа е празен звук пред победата на «победения».
към текста >>

Жив или мъртъв, той е победител и всяка вънкашна победа е празен звук пред победата на «победения».
Тъй казва той, Петър Дънов, и ето - него го хулят малки и големи, с пръст го показват и със свирепи погледи му пращат презрението си. Суетно! Той е надраснал себе си, той е по-силен от себе си, той няма нищо общо с «мъртвите» хора, тъмните пипала не го засягат, той живее в друг свят, в света на истинския живот. Много болки и мъки му създават неговите тъй наречени последователи: често и предимно те го засеняват, забулват от погледите на онези, които виждат, но нищо: кръстът е тежък за тоя, който е с Бога! И тъй: кой побеждава? Победител е този, на когото целта на живота е да умре за благото на другите; победител е този, който жертвува временното в живота си за тежкия живот, който предпочита смъртта пред неразумния живот, който е готов да изгуби всичко свое, за да спаси Божието, който е станал оръдие на Божията воля, който се е слял с тази воля, който е надраснал себе си, който е станал по-силен от себе си, защото вече не върши своето, а общочовешкото. Жив или мъртъв, той е победител и всяка вънкашна победа е празен звук пред победата на «победения».
към текста >>

61. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

(В. «Мир», г. XXXII, бр. 7855, 6.IХ.1926 г., стр. 1)

И това не се отнася само за победените, които по силата на договорите, в 20-ия век на хуманността и политическата независимост, уж като основно приет принцип, трябваше да се съгласят на това срамно вмешателство във всичките им работи и по тоя начин очертаят най-ясно мъгливите тези на комунизма за международното влияние на капитализма, които по-рано народите смятаха за фантазии, и които ненаситната лакомия превърна в най-голяма реалност, но в такова незавидно положение са и самите победителки, защото и едните, и другите се ръководеха от вълци, които знаеха само да правят сметки на печалбите си, разбира се, но в никой случай и на тия, които умираха, за да могат да ги получат те.
И днес всички държави на Европа, които фактически ръководят засега света, макар и сами да попаднаха в икономическа зависимост от Америка - се намират в оня процес на разлагане, който в по-силна или по-слаба форма разяда и самото наше общество. Стремлението да се образува и славянски блок в интернационални тайни сдружения, след като там си намериха мястото латински и германския, показват само последните усилия на националните схващания и чувства, които, подложени на постоянно разяждане, атакувани повсеместно от действителността и интернационалния капитал, търсят последно прибежище и в редовете на чисто идейните организации. И днес, когато сме свидетели на странни, почти невъзможни за преди десетина години събития, това ни се вижда почти естествено, поне малцина протестират срещу него, а то иде да покаже колко дълбоко се е вмъкнало разложението на националното чувство - дотам дори, да почнат свои да се гледат като чужденци! Италианецът фашист убива италианеца нефашист, като да е другоземец; Русинът комунист убива русина некомунист, като да е турчин... испанецът, естонецът, югославянинът, гъркът, българинът - има ли нужда да нареждам фактите на ежедневния живот, да потвърдя това? А при това самите държави започват да се чувстват във все по-тясна зависимост една от друга, дотолкова тясна, че те започнаха да се сещат почти органически свързани - никоя държава не може да се похвали, че разрешава дори своите вътрешни въпроси, без да се справи със своите съседи. И това не се отнася само за победените, които по силата на договорите, в 20-ия век на хуманността и политическата независимост, уж като основно приет принцип, трябваше да се съгласят на това срамно вмешателство във всичките им работи и по тоя начин очертаят най-ясно мъгливите тези на комунизма за международното влияние на капитализма, които по-рано народите смятаха за фантазии, и които ненаситната лакомия превърна в най-голяма реалност, но в такова незавидно положение са и самите победителки, защото и едните, и другите се ръководеха от вълци, които знаеха само да правят сметки на печалбите си, разбира се, но в никой случай и на тия, които умираха, за да могат да ги получат те. Пред тия факти ний трябва да се съгласим, че държавите в действителност отдавна са престанали да бъдат разделени, че техните свързани телеграфи, телефони, пощи, железници, търговия, капитали, които се преливат от страна в страна; произведения, които разнасят и разменят реално народните енергии; техника и най-нови изобретения, които подпомагат всички и най-после, човешкият ум, който винаги прескача националните граници и принадлежи еднакво днес на цялото човечество - всички те са достатъчно яки и реални връзки. А нашето братство и подобните нему общества сочат само, че тая общност отдавна съществува и в духовните области. И ако днес имаме вълнения и сътресения политически, обществени или философски, то е, според нашето мнение, защото вече обществото по съдържание е изменено: умът, сърцето, волята и духът на човечеството са други и старите форми, във всичките им видове и разнообразия, не могат да ги сдържат. Ново вино е турено в стари мехове; то ври, кипи веки ден по-силно и всичките шевове на тия мехове пращят. Не е важно как ще наречем това ново - фашизъм или комунизъм, национализъм или интернационализъм, нито дори малко ще се помогне, ако с много учени термини може някой да докаже, че това ново е нещо старо - не!
към текста >>

» Напротив, те търпяха разгром след разгром от тъй наречените варвари, които всъщност, макар и езичници, имаха много по-здрава обществена спойка помежду си, отколкото можеше да даде една религия, образувана от несигурно възприетото ново и от остатъците от обредите на старите изместени богове... Духовната истина, пренесена в Арабия, дава своите семена с местен колорит, разбира се, чрез Исляма - Мохамеданството, като донесе разцвет в целокупния живот на народите и оня политически възейм, който докара арабите победители чак в Испания.
В туй време на изток работи ученикът Май; в Александрия - Ариус. Но църковата, затвърдила положението като държавен институт, вече разполагаше все по-силно и пълновластно с нейната груба сила - и започна все по-често да я използува срещу тия нейни довчерашни другари, които, надарени с по-голям ум и по-дълбоки разбирания, не можаха да се съгласят мълчаливо с търговците и ограничените водители, които смятаха своето невежество за граница на човешкото разбирание и своето ограничение приписваха и на Бог, като всички останали хора щедро кичеха с името «еретици». От IV до VIII столетие истинските духовни хора, силно преследвани, се виждат принудени да бягат по горите и там да образуват тайни братства и мо-настири. Някои от тях побягнаха по пустините на Египет и Арабия, където бяха посрещнати доста добре от местното население, което вече жадуваше за духовна светлина. А в туй време Християнската църкова, лишена от своя творчески дух, не можеше да даде живот на народите, които я приеха, въпреки легендата за появилия се на небето кръст, който бе уж обещал: «Сим победи-ши! » Напротив, те търпяха разгром след разгром от тъй наречените варвари, които всъщност, макар и езичници, имаха много по-здрава обществена спойка помежду си, отколкото можеше да даде една религия, образувана от несигурно възприетото ново и от остатъците от обредите на старите изместени богове... Духовната истина, пренесена в Арабия, дава своите семена с местен колорит, разбира се, чрез Исляма - Мохамеданството, като донесе разцвет в целокупния живот на народите и оня политически възейм, който докара арабите победители чак в Испания. Школите в Александрия, Багдат, Башка, Бакхо-ра, Кайро и Кордова пръскат светлина по всички тогавашни страни като преподават: философия, математика, медицина, ботаника, химия, поезия и за отделни избраници - алхимия и астрология. Когато на юг върви тая победоносна вълна, която разнася науката, предшествана от победите на меча в продължение на пет столетия и сполучва да съсредоточи вниманието на всички тогавашни културни хора от VIII до XIII столетие - почти едновременно с това, на север, в България, се заражда едно ново учение, което расте и се засиля, въпреки всички гонения, минава от страна в страна и стига Франция в XIV столетие. Разгонено от 7-ия Кръстоносен поход, вдигнат срещу него, то пръска свойте идеи, заедно с прогонените по всички посоки привърженици, за да даде по-късно началото на хуманитарното движение в Европа и последния му ехтеж виждаме да заглъхва в смелите страници на предшествениците на самата Френска революция - волнодумците вол-терианци или тъй наречените «енциклопедисти». Тъкмо когато църковата довършваше свойте борби с маврите в Испания и разсипваше техните остатъци от някога величавите им школи, които пръскаха светлина и в Африка, и в Европа, тъкмо тогава Богомилското учение бе минало под името на «Патарени» и «Катари» през Далмация и Италия, бе стигнало в Южна Франция и здраво заседнало там. То, само по себе си, не бе само една религиозна ерео, както често се мисли - напротив, то носеше всичките елементи на една висока философия, на един смел дух, на здрави и напредничави обществени идеи, които правеха от него даже едно революционно гледище, но в никой случай и едно абсурдно религиозно учение, каквото бяха се запретнали нашите доморасли историци да го обрисуват.
към текста >>

62. XI. Църквата, обществото и властите срещу Учителя Дънов. 1 .ЯЗВАТА НА СЕКТАНТСТВОТО

(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)

Дънов победител на Христа!?
В миналото не е ли посрещала тя спокойно, но твърдо и победоносно атаките на Демона, който е идвал от време на време да изкушава хората и да подкопава делото на Спасителя? Христовите служители и днес ще си изпълнят дълга, както е било в миналото. Победата не може да не бъде тяхна. От друга страна смятаме, че бихме дали голямо значение на нашите сектанти, бихме им придали една сила, каквато те нямат, ако погледнехме на тях с очите на загрижен противник. Нищо подобно... Представете си например нашия Дънов опасен конкурент на Христа!? Дънов победител на Христа!? И таз хубава!! Кой човек с ума си ще повярва това? Но въпросът има друга, обществено-политическа страна. Към нея ние обръщаме нашия поглед и имаме основание да бъдем загрижени. Сектантството не застрашава толкова Църквата, колкото политическото единство, държавната мощ на народа.
към текста >>

63. III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.

Неразделил се още с досегашните съюзници, Цар Борис трябваше да приема и посреща военните представители на Съглашението, които идеха с високомерието си и дързостта на победители.
На другия ден, когато опиянението у народа премина, Цар Борис, останал сам в пустия Дворец, преживява дълбока душевна борба. Царят се усамотява в най-затулената част в градината на Двореца - подобно на Исуса в Гетсиманската градина - и потопен в най-тежки мисли, прекарва дълго време в борба в себе си. Но Цар Борис, благодарение на своя мъжествен дух, постепенно взе надмощие и възтържествува. Той трескаво се залови за работа. Враговете напредваха към границите на България, народът се бунтуваше, а войската бе разстроена, и Цар Борис нямаше на какво да се облегне и от нийде не можеше да очаква подкрепа; но за да успее, неговият остър ум и неговата вродена раз-съдпивост му посочиха истинския път, пътят към сърцето на народа. Неразделил се още с досегашните съюзници, Цар Борис трябваше да приема и посреща военните представители на Съглашението, които идеха с високомерието си и дързостта на победители. Предстоеше и устройването на разстроената от тригодишната война държава. Предстоеше освен това да се изпълнят и поетите непоносими задължения по жестокия договор за примирието. Но България най-болезнено бе сразена, когато бе принудена да пожертвува сто хиляди свои непобедими герои като заложници. А те бяха войниците от най-храбрите дивизии - Софийска и Преславска. Не стигаше скръбта по заложниците, но съглашенските войски трябваше да окупират и страната.
към текста >>

Победителите всеки ден ставаха все по-дръзки и започнаха да не изпълняват задълженията си, като провъзгласяваха силата за право, но тъкмо това повлия на народа ни да съзнае повелителната необходимост от сплотяване около своя млад и любим Цар.
А те бяха войниците от най-храбрите дивизии - Софийска и Преславска. Не стигаше скръбта по заложниците, но съглашенските войски трябваше да окупират и страната. С умелост и такт, но със стиснати зъби, мъдрият Цар Борис понасяше всичко, само за да не се отегчи още повече тежката участ на нашите заложници. Българският кораб се люлееше всред яростни вълни, готови всяка минута да го погълнат, но на кормилото бе застанал бодро младият и смел кормчия. Край подводни скали Цар Борис умело и предпазливо маневрираше и спаси българския кораб от явна гибел. Победителите всеки ден ставаха все по-дръзки и започнаха да не изпълняват задълженията си, като провъзгласяваха силата за право, но тъкмо това повлия на народа ни да съзнае повелителната необходимост от сплотяване около своя млад и любим Цар. Едва на 17 ноември 1918 г. бе освободена една малка част от Първа пехотна Софийска дивизия. Царят се отправи за гара Сараньово и там лично посрещна героите. Когато Софийци пристигнаха на гара Сараньово и с неизразима изненада видяха Августейшия посрещач, те се ободриха, бърже слязоха от влака и се построиха в четириъгълник. Техният бодър дух развълнува Царя и той едва удържа сълзите си.
към текста >>

64. (25) Срещи с Учителя 22.I.1939 г.

Така, по време на Балканската война той си поръчва златна каляска със специален впряг, с коя-то трябва да влезе в Цариград (Истанбул) като победител.
в Мюнхен се срещат Хитлер, Мусолини,френският министър-председател и Чембърлейн и се съгласяват да върнат Судетите на Германия. Така войната бива забавена с една година, благодарение на намесата на цар Борис III пред Чембърлейн и Хитлер.На 5 октомври 1938 г. английският пълномощен министър в България Джордж Рендел се завръща от Лондон, където предава устна благодарност от Чембърлейн и писмо от английския крал за миротворската дейност на цар Бо-рис III. Това е единственият сполучлив опит, когато цар Борис III възприема един съвет на Учителя, предаден му от Лулчев. 140. Фердинанд има слабост към парадни почести. Така, по време на Балканската война той си поръчва златна каляска със специален впряг, с коя-то трябва да влезе в Цариград (Истанбул) като победител. А какво става - вж.в «Изгревът», том I, стр. 436-438. По същия начин иска почетна рота с войници да го ескортира в Рим, за да присъства на сватбата през 1939 г. А вие застава-ли ли сте до пуяк и да започнете да му свирите с уста и той веднага си разперва крилата, изправя си перата в една царствена поза на ужас, страх и уважение. 141. Според Учителя Дънов ръководителите на Великите сили Германия,Италия, Русия, Франция не са случайни хора. Те са изпратени, за да запалят две световни войни в Европа, за да увлекат и България в тях, за да може да се затрудни работата на Учителя, Който за пръв път слиза на земята, за да даде Словото на Бога чрез българския език.
към текста >>

65. (71) Срещи с Учителя и с царя

В 1914 година България искаше да тръгне с Англия, но тя я изпратиха със Съюза, за да има бариера между Русия и Цариград - не си изправиха погрешката и сега няма да бъдат победители.488 Първа заповед е * На стр.
«Теоретически не се учи. От погрешките ще опитате нещо, което другаде не сте могли да (научите) опитате. Грешките се допускат, защото сме свободни. Доброто е от Бога, а страданието е от нас. 1874-1876. Англия се отклони, като се свърза с България485 с една погрешка - тя разпокъса Сан-Стефанска България и поддържаше Турция.486 Страданието на България се дължи на Англия; чрез Турция тя искаше да заплаши Русия сега.487 Ако беше оставила Сан-Стефанска България, нямаше да има... щеше да изпълни Божественото. В 1914 година България искаше да тръгне с Англия, но тя я изпратиха със Съюза, за да има бариера между Русия и Цариград - не си изправиха погрешката и сега няма да бъдат победители.488 Първа заповед е * На стр. 806 и 807 прилагаме, като документация, снимани на скенер две оригинални страници от анализите, правени от Любомир Лулчев по почерци и портрети. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) - свободата на всички народи и има Божи Промисъл, което не може да се измени. Те (англичаните) станаха причина за болшевизма и да паднат 2-3 милиона руси жертва.489 Английската политика е на кръстопът и трябва да се изправи. Еврейският народ бе избран народ, но като не послуша... Англия трябва да даде хода на християнството и сега се намира в големи противоречия. Ако беше създала Сан-Стефанска България, щеше да има благословия.
към текста >>

66. (92) Друго писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 30.IХ.1940 г. (93) Търговски информации. (94) Информации

Но ако новите победители направят същите погрешки, ще имат и последиците!
Нека се помни, че това, което Германия и Англия си позволяват, не е позволено и за България! Водете политика на светлина, в която няма да чувствуваше никакво вътрешно раздвоение\! Имате ли го - стоп! Това е съдбата, която Ви предпазва. 4. Грешките на Англия създадоха Хитлер и Мусолини, но и поправянето им ще обърне течението на друга страна. Но ако новите победители направят същите погрешки, ще имат и последиците! Добре да се обмислят нещата и да се не бърза, защото кръстопътят, на който сме, има много пътища, които не са еднакво безопасни...562 5. Четем по вестниците, че английският крал спохождал сега народа си из скривалищата... Мисля, че Няма нужда да паднат бомби, за да тръгнете да ги спохождате и Вие, за да чуете това, от което страда. Извинете, че Ви пиша това, но знайте, че Вашият народ страда сега от несгоди, 90% от които може да се премахнат и следователно са излишни! Няма кой да се застъпи за бедните хора. Бог и Вие тука, на земята, сте като баща - влезте в ролята си, бъдете строг и взискателен - обирниците, джамбазите с народната чест и благополучие са страхливи и ще се приберат в дупките си, щом усетят дебелия край.
към текста >>

67. (140) Среща с принц Кирил на 16.I.1944 г. в Евдокия, от 9 до 10 ч сутринта

Тая [сутрин], 16-и, отидох сутринта при Учителя и той ми каза, че Германия няма да победи, понеже той по-рано още каза, че няма да има победители - «сега не искам да ме влачат като в 1917 година...»634 Трябва да се види каква е политиката на Англия, Съединените щати и Русия, да се видят техните допирни точки и каквото може, да се направи.
Вчера, като се върнах, се измих и си легнах, но когато бях заспал вече, към 9 часа, дойде Андро и Тошко с една кола, да ме вземат и откарат в Мърчаево, където е Учителят от вчера, минал през време на самата тревога. То е било цял ад за тях, защото мнозина са бягали. При това техният газгенератор спирал почти на всяка минута и са бягали мнозина. Машината ми е пострадала при бомбардировката, та пиша накриво. Пълна беше със стъкла... Вярвам,че ще се оправи. Тая [сутрин], 16-и, отидох сутринта при Учителя и той ми каза, че Германия няма да победи, понеже той по-рано още каза, че няма да има победители - «сега не искам да ме влачат като в 1917 година...»634 Трябва да се види каква е политиката на Англия, Съединените щати и Русия, да се видят техните допирни точки и каквото може, да се направи. Също и на Германия. Да се не прави нищо зад гърба на Германия. Да се направи, ако има нужда, автономна Македония.635 Ако воюва, България ще стане като с ... (неразбрана дума). Кирил ме чакаше, защото аз бях закъснял десетина минути. Започнахме веднага разговор.
към текста >>

68. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

Този договор на победителките от Първата световна война - САЩ, Англия, Франция -е бил несправедлив към Германия и Италия.
На 8 декември 1962 г. при папа Йоан XXIII- бившия кардинал Анджело Ронкали, който е бил папски нунций в София по времето на Учителя - се поставя отново този въпрос от един епископ от Мексико - да се снеме анатемата срещу масоните. 126. Грешките на Англия и Франция идват от Ньойския договор, който е бил подписан на 27 ноември 1919 г. от Ал. Стамболийски и България е обложена с големи репарации и отнемане на територии с българско население. Този договор на победителките от Първата световна война - САЩ, Англия, Франция -е бил несправедлив към Германия и Италия. Ето защо сега Провидението е турило Германия и Италия за съдебни пристави - да си изправят грешките. Но това те не изпълняват - както едните, така и другите. Съдебните пристави също не изпълняват заповедите на съда. Вместо Германия да бъде съдебен пристав на Англия, Англия я насочва на изток - към СССР-Русия. 127. «Да не му скроят някой долап» - казва Учителят.
към текста >>

Според Учителя Дънов погрешката на Англия и Франция е в това, че налагат несправедлив мир като победители на Германия след Първата световна война.
За оправдаването на Любомир Лулчев вж. на стр. 428, от 19 ред отдолу. 135. Нурижан Жорж е журналист от Италия, който се е специализирал по историята и проблемите на България и Македония. Заема критично отношение към цар Борис III, поради неговото безпринципно поведение. 136. Според Учителя Дънов погрешката на Англия и Франция е в това, че налагат несправедлив мир като победители на Германия след Първата световна война. От този Ньойски договор в Париж страда и България. И трябва да върнат на Германия заграбените колонии, териториите с немско население. Но те не го правят. Ако го направят, ще образуват предпазен клапан, както в парния локомотив и котелът с парата няма да се пръсне и да разруши всичко. Ако го направят, то силата на Германия и Италия чрез клапана ще намалее.
към текста >>

Така, по време на Балканската война той си поръчва златна каляска със специален впряг, с която трябва да влезе в Цариград (Истанбул) като победител.
Така войната бива забавена с една година, благодарение на намесата на цар Борис III пред Чембърлейн и Хитлер. На 5 октомври 1938 г. английският пълномощен министър в България Джордж Рендел се завръща от Лондон, където предава устна благодарност от Чембърлейн и писмо от английския крал за миротворската дейност на цар Борис III. Това е единственият сполучлив опит, когато цар Борис III възприема един съвет на Учителя, предаден му от Лулчев. 140. Фердинанд има слабост към парадни почести. Така, по време на Балканската война той си поръчва златна каляска със специален впряг, с която трябва да влезе в Цариград (Истанбул) като победител. А какво става - вж. в «Изгревът», том I, стр. 436-438. По същия начин иска почетна рота с войници да го ескортира в Рим, за да присъства на сватбата през 1939 г. А вие заставали ли сте до пуяк и да започнете да му свирите с уста и той веднага си разпер-ва крилата, изправя си перата в една царствена поза на ужас, страх и уважение. 141. Според Учителя Дънов ръководителите на Великите сили Германия, Италия, Русия, Франция не са случайни хора.
към текста >>

С нея иска да влезе в Цариград като победител.
През 1917 г. идват две революции в Русия - февруарската и Октомврийската на 25 октомври/7 ноември 1917 г., царизмът пада и идват болшевиките на власт. Така че Руската империя се разрушава и това се допуска от Провидението, за да не може Русия да иска изпълнението на договора и да се настани в Източна Тракия и в Цариград. 185. Фердинанд по време на Балканската война с Турция от 1912-1913 г. си поръчва златна каляска и с три впряга бели коне по три броя - общо 9 коня. С нея иска да влезе в Цариград като победител. Това негово желание го изяжда отвътре и той довежда България до Междусъюзническата война и до Първата национална катастрофа. Изразът «да нямаш граница със силен» означава, че Провидението не допуска до България силен съсед като Русия, за да не я погълне. Другите съседи я изрязват с територия, като я оставят малка, но жива. Това е планът на Небето, понеже Учителят е в България. 186. Надя е дъщерята на генерал-адютанта на цар Фердинанд, Алекси Стоянов, и при Борис III е придворна дама заедно със сестра си Вяра.
към текста >>

Русия, която през това време е СССР и която е една от победителките, получава кредит от Учителя, но не си изпълнява обещанието пред Бялото Братство и точно след 45 години СССР се разпада като империя.
Германия губи войната от 1939-1945 г. и на 9 май 1945 г. капитулира. Франция след 1945 г. губи своите колонии и се прибира на континента след 10 години. Англия като империя губи колониите си в Далечния изток - Австралия, Индия, Цейлон. Русия, която през това време е СССР и която е една от победителките, получава кредит от Учителя, но не си изпълнява обещанието пред Бялото Братство и точно след 45 години СССР се разпада като империя. Големите империи изчезнаха. Останаха само САЩ, но за тях ще се спрем, когато му дойде времето и мястото. 193. На 28-29 септември 1938 г. на Мюнхенската конференция Германия получава Судетската област, населена с германци, заради лошото им третиране от Чехословакия. Според Учителя това е било Божествено решение, за да се запази мирът в Европа.
към текста >>

в предградието на Париж Ньойи е подписан чрез диктат от победителите мирен договор с България.
На 29 септември 1918 г. в Солун се сключва примирие, с което България капитулира. На 3 октомври 1918 г. Фердинанд абдикира. На 27 ноември 1919 г. в предградието на Париж Ньойи е подписан чрез диктат от победителите мирен договор с България. 4) Министър-председателят на Англия Лойд Джордж обвинява България в «империализъм и стремеж към хегемония». Това е официалното становище на Англия. Българската делегация е изолирана. И Англия не се застъпва за излаз на България на Бяло море. България загубва Западна Тракия.
към текста >>

За наказание няма да бъдат победители след Втората световна война.
Но това не достига до ушите им и до ума им. А защо? Защото си запушват с две ръце ушите и не искат да четат Словото на Учителя. 488. От Учителя научаваме, че Англия е тази, която тласка Фердинанд към Германия през войната 1914-1918 г. Те правят втората погрешка след разпокъсването на България на Берлинския конгрес през 1878 г. За наказание няма да бъдат победители след Втората световна война. След 1945 г. започна разпадане на Британската империя, като нейните колонии си извоюваха свобода и независимост. Тя се сви в Британския остров. Това бе наказанието й. 489. В Англия се раждат идеите на комунизма, той се ражда там и се препраща в Европа и след това - в Русия, като болшевизъм.
към текста >>

И сега, през 1940 г., Учителят казва, че ще им турят на тогавашните победители контрибуции и за руската, и за немската кръв.
След капитулацията на Германия, във Версай на 28 юни 1919 г. се взимат територии в Европа, както и нейни колонии. Определени са 132 милиарда златни марки контрибуции за победените. На България са определени два милиарда и 250 милиона златни франка контрибуции. Това е цената за пролятата кръв, според Учителя. И сега, през 1940 г., Учителят казва, че ще им турят на тогавашните победители контрибуции и за руската, и за немската кръв. Това е казано преди 22 юни 1941 г., когато Германия напада СССР. Русия заплаща за победата си над Германия с 20 милиона убити. Голяма цена. 506. Учителят отваря невидимата завеса, покрила главите на европейците. Войната не се води само на земята.
към текста >>

Слова на победител чрез мир. 511.
Всичко е свързано, заради Лулчев се гонят последователите на Учителя след 9 септември 1944 г., когато идват на власт за 45 години, определени от Учителя Дънов. 510. Наистина тази година е критична за него. Той политически добива слава, след като на 7 септември 1940 г. в гр. Крайова, Румъния, се подписва спогодба, според която Румъния връща на България Южна Добруджа, откъсната след Междусъюзническата война през 1913 г. Слова на победител чрез мир. 511. Д-р Любен Дюкмеджиев-роден през 1882 г. вгр. Шумен. През 1905 г. завършва право с докторат, участвува в няколко партийни конгреси на БКП. Участвува в защитата на редица процеси срещу комунисти -1923-1939 г.
към текста >>

Но Фердинанд го отхвърля, понеже си е приготвил златна каляска с шест впряга бели коне, с които трябва да влезе в Цариград като победител.
И наистина това се случва. 578. Един от начините на Невидимия свят да спре настъплението на войските е да докара дъждове, да прогизне земята и да дойде калта. Тогава оръдията и обозът се карат от впрягове от коне и волове. А да се спре нападението при Чаталджа има причина друга. Турция предлага примирие на България. Но Фердинанд го отхвърля, понеже си е приготвил златна каляска с шест впряга бели коне, с които трябва да влезе в Цариград като победител. На следващия ден започват дъждовете и пламва холерата и българската армия е спряна от калта и покосена от холерата. Загиналите от куршуми са два пъти по-малко от умрелите от холерата. Това е възмездието от Небето. 579. Аркади Соболев е съветски дипломат. На 25 ноември 1940 г., като помощник-секретар на външните работи на СССР, пристига в България и връчва на българското правителство предложение за сключване на пакт за приятелство и взаимна помощ.
към текста >>

В него се загнездва идеята като цар да излезе на три морета и да влезе като победител в Цариград с каляска и впряг от 6 коня.
Тази идея на Учителя започва постепенно да се реализира след 1945 г., а след 1989 г. се засилва. Днес всички се стремят да влязат в Европейския съюз. Това е същата идея за федерация. 643. Многократно Учителят е казвал, че Фердинанд не е трябвало да става цар след обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. В него се загнездва идеята като цар да излезе на три морета и да влезе като победител в Цариград с каляска и впряг от 6 коня. Ако беше останал княз, тези идеи нямаше да ги има. 644. Според Учителя Дънов в днешната епоха Злото управлява, а Доброто е слугата, който изпълнява. В бъдещата епоха ще бъде обратното - Доброто ще управлява, а Злото ще бъде слуга и ще изпълнява. Ще си сменят само ролите. Но без Злото като сила, проявяваща се на земята, не може да съществува живот в човешката форма.
към текста >>

69. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

С нея иска да влезе в Цариград като победител.
През 1917 г. идват две революции в Русия - февруарската и Октомврийската на 25 октомври/7 ноември 1917 г., царизмът пада и идват болшевиките на власт. Така че Руската империя се разрушава и това се допуска от Провидението, за да не може Русия да иска изпълнението на договора и да се настани в Източна Тракия и в Цариград. 185. Фердинанд по време на Балканската война с Турция от 1912-1913 г. си поръчва златна каляска и с три впряга бели коне по три броя - общо 9 коня. С нея иска да влезе в Цариград като победител. Това негово желание го изяжда отвътре и той довежда България до Междусъюзническата война и до Първата национална катастрофа. Изразът «да нямаш граница със силен» означава, че Провидението не допуска до България силен съсед като Русия, за да не я погълне. Другите съседи я изрязват с територия, като я оставят малка, но жива. Това е планът на Небето, понеже Учителят е в България. 186. Надя е дъщерята на генерал-адютанта на цар Фердинанд, Алекси Стоянов, и при Борис III е придворна дама заедно със сестра си Вяра.
към текста >>

Русия, която през това време е СССР и която е една от победителките, получава кредит от Учителя, но не си изпълнява обещанието пред Бялото Братство и точно след 45 години СССР се разпада като империя.
Германия губи войната от 1939-1945 г. и на 9 май 1945 г. капитулира. Франция след 1945 г. губи своите колонии и се прибира на континента след 10 години. Англия като империя губи колониите си в Далечния изток - Австралия, Индия, Цейлон. Русия, която през това време е СССР и която е една от победителките, получава кредит от Учителя, но не си изпълнява обещанието пред Бялото Братство и точно след 45 години СССР се разпада като империя. Големите империи изчезнаха. Останаха само САЩ, но за тях ще се спрем, когато му дойде времето и мястото. 193. На 28-29 септември 1938 г. на Мюнхенската конференция Германия получава Судетската област, населена с германци, заради лошото им третиране от Чехословакия. Според Учителя това е било Божествено решение, за да се запази мирът в Европа.
към текста >>

в предградието на Париж Ньойи е подписан чрез диктат от победителите мирен договор с България.
На 29 септември 1918 г. в Солун се сключва примирие, с което България капитулира. На 3 октомври 1918 г. Фердинанд абдикира. На 27 ноември 1919 г. в предградието на Париж Ньойи е подписан чрез диктат от победителите мирен договор с България. 4) Министър-председателят на Англия Лойд Джордж обвинява България в «империализъм и стремеж към хегемония». Това е официалното становище на Англия. Българската делегация е изолирана. И Англия не се застъпва за излаз на България на Бяло море. България загубва Западна Тракия.
към текста >>

За наказание няма да бъдат победители след Втората световна война.
Но това не достига до ушите им и до ума им. А защо? Защото си запушват с две ръце ушите и не искат да четат Словото на Учителя. 488. От Учителя научаваме, че Англия е тази, която тласка Фердинанд към Германия през войната 1914-1918 г. Те правят втората погрешка след разпокъсването на България на Берлинския конгрес през 1878 г. За наказание няма да бъдат победители след Втората световна война. След 1945 г. започна разпадане на Британската империя, като нейните колонии си извоюваха свобода и независимост. Тя се сви в Британския остров. Това бе наказанието й. 489. В Англия се раждат идеите на комунизма, той се ражда там и се препраща в Европа и след това - в Русия, като болшевизъм.
към текста >>

И сега, през 1940 г., Учителят казва, че ще им турят на тогавашните победители контрибуции и за руската, и за немската кръв.
След капитулацията на Германия, във Версай на 28 юни 1919 г. се взимат територии в Европа, както и нейни колонии. Определени са 132 милиарда златни марки контрибуции за победените. На България са определени два милиарда и 250 милиона златни франка контрибуции. Това е цената за пролятата кръв, според Учителя. И сега, през 1940 г., Учителят казва, че ще им турят на тогавашните победители контрибуции и за руската, и за немската кръв. Това е казано преди 22 юни 1941 г., когато Германия напада СССР. Русия заплаща за победата си над Германия с 20 милиона убити. Голяма цена. 506. Учителят отваря невидимата завеса, покрила главите на европейците. Войната не се води само на земята.
към текста >>

Слова на победител чрез мир. 511.
Всичко е свързано, заради Лулчев се гонят последователите на Учителя след 9 септември 1944 г., когато идват на власт за 45 години, определени от Учителя Дънов. 510. Наистина тази година е критична за него. Той политически добива слава, след като на 7 септември 1940 г. в гр. Крайова, Румъния, се подписва спогодба, според която Румъния връща на България Южна Добруджа, откъсната след Междусъюзническата война през 1913 г. Слова на победител чрез мир. 511. Д-р Любен Дюкмеджиев-роден през 1882 г. вгр. Шумен. През 1905 г. завършва право с докторат, участвува в няколко партийни конгреси на БКП. Участвува в защитата на редица процеси срещу комунисти -1923-1939 г.
към текста >>

Но Фердинанд го отхвърля, понеже си е приготвил златна каляска с шест впряга бели коне, с които трябва да влезе в Цариград като победител.
И наистина това се случва. 578. Един от начините на Невидимия свят да спре настъплението на войските е да докара дъждове, да прогизне земята и да дойде калта. Тогава оръдията и обозът се карат от впрягове от коне и волове. А да се спре нападението при Чаталджа има причина друга. Турция предлага примирие на България. Но Фердинанд го отхвърля, понеже си е приготвил златна каляска с шест впряга бели коне, с които трябва да влезе в Цариград като победител. На следващия ден започват дъждовете и пламва холерата и българската армия е спряна от калта и покосена от холерата. Загиналите от куршуми са два пъти по-малко от умрелите от холерата. Това е възмездието от Небето. 579. Аркади Соболев е съветски дипломат. На 25 ноември 1940 г., като помощник-секретар на външните работи на СССР, пристига в България и връчва на българското правителство предложение за сключване на пакт за приятелство и взаимна помощ.
към текста >>

В него се загнездва идеята като цар да излезе на три морета и да влезе като победител в Цариград с каляска и впряг от 6 коня.
Тази идея на Учителя започва постепенно да се реализира след 1945 г., а след 1989 г. се засилва. Днес всички се стремят да влязат в Европейския съюз. Това е същата идея за федерация. 643. Многократно Учителят е казвал, че Фердинанд не е трябвало да става цар след обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. В него се загнездва идеята като цар да излезе на три морета и да влезе като победител в Цариград с каляска и впряг от 6 коня. Ако беше останал княз, тези идеи нямаше да ги има. 644. Според Учителя Дънов в днешната епоха Злото управлява, а Доброто е слугата, който изпълнява. В бъдещата епоха ще бъде обратното - Доброто ще управлява, а Злото ще бъде слуга и ще изпълнява. Ще си сменят само ролите. Но без Злото като сила, проявяваща се на земята, не може да съществува живот в човешката форма.
към текста >>

70. _ 2. ГДЕ СМЕ ДНЕС (бр. 1, 19.І.1924 г)

Победителите забравиха, че противниците им са хора, и с мирни „нахлувания” и „договори” взимаха това, до което с никакви сражения не можаха да се доберат.
Отваряха болници с церове и хирурзи - а правеха същевременно снаряди, за да убиват на 120 км, пръскаха задушливи газове или с подводници избиваха стотици наведнъж. Държавниците бяха сякаш забравили, че принципите на правото бяха се установили след вековни воювания между градовете и личностите и че ако те можеха да служат за основа и мярка на градене в обществения живот вътре в страната - то тая мярка трябваше да бъде една-единствена. Не, те в частния и национален живот прилагаха мярката на силата, скрита прекрасно под маската на правото; а вън, в международния - силата заместяше всяко право. Започна се голямата война, маските паднаха. Силата като право даде Прекрасни резултати за алчниците. Победителите забравиха, че противниците им са хора, и с мирни „нахлувания” и „договори” взимаха това, до което с никакви сражения не можаха да се доберат. Но тържествующи, те дадоха лош пример на собствените си народи, Тлеящото общество, което видя да се провалят усилията и разголва цинизмът на морала им, помисли че силата, грубата сила, е, която ще заздрави народите и тури ред в производството, разтръскано поради пръснатите хиляди милиарди на вятъра от войната. Уморени от големите напрежения на войната, всички мечтаеха - кои гласно, кои само в душите си - за някаква си магически силна ръка, която ще оправи обществения живот, ще даде спокойствие, реда и евтиния на доброто старо време. На изтощените народи, с безсилни да ги изводят от безпътицата водачи, покрусени в своите устреми и лошо насочени усилия, терзани от обществени непрекъснати люшкания на държавния кораб, им се искаше като уморени деца да се подслонят при нозете на една силна ръка, която ще ги отърве от всички вълнения, от всички грижи, от всички скърби на всекидневната нужда. И виждаме тия „силни ръце”, олицетворение на сила - военнолюбивите партии и военни диктатори - да вземат властта, истински вярващи, че ще бъдат в състояние да направят тия чудеса, които чакат народите от тях. Диктатура в Германия, в Испания, в Италия,.в България... Силата в своето най-ярко олицетворение царува в Европа.
към текста >>

71. 15. ПИСМА ДО РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА (Писмо трето, бр. 4, 8.ІІ.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Само това е правилното решение - победа без победители.
Ако человек се сприятелява с най-свирепите животни (говоря не за дресиране, а засприятеляване), то несъмнено, че и хора помежду си могат да сторят същото. И най-лошият човек в света има нещо, което обича - това е вратичката, през която може да се влезе в неговата крепост. Ако един е могъл да стори това - ще трябва и ти да го направиш. Но ще влезеш не да го ограбиш, а да му оставиш там нещо, което той цени. Тогава той и сам ще ти отвори и други път. Само това е правилното решение - победа без победители. И днеюс тто е по-нужно от всякога, защото ожесточението е голямо, треновете са пуснати един срещу другите - те летят вече... Слизайте от тях, тия, които още може да се чувствате като братя, подайте си ръка в името на Тоя, Който издъхна някога на Голгота, и Когото ний всеки час разпъваме днес, нарушавайки завета Му: Любете враговете си! С Братски поздрав,
към текста >>

72. 70. КАБИНЕТ Д'АФЕР*. ДА СИ ОТИДАТ ЛИ? (София, 1925 г.)

И тогава разумното ще говори още по-малко в главите на „победителите” и скръбта ще почерни още много и много български братски къщи... Борба като тая, която сега царува в нас, не може да завърши освен с разнебитването на политическия и обществен живот на един народ.
Любовта се изпитва с жертвата, която може да се направи в нейното име. Насилието ражда насилие. Грубостта в политическия живот подхранва революциите. Идете си, г-н Цанков - заедно с вашата и другите партии, също така реални сили в живота на нашия народ, вий всякога ще бъдете в състояние да поставите всекиго на мястото му, щом с едно доброволно отстъпване вий покажете, че туряте край на революционните похвати в нашия политически живот. Не сторите ли това - надигащата се вълна, която вашите язове само спират, но не унищожават - действителността досега показа това - ще ви погълне неминуемо. И тогава разумното ще говори още по-малко в главите на „победителите” и скръбта ще почерни още много и много български братски къщи... Борба като тая, която сега царува в нас, не може да завърши освен с разнебитването на политическия и обществен живот на един народ. И ако в умовете на другите това е само една неопределена възможност, за познавачите на обществените борби и условия, каквито са и професорите - това трябва да се схваща като една неминуемост. Непримиримостта винаги е раждала катастрофи, а насилията винаги са свършвали с печалния край на насилниците. Разумното отстъпление, което е спасило хиляди, е всякога по-голяма победа, отколкото много кърваво завладени полета и обгорели селища на собствена страна... Славата на усмирителя е печална слава! Неговата победа е съпроводена винаги с хиляди проклятия и сълзи на собствени сънародници. Да се сдържиш, да разбереш причините и разумно постъпиш - е най-мъчното, но и най-светлото дело в живота на един човек, на една партия, на едно общество.
към текста >>

73. 29. „БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО” (бр. 8, 24.ІІ.1930 г.)

Като последица на тази сила дойдоха и насилствените договори за мир, с които победителите обвързаха победените.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 8, 24.ІІ.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Години наред през време на войната народите всичко решаваха по късия път. Не правдата, а силата решаваше. Като последица на тази сила дойдоха и насилствените договори за мир, с които победителите обвързаха победените. Злобата и „силата е право” от бойните полета бяха пренесени и по разните „мирни” конференции. Следствие войната, неправилното и бързо „разрешение” на много важни въпроси, настанаха кризи в цял свят, а демобилизиралите се войници и офицери решиха и в мирния си живот да разрешават въпросите по методите от бойните поля - по късия път силата е право, обявиха военни диктатури Русия, Италия, Испания и др., като ги назоваха с разни имена. На 9 юний 1923 г. кабинетът на министър Стамболийски беше смъкнат от военните. (Според изявленията на военният министър генерал Вълков.) От тази дата започнаха да злоупотребяват с и в името на България.
към текста >>

74. 35. ДА НЕ СПОРЯТ (бр. 9, З.ІІІ.1930 г.)

Да престанат да спорят, да играят на победени и победители в тези тежки дни за народа, за които тежки дни никой не спори и са, защото всички ги живеем и чувствуваме.
Ще видите резултата. Въпреки реконструкцията и цялата пакостна агитация, правителството излиза с победа, която показва, че то здраво стои на краката си. Колкото се отнася до инцидента в с. Говедаре, той е резултат на една стара вражда.” Кои казват истината? Опозицията твърди своето и управляващите държат на своето - спорят. Да престанат да спорят, да играят на победени и победители в тези тежки дни за народа, за които тежки дни никой не спори и са, защото всички ги живеем и чувствуваме. Налага се едно ново допитване до народа. Да застане начело едно ново временно правителство, не от победителите, нито от победените, а от нови хора един кабинет D'afer [d'affaires], който да произведе избори и от така получените резултати да се състави бъдещият кабинет. Така ще се получи едно реално съотношение на народа и парламента, следователно едно здраво, облегнало се на целия народ управление. Повече от всеки друг път Родината ни се нуждае от едно истинско справедливо, здраво управление. Тогава ще престанат да спорят и да играят на победени и победители, а старата вражда на г-н министър-председателя ще изчезне.
към текста >>

Да застане начело едно ново временно правителство, не от победителите, нито от победените, а от нови хора един кабинет D'afer [d'affaires], който да произведе избори и от така получените резултати да се състави бъдещият кабинет.
Колкото се отнася до инцидента в с. Говедаре, той е резултат на една стара вражда.” Кои казват истината? Опозицията твърди своето и управляващите държат на своето - спорят. Да престанат да спорят, да играят на победени и победители в тези тежки дни за народа, за които тежки дни никой не спори и са, защото всички ги живеем и чувствуваме. Налага се едно ново допитване до народа. Да застане начело едно ново временно правителство, не от победителите, нито от победените, а от нови хора един кабинет D'afer [d'affaires], който да произведе избори и от така получените резултати да се състави бъдещият кабинет. Така ще се получи едно реално съотношение на народа и парламента, следователно едно здраво, облегнало се на целия народ управление. Повече от всеки друг път Родината ни се нуждае от едно истинско справедливо, здраво управление. Тогава ще престанат да спорят и да играят на победени и победители, а старата вражда на г-н министър-председателя ще изчезне. Който има уши, да слуша и очи - да гледа. А. Лулчев Стр.
към текста >>

Тогава ще престанат да спорят и да играят на победени и победители, а старата вражда на г-н министър-председателя ще изчезне.
Да престанат да спорят, да играят на победени и победители в тези тежки дни за народа, за които тежки дни никой не спори и са, защото всички ги живеем и чувствуваме. Налага се едно ново допитване до народа. Да застане начело едно ново временно правителство, не от победителите, нито от победените, а от нови хора един кабинет D'afer [d'affaires], който да произведе избори и от така получените резултати да се състави бъдещият кабинет. Така ще се получи едно реално съотношение на народа и парламента, следователно едно здраво, облегнало се на целия народ управление. Повече от всеки друг път Родината ни се нуждае от едно истинско справедливо, здраво управление. Тогава ще престанат да спорят и да играят на победени и победители, а старата вражда на г-н министър-председателя ще изчезне. Който има уши, да слуша и очи - да гледа. А. Лулчев Стр. 158/1036 МОТО „Всички пороци отслабват, като се открият.”
към текста >>

75. 16. ТЕЖКИ ДНИ (г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.)

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

И туй, което бойците бяха спечелили по бойните полета с толкова кърви и труд, нашите партизани в тил го провалиха за няколко часа само, защото те служеха не на България, а на партията и личните си интереси... И наместо да пием с чашата на победителите, нам ни се поднесе в Ньойи да опитаме горчивата чаша на победените.
Нашите деди са стигали до Цариград, оглеждали са се във водите край Солун, газили са неведнъж тихия Дунав и оставиха и нам този завет - и ний по техните стъпки тръгнахме. Дълги години бран бранихме. Стигнахме до Цариград, влязохме в Солун, взехме Прищена, Охрид, Битоля, Белград, Черна вода, Браила, Галац, Букурещ: прегазихме студения Серет. Чудни подвизи извърши нашият въоръжен народ, когато всички заедно са били една воля, едно сърце, един ум. За голямо съжаление, докато въоръженият ни народ мреше по бойните поля и с кръвта си прибавяше строфа до строфа към новата ни история, в тила забравили се партизани слагаха в своите каси мазни банкноти, а фалиралите дипломати и партизани почнаха да сеят бацили на разединението сред въоръжения народ. И туй, което бойците бяха спечелили по бойните полета с толкова кърви и труд, нашите партизани в тил го провалиха за няколко часа само, защото те служеха не на България, а на партията и личните си интереси... И наместо да пием с чашата на победителите, нам ни се поднесе в Ньойи да опитаме горчивата чаша на победените. От този ден в Родна земя връхлетяха като хищни птици над мърша безбройни кризи, репарационни задължения и тежки дни за по-голямата част от народа... Здравите мишци на българина отслабнаха. Силният и мощен дух отпадна. Гордата, буйна глава клюмна, а веселият нрав изчезна. В коя къща днес в село или град се чува звънлив смях? (Говоря за съвестни българи, а не за рушветчиите и забравилите се човеци.) В коя къща днес има добър и сносен живот?
към текста >>

76. ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

втора част - писма 1913г - 1914г

Така при едно от отиванията при Хитлер аз настоявах да го убеди да направи една декларация в две точки: 1) че всяка война, която е свършвала с победа, е извиквала нова война, и че тази война трябва да свърши без победители, а с траен мир; и 2) да се обявят всички колонии за международни - с право да се ползуват всички народи от тях.
] начин, а после почвах да разбирам, че това са техни методи на „работа”, за да постигат свои цели. Кои правеха това, аз нямах възможност да зная, но фактът си остана, че вместо тоя принцип, който му препоръчах (защото след историята с Недев не му препоръчах лица) - да се поставят по-добри хора, отколкото тия, които бяха уволнили - като че ли напротив, дохождаха все по-дребни, по-некадърни. Тогава това често ме ядосваше, а сега, когато гледам тая завършена минала епоха, ми се струва, че тъкмо тия некадърници докараха по-бързо днешните събития, тъй че и те със своята отрицателна работа дадоха един добър резултат... Различията в разбиранията на царя и моите ставаха все по-осезателни. Все по-често се намирахме на различни полюси и често се разделяхме наполовина доволни и двамата един от друг. Аз настоявах да вземе решително становище по някой въпрос, а той винаги ми сочеше доказателства противни, които пречеха. Така при едно от отиванията при Хитлер аз настоявах да го убеди да направи една декларация в две точки: 1) че всяка война, която е свършвала с победа, е извиквала нова война, и че тази война трябва да свърши без победители, а с траен мир; и 2) да се обявят всички колонии за международни - с право да се ползуват всички народи от тях. Това да послужи за основа на новото международно общество, на което в последствие да се възложат и други международни задачи. Той уж се съгласи, обеща ми и понеже бях му казал, че ако Германия не стори това, има лоши астрологически аспекти за нея - да каже и това. Тогава германците бяха, ако добре си спомням, под Сталинград. От тази визита той се върна и ми каза, че Хитлер се много разсърдил и викал, че той не вярва в никакви астрологически предсказания. – “Ще има случай да повярва не в астрологически предсказания, а в Божественото, Което му мисли най-добрия изход.” После му представих един проект за послание към всички държавни глави, в което между другото се казваше, че тая война е унищожителна, че нашият народ е храбър, бие се добре, но не обича войната и в името на тоя народ той приканва държавните глави да се спре войната и да се потърси разрешение на международните въпроси чрез мир без победа и международни колонии, за да не сме каиновци.
към текста >>

77. Б. Писма на Учителя Петър Дънов до Величка и Кънчо Стойчеви

трета част - писма 1915г - 1918г

Думите: Исус, Христос, Син Божий, Победител трябва да бъдат лозинка на човека в негова земен живот.
Писмо от Учителя Петър Дънов до Кънчо Стойчев от 21.12.1913 г. Търново 21 декември 1913 Любезни К. Стойчев, Получих вашето писмо, а така също и колета с рибите и лимоните. Благодарим за вашата услужливост. Рибата, това е добра емблема на християнството. Думите: Исус, Христос, Син Божий, Победител трябва да бъдат лозинка на човека в негова земен живот. Да му дават подтик за работа и смелост да побеждава мъчнотиите в ежедневния живот. Човек на Земята има да учи много работи и му е потребно да се запознае с много закони на живота. Всеки трябва да стане вещ в своята работа. Временните изпити и страдания, които се случават на човека на земята, са неща, които му показват истинския път на неговото духовно развитие. Всеки е длъжен да работи в своя живот тъй, както Бог го е научил и го учи да се ползва от всички блага, Да благодари на Бога за здравието, за живота, за добрите мисли, за добрите желания, които му е дал.
към текста >>

78. VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

Солун се подписва примирие между България и западните сили от Съглашението, победителки във войната 1914 1918 г.
(Свещеният подпис) Ж. К. В. О. София 30.ІX.1918 ** ** Учителят Петър Дънов е вече освободен от заточението и се е върнал в София. На 29 септември 1918 г. в гр. Солун се подписва примирие между България и западните сили от Съглашението, победителки във войната 1914 1918 г. България се изтегля от всички освободени от нея територии и оставя в плен 90 000-на армия, макар че изобщо не е пленена в бойни действия. Искат абдикация на цар Фердинанд, което става на 3.10.1918 г., а на престола се възкачва синът му цар Борис III. Подробно за него виж в „Изгревът”, том XX, стр. 671 ÷ 688, 689 ÷ 890, 891 ÷ 1011. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
към текста >>

79. Светозар Няголов.ХРАНЕНЕ,ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ ПО БЕИНСА ДУНО

ТОМ 22

При нова Луна житният режим помага на човек да се бори с противоречията и мъчнотиите в живота си и винаги да излиза победител.
Ще подобри хармонията и разбирателството в семейството и чрез ред и порядък да създаде уют в дома. При нова Луна житният режим дава на човек възможност за големи постижения в музиката, изкуството, художеството , за придобиване на външна и вътрешна красота , чрез светли мисли, топли чувства и благородни постъпки. От 22 октомври до 22 ноември Слънцето преминава през зодиакалния знак Скорпион . Житният режим направен при разсип на Луната помага на човек да се лекува от някои свои недъзи, главно в половата област, да въздейства с ума си на низшето и животинско атавистично състояние и го замести със силна привързаност към окултните тайни науки.Така той може да има добри постижения като астролог, хиромант, графолог и др. Това са богати възможности за стимулиране и правилно насочване на ума по пътя на еволюцията и правилното човешко развитие. При нова Луна житният режим помага на човек да се бори с противоречията и мъчнотиите в живота си и винаги да излиза победител. Но тъй като живота не е борба, а разумно използване на благоприятните условия при които се намира даден човек, то той трябва да се бори със собствените си недъзи и низши прояви, да се справи с ада в себе си. Никога да не проявява насилието като метод за постижение , защото целият ад е изграден само от насилия и когато човек, съзнателно или несъзнателно прояви насилието, то той поканва целия ад на гости у дома си. От 22 ноември до 22 декември Слънцето преминава през зодиакалния знак Стрелец . Житният режим направен при разсип на Луната помага на човек да придобие една ясна представа за идеите, които го вълнуват и ще намери най- правилния начин за тяхното приложение в живота. Ще развие благородството, мекотата и послушанието, чрез които качества ще влезе във връзка с ангелската мъдрост, която коренно ще промени живота му и ще улесни пребиваването му на Земята.
към текста >>

80. 19. КОМУНИЗМЪТ Е ЕДНА ИДЕЯ

ТОМ 22

А генералът се връща като победител, с кръст на гърди.
София , 1949. с. 14-15 „Едно е опасно - користолюбието у човека. Всеки иска да бъде център; да създаде партия около себе си, да стане голям. Генералът казва: Напред момчета! Те хукват напред, но не се връщат, избиват ги. А генералът се връща като победител, с кръст на гърди. Казват за него, че спасил отечеството си. - Това е заблуждение. Мнозина могат да спасят отечеството си като актьорите в театъра. Те играят такива пиеси. И това не е лошо, но то е забава.
към текста >>

81. I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

И какво стана след тази война и у победители, и у победени?
А тази именно малка част у всички народи, готова за грабеж и за слава, величаеше своите водители и дори като «истински» богове, само и само да се отвори войната, та да се дадат уж еднакви блага на всички - и действително тя се отвори. През това пък време, когато се отвори войната, духовенството на всеки от воюващите народи благославяше своята армия да й дари същият Бог победа, та да унищожи противника! Каква гавра с това Божие име! Каква гавра с християнството, начело на което стои Спасителят Исус Христос! Но това е факт крайно осъдителен за духовенството на която и да е църква. И какво стана след тази война и у победители, и у победени? Върна се човечеството назад с векове поради своите недъзи, вместо да се издигне в добродетели; остави милиони кости по земята на здрави и читави хора; съсипа трупаните блага от векове и хвърли голяма част от народите в мизерия и народно падение. Нима при тия извратени разбирания от страна на народите и духовенствата, при тия изопачени и озверени сърца в човека, можеше да се чака нещо хубаво? Но това е плодът на светската наука, когато в основата на всеки човек липсва духовна подкладка в пътя на Христовото учение. Това е то да носим етикет за морал, за християнство, а ние се забравихме, че сме чада Божии! Това е то цивилизацията и културата на ХХ-й век, гдето изкуствата се приспособиха и за отнемане живота на подобните си, вместо да го пазят.
към текста >>

Но за да се получи подобрение общо, нужно е всички народи, а особено християнските, да се обърнат към Господа и да заживеят като християни, та да престанат и тия гонения народ против народ, победители против победени.
А нека властвующите, които Божем дохождат на власт в името на правдата и законите и са се отвращавали от делата на своите предшественици, да се не увличат от интригите на духовенството и други хора, докле не се установи с факти известна престъпност, ако такава има. Ние знаем, че всяка власт е в състояние да тормози мирните граждани и да ги ограничава. Това обаче не говори в полза на такива властвующи. То има други важни задачи! От всичко казано дотук, нам се иска да вярваме, че ако българският народ се издигне духовно, България може да бъде определена да играе важна роля в духовното развитие на цялото човечество. Но за да се получи подобрение общо, нужно е всички народи, а особено християнските, да се обърнат към Господа и да заживеят като християни, та да престанат и тия гонения народ против народ, победители против победени. Иначе катастрофата в една или друга форма ще дойде. Христос сега не ще се жертва да ни спасява втори път от непокорството и пороците ни. Навярно метла ще помете голяма част от човечеството и ще почне може би от просветена и християнска уж Европа. Заключение Като изказваме едно безпристрастно мнение върху новото учение - учението за любовта между хората и разбиране смисъла на живота, според Христовото учение, от г-н Дънов, ние ни най-малко не искаме да ласкаем последния, и ако спомняме някои неща по писаното в брошурки и пр., поради неразбиране, против това ново учение, не искаме да обиждаме писачите. Не, ние изказваме мнение и молим: 1.
към текста >>

82. 4.3.3. Един българин в Американския литературен свят

ТОМ 24

Комисията и публиката останали учудени, когато разбрали, че победителя конкурент бил чужденец, и то, от малко- известния на американците български народ.
Той се движи в най-високите кръгове на обществото тук (Бостън) и Кеймбридж". А Чикагския Хроникъл го описва със следните думи: "Личността на Ватралски прави особено впечатление. Има нещо в този човек, което внушава сила, огън, ентусиазъм". Още в Академията г. Ватралски получил първата награда за декламация; но особено се заинтересувала в него американската публика, когато в един анонимен конкурс през 1894 година неговата химна" Baccalaureate Hymn" се избрала от назначената комисия за най-превъзходна. Комисията и публиката останали учудени, когато разбрали, че победителя конкурент бил чужденец, и то, от малко- известния на американците български народ. По този случай са писали всички Бостънски вестници, а някои печатали химна заедно с портрета и биографически бележки на автора й. Самата химна е била печатана от комисията и пята няколко пъти от хор, състоящ се около 400 души студенти. Ето тази химна в английски: О Thou in whom we live and move And have our being day by day, Send forth Thy wisdom from above To lead our steps and light our way. Let Faith add depth to all we know, Let Hope inspire and make us strong, And Love, fulfilment of Thy law, Exalt our souls past self and wrong. Lo, Mammon leads the powers of night And reigns supreme, while souls decay: Espouse we, then, our brother's right And, strong in manhood, serve our day.
към текста >>

83. II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Софроний Ников

Въпреки вярата на европейските държавници, България излиза победителка.
Неутралитет обявяват и всички други сили на Европа, в това число и Русия. Но макар да е противоречиво, Европейските сили провъзгласяват statuquo на Балканите. Това противоречие крие нещо, което ще стане ясно после, когато ще почнем да търсим ръководната нишка, свързваща фактите. Обаче, Русия е против войната, като за мотив дава своята неготовност в случай на погром на съюза да може да се притече на помощ. Но съюзниците, особено България, се чувстват готови и силни сами да се бият с турската империя и обявяват войната. Въпреки вярата на европейските държавници, България излиза победителка. Румъния отказва да влезе в съюза, защото също вярва в поражението на България, и от Турция тя се надява да получи исканата земя в Добруджа, затова и не спазва декларирания пред нас неутралитет - съдейства на Турция във войната с превози. След генералното сражение при Люле-Бургас, Турция поисква мир, готова да даде всичко, само Цариград да не бъде взет. Вярвайки на всеобщо декларирания неутралитет, българското правителство не скланя на турското искане, а въодушевлявано от общото европейско желание, преследвано от 200 години насам, да се изпъди веднъж за винаги Турция из Европа, то продължава победоносния ход на нашата армия. До края на месец октомври, до 25-я ден на войната, Цариград щеше да бъде вече взет от турските ръце, но при Чаталджа Русия спира нашия марш. Започват се преговорите.
към текста >>

България е победителка.
Русия продължава да не дава Одрин на българите. Съгласява се тя на нашите молби, изказани чрез Люле-Бургаският герой Радко Димитриев, нарочно пратен за целта в Петербург, само при условие да щурмуваме крепостта, може би, защото руското правителство се е надявало, че ние не ще успеем и ще се разбием о тая скала. Но става небивало чудо - "модерната " крепост е пометена за 28 часа. Настроението на руските управляващи кръгове се вижда от играта на камшика по гърбовете на шумната тълпа по улиците на Петербург, събрала се, на другия ден след падането на Одрин, за да ликува за успеха на България и славянството. Войната е вече свършена. България е победителка. България е силна, прославена, в устата на всичкия свят. Но когато е вече изтощена, ето какви работи се занареждат. Неспазилата обещания неутралитет Румъния, вместо да очаква наказание за своята подлост, иска компенсация "за спазване.неутралитет"! Франкфуртер Цайтунг, и други добре информирани вестници, съобщават, че Русия сама предложила да даде това възнаграждение на Румъния, за да я откъсне от Тройния съюз и привърже към Тройния Антант. За тази цел даже тя позволява на румънците в Бесарабия да си служат в църква на румънски език.
към текста >>

Пред смаяните погледи на Одринските герои-победители се изпречват увенчани с окопи висоти на Вардара, Брегалница, Злетовска река и Султан Тепе.
Българското правителство има точни и обширни сведения за несъюзнишкото поведение на Сърбия в окупираната от нея Македония. Още в медените за съюза месеци ноември и декември комитетът на М.-О. организация представлява в министерството на Вънкашните работи рапорти с многобройни факти (само единият рапорт е съдържал 150) за лошото поведение на сърбите. Всичко това съобщавано на Русия, като гарантка на съюза, в отговор иде успокоение. 8-а Тунженска дивизия, свободна след падането на Одрин, се праща на запад. Пред смаяните погледи на Одринските герои-победители се изпречват увенчани с окопи висоти на Вардара, Брегалница, Злетовска река и Султан Тепе. Сръбски офицери и войници не само не се радват от пристигналите братски войски, но явно манифестират своята неприязън и самоволно начертаната от сърбите граница е непристъпна не само за мирно население, но и за борците за общата кауза, офицери и войници! Наместо да демобилизира още през ноември, когато фактически за нея бе свършена войната, Сърбия държи войските си и след Одрин и прави всички приготовления. И когато се откриват преговорите в Лондон, сръбски и гръцки делегати протакат да подпишат договора, докато са принудени от сър Едуард Грей. Още след Одрин, и специално на 13 април, цял месец след падането на крепостта, българското правителство моли руското да влезе в правата си на арбитър по съюза ни със Сърбия. Русия изказва мнение да не се бърза.
към текста >>

Макар за своите интереси, в Освободителната война, Русия да беше успевающа победителка, но за нас тя беше Освободителка.
Тя се побоя от излизането на руския колос на Средиземното море тъкмо срещу Суецкия канал - пътят на съобщение на житницата на Англия, Индия, с метрополията. Интересите на Англия изискваха самостоятелното съществувание на България и благодарение на нейните влияния и особено на естественото стремление на самите българи към свобода, а така също на стечението на обстоятелствата, в 1885 г. България се отърва окончателно от руската окупация, която негласно съществуваше с руски министри на войната и руски офицери във войската. Да, Русия ни освободи преследвайки своята историческа задача, но... ни освободи. Че тя не дойде нарочно само за нашето освобождение ни най-малко не изменя факта на нашето освобождение, факта на нашето изпитване всичките блага на свободата. Макар за своите интереси, в Освободителната война, Русия да беше успевающа победителка, но за нас тя беше Освободителка. Гладният не знае какви мотиви ръководят давающия му хляб; но хлябът го нахранва и той е благодарен. И за стореното си добро нам Русия се считаше права да се бърка в нашите вътрешни работи, но защото пък освобождението ни не беше искрена едничка задача, а по-скоро даже лъжовна, за да прикрие пред народ и войска истинската (използува се православието и славянството на руския народ, за да се популизира войната), то затова, естествено, Русия нямаше доверие в нашето поведение, в нашата признателност. От друга страна, фактът на даряването нам свободата ни правеше признателни; това чувство не щеше да бъде по-малко, ако даже знаехме мотивите какви са. Но както естествен закон е, макар от духовно естество, признателността и привързаността към благодетеля, тъй же еднакво основан закон е, у всичко живо, да се стреми към свобода. Русите не разчитаха, че на Балканите ще освободят един народ, който в масата си е много по-жив и буден от руските народни маси, и заради това не очакваха силно стремление към свобода, ясно схващане своите национални интереси и достатъчно кураж за защита на своите интереси дори да се опълчат против благодетеля си.
към текста >>

Най-голямото нещастие в европейските войни, гдето две държави се бият, а всички решават, е там, че победителката от победите си отслабва и въпреки победите си става жертва в ръцете на небилите се и запазили силите си.
Защо тогава се стремят към това, което не може да бъде тяхно? - За славата на последния разрешител на Балканската проблема, т.е., изпъждането на Турция от Европа и още - отплащането на Русия, като ние извоюваме изхода на Русия на Средиземното море. Не се ли говореше от нашите държавници, да ни се позволи да влезем в Цариград и Дарданелите "за да се сложи този въпрос на зелената маса на дипломатите"? И така щеше да бъде. И Русия тука, струва ми се, много сбърка. Най-голямото нещастие в европейските войни, гдето две държави се бият, а всички решават, е там, че победителката от победите си отслабва и въпреки победите си става жертва в ръцете на небилите се и запазили силите си. Дарданелите взети от руска съюзница, и въпросът сложен на зелената маса при всичките спазени сили на Русия, това са две обстоятелства, които щяха да осигурят успеха на Русия. Но Русия не би приела, казват, такъв подарък. Че това не би било подарък! Ние щяхме да изплатим един борч; а получения борч не е подарък. Но щяло много да въздигне България; че какво като я въздигне, когато веднъж Русия достигне своята задача и въздигната страна е нейно историческо творение?
към текста >>

84. III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА

Софроний Ников

Д-р Данев като тържествующ "победител" потрива ръце и стяга багажа си за път към Петербург.
Тогава защо до сега не е наказан за това своеволие и сменен, а даже е високо награден? 13. Д-р Данев се хвали, че той най-после успял да "победи" руската дипломация, да решава по § 2 от договора и му било вече обещано, че на България ще бъде дадено и от спорната зона нещо. Но защо Русия, която сигурно требва да е треперела (!) над своето "дипломатическо тържество" - съюза, защо тя чака цели седем месеци да бъде "победена", а от самото начало не пази своите свещени права на арбитър? И още повече 14. На 9-й юни руското правителство съобщило на българското "радостната вест", че сръбското приема арбитъра на Русия. Д-р Данев като тържествующ "победител" потрива ръце и стяга багажа си за път към Петербург. Това е било наистина радостна вест, защото България вече цяла зима чака и моли за този час, и успокоението е голямо; заговорва се да се даде отпуск на генерал Савов и да се даде дългосрочна отпуска на войниците. Да, хубаво. Но защо това става току-що след свързването на съюза с Гърция на 5-и юни, след издаването заповедта (8 юни) на черногорската армия да тръгва за София, и едновременно с напечатването и разпращането на прокламацията на крал Петра за обявяване война? И да се забележи, че когато България ще бъде успокоена, защото нейното справедливо желание е изпълнено, по разпилените части на сръбската войска ще има прокламации само без дати и място, които неща могат да се попълнят моментално по обща бърза телеграма от Белград. Защо тази прокламация сега, когато България е удовлетворена вече?
към текста >>

Знайно е, че по днешната европейска практика - двама да се бият, а всички да решават - печелят не победителите, а запазилите силите си за да тежат при преговорите.
Ако съюзът е руска рожба и ако Русия е благославяла войната с вяра на успех, щом като тя не беше предупредила съюзниците да не вземат Тракия, съюзниците сами, без да им се казва, щяха да се стремят, при успех, какъвто имаха из тракийските полета, да превземат Цариград и изпъдят веднъж за винаги турците из Европа. Като протежирани от Русия това беше естествено у тях - да отслужат на освободителката си и тъй се отплатят за подарената им преди свобода. Да се смята, че съюзът като вземе Цариград няма да го даде е абсурдно, защото няма толкова глупав мъж на Балканите да мисли, че балканските народи имат уста за толкова голяма хапка. При това кой не знае, че в съвременните войни двама се бият, а на края всички решават? Цариград взет, въпроса за неговата съдба щеше да се решава на някой конгрес, а в този конгрес Русия щеше да се яви с две големи тежести да тежат на нейна страна: Цариград взет от неин съюз, от славянски страни, отстрани, за които тя е проливала кръв, и, второ, тежестта на нейната запазена неизтощена сила. Знайно е, че по днешната европейска практика - двама да се бият, а всички да решават - печелят не победителите, а запазилите силите си за да тежат при преговорите. Какви, прочее, по-благоприятни условия за Русия? Да беше тя самата се била за Цариград и да го беше взела, тя щеше по-трудно да може да си го осигури на конгреса, бидейки изтощена от войната, отколкото в този случай! Защо Русия не използува случая? - дали защото е била изненадана, и не могла да съобрази в момента? Но защо да бъде изненадана?
към текста >>

Румъния вече почва да негодува от надуването, от претенциите им, и вече е може би склонна, па може и някое влияние да се яви, да отстъпи на молбите на непреклонна и поради нея изнудвана България, да вземе даденото й да остави борците свободни, и тогава Гърция и Сърбия щяха да видят победители ли са; но на Сърбия и Гърция трябва да се дадат исканите земи.
Сава за в Балканите, гдето щеше да се извърши убийството и разсичането? Една Германия, една Англия, когато са поисквали злото на България, са се замислювали над правото на Русия върху тази създадена от нея страна; а Сърбия да крои смърт на тази България и все протекторската ръка на Русия да не се вдига от нея? 29. Принудената от железния български войник да иска телеграфически примирие за пет дена, за да измъкне войската си от явен погром, Гърция, а с нея заедно и разбитата о гранитната скала на IV-a и V-a български армии, от двете страни на Султан тепе, Сърбия, в Букурещ изявяват извънредно големи претенции. Даже безсъвестната наша гробарка Румъния се възмущава и прави натиск върху облагодетелствуваните от нея Гърция и Сърбия. Но те не искат. Румъния вече почва да негодува от надуването, от претенциите им, и вече е може би склонна, па може и някое влияние да се яви, да отстъпи на молбите на непреклонна и поради нея изнудвана България, да вземе даденото й да остави борците свободни, и тогава Гърция и Сърбия щяха да видят победители ли са; но на Сърбия и Гърция трябва да се дадат исканите земи. Как, обаче, да се принуди България да подпише преди възможното отстъпване на Румъния? Има още едно средство - да се залъже с ревизия. Русия и Австрия пращат телеграфически своите резерви по договора и България подписва. България подписва... а още мастилото неизсъхнало Сазонов велегласно разгласява, че нямал интерес да иска ревизия! Защо тогава, и в тоя краен момент, ни побъркахте?
към текста >>

85. V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА

Софроний Ников

И, разбира се, Турция ще бъде върната от Южна България, но Сърбия, като победителка, не ще бъде върната от Македония.
А! значи ти, о Русийо, не си се надявала на тържество, а на позор! Ами как може да се допусне любимицата Сърбия и собствената околия Черна Гора да бъдат пуснати на позор?...А! ясно е: главната сила на Турция ще бъде против България, а против Сърбия няма да има освен слаби части. Когато първата ще бъде разгромена и ще трябва да бъде спасявана от нахлулите в цяла Тракия турски войски, Сърбия победоносно ще завладее Македония. И, разбира се, Турция ще бъде върната от Южна България, но Сърбия, като победителка, не ще бъде върната от Македония. Ето защо Сърбия още преди войната се готви за цяла Македония, защото и тя е уверена, че България ще бъде бита! Па, най-после, ако случайно България тържествува, тя пък ще бъде изтощена и тогава лесно може да се ограби. 7. Когато България напада на 17 юни тя не стори нищо друго освен сама да влезе във вече създадения за нея капан; но дали сама влезе в него, или я блъсват други, участта й щеше да бъде същата. Пак светът щеше да знае, че ние сме виноватите, защото не беше трудно той да се излъже от вече подкупените европейски вестници. Въпреки нашето спиране на 18.VI.
към текста >>

Макар за своите интереси, в освободителната война, Русия да беше успевающа победителка, но за нас тя беше Освободителка.
Тя се побоя от излизането на руския колос на Средиземно море тъкмо срещу Суецкия канал - път на съобщение на житницата на Англия, Индия с метрополията. Интересите на Англия изискваха самостоятелно съществуване на България и благодарение на нейните влияния и особено не естественото стремление на самите българи към свобода, а така също на стечението на обстоятелствата, в 1885 г. България се отърва окончателно от руската окупация, която негласно съществуваше с руски министри на войната и руски офицери във войската. Да, Русия ни освободи, преследвайки своята историческа задача, но... ни освободи. Че тя не дойде нарочно само за нашето освобождение ни най-малко не изменя факта на нашето изпитване всичките блага на свободата. Макар за своите интереси, в освободителната война, Русия да беше успевающа победителка, но за нас тя беше Освободителка. Гладният не знае какви мотиви ръководят давающия му хляб; но хлябът го нахранва и той е благодарен. И за стореното си добро нам Русия се считаше права да се бърка в нашите вътрешни работи, но защо пък освобождението ни не беше искрена едничка задача, а по-скоро даже лъжовна, за да се прикрие пред народ и войска истинската (използува се православието и славянството на руския народ, за да се популизира войната), то затова, естествено, Русия нямаше доверие в нашето поведение, в нашата признателност. От друга страна, фактът на даряването нам свобода ни правеше признателни; това чувство не щеше да бъде по-малко, ако даже знаехме мотивите какви са. Но като естествен закон е. макар от духовно естество, признателността и привързаността към благодетеля, тъй же еднакво основан закон е у всичко живо, да се стреми към свобода.
към текста >>

Най-голямото нещастие в европейските войни, гдето две държави се бият, а всички решават, е там, че победителката от победите си отслабва и въпреки победите си става жертва в ръцете на небилите се и запазили силите си.
Защо тогава се стремят към това, което не може да бъде тяхно? - За славата на последния разрешител на Балканската проблема, т.е., изпъждането на Турция из Европа и още - отплащането на Русия, като ний извоюваме изхода на Русия на Средиземно море. Не се ли говореше от нашите държавници, да ни се позволи да влезем в Цариград и Дарданелите „за да се сложи този въпрос на зелената маса на дипломатите? " И така щеше да бъде. И Русия тука, струва ми се много сбърка. Най-голямото нещастие в европейските войни, гдето две държави се бият, а всички решават, е там, че победителката от победите си отслабва и въпреки победите си става жертва в ръцете на небилите се и запазили силите си. Дарданелите взети от руска съюзница, и въпросът сложен на зелената маса при всичките спазени сили на Русия, това са две обстоятелства, които щяха да осигурят успеха на Русия. Но Русия не би приела, казват, такъв подарък. Че това не би било подарък! Ние щяхме да изплатим един борч; а получения борч не е подарък. Но щяло много да въздигне България; че какво като я въздигне, когато веднъж Русия достигне своята задача и въздигната страната е нейно историческо творение?
към текста >>

86. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

Така, в тая борба между една баданова пушка с 5-6 маузерови пушки и 5 кринкови пушки с едно артилерийско оръдие, се бореха два гиганта: Духът и техниката, свободата и робството, любовта към родината и племето срещу подлостта и омразата към всичко, което не е от ислямски произход... Правдата с неправдата, творчеството с разрушителността и в резултат - Духът бе победител над робството, над смъртта.
" От другаде глас се чуе: "Хей, Иване, я го гледай отзад ти, ще те убие, насочил пушката към тебе, как го не виждаш! "... И ето отстрани някой другар е забелязал опасността и я отстранява и спасява другаря си, като му дарува живота. Сега бе вече не редовен бой, а гонитба, както на сюзен се преследва дивеч от редица опитни ловци, които преследват равномерно, методично подплашения и бягащ пред тях дивеч... и все се чуват гласовете: ето тук още един, ето там еее, где е залегнал друг между камъните, а най-вече се чуваха и гласове: уааа, уааа..., цял сюзен бе това, а не редовен бой... Отстъпващите от първата линия турски бегълци редовен аскер, бидоха задържани на задния, третия хребет от масива, от пристигащите там турски поддръжки на полка им, но енергичното настъпление и стремителнотонападениеотнашастранаотразнипосоки.внасяшеизненади всеки момент в турското разположение, те останаха неориентирани за истинското ни положение и състав, особено от появата на 2-ра рота и отряда доброволци. Подпоручик Аянов върху крайния им десен фланг, а по-подир и тила им, а от хвърлените най-сполучливо няколко бомби от доброволческия отряд върху сгъстените части подържки, разколеба се окончателно турския боен ред. Поддържките им се обърнаха в бягство, бидоха преследвани от безстрашните бойци и отлични стрелци, мнозина от които се увлякоха в тази "гонитба", докато почна да се стъмнява. Така, в тая борба между една баданова пушка с 5-6 маузерови пушки и 5 кринкови пушки с едно артилерийско оръдие, се бореха два гиганта: Духът и техниката, свободата и робството, любовта към родината и племето срещу подлостта и омразата към всичко, което не е от ислямски произход... Правдата с неправдата, творчеството с разрушителността и в резултат - Духът бе победител над робството, над смъртта. Светлината пропъди тъмнотата и огрея душите на борците граничари Бургасци, Анхиалци, Айтосци, Троянци, Ловченци и Севлиевци, съставляващи 10-та Погранична дружина, заедно с притеклите се към състава на дружината от разните села на М. Търновско и Бунар-Хисарски доброволци... Всеки принесе своята жертва пред Отечествения олтар на вечната свобода. Тоя успех на дружината зарадва всички, че те със своето себеотричане и готовност за себепожертвувание спечелиха и извършиха ВЕЛИКОТО ДЕЛО, С КРЪСТА И ОРЪЖИЕТО, което им бе възложено от Върховното командване и дадоха спокойствие в действията и правилна ориентировка на отзад находящите се всички наши действащи войски... В тия размишления при създалата се обстановка на полесражението, зачу се трясък от запад, гръмотевици, буря, мрачни, тъмни облаци, стихия приближавайки се към нас... Тия природни гьрмове се смесиха споследните пукоти на берданите /малките топчета, които сме имали, казваха пленените турски войници/ и гърмежите на кримковите пушки /големите ни топове/ донесени най-вече от присъединилите се към дружината местни жители от българските села и Бунар-Хисарци... Боя продължаваше с постепенно намаляване силата му, оръдейните изстрели се чуваха все по-рядко и по- рядко, виковете на воюващите заглъхваха в нощния здрач и настъпи мрак, за да отстъпят място на гръмотевичните светкавици и фученето на бурята, с която се изливаше и пороен дъжд, носен в силен наклон от западния вятър - буря и поливащ гърбовете на нашите бойци, а миещ лицата на турските орди... Вместо роптание за несгодите, явили се сега и от природната стихия, чуваха се само радостни възклицания от нашите възрастни опълченци, които в своята житейска опитност имаха ценни поуки и казваха: "Ей Господи, благодарим Ти, че ни даде тая буря, тя ще прогони окончателно турците, ще им помага да бягат по-лесно, а дъжда ще ги измие от пред лицето и не ще останат нито един. Турчин на дъжд не стои - бяга и се крие! " Така и стана.
към текста >>

Така се сражаваха 870 берданя и около 250 маузерови пушки, срещу турската флота, доброволчески отряд повече от 1000 души, от които 1/3 едва ли успяха да слязат от борда на параходите и да избягат на брега, в един период от 6Уг часа сутринта до 1 часа след пладне... И берданите излязоха победител над морската артилерия... и над морските военни съдове, за да се увенчае с нови победи знамето на българското оръжие, на българското племе, в лицето на 10-а Погранична дружина.
Всичките са били един отряд от 1000 души доброволци под началството на Арслан бей "страшния Лазистински герой", за какъвто минавал между своите си - непобедим "сербез адам"... Към края на боя пристигнаха, по своя инициатива две роти от 2-ри пехотен Искърски полк за подкрепа. Чувството на другарство и "движение на изстрел" ги бе довело при дружината... Хвала ви другари бойци, готови за подкрепа!... За горния бой се изпрати ново донесение, адресирано до командира на 1/5 бригада и началника на 5-а дивизия: "Берданите поразиха противника. Параходите му се оттеглиха навътре в морето. На брега пленени 28 души", като се представи и релация за боя. Така се сражаваха 870 берданя и около 250 маузерови пушки, срещу турската флота, доброволчески отряд повече от 1000 души, от които 1/3 едва ли успяха да слязат от борда на параходите и да избягат на брега, в един период от 6Уг часа сутринта до 1 часа след пладне... И берданите излязоха победител над морската артилерия... и над морските военни съдове, за да се увенчае с нови победи знамето на българското оръжие, на българското племе, в лицето на 10-а Погранична дружина. Получиха се многобройни поздравителни телеграми от разни щабове на дивизии и армия, за успеха на дружината и в тоя бой над противника ни", получи се и поздравителна телеграма за производство "в чин майор за бойно отличие" на командира на дружината. А казано е в Свещената книга: "Не нам, не нам, Господи, а на името Твое отдай Слава! " Ние сме слуги на Твоя народ и трябва да изпълним само задълженията си към него, а Ти ще запазиш правата ни те никога не са загубени, а всякога запазени, всякога отдавани и никой не може да ги отнеме! Общественици, началници и подчинени, изпълнете задълженията си и вашите права ще бъдат запазени, не ще има нужда вие сами да ги търсите... Права търсят ония, които не са изпълнили задълженията си безкористно... Доброто семе винаги ще даде добър плод... След сполучливото отбиване десанта при с. Подима, турците не преставаха да наблюдават брега и да търсят останалите на него свои другари "доброволци лазистанци".
към текста >>

87. 2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)

Минчо Сотиров

Противникът бе ли победител в тия боеве?
Някои се отказват от храна, или пък не им идва на ума да се хранят. Има не малко, които несъзнателно се напикват. Теглата на тоя препълнен с лишения, несгоди и разрушителен за организма им живот, ги прави безчувствени и индиферентни към всичко... Належащо е едно отеглюване на хората назад, за отмора, почистване и др. след което уверен съм, същите тия герои ще извършат чудеса."... А ще добавим тук още и фактите, че имаше случаи, когато бойци, всред оглушителния трясък на мините и при силни душевни и мозъчни сътресения и напрежения, излизаха от окопите си, качваха се върху насипите им и играеха "ръченица", или скачаха с вдигнати и размахваха ръцете и това ставаше на едно разстояние 150-200-300 крачки от противника. И при все това, всички, от най-малкия до най- големия изпълнител на дълга ни към родината, стояха в своите разрушени окопи, които непрестанно поправяха, доколкото това бе възможно и очаквайки всякога своя противник всеки момент, всякой Бдинец, даваше в себе си обещание, че не ще отстъпи нито педя от своята позиция... Само върху труповете им мина на 16-того противника, за да завземе 200-300 метра от предните окопи от позицията на Бдинския полк, но важната висота - кота 1248, към която се стремеше врага разноцветен, остана и докрай във владението на Бдинци... Духът бе тая сила, която бе овладяла Бдинския полк и се бе проявила в плът и кръв чрез тях и крепила бе през всичките дни на боевете тяхната морална стойност и стабилност!... Противникът бе ли победител в тия боеве? - Не, е единствения отговор. Той бе сломен..., без успех останаха неговите бесни атаки... Готовите при Битоля камиони за напредване към Прилеп, се върнаха обратно в Солун... Генерал Сарай бе съкрушен от Бдинци... Кабинета Бриян подаде оставка и може би вярно "казваха нам германците" - "Бдинци свалиха Брияна! " Все за резултата от тия боеве, Бдинци получиха заради своята издръжливост много поздравителни писма и телеграми, както служебни, така и частни. За ценността на проявените добродетели от Бдинския полк, при изпълнението на своя племенен дълг, ще си позволим да цитираме само три документа, а да оставим читателя сам да потърси основните елементи, които в своето съединение са дали добитите резултати след неравния осемдневен бой. Това са: 1/ Заповедта до 1/6 бригада № 89 от 19 март 1917 година; 2/ Писмо от г. Н.Т.
към текста >>

Знаеше се, че всеки противник и най-глупавия, ако може да има глупав противник, ще иска непременно да притежава знамето на войсковите части, с които е водил боеве - това е най-голямата придобивка и гордостта за един победител.
Тетово при с. Желина. Тук се получи в тоя ден заповедта, че ще се сдава на противника оръжието, и др. имущества на полка и се предупреждаваше да се запазят или унищожат архиви, знамената на полка и пр., въобще да не се сдават ценности на противника... А кое бе най ценното? То бе оная полкова светиня, която прибираше под своята закрила и групираше Бдинските лъвове и през 1885 година, и през 1912/13 година и през 1915/18 години... Това бе полковото знаме!... Как можеше да се опази то? Знаеше се, че всеки противник и най-глупавия, ако може да има глупав противник, ще иска непременно да притежава знамето на войсковите части, с които е водил боеве - това е най-голямата придобивка и гордостта за един победител. Какво да се прави знамето на Бдинския полк?... Ето въпрос, който интересуваше и най-младия Бдинец... Събрани офицерите от полка, по случая, реши се да се изгори... Някои офицери предложиха да им се даде и да избягат със знамето в България от пленничество... Преодоля обаче мнението - да се изгори. Командирът на полка обаче, с малцина офицери си бе решил какво ще стане с полковото знаме-светиня..., емблемата на привързаността към всичко чисто и свята в българската душа и Народния Главен Водач. Направиха онова, което бе решено... Вечерта, към 41/2 часа, полка бе построен в каре и полковото знаме с дръжката и калъфа, който обвиваше цялото място на плата и лъва над него, след назидателна реч пред всички полкови чинове и при изблик на душевни сълзи, биде изгорено тържествено и полка се разпусна, след окончателното обръщане на пепел "изгорялата" светиня... На 4 октомврий полка сдаде оръжието си при гара Жостов. Искаха се и знамената.
към текста >>

88. 2.5. НОЩНАТА АТАКА НА к. 472

полк, бе разбит и пръснат; много оръжие, сандъци с патрони, картечници, волско месо, па даже и буре вино паднаха в ръцете на победителите.
Гръмна "Шуми Марица", а командата "Напред на нож" и "ура" се разнесе отпред, издигна се високо и обля атакуващата маса, която трепна и зарева с бойния си рев, приличен в тъмната нощ на воя на морската стихия и отлетя напред в дълбочината на тайнствената непрозрачност. Всеки се натискаше да бъде пръв в борбата. Омайните звуци на народния химн се носеха над гори и долове и изпълваха пространството, а ехото на гръмогласното наше "ура" отскачаше от скала на скала и догонваше позорно бягащия противник, който не дочака удара, защото страшен бе блясъкът на българския нож... той нямаше сили да го срещне. Разля се стихията като морска вълна върху позицията, в окопите на която залови няколко десетки пленници, защото всичко друго се пръсна и в паническо бягство се насочи към Оснич и Болевац, прикривайки се из горите. Резултатът бе бляскав: противникът, който бе целия 5-и п. полк, бе разбит и пръснат; много оръжие, сандъци с патрони, картечници, волско месо, па даже и буре вино паднаха в ръцете на победителите. Така също убитите и много ранени не бяха прибрани. Бляскав бе резултатът още и за това, че от страна на атаката не се дадоха никакви жертви - нито убити, нито ранени, нито загубени. Всички бяха упоени от тази славна победа и позицията гръмна от песента "Съюзници, разбойници". Вляво се чуваше вече "Шуми Марица" и българското "ура" от другите части на дивизията, които бяха почнали атаката си, а нашата I дружина и 7-а рота се явиха след това от к. 454. Към 5.30 часа сутринта победният ракет се подаде и всички щабове на полка, бригадата и дивизията, както и една полска с. с.
към текста >>

89. 2.6. АТАКАТА ПРИ БОЛЕВАЦ (20 и 21.Х.1915 г.)

Врагът е съкрушително разбит и в паническо бягство, като остави в ръцете на победителите Бдинци 6 полски оръдия, 2 картечници, пълни окопи с пушки и патрони и повече от 700 пленници с 4 офицери и няколко торби с ордени.
Още един момент и страшно зарева стихията, като с мощните вълни на победното бдинско "ура" заля вражеските окопи и заглуши трескотията, излизаща оттам, обърнала се сега в едно адско бучене. Моментът е сюблимен и критичен, но и духът е силен, блеснаха къси ножове и стихийното черно кълбо се разля като опустошителна морска вълна из сръбските окопи. Настъпи страшния хаос, в който моментите не могат да се разграничават, нито долавят поради своята скоротечност и гоненица: викове на обезумели от страх врагове, дрънкане на ножове и снаряжение, пъшкания и стенания на умиращите и ранените, победния вик "ура", клетвите и свойствените цинизми и псувни на деморализираните сърби, сърцераздирателните писъци, молби за пощада, вдигане на бели кърпи за предаване, упорито блъскане от всички страни, забъркване и размесване на много хора, лутащи се и търсещи нещо с очи. Стихията бушуваше над вражеските окопи, изригващи сега гъсти маси от хора - полудели и обезумели от страх, хвърлящи вече оръжие и снаряжение и бягащи с вой и писъци като разбито ято яребици из гъстата гора. Прелетяха последните звуци на народния химн, затишие почна бавно да се въдворява върху бойното поле. Врагът е съкрушително разбит и в паническо бягство, като остави в ръцете на победителите Бдинци 6 полски оръдия, 2 картечници, пълни окопи с пушки и патрони и повече от 700 пленници с 4 офицери и няколко торби с ордени. Това не бе обикновена атака, това бе стихиен удар от шепа Бдинци срещу многоброен и силно укрепен противник. Тук не бяха само две негови дружини, каквито бяха сведенията на бригадния командир, а цели 4 полка: 13, 14, 15 и 8 сръбски полкове. 4-а дружина настъпи от север, а 1-а и 2-а дружина бясно атакуваха от фронта, като се хвърлиха "на нож" от 300 крачки сами, без никаква подготовка с артилерия, срещу един пет пъти по-силен противник и го сразиха непоправимо. (Наблюдаващия тогава тази атака от турското укрешление, западно пт гр. Болевац, командир на бригадата о.з.
към текста >>

90. 15. ПИСМО ОТ ПЕТКО ГУМНЕРОВ[1] ДО МИНЧО СОТИРОВ, 10 юни 1913 г., София (получено на 20 юни 1913 г.)

Минчо Сотиров, писма

Скоро ще се видим и ще ви засрещаме като славни победители.
Сега ще видим как Господ води Своя народ и как Израил преминава безопасно през Червеното море. Пустинята вече се преминава. Реката Юрдан и Йерихонските стени лесно ще се преодолеят и тогава Ханаан ще започне да дарява своите благословения. Да, благословение ще е вече за войниците да си отпочинат. Защото по домовете им жетва и харман ги чека - те с песни трябва да се разотидат да приберат изобилния оружай, цъфнал и узрял без тях. Скоро ще се видим и ще ви засрещаме като славни победители. Господ с Вас! Петко Гумнеров ---------------------- [1]Бележка на съставителя: Хазяин на Петър Дънов в София, ул. "Опълченска" 66
към текста >>

91. 128. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ, 12 януари 1924 г., София

Минчо Сотиров, писма

Великото в живота е онова, което повдига душата и е прави победителка над всичко земно.
128. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ 12 януари 1924 г., София (получено на 14.01. 1924 г., Василов ден, Бургас) (препис) Любезни Минчо Сотиров, Получих вашето писмо с приноса. Великото в живота е онова, което повдига душата и е прави победителка над всичко земно. Когато Божественото в човека се събуди то само му дава тази насока на право проумеване на чистото и святото у човека. Само едната неизменна и Вечна Любов на Бога, Която изтича от Него дава това благо. Да Люби човек Истината, да прилага Правдата, да изявява Мъдростта е начало на Божия живот във всяка душа. Работете усърдно и непрестанно: всичко в живота трябва да е сведено към тая насока. Моя мир да бъде с всички вас, които любите Истината.
към текста >>

92. 16. БИТКАТА ПРИ СТАЛИН ГРАД

Тодор Божков

И не е важно кой беше победителя, защото и двата "пехливани" бяха победени и осакатени.
Това не са мои думи. Спасението и доброто, и щастливо бъдеще на тези два народа беше в техни ръце и то зависеше само от тяхната мъдрост, добро разбирателство за мирно съществуване и взаимно сътрудничество. Два гиганта, с неизмерима мощ излязоха един срещу друг в страхотна кървава битка. Каква полза за тях от това? - Те похабиха силите си, осакатиха народите си и макар и видими герои останаха завинаги жалки инвалиди. И не е важно кой беше победителя, защото и двата "пехливани" бяха победени и осакатени. Общественици, политици, историци и дипломати може да пишат сега и в бъдеще, каквото искат, важното е това, което Небето присъди на тях. Сигнали и предупреждения бяха давани, но те не се приеха. Германия ще бъде победена, но и на Русия няма да бъде добре. Войната започна, но изходът й беше отдавна предрешен. Много по-рано Учителят беше казал; "Наполеон влезе един път в Москва, но втори път няма да му се позволи това." Аз знаех какво значат тези думи, кой ги казва и защо.
към текста >>

93. 29. НАЙ-ГОЛЯМОТО ДОБРО

Тодор Божков

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

- Запитах го за този небивал преломен момент, а той съвсем кратко и спокойно каза: "Добре стана, че България взе страната на русите и се нареди в числото на победителите.
Тази война помете и разруши много страни, събори и разруши много държави, унищожи толкова материални ценности. И германците напуснаха България без бой. Дойдоха руските армии, те бяха посрещнати без да гръмне нито една пушка срещу тях, народът ги посрещна като братя и освободители. Започна Отечествената война, в която взе участие и България на страната на Съветския съюз, но тя беше водена вън от границите на България. Как Учителят гледаше на всичко това? - Запитах го за този небивал преломен момент, а той съвсем кратко и спокойно каза: "Добре стана, че България взе страната на русите и се нареди в числото на победителите. Нека, рекох, и българите един път да се наредят на страната на победителите." Разбрах всичко. Много преди това Учителят беше направил изказване, че България ще вземе участие във войната, но в последното действие. Кога ще бъде това последно действие, на коя страна и против кого, това никой не знаеше. Никой не можеше и не знаеше тогава да предвиди едно такова развитие на политическата и военна обстановка. Но ето, че и тези думи на Учителя, казани много по-рано, се сбъднаха.
към текста >>

Нека, рекох, и българите един път да се наредят на страната на победителите." Разбрах всичко.
И германците напуснаха България без бой. Дойдоха руските армии, те бяха посрещнати без да гръмне нито една пушка срещу тях, народът ги посрещна като братя и освободители. Започна Отечествената война, в която взе участие и България на страната на Съветския съюз, но тя беше водена вън от границите на България. Как Учителят гледаше на всичко това? - Запитах го за този небивал преломен момент, а той съвсем кратко и спокойно каза: "Добре стана, че България взе страната на русите и се нареди в числото на победителите. Нека, рекох, и българите един път да се наредят на страната на победителите." Разбрах всичко. Много преди това Учителят беше направил изказване, че България ще вземе участие във войната, но в последното действие. Кога ще бъде това последно действие, на коя страна и против кого, това никой не знаеше. Никой не можеше и не знаеше тогава да предвиди едно такова развитие на политическата и военна обстановка. Но ето, че и тези думи на Учителя, казани много по-рано, се сбъднаха. "България взе участие в последното действие." "И тя един път се нареди с това в числото на победителите!
към текста >>

"България взе участие в последното действие." "И тя един път се нареди с това в числото на победителите!
Нека, рекох, и българите един път да се наредят на страната на победителите." Разбрах всичко. Много преди това Учителят беше направил изказване, че България ще вземе участие във войната, но в последното действие. Кога ще бъде това последно действие, на коя страна и против кого, това никой не знаеше. Никой не можеше и не знаеше тогава да предвиди едно такова развитие на политическата и военна обстановка. Но ето, че и тези думи на Учителя, казани много по-рано, се сбъднаха. "България взе участие в последното действие." "И тя един път се нареди с това в числото на победителите! " Сега може да се правят много и различни тълкувания, да се изтъкват всевъзможни заслуги и предварителни преценки, но не, истината, чистата истина е съвсем друга. Истината е над всякакви човешки схващания и тя е над даже и на най-добросъвестните и честни хора. Истината беше достъпна само за Учителя. Благодарение на Учителя, България беше спасена от една много тежка карма, която можеше да я потопи в кръв и да я обърне в развалини и пепелища. Но засега повече по този въпрос не може да се каже.
към текста >>

94. 7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Там царува сега сръбският шовинизъм и гордост на евтини победители.
20.2] Срещна ме стара, скръбна жена - човек над който неусетно е работело Божественото длето, където макар и някъде да се подаваха острите ръбове на материята се очертаваше образът на един възраждащ се Дух. Трите дена на Коледа посветих пак над светлата тема, а другите два дена се срещнах с някои, които проявиха макар и слаб интерес към духовно четиво. Най-добре разбираше някои неща един млад интелигентен момък, уви в последните дни на живота си, смазан под ударите на страшната гръдна болест. Но тъжно беше през всичкото време. Общо взето, там е загаснал всякакъв културен живот - старите се приготовляват за умиралка, а младите с които се срещнах повечето (4-5 души) са туберкулозни. Там царува сега сръбският шовинизъм и гордост на евтини победители. Китката на дясната мамина ръка е подута. Това се дължи на многото предене, работа, която тя често взима... разтривах със зехтин тая болна ръка и двете плакахме горчиво. Но сега душите ни са по-близко. На Бъдни вечер тя слушаше молитвата с истинско благоговение. Подробно ме разпитваше за живота ми, като не се стесняваше строго да ме критикува и коригира за моите погрешки.
към текста >>

95. 2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Сега от долината, гледам горе, как на дълга редица се връщат нашите сега насърчени „победители”. Огньове.
Лъхва ни топлина и размразява снега и леда. Езерата, „небесните очи” - сини лазурни като самото небе над нас сега се явяват пред нас в чудна красота. Дигат се, чезнат мъглите и от долината под облачния океан възкръсва великата природа със своите разноцветни картини: езера, ливади, рекички, гори и планини. Въздухът-да му се не надишаш. Аз съм една от първите възлизащи и слизащи. Сега от долината, гледам горе, как на дълга редица се връщат нашите сега насърчени „победители”. Огньове. Кипящи чайници. Слънце, Олтар, бели пернати облачета и покой. Сега почва симфонията на храненето. Чак сега развързваме горките си раници, чак сега вкусваме от сладостите на божествената храна. Картина. Насядали на голям кръг.
към текста >>

Напускаме полесражението като победители.
- Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме. Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина. Почваме да пеем. Нямат край нашите песни. Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави. Нашата победа е пълна. Сбогом, довиждане, свети Олтарю. Довиждане великий Мусалла! -Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.
към текста >>

96. 2.1.13. Празник на победите. 27 септември 1925 г., петък, [Витоша]

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

Развързахме раниците и тук, и на този празник, в който и ние излезнахме полупобедители спрямо ветровете, здраво се възнаградихме за днешното бедствие.
Селските кучета с весело скимтене ни посрещат току над водениците. Те си знаеха, че ще има нещичко за тях. Големи комати хляб изчезваха в зиналите им уста. Влязохме в кръчмата. Посрещна ни стройна здрава селянка и бързо ни приготви чай. Развързахме раниците и тук, и на този празник, в който и ние излезнахме полупобедители спрямо ветровете, здраво се възнаградихме за днешното бедствие. Горките ни ябълки! Че те замръзнали горе! Отоплени до печката те се набръчкват, като че те не са същите. Нахранваме се хубаво. Изпиваме и по два чая и започваме да пеем.
към текста >>

97. 2.2.1. Превземане на „Черни връх”, който стана „Бели връх”, пролетта - 1923 год.

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

Слънцето изгря, огря ни благо - нас победителите на тъмния скалист Великан.
Тъмният облак изпърво ленив се размърда; запляска със зловещи криле - плаши ни и все повтаря: Не ви пущам, не ви пущам - върнете се! Задъхани, уморени, даже преуморени, но въодушевени обикаляме Върха. Катерим се по скалите и сякаш наистина се борим и преодоляваме голямо съпротивление. Скалите застрашително зинали към нас, но внимателно напредваме и ето - горе - трите колони се събират. Учителят рече: „Сега Белите Братя превзеха Черния Връх и отсега той ще се нарича „Бели Връх”. Слънцето изгря, огря ни благо - нас победителите на тъмния скалист Великан. Седнахме на припек. Извадихме закуска; подремнахме, дълбоко отдъхвайки си от нощната атака. Облакът се оттегли неусетно. Учителят държа беседа. Почна слизането.
към текста >>

98. 2.2.5. ЗАДАЧА ЗА ИЗПОТЯВАНЕ

Седмия път се чувствуваш като, или почти като, победител.
Различни отговори - запъхтени, весели, закачливи. Събужда се дух на съревнование. Почти не почиваш никъде - нагоре, нагоре и пак нагоре. Пълним съдини с чиста вода, поливаме новопосадените плодни дръвчета - круши, ябълки, сливи... Работа! Работа! Седмия път се чувствуваш като, или почти като, победител. Осмия ден осем пъти слизане към изворчето и възлизане с натежалите вече пълнички стомни с кристалната вода. Деветия ден - девет пъти същото. Някои вместо стомни носеха пълни кофи с вода. Всеки се хвалеше с повече пот, с баните, с преобличането, с доброто си самочувствие. Десетият ден е цяло тържество за всеки един, наел се с нелеката задача.
към текста >>

99. 3.4.2. Ролята на учителя в обществото

3.4. Реферати