Търсене в текстове за 'Победител'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 108 резултата в 69 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Воля за радост - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Аз разбрах, че всичко това е нескончаем химн за Тебе –победителят на небитието, аз разбрах, че Ти си навсякъде.
Аз съм в гората. Шуми се Ето прилетя пчела, бръмбар запълзя, прибягна катеричка и надникна из клоните. Прилетяха още мушици на слънчевата светлина, птици запяха във висината и върховете на могъщите дървета плавно се подвижиха. Нататък мравинки забързаха и носеха задружно клечица в своя мравуняк... Аз слушах този шум, стараех се да се вживея в него и да разбера живота. И разбрах че пчелата бръмчи и събира мед; мравинката носи елховата игла и птицата пее, защото Ти така желаеш. Аз разбрах, че всичко това е нескончаем химн за Тебе –победителят на небитието, аз разбрах, че Ти си навсякъде. Кой би разточил крилцата на тоя бръмбар, кой би научил на труд тая мравка, кой би изтъркал бархетен мъх и би издигнал дърветата високо да блестят със своята одежда. Кой би могъл да създава слънца и да не забравя това мъничко същество, което лежи на предела на моя взор – Кой освен Тебе... Аз гледах на дърветата и мислех, че са неподвижни, погледнах на планината и помислих, че вечно ще стои така. Погледнах на слънцето и мислех, че е вечно. По-сетне разбрах, че всичко тече, гори като тънка вощена свещица, а Ти един си неизменен. Къде е този, който иска да снеме покривалото на тайната от Твоето лице?
към текста >>

2. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тя лишава човека от благото, понеже се явяват победители и победени, явяват се насилие, неправда, грабеж.
Причината на всички противоречия и социални, и международни се крие в неразрешеното противоречие на личния живот. А в що се състои противоречието на личния живот ? В туй, че човек в нашата фаза на развитието на съзнанието – в стремежа си към щастие мисли, че може да достигне това щастие, като го желае, търси и придобива само за своята личност. И като се отделя по този начин от другите личности – предизвиква борба, а взаимната борба унищожава разумния смисъл на този стремеж. Тя е отрицание на това благо. Тя лишава човека от благото, понеже се явяват победители и победени, явяват се насилие, неправда, грабеж. Но освен това, че чрез взаимна борба на всички против всички, не може да се достигне осигуряването, нито на материални, нито на духовни блага, страданията, старостта и смъртта, които са неизбежни за всеки човек – унищожават всеки смисъл на личния живот – взет отделно от целокупния живот на човечеството и на живата природа. Всъщност тук има едно непознаване на себе си. Той може да достигне това само тогава, когато разшири съзнанието си и обгърне в любовта си всичко живо, тъй както какавидата може да се радва на свободата, светлината и красотата – само когато пробие пашкула и излезе от него като пеперуда. Тогава само тя се освобождава от затвора, в който е стояла, отделена от всичко останало, ограничена в тъмнина. Следователно, причината на противоречията е в отъждествяване на самия живот с формата.
към текста >>

3. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И ще зазвучат тогава стройни, прекрасни гирлянди и венци от музикални фрази; те ще се залеят, като живо цяло, като жива симфония на любов и красота, която, изразявайки живата природа и настроението в душата на човека, ще стане идеална част на неизразимо по-великолепните, благоуханни букети, гирлянди и венци, окръжаващи престола на Бога-Творец и живите им гласове вярно ще разкажат на Него, Вечния и Справедливия Баща за щастието, за скръбта, за любовта на хората, за гордите победители и за мъчениците.
Цветето, това е цял жив, красноречив малък рай на земята. В своите приказки ясновидецът Андерсен говори, че във всяко цветче живее мъничка нимфа, душата на цветето, и че нашите души също са живели някога в цветята, че това е нашата родина и затова всеки обича своя собствен цвят. Цветето - това е мъничко слънце, което осветява свой мъничък свят - тревата и листата. Нека всяка нота, изпята от гласа на певеца, или изсвирена от ръката на музиканта, бъде подобна на съвършено цвете и стане част от благоуханен букет, съставен от разнообразни чувства, настроения и влечения към прекрасното и тогава тази музика ще заговори с живия глас на тези чувства, които живеят в душата на музиканта и този глас ще извика в другата душа сълзи на щастие и отговаряща любов, той ще ù донесе утешение и надежда. Всяка нота със своята отделна хармония, като жив цвят ще бъде част от много по-широк акорд. И ще зазвучат тогава стройни, прекрасни гирлянди и венци от музикални фрази; те ще се залеят, като живо цяло, като жива симфония на любов и красота, която, изразявайки живата природа и настроението в душата на човека, ще стане идеална част на неизразимо по-великолепните, благоуханни букети, гирлянди и венци, окръжаващи престола на Бога-Творец и живите им гласове вярно ще разкажат на Него, Вечния и Справедливия Баща за щастието, за скръбта, за любовта на хората, за гордите победители и за мъчениците. Те ще разкажат също и за тези музиканти, артисти и ученици, малки и големи, които със своята любов са съумели да създадат от всяка нота живо, благоуханно, красноречиво цвете. А всички стъпкани, погубени и мъртви цветя ще мълчат и мълчанието им ще обвини човека. И тогава Бащата ще каже на човека: „Защо ти си убил и стъпкал моите дарове? " И тогава тези, които веселейки се и пирувайки, са тъпкали живота на цветята, и тези музиканти, които с лоша музика са веселили пируващите и са възбуждали у тях лоши страсти, и тези художници, които са създали лоши картини - всички ще замълчат в страх и от съзнание, че не с любов и благоговение са се отнесли към великите Дарове на своя Баща, а са ги употребили за зло; това съзнание ще изгаси всички огънчета в сърцата им и в душата им ще стане тъмно и безмълвно като в бездна. И дълго ще царува в нея мрак, докато сълзи на разкаяние не оросят тази пустиня, за да се запали в нея нова светлина, за да зазвучи и зацъфти нов живот...
към текста >>

4. Духовните нужди на новото време – В. Вл. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ала туй, че в края на краищата той остана победител, оставя тъкмо неговото величие, тъй както и всеки, който иска да го следва, става „избран" само кога започне да сматря като „нищо" земната суета, от която нивга не ще може съвсем да се отърси докле живее на тази земя и научи как да се освободи от „първородния грях", за да се издигне до светлината на освобождението, изгорил сам себе си в огъня на онази любов, която образува върховното чудо в живота на Учителя, с когото той може да стане едно само в любовта.
Така че всъщност неговото вещание достига до вас чрез нашит думи! Ако вие виждате в нас човеци, макар че трябва да се изявим като негови „братя", то знайте, че и той като нас, беше истински човек, комуто нищо човешко не остана чуждо, неизживяно ! Нищо човешко не му се стори тъй долно, че да го не почувествува в самия себе си, като своя преживелица, свой опит! Той не би бил оня що беше, да не бе намерило простор да бъде изпитано у него всичко човешко в цялата му пълнота! Па и наистина не му б- дадена власт да се отърве от своята човещина, дори и да би поискал да се отърси от нея. Ала туй, че в края на краищата той остана победител, оставя тъкмо неговото величие, тъй както и всеки, който иска да го следва, става „избран" само кога започне да сматря като „нищо" земната суета, от която нивга не ще може съвсем да се отърси докле живее на тази земя и научи как да се освободи от „първородния грях", за да се издигне до светлината на освобождението, изгорил сам себе си в огъня на онази любов, която образува върховното чудо в живота на Учителя, с когото той може да стане едно само в любовта. . . Който се надява да намери вътре в себе си „Великия любещ — защото той наистина е тъй близо до всички земни люде, че лесно може да се намери — той трябва преди всичко да се откаже от онуй пустоверие, което е направило от най-чистия човек, що нявга е бил на земята някакъв „Бог", който трябвало да се пренесе в примирителна жертва на своя Бог-Баща, жадуващ мъзда — една човешка - пречовешка измислица! Само тогава ще може той да приеме в себе си великият Учител: мъдрият дърводелец от Назарет.
към текста >>

5. Пътят на постиженията - Г. С .Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Животът ще ни призове към своята богата съкровищница, където се отива не с накитите на рицари, не със славата на победителя, не с натежала глава от догматично учение, а с чистата и простодушна усмивка на малките деца.
Колко прави са думите на индийския поет Рабиндранат Тагор: „Докогато ние не запалим малките лампи у нас, напразно ще блести светлината на небето; докогато не приготвим себе си, дотогава нямо ще лежи цялото великолепие на света и ще чака, както арфата чака докосването на пръстите". Във всеки един от нас ще настъпи момент, когато ще се пробуди чувството към божествеността на природата. В най-неочакваните часове на нашия живот, когато не подозираме, когато сме облечени в работната риза при машините, или се разхождаме сутрин през разлистващата се гора, в един от часовете на някой ден, някаква вест от вечността ще ни посети и ще ни поздрави със своята тиха усмивка. В някое малко незначително дело край нас, в сияещата усмивка на две очи или в бляска на една бавно слизаща сълза, ние ще разколебаем и ще разбием устоите на това учение, което казва, че човек за човека е звяр. В тоя миг ще разберем, че много, много сме били далече от една безименна и трогателно проста истина. Животът ще ни призове към своята богата съкровищница, където се отива не с накитите на рицари, не със славата на победителя, не с натежала глава от догматично учение, а с чистата и простодушна усмивка на малките деца.
към текста >>

6. ДУШАТА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

през френско-пруската война, Германия излезе победителка и наложи на Франция тежка контрибуция.
Те търсят благата на живота по ония отъпкани пътища, които са просто задръстени от многобройните неуспехи на толкова раси и народи, живели преди нас. И до днес, например, въпреки красноречивото свидетелство на историята, хората не са разбрали, че насилието, безправието, личният произвол предизвикват същата реакция. Те не вярват, че има една върховна Правда в природата, която поставя всекиго на место. Без да отиваме далеч в историята, ние имаме пресни примери за действието на този закон в близкото минало на европейските народи. В 1871 г. през френско-пруската война, Германия излезе победителка и наложи на Франция тежка контрибуция. В общоевропейската война, обаче, Франция излезе победителка и наложи на Германия тежки, непоносими за нея, репарации. Ако Германия преди години бе постъпила справедливо, и Франция сега щеше да постъпи справедливо. Очевидно, неправдата роди неправда. Народите от Съглашението, обаче, ако искаха да изпълнят великия закон на истинското миротворство, така както той действува в живата Природа, не трябваше да налагат никакви репарации. Едничкото, което трябваше да направят според божественото право, бе да искат заплащане на разноските, но не да налагат непосилни контрибуции.
към текста >>

В общоевропейската война, обаче, Франция излезе победителка и наложи на Германия тежки, непоносими за нея, репарации.
И до днес, например, въпреки красноречивото свидетелство на историята, хората не са разбрали, че насилието, безправието, личният произвол предизвикват същата реакция. Те не вярват, че има една върховна Правда в природата, която поставя всекиго на место. Без да отиваме далеч в историята, ние имаме пресни примери за действието на този закон в близкото минало на европейските народи. В 1871 г. през френско-пруската война, Германия излезе победителка и наложи на Франция тежка контрибуция. В общоевропейската война, обаче, Франция излезе победителка и наложи на Германия тежки, непоносими за нея, репарации. Ако Германия преди години бе постъпила справедливо, и Франция сега щеше да постъпи справедливо. Очевидно, неправдата роди неправда. Народите от Съглашението, обаче, ако искаха да изпълнят великия закон на истинското миротворство, така както той действува в живата Природа, не трябваше да налагат никакви репарации. Едничкото, което трябваше да направят според божественото право, бе да искат заплащане на разноските, но не да налагат непосилни контрибуции. Ако европейските народи бяха постъпили така, те щяха да имат съвсем други резултати.
към текста >>

7. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Разбира се, че при този особен род удоволствие, човек използува вродения инстинкт на самеца па излезе победител в борбата.
За тази цел се взимат две мъжки рибки-борци, големината на които е колкото кибритена клечка и се поставят в две отделни стъкленици. След това се поставят така стъклениците, че борците да могат да се виждат. Може би сиамците употребяват някое непознато на нас средство за разгневяване на рибките, защото щом се зърнат противниците, те се спускат като фурии върху стъклената преграда на съда, отхвръкват от силният удар назад и с още по-голяма ярост отново се хвърлят срещу невидимата преграда. През време на борбата люспите и перките на борците добиват неописуем блясък, перките наподобяват червени пламъчета, изскачащи от трепкащите телца. Борбата, която всеки миг се ожесточава все повече и повече, продължава докато единият от противниците падне мъртъв на дъното от силния удар върху фаталната преграда. Разбира се, че при този особен род удоволствие, човек използува вродения инстинкт на самеца па излезе победител в борбата. Но докато в свободната природа по-слабият има възможност да потърси спасение чрез бягство, хората са направили от тази борба - борба на смърт и живот. Много пъти са били внасяни от родината им в Европа живи лабиринтни риби, особено от рода на борците. Винаги, обаче, това е било свързано с много жертви от тях, особено ако през време на пътуването морето е било бурно. От силното клатушкане, рибките биват тласкани от единия край на съда на другия. Те не могат да се задържат никъде, защото водораслите.
към текста >>

8. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Б. БОЕВ КЪМ МУСАЛА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ето защо, и едните и другите постоянно мислели, какво средство да изнамерят, за да излязат най-сетне победители от тази нескончаема борба.
И най-фините оръжия на Ариман Таад, щом само влезнели в царството на Ормузд-дей, мигом се разтапяли и се превръщали в пара. Задушливите газове се разлагали веднага на своите елементи, превръщали се многократно и изгубвали своята смъртоносна сила. Ала и поданиците на Ормузд-дей били безсилни да завладеят царството на Ариман-Таад. Който от тях пожелаел да влезе в туй царство, трябвало да съблече светлата си дреха и да се облече в дрехата на тъмнината. Но така той вече ставал уязвим за оръжията на Ариман Таад. Ето защо, и едните и другите постоянно мислели, какво средство да изнамерят, за да излязат най-сетне победители от тази нескончаема борба. Мъдрите хора казват, че те мислят и до днес. И добавят, че синовете на Светлината се добрали най-подир, след дълги борби и усилия, след дълги опити, до някакво мощно средство, което смятали да приложат срещу жителите на Ариман Таадовото царство. Така че, зарадвайте се и вие, о човеци земни, които още пъшкате под ярема на Ариман Таад. Светлите воини на Ормузд-дей готвят поход против вашите притеснители, за да ви освободят от тяхното иго. Под мощния им огън всичко ще се разтопи и ще се превърне в пара.
към текста >>

9. СФЕРА НА САТУРН- Г. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И в тази борба победител се явява пак великото семе на идеите на „Учителите".
При първият случай, изказани, те се възприемат от годните за това хора. Това е естествения ход, когато семето падне на добра почва. То се развива и дава плод стократен. При вторият случай, нещата, идеите намират отпор и не се възприемат, поради консервативността и егоцентричността на средата. Започва борба - вътрешна и външна. И в тази борба победител се явява пак великото семе на идеите на „Учителите". Защото то носи в себе си духа на вечния огън на любовта Негативно външната борба с идеите на великите Учители дава в резултат развитието на материалните култури на човечеството. От съвременните историци се счита, че съвременната култура няма нищо общо с християнското въздействие. Съвременната култура, очевидно, няма нищо християнско в себе си, освен името, но ако проследим събитията ще установим, че тя се е създала в борбата с истинските идеи на християнството. Например, Христос не би създал никога земни култове, храмове и религии. Ала ние виждаме, че съществува всичко това в името на този, който казваше, че неговото царство не е от този свят.
към текста >>

10. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Дори ако си позволим да мислим с митологичните представи и понятия на древните елини, можем преспокойно да допуснем, че това е било самата Венера, която е отивала на среща с някой простосмъртен, но красив момък, например със някой от тогавашните победители на Олимпийските игри.
Но ако този учен би се запретнал да бърка в извора, за да вади разни животинки или водорасли, сигурно би чул безцеремонните думи на Диоген: „Не ми мъти извора! Като не можеш да правиш извори, поне не ги мъти". Позволявам си да мисля, че Диоген би казал така на нашия естественик, като имам пред вид, какво бил рекъл според легендата на Александър Македонски, който отишъл при него за разговор. Спомняте си, нали, че кога на разделяне прочутият завоевател попитал Диоген, що да му подари, последният просто му направил знак с ръка да се махне отпред лицето му, за да му не затуля слънцето, казвайки: „Не ми отнемай поне онова, което не можеш да ми дадеш! " Нека си представим сега, че покрай Диоген минеше не някой съвременен учен - защото това би било за някои умове непоносим анахронизъм - а някоя гръцка девойка, съвременница на тоя своего рода философстващ отшелник, хубава като Венера. Дори ако си позволим да мислим с митологичните представи и понятия на древните елини, можем преспокойно да допуснем, че това е било самата Венера, която е отивала на среща с някой простосмъртен, но красив момък, например със някой от тогавашните победители на Олимпийските игри. Защото позната е слабостта на Венера към Марс, а следователно и към неговите земни чеда. Сигурно и самият Диоген, който - като философ - е гледал съвсем иначе на митовете за боговете, би веднага разпознал в тази очарователна девойка богинята Венера. Защото, пак като философ, той знае, че тя има многобройни въплъщения на земята. Както и да е, но да кажем, че тази двойка - „Венера" и „Марс“ - видеше този странен старец да хвърля своята кратунка, за да пие вода с шепата си направо от извора. Може би самото пиене от шепа, колкото и простолюдно да изглежда, не би отблъснало щастливата двойка, но при едно условие: ако „Венера" пие вода от шепите на „Марс" и „Марс" - от розовите шепи на Венера.
към текста >>

11. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата.
Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св.
към текста >>

12. PRINCIPES FONDAMENTAUX DE L'ETAT UNIVERSEL Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Не търся силата на победителя, защото тя отдалечава деня за най-славната победа.
Захвърлих всичко, което беше непотребно труфило в живота ми, а оставих само струните, по които ръката ми събужда припева на моите песни. С тия тънки струни, изопнати на липовата гусла, аз тръгнах по лъкатушната пътека, чийто край се губи от очите ми. Водачи ще ми бъдат северните съзвездия на моето пеещо сърце. Боя се от богатството на преситените, защото то прави тягостен живота и помрачава погледа. Не искам леката звънтяща слава на голословеца, защото тя отминава като сянката на летен облак и изпразва душата. Не търся силата на победителя, защото тя отдалечава деня за най-славната победа. Страхувам се от властта на владетеля, защото носи тежък грях. Възлюбих свободата на просторите, искам да ме лъха ветреца на широките поля, желая да запазя сърцето си волно, за да подарявам неговите песни. Сега съм богат, защото нямам нищо лишно. Доволен съм, защото простих на враговете, прегърнах приятелите и отминах лицемерните. Имам тънки струни в ръката си, греещи звезди над мен, пътека извила се в безкрая и едно пеещо сърце, което никому не давам!
към текста >>

13. СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Те са искали един Месия, който ще донесе изобилие, богатство, лесно изпълними закони, един Месия, който ще извади меча на своята мощ, ще стане княз на своя народ и ще го облече в великолепие и слава на победител.
Нашето време е бедно от красотата на това дълбоко разкриване, защото е време на преминаване от един стадий в друг. Земята е натежала от всмуканата кръв, но по нея бяга стихийно тръпката на едно ново раждане. Умовете са възбудени от напрегнатост, желязото е цар на епохата, неговия химн пее сега човешкия род, и Исус е анахронизъм за него. Човеците го чакат да дойде така. както някога са го чакали неговите съвременници. Те са искали един Месия, който ще донесе изобилие, богатство, лесно изпълними закони, един Месия, който ще извади меча на своята мощ, ще стане княз на своя народ и ще го облече в великолепие и слава на победител. Каква страшна изненада, обаче, е било неговото появяване, яхнал скромната ослица и вместо царе и пълководци, той е казал на хората да станат слуги и служители на ближния. Наведе се и уми краката на своите, за да покаже величието на своята смиреност. Той не се скри и не си послужи в критичните моменти с силата на своя дух, а се остави да го приковат, за да страда по човешки. И друг един въпрос съществува между хората: успее ли Иисус или претърпи крах? Привидно животът на тоя най-велик между първите на човечеството завърши катастрофално.
към текста >>

14. СФЕРА НА УРАН - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

От друга страна, такова всеобщо сблъскване ще бъде безсмислено и в друго отношение, понеже „победителите" тогава ще имат една пирова победа: има опасност преди да победят и техните собствени полета да бъдат превърнати в развалини, димящи пепелища и пустини!
лишаване от условия за културно развитие. Ако един народ избие тъй наречените „диви, варварски племена" в колониите, за да се отърве от тях, та да засели техните земи по-лесно, то душите на тия избити „полудиви" племена ще се родят в техните столици и в други техни градове и с това ще понижат културата на тоя народ. Тогава крайните квартали на техните големи градове ще се напълнят със слаборазвити души с престъпни наклонности. Трябва да се вземат мерки за предотвратяване на едно всеобщо сблъскване на народите, което ще бъде катастрофално за бъдещето на човечеството. Защото това сблъскване може да върне културата с хиляди години назад при днешната военна техника. От друга страна, такова всеобщо сблъскване ще бъде безсмислено и в друго отношение, понеже „победителите" тогава ще имат една пирова победа: има опасност преди да победят и техните собствени полета да бъдат превърнати в развалини, димящи пепелища и пустини! Затова Учителят казва, че при едно евентуално бъдеще сблъскване не ще има победени и победители, както в досегашните войни, но всички ще бъдат победени. Кой е изходът от днешното положение? Могат да се вземат бързи външни мерки: договори за сигурност, пактове, блокове, даже всеобщи конференции на държавите за намаление на въоръженията, за ограничението им до известен минимум поне за известен род оръжия и пр.. Тия външни мерки са полезни, те все имат известно значение, но ако не се роди в човечеството едно ново съзнание, ако не дойде в ума му нова светлина, то в скоро време ще се посеят семената на нови противоречия, нови катастрофи, понеже ще са на лице причините, които са довеждали до досегашните такива. Коренното премахване на недъзите на днешната култура - може да настъпи само при събуждане на ново съзнание у хората. Това е най-прекият, най-късият и най-сигурният път за една нова култура на светлина, хармония, взаимно споразумение и обединение на народите, на взаимно сътрудничество.
към текста >>

Затова Учителят казва, че при едно евентуално бъдеще сблъскване не ще има победени и победители, както в досегашните войни, но всички ще бъдат победени.
Ако един народ избие тъй наречените „диви, варварски племена" в колониите, за да се отърве от тях, та да засели техните земи по-лесно, то душите на тия избити „полудиви" племена ще се родят в техните столици и в други техни градове и с това ще понижат културата на тоя народ. Тогава крайните квартали на техните големи градове ще се напълнят със слаборазвити души с престъпни наклонности. Трябва да се вземат мерки за предотвратяване на едно всеобщо сблъскване на народите, което ще бъде катастрофално за бъдещето на човечеството. Защото това сблъскване може да върне културата с хиляди години назад при днешната военна техника. От друга страна, такова всеобщо сблъскване ще бъде безсмислено и в друго отношение, понеже „победителите" тогава ще имат една пирова победа: има опасност преди да победят и техните собствени полета да бъдат превърнати в развалини, димящи пепелища и пустини! Затова Учителят казва, че при едно евентуално бъдеще сблъскване не ще има победени и победители, както в досегашните войни, но всички ще бъдат победени. Кой е изходът от днешното положение? Могат да се вземат бързи външни мерки: договори за сигурност, пактове, блокове, даже всеобщи конференции на държавите за намаление на въоръженията, за ограничението им до известен минимум поне за известен род оръжия и пр.. Тия външни мерки са полезни, те все имат известно значение, но ако не се роди в човечеството едно ново съзнание, ако не дойде в ума му нова светлина, то в скоро време ще се посеят семената на нови противоречия, нови катастрофи, понеже ще са на лице причините, които са довеждали до досегашните такива. Коренното премахване на недъзите на днешната култура - може да настъпи само при събуждане на ново съзнание у хората. Това е най-прекият, най-късият и най-сигурният път за една нова култура на светлина, хармония, взаимно споразумение и обединение на народите, на взаимно сътрудничество. Новата идея е: общо взаимно сътрудничество и обединение на народите, за да образуват един колективен организъм.
към текста >>

15. МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Народите, които имат злато, излизат победители, но те трябва да изразходват много други средства, за да запазят златото си, тъй както богатият, който трябва да храни много слуги и вардяни, за да не посегнат на имота му.
Хората, които живеят непрестанно в злато, не обичат да общуват с другите. Те стават суеверни и мислят, че могат да сломят всеки неприятел с блясъка му. Но има нещо, от което те биват поразявани и срещу което остават безсилни. Това нещо е духът. Златото е богатство, но то поглъща много друго богатство, за да бъде запазено. Народите, които имат злато, излизат победители, но те трябва да изразходват много други средства, за да запазят златото си, тъй както богатият, който трябва да храни много слуги и вардяни, за да не посегнат на имота му. Духът е съвсем друго нещо. За духа не може да се говори с човешки слова. Там, където действува духът, законите на човешкия порядък се отдръпват плахо и безропотно. За духа няма добри и лоши условия, защото той преодолява всички условия и създава нови. Човек със силен дух не зависи от никого - напротив, зависят от него.
към текста >>

Тя започва в мига, когато желязото и златото се считат победители, когато земята е покрита с пепелища и кърви, когато за човешкото око всичко е загубено и невъзвратимо.
Духът има нещо повече от коравостта на стоманата и по-скъпо от златото. Докато желязото престава да кънти, покрито от ръжда и съмнение, докато златото преминава от ръка в ръка, духът не се бои от нищо, той не загива на бесилките, не се топи на огъня, не пада заедно със сноповете простреляни хора в хладната заря на един тъжен ден, не отпада от знойните пустини на заточението, нито се подмамва от седмоглавата хидра на изкушението. Няма по-опасно за враговете от духа, защото срещу него няма оръжие, няма победа. Кой може да се бори срещу онова, което е по-силно от смъртта? Победата на духа не прилича на никоя друга победа. Тя започва в мига, когато желязото и златото се считат победители, когато земята е покрита с пепелища и кърви, когато за човешкото око всичко е загубено и невъзвратимо. Победата на героите на духа започва от тяхната клада, победата на праведника иде чак след нанесените страдания. Тия победи приличат на оная най-велика победа, с която е победен веднъж завинаги светът там, на оня хълм, където кротостта бе разпната на кръст, за да стане после идеал и стремеж на човешкия род за всички векове. Когато побеждава духът, всички други ценности отпадат, сриват се в прах или загубват своя облик пред лъчезарното й великолепие. Оня, който има събуден и бодър в себе си духът, не се нуждае от нищо. Той може да е бродяга, но е по-богат от всички, които среща по прашните друмища на живота.
към текста >>

16. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумб, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв човек през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карл, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил до вчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на гибелта, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат човек, като "аделантадо" и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива.
Установен е за вечни времена обема на земята и с това е спечелена най-сетне известна мярка за земния свят. Други смели откриватели биха могли все още да допълнят някои подробности на земната картина, но основният ú образ е даден от Магелан. Сега земята е една неограничена област и човечеството завоюва тази област. И поколението, което преживява щастливо и опиянено този преврат в схващанията за пространството, станал в течение на един човешки живот, чувствува: започнало е едно ново време, Новото време". Магелану, обаче, не е уречено да вкуси от плодовете на своя труд. Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумб, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв човек през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карл, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил до вчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на гибелта, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат човек, като "аделантадо" и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива. При това той свършва живота си така жалко, така безсмислено. При една военна демонстрация, в която искал да покаже необорната сила на белите, и която излязла несполучлива, при една жалка схватка с орда голи диваци, той бива убит, а тялото му отвлечено от тях всред вой и бесни крясъци, за да се погаврят с него. Така жалко загива един от най-големите мореплаватели на земята. И него постига трагичната орис на другите големи конквистадори, макар и в друга форма. Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантес, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтесума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец, и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба?
към текста >>

17. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Няма да има победители.
– Има едно раздрусване днес в света. Старите методи си отиват. И нов ред на нещата иде! Нов ред иде в Европа. При днешните механически средства, ако продължават до край, всички ще бъдат победени. Няма да има победители. От всички тия страдания, които днес човечеството минава, ще излезе едно възродено човечество, което ще тръгне по съвсем нови пътища. Ще дойде едно велико пробуждане на съзнанието, и хората ще приложат новите идеи!
към текста >>

18. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Той бива подкаран като роб към пределите на царете-победители.
Това, впрочем, не може да бъде иначе, защото навсякъде, при всички свои действия, Аврам се проявява като цялостен, закръглен в себеси характер – най-пълния, най-хармоничния, който ни е завещал Старият Завет. Ето епизода. Девет царе – тогавашните царе са владели по един град с околностите му – се опълчват на бой четирима срещу пет. Между претърпелите поражение са и царете Содомски и Гоморски. Лот, който пребивава в техните предели, бива пленен, а имотът му заграбен. Той бива подкаран като роб към пределите на царете-победители. Когато вестител съобщава Авраму нерадостната вест, той веднага решава да поведе своите обучени раби, родени в дома му, на брой триста и осемнадесет и да се впусне подир неприятеля, за да освободи Лота от плен. Благодарение на своето бързо действие, на умната си бойна тактика, при която Аврам изпъква като способен и смел военачалник, той догонва врага, разбива гои освобождава Лота, с всичките му люде и с всичкия му имот. Той възвръща същевременно от плен и пълчищата на Содомския цар. Тук, именно, при срещата му с този цар, изпъкват с особена сила великодушието, благородството и безкористието на Аврам, покрай неговата смелост и готовност да защити изпадналите в неволя – черти, които видехме да се проявяват при освобождаването на Лот от плен. Ето оня пасаж из 14 гл.
към текста >>

Ако при сключване на мир съвременните държави – победителки биха постъпвали така, както Аврам постъпи със содомския цар, надали щяхме да имаме такива несправедливи мирни договори, каквито бяха наложени след миналата световна война.
Ето оня пасаж из 14 гл. на Битие, в който са отразени споменатите по-горе черти: „И рече Содомският цар Авраму: Дай ми человеците, а имота вземи за себе си. А Авраам рече на Содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята, и заклех се, че няма да взема от всичко що е твое, от жица до ремък на обуща, за да не речеш: аз обогатих Аврама. Освен онова, което изядоха момците и дела на мъжете, които дойдоха с мене, Анер, Есхол и Мамврий: те нека вземат дела си". Този пасаж е толкова ясен, че не се нуждае от коментарии. Ако при сключване на мир съвременните държави – победителки биха постъпвали така, както Аврам постъпи със содомския цар, надали щяхме да имаме такива несправедливи мирни договори, каквито бяха наложени след миналата световна война. В епизода с Лота Аврам посочва едно положително разрешение на вечния спор за земя и засвързаните с нея източници на блага. В този със содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война. Същевременно тук се изтъква един от важните случаи, при които тя неминуемо се налага. Защото в старозаветния живот, войната е една неизбежност. Но дали споровете и войните ще се разрешават по примера, даден от Аврама или по начина, по който са постъпвали повечето стари народи, включително и неговите потомци, това е въпрос на съзнание, на вътрешно разбиране.
към текста >>

В този със содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война.
А Авраам рече на Содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята, и заклех се, че няма да взема от всичко що е твое, от жица до ремък на обуща, за да не речеш: аз обогатих Аврама. Освен онова, което изядоха момците и дела на мъжете, които дойдоха с мене, Анер, Есхол и Мамврий: те нека вземат дела си". Този пасаж е толкова ясен, че не се нуждае от коментарии. Ако при сключване на мир съвременните държави – победителки биха постъпвали така, както Аврам постъпи със содомския цар, надали щяхме да имаме такива несправедливи мирни договори, каквито бяха наложени след миналата световна война. В епизода с Лота Аврам посочва едно положително разрешение на вечния спор за земя и засвързаните с нея източници на блага. В този със содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война. Същевременно тук се изтъква един от важните случаи, при които тя неминуемо се налага. Защото в старозаветния живот, войната е една неизбежност. Но дали споровете и войните ще се разрешават по примера, даден от Аврама или по начина, по който са постъпвали повечето стари народи, включително и неговите потомци, това е въпрос на съзнание, на вътрешно разбиране. Ние всички достатъчно ясно помним ужасните жестокости и изстъпления на недавна миналите балканска и европейска войни, ясно виждаме и ужасите на последната война, за да има нужда да четем описанията на Библията за страшните изстъпления, съпътстващи войните, които са водили евреите, както с околните племена и народи, така и помежду си. Няма защо да четем и за опустошителните нашествия на Ниневия и Вавилон, за да се отвърнем с ужас от демоничните картини на едновремешните войни.
към текста >>

19. САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Стрелец ПРИРОДА И МАШИНА Човек е сътворил свое малко царство в мълчаливите, великодушни обятия на природата и се е нарекъл „господар" и „победител" на света.
Стрелец ПРИРОДА И МАШИНА Човек е сътворил свое малко царство в мълчаливите, великодушни обятия на природата и се е нарекъл „господар" и „победител" на света. Не е безинтересно да се занимаем с тия две думи и да проследим в едри черти тия две битиета — хилядолетната мълчалива природа и героичното усилие на мравката с разум, наречена човек, пропъплила по нейната огромна снага. Грандиозността на природата се крие в нейните закони, а величието на човека в това, че той може да ги съзре сред привидното „безредие и случайност", които и до днес за много човеци са. управляващите принципи на целокупния живот. в необхватния и величав замах на творението, ръката, която изгради в „шест дни света", създаде и това микроскопично чудо, което днес се е опълчило срещу нея и пише в своите съчинения, че води борба с природата и скоро ще я „завладее". На това дребно по размери същество, тая творческа ръка даде острието на един разум, с който то дълбае в кората на един свят, от който то се надява да извлече всички тайни, за да сглоби един свой порядък и една философия на таблици, номенклатури, графи и дефиниции.
към текста >>

В един или друг случай, машината не е победител над законите, а само трансформатор на енергията.
с малка сила, или някак по-удобно, като променим посоката на силите. Разбира се, никой не може да „надхитри" природата и законите на механиката, за да очаква необикновени резултати — извършване за едно и също време дадена работа с по-малка сила. Това е невъзможно. Постижимо е следното: с по-малка сила може да се извърши дадена работа, но за сметка на по-дълго употребеното време, при което сумата от извършените движения пак ще бъде равна на постигнатите резултати. Човекът, изправен пред облика на невъзможното, е предпочел по дълго време, за да дочака „победа" над онова, което е непобедимо в кратко време. В един или друг случай, машината не е победител над законите, а само трансформатор на енергията. Появата и развитието на машината има своя история, която не бихме смогнали да проследим в настоящето. Тържеството на машината е тържество на техниката и науката! Пътят от кремъчния нож до телевизионния апарат, извървян от човечеството, е оставил дълбоки следи в човешката душа. Усилията, борбата с несгоди и невежество, създават в генерациите на човешкия род чувство на уважение към изобретателите, към тия, които изваждат из недрата на природата непознатите сили и ги впрягат на работа за подобрение съдбата на човешкия живот във външно техническо отношение и освобождават човека от неудобствата на първобитността. Тая адмирация се превърна на култ и, както имахме възможност на друго място да изразим това, от човешко изобретение машината се превърна в идол и тиранин.
към текста >>

20. ЕДИНСТВО В ПРИРОДАТА - Д-Р ИЛ. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Знае се, че Франция влезна във война биде победителка и стигна до Рейн и Кьолн.
Тоя дълъг разказ биде публикуван в Май 1914 г.. Тардйо добави всички подробности, дадени от Сорел за военния костюм, който след една година се изпълни. в края на август 1870 год. (Франция беше във война), тръгнали за бойното поле с една подвижна болница, направихме разходка из парижките булеварди и когато другарите ме запитаха где отиваме, отговорих, като си спомних за Сорел, за Хирсо Седан. След късо отсъствие Сорел се завърна в Париж, гдето се поболя и в три дена почина, а аз можах да пристигна навреме и да го видя. Колкото за другото предсказание, което още не се сбъдна го казвам, защото събитията се ускоряват. Знае се, че Франция влезна във война биде победителка и стигна до Рейн и Кьолн. Предсказанията въпреки, че са явления най-необикновени, са. доказани от цялата метапсихика. Ето няколко опита (необикновени наблюдения) от субективната метапсихика т.е. предизвикани наблюдения. Херикорд дава на Рише добре запечатан плик, в който се намира една рисунка.
към текста >>

21. IV ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА (ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА) - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Все един от тях ще победи, пък някой път може да се уравнят силите и да няма победител.
Авторът, Този, Който е създал света, писал тази драма, и актьорите са длъжни да играят добре дадените им роли. Много хора се безпокоят от войната и питат, какво ще стане. Че какво има да става? Двама юнаци се хванали и се борят. Страхуват се хората, кой ще победи. Все един от тях ще победи, пък някой път може да се уравнят силите и да няма победител. Когато две струни на цигулката звучат, това не зависи от тях, но от цигуларя, който ги кара да издават слаби или силни, високи или низки тонове. Светът може да се оприличи на цигулка. Това, което става, са звуците, които цигулката издава. Че някои струни звучат по-високо от други, причината е цигуларят. Той иска някои струни да издават по-силни тонове.
към текста >>

22. ИСТИНАТА - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Когото чакахме да дойде с великолепие на победител!
Неговият глас тихо е подканял към разумност и човещина, към благост и неотмъстителност, но човекът не чул тоя глас, подал се на стихиите на своите емоции, хвърлил е искрата на своята ненавист. Днес личностите и народите учат великата мъдрост на живота от следствията на своите постъпки. Душите се преорават като целини с могъщото рало на страданията, но нали ние пожелахме това? Не се ли молеше с трогателна нежност тихият глас на любовта да я приемем като гостенка в сърцето си? Как ще бъдем щастливи, щом не отворихме вратите при това кротко похлопване отвън с тихи стъпки и с молещи очи си отиде Христос. Когото чакахме да дойде с великолепие на победител! Ще Го чуем ли, когато Той повторно ни позове?
към текста >>

23. СТИХОВЕ- Д. А-ВА Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Господар съм на моя дом и като победител ще мина през дверите на твоя храм.
Аз съм готов, майко моя, моята стъпка е здрава. Не се страхувам! Моето тяло е здраво, моето сърце е чисто, моят ум е светъл, защото, майко, добре посях, орах и жънах моята хлебородна нива. А сега ръката ми е здрава и крепка. Надеждата ми е силна, вярата неугасима. Господар съм на моя дом и като победител ще мина през дверите на твоя храм. Нека зимата бъде люта и снежна! Нека снеговете затрупват моя път, нека ледовете сковат моята земя, нека сърцето ми ликува по топли дни! Познах еднакво щастието и скръбта. Аз видях това, което може да се види през една година – живот. Сега искам да вляза в своите владения и да спечеля моята скъпа и жадувана свобода – красотата на един живот... Зимата не ме плаши.
към текста >>

24. СТИХОВЕ - БЕЛОМОРЕН, S.,B.C.H. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Господи, помогни ми и сега да изляза победител.
Иначе, как би могло сърцето му да разбира така добре човеците и да се отзовава на най-слабия им зов! Сега те летяха над голям грал. Понеже беше още рано, в малко от къщите се виждаше светлина. През един широко отворен прозорец младият служител забеляза гордо изправен мъж да крачи смело из стаята си и да размахва из въздуха остър меч. Ти си ми служил вярно, казваше той, като милваше лъскавото острие. Господи, помогни ми и сега да изляза победител. Тогава никой не ще може да се мери със славата ми! Помогни ми! — Но нали хората са братя, рече малкото ангелче. Тях любов не свързва ли?! Старият служител го помилва бащински нежно и дълбоко въздъхна.
към текста >>

25. Моята голяма радост е да работя безспирно... Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Начало на войната е въоръжаването, а краят на една война не е мира, защото всеки морал, който произвежда войната, причинява зародиши за бъдещи конфликти, дължащо се най- вече на несправедливостта, която изразява победителя.
Тук имаме една творба посветена на мира. Някой беше казал, че за да се реализира мирът, трябва да се приготвим за война. Въпреки всичко, истината показа, че подготовката за война, никога не ни доведе до мира. Сегашната надпревара в производство на оръжие, направи да изчезне мира и го смени със студената война, която не се знае кога и как ще се свърши. Тази е причината, за неспокойствието, което тегне над човечеството. Начало на войната е въоръжаването, а краят на една война не е мира, защото всеки морал, който произвежда войната, причинява зародиши за бъдещи конфликти, дължащо се най- вече на несправедливостта, която изразява победителя. Войната е продукт на един начин на мислене. По друг начин го изразява Христос, когато казва, че трябва да обичаме врага си. Тази идея е истинска база на истинския мир, но не е разбрана както трябва. За да се реализира този мир, не е необходимо да се изразходват толкова пари за оръжие, за сметка на глада на народите. Необходимо е само любов, и тази любов зависи от духовното развитие на човека.
към текста >>

26. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но тия изпитания носят радост за победителя!
... И двете еднакво предлагат всекиму своите дарове, своите богатства и благословения. И двете еднакво са готови да изпълнят със сили всеки, който чуе техния глас и тръгне нагоре по стръмните им чукари. Планината зове! ... Тя е пълна със сила и живот, с радост, любов и щастие! Тя е пълна и с бури и мъгли, с урви, пропасти и всякакви изпитания! Но тия изпитания носят радост за победителя! Тия бури и мъгли, тия пропасти не са страшни за този, който е решил да изнесе всичко: Те са само условия за неговото издигане и закаляване. Планината зове! Нека всички чуем гласа й и отидем при нея! На гости на Рила Хубава е Рила — същинска царкиня! Ала е капризна понякога като дете.
към текста >>

27. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

този, който след дълга, като че ли безконечна кървава борба между плътта и Духа, след безброй падания и ставания, победи и поражения, кратковременни триумфи и дълго робство, след отчаяни въздишки, проклятия и нови героични, свърхчовешки усилия, е дочакал да види нанисането на последните удари върху окончателно покорената вече плът и в душата му завинаги да се възцарява истинския господар — победителя Дух!
натрупвана в течение на безчислени векове. Това е новорождението, прощението на греховете, или освобождението от тежката карма на миналото, при което човек се почувствува свободен като птичка и пред него се разкриват хоризонтите на радостен, свободен, щастлив живот. Това е възцаряването на Царството Божие на земята, до което, както видяхме, ще се дойде не по пътя на политикоикономически преобразования, а по пътя на духовното издигане, което ще разреши всички останали въпроси. И така кармата, която днес е олицетворение на могъщата сила на злото, създадено от нас хората в течение на безброй тъмни векове, може да се победи само като се тръгне по пътя на съзнателната жертва, — жертва произтичаща от любовта. А каква борба трябва да води човек с себе си, с низшето, с животинското в себе си, до като дойде до окончателна победа над него и достигне своето освобождение, — това може да знае само този, който го е преживял напълно, т. е. този, който след дълга, като че ли безконечна кървава борба между плътта и Духа, след безброй падания и ставания, победи и поражения, кратковременни триумфи и дълго робство, след отчаяни въздишки, проклятия и нови героични, свърхчовешки усилия, е дочакал да види нанисането на последните удари върху окончателно покорената вече плът и в душата му завинаги да се възцарява истинския господар — победителя Дух! И тъй, освобождението се явява като резултат от победата на Духа над плътта, като последната бива пренесена в жертва, която дава началото на нов живот! Този е пътя, който Всемирното Бяло Братство сочи на днешното човечество и който ще го изведе към истинско освобождение. 3 а б.: Фактически, учението на Бялото Братство представлява един безконечен, неизчерпаем извор от идеи, които едва се засягат в настоящето изложение. Ето защо, за изяснението на това, което ви интересува можете да ни задавате въпроси, обаче пълна представа за учението ще добиете само след старателно проучване на окултната литература, а най-вече — чрез четене и вдълбочаване в Беседите на Учителя. ПРЕГЛЕД Какво се очаква!
към текста >>

28. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

" Тия тъмни сили съществуват навсякъде, във всички народи, и в победители и в победени; те са единствените неприятели, те са най-големите врагове на своите народи и с всички сили те се стремят да спрат новото, да осуетят идването на Новия Свят, защото в това те виждат своя личен интерес.
В Германия, България и другаде, те забраняват или се опитват да спрат представянето на пиеси и филми с миролюбив характер. Те чупят прозорци, прекъсват осветление, хвърлят бомби със смърдящи газове в театрите тогава, когато в тях се чуват гласовете за помирение, всеопрощение и побратимяване. Навсякъде по света те се трескаво въоръжават, харчат от една трета до половината от държавния бюджет за военни цели; те изсмукват последните жизнени сокове от изнемощялата снага на своите народи, за да ги превърнат в пушки и топове, в задушливи газове, във военни аероплани и флота. Всеки ден те измислят все по нови и по-страшни разрушителни средства; тe се опълчват против братството, против разбирателството, против сближението със съседните народи; те потискат своите национални малцинства, устройват атентати, разпалват шовинизма, стремейки се да го насадят чрез „националистическо възпитание" и в младите; тe отъждествяват своитe класови и съсловни интереси с интересите на „нацията“ и когато викат „България ... ", „Германия ..." или която и да било друга държава „над всичко“, то това значи: „нашите лични егоистични интереси над всичко; нашите привилегии, нашите права да живеем като кърлежи върху гърба на народа, изсмуквайки и последните му сили — над всичко; нашата злоба, нашата омраза, нашия егоизъм, тъмнината и злото, които ние носим, над всичко! — Дори над Божествената справедливост, над истината, над светлината, над доброто; над всякакви идеали за Братство, за Мир и Любов между хората, дори над Бога, над всичко стои нашия личен и национален егоизъм! " Тия тъмни сили съществуват навсякъде, във всички народи, и в победители и в победени; те са единствените неприятели, те са най-големите врагове на своите народи и с всички сили те се стремят да спрат новото, да осуетят идването на Новия Свят, защото в това те виждат своя личен интерес. Напразни усилия! Може би силите на злото още веднъж ще успеят да впрегнат света в сатанинската колесница на разрушението. Може би още веднъж те ще залеят земята с човешка кръв! Може би те още веднъж ще успеят да я застелят с милиони гробове, да разплачат милиона вдовици и сираци, да разрушат всичко, което с грамадни усилия е изградено, да превърнат света в хаос, в огромна човешка касапница. Може би!
към текста >>

29. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Даже и победители, ние ще изнемогваме под тежка икономическа криза.
Независимо от храбростта която проявяваме и победите които жънем по бойните полета, когато се завърнем в нашите домове близките ни ще бъдат вече в обятията на смъртта. Там където някога бяха китни села и градове ще намерим само разрушение и смърт. Там където бе радост и веселие ще царят скръб и сълзи. Тогава ние ще вдигнем ръце в отчаяние и ще разберем нашата глупост и невежество, вярвайки че с оръжие в ръка ще защитим скъпите нам. Тежките последици от войната не ще се изчерпят с прекратяването й. Даже и победители, ние ще изнемогваме под тежка икономическа криза. Днешното потискащо икономическо положение е само резултат от Всеобщата война. Друга не по-лека последица е тежка морална криза. Всички сме свидетели на обезверяването което настъпи след Световната война, обезверяване в красивото, възвишеното в живота. Обезверяване, че справедливост в човешките отношения някога ще зацари. Изгубване смисъл в живота.
към текста >>

30. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сигурността на Франция, както и на другите страни победители ще дойде чрез отстъпки и жертви, а не чрез все по-голямо и по-голямо въоръжение.
Във Франция, най-милитаристичната страна на континента днес, течението за мир и разбирателство направи една стъпка напред. Така и трябваше да бъде. Германските националисти се засилиха извънредно много поради тежкото положение на Германия, причинено от репарации и мирни договори. Нужно бе във Франция да надвие умереното миролюбиво течение, за да се направят сериозни отстъпки на Германия и де се дойде по такъв начин до искреност и спокойствие в отношенията между Германия и Франция. Ако Франция направи нужните отстъпки, германските шовинисти ще изгубят почвата под краката си, опасността да заемат властта ще изчезне, а с това ще бъде гарантирано и спокойствието на Франция. Сигурността на Франция, както и на другите страни победители ще дойде чрез отстъпки и жертви, а не чрез все по-голямо и по-голямо въоръжение. Дано това се разбере там гдето трябва. Във връзка с промяната в съотношението на партийните сили, след изборите за министър-председател на Франция се сочи шефа на радикал-социалистите. — Едуард Ерно, който е идеолог на мирното разбирателство между народите, голям противник на войната и ентусиазиран привърженик на идеята за Европейски Съединени Щати. Ние се надяваме, че с неговото заставане на чело на френската политика, Франция и цяла Европа отиват към добро. * В Югославия има силно революционно брожение, военни бунтове и т. н.
към текста >>

31. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 49 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Такава е психологията на победата и на победителите, че те непременно ще извършат неправди.
На тях не трябва да се дава възможност да виреят, да се развиват. Те трябва да бъдат неутрализирани с помощта на противоположни тям идеи и така да бъдат обезвредени. Целият свят може да пламне в огъня на междуособната война, всички народи около нас могат до бъдат обзети от стихията на разрушението, но ние можем, ако искаме, да не вземем участие в това разрушение и да запазим пълно самообладание, вместо да се хвърлим самоволно в бездната. Никога една война не може да стане причина за възстановяване на правдата. Безразлично кой е победил, една нова война ще бъде непременно извор на нови неправди, които, от своя страна, ще изискват де бъдат поправяни пак с война. Такава е психологията на победата и на победителите, че те непременно ще извършат неправди. А от неправдата в края на краищата, никой не ще спечели. Ето защо, с оръжие в ръка ние никога не ще реализираме националните си идеали, никога не ще си осигурим мирното и свободно развитие и благоденствие. Те могат де се достигнат само чрез хармониране на интересите и взаимно зачитане между нас и нашите съседи, нещо, което изисква добро желание и в двете страни. Ето защо нашият вик в отговор на шовинистичната отрова трябва да бъде: Никога вече война! Мир и разбирателство между всички народи на земята!
към текста >>

Можаха ли да сторят това тъй наречените „победители“ от световната война?
Те са като пясъчните кули, които децата правят край морския бряг, за да бъдат пометени само след няколко часа от морските вълни. Но не е и нужно да проследяваме цялата минала история на човечеството. Достатъчно е да хвърлим един поглед върху настоящето, за да се уверим. колко ясен и категоричен е закона, че егоистичното щастие е невъзможно. Например кой народ можа да изгради своето щастие и благоденствие върху страданията и нещастията на другите? Можаха ли да сторят това тъй наречените „победители“ от световната война? — Днес вече никой не се съмнява, че страданията и тежестите, стоварени върху гърба на победените народи, се пренесоха и все повече и повече започват да тежат и върху „победителите“. Та що е днешната всеобща криза, под натиска на която се гърчат и победени и победители, и малки и велики народи, ако не прякото действие на горепоменатия закон, който разпределя страданията на човечеството равномерно по всички негови части? Та може ли един орган да страда, без това да се отрази на целия организъм, на всички останали органи? Когато силния съсипва слабия, това не значи ли че той руши своята собствена опора, че той сече клона, на който сам стои? А днес в живота се пеят дитирамби за „правото на силния“, днес всички са уверени, че силата, а не правдата излиза винаги победителка на световната арена.
към текста >>

— Днес вече никой не се съмнява, че страданията и тежестите, стоварени върху гърба на победените народи, се пренесоха и все повече и повече започват да тежат и върху „победителите“.
Но не е и нужно да проследяваме цялата минала история на човечеството. Достатъчно е да хвърлим един поглед върху настоящето, за да се уверим. колко ясен и категоричен е закона, че егоистичното щастие е невъзможно. Например кой народ можа да изгради своето щастие и благоденствие върху страданията и нещастията на другите? Можаха ли да сторят това тъй наречените „победители“ от световната война? — Днес вече никой не се съмнява, че страданията и тежестите, стоварени върху гърба на победените народи, се пренесоха и все повече и повече започват да тежат и върху „победителите“. Та що е днешната всеобща криза, под натиска на която се гърчат и победени и победители, и малки и велики народи, ако не прякото действие на горепоменатия закон, който разпределя страданията на човечеството равномерно по всички негови части? Та може ли един орган да страда, без това да се отрази на целия организъм, на всички останали органи? Когато силния съсипва слабия, това не значи ли че той руши своята собствена опора, че той сече клона, на който сам стои? А днес в живота се пеят дитирамби за „правото на силния“, днес всички са уверени, че силата, а не правдата излиза винаги победителка на световната арена. Повърхностно погледнато, това е тъй.
към текста >>

Та що е днешната всеобща криза, под натиска на която се гърчат и победени и победители, и малки и велики народи, ако не прякото действие на горепоменатия закон, който разпределя страданията на човечеството равномерно по всички негови части?
Достатъчно е да хвърлим един поглед върху настоящето, за да се уверим. колко ясен и категоричен е закона, че егоистичното щастие е невъзможно. Например кой народ можа да изгради своето щастие и благоденствие върху страданията и нещастията на другите? Можаха ли да сторят това тъй наречените „победители“ от световната война? — Днес вече никой не се съмнява, че страданията и тежестите, стоварени върху гърба на победените народи, се пренесоха и все повече и повече започват да тежат и върху „победителите“. Та що е днешната всеобща криза, под натиска на която се гърчат и победени и победители, и малки и велики народи, ако не прякото действие на горепоменатия закон, който разпределя страданията на човечеството равномерно по всички негови части? Та може ли един орган да страда, без това да се отрази на целия организъм, на всички останали органи? Когато силния съсипва слабия, това не значи ли че той руши своята собствена опора, че той сече клона, на който сам стои? А днес в живота се пеят дитирамби за „правото на силния“, днес всички са уверени, че силата, а не правдата излиза винаги победителка на световната арена. Повърхностно погледнато, това е тъй. Но който наблюдава по внимателно и има търпението да дочака крайните резултати от бруталните действия на „силнитъ“, той вижда че става обратното.
към текста >>

А днес в живота се пеят дитирамби за „правото на силния“, днес всички са уверени, че силата, а не правдата излиза винаги победителка на световната арена.
Можаха ли да сторят това тъй наречените „победители“ от световната война? — Днес вече никой не се съмнява, че страданията и тежестите, стоварени върху гърба на победените народи, се пренесоха и все повече и повече започват да тежат и върху „победителите“. Та що е днешната всеобща криза, под натиска на която се гърчат и победени и победители, и малки и велики народи, ако не прякото действие на горепоменатия закон, който разпределя страданията на човечеството равномерно по всички негови части? Та може ли един орган да страда, без това да се отрази на целия организъм, на всички останали органи? Когато силния съсипва слабия, това не значи ли че той руши своята собствена опора, че той сече клона, на който сам стои? А днес в живота се пеят дитирамби за „правото на силния“, днес всички са уверени, че силата, а не правдата излиза винаги победителка на световната арена. Повърхностно погледнато, това е тъй. Но който наблюдава по внимателно и има търпението да дочака крайните резултати от бруталните действия на „силнитъ“, той вижда че става обратното. Та що стана с „непобедимата“ мощ на германския кайзеризъм, който искаше да стъпче под краката си цяа Европа, да разпростре хегемонията си над целия свят? Не се ли разсипа като пясъчните кули на децата? Дв погледнем по-близко, в нашата малка България, — що стана с въстържествувалото насилие на заговорниците от 9 юни?
към текста >>

32. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 56 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

прокурора, я смазваха под същите изменения на гласа, ритмирани със същите жестове; защото всред еволюциите, революциите, катаклизмите, когато всичко се мени и всичко се проваля, неподвижното човешко правосъдие, този вечен победител в надвечерието, който е винаги победен на другия ден, запазва същия жест и същото лице!
Винаги ще се изплъзне от там. Не се стремете да я убиете винаги ще възкръсне! Вижте, закачиха я на всички бесилки, заковаха я на всички позорни стълбове; тя освети с лъчите си бесилките, запали с огъня на ореола си позорните стълбове! Обезглавяваха я, горяxa я, мъчиха я, разпъваха я на кръст! В зали, подобни на тая, съдии, облечени със същите пурпурни дрехи, с шапки като тая на г. прокурора, я смазваха под същите изменения на гласа, ритмирани със същите жестове; защото всред еволюциите, революциите, катаклизмите, когато всичко се мени и всичко се проваля, неподвижното човешко правосъдие, този вечен победител в надвечерието, който е винаги победен на другия ден, запазва същия жест и същото лице! За мисълта, затвора Консиержри е предверие на Пантеона! И съдиите не могат вече да излязат, без да минат покрай статуята на някоя от жертвите си! Мислеше се, че мисълта може да бъде задушена: Мисълта е лъчезарна! Всеки ден, по кръстопътищата, на площадите, Етиен Долевци, окичени с безсмъртие, се усмихват на утринната светлина, която поздравява пробуждането на Париж. Нека Мисълта следва пътя си, не я спирайте!
към текста >>

33. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Егоистичната борба за живот, хищническата политика на ограбване и смазване слабия, никому не е донесла щастие, защото днешния победител утре ще бъде победен и смазан тъй, както той вчера е направил с другите.
Като клетка на обществото, тя ще живее с него и за него, за народа, за цялото човечество. Общия интерес винаги трябва да стои над частния. Това се отнася както до отделните индивиди, така също и до колективните по-големи или по-малки единици. И така: интересите на задругата стоят над тия на отделните нейни членове; интересите на обществото и народа стоят над интересите на задругата, както и над тия на всички други отделни групи - класи, съсловия, партии, стопански, политически и идейни организации; най-после, интересите на цялото човечество, взето като цяло, стоят високо над интересите на отделните нации, които както и хората, се ръководят често от егоистични мотиви. И само по тоя път, когато общите интереси бъдат поставяни винаги над частните, само тогава ще може да се въдвори ред и хармония в света, и ще има щастие и благоденствие за всички. Егоистичната борба за живот, хищническата политика на ограбване и смазване слабия, никому не е донесла щастие, защото днешния победител утре ще бъде победен и смазан тъй, както той вчера е направил с другите. Така или иначе, вътрешният живот на братската задруга трябва да върви по строго определени линии, начертани съобразно основните принципи на битието, изразени накратко с три думи: Любов, Мъдрост, Истина. Това е фундамента, върху който и в хармония с който трябва да бъдат изградени външния и вътрешния живот, формата, съдържанието и смисъла на братските задруги. Това е цяла една наука, която, в своите подробности, ще бъде изучавана, едновременно теоретически и практически, в самия процес на новия живот в братската задруга. Това е същевременно едно изкуство, висше изкуство, съответстващо на хармонията в музиката, чиято цел ще бъде хармонията в живота - превръщането на самия живот в музика, в музикална хармония. Задачите на тая статия са ограничени, затова ние няма да се занимаваме подробно с тоя въпрос, който иска специално разглеждане, а ще се задоволим да хвърлим един малък поглед към конкретните възможности и пътищата, по които ще трябва да се създаде и развие първата трудова братска задруга, чиято задача е да стане едно огнище за разпространение идеите на новия живот, да даде пример за реализирането на този живот, да отвори, да проправи пътя към новото, за да се улеснят с това усилията на всички, които след това ще тръгнат по него.
към текста >>

34. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Войната сега носи разорение и на победителя и на победения — Тя е пир на пировци.
Тези, които го искат, или не са го виждали или са го гледали издалеч без да трепнат каменните им сърца. Война — това са превърнати в дим отрова и смърт милиарди лева, които после ще бъдат събирани по стотинка от бедстващите народи, заробили икономически и внуците на внуците си. Война — това е иго на смърт, безумие и алчност, безчовещина. Самозабрава, самоунищожение на човечеството! Народи които учат децата си, че те са по добри от съседите си са вече инжектирали бацила на омразата — а тя е предговора на войната. Войната сега носи разорение и на победителя и на победения — Тя е пир на пировци. Кой ще оправдае Каина? Кой ще иска да го замети? Спящите нека се събудят вече — смъртта е при вратата — смърт на благополучието, цивилизацията, културата, дома, бащино огнище, любими хора, братя, бащи и съпрузи, — край на всичко що люби и е любимо! А будните нека бдят и да будят, защото като крадец, незнайно се приближава всеки ден и всеки час злото. Пълнят се складове с оръжия, с ужасни бомби и отрови, с разрушителни апарати ... Майки, пазете синовете си — над тях са протегнати костеливите ръце на смъртта.
към текста >>

35. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Наистина, като следствие на несправедливостта на мирните договори, днес съществуват големи национални противоречия главно между победители и победени.
Със сълзи от радост на очите двама братя се прегръщат и разменят първата братска целувка — символ и обещание, че всичко си прощават, всичко ще забравят, във всичко ще се разберат и никога вече няма да се върнат към страшното минало, никога вече няма да допуснат в сърцата си омразата и ожесточението един срещу други! Топят се ледовете! Празник е на земята, а най-вече в сърцата на всички славяни и югославяни; празник е и на небето — радост и веселие царят и там, защото е извършено нещо велико и свято: в сълзите на всеопрощението възкръсва новия живот на братството и любовта. Международен език С бързи стъпки днес събитията се движат така, че всеки ден все повече и повече се приближаваме към осъществяване великия идеал за обединение на човечеството. В същност, човечеството и без това е единно, но въпроса е да се внесе хармония във взаимоотношенията на неговите съставни части, за да може да се развива и да напредва правилно. Наистина, като следствие на несправедливостта на мирните договори, днес съществуват големи национални противоречия главно между победители и победени. Но това не може да продължава вечно, несправедливостите трябва и ще бъдат поправени, и ако у двете страни има достатъчно разум това да стане по мирен начин, чрез взаимно разбирателство, то пътят както към сближение на досегашните противници и врагове така и към обединение на цялото човечество, ще бъде широко разтворен. Има една опасност шовинизма и алчността да вземат надмощие като се изразят в една нова война, но тези народи, които искрено желаят, могат да избегнат тази опасност, която ще увеличи и продължи разногласията и несправедливостите в света, защото чрез война никога до сега неправдите не са премахнати. Така или иначе, човешкото съзнание се пробужда по всички части на земята и правдата по-рано или по-късно, ще се наложи. Народите вече почват да съзнават безсмислеността и безрезултатността на войните и изострените национални противоречия и борби, а това е най-ярко доказателство, че ние се движим към обединено човечество. Паралелно с това зрее и се чувства ясно нуждата от един общ език, с който едновременно да се разбират всички хора от всички части на земята.
към текста >>

36. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вие днес сте по-силни, вие сте победители, вие имате надмощие, затова във вашите ръце е преди всичко, днес за днес, бъдещата съдба на двата братски народа.
Да скъсаме завинаги с него! Да престанем да се обвиняваме взаимно. Кой повече, кой по-малко виновен - нека Бог това отсъди, а ние да се заловим да поправим грешките си. Братя сърби! Братя югославяни! Вие днес сте по-силни, вие сте победители, вие имате надмощие, затова във вашите ръце е преди всичко, днес за днес, бъдещата съдба на двата братски народа. Братя сърби, вие първи трябва да започнете, вие първи трябва да направите решителната стъпка в това направление. Вие, като по-силни, трябва първи да ни подадете ръка. Не чакайте да идваме при вас и да ви молим! Не чакайте, защото времето е скъпо и защото само с действия вие ще спечелите нашите сърца. Не чакайте, най-после, защото българският народ още не е свободен, той е още скован, още се намира под хипнозата, под властта на сили, които въпреки волята му, не му позволяват да даде простор на своите братски чувства, да дойде и да ви прегърне.
към текста >>

37. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защо, както победители, така и победени в миналата война, са обладани от слепотата, от фаталното късогледство на националния егоизъм, та не виждат, че той ги води с бързи стъпки към бездната ?
Това, което сега се готви, ще надмине по своя ужас всяко въображение, всяка, дори и най-разюздената демонска фантазия. Като всепояждащ огън ще залее тя света и това, което остане живо и неразрушено, ще бъде спасено само като по чудо. Защо народите не поумняха след миналата човешка касапница? Защо не се стреснаха от страшния пример, от милионите човешки жертви и безчислени разрушения? Защо те наново се оставят да бъдат обсебени от демона на разрушението? Защо, както победители, така и победени в миналата война, са обладани от слепотата, от фаталното късогледство на националния егоизъм, та не виждат, че той ги води с бързи стъпки към бездната ? Защо първите не разбират, че с насилие и неправда те не ще увековечат придобивките и надмощието си? Защо вторите не схващат, че с ново насилие неправдата не ще бъде изкоренена, а — какъвто и да бъде изхода, нова неправда, нова причина за войни ще бъде установена? Защо, и едните и другите, не съзнаят своите общи интереси, не разберат, че те могат да живеят в мир, благоденствие и напредък само когато се отърсят от слепотата на националния егоизъм и прогледнат и видят единството на своите интереси? Защо не разберат простата истина, достъпна дори и на децата, че цялото човечество представлява един жив организъм, че страданията на една част от него непременно ще засегнат и другите части, и че затова не е възможно един народ да благоденства вечно и да има надмощие за сметка на другите? Трудно ли е да се схване, че с насилие никаква неправда не може да се поправи?
към текста >>

38. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Започнала се е една борба между природата и човека и човек иска да излезе победител в тази борба.
Вътрешният живот изключва всяка болест, всяко вътрешно страдание. Страданията може да дойдат отвънка. Вътрешното знание изключва всяко невежество и всяка заблуда. Няма по-голямо невежество за човека от това да си представя природата такава, каквато не е. После, съвременните учени внушават една идея в ума на хората, че природата трябва да се победи. Започнала се е една борба между природата и човека и човек иска да излезе победител в тази борба. Това е също така едно заблуждение. Човек не може да победи природата и няма защо да се бори с нея. Човек е дете на природата и ако разбира езика й, всичките й богатства и сили ще му бъдат на разположение. Човек трябва да бъде готов да стане съработник на природата, да стане неин служител и ще има на разположение всичките й блага. А борбата му с природата ще бъде само в негова вреда.
към текста >>

39. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

… За да подпомогне руския народ, славянството, а заедно с тях и цялото човечество да излязат победители във Великата Борба, в която се решава тяхната съдба, Учителят Мориа от Великото Всемирно Бело Братство, развива понастоящем трескава дейност.
Тъмна нощ е обгърнала преди всичко Русия — огромната люлка на целокупното славянство, народа — богоносец. Нощ на неведение, на безверие и отрицание. Нощ, в която силите на ада тържествуват, празнувайки своето надмощие, силейки се да изкоренят дори всека представа за Бога. Напразно! Колкото е по-тъмна нощта, толкова по-ярко светят звездите. И колкото е по-дълбока скръбта, колкото по-силно е страданието, толкова по близко сме до Бога! … За да подпомогне руския народ, славянството, а заедно с тях и цялото човечество да излязат победители във Великата Борба, в която се решава тяхната съдба, Учителят Мориа от Великото Всемирно Бело Братство, развива понастоящем трескава дейност. Ние ще говорим само за това, което виждаме, което можем да обгърнем. Защото пътищата, начините и средствата за дейност на Великите Учители са в огромната си част неведоми, непознати и недостъпни за окото на обикновения човек. За нас, дейността на Учителя Мориа се изразява преди всичко в една серия книги, под общо заглавие „Агни Йога“, (Огнена Йога). Като въведение в тази серия служат двата тома „Листа от градината на Морйа“ — „Зов“ и „Озарение“, излезли до 1925 год. След тях следват: „Агни Йога“ (1929 г ).
към текста >>

40. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Водата с безподобна сила и устрем, като победител, се ливнала над него.
Засиняла се, залюляла се, дъно й се не виждало. Дори страшно станало за гледане. А овчарчетата запладнили пак овцете си и дограждали бента. След това седнали на високия бряг да се чудят на делото си. В това време, за тяхна изненада, бентът се наклонил, извърнал се и паднал на гърба си. Водата с безподобна сила и устрем, като победител, се ливнала над него. Само за няколко минути от бента не останало ни помен. Освен това, водата отвлякла торбите и хабите на овчарчетата. След опомнянето, едното овчарче разтреперано рекло: — Добре, че отнесе само торбите и хабите ни, а можеше да отнесе и главите ни! * * * Не подпушвай в себе си доброто че след него иде брат му — злото. Дядо Благо Постоянството С течение на времето, човек ще придобие всичките качества на съвършените, на напредналите същества, но до сега, до като още не е съвършен, той трябва да ги придобива по единично, с йената много - годишни усилия и с цената на скъпи жертви.
към текста >>

41. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Омразата между победители и победени ще продължава завинаги да разкъсва душата на този народ, докато не се явят съвършено нови хора, които, служейки си със съвсем други методи, имайки съвсем други разбирания, коренно различаващи се от тия на воюващите днес страни, ще отправят измъчената и изтощена страна в съвсем нов път, който не ще бъде нито пътя на фашизма, нито този на насилническия, материалистически комунизъм, а тоя на общочовешкото братство.
Ще има ли край това? И страшните рани, нанесени не само върху материалния, но преди всичко върху духовния живот на този народ, ще могат ли не-кога да бъдат затворени? Безразлично коя от двете борещи се страни победи, ще може ли тя върху река от кръв да изгради нещо здраво и единно? Ще може ли тя да получи некога искрена симпатия и подкрепа от победената страна, от останалата част на народа? Никога! Омразата между победители и победени ще продължава завинаги да разкъсва душата на този народ, докато не се явят съвършено нови хора, които, служейки си със съвсем други методи, имайки съвсем други разбирания, коренно различаващи се от тия на воюващите днес страни, ще отправят измъчената и изтощена страна в съвсем нов път, който не ще бъде нито пътя на фашизма, нито този на насилническия, материалистически комунизъм, а тоя на общочовешкото братство. Която и страна от двете борещи се днес части на испанския, народ да победи — тя не ще успее да постигне своите цели. Всичко, което победителите, които и да са те, изградят, ще бъде изградено на пясък. Всичко ще бъде немощно и нетрайно, докато не се явят хора, които да положат съвършено нова основа в живота на тоя нещастен народ. Ще можем ли ний, българите, да вземем поука от това, което става, в другите страни? Ще се опомним ли или ще.
към текста >>

Всичко, което победителите, които и да са те, изградят, ще бъде изградено на пясък.
Безразлично коя от двете борещи се страни победи, ще може ли тя върху река от кръв да изгради нещо здраво и единно? Ще може ли тя да получи некога искрена симпатия и подкрепа от победената страна, от останалата част на народа? Никога! Омразата между победители и победени ще продължава завинаги да разкъсва душата на този народ, докато не се явят съвършено нови хора, които, служейки си със съвсем други методи, имайки съвсем други разбирания, коренно различаващи се от тия на воюващите днес страни, ще отправят измъчената и изтощена страна в съвсем нов път, който не ще бъде нито пътя на фашизма, нито този на насилническия, материалистически комунизъм, а тоя на общочовешкото братство. Която и страна от двете борещи се днес части на испанския, народ да победи — тя не ще успее да постигне своите цели. Всичко, което победителите, които и да са те, изградят, ще бъде изградено на пясък. Всичко ще бъде немощно и нетрайно, докато не се явят хора, които да положат съвършено нова основа в живота на тоя нещастен народ. Ще можем ли ний, българите, да вземем поука от това, което става, в другите страни? Ще се опомним ли или ще. продължаваме да вървим по старите пътища и да подхранваме стремежи, които неизбежно ще ни заведат там, където днес се намира Испания? Ще тръгнем ли по нов път, или ще упорстваме на старото, докато дойде страшния огън на братоубийството?
към текста >>

42. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Във моето сърце Великий Дух живее И Той е победител на злото в света.
* Душата си полагам и стадото си пазя. Над него Аз простирам спасителна ръка. Недавам хищник зъл в кошарата да влазя Повалям го веднага, щом Слово изрека. * Над мен демони вият, желаят да погина... Напразно се стремят те мен да победят! Ще стъпча злото аз и в ада ще го срина, На прах и дим ще станат и демони и ад! * Във моето сърце Великий Дух живее И Той е победител на злото в света. Благословено Слънце, що над земята грее! Създател на живота — Божествени й Баща. * Дори и да умра, веднага ще възкръсна! От гроба ще вдигна покрусено тело. И смъртните вериги с ръце си ще разкъсна, И пак нагоре смело ще вдигна аз чело.
към текста >>

43. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кой не чувства разочарования, победения или победителя?
Какво искаме да имаме утре: успех и придобивки ли, растеж и напредък ли, или загуби и разочарования? Ако искаме положителното, т. е. растеж и правилно развитие, да отидем при Учителя на Любовта, който носи Истината и прогласява Правдата. Да се изчистим и достойно да пристъпим към Него. Ако ли пък тръгнем подир някое модерно учение, ние неминуемо ще пожънем разочарование и неуспех. Кой не чувства разочарования, победения или победителя? — и двамата чувстват една празнина в себе си, и двамата са разочаровани от постъпките си, защото са вървели по пътя на неправдата и насилието. А онзи, който живее в Любовта, който е приложил жертвата, се чувства доволен и изпълнил дълга си. Той е вдъхновен от нещо велико и неземно, той е очарован от красивото на света. И сега, когато пред нас има два пътя — един към възход и напредък, път на градеж и творчество на нов живот, туряне основа на едно Царство на Любовта — и друг към временното и преходното, който неминуемо ще ни доведе до разочарование и крах — по кой от тях ще тръгнем? При кого ще отидем?
към текста >>

44. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едничката възможност, която сега остава за да се избегне една страшна всеобща война — това е доброволна жертва от страна на силите победителки, това е ревизия на несправедливите договори, последвано от всеобщо разоръжение и организиране на едно универсално и могъщо общество на народите.
Царството Божие е Мир. Но мир не може да има без справедливост. Дайте справедливост на всички люде и народи и тогава ще бъде възможно разоръжението и все-общият съюз на всички народи в едно истинско общество на народите. Обществото на народите е възможно само, когато се признае програмата на Уйлсона като изходна точка, когато се извърши ревизия на мирните договори, когато се гарантира справедливост и свобода за всички народи! Англия и Франция не изпълниха своите задължения да се разоръжат защото във Версайските договори витаеше духа на ненавистта и неправдата, а не духа на братството. Едничката възможност, която сега остава за да се избегне една страшна всеобща война — това е доброволна жертва от страна на силите победителки, това е ревизия на несправедливите договори, последвано от всеобщо разоръжение и организиране на едно универсално и могъщо общество на народите. „Царството Божие е справедливост, мир и радост в Духа“ Социална справедливост, разоръжение, всеобщо сътрудничество, изключване войната като саморазправа между народите, ето новото което иде, ето новата общественост на Духа на справедливостта и мира. И ще се възцари радостта и хармонията тогава. Заслужава да поработят всички християни за царството Божие, за да осъществят програмата на Христа. Същинският човек (Из книгата „Вечните истини“ от Ст. Тошев — стр.
към текста >>

45. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Победители на смъртта — превел Хр.
Консулов. 2. Из висините на България — Г. К. Георгиев. 3. Черната житна ръжда —Ал. Радославов. 4. Победители на смъртта — превел Хр. Кантарджиев 5. Получаване на каучук — Ив. Панчев. 6. Йодът в природата — П. Б-в. 7.
към текста >>

46. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С една реч, всичко онова, което редица поколения са придобили с пот на чело, ще бъде хвърлено във войната със суетната надежда за една победа, която ще донесе негли на победителя огромни печалби.
Ние ги обикнахме и благодарение на тях чувстваме голяма сила в себе си да вървим напред. Тази сила ние ще я занесем на всички добри французи, които очакват и се надяват в своите сърца да дойде за всичките хора Царството на Свободата, на Правдата и Братството. Лион Тони Белмен ВОЙНА, В КОЯТО ЩЕ ИМА САМО ПОБЕДЕНИ Всички пресмятания показват, че войната в наши дни е най-неизгодното предприятие, в което може да се впусне един народ. Това го знаят, може би, най-добре държавниците, които разполагат с всички данни за една обективна преценка на печалбите и загубите от това опасно предприятие. Защото днес повече от всякога в една война се ангажират всички сили и средства, с които разполага един народ — от живота на най-здравите, най-работоспособните най-производителните негови синове, чиято творческа енергия е най-голямата ценност за една нация, до последния грам жито, въглища или петрол, които човешкия труд е извлякъл от земята. С една реч, всичко онова, което редица поколения са придобили с пот на чело, ще бъде хвърлено във войната със суетната надежда за една победа, която ще донесе негли на победителя огромни печалби. Макар историята да показва — а опитът от общоевропейската война блестящо да потвърди — че почти винаги тия сметки са излизали криви, и че балансът на войната е неблагоприятен в края на краищата и за победители и за победени, водачите на народите, които носят почти изключителната отговорност за започване на това рисковано предприятие, като че ли все още не искат да разберат това. Те като че ли все още не могат да повярват, въпреки всички красноречиви факти, че поради самия характер на съвременната война, не може да има в края на краищата ни победители, ни победени. В днешната война, при последна сметка, всички ще се окажат победени. И може с положителност да се предскаже на ония, които сега подпалиха войната, както и на ония, които биха извършили безумието да се хвърлят в нея, че всички те ще излязат от войната победени. Ако има победител, то той ще бъде самата война.
към текста >>

Макар историята да показва — а опитът от общоевропейската война блестящо да потвърди — че почти винаги тия сметки са излизали криви, и че балансът на войната е неблагоприятен в края на краищата и за победители и за победени, водачите на народите, които носят почти изключителната отговорност за започване на това рисковано предприятие, като че ли все още не искат да разберат това.
Тази сила ние ще я занесем на всички добри французи, които очакват и се надяват в своите сърца да дойде за всичките хора Царството на Свободата, на Правдата и Братството. Лион Тони Белмен ВОЙНА, В КОЯТО ЩЕ ИМА САМО ПОБЕДЕНИ Всички пресмятания показват, че войната в наши дни е най-неизгодното предприятие, в което може да се впусне един народ. Това го знаят, може би, най-добре държавниците, които разполагат с всички данни за една обективна преценка на печалбите и загубите от това опасно предприятие. Защото днес повече от всякога в една война се ангажират всички сили и средства, с които разполага един народ — от живота на най-здравите, най-работоспособните най-производителните негови синове, чиято творческа енергия е най-голямата ценност за една нация, до последния грам жито, въглища или петрол, които човешкия труд е извлякъл от земята. С една реч, всичко онова, което редица поколения са придобили с пот на чело, ще бъде хвърлено във войната със суетната надежда за една победа, която ще донесе негли на победителя огромни печалби. Макар историята да показва — а опитът от общоевропейската война блестящо да потвърди — че почти винаги тия сметки са излизали криви, и че балансът на войната е неблагоприятен в края на краищата и за победители и за победени, водачите на народите, които носят почти изключителната отговорност за започване на това рисковано предприятие, като че ли все още не искат да разберат това. Те като че ли все още не могат да повярват, въпреки всички красноречиви факти, че поради самия характер на съвременната война, не може да има в края на краищата ни победители, ни победени. В днешната война, при последна сметка, всички ще се окажат победени. И може с положителност да се предскаже на ония, които сега подпалиха войната, както и на ония, които биха извършили безумието да се хвърлят в нея, че всички те ще излязат от войната победени. Ако има победител, то той ще бъде самата война. Днешната война ще победи всички.
към текста >>

Те като че ли все още не могат да повярват, въпреки всички красноречиви факти, че поради самия характер на съвременната война, не може да има в края на краищата ни победители, ни победени.
Лион Тони Белмен ВОЙНА, В КОЯТО ЩЕ ИМА САМО ПОБЕДЕНИ Всички пресмятания показват, че войната в наши дни е най-неизгодното предприятие, в което може да се впусне един народ. Това го знаят, може би, най-добре държавниците, които разполагат с всички данни за една обективна преценка на печалбите и загубите от това опасно предприятие. Защото днес повече от всякога в една война се ангажират всички сили и средства, с които разполага един народ — от живота на най-здравите, най-работоспособните най-производителните негови синове, чиято творческа енергия е най-голямата ценност за една нация, до последния грам жито, въглища или петрол, които човешкия труд е извлякъл от земята. С една реч, всичко онова, което редица поколения са придобили с пот на чело, ще бъде хвърлено във войната със суетната надежда за една победа, която ще донесе негли на победителя огромни печалби. Макар историята да показва — а опитът от общоевропейската война блестящо да потвърди — че почти винаги тия сметки са излизали криви, и че балансът на войната е неблагоприятен в края на краищата и за победители и за победени, водачите на народите, които носят почти изключителната отговорност за започване на това рисковано предприятие, като че ли все още не искат да разберат това. Те като че ли все още не могат да повярват, въпреки всички красноречиви факти, че поради самия характер на съвременната война, не може да има в края на краищата ни победители, ни победени. В днешната война, при последна сметка, всички ще се окажат победени. И може с положителност да се предскаже на ония, които сега подпалиха войната, както и на ония, които биха извършили безумието да се хвърлят в нея, че всички те ще излязат от войната победени. Ако има победител, то той ще бъде самата война. Днешната война ще победи всички. Георги Радев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Истинският човек (из неделната беседа „Истинският човек“ – 4. VI.
към текста >>

Ако има победител, то той ще бъде самата война.
С една реч, всичко онова, което редица поколения са придобили с пот на чело, ще бъде хвърлено във войната със суетната надежда за една победа, която ще донесе негли на победителя огромни печалби. Макар историята да показва — а опитът от общоевропейската война блестящо да потвърди — че почти винаги тия сметки са излизали криви, и че балансът на войната е неблагоприятен в края на краищата и за победители и за победени, водачите на народите, които носят почти изключителната отговорност за започване на това рисковано предприятие, като че ли все още не искат да разберат това. Те като че ли все още не могат да повярват, въпреки всички красноречиви факти, че поради самия характер на съвременната война, не може да има в края на краищата ни победители, ни победени. В днешната война, при последна сметка, всички ще се окажат победени. И може с положителност да се предскаже на ония, които сега подпалиха войната, както и на ония, които биха извършили безумието да се хвърлят в нея, че всички те ще излязат от войната победени. Ако има победител, то той ще бъде самата война. Днешната война ще победи всички. Георги Радев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Истинският човек (из неделната беседа „Истинският човек“ – 4. VI. 1939 г.) Всичко в света има своята цена, но съвременният човек не оценява онова, което има. Това неоценяване произлиза от три причини: Първата причина е, че той не познава Бога, както трябва. Втората причина е, че той не познава ближния си както трябва.
към текста >>

47. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ама ти наистина приличаш на победител.
— От сабята на едно малко момче. Обезоръжен си ти приятелю, хей, обезоръжен! Я гледай как дигна глава, сякаш ще командва. Да не би да мислиш, че си на бойното поле? Ехе, мина това време, мина! Ама ти наистина приличаш на победител. Цигарата ти лежи под крака ти, стъпкана. Това трябваше да стане, за да се чуят ясно заповедите на тези, които заповядват и отговорите на техните подчинени. На четирите ъгли на клетката стоят четирима души. — Иди, хвани петела и го заколи, казва човекът, който стои на левия ъгъл. — Не мога, господарю, казва този.
към текста >>

48. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В 1871 г., през френско-пруската война, Германия излезе победителка и наложи на Франция тежка контрибуция.
Те обръщат поглед все към миналото, към онова, което е не само станало, но и престанало да съществува, към онова, което е преживяно и надживяно. Те търсят благата на живота по ония отъпкани пътища, които са задръстени от многобройните неуспехи на толкова раси и народи, живели преди нас. И до днес, например, въпреки красноречивото свидетелство на историята, хората не са разбрали, че насилието, безправието, личният произвол предизвиквал същата реакция. Те не вярват, че има една върховна Правда в живота, която поставя всекиго на място. Без да отиваме далеч в историята, ние имаме пресни примери за действието на този закон в близкото минало на европейските народи. В 1871 г., през френско-пруската война, Германия излезе победителка и наложи на Франция тежка контрибуция. В общоевропейската война, обаче, Франция излезе победителка и наложи на Германия тежки, непоносими за нея, репарации. Ако Германия преди година бе постъпила справедливо, и Франция щеше да постъпи справедливо. Очевидно, неправдата роди неправда. Народите от съглашението, обаче ако искаха да изпълнят великия закон на истинското миротворство, така както той действа в Природата, не трябваше да налагал никакви репарации. Едничкото, което трябваше да направят, според божественото право, бе да поискал заплащане на разноските, но не да налагат непосилни контрибуции.
към текста >>

В общоевропейската война, обаче, Франция излезе победителка и наложи на Германия тежки, непоносими за нея, репарации.
Те търсят благата на живота по ония отъпкани пътища, които са задръстени от многобройните неуспехи на толкова раси и народи, живели преди нас. И до днес, например, въпреки красноречивото свидетелство на историята, хората не са разбрали, че насилието, безправието, личният произвол предизвиквал същата реакция. Те не вярват, че има една върховна Правда в живота, която поставя всекиго на място. Без да отиваме далеч в историята, ние имаме пресни примери за действието на този закон в близкото минало на европейските народи. В 1871 г., през френско-пруската война, Германия излезе победителка и наложи на Франция тежка контрибуция. В общоевропейската война, обаче, Франция излезе победителка и наложи на Германия тежки, непоносими за нея, репарации. Ако Германия преди година бе постъпила справедливо, и Франция щеше да постъпи справедливо. Очевидно, неправдата роди неправда. Народите от съглашението, обаче ако искаха да изпълнят великия закон на истинското миротворство, така както той действа в Природата, не трябваше да налагал никакви репарации. Едничкото, което трябваше да направят, според божественото право, бе да поискал заплащане на разноските, но не да налагат непосилни контрибуции. Ако европейските народи бяха постъпили така, те щяха да имат съвсем други резултати.
към текста >>

49. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След катастрофата, която иде за вашите народи, победители и победени — идва и вашата катастрофа.
Надяват се те, че ще бъдат достойни да наследят по-обширни, по-плодородни и по-благословени земни владения. Надяват се, че след този ужас на страдания ще настъпи благодатен мир. Народите ще заживеят братски помежду си; алчността ще се замени с благодеяния, омразата с любов, нещастието с щастие, скръбта с радост и с една дума царството небесно ще слезе близо до земята, а ангелски хор ще пее и възпява техните подвизи и злодеяния. Заблуждение над заблужденията! Глупци над глупците! След катастрофата, която иде за вашите народи, победители и победени — идва и вашата катастрофа. Но тя ще бъде още по-страшна. След изпитанията на които подлагате живота на милиони поверени ви същества, съзнателни и несъзнателни, виновни и невинни, идват и собствените ви изпитания. Ще отговаряте за всички и за всичко. Гответе се от сега да понесете заслуженото Божие наказание. Гласът на Правдата, Истината, Светлината, Мъдростта и най-сетне и гласът на съвестта ви ще проговори и поиска възмездие.
към текста >>

50. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако и тази война завърши с „победители“ и „победени“, с тържествуващи и онеправдани, то напразно ще бъде проливането на скъпоценната кръв на вашите синове, която сега тъй обилно се лее по бойните фронтове.
Спрете се! Направете нужните жертви! Дайте свобода и права на всички! Дайте всекиму това, което е негово и над което има право, за да спасите това, което все още може да се спаси. Не допускайте в съзнанието си и най-малката мисъл, че новият свят, че новите отношения между народите, трябва да се изградят върху основите и с методите на старото. Ако и тази война завърши с „победители“ и „победени“, с тържествуващи и онеправдани, то напразно ще бъде проливането на скъпоценната кръв на вашите синове, която сега тъй обилно се лее по бойните фронтове. Тази война трябва да завърши без победители и победени, в смисъла, както ги знаем от предишната световна война. По-право и поточно: тази война трябва да завърши без неправди. Тя трябва да поправи неправдите на миналото, а не да притури, или пък да замени старите неправди с нови Това може да стане само по един начин: като се опомним поне на крачка пред пропастта, пред окончателното взаимноунищожение на европейските сили . . . Все още не късно, все още има време!
към текста >>

Тази война трябва да завърши без победители и победени, в смисъла, както ги знаем от предишната световна война.
Направете нужните жертви! Дайте свобода и права на всички! Дайте всекиму това, което е негово и над което има право, за да спасите това, което все още може да се спаси. Не допускайте в съзнанието си и най-малката мисъл, че новият свят, че новите отношения между народите, трябва да се изградят върху основите и с методите на старото. Ако и тази война завърши с „победители“ и „победени“, с тържествуващи и онеправдани, то напразно ще бъде проливането на скъпоценната кръв на вашите синове, която сега тъй обилно се лее по бойните фронтове. Тази война трябва да завърши без победители и победени, в смисъла, както ги знаем от предишната световна война. По-право и поточно: тази война трябва да завърши без неправди. Тя трябва да поправи неправдите на миналото, а не да притури, или пък да замени старите неправди с нови Това може да стане само по един начин: като се опомним поне на крачка пред пропастта, пред окончателното взаимноунищожение на европейските сили . . . Все още не късно, все още има време! Европейци, спрете се на крачка пред пропастта.
към текста >>

Разбира се, нашите герои излязоха победители.
Заедно ядяха и пиеха, заедно гуляеха по цели нощи и, когато се напиеха, никой на среща им не смееше да излезе. Стефан свиреше много хубаво на цигулка и със своите песни и свирни беше душата на гуляйджийските компании. Иван пък се славеше със своята херкулесова сила — беше от категорията на Дан Коловците — и където минеше, страх и трепет всяваше . . . Веднъж, при един гуляй, Иван и Стефан влязоха в конфликт с една група гуляйджии от 23 души и работата дойде до бой. Разбира се, нашите герои излязоха победители. Те напукаха главите на всичките 25 души и избягаха. Снабдени с медицински свидетелства, пострадалите заведоха дело против двамата побойници. Съдията, обаче, оправда двамата и ги похвали за тяхното геройство, а укори тъжителите, 20 души, за гдето са се дали на двама души да ги бият — и процесът се прекрати. Така си живяха дълги години двамата неразделни приятели и бяха много щастливи. Иван имаше красива сестра — млада мома.
към текста >>

51. -

Историческият процес, победите и пораженията, издигането на едни народи и падането на други, не е нищо друго, освен едно постоянно усилие да се уравновеси постоянно нарушаваната от победителя правда, и паралелно с това, да се осъществява методично и постепенно, един велик План, предначертан от Провидението и водещ хората и народите, през училището на живота, към нещо по-добро и по-хубаво.
Но нали казахме, че случайността е недопустима при разумното разглеждане на историческия процес? Проследете историята на народите, проследете колебанието във везните на съдбата, и вие ще видите в историческия процес осъществяването на една върховна Правда, съвършено независима от човешките желания и сили. Тъкмо стечението на обстоятелствата, а не желанието на силни или слаби, играе тук роля. Но важното в случая е, че това стечение на обстоятелствата винаги е в хармония с изискванията на върховната Правда, такава каквато е тя, гледана не през призмата на противоречивите интереси и схващания на борещите се сили, а — стояща високо над всякакви човешки предразсъдъци, над всякаква човешка пристрастност. Явно е, следователно, че стечението на обстоятелствата на световната сцена, което извежда до едни или други резултати е направлявано, е ръководено от една Висша Разумност в хармония с една висша Справедливост. Историческият процес, победите и пораженията, издигането на едни народи и падането на други, не е нищо друго, освен едно постоянно усилие да се уравновеси постоянно нарушаваната от победителя правда, и паралелно с това, да се осъществява методично и постепенно, един велик План, предначертан от Провидението и водещ хората и народите, през училището на живота, към нещо по-добро и по-хубаво. Схващайки по такъв начин връзката между историческите събития, виждайки, че в човешките дела навсякъде може да се забележи пръста на една над човешка, над земна намеса, ние лесно ще дойдем до убеждението, че силата и надмощието, с които един народ разполага в даден момент, в същност не са негови, а принадлежат на една върховна Сила, от която единствено зависи да ги остави в ръцете му за по-дълго време, или да му ги отнеме. При това положение, за нас е ясно, че силата, дадена в ръцете на победителя, е за него преди всичко едно изпитание, а не право да върши каквото си иска. Как ще постъпи победителя? Как ще постъпи този. който има сялата в ръцете си?
към текста >>

При това положение, за нас е ясно, че силата, дадена в ръцете на победителя, е за него преди всичко едно изпитание, а не право да върши каквото си иска.
Тъкмо стечението на обстоятелствата, а не желанието на силни или слаби, играе тук роля. Но важното в случая е, че това стечение на обстоятелствата винаги е в хармония с изискванията на върховната Правда, такава каквато е тя, гледана не през призмата на противоречивите интереси и схващания на борещите се сили, а — стояща високо над всякакви човешки предразсъдъци, над всякаква човешка пристрастност. Явно е, следователно, че стечението на обстоятелствата на световната сцена, което извежда до едни или други резултати е направлявано, е ръководено от една Висша Разумност в хармония с една висша Справедливост. Историческият процес, победите и пораженията, издигането на едни народи и падането на други, не е нищо друго, освен едно постоянно усилие да се уравновеси постоянно нарушаваната от победителя правда, и паралелно с това, да се осъществява методично и постепенно, един велик План, предначертан от Провидението и водещ хората и народите, през училището на живота, към нещо по-добро и по-хубаво. Схващайки по такъв начин връзката между историческите събития, виждайки, че в човешките дела навсякъде може да се забележи пръста на една над човешка, над земна намеса, ние лесно ще дойдем до убеждението, че силата и надмощието, с които един народ разполага в даден момент, в същност не са негови, а принадлежат на една върховна Сила, от която единствено зависи да ги остави в ръцете му за по-дълго време, или да му ги отнеме. При това положение, за нас е ясно, че силата, дадена в ръцете на победителя, е за него преди всичко едно изпитание, а не право да върши каквото си иска. Как ще постъпи победителя? Как ще постъпи този. който има сялата в ръцете си? — ето въпроса, който Провидението задава винаги не тези, които е избрало да осъществят неговите исторически изисквания. Ако победителят постъпи несправедливо, с това той вече подписва своята собствена присъда.
към текста >>

Как ще постъпи победителя?
Но важното в случая е, че това стечение на обстоятелствата винаги е в хармония с изискванията на върховната Правда, такава каквато е тя, гледана не през призмата на противоречивите интереси и схващания на борещите се сили, а — стояща високо над всякакви човешки предразсъдъци, над всякаква човешка пристрастност. Явно е, следователно, че стечението на обстоятелствата на световната сцена, което извежда до едни или други резултати е направлявано, е ръководено от една Висша Разумност в хармония с една висша Справедливост. Историческият процес, победите и пораженията, издигането на едни народи и падането на други, не е нищо друго, освен едно постоянно усилие да се уравновеси постоянно нарушаваната от победителя правда, и паралелно с това, да се осъществява методично и постепенно, един велик План, предначертан от Провидението и водещ хората и народите, през училището на живота, към нещо по-добро и по-хубаво. Схващайки по такъв начин връзката между историческите събития, виждайки, че в човешките дела навсякъде може да се забележи пръста на една над човешка, над земна намеса, ние лесно ще дойдем до убеждението, че силата и надмощието, с които един народ разполага в даден момент, в същност не са негови, а принадлежат на една върховна Сила, от която единствено зависи да ги остави в ръцете му за по-дълго време, или да му ги отнеме. При това положение, за нас е ясно, че силата, дадена в ръцете на победителя, е за него преди всичко едно изпитание, а не право да върши каквото си иска. Как ще постъпи победителя? Как ще постъпи този. който има сялата в ръцете си? — ето въпроса, който Провидението задава винаги не тези, които е избрало да осъществят неговите исторически изисквания. Ако победителят постъпи несправедливо, с това той вече подписва своята собствена присъда. Не ще минат много години, когато сам той ще се намери на мястото на победения.
към текста >>

Ако победителят постъпи несправедливо, с това той вече подписва своята собствена присъда.
При това положение, за нас е ясно, че силата, дадена в ръцете на победителя, е за него преди всичко едно изпитание, а не право да върши каквото си иска. Как ще постъпи победителя? Как ще постъпи този. който има сялата в ръцете си? — ето въпроса, който Провидението задава винаги не тези, които е избрало да осъществят неговите исторически изисквания. Ако победителят постъпи несправедливо, с това той вече подписва своята собствена присъда. Не ще минат много години, когато сам той ще се намери на мястото на победения. Това е било много пъти, такова много пъти, че би трябвало хората да го знаят като азбука, да го зачитат като основна истина в своите схващания на историческите процеси и да го прилагат винаги, когато стане нужда. Досегашните държавници, обаче, като че ли никога не са чувствали нуждата да потърсят някакъв вътрешен смисъл в историческите събития, да обърнат внимание и да видят пръста на Провидението във всичко това, което става на земята. Поради това, те винаги са се самозабравяли в опиянението от победата, не са се вслушвали в ясно говорещия глас на Правдата и са извършвали несправедливости, които после техните народи е трябвало да изплащат скъпо и прескъпо. Така е било до сега, и единствено това е било причината за да бъде досегашната история на човечеството една непрекъсната верига от кръвопролития, братоубийства, разрушения на изграденото с непосилен труд в периодите на мирното развитие.
към текста >>

— Победителят печели, а победеният губи, ще каже мнозинството. Не!
Правдата трябва да бъде възстановена. Но, тъкмо когато трябва да я възстановят, оръдията на Провидението се оказват неспособни да разберат и изпълнят истинската задача която им е възложена и извършват нови неправди, често пъти по-големи от първите. И, в резултат, посява се семето на нови борби, нови ужаси, нови кръвопролития. Така е било досега, но така ли трябва да бъде и за напред? Кой печели и кой губи при пораженията и победите, схватките между народите на историческата сцена? — Победителят печели, а победеният губи, ще каже мнозинството. Не! Печели само този. кой то умее да извлече поука от събитията, за да може да постъпва мъдро и справедливо. Победителят печели истински и завинаги само тогава, когато намери в себе си достатъчно самообладание, за да може да запази равновесие на опасното място, което временно заема и да издържи изпита, който Провидението му задава, като постъпи справедливо. Направи ли това., неговата победа остава вечна! Полъже ли се, обаче, да използва възможността и, уповавайки се на силата, извърши нови несправедливости, него го очаква незавидна съдба в бъдещето.
към текста >>

Победителят печели истински и завинаги само тогава, когато намери в себе си достатъчно самообладание, за да може да запази равновесие на опасното място, което временно заема и да издържи изпита, който Провидението му задава, като постъпи справедливо.
Така е било досега, но така ли трябва да бъде и за напред? Кой печели и кой губи при пораженията и победите, схватките между народите на историческата сцена? — Победителят печели, а победеният губи, ще каже мнозинството. Не! Печели само този. кой то умее да извлече поука от събитията, за да може да постъпва мъдро и справедливо. Победителят печели истински и завинаги само тогава, когато намери в себе си достатъчно самообладание, за да може да запази равновесие на опасното място, което временно заема и да издържи изпита, който Провидението му задава, като постъпи справедливо. Направи ли това., неговата победа остава вечна! Полъже ли се, обаче, да използва възможността и, уповавайки се на силата, извърши нови несправедливости, него го очаква незавидна съдба в бъдещето. Това е историята. Това е нейната същина. Това е скритият смисъл на историческите събития, наблюдавани от гледището на Върховната Правда.
към текста >>

52. -

Тук вече качество на характера е излязло като победител из борбата и е станало вече крепко и неразделно притежание на „аза”, трайна придобивка и мощна опора в по-нататъшния път към хармонията.
При квадрата става едно пречистване, не толкова върху астралното и умственото полета, колкото на физическото поле. И тъй като съпротивата тук е най-голяма, този аспект предрича сурова борба - съпротива в най-силна форма. Всичко, каквото се стремим да докараме до какъв годе край, има склонност към несполука, за да смогнем да победим навред тази съпротива: Висшето в нас трябва да расте, а себелюбието ни трябва да се намалява, да умре. Квадрат, следователно, е аспектът на смъртта на низшето и на живота на висшето, що възкръсва от нея. Тригонът (120°). Тук вече качество на характера е излязло като победител из борбата и е станало вече крепко и неразделно притежание на „аза”, трайна придобивка и мощна опора в по-нататъшния път към хармонията. Тук се пожънват плодовете на една мъчно достигната победа. Квадрат и половина (135°). Може да се разглежда като второ пречистване на астралното поле, след като дадено качество в характера е претърпяло огнено изпитание на физическото поле и въоръжено вече с опита, може да крачи с повече увереност напред, за да достигне в опозицията своя брак. При квинконцията (150°) се повтаря същото в умственото поле. Опозиция (180°).
към текста >>

53. -

Истинска победа е онази, която носи еднакво блага добро и успех на всички без изключение, на победени и победители.
Защото, неотменен закон в цялото досегашно развитие на човечеството е бил този — че, винаги, на чело на общочовешкото развитие с изпъквали тия народи, които с усвоявали уроците на историята и със се вслушвали в гласа на Провидението. говорещо им чрез устата на техните най-будни и вдъхновени синове. А днес, гласът на Провидението, гласът на Бога, гласът на Историята, най-сетне, гласът на самото крайно заплетено стечение на международните обстоятелства и отношения, — както щете го кажете — ни говори повече от ясно: Вие ще разрешите веднъж за винаги, по най-добрия и по единствено разумния начин своите задачи именно по пътищата на мира. Успех, всестранен напредък и истинско величие очакват този народ, който умее да се вслушва в повелите на Провидението и да ги изпълнява. С. Калименов ИСТИНСКА ПОБЕДА Истинска победа може да се нарече онази, която се добива не чрез кръвопролития, не чрез злоба, омраза и заграбване. Истинска победа е онази, която носи еднакво блага добро и успех на всички без изключение, на победени и победители. И тя не води през реки кръв. тя не води през ужас и унищожение. Тя иде като резултат на оня велик принцип, които ражда живота, които твори и създава култура, и вечното в изкуството. Истинската победа иде от Любовта, оная Любов, която не помрачава човешкия поглед, която не го заслепява а която дава светлина, която носи правда и създава мир между човеците, онази велика Любов която не се поражда от нисши страсти, а от възвишената обич на човека. В съвременните борби — обществени, партийни, международни, имаме само победени, защото в тях липсва основния елемент, великия принцип на Любовта.
към текста >>

54. -

И сал пред тоз смиряват се и пускат го отвъд да мине — кой носи златна чаша във ръце и на челото му звезда на победител трепетно сияе“.
Безсмъртие дарява, човека в Бог чудесно в миг преобразява и храни със нектар и светлина — с амброзия душата! Обвива в красота, в поезия и музика живота, в песен го превръща, а сам тоз, който го достигне, слънчев лъч от Бога става! Но — стръмен Път бележи диря кървава нагоре всред скали и снегове вледени. И страшни ями зеят под опасни пролези, готови да погълнат всеки миг смелеца. Чудовища ужасни, застанали на стража, непрестанно бдят пред входните врати на тоя Път, готови да разкъсват всеки кой се им яви. И сал пред тоз смиряват се и пускат го отвъд да мине — кой носи златна чаша във ръце и на челото му звезда на победител трепетно сияе“. Затварям във захлас очи: . . . стенания, люта болка, кървава борба — герой могъщ с усилия свръхчовешки убива ламя огнедишаща, на злото: в потоци кръв издига увенчано със звезда чело и във ръка си златна чаша носи. . . . И, нежно галят ме и шепнат слънчеви лъчи отново: „Тоз Връх, и този Път, и туй небе над тях във тебе се намират: и грей дивно слънце там, а нощем златните звезди омайни приказки разказват.
към текста >>

55. -

Победител ще излезе само онзи, който защищава истината с присъщите на нея средства.
Най-трудна, но най-славна е победата при воюването с любовта! Когато някой воюва с насилие и с властта която има и ощетява и изкористява своя противник, той не съзнава колко много е слаб, той това ще разбере утре, когато ще е вече късно. Слабия, който е онеправдан от силния, той има за защитник провидението и силния утре ще заеме мястото на слабия без да знае, че той не е оценявал слабия човек, а Бога, който живее в него. Насилието в света е най-бляскавото доказателство за невежеството, безлюбието и слабостта на човека. Международните войни бледният пред войните, които всички ние вършим всеки ден със своите ближни; войни в дела, мисли и чувства. Победител ще излезе само онзи, който защищава истината с присъщите на нея средства. Само слабия воюва. Победата при воюването е на страната на онзи, който се бори не за лични свои интереси, а за интересите на цялото. Омразата помрачава ума и най-мъчно може да разбере цената на любовта онзи, който мрази и обратното. Когато се минава от полето на омразата и отмъщението към полето на любовта и прощението ще се мине през зоната на огъня. Смелият и умният съзнателно минават през нея.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На тая конференция се явиха представители на всички големи и малки държави от групата на Съглашението, която се считаше за победител.
Една ужасна борба обхвана цялото земно кълбо. През месец септември 1918 г. на малката България се падна жребият да даде сигнала за свършването на тоя всеобщ катаклизъм. В един момент на върховно напрежение на силите на воюващите народи, тя първа издигна клончето на мира, и зарята на новия ден проблесна над това море от кръв и сълзи.Телеграфът разнесе тая вест по всички краища на света и една дълбока въздишка на облекчение се изтръгна от безброй мъченически гърди. В разкаяние и сюблимна радост, всички усетиха диханието на Ангела на мира и врагове дотогава, почувствуваха отново, че са братя на земята.* Наскоро след оттеглянето на България от борбата, последвано от капитулацията на Турция, Австро-Унгария и Германия, свика се в Париж конференция на мира, която заседава още, без да е успяла да реши окончателно нито един от поставените й мирови въпроси поне до момента, в който пишем тия редове. На тая конференция се явиха представители на всички големи и малки държави от групата на Съглашението, която се считаше за победител. Изключени бяха само представителите на някои неутрални държави и ония на държавите - „победени". За тия последните се съобщи, че щели да бъдат допуснати да участвуват в заседанията на конференцията едва в последния момент, за да бъдат изслушани техните обяснения за виновността им, че са се опълчили против победителите, и за правата и исканията на народите им, след което ще стане подписването на мирния договор. В течение на преговорите в тая конференция се очертаха релефно две главни идеи: империализмът, вдъхновяван от прекаленостите на националните аспирации на известни велики и малки държави, и мотивиран със сключени тайни договори между тях, и уйлсонизмът, т.е. идеята на свободата, равенството и братството на всички народи, самоопределени в техните етнически и естествени граници. Докато първата от тия идеи е жалка останка от кървавото минало и постоянен извор на нови опасности за в бъдеще, защото се основава на инстинкта за международен грабеж, като израз на правото на по-силния, втората идея, носител, на която като един световен justicier, се яви председателят на Северо-американските държави1, г.
към текста >>

За тия последните се съобщи, че щели да бъдат допуснати да участвуват в заседанията на конференцията едва в последния момент, за да бъдат изслушани техните обяснения за виновността им, че са се опълчили против победителите, и за правата и исканията на народите им, след което ще стане подписването на мирния договор.
на малката България се падна жребият да даде сигнала за свършването на тоя всеобщ катаклизъм. В един момент на върховно напрежение на силите на воюващите народи, тя първа издигна клончето на мира, и зарята на новия ден проблесна над това море от кръв и сълзи.Телеграфът разнесе тая вест по всички краища на света и една дълбока въздишка на облекчение се изтръгна от безброй мъченически гърди. В разкаяние и сюблимна радост, всички усетиха диханието на Ангела на мира и врагове дотогава, почувствуваха отново, че са братя на земята.* Наскоро след оттеглянето на България от борбата, последвано от капитулацията на Турция, Австро-Унгария и Германия, свика се в Париж конференция на мира, която заседава още, без да е успяла да реши окончателно нито един от поставените й мирови въпроси поне до момента, в който пишем тия редове. На тая конференция се явиха представители на всички големи и малки държави от групата на Съглашението, която се считаше за победител. Изключени бяха само представителите на някои неутрални държави и ония на държавите - „победени". За тия последните се съобщи, че щели да бъдат допуснати да участвуват в заседанията на конференцията едва в последния момент, за да бъдат изслушани техните обяснения за виновността им, че са се опълчили против победителите, и за правата и исканията на народите им, след което ще стане подписването на мирния договор. В течение на преговорите в тая конференция се очертаха релефно две главни идеи: империализмът, вдъхновяван от прекаленостите на националните аспирации на известни велики и малки държави, и мотивиран със сключени тайни договори между тях, и уйлсонизмът, т.е. идеята на свободата, равенството и братството на всички народи, самоопределени в техните етнически и естествени граници. Докато първата от тия идеи е жалка останка от кървавото минало и постоянен извор на нови опасности за в бъдеще, защото се основава на инстинкта за международен грабеж, като израз на правото на по-силния, втората идея, носител, на която като един световен justicier, се яви председателят на Северо-американските държави1, г. Уйлсон, спечели симпатиите на всички честни и разумни хора, защото се инспирира от принципа на международната и християнска правда и се стреми да установи действителен и траен мир на земята. * * * Ние няма да разглеждаме тук империализмът, т.е.
към текста >>

Но не силата е победител на края!
Когато чрез продължително торене почвата се преумори, продуктите й са по-долнокачествени от продуктите на девствената почва. Когато човек разбере, че при пълното и непрестанно изнуряване на нервите и при силно напрежение на волята той, като започне от младите години, докато стигне до 45 или 50 години може да изхаби извънредно много тялото си, и при това съзнание почне често да се отдава на пълна почивка и обнова, както правят това дървото, птицата и животното в своето природно състояние, тогава той ще почне да се радва на по-добро здраве на тялото и на по-голяма еластичност на мускулите, на своята сила и духовна бодрост. Той ще разбуди в себе си още други чувства и сили, съществуването на които днес още се оспорва от повечето хора. Някои ориенталски и индийски раси притежават до известна степен тези чувства и сили, отчасти поради своя по-тих живот, приближен повече към влиянията на годишните времена. Те не притежават стремителната сила за нападане и завладяване, както се прояви тя у някои народи, които подчиниха едни народи и раси, а други изтребиха и изкорениха. Но не силата е победител на края! Силата на мисълта работи най-мощно, когато тялото е в сравнително бездействие и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата! Тя е деликатна, безшумна и невидима. Тази сила влияе върху владеещите раси, като им налага цивилизацията на подчинените както напр. асирийците възприеха изкуството и цивилизацията на подчинените египтяни. Векове по-сетне подчинените асирийци предадоха тази сила на победителите гърци.
към текста >>

Векове по-сетне подчинените асирийци предадоха тази сила на победителите гърци.
Но не силата е победител на края! Силата на мисълта работи най-мощно, когато тялото е в сравнително бездействие и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата! Тя е деликатна, безшумна и невидима. Тази сила влияе върху владеещите раси, като им налага цивилизацията на подчинените както напр. асирийците възприеха изкуството и цивилизацията на подчинените египтяни. Векове по-сетне подчинените асирийци предадоха тази сила на победителите гърци. Гърците бяха подчинени от римляните, обаче в Рим преобладаваше гръцката цивилизация. Рим пропадна физически под натиска на тогавашните диви раси на северна Европа, готите и вандалите, но в духовната област влиянието на Италия игра голяма роля за усъвършенствуването на някогашните хуни и вандали от миналите векове в по-сетнешни немци, французи, испанци и италианци. При всеки преврат, при всяко раздрусване и завладяване, тази сила пуска корени в по-широко поле. Днес най-добрите английски умове изучават недавно откритите индийски учения и по този начин се излагат на влиянието на тази сила. Качеството на листа, корена, плода, което, когато се употребяват като лекарство, въздействува на вътрешните органи, това е силата на онова растение, която е освободена чрез процеса на храносмилането.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9).
И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его. Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота. Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен. Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9). Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни? Удовлетворяването на личните чувства или мисли влече неминуемо към загубването на способността за духовно различаване; гласът на Учителя не може вече да бъде различаван от този на страстите или на някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика. Плодът на мъртвото море облича най-гордите и измамливи привидности и се преобръща на пепел върху устните и на жлъчка в сърцето, допирайки го: Бездни дълбоки и адски мрачини, Вместо мъдрост — лудост, и вместо невинност — виновност, Страх и безпокойствие, вместо очарование, безнадеждност, вместо надежда. И когато заблудени са действували под давлението на тази заблудя, мнозина са отказвали да признаят грешките си и са потъвали все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята. И каквото и да е намерението, което едничко определя характера на магията (бяла или черна), последиците от магьосничеството, даже на несъзнателното и неволното, влекат след себе си лоша Карма.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Победителите азиатци приели културата на своите предшественици, но тя не останала дълго време в тясно притежание, защото натиска от Азия изтиквал намалелите вече белокожи от култивираната долина на Нил към изток.
поради своето изолирано положение, трябвало да се смесят с расата на джуджетата и затова клонели към бързо израждане. Тази изолираност се дължи на нахлуванията от Азия. Това обяснява и сходството между трогодитите от Египет и тия от изток. Под натиска на това ново нахълтване те се оттеглили на юг. Това изместване се е извършило сигурно в дълъг период от време, защото изглежда, че, през времето на нагадите, както победените така и победилите раси вече били смесени с азиатски елементи. Победителите азиатци приели културата на своите предшественици, но тя не останала дълго време в тясно притежание, защото натиска от Азия изтиквал намалелите вече белокожи от култивираната долина на Нил към изток. При тия обстоятелства светлокожата раса се изродила в трогодити. Азиатците пък от своя страна търсили съприкосновение със север, тъй като за тях произходът им от север бил известен. Преданията съобщават за тези процеси, като разправят, че Менес се премесиш, от Тинис в Мемфис и там основал старото царство. Нему се отдават и всички културни придобивки на по-раншните времена. Чудно изглежда, че Менес трябвало да избере именно Мемфис за своя столица.
към текста >>

Расата, към която принадлежали победителите, била нито семитска, нито индогерманска.
След много борби, Аменемат I, първия фараон от дванадесетата династия, се добрал до властта: той, може би бил един признат от двора принц, който полека-полека успял да реализира своите честолюбиви планове. От всички страни започвал, да нападат чужди раси, бедуини настъпват от всички пустини, забелязват се нубийцн и трогодити: едва Исернесен III можал да възвърне южните граници до втория Катарак; при Зомне и Кумне още са запазени укрепленията, които той построил. За съобщителната и стопанската организация на това време ни съобщават намерените в Кахун папируси. Отслабналата вече смесена египетска раса не могла да противостои дълго на тези влияния и на нахълтванията на жизнеспособните азиатци и така виждаме едновременно азиатците да покорявай. Вавилония, а хиксосите Египет и да приемат културата на подчинените. Расата, към която принадлежали победителите, била нито семитска, нито индогерманска. Освен това, не е доказа и семитския произходи, и на живущите в същото време Касу във Вавилония. На изток, вероятно, се явили големи народни движения, които изтиквали старите смесени раси. и Хиксос и Касу завладели Мала-Азия. Те били изместени от започващото индогерманско движение. По-нататък. в течението на историята виждаме последната от народните вълни, индогерманската, да взема надмощие в Месопотамия.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Отсега страхът не ще ме владее в този свят — Ти ще бъдеш победител във всяка моя битка.
“ Да, ни цвете, ни благоухания, ни съсъд с миризми: Твоя ужасен меч. Аз седя и се чудя — защо ми е Твоя подарък? Нямам къде да го скрия. Аз съм слаба — срам ме е да го нося и боли ме, когато го притисна към гърдите си. И все пак с гордост ще нося аз в сърцето си този Твой подарък — бреме на мъченията. Отсега страхът не ще ме владее в този свят — Ти ще бъдеш победител във всяка моя битка. Ти ми изпрати смъртта за спътник и с нея ще увенчая аз своя живот. Твоят меч е с мене, той може да разкъса моите окови и няма вече в света страх за мене. Отсега аз ще хвърля всички украшения. Господарю на моето сърце, аз вече не съм срамежливо, нежно момиче, аз вече н! ма да чакам, да се крия и да плача.
към текста >>

Очаква се да излезе той победител в тая борба, въпреки съпротивлението на някои от членовете на американския сенат, които, според съобщенията на вестниците, едва сега, след участието на Северно-Американските Съединени Държави във всемирната война, се застъпват за ненарушимото прилагане на Монроевата доктрина.
Г-н Ц. казва, че до тази случка той гледал леко на живота, без да се замисли за по-дълбоките му основи. Но след тази случка той добил такава увереност в съществуването на душата след смъртта, че казва тъй: „Ако целият свет се събере и почне да отрича съществуването на невидимия свет, аз пак ще стоя непоколебим във вярата си, защото зная истината от лична опитност, аз видех.“ ОБЩЕСТВЕНА ХРОНИКА В чужбина Конференцията за мир в Париж още не е свършила работата си. Освен договорът за мир с Германия, който биде подписан от страните и приет от германското учредително събрание, друг договор не е сключен между воюващите до преди една година държави. Президентът Уйлсон дори води упорита борба в своята държава с политическите си противници за ратификацията на мирния договор, включително и оня за обществото на народите. Очаква се да излезе той победител в тая борба, въпреки съпротивлението на някои от членовете на американския сенат, които, според съобщенията на вестниците, едва сега, след участието на Северно-Американските Съединени Държави във всемирната война, се застъпват за ненарушимото прилагане на Монроевата доктрина. Животът, обаче, се развива без оглед на всякакви човешки доктрини, които са отживели времето си. Америка е призвана да се намеси активно в урегулирането на общочовешкия прогрес, за да се даде тласък на новата култура, която иде в света. И, струва ни се, ще доживеем да видим, че американската власт ще се настани, сама или в компромис с английската, на Босфора и в Мала Азия, за да обезвреди алчните апетити на някои „културтрегери“ от стария свят. Веднъж това постигнато, лесно ще се разбере, в какво направление ще се развият преговорите за мира с България и Турция. Блянът за възстановяване на византийската империя, който толкова блазни критянина Венизелос и неговите покровители, ще отлети.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Защото не ще никакво съмнение, че да се отнемат всичките колонии на Германия и се разпределят между главните й „победители", да се откъснат от нея големи и цветущи области и се дадат на съседите й, да й се вземе цялата флота, да й се наложат всевъзможни други ограничения и задължения, поносими и непоносими, това не може да бъде един мир, който би бил приет от германския народ доброволно и радушно.
V — Сънят на горския работник VI — Карма. 15. Съобщение на редакцията МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР Стари грешки и заблуждения – Условия за новия живот Наскоро ще се навърши цяла година, откак правителствата на така наречените „Велики сили" или на по-големите народи се стараят да възстановят мира помежду си и помежду малките народи, но все още това не им се удава. В столицата на Франция се събраха няколко стотин делегати на всички държави, участвали в голямата война, донесоха със себе си цели вагони книжа и документи, разискват в многобройни комисии и подкомисии, съчиняват обширни доклади до десетчленните или петчленните върховни съвети, но резултат от цялата тая колосална и главоломна работа, строго и безпристрастно оценен, е равен на нула. Не е тайна за никого, че целта на всички участници в конференцията е да се сключи само един формален мир между правителствата, повече или по- малко приемлив и траен, а не да се установи един същински мир между народите, които населяват земята, мир на взаимно разбиране, на взаимно помагане и на братска любов; този последен мир се рисува във въображението на съвременните ръководители на човечеството като един далечен ако не и неосъществим, идеал. Поради това нескривано убеждение на правителствените шефове, ние виждаме да се налага подписването на един мирен договор с Германия, от който и двата контрагенти са недоволни, а само си дават вид, че правят „bonne mine a mauvais jeu". Защото не ще никакво съмнение, че да се отнемат всичките колонии на Германия и се разпределят между главните й „победители", да се откъснат от нея големи и цветущи области и се дадат на съседите й, да й се вземе цялата флота, да й се наложат всевъзможни други ограничения и задължения, поносими и непоносими, това не може да бъде един мир, който би бил приет от германския народ доброволно и радушно. Разумява се, тоя мир трябва да се признае за насилствен. Но даже и от него Франция не е доволна. Страхът й от Германия е станал толкова голям, че постоянно я мъчи и преследва като жив кошмар, затова тя продължава, чрез печата си, да иска все нови и нови ограничения за Германия, от стратегически и икономически характер. Единственият договор за мир с Германия, който напълно би задоволил французкия народ, би бил оня, който би докарал фактическото разпокъсване на германския народ и, ако е възможно, неговото окончателно унищожение. Само това, обаче, не може да стане.
към текста >>

Във Версайл, красивата резиденция на „световните" разпоредители, е разтворена картата на земното кълбо и по нея се чертаят всевъзможни граници, само с оглед на материалните и империалистични интереси на големите държави - „победители".
Страхът й от Германия е станал толкова голям, че постоянно я мъчи и преследва като жив кошмар, затова тя продължава, чрез печата си, да иска все нови и нови ограничения за Германия, от стратегически и икономически характер. Единственият договор за мир с Германия, който напълно би задоволил французкия народ, би бил оня, който би докарал фактическото разпокъсване на германския народ и, ако е възможно, неговото окончателно унищожение. Само това, обаче, не може да стане. Оттук и враждата между „цивилизованите" французи и техните съседи, наричани с презрителното прозвище „les boches", вражда, която при сегашния манталитет на едните и другите, изглежда да се увековечава. Спряхме се на тоя случай, за да изтъкнем при какво психическо състояние се сключват договорите за мир в Париж. Във Версайл, красивата резиденция на „световните" разпоредители, е разтворена картата на земното кълбо и по нея се чертаят всевъзможни граници, само с оглед на материалните и империалистични интереси на големите държави - „победители". За тях човечеството е едно тесто, от което може да се правят най-разнообразни фигурки, по веленията на своя егоизъм и по прищевките на тия или ония приятели и любимци. Малките народи, особено балканските, пламнали от ненавист помежду си, играят жалка роля пред благоволението на големите: те са само разменна монета за удовлетворение неутолимата жажда за разширение и богатства на своите, съперничащи помежду си, покровители. А там, дето малките не могат да помогнат като оръдия, големите или се споразумяват с „временни" спогодби помежду си, или пък чисто и просто отлагат разрешението на трудните въпроси за по-благоприятно време... По тоя начин, добива се твърде некрасивото впечатление на един международен грабеж на достоянието и правото на по-слабите от по-силните. При това, гласът на един велик народ, като че ли още стои заглъхнал: това е Русия, която не се допуща да фигурира като равноправна участница в конференцията на мира. Нейното възкръсяване задава страх не по-малък от оня, който иде от Германия.
към текста >>

От това гледище, една капитална грешка е, да се делят народите на „победители" и „победени", и вследствие на това деление, да се налагат неестествени, несправедливи и неморални мирни условия, от страх да не се наруши отживялата века си традиция на кабинетната дипломация, че победителите само диктуват условия, а победените само се подчиняват.
Може да се подпишат всичките хартии, наречени договори между държавите, но действителен международен мир не ще има дотогава, докато съвременното човечество не се издигне на по-висока степен на духовно развитие. И както всеки народ заслужава своето управление, така и сегашното човечество заслужава своя „върховен съвет" във Версайл. Тоя съвет не пожела да приложи в своята съдбоносна работа три велики закони, които регулират световното развитие: смирението, самопожертвуването и мировата л/обов. Като изключим г. Уйлсона, който добре инспириран, се доближава до правилното схващане на общочовешкия идеал, другите представители на големите нации не можаха да схванат истинския смисъл на всемирната война: тя бе неизбежен процес на пречистване, с който се завърши един от периодите на културното развитие на петата раса. От това гледище, една капитална грешка е, да се делят народите на „победители" и „победени", и вследствие на това деление, да се налагат неестествени, несправедливи и неморални мирни условия, от страх да не се наруши отживялата века си традиция на кабинетната дипломация, че победителите само диктуват условия, а победените само се подчиняват. Тая война нямаше за цел да унищожава народи със силата на оръжието, а да събуди у всички съзнанието за равноправието на народите, като членове на човечеството. Това човечество е божествен организъм, а следователно, неговите органи, като клончетата на едно дърво, черпят сили за своя живот и за своето развитие от един и същ източник, поради което те трябва да живеят като братя, понеже тяхното съществуване е подчинено на един природен закон - законът на еволюцията в строго определени рамки. Ако членовете на Върховния Съвет бяха схванали така смисъла на войната и своята задача, първата им длъжност бе да забравят своите международни различия и меркантилни интереси, да се проникнат от едно искрено чувство на смирение, диктувано от общата виновност на всички правителства, които са изтощавали през векове своите народи с ужасите на милитаризма и клерикализма, а след това да пристъпят, като истински съдии, към ликвидация на грозното минало и към полагане основите на един нов живот на човечеството. За тая цел те бяха длъжни да заявят, че няма вече граници на държавите, като досегашните изкуствени прегради между народите, а следователно, няма и опасни съперничества между тях за повече земя и за повече богатства. Всеки народ, както и всеки човек, има право на плодовете от своя труд там, дето Творецът го е пратил да живее свободно и да работи за себе си и за ближните си.
към текста >>

Отговорността за тия неизбежни последици ще лежи тоя път изключително върху така наречените „победители", които се самозабравиха в своята алчност, като почнаха да мислят, че те са непобедими и ненаказуеми.
Това значи, че той е възприел онова космическо съзнание, което прониква цялата вселена и го е преработил през своята чиста, ефирна материя, за да създава винаги само добри мисли, чувства и желания. Така ли са мислили и мислят авторите на новата земна карта в Париж? Делата им показват противното. С разпокъсване на народи и подчинението им под чужда власт, с контрибуции и всевъзможни други насилия, мирова любов не се осъществява, а се сеят семена за нови бури и страдания. По тоя начин не само поуката от войната не може да се използува за благото на човечеството, но и се подготвят условия за нови войни, може би още по-катастрофални. Отговорността за тия неизбежни последици ще лежи тоя път изключително върху така наречените „победители", които се самозабравиха в своята алчност, като почнаха да мислят, че те са непобедими и ненаказуеми. Никое погазване на Божествената правда не остава безнаказано - така гласи великият закон за възмездието. Това трябва добре да разберат заслепените „победители". И за българския народ изпитанията още не са свършени. От самия него, обаче, зависи да си осигури едно по-честито бъдеще. Условието за това е моралното му подобрение и възвишената му духовна култура.
към текста >>

Това трябва добре да разберат заслепените „победители".
Делата им показват противното. С разпокъсване на народи и подчинението им под чужда власт, с контрибуции и всевъзможни други насилия, мирова любов не се осъществява, а се сеят семена за нови бури и страдания. По тоя начин не само поуката от войната не може да се използува за благото на човечеството, но и се подготвят условия за нови войни, може би още по-катастрофални. Отговорността за тия неизбежни последици ще лежи тоя път изключително върху така наречените „победители", които се самозабравиха в своята алчност, като почнаха да мислят, че те са непобедими и ненаказуеми. Никое погазване на Божествената правда не остава безнаказано - така гласи великият закон за възмездието. Това трябва добре да разберат заслепените „победители". И за българския народ изпитанията още не са свършени. От самия него, обаче, зависи да си осигури едно по-честито бъдеще. Условието за това е моралното му подобрение и възвишената му духовна култура. Към тая цел трябва да се насочат усилията на всички искрени и честни обществени дейци. Проектът на договора за мир с България* На 19 септември в Париж, при обичайния церемониал, е бил връчен на българските делегати проектът на мирния договор с България.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Д-р Хейг казва: „При състезанието за едно обикаляне около Берлин, което съставлява 15 немски мили (през 1898 година), първите шест победители се оказаха вегетарианци.
Има три основания за това: 1) чисто здравословни, хигиенични, 2) морални и 3) духовни. Онзи, който иска да се запознае с хигиеническите основания на вегетарианството, нека проследи най-новата медицинска литература. Най-новата медицина в лицето на свои видни представители признава вече факта, че вегетарианската храна е именно храната, която съдейства за човешкото здраве.1) Най-новите изследвания доказват, че месната храна съдържа пикочна киселина, която вкарваме в тялото си при храненето. И тази пикочна киселина отравя тъканите на тялото, изражда ги и с това ги прави податливи към всевъзможни болести. Един организъм, който не е отровен от такава пикочна киселина, е неподатлив на болести. Д-р Хейг казва: „При състезанието за едно обикаляне около Берлин, което съставлява 15 немски мили (през 1898 година), първите шест победители се оказаха вегетарианци. Най-добрият любител-пешеходец в Англия на дълги и къси разстояния — Г. У. Олей — е вегетарианец. Също така вегетарианец е и всесветският играч на тенис X. Майлс. Също и известният американски пешеходец Милер при голямата си победа в шестдневно надтичване е живот съгласно изложената тук диета („Диета и храна“, стр. 26—27). Някои мислят, че човек не трябва да остави месната храна, понеже тя била естествена за човека.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Широногръд — всепобедител.
* 22. — Къси нокти — весден скитник. Ширни нокти — влюблив човек. ТЯсни нокти — лоша орис. * 23. — Широногръд — всепобедител. Тесногръд — меланхолик Облогръд — самотник. * 24. — Дълги гърди — хладна жена. Широки гърди — сластолюбка. Смугли гърди — добра съпруга.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Употребяват се всички принудителни средства от едната и другата страна за постигането на тая цел, защото, мислят те, непременно трябва да има „победители“ и „победени“, и едните да наложат тежките си условия на другите.
Те се заблуждават да мислят, че целта и средствата, които са избрали, са единственото призвание на човека и че вън от тях, животът нито има смисъл, нито пък е възможен. Потънали в тоя духовен мрак, обществените и политически борци в България са напрегнали сега всичките си сили и подобно на Сервантесовия герой, гонят миражи, които един ден ще изчезнат и ще се считат смешни. Сега общият лозунг е: хляб и пари. Срещу тоя лозунг, който се издига отдолу, се противопоставя държавната дисциплина, консерватизмът на която никога не е отстъпвал с такава леснина и бързина, както се иска. И тъй двата противници се атакуват сега по всичките правила на военното изкуство, с цел единият от тях, изтощен в борбата, да капитулира пред насилието на другия. Употребяват се всички принудителни средства от едната и другата страна за постигането на тая цел, защото, мислят те, непременно трябва да има „победители“ и „победени“, и едните да наложат тежките си условия на другите. Победителят трябва да възтържествува и да каже на победителя: ,,vae victis! “ Също както в международната война. Всичко това е много несериозно, ако не беше толкова печално. Хляб, пари и облекло има и ще има за всички. И няма нищо по-лесно от това, да нахраниш гладния и да облечеш голия.
към текста >>

Победителят трябва да възтържествува и да каже на победителя: ,,vae victis!
Потънали в тоя духовен мрак, обществените и политически борци в България са напрегнали сега всичките си сили и подобно на Сервантесовия герой, гонят миражи, които един ден ще изчезнат и ще се считат смешни. Сега общият лозунг е: хляб и пари. Срещу тоя лозунг, който се издига отдолу, се противопоставя държавната дисциплина, консерватизмът на която никога не е отстъпвал с такава леснина и бързина, както се иска. И тъй двата противници се атакуват сега по всичките правила на военното изкуство, с цел единият от тях, изтощен в борбата, да капитулира пред насилието на другия. Употребяват се всички принудителни средства от едната и другата страна за постигането на тая цел, защото, мислят те, непременно трябва да има „победители“ и „победени“, и едните да наложат тежките си условия на другите. Победителят трябва да възтържествува и да каже на победителя: ,,vae victis! “ Също както в международната война. Всичко това е много несериозно, ако не беше толкова печално. Хляб, пари и облекло има и ще има за всички. И няма нищо по-лесно от това, да нахраниш гладния и да облечеш голия. Щом го нахраниш и задоволиш, не само борбата ще престане, но и ще изчезне дори и всяко желание за борба.
към текста >>

За такова общество и за такъв народ не ще има нищо невъзможно, защото с тая сила той би бил всякога и непрестанно един велик и неограничен победител в полето на духовната култура.
С любовта се отварят и заключените, и най-коравите сърца, с любовта се укротяват и побеждават, и най-жестоките врагове, с любовта се завладяват и убийците[2], с любовта се отстраняват и даже предупреждават всички спънки в живота. Велика е силата на любовта! Нейните вибрации са в състояние да парализират всички противодействия. Стрелите на тъмно-червените гневни мисли се притъпяват и стопяват, когато се обгърнат от светло-розовите любовни мисъл-форми. И можете да си представите, какъв би бил ефектът и колко благотворни биха били последиците от него, ако тия любовни мисъл-форми биха излизали не само от редки и малобройни индивиди, а от едно многолюдно общество или от цял народ! За такова общество и за такъв народ не ще има нищо невъзможно, защото с тая сила той би бил всякога и непрестанно един велик и неограничен победител в полето на духовната култура. Но за да могат да си служат в личната, обществената и политическата си дейност с това мощно оръжие Мировата любов - българите трябва да се превъзпитат коренно. Както сме обяснили и друг път, те са тръгнали, още от Освобождението си насам, в един много погрешен път на възпитание и образование. Ние доказахме и доказваме в редица статии - от чисто научно гледище и с доказателства, които не търпят никакви възражения, защото са основани на опит и наблюдения в живота на природата - че в българското учебно дело се налагат неотложни реформи, съобразени с неоспоримите окултни истини и с духа на времето[3]. Като се използват твърде ценните задатъци на темперамента и характера на българския народ, окултните методи на възпитание и обучение са от естество да въздигнат в късо време новите поколения на високо умствено и морално равнище. Тия поколения, които се влияят от пороците на старите, минават от семейството в училището вече покварени, а в училището биват окончателно убивани морално.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като се гледа на теорията по този начин, то най-възвишеният гений не е друго, освен победител в безбройни сражения.
Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива. Тя не дава на никой човек предимство пред другия. Тя прави положението на всекиго зависимо, първо, от изминалото време, което е един необходим фактор, и, второ, от усилията да се живее човешки, а не животински. Трябва да помните винаги, че човекът се изкачва нагоре към божественото из животинското си състояние и че човешкият живот дълго време е една борба между две сили: едната, която работи върху душата чрез тялото, и другата, която работи върху душата чрез духа. Така, той може или да се изкачва нагоре или да се подхлъзва надолу, според силата на това или онова влияние в разните времена. Като се гледа на теорията по този начин, то най-възвишеният гений не е друго, освен победител в безбройни сражения. Също и най-благородният светец е само победители в неизброими битки. Никъде няма пристрастие. Характерът, който човек донася със себе си при раждането си, е тоя, който си е изградил в миналото си. С увереност може да се каже, че всеки е това, което сам се е направили вътрешно, като е съграждал характера си живот след живот. Сега нека спомена, как се развива човекът и какво е той, според другите теории.
към текста >>

Също и най-благородният светец е само победители в неизброими битки.
Тя не дава на никой човек предимство пред другия. Тя прави положението на всекиго зависимо, първо, от изминалото време, което е един необходим фактор, и, второ, от усилията да се живее човешки, а не животински. Трябва да помните винаги, че човекът се изкачва нагоре към божественото из животинското си състояние и че човешкият живот дълго време е една борба между две сили: едната, която работи върху душата чрез тялото, и другата, която работи върху душата чрез духа. Така, той може или да се изкачва нагоре или да се подхлъзва надолу, според силата на това или онова влияние в разните времена. Като се гледа на теорията по този начин, то най-възвишеният гений не е друго, освен победител в безбройни сражения. Също и най-благородният светец е само победители в неизброими битки. Никъде няма пристрастие. Характерът, който човек донася със себе си при раждането си, е тоя, който си е изградил в миналото си. С увереност може да се каже, че всеки е това, което сам се е направили вътрешно, като е съграждал характера си живот след живот. Сега нека спомена, как се развива човекът и какво е той, според другите теории. Теорията, която се поддържаше от науката във времето на Дарвин и Хъксли, беше, че човекът постепенно еволюирал умствено и морално, както еволюирал и физически; както човешкото тяло станало по-комплицирано и по-съвършено, така и човешкото съзнание и интелекти се развили постепенно чрез безбройните опитности на миналото.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Дори и в по-низшите области на материалните успехи, победител ще бъде този, комуто бъде възможно да почива по волята си, т. е.
Мълфорд Практическото значение но мечтанието Не е нужно в будно състояние да мислим непрекъснато. Това е един навик, който има за последица силно изтощаване, чрез повтаряне на една и съща група идеи. Един от най-възвишените източници на всека мощ и всека благодат е способността да отделяме по желанието си положителни мисли; като прекарваме в пълна физическа почивка, да се предадем на мечтание. Да виждаме само частицата от ландшафта пред очите си или да прекарваме пред съзнанието си тихи, облачни образи. Шестдесет секунди мечтание са шестдесет секунди жизнена почивка за тялото и духа. Дори и в по-низшите области на материалните успехи, победител ще бъде този, комуто бъде възможно да почива по волята си, т. е. да се държи пасивно и по своя воля да отблъсва от себе си мислите. Той държи юздите на живота, защото в моменти на задълбочаване се отваря врата за нови идеи, планове и предприятия, които после в будно-съзнателно състояние се задържат здраво и се реализират. Днешните хора са неуморими, бързат из ден в ден, едно мъртво препускане в кръга на вечно еднакви мисли! Как биха могли те в това уморено състояние да забележат всичко, що се изпречи по пътя им? Пък и да забележат всичко, липсва им смелостта да предприемат нещо.
към текста >>

С помощта на своите братя по-сетне Зевс започнал борбата против Хронос и другите титани ; от която борба Зевс излязъл победител (знакът се обръща наопаки и става символ на Юпитер ),— вместо материята да завладее духа, сега духът владее над материята.
От тука следва необходимостта при разглеждане на хороскопа да се познава моралното становище на родения в респективния момент човек, защото при по низш тип Сатурн е твърде неблагоприятен, когато не е добре аспектиран и се намира в ъглова къщица, особено в 1 и 10. В митологията Сатурн се представя като стар човек, който държи в дясната си ръка една коса, а в лявата змия, навита кръгообразно, а края на опашката й е в устата му. Сатурн, най-младият от синовете (титаните) на Уран, грабнал владичеството на баща си, и дори заел неговото място (физическа манифестация на земята). Било му предсказано, че един от синовете му ще го свали от престола и затова той глътнал всичките си деца (победа над низшите качества на ). Но най-младият, Зевс (), бил спасен от майка си. С помощта на своите братя по-сетне Зевс започнал борбата против Хронос и другите титани ; от която борба Зевс излязъл победител (знакът се обръща наопаки и става символ на Юпитер ),— вместо материята да завладее духа, сега духът владее над материята. Титаните биват хвърлени в ада (тартара), с други думи, низшите наклонности се връщат пак там, от където с произлезли. Зевс дели световното владичество с братята си, — той сам постига владичество над небесното царство, Посейдон получава морето и водите, а Плутон владее над преизподнята и царството на сенките, където той се оженва за Персефона, дъщерята на Деметер (Церес). (Следва). LACINIUS. Познаване характера и наклонностите на човека по бенките му Бенките с кестеняви и валчести петна, които повече пъти се подават под епидермата и се показват върху разните части на тялото и на лицето. По някога, тези белези са покрити с влакна и в този случай те престават да бъдат украшение, но, когато са от средна големина, съвършено голи, с тъмнокестеняв цвят и съвсем валчести, те придават на физиономията прелест и привлекателност, особено когато се намират близо до окото, при ъгъла на устата, било отгоре, било отдолу.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Качеството на характера е излязло като победител из борбата и е станало вече крепко и неразделно притежание на аза — трайна придобивка — и мощна опора в по-нататъшния му път към хармония.
Всичко, що се стремим да докараме до какъв-годе край. има склонност -да несполучва, за да смогнем да победим навред тази съпротива. Висшето в нас трябва да расте, а себелюбието ни трябва да се намалява, да умира. Четвъртината — — е, следователно, аспекта на смъртта и на живота, що въстава из нея. Триъгълникът (120° ). Качеството на характера е излязло като победител из борбата и е станало вече крепко и неразделно притежание на аза — трайна придобивка — и мощна опора в по-нататъшния му път към хармония. Та тук се пожънват плодовете на една мъчно достигната победа. Сескиквадрата - квадрат и половина (135 ) можем да разгледаме като второ пречистване на астралното поле, след като даденото качество на характера е претърпяло огнения изпит на физическото поле и. въоръжено вече с опит, може да крачи с повече увереност напред, за да достигне в противостоежа своя брак. При квинконциата (150° ) се преповтаря същото умственото поле и в: Противостоеж (180° ) ще стане явно, дали достигнатото качество, чрез едно противоположно схващане, сиреч съчетание с друго, ще достигне до едно хармонично съединяване и чрез това ще смогне да се извиси, или дарбата ще се превърне в нещо нестройно и забъркано. Влияние на планетните аспекти Твърде благозвучен е и успоредат (II) между благотворните планети и и Благозвучни са и (II) на и със , или .
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това, което бе тайна на храмовете и което е минало твърде мъгляво през описаните пътища от тайните общества, увереността, че ще живеем пак и ще се доближим до божественото, когато станем достойни за него; обяснението на злините и радостите на живота, всичко, което ни засенява, става вече светло Подобни съчинения са нещо по вече от библиотечни книги — те са обещание на новия живот, който се ражда, това са „отворени порти на непознати небеса“, те са светлина, която се събужда, победителка на смъртта“.
Никога толкова смели опити не са били направени, никога един толкова голям сбор от доказателства не е бил представен, за да се докаже научно и философски прераждането, с което ще се отворят за човечеството източниците, които са били отдавна запечатани с посветителни думи. Това прави сега г. Ланслен, като спиритуалист и учен. Очевидната достоверност, която изпъква от книгата му, прави последната водач на издирваните и утешител на ония, които хлопат на вратите на смъртта и на живота, врати, които дълго време са ни изглеждали затворени, но които могат да станат тъй леки и проницателни, че смъртта да не може да ни изолира вече от нашите заминали близки. Велика надежда, нова гаранция се издига за човешката мисъл и едно зазоряване ни огрява като четем тия авторитетни страници. Това, което бе тайна на храмовете и което е минало твърде мъгляво през описаните пътища от тайните общества, увереността, че ще живеем пак и ще се доближим до божественото, когато станем достойни за него; обяснението на злините и радостите на живота, всичко, което ни засенява, става вече светло Подобни съчинения са нещо по вече от библиотечни книги — те са обещание на новия живот, който се ражда, това са „отворени порти на непознати небеса“, те са светлина, която се събужда, победителка на смъртта“. А. Бернар. -------------- 1) Ние сме съобщили подробностите на тоя случай още в кн. IX год. 1 на Всемирна Летопис, в една статия, написана от самия баща на прероденото дете. Препоръчваме на четците ни да прочетат пак тая статия.
към текста >>

Вие ще видите кое е числото победител на другото; Видение.
2) Двойният зодиак. — Желаете ли да узнаете дали ще победите в борбите, които бъдещето Ви крие? Съветвайте се със двойния зодиак. Затова напишете кръщелното си име и това на вашия съперник в бъдещата борба; вземете на страна сумата, която всяко едно от тях ще ви даде, като си служите с азбуката на двойния зодиак. Разделете всека сума с 9 и дирете числото, което ще ви остане от едното и другото в първите колони на долуизложената таблица. Вие ще видите кое е числото победител на другото; Видение. В семейството на видния столичен съдия, г. К., е служела като гувернантка някоя си Берта. Дошло време тя да се омъжи, но мъжът й се отличавал с порочни и даже престъпни наклонности. При една свада той, без да му мисли много, убил младата си жена. Не се минало дълго време, един ден госпожата на съдията г.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Гибелта е обща и за победени, и за победители 1 Спасението е в мира и любовта, а не в омразата и войните.
И трябва ли след това да се удивяваме, че американски астрономи намерили след нови наблюдения, че земната ос се е изменила (сигурно наклонила към Париж); че в Япония стана небивало катастрофално земетресение; че макар и 3 — 4 години след войната, но тази зима настъпи по-късно; че в Сибир всред зима летуват, а в Африка паднали снегове? А още колко ли малки и големи катастрофи има да доживеем като титаническо ехо на нашето безумие — войната! Нека мислят великите народи и техните водители, като готвят нови още по-ужасни войни от току-що изминалата. В нашата мирова лодка земята не е тъй безопасно: изглежда да се боричкаме, защото едно струпване на единия край на лодката, може би, ще я превърне, и ние всички, виновни и невинни, добри и зли, предвидливи и не предвидливи, ще се озовем в бездната. Силни, мислете! Гибелта е обща и за победени, и за победители 1 Спасението е в мира и любовта, а не в омразата и войните. Невъзмутимата по вашему вселена няма да мигне като погребва всички вас под развалините на вашите собствени дела, заедно с всички ваши богатства, цивилизация и озлобени сърца! Но ако сърца нямате, то поне напрегнете вашия разум и разберете, че злото не е тъй далеч от злото! 7. XII. 1923 г. Попово Мистична алхимия Sedir.
към текста >>

Ти излезе победител и аз давам моята Фатиме на тебе, като съм уверен, че ти ще я направиш щастлива.
Аз нямам влечение към никоя друга жена“. „Тогава“, каза моят приятел, като ме прегърна и напусна гневния тон, който бе възприел, само за да изпита моята искреност, „тогава, Саладине, Фатиме е твоя“. Аз едвам можах да повярвам на слуха си. Аз не можах да изразя радостта си. „Да, приятелю“, продължи търговецът, „аз съм добре изпитал твоето благоразумие. Ти излезе победител и аз давам моята Фатиме на тебе, като съм уверен, че ти ще я направиш щастлива. Вярно е, че аз планирах да я дам на по-виден зет. Пашата Максуд я е поискал за жена, но като разпитах, аз узнах, че той употребява опиум прекомерно. А моята дъщеря никога не ще бъде жена на едного, който половината ден е луд, а другата половина — меланхолен идиот. Аз не се боя от това, че ще откажа на пашата, защото имам влиятелни приятели, които са приятели и на великия везир. А тоя ще го застави да слуша разума и тихо да се подчини на разочарованието, което той справедливо заслужва.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тежести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и жестокост на първите, и за крайното изтощаване на вторите.
Това е безспорно. Всеки народ и всеки човек цени свободата си, мечтае и работи за запазването й, и не се съгласява да я продаде другиму в замяна на каквито и да било права и привилегии. С горния факт за господството на една от най-големите империи на земята ние дадохме само един типичен пример на завладяване на слабите от по-силните. Но има още много подобни примери в историята на народите. Никаква Божия правда и никакво съзнание за духовна отговорност не съществува и до днес в международните отношения. Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тежести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и жестокост на първите, и за крайното изтощаване на вторите. Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина! „Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр. и пр. Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване. Тъй, в тоя порочен кръг, се движат отношенията между народите, в очакване на нови катастрофи.
към текста >>

„Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр.
С горния факт за господството на една от най-големите империи на земята ние дадохме само един типичен пример на завладяване на слабите от по-силните. Но има още много подобни примери в историята на народите. Никаква Божия правда и никакво съзнание за духовна отговорност не съществува и до днес в международните отношения. Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тежести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и жестокост на първите, и за крайното изтощаване на вторите. Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина! „Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр. и пр. Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване. Тъй, в тоя порочен кръг, се движат отношенията между народите, в очакване на нови катастрофи. Това грозно положение се констатира и във вътрешния живот на отделните народи. Материално по-силните съсловия и класи потискат, и експлоатират по-слабите.
към текста >>

Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване.
Никаква Божия правда и никакво съзнание за духовна отговорност не съществува и до днес в международните отношения. Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тежести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и жестокост на първите, и за крайното изтощаване на вторите. Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина! „Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр. и пр. Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване. Тъй, в тоя порочен кръг, се движат отношенията между народите, в очакване на нови катастрофи. Това грозно положение се констатира и във вътрешния живот на отделните народи. Материално по-силните съсловия и класи потискат, и експлоатират по-слабите. Но и едните, и другите, неспособни да проникнат във великите закони на живота, прокламирани от Христа, встъпват в отчаяни междуособни борби все на почвата на материализма. Държавниците изчерпват всичкия си умствен багаж само в измисляне начини и средства за изсмукване податните сили на народа, за да се поддържа излишния лукс в управлението.
към текста >>

НАГОРЕ

0.78029894828796