Търсене в текстове за 'Пилат'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 117 резултата в 30 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Интересни прояви в живота на растенията и животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Природата е създала пилата в езика на охлюва.
Например, растението Ficus carica има хоризонтални странични клони, дълги до 50 метра. За да се подпират те, организмът пуска от тия клони отвесно надолу други клони, които можем да наречем „въздушни корени”. Те щом дойдат до земята, пускат в нея същински корени и по тоя начин стават отлична подпора на страничните клони. Тези въздушни корени, когато се спущат към земята, са тънки нишки, дебели колкото пръст, но щом достигнат земята, стават дебели, за да изпълнят добре ролята на подпори на страничните клони. Те играят такава роля, каквато играят стълбовете в зданията. Природата е създала пилата в езика на охлюва. Измислила е триона в челюстите на пиявицата. Измислила е парашута много време преди човека. Такива са плодовете на глухарчето. Дълбокоморските риби са създали светещи органи, в които са приложили един принцип на оптиката - принципа на рефлектора. Милиони години преди изнамирането на кабела от човека, природата е създала нещо като кабел.
към текста >>

2. СЪДЪРЖАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

г) Рапорта на Пилат Понтийски до императора Тиберий .....113
6. Исус от Назарет .......... 86 7. Исторически сведения за съществуването на Исус Христос..106 а) Източници от еврейски произход .................106 б) Римски източници .....108 в) Новооткрит есейски пергамент ....................110 г) Рапорта на Пилат Понтийски до императора Тиберий .....113 8. Йоан Кръстител ......124 а) Йоан Кръстител в светлината на Окултната Наука.... 132 9. Призоваване на учениците ......... 144 а) Начало на Благовестието ................... 148 10. Езотеричният кръг на учениците.................. 150
към текста >>

3. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

И Учителят казва някъде, че когато Пилат му казва, че има власт да го разпне или да го пусне, Учителят казва, че Христос му казал: Аз ти заповядвам да Ме разпънеш.
Да се мисли, че предаването на Христа, съденето и разпятието са случайни явления, това говори за повърхностно разбиране. Когато на Тайната вечеря питат Христа, кой ще го предаде, той казва: "На когото подам затопения залък". И след като Юда взема залъка, Христос му казва: "Хайде, каквото има да вършиш, върши го". После, когато Петър иска да го възпре да не се предава и подлага на страдание и разпятие, той казва: Махни се от Мене, Сатана, защото Аз за този час съм дошъл. И Учителят казва някъде, че когато Пилат му казва, че има власт да го разпне или да го пусне, Учителят казва, че Христос му казал: Аз ти заповядвам да Ме разпънеш. Това е казано в Евангелието с думите: Ако не ти е дадено отгоре, ти не би имал власт. Значи, Волята на Бога, Волята на Логоса е била да бъде разпънат. Разпъването на Христа е свързано с много Тайни, за които сега няма да говоря. Само споменавам, че тези явления не са случайни, а са в плана на човешкото развитие. Силите на Христа трябваше да проникнат както в земята, за да спрат инволюционния процес, така и в човешките души, да им даде сила да се издигнат до Духа, да се съединят с Духа, да получат безсмъртие.
към текста >>

4. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

За него Пилат казва: "Ето истинският Човек, в когото живеят Любовта, Мъдростта и Истината и който ги прилага".
Няма и в космоса - вън и в мистичните дълбини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от онова, олицетворено в Христа". "Христос е едновременно и историческа личност, въплътена на земята в тялото на Исус от Назарет, и същевременно се изявява в душите на хората като Принцип на Любовта, който организира душевния живот - това е мистичния Христос. Изявен в Космоса като Проявен Бог, това е космичния Христос. Но като историческа личност, като мистична сила и като космическа същност Христос е един и същ - Проявеният Бог, изявен в трите плоскости на Битието - Космос, човечество и човек". "Проявен на земята в даден исторически момент като отделен човек, като образец на истински човек, Той е историческият Христос. За него Пилат казва: "Ето истинският Човек, в когото живеят Любовта, Мъдростта и Истината и който ги прилага". Познат вътрешно, Той става мистичен, а схванат и познат като проявен Бог, като Разумна организираща Сила в Космоса, Той е космичен. Това показва, че Проявеният Бог работи както в Космоса, така и в човешката душа и в цялото човечество. Защото човечеството като цяло представя физическата страна на Христа. Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно, това е физическата страна на Христа. Всички Ангели, събрани в Сърцето на Христа, представят Божествената му страна.
към текста >>

И когато се роди Христос за вас, тогаз ще бъдат там и Ирод, и Пилат, и първосвещеника Кайяфа".
Затова ние трябва да тържествуваме". "Когато се очистите и станете умни, постепенно когато се съгради вашия Храм, ще дойде и ще се роди Господ в него. А това, че се родил Исус Христос преди две хиляди години в Палестина, ни най-малко няма да ви ползва. Може да пеете тази песен още четири хиляди години, тя няма да ви помогне. Ще се издигнете само когато Ангелите влязат във вашата душа и кажат: Днес се роди в дома Давидов Спасителят. И когато се роди Христос за вас, тогаз ще бъдат там и Ирод, и Пилат, и първосвещеника Кайяфа". "Христос е израз на Втория Принцип на Бога, Той има стремеж да обедини всички същества. Това е стремежът на Христа да се прояви Бог индивидуално във всяка душа. Бог иска да си създаде в света малки къщички, в които да живее. Желанието на Христа, желанието на Втория Принцип е да вземе надмощие над клетките, монадите и да ги направи неразрушими, безсмъртни. Само тогава ще минем от преходното към неизменното.
към текста >>

5. 7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

Той на два пъти споменава за Него, като говори за времето на Понтий Пилат, между другото казва така:
Твърде важно е следното място в Талмуда, което буквално гласи така: "В началото на празника пасха, Исус от Назарет беше повесен. Четиридесет деня преди това тичаше глашатай, от всички страни викаше: Исус от Назарет трябва да бъде убит с камъни, защото се занимава с магьосничество, съблазнява Израиля и го прави да отпадне от неговата вяра. Който знае за Него оправдание, нека дойде и да го каже. Но не се намери никакво оправдание и Той биде повесен в навечерието на празника пасха". 2. Йосиф Флавий, еврейски историк, в своята книга "Юдейска археология" споменава за Исус без да говори обширно. Той на два пъти споменава за Него, като говори за времето на Понтий Пилат, между другото казва така: "По това време (времето на въстанието срещу Пилат, който искал с храмови пари да прокара вода в Ерусалим от далечни извори), живял Исус, мъдър човек, ако изобщо би следвало да се нарече човек. Защото Той вършел съвършено убедителни работи, бил Учител на всички онези човеци, които били готови с радост да приемат Истината. Той привлякъл към Себе Си мнозина както от юдеите, така и от елините. Това е бил Христос (Месия) и макар Пилат поради оплакването на някои знатни хора от нашите, Го осъдил на кръстна смърт, то ония, които още отначалото Го обичали, не Му изневерили, защото Той им се явил на гретия ден отново жив, както предсказвали Божествените пророци. Затова и за още хиляди други чудесни работи, отнасящи се за Него и до днес съществува поклонението на християните, които така се наричат според Неговото Име".
към текста >>

"По това време (времето на въстанието срещу Пилат, който искал с храмови пари да прокара вода в Ерусалим от далечни извори), живял Исус, мъдър човек, ако изобщо би следвало да се нарече човек.
Четиридесет деня преди това тичаше глашатай, от всички страни викаше: Исус от Назарет трябва да бъде убит с камъни, защото се занимава с магьосничество, съблазнява Израиля и го прави да отпадне от неговата вяра. Който знае за Него оправдание, нека дойде и да го каже. Но не се намери никакво оправдание и Той биде повесен в навечерието на празника пасха". 2. Йосиф Флавий, еврейски историк, в своята книга "Юдейска археология" споменава за Исус без да говори обширно. Той на два пъти споменава за Него, като говори за времето на Понтий Пилат, между другото казва така: "По това време (времето на въстанието срещу Пилат, който искал с храмови пари да прокара вода в Ерусалим от далечни извори), живял Исус, мъдър човек, ако изобщо би следвало да се нарече човек. Защото Той вършел съвършено убедителни работи, бил Учител на всички онези човеци, които били готови с радост да приемат Истината. Той привлякъл към Себе Си мнозина както от юдеите, така и от елините. Това е бил Христос (Месия) и макар Пилат поради оплакването на някои знатни хора от нашите, Го осъдил на кръстна смърт, то ония, които още отначалото Го обичали, не Му изневерили, защото Той им се явил на гретия ден отново жив, както предсказвали Божествените пророци. Затова и за още хиляди други чудесни работи, отнасящи се за Него и до днес съществува поклонението на християните, които така се наричат според Неговото Име". На друго място Йосиф Флавий съобщава следното за Исус: Първосвещеникът Ана във времето след смъртта на римския управител Фест, докато дойде заместникът му Албин, 62-та година след Христа, побързал едного човека па име Яков, брат на Исус, наречен Месия, заедно с още други, които той обвинява, че нарушили закона на Тора, да ги доведе пред Синедриона и да ги осъди на смърт чрез убиване с камъни".
към текста >>

Това е бил Христос (Месия) и макар Пилат поради оплакването на някои знатни хора от нашите, Го осъдил на кръстна смърт, то ония, които още отначалото Го обичали, не Му изневерили, защото Той им се явил на гретия ден отново жив, както предсказвали Божествените пророци.
2. Йосиф Флавий, еврейски историк, в своята книга "Юдейска археология" споменава за Исус без да говори обширно. Той на два пъти споменава за Него, като говори за времето на Понтий Пилат, между другото казва така: "По това време (времето на въстанието срещу Пилат, който искал с храмови пари да прокара вода в Ерусалим от далечни извори), живял Исус, мъдър човек, ако изобщо би следвало да се нарече човек. Защото Той вършел съвършено убедителни работи, бил Учител на всички онези човеци, които били готови с радост да приемат Истината. Той привлякъл към Себе Си мнозина както от юдеите, така и от елините. Това е бил Христос (Месия) и макар Пилат поради оплакването на някои знатни хора от нашите, Го осъдил на кръстна смърт, то ония, които още отначалото Го обичали, не Му изневерили, защото Той им се явил на гретия ден отново жив, както предсказвали Божествените пророци. Затова и за още хиляди други чудесни работи, отнасящи се за Него и до днес съществува поклонението на християните, които така се наричат според Неговото Име". На друго място Йосиф Флавий съобщава следното за Исус: Първосвещеникът Ана във времето след смъртта на римския управител Фест, докато дойде заместникът му Албин, 62-та година след Христа, побързал едного човека па име Яков, брат на Исус, наречен Месия, заедно с още други, които той обвинява, че нарушили закона на Тора, да ги доведе пред Синедриона и да ги осъди на смърт чрез убиване с камъни". Йосиф Флавий споменава за Йоан Кръстител следното: Той бе превъзходен мъж и увещаваше юдеите да проявяват приложение в добродетели и справедлив живот по между си, да се упражняват в благочестие спрямо Бога и да дохождат при Йоан да се кръстят. Когато много народ се обърнал към него, той Ирод, се уплашил твърде много като си помислил, че такова голямо влияние върху масите може да предизвика въстание, понеже изглежда мнозина са следвали съветите на Йоан Кръстител. Затова Йоан бе хвърлен в окови поради подозрението на Ирод и докаран в споменатата по-рано крепост Махерон и тук бе умъртвен"
към текста >>

Като обяснява произхода на това название, по-нататък той казва: "Христос, от когото християните водят своето име, във времето на император Тиберий, посредством управителя Понтий Пилат бил осъден на смърт".
Когато много народ се обърнал към него, той Ирод, се уплашил твърде много като си помислил, че такова голямо влияние върху масите може да предизвика въстание, понеже изглежда мнозина са следвали съветите на Йоан Кръстител. Затова Йоан бе хвърлен в окови поради подозрението на Ирод и докаран в споменатата по-рано крепост Махерон и тук бе умъртвен" Римски източници: 1. Тацит, римски историк, живял от 55 до 117 година след Христа, който е ненавиждал християните. Според него Нерон е приписал на християните запалването на Рим като ги наричал "хора, които народът и без това ненавижда за техните пороци и ги нарича християни". Като обяснява произхода на това название, по-нататък той казва: "Христос, от когото християните водят своето име, във времето на император Тиберий, посредством управителя Понтий Пилат бил осъден на смърт". 2. Светоний, друг римски историк, живял от 65 до 135 година след Христа ни дава някои сведения за Христа, които не са от малко значение. В своята книга "Дванадесетте цезари" той говори за едно месиянско движение по времето на царуването на Клавдий, който царувал от 41 до 54 година. В неговата книга се казва буквално така: "Юдеите, които заради Христа вдигнаха голям шум, Клавдий ги изгони от Рим". 3. Целзиус, римски писател и философ, също дава оскъдни сведения за Христа. Той е от големите противници на християнството и е написал специална книга, озаглавена: "Истинско слово", в което е събрал всички измислици, хули, клевети и лъжи против християнството.
към текста >>

4. Писмо от Лентул Пилат до Римския император.
Той е от големите противници на християнството и е написал специална книга, озаглавена: "Истинско слово", в което е събрал всички измислици, хули, клевети и лъжи против християнството. Ориген сериозно, дълбоко и с факти разкритикувал и опровергал всички лъжи на Целзиус. В своята книга Целзиус казва буквално: "Би било съвършено недопустимо, щото такъв човек като Исус, който е предназначен да въплъщава в Себе Си Божествени добродетели и премъдрост, съвсем не се е различавал от останалата маса по някои свои изключителни качества. Заедно с това Исус бил толкова обикновен човек, както всички други. Той бил и малък на ръст, както се говори в разказите за него, не е красив, във външността му нямало и сянка от благородство". 4. Писмо от Лентул Пилат до Римския император. Ваше императорско Величие, разбрах доколко желаете да се извести и ето според изследването си първи разказвам подробно: Помежду нас се яви един добър човек на име Исус Христос, за Когото народът говори, че е истински пророк и създател на всички твари, които се намират на небето и земята. Наистина, о Царю, за Него много чудеса слушам всеки ден. Този човек, наричан Исус Христос, само с едно продумване мъртвите възкресява, болните оздравява.
към текста >>

Публий Лентул Пилат.
Според както разказват, не са виждали такъв учен човек, дори мнозина вярват и казват, че е Бог. Някои го укоряват, показвал незаконността на царските ви закони, затова се обезпокоявам от четата на тези злодейци. Изповядвам, че никого не е докачил, а мнозина са се сподобили с добрината му. Писах настоящето си, за да се съобразявам със заповедите на Вашето императорско Величество. Ваш роб юдейски, управител Публий Лентул Пилат. (Преведено от арабски; оригиналът се пази в библиотеката на кесарите в Рим). 6. Новооткритият есейски пергамент. Той е открит в едно абисинско търговско представителство в Александрия и представлява писмо, написано на латински върху пергамент, намерено в Александрия в една забравена библиотека в едно старо здание, обитавано някога от монаси. То е превеждано под заглавие: "Важни исторически разкрития върху истинския начин, по който Исус умрял, според един древен ръкопис, намерен в Александрия".
към текста >>

6. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ
ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ (Исторически документ) В числото на историческите документи (извън църковните книжовни паметници), запазени от времето, когато на земята е живял Господ Исус Христос, които свидетелстват за Него, влиза и тъй нареченият "Акта Пилати". Уместно е да се изтъкне, че този документ е бил подложен на щателно критично изследване от учените, които установяват следното: Още в края на втория век след Христа, бележитият за времето си адвокат езичник, знаменитият Тертулиян (род. 155 г.) от Картаген, впоследствие приел християнската вяра, донесъл на императора и римския сенат, че в имперските архиви в Рим се пази документ по съдебния процес срещу Исус Христос, докладван от Пилат на императора Тиберий (37 г. сл. Хр.), за което е споменато в книгата на Тертулиян Апология - защита на християнската религия", представена в Римския сенат към 200-та година, гл. 21.
към текста >>

(Исторически документ) В числото на историческите документи (извън църковните книжовни паметници), запазени от времето, когато на земята е живял Господ Исус Христос, които свидетелстват за Него, влиза и тъй нареченият "Акта Пилати".
ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ (Исторически документ) В числото на историческите документи (извън църковните книжовни паметници), запазени от времето, когато на земята е живял Господ Исус Христос, които свидетелстват за Него, влиза и тъй нареченият "Акта Пилати". Уместно е да се изтъкне, че този документ е бил подложен на щателно критично изследване от учените, които установяват следното: Още в края на втория век след Христа, бележитият за времето си адвокат езичник, знаменитият Тертулиян (род. 155 г.) от Картаген, впоследствие приел християнската вяра, донесъл на императора и римския сенат, че в имперските архиви в Рим се пази документ по съдебния процес срещу Исус Христос, докладван от Пилат на императора Тиберий (37 г. сл. Хр.), за което е споменато в книгата на Тертулиян Апология - защита на християнската религия", представена в Римския сенат към 200-та година, гл. 21. В том пети на тази "Апология" Тертулиян посочва, че още Св.
към текста >>

155 г.) от Картаген, впоследствие приел християнската вяра, донесъл на императора и римския сенат, че в имперските архиви в Рим се пази документ по съдебния процес срещу Исус Христос, докладван от Пилат на императора Тиберий (37 г. сл.
ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ (Исторически документ) В числото на историческите документи (извън църковните книжовни паметници), запазени от времето, когато на земята е живял Господ Исус Христос, които свидетелстват за Него, влиза и тъй нареченият "Акта Пилати". Уместно е да се изтъкне, че този документ е бил подложен на щателно критично изследване от учените, които установяват следното: Още в края на втория век след Христа, бележитият за времето си адвокат езичник, знаменитият Тертулиян (род. 155 г.) от Картаген, впоследствие приел християнската вяра, донесъл на императора и римския сенат, че в имперските архиви в Рим се пази документ по съдебния процес срещу Исус Христос, докладван от Пилат на императора Тиберий (37 г. сл. Хр.), за което е споменато в книгата на Тертулиян Апология - защита на християнската религия", представена в Римския сенат към 200-та година, гл. 21. В том пети на тази "Апология" Тертулиян посочва, че още Св. апостол Петър настоявал пред император Тиберий да тури рапорта на Пилат в имперския архив, което Тиберий изпълнил. За този доклад на Пилат споменава и прочутият древен историк, императорски проконсул в Мала Азия Тацин (ок. 120 г.), автор на "Аналите" (виж кн.
към текста >>

апостол Петър настоявал пред император Тиберий да тури рапорта на Пилат в имперския архив, което Тиберий изпълнил.
Уместно е да се изтъкне, че този документ е бил подложен на щателно критично изследване от учените, които установяват следното: Още в края на втория век след Христа, бележитият за времето си адвокат езичник, знаменитият Тертулиян (род. 155 г.) от Картаген, впоследствие приел християнската вяра, донесъл на императора и римския сенат, че в имперските архиви в Рим се пази документ по съдебния процес срещу Исус Христос, докладван от Пилат на императора Тиберий (37 г. сл. Хр.), за което е споменато в книгата на Тертулиян Апология - защита на християнската религия", представена в Римския сенат към 200-та година, гл. 21. В том пети на тази "Апология" Тертулиян посочва, че още Св. апостол Петър настоявал пред император Тиберий да тури рапорта на Пилат в имперския архив, което Тиберий изпълнил. За този доклад на Пилат споменава и прочутият древен историк, императорски проконсул в Мала Азия Тацин (ок. 120 г.), автор на "Аналите" (виж кн. 15, гл. 44). Също така и бележитият древен църковен историк Евсевий Кесарийски (341 г.) в своята "Църковна история", кн. 1, гл.
към текста >>

За този доклад на Пилат споменава и прочутият древен историк, императорски проконсул в Мала Азия Тацин (ок.
Още в края на втория век след Христа, бележитият за времето си адвокат езичник, знаменитият Тертулиян (род. 155 г.) от Картаген, впоследствие приел християнската вяра, донесъл на императора и римския сенат, че в имперските архиви в Рим се пази документ по съдебния процес срещу Исус Христос, докладван от Пилат на императора Тиберий (37 г. сл. Хр.), за което е споменато в книгата на Тертулиян Апология - защита на християнската религия", представена в Римския сенат към 200-та година, гл. 21. В том пети на тази "Апология" Тертулиян посочва, че още Св. апостол Петър настоявал пред император Тиберий да тури рапорта на Пилат в имперския архив, което Тиберий изпълнил. За този доклад на Пилат споменава и прочутият древен историк, императорски проконсул в Мала Азия Тацин (ок. 120 г.), автор на "Аналите" (виж кн. 15, гл. 44). Също така и бележитият древен църковен историк Евсевий Кесарийски (341 г.) в своята "Църковна история", кн. 1, гл. 9 споменава за представения в Рим "Актове на Пилата" във връзка със съдебния процес срещу Исус Христос.
към текста >>

9 споменава за представения в Рим "Актове на Пилата" във връзка със съдебния процес срещу Исус Христос.
За този доклад на Пилат споменава и прочутият древен историк, императорски проконсул в Мала Азия Тацин (ок. 120 г.), автор на "Аналите" (виж кн. 15, гл. 44). Също така и бележитият древен църковен историк Евсевий Кесарийски (341 г.) в своята "Църковна история", кн. 1, гл. 9 споменава за представения в Рим "Актове на Пилата" във връзка със съдебния процес срещу Исус Христос. За тези документи на Пилат свидетелства и един от най-учените мъже през втория век Иустин Философ (165 г.), като дори визира някои пасажи от рапорта на Пилат в своята "Апология" (кн. 1, гл. 35). Във връзка с това в научното богословие съществува убеждението, че наистина такъв рапорт на Пилат е историческа действителност. Честта той да бъде намерен е паднала на немския учен д-р К. Тишендорф, който през лятото на 1944 година проучвайки древните ръкописи на Римската империя, съвсем случайно се натъкнал на частната Императорска архива, на преписките от епохата на Тиберий Цезар.
към текста >>

За тези документи на Пилат свидетелства и един от най-учените мъже през втория век Иустин Философ (165 г.), като дори визира някои пасажи от рапорта на Пилат в своята "Апология" (кн.
120 г.), автор на "Аналите" (виж кн. 15, гл. 44). Също така и бележитият древен църковен историк Евсевий Кесарийски (341 г.) в своята "Църковна история", кн. 1, гл. 9 споменава за представения в Рим "Актове на Пилата" във връзка със съдебния процес срещу Исус Христос. За тези документи на Пилат свидетелства и един от най-учените мъже през втория век Иустин Философ (165 г.), като дори визира някои пасажи от рапорта на Пилат в своята "Апология" (кн. 1, гл. 35). Във връзка с това в научното богословие съществува убеждението, че наистина такъв рапорт на Пилат е историческа действителност. Честта той да бъде намерен е паднала на немския учен д-р К. Тишендорф, който през лятото на 1944 година проучвайки древните ръкописи на Римската империя, съвсем случайно се натъкнал на частната Императорска архива, на преписките от епохата на Тиберий Цезар. В пакета със съдебните дела Тишендорф намерил един документ на латински език, доста ситен ръкопис.
към текста >>

Във връзка с това в научното богословие съществува убеждението, че наистина такъв рапорт на Пилат е историческа действителност.
Също така и бележитият древен църковен историк Евсевий Кесарийски (341 г.) в своята "Църковна история", кн. 1, гл. 9 споменава за представения в Рим "Актове на Пилата" във връзка със съдебния процес срещу Исус Христос. За тези документи на Пилат свидетелства и един от най-учените мъже през втория век Иустин Философ (165 г.), като дори визира някои пасажи от рапорта на Пилат в своята "Апология" (кн. 1, гл. 35). Във връзка с това в научното богословие съществува убеждението, че наистина такъв рапорт на Пилат е историческа действителност. Честта той да бъде намерен е паднала на немския учен д-р К. Тишендорф, който през лятото на 1944 година проучвайки древните ръкописи на Римската империя, съвсем случайно се натъкнал на частната Императорска архива, на преписките от епохата на Тиберий Цезар. В пакета със съдебните дела Тишендорф намерил един документ на латински език, доста ситен ръкопис. Той имал надписа: "До Императора Тибериус, рапорт на Пилат Понтийски, императорски наместник в Иудея". Ето съдържанието на този исторически документ.
към текста >>

Той имал надписа: "До Императора Тибериус, рапорт на Пилат Понтийски, императорски наместник в Иудея".
1, гл. 35). Във връзка с това в научното богословие съществува убеждението, че наистина такъв рапорт на Пилат е историческа действителност. Честта той да бъде намерен е паднала на немския учен д-р К. Тишендорф, който през лятото на 1944 година проучвайки древните ръкописи на Римската империя, съвсем случайно се натъкнал на частната Императорска архива, на преписките от епохата на Тиберий Цезар. В пакета със съдебните дела Тишендорф намерил един документ на латински език, доста ситен ръкопис. Той имал надписа: "До Императора Тибериус, рапорт на Пилат Понтийски, императорски наместник в Иудея". Ето съдържанието на този исторически документ. (Превод според в. "Будапести хивлар", бр. 96, 1899г. ) До Императора Тиберий,
към текста >>

Пилате, мъжо!
- Мъжо, внимавай, не прави зло на този свят човек. Миналата нощ видях насън: Той ходеше по вода и се издигна във въздуха. Вятърът и вълните Мму се покоряваха. Потокът от Кедронската река течеше кървав. Слънцето се помрачи като начумерената Веста. Пилате, мъжо! Ти си изправен пред голяма опасност, ако не послушаш думите на своята жена. Излязох на съдийското място заедно със свитата си. Попитах тълпата какво иска. - Смърт на Назарянина! - извика тълпата.
към текста >>

Историческите последици от доклада на Пилат за чудесата, разпъването и възкресението на Христа, известни на всички в Палестина, където мнозина Го почитали като Бог, са имали за резултат предложението на император Тиберий римският сенат да прогласи Исус за Бог и да постави Името Му в числото на римските богове.
Учениците на Исус обявяват по цяла Юдея, че Той бил възкръснал, както бил и предсказал. Имам дълг да ви рапортирам, Ваше Величество, за всичко, което съм чул и видял, което изпълнявам с настоящото писмо. След като се беше всичко свършило на заранта чух тръбен звук, погледнах към Кесарийската порта и видях един отряд от 2000 войници, които ми идват на помощ, като пътували през цялата нощ, но вече бяхме пред свършен факт. С това закъснение в точност, се изпълниха пророческите думи на Исус". Достоверността на този рапорт потвърждават още и следните обстоятелства: Историческите последици от доклада на Пилат за чудесата, разпъването и възкресението на Христа, известни на всички в Палестина, където мнозина Го почитали като Бог, са имали за резултат предложението на император Тиберий римският сенат да прогласи Исус за Бог и да постави Името Му в числото на римските богове. "Съгласявайки се да признае Божествеността на Исуса Христа, Тиберий не само че не гонил християните, но даже заплашвал със смъртно наказание всички, които са ги преследвали; през времето, когато той е управлявал римската империя християнството се е разпространявало свободно и спокойно В нея". (Професор Б. Ил. Гладков, "Евангелието на Царството Божие") . Според едно предание Тиберий е получил чудесно изцеление от неръкотворния образ на Христа, донесен в Рим от Вероника. За отбелязване е, че император Тиберий е притежавал един смарагд, върху който е бил издълбан портретът на Христа.
към текста >>

1939 година, заедно с текста на писмото, което близкият приятел на Пилат - Публий Лентуло, проконсул на Юдея, е изпратил до Тиберий, което също така дава сведения за Христа.
Според едно предание Тиберий е получил чудесно изцеление от неръкотворния образ на Христа, донесен в Рим от Вероника. За отбелязване е, че император Тиберий е притежавал един смарагд, върху който е бил издълбан портретът на Христа. Този портрет беше публикуван във в. "Зора", София, бр. 5863 от 7. 01. 1939 година, заедно с текста на писмото, което близкият приятел на Пилат - Публий Лентуло, проконсул на Юдея, е изпратил до Тиберий, което също така дава сведения за Христа. Има исторически данни, че по заповед на Пилат от лика на Христа е било снето изображение. (Д-р К. Гейки, Жизнь и учение Христа, Москва, 1802г. , част II, стр. 259). През 1453 г.
към текста >>

Има исторически данни, че по заповед на Пилат от лика на Христа е било снето изображение.
За отбелязване е, че император Тиберий е притежавал един смарагд, върху който е бил издълбан портретът на Христа. Този портрет беше публикуван във в. "Зора", София, бр. 5863 от 7. 01. 1939 година, заедно с текста на писмото, което близкият приятел на Пилат - Публий Лентуло, проконсул на Юдея, е изпратил до Тиберий, което също така дава сведения за Христа. Има исторически данни, че по заповед на Пилат от лика на Христа е било снето изображение. (Д-р К. Гейки, Жизнь и учение Христа, Москва, 1802г. , част II, стр. 259). През 1453 г. този смарагд попаднал в ръцете на султан Баязид след превземането на Цариград.
към текста >>

Имайки предвид факта, че на пасхалния рапорт на Пилат до Цезаря Тиберий направо свидетелстват такива научни авторитети на древността, каквито са знаменитият историк Тацит (1~ви век), Иустин Философ (2 век), Тертулиан (3 век) и бележитият историк Евсевий (4 век), не можем да се съмняваме в наличието на един такъв доклад.
(Д-р К. Гейки, Жизнь и учение Христа, Москва, 1802г. , част II, стр. 259). През 1453 г. този смарагд попаднал в ръцете на султан Баязид след превземането на Цариград. Имайки предвид факта, че на пасхалния рапорт на Пилат до Цезаря Тиберий направо свидетелстват такива научни авторитети на древността, каквито са знаменитият историк Тацит (1~ви век), Иустин Философ (2 век), Тертулиан (3 век) и бележитият историк Евсевий (4 век), не можем да се съмняваме в наличието на един такъв доклад. А със всичко това се обяснява и онази смелост, която е проявила Св. Равноапостолка Мария Магдалина, която е пропътувала до Рим, явила се пред Тиберий и му предала червено яйце, приветствайки го с победния християнски поздрав: "Христос възкресе". (Съдебното решение на Пилат е било намерено през 1509 година в град Амкула, Италия. Виж Ив. Визирев - "Три писма от езичници за Исуса Христа и Пилатовата присъда за Него", Пловдив).
към текста >>

(Съдебното решение на Пилат е било намерено през 1509 година в град Амкула, Италия.
През 1453 г. този смарагд попаднал в ръцете на султан Баязид след превземането на Цариград. Имайки предвид факта, че на пасхалния рапорт на Пилат до Цезаря Тиберий направо свидетелстват такива научни авторитети на древността, каквито са знаменитият историк Тацит (1~ви век), Иустин Философ (2 век), Тертулиан (3 век) и бележитият историк Евсевий (4 век), не можем да се съмняваме в наличието на един такъв доклад. А със всичко това се обяснява и онази смелост, която е проявила Св. Равноапостолка Мария Магдалина, която е пропътувала до Рим, явила се пред Тиберий и му предала червено яйце, приветствайки го с победния християнски поздрав: "Христос възкресе". (Съдебното решение на Пилат е било намерено през 1509 година в град Амкула, Италия. Виж Ив. Визирев - "Три писма от езичници за Исуса Христа и Пилатовата присъда за Него", Пловдив). /Преписано от "Църковен вестник" 71 г., бр. 11, София, събота, 11 април 1970г./
към текста >>

Визирев - "Три писма от езичници за Исуса Христа и Пилатовата присъда за Него", Пловдив).
Имайки предвид факта, че на пасхалния рапорт на Пилат до Цезаря Тиберий направо свидетелстват такива научни авторитети на древността, каквито са знаменитият историк Тацит (1~ви век), Иустин Философ (2 век), Тертулиан (3 век) и бележитият историк Евсевий (4 век), не можем да се съмняваме в наличието на един такъв доклад. А със всичко това се обяснява и онази смелост, която е проявила Св. Равноапостолка Мария Магдалина, която е пропътувала до Рим, явила се пред Тиберий и му предала червено яйце, приветствайки го с победния християнски поздрав: "Христос възкресе". (Съдебното решение на Пилат е било намерено през 1509 година в град Амкула, Италия. Виж Ив. Визирев - "Три писма от езичници за Исуса Христа и Пилатовата присъда за Него", Пловдив). /Преписано от "Църковен вестник" 71 г., бр. 11, София, събота, 11 април 1970г./
към текста >>

7. ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

За него се казва, че бил познат на първосвещеника и затова го пуснали, когато завели Христа при Пилат.
Първоначално с брат си Яков той бил ученик на Йоан Кръстител и когато Исус минал покрай тях, Йоан казал: Ето Агнеца Божий. И те тръгват след Него. Той се отличавал с кротост и решителност, смирен и изпълнен с братска любов. Той е ученикът, когото Исус обичал, което много значи. Той бил неустрашим. За него се казва, че бил познат на първосвещеника и затова го пуснали, когато завели Христа при Пилат. Той е единствен от учениците, присъствал както при съденето на Христос, така и при разпятието. Всички други се разбягали. Затова той единствен описва нещата като очевидец най-вярно, което се оспорва от съвременните изследователи на Евангелието. Той подранил на гроба на Исус при Възкресението. С дързост проповядвал Евангелието в Ерусалим и не се уплашил от затвора, от биенето, от заплашването със смърт.
към текста >>

След много скитания той стигнал в Ерусалим, където намерил служба като дворцов началник при Пилат.
Царицата на острова нямала деца, нямала наследник, затова взема намереното дете и го отглежда като свое собствено. След време тя ражда свое собствено дете, към което била насочена цялата любов. Момчето Юда, както се нарекло намереното момче, обвинило своя несъщ брат в това, че майката се отчуждила от него, често се карал с него и го биел с образа. Това накарало майката да каже на Юда, че той е намерено дете. За да си отмъсти, Юда убил царския син и избягал далеч по света. След много скитания той стигнал в Ерусалим, където намерил служба като дворцов началник при Пилат. Един ден Пилат стоял с Юда в градината на двореца, поглеждайки в градината на съседа, където имало плодни дървета, ябълки. Пилат пожелал да има ябълки от градината на съседа. И Юда като верен служител, пожелал да достави на господаря си това, което желае. Той влязъл в градината на съседа, но се скарал със собственика на градината и го убил, без да знае, че това е неговия баща Рубен. Пилат, за да награди верността на своя верен служител, му подарил къщата на съседа и му дал неговата жена за съпруга.
към текста >>

Един ден Пилат стоял с Юда в градината на двореца, поглеждайки в градината на съседа, където имало плодни дървета, ябълки.
След време тя ражда свое собствено дете, към което била насочена цялата любов. Момчето Юда, както се нарекло намереното момче, обвинило своя несъщ брат в това, че майката се отчуждила от него, често се карал с него и го биел с образа. Това накарало майката да каже на Юда, че той е намерено дете. За да си отмъсти, Юда убил царския син и избягал далеч по света. След много скитания той стигнал в Ерусалим, където намерил служба като дворцов началник при Пилат. Един ден Пилат стоял с Юда в градината на двореца, поглеждайки в градината на съседа, където имало плодни дървета, ябълки. Пилат пожелал да има ябълки от градината на съседа. И Юда като верен служител, пожелал да достави на господаря си това, което желае. Той влязъл в градината на съседа, но се скарал със собственика на градината и го убил, без да знае, че това е неговия баща Рубен. Пилат, за да награди верността на своя верен служител, му подарил къщата на съседа и му дал неговата жена за съпруга. Юда, без да знае, че това е неговата собствена майка, се оженил за Цибора.
към текста >>

Пилат пожелал да има ябълки от градината на съседа.
Момчето Юда, както се нарекло намереното момче, обвинило своя несъщ брат в това, че майката се отчуждила от него, често се карал с него и го биел с образа. Това накарало майката да каже на Юда, че той е намерено дете. За да си отмъсти, Юда убил царския син и избягал далеч по света. След много скитания той стигнал в Ерусалим, където намерил служба като дворцов началник при Пилат. Един ден Пилат стоял с Юда в градината на двореца, поглеждайки в градината на съседа, където имало плодни дървета, ябълки. Пилат пожелал да има ябълки от градината на съседа. И Юда като верен служител, пожелал да достави на господаря си това, което желае. Той влязъл в градината на съседа, но се скарал със собственика на градината и го убил, без да знае, че това е неговия баща Рубен. Пилат, за да награди верността на своя верен служител, му подарил къщата на съседа и му дал неговата жена за съпруга. Юда, без да знае, че това е неговата собствена майка, се оженил за Цибора. Когато веднъж Цибора поискала да облекчи потиснатото си сърце, разказала на Юда за своето пуснато в морето дете.
към текста >>

Пилат, за да награди верността на своя верен служител, му подарил къщата на съседа и му дал неговата жена за съпруга.
След много скитания той стигнал в Ерусалим, където намерил служба като дворцов началник при Пилат. Един ден Пилат стоял с Юда в градината на двореца, поглеждайки в градината на съседа, където имало плодни дървета, ябълки. Пилат пожелал да има ябълки от градината на съседа. И Юда като верен служител, пожелал да достави на господаря си това, което желае. Той влязъл в градината на съседа, но се скарал със собственика на градината и го убил, без да знае, че това е неговия баща Рубен. Пилат, за да награди верността на своя верен служител, му подарил къщата на съседа и му дал неговата жена за съпруга. Юда, без да знае, че това е неговата собствена майка, се оженил за Цибора. Когато веднъж Цибора поискала да облекчи потиснатото си сърце, разказала на Юда за своето пуснато в морето дете. Юда разбрал, че той е това дете и се отчаял от живота. Обаче Цибора, която била християнка, го завела при Христос и Той го взел в кръга на своите ученици. Виждаме, че според легендата преданието за Юда е подобно на това за Едип цар.
към текста >>

8. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Например разказът за срещата при кладенеца в Самария, в 4_та глава, разказът за хляба и живота в 6-та глава, разказът за изцелението на слепородения в 9-та глава и съденето пред Пилат в 18-та и 19-та глава.
Този въпрос подробно е разгледан от Емил Бок в неговата книга "Приноси към разбирането на Евангелието". Също и в книгите на Фридрих Ри- термайер и в книгата на Рудолф Фрилинг "Свещените числа в Евангелието на Йоан" се намират още много ценни сведения върху богатия композиционен строеж на четвъртото Евангелие. Както доказва Фрилинг, числата 7 и 3 са втъкани в неизчерпаемото богатство на Евангелието. Не само това, че първата половина на Евангелието добива своята структура чрез седемте знамения. Не само седемте думи "Аз съм" се нижат като бисерен наниз от шеста до 15-та глава, но всички по-важни събития са изложени в поредица от седем сцени. Например разказът за срещата при кладенеца в Самария, в 4_та глава, разказът за хляба и живота в 6-та глава, разказът за изцелението на слепородения в 9-та глава и съденето пред Пилат в 18-та и 19-та глава. Броени са също и произношенията на думите при отделните положения. Така Фрилинг обръща вниманието, че в първата глава, след края на пролога става три пъти по седем произнасяния на определени думи. Седем пъти говори Йоан Кръстител, седем пъти говори Исус, седем пъти говорят учениците. Също и числото три може да се открие навсякъде. Не само например в думите, произнесени на кръста и три пъти отправения въпрос към Петър от възкръсналия, но преди всичко и в троичния строеж на изреченията, в които са предадени преди всичко думите на Христос навсякъде, където те приемат характер на афоризми.
към текста >>

9. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

В началото тримата Мъдреци от Изток търсят царя на юдеите, а накрая Пилат, като представител на римския цезар признава Исус за Цар на юдеите.
Учениците и противниците образуват главната велика полярност, която прониква Евангелието. Между участниците и противниците стои в средата народът, на който Исус говори и всред който върши своите изцеления. За малките отделни черти, които позволяват да познаем рамките на цялото, ще цитираме само няколко примера. Ангел Господен се явява в началото и в края на Евангелието като действащо лице. В началото той възвестява раждането на Исус, а накрая придружава Възкресението Христово. В началото тримата Мъдреци от Изток търсят царя на юдеите, а накрая Пилат, като представител на римския цезар признава Исус за Цар на юдеите. Както в Евангелието на Йоан, предимно в първата половина, формата на неговия строеж е дадена чрез седемте чудеса, така и за Евангелието на Матей се получава един важен композиционен елемент чрез съдържащите се в него притчи. Евангелието на Матей съдържа два пъти по 7 притчи. Първите 7 притчи се намират в 13-та глава. Втората група от притчи се простира от 18-та до 25-та глава. Но и при двете групи от притчи от най-голямо значение е да се обърне внимание на това, към кого са отправени тези притчи.
към текста >>

10. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

В този смисъл Той се разкри и пред Пилат, когато Го попита: Ти Цар Израилев ли си?
Целият този разговор крие в себе си много Тайни, за някои от които споменах в главата за призоваването на учениците. Натанаил, който е имал известно посвещение, принадлежи на кръга на малките Мистерии, които са символизирани със смоковницата. Той разбира, че пред него стои Един, Който принадлежи към Великите Мистерии и познава в Него въплътения Бог, Логоса и затова казва: Ти си Син Божии, Цар Израилев. Значи, Божият Син е Цар Израилев, Цар на посветените в Божествените Тайни. Тук не става въпрос за цар на еврейския народ, а за Цар - Учител и Ръководител на посветените. В този смисъл Той се разкри и пред Пилат, когато Го попита: Ти Цар Израилев ли си? И Той казва: Ти каза. Тогаз той написа на кръста, защото Христос действително е Цар, но не на земното царство, а на Небесното Царство. По такъв начин се оформя основната ядка на новата езотерична група, която Христос образува всред еврейския народ и всред тогавашното човечество. Нова духовна Светлина навлизаше в света, която прониква човешките глъбини и събужда Божественото, което като зародиш е крито във всяка човешка душа. С пробуждането на това Божествено започва нов етап в човешкото развитие.
към текста >>

11. 6. ПРЕДАВАНЕ И СЪДЕНЕ НА ХРИСТА - СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

След това завеждат Исуса при Пилат, който Го пита: Ти юдейски цар ли си?
И този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника". След това той нарежда и Петър да влезе. И тук Петър три пъти се отрече от Христа. И когато при третия път петелът пропява, той си спомня думите на Христа, че три пъти ще се отрече от Него. Това показва, че Петър е потресен от станалото и не е в нормално съзнание. След това завеждат Исуса при Пилат, който Го пита: Ти юдейски цар ли си? - Исус му отговаря: Моето Царство не е от този свят. Ако беше Царството Ми от този свят, слугите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега Царството Ми не е оттук. Затова Пилат Му казва: Тогаз ти цар ли си? - Исус му отговаря: Ти право казваш, защото Аз съм Цар.
към текста >>

Затова Пилат Му казва: Тогаз ти цар ли си?
Това показва, че Петър е потресен от станалото и не е в нормално съзнание. След това завеждат Исуса при Пилат, който Го пита: Ти юдейски цар ли си? - Исус му отговаря: Моето Царство не е от този свят. Ако беше Царството Ми от този свят, слугите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега Царството Ми не е оттук. Затова Пилат Му казва: Тогаз ти цар ли си? - Исус му отговаря: Ти право казваш, защото Аз съм Цар. Аз затова се родих на този свят, за да свидетелствам за Истината. Всеки, който е от Истината, слуша Моя глас". Пилат не намира никаква вина в Него и иска да Го пусне, но юдеите настояват да им пусне един разбойник Варава, а Него да разпъне. И Пилат сторил, каквото искали юдеите.
към текста >>

Пилат не намира никаква вина в Него и иска да Го пусне, но юдеите настояват да им пусне един разбойник Варава, а Него да разпъне.
А сега Царството Ми не е оттук. Затова Пилат Му казва: Тогаз ти цар ли си? - Исус му отговаря: Ти право казваш, защото Аз съм Цар. Аз затова се родих на този свят, за да свидетелствам за Истината. Всеки, който е от Истината, слуша Моя глас". Пилат не намира никаква вина в Него и иска да Го пусне, но юдеите настояват да им пусне един разбойник Варава, а Него да разпъне. И Пилат сторил, каквото искали юдеите. От 19 глава се описва процесът около разпъването и самото разпъване и след това погребението от Йосиф от Ариматея и Никодим. Войниците изплели трънен венец и го сложили на главата на Исуса, и Го облекли в морава мантия. Пилат пак казва на юдеите, че не намира вина в Него и им казва: "Ето Човекът". Върху този стих Учителят е държал първата си печатана беседа - Ето Човекът.
към текста >>

И Пилат сторил, каквото искали юдеите.
Затова Пилат Му казва: Тогаз ти цар ли си? - Исус му отговаря: Ти право казваш, защото Аз съм Цар. Аз затова се родих на този свят, за да свидетелствам за Истината. Всеки, който е от Истината, слуша Моя глас". Пилат не намира никаква вина в Него и иска да Го пусне, но юдеите настояват да им пусне един разбойник Варава, а Него да разпъне. И Пилат сторил, каквото искали юдеите. От 19 глава се описва процесът около разпъването и самото разпъване и след това погребението от Йосиф от Ариматея и Никодим. Войниците изплели трънен венец и го сложили на главата на Исуса, и Го облекли в морава мантия. Пилат пак казва на юдеите, че не намира вина в Него и им казва: "Ето Човекът". Върху този стих Учителят е държал първата си печатана беседа - Ето Човекът. Пилат като чул, че бил Божи Син, се уплашил, но в разговора с Исуса, той Му казва, че има власт да Го разпне и има власт да Го пусне.
към текста >>

Пилат пак казва на юдеите, че не намира вина в Него и им казва: "Ето Човекът".
Всеки, който е от Истината, слуша Моя глас". Пилат не намира никаква вина в Него и иска да Го пусне, но юдеите настояват да им пусне един разбойник Варава, а Него да разпъне. И Пилат сторил, каквото искали юдеите. От 19 глава се описва процесът около разпъването и самото разпъване и след това погребението от Йосиф от Ариматея и Никодим. Войниците изплели трънен венец и го сложили на главата на Исуса, и Го облекли в морава мантия. Пилат пак казва на юдеите, че не намира вина в Него и им казва: "Ето Човекът". Върху този стих Учителят е държал първата си печатана беседа - Ето Човекът. Пилат като чул, че бил Божи Син, се уплашил, но в разговора с Исуса, той Му казва, че има власт да Го разпне и има власт да Го пусне. Тогава Исус му казва: "Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадена отгоре. Затова по-голям грях имат онези, които Ме предават на тебе". Тази мисъл им показва, че това, което става, е определено така да стане, но въпреки това отговорността по това предаване си пада върху тези, които са го извършили.
към текста >>

Пилат като чул, че бил Божи Син, се уплашил, но в разговора с Исуса, той Му казва, че има власт да Го разпне и има власт да Го пусне.
И Пилат сторил, каквото искали юдеите. От 19 глава се описва процесът около разпъването и самото разпъване и след това погребението от Йосиф от Ариматея и Никодим. Войниците изплели трънен венец и го сложили на главата на Исуса, и Го облекли в морава мантия. Пилат пак казва на юдеите, че не намира вина в Него и им казва: "Ето Човекът". Върху този стих Учителят е държал първата си печатана беседа - Ето Човекът. Пилат като чул, че бил Божи Син, се уплашил, но в разговора с Исуса, той Му казва, че има власт да Го разпне и има власт да Го пусне. Тогава Исус му казва: "Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадена отгоре. Затова по-голям грях имат онези, които Ме предават на тебе". Тази мисъл им показва, че това, което става, е определено така да стане, но въпреки това отговорността по това предаване си пада върху тези, които са го извършили. Исус казва: "Съблазните неизбежно ще дойдат, но горко чрез когото дойдат". И Пилат Го предава на разпъване: "И така, взеха Исуса.
към текста >>

И Пилат Го предава на разпъване: "И така, взеха Исуса.
Пилат като чул, че бил Божи Син, се уплашил, но в разговора с Исуса, той Му казва, че има власт да Го разпне и има власт да Го пусне. Тогава Исус му казва: "Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадена отгоре. Затова по-голям грях имат онези, които Ме предават на тебе". Тази мисъл им показва, че това, което става, е определено така да стане, но въпреки това отговорността по това предаване си пада върху тези, които са го извършили. Исус казва: "Съблазните неизбежно ще дойдат, но горко чрез когото дойдат". И Пилат Го предава на разпъване: "И така, взеха Исуса. И Той, носейки кръста Си, излезе. И дойде на местото, наречено лобно, което на еврейски се казва Голгота, дето Го разпънаха и с Него други двама, от едната и другата страна, а Исус по средата. А Пилат написа и надпис, който постави над Неговия кръст. Писаното гласеше: "Исус Назарянин, юдейският Цар". Това било написано на еврейски, гръцки и латински.
към текста >>

А Пилат написа и надпис, който постави над Неговия кръст.
Тази мисъл им показва, че това, което става, е определено така да стане, но въпреки това отговорността по това предаване си пада върху тези, които са го извършили. Исус казва: "Съблазните неизбежно ще дойдат, но горко чрез когото дойдат". И Пилат Го предава на разпъване: "И така, взеха Исуса. И Той, носейки кръста Си, излезе. И дойде на местото, наречено лобно, което на еврейски се казва Голгота, дето Го разпънаха и с Него други двама, от едната и другата страна, а Исус по средата. А Пилат написа и надпис, който постави над Неговия кръст. Писаното гласеше: "Исус Назарянин, юдейският Цар". Това било написано на еврейски, гръцки и латински. Войниците, които Го разпънали, си разделили дрехите Му, за да се сбъдне Писанието: "Разделиха дрехите Ми и за облеклото Ми хвърлиха жребие... " В този разказ за разпятието са скрити много космични и мистични Тайни. Христос е разпънат между двама разбойници.
към текста >>

12. 2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Другите Евангелия ни показват Христос в пурпурна мантия и с трънен венец пред Пилат.
Обаче, Небесното се изявява на пастирите така, че те го виждат да слиза на Земята и могат да Го търсят и да Му се поклонят на Земята. Тук темата на етерния Христос е третирана образно, живописно. Пастирите приеха Неговите първи лъчи от Светлина. Така темата преминава през цялото Евангелие, за да се разгърне накрая с явяването на Възкръсналия, когато учениците ядат с Христа на брега на езерото. Но преди това Лука ни показва една сцена, която другите Евангелия не съобщават. Другите Евангелия ни показват Христос в пурпурна мантия и с трънен венец пред Пилат. Лука ни показва Христос в бяла дреха пред Ирод. Ирод, който е жаден за сензации, е разочарован от Христос и като знак, че Христос не е някакъв маг, а един невинен, религиозен човек, го облича с бяла дреха. В Евангелието тази сцена е предадена по следния начин: "Когато Ирод видя Исуса, той много се зарадва, защото отдавна горещо желаеше да Го види. Той беше слушал за Него и се надяваше, че ще види едно знамение от Него. И разпита Го за някои неща, но Той не му отговори нищо.
към текста >>

И Ирод Го презря и се подигра облече Го в бяла дреха и отново Го изпрати на Пилата" (23;8-11).
Лука ни показва Христос в бяла дреха пред Ирод. Ирод, който е жаден за сензации, е разочарован от Христос и като знак, че Христос не е някакъв маг, а един невинен, религиозен човек, го облича с бяла дреха. В Евангелието тази сцена е предадена по следния начин: "Когато Ирод видя Исуса, той много се зарадва, защото отдавна горещо желаеше да Го види. Той беше слушал за Него и се надяваше, че ще види едно знамение от Него. И разпита Го за някои неща, но Той не му отговори нищо. И Ирод Го презря и се подигра облече Го в бяла дреха и отново Го изпрати на Пилата" (23;8-11). Тук Ирод, без да знае, разкрива не с думи, а символично една от най-важните Тайни. Както Христос с трънения венец и пурпурната мантия е изявление на душевните Тайни на Христа, Христос, страдащ в човешката душа, така Христос с бялата дреха е символ и изявление на етерните Тайни на Христос, Христос, изявяващ се в етерната Светлина. Това, което тримата ученици видяха на планината на Преображението духом, това, което по-късно ще стане откровение на човечеството като изживяване на апостол Павел пред Дамаск, Ирод го поставя в историята като физически образ - Христос, облечен в бяла дреха, символ на Чистота, светлата сила на етерния свят. Друга, особено характерна за Евангелието на Лука сцена, една от най-важните части на Евангелието за етерния Христос, е разговора на Христос на кръста с единия разбойник. Единият от разбойниците се противопоставя на хуленето на другия и казва на Исус: "Господи, спомни си за мене, когато дойдеш в Твоето Царство" (23:39-43).
към текста >>

13. 8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО - Влад Пашов (1902- 1974)

И затова Той казва на Пилат, когато Го пита "ти цар ли си", отговаря "Цар съм", т.е.
СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО Още от началото на проповедта след Назарет, Христос проповядва в Капернаум, "и се учудваха на учението Му, защото Неговото Слово беше с власт". Словото има власт, когато самият човек е облечен във власт. Каквото каже човекът, облечен във власт, то става. Понеже Христос изгонва бесовете и те Го познават, това показва, че Той има духовна власт и Неговата дума се чува в Духовния свят, Неговото Слово има власт. И затова Той казва на Пилат, когато Го пита "ти цар ли си", отговаря "Цар съм", т.е. разполагам с власт и сила, но Моето царство не е от този свят. Той е Цар в Духовните светове и разполага с голяма власт и сила. На излизане от синагогата в Капернаум го среща човек, хванат от нечист бяс, който извиква със силен глас: "Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познаваме Те Кой си Ти, Светият Божий.
към текста >>

14. 6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Те мислили, че чрез екзекутирането на Исус ще укротят гнева на цезаря и затова, когато Пилат иска да Го пусне, те му казват: "Ако Го освободиш, тогаз ти не си приятел на цезаря".
Но никой не може да служи едновременно на два бога - на Йехова и на Мамона. Като обитава цезар в храма, който е дом на молитва, той е превърнат във вертеп на разбойници. Със своята постъпка Исус обявява война на цезаря. А това създава адски страх у юдеите, защото те считат, че цезарят ще отговори на това деяние срещу неговите функционери, на това оскърбление към него, като окупира напълно храма. За да запазят храма от цезаря, първосвещениците и фарисеите решават да пожертват Христа, за да спечелят благоволението на цезаря. Те мислили, че чрез екзекутирането на Исус ще укротят гнева на цезаря и затова, когато Пилат иска да Го пусне, те му казват: "Ако Го освободиш, тогаз ти не си приятел на цезаря". Обаче проследявайки по-нататък историята виждаме, че пожертването на Исус не принесло никаква полза на юдеите. Цезар Калигула поставя своя образ в Светая Светих, в храма на Ерусалим и не го снема оттам, въпреки молбата на видни юдеи от целия свят, между които е бил и Филон Александрийски. А в 70та година войските на цезаровите Тит и Веспасиян разрушили храма и целия Ерусалим, с което се изпълнило предсказанието на Христа, че камък върху камък няма да остане от тези големи здания. Като разглеждаме очистването на храма на фона на историята, виждаме как действа Христовата воля. С това Той хвърля факела на пожар в цял един свят, обричайки го с това на гибел.
към текста >>

15. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Учениците, които Христос избра, имат едно разбиране за нея: юдейските първенци имат друго разбиране, а римляните в лицето на Пилат имат трето разбиране.
Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете, можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас. Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение". Тогава Юда отива при главните свещеници, за да Го предаде. Те се зарадвали и обещали да му дадат пари. Тук сме в началото на една световно-историческа трагедия, която не се разбира в нейната същина от хората на епохата. Учениците, които Христос избра, имат едно разбиране за нея: юдейските първенци имат друго разбиране, а римляните в лицето на Пилат имат трето разбиране. Учениците, които Христос беше избрал и на които беше поверил едно по-високо разбиране за Битието и Живота, трябваше да имат най-високо разбиране за мисията на Христа. Христос изискваше това от тях, защото ги учеше, запознаваше ги със законите на духовния свят, разкриваше им Своята космична Същност, което стана например при Преображението, и при всички Негови действия. И когато говореше с книжниците, фарисеите и садукеите в присъствието на учениците, Той винаги застъпваше космичното отношение на въпросите, които се повдигаха. Така, когато садукеите повдигат въпроса за Възкресението, Той им казва, че съществата от духовния свят нито се женят, нито за мъж отиват, но са като ангелите на Небето. С това Той им изнася какво е състоянието на душите в Космоса.
към текста >>

А Пилат пита Исус: " Ти юдейски цар ли си?
А виждащите не Го познават. Слепият, който не вижда физически, Го познава. Тук Евангелието иска да каже колко са слепи другите и че този трябваше, за да Го види. Същественото тук е слепотата по отношение на Христа, а не изцелението на слепия. Така че, еврейският народ трябваше да познае Христа като син Давидов, но те не Го познаха; познаха Го само слепите. А Пилат пита Исус: " Ти юдейски цар ли си? " И Той му отговаря: " Ти казваш". Втори път Го пита, Той мълчи. И Пилат се чуди - той характеризира римското неразбиране на нещата. Пилат Го счита за духовен цар на юдеите и затова Го пита: Ти цар на юдеите ли си? В лицето на Пилат римляните трябваше да разберат, че заедно с учението на Христа, юдейската култура се разнася по цялата Римска империя.
към текста >>

И Пилат се чуди - той характеризира римското неразбиране на нещата.
Същественото тук е слепотата по отношение на Христа, а не изцелението на слепия. Така че, еврейският народ трябваше да познае Христа като син Давидов, но те не Го познаха; познаха Го само слепите. А Пилат пита Исус: " Ти юдейски цар ли си? " И Той му отговаря: " Ти казваш". Втори път Го пита, Той мълчи. И Пилат се чуди - той характеризира римското неразбиране на нещата. Пилат Го счита за духовен цар на юдеите и затова Го пита: Ти цар на юдеите ли си? В лицето на Пилат римляните трябваше да разберат, че заедно с учението на Христа, юдейската култура се разнася по цялата Римска империя. Значи учениците трябваше да познаят в Исус кос-мичната същност на Христа; юдеите трябваше да познаят в Него Давидовия син, а римляните трябваше да познаят в Негово лице Този, Който става причина юдейската култура да проникне в света. Разглеждайки този въпрос, Щайнер казва: "Първият въпрос, надраснали ли са апостолите, избраните ученици, в своето разбиране народа? Познават ли те Исус Христос като космически Дух?
към текста >>

Пилат Го счита за духовен цар на юдеите и затова Го пита: Ти цар на юдеите ли си?
Така че, еврейският народ трябваше да познае Христа като син Давидов, но те не Го познаха; познаха Го само слепите. А Пилат пита Исус: " Ти юдейски цар ли си? " И Той му отговаря: " Ти казваш". Втори път Го пита, Той мълчи. И Пилат се чуди - той характеризира римското неразбиране на нещата. Пилат Го счита за духовен цар на юдеите и затова Го пита: Ти цар на юдеите ли си? В лицето на Пилат римляните трябваше да разберат, че заедно с учението на Христа, юдейската култура се разнася по цялата Римска империя. Значи учениците трябваше да познаят в Исус кос-мичната същност на Христа; юдеите трябваше да познаят в Него Давидовия син, а римляните трябваше да познаят в Негово лице Този, Който става причина юдейската култура да проникне в света. Разглеждайки този въпрос, Щайнер казва: "Първият въпрос, надраснали ли са апостолите, избраните ученици, в своето разбиране народа? Познават ли те Исус Христос като космически Дух? Познаха ли те, че между тях има Един, Който не беше само това, което техният външен поглед виждаше като човек, но Който беше в една аура, чрез която на Земята се вливаха космически сили и космически закони?
към текста >>

В лицето на Пилат римляните трябваше да разберат, че заедно с учението на Христа, юдейската култура се разнася по цялата Римска империя.
А Пилат пита Исус: " Ти юдейски цар ли си? " И Той му отговаря: " Ти казваш". Втори път Го пита, Той мълчи. И Пилат се чуди - той характеризира римското неразбиране на нещата. Пилат Го счита за духовен цар на юдеите и затова Го пита: Ти цар на юдеите ли си? В лицето на Пилат римляните трябваше да разберат, че заедно с учението на Христа, юдейската култура се разнася по цялата Римска империя. Значи учениците трябваше да познаят в Исус кос-мичната същност на Христа; юдеите трябваше да познаят в Него Давидовия син, а римляните трябваше да познаят в Негово лице Този, Който става причина юдейската култура да проникне в света. Разглеждайки този въпрос, Щайнер казва: "Първият въпрос, надраснали ли са апостолите, избраните ученици, в своето разбиране народа? Познават ли те Исус Христос като космически Дух? Познаха ли те, че между тях има Един, Който не беше само това, което техният външен поглед виждаше като човек, но Който беше в една аура, чрез която на Земята се вливаха космически сили и космически закони? "
към текста >>

"15-та глава започва с това, че главните свещеници и старейшините предават Исус на Пилат.
51-ви и 52-ри стих се крие много нещо. Новият импулс не запазва нищо от това, което старите епохи са могли да увият около човека. Той няма нищо общо със старото. Новият космичен импулс е съвършено гол. Той остава при Исус от Назарет и ние отново го намираме в 16-та глава, когато жените търсят възкръсналия Исус". "15-та глава започва с това, че главните свещеници и старейшините предават Исус на Пилат. Пилат Го пита: " Ти юдейски цар ли си? " А Исус му отговаря: " Ти казваш". След това Го разпитва още и се чуди, че не отговаря. След това Пилат иска да Го пусне по обичая им, че на празника им е пускал по един затворен. Но те искат да им пусне един разбойник и убиец, а Исус да разпъне.
към текста >>

Пилат Го пита: " Ти юдейски цар ли си?
Новият импулс не запазва нищо от това, което старите епохи са могли да увият около човека. Той няма нищо общо със старото. Новият космичен импулс е съвършено гол. Той остава при Исус от Назарет и ние отново го намираме в 16-та глава, когато жените търсят възкръсналия Исус". "15-та глава започва с това, че главните свещеници и старейшините предават Исус на Пилат. Пилат Го пита: " Ти юдейски цар ли си? " А Исус му отговаря: " Ти казваш". След това Го разпитва още и се чуди, че не отговаря. След това Пилат иска да Го пусне по обичая им, че на празника им е пускал по един затворен. Но те искат да им пусне един разбойник и убиец, а Исус да разпъне. Тогава Пилат Го предава на войниците, които Го обличат в морава царска мантия и сплитат венец от тръни, и го слагат на главата Му, подиграват Му се, бият Го, ругаят Го и накрая разделят дрехите по жребие, и Го разпъват с двамата разбойници - един отдясно и един отляво.
към текста >>

След това Пилат иска да Го пусне по обичая им, че на празника им е пускал по един затворен.
Той остава при Исус от Назарет и ние отново го намираме в 16-та глава, когато жените търсят възкръсналия Исус". "15-та глава започва с това, че главните свещеници и старейшините предават Исус на Пилат. Пилат Го пита: " Ти юдейски цар ли си? " А Исус му отговаря: " Ти казваш". След това Го разпитва още и се чуди, че не отговаря. След това Пилат иска да Го пусне по обичая им, че на празника им е пускал по един затворен. Но те искат да им пусне един разбойник и убиец, а Исус да разпъне. Тогава Пилат Го предава на войниците, които Го обличат в морава царска мантия и сплитат венец от тръни, и го слагат на главата Му, подиграват Му се, бият Го, ругаят Го и накрая разделят дрехите по жребие, и Го разпъват с двамата разбойници - един отдясно и един отляво. По пътя за Голгота срещат Симон Киринееца и го натоварват да носи кръста. "А беше третият час, когато Го разпънаха и надпис беше надписан, който гласеше: Исус, юдейски Цар. И целият народ, и първенците Го хулеха и се подиграваха, и казваха: Другите избавил, пък Себе Си не може да избави.
към текста >>

Тогава Пилат Го предава на войниците, които Го обличат в морава царска мантия и сплитат венец от тръни, и го слагат на главата Му, подиграват Му се, бият Го, ругаят Го и накрая разделят дрехите по жребие, и Го разпъват с двамата разбойници - един отдясно и един отляво.
Пилат Го пита: " Ти юдейски цар ли си? " А Исус му отговаря: " Ти казваш". След това Го разпитва още и се чуди, че не отговаря. След това Пилат иска да Го пусне по обичая им, че на празника им е пускал по един затворен. Но те искат да им пусне един разбойник и убиец, а Исус да разпъне. Тогава Пилат Го предава на войниците, които Го обличат в морава царска мантия и сплитат венец от тръни, и го слагат на главата Му, подиграват Му се, бият Го, ругаят Го и накрая разделят дрехите по жребие, и Го разпъват с двамата разбойници - един отдясно и един отляво. По пътя за Голгота срещат Симон Киринееца и го натоварват да носи кръста. "А беше третият час, когато Го разпънаха и надпис беше надписан, който гласеше: Исус, юдейски Цар. И целият народ, и първенците Го хулеха и се подиграваха, и казваха: Другите избавил, пък Себе Си не може да избави. Христос, Израилевият Цар нека слезе сега от кръста, за да видим и повярваме. Един от разпънатите разбойници Го ругаеше".
към текста >>

"И когато се свечери, понеже беше приготвителен ден, сиреч срещу съботата, дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието Царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска тялото Исусово.
и Исус, като издаде силен вик, издъхна. И завесата на храма се раздра отгоре до долу. А стотникът, който стоеше до Него, като видя, че извика така, рече: Наистина, този човек беше Божи Син". И много от жените, които са ходили с Него, са стояли настрана и са плачели. Между тях е и Мария Магдалина. "И когато се свечери, понеже беше приготвителен ден, сиреч срещу съботата, дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието Царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска тялото Исусово. Пилат се почуди как толкова скоро е издъхнал, но като се увери от стотника, му разреши да снеме тялото Исусово. И той купи плащеницата и го сне, обви го в плащеницата и положи го в гроба, който бе изсечен в скала и превали камък върху гробната врата. Мария Магдалина и Мария, Йосиевата майка, гледаха къде го положиха". Цялата тази глава е изпълнена с окултни факти и процеси. Тук най-напред ни са представени три процеса: един исторически - съденето и разпъването на Исус от Назарет, който е преплетен от много окултни факти.
към текста >>

Пилат се почуди как толкова скоро е издъхнал, но като се увери от стотника, му разреши да снеме тялото Исусово.
И завесата на храма се раздра отгоре до долу. А стотникът, който стоеше до Него, като видя, че извика така, рече: Наистина, този човек беше Божи Син". И много от жените, които са ходили с Него, са стояли настрана и са плачели. Между тях е и Мария Магдалина. "И когато се свечери, понеже беше приготвителен ден, сиреч срещу съботата, дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието Царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска тялото Исусово. Пилат се почуди как толкова скоро е издъхнал, но като се увери от стотника, му разреши да снеме тялото Исусово. И той купи плащеницата и го сне, обви го в плащеницата и положи го в гроба, който бе изсечен в скала и превали камък върху гробната врата. Мария Магдалина и Мария, Йосиевата майка, гледаха къде го положиха". Цялата тази глава е изпълнена с окултни факти и процеси. Тук най-напред ни са представени три процеса: един исторически - съденето и разпъването на Исус от Назарет, който е преплетен от много окултни факти. След това имаме един космичен процес, когато Логосът е разпънат на Кръста на материята и от двете Му страни два други космически духа, които са представители на материята, господари на материалния свят, а Логосът е Господар на духовния свят.
към текста >>

16. 9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

След завръщането на първите три степени, измиването на нозете, бичуването и увенчаването с трънен венец, според Евангелието на Йоан, пред двореца на Пилат са изказани тайнствените думи: "Ето Човекът!
Етерната околност като място на Възкресението - това са гърдите на Космичния човек. Върхът на Небесната сфера, устроен подобно на човешката глава, това е главата на Космичния човек, Главата на света - Възнесението. Микрокосмичният и макрокосмичният човек са устроени еднакво с техния троичен строеж, отивайки отдолу нагоре, от нозете към главата, от земните глъбини към Небесните висини. В средата, в четвъртата степен, между двете троици стои Кръстът на Голгота. Кръстът е Тайната на човешката карма. След завръщането на първите три степени, измиването на нозете, бичуването и увенчаването с трънен венец, според Евангелието на Йоан, пред двореца на Пилат са изказани тайнствените думи: "Ето Човекът! " От първите три степени израства образът на човека. На Кръста става явна Тайната на човешката форма. Физическото тяло на човека е Кръстът. От него израства неговата земна съдба. То е Кръстът, който човек трябва да се научи да взема върху себе си.
към текста >>

Той отиде при Пилат и го помоли за тялото Исусово.
Тук се явява първата от двете тайнствени фигури. В Евангелието е казано: "Накараха да носи кръста Му някой си Симон Киринеец, баща на Александра и Руфа, който минаваше на връщане от нивата". Симон от Киринея, носителят на кръста, води от първите три степени на Макрокосмоса до Кръста. И когато е изпълнена великата среда на Драмата, когато Христос умира на кръста, явява се втората тайнствена фигура - Йосиф от Ариматея. В Евангелието е казано: "Вечерта дойде един богат човек, който се казваше Йосиф и който също беше ученик на Христа. Той отиде при Пилат и го помоли за тялото Исусово. Тогава Пилат заповяда да му го дадат. И Йосиф взе тялото, обви го в чиста ленена пла-щеница и го положи в собствения си гроб, който беше накарал да изсекат в скалата, и повали пред вратата на гроба голям камък." Според Евангелието на Йоан в погребението е участвал и Никодим, друг таен ученик на Христа. Така Йосиф от Ариматея се явява като освободителят от Кръста. Той води от Кръста до трите степени на Макрокосмоса, които започват с полагането в гроба. Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея показват две от най-важните Тайни в живота на човека - въплътяването на човека, което е насочено към Кръста и освобождаването на човека от Кръста-тяло.
към текста >>

Тогава Пилат заповяда да му го дадат.
В Евангелието е казано: "Накараха да носи кръста Му някой си Симон Киринеец, баща на Александра и Руфа, който минаваше на връщане от нивата". Симон от Киринея, носителят на кръста, води от първите три степени на Макрокосмоса до Кръста. И когато е изпълнена великата среда на Драмата, когато Христос умира на кръста, явява се втората тайнствена фигура - Йосиф от Ариматея. В Евангелието е казано: "Вечерта дойде един богат човек, който се казваше Йосиф и който също беше ученик на Христа. Той отиде при Пилат и го помоли за тялото Исусово. Тогава Пилат заповяда да му го дадат. И Йосиф взе тялото, обви го в чиста ленена пла-щеница и го положи в собствения си гроб, който беше накарал да изсекат в скалата, и повали пред вратата на гроба голям камък." Според Евангелието на Йоан в погребението е участвал и Никодим, друг таен ученик на Христа. Така Йосиф от Ариматея се явява като освободителят от Кръста. Той води от Кръста до трите степени на Макрокосмоса, които започват с полагането в гроба. Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея показват две от най-важните Тайни в живота на човека - въплътяването на човека, което е насочено към Кръста и освобождаването на човека от Кръста-тяло. Когато всеки човек стане Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея, тези две душевни Тайни се осъществяват и въплътяват в него.
към текста >>

Другите не присъстват там, когато пред двореца на Пилат бяха произнесени думите: " Ето Човекът!
Съдбата ги заставя да бъдат готови да се намесят там, където учениците на Христа се оказват безсилни да направят необходимото. Учениците бяха заспали в Гетсимания. Тяхното съзнание е, така да се каже, убодено от Скорпиона. Те побягват. Единственият от дванадесетте ученици, който не проспива Голгота, а стои под кръста, е Йоан. Другите не присъстват там, когато пред двореца на Пилат бяха произнесени думите: " Ето Човекът! " Те съвсем не присъстваха при носенето на кръста и при Разпятието. Симон от Киринея замества Симон Петър, който беше готов да умре за Христа и той трябваше да носи кръста от Ерусалим до Голгота. Йосиф от Ариматея идва да заеме мястото на оказалия се безсилен трети ученик в Гетсимания - Яков. Наистина Яков бе имал задачата да осъществи Граала. Той би трябвало да събере кръвта Христова в чашата и да снеме тялото Му от кръста.
към текста >>

17. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Там е казано: „А в това време имаше някои там, които съобщиха за галилейците, чиято кръв Пилат беше смесил с жертвите им.
Самата синагога, със своя консерватизъм, се е втвърдила и вцепенила под влиянието на ариманическите сили. Второто изцеление става в съботен ден в дома на началника юдейски. А фарисеите и техните началници са високомерни, горделиви, под влиянието на Луцифер, изпаднали са в една духовна воднянка и надутост. Във връзка с това, все в дома на фарисея, Христос като вижда, че всички се стремят към най-високото място, казва една притча на гостите, понеже видя, че се стремят да вземат най-първите места: „Когато си поканен от някого на сватба, не сядай на най-първото място, да не би да дойде някой по-благороден от тебе." /14;7-11/. Един друг пример от същия характер се намира в 13-та глава на Евангелието на Лука, който е твърде загадъчен. Там е казано: „А в това време имаше някои там, които съобщиха за галилейците, чиято кръв Пилат беше смесил с жертвите им. Исус им отговори: Мислите ли, че тези галилейци бяха най-грешни от всички други, за да пострадат така? Казвам ви: Не, но и ако вие не станете по-добри, всички ще загинете така. Или мислите ли, че 18-те, върху които падна кулата от Силоах и ги уби, бяха най-виновните от всички хора, които живееха в Ерусалим? Казвам ви: Не, но ако не станете по-добри, така всички ще загинете." /13;1-5/. Христос използва две събития, за да изясни двата принципа на Злото.
към текста >>

Практикуваните в Галилея жертвени култове, които Пилат беше наказал, са действия, които някога в миналото на човечеството, са били правилни, но сега не са на място, защото човечеството е напреднало в своето развитие.
Христос не прави разлика между едното и другото събитие, като и в двата случая казва: Ако не станете по-добри, и вие ще пострадате по същия начин. Това ни показва полярната противоположност на тези събития, което ни дава ключа за правилното им разбиране. Възможност за заблуждения в ариманическо или луциферическо направление съществува не само в моралния живот на отделния човек, но и във взаимодействието на религиозните и култовите течения, представяни от хора. Има течения назадничави, консервативни, които се държат за миналото, на което времето е отминало. А има и такива, които са прекалено модерни, стигащи до луциферическо разложение. Практикуваните в Галилея жертвени култове, които Пилат беше наказал, са действия, които някога в миналото на човечеството, са били правилни, но сега не са на място, защото човечеството е напреднало в своето развитие. Това, което някога е било добро, сега може да приеме характер на Черна Магия. Една група от хора изпада в една стара практика и с това се натоварва с грях. Тази група трябва да понесе последствията на това заблуждение. Както галилейците се придържат към остарелите вече култови действия, така са и всички онези хора, които ако превръщат миналото в настояще, които се придържат към старото и се втвърдяват в него. Затова Христос казва: Всички вие имате дял в ариманическата културна едностранчивост и ако не преодолеете тази едностранчивост, ще ви се случи по някакъв начин това, което се случи на галилейците.
към текста >>

След това тук са Ирод и Пилат, които съдят Христа.
Христос между жертвата в Галилея и кулата в Силоах, Христос между схванатата жена и красничавия мъж, това са предварителни степени на великия образ на Голгота, където се издигат трите кръста: Христос между двамата разбойници. Около Голгота не съществуват никакви случайности, всичко преходно е образ и символ. Всяка фигура е едно еднократно историческо същество и същевременно един вечен образ на Мъдростта. Всички лица, които вземат участие в драмата на Голгота, са действителни лица, но същевременно са представители на известни принципи, които действат във Вселената и живота. Така тук на първо място стои Кайяфа, първосвещеник, представител на книжниците и фарисеите. След това тук са Ирод и Пилат, които съдят Христа. Кайяфа е представител на принципа на Ариман, на принципа на миналото, което втвърдява и вкостенява нещата и води към консерватизъм и догматизъм. Ирод е представител на Луцифер, който е жаден за чудеса и сензации. След това иде Пилат, римлянин, който е най-загадъчната личност. Той не намира вина в Христа и иска да Го пусне. Той е една личност, която е запозната, който е минал през Мистериите, защото и името, което носи, не е негово лично име, а е получено отпосле в Мистериите.
към текста >>

След това иде Пилат, римлянин, който е най-загадъчната личност.
Всички лица, които вземат участие в драмата на Голгота, са действителни лица, но същевременно са представители на известни принципи, които действат във Вселената и живота. Така тук на първо място стои Кайяфа, първосвещеник, представител на книжниците и фарисеите. След това тук са Ирод и Пилат, които съдят Христа. Кайяфа е представител на принципа на Ариман, на принципа на миналото, което втвърдява и вкостенява нещата и води към консерватизъм и догматизъм. Ирод е представител на Луцифер, който е жаден за чудеса и сензации. След това иде Пилат, римлянин, който е най-загадъчната личност. Той не намира вина в Христа и иска да Го пусне. Той е една личност, която е запозната, който е минал през Мистериите, защото и името, което носи, не е негово лично име, а е получено отпосле в Мистериите. Защото изразът Пилат Понтийски е мистериозен израз и означава буквално Морето с колонната врата. Август Стриндберг в своята драма за Христа рисува и групата хора, участващи в мистерийната драма на Голгота, така че става видимо нещо от духовните фигури на тази драма. Той ни представя Ирод, Пилат и Кайяфа, които водят разговор относно Христа.
към текста >>

Защото изразът Пилат Понтийски е мистериозен израз и означава буквално Морето с колонната врата.
Кайяфа е представител на принципа на Ариман, на принципа на миналото, което втвърдява и вкостенява нещата и води към консерватизъм и догматизъм. Ирод е представител на Луцифер, който е жаден за чудеса и сензации. След това иде Пилат, римлянин, който е най-загадъчната личност. Той не намира вина в Христа и иска да Го пусне. Той е една личност, която е запозната, който е минал през Мистериите, защото и името, което носи, не е негово лично име, а е получено отпосле в Мистериите. Защото изразът Пилат Понтийски е мистериозен израз и означава буквално Морето с колонната врата. Август Стриндберг в своята драма за Христа рисува и групата хора, участващи в мистерийната драма на Голгота, така че става видимо нещо от духовните фигури на тази драма. Той ни представя Ирод, Пилат и Кайяфа, които водят разговор относно Христа. Всеки си изказва схващането за Него. В техните лица е охарактеризирана ясно една троица, като отражение на друга Троица, която се проявява в Космоса. Тук Пилат, римлянин, стои между луциферически пламтящият едомитин Ирод и ариманически студеносърдечния юдеин Кайяфа.
към текста >>

Той ни представя Ирод, Пилат и Кайяфа, които водят разговор относно Христа.
След това иде Пилат, римлянин, който е най-загадъчната личност. Той не намира вина в Христа и иска да Го пусне. Той е една личност, която е запозната, който е минал през Мистериите, защото и името, което носи, не е негово лично име, а е получено отпосле в Мистериите. Защото изразът Пилат Понтийски е мистериозен израз и означава буквално Морето с колонната врата. Август Стриндберг в своята драма за Христа рисува и групата хора, участващи в мистерийната драма на Голгота, така че става видимо нещо от духовните фигури на тази драма. Той ни представя Ирод, Пилат и Кайяфа, които водят разговор относно Христа. Всеки си изказва схващането за Него. В техните лица е охарактеризирана ясно една троица, като отражение на друга Троица, която се проявява в Космоса. Тук Пилат, римлянин, стои между луциферически пламтящият едомитин Ирод и ариманически студеносърдечния юдеин Кайяфа. Трите кръста на Голгота хвърлят своите сенки напред в образа на представителите на онези течения на човечеството, на които се пада ролята да издигнат кръста на Христа. Ариманически черното на Кайяфа и луциферически червеното на Ирод се отразяват в бялата тога на римлянина Пилат, който е една от най-вълнуващите фигури в човешката история.
към текста >>

Тук Пилат, римлянин, стои между луциферически пламтящият едомитин Ирод и ариманически студеносърдечния юдеин Кайяфа.
Защото изразът Пилат Понтийски е мистериозен израз и означава буквално Морето с колонната врата. Август Стриндберг в своята драма за Христа рисува и групата хора, участващи в мистерийната драма на Голгота, така че става видимо нещо от духовните фигури на тази драма. Той ни представя Ирод, Пилат и Кайяфа, които водят разговор относно Христа. Всеки си изказва схващането за Него. В техните лица е охарактеризирана ясно една троица, като отражение на друга Троица, която се проявява в Космоса. Тук Пилат, римлянин, стои между луциферически пламтящият едомитин Ирод и ариманически студеносърдечния юдеин Кайяфа. Трите кръста на Голгота хвърлят своите сенки напред в образа на представителите на онези течения на човечеството, на които се пада ролята да издигнат кръста на Христа. Ариманически черното на Кайяфа и луциферически червеното на Ирод се отразяват в бялата тога на римлянина Пилат, който е една от най-вълнуващите фигури в човешката история. Евангелията на Матея, Марко и Йоана ни описват двойния съд над Исуса: пред Кайяфа и пред Пилата. Евангелието на Лука ни описва тройния съд: Исус пред Кайяфа, пред Пилата и пред Ирода. Тук ние виждаме как Исус действително е паднал в ръцете на хората, виждаме Го във властта на три фигури и течения, които представляват един вид квинтесенцията на цялото човечество - на ариманическото течения на Кайяфа, на римското течение на Пилат, и на луциферическо-то течение на Ирода.
към текста >>

Ариманически черното на Кайяфа и луциферически червеното на Ирод се отразяват в бялата тога на римлянина Пилат, който е една от най-вълнуващите фигури в човешката история.
Той ни представя Ирод, Пилат и Кайяфа, които водят разговор относно Христа. Всеки си изказва схващането за Него. В техните лица е охарактеризирана ясно една троица, като отражение на друга Троица, която се проявява в Космоса. Тук Пилат, римлянин, стои между луциферически пламтящият едомитин Ирод и ариманически студеносърдечния юдеин Кайяфа. Трите кръста на Голгота хвърлят своите сенки напред в образа на представителите на онези течения на човечеството, на които се пада ролята да издигнат кръста на Христа. Ариманически черното на Кайяфа и луциферически червеното на Ирод се отразяват в бялата тога на римлянина Пилат, който е една от най-вълнуващите фигури в човешката история. Евангелията на Матея, Марко и Йоана ни описват двойния съд над Исуса: пред Кайяфа и пред Пилата. Евангелието на Лука ни описва тройния съд: Исус пред Кайяфа, пред Пилата и пред Ирода. Тук ние виждаме как Исус действително е паднал в ръцете на хората, виждаме Го във властта на три фигури и течения, които представляват един вид квинтесенцията на цялото човечество - на ариманическото течения на Кайяфа, на римското течение на Пилат, и на луциферическо-то течение на Ирода. Христос е принесен на Олтара на човечеството. В двореца на първосвещеника Христос стои срещу студените сили на лъжата и смъртта.
към текста >>

Евангелията на Матея, Марко и Йоана ни описват двойния съд над Исуса: пред Кайяфа и пред Пилата.
Всеки си изказва схващането за Него. В техните лица е охарактеризирана ясно една троица, като отражение на друга Троица, която се проявява в Космоса. Тук Пилат, римлянин, стои между луциферически пламтящият едомитин Ирод и ариманически студеносърдечния юдеин Кайяфа. Трите кръста на Голгота хвърлят своите сенки напред в образа на представителите на онези течения на човечеството, на които се пада ролята да издигнат кръста на Христа. Ариманически черното на Кайяфа и луциферически червеното на Ирод се отразяват в бялата тога на римлянина Пилат, който е една от най-вълнуващите фигури в човешката история. Евангелията на Матея, Марко и Йоана ни описват двойния съд над Исуса: пред Кайяфа и пред Пилата. Евангелието на Лука ни описва тройния съд: Исус пред Кайяфа, пред Пилата и пред Ирода. Тук ние виждаме как Исус действително е паднал в ръцете на хората, виждаме Го във властта на три фигури и течения, които представляват един вид квинтесенцията на цялото човечество - на ариманическото течения на Кайяфа, на римското течение на Пилат, и на луциферическо-то течение на Ирода. Христос е принесен на Олтара на човечеството. В двореца на първосвещеника Христос стои срещу студените сили на лъжата и смъртта. В Евангелието на Матея е казано: "Първосвещениците и старейшините и целият свят търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го убият." /Матея 26;59/.
към текста >>

Евангелието на Лука ни описва тройния съд: Исус пред Кайяфа, пред Пилата и пред Ирода.
В техните лица е охарактеризирана ясно една троица, като отражение на друга Троица, която се проявява в Космоса. Тук Пилат, римлянин, стои между луциферически пламтящият едомитин Ирод и ариманически студеносърдечния юдеин Кайяфа. Трите кръста на Голгота хвърлят своите сенки напред в образа на представителите на онези течения на човечеството, на които се пада ролята да издигнат кръста на Христа. Ариманически черното на Кайяфа и луциферически червеното на Ирод се отразяват в бялата тога на римлянина Пилат, който е една от най-вълнуващите фигури в човешката история. Евангелията на Матея, Марко и Йоана ни описват двойния съд над Исуса: пред Кайяфа и пред Пилата. Евангелието на Лука ни описва тройния съд: Исус пред Кайяфа, пред Пилата и пред Ирода. Тук ние виждаме как Исус действително е паднал в ръцете на хората, виждаме Го във властта на три фигури и течения, които представляват един вид квинтесенцията на цялото човечество - на ариманическото течения на Кайяфа, на римското течение на Пилат, и на луциферическо-то течение на Ирода. Христос е принесен на Олтара на човечеството. В двореца на първосвещеника Христос стои срещу студените сили на лъжата и смъртта. В Евангелието на Матея е казано: "Първосвещениците и старейшините и целият свят търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го убият." /Матея 26;59/. Тук ни е показано, че тези хора са служители на Ариман, на Сатаната, на старовременната Змия, която изкуси първите хора, който е баща на лъжата.
към текста >>

Тук ние виждаме как Исус действително е паднал в ръцете на хората, виждаме Го във властта на три фигури и течения, които представляват един вид квинтесенцията на цялото човечество - на ариманическото течения на Кайяфа, на римското течение на Пилат, и на луциферическо-то течение на Ирода.
Тук Пилат, римлянин, стои между луциферически пламтящият едомитин Ирод и ариманически студеносърдечния юдеин Кайяфа. Трите кръста на Голгота хвърлят своите сенки напред в образа на представителите на онези течения на човечеството, на които се пада ролята да издигнат кръста на Христа. Ариманически черното на Кайяфа и луциферически червеното на Ирод се отразяват в бялата тога на римлянина Пилат, който е една от най-вълнуващите фигури в човешката история. Евангелията на Матея, Марко и Йоана ни описват двойния съд над Исуса: пред Кайяфа и пред Пилата. Евангелието на Лука ни описва тройния съд: Исус пред Кайяфа, пред Пилата и пред Ирода. Тук ние виждаме как Исус действително е паднал в ръцете на хората, виждаме Го във властта на три фигури и течения, които представляват един вид квинтесенцията на цялото човечество - на ариманическото течения на Кайяфа, на римското течение на Пилат, и на луциферическо-то течение на Ирода. Христос е принесен на Олтара на човечеството. В двореца на първосвещеника Христос стои срещу студените сили на лъжата и смъртта. В Евангелието на Матея е казано: "Първосвещениците и старейшините и целият свят търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го убият." /Матея 26;59/. Тук ни е показано, че тези хора са служители на Ариман, на Сатаната, на старовременната Змия, която изкуси първите хора, който е баща на лъжата. В случая не Кайяфа и лъжливите свидетели лъжат, а Ариман, духът на измамата, лъже чрез тях.
към текста >>

Съдът на Пилата ни е описан подробно от Йоана.
Тази е основата, върху която аримановите същества въздействат върху хората. Служейки си с човешкото мозъчно мислене, Ариман изопачава света за човека, простира над него една измамна мрежа и постига с това лъжата и смъртта, като довежда човека не само до отричането, но и до унищожаването на Божествения живот. Христос е в борба с Ариман за сърцата на хората. Тази борба е представена в съденето пред Кайяфа, където Кайяфа пита Христа: "Ти ли си Христос, Божият Син? " Христос му казва: "Това трябва да кажеш ти." Когато човек познае Христа и Го приеме в себе си, той се освобождава от влиянието на Ариман и от неговите лъжи и познава света и живота такива, каквито Бог ги е създал, а не такива, каквито са изопачени от Ариман. Съдът на Пилата ни е описан подробно от Йоана. Разговорът между Пилат и Христа може да бъде разбран само в светлината на Мистериите и техните обреди при Посвещението. Пилат е човек, който познава Мистериите и сигурно е минал през известно Посвещение, вероятно в Мистериите на Митра, които са били достъпни за римската войска и римското чиновничество. Макар и с голяма вътрешна несигурност, той долавя в лицето на Христа нещо по-висше и предчувства в Него един Велик Посветен. Пилат взема Исуса вътре при себе си и Го запитва на четири очи: "Ти Цар на юдеите ли си? " Този въпрос остава неразбираем, докато за титлата Цар на юдеите имаме само едно политическо схващане.
към текста >>

Разговорът между Пилат и Христа може да бъде разбран само в светлината на Мистериите и техните обреди при Посвещението.
Служейки си с човешкото мозъчно мислене, Ариман изопачава света за човека, простира над него една измамна мрежа и постига с това лъжата и смъртта, като довежда човека не само до отричането, но и до унищожаването на Божествения живот. Христос е в борба с Ариман за сърцата на хората. Тази борба е представена в съденето пред Кайяфа, където Кайяфа пита Христа: "Ти ли си Христос, Божият Син? " Христос му казва: "Това трябва да кажеш ти." Когато човек познае Христа и Го приеме в себе си, той се освобождава от влиянието на Ариман и от неговите лъжи и познава света и живота такива, каквито Бог ги е създал, а не такива, каквито са изопачени от Ариман. Съдът на Пилата ни е описан подробно от Йоана. Разговорът между Пилат и Христа може да бъде разбран само в светлината на Мистериите и техните обреди при Посвещението. Пилат е човек, който познава Мистериите и сигурно е минал през известно Посвещение, вероятно в Мистериите на Митра, които са били достъпни за римската войска и римското чиновничество. Макар и с голяма вътрешна несигурност, той долавя в лицето на Христа нещо по-висше и предчувства в Него един Велик Посветен. Пилат взема Исуса вътре при себе си и Го запитва на четири очи: "Ти Цар на юдеите ли си? " Този въпрос остава неразбираем, докато за титлата Цар на юдеите имаме само едно политическо схващане. Действително, с тези думи Пилат разбира един ранг на Посвещение, една степен на Мистериите.
към текста >>

Пилат е човек, който познава Мистериите и сигурно е минал през известно Посвещение, вероятно в Мистериите на Митра, които са били достъпни за римската войска и римското чиновничество.
Христос е в борба с Ариман за сърцата на хората. Тази борба е представена в съденето пред Кайяфа, където Кайяфа пита Христа: "Ти ли си Христос, Божият Син? " Христос му казва: "Това трябва да кажеш ти." Когато човек познае Христа и Го приеме в себе си, той се освобождава от влиянието на Ариман и от неговите лъжи и познава света и живота такива, каквито Бог ги е създал, а не такива, каквито са изопачени от Ариман. Съдът на Пилата ни е описан подробно от Йоана. Разговорът между Пилат и Христа може да бъде разбран само в светлината на Мистериите и техните обреди при Посвещението. Пилат е човек, който познава Мистериите и сигурно е минал през известно Посвещение, вероятно в Мистериите на Митра, които са били достъпни за римската войска и римското чиновничество. Макар и с голяма вътрешна несигурност, той долавя в лицето на Христа нещо по-висше и предчувства в Него един Велик Посветен. Пилат взема Исуса вътре при себе си и Го запитва на четири очи: "Ти Цар на юдеите ли си? " Този въпрос остава неразбираем, докато за титлата Цар на юдеите имаме само едно политическо схващане. Действително, с тези думи Пилат разбира един ранг на Посвещение, една степен на Мистериите. Със своя въпрос Пилат иска да се увери дали е прав да счита Исуса като най-висшия от юдейските Посветени.
към текста >>

Пилат взема Исуса вътре при себе си и Го запитва на четири очи: "Ти Цар на юдеите ли си?
" Христос му казва: "Това трябва да кажеш ти." Когато човек познае Христа и Го приеме в себе си, той се освобождава от влиянието на Ариман и от неговите лъжи и познава света и живота такива, каквито Бог ги е създал, а не такива, каквито са изопачени от Ариман. Съдът на Пилата ни е описан подробно от Йоана. Разговорът между Пилат и Христа може да бъде разбран само в светлината на Мистериите и техните обреди при Посвещението. Пилат е човек, който познава Мистериите и сигурно е минал през известно Посвещение, вероятно в Мистериите на Митра, които са били достъпни за римската войска и римското чиновничество. Макар и с голяма вътрешна несигурност, той долавя в лицето на Христа нещо по-висше и предчувства в Него един Велик Посветен. Пилат взема Исуса вътре при себе си и Го запитва на четири очи: "Ти Цар на юдеите ли си? " Този въпрос остава неразбираем, докато за титлата Цар на юдеите имаме само едно политическо схващане. Действително, с тези думи Пилат разбира един ранг на Посвещение, една степен на Мистериите. Със своя въпрос Пилат иска да се увери дали е прав да счита Исуса като най-висшия от юдейските Посветени. Обратният въпрос, зададен му от Исуса: "Това от себе си ли говориш, или други са ти казвали за Мене? " показва несигурността на Пилатовото разсъждение.
към текста >>

Действително, с тези думи Пилат разбира един ранг на Посвещение, една степен на Мистериите.
Разговорът между Пилат и Христа може да бъде разбран само в светлината на Мистериите и техните обреди при Посвещението. Пилат е човек, който познава Мистериите и сигурно е минал през известно Посвещение, вероятно в Мистериите на Митра, които са били достъпни за римската войска и римското чиновничество. Макар и с голяма вътрешна несигурност, той долавя в лицето на Христа нещо по-висше и предчувства в Него един Велик Посветен. Пилат взема Исуса вътре при себе си и Го запитва на четири очи: "Ти Цар на юдеите ли си? " Този въпрос остава неразбираем, докато за титлата Цар на юдеите имаме само едно политическо схващане. Действително, с тези думи Пилат разбира един ранг на Посвещение, една степен на Мистериите. Със своя въпрос Пилат иска да се увери дали е прав да счита Исуса като най-висшия от юдейските Посветени. Обратният въпрос, зададен му от Исуса: "Това от себе си ли говориш, или други са ти казвали за Мене? " показва несигурността на Пилатовото разсъждение. Смисълът на този обратен въпрос е подобен на отговора, даден на Кайяфа: "Ти трябва да кажеш това." За римляните най-висшият Посветен на един народ е същевременно и външен владетел на този народ.
към текста >>

Със своя въпрос Пилат иска да се увери дали е прав да счита Исуса като най-висшия от юдейските Посветени.
Пилат е човек, който познава Мистериите и сигурно е минал през известно Посвещение, вероятно в Мистериите на Митра, които са били достъпни за римската войска и римското чиновничество. Макар и с голяма вътрешна несигурност, той долавя в лицето на Христа нещо по-висше и предчувства в Него един Велик Посветен. Пилат взема Исуса вътре при себе си и Го запитва на четири очи: "Ти Цар на юдеите ли си? " Този въпрос остава неразбираем, докато за титлата Цар на юдеите имаме само едно политическо схващане. Действително, с тези думи Пилат разбира един ранг на Посвещение, една степен на Мистериите. Със своя въпрос Пилат иска да се увери дали е прав да счита Исуса като най-висшия от юдейските Посветени. Обратният въпрос, зададен му от Исуса: "Това от себе си ли говориш, или други са ти казвали за Мене? " показва несигурността на Пилатовото разсъждение. Смисълът на този обратен въпрос е подобен на отговора, даден на Кайяфа: "Ти трябва да кажеш това." За римляните най-висшият Посветен на един народ е същевременно и външен владетел на този народ. Римлянинът може да разбере само приравняването на политиката и религията, което приравняване намира своя най-висш израз в римския култ на цезарите.
към текста >>

" показва несигурността на Пилатовото разсъждение.
Пилат взема Исуса вътре при себе си и Го запитва на четири очи: "Ти Цар на юдеите ли си? " Този въпрос остава неразбираем, докато за титлата Цар на юдеите имаме само едно политическо схващане. Действително, с тези думи Пилат разбира един ранг на Посвещение, една степен на Мистериите. Със своя въпрос Пилат иска да се увери дали е прав да счита Исуса като най-висшия от юдейските Посветени. Обратният въпрос, зададен му от Исуса: "Това от себе си ли говориш, или други са ти казвали за Мене? " показва несигурността на Пилатовото разсъждение. Смисълът на този обратен въпрос е подобен на отговора, даден на Кайяфа: "Ти трябва да кажеш това." За римляните най-висшият Посветен на един народ е същевременно и външен владетел на този народ. Римлянинът може да разбере само приравняването на политиката и религията, което приравняване намира своя най-висш израз в римския култ на цезарите. Ето защо Христос отхвърля това разбиране като казва: „Моето Царство не е от този свят." Пилат запитва: „Все пак Ти си Цар? " Развълнуван от впечатлението, което му прави Христос, той е готов да приеме факта, че съществува един висш Посветен, без да разполага с външна власт.
към текста >>

Ето защо Христос отхвърля това разбиране като казва: „Моето Царство не е от този свят." Пилат запитва: „Все пак Ти си Цар?
Обратният въпрос, зададен му от Исуса: "Това от себе си ли говориш, или други са ти казвали за Мене? " показва несигурността на Пилатовото разсъждение. Смисълът на този обратен въпрос е подобен на отговора, даден на Кайяфа: "Ти трябва да кажеш това." За римляните най-висшият Посветен на един народ е същевременно и външен владетел на този народ. Римлянинът може да разбере само приравняването на политиката и религията, което приравняване намира своя най-висш израз в римския култ на цезарите. Ето защо Христос отхвърля това разбиране като казва: „Моето Царство не е от този свят." Пилат запитва: „Все пак Ти си Цар? " Развълнуван от впечатлението, което му прави Христос, той е готов да приеме факта, че съществува един висш Посветен, без да разполага с външна власт. И той иска да опази Христа от Неговия народ, затова той, представителят на Цезаря, казва на юдеите: „Искате ли за празника на Пасхата да ви освободя Царя на юдеите? " Като назовава Исуса публично с това име, той прокламира царския Му сан. Народът отхвърля това нечувано дело на управителя на страната. Тогава Пилат заповядва да бичуват Исуса и да сложат на главата Му трънен венец.
към текста >>

Тогава Пилат заповядва да бичуват Исуса и да сложат на главата Му трънен венец.
Ето защо Христос отхвърля това разбиране като казва: „Моето Царство не е от този свят." Пилат запитва: „Все пак Ти си Цар? " Развълнуван от впечатлението, което му прави Христос, той е готов да приеме факта, че съществува един висш Посветен, без да разполага с външна власт. И той иска да опази Христа от Неговия народ, затова той, представителят на Цезаря, казва на юдеите: „Искате ли за празника на Пасхата да ви освободя Царя на юдеите? " Като назовава Исуса публично с това име, той прокламира царския Му сан. Народът отхвърля това нечувано дело на управителя на страната. Тогава Пилат заповядва да бичуват Исуса и да сложат на главата Му трънен венец. Това, което извършва Пилат, са церемонии при Посвещението, които той се решава тук да представи пред народа открито. Пурпурната мантия, с която обличат Исуса, той не я взема като подигравка, а като знак, че той е готов да признае Исуса като Посветен, като Цар. Но отново се надига викът на юдеите: Разпни Го! Юдеите предизвикват уплаха в Пилата с думите: „Той сам нарича себе си Син Божий! " Това е вече повече от един цар.
към текста >>

Това, което извършва Пилат, са церемонии при Посвещението, които той се решава тук да представи пред народа открито.
" Развълнуван от впечатлението, което му прави Христос, той е готов да приеме факта, че съществува един висш Посветен, без да разполага с външна власт. И той иска да опази Христа от Неговия народ, затова той, представителят на Цезаря, казва на юдеите: „Искате ли за празника на Пасхата да ви освободя Царя на юдеите? " Като назовава Исуса публично с това име, той прокламира царския Му сан. Народът отхвърля това нечувано дело на управителя на страната. Тогава Пилат заповядва да бичуват Исуса и да сложат на главата Му трънен венец. Това, което извършва Пилат, са церемонии при Посвещението, които той се решава тук да представи пред народа открито. Пурпурната мантия, с която обличат Исуса, той не я взема като подигравка, а като знак, че той е готов да признае Исуса като Посветен, като Цар. Но отново се надига викът на юдеите: Разпни Го! Юдеите предизвикват уплаха в Пилата с думите: „Той сам нарича себе си Син Божий! " Това е вече повече от един цар. Един цар е върховен управител на един народ, а Синът Божий, според разбирането на римляните, е духовен владетел над всички народи, над целия свят.
към текста >>

Юдеите предизвикват уплаха в Пилата с думите: „Той сам нарича себе си Син Божий!
Народът отхвърля това нечувано дело на управителя на страната. Тогава Пилат заповядва да бичуват Исуса и да сложат на главата Му трънен венец. Това, което извършва Пилат, са церемонии при Посвещението, които той се решава тук да представи пред народа открито. Пурпурната мантия, с която обличат Исуса, той не я взема като подигравка, а като знак, че той е готов да признае Исуса като Посветен, като Цар. Но отново се надига викът на юдеите: Разпни Го! Юдеите предизвикват уплаха в Пилата с думите: „Той сам нарича себе си Син Божий! " Това е вече повече от един цар. Един цар е върховен управител на един народ, а Синът Божий, според разбирането на римляните, е духовен владетел над всички народи, над целия свят. Той, като представител на Цезаря, може да признае само един владетел на света, само един Син Божий, именно Цезаря. Отново следва един разговор между Пилат и Христа на четири очи. И най-незначителния признак за признаването на Божията Синовност на друг, освен на Цезаря, според разбиранията на римляните, е предателство към Цезаря.
към текста >>

Отново следва един разговор между Пилат и Христа на четири очи.
Но отново се надига викът на юдеите: Разпни Го! Юдеите предизвикват уплаха в Пилата с думите: „Той сам нарича себе си Син Божий! " Това е вече повече от един цар. Един цар е върховен управител на един народ, а Синът Божий, според разбирането на римляните, е духовен владетел над всички народи, над целия свят. Той, като представител на Цезаря, може да признае само един владетел на света, само един Син Божий, именно Цезаря. Отново следва един разговор между Пилат и Христа на четири очи. И най-незначителния признак за признаването на Божията Синовност на друг, освен на Цезаря, според разбиранията на римляните, е предателство към Цезаря. И действително, Пилат се усъмнява в Цезаря в полза на Христа и той отново иска да предложи освобождението на Исуса. Обаче, юдеите го хващат с култа на Цезаря, от който те всъщност най-много се страхуват и страдат, и викат: „Ако освободиш Тогози, тогава ти не си приятел на Цезаря." Според култа на цезарите, Пилат е един приятел на Цезаря, носител на един закон, който го поставя близо до Цезаря. Юдеите знаят как могат да го засегнат на най-чувствителното място. Въпреки това Пилат намира силата да нарече Христа Цар на юдеите и с всичката тържественост, сядайки на Престола на цезаревото пълновластие, в името на Цезаря, на олтаря на цезаровия култ, той дава на юдеите един Цар.
към текста >>

И действително, Пилат се усъмнява в Цезаря в полза на Христа и той отново иска да предложи освобождението на Исуса.
" Това е вече повече от един цар. Един цар е върховен управител на един народ, а Синът Божий, според разбирането на римляните, е духовен владетел над всички народи, над целия свят. Той, като представител на Цезаря, може да признае само един владетел на света, само един Син Божий, именно Цезаря. Отново следва един разговор между Пилат и Христа на четири очи. И най-незначителния признак за признаването на Божията Синовност на друг, освен на Цезаря, според разбиранията на римляните, е предателство към Цезаря. И действително, Пилат се усъмнява в Цезаря в полза на Христа и той отново иска да предложи освобождението на Исуса. Обаче, юдеите го хващат с култа на Цезаря, от който те всъщност най-много се страхуват и страдат, и викат: „Ако освободиш Тогози, тогава ти не си приятел на Цезаря." Според култа на цезарите, Пилат е един приятел на Цезаря, носител на един закон, който го поставя близо до Цезаря. Юдеите знаят как могат да го засегнат на най-чувствителното място. Въпреки това Пилат намира силата да нарече Христа Цар на юдеите и с всичката тържественост, сядайки на Престола на цезаревото пълновластие, в името на Цезаря, на олтаря на цезаровия култ, той дава на юдеите един Цар. Той говори с пълната сила на своята власт: „Ето вашия Цар! " Отново насреща се издига вой: „Разпни Го!
към текста >>

Обаче, юдеите го хващат с култа на Цезаря, от който те всъщност най-много се страхуват и страдат, и викат: „Ако освободиш Тогози, тогава ти не си приятел на Цезаря." Според култа на цезарите, Пилат е един приятел на Цезаря, носител на един закон, който го поставя близо до Цезаря.
Един цар е върховен управител на един народ, а Синът Божий, според разбирането на римляните, е духовен владетел над всички народи, над целия свят. Той, като представител на Цезаря, може да признае само един владетел на света, само един Син Божий, именно Цезаря. Отново следва един разговор между Пилат и Христа на четири очи. И най-незначителния признак за признаването на Божията Синовност на друг, освен на Цезаря, според разбиранията на римляните, е предателство към Цезаря. И действително, Пилат се усъмнява в Цезаря в полза на Христа и той отново иска да предложи освобождението на Исуса. Обаче, юдеите го хващат с култа на Цезаря, от който те всъщност най-много се страхуват и страдат, и викат: „Ако освободиш Тогози, тогава ти не си приятел на Цезаря." Според култа на цезарите, Пилат е един приятел на Цезаря, носител на един закон, който го поставя близо до Цезаря. Юдеите знаят как могат да го засегнат на най-чувствителното място. Въпреки това Пилат намира силата да нарече Христа Цар на юдеите и с всичката тържественост, сядайки на Престола на цезаревото пълновластие, в името на Цезаря, на олтаря на цезаровия култ, той дава на юдеите един Цар. Той говори с пълната сила на своята власт: „Ето вашия Цар! " Отново насреща се издига вой: „Разпни Го! " Когато той запитва: „Да разпна вашия Цар ли?
към текста >>

Въпреки това Пилат намира силата да нарече Христа Цар на юдеите и с всичката тържественост, сядайки на Престола на цезаревото пълновластие, в името на Цезаря, на олтаря на цезаровия култ, той дава на юдеите един Цар.
Отново следва един разговор между Пилат и Христа на четири очи. И най-незначителния признак за признаването на Божията Синовност на друг, освен на Цезаря, според разбиранията на римляните, е предателство към Цезаря. И действително, Пилат се усъмнява в Цезаря в полза на Христа и той отново иска да предложи освобождението на Исуса. Обаче, юдеите го хващат с култа на Цезаря, от който те всъщност най-много се страхуват и страдат, и викат: „Ако освободиш Тогози, тогава ти не си приятел на Цезаря." Според култа на цезарите, Пилат е един приятел на Цезаря, носител на един закон, който го поставя близо до Цезаря. Юдеите знаят как могат да го засегнат на най-чувствителното място. Въпреки това Пилат намира силата да нарече Христа Цар на юдеите и с всичката тържественост, сядайки на Престола на цезаревото пълновластие, в името на Цезаря, на олтаря на цезаровия култ, той дава на юдеите един Цар. Той говори с пълната сила на своята власт: „Ето вашия Цар! " Отново насреща се издига вой: „Разпни Го! " Когато той запитва: „Да разпна вашия Цар ли? ", първосвещениците отговарят: „Ние нямаме друг цар, освен Цезаря." Най-висшата еврейска инстанция прокламира подчинение под култа на Цезаря, което никога не е било изразено така открито. Между другото Пилат, като облича Христа в пурпурната мантия и Му туря трънения венец, казва знаменитите думи: „Ето Човекът!
към текста >>

Между другото Пилат, като облича Христа в пурпурната мантия и Му туря трънения венец, казва знаменитите думи: „Ето Човекът!
Въпреки това Пилат намира силата да нарече Христа Цар на юдеите и с всичката тържественост, сядайки на Престола на цезаревото пълновластие, в името на Цезаря, на олтаря на цезаровия култ, той дава на юдеите един Цар. Той говори с пълната сила на своята власт: „Ето вашия Цар! " Отново насреща се издига вой: „Разпни Го! " Когато той запитва: „Да разпна вашия Цар ли? ", първосвещениците отговарят: „Ние нямаме друг цар, освен Цезаря." Най-висшата еврейска инстанция прокламира подчинение под култа на Цезаря, което никога не е било изразено така открито. Между другото Пилат, като облича Христа в пурпурната мантия и Му туря трънения венец, казва знаменитите думи: „Ето Човекът! " Това е едно потвърждение, че той е видял в Него един висш Посветен, който е реализирал в себе си истинския Човек и заслужава името Ето Човекът. Той е есенцията на човечеството и затова може да се каже за Него Ето Човекът. Учителя започва своите публични неделни беседи с беседата, озаглавена „Ето Човекът! " В началото на беседата Той казва: „В първообразния език, в езика, гга който е написана тази фраза, тези думи значат: Исус, Човекът, Който иде на Земята, Брат на страдащите. За да се удостои някой с това име Човек, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания и да има добродетели." Това са качествата на истинския Човек, на Посветения.
към текста >>

А Пилат написа и надпис, който постави над Него на кръста.
" Това е едно потвърждение, че той е видял в Него един висш Посветен, който е реализирал в себе си истинския Човек и заслужава името Ето Човекът. Той е есенцията на човечеството и затова може да се каже за Него Ето Човекът. Учителя започва своите публични неделни беседи с беседата, озаглавена „Ето Човекът! " В началото на беседата Той казва: „В първообразния език, в езика, гга който е написана тази фраза, тези думи значат: Исус, Човекът, Който иде на Земята, Брат на страдащите. За да се удостои някой с това име Човек, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания и да има добродетели." Това са качествата на истинския Човек, на Посветения. А Пилат написа и надпис, който постави над Него на кръста. А написаното бе: „Исус Назарянин, юдейският Цар" - на еврейски, латински и гръцки. С това Пилат публично и пред историята признава Христа за Цар на юдеите, за Цар на Посветените, защото той го пише в този смисъл, както видяхме по-горе. Съдът на Ирода е предаден само в Евангелието на Лука. Пилат, като научава, че Исус е от Галилея, и затова е поданик на Ирода, който по това време е бил в Ерусалим, затова Пилат изпраща Исуса при него. „Когато Ирод видя Исуса, той много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него и се надяваше да види някое знамение.
към текста >>

С това Пилат публично и пред историята признава Христа за Цар на юдеите, за Цар на Посветените, защото той го пише в този смисъл, както видяхме по-горе.
Учителя започва своите публични неделни беседи с беседата, озаглавена „Ето Човекът! " В началото на беседата Той казва: „В първообразния език, в езика, гга който е написана тази фраза, тези думи значат: Исус, Човекът, Който иде на Земята, Брат на страдащите. За да се удостои някой с това име Човек, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания и да има добродетели." Това са качествата на истинския Човек, на Посветения. А Пилат написа и надпис, който постави над Него на кръста. А написаното бе: „Исус Назарянин, юдейският Цар" - на еврейски, латински и гръцки. С това Пилат публично и пред историята признава Христа за Цар на юдеите, за Цар на Посветените, защото той го пише в този смисъл, както видяхме по-горе. Съдът на Ирода е предаден само в Евангелието на Лука. Пилат, като научава, че Исус е от Галилея, и затова е поданик на Ирода, който по това време е бил в Ерусалим, затова Пилат изпраща Исуса при него. „Когато Ирод видя Исуса, той много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него и се надяваше да види някое знамение. Обаче Исус не му отговори." /Лука25:8-9/. Христос беше отговорил както на Кайяфа, така и на Пилата, обаче не даде никакъв отговор на луциферически жадуващия за сензация
към текста >>

Пилат, като научава, че Исус е от Галилея, и затова е поданик на Ирода, който по това време е бил в Ерусалим, затова Пилат изпраща Исуса при него.
За да се удостои някой с това име Човек, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания и да има добродетели." Това са качествата на истинския Човек, на Посветения. А Пилат написа и надпис, който постави над Него на кръста. А написаното бе: „Исус Назарянин, юдейският Цар" - на еврейски, латински и гръцки. С това Пилат публично и пред историята признава Христа за Цар на юдеите, за Цар на Посветените, защото той го пише в този смисъл, както видяхме по-горе. Съдът на Ирода е предаден само в Евангелието на Лука. Пилат, като научава, че Исус е от Галилея, и затова е поданик на Ирода, който по това време е бил в Ерусалим, затова Пилат изпраща Исуса при него. „Когато Ирод видя Исуса, той много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него и се надяваше да види някое знамение. Обаче Исус не му отговори." /Лука25:8-9/. Христос беше отговорил както на Кайяфа, така и на Пилата, обаче не даде никакъв отговор на луциферически жадуващия за сензация Ирод, който иска да го изпита езотерично. Тук нямаме ледената студенина и горчиво сериозната лъжа, както при Кайя-фа, а тревожно играещата си липса на сериозност, нечистота.
към текста >>

Христос беше отговорил както на Кайяфа, така и на Пилата, обаче не даде никакъв отговор на луциферически жадуващия за сензация
С това Пилат публично и пред историята признава Христа за Цар на юдеите, за Цар на Посветените, защото той го пише в този смисъл, както видяхме по-горе. Съдът на Ирода е предаден само в Евангелието на Лука. Пилат, като научава, че Исус е от Галилея, и затова е поданик на Ирода, който по това време е бил в Ерусалим, затова Пилат изпраща Исуса при него. „Когато Ирод видя Исуса, той много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него и се надяваше да види някое знамение. Обаче Исус не му отговори." /Лука25:8-9/. Христос беше отговорил както на Кайяфа, така и на Пилата, обаче не даде никакъв отговор на луциферически жадуващия за сензация Ирод, който иска да го изпита езотерично. Тук нямаме ледената студенина и горчиво сериозната лъжа, както при Кайя-фа, а тревожно играещата си липса на сериозност, нечистота. Цяла пропаст разделя чистия. Христов образ от този пламтящ мътен огън. Обаче не съществува никакъв мост от света на Кайяфа към този, на Ирода.
към текста >>

Той слага на Христа една бяла мантия и Го изпраща обратно на Пилат.
Обаче не съществува никакъв мост от света на Кайяфа към този, на Ирода. Ирод отхвърля оплакванията на хората на Кайяфа. За този Посветен, Който не знае нищо, за Този Маг, Който не може да направи нищо, той има само една пълна с презрение подигравка. Може би също неговата ленива душа да е изпълнена със страх, да не би още веднъж, както при Йоана, да стане виновен за кръвта на този безопасен светия. И сега Ирод извършва нещо, което той сам не подозира в неговото истинско значение. Той слага на Христа една бяла мантия и Го изпраща обратно на Пилат. /Лука 23,11/. Пред Кайяфа сам Христос нанася удар на студените лукави въпроси като с лъчезарен духовен меч, правейки да проблесне силно образът на Неговото второ пришествие. При Ирода Христос се оставя мълчаливо да бъде направен знак на Неговото второ етерно пришествие. Бялата дреха показва, само че мълчаливо, светещия духовен образ на идващия отново Христос. Ариман /Сатаната/ е враг на Христа.
към текста >>

Пилат и Ирод, след като по-рано са били врагове, сега свързват приятелство, но въпреки това стоят безсилни.
Той говори чрез хората на Кайяфа, които разбират само земните неща. Пи-лат иска да задържи Христа, но той вижда, как му е отнет. Луцифер /Дяволът/ е също враг, но един победен враг, който също е принуден да прослави, въпреки че иска да опозори. Той говори чрез Ирода, който стои безразлично пред земните неща, защото играе със свръхсетивни неща. Ариман - Кайяфа, постига своята цел. Пилат и Ирод, след като по-рано са били врагове, сега свързват приятелство, но въпреки това стоят безсилни. Христос стана жертва на студените сили на Смъртта. Така че, в лицето на Кайяфа, Пилат и Ирода имаме една земна Троица, която отговаря на трите кръста на Голгота. Там са двама разбойници и между тях Христос, които са отражение на Небесната Троица. Разбойникът, който разпознава Христа, е човек, който е под влияние на Луцифер, и сега, под влияние на Христовото Същество, проблясва в него Божествената Светлина и той познава Христа. И сега, когато на физическото небе Слънцето потъмнява, в близост с Христа за него се отваря духовната сфера на Слънцето, Раят.
към текста >>

Така че, в лицето на Кайяфа, Пилат и Ирода имаме една земна Троица, която отговаря на трите кръста на Голгота.
Луцифер /Дяволът/ е също враг, но един победен враг, който също е принуден да прослави, въпреки че иска да опозори. Той говори чрез Ирода, който стои безразлично пред земните неща, защото играе със свръхсетивни неща. Ариман - Кайяфа, постига своята цел. Пилат и Ирод, след като по-рано са били врагове, сега свързват приятелство, но въпреки това стоят безсилни. Христос стана жертва на студените сили на Смъртта. Така че, в лицето на Кайяфа, Пилат и Ирода имаме една земна Троица, която отговаря на трите кръста на Голгота. Там са двама разбойници и между тях Христос, които са отражение на Небесната Троица. Разбойникът, който разпознава Христа, е човек, който е под влияние на Луцифер, и сега, под влияние на Христовото Същество, проблясва в него Божествената Светлина и той познава Христа. И сега, когато на физическото небе Слънцето потъмнява, в близост с Христа за него се отваря духовната сфера на Слънцето, Раят. Той е приет в света на Христовата Светлина.
към текста >>

18. IV. СЛОВАТА, ИЗКАЗАНИ ОТ ХРИСТА НА КРЪСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Обръщайки се към хората на Пилат, към които принадлежи разбойникът, който е познал Христа, Христос казва: „Днес ще бъдеш с Мене в Рая." Това са хората, в които, макар и заглушени от трънения гъсталак, прониква един лъч на предчувстващо познаване на Христа.
Трите Слова на Кръста, предадени от Лука, излъчват безкрайна доброта. Те са източник на спасението на човечеството. Христос казва пълни е доброта думи, към трите течения на човечеството, на които Той е предаден. Обръщайки се към хората на Кайяфа, Той качва опрощаващите мъдри думи: „Отче, прости им, защото не знаят що вършат." Хората са оръдия на Ариман, затова те не трябва да бъдат погубени в техните души. Само че сега тяхното съзнание е затъмнено и не разбират що вършат. Обръщайки се към хората на Пилат, към които принадлежи разбойникът, който е познал Христа, Христос казва: „Днес ще бъдеш с Мене в Рая." Това са хората, в които, макар и заглушени от трънения гъсталак, прониква един лъч на предчувстващо познаване на Христа. А към хората на Ирод Христос казва думите, които разкриват Тайната на Жертвата, защото Жертвата е това, което човекът - Ирод трябва да научи: „Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си." Тези думи не трябва да се схващат по човешки като че изразяват зов за помощ и закрила пред страха от смъртта. Тези думи трябва да се схванат по един велик и кос-мичен начин. Ръцете на Отца, това е сътвореното на Земята, заедно с човечеството. И Христос се жертва с тези последни думи на кръста в света на Земята и човечеството. Когато един човек умира, неговата душа се връща в духовния свят, от който е слязла.
към текста >>

Христос беше казал на учениците Си: „Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на човеците." От горното виждаме как Христос бе предаден в ръцете на трите течения на човечеството: Кайяфа, Пилат и Ирод.
Тези думи трябва да се схванат по един велик и кос-мичен начин. Ръцете на Отца, това е сътвореното на Земята, заедно с човечеството. И Христос се жертва с тези последни думи на кръста в света на Земята и човечеството. Когато един човек умира, неговата душа се връща в духовния свят, от който е слязла. Когато Христос умря, Той разшири Своето човекоставане чрез Своето Земноставане, разливайки се в света на Творението. Христос беше казал на учениците Си: „Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на човеците." От горното виждаме как Христос бе предаден в ръцете на трите течения на човечеството: Кайяфа, Пилат и Ирод. Дълбоко погледнато, ръцете на Отца и ръцете на човеците са едно и също нещо, защото и човеците са творение на Отца, както и целият останал свят. С тези думи Христос изговори думите на победа над света на Луцифер, който иска да бъде господар на този свят, но който трябва да отстъпи господството на Този, който става душа на света, приемайки върху Себе Си греха на света. С думите, казани от кръста, според Евангелието на Йоана, Христос се обръща към Мария и Йоан, с което извършва нещо като духовно венчаване на човечеството. Той дава на потъналото в двойствеността на половете човечество, образа и силата на висшето единство. Осветена е духовната сватба, при която душата на човека може да се съедини с духа.
към текста >>

19. X. АКАШОВАТА ХРОНИКА -ИЗТОЧНИК ЗА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

И тогава от това чувство ще излезе най-висшата сила, която ще ни позволи да се издигнем до своя най-висш идеал чрез едно мъдро себепознание, и ще познаем в Христа своя идеал, своя Първообраз, истинският Син Человечески, за Когото Пилат казва: Ето Човекът!
След като се яви на жените, тогава се яви на учениците от мъжки пол. Така ние виждаме, че Окултната наука ни се показва и в най-малките подробности в Евангелието. Когато така чувстваме и разбираме това, което ни говорят Евангелията и ставаме подбуждани от това, което чувстваме, само тогава ще намерим Пътя към Тайната на Голгота. И когато така чувстваме Евангелията, ние няма да се питаме дали са исторически, дали са верни или не. Ние ще знаем от вътрешна опитност, че това, което ни говорят; Евангелията, е самата Истина. И тогава от това чувство ще излезе най-висшата сила, която ще ни позволи да се издигнем до своя най-висш идеал чрез едно мъдро себепознание, и ще познаем в Христа своя идеал, своя Първообраз, истинският Син Человечески, за Когото Пилат казва: Ето Човекът! Тогава хората ще разберат, че Земята е свързана с духовните светове, едва тогава, когато схванат, че Христос, Великото Космическо Същество, е живял в тялото на Исус от Назарет. И след Голгота, когато кръвта на Христа е изтекла от Неговото тяло, Неговата сила е проникнала в аурата на Земята и е внесла нов импулс, нова сила в земното развитие. С тази сила човек ще може да преобрази своето астрално и етерно тяло, а също и Земята ще може да се преобрази в духовно небесно тяло. Тогава хората ще разберат, че всички Учители преди Христа, са били изпратени от Него да подготвят пътя Му, за да може Той да бъде познат и разбран. Йоан Кръстител, за когото се казва, че е Предтеча, е образ на всички, които са работили преди това в това направление.
към текста >>

20. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

В тази книга се намират на 25 април въпросите, които Пилат задава на Иисуса.
Оставил е две големи книги. Не бил безкнижен, но предпочитал да говори. Едната книга носи заглавие Деномесечен указател и съдържа онова, което бихме могли да наречем сега Богомилска астрология. Ден по ден той проследява цялата година с кръговрата на Слънцето, Луната, с петте планети и всичките съзвездия. Наред с оригиналните легенди, повествуващи за съвсем ново разбиране на звездните ликове, той наивно и благоговейно рисува в широки линии образите на тези звездни пътища, както неговата проста и непосредствена интуиция му ги диктува. В тази книга се намират на 25 април въпросите, които Пилат задава на Иисуса. Книгата има 364 листа. На всяка страница се намират рисунки, които изясняват мистичното, магичното и митичното изображение на влиянията на този ден. Ред сфери се кръстосват, грубо дадени, свързват се с магични фигури — библейски лица, растения, апокалиптични атрибути и животни. Тук ясно личи влиянието на Богомилското Таро. Друга негова книга е Митарствата на душата.
към текста >>

11. Въпросът на Пилат
6. Митарственик 7. Соломоновият храм 8. Виденията на Йоана Кръстителя 9. Повест за Чашата 10. Деянията на Йосиф Ариматейски 11. Въпросът на Пилат 12. Образът на Абгар 13. Повест за Ева 14. Слизането на Бога на Земята 15. Архангел Михаил и Сатанаил 16. Създаването на рая
към текста >>

21. ГРЕШКИ, НЕДОСТАТЪЦИ, ЗАБЛУДИ - Лалка Кръстева (1927-1998)

От Пилат ли?
Не хвали доброто и не кори злото. Глух за укорите и похвалите - това е мъдрото. * Глупавият човек не може да бъде смирен. * Не търсете своето право. От кого ще го търсите? От Пилат ли? * Колкото по-често се вслушвате в обещанията и ласкателствата на хората, толкова по-често ще се подхлъзвате. * Единственото нещо, което спъва сегашната раса, е голямата лакомия във всяко отношение. * Нашите погрешки са поука за напредналите същества. Всяка наша погрешка е възможност за тях да направят от нея нещо хубаво. * Роптаеш против живота, против света.
към текста >>

22. Човек - Георги Радев (1900–1940)

Пилат: “Ето човека!
Човек Тогава Исус излезе с трънения венец и с багреницата. И рече им Пилат: “Ето човека! ” Могат ли хората, като излезете в света, да кажат и за вас: “Ето човека! ” За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде
към текста >>

23. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

В настъпилата тишина отчетливо се чуха стъпки.
След тези събития тя започна приготовленията за звездния си покой. В дома на братството Всички едновременно казаха няколко пъти: „С любов! " - сдържано, топло отправиха призив за постигане на пълна хармония. Лицата им бяха съсредоточени в очакване на едно вълнуващо събитие. В настъпилата тишина отчетливо се чуха стъпки. Учителя слизаше от „горницата". - Учителя! Всички станаха прави и го поздравиха с вдигане на ръка. Картината беше великолепна и завладяваща, най-хубавото, което човек можеше да преживее! Кой би предпочел описанието на този момент вместо в действителност да го преживее.
към текста >>

24. Истината за спасяването на евреите в България - текст - Светозар Няголов ( -2013)

Според Учителя той е съдията Пилат, който преди 2 000 години съди Христос.
Царят му заповядва веднага да му даде заповедта за депортирането на евреите. Габровски отключва масивната си каса, взима заповедта и я подава на цар Борис. Борис я скъсва на парчета и ги хвърля на земята. Любомир Лулчев взема едно от парчетата на заповедта като доказателство и го занася на Учителя. Кой е Любомир Лулчев? Според Учителя той е съдията Пилат, който преди 2 000 години съди Христос. Тогава той уми ръцете си пред народа и каза:" Аз не намирам никаква вина в този праведник, за да го осъдя според нашите закони." Но евреите вдигнаха голям шум и му казаха, че той трябва да бъде осъден на кръст на смърт. Тогава Пилат им го предаде. Понеже Пилат не осъди Христос, това смекчи кармата на еврейския народ и вместо да бъде унищожен напълно той остана да съществува и да се скита по целия свят 2 000 години. В по-предна инкарнация Любомир Лулчев е бил великият еврейски цар Соломон, прочут със своята голяма мъдрост, мирна политика и множество строежи направени в Израел, включително и Дом на Бога. Понеже и той, когато Бог го посети пожела мъдрост, а не любов, заедно с целия еврейски народ мина по трудния път на мъдростта, който е само за учителите.
към текста >>

Тогава Пилат им го предаде.
Борис я скъсва на парчета и ги хвърля на земята. Любомир Лулчев взема едно от парчетата на заповедта като доказателство и го занася на Учителя. Кой е Любомир Лулчев? Според Учителя той е съдията Пилат, който преди 2 000 години съди Христос. Тогава той уми ръцете си пред народа и каза:" Аз не намирам никаква вина в този праведник, за да го осъдя според нашите закони." Но евреите вдигнаха голям шум и му казаха, че той трябва да бъде осъден на кръст на смърт. Тогава Пилат им го предаде. Понеже Пилат не осъди Христос, това смекчи кармата на еврейския народ и вместо да бъде унищожен напълно той остана да съществува и да се скита по целия свят 2 000 години. В по-предна инкарнация Любомир Лулчев е бил великият еврейски цар Соломон, прочут със своята голяма мъдрост, мирна политика и множество строежи направени в Израел, включително и Дом на Бога. Понеже и той, когато Бог го посети пожела мъдрост, а не любов, заедно с целия еврейски народ мина по трудния път на мъдростта, който е само за учителите. И досега евреите продължават да ходят по този път и да страдат. Соломон искаше да изучи женско-то сърце и любовта скрита в него.
към текста >>

Понеже Пилат не осъди Христос, това смекчи кармата на еврейския народ и вместо да бъде унищожен напълно той остана да съществува и да се скита по целия свят 2 000 години.
Любомир Лулчев взема едно от парчетата на заповедта като доказателство и го занася на Учителя. Кой е Любомир Лулчев? Според Учителя той е съдията Пилат, който преди 2 000 години съди Христос. Тогава той уми ръцете си пред народа и каза:" Аз не намирам никаква вина в този праведник, за да го осъдя според нашите закони." Но евреите вдигнаха голям шум и му казаха, че той трябва да бъде осъден на кръст на смърт. Тогава Пилат им го предаде. Понеже Пилат не осъди Христос, това смекчи кармата на еврейския народ и вместо да бъде унищожен напълно той остана да съществува и да се скита по целия свят 2 000 години. В по-предна инкарнация Любомир Лулчев е бил великият еврейски цар Соломон, прочут със своята голяма мъдрост, мирна политика и множество строежи направени в Израел, включително и Дом на Бога. Понеже и той, когато Бог го посети пожела мъдрост, а не любов, заедно с целия еврейски народ мина по трудния път на мъдростта, който е само за учителите. И досега евреите продължават да ходят по този път и да страдат. Соломон искаше да изучи женско-то сърце и любовта скрита в него. Затова той имаше седемстотин жени и триста наложници, но не можа да разреши тази велика тайна и завърши живота си с падение, понеже започна да служи на Боговете на жените, взети от различни племена, а това Бог му беше забранил.
към текста >>

25. 7.14 Любомир Лулчев - Светозар Няголов ( -2013)

Той вижда своето развитие през Соломон, Пилат до сегашния му живот.
" и си отива. Той е много изпълнителен. След седмица идва доста смирен и Учителя го пита: „Готов ли си? " „Готов съм." „Влизай в стаята! " Учителя заключва вратата, сядат на два стола и отиват да разглеждат миналото му. Той вижда своето развитие през Соломон, Пилат до сегашния му живот. Връщат се в телата си и Лулчев целува ръка на Учителя, започва често да го посещава, като събува обувките си още на входната врата. След продължителните разговори, които провеждали при тръгването му, Учителя го питал по кой път ще си отиде. Той му отговарял, но Учителя посочвал съвсем друг път. Това се повтаряло много пъти и накрая Лулчев научава, че постоянно е бил застрашен от атентат. Хората, които са искали да го ликвидират, докладвали на началниците си, че Лулчев е неуловим и никога не се връща там, където е чакан, а умело заобикаля засадите.
към текста >>

Учителя обяснява на приятелите, че преди 2000 години той е бил Пилат Понтийски, а неговата жена Пантрефия - Клавдия Прокула, която се застъпва за освобождаването на Христа е стенографката Елена Андреева.
Това отношение към Учителя не е подплатено с едно красиво вътрешно отношение. Пред сестра той споделя: „Аз съм свободен дух и не искам да се впрягам в колата на Учителя. Искам да живея като свободен дух." По характер е честен, праволинеен и крайно изпълнителен. Има силна мисъл, владее окултни сили — магията, и лесно се справя с онези, които му пречат или са му противници. Затова мнозина от братството го избягват и не смеят да произнесат името му дори и след неговата смърт. Учителя обяснява на приятелите, че преди 2000 години той е бил Пилат Понтийски, а неговата жена Пантрефия - Клавдия Прокула, която се застъпва за освобождаването на Христа е стенографката Елена Андреева. По повод на този случай Учителя казва: „... Евреите, за които Христос дойде, Го разпнаха. Езичниците пък отидоха да проповядват Неговото Слово; те станаха апостоли и защищаваха Христа. Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, вследствие на което се отказваме да носим отговорността за Неговата смърт. Вие сами носете тази отговорност. Значи, Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският народ каза: „Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне." Обаче Мойсей беше предсказал на евреите, че Бог ще издигне пророк между тях, когото те трябва да слушат и да му се подчиняват.
към текста >>

Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, вследствие на което се отказваме да носим отговорността за Неговата смърт.
Има силна мисъл, владее окултни сили — магията, и лесно се справя с онези, които му пречат или са му противници. Затова мнозина от братството го избягват и не смеят да произнесат името му дори и след неговата смърт. Учителя обяснява на приятелите, че преди 2000 години той е бил Пилат Понтийски, а неговата жена Пантрефия - Клавдия Прокула, която се застъпва за освобождаването на Христа е стенографката Елена Андреева. По повод на този случай Учителя казва: „... Евреите, за които Христос дойде, Го разпнаха. Езичниците пък отидоха да проповядват Неговото Слово; те станаха апостоли и защищаваха Христа. Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, вследствие на което се отказваме да носим отговорността за Неговата смърт. Вие сами носете тази отговорност. Значи, Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският народ каза: „Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне." Обаче Мойсей беше предсказал на евреите, че Бог ще издигне пророк между тях, когото те трябва да слушат и да му се подчиняват. Който не Го слуша, ще бъде заличен от лицето на Земята.(33 б, с. 233) Евреите понесоха последствията на своята неразумна постъпка и 2000 години бяха разпръснати по целия свят без отечество и постоянен дом. Според едно ясновидско предсказание съдията Пилат е мъдрият еврейски цар Соломон, който завършва живота си с падение.
към текста >>

Според едно ясновидско предсказание съдията Пилат е мъдрият еврейски цар Соломон, който завършва живота си с падение.
Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, вследствие на което се отказваме да носим отговорността за Неговата смърт. Вие сами носете тази отговорност. Значи, Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският народ каза: „Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне." Обаче Мойсей беше предсказал на евреите, че Бог ще издигне пророк между тях, когото те трябва да слушат и да му се подчиняват. Който не Го слуша, ще бъде заличен от лицето на Земята.(33 б, с. 233) Евреите понесоха последствията на своята неразумна постъпка и 2000 години бяха разпръснати по целия свят без отечество и постоянен дом. Според едно ясновидско предсказание съдията Пилат е мъдрият еврейски цар Соломон, който завършва живота си с падение. Той предизвиква неизброими страдания и нещастия на евреите след своето, изпълнено с удоволствия, лакомия и похот, царуване. Благодарение на това, че той като съдия отказва да осъди праведника Христос, кармата на евреите се смекчи и те останаха да съществуват като народ, макар и разпръснати по целия свят. Когато започва изграждането на Изгрева, Лулчев оставя жена си Гела, дъщеря на генерал Радойков, който като комендант на Търново през 1915 г. разтуря събора на братството, да живее в апартамента им в София, а той си прави дъсчена барака на Изгрева в съседство с кларнетиста Йордан Симеонов. След като я построява, написва по стените й различни йогически знаци.
към текста >>

26. Закони - Георги Томалевски (1897-1988)

, който Пилат зададе на Исуса, Исус не отговори.
Най-често те са явления, на които не знаем причините. Зад явленията са скрити причините, които от духовно гледище са дори по-реални от самите явления. Ако не беше така, причините не биха предизвикали явленията. Понятието „истина“ е много по-дълбока духовна категория. На въпроса „Що е истина“? , който Пилат зададе на Исуса, Исус не отговори. Той знаеше, че съзнанието на римлянина от Понтия не ще може да го разбере, тъй като Пилат познава само законите на своята държава. Той не беше освободен от тях, а Исус преди това беше казал: „Истината ще ви направи свободни.“ Ако анализираме този израз, ще дойдем, ако не до същината, то поне до предверието на въпроса за истината. Истината се свързва със свободата. Свободен е онзи човек, който сам може да освобождава другите чрез своята мъдрост.
към текста >>

Той знаеше, че съзнанието на римлянина от Понтия не ще може да го разбере, тъй като Пилат познава само законите на своята държава.
Зад явленията са скрити причините, които от духовно гледище са дори по-реални от самите явления. Ако не беше така, причините не биха предизвикали явленията. Понятието „истина“ е много по-дълбока духовна категория. На въпроса „Що е истина“? , който Пилат зададе на Исуса, Исус не отговори. Той знаеше, че съзнанието на римлянина от Понтия не ще може да го разбере, тъй като Пилат познава само законите на своята държава. Той не беше освободен от тях, а Исус преди това беше казал: „Истината ще ви направи свободни.“ Ако анализираме този израз, ще дойдем, ако не до същината, то поне до предверието на въпроса за истината. Истината се свързва със свободата. Свободен е онзи човек, който сам може да освобождава другите чрез своята мъдрост. Ако някой от вас каже някому един факт, който е достоверен, но това казване не освобождава от съзнанието на човека редица заблуди и илюзии, този факт още не е истината.
към текста >>

27. Когато говорим за Петър Дънов... - Атанас Славов

Литургията от гръцки премина не на български, а на старобългарски, и не стана съвсем ясно на нане Стоичко и нане Вуте, че Исус е бил разпнат заради тях, а цялата работа си остана е мъгливата словесност на своегорода чужденец, за който се говори по „не-нашенски“, че „разпята го же за ны при Понтийстем Пилате и страдавша и погребенна.“ Животът на Дънов е най-широкият ни мост с Америка чрез пътя му през американските протестантски мисии, и когато извървим този път, ще видим баща му поп Константин в борба за служене на съвременен български език (за пръв път осигурено от тези мисии чрез д-р Лонг и Ригс).
Православието може да е най-голямата духовна сила в България, но нея нямаше да я има без сондажите на цар Калоян и Драган Цанков с католицизма, без първите книги на католиците от Чипровско (докато православието още буквлно спи), без първите български епископи, ръкоположени от Запада с врати, отворени вън от отоманското господство. Нека направо кажа, че без личната самоотверженост на професор Дуйчев, който открехна за науката тази залостена за нашата историческа наука врата, католическата ни връзка още щеше да е „държавна тыйна.“ Нашето пробуждане щеше да бъде фиксирано на книга съвършено невярно, двеста години по-късно — там, където го искат поколенията български проруски агенти. Без протестантските мисии на методистите в Северна България и на конгрегационистите в Южна, още от отоманско време протестанството нямаше да е част от българското съзнание и англоезичната ни връзка. А за кой път да повтаряме, че това е връзката, която даде Светото писание в превод на живия език, на живите българи. Мисля, че трябва направо да подсетя, че борбата срещу гръцкия език в българските църкви доведе до важна политическа победа изгонването на гръцката мегаломания от нашия обществен живот, но не и до особено духовно обновление чрез Светото писание. Литургията от гръцки премина не на български, а на старобългарски, и не стана съвсем ясно на нане Стоичко и нане Вуте, че Исус е бил разпнат заради тях, а цялата работа си остана е мъгливата словесност на своегорода чужденец, за който се говори по „не-нашенски“, че „разпята го же за ны при Понтийстем Пилате и страдавша и погребенна.“ Животът на Дънов е най-широкият ни мост с Америка чрез пътя му през американските протестантски мисии, и когато извървим този път, ще видим баща му поп Константин в борба за служене на съвременен български език (за пръв път осигурено от тези мисии чрез д-р Лонг и Ригс). Ще видим първите български студенти в САЩ отпреди Освобождението; полиглотското чудо Стефан Томов, който като дванадесетгодишен ученик от Котел на остров Малта вече владее шест от осемте си съвременни езика (с потомък лингвиста проф. Томов), ще видим съученика на Дънов - Марин Делчев (с потомък литератора Борис Делчев); ще видим борбите в мисиите между дебелоглави консерватори като Дж. Кларк (с колибата му през зимата край Батак да спасява десетките избягали в гората кръгли сирачета) и либерали като Слийпър и Мак Гахан; същата борба за обновление разгоряла се по времето на Дънов в Бостън, която го довежда логически до отклонението му от мисионерството и създаването на своето Учение. Ще видим спътника на Дънов д-р Чакалов като лекар на мултимилионера Хардинг в Катскил, срещите му с президента Теодор Рузвелт. Ще видим годините на модернизирането на Бостън и Ню Йорк; милионите емигранти, с които се движат българските студенти; реакцията на опустошителния глад в Русия в Американската преса и дискусията в Бостън за панславизма, която прави Дънов неотклоним славянофил; слънчевите танци на индианците от племето Су преди последното избиване на вождовете им, точно когато Дънов слуша прощалния концерт на легендарната Аделина Пати в Ню Йорк; българите мисионери на кон, проповядващи из житните полета на Небраска, във фабричните квартали на Детройт и в първите гангстерски свърталища до „китайския град“ на Манхатън; сетне първите съратници на Дънов в България проповядващи от хан на хан, и от читалище на читалище, и от побой на побой, и тежкарските му първи ученици, между които има висши офицери, политици, писатели, професори, музиканти все всепризнати светила на българската култура; връзката с двореца, разливането на последователите му в балтийските страни, в Италия, Чехия, Хърватско, Франция, Щатите, Канада, Полша, противоречивото съратничество на Любомир Лулчев и Михаил Иванов; ще станем свидетели на отделни случаи на прозрение и ясновидство, на чудеса, които остават необясними за рационалния ум.
към текста >>

28. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Мъчно му е за кривата къща на балтаджи Петко, дето в нея учеха децата, дето пееха на глас, а долу в железарницата балтаджи Петко им пригласяше де с чука, де с шмиргела, де с пилата и тупуркаше и изнасяше новите ножове, брадвите, сатърите, дзаваните вън на кепенците - а учениците пееха горе „Весели се мой народ...“ в чест на султана и после „Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка книжчица...“.
Присъстват всички големци на града. Руският консул Рачински стиска ръката на хадърчанския чорбаджия. Сам мютесарифинът** Ашир Бей е на празненството и той също сърдечно го поздравява. Над вратата блещи надпис на френски език: „Българско централно училище“. Когато множеството започва да се разотива, поп Константин се спуска надолу към гюрултията на Ченгене пазар, но в душата му е тихо. Мъчно му е за кривата къща на балтаджи Петко, дето в нея учеха децата, дето пееха на глас, а долу в железарницата балтаджи Петко им пригласяше де с чука, де с шмиргела, де с пилата и тупуркаше и изнасяше новите ножове, брадвите, сатърите, дзаваните вън на кепенците - а учениците пееха горе „Весели се мой народ...“ в чест на султана и после „Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка книжчица...“. И се оля в сълзи. Щяха да я съборят къщата, балтаджи Петко като умре, че щеше да свърши родът му и после к’во? (Беше ли видял Константин, че в 1908 година наистина щяха да я съборят, да се отвори място за площад „Екзарх Йосиф“ - варненския Фердинандов „Етоал“, дето щеше да се измете циганията от нея махала и на него площад с шадраваните му с минерална вода щяха да се вливат осем улици!! Ако щеш! Осем! Беше ли видял, че една от тези осемте щяха да кръстят на него още докато е жив, и щеше да се ухили само като му кажеха за решението и пак да се просълзи, защото балтаджи Петко, балтаджи-Петковата къща - еееей! - балтаджи Петко! Как си ти? !! Беше ли видял, че 55 години още ще се върти тука из прахоляците, дето са сега на Ченгене пазар, дето нямаше и помен да остане от него; той - детето на небесата и простора? Беше, беше видял някак си по неговия си начин - без образ може би в момента и ако го попиташ, щеше да ти го преведе в образ, но никой не го питаше и не му трябваше да знае какво ще стане.
към текста >>

29. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

В светлината на тези подготовки във Варна се провежда епархиен събор и настоятелите, недоволни от настъпилата каша след оттеглянето на Константин, изгонват Панарет и искат от Цариград друго светило.
От Коледа 1867 сред снеговете на Добруджа, че пролетта на 1868, че 1869 - малкият Дъновски има семейство, има любов, има сигурност и духът му расте бързо като гъба в топла влажна гора. С 1870 идва нова промяна. Вярно, че поп Константин обръща гръб на историята, но тя не му обръща гръб. В Цариград независимостта на църквата е на прага. Готви се за 1871 народен събор. В светлината на тези подготовки във Варна се провежда епархиен събор и настоятелите, недоволни от настъпилата каша след оттеглянето на Константин, изгонват Панарет и искат от Цариград друго светило. Иларион Макариополски обаче (фигуративно казано) удря по масата и налага да се върне зетът на чорбаджи Атанас, защото знае, че при него не може да има грешка. Така че четирийсетгодишният вече духовен водач на Варненския край - след тригодишен престой при семейството си в Хадърча - отново потегля за Варна. Този път обаче шестгодишният Петър няма отново да посърне. Този път той се преселва в черноморската столица с цялото си семейство. А там е добре.
към текста >>

30. Георги Томалевски - Георги Христов

Песента тържествено се излива вън в тишината на настъпилата вечер и тя ни възвръща в един хубав спокоен свят, като заедно с това възвръща бодростта след морната работа.
- Да - отговаря Христо меко и замечтано. - Това са небесните татви, което ще рече различни гами от невидимия свят. Вятърът отнася шепота на Христо. Щастливо обстоятелство е това, че всички комунари от братската ачларска комуна са музикални и са при това добри певци. Вечерно време ние попяваме пак така многогласно както някога в нашите събрания у Коста. Песента тържествено се излива вън в тишината на настъпилата вечер и тя ни възвръща в един хубав спокоен свят, като заедно с това възвръща бодростта след морната работа. След като си легнем, дълго още звучи в душата ми песента. Заспивам, като че небесната люлка отново ме залюлява. 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето Вървим по мекия път през полето. Отначало нашите ризи се белеят из угарите, а после сред разлюлените златисти класове на нивите. Тук можеш да си мислиш и да съзерцаваш каквото искаш, никой няма да ти попречи.
към текста >>

НАГОРЕ

0.24244904518127