Търсене в текстове за 'Пилат'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 34 резултата в 25 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Идващата раса – Г. Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Човек, който се храни с Истината, не пита като Пилат „Що е Истина?
Затова напр. вярата, любовта, истината, надеждата се смятат от мнозина като смътни душевни състояния, които създават само различни мнения и възгледи. Ето защо ние поддържаме, че духовните неща трябва да станат за човека така реални както хляба. Когато някой каже на гладния „хляб", той пита ли: що е хляб, какви са физичните и химичните му свойства и дали това, което му дават, е наистина хляб. Дайте му го само и щом го хапне, той веднага ще познае, че яде хляб, а не камък. Човек, който се храни с Истината, не пита като Пилат „Що е Истина? " И когато човекът, у когото съзнанието се е пробудило се отказва от лъжата, той не прави това, защото то е казано нейде, или защо то се налага като етична норма, а защото живее Истината и защото за него тя е насъщна необходимост като са светлината, въздуха, водата, хлябът. За него Истината е жив хляб, с който се храни неговата пробудена душа, а не някакво понятие, което може само да се анализира, без никога да се постигне вътрешната му същина. Не само това, ами издигнатия духовен човек опитно изживява всички ония пертурбации, които лъжата, да речем, внася в цялото естество на човека с всичките им пагубни последици, които се проявяват в онова неизбежно деформиране и израждане на органичните форми, в изопачаване на чувствата и атрофиране на мисълта, с една реч: в оня органически регрес към животинското. Някои мислят, че може току-тъй безнаказано да се говори лъжа. Ония, които си мислят така – подмамени негли от заблудата, че истината и лъжата са само някакви отвлечени схващания на нашия ум без биологична връзка с нашето естество – жестоко се лъжат.
към текста >>

2. ПРОЗРЕНИЯ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Душата ми се препълва с благоговение сред тишината на настъпилата нощ.
"Не тъгувай" - казват те - "Утре отново ще видиш слънцето". Аз събувам своите обувки, защото по тях има прах от преминалия ден, влизам в своя дом и запалвам светил ни кът. От градината долитат сетните въздишки от заспиващите цветя, напоени с аромат. Пред мене е голямата книгата на мъдреците и аз се разговарям с това, що те са написали преведи векове. Велика е Мъдростта, велики са тайните на света! Душата ми се препълва с благоговение сред тишината на настъпилата нощ. Аз поглеждам небето, опасано с пояс от звезди. Едно безмълвно тържество има на небето. Там виждам с очите си това, което няма в книгата на мъдреците. Със сърцето си го виждам. Сърцето пее тих псалом за Вечния - Последният псалом на отминалия ден.
към текста >>

3. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРЕВОД СТЕЛА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И когато Христос казваше на Пилата: „Моето царство не е от този свят," Той разбираше: Моето царство не е царство на насилие и робство, а е царство на братство, любов и свобода.
И от тогаз настава този хаос в личния и обществения живот. И окултистите казват, че и сега на земята има организации, устроени по методите на тази велика наука. Такава е организацията на Агарта например, която наброява повече от 20 милиона души население, които са съвсем непознати за съвременните хора. Има и други подобни организации. Но иде една епоха, в която човечеството ще влезе отново в пътя на своето естествено развитие и великата наука ще се приложи и ще даде своя плод – новото общество, в което ще царува свобода, братство и равенство, ще бъдат възстановени божествените права на човека. И когато Христос казваше на Пилата: „Моето царство не е от този свят," Той разбираше: Моето царство не е царство на насилие и робство, а е царство на братство, любов и свобода. А сега религиозните хора ни проповядват за онзи свят! Че онзи свят е там, дето има Любов, Мъдрост и Истина! И тези три велики закона действат по целия космос – няма частица в Битието, която да не е подчинена на техния мощен ритъм. И върховен израз на тяхната дейност е Хармонията. И ако ние хората сме нещастни, то за това сме причина ние самите.
към текста >>

4. А ТИ ?- ТЕОФАНА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И рече им Пилат: „Ето човекът!
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЧОВЕКЪТ Тогава Исус излезе с трънения венец и с багреницата. И рече им Пилат: „Ето човекът! " Могат ли хората, като излезете в света, да кажат и за вас: „Ето човекът! " За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат , той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен , той трябва да бъде добър. Богат човек е само оня, който има богата душа, богат ум, богато сърце и силна воля. Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат. Силен е само човекът на любовта, човекът на истината.
към текста >>

5. За организиране на идеите - Из беседите на Учителя Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Днес, при настъпилата смяна на властта - която не е случайна, защото зад нея седят разумни фактори, движещи съдбините на българския народ - те трябва да дадат всичката си подкрепа на управниците.
Българите се намират твърде много под влиянието на Сатурн. "Те са крайно подозрителни и недоброжелателни. И в индивидуалния и в обществения живот, те пущат в ход отрицателната, разрушителна мисъл. Вместо да дадат моралната си подкрепа, доверието си на своите управници, те ги спъват със своите подозрения, със своята невяра, все едно дали това се съзнава или не. Българите трябва да дадат ход на Слънцето - на светлата, положителна мисъл. Днес, при настъпилата смяна на властта - която не е случайна, защото зад нея седят разумни фактори, движещи съдбините на българския народ - те трябва да дадат всичката си подкрепа на управниците. Всички добри, разумни хора в България трябва да се молят на Провидението да изпълнят сегашните управници Божията Воля така, както Той е казал. Защото, в края на краищата, причините за известни народни нещастия и несполуки не се дължат само на управниците. Не са криви само управниците. Дълбоко погледнато, какъвто е народът, такива са и управниците му. Ето защо, и сам народът трябва да измени поведението си.
към текста >>

6. ИЗ НАШИУЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Между учените, той се среща у тесните специалисти, професорите, които четат по някога добре подредени и систематизирани лекции, но които сами малко творят, у компилаторите, популяризаторите и пр.
Те винаги изхождат от нещо дадено. Ето защо, тям им липсва, изобщо въображение, интуиция, свободен полет на мисълта, творчески замах. Те не с в състояние сами да се доберат до нови идеи, и затова асимилират чуждите, обработват ги, свеждат ги към познатото и установеното и ги правят достъпни и за другите. Ако такъв почерк принадлежи на мислител, той спада, според терминологията на някои графолози, към така наречения дедуктивен тип. На хората с типично свързан почерк липсва оригиналност - в литературата този почерк се среща у професионалните писатели, които се отличават с голяма асимилационна способност, приспособимост и писателска техника. Между учените, той се среща у тесните специалисти, професорите, които четат по някога добре подредени и систематизирани лекции, но които сами малко творят, у компилаторите, популяризаторите и пр. Свързаният почерк винаги изразява по-голяма последователност в мисли и постъпки, които се съобразяват с един общоприет логично-формален или морален ред. Той показва по-плавна, по-свързана, по-обиграна реч, макар често тя да е съставена от готови, оформени и улегнали от дълга употреба изрази. Свързан почерк имат повечето търговци, делови люде, чиновници, и въобще мнозинството от хората. Как определят графолозите психологичното значение на несвързания почерк? - Ония от тях, като за пример Крепьо Жамен, които са използували свързаността на почерка, за да разпределят хората на две големи групи-дедуктивни типове и интуитивни типове, твърдят, че несвързаният почерк характеризира интуитивния тип, тъй като свързаният почерк пък характеризира дедуктивния тип.
към текста >>

7. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-НОВОГОДИШЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

И някога когато Христос се намери в царството на злото, Пилат Му каза: „Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна или да Те разпна?
За това царство малцина знаят. Жителите на това царство са облечени с власт и сила, на която нищо не противоречи. Тази сила, с която са въоръжени и синовете на светлината, ние наричаме Любов. Дотогава, докато човек постъпва зле или добре, той е герой в драмата на живота. В единия случай той е служител на злото — в другият е служител в царството на доброто. И някога когато Христос се намери в царството на злото, Пилат Му каза: „Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна или да Те разпна? Христос, Който разбираше закона му отвърна: „Ти не би имал никаква власт, ако не ти бе дадена отгоре". Христос се подчини. Пилат Го разпъна. Но разпъва ли се светлината? Разпъва ли се Любовта?
към текста >>

Пилат Го разпъна.
Дотогава, докато човек постъпва зле или добре, той е герой в драмата на живота. В единия случай той е служител на злото — в другият е служител в царството на доброто. И някога когато Христос се намери в царството на злото, Пилат Му каза: „Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна или да Те разпна? Христос, Който разбираше закона му отвърна: „Ти не би имал никаква власт, ако не ти бе дадена отгоре". Христос се подчини. Пилат Го разпъна. Но разпъва ли се светлината? Разпъва ли се Любовта? Разпъва ли се този, който е безсмъртен? Разпъва ли се този, който знае, че е син Божи и защо е дошъл на земята? Разпънаха Го, но Той възкръсна.
към текста >>

8. СТИХОВЕ - Д. А-ВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Жените преминаха през дългите улици на Йерусалим и достигнаха преторията, в която смутен и замислен седеше Пилат — този, който мислеше, че може да запази невинността си, като потопи ръцете си във вода.
— Копие! — извика Майката, пронизана от острието на болката. Тя дигна погледа си и потрепери. Първите лъчи на слънцето бяха осветили Голгота. Обърна се и портите сами се отвориха. Жените преминаха през дългите улици на Йерусалим и достигнаха преторията, в която смутен и замислен седеше Пилат — този, който мислеше, че може да запази невинността си, като потопи ръцете си във вода. Пред големите мраморни стълби те чуха тълпа да вика, да ругае. Посред нея стоеше Той, мълчалив, с приведени очи, цял оплют. По лицето Му още личеха следите от кървавата пот от оня час, в който Той се моли и рече: „Да бъде Волята Божия." През тълпата Мария виждаше кротките очи на Христа, сърцето Му изпълнено с жал и устата, които бяха изрекли: „Лазаре, стани! ". Тя потрепера от безчувствието и жестокостта на тези, които бяха свидетели на това. Тя плачеше, плачеше и Мария от Магдала и не снемаше очи от Този, когото съдеха.
към текста >>

Имай търпение, за да го имат всички майки в час на страдание." В това време се яви Пилат.
Този, който едничък я не осъди, когато с камъни я замерваха всички. Майката мълком чупеше пръсти и притискаше наболялото си сърце. И колчем някой бич изплющеше по оголеното Му рамо, тя трепваше цяла, сякаш се увиваше около нея. — Сине, защо мълчиш, — продума с пресъхнали устни Майката — защо не продумаш, чедо? Тихият Му глас кротко промълви: „Майко, виждам страданието ти. Имай търпение, за да го имат всички майки в час на страдание." В това време се яви Пилат. Миг и тълпата се развика: „Разпни го, разпни го! " И заглуши последните Му думи. Изтласкани назад, гонени като от огнен меч от тия викове, те тръгнаха по големите улици на града, по ония улици, по които същата тълпа преди викаше: „Осанна, осанна! ". Сърце човешко, разпнеш ли в себе си Любовта, ти ставаш по-жестоко и от безразличието на смъртта! Йерусалиме, Йерусалиме, ти, който с камъни убиваш пратениците до тебе, ти разпна и Него — Единородния.
към текста >>

9. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ І - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

В разговора между Пилат, римски губернатор на Палестина, и Христа, е засегнат отново въпроса за Истината.
При един друг случай, който ни е предаден пак само от евангелиста Йоан (8; 32), Христос ни изнася една от най-съществените страни и прояви на Истината. Той казва: „Истината ще ви направи свободни”. Тази мисъл ще остане класическа през всички времена. Чрез нея всеки ще може да мери дали живее в Истината – Истината дава свобода, съвършена свобода. В един от най-драматичните моменти от историята на човечеството, който ни е предаден особено живо в евангелието на Йоан (18; 37, 38). В разговора между Пилат, римски губернатор на Палестина, и Христа, е засегнат отново въпроса за Истината. Ето как е предаден краят на този драматичен разговор: „А Пилат Му рече: И тъй, ти сега цар ли си? Отговори Исус: Ти право казваш, че аз съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, да свидетелствувам истината. Всеки, който е от Истината слуша гласа ми (18; 37). Казва Му Пилат: Що е Истина?
към текста >>

Ето как е предаден краят на този драматичен разговор: „А Пилат Му рече: И тъй, ти сега цар ли си?
Той казва: „Истината ще ви направи свободни”. Тази мисъл ще остане класическа през всички времена. Чрез нея всеки ще може да мери дали живее в Истината – Истината дава свобода, съвършена свобода. В един от най-драматичните моменти от историята на човечеството, който ни е предаден особено живо в евангелието на Йоан (18; 37, 38). В разговора между Пилат, римски губернатор на Палестина, и Христа, е засегнат отново въпроса за Истината. Ето как е предаден краят на този драматичен разговор: „А Пилат Му рече: И тъй, ти сега цар ли си? Отговори Исус: Ти право казваш, че аз съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, да свидетелствувам истината. Всеки, който е от Истината слуша гласа ми (18; 37). Казва Му Пилат: Що е Истина? " (18; 38).
към текста >>

Казва Му Пилат: Що е Истина?
В разговора между Пилат, римски губернатор на Палестина, и Христа, е засегнат отново въпроса за Истината. Ето как е предаден краят на този драматичен разговор: „А Пилат Му рече: И тъй, ти сега цар ли си? Отговори Исус: Ти право казваш, че аз съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, да свидетелствувам истината. Всеки, който е от Истината слуша гласа ми (18; 37). Казва Му Пилат: Що е Истина? " (18; 38). По-нататък не следва никакъв отговор на този съдбовен въпрос на Пилата. Исус мълчи. Мълчи, може би, не затова, че не иска да отговори на въпроса що е Истина, но защото този въпрос е разрешен по само себе си в цялото Му учение, което е учение за Царството Божие, за делото на „Отца". Той мълчи, може би, още за това, че е отговорил предварително, преди Пилат да го е запитал, като му е казал: аз дойдох да свидетелствувам за истината, всеки който е от истината, слуша гласа ми".
към текста >>

По-нататък не следва никакъв отговор на този съдбовен въпрос на Пилата.
Отговори Исус: Ти право казваш, че аз съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, да свидетелствувам истината. Всеки, който е от Истината слуша гласа ми (18; 37). Казва Му Пилат: Що е Истина? " (18; 38). По-нататък не следва никакъв отговор на този съдбовен въпрос на Пилата. Исус мълчи. Мълчи, може би, не затова, че не иска да отговори на въпроса що е Истина, но защото този въпрос е разрешен по само себе си в цялото Му учение, което е учение за Царството Божие, за делото на „Отца". Той мълчи, може би, още за това, че е отговорил предварително, преди Пилат да го е запитал, като му е казал: аз дойдох да свидетелствувам за истината, всеки който е от истината, слуша гласа ми". А и преди това е казал: .Твоето Слово е Истина" и „Аз съм пътят и Истината". Последните думи могат да се разберат само посредством други думи, изказани пак от Христа: „Никой не може да дойде при Сина, ако Отец не го е призвал и никой не може да отиде при Отца, освен чрез Сина".
към текста >>

Той мълчи, може би, още за това, че е отговорил предварително, преди Пилат да го е запитал, като му е казал: аз дойдох да свидетелствувам за истината, всеки който е от истината, слуша гласа ми".
Казва Му Пилат: Що е Истина? " (18; 38). По-нататък не следва никакъв отговор на този съдбовен въпрос на Пилата. Исус мълчи. Мълчи, може би, не затова, че не иска да отговори на въпроса що е Истина, но защото този въпрос е разрешен по само себе си в цялото Му учение, което е учение за Царството Божие, за делото на „Отца". Той мълчи, може би, още за това, че е отговорил предварително, преди Пилат да го е запитал, като му е казал: аз дойдох да свидетелствувам за истината, всеки който е от истината, слуша гласа ми". А и преди това е казал: .Твоето Слово е Истина" и „Аз съм пътят и Истината". Последните думи могат да се разберат само посредством други думи, изказани пак от Христа: „Никой не може да дойде при Сина, ако Отец не го е призвал и никой не може да отиде при Отца, освен чрез Сина". Тука е подчертано единството между Бога и Христа, чрез синовността. Затова Христос казва: „Аз съм Истината", което ще рече, че Той е Словото или единство със словото. От тези кратки бележки върху Истината, които намираме само в евангелието на един от най-дълбоките ученици на Христа – Йоан, е все пак ясно, че и евангелието поставя Истината като Единство с Безграничния.
към текста >>

10. ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г. Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И рече им Пилат: Ето човекът!
НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ "ЕТО ЧОВЕКЪТ" Неделните беседи на Учителя отварят онзи небесен прозорец през който Светлината на Знанието с мощ и сила прокарва един нов път към умовете на хората. Из „Ето Човекът! " "Тогава Исус излезе с трънения венец и с багреницата. И рече им Пилат: Ето човекът! ' Под думата "човек" или "человек" на български се разбира същество, което живее цял век, обаче, в първообразния език; в езика на който е написана тази фраза, "човек" има друго значение - значи: Исус, Човекът, Който иде на земята, Брат на страдущите. Какво трябва да разбираме под тия думи? Могат ли, като излезем пие пред света, да кажат хората за нас: "Ето човекът"? За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има Знания, да има добродетели. Ама ще кажете: "Какво дири тук богатството?
към текста >>

Ние можем да се подчиняваме на света, както е казал Исус на Пилат, който му рекъл: "Аз имам власт да те разпна" - "Подчинявам се на Онзи, Който ти е дал тази власт, но моята душа е свободна".
У приятел, когото действително обичаме, не бива да търсим недостатъците му, и той като нас може да ги има. Недостатъците са външната дреха, с която е облечен човек Но човешката душа е чиста, тя не може да се развали, не може да се разруши. Вашата божествена душа никой не е в състояние да поквари. Може да се нацапа отвън, но вътрешно не може, понеже Бог обитава в нея. А немислимо е да се разруши нещо, което Бог пази. Ние можем да се подчиняваме на света, както е казал Исус на Пилат, който му рекъл: "Аз имам власт да те разпна" - "Подчинявам се на Онзи, Който ти е дал тази власт, но моята душа е свободна". Трябва да се подчиним на временните страдания, пие не можем да ги разберем, но когато умрем и възкръснем, ще разберем, защо са били те. Всички досега са се терзаели от трепети и страхове в живота. А това не е живот. Живот е, когато човек е изпълнен с благородни чувства. Щастлив е 0нзи, който се радва, че е могъл да направи добро безкористно.
към текста >>

11. Съборни беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И казва им Пилат: Ето човека!
КОЙТО НЕ РАЗБИРА СЛОВОТО, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ИСТИНАТА, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ДУХА. ЗАЩОТО ДУХЪТ СЛИЗА В СЛОВОТО, А СЛОВОТО ЗА СЕГА Е ГЛАВАТА, Т.Е. ХРИСТОС Е СЛОВОТО, А ГЛАВА НА ХРИСТА Е БОГ. УЧИТЕЛЯТ НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ 1. СИЛА И ЖИВОТ* ЕТО ЧОВЕКЪТ Първа серия (София, 1914) "Тогава излезе Исус вън и носеше трънения венец и багрената дреха. И казва им Пилат: Ето човека! " /Евангелие от Йоана 19:5/ - Ето Човекът, който ви носи светлина. Търсете сами тази светлина, която носи Човекът - тя ще ви помогне да намерите пътя, по който трябва да вървите.*** Факсимиле от сборник беседи "Сила и живот" 2. СИЛА И ЖИВОТ ДУХЪТ И ПЛЪТТА Втора серия (София, 1914-1917) Закопа па плътта - то е законът на отлива, закона на Духа - то е законът на прилива. Законът на противоположностите включва в себе си закона на отлива, а законът на подобието-закона на прилива. Тия два закона, на противоположностите и на подобието, ако можем да ги разберем са две велики неща в света.
към текста >>

12. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да се приютява в него вселената, от мъничката звезда, надзърваща смирено из безкрая, от слънцето, ласкаещо, радващо, оживотворяващо, от замечтаната по вечно несбъднат блян луна, до напъпилата кайсия под прозореца ми, до залисаната вечно сериозна, трудолюбива мравка между тревичките.
Ще се срамувам за себе си, ако слава или по-чест или обществено положение биха ме направили горд и жесток: още от сега аз моля съдбата да ме освободи от тяхното бреме и ме остави по-добре последен, непризнат и отхвърлен. Аз бих желал да закрепне в сърцето ми само един идеал: служенето на Великото Добро. Сърцето ми да бъде обнажено за възвишени трепети, за любов и милосърдие, като построена, винаги готова да засвири арфа. Да бъде чист и благороден всеки негов порив. Всеобятна да бъде неговата прегръдка. Да се приютява в него вселената, от мъничката звезда, надзърваща смирено из безкрая, от слънцето, ласкаещо, радващо, оживотворяващо, от замечтаната по вечно несбъднат блян луна, до напъпилата кайсия под прозореца ми, до залисаната вечно сериозна, трудолюбива мравка между тревичките. Сърцето ми да бъде хилядострунна, жива арфа, която да пее при милувката на зефира, при песента на планината, при ехтенето на веригите на моите братя ближни, готово да им помогне. Душата ми да бъде инструмент, на който великият Дух на вселената да свири живата песен на вечното Добро. Орионо ПИСМО ДО РЕДАКЦИЯТА. ... Има ли нужда да ви описвам голямата оная наслада, що изпитвах при четенето на малкото, но изпълнено с толкова много Любов, Мъдрост и Истина ваше вестниче? В тия времена на обща „безпътица“ и пълна „разруха", когато лудото и бясно тичане подир материалните богатства и „земните съкровища" е вече достигнало своята кулминационна точка и когато — у нас — повече от всеки друг път „човек за човека е вълк“: в тия времена когато далеч не е малка оная част от народа ни, която е просмукана до мозъка на костите от опиянението и заслепението на грубия, животинския егоизъм, когато алчността, омразата, безумието и лъжата безспирно и на широко шествуват своя победоносен ход — в тия времена, казвам, вашия малък вестник „Братство" иде да запълни една страшно голяма и широко зеюща празнота.
към текста >>

13. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За зрелища жаден стълпен е народа с Пилатови войни по лобната площ.
Великото всеединство на живота трябва да бъде нашия пръв и последен основен Закон. Затова всеки интерес и изучаване работата на другите школи не само че не е измяна към своята, но дори един дълг за мнозина, защото ще им принесе само полза като разшири тяхното съзнание и циментира общото единство. Единство, хармония и взаимно сътрудничество! Взаимно уважение и зачитане, взаимно опознаване — това е правия път в отношенията ни с другите школи на единното Всемирно Братство. С. Калименов ВЪЗКРЕСЕНИЕ Там облаци черни над тъжна Голгота надиплят се бавно, кат’ призраци в нощ. За зрелища жаден стълпен е народа с Пилатови войни по лобната площ. На кръст е пригвозден невинен страдалец, ожиданий с трепет юдейски мъдрец. На Пасха житейска Той жертвен е агнец; краси Му главата от търни венец. От чело се нижат на капки рубини; струи се от рани божествена кръв и багри земята. Тресат се руини, где алчност и злоба налитат за стръв В молитва унесен, очите Му ронят прощални си сълзи —елмази безчет. Те стичат се долу по златни корони в наклонната плоскост на грешния свет.
към текста >>

14. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Драги братя и сестри и драги гости, Настъпилата 1936 год.
да се зaживеe в братолюбие, равенство и правда, и всички от министъра до последния български гражданин, станат въздържатели, за да се намалят големите недъзи в народа ни. Посочи за урок войната между Италия и Абисиния, гдето безмилостно се изтребват много човешки души. След него говори брат Д-р Кантаров, председател на ложата „Яков-Кларк“, който между другото изтъкна, че както кокичето под снега намира условия да расте и цъфти, тъй и въздържателното дело ще се разраства и цъфти, в България, въпреки трудните условия. Говориха и други, хубавите мисли на които по липса на място в един вестник няма възможност да се предадат. Най после и сестра Анна зъболекар Стоицева прочете долните редове на присъстващите. „Драги братя и сестри и драги гости, Настъпилата 1936 год. със своите последни цифри 3 и 6 = 9, плюс цифрата 9, това са символи за придобиване на висшите добродетели, и човешкото щастие. Но за кои? За разумните човеци. — И понеже единицата е разумния човек, той трябва да добие тия висши добродетели и туй щастие! В що се състои това щастие?
към текста >>

15. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

прогни ми тялото … „Ако те има Господи, чуй ме — ох ...“ чува са остро закашлюавне … — „Господи, обръща поглед отшелникът към Бога — не Те познава, Господи — покажи му милостта Си, за да Те види и познае …“ Наново всред настъпилата тишина се чува шепот: — Пази го, Господи.
Няма ли кой да чуе стенанията ми? До кога ще са тия болки? Няма ли кой да облекчи страданията ми? Господи има ли Те? От толкова дни как лежа. прогни ми тялото … „Ако те има Господи, чуй ме — ох ...“ чува са остро закашлюавне … — „Господи, обръща поглед отшелникът към Бога — не Те познава, Господи — покажи му милостта Си, за да Те види и познае …“ Наново всред настъпилата тишина се чува шепот: — Пази го, Господи. На тебе уповавам. Закриляй го, Господи, с милостивата си ръка. Кой друг може да го запази и закриля? … — Да бъде според вярата ти, промълви отшелникът. — Няма ли да дойде сън на клепките ми и няма ли да дойде мир на душата ми, Господи?
към текста >>

16. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

който можете да разрешите както Пилата, да си измиете ръцете, и да отхвърлите от себе си всякаква отговорност.
Важно е какво правите сега. Не е въпрос за този Христос, който е дошъл да страда, да изкупи човечеството. Важно е, какво трябва да направите с този Христос. който е у вас. Това е личен въпрос. който можете да разрешите както Пилата, да си измиете ръцете, и да отхвърлите от себе си всякаква отговорност. Най-лесно е да се каже: такива са условията, това ми е по наследство — повече не мога да направя. Христос, когато беше пред Пилат, каза: Аз дойдох да свидетелствам Истината . . . И . . .
към текста >>

Христос, когато беше пред Пилат, каза: Аз дойдох да свидетелствам Истината .
Важно е, какво трябва да направите с този Христос. който е у вас. Това е личен въпрос. който можете да разрешите както Пилата, да си измиете ръцете, и да отхвърлите от себе си всякаква отговорност. Най-лесно е да се каже: такива са условията, това ми е по наследство — повече не мога да направя. Христос, когато беше пред Пилат, каза: Аз дойдох да свидетелствам Истината . . . И . . . Моето Царство не е от този свят. И когато Християните говорят за страданията на Христа и Го съжаляван, ние питаме: Какво е по-хубаво, да го съжаляваме ли, или да следваме неговия път?
към текста >>

17. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пилат питаше: „Що е истина?
Кумирите създадени от прах, не можеха да не се съборят. за да заринат под развалините си всичко, което те бяxa градили. Тогавашната римска култура не беше нищо друго, освен едно грандиозно и тъмно пиршество на една от най-тъмните епохи, която човечеството ще има да помии. А еврейската, тогавашна, е била достатъчно сляпа, за да остави едно бленувано и очаквано през векове събитие да мине незабелязано покрай нея. Едната и другата, обаче, имат своите допирни точки в онова далечно минало, когато, в свои ужасен съюз, бяха провъзгласили Истината като никому непотребна вещ. Пилат питаше: „Що е истина? “ А еврейските духовници викаха „Разпни я! “ И едните и другите, изправени пред една велика изпития, не можаха да преживеят страданията на едно ново верую. Едните и другите, изправени пред една мирова проблема, обърнаха гръб на Великия Учител, Който носеше най скъпоценното, което човекът и светът познават — Любовта. Това е, накратко, трагедията, която стана преди 2000 години. Това е, в бледи черти, историята на едно падение, на един неиздържан изпит на човешкия род, който не можа да разбере великия дар, що му носеха.
към текста >>

18. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Или трябва да постъпим с Христа както Римската империя и Пилат постъпиха?
Казват някой, че второто пришествие щяло да дойде. Второто пришествие е второто идване на Христа не да съди хората, но да оправи света. Казано е: „Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра, т.е. ще намери ли достатъчно хора, които да търсят истината и да я познават? Трябва ли и тогава да постъпим, както евреите постъпи-ха с Христа? Или трябва да постъпим с Христа както Римската империя и Пилат постъпиха? Въпросът не е за това, как са постъпили хората на времето си, но трябва да се знае, че всеки човек, който се противи на Божията любов, на Божията мъдрост и на Божията истина, както на знанието, светлината и свободата, които идват от Него, той е изгубил всичко. Може да се направи опит в това отношение. Дойдем ли до човешките работи, там всеки има право да се противи, но дойдем ли до Божествените работи, всички трябва да има ме един възглед, не еднообразен, но всички трябва да имаме желание да изразим Божията любов така, както искаме да се прояви и спрямо нас. Както искаме хората да бъдат откровени и искрени спрямо нас, така трябва да бъдем и ние спрямо другите Това е новото, което Бог сега иска от всички хора. Бог ще прекара света през един голям огън, за да го пречисти.
към текста >>

19. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Никой, бил той малък или голям, няма право да си умие ръцете като Пилата и да каже: Това не ме засега, защото то става против моята воля!
Той трябва да изпие до дъно горчивата чаша, която сам си е приготвил. Защото той не се вслуша и не иска да се вслуша в гласа на Истината и Правдата. И защото, наред с отговорността на големите, е вплетена и отговорността на малките, в една всеобща, колективна отговорност, в една отговорност, под която попадат всички хора и всички народи. Никой не е безотговорен. Никой не е невинен. Никой, бил той малък или голям, няма право да си умие ръцете като Пилата и да каже: Това не ме засега, защото то става против моята воля! Не! Когато злото идва, то неговата действителна причина не е само в решенията и постъпките на големите, — тя представлява съвкупност от хиляди и милиони други по-малки причини, които са: нашите мисли, нашите постъпки, нашите дела. Мислите и постъпките на милиони дребни същества, които може би без ни най-малко да подозират, изплитат заедно огромната мрежа на злото, създават колективната отговорност за всички нещастия, падения и катастрофи, които разтърсват човечеството. Малките и слаби поотделно капки, произтичащи от съзнанието на отделния човек, образуват заедно бясно бушуващия океан, който поглъща живота на милиони. Всяка лоша, нечестна, егоистична и подла постъпка, безразлично от кого е извършена и от какъв характер е тя, представлява едно малко буреносно облаче, а милионите такива, събрани заедно, образуват бурята, която помита всичко.
към текста >>

20. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Често пропадането на един голям параход става от тази малката частица на торпилата.
Някой казва: какво зависи от мен? — Много зависи от всеки човек. Малките неща вършат големи работи в света. Често най-важните работи се вършат от най-малките неща. Забележете, че във време на война, торпилите, с които си служат, имат една малка частица, която е толкова чувствителна, че най-малкото бутване е в състояние да възпламени цялата торпила и да произведе голям взрив. Често пропадането на един голям параход става от тази малката частица на торпилата. В този смисъл човек може да представя тази малка частица на торпилата и от него зависи да се запали торпилата, или да не се запали. Съвременните хора се натъкват на своите стари разбирания, които те се образували вън от рая. А всяко нещо, което е създадено вън от рая, е позлатено. Ето, виждате копринени платове, които са направени от коприва, а не от коприна. Те са подобни на позлатените вещи.
към текста >>

В този смисъл човек може да представя тази малка частица на торпилата и от него зависи да се запали торпилата, или да не се запали.
— Много зависи от всеки човек. Малките неща вършат големи работи в света. Често най-важните работи се вършат от най-малките неща. Забележете, че във време на война, торпилите, с които си служат, имат една малка частица, която е толкова чувствителна, че най-малкото бутване е в състояние да възпламени цялата торпила и да произведе голям взрив. Често пропадането на един голям параход става от тази малката частица на торпилата. В този смисъл човек може да представя тази малка частица на торпилата и от него зависи да се запали торпилата, или да не се запали. Съвременните хора се натъкват на своите стари разбирания, които те се образували вън от рая. А всяко нещо, което е създадено вън от рая, е позлатено. Ето, виждате копринени платове, които са направени от коприва, а не от коприна. Те са подобни на позлатените вещи. Много материи се продават за вълнени, без да са вълнени.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя не разкрива пред проницателния поглед на любознателния четец нито едно от качествата, които са отличавали българите в тяхното минало, защото никой чужд историк на нашия живот - да не говорим за нашите историци-компилатори - не е вникнал и досега в личността на основателя на Първото българско царство Аспарух или Исперих, не е изучил неговия произход и неговото духовно битие и не се е спрял с достатъчна сериозност да изследва, кой е тоя народ, който той довел и заселил при бреговете на Дунава.
Прочее, да започнем от личността. Нека изучим българина всестранно: какво е унаследил той от миналото свое съществуване, какви кармически задължения той има да изплаща и, поради това, какви душевни способности се изразяват в неговия физически, умствен и духовен строеж. Тия исторически и научни изследвания са необходими, за да можем да поставим правилна диагноза на болестта, от която страдат българите, като отделни личности и като народ, и да приложим за тая болест най- ефикасното лекарство. За жалост, истинската история на българския народ е и до днес непозната, в своята дълбочина, за чуждите и наши учени. Това, което те наричат „история", не е освен една повърхностна хронология на събития, от която се правят само наивни умозаключения. Тя не разкрива пред проницателния поглед на любознателния четец нито едно от качествата, които са отличавали българите в тяхното минало, защото никой чужд историк на нашия живот - да не говорим за нашите историци-компилатори - не е вникнал и досега в личността на основателя на Първото българско царство Аспарух или Исперих, не е изучил неговия произход и неговото духовно битие и не се е спрял с достатъчна сериозност да изследва, кой е тоя народ, който той довел и заселил при бреговете на Дунава. Съвременните официални историографи, като не са изучили окултните закони на създаването и развитието на народите, не знаят, че това не са стада, които се движат и лутат несъзнателно по степи, гори и планини, а живи организми, членове на световни раси, които, като звена от една дълга верига, се явяват на земята с известна духовна мисия. И нашият народ, ръководен от Духовния свят, има строго начертана своя мисия, която трябва да изпълни. Но за нея нашите „видни учени" нямат никакво понятие. Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български царства, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и учители, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ. Кои са били светите Кирил и Методи, кой е бил цар Симеон, цар Борис, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В индуизма Вияза изпъква като виден индийски мъдрец и компилатор на Ведата.
Ако погледнем назад в миналото, намираме имената на известни основатели на религии, които изпъкват релефно и всеки от тях е свързан с някое отличително послание. По този начин Тао учи, че правата са били получени от „Божествения Управител на Златните Врата“, които ще го скачат с древната толетска раса и ще го направят по-стар от всяка друга известна арианска религия. Основното понятие на религията на Тао е, че всичките неща излизат и се връщат е края на краищата при Единния Живот. Човек, за да търси съединение със Единния, трябва най-първо да се освободи от всяко желание, умът му да се успокои и да постигне едно състояние на постоянна чистота и почивка. „Този, който притежава тази абсолютна чистота, влиза постепенно в истинския Тао“. В индуизма Вияза изпъква като виден индийски мъдрец и компилатор на Ведата. Както и при Тао, владеещото понятие на тази религия е неизявеното и изявеното. „Аз положих цялата вселена с един откъслек от себе си и останах“. Д-р Милер, след многогодишна мисионерска работа в Индия, казва, че Индия е дала на света великата доктрина за присъщността на Бога в света и в човечеството, Човекът във вътрешното си себе е едно със Себето на Вселената. „Аз съм Онзи“. Като пример за силата на това вярване, може да ни послужи разказа за британския войник, който веднъж хвърлил щика си в гърдите на един индийски мъдрей, седнал на брега на реката Ганг, но последният само се усмихнал от постъпката на войника и извикал: „Още, ти си Той“.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

“ запитал Пилат.
И тия заповеди, които съставляваха законът божи, останаха мъртва буква. Израилският народ не се поправи. Дойде Христос. Чрез него се даде на света истината: „законът чрез Моисея бе .даден, а благодатта и истината чрез Исуса Христа биде“ (Йоан 1; 17). Но „що е истина? “ запитал Пилат. — „Истина е Словото на Бога“ .(Ibidem — 17; 17). А що е Словото? — „Словото бе Бог, то бе отначало“ (Ibidem 1; 1). Следов., истината е Бог, проявен в творението. А да узнаем истината, значи да изучим творението, наречено иначе вселена или природа.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Пилат попитал мен тогаз, Кога лежах с глава, в стената прикована, Да беше той дошъл до влажната ми слама И каже тез слова: „прави си избор сам, Днес кръст ще дигнем пак, че празник е голям И теб или Христа ще сложим тамо ние; Кажи ми, звяр жесток, кой искаш да спасим?
Претегли ти калта със бисер благороден, И злото в тез везни натегна тоя път . . . Да! там сияй небе, тук зъби се грехът, Любов и мир е там, молитва сладка, тиха, Превърната в искра трескавицата лиха; Той болни оздрави и мъртви възкреси, Могъща твар е той, огрята със лъчи! А тук стои кръвник, от ужаса по-страшен, Порок, безчинство, мрак — дух тъмен и прокажен — Разбойник лют, във зло преминал всеки час! „Да беше — ах! — Пилат попитал мен тогаз, Кога лежах с глава, в стената прикована, Да беше той дошъл до влажната ми слама И каже тез слова: „прави си избор сам, Днес кръст ще дигнем пак, че празник е голям И теб или Христа ще сложим тамо ние; Кажи ми, звяр жесток, кой искаш да спасим? “ С протегнати ръце аз викнал бих: Кови! “ * * * Царе се славят днес, възхвалят се жреци, В одежди светли грей душа во тлен обвита, Незнаен бе тоз грях — човекът го опита, Туй зло стоеше ощ — и него той свърши: С целувка Каин днес Спасителя уби! Царува демон пак и зло навред вилнее, След буйните гори не ще се песен лее; Зора не ще да грей в човешките сърца; Над святата любов издигна се скръбта; Угасна сетен лъч сред мъртвата природа; Затвори всичко в мрак ръката на народа На тоя страшен гроб със камъка студен! Защото правда, светлост, истина и блен Е там — на тоя стълб, тук нищо не остава, Човека за напред ще тлей в печал, в забрава. Ще дигне тоя кръст по всички върхове Безбройно ешафоди.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От противоречията, които се съдържат в разглежданото негово съчинение и които свидетелстват, че той има смътно понятие за окултната страна на богомилското учение — противоречия, които ще изтъкнем до-пъти —; от факта, че той гради заключенията си само върху книжния материал, който е издирил в разни библиотеки и изразяващ най-противоречиви гледища, без да е изследвал непосредствено всред народа богомилската традиция — а компилативния метод в историческата наука е най-нещастният, което се доказва и и от съчиненията на някои български „историци“-дилетанти —: от факта, че г.
Мишев („България в миналото“) и Янко Сакъзов („Българите в своята история“)3). Също така, необходимо е да се докаже по един неопровержим начин — което е един дълг на нашите официални учени — че богомилското движение ни най-малко не е било и не е могло да бъде причината за пропадането на второто българско царство: напротив, то е дошло навреме, за да спаси свободната българска държава от провалата, която й подготвиха нейните тогавашни политически и църковни властница, но тази спасителна мисия на богомилите не е могла да бъде разбрана тогава и пет вековното робство е станало неизбежно. Като се докаже, по научен път, тая историческа истина, ще може да се парализира и охотата на съвременните злобни църковници да злоупотребяват с властта си, за да преследват и сега неприятните им честни и безкористни работници за духовното и морално повдигане на българския народ. Но, нека признаем искрено, ние не вярваме, че тази задача ще се окаже по силите на г. проф. Иванов. От противоречията, които се съдържат в разглежданото негово съчинение и които свидетелстват, че той има смътно понятие за окултната страна на богомилското учение — противоречия, които ще изтъкнем до-пъти —; от факта, че той гради заключенията си само върху книжния материал, който е издирил в разни библиотеки и изразяващ най-противоречиви гледища, без да е изследвал непосредствено всред народа богомилската традиция — а компилативния метод в историческата наука е най-нещастният, което се доказва и и от съчиненията на някои български „историци“-дилетанти —: от факта, че г. Иванов не знае дори най-елементарните закони, по които се развива индивидуалния и социалния духовен живот, като се осмелява да поддържа действително еретическата мисъл, че „с вегетарианството един народ рискува да загине“(!!), и най-после, от неоспоримия факт, че самият г. проф. Иваноз не притежава един здраво обоснован духовен мироглед, и по още няколко други причини, ние се виждаме, макар и със съжаление, принудени да се отнесем скептично към научната стойност и действителната полза от обещаното второ негово съчинение за учението и историята на богомилството. Разбира се, и то ще бъде една стъпка напред, един втор опит. Ние, обаче, сме убедени, че истината върху богомилството Може да се изложи във всичката й дълбочина и пълнота само от един окултист, който не само би могъл да разполага с изобилната литература по предмета със сведения от други източници, за да прецени правилно и хармонично всички фактически данни, но и притежава необходимите знания за произхода божествените принципи на окултни в братство, едно от които е било, безспорно, и обществото на богомилите С една реч делото на богомилите си чака майстора. Дошъл ли е той или ще дойде, това е друг въпрос.
към текста >>

0.44714188575745