Търсене в текстове за 'Пиеса'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 15 резултата в 10 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 7. Вътрешното ръководство на човека, 21 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава песните и музикалните пиеси биха се писали с точно определена цел и щяха да се знаят предварително резултатите, които ще бъдат произведени от дадена песен или пиеса.
Хората още не са проучвали философската страна на музиката и не разбират нейната същност и значение, а най-великата, най-дълбоката и най-обширната наука за живота е музиката. Когато хората проучат силите и законите на музиката и ги приложат в живота си, тогава ще започне тяхното правилно развитие и усъвършенстване. Чрез музиката действат най-висшите сили и най-разумните закони на природата. Всеки тон представлява сбор от множество хармонично действащи сили, които оказват голямо влияние върху мислите, чувствата и постъпките на човека. Ако хората познаваха естеството на силите, действащи в даден тон, и разбираха мощността на тяхното влияние върху психиката на човека, щяха да знаят как съзнателно да съчиняват песните си и щяха да постигат удивителни резултати в живота си. Тогава песните и музикалните пиеси биха се писали с точно определена цел и щяха да се знаят предварително резултатите, които ще бъдат произведени от дадена песен или пиеса. А знае ли се целта и предназначението на една песен, лесно ще се определи дали да бъде тя в мажорна или минорна гама; и тогава, ако започва една песен с тона „до“, ще се знае защо трябва да се вземе следващият тон в секунда, терца, кварта, квинта, секста и т.н., ще се знае също така и точно каква да бъде трайността на всеки тон, за да се получи желаният резултат. Съвременните музиканти, въз основа на установени вече форми и правила в музиката, се стремят да постигнат в композициите си само мелодичност и хармония, но това не е още достатъчно. Плюс всички досегашни постижения в областта на музиката, в нея трябва да се вложи още и съдържание, цел и смисъл. А това ще се постигне, когато хората престанат да считат музиката само като средство за удоволствие и развлечение, а като велика и творческа сила в природата и живота на човека. Необходими са нови разбирания и нови познания за музиката и за нейните елементи.
към текста >>

2. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

Костов пък написва остра сатира срещу движението - пиесата "Пред изгрев слънце", която се играе в Свободния театър в София през сезона 1921-1922 г.
Дънов, но след първата си среща с него се е изказал, че: . .Нам са нужни човеци като Дънова, за да насочат правилно развитието във всички отрасли на новата ни държава" (в. "Български бранител", бр.109/XI-XII. 1939 г.). Известният драматург Ст. Л. Костов пък написва остра сатира срещу движението - пиесата "Пред изгрев слънце", която се играе в Свободния театър в София през сезона 1921-1922 г. Същата пиеса, под ново заглавие - "Учителят", бе представена от Телевизионния театър на 01.01.1990 г. по тогавашната Първа програма на Българската национална телевизия (от 20,30 ч.). Излъчването на постановката бе посрещнато с остър протест от страна на духовното общество "Бяло братство", което изпрати протестно обръщение до тогавашния председател на Комитета за телевизия Филип Боков. Текстът на обръщението бе излъчен и по радио "Свободна Европа" в първите дни на м. януари 1990 г.
към текста >>

Същата пиеса, под ново заглавие - "Учителят", бе представена от Телевизионния театър на 01.01.1990 г.
.Нам са нужни човеци като Дънова, за да насочат правилно развитието във всички отрасли на новата ни държава" (в. "Български бранител", бр.109/XI-XII. 1939 г.). Известният драматург Ст. Л. Костов пък написва остра сатира срещу движението - пиесата "Пред изгрев слънце", която се играе в Свободния театър в София през сезона 1921-1922 г. Същата пиеса, под ново заглавие - "Учителят", бе представена от Телевизионния театър на 01.01.1990 г. по тогавашната Първа програма на Българската национална телевизия (от 20,30 ч.). Излъчването на постановката бе посрещнато с остър протест от страна на духовното общество "Бяло братство", което изпрати протестно обръщение до тогавашния председател на Комитета за телевизия Филип Боков. Текстът на обръщението бе излъчен и по радио "Свободна Европа" в първите дни на м. януари 1990 г. Акцията на ББ обаче остана без последствия.
към текста >>

3. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Два месеца по-късно пиесата все още не беше готова и госпожица Дидион, която имаше договор в Кан, трябваше да замине.
Желанието ми съвсем не беше да танцувам в кабаретата, където всяко артистично чувство угасва в лекотата, която изисква обстановката. Това обстоятелство ме лиши от материалните средства, които ми бяха необходими в ежедневието. Аз изпитах крайната бедност, но нито студът, нито гладът, нито презренията, които ме преследваха по време на най-продължителния период на моята кариера, успяха да намалят порива ми към красивото, доброто и истинското. На 6 юни изнесох рецитал в Театъра на творчеството (Theatre de l’Oeuvre), където Жени Каре ме видя и няколко месеца по-късно, когато Театърът на големия палат (du Graпd Palais) повери създаването на макети за „Манфред“ на Шуман, тя ме представи на господин Габриел Дабоа. Когато видя моя Магичен и моя Бавен танц, той ме ангажира да ръководя първата сцена, тъй като другите сцени трябваше да бъдат ръководени от госпожица Мари-Луис Дидион от Операта, която беше ангажирана преди мен. Два месеца по-късно пиесата все още не беше готова и госпожица Дидион, която имаше договор в Кан, трябваше да замине. Тогава именно дирекцията ми повери балета, давайки ми свобода да променям и да ръководя. Аз не чаках да ме молят и промених всичко, тъй като имах абсолютно друга концепция за тази толкова дълбока и мистична пиеса. Впоследствие определих по своему пластичния ансамбъл на Дон. Но едно от най-големите събития в моя живот и в моята артистична кариера беше срещата ми през 1938 г. с българския философ Петър Дънов.
към текста >>

Аз не чаках да ме молят и промених всичко, тъй като имах абсолютно друга концепция за тази толкова дълбока и мистична пиеса.
Аз изпитах крайната бедност, но нито студът, нито гладът, нито презренията, които ме преследваха по време на най-продължителния период на моята кариера, успяха да намалят порива ми към красивото, доброто и истинското. На 6 юни изнесох рецитал в Театъра на творчеството (Theatre de l’Oeuvre), където Жени Каре ме видя и няколко месеца по-късно, когато Театърът на големия палат (du Graпd Palais) повери създаването на макети за „Манфред“ на Шуман, тя ме представи на господин Габриел Дабоа. Когато видя моя Магичен и моя Бавен танц, той ме ангажира да ръководя първата сцена, тъй като другите сцени трябваше да бъдат ръководени от госпожица Мари-Луис Дидион от Операта, която беше ангажирана преди мен. Два месеца по-късно пиесата все още не беше готова и госпожица Дидион, която имаше договор в Кан, трябваше да замине. Тогава именно дирекцията ми повери балета, давайки ми свобода да променям и да ръководя. Аз не чаках да ме молят и промених всичко, тъй като имах абсолютно друга концепция за тази толкова дълбока и мистична пиеса. Впоследствие определих по своему пластичния ансамбъл на Дон. Но едно от най-големите събития в моя живот и в моята артистична кариера беше срещата ми през 1938 г. с българския философ Петър Дънов. Единствено той разбра моите усилия и моята цел и ме насърчи, подкрепи и просвети. Между другото той ми каза:
към текста >>

4. Произведения на Николай Райнов - Николай Райнов

– „Имало едно време...“ (пиеса), издателство Христо Г.
Атанасов“, преиздадена 1994 г. (изд. „Хемус“1920 г. – „Светилник за душата“ (сборник)1920 г. – „Източно и западно изкуство“, изд. „Везни“, серия „Везни“, №31923 г. – „Имало едно време...“ (пиеса), издателство Христо Г. Данов1924 г. – „Златното птиче“ (български приказки), изд. „Ст. Атанасов“1924 г. – „Най-хубавите народни приказки“, изд. „Ст. Атанасов“, библиотека „Маяк“, год.
към текста >>

– „Имало едно време...“ (пиеса), издателство Христо Г.
Атанасов“, преиздадена 1994 г. (изд. „Хемус“)1920 г. – „Светилник на живота“ (сборник)1920 г. – „Източно и западно изкуство“, изд. „Везни“, серия „Везни“, №31923 г. – „Имало едно време...“ (пиеса), издателство Христо Г. Данов1924 г. – „Златното птиче“ (български приказки), изд. „Ст. Атанасов“1924 г. – „Най-хубавите народни приказки“, изд. „Ст. Атанасов“, библиотека „Маяк“, год.
към текста >>

5. Темите като музикална пиеса - Влад Пашов (1902- 1974)

• 1151 • Темите като музикална пиеса.
• 1151 • Темите като музикална пиеса. Всяка тема има нещо отличително в себе си. Като я изработите, тя ще внесе една нова идея в ума ви. Всяка тема представя нота от дадена гама. Като свържете всички теми в едно, ще образувате цяла музикална пиеса.
към текста >>

Като свържете всички теми в едно, ще образувате цяла музикална пиеса.
• 1151 • Темите като музикална пиеса. Всяка тема има нещо отличително в себе си. Като я изработите, тя ще внесе една нова идея в ума ви. Всяка тема представя нота от дадена гама. Като свържете всички теми в едно, ще образувате цяла музикална пиеса.
към текста >>

6. Размишление - Влад Пашов (1902- 1974)

Темите като музикална пиеса 1151
Теми за размишление и развиване 766 Теми на Младежкия окултен клас 1160 Теми на Общия окултен клас 1159 Темите - метод за самостоятелна и трезва мисъл 1154 Темите - наблюдавани от Белите Братя 1158 Темите като музикална пиеса 1151 Темите като собствена опитност 1152 Три правила-методи 1105 Трите течения в човека - събуждане на Божественото 791 Упражнение с първата мисъл 688 Условия за правилно мислене 737
към текста >>

7. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

А първото нещо, което направих, е отпечатването на пиесата „Бранд“ от X. Ибсен.
След Освобождението отначало е почнал с чирачество на разни места и чиновник е бил. Малко по-късно се съюзява с Атанас Сърбенов. Отварят печатница, после се разделят. Баща ми остава сам. С подкрепата на Гочо Драгошинов изкупил своята част. А първото нещо, което направих, е отпечатването на пиесата „Бранд“ от X. Ибсен. Щом излязох от затвора, веднага замислих да правя книгоиздателство. Мислех да издам на Достоевски романа „Записки от подземието“, но се спрях на „Бранд“. Преведох го от руски. Написах един доста просторен предговор и понеже тогава бях получил вече известие, че ме викат като трудовак да се явя в Шумен, трябваше книгата да излезе бързо, като за три дни изкарвах една кола от 16 страници. Съвсем сам.
към текста >>

8. Четиритѣ учения - Георги Радев (1900–1940)

Ония, обаче, които не могатъ да съзратъ многоликитѣ промѣни на едни и същи сили, действуващи въ свѣта, които не могатъ да проникнатъ задъ кулиситѣ на голѣмата сцена, дето се разиграватъ човѣшкитѣ съдбини, тъй майсторски декорирана при всѣка „нова“ пиеса въ новъ стилъ, и до денъ днешенъ се оставятъ да бъдатъ залъгвани съ обещания за „новъ строй“, за „новъ редъ“, за “новъ свѣтъ“.
Въ този образъ индускитѣ жреци сѫ дали въ една форма, достѫпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпредѣление, сиречъ едно узаконяване „свисше“ на установения отъ тѣхъ социаленъ редъ. Както и да се е тълкувалъ този митологиченъ образъ отъ индускитѣ мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущалъ, практически той се е свеждалъ къмъ установяване на строгия и суровъ кастовъ строй, който е освещавалъ чисто по човѣшки изключителната властъ на едни хора надъ други. Безъ да носятъ тия ярки очертания на строго разграничени касти, последнитѣ все пакъ образуватъ основата на съсловната разпредѣлба у всички цивилизовани народи. Само че въ отдѣлни епохи едно отъ тия съсловия е вземало изключително надмощие и е удряло по особенъ отпечатъкъ въху държавния редъ, който бива характеризиранъ ту като теократиченъ, ту като монархиченъ съ различни отсѣнки и преходи, ту като демократиченъ, ту като пролетарски. Формитѣ отъ епоха въ епоха се видоизмѣнятъ, явяватъ се известни диференциации и усложнения, но въ края на краищата вътрешното имъ съдържание си остава все едно и също. Ония, обаче, които не могатъ да съзратъ многоликитѣ промѣни на едни и същи сили, действуващи въ свѣта, които не могатъ да проникнатъ задъ кулиситѣ на голѣмата сцена, дето се разиграватъ човѣшкитѣ съдбини, тъй майсторски декорирана при всѣка „нова“ пиеса въ новъ стилъ, и до денъ днешенъ се оставятъ да бъдатъ залъгвани съ обещания за „новъ строй“, за „новъ редъ“, за “новъ свѣтъ“. Всъщностъ, зъ тия нови на видъ социални форми се криятъ стари прастари идеи. Човѣчеството, въпрѣки великиятъ опитъ на християнството, се върти въ омагъосанъ кръгъ, чиито четири кардинални точки сѫ: клерикализъмъ, милитаризъмъ, капитализъмъ, социализъмъ. Не се ли съзира и въ днешнитѣ опити за установяване на „нови“ държавни строеве въртенето на фаталния омагъосанъ кръгъ? Въ изострения конфликтъ между капитализъма и социализъма, последннятъ поне нѣкъде се изтръгна отъ властъта на първия и, влѣзълъ въ съюзъ съ революционния милитаризъмъ, установи свой редъ. Миналъ въ отбрана, капитализъмътъ се съюзи съ клерикализъма и милитаризъма и подъ маската на класовото примирение, се помъчи да установи корпоративния, тоталитаренъ строй.
към текста >>

9. Пробуждане на съзнанието. Новиятъ човѣкъ - Георги Радев (1900–1940)

Всѣко явление, всѣко събитие звучи на своето мѣсто, подобно тоноветѣ на една музикална пиеса.
Умре – той пакъ пѣе. Защото човѣкътъ на пробуденото съзнание вижда. За него нѣма смъртъ, нѣма прекѫсвене на живота. Той вижда какъ животътъ минава отъ гама въ гама, какъ модулира отъ една тоналностъ въ друга, той чува да тупти безсмъртниятъ му ритъмъ. Въ човѣка на пробуденото съзнание е прозвучалъ основниятъ тонъ на живота, и затова всичко въ него се нарежда музикално. Всѣко явление, всѣко събитие звучи на своето мѣсто, подобно тоноветѣ на една музикална пиеса. Основниятъ тонъ — това е мѣрка. А този основенъ тонъ прозвучава у човѣка въ момента, когато съзнанието му се пробуди. Когато човѣкъ започне да се самосъзнава, първиятъ моментъ на самосъзнанието – това е основниятъ тонъ до. Разбира се, това до нѣма нищо общо съ условното до на нашия камертонъ. Прозвучи ли у човѣка основниятъ тонъ, неговото съзнание започва вече да възлиза по една стълба, която има 25000 тона.
към текста >>

10. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Знаете го от най-популярната пиеса на всички времена - „Хамлет“ на Шекспир, - където се описва такъв един пробив отпреди две хиляди и сто години: По време на върха и триумфа на Римската империя, малко преди да падне свръхмогъщият Юлий, гробовете зинаха празни, и увитите в савани мъртъвци зашумолиха и зашепнаха неясно по римските улици, докато звездите ту лумваха в огън, ту се оросяваха в кръв и чертаеха предзнаменования върху лицето на слънцето, а влажната планета, върху която се гради влиянието на царството на Нептун, се възнасяше болно към зенита си, сякаш настъпваше краят на света.
1854 (есента) в Персия Мизра Хусаин Али (известен като Баха Аллах) е признат за пророк от бахаите; задвижва се нова вълна на идеите му за единството на вяра, Бог и човечество; за холистичната хармония между човеците; за ненужността на свещеници и ръкоположени проповедници; за ненужността на джамии и храмове, и за свободното събиране в неосветени помещения за свободни дискусии. Телескопичен блик Но какво й е на тази 1854 година? Ако бях познавач на астрологията, нямаше да се поколебая да погледна в таблиците на планетарните движения. Подобни пробивания на „нормалния ход на нещата “ с нахлуване на потоци от провидения на отвъдното са резултат, според тази прастара наука, на някои особено силни аспекти на планетата Нептун. Като „тежката октава на луната“ Нептун, според астрологията, задълбава много жестоко, когато влиянието му успее да стигне до нас... Впрочем вие знаете какво представлява този ефект, макар и да не се сещате, че го знаете. Знаете го от най-популярната пиеса на всички времена - „Хамлет“ на Шекспир, - където се описва такъв един пробив отпреди две хиляди и сто години: По време на върха и триумфа на Римската империя, малко преди да падне свръхмогъщият Юлий, гробовете зинаха празни, и увитите в савани мъртъвци зашумолиха и зашепнаха неясно по римските улици, докато звездите ту лумваха в огън, ту се оросяваха в кръв и чертаеха предзнаменования върху лицето на слънцето, а влажната планета, върху която се гради влиянието на царството на Нептун, се възнасяше болно към зенита си, сякаш настъпваше краят на света. Така че, ако бяхме астролози и отворехме небесните таблици, щяхме да видим как по това време ходи напред-назад един от най-острите планетарни аспекти на Нептун, което много рядко се повтаря. И ако знаеха това бързописците, които се мъчат да сложат на книга това, което вождът Сеатъл казва на губернатора Айзак Стивънс на брега на протока Пуджет в подножието на свещената планина Олимпик, нямаше така да им се изправя косата с всяка негова дума; защото през устата на този дълбокоглас мъж говореше като че ли отвъдното. Беше време, когато нашият народ покриваше земята, както вълните на разрешеното от вятъра море покриват неговия обсипан с миди под, но това време мина отдавна заедно с величието на племената, които сега са само тъжен спомен. Няма да оплаквам преждевременното ни загниване, нито да упреквам бледоликите си братя, задето го ускориха, защото и ние донякъде може да сме виновни за това. Добрият ни баща от Вашингтон ни съобщава, че ако искаме, ще ни защитава от нашите врагове от север.
към текста >>

А пиесата има и второ действие.
Димитър“, поп Димитър отслужва една чудесна служба в униатската църква в Пера - да му се ненагледаш. Запалва в нея, дето се вика, първата свещ, защото това е на откриването й тука, в Истанбул! И турците - какво толкоз - не щат сега разправия с папата; отърва се българинът, карай, няма да ходи на заточение, щом си е овесил вирнатия нос и запълзява пред Брюнони. Спаднала му е парата значи. Да върви да лази... Да лази, но балчишките пияници видяха ли, че не можаха да го пратят в Диарбекир нашия човек! Голяма работа станало, една свещ да запали в християнска българска църква. Ако ще да е католишка. А пиесата има и второ действие. Много скоро униятската работа се поразкалва и какво да правим - Демяни научава, че нещо поп Димитър го гложде сърцето, не се чувства добре в Цариград, много голям град, много шумно таквоз - и тая работа с унията не е за селски човек като него, объркал се е нещо... Брюнони се разсмива в големия стол. Тия българи и те взели да душат първите стъпки на дипломацията; ама че смешна работа! Да върви там... Да се маха. Така че през юни 1861 година ухилен до уши, след една-две вечери прегръдки и бъбрене с поп Константин и чорбаджи Атанас във Варна, ей го де е на! - поп Димитър пристига в Балчик. Гагаузите и гърците с протритите потури от столовете на кафенетата горе на главната не могат да повярват на очите си - вместо кюрдите жив да го изядат в Диарбекир, ето ти го няма и година да е минала, и пак тука ни лук ял, ни лук мирисал! За чорбаджи Атанас ви разправях какъв човек е! Какъв водач! * Нея 1861-ва година хаджи Атанас се стяга за църковния събор в Цариград, където е избран да представлява българските духовни интереси във варненския край. Вече започва строежът на българското училище и той е спокоен, че ще остави всичко наред като тръгне.
към текста >>

0.25986814498901