Търсене в текстове за 'Пиеса'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 66 резултата в 38 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Дълго би било да се описва самата пиеса и изпълнението ù.
За тази цел има създаден и специален говорещ хор, а и при театралните спектакли, всеки момент, пропит с нова мисъл, нова тенденция и нов живот се изразяват чрез това евритмично говорене. В него има едно напевно и особено удължаване на гласните и целият говор като че ли иде из глъбините на сърцето, из потайните кътища на душата. големи са тези изкуства и те отварят нови, незрими сватове и области за истинско творчество. В това творчество взима участие цялата същина на човека - там душата е ръководителя, тя управлява, тя гради по вечните закони на природата, на битието. Бях радостен да видя и поставянето и изнасянето на една от най-интересните пиеси на Щайнер „Der Seelen Erwachen" („Пробуждането на душите") - една окултна драма, изнасяща мистериите в Египет - посвещенията. Дълго би било да се описва самата пиеса и изпълнението ù. Всеки в Швейцария счита за щастие да я види. Когато се афишира представлението, оповестява се в цяла Швейцария и идват хора от всеки неин кът. Театралната група на Гьотеанум седи много високо, всеки свещенодействува на сцената. Тя е прочута група в цяла Европа - те ходят и дават навсякъде спектакли. Главното ръководство лежи в ръцете на днес живущата още другарка на Д-р Щайнер - Мария Щайнер.
към текста >>

2. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ония, обаче, които не могат да съзрат многоликите промени на едни и същи сили, действуващи в света, които не могат да проникнат зад кулисите на голямата сцена, дето се разигравате човешките съдбини, тъй майсторски декорирана при всяка „нова" пиеса в нов стил, и до ден днешен се лъжат от обещания за „нов строй", за „нов ред", за „нов свят".
В този образ индуските жреци са дали в една популярна форма, достъпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпределение - сиреч едно узаконяване „свише" на установения от тях социален ред. Както и да се е тълкувал този митологичен образ от индуските мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущал, практически той се е въплътил в строгия и суров кастов строй, който е освещавал чисто по човешки изключителната власт на едни хора над други. Без да носят тия ярки очертания на строго разграничени касти, последните все пак образувате основата на съсловната разпределба у всички цивилизовани народи. Само че в отделни епохи едно от тия съсловия е взимало изключително надмощие и е удряло по-особен отпечатък върху държавния ред, който бива характеризиран ту като теократичен, ту като монархичен с различни отсенки и преходи, ту като демократичен, ту като пролетарски. Формите от епоха в епоха се видоизменят, явяват се известни диференциации и усложнения, но в края на краищата вътрешното съдържание си остава все едно и също. Ония, обаче, които не могат да съзрат многоликите промени на едни и същи сили, действуващи в света, които не могат да проникнат зад кулисите на голямата сцена, дето се разигравате човешките съдбини, тъй майсторски декорирана при всяка „нова" пиеса в нов стил, и до ден днешен се лъжат от обещания за „нов строй", за „нов ред", за „нов свят". Всъщност, в тия нови на вид социални форми се крият стари-прастари идеи. Човечеството, въпреки великият опит на християнството, се върти в омагьосан кръг, чиито четири кардинални точки са: клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм. Не се ли съзира и в днешните опити за установяване на „нови" държавни строеве въртенето на фаталния омагьосан кръг? В изострения конфликт между капитализма и социализма, последните поне някъде се изтръгна от властта на първия и влезе в съюз с революционния милитаризъм, установи свой ред Минал в отбрана, капитализмът се съюзи с клерикализма и милитаризма и под маската на класовото примирение, се мъчи да установи корпоративната съсловна държава - една средновековна държавническа идея на властвуващия католицизъм. И се получи странното явление - капитализмът се вижда принуден да прави отстъпки на социализма: знайни са неговите похвати във фашистките страни.
към текста >>

3. ЧОВЕК В СВОЯТА СОБСТВЕНА СРЕДА И В СРЕДАТА НА СВОЙТЕ ПОДОБНИ-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В човека на пробуденото съзнание е прозвучал основният тон на живота и затова всичко в него се нарежда музикално, всяко явление, всяко събитие звучи на своето място, подобно тоновете на една музикална пиеса.
Роди се някой - той пее. Умре - той пак пее. Защото човекът на пробуденото съзнание вижда. За него няма смърт, няма прекъсване на живота. Той вижда как животът минава от гама в гама, как модулира от една тоналност в друга, той чува да тупти безсмъртният му ритъм. В човека на пробуденото съзнание е прозвучал основният тон на живота и затова всичко в него се нарежда музикално, всяко явление, всяко събитие звучи на своето място, подобно тоновете на една музикална пиеса. Основният тон - това е мярка. А този основен тон прозвучава у човека в момента, когато съзнанието му се пробуди. Когато човек започне да се самоосъзнава, първият момент на самосъзнанието - това е основният тон до. Разбира се, това до няма нищо общо с условното до на нашия камертон. Прозвучи ли у човека основният тон, неговото съзнание започва вече да възлиза по една стълба, която има 25,000 тона.
към текста >>

4. DU MAITRE: LE REEL DANS LA VIE. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Социална пиеса в 4 действия от Сава Калименов.
Причината е, че руските букви и българските се схождат и за това една руска графология има по-голямо практическо значение за нас. Българският превод добива особена цена с ценните статии на Георги Радев, дадени на края на книгата като приложение. Тези статии съдържат подробности, които липсват в съчинението на съветския графолог. Тези статии са: „Вид и посока на редовете", „Правилен и неправилен почерк", „Наклон на почерка", „Големина на почерка", „Форма на почерка", „Свързаност на почерка", „Натиск при писане". „Ново село". Социална пиеса в 4 действия от Сава Калименов. Книгоиздателство „Братство" – Севлиево, 1940. Стр. 80. Цена 20 лв. Тая малка книжка е от важните книги, излезли през годината, защото тя може да изиграе важна роля за обнова на селото. У нас в някои села е вече въведено кооперативното обработване на земята.
към текста >>

Но това същото може да направи много по-скоро една пиеса, каквато е настоящата.
У нас в някои села е вече въведено кооперативното обработване на земята. Тая идея трябва да проникне на широко в селото, защото тая форма на производство е в хармония с новото съзнание, което днес се ражда. Има много още да се работи, додето се разрушат старите навици, традиции, консерватизмът и пр. Но тая идея е едничкият спасителен път. Има вече доста брошури, пръснати в селото за популяризирането на тая идея. Но това същото може да направи много по-скоро една пиеса, каквато е настоящата. Тя е написана с дълбоко разбиране на селския бит, на българската психика. В пиесата се описва, как в едно българско село обновата започва чрез група младежи, които после със своя възторг привличат всички в селото: Всички тръгват – и млади, и стари, и бедни, и богати – по новия път: кооперативно обработване на земята и изграждането на новото село. Нека всички съчувственици на новите идеи помогнат за проникването на тая пиеса на широко във всички села и навсякъде тя да види селската сцена. Авторът умолява тия, които ще я поставят на сцена, да съобщават в книгоиздателство „Братство" в Севлиево сведения за това. Учебник по есперанто, от Д-р Зах. Захариев.
към текста >>

В пиесата се описва, как в едно българско село обновата започва чрез група младежи, които после със своя възторг привличат всички в селото: Всички тръгват – и млади, и стари, и бедни, и богати – по новия път: кооперативно обработване на земята и изграждането на новото село.
Има много още да се работи, додето се разрушат старите навици, традиции, консерватизмът и пр. Но тая идея е едничкият спасителен път. Има вече доста брошури, пръснати в селото за популяризирането на тая идея. Но това същото може да направи много по-скоро една пиеса, каквато е настоящата. Тя е написана с дълбоко разбиране на селския бит, на българската психика. В пиесата се описва, как в едно българско село обновата започва чрез група младежи, които после със своя възторг привличат всички в селото: Всички тръгват – и млади, и стари, и бедни, и богати – по новия път: кооперативно обработване на земята и изграждането на новото село. Нека всички съчувственици на новите идеи помогнат за проникването на тая пиеса на широко във всички села и навсякъде тя да види селската сцена. Авторът умолява тия, които ще я поставят на сцена, да съобщават в книгоиздателство „Братство" в Севлиево сведения за това. Учебник по есперанто, от Д-р Зах. Захариев. По директната (говорна) метода. С 316 картини в текста.
към текста >>

Нека всички съчувственици на новите идеи помогнат за проникването на тая пиеса на широко във всички села и навсякъде тя да види селската сцена.
Но тая идея е едничкият спасителен път. Има вече доста брошури, пръснати в селото за популяризирането на тая идея. Но това същото може да направи много по-скоро една пиеса, каквато е настоящата. Тя е написана с дълбоко разбиране на селския бит, на българската психика. В пиесата се описва, как в едно българско село обновата започва чрез група младежи, които после със своя възторг привличат всички в селото: Всички тръгват – и млади, и стари, и бедни, и богати – по новия път: кооперативно обработване на земята и изграждането на новото село. Нека всички съчувственици на новите идеи помогнат за проникването на тая пиеса на широко във всички села и навсякъде тя да види селската сцена. Авторът умолява тия, които ще я поставят на сцена, да съобщават в книгоиздателство „Братство" в Севлиево сведения за това. Учебник по есперанто, от Д-р Зах. Захариев. По директната (говорна) метода. С 316 картини в текста. Севлиево, книгоиздателство „Братство", 1940 г.
към текста >>

5. DU MAITRE - LE ROYAUME DE DIEU Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Камбуров – Приказна пиеса в стихове за деца и юноши.
На края е даден един списък от 26 беседи и лекции на Учителя, в които тия въпроси са засегнати специално. Ето по-важните глави из съдържанието на книгата: Механизъм и химизъм на дишането; По-дълбоката страна на дишането; Дълбоко дишане; Темп и ритъм на дишането; Кожно дишане; Важността на психичните условия при дишането; Дишането и здравето; Дишането и подмладяването; Дишането и психичният подем; Дишането – молитва; Дишане с движения; Дишане и ходене; Дишане и красота; Дишане и пение; Дишане и възпитание; Науката за дишането и днешното време; Еволюция в дишането; Светлината в учението на Учителя и пр. Тази малка книжка трябва да стане настолна книга за всички хора, които искат да се развиват правилно и да живеят разумно. Затова я препоръчваме сърдечно на всички. В света на чудесата, от К. Камбуров – Приказна пиеса в стихове за деца и юноши. Книгоизд. Хр. Г. Данов – София, ц. 25 лв. Една хубава пиеса, в хубави, леещи се, динамични стихове. Тя ни завежда в света на приказките и вълшебствата.
към текста >>

Една хубава пиеса, в хубави, леещи се, динамични стихове.
В света на чудесата, от К. Камбуров – Приказна пиеса в стихове за деца и юноши. Книгоизд. Хр. Г. Данов – София, ц. 25 лв. Една хубава пиеса, в хубави, леещи се, динамични стихове. Тя ни завежда в света на приказките и вълшебствата. Бихме могли да кажем: в света на ония първични представи, които крият в себе си големи реалности. Тази приказна пиеса показва големи литературни качества: силно въображение, голямо поетично дарование, драматично познаване на образите и моментите и голямото им разнообразие. С право тя е удостоена да се играе в Народния театър. Препоръчваме я топло на всички и пожелаваме успехи на младия ù автор.
към текста >>

Тази приказна пиеса показва големи литературни качества: силно въображение, голямо поетично дарование, драматично познаване на образите и моментите и голямото им разнообразие.
Данов – София, ц. 25 лв. Една хубава пиеса, в хубави, леещи се, динамични стихове. Тя ни завежда в света на приказките и вълшебствата. Бихме могли да кажем: в света на ония първични представи, които крият в себе си големи реалности. Тази приказна пиеса показва големи литературни качества: силно въображение, голямо поетично дарование, драматично познаване на образите и моментите и голямото им разнообразие. С право тя е удостоена да се играе в Народния театър. Препоръчваме я топло на всички и пожелаваме успехи на младия ù автор. Д-р Е. К.
към текста >>

6. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ПЪРВИЯ ДЕ4Н НА ПРОЛЕТТА НА ИЗГРЕВА - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

* Всички бихме счели за безумен актьора, който би забравил собствената си жена и би тръгнал с една партньорка от пиесата, която играе на сцената само за това, че там ролята е била такава!
Любомили В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ Големината на видимия хоризонт зависи от височината, на която сме се качили. Мнозина днес стоят в долините и отричат най-разпалено това, което виждат тия, които са по върховете. * Какъв банкер може да бъде тоя, който не разпознава монетите и предпочита фалшивите пред истинските? А такива днес се срещат на всяка крачка. Най-често сега хората обосновават живота и делата си на такива именно недействителни или скоропреходни ценности. * Всички бихме счели за безумен актьора, който би забравил собствената си жена и би тръгнал с една партньорка от пиесата, която играе на сцената само за това, че там ролята е била такава! А сега колцина правим същото — забравили Божественото, ние тръгваме подир временни цели в живота си и после се оплакваме от несполуките си, на които предварително сме се обрекли, щом сме предпочели сенките пред същността. * Свещена храна е тая, която си изял вече — тя може да ти даде силата си. Свещена Истина е тази, която си разбрал и приложил в живота си. Свещен Път е тоя, по който вървиш. Други пътища може да има много, но в момента те нямат значение за тебе.
към текста >>

7. Пеню Киров (1868-1918) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И наистина, погледнат от страни животът на всеки човек представлява низ от действия, които напомнят роля в някаква театрална пиеса.
УЧАСТНИЦИ В МИРОВАТА ДРАМА В света съществува един вътрешен, неразбираем за скептичния човешки ум ред, на който се подчиняват и личности, и събития, и в чиято съвършена последователност се проявява истинския живот. Всичко около човека се движи,и в това постоянно движение всеки има свое определено място, всеки се изявява според същността си. И наистина, погледнат от страни животът на всеки човек представлява низ от действия, които напомнят роля в някаква театрална пиеса. Понякога по сцената на живота човек се движи слепешком, понякога той просто профучава, а твърде често вглъбен в себе си той преминава по нея, безучастен към заобикалящата го действителност. Съзнава ли човек важността на своята роля в житейския театър? Това е от значение единствено за него. На сцената на живота има много участници и доколкото всеки един е свързан с мисълта на Автора, дотолкова и ролята му е значима. Срещата с Учителя не е физическо явление.
към текста >>

8. Димитър Голов (1863-1917) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. МАРИЯ КАЗАКОВА 1852 -1908 Първата ученичка на Учителя. Родена е в гр. Сливен. Първоначално образование получава в родния си град, след което продължила обучението си в американски колеж в Стара Загора.
към текста >>

9. Минчо Сотиров (1875-1954) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. ДИМИТЪР ГОЛОВ 1863 - 1917 Роден е в Котел. Получил основно образование в родния си град и завършил френски колеж в Одрин. За доброто му поведение и ученолюбие е изпратен да следва католическо богословие в Рим.
към текста >>

10. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. МИНЧО СОТИРОВ 1875 - 1954 Роден в Сливен на 9. X. 1875 г. До шести клас учил в своя роден град, а след това завършва кадетско военно училище в София.
към текста >>

11. Паша Теодорова (1888-1972) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. ГЕОРГИ КУРТЕВ 1870-1961 Роден е в Айтос. Баща му не успял да го изучи, освен до четвърто отделение, поради оскъдицата, в която живеели. Но Георги и без учебници се самообразовал, защото бил ученолюбив и имал силна памет.
към текста >>

12. Елена Андреева (1899-1990) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Едва след седем години, гледайки пиесата “Бедността не е порок” в Народния театър тя разбрала причината за отхвърлянето на книжката.
12) Нищо мое да не давам на другиго /особено за обличане/. На 23 годишна възраст по случай Петровден на Рила Савка Керемидчиева поднесла на Учителя свой подарък: една книжка, наречена “Свещени думи на Учителя към ученика”. Това са отговорите на Учителя по зададени от нея въпроси. За нейна голяма изненада Учителят отхвърлил книгата. Обхванало я дълбоко отчаяние. Едва след седем години, гледайки пиесата “Бедността не е порок” в Народния театър тя разбрала причината за отхвърлянето на книжката. Учителят не е допуснал тя да се възгордее, и я запазил от ревността на окръжаващите. След години се създали условия и книжката била отпечатана. Малко хора са знаели истинската духовна работа, която е вършела Савка Керемидчиева, живеейки близо до Учителя. А освен духовната работа тя му е помагала в бита също с любов и смиреност. И Учителят е имал доверие в нея защото за него тя е била ученик, дошъл при него да учи.
към текста >>

13. Марин Камбуров (1902-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. ПЕТЪР КАМБУРОВ 1899-1969 Роден в Стара Загора в семейството на Стефан Камбуров, собственик на печатница.
към текста >>

14. Петър Димков (1886-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. МАРИН КАМБУРОВ 1902-1990 Роден е в Стара Загора.
към текста >>

15. Стоянка Илиева (1899-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. Петър Димков 1886-1981 Художник Л.
към текста >>

16. Лиляна Табакова (1913-1995) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. СТОЯНКА ИЛИЕВА 1899-1981 Родена е в Нови Пазар.
към текста >>

17. Георги Томалевски (1897-1988) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА 1913-1995 Родена на 1 януари 1913 г.
към текста >>

18. Д-р Методи Константинов (1902-1979) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ 1897-1988 “Моят баща е свещеният огън на слънцето, който ми подари живота, а майка ми е прекрасната земя с гордите планини, моретата и долините, където в топлите градини зреят сочни плодове.
към текста >>

19. Весела Несторова (1909) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. Др. МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ 1902-1979 Роден през 1902 г.
към текста >>

20. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. ВЕСЕЛА НЕСТОРОВА 1909 Весела Несторова е всестранно надарена личност, за която всяка среща, всеки разговор с Учителя носи импулси за творческа дейност.
към текста >>

21. Мария Тодорова (1898-1976) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. ВЛАД ПАШОВ 1902-1974 Името му е Владимир.
към текста >>

22. Борис Николов (1900-1991) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. МАРИЯ ТОДОРОВА 1898-1976 Родена е в Панагюрище в буден и богатски род.
към текста >>

Тя държи вътрешна връзка с него и продължава своя подвиг на избран герой на действието и в Епилога на Мировата пиеса, неотклонно до Борис Николов и всякога в негова защита.
Учителят ни напущаше. Внезапно ми дойде мисълта да извикам брат Боян. Бързо излязох от вратата навън, но там Учителят излязъл вече от тялото си ме спря. “Ти трябваше да седиш при мен, когато заминавам.” Веднага се върнах обратно. Учителят беше напуснал вече тялото си.” Мария Тодорова преживява тежко раздялата с Учителя. Тя държи вътрешна връзка с него и продължава своя подвиг на избран герой на действието и в Епилога на Мировата пиеса, неотклонно до Борис Николов и всякога в негова защита. Защото тя знае, Духът на Учителя се проявява чрез най-чистите, най- безстрашните, най-готовите и най-смирените. Следват години на отстояване принципи и идеи, на постоянна Работа за да не се разруши съграденото от Учителя. В този процес М. Тодорова участва и със сърце и с ум. Всякога с открит поглед за Истината, за Справедливостта.
към текста >>

23. Брой 1-2 -1996г. Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. САВА КАЛИМЕНОВ 1901-1990 Роден в Севлиево на 29 октомври 1901, като девето дете в семейството, Сава Калименов извървява нелек път воден от стремеж към познание и себеотдаване в името на високия Идеал, той си създава име на пламенен трибун и прокламатор на идеята за братството.
към текста >>

24. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След „геройските подвизи“ на Софийските родозащитници в театър „Стойчев" и кино „Феникс", целещи снемането от сцената не пиесата и филма „Аз убих“, ето че и „родозащитниците" от провинцията, завидели на „славата" на своите Софийски събратя, започнаха и те да проявяват своя героизъм.
Правителствата на другите държави, ако искрено желаят мира и доброто на своите народи, трябва да вземат пример от Дания и да я последват. Не само думи, конференции, пожелания и пактове, писане на книга, са нужни, но и дела, — искрена и решителна стъпки, водещи към мира. Кога другите правителства ще разберат това? И до кога народите ще спят и ще забавят да заявят властно и наложат своята воля? * * * „Родна защита“ вилнее! След „геройските подвизи“ на Софийските родозащитници в театър „Стойчев" и кино „Феникс", целещи снемането от сцената не пиесата и филма „Аз убих“, ето че и „родозащитниците" от провинцията, завидели на „славата" на своите Софийски събратя, започнаха и те да проявяват своя героизъм. На 26 март т. г. Плевенския Градски Театър даде в гр. Севлиево пиесата „Аз убих“, очаквана с нетърпение от гражданството, като по този случай бяха дошли посетители даже и от околните села. За да спрат представянето на пиесата, родозащитниците прекъснаха електрическото осветление на театъра още в началото и се опитаха да всеят суматоха, обаче не ycпяxa. Представянето не пиесата продължи при газово осветление чак към края бe възстановено електрическото.
към текста >>

Севлиево пиесата „Аз убих“, очаквана с нетърпение от гражданството, като по този случай бяха дошли посетители даже и от околните села.
И до кога народите ще спят и ще забавят да заявят властно и наложат своята воля? * * * „Родна защита“ вилнее! След „геройските подвизи“ на Софийските родозащитници в театър „Стойчев" и кино „Феникс", целещи снемането от сцената не пиесата и филма „Аз убих“, ето че и „родозащитниците" от провинцията, завидели на „славата" на своите Софийски събратя, започнаха и те да проявяват своя героизъм. На 26 март т. г. Плевенския Градски Театър даде в гр. Севлиево пиесата „Аз убих“, очаквана с нетърпение от гражданството, като по този случай бяха дошли посетители даже и от околните села. За да спрат представянето на пиесата, родозащитниците прекъснаха електрическото осветление на театъра още в началото и се опитаха да всеят суматоха, обаче не ycпяxa. Представянето не пиесата продължи при газово осветление чак към края бe възстановено електрическото. Като видяха, че с това не постигнаха целта си, те още веднъж се опитаха да смутят събранието със счупване на прозорци и с викове „Пожар, пожар", но и този път не им се удаде. Всичко това се върши от младежи хлапетии, които сами не знаят какво правят, когато се опитват да заглушат повика за мир и братство между народите и затова те заслужават само съжаление. Срам и позор обаче за ония възрастни — генерали, адвокати и други, които с думи и писания възбуждат дивашки, кръвожаден шовинизъм, раздухват омразата, раздухват огъня на бъдещи братоубийства.
към текста >>

За да спрат представянето на пиесата, родозащитниците прекъснаха електрическото осветление на театъра още в началото и се опитаха да всеят суматоха, обаче не ycпяxa.
* * * „Родна защита“ вилнее! След „геройските подвизи“ на Софийските родозащитници в театър „Стойчев" и кино „Феникс", целещи снемането от сцената не пиесата и филма „Аз убих“, ето че и „родозащитниците" от провинцията, завидели на „славата" на своите Софийски събратя, започнаха и те да проявяват своя героизъм. На 26 март т. г. Плевенския Градски Театър даде в гр. Севлиево пиесата „Аз убих“, очаквана с нетърпение от гражданството, като по този случай бяха дошли посетители даже и от околните села. За да спрат представянето на пиесата, родозащитниците прекъснаха електрическото осветление на театъра още в началото и се опитаха да всеят суматоха, обаче не ycпяxa. Представянето не пиесата продължи при газово осветление чак към края бe възстановено електрическото. Като видяха, че с това не постигнаха целта си, те още веднъж се опитаха да смутят събранието със счупване на прозорци и с викове „Пожар, пожар", но и този път не им се удаде. Всичко това се върши от младежи хлапетии, които сами не знаят какво правят, когато се опитват да заглушат повика за мир и братство между народите и затова те заслужават само съжаление. Срам и позор обаче за ония възрастни — генерали, адвокати и други, които с думи и писания възбуждат дивашки, кръвожаден шовинизъм, раздухват омразата, раздухват огъня на бъдещи братоубийства. В своето безумие те сеят днес тръне и бодили, но ветрове и бури ще пожънат утре.
към текста >>

Представянето не пиесата продължи при газово осветление чак към края бe възстановено електрическото.
След „геройските подвизи“ на Софийските родозащитници в театър „Стойчев" и кино „Феникс", целещи снемането от сцената не пиесата и филма „Аз убих“, ето че и „родозащитниците" от провинцията, завидели на „славата" на своите Софийски събратя, започнаха и те да проявяват своя героизъм. На 26 март т. г. Плевенския Градски Театър даде в гр. Севлиево пиесата „Аз убих“, очаквана с нетърпение от гражданството, като по този случай бяха дошли посетители даже и от околните села. За да спрат представянето на пиесата, родозащитниците прекъснаха електрическото осветление на театъра още в началото и се опитаха да всеят суматоха, обаче не ycпяxa. Представянето не пиесата продължи при газово осветление чак към края бe възстановено електрическото. Като видяха, че с това не постигнаха целта си, те още веднъж се опитаха да смутят събранието със счупване на прозорци и с викове „Пожар, пожар", но и този път не им се удаде. Всичко това се върши от младежи хлапетии, които сами не знаят какво правят, когато се опитват да заглушат повика за мир и братство между народите и затова те заслужават само съжаление. Срам и позор обаче за ония възрастни — генерали, адвокати и други, които с думи и писания възбуждат дивашки, кръвожаден шовинизъм, раздухват омразата, раздухват огъня на бъдещи братоубийства. В своето безумие те сеят днес тръне и бодили, но ветрове и бури ще пожънат утре. И огъня, с който те искат да запалят цел народ, ще падне първом на техните глави.
към текста >>

25. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Таракин“, едноактна пиеса от Марта Щайниц.
(следва) ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ първият том от десета серия Беседи от Учителя под заглавие МНОЗИНА КАЗВАХА Цена 25 лева Доставя: Братското книгоиздателство ул „Опълченска“, 66, София, 3 Словото на Учителя е Божественият извор, който напоява изсъхналия живот на съвременното човечество. В неговото възприемане и следване е спасението и възкресението на всички, които търсят изход из днешния духовен и материален хаос. Тия, които са жадни, нека дойдат и пият. Беседите на Учителя могат да се доставят и от администрацията на в. „Братство" ПОКАНА За записване абонати на следните книги: Книгоиздателство „Посредник“ е поставило под печат и в най-скоро време ще излизат една след друга: 1. „Таракин“, едноактна пиеса от Марта Щайниц. Превод от оригинала. Цена 10 лв. 2. „Дяволска търговия“, едноактна комедия от Ф. А. Брокуей. Превод от оригинала.
към текста >>

„Дето има любов, там е и Бог", пиеса в две действия, с пролог и епилог, по едноименния разказ на Л.
Цена 10 лв. За да демаскира коварството на фабрикантите на оръжие и да обърне вниманието на народите върху факта, че те, поради невежество и заблуда, се оставят да бъдат разигравани като кукли от фабрикантите на оръжия, Брокуей написал още през 1914 г. предлаганата от нас в превод комедия. Веднага след обявяването на войната всички екземпляри били конфискувани и изгорени, а след войната книгата била преиздадена. Тази комедия се играе в Англия с успех от „Театър за Мира“, който дава своите представления в цялата страна. 3. „Дето има любов, там е и Бог", пиеса в две действия, с пролог и епилог, по едноименния разказ на Л. Толстой драматизирал А. М. Доусон. Превод от 4. изд. Цена 10 лв. 4. „Златни капки“, непечатани до сега разкази от Йорд. Ковачев.
към текста >>

26. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 87 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава песните и музикалните пиеси биха се писали с точно определена цел и щяха да се знаят предварително резултатите, които ще бъдат произведени от дадена песен или пиеса.
Хората още не са проучвали философската страна на музиката и не разбират нейната същност и значение, а най-великата, най-дълбоката и най-обширната наука за живота е музиката. Когато хората проучат силите и законите на музиката и ги приложат в живота си, тогава ще започне тяхното правилно развитие и усъвършенстване. Чрез музиката действат най-висшите сили и най-разумните закони на природата. Всеки тон представлява сбор от множество хармонично действащи сили, които оказват голямо влияние върху мислите, чувствата и постъпките на човека. Ако хората познаваха естеството на силите, действащи в даден тон, и разбираха мощността на тяхното влияние върху психиката на човека, щяха да знаят как съзнателно да съчиняват песните си и щяха да постигат удивителни резултати в живота си. Тогава песните и музикалните пиеси биха се писали с точно определена цел и щяха да се знаят предварително резултатите, които ще бъдат произведени от дадена песен или пиеса. А знае ли се целта и предназначението на една песен, лесно ще се определи дали да бъде тя в мажорна или минорна гама; и тогава, ако започва една песен с тона „до“, ще се знае защо трябва да се вземе следващият тон в секунда, терца, кварта, квинта, секста и т.н., ще се знае също така и точно каква да бъде трайността на всеки тон, за да се получи желаният резултат. Съвременните музиканти, въз основа на установени вече форми и правила в музиката, се стремят да постигнат в композициите си само мелодичност и хармония, но това не е още достатъчно. Плюс всички досегашни постижения в областта на музиката, в нея трябва да се вложи още и съдържание, цел и смисъл. А това ще се постигне, когато хората престанат да считат музиката само като средство за удоволствие и развлечение, а като велика и творческа сила в природата и живота на човека. Необходими са нови разбирания и нови познания за музиката и за нейните елементи.
към текста >>

27. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Толстой, - 10 Таракин, пиеса, Щайниц, - 10 С Христа, повест, I.
Пампоров, - 10 Най красивия източник на мъдростта от Доганова, - 4 Дванадесет баби, О. Славчева, - 25 Озарения връх, Еделвайс, - 7 Бранд, от X. Ибсен, - 15 Песни на всемирното братство, подвързана, - 40 В-к Братство, I. до IV. год. (44 броя) подвързани, - 60 Пътя на живота — Толстой, - 12 Дяволска търговия, комедия — Брокуей, - 10 Дето има любов там е и Бог, от Л. Толстой, - 10 Таракин, пиеса, Щайниц, - 10 С Христа, повест, I. част от Лулчев, - 20 С Христа, повест II. част от Лулчев, - 30 При спорната гора,. разказ от Лулчев, - 5 Край огнището, разказ от Лулчев, - 5 Взаимопомощта, Кропоткин, - 55 Лицеизраза, Луй Куне, - 25 Млада Индия, Мах. Ганди, - 22 Гитанджели, Р. Тагор, - 13 Моето училище, Р.
към текста >>

Ремарк, - 60 Аз убих, пиеса, от М.
разказ от Лулчев, - 5 Край огнището, разказ от Лулчев, - 5 Взаимопомощта, Кропоткин, - 55 Лицеизраза, Луй Куне, - 25 Млада Индия, Мах. Ганди, - 22 Гитанджели, Р. Тагор, - 13 Моето училище, Р. Тагор, - 8 Национализъм, Г. Тагор, - 10 Hepвните болести, Капферер, - 10 Юлий 1914 год., от Емил Лудвик, - 50 На западния фронт нищо ново, от Е. М. Ремарк, - 60 Аз убих, пиеса, от М. Ростан, - 25 Хората обвиняват, - 40 Против войната, от Марияна Роз, - 25 Пастьоризиране на гроздов сок, М. Едрев, - 5 Есперантски (списъкът на есперантските книги може да се види в pdf-а) Книжнина Лечебните свойства на плодовите сокове (по Ноорден) от Д-р Н. Станчев, № 4 от Българската Въздържателна Библиотека, стр. 16 цена 5 лева. Една извънредно ценна книжка, разглеждаща лечебните свойства на плодовите сокове по изследванията на именития Проф. Ноорден.
към текста >>

28. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Даже в Токио е играна пиеса не Есперанто.
До сега в Япония на английския език се гледаше като първи за ученици. Но от миналия м. април, когато почва новата им учебна година е въведен езика Есперанто като редовен предмет. С това се отваря нов път, от голямо значение, за изучаването на езици в Япония. Учениците вече показват небивал успех. Даже в Токио е играна пиеса не Есперанто. Есперанто е въведен като факултативен предмет в училището „Natura“, Барселона, Испания. Учениците имат голям успех и кореспондират вече с чужбина. В края на учебната година те уреждат изложба на илюстровани картички, картини, вестници, слисания и книги получени от кореспонденти за пропаганда на езика.
към текста >>

29. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нито увещанията на тоя, който тъй много я обичаше, нито че не е довършено пиесата, нито, че ще следва най-хубавата част от концерта, можеха да бъдат претекст да я задържат.
Кое предпочиташ? — Това, което казваш ти. — Тогава стани и ела след мен. —- Да, отвръщаше мислено тя и ставаше и напущаше веселата компания, изпращана от десетки учудени очи, презрителни усмивки, зад които се криеха недоизказани подигравателни мисли. — Отивам си, казваше тя на питащите я, и никой не можеше да я спре. Нито увещанията на тоя, който тъй много я обичаше, нито че не е довършено пиесата, нито, че ще следва най-хубавата част от концерта, можеха да бъдат претекст да я задържат. Когато излизаше на улицата, тя се спираше и питаше тихо! — Къде? И тръгваше тогава по вътрешен усет, водена от невидима ръка, за да спре при бедна къщичка, където май ката е болна, а невръстни дечица плачат край нея . . . Тя влизаше като непозната и излизаше като от години позната, непускана от децата, с хиляди поръки пак да дойде.
към текста >>

30. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Младият не може да изрази по никой начин страданията на музиканта, който е създал музикалната пиеса.
А на ставите казвам да не правят нищо от това, което казвам на младите. На етерите препоръчвам да вземат стомни в ръце, четки и инструменти и да свирят. Сега е станало точно обратно. Старите са престанали да пеят и свирят, а са остави ли тази работа на младите. Как може млад човек да изрази страданията на един велик музикант? Младият не може да изрази по никой начин страданията на музиканта, който е създал музикалната пиеса. Само старите. след като улегнат в живота, биха могли да изразят страданията, както са изнесени в едно музикално парче. А тъкмо тогава те престават да свирят и да пеят и остават всичко в ръцете на младия. Същото правят старите и по отношение на молитвата. Докато са били млади те са се молили повече.
към текста >>

31. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За мене животът представя една пиеса, която е много добре написана и актьорите й са много разнообразни.
— Аз съм влюбен. — Доволен ли си от този, когото обичаш? — Не зная, аз трябва да го опитам. — Дойдеш. ли до положение да опитваш своя възлюбен и той да те опитва, работата ви няма да върви добре. За мене животът представя една пиеса, която е много добре написана и актьорите й са много разнообразни. Всеки човек учен или прост, все трябва да вземе някаква роля, която да изпълни както трябва. Някои хора може да заемат долна, посредствена роля, но какво ще правят? Те трябва да изиграят ролята си, била тя важна, почтена, или непочтена. Каквото и да правите, каквато и роля да ви се даде, вие все трябва да я изиграете. Да речем, всички важни роли са заети.
към текста >>

Аз разглеждам хората така, като те са поставени в пиесата — във външната страна на живота.
Не е полезно всичко да се изнася на пазар. Не е полезно с всичко да се прави опит. Има известни киселини, с които не може да се прави опит. Опасно е това. Има някои взривни вещества, с които е опасно да са правят опити Има някои чувства у човека, които не трябва да се засягат. Аз разглеждам хората така, като те са поставени в пиесата — във външната страна на живота. Някой човек е малко нечестен, обича да полъгва. Сам той в своята същина — не е такъв, обаче в пиесата е представен като такъв. Друг пък е поет. Но сам той не е поет, но в пиесата е писано че е такъв. Някой разсъждава философски, без да е философ.
към текста >>

Сам той в своята същина — не е такъв, обаче в пиесата е представен като такъв.
Има известни киселини, с които не може да се прави опит. Опасно е това. Има някои взривни вещества, с които е опасно да са правят опити Има някои чувства у човека, които не трябва да се засягат. Аз разглеждам хората така, като те са поставени в пиесата — във външната страна на живота. Някой човек е малко нечестен, обича да полъгва. Сам той в своята същина — не е такъв, обаче в пиесата е представен като такъв. Друг пък е поет. Но сам той не е поет, но в пиесата е писано че е такъв. Някой разсъждава философски, без да е философ. Научил е нещо наизуст и го декламира. Това е старият живот, в който живеете.
към текста >>

Но сам той не е поет, но в пиесата е писано че е такъв.
Има някои взривни вещества, с които е опасно да са правят опити Има някои чувства у човека, които не трябва да се засягат. Аз разглеждам хората така, като те са поставени в пиесата — във външната страна на живота. Някой човек е малко нечестен, обича да полъгва. Сам той в своята същина — не е такъв, обаче в пиесата е представен като такъв. Друг пък е поет. Но сам той не е поет, но в пиесата е писано че е такъв. Някой разсъждава философски, без да е философ. Научил е нещо наизуст и го декламира. Това е старият живот, в който живеете. Онези истински педагози, които познават законите на живота, препоръчват човек да се не стреми към богатство, да не краде. Не толкова против кражбата въстават те, колкото против вярата в парите.
към текста >>

32. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това са първите два номера от Театрална библиотека „Хемус“, която се урежда от Боян Дановски, режисьор при Народния театър Библиотеката е предназначена за нашите любителски театри и затова всека пиеса е приспособена за тази цел и е придружена с упътване за разпределение на ролите, постановка, декори, грим и др.
Вода от планината, кооперативна драма в 4 действия от Рад. Плаович и Мил. Джокович. Преведе от сръбски Ст. Сърбаков. Играна за пръв път в Белградския народен театър през 1937 год. с голям успех, 25 лв. Това са първите два номера от Театрална библиотека „Хемус“, която се урежда от Боян Дановски, режисьор при Народния театър Библиотеката е предназначена за нашите любителски театри и затова всека пиеса е приспособена за тази цел и е придружена с упътване за разпределение на ролите, постановка, декори, грим и др. Българска общественост — в защита на въздържателното движение. Наредил: Г. Ангелов, цена 1 лв. Доставя: Българска въздържателна федерация, София. Домакиня и майка.
към текста >>

33. -

Село, битова пиеса в 4 действия, от Калчо х.
Якимова — Рашкова КНИГОПИС Мистици и пътят към тях от Христо Велев. цена 3 лева. Прераждането в светлината на мистицизма, от Христо Велев, цена 5 лв. И двете тия книжки се доставят от автора, ул. Клокотница 3, София. Село, битова пиеса в 4 действия, от Калчо х. Минев, цена 15 лева. Доставя книжарница „Братство“ — Севлиево. Разкази, от Н. Екимова — Рашкова, цена 30 лева. Книгата съдържа 45 малки и големи разкази, написани с топло майчинско чувство към живота и света.
към текста >>

Радиотехническа страница, карикатура от Илия Бешков, злободневие от Змей Горянин и статии по въпроса за организиране българската младеж, за патетичното радио говорене, за радио - пиесата, за психологията на войната и др.
На слънчев припек, стихотворения и поеми от Климент Кецкаров — Охридов, цена 30 лева. Елена, драма в 4 действия, от И. П. Боров, цена 10 лева. Доставя книжарница „Братство“ — Севлиево. „Български радио-преглед“ с пълни програми на българските и чужди предаватели с бележки върху програма на радио София. Радиотехническа страница, карикатура от Илия Бешков, злободневие от Змей Горянин и статии по въпроса за организиране българската младеж, за патетичното радио говорене, за радио - пиесата, за психологията на войната и др. Намира се по будките. Цена 3 лева.
към текста >>

34. -

(из неделната беседа – 3 ноември 1940г.) Ново село – пиеса Кооперацията и селото – Хр.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Новогодишен привет – Пламен Селото и новото време – С. Калименов Повярвай (стих.) – В. Недев Христос и съвременното човечество – Св. Сугарев Словото на Учителя. По образ и подобие. (из неделната беседа – 3 ноември 1940г.) Ново село – пиеса Кооперацията и селото – Хр. Бояджнев Крушение на материализма. Езикът на фактите. (продължение от брой 269) – С. Калименов Из науката и живота. Проф. Асен Златаров за скритите сили в човека.
към текста >>

Да се посочи пътя към това, да се укажат, макар и непълно, етапите, по които може да мине българският народ в устрема си към социално творчество и към всестранен възход, това е задачата, която си е поставил автора на пиесата „Ново село“ Тъкмо нашето село, според автора, е средата, най-пригодна и с най-големи вътрешни и външни възможности, за запо чване опитите за коренни социални реформи за изграждане на един съвършено нов свят не всеобщо добруване и на всестранен духовен и икономически разцвет.
за създаване новия обществен ред на възможната най-голяма социална справедливост, на възможно най-голямо общо добруване и най-големия всестранен, икономически и духовен възход. Постиженията на различните народи в тая насока не могат да бъдат едновременни а още по-малко те могат да бъдат напълно еднакви своята широта, по своята сила и по своите характерни черти. В устрема към създаване на новите форми на живота, българският народ е призван да вложи нещо свое, нещо самобитно. Той е призван да вложи известно творчество във всеобщия процес на социалната еволюция. Вземайки, с пълно право, поука от досегашните социални опити и постижения на другите народи, и съобразявайки се със специфичните свои външни и вътрешни условия и възможности, той може и трябва да създаде в тая насока нещо още по-хубаво и по-съвършено. Да се посочи пътя към това, да се укажат, макар и непълно, етапите, по които може да мине българският народ в устрема си към социално творчество и към всестранен възход, това е задачата, която си е поставил автора на пиесата „Ново село“ Тъкмо нашето село, според автора, е средата, най-пригодна и с най-големи вътрешни и външни възможности, за запо чване опитите за коренни социални реформи за изграждане на един съвършено нов свят не всеобщо добруване и на всестранен духовен и икономически разцвет. Из недрата на нашата досегашна селска кооперация, с упоритите усилия, с творческия жар и беззаветния идеализъм на най напредничавите и най-способни елементи в нея, се изгражда постепенно, бавно но сигурно, една съвършено нова форма на обществен живот, чисто наша, но която в никой случай не отстъпва, по силата на своя размах, по своите високи постижения и по безграничните си възможности, на това, което се изгражда и съществува в другите страни. Пиесата е написана с оглед на условията и възможностите на нашата селска сцена и може да послужи като мощен фактор за вдъхновяване и подтикване към творчество синовете на нашето село. КООПЕРАЦИЯТА И СЕЛОТО Общо взето, нашите села с бедни както в материално, така и в духовно отношение. Модерните села на западна Европа, които по-скоро приличат на хубави градове, са все още блян за нас. Но не може да се отрече и факта, че след войните нашите доскоро забравени и пустеещи села, се събуждат и разхубавяват, че в тях закипява по-усилен духовен живот.
към текста >>

Пиесата е написана с оглед на условията и възможностите на нашата селска сцена и може да послужи като мощен фактор за вдъхновяване и подтикване към творчество синовете на нашето село.
В устрема към създаване на новите форми на живота, българският народ е призван да вложи нещо свое, нещо самобитно. Той е призван да вложи известно творчество във всеобщия процес на социалната еволюция. Вземайки, с пълно право, поука от досегашните социални опити и постижения на другите народи, и съобразявайки се със специфичните свои външни и вътрешни условия и възможности, той може и трябва да създаде в тая насока нещо още по-хубаво и по-съвършено. Да се посочи пътя към това, да се укажат, макар и непълно, етапите, по които може да мине българският народ в устрема си към социално творчество и към всестранен възход, това е задачата, която си е поставил автора на пиесата „Ново село“ Тъкмо нашето село, според автора, е средата, най-пригодна и с най-големи вътрешни и външни възможности, за запо чване опитите за коренни социални реформи за изграждане на един съвършено нов свят не всеобщо добруване и на всестранен духовен и икономически разцвет. Из недрата на нашата досегашна селска кооперация, с упоритите усилия, с творческия жар и беззаветния идеализъм на най напредничавите и най-способни елементи в нея, се изгражда постепенно, бавно но сигурно, една съвършено нова форма на обществен живот, чисто наша, но която в никой случай не отстъпва, по силата на своя размах, по своите високи постижения и по безграничните си възможности, на това, което се изгражда и съществува в другите страни. Пиесата е написана с оглед на условията и възможностите на нашата селска сцена и може да послужи като мощен фактор за вдъхновяване и подтикване към творчество синовете на нашето село. КООПЕРАЦИЯТА И СЕЛОТО Общо взето, нашите села с бедни както в материално, така и в духовно отношение. Модерните села на западна Европа, които по-скоро приличат на хубави градове, са все още блян за нас. Но не може да се отрече и факта, че след войните нашите доскоро забравени и пустеещи села, се събуждат и разхубавяват, че в тях закипява по-усилен духовен живот. Това явление се дължи на много причини, една от важните, от които е кооперативното осъзнаване на селячеството и по-широката дейност, която го развива в това отношение за подобряване на материалния си и духовен бит. Кооперацията създава в селата кооперативни банки, магазини, фурни, сушилни за плодове, мандри и др.
към текста >>

35. -

Една мощна, истинска, правилна стъпка в това направление — да се даде на народа театър с възходяща, обновяваща, възраждаща творческа сила — е пиесата на известния български писател и публицист Йордан Ковачев — „Изпуснати хора“.
Както по отношение играта на любителите артисти, така и в подбора на пиесите има още много и много да се желае. Но това е животът — действителният, реалният живот — той върви напред, винаги, носейки едновременно своите съвършенства и своите недостатъци, своите добри и своите лоши черти, своите грешки и своите налучквания — своите просветления. Нашият истински народен селски театър е един факт, една жива действителност. Той е една огромна, могъща сила за въздействие върху колективното народно съзнание и затова той по никой начин не бива да бъде пренебрегнат, да бъде оставен без внимание от тия. които работят за доброто — за братството, за светлината, за истината, за очовечаването и издигането на отделната личност и на целия народ. Една мощна, истинска, правилна стъпка в това направление — да се даде на народа театър с възходяща, обновяваща, възраждаща творческа сила — е пиесата на известния български писател и публицист Йордан Ковачев — „Изпуснати хора“. Това е една непрестанна, все повече и повече засилваща се динамика, която блъска непрестанно, удар след удар, усилие след усилие, — през хода на целите пет действия — върху безпросветното съзнание, върху заспалите съвести, върху отклонените от правия, пълен с радост, щастие и благодатен труд път на живота, — върху „изпуснатите хора“, които, каквото и да струва това — лично на тях и на техните ближни — трябва да бъдат възвърнати към действителния, разумен и трезвен човешки живот. Трябва да се мине през страдание! Това е необходимост, без това не може, това е, може би, единствения път, единствената възможност, единствения сигурен начин за пробуждане на човешкото в тия. които са дерайлирали от правия път на живота. И страданието наистина идва.
към текста >>

Текстът на пиесата е написан ясно и разбираемо за всички, без всякакви излишни философствания.
Това е необходимост, без това не може, това е, може би, единствения път, единствената възможност, единствения сигурен начин за пробуждане на човешкото в тия. които са дерайлирали от правия път на живота. И страданието наистина идва. И то наистина извършва своето благодатно действие, наистина донася своя балсам за гнойните рани на човешката душа, на човешкото съзнание. Страданието възкресява мъртвите души от гроба на душевната мизерия и порока, то връща „изпуснатите хора“ от хлъзгавия път към пропастта и ги насочва към добро. Текстът на пиесата е написан ясно и разбираемо за всички, без всякакви излишни философствания. Действието върви леко. подвижно, динамично. Благодарение на всичките си горе изброени качества пиесата „Изпуснати хора“ има огромен успех. Тя е давана и преповтаряна много пъти в стотици български села и градове. И, поради нейното мощно благотворно въздействие върху човешките души, не трябва да остане в България град или село, където тя да не бъде представена.
към текста >>

Благодарение на всичките си горе изброени качества пиесата „Изпуснати хора“ има огромен успех.
И то наистина извършва своето благодатно действие, наистина донася своя балсам за гнойните рани на човешката душа, на човешкото съзнание. Страданието възкресява мъртвите души от гроба на душевната мизерия и порока, то връща „изпуснатите хора“ от хлъзгавия път към пропастта и ги насочва към добро. Текстът на пиесата е написан ясно и разбираемо за всички, без всякакви излишни философствания. Действието върви леко. подвижно, динамично. Благодарение на всичките си горе изброени качества пиесата „Изпуснати хора“ има огромен успех. Тя е давана и преповтаряна много пъти в стотици български села и градове. И, поради нейното мощно благотворно въздействие върху човешките души, не трябва да остане в България град или село, където тя да не бъде представена. Двете първи издания на „Изпуснати хора“ бързо се изчерпаха. Нагърбвайки се с новото трето издание на драмата, книгоиздателство „Братство“ разчита че ще бъде подкрепено в нейното разпространение от всички свои читатели и абонати. Цената на книгата ще бъде 20 лева, но за тия, които се абонират най-късно до крея на м.
към текста >>

Отзиви за „Изпуснати хора“ „Ще кажа само това, че на места като четях пиесата не можех да задържа сълзите си.“ Н. Д.
Изразите на действащите лица попадаха точно на място; — те засягаха чувствителни струни в душите на слушателите, които до тогава са оставели незасегнати, забравени, мълчаливи. Те изобличаваха, предупреждаваха, разтърсваха съзнанието, силейки се да го пробудят от обикновения живот — сън, те, същевременно обнадеждаваха, вдъхновяваха и подтикваха към друг живот, към душевно възраждана, към скъсване веригите на вътрешното робство, което е действителната, най-важната причина за страданията и мизерията на хората. „Изпуснати хора“ е давана почти във всички села на нашата околия. Тя трябва да бъде представена и във всички села и градове цялата страна. С. К. Отзиви за „Изпуснати хора“ „Ще кажа само това, че на места като четях пиесата не можех да задържа сълзите си.“ Н. Д. Каблешков „Авторът е запознат със селския живот и добре го изразява за своята драма“. „Съвременник“ — Ц. Петков „Изпуснати хора“ пробужда душата на човека за подвигане на добротворството и себежертвата и затова е една от драмите. които ще укажат голямо морално въздействие“. „Утринна поща“ — Д.
към текста >>

Николов „Пиесата представлява рядко съгласуване на социално-битов и нравствено-етичен елемент.
Облечени в дрипи или с фрак и цилиндър на глава, героите на Йордан Ковачев страдат от едни и същи слабости, присъщи на бита на българското племе. Той реагира срещу тях с най ефикасното средство: възпитанието“. „Пробуда“ — Б. Пити „Изпуснати хора“ е художествена картина на дълбока човечност, на твърда вяра в доброто, убеденост в съществуването на незаспиващия глас на съвестта, на идеята за греховната виновност и необходимостта от изкупление чрез страданията“. „Воля“ —Св. Д. Николов „Пиесата представлява рядко съгласуване на социално-битов и нравствено-етичен елемент. Действието се развива нормално. дори към края с тенденция към форте. Чувствата градират като кулминацията стига едва в петото действие. Това е едно постижение автора, което малцина притежават“. „Лъча“ — Бледолик „Никога не съм споделял с такъв възторг радостта си от появата на никоя нова книга, както за новата творба на Йордан Ковачев „Изпуснати хора“.
към текста >>

Драматичните елементи в пиесата макар и щрихирани, карат читателя да следи със затаен дъх тази трагична пиеса .
Действието се развива нормално. дори към края с тенденция към форте. Чувствата градират като кулминацията стига едва в петото действие. Това е едно постижение автора, което малцина притежават“. „Лъча“ — Бледолик „Никога не съм споделял с такъв възторг радостта си от появата на никоя нова книга, както за новата творба на Йордан Ковачев „Изпуснати хора“. Драматичните елементи в пиесата макар и щрихирани, карат читателя да следи със затаен дъх тази трагична пиеса . . .“ „Вестник на жената“ — Гео Крънзов „На 7. 9. и 10. I. 1939 г. представихме драмата с небивал успех. Може да я почетвъртим на 30. I.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но ако същите хора в един оркестър изпълняват разнообразни партитури от една и съща пиеса, ще образуват хармония.
Туй, което става в расата, става в по-малък размер в народа; това, което става в народа, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер и в индивида. Проявлението на енергията не е еднообразно, а разнообразно. Когато ние искаме да сведем всички сили на природата в еднообразни действия, произвождаме зло у нея, а когато образуваме разнообразие, произвождаме добро. От туй гледище, неморални неща са всички еднообразни неща, а добри - всички, които са разнообразни. В това положение няма никакво противоречие, защото очевидно е, че ако много хора говорят едновременно едно и също нещо, ще се образува само шум и ние не ще можем да разберем смисъла на думите им. Но ако същите хора в един оркестър изпълняват разнообразни партитури от една и съща пиеса, ще образуват хармония. И съвременните хора са станали неморални, именно защото говорят и искат едновременно едно и също нещо: пари, пари и пак пари. За професор се учил някой, а все за пари говори, свещеник е станал - за пари ламти, учител, съдия и пр. - все към същия идеал се стремят. Цялото човечество говори сега за едно и също нещо: за пари. А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъла на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека.
към текста >>

Не безцелно за герои на величествената пиеса са поставени деца.
Всред шеметния вихър на великолепни гледки в сферите на висшето съзерцание, изпъква дивният образ на Синята птица, символ на това непостижимо щастие, към което се стреми всеки. Този стремеж стои в основите на нашия живот и никой не е в състояние да го отпъди, даже и смъртта, — нещо, което ни тъй удивлява, както удивлява пътуващите деца обстоятелството, че в покоя на гробовете няма нищо. Истината, че „няма мъртви“, започва да озарява вече съзнанието. С право мисли Метерлинк, че най-великото откритие на модерната епоха ще бъде това. Сега само децата не знаят, що е смърт, и то затова, защото те са най-близо до отвъд световното; защото твърде скоро са излезли из лазурния дворец, в който пребивават душите на тези, които трябва да се родят. Не безцелно за герои на величествената пиеса са поставени деца. Това още по добре се изяснява от бележката, която приятелят на Метерлинк — Бурдон прави върху възникването на „Синята птица“: „всред наивните мисли на невинните деца се носи ехото на вечните истини. По тоя начин се създаде дивната и мила феерия“. И млади, и стари, търсят с изпитателно око Синята птица, която по някога ни се струва, че лети близо около нас, а понякога — че витае в далечните метеорни пространства, разстилащи се над облаците. Но химера е цялостното задоволяване. Тук, в тоя живот, е невъзможно и не ще бъде възможно абсолютното щастие.
към текста >>

И в края всеки би могъл да завърши с думите на малкия Тилтил, с които завършва и пиесата: „Ако някой я намери, ще бъде ли тъй добър да ни я върне?
Тези думи на Ернест Шарла изясняват почти цялото дълбоко философско съдържание на „Синята птица“. Ние разбираме, че в глухия въртеж на вековете човешкият дух само блуждае, подкарван от неизвестни причини, стреми се към задоблачните пространства, дето мисли, че е скрита Синята птица, без, обаче да намери някъде нещо. Но когато го озари познанието на всичко това, когато неговото око почне да прозира в „всекидневния трагизъм“ — той вижда ефирността на щастието и вместо да бъде завладян от черното отчаяние, той попада във водите на царственото спокойствие. Живота ни оковава във вериги, които никой, освен блянът, не е в състояние да снеме. Блянът, обаче, ги снима като блян: чрез едно мигновено завъртване на вълшебния диамант, а не чрез действително заменяне на формите. И в края всеки би могъл да завърши с думите на малкия Тилтил, с които завършва и пиесата: „Ако някой я намери, ще бъде ли тъй добър да ни я върне? Тя ни е потребна, за да бъдем щастливи отпосле“. Отпосле! Когато разцъфне цвета на проявената мистична реалност! Там ще бъде намерена Синята птица, която днес е символ, а символът е нещо непреходно във вечността. До такива заключения е дошъл философът-мистик, съзерцавайки своите хризолитни мисли, изкрящи под огненото слънце на Грас. Лорд Бекфорд „Брилянтът говорят индийските факири — крие в своя блясък нереални прояви и небесни устреми.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

която се обрисува в малката символическа пиеса „Слепите“ (Слепите - радиотеатър по Морис Матерлинк ), излязла под перото на един от най-великите мистици на новото време, фламандският абат Метерлинк.
През останалата част от живота си, аз играх ролята на дядо: от дъщерята на „магьосницата“ аз направих една щастлива съпруга и предана майка. Превел: Ив. МИСТИЦИЗЪМ * * * „Слепите“ или мистицизмът на новото време Много стара северна гора с изглед на вечност под ярко звездно небе — това е света, това е проявената Воля на Вечния за нас. А всред нея блуждаят и се носят незнайни сили над самотния човешки. род. Това е ужасната мистична действителност. която се обрисува в малката символическа пиеса „Слепите“ (Слепите - радиотеатър по Морис Матерлинк ), излязла под перото на един от най-великите мистици на новото време, фламандският абат Метерлинк. Самотни, изоставени стоят под навъсените дървета нещастните слепи на едно такова място, дето е извънредно тъмно, въпреки светлината на луната, която тук-там се мъчи поне за минута да разсее мрака на оловната нощ. и не могат да си обяснят, защо стария свещеник, който ги е извел из приюта и ги е довел тук, още не се завръща. Те не знаят, че той е между тях, но вече мъртъв труп с широко разтворени очи, които са неми и неподвижни и не гледат вече към видимата страна на вечността, а изглеждат окървавени от много скръб и сълзи. Това е съкрушителната трагедия на човешкия род, символизирана по такъв гениален начин в тая малка и дивна пиеса. Да! Подобно на слепите, ние стоим връх тъжната земя, загубили за винаги досегашния наш водач, без когото ние никога не можем да се завърнем там, от дето сме дошли.
към текста >>

Това е съкрушителната трагедия на човешкия род, символизирана по такъв гениален начин в тая малка и дивна пиеса. Да!
Това е ужасната мистична действителност. която се обрисува в малката символическа пиеса „Слепите“ (Слепите - радиотеатър по Морис Матерлинк ), излязла под перото на един от най-великите мистици на новото време, фламандският абат Метерлинк. Самотни, изоставени стоят под навъсените дървета нещастните слепи на едно такова място, дето е извънредно тъмно, въпреки светлината на луната, която тук-там се мъчи поне за минута да разсее мрака на оловната нощ. и не могат да си обяснят, защо стария свещеник, който ги е извел из приюта и ги е довел тук, още не се завръща. Те не знаят, че той е между тях, но вече мъртъв труп с широко разтворени очи, които са неми и неподвижни и не гледат вече към видимата страна на вечността, а изглеждат окървавени от много скръб и сълзи. Това е съкрушителната трагедия на човешкия род, символизирана по такъв гениален начин в тая малка и дивна пиеса. Да! Подобно на слепите, ние стоим връх тъжната земя, загубили за винаги досегашния наш водач, без когото ние никога не можем да се завърнем там, от дето сме дошли. Съвременното поколение уби светата вяра с отрицанието на религията, която единствена може да го води и ръководи в земния живот. Вследствие на това стои то сега загубено в безутешно мълчание, като слепите на пустинния остров, рискуващо да загине от духовен глад. В далечината звучи плясъка на вечния океан, в гората прелитат нощни птици, дочуват се стъпки, но нищо не е в състояние да им помогне. Тогава из неговото сърце, из неговия дух, ще се изтръгне, подобно на надгробен вопъл, вечната молитва към Всевишния: „Смили се!
към текста >>

Метерлинк оставя на края на своята пиеса да се яви невидим дух, когото слепите, обаче, усещат.
“ О, тя се изтръгва вече! Но може ли да очаква милост убилият в себе си божеството човек? „Да — отвръщат мистиците на новото време, — той може да очаква, защото още може да се надява и да вярва“ . „Този, който вярва, ще бъде спасен“ , е казал Христос. И това е най-великата истина от истините, които човек е достигнал в продължение на хиляди години. Метерлинк оставя на края на своята пиеса да се яви невидим дух, когото слепите, обаче, усещат. Кой е той? Детето на Лудата сляпа плаче все по силно и по отчаяно. От що? Една страшна нощна мистерия! Да!
към текста >>

За християнството то говори по същия начин, по който говори сляпороденият в Метерлинковата пиеса за стария свещеник: „Той започна да остарява.
Средните векове! Това е най-после епохата, връх която е царувала дивната догма: „Credo quia absurdum„ („Вярвам, защото е абсурдно“ - латинска сентенция), родена от такъв грандиозен дух, като светия отец Тертулиян. И още колко? Франциск Азиски, Лаерци, Блажения Августин, Бенедикт, Абелярд — това са личности, които за винаги ще останат свързани с идеите и мирогледа на това време. Но съвременното поколение започна да се държи по друг начин спрямо вярата на Христа. За християнството то говори по същия начин, по който говори сляпороденият в Метерлинковата пиеса за стария свещеник: „Той започна да остарява. Изглежда, че от известно време и той сам не вижда вече. Той не иска да признае това, защото се бои да не би някой друг да дойде да му вземе местото между нас; но аз подозирам, че той почти съвсем не вижда вече. Трябва ни друг водач; той вече не ни слуша, а ние сме много. Само той и трите калугерки виждат в къщата, а всичките те са по-стари от нас! — Уверен съм, че той ни е загубил и търси пътя!
към текста >>

В това се заключава дълбоката символизация на малката пиеса, която Морис Метерлинк посвети на Шарл Ван Лерберга: „Слепите“ . II.
„Нека се надяваме“ — тоя е основният принцип на всички вярващи на Изток и на Запад. Това е и изходното начало, което са си поставили мистиците на новото време. Кога и да е, ще бъдат разлени в кристален звън лъчите на Нирвана над плачещата земя. Тогава всичко, пречистено и просветлено, ще познае Вечната истина и ще полети през златните двери, които Светещите Деви ще разкрият за него към блаженото царство на Брама. Към това се стреми и на това се надява съвременният мистицизъм. В това се заключава дълбоката символизация на малката пиеса, която Морис Метерлинк посвети на Шарл Ван Лерберга: „Слепите“ . II. За Белия Христос Както в мистериозна оранжева нощ. над високите снежни върхове на полярни планини, неколко минути преди появата на северното сияние, се разлива чудна бела светлина и в един единствен миг открива пред погледа на замаяния пътник тайните на великолепни ледници и непроницаеми пещери, — тъй и в съвременната епоха, мистичната светлина, която излиза из тайнствения силует на Белия Христос, осветява безкрайните хоризонти на духовния мир пред окото на падналия в екстаз мистик. Белият Христос! Той е светлината, която проявеният Творец разлива в одухотворената природа. Той е възход към брилянтните врати на Емпирея (Эмпирей), в кристалните дворци на който сонм ангели пеят хвалебни химни на Всевишния.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А като изслушвала някоя музикална пиеса, като напр., Прелюдията от Шопен, Рапсодията от Лист или Гавота от Рамо, веднага нарисувала друга картина.
Под тяхното влияние нашата мисъл се проявява по-дълбока или слаба, нашите творения — поетически или прозаически и нашите вокални или инструментални произведения — по-съвършени или неблагозвучни. Обаче, г-жа Тили де Грааф рисува и танцува както под влиянието на една прочетена хубава книга по окултизма, така и на едно музикално съчинение. За забелязване е, че тя никога, в никое училище, не се е учила по живопис. При все това, само в няколко минути тя можела да нарисува отлична картина, като да е била някой велик художник. Например, веднъж тя е прочела една книга от Оскар Уайлд и тутакси нарисувала съответната картина. А като изслушвала някоя музикална пиеса, като напр., Прелюдията от Шопен, Рапсодията от Лист или Гавота от Рамо, веднага нарисувала друга картина. Под такова вдъхновение тя е дала един великолепен образ на Христа, пълен с вътрешна светлина. Г-жа Тили сама разказвала, че в тия моменти се намирала под непосредственото влияние на невидимия свят: ясно е било за нея, че е във връзка с висшите сфери, дето живеят духовете на великите гении Рафаел, Микеланджело и Леонардо де Винчи. Тя чувствала, че при нея стои един ръководител, който тихо й заповядвал да нарисува това или онова, според неговата воля. При работенето тя не срещала никакви мъчнотии и всичко се свършвало само за неколко минути: видението се появявало пред очите й и тя го копирала . било с молив, било с пастел, а с бои си служела много рядко — когато трябвало да се усили впечатлението от рисунката или когато самият образ й се явява цветен.
към текста >>

НАГОРЕ

0.28215098381042