Търсене в текстове за 'Пиеса'

Галилей Величков (1911-1985)

Начинаещият не се стеснява да повтаря една и съща фраза, един и същ пасаж, да търси чистотата на интервала, звучността на вокала, да наизустява пиесата.
Много често до пианото може да видите изправен певец. Той или се разпява, или се готви за предстоящи изпити, или пропява програмата за набелязан концерт, или изпълнява арии от прочути опери, или навлиза вдъхновено в песните - мантри, за да се потопи в света на великото единство, родина на всяка душа. Учителят обича певческото изкуство. Той сам пее. Това предразполага певеца. Начинаещият не се стеснява да повтаря една и съща фраза, един и същ пасаж, да търси чистотата на интервала, звучността на вокала, да наизустява пиесата. Навсякъде другаде многократното повторение на пасажите може да предизвика негодувание, но не и на "Изгрева". Сполучливите и несполучливите опити радват еднакво както изпълнителя, така и слушателя. Едните и другите знаят златното правило, че само работата е, която разгъва възможностите на таланта. Усвояването на всеки такт, всеки мотив, всяка песен, всяка ария се постига след упорит труд. Има ли певец, който да не се стреми към високите постижения на вокалното изкуство?
към текста >>

Те не бързаха да стъпят на подиума с цигулка в ръка, докато не са си научили урока или пиесата, която трябва да изпълняват.
Има ли певец, който да не се стреми към високите постижения на вокалното изкуство? На "Изгрева" всеки певец се учеше как да осмисля вокалното изкуство. Цигуларите винаги се занимаваха с повишено самочувствие, защото Учителят бе цигулар. А това респектира. Цигуларите не се упражняваха в салона. Те не бързаха да стъпят на подиума с цигулка в ръка, докато не са си научили урока или пиесата, която трябва да изпълняват. Ако цигуларят живее на "Изгрева", вие ще чуете неговото разсвирване. Малките дървени къщички резонират. Ала когато настъпи денят на изисканото изпълнение, цигуларите застават на сцената и показват своето изкуство. Изгревяни не скриват своята обич към цигулката. Достатъчно е да се разнесат няколко акорда или по-смели опипвания на цигулковия гриф и салонът започва да се изпълва.
към текста >>

2. 2_02 Учителят като цигулар

Галилей Величков (1911-1985)

Голямо значение Той отдаваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата като невидим слушател и вдъхновител.
"Учителят като цигулар" През годините, когато столицата ни бе домакин на концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на Учителя. Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация и след концерта даваше своето мнение за нея. Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява. Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богатата жизненост, Той търсеше в артиста родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел. Голямо значение Той отдаваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата като невидим слушател и вдъхновител. Когато авторът присъствува и одобрява изпълнението, артистът пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл. От тази гледна точка, концертите за Учителя бяха двойно тържество на видими и невидими посетители. Ето защо Неговата рецензия бе пълна, богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. Учителят пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар.
към текста >>

Когато авторът присъствува и одобрява изпълнението, артистът пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл.
"Учителят като цигулар" През годините, когато столицата ни бе домакин на концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на Учителя. Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация и след концерта даваше своето мнение за нея. Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява. Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богатата жизненост, Той търсеше в артиста родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел. Голямо значение Той отдаваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата като невидим слушател и вдъхновител. Когато авторът присъствува и одобрява изпълнението, артистът пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл. От тази гледна точка, концертите за Учителя бяха двойно тържество на видими и невидими посетители. Ето защо Неговата рецензия бе пълна, богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. Учителят пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е Неговият преподавател, който Го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка, ние не знаем.
към текста >>

Изпълнението и съдържанието на тази пиеса не подлежеше на нотен запис.
След обичайната молитва, Учителят слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив "Блудният син", който повече от 30 години не е изпълняван. Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва. Пръстите на дясната Му ръка леко опипваха струните. Ухото Му търсеше чисти квинти. С леко докосване на лъка Той провери нагласата на струните и засвири. Изпълнението и съдържанието на тази пиеса не подлежеше на нотен запис. Темпото на места бе бурно и бързо, пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни. Всички само слушахме. Бяхме въведени в странен музикален свят - свят изграден от музикални тонове, богат на съдържание, което само душата може да разчете. Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност. В границите на три октави Учителят разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на Битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл.
към текста >>

3. 2_03 Лунен химн

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музикантът да се докосне до съдържанието на пиесата.
Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и на педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата - така, както Бетховен е искал. Учителят слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше - със затворени очи или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори братът. Последва мълчание, след което Учителят наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание. Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музикантът да се докосне до съдържанието на пиесата. Това се изисква не само от пианиста или цигуларя, а въобще от музиканта-изпълнител - той трябва така да свири, че да привлече и самия автор. Не само автора - заедно с него трябва да присъствуват и онези невидими същества, които са съдействували за "сваляне на музиката" в съзнанието на композитора. Всякога подобно изпълнение действува непосредствено на душите. Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител. Всички души жадуват за подобни концерти.
към текста >>

Той е написал много нежна пиеса, назована "Лунна светлина".
Такъв концерт е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и надеждата за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество. Падаревски е музикален дух, слязъл да помогне на човечеството. Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата Бетховенова "Лунна соната". Учителят пак запита: - Освен Бетховен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие? - Да - отговаря същият брат, - това е французинът Дебюси. Той е написал много нежна пиеса, назована "Лунна светлина". - А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса? - Когато разбера кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на "Изгрева" - допълни братът. Учителят продължи: - Само ние нямаме песен за Луната! Имаме за Слънцето и то - прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение "Изгрява слънцето".
към текста >>

- А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса?
Падаревски е музикален дух, слязъл да помогне на човечеството. Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата Бетховенова "Лунна соната". Учителят пак запита: - Освен Бетховен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие? - Да - отговаря същият брат, - това е французинът Дебюси. Той е написал много нежна пиеса, назована "Лунна светлина". - А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса? - Когато разбера кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на "Изгрева" - допълни братът. Учителят продължи: - Само ние нямаме песен за Луната! Имаме за Слънцето и то - прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение "Изгрява слънцето". А "Химна на Великата Душа"?
към текста >>

- Когато разбера кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на "Изгрева" - допълни братът.
Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата Бетховенова "Лунна соната". Учителят пак запита: - Освен Бетховен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие? - Да - отговаря същият брат, - това е французинът Дебюси. Той е написал много нежна пиеса, назована "Лунна светлина". - А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса? - Когато разбера кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на "Изгрева" - допълни братът. Учителят продължи: - Само ние нямаме песен за Луната! Имаме за Слънцето и то - прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение "Изгрява слънцето". А "Химна на Великата Душа"? Аз не познавам друга така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам химни на единственото светило, на единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система.
към текста >>

Чухме прочутата пиеса на Дебюси "Лунна светлина", а прозвуча и "Лунната соната" на Бетховен.
Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен. За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси "Лунна светлина", а прозвуча и "Лунната соната" на Бетховен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място до катедрата бе Учителят. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и Учителя. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде зарадвана с подарък - новоиздадения сборник от песните.
към текста >>

4. 3_03 Откраднатите хармонизации

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Така разработената от мен пиеса стана с три части: първа, втора и трета с "Фир-Фюр-Фен".
Втората, бавната част също разработих сполучливо. За трета част сложих песента "Венир, Бенир" - на мястото на молитвената част. Учителят, който си беше в стаята, но чието ухо винаги слушаше как вървят моите хармонизации, които понякога одобряваше, а понякога ме поправяше, не остана безучастен и сега. Като ме чу, че сложих "Венир, Бенир", дойде при мен и ми каза: "Сложи "Фир-Фюр- Фен". Не може на всяка песен безразборно да се слага каквото ти хрумне." Тогава разбрах, че има тоналности в окултната музика, които се прекъсват и такива, които действуват низходящо или пък не позволяват да се преминава от едно музикално поле в друго. Така разработената от мен пиеса стана с три части: първа, втора и трета с "Фир-Фюр-Фен". Учителят ми помогна и този път да не направя грешка и да не вляза в стълкновение с окултните правила и закони, които ние изобщо не познавахме. В някои от беседите ще намерите изнесени слова за музиката, но те могат да се схванат само от големи музиканти и то от онези, които работят със Словото на Учителя. Когато някои от музикантите се опитваха да разработват песни от Учителя на пианото в салона на "Изгрева", то Учителят бе там със Своето невидимо присъствие. Той беше в стаята Си горе, но Неговото ухо слушаше и ако се получаваше някое дисхармонично състояние, и музиката на този приятел навлезеше в чужди води, то Учителят или сам се намесваше и реагираше като слизаше долу при пианото и казваше онова, което трябваше да се каже, ако приятелят бе добър музикант и неговата погрешка бе неволна, или пък изпращаше някой да предупреди онзи там на пианото, че прави прегрешения. Тогава някои се обиждаха и това накара Учителя да сложи ключ на пианото в салона, който Той държеше в джоба Си.
към текста >>

5. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

Бях по едно време разработила четиридесетминутна пиеса, бях я изсвирила на Учителя и Той ми каза: "Главата ти е малка за възможностите, с които разполагаш".
" Но аз не ги записах. Те звучаха в мен, докато дойде времето да изчезнат от мен. А това аз го разказах в предишния разказ. Понеже се занимавах с музиката на Учителя, Той ми каза: "Всеки пасаж, който ти дойде в главата, вземи и го запиши! " Но аз и това не направих. Бях по едно време разработила четиридесетминутна пиеса, бях я изсвирила на Учителя и Той ми каза: "Главата ти е малка за възможностите, с които разполагаш". Но аз и това не записах. След това всичко се загуби от съзнанието ми. Но песните на Учителя бяха издълбани с длето и не се заличиха до днес. Това беше длетото на Духа, който дълбае по гранитен камък. Учителят беше дал песента "Аум".
към текста >>

6. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

След като я изсвири, Учителят каза: "Свирете тази пиеса.
Учителят донесе една цигулка. Разглеждахме я - нали всички бяхме цигулари. Беше дошъл на гости цигуларят Влади Симеонов. Учителят му я подаде и го покани да изсвири нещо, за да опита цигулката. Влади Симеонов изсвири "Шансон Инду" от операта "Садко" на Римски-Корсаков. След като я изсвири, Учителят каза: "Свирете тази пиеса. Тя е свалена отгоре." Спомням си нещо от времето, когато Учителят даде първите шест упражнения по гимнастика. Когато ги учехме, брояхме по шест за навеждане и шест за изправяне, съпроводени с дишане и то бавно. По-късно започнахме постепенно да избързваме. Една сутрин, след беседа, пак излязохме както обикновено на поляната - наредихме се за гимнастика. Зададе се Учителят, застана пред нас и почна много набързо да играе упражненията, обърна се и си отиде.
към текста >>

Имаше една пиеса - аз бях артистка и играех "Новата любов", а един брат Пантелей играеше "Старата любов".
Едни от тях бяха дядо Благо, Николай Дойнов и Пеню Ганев. Понякога с нашето вироглавство и непослушание създавахме големи неприятности на Учителя. В такива случаи Той ни поглеждаше развълнувано и казваше: "Какво да ви правя? Толкова можете." Това беше около 1930 година. Учителят препоръча да се напишат и изиграят малки пиески, които да покажат примерно постъпките на стария и на новия човек, да се покаже нагледно новото разбиране за живота. Имаше една пиеса - аз бях артистка и играех "Новата любов", а един брат Пантелей играеше "Старата любов". Това беше символика - да се покаже стария начин на постъпване и новия начин как де се постъпи съгласно новите идеи, дадени чрез Словото на Учителя. По този повод и други братя и сестри изиграха няколко сценки, надвечер, на полянката на "Изгрева". Спомням си например сцената от една пиеска за стария и новия турист, изиграна пред Учителя. Този със старите разбирания, като отиде на извора да се напие със студена вода, ще си натопи краката в него - ще се измие, но ще го размъти, после ще се нахрани, но ще разхвърли разни книги и кутии и ще си отиде. После ще дойде другият турист, с новите разбирания.
към текста >>

7. 5_11 Блудният син

Много сложна, трудна и драматична пиеса, в която се очертават образите на бащата и синовете - големият и малкият.
След това, като се опомниха, бурни аплодисменти заляха салона. Студентите идват при мен, поздравяват ме и питат: "Какво беше това парче? Откъде го вземахте? Дайте ни го да го препишем, да го имаме и ние." Аз им казвам: "То не е записано още. Импровизирах го сега, в момента." Учителят ни е свирил тази мелодия два-три пъти в клас. Много сложна, трудна и драматична пиеса, в която се очертават образите на бащата и синовете - големият и малкият. Жалко, че не можахме да я запишем.
към текста >>

8. ІІ.26. КОЙ Е АВТОРА

Приготвих и цигулката - с намерение да запиша чутата през време на съня звучна и чудна пиеса.
Той привлича много от заминалите - революционери, възрожденци, които му диктуват своите истории, стремежи, идеали... Те са съавторите на Вазов! Музикалният живот на Изгрева ме задължаваше да се занимавам като цигулар. Редовно поддържах формата си. Обикновено това вършех вечер, след работа. През един полунощен час, пробуден от хубав сън, затърсих нотните листове и писалката. Приготвих и цигулката - с намерение да запиша чутата през време на съня звучна и чудна пиеса. Тананикайки отделни пасажи, подредих масата за работа, поставих цигулката и до нея нотния лист. За момент замълчах и исках да си припомня началните тактове. Това съзнателно умуване и подготовката като че ли прогониха мотива и не само, че не си спомних началните тактове, но въобще нищо не звучеше в ухото ми! Мелодичната линия отлетя в забвение. Несполуката ме натъжи.
към текста >>

9. 34. ЛУНЕН ХИМН

Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музиката да се докосне до съдържанието на пиесата, това се изисква не само от пианиста или цигуларя, въобще от музиканта изпълнител, той трябва така да свири, че да привлече и самият автор.
Мелодичният мотив, подчертаваше брата - се носеше като едва забележима нежна светлина, посред безброй съзвездия от арпежи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата, така както Бетховен е искал. УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше, със затворени очи, или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори брата. Последва мълчание, след което УЧИТЕЛЯТ наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклонява неговото внимание. Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музиката да се докосне до съдържанието на пиесата, това се изисква не само от пианиста или цигуларя, въобще от музиканта изпълнител, той трябва така да свири, че да привлече и самият автор. Не само авторът, но заедно с него трябва да присъстват и онези невидими същества, които са съдействали за „сваляне на музиката" в съзнанието на композитора. Всякога подобно изпълнение действа непосредствено на душите. Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител. Всички души жадуват за подобни концерти. А концертните зали са съвременните светилища!
към текста >>

Той е написал много нежна пиеса, назована „Лунна светлина".
Такъв концерт е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и надеждата за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество. Падаревски е музикален дух, слязъл да помогне на човечеството. Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата на Бетовен - Лунна соната. УЧИТЕЛЯТ пак запита: - Освен Бетовен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие? - Да - отговаря същият брат - това е французинът Дебюси. Той е написал много нежна пиеса, назована „Лунна светлина". - А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса? - Когато разбера, кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на Изгрева - допълни брата. УЧИТЕЛЯТ продължи: - Само ние нямаме песен за Луната! Имаме за Слънцето, и то прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение -„Изгрява слънцето", ами - „Химна на Великата Душа"?
към текста >>

- А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса?
Падаревски е музикален дух, слязъл да помогне на човечеството. Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата на Бетовен - Лунна соната. УЧИТЕЛЯТ пак запита: - Освен Бетовен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие? - Да - отговаря същият брат - това е французинът Дебюси. Той е написал много нежна пиеса, назована „Лунна светлина". - А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса? - Когато разбера, кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на Изгрева - допълни брата. УЧИТЕЛЯТ продължи: - Само ние нямаме песен за Луната! Имаме за Слънцето, и то прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение -„Изгрява слънцето", ами - „Химна на Великата Душа"? Аз не познавам друга, така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам "химни" на единственото светило, за единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система.
към текста >>

- Когато разбера, кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на Изгрева - допълни брата.
Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата на Бетовен - Лунна соната. УЧИТЕЛЯТ пак запита: - Освен Бетовен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие? - Да - отговаря същият брат - това е французинът Дебюси. Той е написал много нежна пиеса, назована „Лунна светлина". - А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса? - Когато разбера, кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на Изгрева - допълни брата. УЧИТЕЛЯТ продължи: - Само ние нямаме песен за Луната! Имаме за Слънцето, и то прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение -„Изгрява слънцето", ами - „Химна на Великата Душа"? Аз не познавам друга, така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам "химни" на единственото светило, за единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система. Луната и тя дири Слънцето.
към текста >>

Чухме прочутата пиеса на Дебюси - Лунна светлина, а прозвуча и Лунната соната на Бетовен.
Лунните жители, макар и да са облечени в лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на Човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение „Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за Лунната соната на Бетовен... За наша обща изненада, само седмица след разговора, на Изгрева бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетовен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси - Лунна светлина, а прозвуча и Лунната соната на Бетовен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място, до катедрата, бе УЧИТЕЛЯТ. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и УЧИТЕЛЯ. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде много зарадвана, с подарък - новоиздаденият сборник от песните.
към текста >>

10. ІІ.36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ

Начинающият не се стеснява да повтаря една и съща фраза, един и същ пасаж, да търси чистотата на интервала, звучността на вокала, за заустява пиесата.
Много често до пианото може да видите изправен певец. Той или се раз-пява, или се готви за предстоящи изпити, или пропява програмата за набелязан концерт, или изпълнява арии от прочути опери, или навлиза вдъхновено в песните - мантри, за да се потопи в света на великото единство, родина на всяка душа. УЧИТЕЛЯТ обича певческото изкуство. Той сам пее. Това предразполага певеца. Начинающият не се стеснява да повтаря една и съща фраза, един и същ пасаж, да търси чистотата на интервала, звучността на вокала, за заустява пиесата. Навсякъде другаде, многократното повторение на пасажите може да предизвика негодувание, но не и на Изгрева. Сполучливите и несполучливите опити радват еднакво, както изпълнителя, така и слушателя. Едните и другите знаят златното правило, че само работата е, която разгъва възможностите на таланта. Усвояването на всеки такт, всеки мотив, всяка песен, всяка ария се постига след упорит труд. Има ли певец, който да не се стреми към високите постижения на вокалното изкуство?
към текста >>

Те не бързаха да стъпят на подиума с цигулка в ръка, докато не са си научили урока, или пиесата, която трябва да изпълняват.
Има ли певец, който да не се стреми към високите постижения на вокалното изкуство? На Изгрева всеки певец се учеше как да осмисли вокалното изкуство. Цигуларите винаги се занимаваха с повишено самочувствие, защото УЧИТЕЛЯТ бе цигулар. А това респектира. Цигуларите не щудираха, не се обучаваха в салона. Те не бързаха да стъпят на подиума с цигулка в ръка, докато не са си научили урока, или пиесата, която трябва да изпълняват. Ако цигуларят живее на Изгрева, вие ще чуете неговото разсвирване. Малките дървени къщички резонират. Ала когато настъпи деня на изисканото изпълнение, цигуларите застават на сцената и показват своето изкуство. Изгревяни не скриват своята обич към цигулката. Достатъчно е да се разнесат няколко акорда, или по-смели опипвания на цигулковия гриф и салона почва да се изпълва.
към текста >>

11. ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР

Голямо значение Той даваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата - като невидим слушател и вдъхновител.
37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР През годините, когато столицата ни бе домакин за концертите на световно известните музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на УЧИТЕЛЯ. Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация, за което след концерта даваше своето мнение. Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява. Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богата жизненост, Той търсеше и артиста, родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел. Голямо значение Той даваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата - като невидим слушател и вдъхновител. Когато авторът присъства и одобрява изпълнението, артиста пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл. От тази гледна точка, концертите за УЧИТЕЛЯ бяха двойно тържество на видими и невидими посетители. Ето защо Неговата рецензия бе пълна и богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. УЧИТЕЛЯТ пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар.
към текста >>

Когато авторът присъства и одобрява изпълнението, артиста пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл.
37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР През годините, когато столицата ни бе домакин за концертите на световно известните музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на УЧИТЕЛЯ. Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация, за което след концерта даваше своето мнение. Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява. Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богата жизненост, Той търсеше и артиста, родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел. Голямо значение Той даваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата - като невидим слушател и вдъхновител. Когато авторът присъства и одобрява изпълнението, артиста пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл. От тази гледна точка, концертите за УЧИТЕЛЯ бяха двойно тържество на видими и невидими посетители. Ето защо Неговата рецензия бе пълна и богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. УЧИТЕЛЯТ пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е Неговия преподавател, който Го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка, ние не знаем.
към текста >>

Изпълнението и съдържанието на тази пиеса не подлежеше на нотен запис.
След обичайната молитва, УЧИТЕЛЯТ слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив „Блудния син", който повече от 30 години не е изпълняван. Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва. Пръстите на дясната Му ръка леко опипваха струните. Ухото Му търсеше чисти квинти. С леко докосване на лъка Той провери нагласата на струните и засвири. Изпълнението и съдържанието на тази пиеса не подлежеше на нотен запис. Темпото на места бе бурно и бързо и пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни. Всички само слушахме. Бяхме въведени в странен музикален свят. Свят, изграден от музикални тонове, богат на съдържание, което само душата може да разчете. Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност.
към текста >>

12. 6.15. Космичната вълна на любовта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Вътрешният смисъл е този, че когато се играе известно действие в една пиеса, актьорите, които си изиграват ролите, вече не са нужни.
Този въпрос има външни и вътрешни страни. Външната страна е, че буди недоумение, понеже си заминават толкова млади хора. Към Учителя имаше привързани много хора, защото Той ги беше лекувал от рак, от туберкулоза и от други страшни болести и те бяха оздравели. Това всички го знаеха И го виждаха. Но туй покосяване на младежите, които наполовина заминаха за Невидимия свят, има свой вътрешен смисъл. Вътрешният смисъл е този, че когато се играе известно действие в една пиеса, актьорите, които си изиграват ролите, вече не са нужни. Те си заминават. След това трябва да дойдат други актьори. Защото Учителят на тези души им дава простор да си заминат, защото те Му са необходими в Невидимия свят. Те са елементи, необходими за Него. Те Го придружават като души в Невидимия свят и са в Школата Му, която е в Невидимия свят.
към текста >>

13. СЪДЪРЖАНИЕ

Пиеса срещу Учителя Дънов, играна в “Модерния театър” – София 226.
Георги Радев и отклонението 221. Мария Радева и ключът на мъдростта 222. Бертоли. Окултният ученик плаща в троен размер 223. Бертоли. Нападение по въздух 224. Бертоли и чешмата на Изгрева 225. Пиеса срещу Учителя Дънов, играна в “Модерния театър” – София 226. Отклонението в Школата 227. Савов – образ на имитаторът 228. Богатството на богатите 229. Катя Грива 230. Янакиева 231.
към текста >>

14. 86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА

По-рано музикалният текст го четях направо, нотите преминаваха през мен и пръстите ми без да мисля и моментално влизах в мелодията на песента, а тя се вливаше отгоре върху мен и аз не правех разлика между мен, между автора на музикалната пиеса, между изпълнението и между слушателите.
Така бях спряна отвътре, за да не се отклоня по други пътища. В този период на моето музикално извисяване наблюдавах как всички замираха и ме слушаха. Беше за мен невероятно усещане как така аз обикновено малко момиче, а после ученичка можех да прикова с изпълнението на пианото си толкова много хора, замрели и ме слушат съсредоточено. Беше фантастично, но чувствувах, че у мен беше слезнала от горе от висините някаква музикална река, която течеше през мен и се разливаше над останалите. Всички замираха да ме слушат, но след като беше спрян и завъртян този кран над мен музикалното вдъхновение пресекна и аз изгубих дарбата си да изпълнявам с вдъхновение. По-рано музикалният текст го четях направо, нотите преминаваха през мен и пръстите ми без да мисля и моментално влизах в мелодията на песента, а тя се вливаше отгоре върху мен и аз не правех разлика между мен, между автора на музикалната пиеса, между изпълнението и между слушателите. За мен всичко бе едно. Ето това е състоянието на музикалното дарование и на родения талант, както и на изпълнителя. До този момент аз бях подготвила няколко концерта във военния клуб - това бе единствената тогава концертна зала. Имаше много ръкопляскания, цветя, а майка ми беше на върха на задоволството. След сполучливите концерти ми предложиха да ме изпратят да уча в чужбина, във Виена.
към текста >>

15. 225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР

225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР" - СОФИЯ В нападките срещу Учителя освен църквата бяха включени журналисти, писатели и накрая драматурзи.
225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР" - СОФИЯ В нападките срещу Учителя освен църквата бяха включени журналисти, писатели и накрая драматурзи. Така Ст. А. Костов пише пиеса срещу Учителя Дънов под надслов „Пред изгрев слънце (Учителят)". Тя се играе в свободният театър през 1921 г. Главната роля се играе от актьора Сава Огнянов в ролята на Учителя Дънов дегизиран по негова снимка. С злорадство Д.
към текста >>

Костов пише пиеса срещу Учителя Дънов под надслов „Пред изгрев слънце (Учителят)".
225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР" - СОФИЯ В нападките срещу Учителя освен църквата бяха включени журналисти, писатели и накрая драматурзи. Така Ст. А. Костов пише пиеса срещу Учителя Дънов под надслов „Пред изгрев слънце (Учителят)". Тя се играе в свободният театър през 1921 г. Главната роля се играе от актьора Сава Огнянов в ролята на Учителя Дънов дегизиран по негова снимка. С злорадство Д. Ласков на стр. 83-84 в сп.
към текста >>

В тая пиеса авторът на „Мъжемразката", по думите на един от неговите критици, е успял „твърде сполучливо да осмее, макар и в дебели контури, както учението на Дънов и С-ие, тъй и неговата тартюфщина" (Васил Стефанов, в.
83-84 в сп. „Духовна култура", кн, 11-12 от 1922 г. пише дословно: „При такова морално учение, какъв може да бъде личният живот на Дънов и неговите последователи, нека всеки читател да си отговори сам. Аз се отказвам да навлизам в тая интимна страна на живота на „Учителя" и на някои от неговите най-върли последователи и последователки, защото смятам това за излишно след появяването на комедията „Пред изгрев слънце" от Ст. Костов, която се играе в Свободния театър в София. В тая пиеса авторът на „Мъжемразката", по думите на един от неговите критици, е успял „твърде сполучливо да осмее, макар и в дебели контури, както учението на Дънов и С-ие, тъй и неговата тартюфщина" (Васил Стефанов, в. „Ден", бр. 221,1921 г.). Дъновистките типове (Зелков, Граматиков, Свраков, г-ца Свракова, Вера и Анчето), според същия критик, „тук са дадени така съвършено, че само те са достатъчно да извинят „всички други грешки на автора". Затова, който иска да се запознае с интимната страна на живота на дъновистите и на техния прехвален „Учител" аз бих го съветвал да посети Свободен театър и да види „Пред изгрев слънце": пиесата заслужава това, макар и да не се написана от Хауптман. От художествено гледище комедията на Костов може да има и своите недостатъци (кое ли дело на човешките ръце е без недостатък!), но едно не може да се откаже на автора, а именно: дарованието му на опитен наблюдател, който под изтърканата маска на „великия" дъновистки „моралист" можа да види най-обикновен български Тартюф и, като смъкне тая маска, да го покаже на обществото в неговия действителен облик".
към текста >>

Затова, който иска да се запознае с интимната страна на живота на дъновистите и на техния прехвален „Учител" аз бих го съветвал да посети Свободен театър и да види „Пред изгрев слънце": пиесата заслужава това, макар и да не се написана от Хауптман.
Костов, която се играе в Свободния театър в София. В тая пиеса авторът на „Мъжемразката", по думите на един от неговите критици, е успял „твърде сполучливо да осмее, макар и в дебели контури, както учението на Дънов и С-ие, тъй и неговата тартюфщина" (Васил Стефанов, в. „Ден", бр. 221,1921 г.). Дъновистките типове (Зелков, Граматиков, Свраков, г-ца Свракова, Вера и Анчето), според същия критик, „тук са дадени така съвършено, че само те са достатъчно да извинят „всички други грешки на автора". Затова, който иска да се запознае с интимната страна на живота на дъновистите и на техния прехвален „Учител" аз бих го съветвал да посети Свободен театър и да види „Пред изгрев слънце": пиесата заслужава това, макар и да не се написана от Хауптман. От художествено гледище комедията на Костов може да има и своите недостатъци (кое ли дело на човешките ръце е без недостатък!), но едно не може да се откаже на автора, а именно: дарованието му на опитен наблюдател, който под изтърканата маска на „великия" дъновистки „моралист" можа да види най-обикновен български Тартюф и, като смъкне тая маска, да го покаже на обществото в неговия действителен облик". Като епизод от тази статия Д. Ласков скоропостижно почива през 1922 г., а животът на режисьора на тази пиеса и главният актьор преминават изключително драматично. Те трябва да станат обект на бъдещи изследвания, за да се провери как действа окултния закон за Божията правда. Учителят каза следното: „Онзи, който написа първата статия, който охули Името Божие сега го повиках да го съдят.
към текста >>

Ласков скоропостижно почива през 1922 г., а животът на режисьора на тази пиеса и главният актьор преминават изключително драматично.
221,1921 г.). Дъновистките типове (Зелков, Граматиков, Свраков, г-ца Свракова, Вера и Анчето), според същия критик, „тук са дадени така съвършено, че само те са достатъчно да извинят „всички други грешки на автора". Затова, който иска да се запознае с интимната страна на живота на дъновистите и на техния прехвален „Учител" аз бих го съветвал да посети Свободен театър и да види „Пред изгрев слънце": пиесата заслужава това, макар и да не се написана от Хауптман. От художествено гледище комедията на Костов може да има и своите недостатъци (кое ли дело на човешките ръце е без недостатък!), но едно не може да се откаже на автора, а именно: дарованието му на опитен наблюдател, който под изтърканата маска на „великия" дъновистки „моралист" можа да види най-обикновен български Тартюф и, като смъкне тая маска, да го покаже на обществото в неговия действителен облик". Като епизод от тази статия Д. Ласков скоропостижно почива през 1922 г., а животът на режисьора на тази пиеса и главният актьор преминават изключително драматично. Те трябва да станат обект на бъдещи изследвания, за да се провери как действа окултния закон за Божията правда. Учителят каза следното: „Онзи, който написа първата статия, който охули Името Божие сега го повиках да го съдят. И всеки, който се осмели да хули Името Божие ще го съдят. Всички ще познаят, че има жив Господ, който съди и въздава всекиму според делата му. И всеки, който говори и охулва Господа, трябва да знае, че го очаква същата участ".
към текста >>

10-14 той пише дословно във връзка с тази пиеса.
И всеки, който се осмели да хули Името Божие ще го съдят. Всички ще познаят, че има жив Господ, който съди и въздава всекиму според делата му. И всеки, който говори и охулва Господа, трябва да знае, че го очаква същата участ". По-късно Тодор Бъчваров се опитва да възразява срещу една такава политика на българската драматургия. В издаваната от него библиотека „Духовен живот" под номер 7 „Окултизъм и християнство" на стр. 10-14 той пише дословно във връзка с тази пиеса. „Стотина списания и вестници се издават за популяризиране на окултизма. У нас само тая вълна още не е засегнала умовете на интелигентните, които се намират още под хипнозиса на Бюхнеризма и Хъкселеизма. Скептицизма е завладял душите на малкото ни учени хора. Даже и по-дейните черковни водачи не са свободни от съмнение и неверие. Инак как може да се обясни неприязненото им държане към новото духовно движение.
към текста >>

телевизионният театър към Българската телевизия представи пиесата на Ст.Л.Костов „Пред изгрев слънце (Учителят)", която бе излъчена от 20.30 ч.
Бележка на редактора: На 10 ноември 1989 г. в България стана политическа промяна, за която Учителят бе предсказал още през 1942 г., че от 1945 г. идва нова диктатура в България, която ще завърши след 45 години през 1990 г. Това се сбъдна. Два месеца след това точно на 1 януари 1990 г. телевизионният театър към Българската телевизия представи пиесата на Ст.Л.Костов „Пред изгрев слънце (Учителят)", която бе излъчена от 20.30 ч. по първа програма. Забележете държавата финансира една постановка на телевизионен театър и то непосредствено след промяната на 10 ноември 1989 г. Какво означава това? Това означава, че отношението на държавата и нейните институции към Учителя Дънов и неговото Учение ще бъде същото в следващите 45 години от 1990 до 2035 г. така както е било отношението на държавата към Учителят в предишните исторически период от 45 години от 1900-1945 г.
към текста >>

Най-интересното бе, че пиесата, която е написана срещу Учителя Дънов в тази постановка на режисьора Емил Капудалиев вместо образа на Учителя, то главният герой бе дегизиран с образа на Любомир Лулчев по негови снимки от периода 1930-1944 г.
Забележете държавата финансира една постановка на телевизионен театър и то непосредствено след промяната на 10 ноември 1989 г. Какво означава това? Това означава, че отношението на държавата и нейните институции към Учителя Дънов и неговото Учение ще бъде същото в следващите 45 години от 1990 до 2035 г. така както е било отношението на държавата към Учителят в предишните исторически период от 45 години от 1900-1945 г. и от 1945 до 1990 г. Най-интересното бе, че пиесата, която е написана срещу Учителя Дънов в тази постановка на режисьора Емил Капудалиев вместо образа на Учителя, то главният герой бе дегизиран с образа на Любомир Лулчев по негови снимки от периода 1930-1944 г. Главният герой на пиесата бе подменен от Учителя Дънов в образа на Любомир Лулчев. И когато привърженици на Учителя Дънов отидоха да протестират пред ръководството на телевизията на тях им бе заявено, че няма от какво да се тревожат понеже в пиесата не се говори за Учителя Дънов, а е визиран образа на Любомир Лулчев. За някои това беше много удачно като разрешение. Какво следва след това? Държавата чрез тази постановка, включвайки образа на Любомир Лулчев в тази пиеса даде ход на представителите на Черната Ложа, които съществуваха на Изгрева в лицето на Лулчев, дадоха ход на тези сили в следващите 45 години и те ще бъдат онези, които ще движат българското общество и държава.
към текста >>

Главният герой на пиесата бе подменен от Учителя Дънов в образа на Любомир Лулчев.
Какво означава това? Това означава, че отношението на държавата и нейните институции към Учителя Дънов и неговото Учение ще бъде същото в следващите 45 години от 1990 до 2035 г. така както е било отношението на държавата към Учителят в предишните исторически период от 45 години от 1900-1945 г. и от 1945 до 1990 г. Най-интересното бе, че пиесата, която е написана срещу Учителя Дънов в тази постановка на режисьора Емил Капудалиев вместо образа на Учителя, то главният герой бе дегизиран с образа на Любомир Лулчев по негови снимки от периода 1930-1944 г. Главният герой на пиесата бе подменен от Учителя Дънов в образа на Любомир Лулчев. И когато привърженици на Учителя Дънов отидоха да протестират пред ръководството на телевизията на тях им бе заявено, че няма от какво да се тревожат понеже в пиесата не се говори за Учителя Дънов, а е визиран образа на Любомир Лулчев. За някои това беше много удачно като разрешение. Какво следва след това? Държавата чрез тази постановка, включвайки образа на Любомир Лулчев в тази пиеса даде ход на представителите на Черната Ложа, които съществуваха на Изгрева в лицето на Лулчев, дадоха ход на тези сили в следващите 45 години и те ще бъдат онези, които ще движат българското общество и държава. Това е равносметката и постановката на тази пиеса.
към текста >>

И когато привърженици на Учителя Дънов отидоха да протестират пред ръководството на телевизията на тях им бе заявено, че няма от какво да се тревожат понеже в пиесата не се говори за Учителя Дънов, а е визиран образа на Любомир Лулчев.
Това означава, че отношението на държавата и нейните институции към Учителя Дънов и неговото Учение ще бъде същото в следващите 45 години от 1990 до 2035 г. така както е било отношението на държавата към Учителят в предишните исторически период от 45 години от 1900-1945 г. и от 1945 до 1990 г. Най-интересното бе, че пиесата, която е написана срещу Учителя Дънов в тази постановка на режисьора Емил Капудалиев вместо образа на Учителя, то главният герой бе дегизиран с образа на Любомир Лулчев по негови снимки от периода 1930-1944 г. Главният герой на пиесата бе подменен от Учителя Дънов в образа на Любомир Лулчев. И когато привърженици на Учителя Дънов отидоха да протестират пред ръководството на телевизията на тях им бе заявено, че няма от какво да се тревожат понеже в пиесата не се говори за Учителя Дънов, а е визиран образа на Любомир Лулчев. За някои това беше много удачно като разрешение. Какво следва след това? Държавата чрез тази постановка, включвайки образа на Любомир Лулчев в тази пиеса даде ход на представителите на Черната Ложа, които съществуваха на Изгрева в лицето на Лулчев, дадоха ход на тези сили в следващите 45 години и те ще бъдат онези, които ще движат българското общество и държава. Това е равносметката и постановката на тази пиеса. Още преди 20 години около 1970 г.
към текста >>

Държавата чрез тази постановка, включвайки образа на Любомир Лулчев в тази пиеса даде ход на представителите на Черната Ложа, които съществуваха на Изгрева в лицето на Лулчев, дадоха ход на тези сили в следващите 45 години и те ще бъдат онези, които ще движат българското общество и държава.
Най-интересното бе, че пиесата, която е написана срещу Учителя Дънов в тази постановка на режисьора Емил Капудалиев вместо образа на Учителя, то главният герой бе дегизиран с образа на Любомир Лулчев по негови снимки от периода 1930-1944 г. Главният герой на пиесата бе подменен от Учителя Дънов в образа на Любомир Лулчев. И когато привърженици на Учителя Дънов отидоха да протестират пред ръководството на телевизията на тях им бе заявено, че няма от какво да се тревожат понеже в пиесата не се говори за Учителя Дънов, а е визиран образа на Любомир Лулчев. За някои това беше много удачно като разрешение. Какво следва след това? Държавата чрез тази постановка, включвайки образа на Любомир Лулчев в тази пиеса даде ход на представителите на Черната Ложа, които съществуваха на Изгрева в лицето на Лулчев, дадоха ход на тези сили в следващите 45 години и те ще бъдат онези, които ще движат българското общество и държава. Това е равносметката и постановката на тази пиеса. Още преди 20 години около 1970 г. тази пиеса бе представена на живо по Българската телевизия като в главната роля бе дегизиран актьора Любомир Кабакчиев в лика на Учителя. Режисьор бе Кръстьо Мирски. Имаше едно такова режисьорско хрумване в пиесата където главният герой дегизиран като Учителя приема под масата едно шише с ракия и скришом си сипва в чашата.
към текста >>

Това е равносметката и постановката на тази пиеса.
Главният герой на пиесата бе подменен от Учителя Дънов в образа на Любомир Лулчев. И когато привърженици на Учителя Дънов отидоха да протестират пред ръководството на телевизията на тях им бе заявено, че няма от какво да се тревожат понеже в пиесата не се говори за Учителя Дънов, а е визиран образа на Любомир Лулчев. За някои това беше много удачно като разрешение. Какво следва след това? Държавата чрез тази постановка, включвайки образа на Любомир Лулчев в тази пиеса даде ход на представителите на Черната Ложа, които съществуваха на Изгрева в лицето на Лулчев, дадоха ход на тези сили в следващите 45 години и те ще бъдат онези, които ще движат българското общество и държава. Това е равносметката и постановката на тази пиеса. Още преди 20 години около 1970 г. тази пиеса бе представена на живо по Българската телевизия като в главната роля бе дегизиран актьора Любомир Кабакчиев в лика на Учителя. Режисьор бе Кръстьо Мирски. Имаше едно такова режисьорско хрумване в пиесата където главният герой дегизиран като Учителя приема под масата едно шише с ракия и скришом си сипва в чашата. После връща шишето под масата, оставя го на земята и със същата свободна ръка опипва някакъв женски крак.
към текста >>

тази пиеса бе представена на живо по Българската телевизия като в главната роля бе дегизиран актьора Любомир Кабакчиев в лика на Учителя.
За някои това беше много удачно като разрешение. Какво следва след това? Държавата чрез тази постановка, включвайки образа на Любомир Лулчев в тази пиеса даде ход на представителите на Черната Ложа, които съществуваха на Изгрева в лицето на Лулчев, дадоха ход на тези сили в следващите 45 години и те ще бъдат онези, които ще движат българското общество и държава. Това е равносметката и постановката на тази пиеса. Още преди 20 години около 1970 г. тази пиеса бе представена на живо по Българската телевизия като в главната роля бе дегизиран актьора Любомир Кабакчиев в лика на Учителя. Режисьор бе Кръстьо Мирски. Имаше едно такова режисьорско хрумване в пиесата където главният герой дегизиран като Учителя приема под масата едно шише с ракия и скришом си сипва в чашата. После връща шишето под масата, оставя го на земята и със същата свободна ръка опипва някакъв женски крак. След тази пиеса имаше още живи съвременници на Учителя Дънов, които протестираха и Александър Периклиев написа една защита и я изпрати до директора на Българска телевизия, но я изпрати без да я подпише, понеже в онези години държавата ежегодно правеше обиски срещу привърженици на Учителя Дънов. Какво се случи по-нататък?
към текста >>

Имаше едно такова режисьорско хрумване в пиесата където главният герой дегизиран като Учителя приема под масата едно шише с ракия и скришом си сипва в чашата.
Държавата чрез тази постановка, включвайки образа на Любомир Лулчев в тази пиеса даде ход на представителите на Черната Ложа, които съществуваха на Изгрева в лицето на Лулчев, дадоха ход на тези сили в следващите 45 години и те ще бъдат онези, които ще движат българското общество и държава. Това е равносметката и постановката на тази пиеса. Още преди 20 години около 1970 г. тази пиеса бе представена на живо по Българската телевизия като в главната роля бе дегизиран актьора Любомир Кабакчиев в лика на Учителя. Режисьор бе Кръстьо Мирски. Имаше едно такова режисьорско хрумване в пиесата където главният герой дегизиран като Учителя приема под масата едно шише с ракия и скришом си сипва в чашата. После връща шишето под масата, оставя го на земята и със същата свободна ръка опипва някакъв женски крак. След тази пиеса имаше още живи съвременници на Учителя Дънов, които протестираха и Александър Периклиев написа една защита и я изпрати до директора на Българска телевизия, но я изпрати без да я подпише, понеже в онези години държавата ежегодно правеше обиски срещу привърженици на Учителя Дънов. Какво се случи по-нататък? Главният актьор си замина от този свят чрез адски мъки. А артистът Георги Парцалев създал също със своят безспорен талант комеди-ен образ от пиесата през есента на 1989 г.
към текста >>

След тази пиеса имаше още живи съвременници на Учителя Дънов, които протестираха и Александър Периклиев написа една защита и я изпрати до директора на Българска телевизия, но я изпрати без да я подпише, понеже в онези години държавата ежегодно правеше обиски срещу привърженици на Учителя Дънов.
Още преди 20 години около 1970 г. тази пиеса бе представена на живо по Българската телевизия като в главната роля бе дегизиран актьора Любомир Кабакчиев в лика на Учителя. Режисьор бе Кръстьо Мирски. Имаше едно такова режисьорско хрумване в пиесата където главният герой дегизиран като Учителя приема под масата едно шише с ракия и скришом си сипва в чашата. После връща шишето под масата, оставя го на земята и със същата свободна ръка опипва някакъв женски крак. След тази пиеса имаше още живи съвременници на Учителя Дънов, които протестираха и Александър Периклиев написа една защита и я изпрати до директора на Българска телевизия, но я изпрати без да я подпише, понеже в онези години държавата ежегодно правеше обиски срещу привърженици на Учителя Дънов. Какво се случи по-нататък? Главният актьор си замина от този свят чрез адски мъки. А артистът Георги Парцалев създал също със своят безспорен талант комеди-ен образ от пиесата през есента на 1989 г. бе намерен умрял като захвърлено псе през една нощ в градинката пред Офицерския клуб на ъгъла на ул. „Раковски" и бул. „Руски".
към текста >>

А артистът Георги Парцалев създал също със своят безспорен талант комеди-ен образ от пиесата през есента на 1989 г.
Имаше едно такова режисьорско хрумване в пиесата където главният герой дегизиран като Учителя приема под масата едно шише с ракия и скришом си сипва в чашата. После връща шишето под масата, оставя го на земята и със същата свободна ръка опипва някакъв женски крак. След тази пиеса имаше още живи съвременници на Учителя Дънов, които протестираха и Александър Периклиев написа една защита и я изпрати до директора на Българска телевизия, но я изпрати без да я подпише, понеже в онези години държавата ежегодно правеше обиски срещу привърженици на Учителя Дънов. Какво се случи по-нататък? Главният актьор си замина от този свят чрез адски мъки. А артистът Георги Парцалев създал също със своят безспорен талант комеди-ен образ от пиесата през есента на 1989 г. бе намерен умрял като захвърлено псе през една нощ в градинката пред Офицерския клуб на ъгъла на ул. „Раковски" и бул. „Руски". Главният режисьор Кръстьо Мирски скоропостиж-но почина на 58 години (1920-1978 г,). Постановката на тази пиеса имаше за цел да подготви обществеността за предстоящото разрушение на Изгрева и обсебването му, което стана през 1972 г., като създаде целенасочена, превратна и изопачена представа за Учителя Дънов и неговите последователи. А телевизионната постановка излъчена на 1.01.1990 г.
към текста >>

Постановката на тази пиеса имаше за цел да подготви обществеността за предстоящото разрушение на Изгрева и обсебването му, което стана през 1972 г., като създаде целенасочена, превратна и изопачена представа за Учителя Дънов и неговите последователи.
Главният актьор си замина от този свят чрез адски мъки. А артистът Георги Парцалев създал също със своят безспорен талант комеди-ен образ от пиесата през есента на 1989 г. бе намерен умрял като захвърлено псе през една нощ в градинката пред Офицерския клуб на ъгъла на ул. „Раковски" и бул. „Руски". Главният режисьор Кръстьо Мирски скоропостиж-но почина на 58 години (1920-1978 г,). Постановката на тази пиеса имаше за цел да подготви обществеността за предстоящото разрушение на Изгрева и обсебването му, което стана през 1972 г., като създаде целенасочена, превратна и изопачена представа за Учителя Дънов и неговите последователи. А телевизионната постановка излъчена на 1.01.1990 г. имаше същата цел да се парират евентуални постъпки от последователите на Учителя Дънов за възвръщането им на Изгрева. Следващият сценарий, който се разигра бе да бъдат завряни и изпратени в един трафопост и там да провеждат т. нар. свои събрания, за което се намериха също подходящи актьори и съответен режисьор. Днес всеки трябва да знае цената на последната телевизионна постановка и последиците от нея, защото следващите поколения ще проверят през идните 45 години как действува образа на Лулчев в ролята на учител, така както бе представен неговият лик в тази постановка, а той бе служител на Черната ложа според Учителя.
към текста >>

16. 227. САВОВ - ОБРАЗ НА ИМИТАТОРЪТ

Тази пиеса се игра и по време на онзи режим през 1921 и по-късно, тази пиеса се игра и по телевизията след 1970 г.
Та нали хората, виждайки недъзите му ще могат да направят и погрешка преценка за Учението, което той уж проповядва. Ами тази имитация кому ползваше? Ползваше само враговете на Братството. Казах, че той бе първият случай и ако не беше той може би щяха да се явят други. Ето след време българските драматурзи направиха един пасквил и решиха да предадат образа на Учителя чрез един актьор и на неговият образ да препишат всички пороци, които се намираха в българското духовенство и които тогава бяха явни за всички. Тази пиеса се игра и по време на онзи режим през 1921 и по-късно, тази пиеса се игра и по телевизията след 1970 г. Отново се посегна върху образа на Учителя, за да се изопачи идейният му образ и да се опорочи Учението му. И след като направиха това от тази година България тръгна в онази насока на псевдообраза, т.е. на лъжата, измамата и изопачението. А следващото поколение ще провери за последващите събития, които трябва да се разиграят, защото Невидимият свят няма да позволи да се опорочава образът на Учителя, този образ е свещен. Небето има възможности и сили, и власт да предприеме мерки за защита на образа на Учителя и неговото дело.
към текста >>

17. 5. Звучене на душите преди брака

Атанас Минчев

ТОМ 7

“ „Ами ако познавам пиесата, като погледна нотите, знам как ми звучи тази пиеса и я взимам.
Та аз имам...“ Той се позасмя като че ли знаеше какво ще Му кажа. „Аз имам много познати приятелки, как ще я позная? “ „Като я видите, тя ще ви зазвучи! “ „Ами добре, как ще я позная, аз имам много познати? “ „Как купувате ноти от магазина? “ „Ами ако познавам пиесата, като погледна нотите, знам как ми звучи тази пиеса и я взимам. Ако не я познавам пиесата, преглеждам нотите, интонирам я така, и ако ми зазвучи, тогава ги купувам нотите.“ А Учителят се усмихна и добави: „А, рекох, тя ще Ви зазвучи като я видите.“ И това нещо аз го запомних. Това бе завет, свят за мене и това бе изпълнение желанието на майка ми. Минава време и една от моите възлюбени Любка Стефова идва и води едно момиче с ученическа униформа. Момичето носи писмо от Боян Боев и вътре пише: „Брат Атанасе, подготви сестричката за консерваторията“. Той знае, че аз няма да й взема пари.
към текста >>

Ако не я познавам пиесата, преглеждам нотите, интонирам я така, и ако ми зазвучи, тогава ги купувам нотите.“ А Учителят се усмихна и добави: „А, рекох, тя ще Ви зазвучи като я видите.“ И това нещо аз го запомних.
„Аз имам много познати приятелки, как ще я позная? “ „Като я видите, тя ще ви зазвучи! “ „Ами добре, как ще я позная, аз имам много познати? “ „Как купувате ноти от магазина? “ „Ами ако познавам пиесата, като погледна нотите, знам как ми звучи тази пиеса и я взимам. Ако не я познавам пиесата, преглеждам нотите, интонирам я така, и ако ми зазвучи, тогава ги купувам нотите.“ А Учителят се усмихна и добави: „А, рекох, тя ще Ви зазвучи като я видите.“ И това нещо аз го запомних. Това бе завет, свят за мене и това бе изпълнение желанието на майка ми. Минава време и една от моите възлюбени Любка Стефова идва и води едно момиче с ученическа униформа. Момичето носи писмо от Боян Боев и вътре пише: „Брат Атанасе, подготви сестричката за консерваторията“. Той знае, че аз няма да й взема пари. Аз приех писмото от Боев като задължение.
към текста >>

18. 26. ПЛАНЪТ ЗА ИЗГРЕВА

Беше направен филм и излъчен по телевизията по пиеса на Ст.
От 1958 г. до 1980 г. когато диктувам тези неща не минаваше година и да не се направят обиски при наши приятели, за да се изземе и някое укрито томче литература. Не минаваше и година да не се помести в печата или да се издаде материал с нападки срещу Учението на Учителя. Публикуваха се материали, с които искаха да компрометират идеите на Учителя. Беше направен филм и излъчен по телевизията по пиеса на Ст. Костов, което бе гавра с Учителя, защото режисьорската постановка бе направена с явни лъжи и клевети. Ние, съвременниците на Школата приехме това като осмо земетресение. Съвременниците на Школата един след друг напускат земята и извървявайки земния си път в очакване на "голямото земетресение". То непременно ще дойде. Но какво ще бъде, как ще се изрази за това ще бъдете свидетели и очевидци вие, следващото поколение.
към текста >>

19. 12. ОТКУПЪТ

И така или иначе ние трябва да я имаме тая Паневритмия, към нея трябва да има един интерес И тя е така всяка една пиеса така отделно като музика е интересна извън играта и от друга страна все пак се е родила в една духовна Школа.
В: А вие сега, вашият опит с Паневритмията беше за вас сполучлив. Д: Сполучлив разбира се, но пак така документален. Ако трябва да се направи един студиен запис, да се направи на плоча,то трябва да имаш един оркестър на разположение за няколко дни, при хубави студийни условия и техника, защото не е лесно. Понеже тя е много трудна нашата музика, това не е модерна музика, при която и да сбърка някой няма да се усети. Балансът на оркестъра трябва да бъде точен, самата хармония е такава, мелодията, понеже трябва всичко да се изпипа много чисто и много хубаво и вероятно това ще го направим един ден, но трябват условия за туй нещо. И така или иначе ние трябва да я имаме тая Паневритмия, към нея трябва да има един интерес И тя е така всяка една пиеса така отделно като музика е интересна извън играта и от друга страна все пак се е родила в една духовна Школа. Това е интересно. За пръв път в Школата има музика. Сега гледам Розенкройцерите употребяват музика, но класическа на Хендел, Бах - такива неща, антропософите и те нямат музика, но Щайнеристите са много така разположени. Гледам така един професор франкенфел. Доведе го у дома Томалевски, той дойде на една среща тука международна на славистите.
към текста >>

20. 15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

В: Друга пиеса от Учителя да сте разработили или да имате идеята да разработите?
Горе е тихо, обаче салона е малък, няма акустични условия. Там аз съкратих оркестъра, можеше да се направи документален запис, но не и студиен. Защото аз отивам в Монте Карло, моята мечта беше Паневритмията да се запише от най-добрата филхармония в Европа. Историята със записа на Паневритмията аз разказах вече. Разбира се ние тепърва има да правим записи и ако правим един солиден запис, половината партитура ще я преправя наново. В: Друга пиеса от Учителя да сте разработили или да имате идеята да разработите? Д: Някои песни с оркестър и една пиеса записахме там, която поради малкото време не можа да излезе добре. Същата тая вечер когато записвахме Паневритмията вземах един бас, много добър, който се беше върнал от Швейцария и записах "Бершитба", която песен наистина трябва да се изпее с бас. От друга страна песните на Учителя има едни, които са за хор, други са типично за солово пеене. В: Аз понеже не съм музикант, какво ще ни кажете още? Д: Според мен "Аум" не може да се изсвири.
към текста >>

Д: Някои песни с оркестър и една пиеса записахме там, която поради малкото време не можа да излезе добре.
Там аз съкратих оркестъра, можеше да се направи документален запис, но не и студиен. Защото аз отивам в Монте Карло, моята мечта беше Паневритмията да се запише от най-добрата филхармония в Европа. Историята със записа на Паневритмията аз разказах вече. Разбира се ние тепърва има да правим записи и ако правим един солиден запис, половината партитура ще я преправя наново. В: Друга пиеса от Учителя да сте разработили или да имате идеята да разработите? Д: Някои песни с оркестър и една пиеса записахме там, която поради малкото време не можа да излезе добре. Същата тая вечер когато записвахме Паневритмията вземах един бас, много добър, който се беше върнал от Швейцария и записах "Бершитба", която песен наистина трябва да се изпее с бас. От друга страна песните на Учителя има едни, които са за хор, други са типично за солово пеене. В: Аз понеже не съм музикант, какво ще ни кажете още? Д: Според мен "Аум" не може да се изсвири. Ти докато не чуеш - ОМ, Оум, Аум, Аумен, няма да разбереш нищо.
към текста >>

21. 23. ЖИВОТЪТ И ТЕАТРАЛНАТА СЦЕНА ЗА ХОРАТА

Д: В една и съща пиеса, след като завърши, то пада завесата и след това се вдига отново, но при нов декор.
Но поне да си открием задачата, която имаме да разрешаваме, както и правилната посока на вървеж. Важна е посоката на живота. В: Някои възрастни приятели очакваха да продължат също със същата форма на работа както по времето на Школата, при положение, че се създадат нови условия за работа. Сега всичко е спряно. Аз мисля, че такова нещо не може да стане и да се повтарят нещата. Д: В една и съща пиеса, след като завърши, то пада завесата и след това се вдига отново, но при нов декор. Щом има ново действие, ще има и нов декор. Не може да се държим за старата форма. Това е догматизъм. Това означава да отричаме еволюцията и да участваме в нея. Не може да има такива неща.
към текста >>

22. 29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

И тя беше написала едни много интересни нейни пиеси и свири една пиеса "Заека и костенурката".
Веска: Стефан, да. Той беше китарист. Те бяха много интересни хора. Тя разказваше за себе си, че са били много богати, но бездетни и решават да си продадат цялото богатство и тръгват да свирят, да дават концерти, не да дават концерти на разглезени хора, които си плащат скъпите билети, отиват на концерти със скъпи облекла, но започват да дават концерти, тя с цигулката, той й акомпанира с китарата в болници, затвори... и така обикалят света с едни много скромни дрехи, почти с един костюм само. Казва, че когато някой път в гората замръкват, там остават да спят. И тя беше написала едни много интересни нейни пиеси и свири една пиеса "Заека и костенурката". Такава една програмна музикална творба и след това заминаха за някъде, даже тука им подарихме костюми. Брат Борис се така ангажира, събрахме пари, направиха им и им подариха по един костюм, понеже бяха решили, че трябва така да живеят съвсем скромно, без всякакви излишни парични средства и всякакви излишъци в живота въобще. КОЛЮ ГРЪБЛАШЕВ А друг един случай има също с брат Колю Гръблашев. Той каза, че много често неговият ръководител, и нощно време когато спи го взема със себе си, за да помагат в най-различни случаи. А някой път казват: "Легни да спиш, за да те взема да отидем еди къде си".
към текста >>

23. 41. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

В: Не, това е по пиесата на Костов, драматургията на Костов и трябва да се знае, че по тази тема е подета може би сега на нова сметка от гонители на Братството.
Веска: Е, ами да. Ние ги проверяваме и това стана, нашите братя бяха извикани на съд, бяха изпратени в концлагери, някои бяха осъдени на затвор, брат Борис беше лежал в затвор и продължаваха да обискират домове, къщи, да търсят беседи, голяма част от беседите са изгорени, унищожени, ликвидирани и до този момент ние не знаем какво е отношението изобщо на държавата към нашето Учение, понеже все пак наново се постави един филм, един опорочаващ мисълта на българската интелигенция. В: Това е предаването по телевизията на филм. Веска: По телевизията на филмът "Учителят" на 1.януари 1990 г. по драматургия на Костов. В: Не, това е по пиесата на Костов, драматургията на Костов и трябва да се знае, че по тази тема е подета може би сега на нова сметка от гонители на Братството. Веска: Допускам, че някой върл гонител на Братството е накарал хората от телевизията да се поровят в архивата, понеже сегашните работници в телевизията, млади хора, те едва ли си спомнят тази пиеса. Но има някои възрастни хора или пък вероятно някои от Синода, не искам да хвърлям обвинения, но допускам, че братството има врагове и те все още продължават своята дейност да пречат на братството. В: Какво си спомняте за предишната постановка, тя някъде 1972 г. е била? Този, който е бил постановчик е бил ваш ученик.
към текста >>

Веска: Допускам, че някой върл гонител на Братството е накарал хората от телевизията да се поровят в архивата, понеже сегашните работници в телевизията, млади хора, те едва ли си спомнят тази пиеса.
Ние ги проверяваме и това стана, нашите братя бяха извикани на съд, бяха изпратени в концлагери, някои бяха осъдени на затвор, брат Борис беше лежал в затвор и продължаваха да обискират домове, къщи, да търсят беседи, голяма част от беседите са изгорени, унищожени, ликвидирани и до този момент ние не знаем какво е отношението изобщо на държавата към нашето Учение, понеже все пак наново се постави един филм, един опорочаващ мисълта на българската интелигенция. В: Това е предаването по телевизията на филм. Веска: По телевизията на филмът "Учителят" на 1.януари 1990 г. по драматургия на Костов. В: Не, това е по пиесата на Костов, драматургията на Костов и трябва да се знае, че по тази тема е подета може би сега на нова сметка от гонители на Братството. Веска: Допускам, че някой върл гонител на Братството е накарал хората от телевизията да се поровят в архивата, понеже сегашните работници в телевизията, млади хора, те едва ли си спомнят тази пиеса. Но има някои възрастни хора или пък вероятно някои от Синода, не искам да хвърлям обвинения, но допускам, че братството има врагове и те все още продължават своята дейност да пречат на братството. В: Какво си спомняте за предишната постановка, тя някъде 1972 г. е била? Този, който е бил постановчик е бил ваш ученик. Веска: Да, Мирчев ли как се казваше не си спомням, но той почина наскоро след това, а Любен Кабакчиев, който игра тогава Учителя, той преди три години почина от много жестока смърт.
към текста >>

24. ИРИНКА КИСЬОВА

В: Не, това е по пиесата на Костов, драматургията на Костов и трябва да се знае, че по тази тема е подета може би сега на нова сметка от гонители на Братството.
Веска: Е, ами да. Ние ги проверяваме и това стана, нашите братя бяха извикани на съд, бяха изпратени в концлагери, някои бяха осъдени на затвор, брат Борис беше лежал в затвор и продължаваха да обискират домове, къщи, да търсят беседи, голяма част от беседите са изгорени, унищожени, ликвидирани и до този момент ние не знаем какво е отношението изобщо на държавата към нашето Учение, понеже все пак наново се постави един филм, един опорочаващ мисълта на българската интелигенция. В: Това е предаването по телевизията на филм. Веска: По телевизията на филмът "Учителят" на 1.януари 1990 г. по драматургия на Костов. В: Не, това е по пиесата на Костов, драматургията на Костов и трябва да се знае, че по тази тема е подета може би сега на нова сметка от гонители на Братството. Веска: Допускам, че някой върл гонител на Братството е накарал хората от телевизията да се поровят в архивата, понеже сегашните работници в телевизията, млади хора, те едва ли си спомнят тази пиеса. Но има някои възрастни хора или пък вероятно някои от Синода, не искам да хвърлям обвинения, но допускам, че братството има врагове и те все още продължават своята дейност да пречат на братството. В: Какво си спомняте за предишната постановка, тя някъде 1972 г. е била? Този, който е бил постановчик е бил ваш ученик.
към текста >>

Веска: Допускам, че някой върл гонител на Братството е накарал хората от телевизията да се поровят в архивата, понеже сегашните работници в телевизията, млади хора, те едва ли си спомнят тази пиеса.
Ние ги проверяваме и това стана, нашите братя бяха извикани на съд, бяха изпратени в концлагери, някои бяха осъдени на затвор, брат Борис беше лежал в затвор и продължаваха да обискират домове, къщи, да търсят беседи, голяма част от беседите са изгорени, унищожени, ликвидирани и до този момент ние не знаем какво е отношението изобщо на държавата към нашето Учение, понеже все пак наново се постави един филм, един опорочаващ мисълта на българската интелигенция. В: Това е предаването по телевизията на филм. Веска: По телевизията на филмът "Учителят" на 1.януари 1990 г. по драматургия на Костов. В: Не, това е по пиесата на Костов, драматургията на Костов и трябва да се знае, че по тази тема е подета може би сега на нова сметка от гонители на Братството. Веска: Допускам, че някой върл гонител на Братството е накарал хората от телевизията да се поровят в архивата, понеже сегашните работници в телевизията, млади хора, те едва ли си спомнят тази пиеса. Но има някои възрастни хора или пък вероятно някои от Синода, не искам да хвърлям обвинения, но допускам, че братството има врагове и те все още продължават своята дейност да пречат на братството. В: Какво си спомняте за предишната постановка, тя някъде 1972 г. е била? Този, който е бил постановчик е бил ваш ученик. Веска: Да, Мирчев ли как се казваше не си спомням, но той почина наскоро след това, а Любен Кабакчиев, който игра тогава Учителя, той преди три години почина от много жестока смърт.
към текста >>

25. ФИЛИП СТОИЦЕВ

1. ГОДЕЖЪТ

Един път бях в Сатиричния театър и в една пиеса Ванча Дойчева, една добра актриса играеше младо момиче, което каза на майка си: "Мамо, жени ми се, мамо!
Тя имаше приятелка, която ме познаваше и приятелката й казала за мен: "Това е младия зъболекар д-р Филип Стоицев, добра партия за женене. Обърни му внимание! " Запознахме се с Иванка, танцувахме. Но тогава се танцуваше само валс, танго и т.н. А не сегашните дивашки танци. Един път бях в Сатиричния театър и в една пиеса Ванча Дойчева, една добра актриса играеше младо момиче, което каза на майка си: "Мамо, жени ми се, мамо! " Това тя изрече толкова мило, че с Иванка го запомнихме. Трябва да ви призная, че и мен вече ми се женеше на 27-годишна възраст. Предложих среща. Беше приета. Предложих женитба.
към текста >>

26. 10. ОНЕЗИ, КОИТО ВОЮВАХА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Направи една телевизионна пиеса срещу Учителя по пиеса на Стефан Костов, която на времето бе играна в Модерния театър.
На следващия ден е Конгреса на българския комсомол. Той отива там да държи реч, като ветеран-комунисти, на трибуната му прилошава, получава инфаркт и си заминава от този свят. Беше 28.ХИ958 г. Оказа се, че за него няма място тук в София, освен в партийното гробище. Имаше един режисьор - Кръстю Петров Мирски (1920-1978 г.). Направи една телевизионна пиеса срещу Учителя по пиеса на Стефан Костов, която на времето бе играна в Модерния театър. Приятелите протестираха срещу тази телевизионна постановка, защото върху образа на Учителя се вмениха такива неща, които Той никога не бе вършил. Даваха как опипва краката на млади жени, пие вино, яде месо и т.н. Главният артист дегизиран в образа на Учителя според тази пиеса бе Любомир Кабакчиев. Той, заедно с режисьора и някои други си заминаха скоропостижно от този свят след тази постановка по телевизията. Аз съм свидетел как имаше съдии и прокурори, които ни съдиха и ги сполетя същата участ.
към текста >>

Главният артист дегизиран в образа на Учителя според тази пиеса бе Любомир Кабакчиев.
Оказа се, че за него няма място тук в София, освен в партийното гробище. Имаше един режисьор - Кръстю Петров Мирски (1920-1978 г.). Направи една телевизионна пиеса срещу Учителя по пиеса на Стефан Костов, която на времето бе играна в Модерния театър. Приятелите протестираха срещу тази телевизионна постановка, защото върху образа на Учителя се вмениха такива неща, които Той никога не бе вършил. Даваха как опипва краката на млади жени, пие вино, яде месо и т.н. Главният артист дегизиран в образа на Учителя според тази пиеса бе Любомир Кабакчиев. Той, заедно с режисьора и някои други си заминаха скоропостижно от този свят след тази постановка по телевизията. Аз съм свидетел как имаше съдии и прокурори, които ни съдиха и ги сполетя същата участ. Заминаха си скоропостижно. Имаше философи, учени, които от своята катедра хулеха Учителя. Не бяха малко и журналистите, които се бяха продали за пари или за кариера и ги сполетя същата участ.
към текста >>

27. 20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА

ТОМ 12

Младите ще бъдат първите ноти в една музикална пиеса, средната възраст ще бъдат по средата на пиесата, а най-старите - на края, последните ноти.
За да е успешна работата, навсякъде трябва да има хармония. Обличате ли се, готвите ли, спите ли, навсякъде и всичко с хармония трябва да е; не спите ли с хармония, махмурлии ще бъдете. Ако животът е с хармония, и в най-дребните си проявления той е велик; няма ли хармония, той е безсмислен. Сега всички ще приложите хармонията, и млади, и стари. Младите - от началото, старите - от края. Младите ще бъдат първите ноти в една музикална пиеса, средната възраст ще бъдат по средата на пиесата, а най-старите - на края, последните ноти. Като се изпълни цялата пиеса, тогава се дига голям шум, гюрултия, и ще има ръкопляскане. Пиесата се свършва с най-старите. Ако има подсвиркване, тогава е лошо. Някой път има ръкопляскане, някой път - подсвиркване. Аз желая да има ръкопляскане, а не подсвиркване, защото ако има подсвиркване, ще слезете от сцената и втори път ще се прераждате.
към текста >>

Като се изпълни цялата пиеса, тогава се дига голям шум, гюрултия, и ще има ръкопляскане.
Обличате ли се, готвите ли, спите ли, навсякъде и всичко с хармония трябва да е; не спите ли с хармония, махмурлии ще бъдете. Ако животът е с хармония, и в най-дребните си проявления той е велик; няма ли хармония, той е безсмислен. Сега всички ще приложите хармонията, и млади, и стари. Младите - от началото, старите - от края. Младите ще бъдат първите ноти в една музикална пиеса, средната възраст ще бъдат по средата на пиесата, а най-старите - на края, последните ноти. Като се изпълни цялата пиеса, тогава се дига голям шум, гюрултия, и ще има ръкопляскане. Пиесата се свършва с най-старите. Ако има подсвиркване, тогава е лошо. Някой път има ръкопляскане, някой път - подсвиркване. Аз желая да има ръкопляскане, а не подсвиркване, защото ако има подсвиркване, ще слезете от сцената и втори път ще се прераждате. Сега вие ще се съберете помежду си, ще обмислите тази работа; понеже ще се организирате, да видим какво могат да направят жените.
към текста >>

Пиесата се свършва с най-старите.
Ако животът е с хармония, и в най-дребните си проявления той е велик; няма ли хармония, той е безсмислен. Сега всички ще приложите хармонията, и млади, и стари. Младите - от началото, старите - от края. Младите ще бъдат първите ноти в една музикална пиеса, средната възраст ще бъдат по средата на пиесата, а най-старите - на края, последните ноти. Като се изпълни цялата пиеса, тогава се дига голям шум, гюрултия, и ще има ръкопляскане. Пиесата се свършва с най-старите. Ако има подсвиркване, тогава е лошо. Някой път има ръкопляскане, някой път - подсвиркване. Аз желая да има ръкопляскане, а не подсвиркване, защото ако има подсвиркване, ще слезете от сцената и втори път ще се прераждате. Сега вие ще се съберете помежду си, ще обмислите тази работа; понеже ще се организирате, да видим какво могат да направят жените. Нали трябва да се работи във външния свят?
към текста >>

28. 5. ЛЮБОВ. НЕЙНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОЯВЛЕНИЯ

Трети урок от Учителя

ТОМ 12

И тъй, изправността е там: щом спечелите 100, ще отделите за вас 50, ще дадете на автора на пиесата 25 и 25 - за този, който ви е дал осветление за това-онова, как да научите парчето.
А сега, един виртуоз иска да вземе всичката слава. Сега, една добра постъпка аз наричам едно музикално парче. Значи, вие ще вземете само 25% - толкова ви се пада, а другото не е ваше. Всяка добра постъпка, то е само изпълнението на едно парче на някой виртуоз, който е създал този стремеж. И живата природа, и тя взима нещо. И тъй, изправността е там: щом спечелите 100, ще отделите за вас 50, ще дадете на автора на пиесата 25 и 25 - за този, който ви е дал осветление за това-онова, как да научите парчето. Това е морал. Ще ви приведа един по-ясен пример, да си обясните противоречието. Представете си, че вие отивате да помагате на един болен, който съвсем е изгубил своето съзнание. Вие го прикривате, вардите го, но той се вълнува, не иска да ви знае, защото се занимава с други работи. Но, когато той дойде в съзнание, тогава ще ви благодари.
към текста >>

29. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТОМ 14

Когато е посетила една пиеса на Народния театър - „Бедността не е порок", тя излиза от театъра, целува една от стените му и си отива с едно просветление.
В тази книжка са идеите, мислите на нейния живот, на които тя е получила отговор и тези истини, които той й е давал, сега ги отхвърля. Тя искала да умре и една сестра я намира край езерото. „Защо? " се пита тя. А между това Учителят приема подаръци: чорапи, ризи, сладка баница, дрехи, приема с усмивка - благодарност, а тази книжка, която е написала с цената на своя живот, той отхвърля категорично. Тя била готова за печат едва след 7 години и тя разбира причината за отхвърлянето на книгата. Когато е посетила една пиеса на Народния театър - „Бедността не е порок", тя излиза от театъра, целува една от стените му и си отива с едно просветление. Тя е млада и ще се развие в нея гордостта при успеха, на човека неминуемо се развива чувството на гордост, надмощие над другите, а славата е опасна. Пазел я от злобата и ревността на окръжаващите. След още 7 години в живота й се явява един ученик, на когото тя поднася книжката и той възхитен казва: „Тя трябва да бъде напечатана." И още на другия ден започва с един брат изглаждането и напечатването й. Стиховете са били 4000, а след изглаждането са останали само 500. Участвал брат Боев в това изглаждане.
към текста >>

30. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

ТОМ 14

Вашият живот, сегашният е една пиеса.
Следователно едновременно вие трябва да съзнавате Бога в себе си, във вашия Дух, във вашите ближни. Смъртта, това е един процес на пречистване от всякакви (мисли). От всичко скверно вашият ум трябва да се освободи. Аз искам вие да бъдете свободни в своите размишления. Знанието е сила. Вашият живот, сегашният е една пиеса. Неканеният гост това е дявола. Христос, Той се нуждае от благородни мисли и сърдца. Човек трябва да бъде богат по ум. Човек, който най-много е страдал е най-умен. Нашето учение е учение на опит.
към текста >>

31. 82. 91 ПСАЛОМ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Като добър и даровит режисьор, да поставя пиесата и да пресъздам съдържанието на Псалома в една видима форма.
82. 91 ПСАЛОМ /Размишления -1969 год./ Постепенното проникване в съдържанието и темата на 91 Псалом, могат да послужат като огледало на нашето ученическо придвижване към Истината. Ако бях поет, бих написал една отлична поема за този Псалом, ако бях музикант и композитор, бих композирал една симфония или опера, а като писател - да напиша една поема. Като добър и даровит режисьор, да поставя пиесата и да пресъздам съдържанието на Псалома в една видима форма. При обикновено прочитане на Псалома, човек застава в недоумение. Чувствува се нещо неправилно в строежа на изказването. Първоначално прозвучава някаква констатация, идваща от далечината на вековете, мъдрост отнасяща се до всички: „Които живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго! " Следващото изречение може да се вземе като поука от тази мъдрост, изказана от автора на поемата, но както ще видим по-нататък, тук се крие началото на цялата идея на този Псалом: мъдростта на вековете е доловена от човек и той проговаря, той прави известно признание за отношенията си към Бога: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя. Бог мои, на него ще се надея".
към текста >>

32. 3. СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС

Иван Толев

ТОМ 15

Но ако същите хора в един оркестър изпълняват разнообразни партитури от една и съща пиеса, ще образуват хармония.
Туй, което става в расата, става в по-малък размер в народа; това, което става в народа, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер и в индивида. Проявлението на енергията не е еднообразно, а разнообразно. Когато ние искаме да сведем всички сили на природата в еднообразни действия, произвождаме зло у нея, а когато образуваме разнообразие, произвождаме добро. От туй гледище, неморални неща са всички еднообразни неща, а добри - всички, които са разнообразни. В това положение няма никакво противоречие, защото очевидно е, че ако много хора говорят едновременно едно и също нещо, ще се образува само шум и ние не ще можем да разберем смисъла на думите им. Но ако същите хора в един оркестър изпълняват разнообразни партитури от една и съща пиеса, ще образуват хармония. И съвременните хора са станали неморални, именно защото говорят и искат едновременно едно и също нещо: пари, пари и пак пари. За професор се учил някой, а все за пари говори, свещеник е станал - за пари ламти, учител, съдия и пр. - все към същия идеал се стремят. Цялото човечество говори сега за едно и също нещо: за пари. А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъла на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека.
към текста >>

33. 37. ЧОВЕШКОТО В ЛЮБОВТА

Изнесохме пиесата „Тъмни зори" от Илия Енчев.
37. ЧОВЕШКОТО В ЛЮБОВТА Веднъж Борис Манов, учител в прогимназията в Годеч, председател на Годечкото читалище, ме замоли да вземем участие в изнасянето пиеси от името на читалището в Годеч. Изнесохме пиесата „Тъмни зори" от Илия Енчев. С назначаването ми като учител в село Губеш и Равна, в мен се влюби Николина Угърчинска, учителка в началното училище в Годеч. Не можеше Еленка да не забележи чувствата на Угърчинска към мене и се появи болна ревност на Еленка къмто Угърчинска. Аз се въздържах да отговарям на чувствата на Угърчинска към мен, но Еленка с болки понасяше това. В Годеч дадохме втора пиеса от името на читалището. Името на пиесата не си спомням.
към текста >>

В Годеч дадохме втора пиеса от името на читалището.
37. ЧОВЕШКОТО В ЛЮБОВТА Веднъж Борис Манов, учител в прогимназията в Годеч, председател на Годечкото читалище, ме замоли да вземем участие в изнасянето пиеси от името на читалището в Годеч. Изнесохме пиесата „Тъмни зори" от Илия Енчев. С назначаването ми като учител в село Губеш и Равна, в мен се влюби Николина Угърчинска, учителка в началното училище в Годеч. Не можеше Еленка да не забележи чувствата на Угърчинска към мене и се появи болна ревност на Еленка къмто Угърчинска. Аз се въздържах да отговарям на чувствата на Угърчинска към мен, но Еленка с болки понасяше това. В Годеч дадохме втора пиеса от името на читалището. Името на пиесата не си спомням. Аз играех младоженика, а Угърчинска ми бе годеницата. В една сцена всичките артисти бяха на сцената, а аз и Угърчинска бяхме зад кулисите. Годеницата ми използва, че ние двамата бяхме сами зад кулисите, дойде при мене и ми предложи да си целуна булчето. Аз се отказах да я целуна, защото тя сляпо ме преследваше и налиташе върху ми.
към текста >>

Името на пиесата не си спомням.
Изнесохме пиесата „Тъмни зори" от Илия Енчев. С назначаването ми като учител в село Губеш и Равна, в мен се влюби Николина Угърчинска, учителка в началното училище в Годеч. Не можеше Еленка да не забележи чувствата на Угърчинска към мене и се появи болна ревност на Еленка къмто Угърчинска. Аз се въздържах да отговарям на чувствата на Угърчинска към мен, но Еленка с болки понасяше това. В Годеч дадохме втора пиеса от името на читалището. Името на пиесата не си спомням. Аз играех младоженика, а Угърчинска ми бе годеницата. В една сцена всичките артисти бяха на сцената, а аз и Угърчинска бяхме зад кулисите. Годеницата ми използва, че ние двамата бяхме сами зад кулисите, дойде при мене и ми предложи да си целуна булчето. Аз се отказах да я целуна, защото тя сляпо ме преследваше и налиташе върху ми. Ако се отпуснех, да й се отдам, ще се изложим.
към текста >>

34. 37. ЧОВЕШКОТО В ЛЮБОВТА

Изнесохме пиесата „Тъмни зори" от Илия Енчев.
37. ЧОВЕШКОТО В ЛЮБОВТА Веднъж Борис Манов, учител в прогимназията в Годеч, председател на Годечкото читалище, ме замоли да вземем участие в изнасянето пиеси от името на читалището в Годеч. Изнесохме пиесата „Тъмни зори" от Илия Енчев. С назначаването ми като учител в село Губеш и Равна, в мен се влюби Николина Угърчинска, учителка в началното училище в Годеч. Не можеше Еленка да не забележи чувствата на Угърчинска към мене и се появи болна ревност на Еленка къмто Угърчинска. Аз се въздържах да отговарям на чувствата на Угърчинска към мен, но Еленка с болки понасяше това. В Годеч дадохме втора пиеса от името на читалището. Името на пиесата не си спомням.
към текста >>

В Годеч дадохме втора пиеса от името на читалището.
37. ЧОВЕШКОТО В ЛЮБОВТА Веднъж Борис Манов, учител в прогимназията в Годеч, председател на Годечкото читалище, ме замоли да вземем участие в изнасянето пиеси от името на читалището в Годеч. Изнесохме пиесата „Тъмни зори" от Илия Енчев. С назначаването ми като учител в село Губеш и Равна, в мен се влюби Николина Угърчинска, учителка в началното училище в Годеч. Не можеше Еленка да не забележи чувствата на Угърчинска към мене и се появи болна ревност на Еленка къмто Угърчинска. Аз се въздържах да отговарям на чувствата на Угърчинска към мен, но Еленка с болки понасяше това. В Годеч дадохме втора пиеса от името на читалището. Името на пиесата не си спомням. Аз играех младоженика, а Угърчинска ми бе годеницата. В една сцена всичките артисти бяха на сцената, а аз и Угърчинска бяхме зад кулисите. Годеницата ми използва, че ние двамата бяхме сами зад кулисите, дойде при мене и ми предложи да си целуна булчето. Аз се отказах да я целуна, защото тя сляпо ме преследваше и налиташе върху ми.
към текста >>

Името на пиесата не си спомням.
Изнесохме пиесата „Тъмни зори" от Илия Енчев. С назначаването ми като учител в село Губеш и Равна, в мен се влюби Николина Угърчинска, учителка в началното училище в Годеч. Не можеше Еленка да не забележи чувствата на Угърчинска към мене и се появи болна ревност на Еленка къмто Угърчинска. Аз се въздържах да отговарям на чувствата на Угърчинска към мен, но Еленка с болки понасяше това. В Годеч дадохме втора пиеса от името на читалището. Името на пиесата не си спомням. Аз играех младоженика, а Угърчинска ми бе годеницата. В една сцена всичките артисти бяха на сцената, а аз и Угърчинска бяхме зад кулисите. Годеницата ми използва, че ние двамата бяхме сами зад кулисите, дойде при мене и ми предложи да си целуна булчето. Аз се отказах да я целуна, защото тя сляпо ме преследваше и налиташе върху ми. Ако се отпуснех, да й се отдам, ще се изложим.
към текста >>

35. 1925 година

Вечерта - на репетиция на читалището, пиесата „Благородникът".
Нахраних се, ходих до читалището и се върнах и писах това. Да описвам вътрешното си състояние за цяла седмица, то е постоянно сменящи се мисли, борби, терзания, за ред въпроси, най-вече се кахъря за сега предстоящите ни записи за сменяне, а пари нямаме, че ще се срамим пред хората, че нямаме, а аз съм без работа и няма на какво да се заловя, уж търся даскаллък, но хората искат да се назначат по нечестен начин. Предложиха ми настоятелството училищното, че да подам заявление до настоятелството, та да държат постановление за уволняването на шуменката от прогимназията, а да турят мене. Аз не искам да градя моето щастие на сълзите на една сирота и отказах да подам заявлението си. 29.XI.1925., неделя До обед преписах беседи у дома, а следобед ходих на извънредно събрание на дружеството. Вечерта - на репетиция на читалището, пиесата „Благородникът". 30.XI.1925., понеделник. Преписвах специалния клас беседи, 1.ХII.1925., вторник Ходих из село и преписвах беседи. 2.ХII.1925., сряда Преписвах беседм. Вечерта ми дойдоха гости от Голямо ново - Георги Колев Вълков. Те пътуваха за Микиш, Търновско.
към текста >>

36. 1931 година

Ходихме на няколко кина, на оперите „Тоска" и „Летящият холандец", на пиесата „Перлите" пак в Народния театър.
1931 година 1.I.1931 год., четвъртък Прекарах на Изгрева в разговори с разни братя и сестри. Цялата ваканция така мина неусетно. Ходихме на няколко кина, на оперите „Тоска" и „Летящият холандец", на пиесата „Перлите" пак в Народния театър. 13.I.1931 год., вторник Среща с Учителя Запитах Учителя за известни въпроси, на които Той ми даде обширни обяснения. По въпроса за морални и неморални деяния: „Има много неща, които съвременното общество схваща за морални, а други - за неморални. Например красива девица, ако я прегърнеш, и те видят, ще ти кажат: „Това е безнравствено." Но ако тя е изпаднала някъде и е паднала със счупен крак и я понесеш на ръце, като си я прегърнал, всеки ще каже, че ти извършваш едно добро дело." По въпроса за изкушенията: „Без изкушения няма да дойде време да остане човешката душа. Ако те изкушава сега някоя красива, хубава девица. Ожениш се, но впоследствие се явява някоя по-красива жена или друга девица и ти я възлюбиш - ето ти изкушения пак.
към текста >>

37. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 1

(Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 4, стр. 117)

По-отлична пиеса от яденето не съм срещал.
Той е Бог. Кой е Бог? Бог е Онзи, Който си спомня за нас тогава, когато всички са ни забравили. Небитието е по-силно, по-реално от Битието. Устата е реалността, врата, чрез която реалността се проявява. По-отлична пиеса от яденето не съм срещал. Любовта и страхът се различават по това, че при страха напущаш знания, богатства и бягаш. Със смъртта, за да се бориш, се иска знание, светлина и сила. Вие очаквате да отидете в рая, на ядене и пиене. То не е наука. Не е разбиране.
към текста >>

38. 18. Езикът на Зодиака

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Една музикална пиеса може да е написана на една, коя да е от тях, например в До-мажор.
Но те попадат под един общ тип, имат - в главните линии - нещо общо, принадлежат с една реч, към една особена група, предназначена от природата да върши определена работа. Иначе, между тях има много различия - и по физиология, и по психика, и по съдба. Защото, не е само знака, който определя всичко в човека. За да дам що-годе представа за това, ще си послужа с една аналогия от музиката. Имаме 12 мажорни и 12 миньорни тоналности. Една музикална пиеса може да е написана на една, коя да е от тях, например в До-мажор. Е, добре, в до-мажор може да се напишат безброй музикални пиеси, но общото в тях е, че звучат все в до-мажорна тоналност. Така е и с всеки от 12-те зодиакални знака - те тонират хората в една определена гама, създават една обща нагласа у ония, които органически и душевно „звучат” в даден знак. След тия общи указания, ще пристъпя към едно сбито описание на 12-те зодиакални типа. Нека читателите не очакват - като от Вечния календар – „разгадаване” на техния живот и съдба. И да не се разочароват, ако туй схематично описание не съвпадне напълно с онова, що те са наблюдавали у себе си и другите.
към текста >>

39. 5. ПЛАНЕТНИ ЦИКЛИ

ТОМ 19

Докато се развива действието в дадения акт на пиесата, определен декор е необходим, а след това бързо трябва да бъде сменен с нов.
Този ритъм на прилив и отлив се отразява в планетните цикли. Според астросоциологията процесът на еволюция на живота следва правилото: Колкото по-мощен е приливът, толкова повече възможности съдържа. При съзидателните процеси, приливите в природата имат спокойно и плавно движение, докато отливите настъпват внезапно и неочаквано. В природата отливите се появяват чрез земетресенията и вулканичните изригвания. Този процес силно наподобява смяната на театралните декори. Докато се развива действието в дадения акт на пиесата, определен декор е необходим, а след това бързо трябва да бъде сменен с нов. Както вече казахме, тази смяна се проявява чрез земни трусове и изригвания на вулкани. Всички тези внезапни промени са записани в историята: става въпрос за изчезването на Атлантида и Лемурия. Тези брутални явления се осъществяват е природата чрез силите на Черната Ложа. Приливите и отливите стават под ръководството на Космичния Център, който изработва плановете за бъдещето на планетите и на слънцата, планове, които въздействат върху живота на отделните народи и на човечеството. Тази кратка, но важна забележка, разкрива тайните на законите, ръководещи природните явления, от една страна, и събитията в живота на народите и на обществата, от друга страна. 2.
към текста >>

40. 18. В светлината на Учителя

ТОМ 20

Всички бихме счели за безумен актьора, който би забравил собствената си жена и би тръгнал с една партньорка от пиесата, която играе на сцената, само за това, че там ролята е била такава!
117) Любомили Големината на видимия хоризонт зависи от височината, на която сме се качили. Мнозина днес стоят в долините и отричат най-разпалено това, което виждат тия, които са по върховете. Какъв банкер може да бъде тоя, който не разпознава монетите и предпочита фалшивите пред истинските? А такива днес се срещат на всяка крачка. Най-често сега хората обосновават живота и делата си на такива именно недействителни или скоропреходни ценности. Всички бихме счели за безумен актьора, който би забравил собствената си жена и би тръгнал с една партньорка от пиесата, която играе на сцената, само за това, че там ролята е била такава! А сега колцина правим същото забравили Божественото, ние тръгваме подир временни цели в живота си и после се оплакваме от несполуките си, на които предварително сме се обрекли, щом сме предпочели сенките пред същността. Свещена храна е тая, която си изял вече - тя може да ти даде силата си. Свещена Истина е тази, която си разбрал и приложил в живота си. Свещен Път е тоя, по който вървиш. Други пътища може да има много, но в момента те нямат значение за тебе.
към текста >>

41. VI. МИСЛИ ПО ВЕГЕТАРИАНСТВОТО

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Също и някой драматург или писател, който бие жена си, може ли след това да съчини някаква пиеса или книга?
а.) в тази война се пусна около 200 000 000 кг човешка кръв. Някои ще искат да докажа това нещо. Аз имам ред доказателства за това и виждам, че законите в природата са верни и по отношение на вашия живот. Ако биете, нагрубявате вашия баща, проверете след това дали ще имате такова разположение на духа, каквото сте имали и по-рано. Особено ако този човек е бил поет, нека се опита след това да напише нещо хубаво. Също и някой драматург или писател, който бие жена си, може ли след това да съчини някаква пиеса или книга? Жена, която е правила опити да отрови мъжа си, изгубва своята хубост. Дойдат хората при мене и ми се оплакват, че няма какво да ядат. Аз съм опитал всички методи на ядене, с които хората се хранят. Ял съм по една ябълка, само боб, и пак съм преживял. Според мен само хлебец е най-хубавата храна.
към текста >>

42. 20. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ» ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

Александър Георгиев написа една защита на Учителя Дънов и една рецензия за пиесата и я изпрати на директора на Телевизията.
Аз го възстановявам. 26. След 1972 г. по телевизията бе подновена постановката на Костов «Учи- телят». Артистът бе дегизиран като Учителя Петър Дънов**** и бе цяло извраще- ние и гавра с това учение. Комунистите тогава преследваха последователите Му. Александър Георгиев написа една защита на Учителя Дънов и една рецензия за пиесата и я изпрати на директора на Телевизията. Така той защити Учителя Петър Дънов. Той успя да се отблагодари на Учителя, че го спаси от смърт. Исках да публикувам тази защита, но дъщеря му Марта не ми я предаде. Ако не беше жив, тя нямаше да бъде родена днес. А е родена.
към текста >>

43. 4. Песента Блудният син

ТОМ 24

Много сложна, трудна и драматична пиеса, в която се очертават образите на бащата и синовете - големият и малкият.
Откъде го вземахте? Дайте ни го да го препишем, да го имаме и ние". Аз им казвам: "То не е записано още. Импровизирах го сега в момента". Учителят ни е свирил тази мелодия два-три пъти в клас. Много сложна, трудна и драматична пиеса, в която се очертават образите на бащата и синовете - големият и малкият. Жалко, че не можахме да я запишем.
към текста >>

44. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Представляваха българската пиеса „Падането на Одрин”.
След това Вие отрихте следите от мастилото, но красотата остана. Ний доближихме лицата си едно до друго и допряхме най-първо челата си, после носовете и устните ни се сляха в мила целувка. Всичко това за мен беше много приятно. Станахме и след това си отидохте. Намерих се в един храм приспособен за кино. Представляваха българската пиеса „Падането на Одрин”. Публика не забелязах, но видях там една жена, която била майката на горепоменатата наша сестра. Излизам от там и намирам вън наши братя и сестри да разговарят за Вас, че сте паднали от едно голямо здание и сте се убила. От всички само аз знаях, че сте жива и дори ги успокоявах. Тълкуванието на съня оставам за втори случай, но ще Ви моля бъдете вярна с дадените обещания и внимавайте в като се пазите във всички рисковани предприятия, които започвате. В проекта който имам да Ви съобща, предвиждам и общението Ви с Белия гълъб. Съща.
към текста >>

45. 4. Изпълнението

Глава 1. Разговор с великото

ТОМ 28

Усещаме тогава, че сме се преобразили, не сме същите и живота ни стана истинска музикално пиеса, а ние на изпълнители, различни с различен темперамент и сила.
Жадуваме като него, независимо какво сме да наситим атмосферата край нас с топлота, със светлина, с възвишеност. Чувството, което изпитваме е отдалечено, отвлечено и няма нищо общо с реалната обстановка в която живеем и която ни кара да бъдем логични и последователни. Ние сме добри слушатели, музикална публика, която може да се възхищава от добрата музика и от добрите изпълнители. Колко дълбоко е преживяването, когато композитор и изпълнител са на голяма висота. Тогава се случва нещо странно - зашеметени и развълнувани от блестящите мигове, с неизразима сила усещаме красотата и по някаква магия обикновения живот е изчезнал и ние се намираме в друг свят, вероятно същия, където автор и изпълнител се срещат в сияен миг и където те са мечтаели в общ съюз да въведат и нас. Усещаме тогава, че сме се преобразили, не сме същите и живота ни стана истинска музикално пиеса, а ние на изпълнители, различни с различен темперамент и сила. Затова всичките хора свирят различно, защото живеят различно, влагат в изпълнението на тази пиеса - живот различни чувства, мисли желания, различна идейност. Оттам и оная атмосфера, изпълнена с тонове, тоновете идват не от другаде а от нашата творба - живот. Всичко, което влагаме в тази пиеса, може да бъде велико, а може да бъде и обикновено, бедно, незначително. Всичко е до изпълнението, всичко е и до съдържанието на музикалната пиеса. Тогава ние виждаме и разбираме в какво се състои смисъла на живата - да бъдем добри виртуози, да изпълняваме с умение и чувство музикалната пиеса, т. е.
към текста >>

Затова всичките хора свирят различно, защото живеят различно, влагат в изпълнението на тази пиеса - живот различни чувства, мисли желания, различна идейност.
Чувството, което изпитваме е отдалечено, отвлечено и няма нищо общо с реалната обстановка в която живеем и която ни кара да бъдем логични и последователни. Ние сме добри слушатели, музикална публика, която може да се възхищава от добрата музика и от добрите изпълнители. Колко дълбоко е преживяването, когато композитор и изпълнител са на голяма висота. Тогава се случва нещо странно - зашеметени и развълнувани от блестящите мигове, с неизразима сила усещаме красотата и по някаква магия обикновения живот е изчезнал и ние се намираме в друг свят, вероятно същия, където автор и изпълнител се срещат в сияен миг и където те са мечтаели в общ съюз да въведат и нас. Усещаме тогава, че сме се преобразили, не сме същите и живота ни стана истинска музикално пиеса, а ние на изпълнители, различни с различен темперамент и сила. Затова всичките хора свирят различно, защото живеят различно, влагат в изпълнението на тази пиеса - живот различни чувства, мисли желания, различна идейност. Оттам и оная атмосфера, изпълнена с тонове, тоновете идват не от другаде а от нашата творба - живот. Всичко, което влагаме в тази пиеса, може да бъде велико, а може да бъде и обикновено, бедно, незначително. Всичко е до изпълнението, всичко е и до съдържанието на музикалната пиеса. Тогава ние виждаме и разбираме в какво се състои смисъла на живата - да бъдем добри виртуози, да изпълняваме с умение и чувство музикалната пиеса, т. е. да живеем пълно, богато, истински.
към текста >>

Всичко, което влагаме в тази пиеса, може да бъде велико, а може да бъде и обикновено, бедно, незначително.
Колко дълбоко е преживяването, когато композитор и изпълнител са на голяма висота. Тогава се случва нещо странно - зашеметени и развълнувани от блестящите мигове, с неизразима сила усещаме красотата и по някаква магия обикновения живот е изчезнал и ние се намираме в друг свят, вероятно същия, където автор и изпълнител се срещат в сияен миг и където те са мечтаели в общ съюз да въведат и нас. Усещаме тогава, че сме се преобразили, не сме същите и живота ни стана истинска музикално пиеса, а ние на изпълнители, различни с различен темперамент и сила. Затова всичките хора свирят различно, защото живеят различно, влагат в изпълнението на тази пиеса - живот различни чувства, мисли желания, различна идейност. Оттам и оная атмосфера, изпълнена с тонове, тоновете идват не от другаде а от нашата творба - живот. Всичко, което влагаме в тази пиеса, може да бъде велико, а може да бъде и обикновено, бедно, незначително. Всичко е до изпълнението, всичко е и до съдържанието на музикалната пиеса. Тогава ние виждаме и разбираме в какво се състои смисъла на живата - да бъдем добри виртуози, да изпълняваме с умение и чувство музикалната пиеса, т. е. да живеем пълно, богато, истински. Както музиканта е стигнал до виртуозно изпълнение на музикалното творение, така също и ние да можем да преодолеем всичките мъчнотии, всички вътрешни и външни противоречия, за да стигнем до висотата на добрия изпълнител. Като творци на изкуство, като велики композитори, да умеем да претворим живота си в изящна и смислена творба.
към текста >>

Всичко е до изпълнението, всичко е и до съдържанието на музикалната пиеса.
Тогава се случва нещо странно - зашеметени и развълнувани от блестящите мигове, с неизразима сила усещаме красотата и по някаква магия обикновения живот е изчезнал и ние се намираме в друг свят, вероятно същия, където автор и изпълнител се срещат в сияен миг и където те са мечтаели в общ съюз да въведат и нас. Усещаме тогава, че сме се преобразили, не сме същите и живота ни стана истинска музикално пиеса, а ние на изпълнители, различни с различен темперамент и сила. Затова всичките хора свирят различно, защото живеят различно, влагат в изпълнението на тази пиеса - живот различни чувства, мисли желания, различна идейност. Оттам и оная атмосфера, изпълнена с тонове, тоновете идват не от другаде а от нашата творба - живот. Всичко, което влагаме в тази пиеса, може да бъде велико, а може да бъде и обикновено, бедно, незначително. Всичко е до изпълнението, всичко е и до съдържанието на музикалната пиеса. Тогава ние виждаме и разбираме в какво се състои смисъла на живата - да бъдем добри виртуози, да изпълняваме с умение и чувство музикалната пиеса, т. е. да живеем пълно, богато, истински. Както музиканта е стигнал до виртуозно изпълнение на музикалното творение, така също и ние да можем да преодолеем всичките мъчнотии, всички вътрешни и външни противоречия, за да стигнем до висотата на добрия изпълнител. Като творци на изкуство, като велики композитори, да умеем да претворим живота си в изящна и смислена творба. Онова, което харесваме и което дава тон на доброто изпълнение, не е нищо друго, а любовта с която той е учил и сега изпълнява наученото.
към текста >>

Тогава ние виждаме и разбираме в какво се състои смисъла на живата - да бъдем добри виртуози, да изпълняваме с умение и чувство музикалната пиеса, т. е.
Усещаме тогава, че сме се преобразили, не сме същите и живота ни стана истинска музикално пиеса, а ние на изпълнители, различни с различен темперамент и сила. Затова всичките хора свирят различно, защото живеят различно, влагат в изпълнението на тази пиеса - живот различни чувства, мисли желания, различна идейност. Оттам и оная атмосфера, изпълнена с тонове, тоновете идват не от другаде а от нашата творба - живот. Всичко, което влагаме в тази пиеса, може да бъде велико, а може да бъде и обикновено, бедно, незначително. Всичко е до изпълнението, всичко е и до съдържанието на музикалната пиеса. Тогава ние виждаме и разбираме в какво се състои смисъла на живата - да бъдем добри виртуози, да изпълняваме с умение и чувство музикалната пиеса, т. е. да живеем пълно, богато, истински. Както музиканта е стигнал до виртуозно изпълнение на музикалното творение, така също и ние да можем да преодолеем всичките мъчнотии, всички вътрешни и външни противоречия, за да стигнем до висотата на добрия изпълнител. Като творци на изкуство, като велики композитори, да умеем да претворим живота си в изящна и смислена творба. Онова, което харесваме и което дава тон на доброто изпълнение, не е нищо друго, а любовта с която той е учил и сега изпълнява наученото. Любовта с която музикантите свирят, е и същата любов, която ни кара да живеем добре или не, правилно или неправилно, богато или бедно - животът е нестихваща музикална пиеса.
към текста >>

Любовта с която музикантите свирят, е и същата любов, която ни кара да живеем добре или не, правилно или неправилно, богато или бедно - животът е нестихваща музикална пиеса.
Тогава ние виждаме и разбираме в какво се състои смисъла на живата - да бъдем добри виртуози, да изпълняваме с умение и чувство музикалната пиеса, т. е. да живеем пълно, богато, истински. Както музиканта е стигнал до виртуозно изпълнение на музикалното творение, така също и ние да можем да преодолеем всичките мъчнотии, всички вътрешни и външни противоречия, за да стигнем до висотата на добрия изпълнител. Като творци на изкуство, като велики композитори, да умеем да претворим живота си в изящна и смислена творба. Онова, което харесваме и което дава тон на доброто изпълнение, не е нищо друго, а любовта с която той е учил и сега изпълнява наученото. Любовта с която музикантите свирят, е и същата любов, която ни кара да живеем добре или не, правилно или неправилно, богато или бедно - животът е нестихваща музикална пиеса.
към текста >>

46. 6.6. Алилуйя

Глава 1. Разговор с великото

ТОМ 28

Целият псалом звучи като дълбока музикална пиеса - хваление, песен и молитва се слива в едно.
Псалмите са написани преди повече от три хиляди години. Всред всичката тъма на времето, когато езичеството напираше и тегнеше отвсякъде, отравяйки атмосферата и душите, мъже като Давида горяха от вътрешен огън и с устрем летяха към една съкровена и велика цел - да преумножат и съхранят духовните съкровища, да остават дълбоки следи на своите въжделения и на новите идеи, които ги вълнуваха. Духовният живот на човека получаваше своите първи очертания и ония, които бяха вкусили от плодовете му, бяха готови с цената на живота да го съхранят и предадат в пълнота на следващите поколения.. Цяла Азия по това време и целия западен свят тънеше в духовен мрак и идеята за единния Бог беше далечна и непозната, а Давид вече редеше своите псалми, своите песни, музиката му имаше вече магическо действие и нескончаемо той вече повтаряше своето Алилуйя, като изграждаше здрав и сияен път, чийто основания щяха да си останат до днес. Думите бяха живи и криеха сила. Както ученият от един лист можеше да пресъздаде цял растителен вид, по същия начин и хората, които ценяха духовните съкровища, щяха да открият в тях или в една единствена дума, в един шестостихен псалом цял мир, цяла епопея на духовното въззеймане на човешката душа, която освободена отвътре щеше да изпее свещеното Алилуйя... И този звучащ стих нямаше да бъде само обикновена библейска или религиозна дума, а дума изпълнена със съдържание, където трептеше и се преливаше определеното отношение на човека, на душата към един Неизвестен Бог, по време, когато се лееха кумири и се вдигаха култове от камък. Целият псалом звучи като дълбока музикална пиеса - хваление, песен и молитва се слива в едно. Големите майстори на музиката бяха успели да открият красотата и дълбочината на този псалом. Върху този текст се пише музика - ненадминати творби, които до ден днешен не са слезли от музикалните сцени. Тези творби щяха да влязат в музикалните програми дори на тия, които исторически оспорваха това класическо творчество на миналото и този духовен цъфтеж. Хендел щеше да вплете в тази дума своята прочута оратория и никоя дума нямаше да звучи толкова мощно и окрилящо, както Алилуйя в произведението на Хендел - “Месия”. “Алилуйя! Хвалете Бога в светилището Му!
към текста >>

47. 9. Двете поколения

Глава 3. Братството - идея на нашето време

ТОМ 28

Всички ние образувахме едно цяло - преливаща картина от различни тонове, хармонична музикална пиеса, чието съзвучие се сливаше в общ акорд.
Деветнадесетият век се различаваше по разбиране, по бит и по идеи от двадесетия, който започна още в началото бурно, за да даде основния тон и очертае главната линия, която остана почти непроменена до Шестдесетте, а и няма изгледи да се промени в основните си контури. Срещата между тези две поколения се състоя в Неговото присъствие. Не се съмняваме, че бяхме очаквани, не само от Него, но и от ония, които бяха край Него. Приливите в обществото са закони, които съществуват и в природата, приемствеността е признак на живот и хармония. Човешките общества представляват разноцветен букет, чиято хубост се състои единствено в разнообразието на багрите. Всички ние образувахме едно цяло - преливаща картина от различни тонове, хармонична музикална пиеса, чието съзвучие се сливаше в общ акорд. Тогава беше красиво да се живее, беше леко да се живее в атмосфера на мекота, на топлота и нека кажа и на безгрижие. Младостта не се тревожи за нищо, гледа на всичко леко и премного самоуверена, за да бъде тъжна или сериозна. Винаги тя е преливаща от сили, богата, оптимистична. А ония, които бяха преполовили живота бяха спокойни, уверени, и нека кажа дори и безгрижни. Край тях растеше и крепнеше едно поколение, което нямаше да спре победния си ход, на това поколение като в скрижали можеше да се скрие всичко ценно и хубаво.
към текста >>

48. Съдържание

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

социална пиеса в 4 действия.
56 с. Сутринни гимнастики. Паневритмия. Отворените двери. 4. Пиеси и драми. 4.1. Ново село. социална пиеса в 4 действия. Севлиево: книгоизд. Братство, [1940]. 80 с. 4.2. Мост към бъдещето, социална драма. Севлиево: книгоизд.
към текста >>

49. 125. Новото българско село. Статията „Новото българско село” / Сава Калименов. Г. 13, бр. 274, 22.03.1941, с.;1

Аз написах една пиеса „Ново село”, но властите я забраниха.
С.К.: Виж какво. Условията са трудни и всеки, който малко се изучи бяга от село, отива в града занаят да учи и там по-лесно се живее. В.К.: За селото трябва апостоли по дух да работят там. С.К.: Не само да работят там, но да живеят по дух. Това е разрешението на въпроса. Аз написах една пиеса „Ново село”, но властите я забраниха. Дойдоха и я конфискуваха. После ще се спрем на нея. СТАТИЯТА „НОВОТО БЪЛГАРСКО СЕЛО” ОТ САВА КАЛИМЕНОВ НОВОТО БЪЛГАРСКО СЕЛО Братство, Севлиево, Г. 13, бр. 274, 22.03.1941, с. 1.
към текста >>

50. VIII. ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ.

Публикации

ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ

социална пиеса в 4 действия.
56 с. Сутринни гимнастики. Паневритмия. Отворените двери. 4. Пиеси и драми. 4.1. Ново село. социална пиеса в 4 действия. Севлиево: книгоизд. Братство, [1940]. 80 с. 4.2. Мост към бъдещето, социална драма. Севлиево: книгоизд.
към текста >>

51. 4. Пиеси и драми. 4.1. Ново село. социална пиеса в 4 действия. Севлиево: книгоизд. Братство, [1940]. 80 с.