Търсене в текстове за 'Пиано'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 164 резултата в 93 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Пианото, на което свириш, е хубаво.
Тази вечер считайте, като че ли имате Любовта, говорете, като че ли не се нуждаете от нея, понеже я имате. Да, тепърва има да учите науката за Любовта. Научете всички видове нейни запалки. Вие имате Любов, но не сте я проявили. Считайте, че я имате. Пианото, на което свириш, е хубаво. И нотите, които са пред теб, представляват хубава симфония, но все още не можеш да свириш добре на пианото. Коя е идеята на този пример? Че Бог е създал хубаво Природата и че каквото е написал в нея е хубаво и ако на някого не върви в живота, причината е в него. Хората искат голямата Любов, а пък те трябва да са доволни и от най-малкото, което получават. Това е едно неразбиране, че всички започват с голямата Любов.
към текста >>

И нотите, които са пред теб, представляват хубава симфония, но все още не можеш да свириш добре на пианото.
Да, тепърва има да учите науката за Любовта. Научете всички видове нейни запалки. Вие имате Любов, но не сте я проявили. Считайте, че я имате. Пианото, на което свириш, е хубаво. И нотите, които са пред теб, представляват хубава симфония, но все още не можеш да свириш добре на пианото. Коя е идеята на този пример? Че Бог е създал хубаво Природата и че каквото е написал в нея е хубаво и ако на някого не върви в живота, причината е в него. Хората искат голямата Любов, а пък те трябва да са доволни и от най-малкото, което получават. Това е едно неразбиране, че всички започват с голямата Любов. В Любовта имаш едно състояние, при което ти си доволен и от най-малкото и затваряш очите си за погрешките на онзи, когото обичаш.
към текста >>

2. 2_15 ) „Обичай всички!“ e динамика - Боян Боев (1883 – 1963)

Както в музикалния инструмент: като звънне една струна на пианото, то звънкат и тези струни, които са в хармония с нея.
Тогава ще дойдем най-после до следното: Бог, Христос, апостолите, всички вярващи и всички ние ще проявим Божията Любов навсякъде. Като проявим Любов към един човек, ние му помагаме да прояви Любов към другите. Що значи слизане на душите? Това значи твоят ум и твоето сърце да намерят отзвук в ума и сърцето на друг човек или обратно. Това е слизане. Както в музикалния инструмент: като звънне една струна на пианото, то звънкат и тези струни, които са в хармония с нея. Такова обединение на хората е Царството Божие. Нали е казано: „Едно стадо и един пастир.“ Този пастир е Христос.
към текста >>

3. 3_11 ) През тъмната зона - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра прочувствено изсвири на пиано няколко музикални къса.
ПРЕЗ ТЪМНАТА ЗОНА Бяхме на братска вечеря. Една сестра прочувствено изсвири на пиано няколко музикални къса. Стана въпрос за заминалите и Учителя каза в разговора следните мисли: Когато някой човек от Небето се роди тук, хората на Земята се радват, а на онези горе малко им е мъчно. Когато някой от Земята се качва горе, тук скърбят, а горе се радват. Денем умрелите се чудят защо не ги виждаме и не ги познаваме, като ги срещнем, а нощем, като ги виждаме, говорим с тях. Среща те някой умрял и ти казва: „Добър ден“, а ти го отминаваш и му се струва странно.
към текста >>

4. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж Учителя беше при пианото в големия салон и дълго свири.
Учителя се върнал, за да извади дървата от печката, казал ѝ да ги занесе на мястото, откъдето ги е взела, и пак излязъл. *** Един българин, който в Америка следвал в един и същ университет с Учителя, ни разказа, че студентите често правили екскурзии из околността, разговаряйки за обикновени работи, а Учителя казвал: „Вижте, колко красива е Природата! “ Студентите забелязали, че по някое време Петър Дънов се изгубвай нейде. Веднъж след дълго търсене, го намерили на една полянка всред гората, дето прекарвал в молитва и размишление. Веднъж Учителя беше при пианото в големия салон и дълго свири. След това ни разказа, че когато бил студент, един професор го поканил да изсвири нещо на цигулката си. Импровизирал пред самата публика в момента като излязъл на сцената и изсвирил „Песента на блудния син“. Свирил в абсолютна тишина как синът се разделя от баща си, после как се връща... И когато свършил, публиката продължавала да мълчи. Чак като се опомнила, започнала да ръкопляска. После поискали партитурата на „Песента на блудния син“, но Учителя никога не я е нотирал.
към текста >>

5. 5_19 ) Кога ставаме благоуханни - Боян Боев (1883 – 1963)

Като отиде да свири на пиано, ще го акордира, а онзи, който не разбира, сяда пред пианото, не може да го нагласи и го обявява за неакордирано.
На Земята имаме лъжливи мерки: например, някой човек ни е приятен, а друг – не и това е една лъжлива мярка. Първият ни е направил някоя услуга, а вторият – не. Или пък да разгледаме въпроса за улегналия характер: старият казва, че има такъв, но бих желал да имате не улегнал, а подвижен характер – на ден да се изменя по десет пъти, без да губи своето разположение. Животът е хубаво нещо. Който разбира от добрия живот е умен и си носи ключове. Като отиде да свири на пиано, ще го акордира, а онзи, който не разбира, сяда пред пианото, не може да го нагласи и го обявява за неакордирано. Мъчнотията стои в незнанието. Една работа, ако я дадеш на майстор, той за десет-петнадесет минути ще я направи; трябва знание. Петелът помислил, че кълчищата са хубаво нещо, отишъл да рови и сам се е заплел в тях, без да знае как да се освободи. Трябва да дойде онзи, който е турил кълчищата, за да го освободи. Трябва знание и който знае, не остарява.
към текста >>

6. 10) Всеки тон в музикалния свят е жив - Боян Боев (1883 – 1963)

Същото е и когато вземеш на пиано един и същи тон с различни пръсти.
Тонът си означава: „Вяра трябва да имаш! Вярвай, надявай се, уповавай“. Една сестра поиска да разбере значението и влиянието на пръстите при свиренето на музика. Ако вземеш тона до на цигулка в първа позиция, във втора и т. н., те имат съвсем различни значения, понеже зависят и от особените влияния на пръстите. Същото е и когато вземеш на пиано един и същи тон с различни пръсти. Ако един тон се вземе на цигулка с първия пръст, има особен нюанс на трептения; ако се вземе с втория пръст, има друг нюанс, защото всеки пръст е носител на особен вид сили. Когато свириш, не можеш да вложиш в тона благородство, ако не го вземеш с показалеца. Не можеш да вложиш справедливост, ако не свириш със средния пръст. Не можеш да вложиш красота, ако не го вземеш със слънчевия или безименния пръст. Не можеш да вложиш практичност, ако не го вземеш с малкия пръст.
към текста >>

7. 16) Господи, отвори ми ти устата, да говоря за живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Към 9 часа сутринта Учителя с десетина братя и сестри влезе в големия салон и импровизира на пиано.
ГОСПОДИ, ОТВОРИ МИ ТИ УСТАТА, ДА ГОВОРЯ ЗА ЖИВОТА Към 9 часа сутринта Учителя с десетина братя и сестри влезе в големия салон и импровизира на пиано. Постепенно групата се увеличи и изпяхме песните „Химн на Великата Душа“, „Цветята цъфтяха“, „Аз мога да кажа“, „Там далече“ и пр. После един брат помоли Учителя да каже нещо за характера на нашите песни. Трудно е да се снемат от горе песни като „Аин Фаси“, „Киамет Зену“, „Вехади“, „Венир-Бенир“, „Фир-Фюр-Фен“, „Махар Бену“, „В начало бе Словото“, „Имаше человек“ и пр. В бъдеще те ще се разработят в големи музикални съчинения. При окултните песни щом няма концентриране, не могат да се пеят.
към текста >>

Така, както свирят днес механически на пиано, в бъдеще ще престанат и ще свирят според идеята.
Аз съм малкото кокиче. Бог ми даде бяла дреха и ме остави на планината да се уча. Учителя изпя тези думи, но мелодията не се нотира. Той продължи да говори: Така, както свирят днес механически на пиано, в бъдеще ще престанат и ще свирят според идеята. Пръстът ще се тури на клавиша според идеята за красота, благородство, чистота, Божественост и пр. И когато се свири, трябва да се излъчват чрез пръстите тези трептения, тези вълни. Учителя даде пример на пианото. Вие се обезсърчавате, понеже искате да видите сега резултатите в музиката, но веднага не може да ги имате. Всичко това, което правите, са упражнения, подготовка, а резултатите са за в бъдеще.
към текста >>

Учителя даде пример на пианото.
Учителя изпя тези думи, но мелодията не се нотира. Той продължи да говори: Така, както свирят днес механически на пиано, в бъдеще ще престанат и ще свирят според идеята. Пръстът ще се тури на клавиша според идеята за красота, благородство, чистота, Божественост и пр. И когато се свири, трябва да се излъчват чрез пръстите тези трептения, тези вълни. Учителя даде пример на пианото. Вие се обезсърчавате, понеже искате да видите сега резултатите в музиката, но веднага не може да ги имате. Всичко това, което правите, са упражнения, подготовка, а резултатите са за в бъдеще. Новата музика сега иде, за да опресни и да обнови старата. В пеенето, в музиката трябва да се внесат силни контрасти. Вие трябва да се научите да пеете „Давай, давай“ по всички музикални правила.
към текста >>

8. 37) Музика, свръхсъзнание и яснослушане - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя седна при пианото и дълго време свири импровизирано, след това отвори разговор за музиката:
МУЗИКА, СВРЪХСЪЗНАНИЕ И ЯСНОСЛУШАНЕ След гимнастическите упражнения се върнахме в салона. Учителя седна при пианото и дълго време свири импровизирано, след това отвори разговор за музиката: Ако обучавам децата по музика, ще ги заведа при един извор да слушат какви тонове се леят там. Ще ги заведа при един кошер, за да слушат жужукането. Ще ги изведа навън, когато духа вятър, за да слушат какви тонове създава той. Природата, щом я разбираш, се отваря. Веднъж размишлявах в горичката над Княжево.
към текста >>

9. 38) Музиката е свещенодействие - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя бе застанал при пианото в големия салон и отначало изсвири отделни акорди, а после – импровизации.
МУЗИКАТА Е СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ Учителя бе застанал при пианото в големия салон и отначало изсвири отделни акорди, а после – импровизации. Група братя и сестри бяха около него. Донесоха цигулката му и той започна едновременно да свири и да пее следните думи: Какво ще се прави? Малко родиха нивите през тази година и малко жито в хамбара туриха.
към текста >>

След това Учителя отиде при пианото, изсвири и едновременно изпя следната песен:
отправяше поглед към зората. Нещо шепнеше ней: – Ти, мила моя сестрице, що благо ми носиш отгоре, от небето? След това Учителя отиде при пианото, изсвири и едновременно изпя следната песен: Беше прекрасна сутрин, при мен дойде някой с подарък – с портокалена окраска тропически плод. Аз казах: „Имам една книжка, колко хубави в нея са мислите.
към текста >>

После Учителя изпя друга една песен и едновременно свиреше на пиано:
Аз казах: „Имам една книжка, колко хубави в нея са мислите. Ще ти прочета нещо оттам. Колко хубави в нея са мислите! “ После Учителя изпя друга една песен и едновременно свиреше на пиано: Имаш скръб на сърце си, след време ще имаш радост в душа си. Скръбта е майка, а радостта е дете. После Той каза: Ако дам концерт, ще ви изпея една песен за костилката, една песен за вълните на океана, една песен за падналото перце.
към текста >>

След това Учителя изсвири на пиано и изпя следните думи:
Скръбта е майка, а радостта е дете. После Той каза: Ако дам концерт, ще ви изпея една песен за костилката, една песен за вълните на океана, една песен за падналото перце. Каква хубава ария може да се съчини за падналото перце! Като изсвириш нещо хубаво, всички духове на противоречията се отстраняват. След това Учителя изсвири на пиано и изпя следните думи: Аз съм малка семка, хвърлена на пътя. Аз съм малка семка, хвърлена на пътя. Аз съм малка семка, хвърлена на пътя. После Учителя изсвири и изпя следните думи: В зарите на Живота Светлина озари душите.
към текста >>

След това Учителя изсвири на пиано и едновременно изпя следната песен:
О, скръб, мила моя сестрице, колко ти благодаря за добрите уроци, които си ми дала. Колко се радвам, че си ме посещавала, посещавала, посещавала. След това Учителя изсвири на пиано и едновременно изпя следната песен: Когато бях малко дете, майка ми ме любеше. И тя замина при Него. И в този свят аз останах сам. И оттам тя не се върна.
към текста >>

Днес свирих на пианото и пях, за да станат радостни всички скръбни хора на Земята.
Като се върнах вкъщи, температурата ми бе повишена без болест, нито без треска... Учителя не довърши тази песен. След това той каза: Днес свирих на пианото и пях, за да станат радостни всички скръбни хора на Земята. Сега работя върху едно ново упражнение: „Сътворението на света“. То ще бъде музика, движение и говор. Дълго време работя върху това упражнение. Музиката ще обнови света. След това Учителя изсвири на пиано и изпя следните думи:
към текста >>

След това Учителя изсвири на пиано и изпя следните думи:
Днес свирих на пианото и пях, за да станат радостни всички скръбни хора на Земята. Сега работя върху едно ново упражнение: „Сътворението на света“. То ще бъде музика, движение и говор. Дълго време работя върху това упражнение. Музиката ще обнови света. След това Учителя изсвири на пиано и изпя следните думи: Малко цветенце, знаеш ли колко си ценно за моята душа? Посадих те и те отгледах с моята Любов. Да, музиката се явява мигновено като един проблясък и изчезва. Тя е онова, което засяга и облагородява душата.
към текста >>

10. 39) Музиката и възпитанието на детето - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато децата вкъщи вдигат много шум, майката трябва да отиде при пианото, да изсвири и да изпее: „Мълчете, деца, умирете се!
Няма по-мъчна работа от това да възпитаваш хората без музика – то е все едно да месиш брашно без вода. В бъдеще учителят няма да се оплаква от немирството на учениците, няма да има нужда да им казва: „Мълчете“, но щом вземе цигулката, ще им засвири, те веднага ще млъкнат и така той ще може да им говори дълго, а те ще го слушат внимателно и задълбочено. Един учител от града все се оплакваше, че учениците му в седми клас са немирни, но той допускаше грешка, като ги нахокваше и ги наричаше, че са много прости и опърничави. Не, той трябваше да им каже нещо друго, от което да спечелят. Откакто започна да им чете стихотворения, учениците му се умириха. Когато децата вкъщи вдигат много шум, майката трябва да отиде при пианото, да изсвири и да изпее: „Мълчете, деца, умирете се! “ И всички ще млъкнат. Дай на едно дете три ябълки и го накарай да пее, дай му една дреха и го накарай да пее, дай му някоя книга и го накарай да пее. И ще видиш едно различие в пеенето му. Музиката може да се употреби като метод за събуждане на заложбите, дарбите и добродетелите на детската душа.
към текста >>

11. 40) Музиката лекува с мажорни гами - Боян Боев (1883 – 1963)

Първо една сестра свири на пиано, после – двама цигулари, а накрая една сестра изпя солово няколко песни, акомпанирана от пиано.
МУЗИКАТА ЛЕКУВА С МАЖОРНИ ГАМИ Бяхме в малкия салон и след приключване на общия обяд се изпълни музикална програма. Първо една сестра свири на пиано, после – двама цигулари, а накрая една сестра изпя солово няколко песни, акомпанирана от пиано. Създаде се музикална атмосфера и Учителя каза: Като пееш на болката, тя престава. Ще се излекуваш със съответен музикален образец. Дългите вълни не могат да проникнат никъде, затова ще употребиш късите, те действат по-силно. За лекуване пейте мажорни гами.
към текста >>

12. 41) На фокуса на музиката - Боян Боев (1883 – 1963)

Там присъстваше една млада музикантка, наша сестра от София, която бе отличен изпълнител както на пиано, така и на цигулка, и още от дете даваше самостоятелни концерти.
НА ФОКУСА НА МУЗИКАТА Учителя бе поканен на братски обяд в едно изгревско семейство. Там присъстваше една млада музикантка, наша сестра от София, която бе отличен изпълнител както на пиано, така и на цигулка, и още от дете даваше самостоятелни концерти. Тя беше с майка си – също музикант, специалност по пиано. И по един естествен начин се отвори разговор върху музиката. Музиката не е чувство, а способност. Тя има връзка с умствения свят и трансформира енергиите от физическия свят в умствения. Развитието на музикалността е работа на вековете.
към текста >>

Тя беше с майка си – също музикант, специалност по пиано.
НА ФОКУСА НА МУЗИКАТА Учителя бе поканен на братски обяд в едно изгревско семейство. Там присъстваше една млада музикантка, наша сестра от София, която бе отличен изпълнител както на пиано, така и на цигулка, и още от дете даваше самостоятелни концерти. Тя беше с майка си – също музикант, специалност по пиано. И по един естествен начин се отвори разговор върху музиката. Музиката не е чувство, а способност. Тя има връзка с умствения свят и трансформира енергиите от физическия свят в умствения. Развитието на музикалността е работа на вековете. За младата музикантка, която присъстваше на обяда, Учителя каза:
към текста >>

Вие вземате на пиано високите тонове – седем октави, а певиците не могат да ги вземат или ако ги вземат, няма мекота при пеенето им.
Малко са. Музиката има голямо бъдеще, защото светът е създаден музикално. Светът е създаден с музика: от Божествения свят идват музикални вълни, които организират материята, творят всички форми в Природата. Под ритъма на музиката се гради материалния свят и музиката играе много по-голяма роля в живота на Природата, отколкото хората си мислят; без нея не може да се изрази Животът. Но трябва да се създадат нови форми, защото все още няма достатъчно такива, чрез които да се изрази самата музика. Вие вземате на пиано високите тонове – седем октави, а певиците не могат да ги вземат или ако ги вземат, няма мекота при пеенето им. Бетовен казва: „Не мога да предам една хилядна част от това, което слушам“. Вие стоите в гората и чувате шум, но това ни най-малко не е шум. Понеже вие слушате отдалече, чувате шум, но ако дойдете на фокуса на музиката, ще чувате музика. Ако сте пред или зад фокуса, не може да възприемете музиката. Има музика механическа, органическа и най-после – психическа.
към текста >>

Пианото е по-механичен инструмент и да дадеш израз при него е по-мъчно и се изисква по-голямо усилие, за да се дойде до хармония с публиката.
Някой път нямаш никаква причина да си скръбен, а скърбиш: това е някое ненапреднало същество, чиято скръб приемаш. Музикантът е чувствителен и когато слезе от сцената, възприема мислите на тези, които са доволни, и на другите, които не са: тогава изпитва чувството, като че го режат. На младата музикантка Учителя каза: Вие трябва да свирите според трептенията на своя организъм. Професорът също трябва да се съобразява с ритъма на ученика. Пианото е по-механичен инструмент и да дадеш израз при него е по-мъчно и се изисква по-голямо усилие, за да се дойде до хармония с публиката. Един цигулар свири добре на цигулка, когато неговият двойник излезе из него и влезе в цигулката, но когато свърши, трябва да го извади оттам и пак да го тури в себе си. Затова именно не трябва да дава цигулката си на друг да я пипа и ако тя нещо пострада, видният цигулар чувства страдание, понеже двойникът му е бил в нея. Същото е, когато някой е привързан към някоя вещ и тази вещ пострада. Учителя пак се обърна към младата музикантка: Вие свирете така, както разбирате, както ви учат гениите отвътре.
към текста >>

13. 56) От четири октави нагоре - Боян Боев (1883 – 1963)

Бяхме се струпали около пианото и след дълги упражнения, през почивката, се състоя разговор върху музиката, който записах:
ОТ ЧЕТИРИ ОКТАВИ НАГОРЕ Бяхме се струпали около пианото и след дълги упражнения, през почивката, се състоя разговор върху музиката, който записах: Днес музиката е още в предговора си, много пъти е започвала и спирала. Този дух на огрубяване сега влияе. Не виждате ли какво израждане има с джазбенда? Една сестра каза: „Едно седемгодишно дете дало концерт в Америка и това създало голям шум“. Ще го похабят; даровитите деца не бива да излизат преждевременно навън, става пресилване.
към текста >>

14. 58) Песента „Красив е животът” - Боян Боев (1883 – 1963)

отидохме с Учителя в големия салон, за да упражняваме с помощта на пиано няколко песни, дадени от Него.
ПЕСЕНТА „КРАСИВ Е ЖИВОТЪТ” Към 10 ч. отидохме с Учителя в големия салон, за да упражняваме с помощта на пиано няколко песни, дадени от Него. Едната от тях беше „Химн на Великата Душа“, а другата – „Красив е животът“. След това почна разговор. Певицата трябва да пее за нещо, което затрогва. Умът ѝ трябва да разбере идеята на песента, а сърцето ѝ да я почувства и чак тогава да пее. Певица, която има дарби, трябва да пее за своя идеал и всички други желания да бъдат на второ място.
към текста >>

15. 77) Усилени обертонове - Боян Боев (1883 – 1963)

и Учителя седна пред пианото в големия салон.
УСИЛЕНИ ОБЕРТОНОВЕ Беше към 10 ч. и Учителя седна пред пианото в големия салон. Звуците под пръстите Му се разнесоха тържествено и плавно, като говореха за един свят на красота и хармония, за една висша реалност, по която бленува човешката душа. Постепенно около Него се събраха доста братя и сестри, които, слушайки, се вглъбиха в себе си. И когато Учителя спря, никой не искаше да наруши създадената свещена атмосфера, но Той ни подкани да изпеем песните „Цветята цъфтяха“ и „Бершид Ба“, а след това каза: Който пее, се подмладява, а който не пее, остарява. Ако можеш да накараш един болен да пее, ще оздравее лесно.
към текста >>

Ако се разсърдите, представете си, че свирите на пиано, и размърдвайте пръсти; така ще се успокоите.
Музиката не е само нещо механично, не е само движение във въздуха, но и движение на човешкия ум, сърце и воля и е техен израз. Музикантите, когато свирят на хората, смекчават тяхното естество, укротяват ги. Музикантите трябва да бъдат ангажирани, да ги назначат и да не свирят само на едно място, но да обикалят, да има разнообразие. Трябва да се научите и да говорите музикално. Станете ли музикални, почвате да мислите и правилно. Ако се разсърдите, представете си, че свирите на пиано, и размърдвайте пръсти; така ще се успокоите. В бъдеще музиката ще бъде възпитателно средство, за да уравновеси човешкия дух. Има такъв цигулар, който щом засвири в кръчмата, българинът отмества чашата настрана и слуша. Това много рядко се случва – душата се е събудила и тогава българинът разсъждава: „Това пиене е непотребно“. Музиката и поезията са най-хубави пътища за въз¬приемане на Божествените мисли. Като ви говоря за Любовта, вие трябва да научите нейната песен.
към текста >>

16. 78) Хор за подмладяване - Боян Боев (1883 – 1963)

Бяхме се събрали около Учителя при пианото, изпяхме няколко песни, след това започна разговор върху музиката.
ХОР ЗА ПОДМЛАДЯВАНЕ Бяхме се събрали около Учителя при пианото, изпяхме няколко песни, след това започна разговор върху музиката. В музиката нека да влязат движение, широчина, дълбочина и височина. Движението е във физическия свят, широчината – в Духовния, а дълбочината и височината – в Божествения. Всеки човек, който обича, е музикант, защото Любовта е музика. Любовта е небесната музика. И който не обича, никакъв музикант не е.
към текста >>

17. 73) Послушай моята воля и ще бъдеш щастлив - Боян Боев (1883 – 1963)

След вечерята една сестра седна зад пианото, изпяхме няколко песни, после стана дума за Новото, което иде.
ПОСЛУШАЙ МОЯТА ВОЛЯ И ЩЕ БЪДЕШ ЩАСТЛИВ Учителя беше поканен на братска вечеря в едно изгревско семейство. След вечерята една сестра седна зад пианото, изпяхме няколко песни, после стана дума за Новото, което иде. Учителя каза: Сега, когато се подготвя Шестата раса, трябва Любов към Бога, спасението на света е там. Друго средство вече няма – светът механически не може да се подобри. Иде една разумна Божествена вълна и го преустройва. Няма друга мощна сила, която да може да подтикне хората, разумното действа в хората и изменя вътрешния строеж на техните мисли.
към текста >>

18. Изгрев 12.IХ.1950 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Сестра Мария Тодорова изсвири няколко песни от Учителя на пиано, а брат Асен Арнаудов изсвири песни от Учителя на арфа.
Съборът мина много тържествено. И тук се чувстваше присъствието на Учителя и на Светлите братя. През трите дни на събора имаше концерти. Първият концерт се състоя на 27 вечерта. На него се изпълниха песни от Учителя от певиците Лиляна Табакова и Емилия Михайловска. Сестра Мария Тодорова изсвири няколко песни от Учителя на пиано, а брат Асен Арнаудов изсвири песни от Учителя на арфа. На втория концерт се изпълниха пак песни от Учителя от новосформирания малък симфоничен оркестър на Филип Стоицев. Имаше и други номера. А третият концерт се състоя на 29. VIII. вечерта на полянката. Тук между другото се прочете протоколът на събранието на ръководителите.
към текста >>

19. 12.I.1951 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Към 10.30 часа Учителя слезе от стаята си, влезе в големия салон, седна на пианото и почна да свири.
Той е спечелил за един час такова богатство, което е равно на една кола, натоварена догоре със злато и кюлчета.” Учителя стана, понеже дойдоха и му казаха, че са дошли гости от града, които желаят да говорят с него. Учителя отиде в гостната стая и прие гостите. След като прие още няколко души, Учителя се прибра горе. Всичко утихна на Изгрева. Към 10.30 часа Учителя слезе от стаята си, влезе в големия салон, седна на пианото и почна да свири. Музиката, която излизаше от пръстите му, беше съвсем нова, импровизирана в момента, но проникната от мощ и сила, които повдигаха душата към вечното и възвишеното. Постепенно се събраха около Учителя доста ученици. Преди всичко дойдоха доста от свободните братя и сестри музиканти с нотни листове и почнаха да нотират това, което Учителя свиреше. Той по едно време започна да пее едновременно със свиренето. Така се създаде нова песен с текст и музика.
към текста >>

20. Изгрев, 25 септември, 1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж Учителя с много братя и сестри беше на пианото.
Има едно състояние, при което може да пресечете млякото. Там, дето има живот, има магнетизъм. Магнетизмът е проводник на живота. А животът е носител на Любовта. Животът е носител на Любовта и на магнетизма.” Веднъж Учителя с много братя и сестри беше на пианото. Той свиреше на пианото. Почна разговор за музиката. Учителя между другото в този разговор каза: „Като бях студент даде се на студентите концерт и един професор ме покани да изсвиря нещо на цигулка. Аз свирих импровизация пред самата публика песента на блудния син как се разделя с баща си и после как се връща. Това беше импровизирано пред самата публика в момента.
към текста >>

Той свиреше на пианото.
Там, дето има живот, има магнетизъм. Магнетизмът е проводник на живота. А животът е носител на Любовта. Животът е носител на Любовта и на магнетизма.” Веднъж Учителя с много братя и сестри беше на пианото. Той свиреше на пианото. Почна разговор за музиката. Учителя между другото в този разговор каза: „Като бях студент даде се на студентите концерт и един професор ме покани да изсвиря нещо на цигулка. Аз свирих импровизация пред самата публика песента на блудния син как се разделя с баща си и после как се връща. Това беше импровизирано пред самата публика в момента. Като почнах да свиря - абсолютна тишина.
към текста >>

21. Изгрев, 7 октомври 1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Пианото, на което свириш, е хубаво.
Тази вечер считайте като че имате Любовта, говорете, като че не се нуждаете от Любовта, понеже я имате. Тепърва трябва да учите науката на Любовта. Имате да учите всички видове нейни запалки. Считайте, че имате Любов. Ти имаш Любов, но не си я проявил. Пианото, на което свириш, е хубаво. И нотите, и те са хубави. Те представляват някоя хубава симфония или ария, но ние не можем да свирим добре на пиано. Коя е идеята в този пример? - Бог е създал хубаво природата. И каквото е написал в нея, е хубаво.
към текста >>

Те представляват някоя хубава симфония или ария, но ние не можем да свирим добре на пиано.
Имате да учите всички видове нейни запалки. Считайте, че имате Любов. Ти имаш Любов, но не си я проявил. Пианото, на което свириш, е хубаво. И нотите, и те са хубави. Те представляват някоя хубава симфония или ария, но ние не можем да свирим добре на пиано. Коя е идеята в този пример? - Бог е създал хубаво природата. И каквото е написал в нея, е хубаво. И ако на някого не върви в живота причината не е в природата, а в него. В Любовта имаш едно състояние, при което ти си доволен и от най-малкото.
към текста >>

22. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако вдигнем капака на пианото и изпеем срещу струните някой тон, например „ла”, то макар и въздушните вълни на изпетия тон да докосват всички струни, само струните “ла” на пианото ще затрептят и ще издадат изпетия тон „ла”.
Например, веднъж един ученик излезе на черната дъска и не си знаеше урока. Аз тогава казах на другите: „Не гледайте, че мълчи; той е даровит. Той сега събира знания и ще се издигне; един ден може да стане и учен.”” Вътрешна връзка между учител и ученик. Законът на Хелмхолц. Ако вдигнем капака на пианото и изпеем срещу струните някой тон, например „ла”, то макар и въздушните вълни на изпетия тон да докосват всички струни, само струните “ла” на пианото ще затрептят и ще издадат изпетия тон „ла”. Също така ще затрептят и струните, които съдържат изпетия тон като свой обертон. Обаче, господстващият тон, който ще се чуе от пианото в отговор, ще бъде „ла”. Този закон има приложение в много области на живота. Той може да се използва за обяснение на някои факти във възпитателната област. От този закон става ясно, колко важна е хармонията между душите на учител и ученик.
към текста >>

Обаче, господстващият тон, който ще се чуе от пианото в отговор, ще бъде „ла”.
Той сега събира знания и ще се издигне; един ден може да стане и учен.”” Вътрешна връзка между учител и ученик. Законът на Хелмхолц. Ако вдигнем капака на пианото и изпеем срещу струните някой тон, например „ла”, то макар и въздушните вълни на изпетия тон да докосват всички струни, само струните “ла” на пианото ще затрептят и ще издадат изпетия тон „ла”. Също така ще затрептят и струните, които съдържат изпетия тон като свой обертон. Обаче, господстващият тон, който ще се чуе от пианото в отговор, ще бъде „ла”. Този закон има приложение в много области на живота. Той може да се използва за обяснение на някои факти във възпитателната област. От този закон става ясно, колко важна е хармонията между душите на учител и ученик. Ако музикантът, който дава концерт, има публика, която го обича, той ще получи вдъхновение от нея. Това е вярно и за ораторите и учителите.
към текста >>

23. П л а н и н а т а - Боян Боев (1883 – 1963)

След завършване на вечерята изпяхме няколко песни, придружени от пиано и цигулка.
Имахме разговор с Учителя и след това общ обяд. Към 4 часа направихме обща молитва и поехме надолу. На връщане се спирахме на красиви полянки и Учителя винаги изказваше някои интересни мисли. Пред нас се простираха Софийското поле, Стара планина, Плана, Лозенските възвишения. Като се върнахме на Изгрева, както винаги ни чакаше картофена супа в малкия салон. След завършване на вечерята изпяхме няколко песни, придружени от пиано и цигулка. Всички лица бяха освежени от планината, излъчваха бодрост и светлина и малко бяха изгорели от слънцето. Стана въпрос за значението на екскурзиите в планината. Учителя каза: - Планинските места са пълни с енергии. Те са благословеше.
към текста >>

24. Екскурзия на Витоша на 23 юли 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

След вечерята обикновено изпяваме няколко песни и някои музиканти изпълняват кратка музикална програма на цигулка или пиано.
По-дълбоките причини създават условия за проява на тези неща. Днешната медицина лекува само следствията, а не причините. Традиция в живота на Братството е следното: След всяка екскурзия първата ни неотложна работа при връщане е преобличането и измиването на нозете с топла вода. След това се събираме заедно с Учителя в малкия салон, а лятно време на външните маси на братска вечеря с картофена супа. След вечерята обикновено изпяваме няколко песни и някои музиканти изпълняват кратка музикална програма на цигулка или пиано. След това обикновено започва разговор. На братската вечеря след днешната екскурзия в разговора Учителя каза между другото: - Хиляди пъти като се обезсърчиш и най-после кажеш: „Няма да я бъде", тогава ще дойде Истината и ще я постигнеш.
към текста >>

25. 01. ЕДИН ПРОЛЕТЕН ДЕН НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Към 10,30 часа Учителят влезе в салона и почна да свири на пианото нова, импровизирана в момента музика, проникната от мощна сила, която повдига душата към вечното и възвишеното.
— Най-близо е до Мене онзи, които чете Словото, което съм ви дал, защото тогава, той се свързва с Божествения Дух, Които е говорил чрез Мене. Четенето на беседите и лекциите значи е най-доброто средство за сближаване с Мен. — Вярата ви трябва да бъде детинска! Вие се печете тук на слънцето, но знаете ли колко много е спечелил всеки от вас, които е огряван така 1 час от слънчевите лъчи? — Равнява се все едно на една кола пълна до горе със злато. Към 10,30 часа Учителят влезе в салона и почна да свири на пианото нова, импровизирана в момента музика, проникната от мощна сила, която повдига душата към вечното и възвишеното. Постепенно се събират около Учителя доста ученици и свободните братя и сестри, музиканти с нотни листове и почват да нотират това, което Учителят свири. По едно време, той почна и да пее заедно със свиренето. Така се създаваха новите песни на Братството. При това, Учителят каза при един разговор върху музиката: "Ако някой иска да развие гласа си, нека при пеенето живо да си представя, че пее пред гениите на музиката и да направи вътрешна връзка с тези гении — техните музикални сили (съществата от невидимия свят) тогава ще се приемат и предават чрез него. Гласът му тогава коренно ще се измени, той ще се изпълни с вдъхновение и ще пее по съвсем нов начин.
към текста >>

26. 35. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

При пианото се упражнява новата песен „Сила, здраве е богатство".
35. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Красиви са разговорите с Учителя след лекцията. Тогава се създава особена атмосфера, която е в свръзка с предмета на току-що държаната лекция, в свръзка със състоянието на душите, с характера на момента, с обстановката и пр. Всичко там става импровизирано, непринудено, проникнато с една вътрешна красота и естественост. След сутринните упражнения ние сме отново в салона. При пианото се упражнява новата песен „Сила, здраве е богатство". Как се чувства вътрешната сила, творческата мощ на новата песен. Живо чувстваш как с вълните на тая песен се вливат в организма животворни струи от целия всемир и тия струи внасят в човека здраве, сила, живот, радост, свежест и желание за работа! Какво мощно средство е тая песен за обновяване на здравия и за лекуване на болния! Създадена е красива музикална атмосфера. Изпява се песента: „Давай, давай".
към текста >>

27. 50. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички сме при пианото в големия салон на Изгрева.
50. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА Всички сме при пианото в големия салон на Изгрева. Царува мълчание. Учителят свири. От начало музиката е тиха, после става бурна и след това пак утихва и става тържествена. Учителят свири нещо съвсем ново, в което се долавя пътят на душата: първите стъпки на възхода, мъчнотиите, противоречията и най- после разрешението — приближаването до върховете на светлината и свободата. След това Учителят почва да говори:
към текста >>

28. 51. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Днес сме пак в салона с Учителя около пианото.
51. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА Днес сме пак в салона с Учителя около пианото. Изпяваме няколко песни. После Учителят изпълнява няколко импровизации на пианото. След свиренето на Учителя късо мълчание. Всички сме потопени в тъй създадената музикална атмосфера, вслушани в музиката, която слиза в душите ни. Подема се разговор за музиката.
към текста >>

После Учителят изпълнява няколко импровизации на пианото.
51. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА Днес сме пак в салона с Учителя около пианото. Изпяваме няколко песни. После Учителят изпълнява няколко импровизации на пианото. След свиренето на Учителя късо мълчание. Всички сме потопени в тъй създадената музикална атмосфера, вслушани в музиката, която слиза в душите ни. Подема се разговор за музиката. Учителят казва: — У нисшите животни музиката се изразява механически. Напр.
към текста >>

29. За магнетизма - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж Учителя с много братя и сестри беше при пианото.
Има едно състояние, при което може да пресечете млякото. Там, дето има живот, има магнетизъм. Магнетизмът е проводник на живота. А животът е носител на любовта. Животът е носител и на магнетизма. Веднъж Учителя с много братя и сестри беше при пианото. Той свиреше. Почна разговор за музиката. Учителя между другото в този разговор каза: Като бях студент, даде се от студентите концерт и един професор ме покани да изсвиря нещо на цигулка. Аз свирих импровизация пред самата публика.
към текста >>

30. Екскурзия до Мусала - Боян Боев (1883 – 1963)

Пианото, на което свириш, е хубаво, и нотите, и те са хубави.
Тази вечер считайте, като че имате любовта, понеже я имате. Тепърва има да учите науката на любовта. Имате да учите всички видове нейни запалки. Считайте, че имате любов. Ти имаш любов, но не си я проявил. Пианото, на което свириш, е хубаво, и нотите, и те са хубави. Те представляват някоя хубава симфония или ария. Но ние не можем да свирим добре на пиано. Коя е идеята в този пример? Бог е създал хубаво природата. И каквото е написал в нея, е хубаво.
към текста >>

Но ние не можем да свирим добре на пиано.
Имате да учите всички видове нейни запалки. Считайте, че имате любов. Ти имаш любов, но не си я проявил. Пианото, на което свириш, е хубаво, и нотите, и те са хубави. Те представляват някоя хубава симфония или ария. Но ние не можем да свирим добре на пиано. Коя е идеята в този пример? Бог е създал хубаво природата. И каквото е написал в нея, е хубаво. И ако на някого не върви в живота, причината не е в природата, а в него. В любовта имаш едно състояние, при което ти си доволен и от най-малкото, което получаваш.
към текста >>

31. За музиката - Боян Боев (1883 – 1963)

Към 10 часа преди обяд Учителя слезе от горе, от стаята си, влезе в големия салон, отиде при пианото и започна да свири нещо бавно и тържествено, съвсем вглъбен в себе си.
ЗА МУЗИКАТА Изгрев, 24 февруари 1955 г. Любезни брат, Този път желая да ви изложа един разговор с Учителя върху музиката. Към 10 часа преди обяд Учителя слезе от горе, от стаята си, влезе в големия салон, отиде при пианото и започна да свири нещо бавно и тържествено, съвсем вглъбен в себе си. Скоро доста братя и сестри, като чуха, че свири, отидоха в салона и най-тихо седнаха на столовете около него. След това почна непринуден разговор между нас и Учителя, който ще ви изложа: Хората изгубиха истинската музика, когато излязоха от рая. Вие имате едно лошо разположение, изпейте някоя песен и вижте дали ще се смени състоянието ви или не. Ако не се смени, не сте пели добре, ако се смени, пели сте добре.
към текста >>

Учителя изсвири на пианото и изпя следните думи: „Малко цветенце, знаеш ли колко си ценно за моята душа?
Те са свещени песни. Трудно е да се снемат песните от горе, от невидимия свят, като например песните : ,Аин фаси“, „Киамет“, „Вехади“, „Венир-Бенир“, „Фирфюр-фен“, „Махар Бену“, „В начало бе Словото“, „Имаше человек“ и пр. В бъдеще тези песни ще се разработват в големи, капитални съчинения. Сега да изкараме от Изгрева добри, даровити певци, свирци. Песента „Там далече“ може да се разшири и да стане цяла опера. Учителя изсвири на пианото и изпя следните думи: „Малко цветенце, знаеш ли колко си ценно за моята душа? Аз те посадих и те отгледах с моята любов! “ После изпя друга песен с нови думи: ,Аз съм малкото кокиче, Бог ми даде бяла дреха и ме остави на планината, да се уча.“ Нашата музика един ден ще бъде достъпна, ще бъде разширена и ще бъде разпространена в света. Тя носи такива нови елементи, които засега не може да се асимилират.
към текста >>

32. По стъпките на Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Сестра Мария Тодорова изсвири няколко песни от Учителя на пиано, а брат Асен Арнаудов изсвири песни от Учителя на арфа.
Съборът мина много тържествено. И тук се чувствуваше присъствието на Учителя и на Светлите братя. През трите дни на Събора имаше концерти. Първият концерт се състоя на 27 вечерта. На него се изпълниха песни от Учителя от певиците Лиляна Табакова и Емилия Михайловска. Сестра Мария Тодорова изсвири няколко песни от Учителя на пиано, а брат Асен Арнаудов изсвири песни от Учителя на арфа. На втория концерт новосформираният малък оркестър на Филип Стоицев изпълни пак песни от Учителя. Имаше и други номера. А третият концерт се състоя на 29-и вечерта на полянката. Тук между другото се прочете протоколът на събранието на ръководителите. Както на езерата, така и на събора всички бяха обновени, освежени, с нова светлина и нови идеи за работа.
към текста >>

33. Живот, посветен на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Към 10.30 часа Учителя слезе от стаята си, влезе в големия салон, седна на пианото и почна да свири.
Той е спечелил за един час такова богатство, което е равно на една кола, натоварена догоре със злато на кюлчета. Учителя стана, понеже дойдоха и му казаха, че са дошли гости от града, които желаят да говорят с него. Той отиде в гостната стая, където ги прие. След като прие още няколко души, той се прибра горе. Всичко утихна на Изгрева. Към 10.30 часа Учителя слезе от стаята си, влезе в големия салон, седна на пианото и почна да свири. Музиката, която излизаше изпод пръстите му, беше съвсем нова, импровизирана в момента, но проникната от мощ и сила, които повдигаха душата към вечното и възвишеното. Постепенно около Учителя се събраха доста ученици. Преди всичко дойдоха доста от свободните братя и сестри-музиканти с нотни листове и почнаха да нотират това, което той свиреше. По едно време Учителя почна да пее едновременно със свиренето. Така се създаде нова песен с текст и музика.
към текста >>

34. 62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Кисьова, една наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано и имаше дар за композиране.
Госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз. По това време Учителя сдържано, но сериозно изчакваше резултат. Най-после започнах работа в салона по физкултура при това училище. Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Много често и майки на децата идваха да гледат. Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Кисьова, една наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано и имаше дар за композиране. След около месец упражнения учениците усвоиха Паневритмията отлично. Сега оставаше да поканим министър Йоцов и началника по физкултура, за да видят упражненията. За този случай увеличих състава на музикантите с кларнетист, цигулар и китарист. В уречения ден дойде само началника. Когато след това казах на Лулчев, че само началникът е дошъл, той каза: „Страхливец!
към текста >>

35. 25. Основите на новото общество, 5 ноември 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Трябва едно общество, което да акордира хората, както се акордира едно пиано.
Тя знае, че има само един господар, който е Бог. А като чуе за втори, веднага замисля да го премахне. И всички противоречия, и в колективния и в индивидуалния живот на хората, произтичат от стълкновението на тези две тенденции в живота, от стълкновението между господари и слуги. И всички болести в човека се раждат от това вътрешно психологическо стълкновение. Сега трябва да се образува едно общество, което да хармонизира хората в съвременния живот. Трябва едно общество, което да акордира хората, както се акордира едно пиано. Законът и методът на акордирането е следният: когато на даден човек му липсва нещо, което прави живота му анормален, той трябва да намери един друг човек, който има добре и хармонично развита тази дарба или способност да акордира и той да положи ръцете си върху главата му на онова място, където се намира центъра на тази способност. И като концентрира ума си, да държи така половин час ръцете си. По този начин той ще предаде от своята енергия , която ще събуди към дейност съответната способност и в другия. Всеки може да провери този закон. В туй отношение, когато си търсите приятел, то намерете такъв, който да има развити качества и способности, които вие нямате, за да се допълните и да можете да предадете един на друг нещо.
към текста >>

36. По-високото съзнание - Влад Пашов (1902- 1974)

Например когато свирите на цигулка или на пиано, ако нямате учител, който да ви ръководи, нищо не можете да научите.
• 146 • По-високото съзнание. Докато не дойде едно високо съзнание да ви ръководи, вие нищо не може да направите. Например когато свирите на цигулка или на пиано, ако нямате учител, който да ви ръководи, нищо не можете да научите. Най-напред той ще ви запознае с имената и местата на тоновете по клавишите или по струните на цигулката. В случая учителят или професорът е по-високото съзнание, което ви учи и води в пътя на музиката. Същото нещо е и в Пътя на Живота, в Пътя на ученичеството.
към текста >>

37. 17-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Запример, когато свирите на цигулка или на пиано, ако нямате учител, който да ви ръководи, вие не можете да учите.
С чужд ум не може да се мисли. С чуждо сърце не може да се чувствува, с чужда воля не може да се действува. Ще чувствувате с вашето сърце, ще мислите с вашия ум, ще действувате с вашата воля. 5. Ученикът и Възвишените Същества. Докато не дойде едно по-високо съзнание да ви ръководи, вие нищо не можете да направите. Запример, когато свирите на цигулка или на пиано, ако нямате учител, който да ви ръководи, вие не можете да учите. Той ще ви запознае с местата и имената на тоновете по клавишите или струните на цигулката. В случая, учителят или професорът е по-високото съзнание, което ви учи и води в пътя на музиката. Голяма е разликата между онзи, който знае да свири и онзи, който не знае. 6. Идеите, мислите и енергиите се предават чрез контакт. Светлите мисли и идеи влизат в ума на човека чрез докосването на някое светло Същество до неговия ум.
към текста >>

38. БЕШЕ МАЙ! - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

В салона пред пианото няколко приятели оживено разговаряха и спореха.
БЕШЕ МАЙ! Чуден, дивен май! Целият Изгрев ухаеше ... Навсякъде цветя. Пролетна симфония и красота! Слънцето щедро сипеше своите следобедни лъчи и нежни виолетови воали хвърляха прозрачна сянка над цъфналите лехи, по цветята. В салона пред пианото няколко приятели оживено разговаряха и спореха. Аз бях дала среща на една приятелка в салона и чаках. Не след дълго вратата се отвори. С леки стъпки влезе Учителя, и разположен, се отправи към групата. Зарадвани от приятната изненада, приятелите го посрещнаха радушно. Незабелязано се приближих и аз до тях.
към текста >>

39. ЧУДНО КАТО СЪН - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Той запали лампата, седна пред пианото и настрои цигулката си.
Имаше време до беседата и аз бих могла да подремя малко. Червени пламъчета изскачаха от дупчиците на вратата на печката. Те пръскаха игриви светлинки по столовете в тъмния салон и като невидими същества тайнствено говореха в нощта. Беше ми топло и приятно, но след няколко минути, а може би и час, не зная точно, стана и чудно. Вратата на салона се отвори и Учителя, с цигулка в ръка, премина между двата реда столове и се качи на подиума. Той запали лампата, седна пред пианото и настрои цигулката си. Стреснах се при мисълта, че ще ме види и мигновено клекнах зад печката. Той започна да свири на цигулката. Свиреше чудно, прекрасно, неземно. Всеки тон звучеше живо, сочно, магически. Гледах, слушах и не вярвах на ушите си.
към текста >>

Накрая Учителя взе няколко акорда на пианото, затвори го, загаси светлината и излезе.
Всеки тон звучеше живо, сочно, магически. Гледах, слушах и не вярвах на ушите си. Извадих една топлийка от ревера си и убодох пръста си. Заболя ме. Не сънувах: цялото това чудо беше реалност, чудна като сън! Накрая Учителя взе няколко акорда на пианото, затвори го, загаси светлината и излезе. През това време, клекнала, обикалях около печката, за да не ме види. И за мое спокойствие, този, който виждаше от разстояние, се направи, че не ме вижда. Когато вратата се затвори и останах сама, седнах отново на стола. Чудните тонове на неговата цигулка продължаваха да звучат и да вълнуват душата ми. Не задрямах до сутринта.
към текста >>

40. МОЕТО ПИАНО - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

МОЕТО ПИАНО
МОЕТО ПИАНО Преди преселването ни от Варна в София, между многото неща продадохме и пианото. В столицата от време на време свирех на пианата на мои приятелки и лелеех надеждата, че един ден ще имам пак мое собствено. Минаха години. Бях млада и работех с ентусиазъм. Издадох ръководство за детски учителки, брат ми и сестра ми завършиха училище, взеха хляба в ръцете си и аз можех да скътам пари за едно пиано.
към текста >>

Преди преселването ни от Варна в София, между многото неща продадохме и пианото.
МОЕТО ПИАНО Преди преселването ни от Варна в София, между многото неща продадохме и пианото. В столицата от време на време свирех на пианата на мои приятелки и лелеех надеждата, че един ден ще имам пак мое собствено. Минаха години. Бях млада и работех с ентусиазъм. Издадох ръководство за детски учителки, брат ми и сестра ми завършиха училище, взеха хляба в ръцете си и аз можех да скътам пари за едно пиано. Това бе времето, когато изселваха евреите.
към текста >>

Издадох ръководство за детски учителки, брат ми и сестра ми завършиха училище, взеха хляба в ръцете си и аз можех да скътам пари за едно пиано.
МОЕТО ПИАНО Преди преселването ни от Варна в София, между многото неща продадохме и пианото. В столицата от време на време свирех на пианата на мои приятелки и лелеех надеждата, че един ден ще имам пак мое собствено. Минаха години. Бях млада и работех с ентусиазъм. Издадох ръководство за детски учителки, брат ми и сестра ми завършиха училище, взеха хляба в ръцете си и аз можех да скътам пари за едно пиано. Това бе времето, когато изселваха евреите. Те масово продаваха своите вещи на безценица. - Изплакано пиано не ти трябва да вземаш - ми каза Учителя. Случи се така, че в една търговска къща лесно намерих хубаво пиано и първата ми мисъл беше да попитам Учителя, да го взема ли и къде да го поставя.
към текста >>

- Изплакано пиано не ти трябва да вземаш - ми каза Учителя.
Минаха години. Бях млада и работех с ентусиазъм. Издадох ръководство за детски учителки, брат ми и сестра ми завършиха училище, взеха хляба в ръцете си и аз можех да скътам пари за едно пиано. Това бе времето, когато изселваха евреите. Те масово продаваха своите вещи на безценица. - Изплакано пиано не ти трябва да вземаш - ми каза Учителя. Случи се така, че в една търговска къща лесно намерих хубаво пиано и първата ми мисъл беше да попитам Учителя, да го взема ли и къде да го поставя. Последният въпрос беше много важен, защото по това време самата аз живеех при една сестра, в една малка къщичка на Изгрева, а работех в центъра на града, в една опитна детска градина, където често идваха гости и изнасяхме показни лекции. Родителите ми пък живееха на другия край на града, а аз бях в преговори за наемане на една къща за цялото семейство, близо до детската градина, където работех. Ето защо се обърнах към Учителя.
към текста >>

пиано и първата ми мисъл беше да попитам Учителя, да го взема ли и къде да го поставя.
Издадох ръководство за детски учителки, брат ми и сестра ми завършиха училище, взеха хляба в ръцете си и аз можех да скътам пари за едно пиано. Това бе времето, когато изселваха евреите. Те масово продаваха своите вещи на безценица. - Изплакано пиано не ти трябва да вземаш - ми каза Учителя. Случи се така, че в една търговска къща лесно намерих хубаво пиано и първата ми мисъл беше да попитам Учителя, да го взема ли и къде да го поставя. Последният въпрос беше много важен, защото по това време самата аз живеех при една сестра, в една малка къщичка на Изгрева, а работех в центъра на града, в една опитна детска градина, където често идваха гости и изнасяхме показни лекции. Родителите ми пък живееха на другия край на града, а аз бях в преговори за наемане на една къща за цялото семейство, близо до детската градина, където работех. Ето защо се обърнах към Учителя. Той недвусмислено ми отговори: - Рекох, занеси го при майка си.
към текста >>

И спокойна, че съм питала Учителя и един вид с негово съгласие, пренесох пианото в училището.
- При майка ми, но аз почти не стоя в къщи и кой ще свири там на него? - упорствах и му обяснявах аз, в своето невежество. - Рекох, занеси го при майка си - за четвърти път ми каза той, все тъй благо. - Много е далеко, Учителю, а аз искам да вложа повече музика в работата си с децата - настоявах на своето, без да си давам сметка, че напразно го питам, щом имам вече установено мнение по въпроса. - Е, може и в училището - снизходително каза Учителя, без да повиши тон. И спокойна, че съм питала Учителя и един вид с негово съгласие, пренесох пианото в училището. Това беше през есента на 1942 година. През годината водих идеално занятия с децата. Говорех им не само с думи, но и с акорди и мелодии. Пианото ми беше най-скъпото притежание и го считах за благословено и неприкосновено. И когато на следната година настанаха тревожни дни и чужди самолети запрелитаха над страната, аз занесох в училището при пианото си всички мои ценни неща: книги, ръкописи и дори един чифт нови, сини обувки.
към текста >>

Пианото ми беше най-скъпото притежание и го считах за благословено и неприкосновено.
- Е, може и в училището - снизходително каза Учителя, без да повиши тон. И спокойна, че съм питала Учителя и един вид с негово съгласие, пренесох пианото в училището. Това беше през есента на 1942 година. През годината водих идеално занятия с децата. Говорех им не само с думи, но и с акорди и мелодии. Пианото ми беше най-скъпото притежание и го считах за благословено и неприкосновено. И когато на следната година настанаха тревожни дни и чужди самолети запрелитаха над страната, аз занесох в училището при пианото си всички мои ценни неща: книги, ръкописи и дори един чифт нови, сини обувки. Въздушните тревоги зачестиха и бяха последвани от бомбардировки над града. Сутринта на 10 януари 1944 г. се отбих в училището, въпреки че децата бяха във ваканция. Посвирих на пианото и още веднаж се възхитих от хубавия му тон.
към текста >>

И когато на следната година настанаха тревожни дни и чужди самолети запрелитаха над страната, аз занесох в училището при пианото си всички мои ценни неща: книги, ръкописи и дори един чифт нови, сини обувки.
И спокойна, че съм питала Учителя и един вид с негово съгласие, пренесох пианото в училището. Това беше през есента на 1942 година. През годината водих идеално занятия с децата. Говорех им не само с думи, но и с акорди и мелодии. Пианото ми беше най-скъпото притежание и го считах за благословено и неприкосновено. И когато на следната година настанаха тревожни дни и чужди самолети запрелитаха над страната, аз занесох в училището при пианото си всички мои ценни неща: книги, ръкописи и дори един чифт нови, сини обувки. Въздушните тревоги зачестиха и бяха последвани от бомбардировки над града. Сутринта на 10 януари 1944 г. се отбих в училището, въпреки че децата бяха във ваканция. Посвирих на пианото и още веднаж се възхитих от хубавия му тон. Дадоха тревога.
към текста >>

Посвирих на пианото и още веднаж се възхитих от хубавия му тон.
Пианото ми беше най-скъпото притежание и го считах за благословено и неприкосновено. И когато на следната година настанаха тревожни дни и чужди самолети запрелитаха над страната, аз занесох в училището при пианото си всички мои ценни неща: книги, ръкописи и дори един чифт нови, сини обувки. Въздушните тревоги зачестиха и бяха последвани от бомбардировки над града. Сутринта на 10 януари 1944 г. се отбих в училището, въпреки че децата бяха във ваканция. Посвирих на пианото и още веднаж се възхитих от хубавия му тон. Дадоха тревога. Станах, огледах спокойно стаята и бързо излязох. Мама беше болна и сама, и трябваше да бързам за вкъщи. Стигнах точно навреме - една или две минути преди започване на бомбардировката. Целеха центъра на града и бе наистина ужасно.
към текста >>

Помолих ги да отидат до училището, да преместят пианото до вътрешната стена и да го покрият с големия килим.
Целеха центъра на града и бе наистина ужасно. Опожариха го. Вечерта - нова тревога и още по-тежка бомбардировка. Решихме и ние да се изселим временно в някое село. Прибрах и опаковах багажа, а брат ми и по-малката ми сестра отидоха да си вземат заплатите. Помолих ги да отидат до училището, да преместят пианото до вътрешната стена и да го покрият с големия килим. Вечерта брат ми и сестра ми се извиниха, че не са имали време да отидат до училището и да се погрижат за пианото. Бях много недоволна от невниманието им. На следващата сутрин тръгнахме към гарата и се качихме на първия заминаващ влак. Там всички разказваха случки от последните две много тежки бомбардировки над града. Някой точно зад мене каза:
към текста >>

Вечерта брат ми и сестра ми се извиниха, че не са имали време да отидат до училището и да се погрижат за пианото.
Опожариха го. Вечерта - нова тревога и още по-тежка бомбардировка. Решихме и ние да се изселим временно в някое село. Прибрах и опаковах багажа, а брат ми и по-малката ми сестра отидоха да си вземат заплатите. Помолих ги да отидат до училището, да преместят пианото до вътрешната стена и да го покрият с големия килим. Вечерта брат ми и сестра ми се извиниха, че не са имали време да отидат до училището и да се погрижат за пианото. Бях много недоволна от невниманието им. На следващата сутрин тръгнахме към гарата и се качихме на първия заминаващ влак. Там всички разказваха случки от последните две много тежки бомбардировки над града. Някой точно зад мене каза: - И училището, онова до църквата „Св.
към текста >>

Един мъж се изправи с табла в ръка пред нашия товарен вагон и когато аз почти щях да се разплача за разрушеното пиано, чу се детски плач зад мен и една женска ръка се пресегна зад мен към таблата и взе хляб и чаша мляко.
Изслушах всичко това и се обърнах към семейството си. Всички ме гледаха и очакваха да видят как ще понеса новината. Брат ми и сестра ми вечерта ходили до училището и видели всичко това, но нямали кураж да ми го съобщят. В този момент влакът спря на гара Мездра. Местните жители ни посрещнаха с храна. Един мъж се изправи с табла в ръка пред нашия товарен вагон и когато аз почти щях да се разплача за разрушеното пиано, чу се детски плач зад мен и една женска ръка се пресегна зад мен към таблата и взе хляб и чаша мляко. - Не сме яли два дни, затова плаче - обясняваше майката. Вляво от мене много възрастна, слаба жена с трепереща ръка поднасяше чаша вода към изсъхналите си и попукани устни. А аз щях да плача за загубата на едно пиано! „Занапред ще стана образцова учителка на село, без пиано", мина ми през ума.
към текста >>

А аз щях да плача за загубата на едно пиано!
Местните жители ни посрещнаха с храна. Един мъж се изправи с табла в ръка пред нашия товарен вагон и когато аз почти щях да се разплача за разрушеното пиано, чу се детски плач зад мен и една женска ръка се пресегна зад мен към таблата и взе хляб и чаша мляко. - Не сме яли два дни, затова плаче - обясняваше майката. Вляво от мене много възрастна, слаба жена с трепереща ръка поднасяше чаша вода към изсъхналите си и попукани устни. А аз щях да плача за загубата на едно пиано! „Занапред ще стана образцова учителка на село, без пиано", мина ми през ума. „Не условията правят човека, а човекът - условията! " Със спокоен глас, смело попитах брат си, защо не ми е казал всичко това още вчера. Той ми обясни, че не е посмял да ми каже, че само капака на пианото видял, изхвърлен на двора.
към текста >>

„Занапред ще стана образцова учителка на село, без пиано", мина ми през ума.
Един мъж се изправи с табла в ръка пред нашия товарен вагон и когато аз почти щях да се разплача за разрушеното пиано, чу се детски плач зад мен и една женска ръка се пресегна зад мен към таблата и взе хляб и чаша мляко. - Не сме яли два дни, затова плаче - обясняваше майката. Вляво от мене много възрастна, слаба жена с трепереща ръка поднасяше чаша вода към изсъхналите си и попукани устни. А аз щях да плача за загубата на едно пиано! „Занапред ще стана образцова учителка на село, без пиано", мина ми през ума. „Не условията правят човека, а човекът - условията! " Със спокоен глас, смело попитах брат си, защо не ми е казал всичко това още вчера. Той ми обясни, че не е посмял да ми каже, че само капака на пианото видял, изхвърлен на двора. Настанихме се в с. Търнава.
към текста >>

Той ми обясни, че не е посмял да ми каже, че само капака на пианото видял, изхвърлен на двора.
А аз щях да плача за загубата на едно пиано! „Занапред ще стана образцова учителка на село, без пиано", мина ми през ума. „Не условията правят човека, а човекът - условията! " Със спокоен глас, смело попитах брат си, защо не ми е казал всичко това още вчера. Той ми обясни, че не е посмял да ми каже, че само капака на пианото видял, изхвърлен на двора. Настанихме се в с. Търнава. Селяните бяха много мили и състрадателни. Още на третия ден започнах работа с децата. Към края на януари се завърнах в София, за още багаж и за да видя Учителя, който, както научих, се бе евакуирал в с. Мърчаево, много близо до столицата.
към текста >>

Действително, видях капака на пианото, захвърлен на двора, а цялата половина на сградата - разрушена.
Към края на януари се завърнах в София, за още багаж и за да видя Учителя, който, както научих, се бе евакуирал в с. Мърчаево, много близо до столицата. Влакът спря на централната гара в 5.00 ч. след обед. Беше почти тъмно, когато стигнах до училището. Действително, видях капака на пианото, захвърлен на двора, а цялата половина на сградата - разрушена. На едно от стъпалата на стълбата, водеща към моята стая, видях разтворена книга. Вятърът отваряше и затваряше листата и. Взех я. Беше „Учителят за възпитанието". Почудих се, как само тази книга бе останала незасегната от разрушението наоколо и я поставих в чантата си.
към текста >>

- Какво стана с пианото?
През града беше тъжно, тъмно, страшно, но като минахме Княжево, кончето пое нагоре по шосето и снежинки започнаха да танцуват с чудна красота. Сърцето ми тупаше, че щях да видя Учителя. Към обед, ето ни пред къщата на брат Темелко. Слязох от шейната и направо по стълбата - при Учителя. Един от първите му въпроси беше: - Какво стана с пианото? - Е, на парчета е, Учителю. Всичко е под тухлите. Обясних как всичко е разрушено от детонацията на бомбата, паднала на двора, точно до стената на моята стая. - Рекох, съберете му частите - пак кротко каза Учителя.
към текста >>

Сега пианото нямаше да бъде разрушено.
Погледнах го недоверчиво. Какво ли си мисли? Той няма представа какво е в града. За какви части ми говори! - О, Учителю, ако Ви бях послушала навреме! Сега пианото нямаше да бъде разрушено. Учителя нищо не възрази и вместо да потвърди моето непо-слушание, спокойно повтори: - Рекох, прибери му частите. След една седмица се върнах обратно в село, но през февруари отново дойдох в София. И всеки път, когато отивах в Мърчаево да видя Учителя, той ме питаше дали съм събрала частите на пианото. Обикалях училището, но пиано нямаше - само развалини. Когато дойдох за трети път в София, през март, стоях повече дни и срещах по-често Учителя, и дори преспах веднаж в Мърчаево.
към текста >>

И всеки път, когато отивах в Мърчаево да видя Учителя, той ме питаше дали съм събрала частите на пианото.
За какви части ми говори! - О, Учителю, ако Ви бях послушала навреме! Сега пианото нямаше да бъде разрушено. Учителя нищо не възрази и вместо да потвърди моето непо-слушание, спокойно повтори: - Рекох, прибери му частите. След една седмица се върнах обратно в село, но през февруари отново дойдох в София. И всеки път, когато отивах в Мърчаево да видя Учителя, той ме питаше дали съм събрала частите на пианото. Обикалях училището, но пиано нямаше - само развалини. Когато дойдох за трети път в София, през март, стоях повече дни и срещах по-често Учителя, и дори преспах веднаж в Мърчаево. - Рекох, прибери частите на пианото - ми каза той неколко-кратно, все така спокойно. Досрамя ме и реших да опитам да прибера каквото успея да намеря. Отидох до училището и, за мое учудване, намерих извадени от развалините клавиатурата и педалите на пианото.
към текста >>

Обикалях училището, но пиано нямаше - само развалини.
- О, Учителю, ако Ви бях послушала навреме! Сега пианото нямаше да бъде разрушено. Учителя нищо не възрази и вместо да потвърди моето непо-слушание, спокойно повтори: - Рекох, прибери му частите. След една седмица се върнах обратно в село, но през февруари отново дойдох в София. И всеки път, когато отивах в Мърчаево да видя Учителя, той ме питаше дали съм събрала частите на пианото. Обикалях училището, но пиано нямаше - само развалини. Когато дойдох за трети път в София, през март, стоях повече дни и срещах по-често Учителя, и дори преспах веднаж в Мърчаево. - Рекох, прибери частите на пианото - ми каза той неколко-кратно, все така спокойно. Досрамя ме и реших да опитам да прибера каквото успея да намеря. Отидох до училището и, за мое учудване, намерих извадени от развалините клавиатурата и педалите на пианото. След два дни отидох отново и намерих и задната му част, с лирата и няколко дъски.
към текста >>

- Рекох, прибери частите на пианото - ми каза той неколко-кратно, все така спокойно.
Учителя нищо не възрази и вместо да потвърди моето непо-слушание, спокойно повтори: - Рекох, прибери му частите. След една седмица се върнах обратно в село, но през февруари отново дойдох в София. И всеки път, когато отивах в Мърчаево да видя Учителя, той ме питаше дали съм събрала частите на пианото. Обикалях училището, но пиано нямаше - само развалини. Когато дойдох за трети път в София, през март, стоях повече дни и срещах по-често Учителя, и дори преспах веднаж в Мърчаево. - Рекох, прибери частите на пианото - ми каза той неколко-кратно, все така спокойно. Досрамя ме и реших да опитам да прибера каквото успея да намеря. Отидох до училището и, за мое учудване, намерих извадени от развалините клавиатурата и педалите на пианото. След два дни отидох отново и намерих и задната му част, с лирата и няколко дъски. Дело на отбраната. Наех кола, натоварихме всички намерени части и ги откарах у дома, както Учителя ми бе казал преди две години.
към текста >>

Отидох до училището и, за мое учудване, намерих извадени от развалините клавиатурата и педалите на пианото.
И всеки път, когато отивах в Мърчаево да видя Учителя, той ме питаше дали съм събрала частите на пианото. Обикалях училището, но пиано нямаше - само развалини. Когато дойдох за трети път в София, през март, стоях повече дни и срещах по-често Учителя, и дори преспах веднаж в Мърчаево. - Рекох, прибери частите на пианото - ми каза той неколко-кратно, все така спокойно. Досрамя ме и реших да опитам да прибера каквото успея да намеря. Отидох до училището и, за мое учудване, намерих извадени от развалините клавиатурата и педалите на пианото. След два дни отидох отново и намерих и задната му част, с лирата и няколко дъски. Дело на отбраната. Наех кола, натоварихме всички намерени части и ги откарах у дома, както Учителя ми бе казал преди две години. Преди да се върна в село, казах на Учителя за стореното. Той се зарадва, но не каза нищо.
към текста >>

Когато се завърнахме от евакуацията и нормалният живот на града се възстанови, един майстор сглоби и поправи пианото.
След два дни отидох отново и намерих и задната му част, с лирата и няколко дъски. Дело на отбраната. Наех кола, натоварихме всички намерени части и ги откарах у дома, както Учителя ми бе казал преди две години. Преди да се върна в село, казах на Учителя за стореното. Той се зарадва, но не каза нищо. Когато се завърнахме от евакуацията и нормалният живот на града се възстанови, един майстор сглоби и поправи пианото. То и сега е при мен, и на него свиря песните на Учителя. Колко малко съм го познавала!
към текста >>

41. СЪДЪРЖАНИЕ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Моето пиано..................................................53
Един свещен час.................... .............................44 За Бога така се работи!.........................................46 Елегантната масичка...........................................48 Учителя лекуваше по чуден начин.................................49 Библията.....................................................50 Моето пиано..................................................53 Той виждаше и надалече.........................................57 Новият човек..................................................59 Последната ми среща с Учителя..................................60 Послесловие...................................................63
към текста >>

42. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Не е необходимо, но приятно и полезно е детската градина да разполага с пиано или радио, цигулка, грамофон, хармониум, акордеон или поне мундхармоника.
Госпожа проф. Байер, ръководителка по ритмично обучение при Монтесоровия дом в Халерау има специална система за ритмично възпитание на детето. Проф. Байер твърди, че чрез специални ритмични упражнения можем да развием у детето самостоятелност, усет към музиката, сетивност и обща пластичност. Крайно време е да приложим повече ритъм и музика при работата си с децата. Голямо предимство е учителката да си служи с някакъв музикален инструмент при работа. Не е необходимо, но приятно и полезно е детската градина да разполага с пиано или радио, цигулка, грамофон, хармониум, акордеон или поне мундхармоника. Колкото се отнася до материала за ритмични игри, ще го намерим в изобилие всред природата. Волното летене на птичките, веселата игра на пеперудките, романтичната песен на морето, припевът на гората и танцът на падащите листенца, звънът на дъждовните капки, веселият смях на белите снежинки, златният танец на небесните звездици, Слънчо и пробуждащата се земя, веселата игра на щастливите цветенца в градината и т. н. — много примери можем да вземем направо от природата. Нека се стремим да се слеем с музиката и ритъма на това велико сърце, наречено Природа, което е неизчерпаем извор на енергия и живот. Природата е движение, нека й подражаваме, нека се стараем да се движим с нейното темпо!
към текста >>

Всяко дете спокойно прибира работата, играта или рисунката си и сяда на столчето около учителката — в кръг пред пианото или в къта за приказки.
" Почти час децата се занимават свободно, едни рисуват, други пътуват, трети изрязват и пр. Но преди да се наруши дисциплината, което е и знак за умора, редно е да сменим заниманията. Напомняме поотделно да привършват. Минават се няколко минути и засвирваме или запяваме установената мелодия за прибиране. Всяко дете спокойно прибира работата, играта или рисунката си и сяда на столчето около учителката — в кръг пред пианото или в къта за приказки. Избираме дежурни, които да проверят реда на стаята, чистотата и сервиране на закуската, а с всички останали пеем, даваме оценка на всичко изработено и планираме работата за другия ден. След това с ритмични движения, като птички, пеперудки, зайчета, снежинки и др. т., излизаме за 10—15 минути на двора, да потичаме на воля, да бъдем свободни. При даден знак или песен всички деца се събират и спокойно, без редица, но с ред измиват ръцете си и всеки сяда пред сложената закуска. Ако случайно трябва да се чака, ще пеем, ще слушаме музиката или тихо ще си приказваме.
към текста >>

През време на хранене може да имаме тих разговор за красиви неща, разнообразен с музика от грамофон, радио или пиано.
След това с ритмични движения, като птички, пеперудки, зайчета, снежинки и др. т., излизаме за 10—15 минути на двора, да потичаме на воля, да бъдем свободни. При даден знак или песен всички деца се събират и спокойно, без редица, но с ред измиват ръцете си и всеки сяда пред сложената закуска. Ако случайно трябва да се чака, ще пеем, ще слушаме музиката или тихо ще си приказваме. Преди започване на закуската не е излишно едноминутно мълчание или молитвичка — за тониране, концентрация и благодарност. През време на хранене може да имаме тих разговор за красиви неща, разнообразен с музика от грамофон, радио или пиано. След храненето всяко дете само измива и прибира прибора си. Следват общи игри, приказки, драматизация, стихотворения или ритмика. Завършваме деня също с музика-марш, подвижна игра, валс и др. подобни. Ето един обикновен ден, оцветен с музика. Но животът в детската градина или дом е достатъчно богат с всекидневното се разнообразие.
към текста >>

Палавият Жоро се доближава до отвореното пиано и посяга към клавишите.
Завършваме деня също с музика-марш, подвижна игра, валс и др. подобни. Ето един обикновен ден, оцветен с музика. Но животът в детската градина или дом е достатъчно богат с всекидневното се разнообразие. Всеки ден ни предлага редица нови случаи с богато музикални възможности за методична работа. Нима ще избегнем случая да приучим малките да слушат и разбират музика при разказване на приказки, придружени със свирене, свързвайки разказа с отделни музикални фрази? Палавият Жоро се доближава до отвореното пиано и посяга към клавишите. Другарчетата му го възпират, но той продължава да настоява. Намесих се аз: „Жоро, искаш ли да свириш? " — „Да, искам" — изненадано отговори детето. „Тогава седни на стола, а ние всички ще слушаме концерта ти." С усмивка на възторг и стеснение, с радостно вълнение, Жоро седна на стола пред пианото и заплъзга малките си пръстчета по белите клавиши. С явно удивление той следеше пеещите кокалчета.
към текста >>

„Тогава седни на стола, а ние всички ще слушаме концерта ти." С усмивка на възторг и стеснение, с радостно вълнение, Жоро седна на стола пред пианото и заплъзга малките си пръстчета по белите клавиши.
Нима ще избегнем случая да приучим малките да слушат и разбират музика при разказване на приказки, придружени със свирене, свързвайки разказа с отделни музикални фрази? Палавият Жоро се доближава до отвореното пиано и посяга към клавишите. Другарчетата му го възпират, но той продължава да настоява. Намесих се аз: „Жоро, искаш ли да свириш? " — „Да, искам" — изненадано отговори детето. „Тогава седни на стола, а ние всички ще слушаме концерта ти." С усмивка на възторг и стеснение, с радостно вълнение, Жоро седна на стола пред пианото и заплъзга малките си пръстчета по белите клавиши. С явно удивление той следеше пеещите кокалчета. Пожелаха да свирят и други деца. Посветихме половин час на музика. Свириха и други желаещи. На край поздравих всички за насърчение и запитах: „Жоро, искаш ли да свириш всеки ден?
към текста >>

На следния ден той дойде пръв, рисува и моделира, а преди да изсвиря сигнала, за прибиране, Жоро си прибра всичко и пръв седна до пианото.
" — беше отговорът. — „Ще запомниш ли това, което ще ти кажа? Запомни, Жоро, ако искаш да свириш всеки ден, ще трябва да идваш на време на училище. Никога да не закъсняваш, да работиш повече и всичко сам да си прибираш." Жоро кимна утвърдително, без да говори с думи. На следния ден той дойде пръв, рисува и моделира, а преди да изсвиря сигнала, за прибиране, Жоро си прибра всичко и пръв седна до пианото. И днес имахме концерт. Създадохме си навик всеки ден да завършваме с музика, а заедно с това неусетно Жоро стана изпълнителен. При друг случай малката Нина никога не се опитваше да рисува, боейки се, че не може, а нейните другарчета отдавна редяха една след друга рисунките си в ъгъла на изкуствата. Веднъж през време на оценката, забелязах, че тогава, когато всички се възхищаваха от творчеството си, Нина стои унила, с наведена глава. — Ти какво работи, Нина ?
към текста >>

43. Обзавеждане на детската градина - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Един музикален инструмент — пиано, хармониум, грамофон или радио — са идеално допълнение в детската градина.
Децата трябва да играят с по-големи кукли, с по-големи прибори и с по-едра покъщнина. Тук ще потърсим и пясъчника с пясък, а до него в ъгъла ще е и кофата с глина и дъски за работа. В един от ъглите има сандъчета на колелца с дървени тухлички и кубчинки за строеж. Под прозорците ще видим нисък шкаф с дидактически материали: рисувателна хартия, моливи, бои, пластелин, картони, моделчета, кутии, макари, ролки и др. В същата стая ще намерим място и за индивидуалните шкафчета, в които децата си поставят недовършените неща. Един музикален инструмент — пиано, хармониум, грамофон или радио — са идеално допълнение в детската градина. (Ако разполагаме с повече стаи, естествено че ще се справим умело). В трапезарията. Тук ще видим необходимите масички и столчета, които обикновено се пренасят от занималнята. В средата може да има кръгла маса с ваза и няколко журнали. Необходим е един шкаф за салфетките, покривките, чашите, четката и лопатката за трохи, таблите за кифли И др. т.
към текста >>

44. ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Има огромна зала с маси и столове, където се хранят, слушат беседите на Михаил, пеят, има и бяло пиано.
Има голяма книжарница, където се продават книгите на Михаил - навсякъде е неговия образ, с откраднатата брада, коса и бели дрехи като Учителя. Само погледът не лъже - не е този топъл и лъчист поглед на нашия мил Учител. На всяка книга дългото име и титли на Михаил, много по-могъщо от скромното име на Любимия ни Учител. Вътре в тези книги няма и дума за Учителя, а всичко е използвано от него. Продават още и разни кристали, картички и други неща. Има огромна зала с маси и столове, където се хранят, слушат беседите на Михаил, пеят, има и бяло пиано. Отпред на огромните стени има Пентаграм, триъгълници, картини на дъгата и др. много хубави табла. Има и уредба за слушане на музиката. Има и разни малки зали с пиана, където се преподаваха уроци на малки деца. Има и хор 120 души.
към текста >>

45. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Има един огромен салон, където се извършват церемониите, където се слушат беседите говорени от Михаил чрез касета и разбира се е украсена с много красиви картини, има триъгълници, има дъга, има Пентаграма, има и едно разкошно бяло пиано.
Всъщност това, което е създал Михаил, то няма нищо общо с Школата на Учителя, а още повече, пък абсолютно нищо общо с Неговата Велика Вътрешна Школа. Имението Бон Фен е огромно. Това представляват много хектари земя с разкошни градини, овощна и зеленчукова градина, за която се грижат последователи на тази група на Михаил. Всъщност вътре има много сгради, има и един хотел, където бяха настанени българите. Има и разкошна книжарница, където се продават всичките тези книги и томове на Михаил, но там няма да намерите нищо за Учителя Петър Дънов. Има един огромен салон, където се извършват церемониите, където се слушат беседите говорени от Михаил чрез касета и разбира се е украсена с много красиви картини, има триъгълници, има дъга, има Пентаграма, има и едно разкошно бяло пиано. Всичко, освен това има къмпинг, има също и за каравани и обширен парк с много красиви екзотични и други дървета. Има и много плодове дървета. Отвън всичко е оградено с огромни, високи стени, вратата, за да се влезе до приемната, всичко е автоматично и просто на мене ми заприлича на някакъв затвор или концлагер, защото видях, че има и устройство за наблюдаване, за следене и дори и птица не може да припари в този огромен център. Насреща има още други имения и градини и по-надолу имат едно огромно издателство, което се нарича "Просвета". Темпото на песните от Учителя е променено и е много по-бързо.
към текста >>

И това много хубаво пиано не напразно е с бял цвят.
А особено интересна е книжарницата, в която се продават много хубави камъни, кристали и други, аметисти и други, много хубави снимки, духовни снимки и извънредно много книги. И всичките тези книги са от Михаил Иванов с неговото могъщо име, с неговия огромен бял портрет. Но орловите очи не лъжат и веднага като се вгледаш в тях можеш да разбереш разликата между истинския Учител и този провъзгласил се учител Михаил Иванов. Най-голяма е залата където се изнасят беседите, лекциите на Михаил Иванов, като всичко е по часове и става с магнетофонна касетка и обикновено по две беседи и много добре е украсена тази зала. Предполагам както е било на съборите в Търново, от където Михаил е взел пример, тъй като има и Пентаграма, има и триъгълника цветен, всичко е много красиво, а триъгълника като символ на Бялото Братство. И това много хубаво пиано не напразно е с бял цвят. Всичко е по определени ритуали, в определено време, в определени часове и за обед е предвиден само половин час. Обяда трае само половин час, като след изслушването на беседите и някъде към 2 и 1/2 - 3 часа, и ако не успееш да се нахраниш за половин час, оставаш гладен, времето е приключило. След това следват други инициативи и всички е под охрана. Искам да кажа, че българите трябва да разберат тяхната велика роля в света, тяхната роля да приемат това Божествено Учение, което се сне на българска земя, на българска реч от Великия Миров Учител Беинса Дуно и което Учение се даде всъщност да бъде прието от българския народ и задачата на този народ е да го разпространи между другите народи. Тази задача
към текста >>

46. 05 Срещата ми с брат Борис Николов и съпругата му Мария - Радка Левордашка (1920-2014)

Мария седна на пианото и започна да свири и да пее.
Нали Учителя каза, че ще ни изпраща заместници. Ето една, която сама ни намери – представи ме Йорданка. Те ме разпитаха, как съм намерила Учителя, аз им поразказах каква е причината. Брат Борис каза: „Страданията са онова, което ни сближава с Бога. Като минем през тях, ние се пречистваме и тогава намираме истински Бога.“ Мария седна на пианото и започна да свири и да пее. Аз вече бях понаучила песните, които се пеят, започнах и аз да пея заедно с нея, тя се вдъхнови и пяхме много. Стана много весело. Като стана 11 часа, аз казах на Йорданка да си тръгваме. Те като скочиха и двамата: „Не! Ще ни бъдете гости на обед.“ Мария каза: „Аз предупредих жената да приготви обяд и за още двама.“ Брат Борис допълни: „Сестра, да не мислите, че всеки ден ни идват такива гости?
към текста >>

47. 11 Срещата ми с Лиляна Табакова - Радка Левордашка (1920-2014)

Пяхме, свирихме – и аз, и той на пианото до зори.“ Пяхме песента, която е пяла сестрата на Моисей, когато са минавали през Червено море.
Когато тя ми отвори вратата, аз ѝ казах: „Нося ти книжките и ако можеш, дай ми някоя друга.“ Тя ме покани да вляза, но аз ѝ отговорих: „Не искам да те притеснявам, знам, че чакаш гости, а и аз ще ходя днес на друго място.“ – „Няма да ходиш никъде, днес ти си ми гостът“ – каза Лиляна. – „Но нали всяка неделя идват при тебе гости? “. – попитах аз. – „Да, така е, идват, пеем, четем беседа, но сега искам на тебе да ти разкажа нещо.“ Аз седнах, тя седна срещу мен и каза: „Ти си днес моят гост, сега ще разбереш. Учителя от три часа призори ми беше гост. Пяхме, свирихме – и аз, и той на пианото до зори.“ Пяхме песента, която е пяла сестрата на Моисей, когато са минавали през Червено море. Пяхме и продължението на „Отче наш“, което е дал Учителя. Пях и аз заедно с нея, на мен ми беше трудничко, защото аз съм първи алт, а тя – лиричен сопран. Лиляна ми каза: „Ще идваш при мен, аз ще те науча и ще обработя гласа ти, ще видиш какво ще направя.“ – „Сестра, аз нямам намерение да ставам певица. Нали идвахте с Йорданка у дома, видяхте какво голямо семейство имам и се грижа за него“ – отговорих на Лиляна. Мина 10 часа, никой не идва при нея, мина и 11 часа, нищо не казах, но се учудих.
към текста >>

48. 71. Случка във влака - Радка Левордашка (1920-2014)

Аз имам само една дъщеря, тя завърши музикалната гимназия - пиано.
Само да чуя още една подигравателна дума, казана за тоя Светец, изхвърлям ви всички келеши навън. Разбрахте ли ме? '. - и така го раздруса, че го хвърли на пейката. Те се изплашиха и се спотаиха. Като се поуспокои, военният каза: „Сега ще ви разкажа кой е господин Дънов. Аз имам само една дъщеря, тя завърши музикалната гимназия - пиано. Като студентка се разболя от туберкулоза. Похарчих цяло състояние да я лекувам, къде ли не я водих, при най-големите лекари, за които бях чувал - и тук, и в чужбина. Нищо не помогна, детето не ставаше от леглото вече. Моята съпруга беше чула за господин Дънов, разказа ми какви чудеса прави само със силна вяра и любов към Бога. Аз помислих и реших, че ще отида при него.
към текста >>

Преди да вляза вкъщи, чух леко свирене на пиано, сърцето ми заби силно, ще се пръсне, казах си: това е тя!
Станах сутринта и отидох на Изгрева, но с вяра и надежда. Влязох при господин Дънов и застанах на колене пред него. Със сълзи на очи му разказах за болестта на единствената си дъщеря, за болката и мъката ми, че с нищо не мога да й помогна. Той ме погледна и каза: „Станете, дъщеря ви ще оздравее! Идете, дайте й от любимите й бухтички." Целунах му ръка и си тръгнах. Преди да вляза вкъщи, чух леко свирене на пиано, сърцето ми заби силно, ще се пръсне, казах си: това е тя! Влязох вътре и виждам, че съпругата ми плаче от радост, аз я прегърнах и също започнах да плача. Разказах й как съм влязъл при Учителя Дънов и как на колене съм го молил да помогне за дъщерята. Жена ми разказа как, докато аз съм бил при Учителя, влязла при нея и тя й казала: „Майко, направи ми бухтички и ми донеси! " Изяла е три бухтички и ето, свири. От този миг дъщеря ни оздравя.
към текста >>

49. ВРЪЗКА С БОГА - Теофана Савова

Едни рецитират стихове, в повечето случаи това са самите автори, други пеят - солово или придружени от оркестър или само от пиано, трети се представят като инструменталисти.
И вечерята започва. Аз обаче не виждам какво има в моята чиния, а съзерцавам красотата на обстановката и светлината, която се лее в изобилие, и се радвам. Все пак се храня и успявам да приключа вечерята заедно с всички присъстващи. Концертът започва. Редуват се изпълнения на сестри и братя и на музикални състави от сестри и братя. Едни рецитират стихове, в повечето случаи това са самите автори, други пеят - солово или придружени от оркестър или само от пиано, трети се представят като инструменталисти. Времето изтича неусетно докъм 23 часа. Тогава всички по един особен начин нагласяваме очите и ушите си, затихват в очакване умовете и сърцата ни. Време е Учителя да говори. Той каза: „Сега ще прочета 6 глава от Евангелието на Матея, а за новата 1929 година всеки сам да си прочете 21.
към текста >>

50. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Теофана Савова

Около пианото е оживено.
* Март Имаме нова музикална творба - „Българска рапсодия." Първите пратеници на пролетта пристигат и заедно със слънчевите лъчи носят много песен, музика и красота. * Около пианото е оживено. Българската рапсодия заинимава умове и сърца. Току-що тя получи това име. Преди ден родена, тя вече се радва на име. А нашите български сърца трептят, радваме се. Радваме се не толкова за това, че българската музика се обогати с още едно парче.
към текста >>

51. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Около пианото много често е оживено.
Следователно, когато отиваш при Него, веднага можеш да вземеш. Туй, от което можеш да вземеш най-много, то не може да се определи. То е Бог, Той е отвътре и отвън, Той е навсякъде." 12 ноември Песен на неразбраната скръб. Около пианото много често е оживено. Учителя дава нова песен или поканва някой гост, да му се покаже даденото от предните дни. Някой път слиза бързо отгоре, влиза в салона, сяда и започва да свири на пианото. Епохални събития! Чрез музиката Учителя говори на света, оправя забъркани човешки работи. Усмихне се след това на присъствуващите една-две сестри, те се порадват на прекрасния момент и толкова.
към текста >>

Някой път слиза бързо отгоре, влиза в салона, сяда и започва да свири на пианото.
То е Бог, Той е отвътре и отвън, Той е навсякъде." 12 ноември Песен на неразбраната скръб. Около пианото много често е оживено. Учителя дава нова песен или поканва някой гост, да му се покаже даденото от предните дни. Някой път слиза бързо отгоре, влиза в салона, сяда и започва да свири на пианото. Епохални събития! Чрез музиката Учителя говори на света, оправя забъркани човешки работи. Усмихне се след това на присъствуващите една-две сестри, те се порадват на прекрасния момент и толкова. Та може ли да проникне ученикът във всичката работа на Учителя? - Може, но когато той му
към текста >>

52. ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ НА ВИТОША - Теофана Савова

Едва сме видяли Учителя при пианото и ето, че и музикантите пристигат.
Откъде и как иде? И защо се дава на нас? Защо щастливите сме ние? „Скрил си го за мъдри и разумни, а открил си Го на младенците". - Младенците, това сме ние, щастливите около Учителя. Едва сме видяли Учителя при пианото и ето, че и музикантите пристигат. Един след друг. Като по даден знак. И музиката се дава. Като че ли съвсем случайно. А то, като ни понесе после из висините, да се чуди човек на земята ли е.
към текста >>

53. ПРИ УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Музикантите, които се явяваха веднага, щом Учителя седнеше пред пианото, бяха Асен и Ангел.
Бъди благословен, Учителю ! * През тези години ние, двете сестри Мара и Теофана, сме почти постоянно при Учителя. Ние първи възприехме упражненията. Наскоро след това дойде и Катя Грива. Музикантите, които се явяваха веднага, щом Учителя седнеше пред пианото, бяха Асен и Ангел. Учителя даде нова песен: „Ставай, дъще! " През тази година е дадена и песента „В пустинята на живота", както и много предварителни песни от Учителя. Той свали от високите светове много текстове и много мелодии, но малко се записа. Така е трябвало.
към текста >>

54. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

Веднага след това той слезе в салона и отиде при пианото.
,, Този, Великият, Абсолютният, Безграничният Бог, той ще остане една велика загадка за всякога. Туй ще го турите в ума си. Да не мислите, че някога ще разгадаете какво нещо е Господ. Во веки веков Той ще си остане така абсолютен." След лекцията и утринните упражнения, Учителя се изкачи по стълбището, за да влезе в своята стая, но се спря пред вратата, където го очакваха, и даде някои обяснения върху зададени въпроси. Веднага след това той слезе в салона и отиде при пианото. Дошло бе музикално послание отгоре, нова мелодия и песен, която слушателите му имаха щастието да чуят първи. След това последва още едно вълнуващо събитие - Учителя покани всички, които желаят, да отидат утре на екскурзия в планината, на Витоша. Тази новина раздвижи по-силно духовете на някои, които нямаха планинарски стаж зад гърба си. И те обсипаха Учителя с въпроси: - Учителю, да дойда ли и аз на Витоша?
към текста >>

55. ОКУЛТНАТА МУЗИКА И УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Без да се бави, седна пред пианото и започна да свири и пее: „Работи прилежно, учи усърдно, ставай рано, говори ти сладко, мисли право."
ОКУЛТНАТА МУЗИКА И УЧИТЕЛЯ 1934 година, вечерта на 6 октомври Бяхме в салона и си приказвахме за щяло и нещяло с една сестра, когато Учителя дойде. Приятно изненадани, ние го поздравихме. Тази вечер обаче той беше в особено настроение. Без да се бави, седна пред пианото и започна да свири и пее: „Работи прилежно, учи усърдно, ставай рано, говори ти сладко, мисли право." Привлечени от мелодията някои се спират отвън и слушат изпълнението. Двама братя влязоха и тихо се приобщиха към публиката. Учителя ни погледна, усмихна се сърдечно и продължи да пее: „Нивата ми тази година роди много. Ще се наблагодаря на Бога, че имаме една щастлива година.
към текста >>

Асен свири на пианото, а Катя пее.
Тръгнахме си за вкъщи едва в полунощ. 27 ноември Музикална вечер В салона пак е оживено. Учителя е там с десетина братя и сестри. Асен свири на пианото, а Катя пее. Минаващите наблизо слушат нова песен. - За първи път се изпълнява. Кога ли е дадена? -се питат мнозина и влизат в салона, за да я чуят. Мелодията и думите рисуват една идилична картина:
към текста >>

56. 1935 ГОДИНА - Теофана Савова

Аз обаче все още съм на своя пост, защото Учителя не се е прибрал в стаята си, а свири на пианото и пее:
Една басня Свеж прохладен въздух слиза от гористите склонове на Витоша. Гърдите се отпускат в еликсира на живота, който приемат преди да се свечери. В малките дървени домове, сгушени между вишневи, ябълкови и черешови дървета в градините, е спокойно. Обитателите им са си казали вечерната молитва и се готвят за сън. Аз обаче все още съм на своя пост, защото Учителя не се е прибрал в стаята си, а свири на пианото и пее: „Аз бях малко бръмбарче, ходех по горите, пъплех по цветята." (Това е една басня!) „Но мина една царска дъщеря
към текста >>

57. ДЕНЯТ НА ВОЛЯТА - Теофана Савова

Вие казахте, че в челото на човека има едно пиано с 25 000 клавиша.
След малка пауза, която естествено се налагаше, ние получихме следното кратко, но много съдържателно обяснение за това, какво представляват трите свята - физическият, духовният и Божественият: — Физическият свят има отношение към материята, духовният свят има отноиение към чувствата, а Божественият свят - към мислите. Или физическият свят работи с елементите на материята, духовният - с елементите на чувствата, а Божественият — с елементите на мислите. В този момент към групата около Учителя се присъедини една сестра в чудесно настроение и, като се заслуша в разговора, каза: - Каква ли ще бъде бъдещата музика! Вие казахте, че в челото на човека има едно пиано с 25 000 клавиша. Учителя се усмихна и сигурно щеше да ни каже нещо много интересно за бъдещата музика. В този момент обаче онези, които трябваше по-рано да се приберат, деликатно загатнаха, че е време да тръгваме, като поискаха да узнаят колко е часът. Учителя не закъсня да ни подкани: - Може да се приготовлявате, рекох. Не ни оставаше друго, освен да сложим раниците на гръб и да потеглим за „Изгрева".
към текста >>

58. 6.5 Лекуване на хора - Светозар Няголов ( -2013)

Речи само реч и дъщеря ми ще оздравее." Учителя се усмихна и каза: „Идете си, всичко е наред." Аз поглеждам часовника и като си отивам вкъщи, заварвам дъщеря си, здрава, да свири на пианото.
Той мълчи и стоически търпи техните подигравки. Един ден идва един от началниците им, бивш полковник, и като чува подигравките, отправени към брата, казва: „Не се закачайте с тези хора. Те са много силни и имат големи знания." Той им разправя следния случай: „Единствената ми дъщеря се разболя тежко. Залежа се дълго време на легло и лекарите накрая се отказаха да я лекуват. Тогава аз отидох при Учителя Петър Дънов и му казах: „Учителю, помогни да оздравее дъщеря ми. Речи само реч и дъщеря ми ще оздравее." Учителя се усмихна и каза: „Идете си, всичко е наред." Аз поглеждам часовника и като си отивам вкъщи, заварвам дъщеря си, здрава, да свири на пианото. Питам я в колко часа й е станало добре и се е почувствала здрава и разбирам, че времето съвпада с момента, когато аз си тръгнах от приемната на Учителя. Брат се разболява от туберкулоза. Учителя го посещава и го пита: „Ще прекъснеш ли връзката си с онази жена? " Болният отговаря, че по-късно ще му даде отговор. След известно време той отива при Учителя и казва, че не може да скъса връзката си с тази жена.
към текста >>

Като влиза в малкия салон и засвирва на пианото, главата й забучава и тя престава да чува звуците.
По-късно тя помага на нашата съседка Таня Божидарова, която има голяма гуша и лекарите искат да й правят операция. Стефка я разтрива два пъти на ден — сутрин и вечер, по един час, докато от болната потича пот като вода. След деветдневно разтриване гушата изчезва и Таня е напълно здрава. Отива на контролен преглед и лекарите се чудят как е могла да стопи тази голяма гуша. Ирина Кисьова се простудява през зимата и я заболява силно ухо. Като влиза в малкия салон и засвирва на пианото, главата й забучава и тя престава да чува звуците. Обръща се и вижда, че Учителя е в приемната си стая. Отива при него и му казва: „Учителю, ухото ме боли силно и не мога да свиря." Той довършва закуската си и казва: „Седнете, рекох! " Тогава поставя дясната си ръка върху ухото и я пита какво чувства. Тя казва: „Учителю, чувствам топлина, която постоянно се увеличава." Учителя маха ръката си настрани и я пита: „А сега? " Тя извиква: „Чувам вече как свирят в малкия салон." Благодари на Учителя, целува му ръка, възхитена от чудното си оздравяване.
към текста >>

59. 7.24 Игнат Котарев - Светозар Няголов ( -2013)

Той се отзовава на всяка братска работа, като преместване на квартира, в пренасяне на пиано и други.
Така Учителя го спасява от провал и явна смърт. След заминаването на Учителя Игнат дълго време живее на Изгрева, взима уроци по цигулка и свири редовно на паневритмията. Голям планинар е и посещава всяка седмица Витоша. Дълго време е метеоролог на Рила и я обхожда цялата. Здравото му и издръжливо тяло го поддържа бодър до края на живота. Той се отзовава на всяка братска работа, като преместване на квартира, в пренасяне на пиано и други. Заминава си от този свят на 17 ноември 1985 г.
към текста >>

60. 7.32 Милка Переклиева - Светозар Няголов ( -2013)

Тя често идва в салона, обича да слуша пианото и да свири.
" „Но там ще има хора, с които ще мога да говоря." Учителя и казва: „И тука има много хора, които говорят на английски в обществото." „Но там условията за учене ще бъдат по-добри." Учителя й отговаря строго: „Тук условията за учене са най-добри, по-добри не можеш да намериш никъде." Милка продължава: „Учителю, искам непременно да отида в Америка." Учителя мълчи известно време и казва: „А знаеш ли какво ще се случи с парахода, с който ще пътуваш? Той ще потъне и ти ще се намериш на дъното на океана." Чак тогава Милка се отказва от неразумното си намерение и остава в България. Баща й е милионер, но поради някаква счетоводна грешка в банката загубва парите си, не издържа голямото напрежение и си заминава от този свят. На плещите на Милка пада тежката задача да поддържа брата и сестра си, докато се изучат. Тя често идва в салона, обича да слуша пианото и да свири. Започва да взима уроци по пиано, но пианото в салона е все заето, не може да свири. Пожелава да си купи свое пиано. По време на изселването на евреите тя намира евтино пиано, отива при Учителя и му казва, че иска да го купи. Учителя й отговаря: „Не трябва да купуваш сълзите на хората." По-късно тя попада на друго, още по-евтино, отива при Учителя и му казва. Той й препоръчва да бъде прегледано от Димитър Грива.
към текста >>

Започва да взима уроци по пиано, но пианото в салона е все заето, не може да свири.
Учителя и казва: „И тука има много хора, които говорят на английски в обществото." „Но там условията за учене ще бъдат по-добри." Учителя й отговаря строго: „Тук условията за учене са най-добри, по-добри не можеш да намериш никъде." Милка продължава: „Учителю, искам непременно да отида в Америка." Учителя мълчи известно време и казва: „А знаеш ли какво ще се случи с парахода, с който ще пътуваш? Той ще потъне и ти ще се намериш на дъното на океана." Чак тогава Милка се отказва от неразумното си намерение и остава в България. Баща й е милионер, но поради някаква счетоводна грешка в банката загубва парите си, не издържа голямото напрежение и си заминава от този свят. На плещите на Милка пада тежката задача да поддържа брата и сестра си, докато се изучат. Тя често идва в салона, обича да слуша пианото и да свири. Започва да взима уроци по пиано, но пианото в салона е все заето, не може да свири. Пожелава да си купи свое пиано. По време на изселването на евреите тя намира евтино пиано, отива при Учителя и му казва, че иска да го купи. Учителя й отговаря: „Не трябва да купуваш сълзите на хората." По-късно тя попада на друго, още по-евтино, отива при Учителя и му казва. Той й препоръчва да бъде прегледано от Димитър Грива. Оказва се с много добър тон и направено от хубав материал.
към текста >>

Пожелава да си купи свое пиано.
Той ще потъне и ти ще се намериш на дъното на океана." Чак тогава Милка се отказва от неразумното си намерение и остава в България. Баща й е милионер, но поради някаква счетоводна грешка в банката загубва парите си, не издържа голямото напрежение и си заминава от този свят. На плещите на Милка пада тежката задача да поддържа брата и сестра си, докато се изучат. Тя често идва в салона, обича да слуша пианото и да свири. Започва да взима уроци по пиано, но пианото в салона е все заето, не може да свири. Пожелава да си купи свое пиано. По време на изселването на евреите тя намира евтино пиано, отива при Учителя и му казва, че иска да го купи. Учителя й отговаря: „Не трябва да купуваш сълзите на хората." По-късно тя попада на друго, още по-евтино, отива при Учителя и му казва. Той й препоръчва да бъде прегледано от Димитър Грива. Оказва се с много добър тон и направено от хубав материал. Учителя й казва: „Занесете го, рекох, при майка ви." Милка му опонира: „Аз съм образцова учителка в училище „Свети Седмочисленици" и мисля там да го занеса." Учителя повтаря: „Рекох, при майка си го занеси." Това се повтаря пет пъти и на шестия Учителя й казва: „Може и в училище да го занесете." Тя го занася в училището и създава образцова детска градина, в която обучава малките с музика.
към текста >>

По време на изселването на евреите тя намира евтино пиано, отива при Учителя и му казва, че иска да го купи.
Баща й е милионер, но поради някаква счетоводна грешка в банката загубва парите си, не издържа голямото напрежение и си заминава от този свят. На плещите на Милка пада тежката задача да поддържа брата и сестра си, докато се изучат. Тя често идва в салона, обича да слуша пианото и да свири. Започва да взима уроци по пиано, но пианото в салона е все заето, не може да свири. Пожелава да си купи свое пиано. По време на изселването на евреите тя намира евтино пиано, отива при Учителя и му казва, че иска да го купи. Учителя й отговаря: „Не трябва да купуваш сълзите на хората." По-късно тя попада на друго, още по-евтино, отива при Учителя и му казва. Той й препоръчва да бъде прегледано от Димитър Грива. Оказва се с много добър тон и направено от хубав материал. Учителя й казва: „Занесете го, рекох, при майка ви." Милка му опонира: „Аз съм образцова учителка в училище „Свети Седмочисленици" и мисля там да го занеса." Учителя повтаря: „Рекох, при майка си го занеси." Това се повтаря пет пъти и на шестия Учителя й казва: „Може и в училище да го занесете." Тя го занася в училището и създава образцова детска градина, в която обучава малките с музика. На 10 януари 1944 г.
към текста >>

Благодари на Учителя, че има такова хубаво пиано.
Той й препоръчва да бъде прегледано от Димитър Грива. Оказва се с много добър тон и направено от хубав материал. Учителя й казва: „Занесете го, рекох, при майка ви." Милка му опонира: „Аз съм образцова учителка в училище „Свети Седмочисленици" и мисля там да го занеса." Учителя повтаря: „Рекох, при майка си го занеси." Това се повтаря пет пъти и на шестия Учителя й казва: „Може и в училище да го занесете." Тя го занася в училището и създава образцова детска градина, в която обучава малките с музика. На 10 януари 1944 г. Милка изсвирва една много хубава мелодия с мек тон. Благодари на Учителя, че има такова хубаво пиано. През това време сирените засвирват и тя отива при майка си, която е със счупен крак. След бомбардировката майка й трябва да се евакуира. Милка събира багажа и изпраща брат си в училището да измести пианото до стената. Той отива и вижда, че всичко е разрушено, но казва на Милка, че е забравил да отиде. На другия ден тя праща сестра си и когато се връща, й казва, че не е ходила.
към текста >>

Милка събира багажа и изпраща брат си в училището да измести пианото до стената.
На 10 януари 1944 г. Милка изсвирва една много хубава мелодия с мек тон. Благодари на Учителя, че има такова хубаво пиано. През това време сирените засвирват и тя отива при майка си, която е със счупен крак. След бомбардировката майка й трябва да се евакуира. Милка събира багажа и изпраща брат си в училището да измести пианото до стената. Той отива и вижда, че всичко е разрушено, но казва на Милка, че е забравил да отиде. На другия ден тя праща сестра си и когато се връща, й казва, че не е ходила. Качват се на влака и се отправят към Своге. По време на пътуването Милка чува няколко души да се разправят, че училището е унищожено. Тя ги разпитва и разбира, че тяхното училище е ударено от бомбите.
към текста >>

Милка разбира, че има и по-големи страдания, отколкото загубата на нейното пиано.
По време на пътуването Милка чува няколко души да се разправят, че училището е унищожено. Тя ги разпитва и разбира, че тяхното училище е ударено от бомбите. Роднините й я наблюдават как ще реагира на тази новина. В това време една баба казва, че само тя е останала от семейството. Наблизо ранено дете започва да плаче. Милка разбира, че има и по-големи страдания, отколкото загубата на нейното пиано. След като настанява майка си, тя се връща в София, отива при училището и вижда, че всичко е разрушено. Съзира само един свещник от пианото, паднал на земята. След това отива в Мърчаево при Учителя и му казва: „Учителю, ако бях ви послушала, нямаше да пострада пианото ми." Учителя й отговаря: „Милке, чак сега ли разбра това? Рекох, съберете частите му." Тя си казва наум: „Учителя не знае какво е положението и затова говори така." Втори път, като се вижда с Учителя, той я пита: „Рекох, събрахте ли частите на пианото? " Така няколко пъти Учителя я пита, Милка я досрамява и си казва: „Ще отида да ги събера." Отива при развалините на училището, намира капака, свещниците и на очистеното от войниците място вижда лирата и клавишите.
към текста >>

Съзира само един свещник от пианото, паднал на земята.
Роднините й я наблюдават как ще реагира на тази новина. В това време една баба казва, че само тя е останала от семейството. Наблизо ранено дете започва да плаче. Милка разбира, че има и по-големи страдания, отколкото загубата на нейното пиано. След като настанява майка си, тя се връща в София, отива при училището и вижда, че всичко е разрушено. Съзира само един свещник от пианото, паднал на земята. След това отива в Мърчаево при Учителя и му казва: „Учителю, ако бях ви послушала, нямаше да пострада пианото ми." Учителя й отговаря: „Милке, чак сега ли разбра това? Рекох, съберете частите му." Тя си казва наум: „Учителя не знае какво е положението и затова говори така." Втори път, като се вижда с Учителя, той я пита: „Рекох, събрахте ли частите на пианото? " Така няколко пъти Учителя я пита, Милка я досрамява и си казва: „Ще отида да ги събера." Отива при развалините на училището, намира капака, свещниците и на очистеното от войниците място вижда лирата и клавишите. Намира дърводелец, който евтино й ремонтира дървената част, но като опъва струните, се спуква лирата. Тогава Митко Костов я заварява и пианото добива първоначалния си вид, с хубав мек тон.
към текста >>

След това отива в Мърчаево при Учителя и му казва: „Учителю, ако бях ви послушала, нямаше да пострада пианото ми." Учителя й отговаря: „Милке, чак сега ли разбра това?
В това време една баба казва, че само тя е останала от семейството. Наблизо ранено дете започва да плаче. Милка разбира, че има и по-големи страдания, отколкото загубата на нейното пиано. След като настанява майка си, тя се връща в София, отива при училището и вижда, че всичко е разрушено. Съзира само един свещник от пианото, паднал на земята. След това отива в Мърчаево при Учителя и му казва: „Учителю, ако бях ви послушала, нямаше да пострада пианото ми." Учителя й отговаря: „Милке, чак сега ли разбра това? Рекох, съберете частите му." Тя си казва наум: „Учителя не знае какво е положението и затова говори така." Втори път, като се вижда с Учителя, той я пита: „Рекох, събрахте ли частите на пианото? " Така няколко пъти Учителя я пита, Милка я досрамява и си казва: „Ще отида да ги събера." Отива при развалините на училището, намира капака, свещниците и на очистеното от войниците място вижда лирата и клавишите. Намира дърводелец, който евтино й ремонтира дървената част, но като опъва струните, се спуква лирата. Тогава Митко Костов я заварява и пианото добива първоначалния си вид, с хубав мек тон. „Да бих те слушала, Учителю!
към текста >>

Рекох, съберете частите му." Тя си казва наум: „Учителя не знае какво е положението и затова говори така." Втори път, като се вижда с Учителя, той я пита: „Рекох, събрахте ли частите на пианото?
Наблизо ранено дете започва да плаче. Милка разбира, че има и по-големи страдания, отколкото загубата на нейното пиано. След като настанява майка си, тя се връща в София, отива при училището и вижда, че всичко е разрушено. Съзира само един свещник от пианото, паднал на земята. След това отива в Мърчаево при Учителя и му казва: „Учителю, ако бях ви послушала, нямаше да пострада пианото ми." Учителя й отговаря: „Милке, чак сега ли разбра това? Рекох, съберете частите му." Тя си казва наум: „Учителя не знае какво е положението и затова говори така." Втори път, като се вижда с Учителя, той я пита: „Рекох, събрахте ли частите на пианото? " Така няколко пъти Учителя я пита, Милка я досрамява и си казва: „Ще отида да ги събера." Отива при развалините на училището, намира капака, свещниците и на очистеното от войниците място вижда лирата и клавишите. Намира дърводелец, който евтино й ремонтира дървената част, но като опъва струните, се спуква лирата. Тогава Митко Костов я заварява и пианото добива първоначалния си вид, с хубав мек тон. „Да бих те слушала, Учителю! "
към текста >>

Тогава Митко Костов я заварява и пианото добива първоначалния си вид, с хубав мек тон.
Съзира само един свещник от пианото, паднал на земята. След това отива в Мърчаево при Учителя и му казва: „Учителю, ако бях ви послушала, нямаше да пострада пианото ми." Учителя й отговаря: „Милке, чак сега ли разбра това? Рекох, съберете частите му." Тя си казва наум: „Учителя не знае какво е положението и затова говори така." Втори път, като се вижда с Учителя, той я пита: „Рекох, събрахте ли частите на пианото? " Така няколко пъти Учителя я пита, Милка я досрамява и си казва: „Ще отида да ги събера." Отива при развалините на училището, намира капака, свещниците и на очистеното от войниците място вижда лирата и клавишите. Намира дърводелец, който евтино й ремонтира дървената част, но като опъва струните, се спуква лирата. Тогава Митко Костов я заварява и пианото добива първоначалния си вид, с хубав мек тон. „Да бих те слушала, Учителю! " Учителя поканва Милка Переклиева да отиде на разговор при него в 3 ч. следобед. В този час най-лесно може да се прави контакт с Бога. Милка отива в уречения час и застава пред стълбата.
към текста >>

61. 7.42 Мария Тодорова - Светозар Няголов ( -2013)

Мария започва да следва философия в университета и една година преди да го завърши, решава да се прехвърли в Музикалната академия специалност пиано.
Така в продължение на 3 години тя е частна ученичка на Учителя. След това започва редовно да посещава беседите. През 1921 г. е на събора в Търново заедно с голяма група младежи, в която е и Борис Николов. В разговор с младежите Учителя се обръща към Борис, посочва му Мария и казва: „На теб я поверявам." Така Учителя създава вътрешна връзка между тях. Мария започва да следва философия в университета и една година преди да го завърши, решава да се прехвърли в Музикалната академия специалност пиано. Завършва и става добра изпълнителка. В този младежки период на учение тя страда от сърце, а в хороскопа й има точна квадратура на Венера с Уран и Сатурн. В същото време от голямата група студенти, събрани около Учителя, двама от тях — Георги Радев и Борис Николов, ходят редовно по един път в седмицата на Витоша. Учителя насочва Мария да ходи заедно с тях, за да излекува сърцето си. Тя дълго време не приема съвета на Учителя, защото това е вън от моралните разбирания на тогавашното общество.
към текста >>

62. 7.62 Лидия Аладжем - Светозар Няголов ( -2013)

Има хубаво пиано, свири и пее братските песни.
Това болезнено състояние, което се проявява периодически у нея, й омръзва. Като гледа усмихнатите лица на братята и сестрите около Учителя в Мърчаево, тя сърдито казва на Учителя: „Аз искам да имам радост." Учителя се обръща към нея, изглежда я строго и казва: „Как ще се радваш, когато не си работила още. Нямаш капитал." След заминаването на Учителя тя живее на Изгрева, където се сприятелява с Васил Георгиев (Вуйчото), който продава беседи в салона. Често те ходят заедно на екскурзии на Витоша, а лятно време посещават рилския лагер. Тя се занимава активно със Словото и музиката на Учителя. Има хубаво пиано, свири и пее братските песни. Превежда много беседи на еврейски и ги занася в Израел, където Цион Елиазер е образувал братство. Живее при племенницата си в град Видин и си замина на 22 септември 1998 г.
към текста >>

63. 7.90 Ирина Кисьова - Светозар Няголов ( -2013)

Като влиза в малкия салон и засвирва на пианото, главата й забучава и тя престава да чува звуците.
Ирина Кисьова Ирина Кисьова се простудява през зимата и я заболява силно ухо. Като влиза в малкия салон и засвирва на пианото, главата й забучава и тя престава да чува звуците. Обръща се и вижда, че Учителя е в приемната си стая. Отива при него и му казва: „Учителю, ухото ме боли силно и не мога да свиря." Той довършва закуската си и казва: „Седнете, рекох! " Тогава поставя дясната си ръка върху ухото и я пита какво чувства. Тя казва: „Учителю, чувствам топлина, която постоянно се увеличава." Учителя маха ръката си настрани и я пита: „А сега? " Тя извиква: „Чувам вече как свирят в малкия салон." Благодари на Учителя, целува му ръка, възхитена от чудното си оздравяване.
към текста >>

64. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

Такъв учител е неминуема потреба, тъй като без него той ще остане само с възхищението си от великия творец, но няма да стане негов изпълнител и съучастник със своето индивидуално разбиране и индивидуално докосване до клавиатурата на пианото.
При това те никога не казват, че са спасени или новородени, защото за новораждането Учителят е дал едно определение, което е равносилно на един голям съдбоносен и героичен подвиг в живота. Вероятно е някому да хрумне следната мисъл: Щом като учението на Бялото Братство върви по Христовото учение, не е ли Христос едничкият Учител и евангелското слово не е ли достатъчно, за да налучкаме истинския път в живота? Такава мисъл е правдоподобна, но тя се нуждае от изяснение. Нека си послужим със следния пример: да си представим един музикант-изпълнител, който е избрал Бетовен като най-любим компонист, музиката на когото е решил да направи своя съдба. Той може да вземе всичко, написано от Бетовен, но не би могъл да постигне решението на своята задача, ако не намери учител, който да го въведе в могъществото на Бетовеновото творчество. Такъв учител е неминуема потреба, тъй като без него той ще остане само с възхищението си от великия творец, но няма да стане негов изпълнител и съучастник със своето индивидуално разбиране и индивидуално докосване до клавиатурата на пианото. Този негов учител естествено няма да го учи на друго освен на Бетовеновото творчество, но ще го въведе в него с повече разбиране и с по-сигурни стъпки. Ние бихме могли да изясним това и със следното абсурдно изказване. Защо са необходими учители на малките деца, когато не те, а светите Солунски братя Кирил и Методи са дали азбуката? Всички съществували досега учения и школи, които стоят на становището, че ученикът преди всичко трябва да придобие добродетели и чистота, водят към простите на вид, но велики истини на Евангелието. Но забележете: Христос не създаде чудодейци, но апостоли.
към текста >>

65. Познаваме се отпреди 7000 години - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

По време на репетицията, вместо да ми акомпанира на пианото, той все прекъсваше, говорейки ми със закачлив тон.
Накратко разказах за „особеното" държание на един от диригентите на операта към мен и той каза: — При хиляда и петстотин градуса температура, може ли да устои някой? Ето какво разказах аз за държанието на диригента: Преди няколко дни имах репетиция с него (няма да кажа името му). Той беше силно хремав. По време на репетицията, вместо да ми акомпанира на пианото, той все прекъсваше, говорейки ми със закачлив тон. С една дума играеше ролята на влюбен. Това нещо се повтаряше с градация на всяка репетиция. Аз се оплаках най-напред на брат Христо и той ми даде в една кутийка бял прах и каза да му го предложа за хремата. На другия ден тъй и направих. Дадох на диригента кутийката да си смръкне колкото иска.
към текста >>

66. Все пей и няма да излезеш из Рая - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Ще бъде акомпанирана с флейта от г-н Илия Кръстеняков и на пианото от г-н Петър Ступел.
Аз веднага извадих едно малко листче от чантата си и като написах на него датата, подадох го на Учителя. Той внимателно го прочете. На листчето беше написано: "Уважаеми сестри и братя, в четвъртък на 9.01.1941 г. 8 часа вечерта, ще изнесе концерт сестра Цветана-Лиляна Табакова. Ще бъде акомпанирана с флейта от г-н Илия Кръстеняков и на пианото от г-н Петър Ступел. Поканваме ви с Любов всички! Програма: 1) ФИР ФЮР ФЕН — молитва с каденца*** от Учителя; 2) МОЛИТВА от Учителя; 3) ЩЕ СЕ РАЗВЕСЕЛЯ от Учителя, с акомпанимент на флейта; 4) ИМАШЕ ЧЕЛОВЕК от Учителя с акомпанимент на флейта;
към текста >>

67. Астрологически качества на гласа - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Учителю, — каза брат Христо — четохме, че Скрябин построил едно пиано и като свирел на него в тъмна стая, всеки тон светел с една малка лампичка, боядисана според цвета на тона.
След това Той изпя тона "МИ", когато излезе да проповядва и събра учениците си. И накрая Той изпя тона "СОЛ", когато издържа последния си изпит на кръста и каза: "Господи, на Тебе предавам духът си и възкръсна! " — Учителю, — попитах аз — ангелите на Небето пеели ли са, когато Христос възкръсна? - .....* — Учителю, — каза брат Христо — четохме, че Скрябин построил едно пиано и като свирел на него в тъмна стая, всеки тон светел с една малка лампичка, боядисана според цвета на тона. И така преобладаващият цвят в една композиция бил или зелен, или виолетов и пр. Например какъв ще е цвета на песента, която ние току-що изпяхме? — Тя има син цвят. Тази песен има положителни думи. — Учителю, — попитах аз — как да пея песните Ви?
към текста >>

68. Новото Битие — Първи Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Щом влязох в стаята си, аз я изпях и я изсвирих на пианото си.
Бог създава сега света на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Много откровения ни говори Учителят, които откровения не ми е позволено да запиша. Учителят с голямо търпение повтаряше мелодията, за да я научим наизуст. — Ние ще го изпълним в 5 часа сутринта пред сестрите и братята — каза пак той. Докато си отидохме в града, мелодията все звучеше в ушите ми. Щом влязох в стаята си, аз я изпях и я изсвирих на пианото си. Бях много радостна и щастлива. Брат Христо по-дълбоко изживяваше всичко. Споделих с него: — Не зная, брат Христо, ще ми бъде ли възможно да пея толкова рано, в 5 часа? — Учителят ще ти даде сила и възможност!
към текста >>

69. Мирът иде - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Аз си го свиря на пианото, Учителю!
Мирът иде 17.01.1942 година — Изгрева — София. Тази сутрин влязохме рано при Учителя. Спах предната вечер на Изгрева в братските стаи за гости. С брат Христо седнахме на посочените ни столове и тихичко изпяхме първия ден на "Новото Битие". — Аз си го свиря на пианото, Учителю! Ако се запише с ноти, ще може да се направи и акомпанимент. — Не! — каза Учителят. — Сега тази песен няма да се нотира! Ти ще записваш само думите!
към текста >>

70. Кученцето на Христина Морфова - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Учителю, често пея и свиря на пиано Първия и Втория ден на "Битието".
Той при всички условия на живота си е останал вегетарианец. — Учителю, все си мисля каква сила беше у Вас да поемете от ръцете ми 13 килограмова диня, само като я закрепихте на дланта на едната си ръка и как леко и внимателно клекнахте с нея и я сложихте на земята? Учителят се усмихна и каза: — Аз не я поех сам. Имаше невидими помагачи, които я поеха и поставиха на земята. — Учителю, често пея и свиря на пиано Първия и Втория ден на "Битието". — Хубаво, хубаво! — Преди известно време репетирах един радио-концерт в дома на Прокопова, Учителю, и кученцето на покойната Морфова си спеше на една възглавничка върху рояла. Щом запях едни височини с МИ бемол, кученцето се изправи на две крачета и започна да пее. Прокопова извика и другите да видят и чуят кученцето. — В него е дошъл Духът на Морфова, затова то така пее.
към текста >>

71. Неочакван концерт - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Венцислав му каза, че иска да му посвири на пианото в салона и аз прибавих, че искам да му попея.
Започнах да почиствам и подреждам стаята си. В разгара на работата ми ме изненадаха брат Христо и Венцислав Янков. Снощи решили тримата да посетим Учителя и да му изнесем един концерт. В първия момент помислих да откажа, защото не ме предупредиха от вчера, но щом е за Учителя... Бързо се облякох, взех нотите и тримата се озовахме на Изгрева. Учителят ни прие с радост. Венцислав му каза, че иска да му посвири на пианото в салона и аз прибавих, че искам да му попея. — Днес времето е музикално — каза Учителят. Той ни покани в салона. Ние се изкачихме на сцената. Най-напред Венцислав изпълни пиеси от Бетховен и Бах. Аз изпях "Имаше человек", "Страшен беше вятъра" и "Каста Дива" от В. Белини.
към текста >>

Венцислав Янков каза шеговито: "Учителю, сложете тук едно пиано.
По едно време той влезе за малко вътре и излезе с шапката си на главата. Явно беше, че той позира пред фотоапарата, защото при други подобни случаи не позволяваше да го фотографират. Брат Христо заставаше ту до Венцислав, ту до мен. Аз застанах до сърцето на Учителя и не отстъпих мястото си на никого. След като брат Борис Дряновски си направи снимките "до насита", ние влязохме в приемната стая на Учителя. Венцислав Янков каза шеговито: "Учителю, сложете тук едно пиано. Аз искам само на Вас да свиря." Аз подех в същия тон: "И аз искам само на Вас да пея, Учителю! " Той смеейки се каза: — Хубаво, хубаво! — Учителю, — каза Венцислав Янков — в Берлинските катедрали съм виждал творби от Бах, Хендел, Хайдн, написани без текстове. — Тази музика е мистична — каза Учителят.
към текста >>

72. Божествена Любов ме озари - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

– Да, Учителю, ние пеем някои от песните с него, но само тези, на които съм направила акомпанимент за пиано.
– Вие ще видите ли Венцислав? Брат Христо отговори: – Той ще дойде при сестрата. Учителят се обърна към мен: – Вие пейте песните с него. – Да, Учителю, ние пеем някои от песните с него, но само тези, на които съм направила акомпанимент за пиано. Откровение: Господи, как да изразя благодарността си?! Учителю, помогнете ми да ликвидирам по-скоро кармата си с операта, свободно да служа на Господа и да славя с живота си и песента си Неговото име и Вашето име, Учителю! __________________ * Модулация — музикален ход, с който мелодията преминава от една в друга тоналност. (бел. ред.)
към текста >>

73. По пътя на малките съпротивления - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Един добър пианист докосва с пръстите си клавишите на пианото така, че да предаде в тоновете влиянието на планетите, чрез всеки пръст на ръката си.
– Ти – обърна се към мен – като пееш в операта, не възприемай техния начин. Твоята душа ще те свърже с възвишения свят, където ще чуеш песента на ангелите. В Божествения свят всички същества пеят и свирят! Вие, рекох – като гледаше ту мен, ту Венцислав – трябва да избягвате големите съпротивления в живота. Вие трябва да се движите по пътя на малките съпротивления! Един добър пианист докосва с пръстите си клавишите на пианото така, че да предаде в тоновете влиянието на планетите, чрез всеки пръст на ръката си. Паганини е достигнал това изкуство, отчасти и Лист. – Учителю, кои са планетите, които влияят на пръстите на ръката? – попита Венцислав. Учителят каза: – Дясната ръка е на ума, лявата ръка е на сърцето.
към текста >>

74. Новото Битие — Седми Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Майката и бащата ме помолиха, да се упражнява на моето пиано, защото тяхното било дадено на артиста от операта, Михаил Попов, под наем.
Днес времето е великолепно. Венцислав остана в стаята ми, да свири, а ние с брат Христо дойдохме при Учителя. Той ни прие със сияещо лице. Аз му казах първа: – Учителю, Венцислав спи в другата ми стая, за да може всеки ден да свири. Майката и бащата ме помолиха, да се упражнява на моето пиано, защото тяхното било дадено на артиста от операта, Михаил Попов, под наем. Венцислав композира друга, своя каденца за Бетховеновия концерт. – Хубаво, хубаво! – рече Учителят. – Аз съм от сутрин, до късно вечер, на репетиции в операта, Учителю. Репетирам ролята на Лучия от операта "Лучия ди Ламермур", от Доницети.
към текста >>

Венцислав свири на пианото и ми акомпанира.
– Хубаво, хубаво! – рече Учителят. – Аз съм от сутрин, до късно вечер, на репетиции в операта, Учителю. Репетирам ролята на Лучия от операта "Лучия ди Ламермур", от Доницети. Вечер идва у дома режисьора и репетираме мизансцена*. Венцислав свири на пианото и ми акомпанира. Художественият състав ми възложи изнасянето на премиерата. Учителят пак каза: – Хубаво, хубаво! Продължих: – Учителю, искам често да идвам при Вас, да посещавам сутрешните Ви беседи, но освен репетициите за премиерата, имам и много спектакли.
към текста >>

75. Концерт със Софийската филхармония, 'Лучия ди Ламермур', бомбардировките, евакуацията - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Когато мъчителните турнета престанаха и репетициите се преустановиха, аз отивах в стаите на театъра и си свирех на пианото "Новото битие".
Брат Христо живееше в друга стая, в съседната вила. В същата вила живееха директора и секретаря на операта. Хазаинът на вилата беше болен. Имаше кръвоизлив на стомаха. Брат Христо го излекува и той му даде една стая в горния етаж. Когато мъчителните турнета престанаха и репетициите се преустановиха, аз отивах в стаите на театъра и си свирех на пианото "Новото битие". Въпреки че Учителят не ми позволяваше да го нотирам, вече бях записала: "Първи ден", "Втори ден" и "Трети ден". Преписах на чисто нотите на "Първи ден" и реших, когато отида при Учителя, да му го поднеса като подарък и да видя, дали ще ме упрекне, че съм го нотирала. Най-после ние се приготвихме да отидем при Учителя. Брат Христо спазари един файтон, да ни отведе на гарата и оттам, с влака, да отидем в Мърчаево. През зимата и през ранната пролет той два пъти ходи сам при Учителя и ми беше донесъл черешки и написани думи, продиктувани от Учителя за мен.
към текста >>

76. Два нови куплета на солото на 'Слънчеви лъчи' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Пианото ми, което е залепено на стената към стаята на хазайката ми беше непокътнато.
В нейната стая бе паднала 175 кг. бомба, която беше пробила мястото точно там, където тя си слага главата на своето пружинено легло. Бомбата унищожила всички шевни машини, леглото и и всички мебели в стаята. Също и долните два етажа. Когато отключихме вратата на моята стая, много се учудихме. Пианото ми, което е залепено на стената към стаята на хазайката ми беше непокътнато. На средата му отгоре стой стъклена ваза, съвсем здрава. На стената над пианото и над леглото ми висят Вашите портрети, Учителю, даже и стъклата им бяха здрави. Само стъклата на прозореца бяха счупени от детонацията. В малкото коридорче, съседно на коридора, където шевните машини са унищожени, къщичките на гълъбчетата и канарчетата бяха също съвсем здрави. — Така е, който живее праведно!
към текста >>

На стената над пианото и над леглото ми висят Вашите портрети, Учителю, даже и стъклата им бяха здрави.
Бомбата унищожила всички шевни машини, леглото и и всички мебели в стаята. Също и долните два етажа. Когато отключихме вратата на моята стая, много се учудихме. Пианото ми, което е залепено на стената към стаята на хазайката ми беше непокътнато. На средата му отгоре стой стъклена ваза, съвсем здрава. На стената над пианото и над леглото ми висят Вашите портрети, Учителю, даже и стъклата им бяха здрави. Само стъклата на прозореца бяха счупени от детонацията. В малкото коридорче, съседно на коридора, където шевните машини са унищожени, къщичките на гълъбчетата и канарчетата бяха също съвсем здрави. — Така е, който живее праведно! Ти нали знаеш дето се казва в 91-ви Псалом: "Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи от дясно ти, но до тебе няма да се приближи." Ти сега можеш да нотираш и другите Божествени дни на „Новото Битие", през свободното си време.
към текста >>

Сега Първия ден от "Битието", трябва да го прегледаш на пианото!
Само стъклата на прозореца бяха счупени от детонацията. В малкото коридорче, съседно на коридора, където шевните машини са унищожени, къщичките на гълъбчетата и канарчетата бяха също съвсем здрави. — Така е, който живее праведно! Ти нали знаеш дето се казва в 91-ви Псалом: "Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи от дясно ти, но до тебе няма да се приближи." Ти сега можеш да нотираш и другите Божествени дни на „Новото Битие", през свободното си време. Сега Първия ден от "Битието", трябва да го прегледаш на пианото! — Аз го прегледах, Учителю и тогава го преписах на чисто и Ви го предадох. — Ти ще внимаваш, да не измените нищо от наученото! — Учителю, измъчва ме това, гдето в операта трябва да бъда външно като тях, а тука да бъда такава каквато съм си. Мъчно ми е да работя в два противоположни свята. Учителят се усмихна и каза:
към текста >>

77. БИАНКА - Борис Николов

Моята другарка свири на пиано, а понякога и на хармониум.
Не мислехме да купуваме куче, но това ни спечели. Заведох го у дома. То – като че е било и пребило. Особено се привърза към моята другарка: скачаше около нея, тичаше наоколо, обиколи няколко пъти къщата, за да изрази радостта си. Тъй Бианка влезе в нашето семейство. Моята другарка свири на пиано, а понякога и на хармониум. Веднъж тя свири и чува зад себе си, че някой пее. Обръща се: Бианка, вирнала главичката си нагоре, следва мелодията, и то доста вярно – пее! Разбира се, тя на часа получи похвала – милувка и вкусни бисквити. Бианка беше радостна и щастлива от своята дарба! Малкият Шпиц беше пеещо кученце.
към текста >>

78. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Самият той се изявява като великолепен музикант - майстор на цигулката и пианото, ненадминат специалист и интерпретатор на редица езотерични науки: астрология, френология и физиогномика, графология, хиромантия, ясновидец от най-висока класа, лечител от ранга на Христос, владеещ до съвършенство телепатията, бялата магия и телепортацията, пророческата дарба и способността да въздейства върху природните стихии.
Най-сигурният път към този род познание е концентриран в проучването на духовно-културното наследство и прилагането на Учението, оставено от всеки подобен Пратеник на Небето. В нашия случай това предполага опознаването, осмислянето и въвеждането в ежедневния живот на Словото, Паневритмията и музиката на Учителя П. Дънов. Това, което прави неизгладимо впечатление при характеризирането на личността на българския Учител на Любовта, е неговата безспорна универсалност. Едва ли има област на науката и изкуството, в която той да не се е проявил като вещ познавач и ценител. Нещо повече, безброй са примерите, свидетелстващи за приносното естество на новото по качество познание, добавено от него към вече известни сфери и параметри на съвременната система от възгледи на човечеството. Самият той се изявява като великолепен музикант - майстор на цигулката и пианото, ненадминат специалист и интерпретатор на редица езотерични науки: астрология, френология и физиогномика, графология, хиромантия, ясновидец от най-висока класа, лечител от ранга на Христос, владеещ до съвършенство телепатията, бялата магия и телепортацията, пророческата дарба и способността да въздейства върху природните стихии. Личният му живот е образец на безкомпромисна нравственост и безупречно служение за благото на земните хора. Нямат чет обстоятелствата, при които той е проявил завидно търпение, ненадмината духовна сила, велика по съдържание и действеност Любов и доброта, Божествена Мъдрост и разумност, стоманена воля и чувство за собствено достойнство. Заслугата за спасяването на българските евреи от хитлеристките лагери на смъртта, която бива приписвана на мнозина - от цар Борис III, през депутата Димитър Пешев, до архиереите на Българската православна църква, принадлежи именно нему. Само че той никога и по никакъв повод не я е изтъквал. Понеже великият в Духа неизменно е велик и в скромността си.
към текста >>

79. МОДЕРНИ ВЛИЯНИЯ - Павел Желязков

Наскоро трима германски учени са правили опити с музиката с две цигулки и едно пиано и са съборили стълбата на една постройка.
Извисената и благородна мисъл въздействува както музиката, има нейната очистителна, освобождаваща и хармонизираща творческа сила. Музиката благоприятствува работата на мисълта. Тя е едно от основните средства за духовно тониране и укрепване. Ето какво казва Учителя по този въпрос: „Музиката има свойството да разтопява. Наскоро трима германски учени са правили опити с музиката с две цигулки и едно пиано и са съборили стълбата на една постройка. Като се събаряла стълбата, даже един от тях пострадал. Монотонните звукове събарят. Музиката не само събаря, но и гради. И ако не знаете как да пеете, не можете да имате резултат. Вие пеете монотонно и имате противоположни резултати.
към текста >>

80. Картофчето - Крум Въжаров (1908- 1991)

По време на урока по пеене изведнъж певецът забелязва, че картофчето се намира върху пианото.
Картофчето Крум вземаше уроци по пеене при един певец - братовчед на Ярмила. Веднъж той отива при него с мрежа картофи. Едно малко картофче излиза от мрежата и пада на земята. Крум го взема и го поставя на масата. По време на урока по пеене изведнъж певецът забелязва, че картофчето се намира върху пианото. Много се учудва и казва на Крум: „Аз видях как ти взе картофчето от земята и го сложи на масата. Но как то „прехвръкна“ от масата, която е в другата част на стаята, до пианото, не можах да разбера. Нито ти, нито аз сме ставали от местата си, за да го преместим.“ Крум Въжаров беше един От учениците на Учителя, който притежаваше телекинетични възможности, но почти никога не ги демонстрираше. Той казваше: „Ако Учителят трябваше да лекува хората, то при него щеше да има опашка от Изгрева до града.
към текста >>

Но как то „прехвръкна“ от масата, която е в другата част на стаята, до пианото, не можах да разбера.
Веднъж той отива при него с мрежа картофи. Едно малко картофче излиза от мрежата и пада на земята. Крум го взема и го поставя на масата. По време на урока по пеене изведнъж певецът забелязва, че картофчето се намира върху пианото. Много се учудва и казва на Крум: „Аз видях как ти взе картофчето от земята и го сложи на масата. Но как то „прехвръкна“ от масата, която е в другата част на стаята, до пианото, не можах да разбера. Нито ти, нито аз сме ставали от местата си, за да го преместим.“ Крум Въжаров беше един От учениците на Учителя, който притежаваше телекинетични възможности, но почти никога не ги демонстрираше. Той казваше: „Ако Учителят трябваше да лекува хората, то при него щеше да има опашка от Изгрева до града. Учителят дойде да ни даде това Божествено учение, да основе Духовната школа. Важното е ние да го следваме, да изучаваме и да прилагаме учението, да бъдем ученици, а не да демонстрираме свръхестествени способности, които ученикът естествено развива при правилен духовен растеж.“ И действително, само при изключително напрегнати и безизходни ситуации съм виждала Крум да показва тези си способности.
към текста >>

81. Спомени за бате Крум от Галина Левина - Крум Въжаров (1908- 1991)

като малък сборник със заглавие „Музикални окултни упражнения от Учителя Беинса Дуно и вариантите им за пиано“.
Но благодарение на бате Крум онези, които искрено искали да вникнат в същността на Учението, все пак усетили и уловили духа на съвместния братски живот, неговата важност и значимост за духовното развитие на душите, които тръгват в този път. От този ден ние започнахме постепенно да четем беседите на Учителя, да разучаваме песните и Паневритмията. И нашите приятели музиканти, разучавайки с нас мелодиите и песните на Учителя, ни обръщаха внимание най-вече върху това, че те са окултни музикални упражнения и че трябва да се пеят по особен начин. Обясняваха ни как. Това обяснение днес е изложено от Михаил Папуш в коментарите му към някои песни на Учителя, издадени в Москва през 2008 г. като малък сборник със заглавие „Музикални окултни упражнения от Учителя Беинса Дуно и вариантите им за пиано“. Надявам се, че братята и сестрите, четящи тези редове, ще ми простят някои „лирически отстъпления“. Но мисля, че това е необходимо, за да се разбере по-добре онази атмосфера и онзи мир на нашите чувства и мисли, които станаха почва за постепенното поникване и укрепване на Словото на Учителя в Москва, а също и в другите градове на Русия. След запознанството с бате Крум, след близкото общуване с него ние се запалихме да идем в България и сами да преживеем и почувстваме какво представлява този съвместен братски живот, що значи съвместно учене и съвместна духовна работа. Но ние можахме да дойдем в България за първи път чак през 1981 г. по покана на наши приятели от Братството.
към текста >>

82. Борис Николов и Мария Тодорова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Молехме се, пеехме и Мария Тодорова свиреше на пианото.
Когато са идвали чужденци, а това е било много пъти, някой от нас ги посрещаше на летището и веднага първата среща беше у Борис Николов, в „малкия дом“, както той с любов го наричаше. Там имаше изключително духовна атмосфера, създадена от Борис Николов и Мария Тодорова, а също така и от многократните посещения на Учителя в този дом. Още с влизането в градината се усещаше, като че ли влизаш в друг свят. Борис Николов ни посрещаше с думите: „Словото на живота пазим.“ На 27 декември - деня на заминаването на Учителя - Мария Тодорова канеше Крум с малка група младежи. Молехме се, пеехме и Мария Тодорова свиреше на пианото. Тя и Станка Христова Янчева приготвяха много вкусна вечеря. За Учителя оставяха един празен стол на най- централното място и сервираха за него от всички блюда. Накрая, след завършване на вечерята, Мария Тодорова с голяма любов и благословение раздаваше на всеки от присъстващите храна от блюдата на Учителя. Тук ще кажа и нещо за Станка Христова Янчева. Тя отишла при Учителя и казала, че много иска да работи за Словото, но няма образование за това.
към текста >>

83. Меркурий - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Затова при добрите аспекти между Меркурий и Венера имаме изява на изкуства, в които пръстите играят голяма роля - свирене на пиано, цигулка и други от този род.
Следователно най-голямото отклонение, което могат да имат двете Планети една от друга, е 76 градуса, затова аспектите, които могат да имат двете Планети, са: съвпад, полусекстил, полуквадрат, секстил и 72 градуса. Изтъкнахме в легендата за двамата братя, че те се характеризират като големи герои, с което се подчертават възможностите, които имат техните мускули, стави на ръцете и краката бързо и точно да реагират на мозъчните подтици. Така например, ако един занаятчия има силните и добри аспекти на Меркурий с Венера, той ще бъде изкусен майстор, майстор от голяма класа. Защото под влиянието на Венера мускулите на ръцете и ставите много точно и правилно ще реагират на венерините подтици. Един човек на изящните изкуства - художник, музикант, инструменталист, за да бъде добър изпълнител, трябва да има силното влияние на Меркурий. Затова при добрите аспекти между Меркурий и Венера имаме изява на изкуства, в които пръстите играят голяма роля - свирене на пиано, цигулка и други от този род. Същото е и при приложните изкуства, изискващи умение всичко да се прави най-добре. При полуквадрат жаждата и стремежът за постигане на красотата срещат известни пречки. При липса на аспекти между Меркурий и Венера подтикът и чувството за добро творчество липсват. АСПЕКТИТЕ НА МЕРКУРИЙ С МАРС При съвпад и добри аспекти имаме един активен и динамичен ум, способен преди всичко към разискване на всеки въпрос, със способност към добро говорене, а при висшите типове е налице добър ораторски талант. При лошите аспекти имаме един заядлив човек, готов при разговор винаги да апострофира с оскърбително изказване, противоречащо на онова, което се разисква.
към текста >>

84. Аполоновият пръст (безименният) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Гладкият, без възли квадратен безименен пръст е повече свойствен на тези, които свирят на пиано, и на хората, които са се посветили на теорията в музиката или на учителството в областта на изкуството.
Също така този пръст определя стремежи и умения в изкуството. Ако първата фаланга на безименния пръст е леко наклонена към Сатурновия пръст, това показва човек, който не обича да се разпилява и да си губи времето. Ако безименният пръст е силно изкривен или повреден, това показва липса на идеализъм, на радост в живота, показва също мошеничество, прикритост, подлост. Такъв пръст често се наблюдава у престъпниците. Гладкият, коничен безименен пръст е свойствен на певците и поетите. Гладкият, без възли квадратен безименен пръст е повече свойствен на тези, които свирят на пиано, и на хората, които са се посветили на теорията в музиката или на учителството в областта на изкуството. Свойствен е също на литераторите. Изобщо хората с остри пръсти, колкото и добре да са развити способностите им в изкуството, не са в състояние да овладеят висшите негови изяви. Гладък, но лопатовиден безименен пръст показва способност в приложните изкуства. Ако същевременно третата фаланга на този пръст е особено дълга, то показва способност към скулптура, ваятелство. Ако безименният пръст е възлест, тогава имаме известна интелектуалност и разсъдъчен елемент в дейността на този човек, която е силно изявена в неговото изкуство.
към текста >>

85. 1. Без редица, но с ред. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Засвирих тихо на пианото нова мелодия „Сладък сън".
Истински първо е това дете, което е най-внимателно. Сега, можете ли да излезете на двора така тихо, както птиченца ? — Да, да, можем — отвърнаха децата. — Слушайте, дечица. Ще ви засвиря „сладък сън", а вие ще заспите и ще сънувате, че ставате птички. Засвирих тихо на пианото нова мелодия „Сладък сън". Всички със затворени очи, с подпряна глава на двете ръце сънуват. Прекъснах пианото. След минута засвирих позната тем мелодия за пробуждане. — Сега вие сте птиченца. Литнете с разтворени крилца.
към текста >>

Прекъснах пианото.
— Да, да, можем — отвърнаха децата. — Слушайте, дечица. Ще ви засвиря „сладък сън", а вие ще заспите и ще сънувате, че ставате птички. Засвирих тихо на пианото нова мелодия „Сладък сън". Всички със затворени очи, с подпряна глава на двете ръце сънуват. Прекъснах пианото. След минута засвирих позната тем мелодия за пробуждане. — Сега вие сте птиченца. Литнете с разтворени крилца. Чудесно деца! Жори, отвори вратата и отлетете на двора! Всичко стана така, както трябваше — с ред, без редица. Оставих ги на двора свободни.
към текста >>

86. 5. Един урок по смятане - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

5. Един урок по смятане Щом прозвуча на пианото „Стига работа, мънички деца", всички прибраха материалите и насядаха около пианото, за песни, преценка и разговор, а дежурните се справяха с реда.
5. Един урок по смятане Щом прозвуча на пианото „Стига работа, мънички деца", всички прибраха материалите и насядаха около пианото, за песни, преценка и разговор, а дежурните се справяха с реда. — Моля, г-це, има загубени боички — обади се дежурния Райчо, който подреждаше кутийките в шкафчето. — От къде позна, че липсват боички ? — Ето, в две кутийки има празно място, а другите са пълни — за уверение детето ми донесе голямата кутия, където имаше 20 кутийки с моливни боички. — Деца, да преброим общо всичките кутийки. Бройте гласно — едно, две, три.
към текста >>

87. 11. Игра на театър - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— Сега ще го видиш-— отговорих аз, като дадох знак на пианото за всички деца, да приберат играчките си и да седнат на столчетата, тъй както последните са наредени в успоредни редици.
— Пегю и Гошко, нареждайте и вие столчета в нрава редица, само че без шум. Никой да не чуе какво правите, — изпълниха точно казаното. — Рашко, ти имаш много добри помагачи! По-добри са и от теб, виж, колко тихо нареждат столчетата! — И аз мога така, — отговори с амбиция Рашко и започна да ги реди тихо. — Е, къде е театърът ? — запита Рашко, когато всичките столчета бяха наредени. — Сега ще го видиш-— отговорих аз, като дадох знак на пианото за всички деца, да приберат играчките си и да седнат на столчетата, тъй както последните са наредени в успоредни редици. — Деца, няколко ваши другарчета наредиха столчетата така и вие всички сте като в театър. Това е салонът за публиката, а тука е сцената, където ще играят артистите. — Кой ще играе? — запита Цецка. — Всеки, който пожелае! — отговорих аз, следейки общия интерес.
към текста >>

88. Скрит предмет. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Добре е, вместо произнасяния звук, да има музика (пиано, цигулка или хармоничка).
Показва се на всички един предмет. След това едно дете излиза навънка, а учителката или едно от децата скрива предмета. Детето влиза и почва да търси, докато го намери. През време на търсенето всички деца стоят мирни и произнасят „з-з-з-з“, щом търсачът се приближава до скрития предмет, усилват звука „з-з-з-з“, щом се отдалечава — отслабват. Така докато се намери предметът. Добре е, вместо произнасяния звук, да има музика (пиано, цигулка или хармоничка). Щом се свири тихо — търсачът е далече от предмета; силно — близо е. Тази игра развива също слуха у децата.
към текста >>

89. Истински победител. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Засвирва се марш на пиано, акордеон, грамофон, хармоничка или се пее.
ИСТИНСКИ ПОБЕДИТЕЛ В средата на кръга всички деца сядат на столчетата си в права редица при шахматен ред. Избира се едно дете, което да взема по едно столче при всяко ставане на децата. При даден знак или акорд, от учителката децата стават и се обръщат в една посока. Детето, което стои отстрани, взима едно столче и го слага извън редицата. Засвирва се марш на пиано, акордеон, грамофон, хармоничка или се пее. Всички деца маршируват около Столчетата/ Ненадейно маршът спира и всяко бърза да седне безразлично на кое столче; внимава се да не се прескачат или обръщат столчетата. Детето, 'което остане без столче, излиза. Играта се почва отначало —^ставане със сигнал, вземане едно столче, маршировка с музика, спиране и т. н:, докато остане едно дете, което е истинският победител, и всички му ръкопляскат.
към текста >>

90. Физиогномична картина - Георги Радев (1900–1940)

1 Но затова пък пианото мощно зазвучава под замашната динамика на тяхната игра.
Пианистът взема първите акорди. Взрете се в ръцете му. Може ли всеки да има такива ръце, такива пръсти? Сигурно те не са годни да играят шахмат, като ръцете на шахматиста, които виждаме възпроизведени тук (фиг. 1). Фиг. 1 Но затова пък пианото мощно зазвучава под замашната динамика на тяхната игра. (фиг. 2). Фиг. 2 Всяка жива форма - физиогномично погледнато - е израз, по закона на съответствията, на нещо душевно. И при покой и при движение, тя е жив език на душата, тълкувател на характера на човека. Нима не ви говори характерологически съвсем ясно яркият контраст, който ни се хвърля на очи, кога погледнем от една страна едрата, масивна и мускулеста фигура на българския борец Дан Колов - истински атлет на силата, а от друга - тънката, фина и силно интелектуализирана фигура на философа Бергсон? Интересно щеше да бъде да видим ръката на бореца, свита в юмрук, който пада като боздуган върху противника и ръката на Бергсон, която държи перото и пише.
към текста >>

91. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

своята „Трета сюита“, „Меланхолична серенада“ и „Втори пиано концерт“ със Сапелников.
За какво ли не разговарят те по време на немите си нощни диалози. Докато небето на изток порозовее... * Телескопичен блик Какво нещо е да плуваш през океана към вътрешното море на Ню Йорк, където те чака всичко това! Сега то чака Петър Илич Чайковски да дойде сам след шумната слава, която добива с изпълнението тук на неговия цигулков концерт от Мод Пауъл през 1889 и сетне още по-големия успех на четвъртата му симфония през следващата година. Но защо не идва? Какво го терзае? Един месец преди началото на диригентското си турне в Америка Чайковски се върти в Париж., дирижира на 5 април 1891 г. своята „Трета сюита“, „Меланхолична серенада“ и „Втори пиано концерт“ със Сапелников. И двете седмици преди да тръгне за Америка, избягва в Руан уж да композира „Лешникотрошачката“, но не върви! Какво го терзае, защо тази депресия? Брат му Модест крие от него, че сестра му Саша е умряла, за да не рухне преди историческото си турне в Новия свят, но Чайковски, без да казва, се връща в Париж, отива в Кабинет де Лектюр край Операта да пие чай, както често прави, и прочита в „Новое время“ за смъртта на Саша... Не може, не, не може да замине!... Но е взел 2500 долара аванс и ги е похарчил... Трябва да замине... Боже мой! Ще се провали! Елегантният „Ле Бретон“ оптлава с него от Хавър на 17 април 1891 г. за десетдневното си прекосяване на океана и настъпва истински кошмар. Спътницата му пропуска парахода. През цялото време го мъчи морска болест.
към текста >>

92. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Франсис Тролоп още през 1830 гшше какъв кеф е да се зяпа такова местене, а Дикенс при престоя си тук разказва как „едно жилище кара в бая тръс надолу по хълма!“ Когато на нивото на терена повече не може да се увеличават комуникационните линии и затова трябва да се вдигнат във въздуха, бостънци не могат да приемат техния град да остане без жилищни фасади и без гледки към небето и тревата на „Бостън Камън“ от прозореца на приемната, където дъщеря им си готви урока по пиано.
Така и в човешки пипнатия град: в улиците и тротоарите му, градинките му, кривите му сокаци, изпълзели от някакви естествени човешки жилищни нужди, има повече „градско“ (т.е. топло и сигурно) чувство, отколкото в магистралата, ликвидирала петдесет именно градски съоръжения на вчерашния гражданин, или сега в ела, който ще трещи, ще друса и ще се плези през прозорците на втория етаж на бедния бостънчанин. Каквото и да струва, Съветът пази „градската природа“ на града, без да осъзнава, че от всичко природно, както подсказва Милей, наднича Бог. Съветниците усещат болка в сърцето си, като помислят как ще изглежда този гигантски, сякаш молитвен храм на гражданската им хармония, и дават и наддават пари, за да го бранят. Когато става нужда да се разшири улица, те не събарят каквото пречи, както в Ню Йорк и Чикаго, а първи започват да местят сгради. Франсис Тролоп още през 1830 гшше какъв кеф е да се зяпа такова местене, а Дикенс при престоя си тук разказва как „едно жилище кара в бая тръс надолу по хълма!“ Когато на нивото на терена повече не може да се увеличават комуникационните линии и затова трябва да се вдигнат във въздуха, бостънци не могат да приемат техния град да остане без жилищни фасади и без гледки към небето и тревата на „Бостън Камън“ от прозореца на приемната, където дъщеря им си готви урока по пиано. Така те пак са първите, които вкарват комуникационните линии под земята. Когато стара обществена сграда трябва да се замени с нова, по- голяма за порасналите нужди на администрацията, атрибутите й, колкото и прозаични и наивни, се пренасят тържествено като мощи на светец на новото място. Малко преди тръгването на Дънов обратно за България той вижда как мрачните граждани са се умислили заради изоставянето на стария щатски парламент на Бълфинч заради нова постройка и как се събират на 7 март 1895 пред сградата да гледат какво става. Церемониал- майсторът на щатския съвет лично сваля нейното свещено метално изображение на риба треска, увива „стария солен символ на Бостън“ (както казва един бостънец) в американското знаме и го отнася пеша, придружаван от петнадесет законодатели, за да го сложат на новата омразна щатска сграда от жълти тухли. И докато тези проблеми на съхраняването на града от алчната корпоративна урбанистика продължават да се решават без щадене на средства и емоционални изблици, новото строителство достига своя архитектурно-конструкторски апогей.
към текста >>

Умението да се преподава музика на деца, владеенето на пиано и орган (включително акордирането им), елементарната хармония, за да могат да се пеят местни народни песни в хор, както и солфежът и църковната хорова музика са задължителни.
Този курс е за студенти без предварително солидно образование, които имат нужда от подготвителна година. Институтът по теология на ул. „Маунт Върнън“ 72, Бостън Като отделна специалност в института има тригодишен курс за мисионери, насочен към практическа работа на терена. И отново тук музикалното образование е особено силно застъпено. Студентите в тази специалност, които ще преследват кариера в мисионерска дейност в чужбина, се приемат без допълнително заплащане в Музикалната консерватория на Нова Англия - по него време най-голямата по обем консерватория в света. Умението да се преподава музика на деца, владеенето на пиано и орган (включително акордирането им), елементарната хармония, за да могат да се пеят местни народни песни в хор, както и солфежът и църковната хорова музика са задължителни. Нека вмъкнем тук, че дълги години по- късно Петър Дънов разказва за концертите, които студентите правели помежду си, и как - понеже знаели, че свири на цигулка - настояли и той да вземе участие. Точно на един от тези концерти той изсвирва импровизираната в момента мелодия „Завръщане на блудния син“, която пожънала огромен успех. Учениците му в България разказват как той я изпълнил по-късно и пред тях на „Изгрева“ няколко пъти, но мелодията била сложна и никой не се наел да я нотира, когато му било времето. Така се и загубила. В която и специалност да е студентът, той бива изложен на работа в това, което тук наричат „агресивната градска църква“.
към текста >>

93. Салонът на Изгрева - Георги Христов

Купихме хубаво пиано „Фингер“ и на сцената сложиха пианото.
За тази част, която се продължи, се направиха две стъпала и се построи допълнително сцена. Салонът стана по-дълъг. При нас винаги имаше концерти и затова ни бе необходима сцена. Сцената бе открита и нямахме завеса. Пристройката бе направена през 1936 г. Купихме хубаво пиано „Фингер“ и на сцената сложиха пианото. След това купиха малък братски хармониум, който беше до катедрата на Учителя, а тя стоеше долу, а не на сцената. На хармониума свиреше обикновено Мария Тодорова. На него се свиреше след като Учителя държи беседата. Мария беше завършила музикална академия и поддръжаше връзка с Учителя. Когато Учителя даде някоя нова песен приятелите я нотираха, предаваха нотния лист на Учителя, а той предаваше на сестра Мария, за да го изсвири на пианото.
към текста >>

Когато Учителя даде някоя нова песен приятелите я нотираха, предаваха нотния лист на Учителя, а той предаваше на сестра Мария, за да го изсвири на пианото.
Купихме хубаво пиано „Фингер“ и на сцената сложиха пианото. След това купиха малък братски хармониум, който беше до катедрата на Учителя, а тя стоеше долу, а не на сцената. На хармониума свиреше обикновено Мария Тодорова. На него се свиреше след като Учителя държи беседата. Мария беше завършила музикална академия и поддръжаше връзка с Учителя. Когато Учителя даде някоя нова песен приятелите я нотираха, предаваха нотния лист на Учителя, а той предаваше на сестра Мария, за да го изсвири на пианото. И ако има нещо да направи забележка при записването или при изпълнението, то се правеше там, на това пиано и там се коригираше и след това сестра Мария учеше приятелите на песента. По-късно аз закупих един голям хармониум за салона. Катедрата на Учителя беше долу с размер 130/120 см. Тя имаше две стъпала, по които той се изкачваше, имаше стол, на който сядаше, имаше и масичка към катедрата - 40/65 см, на която поставяше Библията, и там изнасяше своята беседа. Столът имаше облегалка и на него бе поставена възглавничка.
към текста >>

И ако има нещо да направи забележка при записването или при изпълнението, то се правеше там, на това пиано и там се коригираше и след това сестра Мария учеше приятелите на песента.
След това купиха малък братски хармониум, който беше до катедрата на Учителя, а тя стоеше долу, а не на сцената. На хармониума свиреше обикновено Мария Тодорова. На него се свиреше след като Учителя държи беседата. Мария беше завършила музикална академия и поддръжаше връзка с Учителя. Когато Учителя даде някоя нова песен приятелите я нотираха, предаваха нотния лист на Учителя, а той предаваше на сестра Мария, за да го изсвири на пианото. И ако има нещо да направи забележка при записването или при изпълнението, то се правеше там, на това пиано и там се коригираше и след това сестра Мария учеше приятелите на песента. По-късно аз закупих един голям хармониум за салона. Катедрата на Учителя беше долу с размер 130/120 см. Тя имаше две стъпала, по които той се изкачваше, имаше стол, на който сядаше, имаше и масичка към катедрата - 40/65 см, на която поставяше Библията, и там изнасяше своята беседа. Столът имаше облегалка и на него бе поставена възглавничка. Учителя идваше, казваше се една кратка молитва, изпявахме обикновено няколко песни, за да се създаде хармония и тогава Учителя встъпваше към беседата.
към текста >>

НАГОРЕ

0.49434995651245