Търсене в текстове за 'Пиано'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 50 резултата в 17 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ

Бил е много добър музикант, забележителен цигулар, имал е приятен баритонов тембър, свирил е и на пиано.
ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ Учителя П.К.Дънов е държал около 7500 беседи, засягащи всички духовни и житейски въпроси. Бил е много добър музикант, забележителен цигулар, имал е приятен баритонов тембър, свирил е и на пиано. Завещал ни е много интересна самобитна музика, многообразна, включваща различни елементи: духовни, народни, религиозни, танцови. Изключителен интерес представлява Паневритмията (висш космичен ритъм), своеобразно отражение на Неговото учение с помощта на изразните средства на три изкуства: хореография, музика и поезия. Учителя ни остави една велика наука, която има за основа Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>

2. 1925_14 Спомени на великотърновски граждани за .Учителя

Жена му Елена свиреше хубаво на пиано.
„Христо Ботев" 24. Аз бях член на женското дружество в града. Интересувахме се от всички мероприятия в града и ходехме на съборите на Дънов. Семейство Елена и Тодор Попови, учители, се считаха за едно от най-интелигентните семейства в града. Тодор Попов, химик-учител, беше станал директор на захарни заводи. Жена му Елена свиреше хубаво на пиано. Живееха на ул. „Цветарска" 19. Елена изказваше мнението си за Дънов пред всички ни: „Вижте движенията на Дънов, походката му - всичко в него е музика; на това отгоре е и красавец." На всички ни правеше следното впечатление (ходехме на неделните му беседи, които бяха на открито и на които присъстваха над 1000 души): Той говореше тихо, а се чуваше от всички еднакво. ИВАН СТЕФАНОВ ИВАНОВ, ул. „Сергей Румянцев" 9, по професия инженер-химик.
към текста >>

3. СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'

Купихме хубаво пиано "Фингер", а след това и малък хармониум, който беше до катедрата на Учителя.
Това бе предложение на Бертоли и бяха направени две допълнителни колони от мрамор. В тази част, която се продължи, се направиха две стъпала и се построи допълнително сцена. Салонът стана по-дълъг. При нас винаги имаше концерти и затова ни бе необходима сцена. Пристройката бе направена през 1936 г. Купихме хубаво пиано "Фингер", а след това и малък хармониум, който беше до катедрата на Учителя. На хармониума свиреше обикновено Мария Тодорова, която беше завършила Музикална академия. Катедрата беше с размер 130/120 см. Тя имаше две стъпала, по които Учителят се изкачваше, имаше стол и масичка (40/65 см), на която Той поставяше Библията и там изнасяше своята беседа. Обикновено Учителят пристигаше в строго определен час без да закъснее нито минута. Той си носеше Библията, "Завета на Цветните лъчи на светлината" и още някоя Негова беседа.
към текста >>

4. АСЕН АРНАУДОВ

Той имаше такъв музикален слух, че щом чуеше една песен, веднага я запаметяваше и веднага можеше да я запише, без да използва пиано.
Братът разбира, че няма гарант, който да го кредитира с духовен капитал и си заминава за Русе. Този брат бе Богомил Малджиев, син на Борис Малджиев, книгоиздателя на "Печатница Малджиеви" от Русе. Нестор Илиев Асен Арнаудов бе онзи роден музикант, който бе и горе в Невидимия свят музикант и беше дошъл в Школата на Учителя да бъде музикант. Беше дошъл в Школата да свърши една работа за музиката и песните на Учителя. Той имаше такъв музикален слух, че щом чуеше една песен, веднага я запаметяваше и веднага можеше да я запише, без да използва пиано. Но не беше волеви и затова трябваше да стои някой до него да го ръчка и подканва. Освен това се отплесна по женска линия. Беше влюбчива натура и стана предметно обучение за мнозина от Школата и предметна задача и проблем за много сестри. Казвам сестри, но бяхме жени млади и хубави. Така че той имаше в кого да се влюбва и кого да разлюбва.
към текста >>

Като седнеше на пианото, даваше акомп на всички песни.
Имаме цигулар и цигулка, както и арфистка, но я няма арфата, която Учителят купи за братски цели. Какво непослушание от негова страна! Впоследствие той стана преподавател по арфа в Консерваторията, но след заминаването на Учителя, се загуби в своето ежедневие. Асен Арнаудов беше голям талант. По това няма спор и всички му го признавахме още по времето на Учителя. Като седнеше на пианото, даваше акомп на всички песни. Създаваше приятна атмосфера около себе си с умелата си разговорчивост и свирене. Доверяваше на Учителя своите любовни преживявания. След заминаването на Учителя, той бе привлечен от Мария Тодорова да работят двамата по издаването песните на Учителя като второ преработено издание. Тази песнарка докара много спорове и разправии в братския живот на "Изгрева". Според мен, от този момент Братството се разцепи вътрешно и повече не можахме да намерим общ език за братска работа!
към текста >>

5. МАРИЯ ТОДОРОВА

След войната, когато киното беше нямо, Мария свиреше на пиано известно време в кино Солун, за да изкара някой лев и за да не бъде в тежест на родителите си, които й натякваха, че не искат да издържат дъновистка.
Веднъж при най-голямата скръб, която ме бе сполетяла, смазана, плачеща - бях на дъното на ада, Учителят дойде при мене, сложи ръката си над мен и всичко изчезна. Повдигнах очи и видях, че Неговите очи са сини, а иначе те бяха кафяви. Погледна ме и каза: "Не знаеш ли какво е казано в Писанието? - "Блажени страдующите, защото те ще се утешат." Това беше едно благословение от Учителя и от Бога. Мария Тодорова След войната, когато киното беше нямо, Мария свиреше на пиано известно време в кино Солун, за да изкара някой лев и за да не бъде в тежест на родителите си, които й натякваха, че не искат да издържат дъновистка. Майка й непрекъснато й говореше, че има една единствена дъщеря, която може да храни и облича, но не и дъновистка. Мария отиваше да свири на пиано вечерно време, когато се отваряха кината. Точно по това време Учителят държеше беседи. Тя отива при Учителя с молба дали не могат да се преместят часовете на Школата вместо вечер, сутрин рано. Обърнала внимание, че всеки, който има дом и семейство повече е занят вечерно време.
към текста >>

Мария отиваше да свири на пиано вечерно време, когато се отваряха кината.
Погледна ме и каза: "Не знаеш ли какво е казано в Писанието? - "Блажени страдующите, защото те ще се утешат." Това беше едно благословение от Учителя и от Бога. Мария Тодорова След войната, когато киното беше нямо, Мария свиреше на пиано известно време в кино Солун, за да изкара някой лев и за да не бъде в тежест на родителите си, които й натякваха, че не искат да издържат дъновистка. Майка й непрекъснато й говореше, че има една единствена дъщеря, която може да храни и облича, но не и дъновистка. Мария отиваше да свири на пиано вечерно време, когато се отваряха кината. Точно по това време Учителят държеше беседи. Тя отива при Учителя с молба дали не могат да се преместят часовете на Школата вместо вечер, сутрин рано. Обърнала внимание, че всеки, който има дом и семейство повече е занят вечерно време. Учителят се съгласява. На следващия ден предложи и ние всички приехме това разрешение като много удачно.
към текста >>

6. ПАНЕВРИТМИЯ

Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Ирина Кисьова, наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано.
Учителката на училището, госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз. Учителят сдържано, но сериозно изчакваше резултата от моята работа. Най-после започнах работа в салона по физкултура на това училище. Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Стигна се дотам, че много често и майки идваха да гледат как играят децата им. Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Ирина Кисьова, наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано. След около месец учениците усвоиха Паневритмията отлично. Сега оставаше да поканя министър Борис Йоцов и началника по физкултура Петров, за да видят упражненията. За този случай увеличих музикалния състав с кларинет, цигулка и китара. Привлякох кларинетиста Данко Симеонов, цигуларя Симеон Симеонов и китаристката Верка Куртева. В уречения ден дойде обаче само началникът по физкултура към министерството.
към текста >>

Тогава всеки учител по пеене можеше да свири на някакъв инструмент - цигулка, пиано или акордеон.
Накрая Петров предложи музикантите да посвирят някои от мелодиите и на упражненията, които той преподаваше. Разбрахме се, че така не може да се смесва музиката на Паневритмията с други упражнения. Наближи края на курса, а след няколко дни, в неделя, курсът щеше да се закрие. Курсантите щяха да получат удостоверение за завършен курс за летни детски игрища и да се разотидат. Трябваше да им се раздадат нотите с мелодиите на Паневритмията, които щяха да бъдат разучени по места от учителите по пеене. Тогава всеки учител по пеене можеше да свири на някакъв инструмент - цигулка, пиано или акордеон. Но... това не стана. Защо? Кои са причините да се спъне това тъй красиво и с възторг прието дело? Не разбрах. Навярно беше вече много късно. Скоро след това започнаха бомбардировките над София.
към текста >>

7. МУЗИКА

Учителят свиреше и на пиано, освен на цигулка.
" - заяви Той. Има няколко снимки, на които Учителят е застанал с цигулка. По молба на фотографа, Той позира с цигулката, поставил върха на лъка върху нея, което е изненада за всеки цигулар. Но Учителят така и свиреше. Той свиреше с върха на лъка си тихичко, чисто и ритмично. Учителят свиреше и на пиано, освен на цигулка. Веднъж го видяхме да свири и на арфата. Гласът на Учителя беше естествено поставен, мек, дълбок с приятен ба- ритонов тембър. И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлина, предаде упрека и съвета на любещия баща. Мария Златева С музикалния си гений Учителят можеше, ако се отдадеше на музикалното поприще, да стане ненадминат виртуоз и композитор.
към текста >>

Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше.
Пътят на Великия Учител е друг. Път, непонятен за обикновените човешки съзнания. От цигулката Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят. Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше. Никои от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше. Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше. Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял. Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка. Учителят не става световен музикант, защото своя дар принесе в служба на Божието Дело, както беше направил с всичко друго, което притежаваше. Онова, което Учителят създаде, беше дадено за учениците от Школата. Учителят създаде една част от своите окултни мелодии по строго определен план, като образци.
към текста >>

Той посочваше кои песни да се изпеят, Мария Тодорова свиреше на пианото или хармониума, а приятелите пееха в салона.
Той използваше песните в тази насока. Понякога се създаваха тягостни състояния или по причина от приятелите или поради астрологическите аспекти. Тогава Учителят държеше да се изпълнят няколко песни и тежката атмосфера в салона се трансформираше. Създаваше се хармонична обстановка и чак тогава Учителят започваше беседата. Затова пред всяка беседа се пееха песни, за да се създаде хармония и след това Той даваше Словото Си. Той посочваше кои песни да се изпеят, Мария Тодорова свиреше на пианото или хармониума, а приятелите пееха в салона. Музиката съпътстваше работата на Учителя винаги. Пеехме навсякъде: на поляната, в салона, на екскурзия, покрай огъня. Борис Николов Много често се събирахме вечер на полянката на "Изгрева", където играехме сутрешните гимнастически упражнения с Учителя, а след това играехме и Паневритмия. На тази поляна имахме приятни и полезни разговори с Учителя, а най-често пеехме песните, които Той беше ни дал.
към текста >>

Учителят е седнал пред пианото.
Постепенно състоянието ми се трансформира, аз се освободих и забравих в този момент за своето притеснение. Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше. Елена Андреева Връщам се от града изморена. Надникнах през прозореца в Салона. Учителят е седнал пред пианото. Около Него се е събрала една малка групичка. Изчезна всяка умора. Влязох, приближих и седнах мълчаливо на един стол при другите. Той говори за музиката. Някои пишат.
към текста >>

По едно време Той ни изгледа всички доволно и радостно, и каза: "Я да видим какво ще ви се даде." И чукна по пианото.
Влязох, приближих и седнах мълчаливо на един стол при другите. Той говори за музиката. Някои пишат. Пристигат все повече и повече братя и сестри и мълчаливо сядат като мене. Сцената се изпълни. По едно време Той ни изгледа всички доволно и радостно, и каза: "Я да видим какво ще ви се даде." И чукна по пианото. Тон, два, три... Братята музиканти бързат да записват. Ние слушаме. Мелодия! Каква прекрасна мелодия! Игрива, жива и лека, лека за заучаване. Той свири и повтаря, ние след Него тананикаме.
към текста >>

Учителят и няколко братя и сестри - музиканти - са в салона при пианото.
В превод от Учителя това означава: "Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. В доброто е основата. В разумността е целта, в която Божият Дух гради далечните бъднини." Това Учителят даде и облече в мелодия. Мария Златева Учителят и няколко братя и сестри - музиканти - са в салона при пианото. Учителят казва: "Я изсвирете нещо ваше". Един от братята изсвирва малка негова работа. Това е брат Галилей Величков. След малко в същата тоналност Учителят започва песента "Иде, иде, сам Той иде". Изсвирват я няколко пъти с цигулката, записват я.
към текста >>

Но Мърчаево е едно село, в което няма нито пиано, нито музиканти.
Николай Дойнов Лиляна-Цветана Табакова беше оперна певица, следвала във Франция, върнала се в България и с помощта на Учителя бе ангажирана в Операта. Имаше изключителен глас, още по-добра подготовка, музикален талант и музикална памет. Когато Учителят беше в Мърчаево, Той знаеше и виждаше, че си заминава. Беше решил да предаде някои свои песни, които ги е пазил десетки години. Но Мърчаево е едно село, в което няма нито пиано, нито музиканти. Тогава Той извиква Лиляна Табакова. Тя пристига в Мърчаево и Той работи с нея. С нея е един неин близък Кръстю Христов. Той е онзи Кръстю Христов, който заедно с Михаил Иванов непрекъснато правеха бели на Братството. Така те идваха двамата при Учителя в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно.
към текста >>

Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или самостоятелно, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на цигулка, а също на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н.
Най-големи заслуги имаше Симеон Симеонов, който дирижираше и движеше организацията по музикалния живот на Изгрева. Райна Стефанова С отварянето на Школата на "Изгрева" започна и музикалния й живот. За едно десетилетие мнозина от нас завършиха Консерваторията и станаха школувани музиканти, доколкото имаха способности и носеха в себе си талант и доколкото можеха да го разработят. В Школата бе поставено едно условие от Учителя - че окултният ученик не може да се развива и да расте в духовната област без музика и без пеене. Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или самостоятелно, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на цигулка, а също на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н. Мнозина отиваха при частни учители да изучават солфеж. Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето си. Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование. Накрая почти всички изгревяни четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха. Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци.
към текста >>

Тя свиреше на пиано, правеше акомпи и композираше песни.
Затова приятелите непрекъснато я караха да пее и тя с удоволствие пееше. Елена Андреева Весела Несторова беше се завърнала от обучение в САЩ. Имаше неподражаем глас. Учителят много обичаше да разговаря и да музицира с нея. Тя свиреше на пиано, правеше акомпи и композираше песни. Дора Карастоянова, завършила Музикалната академия, имаше също красив драматичен сопран. Беше хористка в народната опера. Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят. Ирина Кисьова беше алт. Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което Учителят даваше.
към текста >>

Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка.
Дора Карастоянова, завършила Музикалната академия, имаше също красив драматичен сопран. Беше хористка в народната опера. Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят. Ирина Кисьова беше алт. Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което Учителят даваше. Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка. Тя е записала някои от песните на Учителя. Кичка Вълчанова се отличаваше с красив мецосопранов глас и имаше хубава фигура. Учителят настояваше тя да стане оперна певица, но тя беше стеснителна и не изпълни поръката Му. Във връзка с това, Той заяви: "В другия си живот тя няма да има този хубав глас, защото не го е използвала досега." Какъв окултен закон за дарбите у човека! Тя по-късно се увлече по любовни истории и провали таланта си.
към текста >>

Свиреше на цигулка, пиано и арфа и животът си бе посветил на музиката.
Някои от песните ги създаваше в момента. Други ги работеше в стаичката, подготвяше ги и ни ги даваше в клас. Той ги изсвирваше и след това ние ги заучавахме. Викаше Асен Арнаудов, за да нотира песните. Той беше много добър музикант. Свиреше на цигулка, пиано и арфа и животът си бе посветил на музиката. Държеше връзка с Учителя, който обикновено него викаше да нотира някои песни. Понякога и други братя и сестри взимаха участие при нотирането. Всеки знае, че нотирането не е съвършено. То може да се запише по няколко начина с някои мънички изменения. За тези неща не трябва да има спор.
към текста >>

А там е Мария Тодорова на пианото.
Те са записани правилно по най-възможния начин. Така че музиката на Учителя е запазена. Учителят проверяваше песните как са записани и беше много взискателен. След като я запишат на лист, те Му я предават. Тогава Учителят взима листа, взима цигулката си и отива долу в салона. А там е Мария Тодорова на пианото. Имаше сестри, които пееха и трябваше да заучат новата песен. Учителят провери с цигулката дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява. Така че песните на Учителя са записани с Неговото участие. Обикновено като се нотира една песен, този нотиран лист, се преписва в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше. Този тефтер Той го даваше само на сестра Мария Тодорова да преписва в него тези нотирани песни.
към текста >>

Ако някой познаваше добре песните, това бе Мария, която стоеше винаги пред беседа на хармониума или пианото.
Учителят не беше доволен и няколко пъти ги спря в салона и каза: "Не, не така! " Спря всички 200 човека, които пееха. Застана на катедрата и изпя песента тъй, както трябва да се изпълни. Изсвири я с цигулката тъй, както трябва да се пее. Ето това ние имахме предвид, когато след време трябваше да направим ново издание на песнопойката. Ако някой познаваше добре песните, това бе Мария, която стоеше винаги пред беседа на хармониума или пианото. Като чуе, че се свири новата песен на пианото от сестра Мария, Учителят слизаше с цигулката и показваше как трябва да се изпълни тази песен. Така Той работеше с нея. Затова тя познаваше най-добре песните. Друг, който познаваше добре песните, беше Асен Арнаудов, един отличен музикант, който умееше да запише мелодията същия миг, че дори и да я хармонизира. Така той записа много от песните на Учителя.
към текста >>

Като чуе, че се свири новата песен на пианото от сестра Мария, Учителят слизаше с цигулката и показваше как трябва да се изпълни тази песен.
" Спря всички 200 човека, които пееха. Застана на катедрата и изпя песента тъй, както трябва да се изпълни. Изсвири я с цигулката тъй, както трябва да се пее. Ето това ние имахме предвид, когато след време трябваше да направим ново издание на песнопойката. Ако някой познаваше добре песните, това бе Мария, която стоеше винаги пред беседа на хармониума или пианото. Като чуе, че се свири новата песен на пианото от сестра Мария, Учителят слизаше с цигулката и показваше как трябва да се изпълни тази песен. Така Той работеше с нея. Затова тя познаваше най-добре песните. Друг, който познаваше добре песните, беше Асен Арнаудов, един отличен музикант, който умееше да запише мелодията същия миг, че дори и да я хармонизира. Така той записа много от песните на Учителя. Следващият музикант бе Кирил Икономов, който бе учител по музика в гимназията и бе завършил Музикална академия.
към текста >>

Тя 22 години четири пъти в седмицата свиреше на пианото или хармониума при всяка беседа на Учителя.
А те отговарят, че песните не са били точни както са писани в песнарката. Питаме ги откъде знаят това. Те отново цитират имена. Ние се споглеждаме с Мария. Тогава аз посочих с пръст сестра Мария и казах: "Виждате ли този човек, който стои пред вас? Тя 22 години четири пъти в седмицата свиреше на пианото или хармониума при всяка беседа на Учителя. Всяка записана песен на нотен лист първо Учителят даваше лист тя да го присвири на пианото и тогава Той с цигулката изсвирваше песента и сам коригираше някои пропуски. Тя е човекът, който вписваше оригиналите в оригиналната тетрадка. Борис Николов Учителят много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на песента с други полета от музикалния свят. От този музикален океан, който беше над нас и този, който бе под нас, те правеха някаква връзка и по нея протичаха сили, облечени в мелодии - правейки хармонизации, те без да искат и без да знаят, коригираха песента и я отклоняваха от нейния първоизточник.
към текста >>

Всяка записана песен на нотен лист първо Учителят даваше лист тя да го присвири на пианото и тогава Той с цигулката изсвирваше песента и сам коригираше някои пропуски.
Питаме ги откъде знаят това. Те отново цитират имена. Ние се споглеждаме с Мария. Тогава аз посочих с пръст сестра Мария и казах: "Виждате ли този човек, който стои пред вас? Тя 22 години четири пъти в седмицата свиреше на пианото или хармониума при всяка беседа на Учителя. Всяка записана песен на нотен лист първо Учителят даваше лист тя да го присвири на пианото и тогава Той с цигулката изсвирваше песента и сам коригираше някои пропуски. Тя е човекът, който вписваше оригиналите в оригиналната тетрадка. Борис Николов Учителят много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на песента с други полета от музикалния свят. От този музикален океан, който беше над нас и този, който бе под нас, те правеха някаква връзка и по нея протичаха сили, облечени в мелодии - правейки хармонизации, те без да искат и без да знаят, коригираха песента и я отклоняваха от нейния първоизточник. Много от тези хармонизации бяха показвани на Учителя и нашите приятели получаваха одобрението Му, като получаваха и напътствия.
към текста >>

Имам много опитности в това отношение и опит - та аз през цялото време на Школата седях на пианото или на органа в салона на "Изгрева".
За тези случаи Учителят предупреди, че ще доведат до дисхармония в музикалния свят, откъдето са свалени, а това от своя страна ще доведе до съответни санкции от Невидимия свят и затова могат да пострадат някои приятели. Ние бяхме свидетели и на такива примери. Не бяха малко онези, които пострадаха и платиха за това. Мария Тодорова Учителят ме бе нееднократно насърчавал да работя върху песните Му за тяхната хармонизация, следеше за тях и понякога ми даваше съвети. Имам много опитности в това отношение и опит - та аз през цялото време на Школата седях на пианото или на органа в салона на "Изгрева". И бях под непрекъснатия контрол на Учителя и Неговото наблюдение. През тези години, когато разработвах някоя от песните за хармонизация, Учителят ми казваше: "Всичко да записваш! " Аз започнах да записвам, но оставях да бъде направена и разработена по-добре и тогава да я запиша. Знаех ги наизуст. И така не можах да запиша нито една.
към текста >>

Учителят беше чул песента и слезе отгоре от стаята си, влезна в салона, дойде до пианото до мене, обърна нотния лист и посочи с пръст: "Тази изсвири!
А какви "квинти" излизаха под пръстите ми. Направо се учудвах на себе си при разработките. Сега пък се учудвам на себе си, как съм могла да не ги запиша. За това ще отговарям пред Учителя. В салона седях и хармонизирах "Сила жива". Учителят беше чул песента и слезе отгоре от стаята си, влезна в салона, дойде до пианото до мене, обърна нотния лист и посочи с пръст: "Тази изсвири! " Аз я изсвирих. Беше Му харесала хармонизацията. Отиде си доволен. Жалко, че не я нотирах тогава, както и по-късно. Грешки и грешки - сега ми се изправят косите от тая моя немарливост.
към текста >>

Сестра Ирина Кисьова беше една от най-добрите музикантки, свиреше на пиано и имаше хубав глас.
Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - това е само външната страна на нещата; това е само подготовката, техническата страна - да бъдеш професионалист. Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение. Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента. Това е Духът на Словото на Учителя, излял се непосредствено като мелодия чрез песен. Мария Тодорова Сестра Ирина Кисьова беше една от най-добрите музикантки, свиреше на пиано и имаше хубав глас. Но тогава всички музиканти на "Изгрева" смятаха, че имат талант, че имат знания и могат всичко. Не правеше изключение и Кисьова. В това на пръв поглед няма нищо лошо. Дори похвален е нейният стремеж в очите на другите. Взима Кисьова и хармонизира песента "Той иде" и започва да я свири в салона.
към текста >>

Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички.
Мария Тодорова Имаше един брат Асен Вапурджиев - музикант, свиреше на контрабас. Изключителен музикант, с отлични оценки за изпълнителско майсторство от музикалната критика както у нас, така и в чужбина и с голям успех на концертния подиум. Това е първата част от живота му. Втората част започна от момента, в който се запознава с Учителя и Учението Му, присъства на "Изгрева" и започва да взема дейно участие в музикалния живот. Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички. Но откъде му хрумна, това не зная, вероятно бе внушение от Черната ложа, но му се внуши да направи китка от народни песни и то от окултните песни на Учителя. Можете ли да си представите такова своеволие? Взимате от един автор произведенията му още приживе и без да го питате, правите си някакви разработки от неговите песни, в които са залегнали български мотиви - правите от тях китка народни песни. Ако се случи такова нещо в света, авторът ще те даде под съд за плагиатство. Та този брат иначе бе добър музикант, но си позволи това своеволие.
към текста >>

да знае да живее, после да се учи да свири на някакъв инструмент: цигулка, пиано,орган и пр.
Ще кажете, че не сте гениални музиканти, не сте много даровити. Ако не сте даровити, трябва да се учите да пеете и да свирите на някакъв инструмент. Трябва да свирите поне на арфата на живота. Това значи да живееш съзнателно и разумно. От всеки се иска първо да свири, т.е. да знае да живее, после да се учи да свири на някакъв инструмент: цигулка, пиано,орган и пр. Човек не може да се облагороди, ако не пее и не свири. Трябва да пеете - пеенето чисти човека. Днес имате най-голяма нужда от пеене. Ако не пеете и не свирите, не може да мислите правилно. Като не можеш да разрешиш един въпрос, започни да пееш.
към текста >>

8. ЯСНОВИДСТВО

Приказваше за Калинка, която дружеше с един брат, а Цеко много обичаше тази сестра и искаше да даде свои пари, да й купи пиано.
"Няма таквоз нещо, Учителю! " Учителят нищо повече не му казал. Брат Цеко си заминал за София. Цеко по професия бе електричар, работеше в града, в електроснабдяването. Аз му казах: "Цеко, да отидеш да ми поправиш електричеството, защото нямам ток." Цеко се качи горе по една дълга стълба и оттам се заприказва и си отвлече вниманието. Приказваше за Калинка, която дружеше с един брат, а Цеко много обичаше тази сестра и искаше да даде свои пари, да й купи пиано. Най-после той решил да й купи пиано и тъкмо ми казва: "Калинка", и токът го удря и падна на земята. В този момент Учителят е в Мърчаево, на двора, на масата при брат Темелко, където се хранел с приятелите на една дълга маса. Учителят погледнал нагоре и казал: "Брат Цеко дойде! " После пак се обърнал към другите. Те погледнали: "Няма го, Учителю!
към текста >>

Най-после той решил да й купи пиано и тъкмо ми казва: "Калинка", и токът го удря и падна на земята.
" Учителят нищо повече не му казал. Брат Цеко си заминал за София. Цеко по професия бе електричар, работеше в града, в електроснабдяването. Аз му казах: "Цеко, да отидеш да ми поправиш електричеството, защото нямам ток." Цеко се качи горе по една дълга стълба и оттам се заприказва и си отвлече вниманието. Приказваше за Калинка, която дружеше с един брат, а Цеко много обичаше тази сестра и искаше да даде свои пари, да й купи пиано. Най-после той решил да й купи пиано и тъкмо ми казва: "Калинка", и токът го удря и падна на земята. В този момент Учителят е в Мърчаево, на двора, на масата при брат Темелко, където се хранел с приятелите на една дълга маса. Учителят погледнал нагоре и казал: "Брат Цеко дойде! " После пак се обърнал към другите. Те погледнали: "Няма го, Учителю! " Разговорът продължил.
към текста >>

9. ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ

Майка ми имаше големи амбиции да свиря на пиано и да давам концерти по Европа.
Спомени на ученици Много са ония от нас, които се приближиха до Учителя, за да му кажат своите неудачи. И достатъчно беше една дума да каже Той: "Ще се нареди работата..." И като че ли в този миг твоята съдба се поема от "Невидимите помагачи" и работите се нареждат. Жечо Панайотов Като ученичка учех музика. Майка ми имаше големи амбиции да свиря на пиано и да давам концерти по Европа. Но аз в себе си бях решила: "Учителю, каквото кажеш, това ще бъде". Нищо още не бях избрала в себе си. Майка ми ходи при Него и Той бе казал музиката да ми бъде втора специалност, а първата да е литература, т.е. филология. Аз приех, че така трябва да бъде. В прогимназията пишех стихове.
към текста >>

10. ЗАКОНЪТ ЗА КАРМАТА

Реших да стана учителка по музика и да преподавам уроци по пиано.
Николай Дойнов Преместих се окончателно на Изгрева и се отделих от родителите си. След като доброволно се отказах от тяхната издръжка и помощ, аз сама трябваше да се грижа за прехраната си. А това не беше лесно за една млада жена. Какво можех да работя тогава? Реших да стана учителка по музика и да преподавам уроци по пиано. Препоръчаха ме като интелигентна госпожица за учителка по пиано на дъщерята на едно богато семейство. Но след два урока те ме извикаха най-официално и ме попитаха вярно ли е това, което се говори, че съм дъновистка. Казах им, че съм последовател на това Учение. Те станаха, отвориха вратата и ме изгониха най-демонстративно, без да ми платят за уроците, които бях преподавала. Вървя навън и си мисля: "Досега ме гонеха от дома родителите ми, дойде време да ме гонят и отвън.
към текста >>

Препоръчаха ме като интелигентна госпожица за учителка по пиано на дъщерята на едно богато семейство.
Преместих се окончателно на Изгрева и се отделих от родителите си. След като доброволно се отказах от тяхната издръжка и помощ, аз сама трябваше да се грижа за прехраната си. А това не беше лесно за една млада жена. Какво можех да работя тогава? Реших да стана учителка по музика и да преподавам уроци по пиано. Препоръчаха ме като интелигентна госпожица за учителка по пиано на дъщерята на едно богато семейство. Но след два урока те ме извикаха най-официално и ме попитаха вярно ли е това, което се говори, че съм дъновистка. Казах им, че съм последовател на това Учение. Те станаха, отвориха вратата и ме изгониха най-демонстративно, без да ми платят за уроците, които бях преподавала. Вървя навън и си мисля: "Досега ме гонеха от дома родителите ми, дойде време да ме гонят и отвън. Значи, освен вътрешният фронт, се отвори и външният фронт срещу мене".
към текста >>

Отивам при Учителя и Му се оплаквам: "Отказаха ми уроците по пиано".
Казах им, че съм последовател на това Учение. Те станаха, отвориха вратата и ме изгониха най-демонстративно, без да ми платят за уроците, които бях преподавала. Вървя навън и си мисля: "Досега ме гонеха от дома родителите ми, дойде време да ме гонят и отвън. Значи, освен вътрешният фронт, се отвори и външният фронт срещу мене". Но бях непоколебима в Учителя и във вярата в Бога. Отивам при Учителя и Му се оплаквам: "Отказаха ми уроците по пиано". А аз чаках да взема пари от тези уроци, за да си върна заемите. Учителят ме изгледа, после погледна някъде нависоко над мен и строго каза: "И ний ще се откажем от тях". Минаха години, много години. Дойде новата комунистическа власт. Една от първите й стъпки бе да отнеме богатството на богатите и да национализира всички банки.
към текста >>

11. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ

След това Той ме запита с какво се занимавам и когато му казах, че с домакинство, а преди много години съм свирила малко на пиано, Той ми даде една книжка, да я прочета.
Когато завърших моя разказ, в душата ми всичко бе вече спокойно, светло, просторно. Аз повдигнах глава към Него и Го погледнах. Устните Му тихо проговориха: - Не се безпокойте, всичко ще се оправи. Аз само кимнах с глава-то беше вече оправено... В мен поне. След това Той ме запита с какво се занимавам и когато му казах, че с домакинство, а преди много години съм свирила малко на пиано, Той ми даде една книжка, да я прочета. Аз станах да си отивам, а в душата ми се бяха пробудили птици, които запяха и ми беше така хубаво! На вратата Той ми каза да дойда пак при Него след една седмица. Но и да не бе ми казал, аз пак бих отишла, да Му благодаря за мира, който беше оставил в моята душа... Оттогава в мене се събуди желание да чета, да работя, дори да свиря на затвореното от години пиано. Аз не бях вече онази начумерената, вечно тъжната и песимистичната.
към текста >>

Оттогава в мене се събуди желание да чета, да работя, дори да свиря на затвореното от години пиано.
Аз само кимнах с глава-то беше вече оправено... В мен поне. След това Той ме запита с какво се занимавам и когато му казах, че с домакинство, а преди много години съм свирила малко на пиано, Той ми даде една книжка, да я прочета. Аз станах да си отивам, а в душата ми се бяха пробудили птици, които запяха и ми беше така хубаво! На вратата Той ми каза да дойда пак при Него след една седмица. Но и да не бе ми казал, аз пак бих отишла, да Му благодаря за мира, който беше оставил в моята душа... Оттогава в мене се събуди желание да чета, да работя, дори да свиря на затвореното от години пиано. Аз не бях вече онази начумерената, вечно тъжната и песимистичната. На устните ми често просияваше усмивка, а очите ми излъчваха светлина, защото бе светло на душата ми. Как стана това, аз не зная, зная само, че думите на Учителя, колкото и кратки да биваха, внасяха в мене тих мир и безгранична радост. А Той ми говореше за търпение, за безкористна обич и да виждам навсякъде и във всичко доброто и красивото. Спътникът в живота ми, като виждаше промяната в мен, зачудваше се, а после ставаше ласкав и приветлив.
към текста >>

12. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО

Бяха приети от Учителя и водиха разговор до пианото в салона на Изгрева без никакви свидетели, около час и нещо.
" - и си отидохме. Йорданка Колева (1910-1993) Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27.XII.1944 г., към 18,30 часа бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт с джип, който спря пред салона. Оказа се, че това са трима полковници. Те поискаха разговор с Него. Бяха приети от Учителя и водиха разговор до пианото в салона на Изгрева без никакви свидетели, около час и нещо. Няколко дни преди да си замине Учителят, един от прокурорите на Народния съд казва на една наша сестра: "Взето е решение Учителят да бъде задържан." Сестрата и нейният другар, смутени от това, идват на Изгрева и казват това на свои близки. Втори път дойдоха същите хора със същия джип, на 28.XII, когато Учителят си беше заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение. Дойдоха полковниците, срещат брат Ради и питат: "Къде е Учителят Дънов? " Ради им казва: "Сега ще ви заведа при Него." Ради ги повежда в салона, където е положено тялото Му, а около Него са наредени приятелите и се прощават с Него. След като тримата оглеждат обстановката, един от полковниците казва: "Закъсняхме, Той се измъкна!
към текста >>

13. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ

Отворил пианото и започнал да свири някакви минорни гами, които отговаряли на състоянието му - мъчил се чрез тоновете да излезе от това състояние, но не могъл, движил се напред-назад и най-после решил, че има нещо нередно при сестра Паша в града, където тя имала къща и че трябва да иде там да види какво става.
Завършил е обядът и много от нашите приятели са се оттеглили да се занимават с различни неща. Никой не е знаел какво събитие ще следва. Психическото състояние на бай Иван било много натегнато, тежко поносимо, макар че външни причини нямало. Отишъл в салона. Вътре нямало никой. Отворил пианото и започнал да свири някакви минорни гами, които отговаряли на състоянието му - мъчил се чрез тоновете да излезе от това състояние, но не могъл, движил се напред-назад и най-после решил, че има нещо нередно при сестра Паша в града, където тя имала къща и че трябва да иде там да види какво става. Отишъл в града, но видял, че там няма нищо. Състоянието му не се променило и се върнал отново на Изгрева, но когато се връща, събитието, за което всички приятели говорят - нанесеният побой над Учителя - е вече отминало. Обяснението, което си дава бай Иван, е следното: Учителят е отстранил, което е точната дума, от Изгрева всички наши приятели, имали възможност да се намесят в събитието. Защото всички свидетели са били с такова психическо устройство и с такава физическа сила, че са виждали безсмислието от тяхното намесване в побоя. А такива личности като Иван Антонов е нямало да гледат примирено събитието и са щели да се намесят.
към текста >>

14. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

Понякога седяха с Него при пианото в салона.
Учителя използваше всичко, което идваше дълбоко от живота самородно, ала го поправяше и съгласуваше със законите, които Той познаваше. От тази вечер почна редовна работа, тя се разрастваше като голям и хубав пламък и озаряваше лицата на всички. Идеите се раждаха и осъществяваха тук. Тази работа увлече всички. Музикантите бяха постоянно около Учителя – от сутрин до вечер. Понякога седяха с Него при пианото в салона. Опитваха и записваха мелодиите, после на поляната упражняваха стъпките и движенията. Всеки бързаше да привърши обикновените си задължения и да дойде тук. Учителя даваше нови мелодии, нови движения, свързваше ги, разработваше, проверяваше, изучаваше, поправяше, докато се постигне това, което искаше. Той работеше неуморно, с Любов и тази Любов се предаде на всички. Създадоха се групи, които разучаваха упражненията; имаше музиканти, които изпълняваха музиката и записваха новите песни.
към текста >>

15. ПРИ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТOТAТА

Един пръст не свири сам на пианото.
Всеки от тях ще те подкрепи. Иначе всеки ще си минава и заминава, като че не съществуваш, като че си невидим за тях: те са индиферентни към тебе. Една сестра запита Учителя: – Кое е онова, което е характерно за всеки човек, и което не е наследено от родителите? – Това, което Бог е дал на всякого, това е неговото. Един пръст не свири сам на пианото. Бащата и майката са по един пръст, които вземат участие в свиренето на пианото. Невъзможните работи ще станат възможни. В този живот е невъзможно да постигнете всичките си желания. Днес ще направим едно измиване в името на онези велики закони, които управляват живота. Измиваме ръцете, главата и нозете си на езерото, като произнасяме следните думи:
към текста >>

Бащата и майката са по един пръст, които вземат участие в свиренето на пианото.
Иначе всеки ще си минава и заминава, като че не съществуваш, като че си невидим за тях: те са индиферентни към тебе. Една сестра запита Учителя: – Кое е онова, което е характерно за всеки човек, и което не е наследено от родителите? – Това, което Бог е дал на всякого, това е неговото. Един пръст не свири сам на пианото. Бащата и майката са по един пръст, които вземат участие в свиренето на пианото. Невъзможните работи ще станат възможни. В този живот е невъзможно да постигнете всичките си желания. Днес ще направим едно измиване в името на онези велики закони, които управляват живота. Измиваме ръцете, главата и нозете си на езерото, като произнасяме следните думи: „В Името на Божията Любов мия ръцете, главата и нозете си.
към текста >>

16. ЗАЛОЖБИТЕ В ЧОВЕШКAТА ДУША

Когато някой виртуоз свири на пиано, всички клавиши са доволни от хармонията.
И тогава човек ще получава съзнателно знания от другия свят. Когато му дойде времето, всеки човек ще влезе във връзка с Напредналите Същества. В присъствието на един ангел ти ще почувстваш в себе си голям преврат, ще имаш желание да живееш за велик идеал. Когато човек се пробуди, ще говори с ангелите, онзи свят ще бъде отворен за него. Отсега нататък ще се запознаете с Напредналите Братя, с Белите Братя. Когато някой виртуоз свири на пиано, всички клавиши са доволни от хармонията. А когато някое дете свири, клавишите не са доволни. Когато Напредналите Същества работят върху вас, вие сте разположени. Те свирят добре на вашето пиано. Някой път низше същество свири на вашето пиано и всичко се обърква. Вие сте скръбни, недоволни.
към текста >>

Те свирят добре на вашето пиано.
Когато човек се пробуди, ще говори с ангелите, онзи свят ще бъде отворен за него. Отсега нататък ще се запознаете с Напредналите Братя, с Белите Братя. Когато някой виртуоз свири на пиано, всички клавиши са доволни от хармонията. А когато някое дете свири, клавишите не са доволни. Когато Напредналите Същества работят върху вас, вие сте разположени. Те свирят добре на вашето пиано. Някой път низше същество свири на вашето пиано и всичко се обърква. Вие сте скръбни, недоволни. В живота всички страдания, даже като излезе човек от ада, остават като сън, изчезват, а ти мислиш, че никога няма да ги забравиш. Това остава, като приятна история. Ти си доволен, че си минал през тези мъчнотии, за да дойдеш до хубавото.
към текста >>

Някой път низше същество свири на вашето пиано и всичко се обърква.
Отсега нататък ще се запознаете с Напредналите Братя, с Белите Братя. Когато някой виртуоз свири на пиано, всички клавиши са доволни от хармонията. А когато някое дете свири, клавишите не са доволни. Когато Напредналите Същества работят върху вас, вие сте разположени. Те свирят добре на вашето пиано. Някой път низше същество свири на вашето пиано и всичко се обърква. Вие сте скръбни, недоволни. В живота всички страдания, даже като излезе човек от ада, остават като сън, изчезват, а ти мислиш, че никога няма да ги забравиш. Това остава, като приятна история. Ти си доволен, че си минал през тези мъчнотии, за да дойдеш до хубавото. Така всички страдания се оправдават за благото, което добиваме.
към текста >>

17. Предисловие

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976) Учи в Софийския университет три години във Факултета по философия и педагогика, но тъй като счита, че нейното призвание е музиката, се прехвърля в Музикалната академия в специалност пиано, която завършва.
Запознава се с Учителя през 1920 година и от 1921 година става една от основните стенографки на беседите му. Сестра Елена Андреева посвети живота си в служба на Делото на Учителя. Тя бе абсолютно честна, акуратна и рядко педантична в своите описания. Като стенограф на беседите, тя първа описва упражнението „Изгрява Слънцето“ още през 1922 година и поради това нейното описание е най-правилно и достоверно, защото тя фактически записва думите на Учителя. Бори се с всички сили за запазване чистотата на Паневритмията от всякакви посегателства и допринася изключително много за това. МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976) Учи в Софийския университет три години във Факултета по философия и педагогика, но тъй като счита, че нейното призвание е музиката, се прехвърля в Музикалната академия в специалност пиано, която завършва. И наистина, тя става брилянтен пианист с изключителни интерпретации върху музиката на Учителя. За първи път среща Учителя през 1916 година и три години го посещава като „частна ученичка“ (както той се изразява). Редовното посещение на беседите му тя започва от 1920 година, а след откриването на редовната окултна Школа през 1922 година и до нейния край тя е неизменно на пианото в салона на Изгрева. Високообразована и мъдра сестра, безкрайно предана на своя Учител, много точна в преценките и описанията си, Мария Тодорова е и с високо чувство за отговорност. Строга, но справедлива, тя приема като своя лична задача правилното и точно описание на движенията в Паневритмията и тъй като е една от тези непосредствено обучени от Учителя сестри, допринася със своята висока култура и последователност изключително много за това.
към текста >>

Редовното посещение на беседите му тя започва от 1920 година, а след откриването на редовната окултна Школа през 1922 година и до нейния край тя е неизменно на пианото в салона на Изгрева.
Като стенограф на беседите, тя първа описва упражнението „Изгрява Слънцето“ още през 1922 година и поради това нейното описание е най-правилно и достоверно, защото тя фактически записва думите на Учителя. Бори се с всички сили за запазване чистотата на Паневритмията от всякакви посегателства и допринася изключително много за това. МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976) Учи в Софийския университет три години във Факултета по философия и педагогика, но тъй като счита, че нейното призвание е музиката, се прехвърля в Музикалната академия в специалност пиано, която завършва. И наистина, тя става брилянтен пианист с изключителни интерпретации върху музиката на Учителя. За първи път среща Учителя през 1916 година и три години го посещава като „частна ученичка“ (както той се изразява). Редовното посещение на беседите му тя започва от 1920 година, а след откриването на редовната окултна Школа през 1922 година и до нейния край тя е неизменно на пианото в салона на Изгрева. Високообразована и мъдра сестра, безкрайно предана на своя Учител, много точна в преценките и описанията си, Мария Тодорова е и с високо чувство за отговорност. Строга, но справедлива, тя приема като своя лична задача правилното и точно описание на движенията в Паневритмията и тъй като е една от тези непосредствено обучени от Учителя сестри, допринася със своята висока култура и последователност изключително много за това. Тя също беше една от нашите любими учителки по Паневритмия, от която научихме много. ЯРМИЛА МЕНТЦЛОВА (1907-1983) По произход тя е чехкиня, но е родена в България. Отива да учи танци във Франция през 1938 година и специализира там като хореограф.
към текста >>

Нейната специалност е литература и философия, но взема уроци и по пеене, като още от дете свири на пиано.
Талантът на Олга Славчева и светлото вдъхновение и помагат да ни дари красивите и чисти думи, които и днес се пеят в Паневритмията. ВЕСЕЛА НЕСТОРОВА (1908-2002) Още като дете майка й я води на беседи на ул. „Опълченска“66. Завършва средното си образование в Американския колеж в Ловеч и като отлична ученичка получава стипендия за „Елмайра колидж“, гр. Кантон в щата Ню Йорк - САЩ. Това е първият колеж в Америка само за девици, основан през 1855 г. Нейната специалност е литература и философия, но взема уроци и по пеене, като още от дете свири на пиано. След четиригодишно обучение завършва висшето си образование през 1932 г. и се завръща в България. Работи като преподавател по английски език и литература в различни училища в страната. След завръщането си тя веднага отива при Учителя на Изгрева и от този момент се включва активно в братския живот. Тя е един от самоотвержените работници за Новото около Учителя.
към текста >>

Но истинската магия започваше, когато тя седнеше на пианото.
Той одобри идеята и аз седнах сред полянката на Изгрева и започнах да пиша. Думите идваха леко, ритмично... Прочетох думите на Учителя, след като ги написах, и той ми каза да ги дам за печат. Много бях щастлива, че ми дадоха възможност да направя малък принос към братския живот“. За нас, по-младите, самото присъствие на сестра Весела одухотворяваше всичко. Постоянната и жизненост ни омайваше, а творческият и плам ни пренасяше в друг свят - свят на музика, на светлина, на красиви образи. Но истинската магия започваше, когато тя седнеше на пианото. Гласът и беше вълшебно топъл и проникновен, като че самият дух на музиката бе сред нас. Чрез музиката се усещаше силата на нейния богат вътрешен живот. От пеенето и разбирахме, че той е поставен на принципите чистота и святост. Онова, което тя бе поела от Учителя, сега щедро раздаваше на всички, които я слушахме. А то беше енергия с най-високи вибрации, докосващи най-фините ни чувства.
към текста >>

НАГОРЕ

0.12193989753723