Търсене в текстове за 'Пиано'

ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )

Бомбардираното пиано и разрушеният “Изгрев” 8.
Бомбите и цената на духовния капитал 3. Защо Учителят даде песента “Писмото”? 4. Да бих Те слушал Господи! 5. Бракосъчетание на музиканти 6. Как Катя Грива разреши задачата си 7. Бомбардираното пиано и разрушеният “Изгрев” 8. Благославяй душе моя Господа VIII. ЕЛЕНА ЩЕРЕВА АНДРЕЕВА - (21.VII /03.VIII. нов стил/ 1899 г. - 02.III.1990 г. в 23.45 ч.) 1.Песните на Учителя 2.
към текста >>

2. 2_01 Изгревът

"Изгревът" Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас.
"Изгревът" Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас. "Изгревът" пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност.
към текста >>

Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона.
"Изгревът" Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас. "Изгревът" пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност. Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове. Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на Учителя. Понякога музицираха концертиращи артисти.
към текста >>

Много често до пианото може да видите изправен певец.
Между онези, които слушаха вдъхновеното изпълнение можете да откриете и Неговата фигура. Учителят с особено внимание следеше музикалната изява на артиста. Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, Учителят откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката. За такъв артист срещата с Учителя бе извор на безмерна радост. Когато има кой да свири, кой да слуша, кой да цени, музиката пробужда неподозирани възможности на съзнанието, което обича повече от всичко хармонията. Много често до пианото може да видите изправен певец. Той или се разпява, или се готви за предстоящи изпити, или пропява програмата за набелязан концерт, или изпълнява арии от прочути опери, или навлиза вдъхновено в песните - мантри, за да се потопи в света на великото единство, родина на всяка душа. Учителят обича певческото изкуство. Той сам пее. Това предразполага певеца. Начинаещият не се стеснява да повтаря една и съща фраза, един и същ пасаж, да търси чистотата на интервала, звучността на вокала, да наизустява пиесата.
към текста >>

След завършване на лекцията събраните около пианото ученици подемат песента, разучават я такт по такт, докато я усвоят и я запеят с пълен глас.
Той пее. Пее с текст, който може да бъде и непознат. Така се раждат песните, които впоследствие се заучават от голямото множество. Повторното изпълнение на дадената песен Учителят прави за онези, които са се опитали да нотират изпълнението. Понякога изпълнението продължава до пълната достоверност на нотописа. След завършване на лекцията събраните около пианото ученици подемат песента, разучават я такт по такт, докато я усвоят и я запеят с пълен глас. Такива са паметните дни, когато изгревяни млъкват, за да роди тишината новата музика. "Изгревът" има своите тържествени музикални дни. Те настъпват преди традиционните празници. Появата на диригент винаги привлича инструменталистите и певците. За кратко време достатъчно ограмотените музиканти оформят оркестър, хор.
към текста >>

3. 2_03 Лунен химн

Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма.
Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите. Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите. Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и на педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата - така, както Бетховен е искал.
към текста >>

- А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса?
Падаревски е музикален дух, слязъл да помогне на човечеството. Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата Бетховенова "Лунна соната". Учителят пак запита: - Освен Бетховен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие? - Да - отговаря същият брат, - това е французинът Дебюси. Той е написал много нежна пиеса, назована "Лунна светлина". - А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса? - Когато разбера кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на "Изгрева" - допълни братът. Учителят продължи: - Само ние нямаме песен за Луната! Имаме за Слънцето и то - прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение "Изгрява слънцето". А "Химна на Великата Душа"?
към текста >>

От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи.
Аз не познавам друга така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам химни на единственото светило, на единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система. Луната, и тя дири Слънцето. Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен. За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси "Лунна светлина", а прозвуча и "Лунната соната" на Бетховен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място до катедрата бе Учителят.
към текста >>

Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано.
Нямах намерение да спирам, и без туй луната изпълняваше превъзходно своето "дежурство" Все пак наминах край салона преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома. Наново изненада! На балкона, опрян на перилата, бе застанал Учителят. Облечен най- официално в белите дрехи и с бялата панамена шапка на глава, Той оглеждаше ту лунния диск, ту ширналата се панорама. Не исках да попреча на лунната идилия и леко свих до пейките. Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано. Успях само да се приближа да салона и застанах до прозореца. Разбрах, че, заедно с пълноликата луна, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер. Очаквах музика. Така и стана. На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната.
към текста >>

Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце.
Така и стана. На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната. Той засвири! Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони. Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него. Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната. Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия.
към текста >>

Пианото прозвуча.
Той засвири! Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони. Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него. Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната. Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия. Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от луната. Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце.
към текста >>

Той затвори тихо пианото, с бавни стъпки слезе от сцената.
Прозвуча едва доловимото пианисимо. Учителят освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо. Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието. Лунният концерт завърши. Учителят поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости. Той затвори тихо пианото, с бавни стъпки слезе от сцената. На вратата на салона срещата ни бе в мълчание. Преди да възлезе по стъпалата, за момент се спря и ме запита: - Чуваше ли се музиката? Свирих по възможност най-тихо, за да достигне песента до невидимите същества, дошли като гости на концерта ми, посветен на лунната светлина! РS. Братът бе Асен Арнаудов, а гостуващата пианистка бе българска еврейка, състудентка на Асен.
към текста >>

4. 2_04 Иде,иде,иде...

Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята.
Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с пръсти по масата. Всички притаихме дъх. Слушахме изпълнението на Учителя. Първоначално Той започна да пее без думи. Нашето задължение като музиканти, бе да нотираме мотива. Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята. Учителят забеляза, че ние не успяхме да "хванем" изпятото. Осмелих се и Го помолих още веднъж да започне песента, за да можем да я запишем. Той наново започна, пак без думи, пак тактувайки с пръстите Си. Ние набързо нанесохме няколко такта, но изпуснахме следващите. А бяхме привърженици на идеята точно да записваме дадените мотиви.
към текста >>

5. 2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите

На общите беседи в неделя - неделя сутрин и в десет часа - свиреше на пианото или на орган обикновено Мария Тодорова.
"Дисхармонични състояния сред музикантите" Музиката на Учителя бе втъкана във времето на цялата Школа. С песните на Учителя започвахме всяка беседа и с тях завършвахме. В младежкия окултен клас аз бях цигуларят, а в общия окултен клас цигуларят бе Симеон Симеонов. На общите беседи в неделя - неделя сутрин и в десет часа - свиреше на пианото или на орган обикновено Мария Тодорова. Понякога се редуваха и останалите цигулари. А понякога Мария Тодорова свиреше и на общия, и на младежкия клас. Имаше някакъв вътрешен ред и всеки се подчиняваше на него, и всеки знаеше кога и къде да свири. Една неделна сутрин идва при мен Савка и ми предава, че Учителят ме вика при себе си. Отивам тичешком, а Той веднага ме пита, без да съм успял да целуна ръката Му: "Носиш ли си цигулката?
към текста >>

На сцената се намира Мария Тодорова, седнала пред пианото, а при нея с цигулка в ръка е Симеон Симеонов.
" Отговарям: "Нося я! " - "Да бъдеш готов да свириш с нея в клас." Аз кимвам утвърдително и излизам тичешком от стаята Му. Отивам, взимам си цигулката и я настройвам. Настройвам я, опитвам я, разсвирвам се леко с нея и обратно я поставям в калъфа. Влизам в салона. На сцената се намира Мария Тодорова, седнала пред пианото, а при нея с цигулка в ръка е Симеон Симеонов. Оглеждам ги и се чудя. Значи, те ще свирят. Но защо Учителят ми нареди да бъда готов с цигулката, за да свиря в клас? Какво означава всичко това? Докато си мисля и умувам какво означава всичко това, пред очите на всички се разигра една необикновена и неочаквана сцена.
към текста >>

Симеон Симеонов започна да настройва цигулката си, а Мария му дава тон от пианото.
Оглеждам ги и се чудя. Значи, те ще свирят. Но защо Учителят ми нареди да бъда готов с цигулката, за да свиря в клас? Какво означава всичко това? Докато си мисля и умувам какво означава всичко това, пред очите на всички се разигра една необикновена и неочаквана сцена. Симеон Симеонов започна да настройва цигулката си, а Мария му дава тон от пианото. Той я настройва, оглежда я и започва да свири. Но Мария в този момент спира и му казва, че не е в тоналност с пианото. Симеон уверява, че тя му е дала точно тоя тон и той по него си е настроил цигулката. Мария отвръща, че това не е вярно, че тя е дала именно този тон - и с пръстите си удря по клавишите. Симеон се стресва, подскача и вика: "Сега ми даваш друг тон, а преди малко беше друг." Става скандал пред пълния салон.
към текста >>

Но Мария в този момент спира и му казва, че не е в тоналност с пианото.
Но защо Учителят ми нареди да бъда готов с цигулката, за да свиря в клас? Какво означава всичко това? Докато си мисля и умувам какво означава всичко това, пред очите на всички се разигра една необикновена и неочаквана сцена. Симеон Симеонов започна да настройва цигулката си, а Мария му дава тон от пианото. Той я настройва, оглежда я и започва да свири. Но Мария в този момент спира и му казва, че не е в тоналност с пианото. Симеон уверява, че тя му е дала точно тоя тон и той по него си е настроил цигулката. Мария отвръща, че това не е вярно, че тя е дала именно този тон - и с пръстите си удря по клавишите. Симеон се стресва, подскача и вика: "Сега ми даваш друг тон, а преди малко беше друг." Става скандал пред пълния салон. Мария му казва, че няма слух и че не може да свири. А Симеон й отвръща, че тя не е никакъв музикант.
към текста >>

6. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

Бяха приети от Учителя и Той води разговор до пианото в салона на "Изгрева" без никакви свидетели, около час и нещо.
Това създаде карма между управляващите и тоя народ, която трудно ще може да се разплати в бъдеще. В това ще се убедите сами след десетилетия. Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона. Оказа се, че това са трима полковници. Те поискаха разговор с Него. Бяха приети от Учителя и Той води разговор до пианото в салона на "Изгрева" без никакви свидетели, около час и нещо. После те си заминаха с джипа за града. Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато Учителят си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение. Дойдоха полковниците, срещат брат Ради и питат: "Къде е Учителят Дънов? " Ради ги вижда, че са вече в униформа с джипа и им казва: "Сега ще ви заведа при Него." И Ради ги повежда в салона, където е положено тялото Му, а около Него са наредени приятели и се прощават с Него. След като тримата оглеждат обстановката, един от полковниците казва: "Закъсняхме, Той се измъкна!
към текста >>

7. 3_03 Откраднатите хармонизации

Понеже моето място беше на пианото в салона на "Изгрева" преди беседа и след беседа, където акомпанирах на братята и сестрите, когато се изпълняваха песните на Учителя, то сметнах за нужно да хармонизирам някои песни от Учителя.
Но това удовлетворяваше личните амбиции на много хора. Та в този период от време всеки свиреше, всеки пееше, всеки знаеше и всеки можеше. Както при всички случаи на превъзнасяне, така и тук Учителят направи едно общо заключение и сложи черта под всичко онова, което се говореше. "На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика." Всички млъкнаха, хвалбите секнаха и полека-лека приятелите започнаха по съвета на Учителя да посещават уроци по музика при професионалистите-музиканти в града. Аз също се опитвах да работя върху музиката на Учителя, като понякога Го питах за някои мои хармонизации. Понеже моето място беше на пианото в салона на "Изгрева" преди беседа и след беседа, където акомпанирах на братята и сестрите, когато се изпълняваха песните на Учителя, то сметнах за нужно да хармонизирам някои песни от Учителя. Тогава нямах опит и нямах познание как трябва да се хармонизират тези песни, макар че бях завършила преди години пиано в консерваторията. Аз питах непрекъснато Учителя, изпълнявах точно Неговото мнение, следях и се съобразявах с това, което Той казваше и на другите приятели за песните - изказвания, които бързо достигаха до нас, до всички ни. Учителят харесваше моите хармонизации и веднъж ми каза: "Ти работи, ти пиши, ние после ще ги издадем! " Но така се случваше, че аз работех, изработвах някоя хармонизация, която ми харесваше, после я показвах на Учителя на пианото, той ме поправяше някъде и даваше съвети и когато накрая аз я приготвех, заучавах я наизуст и смятах, че ще я знам вечно. Ето, това ми беше една много голяма грешка, дори фатална за мен, защото не записах на ноти нито една от тези хармонизации, изработени с помощта и съветите на Учителя.
към текста >>

Тогава нямах опит и нямах познание как трябва да се хармонизират тези песни, макар че бях завършила преди години пиано в консерваторията.
Та в този период от време всеки свиреше, всеки пееше, всеки знаеше и всеки можеше. Както при всички случаи на превъзнасяне, така и тук Учителят направи едно общо заключение и сложи черта под всичко онова, което се говореше. "На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика." Всички млъкнаха, хвалбите секнаха и полека-лека приятелите започнаха по съвета на Учителя да посещават уроци по музика при професионалистите-музиканти в града. Аз също се опитвах да работя върху музиката на Учителя, като понякога Го питах за някои мои хармонизации. Понеже моето място беше на пианото в салона на "Изгрева" преди беседа и след беседа, където акомпанирах на братята и сестрите, когато се изпълняваха песните на Учителя, то сметнах за нужно да хармонизирам някои песни от Учителя. Тогава нямах опит и нямах познание как трябва да се хармонизират тези песни, макар че бях завършила преди години пиано в консерваторията. Аз питах непрекъснато Учителя, изпълнявах точно Неговото мнение, следях и се съобразявах с това, което Той казваше и на другите приятели за песните - изказвания, които бързо достигаха до нас, до всички ни. Учителят харесваше моите хармонизации и веднъж ми каза: "Ти работи, ти пиши, ние после ще ги издадем! " Но така се случваше, че аз работех, изработвах някоя хармонизация, която ми харесваше, после я показвах на Учителя на пианото, той ме поправяше някъде и даваше съвети и когато накрая аз я приготвех, заучавах я наизуст и смятах, че ще я знам вечно. Ето, това ми беше една много голяма грешка, дори фатална за мен, защото не записах на ноти нито една от тези хармонизации, изработени с помощта и съветите на Учителя. Не мога да си простя нито сега, нито след векове - да бъда при нозете на Всемировия Учител, да ме постави, да ми определи място на пианото в салона пред всяка негова беседа в течение на двадесет и двете години на цялата Школа и аз да не запиша нито една хармонизация, защото съм ги знаела наизуст!
към текста >>

" Но така се случваше, че аз работех, изработвах някоя хармонизация, която ми харесваше, после я показвах на Учителя на пианото, той ме поправяше някъде и даваше съвети и когато накрая аз я приготвех, заучавах я наизуст и смятах, че ще я знам вечно.
Аз също се опитвах да работя върху музиката на Учителя, като понякога Го питах за някои мои хармонизации. Понеже моето място беше на пианото в салона на "Изгрева" преди беседа и след беседа, където акомпанирах на братята и сестрите, когато се изпълняваха песните на Учителя, то сметнах за нужно да хармонизирам някои песни от Учителя. Тогава нямах опит и нямах познание как трябва да се хармонизират тези песни, макар че бях завършила преди години пиано в консерваторията. Аз питах непрекъснато Учителя, изпълнявах точно Неговото мнение, следях и се съобразявах с това, което Той казваше и на другите приятели за песните - изказвания, които бързо достигаха до нас, до всички ни. Учителят харесваше моите хармонизации и веднъж ми каза: "Ти работи, ти пиши, ние после ще ги издадем! " Но така се случваше, че аз работех, изработвах някоя хармонизация, която ми харесваше, после я показвах на Учителя на пианото, той ме поправяше някъде и даваше съвети и когато накрая аз я приготвех, заучавах я наизуст и смятах, че ще я знам вечно. Ето, това ми беше една много голяма грешка, дори фатална за мен, защото не записах на ноти нито една от тези хармонизации, изработени с помощта и съветите на Учителя. Не мога да си простя нито сега, нито след векове - да бъда при нозете на Всемировия Учител, да ме постави, да ми определи място на пианото в салона пред всяка негова беседа в течение на двадесет и двете години на цялата Школа и аз да не запиша нито една хармонизация, защото съм ги знаела наизуст! Това за мен е великият провал. През 1957 година имах голямо вдъхновение, излизаха от пръстите върху клавишите на пианото ми кварти, квинти, беше направо изливане на хармонизации отгоре върху главата ми и през ръцете и пръстите се извличаха такива неща, че беше цяло откровение на Небето към мен, посредством музиката на Учителя. И пак направих грешка, че нищо не записах върху нотния лист.
към текста >>

Не мога да си простя нито сега, нито след векове - да бъда при нозете на Всемировия Учител, да ме постави, да ми определи място на пианото в салона пред всяка негова беседа в течение на двадесет и двете години на цялата Школа и аз да не запиша нито една хармонизация, защото съм ги знаела наизуст!
Тогава нямах опит и нямах познание как трябва да се хармонизират тези песни, макар че бях завършила преди години пиано в консерваторията. Аз питах непрекъснато Учителя, изпълнявах точно Неговото мнение, следях и се съобразявах с това, което Той казваше и на другите приятели за песните - изказвания, които бързо достигаха до нас, до всички ни. Учителят харесваше моите хармонизации и веднъж ми каза: "Ти работи, ти пиши, ние после ще ги издадем! " Но така се случваше, че аз работех, изработвах някоя хармонизация, която ми харесваше, после я показвах на Учителя на пианото, той ме поправяше някъде и даваше съвети и когато накрая аз я приготвех, заучавах я наизуст и смятах, че ще я знам вечно. Ето, това ми беше една много голяма грешка, дори фатална за мен, защото не записах на ноти нито една от тези хармонизации, изработени с помощта и съветите на Учителя. Не мога да си простя нито сега, нито след векове - да бъда при нозете на Всемировия Учител, да ме постави, да ми определи място на пианото в салона пред всяка негова беседа в течение на двадесет и двете години на цялата Школа и аз да не запиша нито една хармонизация, защото съм ги знаела наизуст! Това за мен е великият провал. През 1957 година имах голямо вдъхновение, излизаха от пръстите върху клавишите на пианото ми кварти, квинти, беше направо изливане на хармонизации отгоре върху главата ми и през ръцете и пръстите се извличаха такива неща, че беше цяло откровение на Небето към мен, посредством музиката на Учителя. И пак направих грешка, че нищо не записах върху нотния лист. Дойдоха събитията през 1957-58 година, започна се съдебният процес срещу Братството, Борис Николов бе прибран в затвора, цели девет месеца бе под следствие и след това бе осъден на петнадесет години затвор, от които излежа пет години и бе освободен на 31 декември 1962 г. Аз бях негова законна съпруга, ние имахме идейно съжителство над петдесет години и аз трябваше да понеса също от удара - както фронталния, така и на онези сили, които се явиха зад нашия тил - техният удар бе унищожителен за нас.
към текста >>

През 1957 година имах голямо вдъхновение, излизаха от пръстите върху клавишите на пианото ми кварти, квинти, беше направо изливане на хармонизации отгоре върху главата ми и през ръцете и пръстите се извличаха такива неща, че беше цяло откровение на Небето към мен, посредством музиката на Учителя.
Учителят харесваше моите хармонизации и веднъж ми каза: "Ти работи, ти пиши, ние после ще ги издадем! " Но така се случваше, че аз работех, изработвах някоя хармонизация, която ми харесваше, после я показвах на Учителя на пианото, той ме поправяше някъде и даваше съвети и когато накрая аз я приготвех, заучавах я наизуст и смятах, че ще я знам вечно. Ето, това ми беше една много голяма грешка, дори фатална за мен, защото не записах на ноти нито една от тези хармонизации, изработени с помощта и съветите на Учителя. Не мога да си простя нито сега, нито след векове - да бъда при нозете на Всемировия Учител, да ме постави, да ми определи място на пианото в салона пред всяка негова беседа в течение на двадесет и двете години на цялата Школа и аз да не запиша нито една хармонизация, защото съм ги знаела наизуст! Това за мен е великият провал. През 1957 година имах голямо вдъхновение, излизаха от пръстите върху клавишите на пианото ми кварти, квинти, беше направо изливане на хармонизации отгоре върху главата ми и през ръцете и пръстите се извличаха такива неща, че беше цяло откровение на Небето към мен, посредством музиката на Учителя. И пак направих грешка, че нищо не записах върху нотния лист. Дойдоха събитията през 1957-58 година, започна се съдебният процес срещу Братството, Борис Николов бе прибран в затвора, цели девет месеца бе под следствие и след това бе осъден на петнадесет години затвор, от които излежа пет години и бе освободен на 31 декември 1962 г. Аз бях негова законна съпруга, ние имахме идейно съжителство над петдесет години и аз трябваше да понеса също от удара - както фронталния, така и на онези сили, които се явиха зад нашия тил - техният удар бе унищожителен за нас. Този процес и този затвор на Борис ме погубиха като музикант. Бях много притеснена, с голям нервен срив, сънят ми се изгуби и не можех да спя нито през деня, нито през нощта, а това ме изтощи окончателно.
към текста >>

Години наред този ревматизъм ме мъчеше и ме лишаваше от възможността да се докосна до пианото, а аз получавах сила единствено чрез музиката на Учителя, така че бях атакувана и от тази посока.
Борис бе в затвора - това бе другата поредна атака. Голяма част от Братството се нахвърли върху мен, като търсеха някой за изкупление за цялата тази неразбория. А обяснението бе толкова просто: онези от братята,които трябваше да се грижат за нашата охрана като Школа и да държат предната линия на фронта, направиха груби и фатални пропуски, тази линия бе пробита и погромът бе закономерен. А онези, които трябваше да държат в изправност нашия тил, също направиха пропуски и ние бяхме ударени и в тила, и ликвидирани като Общество. Така че всеки бе изпитан, кой какво струва и кому служи. Години наред този ревматизъм ме мъчеше и ме лишаваше от възможността да се докосна до пианото, а аз получавах сила единствено чрез музиката на Учителя, така че бях атакувана и от тази посока. Трябваше да им се признае, че знаят какво да правят онези сили, които бяха развързани да действуват срещу нас. А като си спомнях, че това можеше да стане още през времето на Учителя при онази история с Говедаров, която ви разказах, ужас ме обземаше. После Небето изпрати у дома ми един брат-лекар, който ми помогна, притече ми се на помощ и така малко се облекчих, че можех да сядам на пианото. Но тогава дойде най- голямата изненада и трагедия за мен. Аз бях забравила всички хармонизации от времето на Учителя, които знаех наизуст и които не бях записала на нотен лист.
към текста >>

После Небето изпрати у дома ми един брат-лекар, който ми помогна, притече ми се на помощ и така малко се облекчих, че можех да сядам на пианото.
А онези, които трябваше да държат в изправност нашия тил, също направиха пропуски и ние бяхме ударени и в тила, и ликвидирани като Общество. Така че всеки бе изпитан, кой какво струва и кому служи. Години наред този ревматизъм ме мъчеше и ме лишаваше от възможността да се докосна до пианото, а аз получавах сила единствено чрез музиката на Учителя, така че бях атакувана и от тази посока. Трябваше да им се признае, че знаят какво да правят онези сили, които бяха развързани да действуват срещу нас. А като си спомнях, че това можеше да стане още през времето на Учителя при онази история с Говедаров, която ви разказах, ужас ме обземаше. После Небето изпрати у дома ми един брат-лекар, който ми помогна, притече ми се на помощ и така малко се облекчих, че можех да сядам на пианото. Но тогава дойде най- голямата изненада и трагедия за мен. Аз бях забравила всички хармонизации от времето на Учителя, които знаех наизуст и които не бях записала на нотен лист. Някой бе влезнал в мен и беше ме окрал, беше задигнал всичко. Помнех много неща и събития, хора и случки, и подробности - значи паметта ми бе запазена. Но музикалната памет за хармонизациите я нямаше - беше изчезнала.
към текста >>

Когато някои от музикантите се опитваха да разработват песни от Учителя на пианото в салона на "Изгрева", то Учителят бе там със Своето невидимо присъствие.
Като ме чу, че сложих "Венир, Бенир", дойде при мен и ми каза: "Сложи "Фир-Фюр- Фен". Не може на всяка песен безразборно да се слага каквото ти хрумне." Тогава разбрах, че има тоналности в окултната музика, които се прекъсват и такива, които действуват низходящо или пък не позволяват да се преминава от едно музикално поле в друго. Така разработената от мен пиеса стана с три части: първа, втора и трета с "Фир-Фюр-Фен". Учителят ми помогна и този път да не направя грешка и да не вляза в стълкновение с окултните правила и закони, които ние изобщо не познавахме. В някои от беседите ще намерите изнесени слова за музиката, но те могат да се схванат само от големи музиканти и то от онези, които работят със Словото на Учителя. Когато някои от музикантите се опитваха да разработват песни от Учителя на пианото в салона на "Изгрева", то Учителят бе там със Своето невидимо присъствие. Той беше в стаята Си горе, но Неговото ухо слушаше и ако се получаваше някое дисхармонично състояние, и музиката на този приятел навлезеше в чужди води, то Учителят или сам се намесваше и реагираше като слизаше долу при пианото и казваше онова, което трябваше да се каже, ако приятелят бе добър музикант и неговата погрешка бе неволна, или пък изпращаше някой да предупреди онзи там на пианото, че прави прегрешения. Тогава някои се обиждаха и това накара Учителя да сложи ключ на пианото в салона, който Той държеше в джоба Си. Даваше го само на добрите музиканти или когато и Той присъствуваше при изпълнението или работеше с тях върху някоя песен. В Школата имаше случаи, когато много от приятелите, които се залавяха да хармонизират или да импровизират върху дадена тема от Учителя, бяха предупреждавани от Учителя, че ще пострадат, защото неволно променяха духа на музиката Му. И много от тия, които не послушаха, пострадаха, а ние бяхме свидетели на такива случаи.
към текста >>

Той беше в стаята Си горе, но Неговото ухо слушаше и ако се получаваше някое дисхармонично състояние, и музиката на този приятел навлезеше в чужди води, то Учителят или сам се намесваше и реагираше като слизаше долу при пианото и казваше онова, което трябваше да се каже, ако приятелят бе добър музикант и неговата погрешка бе неволна, или пък изпращаше някой да предупреди онзи там на пианото, че прави прегрешения.
Не може на всяка песен безразборно да се слага каквото ти хрумне." Тогава разбрах, че има тоналности в окултната музика, които се прекъсват и такива, които действуват низходящо или пък не позволяват да се преминава от едно музикално поле в друго. Така разработената от мен пиеса стана с три части: първа, втора и трета с "Фир-Фюр-Фен". Учителят ми помогна и този път да не направя грешка и да не вляза в стълкновение с окултните правила и закони, които ние изобщо не познавахме. В някои от беседите ще намерите изнесени слова за музиката, но те могат да се схванат само от големи музиканти и то от онези, които работят със Словото на Учителя. Когато някои от музикантите се опитваха да разработват песни от Учителя на пианото в салона на "Изгрева", то Учителят бе там със Своето невидимо присъствие. Той беше в стаята Си горе, но Неговото ухо слушаше и ако се получаваше някое дисхармонично състояние, и музиката на този приятел навлезеше в чужди води, то Учителят или сам се намесваше и реагираше като слизаше долу при пианото и казваше онова, което трябваше да се каже, ако приятелят бе добър музикант и неговата погрешка бе неволна, или пък изпращаше някой да предупреди онзи там на пианото, че прави прегрешения. Тогава някои се обиждаха и това накара Учителя да сложи ключ на пианото в салона, който Той държеше в джоба Си. Даваше го само на добрите музиканти или когато и Той присъствуваше при изпълнението или работеше с тях върху някоя песен. В Школата имаше случаи, когато много от приятелите, които се залавяха да хармонизират или да импровизират върху дадена тема от Учителя, бяха предупреждавани от Учителя, че ще пострадат, защото неволно променяха духа на музиката Му. И много от тия, които не послушаха, пострадаха, а ние бяхме свидетели на такива случаи. И те не можеха да проумеят как така за един тон или за един фа диез може да се отговаря!
към текста >>

Тогава някои се обиждаха и това накара Учителя да сложи ключ на пианото в салона, който Той държеше в джоба Си.
Така разработената от мен пиеса стана с три части: първа, втора и трета с "Фир-Фюр-Фен". Учителят ми помогна и този път да не направя грешка и да не вляза в стълкновение с окултните правила и закони, които ние изобщо не познавахме. В някои от беседите ще намерите изнесени слова за музиката, но те могат да се схванат само от големи музиканти и то от онези, които работят със Словото на Учителя. Когато някои от музикантите се опитваха да разработват песни от Учителя на пианото в салона на "Изгрева", то Учителят бе там със Своето невидимо присъствие. Той беше в стаята Си горе, но Неговото ухо слушаше и ако се получаваше някое дисхармонично състояние, и музиката на този приятел навлезеше в чужди води, то Учителят или сам се намесваше и реагираше като слизаше долу при пианото и казваше онова, което трябваше да се каже, ако приятелят бе добър музикант и неговата погрешка бе неволна, или пък изпращаше някой да предупреди онзи там на пианото, че прави прегрешения. Тогава някои се обиждаха и това накара Учителя да сложи ключ на пианото в салона, който Той държеше в джоба Си. Даваше го само на добрите музиканти или когато и Той присъствуваше при изпълнението или работеше с тях върху някоя песен. В Школата имаше случаи, когато много от приятелите, които се залавяха да хармонизират или да импровизират върху дадена тема от Учителя, бяха предупреждавани от Учителя, че ще пострадат, защото неволно променяха духа на музиката Му. И много от тия, които не послушаха, пострадаха, а ние бяхме свидетели на такива случаи. И те не можеха да проумеят как така за един тон или за един фа диез може да се отговаря! Та тези тонове не бяха случайни неща, те бяха отвори, отворени врати и прозорци, през които навлизаха чужди сили в полето на духовната музика на Учителя, за да я ограбят и да вземат светлина от нея и чрез нея да получат сили от Школата на Учителя, които те използуваха за своето си поле, от което бяха дошли и за свои цели.
към текста >>

8. 3_04 Росни китки

Преминах през цялата Школа на Учителя - двадесет и две години на пианото пред неговата катедра, преживях още тридесет години след това и разбрах само едно - че окултната музика на Учителя е област непозволена и недостъпна и за най-добрите музиканти, които я възприемат по същия начин, както класиката на големите световни музиканти.
Така се случи, че не след дълго той заглъхна съвсем и не се чу нищо повече за него. Изчезна без следа. Беше пристъпил някои от законите на окултната музика и трябваше да заплати за това. А неговият рожден брат Кирил се издигна като добър музикант. Та като чуя и видя, че някой започва да говори за окултна и духовна музика, направо изтръпвам и настръхвам както от незнанието им, така и от невежеството им. Преминах през цялата Школа на Учителя - двадесет и две години на пианото пред неговата катедра, преживях още тридесет години след това и разбрах само едно - че окултната музика на Учителя е област непозволена и недостъпна и за най-добрите музиканти, които я възприемат по същия начин, както класиката на големите световни музиканти. А тя е достъпна само за учениците от Школата на Учителя. Защото за учениците на Школата Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно е Словото на Живия Бог. Музиката на Учителя е Творчески акт на Божествения Дух! Амин!
към текста >>

9. 3_05 Музиканти и съдби человечески

Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или самостоятелно, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на цигулка, а и на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н.
"Музиканти и съдби человечески" С отварянето на Школата на "Изгрева" започна и музикалният й живот. За едно десетилетие мнозина от нас завършиха Консерваторията и станаха школувани музиканти, дотолкова, доколкото имаха способности и носеха в себе си талант и доколкото можеха да го разработят и да го изявят извън себе си. Музикантите на "Изгрева" се оформиха след като бяха получили музикалното си образование в Консерваторията. В Школата бе поставено едно условие от Учителя - че окултният ученик не може да се развива и да расте в духовната област без музика и без пеене. Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или самостоятелно, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на цигулка, а и на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н. Мнозина отиваха при частни учители да изучават солфеж. Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето си. Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование. Или накрая почти всички изгревяни разбираха от ноти, четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха. Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци, невежи и т.н... Но за идването на Великия Учител Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя.
към текста >>

Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички.
Ето сега ще ви разкажа два случая като класически примери за двама наши изтъкнати музиканти и за отношението им към Учителя. Казваше се Асен Вапурджиев - музикант, свиреше на контрабас. Изключителен музикант, с отлични оценки за изпълнителско майсторство от музикалната критика както у нас, така и в чужбина и с голям успех на концертния подиум. Това е първата част от живота му. Втората част започна от момента, в който се запознава с Учителя, запознава се с Учението Му, присъствува на "Изгрева" и започва да взима дейно участие в музикалния живот. Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички. Но дойде историята с "Росна китка", която вече ви разказах вкратце. После дойде третата част: той се оженва за една жена, която започва да му изневерява и се развежда, като развода го преживява от тежко по-тежко. И цялото си съмнение във верността към жена си той го прехвърли върху всички братя и сестри, като във всяка сестра търсеше да види нечестността и непочтеността, поради което накрая не можа да издържи и напусна "Изгрева" най-демонстративно. И други се развеждаха, и други преминаваха през такива развръзки в личния си живот, но никой така демонстративно не е напускал "Изгрева". А тук беше Учителят и той така спокойно можеше да потърси Неговия съвет и Неговата помощ - в това никой не би го осъдил.
към текста >>

10. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

Трети свиреха на виолончело, а ние, които бяхме минали през Консерваторията, свирехме на пиано.
Но имахме бурени, имаше тръне, имаше бодили, включително и магарешки тръне - всичко това ни заобикаляше през време на Школата. Каквото бе в света, таквоз бе и у нас, на "Изгрева". Само че тук беше Школа и трябваше да се учи и да се прилага заученото. В първите години, на всички, които постъпиха на "Изгрева", Учителят препоръчваше да започнат да се учат да свирят на някакъв инструмент. Всички си купиха цигулки и започнаха да вземат уроци - едни по-сполучливо, така че след време мнозина свиреха добре и от тях се излъчиха музиканти, които образуваха братския оркестър, а други нямаха талант и се прехвърлиха да свирят на китари. Трети свиреха на виолончело, а ние, които бяхме минали през Консерваторията, свирехме на пиано. Всички без изключение, повече или по-малко знаеха да пеят, бяха научили братските песни и дори накрая направиха братски хор. Имаше един брат - Игнат Котаров - в тези години на "Изгрева". Беше висок, грамаден, як, буен и луда глава. С него не можеше да се излезе на глава. Като си наумеше нещо - правеше го и не се съобразяваше с никого.
към текста >>

11. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

Спомням си, веднъж аз свирех на пианото в салона и приятелите пееха братските песни под мой акомпанимент.
Беше гръмогласен - гласът му тръбеше надалеч. Аз също бях музикант и не бях съгласна с това самоизтъкване на този брат, защото според мен той не беше добър музикант, а го движеше само амбицията му. Той работеше в съда, беше свикнал да се разпорежда и тук на "Изгрева" се опита да върши същото. Ние не бяхме съгласни с това негово поведение. Веднъж ли, а може би и повече пъти, съм имала конфликти с него по този повод! Спомням си, веднъж аз свирех на пианото в салона и приятелите пееха братските песни под мой акомпанимент. Влиза Симеонов в салона - понякога и той ме придружаваше с цигулката - и иска да му дам няколко ключови тона на пианото, за да си настрои цигулката. Аз му ги давам. Какво чува той, как си нагласява цигулката, но когато започна да свири, беше в друга тоналност и нищо не излизаше - дисхармония. Аз спрях, обърнах се към него и казах: "Като не можеш да свириш, да не се качваш на подиума! " Той хвръкна, ядоса се, обвини ме, че съм му дала нарочно погрешен тон, за да се изложи.
към текста >>

Влиза Симеонов в салона - понякога и той ме придружаваше с цигулката - и иска да му дам няколко ключови тона на пианото, за да си настрои цигулката.
Аз също бях музикант и не бях съгласна с това самоизтъкване на този брат, защото според мен той не беше добър музикант, а го движеше само амбицията му. Той работеше в съда, беше свикнал да се разпорежда и тук на "Изгрева" се опита да върши същото. Ние не бяхме съгласни с това негово поведение. Веднъж ли, а може би и повече пъти, съм имала конфликти с него по този повод! Спомням си, веднъж аз свирех на пианото в салона и приятелите пееха братските песни под мой акомпанимент. Влиза Симеонов в салона - понякога и той ме придружаваше с цигулката - и иска да му дам няколко ключови тона на пианото, за да си настрои цигулката. Аз му ги давам. Какво чува той, как си нагласява цигулката, но когато започна да свири, беше в друга тоналност и нищо не излизаше - дисхармония. Аз спрях, обърнах се към него и казах: "Като не можеш да свириш, да не се качваш на подиума! " Той хвръкна, ядоса се, обвини ме, че съм му дала нарочно погрешен тон, за да се изложи. Стана скандал.
към текста >>

Аз още съм под облака на скандала, подавам му тон, а той си навежда ухото към пианото и иска да бъде малко по-силен.
Салонът е пълен с приятели, те гледат нашата разправия и чакат тя да спре, за да почнат да пеят отново. Срамна, недостойна сцена за ученици пред Учителя, включая тук и мен, и Симеон Симеонов. Симеонов побеснява и изхвръква навън, като непрекъснато бълва хули към мен. Само след секунди се появява Галилей Величков, един от редовните цигулари на младежкия окултен клас, с когото се познаваме. Той се приближава и иска да му дам тон, за да си настрои цигулката. Аз още съм под облака на скандала, подавам му тон, а той си навежда ухото към пианото и иска да бъде малко по-силен. Аз съм още ядосана, оглеждам го и ми се иска да му взема цигулката, та да го тупна с нея по главата. Тоновете, които аз му давам са толкова силни, че се чуват дори вън от салона. Не мога да схвана в момента шегува ли се с мен, иска да ме ядосва или да ме провокира. Не мога да разбера. Наведе си главата да чуе по-добре, чу каквото трябва, настрои си цигулката и започнахме да свирим заедно.
към текста >>

" Така се бе явил Галилей и затова толкова усърдно си навеждаше главата до пианото - за да чуе по-добре тона, който аз му давах.
И той ми разказа как Учителят половин час преди това - преди да почне беседата, преди да влезем в салона, преди да почнем да пеем, преди да се яви Симеонов и да започне скандалът - го извиква и го запитва: "Ще можете ли тази сутрин да свирите преди беседа? " Галилей Му отговаря, че може. Учителят му прошепва: "Тогава се пригответе! " Галилей изпълнява нареждането на Учителя и застава като войник на пост с цигулката в салона, встрани от вратата и чака да получи знак от Учителя. След като стана скандалът и Симеонов изхвръкна навън, той чул в себе си думите на Учителя: "Можеш сега да влизаш! " Така се бе явил Галилей и затова толкова усърдно си навеждаше главата до пианото - за да чуе по-добре тона, който аз му давах. А аз смятах, че иска да ми се подиграва и исках да го тупна по главата със собствената му цигулка. Застанах смутена пред Галилей: "Благодаря ти, братче, благодаря и на Учителя! " Учителят знаеше предварително за бурята, която идваше, за надвисналите буреносни облаци, за гръмотевиците, които щяха да се разразят. Те се разразиха, но Той беше взел мерки да не се позволи, да се попречи, защото слънцето трябваше да изгрее отново зад тези буреносни облаци, защото Словото Божие трябваше да се излее с благодат в душите на учениците. Това бе Школа и такава бе Школата: опитности и труд, грешки и погрешки, изправяне и учение и отново - много, много труд.
към текста >>

12. 3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков

" Доктор Жеков се усмихна, освободи се нещо напрегнато у него и ние тръгнахме към пианото.
Това бе усещането ми в този момент. Аз бях седнала до Учителя, говорех за аранжираната песен и Му задавах въпроси. След като обядвахме, доктор Жеков се приближи до Учителя, а аз бях до Него. Учителят се обърна към него и каза: "Сестрата иска да Ми изсвири една нейна разработка. Искаш ли да я чуем заедно? " Доктор Жеков се усмихна, освободи се нещо напрегнато у него и ние тръгнахме към пианото. Аз седнах, изсвирих я, а доктор Жеков седеше отдясно на Учителя и двамата слушаха внимателно. След като изсвирих песента, Учителят се обърна към него и го запита: "Харесва ли ти? " Той кимна одобрително. "И на мен ми хареса" - каза Учителят. После се обърна към него: "Току-що сестрата ни нахрани с най- хубавата песен за обяд.
към текста >>

Аз останах да затварям и заключвам пианото.
" Той кимна одобрително. "И на мен ми хареса" - каза Учителят. После се обърна към него: "Току-що сестрата ни нахрани с най- хубавата песен за обяд. Сега ние можем да си тръгнем." Те станаха, тръгнаха, вървяха и си приказваха нещо. Никой не им пречеше на разговора. Аз останах да затварям и заключвам пианото. Обикновено то се заключваше, а ключът се държеше у Учителя, защото тук всички бяха от музиканти по- музиканти и всеки искаше да свири на него. Затова Учителят държеше този ключ и го даваше на тези, които можеха да свирят и имаха работа на пианото. Така аз направих аранжировка на "Химн на Великата Душа" и за награда бях определена да седна на общия обяд до Учителя, а пък после Учителят и доктор Жеков присъствуваха заедно на общ музикален обяд, седнали един до друг, като тържествени гости, поканени на духовен обяд на "Химна на Великата Душа". Аз взех ключа и догоних Учителя и доктор Жеков на поляната. Връчих Му ключа, а Учителят го взе, огледа го и го показа на доктор Жеков: "С подобен ключ е заключена песента "Химн на Великата Душа" и да се добереш до нея, и да се докоснеш до нея, трябва да имаш ключ, за да я отключиш, а тя бе днес отключена за сестрата и ние с теб чухме нейното изпълнение".
към текста >>

Затова Учителят държеше този ключ и го даваше на тези, които можеха да свирят и имаха работа на пианото.
После се обърна към него: "Току-що сестрата ни нахрани с най- хубавата песен за обяд. Сега ние можем да си тръгнем." Те станаха, тръгнаха, вървяха и си приказваха нещо. Никой не им пречеше на разговора. Аз останах да затварям и заключвам пианото. Обикновено то се заключваше, а ключът се държеше у Учителя, защото тук всички бяха от музиканти по- музиканти и всеки искаше да свири на него. Затова Учителят държеше този ключ и го даваше на тези, които можеха да свирят и имаха работа на пианото. Така аз направих аранжировка на "Химн на Великата Душа" и за награда бях определена да седна на общия обяд до Учителя, а пък после Учителят и доктор Жеков присъствуваха заедно на общ музикален обяд, седнали един до друг, като тържествени гости, поканени на духовен обяд на "Химна на Великата Душа". Аз взех ключа и догоних Учителя и доктор Жеков на поляната. Връчих Му ключа, а Учителят го взе, огледа го и го показа на доктор Жеков: "С подобен ключ е заключена песента "Химн на Великата Душа" и да се добереш до нея, и да се докоснеш до нея, трябва да имаш ключ, за да я отключиш, а тя бе днес отключена за сестрата и ние с теб чухме нейното изпълнение". Брат Жеков бе на върха на своята радост и щастие. Онзи тъмен облак, който го бе засенчил при вида, че съм заела неговото място до Учителя, отдавна бе отлетял.
към текста >>

13. 3_14 Асен Арнаудов и чистотата

Той имаше такъв музикален слух, че щом чуеше една песен, веднага я запаметяваше и веднага можеше да седне и да я запише, без да използува пианото.
"Асен Арнаудов и чистотата" Асен Арнаудов бе онзи роден музикант, който беше и горе, в Невидимия свят, музикант и беше дошъл в Школата на Учителя да бъде музикант. Беше дошъл в Школата да свърши една работа за музиката и песните на Учителя. Той имаше такъв музикален слух, че щом чуеше една песен, веднага я запаметяваше и веднага можеше да седне и да я запише, без да използува пианото. Музикант по дух и музикант като талант. Но не беше волеви и затова трябваше да стои някой до него и да го ръчка и подканва. Освен това се отплесна по женска линия. Каква е тази женска линия ли? Ето такава - стъпваш на нея и тръгваш по нея и изведнъж започваш да срещаш жена след жена.
към текста >>

14. 3_16 Георги Куртев

После аз взех и му показах песнопойката, изсвирих му песента на пианото, изпях му я и той не намери никакво отклонение между това, което той знаеше и това, което аз бях написала в песнарката.
Попитах го дали е съгласен да не се коригират, да не се изменят песните на Учителя - да останат такива, каквито ги е дал Учителят приживе. Той каза: "Да не се коригира Божественото! " Тогава се обърнах към него и го помолих да ми изпее някоя от песните на Учителя. Той се съгласи и ми изпя точно тази, за която имаше много спорове и обвинения срещу мене. Но той я изпя точно така, както аз я бях дала в моето издание. После аз взех и му показах песнопойката, изсвирих му песента на пианото, изпях му я и той не намери никакво отклонение между това, което той знаеше и това, което аз бях написала в песнарката. Показах му песнарката на Кирил Икономов и му изсвирих песента така, както той бе я дал. Георги Куртев извика: "Ами тук е коригирано Божественото! " Сега ще се попитате къде е цялата тайна, че за минута-две се разбрахме с Георги Куртев? Тайната е следната, слушайте внимателно. Когато Учителят даде отначало песните, първите приятели като Георги Куртев, Минчо Сотиров, Димитър Добрев, Георги Томалевски и други ръководители на братствата от провинцията ги бяха научили така, както ги беше дал Учителят и така ги пееха и изпълняваха.
към текста >>

15. 3_23 Окултната музика на Учителя

Духът ми е крепък, защото живеем в закона на любовта, в която няма никакво насилие.), "Да имаш вяра" - в салона, на пианото, на 9 октомври 1936 година.
Други песни са изразители на закони в живата природа. Например: "Изгрява слънцето", "Сила жива, изворна, течуща" и "Вечер-сутрин". Те са дадени при различни случаи. Например: "Вехади" - в Търново. (Сърцето ми е топло, умът ми е светъл, душата ми е свежа. Духът ми е крепък, защото живеем в закона на любовта, в която няма никакво насилие.), "Да имаш вяра" - в салона, на пианото, на 9 октомври 1936 година. "Духът Божий" е дадена в клас от осем братя на 13 ноември 1922 година. (Виж: 7 лекция, общ окултен клас, II година) Учителят беше музикант. С музикалния си гений Той можеше, ако се отдадеше на музикално поприще, да стане ненадминат виртуоз и композитор. Но Той не пожела това. Пътят на Великия Учител е друг.
към текста >>

Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше.
Пътят на Великия Учител е друг. Път, непонятен за обикновените човешки съзнания. От цигулката Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят. Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше. Никой от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше. Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше. Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял. Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка. В песента "Химни на сърцето", при спрягането на глагола "будя", Учителят казва: "Будим" - това е начало на колективния живот. "Изгрява слънцето на нашите ангели... Да се въдвори царството на Отца нашего на светлините". Значи въдворяването, изявяването на Царството Божие ще стане само в колективния живот!
към текста >>

16. 3_25 Музиката на Светлината

Друг път ми свиреше някои песни, които аз познавах и свирех на пианото винаги преди започване на беседите.
Не смеех да се доближа в едно такова състояние, беше за мен кощунство да се добера до Него и да целуна ръката Му. Това го осъзнах ясно и не го правех. При други случаи аз се доближавах и целувах ръката Му. Той ме поглеждаше, разбираше състоянието ми и какво става с мене, нищо не казваше, но протягаше ръка, отваряше калъфа на цигулката и започваше да ми свири. Изсвирваше ми няколко Негови импровизации, които намираше за уместни, съобразно състоянието ми. Друг път ми свиреше някои песни, които аз познавах и свирех на пианото винаги преди започване на беседите. Но тук те звучаха по друг начин, защото се изпълняваха от Него и то точно за моето вътрешно състояние. След известно време състоянието ми се оправяше - като че ли някакъв похлупак се вдигаше от главата ми и аз виждах светлина в съзнанието си и светлина вътре в себе си. Така например, една от песните бе "Песента на ангелите". За мен тя беше "Маршът на ангелите" - така го възприемах. Той я свиреше, изпълняваше я един-два пъти и светлината отново ме озаряваше.
към текста >>

Та имах достатъчна теоретична подготовка на музикант и получих практическа школа от цели 22 години при Учителя, като свирех на пианото или органа в Негово присъствие Неговите песни както преди започването на беседата, така и след нея.
При тези случаи разбирах мощта на Словото, изразено в песента на Учителя. При тези случаи Учителят, без да ми каже нито дума, приключваше със свиренето, поглеждаше ме, аз се покланях, целувах Му ръка и си тръгвах. Това бе един от методите, които Учителя прилагаше за трансформация на съзнанието ми. По-късно, в беседи и в частни разговори, аз срещнах и бях извадила много неща, казани от Учителя, за окултната музика и специално за Неговата музика. Поради това, че бях музикант, бях завършила консерватория, имах музикална подготовка, то аз взех дейно участие във всички етапи при обработката за печат на Неговите песни. Та имах достатъчна теоретична подготовка на музикант и получих практическа школа от цели 22 години при Учителя, като свирех на пианото или органа в Негово присъствие Неговите песни както преди започването на беседата, така и след нея. Този пост, който Учителя ми бе дал, аз не го напуснах и не го отстъпих на никого. Когато го отстъпвах, това ставаше с Негово разрешение. А знаете вече защо. Аз ви разказах една такава опитност. Но при Учителя видях вътрешната същност на Неговата музика.
към текста >>

17. 3_26 Музикална дреха и хармонизации

Имахме една сестра, Ирина Кисьова - беше една от най-добрите музикантки, свиреше на пиано и имаше хубав глас.
Но тогава, след като я преживее, трябва да я приложи в живота си и накрая - да я даде на другите. Това е пътят на идеите на Учителя, които слизат отгоре чрез музика и Слово. Това е път дълъг и труден, защото е вътрешен път у човека. А вътрешният път най-трудно се извървява. Особено ако съзнанието не е будно - няма светлина в него и не знае по кой път да върви. Имахме една сестра, Ирина Кисьова - беше една от най-добрите музикантки, свиреше на пиано и имаше хубав глас. Пееше сравнително сполучливо. Но тогава всички музиканти на "Изгрева" смятаха, че имат талант, че имат знания и могат всичко. Не правеше изключение и Кисьова. В това на пръв поглед няма нищо лошо. Дори похвален е нейният стремеж в очите на другите.
към текста >>

Имам много опитности в това отношение и опит - та аз през цялото време на Школата седях на пианото или на органа в салона на "Изгрева".
Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на Учителя. Има неща непозволени и наказуеми - в това се убедиха много хора. Човек не може да се приближава до тези песни, освен с чистота, свещен трепет и вътрешно благоговение. Та горният случай много пъти го разказваше Мария Златева, въпреки неудоволствието на Кисьова. Учителят ме бе нееднократно насърчавал да работя върху песните Му за тяхната хармонизация, следеше за тях и понякога ми даваше съвети. Имам много опитности в това отношение и опит - та аз през цялото време на Школата седях на пианото или на органа в салона на "Изгрева". И бях под непрекъснатия контрол на Учителя и Неговото наблюдение. По тези години, когато разработвах някоя от песните за хармонизация, Учителят ми казваше: "Всичко да записваш! " Аз започвах да записвам, но оставях да бъде направена и разработена по-добре и тогава да я запиша. Знаех ги наизуст. И така не можах да запиша нито една.
към текста >>

Учителят беше чул песента и слезе отгоре от стаята си, влезна в салона, дойде до пианото до мене, обърна нотния лист и посочи с пръст: "Тази изсвири!
За това ще отговарям пред Учителя през следващите векове. Току-така няма да ми се размине. Аз знам това, но тогава, когато се родя, няма да знам защо трябва да плащам и за какво. Ако зная, ще си го платя свободно както трябва. В салона седях и хармонизирах "Сила жива". Учителят беше чул песента и слезе отгоре от стаята си, влезна в салона, дойде до пианото до мене, обърна нотния лист и посочи с пръст: "Тази изсвири! " Аз я изсвирих. Беше Му харесала хармонизацията. Отиде си доволен. Жалко, че не я нотирах тогава, както и по-късно. Грешка и грешки - сега ми се изправят космите на главата от тая моя немарливост.
към текста >>

18. 3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието

Та през тези двадесет и две години съм свирила редовно на пианото, а после и на хармониума песните на Учителя, независимо къде беше салонът - дали на ул.
Когато я отвори, Той каза: "Тази Школа се отваря за двадесет и две години". Аз бях свидетелка, че това се осъществи точно така и тя се затвори след заминаването на Учителя на 27 декември 1944 година. Това бе един слънчев цикъл от двадесет и две години, един космически цикъл, който тогава за нас бе непонятен, а за в бъдеще, това е един материал за изучаване от онези, които желаят да се занимават със знанието на Учителя. Учителят държеше по четири беседи в седмицата, като на почти всичките съм свирила аз. В тази моя работа е вземал участие и Учителят. Та през тези двадесет и две години съм свирила редовно на пианото, а после и на хармониума песните на Учителя, независимо къде беше салонът - дали на ул. "Раковски", дали на ул. "Оборище" 14, а след отварянето на салона на "Изгрева" през 1927 година, аз не освободих този пост до затварянето на Школата. Като правило, двадесет минути преди да дойде Учителят в салона, аз свирех на пианото или на хармониума братски песни и песни на Учителя, а всички присъствуващи пееха. Когато идваше Учителят, всички ставахме на крака, после сядахме и продължавахме да пеем, като незабелязано, под ръководството на Учителя, ми се даваше да разбера коя песен след коя да почвам да свиря. Обикновено Учителят подшушваше леко някоя песен и аз тутакси се присъединявах със своето свирене.
към текста >>

Като правило, двадесет минути преди да дойде Учителят в салона, аз свирех на пианото или на хармониума братски песни и песни на Учителя, а всички присъствуващи пееха.
Учителят държеше по четири беседи в седмицата, като на почти всичките съм свирила аз. В тази моя работа е вземал участие и Учителят. Та през тези двадесет и две години съм свирила редовно на пианото, а после и на хармониума песните на Учителя, независимо къде беше салонът - дали на ул. "Раковски", дали на ул. "Оборище" 14, а след отварянето на салона на "Изгрева" през 1927 година, аз не освободих този пост до затварянето на Школата. Като правило, двадесет минути преди да дойде Учителят в салона, аз свирех на пианото или на хармониума братски песни и песни на Учителя, а всички присъствуващи пееха. Когато идваше Учителят, всички ставахме на крака, после сядахме и продължавахме да пеем, като незабелязано, под ръководството на Учителя, ми се даваше да разбера коя песен след коя да почвам да свиря. Обикновено Учителят подшушваше леко някоя песен и аз тутакси се присъединявах със своето свирене. Беседите сутрин започваха в пет часа и аз трябваше да бъда в четири и половина на своя пост. Те бяха - в сряда с общия окултен клас, в петък с младежкия окултен клас, в неделя рано сутрин се четяха "Утринни Слова", а в десет часа Учителят държеше втората своя беседа, предназначена и за по-широк кръг слушатели. Когато Учителят даваше нова песен, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас.
към текста >>

Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента.
Когато идваше Учителят, всички ставахме на крака, после сядахме и продължавахме да пеем, като незабелязано, под ръководството на Учителя, ми се даваше да разбера коя песен след коя да почвам да свиря. Обикновено Учителят подшушваше леко някоя песен и аз тутакси се присъединявах със своето свирене. Беседите сутрин започваха в пет часа и аз трябваше да бъда в четири и половина на своя пост. Те бяха - в сряда с общия окултен клас, в петък с младежкия окултен клас, в неделя рано сутрин се четяха "Утринни Слова", а в десет часа Учителят държеше втората своя беседа, предназначена и за по-широк кръг слушатели. Когато Учителят даваше нова песен, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас. Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента. Ако се случеше да има в нотирания текст някоя погрешка, то Учителят идваше при мен в салона и коригираше погрешното място. Хармониумът се намираше в салона, както и пианото. Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента. Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа. Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона.
към текста >>

Хармониумът се намираше в салона, както и пианото.
Беседите сутрин започваха в пет часа и аз трябваше да бъда в четири и половина на своя пост. Те бяха - в сряда с общия окултен клас, в петък с младежкия окултен клас, в неделя рано сутрин се четяха "Утринни Слова", а в десет часа Учителят държеше втората своя беседа, предназначена и за по-широк кръг слушатели. Когато Учителят даваше нова песен, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас. Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента. Ако се случеше да има в нотирания текст някоя погрешка, то Учителят идваше при мен в салона и коригираше погрешното място. Хармониумът се намираше в салона, както и пианото. Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента. Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа. Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона. Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от салона - там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града. Той долавяше песента освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума.
към текста >>

Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента.
Те бяха - в сряда с общия окултен клас, в петък с младежкия окултен клас, в неделя рано сутрин се четяха "Утринни Слова", а в десет часа Учителят държеше втората своя беседа, предназначена и за по-широк кръг слушатели. Когато Учителят даваше нова песен, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас. Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента. Ако се случеше да има в нотирания текст някоя погрешка, то Учителят идваше при мен в салона и коригираше погрешното място. Хармониумът се намираше в салона, както и пианото. Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента. Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа. Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона. Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от салона - там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града. Той долавяше песента освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума. Та по единия или по другия начин, Той долавяше и чуваше песента, идваше при мен и коригираше, ако имаше някоя погрешка и поправяше погрешното място от нотирания текст.
към текста >>

Така веднъж песента "Сила, живот, здраве", която бях аранжирала за пиано един ден пред групичка братя и сестри в салона, аз я изсвирих на Учителя.
А послушанието е връзката между ученика и Учителя. Друга връзка на физическото поле няма! Много от песните на Учителя, Той сам ми ги е свирил на цигулка и пял след това. Учителят одобряваше моето изпълнение на песните. Одобряваше също и хармонията, която поставях, защото чрез тях Духът на песните не се нарушаваше, а се изявяваше и илюстрираше правилно в своята широчина, дълбочина и височина. Така веднъж песента "Сила, живот, здраве", която бях аранжирала за пиано един ден пред групичка братя и сестри в салона, аз я изсвирих на Учителя. Той хареса както съм я направила и ме накара да я изсвиря още веднъж и още веднъж - и аз изброих петнадесет пъти. Да,петнадесет пъти Учителят ме накара да изсвиря песента! Вероятно бях попаднала в Духа на песента и Учителят правеше някакъв опит с мен и хармонизацията, който аз не проумях. Но състоянието ми бе необикновено и аз се чувствувах ведно и едно с песента, с присъствието на Учителя и това състояние не се описва, защото нашите пет сетива не могат да го опишат и обхванат. То се изразява чрез други, непонятни нам сетива, които в присъствието на Учителя и Неговата аура бяха потопени в Духа на песента.
към текста >>

Това вдъхновение, което получих от Духа, го изразих чрез музика и хармония и то излизаше под моите пръсти на пианото или на хармониума.
Толкова голямо е това непослушание, колкото и огорчението, колкото и цената, с която трябва да се заплати. Някои заплащат с едно, други - с друго. Но всички, при всички случаи заплащат с най-ценното, което имат и което изработват у себе си. Или по-точно, заплащат с онова, с онези плодове, които са сътворени от присъствието на Духа. Аз също платих. Това вдъхновение, което получих от Духа, го изразих чрез музика и хармония и то излизаше под моите пръсти на пианото или на хармониума. Но не го записах и то отлетя. Сега то не може да се върне, точно онова в онзи момент от онази дивна епоха. Сега има друго време. То не е същото време, което бе при Учителя. Но Словото е живо, то сътворява форми и живот.
към текста >>

Та сега, като седна на пианото да свиря, винаги се стремя да влезна в онази епоха и в онова време и да уловя мига на Духа, който се е излял в музиката, която беше записана чрез нотни знаци.
Животът се изразява във времето и пространството чрез различни форми. Когато изтече това време, формите умират и остават като мидена чурупка, изхвърлена от морските вълни на брега. Тук при мен се случи същото. Така времето изтече, остана една черупка и сега тя е на брега на морето. Който се интересува от черупка и може да чете - да чете и проумява. Та сега, като седна на пианото да свиря, винаги се стремя да влезна в онази епоха и в онова време и да уловя мига на Духа, който се е излял в музиката, която беше записана чрез нотни знаци. Та за вас тези ноти са черупки от миди, изхвърляни на брега от морето, но за мен са живи Слова и образи от Духа на Словото на Учителя и на Бога. Това е разликата между мен и между вас. Но ако вие уловите този миг и уловите част от това време, когато Духът се е влял в тези песни и ако чрез тези ноти успеете да влезнете в Духа на песните на Учителя, то ще изживеете същото като мен, ще влезете в живото Слово и тогава ще бъдете ведно с Духа на песните. Това състояние, което ще изпитате, трябва да знаете, че се обозначава като съзвучие на човешките души, направили общение с Бога. Има два начина да направите общение с Великия Учител - или чрез Духа на песните Му, или чрез Духа на Словото Му.
към текста >>

19. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

Но когато тези градски музиканти си отиваха у дома и когато сядаха зад пианото или хващаха цигулката, то не се получаваше нищо от тяхното изпълнение.
Някои успяваха, други ги отклоняваха житейските грижи и несгоди или други неща в живота им. Но забележете, всички без изключение много трудно разбираха песните на Учителя. Някои от тях, когато присъствуваха, докато пеехме песните на Учителя в салона на "Изгрева", имаха възможността да усетят въздействието на песните Му. И понеже те бяха музиканти, усещаха и бяха свидетели и съпричастници на това духовно изявление на песните Му, които отваряха човешките души и ги подготвяха да направят общение с Божествения Дух. Това общение понякога траеше миг за някого, но това му беше достатъчно да го помни цял живот. Но когато тези градски музиканти си отиваха у дома и когато сядаха зад пианото или хващаха цигулката, то не се получаваше нищо от тяхното изпълнение. А те бяха школувани музиканти и изпълняваха безупречно написаното на нотния лист, но стигаха дотук. Не можеха да прескочат бариерата на петолинието и да влезнат в Духа на песните. Тогава тези градски музиканти виждаха, че това са обикновени неща и то толкова обикновени, че не си заслужава да се прави опит. А когато решаваха да направят опит - те го правеха и искаха да се доближат до онова звучене на песента в присъствието на Учителя и в салона, където и те са били. Но не се получаваше, защото Духът на песните бе на друго място и те не познаваха онзи вътрешен ключ сол, с който да отключат и да потече от нотите Духът на песните на Учителя.
към текста >>

20. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

Задължително бе в такива случаи дъщерята в едно такова семейство да бъде обучавана на пиано, на чужди езици, бродерия и добри обноски и да посещава първокласни училища.
"Музикални изяви и верността на ученика към Учителя" Аз съм се родила в градско семейство, което заемаше място в тогавашното общество, така наречените буржоазни среди. Баща ми беше висш чиновник в държавата, а майка ми бе просветена общественичка и домакиня. Бях едничка дъщеря между четири братя. Задължително бе в такива случаи дъщерята в едно такова семейство да бъде обучавана на пиано, на чужди езици, бродерия и добри обноски и да посещава първокласни училища. Затова аз преминах през всички тези етапи в моето семейство. Когато бях малка, много пеех. Всичко в къщи беше песен. А когато сядах на пианото, свирех по шест часа на ден. Това не беше малко време.
към текста >>

А когато сядах на пианото, свирех по шест часа на ден.
Бях едничка дъщеря между четири братя. Задължително бе в такива случаи дъщерята в едно такова семейство да бъде обучавана на пиано, на чужди езици, бродерия и добри обноски и да посещава първокласни училища. Затова аз преминах през всички тези етапи в моето семейство. Когато бях малка, много пеех. Всичко в къщи беше песен. А когато сядах на пианото, свирех по шест часа на ден. Това не беше малко време. Точно толкова, колкото се упражняваха големите музиканти, гастролиращи по концертните подиуми. Родителите идваха и ме взимаха от пианото - време ми беше да се нахраня и да спя. Когато пораснах голяма, обичах да чета философски книги, но философията я намерих в Школата на Учителя. И музиката, и философията ги намерих в Школата на Учителя, за което искрено благодаря на съдбата си и на Бога.
към текста >>

Родителите идваха и ме взимаха от пианото - време ми беше да се нахраня и да спя.
Когато бях малка, много пеех. Всичко в къщи беше песен. А когато сядах на пианото, свирех по шест часа на ден. Това не беше малко време. Точно толкова, колкото се упражняваха големите музиканти, гастролиращи по концертните подиуми. Родителите идваха и ме взимаха от пианото - време ми беше да се нахраня и да спя. Когато пораснах голяма, обичах да чета философски книги, но философията я намерих в Школата на Учителя. И музиката, и философията ги намерих в Школата на Учителя, за което искрено благодаря на съдбата си и на Бога. В младите ми години се появи у мен изключителен талант - това го усещах като някаква вълна, която ме обземаше отвътре, понасяше ме и ме въздигаше нагоре във висините. Тази вълна в мен влизаше отгоре като музика, заедно с музиката вдизаше в мен и тя бе, която караше да се движат ръцете и пръстите ми сами по пианото. Това беше много чудно за самата мен, но аз смятах, че така става с всеки, който учи музика и свири на пиано.
към текста >>

Тази вълна в мен влизаше отгоре като музика, заедно с музиката вдизаше в мен и тя бе, която караше да се движат ръцете и пръстите ми сами по пианото.
Точно толкова, колкото се упражняваха големите музиканти, гастролиращи по концертните подиуми. Родителите идваха и ме взимаха от пианото - време ми беше да се нахраня и да спя. Когато пораснах голяма, обичах да чета философски книги, но философията я намерих в Школата на Учителя. И музиката, и философията ги намерих в Школата на Учителя, за което искрено благодаря на съдбата си и на Бога. В младите ми години се появи у мен изключителен талант - това го усещах като някаква вълна, която ме обземаше отвътре, понасяше ме и ме въздигаше нагоре във висините. Тази вълна в мен влизаше отгоре като музика, заедно с музиката вдизаше в мен и тя бе, която караше да се движат ръцете и пръстите ми сами по пианото. Това беше много чудно за самата мен, но аз смятах, че така става с всеки, който учи музика и свири на пиано. Беше необходимо влизане на сила и музика отгоре върху мен, която изтичаше през пръстите ми във вид на моето музикално изпълнение на пианото. Когато свирех пред другите,наблюдавах въздействието върху околните. Те бяха застинали неподвижно с отворени уста и уши. За тях беше необикновено преживяване, а за мен - необикновено излъчване, което идваше от въздуха над мен, преминаваше през мен и се излъчваше във вид на музика.
към текста >>

Това беше много чудно за самата мен, но аз смятах, че така става с всеки, който учи музика и свири на пиано.
Родителите идваха и ме взимаха от пианото - време ми беше да се нахраня и да спя. Когато пораснах голяма, обичах да чета философски книги, но философията я намерих в Школата на Учителя. И музиката, и философията ги намерих в Школата на Учителя, за което искрено благодаря на съдбата си и на Бога. В младите ми години се появи у мен изключителен талант - това го усещах като някаква вълна, която ме обземаше отвътре, понасяше ме и ме въздигаше нагоре във висините. Тази вълна в мен влизаше отгоре като музика, заедно с музиката вдизаше в мен и тя бе, която караше да се движат ръцете и пръстите ми сами по пианото. Това беше много чудно за самата мен, но аз смятах, че така става с всеки, който учи музика и свири на пиано. Беше необходимо влизане на сила и музика отгоре върху мен, която изтичаше през пръстите ми във вид на моето музикално изпълнение на пианото. Когато свирех пред другите,наблюдавах въздействието върху околните. Те бяха застинали неподвижно с отворени уста и уши. За тях беше необикновено преживяване, а за мен - необикновено излъчване, което идваше от въздуха над мен, преминаваше през мен и се излъчваше във вид на музика. Но един ден усетих, че този сноп от светлина и музика, която бе връз мене и минаваше през мене, изведнъж секна.
към текста >>

Беше необходимо влизане на сила и музика отгоре върху мен, която изтичаше през пръстите ми във вид на моето музикално изпълнение на пианото.
Когато пораснах голяма, обичах да чета философски книги, но философията я намерих в Школата на Учителя. И музиката, и философията ги намерих в Школата на Учителя, за което искрено благодаря на съдбата си и на Бога. В младите ми години се появи у мен изключителен талант - това го усещах като някаква вълна, която ме обземаше отвътре, понасяше ме и ме въздигаше нагоре във висините. Тази вълна в мен влизаше отгоре като музика, заедно с музиката вдизаше в мен и тя бе, която караше да се движат ръцете и пръстите ми сами по пианото. Това беше много чудно за самата мен, но аз смятах, че така става с всеки, който учи музика и свири на пиано. Беше необходимо влизане на сила и музика отгоре върху мен, която изтичаше през пръстите ми във вид на моето музикално изпълнение на пианото. Когато свирех пред другите,наблюдавах въздействието върху околните. Те бяха застинали неподвижно с отворени уста и уши. За тях беше необикновено преживяване, а за мен - необикновено излъчване, което идваше от въздуха над мен, преминаваше през мен и се излъчваше във вид на музика. Но един ден усетих, че този сноп от светлина и музика, която бе връз мене и минаваше през мене, изведнъж секна. Точно така, както се затваря кран на чешма, от която тече и изтича вода.
към текста >>

21. 3_30 Песните на Учителя в Мърчаево

Бях изпитвала онези състояния на душата ми и духа ми, когато, изпълнявайки на пиано песните на Учителя, аз се доближавах до онези високи полета, от които те бяха свалени.
Дотук можеше да се обясни и оправдае постъпката й по човешки. Но да се променя песента на Учителя, аз това не го разбирам. Да се промени песента на Учителя, когато тя е свалена в строго специфично състояние и изживяване на Духа, в строго определено за това време. Това бе изява, творческа изява на Духа чрез музика и песен в една висша музикална сфера, която не бе достъпна за обикновените хора, за техните очи, техните уши и техните съзнания. Това го знаех отлично. Бях изпитвала онези състояния на душата ми и духа ми, когато, изпълнявайки на пиано песните на Учителя, аз се доближавах до онези високи полета, от които те бяха свалени. Това незнание ли беше, неразбиране ли беше или беше своенравие? Или пък задоволяване на личността с нейните преживявания в триизмерния свят от чувства, мисли и прояви? С този проблем се сблъсквах през цялото време на Школата - песните не се пееха така, както ги беше дал Учителят, а се променяха от някои личности и певици и по-късно повличаха след себе си и останалите приятели. Така че примадоните на "Изгрева" се развихриха, а те бяха много, понеже всяка певица се считаше за примадона. И затова, почти при всяка песен се намираше по някоя певица-примадона на "Изгрева" да я заучи, но после тя влагаше нещо от себе си и песента се променяше, а останалите братя и сестри я заучаваха от нея, защото тя бе певица и то - школувана певица.
към текста >>

Аз отидох при Учителя, Той ми даде едно листче, което още не бях проверила като нотен запис на пианото.
Катя се докачи, заплака и си тръгна. Ще плаче, как няма да плаче. Но трябва да се пита за кого плаче и от кого плаче. Да продължим с "Песен за "Двете сестри", която бе дадена от Учителя на Беса Несторова, която я бе направила шлагер. Идва при мен Милка Аламанчева и изразява недоволството си от песента пред мене - че това не е песен от Учителя, а разработка от Беса Несторова. Аз отидох при Учителя, Той ми даде едно листче, което още не бях проверила като нотен запис на пианото. Преди това аз бях чула песента от самата Беса и си казах: "Това е шлагер, а не песен от Учителя". След като Учителят ми даде оригинала, аз го взех, отидох на пианото и го изсвирих, а до мене стоеше Милка Аламанчева и слушаше. Тя остана доволна от изпълнението. Отидохме двете и докладвахме на Учителя, че песента излиза вече добре. Във връзка с това Учителят каза: "Аз, като дам една песен, на тях им се преработват центровете на мозъка и започват да дават съвети".
към текста >>

След като Учителят ми даде оригинала, аз го взех, отидох на пианото и го изсвирих, а до мене стоеше Милка Аламанчева и слушаше.
Но трябва да се пита за кого плаче и от кого плаче. Да продължим с "Песен за "Двете сестри", която бе дадена от Учителя на Беса Несторова, която я бе направила шлагер. Идва при мен Милка Аламанчева и изразява недоволството си от песента пред мене - че това не е песен от Учителя, а разработка от Беса Несторова. Аз отидох при Учителя, Той ми даде едно листче, което още не бях проверила като нотен запис на пианото. Преди това аз бях чула песента от самата Беса и си казах: "Това е шлагер, а не песен от Учителя". След като Учителят ми даде оригинала, аз го взех, отидох на пианото и го изсвирих, а до мене стоеше Милка Аламанчева и слушаше. Тя остана доволна от изпълнението. Отидохме двете и докладвахме на Учителя, че песента излиза вече добре. Във връзка с това Учителят каза: "Аз, като дам една песен, на тях им се преработват центровете на мозъка и започват да дават съвети". Да, с нашето незнание и непослушание изпадахме в грешки и променяхме песните на Учителя. Това беше един труден въпрос за разрешаване.
към текста >>

22. 3_31 Истинската работа

Тази обща музикална вълна ме поде нагоре, стабилизира ме и аз завърших много добре Консерваторията, отдел пиано.
Това бе първият сполучлив опит. Дойде вторият, третият, четвъртият. Започнах да се възхищавам, да зачитам техните успехи, радвах им се от сърце, а това се възприе много добре от моите състуденти-музиканти. Те много добре знаеха, че това е истинска радост заради техния успех, а не е само една обикновена вежливост. Те разбраха и се убедиха, че аз се радвам заради тях и с тях заради успехите им. Тази обща музикална вълна ме поде нагоре, стабилизира ме и аз завърших много добре Консерваторията, отдел пиано. Спазвах съветите на Учителя, влязох по този начин психически в музикалното поле и среда на музикантите и се настроих на тяхната вълна, тя ме пое, издигна ме и аз се движех в техните среди безпрепятствено. През време на следването ми посещавах редовно Школата, посещавах Учителя, имах много интересни опитности и разговори с Него, които съм записала. Нито един път не пропуснах да бъда до пианото преди беседа на Учителя. Така веднъж, като студентка в Академията, имах много напрегната програма - бяха ни дали задание, което трябваше да науча много добре наизуст за изпит. По цял ден го проучвах, учех го и непрекъснато свирех на пианото.
към текста >>

Нито един път не пропуснах да бъда до пианото преди беседа на Учителя.
Те много добре знаеха, че това е истинска радост заради техния успех, а не е само една обикновена вежливост. Те разбраха и се убедиха, че аз се радвам заради тях и с тях заради успехите им. Тази обща музикална вълна ме поде нагоре, стабилизира ме и аз завърших много добре Консерваторията, отдел пиано. Спазвах съветите на Учителя, влязох по този начин психически в музикалното поле и среда на музикантите и се настроих на тяхната вълна, тя ме пое, издигна ме и аз се движех в техните среди безпрепятствено. През време на следването ми посещавах редовно Школата, посещавах Учителя, имах много интересни опитности и разговори с Него, които съм записала. Нито един път не пропуснах да бъда до пианото преди беседа на Учителя. Така веднъж, като студентка в Академията, имах много напрегната програма - бяха ни дали задание, което трябваше да науча много добре наизуст за изпит. По цял ден го проучвах, учех го и непрекъснато свирех на пианото. Бях много заета, работех непрекъснато от сутрин до вечер по осем часа на пианото. Успях да се отскубна за един час и решавам да отида при Учителя и да споделя с Него моите впечатления за това, с което се занимавам сега. Той ме прие, седнах на стола, разказах Му всичко, а Той ми каза: "Марийке, Марийке, много малко работиш".
към текста >>

По цял ден го проучвах, учех го и непрекъснато свирех на пианото.
Тази обща музикална вълна ме поде нагоре, стабилизира ме и аз завърших много добре Консерваторията, отдел пиано. Спазвах съветите на Учителя, влязох по този начин психически в музикалното поле и среда на музикантите и се настроих на тяхната вълна, тя ме пое, издигна ме и аз се движех в техните среди безпрепятствено. През време на следването ми посещавах редовно Школата, посещавах Учителя, имах много интересни опитности и разговори с Него, които съм записала. Нито един път не пропуснах да бъда до пианото преди беседа на Учителя. Така веднъж, като студентка в Академията, имах много напрегната програма - бяха ни дали задание, което трябваше да науча много добре наизуст за изпит. По цял ден го проучвах, учех го и непрекъснато свирех на пианото. Бях много заета, работех непрекъснато от сутрин до вечер по осем часа на пианото. Успях да се отскубна за един час и решавам да отида при Учителя и да споделя с Него моите впечатления за това, с което се занимавам сега. Той ме прие, седнах на стола, разказах Му всичко, а Той ми каза: "Марийке, Марийке, много малко работиш". Стреснах се, огледах се, бях сама с Него. Нямаше грешка.
към текста >>

Бях много заета, работех непрекъснато от сутрин до вечер по осем часа на пианото.
Спазвах съветите на Учителя, влязох по този начин психически в музикалното поле и среда на музикантите и се настроих на тяхната вълна, тя ме пое, издигна ме и аз се движех в техните среди безпрепятствено. През време на следването ми посещавах редовно Школата, посещавах Учителя, имах много интересни опитности и разговори с Него, които съм записала. Нито един път не пропуснах да бъда до пианото преди беседа на Учителя. Така веднъж, като студентка в Академията, имах много напрегната програма - бяха ни дали задание, което трябваше да науча много добре наизуст за изпит. По цял ден го проучвах, учех го и непрекъснато свирех на пианото. Бях много заета, работех непрекъснато от сутрин до вечер по осем часа на пианото. Успях да се отскубна за един час и решавам да отида при Учителя и да споделя с Него моите впечатления за това, с което се занимавам сега. Той ме прие, седнах на стола, разказах Му всичко, а Той ми каза: "Марийке, Марийке, много малко работиш". Стреснах се, огледах се, бях сама с Него. Нямаше грешка. Това нещо го изрече Той, Учителят.
към текста >>

Минаха няколко дни, а аз удвоих работата с пианото.
Как е възможно? Та аз по цял ден работя от сутрин до вечер. Отидох си у дома и умувам, какво ли искаше да ми каже Учителят, че аз не Го разбрах? На следващия ден продължавам още по-усилено да работя. Нали сам Учителят ме упрекна, че много малко работя? Минаха няколко дни, а аз удвоих работата с пианото. Започнах да получавам добри резултати от труда, който влагах. Отивам пак при Учителя, за да видя какво ще ми каже и ще оцени ли моя труд. Той ме прие, погледна ме и каза: "Марийке, Марийке, много малко работиш! " Каза това, стана и си излезе, като ми показа с жест, че има работа с други приятели. Аз си подвих опашката сконфузено и си отидох - не мога нищо да проумея, нито да разбера, как така аз не работя, та аз вече едвам се държа от преумора.
към текста >>

На следния ден отново сядам да работя върху пианото и да свиря.
Започнах да получавам добри резултати от труда, който влагах. Отивам пак при Учителя, за да видя какво ще ми каже и ще оцени ли моя труд. Той ме прие, погледна ме и каза: "Марийке, Марийке, много малко работиш! " Каза това, стана и си излезе, като ми показа с жест, че има работа с други приятели. Аз си подвих опашката сконфузено и си отидох - не мога нищо да проумея, нито да разбера, как така аз не работя, та аз вече едвам се държа от преумора. На следния ден отново сядам да работя върху пианото и да свиря. Но нищо не излиза под ръцете ми, бях преуморена. Оставих пианото, взех една беседа от Учителя и я зачетох. Увлякох се и четох цял ден. На следващия ден пак седнах да свиря, но нищо не излезе, отново се хванах за беседата и цял ден четох. На третия ден привечер отивам при Учителя, след като съм чела цял ден.
към текста >>

Оставих пианото, взех една беседа от Учителя и я зачетох.
Той ме прие, погледна ме и каза: "Марийке, Марийке, много малко работиш! " Каза това, стана и си излезе, като ми показа с жест, че има работа с други приятели. Аз си подвих опашката сконфузено и си отидох - не мога нищо да проумея, нито да разбера, как така аз не работя, та аз вече едвам се държа от преумора. На следния ден отново сядам да работя върху пианото и да свиря. Но нищо не излиза под ръцете ми, бях преуморена. Оставих пианото, взех една беседа от Учителя и я зачетох. Увлякох се и четох цял ден. На следващия ден пак седнах да свиря, но нищо не излезе, отново се хванах за беседата и цял ден четох. На третия ден привечер отивам при Учителя, след като съм чела цял ден. Той ми отваря вратата, посреща ме весело, любезно, посочва ми стола и казва: "Ех, Марийке, Марийке, накрая се научи добре да работиш". Чак тогава нещо щракна в ума ми, някаква светлина огря съзнанието ми пред Него.
към текста >>

23. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години

Всички тези грешки аз съм ги коригирала в личната си песнарка, с която работя всеки ден пред пианото.
А да знаете само какви атаки срещу нас имаше заради тази песен! Не е за разправяне, нито за вярване. Но вие, които четете това, трябва да поправите нашата грешка. Аз съм си набелязала вече кой ще я поправи, но това ще кажа по-късно, когато му дойде времето да правя обзор. 2. Обърнах внимание, че поради бързината, с която печатахме и с тайната на книгопечатането, не можахме да прегледаме коректурата и се доверихме изцяло на печатницата. Всички тези грешки аз съм ги коригирала в личната си песнарка, с която работя всеки ден пред пианото. След време аз ще я оставя, за да се ползувате от нея. 3. Същото се отнася и за песните на Учителя, дадени чрез Лиляна Табакова. Тя също беше осведомена как стоят нещата и знаеше много добре при какви обстоятелства се печаташе. Но когато излезе песнарката, тя също нададе вой и започна да ме обвинява, че съм променила нейните песни. Това не бяха нейни песни, а песни на Учителя, дадени чрез нея.
към текста >>

И когато идваха при мен да ме питат какво съм направила с песните, аз ги карах да ми изпеят първо някоя от песните, след това им я изсвирвах на пианото така, както съм я записала.
Но имаше някои сестри, които много добре знаеха, че Учителят ги е дал по друг начин и не одобряваха начина, по който ги бе дал Кирил. Но те не смееха да му се противопоставят открито, за да не си развалят отношенията. И после, той беше македонец - много остър и рязък, сечеше и отвътре, и отвън. И те се пазеха и не смееха да изкажат съмнението си, понеже знаеха, че не могат да му издържат. Освен това, имаше приятели от първите ученици на Школата, които бяха научили песните в техния първообраз. И когато идваха при мен да ме питат какво съм направила с песните, аз ги карах да ми изпеят първо някоя от песните, след това им я изсвирвах на пианото така, както съм я записала. Те виждаха, че няма никаква разлика и се чудеха на тези разправии. Тези възрастни приятели бяха от провинцията и когато слушаха как софиянци пееха песните, които те знаеха, запушваха си ушите. Затова възрастните приятели от провинцията ме подкрепяха. А веднъж един от тях заплаши комисията, като каза: "Вие коригирате Божественото и ще отговаряте за това! " Но с такъв тон, неподлежащ на никакво съмнение.
към текста >>

24. 3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици

След издаването на песните минаха години и направихме опит да изнесем концерт с песни на Учителя в салона, като аз трябваше да бъда на пианото, а Лиляна да пее.
С годините тя от време на време се опитваше да изнесе концерт от онези нейни песни от Учителя, но никой от слушателите не я приемаше в себе си и като певица, и че това са песни от Учителя. Защо ли? Защото тя пееше песните на Учителя, за да изтъкне себе си, да покаже себе си и да задоволи амбициите и капризите си на примадона. А на "Изгрева" не можеше да има примадони. Тук беше Школа и ние, живите, още помнехме Словото на Учителя - то беше в главите ни и в душите ни. След издаването на песните минаха години и направихме опит да изнесем концерт с песни на Учителя в салона, като аз трябваше да бъда на пианото, а Лиляна да пее. Работихме двете дълго време, уточнявахме се, защото тя ги пееше като оперна певица, а аз исках да се пеят така, както се пеят окултни песни от Учителя. Това вече го знаех. Та нали цели двадесет години съм слушала Учителя и съм била непрекъснато на пианото. Уточнихме се. Тя се съгласи.
към текста >>

Та нали цели двадесет години съм слушала Учителя и съм била непрекъснато на пианото.
А на "Изгрева" не можеше да има примадони. Тук беше Школа и ние, живите, още помнехме Словото на Учителя - то беше в главите ни и в душите ни. След издаването на песните минаха години и направихме опит да изнесем концерт с песни на Учителя в салона, като аз трябваше да бъда на пианото, а Лиляна да пее. Работихме двете дълго време, уточнявахме се, защото тя ги пееше като оперна певица, а аз исках да се пеят така, както се пеят окултни песни от Учителя. Това вече го знаех. Та нали цели двадесет години съм слушала Учителя и съм била непрекъснато на пианото. Уточнихме се. Тя се съгласи. Излязохме на сцената и тя изпя песните така, както си искаше, а не така, както се бяхме уточнили. Излъга ме. Аз не предполагах, че тя може да постъпи с мене по този начин.
към текста >>

25. 3_42 Паневритмията на Изгрева

Сутринта ние бяхме на пианото в салона, уточняваше се мелодията, записваше се, обясняваха се стъпките и движенията.
Въодушевихме се. Учителят ни спираше и ни показваше най-типичното за момента движение, съобразно мотива, който Той бе изсвирил. Ето така започна да се дава Паневритмията. Музикантите бяха около Него. Започна се една денонощна работа. Сутринта ние бяхме на пианото в салона, уточняваше се мелодията, записваше се, обясняваха се стъпките и движенията. От това време има няколко снимки, на които се вижда как Учителят е седнал на стол, няколко сестри са пред Него в поза за игра, а на пианото е седнала сестра и свири. Ето така се работеше през деня. Вечерта се събирахме и показвахме ги вече като мелодия, стъпки и движения. Вечерта Учителят продължаваше до късна доба да свири в стаичката Си и да уточнява пасажи, докато ги даде окончателно в изчистен вид. Това бе един труден, продължителен етап, както за Учителя, така и за музикантите, така и за останалите.
към текста >>

От това време има няколко снимки, на които се вижда как Учителят е седнал на стол, няколко сестри са пред Него в поза за игра, а на пианото е седнала сестра и свири.
Учителят ни спираше и ни показваше най-типичното за момента движение, съобразно мотива, който Той бе изсвирил. Ето така започна да се дава Паневритмията. Музикантите бяха около Него. Започна се една денонощна работа. Сутринта ние бяхме на пианото в салона, уточняваше се мелодията, записваше се, обясняваха се стъпките и движенията. От това време има няколко снимки, на които се вижда как Учителят е седнал на стол, няколко сестри са пред Него в поза за игра, а на пианото е седнала сестра и свири. Ето така се работеше през деня. Вечерта се събирахме и показвахме ги вече като мелодия, стъпки и движения. Вечерта Учителят продължаваше до късна доба да свири в стаичката Си и да уточнява пасажи, докато ги даде окончателно в изчистен вид. Това бе един труден, продължителен етап, както за Учителя, така и за музикантите, така и за останалите. Трябваше да се намери идеалната хармония между мелодия, ритъм и движение.
към текста >>

26. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания

Изнесохме един чудесен концерт в салона на "Изгрева" - аз бях на пианото, а той свиреше на цигулка.
Ще бъде полезно за всички, а тя ще изпълни едно свое задължение към Школата на Учителя. Галилей Величков беше музикант-цигулар. Ние с него не бяхме в добри отношения. Той беше в много добри дружески отношения със Савка Керемидчиева, но понеже ние със Савка бяхме в непрекъснати конфликти, той бе минал на нейната страна и стана мой опонент. По едно време Учителят каза на двама ни: "Време е враговете да дадат един общ концерт с Моите песни." Това го направихме след дълга подготовка. Изнесохме един чудесен концерт в салона на "Изгрева" - аз бях на пианото, а той свиреше на цигулка. Но той не признаваше моята Песнарка, а се ръководеше от тази на Кирил Икономов. Та, враговете в Школата си останаха пак врагове. Аз изпратих брата при Галилей да го пита, щом участвува в тази комисия, дали някога е виждал тази оригинална тетрадка. Галилей му отговаря, че е чувал за нея, че знае за нея, но никога не я отварял с ръцете си, нито я е виждал с очите си. Тогава, питам аз, какво мнение може да има и какво отношение може да вземе той по моята Песнарка?
към текста >>

През време на Учителя той разработи "Идилия за цигулка и пиано" по мотиви на Учителя и тя бе издадена в София през 1941 година.
До 1970 година той не бе написал никаква статия за музиката на Учителя, нито спомени, нито опитности. Проверете след двадесет години дали е написал нещо за Учителя и за Неговата музика. Ако е сторил това, то ми се обадете и аз ще ви почерпя с щрудел и с кафе. Аз съм всепризната майсторка на тия неща. Асен Арнаудов беше музикалният талант и гений на Школата. През време на Учителя той разработи "Идилия за цигулка и пиано" по мотиви на Учителя и тя бе издадена в София през 1941 година. Оттогава досега - 1970 година - той не е направил нищо - нито е написал нещо, нито е разказал нещо, нито е отпечатал разработки по музика на Учителя или е написал спомени за Школата. А той има какво да разкаже и какво да напише. Проверете след двадесет години дали е написал нещо за Школата и за Учителя, и за музиката на Учителя. Проверете през 1990 година дали има публикувани музикални разработки на песните на Учителя. Има ли и публикации върху музиката на Учителя?
към текста >>

Трето: Да разучи добре разработката на Асен Арнаудов "Българска идилия за цигулка и пиано", издадена през 1941 година, да намери пианистка, с която да изпълнява тази разработка - единствената направена от него досега като творческа работа по песните на Учителя.
Но понеже е добра цигуларка, аз не й прощавам, а съм измислила за нея подходящо наказание за това, че е участвувала в тази комисия, работила с възпоминания от преди двадесет и пет години. Какво ще трябва да направи Йоанна, за да си изкупи грешката пред мене и пред Онзи, който ме е поставил да свърша тази работа по песните на Учителя? Първо: Йоанна ще вземе магнетофонния запис на песента "Идилията", изпълнена от Петър Камбуров и ще го запише на нотен текст. Така тя ще поправи една неправда към Петър Камбуров, която ние с Асен Арнаудов извършихме, когато дадохме "Идилията" в моята Песнарка, понеже не я знаехме добре тази песен и тя не бе записана както трябва от нас. Второ: Винаги, когато изнася концерт от песни на Учителя, ще завършва с песента "Идилията" по нотния текст, който тя ще извади от оригиналното изпълнение на Петър Камбуров, което е най-точно до оригинала на Учителя. Трето: Да разучи добре разработката на Асен Арнаудов "Българска идилия за цигулка и пиано", издадена през 1941 година, да намери пианистка, с която да изпълнява тази разработка - единствената направена от него досега като творческа работа по песните на Учителя. Това са трите наказания от мен за Йоанна Стратева. А за останалите членове на комисията може да се провери дали до 1970 година някой е направил нещо или написал нещо за музикалния живот на Школата и дали има някакви публикации на музикални теми. И след това, след още двадесет години, проверете дали някой е написал нещо и издал нещо. И ако е написал- кой го е накарал и кой го е реализирал. Запомнете добре от мен това, защото приказки - много, а дела - никакви!
към текста >>

27. 3_56 Богомилското учение и Дървото на живота

Не се дипломирах, защото се прехвърлих в консерваторията да следвам музика, в класа по пиано.
"Богомилското учение и Дървото на живота" Като млада се бях записала във факултета и следвах философия и педагогика няколко години. Не се дипломирах, защото се прехвърлих в консерваторията да следвам музика, в класа по пиано. По време на заниманията ми във факултета бях усърдна и изпълнявах точно заданията, които имахме. На мен ми допадаше този предмет. Изучавах началата на философските системи, през които беше минало човечеството. Бях вече се запознала с Учителя и Учението Му и можех да сравнявам едното познание със знанията от Учителя - това ме обогатяваше, разширяваше погледа ми нашироко и ме препращаше надалеч в миналото. Съжалявам, че не изкарах факултета докрая, за да се дипломирам, а остана само студентската ми книжка оттогава.
към текста >>

28. 3_63 Новата Голгота

Та нали аз сутринта преди беседа свирех на пианото в салона, съпровождайки песните на Учителя, които пееха приятелите?
Полека-лека се оттегли и си легна на кревата. На следващия ден на беседа Учителят беше оздравял, беше бодър, както преди. Продължаваше да говори и изведнъж вметна едно изречение: "Важно е, когато го разтриват човек, този, който го разтрива, да го разтрива музикално." Това беше определено и казано за самата мен. Нали аз Го разтривах снощи? Та нали аз съм музикантка? Та нали аз сутринта преди беседа свирех на пианото в салона, съпровождайки песните на Учителя, които пееха приятелите? Ако някой външен, страничен човек сега слушаше Учителя и чуеше това вметнато изречение, би Го упрекнал, че тук няма никаква логика и никакъв смисъл. Това е за външните хора. Но ние, които бяхме в Школата, знаехме, че Учителят в тези случаи отговаряше на мислите на приятелите, които бяха насочени към Него. Отговаряше и направляваше различните състояния на приятелите, които бяха състояния на техните съзнания - резултат от дадени противоречия, през които минаваха. И така Учителят отговаряше на въпросите и на онези от невидимата за нашите очи аудитория.
към текста >>

29. 3_69 Сватбата на Големия брат

След вечерята, аз седнах на пианото и започнах да свиря и заедно с Учителя пеехме песните Му.
Ние се спогледахме всички. Защо ли? Защото в един предишен разговор Учителят ни беше казал, че нашият заминал приятел Жорж Радев временно е влезнал в нея, за да свърши една работа. Значи Георги Радев беше дошъл при нас, като бе докарал Милка Периклиева. Учителят се обърна към нея и каза: "Жорж, заеми свободното място на масата." Така станахме четирима. След вечерята, аз седнах на пианото и започнах да свиря и заедно с Учителя пеехме песните Му. След това всички си легнахме, като оставих Учителя да преспи на моето легло. Сутринта излязохме всички на разходка и се движехме по шосето бавно. Беше 1 януари 1944 година. Обърнах се към Него: "Учителю, какво ще ни кажете за тази година, която дойде? " Той мълчи.
към текста >>

30. 3_71 Последните дни на Учителя

След като приятелите решиха тази неделя сутринта да се прочете една беседа в салона, на мен кой знае защо ми хрумна да отида в салона и да свиря на пианото.
Бяхме свикнали с живото Му Слово, с живата реч, с Неговото живо присъствие. Братските кръжоци в провинцията още от самото им създаване работеха по този начин. Четяха по ред определени беседи в същите дни, когато се даваше от Учителя живото Му Слово. При нас беше живото Слово от Извора, а при тях беше напечатаното Слово. Имаше голяма разлика, но не всички можеха да бъдат на "Изгрева". След като приятелите решиха тази неделя сутринта да се прочете една беседа в салона, на мен кой знае защо ми хрумна да отида в салона и да свиря на пианото. Та нали от основаването на Школата, вече двадесет и две години, аз бях тази, която непрекъснато седеше пред пианото и свиреше. Цели двадесет и две години - това не беше малко време. И аз отидох, свирих на пианото, а приятелите, които бяха в салона, пееха песни, четяха молитви, после се чете беседа. Но аз направих една груба, фатална грешка, която още не мога да си прост я Учителят ми каза да остана при Него, а аз не Го послушах. Той ми каза да остана при Него, защото знаеше, че приятелите ще ме отвлекат от Него в салона с техния мотив, че ще пеят песни за Учителя, ще казват молитви за Учителя и ще четат беседи за Учителя.
към текста >>

Та нали от основаването на Школата, вече двадесет и две години, аз бях тази, която непрекъснато седеше пред пианото и свиреше.
Братските кръжоци в провинцията още от самото им създаване работеха по този начин. Четяха по ред определени беседи в същите дни, когато се даваше от Учителя живото Му Слово. При нас беше живото Слово от Извора, а при тях беше напечатаното Слово. Имаше голяма разлика, но не всички можеха да бъдат на "Изгрева". След като приятелите решиха тази неделя сутринта да се прочете една беседа в салона, на мен кой знае защо ми хрумна да отида в салона и да свиря на пианото. Та нали от основаването на Школата, вече двадесет и две години, аз бях тази, която непрекъснато седеше пред пианото и свиреше. Цели двадесет и две години - това не беше малко време. И аз отидох, свирих на пианото, а приятелите, които бяха в салона, пееха песни, четяха молитви, после се чете беседа. Но аз направих една груба, фатална грешка, която още не мога да си прост я Учителят ми каза да остана при Него, а аз не Го послушах. Той ми каза да остана при Него, защото знаеше, че приятелите ще ме отвлекат от Него в салона с техния мотив, че ще пеят песни за Учителя, ще казват молитви за Учителя и ще четат беседи за Учителя. Та всички, които отиваха в салона, искаха да направят нещо за Учителя по духовен път - с молитви и с песни.
към текста >>

И аз отидох, свирих на пианото, а приятелите, които бяха в салона, пееха песни, четяха молитви, после се чете беседа.
При нас беше живото Слово от Извора, а при тях беше напечатаното Слово. Имаше голяма разлика, но не всички можеха да бъдат на "Изгрева". След като приятелите решиха тази неделя сутринта да се прочете една беседа в салона, на мен кой знае защо ми хрумна да отида в салона и да свиря на пианото. Та нали от основаването на Школата, вече двадесет и две години, аз бях тази, която непрекъснато седеше пред пианото и свиреше. Цели двадесет и две години - това не беше малко време. И аз отидох, свирих на пианото, а приятелите, които бяха в салона, пееха песни, четяха молитви, после се чете беседа. Но аз направих една груба, фатална грешка, която още не мога да си прост я Учителят ми каза да остана при Него, а аз не Го послушах. Той ми каза да остана при Него, защото знаеше, че приятелите ще ме отвлекат от Него в салона с техния мотив, че ще пеят песни за Учителя, ще казват молитви за Учителя и ще четат беседи за Учителя. Та всички, които отиваха в салона, искаха да направят нещо за Учителя по духовен път - с молитви и с песни. Така смятаха всички, така се увлякох и аз. А Учителят ме накара да остана при Него.
към текста >>

31. 4_03 Учение и служение на Високия Идеал

Можах да се обзаведа, да си купя мечтаното от мен пиано, впоследствие се пенсионирах и получих добра пенсия.
Сестра Маркова ме изпрати да преподавам уроци по цигулка на внуците й. А дъщеря й от своя страна ме препоръча на едни бургазлии - да предавам на двете им деца. Те пък - на други и така можех да изкарам прехраната си, да следвам Академията, да слушам беседи и да свиря на Паневритмия. А след заминаването на Учителя, се нареди да постъпя на работа в Пионерския дворец. Получавах заплата заради работата ми и още толкова от частни уроци по цигулка. Можах да се обзаведа, да си купя мечтаното от мен пиано, впоследствие се пенсионирах и получих добра пенсия. Диригент на Пионерския оркестър бе Влади Симеонов. Аз работех там при него. Влади Симеонов беше влюбен в дъщерята на Бертоли - Мариета - и заради нея идваше на "Изгрева". Ето ви един пример как работи Небето. Той не искаше да дойде, но съществата от Небето го накараха да се влюби в Мариета и заради нея той дойде на "Изгрева".
към текста >>

32. 4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева

Пианото и хармониумът дойдоха много по-късно.
А това беше 1921 година. Преди и след беседа песните се пееха от четиригласния хор. Останалите пригласяха кой как @можеше. Отначало пеехме без съпровод. По-късно се яви цигулката. Пианото и хармониумът дойдоха много по-късно. Имаше напечатана песнарка в две части, разработена за четиригласен хор. Това е изданието "Братски песни" от 1921 година. Това бяха първите песни, които се пееха. През втората година на общия окултен клас се дадоха най-много песни. И в беседите от това време ще намерите много мисли на Учителя за окултната музика.
към текста >>

33. 4_10 Музикалните опитности на учениците

Тя свиреше на пиано, пееше и композираше.
В това време Учителят излезе развълнуван от салона, където Той наблюдаваше разучаването на песента. Изненадана Го запитах: "Какво има, Учителю? " "Когато се хармонизират окултни песни, - заговори Той - снети от висшите светове, този, който ги хармонизира, трябва да се моли, да се концентрира, да търси да долови такава хармония, която да отговаря на окултната мелодия. Не долови ли такава хармония и сложи ли дисонансни тонове, той спъва развитието си, слиза надолу." Много по-късно разбрах, видях и научих какво означава да се нарушат тези окултни закони и как ученикът заплаща за нарушението им. Сестра Ирина Кисьова бе дъщеря на военния капелмайстор Спауст. Тя свиреше на пиано, пееше и композираше. От всички ни, тя най-много стоеше в салона и присъствуваше при записването на песните. Обикновено Учителят изпяваше песента или изсвирваше някоя мелодия в клас или в салона пред малка група. Всички се стремяха да я запишат, пееха, повтаряха, докато я научат. Някои музиканти записваха, доколкото можеха. След като се научеше и запишеше песента, Учителят питаше: "Дойде ли Кирил от града?
към текста >>

Свиреше на цигулка, на пиано, а впоследствие - и на арфа.
След време, когато Кирил се разболя и легна на легло, ние се питахме, това ли беше причината, която го повали и прикова с години на легло, та измъчи и себе си, и семейството си. Аз самата съм виждала как Кирил се разхождаше по поляната на "Изгрева" и търсеше музикално вдъхновение, молеше се и съзерцаваше нагоре към небесата. Но човек не винаги може да се добере до онова вдъхновение, което ще го възвиси и до онзи миг, когато Небето ще се отвори и небесната хармония ще се излее върху него като благодат от музика и хармония. Един от любимците на Учителя между музикантите беше Асен Арнаудов. Той беше един от най-музикалните. Свиреше на цигулка, на пиано, а впоследствие - и на арфа. Когато седнеше на пианото даваше акомпи на всяка мелодия. Създаваше приятна атмосфера по време на музициране и беше приятен събеседник. Веднъж Асенчо се оплака на Учителя, че когато отиде на концерти и слуша големи изпълнители, им завижда и след това не може да спи. Учителят го поправи: "Така ти се спъваш. Напротив, ти трябва да им се радваш, да се вдъхновяваш от тях и да им пожелаваш още по-добре да напредват.
към текста >>

Когато седнеше на пианото даваше акомпи на всяка мелодия.
Аз самата съм виждала как Кирил се разхождаше по поляната на "Изгрева" и търсеше музикално вдъхновение, молеше се и съзерцаваше нагоре към небесата. Но човек не винаги може да се добере до онова вдъхновение, което ще го възвиси и до онзи миг, когато Небето ще се отвори и небесната хармония ще се излее върху него като благодат от музика и хармония. Един от любимците на Учителя между музикантите беше Асен Арнаудов. Той беше един от най-музикалните. Свиреше на цигулка, на пиано, а впоследствие - и на арфа. Когато седнеше на пианото даваше акомпи на всяка мелодия. Създаваше приятна атмосфера по време на музициране и беше приятен събеседник. Веднъж Асенчо се оплака на Учителя, че когато отиде на концерти и слуша големи изпълнители, им завижда и след това не може да спи. Учителят го поправи: "Така ти се спъваш. Напротив, ти трябва да им се радваш, да се вдъхновяваш от тях и да им пожелаваш още по-добре да напредват. Така ти се свързваш и черпиш от тях." Значи човек трябва да има съзнание, което да е полифонично спрямо съзнанията на другите музиканти.
към текста >>

Друг път се събираха двама-трима младежи и те изпяваха песента, а трети - път при пианото - Учителят пред нас сваляше мелодията, изпяваше ни я и ни я изсвирваше.
Той свиреше с върха на лъка си тихичко, чисто и ритмично. Веднъж Учителят ме извика и ми подаде да изпитам една цигулка. Той ми подаде цигулката, вероятно искаше да ми я подари, но ръката ми е малка и свирех на дамска цигулка. Затова не я пожелах. Някой път Учителят идваше в клас с някоя мелодия и ни я изсвирваше. Друг път се събираха двама-трима младежи и те изпяваха песента, а трети - път при пианото - Учителят пред нас сваляше мелодията, изпяваше ни я и ни я изсвирваше. Имаше песни много трудни. Тогава Учителят ни изсвирваше височините на своята цигулка, за да можем по- добре да ги усвоим. Някой път Учителят сваляше някой мотив. Често, когато изпееше една песен за втори път, можеше да я измени. Това бяха творчески моменти.
към текста >>

Учителят свиреше и на пиано, освен на цигулка.
Някой път Учителят сваляше някой мотив. Често, когато изпееше една песен за втори път, можеше да я измени. Това бяха творчески моменти. Но нямаше музиканти подготвени, които да я запишат веднага. Затова днес човек не трябва да се захваща за малките работи, които ни попречиха да запишем съвършено песните на Учителя, а трябва да се стремим към другото: важно е чрез песента да се свържеш с онова поле, от което тя иде и да привлечеш чрез нея светлите същества, които тя ни носи и аурата, която тя създава. Учителят свиреше и на пиано, освен на цигулка. Веднъж го видяхме да свири и на арфата. Учителят пееше много естествено. Имаше баритонов глас. Имаше много ясна дикция - ясно произнасяше думите. И даваше израз на съдържанието на песните, нещо естествено, без да има престореност в Него.
към текста >>

На пианото обикновено беше Мария Тодорова.
И даваше израз на съдържанието на песните, нещо естествено, без да има престореност в Него. Учителят имаше желание да се научат хубаво песните Му - да се изпълнят от четиригласен хор и да се изпълнят с умение и вдъхновение, като се даде концерт в зала "България", за да се види въздействието на Неговата музика върху слушателите. Но ние, поколението от Школата, не изпълнихме това. Остава друго поколение да поправи нашия пропуск. В неделя беседата започваше сутрин в пет часа, като ние бяхме половин час преди това в салона и се разпявахме с песните на Учителя. На пианото обикновено беше Мария Тодорова. Песните създаваха съответна аура и психическа нагласа у нас. Учителят идваше, ние ставахме на крака, започваше молитва, след това изпявахме някоя песен, която Той посочваше и започваше беседа. Беседата завършваше също с молитва и песен. Паневритмията започваше в 7.30 ч. сутринта. През време на Паневритмията, ние музикантите свирехме на два гласа.
към текста >>

34. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Като седнеше на пианото, даваше акомп на всички песни.
Имаме цигулар и цигулка, както и арфистка, но я няма арфата, която Учителят купи за братски цели. Какво непослушание от негова страна! Впоследствие той стана преподавател по арфа в Консерваторията, но след заминаването на Учителя, се загуби в своето ежедневие. Асен Арнаудов беше голям талант и музикант. По това няма спор и всички му го признавахме още по времето на Учителя. Като седнеше на пианото, даваше акомп на всички песни. Създаваше приятна атмосфера около себе си с умелата си разговорчивост и свирене. Доверяваше на Учителя своите любовни преживявания. След заминаването на Учителя, той бе привлечен от Мария Тодорова да работят двамата по издаването песните на Учителя, като второ, преработено издание. Тази песнарка докара много спорове и разправии в братския живот на "Изгрева". И според мен, от този момент Братството се разцепи вътрешно и повече не можахме да намерим общ език за братска работа!
към текста >>

Като си полегнех на леглото със забит поглед в тавана, си представях, че имам стаичка с пиано и библиотека.
Като малка свирех на цигулка народни хора, пеехме в къщи и мечтаех да свиря на явно място и пред хора. Дойде това време, когато свирех в салона на "Изгрева", пеех пред Братството и Учителя, а след това работех години наред за създаване на симфоничния оркестър на Влади Симеонов в Пионерския дворец. Бях преподавател на учениците-цигулари - момчета и момичета. Оттам се пенсионирах. Когато бях малка, бяхме бедни, бях дрипава, живеехме в неуредена къща. Като си полегнех на леглото със забит поглед в тавана, си представях, че имам стаичка с пиано и библиотека. Това бяха мечти, но на края на живота си постигнах това. Имам апартамент с пиано и библиотека. Когато бях момиче, мечтаех си да пея песните на Учителя хубаво, защото, когато пеех, все си стисках гърлото. Молех се така: "Господи, да ми се отвори гърлото! " След време то се отвори, но след голям труд.
към текста >>

Имам апартамент с пиано и библиотека.
Бях преподавател на учениците-цигулари - момчета и момичета. Оттам се пенсионирах. Когато бях малка, бяхме бедни, бях дрипава, живеехме в неуредена къща. Като си полегнех на леглото със забит поглед в тавана, си представях, че имам стаичка с пиано и библиотека. Това бяха мечти, но на края на живота си постигнах това. Имам апартамент с пиано и библиотека. Когато бях момиче, мечтаех си да пея песните на Учителя хубаво, защото, когато пеех, все си стисках гърлото. Молех се така: "Господи, да ми се отвори гърлото! " След време то се отвори, но след голям труд. Вземах уроци по пеене от Божана Димитрова, която бе ученичка на Морфова. Тя ме научи да пея една позиция и да не си стискам гърлото.
към текста >>

Тя свиреше на пиано, правеше акомпи и композираше песни.
Тя се беше завърнала от Италия, където бе учила пеене. Нейните изпълнения бяха изключителни - с вътрешна мистика и вглъбеност. Весела Несторова беше се завърнала от обучение в САЩ. Имаше неподражаем глас. Учителят много обичаше да разговаря и да музицира с нея. Тя свиреше на пиано, правеше акомпи и композираше песни. Дора Карастоянова, завършила Музикалната академия, имаше също красив драматичен сопран. Беше хористка в народната опера. Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят. Ирина Кисьова беше също сопран. Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което Учителят даваше.
към текста >>

Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка.
Дора Карастоянова, завършила Музикалната академия, имаше също красив драматичен сопран. Беше хористка в народната опера. Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят. Ирина Кисьова беше също сопран. Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което Учителят даваше. Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка. Тя е записала някои от песните на Учителя, много неща е хармонизирала, дирижираше хора и оркестъра, когато се изпълняваха онези песни, които сама бе разработила и хармонизирала. Свиреше на цигулка и често беше с нас, музикантите, в кръга на поляната, когато свирехме Паневритмията. Много от нейните разработки се изпълняваха от братския оркестър. Аз съм пяла сола, акомпанирани от братския оркестър и дирижирани от нея. Познаваше много добре музиката и Духа на песните на Учителя, затрва Той одобряваше и поощряваше нейните хармонизации.
към текста >>

35. 5_05 Певицата Лиляна Табакова

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

След като научавала песните, тя ги нотирала с един диригент от операта, като му ги е пяла, а той ги е записвал с помощта на пианото.
"Певицата Лиляна Табакова" Учителят беше в село Мърчаево, където беше отишъл след голямата бомбардировка на София от 10 януари 1944 година, като заяви: "Тук на "Изгрева" вече няма условия за връзка с Бога." В Мърчаево Учителят продължаваше да работи и да дава Словото Си. Всяка сутрин, в девет часа, както на "Изгрева" в София, така и в Мърчаево, Учителят е викал понякога Лиляна Табакова, която бе оперна певица и Сам Той, на своята цигулка, е свирил новите песни, които Той е свалял. Лиляна ги е пеела пред Него, с Него, заучавала ги е и ги е запаметявала. Тя била оперна певица от кариерата и като такава е трябвало да има музикална памет, музикално ухо и музикална култура. Паметта й била феноменална. След като научавала песните, тя ги нотирала с един диригент от операта, като му ги е пяла, а той ги е записвал с помощта на пианото. След това, тя занасяла записаните песни на Учителя и Той ги проверявал. Когато Мария Тодорова включи песните на Табакова в своята песнопойка като песни на Учителя, много от приятелите се съмняваха в това, дали наистина са песни на Учителя. Но ние имахме доказателства за това. Текстовете на песните намерихме в тефтерчетата на Савка Керемидчиева, която си бе заминала вече, значи това бяха думи на Учителя, записани собственоръчно от нея. Така че, това са песни на Учителя, дадени чрез Табакова, това са песни свещени, с дълбочина и с мистична вглъбеност и откровение на Духа.
към текста >>

36. 5_24 Колективно творчество

"Колективно творчество" Учителят и няколко братя и сестри - музиканти - са в салона при пианото.
"Колективно творчество" Учителят и няколко братя и сестри - музиканти - са в салона при пианото. Учителят казва: "Я изсвирете нещо ваше." Един от братята изсвирва малка негова работа. Това е брат Галилей Величков. След малко в същата тоналност Учителят започва песента "Иде, иде, Сам Той иде". Изсвирват я няколко пъти с цигулката, записват я. За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов.
към текста >>

37. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Ирина Кисьова, наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано и имаше известен дар за композиране.
Учителката на училището, госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз. Учителят сдържано, но сериозно изчакваше резултата от моята работа. Най-после започнах работата в салона по физкултура на това училище. Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Стигна се дотам, че много често и майки идваха да гледат как играят децата им. Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Ирина Кисьова, наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано и имаше известен дар за композиране. След около месец упражнения по този начин, учениците усвоиха Паневритмията отлично. Сега оставаше да поканя министър Борис Йоцов и началника по физкултура Петров, за да видят упражненията. За този случай увеличих музикалния състав с кларинет, цигулка и китара. Привлякох кларинетиста Данко Симеонов, цигуларя Симеон Симеонов и китаристката Верка Куртева. В уречения ден дойде обаче само началникът по физкултура към министерството.
към текста >>

Тогава всеки учител по пеене можеше да свири на някакъв инструмент - цигулка, пиано или акордеон.
Накрая Петров предложи музикантите да посвирят някои от мелодиите и на упражненията, които той преподаваше. Разбрахме се, че така не може да се смесва музиката на Паневритмията с други упражнения. Наближи краят на курса, а след няколко деня, в неделя, курсът щеше да се закрие. Курсантите щяха да получат удостоверение за завършен курс за летни детски игрища и да се разотидат. Трябваше да им се раздадат нотите с мелодиите на Паневритмията, които щяха да бъдат разучени по места от учителите по пеене. Тогава всеки учител по пеене можеше да свири на някакъв инструмент - цигулка, пиано или акордеон. Но... това не стана. Защо? Кои са причините да се спъне това тъй красиво и с възторг прието дело? Не разбрах. Навярно беше вече много късно. Скоро след това започнаха бомбардировките над София.
към текста >>

38. 7_04 Да бих Те слушал, Господи!

НЕСТОР ИЛИЕВ

" Сестра Ирина Кисьова бе музикантка - свиреше на пиано.
"Да бих Те слушал, Господи! " Сестра Ирина Кисьова бе музикантка - свиреше на пиано. Почти редовно, на всички събрания, тя свиреше на пианото в салона. Редовно вземаше участие в концертите на "Изгрева". Тя ръководеше братския хор, покрай другите братя и сестри: Димитър Грива, Кирил Икономов, Асен Арнаудов. Доживя до дълбоки старини, до деветдесет и две години и си замина. Сега ще опиша един дребен случай.
към текста >>

Почти редовно, на всички събрания, тя свиреше на пианото в салона.
"Да бих Те слушал, Господи! " Сестра Ирина Кисьова бе музикантка - свиреше на пиано. Почти редовно, на всички събрания, тя свиреше на пианото в салона. Редовно вземаше участие в концертите на "Изгрева". Тя ръководеше братския хор, покрай другите братя и сестри: Димитър Грива, Кирил Икономов, Асен Арнаудов. Доживя до дълбоки старини, до деветдесет и две години и си замина. Сега ще опиша един дребен случай. Ирина Кисьова била нещо омъчнена от нейния семеен домашен живот.
към текста >>

Той слиза в салона и започва да свири на пианото.
Доживя до дълбоки старини, до деветдесет и две години и си замина. Сега ще опиша един дребен случай. Ирина Кисьова била нещо омъчнена от нейния семеен домашен живот. Без да се оплаква някому, тя излязла от къщи и решила да се поразходи, а с това и да разходи своята мъка и неволя. По това време Учителят доловил нейното състояние. Той слиза в салона и започва да свири на пианото. Точно в този момент сестра Ирина минава покрай салона и чува, че вътре се свири. Надзърта през прозореца, за да види кой свири. Като вижда, че е Учителят, веднага влиза в салона. Отива при Него в салона, а Той свири и пее следната песничка: "Да бих Те слушал, да бих Те слушал, ако бих Те слушал, доброто щеше в мен да се изяви. Да бих Те слушал, да бих Те слушал, ако бих Те слушал, доброто щеше в мен да се прояви".
към текста >>

39. 7_07 Бомбардираното пиано и разрушеният Изгрев

НЕСТОР ИЛИЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

"Бомбардираното пиано и разрушеният "Изгрев" Една интересна опитност ми разказа Милка Периклиева.
"Бомбардираното пиано и разрушеният "Изгрев" Една интересна опитност ми разказа Милка Периклиева. Тя беше детска учителка, музикантка, свиреше на пиано. Бе родена във Варна, а родителите й бяха от Македония.Аз бях близък с нея и тя ми разказа следната случка. Била учителка в едно училище, намиращо се срещу бул. "Фердинанд", срещу бившата Зоологическа градина. Училището се наричало "Свети Седмочисленици", понеже се намирало до едноименната черква.
към текста >>

Тя беше детска учителка, музикантка, свиреше на пиано.
"Бомбардираното пиано и разрушеният "Изгрев" Една интересна опитност ми разказа Милка Периклиева. Тя беше детска учителка, музикантка, свиреше на пиано. Бе родена във Варна, а родителите й бяха от Македония.Аз бях близък с нея и тя ми разказа следната случка. Била учителка в едно училище, намиращо се срещу бул. "Фердинанд", срещу бившата Зоологическа градина. Училището се наричало "Свети Седмочисленици", понеже се намирало до едноименната черква. Тя занесла в училището собственото си пиано, за да занимава децата.
към текста >>

Тя занесла в училището собственото си пиано, за да занимава децата.
Тя беше детска учителка, музикантка, свиреше на пиано. Бе родена във Варна, а родителите й бяха от Македония.Аз бях близък с нея и тя ми разказа следната случка. Била учителка в едно училище, намиращо се срещу бул. "Фердинанд", срещу бившата Зоологическа градина. Училището се наричало "Свети Седмочисленици", понеже се намирало до едноименната черква. Тя занесла в училището собственото си пиано, за да занимава децата. Идва войната и започват бомбардировките над София. Учителят й прави забележка да премести пианото от училището на друго място, в някоя къща. Милка не успява да направи това. Стават бомбардировките, които разрушават училището. Уврежда се и нейното пиано.
към текста >>

Учителят й прави забележка да премести пианото от училището на друго място, в някоя къща.
Била учителка в едно училище, намиращо се срещу бул. "Фердинанд", срещу бившата Зоологическа градина. Училището се наричало "Свети Седмочисленици", понеже се намирало до едноименната черква. Тя занесла в училището собственото си пиано, за да занимава децата. Идва войната и започват бомбардировките над София. Учителят й прави забележка да премести пианото от училището на друго място, в някоя къща. Милка не успява да направи това. Стават бомбардировките, които разрушават училището. Уврежда се и нейното пиано. Тя научава за това, но не пожелава да отиде да го прибере. Но Учителят на два пъти й казва да отиде и да го прибере.
към текста >>

Уврежда се и нейното пиано.
Тя занесла в училището собственото си пиано, за да занимава децата. Идва войната и започват бомбардировките над София. Учителят й прави забележка да премести пианото от училището на друго място, в някоя къща. Милка не успява да направи това. Стават бомбардировките, които разрушават училището. Уврежда се и нейното пиано. Тя научава за това, но не пожелава да отиде да го прибере. Но Учителят на два пъти й казва да отиде и да го прибере. "Прибери каквото е останало и виж, та намери един майстор да го поправи! " Накрая тя го прибира, закарва го на един майстор да го поправи и после доста време си служи с него. После дойде време, тя заболя и не можеше да свири, но то остана да й напомня за едно нейно непослушание и за думи на Учителя, които се сбъднаха.
към текста >>

" "Учителю, след бомбардировките нямам разположение да идвам, понеже пианото се разруши и училището се доразруши до основи".
"Прибери каквото е останало и виж, та намери един майстор да го поправи! " Накрая тя го прибира, закарва го на един майстор да го поправи и после доста време си служи с него. После дойде време, тя заболя и не можеше да свири, но то остана да й напомня за едно нейно непослушание и за думи на Учителя, които се сбъднаха. След бомбардировките, тя не отива на "Изгрева" доста време. Когато отишла накрая, Учителят я попитал: "Къде сте, Милке, защо ви няма тук? " "Учителю, след бомбардировките нямам разположение да идвам, понеже пианото се разруши и училището се доразруши до основи". Учителят я погледнал строго: "Слушай какво. Идвай всякога на "Изгрева", защото атмосферата тук е друга. И е много важно това, защото тук има други радиации, влияния и аура, каквато ти не знаеш". Казал това Учителят и си тръгнал. Учителят казал това на Милка, тя го разказа на мене, а аз го разказвам на вас.
към текста >>

Случката с пианото показва колко струва непослушанието на ученика.
Идвай всякога на "Изгрева", защото атмосферата тук е друга. И е много важно това, защото тук има други радиации, влияния и аура, каквато ти не знаеш". Казал това Учителят и си тръгнал. Учителят казал това на Милка, тя го разказа на мене, а аз го разказвам на вас. Какво запомнихте от мене? Случката с пианото показва колко струва непослушанието на ученика. А това, че днес няма "Изгрев", че той бе разрушен, не означава, все пак, че не е останала част от тази аура, от тези влияния, които се намират тук. Затова обръщам внимание на следващите поколения - останете тук, на "Изгрева", за да се ползувате от аурата на Школата. Днес видимата Школа на "Изгрева" е разрушена, но Духовната съществува. Тя е неръкотворна и недосегаема за човешките ръце. Тя е в Чистота и Виделина, съградена от Словото на Всемировия Учител в Духовния и в Божествения свят. Амин!
към текста >>

40. 8_01 Песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Спомням си, една година на Петровден, братята бяха много въодушевени и изнесоха пианото от салона навън, за да свирят.
Ако не проумеят, ще научат урока, че за да се роди човек между този народ, трябва някой да гарантира в Невидимия свят и ако не изпълни обещанието си, отговаря за това. Пред себе си, пред съдбата си и пред Бога! През цялото време на Школата имаше концерти. Пееха и свиреха нашите музиканти от "Изгрева". Понякога се привличаха и музиканти от града, които трябваше да попълнят състава. Спомням си, една година на Петровден, братята бяха много въодушевени и изнесоха пианото от салона навън, за да свирят. Асен Арнаудов свиреше на него, имаше много цигулари този ден, но този опит бе несполучлив, защото тоновете на пианото се разнасяха нагоре и не стигаха до нас. Този опит бе направен само един път. В един период от моя житейски път бях поставена да разрешавам много големи лични проблеми, бях много притеснена, потисната, със снижено самочувствие и направо срината до земята. Присъствувах, когато Учителят даде песента "Духът ми шепне това". Той изпя думите: "Аз в живота ще благувам.
към текста >>

Асен Арнаудов свиреше на него, имаше много цигулари този ден, но този опит бе несполучлив, защото тоновете на пианото се разнасяха нагоре и не стигаха до нас.
Пред себе си, пред съдбата си и пред Бога! През цялото време на Школата имаше концерти. Пееха и свиреха нашите музиканти от "Изгрева". Понякога се привличаха и музиканти от града, които трябваше да попълнят състава. Спомням си, една година на Петровден, братята бяха много въодушевени и изнесоха пианото от салона навън, за да свирят. Асен Арнаудов свиреше на него, имаше много цигулари този ден, но този опит бе несполучлив, защото тоновете на пианото се разнасяха нагоре и не стигаха до нас. Този опит бе направен само един път. В един период от моя житейски път бях поставена да разрешавам много големи лични проблеми, бях много притеснена, потисната, със снижено самочувствие и направо срината до земята. Присъствувах, когато Учителят даде песента "Духът ми шепне това". Той изпя думите: "Аз в живота ще благувам. Духът и душата ми шепнат това".
към текста >>

41. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

В салона имаше пиано и орган.
Но този път Той не се засмял, нито се усмихнал, а казал строго: "Братът не е виновен, че не знае думите. Вината е у вас, че не сте напечатали думите на песните в отделна книжка, за да бъде на разположение на всички, които за пръв път пеят песните". Чуха приятелите, но това не бе направено. Такава книжка бе отпечатана много по-късно. Това е съвет за следващите поколения - да имате книжки с текста на песните! В салона имаше пиано и орган. Имаше поставена черна дъска, която служеше за някои чертежи, които Учителят даваше при беседите Си или за някои текстове, написани от Него лично на черната дъска. Фотографите ги заснеха и ги извадиха на снимки. Аз съм виждала две заснети на черната дъска песни, но си спомням, че бяха записани още. Тази черна дъска беше на сестра Маркова, която беше белгийка, омъжена за българин. Той се пропи и тя, за да изхрани децата си и себе си, преподаваше уроци по френски език.
към текста >>

42. 60. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

Купихме хубаво пиано „фингер" и на сцената сложиха пианото.
За тази част, която се продължи се направиха две стъпала и се построи допълнително сцена. Салонът стана по-дълъг. При нас винаги имаше концерти и затова ни бе необходима сцена. Сцената бе открита и нямахме завеса. Пристройката бе направена през 1936 г. Купихме хубаво пиано „фингер" и на сцената сложиха пианото. След това купиха малък братски хармониум, който беше до катедрата на Учителя, а тя стоеше долу, а не на сцената. На хармониума свиреше обикновено Мария Тодорова. На него се свиреше след като Учителят държи беседата. Мария беше завършила музикална академия и поддръжаше връзка с Учителя. Когато Учителят даде някоя нова песен приятелите я нотираха, предаваха нотния лист на Учителя, а Той предаваше на сестра Мария, за да я изсвири на пианото.
към текста >>

Когато Учителят даде някоя нова песен приятелите я нотираха, предаваха нотния лист на Учителя, а Той предаваше на сестра Мария, за да я изсвири на пианото.
Купихме хубаво пиано „фингер" и на сцената сложиха пианото. След това купиха малък братски хармониум, който беше до катедрата на Учителя, а тя стоеше долу, а не на сцената. На хармониума свиреше обикновено Мария Тодорова. На него се свиреше след като Учителят държи беседата. Мария беше завършила музикална академия и поддръжаше връзка с Учителя. Когато Учителят даде някоя нова песен приятелите я нотираха, предаваха нотния лист на Учителя, а Той предаваше на сестра Мария, за да я изсвири на пианото. И ако има нещо да направи забележка при записването или при изпълнението, то се правеше там на това пиано и там се коригираше и след това сестра Мария учеше приятелите на песента. По-късно аз закупих един голям хармониум за салона. Катедрата на Учителя беше долу с размер 130/120 см. Тя имаше две стъпала, по които Той се изкачваше, имаше стол на който сядаше, имаше и масичка към катедрата - 40/65 см, на която поставяше Библията и там изнасяше своята беседа. Столът имаше облегалка и на него бе поставена възглавничка.
към текста >>

И ако има нещо да направи забележка при записването или при изпълнението, то се правеше там на това пиано и там се коригираше и след това сестра Мария учеше приятелите на песента.
След това купиха малък братски хармониум, който беше до катедрата на Учителя, а тя стоеше долу, а не на сцената. На хармониума свиреше обикновено Мария Тодорова. На него се свиреше след като Учителят държи беседата. Мария беше завършила музикална академия и поддръжаше връзка с Учителя. Когато Учителят даде някоя нова песен приятелите я нотираха, предаваха нотния лист на Учителя, а Той предаваше на сестра Мария, за да я изсвири на пианото. И ако има нещо да направи забележка при записването или при изпълнението, то се правеше там на това пиано и там се коригираше и след това сестра Мария учеше приятелите на песента. По-късно аз закупих един голям хармониум за салона. Катедрата на Учителя беше долу с размер 130/120 см. Тя имаше две стъпала, по които Той се изкачваше, имаше стол на който сядаше, имаше и масичка към катедрата - 40/65 см, на която поставяше Библията и там изнасяше своята беседа. Столът имаше облегалка и на него бе поставена възглавничка. Учителят идваше, казваше се една кратка молитва, изпявахме обикновено няколко песни, за да се създаде хармония и тогава Учителят встъпваше към беседата.
към текста >>

43. 70. КЪЩИЧКАТА НА СТОЯНКА ИЛИЕВА

Тя беше построена от сандъци за пиано, които се продаваха много евтино и скованата барака бе доста примитивна.
70. КЪЩИЧКАТА НА СТОЯНКА ИЛИЕВА Учителят взе инициативата да се построи жилище на мястото, което бяхме наели под наем от един гражданин в София. Нивата беше около три декара и ни го даде под незначителен наем и ни разреши да си построим барака за живеене. Нямахме квартира и за нас дойде много добре и така ние построихме първото жилище на Изгрева и там се заселихме аз - Борис, Георги Радев, Димитрий Стоянов и Никола Нанков. В този период когато се заселваше Изгрева с бараки имаше една барака на Тодор Стоименов. Тя беше построена от сандъци за пиано, които се продаваха много евтино и скованата барака бе доста примитивна. В нея живя Тодорчо докато си купи място и си построи жилище, но към гората. Един път Учителят ме вика и ме заведе пред празната барака на Тодорчо. Оглежда я и ме пита. „Тази барака може ли някакси да се смиремети? " Употреби думата „смиремети", значи да се постегне и понаправи.
към текста >>

44. 75. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА

Имаше любими автори, които обичаше да Му ги изпълняваме - било на пиано, било с оркестър, било частно изпълнени от певци или певици.
75. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА Към музиката Учителят винаги имаше жив интерес. Имаше любими автори, които обичаше да Му ги изпълняваме - било на пиано, било с оркестър, било частно изпълнени от певци или певици. Много от музикантите в града преди концерт идваха и предлагаха на Учителя да Му изпълнят своята програма и да направят генерална репетиция в салона на Изгрева. Учителят се отзоваваше винаги с готовност и ценеше това. Салонът винаги беше препълнен и тук градските музиканти за пръв път получаваха толкова много аплодисменти и поздравления. Накрая те отиваха при Учителя, целуваха Му ръка и Той правеше някои бележки във връзка с изпълнението им. Любими композитори бяха Бетовен, Франц Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини.
към текста >>

45. 79. РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ

1. Пиано марка „фингер". 2.
Симеонова с рамка и стъкло 85/75 см. 11. Картина „Паневритмията" от Генчо Алексиев в рамка без стъкло 65/75 см с блажни бои. 12. Две картини „Архангел Михаил" в рамки и стъкло от М. Влаевски -45/65 см. КАКВО ИМАШЕ В САЛОНА? 1. Пиано марка „фингер". 2. Хармониум - малък и голям. 3. Катедра на Учителя с размери 130/125 см с две стъпала. 4. Масичка към катедрата - 40/65 см. 5. Черна дъска, триъгълник, пергел, тебешир. 6. Столове. 7.
към текста >>

46. 115. СБЛЪСЪЦИ

баща й купува пиано, което сега е тука в домът ми.
115. СБЛЪСЪЦИ Още от най-ранно детство Мария е имала желание да учи музика. През 1916 г. баща й купува пиано, което сега е тука в домът ми. А пък Кара Михайлова, която е била добра педагожка е била една от първите й учителки по пиано. Преди това е имала други учителки докато завършва гимназията. Учила се на пиано взето под наем. Чак когато бащата се убеждава, че дъщеря му е вече музикантка й купува собствено пиано, което за онези години не всеки може да си позволи. Искаха да я изпратят във Виена да учи музика, където беше големият й брат Слави.
към текста >>

А пък Кара Михайлова, която е била добра педагожка е била една от първите й учителки по пиано.
115. СБЛЪСЪЦИ Още от най-ранно детство Мария е имала желание да учи музика. През 1916 г. баща й купува пиано, което сега е тука в домът ми. А пък Кара Михайлова, която е била добра педагожка е била една от първите й учителки по пиано. Преди това е имала други учителки докато завършва гимназията. Учила се на пиано взето под наем. Чак когато бащата се убеждава, че дъщеря му е вече музикантка й купува собствено пиано, което за онези години не всеки може да си позволи. Искаха да я изпратят във Виена да учи музика, където беше големият й брат Слави. Тя, която се беше вече запознала с Учителя не прие да отиде, макар че баща й беше готов да я издържа.
към текста >>

Учила се на пиано взето под наем.
115. СБЛЪСЪЦИ Още от най-ранно детство Мария е имала желание да учи музика. През 1916 г. баща й купува пиано, което сега е тука в домът ми. А пък Кара Михайлова, която е била добра педагожка е била една от първите й учителки по пиано. Преди това е имала други учителки докато завършва гимназията. Учила се на пиано взето под наем. Чак когато бащата се убеждава, че дъщеря му е вече музикантка й купува собствено пиано, което за онези години не всеки може да си позволи. Искаха да я изпратят във Виена да учи музика, където беше големият й брат Слави. Тя, която се беше вече запознала с Учителя не прие да отиде, макар че баща й беше готов да я издържа. Тя беше се посъветвала с Учителя и Той я насочи да не ходи. Баба Недялка не се примиряваше с това, че тя ходи при Учителя.
към текста >>

Чак когато бащата се убеждава, че дъщеря му е вече музикантка й купува собствено пиано, което за онези години не всеки може да си позволи.
През 1916 г. баща й купува пиано, което сега е тука в домът ми. А пък Кара Михайлова, която е била добра педагожка е била една от първите й учителки по пиано. Преди това е имала други учителки докато завършва гимназията. Учила се на пиано взето под наем. Чак когато бащата се убеждава, че дъщеря му е вече музикантка й купува собствено пиано, което за онези години не всеки може да си позволи. Искаха да я изпратят във Виена да учи музика, където беше големият й брат Слави. Тя, която се беше вече запознала с Учителя не прие да отиде, макар че баща й беше готов да я издържа. Тя беше се посъветвала с Учителя и Той я насочи да не ходи. Баба Недялка не се примиряваше с това, че тя ходи при Учителя. Конфликтът се разширява до там, че те я изгонват и тя напуска семейството си.
към текста >>

47. 116.ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА

без говор, Мария свиреше на пиано известно време в кино Солун, за да изкара някой и друг лев и за да не бъде в тежест на родителите си, които й натякваха, че не искат да издържат дъновистка.
Тогава всички имаха една представа, че като се влезне в един Окултен Клас ще трябва да им се поверят дарби и способности както и сили, с които да управляват света. Но Учителят още в самото начало даде да се разбере, че пътят на ученика е труден и придобивките на ученика идват много бавно и в резултат на една вътрешна работа. Понеже много не бяха готови за такава работа, то те се оттегляха. Онези, които останаха, станаха ученици на Школата. След войната, когато киното беше нямо, т. е. без говор, Мария свиреше на пиано известно време в кино Солун, за да изкара някой и друг лев и за да не бъде в тежест на родителите си, които й натякваха, че не искат да издържат дъновистка. Майка й непрекъснато й говореше, че има една единствена дъщеря, която може да храни и да облича, но не и дъновистка. Мария отиваше да свири на пиано вечерно време когато се отваряха кината. Точно по това време Учителят държеше беседи. Тя отива при Учителя с молба и Го пита дали не могат ли да се преместят часовете на Школата и вместо вечерните часове, да се прави сутрин рано? Обърнала внимание, че всеки който има дом и семейство повече е занят вечерно време.
към текста >>

Мария отиваше да свири на пиано вечерно време когато се отваряха кината.
Понеже много не бяха готови за такава работа, то те се оттегляха. Онези, които останаха, станаха ученици на Школата. След войната, когато киното беше нямо, т. е. без говор, Мария свиреше на пиано известно време в кино Солун, за да изкара някой и друг лев и за да не бъде в тежест на родителите си, които й натякваха, че не искат да издържат дъновистка. Майка й непрекъснато й говореше, че има една единствена дъщеря, която може да храни и да облича, но не и дъновистка. Мария отиваше да свири на пиано вечерно време когато се отваряха кината. Точно по това време Учителят държеше беседи. Тя отива при Учителя с молба и Го пита дали не могат ли да се преместят часовете на Школата и вместо вечерните часове, да се прави сутрин рано? Обърнала внимание, че всеки който има дом и семейство повече е занят вечерно време. Учителят се съгласява и на следващия ден предложи и ние всички приехме това разрешение като много удачно. От тогава всички класове и беседи на Учителя стават сутрин рано.
към текста >>

48. 119. БРАТСКИТЕ ПЕСНИ И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Свиреше на цигулка, пиано и арфа и живота си бе посветил на музиката.
Някои от песните ги създаваше в момента. Други ги работеше в стаичката, подготвяше ги и ни ги дадеше в клас. Той ги изсвирваше и след това ние ги заучавахме. Викаше Асен Арнаудов, за да нотира песните. Той беше много добър музикант. Свиреше на цигулка, пиано и арфа и живота си бе посветил на музиката. Държеше връзка с Учителя, който обикновено него викаше да нотира някоя песен. Понякога и други братя и сестри взимаха участие при нотирането. Всеки знае, че нотирането не е съвършено. То може да се запише по няколко начини с някои мънички изменения. За тези неща не трябва да има спор.
към текста >>

А там е Мария Тодорова на пианото.
Те са записани правилно по най-възможния начин. Така че музиката на Учителя е запазена. Учителят проверяваше песните как са записани и беше много взискателен. След като я запишат на лист те Му я предават. Тогава Учителят взима листа, взима цигулката си и отива долу в салона. А там е Мария Тодорова на пианото. Имаше сестри, които пееха и трябваше да заучат новата песен. Учителят провери с цигулката дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява. Така че песните на Учителя са записвани с неговото участие. Обикновено като се нотира една песен, този лист, нотиран се преписваше в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше. Този тефтер Той го даваше само на сестра Мария Тодорова да преписва в него тези нотирани песни.
към текста >>

Ако някой познаваше добре песните, това бе Мария, която стоеше винаги пред беседа на хармониума или пианото.
Учителят не беше доволен и няколко пъти ги спря в салона и каза: „Не, не така! " Спря всички 200 човека, които пееха. Застана на катедрата и изпя песента тъй както трябва да се изпълни. Изсвири я с цигулката тъй както трябва да се пее. Ето, това ние имахме предвид, когато след време трябваше да направим ново издание на песнопойката. Ако някой познаваше добре песните, това бе Мария, която стоеше винаги пред беседа на хармониума или пианото. Като чуе, че се свири новата песен на пианото от сестра Мария, Учителят слизаше с цигулката и показваше как трябва да се изпълни тази песен. Така Той работеше с нея. Затова тя познаваше най-добре песните. Друг, който познаваше добре песните бе Асен Арнаудов, един отличен музикант, който умееше да запише мелодията същият миг, че дори и да я хармонизира. Така той записа много от песните на Учителя.
към текста >>

Като чуе, че се свири новата песен на пианото от сестра Мария, Учителят слизаше с цигулката и показваше как трябва да се изпълни тази песен.
" Спря всички 200 човека, които пееха. Застана на катедрата и изпя песента тъй както трябва да се изпълни. Изсвири я с цигулката тъй както трябва да се пее. Ето, това ние имахме предвид, когато след време трябваше да направим ново издание на песнопойката. Ако някой познаваше добре песните, това бе Мария, която стоеше винаги пред беседа на хармониума или пианото. Като чуе, че се свири новата песен на пианото от сестра Мария, Учителят слизаше с цигулката и показваше как трябва да се изпълни тази песен. Така Той работеше с нея. Затова тя познаваше най-добре песните. Друг, който познаваше добре песните бе Асен Арнаудов, един отличен музикант, който умееше да запише мелодията същият миг, че дори и да я хармонизира. Така той записа много от песните на Учителя. Следващият музикант бе Кирил Икономов, който бе учител по музика в гимназията и бе завършил музикална академия.
към текста >>

49. 121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА

Но в Мърчаево е едно село, в което няма нито пиано, нито музиканти.
Нейното име е Цветана Табакова, но понеже в операта е имало и друга певица със същото име, то тя се принуждава да промени първото си име от Цветана на Лиляна. И като оперна артистка бе известна с името Лиляна Табакова. Когато Учителят беше в Мърчаево Той знаеше и виждаше, че си заминава. Беше решил да предаде някои свои песни, които ги е пазил десетки години. Той решава да ги запише. Но в Мърчаево е едно село, в което няма нито пиано, нито музиканти. Тогава Той извиква Лиляна Табакова, която е оперна певица и един музикант, който е посветил живота си на това изкуство. Учителят е работил с нея и на Изгрева. Тя пристига в Мърчаево и Той я извиква и работи с нея всяка сутрин от 8-10 часа. С нея е един неин близък Кръстю Христов. Той е онзи Кръстю Христов, който заедно с Михаил Иванов непрекъснато правеха 'бели на Братството.
към текста >>

50. 122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ

Тя ще застане на пианото и ще изпълнява, а групичката, която учеше песните ще застанат до нея и ще пеят с нея.
Онзи, който ги изпълнява трябва да познава Словото Му, да живее с идеите на Му, да има разбирания за вътрешния духовен живот, за който се отнасяше музиката Му. Такива хора рядко се срещат. Но понякога имаше такива хора, които сполучва-ха. Затова Мария Тодорова държеше най-много на това, да се запази духа на песните както ги е дал Учителя. Понякога онези, които не знаеха песните ги учеха от нея. Тя ще застане на пианото и ще изпълнява, а групичката, която учеше песните ще застанат до нея и ще пеят с нея. Този процес за изучаване бе много прост и естествен. Минаха тридесет години от заминаването на Учителя. Дойдоха други поколения музиканти. Веднъж при нея дойдоха две певици, за да покажат как изпълняват песните на Учителя. Ние ги питаме, от къде сте научили песните?
към текста >>

Тя 22 години четири пъти в седмицата свиреше на пианото или хармониума при всяка беседа на Учителя.
А те отговарят, че песните не са били точни както са писани в песнарката. Питаме ги от къде знаят това. Те отново цитират имена. Ние се споглеждаме с Мария. Тогава аз посочих с пръст сестра Мария и казах: „Виждате ли този човек, който стои пред вас? Тя 22 години четири пъти в седмицата свиреше на пианото или хармониума при всяка беседа на Учителя. Всяка записана песен на нотен лист първо Учителят даваше лист тя да го просвири на пианото и тогава Той с цигулката изсвирваше песента и сам коригираше някои пропуски. Тя е човекът, който вписваше оригиналите в оригиналния тефтер. Тя е която издаде песнарката на Учителя. А Вие тук сте дошли да ни цитирате имена на хора, които нямаха трайно присъствие в музикалния живот на Изгрева и сега се явиха, за да ви заблудят и отклонят. Е, трябва да избирате: или от извора ще пиете или от локвата." След тая моя забележка те станаха и си тръгнаха.
към текста >>

Всяка записана песен на нотен лист първо Учителят даваше лист тя да го просвири на пианото и тогава Той с цигулката изсвирваше песента и сам коригираше някои пропуски.
Питаме ги от къде знаят това. Те отново цитират имена. Ние се споглеждаме с Мария. Тогава аз посочих с пръст сестра Мария и казах: „Виждате ли този човек, който стои пред вас? Тя 22 години четири пъти в седмицата свиреше на пианото или хармониума при всяка беседа на Учителя. Всяка записана песен на нотен лист първо Учителят даваше лист тя да го просвири на пианото и тогава Той с цигулката изсвирваше песента и сам коригираше някои пропуски. Тя е човекът, който вписваше оригиналите в оригиналния тефтер. Тя е която издаде песнарката на Учителя. А Вие тук сте дошли да ни цитирате имена на хора, които нямаха трайно присъствие в музикалния живот на Изгрева и сега се явиха, за да ви заблудят и отклонят. Е, трябва да избирате: или от извора ще пиете или от локвата." След тая моя забележка те станаха и си тръгнаха. Тези две певици се провалиха и като певици, там където отидоха да работят, а се провалиха и като певици, които можеха да изпълняват песните на Учителя.
към текста >>

51. 123. МУЗИКАТА КАТО ПЕДАГОГИЧЕН МЕТОД

Мария Тодорова свиреше на пианото или хармониума, а приятелите пееха в салона.
Понякога се създаваха тягостни състояния или по причина от приятелите или поради астрологическите аспекти. Тогава Учителят държеше да се изпълнят няколко песни и тежката атмосфера в салона се трансформираше - изясни се, проясни се, светне ти. Създаваше се хармонична обстановка и чак тогава Учителят започваше беседата. Затова пред всяка беседа се пееха песни, за да се създаде хармония и друга обстановка и след това Той даваше Словото си. Обикновено Той посочваше кои песни да се изпеят. Мария Тодорова свиреше на пианото или хармониума, а приятелите пееха в салона. Музиката съпътстваше работата на Учителя винаги. Пеехме навсякъде: на поляната, в салона, на екскурзия, покрай огъня. Между разговора с Учителя винаги имаше песни.
към текста >>

52. 180. ЕДНО КЪТЧЕ ОТ РАЯ

При туй винаги имаше повод за разговори и повод за изпълнение на някои Негови песни на пиано.
180. ЕДНО КЪТЧЕ ОТ РАЯ Учителят често идваше у нас в малкия ни дом, когато Той си иска без да Го поканим. Чувствуваше се като в свой дом. Ние Го посрещахме с голяма радост, особено Мария, която се грижеше да Му създаде някакви елементарни удобства при нашата скромна обстановка. Учителят беше доволен. При туй винаги имаше повод за разговори и повод за изпълнение на някои Негови песни на пиано. Тук Мария е свирила на това пиано нейните хармонизации по Негови песни и Учителят се изказваше много добре за тях. Като научат, че Учителят е при нас, веднага се насочват към нас братя и сестри. И те биваха приети добре. Слагаше се обща трапеза било сутрин, било на обяд, било на вечеря. Водеха се разговори и се пееха песни.
към текста >>

Тук Мария е свирила на това пиано нейните хармонизации по Негови песни и Учителят се изказваше много добре за тях.
180. ЕДНО КЪТЧЕ ОТ РАЯ Учителят често идваше у нас в малкия ни дом, когато Той си иска без да Го поканим. Чувствуваше се като в свой дом. Ние Го посрещахме с голяма радост, особено Мария, която се грижеше да Му създаде някакви елементарни удобства при нашата скромна обстановка. Учителят беше доволен. При туй винаги имаше повод за разговори и повод за изпълнение на някои Негови песни на пиано. Тук Мария е свирила на това пиано нейните хармонизации по Негови песни и Учителят се изказваше много добре за тях. Като научат, че Учителят е при нас, веднага се насочват към нас братя и сестри. И те биваха приети добре. Слагаше се обща трапеза било сутрин, било на обяд, било на вечеря. Водеха се разговори и се пееха песни. От тук се предприемаха разходки с Учителя до Симеоново.
към текста >>

53. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

се състоя рецитал-концерт „МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО" по Слово и Музика на Учителя Дънов Водещи: Виолета Гиндева и Юри Ангелов Гост солист - Евгения Шевельова - сопран от Москва Ина Дойнова - електрически орган, Йоанна Стратева - цигулка, Ивелина Иванчева - пиано, Симеон Симеонов - тенор, Петър Ганев - електрически орган.
Защото: То е Духът Божий на Славата. То е Силата Господня на Виделината. То е Животът Христов на Светлината. Амин. (Извадки от книгата „Изгревът" том 1,стр. 334-340) Обзорът „Мисията на Славянството" по Слово на Учителя Дънов подготви д-р Вергилий Кръстев" ПОСЛЕСЛОВ На 29 януари 1995 г., неделя, в 11 ч. се състоя рецитал-концерт „МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО" по Слово и Музика на Учителя Дънов Водещи: Виолета Гиндева и Юри Ангелов Гост солист - Евгения Шевельова - сопран от Москва Ина Дойнова - електрически орган, Йоанна Стратева - цигулка, Ивелина Иванчева - пиано, Симеон Симеонов - тенор, Петър Ганев - електрически орган. Накрая концертът завърши със следните думи: През 1920 г. Учителят Дънов свали от небесните висоти песента „Братство, Единство". Това е зовът на ангел Елохил, ръководителят на целокупното Славянство. Този зов започва така: „Братство - Единство ние искаме Зовът на любовта ние пускаме Мирът на радостта ние викаме благ живот в нас да вливаме." Тази песен е химнът на Обединеното Славянство. Славянството ще бъде обединено.
към текста >>

54. І.14. НЕСТИНАРИ

Нестинарството също така е вроден талант, затова всички не могат да бъдат нестинари... След тези обяснения, УЧИТЕЛЯТ покани съгледателя музикант, ако може да импровизира на пианото български бурен хороводен танц.
Разумната природа дълго работи върху качествата на едно същество, за да бъде то проводник на по-особени сили, на по-високи вибрации, които притежават съществата от невидимия и незрим за простото око свят. Следователно, изолацията на високите температури и предпазването на тялото от обгаряния е възможно само при онези, които могат да бъдат в контакт със съществата и силите от по-високите светове. Ето така трябва да се разглеждат игрите на българските нестинари, които са неподражаеми в своята проводимост. Нестинарите се раждат. Нестинарството не се придобива. Нестинарството също така е вроден талант, затова всички не могат да бъдат нестинари... След тези обяснения, УЧИТЕЛЯТ покани съгледателя музикант, ако може да импровизира на пианото български бурен хороводен танц. Братът не почака втора покана. Седна на пианото и засвири с пълна сила игрив хороводен мотив, който по-сетне назова - Огненият танц на нестинарите! Братът музикант бе Димитър Грива. А другият, специалист по големите огньове, бе Гради Минчев.
към текста >>

Седна на пианото и засвири с пълна сила игрив хороводен мотив, който по-сетне назова - Огненият танц на нестинарите!
Ето така трябва да се разглеждат игрите на българските нестинари, които са неподражаеми в своята проводимост. Нестинарите се раждат. Нестинарството не се придобива. Нестинарството също така е вроден талант, затова всички не могат да бъдат нестинари... След тези обяснения, УЧИТЕЛЯТ покани съгледателя музикант, ако може да импровизира на пианото български бурен хороводен танц. Братът не почака втора покана. Седна на пианото и засвири с пълна сила игрив хороводен мотив, който по-сетне назова - Огненият танц на нестинарите! Братът музикант бе Димитър Грива. А другият, специалист по големите огньове, бе Гради Минчев.
към текста >>

55. ІІ.28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ

Пианото в дома им не бе само мебел.
28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ Ръководителят на братството в град Сливен - брат Райнов, има любима рожба - дъщеря. Като всеки добър баща, посветен в идеите на Новото учение, той бе прилежен възпитател. Искаше рожбата му да бъде добро и ученолюбиво дете, но и да усвои музикалното изкуство. Пианото в дома им не бе само мебел. Много често добрите приятели и съмишленици се събират на песни и духовни разговори, а това поддържа духът за по-смислен живот. Съкровена мечта на брат Райнов бе, малкото дете да се приобщи към духовното поприще и като пианистка, да заработи за преуспяване на делото. Винаги, когато са събирани около пианото и се разучават песните и музиката на УЧИТЕЛЯ, братът повиква малкото дете и то да чукне клавишите - добър метод за възпитаване на чувство към инструмента. Така, ден след ден, взаимната обич между баща и дъщеря изгражда надеждна връзка - условия за добри постижения. Но... в дни на върлуваща епидемия, малкото дете, пораснало като момиченце, заболява, не издържа болезнените кризи и умира.
към текста >>

Винаги, когато са събирани около пианото и се разучават песните и музиката на УЧИТЕЛЯ, братът повиква малкото дете и то да чукне клавишите - добър метод за възпитаване на чувство към инструмента.
Като всеки добър баща, посветен в идеите на Новото учение, той бе прилежен възпитател. Искаше рожбата му да бъде добро и ученолюбиво дете, но и да усвои музикалното изкуство. Пианото в дома им не бе само мебел. Много често добрите приятели и съмишленици се събират на песни и духовни разговори, а това поддържа духът за по-смислен живот. Съкровена мечта на брат Райнов бе, малкото дете да се приобщи към духовното поприще и като пианистка, да заработи за преуспяване на делото. Винаги, когато са събирани около пианото и се разучават песните и музиката на УЧИТЕЛЯ, братът повиква малкото дете и то да чукне клавишите - добър метод за възпитаване на чувство към инструмента. Така, ден след ден, взаимната обич между баща и дъщеря изгражда надеждна връзка - условия за добри постижения. Но... в дни на върлуваща епидемия, малкото дете, пораснало като момиченце, заболява, не издържа болезнените кризи и умира. Брат Райнов е покрусен от ранната смърт на свидната рожба, макар че добре разбира смисъла и значението на подобна загуба, но бащиното му чувство е накърнено и скръбта тежи на неговата душа. Времето все пак лекува. С течение на годините бащината мъка преминава, той се примирява с повелята на великата съдба, призовала любимата му дъщеря в друго измерение на живота.
към текста >>

Засмяно и развеселено, момиченцето се провиква: - Това е моят дом, не много отдавна съм живяла тук, сега, щом вляза, ще се кача на тавана да потърся играчките си, а след това ще искам да свиря на пианото, така както ме е учил един добър татко!
С една дума - духовен подем. При подобна среща, в Сливен пристигат приятели от Бургас. Идва и едно младо семейство с единствено момиченце, на около 5-6 години. Брат Райнов поканва семейството в своя дом, което идва за пръв път в Сливен. За обща изненада, далеч преди да стигне групата до дома на брат Райнов, малкото момиченце изприпква напред и се спира пред вратата на брата, не изчаква родителите си, преминава през двора и застава пред входа на къщата. Засмяно и развеселено, момиченцето се провиква: - Това е моят дом, не много отдавна съм живяла тук, сега, щом вляза, ще се кача на тавана да потърся играчките си, а след това ще искам да свиря на пианото, така както ме е учил един добър татко! Изумени от непристореното поведение на детето, както брат Райнов, така и младите родители, разменят погледи, изненадани от неочакваното събитие. Братът смутено поканва младото семейство в своя дом, а детето хуква по стълбището към тавана. От там прокънтява радостният глас на момиченцето: - Намерих си играчките! За всички палавата постъпка на детето не е вече чужда, но те не бързат да споделят своите впечатления, изчакват да видят каква ще бъде развръзката на странното поведение. Момиченцето не се забавя на тавана и набързо се смъква по стъпалата на стълбището, хваща за ръце брат Райнов и му казва: - Хайде да отидем на пианото и да свирим двамата, така както ме е учил тогавашният татко!
към текста >>

Момиченцето не се забавя на тавана и набързо се смъква по стъпалата на стълбището, хваща за ръце брат Райнов и му казва: - Хайде да отидем на пианото и да свирим двамата, така както ме е учил тогавашният татко!
Засмяно и развеселено, момиченцето се провиква: - Това е моят дом, не много отдавна съм живяла тук, сега, щом вляза, ще се кача на тавана да потърся играчките си, а след това ще искам да свиря на пианото, така както ме е учил един добър татко! Изумени от непристореното поведение на детето, както брат Райнов, така и младите родители, разменят погледи, изненадани от неочакваното събитие. Братът смутено поканва младото семейство в своя дом, а детето хуква по стълбището към тавана. От там прокънтява радостният глас на момиченцето: - Намерих си играчките! За всички палавата постъпка на детето не е вече чужда, но те не бързат да споделят своите впечатления, изчакват да видят каква ще бъде развръзката на странното поведение. Момиченцето не се забавя на тавана и набързо се смъква по стъпалата на стълбището, хваща за ръце брат Райнов и му казва: - Хайде да отидем на пианото и да свирим двамата, така както ме е учил тогавашният татко! Сега аз ще те заведа в стаята, където е пианото! Брат Райнов оставя детето да го води. В съседната стая намират пианото и то с ръчички поканва брата да седне на стола, заема мястото пред неговите колене и продумва: - Ей така, заедно с тебе, сме свирили на четири ръце на това пиано! Брат Райнов засвирва обща братска песен. Със сподавена радост запяват добрите приятели, макар че тази среща между баща и дъщеря, между стари и нови родители е колкото радостна, толкоз и странна.
към текста >>

Сега аз ще те заведа в стаята, където е пианото!
Изумени от непристореното поведение на детето, както брат Райнов, така и младите родители, разменят погледи, изненадани от неочакваното събитие. Братът смутено поканва младото семейство в своя дом, а детето хуква по стълбището към тавана. От там прокънтява радостният глас на момиченцето: - Намерих си играчките! За всички палавата постъпка на детето не е вече чужда, но те не бързат да споделят своите впечатления, изчакват да видят каква ще бъде развръзката на странното поведение. Момиченцето не се забавя на тавана и набързо се смъква по стъпалата на стълбището, хваща за ръце брат Райнов и му казва: - Хайде да отидем на пианото и да свирим двамата, така както ме е учил тогавашният татко! Сега аз ще те заведа в стаята, където е пианото! Брат Райнов оставя детето да го води. В съседната стая намират пианото и то с ръчички поканва брата да седне на стола, заема мястото пред неговите колене и продумва: - Ей така, заедно с тебе, сме свирили на четири ръце на това пиано! Брат Райнов засвирва обща братска песен. Със сподавена радост запяват добрите приятели, макар че тази среща между баща и дъщеря, между стари и нови родители е колкото радостна, толкоз и странна. Изключителната среща, богата по съдържание и смисъл, събужда размисъл у брат Райнов за евентуална развръзка.
към текста >>

В съседната стая намират пианото и то с ръчички поканва брата да седне на стола, заема мястото пред неговите колене и продумва: - Ей така, заедно с тебе, сме свирили на четири ръце на това пиано!
От там прокънтява радостният глас на момиченцето: - Намерих си играчките! За всички палавата постъпка на детето не е вече чужда, но те не бързат да споделят своите впечатления, изчакват да видят каква ще бъде развръзката на странното поведение. Момиченцето не се забавя на тавана и набързо се смъква по стъпалата на стълбището, хваща за ръце брат Райнов и му казва: - Хайде да отидем на пианото и да свирим двамата, така както ме е учил тогавашният татко! Сега аз ще те заведа в стаята, където е пианото! Брат Райнов оставя детето да го води. В съседната стая намират пианото и то с ръчички поканва брата да седне на стола, заема мястото пред неговите колене и продумва: - Ей така, заедно с тебе, сме свирили на четири ръце на това пиано! Брат Райнов засвирва обща братска песен. Със сподавена радост запяват добрите приятели, макар че тази среща между баща и дъщеря, между стари и нови родители е колкото радостна, толкоз и странна. Изключителната среща, богата по съдържание и смисъл, събужда размисъл у брат Райнов за евентуална развръзка. В старият баща се пробужда наново чувство за задължение към родната дъщеря и пожелава в душата си наново да продължи най-добронамерено грижата за възпитание с малкото момиченце. Срещата с УЧИТЕЛЯ става на Изгрева.
към текста >>

56. 34. ЛУНЕН ХИМН

Един по един, за кратко време, ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма.
Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата Лунна соната от световно известният полски пианист Игнат Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече, от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с УЧИТЕЛЯ, как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на УЧИТЕЛЯ, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните, или децимите. На филма, операторите нарочно се спираха да снемат, както углъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не да се стоварват с цялата си тежест, както правеха много от пианистите. Един по един, за кратко време, ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. УЧИТЕЛЯТ бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи брата нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с типичния аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше брата - се носеше като едва забележима нежна светлина, посред безброй съзвездия от арпежи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата, така както Бетховен е искал.
към текста >>

- А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса?
Падаревски е музикален дух, слязъл да помогне на човечеството. Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата на Бетовен - Лунна соната. УЧИТЕЛЯТ пак запита: - Освен Бетовен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие? - Да - отговаря същият брат - това е французинът Дебюси. Той е написал много нежна пиеса, назована „Лунна светлина". - А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса? - Когато разбера, кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на Изгрева - допълни брата. УЧИТЕЛЯТ продължи: - Само ние нямаме песен за Луната! Имаме за Слънцето, и то прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение -„Изгрява слънцето", ами - „Химна на Великата Душа"? Аз не познавам друга, така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам "химни" на единственото светило, за единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система.
към текста >>

От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи.
Аз не познавам друга, така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам "химни" на единственото светило, за единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система. Луната и тя дири Слънцето. Лунните жители, макар и да са облечени в лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на Човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение „Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за Лунната соната на Бетовен... За наша обща изненада, само седмица след разговора, на Изгрева бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетовен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси - Лунна светлина, а прозвуча и Лунната соната на Бетовен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място, до катедрата, бе УЧИТЕЛЯТ. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле.
към текста >>

УЧИТЕЛЯТ ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.
Все пак наминах край салона, преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома. Наново изненада! На балкона, опрян на перилата, бе застанал УЧИТЕЛЯТ. Облечен най-официално в белите дрехи и с бялата панамена шапка на глава, оглеждаше ту Лунния диск, ту ширналата се панорама. Не исках да попреча на лунната идилия и леко свих до пейките. УЧИТЕЛЯТ ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото. Всичко това стана така бързо и неочаквано. Успях само да се приближа до салона и застанах до прозореца. Разбрах, че заедно с пълноликата Луна, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер. Очаквах музиката. Така и стана.
към текста >>

Въпреки това не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите - да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце.
Така и стана. На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на УЧИТЕЛЯ се очертаваше с яснота, при все, че единствената светлина бе все пак слязла от висините на Луната. Той засвири! Зная, че УЧИТЕЛЯТ не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони. Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен за първи път, изпълнявана от Него. Въпреки това не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите - да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше да слуша пианистите, но и да гледа движенията на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към мнозинството, слязло от Луната. Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия.
към текста >>

Пианото прозвуча.
Той засвири! Зная, че УЧИТЕЛЯТ не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони. Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен за първи път, изпълнявана от Него. Въпреки това не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите - да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше да слуша пианистите, но и да гледа движенията на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към мнозинството, слязло от Луната. Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия. Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от Луната. Двугласът завърши, за да започне още по-нежно и едвам доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце.
към текста >>

Той затвори тихо пианото, с бавни стъпки слезе от сцената.
Прозвуча едвам доловимото пианисимо. УЧИТЕЛЯТ освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо. Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието. Лунният концерт завърши. УЧИТЕЛЯТ поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости. Той затвори тихо пианото, с бавни стъпки слезе от сцената. На вратата на салона срещата ни бе в мълчание. Преди да възлезе по стъпалата, за момент се спря и ме запита: - Чуваше ли се музиката? Свирих по възможност по-тихо, за да достигне песента до невидимите същества, дошли като гости на концерта ми, посветен на лунната светлина.
към текста >>

57. ІІ.35. ИДЕ, ИДЕ, ИДЕ...

Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята.
Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, УЧИТЕЛЯТ започна да пее, тактувайки с пръсти по масата. Всички притаихме дъх. Слушахме изпълнението на УЧИТЕЛЯ. Първоначално Той започна да пее без думи. Нашето задължение като музиканти, бе да нотираме мотива. Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята. УЧИТЕЛЯТ забеляза, че ние не успяхме да „хванем" изпятото. Осмелих се и Го помолих, още веднъж да започне песента, за да можем да я запишем. Той наново започна, пак без думи, пак тактувайки с пръстите си. Ние набързо нанесохме няколко такта, но изпуснахме следващите. А бяхме привърженици на идеята, точно да записваме дадените мотиви.
към текста >>

58. ІІ.36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ

36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас.
36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас. Изгревът пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по-смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозитет.
към текста >>

Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона.
36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас. Изгревът пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по-смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозитет. Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове. Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на УЧИТЕЛЯ. Понякога музицираха концертиращи артисти.
към текста >>

Много често до пианото може да видите изправен певец.
Между онези, които слушат вдъхновеното изпълнение може да откриете и Неговата фигура. УЧИТЕЛЯТ с особено внимание следеше музикалната изява на артиста. Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него, в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, УЧИТЕЛЯТ откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката. За такъв артист срещата с УЧИТЕЛЯ бе извор на безмерна радост. Когато има кой да свири, кой да слуша, кой да цени, музиката пробужда неподозираните възможности на съзнанието, което обича повече от всичко хармонията. Много често до пианото може да видите изправен певец. Той или се раз-пява, или се готви за предстоящи изпити, или пропява програмата за набелязан концерт, или изпълнява арии от прочути опери, или навлиза вдъхновено в песните - мантри, за да се потопи в света на великото единство, родина на всяка душа. УЧИТЕЛЯТ обича певческото изкуство. Той сам пее. Това предразполага певеца. Начинающият не се стеснява да повтаря една и съща фраза, един и същ пасаж, да търси чистотата на интервала, звучността на вокала, за заустява пиесата.
към текста >>

След завършване на лекцията, събраните около пианото ученици подемат песента, разучават я такт по такт, докато я усвоят и да я запеят с пълен глас.
Той пее. Пее с текст, който може да бъде и непознат. Така се раждат песните, които впоследствие се заучават от голямото мнозинство. Повторното изпълнение на дадената песен УЧИТЕЛЯТ прави за онези, които са се опитали да нотират изпълнението. Понякога изпълнението продължава до пълна достоверност на нотописа. След завършване на лекцията, събраните около пианото ученици подемат песента, разучават я такт по такт, докато я усвоят и да я запеят с пълен глас. Такива са паметните дни, когато изгревяни млъкнат, за да роди тишината новата музика. Изгревът има своите тържествени музикални дни. Те настъпват преди традиционните празници. Появата на диригент винаги привлича инструменталистите и певците. За кратко време, достатъчно ограмотените музиканти оформяват оркестър, хор.
към текста >>

59. ІІІ.100. УЧИТЕЛЯТ И ЦИГУЛКАТА

Винаги преди клас аз бях на подиума с цигулка в ръка и свирех песните на Учителя, акомпаниран понякога на пиано, понякога с хармониум от Мария Тодорова.
Той беше венерин тип. Не обичаше да вика, да кряска пред ученика, но като му мине, отново влизаше при ученика и му показваше как трябва да свири. Като изпращаше всичките си ученици, тогава влизах аз и той веднага започваше да свири. Аз седях на един стол и с удоволствие слушах и се учех от неговото хубаво свирене. Научих се хубаво да слушам и се научих от него хубаво да свиря." За мен беше голяма привилегия Учителят да ме постави като цигулар на Младежкия окултен клас. Винаги преди клас аз бях на подиума с цигулка в ръка и свирех песните на Учителя, акомпаниран понякога на пиано, понякога с хармониум от Мария Тодорова. Всички в салона пееха в хор. Това обикновено продължаваше 15-20 минути и точно в 5 часа Учителят влизаше в салона, носейки Библията под ръка и заставаше на Своята катедра. Той подаваше кои молитви да се изрекат, прошепваше с тих глас кои песни трябва да се изпеят и ние с Мария Тодорова ги подемахме и всички в салона ни пригласяха. Следваше Словото на Учителя. Часът в клас завършваше отново с песни, с молитви, придружавани от моето цигулково изпълнение и това, на Мария Тодорова, или на пиано, или на хармониума, според случая.
към текста >>

Часът в клас завършваше отново с песни, с молитви, придружавани от моето цигулково изпълнение и това, на Мария Тодорова, или на пиано, или на хармониума, според случая.
Винаги преди клас аз бях на подиума с цигулка в ръка и свирех песните на Учителя, акомпаниран понякога на пиано, понякога с хармониум от Мария Тодорова. Всички в салона пееха в хор. Това обикновено продължаваше 15-20 минути и точно в 5 часа Учителят влизаше в салона, носейки Библията под ръка и заставаше на Своята катедра. Той подаваше кои молитви да се изрекат, прошепваше с тих глас кои песни трябва да се изпеят и ние с Мария Тодорова ги подемахме и всички в салона ни пригласяха. Следваше Словото на Учителя. Часът в клас завършваше отново с песни, с молитви, придружавани от моето цигулково изпълнение и това, на Мария Тодорова, или на пиано, или на хармониума, според случая.
към текста >>

60. ІІІ.101. МУЗИЦИРАНЕ

Пианистите се редуваха на пианото или хармониума.
101. МУЗИЦИРАНЕ Много често лекциите или разговорите с Учителя бяха на музикални теми. Имаше дни, когато големите въпроси из света на музиката се изясняваха един след друг. Имаше и други дни, когато от ранни зори до късна вечер, Изгревът пееше. Пианистите се редуваха на пианото или хармониума. Цигуларите опитваха аранжираните за инструмента им мотиви. Певците солираха. Дадените от Учителя мотиви, упражнения, песни, мантри, вокализми, ту се репетираха, ту се изнасяха в „затворен концерт", ту се изпълняваха на официален концерт. Тогава салона се препълваше от учениците, приятелите и посетителите от града на музикалния Изгрев. Случваше се понякога след клас, на голямата черна дъска да се изпишат едри ноти и текст на дадена песен.
към текста >>

Веднъж след клас, събрани около пианото, се поде песента "Давай, давай".
Всеки по свобода и по възможност опитваше да изучи или се занимаваше ревностно с някакъв инструмент. Това още повече обогатяваше и укрепваше общата музикална култура. Ето защо музицирането бе добро. Това радваше всички. Така светът на музиката бе близък и понятен. Веднъж след клас, събрани около пианото, се поде песента "Давай, давай". Учителят бе между нас. Всички пяхме с вдъхновение. Пеех и аз. Тази песен подсказва за хубава басова линия. Аз сполучливо я импровизирах.
към текста >>

61. ІІІ.103. ПЕСЕНТА БЛУДНИЯТ СИН

Току-що бе свалил капака на пианото.
Почиствах лъковия прах. Подменявах струните. Проверявах квинтовата нагласа. Това все повече и повече ме приближаваше до Учителя. Случи се така, че един ден заварих Учителя сам в салона. Току-що бе свалил капака на пианото. Беше си посвирил. Обичаше понякога сам да свири, без да Го обезпокоява някой. Придружих го до приемната. Покани ме да влезна вътре. Разговорът протече непринудено.
към текста >>

62. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Има случаи, когато при отлично време на поляната е изнасяно и пиано.
* * * проблемите В музикалното творчество на Учителя, музиката на Паневритмията е една от най-прекрасните прояви. Изпълнява се от учениците от 22 март - до 22 септември всяка година. Паневритмията е звучала не само на поляната на Изгрева, но и на поляните на планините Витоша, Рила и др. „Ел Шадай", или така нареченият „Бивак" на Витоша, или „Присоя" - през 1934 г., а просторните поляни из Седемте езера на Рила редовно са били озвучавани от мотивите на Паневритмията тогава, когато учениците са летували. В състава на музикантите винаги са преобладавали цигуларите - 6-7, китаристите - един или двама, много често този състав, особено при изпълнение на Изгрева, е бил придружаван и от останалите струнни инструменти - виола, чело, контрабас или духовите: флейта, кларнет. Има случаи, когато при отлично време на поляната е изнасяно и пиано. Трябва да отбележим, че като най-подходящи инструменти за „живо" изпълнение на открито се утвърдиха - цигулките за мелодията, китарите за акомпанимента. Макар и твърде рядко, в състава се е включвал и акордеон. При изпълнението на Паневритмията на „живо" - контактът с разумните сили на природата е бил най-осезаем. Тогава настъпва въздействието на онова тайнствено единство - духовна храна за всички. Изпълнителите: музикантите, играещите и незримото присъствие на разумните същества, ликуват и се радват на звучната и магнетична Паневритмия.
към текста >>

Наличието на пиано оцветява звучността и поддържа ритъма, а участието и на контрабаса е най-добрата гаранция за здрав и стабилен ритъм.
Именно това налага необходимостта от ползването на магнетофонни записи. Дали Паневритмията ще се изпълнява на „живо" или при магнетофонни записи, проблемите пред изпълнителите музиканти са едни и същи: ПРЕЦИЗНО МУЗИЦИРАНЕ, ЧИСТОТАТА НА ТОНА И ВЕРНИ ТЕМПА, отговарящи на отмерените пластични движения. В това отношение най-големият съдник е магнетофонният микрофон, който отбелязва най-неумолимо всяко отклонение от високите изисквания на музикалното изпълнение. Ето защо, неотменно се налага добра подготовка на изпълнителите и технически издържана апаратура. От значение за добрия запис е затвореното помещение с добра акустика. Наличието на пиано оцветява звучността и поддържа ритъма, а участието и на контрабаса е най-добрата гаранция за здрав и стабилен ритъм. По преценка от многогодишният опит при изпълнение на „живо" и при магнетофонни записи, съчетанието от I-ва и II-ра цигулка при добре издържан двуглас и акомпанимент от китара и контрабас, или пиано и контрабас, задоволяват във всяко отношение както изпълнителите, така и играещите. Оркестрирането на Паневритмията за симфоничен състав, извършено от композитор с успех в симфоничното творчество е добро пожелание, но то ще може да служи само за концертно изпълнение. В нашата практика аранжировката на Паневритмията е правена с единствена цел да задоволява нуждите от изпълнение на „живо". Най-удобните аранжименти са били тези, разписани за камерен състав (намален или нормален), при основната идея разработката да е на квартетна, или квинтетна основа. А когато стане въпрос за аранжировки на огромния песенен репертоар на Учителя, вниманието на аранжора трябва да бъде насочено към две направления: подбиране на подходящ глас, съответен на дадената песен и акомпаниран от пиано, орган или щрайх в смесен или камерен състав.
към текста >>

По преценка от многогодишният опит при изпълнение на „живо" и при магнетофонни записи, съчетанието от I-ва и II-ра цигулка при добре издържан двуглас и акомпанимент от китара и контрабас, или пиано и контрабас, задоволяват във всяко отношение както изпълнителите, така и играещите.
Дали Паневритмията ще се изпълнява на „живо" или при магнетофонни записи, проблемите пред изпълнителите музиканти са едни и същи: ПРЕЦИЗНО МУЗИЦИРАНЕ, ЧИСТОТАТА НА ТОНА И ВЕРНИ ТЕМПА, отговарящи на отмерените пластични движения. В това отношение най-големият съдник е магнетофонният микрофон, който отбелязва най-неумолимо всяко отклонение от високите изисквания на музикалното изпълнение. Ето защо, неотменно се налага добра подготовка на изпълнителите и технически издържана апаратура. От значение за добрия запис е затвореното помещение с добра акустика. Наличието на пиано оцветява звучността и поддържа ритъма, а участието и на контрабаса е най-добрата гаранция за здрав и стабилен ритъм. По преценка от многогодишният опит при изпълнение на „живо" и при магнетофонни записи, съчетанието от I-ва и II-ра цигулка при добре издържан двуглас и акомпанимент от китара и контрабас, или пиано и контрабас, задоволяват във всяко отношение както изпълнителите, така и играещите. Оркестрирането на Паневритмията за симфоничен състав, извършено от композитор с успех в симфоничното творчество е добро пожелание, но то ще може да служи само за концертно изпълнение. В нашата практика аранжировката на Паневритмията е правена с единствена цел да задоволява нуждите от изпълнение на „живо". Най-удобните аранжименти са били тези, разписани за камерен състав (намален или нормален), при основната идея разработката да е на квартетна, или квинтетна основа. А когато стане въпрос за аранжировки на огромния песенен репертоар на Учителя, вниманието на аранжора трябва да бъде насочено към две направления: подбиране на подходящ глас, съответен на дадената песен и акомпаниран от пиано, орган или щрайх в смесен или камерен състав. Примерно -представяте ли си как биха звучали песните на Учителя, изпълнявани от добър солист, придружаван от камерния състав на прочутите в страната ни и чужбина „Софийски солисти"?
към текста >>

А когато стане въпрос за аранжировки на огромния песенен репертоар на Учителя, вниманието на аранжора трябва да бъде насочено към две направления: подбиране на подходящ глас, съответен на дадената песен и акомпаниран от пиано, орган или щрайх в смесен или камерен състав.
Наличието на пиано оцветява звучността и поддържа ритъма, а участието и на контрабаса е най-добрата гаранция за здрав и стабилен ритъм. По преценка от многогодишният опит при изпълнение на „живо" и при магнетофонни записи, съчетанието от I-ва и II-ра цигулка при добре издържан двуглас и акомпанимент от китара и контрабас, или пиано и контрабас, задоволяват във всяко отношение както изпълнителите, така и играещите. Оркестрирането на Паневритмията за симфоничен състав, извършено от композитор с успех в симфоничното творчество е добро пожелание, но то ще може да служи само за концертно изпълнение. В нашата практика аранжировката на Паневритмията е правена с единствена цел да задоволява нуждите от изпълнение на „живо". Най-удобните аранжименти са били тези, разписани за камерен състав (намален или нормален), при основната идея разработката да е на квартетна, или квинтетна основа. А когато стане въпрос за аранжировки на огромния песенен репертоар на Учителя, вниманието на аранжора трябва да бъде насочено към две направления: подбиране на подходящ глас, съответен на дадената песен и акомпаниран от пиано, орган или щрайх в смесен или камерен състав. Примерно -представяте ли си как биха звучали песните на Учителя, изпълнявани от добър солист, придружаван от камерния състав на прочутите в страната ни и чужбина „Софийски солисти"? Ще отбележим още, че има опити да се изпълнява Паневритмията само в един глас, с акомпанимент на китара. Но и при най-доброто съчетание от изпълнители подобен запис ще звучи бледо и незадоволително. На „живо" ние сме практикували едногласното изпълнение, но тогава когато на поляната, в гората, или на планината не е имало кой да изпълнява вторият глас. През годините, по времето на Учителя, Паневритмията се изпълняваше от внушителен брой цигулари (6-7 души), подготвени на професионално ниво.
към текста >>

63. ІІІ.123. Биографични бележки

Оттук започва негово-то духовно пробуждане и влизането му в школата на Учителя, която посещава непрекъснато, като е и цигулар на Младежкия Окултен клас, където пред всяка лекция на Учителя се започва с песните на Учителя, придружаващи се с пиано или хармониум, но задължително от цигулков съпровод, изпълняващ се от брат Галилей, авторът на тази книга.
За препитание остава неговата вярна цигулка. Вечерно време свири в театър „Одеон". Записва право в Софийския университет. По-късно става служител в застрахователното дружество „България" и дотрая до пенсионна възраст; работи в застрахователния институт. Тук в София се запознава с идеите на Учителя на Всемирното Бяло Братство и се осъществява първата му среща с Него. Оттук започва негово-то духовно пробуждане и влизането му в школата на Учителя, която посещава непрекъснато, като е и цигулар на Младежкия Окултен клас, където пред всяка лекция на Учителя се започва с песните на Учителя, придружаващи се с пиано или хармониум, но задължително от цигулков съпровод, изпълняващ се от брат Галилей, авторът на тази книга. Галилей често казваше: „Моят живот започна с откриването на Учителя и влизането ми в школата, и от своя живот направих жертва и съдба. Жертва за Бога и съдба за себе си." Още в ранните години и обиколки на Учителя по България, той посещава лично домът им, именно онзи дом, в когото ще се родят като деца Галилей - авторът на този труд и Веска - сестра му. Учителят, в своите обиколки, е следял за онези души, които е трябвало да слезнат на земята, да се облекат в плът и да се родят по-късно, да отраснат, да се изучат и да дойдат по-късно в Школата Му, като е посочвал къде и кога да се преродят, съобразно с плана на Небето. Чакайки ги цели две десетилетия, тези души, облечени в дрехите на българската плът, пристигаха последователно през годините на школата, като те бяха онези слушатели, привърженици и ученици на Учителя. Авторът на тази книга бе един от тези души, слезнали в плът и кръв да присъстват в школата и да поемат част от Словото, за да го превърнат в съдба за себе си и саможертва за Високия идеал.
към текста >>

64. 4.27. Мелодията пристигна

ИЛИЯ УЗУНОВ

Асен пристига, обажда се на Учителя, отправят се двамата в салона и сядат пред пианото.
27. Мелодията пристигна Асен Арнаудов беше голям музикант - роден музикант. Веднъж Учителят го извика при себе си, за да запишат една песен. Асен пристига, обажда се на Учителя, отправят се двамата в салона и сядат пред пианото. Асен носи цигулката си. Учителят е със своята цигулка. Учителят чака. Асен е настроил цигулката и казва: „Аз съм готов, Учителю". Учителят отговаря: „Ти си готов, но мелодията още не е дошла." Седят и чакат.
към текста >>

Помага си с цигулката, помага си с пианото.
Не говорят, а се чака. Минава известно време - десет, петнадесет минути. Учителят става и казва: „Дойде! " И започва да свири с цигулката. Асен записва на ноти. Помага си с цигулката, помага си с пианото. След няколко часа работа мелодията е снета и записана като песен. Учителят се обръща към него: „Съществата помогнаха да я докарат, а ние помогнахме да я запишем. А тя вече може да живее на земята - облечена е в плът и в ноти и може да посещава всеки, който иска да се срещне с нея." Прибират цигулките си. Учителят казва: „А сега да се почерпим с едно сладко от вишни, по случай успешната ни работа." А сладкото от вишни бе голям деликатес на "Изгрева" и Учителят черпеше с него при особени случаи. Когато някой иска да говори за музикално творчество, трябва да има знания.
към текста >>

65. 6.35. Mладежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Той се учудва, че тя, като не е знаела много добре да свири на пиано, то в европейските вестници се пише, че в Париж и Лондон тя изнася концерти.
Но тя написва стихотворение срещу него и го разлепва по улиците на Киев. Той ги изгонва с югославянина и те бягат с един кораб за Кайро. Става корабокрушение и нейният възлюбен умира, когато искал да я спаси. От Кайро заминава за Лондон. Всичко това го пише нейният братовчед, който по това време е бил министър в Русия. Той се учудва, че тя, като не е знаела много добре да свири на пиано, то в европейските вестници се пише, че в Париж и Лондон тя изнася концерти. Учудва се, че тя отначало не е имала склонност към езици, а сега е говорела много езици. Отначало не е имала склонност към литература, а след това е почнала да пише книги. Тя става основоположник на теософията, чиито корени се крият в Индия. Тя написа много книги, както и „Секретната доктрина". Учителят имаше особено разположение към Блаватска.
към текста >>

66. 7.10. ДИМИТЪР ГРИВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Пианото бе поставено на лично място и Грива имаше условия за творческа работа като композитор.
Бях поканен от него в дома на Мария Славова, където живееше като заврян зет. Там успях да запиша неговите опитности. Домът беше много уютен, с широки помещения и много светлина, а това предразполагаше за една творческа работа. Съпругата му Мария бе отлична домакиня, гостоприемна и през време на почивката ни поднасяше кафе и вкусен кекс. На друго място такъв кекс не съм вкусвал. Пианото бе поставено на лично място и Грива имаше условия за творческа работа като композитор. И може би най-хубавите неща той в този дом бе сътворил. Това беше около 1974 г. Още оттогава той бе документиран с магнетофонен запис, филм, снимки за следващите поколения. Беше в изключително добри отношения с Борис Николов и Методи Константинов. Дори си спомням, през 1974 г.
към текста >>

67. 7.15. ИРИНА КИСЬОВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Ирина завършва музикално училище с инструмент пиано.
15. ИРИНА КИСЬОВА Ирина Хенрих се омъжва за Иван Кисьов, създава семейство и й се раждат две дъщери - Йорданка (Данчето) и Ружинка. Ирина е дъщеря на чехския капелмайстор Хенрих Споуста, който десетилетия работи с военните оркестри в България. Ирина завършва музикално училище с инструмент пиано. След като се свързва с Учителя, по Негов съвет цялото семейство идва на Изгрева. Като музикант тя взима дейно участие в музикалния живот на Школата на Учителя. Съдействала е при записването на някои песни на Учителя, свирила е на пиано по време на класовете на Учителя, ръководила е братския хор, при което са изпълнявани някои от нейните разработки за хор. Учителят е настоявал да прави опити да разработва Негови песни за хор. Тя е била стеснителна и е смятала, че няма да може да се справи.
към текста >>

Съдействала е при записването на някои песни на Учителя, свирила е на пиано по време на класовете на Учителя, ръководила е братския хор, при което са изпълнявани някои от нейните разработки за хор.
15. ИРИНА КИСЬОВА Ирина Хенрих се омъжва за Иван Кисьов, създава семейство и й се раждат две дъщери - Йорданка (Данчето) и Ружинка. Ирина е дъщеря на чехския капелмайстор Хенрих Споуста, който десетилетия работи с военните оркестри в България. Ирина завършва музикално училище с инструмент пиано. След като се свързва с Учителя, по Негов съвет цялото семейство идва на Изгрева. Като музикант тя взима дейно участие в музикалния живот на Школата на Учителя. Съдействала е при записването на някои песни на Учителя, свирила е на пиано по време на класовете на Учителя, ръководила е братския хор, при което са изпълнявани някои от нейните разработки за хор. Учителят е настоявал да прави опити да разработва Негови песни за хор. Тя е била стеснителна и е смятала, че няма да може да се справи. Дори няколко пъти Учителят лично я посещава в нейния дом, за да я охрабри в това начинание. Има една сполучлива разработка за пиано на песента „Изгрява слънцето". Дъщеря й Йорданка бе пианистка, а Ружинка бе цигуларка и дълги години свири в различни оркестри в Германия.
към текста >>

Има една сполучлива разработка за пиано на песента „Изгрява слънцето".
Като музикант тя взима дейно участие в музикалния живот на Школата на Учителя. Съдействала е при записването на някои песни на Учителя, свирила е на пиано по време на класовете на Учителя, ръководила е братския хор, при което са изпълнявани някои от нейните разработки за хор. Учителят е настоявал да прави опити да разработва Негови песни за хор. Тя е била стеснителна и е смятала, че няма да може да се справи. Дори няколко пъти Учителят лично я посещава в нейния дом, за да я охрабри в това начинание. Има една сполучлива разработка за пиано на песента „Изгрява слънцето". Дъщеря й Йорданка бе пианистка, а Ружинка бе цигуларка и дълги години свири в различни оркестри в Германия. Многократно правих опити да запиша някои спомени на Ирина Кисьова, но тя все отлагаше. Нейните дъщери казаха много малко за майка си. Но успяхме все пак нещо да запишем. Най-големият проблем се оказа получаването на музикалния архив на Ирина Кисьова.
към текста >>

Освен разработките на Ирина Кисьова за пиано на песента „Изгрява слънцето" има подготвени и други песни за хор, но те останаха с архива й в Петър Ганев.
Думата има другите, които следва да дойдат, за да се запознаят с музиката на Учителя и да могат да я оценят. За музиката на Учителя е необходимо да има подготвени музиканти, професионалисти на своя инструмент, на който работят, музикален ценз за музикалното творчество на Учителя и духовен ценз за познаване Словото на Учителя. Когато дойдат такива хора, те ще могат да работят. А дотогава ще се чака и ще се съхраняват нещата, докато Небето изпрати готови души и докато има условия за работа. Ще се чака, няма как. Освен разработките на Ирина Кисьова за пиано на песента „Изгрява слънцето" има подготвени и други песни за хор, но те останаха с архива й в Петър Ганев.
към текста >>

68. 15. ИРИНА КИСЬОВА

Ирина завършва музикално училище с инструмент пиано.
15. ИРИНА КИСЬОВА Ирина Хенрих се омъжва за Иван Кисьов, създава семейство и й се раждат две дъщери - Йорданка (Данчето) и Ружинка. Ирина е дъщеря на чехския капелмайстор Хенрих Споуста, който десетилетия работи с военните оркестри в България. Ирина завършва музикално училище с инструмент пиано. След като се свързва с Учителя, по Негов съвет цялото семейство идва на Изгрева. Като музикант тя взима дейно участие в музикалния живот на Школата на Учителя. Съдействала е при записването на някои песни на Учителя, свирила е на пиано по време на класовете на Учителя, ръководила е братския хор, при което са изпълнявани някои от нейните разработки за хор. Учителят е настоявал да прави опити да разработва Негови песни за хор. Тя е била стеснителна и е смятала, че няма да може да се справи.
към текста >>

Съдействала е при записването на някои песни на Учителя, свирила е на пиано по време на класовете на Учителя, ръководила е братския хор, при което са изпълнявани някои от нейните разработки за хор.
15. ИРИНА КИСЬОВА Ирина Хенрих се омъжва за Иван Кисьов, създава семейство и й се раждат две дъщери - Йорданка (Данчето) и Ружинка. Ирина е дъщеря на чехския капелмайстор Хенрих Споуста, който десетилетия работи с военните оркестри в България. Ирина завършва музикално училище с инструмент пиано. След като се свързва с Учителя, по Негов съвет цялото семейство идва на Изгрева. Като музикант тя взима дейно участие в музикалния живот на Школата на Учителя. Съдействала е при записването на някои песни на Учителя, свирила е на пиано по време на класовете на Учителя, ръководила е братския хор, при което са изпълнявани някои от нейните разработки за хор. Учителят е настоявал да прави опити да разработва Негови песни за хор. Тя е била стеснителна и е смятала, че няма да може да се справи. Дори няколко пъти Учителят лично я посещава в нейния дом, за да я охрабри в това начинание. Има една сполучлива разработка за пиано на песента „Изгрява слънцето". Дъщеря й Йорданка бе пианистка, а Ружинка бе цигуларка и дълги години свири в различни оркестри в Германия.
към текста >>

Има една сполучлива разработка за пиано на песента „Изгрява слънцето".
Като музикант тя взима дейно участие в музикалния живот на Школата на Учителя. Съдействала е при записването на някои песни на Учителя, свирила е на пиано по време на класовете на Учителя, ръководила е братския хор, при което са изпълнявани някои от нейните разработки за хор. Учителят е настоявал да прави опити да разработва Негови песни за хор. Тя е била стеснителна и е смятала, че няма да може да се справи. Дори няколко пъти Учителят лично я посещава в нейния дом, за да я охрабри в това начинание. Има една сполучлива разработка за пиано на песента „Изгрява слънцето". Дъщеря й Йорданка бе пианистка, а Ружинка бе цигуларка и дълги години свири в различни оркестри в Германия. Многократно правих опити да запиша някои спомени на Ирина Кисьова, но тя все отлагаше. Нейните дъщери казаха много малко за майка си. Но успяхме все пак нещо да запишем. Най-големият проблем се оказа получаването на музикалния архив на Ирина Кисьова.
към текста >>

Освен разработките на Ирина Кисьова за пиано на песента „Изгрява слънцето" има подготвени и други песни за хор, но те останаха с архива й в Петър Ганев.
Думата има другите, които следва да дойдат, за да се запознаят с музиката на Учителя и да могат да я оценят. За музиката на Учителя е необходимо да има подготвени музиканти, професионалисти на своя инструмент, на който работят, музикален ценз за музикалното творчество на Учителя и духовен ценз за познаване Словото на Учителя. Когато дойдат такива хора, те ще могат да работят. А дотогава ще се чака и ще се съхраняват нещата, докато Небето изпрати готови души и докато има условия за работа. Ще се чака, няма как. Освен разработките на Ирина Кисьова за пиано на песента „Изгрява слънцето" има подготвени и други песни за хор, но те останаха с архива й в Петър Ганев.
към текста >>

69. 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)

МАРИЯ ТОДОРОВА

А аз свирех добре на пиано, с добро възпитание, а аз го имах и добра подготовка по всички въпроси, за което би могло да се говори в тези среди като наука, религия, философия, а задължително бе умението да се бродира, защото младите дами се събираха при подходяща обстановка в дадени семейства сутрин на чаша чай и за разтуха бродираха.
И така остава за следващите векове това общо понятие по време на моето пребиваване на земята, докато реша всички задачи като ученик. Част от тези година -1916 както и още три години след това аз работих с Учителя като негова частна ученичка. Бях 18-годишна, завършила гимназиалното си образование, когато по онези години то се равняваше на висше образование, дори няколко десетилетия след това. Гимназиалното образование беше максималния ценз, което отваряше вратите за работа навсякъде, където човек пожелаеше. Семейството ми тогава беше заможно и можеше да си позволи единствената им дъщеря да бъде подготвена добре, изучена, за да премине във висшето общество, при което бе задължително познание по музика. А аз свирех добре на пиано, с добро възпитание, а аз го имах и добра подготовка по всички въпроси, за което би могло да се говори в тези среди като наука, религия, философия, а задължително бе умението да се бродира, защото младите дами се събираха при подходяща обстановка в дадени семейства сутрин на чаша чай и за разтуха бродираха. А бродериите не бяха обикновени бродерии, а бяха изписвани от Австрия и Германия. Как така се случи, но аз пожелах да посещавам Учителя и да го запитвам по дадени въпроси, на които Той трябваше да ми отговаря. Постепенно на получените отговори аз трябваше да работя като ги осмислям с особено подробно тълкувание. Така че от обикновено любопитно младо момиче, задаващо въпроси, аз се превърнах в ученичка, която трябваше да работи върху отговорите на Учителя дълго и продължително. После усетих, че бях влезнала в друго училище, програмата ми беше съвсем различна, а темите, които ми се даваха за домашна работа бяха необичайни, и толкова необичайни, че нямаше от къде да прочета и да получа познания за тях, за да се подготвя за следващия урок.
към текста >>

70. 8. СТАРАТА ФАНЕЛА

Тя взимаше уроци по пиано от една немкиня Дунева и като разбра, че и аз свиря на пиано ме заведе при немкинята, която остана изумена от таланта ми.
Отидох у дома и предадох думите на Учителя „Не. Не". Борбата беше много драматична, отчайваща за родителите и непоносима за мен. Спомням си, че имахме в гимназията учителка по философия - казваше се Райна Ганева. По философия не зубрех уроците си, а някакси разбирах материала и ми беше ясно всичко, докато при другите предмети ги заустявах. Учителката ми имаше хубава, нежна мисъл и онова, което предполагаше да се слуша с удоволствие и то да бъде разбираемо. Тя взимаше уроци по пиано от една немкиня Дунева и като разбра, че и аз свиря на пиано ме заведе при немкинята, която остана изумена от таланта ми. Тя възлагаше надежди върху едно бъдещо музикално направление и насочване върху мен като млада музикантка. Тя се срещна с родителите ми и каза: „Ами вашата Мария е рядък талант. Аз ви съветвам изпратете я в странство". Родителите ми бяха поласкани от тази оценка, а аз бях тогава ученичка в гимназията и те разбира се като родители правеха планове за моето бъдеще. По-късно след години наистина се отвори път за чужбина да следвам и да уча пиано, но Учителят не ми позволи.
към текста >>

По-късно след години наистина се отвори път за чужбина да следвам и да уча пиано, но Учителят не ми позволи.
Тя взимаше уроци по пиано от една немкиня Дунева и като разбра, че и аз свиря на пиано ме заведе при немкинята, която остана изумена от таланта ми. Тя възлагаше надежди върху едно бъдещо музикално направление и насочване върху мен като млада музикантка. Тя се срещна с родителите ми и каза: „Ами вашата Мария е рядък талант. Аз ви съветвам изпратете я в странство". Родителите ми бяха поласкани от тази оценка, а аз бях тогава ученичка в гимназията и те разбира се като родители правеха планове за моето бъдеще. По-късно след години наистина се отвори път за чужбина да следвам и да уча пиано, но Учителят не ми позволи. Така че предвижданията на Дунева бяха правилни и точни. Веднъж Райна Ганева ме покани да посвиря у тях. За да бъдеш поканена да свириш на пиано в някое семейство бе чест, защото там се събираха отбрани семейства и едно събиране не можеше да мине без концертна програма и най-вече изпълнение на пиано. Тогава нямаше радио, единствено имаше ръчни грамофони с фунии, а плочите бяха с блудкави градски любовни песни. Приех поканата, отидох у тях облечена подходящо и им свирих Шопен и други неща.
към текста >>

За да бъдеш поканена да свириш на пиано в някое семейство бе чест, защото там се събираха отбрани семейства и едно събиране не можеше да мине без концертна програма и най-вече изпълнение на пиано.
Аз ви съветвам изпратете я в странство". Родителите ми бяха поласкани от тази оценка, а аз бях тогава ученичка в гимназията и те разбира се като родители правеха планове за моето бъдеще. По-късно след години наистина се отвори път за чужбина да следвам и да уча пиано, но Учителят не ми позволи. Така че предвижданията на Дунева бяха правилни и точни. Веднъж Райна Ганева ме покани да посвиря у тях. За да бъдеш поканена да свириш на пиано в някое семейство бе чест, защото там се събираха отбрани семейства и едно събиране не можеше да мине без концертна програма и най-вече изпълнение на пиано. Тогава нямаше радио, единствено имаше ръчни грамофони с фунии, а плочите бяха с блудкави градски любовни песни. Приех поканата, отидох у тях облечена подходящо и им свирих Шопен и други неща. Останаха доволни. Запозна ме с рождения си брат, който беше пианист и най-добрият изпълнител на Шопен в София. Неговата оценка за мен беше много ласкава, така че всички я чуха и трябваше да се съобразяват с нея.
към текста >>

71. 11. НА ПЕЙКАТА НА ОТЧАЯНИЕТО

А главен и официален инструмент бе пианото.
А в него лесно не се влизаше. Беше необходимо години наред добро държание, добри обноски и да имаш средства и условия да посрещаш и изпращаш гости. А това струваше пари и да се поддържа всичко това бе необходимо изключително старание от домакинята. Майка ми беше динамичен човек, много властна и искаше единствената й дъщеря да бъде обучена и въведена в това общество. Аз бях много добра пианистка, това радваше майка ми, защото в обществото, в което тя се движеше като първо условие се явяваше, че някой трябва да свири на тези частни приеми. А главен и официален инструмент бе пианото. Трябваше да бъда добре облечена, да зная някой език, особено френски, за да мога да се движа в тази среда. По-късно когато влезах в университета това ласкаеше родителите ми, а особено след като записах Музикалната академия разбирах, че вече трябва да бъда изучена и готова музикантка за Школата на Учителя. Аз преминавах през етапа на частната ученичка и трябваше да бъда образована и добра музикантка. Трябваше да ходя и на беседи и понякога не ми достигаше времето, за да отида на Изгрева. Тогава гората на новопостроеният парк се оформяше и за нас младите момичета беше повече от смелост да преминаваме през него, за да отидеме на Изгрева.
към текста >>

72. 12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО

12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО В онези години, когато бях девойка, когато исках да докажа на родителите ми, че мога да бъда независима не само на думи, но и на дела, реших да използвам умението си, че свиря добре на пиано и се опитах да си намеря подходяща работа.
12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО В онези години, когато бях девойка, когато исках да докажа на родителите ми, че мога да бъда независима не само на думи, но и на дела, реших да използвам умението си, че свиря добре на пиано и се опитах да си намеря подходяща работа. А тогава единственото подходящо място бе или да даваш уроци по пиано на някое малко момиче, което аз не желаех, или пък трябваше да отида да свиря някъде, където обществото би приело моето свирене. А това бе края на войната 1919 година и началото на отварянето на Школата. Бях правила опити да давам частни уроци по музика, но се оказа, че нямам търпение да обучавам малки деца. Отказах се. По това време беше мода да се ходи на кино.
към текста >>

А тогава единственото подходящо място бе или да даваш уроци по пиано на някое малко момиче, което аз не желаех, или пък трябваше да отида да свиря някъде, където обществото би приело моето свирене.
12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО В онези години, когато бях девойка, когато исках да докажа на родителите ми, че мога да бъда независима не само на думи, но и на дела, реших да използвам умението си, че свиря добре на пиано и се опитах да си намеря подходяща работа. А тогава единственото подходящо място бе или да даваш уроци по пиано на някое малко момиче, което аз не желаех, или пък трябваше да отида да свиря някъде, където обществото би приело моето свирене. А това бе края на войната 1919 година и началото на отварянето на Школата. Бях правила опити да давам частни уроци по музика, но се оказа, че нямам търпение да обучавам малки деца. Отказах се. По това време беше мода да се ходи на кино. Тогава се прожектираха филми, които бяха нями филми, т.е.
към текста >>

Най-често това ставаше с пиано.
Отказах се. По това време беше мода да се ходи на кино. Тогава се прожектираха филми, които бяха нями филми, т.е. тогава още киното нямаше говор. Поставяше се едно бяло платно, въртеше се филма с една ръчка и зрителите гледаха само движения на хора и картини, а за по-добро възприятие трябваше да се озвучи с подходящи мелодии. Най-често това ставаше с пиано. В киното след подходящо прослушване ме приеха и аз трябваше да свиря такива мелодии, които трябваше сама да избера, за да бъдат подходящи за самият филм. Обикновено бяха двама пианисти. Тогава се прожектираха по няколко филми - те бяха кратки по 10-15 минути. Единият пианист свиреше, а другият почиваше и чакаше своят ред. Сцените от филма се движеха много бързо и беше необходимо голямо усърдие, за да се изпълни набелязаната музикална програма.
към текста >>

73. 14. ПЪРВИТЕ САЛОНИ

Но трябваше да се озвучават немите филми и във всеки салон имаше пиано, а до него стол и пианист, който свиреше съобразно сюжета на филма съответни избрани за това мелодии.
Но за нас младите бе много неудобно, бяхме млади момичета, девойки, жени и да се връщаш по тъмно бе неуместно, неудачно и свързано с много неудобства, дори със скандали с родителите ни и семействата си. Изобщо затруднения и препятствия от всички страни. Аз тогава работех като пианистка в едно кино. Тогава беше още време на нямото кино, онези филми, които сега ги гледате като киноархивни и можете да се усмихнете леко подигравателно или пренебрежително към тях. Но тогава това бе нещо ново, това бе едно необикновено развлечение за хората. Но трябваше да се озвучават немите филми и във всеки салон имаше пиано, а до него стол и пианист, който свиреше съобразно сюжета на филма съответни избрани за това мелодии. И кината тогава работеха по вечерно време. Аз също работех по това време и не можех да посещавам Школата и се намерих във вътрешно противоречие със себе си. Това ме затрудни много. Или трябваше да свиря и да си изкарвам някой лев за прехраната, или трябваше да напусна и да посещавам само беседите на Учителя. Отивам при него и споделям тревогата си, че работя по онова време, когато другите слушат неговите беседи.
към текста >>

74. 19. И НИЙ ЩЕ СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ТЯХ

Другата възможност бе да стана учителка в София, но аз не можах да завърша факултета по философия и педагогика, беше ми останала още една година, но се случиха някои неща, които ще обясня по-късно и се отказах, а за сметка на това се прехвърлих в музикалната консерватория, в отдела по пиано, която я завърших.
19. И НИЙ ЩЕ СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ТЯХ Дойде време и се преместих окончателно на Изгрева и се отделих от родителите си, след като доброволно се отказах и лиших от тяхната издръжка и помощ аз трябваше сама да се грижа за прехраната си. А това не беше лесно за една млада жена. Какво можех да работя тогава? Или да стана учителка и да отивам да преподавам със завършеното си гимназиално образование на учениците от някое основно училище, но пък с това щях да се отделя от Изгрева, което не желаех. Другата възможност бе да стана учителка в София, но аз не можах да завърша факултета по философия и педагогика, беше ми останала още една година, но се случиха някои неща, които ще обясня по-късно и се отказах, а за сметка на това се прехвърлих в музикалната консерватория, в отдела по пиано, която я завърших. Сега разбирам, че тогава бях направила грешка, оставаше ми една година и ако бях завършила факултета можех да си намеря работа и в София. Малцина бяха тогава онези, които бяха завършили гимназия, а за висше образование се броеха на пръсти и то особено жените. Тогава младите жени чакаха да се омъжат, те се занимаваха с домакинство, готвеха се да станат добри партии за женитба и след време да имат умения да въртят къщата и да отглеждат деца. Мъжете работеха и тяхната заплата стигаше да се издържа едно семейство. Накрая остана последната възможност да стана учителка по музика и да преподавам уроци по пиано.
към текста >>

Накрая остана последната възможност да стана учителка по музика и да преподавам уроци по пиано.
Другата възможност бе да стана учителка в София, но аз не можах да завърша факултета по философия и педагогика, беше ми останала още една година, но се случиха някои неща, които ще обясня по-късно и се отказах, а за сметка на това се прехвърлих в музикалната консерватория, в отдела по пиано, която я завърших. Сега разбирам, че тогава бях направила грешка, оставаше ми една година и ако бях завършила факултета можех да си намеря работа и в София. Малцина бяха тогава онези, които бяха завършили гимназия, а за висше образование се броеха на пръсти и то особено жените. Тогава младите жени чакаха да се омъжат, те се занимаваха с домакинство, готвеха се да станат добри партии за женитба и след време да имат умения да въртят къщата и да отглеждат деца. Мъжете работеха и тяхната заплата стигаше да се издържа едно семейство. Накрая остана последната възможност да стана учителка по музика и да преподавам уроци по пиано. Препоръчаха ме като интелигентна госпожица за учителка по пиано на едно богато семейство на дъщерите им. Но откъде научиха, как научиха, кой им каза, не можах да разбера, но след два урока те ме извикаха най-официално и ме попитаха вярно ли е това, което се говори, че аз съм дъновистка. Казах им, че съм последователка на това Учение. Те станаха, отвориха ми вратата и ме изгониха най-демостративно, без да ми платят за уроците, които бях преподавала. Вървя навън и си мисля „Досега ме гонеха от дома родителите ми, ето дойде време да ме гонят и отвън.
към текста >>

Препоръчаха ме като интелигентна госпожица за учителка по пиано на едно богато семейство на дъщерите им.
Сега разбирам, че тогава бях направила грешка, оставаше ми една година и ако бях завършила факултета можех да си намеря работа и в София. Малцина бяха тогава онези, които бяха завършили гимназия, а за висше образование се броеха на пръсти и то особено жените. Тогава младите жени чакаха да се омъжат, те се занимаваха с домакинство, готвеха се да станат добри партии за женитба и след време да имат умения да въртят къщата и да отглеждат деца. Мъжете работеха и тяхната заплата стигаше да се издържа едно семейство. Накрая остана последната възможност да стана учителка по музика и да преподавам уроци по пиано. Препоръчаха ме като интелигентна госпожица за учителка по пиано на едно богато семейство на дъщерите им. Но откъде научиха, как научиха, кой им каза, не можах да разбера, но след два урока те ме извикаха най-официално и ме попитаха вярно ли е това, което се говори, че аз съм дъновистка. Казах им, че съм последователка на това Учение. Те станаха, отвориха ми вратата и ме изгониха най-демостративно, без да ми платят за уроците, които бях преподавала. Вървя навън и си мисля „Досега ме гонеха от дома родителите ми, ето дойде време да ме гонят и отвън. Значи освен вътрешния фронт се отвори и онзи външният, другият фронт срещу мене".
към текста >>

Отивам при Учителя и му се оплаквам: „Отказаха ми уроците по пиано".
Казах им, че съм последователка на това Учение. Те станаха, отвориха ми вратата и ме изгониха най-демостративно, без да ми платят за уроците, които бях преподавала. Вървя навън и си мисля „Досега ме гонеха от дома родителите ми, ето дойде време да ме гонят и отвън. Значи освен вътрешния фронт се отвори и онзи външният, другият фронт срещу мене". Но бях непоколебима в Учителя и във вярата в Бога. Отивам при Учителя и му се оплаквам: „Отказаха ми уроците по пиано". А аз чаках да взема пари от тези уроци, за да си върна заемите, защото всички на Изгрева по тези години бяхме тантел-марка, едвам свързвахме двата края. Учителят ме изгледа, после погледна някъде високо над мен и строго каза: „И ний ще се откажем от тях". Минаха години, много години и след това дойде 9-ти септември 1944 година и с тази дата дойде новата комунистическа власт и като една от първите й стъпки бе да отнеме богатствата от богатите и национализира всички банки и цялото й богатство. Следващата мярка бе да им се отнемат големите къщи, многото апартаменти, а много богаташи бяха изгонени от София и мнозина бяха интернирани. Веднъж аз излизам и слизам в града и случайно минавам покрай същата богата къща, откъдето бяха ме изгонили.
към текста >>

75. 21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ

Аз бях на беседата, бях седнала на пианото и отново свирех песните на Учителя и съпровождах песните на приятелите.
Разказах му всичко къде съм била през тези месеци, осъзнах грешката си пред него и го помолих да ме приеме отново пред Школата. Учителят се съгласи, беше усмихнат и радостен. Аз си отидох у дома. Хубавите правилни отношения между мен и Учителя бяха възстановени. На другия ден имаше беседа. Аз бях на беседата, бях седнала на пианото и отново свирех песните на Учителя и съпровождах песните на приятелите. Когато започна да говори Учителя каза следното: „Днес една душа се върна при Бога". Той спря за миг, отправи погледа си към мене, за да ми припомни, че това се отнася за мене. И така разбрах, че всеки, които имаше отношение към Учителя това отношение беше отношение към Бога. Това по-късно го проверих чрез живота си. А цялата беседа бе и се движеше около тази тема за човешката душа, която се е отдалечила, която се отклонила и която трябва да намери връзката си с Бога.
към текста >>

76. 51. ВИДИМАТА И НЕВИДИМАТА ШКОЛА

В салона отначало имаше пиано, а впоследствие се закупи и орган и обикновено аз заставах на пианото или на органа и свирех.
51. ВИДИМАТА И НЕВИДИМАТА ШКОЛА Сутрин в салона на Изгрева всички трябваше да бъдат 20 минути преди определеният час - 5 часа сутринта. Преди да дойде Учителят обикновено се пееха братски песни и песни на Учителя. В салона отначало имаше пиано, а впоследствие се закупи и орган и обикновено аз заставах на пианото или на органа и свирех. Понякога ме съпровождаше на цигулка някой от братята като Симеон Симеонов или Галилей Величков. Разпяването и пеенето на тези песни имаше за цел да тонират учениците, да влязат в едно друго поле, това на песните, а знайно беше, че това е окултна музика, която за пръв път Учителят бе свалил на земята. Тук на Изгрева бе първият опит. Нееднократно Учителят бе споменал, че тази окултна музика за пръв път се заражда тук и че в Европа изобщо не я познават. Постепенно песните дойдоха чрез Младежкият и Общият окултен клас.
към текста >>

Аз стоях по-напред понеже свирех на пиано но в тази атмосфера и аура в салона гласът на Учителят по незнаен начин и по не знам какви си закони на звука се пренасяше еднакво и до последни?
Учителят не зачете нито неговият план, нито своят ред и порядък, който беше години наред въвел в Школата. Това беше урок за останалите. Не може да се изнасилва Духа, а трябва свобода и чистота в салона, за да се изяви. От толкова години, както помня винаги имаше едно разнообразие и никога нещата не се повтаряха. В салона бяха наредили столове и всеки се насочваше да седне по-напред, за да слуша по-добре. Аз стоях по-напред понеже свирех на пиано но в тази атмосфера и аура в салона гласът на Учителят по незнаен начин и по не знам какви си закони на звука се пренасяше еднакво и до последни? стол и ъгъл на салона. По-възрастните приятели вече си бяха приобщили привилегията да имат постоянни места и ние не смеехме да седнем на техните столове, защото получавахме остри забележки, стигаше се до скандал, а с това нахълтваше дисхармония в салона и Учителя като идваше виждахме строгото му лице и тогава употребявахме доста усилия чрез песни и молитви да възстановим хармонията в салона. Иначе нямаше да има беседа Чувствувахме се всички виновни и затова ние, по-младите оставяхме тези места да стоят празни, дори когато някой от възрастните приятели и да не присъствуваха в салона. Някои си бяха донесли специални столове с облегалки от вкъщи. А да знаете как ни се искаше на нас, младите да изхвърлим и да махнем всички привилегии на възрастните приятели за техните заслуги и за не знам какви си още неща.
към текста >>

Преди да влезна в салона и когато сядах на пианото и преди да протегна ръце към клавишите усещах, че целият въздух над нас затреперва и въздухът около мен е жив и има живот в него.
А за пазач бе определен Иван Антонов. Той не пускаше никой и беше безпощаден към закъснелите и никой не смееше нито да дращи по вратата, нито да почуква леко, защото по никакъв начин той не пускаше закъснелите. След беседата ние пеехте песни, после излизахме от салона и се събирахме около Учителя и го запитвахме за някои неща, за да разясни някоя неразбрана мисъл от беседите. Сега като препрочитам някои беседи ми става смешно, че ние сме били толкова наивни и възторжени тогава, като сме смятали тогава, че всичко можем да разберем, а в беседите на Учителя всичко беше забулено и Учителят беше поставил завеса за обикновеното човешко съзнание и при всичкото старание трудно бе на човек да отвори вътрешната завеса на своето съзнание, за да може Словото на Учителя да влезне в него и да направи неръкотворен дом. Обикновено обстановката при всяка беседа бе особена. Преди да влезна в салона и когато сядах на пианото и преди да протегна ръце към клавишите усещах, че целият въздух над нас затреперва и въздухът около мен е жив и има живот в него. Тогава си казвах, че това е от аурата на Учителя, защото всички бяхме в едно особено състояние. Веднъж запитах Учителя, а той каза: „Тук бяха дошли много души от безкрая на Вселената и не мислете, че сте само вие тук. Салонът е пълен с невидими слушатели, дошли от безкрая на Вселената, а вие сте застанали на тези столове и за тях представлявате като каменни статуи. Те са живите слушатели и това повдигнато състояние на душите си вие дължите на тяхното присъствие. Това е Невидимата Школа, която присъства тук в този салон и това са възвишени същества, представители на още по-възвишени светове, където окултните ученици в тази невидима школа са души и където Божественият Дух ги огрява и те разцъфтяват като лотос.
към текста >>

77. 54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ

Тук имах пиано, работех с музиката на Учителя, занимавах се с домакинство, проучвах беседите му.
Наредиха се благоп-сиятни условия и ние закупихме една малка къщичка на пет километра от Изгрева на пътя на Симеоновското шосе. Това бе една малка гиздава къщичка с бунар, с голяма градина и дървета към 1500 кв. м, Тук се родих за втори път, бях по-настрана от Изгрева и от неговия шум. Аз по това време минавах през една фаза на развитие с много противоречия с братя и сестри от Изгрева и бях станала много чувствителна и това ми действаше много пагубно върху здравето ми, А пък моята барака, къщичка на Изгрева я оставихме, че като прихождаме за беседи там да отсядам за почивка или пък да приемаме гости. В този малък дом аз се чувствах като домакиня, като стопанка на дома си. Тук имах пиано, работех с музиката на Учителя, занимавах се с домакинство, проучвах беседите му. По едно време Учителят започна да ни идва на гости в този малък дом. Това учуди всички. Не само учуди, но ги изказа от равновесие, защото много хора на Изгрева ни упрекваха в това, че сме напуснали Изгрева, че сме се отдалечили и сме избягали от Учителя. А това беше и метод на Учителя, когато започваха да упрекват в нещо и когато всички се нахвърлят върху някого и онзи човечец остане беззащитен, тогава Учителят се приближаваше към това същество, протягаше му ръка и го изваждаше от това му състояние - вътрешно, а пък и външните му условия се подобряваха. Може би Учителят приложи и този негов метод към нас и затова дойде на гости при нас.
към текста >>

78. 57. ПРИ НОЗЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ

А че се занимавах с музика, свирех на пиано и учех в университета това бяха моите задължения и които ми поглъщаха часовете през деня.
В онзи период аз знаех само себе си, какво правя, къде ходя и най-важните за мен неща се свеждаха единствено да си подготвя урока и да отида при Учителя. Всички останали неща за мен бяха странични и незначителни. Е, аз имах и свой бит, аз бях девойка, бях хубавичка и трябваше да се обличам така както отговаря на общественото положение на родителите ми. А майка ми беше светска дама от обществото и много държеше единствената им дъщеря да бъде в тон с модата. И ходех прилично облечена така както всички млади момичета бяха облечени от същото общество. А че се занимавах с музика, свирех на пиано и учех в университета това бяха моите задължения и които ми поглъщаха часовете през деня. Изобщо ежедневието ми бе запълнено с неща и събития, следващи едно след друго. Животът около мен и в мен бе невероятно интензивен и се движеше с голяма скорост. Ако се спреше някъде по някакъв начин този интензивен поток вътре или вън от мене то се развихряше буря както около мен, а в мен всичко се заприщва-ше като в бент и имах усещането, че ще се пръсна и ще разруша не само себе си, но и останалите около мен. Този вътрешен бент бе толкова голям, че едвам издържах и се чудех как не се отприщи тогава. Ако се беше отприщил нямаше да мога да издържа и щеше да ме разруши вътрешно и външно .
към текста >>

79. 60. УЧЕНИК НА ХРИСТА

Аз израснах в такава среда Майка ми се стараеше да имам образование, възпитание, да завърша гимназия, да зная да свиря на пиано и още някои други неща, които бяха необходими, за да може една млада девойка да представлява изгодна партия за брак.
се събираха приятелки при майка ми на чай. След обед отиваха на друго място, където да се съберат. Събираха се . вечерно време на литературни четения или концерти. Ходеше се и на балове които обикновено бяха в офицерския дом. Аз израснах в такава среда Майка ми се стараеше да имам образование, възпитание, да завърша гимназия, да зная да свиря на пиано и още някои други неща, които бяха необходими, за да може една млада девойка да представлява изгодна партия за брак. Случи се така, че аз имах талант за музика, който се разработи много и се стигна дотам да давам самостоятелни концерти в офицерския клуб и то в неделя сутрин. Пред мен се очертаваха светли хоризонти или на гастролираща артистка, или на образована жена, или на светска дама. Записах да следвам висше образование, а майка ми нямаше нищо против, беше доволна, че се развивам всестранно. Бях преминала като девойка всички момински копнежи и вече бях студентка. Един ден си спомням бях в размисъл по някакво дълбоко размишление което идваше от много далече и отиваше много нависоко, като че ли издърп вах някакво въже, което беше закачено и завързано отпреди две хиляди години, минаваше през мене и отиваше нататък надалеч от мен към бъдещето.
към текста >>

80. 61. ИЗПРАЩАМ ТЕ В СВЕТА

Аз свирех на пиано и музиката слизаше от небето и влизаше в мен и чрез пръстите ми по клавишите на пианото се източваше музика, която радваше другите.
" Аз му обясних. По-късно брат Епитропов сподели с мене, че Учителят му направил забележка, понеже той ме е спрял да отида на събора, казал му: „Ако един подтик у човека е Божествен той не се спира, а му се дава направление". По време на тази подготовка като частна ученичка бях в състояние на външно и вътрешно блаженство. Всичко около мен се движеше като на киноекран в светли краски. Живота в мен се отразяваше в една чудесна хармония от звуци и цветове. Аз свирех на пиано и музиката слизаше от небето и влизаше в мен и чрез пръстите ми по клавишите на пианото се източваше музика, която радваше другите. Такова състояние, което изпитваше душата ми ама никога, никога не се повтори. Във връзка с това мое изживяване той каза: „Аз на всички ще покажа какво нещо е Божията любов". Измина този период на блаженство и Учителят ме извиква и ми казва: „Беше време, когато дяволът искаше да ти вземе глава, а сега дяволът нищо не може да ти направи". Аз изтръпнах, защото смятах, че Школата това е рай и блаженство за човешката душа. Но дойде и онзи момент, когато на всеки ученик след като му мине време на Учението и след като се изпита му се дава свидетелство за завършване и се праща да върви по своя път в живота.
към текста >>

81. 63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ

Намери ми учител по пиано и аз започнах да се занимавам с музика.
63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ След завършване на гимназия в София постъпих в университета да следвам педагогика и философия, която не завърших окончателно по ред причини и защото се прехвърлих в Музикалната академия. Майка ми искаше да даде подходящо възпитание на единствената си дъщеря, отговарящо на общественото положение на семейството и затова бе много амбициозна към мен. Намери ми учител по пиано и аз започнах да се занимавам с музика. За учудване на всички оказа се, че аз имам талант и съм родена музикантка и всичко тръгна така лесно за мен и за радост на майка ми, че аз жънех успехи след успехи в сравнение с моите връстници. Майка ми ме подготвяше за светска дама, включително и за концертираща пианистка, но след срещата си с Учителя нещата у мен се обърнаха и на първо място застана Учението на Учителя. Слушайки, учейки като частна ученичка на Учителя разбирах, че е необходима голяма подготовка и е необходимо висше светско образование. Но след като Учителят застъпи в Школата особено музиката разбрах, че моята подготовка не бе достатъчна и се прехвърлих недовърши-ла единия факултет в Музикалната консерватория в отдел по пиано. Впоследствие разбрах, че съм допуснала грешка и че е трябвало да завърша висшето си образование.
към текста >>

Но след като Учителят застъпи в Школата особено музиката разбрах, че моята подготовка не бе достатъчна и се прехвърлих недовърши-ла единия факултет в Музикалната консерватория в отдел по пиано.
Майка ми искаше да даде подходящо възпитание на единствената си дъщеря, отговарящо на общественото положение на семейството и затова бе много амбициозна към мен. Намери ми учител по пиано и аз започнах да се занимавам с музика. За учудване на всички оказа се, че аз имам талант и съм родена музикантка и всичко тръгна така лесно за мен и за радост на майка ми, че аз жънех успехи след успехи в сравнение с моите връстници. Майка ми ме подготвяше за светска дама, включително и за концертираща пианистка, но след срещата си с Учителя нещата у мен се обърнаха и на първо място застана Учението на Учителя. Слушайки, учейки като частна ученичка на Учителя разбирах, че е необходима голяма подготовка и е необходимо висше светско образование. Но след като Учителят застъпи в Школата особено музиката разбрах, че моята подготовка не бе достатъчна и се прехвърлих недовърши-ла единия факултет в Музикалната консерватория в отдел по пиано. Впоследствие разбрах, че съм допуснала грешка и че е трябвало да завърша висшето си образование. През тези години бях в едно възвишено блаженство и повдигнато състояние на духа и често изпадах след това в низходящи течения и подтиснати състояния. Една от причините бе голямата съпротива на родителите ми срещу учението на Учителя, особено майка ми беше непримирима. Отначало тя смяташе, че съм се заплеснала по някой мъж, който посещава също беседите на Учителя и смяташе, че това увлечение може да доведе до брак, след което сама ще си налегна на парцалите и ще мирясам. По този начин майка ми градеше въздушни кули, които се сгромолясаха, след като разбра, че нямам никакво увлечение с някакъв мъж, тогава прие че съм се заблудила окончателно и поведе война с всички възможни средства срещу мене.
към текста >>

82. 69. ЖЕНА ОТ НАРОДА И ПРИНЦЪТ ОТ ПРИКАЗКИТЕ

Като се връщаше в едно такова състояние аз сядах на пианото и започвах да свиря песните на Учителя, някои от мистичните песни, които Учителят ми бе казал, само че аз нямам право да кажа кои са сега, но под действието на музиката на Учителя и в разстояние на един час свирене, то онези влезнали в него духове и онези чужди влияния от него излизаха и после той придобиваше своят изглед нормален и аз започвах да му отварям очите.
На друг език казано, беше много медиумичен и това качество го правеше уязвим към онези пакостливи духове, които се вкопчваха в него и го обсебваха. Връщаше се Борис у дома, понякога след среща с приятели по братски въпроси, връща се, но само фигурата му бе негова. Гледам го отвътре не е той, носи чужди влияния, говорът му е различен, мисълта му друга, отвътре беше чужд и започваше да ми говори неща, които първо не бяха негови, второ не са верни и трето бяха грешни от начало до край. Тогава аз го посрещах и започвах да му отварям очите. А това ставаше трудно, но после успях да се добера до един метод, който ми бе даден от Учителя. Като се връщаше в едно такова състояние аз сядах на пианото и започвах да свиря песните на Учителя, някои от мистичните песни, които Учителят ми бе казал, само че аз нямам право да кажа кои са сега, но под действието на музиката на Учителя и в разстояние на един час свирене, то онези влезнали в него духове и онези чужди влияния от него излизаха и после той придобиваше своят изглед нормален и аз започвах да му отварям очите. И тогава той взимаше друго решение, точно обратното, което бяха взели там при онези, които се събираха и където бяха решили. Казано иначе понеже той беше в Братския съвет след 1945 година, а по-късно стана и председател на този съвет - след 1953 г., то всяка седмица се събираха там, решаваха и Борис често изпадаше под тяхно влияние и се съгласяваше, но после като идваше у дома, след като аз чувах решенията им, то тогава започвах да му изнасям концерт от песните на Учителя, изгонвах онзи, който беше в него и след това идваше истинският Борис, на когото му отварях очите, той виждаше грешката си и взимаше друго решение, което бе обратно на онова, което бяха взели колективно. Онези там като виждаха, че Борис се измята и че взима друго решение се чудеха и изпадаха в противоречие. На какво ли може да се дължи тази промяна. Не можаха да си обяснят изобщо до края на живота си.
към текста >>

83. 80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ

Преди това пеехме песни, а аз седях на пианото и акомпанирах.
Като видяхме, че го слагат ние изтръпнахме, някои подшушнаха, че Учителят не позволява да се късат цветя, други пък упрекнаха сестрата, че по този начин ще развали хармоничната среда с този букет живи цветя. Всеки в себе си беше се определил за този букет. Едни бяха за, други против. Но накрая всички помислиха, че може би този букет ще накара Учителя да даде своето мнение по-категорично и по-определено пред всички. Учителят влезна, всички станахме. Преди това пеехме песни, а аз седях на пианото и акомпанирах. Учителят дойде до масата и катедрата, седна на стола, погледна цветята и каза сърдито: „Махнете тези цветя. Аз тук смърт не искам". Веднага скочиха някои от близкостоящите, протегнаха ръце, взеха цветята и вазата и бързешком ги изнесоха от салона. Беседата започна без определените в такива случаи преди беседа молитви и песни с Учителя. Ние всички видяхме, че той беше недоволен не само към онзи, който беше откъснал цветята, онзи който бе донесъл вазата, но и към нас, които бяхме допуснали тази ваза да стърчи там и да развали цялата атмосфера.
към текста >>

84. 86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА

Бях много малка, когато ме вдигаха и слагаха на стол пред пианото.
86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА Бях се родила в заможно семейство за тогавашните времена и баща ми беше отначало адвокат, после съдия и накрая завърши като учител по литература. Бях единствено момиче на майка си и за нея аз бях единствената утеха и надежда, че може да прояви чрез мен онези амбиции, които тя не е могла да реализира. Обикновено всяка майка разглежда себе си по такъв начин спрямо дъщеря си. Бях много малка, когато ме вдигаха и слагаха на стол пред пианото. Свирех само шест месеца на пиано и вече идваха да ме слушат. Аз станах главното чудо на майка ми и семейството ни и заради мен изведнъж се увеличи потока на гостите у нас. По онова време да ти идват гости от висшето общество бе за домашните ми голямо събитие и това означаваше, че са признати в обществото като равни. По същото време ставаха различни събирания по домовете от същата среда и обикновено във всяка къща имаше пиано и разбира се грамофон с фуния. Тогава грамофона бе единственото техническо съоръжение, което можеше да излъчи някаква музика.
към текста >>

Свирех само шест месеца на пиано и вече идваха да ме слушат.
86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА Бях се родила в заможно семейство за тогавашните времена и баща ми беше отначало адвокат, после съдия и накрая завърши като учител по литература. Бях единствено момиче на майка си и за нея аз бях единствената утеха и надежда, че може да прояви чрез мен онези амбиции, които тя не е могла да реализира. Обикновено всяка майка разглежда себе си по такъв начин спрямо дъщеря си. Бях много малка, когато ме вдигаха и слагаха на стол пред пианото. Свирех само шест месеца на пиано и вече идваха да ме слушат. Аз станах главното чудо на майка ми и семейството ни и заради мен изведнъж се увеличи потока на гостите у нас. По онова време да ти идват гости от висшето общество бе за домашните ми голямо събитие и това означаваше, че са признати в обществото като равни. По същото време ставаха различни събирания по домовете от същата среда и обикновено във всяка къща имаше пиано и разбира се грамофон с фуния. Тогава грамофона бе единственото техническо съоръжение, което можеше да излъчи някаква музика. А за пианото бе необходима подготовка и дарование.
към текста >>

По същото време ставаха различни събирания по домовете от същата среда и обикновено във всяка къща имаше пиано и разбира се грамофон с фуния.
Обикновено всяка майка разглежда себе си по такъв начин спрямо дъщеря си. Бях много малка, когато ме вдигаха и слагаха на стол пред пианото. Свирех само шест месеца на пиано и вече идваха да ме слушат. Аз станах главното чудо на майка ми и семейството ни и заради мен изведнъж се увеличи потока на гостите у нас. По онова време да ти идват гости от висшето общество бе за домашните ми голямо събитие и това означаваше, че са признати в обществото като равни. По същото време ставаха различни събирания по домовете от същата среда и обикновено във всяка къща имаше пиано и разбира се грамофон с фуния. Тогава грамофона бе единственото техническо съоръжение, което можеше да излъчи някаква музика. А за пианото бе необходима подготовка и дарование. Освен това не бяха кой знае колко много изпълнителите тогава. Та майка ми ме разнасяше от познати на познати, за да свиря на техните събирания. А когато идваха у дома, казваха ми: „За вас сме дошли".
към текста >>

А за пианото бе необходима подготовка и дарование.
Свирех само шест месеца на пиано и вече идваха да ме слушат. Аз станах главното чудо на майка ми и семейството ни и заради мен изведнъж се увеличи потока на гостите у нас. По онова време да ти идват гости от висшето общество бе за домашните ми голямо събитие и това означаваше, че са признати в обществото като равни. По същото време ставаха различни събирания по домовете от същата среда и обикновено във всяка къща имаше пиано и разбира се грамофон с фуния. Тогава грамофона бе единственото техническо съоръжение, което можеше да излъчи някаква музика. А за пианото бе необходима подготовка и дарование. Освен това не бяха кой знае колко много изпълнителите тогава. Та майка ми ме разнасяше от познати на познати, за да свиря на техните събирания. А когато идваха у дома, казваха ми: „За вас сме дошли". Но тогава имах голямо вдъхновение като малка, а също и като ученичка и този изблик на музикална енергия по-късно изведнъж ми се отне, когато станах девойка. Направо се отсече от вътре.
към текста >>

Беше за мен невероятно усещане как така аз обикновено малко момиче, а после ученичка можех да прикова с изпълнението на пианото си толкова много хора, замрели и ме слушат съсредоточено.
" „След време. По-късно ще ти се открият по-големи дълбочини в музиката." Като влезнах в Школата на Учителя, влезнах в друго русло. Иначе щях да отида в света и затова невидимия свят ме спря отвътре, спря, завъртя крана на онази музикална вълна, която течеше у мен и всичко спря. Така бях спряна отвътре, за да не се отклоня по други пътища. В този период на моето музикално извисяване наблюдавах как всички замираха и ме слушаха. Беше за мен невероятно усещане как така аз обикновено малко момиче, а после ученичка можех да прикова с изпълнението на пианото си толкова много хора, замрели и ме слушат съсредоточено. Беше фантастично, но чувствувах, че у мен беше слезнала от горе от висините някаква музикална река, която течеше през мен и се разливаше над останалите. Всички замираха да ме слушат, но след като беше спрян и завъртян този кран над мен музикалното вдъхновение пресекна и аз изгубих дарбата си да изпълнявам с вдъхновение. По-рано музикалният текст го четях направо, нотите преминаваха през мен и пръстите ми без да мисля и моментално влизах в мелодията на песента, а тя се вливаше отгоре върху мен и аз не правех разлика между мен, между автора на музикалната пиеса, между изпълнението и между слушателите. За мен всичко бе едно. Ето това е състоянието на музикалното дарование и на родения талант, както и на изпълнителя.
към текста >>

А наистина таланта ми се загуби и аз станах една обикновена девойка със средно добро изпълнение на пианото от музикалната класика.
Затова отидох и му разказах всичко от игла до конец за моите музикални състояния. Каза ми: „Не ти трябва чужбина, едно ще получиш, а десет ще изгубиш". „Ами таланта ми? " „Рекох, в бъдеще ще ти се открият по-големи дълбочини в музиката." Така отказах да ходя в Австрия, а това беше удар върху майка ми и тя никога не ми прости. Затова тя се ожесточи срещу мен, че съм станала дъновистка, защото усети от къде дойде съвета да не ходя в чужбина. А наистина таланта ми се загуби и аз станах една обикновена девойка със средно добро изпълнение на пианото от музикалната класика. Вече не бях виртуоз, не бях талант, а обикновена музикантка. Когато влезнах в Школата и отначало през 1916 г. се пееха само братски песни, но когато Школата се откри, то Учителят започна да дава песните на Школата и тогава разбрах защо не е било необходимо да отивам в Австрия. Бях завършила трета година семестриално във факултета по философия и се прехвърлих и завърших Консерваторията, за да бъда по-подготве-на за музиката на Учителя. Благодаря на Бога, че ме върнаха от онзи път на концентрираща пианистка и влезнах в Школата на Учителя.
към текста >>

85. 92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА

Обикновено жените не се занимаваха с домакинство, защото затова имаха прислужници, а се занимаваха с филантропски идеи за благотворителност и други начинания, а дъщерите им непременно трябваше да свирят на пиано, да бродират, да знаят френски език.
Тогава студентите бяха малко, брояхме се на пръсти и се познавахме. Аз вложих доста усилия и старание при разработката на темите. Преди това имах опит с Учителя когато той ми задаваше теми от Библията и ме караше да търся причините и следствията, законите на всяко едно явление описано там. Та по същия начин постъпвах и при рефератите, за което професорите бяха доволни от мен и ме смятаха една от редките интелигентни госпожици. А баща ми по онова време беше учител по литература в гимназията, а майка ми беше светска жена, образована и се движеше в подходящо общество. Обикновено жените не се занимаваха с домакинство, защото затова имаха прислужници, а се занимаваха с филантропски идеи за благотворителност и други начинания, а дъщерите им непременно трябваше да свирят на пиано, да бродират, да знаят френски език. Това беше етикета на обществото, на едно буржоазно общество. Това общество не беше представител на народните изедници и кръвопийци както сега се пише и говори, а тези кръвопийци идваха от други среди и те нямаха нищо общо с онова буржоазно съсловие и интелигентни среди тогава в София. Така веднъж чух лично от устата на професор Михалчев да се възхищава от моята интелигентност. Аз бях скрита по форма и по дух, но след като дойдох на Изгрева в тази груба среда около мен тя ми повлия много лошо и едвам се справях с нейните груби влияния върху мен Това бяха влияния от жителите на Изгрева дошли от цялата страна при Учителя, а това беше разнороден състав, селяни, селянки, необразовани, неуки, но устати и всезнаещи по всички въпроси. А това е най-важното, което може да опропасти всяко едно общество.
към текста >>

86. 104. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ И ВЕЛИКИЯТ СТРАДАЛЕЦ

Ти свириш ли на пиано?
Аз виждам в човека туй, което той иска да го видя, а това, което той иска да си го запази аз не го виждам. Щом той не иска да го видя, аз няма да го видя." „Учителю, аз в това вярвам." „Гладът, той е животинско състояние у човека и двама души гладът може да ги накара да се нападнат и убият. Човек от глад може да направи всичко, но като се наяде той се успокоява. Човек изпитва и духовен глад, когато е гладен той търси духовна храна, но тя трудно се намира. Тя се намира в беседите ми. Ти свириш ли на пиано? " „Свиря чат-пат понякога." „Освен беседите четеш ли някои други книги? Имаш ли и някои други книги? А учиш ли за изпита? " „Учителю, в последно време не уча за изпит, нали не съм виновна? " „Не си виновна, но ти можеш и като не си виновна пак да учиш.
към текста >>

87. 149. КРЪСТОНОСНИ ПОХОДИ

Тогава аз сядам пред пианото и започвам да свиря песните на Учителя и след 20-30 минути успявам чрез песните на Учителя да изгоня всички онези същества и състояния, които са били у него.
А ти не виждаш ли, че ти не си Борис, а си друг, чужд, ти си онзи, който проваля всичко. Не виждаш ли, че в теб е влезнал друг, че това е друго състояние, отивай, влизай в стаята и се преобличай". Борис се смути изведнъж. После сяда на стола и не може да излезе от това състояние дълго време. Тогава аз започвам да използвам един метод даден от Учителя, за да се справям с тези негови състояния. Тогава аз сядам пред пианото и започвам да свиря песните на Учителя и след 20-30 минути успявам чрез песните на Учителя да изгоня всички онези същества и състояния, които са били у него. После идва истинският Борис у него, той навежда глава засрамено и ляга да си почива на кревата. Като стане от кревата и се събуди все едно, че нищо не е било. Да, ама това да не мислите, че е било само един път. Тези борби с рода се повтаряха почти всеки месец поне един-два пъти. И ако сме се скарвали по между си то е именно при тези положения.
към текста >>

Първо започваше голяма караница и след скарването ако той не се оправяше или ако аз не успявах да ги изгоня онези, които бяха влезнали в него и да го отърва от тях, то тогава аз сядах на пианото и чрез моите десет пръста и чрез изсвирените песни успявах да изгоня от него всички духове.
Онези, които бяха влезнали в него, онези същества и състояния бяха го завладели, те не отстъпваха, искаха чрез него и чрез Борис да управляват Братството. Ето тук бе моята най-важна и най-голяма задача. Да не позволявам чужди хора, чужди повеи, чужди сили, чужди амбиции да влизат в Борис и той да бъде използван за чужди интереси. И аз успявах. Имах си методи, за да се справя с тези негови състояния. Първо започваше голяма караница и след скарването ако той не се оправяше или ако аз не успявах да ги изгоня онези, които бяха влезнали в него и да го отърва от тях, то тогава аз сядах на пианото и чрез моите десет пръста и чрез изсвирените песни успявах да изгоня от него всички духове. Това беше една голяма моя работа, която аз вършех цели 50 години, но я разказвам само на теб, на теб, който пишеш това, защото ти беше свидетел тук през последните десет години на много борби, които аз водих и които ти видя. Ти беше изпратен да присъствуваш тук на финала, тук в този дом. Когато отивах при Учителя да се оплаквам, той ми казваше: „Е, вие сега с Борис всеки месец ще се поскарвате по един-два пъти, но ако беше Цанка на твоето място всеки ден щяха да се бият". Това беше мнението на Учителя за този родова развръзка. И затова Учителят не позволи Цанка да бъде десницата на Борис.
към текста >>

88. 150. ЧИСТОТА ОТВЪН И ЧИСТОТА ОТВЪТРЕ

Аз сутрин свиря на пианото в клас, а Учителят е на 3-4 метра от мен, но изобщо не ме поглежда нито преди започване на беседа, нито след това.
А той от строг по-строг. Излизам навън и се чудя каква ли грешка съм направила и защо той не ме иска и не ми дава десницата си да я целуна. Тука има нещо. Минаха десет дни, аз ходя на клас, но Учителя изобщо не ме поглежда. А се намирам само на няколко метра от него. Аз сутрин свиря на пианото в клас, а Учителят е на 3-4 метра от мен, но изобщо не ме поглежда нито преди започване на беседа, нито след това. Изобщо аз бях тогава неодушевен предмет за него през тези дни. Чудя се, умувам къде ли ми е грешката. По едно време мяркам Цанка, която профуча покрай мене като ураган и така ме изгледа ожесточено, че аз веднага се сещам, че само тя е причината та Учителят да не ме поглежда. Колкото повече вървя към вкъщи, толкова се уверявам в себе си, че само тя е причината. Затова на следващия ден отивам при Учителя и чакам да ме приеме.
към текста >>

89. 174. ДА ЗАЩИТИШ ПРАВАТА СИ НА УЧЕНИК

Аз нищо не казах, седнах на пианото и започнах да свиря.
Като дойдоха на Изгрева Савка ги развеждаше и им показа целия Изгрев както и салона, в което нямаше нищо лошо. Но Савка по свое усмотрение, без да пита Учителя, за да покаже своят благосклонност към латвийците, поканва ги официално в салона и ги разпределя на първите редове пред катедрата на Учителя и то в Младежкия окултен клас. Дойдохме ние както си идваме по обикновеному 30 минути преди определения час и гледаме цялата латвийска група насядала в салона, наредена като войници един до друг и един след друг. Чакат с нетърпение да дойде Учителят и да започне беседа. На мен ми стана много неприятно от цялата тази работа, разбрах веднага, че това само Савка може да го направи по известни нейни съображения. Аз нищо не казах, седнах на пианото и започнах да свиря. Свиря аз, но нищо не се получава. Защо ли? Приятелите са седнали много назад, не се получава контакт с тях и освен това те като гледат гърбовете на латвийките, почват да ги оглеждат отзад, ту отляво, ту от дясно. А те седят като истукани, не смеят да мръднат, нали са дошли за първи път? Седят те горките опънати като струни, гледам ги как се измъчват от предстоящата първа среща с Учителя на беседа.
към текста >>

Отпред аз седя на пианото и свиря, но виждам, че моите тонове от песента изобщо не се поемат от салона както друг път и че аз свиря на съвсем друга аудитория.
Защо ли? Приятелите са седнали много назад, не се получава контакт с тях и освен това те като гледат гърбовете на латвийките, почват да ги оглеждат отзад, ту отляво, ту от дясно. А те седят като истукани, не смеят да мръднат, нали са дошли за първи път? Седят те горките опънати като струни, гледам ги как се измъчват от предстоящата първа среща с Учителя на беседа. Казвам, измъчват се, защото те попаднаха в един вакуум. Отпред аз седя на пианото и свиря, но виждам, че моите тонове от песента изобщо не се поемат от салона както друг път и че аз свиря на съвсем друга аудитория. Звуците от пианото отиват нагоре и се губят. Оглеждам се лекичко, а приятелите идват един след друг, сядат в някаква нова непривична обстановка за тях. Започват да пеят, но между тях и мен има вече съвсем друга среда и не се получава никаква песен, а едно механично изпяване. Други пък да се покажат пред латвийките, започнаха да си пущат гласовете така, та да накарат някоя от латвийките да се обърне, та да видят кой е този глас, кой ли е този жребец дето се е разиграл и дето му се вдига гривата, че дори и опашката. Аз съм на пианото, свиря и започвам да се пържа на този огън ту отпред, ту отзад.
към текста >>

Звуците от пианото отиват нагоре и се губят.
Приятелите са седнали много назад, не се получава контакт с тях и освен това те като гледат гърбовете на латвийките, почват да ги оглеждат отзад, ту отляво, ту от дясно. А те седят като истукани, не смеят да мръднат, нали са дошли за първи път? Седят те горките опънати като струни, гледам ги как се измъчват от предстоящата първа среща с Учителя на беседа. Казвам, измъчват се, защото те попаднаха в един вакуум. Отпред аз седя на пианото и свиря, но виждам, че моите тонове от песента изобщо не се поемат от салона както друг път и че аз свиря на съвсем друга аудитория. Звуците от пианото отиват нагоре и се губят. Оглеждам се лекичко, а приятелите идват един след друг, сядат в някаква нова непривична обстановка за тях. Започват да пеят, но между тях и мен има вече съвсем друга среда и не се получава никаква песен, а едно механично изпяване. Други пък да се покажат пред латвийките, започнаха да си пущат гласовете така, та да накарат някоя от латвийките да се обърне, та да видят кой е този глас, кой ли е този жребец дето се е разиграл и дето му се вдига гривата, че дори и опашката. Аз съм на пианото, свиря и започвам да се пържа на този огън ту отпред, ту отзад. Какво ли ще кажат латвийките за нашите песни.
към текста >>

Аз съм на пианото, свиря и започвам да се пържа на този огън ту отпред, ту отзад.
Отпред аз седя на пианото и свиря, но виждам, че моите тонове от песента изобщо не се поемат от салона както друг път и че аз свиря на съвсем друга аудитория. Звуците от пианото отиват нагоре и се губят. Оглеждам се лекичко, а приятелите идват един след друг, сядат в някаква нова непривична обстановка за тях. Започват да пеят, но между тях и мен има вече съвсем друга среда и не се получава никаква песен, а едно механично изпяване. Други пък да се покажат пред латвийките, започнаха да си пущат гласовете така, та да накарат някоя от латвийките да се обърне, та да видят кой е този глас, кой ли е този жребец дето се е разиграл и дето му се вдига гривата, че дори и опашката. Аз съм на пианото, свиря и започвам да се пържа на този огън ту отпред, ту отзад. Какво ли ще кажат латвийките за нашите песни. Така никога не сме пели. А първото впечатление е много важно. Стенографките са седнали на определеното си място, Учителят пристигна. Всички станахме на крака, но за разлика от друг път като огледа салона и разбра цялата обстановка, даде да се прочетат няколко молитви.
към текста >>

Аз слезнах от сцената където беше пианото и седнах зад латвийската група.
Стенографките са седнали на определеното си място, Учителят пристигна. Всички станахме на крака, но за разлика от друг път като огледа салона и разбра цялата обстановка, даде да се прочетат няколко молитви. Не подаде друга песен както обикновено ставаше. Той тихичко ми прошепваше коя песен след коя да свиря. Тогава салонът пееше и така се тонирахме, за да влезем в едно друго поле, та съзнанието да ни се повдигне, за да се получи подходяща обстановка и да може Словото да се излее като извор. Аз слезнах от сцената където беше пианото и седнах зад латвийската група. Бях много недоволна и от себе си, и от цялата тази обстановка. Учителят говореше, но между нас и него имаше някаква стъклена преграда. Виждахме, че това е Учителят, чувах, че ни говореше, но като че ли ни говори през стъклена стена. Всичко звучеше по-глухо, по-иначе и като че ли това не беше говора на Учителя и като че ли ние не бяхме това. Аз наблюдавах и приятелите, те само се озъртаха, оглеждаха се и се разсейваха.
към текста >>

90. 211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА

След като я казахме той подшушна да се изпее една песен и аз, която бях на пианото започнах веднага да я свиря, а приятелите запяха в един глас.
Ето така ние сме се събрали всички в салона на Изгрева, братски празник е, наредени сме всички на столовете, Учителят влиза, застава пред катедрата и да не му се губи времето някой му подава наряда, а Учителят го взима и го слага на катедрата. Предават му наряда на Учителя, за да може до него да се извърши цялата церемония, за да върви всичко по мед и масло и да не се забрави нещо от Учителя. Така салона е запълнен, празник е и Учителят е пред катедрата. Всички бяха застанали прави. Учителят прошепна да се прочете от нас „Добрата молитва" и всички започнаха на глас да я произнасят в салона. След като я казахме той подшушна да се изпее една песен и аз, която бях на пианото започнах веднага да я свиря, а приятелите запяха в един глас. Учителят протегна ръка и с жест ни показа, че трябва да седнем на столовете. Ние седнахме и той веднага почна своята беседа. Всички в салона се ококориха. Учителят не пожела да се подчини на наряда и на онези, които изискваха от него такъв наряд, макар че той бе го диктувал лично, но той бе принуден от Петко, за да му го издиктува. Аз се усмихвах.
към текста >>

91. 215. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДАФИНКА

В деня на заминаването й аз свирих на пиано в Салона и тя дойде при мене като един нежен полъх, носещ флуида, който познавах -нежността и финеса на Дафинка.
След войната 1945 г. измислиха разни лекове и тя намаля, но тя покоси много от младежите. Учителят беше казал, че тя е болест на белия дроб и на чувствата, породена от онези дисхармонични и разрушителни сили, които идват от океана на чувствата и помитат всичко след себе си. А ние бяхме свидетели на разярила се буря пред нашите очи. Така Дафинка си замина от този свят. В деня на заминаването й аз свирих на пиано в Салона и тя дойде при мене като един нежен полъх, носещ флуида, който познавах -нежността и финеса на Дафинка. Споделих тази случка с Учителя, че тя се е излъчила и е дошла да ме поздрави и то точно тогава когато съм свирила песен от Учителя. Учителят ме изслуша и каза: „Тя горя, горя, горя като една свещ и изгоря! " Аз нищо не казах, но това ме разтресе много дълбоко. Много по-късно и Жорж се разболя от същата болест, туберкулозата му разруши белите дробове и той си замина. Учителят беше много строг за отговорността на учениците.
към текста >>

92. 221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

После аз седнах пред тяхното пиано и изсвирих няколко песни от Учителя.
Тя от време навреме помислюва и започва да мисли. Когато мисли за теб ти възприемаш мислите й тогава и ти мислиш за нея. Молитвата е хубаво нещо и това дето сте решили да направите можете да го направите". След това ние отидохме няколко човека у тях. Застанахме пред леглото й и казахме няколко молитви и бяхме непрекъснато в молитвено състояние на духа. После аз седнах пред тяхното пиано и изсвирих няколко песни от Учителя. Тя се леко възстанови и реши да отиде на събора в Търново през 1922 г. Закараха я там, с нея беше брат й Жорж. Постепенно състоянието се възстанови, но понякога духове различни влизаха в нея и правеше пакости на Братството и на Учителя и на връх събора. Тя постепенно бе ту в психически кризи, ту пък следваха светли периоди в нейното съзнание. Когато беше смислена тя бе включена в т.нар.
към текста >>

93. 223. БЕРТОЛИ. НАПАДЕНИЕ ПО ВЪЗДУХ

Така че те познаваха песните на Учителя и бяха направили запис като единия свиреше на цигулка, а другия съпровождаше на пиано.
По онова време се опитваха властите да ни обвинят, че сме чужди шпиони и врагове на правителството. От време на време Бертоли ни идваше на гости и Борис му съдействаше за издаването на неговото малко списание „Житно зърно", на френски, като понякога в него се превеждаха и някои случки с Учителя. Но това беше нещо много мъничко и превода, който се правеше на френски беше доста свободно редактиран от дъщеря му Анина Бертоли, която по това време вече живееше във Франция. Беше 1972 г. Бертоли дойде у дома и обеща да донесе грамофонни плочи със запис на двама музиканти братя Янкови - пианист и цигулар, които навремето излязоха от нашите среди, за които Учителят беше казал, че са дошли на земята с обещание да работят заедно като музиканти. Така че те познаваха песните на Учителя и бяха направили запис като единия свиреше на цигулка, а другия съпровождаше на пиано. Тези плочи се разнасяха насам и натам, но до нас не дойдоха. Ние нямахме тези грамофонни плочи и аз исках да чуя изпълнението на тези двама музиканти как са предали песните на Учителя. Бертоли обеща да ги донесе, но се забави много, много време. Аз чаках плочите, но те не идваха и смятах, че може би Бертоли и този път няма да изпълни обещанието си. А ние от него имахме вече много огорчения.
към текста >>

94. 278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ

Освен това аз свирех на пиано и можех спокойно да им свиря и протестантски песни.
Независимо от германофилската политиката на цар Борис III и правителствата този колеж се разрасна и съществуваше до смяната на стария строй. Учителите бяха довеждани от чужбина, но за някои предмети наемаха и български учители. По онова време навсякъде по българските училища се учеше вероучение, в една скромна форма се изучаваше Библията, то за американския колеж също бе нужен подобен преподавател по начина, по който се преподава в Съединените щати. Предложиха ми и ме препоръчаха познати да стана преподавател в Американския колеж. Като се огледах видях, че по-добре подготвен човек от мен няма, та нали лично Учителят ме е обучавал и колко беседи съм слушала, че не мога ли да бъда един преподавател? Освен това аз свирех на пиано и можех спокойно да им свиря и протестантски песни. Значи аз стопроцентово бях готова за това място. Но понеже за всяко нещо питах Учителя и не можех дори да си помисля, че няма да го питам по този важен въпрос. Отидох и му разказах всичко. След като ме изслуша с внимание, отсече: „Остани си тук. Тук ти е по-добре".
към текста >>

95. 277. АСТРОЛОГИЯ И ХИРОМАНТИЯ

Ти например свириш два часа на пиано и искаш с тях всичко да постигнеш.
Например, ти искаш да учиш и като захванеш искаш из един път много да научиш. Обхване те едно нетърпение и се уплашиш по-късно и се отчаеш накрая. Ти си човек на разнообразието. То е хубаво когато човек е завършил учението си, че тогава сменя едно занимание с друго. Но ти сега учиш и този закон не ти е полезен. Ти например свириш два часа на пиано и искаш с тях всичко да постигнеш. Трябва да постоянствуваш в една работа докато я свършиш. После ти обичаш да отлагаш работата си. Оставиш за утре, пък утре като станеш настроението ти се е променило. Понеже ти действува Луната ти като станеш сутрин погледнеш към нея и я запиташ, тази работа да я свърша ли? Тя ти каже така: „Днеска няма условия за нея" и ти я оставяш.
към текста >>

96. 278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ

Освен това аз свирех на пиано и можех спокойно да им свиря и протестантски песни.
Независимо от германофилската политиката на цар Борис III и правителствата този колеж се разрасна и съществуваше до смяната на стария строй. Учителите бяха довеждани от чужбина, но за някои предмети наемаха и български учители. По онова време навсякъде по българските училища се учеше вероучение, в една скромна форма се изучаваше Библията, то за американския колеж също бе нужен подобен преподавател по начина, по който се преподава в Съединените щати. Предложиха ми и ме препоръчаха познати да стана преподавател в Американския колеж. Като се огледах видях, че по-добре подготвен човек от мен няма, та нали лично Учителят ме е обучавал и колко беседи съм слушала, че не мога ли да бъда един преподавател? Освен това аз свирех на пиано и можех спокойно да им свиря и протестантски песни. Значи аз стопроцентово бях готова за това място. Но понеже за всяко нещо питах Учителя и не можех дори да си помисля, че няма да го питам по този важен въпрос. Отидох и му разказах всичко. След като ме изслуша с внимание, отсече: „Остани си тук. Тук ти е по-добре".
към текста >>

97. 30. НА ПИАНОТО

Наталия Чакова

30. НА ПИАНОТО Връщам се от града изморена, но разбира се, трябва да мина край салона, край стаята на Учителя и тогава ще отида да си почина.
30. НА ПИАНОТО Връщам се от града изморена, но разбира се, трябва да мина край салона, край стаята на Учителя и тогава ще отида да си почина. Надникнах през прозореца в Салона. Учителят е седнал пред пианото. Около Него се е събрала една малка групичка. Изчезна всяка умора. Влязох, приближих и седнах мълчаливо на един стол при другите.
към текста >>

Учителят е седнал пред пианото.
30. НА ПИАНОТО Връщам се от града изморена, но разбира се, трябва да мина край салона, край стаята на Учителя и тогава ще отида да си почина. Надникнах през прозореца в Салона. Учителят е седнал пред пианото. Около Него се е събрала една малка групичка. Изчезна всяка умора. Влязох, приближих и седнах мълчаливо на един стол при другите. Той говори за музиката. Някои пишат.
към текста >>

По едно време Той ни изгледа всички доволно и радостно, и каза: „Я да видим какво ще ви се даде." И чукна по пианото.
Влязох, приближих и седнах мълчаливо на един стол при другите. Той говори за музиката. Някои пишат. Пристигат все повече и повече братя и сестри и мълчаливо сядат като мене. Сцената се изпълни. По едно време Той ни изгледа всички доволно и радостно, и каза: „Я да видим какво ще ви се даде." И чукна по пианото. Тон, два, три... Братята музиканти бързат да записват. Ние слушаме. Мелодия! Каква прекрасна мелодия! Игрива, жива и лека, лека за заучаване. Той свири и повтаря, ние след Него тананикаме.
към текста >>

98. 37. КАК БЕШЕ ДАДЕНО ПАНЕВРИТМИЧНОТО УПРАЖНЕНИЕ „ЛЪЧИТЕ

Гледаме Го по едно време иде и носи една голяма чиния пълна с едри, зрели кайсии, подава ни я да се почерпим и отива на пианото.
Почистват се и частните къщи, които ще бъдат препълнени с гости. Всичко е заето .всичко бърза, работи и пее от радост. Ние - няколко учителки от провинцията дошли за лятната ваканция на Изгрева решихме да измием и подредим салона за празника. Обличаме работни престилки, грабваме кофи с вода, метли, четки за дъски и се залавяме за работа. Такъв доброволен и любовен жест трогваше дълбоко Учителя и Той отговаряше с още по-трогателен жест. Гледаме Го по едно време иде и носи една голяма чиния пълна с едри, зрели кайсии, подава ни я да се почерпим и отива на пианото. Свири някаква мелодия. Ние оставяме работата и Го заобикаляме. Почнахме да тананикаме мелодията, която ни беше малко позната - част от „Идилията". Скоро я запяхме по-смело и по-високо. „Рекох, може да се даде упражнение по тази мелодия." Стана, нареди ни две по две и започна да дава упражнението.
към текста >>

99. 44. ДА БИХ ТЕ СЛУШАЛ

Учителят седи до пианото и свири.
Мръкна се. Домашните ми се прибраха, вечеряхме и по-късно заспаха. Аз съм будна и не мога да се успокоя. Най-после към 10 часа, рекох, чакай да изляза, да се поразходя из поляната. Гледам салонът свети и се чува една бурна музика. Приближих. Учителят седи до пианото и свири. Край Него няма никой. Музиката и Учителят ме привлякоха. Влязох. Учителят свири, без да обръща внимание, че някой влезе в салона. Бурната музика отговаряше на бурята в душата ми. Тя се носеше на вълни край мене.
към текста >>

100. 2. СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА