НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
18
резултата в
12
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
59) Обяснителни бележки
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Житейската му съдба е белязана с много трудности и противоречия: болен е от епилепсия, преминава през затвора и каторгата, докато накрая получава признание и е избран за член на
Петербургската
академия на науките.
70. Густав Пагенщехер (1855–1942) – немски лекар, практикувал в Мексико, един от пионерите на предметната асоциация; работи само с г-жа Мария Циролд, чиито психични способности са се появили по време на хипнотична терапия за безсъние. 71. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1928 г., кн. 2, стр. 46. 72. Фьодор Достоевски (1821–1881) – велик руски писател с демократични възгледи.
Житейската му съдба е белязана с много трудности и противоречия: болен е от епилепсия, преминава през затвора и каторгата, докато накрая получава признание и е избран за член на
Петербургската
академия на науките.
Пресътворява търсенията на руската душа в знаменитите си романи „Унижените и оскърбените”, „Престъпление и наказание”, „Идиот”, „Братя Карамазови” и др. 73. Статията е публикувана в сп „Житно зърно“, 1941 г., кн. 3, стр. 88. 74. Статията е публикувана в брошура, издадена през 1938 г. 75. Франц Месмер (1734–1815) – немски лекар, открил и практически използвал човешките флуиди, които той нарича животински магнетизъм.
към текста >>
2.
СИЛА НА ЗОДИАКАЛНИТЕ СЪЗВЕЗДИЯ, СЛЪНЦЕТО, ЛУНАТА И ПЛАНЕТИТЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
на самия ръб; това явление е в съгласие със закона на кристалите, формулиран от гениалния
петербургски
математик от XVIII век професор Алберт Ойлер.
Колкото позицията на едно Небесно тяло е в по-началните градуси (0, 1, 2, 3°) или в по-крайните градуси (28, 29, 30°) на дадено Зодиакалното съзвездие, толкова въздействието на последното върху неговото влияние е по-силно. Същото се отнася и за влиянието на самото Зодиакално съзвездие в зависимост от разположението му в домовете: колкото дадено Зодиакално съзвездие съвпада с по-началните си градуси (0, 1, 2, 3°) с върха на някой дом, толкова силата на неговото влияние е по-голяма. Това е особено ясно изразено за Зодиакалните съзвездия, разположени в четирите главни точки на хороскопа - асцендент, надир, десцендент и зенит. Колкото Слънцето, Луната и Планетите са по-близо до граничните линии между два дома (до ръбовете на кристала-Земя), толкова силата на тяхното влияние е по-ясно изразена. Това особено силно важи, когато са точно на самата границата между два дома, т. е.
на самия ръб; това явление е в съгласие със закона на кристалите, формулиран от гениалния
петербургски
математик от XVIII век професор Алберт Ойлер.
Ако кой да е член от Слънчевото семейство е разположен точно върху една от четирите главни линии - асцендент, надир, десцендент и зенит, тогава неговата сила на влияние е още по-голяма. Силата на това влияние се определя, разбира се, преди всичко от аспектите, т. е. от определените ъглови разстояния, които те сключват помежду си. Колкото повече аспекти имат Слънцето, Луната и Планетите помежду си в даден хороскоп, толкова личността е по-богато изразена, с повече качества, способности и устрем за изява. Всичко, изложено по-горе, е особено полезно и важно, когато разглеждаме хороскопи на близнаци.
към текста >>
3.
ПРЕРАЖДАНЕТО
 
- Методи Константинов (1902-1979)
В Института по Метапсихични изследвания в Санкт
Петербург
изследователите са провели многобройни опити.
Понастоящем както на Запад, така и на Изток са създадени голям брой специализирани институти, където, е помощта на модерна апаратура, се провеждат метапсихични изследвания. Модерната психология в своите изводи достигна до реалността на подсъзнанието, но от идеята за свръхсъзнание е все още далеч. Според тези изследвания и както подчертахме преди, можем да сравним подсъзнанието е една чувствителна лента, върху която човекът се филмира през целия му живот. Върху тези ленти историята може да се разчита на пластове, както в геологията. Правени са много успешни опити за ретроградно възстановяване на живота на дадена личност, с всичките й емоционални и интелектуални преживявания.
В Института по Метапсихични изследвания в Санкт
Петербург
изследователите са провели многобройни опити.
Чрез хипноза са повтаряни събития от живота на субекти, за да преживеят повторно, като на филм, своето съществуване, т.е. да се възстановят всички събития, които са съществували в миналото на индивидите, да се открият преживените от тях впечатления. Доказа се, че върху екрана на паметта събитията се изживяват реално, като че ли се извършват в настоящия момент. Чрез такива опити психотрониката прониква не само в интимния свят на човека чрез подсъзнанието, но навлиза и в по-дълбоките пластове на родовия, обществения, националния и общочовешкия живот. По този начин животът се задълбочава и ни изглежда в друга светлина.
към текста >>
4.
Мусаленският лагер
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Марина Смирнова от Санкт
Петербург
също работи задълбочено в това направление.
Така много англоговорещи бяха въведени в учението. Сузи Холбич също написа няколко книги, в които с голяма любов, уважение и благоговение разказва за Учителя и неговите ученици. Миша и Галя Левин разпространиха учението в Русия. Те и сега продължават да работят с ентусиазъм и вдъхновение и имат голяма група в Москва. Роза Пронина от Москва представя музиката на Учителя.
Марина Смирнова от Санкт
Петербург
също работи задълбочено в това направление.
На Мусаленския лагер бяха още много приятели от Русия, които и сега четат Словото на Учителя и следват учението. И всичко това тръгна по света от малкия Мусаленски лагер, който Крум Въжаров създаде и крепи до последния си дъх. Той усърдно работеше с чужденците. За него думите ,Делите Братя си вършат работата при всички условия...“ бяха реалност. В най-трудните времена, когато учението на Учителя беше забранено, учениците на Учителя с участието на по-млади приятели успяха да съхранят, да предадат и да разпространят най-важното - духа на учението и братския живот.
към текста >>
5.
Спомени за бате Крум от Миша Левин
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
През 1980 година в Ленинград (така се казваше тогава, сега е Санкт
Петербург
) се образува братска група.
Той въобще беше немногословен. При това, когато се отнасяше за материални или организационни въпроси, не се скъпеше на думи, обяснявайки всичко до най-големи подробности... Когато ставаше дума за Учението, за въпроси, отнасящи се към духовния и Божествения свят, той говореше само най-същественото, пропускайки всичко второстепенно. И за най-важните неща той не говореше от себе си. Аз винаги имах чувството, че когато бате Крум говори за главното, зад него стои Учителят. Помня, когато ние с Галя за първи път пристигнахме в България през 1981 година и отидохме на гости на бате Крум, аз започнах да говоря за това, което много ме вълнуваше в този момент - за френското Братство и за Михаил Иванов.
През 1980 година в Ленинград (така се казваше тогава, сега е Санкт
Петербург
) се образува братска група.
Създадоха я няколко човека от Конго - последователи на френския клон на Братството. Скоро тази група се свърза с московчани. Ние лесно намерихме общ език и между нас веднага се установиха много тесни и топли отношения. Но естествено, възникна въпросът за отношението към Михаил Иванов. Тази тема много ме безпокоеше и аз, идвайки на гости на бате Крум, засегнах този въпрос.
към текста >>
В 1980 году в Ленинграде (так он назнвался тогда, теперь это Санкт-
Петербург
) образовалась братская группа.
При этом, когда дело касалось материальных или организационных вопросов, он не скупился на слова, объясняя все до мелочей. Когда же речь шла об Учении, о вопросах, относяшихся к духовному и Божественному миру, он говорил только самое существенное, опуская все второстепенное. И о самых важных вещах он говорил не от себя. У меня всегда было чувство, что когда бате Крум говорит о главном, за ним стоит Учитель. Помнится, когда мы с Галей впервне приехали в Болгарию в 1981 году и пришли в гости к бате Круму, я начал говорить о том, что меня очень волновало в тот момент - о французском Братстве и о Михаиле Айвавхове.
В 1980 году в Ленинграде (так он назнвался тогда, теперь это Санкт-
Петербург
) образовалась братская группа.
Создали ее несколько негров из Конго - последователей французской ветви Братства. Вскоре зта гpyппa вышла на контакт с москвичами. Мы очень легко нашли общий язик и у нас сразу же сложипись очень теснне и теплне отношения. Но, естественно, возник вопрос об отношении к Михаилу Айванхову. Эта тема очень меня беспокоила и я, придя в гости к бате Круму, затронул и этот вопрос.
към текста >>
6.
Силата на зодиакалните съзвездия и планетите
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Това е в съгласие със закона за кристалите на гениалния математик от 18 век, професор по математика в
Петербург
Алберт Ойлер.
Колкото едно Зодиакално съзвездие е в своите първи градуси(0, 1, 2, 3) или в последните (28, 29, 30) на върха на някой дом, толкова силата на неговото влияние е по-голяма. Всичко това е ясно изразено за Планетите, Слънцето, Луната и Зодиакалните съзвездия, намиращи се в четирите главни точки на хороскопа - Асцендент, Надир, Десцендент и Зенит. Когато едно Зодиакално съзвездие е включено в някой дом, неговата сила на влияние е също по-голяма. Колкото Слънцето, Луната и Планетите са по-близо до граничната линия между два дома, толкова и силата на тяхното влияние е по-ясно изразена. Това е особено силно, когато те са точно на самата линия - границата между два дома, на самия ръб.
Това е в съгласие със закона за кристалите на гениалния математик от 18 век, професор по математика в
Петербург
Алберт Ойлер.
Ако пък кой да е член на Слънчевото семейство е точно на една от четирите главни линии - Асцендент, Надир, Десцендент и Зенит, то тяхната сила на влияние е още по-голяма. Силата на тяхното влияние се определя също и най-вече от а с п е к т и т е - определените ъглови разстояния, които те имат помежду си. Колкото Слънцето, Луната и Планетите имат повече аспекти помежду си в даден хороскоп, толкова човек е по-богат, по-пълно изразен, с повече качества, способности и устрем за изява. Разбирането и доброто усвояване на всичко, изложено по-горе, е особено полезно и важно при разглеждане Хороскопите на близнаци. Макар че при тях има общи белези в качествата, способностите и пътя на живота им, все пак често пъти съществуват и чувствителни различия.
към текста >>
7.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
Сега обаче шепне, диша - от Босфора на юг, нагоре на север край гръцките полуостровни републики, воюващи от двете страни на големия залив, на дъното на който по едно време има някаква Генуезка ли, Задарска ли италианска колония - отдавна изпепелена и разнесена в гнили дъски и нечистотии сред обгорен кирпич и камък - и по на север, в подножието на планините, дето мият крака в дълбокото, и още по на север, в Одесос, Варна, Галата и сетне Каранея, високо над брега, дето е бил заточен римският поет, пясъците още по на север и треволяците, и блатата, дето пълзят назад-напред ту навътре, ту навън около непостоянната делта на Дунав, и нататък в безкрайната извивка на брега на изток, и после на юг, в заливите на другите северни черноморски гръцки колонии... Тук вече години наред реват оръдия, отекват в Истанбул чак, в
Петербург
, в Кавказ, в Северния Тихи океан.
Защото ти, Зорнице, си Вечерница и ти, Вечернице, си Зорница. След час махленската кучка ще си получи първия ритник и първия камък. Прясната проститутка ще излезе от моминския си сън провидяла чудото, че вече крачи с майка си жена до жена, улицата пълна с мъже, всичките силни и грозни, и тя може да ги има, колкото и да са грозни, защото животът си има своя ден и този ден е пълен с безбрежния порив за сливането и ето - тя ще го владее с това бебешко тяло, което носи на краката си надолу към „Розова градина“, зад краката си, между краката си, в празните си сега ръце, в учудения поглед, с който поглежда майка си, за да срещне нейния успокоен вече поглед, че момичето й е станало жена. Полицаите ще надуват колата си из индустриалния квартал, долната махала, горната махала... Писателят ще напише „Добро утро, Зорнице! Добро утро, бяло небе!...“ несигурен и уплашен, защото не знае къде ще го отведе тази фраза, този ден, тази книга... Свещено бъдеще мое! Наше! Вечно бъдеще във вечното ни минало... * От пяната на тихите августовски прибои, дошли да заместят юлския покой, се надига, откакто свят светува, предутринен свеж дъх, повей и чайките го яздят в радостна наслада под бялото небе, и гларусите се полюшват в него в царствено спокойствие под ослепителната Зорница. През юли преди изгрев Черно море лъщи като лист олово - плувай и след теб остава само огърлица от мехури - и стои така до изгрев слънце.
Сега обаче шепне, диша - от Босфора на юг, нагоре на север край гръцките полуостровни републики, воюващи от двете страни на големия залив, на дъното на който по едно време има някаква Генуезка ли, Задарска ли италианска колония - отдавна изпепелена и разнесена в гнили дъски и нечистотии сред обгорен кирпич и камък - и по на север, в подножието на планините, дето мият крака в дълбокото, и още по на север, в Одесос, Варна, Галата и сетне Каранея, високо над брега, дето е бил заточен римският поет, пясъците още по на север и треволяците, и блатата, дето пълзят назад-напред ту навътре, ту навън около непостоянната делта на Дунав, и нататък в безкрайната извивка на брега на изток, и после на юг, в заливите на другите северни черноморски гръцки колонии... Тук вече години наред реват оръдия, отекват в Истанбул чак, в
Петербург
, в Кавказ, в Северния Тихи океан.
Стотици хиляди войници, деца, жени са пролели кръв - на местни татари, руска кръв, турска кръв, сардинска, английска, френска... И сега Севастопол падна. Това е краят на Кримската война. Руският император, устремен към свободен морски излаз в Средиземноморието, бе измислил, че иска да защитава правата на православните в Османската империя; да се застъпва, да бъде негова работа, когато българи, гагаузи или гърци искат да строят нова православна църква в османския си град или селото си. И когато Високата порта му каза, че тя не се бърка, когато Русия не дава на туркмените да строят джамия в Бухара, затуй да си гледа работата императорът - руската войска навлезе в Добруджа и превзе Силистра. Който имаше сметки за оправяне, взе страна.
към текста >>
Ще възразите, като кажете тук името на някой руски поет, на някой английски поет, и аз няма да споря - може да сте прави за себе си, и за мен може да е било така в някой час на литературни препирни - но те сега, в този миг, в това утро са блокирали от абсент, от опиум, от коняк, от сифилис в някоя
петербургска
спалня с чужда жена или със сестра си в някоя швейцарска вила, дето са отишли да видят, но не виждат Матерхорн, на някое високопланинско езеро от алкохол и разврат, в някоя гръцка таверна, отдадеш! на дългогодишните си упражнения по сакрална безпринципност.
И ослепителната Зорница безмълвно чака бялото на небето да посинее и хоризонтът да порозовее с нов ден, който наистина да е Утрото на Нов ден. Така поне казва сърцето на Поета на най-високата точка над Големия залив, докато предутринната мистерия се влива в него. Строен, възрастен, с развени вълнисти коси, орлов нос - самото въплъщение на Бурята и Натиска на европейската романтика. Има ли по-голям поет на планетата от него по това време? От Адам Мицкевич?
Ще възразите, като кажете тук името на някой руски поет, на някой английски поет, и аз няма да споря - може да сте прави за себе си, и за мен може да е било така в някой час на литературни препирни - но те сега, в този миг, в това утро са блокирали от абсент, от опиум, от коняк, от сифилис в някоя
петербургска
спалня с чужда жена или със сестра си в някоя швейцарска вила, дето са отишли да видят, но не виждат Матерхорн, на някое високопланинско езеро от алкохол и разврат, в някоя гръцка таверна, отдадеш! на дългогодишните си упражнения по сакрална безпринципност.
Преситени от празното пресищане на империите си. Но този тук човек в този миг отвътре е кристално чист като сияйния диамант на Зорницата пред вдигнатия му поглед над развелите от бриза десетки червено-сини знамена на Казак-алая тук на върха - с турски полумесец в червеното и полски католически кръст в синьото. В него са десетките хиляди поляци, пръснати по света вече половин век, загубили родните си домове от Днепър до Одер, и се бият и ще се бият с всяка тирания в надеждата да върнат свободата на родината си: в Испания по Наполеоновите походи, в Америка по революцията срещу Англия, и срещу руси, и срещу австрийци, и срещу пруси. Сега в Турция срещу император Николай. Той - поетът - не знае, че цялата тази работа сега едва започва и ще има да продължава - с полски пилоти срещу самолетите на Гьоринг рамо до рамо с кралските въздушни сили над Англия и в Италия през Втората световна война, на Монте Касино рамо до рамо с японоезичните щурмови формации на Съединените щати чак след цели деветдесет години.
към текста >>
8.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
Тези чисти момчета от големите възрожденски семейства на Елена, Котел, Сливен, Варна, Битоля, Щип, които се подготвят, както целият свят готви водачите си, както другите котленчета, и сливненчета, и варненчета се готвят в момента в Одеса,
Петербург
, Швейцария и - уви! - никога не повеждат страната си.
Както и да е. Едва след девет месеца в България открих, че такъв връстник на Томов и Икономов има и той е учил първо в друга семинария в Америка и едва после е бил в Дрю. Каква златна есен за един дъб с опадали листа, ей тъй, щръкнал мълчаливо насред гората си! Седя ден след ден в библиотеката ту на университета, ту на методисткия архив и гледам навън жълторъждивата шума, студентите, просто облечените професори и професорки с техните меки сандвичи с меко сирене и мек салам в книжните торби и чета, и-прелиствам. Благодаря ти, Боже, че си такъв сладък, такъв обикновен понякога! Благодаря за тези право гледащи български очи от снимките. За имената им тук сред японеца Хонда, японеца Фуджи, немеца Гьоринг (и мисля, че не знаете каква личност е и оня, дето уж го знаете от Втората световна война, и братовчед му в Америка), - защото какво ли се знае изобщо сред тоя вой на джуджета, политици, клакьори и ехидници, които така шумно подскачат, драскат, мацат или варакосват със златна боя водачите на модерния свят за добро или лошо?
Тези чисти момчета от големите възрожденски семейства на Елена, Котел, Сливен, Варна, Битоля, Щип, които се подготвят, както целият свят готви водачите си, както другите котленчета, и сливненчета, и варненчета се готвят в момента в Одеса,
Петербург
, Швейцария и - уви! - никога не повеждат страната си.
Благодаря ти за тези чисти погледи! За този златен залез и усмивката, с която немкинята архивистка ме подсеща, че архивът вече се затваря и ще съм добре дошъл утре. * Така че ето ги състудентите на Петър Дънов по реда, по който са се записвали. Йордан Икономов в университета Дрю, Медисън „Записан на 19 септември 1871 - Йордан Икономов от Елена, България, роден на 14 септември 1847; син на Иван Икономов. Получил образование в Робърт колеж, Константинопол (всъщност получава званието бакалавър на изкуствата). Конверт чрез Хенри А.
към текста >>
И тези бомбейки, тези бомбета, също като по-късно тези панамени шапки (от град Панама им викат панамки в България, само че в САЩ, като първо взимат да ги носят, му викат на такъв човек, че се носи в Чарлстоунски стил, и панамените шапки са чарлстоунки... И танц също има такъв, и песента му е: „Рита, скача като кон, туй ми било Чарлестон!“)... абе, карай! Абе, няма столици, няма Цариград, няма българи граждани със стил или уличници без стил - вече селски калпак носи самият саксонец князът, защото оттук*нататък свърши се със света, оттук нататък руснакът ти казва, че си селянин славянин, и който е облечен като света, е чорбаджия изедник, и щом си селянин, си славянин и ще ти надуват главата с това от училищата си и с великата глупост, че първенците ти са изедници - толкоз! - селяните славяни са да слушат и служат на
Петербург
, и това и ще правиш, велика ти моя християнска православни и чиста душо с дървеното рало, а твойте изедници им острижи брадите и - бой! Батюшка цар ще ти помогне! Петър вижда от високото, дето е стъпил, и чува: - Да живее князът! Да живее България! Долу две дами с капелуши и огромни очи се стискат под мишница и се кокорят към стройния германец с калпака, който слиза, подкрепян от Драган Цанков.
валчесто черно нещо. И така нататък. Песен има една много години по-късно. Скачат едни моми с дълги голи крака и стегнати задни бузи и пеят: Четри стъпки направи и назад се обърни. Туй, всеки знай, е новият танц Бомбай! Хей! И тропат като кобилки по шантаните, и като тропат В такт, си клатят модните бобени гърнета и ту ги свалят, ту ги турят на къдравите си главунки, милите! А пък ритъмът на танца, който танцуват, се казва Чарлстоун - това вече не е английски град в Индия, а американско пристанище в Южните щати, дето негрите го измислят този „Чарлстоун“ да го тропат, докато надуват джаз.
И тези бомбейки, тези бомбета, също като по-късно тези панамени шапки (от град Панама им викат панамки в България, само че в САЩ, като първо взимат да ги носят, му викат на такъв човек, че се носи в Чарлстоунски стил, и панамените шапки са чарлстоунки... И танц също има такъв, и песента му е: „Рита, скача като кон, туй ми било Чарлестон!“)... абе, карай! Абе, няма столици, няма Цариград, няма българи граждани със стил или уличници без стил - вече селски калпак носи самият саксонец князът, защото оттук*нататък свърши се със света, оттук нататък руснакът ти казва, че си селянин славянин, и който е облечен като света, е чорбаджия изедник, и щом си селянин, си славянин и ще ти надуват главата с това от училищата си и с великата глупост, че първенците ти са изедници - толкоз! - селяните славяни са да слушат и служат на
Петербург
, и това и ще правиш, велика ти моя християнска православни и чиста душо с дървеното рало, а твойте изедници им острижи брадите и - бой! Батюшка цар ще ти помогне! Петър вижда от високото, дето е стъпил, и чува: - Да живее князът! Да живее България! Долу две дами с капелуши и огромни очи се стискат под мишница и се кокорят към стройния германец с калпака, който слиза, подкрепян от Драган Цанков.
Председателят на градския съвет поднася хляб и сол с думите: „Ваша Светлост! В името на населението от град Варна...“ и кара нататък... На които думи красивият младеж със селския калпак отговаря с много точно и внимателно изговорените български думи - сякаш стъпва на пръстчетата на краката си: - Сърдечно благодария за изразените вий чувства. Да живее новотто ми отечество! Да живее Блягария! После на ален кон... После гърмят сто и едно оръдия... „Шуми Марица окървавена, плаче вдовица люто ранена...“ Авторски блик И това е по-добро от Шишковото: „Варна, Варна край Каварна, много стара се изкара“, така ли? Съмнявам се! Но времената са такива. Всички онези поети от онова време знаят, че не са поети и че просто в този романтичен период има „места“ за поети, и ги заемат, но им треперят гащите, че не им е там мястото и утре може да изхвръкнат. И е естествено, че не си гледат работата с облаците и самодивите в бяла премена, ами току захапят някой колега, да го пооцапат, да не им мъти водата.
към текста >>
9.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
Докато както на чужденците, и на българите се гарантира според конституцията да водят каквато и да било пропаганда, първите ще срещнат фанатична съпротива от църковната йерархия; и българите католици и протестанти трябва да са готови да бъдат заклеймени от общественото мнение като отцепници или дори предатели." (1891) Този влак е истинска смърт и погребение! Някъде си през седемдесетте години на миналия век един италианец пътува с него и изпитва такъв ужас, че публикува специален пътепис за цялата история; после го превеждат в едно руско списание в
Петербург
и като го четеш, все едно че е предложение на сценарий за филм на ужасите.
Телескопичен блик „Събралите се В Нова Загора конгрегаши от Южна България и методисти от Северна България обмениха впечатленията си и се оказа, че са стигнали до еднакви заключения. Те се оплакаха от липса на какъвто и да бил отклик на усилията им от страна на българите. Въпреки че бяха докладвани някои обнадеждаващи неща, когато откривахме новите мисии, останахме с впечатлението, че българите са съвсем други от това, което изглеждаше, че са преди седем-осем години...“ (1863) „В Лом Магдалена Илиева не може да си намери стая за живеене. Суеверията на хората й се препречват; те напълно вярват в магии и заклинания. Сестра Магдалена не може да се настани никъде, защото не й се ще да се съгласи с попа да идва да ръси стаята й със света вода, за да прогони от нея злите духове, както им е обичаят да правят на всяко първо число на месеца... Поповете заплашват хората, че ще ги оставят на произвола на вампирите и караконджолите, ако не си вземат децата от протестантските училища...“ (1877) „Италианците и австрийците напълно свободно могат да изповядват католицизма, турците мохамеданството, израелтяните юдейството или германците лутеранството, обаче за българите е ерес да имат каквото и да било друго вероизповедание, ако не са под православната църква.
Докато както на чужденците, и на българите се гарантира според конституцията да водят каквато и да било пропаганда, първите ще срещнат фанатична съпротива от църковната йерархия; и българите католици и протестанти трябва да са готови да бъдат заклеймени от общественото мнение като отцепници или дори предатели." (1891) Този влак е истинска смърт и погребение! Някъде си през седемдесетте години на миналия век един италианец пътува с него и изпитва такъв ужас, че публикува специален пътепис за цялата история; после го превеждат в едно руско списание в
Петербург
и като го четеш, все едно че е предложение на сценарий за филм на ужасите.
В този вид филми, както знаете, модите скачат от едно на друго, но в последните няколко варианта на един от вечните хитове на жанра, за граф Дракула, който живее от човешка кръв в двореца си в Карпатите, се въвежда един посредник от Лондон. Посредникът предлага на Дракула да купи имот в Англия, и винаги се включва (след ужасните корабни бури и страхотии, през които англичанчето повръща, за да се подготви публиката за Двореца на Дракула), винаги се включва, казвам, пътуването му с влака Варна-Русе на сър Хенри Баркли. Като засилване на кулминацията на страхотиите! Като сгъстяване на боите! Влака го има и в един по-стар черно-бял филм на царя на ужасите Хичкок: в полумрака на тесни купета български войници с разкопчани шинели и изпити очи, разбити след някаква балканска война, пеят на три гласа войнишки български песни - и след миг, разбира се, започват убийствата в първа класа. Както и да е! Нищо с тази железопътна линия не върви, колкото и средства да се хвърлят, нищо не става от нея и никога няма да стане - даже след сто години, даже през 2000-та година. Отначалото турското правителство поръчва 30 локомотива и 500 вагона, от които триста са товарни, а двеста - за пътници от трите класи.
към текста >>
10.
Глава пета: Ученият
 
- Атанас Славов
1893 на жп линията Москва-
Петербург
биват убити 50 селяни, които се опитват да спрат влака с царския вагон и да молят бащата император за помощ срещу продължаващия глад.
Глава пета УЧЕНИЯТ Автоматични фотокамера 1893 на световното изложение в Чикаго посетителите могат да видят макет на бараката, от която бива измъкнат, в традицията на шоуто на Кит Карсън, вождът Ситинг Бул, за да бъде убит от препускащи наоколо индиански бойци на коне. 1893 (лятото) на същото изложение Чакалов превежда на Алеко Константинов и приятелите му. 1893 по отсечката Чикаго-Хъдзън „Емпайър Експрес“ поставя рекорд в жп транспорта, като развива 180 км в час. 1893 в Ню Йорк цените на билетите на Саут Фери стават пет цента. 1893 в Турция фанатици нападат американски мисионери.
1893 на жп линията Москва-
Петербург
биват убити 50 селяни, които се опитват да спрат влака с царския вагон и да молят бащата император за помощ срещу продължаващия глад.
1893 Хавайската кралица Лилиоукалани бива свалена от престола с преврат от влиятелни американски жители на островите. 1893 (август 23-28) във Варна годишната методистка конференция назначава Захария Димитров за 4 години в Хотанца. 1894 (6 февруари) в Смолян, България, се ражда Петър Пампоров - толстоист, вегетарианец, популяризатор на Емерсън. В двадесетте години на 20 век, като пътуващ проповедник на идеите на Дънов в Европа, той основава първите Бели братства в Естония, Латвия и Литва. 1894 в Медисън в семинарията Дрю постъпва Вишанов, а в Алегени колидж се записва Пачеджиев.
към текста >>
11.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
Повече на тази тема виж Лазаридес, Прокофьиев, „Трагедия Валентина Томберга", Страсбург - Санкг-
Петербург
, 1999.
„Rosicracianism and the Maitreya Buddha. The Bodhisattva - the future Maitreya Buddha". 52. Тук също може да се използва терминът инкорпорира или още по-добре: ще обхване духовните структури и ще промени личността. 53. Подобен на този довод е изтъкнат още от Адолф Аренсон в неговата лекция за Бодхисатвата на XX век, но за съжаление по обективни причини той е нямал достатъчна и пълна информация за това дали някой друг, освен Рудолф Щайнер, е говорил за Второто пришествие на Христос, поради което стига до явно не много добре обоснован извод, застъпен частично и от Сергей Прокофиев. Ще коментираме специално тази теза по-надолу в текста. 54.
Повече на тази тема виж Лазаридес, Прокофьиев, „Трагедия Валентина Томберга", Страсбург - Санкг-
Петербург
, 1999.
5 5. Виж „Оккултьное замещение бодисаттвм" (стр. 84-85) в Лазаридес, Прокофьиев, „Трагедия Валентина Томберга", Страсбург - Санкг-Петербург, 1999. 56. Име на Учението, движещо и вдъхновяващо тази езотерико-християнска общност от хиляди българи, е Учение на Всемирното Бяло Братство. Светските среди са свикнали да наричат човешката общност от хора, последователи на Учителя Петър Дънов, с думите Бяло Братство.
към текста >>
84-85) в Лазаридес, Прокофьиев, „Трагедия Валентина Томберга", Страсбург - Санкг-
Петербург
, 1999. 56.
Подобен на този довод е изтъкнат още от Адолф Аренсон в неговата лекция за Бодхисатвата на XX век, но за съжаление по обективни причини той е нямал достатъчна и пълна информация за това дали някой друг, освен Рудолф Щайнер, е говорил за Второто пришествие на Христос, поради което стига до явно не много добре обоснован извод, застъпен частично и от Сергей Прокофиев. Ще коментираме специално тази теза по-надолу в текста. 54. Повече на тази тема виж Лазаридес, Прокофьиев, „Трагедия Валентина Томберга", Страсбург - Санкг-Петербург, 1999. 5 5. Виж „Оккултьное замещение бодисаттвм" (стр.
84-85) в Лазаридес, Прокофьиев, „Трагедия Валентина Томберга", Страсбург - Санкг-
Петербург
, 1999. 56.
Име на Учението, движещо и вдъхновяващо тази езотерико-християнска общност от хиляди българи, е Учение на Всемирното Бяло Братство. Светските среди са свикнали да наричат човешката общност от хора, последователи на Учителя Петър Дънов, с думите Бяло Братство. Това не е тайно окултно братство, а мощно социално движение с езотерико-християнски корени, проявило се първоначално в Източна Европа, а после и по цял свят. Тук категорично трябва да се каже, че това течение започва да съществува от началото на XX век първо в България, по-късно - във Франция (движението, създадено от ученика на Учителя Беинса Дуно - Михаил Иванов), а след това от тези два центъра в България и Франция се създават редица центрове по цял свят. Тази духовна традиция безусловно няма нищо общо (нито на методологично, нито исторически, нито традиционно-организаторски) с теософията на Блаватска, Безант, Летбитер, с писанията на Алис Бейли, семейство Рьорих и т.нар.
към текста >>
Новикова, Санк-
Петербург
, 1998, част III, 93-94 стр., ISBN 5-87991-010-5, ISBN 5-87991-013-Х (т.З). 64.
(American Graphics Inc., 1974). 61. Има се предвид следният, описан от Рудолф Щайнер, ритъм: поредна проява около началото на XX век - дейност - затишие (в общ времеви интервал от около 100 години); нова изява - дейност - затишие... и така почти всеки 100 години. 62. Изписва се Victor Manuel Gomez Rodriguez - SamaelAun Weor. 63. Виж С. Прокофиев, „Восток в Свете Запада", Издательство имени Н.И.
Новикова, Санк-
Петербург
, 1998, част III, 93-94 стр., ISBN 5-87991-010-5, ISBN 5-87991-013-Х (т.З). 64.
Виж GA 130, 4.11.1911. 65. Виж GA 130,1.10.1911; този текст е повторен и в GA 118,15.03.1910. 66. BvdkGA 131,14.10.1911. 67. Виж GA 114, 25.09.1909. 68. Виж лекцията за Бодхисатва Майтрея на Адолф Аренсон: Rudolf Steiner und der Bodhisatttva des 20.Jahrhunderts (R. St.
към текста >>
Прокофиев, „Восток в свете Запада", Издательство имени Н.И.Но-викова, Санк-
Петербург
, 1998, част III, 94 стр.
Виж G4 130, бележки от сказка, изнесена на 28.11.1911, Щутгарт, и G4 136-лекция, изнесена на 7.03.1912. 109. Из думите на Учителя, публикувани в приложение към Завета на цветните лъчи на Светлината, ISBN 954-744-042-Х. 110. Виж G4 123 - „Евангелие от Матея". 111. Повече за Духовете на Огъня и Светлината може да се прочете в първите няколко лекции, публикувани в G4 110, и по-специално - в лекция, изнесена на 13.04.1909. 112. Виж С.
Прокофиев, „Восток в свете Запада", Издательство имени Н.И.Но-викова, Санк-
Петербург
, 1998, част III, 94 стр.
ISBN 5-87991-010-5, ISBN 5-87991-013-Х (т.З). 113. Из думите на Учителя, публикувани в приложение към Завета на цветните лъчи на Светлината, ISBN 954-744-042-Х. 114. Виж лекции в GA 110, по-специално - лекция, изнесена на 13.04.1909. 115. Повече за космогоничната и окултно-историчната гледна точка към Бодхисатвите може да се намери на интернет адрес: www.cosmochristosophv.org 116. Виж GA 130, 1.10.1911. 117.
към текста >>
12.
Библиография
 
- Филип Филипов
Библиография Димитър Калев, Учителя във Варна, ИК Бяло Братство София (1999), ISBN 954-8091-91-7 Лазаридес, Прокофьиев, Трагедия Валентина Томберга, Страсбург - Санкг-
Петербург
(1999), ISBN N/A М.
Библиография Димитър Калев, Учителя във Варна, ИК Бяло Братство София (1999), ISBN 954-8091-91-7 Лазаридес, Прокофьиев, Трагедия Валентина Томберга, Страсбург - Санкг-
Петербург
(1999), ISBN N/A М.
Константинов, Б. Боев, М. Тодорова, Б. Николов, Учителя, ИК Бяло Братство, София (2005), ISBN 954-744-050-0 Милка Кралева, Учителят Петър Дънов. Живот и учение, ИК Кибеа София (2001), ISBN 954-474-264-6 С.
към текста >>
НАГОРЕ