Търсене в текстове за 'Петербург'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 13 резултата в 10 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Неговият прадядо е Фридрих Георг Вилхелм Струве, големият германски астроном, един от най-прочутите астрономи на деветнайсетия век, който е бил поканен от руския император за директор на руската обсерватория Пулково, при Петербург.
Разстоянията на Арктур, Алдебаран, Бетелжьо и Антарес от земята, според измерванията, са респективно 384, 560, 1900 и 1200 милиарда километра, докато Ипсилон Ауриге е на 16 хиляди милиарда километра далеч от нас. Според сегашната еволюционна теория, гигантските и свръхгигантски звезди са с много малка гъстота и в твърде ранен стадий на развитие. Такива звезди джуджета като нашето слънце са много по-плътни от гигантите. Съдейки по размерите на Ипсилон Яуриге, тя трябва да е една от най-редките и тънки тела във вселената. Д-р Ото Струве, чиито изследвания на Ипсилон Ауриге са довели до откритието на нейната големина и на ред друг нейни особености, ръководи обсерваторията Йеркс на Чикагския университет Той принадлежи, може да се каже, на една астрономическа династия. Неговият прадядо е Фридрих Георг Вилхелм Струве, големият германски астроном, един от най-прочутите астрономи на деветнайсетия век, който е бил поканен от руския император за директор на руската обсерватория Пулково, при Петербург. На неговата работа в тази обсерватория, се дължи, че тя и до сега се брои за една от най-добрите в Европа. Той умрял в 1864 год. Неговият син, Ото Струве, го наследил като директор на Пулково и след оставката си в 1889 г. се завърнал в Германия, където умрял в 1905 год. Двама от синовете на Ото, Карл и Лудвиг, също станали астрономи.
към текста >>

2. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Бил в Петербург и бил страшно закъсал.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Един предсказателен сън на Ян Падаревски, бащата на великия композитор В своята автобиография прочутият пианист-виртуоз Игнац Падаревски, който впоследствие стана председател на Полската република, разправя за един сън на неговия баща, който стана причина да бъде спасен от голямо бедствие. Това било на млади години, били най-тежките дни, които Игнац Падаревски — още съвсем неизвестен, е изживял. Бил в Петербург и бил страшно закъсал. Багажът му бил откраднат. Една случайност го запознава с един нещастник, който живеел в една тъмна и влажна изба. Той го прибрал при себе си. Дълги дни прекарвал само с чай и хляб. Един ден, след дълго търсене от страна на пощенските власти, му донасят едно препоръчано писмо от баща му Ян Падаревски.
към текста >>

3. Стоянка Илиева (1899-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

заминал да учи в Петербург с група деца на видни българи по специална покана от Русия.
като седмо дете в семейството. Баща му е бил свещеник, борец за църковна свобода през възраждането. Родът му е от Беломорска Тракия. Преселили се в София след подписването на Санстефанския мирен договор. Петър Димков завършил началното си образование в София.През 1899 г. заминал да учи в Петербург с група деца на видни българи по специална покана от Русия. Прекарал 10 години там.Учил във военно училище и завършил висшата военна академия.През 1909 г. се завърнал в България и постъпил на служба като подпоручик в 25 Драгомански полк в Цариброд. Като военен Петър Димков е взел участие в трите войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Раняван е 5 пъти, но винаги отпред! Куршум го е улучил и в челото, но рекуширал в кокардата на фуражката му.
към текста >>

Още през годините прекарани в Петербург, той с увлечение свободно е посещавал и лекциите по тибетска медицина и хомеопатия в Медицинската академия.
Тази негова дейност е обусловена от по-дълбоки причини. Майката на П. Димков е била много добра познавачка на билките и цяровете, които могат да се извлекат от тях. Той наследил от нея тетрадка с подробно описание на лечебните билки и рецепти за тяхната употреба. У него се събудил дълбок вътрешен интерес и той веднага се заел да изучи този труд, да го допълни и разшири. Още през годините прекарани в Петербург, той с увлечение свободно е посещавал и лекциите по тибетска медицина и хомеопатия в Медицинската академия. Там му попаднал тритомния труд на Платен “Новый способ лечения”, а през 1903 г. се запознал и с ирисовата диагностика. Това бил един от най-важните моменти в живота му. Петър Димков почувствал дълбоко в себе си, че този метод за диагностика и лечението чрез “зелената медицина” т.е. билките са негов път и съдба.
към текста >>

4. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Всякого на този ден за всички мънички дечица, които нямат своя елха, има елха при Христа … И узна то, че всички момченца и момиченца бяха все такива деца като него, но едни от тях замръзнали още в кошниците си, в които ги бяха подхвърлили на стълбата до вратата на петербургските чиновници, другите били задушени от финките (немарливи детегледачки), във възпитателния дом за отглеждане, трети били умрели върху изсъхналата гръд на своите майки (във време на самарския глад), четвърти били се задушили в третокласните вагони от смрад, и всичките сега са тука, всички сега са като ангели, всички са при Христа, и Той сам е сред тях и простира ръце към тях и благославя и тях, и грешните им майки.
Ах, как хубаво е тука, мамо! — вика й момченцето, и отново се целува с децата, и иска му се по-скоро да им разкаже за онези куклички зад стъклото. „Кои сте вие момченца? “ — пита то, смеейки се, и пълно с любов към тях. — Товв е „Христовата елха“ — отговарят му те. — Всякого на този ден за всички мънички дечица, които нямат своя елха, има елха при Христа … И узна то, че всички момченца и момиченца бяха все такива деца като него, но едни от тях замръзнали още в кошниците си, в които ги бяха подхвърлили на стълбата до вратата на петербургските чиновници, другите били задушени от финките (немарливи детегледачки), във възпитателния дом за отглеждане, трети били умрели върху изсъхналата гръд на своите майки (във време на самарския глад), четвърти били се задушили в третокласните вагони от смрад, и всичките сега са тука, всички сега са като ангели, всички са при Христа, и Той сам е сред тях и простира ръце към тях и благославя и тях, и грешните им майки. А всичките майки на тези деца стоят тука, настрана, и плачат; всяка вижда своето момченце или момиченце, а те подхвръкват към тях и ги целуват, отриват им сълзите със своите ръчици и ги молят, молят да не плачат, защото тук им е така хубаво … А долу, на сутринта, вратарите намериха избягалото и замръзнало зад вратата дете: потърсиха и майка му … Тя беше умряла преди него; и двамата бяха свидни на Господа Бога в небето. Ф. М. Достоевски _______________________________________ Бележка: Достоевски пише разказа „На елха при Христос“ през 1976 г. За този разказ, както и самия разказ (съвременен превод), може да се прочете в портала за култура, изкуство и общество. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Безсмъртните вълни Откакто се установи, че радиоелектрическите вълни не умират, създадоха се множество интересни възможности.
към текста >>

5. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Петербург, 914.
________________________________ 1) Аглутинирен език е този, при който думите, за да се изрази отношение между тях, просто се прилепят една към друга, без никаква връзка. САВА ЧУКАЛОВ ПО СТЪПКИТЕ HА УЧИТЕЛЯ Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, Как чудни са словата, що леят се спокойно Из благите уста. * Той учи да възлюбиш живота, и човекът Да бъде кат дете, В сълзи и смях да бъдем доволни, че сълзите — От Бога са и те, * Че тоз, що във живота за себе си живее, — Изгубил е целта И приживе умрял е. А тоз що мре в живота, Живее във смъртта. * Разбира той езика на птиците, копнежа На полските цветя, Тъгата на звездите и шепота потаен На горските листя, * Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, И учи, че в живота смърт няма, че едно са Животът и Смъртта ! Петербург, 914. Ал. Шишков. ХИМН НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ Светлина! Нежно галене по сънливите очи на деня! Сладък трепет, що пълни вселената! Утро!
към текста >>

6. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Петербург, 1917.
А Ти гледаш и се усмихваш. 103. В едничък привет към Тебе, Господи, нека се разтворят всичките ми чувства и да докоснат този свет при Твоите нозе. Подобно на дъждовен юлски облак, низко надвиснал над земята под бремето на неизлятата влага, да се преклони душата ми пред твоите двери в едничък привет към Тебе. Нека моите песни слеят всичките си съзвучия в един потик и да потекат в морето на безмълвието в едничък привет към Тебе. Като ято тъгуващи за родината си жерави, които ден и нощ летят към своите планински гнезда, целият ми живот да се устреми към своята вечна обител в едничък привет към Тебе. КРАЙ. Петербург, 1917. Преведе: Сава Чукалов. Боян Боев. Неотложни реформи в нашето училище Бъдещото училище „Дайте най-добри условия на детето! “ П. К. Д.
към текста >>

7. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

тя поискала да отиде в Петербург, но не получила разрешение за това.
Тримата монарси се задължаваха „да останат съюзени чрез връзките на истинско и неразривно братство и да си оказват във всеки случай и на всяко място помощ, съдействие и подкрепа“, като препоръчваха на народите си „да закрепват всеки ден повече в принципите и упражнението на длъжностите, на които божественият Спасител е учил хората“. В мисъл та на Александра е било, целта на това сдружаване да се изрази в уреждане на външните отношения на държавите и в осигуряване на мира. След като Александър напуснал Париж, г-жа Крюденер заминала за Швейцария, на 22 октомври 1815 год. Тя се установила в Бал. През 1818 г. тя поискала да отиде в Петербург, но не получила разрешение за това. Въпреки симпатията, която императорът постоянно хранел към нея, той не пожелал да я приеме. Той предпочитал да стои тя другаде вместо в столицата му. След няколко години, в 1823 год., тя умряла във време на пътуването си в Крим, дето била повикана от княгиня Галицина. * * * През това време, едно мистично дружество, наречено дружество на Св. Ивана, което съществуваше в Франция преди няколко години, сполучи да въведе в руския дворец, при императора Александра, една от своите пророчици, г жа Буш, родена Тереза Инар, от Авиньон, известна под името сестри Саломея.
към текста >>

L’ Eclair от 25 ноември, изпратена от Петербург, известяваше, че Филип, който със своите спиритистически сеанси твърде много е повлиял върху царя, е принуден да напусне двореца.
Най-сетне, намерили, че той става вече досаден. Поради голямото си влияние върху царя, Филип станал за правителствата една обезпокоителна личност, която трябва да се наблюдава и, ако е възможно, да бъде отстранена. Всичко било направено в това отношение, но Николай II пак се възпротивил на искането на французкия посланик Монтебелло да издейства извикването на лионския чудотворец, счетен вече като опасен за напред. Но неколко дни подир това. една телеграма на в. L’ Eclair от 25 ноември, изпратена от Петербург, известяваше, че Филип, който със своите спиритистически сеанси твърде много е повлиял върху царя, е принуден да напусне двореца. Особено благодарение на настоятелните съвети на лекаря на царицата, изгонването на „окултиста“ било подписано. Тоя лекар е изтъкнал в същност, че „практикуването на спиритизма се отразява вредно върху здравето на императрицата“. Не е вярно, че била издадена заповед от руския министър на правосъдието за изгонването на Филипа. Истината е, че царицата, пред провокациите на силната партия, образувана против нея, зарад императорското благоволение към чудотвореца, се видела принудена да отстъпи и да отстрани своя любимец. След завръщането си в Лион, Филип продължи пак сношенията си с руския дворец, като разменяше писма, особено с императрицата, която бе му подарила, от признателност за грижите му към нея, един великолепен автомобил.
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Главен работник там е Андрей Белий, един от най видните руски писатели- Той отскоро е в Берлин, но когато е бил в Петербург, е държал ред сказки върху окултизма и сродни нему въпроси.
Неговото влияние от ден на ден расте. То е най-силният фактор днес за духовното събуждане на немския народ. Големият духовен подем, който днес се забелязва в Германия, се дължи главно на окултното движение. От там неговото влияние се разпространява и в околните държави. И в Русия напоследък се забелязва силно духовно движение, окултно движение. Главен работник там е Андрей Белий, един от най видните руски писатели- Той отскоро е в Берлин, но когато е бил в Петербург, е държал ред сказки върху окултизма и сродни нему въпроси. Ние сме пред духовното събуждане на човечеството. Всичко това е предвестник на новата духовна култура, която иде на земята. ___________________________________________ 1) Виж две фотографически снимки на вънкашния му изглед в кн. IV, год. I на Всемирна Летопис.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Папюс бе повикан в Петербург, пред вид кризата, през която минаваше Русия тогава.
И тоя лионски „чудотворец“ посветил Папюса в мистериите на невидимия свят. След малко той го въвел и в руския дворец2).Бившият французски посланик при тоя дворец, Палеолог, описа в своите спомени, печатани в Revue des deux mondes, 15 mars 1922., сцената, която Папюс представил пред пок. руски цар Николай II и царица Александра, като турил в движение окултни сили. Той свидетелства, между друго, следното: „В началото на мес. октомври 1905 г. Папюс бе повикан в Петербург, пред вид кризата, през която минаваше Русия тогава. Пораженията в Манджурия предизвикаха във всички покрайнини на руската земя революционни смутове, кървави стачки, грабежи, убийства и пожари. Императорът живееше всред мъчителни тревоги, без да може да реши, кое мнение да предпочете измежду ония, които му натрапваха неговото семейство, министрите, сановниците, генералите и целият му двор: едни го съветваха да не напуща автократизма на дедите си и да смаже революцията, а други — да въведе лоялни конституционния режим. А в деня, когато Папюс стъпи в Петербург, биде обявена общата железничарска стачка. Тогава Папюс биде повикан веднага в Царское село. След един кратък разговор с императора и императрицата, той организира за другия ден един голям магически обред чрез некромансията.
към текста >>

А в деня, когато Папюс стъпи в Петербург, биде обявена общата железничарска стачка.
Той свидетелства, между друго, следното: „В началото на мес. октомври 1905 г. Папюс бе повикан в Петербург, пред вид кризата, през която минаваше Русия тогава. Пораженията в Манджурия предизвикаха във всички покрайнини на руската земя революционни смутове, кървави стачки, грабежи, убийства и пожари. Императорът живееше всред мъчителни тревоги, без да може да реши, кое мнение да предпочете измежду ония, които му натрапваха неговото семейство, министрите, сановниците, генералите и целият му двор: едни го съветваха да не напуща автократизма на дедите си и да смаже революцията, а други — да въведе лоялни конституционния режим. А в деня, когато Папюс стъпи в Петербург, биде обявена общата железничарска стачка. Тогава Папюс биде повикан веднага в Царское село. След един кратък разговор с императора и императрицата, той организира за другия ден един голям магически обред чрез некромансията. Освен владетелите, присъствал е само един от адютантите на царя, капитан Мандрика. Папюс е предизвикал появяването на духа на покойния цар Александър III, чието присъствие се е проверило по някои несъмнени признаци. Духът казал на императора: „ти си длъжен, на всека цена, да смажеш революцията, която се започва.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Първият, благодарение на благоволението на султана, от обущар, кафеджия, носач, лодкар, занаяти, с които едно след друго се залавял - станал носач на султановата мула, пазач на сарая, полковник в гвардията му, турски пратеник в Петербург и най-после паша.
Напразно у такива хора ще търсим благороден идеализъм и любов към свободата. Философската ръка твърде рядко се среща у жените и е повече присъща на мъжкия характер; у жените преобладава живота на чувствата, а у мъжете тоя на разума. Ясно е, че, обратно, психическата или духовна ръка се среща у нежния пол; ние наблегнахме на това, когато говорихме за психическия тип ръка у жената. Също и смесения тип ръка изчерпателно разгледахме, тъй че тук не ни остава освен да илюстрираме с няколко исторически примери валидността на това подразделение на ръцете на типове. Като пример на мъже с силно изразен уранов тип ръка, които са се издигнали от неизвестността и спечелили име в историята, можем да споменем любимеца на султан Махмуда — Ахмед Февзи Паша и генерал Рап от времето на французката империя. Първият, благодарение на благоволението на султана, от обущар, кафеджия, носач, лодкар, занаяти, с които едно след друго се залавял - станал носач на султановата мула, пазач на сарая, полковник в гвардията му, турски пратеник в Петербург и най-после паша. Генерал Рап с плътната си фигура, жизнения цвят на лицето, високия ръст си остана селяк в навиците, в преки разточителността и театралността си. В 1812 год. той падна жертва тъкмо на тия си качества и на страстта си към блясък. Най-голямото му удоволствие беше да се вози с файтон из улиците полулегнал до метресата си. Той спечели високият си чин не само с бясната си храброст, но и с прекалената си подчиненост и привързаност към императора.
към текста >>

0.25396609306335